Част 1 — Сближаване, конкурентоспособност...

Ч а с т 1 — С б л и ж а в а н е , к о н к у р е н т о с п о с о б н о с т ,з а е т о с т и р а с т е ж . С ъ с т о я н и е и т е н д е н ц и и

Съдържание

Икономическо и социално сближаване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2

Териториално сближаване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27

Фактори определящи растежа, заетостта и конкурентоспособността . . . . . . . . . . . 36

Статистически анекс към Част 1 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65

Трети доклад за икономическо и социално сближаване1

43

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

co_bg_2003_006.psC:\co_bg_2003\co_bg_2003_006.vpFriday, April 02, 2004 1:22:03 PM

Color profile: Generic CMYK printer profileComposite Default screen

Икономическо и

социално сближаване

Въведение

През изминалото десетилетие и особено от среда-та на 90-те години на XX век различията в доходитеи в заетостта в Европейския съюз намаляха, но та-кива все още има, както между страните, така имежду регионите. В същото време производител-ността в най-слабо развитата част от Съюза нарас-на, което доведе до подобряване на тяхната конку-рентоспособност. Въпреки това оставатзначителните различия в относителните равнищана благосъстоянието и икономическите резултати,които отразяват продължаващите структурни сла-бости, въпреки подобренията, извършени в резул-тат на подкрепата от Структурните фондове.

Различията в доходите и в заетостта ще се за-дълбочат, когато новите страни-членки се при-съединят към ЕС през май 2004 г., като те ще сепроявяват и между страните, и между регионите.В почти всички случаи, тези страни имат значи-телно по-висок растеж от средата на 90-те годи-ни на XX век след първите години на прехода всравнение с ЕС15. Въпреки това, те имат значи-телно по-нисък БВП на човек от населението, а вповечето случаи и по-ниска заетост в сравнениесъс средната за ЕС15.

Новоприсъединените страни трябва да под-държат устойчив растеж доста над темповете всегашния Европейски съюз за по-дълъг период,ако желаят да достигнат равнища на доходи,близки до средните за ЕС. За постигането на ви-сок растеж с високи равнища на заетост, новитестрани-членки ще се нуждаят от значителна по-мощ, за да се справят с различните структурнипроблеми и да реализират икономическия си по-тенциал. Подобно на по-изостаналите части наЕС, където икономическите резултати и сегаизостават от средните, преодоляването наструктурните слабости в новите страни-членкине само ще повиши жизнения стандарт, но и щезасили конкурентоспособността им и ще повиширастежа на икономиката разширения ЕС.

Това са основните пунктове, изведени от анализа,представен по-нататък. Той изследва: първо,ръста на БВП и заетостта в кохезионните страни

през последните години по отношение на останали-те държави от ЕС; второ, степента на различиятамежду регионите в ЕС-15 и промените през послед-ното десетилетие със специален акцент върху ре-гионите по Цел 1, които получават подкрепа отСтруктурните фондове; трето, икономическоторазвитие на присъединяващите се страни в близ-кото минало и различията в икономическите резул-тати между регионите в тези страни; четвърто, не-обходимите темпове на растеж, за да се доближаткъм сегашните доходни равнища в ЕС в рамките наедин разумен период; и пето, последиците от за-старяването на населението. Следователно тряб-ва да се отчетат два аспекта на социално сближа-ване: безработица и ниски равнища на доходи вЕС.

Икономическо сближаване

Конвергенция на БВП на човек отнаселението в кохезионните страни

Във всичките четири кохезионни страни1, Гърция,Испания, Ирландия и Португалия, икономически-ят растеж е доста над средния за ЕС между 1994г. и 2001 г. От тогава, с изключение на Ирландия,нарастването на тяхното население е малкопо-високо от средното, и това води до значите-лен ръст на БВП на човек от населението в срав-нение с останалите страни от ЕС.

В Ирландия, където населението нараства с над1% годишно, БВП на човек от населението се уве-личава с темп, който в реални измерения е почтичетири пъти по-висок от средния темп за ЕС (8%годишно при малко над 2% годишно). В резултатна това през 2001 г., БВП на човек от населениетов Ирландия измерен чрез стандарта на покупа-телната сила (СПС) е със 17% над средния заЕС15, за разлика от началото на 90-те години наXX век, когато той е бил с 25% по-нисък от сред-ния. Ирландският пример показва убедителноефективността на подкрепата на Структурнитефондове, когато тя се съчетае с националниполитики, ориентирани към растеж.

В другите три кохезионни страни, растежът наБВП на човек от населението в реално измерениее по-умерен, но все още по-висок от този в оста-налата част на ЕС от средата на 90-те години наXX век. От края на рецесията през 1994 г. до на-стоящия застой, растежът на БВП на човек от

Трети доклад за икономическо и социално сближаване

Ч а с т 1 — С б л и ж а в а н е , к о н к у р е н т о с п о с о б н о с т , з а е т о с т и р а с т е ж

2

44

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



населението в реално измерение в Гърция, Пор-тугалия и Испания е значително над средния заЕС, докато в годините на рецесия, той е доста подсредния (Фигура 1.1).

Следователно между 1991 г. и 1994 г. БВП на човекот населението в Гърция и Португалия се понижа-ва, докато в Испания той нараства по-бавно отсредния за ЕС. От 1994 г. до 2001 г. растежът наБВП на човек от населението във всяка от тритестрани е сходен, над 3% годишно в Испания и Пор-тугалия и малко по-нисък в Гърция в сравнение съссредния за ЕС растеж от малко над 2% годишно.През тези 7 години на икономическо възстановява-не в ЕС БВП на човек от населението общо в тезитри страни нараства в реално изражение с около1 процентен пункт годишно над средния за ЕС (Вж.Методологическите бележки в края на тази глава).

Като последица от това, БВП на човек от населе-нието общо в трите кохезионни страни, се увели-чава до 79% от средния за ЕС15 през 2001 г. и до81% през 2002 г. измерено чрез СПС, за да се ели-минират различните ценови равнища. В Испания,БВП на човек от населението, измерен по тозиначин, е с 15% по-нисък от средното за ЕС равни-ще през 2002 г. В същото време в Гърция и Порту-галия недостигът е все още голям, въпреки кон-вергенцията от средата на 90-те години на XXвек. В двете страни БВП на човек от населениетое все още само 71% от средния за ЕС през 2002 г.

Конвергенция на заетостта

Заетостта в кохезионните страни също нараствачувствително от средата на 90-те години на XX

век. Между 1996 г. и 2002 г., делът на заетителица в трудоспособна възраст (от 15 г. до 64 г.) вЕС15 (равнище на заетост) се увеличава само снад 4 процентни пункта. Общо в четирите кохези-онни страни увеличението е два пъти по-голямо,като средното равнище на заетост нараства до60% през 2002 г. — само с 4 процентни пунктапо-ниско от средното равнище за ЕС15 (64%), ко-ето представлява половината от разликатапреди 6 години. (Таблица А1.1).

Нарастването на заетостта в Ирландия е значи-телно (10 процентни пункта), като отразявабързия й икономически растеж и повишава рав-нището на заетост малко над средното за ЕС15.Повишаването на заетостта в Испания е ощепо-високо (почти 11 процентни пункта), въпрекиче равнището на заетост през 2002 г. (58½%) евсе още доста под средното за ЕС15.

Повишението на заетостта в Португалия епо-умерено (6½ процентни пункта), но там тя евече относително висока и равнището й е достанад средното за ЕС. Равнището на заетост в Пор-тугалия е 68½%, само малко под целта за ЕС през2010 г. от 70%, определена в Лисабон.

Нарастването на заетостта от друга страна е достапо-малко в Гърция. То е само 2 процентни пункта затези 6 години, въпреки по-високия от средния заЕС икономически растеж. Следователно равнище-то на заетост през 2002 г. (57%) е доста под средно-то за ЕС15 в сравнение със средата на 90-те годинина XX век, когато само Италия има по-ниско равни-ще. В резултат на това, повишаването на заетосттав тези части на Съюза, където тя е по-ниска отсредната, остава главна цел на политиката на ЕС.

Нарастваща производителност

В Испания и в по-малка степен в Португалия, пови-шаването на заетостта допринася значително заръста на БВП, както и в Ирландия, където броят назаетите нараства с около 5% годишно между 1996г. и 2002 г. Ръстът на заетостта в Ирландия е съпро-воден с ръст на производителността на труда отмалко под 4% годишно, което е над три пъти сред-ния темп за ЕС. Ръстът на производителността вПортугалия е също по-висок от средния за ЕС, до-като в Испания, където заетостта се повишава за-бележително, тя е само около половината от сред-ната производителност в ЕС.



3

-2,0

-1,0

0,0

1,0

2,0

3,0

4,0

-2,0

-1,0

0,0

1,0

2,0

3,0

4,0

1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002

ИспанияПортугалияГърция3-те кохезионни страни

% на промяна по отношение на ЕС15

1.1 Растеж в БВП на глава от населението в Испания, Португалия и Гърция по отношение на средното за ЕС15, 1992-2002 г.

Източник: Евростат, Национални сметки

45

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



В Гърция, от друга страна, ръстът на производител-ността на труда е близко до 3% годишно между1996 г. и 2002 г., надвишавайки повече от два пътисредния темп за ЕС, и е доминиращият източник нарастеж за БВП. Следователно в Гърция и Португа-лия, където се намират най-слабо развитите регио-ни в ЕС, производствената база е укрепнала всравнение със средата на 90-те години на XX век,което повишава възможностите за продължаващаконвергенция в доходите през следващите години.

Настоящ застой в икономиката на ЕС

Икономическият растеж в ЕС се забавя осезаемопрез последните три години след публикуванетона последния Доклад за сближаването. Този за-стой неминуемо засяга сближаването, не само за-щото води до нов ръст на безработицата в многочасти (виж по-долу), но и защото създава небла-гоприятен климат за намаляване на регионални-те различия както в доходите, така и в заетостта.Икономическият растеж в Съюза през 2003 г.остава незадоволителен за трета поредна годи-на (под 1%). Растежът на БВП може да се повишидо 2% през 2004 г. и да достигне 2.5% през 2005 г.2

Застоят засяга почти всички страни-членки.Даже в Ирландия е отчетен спад на растежа до1½% през 2003 г., като прогнозите са, че той щебъде под 4% през 2004 г. Португалия е особенозасегната, като БВП спада с почти 1% през 2003 г.след като нараства с по-малко от ½% през 2002 г.,а прогнозите са за повишение само с 1% през2004 г. Ако тази прогноза се реализира, значител-на част от постигнатата конвергенция към сред-ната за ЕС от втората половина на 90-те годинина XX век може да получи обратно развитие в пе-риода 2001 г. до 2004 г.

Другите две кохезионни страни се справят по-доб-ре. В Испания БВП се увеличава само с над 2% го-дишно през 2002 г. и 2003 г. и се прогнозира ръст допочти 3% през 2004 г. Гърция изглежда е най-малкозасегната от всички. Тук растежът е около 4% през2002 г. и 2003 г., като прогнозата за 2004 г. е съща-та, доста по-висока от останалата част на ЕС.Следователно в тези две страни, подкрепата отСтруктурните фондове може би е помогнала заподдържане на икономическия растеж.

Забавянето на растежа засяга заетостта самопри относително Дълґо закъснение отчасти

поради първоначалните очаквания на работода-телите, че то ще бъде по-краткотрайно. Въпрекитова, през 2003 г. застоят понижава темпа на рас-теж на заетостта в Ирландия под 1%, водейки доспад в нейното равнище (следва да се има пред-вид относително високия прираст на население-то в трудоспособна възраст). Депресивен ефектсе наблюдава и в Испания, въпреки че тук пови-шаването на броя на заетите е все още около1½% през 2003 г., водещо до по-нататъшно уве-личение на равнището на заетостта (с около 1процентен пункт). Оценките показват, че подоб-но повишение на равнището на заетостта има ив Гърция. В Португалия, от друга страна, е изчис-лено, че броят на заетите спада с 1% през 2003 г.и прогнозата е да остане непроменен през 2004 г.,което означава значителен спад в равнището назаетостта.

В другите части на ЕС, Германия и Италия про-дължават да се представят незадоволително. ВГермания на практика изобщо няма растеж наБВП през 2002 г. и 2003 г., а в Италия растежът епо-малко от ½% през двете години. Във Франция,където ръстът на БВП е подобен на средния заЕС преди 2001 г., изчисленията показват, че през2003 г. има само минимален растеж. В Холандия,където преди растежът е бил доста над средния,БВП нараства само незначително през 2002 г., аизчисленията показват спад през 2003 г.

Регионалните различия в БВП начовек от населението също намаляват

Въпреки застоя в растежа през 2001 г., различия-та в БВП на човек от населението между най-сла-бо развитите региони в Съюза — тези, които са вглавния фокус на Европейската политика засближаване — и другите, намаляват през послед-ните години. Все още не е възможно да се посочи,какво се случва след 2001 г3. Необходимо е да сеотбележи, че регионалните стойности посочени втази и в другите части на доклада са свързани срастежа на БВП на човек от населението в реал-но измерение. За първи път те се базират на реги-онални индикатори извлечени от новата базаданни специално изградена, за да бъде съвмес-тима във времето за всички NUTS 2 региони в ЕС.Те се различават от данните, които обикновеносе използват в предишни емпирични изследванияи анализи, отнасящи се за БВП в СПС във време-то, което е неподходящо за тази цел (Вж.



4

46

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100





5

© Еврогеографска асоциация за административни граници

0 100 500 км.

1.1 БВП на глава от населението (СПС), 2001 г.

Индекс, ЕС25 = 100

< 50

50 - 75

75 - 90

90 - 100

100 - 125

>= 125 Източник: Евростат

Canarias (E)

Guadeloupe Martinique Réunion

Guyane (F)

Açores (P)

Madeira

няма данни

FR(DOM): 2000

47

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



Методологическите бележки в края на частта).Регионите със статут по Цел 1, поради по-нискияим БВП на глава от населението със 75% от сред-ното за ЕС в СПС, имат по-висок темп на растежотколкото другите части на Съюза между 1988 г.,когато са реформирани Структурните фондове, и2001 г. Както посочва горният анализ, растежът врегионите от кохезионните страни е особеновисок (тези страни включват над половината отрегионите по Цел 1 и над половината отнаселението живеещо в тях).

Ако регионите по Цел 1 се вземат като цяло,БВП на човек от населението нараства с почти3% годишно в реално измерение между 1994 г.и 2001 г. (последната година, за която има реги-онални данни и покриваща предишния програ-мен период и първите две години от настоящия)в сравнение с малко над 2% годишно за остана-лата част от ЕС. Това означава растеж от под2% годишно през предходните 6 години, от 1988г. до 1994 г., които е все още над растежа в дру-гите части на Съюза (малко над 1% годишно)4.Следователно от 1988 г., когато са реформира-ни и разширени Структурните фондове, БВП начовек от населението в регионите по Цел 1 взе-ти заедно, се доближава значително до сред-ното равнище за ЕС.

Но темпът на конвергенция варирамежду различните региони

Темповете на растеж на регионите по Цел 1 самного различни. Следователно конвергенциятане настъпва с един и същ темп в Съюза, но тя епо-значителна в кохезионните страни, отколкотона други места. Може би това е резултат от ком-бинация на относително голям размер на струк-турна помощ и национални политики, насоченикъм растеж (Таблица А1.2).

В регионите по Цел 1 в четирите кохезионни стра-ни, ръстът на БВП на глава от населението е дос-та над средния за ЕС през периода след средатана 90-те години на XX век, както е описанопо-горе. Това е валидно както за регионите поЦел 1 в Испания, където около 40% от население-то живее извън тези региони, така и за останали-те три страни, където всички региони имат правона помощ. (В Испания, ръстът на БВП на човек отнаселението в регионите по Цел 1 възлиза сред-но на 3% годишно между 1994 г. и 2001 г. и е само

малко по-нисък от този в другите региони наИспания.)

Извън кохезионните страни, растежът в региони-те по Цел 1 не е толкова впечатляващ, като оче-видно е подтиснат отчасти от по-бавния растежна национално равнище. По-специално в новитегермански провинции, където БВП нараства за-бележително след обединението в началото на90-те години на XX век, ръстът на БВП на човек отнаселението е същия като средния за ЕС през се-демгодишния период от 1994 г. до 2001 г. (под2½% годишно). Но това е все още доста над темпав останалата част на Германия (под 1½% годиш-но). В Италия растежът в Mezzogiorno (2% годиш-но) е подобен на този в останалата част на стра-ната и е по-нисък от средния за ЕС.

В регионите по Цел 1 в останалата част на Съюза,на които се пада само малък дял от населениетов съответната страна, растежът на БВП на човекот населението е сходен със средния за Съюзапрез този период (Вж. Методологическитебележки).

Въпреки общата конвергенция на БВП на човекот населението в изоставащите региони къмсредния за ЕС, различията са все още големи. В29 региона, в които живее 13% от населението наЕС15, БВП на човек от населението в СПС през2001 г. е под две-трети от средния. Това са пред-имно региони в Гърция, Португалия, южна Испа-ния, южна Италия, шест източно-германски реги-она (Chemnitz, Dessau, Mecklenburg-Vorpommern,Magdeburg, Brandenburg-Nordost and Thüringen),Cornwall във Великобритания и три от четиритефренски департаменти ’DOMs’ (Карта 1.1).

Равнищата на заетост и производителносттана регионите постигат конвергенция

Конвергенцията на БВП на глава от населениетое съпътствана от намаляване на различията вравнищата на заетост между регионите. Докатозаетостта в ЕС нараства значително след среда-та на 90-те години на XX век, увеличението в ре-гионите по Цел 1 е по-голямо, отколкото в остана-лите места. В периода между 1994 г. и 2001 г.броят на заетите в тези региони нараства с малкопод 1½% годишно, което е малко над средното заЕС. През 2002 г. равнището на заетостта е с над5 процентни пункта по-високо отколкото 6 години



6

48

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



по-рано в сравнение с увеличение от 4 процентнипункта в останалата част на Съюза.

Ръстът на производителността на труда е същопо-висок в регионите по Цел 1, отколкото в други-те части, възлизайки средно над 1½% годишнопрез периода от 1994 г. до 2001 г. в сравнение соколо 1% годишно за целия ЕС. В действител-ност, производителността допринася повече заповишаването на БВП отколкото увеличаванетона заетостта.

Темповете на нарастване на заетостта обаче ва-рира значително между отделните региони поЦел 1. Докато в Португалия нарастването е мал-ко над средното за ЕС, в Гърция то е доста поднего както е посочено по-горе. Броят на заетите врегионите по Цел 1 в Испания нараства значител-но (с около 3% годишно) — повече отколкото востаналата част на страната. Увеличението вИрландия е още по-високо (с 5% годишно). Естес-твената последица от това за испанските регио-ни е ниския растеж на производителността натруда (½% годишно).

Обратно на това, броят на заетите в регионите поЦел 1 в Германия (новите провинции) се понижа-ва през този период (с почти ½% годишно). Про-изводителността на труда обаче се повишава сповече в сравнение с другите части на страната иСъюза като цяло (с 2% годишно). По същия начинзаетостта в италианските региони по Цел 1 (вMezzogiorno) се увеличава относително по-малко(с по-малко от ½% годишно), докато ръстът напроизводителността е приблизително над сред-ния (над 1½% годишно спрямо 1% в останалатачаст на Италия).

Въпреки че конкурентоспособността на тези двеобласти се подобрява слабо, липсата на работниместа остава главен проблем. Това е особено ва-лидно за южна Италия, където само 43% от насе-лението в работоспособна възраст е заето през2002 г. Това е доста под дела в други региони поЦел 1 и в целия Съюз. Средното равнище на зае-тост в регионите по Цел 1 като цяло е все още с 10процентни пункта по-ниско отколкото в другичасти на ЕС (56% спрямо 66½%) (Карта 1.2). Сле-дователно, увеличаването на равнището на зае-тост в изоставащите региони остава централначаст от политиката за сближаване на ЕС.

Проблемните региони не са обезателно тези,с най-нисък БВП на глава от населението

Слабите икономически резултати в ЕС и струк-турните проблеми, които ги обуславят, не са обе-зателно характерни само за регионите с най-ни-ски равнища на БВП на човек от населението.Проблемни региони има както на равнище NUTS2, така и на равнище NUTS 3, където те са дажепо-многобройни и са разположени в целия ЕС.Проблемите засягащи тези региони произтичатот много различни източници, включителноупадъка на традиционни отрасли, географскиособености ограничаващи развитието, спад в за-етостта и броя на населението, влошаване нажизненоважни услуги или липса на иновативенкапацитет и необходимите структури за подкре-па. Всички те, както по отделно, така и заедно,подтискат инвестициите и задържат развитиетона нови бизнеси. Тези проблеми са описани вследващите раздели (Вж. разделите за терито-риалното сближаване и факторите наконкурентоспособността). Ако не се разрешат,тези проблеми ще се задълбочат с течение навремето и ще доведат до прогресивно влошаванена икономическата активност.

Например, има 11 NUTS 2 региона със сравнител-но ниски равнища на БВП на човек от население-то, в които реалният растеж на БВП между 1994 г.и 2001 г. е половината или по-малко от средноторавнище за ЕС през периода. Всички тези регио-ни имат равнище на БВП на човек от населениетов СПС значително под средното за ЕС, но надпрага от 75% за придобиване на статут по Цел 1.

Тези 11 региона са разположени в североизточнаАнглия, в няколко части на Германия (напримерKoblenz и Münster), както и в Швеция. Във всекиот тези случаи се наблюдава нисък растеж напроизводителността — средно с ½% годишно запериода, което е малко над една трета от сред-ния за ЕС, и е придружено с нисък растеж на зае-тостта (малко над ½% годишно спрямо средно отпочти 1½% годишно за ЕС).

Взети заедно, техният БВП на човек от населени-ето в СПС през 2001 г. е около 85% от средния заЕС. Почти всички от тях обаче имат области с ни-сък растеж през изминалите 10 години и БВП начовек от населението под 75% от средния за ЕС.



7

49

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100





8

1.2 Равнища за заетост, 2002 г.

Заети 15-64 г. като % от населението 15-64 г.

< 56,0

56,0 - 60,2

60,2 - 64,4

64,4 - 68,6

>= 68,6

Стандартно отклонение = 8,4EC27 = 62,4

Източник: Евростат и Националните статистически офиси

Canarias (E)


Guyane (F)

Açores (P)

Madeira


0 100 500 км.

няма данни

50

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



Ако икономическият растеж в тези региони про-дължи да се задържа, то не след дълго техниятБВП на човек от населението ще спадне под75%-то равнище и те ще придобият правото даполучат подкрепа по Цел 1. До тогава обаче,структурните проблеми, които трябва да се пре-одолеят, ще са се влошили още повече и това щеналожи по-драстични действия. Това повдигавъпроса как политиката за сближаване да пред-вижда подобно влошаване и да се намесва напо-ранен етап, за да задържи спада с възможнонай-ниски разходи.

Растеж на БВП в присъединяващитесе страни

Във всички нови страни-членки с изключение наУнгария и Чешката република, средният растежна БВП възлиза на малко над 4% годишно за пе-риода между 1994 г. и 2001 г. В Унгария той е мал-ко по-нисък, а в Чешката република — малко над2% годишно. В България и Румъния (тези две при-съединяващи се страни няма да влязат в ЕС през2004 г.), БВП се повишава незначително. В раз-личните страни се наблюдават различни променив населението — значително увеличение в Кипъри Малта, спад с около 1% годишно в трите Бал-тийски републики и в България, и относителномалки промени в останалите страни — различия-та в ръста на БВП на човек от населението самалко по-големи отколкото в ръста на БВП.

Най-общо нарастването на БВП на човек от насе-лението в реални измерения в новите страни-член-ки е около 1½% годишно над средното равнище заЕС15 през този период.

Растежът в тези страни взетизаедно се забавя след 2001 г.,отчасти поради спада на расте-жа в ЕС, който е техен главенекспортен пазар. В най-общплан, растежът е малко под2½% през 2001 г. и 2002 г., каторазчетите за 2003 г. са той дабъде 3%. Забавянето е особеноочевидно в Полша, където рас-тежът е малко над 1% през 2001г. и 2002 г. В Малта той е дажепо-нисък поради спада втуристическите посещения отЕС.

Но има нисък ръст на заетостта припродължаващото преструктуриране

Даже и преди настоящия застой, растежът доп-ринася твърде малко за облекчаване на пробле-мите със заетостта, които се проявяват в страни-те в преход в началото на 90-те години на XX век.Във всички страни с високи темпове на растеж сизключение на Унгария и Словения, производи-телността на труда нараства значително, катозаетостта или нараства с малко (Латвия) или на-малява (във всички останали случаи), отразявай-ки продължаващото преструктуриране наикономиките им, което не е приключило.

Следователно растежът в присъединяващите сестрани през периода на преход е резултат пред-имно от увеличението на произведения продуктна един зает, отколкото от по-високата заетост.В повечето страни това остава валидно през по-следните години, особено в страните с най-ниски-те равнища на БВП на човек от населението.(Определението ‘присъединяващи се страни’ втози доклад се използва за обозначаване на10-те нови страни членки плюс България иРумъния).

За периода между 1998 г. (за които има наличниданни за повечето от страните) и 2002 г. равнище-то на заетостта се понижава с повече от 7 про-центни пункта в Полша и Румъния, с почти 4 про-центни пункта в Естония и с 2 процентни пункта вЧешката република, Словакия и Литва. От другастрана равнището на заетостта се повишава вСловения (макар с по-малко от 1 процентен



9

0

10

20

30

40

50

60

70

80

DK NL SE UK FI AT PT DE IE LU FR BE ES EL IT CY CZ SI EE LT LV RO HU SK PL BG0

10

20

30

40

50

60

70

80

1998

2002

ЕС-15, средно за 2002 г.

Цел от Лисабон - 2010 г.

Заети 15-64 г. като % от населението 15-64 г.

1.2 Равнище на заетост, 1998 г. и 2002 г.

MT: няма данни; BG и CY: няма данни за 1998 г.

Източник: Евростат, Проучване на работната сила

51

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



пункт), в Латвия и Унгария (с над 3 процентни пун-кта във втората), въпреки че както е посоченопо-долу равнището на заетостта остава достапод средното равнище за ЕС15 (Фигура 1.2).

Забавянето води до допълнителен спад в зае-тостта, особено в Полша, където броят на рабо-тещите намалява с повече от 2% през 2002 г. каторазчетите показват допълнителен спад през2003 г. През последната година, растеж на зае-тостта с повече от ½% се предвижда само в двестрани — Литва и Словакия.

Равнищата на заетостта в присъединяващитесе страни остават ниски

В резултат от забавения растеж на заетостта,делът на заетото население в трудоспособнавъзраст в присъединяващите се страни намаляваустойчиво след началото на прехода, докато в ЕСтози дял се увеличава. През 2002 г. показателят— равнище на заетост — възлиза средно на 56%в десетте нови страни-членки, доста по-ниско отсредното за ЕС15 (малко над 64%), въпреки че есходно с това в настоящите региони по Цел 1.Тази прилика обаче прикрива факта, че равнища-та на заетост в регионите по Цел1 нарастватпреди последния застой, докато в новитестрани-членки те намаляват.

Във всички присъединяващи се страни с изклю-чение на Кипър, равнището на заетостта е под це-лите за ЕС, определени на срещата на високоравнище в Лисабон — 67% през 2005 г. и 70% през2010 г. Докато равнището на заетостта в Чешкатарепублика е относително близко до целта от 67%(65½%), а в Словения то е същото като среднотоза ЕС, различията в другите страни са значител-ни. Равнището в Унгария и Словакия е около 56%,близко до това в Гърция и малко по-високо отсредното за Италия, а в Полша то е малко под52%, по-ниско отколкото в която и да е друга отнастоящите страни-членки.

Големи различия в БВП на човек отнаселението между регионите вприсъединяващите се страни

Растежът в присъединяващите се страни далечне е балансиран на регионално равнище. Въввсички страни в преход, той е концентриран самов няколко региона, главно в столицата и

заобикалящите я области. В резултат на това, ре-гионалните различия в БВП на човек отнаселението се задълбочават значително.

В Чешката република и Словакия разликата вБВП на човек от населението между най-силно инай-слабо развитите региони, в които живее по20% от населението, е малко над два пъти. Тованаподобява различията в Италия или Германия.В Унгария разликата в БВП на човек от населени-ето между най-силно и най-слабо развитите реги-они, в които живее по 20% от населението, еоколо 2.4 пъти — повече от която и да е настоящастрана-членка на ЕС.

Разширяването ще увеличи значителноразличията в ЕС по отношение на БВПна човек от населението

Новите 10 страни-членки ще доведат до по-голя-мо увеличение на населението на ЕС (малко под20%) в сравнение с приноса им към БВП (около5% в Евро). България и Румъния заедно ще доп-ринесат още около 8% към населението на ЕС, носамо по-малко от 1% към БВП. Даже като се отче-тат ниските разходи на живот, всичките страниса много по-изостанали в сравнение с настоящи-те страни-членки, макар и в различна степен.Предстоящото разширяване до 25 страни-членкии последващото разширяване до 27 или повече,ще промени фундаментално мащаба на различи-ята в ЕС. Политиката за сближаване и другитеполитики на ЕС ще трябва да бъдат адаптирани,за да отговорят на тези въпроси.

Въпреки че след средата на 90-те години на XXвек растежът в новите страни-членки е по-бърз всравнение с ЕС15, както е отбелязано по-гореразликата в БВП на човек от населението сиостава значителна. Единствено Малта, Кипър,Чешката република и Словения имат БВП на чо-век от населението в СПС доста над 60% от сред-ното равнище за ЕС15 през 2002 г. В Полша, Есто-ния и Литва, то е около 40% от средното, а вЛатвия — само 35% от средното. В България иРумъния, то е само около 26-27% от средното.

След разширяването се очаква задълбочаванена различията в доходите между най-силно инай-слабо развитите страни-членки. Въпреки чесредният БВП на човек от населението в разши-рения ЕС ще бъде по-нисък отколкото в ЕС15,



10

52

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



единствено Кипър има равнище над 80% от сред-ното в ЕС с 25 страни-членки. В Латвия равнище-то е 38% от средното за ЕС25, по-малко от поло-вината от равнището на Гърция или Португалия(77-78%), докато в Румъния и България то е под30% от средното (Фигура 1.3).

С други думи, докато сега разликата между сред-ния БВП на човек от населението в ЕС15 и равни-щето в най-слабо развитите страни-членки е мал-ко под 30% (например Гърция и Португалия иматравнища от почти 30% под средното), различиятаще се удвоят, когато новите страни-членки сеприсъединят през 2004 г. (например Латвия имаБВП на човек от населението, над 60% по-нисъкот средното равнище за ЕС25) и вероятно ще се

задълбочат с присъединяването на България иРумъния.

В един разширен ЕС страните могат да бъдат раз-делени в три групи според БВП на човек от насе-лението в СПС. В първата група, състояща се от12 от настоящите 15 страни-членки, БВП на човекот населението е доста над средното равнище заЕС25 (10% или повече). Във втората група от 7страни, обединяваща останалите три настоящистрани-членки — Испания, Португалия и Гърция,плюс Кипър, Чешката република, Словения иМалта, БВП на глава от населението е между 68%и 94% от средното за ЕС25. В третата група,състояща се от 8 страни (включително Българияи Румъния), всички нови или бъдещи членки, БВП



11

0

20

40

60

80

100

120

140

LU IE DK NL AT UK BE FR SE FI DE IT ES CY EL PT MT SI CZ HU SK PL EE LT LV RO BG

0

20

40

60

80

100

120

140Индекс, ЕС-25=100

1.4БВП на глава от населението (СПС), 2002 г.

206,7

Източник: Евростат, Национални сметки

Средно ЕС-25

0

50

100

150

200

250

300

BE DK DE EL ES FR IE IT LU NL AT PT FI SE UK BG CY CZ EE HU LT LV MT PL RO SI SK

0

50

100

150

200

250

300Индекс ЕС-25=100

1.3 БВП на глава от населението (СПС) по страни и регионални екстремални стойности, 2001 г.

Hainaut

Antwerpen

Bruxelles / Brussels

Dessau

Oberbayern

Hamburg

Dytiki Ellada

Sterea Ellada

Extremadura

Madrid

Guyane

Île de France

Border, Midland

and Western

Southern and Eastern

Calabria

Bolzano / Bozen

Flevoland

Utrecht

Burgenland

Salzburg

Wien

Açores

Lisboa e Vale do

Tejo

Itä-Suomi

Åland

Norra Mellansverige

Stockholm

Cornwall & Isles of Scilly

Berkshire, Bucks & Oxfordshire

Inner London

Южен Централен

ЮгозападенSeverozápad

Jihozápad

Praha

Észak-Magyarország

Közép-Magyarország

Lubelskie

Mazowieckie

Nord-Est

Bucureşti

Východné Slovensko

Západné Slovensko

Bratislavský

Източник: Евростат, Регионални сметки

53

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



на човек от населението е под 60% от средното(Фигура 1.4).

Разширяването допълнително щезадълбочи различията

Разширяването ще има по-голям ефект върхуразличията между регионите, отколкото върхуразличията между страните. Докато около 73 ми-лиона души (близо 19% от населението на ЕС15)живее в региони със среден БВП на човек от на-селението под 75% от средното за ЕС през перио-да 1999-2001 г. (съгласно последните разчети),почти още толкова — около 69 милиона от 74.5-темилиона, които ще станат граждани на ЕС през2004 г. (92% от всички), живеят в региони с БВПна човек от населението под 75% от средноторавнище на ЕС25.

Това не означава, както е посочено по-долу, четези 69 милиона души ще се добавят към хората,които понастоящем живеят в региони с БВП начовек от населението под 75% от средното рав-нище на ЕС, тъй като това средно равнище ще сенамали (от средна стойност за 15 страни-членкидо средна стойност за 25 страни-членки) в резул-тат на разширението. Така ще има ефект на на-маляване с около 19 милиона на броя на хората,живеещи в такива региони в настоящия ЕС15.Следователно нетният резултат от разширява-нето ще бъде увеличаване до 123 милиона наброя на хората, живеещи в региони с БВП на чо-век от населението под 75% от средното в ЕС25.С присъединяването на България и Румъния,този общ брой ще нарасне до над 153 милиона илидо почти 32% от населението на ЕС27, т.е. наддвукратно увеличение на броя на хората, коитосега живеят в тези региони.

В един ЕС с 27 страни-членки, две-трети от насе-лението в регионите с БВП на човек от населени-ето под 75% от средното за ЕС25, ще живее в но-вите страни-членки. Приблизително един навсеки шест души ще живее в региони, където БВПна човек от населението е под половината отсредното за ЕС. Никой от 38-те региона не е внастоящия ЕС15.

Статистическият ефект

Количественият принос на разширяването щебъде много по-голям към населението на ЕС,

отколкото към БВП, като по този начин ще сенамали значително средния БВП на човек от на-селението. Средната му стойност в ЕС с 25 стра-ни-членки ще бъде с около 12½% по-ниска откол-кото при ЕС15. За 17 региона това ще означава,че техният доход на човек от населението веченяма да бъде под прага от 75% при условие чесега е по-нисък отколкото е бил преди. В Малтатой също така ще бъде над 75%, където вмомента е под средното за ЕС15.

Както е посочено по-горе, разчетите показват, чепочти 19 милиона души живеят в такива региони,повечето от които понастоящем имат статут поЦел 1 по линия на структурните фондове (с ощечетиристотин хиляди в Малта). Ако критерият заопределяне на статут по Цел 1 остане непроме-нен, засегнатите региони ще загубят правата сина структурна помощ, въпреки че техния БВП начовек от населението след разширяването щебъде почти същия, както преди, като ще се запа-зят и структурните им проблеми, заради коитопървоначално са получавали структурна помощ.Съгласно настоящите разчети четири от тези ре-гиони например са в източната част на Германия,четири са във Великобритания, четири са вИспания, един в Гърция и един в Португалия(Таблица А1.3).

Различията в заетостта междурегионите ще бъдат еднакво големи

Равнищата на заетост в повечето региони вприсъединяващите се страни са по-ниски от на-стоящото средно равнище в ЕС15, въпреки че внито един от тях те не са толкова ниски, колко-то в южна Италия. Само в четири региона —Cyprus и Støední Èechy, Jihozápad и Praha в Чеш-ката република, равнището надвишава целтаот Лисабон за 2005 г. — 67%, а само в Praha то енад 70%, което е целта от Лисабон за 2010 г. Внастоящите страни-членки има 53 (NUTS 2)региона, в които равнището е над това, като по-вечето от тях са в Северните страни, Великоб-ритания и Холандия.

В един разширен ЕС от 25 страни-членки ще има14 региона, в които равнището на заетост е под50%. От настоящия ЕС15 това са 6 региона вюжна Италия, един в Испания (Ceuta y Melilla) иедин във Франция (Corse). От новите стра-ни-членки това са пет региона в Полша и един в



12

54

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



Унгария (Észak-Alföld). (В България има други трирегиона с равнища под това.)

Повечето от тези региони с ниска заетост имат иниски равнища на БВП на човек от населението,до голяма степен поради неспособността да оси-гурят работа на голям брой хора в производстве-ните дейности. Въпреки това връзката междуравнищата на заетост и относителните равнищана БВП на човек от населението далеч не е едно-родна. В някои присъединяващи се страни, катонапример Полша и Румъния, равнището на зае-тост е по-тясно свързано с размера на селскосто-панския сектор, което в определен смисъл осигу-рява работни места като последна инстанция,отколкото с равнището на БВП на човек от насе-лението. Това е отражение на продължаващо-то запазване на фермерството за препитаниеи контрастира с положението в настоящияЕС, където равнищата на заетост в селскосто-панските региони са по-ниски.

Всичко това предполага, че в тези региони иконо-мическото развитие вероятно ще бъде съпрово-дено от значително преструктуриране и пре-хвърляне на заетост между секторите, въпрекиче потребността от преструктуриране по никакъвначин не е ограничена само за тези региони.

Секторният състав предполагазначително възможно преструктуриранев присъединяващите се страни …

Възможните бъдещи промени в структурата назаетостта в хода на икономическото развитиемогат да бъдат разгледани чрез сравняване наначина, по който заетостта се разпределя междусекторите в присъединяващите се страни и в на-стоящия ЕС15. В ЕС15 може да се разгледа и раз-пределението между съществуващите регионипо Цел 1 и останалите (Карта А1.1). Подобносравнение е най-показателно, ако се направиясно коригиране на различията в общото равни-ще на заетост между различните региони. С другидуми да се изследва делът на хората в работос-пособна възраст заети в различните сектори —отколкото просто да се сравняват дяловете наразличните сектори в общата заетост. Това даванасока за възможния начин, по койтонамиращите си работа ще се разделят междусекторите с увеличаването на заетите в по-слаборазвитите страни и региони.

Въпреки че общото равнище на заетостта в при-съединяващите се страни спада през последнитегодини, то е все още малко по-високо отколкото всъществуващите региони по Цел 1 през 2002 г.Това се дължи до голяма степен на доста по-ви-сокия брой заети в селското стопанство и произ-водството, особено в текстилната и шивашкатапромишленост и други основни отрасли, което секомпенсира до голяма степен от по-нискатазаетост в услугите и в строителството (ТаблицаА1.4).

Относително ниската заетост в услугите в при-съединяващите се страни, е много по-очевидна всравнение с регионите в ЕС, които не са по Цел 1.Тези региони имат много повече заети в този сек-тор отколкото регионите по Цел 1. Недостигътвъв всички услуги е голям. Особено изразен е вмодерните и социалните услуги (бизнес и финан-сови услуги, образование, здравеопазване исоциални услуги), където разликите междурегионите по Цел 1 и другите региони са найочевидни.

Докато по време на прехода структурата на за-етост в присъединяващите се страни се при-ближава към тази на ЕС, темповете на промянаса твърде слаби. Значителните загуби на ра-ботни места в селското стопанство и базиснитеотрасли в повечето региони все още не са ком-пенсирани от достатъчно нарастване на работ-ните места в услугите. През бъдещите годинимогат да се очакват значителни загуби на ра-ботни места по-специално в селскотостопанство.

… особено към сектора на услугите,в който е концентрирано нарастванетона работните места в ЕС

Съдейки от опита на настоящите страни-членки, бъдещото нарастване на работнитеместа в сектора на услугите в присъединяващи-те се страни, както и в настоящите региони поЦел 1, вероятно ще бъде концентрирано вмодерните и социалните услуги. Въпрекитова, може да се очаква и значителен ръст в ба-зисните услуги (търговия на дребно, хотели иресторанти, транспорт, комуникации и индиви-дуални и обществени услуги), в които равнище-то на заетост е все още доста под средното вЕС15.



13

55

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



През шестгодишния период от 1996 г. до 2002 г.,когато общото равнище на заетост в ЕС нараствас над 4 процентни пункта, на практика цялото на-растване на работните места е в услугите, катона модерните услуги се пада около 40% от нетно-то увеличение в заетостта, а на социалните услу-ги — 26% (Фигура 1.5). Следователно общо натези два сектора се падат два пъти повече създа-дени нетни допълнителни работни места в срав-нение с базисните услуги, като общият брой назаетите е малко по-нисък.

От друга страна броят на работните места в сел-ското стопанство, основните производствени от-расли и в благоустройството спада по отношениена населението в работоспособна възраст. Всъщото време се наблюдава малко повишение назаетостта в химическите и инженерните отрасли,както и значително повишение в строителството,което се влияе повече от икономическия цикъл всравнение с другите сектори. Продължителнататенденция към модерни и социални услуги под-чертава необходимостта за повишаване равни-щето на образованието, отчитайки тяхнототърсене на висококвалифицирани работници, ко-ето ще продължи да се увеличава в бъдеще5.

Предизвикателството, с което се сблъскват при-съединяващите се страни, и което вече се проя-вява в регионите по Цел 1, е да засилят конкурен-тоспособността си в дългосрочен аспект с цел даподдържат високи равнища на икономическирастеж и в същото време повишават равнищатана заетост. Засилването на конкурентоспособ-ността означава постигане на продължителни

ползи в производителността, която оставазначително под равнището на ЕС15 и доста подравнището в по-развитите региони.

Важно е да се отбележи, че в дългосрочен планняма конфликт между тази цел и повишаванетона заетостта — в действителност създаването надългосрочни, стабилни работни места зависи отповишаването на конкурентоспособността, атова не е случаят в краткосрочен аспект. Пре-хвърлянето на заетост от ниско продуктивнитесектори и по-специално селското стопанство,към по-високо продуктивни сектори, е изключи-телно важно за повишаване на конкурентоспо-собността. В същото време има текуща нужда заповишаване на производителността в тези секто-ри и продължаване процеса на рационализация инамаляване на свръхнаемането, възникващопрез периода на преход (Карта А1.2).

Предизвикателството на конвергенциятав присъединяващите се страни

Структурните проблеми в присъединяващите сестрани, които обуславят ниските им равнища наБВП на човек от населението и на заетостта, сасъществени и имат широк обхват. Предизвикател-ството пред политиката за сближаване е да импомогне да модернизират инфраструктурата си,образователните и обучителните си системи, и дасъздадат благоприятна за инвестиции бизнессреда, за да могат да поддържат с приемливитемпове високите равнища на растеж необходи-ми за конвергенция към заетостта и доходнитеравнища на ЕС. За да бъде постигнато това е не-

обходимо повечето страни даимат равнища на растеж от ми-нимум 5-6% годишно за про-дължителен период от време(Вж. Каре за сценарии задогонване).

Това не е невъзможно, както по-казва убедителния пример наИрландия, но ще бъде необходи-ма ефективна подкрепа от ЕСза преодоляване на структурни-те проблеми и значително пови-шаване на равнището на зае-тост и конкурентоспособността,както и ефективна комбинацияот вътрешни политики.



14

-0,5 0,0 0,5 1,0 1,5 2,0 2,5 3,0 3,5 4,0 4,5

-0,5 0,0 0,5 1,0 1,5 2,0 2,5 3,0 3,5 4,0 4,5

Селско стопанство

Минен, газов, електически и воден сектор

Базово производство

Химия и рафиниране

Инженеринг

Строителство

Базови услуги

Модерни услуги

Социални услуги

Публична администрация

Общо

Промяна в заетостта като % от населението в работоспособна възраст

1.5 Промяна в секторните равнища на заетостта в ЕС15, 1996-2002 г.

Източник: Евростат, Проучване на работната сила и Регионални сметки

56

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



Приносът на политиката засближаване към растежа в ЕС

Постигането на високи равнища на растеж вприсъединяващите се страни посредством по-добряване на производителността и увелича-ване на заетостта е важно не само заповишаване на жизнения стандарт и генерира-не на ресурси, необходими за финансиране наподобрения в инфраструктурата, социалнитеуслуги и т.н. Това е важно и за страните-членки.Като се има предвид увеличаващата се взаим-на зависимост между търговията и инвестиции-те, икономическото развитие на новитестрани-членки може потенциално да осигуридинамиката за иницииране и поддържане напо-високи равнища на заетост в ЕС.

Структурният недостиг на инфраструктураи човешки капитал означава, че тези стра-ни, както и много изоставащи и проблемни реги-они в ЕС15, не са способни да дадат свояпринос към конкурентоспособността на ЕСкато цяло.

Резултатът е по-ниски равнища на доходи и за-етост в ЕС от тези, които потенциално могат дабъдат постигнати, и по-нисък капацитет за рас-теж в ущърб на всички, не само на пряко засег-натите. Намаляването на съществуващитеразличия, следователно, може да засиликонкурентоспособността на икономиката наЕС и капацитета й за продължително развитие.Това също така ще намали риска от пречки и ин-флационния натиск, възникващи в по-силнитерегиони с появата на растежа, което води донеговия преждевременен край.

Намаляването на съществуващите различияще помогне на присъединяващите се страни даувеличат темпа си на икономически растеж исъобразно това да разширят вноса си от насто-ящите страни-членки на ЕС. Понастоящемвносът възлиза на повече от половината отБВП на тези страни — много повече отколкотов кохезионните страни (в Гърция и Испания,вносът е само около 30% от БВП, а в Португа-лия — 38%), и в случай на растеж има склон-ност към много по-голямо нарастванеотколкото БВП. Тази ситуация ще продължи заоще известно време в бъдещето, тъй като стра-ните купуват продукти, които не са местно

производство, особено машини и оборудване,необходими за бъдещото им развитие.

Следователно всяко повишение на БВП се от-разява непропорционално върху закупуванетона стоки от чужбина и особено от настоящитестрани-членки на ЕС, което възлиза на около60% от общия внос, особено от Германия (накоято се пада около 25%) и Италия (почти 10%).

Германия и Италия извличат значителни ползиот стимулирането на растежа в новите стра-ни-членки, въпреки че всички съществуващистрани-членки печелят от това и от по-големиярастеж на пазара на ЕС. Това е сходно с начи-на, по който те печелят от растежа в кохезион-ните страни и регионите по Цел 1 (Вж. Част 4,раздел “Структурните фондове като средствоза икономическа интеграция”).

Намаляване на населението в Европа

Населението на ЕС15 нараства бавно прездълъг период от време. След средата на90-те години на XX век средният прираст е само0.3% годишно, основно в резултат от нетнамиграция към Съюза. В няколко страни-членки— Германия, Италия и Швеция населението биспаднало без нея. Прогнозите показват, чеестественият прираст на населението щепродължи да спада и в бъдеще и при запазванена същите темпове на миграция както в мина-лото, населението в повечето страни-членкище започне да намалява през следващите 20години.

Спадът на населението вече се превърна в ха-рактерна особеност на много региони през вто-рата половина на 90-те години на XX век (в 55от всичко 211 NUTS 2 региони в ЕС15). Презтози период населението в повечето регионина присъединяващите се страни също спада (в35 от всичко 55 NUTS 2 региона), в резултат нанамаляващ естествен прираст и външнамиграция.

Спадът ще продължи и в бъдеще

Съгласно последните демографски прогнози6,до края на десетилетието населението ще про-дължава да нараства бавно във всички стра-ни-членки на ЕС15 с изключение на Италия и



15

57

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



Австрия, където ще намалява. Преди 2015 г.,населението ще започне да спада и в Гърция,Испания и Португалия — трите южни кохезион-ни страни, и в Германия. През следващите10-15 години населението ще започне да спадаи в Белгия, Финландия и Швеция.

Населението вече е започнало да намалява ивъв всички присъединяващи се страни с изклю-чение на Кипър, Малта и Словакия, като за по-следната прогнозите сочат, че спадът щезапочне преди 2020 г. (Фигура 1.8).

Населението в работоспособнавъзраст също намалява

Що се касае до заетостта, намаляването на на-селението в трудоспособна възраст (от 15 до64 г.) е по-вероятно да започне преди намаля-ването на общия брой на населението. До краяна десетилетието се прогнозира то да започнеда намалява в южна Европа и по-специално вГърция, Португалия и Италия, но също така и вГермания. След 2010 г. в рамките на няколкогодини спадът ще започне във всички страни сизключение на Ирландия и Люксембург. През



16

Колко време ще бъде необходимо на присъединяващите се страни, за да постигнатизравняване?

Обхватът на предизвикателството за сближаване,поставено от разширяването, може да се илюстри-ра от ‘сценарии за настигане’, показващи за какъвпериод БВП на човек от населението на новитестрани-членки, заедно с България и Румъния, щедостигне средното равнище за ЕС. Правят се про-сти допускания за техните темпове на растеж поотношение на средния темп в ЕС15.

Тук са разгледани два сценария. При първия сцена-рий темпът в тези страни се поддържа на равнищеот 1½% годишно над средното равнище за ЕС15,

(средното равнище за период от 7 години — от 1995г. до 2002 г.). Във втория сценарий растежът се под-държа на равнище 2½% над средното равнище заЕС15. И двата сценария започват от последнатапрогноза на БВП на човек от населението в различ-ните страни през 2004 г.

Ако растежът във всички страни може да се под-държа в бъдеще на равнище от 1½% над това востаналата част от ЕС (т.е. 4% годишно, ако рас-тежът е 2½% годишно в ЕС15), средният БВП на чо-век от населението в 12-те страни ще остане под60% от средното на разширения ЕС27 до 2017 г.(Фигури 1.6 и 1.7). През тази година той ще надвиши75% от средното само в Словения, Кипър, Чешкатарепублика и Унгария. Ако растежът продължи с

тези темпове, Словакия ще достигне 75% от сред-ното до 2019 г., но на следващата страна — Есто-ния, ще са и нужни още 10 години, за да достигнетова равнище. Полша ще достигне този праг през2035 г. т.е. след повече от 30 години, а Латвия ще годостигне през 2041 г. При този темп на растеж, рав-нището на БВП на човек от населението на Бълга-рия и Румъния ще бъде все още под 75% отсредното през 2050 г.

Ако растежът се поддържа при значително по-ви-сок темп от този, на 2½% над средното за ЕС15(растеж от малко над 5% годишно, ако растежът вЕС15 е 2½%), то тогава конвергенцията ще настъпи

за по-кратък период от време. Въпреки това, броятна необходимите години остава твърде голям замного от страните. На Полша например, даже притози темп, ще и бъдат необходими 20 или повече го-дини, за да може нейният БВП на човек от населе-нието да достигне 75% от средното равнище на ЕС,и много повече години, да се приближи до средното

за ЕС. На България и Румъния ще им бъде нуженоще по-дълъг период от време. Въпреки това, притози темп на растеж, броят на регионите в присъе-диняващите се страни, на които е необходимаструктурна подкрепа, защото техния БВП на човекот населението е под 75% от средното за ЕС, нама-лява по-бързо отколкото ако темпът на растеж бепо-бавен. Тези сценарии не трябва да се възприе-мат от гледна точка на това, че един растеж от 4%или 5% годишно в тези страни е най-големия, койтоможе да се очаква. Първо, опитът на Ирландия презизминалото десетилетие показва какво може дабъде постигнато от гледна точка на бързия растеж.

Второ, потенциалът за растеж в новите стра-ни-членки ще бъде значително ускорен от подобре-нията в капитала в резултат на политиката засближаване на ЕС.

Даже ако в дългосрочен период от време могат дасе поддържат темпове на растеж доста над сред-ния за ЕС15, тези сценарии показват, че за повече-то от страните, достигането на средното равнищеза ЕС вероятно ще бъде един дългосрочен процес.

58

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



2025 г. в ЕС15 като цяло броят на населениетов трудоспособна възраст се прогнозира дабъде с около 4% по-нисък в сравнение с 2000 г.,за трите южни кохезионни страни — с 6% по-ни-сък, а за Италия — с над 14% по-нисък.

Прогнозите сочат, че до края на десетилетиетонаселението в трудоспособна възраст въввсички присъединяващи се страни ще намаля-ва с изключение на Кипър, Малта, Полша и Сло-вакия. В последващите няколко години спадътще започне навсякъде освен в Кипър. По по-следни прогнози през 2025 г. броят на хората навъзраст от 15 до 64 г. в страните-кандидаткище бъде с над 10% по-малък отколкото през2000 г. Прогнозите сочат, че за България и

Латвия този брой ще е с над20% по-малък, а в Естония —почти 30% по-малък (КартаА1.3).

Повече хора над 50 години втрудоспособна възраст

Този повсеместен спад на насе-лението в трудоспособнавъзраст ще бъде съпроводен отпромяна и във възрастоватаструктура. Ще нараства делътна хората на възраст от 50 до 64г., много от които вече не рабо-тят в повечето настоящи и бъде-щи страни-членки. В същотовреме делът на младите хораизлизащи на пазара на труда щенамалява.

До 2025 г., хората на възраст от50 до 64 г. ще формират 35% отнаселението в трудоспособнавъзраст в ЕС15 спрямо 26%през 2000 г. В Италия делът имще нарасне до 40%, а в Герма-ния, Австрия, Гърция и Испания— до 36-37%. В присъединява-щите се страни, прогнозиранотоувеличение е по-малко, но всепак от значение, като средниятдял ще се увеличава от около26% до около 31%, съответно —34% в Чешката република и 36%в Словения.

Спадът на населението в трудоспособнавъзраст в Европа ще бъде съпътстван от голя-мо и продължително увеличение на броя на ли-цата на възраст над 65 г. — обичайната възрастза пенсиониране. До 2025 г., населението натази възраст се прогнозира да нарасне с около1½% годишно, както в ЕС15, така и в присъеди-няващите се страни. В резултат на това, през2025 г. броят на лицата на възраст над 65 г. щебъде с 40% по-висок отколкото през 2000 г. и вдвете групи. В ЕС27 единствено в трите Бал-тийски републики, България и Румъния рас-тежът ще бъде под 1% годишно. В Ирландия,Холандия и Финландия, както и в Кипър, Малтаи Словения, населението над 65 г. се



17

RO

BG

LV

PL

LT

EE

SK

HU

CZ

CY

SI

N12

2004

2007

2010

2013

2016

2019

2022

2025

2028

2031

2034

2037

2040

< 60% от средно за ЕС27 < 75% от средно за ЕС27 < 90% от средно за ЕС27 >= 90% от средно за ЕС27

1.6 Симулация на БВП на глава от населението (СПС) в просъединяващите се страни, 2004-2040 г. (хипотеза за относителен растеж от 1,5% средно годишно)

Хипотеза за растеж: 1,5% годишно по-високо от средното за ЕС15

Източник: Изчисления на ГД REGIO базирани на Евростат, Национални сметки

N12 = новите страни-членки плюс BG и RO; MT: няма данни

RO

BG

LV

PL

LT

EE

SK

HU

CZ

CY

SI

N12

2004

2007

2010

2013

2016

2019

2022

2025

2028

2031

2034

2037

2040

< 60% от средно за ЕС27 < 75% от средно за ЕС27 < 90% от средно за ЕС27 >= 90% от средно за ЕС27

1.7 Симулация на БВП на глава от населението (СПС) в присъединяващите се страни, 2004-2040 г. (при хипотеза за относителен ръст от 2,5% средно годишно)

Хипотеза за растеж: 2,5% годишно по-високо от средното за ЕС15

Източник: Изчисления на ГД REGIO базирани на Евростат, Национални сметки

59

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



прогнозира да нарасне с 2% или повече процен-та годишно (Карта А1.4).

При тези тенденции, увеличаването на броя нахората в тази възраст, които остават на работа, еот изключителна важност както от икономичес-ка, така и от социална гледна точка, и формираглавна част от Европейска стратегия по заетост-та. За нейния успех ще бъдат необходими проме-ни в политиките и отношението не само към ран-ното пенсиониране, но и към обучението навъзрастни хора.

Нарастващи коефициентина възрастова зависимост

Следствието от тези разнопосочни демографскитенденции е голямо нарастване на коефициенти-те на възрастова зависимост — броят на хоратанад 65 годишна възраст отнесен към този на на-селението в трудоспособна възраст. В ЕС15, на-селението на възраст над 65 години е почти 25%от това в трудоспособна възраст. Следователнона един човек в пенсионна възраст се падат чети-ри души на възраст от 15 до 64 г. До 2025 г. равни-щето ще се увеличи до 36%, или по-малко от три-ма души в трудоспособна възраст за всяко лице впенсионна възраст. През този период в присъе-диняващите се страни се прогнозира увеличениена коефициента от по-малко от 20% до над 30%.Особено високи увеличения се прогнозират вИталия, Финландия, Швеция и Германия, къдетокоефициентът на зависимост ще се увеличи дооколо 40% до 2025 г. В новите страни-членки сеочаква значително увеличение в Чешката

република, Малта и Словения, където за 2025 г.се прогнозират равнища от 36-38% спрямо 20%през 2000 г.

Прогнозите сочат, че до 2025 г. коефициентите назависимост в 42 региона ще надвишат 40%, като12 от тях са във Франция, в които живеят 42% отобщото население на страната. Най-ниските рав-нища — под 25% — са прогнозирани в няколко отнай-отдалечените региони — Açores, Madeira,Ceuta y Melilla, които са с малко население, кактои в Ile de France (Paris) и London (Карта 1.3).

И действителни коефициенти на зависимост?

Коефициентите на зависимост изчислени по гор-ния начин са информативни, но хипотетични, за-щото не разкриват колко хора в трудоспособнавъзраст на практика, а не само принципно, щебъдат заети, за да издържат тези на възраст над65 години. Както е посочено по-горе, само 64% отхората в трудоспособна възраст са действителнозаети през 2002 г. в ЕС15, а в присъединяващитесе страни този дял е само 56%. Тези данниварират значително между страните и регионите.

Например Италия и Швеция имат близки коефи-циенти на зависимост измерени по горния начин,но доста по-ниската заетост в Италия означава,че действителният коефициент на зависимост е с30% по-висок отколкото в Швеция. Следовател-но само двама души заети в Италия издържатедно лице над 65 годишна възраст, докато в пове-чето страни-членки те са най-малко трима. ВГърция и Испания, както и в Белгия, броят е



18

-2,5

-2,0

-1,5

-1,0

-0,5

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

-2,5

-2,0

-1,5

-1,0

-0,5

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

LU IE CY UK FR NL MT BE SK DK EC15 SE PT ES AT EL RO PL DE FI N12 CZ IT SI HU LT BG LV EE

2010-25

2000-10

Средногодишен % на промяна

1.8 Прогнозиран спад на населението в работоспособна възраст, 2000-2025 г.

Източник: UN Демографски прогнози

60

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100





19

1.3

Ко

ефи

ци

енти

на

зав

иси

мо

ст н

а в

ъзр

астн

ото

нас

елен

ие,

200

0 г.

и 2

025

г.

Еф

екти

вн

и к

оеф

иц

иен

ти, 2

00

0 г.

Хи

по

тети

чни

ко

ефи

ци

енти

, 20

00

г.П

ро

гно

зни

хи

по

тети

чни

ко

ефи

ци

енти

, 202

5 г.

Нас

елен

ие 6

5+ г

один

и/ о

бщо

зает

и (%

)

< 2

4

24 -

29

29 -

34

34 -

39

>=

39

ням

а д

анни

EC

27 =

35,

7

Изт

очни

к: Е

врос

тат

© Е

врог

еогр

афск

а ас

оциа

ция

за а

дм

инис

трат

ивни

гра

ници

02

50

1250

км.

Нас

елен

ие 6

5+ г

один

и/на

сел

ение

15-

64 г

один

и (%

)

< 2

4

24 -

29

29 -

34

34 -

39

>=

39

EC

27 =

23,

2

Нас

елен

ие 6

5+ г

один

и/на

сел

ение

15-

64 г

один

и (%

)

< 2

4

24 -

29

29 -

34

34 -

39

>=

39

ням

а д

анни

EC

27 =

34,

4

Изт

очни

к: Е

врос

тат

и О

ОН

BG

, CZ

, HU

, PL,

RO

, SK

: NU

TS

0

Изт

очни

к: Е

врос

тат

61

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



по-малък от 2½ (т.е. действителният коефициентна зависимост е над 40%). Даже ако равнищетона заетост остане непроменено през идващитегодини, действителният коефициент на зависи-мост прогнозиран за 2025 г. за Дания, Холандия,Португалия, Великобритания, Ирландия иЛюксембург, би бил по-нисък отколкотосегашното равнище на коефициента в Италия.

Във всички присъединяващи се страни с изключе-ние на България действителният коефициент назависимост е под средния за ЕС, въпреки относи-телно ниския дял на заето население в трудоспо-собна възраст. Ако в идващите години няма значи-телно повишение на заетостта, коефициентът вмного от тези страни би се повишил над равнищетов повечето от настоящите страни-членки.

Това подчертава важността на постигането нависоко равнище на заетост през бъдещите годи-ни, подкрепено от икономически растеж, акобъдещите демографски тенденции не водят доувеличаващо се социално напрежение.

По-високата заетост в комбинация с по-малкияброй хора, получаващи пенсии, може да се проявипри промени в пенсионните схеми и продължаващоподобряване на здравословното състояние навъзрастните хора. С други думи през идващите го-дини много хора биха избрали да работят и следпенсионна възраст. В тази светлина, използванетона производствения потенциал на по-възрастнитехора ще стане изключително важно.

Наблюдават се и регионални измерения на тозивъпрос, тъй като демографската структура вариразначително между регионите в резултат от разли-чията в смъртността, раждаемостта и миграцията.Следователно регионалната политика трябва даиграе ключова роля при мобилизирането напо-възрастните работници и използването на тех-ните предприемачески и други умения, както и оси-гуряването на достъпа им до обучение.

Социално сближаване

Поддържането на социално сближаване е важноне само за себе си, но и като основа на икономи-ческото развитие, което може да бъде застраше-но от недоволството и политическите вълнения,ако различията в обществото станат твърде го-леми. Достъпът до заетост е от първостепенна

важност, тъй като в повечето случаи той опреде-ля дали хората могат да се радват на единприличен стандарт на живот и да са максималнополезни за обществото, в което живеят. За хора-та в трудоспособна възраст, притежаването наработа или намирането на такава в един разуменпериод от време, е несъмнено предпоставка засоциално включване.

Както е посочено по-горе, през последните годи-ни делът на заетите хора в трудоспособнавъзраст нараства в повечето части на ЕС. Товадопринася както за икономическия растеж, такаи за подобряване на социалното сближаване. Вприсъединяващите се страни от друга страна,делът на това население в заетостта намалява,като това има противоположен ефект. Както еописано по-долу, безработицата се превръща восновен проблем в много от тези страни. Тя същотака си остава проблем в повечето части на ЕС,въпреки спадът й от средата на 90-те години наXX век до неотдавнашния застой.

Както е посочено по-долу, значителен брой хорав настоящите и в новите страни-членки имат рав-нище на доходите, което ги поставя в рискова по-зиция по отношение на бедността, въпреки широ-ката система на социална защита, коятосъществува в тези страни.

Безработицата в по-голямата част от ЕСнамалява, но различията остават големи

Широко разпространеният спад в равнището набезработицата, който съпътства увеличението наработните места в ЕС от 1994 г. до текущия застой,е особено очевиден в Испания и Ирландия — двекохезионни страни, в които равнищата на безрабо-тица дълги години бяха особено високи. Равнищетона безработица в Испания спада от 18% от работ-ната сила през 1996 г. до 11½% през септември2003 г. (последната дата, към която има наличниданни). Спадът в Ирландия е подобен, като равни-щето достига под 5%. Въпреки че сега в Ирландиябезработицата е на равнище доста под средното заЕС15, в Испания тя си остава над средното (8%),като продължава да е по-висока в регионите поЦел 1 отколкото на други места (в Extremadura иAndalucía през 2002 г. равнището е над 19%).

В Португалия и Гърция промените в безработица-та са малки. В Португалия равнището й спада от



20

62

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100





21

Canarias (E)


Guyane (F)

Açores (P)

Madeira

1.4 Равнища за безработица, 2002 г.

% от работната сила

< 4,75

4,75 - 7,65

7,65 - 10,55

10,55 - 13,45

>= 13,45

EC27 = 9,1

Стандартно отклонение = 5,86

Източник: Евростат и Национ лните статистически офисиа


0 100 500 км.

няма данни

63

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100





22

1.5

Без

раб

оти

ца,

2002

г.

Рав

ни

ще

на

без

раб

оти

ца

пр

и ж

ени

теР

авн

ищ

е н

а б

езр

або

тиц

а п

ри

мл

адеж

ите

Дъ

лго

сро

чна

без

раб

оти

ца

% о

т ра

ботн

ата

сил

а пр

и ж

енит

е%

от

рабо

тнат

а си

ла

при

мл

адеж

ите

1 5-2

4 г.

% о

т об

що

зает

ите

< 4

,75

4,75

- 8

,25

8,25

- 1

1,75

11,7

5 -

15,2

5

>=

15,

25

EC

27 =

9,8

Ста

ндар

тно

откл

онен

ие =

6,9

4

Изт

очни

к: Е

врос

тат

и Н

ацио

нал

ните

ста

тист

ичес

ки о

фис

и

< 9

,25

9,25

- 1

5,55

15,5

5 -

21,8

5

21,8

5 -

28,1

5

ням

а д

анни

>=

28,

15

EC

27 =

18,

6=

12,

52С

танд

артн

о от

клон

ение

Изт

очни

к: Е

врос

тат

и Н

ацио

нал

ните

ста

тист

ичес

ки о

фис

и

< 3

4,0

34,0

- 4

1,6

41,6

- 4

9,2

49,2

- 5

6,8

ням

а д

анни

>=

56,

8

EC

27 =

45,

4=

15,

3С

танд

артн

о от

клон

ение

Изт

очни

к: Е

врос

тат

ням

а д

анни

© Е

врог

еогр

афск

а ас

оциа

ция

за а

дм

инис

трат

ивни

гра

ници

025

012

50км

.

64

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



7½% през 1996 г. на 5% през 2002 г. След това снамаляването на заетостта, то отново се повиша-ва на 7%. Това е все още под средното равнищеза ЕС15. Равнището на безработицата в Гърцияси остава над средното от 10%, подобно на поло-жението от 1996 г., въпреки че спада стабилно от1999 г., когато достига максималната стойност от12% (Таблица А1.5).

По отношение регионите по Цел 1 в другите стра-ни, безработицата е над 20% през 2002 г. в пове-чето от новите германски провинции, което е от-ражение на спада в заетостта след средата на90-те години на XX век. В същото време в Италия,където нарастването на работните места е в за-стой, равнището на безработица в Mezzogiorno есъщо около 20%, което е почти три пъти по-висо-ко отколкото в останалата част на страната (и по-чти 25% в Calabria) (Карта 1.4). В южна Италияпроблемът с безработицата отчасти се разкриваот наличните данни, защото значителен брой отхората в трудоспособна възраст, особеножените, даже не се включват в пазара на труда.

В регионите с висока безработица младите хора ижените са особено засегнати. Хората, които ста-ват безработни, остават такива за дълъг периодот време (т.е. съществува положителна връзкамежду общото равнище на безработица и дългос-рочно безработните — относителният брой на хо-рата, които са без работа за една или повечегодини; Карта 1.5).

Безработицата е основен проблемв присъединяващите се страни

Ниските равнища на заетост вприсъединяващите се страни,както е посочено по-горе, се от-разяват във високите равнищана безработица. По последниданни от месец септември 2003г. безработицата в Полша е 20%от работната сила, 16% в Слова-кия, 14% в България и над 10% вЛатвия и Литва. За разлика оттези страни, равнището на пока-зателя в Кипър и Румъния есамо малко над 4%, което епо-ниско отколкото в която и дае страна-членка с изключениена Люксембург и Холандия.

На регионално равнище, безработицата в четириполски региона през 2002 г. е над 25%, както и ведин регион на България, а в други четири българ-ски региона тя е над 20%, както и в два региона наСловакия.

Рискът от изпадане в бедност варирамежду страните и видовете домакинства

Въпреки че няма абсолютни измерители на брояна хората живеещи в бедност в разширения ЕС,възможно е да се получи показател за това катосе използва броя на хората, чиито доходи са дос-татъчно ниски, за да ги поставят в относителнонеравностойно социално положение.

Според последните данни (за 2000 г.), делът нанаселението в риск от изпадане в бедност, дефи-нирано като хора живеещи в домакинства с дохо-ди под 60% от средното за страната след елими-ниране на социалните трансфери,7 варира от 21%в Ирландия и само малко по-малко в Гърция иПортугалия, до 10-11% в Холандия, Швеция, Гер-мания, Дания и Финландия (Фигура 1.9 и ТаблицаА1.6).

Бедността е тясно свързана с безработицата. За-етостта е най-ефективният начин за избягванена риска от изпадане в бедност и социалното из-ключване. Само 7% от заетото население в ЕСима доход под линията на бедността през 2000 г.,спрямо 38% от безработното и 25% от неактивно-то население. Даже ако заетите лица са по-малкоизложени на риск от изпадане в бедност, те



23

0

5

10

15

20

25

IE EL PT ES IT EE UK LT RO BG LVEC15 FR MT PL BE LU AT DK DE NL FI SI

SE HU CZ

0

5

10

15

20

25% от населението

1.9 Население в риск от изпадане в бедност*, 2000 г.

LT, MT, SI: данните са за 1999 г.; CY, SK: няма налични данни

Източник: Евростат, ECHP, 2003 и национални източници

*Население, живеещо в домакинства с доход под 60% от средното в страната като % от общото население в същата страна

65

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



представляват около една четвърт от лицата навъзраст над 16 г. в ЕС в това положение.

В повечето страни рискът от бедност е по-високза определени типове домакинства и по-специал-но възрастните хора живеещи сами и самотнитеродители8. В страните-членки на ЕС взети заед-но, средно около 35% от лицата, живеещи сами снепълнолетните си деца — мнозинството от тяхжени и почти 30% от лицата над 65 годишнавъзраст, живеещи сами, имат доходи под линиятана бедност.

В Съюза съществуват големи различия в харак-тера и мащаба на проблема с ниските доходи. Вюжните страни с изключение на Гърция про-блемът е свързан с това дали имаш деца. Това е ислучаят в Холандия и Великобритания особенопри самотни родители. В Северните страни про-блемът е свързан с това дали живееш сам, дока-то в Ирландия и Португалия това е типичен про-блем за хората над 65 годишна възраст (ТаблицаА1.7).

Рискът от изпадане в бедност и социално из-ключване е важен също така и за новите стра-ни-членки. Рискът заплашва да се увеличи акобезработицата остане висока.

Рискът от изпадане в бедност засяга етнически-те малцинства и по-специално тези, които са впо-неизгодна позиция на пазара на труда. В ня-кои случаи те се сблъскват с многобройни пре-чки, свързани с достъпа до образование, социал-ни услуги, жилища и здравеопазване. Повечетоприсъединяващи се страни имат значителни ет-нически малцинства. Размерът на ромската об-щност в ЕС например ще се удвои с присъединя-ването на 10-те нови страни-членки през 2004 г. ище се удвои още веднъж с присъединяването наБългария и Румъния.



24

66

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100





25

Методологически бележки — Измерване на промените в БВП на човек от населениетовъв времето

В предишните Доклади за сближаването, степентана конвергенция на БВП на човек от населението беоценена посредством последователни изчисленияв различни страни и региони, измерена със стан-дарт на покупателнатата способност (СПС), чрезкоято се коригират различията в закупуването на

стоки и услуги от една единица БВП. Коригиранеточрез СПС се извършва на годишна основа по отно-шение особеностите на потреблението и инвестици-ите преобладаващи към момента. Фактът, че тезиособености могат да се променят с времето е причи-на за повишеното внимание, с което се сравняватравнищата на БВП на човек от населението между

две различни години. Проблемът е свързан с напра-вените с времето промени в използвания метод заизчисление на относителните ценови равнища, от-части поради продължаващите усилия заподобряване на изчисленията. В резултат на тезипромени, сравнението на БВП изразен чрез СПСмежду годините не е коректно.

Съгласно Статистическата служба на ЕС (Еврос-тат), ‘годините преди 2000 г. … включват множес-тво от по-големи или по-малки прекъсвания въввремевите редове, което се отразява негативновърху сравнимостта във времето или сравнимостта

между страните в рамките на дадена година’ —(Statistics in Focus, Theme 2, 56/2002). Следователное коректно да се сравняват изчисления на БВП начовек от населението изразен в СПС в една неот-давнашна година между страните, но е проблема-тично да се сравняват тези равнища във времето.Използваният подход за оценка на националната и

регионалната конвергенция е измерване на проме-ните в БВП на човек от населението в реално изме-рение (т.е. в постоянни цени), което напълнокоригира ценовите промени между годините.

Измерване на регионалната икономика

Както бе описано във Втория Доклад за сближава-нето, БВП на човек от населението, изразен в стан-дарт на покупателнатата способност (СПС)коригиране на различията в ценовите равнища, еглавен показател за оценка на развитието на ико-номиките, независимо дали са национални или ре-гионални. Той се използва не само в ЕС заизмерване на различията между регионите и заидентифициране на тези, които се нуждаят от под-крепа от Структурните фондове, но и от други меж-дународни институции (ООН, Световната банка,МВФ, ОИСР и др.), национални правителства,

централни банки и изследователски институти заподобни изследвания на икономическото развитие.

Както става ясно от Втория Доклад за сближаване-то това не е идеалния измерител и той притежаваредица слабости. Те включват по-специално про-блема с пътуването до работното място (фактът, чепътуващите могат да повишат БВП произведен вдадена икономика или регион, а същевременно тене се включват в ‘главите’ към които той се съотна-ся), и изключването на трансферите, които могатда се добавят или извадят от дохода. Те също такавключват проблеми свързани с коригирането на

различията в ценовите равнища, които не се улавятот валутните курсове, увреждането на околнатасреда и изчерпването на невъзобновяемите ресур-си, които изобщо не се отчитат. Въпреки това, катосе имат предвид данните, съществуващи към на-стоящия момент и концептуалните трудности, оста-ващи да бъдат разрешени, това си остава по общо

мнение на-добрия възможен измерител.

Тези слабости продължават да подсказват на ико-номистите и статистиците да търсят други индика-тори, както и начини за подобряване насъществуващия измерител. Тук се представят две

достижения след Втория Доклад за сближаването:първо, конструирането на предварителни разчетина разполагаемия доход в регионите на ЕС от ста-тистиците в Евростат, и второ, положените усилияза подобряване на коригирането със СПС.

Регионален разполагаем доход

Евростат наскоро публикува разчети за разполага-емия доход за NUTS 2 регионите — резултати отедно предварително проучване проведено с цел дасе сравнят регионите от гледна точка на това далиса ‘богати’ или ‘бедни9’. Следователно целта е да сеизмери наличния разполагаем доход на живеещите

в различните региони. Това е различно от измерва-нето на БВП или произведената продукция, койтоможе би е по-добър показател за регионалното ико-номическо развитие. Както бе обяснено във ВторияДоклад за сближаването, ‘един регион, който (има)ниско равнище на производство, може да има (отно-сително високо) равнище на краен доход поради го-лемите социални трансфери, но той все още щебъде един регион в по-неблагоприятно положение.Това е и причината поради която ЕС използва БВП,а не някакъв измерител на дохода, за да определипотребностите на един регион от структурна помощ.

67

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100





26

Друг мотив за опитите да се изчисли разполагаемиядоход, беше желанието да се елиминира проблемас пътуването до работа, който е присъщ на регио-налната статистика на БВП на човек от население-то, въпреки че това е повече проблем на данните занаселението използвани за изчисление на стойнос-ти на глава, отколкото проблем на самия БВП. Тъйкато фокусът на проучването беше доходът, а непроизводството, то трансферите от и къмрегионите бяха също така включени в измерителя.

В практически смисъл, както ясно показва и про-учването на Евростат, опитът за измерване на раз-полагаемия доход повдига сериозни изчислителнипроблеми, като се имат предвид наличните данникъм настоящия момент. По-специално, данните запървичния доход на домакинствата, който е базовкомпонент на този показател, все още не съществу-ват на равнище NUTS 2 региони в редица страни.Проблемите с данните са особено остри за правител-ствения сектор и фирмения сектор, които заедно сдомакинствата формират регионалната икономи-ка. И в двата случая липсата на информация за раз-личията в доходите между регионите, означава четрябва да се правят хипотези за това с цел да се на-правят общи разчети за разполагаемия доход. При-етите хипотези, че разполагаемия доход и в дватасектора е един и същ по отношение на населениетовъв всички региони, са най-простите, които могатда се направят, но не съответстват на реалността.(При правителствения сектор, данните представе-ни в Част 2 на този доклад за публичните разходи вразличните региони, показват значителните регио-нални различия, които възникват в практиката.)

Резултатите от проучването, както бе признато и отЕвростат, трябва да бъдат интерпретирани внима-телно, въпреки че те могат да са показателни заразличията в разполагаемия доход, които същес-твуват между регионите на ЕС. Въпреки че не могат

да заместят регионалния БВП на човек от населе-нието, разчетите могат да бъдат полезно допълне-ние към него, ако почиват на стабилна основа ипо-специално защото показват изкривяващияефект на ежедневните пътувания до работа.

Коригирането със СПС

Както бе посочено по-горе, коригирането със СПСбе обект на промяна, което означава, че данните за

БВП на човек от населението представени по тозиначин не могат да се сравняват във времето. Тъйкато това е проблем, характерен за случаите, кога-то се променят разходите, то има още една труд-ност при прилагането на коригирането със СПС къмрегионални сравнения на БВП на човек от населе-нието. Тя е, че понастоящем коригирането се огра-ничава до изглаждане на различията в ценовитеравнища между страните, докато от друга странаразличията между регионите в рамките на странитемогат да са също толкова, ако не и по-важни. Опре-делени цени особено на жилища варират значител-но между регионите в една и съща страна,

отразявайки относителните равнища на проспери-тет, различията в особеностите на пазара и т.н. Потози начин отчитането на регионалните различия вцените може да послужи за намаляване на различи-ята между регионите в БВП в СПС, но изчислениятана регионалните стойности на СПС ще докажатдали това е случая. Въпреки потенциалната

значимост на това проучване, напредъкът вразработването на такива изчисления следпубликацията на Втория Доклад за сближаването есравнително малък.

Промени в регионалната класификация NUTS 2

През май 2003 г. Европейският парламент и Съветаприеха Регламент (ЕК) N° 1059/2003 за създаванетона обща класификация на териториалните единициза статистически цели (NUTS), като въведе проме-ни в класификацията на регионите във Финландия,Португалия, Германия, Испания и Италия и опреде-ли, че ‘засегнатите страни-членки трябва да пода-дат в Комисията времевите редове за новоторегионално деление”. Данните за БВП през 2001 г. взасегнатите региони бяха публикувани от Евростатв началото на 2004 г., но другите статистическипоказатели на регионално равнище все ощелипсват.

В настоящия доклад данните за БВП и населениетоса представени въз основа на новото регионалноделение. Другите показатели, за които все ощеняма данни, като например заетостта, са предста-вени въз основа на старото деление.

68

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100

0

5

25

75

95

100



Част 1 — Сближаване, конкурентоспособност...

Documents