БРОЙ 1 Моето училище€¦ · Събития и празници 6/8 ... Някои...

Моето училище

Учениците от 8.клас представят своите творения

Училищно вдъхновение

Учениците от осмите класове ще споделят как

прекарват свободното си време.

В рубриката “Лично творчество ” ще ни

разкрият

тайната на своето

вдъхновение.

Ученически среди: как се забавляваме

издание на Национална търговско-банкова гимназия

декември2015

БРОЙ 1

Лично творчество 2/5

Събития и празници 6/8

Интересно... 9

Клуб по дебати 10

Какво ни вълнува 11

Забавление и спорт 12

Екип 13

Съдържание:

АКЦЕНТИ:

Литературни

забежки

Забавление и спрт

Ние, учениците

Празници и събития

Клуб по дебати към

НТБГ

Интересно...

СБОГУВАНЕ С ДЕТСТВОТО Човешкият живот може да се изобрази на лента, наречена „Лента на живота“. В тази лента ще са

записани случките, които са се случили от началото до края на живота. Има много случки - радост-

ни, тъжни, глупави. Но има един момент в живота, който никой не може да забрави. Момент, в

който като че ли светът ти се срива, мечтите ти изчезват и оставаш сам в пустошта. Това е сбогува-

нето с детството.

Докато си дете, ти разполагаш с цялото време на земята, за теб всяка играчка е приятел,

всеки ден е ново приключение и всяко цвете в дома ти е джунгла, в която са скрити най – опасните

чудовища. Ти си дете, докато не спреш да си говориш с животните и да чуваш как те ти отговарят,

докато вечер още се страхуваш от чудовището под леглото, докато ти можеш да си представиш, че

леглото ти е кораб в дълбоки води, че столът е кон препускащ през гъста гора, че една най – обик-

новена пръчка е меч със суперсили. Когато си още в твоето измислено царство не спираш да мечта-

еш и да вярваш. Вярваш във вълшебството на Коледа, във великденския заек, но един ден просто

спираш да вярваш. Малко по малко твоето царство се руши. Изчезва твоят кон и се появява един

обикновен стол, на който седиш, изчезва джунглата и се появяват цветята на майка ти, разбираш,

че животните не ти говоря, че играчките ти вече не са ти приятели. С една дума - губиш въображе-

нието си. Когато разбереш всичко това, спираш да вярваш в коледното чудо, във великденското

зайче. Всичко си отива. Вече трябва да си сери-

озен, да учиш и да нямаш време за нищо. По-

някога, когато си тъжен, поглеждаш с надежда

към плюшените си играчки, които преди са те

утешавали, но сега те просто си седят там, без

да мърдат. Когато видиш катеричка в парка й

казваш "здравей" и искаш тя да ти отговори, но

тя те отминава все едно си невидим. Може би

те ни се сърдят. Сърдят се, защото вече не им

обръщаме внимание. Не играем с тях часове

наред, не си говорим с тях по цял ден.

Никой не иска детството да си отива. Но

се налага. Можем да запазим поне малка част

от него чрез нашите мечти - единственото, кое-

то ни е останало от нашето царство.

МИХАЕЛА ДАНЕВА—8 „И” клас

М

ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО

СТР. 2 Моето училище БРОЙ 1


НА КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСА

Има едно време в годината, през което хората се променят. Стават по - добри, по - мили, по

- щастливи. Всеки започва да обръща повече внимание на хората, които обича и не само на тях. То-

ва време е Коледа. Наближи ли този празник, някак всичко се променя.

Ами Дядо Коледа? Колко пъти сте се замисляли или са ви питали вярвате ли в него? Много

хора не вярват. Те вече не чувстват Коледната магия като другите. Тези хора спират да се усмихват,

когато видят снежната картина отвън, спират да чуват вълшебния звън на звънчетата, те вече не

виждат блясъка на Коледа. За тях няма Коледно чудо. Ами вярващите? Пред тях се разкрива един

вълшебен свят пълен с песни и светлини, пълен с чудеса и вълшебства. Всеки път, когато прочетеш

някоя коледна приказка се връщаш в детството си и си спомняш какво е да си дете, какво е да меч-

таеш, защото това е най - прекрасната приказка, която всеки един от нас е изживял.

Мисля, че всеки поне малко трябва да вярва в Дядо Коледа. Иначе защо палим елхи всяка

година и градовете грейват в прекрасни светлини? Точно, защото вярваме! Ако не вярвахме защо

ни е украса, защо ни е там, където живеем постоянно да звучат коледни песни?

И помнете - всеки път, когато голям или малък каже, че вярва, някъде докато го казва става

чудо! Коледно чудо!

МИХАЕЛА ДАНЕВА—8 „И” клас

БРОЙ 1 СТР. 3

БРОЙ 1



ТАНЦЪТ НА НЕБЕТО

Тъмно и студено е на пустите нивя. Ветровете танцуват буен танц с житните класове, а капките

тежко и ритмично се разбиват в подгизналата почва. Дрехите натежават, пропити с ледена вода.

Силни екове раздират небесата в далечината. Небето играе своя светлинен спектакъл. Светкави-

ци светват и огряват лицето ми. Всеки следващ гръм е по-силен. Черните облаци присветват от

изгарящите ги отвътре огнени зверове, които са вече готови да изскочат и да поразят небето.

Земята се разтриса от падналата светкавица и последвалия я оглушителен гръм, който ме поваля

на колене. Поглеждам към още осветеното пространство, където сега стои строен и загадъчен си-

лует. Той се приближава незабележимо и плавно при всеки тътен. Нова светкавица се разбива в

изтощената земя, осветявайки призрачния силует с прилепнали дрехи и качулка, закриваща ли-

цето му. Но аз знаех, че е той...

Светлините угасват. Страховитият нощен спектакъл приключва и оставя уморените житни класо-

ве да починат от бурните танци.

Нечии ръце се обвиват около мен, неговите ръце, притискайки ме силно към себе си. Капките,

стичащи се по лицата ни, се сливат във вече сключените ни в целувка устни. Кожата ми попива

всяка капка, която улавя момента в отблясъците си. Събирам сили и отново се изправям. Отдръп-

вам се от силното му тяло, което избледнява с всеки изминал момент, докато не се превръща в

сянка, която рисува по земята фигурата на изтощеното ми тяло.

Елза Гоева—8”И” клас


НАДЕЖДА

Какво всъщност е надеждата? Защо ни е? Защо е толкова важно да вярваме в нещо, или ня-

кой? Обяснено по най-лесния начин, надеждата е движещата сила в подсъзнанието на чове-

ка. Причината, поради която се събуждаш сутрин и продължаваш да живееш. А защо ни е на-

дежда? Ако се замисли човек за днешната реалност, ще почне да се чуди, защо да продължа-

ва да вярва в утре, когато днес може да свърши. При всички тези войни, проблеми, болка, ом-

раза, какъв е смисалът? Честно казано никой не може да отговори на този въпрос. Никой не

може да ти каже защо да вярваш в утре. Защо да си позитивен. Защо да се бориш. Ти сам

трябва да намериш отговора. Сам трябва да намериш искрицата на надеждата и да я разпа-

лиш. Защото според мен докато човек е жив, не трябва да спира да вярва и да се бори. Живо-

тът е най-големият подарък за един човек. Аз, като един откровен оптимист, мисля така. Жи-

вотът е много страшен, така е. Пълен е с много страдание, падения и ситуации, които те карат

да се чудиш защо въобще има смисъл съществуването. Но той също е пълен с точно толкова

щастие, успехи и любов, и просто трябва да се вгледаш в тях. Просто трябва да вярваш в тях.

Те трябва да са стимул за твоето съществуване. За всяко вдишване, за всяка крачка и за всяко

днес. Бъдещето крие много изненади. Някои ще са хубави, някои лиши, неизбежно е, но най-

важното е да не губиш стимул за борба. Стимулът, който движи човека напред и надеждата,

която не му позволява да се връща назад.

В крайна сметка надеждата е нещо, което всеки човек сам за себе си трябва да намери и да

не губи. Нещата не са само черни, или само бели, но ти сам за себе си трябва да решиш дали

ще си позволиш да потънеш в мрака, или ще се бориш, за да стигнеш светлината. Потъването

е по-лесно, но борбата е по-възнаграждаваща.

Елисашета Тарева—8 И клас

БРОЙ 1 СТР. 5 БРОЙ 1

БРОЙ 1 СТР. 6 Моето училище

СЪБИТИЯ И ПРАЗНИЦИ

21 ноември - Световен ден на поздравите

Bonjour! Ola! Ciao!

World Hello Day

21 November 2015

21 ноември е честван като Световен ден на

поздравите за първи път през 1973 година.

Тогава той е своеобразен отговор на воен-

ния конфликт между Египет и Израел. Инициа-

тивата е на Майкъл и Бра- йън Маккормик от

щата Небраска, които смя- тат, че така ще по-

кажат безумието на война- та и ще привлекат

вниманието върху последс- твията от засилва-

неното на международното напрежение. Те

отварят пощенска кутия 15592 в Бевърли

Хилс, Калифорния. Там все- ки може да изпра-

ти своето послание за мир.

Най-обикновените лични поздрави за световния ден стават послания до лидерите, като ги насърчават да из-

ползват силата си за общуване и преговори, вместо за провокиране на конфликти.

Сега пощенската кутия е само един от начините да се изпрати писмото за мир. Инициативата има интернет страница, която и днес подканя да изпратите e-mail. Адресът е www.worldhelloday.org. В сайтът можете да ви-дите оригиналните послания на хора като Далай Лама, Майка Тереза, Бил Клинтън и други над 100 световноиз-вестни личности. Сред включилите се в кампанията са и 31 носители на Нобеловата награда за мир. Това тряб-ва да покаже значението на личната комуникация за запазване на мира. Невъзможно е, освен ако не преследвате Книгата на Гинес, да се научите да казвате "здравей" на всички езици - думичката я има в поне 2796 езика и се използва от близо 7 милиарда души всеки ден. Ето обаче няколко по-типични. Ето някои от тях:

Японски - конничи уа На Хаваите - алоха и велина Соломоновите острови - кели фара На шанхайски - нон хо На хърватски – бог На шведски – морснинг На чешки – ахой На африкански – хаай На датски – хей Арабски – мараба


Поздравите по света са най-различни - повече или по-малко сърдечни, но всички са първата крачка към общува-нето. Ведър поздрав, придружен с широка усмивка, ще ви зареди с положителна енергия и ще направи деня ви успе-шен. А за да отбележите Световния ден на поздрава (World hallo day) 21 ноември, е добре да поздравите поне д е с е т и н а н е п о з н а т и . Според Брайън и Майкъл Маккормик пътят към мира минава през общуването между хората, а първата крачка за това е сърдечният поздрав. Но най-доброто е да пома-

хате с ръка и да се усмих-н е т е широко н а о к о л -ните. В Бъл-гария обик-новено си

пожелаваме здраве като поздрав - "Здравей" и "Здрасти". В някои страни пък поздравът е строго разпределен по часове - от сутринта до 12 ч - "Добро утро", от 12 до 17 - "Добър ден", а след това - "Добър вечер". Евреите поздравяват с "Мир вам", гренландците просто констатират "Хубаво време", малайзийците питат "Къде оти-ваш?", а зулусите възкликват "Виждам те". Европейците и американците придружават словесния поздрав с дру-жеско ръкостискане. С този жест се показва, че в ръката ви няма оръжие и намеренията ви са чисти.

В северните части на Европа и Америка, както и в Азия, поздравите са по-сдържани, докато в Южна Европа, Ла-тинска Америка и Балканския полуостров са по-топли и сърдечни, като например целувка по бузата. В някои страни целувката е придружена с прегръдка, както правят французите, латиноамериканците и в Среди-земноморието, където хората са по-темпераментни.

В други страни пък е останало уважителното целуване на ръка, и то на по-възрастните дами, както е в Австрия, във Франция мъжът може да целуне ръка на по-млада жена при запознанство или като израз на уважение към по-високия й пост, а в Турция пък целуват ръка уважително на по-възрастните, като накрая докосват ръката до челото си. В азиатските страни оказват уважение един към друг с поклон който е различен във всяка страна. Японците имат три вида поклони - дълбок, до кръста, среден - до 30 градуса, лек - с навеждане и кимване на глава. Китай-ците също се покланят, но с прибрани до тялото ръце, корейците се покланят и после се ръкуват, индийците съ-бират двете си длани една към друга, притискат ги до гърдите си и се покланят. В класацията за най-странните поздрави попадат ледените ескимоси, които потриват носовете си, загадъчните тибетци свалят шапка с дясната ръка, слагат лявата зад ухото и леко се изплезват, любопитните самоанци се по-душват един друг! В много африкански племена плюят насрещния в знак на уважение, в някои индиански племена клякат, докато чакат приближаващия непознат да види миролюбивата им поза...

Стефания Илиева—8”З” клас


СЪБИТИЯ И ПРАЗНИЦИ СЪБИТИЯ И ПРАЗНИЦИ

Поздравите по света са най-различни - повече или по-малко сърдечни, но всички са първата крачка към общува-нето. Ведър поздрав, придружен с широка усмивка, ще ви зареди с положителна енергия и ще направи деня ви успе-шен. А за да отбележите Световния ден на поздрава (World hallo day) 21 ноември, е добре да поздравите поне д е с е т и н а н е п о з н а т и . Според Брайън и Майкъл Маккормик пътят към мира минава през общуването между хората, а първата крачка за това е сърдечният поздрав. Но най-доброто е да пома-

хате с ръка и да се усмих-н е т е широко н а о к о л -ните. В Бъл-гария обик-новено си

пожелаваме здраве като поздрав - "Здравей" и "Здрасти". В някои страни пък поздравът е строго разпределен по часове - от сутринта до 12 ч - "Добро утро", от 12 до 17 - "Добър ден", а след това - "Добър вечер". Евреите поздравяват с "Мир вам", гренландците просто констатират "Хубаво време", малайзийците питат "Къде оти-ваш?", а зулусите възкликват "Виждам те". Европейците и американците придружават словесния поздрав с дру-жеско ръкостискане. С този жест се показва, че в ръката ви няма оръжие и намеренията ви са чисти.

В северните части на Европа и Америка, както и в Азия, поздравите са по-сдържани, докато в Южна Европа, Ла-тинска Америка и Балканския полуостров са по-топли и сърдечни, като например целувка по бузата. В някои страни целувката е придружена с прегръдка, както правят французите, латиноамериканците и в Среди-земноморието, където хората са по-темпераментни.

В други страни пък е останало уважителното целуване на ръка, и то на по-възрастните дами, както е в Австрия, във Франция мъжът може да целуне ръка на по-млада жена при запознанство или като израз на уважение към по-високия й пост, а в Турция пък целуват ръка уважително на по-възрастните, като накрая докосват ръката до челото си. В азиатските страни оказват уважение един към друг с поклон който е различен във всяка страна. Японците имат три вида поклони - дълбок, до кръста, среден - до 30 градуса, лек - с навеждане и кимване на глава. Китай-ците също се покланят, но с прибрани до тялото ръце, корейците се покланят и после се ръкуват, индийците съ-бират двете си длани една към друга, притискат ги до гърдите си и се покланят. В класацията за най-странните поздрави попадат ледените ескимоси, които потриват носовете си, загадъчните тибетци свалят шапка с дясната ръка, слагат лявата зад ухото и леко се изплезват, любопитните самоанци се по-душват един друг! В много африкански племена плюят насрещния в знак на уважение, в някои индиански племена клякат, докато чакат приближаващия непознат да види миролюбивата им поза...


В деня на банкера, да почерпим мъдрост от… В деня на банкера, да почерпим мъдрост от най-известният български банкер, финансист и политик – Ата-нас Буров. Атанас Буров е най-известният български банкер и финансист, също и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров има редица мандати като народен представител в Обикновеното Народ-но събрание и един във Великото Народно събрание (1911). Ярък представител на златните години на България, на разцвета в духовно и материално отношение, Буров много добре е познавал законите на богатството и парите: “Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш па-ри, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко.” „Баща ми имаше за правило:

Работи с умни хора, да по-умнееш и ти. Работи с честни хора, да станеш честен и ти. Работи с делови мъже, за да бъдеш доволен и ти. И затова, може би, той не успя да си проправи път към върховете на властта. Не стана дори министър. Но ми каза: „И да си по-умен от другите, Атанасе, не го показвай пред тях. Хората не обичат това. И да си гений, сред тях изглеждай овца…“ „Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спе-чели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търго-вията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре.

Не бъди злопаметен – забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. И работи по 3 часа след работното си време… Ако то е регламентирано 8 часа – работи 11 часа. Това е дяловият капитал в живота. Ако работиш 15 часа, ще забогатееш. Ако пък отделиш и един час на денонощието за бъдещето – ще си богат. Но без работа няма проспе-ритет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко.“ Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал. Евлогий Георгиев е работил по 22 часа и остави само на един свой наследник – Иван Евстатиев Гешов – сто милиона златни франка. „Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.“


Newsletter T i t le БРОЙ 1 СТР. 8 Моето училище БРОЙ 1


АКЦЕНТИ:

“Ако си адвокат,

умри, но спечели

делото на своя

доверител. Умри,

но спечели.”

“Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко.” „Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е

така.“


ИНТЕРЕСНО...

ДАЛИ

РАЗЛИЧНИТЕ ЕЗИЦИ ВО-

ДЯТ НАЧАЛОТО СИ ОТ

СТРОЕЖА НА ВАВИЛОНС-

КАТА КУЛА? „Йехова разпръсна хората оттам по ця-

лата земя и накрая те престанаха да

строят града. Ето защо този град беше

наречен Вавел, понеже там Йехова

обърка езика на цялата земя“.

НАИСТИНА ли се е случило записаното

в Библията? Дали хората са започнали

да говорят различни езици изведнъж,

както е описано? Някои гледат с нас-

мешка на библейския разказ за въз-

никването и разпространяването на

човешките езици. Един писател твърди

следното: „Митът за вавилонската кула

определено е една от най–абсурдните

истории, разказвани някога.“ А юдейс-

ки равин го нарекъл „наивен опит да се

обясни произходът на народите“.

Защо мнозина не смятат за достоверен

разказа за вавилонската кула? Накрат-

ко казано, защото той противоречи на

определени теории за произхода на

езиците. Например според някои уче-

ни

езиковите групи не са се появили из-

веднъж, а са еволюирали от един прае-

зик. Други твърдят, че няколко основни

езика са възникнали независимо един

от друг, развивайки се от прости звуци

до сложна реч. Тези и други противо-

речиви мнения са накарали мнозина

да се съгласят с думите на професор

Фич, който писал в своята книга

„Еволюцията на езика“: „Все още не

разполагаме с убедителни отговори“.

Като заключение – и според мен няма

пределна яснота за възникването на

езиците. Каква е истината – ще я очак-

ваме от бъдещите разкрития на наука-

та.

Стоян Павлов—8”Б” клас

С ПРИЗНАТЕЛНОСТ...


ЗА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Да си народен будител - значи да имаш голямо сърце за своя народ, да градиш живот, да даваш криле за ут-

решния ден. Да си народен будител - значи да страдаш заедно с ближните си, но и да се бориш да ги спасиш

от това страдание.

За нас е важно да си припомняме, че са живели хора, достойни и истински българи. Имаме нужда да помним

миналото, за да повярваме в бъдещето си! Благодарение на хора като тях народът ни наистина е пораснал с

няколко века. Те са цяла плеяда нашите будители! Паисий, монахът, който заради своето дело забрави всич-

ко, дори и небето; будителите на нашето Възраждане: Петър Берон, Неофит Рилски, Иван Богоров и още

просветителите Петко Славейков, Георги Раковски, Васил Априлов, и още поетът Чинтулов, който зове: „Я си-

лен пламък ти пламни,/ та буен огън разпали/ на младите в сърцата“, и още титанът на мисълта и перото Бо-

тев, който ни доказа, че „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ и ни научи да различаваме позора

от славата, и още.. най-великият българин Левски, който печелеше за цял народ, който ни разкри истината, че

ние сме във времето и времето е в нас, който откри как най-достойно да осмисли дните си и ни завеща да

вярваме в себе си; и още и още много други учители! Защото преди всичко народните будители са били учи-

тели!

Всички те са част от нашето минало, всички те са нашето основание за гордост от това минало!

И днес, докосвайки се до спомена за тях, може би ще почерпим от онази сила, която ще ни направи по-добри

българи, по-добри хора - от това, именно днес, ние се нуждаем повече от всичко друго!

Стефания Илиева—8 .З клас

НОВО В УЧИЛИЩЕТО

КЛУБ ПО ДЕБАТИ КЪМ НАЦИОНАЛНАТА ТЪРГОВСКО-

БАНКОВА ГИМНАЗИЯ

В него ще имат възможност да се включат всички ученици, които имат желание да усвояват и подобряват умени-

ята си за структурирана реч, критично мислене и работа в екип.

Клубът ще бъде воден от госпожа Турманова, един път седмично в рамките на един или два учебни часа. Ще се

засягат теми като:

влиянието на технологиите в съвременния свят,

ролята на спорта в създаването на обединено общество,

дали компютърните игри водят до агресивно поведение и много други, провокиращи критична мисъл и създава-

не на аргументирано мнение.

Дебатът ще се води във формат "World Schools" или още наричан „Световни училища“. Това е най-

разпространеният в световен мащаб формат за дебатьори на възраст между 10 и 18 години. В него участват два

отбора от по трима души, които защитават противоположни позиции според зададената в темата.

Пример: Дали компютърните игри, в които има насилие са причина голяма част от тийнейджърите да бъдат агре-

сивни?

В този случай единият отбор трябва да защити тезата, че игрите, в които има насилие пораждат желание за дейс-

твително такова, а другият отбор трябва обори аргументите на първия и да докаже, че игрите не оказват влияние

върху възприятието за реалността на хората и съответно няма да провокират промяна. Печели отборът, предста-

вил и доказал твърденията си най-точно и аргументирано.

Идеи за развитие на клуба:

При желание и възможност от страна на учениците и ръководителя може да се организират срещи с лектори, пу-

лични дебати и състезания между клуба с клубове от други училища. Асоциация дебати – София организира мно-

жество обучения и състезания през учебната година, в които членовете на клуба ще могат да се включват.

Мария Димитрова—11. Ж клас

НОВО В УЧИЛИЩЕТО


КЛУБ ПО ДЕБАТИ КЪМ НАЦИОНАЛНАТА ТЪРГОВСКО-

БАНКОВА ГИМНАЗИЯ

В него ще имат възможност да се включат всички ученици, които имат желание да усвояват и подобряват умени-

ята си за структурирана реч, критично мислене и работа в екип.

Клубът ще бъде воден от госпожа Турманова, един път седмично в рамките на един или два учебни часа. Ще се

засягат теми като:

влиянието на технологиите в съвременния свят,

ролята на спорта в създаването на обединено общество,

дали компютърните игри водят до агресивно поведение и много други, провокиращи критична мисъл и създава-

не на аргументирано мнение.

Дебатът ще се води във формат "World Schools" или още наричан „Световни училища“. Това е най-

разпространеният в световен мащаб формат за дебатьори на възраст между 10 и 18 години. В него участват два

отбора от по трима души, които защитават противоположни позиции според зададената в темата.

Пример: Дали компютърните игри, в които има насилие са причина голяма част от тийнейджърите да бъдат агре-

сивни?

В този случай единият отбор трябва да защити тезата, че игрите, в които има насилие пораждат желание за дейс-

твително такова, а другият отбор трябва обори аргументите на първия и да докаже, че игрите не оказват влияние

върху възприятието за реалността на хората и съответно няма да провокират промяна. Печели отборът, предста-

вил и доказал твърденията си най-точно и аргументирано.

Идеи за развитие на клуба:

При желание и възможност от страна на учениците и ръководителя може да се организират срещи с лектори, пу-

лични дебати и състезания между клуба с клубове от други училища. Асоциация дебати – София организира мно-

жество обучения и състезания през учебната година, в които членовете на клуба ще могат да се включват.

Мария Димитрова—11. Ж клас

Книгите са нещата които най-много допринасят за нашето интелектуално развитие.Те са

много интересни.От край време се знае че книгите вървят ръка за ръка с училище-

то.Допълнителните четива могат хем да ни помагат за домашните от училище, хем да науча-

ваме много нови интересни неща за света и нашите лични интереси.Учениците,погълнати от

интернет и впечатление от всичко интерактивно, все по-малко четат книги.Ние не четем про-

изведенията, които са включени в задължителни програми по български език и литература.

Училището, от своя страна, по никакъв начин не ни стимулира да заобичаме четенето и

книгите. Самото литературно образование не ни стимулира. Проблемът обаче не е само

български, той е световен.

Преди време много от държавните училища в САЩ давали възможност на учениците да че-

тат книги по свой избор. Идеята се заражда от теорията, че когато можем да избираме, ще

четем това,което ни е интересно, ще се наслаждаваме на четенето и следователно ще четем

повече. За съжаление това не продължава дълго и по-голямата част от училищата прекарват

практиката да дават свобода при избора на книгите на своите възпитаници.Необходимо е да

подобрим умението ни за четене,но политиците и училищните власти забравят,че ние се

учим да четем чрез четене.Но у човек трябва се предизвика интерес.За това човек трябва да

чете това от което буди силен интерес у него.Разбира се ,всеки един от нас трябва да е про-

чел поне пет от вечните класически книги.


Училището и книгите Училището и книгите

Създаването на навик да потърсим книгата за удоволствие и почивка или за да се

информираме за нещо, което ни интересува, прави повече за развитието на способността за че-

тене, отколкото традиционното образование може да направи.

Днес много учители и училищни директори, които осъзнават каква е стойността на навика за

четене, искат да съживят свободното четене в класната стая.

Искаме да ви поднесем няколко красиви, значими и вдъхновяващи мисли на известни и не

толкова известни личности, които е хубаво да си припомним по повод наближаването на

първия учебен ден…

1. "Никой друг не можеш да научиш, можеш само да му помогнеш да намери знанието в себе

си."

Галилео Галилей

2. "Мъдрец е не онзи, който твърди, че знае всичко, а този, който умее да се учи от всеки един

човек!"

Индийска поговорка

3. "Природна интелигентност без образование е като дърво без плодове."

Теодор Рузвелт

4. "Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде."

Китайска поговорка

5. "Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски

просяк."

Хр. Ботев

6. "Слушайте, наблюдавайте, попивайте от всеки, от всякъде и от всичко, но не се доверявайте

на всяко едно учение на сляпо."

Китайска мъдрост

7. "Колкото повече научавам за живота и света около себе си, толкова повече разбирам колко

малко знам."

Зенон

Мария Генова—8 Д клас


Училището и книгите

Пътят към победата

Отборът на НТБГ постигна успех във футбола.

Радвам се, че бях част от районния турнир, проведен от об-

щина „Триадица”, тъй като от малък обичам този спорт и мо-

га да кажа, че заема важна част от живота ми. Участвал съм в много такива състезания и всеки

път вълнението и тръпката са все така силни! Щастлив се

почувствах и когато нашият ръководител – г-н Терзиев

ме повика да играя за отбора на училището. Вълнението

ми беше още по-голямо защото щях да участвам не само

в поредния ма, а да защитавам цветовете на НТБГ!

Първата ни среща беше срещу отбора на 47-мо СОУ.

Противниците бяха много мотивирани и нахъсани, също

като нас и затова срещата приключи с резултат 2:2. Следваха дузпите. При изпълнението на 11-

метровия наказателен удар, бяхме безгрешни! Вратарят ни, Ииван Демерджиев, успя да спаси

една дузпа, а още една бе изпусната от съперниците ни и победихме с резултат 4:2. Бяхме много

щастливи от успеха! Тази победа ни осигури участие в още един мач.

Предстоеше ни среща срещу отбора на ПГТМД. Бяхме по-добрият отбор на терена, целият мач

се игра в тяхната половина и заслужено спечелихме двубоя с 2:0. Еуфорията ни беше още по-

голяма, защото в петък—на 13-ти, щяхме да играем на финал за районното състезание срещу 2-

ра АЕГ.

Моето училище БРОЙ

Спортни изяви

СТР.14

Спортни изяви


Мачът започна. След около 10-15 минути игра, получих една добра точка—надбягах охра-

ната, излязох сам срещу стража на противника, прехвърлих го, той спаси удара ми, но бе

докоснал топката извън наказателното поле. Това означаваше червен картон и изгонване

на вратаря. Образува се известна суматоха, тъй като един от полевите им играчи трябва-

ше да напусне терена и на негово място застана играч, специализиран за вратар. Имахме

възможност да изпълним пряк свободен удар на около двадесет и един метра от голли-

нията, вдчсно от вратата. Мишел бе зад топката, завъртя я в близкия ъгъл, но стражът

спаси удара. Първото полувреме приключи при резултат 0:0. Г-н Терзиев ни даде някол-

ко важни съвета и излязохме още по-мотивирани и търсехме победата. В началото на

втората част спечелихме фаул, вдясно от вратата. Николай Гърдев центрира

кълбото, вратарят не се намеси по най-добрия начин, Радо вкара топката с пета и пове-

дохме в резултата. Всички знаехме, че в оставащите около двайсет минути противнико-

вият отбор ще търси гола. Прозвуча последният съдийски сигнал. Всички бяхме много

радостни, тъй като предстоеше наг-

раждаването! Получихме купа, нап-

равихме си снимки.

Целият отбор няма търпение да

разбере кога и срещу кого ще бъде

следващият мач!

Стилиян Куйруков—8 З клас

СТР.14 БРОЙ 1

ИЗДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ТЪРГОВСКО-БАНКОВА ГИМНАЗИЯ

Под ръководството на г-жа Кети Турманова



БРОЙ 1

декември2015

издание на Национална търговско-банкова гимназия

СЪТРУДНИЦИ:

Михаела Данева—8 И клас Стоян Павлов— 8 Б клас Редактор: Стилиян Куйруков

Елза Гоева—8 И клас Мария Димитрова— 11 Ж клас

Елисавета Тарева—8 И клас Мария Генова—8 Д клас

Стефания Илиева—8 З клас Стилиян Куйруков—8 З клас

БРОЙ 1 Моето училище€¦ · Събития и празници 6/8 ... Някои...

Documents