Все намръщен е и гледа строг

и навред зоват го: Носорог.

Гледа страшно и сърдито – див,

а костюмът му е тъмносив.

Той тревица само си ядеи не хапе, ала пък боде.

В джунгла дива сред горите е най-пръв.

Царят на животните му викат: Лъв.

С глава красива, с грива на врата,

много здрав и силен, жълт му е цвета.

Зареве ли вредом джунглата ечи,

всичко живо тръпне, слуша и мълчи.

Спи лениво, ала щом се разгневи,

страшен е, не ще го никой усмири.

Сред гори и сред блатата тамзърнах някакъв Хипопотам.

Едър, тежък, си лежи голямкъпи се, сумти и гледа сам.

Щом видях го и изтръпнах цял

със очи големи и изцапан с кал.

Нито бивол, нито пък е слон,а е тежък, колкото цял тон.

Кораб на пустинята обичатчесто хората да я наричат,

и на бедуина кротка, милае другар, нарича се Камила.

Тя с гърбица е – една и две,в тях вода си носи с векове.

Сред пустиня тежка, непозната

с месец ходи, вдигнала главата.

Пъргава и лека, вечно тропа,

хубавелка с име: Антилопа.

Кротка, мирна и така добричка,

погнат ли я бяга като птичка.

На главата е с рога отгоре,с лъвове, с пантери да се

бори.

В джунглата пред мене се показа вчера

лъскава една красавица: Пантера.

Казват, че била е на лъва роднина,

чародейка е, но само на картина.

Ще ви кажа нещо в края да съм ясен:

знайте, че е силна и е звяр опасен.

В джунглата има маймунки различни – малки, големи, артистки отлични.

С дрешки кафяви от вълница всички,крякат и скачат по клони сякаш са

птички.

Дядо-моряка от Африка, живамаймунка донесе, но пакостлива.

Вчера скочи, за нещо се сетии фланелата бабина взе, че

разплете.

Горд, намръщен и държи се като крал,

с дрехи шарени, красиви: Папагал.

Много странно е, от гълъб по-голямо,

знае да повтаря чужди думи само.

Повтаряч голям, че вика при това,сякаш няма своя собствена глава.

Че красив и строен, дявол да го вземе,

ама че чудесно африканско племе!

Огромен и с едри зъби във устата

като дънер често носи го реката.

Наричат някъде го с име Крокодил,

а другаде като Кайман се е родил.

Сивозеленикъв, дебне от засада,

подъл е и хитър, изведнъж напада.

Спре ли се животно близо до водата,

той готов е да го завлече в реката.

На какво това ли пък прилича?Скача и лети: Кенгуру се

нарича.

На корема си има торбицав нея отглежда и носи свои

дечица.

С две ръчички, с задни крака здрави,

с тях огромни скокове то прави.

И така високо изведнъж полита!

Всеки му се чуди, гледа го и пита.

Великан е и тежи цял тон,но добър е и му казват: Слон.

А носа му метър е голями хобот му викат тук и там.

Виж кожуха му е сив на цвят,стъпва тежко, малко е инат.

Уж е едра птица, птица пък с копита,

може като кон с краката си да рита.

И на пуйка малко нещо ми прилича,

ала не е пуйка: Щраус се нарича.

С мъничка главичка и голямо тяло,

с тъмна перушина е покрито цяло.

А пък бяга също като вятър лудо,че това е много, много странно

чудо!

Нека да се чуе, нека да се знае,

вижте всички, Тигър див това е.

Май че с нещо на лъва прилича,

че месо от всичко най-обича.

Зъл е, страшен, зъби се сърдито

и в гората ходи, дебне скрито.

Дълъг е врата му и дебел и прав,

със кожух петнист е, викат му: Жираф.

Хапва си листенца и пасе трева,

никога не плаши, кротък при това.

И над всички други в джунглата стърчи,

но страхлив и гледа с четири очи.

Чистички и мирни скитат в горски дебри,

на стада се движат и се казват: Зебри.

С кожени пижами всички на раета,

също като кончета в гори, полета.

Толкова добри са, толкова красиви,

а пък все ги дебнат зверовете диви.