Списание "Театър" брой 10-12 ot 2006

СПИСАНИЕ “ТЕАТЪР”,СЪЗДАДЕНО ПРЕЗ 1946 ГОДИНА

ОТ СЪЮЗА НА ТЕАТРАЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Година LX, бр. 9-12 / 2006, 20940 ISSN 0204 - 6253.

ИЗДАНИЕ НА “ТЕАТРО”THEATER MAGAZINEpl. SLAVEYKOV 11Sofia 1000, BULGARIAtel: + 359 2 988 17 63; 0889/85 95 33e-mail: [email protected]; [email protected]/teatarwww.theatrebg.hit.bg

Работен екип:Главен редактор Кева АпостоловаАся Асенова (набор)Антоанета Тотева (коректор)Боян Алексиев (дизайн)Aнгелина Георгиева (стажант-редактор)Милена Михайлова (стажант-редактор)

Колегия:проф. Здравко Митков (режисьор)проф. Крикор Азарян (режисьор)Лилия Абаджиева (режисьор)Мариус Куркински (актьор)Мария Диманова (сценограф)Меглена Караламбова (актриса)Мила Искренова (пластика)проф. Надежда Тихова (театровед)д-р Ромео Попилиев (театровед)Съни Сънински (куклен режисьор)Христо Бойчев (драматург)

Ч Е Т Е Т Е

Банкова сметкаОБЩИНСКА БАНКА АДMUNIZIPAL BANK PLCФЦ “Мария Луиза”BG 67 SOMB9130 10 26768401(BIC): SOMBBGSF

Печат - “Омега М”, тел. 938-60-71

Редакция: 1000 София, пл.“Славейков”11Телефон: 988-17-63; 0889/859533E-mail:[email protected]

Печатни коли 7,5Формат 60/84/8

��

СТОЛИЧНАОБЩИНА

проф. Елка Михайлова

Фондация „Аскеер“

. Кева Апостолова (2) . Проф. Н. Тихова за ПенчоПенев (4) . Панчо Панчев (5) . Никола Вандов (6) .Юлиан Вучков (7) . Акценти (11, 18) . ПетърВасилев (12) . Георги Русев (14) . В. Ляхова за“Даскал”, НТ “Ив. Вазов” (16) . Ел. Рахнев за“Маршрутка” (17) . За Ст. Стратиев (17) . Д-рКристина Тошева (19) . Хр. Бойчев за Сдружение надраматурзите (20) . Ст. Данаилов - телеграма (22) .Поздравления от НАТФИЗ, Столична община, колегии мн. др. (23-54) . Анюта Качева (51) . A’part (54) .Награди, селекции 2006 (56) . Пенка Калинкова (60). Годишно съдържание (3 стр., корица)

22222

Ãîäèíà LX, áðîé 9-12, 2006ñï. “Òåàòúð”- êëàñè÷åñêîòî ìÿñòî çà òåàòðàëíè òåêñòîâå

костюмографията, музиката на това представление/спектакъл. Написаното слово е битка срещу забра-вата, срещу тленността на сценичното изкуство. Товадобре са знаели нашите предци, когато макар и 90години след началото на българския театър (1856),създават специализираното сп. ”Театър” (1946). Име-ната, изписани в бр. 1/ 1946 година, организиралииздаването на сп.”Театър” са отговорен редакторСашо Стоянов и редакционен комитет Боян Дановски,Гочо Гочев, Иван Димов, Любомир Тенев, ОлгаКирчева, Петър Димитров, Тодор Лечев. Малко по-късно към имената на създателите се нареждатПенчо Пенев, Петко Атанасов, Мицо Андонов, ГеоргиКрънзов , Петър Увалиев… Минута пауза и дълбоктеатрален поклон !

Всички те в ход са се учили да списват и поли-графисват първото периодично, специализирано, бъл-гарско списание за театър. Според мнение на проф.Сашо Стоянов, публикувано в юбилейния брой послучай 50 години сп. “Театър (бр. 1,2/1996 г), насписанието никога не му е било лесно:” (…) В стра-ната инфлацията беше главоломна. Печатането наподобно издание не беше гарантирано.(…) Съюзътна артистите по това време беше най-богатият,със собствен пенсионен фонд, разполагаше с над 60милиона лева и собствени имоти, които се предо-ставяха на наематели. А на списанието се подхвър-ляха трошици, както е и днес. (…) Въпреки всичкиконюнктурни превратности, то оцеля.(…) Около негоизраснаха редица млади критици. То и досега с всичкидопуснати слабости и грешки през полустолетиетое едно отражение на пътя на българския театър.”

Като издатели на списанието са се изписвалиняколко институции - МК, СБП и САБ. Всъщностистински дългосрочен издател ( финансов, конце-птуален) е Министерството на културата (наричанопрез годините Камарата на народната просвета,

Публиката ръкопляска, тръгва си, салонът сезатваря, фоайетата угасват, театърът се заключва ипредставлението остава да живее само в капризна-та временна памет на отделния зрител, ако театра-лен ценител не е написал и публикувал впечатлени-ята си от актьорите, режисурата, сценографията,

��

�� !" � �� #� �#� !!$%&'( ) * �+$'+,-��.'/0�/1"�+$'+,-.2,$33�/1

444�3 )-0-�-,/( +$ ) �/1�+$'+',

��

60 ãîäèíè ñï. “Òåàòúð”- ïàìåòòà íà áúëãàðñêèÿ òåàòúð

33333

Комитет за наука, изкуство и култура, Комитет заизкуство и култура, Комитет за култура…( подроб-ности в” Летопис на сп.”Театър”, над който редакци-ята работи и отпечатването му предстои). Него-вите министри са назначавали главните редактори .Функциите на Съюза на Българските писатели са сеизявявали най-вече в морален и идеен план. САБ(правоприемник на създателя на сп. “Театър” -Сдружението на театралните служители) по времетона Любомир Кабакчиев истински е подпомагализданието, за разлика от последните 15 години.

В началото на 90-те с Постановление наМинистерския съвет се преустанови държавнотосубсидиране на печатните органи. Казано по-просто– Министерството на културата няма право да имасвои издания, които по онова време са шестнадесет.То дава препоръка на няколко издания, между коитои сп.”Театър”, да продължи, като ползва единственозаварената материално –техническата база - бюра,маси, столове, пишещи машини. Ползваме ги и доднес.

Последва периодът на изясняване статута насписание “Театър”. Който го е преживял, знае каквоозначава. Подвижни пясъци. Сахари се люшкат.Симпатии и антипатии на бързо сменящите се екипив Министерството на културата. Политика. Многополитика. Мнооого политика! Всичко и всички смеполитика. А списанието е за театър. А театърът еШекспир, Чехов, Ибсен… А хората, които правятШекспир, Чехов Ибсен, преди час са били наполитически митинги. В това нажежено обществено-политическо национално кълбо българският театърври, бори се за себе си, неговото списание също.Щом тогава списание “Театър” не загина, значи щеживее сто години!

Екипът на министър Емма Москова със зам.-министър Николай Поляков и секретар МарияРусинова за пореден път заявиха, че трябва дарегистрирам фирма, която да издава списанието, аминистерството по законови начини ще помага, когатои колкото може. Дълго се колебах. После се решихи през октомври 1999 г. Софийският градски съдрегистрира “ Театро”.

Списанието е на стопроцентова самоиздръжка.То съществува чрез проекти, абонаменти, реклами.Търсим дългосрочен спонсор. Всички помощи досегаса спорадични. Като поискаме помощ трети, четвъртипът, веднага казват: “Е, нали ви дадохме, пак лиискате?”. Пак. Годината е изтекла, следва нова, снови чакащи броеве и читатели.

Списанието запази своя мозаичен характер иреагира на изискванията на модерното време. Другастрана от мисията на изданието, е равнопоставениятпринцип при отразяване творчеството на всичкитеатри в страната – държавни, общински, частни,драматични, куклени и други театрални формации.

Списанието се разпространява и в редицаобществени, университетски, институтски и частнибиблиотеки и културни центрове в чужбина и се четеот българската общност, от българисти и славянисти.То е авторитетният медиатор на театралнатабългарска култура по света. Признато е и е включенов каталога на световните специализирани списанияза театрално изкуство със седалище Билбао.

Изданието успешно защитава редица свои про-екти в Националния център за театър (НЦТ), Центъраза изкуствата “Сорос”, Полския институт, ПроХелвеция, НДФ “13 века България”, НФ “Култура”,Комисията по култура към Столична община и др. Внеговите годишни течения се открояват и специ-ализираните броеве , посветени на отделни театралниличности с европейско и световно значение катоЛюбен Гройс, Харолд Пинтър, Йежи Гротовски,Виткевич, Фридрих Дюренмат, Виспянски, ТадеушКантор, Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков,Методи Андонов, както и тематични броеве за театърапрез XXI век, за новите генерации, брой с нови пиесиот най-млади автори, за оперативна критика и др. Вмного от броевете правим тематични блокове, в коитосе съсредоточаваме върху театралната реформа,общинските театри, частните формации, театралнатапедагогика, детския театър, кукления театър и другипроблемни и лабораторни теми. Списаниетопродължава да е най-прецизният документ за пътяна българския театър, както и да е автентиченинформатор за чужди театрални култури. Винаги можеповече. Засега основното препятствие са парите.Утре днешният паричен проблем ще се наричакадрови.

Постъпих на работа в сп.”Театър” като редакторв началото на 1981 година. През 1992 станах неговгл. редактор със заповед на министър Елка Кон-стантинова. Списанието изпрати стария XX век ипосрещна новия и новото хилядолетие.

Със списанието взаимно се нараняваме ипоощряваме в името на театъра.

И по-тихо с аплодисментите – правим следващияброй.

44444


Преди да стане главен редакторна списание "Театър", проф. ПенчоПенев беше вече доказал възмож-ностите си и в тази сфера накултурата. Години наред преди товабеше редактор на вестник "Ведрина".По негова инициатива в НАТФИЗ за-почна да излиза "Годишник наВисшия институт за театрално изкус-тво "Кръстьо Сарафов", на който тоймного време е отговорен редактор.Беше редактирал и редица другииздания.

Безспорно главният редактор наедна или друга печатна медия играеважна роля за мястото й в култур-ното пространство. Но за съжале-ние не всякога неговата работа дос-татъчно се откроява и не получаванеобходимото внимание. А днеструдно можем да си представим спи-сание "Златорог" без неговия редак-тор Владимир Василев. Или вестник"Литературен глас" без Д. Б. Митов.Много са примерите в товаотношение.

Видният историк на българскиятеатър проф. Пенчо Пенев обичашередакторската си работа в списание"Театър" не по-малко от своите лек-ции и от многобройните си научниизследвания, очерци, монографии,статии, книги. Имаше симбиоза меж-ду историка, изявения критик иредактора. Не беше светска личност.Денят му протичаше еднообразно -от кабинета в академията до малка-та стаичка, в която се помещавашередакцията на списание "Театър". Тясе намираше на четвъртия етаж вПрофсъюзния дом на улица"Дондуков".

Стоеше до късно в редакцията.Четеше всички материали, предло-

жени за публикуване. Понякога самдиктуваше някои редактирани от не-го текстове на дългогодишната, из-пълнена с голяма доброта и дели-катност машинописка Нина Чавда-рова. Тя не криеше, че обича да ра-боти с него.

Професор Пенчо Пенев редовнопосещаваше не само всички спек-такли в столицата, но много честопътуваше и в провинцията, за да иманепосредствено впечатление от раз-витието на театъра в страната. С вся-ка година разширяваше мястото всписанието, определено за оценкина спектаклите в провинцията.Интересите му към театъра бяхасвързани с традициите на национал-ната ни култура, с особеностите надуховните процеси на времето.

Беше обаятелен събеседник.Умееше да скъси разстоянието меж-ду себе си и този, който беше го по-търсил по един или друг въпрос.

��

�� !"��

Авторите и хората, свързани стеатъра, обичаха да общуват с него,както в неговия кабинет в акаде-мията, така и в редакцията.

В редакторската си работа ес-тествено се съобразяваше с тога-вашните идеологически изисквания.Но публикуваше и текстове с по-сво-бодни мнения. Ако имаше критиказа тях, поемаше вината върху себеси. Редактираше текстовете с необ-ходимото уважение към стила на от-делните автори, не ги променяше донеузнаваемост.

В една или друга степен негови-те професионални интереси давахаотражение върху структурата насписанието, когато той беше неговглавен редактор. Търсеше балансамежду текстове, свързани систорията, и тези, които се отнасятза съвременния театър. Не забра-вяше да отдели място и за юбилейни-те годишнини на видни представите-ли на българския театър. В стреме-жа си списанието да има по-широкспектър той въведе нови рубрики, вкоито се разглеждаха въпросите ина радиотеатъра, на телевизионниятеатър, на рецитаторското изкуство,на сценографията. Голям е броят наавторите - историци, критици,писатели, актьори, режисьори, коитотой привлече към списанието, а наредица от тях помести и първитепубликации. Отнасяше се с профе-сионална критичност към текстовете.Прояви вкус, който разграничава да-ровитостта от посредствеността.Даваше възможност за проява наразлични гледни точки и нюанси (чес-то пъти противоположни) приоценките. Търсеше да осъществисреща на различни поколения. Не


55555

Честит юбилей!Юбилеите на живи хора, ако ще

да са най-великите и гениални писа-тели или художници, композиториили артисти, винаги са ми били мал-ко смешни, напудрени - да зарадва-ме човека, докато е жив, а говорими пишем за него като за умрял. Исамите юбиляри, ако възрастта нее изострила излишно суетността им,сигурно се чувстват неудобно в мо-ментите на венцехваленето им.

Юбилея на едно списание обачевъзприемам съвсем иначе. В него савложили сили много хора, то е без-ценен летопис на значителни худо-жествени факти, било е и трибунана сериозни (е, не винаги) професи-онални анализи и мнения и т. н... Ноне само тези му заслуги ме карат дапоздравявам от все сърце списание"Театър" за неговия сегашен юбилей.С него ме свързват сантименталнипричини. Аз работех в редакциятаму в години, когато бях млад и кога-то българският театър, преди всич-ко българската драматургия бяха визключителен подем. Тогава илималко преди това бяха написани пи-еси като "Тревога" на Орлин Василев

и "Иван Шишман" на Камен Зидаров,"Всяка есенна вечер" на Иван Пейчеви "Почивка в Арко Ирис" на ДимитърДимов, "Прокурорът" на ГеоргиДжагаров и "Човекоядката" на ИванРадоев и мн. др. Националните прег-леди пък за драматургия и театърза деца в Търговище и във Варна("Златният делфин", посветен на кук-лите) родиха поредица от играни исега пиеси за малчуганите...

Иска ми се, припомняйки се доб-рото от онези години, да отправя къмсписанието някои пожелания:

подчиняваше списанието на лични-те си изисквания и вкусове.

С неотклонен интерес проф.Пенчо Пенев следеше появата навсяка нова българска пиеса и взе-маше отношение към нея. По неговаинициатива във всяка книжка на спи-санието започна да се печата и поедна нова българска пиеса. Той по-

мести първите пиеси на редица бъл-гарски драматурзи. Публикува и из-следвания за тяхната драматургия.По този начин искаше да привлечеписателите към театъра и да помог-не за развитието на националнатани драматургия. Публикуваше честотекстове, свързани с историята набългарския театър. Поместваше и

свои изследвания в тази област. Такасписанието пишеше историята нанационалния ни театър.

Днес трябва само да подчерта-ем безспорно голямата роля, коятопроф. Пенчо Пенев изигра за изди-гане авторитета на списание "Театър"в годините, когато беше негов гла-вен редактор.

��#�$��%� �� &��&� ��

- Да не повтаря някогашнитегрешки на критиката, която поняко-га се съобразяваше не със стойнос-тта на пиесата и спектакъла, а с име-то на автора и режисьора, защототова и сега се случва.

- Да полага усилия (нарочно неупотребявам шаблона "да се бори")за възвръщането на интереса на те-атрите към българската драма-тургия, защото това е интерес и назрителите, които искат да видят насцената себе си и не ги интересуватрежисьорските амбиции и корист,нито директорските сметки...

- Да полага усилия за запълванена критическия вакуум в медиитепри отразяването на нашия театра-лен живот, като утвърждава смисле-ните, истински художествени и доп-ринасящи за обогатяването на духов-ния свят на съвременния българинтеатрални факти - пиеси, постанов-ки, актьорски изпълнения...

- Да има кой да го издържа и койда го чете.

Честит юбилей, наше списание"Театър"!

66666


Когато ме поканиха да поздравясписание "Театър" във връзка с не-говата 60-годишнина, първата ми ре-акция беше да откажа. С работатами в списанието бяха свързани мно-го професионални мечти, но и едноогромно лично огорчение. Пък и иманещо парадоксално, защото никогане съм писал в това списание. Нитопреди да го оглавя (бях канен, но взнак на неприемане на начина, покойто биваше списвано, наред с дру-ги колеги го "бойкотирах" - от онезипротести, за които никой не научава- загуба велика, както сочи класика-та), нито след като ме освободиха отнего. По-интересното е, че искайкида сложа още един маркер, че не-щата са се променили, не писах всписанието и през 16-те месеца ка-то негов главен редактор. По-точнонаписах някакви обяви, подканящикъм абониране и къса въвеждаща бе-лежка към една анкета. Толкоз. Акотози текст излезе, това фактическище е дебютът ми в списание"Театър"!

Началото на 90-те. Времената бя-ха бурни и динамично променящи се.На конгрес на Съюза на артистите вБългария почти единодушно делега-тите гласуваха да се предложи наминистъра на културата да ме наз-начи за главен редактор на единст-веното по това време театралносписание. (Списанието беше органна двете институции.) Доверието имбеше трогателно. Воден колкото отсуета, толкова и от благодарност иотговорност, приех това "ходатай-ство". И наистина след няколко ме-сеца бях назначен. Подписах за пе-

чат почти готовата вече книжка 9 за1990 г., като съзнавах, че тя едва лище носи белезите на промените, ко-ито имах амбицията да осъществим.Заварих екип, който дълги години бе-ше правил списанието и това имашесвоите плюсове и някои минуси. Отновата 1991 г. сменихме главата насписанието. То се печаташе на ви-сок печат, имаше отвратителен вън-шен вид и при снимките като прави-ло апелираше към въображениетона читателя. Пропускам очевидно-стите, че спря финансирането от

министерството, че трудно се нами-раше хартия, че заплатите бяха ми-зерни и несигурни и т. н. Към краяна 1991 г. именно тези обстоятелст-ва ме накараха да напиша докладназаписка до министър ЕлкаКонстантинова, че ако министерст-вото не подпомогне поне малкоизданието, ще си подам оставката.Тя сигурно не е прочела текста вни-мателно и сигурно го е резолиралас "Да". Така бях освободен.Последната книжка, на която е из-писано името ми, е книжка 1 за 1992г. След време Елка Константиновав едно интервю изказа съжаления,че специалисти като Никола Вандовса поискали да напуснат. Сега ми есмешно, тогава не ми беше… Стариистории.

Разбира се пиша тези думи, за-щото искам да посоча няколко нашинамерения и осъществени промени,които въпреки неугледния вид насписанието, бяха очевидни (става ду-ма за посочения период, през койтоизлизат 17 броя на списанието в 14книжки с общ обем 1140 страници).

1. Списанието преброди тезимного трудни години, без да напра-ви компромиси. Стремежът ни бе даотворим вратите му за различнигласове, за различни мнения, да раз-ширим територията и кръгозора му,да публикуваме повече пиеси (катоправило имаше по две пиеси във все-ки брой - многоактна и едноактна!),да въведем по-атрактивни форми наизказване мнение за театралнияпроцес у нас (за пръв път у нас въввсеки брой имаше "Вместорецензии" - водещи и млади критици

�� &��&� �'��(��)� ��'��(��*�

�� С

н. К

. А

пост

оло

ва


77777

даваха оценки за различниспектакли; отново за пръв път у наспубликувахме анкетата "Кой кой е вСофийския сезон 1990/1991", на ко-ято отговориха 30 души!). За пръв пътв списанието един автор получи своярубрика: "To be or not to be!" наСтанислав Стратиев, който написаспециално за списанието 10 прек-расни текста. Започна информаци-онната рубрика "Премиери", коятоимаше амбицията да очертава цяла-та карта на съвременния българскитеатър. И т. н.

2. Разбирахме, че променящиятсе театър има огромна нужда от но-ва или непозната до този моментдраматургия. Трябваше ускорено дасе наваксва очевидното изоставанев познанието ни не само за чуждатадраматургия. И да се върви нататък.В 14 книжки успяхме да издадем 28пиеси, при това на автори катоКонстантин Илиев (2 пиеси),Маргарит Минков (3, в два броя "Жа-на д'Арк"!), Георги Марков, БоянПапазов (2), Георги Данаилов,Стефан Цанев, Христо Бойчев, ЯнаДобрева. Бяха публикувани и пиесина Стриндберг, Пинтър, Петру-

шевска, Стопард ("Петнайсетминут-ният Хамлет"), Хандке ("Обругаванена публиката"), Хавел, Мрожек,Колтес ("В самотата на памуковитеполета"), Крендлесбергер (2), ЯнушГловацки, Карой Сакони (3), КарилЧърчил, Д. Х. Уонг ("М. Бътерфлай").Не мога да скрия удоволствието сисамо от споменаването на тези ав-тори…

3. Много искахме списанието дабъде обединител на съсловието, дабъде усещано като свое от всички,да бъде престижната трибуна за те-атралното ни мислене. Затова ряз-ко разширихме кръга на авторите насписанието. Бяха поканени да пишатколеги, които до този момент илиизобщо нямаха публикации в него,или публикациите им там през пос-ледните години бяха инцидентни. Всписанието публикуваха театроведиот различни поколения и художест-вени пристрастия. И все пак по-мла-дите символизираха желанието ни запромяна. Ето някои от "новите"автори, които са достатъчни даилюстрират посоката на желанатапромяна: Аглика Стефанова,Александър Жеков, Ана

Топалджикова, Буряна Захариева,Венета Дойчева, Вероника Благова,Весела Груева, Веселина Гюлева,Виолета Дечева, ВладиславТодоров, Димитър Чернев, ЙоанаСпасова, Камелия Николова,Константин Илиев, КрасимираКрушкова, Кристина Тошева, ЛидияВърбанова, Майя Праматарова,Маргарит Минков, Наташа Колевска,Николай Йорданов, НиколайНедялков, Ромео Попилиев, СветлаБенева, Светлана Байчинска, ЮрийДачев, Явор Койнаков и много дру-ги… Техните текстове подсказваханасоките на промяната в писанетоза театър - в езика, в мисленето.

4. Тогава изглеждаше сякашпросто от утре (днес няма пари!)всичко ще бъде възможно. Години по-късно разбирах колко трудно ще бъ-де да излиза професионално и пъл-ноценно списвано театрално изда-ние у нас. А такова ни е нужно! Такаче честит юбилей на списание"Театър". И умната, че и след годинище го разлиства някой ентусиаст итрябва да не ни е неудобно пред учу-дения му поглед…

- Проф. Вучков, вие сте най-дъл-гогодишният главен редактор наединственото периодично специали-зирано издание за театрално изкус-тво у нас - сп. "Театър". Били стемлад специалист, когато са виназначили. Какви са вашите първиспомени и впечатления? Сформи-рахте ли нов екип? Какви бяхахората, с които работехте? Успях-те ли като млад и амбициозен шеф

да осъществите поне част от ва-шата визия за развитието насписанието?

- Влюбих се в сп. "Театър" ведна-га щом станах негов главен редак-тор през юли 1969 г. През първитедве-три години съм му посвещавалоколо 10 часа на ден. Изчетох вни-мателно създаденото до моето ид-ване в него. Така открих, че слабос-

��!�� "��#��$��

+��,$-�� &��&� ��)�

тите му са разнородни, съществении че разделянето с тях се нуждае отосновни промени. Най-сериознотому постижение до моето включванев него беше системното публикува-не на нова българска пиеса във все-ки следващ брой. Реших, че тази сил-на традиция трябва да се продължи,като макар и само от време на вре-ме отпечатваме и един от образци-те на съвременната чуждестранна

88888


драматургия.Една от моите първи цели като

главен редактор на сп. "Театър" бе-ше то да бъде на високо професи-онално равнище, но и да е увлека-телно четиво. Исках да спечелим испециалистите, и най-запалената те-атрална аудитория извън тях.Държах изданието да бъде вярно ог-ледало на стореното от драматурзи,актьори, режисьори, сценографи, нои да им подсказва как да развиваттворческите си възможности.Стремяхме се да насърчаваме успе-хите им, но и да посочваме особеноонези дълбоко вкоренени недоста-тъци, които се изострят и стават не-поправими, ако не се изтъкват пос-тоянно и безкомпромисно, дорисмело.

Нямаше нито един софийски илиизвънстоличен театър, който да е ли-шен от вниманието на списанието отвремето, когато започнах да горъководя. Това беше най-добрият на-чин да даваме една поне относител-но пълна представа за нашата теат-рална практика. Но аз веднага щепризная, че общо взето рецензира-нето на новите пиеси и постановки,актьорски превъплъщения беше най-слабото място на сп. "Театър" презвсичките години на моята работа катонегов главен редактор. В тазирубрика, наречена "Спектакли ироли", имаше и блестящи критичес-ки изяви. Но те бяха чувствителнопо-малко от повърхностния,баналния, а понякога и съвсемлюбителския, скучния коментар надраматургичната и сценичнатапродукция. Най-завладяващи бяхаотзивите на най-кадърните критициот моето поколение. Те умееха дауловят не само най-главното в еднотеатрално явление, а и подроб-ностите, които нерядко се подценя-ват от творците, за да се стигне донеравностойни, половинчати, неза-вършени художествени резултати.За съжаление най-талантливите кри-тици предпочитаха да пишат повечетеоретически статии, студии, откол-кото да преценяват единичните те-атрални факти. Обикновено техните

обзорни прегледи на стореното отедин или друг театрален колектив бя-ха едни от най-интересните, най-ум-ните публикации в изданието. Струвами се, че то повдигна твърде сери-озно и своето теоретично равнище,критериите си за качеството на те-атралните факти след моето идванев него. То все повече се превръща-ше в трибуна, която подхранва раз-витието на театралното мислене икултивира вкуса на аудиторията, ка-то анализира художествените про-цеси в дълбочина. Редица страницина призваните, а не на произведе-ните театрални критици майсторс-ки осветяваха много тънкости от те-атралната област и предпазваха по-не най-мислещите нейни представи-тели от вредното самодоволство.Тези писания се открояваха и с оче-видната значимост на съдържаниетоси, и с яркостта на формата си. Азпривличах преди всичко автори, ко-ито разбират как се прави силнияттеатър, но и които ни увличат с бо-гатството на езика си, с неповтори-мостта на стила си, с неочакванитепрозрения на въображението си.

През моята малко над 20-годиш-на дейност като главен редактор насп. "Театър" в него бяха отпечатаниедни от най-забележителните твор-чески портрети на ослепително и нанормално надарени режисьори,сценографи, но най-вече актьори.Особено най-силните от тези публи-кации буквално блестяха с точност-та и оригиналността на проникване-то в различни творчески светове.Творческите диалози на театроведис актьори, режисьори, автори напиеси, сценографи, също бяха едниот най-четените материали. Те сре-щаха практиците с теоретиците, сти-гаха до интересни спорове и ражда-ха немалко идеи за театралноторазвитие.

- Периодът 1969-1990 г. е частот т. нар. тоталитарен режим вБългария. Наистина имаше цензура,естетически и идеологически кон-трол… Цензурата буквално проник-ваше във всички области на живота

в това число и в театралнатаредакция. Как успявахте да баланси-рате така, че въпреки контрола спи-санието да публикува и материали,които да отразяват новите тече-ния и търсения в свободния тогавасвят?

- От времето до 1989 г. аз непознавам нито едно издание, коетода не се е съобразявало сключовите, изходните внушения набългарската комунистическа партия.Сп. "Театър" също е стигало до ком-промиси в това отношение. В негосе поместваха и писания на силнопартизирани автори. Те никога непропускаха да възхваляват принци-пите на марксистко-ленинскатаестетика. Все искаха да вкарат твор-чеството в нейните тесни, а и зако-вани рамки, макар и да се знаеше,че тя е една измислена теория.Отричаше се, че на този свят нямакапиталистическа и социалистичес-ка естетика, че истинската естети-ка е само една от древността до на-ши дни. Аз лично се постарах да до-кажа това, като написах първата унас по своя характер обемна книга"Теория на художествената култура".Тя съдържаше не само моите собст-вени анализи, обобщения, изводи. Тяи цитираше несхоластичните гледниточки на идеологически консервира-ни автори и на пристрастниполитици, а становището на гениал-ни теоретици и практици. Нейнатапърва част се занимава с общите по-ложения в естетиката. А втората сенасочва към естетиката на всичкиизкуства поотделно: художествена-та литература, театъра, изобрази-телните творчества, музиката,киното. Аз издадох това мое произ-ведение през 2000-та година, следкато четох 4 семестъра лекции потази дисциплина на студенти отУниверситета за национално и све-товно стопанство, но по-специалнона тези от катедрите "Икономика наинтелектуалната собственост" и"Международен туризъм".

Случвало се е сп. "Театър" да от-печатва идеологически дребнави,


99999

дори партийно услужливи отзиви запиеси с по-силно изразено критич-но отношение към социалистическияживот. Но това ставаше и в цялатаостанала част от нашия художественпечат до 1989 г. Подобни публикациимъмреха, вместо да насърчават оно-ва критично начало в изобразява-нето на социалистическата действи-телност, което е белег на всяко граж-данско и ярко творческо мислене.

В същото време обаче аз не ис-кам да пребоядисвам моята позиция,за да се изкарам закъснял критикна партийната цензура в художест-веното творчество. И тогава, и сега,аз оставам категорично верен на се-бе си. Затова ще заявя, че повечетоот нашите изострено критични пи-еси до 1989 г. бяха на ниско или най-малкото на много посредствено рав-нище от естетическа, художествена,чисто професионална гледна точка.Те бяха далеч от сериознияпрофесионализъм, от тънкото позна-ване и от убедителното прилагане назадължителните и вечните драматур-гични закони. Тяхното изобличениемного често избиваше в евтинокритикарство. То се изчерпваше неот дълбоките разрези на действи-

телността, от нейното сериозноизследване, а от нейното шумолящокоментиране с елементарно сенза-ционни реплики. То беше далеч отсилната авторова болка за наличи-ето на значителни злини и пороци всоциалистическата система. Затоватези уж драматургични текстове иг-раеха някаква роля само в момента.Нямаха нищо от предимствата на ху-дожествената непреходност и сезабравяха бързо след извъртяване-то им пред театралната публика. Иднес, в условията на българскаталъжедемокрация, театрите не севръщат към тези драматургичниизделия, защото се знае, че те нямада съберат публика. Трябва да кажа,че не само тези критически настро-ени произведения, а и цялата нашадраматургия от 1944 до 1989 г. седимного под равнището на нашето дра-матургично наследство от 1856 до1944 г. Това се отнася и за драма-тургичната ни продукция в сегашнидни. За съжаление нито един от бъл-гарските автори на пиеси между 1944и 2006 г. не може да се сравнява спостигнатото от "Криворазбранатацивилизация" на Добри Войников, откомедиите на Иван Вазов и на Ст. Л.

Костов, от драмите на П. К. Яворов,Петко Тодоров, Рачо Стоянов, АнтонСтрашимиров. Всички пиеси от вре-мето между 1944 и 2006 г. нямат дос-татъчно трайна стойност. Те носятсамо отделни преимущества. Далечне са художествено равностойни ка-то цяло. Повечето от тях са напълнолишени от привлекателното образ-но мислене, от наличието на прите-гателно откроени човешки типове,човешки индивидуалности. Тезис-ното, снобското или пък фейлетон-ното, примитивното говорене, мно-го често измества реалното истойностното действие. В тях не сеслучва нищо запомнящо се за дълговреме. Техните автори забравят, чеистинската драматургия се отлича-ва със силата на разсъжденията, напсихологическите прозрения, но четя почти винаги ни приобщава къмедна увлекателна човешка история.Това е така и защото тя е предназ-начена преди всичко за театъра, кой-то е хем слово, хем зрелище.

За съжаление нашата драматур-гична продукция между 1944 и 2006г. е много статична. Обикновено тяе крайно далеч от философската на-соченост на внушенията и от блясъ-ка на сюжета. Очевидно е безсили-ето или поне неумението на автори-те да заплитат и да разплитат такадраматургичната интрига, че да нидържат във високо напрежение и дазасилват интереса ни, като ни изне-надват с нейните ходове. Често сесблъскваме с тромавия диалог, сбаналността, сухотата и сивотата наезика, на изказа. Най-високите пос-тижения на българската поезия и набългарската белетристика през то-зи период са десетки пъти по-голе-ми от делото на нашите драмописци.

Марксистко-ленинската естети-ка издигаше стени между социалис-тическото и западното художестве-но творчество. Аз с всички сили сестараех да компенсирам тази пар-тийна схоластика като отворих мяс-то за най-високите постижения назападния театър. Може би никое дру-го художествено издание през бъл-гарския социалистически период не

Сн. К

. А

пост

оло

ва

1010101010


е публикувало толкова много и тол-кова силни материали за най-голе-мите западни творци - класици и на-ши съвременници, колкото сп."Театър". Повечето от тези публика-ции бяха преводни. Но имаше и отнаши автори, пътували зад границаи срещнали се с омагьосващи ги те-атрални завоевания. Тези писанияразкриваха чудесата на първите за-падни творци много щедро ибезрезервно. Доказателство за то-ва са много броеве на нашето сп."Театър", в което, ако го отворите,ще прочетете незабравими редовенапример за или от Сара Бернар,Лорънс Оливие, Вивиан Ли, РичардБъртън, Елизабет Тейлър, София Ло-рен, Джейн Фонда, Луи дьо Фюнес,Ингрид Бергманд, Ингмар Бергман.Нека спра дотук с цитирането на кон-кретни имена. Защото те нямат крайи могат да се открият в изданиетоот желаещите да се запознаят с неп-реходното изкуство, с най-интерес-ните моменти от обществения и лич-ния живот на тези и други светила.

- Като начин на финансиране сп."Театър" е било винаги втора кате-гория или поновому казано вториразпределител. Тоест, никога не ебило богато. Сега, когато всички из-дания са частни, в това число и"Театър", финансовите му проблемиса още по-драстични. Как сиобяснявате, защо рекламодатели-те и спонсорите още нямат навикда ни подпомагат? Как да създадеммост към тях? Защо новите бога-ти хора в България нямат отноше-ние към театъра?

- През моите години като главенредактор сп. "Театър" се финансира-ше почти само от едно държавноведомство, което се наричаше туКомитет, ту Министерство накултурата. Впоследствие успях даосигуря една малка, но все пак не-обходима финансова подкрепа наСъюза на артистите в България.Постигнах целта и благодарение лич-но на неговия председател ЛюбомирКабакчиев - един не само обаятелен

актьор, а и достоен професионаленръководител на театралнотосъсловие. Като член на писателска-та организация съумях да издейст-вам и нейна парична помощ. Самоче ние не я получавахме системно.Аз още от самото си първо влизанев тази си работа взех мерки да уве-личим поне малко собствените при-ходи на сп. "Театър" чрез неговатапродажба. Разбрах, че тази сума мо-же да е съвсем скромна, но че въввсички случаи е по-полезно да яимаме, отколкото да я нямаме. Чрезнея ние започнахме да покривамезаплатите на нашия колектив от де-сетина души. Аз вложих голяма енер-гия в подхващането на една сериоз-на абонаментна кампания. Реших чевсички щатни редактори трябва даобикалят цялата театрална мрежа встраната, да пишат за художестве-ната продукция, но и да се срещнатс нейните ръководители, за да обяс-нят какво биха спечелили, ако ръко-водените от тях се абонират заизданието. И резултатите незакъсняха. До моето идване тиражътна списанието беше само 2000 брой-ки като се продаваха не повече от1000. Затова аз трябваше да браку-вам натрупаното до моето назнача-ване голямо количество от тях с раз-решение на първия заместник пред-седател на Комитета за изкуство икултура. В това усилие да спечелимколкото може повече организираничитатели на сп. "Театър" се включи-ха всичките ми щатни колеги, а съ-що и едни от постоянните ни автори.Но това също не ме задоволи.Започнахме да даваме реклами замного вестници. Лично аз давах мно-го интервюта за изданието в две-трипредавания на тогавашното радио"София" и на тогавашната Българс-ка телевизия. И така изданието за-почна да подобрява тиражното сисъстояние толкова, че малко предида го напусна то вече се движешемежду 5500 и 6500 бройки. Струвами се, че днес тази борба за прив-личане на повече абонати и спонсо-ри трябва да продължи чрез увели-чаването на преките, много

вежливите, но и много настоятелни-те общувания с по-богати фирми, чи-ято дейност е най-близка до художес-твеното творчество като цяло. Тетрябва да се запознават с сп."Театър" не само чрез негов предс-тавител, а и като им се подаряватбройки от него. Не чакайте пари отнай-големите български богаташи,защото почти всички те са пълнипростаци. Те мрат за футбола, номразят изкуството и даже смятат,че то е излишна глезотия.

- След като известно време сът-рудничих на сп. "Театър", вие ме по-канихте и ме назначихте в списани-ето през 1981 г. и ми бяхте шеф де-вет години. Бяхме млад и хубавколектив. Настоявахте да гледамевсичко, за да сме абсолютно инфор-мирани за цялата театрална карти-на - драматичен, куклен и телевизи-онен театър, аматьорски театър…Карахте ни много да пишем, дапътуваме, да следим всичкипремиери, да няма премиера в про-винцията без представител наредакцията, да имаме собственомнение. Критикувахте ни, поощря-вахте ни, защитавахте нистрастно, когато имаше настро-ения срещу нас, заради някоипубликации, давахте ни многосамочувствие! Сещам се с ностал-гия за колегите ми от онзи период:Мариана, Ивайло, Весето, Анюта,Корнелия, Елена, Снежа, Орлин, Руми,Краси, Иван Икономов, КирилКостов… А също и Тони (която и се-га е коректор на списанието),Надето, Нина. Вашите размисли истрасти, свързани със списанието?

- Отнасях се демократично свсичките редактори. Събирах ги припланирането на всеки следващ брой.Програмирахме го под моето актив-но ръководство, но заедно с тях.Винаги и предварително предлагахсписък от предложения. Но с голя-мо удоволствие приемах всяка цен-на тяхна идея и се стремях тя да бъ-де осъществена. Когато станах гла-вен редактор заварих щатни специ-


1111111111

алисти от моето поколение. Те вечеси имаха свое собствено присъствиев театралния живот. Но след тяхно-то напускане аз назначих доста мла-ди хора с театрално и с филологи-ческо образование. Мисля, че пове-чето от тях дължаха своето израст-ване като автори, (но едни от тях по-вече като редактори) не само на се-бе си, а и благодарение на мен. Азбуквално им се карах, когато те туот мързел, ту от известен страх от-казваха да пишат поне малко. Затоваименно те, макар и умерено, увели-чиха продукцията си. Бях строг визискванията си към тях. Ядосвахсе, когато те стигаха до твърде па-сивните си прояви, до липсата на ре-дакторска предприемчивост и нико-га не ги оставях на мира в товаотношение. За съжаление, тези при-мери за работене по инерция, далечне бяха съвсем малко. Имаше, раз-бира се, и добри изключения.

Знаех, че в един колектив можеда има благоприятна атмосфера заработа, ако ръководителят съединя-ва високата си критичност със стре-межа си да разведрява хората, чрезхумора си. Много пъти не само съмкоментирал, а и съм имитирал ак-тьорски изпълнения и съм изтръгвалспонтанните бурни смехове на мал-ката ни редакторска общност.Имахме редакционна колегия. В неявлизаха театрални светила - авторина пиеси, актьори, режисьори.Свиквах я един път в годината. Нопък аз винаги се стараех да изтръг-на всички препоръки, идеи, предло-жения на тази авторитетна група.Така желаех да се предпазим от су-

бективизма в практиката на сп."Театър" с оглед то да бъде колкотое възможно по-обективно в дейнос-тта си и да дава място на повече глед-ни точки за сценичното изкуство, ма-кар че в това отношение можеше дасе желае още и още.

- Във връзка с подготовката наЛетописа проследих целият 60-годи-шен живот на списанието. Истинае, че в новото време то изживя най-разтърсващите критични финансо-ви моменти. Сега то е Доайенът наспециализираните издания за изкус-тво и култура, които никога не сапрекъсвали да съществуват. Каквиждате бъдещето на сп. "Театър"?

- В бъдеще сп. "Театър" трябвада продължи сегашните си усилия даинтервюира много актьори, режи-сьори, драматурзи, за да се чува итяхната дума, а не само мнението накритиците. Аз също много държах дапостигнем този двупосочен диалогмежду театроведи и практици.

Дано в близките години днешно-то сп. "Театър" да има поне полови-ната от своя обем по мое време.Така то ще може да увеличи броя нарубриките и да се домогне до по-раз-нообразното въздействие на своятаработа. Нека напомня, че аз не съмсамо театровед. Много дълго рабо-тя в редица области на художестве-ното творчество. Системно се зани-мавам с есеистика, с публицистика.Тази моя нагласа позволи заедно смоите колеги - редактори да превър-нем изданието в професионална, нои в достатъчно четивна трибуна, ко-

ято е привлекателна и за театралите,и за техните най-огнени почитатели.

Аз исках актьорите, режисьо-рите, авторите на пиеси, тяхната пуб-лика да разширяват не само своятапрофесионална, а и своята общакултура, за да развиват мисленетоси по-динамично. По тази причинаизданието постепенно се насочвашевсе повече не само към драматич-ните театри, а и към стореното отвсички сценични изкуства. Усиленозапочвахме да публикуваме превод-ни и наши материали за балет, зацирк, за филмови актьори, за кинопо-становчици, за световно известнипевци от областта на забавната музи-ка. Мисля, че този пъстър темати-чен обхват трябва да се преследваот целия художествен печат, без дасе върви против дълбочината на тяс-но професионалните публикации.

Дълбоко съм убеден, че дори го-лямата част от читателите сред те-атралите се отегчава от затворените,сухарските, обременените критичес-ки текстове. Това трябва да се имапредвид особено като се знае, чеднешното време ни промени в твър-де висока степен. Хората от полетона художествената култура не оби-чат лъжетеоретичните каканиженияи наукообразните празнословия затяхната работа. Със словото трябвада се борави вещо, но и емоционал-но, талантливо. Защото художестве-ната критика е наука, но и изкуство.Който не отговаря на тези два пока-зателя, няма никакво място в нея.Защото неговите публикации се под-минават с досада, дори с масовприсмех.

А К Ц Е Н Т И

* * *Столичният куклен театър чества своята 60-годишнина. Във връзка с празника театърътиздаде Летопис "60 години Столичен куклен театър" с автор-съставители Никола Вандов,

Веселина Гюлева и Кремена Димитрова. Изданието е подпомогнато от Столична община иНационалния център за театър.

* * *Проф. Николина Георгиева чества своята 75-годишнина в Столичния куклен театър, обграде-

на с много обич и признателност от своите колеги и ученици.

1212121212


- Господин Василев, вие стедоайенът на актьорското съсло-вие в Народния театър. Какво евашето самочувствие?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Дебютътми в Народния театър беше в"Часовникар и кокошка" на ИванКочерга с режисьор СтефанСърчаджиев. А за последен пътиграх на сцената на Народния те-атър в юбилейния спектакъл "Те-атърът пътува" на режисьораВладимир Люцканов на 29 октом-ври 2004 г., посветен на 100 - го-дишнина на Народния театър.Винаги през тези години, а и пре-ди това, когато бях актьор въвВарна, Пловдив, Русе съм ималсамочувствието на обикновенчовек.

- Играли сте на сцената нанашия пръв театър в един отславните му периоди, когато вактьорския състав са билиСтефан Гецов, Ружа Делчева,Апостол Карамитев, МилаПавлова, Олга Кирчева, ИринаТасева, Маргарита Дупаринова имного други. Какви спомени пази-те от партньорството си стях?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Всички тебяха умни, интелигентни актьори.И за мен беше винаги приятно дасе срещам с тях на сцената.Краткият обем на интервюто неми позволява за всеки да кажапо няколко думи. Затова ще ка-жа само за първия от тях -Стефан Гецов. Пред очите ми той

започна кариерата си, пред очи-те ми слезе от сцената. Той сепояви във времето, когато отпрославената сцена на Народниятеатър бяха престанали да горятсърцата на великите актьори отминалото - Кирков, Огнянов,Сарафов, Бъчваров. СтефанГецов блесна още с първата сиотговорна роля - Иван Шишман.

- Учили сте се от големитеАдриана Будевска, Роза Попова,Кръстьо Сарафов, СтоянБъчваров. С какво те допринесо-ха за вашето изграждане катоактьор?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Тези четир-ма велики актьори допринесохамного не само за професионал-ното, но и за гражданското миизрастване. И аз съм им много,много благодарен.

- Работили сте с режисьори-те Н. О. Масалитинов, КръстьоМирски, Боян Дановски, МоисБениеш, Георги Стаматов…Мислите ли, че в съвременнатани театрална режисура имаимена, съизмерими с тях и кои сате ?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Бихме мог-ли да прибавим Юрий Яковлев,Хрисан Цанков, Николай Фол,Йордан Черкезов. Вярвам, чеима и добри съвременнирежисьори. Но в последните 15години, а това не е никак малъкпериод, не съм ангажиран срепертоара. Така че не бих мо-

ДИРЕКЦИЯ „ТЕАТЪР, ВАРИЕТЕТНО И ЦИРКОВО ИЗКУСТВО“ Dixi��%&��

��./01�1'('��)��*�'� �)��'��

На 9 октомври най-възраст-ният български актьор ПетърВасилев навърши 95 години.Започнал творческата си кариерапрез далечната 1933 година, ми-нал през школата на актрисатаРоза Попова, играл по сцените наВарненския, Пловдивския и Русен-ския театър, през 1944 годинаидва в Народния театър, къдетоиграе активно до 1989 година.Многобройни са ролите му отбългарската, руската и светов-ната класика. Актьорът винаги сестреми да влезе вътре в образа,без да дели ролите на малки иголеми. Той е от малцината, ус-пели да видят развитието на те-атъра ни за повече от 50 годинии да участвува в театралния жи-вот на страната ни.


1313131313

гъл да дам преценка, защото ня-мам преки наблюдения.

- След като на 77 години прек-ратихте активната си твор-ческа дейност, продължихте лида ходите на театър? Кое е пос-ледното представление, коетогледахте и с какво ви впечатлито?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: След катопрез 1989 г. ме пенсионираха,започнах да търся контакт с при-родата. Всъщност цял живот съмбил планинар - обиколил съмвсички планини на родината ни,покорил съм всичките най-висо-ки върхове. Но сега имам повечевреме да отсядам в моя роденкрай в Средна Сърнена гора - ведно хубаво село с две именаСладък кладенец и Шекер бунар.В него живеят малко, но многодобри, будни и трудолюбиви хора.През по-голямата част от годи-ната съм на 250 км от София, та-ка че ми е почти невъзможно даследя театралния живот.

- За коя или кои свои роли сиспомняте с най-добри чувства?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ : Срещналсъм се на сцената с над 250 ролии няма такива, които да необичам. Да не деля ролите на го-леми и малки ме научи СтоянБъчваров. Той казваше: "Моетомомче, от роли няма да се отказ-ваш. И от малките също, за да необидиш обикновените хора вживота. "

- Вашето поколение се славе-ше с яснотата и дикцията наречта си.

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Още РозаПопова, а по-късно СтоянБъчваров, Кръстьо Сарафов,Георги Стаматов, Н. О. Масалити-нов ни учеха да произнасяме ду-мите ясно, точно и, разбира се,с подходящо настроение. Един от

най-големите и ревностни брани-тели на българската сценичнареч е бил Сава Огнянов. Умеел еда изработва фразата до вирту-озност. Правел е забележки до-ри на знаменитата Петя Гергано-ва , за това че не произнася пра-вилно някои букви. Толкова е билпрецизен.

Роберт Роснер беше голямспециалист по сценична реч. Тойе бил в един от най-големите ев-ропейски театри - на Райнхард.Там е можел да вирее само ак-тьор с изрядна дикция. Имах мно-го добра дружба с Роснер, дока-то бях в Пловдивския театър.Беше ми много полезен. И ма-кар да ми казваше, че имам мно-го хубава природна дикция, вина-ги съм гледал да се възползвамот неговите забележки.

Колкото до младите - имахора, които са длъжни да се гри-жат за това и да наблюдават раз-витието им.

- Работата ви в театъра вие срещнала с големия наш поети театрал Николай Лилиев.Мислите ли, че днес има хора оттипа на Лилиев?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: НиколайЛилиев беше човек с огромнакултура, невероятно скромен итрудолюбив. Неговите критикиза изкуството бяха високи, вла-дееше перфектно четири евро-пейски езика. Беше идеален чо-век за поста, който заемаше -драматург на Народния театър.Деликатен и вежлив, той показ-ваше внимание към всеки, неза-висимо от неговия ранг и служба.Заедно със своя приятел и сърат-ник Н. О. Масалитинов бяха най-авторитетните познавачи на те-атралното изкуство. В кабинетана Лилиев ставаха неповторимисрещи с поети, писатели, худож-ници, композитори, артисти.Тънък познавач на литературнияезик, Лилиев беше непримиримсрещу опошляването му и утвър-

ди на сцената на Народния театърнай-правилната и мелодична реч.На театъра са необходими предивсичко талантливи, трудолюбивии културни хора.

- Вие сам сте си правел гри-ма за различните роли. С каквотой допълва образа?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Когато за-почнах кариерата си, нямаше те-атрална школа. Научих как да сегримирам сам от по-възрас-тните актьори - Цено Кандов,Никола Гандев, Георги Стаматов.Като млад артист ми даваха даиграя роли и на по-възрастни.

Всяка вечер трябваше да бъ-да различен и интересен предпубликата. В провинциалните те-атри (Варна, Пловдив, Русе) ня-маше щатни гримьори. Всичковършехме сами. Аз също се гри-мирах сам, правех го добре и то-зи навик ми остана до края.Разбира се, само гримът не бе-ше достатъчен. Всичко трябва-ше да бъде подчинено на харак-теристиката на героя.

- Четете ли списание "Театър"?

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ: Разбира сече го чета вече десетилетиянаред. Публикувал съм в негоспомени за мои колеги - ИванДимов, Петя Герганова, НиколаБалабанов и други.

По случай 60 - годишнината насписанието пожелавам да бъдемного търсено, да увеличава ти-ража си и да съществува накнижния пазар още дълги, дългигодини !

ИВ. БОГОМИЛОВА

1414141414


- Помните ли първата си роляи с какво ви "беляза" тя ?

- Да, играх Голямото дяволче вдетската пиеса "Тайната на Чер-ното езеро". Ролята ми беше симп-томатична. Защото после се заре-диха доста роли на крале, царе иимпе-ратори, но в галерията от ко-медийни образи дяволчето "пасна"много добре. По-важното е, че азне играя образи, а типажи, хара-ктери. Би могло да се каже, чеГолямото дяволче беше началотона поредицата от такива хара-ктери.

- С какво се отличават девет-те години в Пловдивския драмати-чен театър?

- С едно много талантливо яд-ро от режисьори - Димитър Пунев,Владимир Полянов и Христо Хри-стов. Хр. Христов остана там око-ло десетина години и после зами-на за Москва. От всички беше най-надареният. Голямата идея за го-лям театър идваше от него. Актьо-рите бяха самодейци, но и те има-ха талант. В Пловдив успях да сиизградя определен собствен стил.Така че, когато ме поканиха вСофия, вече бях със своя физио-номия. За деветте ми години вПловдив пресъздадох 25 роли,между които Езоп в едноименнатапостановка на Леон Даниел, играхв "Боровете не превиват клони"- ис-тинско постижение на автораКоста Странджев под режисуратана Христо Христов, във "Вра-жалец" от Ст. Л. Костов, в "Париж-ката Света Богородица"… Там сесрещнах с Емилия Радева и

от Артър Милър? Имате ли своипредпочитания ?

- За мене няма значение далиактьорът е по-млад или от моетопоко-ление. Никога не съм се ин-тересувал от проблема за парт-ньорството. Доверявам се напъл-но на режисьора. Лошото е нещодруго, което понякога се случва.Режисьорът тълкува ролята така,че актьорът не е съгласен. И на фи-нала не се получава добре. Има ед-на група актьори, наречени коме-дийни. Аз обаче не се смятам затакъв. Винаги казвам, че съм ак-тьор, който играе и комедия. В бъл-гарския театър има много талант-ливи актьори, които в каквато и ро-ля и ситуация да ги поставиш, всекомедия става. Те се справят, нопонякога има преиграване, защо-то непременно искат да бъдат най-смешни, най-комедийни. А забра-вят, че може да бъдеш смешен, по-смешен и най-смешен. Искат пуб-ликата много и непременно да сесмее. Всеки характер има дозасмях, но точно в това е майстор-лъкът - да се намери точната доза.

- Помага или пречи творческо-то его ?

- Ако отсъства, няма да ситворец, актьор. Това е и драмата,и хубавото на тази професия.Доброто в професията е, че ако ак-тьорът е талантлив, може да пре-живее онова, което се казва успех.Но след смъртта му славата из-чезва.

Ето ви пример за това. Неот-давна прочетох класация в списа-ние "Паралели". Имаше един ак-тьор в българския театър, койтокараше публиката да става накрака. Да става и да вика "Браво!".Казва се Стефан Гецов. Беше в тру-

Носителят на Аскеер'2006 зацялостен принос към театрално-то изкуство e роден на 7 май1928 г. в град Костенец. Роди-телите му са бежанци отМакедония, баща му е свещеник,участник в Илинденскотовъстание. Той е седмото дете всемейството от пет братя идве сестри. В Костенец завърш-ва основното си образование, асредното - в Долна Баня. През1948 г. влиза в първия випуск наДържавното висше театралноучилище в класа на Филип Фили-пов, но поради заболяване изпус-ка една година от образовани-ето си и завършва в класа наСтефан Сърчаджиев. Веднагаслед това е назначен в Плов-дивския театър. В биографиятаму са записани 150 роли на сце-ната и участия в 80 филма.Дългогодишен директор на ДТ -Перник.

Има две дъщери и две внучки.

! � & ! � � & # � � �

Любомир Димитров, както и сНаум Шопов. Бях щастлив да по-падна в тази трупа.

- Пречка ли е да играете с по-млади колеги, а не с вече утвърде-ни имена, както е например сТатяна Лолова в "Нищо не помня"

TÊTE-À-TÊTE


1515151515

пата на Народния театър "ИванВазов". Но него го няма в тазикласация. И не само в нея, не сеспоменава никъде.

- Тогава има ли обективен кри-терий за моженето на актьора ?Смятате ли наградата "Аскеер"за мярка именно на това?

- Тя е най-престижната награда,която се присъжда и то от колеги,от професионалната гилдия. Досегасъм имал две номинации за"Аскеер", преди да получа тазгодиш-ната за цялостен принос към те-атралното изкуство. Според класа-цията на фондация "Аскеер" аз съмдесетият получил тази награда.Първата е Славка Славова - същоза цялостен принос. Значи съм вдесятката! Това е добре.

- Закъсняла ли е тази наградаза вас, за вашето творчество?Ама честно.

- Докато човек чака, му е тер-сене, но когато я получи, преставада разсъждава по въпроса. Самоси мисли: "Вече съм в класацията!".

- Търси ли публиката наши ав-тори?

- Първо искам да кажа нещомного важно - българският театърсе спаси! Театралните салони ве-че се пълнят. Докато киното - всеоще не. Театърът излезе от кри-зата. В началото нещата се проме-ниха, когато се появи МГТ "Задканала". И стана хит. С нов репер-тоар. В "Професионалистът" наДушан Ковачевич, постановка наЗдравко Митков, изиграх централ-на роля.

Днес вече всички театри се взе-ха в ръце и наистина привличатпублика. Ето с Татяна Лолова иг-раем вече седми сезон "Нищо непомня" от Артър Милър в Театър199. Забелязва се много силно при-съствие на млади актьори. Имасмяна на поколенията. Нашето пос-

тепенно си отива.Българска драматургия, обаче,

няма достатъчно. Не случайно отдве години "Аскеер" се дава и задраматургия. Търси се начин тя дабъде поощрена. Може би причи-ната е, че в последните 16 годинитеатърът не каза своята дума занещата, които се случиха в Бъл-гария, за демократичните проме-ни у нас. Продължаваха да се иг-раят Станислав Стратиев, СтефанЦа-нев, Йордан Радичков, ИванРадоев. Но все пак това бяхапиеси, написани в друго време.Нищо не казаха как се отразихасъбитията върху хората, какви ра-зочарования, какви колебанияимаше сред тях. Защото това бе-ше дълъг и труден процес с многопротиворечия. Ако българскияттеатър беше поставил на сценатова, много по-бързо и по-леснокризата щеше да бъде преодо-ляна. Тогава се аплодираше, ви-каше се браво на лозунгджийскинеща. Днес публиката израсна мно-го и не би реагирала на такива еле-ментарни неща.

- Предпочитани автори ?

- Любимите ми автори са бъл-гарски. Йордан Радичков с дветеси пиеси "Опит за летене" и"Суматоха”, Стефан Цанев с "Про-цесът срещу богомилите" и "Пос-ледната нощ на Сократ". В моятакласация е и Иван Радоев с"Човекоядката" и СтаниславСтратиев с "Рейс". Към предпочи-танията ми са и пиесата на ЮрийДачев "Пансион за кучета".Обичам тези автори, както и ро-лите си, които изиграх в поста-новки на тези заглавия.

- Има ли нещо специално в те-атралната ви кариера?

- Да, едно преживяване, коетопреобърна живота ми и реши съд-бата ми в продължение на 24години. Това беше отиването ми вМладежкия театър. Там беше

Вили Цанков, току-що изгонен отБургас-кия театър. По това времезапочнаха борби кой да ръководиМла-дежкия театър художествено.Бях избран за съюзен председател.И се започна борба за смяна нарежисьори, на стил на игра, наръководене... След което за нака-зание ни изпратиха в Пернишкиядраматичен театър. Там се събрах-ме аз, Вили Цанков, Коста Цонев,Досьо Досев, Петър Слабаков ...Така че, ако река, мога да си на-пиша политически актив от онезигодини.

От този период 13 години сепадат на моето ръководене, кога-то станах директор на Пернишкиядраматичен театър "Боян Данов-ски". Бях начело на театъра от 1977до 1990 година.

- Не може да се оплачете, има-те богата професионална кариераи играете досега.

- Да, така е. Мога да кажа, чесъм актьор на промените. Пенсио-нираха колеги, изваждаха ги оттрупите, проведе се т. нар. теат-рална реформа. Аз не спирах даиграя. Играл съм в МГТ, в Сати-рата, в 199, в Сливенския театър,в Пазарджишкия театър. Само замесец съм имал по 25 представле-ния. Е, вече съм се спрял само наедна роля - в "Нищо не помня" отАртър Милър.

- Тази година сп."Театър" чес-тва своя 60-годишен юбилей. Каквобихте пожелали?

- Преди всичко желая дълголе-тие на списанието, здраве нахората, които го списват и на глав-ната му редакторка, която го съх-рани и в най-трудните периоди занего и за нашата култура.

ЛИЛИЯ ДИНОВА

1616161616


Кой би гледал постановка със заглавие "Даскал"? Забългарския зрител подобно наименование навява асо-циации от времето на Възраждането - нещо от СаваДоброплодни или Илия Блъсков. Но пиесата не само чене е възрожденска, но дори не е българска. Не че незвучи на българския зрител - напротив, тя му става вед-нага близка и съвършено понятна. Белгийският драма-тург е напипал универсален съвременен проблем: без-различието на младите хора към знанието, загубата надоверие в институциите и в тоталното неодобрение напозитивния предходен опит. Фабулата е проста иабсурдна. Гимназиален учител е убил учениците си отдванайсети клас и е получил доживотна присъда.Наказанието си обаче изтърпява по странен начин - вся-ка вечер в театъра разказва историята на своетодаскалуване, завършило с масовото убийство. Впрочемсъвсем съзнателно се акцентува върху познатото ни нег-лижирано название на учителската професия тъкмо за-щото се търсят основанията за това - и вътре в образа,и извън него.

В ролята на Даскала с много плам и импровизатор-ско умение се превъплъщава Велко Кънев. Моно-спектакълът го лишава от партньорска подкрепа, но засметка на това му дава шанса да диалогизира спубликата. Драматургичната постройка на творбата дър-жи на този диалог и екипът на спектакъла се е възполз-вал от него. Ограниченото пространство на камернатасцена предполага скъсяване на дистанцията, но и актьо-рът владее техниките да въвлича аудиторията. А публи-ката се поддава, защото въпросите в изповедта на ге-роя са провокация към нея самата. В някакъв смисълцялото общество е потърпевшо от обърканата ситуацияв училище, от безкрайните и една от друга по-безсмис-

ÌÅËÏÎÌÅÍÀ

ÁÅÇ ÃÐÈÌ

&��+��,�-��#.��/�'��'(/��0'�1��'�2��/��'��/

,�� 23"��

лени реформи в образованието, от "изпускането" на мла-дите хора, които стават все по-непроницаеми и неподат-ливи на положително въздействие. Постановката не семъчи да разграничи обществената ситуация на оригина-ла и обществената ситуация във възприемащата среда,обратното - игнорира всякакви възможности заразночетения.

Цялостният текст е построен върху презумпцията,че никой не би искал да се идентифицира с такъв човек- учител на абитуриенти, т.е. на разпасана и неподчиня-ваща се младеж, при това зле платен и по правило по-тиснат от системата. Самият герой го съзнава, но тойотхвърля комплексите на обществото, констатирайки,че "на учителя са му взели името", а някога той е бил"богът на духа" и тук респектът на автора към героя му елесно доловим. И както никой не би желал да бъде нанегово място, така всеки зрител осъзнава не само четой лично има нужда от подобен човек - за да го спаси отнеразбирането на собствените му деца, за да стори затях това, което сам не може, но и че би трябвало да мусъчувства, да му помогне.

На пръв поглед конфликтът на творбата се основававърху жестокото разминаване между поколенията. Койчовек, попреминал средна възраст, не е поучавал по-младите с думите "Ние на вашите години..."? На тазитема песимистичните изказвания датират още отдревността, когато мъдреци са предричали лош край насвета заради "днешната" разхайтена младеж. Но отвъддосадния генеративен проблем в творбата прозира съ-щинският проблем на глобализираното общество, което,залитнало в тоталната си комерсиализация и материал-на консумация, отглежда своите разрушители.Противоречията между поколенията са естествени, са-

Рубрикатасе поддържа

от фонд„Култура“


1717171717

мо ако възпроизвеждат градивен потенциал, ако стиму-лират чрез младежкото недоволство откриването на новипространства на духа. Но тъкмо духът е в обезпокоите-лен дефицит и учителят (разбира се, по литература) сиблъска главата с безмозъчните консуматори, довели годо безразсъдна ярост.

Покрай въпроса за какво е училището - дали не са-мо да държи учениците повече време ангажирани, за дане излизат на улицата, зазвучава тревожнатаконстатация, че безразличието е по-страшно отненавистта. А и двете се продуцират в излишък днес.Затова героят на Велко Кънев изживява безнадежднос-тта да бъдеш мислещ човек. Той е трагично самотен внапъните си да изправи "кривините" в душите на питом-ците си, да събуди у тях чувствителността към красиво-то и доброто, защото тя е присъща на човешката порода.Когато тази сетивност закърнее, е все едно какви тех-

нически постижения владее човекът на ХХI век.Режисьорски добре решената игра с условността и

действителността непрекъснато прекрачва границатамежду смях и трагика, въвличайки зрителя в своитевнушения. Трагично и комично се преливат и това, ко-ето отпърво изглежда смешно и закачливо, постепеннопреминава в сериозно и драматично. Пиесата е смис-лена реабилитация на духовността, опълчила се на пош-лото и фалшивото в живота и всички творци в спектакъ-ла (авторът Жан-Пиер Допан, режисьорът Б. Чакринов,актьорът В. Кънев, сценографът М. Диманова) са поло-жили усилията си в една посока: да озвучат тревогатаот загубата на ценностите.

И ако се върнем към изходния въпрос, тази поста-новка си заслужава да бъде видяна от всеки, комуто нее безразлично какво се случва с децата ни и какво нап-равихме ние, за да бъдат това, което са и не са.

"Пътуването с "Маршрутка" не е пътуване, а валс засетивата, произведение на изкуството, сълзотворен сю-жет за кино или театър. То няма нищо общо с пътя, снякаква крайна точка. То е абсурд в абсурда, задръст-ване в задръстването, кикот в сълзата. То е безцере-монна траектория на живеенето ни, каймак наобщественото, тотална анатомия на днес. То няма нищо

общо с градския транспорт.Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки,

които не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То екато азбука на последните години, като евъргрийн набъдещето. То е исторически акт."

Елин Рахнев

��4��15167��7��85��&�27�/��/�4��1�/,&

/3��&�4�&�#��/��(��&'5��2��6��7��1��('��3'�('��2��8�' �*��9��1

��(7��'�'� �(��'�*�'��'

Н О В О

През 1988 година се заех да поставя "Рейс" на сцена-та на Националния театър на Северна Гърция в Солун.Станислав Стратиев беше вече добре познат на гръцка-та публика благодарение на двете си първи пиеси "Рим-ска баня" и "Сако от велур", играни с изключителен ус-пех в атинския "Амфитеатър". Рецензиите в пресата затези две пиеси бяха много положителни. Третата пиесана Стратиев "Рейс" ме привлече веднага. В нея открихмного елементи на реализма, символизма, експре-

сионизма, открих алегориии, политическа социология...Текстът на "Рейс" минава през тунела на песимистична-та театрална философия на Жан Пол Сартр, така чедраматургичният изход е натоварен с идеята за безчо-вечността на човечеството към човека. Подобни пиеси,които по своята структура са многозначни, обикновеноса силно натоварени с подтекст и трудни за поставяне,но произведението на Стратиев имаше рядкотокачество, че наред със скритите зад редовете на текс-

�$��)(8'��/&�:�/��)��;'�'��'�!)��*�� 9��!��$

1818181818


та значения, носеше и една неоценима комедийнатеатралност. Това беше истински театър, защото не по-казваше само това, което се играе, но и как да се играе.

Девет пътници пътуват към центъра на града, къдетоникога няма да стигнат. Първоначалният маршрут сепревръща в път към смъртта. Страхът, паниката и ужа-сът променят пътниците и ги превръщат в прозрачначовекоподобна маса.

Човекът е в центъра на пиесата на Стратиев, човекът,който се бори за своето съществуване и оправдава сво-ята безотговорност. Стратиев поставя дълбоки, нераз-решени проблеми и по сатиричен и комедиен начин гипредставя в текста.

Тази дарба на Стратиев открих в много по-голямастепен по-късно в "От другата страна". Ние живеем въввреме, когато възрастните не отговарят на нашия свят,техният опит и познания не ни интересуват, те не са нинужни и ние искаме да ги изхвърлим "от другата страна"...

Винаги съм мислел за текста като за театралниобрази. Има текстове, които наистина трудно може дасе изиграят. Станислав е един от редките автори, койтоне ми създаде тази трудност.

За мен беше много интересно да се срещам с него вСофия, където в Сатиричния театър гледах пиесите му.Това беше неговият свят и там можах да го разберамного по-добре и да науча много повече за него.Разговорите ни за театър, за литература, за политикабяха преживяване. Говорехме какво е спектакъл и чеедно театрално представление трябва да стане

спектакъл, т.е. нещо особено. Човек трябва да отнесесъс себе си нещо от театъра. И че в центъра на театрал-ното събитие винаги е човекът. Често си задавахмевъпроса: От колко свобода има нужда човек? Но чове-кът има и права. От колко права има нужда човек? Обачеи от колко задължения има нужда?

Задачата на театъра е да казва истината, да крити-кува и с критиката си да помага на обществото. Да уме-еш да пишеш пиеси, е привилегия. И жалко, че СтаниславСтратиев си отиде толкова рано от нас. СкъпиСтаниславе, не зная къде си. Но където и да си, продъл-жавай да пишеш.

Ñò.Ñòðàòèåâ (âäÿñíî) ñ Ï. Õàðèòîãëó

* * *Актрисата ДОРОТЕЯ ТОНЧЕВА чества своята 60-годишнина с постановката на „Животът - това са две

жени“ от Стефан Цанев в Театър „София“. На тържеството присъстваха държавници и специалнодолетелият от САЩ руски поет Евгений Евтушенко.

* * *Излезе от печат книгата " Българското драматургично наследство: нови прочити" от Камелия

Николова, Венета Дойчева, Искра Николова, Асен Терзиев, Николай Йорданов, Ана Топалджикова, ЮрийДачев и Даниела Червенкова с подкрепата на Националния център за театър. Издава НАТФИЗ "Кр.

Сарафов", Сдружение "Антракт", ИК "Проф. Петко Венедиков", София, 2006.

* * *Ст. н.с. I ст. д. и. Елена Владова изаде новата си книга "Техника на актьорското майсторство за

куклен театър ( Романтизъм, Модернизъм и времето След това. За актьора в кукления театър до 90-те години на XX век)".

* * *Дългоочакваната книга "Биомеханика: наука и театрален мит" от Галина Морозова е вече факт .Превод Мария Вандова, консултант проф. Анастасия Савинова, худ. Константин Жеков, редактор

Никола Вандов. Изд. "Валентин Траянов", София, 2006.

* * *Летописът на сп. "Театър" ще бъде готов в началото на 2007 г. ("Т")

А К Ц Е Н Т И


1919191919

- Работила си много години в списание "Театър",сега, на 60 - ия му юбилей какво намираш,че се променив изданието, в отношението към писания текст затеатър, какво ти липсва и / или те радва, че се епоявило?

Кристина Тошева: Не са много годините, през ко-ито съм работила в сп."Театър", но много години измина-ха от тогава. Имах щастието да работя в един екип сМихаил Величков и Васил Стефанов, които са големитеатрали, изключително прецизни , с много тънко чувс-тво към езика, към редактирането и по времето, когатобяхме екип, в списанието имаше същинска критика.Нещо, което в днешните издания почти липсва и ми сеструва, че това би трябвало да бъде едно пожеланиекъм списание "Театър". Повече критичност като оценъч-ност и като обхват на процеса. И още нещо - днес сепише само в положителен смисъл . Не само тази година,списанието има някак юбилеен, малко бравурен харак-тер днес. Смятам за голямо достойнство на списаниетофактът, че то оцеля.Така както сме свидетели, че многоиздания отпаднаха, Кева Апостолова го доведе до товато да отбележи своята 60-годишнина. Една значимагодишнина, която ще отбележим благодарение на голе-мите й усилия. Без екип, без финансова обезпеченост -това е голямо достойнство, както и това,че запази трай-ни рубрики, което е важно, защото списанието намеринякакъв облик. За съжаление много е тъничко, но таки-ва са финансовите му възможности днес.

- Можем ли да смятаме писания за театър текст,че е сериозен документ, памет за театрално предс-тавление или творец?

Кристина Тошева: Този въпрос се отнася до всич-ко писано в съвременната култура и съвременното из-куство.По начало е много сложно да се позоваваме са-мо на съвременната критическа мисъл, защото тя е су-бективна и така трябва да е. Но онези, които ще пишатнякога и които ще оценят направеното от нас, трябва дасъумеят от много кладенци да донесат вода и едно отнещата, което ще ги ползва , е критиката. А заедно стова се иска търсене на атмосфера, на живисвидетелства, на архиви и т.н., така че критиката е са-мо едно от бъдещите пера, от бъдещите източници затеатъра днес.

- Имаш вкус към историята на театъра, към доку-менталната страна на театралния процес.Какво про-вокира този твой интерес? Лично аз първата книга,която прочетох за историята на българския театър,беше твоята за "Пътуващия театър"

Кристина Тошева: Преди нея имам няколко мо-нографии за актьори от миналото. Какво ме провокирали? Аз избягах в историята, откровено казано.Отидохда следвам в Театралния институт с добро владеене наанглийския , с интереси към съвременната англоезичнадраматургия и театър, но беше невъзможно оттук, отдалече да се следят процесите. Не можех да пътувам,гледам и се занимавам с това, което ми е истински ин-тересно и аз реших, че ще се занимавам с българскитеатър. А това, че работих четири години в издателство"Наука и изкуство", много ми помогна да се ориентирамкъм едни по-трайни текстове. Редактирах почти всичкиучебници на нашите професори, те тогава ги пишеха ими беше изключително интересно. А когато отидох наработа в списание "Театър", пишех и оперативна критика,

�&��3��%&��$1��&��4��$�+!��#&��

ДИРЕКЦИЯ „ТЕАТЪР, ВАРИЕТЕТНО И ЦИРКОВО ИЗКУСТВО“ Dixi

2020202020


но основните ми интереси вече бяха към по-теоретич-ното осмисляне на процесите, което пък беше и история.

- Може ли да се каже, че излизането на Енциклопедияна българския театър е една от сбъднатите ти мечти?

Кристина Тошева: Е, чак мечта…Енциклопедиятана българския театър е нещо, което беше много отдале-че подхванато и аз участвах в него още преди да отидав Института по изкуствознание. Бях извикана още в 70-те години като сътрудник там. А тя излиза сега, близо 40години по- късно и със същите трудности, които същест-вуваха и тогава.

- Но е сложено началото на нещо, което ще продъл-жи да се попълва през годините...?

Кристина Тошева: Би трябвало да стане основа набъдещи издания, защото енциклопедията е нещо, коетотрябва да се актуализира непрекъснато. Тя е отворенасистема, която се гради в движение.Това , което днес ефакт, утре става минало и трябва да се отбележи. Туктрябва да се спазват абсолютно йерархически правила.Аз в това отношение съм консервативна и смятам, чеконсерватизмът е полезен в такъв тип издания - не мо-гат всички да влязат. Много хора мислят, че случайноса пропуснати. Не, не са пропуснати случайно - обсъж-дани са и са избрани за включване личности, които иматпринос за развитието на театъра, в който работят и въ-обще към българския театър. Пропуските са много ря-дък случай. Що се отнася до най-младото поколение,което отскоро навлезе в нашия театър и не беше вклю-чено в първото издание на енциклопедията - то е защото,

когато се обсъждаше словникът, те бяха още студентиили правеха първите си стъпки. Но както казах, енцик-лопедията е отворена система и който има своя принос,ще влиза в нея.

- Енциклопедията е театрален справочник. Какво мис-лиш за онази, другата страна на театралната исто-рия на България - концептуалната, да я наречем така?

Кристина Тошева: Това, че направихме тритомноиздание на българския театър е нещо, което мисля, чебеше добре. Историята на Народния театър също вечее факт. Сега в Института по изкуствознание готвят чет-върти том за историята на българския театър - от 30-тегодини до Втората световна война, след това ще има ипети том, за по-съвременния театър. Тези издания мно-го трудно се пишат, много мъчно се проучват, защотонашите архиви са в лошо състояние. Нямаме навици дазапазим паметта на театъра и от там идват трудноститеи проблемите.

- Мнението ти за критиката днес като катализа-тор на осмислянето на театралния процес ?

Кристина Тошева: Това е голямата болка, защотолипсва специализиран печат .Освен списание "Театър",което да е живо и го има дълги години, друго изданиеняма. А в периодичния печат театралните рубрики по-паднаха в ръцете на журналисти , които не са сериозникато театрални анализатори. Чета младите театроведи,много са ми любопитни, но много малко от тях се ориен-тират към театрална критика, повечето имат интерескъм теорията.

1.Чия е идеята за създаванена сдружението?

- Идеята не е нещо ново, ноза реализирането й е нужна енер-гия и инициатива. За това основ-ната заслуга принадлежи наПанчо Панчев, защото аз някол-ко години само се канех да гонаправя, а той се хвана и свър-

ши сам цялата организационнаработа по учредяването, за коетому благодаря от името на всичкини.

2. Какви са нейните членове?

- По принцип всеки, който имаинтерес, може да стане член, сти-га да си плаща членския внос.

3. Каква ще бъде ползата отчленството ?

- Като колективен юридичес-ки субект дружеството ще се бо-ри по-резултатно за отвоюванена привилегии за българскатадрама. При нарушение праватана автора-член, дружеството щего защити. Ползата също ще е, че

&�!��&�&�� Сдружение на драматурзите в България

&'�8��8��*��$��$'��(�.��+�< ��


2121212121

от привилегиите, извоювани отдружеството, ще се ползват са-мо неговите членове и пр.

4. Точно какви интереси начленовете сдружението щезащитава? Как ще става това?

- Основно то брани българс-ката пиеса, защото няма национа-лен театър без националнадрама. Английският театър еШекспир, френският - Молиер,руският - Чехов и т.н.

У нас обаче днес никой не по-лага грижа за българската дра-ма и тя трябва да се конкурира всобствената си родина с цялатасветовна драматургия. Как можеда се конкурира наш автор при-мерно с Шекспир, когато негови-те пиеси са и безплатни на всич-ко отгоре. Но да оставим класи-ката настрани. За протекция наиндустрията всяка стока влиза вБългария с мито, освен драмата.Да се говори така е глупаво, раз-бира се, но Министерството накултурата може да заплаща хо-норара-минимум на автора набългарска пиеса, за да бъде те-атърът заинтересуван да поста-вя българска драма. Но у нас до-ри няма установен хонорар-ми-нимум и театрите плащат на мла-дия автор съвсем символично, апонякога дори нищо. Да не гово-рим пък, че при тези цени на би-летите процентът на автора енищожен. Театрите оцеляват, за-щото имат субсидия, а авторътняма такава. В резултат на товаднес аз може би съм единстве-ният драматург в България, кой-то живее от пиесите си и то отпостановките в чужбина. Затовааз лично отдавна не се смятамза български автор и навсякъдепо света се афиширам катоавтор, роден в България.Истината е, че при тези условия,създадени у нас, България не мо-

же да има свои автори с бюджетза Министерство на културата 0,7процента. И те от ден на ден ста-ват все по малко, за разлика отфутболистите, например.

5.Станислав Стратиев гово-реше за квоти български тексто-ве в игралния афиш, но това севъзприема като остаряло, дорис ирония. Вашето мнение?

- Квоти може би не точно вбуквалния смисъл, но поощрениязащо не? Всяка истинска държа-ва брани драматургията си и сиима квоти - задължителни или не.Вижте какво играят англичаните- 80 процента английска драма,американците също играят пре-димно американски автори, нем-ците също имат квота, защото ог-раничават субсидиите за преводи пр. Само ние и албанците сеправим на европейци. И румън-ците може би, но се съмня-вам…Със сърбите изобщо не мо-жем да се мерим в товаотношение. В момента Гърцияима амбиция да стане културенцентър на Балканите и ще успее.Тази пролет те основаха първиябалкански маркет за сценичниизкуства на Балкана. Откри голично министърът на културатана Гърция Джорже Вулгаракис -изключително влиятелна фигурав Гърция. От наша страна бяхмепоканени аз и министърът накултурата, но той не дойде (незнам защо). Все пак прати замес-тника си…

6. Има подобна формация, вкоято има и драматурзи, къмСАБ. Как сдружението ще нало-жи идеите си, като се знае, чебългарските драматурзи иматслаба позиция в театралната нисистема?

- Много разчитам на благоск-

лонността и разбирането на инс-титуциите по този въпрос - катопочнем от Парламента и стигнемдо общините. Смятаме да възс-тановим и Националния прегледна българската драма, койтопрез тоталитаризма се провеж-даше на всеки четири години. Незнам защо след това бе прекра-тен - може би и българската дра-ма се смята вече за тоталитарнаотживелица. Но в края на кра-ищата нека има поне един дър-жавен фестивал: всички театрал-ни фестивали днес са частни.Оставаше и тях да ги няма…

7. Bие сте най-известниятбългарски драматург в чужбина.Чудесно е, че точно вие сте пред-седател на Сдружението на бъл-гарските драматурзи. Ще потър-сите ли приятели и отвън сдру-жението, които да подкрепят впо-широк мащаб неговите идеи?

- Да, действително аз позна-вам лично почти всички извест-ни драматурзи в Европа и почтивсички международни театрал-ни структури. И имам идея, вли-зайки в Евросъюза, да иници-ирам Съюз на евродраматур-зите. Но това са намерения. Се-га засега аз наистина мога да сеобърна за подкрепа и морален на-тиск към европейските културниструктури, но се надявам да несе наложи.

Сп."Театър"

2222222222



2323232323

До:Г-жа Кева АпостоловаГлавен редакторСп. ТЕАТЪР

Уважаема г-жо Апостолова,

Трите безусловно важни условия за осигуряване на устойчиво развитие на който и да е процесвинаги са били:

– възможността да бъде оценяван задълбочено и обективно;– възможността да бъде съпоставян в исторически и съвременен контекст с други подобни

процеси;– и естествено, възможността на базата на оценките и съпоставките да бъдат предлагани

алтернативи за усъвършенстването му.

В този смисъл, българският театрален процес има късмет! В последните 60 години той почтинеизменно получава достойна, вярна и многопластова оценка за себе си на страниците на сп.”Театър”.В последните 60 години той се движи уверено в посоката на модерната европейска и световна теорияи практика, именно и поради широко отваряните пред него от сп.”Театър" “врати и прозорци", позво-ляващи му освен чисто информационния контакт, така също и изграждането на комплексна и многос-транна база за самоанализ. И най-сетне, в последните 60 години българският театрален процес ебил, в голяма степен, стимулиран, окуражаван и дори пряко подпомаган в своето развитие с профе-сионалните и същевременно добронамерени водачески умения на сп.”Театър”.

След всичко казано, искам искрено да пожелая на сп.”Театър” да не спира да концентрира в себеси енергията, превърнала го през годините в едно от малкото безспорни духовни средища за българ-ското сценично изкуство! И от друга страна, да има щастието да получава и съответната благодар-ност за благородната си мисия - от всички нас, онези, на които не престава да раздава същата тазисвоя енергия!

ЧЕСТИТ 60-ТИ ЮБИЛЕЙ !

Проф.д-р СТАНИСЛАВ СЕМЕРДЖИЕВ, РЕКТОР

��&#0��+%�!�&��&�3�#&��

��/�'�)�/��*��2��)$��'��=�(��=�'��$��'<1$��)(8'��'<1��'�'��$�'�'2��)��*��)(8'��*��'�)��*�'>��$'��'��'��'(1�'��$�� );��$��6��$��'�'��=�'��'��)(8'��*�'��$'��)5�'�*�'��*�'��'��$��*��'�)��'��=6$'�� '��'��$��'2�'�$'��$)(6��*�'��*��6�('�'��$'��)$��'�'��()��$��)(8'��*��'�)��8��'��

�'��$�=6��1�.��+�< ��2��$��$'��(

2424242424


ГЕН. БОЙКО БОРИСОВКмет на град София

"Честит юбилей!Зрелостта на едно общество се оценява, когато ус-

пява да съхрани духовните си ценности. За културнатаполитика на Столичната община е особено важно да под-крепя своите театри, така както прави това по свойначин и сп. "Театър", защото те са едни от най-успешни-те не само на територията на София, но и в страната.Театър "София", МГТ "Зад канала", Театър "Възраждане"и Столичен куклен театър се радват на голям зрителскиинтерес, ползват се с уважение от страна на театрална-та критика и медиите и много се надявам, че част оттези успехи се дължат и на нашите грижи и внимание.

До известна степен творците в общинските театриса по-облагодетелствани от своите колеги в държавните,защото общината винаги с разбиране и отзивчивост от-кликва на всичките им проблеми, дори в периоди наголеми затруднения. Така бе подкрепена идеята наСтоличен куклен театър за провеждане наМеждународния фестивал "Панаир на куклите", койтотази година премина при голям успех с участието натворци в областта на кукленото изкуство от САЩ, Китай,Великобритания, Холандия, Италия, Испания, Германия,Унгария, Русия и Балканския регион. Подкрепа получа-ва и МГТ "Зад канала" при осъществяване на проекта"Университет за зрители", ползващ се с голям интересот страна на своята публика и отразяван от сателитнияканал " България". Театър "София" и Театър "Възраждане"също не са изключени от вниманието на общината.

Финансовата страна при съществуването на един кул-турен институт е нещо изключително важно за осигуря-ване на творческа свобода и качество на културнияпродукт. Ето защо от тази година с решение на Столиченобщински съвет театрите преминаха на второстепенноразпоредителство с бюджетите си, като по този начинте се рефинсират от собствените си приходи. Това еедин допълнителен стимул и мотивация за по-добрипостижения.

Разбира се, да имаш свои театри е лукс, чиято упот-реба поставя високи изисквания. Освен ангажиментаси към материалната база, осъзнаваме и необходимос-тта от по-специално отношение към хората от театрал-ното съсловие, които са известни със своята деликат-ност и чувствителност. Вярвам в таланта и професиона-

лизма на тези творци. Те заслужават нашатазагриженост, защото са свързали живота си с театъра,а да работиш в театър е мисия."

Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВАЗам.- кмет

"Изкуството е сериозно нещо и трябва да сепопуляризира. Големият проблем на общината е, че нени достигат средства. Всичко, което можем да си поз-волим, го правим с изключително сериозно отношениекъм театъра. А това изисква и добро управление.

Създаваме работни групи за изработване на страте-гия по повод различни културни събития. От 2007 г. щеимаме и стратегия, относно различните мероприятия.Съществува и обществено-експертен съвет към общи-ната с много сътрудници. Важно е да имаме такава стра-тегия и във връзка с различните празници и събития. Засъжаление все още работим на парче, но доколкото мие известно, и Министерството на културата не разпола-га все още с цялостна стратегия. Важното е да намеримкритерия и да преценяваме нещата.

Обичам театъра, но за съжаление нямам много сво-бодно време да гледам по-често представления и дачета редовно списание "Театър". Честит юбилей!"

Г-Н ВЛАДИМИР КИСЬОВПредседател на Столичния общинскисъвет

"Като председател на Столичния общински съвет съ-действувах за отпускането на сума за издаване на юби-леен брой на списание "Театър". Радвам се, чеОбщинският съвет и Комисията за образование, наука,култура и вероизповедание подкрепи идеята. Събитиетое голямо - 60 години сп. "Театър"! Чрез културата и из-куството по-лесно стигаме до хората.

Тъжно е, че най-малко се мисли за култура. За съжа-ление общината няма голям шанс за подпомагане намного културни прояви. Аз самият обичам театъра, нопоради ангажиментите си нямам много време за посе-щение на театрални спектакли.

Желая на списание "Театър" след влизането ни вЕвропейския съюз да започне да излиза и на други

�� +?��:�� 4�14��17� &�7��85&


2525252525

езици, за да дава представа на държавите в Европа, чесредното ниво на културните прояви в България е съиз-меримо и дори по-високо от това в Европа".

Г-Н ГЕОРГИ БЕЛЧЕВПредседател на Постоянната комисия пообразование, култура, наука ивероизповедание към СОС

"Чета списание "Театър" от много години. Сега то ста-ва на 60, а аз го чета от 30. Дори съм бил абониран занего.

Още от времето преди 10 ноември 1989 г. то предла-гаше на публиката един по-широк поглед към развити-ето на театъра у нас и в чужбина. За мен това беше еднодемократично издание в недемократичните времена,трибуна на културните събития у нас. В списанието чо-век може да намери драматургична литература, статиии рецензии, мнения на специалисти.То дава пълна ин-формация за развитието на театралния процес.

Списание "Театър" е свързано с театрите в София -то отразява техните успехи и проблеми. Затова и об-щинската комисия единодушно подкрепи идеята да сеподпомогне изданието във връзка с неговия юбилей."

ПРОФ. КИРИЛ ТОПАЛОВДраматург, общински съветник

"В днешната оскъдица на културни трибуни сп."Театър" е като острова на съкровищата, на който все-ки може да намери нещо, което да направи живота мупо-хубав. Общуването с всяка нова книжка на списани-ото е като приятелски разговор - интересен, богат,разностранен, толерантен - разговор, след който вина-

КРАСИМИРА ФИЛИПОВА -ТЕАТРОВЕД, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ “ТЕАТЪР, ВАРИЕТЕТНО И ЦИРКОВО ИЗКУСТВО”

КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА:

ги си тръгваш по-богат на знания и добри чувства.Списанието е малко по обем, но богато на теми и идеи, сширок кръг сътрудници. Винаги очакваш да те изненадас нова интересна пиеса, с откровени мнения, с изпове-ди на хора, които цениш.

Ето защо по случай юбилея на сп. "Театър" Столичниятобщински съвет с удоволствие гласува подпомагане из-даването на юбилеен брой, както впрочем винаги е пра-вил в подобни случаи.

Честито, списание "Театър"!Честито на всички театрални дейци, защото празни-

кът на списанието е наш общ празник."

ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВОбщински съветник, директор наНационалния исторически музей

"Това е едно прекрасно списание - флагман на бъл-гарската театрална мисъл по въпросите на изкуствотои културата. Чета го, макар че не винаги ми остава време.Театърът не е моя професия,но жена ми е актриса и оттам произхожда моят интерес към театралното изкуст-во.Това не са куртоазни приказки, а самата истина.Сп."Театър" обръща внимание на столичните общинскитеатри и следи тяхното развитие.

В комисията единодушно гласувахме сума за юби-лейния брой на списанието независимо от партийнитеси различия.

Желая на добър час на изданието!"

Ивон Димитрова

НА СПИСАНИЕ “ТЕАТЪР”, което:

- анализираше,- оценяваше,- информираше,- въздействаше,

което:

- ни радваше,- ни сърдеше,- ни провокираше,- ни караше да мислим,

на нашето списание “Театър”-

ЧЕСТИТ 60-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ!

2626262626


ЮЛИЯ ОГНЯНОВА

"Искаме то да бъде огледало наинтересите ни, а не му протягамеръка. Ние, българите, не се вълну-ваме от общото, а центробежнитесили на индивидуализма не са най-доброто и най-необходимото. Настраниците на списанието биха мог-ли да се отразяват всички пробле-ми на българските театрални дейци,защото ние нямаме друго място, къ-дето да се срещаме и даразговаряме. Замисляме се за всич-ко това, само когато има юбилей.Толкова е необходимо между нас даима професионално единомислие иистинско общуване! Честит юбилейс надежда за промени!"

МАРГАРИТА

МЛАДЕНОВА

"На списание "Театър" - живатапамет за силния живот на нашетоизкуство, пожелавам духовно здра-ве,старозаветна вяра и младенчес-ка енергия!

Честит празник, наборе!

�&��3��

��3��

ЛЕОН ДАНИЕЛ

"За съжаление в момента не съмв прекрасно здравословно състо-яние и не мога да кажа нищоспециално. Но на списание "Театър"- честито!"

ВИЛИ ЦАНКОВ

"Списание "Театър" живееше за-едно с мен 60 години. То беше един-ственото наше списание за театър.Посрещаше, изпращаше все нови инови вълни от режисьори, актьори,критици и драматурзи. Беше презвсичките тези години честно инечестно, съобразно времето, в ко-ето живеехме. Беше и не беше ис-тория на театъра за тези 60 години.Имаше младост и старост още отмладини и все пак си го обичаме."( И. Д.)

ИВАН ДОБЧЕВ

"Списанието трябва да бъде мно-го елитарно, защото се занимава стова да защитава театъра катоизкуство, а не като забавление. Дасе придържа строго към театрал-ната специфика.

Пожелавам да се развива в тазипосока и да върви все по-нататък вотстояването именно на тази пози-ция!"

В броя публикуваме някои автографи,давани на сп."Театър. ( б. р.)

Със съпругата си Грети

25.11.92 г.

16.02.1993 г.


2727272727

НАУМ ШОПОВ

“Това е списанието, което първозабеляза, че съм стъпил на сцената.В него за първи път излезеположителна критика за мен отпроф.Исак Паси. Това стана вдалечната 1953 г. за ролята ми наФердинанд в “Коварство и любов”от Шилер. Ценя всичко онова, коетопише списание “Театър”, защото тое хубаво и смислено. Продължавами сега да следя изданието. Харесватми положителните оценки за теа-тралните спектакли и актьорите.Желая дълголетие на списанието –поне още 140 години, така ще можеда достигне до 200 години!”

СТОЯНКА МУТАФОВА

“Струва ми се,че списанието еизраснало,то не е така тясноспециализирано, както беше навремето, станало е много по-мащабно.Ето например чета за спектакъл в НюЙорк. Жалко само че авторкатаникъде не споменава какво означавапонятието хомо новос. А на латинскито означава парвеню. Мисля, ченещата трябва да се оглеждат отмного страни. Защото списаниетотрябва да е на ниво. Сега и хартиятае друга, и мащабите са други. И всепак най-важното е онова, което пишев едно списание, да се разбира отчитателите”.

ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ

“Преди години, когато г-жаАпостолова стана главен редактор,там излезе един материал от нашаколежка, чието име няма да спо-менавам, и той не бе много поло-жителен. Може би затова съм ималко обиден на списанието. И всепак ми се иска в списание “Театър “да има повече материали за бъл-гарските актьори, и то за възраст-ните, защото сега, когато вече неиграем толкова много, това е един-ственото, което ни радва”.

АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ

"Мисля, че на страниците на списание "Театър" трябва да се обръща по-голямо внимание на тенденциите всъвременния световен театър, така че всеки, който го чете, да знае къде се намираме. Ние тук малко се главоза-майваме от собствените си постижения, а трябва да знаем какво става по света. Разбира се, всичко това есвързано със средства, всичко е въпрос и на пари. Издаването на самото списание също е въпрос на пари - ставадума и за качеството на хартията, за снимковия материал и пр. Може би трябва да имаме и повече информация поотношение на съвременната драматургия в световен мащаб. Във Франция например излиза такова списание"Анонс", където във всеки брой се публикуват съвременни пиеси. То дава информация къде може да бъде намеренададена пиеса, какви преводи съществуват.

Информацията в едно такова специализирано издание трябва да тече в двете посоки - към широката публика,и към тесните специалисти, които да намират на страниците му онова, което ги интересува. И съвсем не е достатъчно,

2828282828


Проф. СНЕЖИНА ПАНОВА

“В живота на всеки български театрал списание"Театър" е неотменима част от неговата професионалналичност и творческа индивидуалност. То е необходимоза културния спектър на нашата действителност и катому пожелавам успех, вярвам в неговото творческобъдеще!"

Проф. КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

"На най-старото и най-популярно театрално списа-ние у нас желая творческо здраве, енергия и дълголетие!Честит юбилей!"

Доц. НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ

"Пожелавам на списание "Театър" през следващите60 години все така да отстоява територията на театроз-нанието и театралната критика, да отразява интереснотова, което се случва в българския и световния театъри да радва своите читатели с все по-качественитекстове!"

Д-р АНА ТОПАЛДЖИКОВА

"Зрялата възраст 60 години - как си я представям вчовешко измерение?

Помъдряване.Неспокойствие - от теб се очаква много.

Желание да избягаш от умората.Желание за промяна...Какво е за мен списание "Театър"?- едно от малкото места, където се чете и пише за

театър;- мога да търся в него и да намеря неща за театъра,

които ме интересуват;- връщайки се назад във времето по страниците му,

откривам следи от най-ценните хора на театъра ни;- особено ценя специализирания брой за Гротовски;- чувството, че отдавна сме заедно - откакто се помня,

винаги е имало сп. “Театър”. На добър час!"

Д-р ЙОАНА СПАСОВА-ДИКОВА

Списание "Театър" - българският театрален дъб!Към средата на 90-те години кандидатствах за сти-

пендия в Оксфорд. Приложих библиография на по-важ-ните си публикации, голяма част от които бяха излезлив "Театър". Отивайки в Англия ме посрещнаха с нескритреспект: "Охо, д-р Спасова, вие имате публикации в спи-сание "Театър"!" Обзе ме гордост, въпреки учудванетоми, че издание, което излиза на български език, е при-добило такава международна известност. Малко по-късноразбрах, че част от английските колеги са сбъркали род-ното ни списание с популярния по света "Журналь Театр",а други дори с американския Theatre Journal. С леко кри-ва усмивка се постарах да преглътна вечно преследва-щото българския интелектуалец чувство за малоценности се опитах да проявя чувство за хумор. Казах, че всъщ-ност грешката е вярна, защото за малка България товаиздание има значението на своите руски и американс-

когато за един спектакъл излиза само една рецензия. Нека има повече мнения, защото това е полезно както затеатралните дейци, така и за широката публика."

ТЕДИ МОСКОВ

"Да сте живи и здрави и да пишете. Аз лично предпочитам да гледам театър, отколкото да чета за него."

ЯВОР ГЪРДЕВ

"Понякога, казват по-добре осведомени от мен, точно в третата възраст без видима външна причина се отприщ-вали необясними приливи на сила и жизнена енергия. От сърце пожелавам на списание "Театър" третата възрастда му донесе буйни и нескончаеми приливи! Наздраве! "

��&��,��


2929292929

ки съименници и че всяка страна, независимо отразмера, си има своето списание "Театър", "Музика","Изобразително изкуство", "Кино" и пр., които обикнове-но са най-престижните в съответната област.

Сега, когато съвсем отскоро вече не само се чувст-ваме европейци (каквито, впрочем, винаги сме били),но и сме признати от западните си съконтиненталци икогато се счита за невъзможно глобалното да бъде мис-лено извън локалното, смятам, че моята, подметнатапод формата на шега забележка е била напълно право-мерна и в духа на изискванията за така наречената "по-литическа коректност" (political correctness). Нещоповече, ако през ХХ век е имало периоди, в които вБългария едновременно са излизали десетки специали-зирани издания, списание "Театър" през последните шестдесетилетия в някои моменти не е било просто театрал-но списание. То е било театралното списание, т.е. един-ственото по рода си. Понякога е стояло съвсем самотнов полето на театъра, също като легендарният стар дъб,устояващ на бурите. Не се е прекършвало и е мълвялоза театър. Полагало е усилия да говори за онова, коетосе случва само за миг и си отива завинаги...

В този смисъл в българското културно пространст-во трудно може да бъде оспорен статутът на "Театър"като ревностен пазител на изкуството, съществуващоhic et nunc, тук и сега, на незаменим архив, съхранил

БОГОМИЛ СТОИЛОВ

ТЕАТРОВЕД, ДЪЛГОГОДИШЕН ДИРЕКТОР НА ДТ "Н.О.МАСАЛИТИНОВ" - ПЛОВДИВ:

Освен че списанието винаги е било четиво, от което съм получавал информация от най-елементарната - каквостава в българския театър, до разсъждения на театроведи и творци за театралното изкуство , то е свързано и смоята младост. Бях още студент, когато Гочо Гочев, който тогава беше главен редактор, подаде ръка на насмладите, ние станахме критици и рецензентския практикум веднага беше показан на страниците на изданието.Бяхме моя милост, Атанас Бояджиев, Васил Стефанов, който след това постъпи на работа в списанието, АсенТодоров, Севелина Гьорова, Розалия Бикс , Антоанета Войникова… След нас дойдоха Кристина Тошева, ИлиянаДрумева, Кирчо Костов, който после беше зам.-главен на списанието, Неделчо Милев, Тодор Андрейков, КънчоТабаков… Това са трудни години - 1954 , 1955,1956. Ние повдигахме различни теми, от които по-възрастните небяха толкова доволни. Аз например написах портрет за Зойка на Мила Павлова ( "Години на странстване" отА.Н. Арбузов, реж. М. Бениеш, НТ "Ив.Вазов",1954/1955 - б. р. ) , от което възрастните актьори негодуваха и викахазащо трябва да се помества цял портрет за млада актриса и то в епизодична роля. Нашата статия с АтанасБояджиев за Яворов преобърна представата за драматурга. Ние защитихме Яворов, като доказахме, че той нее буржоазен писател в онова разбиране, което тогава се влагаше .Списанието ни даде възможност да се изграж-даме като публични личности в областта на театъра. Това е за мене главното - чувството на списанието къммладите хора, към новото, желанието да демонстрира това на своите страници.

През последните години попаднах на много хубави тематични броеве като този за Любчо Гройс например.…Бих пожелал изданието да има повече финансови възможности, за да може тази негова линия да се поддържа и дапродължи своя път. Като идея и като практика списание "Театър" се вписва в 150 години български театър и есъдействало за развитието на театъра ни .

поне част от бързо избледняващите и изчезващи следиот храма на Мелпомена.

Честито на юбиляра, на българския шестдесетгоди-шен театрален дъб!

ДИМИТЪР ЧЕРНЕВ

"Скъпа Кева,Когато нещата се вършат с радост, те стават извор

на повече радост. Надявам се въпреки неимовернитеусилия, които полагате, издаването на списанието да виноси радост. И в него, като на територия на мъдростта ,да се срещаме всички - излезлите от пропастта мрачниотрицатели и слезлите от облаците розови хвалители народния ни театър. Честита шестдесетгодишнина! "

Д-р РОМЕО ПОПИЛИЕВ

"Пожелавам на списание "Театър" дълъг живот, щас-тливи срещи с театралното изкуство, умен анализ и вяр-на интуиция!"

Ивон Димитрова

3030303030


* * *

ДУШАН КОВАЧЕВИЧ, ДРАМАТУРГ, СЪРБИЯМария-Йоанна Стоядинович,преводач и авторски агент:Свидетели сме и съвременници на едно тектонско

време, когато не се знае кой пие, а кой плаща, когатоизкуството все повече се вмества в рамките нахрумването, когато стойностните неща и хора, за кой липът през човешката цивилизация избират вътрешнатаимиграция.

Слава Богу, че тук-таме в мъглата мъждукат неугас-ващи светлини, приличащи на спасителни фарове закорабите в буря. И там някъде, на върха на фара бруленот урагани и ветрове, в малка стаичка седят някаквиЧовеци, които поддържат огънчето на надеждата.

Всичките тези години списание " Театър" беше имен-но този фар на надеждата, на ентусиазма и мисълта,подържащ веруюто в истината, която изповядваме.

Честитим юбилея с най-сърдечни пожелания за ус-пех и дълголетие!

* * *

АНИ ИЛКОВ, ПОЕТ-ДРАМАТУРГ:Нека списание "Театър" да продължи със същата упо-

ритост да търси източниците на духа и изворите навдъхновението! С надежда: Ани Илков

* * *

БОЯН ПАПАЗОВ, ДРАМАТУРГ:На сп." Театър" - мой уважаван връстник, пожела-

вам да надживее и мен, и децата ми. Амин!p.s.Draga mi Keva,Ako nechia KUHA GLAVA se zasili da subaria spisanieto,vinagi mozesh da razchitash na podkrepa.Triabva da si go pazim.Boyan

* * *

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА, РЕЖИСЬОР:Skupa Keva privet,izvinyavay az biah do statite izvun BG i niamah dostup

do internet. Sega sum na linia i ako ne sum zakusniala tiprastam moeto pojelani za 60 godishninata.

Вярвам, че в дългогодишната си история списание"Театър" е играло ролята на важен театрален медиатор

и вдъхновител на поколения български артисти. Неговитеиздания са ме съпътствали в собствените ми мечти затеатър, още когато в страната нямаше друг форум заобговаряне на театралното изкуство. Бих искала да по-желая на екипа на списанието да продължава да опаз-ва шестдесетгодишните си традиции, защото странатани има нужда от тях! Честит празник и на добър час!

* * *

Доц. д-р КРИСТИАН БАНКОВ,Нов български университет:60 години дейност в областта на културата е забеле-

жително постижение, а неговата стойност е още по-го-ляма, защото списание “Театър” се е утвърдило катостабилна отправна точка за най-динамичното изкуство,във века, в който това изкуство постоянно умира и сепреражда. Искам да пожелая на хората, които стоятзад списание “Театър”, да продължат да се борят всетака успешно за запазването на престижа и високиястил на произведението си, да продължат да бъдат ав-торитетната отправна точка за театралния живот в на-шата общност и най-вече да поддържат, както досега,живия контакт между творци, критици и теоретици. Многоуспехи и признание!

* * *

ВАЛЕНТИНА МИХАЙЛОВА,ТЕАТРАЛЕН ЖУРНАЛИСТ:Пожелавам най-искрено на сп. "Театър" да защитава

и отстоява и занапред престижното си име на доайенсред културно-информационните издания у нас, да бъдетрибуна както на утвърдени театрални творци, така и напо-млади гласове в театъра! Пожелавам му никога да неизпада във финансови колапси! И не на последно място- пожелавам на списанието, на което посветих 14 годиниот професионалния си живот, да бъде вечно младо и дажъне успехи и творчески върхове в една лоялна конку-рентна среда!

* * *

Проф. НИКОЛИНА ГЕОРГИЕВА, РЕЖИСЬОР:По някаква предопределена случайност 60-годиш-

ният юбилей на сп."Театър" съвпада с юбилея наСтоличния куклен театър, създаден също през далечна-та 1946 година. От тогава до днес сп. "Театър" винаги ебило отворено за проявите на българския куклен театър.Благодарение на него е съхранена и паметта на голямо-

6estdeset godini sp.teatarE-MAIL…POST… KIRILIZA…ËÀÒÈÍÈÖÀ…


3131313131

то , но уви мимолетно творчество на изключителнитекуклени артисти, на режисьори и сценографи, компози-тори и драматурзи, разнесли славата на българскотокуклено изкуство по всички краища на света!

Честит юбилей, скъпо списание, с пожелание да тевидим с повече страници, изпълнени с богатото съдър-жание на театралното изкуство във всичките мупроявления!

* * *

Проф. АТАНАС ИЛКОВ, РЕЖИСЬОР:Винаги, когато разгръщам страниците на списани-

ето ме изпълва приятно чувство, сякаш отварям прозо-рец и вдишвам дълбоко въздуха, който диша цялото нисъсловие. Ставам съпричастен, по-богат и отворен къмидеи, контакти, реализации и всичко онова, което ниправи театрали. Пожелавам на списанието никога да незатваря този прозорец, за да не изпаднем в затъмнение,което би разпиляло и без това крехката ни общност.

* * *

МИЛЕН МИЛАНОВ, АКТЬОР:Пожелавам на изданието да бъде винаги съществе-

на част от българския театър!

* * *

ВЕСЕЛИНА МИХАЛКОВА, АКТРИСА:Дълъг творчески живот и занапред да бъде обектив-

но и безпристрастно да отразява театралния живот!Пожелавам да има стойностни представления, коитода намират достойно място в него. Дай боже, да продъл-жава да го има!

***

СТОЯН РАДЕВ, АКТЬОР:Не съм чак толкова суетен, че да искам списанието

да пише повече за мен - аз по-скоро се надявам даправя така, че да давам творчески поводи то да гиотразява. Не бих казал също, че вниманието на списа-нието към варненския театър е малко, за да кажа - об-ръщайте му повече внимание. Ще кажа: надявам се ма-териалите в списанието да бъдат достатъчно обективни,та когато обикновен читател хване един брой и горазлисти, да добие реална представа за театралнатакартина..

* * *

ДЕСИСЛАВА БОЕВА, РЕЖИСЬОР:Пожелавам на сп. "Театър" аудитория, която, про-

явявайки интерес към него, всъщност ще проявява ин-

терес към театъра.

* * *

КРУМ ГЕРГИЦОВ, ТЕАТРОВЕД:В моите вече връхлитащи ме спомени списание

"Театър" е изданието, към което два пъти мога да приба-вя определението "първото".

В юношеските ми години "Театър" беше първотосписание, което ми отвори прозореца към богата ин-формация за театралния живот в страната и света. И тов период, когато вече имах силно осъзнато влечениекъм театралното изкуство, когато посещавах различнидрамкръжоци в родния ми град Плевен. От страницитему се запознах с ролите на много артисти, със спектакли,които се правеха в страната, четях интригуваща ме кри-тическа литература. Оттогава съм запомнил именатана толкова много критици. И досега обичам да разгръ-щам стари броеве, защото те ми връщат атмосфератана моите първи трепети към театъра, връщат мивремето, когато на артистите гледах като на богоизбра-ни хора.

През 1977 година за първи път отпечатах критичес-ки отзив в списанието-беше материал за междунаро-ден фестивал в румънския град Галац. Така че считамсписанието за свой кръстник в професията ми на теат-рален критик, наред с кръстничеството на моя добърприятел-театроведа Димитър Цолов, който публикува пър-вата ми статия във в. "Пулс" през септември 1976г., двамесеца след дипломирането ми в НАТФИЗ "Кр.Сарафов".

От края на 70-те години се заредиха и първите мипубликации в списанието-статии върху театралнипроблеми, рецензии за спектакли, творчески портрети.Тогава главен редактор беше Юлиан Вучков, а редакто-ри Кирил Костов, Орлин Стефанов, Кева Апостолова,Мариана Юрукова, Димитър Стайков, Васил Стоев,Елена Богданова, Весела Филипова, СнежинаЗапрянова, Корнелия Дарева. Това бяха все млади хора,мои връстници, които заедно се радвахме на първитеси публикации, на това, че изпод нашите ръце, мисли истрасти се ражда поредният брой. Винаги, когато съмбивал в София, задължително се отбивах в редакцията:оттам научавах много театрални новини, беседвах с глав-ния редактор, който ме насърчаваше в критическитеми изяви. Критическото ми самолюбие се е радвало нафакта, че вратите на списанието са ми били винагиотворени, че са ме търсили за сътрудничество, че саодобрявали с хубави думи статиите ми. Ето защо товавреме сега ми изглежда много романтично и към негосъм настроен с носталгични чувства-времето на офор-мянето ми като професионалист в областта на критиката.

През годините съм чувал и хубави, и нелицеприятнимнения за списването му. Някои преставаха да пишатдори в знак на несъгласие с политиката на новия главен

3232323232


редактор. Особено ценя усилията и амбициите на КеваАпостолова, която през трудните години на преход опа-зи списанието да не изгуби то своята атмосфера катоиздание, което разнообразно отразява театралния жи-вот у нас и в света. И днес то продължава да съществу-ва благодарение на нейната грижа и любов.

Пожелавам на моето списание още много години дъ-лъг живот, още дълги години да продължава да бъдемястото, където върху страниците гори атмосферата натеатралното ни изкуство. И му пожелавам да устоявана това да бъде корелатив, честен съдник на театрални-те ни процеси- точно и високопрофесионално да оценя-ва труда на театралните ни творци. Така че гледам набъдещето му неносталгично!

И досега, макар че съм вече на възраст над 50-те,продължавам да очаквам по юношески трепетно поред-ния брой на списание "Театър": може би защото живеяизвън столицата и то ми дава картината на театралнияживот в цялата страна; може би защото не съм преста-вал да се вълнувам върху поредната моя статия, коятоизлиза в него; а може би защото го чувствам като единстар опитен капитан, който смело и уверено пори въл-ните на бурното ни театрално море. Щастливо плаванев безкрая на българското театрално изкуство!

* * *

САШО ДИКОВ, АКТЬОР,Половинвековен читател и приятелна сп. "Театър"...

Колко бързо лети времето! Идваха и отлитахасезони... Нови постановки... Утвърждавани... Спорни...Изстрадани...Нови роли...Нови надежди !

Тези шест десетилетия съвпадат с моя скромен пътв театъра.

Началото на списанието беше с онези по-малофор-матни книжки, които разтварях още като ученик. Четяхза постановки, някои от които по-късно щяха да станатемблематични за българския театър.

И се запознавах задочно с творци, пред чието майс-торство ми беше съдено да се прехласвам . С някои оттях по-късно ми беше съдено да се срещна на сцената,докато дойде времето в списанието да прочета първатарецензия за себе си, да видя първа моя снимка в роля !

Списание "Театър" на 60 години!Бели нишки прошарват косите на неговите творци...

Някои си отидоха, но оставиха голямото си име . Поклонпред паметта им !

Нека да са живи и здрави онези, които ще продъл-жат пътя им и за които в списанието ще се пишатбъдещите рецензии !

Наздраве за бъдещите, които ще издадат юбилейнияброй след 60 години ! И за всички нас, духнали свещич-ките на тортата на тази шестдесетгодишнина... На до-

бър час!

* * *

МИЛЕНА ФУЧЕДЖИЕВА, ДРАМАТУРГ:Mila Keva, zdraveite!blagodaria, che ste se setili za men!

az sushto se nadiavam da dam povodi za novi materiali.sega malko sum ostavila teatura zaradi literaturata:), no pakshte mu doide vremeto. izprashtam pozdrava mi na latinica,zashtoto neshto ima problem s kirilicata...."60 godini e mudrai vpechatliavashta vuzrast za spisanie, koeto na vsichkotootgore se zanimava s teatur bez da se "suobraziava" sprevratnostite v edna durjava. taka kakto i bi triabvalo dabude. neka dokato sushtestvuva teatur, da suhstestvuva ispisanie "Teatur"!" pozdravi na ekipa!

* * *

ПЛАМЕН ПАНЕВ, РЕЖИСЬОР,ДИРЕКТОР НА ДТ "САВА СГНЯНОВ"- РУСЕ:Скъпи колеги, в най-зрялата възраст сте! Но докато

при хората тази възраст носи и леко безпокойство, то впространството театър то е едно начало.Защото дори ида носи субективен белег, белега на всеки един от тво-рящите го, списание "Театър" е обективен и всепризнатлидер,огледало и коректор на тщеславната ни понякогасъщност.С огромно уважение и обич: Пламен Панев

* * *

ДО Г-ЖА КЕВА АПОСТОЛОВАГЛ.РЕДАКТОРНА СП. "ТЕАТЪР"ГР. СОФИЯРъководството на Държавен музикално-драматичен

театър "Кадрие Лятифова" - Кърджали поздравява еки-па на списание "Театър" с 60-годишнината от неговотосъздаване. През годините списанието се наложи катоопора на българския театър и на новата българскадраматургия.

ДМДТ "Кадрие Лятифова" в гр. Кърджали пожелавазрелост и дълголетие на списанието, от което имат оп-ределена нужда българската култура и българскияттеатър. ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

С УВАЖЕНИЕ !ОРХАН ТАИР - ДИРЕКТОР

* * *

ТЕОДОРА ДИМОВА, ДРАМАТУРГ:4estit iubilei i na dobar 4as na spisanieteatar!Jelaia na ekipa vi zdrave, liubov i tarpenie!


3333333333

Èâàí Ðàäîåâ

Иван Радоев и Весела РадоеваP.S. Автографът е даден на 10 юни 1992 г. в редакцията.

Ñëàâêà Ñëàâîâà

Éîðäàí Ðàäè÷êîâ

Март, 1992 г.

3434343434


* * *

ИВАН СТАНЕВ, РЕЖИСЬОР, ГЕРМАНИЯ:Do spisanie "Teatar"Uwashaemi dami i gospoda!Kakto rasbiram, spisanie "Teater" e na pat da otprasnuwa

swoja 60-godishen jubilej. Edna naistina 4udesna godishnina,kato se ima pred wid pres kakwi peripetii e minalo spisanietoi kolko trudno e bilo spaswaneto na "dobrija ton" w uslowijatana teshkite politi4eski kataklismi, koito i do dnes ne dawatpokoj na stranata. 4e wsjaka teatralna kultura se nushdae otedno ostro i silno kriti4no oko, koeto da ozenjawa prozesitew neja i s analiti4en i nepodkupen um da pomaga na sritelii spezialisti da wnikwat w prozesite, na koito sa stanalineposredstweni i 4esto sashemeteni swideteli w sritelnatasala, e bessporen fakt. Bi moglo dori da se twardi slednoto:

kolkoto po-wisoka "letwata" na teatralnata kritika, tolkowapo-dobri i spektaklite na tworzite, koito se stremjat danadsko4at sobstwenata si sakostenjala sjanka, ako, rasbirase, tesi tworzi osasnawat neobxodimostta ot podobno usilie.4e podobna obsta sakostenjala sjanka w tromawite i inertniteatralni prozesi 4esto dobiwa kowarnite ismerenija naneisbrodimo tresawiste, i 4e potanalite do gusha w nego"teatralni dejateli" imat neistowata potrebnost da se xwaljatpomeshdu si, sasto e naprawilo wpe4atlenie na mnosina.

Da poshelaem na spisanie "Teatar" da 4isti kato Xerkuless neumorno i wedro usilie awgiewite obori na teatralnitexramowe, kato ne satwarja o4i kakto pred perdeto wsobstwenite si sritelni organi, taka i pred fakta, 4e "4istotata"e mrasna kategorija w edin wse po-desinfekziran swjat skiten supermarket w sredata, kadeto i xramowete katopametnizi na kulturata slushat sa pokriw na njakoj butik ilibitpasar.

Ivan Stanev.

* * *

ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, ДРАМАТУРГ:В една периодика, където дълголетие като това на

списание "Театър" е рядко срещано явление, какво дру-го да се пожелаe освен енергия, издръжливост и доброзрение. Да не си губи театралния бинокъл. Да има окоза новото, да е критично и добронамерено в едно.Честито!

* * *

НЕВЕНА МИТЕВА, РЕЖИСЬОР,ДИРЕКТОР НА ДТ "РАЧО СТОЯНОВ" - ГАБРОВОЧестит юбилей на сп. "ТЕАТЪР"!

Тази годишнина е направо фантастична - навлизатев зряла възраст, която пожелаваме да трае вечно.Творческо безсмъртие, дръзновение и вкус към непре-ходното в театъра пожелава ДТ "Рачо Стоянов" - Габрово.

* * *

СЪНИ СЪНИНСКИ - РЕЖИСЬОРDraga KevaIzvini me za moeto nepostojnstvo! Ne e ot lipsa na

otnoshenie, naprOtiv, mnogo obicham Teatura i imennoporadi tazi pricjina ne bih iskal da ostane teatraleno subitiev koeto da ne vzema uchstie , a kakto znasesh tova iziskvaVREME!

ETO, TEZI DNI IMAM EDNA NOVINA KOJTO BIH ISKALDA J SPODELJ zaedno sus teb i spisanieto.

RODI MI SE SIN.CHuvstvoto koeto ispitah e sravnimo samo s prirodno "

BEDSTVIE"Tolkova moshno, che si DLUGEN da mu se podchinish.V tazi vruzka :Pogelavam na Spisanieto da bude provokativno sus

svoite broeve i da privlicha vse poveche mladi hora kumkauzata na teatura. Neka vuzpitava horata da misljt i daznajt che teatura e nachin na mislene, ideologij za givot.

Budete vinagi mladi , vsichki Vie koito pravite teatyr.Vash Sunny SuninskyRegisIor NO I SHTASTLIV TATKO

* * *

ИГОР МАРКОВСКИ, АКТЬОР:От височината на всички списания "Театър", натру-

пани в ъгъла на нашето безвремие, се вижда онзи безк-раен хоризонт, в който артистите са насядали околоСъздателя (Режисьор) и очакват чернобелите сиспомени, за да ги оцветят с думите-бои. Една сълза щенаправи тези спомени акварелни, а нечия въздишка щестори мазга върху палитрата на онзи прах, който всич-ки театрални работници не могат да изтрият от миглитеси. И между две корици продължава да тупти сърцетоти, списание "Театър", за да те има и след нас дори!Честито!

* * *

ВИКТОР БОЙЧЕВ,ДИРЕКТОР НА ДКТ-ПЛОВДИВ:Уважаеми колеги от списание "Театър",Честита шейсетгодишнина!

6estdeset godini sp.teatarE-MAIL…POST… KIRILIZA…ËÀÒÈÍÈÖÀ…


3535353535

Шейсет години е прекрасна възраст, защото междустраниците на списание "Театър" тупат сърцата на най-младите и на най-зрелите заедно - за един по-добър, по-искрен и човечен свят, в който всички сме актьори.

Нека да не се отървете от здраве и късмет, от многоработа, която ние да ви създаваме в изобилие!

Вдигаме наздравица заедно с вас!Празнувайте! - има защо!Държавен куклен театър - Пловдив

* * *

МИМИ ИВАНОВА,РАЗВИГОР ПОПОВ, МУЗИКАНТИ:На нашето списание "Театър" благодарим за всичко,

на което ни е научило. Желаем на всички в редак-цията здравословен климат по случай 60-годишнината.Още дълго да съществуват, да пишат и да са все-така жизнени и истински !

* * *

ЕЛЕНА МИРЧОВСКА, АКТРИСАИ ТЕАТРАЛЕН ПЕДАГОГ - АТИНА, ГЪРЦИЯ:Zdravei, milo spisanie Teatar,60 godini ne vsi4ko be viatar …JOtraziava6 vazhodi I grehopadeniaI zatova - MOITE POZDRAVLENIA !

- Какво е отношението ви към сп."Театър" и оценява-те ли факта, че то е намерило сили да оцелее в днешни-те трудни за културата ни времена?

- Високо оценявам усилията на редакторите и изда-телите на сп. "Театър", които с минимални и крайно не-сигурни финансови средства успяват да го спасят и даподдържат художественото му равнище. Списанието из-лиза вече шест десетилетия като специализирано изда-ние за театър и драматургия и е илюстрирано със сним-ки от театрални постановки и роли на актьори,режисьори, автори...И продължава да се търси и да сечете от всички, които живеем с проблемите на театъра,който става все по-различен, по-разнообразен, все по-

ангажиращ мислите и чувствата ни, все по-радостно из-ненадващ и загадъчно философско-психологически...

Театърът заема много съществена част от духовнотони битие и неизбежно засилва необходимостта ни дачетем умни статии и отзиви за неговите превъплъщенияи преображения. Достатъчно е само да си припомнимкакъв беше кукленият ни театър преди петнадесетинагодини и какъв е днес, когато привлича все повече зри-тели от различни възрасти и професии.

- Как гледате на бъдещето на сп. "Театър" и намира-те ли, че в България има достатъчно лостове за финан-сиране на такива специализирани издания, които сагубещи? Какво трябва да направи държавата, за да

!��ПРОФ. ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА

Проф. Елка Константинова е бивш министър на културата по времето на началния преход от тоталитарноуправление към демокрация у нас, изтъкнат литературен критик, дългогодишен преподавател в НАТФИЗ

"Кр.Сарафов". Автор е на редица литературно-критически очерци,статии ,творчески портрети и др.

Eto podarak za rojdenia ti den-svej natiurmord, narisuvan ot men.Kazva se "Savkupnost ot flora".Da ne go zaka4i6 v koridora!

Ne 4e se pravia na poetesa,ami taka si draskam,...neise !I ne 4e iskam da prili4am na Mavro,ami tova si e moe pravo!...

Elena Mirtchofska

3636363636


могат те да съществуват? Какви нови норми на фи-нансиране трябва да се потърсят?

- Не си представям бъдещето на нашата култура безсписание "Театър", което трябва да бъде финансираночрез намаляване на данъците на онези фирми и отделниграждани, които финансово подпомагат културата и об-разованието ; чрез европейските фондове, предназна-чени за наука, култура, изкуство...; чрез "Помощ закнигата" към Министерството на културата, чиито бю-джетни средства непременно трябва значително да сеувеличат - включително и с парите от разкриване накорупцията - например с крадените милиони и мили-они от софийска топлофикация и т.н.

- Какви са вашите пожелания към сп. "Театър"?

- Да публикува повече сериозни, задълбочени ста-тии и студии върху различните театрални съвременниестетики, върху промените в театралната метафорика.Например - върху новаторската естетика на Явор Гърдев,на Маргарита Младенова и театър "Сфумато" и върхуразличните видове куклен театър ( за деца и завъзрастни, за шоу-спектакли, за хумористично-сатиричниспектакли, за фентъзи спектакли и т. н.). Пожелавамсписанието да организира полемики и разговори върхупоследни явления и тенденции в българския и европейс-ките театри.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА,РЕЖИСЬОР, ДИРЕКТОР НА МГТ "ЗАД КАНАЛА":

Въпрос: Има ли място за списание “Театър” в днеш-ния спорен, бездуховен свят?

- Театърът в последните години повече отвсякогаразбира, че няма едно уютно и сигурно място в общест-веното пространство, в което говоренето за духовносте по-скоро шум (гълчава), отколкото ясен глас. Това еоснователна причина да се отвоюва правото ни да гово-рим за театър, от чалга културата, заливаща ни от-всякъде. Последното нещо, което трябва да поставямепод съмнение е мястото на специализирано издание затеатър. В него е нашата памет, дискусиите, мненията ипочти единствената възможност да прочетем какво всепак става в световния театър. Считам, че трябва да смеизключително изобретателни всички ние, театралнитехора, в търсенето на подкрепа за списание " Театър".

Въпрос: Какви са конкретните ви пожелания и пре-

поръки към юбиляра?

- Давам си сметка, че сега е моментът, когато тряб-ва да се намерят начини - неочаквани и нестандартни,чрез които да се излезе от рамките на специализирана-та аудитория и да се спечелят читатели сред по-широ-ката театрална публика. Това биха могли да бъдат фото-сесии от репетиционен период на очаквани интереснизаглавия, интервюта и мнения на обикновени зрители,специализирани изследвания на интереса на публикатакъм определени теми, автори и творци на театъра.

Мисля, че една по-широка дискусия на театрали, ко-ято списанието би могло да предизвика , може да дадемного нови идеи, тъй като театралните хора са из междунай-ярките, най-интересните и талантливите.

Скъпи колеги от списание "Театър", вярвайте в себеси, ние сме с вас.

КАТЯ ЗЕХИРЕВА - АКТРИСА

- Г-жо Зехирева, има ли нужда днес българският те-атър от сп. "Театър"?

- Разбира се, че българският театър се нуждае отсвое списание. Това междувпрочем се доказва и от шес-тдесетгодишната биография на сп. "Театър", устойчивопреодоляло сътресенията на времето. Но аз познавами много хора, театралната публика, без която театърътвсъщност не може да живее своя живот, които също сеинтересуват от тази добронамерена, оформена с вкускнижка. Тя ще им даде информация, новини, свързани сживота на театралното изкуство у нас и по света, ще ги

запознае с портретите на театрални дейци от различнипоколения, с най-младите, които сега навлизат и търсятсвоя творческа територия. И не на последно място внея ще открият специализирани текстове, съдържащизадълбочен анализ на театрални факти и явления, ко-ито още веднъж ще ги накарат да повярват в сериозна-та мисия на театралното изкуство.

- Какви са пожеланията ви?

- Мога да си представя с колко трудности е свърза-но издаването на това на пръв поглед тяснопрофилира-


3737373737

но списание. Едновременно с това вярвам, искам давярвам, че на фона на шарената многотия и голотия побудки и сергии то е все по-необходимо - преди всичко,за да защити духовното начало у човека, защото носипрекрасното име ТЕАТЪР. Пожелавам сили и любов и

на театъра, и на неговото списание, посветено на товатолкова древно, съвременно и жизнено изкуство, весе-ло и мъдро, което свързва живия човек на сцената сживия човек в залата в един общ дъх и пулс.

ТАНЯ МАСАЛИТИНОВА - АКТРИСА

- Госпожо Масалитинова, как мислите, какво е мяс-тото и значението на сп. "Театър" в съвременното никултурно пространство?

- Сп. "Театър" е едно добро печатно издание. То от-разява значими театрални събития и личности в нашетокултурно пространство. Успях да проследя в течение нагодини всичко това, което излизаше в списанието.Навремето, когато се появи спектакълът "Театър, лю-бов моя", а в Театър 199 малко по-рано и "Едит Пиаф засебе си" - тези две постановки бяха посрещнативъзторжено. Искам да подчертая, че тогава сп. "Театър"беше единственото, което ги отрази. За "Едит Пиаф засебе си" една наша театроведка написа много хубавастатия. По-късно излезе един прекрасен и много точенотзив за спектакъла "Театър, любов моя", който се играцели десет театрални сезона. Тази постановка беше ис-тинско театрално събитие! Но в интерес на истинатасамо сп. "Театър" намери куража да го отрази на сво-ите страници. Това издание винаги е отразявало и про-дължава да отразява интересни и стойностни явления втеатралния ни живот. Но за съжаление то е недостатъч-но рекламирано. А без реклама, както е известно, ни-що не става. В тази връзка бих искала да споделя, чеследя редовно руската телевизия. Там аз гледам честонякои интересни, изчерпателни предавания за актьори,режисьори и други дейци, които имат отношение къмтеатъра, живели отдавна и вероятно забравени отпубликата. И трябва да подчертая, че благодарение нателевизията се напомня за тези хора, които са допри-несли за театралната култура на Русия. В същото вре-ме у нас може би само сп. "Театър" пише за такива голе-

ми театрални личности, създали българския театър, ка-то Кръстьо Сарафов, Владимир Трандафилов, ЗоркаЙорданова, Петя Герганова, Апостол Карамитев, ОлгаКирчева, Стоян Бъчваров и др. За съжаление, това те-атрално издание излиза в сравнително малък тираж и енепознато на широката ни общественост. Напоследъкусещам, че четящата публика се ориентира повече къмжълтата преса и не се интересува особено от културнияживот на България. В интерес на истината ние многорядко срещаме наистина стойностни телевизионнипредавания, свързани с театъра. А би могло да се уста-нови някакво сътрудничество между телевизията катонай-предпочетената медия и едно такова издание катосп. "Театър", което популяризира по някакъв начин ис-торията на нашата театрална култура. Младите хора вБългария, които работят в сферата на театъра и дори неса чували за такива големи театрали, за които говорихпо-горе, не си дават сметка, че ако не бяха те нямашевъобще да има театър.

- Какво бихте пожелали на юбиляра?

- Занапред да осъществява и поддържа по-тясно сът-рудничество с другите медии и особено с телевизията.Нека излъчваните телевизионни предавания, посвете-ни на театъра, да бъдат в часове, когато повече хорагледат телевизия. Защото българската телевизия е един-ствената медия, която може да популяризира по-широ-ко театралното изкуство. Иначе трябва да се задово-лим главно с чалгата, латиноамериканските сериали итъпите шоу програми ...

МАРИЯ ДИМАНОВА - СЦЕНОГРАФ

- Как виждате мястото и значението на сп."Театър"?

- Дългогодишната традиция в издаването на сп."Театър" би трябвало да го прави незаменимо, най-мал-ко заради съхраняването на една национална културнаистория, заради факта, че е сериозен форум за теат-ралните хроникьори, анализатори и критици. Мисля, че

интересът към него е локализиран върху националнататеатрална общност и върху читатели, занимаващи сесъс сходни изкуства или с театрални интереси катопублика. Именно това го прави специализирано издание,т.е. специално!

- Какви са според вас перспективите на сп. "Театър",имате ли някакви препоръки или пожелания ?

3838383838


- Перспективите са да става (непременно) по-обемно,т. е. да включва повече материали и фотоси. Иска ми седа бъде по-луксозно (не непременно). Пожелавам му ощеда включва подробен раздел "информация" за всички

нови театрални постановки в страната. В заключение,бих казала, че се надявам това списание да проявявазанапред повишено внимание към театралнитесценографи.

пазарно-икономически гърчове, но какво да се прави?!Винаги съм казвал и знам, че големите , стойностнитенеща в Театъра трябва да преминават през своите не-обходими страдания.

- Какви пожелания бихте отправили към сп. "Театър"в годината на неговия 60-годишен юбилей?

- Да се опита още по-безкомпромисно и творческизагрижено да възстанови разкъсаните връзки междупоколенията в Театъра. Не може всичко да започва отмен и от хората около мен, т. е. моите връстници . Той,Театърът, вече векове е жив и ако има в живота нибезсмъртие, тази участ и нему е отредена...Спокойно,млади хора, Апостолите в театъра не са малко, но не саи кой знае колко много... Пък един ден, може би и виеще станете АПОСТОЛИ! Може би?! Кой знае!

Проф. ИЛИЯ ДОБРЕВ - АКТЬОР

- Проф. Добрев, какво е гледището ви за ролята имястото на сп. "Театър" в съвременния ни културенживот?

- За мен сп. "Театър" винаги е заемало особено важ-но и значимо място в създаването, формирането и ре-ализирането ми като актьор през всичките тези годинина красиво и мъчително "ходене по мъките" и втурване вмагиите на това Велико чудо, на което съм се посветил- театъра...И не се преструвам, че сп. "Театър" през из-миналия период, от неговото раждане до днес , винаги еотваряло широко врати за високо професионалнимнения, касаещи успехите и неудачите на съвременнияни театър, открехвало е прозореца към света извън нас,извън границите на традиционния и модерния театър.Разбира се, както всичко друго в съвременния ни култу-рен живот списанието преживява своите финансови и

НИКОЛАЙ УРУМОВ -АКТЬОР

- Какво е за вас като творец сп. "Театър"? Как виж-дате бъдещето на това печатно издание, оптимистли сте в това отношение?

- Някога, в моето детство и юношество, там, на 520км от София, в моето крайморско добружанско селоБългарево, единственият начин да се докосна до това,което се случва в театралния живот на България и посвета, запален вече от мечтата да стана актьор, бяхасп. "Театър" и в."Народна култура". Хубаво беше, че всписанието се отразяваха всички премиери на всичкистолични и извънстолични театри. На страниците на то-ва печатно издание можеше да се прочете аналитична,градивна, съзидателна или унищожителна критика, но вникакъв случай информативни репортажи. През 2001г., когато снимахме филма "Хайка за вълци" в запустяло-то село Старо Стефаново, в което някога са живели по-вече от 2000 души, а в момента двадесетина старци,влизайки в читалищната библиотека, останах изумен отфакта, че през 50-те, 60-те и 70-те г. на миналия век вбиблиотеката са били абонирани за сп. "Театър" и всич-

ки броеве все още бяха там. Ще ми се и сега, когатовляза в някоя селска библиотека или когато се спрапред който и да е РЕП или вестникарска сергия , дамога да видя сп. "Театър".И разгръщайки го да разберакакво се е поставило в Силистра, Кърджали, Видин иСмолян, без да е пропусната нито една премиера. Исками се да мога да прочета на страниците на сп. "Театър"същите аналитични, градивни и съзидателни критичес-ки материали, без да е пропуснат нито един град, без дае пропуснат нито един театър, без да е пропусната нитоедна театрална премиера.

ВАЛЕНТИНА МИХАЙЛОВА

КРАТКИ странициМесечен справочник за културните събития в СОФИЯ

За абонамент: тел.: 02/ 983 62 28; [email protected]


3939393939

Поклон пред сп."Театър", че не се скри, не си отиде от нас, не абдикира от своята духовна мисия през толковадългите години на "прехода". Преход, в който главната редакторка събра артистичната му душица в шепичка, за дапродължи да съществува, да ни осведомява, да ни обединява. Събра си то формата до "2 в 1", до "3 в 1", и все пакго имаше. За да го имаме и днес.

По какво се оценява един юбилей? По жизнеността на една кауза. Така, като погледнем какво ще видим? Щевидим как в най-тежките ни, бездуховни часове списанието водеше своята битка за подкрепа на тези, които немогат да съществуват без театър.

Да се отстоява една духовна кауза , когато са налице средства и условия за това е, меко казано, лесно. Но дасе отстоява тя, когато духът на една нация страда, когато пред нея е проблем книгата ли да оцелее, сцената ли даоцелее, в битката за повече хляб, това вече е достойнство, ако не е пресилено - и героизъм.

И всичко това , без да се поддаде на евтиното изкушение да разголи красивите ни актриси или да рови личниинтриги, в гонене на пазарна реализация. Изкушение, на което и телевизиите, и повечето вестници у нас не устояха.Именно затова издания като сп. "Театър" са нужни и важни за една нация. Това не са просто медии, това са изданияс мисии.

Сп."Театър" продължава да бъде най-достъпното специализирано издание за театър у нас. То се оформи и катоерудит, и като информатор, и като колегиален поглед и ласка към съсловието. То се взира в съдбата и душата наветераните, и в проходилката на дебютантите, съпровожда амбициите на преуспяващите, отдава заслуженото назалязващите. То е и трибуна за посягащите към науката творци, което е особено негово достойнство.

В годишнина като тази добрите думи не само са задължителни, те са знак на уважение към целия му редакци-онен кръг. И ние сме длъжни да им кажем тези свои думи на благодарност.

Неговите страници са нашата месечна доза театрален кислород, който вдишваме жадно в очакване наследващата.

И не искаме да си представим, че един ден ще бъдем лишени от него.На многая лета, сп. "Театър"!

�� -��2��@��/��'�' ��/A

!��#�&�,��-��/��%&/��BC�!��2��D

��3��+��!��!"�2��6��7��2��$' 2��'�'

Просто да не повярва човек! Та кога изминахатези години? И как се отразиха върху страницитена списанието? И върху нас, които имахме щасти-ето да бъдем негови читатели?

Помня… Беше някъде към края на 40-те на ми-налия век. Готвех се да стана артист. Бях в съста-ва на Профсъюзния театър в Русе. За пръв път,съвсем случайно, в ръцете ми попадна един бройна сп. "Театър" - една нищо и никаква "книжчица"!Някой я разгръщаше лениво. Аз се заинтересувах,просто така…Но ме грабна веднага с любовта сикъм театъра.

В 1952 г. кандидатствах, но не успях да вляза вДВТУ - тогава така се наричаше ВИТИЗ. На след-ващата година ме взеха трудовак. Имах щастиетода попадна в средата на сатириците Енчо Багаров,Георги Парцалев, Саркиз Мухибях и др. В 1954 г.започнах редовно да вземам сп. "Театър", коетострува ми се от 1953 година нататък започна даизлиза редовно всеки месец като орган на Съюзана артистите в България. Давах рецитали натрудоваците, четях "Театър" и се готвех да канди-датствам в " академията". През 1955 г. издържахприемния изпит и влязох във ВИТИЗ "Кр. Сарафов"

4040404040


в отдел "актьорскомайсторство". Тук ве-че в продължение напет години получавахсп. "Театър". От 1960г. нататък станах ре-довен абонат насп."Театър", който от-разяваше пъстроцвет-ния театрален живот вБългария и в света.Отначало като актьор,а после и като ре-жисьор намирах мно-го неща по страници-те на списанието, зада задоволя своя ин-терес като театрал-професионалист. Има-ше случаи, когато сре-щах и своето име встраниците му.

В 1971 г. се изсе-лих в Турция, но ( това не са думи, а действителност!)не се откъснах от "Театър". Брат ми ме беше абони-рал за него и от време на време , посредствомтуристите, ми изпращаше насъбралите се през то-ва време броеве. В щафетата по изпращането насписанието се включи и моят пръв приятел и духо-вен брат актьорът Божидар Манев, който и в най-

��&��2��%��1��."��3��32

=��$'�'��(2��$' 2��'�'

трудните години във взаимоотношенията на дветедържави намираше начин да ме снабди със сп."Театър". Това продължава и днес, макар че усло-вията се промениха. Предполагам, че ще продъл-жи дотогава, докато сме живи и двамата. А пос-ле…все ще се намери някой, който да се възполз-ва от моята и от неговата колекция.

В продължение на 27 години не бях идвал вБългария. За пръв път я посетих през 1997 г. В Русесе запознах с драматурга г-н Крум Гергицов, койтоза пръв път по страниците на сп."Театър" се опитада запознае читателите с Турския театър, в лицетона гостуващия ( пак за пръв път в историята и надвете страни) театрален състав , който представи"Камион" от М. Байдур.

При второто ми идване през 1998 г. се запознахс уважаемата г-жа Кева Апостолова, която по-къс-но дойде в Турция и на място видя всичко и - запръв път ! - отдели много светли страници отсписанието, за да отрази това, на което бе станаласвидетелка ( годината е 2003). И смея да твърдя,че това бе невиждан дотогава принос за добросъ-седството и взаимоотношенията между Турция иБългария. И смело може да се каже, че изкуството,както винаги, бе изпреварило дипломацията. Хвалана вас, г-жо Кева Апостолова! И, дерзайте. А ти,мили приятелю "Театър", никак не се страхувай ине се безпокой, че докато си под грижите на г-жаАпостолова, някой ще посмее да те "пенсионира",защото си на 60 години!

Не мога да се похваля, че съм крачил винаги подръка с тебе по дългия ти път! Но поне през последнитедесетина години ти си изворът, от който черпя най-раз-нообразна информация, и следователно - изграждам сипредстава за театралния живот в България; трибуната,която ми предоставя възможност да споделя скромни-те си мисли и вълнения по различни въпроси; мостът,даже протегнатата ръка между близко-далечните бал-кански сцени; архивът, в който откривам последните инай-точни варианти на пиесите; източникът, на който сепозовавам в своите текстове...

Какво повече от то-ва може да се пожелаеот едно Списание?

Освен с дълбок пок-лон да се изрази приз-нателност за благород-ната му мисия!

За още много 60-годишнини, скъпоСписание!


4141414141

а в т о р и

РАДА МОСКОВА:"Поздравявам сп. "Театър" с 60-годишнината му, за-

ради героичните му усилия, с които (както всички кул-турни издания) се осъществява все още издаването му.Доколкото съм го следила го свързвам с официалнатаполитика в областта на театъра в онези времена. В него,разбира се, се промъкваха и качествени анализи, лич-ни мнения, портрети на актьори, информация за репер-тоара на театрите. В този смисъл то въпреки, а и пора-ди манипулативните си практики, представлява цененлетопис на българския театър за цели 60 години.Тазипочетна възраст заслужава уважение. Честит юбилей!"

ЯНА ДОБРЕВА:"Списание "Театър" е жизнено необходимо. Ако след

100 години се опитат да разберат какво се е случвало вбългарския театър и кои сме ние, правещите театърднес, най-вероятно ще открият само списание "Театър".Затова желая здраве и издръжливост, силна воля заоцеляване, всеобхватност на погледа и присъщата мучестност на оценките!"

ПЛАМЕН ДОЙНОВ:"През своите 60 години сп. "Театър" е преживяло тол-

кова много, колкото целият български театър. Затовасписанието не само отразява случващото се в театъра,но то е и самият театър. Свързано е с възшествията ипремеждията както на сценичния живот, така и на неви-димите взаимоотношения между власт, театрали ипублика. За мен най-ценната черта на списание "Театър",преживяла години досега, е интересът му към новатабългарска драматургия, защото именно списанието еедно от най-важните места, в които днес могат да бъдатпрочетени нови текстове.

Списанието остава незаменим мост между работна-та маса на автора и театралната сцена.Нека повече хо-ра укрепват този мост!"

д и р е к т о р и

ДОРОТЕЯ ТОНЧЕВА, Театър "София":"Поздравявам най-сърдечно връстника си списание

"Театър" с неговата 60 - годишнина!Какво не ни минаваше през главите за тези 60 години,

какви глупости не изрекохме, в какви лъжи не се клех-ме....Нямаше как - отразявахме епохата. Е, имаше и ху-бави неща. Единствен театърът казваше на глас и очи вочи истината.

Сп. "Театър" е летописецът на театралната ни епопея,отражение на сенките, бродещи по сцените. По него по-коленията ще съдят какво е било. Летописецо, наздраве!"

ВЕНЦИСЛАВ КИСЬОВ, НДТ "Сълза и смях":"Ние със списанието сме връстници и затова - чес-

тит юбилей!Нещото, което е започнало още преди хората да мо-

гат да общуват с ясно определена реч, е театърът. Товаизкуство е доказало, че е вечно и тази негова вечностни задължава да бъдем с отворени рецептори, за даможем да се приобщим към написаното от авторитеслово. Сп. "Театър" се опитва да прави всичко това. ДайБоже, да съществува още дълго време, за да можем иние, театралите и широката публика, да имаме повечеинформация!"

ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ,Младежки театър "Николай Бинев":"Да сте живи и здрави! Младежкият театър винаги

ще подкрепя всяко начинание, свързано с пропаганди-рането на българската култура и ще помага в тази на-сока и през следващите 60 години!"

КИРЯКОС АРГИРОПУЛОС,Столичен куклен театър:" Шестдесетгодишният Столичен куклен театър поз-

дравява шестдесетгодишното списание "Театър" и му по-желава да е все така близо до българските театри -драматични и куклени!

с ц е н о г р а ф

НЕВЕНА КАВАЛДЖИЕВА:"Това списание има много голяма стойност за бъл-

гарската култура. И тъй като театърът ни е лишен отспециализирана литература и писания, то трябва да бъ-де поощрявано и да има възможност да се развива.Използвам възможността да поздравя екипа на списа-нието за устойчивостта и благородната кауза и му поже-лавам дълъг живот, защото това е важно за всички, ко-ито правим театър."

х о р е о г р а ф

МИЛА ИСКРЕНОВА:"В последно време на страниците му се обръща все

по-голямо внимание на танцовото изкуство. Адмирирамтова начинание."

&��#�&��

4242424242


ч и т а т е л

ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА, икономист:“Обичам театъра и списанието ми помага да вникна

по-дълбоко в проблемите и успехите на това изкуство,да обогатя представата си за него.

Бъдете все така млади по дух, находчиви и оригинал-ни в мисленето.

На добър час!”

п л а с т и к а

Семейство проф. ЯНБАСТИЕВИ:“Пожелаваме сп. "Театър" да върви винаги редом със

своя по-голям брат - театъра и да бъде като него жив, смладо сърце и вдъхновена душа, с много съмишленици ипочитатели. На многая лета!”

а к т ь о р и

ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ:"С удоволствие бих чел списанието, но от известно

време не съм в прекрасно здравословно състояние.Сигурно ще мога да го чета след една година. Мога самода пожелая здраве на всички български театралнидейци, защото това е най-важното!"

ИЛКА ЗАФИРОВА:"Харесвам списанието, макар че напоследък не ми

остава много свободно време да го чета. Иска ми се отстраниците му да научавам повече за театрите по света,да чета анализи и на чужди специалисти за онезиспектакли, които тук в България не можем да видим. "

ДОМНА ГАНЕВА:"Това е най-старото списание за театър и много ми

се иска в него вече да се правят критики за конкретниспектакли. Нека има и малко разбор, и критични мате-риали за актьори, разбира се, и похвали. Иска ми сесписанието да е по-популярно, в него да няма толковатеория, да бъде практично и да може хората да се ори-ентират за театралния живот в страната - къде да ходятна театър. Нека има и сведения за чуждестранни спек-такли и актьори!"

Проф. ВАСИЛ ДИМИТРОВ:"Пожелавам на изданието да се движи, да се променя,

иначе ще отиде в музея. То и сега го прави, променя се- за да е живо. Няма готови формули, които да осигуря-ват трайния интерес на театралите и любителите. Носвежата кръв на новите автори, на новите проблеминяма как да не осигури следващия юбилей."

АНИ БАКАЛОВА:"Шейсет години е прекрасна възраст. Шейсет-

годишни са едни от най-интересните творци в българс-кия театър. Нека списание "Театър" да продължава даотстоява постиженията на всички поколения творци вбългарския театър още дълги години!"

ВАНЧА ДОЙЧЕВА:"Шейсет години са солидна възраст, която предпо-

лага опит и рутина. Но когато те се съчетаят със све-жест на списването, разнообразие от теми, анализи,обобщения и задълбоченост в поднасянето на авторови-те материали, годините не натежават. Уверено и ненат-рапчиво списание "Театър" винаги е заемало своето дос-тойно място сред изданията за култура. През годинитеглавните редактори на списанието са проявявалинаходчивост, воля и упоритост, за да отстояват позици-ите и правото на това издание да съществува и да бъдеценено от културната ни общественост.

Нека все повече се роят младите почитатели насписанието! Младостта и обновлението, основани на доб-рите традиции, дават нов живот и сила на театъра ни,който така много обичаме.

А списание "Театър" е ценителят, приятелят на доб-рия театър.

На добър час и през следващите десетилетия!"

МАРИН ЯНЕВ:"Списание "Театър" съпътства развитието на българ-

ския театър. Започвайки развитието си като тясно спе-циализирано издание, то е едно от многобройните спи-сания в нашата културна история. Има нещо абсурдно втова, че сме свидетели на едно почти природно бедст-вие - отвсякъде ни залива информация по линия на най-различни поводи и ние не знаем как да се опазим оттова количество. Но хубаво е, че все още го има сп."Театър", за да могат театралните дейци да се усещатедин до друг, заедно. Тук не можем да не споменем иличната заслуга на главната му редакторка, която отгодини отстоява съществуването му.

Иска ми се списанието да е по-добро по отношениена външния си вид (не че са ни нужни издания от типа на"Плейбой"), а също и да четем анализи на театроведи икритици, а не на журналисти. Липсата на професионал-на театрална критика е пагубна за актьорскатапрофесия. Нашата общественост трябва да положиусилия, за да може списанието да се стабилизирафинансово."

МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА:"Смятам,че това е единственото българско списание

за театър, което му прави чест. Защото в българскиятеатър има прекрасни неща, които трябва да бъдат по-пуляризирани - представления, театрални дейци и пр.Харесвам го, защото намирам в него това, което ме ин-


4343434343

тересува - портрети на колеги, мнения, статии, оценки.Дай Боже, да го има още дълго време!"

МАРИЯ СТАТУЛОВА:"Нека има повече български списания и нека пишат

за българските артисти, защото иначе за нас пишат са-мо глупости. Иска ми се списанието да се интересуваповече от творчеството ни, а не да има жълта преса. Втози смисъл е важно да се пише за нас, а не за фолкзвездите. И нека пресата се отнася с по-голяма любовкъм актьорите!"

БОЙКА ВЕЛКОВА:"Харесва ми, че го има. Пожелавам дълъг живот и

повече смелост!"

РЕНИ ВРАНГОВА:"Радвам се, че в България има такова списание.

Разбира се, иска ми се то да е още по-хубаво и да не еединствено. В Русия например има много такивасписания. Иска ми се то да бъде модерно, да се харес-ва не само от хората,които се занимават с театър, но иот широката публика."

СНЕЖИНА ПЕТРОВА:"Нека има повече информация за онова, което става

по европейските сцени - и визуална, и като текст!Благодаря за всичко останало!"

ДИАНА ДОБРЕВА:"Едно от малкото издания, които през годините отс-

тояха на комерсиалното цунами, което ни заля. Браво!Честит юбилей! Желая от цялото си сърце сили и хъс !"

ГЕРГАНА КОФАРДЖИЕВА:"Бях още студентка във ВИТИЗ, когато с нетърпение

очаквахме появата на всяка нова книжка на списание"Театър". Това бе винаги един нов импулс, информация,която обогатява, предизвиква, провокира; богатство отидеи, интервюта, рецензии; непременно се появявашенова българска пиеса - понякога и преводна. Какви ин-тересни творчески портрети, написани с обич,оригиналност, вдъхновение!

Списанието беше създадено от личности с богата ли-тературна и театрална култура, с аналитична мисъл,об-разен език. Повечето от тях бяха любими наши препо-даватели от Академията като проф. Любомир Тенев,проф.Пенчо Пенев, проф.Д.Б.Митов - с висок критерийи вкус.

По-късно, когато бе открита специалността "Театро-знание" се появи младата театроведческа генерация -талантлива, начетена, дръзка, с нова сетивност, с ост-ро чувство за съвременност.

Списанието печелеше не само симпатиите напрофесионалистите, но и на голяма част от публиката,

която се редеше на километрични опашки пред каситена театрите.

Имаше пречки, заблуди, съмнения, но "Театър" рас-теше заедно с живота и ако театърът е част от съдбатана хората,от техните съмнения, тревоги, разочарования,пристрастия, духовни усилия, сълзи и радости - списа-ние "Театър" също се превърна в част от тази съдба -остана вярно на историята, духа и копнежите на народани. Остана вярно и в дни на подем, на високи постижения,но и в дни на обърканост - не падна. Излизаше с по двекнижки на шест месеца,но устоя.

За неговите 60 години му пожелавам и в зрелосттада остане младо, с нови идеи, мечти, въжделения! Дабди с вдъхновение и грижа над обновяващия се българ-ски театър в страстна битка с пошлото, фалшивото,псевдоистината, цинизма в изкуството и в живота! Давоюва за все по-чист български език и все по-дълбокопроникване в необхватността на човешкия дух! На до-бър час!"

СНЕЖИНА ЧЕЛЕБИЕВА,Женева - Швейцария:"Човек добива представа докъде е стигнало театрал-

ното изкуство и в какви насоки се развива.Мисля, че то трябва да се отвори повече - да пише

за хора, които са милеели за театралното изкуство. Всъвременния свят театърът може и да е заменен от ки-ното (т.е., да не е толкова популярен, колкото киното).Но ако няма актьори и театър, не би могло да има исписание за театър.

На страниците се пише за изявите на актьорите - атова е много важно за самите актьори, защото изкуст-вото ни е преходно. Изданието е документ за онова, ко-ето се случва в българския театър. И като документ заживота на театралното изкуство то остава, защото на-писаното слово не е мимолетно като изкуството насцената. То е мост към бъдните поколения.

У нас, в България, сп."Театър" отразява облика народния театър."

ЛОРА КРЕМЕН, Франция:" Сп. "Театър" е традиция. То съхранява паметта за

актьорските успехи и е връзката между поколенията.Целувам всички български артисти и им пожелавамздраве и големи успехи!”

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ,актьор, почитател, съпруг:"Много често с Кева сме в кварталната кръчма

"Урожай", защото у дома хладилникът и тенджерите сапразни. По всичко това ще познаете, че се подготвяпоредният брой на сп."Театър". То е член на семейство-то ни. Живеем с него насън и наяве, настанило се е вмислите и библиотечните шкафове. Домът ни е пъленсъс снимки на артисти, книги за театър, със спомени за

4444444444


театър. Отровени сме, неизлечимо болни сме от театър."Войната" на Кева, за да го има сп. "Театър", евсекидневна. Да бъде здрава и силна, за да побеждава.Нека внучетата ни Кристиян и Джери четат сп. "Театър"и след още 60 години.

Пожелавам дълголетие!”

т е а т р о в е д и

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА:"Аз вече принадлежа към по-зрялото поколение, но

си спомням, че навремето списание "Театър" бе многореномиран орган, който се четеше от цялото съсловие.Последователно и методично то отразяваше живота навсички театри в страната.

Сред демократичните промени по чисто финансовисъображения списанието започна да излиза по-рядко.Сега изданието е по-различно. Материалите са по-популярни, с по-злободневен характер. Не мисля, че то-ва е лошо.

Важно е обсегът на "Театър" да е по-широк. Иска мисе списанието да отразява по-широко цялостния теат-рален живот у нас. Желая дълъг живот на "Театър" и дае все така на висота!"

ДОРА МОНОВА: " Между триумфа и провалите на българския театър

( кой може да каже, че не са били?) списанието извървядълъг път. Творците ще останат, ще ги има, благодаре-ние на него. Въпреки мимолетността на сценичнотоизкуство. Това не е просто пътят, а мисията на списа-ние "Театър".”

НАТАША КОЛЕВСКА:"Списанието се захранва от театъра, но едновре-

менно с това и пише неговата история. Пожелавам даостане на висотата на театъра и на историята му!"

р е ж и с ь о р и

Проф. КРИКОР АЗАРЯН:"Честит юбилей!Бедни, но честни, Европа ни очаква!"

Проф. КРАСИМИР СПАСОВ:"И човешки, и професионално съм развълнуван, че

списание "Театър" е на толкова години. Желая му ощедълги години да бъде интересно в този не толкова инте-ресен пейзаж на българския театър. Нека ни зареждасъс смислена и задълбочена информация!"

БОЙКО ИЛИЕВ:"Много е важно списанието да го има. Напоследък

все по-малко са изданията, които се занимават с театър.Би било по-добре, ако излиза по-често. Честит юбилей!"

МАРИУС КУРКИНСКИ:"Най-важното е да има добър професионален театър,

защото едното без другото не може. Нека в списанието,а и в критиката, има повече обективност и по-малколични пристрастия. Ако трябва да бъда честен, специ-ално към пристрастията имам много претенции.Критиката трябва да бъде по-обективна и в този дух мла-дите критици трябва да бъдат възпитавани."

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ:"Желая много светлина на списващите това

списание, с вярата, че тяхната обич към нашия театър еобич, която дири път към духовността. Вярвам че сп."Театър" е наистина път към душата на истинскиябългарин."

Проф.НАДЕЖДА СЕЙКОВА:"Списание "Театър" за мен е отворен прозорец към

театралния живот у нас и по света. С промените, коитонастъпиха у нас, то стана по-друго, в него могат да бъдатпрочетени материали за театралния живот не само унас, но и по света. Изключително много ценя тематич-ните издания на списанието - онези броеве, които изця-ло са посветени на дадена тема или творец. Много салюбопитни интервютата и портретите на нашите бъл-гарски творци - това дава широка представа на публи-ката за даден творец. Има и интересни статии в облас-тта на теорията на театъра. Те дават възможност да серазширят познанията в областта на театралната култура.

Благодаря на списанието и му желая успех и дълъгживот!"

Проф. СЛАВЧО МАЛЕНОВ: "Честит юбилей!Много ми се иска на страниците на списание "Театър"

да има по-често отворени критики за културните съби-тия в нашето ежедневие. Мисля, че кукленият театър евсе още малко забелязван. А е хубаво да се говори закуклен театър, не само да се хвалят отделни постановки,но и да се отразяват тенденциите. Ние нямаме другорган, който да отразява театралните събития, а трябвада се ориентираме и по онова, което се случва в други-те страни.

Благодаря за всичко, което се прави, но по отноше-ние на кукления театър може да се желае още".

Проф.ЗДРАВКО МИТКОВ:"Трудно е да се даде обобщение на един 60-годишен

живот - за добро или за зло аз не познавам списаниетоот началото на неговото излизане. През последните 15-17 години изданието преживя доста промени. Мисля,че то трябва да дава широк поглед върху всички проце-


4545454545

си в театъра. Все още може да се желае много по отно-шение на материалите в него - те може да са по-задълбочени, по-проникновени.

Доста неща в списанието ме карат все още да бъдаскептичен. Събитията могат да бъдат отразявани по-край-

Макар че моята професия е далеч от театъра,аз обожавам това изкуство. Интересът ми е ощеот ученическите години. Много представления съмгледал, водил съм целия клас на театър, редов-но съм организирал колективни посещения вНародния, в Трудов фронт…Бях вече ученик вгимназията , когато за първи път видях сп."Театър. Това беше през 1954 година. Всъщностоттогава го купувам и следя. Не съм правил смет-ка за колекция, аз просто го купувах, за да гочета . Имаше броеве, които като не ги намеря надруго място, идвах в редакцията да ги взема.Смятам, че имам над 600 екземпляра - това сапетдесет пълни годишнини. Съхранявам ги вкъщив две препълнени библиотеки. Имам също около3000 броя програми на театри, а също и на госту-ващите чуждестранни трупи. Всичко пазя.

Никога не съм мечтал да бъда актьор. Имахжелание да завърша театрознание, но по мое вре-ме десетина години не се приемаше в таяспециалност.

За списанията търся начин да ги дам на някои,които ще имат нужда от тях. Предлагах ги наНародния театър, но засега ми отказват, нямалипари. Аз съм купувал списанията и като ученик,и като студент, и като войник. Не знам каква щебъде съдбата на тази ценна колекция.

Гледам много театър и наскоро ми направидобро впечатление постановката на "Вуйчо Ваньо"в Младежкия театър с реж. Ст. Мавродиев.Интересно е и представлението "Красиви тела"на Вл. Люцканов в "Сълза и смях". Аз много ха-ресвах старото поколение режисьори - ФилипФилипов, Кръстьо Мирски, Николай Масали-тинов, Николай Люцканов, сега АлександърМорфов е интересен, Бойко Богданов също.

но и по - смело. Професионалният дизайн на списаниетосъщо може да бъде по-добър - да е по-лъскаво и дазвучи по-убедително. Желая всички тези неща да сеслучат!"

ИВОН ДИМИТРОВА

Любимите ми ак-тьори са много.Имал съм възмож-ност да гледампочти цялото поко-ление , което засъжаление си оти-де - КонстантинКисимов, ЗоркаЙорданова, ПетяГерганова. ВМладежкия театъримаше богата ак-тьорска палитра иправеха театъра на много високо равнище. Да неговорим пък за Военния театър, който имаше мно-го силен актьорски състав.

По-рано в списанието се публикуваха многоматериали за актьори по случай техни годишнини.Имам чувството, че за тях сега се пише по-малко.Списанието беше по-богато и във всеки брой сеотпечатваха и пиеси, някои от които бяха хубави.То успя да се запази и да носи радост начитателите, защото много други от този род из-дания вече ги няма. Това че го запазихте е многоважно за публиката.

Ще продължавам да се интересувам от сп."Театър". То е единственото, от което се интере-сувам. Знам, че готвите Летопис на сп. "Театър"и ползвахте част от моята колекция. Напоследъкизлязоха няколко театрални летописа като тезина Народния и особено на Младежкия театър, къ-дето открих пропуски. Трябва да внимавате, за-щото това остава. Докато мога ще гледам театъри ще чета сп."Театър".

:��%.&��-��BCC��-�/��%&1�;��1�/2�<�01=1�5/,�:��6�4��41��/27�>1?

4646464646


Äèìèòúð Ãî÷åâ Âàëåðè Ïåòðîâ

Òàòÿíà Ëîëîâà Êîñòà Öîíåâ


4747474747

* * *

САТИРИЧЕН ТЕАТЪР "АЛ. КОНСТАНТИНОВ"ПАВЕЛ ВАСЕВ, ДИРЕКТОР:Скъпи приятели,Приемете дълбок поклон от нас - Сатиричния театър!Благодарим ви за всичките тези 60 години, в които

списание "Театър" активно отразяваше случващото сепо родните сцени, представяше най-новите тенденции всветовния театър, радваше ни с интересни теоретичнитрудове и ни беше така полезно с публикуването на ед-ни от най-добрите образци в съвременната драматургия.

Вярваме, че дълги години напред редовно ще четемновите броеве на списанието!

С пожелание за здраве и творческо дръзновение -Сатиричен театър "Ал. Константинов - театърът, който есамо с 10 години по-млад от списание "Театър".

* * *

МАРТИН МИТОВ, ШЕФ НА SLOVOTO: Честит рожден ден! Плодотворна работа и все по-

вече успехи и през следващите 60 години! Поздрави!

* * *

СВЕТЛАНА УРУМОВА, СЦЕНОГРАФ;ГЕОРГИ КАЙЦАНОВ, РЕЖИСЬОР:Честита 60-годишнина!Да пребъде списание "ТЕАТЪР" - единственият сви-

детел и летописец на нашето мимолетно изкуство!... Старо правило е, че наблюдението променя наб-

людавания обект... Дано!..

* * *

СИЛВИЯ ЛУЛЧЕВА, АКТРИСА:Скъпи приятелю, наричаш се Театър, а нямаш афиш,

представления, костюми, декори, актьори....за това типожелавам неща, които всеки уважаващ себе си театърби искал да може.

Не се задоволявай с постигнатото, търси новичитатели, не се страхувай да казваш истината, да

изискваш, да търсиш. Изпреварвай събитията, налагайнови тенденции, обективно подкрепяй съвременнитърсения. И помни, пази, разказвай за това, което ебило, за тези, които си мислим, че никога няма дазабравим, а се оказва, че нямаме време дори за миг дапомълчим пред черно-бялата им снимка на служебниявход на театъра. За да не се окаже, че животът им про-текъл между двете дати, е наистина само тире.

* * *

БОГДАНА КОСТУРКОВА - ТЕАТРОВЕД:На списание "Театър" пожелавам да вижда с очите

на младите и вдъхновените, да чува гласа на знаещите иможещите, да продължава да излиза още много годинис истината за българския театър - добър или не, в дви-жение или застой, да бъде истински театрален атлас -за нас, днес и тук и за бъдещите хора, които прекрачатдверите на театралното пространство.Честит празник!

* * *

ЦВЕТА МАРИНОВА, СЦЕНОГРАФ:За 60-годишнината на сп. "Театър" пожелавам да се

бори за съхраняване паметта на българския театър, дапродължава да отразява днешния ден и да обича твор-ците на театралното изкуство, защото то е от малкотоостанали територии , където има поле за тяхна изява .

* * *

ПЕНКА МОМЧИЛОВА, БТА:Честит юбилей! 60 години не стигат!Поздрави и най-добри пожелания!

* * *

Доц. д-р ЕМИЛ МИТРОПОЛИТСКИ:Дълбок поклон пред всички, които създадоха и про-

дължават да създават, въпреки всичко, нашето списа-ние "Театър"! С уважение и признателност!

* * *

ASEN TERZIEV, teatroved:Pojelavam na spisanie "Teatyr" da se dviji uvereno napred.

Da byde miasto, v koeto da se vijdat razlichnite lica nasyvremennata scena! Chestit rojden den!

6estdeset godini sp.teatarKIRILIZA…ËÀÒÈÍÈÖÀ…

4848484848


КИРИЛ КОСТОВ, ТЕАТРОВЕД, ЗАМ.-ГЛ. РЕДАКТОР НА СП. "ТЕАТЪР":

Това бе школа...Шейсет години е възраст на зрелостта. Списание

"Театър" отдавна доказа своята зрелост и всестраннаобвързаност с процесите на националния ни театър, раз-виваше се и укрепваше заедно с неговия разцвет.Всички, които малко или повече сме участвали в тозипроцес, изпитваме разбираемо удовлетворение.

Негово голямо достойнство е отвореността към жи-вата театрална практика. Бъдещите летописци на род-ното ни театрално изкуство ще открият на страницитему богатата дейност на поколения творци, творили в дра-матичните и куклените театри във всяко кътче на

��!�2�&�+��/��%&/A

България, проявите на телевизионния театър, цирково-то изкуство, естрадата, най-интересните творби на род-ната и чуждата драматургия, картината на световниятеатър.

Списание "Театър" не регистрира събитията, то учас-тва активно в творческите процеси, давайки широка три-буна на театрални критици от всички поколения.

Честит юбилей на редакционните работници и на всич-ки сътрудници! Благодарение на общите усилия на всич-ки тях сп. "Театър" се радва на заслужен авторитет илюбов сред специалисти и широк кръг ценители на те-атралното изкуство.

МАЙЯ БАСМАДЖИЕВА, РЕДАКТОР, ЗАМ.- ГЛ. РЕДАКТОР :

Мисията на списание "Театър" беше и е художестве-ната скала, през която премина за тези 60 години бъл-гарското сценично изкуство. Имаше върхове, имаше ка-таклизми в ценностната система, но изданието оцеля ипродължи да е единственият стожер на театралната никултура. Макар и загърбено в новия век от държавнитеинституции, то не отвърна поглед от нашата критика,която се явява и коректив, и анализатор, иинтерпретатор, и стимул за реалното творчество.Сменяха се, разбира се, гледните точки, трансформи-раха се жанровите характеристики, ала винаги почер-кът на авторите се движеше на границата между тради-циите и модернизма. В дългата история на списанието,театърът никога не е бил самоцел, а начин да се даде

отговор на същностните проблеми, да се води полемикаи редом с това, да се осмислят безграничните духовнипространства. Защото театърът, както и животът, евечен, тъй като е най-нагледната проверка на битието ичовешките нрави. Тяхно отражение, тяхна възхвала итяхна присъда. Защото театърът, както и животът, енадежда. И не на последно място - своеобразна магия.Не случайно театърът се намира в непрестанно състе-зание с живота. Състезанието е рисковано, понеже из-куството на сцената е преди всичко познание - не копиена действителността, а именно познание. И най-вече Път- демонстрация на енергията, на невидимата пророчес-ка сила, на светлината. Иска ми се да вярвам, че така-ва ще бъде и съдбата на списание "Театър".

ВЕСЕЛА ФИЛИПОВА, РЕДАКТОР:

СПОМЕН В СЕГАШНО ВРЕМЕ

Сп. "Театър" е първото ми работно място. По анало-гия с първата любов то винаги ще остане за мен Първотоработно място. Със специален статут. И не само защотое началото на трудовия ми стаж, а и защото то еСпециално списание.

Когато постъпих, едва ли осъзнавах напълно, че внего се съдържа не само част от дългогодишния труд наредица големи имена на българския театър от истори-

ята и съвремието ни - Д.Б. Митов и пр., а преди всичко всписанието се е запазила частица от духа на тези твор-ци на сцената. Е, сега го осъзнавам. На годишнина катона годишнина.

Има хора, на които дължа много. Те са мои колеги отсписанието. Преди всичко на Юлиан Вучков и на КирилКостов. С колегите си се бяхме сработили. Прекрасносме работили с Орлин Стефанов, Снежина Запрянова,


4949494949

Корнелия Дарева, Елена Христова, Никола Вандов, ЯворКойнаков, Румяна Милева, Кева Апостолова, ИванИкономов, Нина Чавдарова, Красимир Гюлчев,Антоанета Тотева, Надя Петрова... В един период заед-но работехме със съпруга ми Ивайло Михайлов. И така,12 г. , през които се чувствах потопена в процеса набългарския театър. Чувствах се съпричастна на появата,развитието и разцвета на много театрални дарования.12 изключителни години, с много светлина, с велико-лепни изживявания, свързани със знакови постановки -наши и на гостуващи трупи. И да е имало някои трудности,остава празникът от съприкосновението със сценично-то изкуство. Тогава, за тези 12 г., гледах Жан-Луи Барои Мадлен Рено, Тадеуш Лумницки, Владимир Висоцки,Галина Волчек, Марсел Марсо...

Уникалното беше възможността, докато работех всп. "Театър", да се срещна с изтъкнати творци не самона нашата сцена, а със световноизвестни имена от Русия,Полша, Унгария, Чехия.

Първото си интервю направих с невероятния бъл-гарски актьор Николай Бинев, който ми пожела: "Данода съм ти кадемлия!". И понеже обожавам интервютокато жанр, след това през годините разговарях с голяминтерес с мнозина интересни наши и чужди творци - сМаргарита Дупаринова, Коста Цонев, ВиолетаБахчеванова, Васил Стойчев, Емилия Радева, ЦветанаМанева, Константин Цанев, Мария Каварджикова,

Борис Луканов... И Роберт Стуруа, Олег Ефремов,Анатолий Ефрос, Андрей Мягков... Може да се завидина такива интересни срещи. Пазя ги у себе си.

Имахме едни театрални разговори в изданието. Притях се говореше за театъра ни като процес, за явленията,за много същностни неща. Сега оценявам, че в тези сре-щи е имало дълбочина в търсенето на тенденциите, воценките им, в очертаването на най-важното на теат-ралния изказ, в търсенето на истината. Хубаво беше.

Списанието имаше своя атмосфера. За едни чудесна,за други - не знам. Но то привличаше най-невероятниавтори и хора, привързани към театъра. Струва ми се,че нито един български творец не беше останал встра-ни от него тогава. По един или друг начин. На страници-те се пишеше и за Народния театър "Иван Вазов", и завсеотдайните посветени на сцената хора от най-далеч-ните кътчета на България. И в това беше интересното,тази мозайка от почерци, стилове, лица, картини...

Работехме всеки брой с любов.Не толкова заради отдалечеността във времето, а

навярно и заради "чалгизацията" на сегашната културами се струва, че тогава може и да е било трудно дакажеш точно какво мислиш, но даровитите хора гоказваха. И то в творчеството си.

Казват го и сега.Честит празник, сп. "Театър"!

ИВАЙЛО МИХАЙЛОВ, РЕДАКТОР:

Нещо личноМного хубаво е, когато започваш нещо. Още по-

красиво, когато го продължаваш.Не знам какво съм започнал, и какво продължил с

постъпването си в списанието през 1980. И до днес незная има ли значение, че детето е отглеждано на балко-на на театъра по време на безкрайните репетиции. Немога да определя и процентите на първите седем години.Но знам едно - станах професионалист в списанието.

Любов към ТеатъраБезкрайни пътувания през Видин, Русе, Силистра,

Варна, Бургас, Кърджали, Смолян, Кюстендил,Димитровград, Хасково, Ловеч, Габрово, ВеликоТърново, Плевен, Враца, Шумен, Разград и къде ли не.Научих се да уважавам труда на хората. И да ги обичам.Казват, че съм се бил научил да пиша - сигурно е така.

Европа и светътСписание "Театър" вече беше в Европа - през 1980,

1981, 1982...Издавахме чуждоезични броеве, които и до днес па-

зя като библиографско бижу. Знаехме къде и какво сеслучва. И защо. И другите можеха да узнаят нещичко занас. От страниците на НАШЕТО списание.

Многообразието и мисленетоКой ли не пишеше в списанието? За кого и какво ли

не пишехме?Оценките бяха внимателни, но изискването за ана-

лиз правеше всички материали на страниците мубезценни. Само оттам можем да се информираме и доднес за театрални имена и събития в движение. Да раз-берем как е изглеждала дадена постановка, театралносъбитие, как е мислела някоя личност.

РедакторитеВсички бяхме различни. Като начин на мислене, ка-

то начин на оценка, на писане, като познаване на бъл-гарския език. Но ни свързваше едно -любовта към те-атъра и кьм списанието.

Сега всичко е свито, свито, сгънато. Като отношениекъм културата въобще. Като възпитание към духовното.Сещам се за едно мое интервю преди 15 години. Когатосе рушеше само защото е старо, без да се мисли каквоще се изгради. Тогава проф. Васил Стефанов каза, чекултурният процес е като сталагмит. Натрупването е кап-ка по капка. И ако прекъснеш този процес, после неможеш да наваксаш, като му плиснеш кофа вода.

Затова трябва да работим всички - кой колкото може.

5050505050


И да не чакаме рога на изобилието, защото дори дадойде, няма да има кой.

Кой да ходи на театър, кой да гледа, кой да харесваили не, кой да чете.

Затова и списание "Театър" не трябва да спира дасъществува.

На добър час!

ОРЛИН СТЕФАНОВ, РЕДАКТОР:

Кръглите годишнини са добър повод да преценим тра-дициите и перспективите, но се оказва, че процесите вживия театър продължават да са под строг контрол. Акопреди се канонизираше "Почивка в Арко Ирис" , то сегасе прехвалва друг "испански хит" със застинали харак-тери - "Дон Кихот"… Официозните критици от Живкововреме отдавна са изгубили позициите си на неоспоримиарбитри, но новата лидерска кохорта също не допускакаквато и да било дискусионност! В обществения животние дочакахме благотворна помощ отвън и се сложи крайна непотопяемия в наши води Ив. Славков, изтеглен беза ушите топлофикаторът милионер В. Димитров. Нодали ще се пресече практиката театралното изкуствода се дирижира чрез "нерегламентирани контакти"? Едвали. Моите очаквания са далеч от оптимизма, щом катосп. "Театър" не можа да изпълни собственото си

обещание, че ще помести на български студията ми заАристотеловия катарзис, която е оригинално вижданеза най-възловата категория в естетиката и в театрално-то въздействие и е представена в изключително авто-ритетно чуждестранно издание. Докога ще се пренеб-регва неотменимата истина, че без концептуални про-биви ние ще сме обречени на провинциално"себехаресване". Че то е предпоставката да се развих-рят властническите инстинкти на сивите кардинали втеатралната критика и наука. Пагубно е да вярваме набързописците, които неподражаемият Гео Милев през-рително наричаше "театрални знатоци" и тук мога един-ствено да си мечтая за нещо по-добро. Защото реалнос-тта сочи: ресурсите се разпределят тъкмо от тази спло-тена маса.

ДАНИЕЛА ЧЕРВЕНКОВА, ТЕАТРОВЕД, СТАЖАНТ-РЕДАКТОР:

Списание "Театър" е от изданията, които имат при-вилегията да работят както с млади, развиващи сеавтори, така и с установени имена на българския театър.От тях списанието търси различна гледна точка и спе-цифичен почерк, които да "нарисуват" или анализиратслучващите се театрални събития , без това да размиваидентичността на отделните подходи. Списанието сестреми да разширява границите на театралния поглед,като публикува преводни статии, откъси или цели пиесина провокативни или недотам познати автори, анали-тични текстове, отзиви. Това е едно от малкото списания,обръщащи внимание и на продукцията в извънстолични-те театри. Често неговите страници представят лич-ности или творчески екипи, с които зрителската аудито-рия тепърва ще се среща. Една от основните му насокие да коментира развитието на режисьори, сценографии актьори, без неговите статии и интервюта да напус-кат границите на професионалната етика. Преплитането

на погледите "отвън" и дълбоко към "техне"-то на конк-ретен спектакъл, проблем или изпълнение очертава те-атралните сезони, наред с еманацията от технитесъбития. Отделните рубрики, както и тематичните бро-еве пазят паметта на театралните факти, случили се унас или в чужбина, представяйки множеството гледниточки, които те се породили. Списанието търси контакткакто с по-широк кръг читатели, така и с тясно профи-лираната аудитория. Половин век след неговото създа-ване и през дългия му път на развитие това е наложилообраза му на професионален партньор за множествотеатроведи, драматурзи, журналисти и писатели. На не-говите страници, чрез всяка от тези професии, ние, не-говите читатели и автори, сме се запознавали с най-новото, най-актуалното или с "добре забравеното старо"от света на театъра, а това най-малкото ни задължавадостойно да уважим неговия празник !

Със специални поздрави!


5151515151

��"��

Анюта Качева е завършила скандинавска филология през 1976 г. в университета в Осло. Работила е каторедактор в алманах "Апропо" и списание "Театър". От 1986 година е на работа в БНР, програма "ХристоБотев" като журналист, водещ на двучасово културно предаване "АРТ ЕФИР" в понеделник и едночасовотопредаване "Прозорец с изглед Култура" всяка събота.Отговорен редактор на редакция "Култура" , а сегадиректор на Програма "Христо Ботев". Има публикации във вестниците "Култура", "Литературен вестник" исп."ЛИК". Превела е над 20 книги от норвежки, датски и шведски език, както и филмите "Седмият печат","Близо до живота", "Персона","Лицето","Шепоти и вик","Сцени от един семеен живот","Фани иАлександър","Колелото на живота", "Поляната с дивите ягоди","Срамът","Родени в неделя","Волът", "Охраните-ли","Да пляскаш с една ръка" и др.

1. Коя е причината да започнеш преди време ра-бота в сп. "Театър"?

- Случайността. Никой от семейството ми не се езанимавал с театър, като изключим любителските изя-ви на баща ми в едно малко селце в Северна България,но имам чувството, че съм отраснала в театъра, за-щото мама и татко редовно ни водеха там. Когатопораснах достатъчно голяма, започнах аз да водя пле-менниците си и си спомням, че на първия кукленспектакъл, на който ги заведох, седяхме на първияред най-вляво. Един от кукловодите излезе предипредставлението, огледа залата, слезе долу, дойдепри мен и ми връчи нещо, подобно на кречетало, ка-то ме помоли, щом ми дадат знак, да го завъртам. Азбях правачът на вятър в представлението. Та ето та-ка изглежда случайността, общо взето, така започ-нах и в списанието. Няколко дена по ред срещах наулицата хора, които не бях виждала от известновреме, току-що бях напуснала алманах "Апропо", къ-дето работех дотогава и наистина си търсех работа.Та тези хора, по един или друг начин, бяха свързанис театъра и най-вече със списанието. Реших даопитам. И опитах. Подадох си документите, но повечене се обадих. Обади ми се най-неочаквано ЮлианВучков, който тогава беше главен редактор насписанието, беше един първи януари, точно след Новагодина и ме попита: "Вие като си подавате докумен-тите някъде, не е ли редно да попитате какво става,та трябва аз да се обаждам?! На трети да сте наработа."….. Така започнах. Това е най-добрият начинда си намериш мястото. Когато умът ти е свободен, ане си изтерзан от непрекъснато преследване нанещо. Извинявай, тук не мога да не се засмея, защо-то само месец след това, около рождения си ден, безда исках направих пожар в редакцията - запалиха сепердетата, а Кева смело ги смъкна и изгаси.Случваше се за първи път. Но явно е трябвало да

остана, защото не ме уволниха, въпреки че за малкода изгори целият архив.

2. Какво ти даде работата в списанието?

- Отидох от третата страна на театъра, в теори-ята му. Това ме накара да обикна още повече другитедве. Преди малко се засмях, като си спомних постъп-ването си на работа, но сега се обръщам назад, из-пълнена с щастие. Не беше списание, а дом, когатотръгвахме от вкъщи на работа, казвам го в множест-вено число, защото беше валидно за повечето, които

5252525252


работеха там, всъщност обръщахме нещата наопаки.Излизаш от къщи и отиваш в другия си дом. Работатами даде дисциплина и свобода. Знаеш историята съссроковете, преди излизането на броя, седяхме дено-нощно там. Наситеното усещане да бъдем заедно, дасе превръщаме в един човек, сега го наричат работав екип, аз го наричам любовна история. Обичахмеработата и себе си. Пътувахме из страната, гледахметеатър, говорехме за театър, лягахме и ставахме стеатъра, така изглеждаше животът ни. Животът мисе оглеждаше в работата и обратното. Може ли да сеполучи нещо повече от това?! Отнесох със себе силекотата на общуването, спомените за хубавитеразговори. И направения избор. Няколкоприятелства, едното от които продължава и следсмъртта й, имам предвид, Румяна Милева, с коятобяхме като сестри.

3. Отношението към изкуството промени ли сепрез годините?

- Това е начин на живот, съдба, за която сам сихвърляш заровете, за да изследваш "скрития драма-тизъм на шанса" ( да използвам думите на любимиями Стинг) . В математиката постоянните величини несе променят, те са отправна точка, самата тъкан. Втози смисъл може да се приеме и като вид ограбване,защото не мога, не умея да живея по друг начин. Каквое най-голямото бедствие на съвременния човек?Скуката, нали за това се прави всичко, сипят се ку-пища пари, но и това не помага. Аз никога не скучая,защото изкуството е тънка червена нишка, която непрестава да вибрира и не може да бъде прекъсната.Докато се държиш за нея, си спасен. Точно така сечувствам - спасена и съм благодарна за това. Всекиден. Чувам нещата през написаните книги, виждам гипрез спектаклите, картините и филмите, изпяват ми,изиграват ми ги… Каква привилегия само!

4. Предаването "Прозорец"…?

- Казва се “Прозорец, с изглед Култура”. Желаниетоми, когато го водих, бе да представям личности исъбития, които малко или изобщо не присъстват в, ибез това, стесненото културно пространство вмедиите. Едната събота, когато е предаването, сме вУзбекистан, другата в Африка, третата в Малта.Самата аз научавах много неща, да не говоря заличностите, които ми гостуваха. Най-често те бяхачужденци, но винаги търсех пресечната точка с на-шата културна матрица. Не мога да пропусна да кажа,че именно в Прозорец Цветан Тодоров даде за пър-ви път интервю, след повече от двайсет години мъл-чание пред българските медии. Цял час! Само товати стига!

5. Да се превежда какво е - работа илитворчество?

- Самотен занаят, самота. Обичам тези часове.Наоколо може да се вихри купон, но ти си изолиран вума си като в килия, държиш поялника и споявашединия език за другия. Колекционираш изрази иизречения. Не се местиш физически, а си навсякъде.Телепортиране, точно това е, телепортиране.

6. Докъде се простират границите надуховността?

- Няма такива. Макар че само духовността можеда създаде изкуствени граници в умовете ни, коитоако ги прекрачим, ще се превърнем в чудовища.

7. Къде е пресечната точка на прагматизма сизкуството?

- Страшно са свързани. Светът, в който живееме материален и измерението на тази материалностсе нарича пари. В това няма нищо срамно. Паритесъщо са култура, както и отношението към тях.Твърдението, че бедността и страданието правят чо-века по-духовен, за мен е цинизъм. Нашето поколе-ние ще плати цената на възпитанието, че парите санещо грозно. Дано следващото да се спаси. Но ставабавно.

8. Какво ти дава и какво ти взима работата врадиото?

- Всичко, което прочета, което видя или чуя дорина улицата, в магазина, текстовете на случайно дочу-тите песни - всичко се превръща в главата ми в пре-даване или в идеи за такова. Това е ужасно и изуми-телно прекрасно. Често се събираме и си казваме:ние сме болни хора. Но го казваме с радост, безоплакване, с надеждата, че ще продължи, докато вър-шиш тази работа. Микрофонът е безмилостен катоокото на камерата . Не можеш да го излъжеш. Койли от нас в радиото не е сънувал, че закъснява, чер-веното отдавна свети, някак успяваш да стигнеш, нонямаш сценарий или си загубил гласа… Понякога кош-марите се сбъдват, но друг път сънищата сапрекрасни. Има една статистика за стресовите със-тояния при човека: на първо място е разводът, навторо - преместването и уволнението от работа, натрето - светването на червената лампа. Ние преси-чаме на червено, това е опасно.

БОГДАНА КОСТУРКОВА


5353535353

БОЯН АЛЕКСИЕВ,ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ:

Не без известна гордост съм част от творческияекип, който вече 60 години пренася във времето светла-та енергия на българския театър. Списание "Театър" ерядко издание, запазило своята важност и плътност всвят на променливи ценности. Пожелавам на списание"Театър" да продължи да бъде едно естествено и обек-тивно отражение на личностите и достиженията в бъл-гарския театър. Честит юбилей!

* * *

АНТОАНЕТА ТОТЕВА,КОРЕКТОР (преди и сега):

Отивам за първи път на работа в сп. "Театър".Назначена съм като технически редактор, което включ-ва коригиране на списанието, първо прочитане на нови-те материали ( така наречената "свежа глава") и връзкас печатницата - работа , достатъчно много.

Още като се явих на интервю при Юлиан Вучков, минаправи впечатление непринудеността в отношенията вредакцията. Нямаше "другарю, другарко ", ( а аз идвахот голям вестник, където йерархията бе на почит).

Списанието държеше три стаи ( по-скоро стаички)на бул. "Дондуков", където тогава беше и в. "Труд". Едната- за Юлиан, както свойски му викахме, втората за ре-дакторите , където ставаха планьорките и редакционни-те събирания, и третата за счетоводителката,секретарката, новопостъпилите редактори и мен.

Впоследствие първите ми впечатления се потвърди-ха - у всички имаше някаква освободеност на духа, ат-мосферата беше почти възрожденска.

Разбира се, не всичко и не винаги е било идилично.Имало е много инфарктни моменти. Но най-важното е ,че театърът беше любов, болка и тревога за всички.

Списанието продължава да има същия дух и на менми е много приятно, че и сега работя за него.

* * *

ЮЛИЯ НОВАКОВА,СЧЕТОВОДИТЕЛ НА СП. "ТЕАТЪР":

Това списание е един от малкото лъчове светлинав културната пустош, за което си струва да отделиш

част от времето и силите си. Свидетел съм на големитефинансови мъки за издаването му. Дано това сепромени! На добър час!

* * *

ВЕСКО КОЕВ, СЪТРУДНИК:

Честит юбилей!

Понеже знам през какви трудности и перипетии пре-мина списание "Театър" през последните години, с как-ва воля и всеотдайност се издаваше, посрещам тозиброй с облекчение и радост! Веднага след този юбилейидва друг празник - бр. 1 за 2007 година. Какво интерес-но съвпадение - едновременно ще празнуваме минало-то и бъдещето! Вярвам, че пред списание "Театър" сеоткриват прекрасни възможности в Европейския съюз!

* * *

ПОЛИНА КРЪСТЕВА,РАЗПРОСТРАНИТЕЛ НА СПИСАНИЕТО В

НАРОДНИЯ ТЕАТЪР:

От години съм сътрудник на сп. "Театър" с редакци-онна колегия, в която е и моята любима актриса МегленаКараламбова. Списанието честно отразява театралнияживот. Изводът от моите наблюдения е, че публиката наНародния театър е най-интелигентната и културната. Тясе интересува не само от представленията, а и отсписанието, защото от неговите страници научава по-вече за създателите на представленията. Към списани-ето проявяват интерес и самите театрални дейци катоВанча Дойчева, Йорданка Кузманова, ЕмануелаШкодрева, Аня Пенчева, Радена Вълканова, СтефанДанаилов, Валентин Ганев, Рени Врангова… Би ми сеискало творците да отделят средства не само за сво-ята почерпка, но да купуват и списанието, защото то едуховна храна.

Пожелавам от сърце на добър час и много успехи.Докато има театър, трябва да има и списание "Театър".

С любов и уважение - леля Поли

* * *

&��+��-��A

5454545454


* * *

ПЕЧАТ - "ОМЕГА М":

Честит юбилей! Пожелаваме на сп."Театър" да про-дължава да бъде мечтаната сцена на живота и красиво-то слово, обгръщащо реалността.

* * *

АСЯ АСЕНОВА, НАБОР:

От много години преписвам различни материали заразлични издания. Политика, икономика, общество, цени,убийства, безработица, безпаричие и друга подобнаскука. Сп. "Театър" е било винаги нещо съвсем различноот еднообразното всекидневие. Взимайки го за набор,вкъщи вечер на компютъра се захласвам и обикновеноосъмвам пак на компютъра, за да мога да прочета всич-ко на един дъх. И когато не съм разбрала нещо, започ-вам да го препрочитам, докато схвана поне смисъла. Аслед това започвам да "преследвам" къде играе даденактьор точно тази постановка, а каква е постановкатапод режисурата на точно този режисьор и т.н.

Преди години почти всички материали бяха написа-ни на пишеща машина и сега осъзнавам колко многосъм научила за много велики хора, творци на изкуството,

актьори, режисьори и т.н. Сп. "Театър" бе единственотопо рода си в България и аз съм научила много, много отнего. Благодаря му и се надявам да си сътрудничим по-не още 60 години!

* * *

МИЛЕНА МИХАЙЛОВА,СТАЖАНТ-РЕДАКТОР:

Българският театър е живял и ще продължава даживее, въпреки трудностите и честата липса на подкре-па от страна на държавата. Защото, както казва вълну-ващият ме именно с духа си поет-драматург М. Минков:"Човек при всички обстоятелства може да бъде свободен.Когато е вътрешно, духовно освободен."

Да съхрани духовната си освободеност пожелавамот сърце и на сп. "Театър"!

Честит юбилей!

* * *

АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА,СТАЖАНТ-РЕДАКТОР:

Честит 60-годишен юбилей!И достойно продължение.

***Ñï.”Òåàòúð”, ãîä. I, êí. 1:

Èç “ÇÀÄÀ×È ÍÀ ÑÏÈÑÀÍÈÅÒÎ(Òîâà å ïúðâîòî çàãëàâèå è ïúðâèÿò

ìàòåðèàë, ñ êîéòî çàïî÷âà èçäàíèåòî ïðåç1946 ã.; - á.ð.)

(...) Êóëòóðíèÿò ïîäåì, êîéòî îáõâàíàöÿëàòà ñòðàíà ñëåä 9 ñåïòåìâðè, îñîáåíîîñåçàòåëíî ñå îòðàçè â òåàòúðà. Íîâèÿòçðèòåë, ñúñòîÿù ñå â ïî-ãîëÿìàòà ñè ÷àñò îòòðóäÿùè ñå, íàõúëòà ìàñîâî â òåàòðàëíèòåçàëè, èíòåðåñà ñå ïîâèøè è ñå ïî÷óâñòâà ãëàäçà òåàòúð. (...)

***Ñï.”Òåàòúð” , ãîä. II, êí. 1-2:

ÈÇ ”ÄÂÅÃÎÄÈØÍÈßÒ ÑÒÎÏÀÍÑÊÈ ÏËÀÍÈ ÁÚËÃÀÐÑÊÈß ÒÅÀÒÚÐ”

(...) Êàêâî ùå áúäå ó÷àñòèåòî íà

EFGEHI��J��%&J��+��+��&��+�&��

ñöåíè÷íèòå äåÿòåëè â äâåãîäèøíèÿ ñòîïàíñêèïëàí? Ïðåä íàñ ñòîÿò òðè îñíîâíè çàäà÷è çàðàçðåøåíèå:

1. Ïîäáîð íà ðåïåðòîàðà2. Ôîðìèðàíå íà òåàòðàëíè

êîëåêòèâè è áðèãàäè, êîèòî ùå èãðàÿò ïðåçðàáîòíèÿ ñåçîí â ïî-ãîëåìèòå îáåêòè íàñòðîåæèòå: ÿçîâèðè, Õàèí-Áîàçêèÿò ïðîõîä,æ.ï. ëèíèÿ Ïåðíèê-Âîëóåê-Ñîôèÿ è ïð.

3. Îðãàíèçèðàíî ïðèâëè÷àíå íàáúëãàðñêîòî ðàáîòíè÷åñòâî è ñåëÿ÷åñòâî âòåàòúðà.

(...) Íà ïèñàòåëèòå äðàìàòóðçè íèå ùåäàäåì öåëèÿ íàø ñöåíè÷åí îïèò èñúòðóäíè÷åñòâî, çà äà ìîãàò äà ñúçäàäàòñúâðåìåííàòà ñîöèàëíà áúëãàðñêà äðàìà.Êàìàðàòà íà íàðîäíàòà êóëòóðà îùå òàÿãîäèíà ùå èçïðàòè â òâîð÷åñêè êîìàíäèðîâêèòàëàíòëèâè íàøè äðàìàòóðçè â ÿçîâèðèòå, âÕàèí-Áîàç, íà æ.ï. ëèíèÿ Ïåðíèê-Âîëóåê-Ñîôèÿ, âúâ ôàáðèêèòå è çàâîäèòå, â òðóäîâî

êîîïåðàòèâíèòå ñòîïàíñêà â ñåëàòà, êúäåòîïèñàòåëèòå ùå ñå ñáëúñêàò ñ íîâèòå ôîðìèíà æèâîòà, ùå ïîëó÷àâàò ìíîãî öåííèâïå÷àòëåíèÿ, êîèòî ùå ëåãíàò â îñíîâàòà íàòåõíèòå õóäîæåñòâåíè ïðîèçâåäåíèÿ.

(...) Íàðåä ñ èçîáðàçÿâàíåòî íà òèÿïîëîæèòåëíè ïðîÿâè â íàøèÿ æèâîò, íèå ùåòðÿáâà ñ íàøåòî èçêóñòâî äà ðàçîáëè÷èì, äàáèåì ñ íàãîðåùåíî æåëÿçî ïðèñòúïèòå íàíàðîäíèòå âðàãîâå äà ñìóòÿò âúðõîâíèòåóñèëèÿ íà íàðîäíàòà âëàñò çà èçãðàæäàíåáëàãîäåíñòâèåòî íà áúëãàðñêèÿ íàðîä.

***Ñï.”Òåàòúð”, ãîä. II, êí. 4:

ÈÇ “ ÎÒÊÐÈÒÎ ÏÈÑÌÎ ÄÎ ×ÀÐËÈ ×ÀÏËÈÍ”Óâàæàåìèé ãîñïîäèí ×àðëè ×àïëèí,Âàøåòî âèñîêîõóäîæåñòâåíî òâîð÷åñòâî

íè å ïîçíàòî è öåíèìå èçâúíðåäíî ìíîãîÂàøåòî äúëáîêî ÷îâåøêî èçêóñòâî, ÷ðåç


5555555555

***Ñï.”Òåàòúð”, ãîä. VI, êí. 3-4:

ÈÇ “ÙÅ ÏÎÑÒÐÎÈÌ ÍÎÂÀ ÊÎÐÅß -ÎÒ ×ÈÑÒ ÁßË ÊÀÌÚÊ”Òîïëà ìàðòåíñêà ïðèâå÷åð. Íà

òðàìâàéíàòà ñïèðêà ïðåä òåàòúð “Áàëêàí”ñëèçàò ìíîãî õîðà. Óäàðíèöè,ðàöèîíàëèçàòîðè, ëàóðåàòè íà Äèìèòðîâñêàíàãðàäà, àðòèñòè, íàó÷íè ðàáîòíèöè, ïèñàòåëèè ïîëèòè÷åñêè äåéöè ðàçãîâàðÿò îæèâåíî èâëèçàò â çàëàòà íà Íàðîäíèÿ òåàòúð çàìëàäåæòà. Òàçè âå÷åð å ïðåìèåðàòà íàíàøóìÿëàòà íàïîñëåäúê ïèåñà “ ÏîëêîâíèêÔîñòúð ñå ïðèçíàâà çà âèíîâåí” îòïðîãðåñèâíèÿ ôðåíñêè ïèñàòåë Ðîæå Âàéàí,ïîñòàíîâêà íà ìëàäàòà ðåæèñüîðêà Öâ.Ñòîÿíîâà. Íÿìà ãè êîðäîíèòå íà ïîëèöàè, íÿìàãè ïëàòåíèòå ïàðèæêè õóëèãàíè, êîèòî ñèñòåðè÷íè âèêîâå è ïîáîéùà ñå îïèòàõà äàïîïðå÷àò íà ïðåìèåðàòà íà ñúùàòà ïèåñà âòåàòúð “Àìáèãþ” â Ïàðèæ. Ñïîêîéíî âñè÷êè÷àêàò âäèãàíåòî íà çàâåñàòà.(...)

***Ñï.”Òåàòúð”, ãîä. VI, êí. 5:

ÈÇ “ ÄÀ ÍÅ ÇÀÁÐÀÂßÌÅ ÍÀØÅÒÎ ÑÅËÎ”Â èçïúëíåíèå íà ïëàíà çà ïîñåùåíèå íà

ñåëàòà â Áóðãàñêèÿ îêðúã, óïðàâëåíèåòî íàÁóðãàñêèÿ íàðîäåí òåàòúð, ñúñ ñúäåéñòâèåòîíà ïðîôêîìèòåòà, ðåøè ïðåäè Ïúðâè ìàé äàáúäàò ïîñåòåíè íÿêîëêî ñåëà. Ïúðâîíà÷àëíîòîâà ðåøåíèå íè ïîñìóòè - ïðåäñòîåøåîáèêîëêà, â êîÿòî ùÿõìå äà ñðåùíåì ðåäèöàòðóäíîñòè. Äíåñ, îáà÷å, ñëåä êàòî òÿ çàâúðøè,ðàçáðàõìå êîëêî íåîáõîäèìè ñà òèÿïîñåùåíèÿ çà íàñ. (...)

Îòíåñîõìå îòëè÷íè âïå÷àòëåíèÿ îòíàøåòî ñåëî, òî å ìíîãî èçðàñëî. Íèå,òåàòðàëíèòå õîðà, èìàìå çàäúëæåíèåòî äàñúäåéñòâàìå çà íåãîâèÿ ïî-íàòàòúøåíðàçìàõ.(...)

êîåòî ñïå÷åëèõòå ñúðäöàòà íà âñè÷êèïðîãðåñèâíè õîðà ïî öÿëîòî çåìíî êúëáî.

Åòî çàùî Âàøåòî îáðúùåíèå, èçíåñåíîâ ïðåñàòà, äî àìåðèêàíñêèòå ðúêîâîäíè ñðåäè,êîèòî Âè ïðåñëåäâàò çà àíòèàìåðèêàíñêàäåéíîñò, ïðåäèçâèêà îùå ïî-ãîëåìè ñèìïàòèèêúì Âàñ, êàòî îáùåñòâåíèê è áîðåö çàñâîáîäà è ñïðàâåäëèâîñò.

(...) Íàðåä ñ Âàñ, â òàÿ òåæêà , íîáëàãîðîäíà áîðáà, ñà Âàøèòå ñúðäå÷íèïðèÿòåëè è äðóãàðè îò öÿë ñâÿò. Òå æàäóâàòçàåäíî ñ Âàñ ìèð è ñâîáîäà è ùå ñå áîðÿòïðîòèâ ïîäïàëâà÷èòå íà íîâàèìïåðèàëèñòè÷íà âîéíà, çà ïúëíàòà ïîáåäàíàä òèðàíèÿòà è ìðàêîáåñèåòî, çàùàñòëèâîòî áúäåùå íà ÷îâå÷åñòâîòî.

Ïðèåìåòå áðàòñêè ïðèâåò,Îò Öåíòðàëíîòî ðúêîâîäñòâî íà Ñúþçà

íà àðòèñòèòå è òåàòðàëíèòå ñëóæèòåëè

***Ñï.”Òåàòúð”, ãîä.V, êí. 4-5:

ÈÇ “ÔÈÇÊÓËÒÓÐÍÈÖÈÒÅÎÒ ÏËÅÂÅÍÑÊÈß ÍÀÐÎÄÅÍ ÒÅÀÒÚÐ”Ôèçêóëòóðíèÿò êîëåêòèâ ïðè Íàðîäíèÿ

òåàòúð- Ïëåâåí å ñúçäàäåí ïðåç 1949 ãîäèíàîò ìëàäè ñöåíè÷íè ðàáîòíèöè è àðòèñòè, êîèòîâúïðåêè ëèïñàòà íà óñëîâèÿ, ñðåäñòâà èâðåìå, ñ óïîðèòîñò è áëàãîðîäíè óñèëèÿïîëîæèõà íåãîâèòå îñíîâè. Âïîñëåäñòâèå âíåãî íàâëÿçîõà è äàäîõà ñâîÿòà ïîäêðåïàïî÷òè âñè÷êè ñëóæèòåëè â òåàòúðà. Êîëåêòèâúòïîðàñòíà, óêðåïíà, ìàñîâèçèðà ñå è ñòàíàåäèí îò íàé-äîáðèòå â ãðàäà. (...) Âúïðåêèëèïñàòà íà ðåäîâíî ñâîáîäíî âðåìå,íåîáõîäèìî çà ôèçêóëòóðíè çàíèìàíèÿ,ïîðàäè åñòåñòâîòî íà òåàòðàëíàòà ðàáîòà,ìíîãî ïúòè àêòèâíî ñïîðòóâàùèòå ñàîòðàáîòâàëè èçâúíðåäíè ÷àñîâå, çà äà ìîãàòäà èçïúëíÿò äúðæàâíèÿ ôèçêóëòóðåí ïëàí çà1951 ãîäèíà çà îñåì ìåñåöà è ïåò äíè, âìåñòîçà 10 ìåñåöà.

Áð.

5,6

, 1949-1

950 ã

.

Áð.

1,2

, 1950-1

951 ã

.

Áð.

1,

1951-1

952 ã

.

Áð.

8,9

, 1951-1

952 ã

.

***Ñï.”Òåàòúð”, ãîä. 1953, êí. 1-2:

ÈÇ “ ÐÅ× ÍÀ ÄÐÓÃÀÐß ÂÚËÊÎ ×ÅÐÂÅÍÊÎÂÍÀ ÑÚÂÅÙÀÍÈÅÒÎ Ñ ÏÀÐÒÈÉÍÈÒÅ,ÄÚÐÆÀÂÍÈÒÅ, È ÑÚÞÇÍÎ-ÒÂÎÐ×ÅÑÊÈÒÅÐÚÊÎÂÎÄÈÒÅËÈ ÇÀ ÐÀÁÎÒÀÒÀ ÍÀ ÊÓËÒÓÐÍÈßÔÐÎÍÒ, ÏÐÎÈÇÍÅÑÅÍÀ ÍÀ 30 ßÍÓÀÐÈ 1953ÃÎÄÈÍÀ”

(...) Åäèí Ôàäååâ ìîæå äà ïðåðàáîòè“Ìëàäà ãâàðäèÿ”, åäèí Øîñòàêîâè÷ ìîæå äàñå âñëóøà â ñïðàâåäëèâàòà êðèòèêà, äà ñåâäúõíîâè è äà íàïèøå íîâè, ïî-ñúâúðøåíèïðîèçâåäåíèÿ, à, âèäèòå ëè, íÿêîè íàøèäðóãàðè â ëèòåðàòóðíîòî ïîëå ñ÷èòàò çàíåïðåîäîëèìî ïðåïÿòñòâèå íàïðàâåíàòà èìêðèòèêà îò öåíòðàëíèÿ îðãàí íà Ïàðòèÿòà“Ðàáîòíè÷åñêî äåëî”!

Ìíîãî îùå îòðèöàòåëíè íàâèöè,ïðåäðàçñúäúöè è ïîõâàòè èìà íàïëàñòåíè âñúçíàíèåòî íà íå ìàëêà ÷àñò îò íàøèòå äåéöèíà èäåîëîãè÷åñêèÿ ôðîíò, íà ôðîíòà íàêóëòóðàòà; áóðæîàçíîòî è äðåáíîáóðæîàçíîòîâëèÿíèå íå å ïðåîäîëÿíî îùå (...)

***Ñï.”Òåàòúð”, ãîä. 1953,êí. 12:

ÈÇ ”ÊÐÈÇÀÒÀ Â ÀÌÅÐÈÊÀÍÑÊÈß ÒÅÀÒÚÐ”(...) Ïîðàçèòåëíî áåäåí è òåñåí å

äóõîâíèÿò ìèð íà ãåðîèòå íà áðîäóåéñêèòåñöåíè. Òåõíèòå èíòåðåñè ñà îãðàíè÷åíè âïîõîòëèâèòå âëå÷åíèÿ, æàæäàòà çà êðúâ èíàñèëèå, â ñêó÷íèòå, ïúëíè ñ ïåñèìèçúì èîò÷àÿíèå ðàçñúæäåíèÿ çà íèùîæåñòâîòî íà÷îâåøêèÿ æèâîò.(...) Íàïðàçíè íàäåæäè! Íèòî÷àøêàòà óèñêè, íèòî åâòèíèÿ ôàëøèâ áëÿñúêíà ÿðêî èçðèñóâàíàòà áðîäóåéñêà ôàñàäà íåå â ñúñòîÿíèå äà ñêðèå âñå ïî-çàäúëáî÷àâàùàòà ñå êðèçà â áðîäóåéñêèÿòåàòúð, ðàçëîæåíèåòî íà “äîëàðîâàòà”êóëòóðà. Ñåãàøíèÿò òåàòðàëåí ñåçîí íàÁðîäóåé çà ëèøåí ïúò ïîòâúðæäàâà òîâà.

5656565656


СЕЛЕКЦИЯ

"Дон Жуан" по Молиер, постановка и сценография АлександърМорфов, костюми - Марина Райчинова, музика Слав Бистрев,Народен театър "Иван Вазов"

"Кървава сватба" от Ф. Г. Лорка - копродукция на МТФ"Сцена на кръстопът" и Драматичен театър "Н.О. Масалитинов" -Пловдив, постановка и сценография Мариус Куркински, костюмиПетя Стойкова, музика Емилиян Гацов

"Живот в кашони" от Ив. Кулеков, реж. Невена Митева,моноспектакъл на Николай Урумов, ДТ "Рачо Стоянов" - Габрово

"Боряна" от Йордан Йовков, реж. Десислава Боева, сценогра-фия Илиан Петров, костюми Виктор Георгиев, музика ДелянАпостолов, Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна

"Веселите Разплюеви дни" комедия - шега в две части потрилогията на А. В. Сухово-Кобилин "Сватбата на Кречински", "Дело"и "Смъртта на Тарелкин", сценична версия и постановка МладенКиселов, сценография и костюми Елена Иванова, Театър 199

"Милост за мама" от Яна Добрева, реж. Илия Добрев,Младежки театър "Н. Бинев"

"Измамници" от Звонимир Байсик, постановка и музикалнакартина Деян Русев, консултант на сценография и костюми ЕленаИванова, сценограф Ралица Русева, музика Симеон Воев, Театър"Възраждане",

"Общежитие или общо житие", един спектакъл на СъниСънински по текстове на Константин Костенко, Олег Ерньов иВиктор Ляпин, сценография Вечеслав Парапанов, Малък градскитеатър "Зад канала"

"На хубавия син Дунав" от Душан Ковачевич, реж. БинаХаралампиева, художник Георги Мирчев, ДТ- Ловеч

"Нора" от Ибсен, постановка Асен Шопов, сценография и кос-тюми Цвета Маринова, ДТ "Никола Вапцаров"-Благоевград

"Януари" от Йордан Радичков, постановка АлександърИлинденов, звукова картина Валентин Митрани, сценографско из-пълнение Кирил Тошев Драматичен театър "Антон Страшимиров"-Разград

"Хора с куфари" (Комедия с осем погребения) от ХанохЛевин, сценична редакция и постановка Асен Шопов, сценогра-фия и костюми Цвета Маринова ,Драматичен театър "СаваОгнянов"-Русе

"МEDEAEDEM" , реж. Диана Добрева, сценография МарияДодова, ТР "Сфумато"

ТЯ ("Тя - правостояща комедия") от Цимерман&Трифонов,Естествен театър "Филип Трифоноф" -

"Станция Елабуга", авторски спектакъл на МаргаритаМладенова, сценография и костюми Даниела Олег Ляхова, музи-ка - Асен Аврамов, хореография - Марко Кантелупо и КатаржинаГданиек (създатели на швейцарската група "Линга), ТР "Сфумато"

"Цялата свинщина" от Иван Кулеков, реж. Борис Панкин,сценография и костюми Петър Митев , ДТ-Търговище

"Извънредни ситуации" по текстове на Камен Донев, ре-жисьор - Пламен Панев, сценография Александрина Игнатова,пластика Татяна Соколова, Драматичен театър "Невена Коканова"Ямбол

"Гласовете на другите" от Пламен Дойнов, режисьор ПламенМарков, сценография Мира Каланова, видеооператор Владимир

Михайлов, звук и музикална картина Асен Аврамов, Драматичентеатър "Гео Милев"-Стара Загора

"Паметта на водата" от Шийла Стивънсън, сценичен вариант,режисура и музикално оформление проф. Красимир Спасов, сце-нография и костюми Иван Карев , ДКТ "Константин Величков" -Пазарджик

"Евроспорт" от Дьорд Шпиро. Постановка Бина Харалампи-ева, сценография и костюми Петя Стойкова , Държавен сатири-чен театър "Алеко Константинов" -

"Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" от Том Стопард.Режисьор Борислав Чакринов, сценография Вечеслав Парапанов,ДТ "Адриана Будевска" - Бургас

"Ела при мене, Кремъл" от Алексей Казанцев, постановкаи музикално оформление Николай Поляков, сценография и кос-тюми Мария Диманова, кукла - проф. Майя Петрова, ДКТ - Враца

"Лизелоте и месец май" трагикомедия от Жолт Пожгаи,режисура Георги Кайцанов, сценография Светлана Урумова, ДТ"Драгомир Асенов" - Монтана

"Всички луди ме обичат" от Стефан Цанев, постановкаБорис Панкин, сценография и костюми - Красимир Вълканов,Театър "София"

"Завинаги и още един ден" от Милорад Павич, режисураи сценичен вариант Красимир Ранков, сценография и костюмиВечеслав Парапанов, хореография Светлин Ивелинов, Родопскидраматичен театър "Николай Хайтов"

"Църква за вълци" от Петър Анастасов, постановка, сценог-рафия и музикално оформление - Пламен Панев, Драматичентеатър "Йордан Йовков"-Добрич

"Валентиновден" от Иван Вирипаев, режисьор - Боил Банов,музика Станислав Сланев - Стенли, визуални ефекти - СлавянКостов, Драматичен театър "Иван Димов"-Хасково

"Амеде" от Йожен Йонеско, режисьор -Боян Иванов, художникЕлица Георгиева, музика S.U.S.F., Общински театър "ЛюбомирКабакчиев"-Казанлък

"Любовникът" от Харолд Пинтър, постановка Иван Урумов,сценография Петьо Начев, Драматичен театър "Стефан Киров"Сливен

"Красиви тела" от Лора Кънингам, реж. Владимир Люцканов,сценография Елена Иванова, Нов драматичен театър "Сълза исмях "

"Предложение за брак" от А. П. Чехов, постановка ПервелиНиколов - Вили, сценография Елена Александрова, музикално офор-мление Маргарита Друмева, Драматичен театър "СаваДоброплодни" - Силистра

"Змей" по П. Ю. Тодоров и стихове на Маргарит Минков,постановка Димитър Шарков, сценография арх. Зарко Узунов, кос-тюми - доц. Мария Блажева, музика Стефан Вълдобрев, пластикаМила Искренова, ДКТ "Васил Друмев"-Шумен

"Кълбовидна мълния" от Иван Радоев, режисьор ИванРадоев-син, сценография и костюми Зоя Минева, музика Дони,ДКТ "Иван Радоев"-Плевен

"Трамвай "Желание" от Тенеси Уилиамс, реж. КрикорАзарян, сценография Невена Кавалджиева, музика СтефанВълдобрев, хореография Татяна Соколова, ТБА

"Въведение в тяхната картина" от Маргарит Минков, ре-жисьор Надя Асенова, сценограф Тодор Райков, ДКТ "ДимитърДимов"-Кърджали

��,��2 � �3��,��2 � ��!&�� KLCCB

ПЛОВДИВ - 2006

СЦЕНА НА КРЪСТОПЪТ


5757575757

СЪПЪТСТВАЩА ПРОГРАМА

Народна библиотека "Иван Вазов" -изложба, посветена на150-годишнината на българския театър;

Драматичен театър - изложба, посветена на 150-годишнинатана българския театър;

Премиера на книги, представени от Пенка Калинкова - "Къмпроблема за режисурата. Българският театър между двете све-товни войни" от Виолета Дечева, "Драмите на Йордан Радичковили едновременното неедновременно" от Ромео Попилиев и "Бъл-гарското драматургично наследство. Нови прочити" от КамелияНиколова, Венета Дойчева, Искра Николова, Асен Терзиев,Николай Йорданов, Ана Топалджикова, Юрий Дачев, ДаниелаЧервенкова;

ИК "Жанет 45" представи книгата на Пенка Калинкова "Мястоза връщане";

Кръгла маса на тема "Анахроничното и креативното в днеш-ния български театър" Основни докладчици -проф. КамелияНиколова, Ромео Попилиев, доц. Николай Йорданов, ДимитърЧернев, Александър Жеков. С участието на проф. МаргаритаМладенова, проф. Иван Добчев, Асен Константинов, КрасимираВасилева, Георги Любенов, Анюта Качева, Анелия Янева,Десислава Боева, Кева Апостолова, Асен Терзиев, БогомилСтоилов, Емил Бонев, Владимир Петков, Пенка Калинкова,Виолета Гиндева и др. Водеща - Красимира Филипова;

Фоайе на Драматичен театър - Пловдив: "Ситуация следситуация" (9 монолога от български пиеси), спектакъл на студентиот класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов".

НАГРАДИ

Най-добро представление:"Откъде дойдоха бебетата", Държавен куклен театър - Добрич,(Присъжда се статуетка на скулптора Васил Маргаритов и 500

лв.)За иновации и търсения в куклената миниатюра:Румен Гаванозов за представлението "Кълбото" на Държавен

куклен театър - Ямбол. ( статуетка и 300 лв.)

ДВАМА СА МАЛКО - ТРИМА СА МНОГОМеждународен кукленотеатрален фестивал-Пловдив

За сценография:Мариета Голомехова за спектакъла "Палечка" на Държавен

куклен театър - Варна. ( статуетка и 300 лв.)Почетния знак на фестивала:Десислава Минчева за актьорско постижение в спектакъла

"Кокошка с брошка", Център за изкуства "За Родопите".Театър "Барути" от Гърция за визуални постижения в спектакъ-

ла "Мистериите на Ориента.Театър "Рейн Папет" от Иран за спектакъла "Подаръкът за

годишнината".

СЕЛЕКЦИЯ

ТЕАТЪР "БЪЛГАРСКА АРМИЯТРАМВАЙ "ЖЕЛАНИЕ"

ТЕАТЪР "А" - ГЛИВИЦЕ, ПОЛШАEXULTET /уличен спектакъл/сценарий и режисура Мариуш Коцубекмузика Яцек Джвоновскимузиканти Яцек Джвоновски, Гражина Щишкостюми Марек Щеко

ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР - ВАРНАПРИКАЗКА ЗА ПЕЕЩОТО ДЪРВОпо Л. Хофмандраматизация и постановка Славчо Маленовсценография Васил Рокомановмузика Владимир Джамбазов

ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР - ВАРНАПАЛЕЧКАпо Х. К. Андерсенсценарий и постановка Вера Стойковасценография Мариета Голомеховамузика Нелко Коларов

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "СТОЯН БЪЧВАРОВ" - ВАРНАБОРЯНА

УРСУЛА МАРТИНЕС - ЛОНДОН, ВЕЛИКОБРИТАНИЯПЕНСИОНЕР ПО ВЪЗРАСТсценарий Урсула Мартинес и Марк Уайтлорежисьор Марк Уайтло

НАЦИОНАЛЕН ТЕАТЪР "МАРИН СОРЕСКУ" -КРАЙОВА, РУМЪНИЯ

ДВАНАЙСТА НОЩ

от Уилям Шекспирсценична адаптация, сценография и режисура Силвиу

Пуркаретемузика Василе Ширли

ТЕАТЪР 199ВЕСЕЛИТЕ РАЗПЛЮЕВИ ДНИ

ТАНЦОВА КОМПАНИЯ "НОМАДИ" -ТОКИО, ЯПОНИЯ

ЛИЦА И ИСТОРИИсценарий, сценография, костюми и режисура Накао Икемияхореография Накао Икемия и Норико Кумагаи

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "ГЕО МИЛЕВ" -СТАРА ЗАГОРА

ГЛАСОВЕТЕ НА ДРУГИТЕ"КОМПАНЯ ДОС АТОРЕС" -РИО ДЕ ЖАНЕЙРО, БРАЗИЛИЯ

Репетиция Хамлетпо "Хамлет" от Уилям Шекспиррежисьор Енрике Диассценография Сезар Аугосту и Маркус Шавескостюми Марселу Олинтумузика Лукас Марсиер, Родригу Марсал, Фелипе Рошапластика Андреа Жабор

ТР "СФУМАТО" и ТАНЦОВА КОМПАНИЯ "ЛИНГА"- ШВЕЙЦАРИЯ

ПРОГРАМА "ИЗХОД": СТАНЦИЯ "АСТАПОВО"/последна спирка от живота на Л. Н. Толстой/авторски спектакъл на Иван Добчевсценография Иван Добчев, Даниела Олег Ляховакостюми Даниела Олег Ляховаоригинална музика Асен Аврамов

"ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2006Международен театрален фестивал

"АРХЕОЛОГИЯ НА ЧУВСТВАТА"

5858585858


видеофилм Любомир МладеновКОМПАНИЯ "ИРЕНЕ К." - ОЙПЕН, БЕЛГИЯ

ПЕЙКАТАУличен танцов пърформансхореография Ирене Калбуш

КОМПАНИЯ "ИРЕНЕ К." - ОЙПЕН, БЕЛГИЯПРЕОБЛИЧАНИЯхореография Ирене Калбушсценография Сабине Крайтер и Марша Мионимузиканти Пирли Зурцрассен, Даниел Щокарт

НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ"С ЛЮБОВТА ШЕГА НЕ БИВАот Алфред дьо Мюсепостановка Мариус Куркинскисценография и костюми Никола Тороманов

ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР"КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ" - ПАЗАРДЖИК

ПАМЕТТА НА ВОДАТАДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР - ЛОВЕЧ

НА ХУБАВИЯ СИН ДУНАВТЕАТЪР "КРЕТАКОР" - БУДАПЕЩА, УНГАРИЯ

ЧАЙКАот А. П. Чеховрежисьор Арпад Шилингсценография Мартон Аг, Тамаш Баняи

ТЕАТЪР "КРЕДО"КАКВОТО НАПРАВИ ДЯДО...по Х. К. Андерсендраматургия и сценична адаптация Нина Димитрова, Юрий

Дачевидея, сценична версия, сценография и костюми Нина

Димитрова, Васил Василев - Зуек

НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ" иМТФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО"

ДОМЪТ НА БЕРНАРДА АЛБАот Ф. Г. Лоркапостановка Възкресия Вихъровасценография и костюми Зарко Узуновкомпозитор Асен Аврамовхореография Мила Искренова

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТТЕАТЪР НА ГОЛИЯ ОХЛЮВ

КУХНЕНСКИ АСАНСЬОРот Харолд Пинтъррежисьор Светослав Николовсценография и костюми Биляна Георгиева

ТР "СФУМАТО" и ТАНЦОВА КОМПАНИЯ "ЛИНГА"- ШВЕЙЦАРИЯ

ПРОГРАМА "ИЗХОД": СТАНЦИЯ "ЕЛАБУГА"НДТ "СЪЛЗА И СМЯХ"

Д-Р /Блестяща комедия/от Бранислав Нушичсценична версия, музикална картина и постановка Бойко

Богдановсценография Светослав Кокаловхудожник на костюмите Петя Стойкова

НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ"ПУШКАТА ЩЕ ГРЪМНЕ СЛЕД АНТРАКТА (спектакъл без ант-

ракт)по А. П. Чеховсценична композиция и постановка Стефан Московсценография и костюми Елена Ивановамузика Антони Дончев

Селекция - Димитър Чернев, театровед

НАГРАДИ

ЗА ЦЯЛОСТНО ТВОРЧЕСТВО - ГЕОРГИ РУСЕВ

Водеща мъжка роля:ВАЛЕНТИН ТАНЕВ за ролите си във "Веселите Разплюеви

дни"Водеща женска роля:СИЛВИЯ ЛУЛЧЕВА за Лия от " Милост за мама"Изгряваща звезда:АНАСТАСИЯ ЛЮТОВА за Боряна от "Боряна", ВарнаПоддържаща мъжка роля:ЗАХАРИ БАХАРОВ за Шута от "Крал Лир"на Шекспир, реж.

Явор Гърдев, НТ "Ив. Вазов"

Поддържаща женска роля:ВЯРА КОЛАРОВА за ролите си във "Веселите Разплюеви дни"Сценография:НЕВЕНА КАВАЛДЖИЕВА за " Без вина виновни" от Ал.

Островски, реж. Борислав Чакринов, ДКТ - ПлевенКостюми:НИКОЛА ТОРОМАНОВ за "Крал Лир"Музика:Калин Николов за "Крал Лир"Режисура:МЛАДЕН КИСЕЛОВ за "Веселите Разплюеви дни"Най-добро представление:"КРАЛ ЛИРСъвременна българска драматургия:"ГЛАСОВЕТЕ НА ДРУГИТЕ" от Пламен Дойнов

АСКЕЕР' 2006

НАГРАДИ

ЗА РЕЖИСУРА:ПЪРВА НАГРАДА на Явор Гърдев - за "Пиесата за бебето" от

Едуард Олби, Театър 199.ВТОРА НАГРАДА на Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека

- за цялостно изграждане на авторския спектакъл "Каквото напра-ви дядо..." по Андерсен.

ВТОРА НАГРАДА на Възкресия Вихърова за "Домът наБернарда Алба"

ТРЕТА НАГРАДА не се присъжда.ЗА МЪЖКА РОЛЯ:ПЪРВА НАГРАДА на Михаил Мутафов за Мъжа в "Пиесата за

бебето"ВТОРА НАГРАДА на Анастас Попдимитров за Николай Онов

в "Ела при мен, Кремъл".ТРЕТА НАГРАДА на Сава Георгиев за Джони в "Ментови

целувки" от Мартин Макдона , ДКТ - Враца.ТРЕТА НАГРАДА на Кирил Бояджиев за Той в "Асансьора" от

Георги Марков, ДТ "Гео Милев"- Стара Загора.ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ:ПЪРВА НАГРАДА на Невена Мандаджиева за Атидже в

"Жарава, Театър 199.На Илка Зафирова за Розовото бабче в "Оскар и Розовата

дама" от Ерих-Еманюел Шмит , МГТ "Зад канала".ВТОРА НАГРАДА на Цветана Манева за Бернарда Алба в "До-

ВРАЦА - 2006 Национален фестивал на малките театрални форми


5959595959

мът на Бернарда Алба"ТРЕТА НАГРАДА на Христина Караиванова за Олга в "Ела при

мен, Кремъл".ТРЕТА НАГРАДА на Мира Янева за Катрин в "Паметта на водата"ЗА СЦЕНОГРАФИЯ:ПЪРВА НАГРАДА на Зарко Узунов за "Жарава"

ВТОРА НАГРАДА - не се присъжда.ТРЕТА НАГРАДА - не се присъжда.ЗА ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ НА СПЕКТАКЛИТЕОТ ФЕСТИВАЛНАТА ПРОГРАМА:Драматично - куклен театър-Враца.

ШУМЕН - 2006Друмеви театрални празнициНОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА

НАГРАДИ

ЗА ЦЯЛОСТЕН СПЕКТАКЪЛ:"АВТОПОРТРЕТИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ",сценарии и режисура Юлия Огнянова,Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" - СмолянЗА РЕЖИСУРА:Александър Морфов за "ХЪШОВЕ" от Иван Вазов,Народен театър "Иван Вазов" - СофияЗА СЦЕНОГРАФИЯ:Елена Иванова за "ХЪШОВЕ"

ЗА МЪЖКА РОЛЯ:Валентин Ганевза ролята на Владиков от "ХЪШОВЕ"ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ: Невена Мандаджиева в спектакъла "ЖАРАВА" от Димитър

Кабаков, Театър 199 - СофияЗА МУЗИКА:Асен Аврамов за "ЖАРАВА"Не се присъжда награда за драматургия.Поощрение на Захари Карабашлиев за пиесата"Неделя вечер".

НАГРАДИ

Главна мъжка роля:Камен Донев за Димитрий Карамазов в "Братя Карамазови"

по Ф. М. Достоевски, ДТ "Н. О. Масалитинов" - ПловдивГлавна женска роля:Александра Василева за Камий в "С любовта шега не бива"Поддържаща мъжка роля:Малин Кръстев за "Веселите Разплюеви дни"Поддържаща женска роля:Жорета Николова за Понсия в "Домът на Бернарда Алба", НТДебют за режисура:Десислава Боева за "Боряна"Актьорски дебют:Анастасия Лютова за Мартирио в "Домът на Бернарда Алба"

от Ф. Г. Лорка, ДТ "Ст. Бъчваров" - ВарнаКуклено изкуство:"Бяла приказка" от Валери Петров, постановка проф. Атанас

Илков, СКТМайсторско техническо осъществяване на спектакъл:"Отело" от У. Шекспир, НТ "Ив. Вазов"

Режисура:Явор Гърдев, "Пиесата за бебето"Сценография:Никола Тороманов за "С любовта шега не бива"Авторска музика:Емилиян Гацов за "Психоза 4:48" от Сара Кейн, МТФ "Варнен-

ско лято" и ТР "Сфумато"Вариететно изкуство:Сирма Добрева, "Посещение в банката"- каучукЦирково изкуство:Артисти "Антъни" , дресура на пуделиЗлатен глас:Венета Зюмбюлева за дублажа на сериалите "Отдаденост" и

"Всички обичат Реймън"Критически текст:Ромео Попилиев за книгата " Драмите на Йордан Радичков,

или едновременното неедновременно"Текст за театър:Петя Русева, "Москва"За цялостно творчество:НАУМ ШОПОВ

ИКАР - 2 0 06

Награди

Гранд при:Илка Зафирова за "Оскар и розовата дама"За женска роля:Невена Мандаджиева за "Жарава"

Ирина Клишевска (Украйна) за" Чудото Пиаф"За мъжка роля:Николай Урумов за "Живот в кашони"Специална награда:Татяна Лолова за "Дуенде"

ГАБРОВО

Фестивал на спектакли за един актьор

За режисура:Тодор Боянов, "Пепеляшка" на ДКТ "В Друмев" -ШуменЗа сценография:Мариета Големехова- "Пинокио-забранено за деца" на СКТ -

СофияЗа музика:

ТЪРГОВИЩЕ "ВЪЛШЕБНАТА ЗАВЕСА" 2006(Международен фестивал на спектакли за деца)

Юри Ступел и трупата на Национален театър на Северна Гърция- Солун - за "Ромео и Жулиета, като кучета и котки"

За най-добра мъжка роля:Димитър Караиванов- в"Пепеляшка"За най-добра женска роля:Мирженка Чехова - в"Сбогом Турние"

6060606060


��/�,��&%��%/

Сп. "Театър": Тази година е юбилей-на за фестивала - десет години. Виесте един от двигателите на тозифорум. Трудно ли се прави такъвфестивал? Каква е ползата от него?

- Ние сме малък екип и сме си раз-пределили повече от едно задължение.Това, разбира се, е от чисто икономи-ческа гледна точка, защото трудно сесъбират пари от спонсори , въпреки чение много ги ухажваме, не специалноаз, разбира се, има си изпълнителендиректор, но българските бизнесмениили българският бизнес трудничко да-ва пари. Фестивалът, който е по иници-атива на проф. Стефан Данаилов, посъщество през годините се изгради ка-то едно публично частно партньорство.Защото една част от средствата от бю-джета на фестивала са по линията наобщината в Пловдив, другата част гисъбираме от спонсорство и една мал-ка част в последните години ги отпускаи Министерството на културата. Той езамислен като по-демократиченфестивал, защото във Варна се правипо-елитарното издание. Не че ние несе интересуваме от театралнатаситуация, напротив! Ние сме подвлас-тни на тази театрална ситуация, но сеопитваме в селекцията (основен селек-ционер е проф. Стефан Данаилов) давключим и най-добрите спектакли засезона , но за разлика от Варненскияфестивал каним по-широко извънсто-лични театри, като винаги сме се спи-рали на най-доброто. Тази година смеотворили ветрилото, може би защотоправим поклон към 150-годишнинатана българския театър и затова за пръвпът участват , както аз казвам, театриот периферията на България - отМонтана, от Търговище, Разград,Силистра, Шумен, Ямбол и СтараЗагора. Макар че е близко до Пловдив,досега ДТ- Стара Загора не е бил ка-нен от нас, негово представление не еселекционирано за "Сцена накръстопът".

По начало фестивалът започва ка-то проект със спечелени средства отЕвропейската комисия и с партньорст-вото на Международния институт за сре-диземноморски театър в Мадрид.Напоследък обаче те по-скоро присъс-тват фигуративно (става дума за инс-титута), не късаме връзките с тях, нонямаме и никаква помощ. В първотоиздание ние имахме трупи от седемстрани. По-следващите години техниятброй намаля, но винаги сме ималиизключение, когато решаваме да нап-равим чисто български репертоар. Но

и тогава пак сме канили театри от близ-ките балкански страни, които реализи-рат български пиеси или пък къдетореализатори на тези български произ-ведения са български режисьори. Сегарешихме да бъдат само българскитеатри, български театрални формациивъв връзка със 150- годишнината.

Сп. "Театър: Тоест, пълен поклонкъм българския театър?

- Абсолютно! Ние свирим финал-ния акорд на това националночестване, което продължи през цялатагодина . Започнахме с двете най-добрипредставления - убедена съм, че те щебъдат най-обсъжданите през насто-ящия театрален сезон - "Дон Жуан" наАлександър Морфов в Народния театъри прочита който направи МариусКуркински на "Кървава сватба" вПловдивския театър.

Широката демократичност на фес-тивала се подчертава от спектакли ипочерци на всички вкусове. Има и мла-ди имена, и по-възрастни … Фестивалъте шарен. Ние понякога сме критикува-ни за тази "всеядност", за това широкоотворено ветрило, но тука има и еднадруга задача, която сме си поставялипрез тези години - да върнем публиката,която имаше един период, когато себеше поотдръпнала. Радващото е , чесега има много млада публика. Това езначението на един фестивал - да кул-тивира театрален вкус, особено у нови-те поколения. И друго - привилегия е запловдивчани да имат фестивал. В двеседмици те виждат най-доброто от из-миналия сезон и някои неща, които ще

бъдат сочени между най-доброто заследващия . Динамиката на нашия жи-вот е по-друга. Ние даваме невероятнавъзможност, включително и със съ-пътстващата програма , където се опит-ваме да решим и някои задачи насъсловието.

Сп."Театър": Освен своята фест-част, форумът има и чисто работна -премиери на книги, конференции…

- Смятам, че това е много важно ,защото съсловието някакси в послед-ните години беше оставено на вториплан и като че ли избиха някакви страс-ти по сензационни заглавия, сензаци-онни публикации, а истинската сери-озна анализаторска работа я няма. Ниесе опитваме да се събираме и да гово-рим за важни за нас неща. Да обсъж-даме това, което сме написали, да го-ворим по проблеми . Тази година гово-рихме за "Анахроничното икреативното" в днешния български те-атър, може би защото в програмата насамия фестивал има и спектакли, ко-ито са образци на най-модерни съвре-менни търсения и други, които са мал-ко по-стар театър, малко на ръба меж-ду вчерашния и днешния ден.

Сп."Театър" : Какви са пожеланиятави по случай 60 годишния юбилей насп. "Театър"?

- Радвам се, че сп."Театър" е живо,че живее своя живот, че не е умряло,както стана с редица интересни изда-ния през годините, които не намерихасредства, за да продължат съществу-ването си. Фактът, че то продължавада съществува - знам, че финансира-нето му при всички случаи винаги е ня-какъв проблем - му прави чест. Това енаистина героично дело. Аз харесвамсписанието. Бих искала то да бъде по-обемно, по-обемисто. Последните годи-ни стана по-четивно. Много е хубаво,че то не робува на автори, не работисамо с 4-5 избрани автори - срещамразлични почерци, различни гледниточки. Харесвам и това, че има инфор-мация за творците, които са си отишли.Обикновено ние, които живеем в днеш-ния ден, забравяме за хората, които сапреди нас. Правят се тематични броеве,което вероятно коства много усилия,за да се събере този материал…Пожелавам на списанието да е живо издраво, да продължи да съществува ида се намерят спонсори, които да муобърнат внимание, за да стане по-де-бело и мъничко по-луксозно.

Списание "Театър" брой 10-12 ot 2006

Documents