Българска Наука13

Еволюция на биохимия...

Цитология

Държава

Астрономия

Ботаника

Българска история

Световна история

Философия

Личност

Главоблъсканица

Любопитно

За реклама в списанието и сайта :

ICQ : 6984840

ICQ : 256414809

e- ma@il : [email protected]

http://bgnauka.com/ads.html

Коя е по- красива?

http://bgtech.org

http://astronom-bg.com/

http://uchenik.com

http://www.uchenik.com/category/stipendia_stipendii_konkurs_konkursi/

http://www.uchenik.com/category/testove_online_test_testing_testove_priem_klas/

http://www.uchenik.com/category/dati_registracii_izpiti_rezultati_toefl_sat_gre_gm/

http://www.uchenik.com/info.php?st=6



http://www.uchenik.com/category/vishe_obrazovanie_high_education_sofia_university_/

http://www.uchenik.com/category/kursove_obuchenie_english_sat_gmat/

http://www.uchenik.com/category/kandidat_studenti_studnets_education_sofia_study_l/

Теории за възникването наживота (абиогенен синтез)

Когато се тръгва от една изходнаточка да се обяснява даденоявление, то налице трябва да сапоне две основни неща: 1) да енаясно целта, която се преследва инейните реални стъпки додостигането й 2) да се намериточният път, по който се достига,така че да може да се обясни спротичащите в нея промени, акотакива съществуват. Тези двеусловия са много важни зацялостния успех на даденоначинание и още по-важни, когатосе касае за нещо толкова важно катовъзникването на живота. Тук трябвада отбележим, много ясно каквопредставлява живота и в какво сеизмерва. На пръв поглед товаизглежда абсурдно и лесно задефиниране, обаче при един бързпоглед на нещата много явления ипроцеси, които го съпътстватостават необяснени. Освен товадопълнителна трудност се явява инеговата сложност създаващаилюзията за пълна обърканост,която се появява при общ прегледна процесите. Сега едва идваме довъпроса, коя структура можем давземем за мерна единица, която даолицетворява в себе сивсичко това, което ние наричаме

"живо". Отговора на този въпрос еколкото лесен толкова и загадъчен-клетката. Най-малката единица наживота, която събира в себе сивсички основни характеристикиприсъщи за живота. Клетката едостойният пример, който трябва давземем за отправна точка,тръгвайки да изследваме живота инеговата сложност. Това обаче не ееднозначна теория, тъй катоклетката е много сложна структура,която трудно се подчинява наопределени процеси, макар това даизглежда прекалено ясно да сеизследва най-малката структура наживата се изисква много повече отсбор на различни науки, които да севзаимодействат. Въпреки, че днесима доста добри физични модели,които да обясняват структурата наклетката, то около нея все ощевитаят много въпроси, коитоизлизат извън рамките на физикатакато наука поне от днешна гледнаточка. В клетката има нещо, което емного по-голямо от теоретичнитеобяснения на термодинамиката,която ни дава ясен знак, чеблагодарение на ентропиятасъществуването на живата клеткаизглежда нещо свръх естествено.Това „свръхестествено явление”,обаче е на лице, а това означава, чеима пробив във вторият принцип натермодинамиката, които ясно

показва, че безпорядъка въввселената се увеличава. Да товабезспорно е така от физична гледнаточка, но клетката е реалносъществуващ обект, които човекизследва и се подчинява на своизакони, които за разлика отбезпорядъка за с много голямпорядък и сложност недостъпен заобяснение от днешните физика,химия и отчасти за съжаление ибиология. Това засега е „живота”криещ от нас най-големите ситайни, чакащ първите реалнипробиви от научна страна. Отначалото на 20-ти век редицанаучни теории се опитват даобяснят поне отчасти наличието наживота на нашата планета, но кактовсички се досещаме всички сапретърпели значителни пораженияна научното поле. Някой отсъздадените теории са добреподредени и описват посравнително разумен начинаналичието на живота, други сизвучат определено странно, а третиса наивни и смешни, дотолкова, чене си заслужва да ги обсъждаме.Поради количествени проблемисвързани с разхода на енергия имястото в компютърната памет щеразгледаме само малка част отединични теории връщащи ни вначалото на земната еволюция и довъзникването и развитието на живи

ЕВОЛЮЦИОННАБИОХИМИЯ НА

ЖИВОТА 1-ВА ЧАСТ - НАЧАЛОТО

Биохимия

организми, които могат да сенарекат носители на живота. Точнокакто клетката! Нека сега да сеспрем върху определена теория,която макар и малко ни доближавадо реалните представи на това как еизглеждала земята преди около 3,5-4 милиарда години!Широко застъпена в научнитесреди, макар и непризнавана отвсички учени в областта наеволюционната биохимия и теорияТеорията на Опарин-Холдейн еедна значителна стъпка впознанията ни за живота.

Опарин- Холдейн

Първата добре обоснованаабиогенна теория е представена вначалото на 20-те години от рускияакадемик Н.А.Опарин и малко по-късно развита от английския ученДжон Холдейн, които въвежда новинасоки в изследването надобиологичната еволюция наклетките. Основната идея на тазитеория било предположението, чезараждането на живота е дълъгпроцес на създаване на живаматерия в недрата на неживата катомного от тези свойства които саприсъщи за живота са присъщи визвестна степен и на живитеорганизми. Разнообразието отпрости съединения в първичнатаатмосферата и протоокеана(вероятно съществуващ тогава),облъчвани от обилно от външнаенергия породена от Слънцето икосмическите лъчи продължителновреме довели до образуването на„първичен бульон”, в койтовъзникнали по-сложни органичнисъединения и техни конгломеративъв вид на „коацерватни капки”,които са плували свободно в океанаи са могли да си взаимодействаткато по този начин тези първичнипрото взаимоотношения садовеждали до усложняване наструктурата им. Коацерватитевероятно са били способни да

адсорбират химични съединения отокръжаващата ги среда и отделят внея продукти, както и да растат споследващ разпад на части. Тозирастеж обаче трябва значително дасе отличава от днешното делене наклетките, което познаваме. Товаразделяне на коарцетватните капкисе постига по чисто механиченначин, на принципа на дифузията,т.е. потоците на вещества, които сапреминавали в тях от едната странана протомембраната и от другата.Съществувайки в определена средакато първичният океан, много откоарцеватните капки, са билиподловени на действието на тезипроцеси. И все пак, това е единчисто физичен процес, които понищо не се е отличавал отднешните опити в епруветки, коитомного успешни моделират проста иоблекчена дифузия. Тук по-сложният въпрос е кога всъщност естанало контролирано навлизане напотоци в коарцеватната капка. Дории след милиони години насъществуване, овладяването на тезипроцеси биха доближиликоарцеватните капки до живитеклетки, но все още на тях биха имлипсвали много условия за да бъдатживи в истинският смисъл надумата! По този начин коацерватитепредставляват открити системи,техните свойства ги сближават снай-простите живи организми.Обаче това сходство е външно,защото коацерватите нямат най-важното свойство - способността засамовъзпроизвеждане. Няматапарата необходим им да ги запазяткато отделни структури, които дамогат да предават своя информацияна „следващите” поколения. Това емного важно, защото в теориите, вкоито усилено присъстватермодинамичните обяснения, седават достоверни примери за тазиеволюция на клетката, но не сесъобразява с едно много важноусловие- еволюцията наинформацията, за която тя няма

обяснение.

Джон Бернал и теорията на„глината”

Тази хипотеза относно произходана живота е интересен пример, какедна теория може да има редицанедостатъци, но приложена къмдруги, тя представлява уникалноприложение, което точно пасва намястото си. Според нея органичнимолекули са можели да се образуватна повърхностния слой междуводната повърхност и глинениостатъци в първичния океан.Именно там би могло да се извършизараждането на живота. Това елогическо предположение, което нее лишено от логика. Наповърхностния слой на глиненитеостатъци на дъното на първичнияокеан са можели да се натрупатредица органични вещества, коитос течение на времето да сивзаимодействат и да достигнат досложно устроени живи „организми”Между цепнатините на глината евъзможно да е имало и преходенслой (дори различно зареденичастици), които да са играелиролята на първичен катализатор занатрупаните върху тях органичнимолекули. Те с течение на времетоса изграждали конгломерати и сауспели да достигнат до едноначално първично ниво наразвитие, непознато до този моментот биологичната еволюция. Това бибило повратна точка в търсенето наживот, поради възможността,такива, остатъчни явления да са сезапазили в различни минерали икристали от това време. Такаоткривайки запазените на милиардигодини органични съединения ниеще можем вече с точност даопределим точните съставки нанякогашната атмосфера. Това щесложи край на дискусията на товакаква е била някогашнатаатмосфера на земята. Трябва, вконтекста на изложеното по-горе да

Биохимия

се спомене, че намирането наподобни палеобиохимични значи, емного трудно. Дори и да се откриятподобни, около тях отново ще имаспорове за възрастта им и т.н.

Експериментът на Милер-Юри

През 1952 г. 21- годишният тогаваамериканския учен Стенли Милерполучил органични молекули влабораторни условия, моделиращитези, които според него са били напървобитната Земя и са оказаливлияние за възникването на„живота”. Цялата постановка сесъстояла в това, че той пусналелектрически заряди с напрежениедо 60000В през смес от водни пари,водород, азотен диоксид, метан,сяра под налягане няколко Pa(N/m2)и температура 80С и получилпрости мастни киселини, пикочна,винена, мравчена киселина иняколко аминокиселини – вещества,от които се изграждат молекулитебелтъци. Получени били и простизахари и нуклеинови киселини.Експериментът показва, че много отосновните органични молекули,които изграждат живите организмимогат лесно да се формират вабиотични условия, които вероятноса съществували на Земята тогава.Това обаче отново трябва да сеотличава, от живите организми.Наличието на живи организми,въобще не означава поява на живот.Живот се получава, тогава, когатоима строго подреждане наорганичните молекули в строгоопределен ред. Това същодопринася за още един удар върхутеорията за безпорядъка въвВселената. Дори и тези принципи заентропията на системата да важатнякъде из Вселената, то се еоказало, че съществува място,където този принцип не важи, илиако важи, то не е в такава сила, чеда попречи за образуването насложни структури.Други учени предполагат, че

древната атмосфера на Земята серазличавала от тази, коятомоделировал Милер при своитеексперименти. Според тях тя есъдържала и въглероден диоксид иазот. За съжаление, резултатът неможел да бъде възпроизведен, аковъглероден диоксид илимолекулярен кислород се добавяткъм експеримента. Това означава,че органичните молекули са билипроизведени в или отделни точки наЗемята, където условията саразлични от глобалната среда илиса дошли от космоса. Също така сепредполага, че по времето, когато сасе извършвали тези процеси наЗемята, атмосферата, която есъществувала е имала редукционнисвойства, за разлика от днешната,която има окислителни. Това напрактика означава, че акоатмосферата е била редукционна, тоексперимента на Милър битрябвало да е валиден, дотолкова,че да ни посочи един от многовъзможни пътища на синтезиранетона органични вещества. Ако пъкатмосферата е била с окислителнисвойства, както днес, това би билопагубно за възникналите молекули.Tе биха били унищожени отдействието на кислорода!

Опити на Сидни Фокс- САЩВ началото на 60-те от миналия векизследователят от университета наМаями ( институт за еволюционнабиохимия), С. Фокс направилексперимент, при който безводнасмес от аминокиселини той нагрявадо 170°С и получава значителнирезултати. Образували се до 23аминокиселини, срещащи се всъвременните организми, коетодоказало, че могат да се синтезиратпо неорганичен път. Промивайкигорещата смес от изкуствениполимери с вода или разтвори, Фоксполучил многобройни гранули,няколко микрометра в диаметър.Получил също и нуклеотиди, коитосе свързали в полинуклеотидана

верига. Той отделил тезинуклейнови киселини и ги пренесълв отделен изолиран съд съдържащвода и свободни аминокиселини.Голямо било учудването, когатоустановил, че аминокиселините сесвързали в точно определен ред вкоито били в изходния разтвор.След това С. Фокс успява дасъедини аминокиселини в късинерегулярни вериги - безматриченсинтез на полипептиди. Той описваподобни на коацерватитесамоорганизиращи се структури иги нарича микросфери. Приохлаждане на нагретиконцентрирани разтвори напротеиноиди самопроизволновъзниквали малки сферични капкис двуслойна обвивка, напомнящамембраната на бактериите и съсспособност за делене. Техниобвивки реагирали на промяна насоматичното налягане, аналогичнона реакциите на жива клетка. Товаводи до заключението, чепървичните „живи организми”трябва да са могли да се получат поабиогенен начин и да са могли да севъзпроизвеждат самостоятелно,така, че да „оставят” свое„поколение”. За съжалениеполучените белтъчни молекули неможели да се копират и предаватинформация на потомците-коацервати в „естествената сисреда”. Теорията на Опарин, Фокс идругите наистина може и да звучималко странно, поради което иобект на много критики, но тя нидава дори и нищожна част светлиназа началото на трудният път наживота.Действително, тези събития самалко вероятни, ако се разглеждатоткъснати едно от друго иразделени в пространството наогромния първичен океан и ако гисмятаме за взаимно независимиедно от друго. Това обаче бипредставлявало грешка, която можеда има лоши последици, ако сеопитаме да загърбим, тази цяла

Биохимия

поредица от събития. Обачепоследните изследвания показват,че този подход не е правилен, и всложни дисипативни системи оттермодинамична гледна точкамного от тези процеси саопределени в пространството. Втози случай образуването на живорганизъм става неизбежно следопределен етап на еволюция. Товадори и отчасти вярно, не може даопредели и обясни сложни процесикато последвалото в същата тазиеволюция делене на клетката,размножаване, структурнаподредба, метаболизъм, да неговорим за по-сложните процесиизвършващи се в човешкияорганизъм. Отново опираме достария проблем, че живота, понетакъв не може напълно да се обяснис физични термини и да се вкара внякаква рамка, която да гоограничава. Това би било абсурдно.Разгледаните няколко примера самомогат да ни дадат някакви насокиили дори препоръки, как да търсимсложността на живота, но засъжаление не могат да ни обяснят,точно, как се е осъществилопървото преминаване на отнеживото към живото. Това за сегаизглежда непреодолим проблемпред биологията, която с помощтана другите фундаментални науки бисе опитала да даде задоволителенотговор на въпроса: Как е...!Макар, че в такива опити да неможе точно да се възпроизведатусловията, съществували в раннатаЗемя, те показват, че органичнитемолекули се образуват удивителнолесно (разбирайте в тогавашнитеусловия, при който се е намиралаЗемята. Днес абиогенен произходна живи организми от неорганичнивещества не се наблюдава).Възможността за абиогенен синтезна органични съединения сепотвърждава и от това, че те санамерени и в космическотопространство около звезди игалактики, и в някои метеорити

паднали на Земята. Дори след времеда са открият точните стъпки, покойто е станало началото на живота,то ще имаме много неприятности сизясняването на механизмите,които са предшествали,метаболитните пътища. Ние всеоще имаме прекалено малкопознания в областта наеволюционната биохимия. Достамалко знаем и за това какво е ималопреди Цикъла на Трикарбоновитекиселини (Цикъл на Кребс),гликолиза, пентозофосфатен път,цикъл на Калвин и т.н. Няма смисълда се продължава в този дух написане. Метаболитните пътища самного и разнообразни. Те савъзхитителни по своята сложност.Трябва обаче да се отбележи, четези пътища са преплетени ивзаимно зависими едно от друго. Тене действат самостоятелни всяко засебе си, а под строг контрол.Тяхното изясняване обаче ще енищо пред огромната загадка наеволюционната биохимия да сиобясни процесите в клетъчнотоядро. Огромна по обем работа!Това обаче, е само малка част отцялата работа свързана с произходана живота. Клетката, която ниеприемаме за отправна точка внашето търсене, не съществуваизолирано от околната среда, вкоято е възникнала. Товапрактически означава, че тя(клетката) трябва да се разгледа вцялостната светлина насъстоянието, в което се е намиралапланетата тогава. Паралелно сразглеждането на въпроса заживота, трябва да поставим ивъпроса за произхода набиосферата, която се е появила,както изглежда милиони години,след появата на живата клетка.Донякъде може да се мисли, чеклетката е моделирала в някаквастепен днешната биосфера. Тезидве важни за еволюцията събитиятрябва да се разглеждат заедно, а непо отделни, все едно не са свързани.

Всичко до тук можем да обобщим, седна дума: ХАОС. Имаме косвенидоказателства за множествоорганични молекули синтезиращисе при неорганичен синтез. Имаместотици хипотези, за произхода наживота, както и стотици „тонове”литература по различни въпроси,които разглеждат едни или другиказуси и т.н и т.н.Разглеждайки посочените по-горедоказателства, сега вече можем даобърнем поглед към една коренноразлична теория, която споредмного учени е етап надскачащ вечеабиогенното синтезиране наорганични молекули. РНК-святЧАСТ 2.

Биохимия

ЦИТОЛОГИЯМИТОХОНДРИИ

Митохондриите се срещат въввсички растителни и животинскиклетки. Изкючение саедноклетъчните рукариотниорганизми, живеещи постоянно ванаеробна среда, дифинитивнитееритроцити, вроговелите епителниклетки, мутантни дрожди, загубилиизцяло или частичномитохондрийния сигеном.Митохондриите имасобствена ДНК и севъзпроизвеждат независимо отядребата ДНК. Наблюденията намитохондриите датират от края на20в като им са давани различниимена свързани с формата им(митозоми, хондриозоми, биобластии да. ) В 1898г Бехда въвежда иметомитохондрии, а през 1900гМихаелис предлага използването набагрилото. Янус гриин Б,специфично багрещомитохондриите (хистохимиченмаркер)

ФОРМА – варира силно дори впределите на една клетка -с п е ц и ф и ч н и е л и п с о в и д н и ,бъбрековидни, силно източени –нишководни

РАЗМЕРИ – Дебилината намитохондриите е относителнопотоянна около 0,5 мкм. Дължинатаим се коледае от 0,5 до 7-10 мкмпри хишководните (силноизточените) форми.Количеството на митохондриите вклетката е различно в зависимост отфункцията на клетките.

БРОЯ на митохондриите в клеткатазависи от нуждите на самата клеткаот енергия и АТФ.

ЛОКАЛИЗАЦИЯТА намитохондриите също е различна,обикновенно те се разполагат в тазичаст на клетката, където има нуждаот енергия и АТФ. Принедиферинциралихондриите саклетки митохондиите саразположени равномерно вцитоплазмата, а придиферинцираните като напримермускулни, митохондриите сенамират в близост миофибрилите; всперматозоидите – завити са катоспирала около камшичето и т.н.

Класическите митохондрии сепредставят като елипсовидниорганоиди, ограничени с двемембрани ( двумембранни

органоиди), които ги разделят надве пространства –интермембранно пространство ивътрешен матрикс.

Вътрешна митохондриалнамембрана – дебелината около 7 nm– отделя съдържанието наорганоида от цитоплазмата (хиалоплазмата). Тя нормално имагладък контур и не е свързано сдруги мембрани в цитоплазматапритежава неспецифичнапроницаемост. По статична е, сбелтъчно съдържание около 20%.Съдержа порови белтъци – поринипрез които могат да преминатвсички молекули до 5000 D. Други

белтъци в тазим е м б р а н авключват ензими,свързни смитохондриалниялипиден синтез.

Интермрдиарнотопространство еизпълнено схомогенно течновещвство със слабае л е к т р о н н аплътност. Съдържап р е д и м н онискомолекулнисъединения –кофактори исубстрати наб и о л о г и ч н о т о

окисление.Вътрешна митохондриалнамембрана – ограничава матрикса (митоплазмата). Тя образува

Стр

уктур

а

Цитология

многобройни вгъвания, нареченикрисити. Тези нагъвания ( инвагинации) многократноувеличават повърхността навътрешната мембрана. Крисититеса насочени навътре към мариксаВътрешната мембрана се различаваот външната. Тя е свисикоспецифинчна проницаемост,тя е по-гъвкава и по-динамична, сбелтъчно съдържание 75%. Това есвързано с електрохимичнияградиент на Н+ , който стимулираАТФ синтезата. Най-общобелтъците на вътрешната мембранаизпълняват три типа функции:1. У з в ъ р ш в а то к и с л и т е л н о р е д у к ц и о н н и т ереакции в електрон-транспортнатаверига.2. Синтезират АТФ в матрикса,чрез АТФ – синтези в мвмбраните.3. Позволяват преминаването наметаболити навън и навътре отматрикса, чрез транспортнибелтъци.

МАТРИСК

Висикоконцентрирана смес отстотици ензими, включително иензими необходими за цукъла наКребс. Матриксса имафиннозърнест и хомогенен строеж.В него се наблюдават тънки нишкии гранули. Нишките са няколкокопия на молекули ДНК а гранулите– митохондриални рибозоми. Вматрикса се спещат по-големигранули които са депо за отлаганена калциеви и магнезиеви соли.

МИТИХОНДРИАЛНА ДНК

Респликацията намитохондриалната ДНК протичанезависимо от репликацията наядрената ДНК. Обикновеннорепликацията на митохондриалнатаДНК става след завършванерепликацията на ядрената ДНК.Митохондриалната ДНК едвуверижна, за нея е характерна

суперспирализация но имаатсъствие на белтъци ( приядрената имаме хистолин ). Тяобикновенно се прикрепвавътрешната митохондриалнамембрана, т.е за митохондриите схарактерна автономия привъзпроизвеждането, но поотношение на пълна автономностотносно синтезата на пълния наборот белтъци необходими заизпълнение на изпълнение нафункиите си, митохондриите честоизползват белтъци синтезирани отцитоплазмените рибозоми, коитопостъпват в матрикса и селокализират на специфичните натях места.

ФУНКЦИИ НАМИТОХОНДРИИТЕ

1. В тях се извършва цикъла наКребс2. Окислително-фосфолиране (синтез на АТФ )3. Бета – окисление на мастникиселини4. Елонгиране ( удилжаване ) намастни киселини5. В митохондриите се отстраняватнякой токсични събстанции.

Митохондриите са сързани главно сенергитичния метаболизъм наеукариотната клетка клетката –синтез на АТФ. Стратегията нацикъла на Кребс е същата с тази нагликозата ( извършва не прианаеробни условия вцитоплазмата),а именно:Разграждане на голенивъглеводородни молекули сотделяне на енергия по формата наАТФ или под формата на НАДН2 иФАДН2

ОКИСЛИТЕЛНО –ФОСФОРИЛИРАНЕ – Водородаот НАДН2 и ФАДН2 се подава поверигата от най-малко петмеждинни субстанции [ Тази веригасе нарича електрон-транспортна

верига ( дихателна верига) ]. Тозиводород по тази верига достига домолекулата на О2 и се образуваН2О. Всяко пренасяне на Н+редуцира (приема е-) на донорнатамолекула.Преноса на Н+ в началото наверигата, а в края на е- създавателектроден градиент който епричина за фосфолиринато на АДФдо АТФ. В този процес участватоксизолите в чиито главички еразположен АТФ – цинтетазниякомплекс

ß-ОКИСЛЕНИЕ -- Свободнимастни киселини се отркиват вклетката само в следи, защото сасилно токсични. В цитоплазматамасните кислелини се свързват сглицерол в моно –ди иптриглицериди и фосфолипиди. Тесе хидлолизират в цитокл. и сетранспортират в митохондриитекдето се окисляват напълно (ß-ОКИСЛЕНИЕ )

ЕЛОНГОРАНЕ НА МАСТНИКИСЕЛИНИ – Най-общо мастнитекиселини се синтезират вагранулирания едноплазменретикулум но в митохондриитесъщо има ензими катализаращиелонгирането на палмитинова и др.наситени мастни киселини.

Цитология

Сейнт Винсент и ГренадиниСейнт Винсент и Гренадини есуверенна държава, намиращасе в Източните Кариби, на краяна веригата острови Уиндуард.Тя е островен архипелаг, катонай-големият остров е СейнтВинсент, а Гренадините саБекюа, Мостик, Кануан,Юниън Айлънд, Палм Айлънд,Петит и други по-малкиострови. Страната се намира наприблизително шейсет и единградуса западна дължина и 13градуса северна ширина. Най-близките й съседи са Барбадосна 160 км на изток, СейнтЛусия на 34 км на север иГренада на 45 км на юг.

Страната заема площ отприблизително 384 км² и иманаселение 117 848 (юли 2006)души. Столицата Кингстаун иманаселение 25 000 души. Релефа настраната е предимно планински,средната температура е 27˚ С, агодишните валежи достигат 2100мм. Официалният език е английскии 80% от населението е грамотно.Валутата на страната еИзточнокарибският долар (EC$) исе разменя за около 0,37американски долара. Населениетосе състои от 66% негри, 19%смесени, 6% източни индианци, 2%карибски америндианци и 7%други. 47% от населениетоизповядва Англиканство, 28% саМетодисти, 13% са Римокатолици,а останалите изповядват Индуизъм,

Протестантство или са Адвентистиот седмия ден.Страната извоюва независимосттаси от Великобритания на 27октомври 1979 година, учредипарламентарна демокрация позападен стандарт и остана васоциация с Великобритания идруги страни, които са били нейновладение. Кралица Елизабет ІІ едържавен глава, чийтопредставител е губернатор-генераласър Фредерик Балънтайн.Министър председател е д-р РалфГонзалвес, чиято партия издигнаправителство през март 2001година. Съдебната система ебазирана на английската съдебнасистема.

Икономическият ръст натази малка държава зависиот селското стопанство итуристическият сектор.Тропически буриунищожиха сериозна частот посевите през 1994, 1995и 2002 година, а броят натуристите спадна след

атентатите в САЩ на 11 септември2002 година. Сейнт Винсент е домна малък банков офшорен сектор,но скоро прие международнитестандарти. В Сейнт Винсент сепроизвежда канабис, а острова сеизползва и за прекарване нанаркотици от Южна Америка къмСАЩ и Европа.

Автор: Атанас Кумбаров

Държава

Началото...

Колкото и усилено да се опитваме,никога няма да можем да разберемпросто колко мъничък е, колкоскромно място заема един протон впространството. Просто твърдемалък е.Протонът е безкрайно малка част отатома. Протоните са толковамънички, че в мастилото

използвано за точката на i-то можеда съдържат около 500 000 000 000от тях. Това е доста повече от броясекунди, съдържащи се в половинмилион години. Така, че може да секаже, че протоните саизключително микроскопични.Сега да си представим, ако можемкак този протон се свива до

милиардна част от обема си така, чев сравнение с него един нормаленпротон изглежда огромен. Дапоставим в този мъничък, мъничъкобем малко материя. Отлично.Готови сме да поставим началото навселена.Предполагам, че искаме даизградим инфлационна вселена.

Ако вместо това предпочитаме даизградим една по–старомоднавселена от типа на тази следГолемия взрив, ще са ни нужнидопълнителни материали.Всъщност ще е нужно да съберемвсичко, което е в наличност – допоследната прашинка и частицаматерия между нас и крайната частна сътворението – и да я вмъкнем вмясто, което е толкова безкрайномалко и компактно, че въобще нямаразмери. Това е познато катосингуларност.И в двата случая трябва да смеготови за голям взрив. Естественоще искаме да се оттеглим набезопасно място, за да наблюдавамезрелището. За съжаление няма къдеда се оттеглим, защото извънсингуларността няма нищо иникъде. Когато вселената започнеда се разширява, тя ще серазпростира, за да запълни една по-голяма пустота. Единственотопространство което съществува, етова, което тя създава докато серазвива. Естествено е, но е погрешно да сипредставяме сингуларността, катоедин вид бременна точка, висяща втъмна безкрайна пустота. При неяняма пространство, няма тъмнина.Сингуларността няма “около” околонея. Няма пространство, което дазаеме, няма място, където да бъде.Дори не можем да попитаме от когае там – дали скоро се е появила.Времето не съществува. Нямаминало, от което да се появи. И така от нищото започва нашатавселена.В един – единствен ослепяващимпулс, в един момент на величие,твърде бърз и експанзивенсингуларноста приема“божествени” измерения. Презпървата изпълнена с жизненостсекунда е създадена гравитацията идругите сили, които управляватфизиката. За по–малко от минутавселената се разширява милиони имилиарди километри и бързо

нараства. Сега има много топлина –десет милиарда градуса –достатъчно, за да започнат ядренитереакции, които създават по–лекитеелементи – главно водород и хелий,с примес на литий. За три минути98% от цялата материя, коятосъществува, или някога щесъществува, е била произведена.Вече имаме вселена. Тя еудивително място, предлагащо най–приятни и чудесни възможности.Кога се е случил този момент евъпрос на дебат. Космолозитеотдавна спорят дали този момент епреди 10 милиарда години илидвойно повече време, или е билнякъде по средата. Консенсусътизглежда, че се е насочил къмчислото 13.7 милиарда години, носе знае, че тези неща трудно сеопределят. Всичко което може да секаже е, че преди някакъвнеопределен период в далечнотоминало поради незнайни причини едошъл моментът, известен нанауката като t=0. От тогава ние смебили на път.Разбира се има много неща, коитоне знаем, и много неща, коитомислим, че знаем. Идеятасъществува от 1920 г., когато ЖоржЛьометр, белгийски свещеник иучен, за първи път се опитва да япредложи, но тя всъщност не ставапреобладаващо схващане вкосмологията до средата на 1960-те,когато двама младирадиоастрономи, случайно правятедно изключително откритие.Имената са им Арно Пензиас иРобърт Уилстън. През 1965 г. теопитвали да използват една голямасъобщителна антена притежание налабораториите Бел в Холмдел, НюДжърси, но имали проблем снеспиращ фонов шум – еднопостоянно свистене, което правелоневъзможно да се извършваекспериментална работа. Шумътбил неотслабващ и нефокусиран.Идвал от всяка точка на небето, дени нощ, през всички сезони. Цяла

година младите астрономи правеливсичко възможно което им било посилите да открият източника нашума и да го елиминират. Тестваливсяка електрическа верига,размествали жици, почиствалищепсели. Качили се в чинията, катооблепили с лепенка всяка спойка инит, но нищо от това което опитали,не довело до резултат. Без да знаят на 50 км. от тях вПристънския университет, екип отучени начело с Робърт Дике работелвърху откриването именно на това,което те толкова усилено сеопитвали да премахнат.Изследователите от Принстънследвали идеята, която билалансирана през 1940-те от роденияв Русия астрофизик Джордж Гамов,че ако се търси достатъчно навътрев пространството, ще се намеринякакво космическо фоноволъчение, остатък от Големия взрив.Гамов изчислил, че преминавайкипрез огромната шир на космоса,лъчението ще достигне Земята въвформата на микровълни. В един по– скорошен труд той дори посочваинструмент, който би могъл да сеизползва за целта – антената на Белв Холмдел. За съжаление нитоПензиас нито Уилсън, нито пъкнякой от екипа в Принстън не билпрочел труда на Гамов.Шумът, който Панзиас и Уилстънчували бил разбира се шумът, койтоГамов постулирал. Били окриликрая на вселената или поне навидимата й част, на разстояние 150милиарда трилиона километра. Те“виждали” първите фотони – най –древната светлина във вселената,въпреки, че времето и разстояниетоса ги превърнали в микровълниточно както Гамов предсказал.Между другото, смущение откосмическото фоново лъчение енещо, което всички сме изпитвали.Ако нагласим телевизора си наканал, който той не приема, около1% от трепкащата картина, която севижда, се обяснява с останки от

Космос

Големия взрив.Въпреки, че всеки го нарича Голямвзрив не бива задължително да госхващаме като експлозия втрадиционния смисъл на думата.Това по–скоро е било огромновнезапно разширение. Но какво го епричинило?Една от теориите е, че това особеноявление наречено сингуларност, еостанка от една по–ранна загиналавселена така, че ние сме само еднаот вечния цикъл на разширяващи сеи загиващи вселени. Други отдаватГолемия взрив на това, коетонаричат “фалшив вакуум” или“скаларно поле” – във всеки случайнякакво качество или нещо, което епородило нестабилност в нищото,което е съществувало. Изглежданевъзможно да се получи от нищонещо, но фактът, че някога не еимало нищо, а сега имаме вселена, еявно доказателство, че може.Теорията за Големия взрив не е засамия взрив, а за това какво естанало след него. Има се предвидне много дълго време след това.Като правят много изчисления инаблюдават внимателно какво ставав ускорителите за елементарничастици, учените смятат, че могатда навлязат назад до 10 на минус 43степен от секундата след моментана сътворението, когато вселената ебила все още толкова малка, че ещяло да бъде нужен микроскоп, зада се види. Не трябва да ни ставалошо всеки път, когато срещнемнеобикновено число, но може би систрува от време на време да сиразмърдаме мозъка над някое оттях, за да си спомним колко са теумонепостижими и смайващи. Итака 10 на минус 43 –та е:0.00000000000000000000000000000000000000000001 част от секундата.Повече от това, което знаем илисмятаме, че знаем за раннитемоменти на вселената, еблагодарение на една идея,наречена инфлационна теория,изложена за първи път през 1979 г.

от младия учен занимаващ се сфизика на елементарните частици,тогава в Станфорд а сега вМасачузецкия технологиченинститут, на име Алън Гът. Тогавабил на тридесет и две години икакто сам казвал, до тогава нищо неправел. Може би никога нямало дапредложи теорията, ако неприсъствал на лекция за Големиявзрив изнесена от самия РобъртДике. Лекцията накарала Гът дапочне да се интересува откосмология и по–специално сраждането на вселената.Крайният резултат билинфлационната теория, коятотвърди, че за част от момент следначалото на сътворението вселенатапретърпява внезапно драматичноразширение. Тя се издува и удвояваразмера си на всяка 10 на минус 34-та част от секундата. Целия тозиепизод е продължил не повече от 10на минус 30-та част от секундата.Това е една милион милионнамилионна милионна милионна частот секундата но променя вселенатаот нещо което може “да се държи връка” до нещо което е най–малко 10000 000 000 000 000 000 000 000пъти по–голямо.Инфлационната теория обяснявапулсациите и вихрите, които правятвъзможната поява на вселената. Безтях не би имало късове материя иследователно звезди, а само реещ сегаз и вечна тъмнина.Според теорията на Гът след еднадесетомилионна от трилионната оттрилионната от трилионна секундасе появява гравитацията. След другабсурдно кратък интервал последваелектромагнетизмът, както ислабите и силните ядрени сили –предмет на физиката. Те биватпоследвани от още един кратъкинтервал от появата на роякелементарни частици – матерял заматерията. От въобще нищоизведнъж се появяват множествофотони, протони, електрони,нутрони и доста други – между 10

на 79-та и 10 на 89-та от всеки вид,според стандартната теория заГолемия взрив.Такива количества са разбира сетрудно разбираеми. Достатъчно е дазнаем, че в един единствензабележителен момент ние смедарени с вселена, която е необятна –според теорията най–малко наразстояние сто милиарда светлиннигодини, но вероятно с възможенразмер достигащ до безкрайност –при това перфектно подредена, зада се създадат звезди, галактики идруги сложни системи.Това, което е изключително от нашагледна точка, е колко добре са сеоказали за нас нещата. Аковселената се е формирала съвсеммалко по–различно, акогравитацията е била с една идея по–силна или по–слаба, акоразширението е протекло съвсеммалко по–бавно, то тогава не биимало стабилни елементи, за дасъздадат Вас, мен, както и Земята,на която стоим. Ако гравитацията ебила съвсем малко по–силна,самата вселена е щяла да се срути.Ако обаче гравитацията беше по–слаба, нищо нямаше да се съедини.Вселената щеше да остане завинаги едно скучно, разпръснато ипразно пространство.Това е една от причинитеекспертите да вярват, че вероятно еимало и други голями взривове,може би трилиони и трилионитакива във вечния период навечността и че причината ние дасъществуваме на именно тазивселена е, че тя е тази, на коятоможем да съществуваме. КактоЕдуард Трайън от Колумбийскияуниверситет се изразява: “В отговорна въпроса, защо се е случило,предлагам скромно предложение,че нашата вселена е просто едно оттези неща, които се случват отвреме на време”. Към което Гътдобавя: “Въпреки че създаването навселената е нещо малко вероятно,Трайън подчертава, че никой не е

Космос

броил неуспешните опити”.Мартин Рийз, кралският астрономна Великобритания смята, че имамного вселени, вероятно безкраенброй, всяка с различни белези,различни комбинации и че ниепросто живеем в една, на коятонещата са така комбинирани, че нипозволяват да съществуваме.Рийз твърди, че шест числа по–специално определят съдбата нанашата вселена и ако някоя от тезистойности се промени дори съвсеммалко, нещата няма да са такива,каквито са. Например, за дасъществува вселената такава,каквато е в момента е необходимоводородът да се превръща в хелийпо един прецизен начин, по–точнопо начин, който превръща седемхилядни от масата му в енергия.Ако понижим тази стойност съвсемслабо, да кажем от 0.007% на0.006% никакво превръщане нямада се осъществи, вселената ще есъставена само от водород и нищодруго. Ако се повиши стойносттасъвсем слабо на 0.008% ще иматакова изобилие на съединения, чеводорода отдавна ще се е изчерпал.И в двата случая при най-малкотопроменяне на стойностите,вселената нямаше да съществуватакава, каквато е и от каквато сенуждаем.Може да се каже, че нещата саточни за сега. В дългосрочен плангравитацията може да се окаже донякъде твърде силна и някой денразширението на вселената да спре,като причини колапса й, когато тяще се срине до друга сингуларност.Възможно е целият процес дазапочне отново. От друга страна,гравитацията може да се окажетвърде слаба и вселената дапродължи своя ход на разширениеза винаги, като всичко ще сеотдалечи толкова много, че няма даима възможност за материалновзаимодействие, и вселената щестане едно инертно, мъртво и многошироко място. Третата опция е

гравитацията да е точна – терминътна космолозите е “Критичнаплътност” – и да поддържавселената цяла при точноправилните измерения, за да моженещата да продължават безкрайно.Трите вида възможни вселени сенаричат още – затворена, отворенаи плоска.Сега въпросът, който всеки от насси задава е, какво ще се случи, акоотидем до края на вселената, и сипредставим, че си пъхнем “главатамежду пердетата”? Какво щенамерим там? Къде ще ни е главата,ако не във вселената? Отговорът зажалост е, че не можем да стигнемдо края на вселената. Не защото щеотнеме дълго време, за да стигнемдо там – макар че наистина ще едълго – а защото дори и да пътувамепо права линия безкрайно дълго,никога няма да стигнем до крайнаграница. Вместо това ще стигнем домястото, от което сме тръгнали.Причината е, че според теорията наАйнщайн за относителността,вселената се изкривява по начин,който не можем добре да сипредставим. За момента е добре дазнаем, че ние не се носим във вечноразширяващ се балон. По – скоропространството се изкривява поначин който му позволява да ебезкрайно но с предели. Не можедори да се казва, че пространствотосе разширява, защото кактоотбелязва Нобеловия лауреатСтивън Уайнбърг – Слънчеватасистема и галактиките не серазширяват, по скоро галактикитебързо се “разбягват” една от друга.Това е нещо като предизвикателствокъм интуицията. Или кактобиологът Дж. Б. С. Холдейнотлично отбелязва – “Вселената ене само по–чудновата от колкотопредполагаме, тя е по–чудновата отколкото можем да предположим”.Аналогията, която обикновено сеправи, за да се обясни кривината напространството, е да се опитаме даси представим някого от вселената

с плоски повърхности, който никогане е виждал сфера, не е живял втриизмерен свят, да бъде доведен наЗемята. Колкото и да обикаля изпространството на планетата, тойникога няма да й намери края.Накрая може да се върне на мястотоот където е започнал, и разбира се,ще бъде абсолютно объркан. Амиче ние сме в абсолютно същотоположение в космоса, само дето смеобъркани от по–големите размери.Точно както няма място, където данамерим края на вселената, таканяма и място, където да застанем вцентъра й и да кажем – “От тукзапочна всичко”. Ние всички сме вцентъра на всичко, всъщност ние незнаем със сигурност, учените немогат да го докажат математически,те просто го приемат за даденост. Занас вселената се разпростира дотам, до където е достигналасветлината за милиардите годинислед формирането й.Дълго време в теорията за Големиявзрив имала един явен пропуск,който тревожел много хора тук.Въпреки, че 98% от цялатасъществуваща материя е биласъздадена при Големия взрив, тазиматерия съдържала главно лекигазове – хелий, водород и литий инито частица от по–тежкитеелементи като въглерод, азот икислород и всички останали – не сасе появили от газовия бульон насътворението. Но ето го ипроблемът – за да се получат тезитежки елементи е нужна топлина иенергия като на Голям взрив. Обачее имало само един Голям взрив итой не ги е направил. Така, че откъде са дошли тези по–тежкиелементи?Интересно е, че човека намерилтози отговор е космолог, койтосилно ненавижда Голямия взривкато теория и създал този терминкато подигравка.

Космос

СЕМЕЙСТВО КАРТОФОВИ(Solanaceae)

Семейство Картофови епредставено в нашата естественафлора само е 9 вида от 7 рода. Втези числа са включени същопренесеният отдавна в Европа отКитай мерджан и дошлата у нас понеизвестни пътища от ЮжнаАмерика никандра. Към тях седобавят и десетината видаизвънредно широко отглеждани вцялата страна като хранителни(картоф, домат, пипер, синпатладжан), като украсни (два видапетуния и декоративният тютюн„Царица нанощта") и катон а р к о т и ч н ирастения (двавида тютюн).Тези 18 вида и 11рода обаче, коитомогат да се видяту нас, са самон е з н а ч и т е л н ачастица отбогатството насемейството.В съвременнатафлора на Земятасемейство Картофови е представенос повече от 2500 вида от около 90рода. Те са разпространени обачеглавно в екваториалните,субтропичните и умеренитеобласти на Централна и ЮжнаАмерика.Мнозинството от представителитена семейство Картофови самногогодишни тревисти растения, аедногодишните са твърде малко.Дори доматът и пиперът, които унас се отглеждат като едногодишникултури, в родината си самногогодишни растения. Но средтях има също полухрасти (у нас

такъв полухраст е червенотокучешко грозде) и същинскихрасти, които са с изправени или скатерещи се стъбла, какъвто е у насмерджанът. Има и лиани, и дорималки дървета.Всички картофови растения са спрости, последователноразположени листа, безприлистници. Само в областта насъцветията им листата понякога сасближени по два и изглеждат катосрещуположни.Цветовете на картофовите растения

са събрани най-често въввръхни, прости,едностранни (цимозни)съцветия, а само при някоивидове са единичноразположени. Те саправилни (радиалносиметрични) или слабонеправилни (двустранносиметрични), двуполови, сдвоен околоцветник,срасловенечни. Чашката еобразувана от 5, по-рядко от4 или 6 чашелистчета,сраснали различно високо.

Обикновено тя се разраства следпрецъфтяването (понякога сепревръща в ефектно обагренообразувание, както е при мехунката)и остава трайно в основата наплодовете. Венчето винаги еобразувано от 5 венчелистчета. Приедни видове те са сраснали само восновата, нагоре са разперенизвездовидно и тогава венчето едисковидно. При други видовевенчелистчетата са сраснали поцялата си дължина и тогава венчетое делвовидно, тръбесто-фуниевидно или двуустно.Тичинките най-често са 5, но в

двустранно симетричните цветовепонякога са от 4 до 2. Те саприкрепени към венечната тръбица.Плодникът е един. Образуван е отсрастването на два плодолиста.Яйчникът е горен, обикновенодвугнезден, или е лъжливо 3 — 5-гнезден, по-рядко — 5-гнезден, апри културните растения —многогнезден. Плодът е ягода иликутийка, понякога костилковиден.

ЛУДО БИЛЕ, ИЛИ БЕЛАДОНА(Atropa bella-donna)

Най-лесно ще откриете лудото билепрез лятото в някое старо сечищесред букова гора или поразсветлените места край горскитепътища и пътеки в по-влажните исенчести широколистни гори. Там,дори когато още не го познавате,ако се огледате наоколо, тонепременно ще привлечевниманието ви преди всичко свъншния си вид. Лудото биле е едрорастение, високо от 0,5 до 2 м,разпростряло нашироко клоните сии отдалече прилича повече на малкодръвче, отколкото на обикновенатрева. А то е типично тревисторастение с късо и дебеломногоглавесто коренище,преминаващо в дълъг до един метържълто-кафяв корен, и с дебелозелено или пурпурновиолетово,почти дървовидно разклоненостъбло. Листата му са големи, надължина стигат до 22 см,тъмнозелени, с къса дръжка ияйцевидна или елипсовидна късозаострена целокрайна петура. Вдолната част на стъблото те саразположени последователно, но вгорната му част и по клонките са

Ботаника

сближени по два, единият от които е3 — 4 пъти по-малък от другия.Лудото биле започва да цъфти презюни и цъфтежът му продължава

през цялото лято. Цветовете му саразположени поединично или подва в пазвите на листата и наклонките и са увиснали на късидръжки. Те са тръбесто-камбанковидни, с коронка от 5 късии закръглени завити назад делчета.Отвън са кафяво-виолетови, аотвътре охреножълти, но сапронизани от нежни пурпурнижилчици.Плодовете на лудото биле са оттипа ягода. Те са кълбести, сочни,

големи колкото вишни. Отначало сазелени, но след узряването ставатчерно-виолетови и силно лъскави,изпълнени с кисело-сладникав,

виолетово обагрен сок и с многосемена. На вид са твърдепривлекателни, но са силноотровни, както и всички другичасти на растението.В дългия списък на дивите лечебнитреви, които нашият народ събирал,за да се лекува от най-различниболести, лудото биле отдавна езаело почетно място. (Някога, а по-старите хора и сега още го наричатстаро биле, или отровно биле. Тезинародни имена в по-ново време се

подменят обаче все по-често отимето беладона). Когато и ученитесе заели да го изследват, открили, чето е истински склад на лечебни

вещества. Затова сега всяка годинакъм фармацевтичните заводи сеотправят тонове корени и листа отлудо биле, където от тях сеприготвят различни видовелекарства.

СЕМЕЙСТВОВОЛОВОДЕЦОВИ

(Orobanchaceae)

Семейство Воловодецови е твърде

Ботаника

малобройно. Към него се числятсамо около 200 вида, които саразпределени в 13 рода.Мнозинството от видовете (около

90%) са разпространени визвънтропичните области наСеверното полукълбо — Азия,Европа, северните части на Африкаи Северна Америка. В нашатастрана семейството е представеносамо с около 25 вида от родВоловодец.Всички представители насемейство Воловодецови са лишениот хлорофил едногодишни илимногогодишни тревисти растения иживеят като паразити по корените

на най-различни видове дървета,храсти и треви. Те нямат истинскикорени, стъблата им са дебели,месести, а листата са видоизменени

в люспи, което им придава твърдесвоеобразен външен вид.Цветовете на воловодецовитерастения най-често са събрани въввръхни класовидни или щитовиднисъцветия и са разположени впазвите на прицветниците, коитообикновено малко се отличават отстъбловите люсповидни листа. Теса двуполови, с двоеноколоцветник. Чашката е съссраснали чешелистчета,звънчевидна, с 4 до 5 зъбци или е

разделена до основата на два цели идвузъби дяла. Венчето е двустранносиметрично, тръбесто, фуниевидноили звънчевидно, плитко 5-делно.

Тичинките са обикновено само 4 иса прикрепени около средата навенечната тръбица. Плодникът еедин, с горен едногнезден яйчник.Плодът на мнозинствотоволоводецови растения е кутийка,която се разпуква на два или тридяла. В тях се развиватмногобройни съвсем дребнисемена, които се разнасят от вятъраи дъждовните капки.По-голямата част отволоводецовите видове нападат

Ботаника

само дивите растения ипакостничеството им остава почтинезабелязано. Няколко от тях обачеса се нахвърляли и върху културнирастения, приспособили са се къмтехния ритъм на живот и са сепревърнали в злостни плевели-паразити.

СЛЪНЧОГЛЕДОВВОЛОВОДЕЦ

(Orobanche cumana)

Слънчогледовият воловодец,известен повече под името синякитка, най-лесно ще откриете,когато слънчогледите започнат вече

да цъфтят. В тях и най-лесно ще гопознаете, защото от всичките 25вида воловодец, които се срещат унас и които много трудно серазличават един от друг само повъншните си белези, единственотой напада слънчогледа.

Слънчогледовият воловодец серазвива като едногодишно растениес изправено, високо най-много допетдесетина сантиметра жълто дожълто-кафяво неразклонено стъбло.То е покрито с къси жлезистивласинки и с десетинапоследователно разположени дългидо 1 см кафеникави люспи.Цветовете на този вид воловодец саСъбрани в доста рядко връхнокласовидно съцветие (по дължинато е равно или е по-дълго отостаналата част на стъблото) и саприседнали в пазвите на яйцевидноланцетни покривни люспи, дългидо 12 мм. Цветовете са тръбести,

към върха дъговидноизвити (наподобяватпараходен комин) , сясно двуустен,плитко 5-делен, синдо виолетово обагренотвор, поради коетоцялото растениеотдалече наистинаприлича на синякитка или назюмбюл, както го инаричат на многоместа у нас.Слънчогледовиятволоводец подбиражертвите си главнос р е дпредставителите нас л о ж н о ц в е т н и т ерастения. В диватаприрода най-честонапада пелина.Същевременно той еи злостен плевел-паразит. От неговитенабези, особено вминалото, ежегоднос т р а д а л и

слънчогледовите ниви. Честокорените само на еднослънчогледово растение „трябвало"да изхранват по двадесетина, апонякога и по 130 цветоноснистъбла на готованеца. Този видволоводец понякога „обсажда" и

тютюневите растения. Тютюнът сенапада обаче по-често отразклонения воловодец, коготонашият народ нарича „чума".Неговото латинско име е Orobancheramosa. Той се отличава лесно отсинята китка по разклонените систъбла.

СЕМЕЙСТВОСЛОЖНОЦВЕТНИ

(Asteraceae = Compositae)

По богатство на родове и видовесемейство Сложноцветни е на второмясто (след семейство Орхидейни)между покритосеменните растения.В него са обединени около 1300рода с общо 20 000 вида, разселенипо цялото земно кълбо. Те сапредимно сухоземни обитатели;много малък е броят на воднитезаселници. В нашата природа сесрещат 72 рода с общо около 350вида сложноцветни растения.По-голямата част отпредставителите на семейството самногогодишни и едногодишнитревисти растения. По-малко саполухрастите и храстите, а още по-малко — дървесните форми (терастат главно по океанскитеострови и в планинските пояси натропичните области) .Сложноцветните се отличават сдребни двуполови цветове, събранивинаги в своеобразни съцветия,наречени кошнички, които саобвити отвън с множестволюсповидни листчета. Цветовете сабез чашка или пък тя е силнопроменена във вид на ципестилистчета или на няколко реснички.Венчето е образувано от 5 листчета,които при едни видове са срасналив тръбица, а при други—впластинка (езиче) с 5 зъбчета. Възоснова на тези различия всемейството се разграничават двеподсемейства: Тръбестоцветни иЕзичестоцветни. Характерни засложноцветните растения са итичинките — те са 5 на брой във

Ботаника

всеки цвят и винагипрашниковите имторбички са срасналив тръбица. Плодникътнай-често епродълговат, с дългостълбче и двуделноблизалце.Плодът прирастенията от товасемейство се наричаплодосемка и приповече от видовететой има особенахвърчилка отреснички, коятоп о д п о м а г аразнасянето наплодовете и семенатана големи разстояния.Сложноцветните санасекомоопрашващисе растения.Невъзможно е вняколко реда да визапознаем сразностранната полза,която сложноцветнитерастения допринасятза хората. Това е така,защото между тях имамаслодайни, каучуконосни,хранителни, лекарствени,декоративни и медоносни растения.Помислете си само за някоипознати ви имена — слънчоглед,лайка, пелин, салата, подбел,хризантема, димитровче, гергина,маргаритка, еделвайс. . . Това е самоедна нищожна част от членовете насемейството, която има значение зачовека. Между сложноцветнитерастения обаче има и пакостници —те заплевеляват нивите с културнирастения и човек е принуден да гиунищожава. Но все пак тезивредители са значително по-малкоот стопански ценните видове.

МНОГОГОДИШНА ПАРИЧКА(Bellis perennis)

Когато и последната снежна пряспа

в равнините се стопи и пролетнотослънце стопли земята, потревистите места и из храсталацитепогледа привличат листнитерозетки, плътно прилегнали къмземята, и красивите бледорозови ибели кошнички на многогодишнатапаричка. Тя се среща не само вравнините, можете да я откриете ив планините, но не по-високо от1500 м надм. в. Навсякъделопатовидните листа на товарастение образуват приземнарозетка, от която се източватбезлистните цветоносни стъбла,достигайки 10 — 15 см височина.На върха на всяко стъбло презаприл и май се развива по еднакошничка (диаметърът йобикновено е 20 — 25 мм) смногобройни цветове. Едни от тяхса еднополови, а други —

двуполови. Еднополовите (от 30 до55) са само женски, наредени са вдва кръга по периферията накошничката и са от езичестия тип.Те са съставени от 5 ципестичашелистчета и едно бяло езиче.Двуполовите цветове (от 75 до 125)са наредени в няколко вътрешникръга по конусовидно издаденотоцветно легло на кошничката и сатръбести.Многогодишната паричка естудоустойчиво растение. Порадитова някои растения цъфтят и презкъсна есен, та дори и през зимнитемесеци, стига зимата да е мека.След опрашването на цветовете,през юли и август, кошничките сеизпълват с дребни обратнояйцевидни плодчета —плодосемки. Те за разлика отповечето видове на семейство

Ботаника

Сложноцветни нямат хвърчилка иповърхността им е покрита съсстърчащи власинки.Многогодишната паричка има двепосестрими в нашата флора —едната е едногодишната паричка(Bellis annua, а другата — горскатапаричка (Bellis sylvestris).Едногодишната паричка освен че еедногодишно растение, се отличаваи с по-дребните си кошнички (сдиаметър около 10 — 15 мм) и съсзадебеленото на върха цветоносностъбло. Горската паричка ималиста, които постепеннопреминават в дръжката(низбягващи петури) , а листчетата,които обвиват кошничката, са сланцетна форма и остър връх, а неса продълговати и тъпи на върхакакто при многогодишнатапаричка. Многогодишната паричкае красиво цвете и от него сасъздадени много културни формиза украса на паркове и алпинеуми.

България под

византийско

робство.След края на въстанието на Травъл на балканите настъпило спокойствиеи императорът решил да се заеме с Паристрион, тъй като печенегите тамможели да създават сериозни проблеми в бъдеще. През 1088 годинаимператор Алексий І Комнин повел срещу печенегите многобройна добреобучена армия. Скоро тази армия навлязла в мизия. При вестта занастъплението на силната ромейска армия Татуш заминал отвъд рекаДунав да търси помощ от куманите. Когато ромеите наближили Дръстърте били нападнати от многобройна печенежка армия. Битката билаожесточена и накрая печенегите били отблъснати. След това ромеитеобсадили Дръстър. Малко по късно ромеите щурмували Дръстър ипревзели външният град, двете цитадели обаче останали в печенежки ръцеи ромеите не успели да ги превземат. Тъй като положението било достасложно ромеите предпочели да се изтеглят в укрепения си лагер. Насъстоялия се съвет било отчетено че около Дръстър има твърде многопеченеги и положението е тревожно. Някой командири предложилиотстъпление към Преслав за уточняване на обстановката. Императорътнапротив настоявал настъплението да продължи. На другия ден голямапеченежка армия нападнала ромеите. Битката била тежка и ожесточена инакрая ромеите претърпели пълно поражение. Армията била разпокъсанаи Алексий І едва успял да отстъпи с главните сили в крепостта Голое.Корпус от ромейската армия командван от Георги Палеолог едва успял дасе отскубне от преследващите го печенеги и се укрил в едно гористо иблатисто място. Печенегите обаче ги открили и обкръжили. С внезапенудар ромеите разкъсали печенежките редици и побягнали преследвани оттях.Тогава в Мизия пристигнал Татуш водейки огромна куманска армия.Присъствието на куманите вече било ненужно, но нямало как да бъдатотпратени. Нещо повече, когато куманите видели огромната плячка отбитката те поискали част от нея. Мотивът им бил, че макар да не саучаствали в битката, все пак са тръгнали на поход, за което трябва да имсе заплати. Печенегите погледнали на това като на несправедлива алчности отказали да споделят плячката си с куманите. Така се появил конфликт,който скоро ескалирал до купанско-печенежка война. Тази война излязлаизвън рамките на Паристрион тъй като в нея се включили и кумани ипеченеги живеещи отвъд р. Дунав. При това войната между печенеги иромеи продължавала. Император Алексий І не пропуснал шанс да севъзползва от ситуацията и сключил съюз с куманите. Печенегите от своястрана сключили съюз със селджукският емир Чаха, владетел на Смирна.Той още от по рано бил намислил да превземе Цариград и за целта билподготвил голям и силен флот. Загубила цяла Мала Азия и със силен

Българска История

противник в Европа като печенегите, самотосъществуване на Византия било застрашено. Презпролетта на 1089 година огромна печенежка армиянахлула в Тракия и започнала страшно да яопустошава. Решителната битка се състояла приХариопол. В тази битка ромеите претърпели пълнопоражение, а печенегите навлезли навътре в Тракия ипревзели Апри. Практически печенегите станалигосподари на цяла Тракия която опустушавали чак достените на Цариград. Положението на балканитестанало твърде тежко. Печенегите продължили даопустошават Тракия чак до есента на 1090 година,когато пристигнал флота на емир Чаха иКонстантинопол бил обсаден по суша и море. Силнитему стени обаче продължавали да респектират враговетена Византия и те не посмели да ги щурмуват.Уплашеният от ставащото император Алексий ІКомнин извикал на помощ куманите, които незакъснели да се явят.През пролетта на 1091 година огромна печенежкаармия преминала балкана, нахлула в Тракия и сесъединила с печенегите, които обсаждалиКонстантинопол. Ромеите също събрали толковавойски колкото могли. Единствената им утеха била, чеголяма куманска армия също пристигнала в Тракия и сеобединила с ромейската. На 29 април 1091 година припланината Левунион (в югоизточна Тракия) сесрещнали за решителна битка печенегите и куманско-ромейската армия. Битката при Левунион билаизключително тежка и кръвопролитна, тя завършила спълна победа за ромеите и катастрофално поражениеза печенегите. Огромен брой от тях били убити, ощеповече били пленени и само малцина успели да сеспасят. В нощта след битката ромеите с ужасустановили, че пленените печенеги са много повече наброй от цялата ромейска армия. Уплашени, че могат дасе разбунтуват ромеите избили всички пленници. Тазиподла постъпка потресла куманите и на сутринтаповечето от тях напуснали лагера без дори да взематполагащата им се част от плячката. Наложило серомейски конници да ги догонят, за да им връчаттяхната част от плячката и да ги уверят в найприятелските чувства на императора към тях. Тези,които останали в лагера били богато наградени, затоваче не избягали с другите. Радостта от тази победа билаогромна, много години след победата се празнувалт.нар. „печенежки петък”, а Анна Комнина пише, чепри Левунион „цял един народ бе унищожен в един,единствен ден”.До голяма степен тя била права, тази битка пречупиласилите на печенегите и те никога повече не станалитози могъщ народ, който били по рано. През 1092година ромеите минали в офанзива в Паристрион и

успели да унищожат независимите печенежки градове.Границата по р. Дунав била възстановена истабилизирана. Скоро след това император Алексий ІКомнин сключил съюз с емира на Никея Абдул Казим(по късно и с неговият наследник Килидж Арслан). Тезапочнали война с емира Чаха, който се принудил даснеме обсадата на Константинопол. Общотоположение на Византия до голяма степен сестабилизирало. Балканите били умиротворени,печените победени, а с куманите имало съюз. Разпадана Селджукския султанат и започналите в негомеждуособни войни давали някаква надежда за бъдещауспешна офанзива в Мала Азия. През 1094 годинапретендента за ромейския престол Константин Диоген,син на император Роман ІV Диоген заедно с голямакуманска армия влязъл в Мизия. Император Алексий ІКомнин събрал армия в Константинопол и навлязъл снея в Тракия. Ана Комнина разказва „И тъй, като сеприготвил добре, той (императора) се гласял да тръгнесрещу куманите. И след като свикал цялата войска идостигнал Анхиало, императора извикал зетя си,кесаря Никифор Мелисин, Георги Палеолог иплеменника му Йоан Таронит и ги изпратил в Боруй,за да бдят и да осигурят безопасността на градът иоколностите му. После, като раздели войската,поставил за военачалници вождовете Даватин, ГеоргиЕвфрофин и Константин Умбертопул и ги изпратил даохраняват клисурите разположени по Зигос (Старапланина). След това се отправил за Хорта (така сенарича тази клисура на Зигос ), обиколил цялатапланина Зигос, за да провери дали тези, които са поелигрижата за това, са изпълнили всички негови предишнизаповеди, и да оправи, ако има, нещо необходимо илинедовършено за да не могат куманите да минат леснопрез тези проходи. И тъй, като уредил всичко, той севърнал оттам и се разположил на стан при таканареченото Свещенно езеро, което се намирало близодо Анхиало”. „ Но когато куманите узнали от власитепътищата през проходите и по този начин преминалилесно през Зигос и бързо се приближили до Голое,жителите му, като вързали началника, натоварен съсзащитата на крепостта, предали го на куманите, а тяхприели с радостни възклицания. А като научил, чекуманите се насочват към Одрин, императора извикалвсички озрински първенци, между, които изпъквалКонстантин Катакалон, наричан Тарханиот, иНикифор, синът на обявилия се някога за узурпаторВриений, и им възложил да охраняват най строгокрепостта. И той им заповядал, когато куманитедойдат, да не започват война срещу тях малодушно, нода се целят и да стрелят срещу неприятелите отразстояние, като държат вратите винаги затворени. Тойим обещал много благодеяния, ако изпълнят заповедта.


Това заповядал самодържецът на Вриений и на другитеи ги изпратил с благи надежди в Одрин. А наКонстантин Евфорин Катакалон той заповядал с писмода вземе така наречения Манастър (полуварварин,който придобил голям опит във войната) и МихаилАнема с подчинените им войници и когато узнаят, чекуманите са преминали клисурите, да ги посрещнатотзад и да ги нападнат ненадейно. Константин Катакалон, помнейки добре наставлениятана императора, пресрещнал излезлите за фуражкумани, нападнал ги смело и веднага пленил от тяхоколо 100 души. Императорът го приел веднага и гонаградил с достойнството „нобилисим”. А жителите наДиампол (Ямбол) и на другите околни градове, катовидели, че куманите завладели Голое, отишли при тях,радостно ги посрещнали, предали градовете иприветствали лъжливия Диоген. А той като станалгосподар на цялата област, вдигнал всичката куманскавойска и се отправил за Анхиало, като искал да нападневеднага неговите стени. Императорът, който бил вътреи от дете имал голяма опитност във военните работи,като видял, че местоположението пречи на куманите данападнат и същевременно защищава стените, разделилвойските си на две, отворил вратите на крепостта и вънот нея разположил войниците в боен ред по отряди.Една част от ромейската войска надала викове околокрайната част на нуманската войска, обърнала я вбягство и я преследвала чак до морето. Самодържецът,като видял това, понеже нямал достатъчно войскисрещу такова голямо множество неприятели и не могълда се противопостави, заповядал на всички да заставатнапред в бойния ред и никой да не изтичва извън строя.А куманите се нареждали и заставали и те срещуромейската войска, като също така не нападали. Товапродължило три дни от сутрин до вечер, тъй катоместоположението пречело на желанието им да се бият(от дясната страна на Анхиало било морето, а отлявоземята била неравна и непроходима, покрита с лозя икрайно неудобна да препускат по нея конници).”Много българи стихийно подкрепили претендента.Скоро обаче наемни убийци пратени от императораубили Константин Диоген. Това обаче не възпрялокуманите, с него и без него те били дошли да грабят. Инека пак дадем думата на Анна Комнина „ А куманитекато варвари, надарени природно с непостоянен ипроменлив ум, послушват думите му, (на един ромей)послушват думите му и от Анхиало се отправили заОдрин като се разположили на лагер в околностите награда. Там се водели непрекъснати битки впродължение на 48 дни, защото по младите и тези,които горели от нетърпение да се бият, излизали всекиден и постоянно завързвали сражения с варварите.”Като разбрал за това императорът извел армията си от

Анхиало и потеглил за одринско, като се разположилна лагер при малка никея (никица). Начетиредесетиосмия ден Никифор Вриений извелармията си от Одрин и нападнал куманите. Биткатабила тежка и завършила наравно, все пак куманитеотстъпили първи. След тази битка куманите сезамислили за отстъпление и започнали преговори симператора. Всъщност целта им била да спечелятвреме за да се изтеглят. Император Алексий І Комнинобаче разбрал за ставащото и заповядал на частитеразположени на север да завардят старопланинскитепроходи. На третия ден от преговорите сутринтаромеите нападнали куманският лагер край Агатоникии ги разгромили. Куманите побягнали на северпреследвани от ромеите. Когато достигнали балканатрябвало с бой да си пробиват път и били напълноразгромени. Огромната част били пленени или убитии само малцина успели да се спасят.Точно когато всички си мислели, че вече са настъпилимирни дни за българските земи се случили новисъбития свързани с кръстоносните походи. През 1096година армията на голтаците от първия кръстоносенпоход командвана от Пиер Амиенски, наричанПустинника и Валтер Голтака достигнала Белград. Тъйкато голтаците нямали храни решили да се снабдят стакава като ограбват местните жители. Така вбелградско се разразили истински сражения междукръстоносците и местните българи. Голтацитещурмували Ниш, но вдигнатото на крак градскоопълчение удържало удара. След грабежи в софийско иТракия кръстоносците достигнали Константинопол. Тезапочнали да опустошават неговите околности докатоужасените ромеи не ги превозили в Мала Азия на 1август 1096 година. Още при първите битки съсселджукците кръстоносците били почти напълноизтребени. Оцелелите били спасени от ромейскикораби, които ги прехвърлили в Константинопол. В края на 1096 година кръстоносни отряди достигналиДрач. Те поели по пътя Виа Егнация през Охрид иСолун за Константинопол. Други се придвижвали попътя Виа Сингидиум от Белград през Средец,Пловдив, Одрин за Константинопол. Те били добреснабдени, но нямали нищо против да се обогатятграбейки местните селяни. Боевете междукръстоносците взели значителни размери и билиопустошени земите по пътя им. В началото на 1097година в Цариград се събрал цветът назападноевропейското рицърство. Тук биллотарингският херцог Готфрид Булонски, графРаймонд Тулузки, голям феодал от южна Франция,брата на френския крал Юг дьо Вермандоа, брата наанглийския крал и син на Вилхелм Завоевателя, РобертНормандски, синът на Роберт Нормански, Роберт


Фламандски и известният Боемунд Гискар, крал наиталианските норман, син на крал Робер Гискар, асъщо и Танкред Гискар племенник на Боемунд Гискар.След дълги преговори бил сключен договор, те да сеобявят за ромейски васали срещу което императорътще ги снабди с храни и ще им помогне със своятаармия. Единственият който отказал да я подпише билРаймонд Тулузки, не я подписал и Танкред Гискар,който избързал напред. Кръстоносците буквалносмазали емира на Никея и през юни 1097 годинапревзели този град. Този град бил предаден на ромеите,които се възползвали от ситуацията развивайки мощнаофанзива като превзели Смирна, Ефес и Сарди, както иредица други градове в Лидия. След това билипревзети и градове във Витиния.

НАЧАЛОТО НА XІІ ВЕК

Началото на ХІІ век било успешно за Византия. Голямароля за това изиграли и кръстоносците, които по пътяза гроба Господен воювали със селджукците. Те имнанесли сериозни загуби и така ромеите могли даминат в настъпление. На балканите положението същобило стабилно, в България настъпило пълноспокойствие. В Паристрион положението било посложно, там освен българи живеели и огромноколичество варвари – печенеги, узи, кумани, власи,алани, руси и други. Политическото положението същобило сложно, местните български боляри разполагалис големи бойни отряди (останали от времето наварварските нашествия), големи имения и много пари(придобити при настъпилия мир) и били навикнали дасе справят сами. За отцепване от Византия обаче не семислело по няколко причини. Първо- варварите може ида били отблъснати, но оттатък р Дунав живеели многопеченеги и кумани, които можели да нахлуят в Мизиявсеки момент. Второ-в Мизия българите нямали голямочислено надмощие варварите, нещо което можело дасъздаде големи проблеми в бъдеще. Трето – Византияукрепнала и никой не горял от желание да и сепротивопостави.Ново събитие било започналото разселване на власите.Те били наследници на романизираните балканскижители и първоначално живеели в областта наТесалия, Епир и България. По късно голям брой от тяхсе заселили и в Мизия. Не е известно кога точно(някъде през XІІ век) власите започнали да се заселватв Трансилвания, Карпатите и Кумания. Най важният процес, който течал, било асимилиранетона варварите в Мизия. Този процес вървял бързо и самоза 50-70 години всички варвари (с изключение навласите) в общи линии били асимилирани отбългарите. След този момент в Мизия останали

практически незначителни варварски малцинства испомена за голямото варварско присъствие. Колкото довласите, те макар и ромейски поданици от много времепродължавали да бъдат третирани като полуварвари.Междувременно политическите събитияпродължавали да текат. През 1104 година обединените сили на сърбите итехните унгарски покровители нападнали България. Тепревзели Скопие, но пристигналата ромейска армияуспяла да ги разгроми и отхвърли. През 1107 годинанормандски войски командвани от Боемунд Гискарнахлули в Драчко. Причините за тази война билинеразбории около преговорите за кръстоноснитепоходи. През 1108 година норманите били разгромении Боемунд дори се признал за ромейски васал. През1110 година ромеите започнали война съсселджукците. Тя продължила до 1116 година иромейските войски извоювали пълна победавъзвръщайки много земи предимно във Витиния. Варварите се раздвижили отново през 1114 година,когато куманите преминали р. Дунав при Видин иопустошили някой земи. Ромеите обаче оказалиожесточена съпротива и куманския поход се провалил.Скоро след това ромейска армия преминала р. Дунав инападнала куманите. Резултатите от тази експедицияне били кой знае какви, но тя показала че ромеите саготови да се борят с варварите. През 1118 година умрял император Алексий І Комнин,който бил наследен от сина си император Йоан ІІКомнин. Ново раздвижване на балканите настъпило вначалото на 20 те години, когато печенегите подновилинападенията си. Най голямото им нападение било през1123 година, когато огромна печенежка армия нахлулав Паристрион и го опустошила. След това печенегитенахлули на широк фронт през балкана и започнали даразоряват Тракия, а през софийско нахлули и вБългария. Силна ромейска армия командвана отимператор Йоан ІІ Комнин потеглила срещу тях и дветеармии се срещнали за решителна битка при Боруй. Вбитката при Боруй ромеите и дошлите им на помощкумани, които извикал императора, една нощнападнали печенежкия лагер и им нанесликатастрофално поражение. Голям брой били убити, аоще повече били пленени. Печенегите скоро билиизтласкани зад р. Дунав. Били пленени огромен бройпеченеги, които били разселени из Паристрион,България и Тракия. Това бил краят на печенегите, скорослед тези събития те се изтеглили към Украйна, къдетобили къде унищожени, къде асимилирани от куманите.След изтеглянето на печенегите земите отвъд р. Дунав(Влашко, Молдова и Украйна) получили иметоКумания, тъй като там живеели куманите. През 1128година унгарците нападнали Византия и превзели


Белград и Браничево. След това стигнали чак доСредец като превзели и него и Ниш. Пристигналатаромейска армия отблъснала унгарците, а при Белградим нанесли унищожително поражение. Това бил икраят на войната с Унгария. Същата година (1128)имало и куманско нашествие в Паристрион. Куманитеопустошили Паристрион, но ромеите успели да гиотблъснат. Най сетне настъпило по дълго спокойствиена балканите. Сега вече император Йоан ІІ Комнинмогъл до обърне поглед на изток. По това времеиконийският султанат бил разкъсван от яростниграждански войни за власт и не представлявал никаквасила. Вместо него се издигнало емирството наДанишмендидите със столица Мелитена. Те започналида нападат Византия, и то основно от юг къдетозавладели големи части от иконийския султанат. От1130 година до 1135 година се водела жестока война стях. Накрая те били разгромени напълно и претърпелисъкрушително поражение. През 1137 година ромеитепревзели Мала Армения и цяла Киликия.Впоследствие император Йоан ІІ Комнин навлязал вземите владени от кръстоносците и принудилвладетеля на Антиохия Раймонд дьо Поатиер да сепризнае за ромейски васал. През 1143 година умрялимператор Йоан ІІ Комнин, като през цялото времеВизантия останала спокойна. През 1143 година натрона се възкачил император Мануил І Комнин.Спокойствието на балканите траяло до 1147 година,когато кръстоносна армия командвана от германскиякрал Конрад ІІ преминала България по пътя Белград-Цариград на път за светите места. Малко след това посъщия маршрут минала и армията на френския кралЛуи VІІ . Разбира се тези походи били съпроводени сбоеве между грабещите кръстоносци и българскитеселяни. Особено тежко пострадали в тези схваткигерманците. Възползвайки се от ситуациятанормандския крал Рожер ІІ нападнал Византия през1147 година и превзел Корфу, Коринт и Тива.Император Мануил І сключил договор с Венеция иизтласкал норманите. Последно ромеите си върналиКорфу през 1149 година. През 1148 година куманитеизвършили ново нападение в Мизия, което било отбитобез особени проблеми. След това ромеите преминали р.Дунав и преследвали куманите. В няколко битки вКумания ромеите спечелили няколко запомнящи сепобеди. Нови кумански нашествия имало през 1155година и 1160 година, но те с нищо не променилиявното ромейско надмощие в двубоя с отвъддунавските варвари. Това всъщност били последнитедействия в този двубой, куманите повече не посмелида преминат р. Дунав.Същевременно отношенията с Рашка взели обрат. Тамуправлявали жупаните Урош ІІ около 1131-преди 1155

година, Деса през 50 те и Тихомир - началото на 60 тегодини – 1165 година. Всички те били ромейски васали,но били твърде опърничави и в Сърбия се редуваливъстание след въстание, които ромеите потушавали.През 1165 година ромеите за пореден път навлезли вРашка и издигнали на трона великият жупан СтефанНеманя. Още на другата година обаче той се обърналпротив императора. През 1167 голяма ромейска армиянавлязла в Рашка, но претърпяла пълно поражение.Последвала дълга война докато през 1172 годинасърбите претърпели катастрофално поражение ивеликия жупан Стефан Неманя се принудил да сепризнае за ромейски васал. Последният голям неуспехна ромеите бил във войната със селджукците. На 17септември 1176 година голяма ромейска армияпретърпяла пълно поражение при Мириокефалон. Тазибитка сложила край на ромейската реконкиста в МалаАзия.

КРИЗА ВЪВ ВИЗАНТИЯ ВЪСТАНИЕТО НААСЕНЕВЦИ

През 1180 година умрял великият император Мануил ІКомнин. Той бил наследен от 12 годишния си синАлексий ІІ Комнин с регент майка му императрицаМария от Антиохия (западноевропейка). Тя избрала засвой помощник протосеваст Алексий Комнин,племенник на починалия император. Новотоправителство започнало да води латинофилски курс науправление. Това предизвикало огромно недоволствосред обикновените хора и най вече срещу италийскитетърговци и западните наемници в армията. Ощеповече, че тогава се разразила с пълна сила финансоваи социална криза. Тогава за император се обявилуправителят на Понт, братовчед на Мануил І,Андроник Комнин. С малка армия през 1181 година тойнавлязъл в Мала Азия и почти без съпротива я овладял.През пролетта на 1182 година войските му достигналиХалкедон. Последната надежда на управляващите билафлота съставена предимно от западноевропейци.Скоро обаче част от флота начело с командващиямегадукс Андроник Контостефан минала на странатана Андроник Комнин. Сега вече нямало кой да го спре.Тогава през май 1182 година в Константинополизбухнало въстание. То помело властта и протосевастАлексий бил ослепен и хвърлен в затвора. Жителите награда извършили кървава баня над живеещите в градазападноевропейци. Андроник Комнин влязъл в градъти бил обявен за регент на малолетния император. Следтова той се разправил с привържениците на императорАлексий ІІ Комнин. Императрица Мария билаобвинена в заговор и екзекутирана. През септември1183 година Андроник Комнин бил провъзгласен за


съимператор, а два месеца по късно Алексий ІІ билубит. Новият император Андроник І Комник се опиталда върне блясъка на империята чрез масови репресии.Това донякъде дало резултат, но противопоставянетона аристокрацията довело до миниатюрна гражданскавойна. Едновременно с това нараствали и външнитепроблеми. Още през 1181 година войските наунгарския крал Бела ІІІ започнали военни действия ипревзели Славония, Далмация и Срем. Сръбският(Рашки) владетел княз Стефан Неманя отхвърлилромейският васалитет и станал васал на крал Бела ІІІ.Засега ситуацията била успокоена, но в близко бъдещесе очертавали големи проблеми.И действително проблемите не закъснели. През 1183

година след убийството на императрица Мария, уж зада отмъсти за нея унгарските войски нападналиВизантия. Те изненадващо лесно разгромили малкатаромейска армия, която им се противопоставила ипревзели Белград. Тогава на унгарска страна въввойната се включили и сърбите. След това унгарци исърби успели да превземат Ниш, Равън и Средец.Никой не очаквал такова развитие на войната, таромеите почти не се съпротивлявали. След товаунгарците променили посоката на удара си и завладелиЗета с градовете Дриваст, Скадър, Улцин, Бар, Котор идруги. Сърбите пък без усилие завладели Травуния иЗахълмие. След тази победа сръбските войски нахлулив Македония. Притиснатият владетел на Босна БанКулина бил принуден да се признае за унгарски васал,докато междувременно от 1184 година до 1186 годинаунгарците безуспешно обсаждали Дубровник. Товаобаче с нищо не помогнало на император Андроник ІКомнин, който се вплел във борба с динатите (силните)в опит да възроди стратиотския институт. Борбатастанала толкова ожесточена, че някой от динатитеизвикали на помощ най страшния ромейски враг, краляна сицилийските нормани Вилхелм Гискар. Тойразбира се не чакал втора покана и начело на силнаармия и флот нападнал Византия през пролетта на 1185година. Норманите извършили десант на албанскиябряг и веднага обсадили Драч. След неочаквано краткаобсада през юни 1185 година норманите превзелиДрач. Ромейската реакция била напълно неочаквана ине били взети никакви мерки за спирането нанорманите. След като по този начин си подсигурилитила норманите от движение завладели Албания иостровите Корфу, Кефалония и Закинтос. От Драчнорманите през Македония която заели потеглили заСолун. За огромна изненада на всички никой не се иопитал да ги спре. Всички усилия за отбрана билисъсредоточени в събирането на войски в Солун инеговото укрепяване. Тук били и български части отромейската армия в състав 20 000 пехотинци. От

Цариград била изпратена малка армия подкомандването на Алексий Врана да помогне насолунският дукс Давид Комнин. Самият император найсетне започнал да събира в Константинопол посериозна армия. Обаче още на 6 август 1185 годинанормандската армия командвана от клал ВилхелмГискар достигнала Солун. На 15 август пристигнал инормандският флот и обсадата станала съвсем плътна.Впрочем тя била съвсем кратка и след щурм Солун билпревзет на 24 август 1185 година. След превземанетона втория град в империята норманите извършилистрашни зверства над местното население и ограбилиосновно градът. Случващото се повдигналосамочувствието на крал Вилхелм Гискар, който решилда превземе Константинопол. Норманите не губиливреме и веднага потеглили за Цариград. При товаположение всички били уверени че Константинополще падне и в градът настанала страшна паника.Междувременно поредният преврат срещу АндроникІ излязъл успешен и той бил заловен и след жестокимъчения убит на 12 септември 1185 година. Водачът назаговорниците станал император под името Исак ІІАнгел (той бил роднина на комнинит, дъщерята наАлексий І Комнин се омъжила за Константин Ангел,той бил техен внук). Междувременно норманитеразделили армията си на три части. Една част заедно сфлота останала в Солун, а основните сили потеглиликъм Цариград. Напред потеглил силен авангард, а заднего се придвижвали основните сили. Въпреки всичкиусилия на крал Вилхелм Гискар сред армията настъпилразгул. Вместо да се придвижват бързо, главните силисе пръснали из беломорието да грабят и сепридвижвали бавно. Отгоре на всичко сред норманитезапочнала епидемия която косяла редиците им. Срещутях обаче стоял само Алексий Врана със слабата сиармия. Скоро край Мосинопол се срещналинормандският авангард и армията на АлексийВрана.Битката била ожесточена и накрая норманитебили разгромени. Те отстъпили и съединявайки се сосновните сили настъпили срещу ромеите.Решителната битка се състояла на 7 ноември 1185година при Димитрики. Битката била ожесточена, нонакрая норманите започнали отстъпление макар да непретърпели поражение. След това норманската армиясе разпаднала на малки отряди, които отстъпвали къмСолун опустошавайки страшно беломорието. Товабило направено не толкова поради поражението,колкото поради новия взрив на епидемията. Едва сегаимператор Исак ІІ Ангел извел армия от Цариград изапочнал контраофанзива срещу норманите. Самите те когато достигнали Солун се качили накорабите си и заминали за Италия. През 1186 годинаромеите без проблеми превзели Драч и изтласкали


норманите от балканите, билпревзет и о-в Корфу, но норманитезадържали островите Закинтос иКефалония. Първата работа на император ИсакІІ като дошъл на власт била дазапочне мирни преговори сУнгария. Напълно неочакванопреговорите протекли твърдегладко и много скоро Исак ІІ и БелаІІІ сключили мирен договор.Според клаузите на мира Белград,Браничево и Видин оставали подунгарска власт, а Средец и Нишбили върнати на Византия. Билуговорен и брак между Исак ІІАнгел и дъщерята на Бела ІІІ, десетгодишната Маргьорита. Колкото досърбите, то те останали безунгарска помощ били принудени понай бърз начин да опразнят дукатБългария. Все пак те заели косово,част от което било тяхно от по рано.Най сетне положението набалканите било стабилизирано. Въввръзка с императорската сватбапрез есента на 1185 годиназапочнало събиране надопълнителен данък. Тъй катоПаристрион бил известен съссвоето животновъдство, от него билсъбран допълнителен данък внатура (животни). Товапредизвикало голямо недоволствосред местното население което врайона на източна стара планинапрераснало в бунт...

Очаквайте продължение вследващия брой…

Автор: Димитър Маневски

РАННО СРЕДНОВЕКОВИЕВ СТРАНИТЕ НА

ИЗТОКАЧАСТ 1

Зараждането на феодалнитеотношения в страните на Близкия,Средния и Далечния Изтокпредставлява сложендиалектически противоречивпроцес, който протича в недрата надве обществено-икономическиформации, намиращи се в стадия насвоето разложение —робовладелската иродовообщинната. В Индия иКитай феодализмът заменяробовладелския строй, а в Корея иарабските страни —родовообщинните порядки. Врезултат на нееднаквата степен наразвитие на Изтока налагането нафеодалните производствениотношения в различните страни нестава едновременно. В Китайвъзникването на феодализма сеотнася към III—VI, в Индия къмIV—VI, в Арабския халифат — къмVII—VIII в.Раннофеодалните държави наИзтока, които заемат важен дял вобщата история на човечеството,притежават редица своеобразия,които ги отличават в многоотношения от раннофеодалнитедържави в Западна Европа. Заразлика от Западна Европа, къдетофеодалът е непосредственсобственик на земята, на Изток вповечето страни съществуваобщодържавна собственост върхуземята като основно средство запроизводство. „Липсата напоземлена собственост — пише

Енгелс — действително се явяваключ за разбирането на целияИзток. В това се заключаваосновата на цялата политическа ирелигиозна история."Отсъствието на частна собственоствърху земята в редица източнифеодални държави се определя вкрайна сметка от някои важнипричини, които не са характерни заевропейския континент. Като сезапочне от пустинните пясъци наСахара, премине се през Арабскияполуостров и се стигне до най-високите планини на Азия, земятасе напоява чрез сложнииригационни съоръжения, коитомогли да бъдат собственост само надържавната власт. Изкуственотонапояване на земята обуславяло по-бързото развитие напроизводителните сили.В резултат на икономическия подемв източните страни в основата накойто лежало интензивнотоземеделие, градовете се развилизначително по-рано, отколкото вЗападна Европа. Така в БлизкияИзток вече разцъфтявали такиваградове като Хира (до днешнияМешкет Али), Мека, Медина,Антиохия, Александрия, Дамаск,Ерусалим и др., докато в Европатекущо възниквали градове. Вранното средновековие тук сезародили много нови градове.Немалко стари градове севъзраждали, а голям бройпоселения прераствали в крупни

Световна История

градски центрове, в които кипялаоживена занаятчийска и търговскадейност. В източните градовеборбата на градската аристокрация,занаятчиите, търговците и плебсасъвпадала с борбите на селскитемаси против феодалния гнет.В политическото устройство наизточните народи също така имаопределени своеобразия. Те саразкрити от Енгелс.„Правителствата на Изтока —отбелязва Енгелс — всякога иматсамо три ведомства: финанси(грабеж вътре в страните), война(грабеж вътре в страните и грабежв чуждите страни) и обществениработи (грижи за производството)."За разлика от феодалнатаразпокъсаност, която съществувалаи Западна Европа, на Изток билиобразувани централизиранидържавни обединения, коитопритежавали огроменбюрократичен апарат със сложнайерархическа структура. Такавабила китайската империя. Такъвхарактер имала държавата. Гупта вИндия. Не по-друг характер ималадържавата на Делхийския султанат.Всички тези държави играелиогромна роля в историческоторазвитие на Изтока.В процеса на установяването нафеодалните отношениязабележителните културниценности на древността билинаследени от феодалната класа,която се утвърждавала наисторическата сцена. Огромнатакултура на старите цивилизации наИндия, Китай и пр., постижениятав областта на историята,философията, литературата иизкуството били възприети отмладата феодална класа, която гипреработила, предала им новоСъдържание и продължила да гиразвива по-нататък. Така станало ив арабските страни, където новатакултура възникнала върху основатана древните научни и културнипостижения.

Съществувала приемственост и вобластта на икономическия живот.Възприети били производствениятопит и натрупаните трудови навицив обработването на вълненитеизделия, в топенето на металите, вобработването на кожите и пр. Неслучайно големият разцвет, койтополучило производството налуксозни предмети, предизвикалвъзторга на европейскитезавоеватели по време накръстоносните походи.В оформящата се раннофеодалнанадстройка голяма роля играелиразличните религиозниденоминации, които обслужвалигосподстващата класа. Енгелсотбелязва: „Що се касае дорелигията, този въпрос може да сесведе към общия въпрос, на който елесно да се отговори: защоисторията на Изтока приемаформата на история на религиите."В Индия бил разпространенбудизмът, в Китай —конфуцианството, донякъде ибудизмът, а в арабските страни —мохамеданството.В противовес на ортодоксалнитерелигии, свързани с господстващатакласа — будизъм, ислям и пр., наИзток разцъфтели богатиматериалистически и атеистическитрадиции, които упражнили голямовлияние върху развитието наевропейския материализъм.Всичко това показва огромнотозначение на източните народи висторията на човешкото общество.Запознаването е тяхната история сеопределя от важни научни,културни н политическисъображения. Не може да се разбередостатъчно добре закономерниятхарактер на общата европейскаистория, без да се опознаеисторията на източните народи,които оказват значително влияниевърху развитието на западния свят.За разбирането назакономерностите, които обуславятразвитието на източните народи, от

съществено значение езапознаването с писменитепаметници на съответните страни.Те дават възможност да се проследиконкретно историческото развитиена някои от народите на Изтока,които играят решаваща роля презепохата на ранното средновековие.В този материал са поместенитекстове, които съдържат сведенияза историческото развитие наКитай, Индия н арабския свят презранното средновековие. Теотразяват утвърждаването нафеодалните отношения, формите истепените на класовата борба,борбата против експлоатацията,потисничеството и пр. Индия и Арабския свят очаквайте вследващия брой.

КИТАЙ ПРЕЗ РАННОТОСРЕДНОВЕКОВИЕ

Документите, поместени в тозиматериал, отразяват развитието нафеодалните отношения в Китайпрез ранното средновековие. Товаса откъси от хроники,стихотворения, песни и пр., в коитосе съдържат интересни сведения заикономическия живот, за тежкотоположение на селските маси, закласовата борба в Китай.Както е известно, установяванетона феодалните отношения в Китайсе отнася към времето от III—VI в.Феодалният начин на производствосе зародил в недрата на дверазлагащи се обществено-икономически формации — родово-общинна, господстваща главно вюжната и западната част, иробовладелска, която билаустановена в останалите районина страната.Зараждането на феодалния начин напроизводство било свързано скоренните промени, настъпили викономическия и политическияживот на Ханската империя, коятопаднала в края на II в., а заедно снея и робовладението в Далечния


Изток. В селското стопанство билипостигнати огромни успехи.Изкуственото напояване на земята,а също така и използването нажелезни оръдия за производствоувеличавало плодородието.Разцъфтявало тъкачеството навълна, което в продължение навекове оставало монопол накитайците. Откриването нахартията станало монопол, но недало значителен тласък заразвитието на културата. Получилиразвитие математиката иастрономията. Китайските лекариразвили и медицината. Немалкиуспехи били постигнати въввоенното дело, в географията.Материалистическата философскамисъл достигнала невижданидотогава върхове. Изкуството,литературата и историятазавоювали забележителни успехи.Заедно с установяването нафеодалните отношения сезадълбочавали антагонистическитепротиворечия в обществото,изостряла се класовата борба, закоято съществуват изобилнисведения в изворите.В една част от документите сесъдържат сведения за тежкотоположение на селячеството, затърговията и пр. В друга част саразкрити героичните борби накитайските селяни противфеодалната експлоатация. В тазивръзка особен интерес предизвикваоткъсът от династичната история„Суй Шу" (Суйска история — 581— 617 г.), където е отразенавъншната и вътрешната политикана Китай. Не по-малък интереспредизвикват и сведенията заселската война в Китай, отразени вхрониката „Син Тан Шу".

Положението на населениетопри император Ян Хуан( 597 - 616г.).Из Историята на Сима Хуан(един от най-изтъкнатитесредновековни китайскиисторици.)

За превозването на ориз бяхасъбрани много хора и лодки.Лодките пътуваха една след друга,разтегнати на 1000 ли, пренасяйкивоенно снаряжение и военнимашини. По пътищата преминавахаобози, в които всеки два човекавлачеха по една кола с по тричувала, хората нареждаха лодките,стоейки до пояс във водата;мнозина от тях загиваха от пиявици.Движението по пътищата не сепрекратяваше ни денем, ни нощем... Труповете на починалите сеиздигаха до гърди на длъж по целияпът. Времето за селскостопанскаработа беше пропуснато. . .Селяните, откъснати от своитедомове, вече не можеха да севърнат. Много ниви се превърнаха впустини. Един чувал ориз струвашеняколкостотин монети. .. Народътсе намираше в крайно бедственоположение.

Търговията в Китай. Из сборника„Юанши Чанцин"

В сборника „Юанши Чанцин", т. е.сборник на Юан Чшен, възникнал впериода Чанцин (821—824 г.), в том23, в песента „Гуке" („Търговец") серазкрива една характерна особеностна търговския живот през раннотосредновековие.Търговецът не може да живеепостоянно на едно място. Ако тойпредвиди някъде по-добра печалба,незабавно се отправя на път.Отначало той отива да си избересъдружник, след това се прибира вдома си, за да се сбогува сроднините. Роднините му госъветват: „По-добре е да сесдобиеш с печалба, отколкото съсслава. Тичайки за слава, не винагиможеш да постигнеш успех, а втърсенето на печалба никога нямада се излъжеш в сметките си.Съдружниците трябва да сенамират винаги един до друг. Припродажба на стоки съумявай даизлъжеш. Съумявай да измамиш

митничаря в митницата, така щенараства богатството ти и няма дапретърпиш загуба. . . Изучавайтайните знаци на търговията. И несе съобразявай даже със землякаси."

Из : Очерки истории Китая сдревности до „Опи-умньiх войн",Москва, 1959, с. 231.

Вътрешна и външна политика наКитай в началото на VII в. Из „Суй Шу"

Политиката на император Ян Хуан(605—617 г.)( втори Суйскиимператор.) Трета година [607 г.]. .. Пети месец. Ден динги.(Дните всредновековния китайскикалендар били обозначени сциклични знаци.) Тюркът ЦиманКехан изпрати сина си Тотеле приимператора на аудиенция.Ден уу. Императорът изпратизависими селяни (дин нан) отдесетте области на север от рекатаХуанхе, за да пробият път впланината Тайханшан до Бинчжоу.. .Ден синвей. Цимин изпратипосланик до императора, за да муразреши да встъпи сам напограничния пункт, за да се срещнес императорския екипаж.Императорът не даде разрешение.Ден гуйо. На небето се появикомета. Всички военачалници бяхаобхванати от страх.Шести месец. Ден сини.Императорът отиде на лов в Лянгу.. . . Есен. Седми месец. Денсинхай. Цимин Кехан се отправикъм императора е молба за промянана парадните дрехи. Императорътобяви порядък в церемониите,заповядвайки да не назоваватимената в присъствието на хоу(трети — висша аристократическатитла.) и ван(първи — феодалнозвание.). Ден цзяин. Императорът разпънаголяма шатра на изток от гр.


Цзюнчен; неговите подчинени,готвейки се за церемония, развяхазнамената. Императорът устрои пири щедро обдари Цимин Кехан инеговите подчинени.Ден цзинцзи. Екзекутирани бяхасановшщите (даи) Хе-Жо-би,началникът на ведомствата наобредите Юй Вен-ху,тайчанцинът(висша чиновническадлъжност) Гао-Ин; шаншуцзомуие(Помощник на началникана палата.) Су Вей беше отстраненот длъжност като провинил се.Императорът изпрати повече отмилион зависими селяни (дин нан)за изграждането на Великата стенана запад от Юйлин и на изток доЦзихе. След 10 дни строителствотобеше прекратено; погинаха повечеот 50 хиляди човека.Ден жену. Императорът се отправив Юйлин.Ден иго. Цимин Кехан разчисти иукраси пътя в очакване наимператорския екипаж.Императорът го посети в шатрата.Димни Кехан поднесе наимператора чаша, вдигна тост занеговото дълголетие. Императорътустрои пир и го обдари.Императорът заяви на посланика наКогурьо (севернокорейска държава668): „Заповядвам на тебе и на твоякрал незабавно да пристигнете нааудиенция, иначе аз и Цимин Кеханще пристигнем във вашата страна."Императрицата посети шатрата надъщеря си в град Ичен.Ден иню. Цимин Кехан се завърна всвоите владения.Ден гуйи. Императорът встъпи вЛоуянгуан.Ден женин. Императорът посетиТайюан и заповяда да се построидворецът Цзинянгун.Девети месец. Ден ивей.Императорът се установи в Цзи-юнан и остана в дома на сановника(юйши дай) Чжуан хе, къдетопирува и се весели.Ден ии. Императорът прекара вДунду.

Ден женшен. Ци Ван-дун бешеназначен за началник на област вПхенян и натоварен с особениправа.Ден гую. Началникът наведомството на финансите Ян Вен-си беше назначен за съветник(наян).Четвърта година [608 г.]. Първимесец. Ден пи. Императорътизпрати повече от милион зависимиселяни [мъже и жени] от областитена север от Хуанхе на строежа наканала Юнзи, за да насочат водатана река Син на юг до Чжуцзюн.Ден генсюй. Чиновниците сезанимаваха със стрелба в дворецаЮнгу.Ден динин. Императорът даруванаселението на столицата с ориз,давайки на всеки човек по десет дан(мярка, равна на 103,5 л.).Ден женшен. Тайфуцин Юан Шоу еназначен за нейшилик, а хунлуцин(висши чиновнически длъжностив Суйската империя.) Ян Сюан-ан— за началник на ведомствата иобредите.Ден гуйю. Началникът наведомствата на общественитеработи Вей Сюан е назначен завтори главнокомандуващ, да-лицинът Чжан Сун-чжи е назначенза началник на ведомството нафинансите.Втори месец. Ден иин. СичаочжеЦуи е изпратен в страната натюрките Лочжи за чистокръвниконе....Есен. Седми месец. Ден сини.Императорът изпрати повече от 200хиляди зависими селяни (дин нан)за строежа на Великата стена отЮйлингу на изток.... Осми месец. Ден синю.Императорът извърши обредажертвоприношение на предците напланината Хеняо. Императорътсъбра началниците на провинциите(дао) и на областите (цзюи),разположени на север от Хуанхе, иобяви голямата амнистия вПоднебесната империя.

Императорът освободи за еднагодина от плащането на зърненналог (цзу) и от налог на тъканите(дяо) населението на областите иоколиите, които посети.. . . Ден сини. Обявен е указ заосвобождаване за една година отналози и повинности на селяните,заети в строежа на Великата стена....Пета година [609 г.]. Пролет.Първи месец. Ден цзин-цзи.Дунцзин е преименуван в Дунду.Ден гуйвей. Обявен е императорскиуказ за въвеждане „цзюнтян" (такае била наричана аграрната системав Китай през VI - VIIIв.) вПоднебесната империя.Седма година [611 г.]. Пролет.Първи месец. Ден женин. Умряпървият пълководец и началник назаповедта, завеждащ, храната наимператора, дафу и чжеднинскиХоу Го-ян.Втори месец. Ден цзивей.Императорът наблюдава ловенетона риба в езерото Янцзинцзин, дадепир и дари всеки: един от своитесановници.Ден геншен. Пристигна пратеник отПекче (югозападна корейскадържава 660г.) с подаръци нааудиенция при императора.Ден ихай. Императорът пристигна вЦзянд, след това се отправи накораби юйлунчаун [във вид надракон] по големия канал, а оттук— в Чжуцзюн.Ден жену. Обявен е указ за седемтедобродетели, главната от които еполитиката за успокояване нанарода, и за шестте основи наразцвета, главната от които епросвещението.Гао юан от Когурьо не признасвоите задължения предимператора. Императорът пожелада го накаже и победосно. утвърдисвоята всемогъща власт на левиябряг на река Ляо. „Макар да мисляза наказателната експедиция,заклевам се в своите дела, както по-рано. Днес се отправям в Чжуцзюнда се запозная е обичаите на народа.


Повелявам във всички области наХебея, Шанси и Шандун жителите,по-стари от 90 години, да сеназначават за таймоу (управителина области), а всички по-стари от 80години — за сюанцзини(управители на околии).”Трети месец. Ден динхай. Вториятначалник в двореца, завеждащхраната на императора, и първиначалник на гарнизона,пълководецът Дафу Чжао-бан умря.Лято. Четвърти месец. Ден гену.Императорът посети дворецаШогун близо до Чжуцзюн.Пети месец. Ден уцзи. Началникътна областта увей Фан Цзюй-юй еназначен за началник наведомствата на финансите.През есента в Шандун и Хенанстана голямо наводнение, бяхазалети повече от тридесет околии.Хората се продаваха в робство.Зима. Десети месец. Ден иин.Срути се планината Дич-жушан.Реката потече обратно и заляпространство десет ли.Ден уу. Управителят на областтаДунпин Ту Ван-сюй е назначен запърви началник на гарнизона.Дванадесети месец. Ден ивей.Тюркът Чулодоли Кехан пристигнана аудиенция при императора. Тойбеше посрещнат с необичайнацеремония и особено тържествено.В това време войниците ипревозвачите по Ляодун, тръгналина цели върволици по пътищата,отказваха да изпълняват своятаповинност и станаха разбойници.Ден цзяцзи. Императорът заповядана всички началници на области иоколии да откриват, да ловят, дахващат и убиват разбойниците.

ХИСВ, I, 1961, с. 42—45.

„Болното мандариново дърво" отДу Фу

Ду Фу (712—770 г.) е един от най-изтъкнатите китайски поети презранното средновековие. В неговото

творчество са отразени социалнитепротиворечия във феодалнотообщество през VIII в.Стихотворенията му са изпълнени сдълбока любов към обезправенитеселски маси и с гневна ненависткъм феодалната аристокрация. Втова отношение твърде характерное стихотворението му „Болнотомандариново дърво".

Дърветата болни.

Линеят безжизнени сили.Печална е тяхната участ. И всепо-злощастна е всякагодина.Плодове се родиха,но тъй са те хилави, болни.Тръпчиви на вкус, горчат катодивите круши.

Срежи мандарина —от червеи тя е проядена.И тъй е без ползачовек да се труди.Негодни са болните плодове.Какво да направим с тях ние?Една само коратаще стане за ядене годна.Листата трептящина клоните вехнат, жълтеят

Страхуват се, страшно ес родните вейки да се сбогуват.Суровата зимаще дойде със снежните вихри.Дървото ще може лисред бурите да не загине?В двореца Пенлайсред сияйна и щедра природана пищни дървета блестятмандарини уханни.Но ако се случатзлощастни и лоши години,загубва престолътстаринното свое величие.Безчинствуват банди,

народът загива от глад.И императорът трябваи той от блага да се лиши.

Дърветата съхнатпо тайна небесна прокоба.И страх ме е вече,че пак ще пострада невинен.То беше отдавна.Вестител от Южно морев карета пътувашес подаръци за господаря.И караха хилядиконе в планини и полета —за туй и сега с горестси спомнят днес старите хора.

Селската война през IX в. Из„Син Тан Шун"

. . . През втората година отуправлението на Цянфу [874— 879г.] известният бучжоуски разбойникВан Сян-чжи вдигна метеж воколията Чанюан. Неговата бандасе състоеше от около 3 хилядидуши. Те безчинствуваха в окръзитеЦаоджоу и Бучжоу, хванаха 10хиляди човека (споредсъобщението на китайскияисторик от XI в. Сима Хуан те сасе присъединили доброволно къмвъстанието.) и силите им нараснаха.Той незаконно провъзгласи себе сиза велик пълководец и в манифеста,изпратен до всички провинции,обяви: „Чиновниците са алчни иненаситни, налозите тежки,наградите и наказанията —несправедливи. Цзайсяните(чиновници, които ръководелидържавния живот в Китай.) скриватвсичко това и Сиц-зун (става думаза императора Сицзун (874—888г.)) нищо не знае."Той имаше повече от десетпомощници, възглавяващи [отрядметежници], в това число и ШанЦзюн-чжан, Чай Цун, Би Ши-до,Цао Ши-гон, Лю Ян-чжан, Лю Хан-хун и Ли Чжун-ба. Всички теграбеха и безчинствуваха,възползувайки се от създаденотоположение.Възрадван от смута, Хуан Чао сеоткликна на призива на Ван Сян-


чжи. В своя отряд, състоящ сеотначало от осем човека, той събраняколко хиляди души и разграбипетнадесет окръга в провинциятаХенян. В резултат на това броят нанеговите привърженици нарасна наняколко десетки хиляди.Императорът заповяда наПинлуския военен наместник(цзедуши, Сун Вей и на неговияпомощник Цао Цюан-чжен данападнат бандитите и да ги разбият.Суй Вей беше назначен заглавнокомандуващ наказателнитеотряди във всички провинции, бяхаму придадени 3 хиляди войници отохраната и 500 кавалеристи. Бешезаповядано на всички цзедуши вХенан да му оказват съдействие.Инспекторът на спомагателнатакавалерия Цзен Юан-юй бешеназначен за втори негов помощник.Когато Ван Сян-чжи се отправи заИчжоу, Суи Вей нанесе поражениена разбойниците до стените награда, Ван Сян-чжи избяга. ЗатоваСун Вей писа в донесение, чеглавният атаман е убит, апоследователите — усмирени.Войниците се завърнаха в Цин-чжоу, чиновниците се поздравявахаедин друг, но след 3 дни от окръзитеи околиите бяха получилисъобщение, че бандититедействуват, както по-рано. ..Войниците започнаха да отпочиват;получавайки заповед занастъпление, те се разбунтуваха ивъстанаха. През това времеразбойниците бързо се насочихакъм град Цзячен. Не изминаха идесет дни, когато те опустошихаосем околии. Императорът бешеопечален от това, че те пристигнахатака близо до Дунгу — източнатастолица. Той заповяда на войскатавъв всички провинции,съединявайки се, да отблъснетехния натиск. Войската от Фунсян,Бенин и Цзи-нюан да охранявапланинския проход Тунгуан,Цзенюан-гой да охранява източнатастолица, а войската от Ичен и

Ичжаои — императорския дворец.Между това Ван Сян-чжи сезавърна в Жучжоу, превзе този град,уби тамошния началник и сеотправи за източната столица [наЛоян]. Голям страх обхваначиновниците: захвърляйки всичко,те хукнаха в главоломно бягство.Разбойниците разгромиха Ян иобсадиха Чженчжоу, но не можахада го завладеят. В множествоокръзи и околии, намиращи се наизток от прохода, между Чженчжоуи Жучжоу, жителите, страхувайкисе от бандити, поставиха особенаохрана по стените и оградите отколове, които обкръжаваханаселените места, а разбойниците,разделяйки войските на малкиотряди, започнаха да безчинствуватнавсякъде. . .. . . Ван Сян-чжи се завърна вХунчжоу и навлезе в предмостиятана този град. В помощ на градапристигна Суй Вен. Той разби ВанСян-чжи при Хуанмей и обезглави50 хиляди разбойници. Сам ВанЦзян-чжи беше хванат, а главата муизпратена в столицата [878 г.].В това време Хуан Чао обсаждашеБочжоу, но градът не се предаде.Един от военачалниците на ВанСян-чжи, по-малкият брат [на ШанЦзюн-чжан] Шан Жан, сеприсъедини към него със спасилатасе от разгрома част от армията наВан Сян-чжи. Той настояваше дабъде провъзгласен за княз и „Великпълководец, щурмуващ небето".Беше установен редът на чиновете.Въз Фун-цзен не остана по товавреме нито един окръг [незает отвъстаниците] . . .

ХИСВ, I, 1961, 72—73.


З.Фройд и Карл Маркскомпаративно-културно

изследванеЛъчезар П.Ненков

Д-р З. Фройд е емблематична личност в световнатафилосфия, личност като неговата може да бъдесравнена само с тази на Ч. Дарвин, хора геннипреобърнали мисленето на човечеството сложили крайна вярата в божествения произход на човека, създалитакива еволюционни теории, които преобръщатчовешкото мислене. Със създаването напсихоанализата, която првоначално Фройд наричатеория на неврозите, се поставят основите на новафилосфска школа. По стечение на обстоятелстватапсихоаналзиата възниква по същото време по което инова философия, дотолкова революционна и модерназа времето си оставила своите следи в световнатакултура, философоия и история, а именно марксовиятдиалектически материализъм или както тук ще бъденаричана теория на комунизма.*

Макар и двете революционни за времето си теориида възникват по едно и също време, те са ако не пълниантиподи, то поне противоречащи си в някоифундаментални аспекти на тяхната философия.Настоящото изследване разбира се няма за цел даобяснява превъзходството на едната спрямо другата иняма претенцията за точност и изчерпателност поотношение на същите, двете ще бъдат разгледани самокато невероятни постижения на културната човешкадейност. Обясненията на К.Маркс относно класовоторазвитие и осъзнаването на масите, в чиито основистои натрупването на капитали, еволюцията набуржоазната прослойка, създаването наинтернационално общество подчинено на“естествения” присъщ на човека, както твърди маркскомунизъм (за него това безспорно се обяснява сосъзнаването на масите) изповядването на “битиетоопределя съзнанието” определено създава еднафилосфия подчинена на социалното. Мястото наиндивида в него е сведено до толкова колкото той е частот масата. Загърбването на индивидуланото за сметкана социума, и базирането на тази философия наосновите на сомато-психичното, е в сериозен конфликт

с теорията на неврозите на З. Фройд. Пренебрегвайкитова че психоанализата в първоначалния си вариант епо близка до медицината отколкото до философията,Фройд създава изцяло нова концепция за човешкотоповедение работейки с философския понятиен апарати използвайки философския органон. Неговата теорияе антитеза на “битието определя съзнанието” (в отликаот идеалистите той не твърди, че умозрителното е над-всичко, неговото несъзнавано е различно от кантоватаумозрителна философия то по скоро се доближава доиснтинктивната поведенческа теория на Дарвин т.е. поскоро философски антропологично разглеждане на аз-а, отколкото метафизчно) ако можем да перефразирамеХегел неговото верую би изглеждало така:“несъзнанието определя битието”. С две думисъзнанието което условно наричаме его или аз, (макарче то е и част от компонента на несъзнатото в известенсмисъл) е подчинено на несъзнатото (макар всъщностаз-ът да реперезентира несъзнатото и да е единственатаму връзка с реалното а и от там източник навпечатления, които малко или много са в основата нареакцията на баланс или дисбаланс между id иsuperego) т.е. процесите които настъпват в еднообщесттво се базират на несъзнателни лични интенциии желания, а не на каквото и да е било осъзнаване,самата дума осъзнаване в езика на психоанализатазвучи цинично. Втората голяма отлика на психоаналзиата от теориятана Карл Маркс за социалното развите, се състои в товаче психоанализата (тази на Фройд нареченеортодоксална психоанализа, по-късното и развитиеначело с такива изтъкнати съмишленици, ученици ипоследователи на Фройд като Г. Юнг, Алфред Адлер, адори и по-късният Вилхелм Райх, както и нашисъвременници напр. проф. дфн Михаел Хайне, отчастиопровергават това, особено Адлер в чиято теориялипсата на чувство за съобщност, е тази коаято води допсихични проблеми) свежда влиянието наобщественото до толкова колкото индивидуалното езависимо от него, ergo като източник на опит Такъв важен компонент на несъзнатото, каквото е id –то първоосновата на несъзнатото, и индиректна основана аз-а се състои от нагони и желания, които малко

Философия

могат да бъдат изменени от осъзнатите маси, такива,каквито ги разбира К. Маркс. Т.е. философската школана психоаналитиците е далеч от отричането на социумакато нещо важно и определящо в развитието на човека,но поставя неговият персонален несъзнателенинстинкт (този за самосъхранение например) исексуалното като водещи в схемата на изграждане начовека.

Безспорно гореизложеното сравнение, и посоченитеотлики и прилики във фундаментите на дветефилософски школи, дават основание за разсъждениеотносно понятието култура в светлината на тези дветеории. Зигмунд Фройд като основоположник и най-типичен представител на ортодоксалнатапсихоанализа, счита че “културните” пориви са плодна сюблимационен момент, Ерос либидинознитеаспекти на несъзнателните щения на инстинктивнотожелание за надмогване на id. За да разберем по леснофройдовото “reduction in primam figuram”(К.Г.ЮНГ-тавистокски лекции,стр.96) трябва отново да сеобърнем към несъзнателното т.е. към твореца,несъзнателните пориви за творчество са именно такива– несъзнателни т.е. изкуството е винаги плод напротиворечие между id, ego и super ego, разбира се тукс Фройд може да се поспори защото е трудно да сеобясни един пърформанс или една инсталация наМарсел Дюшан да не говорим за кристалинното приБойс със несъзнателни импулси, (за справка доц. Кр.Делчев/С У лекции спец. курс философия намодерното изкуство 2005г. ) като че ли е точнообратното техните работи предполагат умисъл ижелание за внушение, за вменяване Например ПриБойс умишлено показва липсата на топлина с неговитефилцови костюми (пак доц.Делчев) и т.пр. и все паксюблимацията на Фройд малко или много обясняванещата, разбира се на моменти това е доста досадно,защото доколкото си спомням една от критиките наКарл Попър срещу психоанализата се състои точно втова, че може да обясни всичко, а доколко културата еплод (вж.5 реда по-нагоре) на несъзнателни интенцииможе да се поспори и това ще се случи когатопрехвърлим нашите разсъждения към К.Маркс (Макари Фройд по мое скромно мнение да е изключителноправ, твърдейки че, авторитет не се гради спедантичност, пунктуалност и сколарни разсъждения-Все пак Маркс се е занимавал главно с това, а и не самоМаркс....)

Марксовото разбиране за културата, както твърдиMagee, (вж. Magee, B. – The Great Philosophers, chapter28, K. Marx) е разбираемо в контекста на теорията на

комунизма, марксовата културна база се изграждавърху солидният постамент на човешката еволюция,нейната надстройка също, странно в това отношение еедно друго марксово разбиране, а именно“телеологичното” т.е. това за полезност. Културататрябва да излиза от масите, а не да идва към нея отнякой сложен, неразбран и в крайна сметкаидеологически “не-полезен” субект. Как разбира вконтекста на това Маркс напр. Донатело или Мане илиТулуз-Лотрек (е за Йожен дьо ла Кроа може да сенаправи компромис) ме хвърля в дълбоко объркване,но както и да е... Марксовото обяснение относнокултурата и цивилизацията тук вече има общо сфройдизма, а именно и неговата теория може да обяснивсичко. При психоаналитиците това всемогъщо итворящо начало беше несъзнателното, а при Марксосъзнаването. И то в няколкото смисъла на думатакултура, в единият като култура и цивилизация и вдругия, като култура състояние на човешкатаекзистенция.

В заключение можем да кажем, че не бихме могли да сипозволим каквато и да било оценка, върху двете теорииосвен тази, че и двете са изключително постижение начовешкия ум, и символ на световната културнаеволюция, допринесли за развитието на човечествотоза години напред...

Използвана литература:

Зигмунд Фройд Психоанализа. Теория и терапия.Антология ИК "Критика и хуманизъм/Д.Я."

Маркс, К. – Икономико-философски ръкописи;Немската идеология; Капиталът. Т. 1

Magee, B. – The Great Philosophers, Oxford, New York,1988, 1989

Философия

Галилео Галилей

Младият Галилео расте в културнасемейна среда. Техният дом епосещаван от учени, композитори,художници, които не били чужди нановите прогресивни влияния. Тойполучава много добро музикалнообразование. Когато бил на десетгодини, семейството му се преселвав родния град на бащата —Флоренция, а по-късно Галилей еизпратен в училище къмбенедиктински манастир. Там впродължение на четири годиниизучава обичайните средновековнидисциплини, пропити съссхоластика. Винченцо Галилейизбира за своя син почетната идоходна професия на лекар. През1581 г. седемнадесетгодищниятГалилео е записан за студент вПизанския университет въвфакултета по медицина ифилософия. Но състоянието натогавашната медицинска наука гоизпълва с неудовлетворение и гоотблъсква от лекарската кариера.По това време той посещаваслучайно една лекция наматематика Остилио Ричи, приятелна семейството му и остава изуменот логиката и красотата наЕвклидовата геометрия. Заема севеднага да изучава трудовете наЕвклид и Архимед. Пребиваванетому в университета става все по-непоносимо. След като е прекаралчетири години в него, Галилей гонапуска малко преди да завърши исе връща във Флоренция. Тампродължава заниманията си подръководството на Ричи, койтооценил изключителнитеспособности па младия Галилео.Освен с чисто математическивъпроси той се запознава спроблемите и постиженията натехниката. Изучава древнитефилософи и съвременните автори иза кратко време придобиваерудиция на сериозен учен. Още повреме на следването в Пиза съссвоята наблюдателност и остър умтой открива закона за движението

на махалото (периодът на люлеенезависи само от дължината, а не отамплитудата или теглото намахалото). По-късно предлаганаправата на уред с махало заотмерване на равни интервали отвреме. В 1586 г. Галилей завършвапървите си самостоятелниизследвания относнохидростатичното равновесие иконструира нов тип хидростатичнивезни. Следващата година написвачисто геометричния труд „Теоремиотносно центровете на тежестта натвърди тела". Първите трактати наГалилей не са публикувани, нобързо се разпространяват и мудонасят известност. През 1588 г. попоръчка на Флорентинскатаакадемия той прочита две лекции заформата, положението иголемината на Дантевия ад. Те саизпълнени с теореми от механикатаи многобройни геометричнидоказателства, използват се катопредлог за разработване нагеографията и представите за светаизобщо. През 1589 г. великиятхерцог на Тоскана назначаваГалилей за професор в катедрата поматематика в Пизанскияуниверситет за срок от три години.В Пиза младият учен отново сесблъсква със схоластичнатасредновековна наука. Галилейтрябва да преподавагеоцентричната система наПтоломей, която заедно спригодената за нуждите на църкватафилософия на Аристотел еединствено призната. Той не сесближава с колегите си, водиспорове с тях и пръв се усъмнява вмного от твърденията наАристотеловата физика. Според неядвижението на телата на Земята серазделя на „естествено", когато тесе стремят към „естествените симеста" (например движението„надолу" за тежките тела идвижението „нагоре" за огъня) и„насилствено", когато епредизвикано от тласък. При това

движението спира, когато изчезнепричината за него. За „съвършенитенебесни тела" естествено е вечнотои равномерно движение по идеалниокръжности около центъра наЗемята (и центъра на света). За даопровергае твърденията наАристотел, че телата падат съсскорости, пропорционални натеглата им, Галилей правипрочутите си опити с падащи телаот наклонената кула в Пиза. Това евсъщност първият наученексперимент във физиката и с негоГалилей въвежда нов метод запридобиване на знания — опитът инаблюдението. Резултат на тезиизследвания е трактатът „Западането на телата", в който сеизлага основният извод занезависимостта на скоростта оттеглото на падащото тяло. Той енаписан в нов за научнаталитература стил — във форма надиалог.Липсата на научна среда и нискотозаплащане принуждават Галилей данапусне университета в Пиза предиизтичането на тригодишния срок.По това време, след смъртта набаща си, той трябва да поемеиздръжката на семейството.Галилей е поканен да заемекатедрата по математика вПадуанския университет.Университетът в Падуа бил един отнай-старите в Европа и се славел сдух на свободомислие инезависимост от духовенството.Тук Галилей работи усилено и закратко време си спечелва име наотличен лектор и на много добъринженер. През 1593 г. са завършенипървите му две работи пофортификация, а също и„Механика", в която излагавъзгледите си за теорията напростите машини и формулирамисълта: „Това, което печелим всила, губим в скорост."Занимавайки се усилено сфортификация, Галилей изобретявапропорционалния пергел, с който се

Личност

извършват лесно различнигеометрични операции —увеличаване на чертежа и др.Запазени са и негови патенти захидравлични съоръжения.Лекциите на Галилей вуниверситета следват официалнитевъзгледи, той преподава геометрия,Птоломеевата геоцентричнасистема и физиката на Аристотел. С същото време у дома, вобкръжението на приятелите иучениците си беседва по различнипроблеми и излага собствените синови възгледи. Този двойнственживот Галилей е принуден да водидълго време, докато не добият яснаформа и убедителност представитему за движението в хомогеннопространство. Предполага се, чеоще в Пиза Галилей се е запознал сучението на Коперник. В Падуа тойвече е убеден привърженик нахелиоцентричната система и сипоставя като основна целсъбирането на доказателства внейна полза. В едно свое писмо доКеплер от 1597 г. той пише: „Предимного години аз се обърнах къмидеите на Коперник и чрез неговататеория успях напълно да обясняредица явления, които не можеха дабъдат обяснени като цяло отпротивоположните теории. Стигнахдо много аргументи, коитоопровергават противоположнитепредстави, но досега не се решавамда ги публикувам . . ." Тазипредпазливост е основателна —само след няколко годиниинквизицията изпраща на кладатафилософа Джордано Бруно, който едоразвил и разпространявал идеитена Коперник.В края на 1608 г. до Галилейдостига вестта, че в Холандия еоткрит оптически уред, койтопозволява далечните предмети да севиждат наблизо и ясно. Галилей сезаема със същата задача и следупорит труд, обработвайки стотициоптически стъкла, построявапървия си телескоп с увеличение

три пъти. Това е система от плоско-изпъкнала леща (окуляр), днеснаричана „Галилеева тръба".Третият си телескоп с увеличение32 пъти той насочва към небето.Само след няколко месецанаблюдения той публикуваизумителните си открития вкнижката „Звезден пратеник":Луната не е съвършено сферична игладка, нейната повърхност епокрита с възвишения и долиниподобно на земната. Млечният пътпредставлява струпване намногобройни звезди. ПланетатаЮпитер притежава четириспътника, които обикалят около неяподобно на Луната около Земята.Въпреки че е получила разрешениеза печат, тази книга всъщностсъдържа сериозен удар срещухристиянските догми —унищожена е принципната разликамежду „несъвършените" земни телаи „идеалните, вечни и неизменни"небесни тела. Използвано едвижението на юпитеровитеспътници като аргумент в полза наКоперниковата система. Първитесмели астрономически постиженияна Галилей все още не предизвикватвниманието на инквизицията,напротив, те му спечелват огромнапопулярност и влияние на знаменитучен в цяла Италия, включителносред духовенството.През 1610 г. Галилей е назначен за„пръв математик и философ" придвора на владетеля на Тоскана инегов бивш ученик Козимо IIМедичи. Той напуска Падуанскияуниверситет след 18-годишенпрестой в него и се преселва въвФлоренция, където е освободен отвсякаква преподавателска работа иможе да се занимава само снаучните си изследвания. Къмаргументите в полза наКоперниковата система скоро седобавят откриването на фазите наВенера, наблюдението на пръстенана Сатурн и слънчевите петна. Тойправи посещение в Рим, където е

приет благосклонно от кардиналитеи папата. Галилей се надява, челогическата безупречност иопитната обоснованост на новатанаука ще накарат църквата да япризнае. През 1612 г. излизаважният му труд „Разсъждение заплаващите тела". В него той даванови доказателства на закона наАрхимед и се обявява против многострани на схоластичнатафилософия, като отстоява правотона разума да не се подчинява наавторитетите. През 1613 г. пише наиталиански език с голямолитературно майсторство трактат заслънчевите петна. По това времетой открива и околоосното въртенена Слънцето.Тъй като срещу Галилей иучениците му вече са се появилипървите нападки, той чувствуванеобходимост да се изкаже и пишепрочутото си „Писмо до Кастели".В него се обявява за независимостна науката от теологията иневмешателство на Светотописание в търсенията на учените: „.. . в математическите спорове,струва ми се, на библиятапринадлежи последното място". Нооживлението на мненията относнохелиоцентричната система презпоследните години безпокоисериозно богословите и през март1616г. с декрет на светатаконгрегация учението на Копернике забранено.За цялата активна среда отпривърженици на Коперникнастъпват дълги години намълчание. Но това е само привидно— докато през 1610—1616 г.основно оръжие противгеоцентричната система са билиастрономическите открития, сегаГалилей подготвя удар по самитеоснови на стария ненаученмироглед, засяга най-дълбокитегносеологични и физични коренина картината на света. Борбата еподновена с появата в 1624 г. на двепроизведения: „Пробни везни" и

Личност

„Писмо до Инголи". Първото от тяхпровъзгласява идеята засуверенното, независимото отавторитета количественоизследване на природата. Правят серазсъждения за безкрайността наВселената. Качествените свойствана телата се признават за вторичнии се свеждат до механичнихарактеристики — големина, брой,форма и движение. Това е основатана целия механистичен мироглед наследващите два века. Във второтопроизведение Галилей излагапринципа на относителността.Обсъждайки традиционнияаргумент срещу движението наЗемята, а именно: ако Земята севъртеше, камъкът, хвърлен откулата, щеше да изостава отдвижението на повърхността наЗемята и щеше да изглежда, че сеотнася на запад и т. н., Галилейзаявява, че и при покой, и придвижение на Земята всичкипроцеси върху нейната повърхностса непроменени и еднакви въввсички посоки: „Аз Ви казвам, чекогато Земята, водата и въздухът,който я обгражда, съгласуваноизпълняват едно и също, т. е. или седвижат заедно, или заедно са впокой, то същите явления трябва даси представяме еднакви съвсемточно както в единия, така и вдругия случай . . ." По-нататък тойправи мислен експеримент, катоописва различни механичниявления в каютата на кораб, койтоотначало е в покой, а след това седвижи равномерно: „Когато добрезабележите всички тези явления,приведете кораба в движение и притова с произволна скорост (стигасамо движението му да еравномерно, а не да се клати насам-натам), тогава няма да видитеникаква разлика във всичко, коетобеше описано, и нито по някое оттези явления, нито пък по нещо,което става със самия Вас, няма даможете да разберете дали корабътсе движи, или стои неподвижно . .

." По този начин идеята заабсолютно движение и абсолютенпокой е отхвърлена, може да сеговори само за относителнидвижения на телата едно спрямодруго в изотропно и хомогеннопространство. Въпреки чепринципът за относителност наГалилей не е формулиран съвсемточно (липсва изискването заправолинейност, допуска серавномерно въртеливо движение),той е решаваща стъпка визграждането на основите накласическата механика, завършенопо-късно от Нютон.През следващите години Галилей епогълнат от работа над основнотопроизведение, отразило в себе сирезултатите на тридесетгодишнитему изследвания и размисли,натрупания опит в приложнатамеханика и астрономията ицялостните му философскивъзгледи за света. През 1630 г.обемистият ръкопис със заглавие„Диалог за двете най-главнисистеми на света — Птоломеевата иКоперниковата" е завършен.Изложението на книгата епостроено във вид на беседа междутрима души: Салвиатн, убеденпривърженик на Коперник и новатафилософия, Сагредо, който евъобще разумен човек и сесъгласява с всички доводи наСалвиати, и Симпличио, защитникна традиционната Аристотелеваконцепция. Имената Салвиати иСагредо са носили двама приятелина Галилей, а Симпличио е в честна известния коментатор наАристотел от VI век Симплициус ина италиански значи „простоват". Вцелия „Диалог" неговата роля етвърде жалка — той поддържаостарели схващания и привеждадоводи напълно в духа насхоластиката Мислите и идеите наГалилей се изказват от Салвиати исе подкрепят с безупречнидоказателства. Всеки здравомислещчовек (Сагредо) се съгласява с тях и

ги допълва, само привърженицитена старата философия (Симпличио)не могат да ги възприемат.От „Диалог" се получават сведенияза почти всички научни открития наГалилей, както и за представите муза природата и възможностите занейното опознаване. Той стои наматериалистически позиции; смята,че светът съществува независимо отчовешкото съзнание и въвежда занеговото изучаване новиизследователски методи —наблюдението, опита, мисленияексперимент и количественияматематически анализ, вместоотвлечените разсъждения ипозоваване на авторитети и догми.Галилей счита света за единен иизменчив, не го разделя на „вечна"и „променлива" субстанция; отричаабсолютното движение околонеподвижен център на света: „Азмога да Ви поставя многооснователно въпроса има ливъобще център на света, защотонито Вие, нито който и да било друге доказал, че светът е краен и имаопределена форма, а не безкраен инеограничен." Галилей полагаголеми усилия, за да можепроизведението му да бъдеотпечатано. Той прави редицакомпромиси, пише в обръщение дочитателите, че не се придържа къмКоперниковото учение и го излагакато една хипотетична възможност,която не е вярна и трябва да бъдеотхвърлена. В продължение на двегодини събира разрешения отвисшите духовни власти ицензурите на инквизицията и вначалото на 1632 г. книгата излизаот печат. Но много скоро срещу неясе надига силна реакция отбогословите и аристотелианците.Убеждават папата, че в лицето наСимпличио е изобразен самият той.Назначена е специална комисия оттеолози, която обявява съчинениетоза еретическо и болниятседемдесетгодишен Галилей епризован на съд в Рим. Възбуденият

Личност

от инквизицията процес срещу неготрае година и половина и завършвас присъда, според която „Диалог" езабранен, а Галилей трябвапублично да се отрече отзаблужденията си, да живее поднадзора на светата инквизиция и вбъдеще по никакъв начин да неизлага разсъждения за движениетона Земята и неподвижност наСлънцето.На 22 юни 1633 г. пред всички

кардинали и членове наинквизицията Галилей прочитатекста на отричането. Това събитиепривидно говори за пълнотосломяване на неговата съпротива,но всъщност е поредният голямкомпромис, който се налага данаправи, за да продължи научнотоси дело. Легендарната фраза, коятопотомството му приписва: „Eppur simuove" („И все пак тя се движи") сеоправдава от живота и творчествотому след процеса. Галилей е поддомашен арест във вилата си вАрчетри край Флоренция и въпрекипочти, загубеното си зрение, работиусилено над нов голям труд.Ръкописът се изнася тайно извънИталия от негови почитатели и през1638 г. е отпечатан в Холандия подзаглавието „Беседи иматематически доказателстваотносно две нови науки, отнасящисе към механиката и локалнотодвижение".`„Беседите" са върхът втворчеството на Галилей. Те санаписани отново като разговор впродължение на шест дни междутримата събеседници — Салвиати,Сагредо и Симпличио. Както ипреди Салвиати има ръководнатароля. Симпличио вече не спори, асамо задава въпроси за по-подробни разяснения. През първия,третия и четвъртия ден се излагатеорията за движението на падащии хвърлени тела. Вторият ден епосветен на съпротивлението наматериалните и геометрическоторавновесие. В петата беседа са

приведени помощни математическитеореми, а последната съдържанезавършени резултати и идеи затеорията на удара. Тя има най-малко значение измежду шестте.Що се отнася до съпротивлениетона материалите работата на Галилейе пионерска в тази област и имаважна роля, въпреки че сепривеждат предположения, коитоне са проверени експериментално иса само приблизително верни.Най-ценни резултати съдържатпърва, трета и пета беседи. Те санай-високата точка, до която естигнал Галилей в разбирането сиза движението. Разглеждайкипадането на телата, той обобщаваизвода за независимост наскоростта от теглото и за тела сразличен състав, т. е. с различнаплътност: „Аз мисля, че ако сеотстрани напълно съпротивлениетона средата, всички тела биха падалис еднаква скорост." По-нататъкпоследователно се изграждатеорията на равномернотоправолинейно и равноускорителнодвижение. Привеждат се резултатиот многобройните му експериментипо свободно падане, движение понаклонена равнина и движение натяло, хвърлено под ъгъл спрямохоризонта. Формулира се яснозависимостта на пътя от времето исе изследва параболичнататраектория. Отново се обосновавапринципът за инерцията и сеизползва като фундаментален въввсички разглеждания. Вконцепцията на Галилей задвижението е заложено вече идиференциално разглеждане, т. е.проследяването му от точка в точка,а не само отчитане на началото ирезултата му. Когато „Беседите"излизат от печат, Галилей е веченапълно сляп. Но и в последнитегодини на живота си той работи.През 1636 г. предлага метод заточното определяне нагеографската дължина с помощтана спътниците на Юпитер. Неговата

мечта е да се организиратмногобройни астрономическинаблюдения от различни точки наземната повърхност. С тази целводи преговори с холандскакомисия за възприемане на неговияметод, но получава отказ, ацърквата забранява по-нататъшнитему контакти. В последните сиписма до свои последователипродължава да изказва важниастрономически съображения.Галилео Галилей умира на 8 януари1642 г., обкръжен от учениците сиВивиани и Торичели, сина си ипредставител на инквизицията.Едва след 95 години е разрешенопрахът му да бъде пренесен въвФлоренция, до други двама великисинове на Италия — Микеланджелои Данте. Гениалното му научнодело, преминало през строгитекритерии на времето, му отреждабезсмъртие сред имената на най-ярките творци на физиката иастрономията.

Н. Петкова

Личност

Отговор на главоблъсканицата от миналия брой:Покупка на лента. Мисис Джоунс е майката на Мери. Ето:

Дъщери:Хилда купила 4 ярда за 0,16 долара, Гледис купила 6 ярда за 0,36 долара, Нора купила 9 ярда за 0,81 долара, Мери купила 10 ярда за 1,00 долара.

Майки:Мисис Смит — 8 ярда за 0,64 долара, Мисис Браун — 12 ярда за 1,44 долара, Мисис Уайт — 18 ярда за 3,24 долара, Мисис Джоунс — 20 ярда за 4,00 долара.

РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЯБЪЛКИТЕ

Докато семейството на Крекхъм пълнело колата си с бензин в едно живописно село, осем децана път за училище спрели да ги погледат. Те имали една кошница с тридесет и две ябълки, коитоносили да продадат в селото. Настроена щедро, леля Гертруда купила всичките и казала надецата, че могат да си ги разделят помежду си.Дора се заинтересувала за имената на всичките деца, а по-късно същия ден съобщила (въпрекиче използвала малко и въображението си): „Ен получи една ябълка, Мери две, Джейн три, а Кейтчетири. Но Нед Смит взе толкова, колкото сестра си, Том Браун —два пъти повече от сестра си,Бил Джоунс —три пъти повече от своята сестра, а Джек Рсбинсън — четири пъти повече отсестра си. При това положение кой от вас може да ми назове пълните имена на момичетата?"

Метални Печатарски букви

Металните печатарски буквиотначало били отливани от калайпрез XIII век, отново по време накитайската династия Сун.

Цветен печат

Техниката на цветния печат серазвила в Китай в края на XI век.Нейната първа важна практическафункция била отпечатването намногоцветните банкноти по времена правителството на династиятаСун от 1107 г. нататък. Банкнотитебили отпечатвани на синя основа ис яркочервени кръгове, а цифровитезнаци били в черно. Тази сложностпри отпечатването затруднявалафалшифицирането.

ЛИТЕРАТУРИТЕ ПО СВЕТА

Литературата трябва да бъдеписмена и да включва самооригинални творби на съзидателнотворчество. Това напълно изключвапроизведения с чистоадминистративен характер - катоописи и наръчници - и преводите отчужди езици. Много литературниезици правят първите си стъпки спреводите на религиозни книгикато Библията и будистките сутри,а едва след това развиват своеоригинално съдържание.Литературите се разделят споредезика, а не според расата или споредмястото, където се твори - освен вслучаите, когато няколко езика сагрупирани по географски признак.

Някои литератури не са включенитук, защото не е било възможно дасе открият първите: това включвагръцката, еврейската, келтската илитературата на индианците.

Египетска литература

Най-старата литература в светаднес са няколко откъса от песни отпериода на Старото царство наЕгипет (3500 - 2500 г. пр. Хр.). Те сазаписани с йероглифи върхустените на храмовите гробници идатират от около ХХХIII в. пр. Хр.Век или два по-рано подобни песниби трябвало да са били записванивърху по-малко дълготраенпапирусен материал - дълго предилитературата да се е появила в коятои да било страна.

Главоблъсканица

Литература писана склиновидно писмо

Южна Месопотамия е следващатаземя, в която започва литературнототворчество. Малко след 3000 г. пр.Хр. писари започнали да записватстихове от шумерската митологиявърху глинени плочки с клиновиднописмо. Най-старите оцелели копияса две легенди за бог Енлил, които,изглежда, са били записани около2800 г. пр. Хр.

Китайска литература

Първата китайска цивилизация не еоставила записи върху дълготрайниматериали. Най-ранните китайскитворби, включително и някои,запазени в „Книга на документите"

на Шу Джин, са съчинени преди2300 г. пр. Хр., но археологията неможе да ни даде отговор на въпросакога са записани. В онези дникитайското писмо било просто иможе би е служело основно заподдържане на документацията, алитературното развитие вероятно езапочнало около 2000 г. пр. Хр.

Финикийска литература

Ранната финикийска литература енай-старата написана на азбученезик. Всичко, което е останало, саняколко преведени на гръцкиоткъса от историческата творба„Тирските анали" и религиозниписания на Санчуниатон, който еживял в Берутус (днешен Бейрут,Ливан). Той бил свещеник ивероятно е живял през XI в. пр. Хр.

Ако е така, неговата работапредхожда „Тирските анали", частот която може да се проследи докъмX век.

Индийска литература

Оригиналните ръкописи наиндийската религия са четиритеВеди, най-старата, от които е„Ригведа", включваща някои химни,датиращи от около 1500 г. пр. Хр.Никой не може да каже кога за пръвпът е записана „Ригведа".Вероятната дата е малко по-рано от1000 г. пр. Хр. Класическотосанскритско писмо, на което сега санаписани Ведите, се е развило по-късно. Писмото, на което енаписано първото копие наРигведата, не ни е познато.

Любопитно

Българска Наука13

Documents