НАЦИОНАЛЕН

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

С МУЗЕЙ

ГОДИШЕН ОТЧЕТ

за 2017 г.

София 2018

Отчетът е приет от Общото събрание на учените в Националния археологически институт

с музей – БАН на 25 януари 2018 г.

Българска академия на науките

Национален археологически институт с музей

Годишен отчет за 2017 г.

Редакционна колегия:

гл. ас. д-р Андрей Аладжов, научен секретар на НАИМ–БАН (главен редактор)

гл. ас. д-р Калин Маджаров

гл. ас. д-р Найден Прахов

1

СЪДЪРЖАНИЕ

I. ОТЧЕТ ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА, УЧЕБНАТА И ФИНАНСОВАТА

ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2017 г. ...................................................................................................…. 2

II. ИНДИВИДУАЛНИ ОТЧЕТИ ЗА НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И МУЗЕЙНА

ДЕЙНОСТ НА УЧЕНИТЕ И СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ НАИМ – БАН ........................… 39

II.1. СЕКЦИЯ ЗА ПРАИСТОРИЯ ....................................................................................... 39

II.2. СЕКЦИЯ ЗА ТРАКИЙСКА АРХЕОЛОГИЯ .............................................................. 69

II.3. СЕКЦИЯ ЗА АНТИЧНА АРХЕОЛОГИЯ ................................................................. 113

II.4. СЕКЦИЯ ЗА СРЕДНОВЕКОВНА АРХЕОЛОГИЯ ................................................. 159

II.5. СЕКЦИЯ ЗА НУМИЗМАТИКА И ЕПИГРАФИКА ................................................ 189

II.6. СЕКЦИЯ ЗА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АРХЕОЛОГИЧЕСКА

КАРТА НА БЪЛГАРИЯ……………………………………………………….................. 201

II.7. ФИЛИАЛ ШУМЕН ..................................................................................................... 222

II.8. ФИЛИАЛ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ................................................................................. 235

II.9. ОТДЕЛ ЕКСПОЗИЦИИ .............................................................................................. 250

II.10. ОТДЕЛ ФОНДОВЕ ................................................................................................... 265

II.11. ЛАБОРАТОРИЯ ЗА АНАЛИЗИ, КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ ............ 280

III. ПРИЛОЖЕНИЯ............................................................................................................. 288

III.1. ПУБЛИКАЦИИ НА УЧЕНИТЕ ОТ НАИМ–БАН ……………………...…...…… 288

III.2 ЦИТАТИ НА УЧЕНИТЕ ОТ НАИМ–БАН ……………...…………………...…… 314

2

1. ПРОБЛЕМАТИКА НА НАИМ-БАН

1.1. Националният археологически институт с музей-БАН е най-големят

научноизследователски център на археологическата наука в България.

Стратегическите и оперативни цели на НАИМ-БАН са изследването на духовната и

материална култура на народите, които са населявали земите на Република България от

най-дълбока древност и до ХVІІІ в. В Националния археологически музей като част от

НАИМ се съхраняват изключителни колекции и експозиции от археологически паметници

и находки. Той е неразделна част от институцията, за което черпим данни от съвместните

проекти на колегите от различните научни звена – секции, отдели, филиалите и

Лабораторията за анализи, консервация и реставрация (ЛАКР). Така НАИМ се определя

като един от най-важните центрове за изследване и популяризиране на миналото на

днешните български земи. Двете му звена функционират заедно и единно, в рамките на

научно-изследователските институти на Българска академия на науките и допринасят за

изучаването на културно-историческото наследство на България. Работи се по голям брой

научни задачи, които са свързани с важни държавни инфраструктурни проекти; по

международни проекти за изследване на археологически обекти от всички епохи;

организират се научни форуми в страната. В институцията се изпълнява един

международен проект по Седма рамкова програма – ARIADNE.

1.2. Целогодишно се работи за популяризирането на най-новите достижения на

археологическата наука в България и чужбина. Организират се конференции,

подготвят се изложби и публични лекции, обнародват се научно-популярни публикации.

Така НАИМ отговаря на изискванията на програмата „Наука и образование за

интелигентен растеж”. Почти е приключила подготовката на най-новата изложба в НАИМ

„Българска археология 2017 г.” и каталога към нея. Изложбеният годишен календар на

институцията е запълнен с тематични изложби. Те имат образователна насоченост

особено сред младото поколение и допринасят за популяризирането на културно-

историческото наследство на България сред всички възрастови групи. Разработват се

специални програми за работа с деца, които се посрещат с голям интерес.

Популяризирането на научните изследвания в областта на археологическата наука сред

обществото, чрез медиите допринася за издигане не само на „имиджа” на тази научна

дисциплина, но и помага за опазването на археологическото наследство в страната, за

развитието на туризма като един от приоритетите на почти всяка община в България.

Част от научната дейност на НАИМ е обучението на млади специалисти в областта

на археологическата наука, чрез „Докторантската програма”, воденето на лекции и

упражнения във всички висши учебни заведения, в които се изучава специалността

археология, подготвянето на дипломанти и организиране на теренни студентски практики.

Националният археологически музей като част от НАИМ е най-старата музейна

институция в България. Неговата основна роля е да популяризира богатото културно-

историческо минало на България, чрез постоянните си експозиции и временни изложби

пред всички възрастови групи посетители от България и чужбина. В Музея се разработват

научно-експозиционни планове, осъществява се научна обработка на музейните колекции,

изработват се дигитализирани каталози на отделните колекции. Извършва се огромна

образователна, консултантска и рецензионна дейност.

3

2017 година бе много натоварена, но и едновременно с това плодотворна година за музея

през последното десетилетие. Успехът, както на цялостните изложби, представяни в

чужбина, така и при представянето на отделни експонати като част от концепцията на

изложби, организирани в страната и чужбина, показва, че институцията продължава да

разширява влиянието си както на родна земя, така и като желан партньор в рамките на

Европейския съюз и извън него.

1.3. Националният археологически институт с музей-БАН е водещата институция в

областта на археологическата наука в цялата страна. Научният капацитет на

института позволява участието на НАИМ в подготовката, организирането и реализирането

на спасителни археологически проучвания, свързани с национални и наднационални

проекти като инфраструктурните – Автомагистрала „Струма”, ЖП линиите Пловдив–

Свиленград, Пловдив–Септември, София–Радомир. С особена отговорност учените от

НАИМ ги организират и изпълняват и то в много случаи за кратки срокове.

Разностранните дейности на НАИМ-БАН се осъществяват в тясно сътрудничество

и взаимодействие с държавните институции Министерство на културата, Министерство на

образованието и науката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Министерство на туризма, Министерство на вътрешните работи, Министерство на

външните работи, Агенция „Пътна инфраструктура”, Национална компания железопътна

инфраструктура, Министерството на икономиката, общините в Р България, музеите в

страната, регионални и местни органи на изпълнителната власт и различни

неправителствени организации. Специално внимание трябва да обърнем на съвместните

проекти НАИМ-БАН с други институти на Българската академия на науките, както и с

университетите. Пример в това отношение е общоакадемичният проект „Траките –

генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни

взаимодействия и наследство от древността“, в който участват екипи от 22 института и

пет лаборатории от БАН. Друг пример е проектът на НАИМ „Археологическа карта на

България“, възложен от БАН. В осъществяването му участват още четири института на

БАН – Институт по математика и информатика (ИМИ), Национален институт по

геофизика, геодезия и география (НИГГГ), Геологически институт (ГИ) и Институт за

космически изследвания и технологии (ИКИТ).

С изпълнението на голям брой археологически проекти, свързани с изграждането

на автомагистралите, както и останалите инфраструктурни държавни проекти,

финансирани от Европейските фондове, НАИМ-БАН дава своя принос за тяхното

изграждане и то в срок и допринася по този начин за ускоряване на процеса на

икономическо и социално развитие в Р България. Ползите за обществото и бизнеса са

огромни и в това отношение НАИМ акуратно отговаря на изискванията на

стратегическите цели на държавата.

1.4. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни

археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и

методически контрол над тях. В тази връзка НАИМ работи с Министерство на

културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на регионалното

развитие и благоустройството, Министерство на туризма, Агенция „Пътна

инфраструктура”, Национална компания железопътна инфраструктура, Министерството

на икономиката и други институции, всички регионални и общински музеи в страната, с

4

всички общини, на чиято територия се провеждат археологически проучвания. Научният и

методически контрол е осъществяван основно на ежегодните археологически отчети,

провеждани в НАИМ, на които всички ръководители на арехологически проучвания

представят пред специализирани комисии резултатите от проведените проучвания и

създадената документация. Документацията и отчетите са депозирани в Научния архив на

НАИМ.

НАИМ осъществява тясно сътрудничество с редица университети и други висши

учебни заведения в страната. Учени от НАИМ четат лекции в 7 университета в България.

В НАИМ се разработват проблеми и осъществяват изследвания върху развитието на

материалната и духовната култура на обитателите по днешните български земи от най-

ранните периоди на праисторията до късното средновековие. Тенденцията за доминиране

на спасителните археологически проучвания задава нови насоки и параметри за

развитието на археологическата наука в България, които умело трябва да претворим в

стратегия за научно-изследователската дейност на институцията. Все по-нарастващ е

делът и на недеструктивните методи на изследване, които трябва да използваме при

изучаването на различните периоди от древното минало на България.

Националният съвет за теренни проучвания функционира под ръководството на

Директора на НАИМ доц. д-р Людмил Вагалински. В него участват представители на

Министерство на културата, на Националния институт за недвижимо културно

наследство, на НАИМ–БАН, на университетите, на Съвета на Директорите на музеите в

страната. Така формиран, той се отличава с разнообразен състав, който осигурява

обективност и висок професионализъм в работата му.

Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България”

(АИС АКБ) е най-пълният регистър на археологическото наследство на България. Тя вече

съдържа информация за 19805 обекта. АКБ е основен справочник в процеса на опазване

на археологическите културни ценности и един от най-важните източници за информация

за докладите по ОВОС. Справките от АКБ се използват като законен аргумент за

разрешаване или спиране на всяко инвестиционно намерение и при следствени и

досъдебни дознания, свързани с нарушения на археологически обекти. Те са в основата на

новите общи устройствени планове на общините и се ползват от различни отдели на

общинската администрация.

НАИМ притежава и поддържа най-големия научен специализиран археологически

архив в страната. През отчетната 2017 година в Научния архив (НА) на НАИМ-БАН

постъпи научна документация от редовни и спасителни археологически разкопки на 220

обекта, 34 теренни и 15 недеструктивни геофизични издирвания, 61 археологически

наблюдения и 2 подводни проучвания, осъществени през 2016. В резултат на обработка,

включваща разпределяне на приетата документация по съществуващи и създаване на нови

археологически колекции, каталогизиране и картотекиране са постъпили 1 328 архивни

единици. Последните формират 201 архивни колекции, от които 47 са нови, свързани с

археологически обекти, проучвани за първи път. Дигитализирани са 21 303 страници,

обработени и дигитализирани са редица археологически колекции и са създадени 285 нови

дигитални архивни колекции.

НАИМ притежава и поддържа водеща специализирана археологическа библиотека

в страната, която е на разположение и на колеги – археолози и докторанти. В края на 2017

г. фондът й разполага с общо 75 030 библиотечни единици, като 55 157 тома за

5

библиотеката при Археологическия институт и 19 873 тома за библиотеката при

Археологическия музей. През изминалата година са постъпили 445 библиотечни единици.

НАИМ-БАН e една от водещите институции в приложението на

интердисциплинарните и археометрични изследвания със своето научно звено „Секция

интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България”. То осъществява

активно неформално и формално сътрудничество с редица институти в рамките на БАН, в

страната и чужбина, като в много случаи участва в развитието на нови научни

дисциплини.

1.5. Общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата. НАИМ

подпомага работата на редица държавни и правителствени институции, общини,

както и органите на сигурността.

На първо място сред дейностите на НАИМ влиза подготовката на документи за

Министерство на образованието и науката и за Министерството на културата, което е

свързано с професионалното и ефективно управление на археологическото наследство на

България, а също така и документи, които са свързани с промени в нормативната уредба

за археологическото наследство. Организирането на спасителните археологически

проучвания по инфраструктурни проекти свързват НАИМ–БАН с Министерство на

регионално развитие и благоустройство, с Министерството на околната среда и водите, с

Министерство на Енергетиката, както и други държавни институции.

През 2017 г. 52 представители на НАИМ са подготвили 402 експертизи, становища

и консултации за държавни институции, органи на властта, както и за други външни на

БАН институции, по повечето от които не са постъпили допълнителни приходи към

НАИМ.

1.5.1. Учените от НАИМ–БАН участват активно в реализирането на изключително

важни за държавата и обществото инфраструктурни проекти, които са финансирани

по фондове на Европейския съюз. През 2017 г. тези проекти са над 100, като някои от

учените от НАИМ са ръководили повече от един проект. От изпълнените през 2017 г.

проекти на НАИМ–БАН най-голям е броят на тези, които са финансирани от

Министерства, фондове, институции и фирми. В резултат на това са реализирани мащабни

спасителни археологически проучвания на територията на Р България. През отчетната

година Комисията по инфраструктурни проекти към НАИМ–БАН е ръководена от

директора – доц. д-р Людмил Вагалински. В нея са участвали още: доц. д-р Христо Попов,

доц. д-р Георги Нехризов и гл. ас. д-р Таня Христова. Работата на тази постоянна комисия

в НАИМ–БАН бе свързана с провеждането на срещи с възложители, подготовка на

тръжна документация, план-сметки и проекто-договори за организиране и провеждане на

спасителните археологически проучвания.

Дейностите по тези проекти за археологически издирвания, наблюдения,

геофизични изследвания и спасителни проучвания на инфраструктурни обекти са с

особена важност за държавата и обществото. За много от тях сроковете бяха твърде

кратки и всичко това доведе до затрудняване работата на колегите при реализацията на

разглежданите проекти. Голяма част от тези проекти бяха изпълнени през последното

тримесечие на годината и приключиха много успешно.

6

1.5.2. Научните проекти с национално финансиране в НАИМ през 2017 г. общо са 62

на брой. Това са проектите за археологическо проучване на обекти от различните епохи.

Те са финансирани от: Министерство на културата, от Агенция „Пътна инфраструктура”,

от Националната компания „Железопътна инфраструктура, от „Булгартрансгаз”, Мини

„Марица–Изток”, от Общини в Р България, от Регионални исторически музеи, както и от

фирми, сдружения и частни инвеститори.

Един постоянен проект с изключителна важност за обществото е Археологическа

карта на България (АКБ). Автоматизираната информационна система АКБ се ръководи от

националните администратори доц. д-р Георги Нехризов и гл. ас. д-р Иво Чолаков. Трима

от 28-те регионални администратори на АИС АКБ са от НАИМ. Осем други служители на

института работят активно по системата. В нея са регистрирани над 400 потребители с

различно ниво да достъп. През 2017 г. в база данни на АИС АКБ са въведени 1630

регистрационни карти за археологически обекти. Проведена е актуализация на данните в

над 1500 регистрационни карти, създадени преди 2010 г. Изготвени са десетки справки за

общини във връзка с разработване на общи устройствени планове, за различни фирми, за

полицейски дознания и др. Продължава работата по изработването на ГИС АКБ версия 04,

която значително ще оптимизира процеса на издирване и документиране на обектите.

През изминалата година, във връзка с направата на общи устройствени планове, от

АИС АКБ бяха извършени справки за 41 общини за местоположението и границите на

археологическите обекти на територията им. Таксите, вземани за тази услуга, са

значителна част от общите приходи на НАИМ–БАН. Многобройни са и справките,

извършвани във връзка с инвестиционни намерения на различни частни фирми и

организации, изискани от ведомства, полиция и прокуратура.

Не малко признание за националната значимост на АКБ е фактът, че именно за

нейното развитие с постановление № 347/2017 г. на Министерски съвет беше отпусната

целева субсидия на НАИМ–БАН за 2017 г.

През 2017 г. са сключени договори за археологически издирвания, наблюдения

и археологически проучвания със следните възложители:

- Агенция „Пътна инфраструктура” по трасето на Автомагистрала „Струма”, Лот 3.

Тези проекти са ръководени от следните учени от НАИМ: доц. Д-р Бони Петрунова, гл. ас.

д-р Георги Иванов, гл. ас. д-р Галина Грозданова, Иван Вайсов, Кръстю Чукалев, Надежда

Кечева.

- Национална компания "Железопътна инфраструктура". Изследователите, които са

ръководили проектите са: доц. д-р Г. Нехризов, гл. ас. д-р Иво Чолаков, Надежда Кечева.

- Национална компания „Булгартрансгаз” по трасето на транзитен газопровод

България – Турция. По тези проекти са работили доц. д-р Г. Нехризов, гл. ас. д-р Иво

Чолаков.

- Министерство на културата. Особено внимание заслужават проектите, свързани с

археологически разкопки, които са финансирани от Министерство на културата. Общо

проектите са 25 и са за редовни археологически проучвания на големи и значими обекти

от различните епохи. Сред тях се открояват следните:

- Праисторическият солодобивен и градски център Провадия – „Солницата”, с научен ръководител чл. кор. проф. дин Васил Николов.

7

- Римският град – колония Деултум, край с. Дебелт, община Средец, с научни ръководители доц. д-р Л. Вагалински и доц. д-р Христо Прешленов.

- Античният град Хераклея Синтика с прилежащите му некрополи край село Рупите, община Петрич, с ръководител доц. д-р Л. Вагалински.

- Римският военен лагер и ранновизантийски град Нове край Свищов, с ръководител доц. д-р Евгения Генчева.

- Римският град-колония Рациария при с. Арчар, Видинско, с ръководител доц. д-р Здравко Димитров.

- Първата българска столица Плиска, с ръководители проф. дин Станислав Станилов, доц. д-р Павел Георгиев, гл. ас. д-р Янко Димитров и гл. ас. д-р Андрей Аладжов от

НАИМ.

- Велики Преслав – дворцов център и владетелска църква, с ръководители доц. д-р Маргарита Ваклинова, Снежана Горянова и гл. ас. Петър Димитров.

- Велико Търново – археологическите проучвания на Трапезица, с ръководители проф. д.изк.н. Константин Тотев и доц. д-р Деян Рабовянов.

- Антична и средновековна крепост Калиакра, с ръководител доц. д-р Бони Петрунова. - Многослоен обект от късния неолит и І хил. пр. Хр. при извора Халка бунар в

землището на с. Г. Белево, общ. Бр. Даскалови с ръководител доц. д-р Милена

Тонкова.

Всички представени тук проекти разкриват широкия спектър на отношения на

научната институция НАИМ–БАН с министерства, държавни агенции и други институции

на високо равнище в обществото.

Най-важен проект на НАИМ, обслужващ държавата и обществото:

"Археологическа карта на България" – целево финансиран с постановление

№347/08.12.2016 г. на Министерския съвет на Р България.

Проектът цели развитието на Археологическа карта на България и разработването

на обслужващ я ГИС софтуер. В осъществяването на проекта участват пет институти на

БАН – Национален археологически институт с музей, Институт по математика и

информатика, Национален институт по геофизика, геодезия и география, Геологически

институт и Институт за космически изследвания и технологии. Срокът за изпълнение на

дейностите по проекта е 18 месеца – от 30.03.2017 г. до 30.09.2018 г.

Основните задачи по проекта са:

1. Провеждане на теренни проучвания за попълването на базата данни на Археологическа карта на България. На конкурсен принцип са избрани 29 проекта,

подготвени от археолози от НАИМ, за провеждане на издирване на археологически

обекти в обособени географски или административни райони. През 2017 г. бяха

проведени 21 експедиции. Обобщените резултати от тях са: изследвана площ 92 кв.

км, новорегистрирани и въведени в АИС АКБ – 604 археологически обекта,

актуализирана информация за още 355 археологически обекта. През пролетта на

2018 г. предстои провеждането на останалите теренни експедиции.

2. Въздушно лазерно сканиране на определени райони с висока наситеност със значими археологически обекти. Назначена от директора на НАИМ комисия

8

разгледа постъпилите проектни предложения и одобри осем от тях, включващи 14

важни в археологическо отношение микрорайони с обща площ около 100 кв. км.

Осъществена е процедура по обществена поръчка № ОП2-15/17.08.2017 г. с

предмет „Извършване на въздушно лазерно сканиране (Airborne LiDAR), изготвяне

на цифрови модели на терена (DTM – Digital Terrain Model), цифрови модели на

повърхността (DSM – Digital Surface Model) и въздушно заснемане с цел създаване

на ортофото изображения на 14 зони с регистрирани археологически обекти от

територията на Р България“. Предстои сключване на договор с избрания

изпълнител на поръчката.

3. Хардуерно и софтуерно осигуряване на дейността „Археологическа карта на България“. Продължава започналата през 2016 г. работа по създаване на ГИС

софтуер „Археологическа карта на България“ (ГИС АКБ, версия 4.0). Закупени са

10 броя GNSS приемници – GARMIN GPSMAP 64s, таблет и външни батерии.

Ролята на партньорите по проекта е разпределена както следва:

Институт по математика и информатика (ИМИ)

ИМИ има за задача изработване на мобилно ГИС приложение /Native Mobile

Application/ за устройства с Android и iOS за събиране на данни при археологически

теренни проучвания. Работата по създаването на мобилното приложение върви според

плана.

Национален институт по геофизика, геодезия и география (НГГГ)

НГГГ разработва пилотен проект „Изготвяне на геоморфоложки слой в мащаб

1:100 000 на базата на цифровизиране на геореферирани географски карти за

геоморфологията на района на Дунавското крайбрежие на българска територия /16 картни

листа/“. Проведено е тестване за съвместимост между предоставените данни и ГИС

софтуера "Археологическа карта на България".

Геологически институт (ГИ)

Екип от ГИ работи върху пилотен проект „Изготвяне на геоложки слой в мащаб

1:50 000, който включва информация за геоложката основа, литоложки и

инженерногеоложки разновидности в уточнен полигон от Югозападна България с

приблизителна площ 400 кв. км“.

Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ)

Задачата на екипа от ИКИТ е „Въздушно заснемане с безпилотен летателен апарат

и създаване на ортофотомозайка и цифров модел на терена на конкретни археологически

обекти и територията около тях“. След проведения конкурс са определени зони за

извършване на въздушно заснемане с безпилотен летателен апарат на териториите на

археологически обекти с архитектурни останки.

НАИМ като базова организация, съгласно договор № ДСД-1/30.03.2017 г., работи в

тясно сътрудничество с екипите от ИМИ, НГГГ, ГИ и ИКИТ, ангажирани с дейностите по

проекта. Освен преките контакти и съвместни разработки, НАИМ оказва логистична

подкрепа за изпълнение на задачите на колегите от институтите-партньори. Добър пример

за това е преписката между НАИМ, Министерството на образованието и науката и

9

Министерството на енергетиката за осигуряване на достъп до информация от

Националния геоложки фонд, необходима за изпълнение на тяхната част от проекта.

Особено значим проект, в който НАИМ участва наред с екипи от 22 института и

пет лаборатории от БАН е общоакадемичният интердисциплинарен проект „Траките –

генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и

наследство от древността“. По провкта работят и представители на университети и научни

центрове от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария. Резултатите от досегашната

изследователска дейност на неговите участници залегнаха в отпечатаните том XXI и том

XXIІ от поредицата Thracia. Координатор за НАИМ е доц. д-р Георги Нехризов, активно

участие в проекта взеха доц. д-р Милена Тонкова, доц. д-р Стефан Александров, гл. ас. д-р

Георги Иванов, гл. ас. д-р Таня Христова, гл. ас. д-р Любен Лещаков, гл. ас. д-р Петя

Пенкова, Диана Димитрова и Петър Лещаков. Представителите на НАИМ работиха по три

от основните теми на проекта. Резултатите от първия етап на изследванията са обобщени в

статии, събрани в обемист том, излизането от печат на който се очаква до края на януари

2018 г.

Важни проекти за развитието на научния потенциал на НАИМ са тези на младите

учени с финансиране от БАН. През 2017 г. приключиха следните проекти

1. „Южното Причерноморие и районите по средното течение на Тунджа и Марица - контактни зони с Източна Тракия и Северозападна Анатолия" – Галина Самичкова

с ръководител Васил Николов

2. „Ежедневието в къщите в раннонеолитното селище Слатина-София” – Десислава Такорова с ръководител Васил Николов

3. „Keрамиката в римска Македония в контекста на находки от Хераклея Синтика (II в. пр. Хр. - IV в. сл. Хр.)" – Сирма Александрова с ръководител Людмил

Вагалински

4. „Къснокласическа керамика с полихромна украса: леките от некропола на Аполония Понтика" – Слава Василева с ръководител Мария Рехо

През 2017 г. бе спечелен един конкурс за млади учени - „Накити от XII-XIVв. от

фондовете на музеи в Северна България (РИМ Велико Търново, РИМ Плевен, РИМ Ловеч

и РИМ Видин)" на Габриела Георгиева Райкова с ръководител доц. д-р Валери Григоров.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2017 г. В НАИМ–БАН

Дългогодишните системни археологически изследвания на НАИМ–БАН са важен

принос в разкриването на най-значимите паметници в българските земи, които датират от

праисторията до периода на късното средновековие. Както и в предходни години, така и

през 2017 г. учените и специалистите от НАИМ участваха в многобройни планови,

спасителни или аварийни археологически разкопки, както и в множество предварителни

археологически теренни издирвания за регистрацията на нови обекти и археологически

наблюдения при разнообразни строителни и други дейности. Резултатите за спасителните

и редовни археологически проучвания се отразяват в многобройните участия на учените

10

от НАИМ в научни конгреси и конференции, в публикациите в различни издания в

България и чужбина.

2.1. Най-значимо научно постижение на НАИМ за 2017 г.

Монографията на проф. д-р Константин Дочев от НАИМ при БАН, Филиал

„Велико Търново“ „Монети на византийската фамилия Палеолози в паричното

обръщение на българската държава 1259–1396“.

За разлика от гръцките и римски златни монети, за които има подробни и

изчерпателни изследвания, както у нас, така и в чужбина, по отношение на стотиците

хиляди византийски монети проучванията са твърде недостатъчни и все още не обхващат

напълно паметниците. Тези монети са участвали в българското парично обръщение и са

били основни или помощни финансови инструменти в българската финансова и данъчна

система, държавен бюджет, митнически приходи и други държавни финансови дейности.

Това се отнася и за монетосеченията от най-трудния и малко познат период, когато

съседна Византия се управлява от династията на Палеолозите, с най-продължително

управление от 1259 до 1459 г. В резултат от проучване в рамките на Р България,

извършено от автора, са регистрирани общо 5367 златни, сребърни, билонови и медни

монети на Палеолозите. С голяма подробност са проследени и изяснени редица, все още

непознати, процеси и явления в сферата на металическото парично обръщение, както за

българската държава, така и за Византия.

Досега такова изследване, с точно локализирани и лично прегледани от автора

единични и колективни находки, с най-трудните за определяне монети на Палеолозите не

е извършвано в областта на византийската нумизматика. Няколкото налични, обобщаващи

изследвания в САЩ и Великобритания, се базират върху частни колекции с неустановени

по произход византийски монети. Това се отнася за периода след завладяването на

Константинопол от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и създаването на

Латинската империя (1204–1261 г.), когато Венеция, въпреки своята икономическа мощ,

запазва зоната на византийската златна перпера като основна парична единица и

снабдяването на паричното обръщение на българското царство със стотици хиляди медни

монети, издавани в Константинопол по византийски образец.

За първи пъти в изследванията по византийска нумизматика са представени в

детайлност парично-тегловната система и хронологията на различните по метал златни,

сребърни и медни монетосечения, както и сложната, изпълнена със загадъчни символи

иконография на златните и медни монетосечения от Михаил VІІІ Палеолог (1259–1282) до

Мануил ІІ Палеолог (1391–1425). Подробно са разгледани и изяснени непознатите все още

финансови взаимоотношения между България и Византия в посочения период, когато те

взаимно използват своите монети. Отбелязани са периодите на възход на византийската

златна перпера от времето на Андроник ІІ Палеолог (1281–1328) до времето на цар Иван

Александър (1331–1371), когато българските сребърни монети изместват почти напълно

византийските златни и медни монети.

Изследването е придружено с обстойни статистически таблици и топографски

описи на находките. Каталогът е оформен напълно самостоятелно с превод и на английски

език. Предоставена е цялата информация, касаеща изследваните монети, илюстрирането е

точно от оригинал и авторски рисунки. Илюстрирани са 508 монети.

11

Чрез тази монография проф. д-р К. Дочев прави своята заявка за място в световната

нумизматика. Това е научен успех не само за автора, но и за Националния археологически

институт, в който той работи вече 40 години.

2.2.Най-значимо научно-приложно постижение на НАИМ за 2017 г.

Изложба „Първото злато. Ада тепе: Най-ранният златен рудник в Европа“

(„Das Erste Gold. Adatepe: Das älteste Goldbergwerk Europas“).

Изложбата се проведе от 6.03.2017 до 25.06.2017 г. в Музея за история на

изкуството - Виена (Kunsthistorisches Museum–Wien). Тя представи ролята на

благородните и цветните метали за възникването на разнообразни културни контакти и за

стопанското и обществено развитие през бронзовата епоха в днешните български земи

(III–II хил. пр. Хр.).

На откриването присъстваха министъра на културата на Република България,

посланикът на Република България в Република Австрия, посланикът на Република

Австрия в Република България, президентът на Австрийската академия на науките,

председателят на Българската академия на науките и др.

От българска страна основен организатор и инициатор на изложбата бе НАИМ–

БАН, който предостави и около 70% от експонатите. С различни експонати, които

допълват експозицията, участваха още 13 музеи от страната.

През последните 40 години в Музея за история на изкуството - Виена

(Kunsthistorisches Museum–Wien) не е имало българска изложба и това бе добър повод

този дълъг период, през който в един от водещите европейски музеи не е имало съвместни

австрийско-български културни мероприятия, да бъде прекъснат.

Основен повод за реализирането на изложбата бе българо-австрийски научен

проект, финансиран от австрийския научен фонд FWF (Bronze Age Gold Road of the

Balkans. Ada Tepe Mining: Producers and Consumers / FWFNr. 28451). Основни партньори

по проекта са НАИМ–БАН и OREA–ÖAW.

По последна информация, получена от Kunsthistorisches Museum, за три месеца и

половина изложбата е била посетена от над 120 000 души, което е над 2 пъти повече от

средната статистика за временни изложби, осъществявани в Kunsthistorisches Museum

Vienna.

След своето завръщане в страната изложбата послужи за основа на нова, близо два

пъти по-голяма временна експозиция „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в

Източните Балкани през бронзовата епоха“, която бе показана на българската публика.

2.3. Научни конференции

През 2017 г. НАИМ беше организатор и съорганизатор на 4 научни конференции

в България.

Петдесет и шестата (LVІ) Националната археологическа конференция в гр. Пловдив, която се проведе от 26 до 30.05. 2017 г. Организацията на конференцията бе

дело на колеги от институцията, с ръководител доц. д-р Л. Вагалински и председател

на организационния комитет доц. д-р Христо Попов. На тази конференция бяха

връчени награди на няколко български учени – археолози за принос в научното

развитие и популяризирането на тази научна дисциплина в България и чужбина. На

12

конференцията бяха представени резултатите от най-новите археологически

проучвания на значими археологически обекти в България. Нов акцент бяха докладите,

изнесени от учени от Великобритания и Австрия. Тези ежегодни конференции на

всички археолози от страната са много важни не само за развитието на научните

изследвания, но и за осъществяване на по-тясна връзка между специалистите от

НАИМ и колегите от музеите в страната.

13-ти международен конгрес по тракология под надслов „Древна Тракия: мит и реалност“ беше проведен в Казанлък през м. септември. В конгреса участваха близо

200 учени от над 20 страни. Организатори на събитието бяха НАИМ, Софийският

Университет „Св. Климент Охридски“, Институтът за балканистика с Център по

тракология към БАН, община Казанлък и Исторически музей „Искра“–Казанлък. В

продължение на три работни дни бяха представени 128 пленарни доклада и 43 постера,

част от тях в съавторство. Началото на международните конгреси по тракология е

поставено през 1972 г. по инициатива на проф. Александър Фол. Оттогава досега

България за трети път е домакин на този научен форум, имащ за цел да даде

възможност на учени от цял свят да споделят изследванията си познанията ни за

древна Тракия. Конгресите са най-големият научен форум в областта на изследванията

на тракийската древност. Благодарение на добрата предварителна организация и

подкрепата получена от различни страни НАИМ и другите съорганизатори на конгреса

успяха да реализират събитието във формат далеч надхвърлящ рамките на последните

конгреси по тракология. Участниците в конгреса (от многобройни страни и различни

научни институции) са над два пъти повече от участниците в конгресите в Истанбул,

Тулча и други, проведени през последните 15 години. В рамките на следващите две

години предстои събирането, редактирането и публикуването на актите от конгреса. За

организирането и провеждането на конгреса НАИМ-БАН и организационният комитет

спечелиха проект за финансиране от страна на ЮНЕСКО.

Докторантска и постдокторантска конференция под надслов „Филови четения” беше проведена през м. ноември 2017 г. Темата на конференцията бе „Балканска

археология”. Научната среща на младите учени-археолози бе организирана съвместно

от НАИМ и СУ „Св. К. Охридски” и е основният подиум в България, на който

докторанти и постдокторанти могат да представят своята работа. Тази година

конференцията беше с широко международно участие.

Международна конференция „Културни взаимодействия в ранносредновековна Европа“ беше проведена през м. юни. Конференцията беше организира от във връзка с

гостуването на изложбата “Златното съкровище от Надсентмиклош” в Националния

археологически музей. Основната цел на форума беше да постави съкровището в

контекста на ранносредновековната материална култура от територията на Среден

Днепър до Среден Дунав, както и да илюстрира връзките на паметника с изкуството на

съседните Византия и Персия. Отделни сесии бяха посветени на надписите и

изображенията върху ранносредновековното съкровище, на керамиката от този период

и на сравнения с други известни съкровища от периода на Великото преселение на

народите до Х век.

13

2.4. Научно-приложната дейност на учените и специалистите от НАИМ–БАН през 2017

г. бе реализирана чрез различни музейни проекти и публични изяви. В тези дейности

участваха активно всички служители от отделите „Експозиции” и „Фондове” на НАИМ,

от ЛАКР, както и учени от секциите. Трябва да бъде отбелязано много активното

съвместно сътрудничество и с други институции и музеи от страната и чужбина.

2017 г. бе особено активна по отношение на временните изложби – както

организирани от НАИМ, така и осъществени с неговото участие и съдействие. Най-

значимите експозиции, осъществени през годината, са:

- Изложба „Българска археология 2016“, която бе представена в периода от 14 февруари

до 19 март 2017 г. Изложбата е организирана съвместно с 13 исторически и

археологически музеи от страната. В изложбата участват над 300 експоната от общо 18

обекта, илюстриращи различни като вид и хронология обекти, от ранната праистория до

Средновековието. На официалното откриване присъства Президентът на Република

България ген. Румен Радев, министърът на регионалното развитие и благоустройството

Спас Попниколов, министърът на туризма Стела Балтова, зам.-министър на културата

проф. Боряна Христова, Посланикът на САЩ Н. Пр. Марси Рийс, Председателят на БАН

акад. Юлиан Ревалски, кметът на София Йорданка Фандъкова, директорът на

Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, дипломати и представители на

чуждестранни културни институти в България и археологическата колегия.

Това бе десетата по ред годишна изложба „Българска археология”, на която бяха показани

всички най-важни открития и резултати от проучванията през отчетния период. Широк

кръг любители на историята и древните култури имаха възможност да се запознаят с най-

новите постижения на българската археологическа наука през 2016 г. Изложбата бе една

представителна „извадка” за резултатите от археологическите проучвания през 2016 г.

По традиция на откриването бяха връчени и ежегодните награди на журналисти за

принос в опазването и популяризирането на археологическото културно наследство на

България чрез средствата за масова информация. В категория Публикация в електронна

медия (радио и телевизия) наградата получиха Мария Чернева (БНТ) и Петра Талева

(БНР), а в категория Публикация в електронни медии (информационни агенции и

интернет медии) наградата беше връчена на Thomas Dowsen. За изложбата „Българска

археология 2016“ бе издаден каталог, който представя голяма част от проучванията, както

и илюстрира най-забележителните паметници, които са открити през годината.

В периода 16–30 май 2017 г. в галерия „Средец“ (в сградата на Министерство на

културата) бе представена и постерна изложба „Българска археология 2016“.

- Изложба „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“

(06.03. – 25.06.2017 г.):, която е част от съвместен научен проект между НАИМ при БАН и

Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на

науките (OREA). Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата

епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до ХІІІ в. пр. Хр.) и по-конкретно,

изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния

живот на хората, обитавали българските земи. Акцентът на изложбата е комплексът

находки от златодобивния рудник Ада тепе. Тя включва общо 333 находки, между които

златното съкровище от Вълчитрън, златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия,

14

слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни

накити.

Куратори на изложбата от българска страна са доц. д-р Христо Попов, доц. д-р

Стефан Александров от НАИМ при БАН, проф. д-р Барбара Хореш от OREA при ААН и

Георг Платнер от Kunsthistorisches Muzeum.

Изложбата стана възможна благодарение на партньорството на 14 исторически и

археологически музеи в страната, които предоставиха предмети от своите фондове.

- Изложба „Златното съкровище от Надсентмиклош“:

Изложбата „Златното съкровище от Надсентмиклош“ и съпътстващата я изложба

„Езическа България: власт и общество“ са сред най-впечатляващите и посетени временни

експозиции, представяни в НАИМ през последните години. Тя бе отворена за посещение в

периода от 6 април до 9 юли 2017 г. Това бе втората изложба от проекта „Златният път на

Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“

между НАИМ–БАН и Института за ориенталска и европейска археология при

Австрийската академия на науките (ААН). В рамките на същия проект на 6 март 2017 г. в

Музея за история на изкуството във Виена бе открита българската изложба „Първото

злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“.

Съкровището от Надсентмиклош е най-голямото известно златно съкровище от

Ранното средновековие. Състои се от 23 златни предмета с общо тегло почти 10 кг. То e

част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена. Повече от

200 години остава един от шедьоврите в Колекцията на древногръцкото и древноримско

изкуство в музея. С гостуването си в НАИМ съкровището от Надсентмиклош напуска за

пръв път границите на бившата Хабсбургска империя, като досега е представяно в цялост

само в Будапеща и във Виена.

Изложбата е осъществена с подкрепата на Министерство на културата на

Република България, Столична община, Българска академия на науките, Австрийско

посолство в София, UNIQA Insurance Group AG, HYPO NOE Group Bank AG,

Raiffeisenbank. Тя е придружена от луксозен каталог на български и английски език,

включващ и научни изследвания на специалисти от НАИМ.

Изложбата, съвместно с изложба „Езическа България. Власт и общество”, бе

открита от доц. д-р Людмил Вагалински в присъствието на госпожа Илияна Йотова,

вицепрезидент на Република България, господин Рашко Младенов, министър на културата

в служебното правителство, госпожа Йорданка Фандъкова, кмет на София, Н. Пр.

господин Роланд Хаузер, извънреден и пълномощен посланик на Австрия в България,

акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, посланици и дипломатически представители

на чужди посолства у нас. Приветствия отправиха госпожа Йотова, госпожа Сабине Хааг,

директор на Музея за история на изкуството във Виена, господин Рашко Младенов, доц.

д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет по направление “Култура, образование, спорт и

превенция на зависимости” на гр. София, както и Н. Пр. господин Роланд Хаузер и акад.

Юлиан Ревалски.

- Изложба „Езическа България. Власт и общество”:

Изложбата бе подготвена и организирана от специалисти от НАИМ съвместно с

представянето на златното съкровище от Надсентмиклош и експонирана в периода от 6

април до 24 септември 2017 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ. Тя представя

15

културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в

Дунавска България в периода VII–IX век, по времето, когато е натрупано и депонирано

съкровището.

Изложбата обхвана многообразни експонати от различни материали – керамика,

камък, бронз, злато и сребро. Организирана бе около шест теми: Ранновизантийското

наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска

държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на

владетеля. Всяка тема има своя акцент и разказва за дълбоките културни традиции през

тази епоха, за социално-икономическите условия в обществото, за неговия военен

характер, за нарастващите възможности на българската аристокрация, а също и за

засилването на византийското влияние.

Изложбата „Езическа България: власт и общество“ се осъществи с партньорството

на редица музеи от страната: Археологически музей (АМ) Варна, Регионален исторически

музей (РИМ) Силистра, РИМ Добрич, РИМ Шумен, Национален исторически музей, АМ

„Марица–Изток“ – Раднево, АМ Велики Преслав и РИМ Хасково, както и с подкрепата на

Министерство на културата на Република България, Столична община, Българска

академия на науките, Австрийско посолство в София и Райфайзенбанк.

Изложбата е придружена от луксозен каталог на български и английски език,

включващ и научни изследвания на специалисти от НАИМ.

- Изложба „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти през бронзовата епоха в

Източните Балкани“:

Изложбата бе открита на 24 октомври 2017 г., до 28 януари 2018 г. Тя е

продължение на представената през май 2017 г. при изключителен интерес в Музея за

история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена експозиция „Първото злато.

Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е посветена на българското и

австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Вдъхновена е

от проекта “Златния път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе:

производство и разпространение“ между НАИМ и Института за ориенталска и европейска

археология при Австрийската академия на науките (OREA). Изложбата не просто

представи и в София подготвената за Виена експозиция. Тя включва близо два пъти

повече находки и се превърна в най-голямата специализирана изложба, посветена на

бронзовата епоха на Балканите, организирана и представяна у нас. Представени са над 600

предмета, които разкриват ролята на източните части на Балканския полуостров като

кръстопът за обмен на идеи, технологии и суровини, където се срещат основни култури на

древния свят – Егейско-анатолийски култури, Източнохалщатски културен кръг, Северно

Причерноморие и др., и в частност, ролята на българските земи като важен източник на

суровини през бронзовата епоха. Тя комбинира представителни находки от благородни

метали, като съкровищата от Вълчитрън и Бързица, предмети от злато, бронз и керамика

от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с находки, даващи

ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на

далечни разстояния, представени с колективните находки от Побит камък и Могилица,

включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети

– оръжия, скиптри, сечива, украшения и т. н. Сред суровините за производството на

бронзови изделия са медните слитъци, които свидетелстват за развитата търговия в района

на Средиземноморието и Европа през бронзовата епоха. Акцент в изложбата са и находки

16

от златодобивния рудник Ада тепе – най-ранният проучван до този момент златодобивен

рудник в Европа.

Развитието на обществото и технологиите през бронзовата епоха, културните

контакти и находките от благородни метали, развитието на миньорството и металургията

като професии, са илюстрирани не само чрез многобройните находки, но и чрез

мултимедийно представяне и 3D възстановки.

Изложбата е осъществена съвместно с 28 археологически и исторически музеи в

страната, със съдействието на Министерство на културата, Българска академия на

науките, Столична община, Австрийско посолство в София, Община Крумовград,

Метрополитен ЕАД, Летище София, Dundee Precious Metals, Пенков, Марков &

Партньори, Асарел Медет АД, Пенсионно осигурителна компания „Доверие“,

Метрополитен ЕАД.

Изложбата е придружена от луксозен каталог на български и английски език,

включващ и научни изследвания на специалисти от НАИМ.

- Изложба „Християнско изкуство от България“:

Изложбата бе организирана изцяло от НАИМ и представена в Националния музей на

Княжество Лихтенщайн, Вадуц в периода 5 април – 28 август 2017 г. Тя представлява

адаптирана версия н