ОБЯВЛЕНИЕ по изп. дело № 72/2012., по описа на Държавен съдебен изпълнител

към Самоковки районен съд

Подписаната Весела Христова- държавен съдебен изпълнител при Самоковски районен съд,

ОБЯВЯВАМ на интересуващите се ,че на осн. чл 348 във връзка с чл. 483 и следващите от ГПК

от 08.03.2013г. до 08.04.2013г. до 17.00 ч. включително, ще се проведе в сградата на Районен

Съд в гр.Самоков ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следният недвижим имот, принадлежащ на

съделителите ХРИСТО КОСТОВ ЯНАКИЕВ, МАРИЯ АТАНАСОВА ЯНАКИЕВА,

НАДА ГЕОРГИЕВА ТАСЕВА, ИВАН ГЕОРГИЕВ ЯНАКИЕВ а именно:

НЕДВИЖИМ ИМОТ находящ се в с. Говедарци, ул . Александър Стамболийски №

15 Сф. област, а именно: ДВОРНО МЯСТО представляващо урегулиран поземлен

имот с площ от 534 кв.м., идентичен с парцел I I, пл. № 753 в кв 57 по регулационния

план на с. Говедарци , ведно с построената върху него ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА

СГРАДА при съседи на имота; улица, наследници на Георги Костов Янакиев, и насл.

на Георги Стоянов Янакиев и Кирил Петков Димитров съгласно скица от сл ГКК- Сф

област одобрена със заповед РД-18-12/19.02.2008г имота е с идентификатор №

15285.7.183 с площ 511кв м , урбаризирана територия, при съседи имоти с

идентификатори: №№ 15285.7.184, 15285.7.189,15285.7.130,15285.7.182 , със попадащи

сгради в имота 15285.7.183.1 застр пл.94, -бр етажи 2, /жилищна еднофамилна/

Сградата е с изтекъл експлоатационен срок.

Начална цена съгл. чл 485 от ГПК - 36 207ЛВ

Огледът на вещите ще се извършва всеки понеделник и петък докато трае проданта

от 11-17.00часа Желаещите да купят недв.вещи могат да се явят в канцеларията на Районен съд Самоков всеки

присъствен ден и час, за да прегледат книжата и да наддават.

За участието в наддаването ;

-се внася задатък- в размер 10 на сто от първоначалната цена, който се внася

предварително в ТБ”ОББ”-АД клон Самоков по сметка с IBAN-BG45 UBBS8002 3300 1371 34

BIC-UBBSBGSF в полза на Районен съд гр.Самоков, като вносният документ следва да се

представи в определеният срок през работно време. Документът за внесен депозит се

представя в оригинал.

-Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава наддавателното

си предложение заедно с квитанция за внесения депозит в запечатан плик. Наддавачът

може да направи повече наддавателни предложения. Всяко наддавателно предложение се прави

отделно.

Предложенията се подават в канцеларията на Самоковски районен съд, което се отразява във

входящия регистър.

Всеки наддавач следва да посочва предложената от него цена с цифри и думи и да подаде

предложението си, за имота който желае с квитанция за внесения задатък в запечатан плик.

Обявяване на купувач

Съгласно чл.492 ал.1, 2 и 3 от ГПК в началото на работния ден на 09.04.2013г. в заседателната

зала на Самоковския Районен съд съдебния изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи

ще обяви постъпилите наддавателни предложения и евентуален купувач/и на недвижимите

вещи.

На осн.чл. 348 от ГПК страните в делбата могат да участват в наддаването в публичната

продан.Изкупуването от съделител при условията на чл .354 ал 1, 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл

505 ал 2 от ГПК /до фазата на тайното наддаване/

Държавен съдебен изпълнител;

/ Весела Христова/

П Р ОТ О К О Л

/ за обявяване на нестанала публична продан/

Днес, 13.05.2011 г., подписаната Весела Христова – държавен съдебен изпълнител при

Самоковски районен съд, като разгледах данните по изпълнително дел № 3/2011 година

по описа на СИС при СРС, и прегледах входящия регистър на РС Самоков установих

следното:

За днес 13.05.2011 г. е било насрочено изпълнителното дело за отваряне и

разглеждане на постъпили предложения по насрочената от 12.04.2011г. до 12.05.2011

година - публична продан на недвижими вещи, принадлежащи на съделителите,

ГЕОРГИ БОРИСОВ ПОПОВ, ИВАНКА ДЕЯНОВА БРАНКОВА, ЛИЛЯНА ДЕЯНОВА

ПОПОВА, ПЕТЪР СТАНКОВ КЕРЕФЕИН а именно:

1. НЕДВИЖИМ ИМОТ находящ се в с. Поповяне, Софийска област

представляващ УПИ V-38 в кв.15 по регулационния план на с. Поповяне, с площ

по скица 499кв.м , а по документи за собственост –площ 460кв.м. ведно с

построените в имота едноетажна жилищна сграда със сутерен, със застроена

площ около 65.00кв.м състояща се от антре, четири стаи и баня- в сутерена и

коридор, три стаи и тераса- на първия етаж и с построената в имота стопанска

сграда – Съгласно чл. 468 от ГПК начална ЦЕНА- 29 829.75лв.

2. НИВА- с пл. 2.700дка, VIII категория, находяща се в землишето на с. Поповяне,

Сф област, в м. „Селище под пътя”, представляваща имот 238010 по картата на

землишето, при граници съседи: имоти 000424, 238011, 238013 и 238009-.

Съгласно чл. 468 от ГПК начална ЦЕНА- 840.00лв.

Страните редовно уведомени за публичната продан.

До 17.00 часа- края на работното време на съда на 12.05.2011г. в канцеларията на

РС - Самоков не са постъпили предложения от кандидат – купувачи.

В предвид изложеното на осн. чл. 494, ал.2 от ГПК

П О С Т А Н О В Я В А М:

ОБЯВЯВАМ ПРОДАНТА на гореописаните недвижими вещи ЗА НЕСТАНАЛА-

ПОРАДИ НЕЯВЯВАНЕ НА НАДДАВАЧИ.

Да се уведомят съделителите, че имат право в едноседмичен срок от съобщението за

нестаналата ПУБЛИЧНА ПРОДАН да поискат извършването на нова продан, която ще

се извърши по правилата за първата, не по рано от един месец от приключване на

първата продан при цена 80 на сто от началната цена по първата продан.

ДЪРЖАВЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ:

/В. Христова/

Гражданският процес е дрехата, а изпълнителният процес – венецът на правораздаването.” Георги Мутафчиев

Георги Мутафчиев – обща дефиниция на понятието Изпълнителен процес

„Изпълнителното производство е съвкупност от регламентирани от закона

процесуални действия на държавен орган за принудително реализиране на

изпълнителни документи”

Актуално към днешното позитивно право е определението на проф. Живко Сталев:

„Изпълнителният процес може да бъде определен като способ за удовлетворение

на взискателя, чрез принуда, упражнена от дъжавните изпълнителни органи сещу

длъжника по реда на уредено от закона производство”

Общото понятие на съдебното изпълнително производство : Установена от закона

поредица от процесуални действия на държавен или частен съдебен изпълнител с

цел да се реализират принудително изискуеми и ликвидни притезания на

кредитора от длъжника

ИЗТОЧНИЦИ: I. ОБЩИ норми – Конституцията на РБългария, ГПК, ЗЗД /79-98/ и НК /269,270,275 и 277/ II. АКЦЕСОНИ норми – ДОПК

Исков процес - Право на иск

Изпълнителен процес – Право на изпълнение

Разлики между право на изпълнение и Изпълняемо право

Право на изпълнение Изпълняемо право

Правото, което трябва да бъде изпълнено,

т.е. правото, по повод на което се търси

правна защита

Субективно публично право Частно субективно право, защото има за

адресат длъжника

Възникнало с постановяването на

решението и образуването му в

изпълнително производство

Частното субективно право е възникнало

преди образуването на исковия процес и

последният е обявил съществуването му на

подлежащото на изпълнение решение, т.е.

изпълнителното основание

Съществуването на изпълняемото право е

предпоставка за принудителното

изпълнение

Прилики между право на изпълнение и изпълняемо право 1. Срещу правото на изпълнение могат да се правят възражения, каквито могат да

се правят и против правото на иск;

2. По повод и на двете се подчертава, че с правораздаването, в което се включва и

изпълнителното производство, държавата изпълнява една от своите култуни функции и

в изпълнението тя намира своето самоутвърждаване

Изпълнителният процес като производство

Изпълнителният процес като правоотношение – т.е. изпълнително правоотношение

От там и името „изпълнително

производство”

Съвкупност от правни връзки между

субектите на изпълнителния процес и

между тях и изпълнителния орган

Съвкупността от процесуални действия на

процесуалните субекти образуват

изпълнителния процес като производство

Субекти на ИП : взискател и длъжник , и

съдия-изпълнителят. Като

изпълнителното правоотношение се

създава постепенно в развитието на

производството, правоотношението се

погасява когато притезанието е

осъществено или не е могло да се

осъществи

Динамичен фактически състав – чието

развитие от началото до край е правно

обезпечено чрез специфични права и

задължения, които се пораждат от

предходното процесуално действие и са

насочени към предприемане на

следващото процесуално действие.

Изп.правоотношение е двустранно:

взискател – чси, от една страна, чси-

длъжник от друга, непосредствени връзки

между взискател и длъжник НЕ СЕ

създават.

Всяко процесуално действие е

едновременно и правопораждащ

юридически факт на процесуални права и

задължения и правопогасяващ факт,

спрямо изпълнените процесуални права и

задължения. Изп.производство е един

ВЕРИЖНО развиващ се динамичен

фактически състав

Процесуално правоотношение

СТРАНИ по принудителното изпълнение 1. Взискател е този, който се сочи в изпълнителния лист като титуляр на правото, което

трябва да бъде осъществено чрез принудително изпълнение

2. Длъжник – този, който се сочи в изпълнителния лист кат олице, което трябва да

изпълни притезанието, т.е. пасивният субект на пизпълнителното правоотношение.

Процесуални предпоставки /както в исковия процес/ 1. Абсолютна: Процесуална правоспособност и дееспособност /при липса на такава

изпълнителното производство се прекратява, тъй като ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ е

наличие или отсъствие на процесуални предпоставки.

2. Представителство на общо основание

3. Приемство – заместване на една от страните по висящия процес с друга страна, която

продължава процеса.

- Универсално – при смърт – спиране, докато встъпят наследниците или настойник, след

коет опроизводството продължава по-нататъшния си ход.

- Сингуларно - когато между живи страни се осъществява приемство - чл. 429 – т.нар.

суброгация в изпълнителното производство, в която суброгентът продължава

изпълнителнението.

- Другарство в изпълнителния процес. Налице е при присъединилите се кредитори в

изпълнителното производство. Но освен присъединилите се кредитори и тези, които са били

активни или пасивни другари, обикновени и необходими, могат да бъдат другари и в

изпълнителния процес.

- Намеса на трети лица в изпълнителния процес – изп.процес може да засегне

сериозно правната сфера на трети лица в случаите, когато са предприети изпълнителни

действия върху имуществата, техни самостоятелни права, като собственост, залог, ипотека,

владение.. Намесата на трети лица в изпълнителния процес се изразява главно в обжалване

действията на съдия изпълнителя или в предявяване на искове за установяване на свои права

върху имуществото, предмет на изпълнението.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. Наличност на един документ, който обявява подлежащото на изпълнение

притезание – съдебно решение, което подлежи на изпълнение, или друг някакъв

официален или частен документ.

2. Изпълнително основание

3. Изпълнителен лист

ЗАБЕЛЕЖКА: Изпълнителен лист винаги се издава въз основа на изпълнително

основание, т.е., двете са различни понятия.

Изпълнителният лист е засвидетелствано от съда постановление, че изпълнителното

основание съществува и че обявеното от него право подлежи на принудително

изпълнение

Видове изпълнителни основания

Чл. 404 1. Влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на

въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи,

решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато

предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните

съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.

2. Решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните

съдлища, които подлежат на изпълнение на територията на РБългария без нарочн

опроизводство;

3. Решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните

съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените

пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е доуснато изпълнение на територията

на РБългария.

ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА ..допуска се служебно И по

молба на ищеца ???

Изпълнителен лист – съдебен акт, с който официално се удостоверява, че съществува

едно изпълнително основание, подлежащо на изпълнение

Друга предпоставка /други предпоставки/ - призовка за доброволно изпълнение, в

практиката се наименова накратко ДОБРОВОЛНА ПРИЗОВКА 1.

2.известен срок

3.взискателят тябва да докае, че е изпълнил свое задължение – без него не може да

започне принудителното изпълнение

4. принудително изпълнение не се допуска ако има съдебно определение, което спиа

изпълнението преди още да е започнало

Предпоставките от 1 до 3 са положителни процесуални предпоставки, тъй като трябва

да бъдат налице, за да започне принудителното изпълнение, а тази по т.4 е отрицателна,

т.е. условие, което не трябва да еналице, за да започне изпълнението

ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

Изпълнителен лист съдебен акт, с който официално се

удостоверява, че съществува едно изпълнително основание, подлежащо на изпълнение

(Дефиниция: Георги Мутафчиев)

Компетентни за издаване на изпълнителни листове са:

- Първоинстанцинният съд, който е разгледал делото по влезлите в сила решения и

определения, съдебноспогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато

предварително изпълнение;

- Софийски градски съд – относно решенията на арбитража и сключените пред него

спогодби по арбитражни дела, както и признатите и допуснати към изпълнение

решения на чуждестранните съдилища;

- Районният съд в района, в който е издаден документът или постановлението относно

документите и извлечения и т.н.по които допускането на изпълнението е възложено

на гражданските съдилища;

- Районният съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението относно

заповедите, менителниците и облигации, купони за лихви по тях, нотариални актове,

спогодби и други договори с нотариална завека на подписите относно съдържащите

се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както

и задължения за предаване владението на определени вещи, други документи, въз

основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист

- ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ЛИСТ СЕ ИЗДАВА НЕ ОТ ЦЕЛИЯ СЪСТАВ НА СЪДА, А ОТ

РАЙОННИЯ СЪДИЯ ИЛИ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА.

405 – МОЛБА, въз основа на актовете от чл. 404, препис от молбата не се връчва

на длъжника, молбата е до съда, издал заповедта за изпълнение или който е разглеждал

делото, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение – до съдът, който е

постановил решението или заповедта за изпълнение

Една редовна МОЛБА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ трябва да съдържа: - Съдия изпълнителят, до когото се подава и съда, където работи;

- Името, презимето и адреса на взискателя и длъжника;

- Петитум, т.е. да се приведе в изпълнение означеният изпълнителен лист по

указания в молбата начин на изпълнение

Посочването на начин на изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за

принудителното изпълнение и ако в молбата липсва, същата трябва да се върне на

подателя, за да я попълни. Връчването не е начин на изпълнение.!!!

Нашето право не познава т.нар gradus executionis – т.е. поредно изпълнение.

Взискателят не е длъжен да спазва някакъв ред като например да обърне изпълнението

най-напред върху движимото имущество и ако то не се окаже достатъчно, тогава да се

насочи към недвижим имот. Взискателят разполага със свобода, а съдия изпълнителят е

господарят, въпреки че трябва да се съобрази с предложението на взискателят, съдия-

изпълнителят решава в крайна сметка

407 – връчване на покана за доброволно изпълнение / в същот овреме тее

двуседмичен срок, през който с частна жалба, считано от датата на връчването на

разпореждането на молителя, а за ответника или длъжника, от връчването на поканата

за доброволно изпълнение – преклузия няма за 14 дневения срок, тъй като не се

погасява правото на частна жалба, алинея 2 на 407 гласи, че обжалването на

разпореждането, с което молбата се уважава не спира изпълнението, и пак същата

хипотеза - а в ал. 3 когато изпълнителния лист е издаден при условията на 406 ал.2

разпореждането се обжалва по общия ред/

ПРИЗОВКАТА за доброволно изпълнение трябва да съдържа:

- Означение на изпълнителния лист

- Името и адреса на взискателя

- Предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни

задължението си ще се пристъпи към ринудително изпълнение

Тази призовка се изпраща по задължение от съдия-изпълнителят и взискателят не е

нужно да предяви особено искане в това отношение. С получаването на призовката за

доброволно изпълнение за длъжника се дава 7 дневен срок да изпълни задължението.

Този срок е законен и не може да бъде продължаван от съдия-изпълнителя.

N.B.!!!

Бележки относно предпоставки за принудително изпълнение: 1. Изпращането на призовка за доброволно изпълнение е условие за допустимост

на принудителното изпълнение и ако това не е спазено, изпълнителните действия

подлежат на отменяне по жалба на заинтересованата страна. Ако обаче действията не

са били обжалвани, те се санират.

2. Ако изпълняемото право, установено в изпълнителното основание, е в

зависимост от изтичането на известен срок, принудителното изпълнение може да

започне след изтичане на срока. Такива са случаите на искове за повтарящи се

задължения, когато тяхната тяхната изискуемост настъпва след постановяване на

решението.

3. Принудително изпълнение не може да бъде започнато , ако взискателят не

изпълни едно свое задължение към длъжника. В този случай взискателят трябва да

докаже, че е изпълнил своето задължение

ПОЛОЖИТЕЛНИ ПРОЦЕСУАЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ (1-3)

4. Принудителното изпълнение не се допуска, ако има съдебно определение, което

спира изпълнението преди още да е започнало.

ОТРИЦАТЕЛНА ПРОЦЕСУАЛНА ПРЕДПОСТАВКА (4)

408!!! Изпълнителният лист се издава в един екземпляр – съображенията за

това са за избягване на възможността да се предприеме неколкократно изпълнениеза

едно и също притезание. Според ал. 2 на 408 има две хипотези, когато имаме

изключение от правилото да се издава само един екземпляр : 1 - когато трябва да се

предадат няколко отделни имота и 2 - когато решението е постановено в полза или

срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове,като се означи

коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист. Това е възможно, когат

овземането по своето естество е делимо и в делото съществуват данни за това.обратно –

Когато другарите длъжници отговарят солидарно, издаването на отделни изпълнителни

листове е недопустимо.

3 Друга хипотеза, в която се издава Не само веднъж изпълнителен лист е, когато

страната е изгубила изпълнителния лист или ако той е бил унищожен, предвидено и

изброено изчерпателно в чл. 409, се издава дубликат от първообразния изпълнителен

лист и той се издава от съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя (съдът

издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът- ал.1) и

това става в следния ред: 1. Молба – разгл. Се в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника;

ал.2

2. Длъжникът може да се противопостави освен липсата на условията по ал.1 и

възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след

установяване на съществуването му; ал. 3

3. Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в

сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е

могъл да предяви в производството по издаване на дубликата, ал.4

4. Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено

неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за

осъждане на длъжника, ал. 5

Компетентен за издаване на дубликат на изпълнителен лист е съдът, издал

първообразния изпълнителен лист, а той може да бъде районният съд или окръжния

съд.

Забележка: Обжалване на определението по издаване дубликат от изпълнителен лист .

Съгл.409 ал.5, постановеното определение подлежи на обжалване по общия ред. Под

обжалване по общия ред трябва да се разбира редът за обжалване на определенията,

установен в чл.274 и следващите /274-279/ Следователно компетентен да разгледа

жалбата е съответният по-горен съд.Когато е издаден от окръжния съд, компетентен да

разгледа жалбата е надлежният апелативен съд. След като влезе в сила определението,

длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на такива основания, които е

могъл да предяви в производството по издаване на дубликата. Въпросът за

правилното издаване на изпълнителния лист не може да се повдига в

изпълнителния процес.

ПРЕДМЕТ на принудителното изпълнение

От гледна точка на изпълнителния процес имуществото е съвкупност от всички

оценими в пари права и вещи на длъжника

Според Чл. 133 ЗЗД имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите

кредитори, а съгл. Чл. 442 взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ

или вземане на длъжника. Пълна секвестируемост!!! на имуществото на длъжника, в

което се включват и вещите. Вещите, по дефиницията на проф. Силяновски, са

„обекти на правото и следователно не вещите, но правата, имащи за обект една

вещ, са съставка на патримониума”

Имуществото (патримониумът) не е константа. То се мени съобразно с имотното

състояние на всяко лице, оттук следва, че длъжникът отговаря с настоящи и бъдещи, но

не и с минали имоти. Това обаче не лишава взискателя от възможността да прибегне до

стредствата на чл. 135 ЗЗД, за да включи в имуществото на длъжника ония имоти,

които са били отчуждени от него и с което уврежда кредитора.

Павлов иск – отменителен иск!!! 135 ЗЗД - **** ЗЗД

- 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които

длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е

възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди

вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

- Знанието се предполага до доказване на противното,ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат

или сестра на длъжника.

- Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било

предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

- (Попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се

удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува

в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

Установено правило е, че длъжникът отговаря за изпълнението на своето задължение с всичките си имоти. Законът по социални съображения изключва вещи и вземания, върху които не може да се насочи принудителното изпълнение, т.нар. несеквестируемост. Има случаи, когато длъжникът не отговаря с цялото с имущество, а само с конкретно опредеени вещи. Такива са случаите, когато длъжникъте гарантирал чужд дълг със свои вещи, дадени в залог, или ипотека, когато наследникът е приел наследството по опис. Принудителното изпълнение в тези случаи може да се насочи само върху заложените вещи или ипотекирания имот, или върху описаното имущество, останало в наследство на длъжника. Чл. 443 длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане. Така се осигурява защита и на длъжника с ограничаване възможността на взискателя да злоупотреби с даденото му право от чл. 442/Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. / Чл. 443 е неприложим, когато взискателят насочва изпълнението върху заложен или ипотекиран имот.

НЕСЕКВЕСТИРУЕМО имущество

Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице:

1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани-до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

5. земите на длъжника-земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев-за една година;

6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

ОБЩИ НАЧАЛА на Производството по принудително изпълнение

За разлика от исковия процес, с който се констатира съществува или не твърдяното от

ищеца право, по повод на който се търси правна защита, изпълнителният процес

осъществява признатото с решението право по пътя на принудата, която ще

доведе до удовлетворение на взискателя.

Действията в изпълнителния процес не са израз на решаваща дейност, а предимно

реални актове, целящи отнемане на части от имуществата на длъжника. С оглед на

това, производството по изпълнението не е състезателно, защото съдия-изпълнителят

не разглежда делото в съдебно заседание, нито изслушва страните, нито е сезиран с

разрешаването на един спор по повод на нарушено право, което налага състезание

между страните. В изпълнителния процес, както и в исковия, важи началото на

двустранност

Исков процес Изпълнителен процес

Ищец – ответник Взискател – длъжник

Констатира се съществува или не твърдяно от ищеца право по което се търси правна защита

Осъществява признато с решението право по пътя на принудата, която ще доведе до удовлетворяване на взискателя

Състезателност – съдията разглежда делото в съдебно заседание, изслушва страните, сезиран с разрешаването на един спор по повод нарушено право, което налага състезателността между страните

Няма състезателност, защото съдия-изпълнителят не разглежда делото в съдебно заседание, нито изслушва страните, нито е сезиран с разрешаването на един спор по повод нарушено право

Двустранност – две страни – ищец –

ответник

Двустранност – две страни – взискател –

длъжник; сливането на едната страна с

другата има за последица прекратяване на

производството

Принцип на равноправие на страните Принцип на равноправие на страните –

както взискателят, така и длъжникът могат да присъстват при извършването на изпълнителните действия, могат да обжалват неправилните действия

Принцип на диспозитивност Принцип на диспозитивност – взискателят може да оттегли молбата си за изпълнение, може да иска отлагане, спиране или прекратяване на производството

Започва с Подаване на писмена молба Започва с Подаване на писмена молба – т.е.

съдия-изпълнителят не действа служебно, а трябва да бъде сезиран от страната

Поради наличието на състезателност, процесуалните действия могат да се извършват и писмено и устно

Поради изключване на състезателното начало, процесуалните действия на страните в изпълнителното производство се извършват предимно писмено

Призоваванията и съобщенията се извършват по реда на общите правила на ГПК

Призоваванията и съобщенията се извършват по реда на общите правила на ГПК

Започване на Изпълнителен процес – съпоставка с Исков процес

Започване на Исков процес Започване на принудително изпълнение

До РС Велико Търново

До ЧСИ........г-н/жа............ Рег.№.............гр...............,ул.........№

МОЛБА

ИСКОВА МОЛБА От............................/трите имена, ЕГН, гр.. Срещу............ Цена на Иска.......... (може да се посочи правна квалификация – чл. 59 от ЗЗД)

Уважаеми Районен Съдия, Изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – чл. 127, т. 4 от ГПК. (Петитум): За установяване на горнато моля да бъдат разпитани свидетили, имам следните документи и т.н. – да изпълни задълженията си по чл. 127, ал. 2 от ГПК. Петитум. Прилагам: 1. препис от исковата молба 2. преписи от доказателствата за ответника и т.н. дата, град Подпис.

От..............ЕГН........гр.......ул............№ ПРОТИВ:

.........../трите имена, егн, гр...ул....№/

Г-н/жо съдебен изпълнител, Моля Ви на основание чл. 426 ГПК да образувате изпълнително производство срещу........../трите имена на длъжника/ и пристъпите към изпълнение на приложения Изпълнителен лист за сумата.........лв, издаден на....... от Районния съд гр...... Моля, на основание чл. 428 ГПК да поканите длъжника в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си. Ако не стори това да пристъпите към принудително събиране на вземането. Като способи за изпълнение посочвам: запор на влога му в банка.....гр......; опис и продажба на следните движими вещи, собственост на длъжника.......; опис и продажба на седния недвижим имот......../описва се подробно имота/ Приложение:

1. Изпълнителен лист 2. Пълномощно/ако молбата се

подава от пълномощник/ и 3. Квитанция за внесена

държавна такса

С уважение:............ /подпис/ Дата

Макар че законът не посочва точно съдържанието на молбата, то законът изисква в нея

взискателят да укаже начин на изпълнение.

Една редовна молба за изпълнение трябва да съдържа:

1. Съдия изпълнителят;

2. Взискателят ;

3. Длъжникът

4. Петитум : да се приведе в изпълнение означеният изпълнителен лист по указания

в молбата начин на изпълнение – указването на начин на изпълнение е АБСОЛЮТНА

ПРОЦЕСУАЛНА ПРЕДПОСТАВКА за принудителното изпълнение

ДЕЙСТВИЕ на молбата за изпълнение: С подаване на молбата: 1. се образува процесуално правоотношение взискател-съдия-изпълнител, а в

неговата цялост правоотношението ще се образува с връчване на длъжника на

призовка за доброволно изпълнение.

2. Се прекъсва погасителната давност съгласно чл. 166 ЗЗД – прекъсването на

погасителната давност настъпва от деня на подаване на молба за принудително

изпълнение, защото с подаване на молбата за изпълнение, с която се иска привеждане

в изпълнение на представения с нея изпълнителен лист започва принудителното

изпълнение

Спиране и прекратяване на изпълнителното производство

СПИРАНЕ ПРЕКРАТЯВАНЕ

Дефиниция: Спирането на изпълнителното

производство означава преустановяване на

принудителното изпълнение и извършване на

всякакви по-нататъшни действия на

процесуалните субекти.

Изпълнителното производство завършва,

когато е постигнало своята цел –

удовлетворяване на взискателя.

ДЕФИНИЦИЯ: Под прекратяване на

изпълнителното производство се разбира да

се преустановят окончателно

изпълнителните действия и да се обезсилят

вече извършените

Разлика м/у Спиране и Отлагане – второто не

преустановява извършването на

процесуалното действие, а се вземат мерки за

извършване на действие, които в този момент

поради съдопроизводствени пречки не могат

да се извършат – напр. Ако при извършване

на опис на имуществото на длъжника

страните не са били редовно призовани,

съдия-изпълнителят отлага делото, за да

бъдат призовани страните и да се извърши

редовен опис

!!!

ПИСМЕНО/искането за спиране трябва да

бъде заявено писмено/

Кога се прекратява?: чл. 433 ал.1 (т1-8) 1. Когато длъжникът представи

разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от бланка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена на взискателя. За прекратяване на производството на това основание е необходимо да имаме налице следните предпоставки: чл.433 ал.1

а/ Длъжникът да е изплатил вземанията

по изпълнителния лист/законът уточнява

„сумата по изпълнителния лист”, а за

разноските не говори.

б/плащането трябва да бъде доказано с

едно от предвидените доказателствени

средства 2. ПИСМЕНО /искането за

прекратяване трябва да бъде заявено писмено/

3. Когато изпълнителният лист бъде обезсилен

4. Когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, на основа на който е издаден изпълнителен лист или се признае същият акт за подправен

5. Когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество

6. Когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението

7. Когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440

8. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни

действия в продължение на 2 години, с изключение делата за издръка

Ал.2 във всички случаи по ал.1 съдебният

изпълнител вдига служебно наложените

възбрани и запори, след като

постановлението за прекратяване влезе в

сила

Ал. 3 прекратяването на производството не

засяга правата, които трети лица са

придобили преди това въз основа на

изпълнителни действия, както и

редовността на извършеното от третото

задължено лице плащане на съдебния

изпълнител За съда важи общото правило, че изпълнителният лист е съдебен акт, подлежащ на изпълнение и съдът не мое да спира изпълнението, освен в посочените случаи, изброени numerus clausus в чл. 432 Чл. 432. Изпълнителното производство се спира: 1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524; 2. по искане на взискателя; 3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; 4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; 5. . в други случаи, предвидени в закон. Чл.454 – от съдия изпълнителя по искане на длъжника Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот-до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, длъжникът-физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

Ал.2ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал.1,съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране Ал.3 Алинея 1 НЕ се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на ЕТ При другарство в изпълнителния процес за да се спре изпълнението е нужно съгласието на всички другари.

Чл.433 ал 1 т. 8 – когато взискателят не

поиска извършването на изп.действия в

продължение на 2 години, с изключение на

делата за издръжка - с този текст е

узаконена т.нар. ПЕРЕМЦИЯ НА ДЕЛАТА,

която съответства на унищожаване на

спрени искови дела. От лат.

Peremtio(унищожаване)

Мотивът на закона гласи: да не се

увековечават процесите, като надвишават

пределите на човешкия живот – Юстиниан

за пръв път конституира Перемцията с тези

думи. За да се прекрати не е нужно преди

това да бъде спряно

Достатъчно е да не е било поискано

изпълнение в продължение на две години!!!

От взискателя или от присъединилите се

кредитори.

!!!

След прекратяване на производството

започва да тече нова погасителна давност,

чийто континюитет е бил прекъснат, докато

изпълнителното производство е било

висящо

ПОСЛЕДИЦИ ОТ СПИРАНЕТО:

1. Никакви по-нататъшни изпълнителни действия не могат да бъдат извършвани докато продължава спирането,т.е. докато не бъдат отстранени причините, обуславящи спирането;

2. Извършените до момета на спирането изпълнителни действия запазват своята

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО: !!! Най-важната последица се състои в това, че всички изпълнителни действия като възбрани, запори, съдия-изпълнителят вдига служебно, събраните суми ще се предадат на взискателя, освен в случая, когато длъжникът представи доказателства, че е

сила 3. Спират да текат сроковете, когато са били

започнали да текат преди спирането, но още не са изтекли

заплатил напълно дължимата по изпълнителното дело сума и следователно това, което е било събрано по изпълнението, трябва да се върне Прекратяването не засяга правото на трети лица

- Когато са придобили права преди прекратяването въз основа на изпълнително действие и

- Когато третото лице правомерно е извършило плащане по наложен запор от съдия изпълнителя.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО: Това става след като причините за спирането бъдат отстранени. Ако спирането е по искане на взискателя производството може да се възобнови пак от него, но за тази цел е нужно да направи писмено искане и то най-късно до изтичане на 2 години от датата на спирането, защото след изтичането на този срок изпълнителното дело подлежи на служебно прекратяване, т.е. на т.нар. ПЕРЕМЦИЯ

С прекратяването на производството започва да тече наново погасителната давност съгл. Чл.117 ал.1 ЗЗД. Принудителното изпълнение може да бъде наново предявено с нова молба за изпълнение, ако не е изтекла давността по чл. 117 ал.2 и то само когато делото е прекратено по искане на взискателя или поради това, че взискателят не е поискал изпълнение в продължение на две години. Прекратяването се извършва от съдия-изпълнителя, като се вписва в протокол по чл. 434 /за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

ВИДОВЕ ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ I. Изпълнение върху движими вещи – налагане на запор върху движимо имущество

/опис, оценка и пазене/ - оценяването – от съдия-изпълнителя, по пазарна

стойност, продажба на движими вещи – публична продан, СПИРАНЕ на

изпълнението по извършване на публичната продан – чл. 454 – предпоставки : 1.

Длъжникът да подаде писмена молба за спиране най-късно преди приключване на

продажбата ,т.е. денят преди започване на наддаването; 2. Длъжникът внесе 30% от

вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и 3. Длъжникът се

задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10% от тях.

II. ПУБЛИЧНА ПРОДАЖБА – място и време / обявяване, извършване, наддавачи –

дееспособни лица, доколкото законът не им отнема това право/, времетраене на

продажбата, ръководи се и изпълнява от съдия-изпълнителя, започва се с

обявяване на вещта според първоначалната оценки и задаване на въпроса „Кой ще

даде повече?”, наддаването се извършва по наддавателния лист, особени правила

при продажба на : съчинения, преводи, ръкописи и т.н., златни и сребърни вещи,

описани ценни книжа, продажба на движими вещи, които се намират в общо

владение.

ПОСЛЕДИЦИ от продажбата: ДВЕ СА ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА

ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН: 1. Купувачът трябва да плати цената на купената вещ

2. След изплащане на задължението купувачът става собственик на купената вещ ,

собствеността се прехвърля от деня на постановлението за възлагане. След влизане в

сила на постановлението съдия-изпълнителят предава владението на вещта.

Нестаналата и недействителна продажба .

Проф. Силяновски различава нестаналата от недействителната, цитирайки проф.

Абрашев

„Нестанала е продажбата, която по една или друга причина не е могла да се

състои”, а

„Недействителната продажба, която , макар и станала, е била произведена в

нарушение на толкова съществени съдопроизводствени форми, че подлежи на

унищожаване”

Нестанала е продажбата когато: 1. Не са се явили наддавачи 2. Не са били направени наддавателни

предложения 3. Обявеният купувач не е внесъл цената 4. Никой от взискателите не е поискал да му

бъде взъзложена вещта 5. Никой от взискателите не е поискал да се

извърши нова продажба

Недействителна – когато е произведена в

нарушение на съществуващите процесуални

норми и такива са: 1. Когато имуществото е продадено на

наддавач, който няма право да участва като купувач на публичната продан

2. Когато имуществото е продадено на наддавач по цена, по-ниска от оценката

3. Когато са продадени несеквестируеми вещи

Последици от нестаналата продан 1. Нова продан , ако и тогава имуществото не е могло да се продаде и взискателите не са

поискали да им бъде възложено непродаденото по цена, равна на втората оценка, то

се освобождава от запор

2. Трета продажба НЕ СЕ допуска

III. ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ – частична секвестируемост

IV. Принудително изпълнение върху други парични вземания – различие има в налагане на

запор, когато вземането произтича от запис на заповед и други книжа, които могат да

се джиросват , или собствеността на които може да се прехвърли чрез предаване,

както и върху изпълнителни листове.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ наложения запор върху парични вземания – предаване вземането

за събиране или вземането за плащане

По силата на постановлението за предаване на вземането за събиране взискателят придобива правото да събере вземането от свое име било по пътя на принудителното изпълнение, било съдебно. Ако длъжникът е разполагал с изпълнителен лист, взискателят може да предприеме изпълнителни действия срещу третото задължено лице въз основа на изпълнителния лист. Ако задължението на третото задължено лице е удостоверено с признатото от закона изпълнително основание, взискателят може да се снабди въз основа на постановлението и на изпълнителното основание с изпълнителен лист срещу третото задължено лице. Предяви ли иск срещу третото задължено лице, взискателят придобива качеството на процесуален субституент, но наред с него като съищец ще бъде конституиран по служебна инициатива на съда и длъжникът /134 ЗЗД Вторият начн за удовлетворяване на взискателя, когато е наложен запор върху парични вземания, е предаване на вземането вместо плащане. Приравнява се на ЦЕСИЯ. Предаване вземането вместо плащане наподобява datio in solutum (даване вместо плащане), но datio in solutum погасява правото на вземане, докато предаване вземането вместо плащане вземането се погасява, ако предаденото вземане съществува.

V. ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ . ОСНОВНИ НАЧАЛА. ВЪЗБРАНА

ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ.

1. Призовка за доброволно изпълнение, но ако вече е била изпратена такава, а

взискателят насочва принудителното изпълнение върху недвижим имот, т.е.

посочва друг способ за изпълнение, тогава

2. СЪОБЩЕНИЕ за това

И в двете / 1 и 2/ трябва – описание на имота Едновременно с тях / 1 и 2 / 3. ПИСМО ЗА НАЛАГАНЕ ВЪЗБРАНА върху този имот с МОЛБА тя да бъде

вписана

Дефиниция за възбрана от проф. Силяновски „Възбраната е съдебен акт, по силата на който длъжникът се лишава от разпоредителна власт върху недвижимия имот и обезпечава възможността за удовлетворяване на взискателя по пътя на държавната/частна/ принуда” ДЕЙСТВИЕ на възбраната: - публично правни и частноправни действия 1. С налагането й се създава в лицето на съдия-изпълнителя правото да се

разпорежда с възбранения имот за целите на принудителното изпълнение

2. Длъжникът не може да изменя, поврежда или унищожава възбранения имот

3. Длъжникът не може да отчуждава или да разваля, нито да ипотекира или

обременява с тежести възбранения имот

Извършените действия от гореизброените от страна на длъжника са

недействителни по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори

преди възбраната

Изпълнително производство на недвижим имот 1. Опис, оценка и управление

Описът трябва да съдържа: - Посочване на изпълнителния лист

- Мястото, където се извършва

- Подробно описание на имота

- Оценка на имота

- Възражение на страните и заявените от трети лица права върху описания имот

Оценка – правилото – пазарна стойност – вещи лица

Управление на описания имот – длъжникът или трето лице, приема имота по опис и е

длъжен да го върне в същото състояние, със същите движимости, както го е приел. 2. ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ

- Място и обявяване на публична продажба / 7 дни след описа/

- Обявление – съдържание – собственик, описание на имота, ипотекиран ли е и за каква

сума, цената, от която ще започне продажбата, мястото и денят, в който ще започне и

завърши продажбата

- Извършване на продажбата – продължава 1 месец , наддаване

- Купувач – счита се за купувач предложилият най-високата цена , който има следните

задължения: в 5 дневен срок е длъжен да внесе предложената от него цена, ако не го

направи, поканват се предходните наддавачи

- Възлагане на имота – след като купувачът внесе в срок сумата, съдия- изпълнителят с

постановление му възлага имота

- С влизане на постановлението в сила купувачът се счита за собственик на купения имот

и придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

- Вазлъгането може да бъде обжалвано, когато не са били спазени изискванията за

неговата валидност

- По силата на влязло в сила възлагане купувачът има право да бъде въведен във

владение на купения от него имот ВЪВОДЪТ СЕ ИЗВЪРШВА ВЪЗ ОСНОВА НА

ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА възлагане на имота, което фактически е изпълнително

основание и се привежда в изпълнение чрез пряко принудително изпълнение, БЕЗ ДА Е

необходимо издаване на изпълнителен лист.

НЕСТАНАЛА И НЕДЕЙСТВИТЕЛНА ПРОДАЖБА.

НЕСТАНАЛА е: 1. Ако не са се явили наддавачи и не са напарвили валидни наддавателни предложения

2. Когато е бил обявен купувач, но той в срок не е внесъл цената на имота и никой от

поканените предхождащи наддавачи не са икали да купат имота

ПОСЛЕДИЦИ от обявяване продажбата за нестанала: 1. Когато не е станала поради една от гореизброените причини, взискателят има право да

поиска да бъде обявен той за купувач в изплащане вземането му. Искането трябва да се

направи в 7 дневен срок от получаване на съобщението, изпратеноот съдия-

изпълнителя. Взискателят има право да иска възлагане на имота по цена 80% от

оценката.

2. Взискателят, който е обявен за купувач на имота е длъжен в 5-дневен срок да внесе

сумата, ако не го направи отговаря за вреди спрямо другите взискатели и длъжникът

понася разноските по изпълнението. Вредите ще се състоят в разликата между

предложената цена от взискателя, който е бил обявен за купувач в изплащането на

вземането му и тази, която ще се получи при втората продажба

3. Втората продажба – втора оценка, разноските – за сметка на този, който я е

поискал/взескателя или длъжника/

4. Последици от втората нестанала продажба – извършва се по правилата на първата, с

тази разлика, че първоначалната цена, от която трябва да започне наддаването се

намалява с 10%

5. Трета продажба НЕ СЕ прави и имотът се освобождава от наложената възбрана

НЕДЕЙСТВИТЕЛНА Е:

1. Когато имотът е бил купен от лице, което не е имало право да наддава

2. Когато с влязло в сила решение се докаже, че продаденият имот не е бил собственост

на длъжника – засегнатото трето лице е необходимо да предяви иск. Третото лице

обаче не може да иска съдия изпълнителя да обяви продажбата за недействителна,

като представи в подкрепа на своето право нотариален акт, защото законът изисква

правото да бъде доказвано с влязло в сила решение /СПН/ и защото въпросът за

правото на собственост не може да бъде разглеждан в изпълнително производствво.

Правата си третото лице трябва да брани по общия исков ред – тогава настъпват

последици на ЕВИКЦИЯ – Искът за евикция/отстраняване/ се предявява срещу

купувача, петитумът на иска на третото лице ще гласи: да се осъди ответникът купувач

да предаде владението на имота въз основа право на собственост на ищеца, без да е

нужно да се иска унищожаване на публичната продажба, по която ищецът е трето лице

и следователно тя няма действие спрямо него. Последиците от съдебното отстраняване

/евикция/ накупувача от купения на публична продан имот са уредени в чл 499 ПРИ

ЕВИКЦИЯ ИСКЪТ СЕ ПРЕДЯВЯВА СРЕЩУ КУПУВАЧА, ВЪВ ВЛАДЕНИЕТО НА КОЙТО СЕ

НАМИРА ИМОТЪТ, БЕЗ ДА Е НУЖНО ДА СЕ ЗАЯВЯВА И ПРОТИВ ДЛЪЖНИКА, НО ЧЛ.499

ГОВОРИ ЗА ИЗПЛАТЕНА СУМА НА ВЗИСКАТЕЛИТЕ, КАКТО И НА ДЛЪЖНИКА. ТОВА Е ТАКА,

ЗАЩОТО ПУБЛИЧНАТА ПРОДАЖБА СТАВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА И В ОТНОШЕНИЯТА

МЕЖДУКУПУВАЧА, ДЛЪЖНИКА И ВЗИСКАТЕЛИТЕ.

ПРОДАЖБА НА ИПОТЕКИРАН ИМОТ 1. Имуществото на длъжника е за общо обезпечение на неговите кредитори

2. Съдия-изпълнителят е длъжен да изпрати на ипотекарния кредитор съобщение за

насрочването на описа и продажбата , целта на съобщаването на ипотекарния кредитор

за изнасяне на ипотекирания имот на публична продан е, че той може да встъпи в

производството наред с взискателите.!!! В този случай ипотекарният кредитор

придобива качествата на взискател, без да е нужно присъединяване, нито да се

снабдява с изпълнителен лист за своето вземане.

3. Съобщението се изпраща, когато се изнася на публична продан ипотекираният имот не

по искане на ипотекарния кредитор

4. Поради това, че ипотекарният кредитор взема участие в производството наравно с

други кредитори, той ползва правата на 494 и 495

5. Ипотекарният кредитор не може да насочи изпълнениет овърху целия ипотекиран

недвижим имот, придобит в СИО, ако длъжникът по ипотеката е само единият съпруг и

изпълнението не е насочено срещу другия. Купувачът на публична продан придобива

само правото на съпруга – длъжник по изпълнението ½ идеална част от недвижимия

имот

ПРОДАЖБА НА ИМОТ, който е съсобствен. 1. Описва се изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника

2. Съсобственият имот може да бъде продаден изцяло, ако останалите съсобственици се

съгласят с това – съгласието трябва да бъде дадено до деня на обявлението за

продажбата

ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ СЪПРУГ ДЛЪЖНИК ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЕЩИ ОТ СИО ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СЪПРУГА ДЛЪЖНИК РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ СУМИ МЕЖДУ НЯКОЛКО ВЗИСКАТЕЛИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ – ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ВЕЩИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ – ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙСТВИЕ – този способ се различава от другиет способи, тъй като чрез него се привеждат в изпълнение решения, с които длъжникът е осъден да извърши едно действие или пък се въздържа от извършването, или да търпи извършването на едно действие Действията биват заместими и незаместими и при принудителното изпълнение, редът за осъществяването им е различен в зависимост от характера на действието , заместими са ония действия, които могат да бъдат извършени и от друго лице, а не само от длъжника, незаместими са ония дейсвия, които зависят изключително от волята на длъжника и не могат да бъдат извършени от друго лице /СЪОТВЕТНО – ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАМЕСТИМИ ДЕЙСТВИЯ и ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕЗАМЕСТИМИ ДЕЙСТВИЯ/ ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА БЕЗДЕЙСТВИЕ – задължението длъжникът да се въздържа от извършване на действия може д а произтича от облигационно или вещно правоотношение. ПРОИЗВОДСТВО – по молба на взискателя, компетентен – съдия-изпълнителят. В молбата взискателят трябва да изложи в какво се е изразила противната дейност на длъжника, като посочи и съответните доказателства ЗАЩИТА ПРИ ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

ФОРМА И РЕД НА ЗАЩИТА

Искова защита. Защита чрез жалба Чл. 438 Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране. ПРОИЗВОДСТВО по жалби против действията на съдия-изпълнителя

1. Компетентен съд – винаги Районен съд по мястото на изпълнението, независимо от кой съд е

издаден изпълнителният лист – това е АБСОЛЮТНА подсъдност и нейното изменение по

съглашение на страните е изключено

2. Жалбата се подава чрез съдия-изпълнителя, чиито действия се обжалват

3. Страната, която е получила препис от жалбата, може в 3 дневен срок да подаде писмени

възражения по жалбата

4. Жалбата трябва да съдържа:

- Името и адреса на страната, която я подава

- Означение на обжалваното действие

- Указание в какво се състои порочността на изпълнителното действие

- В какво се състои искането

- Доказателствата, които жалбоподателят иска да се съберат

- Подпис на жалбоподателя

Ако жалбата не отговаря на тези изисквания, а също и ако не е подписана, на жалбоподателя съдия-изпълнителят праща съобщение да отстрани в 7 дневен срок допуснатите нередности

Защита на участващите в производството лица

Защита на взискателя Защита на длъжника Правна защита – осъществяване чрез принуда от съдия-изпълнител на признатото му с изпълнителния лист притезание. В този смисъл защитата е поцесуална, но не и материалноправна, това е така, защото той може да бъде недоволен, понеже се засягат интересите му по реда на начина на принудителното изпълнение и от отказа на съдия-изпълнителя да извърши изпълнителните действия. Материалноправната защита тук логически е изключена, тъй като тази защита засяга винаги материалноправното притезание, а взискателят фактически го притежава, след като е образувал изпълнителнот одело. При това положение защитата на взискателя в следствие на принудителното изпълнение е защита чрез жалба, а не искова

Защитата е двояка, процесуална и материалноправно, или ЗАЩИТА ПО СЪЩЕСТВО

1. Процесуална защита – отнася се до реда и начина на принудителното изпълнение – нередовните действия, извършени при несъблюдаване на изискванията на закона, тези действия, с които се нарушава правната орма и е налице едно неправилно действие на съдебноизпълнителния орган – напр. Неправилно призоваване

2. Материалноправна защита – засяга материалноправното притезание, чието осъществяване се иска в изпълнителния процес – при такава защита длъжникът противопоставя възражения, които се отнасят само до самото материалноправно притезание, като се твърди напр., че това притезание не съществува вече, че то е погасено

3. Защита при несъдебни изпълнителни основания

4. Защита при съдебни изпълнителни основания – оспорването на изпълняемо право става с отрицателен установителен иск, основан само от факти, настъпили след възникване на СПН, т.е. факти, непреклудирани от нея

ЗА ДА се защити длъжникът трябва да унищожи порочното съдебно изпълнително основание РЕШЕНИЯ - основание на иска за унищожаването могат да бъдат възражения, които са възникнали преди този момент, означава да се пререши делото СЪДЕБНА СПОГОДБА – искът за отменяне на принудителното изпълнение, предприето въз основа на съдебна спогодба се основава на всички възражения, които отлагат или

погасяват изпълняемото право. Ако и да има СПН, съдебната спогодба може да бъде атакувана по исков ред на същите основания като обикновена извънсъдебна спогодба. Унищожаването й става с конститутивен иск Искът за недопустимост на принудителното изпълнение е отрицателен установителен.

Компетентен съд да постанови спиране на изпълнението е съдът, в чийто район действа съдия-изпълнителят, връчил призовката за доброволно изпълнение. До този съд длъжникът трябва да подаде молба за спиране на изпълнението в 7 дневен срок от деня, когат ое получена призовката за доброволно изпълнение. Според практиката на ВС този срок може да бъде променян.

ЧАСТНОТО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

:

Извежда се от доминиащото схващане в гражданско-процесуалната литература на

понятието изпълнително производство в конексиалност с текста на чл. 2 ЗЧСИ

„принудителното изпълнение на частни притезания се възлага на частите съдебни

изпълнители”

Частното съдебно изпълнително производство като установената от ГПК и ЗЧСИ поредица от процесуални действия на частния съдебен изпълнител, взискателя и длъжника, с цел да се реализира изискуемо и ликвидно притезание.

Взискател: лицето, посочено в изпълнителния титул, което е легитимирано да иска

от съдебния изпълнител изпълнението на притезание от длъжника

Притезание: право да се изисква изпълнението на задължение, което произхожда от

гражданско, облигационно, семейно, вещно или трудово правоотношение

Притезанието трябва да е ликвидно и изискуемо.

Ликвидно е, когато е установено като съществуване и по размер

Изискуемо е, когато е фиксирано в изпълнителния титул (изпълнителен лист или

друг предвиден в закона документ)

Частното съдебно изпълнение е самостоятелно производство със свой титуляр, страни

и предмет, поради което не е продължение на исковото производство

Поливариантност: 1. Като система от правни норми;

2. Като регламентиран процес от процесуални действия, насочени към реализиране на

права;

3. Като способ за защита на накърнени права

Частното изпълнение и исковото производство Обобщение: Разлики по предмет, предпоставки на възникване, субекти, процесуални правомощия и способи на защита

Правна регламентация, липсата на добровоно изпълнение на

задължение, принудително реализиране на дължимата престация

Общо между двете: динамично развиващ се комплекс от

фактически и процесуални действия

Ищец-Съд - ответник Взискател -ЧСИ– длъжник

Ръководи се от Съдия Ръководи се от ЧСИ

Предмет: спор за нарушено

право

Предмет: претенция за

принудително изпълнение на

притезание

Съдебни заседания, Липсват съдебни заседания

Частно съдебно производство и особени искови производства

Производства по брачни дела, производство по дела за гражданско състояние, производство за поставяне под запрещение, производство за съдебна делба, производство за сключване на окончателен договор, производство по защита и възстановяване на нарушено вадение – ВСИЧКИ ТЕ СА ИСКОВИ

И се различават по качествата на

субектите, предмета и

правомощията

Частно съдебно изпълнително производство и изпълнително производство по АПК

Орган по изпълнението срещу граждани и организации е органът,

Терминологична близост – чл. 1 т. 6 АПК

Различията между двете производства – в няколко направления

Административното поизводство се ръководи от държавен орган

Частното съдебно изпълнително производство се ръководи от ЧСИ

Регламент: процедурата по издаване на индивидуалните административни актове

Предмет: принудителното изпълнение на частни притезания

Способи за защита: регламентирани в АПК за административното производство

Способи за защита: регламентирани в ГПК за частното изпълнение

Предмет: чл. 267 – изискуемите задължения, породени от следните

който е издал или е трябвало да издаде административния акт (271 АПК) Когато изпълнението е срещу административен орган производството се осъществява от съдебен изпълнител.

основания: индивидуални или общи административни актове, решения, определения на административните съдилища и споразумения пред административните органи или пред съда. Изпълнителните производства по АПК се водят независимо от висящи производства по ГПК или по ДОПК срещу същия длъжник

Принудитеното изпълнение на частни притезания

Частно съдебно изпълнение и принудителното изпълнение по ДОПК

ПРИЛИКА – по способите за принудително осъществяване на

вземанията

Правна уредба ДОПК Правна уреба ЗЧСИ и ГПК

Ръководи се от НАП или от

публичните изпълнители при

Агенцията за държавни вземания

Ръководи се от ЧСИ

Предмет: държавни и общински

вземания конкретизирани в

чл162 ДОПК

163 ДОПК публичните вземания

се събират по реда на този

кодекс, освен ако в закон не е

предвидено друго

Частни притезания между

физически, между тях и частни

ЮЛ и между ЮЛ

Частното съдебно изпълнение и медиация

Безспорна близост

Но и фундаментални различия

Медиацията е алтернативен способ за разрешаване на правни и

неправни спорове – доброволна и поверителна процедура за

извънсъдебно решаване на споровете чрез споразумение

При частното съдебно изпълнение спорът между страните е

решен с влязло в сила изпълнително основание. В това

производство се решава не основния спор за нарушени права, А

СЕ ИСКА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИТЕЗАНИЕ

по изпълнителен лист или по приравнен на него изпълнителен

акт

Частното изпълнително производство е правен институт

Медиацията спада в сферата на моралните отношение

От това следва, че постановленията на ЧСИ имат задължителна сила

А актовете на медиаторите нямат такава сила.

Изпълнително производство и изпълнително дело

Най-голямо сходство и то не само терминологично

Разликите обаче са съществени

Изпълнителното производство(частно съдебно или държавно) представлява установената от закона поредица от процесуални действия на съдебния изпълнител, взискателя и длъжника с цел да се изпълни определено притезание

Изпълнителното дело е канцеларска папка, която съдържа в писмена форма извършените процесуални действия по конкретно изпълнително производство ведно с изпълнителния титул и другите писмени доказателства, представени от субектите на изпълнителното производство

Правната субстанция се конституира от системата норми на ГПК и надлежните норми на ЗЧСИ

Правната същност на института на изпълнителното дело представлява основно системата разпоредби, намерили място в Наредба № 4за служебния архив на ЧСИ, издадена от Министъра на правосъдието

КОНСТИТУЕНТИ на Частното съдебно производство

ПРЕДМЕТ – ЧЛ. 404 ГПК –съдебни

решения и определения , предвидени

подробно, това – общо, а в частност

към ЧСИ – частните притезания. Само

по изключение държавата може да

възложи на ЧСИ събиране на

публични вземания.

Т.е. Предмет на ЧСИ неизпълнено

частно притезание, а неговата ЦЕЛ е

принудителното му осъществяване

ЗЧСИ и ГПК

ПРАВОМОЩИЯ: СТРАНИТЕ могат да извършват процесуални действия както лично, така и чрез законен представител

ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ: чл. 3 ГПК – добросъвестност и съобразно добрите нрави , да изнасят само истината;

- Писмена форма изрично предвидена в ЗЧСИ и ГПК за всеки конкретен случай;

- Нарочен протокол за всяко процесуално действие;

- Адресират се до ЧСИ

- Изисквания – да бъдат конкретни, ясни и своевременни, за да се отговори на европейските стандарти за ефективен

Други субекти – третите лица, макар и да извършват процесуални действия НЕ СА СТРАНИ, следователно тяхното участие не е ирелевантно за развитието на Изпълнителния процес и присъствието им не е пасивно

Способът за принудително изпълнение се осъществява в определена форма, тя се

детерминира приоритетно от предмета на изпълнението. Способите са методи на

принудително съдебно изпълнение на задълженията, те са съобразени с естеството на

предмета на задължението. Предметът на задължението може да бъде предаване на

движима вещ, отстъпване владението върху недвижим имот, плащането на парична

сума, извършването на определено действие или въздържането от действие.

Способите за принудително изпълнение са правно регламентирани процесуални

действия на частния (или държавния) съдебен изпълнител, обезпечаващи реалното

осъществяване от длъжника притезанието на взискателя. Всички способи, независимо

тяхния вид имат за цел реализиране на притезанието, т.е. принудително

удовлетворяване на взискателя по изпълнителното производство.

Изборът се прави от взискателя и ЧСИ, основно изискване да бъде ПОДХОДЯЩ за

изпълнението.

441 ГПК – ЧСИ отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите причинени на

длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение

Принцип на законност чл. 14 ал. 1 ЗЧСИ – „Частният съдебен изпълнител е

независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона”

Диспозитивно начало – чл. 6 ГПК, съдебните производства започват по молба на

заинтересуваното лице и предметът на делото, както и обемът на дължимата

защита се определят от страните и чл. 19 ал. 1 ЗЧСИ, ЧСИ започва по молба на

заинтересованата страна

Служебно начало чл. 7 ГПК „Съдът служебно извършва необходимите процесуални

действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и

надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на

страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна”

Състезателно начало чл. 121 ал. 1 от Конституцията на РБългария – съдилищата

осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес и

чл. 8 ГПК – всяка страна има право да бъде изслушана от съда, респективно от

съдебния изпълнител, да посочи фактите и основанията на своите искания и да се

запознае с исканията и доводите на насрещната страна

Принцип на равенство – РЕДУЦИРАН до равната възможност на взискателя и

длъжника да упражняват своите права в производството – чл. 9 ГПК „съдът

осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права.

Той прилага закона еднакво спрямо всички” Редукция – защото има разлика на

изпълнителен процес

ПРИНУДАТА: и за частното и за държавното съдебно изпълнение характерна особеност, и при двете намира проявление държавната наложителност и затова се нарича принудително изпълнение

ЦЕЛ: принудително предаване на взискателя на дължимата от длъжника парична сума, конкретна вещ (или недвижим имот) или извършването на определено действие

Според проф. Огнян Стамболиев „Конкретната функция на изпълнителния процес е да

предостави на правоимащия или дължащата му се престация, било нейния сурогат, когато липсва доброволно изпълнение от страна на задълженото лице”

процесуалните роли, които страните заемат, хегемония на кредитора над

длъжника, не са носители на еднакви права, не са равнопоставени, длъжникът е в

подчинение

Принцип на установяване на истината - чл. 10 ГПК, както и конституционно – чл.121

ал. 2 „Производството по делата осигурява установяването на истината”, без да

прави разлика между съдебни и изпълнителни дела – гаранция . чл.3 ГПК която

задължава страните да говорят истината пред съда, както и нормата на чл. 170 ГПК,

която задължава свидетелите да говорят истината

Принцип на публичност – генезис Конституцията – 121 ал.3 Разглеждането на делата

във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго –

изпълнението на този принцип в условията на частно или държавно съдебно

изпълнение гарантира прозрачност, както в техните процесуални действия, така и в

действията на страните в производството

Принцип на вътрешно убеждение чл. 12 ГПК – съдът преценява всички

доказателства по делото – тази свобода на преценка по вътрешно убеждение на

съдебния орган се проявява както в исковия процес, така и в изпълнителното

производство – чл. 14 ал. 1 ЗЧСИ , ЧСИ е независим и разглежда и решава

изпълнителните дела по вътрешно убеждение въз основа на доказателства,

съобразявайки се само с изискванията на закона

Правото на принудително изпълнение представлява правото на едно лице да иска от

държавния или частния съдебен изпълнител изпълнение на изискуемо притезание.

Документът, въз основа на който се

изготва Изпълнителен лист (проф. Сталев

определя изпълнителния лист като

съдебен акт, който удостоверява правото

на принудително изпълнение)

Изпълнителният лист винаги се издава от съда. Друг орган няма право да издава този

акт. Изпълнителният лист се издава въз основа на

Последното обикновено е съдебен акт – осъдително решение или определение, но

законът познава и други видове изпълнителни основания. Това са документите, въз

основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист, изчерпателно

изброени в чл. 404 ГПК

Само ясните и непротиворечиви по съдържание съдебни и несъдебни актове могат да

бъдат изпълнителни основания за издаване на изпълнителен лист.

МОЛБА до ЧСИ, с която се иска принудително изпълнение 19 ЗЧСИ и 426 във

вр.127 ГПК

ИЗИСКУЕМО И ЛИКВИДНО притезание(изпълнително право)

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ТИТУЛ(изпълнителен лист или документ, удостоверяващ

изпълняемо право)

МОЛБА до ЧСИ, с която се иска принудително изпълнение 19 ЗЧСИ и 426 във

вр.127 ГПК

Обрацез 1

До ЧСИ........г-н/жа............

Рег.№.............гр...............,ул.........№

МОЛБА

От..............ЕГН........гр.......ул............№

ПРОТИВ:

.........../трите имена, егн, гр...ул....№/

Г-н/жо съдебен изпълнител,

Моля Ви на основание чл. 426 ГПК да образувате изпълнително производство

срещу........../трите имена на длъжника/ и пристъпите към изпълнение на приложения

Изпълнителен лист за сумата.........лв, издаден на....... от Районния съд гр......

Моля, на основание чл. 428 ГПК да поканите длъжника в двуседмичен срок да изпълни

доброволно задължението си. Ако не стори това да пристъпите към принудително

събиране на вземането. Като способи за изпълнение посочвам: запор на влога му в

банка.....гр......; опис и продажба на следните движими вещи, собственост на

Мутафчиев – Изпълнителният лист се

издава ВИНАГИ въз основа на

изпълнителен титул и затова

изпълнителният лист е нещо различно от

изпълнителния титул – по своето

предметно съдържание изпълнителният

лист само възпроизвежда изпълнителното

основание

длъжника.......; опис и продажба на седния недвижим имот......../описва се подробно

имота/

Приложение: 1. Изпълнителен лист

2. Пълномощно/ако молбата се подава от пълномощник/ и

3. Квитанция за внесена държавна такса

С уважение:............

/подпис/

Дата

Бележки: Молбата за принудително изпълнение е изходната точка на изпълнителното

производство и начало на етапите на неговото развитие до постигане целите на

взискателя, реализиране на притезанието

Правни последици, които поражда МОЛБАТА за изпълнение: 1. Въз основа на нея в архива на ЧСИ се образува изпълнително дело – чл 22 ЗЧСИ и

2. Тя същевременно е предпоставка, основание, продуциращо частното съдебно

изпълнение като динамичен процес

ИЗИСКУЕМО И ЛИКВИДНО притезание(изпълнително право)

428 ГПК – ЧСИ пристъпва към изпълнение с изпращане на ПОКАНА до длъжника да

изпълни,, иначе изпълнението ще се осъществи чрез държавна принуда. „Доброволно”

изпълнение от длъжника след поканата не е мотивирано от свободната му воля, а от

предупреждението и страхът от грозящата го принуда. В този смисъл

, което ЧСИ е длъжен да направи при всички видове изпълнителни способи Друга процесуална предпоставка : в молбата да е указан начинът на изпълнението

Образец 2

ПОКАНА

ЧСИ рег.№............... И.Д.№.......................... (трите имена на ЧСИ) ПОКАНА за доброволно изпълнение и запор движими и недвижими вещи

РАЙОН НА ДЕЙСТВИЕ ................................. Изх.№................... Г-н................................(трите имена на длъжника)

По Изпълнителен лист, издаден по ГД №............... на РС............, Вие дължите олихвяема сума................лв от ...................лв, ведно със законната лихва, която към момента е...........лв и неолихвяема сума.........лв и се задължавате НАЧИСЛЕНИ ТАКСИ И ТАКСИ ПО ЧЛ. 26 ОТ ТТР КЪМ ЗЧСИ. Взискател/и/ по делото е/са/ : ......................(трите имена , ЕГН и адрес) На основание чл. 428 ГПК, Ви поканвам в двуседмичен срок доброволно да изпълните задължението си. Сумите превеждайте по сметка на ЧСИ ..........по банкова сметка............... На основание чл. 428 ал.2 ГПК НАЛАГАМ САПОР на ............................

След изтичане срока за доброволно изпълнениен ще пристъпя към принудителни действия като.................. Ако на посочената дата възпрепятствате изпълнението, на основание чл. 432, ал. 1 и 2 от ГПК, ще наредя да се отворят Ваши сгради, ще претърся Ваши вещи, жилището и др . помещения, като при нужда ще поискам съдействие от ОРГАНИТЕ НА ПОЛИЦИЯТА. Приложение: Копие от подлежащие на изпълнение Изпълнителен лист

Връчител: Получател (дата и час на получаване)

СПИРАНЕ ПРЕКРАТЯВАНЕ ПОНЯТИЕ: уредено в чл.432 ГПК Спирането на ЧСИ представлява временна забрана да се извършват процесуални действия от ЧСИ и страните по движение на изпълнителното дело. Производството остава в застой – висящо, но извършените до момента процесуални действия запазват своята релевантност

Чл. 433 ГПК Преустановяват се и обезсилват извършените процесуални действия

ПРИ ОТЛАГАНЕТО: насрочените процесуални действия се отсрочват за по-късно извършване от съдебния изпълнител

ОСНОВАНИЯ: 1. Длъжникът , освен в случаите по

чл. 245 ал. 1 може да иска от съда да спре изпълнението като представи обезпечение за взискателя съгл.180 и 181 ЗЗД

2. Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, но при представяне на надлежно обезпечение в размер, опр. От чл. 282 ал.2-6 ГПК

3. Производството се спира и когато е постановено като обезпечителна мярка по чл. 397 ал.1 т.3 ГПК

4. Подаването на жалба срещу ЧСИ не спира изпълнението, но съдът може да постанови определение за спирането му чл. 438 ГПК

5. При въвод на владение, трето лице, което претендира за имота

ОСНОВАНИЯ: 1. Длъжникът педстави разписка от взискателя,

надлежно заверена или друго писмено доказателство, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис от взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. Взискателят е поискал това писмено 3. Изпълнителният лист бъде обезсилен 4. С влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът,

въз основа на който е издаден изпълнителен лист, или този акт се признае за подправен

5. Посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество

6. Не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението

7. Бъде представено влязло в сила решение, с което е

може да поиска от съда спиране като представи писмени доказателства – чл. 524

6. Изпълнителното производство се спира по искане на взискателя

7. По силата на чл.432 т.3 във връзка с чл.229, ал.1 т.2 и 3 изпълнителното производство се спира в случай на смърт на някоя от страните

8. Изп.производство се спира и когат ое необходимо да се учреди настойничество или попечителство на взискателя или длъжника

9. Както и в др.случаи, предвидени в закон

уважен искът по чл. 439 или 440 8. Взискателят НЕ поиска извършването на

изпълнителни действия в продължение на две години , с изключение на делата за издръжка

N.B. Във всички посочени случаи ЧСИ вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила

АКТЪТ: СЪГЛ. Чл. 420 ГПК съдът постановява ОПРЕДЕЛЕНИЕ за спиране на производството Компетентен орган: Районния съдия

АКТЪТ: Прекратяването както на частното, така и на държавното изпълнение става с акт на съдебния изпълнител, т.е. с ПОСТАНОВЛЕНИЕ, което се описва в надлежен ПРОТОКОЛ

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ НА СПИРАНЕТО: 1.Запазва висящността на производството като правоотношение между взискателя и длъжника 2.не се отразява върху извършените до момента на спирането процесуални действия на ЧСИ и страните по делото ДВЕ МНОГО СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ:

1. То е препятствие да се извършват последващи процесуални действия от субектите, участващи в производството/суспенсивен ефект/ и;

2. Поддържа иманентната възможност при настъпването на определени факти, производството да бъде възобновено за последващо развитие /деволутивен ефект/

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО:

1. Преустановява процесуалните действия на съдебния изпълнител на страните и другите субекти в изпълнителния процес

2. Преустановява правните връзки на субектите в изпълнителнот оправоотношение и

3. Преустановява бъдещото развитие на изпълнителното производство

N.B. Действието на прекратяването на частното съдебно изпълнение като комплексен фактически състав има правопогасяващ, правопроменящ и правопораждащ ефект Във всички случаи на прекратяване по чл. 433 ал. 2 ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила Въпроси: !!!Какъв е правният характер на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК? /взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка/ отговорът на ВКС е: СРОКЪТ Е ПРЕКЛУЗИВЕН, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело, докато давностния срок тече от влизане в сила на решението, предмет на изпълнението. ???? Правният ефект и пределите на действие на

погасителната давност при изпълнителното производство Чл. 110 ЗЗД 110. С изтичане на петгодишна давност се

погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, позовавайки се на чл. 118 Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла., проф.В.Таджер заключава, че се погасява НЕ самото право на кредитора, а правото му на исск, правото да се търси защита на нарушеното субективно материално право Мутафчиев – „изпълнителната, както и погасителната давност въобще, не погасява субективното право, не заличава самото вземане, а само отнема възможността на кредитора да иска принудително реализиране напритезанието.” ОЧЕВИДНО е, че едно погасето, заличено, т.е. на вече несъществуващо право НЕ МОЖЕ да се иска принудително изпълнение. Юридическата нула, т.е. правно онищо не може да се изпълнява принудително

Образец № 3 ДО ЧСИ--------------

Рег.№................ Район на действие

Окръжен съд Гр...................

МОЛБА От............/трите имена, ЕГН на

длъжника/ По изпълнително дело №............

Уважаема г-жо , г-н Съдебен

изпълнител,

Горното изпълнително дело е образувано по молба а взискателя ............../трите имена/ срещу мен за сумата от........лв Моля Ви, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК да спрете производствовто. Видно от приложената обезпечителна заповед, издадена от Районния съд, гр......, по гр.д.№...../......г. е постановено спиране на изпълнението на решението, по което е издаден изпълнителния лист срещу мен. В уверение на горното прилагам обезпечителната заповед. Приложение: по текста ...... С ПОЧИТ:....... (дата ) (подпис на длъжника)

Образец № 5 Република България Камара на частните съдебни изпълнители ЧСИ Рег.№........... Район на действие Окръжен съд----- И.Д.№.......... Изх.№...... Гр...........

ДО Г-н......................

Адрес:...........

Съобщавам Ви, че изпълнително дело№........е ПРЕКРАТЕНО на основание чл...........ГПК. Постановлението за прекратяване е неокончателно и подлежи на обжалване в седемдневен срок пред Окръжния съд гр................... Частен съдебен изпълнител:................... /подпис/ Връчител:................................./................/ Получател:................................/................/ Дата................. гр.....................

Образец № 4 ДО ЧСИ--------------

Рег.№................ Район на действие

Окръжен съд Гр...................

МОЛБА От............/трите имена, ЕГН, адрес на

взискателя/ По изпълнително дело №............

Уважаема г-жо , г-н Съдебен

изпълнител, Аз съм взискател по горното Изпълнително дело. Моля Ви, на основание чл. 432, т. 2 ГПК, да спрете изпълнението, тъй като сме в процес на преговори за спогодба с длъжника (N.B. взискателят не е длъжен да включи мотиви за спиране в молбата си) …… С УВАЖЕНИЕ:...... (дата) (подпис на взискателя)

Образец № 6 ДО ЧСИ--------------

Рег.№................ Район на действие

Окръжен съд Гр...................

МОЛБА От............/трите имена, ЕГН на длъжника/

По изпълнително дело №............

Уважаема г-жо , г-н Съдебен изпълнител, Аз съм длъжник по горното изпълнително дело. Представям надлежно заверена разписка от взискателя, от която е видно, че съм изплатил на взискателя сумата поизпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство. Ето защо и на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 ГПК Ви моля, да прекратите изпълнителното производство. Приложение: по текста ............. С ПОЧИТ: ................ (дата)

Образец № 7 ДО ЧСИ--------------

Рег.№................ Район на действие

Окръжен съд Гр...................

МОЛБА От............/трите имена, ЕГН, адрес на взискателя/

По изпълнително дело №............

Уважаема г-жо , г-н Съдебен изпълнител, Аз съм взискател по горното Изпълнително дело и Ви моля на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК, същото да бъде прекратено. ........... С УВАЖЕНИЕ:........... (дата)

(подпис на взискателя)

Обжалване неправилните действия на съдия изпълнителя и защита по исков ред

Чл. 435 ал. 1 до 5, като се прилагат разпоредбите по чл. 260, 261 и 262 Жалбата трябва да съдържа:

Името и адреса на ЧСИ

Името и адреса на подаващата я страна

Означение на обжалвания акт

Посочване на конкретните нарушения, които опорочават акта

В какво се състои искането /петитум/

Подпис на жалбоподателя или негов законен представител

Приложение: към жалбата се прилагат : преписи от нея и от приложенията й според броя на

лицата, които участват в изпълнителното дело като насрещна страна; адвокатско

пълномощно, новите писмени доказателствени средства, посочени в жалбата, документ за

внесена такса

ако жалбата не отговаря на изискванията на 260, ал.1 т.1,2,4 и 7 и чл. 261 на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата се връща:

Когато е подадена след изтичане срока за обжалване и

Когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности

Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба, разглеждат се в закрито

заседание, освен когато трябва да се изслушват свидетели и вещи лица. Подадените от

трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя,

длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело

Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от

страните доказателства

Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпването на

жалбата в съда

Решението не подлежи на обжалване – чл. 437 ГПК

Подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител не спира по право

изпълнението, но съдът може да постанови спиране.

Защита по исков ред Защита по исков ред Оспорване на вземането 439-440 ГПК Исковата защита против незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител е персонифицирана за длъжника и третото лице, като същевременно са посочени хипотетично основанията на исковете. -длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание -длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато изпълнителния лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, ако оспорва материалното право на взискателя - когато съдия изпълнителят пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, на основание изпълнителен лист – 323 ал.1 ГПК и изпълнителният лист е издаден въз основа на изпълнително основание, каквото е влязло в сила съдебно решение, при вече

Защита на трето лице 440 ГПК – всяко трето лице, чието право е засегнато, може да предяви иск, за да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника Искът – срещу взискателя, който отговаря по чл.45 ЗЗД Както и в 441 ГПК, срещу ЧСИ, който отговаря също по чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпънение По-сложно в хипотезата на чл. 76 ЗЗД „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно за да покрие лихвите, разноските

образуваното изпълнително производство дейстивята на съдия-изпълнителят могат да бъдат атакувани САМО по отношение на законосъобразността на извършените от него действия във връзка с изпълнението, и тогава спорът ще е от процесуално естество

и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най –после главницата. – според юриспруденцията на ВКС, правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД е диспозитивно и в полза на кредитора, поради което последният може да приеме друга поредност за погасяване на задължението на длъжника

Литература: „Граждански поцес. Изпълнително производство” Георги Мутафчиев „Частното съдебно изпълнение според новия ГПК” Панчо Бешков