Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 ·...
TRANSCRIPT
![Page 1: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/1.jpg)
СОТ 161 ИСТИНСКИЯТ
ЛИДЕР В ОХРАНАТА И СИГУРНОСТТА
гр. Габровоул. „Орловска“ 39 0884 116 417
Събота, 24 юни 2017 ã., бð. 143 (6095), ãоäина ÕÕVI. Öåна 30 ñт.
USD - 1.424810, EUR - 1.95583, CHF - 1.585590, GBP - 2.233070 ВРЕМЕТО -пðоãноза
ВАЛУТНИкУрсоВе USD - 1.75144, EUR - 1.955830, CHF - 1.79681, GBP - 2.23644 сЪБоТА 290/18 НеДеЛЯ 300/100 ПоНеДеЛНИк 320/170ВРЕМЕТО -
пðоãноза
СВЕТОЗАР ГАТЕВ
Държавен финал похандбал за девойки стар-шавъзраст(до16години)щесепроведевзала„Ор-ловец“ в дните от съботадопонеделник(24-26юни).За шампионската титлаще спорят най-добре под-готвените отбори в тазивъзраст от четирите хан-дбални зони - „Хасково“,„Панагюрище“, „Етър 64“(ВеликоТърново),„Мартен67“ (Мартен), „Васил Лев-ски“ (Нови Пазар), „Никиспорт“ (Сливница). Дома-кините на финала от ХК„Бъки“ участваха в целияшампионат с два отбора,като и двата успяха дасе класират за финалите,след като заеха първо ивторомястовпървенство-тонаЗХС„Мизия“. Първияттимна„Бъки“,воден отАнита Харалано-ва, който е носител и наКупа България, ще играе
в предварителна група„Б“ с „Мартен 67“, „Никиспорт“ и „Панагюрище“, авторият, с треньор ПетяПанчева, съставен от по-малкисъстезателки-14-и15-годишни,евгрупа„А“с„Хасково“,„Етър64“и„Ва-силЛевски“. Държавният финал за-почва в събота в 10 часас двубоя „Бъки 2“ - „Етър64“. След него, от 11.10часа, е първият мач на„Бъки 1“ срещу „Мартен67“.Всъботнияденщесеизиграятобщо8срещи,аофициалното откриване енасрочено за 17.00 часа.В неделя преди обяд щесе изиграят и последнитечетири мача от първатафаза,аследобедзапочватполуфиналите и двубоитеза разпределяне на мес-тата от пето до осмо. Впонеделник са четиритефиналнисрещиза7-8,5-6,3-4,и1-2място.
Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в „Оðловåц”
РУЖА ЛЮБЕНОВА ПритрудовазлополукавСевлиевосапострадалидвама мъже – на 66 и 68години, съобщиха вчераот полицията. Инцидентътстаналмалкопреди9часана 22 юни по време наремонтни работи в сгра-да на ул. „Верешчагин“.Според първоначалнитеданни двамата работницимонтирали окачен таван.Попричини, коитощеиз-ясняватразследващите,повременатазидейностмъ-
жетепадналиотподвижностроителноскеле. 66-годишният мъж епострадал много - наста-нен за лечение във Во-енномедицинска академия- София с фрактура нагръбначен прешлен и че-репно-мозъчна травма, сопасностзаживота.Коле-гатамуеприетзанаблю-дениевМБАЛ-Севлиево,без опасност за живота.И двамата пострадали сасевлиевци. Причините зазлополуката са в процеснаизясняване.
Двама мъжå паäнаха от ñтðоитåлно ñкåлå, åäиният å в София ñ опаñноñт за живота
Продължава на стр. 2
РУЖА СимЕОНОВА РайонниятсъдвСевли-ево наложи условна при-съданабащанадведецаот село Дамяново, койтовечеблизогодинанехаезатяхиенатрупалнеплатенииздръжкивразмерна2420лева. Опититедабъдеоткритбили напразни. Полициятаустановила, че подсъдими-ят С. В. С. е напусналтериторията на РепубликаБългарияисееустановилв Република Франция, но
адресът му е неизвестен.Защитата му пред съда,заседавал на 14юни т. г.,пое служебен адвокат. Позакон няма пречка подоб-ни дела да бъдат гледанив отсъствието на подсъди-мия. Родителите на децатасе развели в началото нафевруари 2015 г. Упраж-няването на родителскитеправа върху децата билопредоставено на майката.Следвлизанетонаразводавсила,впериодаотнача-лото на месец февруари
2015 г. до края на месецноември 2015 г., подсъди-миятнеизплащалредовнодължиматаотнегоиздръж-ка,поповоднакоетосре-щу него било образуванодосъдебно производство.През февруари 2016 г. ба-щатасеиздължилидело-тобилопрекратено.Послеобаче нещата продължилипостарому и от началотонамесец април 2016 г. докрая на месец февруари2017 г. мъжът не изплатилнитоеднамесечнавноска.
Оñъäиха заäочно баща, „забðавил” äа плаща изäðъжка на äåцата ñи
„Изтегленеджакпотътвиграта„Тото2-6от49“в размер на 3 120 616.80лева при тегленето напечелившите комбинациив 49-и тираж“, съобщихавчераотБългарскияспор-тентотализатор. Късметлията е отГаброво и е играл сфишна стойност 3.50 лева.Така той става 92-ят то-томилионер на България,благодарение на участие-тосивигритенаБългар-скиспортентотализатор. Джакпотът в играта
стартираотнови2000000леваисеочаквавнеде-ля да достигне 2 100 000лева. Общата прогнознасума на джакпотите в иг-рите „Тото 2 - 6 от 49“,„Тото 2 - 6 от 42“ и „Тото2 - Зодиак“ за неделя сеочаква да бъде 5 760 000лева. Вчера,23юни,от17:55ч. на живо по bTV бяхаизтеглени и последнитепечеливши числа за 49-итираж – тези в играта„Тото2-Рожденден“.
Габðовåц å 92-ят тотомилионåð, уäаðил äжакпот от 3 милиона?
Церемонията по връ-чваненагодишнитенагра-ди #ВМУЗЕЯСМЕ на фон-дация „Америка за Бъл-гария“ се състоя вчера вДоманахумораисатиратавГаброво.Престижнитеот-личиясераздаватзавторапореднагодина. „Стяхпоощрявамедо-брипрактикизапривлича-нето на различна публикаи организиране на детскии семейни програми задостъп и различни парт-ньорства. Обединяваме сеоколокаузатамузеите, га-лериитеикултурнитеорга-низации да се превръщатвсе по-устойчиво в госто-приемно място за деца,
целисемейства,ученициида се отворят повече къмвсепо-широкааудитория“-уточнихаотФондацията. КметътнаГабровоТаняХристова връчи наградатав категория за „Най-до-бропартньорство“наХудо-жественатагалериявградДобрич за техния проект„Слово и образ”, в парт-ньорство с 4 детски гра-дини,6училищаи4летниучилища в града. До мо-мента през програмата сапреминалинад1,200деца. В категория „Най-до-браработасъссемейства“наградата връчи доц. д-рСветла Димитрова, дирек-тор на Етнографски музей
на открито „Етър“. Побе-дителят в тази категорияе Национален военноисто-рическимузей -Софиязапроекта „ДеннабащатавНВИМ“. НадяЗахариева,дирек-тор „Изкуство и култура“въвФондация„АмериказаБългария“,връчинаградатаза „Най-добра работа сдеца“наморскиклуб„При-ятели на морето“ - Варназа техните програми „Дет-скоморско училище“, кое-тодававъзможностзасо-циалнаинтеграциянадецавнеравностойносоциалноположение посредствомморскиспортове.
„Амåðика за Бълãаðия” вðъчи наãðаäитå ñи за 2017-та в ДÕС
Продължава на стр. 2
Продължава на стр. 2
концерт-спектакъл „Годината на Левски“ габровци ще почетат 180-годишнината от рождението на Апостола на свобода-та. Бележитата годишнина е повод 2017-а да бъде обявена за Годината на Левски. Събитието ще се състои на 27 юни 2017 г. от 18:00 ч. в зала „Възраждане“. Входът
е свободен. Организатори са Обществен коми-тет „Васил Левски“ – Габрово и Община Габрово. В концерта спектакъл ще вземат участие Дeтски фолклорен ансамбъл „Габровче“ и Младежка те-атрална студия „Гаргара“. По време на събитието чрез мултимедия ще си припомним и за любопит-ни факти от живота и делото на Апостола, както и за връзката му с Габрово. стр. 8
С
Община Габрово е до-макин на 17-та Годишнасреща наАсоциацията набългарските туроперато-ри и туристически агенти(ABTTA), която се провеж-даот23до25юнивгра-да. Срещата започна съссеминарначаст,повременакояточленоветенаАсо-циацията обсъдиха теми,свързани с развитиетона туризма в България ипредизвикателствата,предкоитосаизправенитурис-тическитеагенции. Заместник-кметът наобщина Габрово Нела Ра-чевиц официално открифорума,катоотправипри-
ветствие към участницитеи гостите на събитието.Тя представи предимства-танаградавобласттанатуризма Заместник-кметътРачевицзапознагоститеиседнаотнай-новитеини-циативи–общотопредста-вяне на Габрово, Трявна,Севлиево и Дряново потуристическиборсивединобщтуристическипродукт.Сред официалните гостиднес се очаква да бъдезаместник-министърът натуризма Ирена Георгиева.В същия ден представи-телите на габровския ту-ристически бранш ще сесрещнатстуроператорите,членовенаАБТТА.
Замåñтник-кмåтът Нåла Рачåвиц откðи 17-та ãоäишна ñðåща на ABTTA
Самотнитå пðåñтаðåли хоðа ñа имали пðоблåм и пðåäи 90 ãоäини 4
![Page 2: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/2.jpg)
2 24 юни 2017 г.
УВЕДОМЛЕНИЕ ЕНЕРГО–ПРОМРЕЖИ АД, Разпределителен об-служващцентър-Г.ОряховицаиГабровоуведомявасвоитеклиенти,че: На 3, 4, 5.07.2017 г. от 09.00 до 16.00 ч.порадиизвършване на неотложни ремонтни дейности насъоръжениятазадоставканаелектроенергиявградГабровощебъдепрекъснатоелектрозахранванетоврайонана: Ул. „Кръгозор“ 16-18, 15-23, ул. „Орлово гнездо“35-37,ул.„Народнаволя“1-19,2-18,ул.„Камъка“5-7,ул.„Разцветна“2-16иул.„Петкованива“. ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ АД, Разпределителен обслужващ център-Г. Оряховица и Габрово се извинява на своите клиен-ти за възникналото неудобство и се надява на разбиране. Допълнителна информация можете да получите на тел. 0700 161 61.
УВЕДОМЛЕНИЕ ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ АД, Разпределителенобслужващцентър-Г.ОряховицаиГабровоуведо-мявасвоитеклиенти,че: На 5, 6, 7.07.2017 г. от 09.00 до 16.00 ч.пора-ди извършване на неотложни ремонтни дейностинасъоръжениятазадоставканаелектроенергиявградГаброво,щебъдепрекъснатоелектрозахран-ванетоврайонана: -ул.„Камъка“9,ул.„Петкованива“2-30,25-29,ул.„Градище“иул.„СтефанаБогданГенчева“60-62.
ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ АД, Разпределителен обслужващ цен-тър-Г. Оряховица и Габрово се извинява на своите клиен-ти за възникналото неудобство и се надява на разбиране. Допълнителна информация можете да полу-
чите на тел. 0700 161 61.
УВЕДОМЛЕНИЕ ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ АД, Разпределителен об-служващцентър - Г.ОряховицаиГабровоуведомявасвоитеклиенти,че: От 26.06.2017 г. до 07.07.2017 г. от 09.00 до 17.00 ч. порадиизвършваненанеотложниремонтнидейнос-тинасъоръжениятазадоставканаелектроенергиявградГабровощебъдепрекъснатоелектрозахранване-товрайонанаселоЧАВЕИ. ЕНЕРГО–ПРО МРЕЖИ АД, Разпределителен обслужващ цен-тър-Г. Оряховица и Габрово се извинява на своите клиенти за
възникналото неудобство и се надява на разбиране. Допълнителна информация можете да получите
на тел. 0700 161 61.
рАБоТА ПреДЛАгААкВАПАрк В Созопол тър-си да назначи персонал - майстор пицар, готвач, работник фреш бар, ра-ботник палачинки, барман безалкохолни, работник сладолед - осигурена от фирмата квартира. Тру-дов договор и осигуровки. Отлично възнаграждение! Справки на тел. 0893/303-848 [30, 25]
„ИмПУЛс“ АД - гАБроВо търси да на-значи сПешНо Тех-НоЛог ПрогрАмИсТ НА мАшИНИ с ЦПУ с НАчАЛНА зАПЛАТА оТ 2500 ЛеВА. Ние пред-лагаме: 1. Работа в екип от млади, амбици-озни хора и доказани професионалисти. 2. Допълнителни финан-сови бонуси и ваучери за храна. Справка на тел. 066/899-542 или 0879/406-796 - Велич-ка Раева. [26, 21]
“ТоП серВИз“ търси ав-томонтьор. Справки на тел. 0888/415-263. [33, 16]меБеЛНА фАБрИкА тър-си дърводелец-мебелисти и шлайфисти. Справки на тел. 0888/419-838. [22,
15]фИрмА ТЪрсИ шивачки - прав шев и оверлог, за град Трявна. Осигуровки, добро заплащане, транс-порт. Справки на тел. 0893/565-050. [14, 13]
фИрмА „ДИмАс“ АД набира работници на следните длъжности: АВТомоНТЬор, шо-фЬор НА ТоВАреН АВТомоБИЛ И рАБоТ-НИк сТроИТеЛсТВо. За повече информация: тел. 066/80-69-16. [13, 13]
ТЪрсИм шофЬор за спе-циализиран товарен ав-томобил с кран. Телефон за връзка: 0892/342-659 - Красимир. [33, 11]БИТоВо зАВеДеНИе търси да назначи помощник-сер-витьор със стартова запла-та 500 лв., сервитьор със стартова заплата 650 лв. Справки на тел. 0888/310-981 и 0887/002-030. [10, 10]фИрмА ТЪрсИ майстор готвач, сервитьори и ка-мериерки. Справки на тел. 0894/053-750. [24, 9]БерАчИ зА билки се тър-сят на тел. 0887/341-715. [5, 5]
гЛеДАчкА зА дете в Не-себър - 900 лева, се търси на тел. 0878/557-167. [7, 5]
фИрмА ТЪрсИ моН-ТАжНИк зА PVC И Al ДогрАмА. Справки на тел. 0888/255-318. [11, 6]
зАВеДеНИе В центъра на-бира персонал за пица, дюнер и касиерки. Справ-ки на тел. 0885/361-135. [11, 5]ПорАДИ ПроИзВоДсТВе-НА необходимост „Вамина“ ООД (PVC и Al дограма) набира работници за про-изводствен цех и монтаж. Справки на тел. 0896/771-181. [6, 3]фИрмА зА почистване набира хора за работа в Германия - 1200 евро заплата. Справки на тел. 0888/456-477. [5, 2]НАБИрАме ПерсоНАЛ за професионално почистване в Англия. Справки на тел. 00447450258226, [email protected]. [5, 4]ВИе сТе позитивен, енер-гичен човек и търсите раз-витие. Руска компания на-бира екип. Справки на тел. 0896/181-500. [3, 2]
ПИЦАрИЯ ТЪрсИ готва-чи, пицари, сервитьори. Справки на тел. 0899/161-663. [11, 4]кАмерИеркА, гоТВАч/кА, работник кухня, сер-витьор/ка се търсят на тел. 0885/333-148. [11, 3]зАВеДеНИе ТЪрсИ гот-вач/ка. Справки на тел. 0896/654-013. [11, 3]фИрмА ТЪрсИ шприцьор на пластмасови изделия. Справки на тел. 0888/140-306. [11, 3]рАБоТНИчкА зА цех за закуски - почасова работа, може и пенсионерка, обща работа, се търси на тел. 0896/640-687. [3, 3]мАсАжИсТкА се търси на тел. 0877/240-584. [3, 3]„еЛВИ“ ооД - село Вел-ковци, търси работници за производство и хладилен склад. Задължително сред-но образование. Автоби-ография, снимка и дипло-ма изпратете на e-mail: [email protected]. [6, 3]
меБеЛНА фИрмА „ЛУкс-90“ ТЪрсИ ДА НАзНАчИ меБеЛИсТИ И шПрИЦЬор (шЛАй-фИсТ). Справки на тел. 0886/33-29-68 - гр. Габрово. [22, 3]
зАВеДеНИе зА хранене търси продавач на топ-ли закуски, кафе и безал-кохолно. Справки на тел. 0897/889-011. [11, 2]ПроДАВАч-коНсУЛТАНТ В мини маркет се търси на тел. 0897/889-002. [11, 2]ДоЯчИ И общ работник търси ферма „Еко-Бул“ в село Гъбене. Справки на тел. 0888/917-314 [11, 2]рАБоТНИк с книжка - 0878/270-122. [5, 2]сТроИТеЛНИ рАБоТ-НИЦИ се търсят на тел. 0896/799-364. [3, 2]ПроДАВАчкА зА храни-телни стоки се търси на тел. 0898/625-419. [7, 2]рАБоТНИчкИ В кухня, сервитьор/ка, може и само за събота и неделя; камериерка и помощник-готвач се търсят на тел. 067193/424. [11, 1]рАБоТНИк В кухня търси тел. 0887/376-674. [5, 1]
УроЦИ, кУрсоВеБезПЛАТНо оБУчеНИе - езиково, компютърно и професионално, с ваучери предлага „Веда Консулт“ за работещи лица. За кон-такти: тел. 066/806-552; 0898/543-012; 0896/779-140; www.veda.bg. [18, 8]
малки обяви
РУЖА ЛЮБЕНОВА Продължават разкри-тията около 22-годишнияучастник в телефонни из-мамиотБатошево, коготополицията задържа неот-давна. От вчера вече еясно, че мъжът е съпри-частеникъмнай-голяматаизмама в областта. Принея измамниците взехаблизо40000леваот69-го-дишнаженаотСевлиево. Товаетретатажертва,вчиетоограбванееучаст-вал мъжът от Батошево.ПървиятслучайбевТряв-на. На 19 юни т. г. бато-шевецътвзелот81-годиш-на жена 3600 лв. и злат-
ни накити. Измамницитедействали по сценария„оказване на съдействиенаполициятаприпровеж-данетонаспециализиранаакция“.Около 13 часа съ-
щия ден тя се оплакалав тревненската полиция.Служителите претърсилиградаиоколочаспо-къс-но го спипали в районана ул. „Васил Левски“ в
Трявна.Приобискаунегобилинамерениипарите,излатнитебижута. Ден по-късно излезенаявеивторислучайсвъ-просниямъжотБатошево.Входанаработатапоизя-сняваненапрестъпнатамудейност било установено,че е участвал и в другателефонна измама. Жерт-вата е от Габрово, на 77години. От нея батошеве-цътвзел4400лв.излатнинакити. Престъплението еизвършено на 17 юни посъщата схема - „оказванена съдействие на полици-ята при провеждането наспециализиранаакция“. АвчераотОбластната
дирекциянаМВРвГабро-во съобщиха, че мъжъте участвал и в най-круп-ната измама в областтав последно време. На 19юни т. г. 69-годишнаженаот Севлиево даде на из-мамниците 39 869 лв. Итук схемата беше „оказ-ване на съдействие припровеждане на полицей-ска акция“. Вярвайки, чеподпомага полицейскидействия, на 13 и 14 юнижената три пъти оставяларазличнисуминапосоче-ниместа,катоединиядендажепътуваладоПлевен. „В резултат на прове-дените процесуално-след-ственидействияе устано-
вено, че лицето, получилочаст от сумата - 13 000лв.,е22-годишниятмъжотсело Батошево. Разслед-ванетопродължава. За повече яснота отполицията уточниха, чеобикновено бандите зателефонни измами са натри нива – организатори,„въртячи“, които разгова-рятсжертвитепотелефо-на,итретото,най-нискотониво,са„мулетата“-тези,които прибират парите иги транспортират към ор-ганизатора. Преди товазадържат част от паритекатокомисиона–тясъщосе определя от организа-тора.Най-честополицията
задържамулетата,а„вър-тячът“ и организаторът наизмамата остават нераз-крити. Криминалистите отно-во напомнят, че не съ-ществува практика да сеизискват пари от граж-даните за провежданетона каквито и да било по-лицейски действия. Всякообаждане, свързано с ис-кане на пари, е категори-чензнакзаизмама.Вта-киваслучаиенеобходимотелефонният разговор дабъдепрекъснатнезабавноидасеподадесигналнателефон112,кактоидасепотърси връзка с близкироднини.
Измамникът от Батошåво учаñтвал и в най-äохоäната ñхåма
Бинго зала „гаБрово“
търси крупиета
0896 604 999
може и студенти задочници
1. Шофьор на камион с кран–изискванезакате-гория„С“. 2. Банцигар (гатерист).
Необходими документи: -Копияотличнакарта,шофьорскакнижка,трудовакнижка. -Свидетелствозасъдимост.
„Глобал лес индъстри“ ЕООД – Севлиево
ТъРСИ ДА НАзНАчИ:
Добро заплащане!
Законтакти:тел.0888/663-690-МомчилГанев.
винарска изБа карайсен
ПРЕДЛАГАКАЛЕНКА (само в избата)
0888 520 053, 061322459
Битката за шампионскататитла ще започне в 13часа.СъдиинатурниращебъдатСтаниславСтойков/ВелизарДелийчев(Ловеч),Михаил Башев/Нено Ба-шев (Габрово) и Алексан-дър Станчев/СтаниславДимитров (Каспичан). Заделегат на БФ Хандбале назначен Милен Янев(Шумен). „Бъки 1
“: Преслава Про-
данова, Ивета Христова, Кари-на Съменова, Габриела Цонева, Екатерина Стефанова, Силвия
Якова, Михаела Сусанова, Мар-гарита Христова, Ивон Дюлге-рова, Ванеса Найденова, Теодо-ра Якова, Теодора Тодорова, Мария Дженева, Мари Томова, Лора Иванова, Михаела Петро-ва, Мирела Караиванова.
Треньор: Анита хараланова „Бъки 2
“: Стефани Петро-
ва, Иванела Арнаудова, Гергана Георгиева, Полина Колева, Си-мона Христова, Румяна Йонко-ва, Боряна Борисова, Ивелина Колева, Жени Цвяткова, Жаклин Колева, Вероника Кънчева, Айя Инжова.
Треньор: Петя Панчева
Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в „Оðловåц”
Спортовете са гмур-кане, начално водолазнообучение и ветроходство.Другата програма на клу-ба „Морска академия“ езаобучениеисертифици-ране,сцелреализациянапазара на труда на мла-деживнеравностойносо-циалноположениеотградВарнаималкитенаселениместа по Северното чер-номорскокрайбрежие. Фондация„АмериказаБългария“ реши да дадеоще една, поощрителна
наградавразмерна1000лв. на библиотеката приНародно читалище „Свет-лина–1929г.”-селоТрудзаразличнитеатрактивниинициативи в библиотека-та. Тази година конкурен-цията беше голяма. По-лучихме петдесет и петпроекта в трите катего-рии: „Най-добраработа сдеца“, „Най-добра работасъс семейства“ и „Най-добро партньорство“. Въввсяка от категориите на-градатаесамоеднаиев
размерна5000лв. Журито на #ВМУЗЕ-ЯСМЕ бе в състав: Кра-симира Величкова - ди-ректор на Български да-рителски форум, Яна Бю-рер-Тавание-съоснователна платформата за до-броволчество TimeHeroes,Олга Ковган - управителнакултуренгайд„Програ-мата“, Ива Таралежкова- председател на Форум„Гражданско участие“, иВеселка Вуткова, дирек-тор „Корпоративни кому-никации“въвВиваком.
„Амåðика за Бълãаðия” вðъчи наãðаäитå ñи за 2017-та в ДÕС
По този начин се натру-пали 11 месечни вноскиза издръжката на децатав размер общо на 2 420лева.„Виновен“,решисъд-ът, защото съзнателно неизпълнилзадължениетоси.Затовамуналожитриме-сецазатворусловно,стригодини изпитателен срок.Решението може да бъдеобжалванопредОкръжниясъдвГаброво. Ако в изпитателниясрок осъденият извършиумишленопрестъпление,тотойщетърпииотложенотонаказание.
Оñъäиха заäочно баща, „забðавил” äа плаща изäðъжка на äåцата ñи
Продължава от стр. 1Продължава от стр. 1
Мъжкият отбор на„Янтра“ (Габрово) граб-на бронзовите медали отДържавното първенствопоРъгби7за2017година.Шампионатът се проведев Бургас с участието на9 отбора.Те бяха разпре-делени в три групи, катоводачи в тях бяха класи-ралите се на призовитеместапрезминалатагоди-на-НСА(София),„София“(София)и„Янтра“. Впредварителнатагру-пагабровскияттимпобеди„Варна“ с 36-5 и „Валяци-те“ (Перник) с 35-14. Дву-боят с перничани беше
определенотспециалисти-те за мача на турнира.Избраниците на треньо-ра Митко Михов дадохавсичко от себе си и сепоздравиха с категоричнапобеда, с което си за-служиха аплодисментитенапубликата.Получихасеобаче и някои контузии,които дадоха отражениев борбата за шампион-скиятрофей.Порегламентпървитеотбориотгрупите-НСА,„София“и„Янтра“,във втората фаза трябва-шедасформиратфиналнатройка и да играят всекисрещувсеки.Всрещатас
отборана„София“отсъст-вието на двама титуляр-ни състезатели от основ-ната седмица се усети исе получи оспорван мач,катоследпървите7мину-ти резултатът беше 14:14.През втората част тимътотстолицатаповедеспъл-но есе. Последва натиски „Янтра“върнаесето,ноглавният съдия ЗдравкоТодоров сметна, че иманарушение и го отмени.Докрая,съсстраннитесиотсъждания, реферът опо-рочимачаитойприключиприрезултат 14:21.Вдву-боя срещу фаворита НСА
настроението за игра вредиците на „Янтра“ вечебеше съвсем различно исъставътнизагубизаконо-мернос0:31. С бронзовите медали се окичиха: Георги Джен-ков, Димитър Георгиев,Венелин Иванов, ДаниелЦвятков, Михаил Михов,Мирослав Спасов, ФилипМинков, Мирослав Колев,Цветомир Илиев, ИвайлоЯлъмов, Даниел Петров,Петър Ганев, ПламенТри-фонов,ВелиславАсенов. Треньор: Митко Ми-хов. Водач на отбора -ТрифонКостадинов.
Бðонзови мåäали за „Янтðа” по Ръãби 7Продължава от стр. 1
![Page 3: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/3.jpg)
24 юни 2017 г. 3
СТЕФКА БУРмОВА
- Г-жо Баева, професи-ята адвокат ли беше Ваша-та мечта?
-МечтатамиебиладаучаПравоиследкатоза-вършихПолувисшияинсти-тут за начални учители вПлевен, веднага кандидат-ствах Право в Софийскияуниверситет. Тогава един-ствено там се изучавахаюридическите науки и съмизключително щастлива,че съм била студентка вСУ „Св. Климент Охрид-ски“. По време на след-ването си родих и първиясисин.Следзавършванетоси се върнах в Габрово,за да се грижа за него,за което ми помагаха имоите родители. Една го-дина бях стажант-съдия вГабровския съд, тъй катопо онова време имахмеедногодишензадължителенстаж по професията следзавършването на висшетообразование. След дипло-миранетосибяхразпреде-лена да работя в Габровои две години бях младшисъдия.Аот1978г.идомо-ментасъмадвокат.
- Каква беше причи-ната да станете адвокат? - Всъщност, отидох вСофиядаучаПравосна-мерението да бъда следо-вател.Товамеувличаше–да разследвам, доказвам,да търся истината. Но ко-гато завърших висшето сиобразование, беше изля-злаеднаНаредбанаМВР-министъра, според коятожени не следва да бъдатприемани. Въпреки товамоямногоблизкаприятел-ка от студентските годиниуспя да преодолее прила-ганетонанаредбатаиуре-ди да започна работа вКостинброд.Нородителитеми бяха категорични, чекамъкът тежи на мястотоси. Освен това трябвашеда бъда и край детето сив Габрово. И въпреки чебяхкандидатствалазанау-ченсътрудниквБАНибяходобрена,сеналожидасевърнавроднияград.
- Укорявала ли сте се някога за своя избор да се завърнете в Габрово, вместо да градите карие-ра в София?
- Не съм съжаляваланикога. Адвокатската про-фесия ме срещна с многохора, с най-различни ха-рактери и съдби. С хора,коитоидватисподелятбо-лежкитесисмен.Внача-лото,когатозапочнахсвоя-та адвокатска практикатук,получихподкрепатанасвоите габровски колеги.Защотомакардасъмбиладвегодинисъдия,професи-ята адвокат беше съвсемновопоприщезамен.Учехсе от по-възрастните сиколеги.Впървитемистъп-ки като адвокат срещахтрудности,разбирасе.Из-живявала съм всеки единказус,всякаедначовешкасъдба или ме трогваше,или създаваше у мен чув-ствонанеудовлетвореност,на несправедливост. Ма-кар днес, като серовя изпрактиката си, виждам, чемного рядко съм губиладела. Така е, защото ви-наги съм се стремяла дасе подготвям много добреза явяването си вСъда.Акогато определен клиентсподели казуса си и пре-ценя, че - с оглед законо-витеразпоредби-тойнямашанс да спечели делото,винагисъмбилаоткровенас него. Обяснявала съмточнокакваеситуациятаиченямашансдасеспасиотприсъда.Отказваласъмдасезанимавамснаказа-телнидела.Винагисъмот-
бягвала да защитавам из-насилвачииубийци,макарда имах подобен случай всвоята практика. Особенов делата за изнасилванеима много пошлости, от-вратителнидействия,коитоличноазнемогадаприе-ма,макардаобичаммногопрофесиятаси.
- Вашата професия Ви среща с хора с ангелски лица и с хора демони, ако мога така да се изразя, как успявате да баланси-рате себе си, докосвайки се до злото в живота?
- Това зло, до коетосъм се докосвала, ми епомогнало да бъда по-до-бър човек към близкитеси,къмприятелитеси.За-щото наистина съм виж-дала много злоба, многоненавист към хората, кое-то вместо да ме направибезсърдечен човек, ме из-градикатопо-балансираналичност.Исъмсъжалявалатакивахора,защототеса-мите, озлобени отживота,от това, че са били нара-нявани по един или другначин, не виждат добротоу останалите. По-скоро тесе озлобяват още пове-че, когато видят, че някоихора са щастливи. Тогавазапочват да завиждат, даинтригантстват.Затовасъмсестремяладасепазяоттакивахора.Опитваласъмсе да ги съветвам да сеосвободят от своите отри-цателни помисли, настрое-нияичувства,данебъдатагресивни.
- Според Вас човекът лош по рождение ли е или
животът, средата, в която е, го прави такъв?
-Немисля,чечовексеражда лош. Често, когатовидямайкасдечицаоколосебе си, си мисля каквиневиннисъществасате.Икак тогава, когато израс-нат изведнъж, стават аг-ресивни, груби. Стигам доизвода,четам,къдетоимагрубост, агресия в семей-ството,къдетонямауваже-ние, зачитане на чуждотомнение, където отсъстваобичта, децата се проме-нят.Когатонеимсеобръ-щавнимание,нямакойдаги контролира, тогава тетърсят улицата. Там идвапропадането. Затова вина-ги, когато при разводитестане въпрос за децата всемейството, съм съветва-ла родителите, при коготои от двамата да останатте,данебъдатнастройва-ни срещу другия. А да сеопитват двамата родители,дори и разделени, да въз-питават децата си, да гиконтролират, да се грижатза тях,даимпоказват, чесаобичани.Черодителитегие грижаза тях.Защотородителите си мислят, ченатяхиметрудно,ноис-тината е, че е най-труднонадецата.
- Как приемате овик-ването на децата?
- Лично аз съм противтова да се упражнява на-силие от всякакъв вид –словесен или психически,върху децата. Или те дасе наказват строго. Некатодабъденаказаноданегледа филм по телевизия-та или да не върши нещолюбимо.Нокатогонаказ-
ва,родителятдагонакажеедин път, а не за дълговреме, тъй като ще поро-ди негативно отношение удецата. Особено ако са втийнейджърскавъзраст,щесирекат: „А, ти лищемиказваш как да живея?!“, ище вършат точно обратно-то.Големиятмисинтрени-рашеволейболимакардабеше отличник, когато на-
правешенещо,гонаказвахс лишаване от тренировкаили да не гледа някакъвмач. Днес си давам смет-ка, че съм била вероятномного амбициозна майка.Носмятам,чесъм гивъз-питала отговорни и днессе гордея и с двамата сисина. Големият завършиПравоивмоментаподгот-вя докторантура. МалкиятзавършиАнглийскафилоло-гия, след това и Психоло-гия.От годинаи половинаевАнглия.Трудноитежкомие,чеедалечотмен,нотоваеживотът.
- Кой е най-тежкият Ви случай, който Ви е разтър-сил дълбоко?
-Никоганямадазабра-вя един габровски случай.Майка на тригодишно де-тенцеживеешесмъж,кой-то непрекъснато малтрети-ралдетето.Бешегокаралда скача от гардероба иобещавал, чеще гопоемевръце.Новместодагопо-емесръцетеси,гооставялдападненаземята.Освентовагоебиелпостоянносмаркуча на пералнята, въ-обще се е държал изклю-чително лошо и жестокос него. Майката виждалаповедението на мъжа, скогото е съжителствала, ивъпреки това не е пред-приемала нищо в неговазащита.Вденя,вкойтотойубивасинай,тяепържилакюфтета на печката. Презтовавреме тойсееотна-сялгрубоиагресивносде-тето.Отновогонакаралдасекачинагардеробаидаскачаоттам.Припаданетодететосисчупилокрачето,той започнал да го бие
неистовосмаркуча,задастанеидаскачаотновоотгардероба, докато го убил.Когатопримендойдемай-катана тазижена (бабатана детето) да ме моли дая защитавам, аз отказах.Бяхжестокоразтърсенаоттова,чемайкатанадететоепроявилатаковаогромнобезразличие към собстве-ния си син. Обясних, че
съммайканадвамасино-веи никога не бих позво-лила някой да малтретирапо този начин децата ми.И не мога да защитаваммайка,коятоестояла,гле-далаинесеенамесиладазащитидетенцетоси.
- Срещала ли сте се с тази майка?
- Не съм я виждаладори. Нейната майка тър-сеше адвокат за дъщеряси. Когато майката дойдепри мен, плака много, съ-жалих я, но не можех даприема да представлявами да защитавам майчинобезразличиеспрямособст-веното си дете. По-късноразбрах, че защитата ебила възложена на служе-бенадвокат.Намъжасъщобяха назначили служебенадвокат,мисля.
- В днешно време не-прекъснато се говори за реформа в съдебната сис-тема, за разделяне на съд и прокуратура и т. н. Къде куца съдебната система?
- Навсякъде, от всич-ки страни. Не бих моглада кажа, че колегите отГабровския съд или от съ-дилищатавобласттанесигледат както трябва рабо-тата. Но смятам, че това,което се изтъква вмедии-те,коеточетавсоциални-те мрежи, свързано с ко-рупция в съдебната власт,вероятно е истина. Някоиот законите е нужно дапретърпятпромяна.
- Всъщност български-те закони защитават ли „малкия“ човек и какво трябва да направи той, за да не го тъпче непрекъс-нато административната машина?
-Борбататамеголяма.„Малкият“ човек не можесам да се справи с това,което съществува в Бълга-рия. Каквато и защита даима,някоиотзаконитениса така създадени от тео-ретици, а не от практици,че са по-скоро в защитана корпоративните интере-си, а не на обикновенитехора.Особенокогатостава
дума за задължения къмбанкииликъмфирмитемо-нополисти. Там игрите сана много високо ниво иединобикновенчовектруд-нобимогълдасесправи.Така че нашето законо-дателство търпи критика.Теоретиците, които създа-ват законите, дори няматпредставанапрактикакаксе реализират те. Според
мен към комисиите в На-роднотосъбрание,особенокъм правната, трябва дабъдат привлечени повечеюристи-практици, които даоглеждатотвсичкистранизаконите, коитоПарламен-тът трябва да утвърждава.Задазащитаваттебългар-скиягражданин.
- Кой е бил най-теж-кият момент в живота Ви?
- Доста са били, нонай-тежкитемоментивжи-вота ми са били, когатооколоменнееималораз-бирателство.Когатоетряб-вало да разбивам стена сглаватасиидаобяснявамзащо съм постъпила поединилидругначин.Сама-таазмногомразясканда-лите, обидите. Винаги съмсестремилапривъзниква-не на определен проблемтойдабъдеобсъден,дасеогледа от всички страни,дасепрецениидасевзе-ме общо решение - едно.За жалост, подобно нещос нито един от дваматамибившисъпрузинесееслучвало.
- Върху наказателното или върху гражданското право сте се концентри-рала?
- Професията ми еразнообразна. Пълна е снаказателни и гражданскидела. Моето виждане е,че един адвокат, ако искада бъде добър, трябва даразбира, да знаеизосно-вивсякаеднаматерия.За-щото когато дойде клиенти сподели казуса, койтого вълнува, аз няма какдамуотговоря, ченесъмспециалист по гражданскоправо, примерно. Длъж-на съм да съм наясно свсичко. Допреди няколкогодини съдиите също бяхапрофилирани–едниоттяхгледаха граждански, други-наказателни,трети-фир-мени дела. Сега няма по-добно деление. Когато сеоставиш да работиш самос една материя, ти се от-късвашотдругатаинямашпогледвърхуконгломератаот проблеми. Не би могъл
дасесправиш,кактотряб-ва,акосеналожи.Затовачовексвоевременноедлъ-жен да се информира завсичко.Вднешновремеепо-лесно – влизаш в Ин-тернет и намираш онова,което ти е нужно. Когатоимаммалкосвободновре-ме,разглеждамразличнитепрактики по интересуващимеказуси.
- Кое Ви амбицира най-много в този живот?
-Винагисеамбицирам,когато трябва да докажаправотата на даден човек.Когато трябва истината даизлезенаяве.Нопонякогасе случва клиентът да низаблуждава в това, коетоиска да постигне, да при-крива някои факти. Поня-кога се случва и хоратадапослъгваткатосвидете-ли. Лично аз усещам когасе прикрива истината иликога не се говори онова,коетоевдействителност.
- Въпреки известната от стари времена сентен-ция, че пред адвокат чо-век трябва да се разголи докрай.
- Както е при лекаря– човекът трябва да кажеточно каква е болката му,за да успея да помогна.Затова съветвам моитеклиенти да ми казват ця-латаистина,задаобсъдимвсекидетайлидауточнимкак да защитя позициятана своите довереници. Ноакоскриятотменивсъдасе представят неизвестнизамендоказателства,кои-то са укрити, надали щеимам възможност да по-могна.
- Вашите клиенти от-кровени ли са с Вас?
-Откровениса.Е,има-ласъминяколкослучая,вкоито са укривали от менфакти, но Ви обясних, чевинаги разбирам навременедоизказаното.
- Как живеете с те-жестта на толкова човеш-ки съдби? Как успявате да балансирате между собствения си душевен комфорт и чуждия живот, който чрез професията Ви навлиза при Вас?
-Опитвамседабалан-сирам, но невинаги ми сеудава. Имам моменти, вкоито спя по-малко, при-теснена от определен ка-зус или от нечия съдба.Когатомисляпокакъвна-чин мога да помогна, какда бъда до този човек, зада почувства той, че съмсъпричастна към неговатаболка, че имам неистовожеланиедамувдъхнауве-реност. Затова се стремяда предразположа свои-те клиенти, да им вдъхнаувереност, когато дойдатпри мен разстроени, раз-плакани.Виждамколкого-ляма е болката им и сестремя да ги успокои, дасъбудя надеждата в тях.Задаповярватвдоброто.Е, понякога доста труднобалансирам, макар да сеопитвамвкъщиданепроя-вявам чувствата, бушуваливменпрезденя–наболкакъм проблемите на даденклиентилинанеудовлетво-реност.Всепакчовешкоепонякогаданесечувствамудовлетворена. Имала съммоменти, когато съм биланаранена,новсъданямамправодапоказвамболка.
- Трудно ли издигате стената между собствена-та болка и професията?
- Вече свикнах да яизграждам.В началотомибеше трудно. Имала съмслучаи, когато някой, раз-казвайкимисобствениясиживотпоопределенодело,съм правила съпоставкасъс своя и съм се раз-стройвала.Ностечениена
времето започнах успеш-но да разделям личния отпрофесионалния си живот.Даседистанцирамотхор-ските тревоги и да не серовя в своето минало. Нежелая да разгръщам ста-ри страници, предпочитамда гледам само напред.Колкото и да ми е тежков определени моменти, сеопитвам да не показвам,че имам проблеми. В дос-татъчнотежковремеживе-ем,задатоварясъссебеси своите приятели. Пред-почитам сама да се спра-вям. И мисля – успявам.Засега.Животътменапра-ви силна жена. И честоказвам,чедокатоотгледамдецатаси,съмбиламайкаи баща, жената и мъжавкъщи.Биласъмвсичко,зада възпитам и образовамсиновете си. И считам, чесъмуспяла.
- Някога съмнявала ли сте се, че ще успеете?
-Доринесъмизпитва-лаиграмсъмнениевсебеси, че няма да успея дасе справя. Заради моитедве деца бях длъжна дабъда спокойна и уверена.Да бъда силна. Бях, а исега съм реалист и товамипомагадасесправямсжитейскитеситуации.
- В един момент се впуснахте в политиката като областен управител, хареса ли Ви?
- Ако ми бяха казали,че ще е за постоянно –нямаше да дам съгласие.Когатомипредложихатазидлъжност, бях изненадана.Изпитвах притеснение, тъйкато никога не съм рабо-тила в подобна сфера. Ноприех и то заради хората,коитоотправихатовапред-ложение към мен. Приех,защото там трябваше данастъпи известно оживле-ние. Макар да се счита,че областният управителе представителна фигура,има какво да направи тойза цялата област. Имахмного идеи, но периодътбеше много кратък. Някоиот тях успях да осъщест-вя, други – не. Но от моягледна точка се справихдобре.Макарследтовадазапочнаха оплювките помой адрес. Някои счита-ха, че се боря за власт.Всъщност, никога не съмбила властолюбив човек.Никога не съм се домог-валадокакватоидабиловласт.Новсекиимасвоятагледна точка, своето раз-биране. Пред собственатаси съвест съм чиста. Тъйкато никога не съм допус-каладори,чебихмогладавластвам, да имам подчи-нени, да се разпореждам,да размахвам секирата.Стремяхседабъдачовек.Имисля,чеуспях.
- Извън професията, кои са любимите Ви зани-мания?
- Обичам да чета, не-прекъснато се стремя дасе обогатявам. Имаммал-ко местенце на село иобичам около мен да екрасиво – затова си под-държам градинката там.Около цветята човек сеуспокоява.Натерасатасисъщо имам много цветя исутрин обичам да си пиякафетодотях,давдъхвамароматаим.Дагледампо-лета на птиците наоколо.Ипонякогасепитамзащонямам криле, за да могадаполетя,даогледамсве-таотвисоко,дабъдаволнакатоптица.Когатосъмнаморето, наблюдавам поле-таначайките.
- Вашата житейска формула?
-Умейдаживеешдоритогава, когато животът тистаненепоносим!
Иванка Баåва: „Умåй äа живååш, äоðи коãато животът ти ñтанå нåпоноñим"
Иванка Баева е родена на 30 август 1949 г. в Габрово. Тя е най-малкото от трите деца в семейството. Завършва Априловска гим-назия, а през 1970 г. и Полувисшия институт за начални учители в Плевен. След това е приета редовно обучение по специалността Право в СУ „Св. Климент Охридски“ в София. След завършването си е стажант-съдия една година в Га-бровския съд. Две години е младши съдия, след което през 1978 г. става адвокат, каквато е и в момента. Член е на Габровската адвокатска колегия.
![Page 4: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/4.jpg)
4 24 юни 2017 г.
ВЕСЕЛиНиВ. ДимиТРОВ
След Освобождение-то и особено в първитегодининаХХвекБългар-скатаправославнацърквасъздававповечетодухов-ни околии православнибратства, които имат зацел да разширят нейнатарелигиозна, просветна иблаготворителна дейности да засилят нейнотоучастие в общественияживотнастраната.
Организирани и ръ-ководени от енорийски-те свещеници към хра-мовете, православнитехристиянски братства саобщодостъпни и в съста-ва им биват привлеченипо-активните християни.В тях се включва оназичастотнаселението,коя-то е по-съпричастна къмтакивапроблемивобще-ството като грижите задеца,възрастниилигрупихоравнеравностойнопо-ложение.
Втазивръзкаеобяс-нимфактът,чевповечетослучаинад80%отчлено-ветеимсажени.
Православните хрис-тиянски братства посте-пенно се превръщат ведни от най-дейните ор-ганизации на църквата всферата на социалнотодело.
Вкраяна30-тегодининаХХвеквБългарияима774 братства с около 40000членове,катодо1945г. техният брой достиганад 1000, а членоветеим-около50000.Братстватаса по-активни в градове-те, къдетовъзможностите
са по-значителни, но та-кива дружества се обра-зувативселата.
Освен извършванатаот тях религиозно-про-светна дейност, изразя-ващасеворганизиранетонабеседи,библейскикур-сове, кръжоци, неделниучилища, разпростране-ние и издаване на рели-гиознакнижнина,поклон-ничества до свети и ис-торическиместа,особеноважнаетяхнатаблаготво-рителнадейност.
Под ръководството ииздръжкатанаенорийски-те братства се намиратмножество старопитали-ща, нощни подслони, си-ропиталища, трапезарии,кухни за деца, дневнидетски домове, детскияслииградини,летовища.
Благотворителната имдейност се изразява и в
подпомагането на отдел-ни лица и семейства сдаване на парични помо-щи, хранителни продукти,облекло, лекарства, без-платнимедицинскигрижи,посещения в затвори иболници.
Също така братстватаучастват в инициативи-те на други организациикато Българския Червенкръст, Съюза за закриланадецатаидр.
ДуховнитеобщностивГабровонеоставатвстра-ни от тази дейност наПравославнатацърква.
На9ноември1916го-дина сепровеждасъбра-ниенасвещенициимиря-нивцърквата„УспениенаПресветаБогородица“,накоето се взема решениеи в Габрово да се осно-веправославнобратство.Започва няколкомесечнаорганизационна работа ина 27 април 1917 годи-на е учредено първотоправославно християнскобратство в Габрово с на-именование Българскоправославно християнскобратство „Всех Святих“.Председател е свещеникХристоГенчев.
Вероятно поради вой-натаитрагичнитесъбитияследнеяБратствотонееразвивало особена дей-ност.На14октомври1923годинасевземарешениезавъзобновяванетому.
Създава се временнонастоятелство, което даподготви учредителнотосъбрание. Председател есвещеник Христо Вуцовот църквата „Св. ЙоанПредтеча“, а членове -свещеник Тодор Трайков
от църквата „Св. Богоро-дица“, свещеник СтилиянКръстев от църквата „Св.Троица“имирянитеХрис-то Гатев – учител в Ум-никовото училище, Хрис-то Шипчанов и ПанайотСлавчев–аптекар.
Само за няколко днивременното настоятел-ство записва 162 члено-ве, които са свикани наобщоградскосъбраниена28 октомври 1923 година,на което се приема новустав и се избира новонастоятелство в състав:председател-свещ.Хрис-тоВуцов,секретар-КинаМарокова,икасиер-Не-дкаПаякова.
Братството е преиме-нувано на Православнодобротворно просвет-но братство „Покров напресветатаБогородица“.
Целите на Братството
според устава му били:даобединипо-тясновсич-киенориашиправославнихристияни около енорий-
скияхрам,данаучихрис-тиянитедачетатиусвоя-ватсловотоБожиевдухана Светата православнацърква и да го прилагатвживотаси,дагиприучина общо черковно пеенеи най-важното - да раз-вива у християните лю-бов към ближния, катоги привлича да участватвъв всестранна църковнаблаготворителност и про-света.
Основната дейностна Братството е благот-
ворителното подпомага-ненаизпадналивнуждакрайно бедни семейства,
каквито в следвоеннитегодиниималомного.
На следващата 1924година е изработено и
осветено знамето наБратството. На годишно-то събрание е избран запредседател свещеникСтилиян Кръстев, катосвещеник Христо Вуцовостава почетен предсе-дател.
Цялото внимание наръководствотоенасоченокъм откриване на едностаропиталище, което даприютибездомниилиса-мотнистарихора.Сбла-гословиятанаТърновскиямитрополит Филип на 24декември 1924 година еоснованфонд„Постройкана старопиталище“ и за-почва набиране на сред-стваотдарения.
През 1925 година Де-вическият манастир „Св.Благовещение“ предоста-вя къщата си приюжниявходзастаропиталищенаХристиянското братство„Покров Богородичен“.Товаепървотостаропита-лище в Габрово, откритона 10 октомври 1925 г. ив него са настанени 12престарелисамотнихора.Условията били крайнопримитивни:старидърве-ни кревати със сламенидюшеци, външни тоалет-ни,водаоткладенецанадворанаманастираипр.Новсепакстарцитеполу-чавалиподслонихрана.
По този повод учите-лят Христо Гатев пише:
„...Новотовреме,вкоетоживеем, изтъква все по-вече нуждата от приюти
застарихора.Занапред,изглежда, че все повечещебъдатонези,коитощетърсятподслонвстаропи-
талища...Трябва човек да се
заинтересува от съдбатана онези, що са дошлиили са кандидати за ста-ропиталището,задавидикаква трагедия предста-влява човешкиятживот –да работиш дълги годиничестно,упорито,дададешсилите си, способноститеси и целия си живот заблизкиизаобществотоидаостанешдаизживявашпоследните си години идни изоставен от всички.Старите хора – това саонезивойницинаживота,които са дали всичко наобществотоииматправода очакват поне подслонищо годенякакви грижиотмладите.
Най-страшното явле-ние на днешното времее незачитането и изоста-вянето на старите. Кактоу отделния човек липса-та на признателност застореното добро е най-силно доказателство залошо възпитание, тъй иизоставянето на старитее най-сигурният белег, чеобществото е в мораленупадък.
Сега в приюта живееедин почетен гражданиннаграда,живядопослед-ния си час имайката наединбившбогаташ...
Ето защо Православ-ното християнско брат-
ствов граданисчетезанай-важен свой дълг даоткрие това старопитали-
ще...“Започват да търсят
подходящ парцел в цен-тралната част на града
за строеж на голяма иудобнасграда.Следкатоне намират такъв, се об-ръщат за съдействие къмОбщината.
Оттампредложилиня-колко места в покрайни-ните – на Падало и наГоло бърдо, които билиотхвърлениотбратството.ТогавакметътИлияКожу-харов предлага старопи-талището да се построина парцел, който е частот двора на Девическияманастир„Св.Благовеще-ние“.(ИлияКожухаровот-давнаискалдапремахнеманастира и да оформитамградскаградина,как-то било предвидено попланаот1908година.)
Мястото било многоподходящо и Православ-ното братство, подкрепе-но от Общинското упра-вление, се обърнало къмтърновския митрополитФилипсмолбадагопре-достави за строежа. ОтТърновската митрополияподдавлениенаигумени-ятанаманастираНаталия
последвал категориченотказ.
ТогавакметътКожуха-ров уведомява писменомитрополитФилип,чеакомястото не бъде предос-тавено, то Общината щезапочнепроцедурапоот-чуждаваненацелиядворна манастира за общест-вени нужди, в съответ-ствиесъсзаконаиплананаграда.
Товасломилосъпроти-ватанавладикатаипрез1926 година митрополия-та дарява един парцел –частотдворанаДевиче-скияманастир,застроежна Старопиталище. Мяс-тотобиловюгоизточнатачаст на двора, към рекаЯнтра, с площ около 350квадратни метра и поне-же било недостатъчно,Православното братствоизкупилоисъседното,ма-ломерно място, собстве-ност на Женското бла-готворително дружество„Майчина грижа“ (за 75900лв.).
Започва набиранетона средства от дарения– пари или материали.Възложено е на архитектНикола Гръблев да изра-ботиплананасградата.
На 1юли 1929 годинае положен основният ка-мъкнаСтаропиталището.
По този повод месецпо-късновдопискадога-бровскиявестник „Завой“сеотбелязва:
„...Братството разчитана помощ от гражданитеза довършване на товадело, нуждата от коетое тъй силна. Отрадно е,че от започването настроежадоднесмнозинаграждани са дали своятащедра помощ в материа-ли,бездагиеспохожда-лакомисия...“
В местните вестнициредовно се публикуватимената на дарителите.Там виждаме известниимена, например: ДобриИв. Калпазанов, икономХристоВуцов,РайнаСте-фанова (учителка), ТодорШиваров, Стефан Ив.Паяков, Габровската по-пулярна банка и многодруги.
(продължава)
На заден план – южната порта на Девическия манастир „Св. Благовещение“. Вдясно до портата е къщата, в която е било настанено първото старопиталище в Габрово. Днес тук минава улица „Априловска“. Снимка: Дър-жавен архив - Габрово
Пъðвото ñтаðопиталищå в Габðово å откðито пðåз 1925 ã. в топ цåнтъð, на äнåшната ул. “Апðиловñка” Предната година с благословията на Търновския митрополит Филип е основан фонд „Постройка на старопиталище“ и започва набиране на дарения
Плановете на Старопиталището, изработени от арх. Никола Гръблев. Снимки: Държавен ар-хив - Габрово
Свещеник Христо Генчев
![Page 5: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/5.jpg)
24 юни 2017 г. 5
РУБиН СТОйКОВ
Петър Маринов отсело Козирог, починал на50годинипрез1985г.,раз-казва следното преданиезапроизходанаиметонаселото. Някога в далеч-ните времена на мястотона днешното селоживеелсамоединчовек.Тойималстадо кози, които пасялпо околните поляни. Ста-дото му се заразило отнякакваболестиизмряло.После си отишъл и той.Измрелитеживотнисвре-мето изгнили, но от тяхостанали само рогата им.Дълговреметестоелитукиоколнитеколибаризапо-чнали да наричатмястото„прикозитерога“.Такапо-късно образуваното селополучило името си. ТозикозарсеустановилнякъдемеждуКозирогиРендевциитамсинаправилколиба,къдетоживеел. Според друга версияселотобилонареченоКо-зирогпоиметонасаматаместност,коятобилаизви-тадъговидно,понежебилахълмиста и наподобявалапо своята форма рог накоза. По едно съвпаде-ниеипостроенотоселищебило приело същата фор-манадведъги. Рачо Рашков Кожуха-ров,навъзрасткъм70го-динипрез1983година,миразказаследното.Първиятжител дошъл тук от селоХадъмоно (днес Янтра).Съссебесидокараледностадо кози. Избягал отродното си село порадипритесненията на жители-тетам,коитобилитурци. Според Колю Дачев –друг стар жител от село-то, този козар избягал отсело Янтра, понеже убиледин турчин там. Понежесе наложило веднага дасе махне оттам, не мо-гъл да вземесъссебесидаже и част от някаквоимущество. Успял да до-кара само стадо кози ипоради този факт новотоселобилонареченоКози-рог.Тозипришълец,предида се установи тук, за-палил голям огън. Послесе изкачил на Стражата(височината на север отселото) и огледал райо-на.Целтамубиладалиескрито избраното от негомясто и дали се виждаотдалеч пушекът от огъняму. След като се убедил,че мястото е скрито отвраждебни погледи, оста-налтук. Край Козирог имаместност Стражевиц. На-мирасенаоколо2кило-метранасевер.Крайтазиместност вървял стариятпътотСвищовзаГаброво.Там имало беклеме, ка-меннакула,вкоятостоялинастражатурскивойници.Задачатаимбиладапазятпътя иминаващите пътни-ци от разбойници. Иметона местността Стражевицпроизлиза от тази стра-жевакула.През 1982-1983година са ми разказвали,чеощеималотамкамъни,останки от някогашнотобеклеме. На запад от селотоима друга местност, на-речена Краджица. Презнея минала четата на Ха-джи Димитър и СтефанКараджа. Петко ЛазаровВълнаров от селото имносел там храна. В тазиместност,нареченапо-къс-ноКараджица,дядоПеткоималгора. Според друга версия,когатооткозитеостаналирогата,крайтяхминаваликолибари от околните ко-либи.Катоминаваликрайрогата, ги подритвали иказвали:„Кози-рог“,„Кози-рог“.Такапо-късноселотополучилосвоетоиме. Според друго преда-
ниемеждуднешнотоселоБуря (тогава Малкочево)иЯнтра(тогаваХадъмово)и днес се намира мест-носттаМазълскаталивада.Някога там имало селищеМазъли. ВМалкочевожи-веели друговерци – турциигагаузи.Тенападаличес-то селяните от Мазълите,краделиимдобитъкаиимпричинявали неприятно-сти. Жителите се чудилинакъдедаотидатинакраядошли по нашия край намясто,скритокатовкозирог,кактогласипредание-то. По онова вре-метезиместабилимного отдалечении затънтени.С тяхдошъл и Мазъл –първият заселникна село Мазъли(днесЖивково). На28юли1984година възрастенжител от Кози-рожката махала–Колю,към70го-дини, ми разказадруго предание.ТойгочулотГеор-ги – отдавна учи-тел, един от мест-нитесамоукиисто-рици,бездиплома. В началото се-лото било самоедна махаличка.Намирала се наоколо 300-400 ме-тра северно отмястото, къдетосега се разклоня-ва пътят за ЯнтраиЛовнидол,идващот Козирог. Жителите намахаличкатасепрепитава-ли като работели на чиф-ликанабогат бей.Той сенамирал на мястото наднешното село Ловнидол,коетотогаваноселоиметоЧифлика. Жителите билипринудени всеки ден дазавеждатприбеяпоедномомиче от селото. Единден, когато дошъл редътна избраното, то било навъзраст17-18години,бащамуотишълснегодагоза-веде. Беят като го видял,веднагагосграбчилимо-мичето запищяло. Тогавабащата забил ножа си вгърдите на турчина. Следтова веднага двамата севърналивселотосиика-зали на останалите жите-ли да бягат. Всички пани-чески напуснали роднотоси място. Дошли на мяс-тото,къдетосегасенами-ра Козирог, и решили даостанат тук. Гората билатолковагъста,четрябвалодаизсекатдървета,задаси направят място за ко-либи.Товамястопооновавреме било много диво инепристъпно. Въпреки чеполагалиусилия,жителитене могли да развият зе-меделието. Изкоренявалигоритеи гипревръщаливниви. Планинският харак-тернарайонагипринудилда развият отглежданетона кози в по-широки ма-щаби. От това дошло иимето на селото – Кози-рог. А мястото, където ебила махаличката предипреселването, и досеганосииметоСелището.Тамидосегаличатостанкиотнякакъвстарпът. На 3 юни 1986 годинасъмзаписалследното.Ня-когаселотобилонамясто-то, къдетоднессаводитена Ловнидолския язовир.Там местността и досеганоси името Козирощица.Веднъж черкезите мина-ли и изклали по-голяматачастотжителите.Остана-лите оцелели се пресели-литукидокаралистадатакозисъссебеси.Първитекъщи са били до моста вначалото на селото, къде-тоебилакъщатанаИванПопито. Съборена билапри направата на пътя.ТовапреданиемиразказаСпас Колев, който през
1982-1983 година беше на85години. Според друга версияследпревземанетонаТър-ново по тези отдалече-ни места дошъл керванпреселници.Мястотобилообрасналосвековнигори.Хората спрели да си по-чинат, изморени от пътя.Един от тях възкликнал:„Тъмноекатовкозирог“.Преселниците останалитук и нарекли с това именовото селище, което ос-новали. ВсвоитезапискиИлия
Габровски е записал заКозирогследното: Първоначално билоКози рогул. Рогул – диа-лектно скрито, тъмно, по-добно на рог място. По-късностаналоКозирог. 1. Поради отглежда-ните тук много кози илиупотребено в преносенсмисъл, че тук могат дабродятсамокози. 2. По многото наме-рени тук кози рога, оста-тъци от изядени от вълцикози. Църквата „Рождест-воПресветаяБогородица“еот1874година. Името е получено отсаматаместност.Тръгналитримадолненци(отдолни-те полски села) да тър-сят място за заселване.Дотегнало им от турскитебезчинства. Дошлипотезиместаисе установили най-напредс овцете си през лято-то. Наесен слезли пак вравнината двама от тях.Искалидасипренесатпо-къщнината и да отведатженитеидецатаси.Кога-тосъселянитеимгипопи-таликъдещесеизселват,теотговорили: - В Балкана, на Кози-рожкиярогул. И тръгнали за него скозите си.А нареклимяс-тото така, защото билоедин скрит и вдълбан къткаторог. Иднесупотребяватиз-раза „в рога стои вместов къта“ (ъгъла на стаята).Сравни в Севлиевско ко-либи Рогуля. А кози упо-требили в смисъл, не чеимало някакви диви кози,а като непристъпно мяс-то,къдетосамокозибихапреминали. Спореддругопреданиеимето на селото дошлопо намерените рога катоостатъци от изядена отвълцитекоза. В миналото там, къде-тоесегаЛовнидол,ималочифликсмалкобългарскикъщи, които носели име-то на селището. Чифли-кът, заедно със селцето,се владеел от един бейот Севлиево. А за свойзаместник той имал единтурчин назърин (надзира-тел,управител). Тойпритеснявалмногонаселението. Веднъж от-
влякълдажееднамомавдомаси.Намерилсеединбуен, непокорен младеж,който отговорил на него-вотобезчинствоскуршум.Беятнаучилзаубийствотонасвоя човекиизпратилтурци, които изгорили се-лището. Спасителите санамерили други, по-спо-койни места за живот.Еднисезаселиливднеш-ното село Здравковец, анякоинамерилизапо-бли-зо до своята бащиния вднешнотоселоКозирог.Тенамерили тук само един
козар. Заселили се принего и сложили началотонановотосело. Из книгата „СтранициотисториятанаЛовнидол“от Георги Гализов, 1979 г.,съхранявана в Държавенархив–Габрово. Опожаряване на ста-ротоселоХарбалийоколоЛовнидол. През тези съдбоноснигодини от кърджалийскитеразмирици около 1795 го-динабилоопожареноста-рото село Харбалий. Пре-даниеторазказва,чеединден кърджалийска ордаотседнала на намиращатасе на 300 метраюжно отХарбалий поляна. Целтана разбойниците била даограби и опожари село-то. Турците поставили населяните тежки условия –многоголямоткуп–яденеипиенеизавсекитурчинпо невеста. Селяните несесъгласили.Завързалсеголям бой. Турците зае-ли позиция на ливадата,която и днес се наричаПашова ливада. Селяни-те, начело със своя поп,
се разположили на северпрез дерето. Селянитебили разбити. Попът билубит и погребан в мест-ността, която днес носиимето Поповец. Харбалийбило ограбено и опожа-рено, а жителите му серазбягали. Народът сътворил пе-сенсъсследнотосъдържа-ние:
Запалило сей, малило голямо село Харбалий. Че е горяло малило, горяло цяла неделя!
Чи кой ли сей запали, чи кой ли каил не стана! Запалиха го малило пустите турци поганци. Стоян ненков, народен певец
Според друго преда-ние преди Освобождение-тоМалкочево (днес Буря)било турско село. ТогаваКозирог не е съществу-вало. В местността Ма-зълската ливада живеелиняколкодуши.Турцитечес-то ходели при тях и гибезпокоели.Накраятримабратяоттяхрешилидасепреместят. Единият сло-жилначалотонаднешнотосело Мазъли. Нарекли готака, за да не забравятродното си място. Втори-ятзаселилднешнотоселоКая-Баш (днес Здравков-ец).ТретиятзаселилКози-рог.Местносттабилаизви-та като рог на коза.Три-матасеуговорили-когатоискалидасевидят,щесесрещнатнаКозирога. Има и предание застар манастир, който сеиздигал много отдавна на
мястото срещу гробищата,където сега са къщите вдолнияучастъкнаселото.Защо е изчезнал, не еизвестно. Когато се нала-галистроителнииизкопниработи там, където биласградата, от земята из-копавали обработени дя-лани камъни и тухли отчервена изпечена глина.Мястото, където сега сенамира селото, било про-кълнато.Единденпрокля-тиетощялодасеизпълни.Цялатападина,вкоятосенамира селото, щяла да
сезапълни.Височина-таСтражатаотсеверщяла да се свлече идаязатрупа. Н а й - р а н н и т еписмени сведения заКозирог намираме вписмата на габров-ския търговец хаджиХристо Рачков, писа-ни в Казанлък през1800година.Втяхтойпише,чекърджалиитестигнали до Козирог,Кая-баш (днес Здрав-ковец) и Хадъмово(днесЯнтра). ВсредатанаXIXвек, когато е бил вТрявна, Петко Сла-вейков е обхождалГабровския край. Занякои селища е оста-вил кратки записки.ЗаКозирогезаписалследното: „Кая-башии Козирог. Севлиев-ски съпределени сДряновско. На изтокотГабровона3часа.
Имат около 200 българ-скикъщи“.Имапоговорка:Близко ли е Козирог доГърня. Гърня – Дряновскиколиби. Вминалотоцелиятра-йоноколосегашнотосело,заедно с мястото, къдетосе намира сега, бил по-крит с непроходими гори.Турците вървелиосвенпостарото Свищовско шосеи по пътя Габрово – Се-влиево.ТойвървялпоВи-тата стена и се наричалВетия друм. По това вре-ме някакви самотни ов-чарипасели стадото си вместносттаЛъката–тясенамирала към днешнотоселоЯнтраиЛовнидол.Отвременавреметакиваса-мотницибилипосещаваниот турците за седятъка идругиданъци.Веднъждва-мата пак пасели стадотосивтозирайониединиятказал на другия: „Хайдедасепреселимнякъденатайно място, където нямада ни намерят, и да неплащаме данъци“. Послеоставилдругарясиисамос една брадва тръгнал да
търсимясто за новото сижителство. Когато наближил ра-йона на сегашното селоКозирог, гората била тол-кова гъста, че трябвалода си проправя пътека сбрадвата. След като огле-дал мястото и се уверилвнеговитепредимства,сезавърнал при другаря си.Когато се срещнали, тоймуказал:„Намерихмясто,където няма да ни наме-рят.Скрихсевнего катона козата в рога“. Такаполучило името си новоо-бразуванотоселоКозирог. Тазилегендаезаписа-напрез1983година. Административна при-надлежност. През1981годинаКози-рогнаброявал389жители.Тогава в община Козирогвлизали следните села:Влайчевци, Ингелинковци,Кокалани, Мазълите, Пар-човци, Рендевци, Сей-кювци,Спанци. Кокалани през 1887година е броено към Ко-зирог.След 1900 година еприсъединено към Спан-ците. През 1881 година еброяло44жители. Ингелинковци през1881 година е брояло 8къщис82жители.От1900година слято с Козироги броено заедно с него.СегаеИньовскатамахалавселото.Поповцибило30къщисъс157жители.След1900годинаброенозаедносКозирогислятоснего.Сега е Поповска махалав селото. Рендевци през1881 година е брояло 6къщис35жители.От1905година е слято с Козирогиброенозаедноснего. През 1900 година Ко-зирог е наброявал 591души, 1910 г. - 663, 1920г. - 665, 1926 г. вече Ко-зирожката и Козерицкатаобщина се сливат. Презсъщата година имало 143къщи и 611жители, коитоса живеели групирани в134 семейства. През 1934година – 622душиместнонаселение и 636 налично.През 1946 г. - 592, 1956 г.- 505, следобразуваненастопанстватапоселатаго-ляма част отжителите сепреселватв Габрово. 1956г.-505,1960г.-218,1975г.-218,1985г.-176жители. В преброяването през1985 година е отбелязаноследното: Население–жителидо15 години 5 мъже и 10жени, от 16 до 54 години–8мъжеи11жени,от55до59години–2мъжеи7жени,на60годиниипове-че–62мъжеи71жени.
Пðåäания и лåãåнäи за имåто на ñåло Козиðоã
Храм "Рождество Богородично", с. козирог, Габровска област. Снимка: Отец Стефан
![Page 6: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/6.jpg)
24 юни 2017 г.6
![Page 7: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/7.jpg)
ЛекАрИД-р БАЛНИкоВА - кожен лекар - 0888/878-193.Д-р йорДжеВА - кожен лекар - 0888/544-046.ПсИхИАТЪр И НеВро-Лог. Д-р ТрИфоНоВ, Габрово, ул. „Емануил Манолов“ № 12-А, тел. 066/804-549, 0885/251-655. ИЗДАВА ПСИХИА-
ТРИЧНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ.оТ месеЦ май 2017 г. в МЦ „Св. Иван Рилски“ започна да преглежда един от водещите УНГ специалисти в България – Д-Р АТАНАС ГюЛЕВ, НАЧАЛНИК УНГ ОТДЕЛЕ-НИЕ УМБАЛ „ПъЛМЕД“, ГР. ПЛОВДИВ.За инфор-мация и записване на час за посещение при д-р Гюлев: тел. 066/803-343 или 0897/941-041, адрес: гр. Габрово, ул. „Райчо Каролев” № 2, ет. 1. [22, 17]Д-р ТАНЯ Петкова - кар-диолог, преглежда болни в ДКЦ „СИАС“, ул. „Чу-мерна“ 15. Телефон за записване: 066/866-000. [15, 5]
724 юни 2017 г. обяви
ИмоТИ ПроДАВААПАрТАмеНТ - 100 кв. м, топ център, ул. „юрий Венелин“ 3Б, след ре-монт, 55 000 лв. Тел. 0889/900-000. [22, 22]кЪщА НА два етажа в Лъката се продава на тел. 0898/595-968. [22, 16]ИмоТ В кв. Кие-вци се продава на тел. 0890/573-393. [25, 16]ПАрЦеЛИ В кв. Тлъчници - 5600 кв. м, се прода-ват на тел. 0888/419-838.
[22, 15]мАгАзИН В топ център - 220 кв. м, се продава на тел. 0888/419-838. [22, 15]кЪщА ТИП „Кайлъка“ и масивен навес се прода-ват на тел. 0886/258-661. [11, 6]ВИЛНо мЯсТо в Шенини и имот в строеж в село Златевци се продават на тел. 0899/943-105. [11, 9]кЪщА В село Орловци се продава на тел. 066/87-67-49. [5, 3]кЪщА В село Гъбене се продава на тел. 0888/732-594 и 0888/378-773. [10, 2]гАрсоНИерА с ТЕЦ - ту-хлена, до Автогарата се
продава на тел. 0988/333-610. [2, 1]кЪщА с 1.5 декара двор се продава на тел. 06713/23-30. [2, 1]
ИмоТИ кУПУВАкЪщА В центъра до 40 000 лева се купува на тел. 0877/240-584. [3, 3]
ИмоТИ ДАВА ПоД НАем
мАгАзИН В БЛок „кАТюшА“ - кВ. мЛАДосТ се отда-ва под наем на тел. 0888/234-179. [11, 10]
гАрсоНИерА В идеален център се дава под наем на тел. 0896/349-417, 066/85-41-85. [11, 10]
мИВкА с паркинг се дава под наем на тел. 0884/005-537. [5, 5]зАВеДеНИе с павилион за бърза закуска се дава под наем на тел. 0884/005-537. [5, 5]оБзАВеДеН АПАрТАмеНТ с ТЕЦ се дава под наем на тел. 0898/644-138. [5, 4]ТАВАНскА гАрсоНИерА се дава под наем на тел. 0886/158-441. [5, 4]кВАрТИрА се дава на тел. 0889/363-365. [4, 3]ДоБре рАБоТещ храни-телен магазин, оборудван, се дава под наем. Продава се стоката. Справки на тел. 0899/925-007. [11, 2]АПАрТАмеНТ ПоД наем в центъра - 0878/515-080. [7, 2]
оТоПЛеНИеПресЯТИ ВЪгЛИщА донбас и разпалки. Без-платен транспорт. Тел. 0887/031-439, 0889/991-977, 066/88-21-13, срещу „Капитан Дядо Никола“.НАрЯзАНИ, НАЦеПеНИ дърва - 80 лв., метро-ви - 70 лева, разпалки - 4 лв., безплатен транс-порт, се продават на тел. 0897/222-062.„мг-Лес“ ПроДА-ВА дърва за огрев - 0887/547-499, 0878/513-655.„рАЯ 08“ - ДъРВА ЗА ОГ-РЕВ - метрови, нарязани и нацепени, БЕЗПЛАТЕН ТРАНСПОРТ - 0898/450-946, 0887/105-729.ДЪрВА зА печка, камина, котел и метрови - реал-ни кубици, се продават на тел. 0879/988-047, 0879/988-131ДЪрВА зА огрев - метро-ви, нарязани, нацепени. Тел. 0879/972-114. [33,
26]меТроВИ ДЪрВА - 70 лв., нарязани, нацепени - 80 лв. - 0893/511-154 [22, 17]НАЦеПеНИ сУхИ и суро-ви дърва - 70 лв., се про-дават на тел. 0895/752-838. [22, 16]ПеЛеТИ: сЛЪНчогЛеДо-ВИ - 200 лв./т; дъбови - 370 лв./т - 0878/24-05-06. [22, 15]гоТоВИ ДЪрВА за печки и камини - тел. 0893/390-253. [17, 13]режА ДЪрВА - тел. 0894/602-701. [22, 13]режА ДЪрВА - тел. 0894/220-509. [12, 11]„фЛИНТ - Гайдарови“ (Петя Гайдарова) - дон-баски въглища, брикети, разпалки, пелети. Оси-гурен транспорт. Тел. 0898/690-606, 066/808-053. [15, 10]ПеЛеТИ - ДъБОВИ пред-лага „Флинт - Гайдарови“ („Петя Гайдарова“) - тел. 0898/690-606, 066/808-053. [15, 10]ДЪрВА - нацепени. По избор. Точно количество. Тел. 0894/399-931. [11, 5]
ероТИкА47-гоДИшНА - 50 лева на среща, 100 лева цяла нощ на ваш терен - 0890/222-094. [33, 11]секс зА мъже - 0896/981-354. [11, 4]
ПроДАВА мАшИНИБАЛАНс мАшИНА и монтаж и демонтаж за вулканизатор - перфект-ни, се продават на тел. 0884/005-537. [5, 5]
ПроДАВА мАТерИАЛИЦИгЛИ - 0.30 лв., се про-
дават на тел. 0895/752-838. [22, 16]ТрЪБИ, ЛАмАрИНИ, ел. мотори и др. се продават на тел. 0895/752-838. [22, 16]гоЛемИ кАмеННИ плочи за покрив и др. се прода-ват на тел. 067/193-281. [7, 2]
ПроДАВА рАзНИПерАЛНЯ, фрИзер, съ-домиялна, печки - гот-варска и микровълнова, косачка, телевизор, ко-лело се продават на тел. 0899/845-318. [11, 11]ЦИсТерНИ - 1 тон, 170 лв., всички видове бидо-
ни се продават на тел. 0887/307-193. [11, 10]ПИАНо „ЦИмермАН“ се продава на тел. 0886/158-441. [3, 2]ДВА фУргоНА с навес - отлични, се продават на тел. 0884/005-537. [5, 2]БойЛер „еДесА“ - 150 литра, нов, се продава на тел. 0878/889-225. [6, 2]
кУПУВА рАзНИБУркАНИ се изкупуват на тел. 066/88-21-13, 0884/156-497, срещу „Капитан Дядо Никола“.сТАрА НАфТА се купу-ва на тел. 0895/752-838. [22, 16]
сТроИТеЛсТВокЪрТИ И пробива - 0897/832-363сЪБАрЯм И почиствам от А до Я. Извършвам строи-телни работи - 0899/601-444фИрмА сЪБАрЯ, почиства за сметка на материали-те - тел. 0896/183-637. [22, 16]хИДроИзоЛАЦИЯ, сАНИ-рАНе, покриви, навеси, дренаж - 0888/020-187. [15, 9]хИДро И топлоизолации, тенекеджийство, ремонт на покриви, дренаж – 0888/863-001. [12, 8]ИзмАзВАНе НА капаци, тенекеджийство и покрив-ни ремонти – 0882/279-749. [12, 8]
ВЪТрешеН ремоНТшПАкЛоВкИ, БоЯДИсВА-Не, замазки, зидария, те-ракота, гипсокартон - тел. 0879/876-929. [15, 13]Вик, фАЯНс, теракота - тел. 0884/228-253. [22, 13]
ИзоЛАЦИИАЛПИНИсТИ, скеЛе - 0898/907-400АЛПИНИсТИ - 0899/321-190хИДро- И топлоизолации, ремонт и направа на по-криви, дренаж и др. - тел. 0882/279-749. [12, 5]ТоПЛоИзоЛАЦИЯ - тел. 0887/131-311. [33, 3]
ИзрАБоТВАмеТАЛНИ коНсТрУкЦИИ се изработват на тел. 0885/724-671. [11, 7]
щорИеТ „ВеДИмА-м“ - ЩОРИ - 066/86-59-50, 0887/22-43-45.
еЛекТро- ИНсТАЛАЦИИ,ремоНТИПоПрАВЯм еЛ. уреди и ВиК - тел. 0894/220-509. [12, 11]ДреБНИ еЛекТроУс-ЛУгИ по домовете - тел. 0899/145-802. [33, 10]ремоНТ НА телевизори по домовете - тел. 0888/279-846. [22, 6]
Вик, \комИНИПрофесИоНАЛНо По-чИсТВАНе на комини - ПО ВСЯКО ВРЕМЕ. Гаранция! Тел. 0897/704-502.Вик моНТАж и поддръжка - 0887/680-034.мАшИННо оТПУшВАНе на канали - тел. 0899/805-238.
ремоНТ НА еЛекТроУреДИ И еЛекТроНИкАремоНТ НА всички марки автоматични перални - тел. 0888/294-214. [23, 20]
грАДИНИ, БАсейНИ
ЛАНДшАфТеН ДИ-зАйН, оформЛеНИе И ИзПЪЛНеНИе НА ДВорНИ месТА, озе-леняване, водопадни и езерни форми, скал-ни кътове, барбекюта. Тел. 0888/942-335.
ПочИсТВАНеПочИсТВАНе НА прозор-ци, пране на мека мебел. Ниски цени! Тел. 0890/56-98-03. За Габрово и реги-она. [11, 11]
косеНекосеНе, кАсТреНе и по-чистване - тел. 0894/602-701. [13, 9]косеНе И прочистване - тел. 0877/441-110. [11, 5]
УсЛУгИоБрЪщАм грАДИНИ, цепя дърва - тел. 0896/926-407. [3, 3]
АВТомоБИЛИ ПроДАВАкоЛА Пежо 309 се про-дава на тел. 0889/210-406. [5, 5]фоЛксВАгеН гоЛф и Пасат се продават на тел. 0878/821-365. [10, 4]
ВАз, москВИчЛАДА НИВА се продава на тел. 0895/460-288. [4, 3]
АВТомоБИЛИ кУПУВАкоЛИ, БУсоВе, ками-они, трактори, ремарке-та (може и дефектирали) от място на най-високи цени се изкупуват на тел.
0897/429-374
АВТочАсТИ/мАгАзИНИАВТомоБИЛНИ кАТА-ЛИзАТорИ се изкупуват с БЕЗПЛАТЕН демон-таж - справки на тел. 0890/305-005.АУДИ 80 на части се про-дава на тел. 0887/273-110. [5, 3]скоросТНА рАзДАТЪч-НА и кормилна кутии за ГАЗ 63, разпределител за трактор се продават на тел. 06713/23-30. [2, 1]
скрАП, сТАрИАВТомоБИЛИкоЛИ зА скрап от мяс-то се изкупуват на тел. 0899/092-510. [22, 2]
ТрАкТорИ, моТокАрИкрАН HIAB на трак-тор юМЗ за 12 000 лв. се продава на тел. 0877/781-145. [33, 11]
КУХНЕНСКИШКАФОВЕ ОФИС МЕБЕЛИ
ÌÅÁÅËÈ
0897 893 5630897 843 667
ТИПОВИ И ПО ПРОЕКТ НА КЛИЕНТА
Уп ра ви тел и главен ре дак тор: Иван Гос по ди нов - 066/810-410, 0887/611-753. Зам.-главен редактор: Димка Господинова - 066/810-412, 0889/227-805
Отг. сек ре тар: Бо я на Пен че ва - 066/810-411, 0888/261-847; Ре пор те ри: На деж да Ти хо ва - 0887/633-112; Стефка Бурмова - 088/666-7532. Ру жа Лю бе но ва - 0898/703-030; Коректор материали и корекция на обяви: Стеф ка Бе ше ва - 066/810-413, 0889/517-920. Прием обя ви: Ди ми тър Гос по ди нов - 066/810-415; Рек ла мен сътрудник: Свет ла Са во ва - 0888/428-906. Сче то вод с т-во: Веска Константинова - 066/810-416, Юри д. съ вет ник: Ев ге ни По пов - 0888/339-070. Wеb ди зайн: Димитър Иванов Гос по ди нов. Печат: ПК ПО ЛИП РЕС - 066/810-920.
5300 Габ ро во, ул. “Отец Паисий” № 2,www.stovesti.info; email [email protected]
Всички права запазени. Позоваването на “100 вести” е задължително!
Всекидневник за общините Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново
Издание на ИК “Колонел” ООД, първият брой на “100 вести” излиза на 7.01.1992 г.
www.100vesti.info
Новият “100 вести”в Интернет
ПреВозИТрАНсПорТ с бус - от 0.40 лв./км, междуград-ски - 0893/511-154.ТрАНсПорТ - 2.5 тона, 16 куб. м - 0899/377-924еВТИН ТрАНсПорТ - 0886/897-111ТрАНсПорТ оТ 5 до 25 тона с бордови и са-
мосвални автомобили - 0888/564-431 [33, 33]НоВ БУс - 0.40 лв./км - тел. 0894/004-045. [22, 5]
БИЛеТИ, ПЪТУВАНИЯАВТоБУсНИ, сАмоЛеТ-НИ БИЛЕТИ - 066/80-49-48, 0887/83-61-73.
www.100vesti.info
Новият “100 вести”в Интернет
ЯсНоВИДсТВоЯсНоВИДкАТА мАрИЯ Христова приема - тел. 0895/201-332. [7, 7]АДем хоДжА гос-тува в град Габрово. Телефони за запис-вания : 0877/702 -473, 0885/995-789, 0876/782-577. [7, 1]
УроЦИ, кУрсоВеБезПЛАТНо оБУчеНИе - езиково, компютърно и професионално, с ваучери предлага „Веда Консулт“ за работещи лица. За контакти: тел. 066/806-552; 0898/543-012; 0896/779-140; www.veda.bg. [18, 2]
сПорТшАхмАТ зА деца в Дома на културата - тел. 0899/590-276. [11, 10]
козмеТИкА, мАсАжПрофесИоНАЛНИ мАсА-жИсТкИ - 0876/735-596. [22, 17]мАсАжИ се предлагат на тел. 0897/219-833.
жИВоТНИ ПроДАВАмАгАре, мЪжко, на 7 години, скопено, елитно, За работа с амуницията, се продава на грижовен стопанин. Цена по до-говаряне. За справки - село Велковци - кораб-чето, Александър Павлов. [10, 10]оВЦе се продават на тел. 0888/854-135. [6, 5]АгНеТА зА клане се про-дават на тел. 0877/440-100. [3, 3]АгНеТА, може и труп-но, се продават на тел. 0888/975-692. [11, 4]ДВе козИчкИ и ярен-ца се продават на тел. 0878/913-744. [4, 2]кУче - самоед, на 1 го-дина, здравна книжка, ваксинирано, обучено - 0885/419-432 [3, 1]
ДомАшНИ ЛюБИмЦИПоДАрЯВАм ПУхкАВИ котета - тел. 0899/815-026. [3, 2]
мАгАзИН зА фУрАжИмАгАзИН зА фуражи - Габрово, Лъката (зад полицията). Продава ца-ревична отсевка - 0.35 лв., пшеница и ечемик - 0.40 лв., царевица - 0.42 лв., трици - 0.36 лв. Тел. 0878/240-506. [33, 21]
ПчеЛИ ПроДАВАПчеЛНИ оТВоДкИ се продават на тел. 0878/365-379. [5, 4]
НощУВкИНощУВкИ - лукс - тел. 0886/800-000. [22, 22]НощУВкИ В топ център - 10 лв. - 0877/240-584. [23, 18]НощУВкИ, ЦеНТЪр - 0878/515-080. [18, 13]НощУВкИ - тел. 0896/640-697. [22, 4]НощУВкИ - тел. 0882/381-478. [22, 1]
![Page 8: Õанäбалният финал за äåвойки от äнåñ в ... · 2017-06-23 · финални срещи за 7-8, 5-6, 3-4, и 1-2 място. Õанäбалният](https://reader033.vdocuments.pub/reader033/viewer/2022041614/5e39feec6c635339fe71c5b7/html5/thumbnails/8.jpg)
8 24 юни 2017 г.
ВЕЛА ЛАЗАРОВА
- Г-жо Григорова, гос-тували ли сте друг път на габровска сцена? -Не.Радвамсе,чезапърви път съм на габров-скасценаитосъсспекта-къла„БелАми”. - Вашето амплоа до-сега са все млади моми-чета. Как влязохте този път в ролята на властната мадам Мадлен Форестие? - Този път режисьор-ката Бина Харалампиеварешиазданесъммоми-ченцето, а зрялата жена.
Ролята ми се отдаде слекота. От една страна -предизвикателство,отдру-га е нещо, което нося всебеси.Винагисъмималаеднатакавазрялост. - Върху какво се съ-средоточихте при из-граждане на образа на героинята, персонаж, ак-туален и днес? -Най-вечевизгражда-не на нейното самочувст-вие,коетотрябвадабъдеконкретно уцелено. Тазиженавпиесатаевластнакато мъж. Чрез женскитесихитринитяуспявадасе
домогне до нещата, коитомъжете постигат. Тя е ог-ледаленобразнаБелАми,което е интересно и серазбиранакрая на пиеса-та. - Повече от година постановката се радва на голям успех. Къде е тай-ната му? - Едно от нещата еактуалността. Независимоче пиесата е писана потолковастарроманотXIXвек, сега изглежда, че вобществото нищо не се епроменило - секс, пари ивласт…
А трябва да обръщамевнимание повече на ис-тинските чувства и да несме подвластни на секса,паритеивластта. - Какво бихте казали за мосю Валтер - парт-ньорът в спектакъла, чий-то образ играе Герасим Георгиев - Геро? Неговият път в театъра тръгва от Габрово преди повече от 17 години и габровската публика толкова го обича. -О,незнаех,чеетол-кова свързан с Габрово.Приятенгеройимногодо-бърактьор.Многозабавен
като човек.Малко повечеот година е член на тру-патананашиятеатър„Задканала”, след като бешев Младежкия театър. Не-гов дебют е участието мув спектакъла „Бел Ами”,къдетоправиедназабеле-жителнароля. - Вашето пожелание към габровската публи-ка? -Дасесрещавтеатъ-ра с интересниактьорииинтересни автори на пие-си.А на себе си пожела-вам да идвам по-често вГаброво.
- Г-н Врачански, как влязохте в обувките на Жорж Дюроа (Бел Ами)? - С помощта на БинаХаралампиева, поставилапиесата. От моя странаусилията са най-вече дапредам истинността нанаписаното. Не ми бешелесно, защото моят геройедостадалечотменкатоусещанезаживота.Вслу-
чая изборът му да тръг-не на път, благодарениенахората,коитосаоколонего и му казват: „Такатрябвадабъде,акоискашдастигнешотнай-долудонай-горе!”. Заменролятаемноголюбопитна,многоизграде-на.Да, някоинещанесаточнокатовромана. - Какво извеждат на-
пред авторът Юрий Дачев и режисьорът Бина Ха-ралампиева? - Техният принос заизграждане на пиесата етвърде голям. И високиятглассрещутова,коетоисега важив обществото -секс,пари,власт.ОсобенотруднаебилаработатанаЮрийДачевдаадаптираромана (400 страници) впиеса, без да се лишиотбогатството,коетоима.Същотоеизарежисьора,динамично действие - за-бавно,безумно,любовно… - Спектакълът повече от година се радва на за-служен успех. -Така е. Заслуга е наавторитенапиесатаипо-становката. Разбира се,и на актьорскиясъстав.Ние се вдъхновяваме отзаряда, с който Бина Ха-ралампиеваработиснас,актьорите, защото когато
видиш един човек, койтоработи с такова голяможелание, няма как да ос-танеш безучастен. Давашвсичкоотсебеси. - Как сте с партньо-ра в спектакъла - мосю Валтер, собственикът на вестника, в който отивате да работите? -О,многодобре.Знам,че Геро е бил отначалоактьор в Габровския теа-тър. Той е изключителенактьор. Много ми допада.Единчовексмноготалантимногоголямочувствозахумор. Понякога опасно…Сега той играе в театър„Зад канала”, където азсъм гостуващ актьор. Ра-ботя на свободна практи-ка. - Участието Ви в „Като две капки вода” какво до-принесе? -Увереността,чеможеи още нещо да правя. Че
ощенещомогадаизвадяот себе си. Разбира се,всяко едно появяване наекран-сериалилипреда-ване, допринася за попу-лярността. - Какво Ви очаква през новия творчески се-зон? -Вмоментарепетирамвтеатър„София”Франкен-щайн. Героят ми е създа-телятнасъществото,пре-върналосевнарицателноиме. Режисьор е СтайкоМурджев. - Гостувате често в Габрово. Какво бихте по-желали на габровската публика? - Да има възможностдагледавсеповечеипо-вече спектакли. Габровоима много интелигентнапублика. Не всичко прие-ма.Не емелачка за как-вото и да било. Тук иматеатралнитрадиции.
ВЕЛА ЛАЗАРОВА
Във вторник на сцената на драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово се игра нашумялата постановка „Бел Ами” на Малък градски театър „Зад канала” - София. Калин Врачански - един от най-талантливите и обичани български актьори, се превъплъщава в прочутия образ на Жорж Дюроа (Бел Ами) на френския писател Ги Дьо Мопасан. Провинциален младеж, който от обикновен репортер се изди-га до депутат и политик, благодарение на привлекателната си външност и неповторимо въздействие върху жените. Женският еквивалент на Бел Ами - амбициозната и безскрупулна Мадлен Форестие, беше представен от Луиза Григорова. След спектакъл двамата актьори дадоха кратки интервюта за „100 вести“.
Калин Вðачанñки: „Габðово има интåлиãåнтна публика, която нå вñичко пðиåма”
Луиза Гðиãоðова: “Да обðъщамå повåчå вниманиå на иñтинñкитå чувñтва и äа нå ñмå поäвлаñтни на ñåкñа, паðитå и влаñтта”
продължава от стр. 1Екипът на „Българска
история“ стана партньорнаконцерт-спектакъла„Го-дината на Левски“. Бла-годарение на „Българскаистория“зрителитенакон-церт-спектакъла ще могатдагледатспециаленкъсо-метражен филм, създаден
оттяхзаВасилЛевски.Още един благороден
жест направиха от „Бъл-гарска история“ за габро-вци–тедаряват100брояот списание „Българскаистория“, посветено наВасил Левски. Тематич-ното издание ще стигнедоместните библиотеки в
Габрово, училищатаи кул-турнитеинституции.
Специално за посети-телите на концерт-спекта-къла на 27 юни, ще бъдеразиграна томболаи частоттяхщеситръгнатспо-дарък – списанието „Бъл-гарскаистория“!
Основна задача предсдружение „Българска ис-тория“ е съхраняването ипопуляризирането на бъл-гарската история. Голямапубличностпридобихасай-тът www.bulgarianhistory.orgи едноименната Фейсбукстраница,вкоитонадос-тъпен език се пише засъбитиятаиличноститеотнашата история. Младитеродолюбци правят същотакаобиколкинаучилищас цел изнасяне на уроци,създават образователниклипове и документалнипоредици, телевизионнипредаванияикнигинаис-торическатематика.
Ето какво споделят от„Българска история“ засписанието, посветено наАпостола: „Подготвихметретия брой на списание„Българска история“, во-дени от убеждението, чеза непреходното делона Васил Левски, макари трудно, трябва да сепише.Поставихмесиеднаотговорна, но и пости-жима цел – да създадемиздание, което в най-пъ-лен и завършен вид дапредстави многопластие-то на личността и делотона Апостола, на неговитесложностивеличие.“
Ваñил Лåвñки и Габðово
Сред селищата, коитоАпостолапосещаванекол-кократноповременаоби-колките си из БългарскозаизгражданенаВътреш-ната революционна орга-низация,еиГаброво.
За най-ранна връзкамежду Левски и габровцисвидетелства първият мубиограф Георги ЯковлевКирков. Той отбелязваза негово участие в ре-волюционните събитияв Габровско през 1862 г.Според Г. Кирков Левские “емисар” на Раковскии под прикритие работи“деятелно и сполучливов полза на въстанието вГаброво”. След неуспехаму,Левскиостававградаи“8½месецисепомену-вашесХабаджишлък(аба-джийство) с надежба дадочакапо-сгодновремезадействуване”. Летописецътна българските въстанияи революционери Заха-рий Стоянов обаче считазаневъзможноЛевскидабъдеедновременнонадвеместа – в Белград, каточленнаПърватабългарскалегия, и в Габрово, тъйкатовреметонаготвенотоГабровсковъстаниесъвпа-да със събитията в сръб-ската столица. Летописе-цътдопуска, ченапътзароднотоКарлово,нопрезпролетта на 1863 г., е ве-роятноВасилЛевскидае
спрялзакратковГаброво,зада търсиработас “го-лямапредпазливост”.
По-конкретни са исто-риографскитесведениянабратята Христо и ПетърГъбенски за идванията наВасил Левски в Габровои създаването на Габров-ския революционен коми-тет.Установенисапетпре-биваваниянаАпостоланасвободата в нашия град.След Трявна, селището,което Левски посещаванай-честовнашиярегион,еименноГаброво.
Преззиматана1869г.Левски пристига в Габро-во– товаенеговатапър-ваобиколкавБългарияспроучвателнаиагитацион-нацел.
Историографите бра-тя Гъбенски отбелязват,че преоблечен като све-тогорски монах, той вли-за в Кръстниковия хан.През деня пее в черкваи обикаля, за да съби-рапомощиотеснафитеитърговците, среща се и счорбаджиите Манафовци.Авечертаведнаотодаитена хана има разговори смладежите Гаврил и Ге-орги Кръстникови, ЕкимЦанков, ЗамфирПетков иТотюИванов,задагипос-вети в тайната на своитенамерения – да положиосновите на комитетскамрежавГабровоиГабров-скиякрай.
През май 1869 г. единтърговец влиза в Габро-во откъм горния му край(„Кирчо махлеси”) и пре-нощувавхананаИлийца.
Това е Левски! На другияден той посещава Теофи-ловото кафене при ГанчоСтамболията, пие кафе ипита за Петко Аврамов,с когото се запознава вПловдив. Тогава към дру-жинката е привлечен имладият Никола ИвановРясков.
Съпроводен от МатейПреображенски, при тре-тото си идване в Габровопрезвторатаполовинана1870 г., Левски полага ос-новите на революционенкомитетсиметоПерун.
Придруженотдваматаси помощнициАнгел Кън-чевиДимитърОбщи,на11 (12) ноември 1871 г.Левски отново е в Габро-во. Дошли откъм Трявна,апостолите организиратдве събрания с местнидейци, събиратпари.Товапосещение е вписанов личното тефтерче наАпостола, в което срещуГаброво са отбелязаниименатанаХристоПетковМанафов, Досьо (Теодо-сий) Драганов и КолчоДървото. Първите двамаса уважавани граждани иизвестни училищни насто-ятели. А последният е отдейците-сподвижници ощеот времето на Г.С. Ра-ковски и член на тайниякомитет, учреден в Габро-во в началото на 60-тегодини.
Петото пребиваваненаВасилЛевски в Габро-во е също документиранов джобното му тефтерче.Срещудатата22март1872г. са отбелязани напра-
вените припрестоямувГаброво разходи за мас-лини,хляб,ябълки–2гро-ша. Единотнай-оживенитеи известни в града хано-ве – Кръстник-Колчовиятхан е предпочитаното отАпостолаубежищеимястоза срещи с габровскитемладежи. Сред първитемладежи, пред които Ва-силЛевскиразкриварево-люционнитесинамерения,са братята Георги и Га-врил Кръстникови, синовена собственика на хана.Енергични и инициативнигабровци,теставатичастот революционното ядронаместниякомитет.
От краеведски източ-нициимаподатки, че припрестоя сиЛевски отсядаивДевическияманастир.Един спомен на монахи-ня Христина (документал-но досега непотвърден) есвързан с времето (веро-ятно през 1870 г.), кога-то при еднаот пореднитеси обиколки Левски по-сещава Габрово за тре-ти път, преоблечен катосвещеник. Когато той ев манастира, въоръженитурци идват да го търсят.Разтревожена монахинятапочукала на вратата наодаятадабяга.
„Те ме виждат, но неме познават, не бой се!”- отвърнал той и презпрозорчетосеспусналвъввърбалакакрайЯнтра.
Момчил Цонев, Об-ществен комитет „ва-сил Левски“ - Габрово
Почитамå памåтта на Апоñтола ñ концåðт-ñпåктакъл „Гоäината на Лåвñки”