„Ние, малкитеславейковци”

На добър старт на вестник“УПКО-МЛАДШИ”

Учениците от І до 4клас вече имат свой вестник. От него най-малкитеславейковци ще научават информация за това, което се случва в нашетоучилище и постиженията на съучениците си. Да пожелаем успешен старт!

Брой 1, 2009 ноември

КЛУБ „SURVIVOR”Нашият съгражданин

Николай Мартинов, победителв СЪРВАЙВЪР 2008,организира в СОУ „ П. Р.Славейков” клуб „ Сървайвър”с ученици от IV класове.На 10.X.2009 г. малкитесървайвъри посетиха с.Стремци и се превърнаха визследователи на Стремскителабиринти – древни тракийски

рудници за злато.След час иполовина откривателскадейност, децата намериханай-интересното и сладконещо – кутия с шоколадчета.

Ръководителят НиколайМартинов бе подпомаган вработата си от вярното сикуче и от г-н ДимитърДимитров и г-н МинчоГумаров.

ЛЮБОВТА КЪМ РОДИНАТА И ТУРИЗМА НЕ СТИХВАТ...

Четвъртокласниците изкачиха многобрйните стъпала до връх Шипка и се докоснахадо вълнуващите събития от миналото. Адлен 4в

На Етъра

Забавляваха се в Домана хумора и сатирата вГаброво

Най-вкусната находкаВ пещерата

IIБрой 1, 2009 ноември

ДЕН НА ЧЕРНО МОРЕ

Ученици от IV клас работят по проект „Училищен виртуален справочник” под ръководсвото на помощ-ник-директора на училището г-жа М. Демирева. Техният клуб „Празничен училищен календар” представи откритурок, посветен на 31.X. – Деня на Черно море. С бурни аплодисменти децата посрещнаха своя любим директорМилко Багдасаров. Присъстваха и класните им ръководители. Четвъртокласниците показаха презентация, от-разяваща особеностите на Черно море. Децата споделиха и своите най-интересни преживявания през вакан-циите си на морето.

В края на урока всички гости записаха своите послания и призоваха „Да запазим чисто нашето синьо ла-зурно море, за да можем да се радваме на гостоприемните му вълни и да прекарваме прекрасни летни почивкипрез ваканциите!”.

Госпожа Демирева споделя

-С какви чувства посрещате нашия патронен празник?

-С много смесени чувства, защото аз съм тук от вторатагодина на създаването на училището и вече 24 години съм внего. Приемам , че едва ли не половината от моя живот еминал тука, заедно с вас, децата и вашите учители.-Имало ли е момент, в който сте искала да се откажете от

вашата настояща професия?

-От професията НИКОГА няма да се откажа, аз съм родена затази професия. Но е имали моменти, в които ми се е искало дасе откажа от длъжността, която заемам ,защото тя е многотежка, отговорна и много изнервяща. Но учителската професия

никога не бих сменила, защото ви обичам, вас, децата и меразтоварвате, когато влезна в клас.-Какво най- много ви харесва във вашата професия?

-Срещата ми с децата, тези, които трябва да уча и на които да давам от себе си , за да знаят повече.-Ако имахте вълшебна пръчица, какво бихте променили в училището ни?

-Средата – искам стаите ви да бъдат по- големи, по- просторни, с по-удобни мебели. Във всяка класна стаяда има мултимедия и вие наистина тук да се чувствате като в собствен дом, като у дома си.Знам , че виеобичате това училище, но бих ви дала още повече,за да ви е още по- хубаво.-Какво ще пожелаете на всички ученици и учители от СОУ”П. Р. Славейков”?

-Да искат от себе си и невъзможното, за да надминат и нас ,които в момента управляваме това училище ислед още 25 години наистина то да е като ваш втори дом.Честит юбилей!

Мила от II клас и Ерик от IV клас

ЗНАМ И СПАЗВАМ ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО

ПЪТИЩАТА

СРЕЩА – РАЗГОВОР С ПОЛИЦАЙУчениците от І до 4 клас проведоха среща – разго-

вор с полицай в актовата зала. Чрез интересната беседана г-н Бакърджиев се провокира вниманието на малкитепешеходци да спазват правилника за движение по пъти-щата не само от тях, но и от родителите им.

IIIБрой 1, 2009 ноември

НА РАЗГОВОР С Г-Н БАГДАСАРОВ

-Господин Багдасаров, с какви чувства посрещате нашия патронен празник?

-С най- радостни чувства, защото имаме най- хубавите ученици, най- хубавите учители и най- хубавото училищев България.-Разкажете ни за началото на Вашия творчески път.

-Това беше доста отдавна. Започнах в град Кърджали като учител по математика в СПТУ по обществено хранене.И там имаше много трудолюбиви деца и аз бях един много млад и щастлив учител, че мога още от началото даработя и да създавам добри граждани на България. Във времето след това бях зам. директор в училище „ОтецПаисий” и вече двадесета година съм директор на нашето училище- най- хубавото училище, с най- хубавитедеца, най- усмихнатите и най- щастливите. -Имало ли е момент, в който сте искал да се откажете от професията си?

-Нямам такъв спомен, не ,не е имало.-Какво най- много ви харесва във вашата работа?

-Естествено, най- много ми харесва контактът с учениците, да ги виждам усмихнати, заредени с много енергияза работа и да знам, че както аз ги обичам, така и те ме обичат.-Ако имахте вълшебна пръчица, какво бихте променили в училището?

-Аз имам вълшебна пръчица. Всеки ден по нещо се променя в училището. То става все по- хубаво и по- хубаво.И аз съм убеден, че когато след десет години и вие завършите и го напуснете, години наред ще се връщате и щеказвате колко много се е променило , колко хубаво е станало и ще се гордеете , че сте СЛАВЕЙКОВЦИ.

Мила от II клас и Андрея от IV клас

Да поздравим третокласниците за първия им проект!

Учениците от третите класове започнахасвоята дейност във Виртуалния справочник научилището. На тях се пада отговорната задача даподготвят материали за забавно-развлекателната част. Разделиха се по клубове,а най-ентусиазираните са готови вече със своята

първа задача.С нетърпение очакват следващитетеми, които ще бъдат публикувани въввиртуалното пространство. Очаквайте скоро исрещи на тема “Как да работим във виртуалнатабиблиотека”

Симона Юркева- 3 „е”

Училището,

което означава

повече!...

IVБрой 1, 2009 ноември

Училище нашеУчилище мое,добре че те иматук си намерихприятели трима.С тях си играем,пишем и учим,зиме и лете засполучим.Училище наше,благодарим, че теима!ДимитърАрабаджиев- 3 “е”

Родина

Обичам те родино милаискам да те прегърна със сила.. Обичам твойто знаме прекраснокоето е с три цвята, то е ясно:бяло, зелено, червено.Ти си много красива и аз съм много щастлива,защото живея в България-моята родина.Зейнеб - ІV–в клас

Стих за буквитеА, Б , В, Г, Д, Е-е-е,имало едно момче.Ж, З, И, Й,бръкнало в буркан със сладко.К, Л, М, Н, О-о-о,вкусно сладкото било.П, Р, С, Т, У, хванала го баба му.Ф, Х, Ц, Ч, Ш, вече няма да греша.Щ, Ъ, Ю, Я,схокала го много тя.Пресиан Николов-III “б”

Спайдърмен

приятел или врагЕдна нощ Спайди

беше нападнат отвраговете, които бешепобедил. Те бяха: ДокторОктоппод, зеления Гоблин,Венъм, Пясъчния човек.Изведнъж се появи синътна Зеления Гоблин. Той

помогна на Спайди. Нодойдоха Фантомите. Тебяха зли. Отвлякохавсички без Спайди, понежеГенерал Ник Фюри госпаси. Той обясни каквотрябва да направи, за даспаси света. Трябваше дапобеди злодеите и даунищожи генераторите законтролиране намисловните процеси. Навсяка мисия той намирашеприятели, с които дапобеждава злото, защотоколкото и голям герой даси не можеш сам да сесправиш със злото.

Симеон СтефановТопузлиев – 4в клас

Морско дъноНа морското дъно живеят много

животни. Някои са страшни и опасни,други сладки и безобидни.Едни саумни, други глупави.Някои морскиобитатели се хранят с мaлки рибки, адруги - с растения. Но си приличат поедно - те живеят в морето. Събиратсе вечер, когато никой не ги вижда исе веселят. Животът на морскотодъно е красив и опасен, вълнуващ и

интересен. Дали някога ще мога да говидя и аз!? Дали на морското дъно има и русалки? Но уви,ще разбера само ако отида там!

Адлен - ІV – в клас

Пожар в гората Имало едно време в едно

планинско селище групаприятели, които живеели ведна махала. Те били Миро,Калин, Вили, Светла, Ралицаи Лидия. Един ден решили даидат за шипки в гората.Тръгнали, вървели, брали инабрали. Стигнали до една

поляна. Седнали да почиват.Било лято и тревата около тях била суха. Наняколко метра от тях имало купа със сено. Калиннамерил кибрит. Миро го взел и започнал дапоказва фокуси с него. Играели си с него, палеликлечки и ги хвърляли на земята. Тревата сезапалила.Огънят бързо се разпространил и стигналдо сеното. Вили и Светла го забелязали. Викналии другите деца. Цялата група започнала да гаси.Разбрали, че са безсилни и беж да ги няма. Хоратаот селото извикали помощ и угасили пожара.Години по-късно тези деца – вече родители,разказвали тази случка и съветвали децата си дане играят с кибрит. Криси-2кл.