Бюлетин Доброволците - 14 бр. (9) декември 2012

Здравейте... знаете ли, че... ?

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Екологично развитие две”, финансиран от НЦЕМПИ

ВижТЕ още в броя:

Празнуване на Коледа в Латвия Макар че Латвия празнува Коледа на 25 декември, този празник е тясно свързан с езическия празник на зимното слънцестоене.

Брой 9 /14/ - декември - 2012г. - година II

на стр. 3

Празнуване на Коледа в Полша Полша чества много празници. Всеки от тях е с многообразни традиции, някои от които са съхранени от преди хиляда години.

“Ако искаш да се почувстваш богат, просто трябва да преброиш всички свои неща, които не си купил с пари.”

на стр. 4

«Поднасям Ви премълчаното»Партньорската мрежа

на МЦР-Взаимопомощ по проект „Клуб на доброволеца”, в лицето на United Avangard Artist към Народно читалище «Искра 2000» и Народно читалище «Светлина» гр.

Шипка представиха уникалната ф о т о г р а ф с к о - п о е т и ч н а провокация «Поднасям Ви премълчаното».

В категорията „Предмет, изработен от рециклирани материали” специалната наг-рада на журито отново беше за доброволците на МЦР-Взаимопомощ.

Българската вечер в Унгария

Като европейски доброволци, едно от нещата, които се очакват от нас, е да представим себе си и страната си пред новите си домакини. В моя случай, от мен се искаше да приготвя кратка презентация и да сготвя нещо традиционно за българската кухня. Подготовката започна още от предния ден. Бях си донесла от вкъщи малко

бурканче със закваска и сега го използвах, за да направя домашно кисело мляко. За вечерята си бях наумила да направя мусака. Слава Богу, не ми бяха нужни някакви нужни някакви трудно откриваеми, екзотични продукти. Клиентите помогнаха с беленето и рязането на картофите (вечеря за 18 човека не е шега работа), така че се справихме със скучната част по-бързо отколкото очаквах.

на стр. 7

на стр. 2 Доброволците по ЕДС разказват..

Георги и Венцислава от Пловдив заминаха като участници по Европейска доброволческа служба, изпратени от „Младежки център за развитие Взаимопомощ” за два месеца от Август до Септември.

“Бяхме готови за кратък живот в чужбина и работата ни в Младежки център „Котловница” в

малкото градче Камник, близо до Любляна. Най-интересното за нас беше да се убедим колко необятна е сферата на изкуството, имайки предвид, че проекта ни се казва “Art is the Answer”( В изкуството е отговорът ) и естеството на работата ни в Словения.” на стр. 5

на стр. 3

Ние, доброволците от МЦР „Взаимопомощ“, решихме да попитаме местни жители на Казанлък за младежкия център и да разберем доколко хората са наясно с дейността на организацията. МЦР „Взаимопомощ“ скоро осъществи инициатива с участието и под патронажа на полския посланик, в историческия музей „Искра“...

на стр. 8


www.ydcma.orgwww.kazanlak-bg.info

2

Министърът на околната среда и водите г-жа Нона Караджова пристигна в гр. Стара Загора във връзка с традиционното предколедно посещение при децата от дома „Теофано Попова” в града. Домът, който се обитава от 41 деца, получи обзавеждане за реновираното крило на сградата - гардероби, етажерки, шкафове, маси и бюра, стилажи за библиотеката - дарението, което министър Караджова направи тази година за него. Средствата са в размер на 6 500 лева и са освободени чрез икономии от бюджетните разходи на министерството. Всички деца от дома получиха и индивидуални коледни подаръци и лакомства. В рамките на посещението си в

Взаимопомощ обраха наградите на МОСВ

Копринка посрещна младежи от три страни за годишнината от присъдиняване на България в ЕС

На 7-ми декември Народно читалище „Пробуда” с. Копринка, в партньорство със СНЦ „Младежки център за развитие-Взаимопомощ” отбелязаха 5 години от влизането на България в Европейския съюз. Събитието започна с кратка история на влизането на България в ЕС, както и видео от тържеството. Чуждестранните гости доброволци на МЦР-Взаимопомощ в Казанлък Дорота от Полша (по проект „Екологично развитие 2”, финансиран от НЦЕМПИ) и Юрдис от Латвия (по проект „Ново искане”, финансиран от НЦЕМПИ) разказаха за страните си и организираха

града министър Нона Караджова имаше и работна среща с кмета Живко Тодоров.МОСВ провежда конкурс „Обичам природата и аз участвам” за втора поредна година. В две от категориите на

конкурса имаше наградени участници от гр. Казанлък. Конкурсът е за деца и юноши на възраст от 7 до 18 години за рисунка, разказ и предмет, изработен от рециклирани материали. В категорията „Предмет, изработен от рециклирани материали” специалната награда на журито отново беше за доброволците на МЦР-Взаимопомощ, а именно Веска

„Взаимопомощ” отново са спечелили такъв проект с наименование „Екологично развитие III”, с който отново ще ни изненадат.

Рисунката „Съпричастност” на Мая Стефанова Стойкова от ОДК „Св. Иван Рилски” получи първа награда- таблет айпад.

МОСВ ще издаде сборник с отличени творби от конкурса, в който ще бъдат публикувани разкази, един от които с наименование „2012”, с автор Галина Ивелинова Костова, 18 год., СОУ „Иван Вазов”, гр. Стара Загора, която също получи подаръци от министър Караджова.

Стоянова и Марко Маринов. Плавателният сал на доброволците е с размер 99 на 186 сантиметра и е от 79 ПВЦ бутилки. Първият такъв сал беше изработен от доброволците по проект „Екологично развитие 2”, финансиран от НЦЕМПИ и плаваше по време на еко фестивала за 2012 г. Доброволците на „Взаимопомощ” обаче решиха, че могат да направят още един специално за конкурса на Министерството. Министър Караджова връчи 2 бр. таблети на доброволците от младежката организация. Това е втората година, в която МЦР-Взаимопомощ печели награда на МОСВ. Миналата година младежката организация спечели специалната награда на журито в кампания „Зелена България 2011 г.”. Дотук всеки прoeкт от поредицата „Екологично развитие 1 и 2”, финансиран от НЦЕМПИ, получава награда. Оказа се, че тази година

викторина чрез интересни въпроси за историята, културата, географията и демографията им. Имаше и танци...Представители на читалището представиха българи, прославили родината ни по света, а именно Асен

Йорданов, български изобретател, инженер и авиатор със световна известност. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има съществени приноси в развитието на американската авиация. Йорданов залив на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.



3К

РАТК

И Н

ОВИ

НИ

Презентациите продължиха с представянето на изобретателя на брауновия газ българина Илия Вълков. Той e един от най¬-големите български и световни химици на всички времена. Смята се за откривател на т. н. браунов газ и на цялата физико¬химия на имплодиращото горене на брауновия газ със съпътстващото го отделяне на свободна енергия от физически вакуум и многобройните уникални свойства на този процес, върху който е работил над 30 години. Създаденият от него генератор използва водата като гориво. Празникът продължи с подреждане на пъзел, съставен от Европейските страни и техните столици. Рекламните материалите за информация относно Европа и Европейският съюз бяха осигурени от Европа Директно-офис Казанлък.

Партньорската мрежа на МЦР-Взаимопомощ по проект „Клуб на доброволеца”, в лицето на United Avangard Artist към Народно читалище «Искра 2000» и Народно читалище «Светлина» гр. Шипка представиха уникалната фотографско-поетична провокация «Поднасям Ви премълчаното». Трите партньора на 30-ти ноември в изложбената зала на шипченското читалище запознаха заинтересованата публика с Румен Сомов, фотограф на книгата и ръководител на младежката студиа, Милена Кънчева, модел на студиата и новите попълнения Елица Костова и Йоанна-Неда Иванова, както й част от музикалната група Bra-Кристина Димитрова, Веска Стоянова и Кристина Кискинова. Стиховите за книгата са специално написани по снимките, в стил готик, много близък до младежката аудитория, с цел да я заинтригува и доближи до имена на писатели като Евтим Евтимов. След представянето публикувата зададе множество въпроси на Румен Сомов и председателя на «Взаимопомощ» Красимир Цанев, на които те с охота отговориха.

По повод 1 декември - Световния ден за борба със СПИН, младежите от United Avangard Artist към Народно Читалище «Възродена Искра 2000», в клуба на МЦР-Взаимопомощ с помощта на част от членовете и европейските доброволци Ладислав, който завърши проекта си преди месец и се завърна специално за клипа отново в България, Дорота и Юрдис, доброволци по настоящи проекти, създаде най-новата си рожба. Видеото показва момче и момиче, които прекарват една нощ заедно, след обичайна свалка с много алкохол. Филмът продължава в хорър жанра с болници, линейки и катафалки. Поуката от клипа е, че презервативът винаги трябва да е до ВАС, за да не се събудите като главния герой в ковчег. „Взаимопомощ” участва в клипа и с композиция на музиката чрез инж. Слави Славов.

Макар че Латвия празнува Коледа на 25 декември, този празник е тясно свързан с езическия празник на зимното слънцестоене. Латвийците започват да си раздават подаръци още 12 дни преди Коледа.

Латвия тясно се асоциира с елхата. Някои легенди разказват, че първата елха е декорирана в Рига в началото на 16 век пред Къщата на черноглавите на Площада на кметството. Дали това е вярно или не, няма значение, защото традицията на украсяване на елхи все още е жива в Латвия. Една елха се издига всяка година на това

Празнуване на Коледа в Латвия



4

легендарно място на средновековния площад. Елхите в Латвия могат да се украсяват по много начини, но един от най-традиционните е да се закачат коледни орнаменти, направени от естествени материали като слама. През 2010 г. беше отбелязана 500-годишнината на латвийската елха.

Друга традиция, асоциирана с латвийската Коледа е обикалянето с бъдника около дома. В миналото, след като с него се е обикаляло около къщата, бъдникът бил изгарян.

Други коледни традиции включват коледното тържество и пеене на коледни песни. Ритуалът с пантомимата идва от езически времена: певците си слагат маски и пеят традиционни песни.

Полша чества много празници. Всеки от тях е с многообразни традиции, някои от които са съхранени от преди хиляда години. С времето полските празници са се смесили с католическите празници. Поляците са осъвременили някои от начините за прекарване на празничните дни.

Коледа за поляците започва на 12 ноември и продължава до 6 януари или 2 февруари в някои райони. По време на коледните пости поляците празнуват много именни дни. На 12 ноември, деня на Свети Мартин,

Празнуване на Коледа в Полша

полският народ се гощава с печена гъска. На 25 ноември , ден на Света Катерина, и 30 ноември, ден на Сейнт Андрюс, поляците празнуват, като правят партита, на които танцуват. В навечерието на Сейнт Андрюс се събират, за да си предсказват бъдещето. Точно в полунощ се излива восък в гърне, пълно със студена вода и докато восъкът се изстуди, разни сенки започват да играят по стените на стаята. Смята се, че тези сенки показват какво да очакват хората през новата година. Сънищата, които хората сънуват през нощта, също предсказват бъдещето.

По традиция на 6 декември, Никулден, Свети Николай, облечен като свещеник, се появява със своята шейна, за да раздаде дарове на малките деца. Добрите деца получават икони, медени тортички и други подаръци. А лошите деца получават въглени. За щастие, лошите деца в Полша са много малко. Съвременният вид на св. Николай наподобява този на Дядо Коледа и невинаги пристига с шейна. Полските деца получават и специални календари за коледните пости. Всеки ден децата отбелязват, като отворят по едно прозорче от календара и намерят или шоколад, или картинка.

Празничните дни се прекарват и в разказване на истории, печене на хлебни изделия и пеене на коледни песни. В Полша разказването на приказки в куклени представления е често срещано явление. Пиерники, вид медена торта, се пече в началото на месец декември и докато не дойде навечерието на Коледа, 24 декември, не се опитва от нея. Тортите Пиерники се приготвят в различни форми: животни, светци и изображения на местни сцени са сред многото видове форми. Колкото по-скоро наближава Коледа, толкова по- често групи от хора ходят от къща на къща да пеят коледни песни.

Друга известна сред поляците традиция по Коледа е чупенето на „оплатек“. „Оплатекът“ представлява тънка вафла с формата на коледна сцена на горната й страна. Поляците отчупват парче от „оплатека“ и го споделят със семейство и приятели. Те могат да пратят такова парче и на свои приятели, които живеят надалеч.

Коледната вечеря се нарича Wigilia. На масата трябва да присъстват нечетен брой ястия. Счита се за лош късмет, ако човек не опита от всички гозби.Вечерята включва: шунка, наденички, супа от кисело зеле, други видове супи, зеленчуци и много на брой малки пастички. След вечеря се пеят коледни песни и се отварят подаръците от Дядо Коледа ( или както на някои места го наричат, Звездния човек).

Останала традиция от миналото е правенето на украсата за коледното дръвче.



5

На 26 декември, денят на Св. Стефан, поляците все още празнуват Коледа. В дните след 26 и Нова година се организират партита, ходи се по гости на приятели и роднини.

What is the question of “Art is the Answer”?Здравейте, ние сме Георги и Венцислава от

Пловдив, България, но решихме, че красивият ни град ни е тесен и започнахме да се разхождаме – от Казанлък до Словения.

Заминахме като участници по Европейска доброволческа служба, изпратени от „Младежки център за развитие Взаимопомощ” за два месеца от Август до Септември. Бяхме готови за кратък живот в чужбина и работата ни в Младежки център „Котловница” в малкото градче Камник, близо до Любляна. Най-интересното за нас беше да се убедим колко необятна е сферата на изкуството, имайки предвид, че проекта ни се казва “Art is the Answer”( В изкуството е отговорът ) и естеството на работата ни в Словения.

Доброволците по ЕДС разказват...

Участвахме в организацията и изпълнението на два проекта и за капак организирахме и свой собствен. През първите седмици бяхме част от театрална група опитваща се да разведрява и мотивира местните по улиците на Камник по време на ежегоден културен фестивал наречен Камфест. В организацията на Камфест 2012 имахме възможността да посещаваме различни уъркшопове свързани с театрално танцово изкуство, импровизационен театър, осветяване и озвучаване на сцени, видео редактиране и други. Отделно помагахме при построяването на сцени за концерти, посрещане на изпълнители и подготвяне на сценично оборудване. Усещането да си част от организацията на концерт е неописуема.

Малко преди втората ни голяма задача бяхме на EVS трейнинг на едно от най-красивите места в Словения – езерото Бохин. Там ни запознаха изчерпателно с редицата въпроси, касаещи „Младежта в действие” и програмите за активна младеж. Вторият проект, в чиято организация попаднахме бе младежкият обмен „E-na-ture 2». На него помагахме с уъркшопове, игри, закуска,



6

разходки, състезания и с всичко, от което се нуждаеха участниците. Сред тях бе и група от нашата родина и страна. Пет младежи и лидер ни представиха достойно и взеха специални призове за това.

В свободното си време посетихме още 3 фестивала: музикален в Кран, Словения, кулинарен в Гориция, Италия и културен за народни носии в Камник, Словения. В промеждутъците от фестивали помагахме на детския център в началното училището на Камник. Там развеселявахме деца от 3 до 7 години с игри, рисуване и търсене на съкровища. Намирахме време и за обучения по фотография и проявяване на снимки в ФотоКлуб Камник и TwinLens Студио.

За финал двамата решихме да организираме съвсем сами свой фестивал за занаяти и изкуство „Fair of Interna-tional Craft and Art”, който проведохме за един слънчев ден на улица Шутна в Камник. Поканихме много млади и изявени занаятчии, доброволци от Франция, Сърбия, Литва и Латвия и креативни хора. Успяхме да съживим стария център на града и да сплотим местните чрез щандове за направата на сладки, гривни, фотоапарати, траш-арт, скулптори и картини. Разведрихме града с музика, жонглиране, читателски кът, детски игри и ходене по въже.

Надяваме се фестивалът да продължи като традиция през последните топли дни на годината с помощта на приятелите ни от МЦ Котловница и Култирния Дом.

Георги Ласков и Венцислава Рачева, доброволци в Словения по проект „Отговорът е в изкуството” на МЦ „Котловница”



“Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. Съдържанието на настоящото издание/вестник/брошура/ не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.” BG11-A2-533-R5 - Проект “Екологично развитие две“

ПОЛЕЗНИ ВРъЗКИ: www.youthbg.infowww.eurodesk.bg

www.mikc.bg

Дизайн на бюлетина:Иван Бонев

FACEBook ПРОФИЛ: сдружение взаимопомощ www.ydcma.org [email protected]За контакти:

www.kazanlak-bg.infowww.gallery-kazanlak.com

Редактори:д-р Николай ИвановДорота Ридел

Сътрудници:инж. Мария СлавоваЕлена ДимитроваВасил ЕлховскиКрасимир ЦаневЛадислав БоднарПавлета Петрова

7

on 15 November Polonia living in Bulgaria gathered at the Polish Embassy in Sofia, on the celebration of Christ-mas Eve. Among the many gathered families there were also mixed Bulgarian-Polish families. The whole ceremony was inaugurated by the Polish Ambassador, Leszek Hensel, who highlighted the essence unite in times of holidays where no one should be alone. Then there was the blessing of the priest and symbolic sharing of the wafer all of guests. Poles like this habit a lot, so giving wishes was lasting and lasting and at the same time for the guests were already waiting delicious tradi-tional Christmas dishes. Everybody could taste the herring,

Christmas Eve in Polish Embassy

kutia, dumplings, and grilled vegetables, which are a specialty of Bulgarian cuisine. For dessert, in the form of poppy seed pas-tries and gingerbread, which are an obligatory part of Christmas Eve in Poland. After all of this the time has come for common “kolenda” singing, at the accompaniment of a piano. Although the “real”Christmas Eve will be in a few days, that day at the Polish Embassy people could feel the festive atmosphere and the spirit of uniting the Polish community in Bulgaria.

Докато мусаката се запичаше, пристъпихме към презентацията, която бях приготвила. Не беше нищо особено, просто снимки от дома със семейството и приятелите ми, както и на някои от най-красивите места в България. Публиката ми беше много впечатлена от легендата за Белоградчишките скали, както и разказът ми за опълченците на Шипка. Морето и планините предизвикаха всеобщо възхищение – тук в Унгария си нямат нито море, нито истински планини. Не се мина и без купища въпроси. Колко е висока най-високата планина? Има ли акули в морето? Не ме ли е страх от тях? Как казваме „мама” и „татко” на български език? А „честит рожден ден”? Колко гаджета имам? Защо само едно? На колко е години? И все така в този дух.

Накрая дойде време и за самата вечеря, под съпровода на българска музика (предимно записи на хора, в който пеех, преди да замина). Наложи се да се откажа от идеята си да покажа как се танцува хоро (с не малко облекчение, трябва да призная – ужасно съм вързана в краката), тъй като мусаката вече намирисваше страшно апетитно и клиентите нямаха търпение да я нападнат. Слава Богу, стигна за всички.

Българската вечер в Унгария /продължение/



Анкета...какво знаете за нас...?!

8

...На събитието присъстваха много ученици и доброволци. Любопитни бяхме да разберем дали жителите знаеха за събитието, състояло се в собствения им град.

Ето какви отговори получихме:

Първият ни събеседник, Богдан Панчугов (работещ в автомивка), свърза нашето сдружение с организирането на няколко събития в Казанлък. Той знаеше, че ние приемаме доброволци, особено младежи, с които да реализираме различни проекти. Богдан беше чувал от наши приятели за празнуването на Полския ден и факта, че полският посланик е пребивавал в нашия град.

Следващият ни събеседник, Алек-сандър Искрев (ученик), свърза името на организацията с проекти за помагане на опазването на околната среда, Еко Фестивала Копринка, и помагане на хората в нужда. Той имаше представа и за факта, че организацията събира доброволци. Според него хората могат да се забавляват, като участват в такива проекти. Той се смята за част от нашия екип от доброволци, защото е почиствал Копринка с нас.

Друга ученичка, Даниела Атанасова, за съжаление, отговори, че никога не е чувала за подобна организация, нито за честването на Полския ден.

Подобен отговор получихме от Димитър Христов, продавач в магазин, който не успя да свърже името на организацията ни с никакви мероприятия или събития. Той не знаеше и за полския посланик, който беше в Казанлък миналата седмица.

Друг гражданин на Казанлък, Никола Вълчев, се оказа доста запознат с дейността на МЦР „Взаимопомощ“ в града. Мнението му беше, че проектите на организацията и тя самата не само насърчават, но и привличат нови хора да участват в различните събития. Никола знаеше и за полския посланик.

Ние срещнахме малката Диляна Стойкова на площад Севтополис и тя ни каза, че знае за МЦР „Взаимопомощ“. Тя беше наясно с дейността, с която се занимава младежта в Казанлък, но не знаеше нито за празнуването на Полския ден, и пристигането на полския посланик.

Мартин Виденов (ученик), ни съобщи, че от три години не живее в Казанлък (учи в Словения) и, за съжаление, няма представа за организацията и не я свързва с младежка дейност. Но той ни убеди, че ако някога се настани за постоянно в града, непременно ще стане доброволец, понеже обича да бъде активен. Но след разговора ни се оказа, че познава ръководството на организацията.

Като чуждестранен доброволец си направих изводи и се оказа, че главно младите хора знаят за МЦР „Взаимопомощ“ и го свързват с младежка активна организация. Много пешеходци, по- големи на възраст, не успяха да ми кажат много… Въпросът е как като ЕДС доброволци да направим името на организацията по - известно сред жителите на Казанлък и да реализираме проекти, в които да участват повече хора.

Бюлетин Доброволците - 14 бр. (9) декември 2012

Documents