http://nauka.bg 1w w w . n a u k a . b gП р о е к т “ П о ч е т и м и ”w w w . n a u k a . b g

БългарскаНауказа младежи!2013

http://nauka.bg 2

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

(Не)обикновените животни Чавдар Черников

(Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотно-шенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак ми-сля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското цар-ство.

Издателство “Българска Наука”

Поръчай

Книгата

Сега!

Търсете в книжарниците!

http://nauka.bg 3

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

В този брой!

БГ Наука е създадено от Росен и Петър Теодосиеви, автори на популярния бъл-гарски портал за наука, исто-рия и технологии

www.nauka.bg

БГ Наука може да сеизползва като учебно помагало по история, физика биология и т.н. Материалите в списанието са поднесени по приятен и удобен за възпри-емане начин.

БГ Наука е безплатно, защото знанието трябва да достига до всеки.

БГ Наука е електронно издание, за да може всеки българин по света да има дос-тъп до него.

Българска Наука в действие - 6 стр.

Ние отново четем! - 8 стр.

Как бих променил моята наука с 1 милион евро?- 10 стр.

Каква е средната пължителност на човешкия живот днес?- 13 стр.

В този брой!

http://nauka.bg 4

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

В този брой!

Публий Вентидий - пренебрегнатият римски герой- 43 стр.

МУЗИКАЛНАТА ПУБЛИКА - 61 стр.

Трагедия и слава - 1913 - 19 стр.

Най-голямата загадка на науката или Парадоксът на Ферми - 48 стр.

Програма “Младежта в действие” е съз-дадена от Европейския съюз за младите хора. Целта й е да насърчи у младите ев-ропейци активно европейско граждан-ство, солидарност и толерантност и да ги включи в създаването на бъдещето на Европейския съюз. Програмата сти-мулира мобилността в и извън граници-те на ЕС, неформалното образование и междукултурния диалог, насърчава зае-тостта и включването на всички млади хора, независимо от образователното или социално ниво и принадлежност към дадена култура: Програма “Младе-жта в действие” е за всички!

www.youthbg.info

http://nauka.bg 5

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Очаквайте прожекции из страната!

http://nauka.bg 6

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Целта на проекта „Българска наука в действие“ е проучване на институции в България, за-

нимаващи се с наука, популяризиране на техните дейности и проекти, както и отделни български учени, работещи върху важни научни проблеми и по-стигнали важни резултати.

В рамките на проекта, ч.еновете на Сдружение „Форум Наука“ ще осъ-ществят контакти с поредица такива институции, ще проведат срещи с тех-ните ръководители и научни екипи, ще заснемат интервюта и репортажи и ще напишат статии, придружени със снимков и видео материал. Събраната информация ще се публикува в елек-тронното списание „Българска Наука” - http://nauka.bg, което е собственост на Сдружението.

От най-добрите материали ще бъде създаден електронен сборник, кой-то ще може да се изтегли безплатно. Планираме провеждане на публична дискусия в края на проекта – конфе-ренция по проблеми, свързани с фор-

мулирането на публичните политики за развитието на науката в България,

с участие на представители на научни и университетски среди, НПО, дър-жавни институции, студенти и докто-ранти и всички, проявяващи интерес към темата. Ще бъде напечата сбор-ник с всички публикации и доклади от конференцията, който ще включва материали, свързани с проекта и най-значимите моменти от проведените дейности в проекта.

Ще се радваме, ако вашата научна ра-бота или институция бъде част от този сборник. Заедно ще помогнем за попу-ляризирането на науката и научните работници в България.

Дейностите и целите на проекта „Бъл-гарска наука в действие“ може да на-мерите в прикачения файл или на съ-ответните линкове:

За контакти:Петър Теодосиев - 0885811386БГ Наука

Сдружението „Форум Наука“ спечели проекта -

“Българска Наука в действие“http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15492http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15497

http://nauka.bg 7

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

http://nauka.bg 8

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Сдружение „Щастливо дете” и електронното списание „Българска На-

ука” разработи проект в сфе-рата на неформалното обра-зование с цел разширяване и обогатяване знанията на мла-дежи в неравностойно положе-ние и по-конкретно на незрящи. Предходният проект „Почети ми“ (http://readme.nauka.bg) надмина всички очаквания и планувани резул-тати. Вдъхновени от успеха и реалната нужда да бъде продължена започната-та дейност, продължаваме инициати-вата с нов проект „Прочети ми“, чиято цел отново е популяризиране на науч-ните текстове сред незрящи младежи.

Дейността ни срещна голямо одобре-ние и продължаваме да получаваме

запитвания за още материали. За тях-ното реализиране включваме учас-тниците доброволците, които ще по-могнат свои приятели, намиращи се в неравностойно положение. Всеки участни ще прочете на глас и ще запи-ше статии, съобразени с учебния мате-риал и подходящи за младежи от 16 до 18 годишна възраст. Техниката, с която ще работят учас-тниците е закупена по проект „Почети ми“, а много от доброволците участва-ли в първото издание се включат от-ново. В рамките на проекта ще бъдат под-готвени и отпечатвани два специално създадени броя на списание „Българ-ска Наука“ (www.nauka.bg), включва-щи най-интересните и най-високо оце-нени материали. Отново всеки брой

Ние отново четем!

www.nauka.bg

www.nauka.bg

http://nauka.bg 9

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Ние отново четем!ще съдържа аудио-материали записа-ни на CD. Два броя по 500* бройки + два различни CD-та по 500* бройки. За подготовката на всеки брой сме за-делили по три месеца, нужни за под-готовка, прочит, редакция и разпрос-транение, което бъде улеснено с вече осъществените контакти по предния проект „Почети ми“ . Новият проект е насочен към подпо-магане на децата и младежите с увре-дено зрение, сираци и младежи в не-равностойно положение, улеснявайки

достъпа им до подбраните материали, целим приобщаването им към нефор-малното образование, запознаването им с научна и научно-популярна лите-ратура и подпомагане на образование-то и интеграцията им. *Бройките не са окончателни, тъй като финансовата част на проекта е съкра-тена с 500 евро.

НАУКА

Свържете се с нас:admin@nauka.bgpetar@nauka.bgrosen@nauka.bg

www.nauka.bg

http://nauka.bg 10

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Трудно ми е да си представя, че бих могъл да променя особе-но науката само с влагането на

повече финансови средства. За мен промяната в много по-голяма степен се свързва със структурни промени в Обществото, въз основа на които то да започне да функционира така, че движещата сила в него да бъде инте-лигентния, знаещ, високообразован и способен човек.Няма да забравя никога първото си по-сещение в Американски университет в столицата на Тексас - Остин, където се състоя един от модулите ни, дока-то бях възпитаник на елитна мастърс програма в един от най-реномирани-те бизнес университети в света. Вярно е, че навсякъде в Америка чувстваш невидимото присъствие на един осо-бен „дух“, който през цялото време Ви внушава, че се намирате в страната на неограничените възможности, където сюжета на филма „В преследване на

щастието“ (The Pursuit of Happiness) е една истинска и възможна реалност. Но в Университета е някак още по-раз-лично, защото всички Преподаватели и цялата академична атмосфера, като че ли се стреми да Ви предразположи и внуши, че Вие можете да творите с интелекта си и трябва да движите све-та напред, т.е. Вие самият сте ценност като личност и движещата сила. Няма как човек да не почувства, че Амери-канската мечта не е само една химера, а присъща част на отвъдокеанската действителност, върху която се крепи мощта и водещата роля на страната. А това безспорно е от полза не само за Вас, нона първо място за Обществото като цяло. За мое голямо съжаление, това чув-ство не се поражда и го няма в Стара Европа. Независимо от това, консер-вативна Европа има бъдеще, защото Обществото е основано на морални и религиозни ценности за справедли-

Как бих променил моята наука с 1 милион евро?

Гл. ас. ГЕОРГИ ГАНЧЕВ, Executive M.B.L.-HSG

1. Авторът е завършил Юридическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, както е и носител на академичната степен EMBL-HSG (Executive Master of European and International Business Law) от авторитетния Университет в Санкт Галлен, Швейцария. Специализирал е в редица държави – Австрия, Германия, Лихтенщайн, Люксембург, САЩ, Швейцария, включително с престижни стипендии на Австрийското федерално министерство на образованието, Фондация „Кацарови“ (Швейцария), участвал е в известни форуми (Алпбах, Австрия). Понастоящем е преподавател по Гражданско процесуално право в ЮФ към ПУ „Паисий Хилендарски“, арбитър в European Court of Arbitration (Austrian Chapter), както и активно практикуващ адвокат. Има публикации в престижни наши и чужди професионални издания и списания;

НАУКА

http://nauka.bg 11

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Гл. ас. ГЕОРГИ ГАНЧЕВ, Executive M.B.L.-HSG

вост и добро, както е и структурирано въз основа на истински конкурентни принципи. Пътят за издигане по со-циалната и обществена стълбичка на живота преминава през отличното об-разование и неговото непрекъснато надграждане, доказването във всеки един момент и постъпателност в про-цеса нагоре, основан в полза на об-ществените ценности и просперитета на цялото Общество. В крайна сметка, погледнато отстрани, Западното Об-щество, като че ли прилича на един много добре смазан механизъм, в кой-то всеки е на точното си място, така че много трудно може да има случаен „електрон“ по върховете, респективно да е пропуснат „мозък“, на който да не му е дадена достатъчна възможност за изява.На целият този фон, запитвам се - къде сме ние и къде е нашето място в тази ценностна система и в света...?! Така или иначе, ние живеем, а и на-шите наследници още дълги години ще живеят, във времето доминирано от Западната цивилизация с всички-те и достижения, включително откъм структура и начин на организация на Обществото - най-напредничавия продукт, създаван някога от човечест-вото. У нас обаче, типичните ценнос-ти на Запад като безспорен интелект, добро образование, висок морал и чувство за справедливост, обикновено не водят до особен личностен проспе-ритет, нито се използват пълноценно за благото на всички. Ако се вгледаме в най-новата си история ще открием, че сред хората, които са по върховете и ни управляват, има достатъчно мно-

го, които не се отличават с особен ин-телект, без необходимото образование са (често се опитват да го компенсират, докато са „горе“), не са open-minded за Обществото като цяло, но същевре-менно са доста находчиви, често дори хитри и нагли, за удовлетворяване на собствените си амбиции, интереси и потребности. Нещо повече, у нас мно-го по-често връх взима физическата сила, наглостта, пошлостта и дори от-кровената простотия, отколкото ума, интелекта и образоваността...На фона на горните разсъждения труд-но мога да си представя, че с 1, 10 или 100 милиона евро, може да се проме-ни нещо кардинално. Обществото ни, в много по-голяма степен, се нуждае от съществена промяна, свързана със структурата и начина на неговата ор-ганизация. На първо място, необходи-мо е да се даде ясно послание, че у нас върховенство имат интелекта над фи-зическата сила и ума над посредстве-ността. На следващо място, трябва да е безспорно, че изкачванетопосоци-алната стълбица се свързва с интеле-кта, образованието и способностите, а не с вихрещата се по нашите географ-ски ширини шуробаджинащина (сама по себе си представлява проблем, тъй като често се свързва с лица, без лич-ностни качества и съответно покри-тие), послушание инаглост. Наред с това, на всеки човек трябва да му се предостави широка възможност за изява и простор да твори, докато спо-мага за просперитета на Обществото – доколкото, когато сме от полза за всички, ние удовлетворяваме в по-го-ляма степен и собствените си интере-

НАУКА

http://nauka.bg 12

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

си, но обратното като по правило не е вярно. И не на последно място, до-колкото съм юрист, бих могъл да до-бавя, че върховенството на закона и неговото еднакво приложение спрямо всички, е нужната съставка, която да обезпечи налагане доброто и справед-ливостта като нравствени принципи и правилното функциониране на така бленуваното Общество. Защото, някак в балканския ни манталитет е вкоре-нено, че законът е хубаво нещо и тряб-ва да се прилага за останалите, но ако нещо не ни харесва, то не сме длъжни да го спазваме, което има за резултат всеобщо беззаконие или дори по-ло-шо – различни нива на приложение и върховенство на закона, водещи до изкривявания във всички посоки. То-гава, като че ли от самосебе си, ще дой-дат и редица други отговори – какви са

нашите приоритети, за какво можем да си позволим по-голям бюджет, и от какво бихме могли да се лишим, къде да инвестираме и какво да загърбим или подминем, защото само в утопии-те всичко е неограничено, включител-но за всеки, докато в реалния живот нещата са много по-земни, дотолкова, че на всички са ни до болка познати ...

Гл. ас. ГЕОРГИ ГАНЧЕВ, Executive M.B.L.-HSG

НАУКА

www.nauka.bg

http://nauka.bg 13

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Средната продължителност на жи-вота е статистически очакваният

брой години, които остават на даден човек (или друг жив организъм) до смъртта му в определен момент от живота му, на определена негова въз-раст. Този очакван период се пресмята обикновено с помощта на таблици, съ-държащи емпирични данни за смърт-ните случаи и честотата им в миналото и моделни предположения за бъдещи промени. Принципно всеки един мо-мент може да бъде избран за начална точка, от която да бъде пресметната очакваната продължителност на жи-вота, но най-често изчисленията се правят от началото на биологическо-то развитие на даден човек или на да-дено поколение. Стандартната средна продължителност на живота при раж-дане може да бъде изчислена за всяка възраст, за всеки пол и за почти всич-ки страни в света.

Терминът „средна продължителност

на живота“ е най-често се използван в демографията - в контекста на човеш-ките популации, но се използва също и в екологията за представителите на растителния и животинския свят (то-ест - на флората и фауната). Терми-ните „продължителност на живота“ и „умора“ на материалите се използват и за строителните обекти, и за техни-ката. В счетоводството пък се използва терминът „амортизация“ (на машини, сгради, превозни средства, техника и

Каква е средната продължи-телност на човешкия живот днес?

Автор: Неделин Бояджиев

Продължителността на живота е един от факторите за измерване на индекса на човешко развитие (ИЧР) на всяка нация, наред с грамотността, образование-то и стандарта на живот.

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 14

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

др.).Най-често изчисляваната продължи-телност е тази от началото на самосто-ятелния биологичен живот. Следова-телно при хората се смята очакваната средна продължителност на живота от момента на тяхното раждане. Оч-акваната продължителност на живота при раждане е съставена от среднос-татистическия брой на годините, кои-то едно новородено дете би живяло, ако нивото на качеството на живот и смъртността, каквито са те по време на раждането му (или - по време на друга негова възраст), останат непромене-ни в продължение на целия му живот. Под внимание тук биват вземани и да-нните за статистическото разсейване на тази очаквана продължителност. С други думи, на базата на статистиче-ски данни от миналото се правят опи-ти да се предскаже какво би могло да се случи в определено бъдеще.

Човешката продължителност на жи-вота е повлияна от множество и раз-нообразни фактори. Ако население-то на дадена държава не води войни, не страда от епидемии, пандемии и глад, висока детска смъртност или ма-сови злополуки, основните влияещи фактори са: генетичното наследство, качеството на медицинското обслуж-ване, дистресът, нивото на престъп-ността, качеството на храната, физи-ческата активност, приятелския кръг, религиозността, любовта, редовната сексуална активност, добрият сън, во-денето на здравословен начин на жи-вот, застаряването на населението, смъртността сред децата и възрастни-те, самотата, оптимизмът, социалният статус, танцуването, хобито, воденето на личен дневник, писането на мемоа-ри (спомени), наличието на домашни любимци, медитацията, доброто обра-зование, поддържането на мозъчната

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 15

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

активност, следобедният сън, занима-нията с йога, добрата устна и телесна хигиена, щастието, късметът, конта-ктът с природата, чувството за хумор, смехът, усмихването, и още много други. Наскоро проведено проучване установи наличие на изразена връзка между икономическото неравенство и продължителността на живота. При добри обстоятелства е възможно чове-кът да подмине възрастовата граница от 100 години. Най-продължителни-те, документирани човешки животи са траели над 120 години. Това е макси-малната възможна продължителност на човешкия живот. За младежите в зпадноевропейските държави, родени около 2000 г. се прогнозират подоб-ни стойности (спекулативно се пред-полага голям напредък в областта на медицината). Разбира се, това е само статистика. Реалността може да я по-твърди или да я опровергае. Най-високата стойност при продъл-жителността на живота на човека за 2007 г., изчислена по държави, е в Ан-дора с 83.5 години, а най-ниската - в

Свазиленд с 34.1 години. Изчислени-ята се правят с помощта на таблици, съдържащи точната информация за оживели и умрели хора на 100 000 жители за всеки набор (всяко поколе-ние), т.е. - отчитащи продължител-ността на живот или смъртната въз-раст за родените в определена година.

Каква е ситуацията през 2013 г.?

Общо за световното население... Сред 192 държави, разделени на 4 групи, най-високата стойност на очакваната средна продължителност на живота е 85,6 г. Тя е измерена в Япония. Стра-ната е следвана по петите от Андора, Сингапур, Сан Марино, Франция, Ав-стралия и Монако, със стойности мал-ко над 84 г. (84,8 - 84, 1 г.). На послед-ните места виждаме Нигерия (47,9 г.), Зимбабве, Афганистан, Централна Африка, Либерия, Мозамбик, Лесото, Ангола. На дъното на тази класация се намира Замбия (38,7 г.). Къде сме ние? България се намира на 71-во мяс-то (76,9 г.), между Катар (77,1 г.) и Сър-

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 16

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

бия и Черна гора. Япония е единствената държава в све-та, в която населението на възраст над 60 г. е 30,6%. Ако разгледаме същата класация, но по полов признак, резултатите са мал-ко по-различни. Разликата по полова смъртност при хората се дължи както биологични (генетични и екологич-ни) поведенчески, рискови и защитни фактори.За мъжете... Трябва да се знае, че мъ-жете водят по-стресов живот и по-гол-ма част от тях употребяват алкохол, тютюн и наркотици и по-често умират от рак на белите дробове, цироза на черния дроб, туберкулоза, сърдечно-съдови заболявания. Мъжете по-често умират по време на военни действия и пътно-транспортни произшествия. Освен това, опитите за самоубийство са по-успешни при мъжете. Тук на първо място е Андора (80,3 г.), следвана от Сингапур и Австралия (79 г.). На дъното на класацията виждаме

Ангола (37,2 г.). България се намира на 89-то място (69,5 г.), между Египет и Никарагуа. За жените... Трябва да се знае, че же-ните имат по-голяма устойчивост към инфекции и дегенеративни заболява-ния. А жените все по-рядко умират по време на раждане.Тук на първо място е Япония (85,6 г.), следвана от Андора и Сингапур (84,8 г.). На дъното се намира Замбия (38,7 г.). България се намира на 71-во място (76,9 г.), между Катар и Сърбия и Чер-на гора. В държавите с най-ниски стойности на средната продължителност на човеш-кия живот се водят граждански войни, населението страда от СПИН и епи-демии, детската смъртност е висока, а здравеопазването не е на необходимо-то високо ниво или почти липсва. Ново проучване на ООН, което про-ектира очакваната продължителност на живота през 2015 г., предполага, че жените в Хонконг ще изпреварят

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 17

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

японките в глобалната класация за продължителността на живота. Спа-дът се дължи на разрушителното зе-метресение и последвалото цунами, които удариха страната през март 2011 г., както и на последвалия дистрес, по-ясняват учените. Прогнозите за продължителността на живота и за смъртността представля-ват важна част от изследванията на демографията. Бъдещите тенденции при продължителността на живота имат огромно значение при съставя-нето на програмите за подпомагане на възрастните хора, системите за со-циална сигурност и пенсионните за-страховки, защото паричните потоци в тези системи зависят от броя на по-лучателите, които все още са живи (за-едно с нормата на възвръщаемост на инвестициите или на данъците). При по-дълга продължителност на живо-та, тези системи ще увеличават изхо-дящия паричен поток, ако подценяват повишението на продължителността на живота. Така те няма да бъдат под-готвени за големите плащания, които неизбежно ще възникнат, ако по-го-лям брой хора доживеят възраст, по-висока от прогнозираната. Прогнозирането на средната продъл-жителност на живота обикновено се основава на два различни подхода:

- Прогнозиране на продължителнос-тта на живота чрез екстраполация. При този вариант могат да се използ-ват различни видове статистически или математически софтуер, напри-мер - EViews, R, SAS, Stata, Matlab, Le Sphinx Plus или SPSS.- Прогнозиране възрастовия процент на смъртни случаи. Този подход дава набор от специални възрастови став-ки, които могат да бъдат използвани за извличане на други мерки, напри-мер - кривите на преживяемост или средната продължителност на жи-вота в различните възрастови групи. Тук се използва единствено специ-фичен демографски софтуер, напр.: Demography, LCFIT и др.

По материали от:

http://www.worldlifeexpectancy.com/your-life-expectancy-by-agehttp://www.worldlifeexpectancy.com/history-of-life-expectancyhttp://en.wikipedia.org/wiki/Life_Expectancy_Index#Life_Expectancy_Indexhttp://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_life_expectancyhttp://www.helpage.org/http://www.livescience.com/

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 18

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Гледайте целия филм:1912.NAUKA.BG

http://nauka.bg 19

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

ИСТОРИЯ

Трагедия и слава1913

Антоан ТоневРадослав Тодоров

Причини за войната

На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лон-донският мирен договор. С

него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта тряб-ва да отстъпи всички свои балкански територии на запад от линията Мидия – Енос (с изключение на Албания). Проблемът е, че Лондонският мирен договор не определя коя територия чие владение ще бъде. Така се пораж-дат сериозни противоречия между България, която е изнесла цялата те-жест на войната и има решаващ при-нос за разгрома на османската армия, и нейните съюзници Сърбия и Гър-ция, които имат желание да заграбят възможно най-голяма част от населе-ната предимно с българи географска

област Македония. Трябва да се знае, че между България и Сърбия е имало ясна договорка за разпределението на всички освободе-ни територии, но Кралство Сърбия на-рушава подписаните през 1912 година спогодби и решава да действа на прин-ципа на фактическата окупация и да заграби всички територии, в които се намира сръбската армия към края на Балканската война. Договореностите с Гърция са отчетени още по време на Първата Балканската война като твър-де опасни и проблематични, тъй като териториалният въпрос изобщо не е засегнат и гръцката армия се чувства в правото си да заграби колкото може повече от земите в Беломорска Маке-дония. В интерес на истината трябва да се каже, че Сърбия и Гърция започват да се подготвят за бъдещ удар срещу Бъл-гария още по време на Първата Бал-канска война. През февруари 1913 го-

http://nauka.bg 20

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

дина сърбите решават да преразгледат договора си с България и да присъеди-нят всички земи, окупирани дотога-ва от сръбските войски. За да улеснят тези си амбиции те се договарят с гър-ците като им заявяват, че Солун при всички положения трябва да остане след войната в гръцки ръце. Още в края на месец април сърби и гърци струпват войските си в спорни-те територии и започват да действат твърде застрашително спрямо бълга-рите, като на места се случват „инци-денти” при които сръбски или гръцки войници екзекутират цивилно бъл-гарско население. Кланетата зачестя-ват с наближаване на подписването на Лондонския мирен договор и по-казват, че сърби и гърци се опитват да извършат целенасочен геноцид срещу българското население, което смятат за заплаха с оглед осъществяването на агресивните им и несправедливи пла-нове за заграбването на Македония. Около 2/15� май се появяват инфор-мации за тайна договореност между Сърбия и Гърция срещу България и българското правителство и висшето командване трябва да вземат реше-ние дали да се предислоцират войски-те от Одринска Тракия на запад, за да

се защитим от евентуална агресия на очевидно бившите съюзници. На 6/19 май официално е сключен съюз меж-ду Сърбия и Гърция, който е придру-жен и от военна конвенция. Този съюз очевидно е насочен против България и целта му е да гарантира осъществя-ването на несправедливите искания на довчерашните ни съюзници. Наред с проблемите между България и нейните съюзници, възниква и се-риозен проблем между Царството и северната ни съседка – Румъния. Още преди началото на Първата Балканска война, Румъния иска при евентуална победа на Балканския съюз да полу-чи от България компенсация в Добру-джа, за да се запази балансът на сили-те. Румъния не се интересува от факта, че в Южна Добруджа няма румънско население и че това е една изконна българска територия. За северната ни съседка е от значение единствено въз-можността да сложи ръка върху една богата и плодородна територия. Бъл-гария предлага корекции на граница-та и дори отстъпва град Силистра, но не е склонна да отстъпи на Румъния цяла Южна Добруджа и то в дните, в които победоносната българска армия громи османските войски. Румъния не е доволна от българските отстъпки и започва сериозно да се подготвя за во-енно решаване на въпроса при удобна ситуация, т.е. ако България се въвле-че във война с бившите си съюзници. Великите сили също изиграват своята роля при нагнетяване на напрежение-то в дните около и след подписването на Лондонския мирен договор, като оставят довчерашните съюзници на

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 21

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

България безнаказано да нарушават подписаните договорености. Тук най-сериозна е отговорността на Русия, която според сключените преди нача-лото на Балканската война договори е трябвало да играе ролята на арбитър при евентуални териториални спорове между Царство България и Кралство Сърбия. Руският император така и не се намесва решително и не изпълнява ролята си на арбитър, като предлага освен Русия, Англия и Франция също да се намесят като арбитри и така ця-лото Съглашение да реши спорните въпроси, което ясно показва жела-ние за ревизия на договорите между България и Сърбия. Скоро двулична-та позиция на страните от Антантата води до ескалация на напрежението и в крайна сметка е една от причините за началото на Междусъюзническата война. От друга страна, Германия и

Австро-Унгария са заинтересовани от конфликт на Балканите, който да раз-клати позициите на Антантата в реги-она и да даде възможност да се привле-че някоя от балканските държави към Централните сили. По тази причина двете държави не се намесват пряко и категорично в подкрепа на справедли-вите български искания да се прило-жат на практика постигнатите преди войната договорености.Така се стига до ескалация на напре-жението на Балканите и на 26 май руският император Николай II пре-дупреждава българи и сърби, че кой-то започне братоубийствената война, той ще е отговорен пред Русия и пред „славянството”. Междувременно, от 1 юни в България на власт идва ново правителство начело със Стоян Да-нев. То продължава политиката на неотстъпчивост към несправедливите

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 22

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

сръбски и гръцки искания и се опит-ва всячески да накара балканските ни съюзници да спазят договореностите от 1912 година. В тези бурни дни Сър-бия успява да спечели подкрепата на Черна гора, която е неудовлетворена от постигнатото в Балканската война и решава при евентуален конфликт да усили позициите си, основно в Ново-пазарския санджак. По същото време става ясно, че Османската империя не е демобилизирала войската си, а на-против, започва ново съсредоточаване на бойни ефективи в близост до бъл-гарската граница. Това предизвиква опасения в София, но Правителството се ограничава единствено до постъпки пред Великите сили, които трябвало да гарантират, че османците ще спа-зят Лондонския мирен договор и няма да предприемат въоръжени дейст-вия срещу Царството. Тази позиция е изключително наивна, особено след като е станало ясно, че Великите сили не желаят да разрешат балканските проблеми в полза на България. Скоро всички преговори се провалят, Русия окончателно отказва да изпълни спра-ведливо ролята си на арбитър и бъл-гарските политици и генерали реша-ват, че след всички жертви и бляскави

победи по време на Балканската вой-на единственият начин да позволим на Сърбия, Гърция и Румъния да от-къснат територии от плътта на майка България е с оръжие в ръка. Така ди-пломацията се проваля, за да отстъпи място на армията.

Състояние и разположение на армиите

Преди всичко трябва да отбележим, че Първата Балканска война свършва далеч по-бързо за Сърбия и за Гърция, отколкото за България. За сърбите тя свършва общо взето с Битолската бит-ка (4-5/17-18 ноември 1912 г.), а за гър-ците – с обсадата и падането на Янина (6 март 1913 г.). Отделно от това, мо-билизационното напрежение не е тол-кова високо колкото в България и не изтощава до такава степен икономи-ките им. Не на последно място, в хода на войната сърби и гърци воюват сре-щу далеч по-скромни османски части в Македония, воюващи в условия на обкръжение, числено превъзхождани, атакувани от чети на ВМОРО в тила и страдащи от масови дезертьорства. Така че изтощението на техните ар-мии към началото на Втората Балкан-ска война е незначително, а тепърва се извършват и нови рекрути в навечери-ето й.В същото време българският войник изнася цялата тежест на войната на собствения си гръб на основния Тра-кийски фронт, където са съсредото-чени по-голямата част от силите на Османската империя и където се про-веждат най-кръвопролитните сраже-ния през войната. Цялата нация е из-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 23

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

правена на бойна нога в продължение на 9 месеца. Войската е силно обез-кървена и уморена. Над 90% от вой-ниците са обикновени селяни, които са оставили домовете, семействата и стопанствата си и вече искат да се върнат при тях. Не само сред войни-ците, но и сред офицерите се появяват настроения против Фердинандовото „Всичко или нищо”, така че ако трябва да бъдат направени исканите отстъп-ки на Сърбия и Гърция, да им ги дадат и да се свършва вече. Въпреки всичко командирите отчитат, че бойният дух на българските войски е на нужната висота и няма проблеми в отделните бойни части.Докато българите воюват на изток, сръбските и гръцките части имат дос-татъчно време да се настанят в така силно желаната географска област Ма-кедония и да изградят удобни и силни отбранителни позиции срещу евенту-ално бъдещо нападение от наша стра-на. В навечерието на войната Бълга-рия разполага с 5 армии. Всички те сравнително бързо са прехвърлени от Тракия на западните граници и раз-положени на доста дълъг фронт - над 500 км от Дунав до Егейско море.Извършени са рекрути и в някои от новоосвободените територии в Ма-кедония, Родопите и Тракия, с което общият брой на цялата армия дости-га половин милион души. От тях око-ло 360 000 бойци са разположени на първа бойна линия. Разположението на армиите е следното:1-а армия (главнокомандващ - ген. Ку-тинчев) – разположена от Видин до Берковица; 3-а армия (ген. Димитри-

ев) – около Цариброд и Трън; ново-сформираната 5-а армия (ген. Тошев) – около Кюстендил и Радомир; 4-а ар-мия (ген. Ковачев) – между Струмица и Щип; и 2-а армия (ген. Иванов) – меж-ду Кавала и Дойран. Конната дивизия, останала сравнително безучастна в миналата война и този път е изолира-на в най-северната част до Дунава да пази фланга на 1-ва армия, също така има и малка българска част изолирана в Солун. При това положение не оста-ват никакви сериозни военни ефекти-ви, които да бъдат разположени срещу Румъния и Османската империя. По този начин източната и северната ни граници са оставени съвсем оголени и без защита, с илюзорните надежди, че Русия и/или Австро-Унгария няма да позволят да бъдем нападнати по тези направления.

Гръцката армия (върховен главнокомандващ – крал Константин, заел престола след като през март 1913 година баща му е убит в Солун) е в със-тав: 9 пехотни дивизии и 1 кавалерий-ска, общо около 135 000 души. Цялата гръцка армия е съсредоточена срещу една – единствена българска, а имен-но 2-а армия, разположена на север от Солун, която се състои от 3 пехотни дивизии, общо около 36 000 души, 20 000 от които - новобранци.

Сръбската армия (ген. Радо-мир Путник) успява да вдигне 348 000 бойци за войната срещу българи-те, част от тези сили първоначално са разположени и около все още нело-кализираната албанска граница. Ген.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 24

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Путник разделя армията на 4 опера-тивни групи:В Македония сръбските 1-а и 3-а армии формират най-мощната Южна група. 1-а армия (главнокомандващ – принц Александър) е позиционирана севе-розападно от Скопие. 3-а армия (ген. Янкович) – около Велес. Сръбската 2-а армия (ген. Степанович) съставя Централната група, в нея са същите тези войници, които доскоро са вою-вали заедно с българите при Одрин, но сега се изправят срещу тях в района на Пирот. Северната група е съставе-на от Тимошката армия (ген. Арачич). Западната група е съставена от около 20 батальона и позиционирана около албанските планини.

Черна гора (главнокомандващ – крал Никола) се включва във война-та срещу България с една пехотна ди-визия в състав 12 802 души, които се бият заедно със сърбите. Една черно-горска бригада се присъединява към сръбската 3-а армия, а другите две бригади – към 1-а армия. Черногор-ците реално нямат никакви спорове и конфронтации с България, но крал Никола решава да изпрати войски в подкрепа на сърбите в замяна на което впоследствие те да му отстъпят по-го-ляма част от Новопазарския санджак, който да се подели между двете дър-жави. Когато настъпва лятото на 1913 г. сръб-ското разузнаване разбира, че бълга-рите вече концентрират основните си сили срещу тях. Ситуацията е такава, че сърбите вече държат спорните те-ритории и могат да бъдат сигурни, че

българите ще нападнат първи. Те не се и опитват да изпреварят врага, а дори нарочно изчакват той да направи първата крачка, с което сам да поста-ви върху себе си образа на вероломен предател, нарушител на договоренос-тите и агресор. Българският план за войната против бившите съюзници предвижда гене-рално настъпление на всичките 5 ар-мии по фронта без достатъчно голяма яснота какво ще се прави по-нататък. Идеята на Фердинанд е „да сплаши съ-юзниците и да ги направи по-отстъп-чиви” с тази демонстрация на военна мощ. Като изключим тази безпочве-на наивност, необходимостта от неза-бавни офанзивни действия е породе-на донякъде и от факта, че София се намира само на 60 км от сръбската граница със струпаните по нея сръб-ски войски и при задаващата се вой-на е по-изгодно да атакуваме първи и да водим офанзивни действия отвъд границата, отколкото дефанзивни зад нея и в опасна близост до столицата на Царството.Пресеченият планински терен на Ма-кедония, Източна Сърбия и Запад-на България сериозно възпрепятства бързото настъпление и комбинирани-те действия на войските. Не съумява-ме пренесем на този терен блестящите военни операции, проведени няколко месеца по-рано в откритите равнини на Тракия. Армиите са принудени да се разпръснат и да действат изолира-но една от друга между планинските била и речните котловини. Пътища-та са малко и тесни, което затруднява линейното придвижване на войски-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 25

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

те. 1-а армия трябва да настъпи към Княжевац и към Пирот; 3-а армия – също към Пирот, в района на който да се съедини с частите на 1-а армия; новосформираната 5-а армия трябва да играе ролята на ос между 1-а и 4-а армия и да прикрива фланговете им; 4-а армия трябва да настъпи в района на Щип; 2-а армия трябва да атакува в Южна Македония в района на Гевгели и на Солун.

В крайна сметка трябва да се знае, че макар този план да е одобрен от Щаба на действащата армия, впо-следствие висшето командване дори не се стреми да го изпълни така както е бил начертан.

Началото на войната

Още на 12/25 юни в София са полу-чени сигнали за сериозни стълкнове-ния между българи и сърби близо до Щип по поречието на река Злетовска. Българското правителство незабавно предупреждава Русия, че това може да предизвика война и че трябва да се сложи край на сръбските изстъпления над българското население, извърш-вани пред очите на българските вой-ници в близост до българските пози-ции. Два дни по-късно ген. Иванов из-праща известие за сериозни проблеми и с гърците, които очевидно се опит-ват да провокират българската армия. Тези действия на сърби и гърци мо-гат лесно да се обяснят, тъй като две-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 26

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

те държави се опитват да представят България като агресор и по тази при-чина всячески се стремят да предизви-кат българите на фронта.На 15/28 юни ген. Михаил Савов изда-ва заповед на 17/30 същия месец 2-а и 4-а армии да предприемат офанзива, за да се покаже на бившите съюзници мощта на българската армия. Сърби-те това и чакат и просто поставят дата на отдавна готовия Манифест за обя-вяване на война срещу Царство Бъл-гария. На 18 юни/1 юли българското правителство заповядва прекратяване на военните действия, но вече е твър-де късно, тъй като Сърбия и Гърция са получили така дълго чакания повод и вече могат да започнат война против България.

Боевете при Брегалница Най-важната позиция за отвоюването на окупираната от сърбите Македония се заема от 4-а армия, сформирана през отминалата зима. Тя е разгърната под формата на арка, като Щип се на-мира на върха й. Това разположение прави фланговете й уязвими и създава добри условия за вражески контраата-ки, с които центърът й да бъде обхва-нат и разбит.Първите сражения избухват на 29-30 юни�, при сблъсъка на българската 4-а армия със сръбските 3-а и 1-а армии плюс черногорската дивизия в района на р. Злетовска. Първоначално левият фланг на българската армия напредва и с тежки боеве достига Вардар до село Удово. Центърът на 4-а армия обаче

не успява да напредне и като цяло на-стъпателният план в този участък се проваля. Объркаността и нерешител-ността на София пропиляват първона-чалния успех на фланговете.Стихийното избухване на боевете и об-щото положение на фронтовете внася хаос в българския щаб и разстройва плановете и подаването на команди-те. Така например, министър-предсе-дателят Стоян Данев издава заповед ген. Михаил Савов да спре бойните действия, като това става на 1 юли. В същият този ден генералът получава втора заповед от цар Фердинанд с точ-но обратното нареждане – атаката да продължи. Настъпва момент на пъл-но объркване, в който никой не знае какво точно да прави. На 3 юли цар Фердинанд уволнява ген. Савов, обвинявайки го за провала на офанзивата. В същия ден генералът се оказва уволнен за втори път – сега от Правителството, което го обвинява, че е заповядал офанзивата. Твърде веро-ятно е уволнението на ген. Савов да е предизвикано от провала на войските му, които е трябвало да донесат бърза победа, въпреки тежката и сложна си-туация на фронта.На негово място като помощник-глав-нокомандващ (фактически главно-командващ) е назначен командирът на 3-а армия ген. Радко Димитриев, който от е отявлен русофил. Този ход представлява отчаян сигнал към Пе-тербург с надеждата Русия да се наме-си в събитията на страната на Бълга-рия. Командването на 3-а армия пък е поверено на отколешния любимец на цар Фердинанд ген. Рачо Петров.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 27

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Всички прекъсвания на бойните дейст-вия, противоречия в Щаба на действа-щата армия и промените във висшето командване имат не просто объркващ, а направо парализиращ ефект върху българските войски. Особено непри-ятна изненада за войниците от 7-а пе-хотна дивизия на 4-а армия е запове-дта успешното им настъпление да спре и да се върнат на изходните си пози-ции. Тази маневра не само пропилява шансовете ни за победа, но и създава реална опасност за самите войници, поради близостта на предните сръб-ски редици. Поради множеството про-блеми във високите ешалони на дър-жавната власт и военното командване, загубите ни в първите няколко дни са тежки, а успехите – крайно незадово-лителни.Последвалите три дни на затишие да-ват време на сърбите и гърците да се възстановят от първоначалните бъл-гарски удари. През това време обаче те не прекратяват огъня по българ-ските позиции, въпреки някои опити на български офицери да им обяснят,

че атаката е започнала в резултат на грешка. Сърби и гърци дори си поз-воляват да нарушат основни военни правила и убиват неколцина българ-ски парламентьори с което разкриват истинската си хищническа приро-да. Сред българските редици наста-ва объркване, в следствие на което българската армия не успява бързо да възстанови първоначалния си ред и ритъм на действие. Една заблудена рота от 7-а дивизия дори е обкръжена и пленена от сърбите без бой.Въпреки организационния хаос, пър-воначалните български атаки изто-щават сериозно сръбската 3-а армия, поради което командващият я ген. Янкович моли главнокомандващия ген. Радомир Путник да му разреши оттегляне, но исканията му са отхвър-лени. Путник заповядва на 3-а армия да се държи и да контраатакува. Кога-то българските атаки стихват на 1 юли, сърбите преминават в контранастъ-пление по цялата линия от Щип до Кочани и успешно изтласкват десния фланг на българската армия от р. Зле-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 28

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

товска към р. Брегалница. Към 4 юли те вече са създали удобни условия да пробият българските позиции в бли-зост до Горна Джумая (Благоевград). Ако това се случи, би означавало раз-гром на 4-а армия и отрязване на 2-а армия, която воюва с гърците на юг. Такъв развой на военните действия би означавал край на войната и сериозно българско поражение.Друг основен фактор за сръбските ус-пехи е мудността на 5-а армия или на-право казано - пълното й бездействие в северната част на фронта. Когато 4-а армия получава заповед за офанзива, 5-а армия не получава каквато и да било заповед за действие. Ген. Тошев моли командването в София за разре-

шение да се придвижи с войските си към Македония в помощ на затрудне-ната 4-а армия. В София обаче цари пълно объркване след първоначални-те сблъсъци по фронта и пълна лип-са на някаква обща позиция по нале-жащите въпроси, в резултат на което молбата му е отхвърлена. На следва-щия ден неочаквано ген. Тошев полу-чава исканото разрешение да атакува. Когато атаката започва, също толко-ва неочаквано пристига нова заповед – офанзивата да бъде прекратена. В резултат на цялата тази немарливост от страна на Щаба, 5-а армия не успя-ва решително да се включи в бойните действия и да облекчи положението на 4-а армия. На 8 юли тя отстъпва от

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 29

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

р. Брегалница и боевете стихват. За-губите на 4-а армия са тежки, общо около 20 000 души, тежки са и загуби-те на сърбите: над 16 000 души, 3000 от които убити. Докато текат боевете около р. Брегалница, на юг български-те войски търпят загуби от многократ-но превъзхождащите ги като числе-ност гръцки въоръжени сили.

Отстъплението на българ-ската 2-а армия

Още от самото начало положението на 2-а армия (в състав 3 пехотни дивизии и то наскоро попълнени от новобран-ци) е особено тежко, защото тя тряб-ва да се изправи срещу почти цялата гръцка армия (9 пехотни и 1 кавале-рийска дивизия), които имат смазва-що числено превъзходство над нея, в съотношение повече от 3:1. Освен всичко друго българската 2-а армия е разтеглена на твърде широк фронт от Вардар до Струма. В този участък спорадичните сблъсъци и престрелки между български и гръцки войници започват още преди Първата Балкан-ска война да е приключила и 2-ра ар-мия да бъде прехвърлена там от Од-рин, т.е. дори когато все още сме били формално съюзници, като провокаци-ите от гръцка страна са едва ли не еже-дневие.На 26 юни 2-а армия получава заповед да унищожи разположените пред нея гръцки сили и да напредне към Солун, без командването да си дава някаква сметка, че това е далеч отвъд реалните възможности на 2-а армия, дори и ген. Иванов да разполагаше с повече и по-

опитни войници. Въобще, при пла-нирането на общата стратегия на бъл-гарския щаб ген. Савов допуска много груба грешка като недооценява враже-ските сили в този участък от фронта. Гръцките войски незабавно предприе-мат контраатака, разгръщайки силите си в център и две крила. Планът им предвижда по-силен натиск от страна на центъра и лявото им крило, с цел да бъде отрязан пътя за отстъпление на българите към Струмица. И накрая, левият гръцки фланг е трябвало да се съедини със сръбския десен фланг, което практически би отрязало достъ-па на българите до Македония.Боевете започват на 30 юни по целия фронт. Гръцките бойни кораби започ-ват да гърмят по българските позиции до залива Орфанос. Десният фланг на българската армия е изтласкан под масирания натиск на гръцката армия. Разтеглена на фронт от близо 200 км и под напора на многократно превъз-хождащия я противник, 2-а армия за-почва да отстъпва организирано на се-вероизток от Солун, както и на север към левия фланг на българската 4-та армия при Струмица, отбраняваща се от контраатаките на сръбските вой-ски и на свой ред нямаща възможност да окаже каквато и да било подкрепа на 2-а армия. Въпреки че българи-те предварително изграждат стабил-ни отбранителни позиции северно от Солун, съставени от траншеи със за-маскирани по дължината им батареи с множество оръдия, включително и пленени турски, в крайна сметка при започналото всеобщо отстъпление се налага те просто да бъдат изоставени.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 30

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Ген. Иванов отбелязва, че 4 юли е кризисен ден за армията му, не толко-ва заради материалните загуби, кол-кото заради психологическите удари. Виждайки броя на прииждащия про-тивник и разбрали, че помощ няма да дойде от никъде, войниците осъзна-ват, че опасността да загубят е реална. В тази ситуация бойният дух не е на необходимата висота и единствен ва-риант на този етап остава стратегиче-ското отстъпление. Командването ре-шава да потърси по-изгодна позиция, където гръцката армия да бъде съкру-шена, след като веднъж е отслабена от разтеглянето на комуникационните и снабдителните си линии. Самото из-тегляне на север от Кукуш протича с чести и кръвопролитни сблъсъци на

ариергардите, в които българите да-ват тежки загуби – около 4000 уби-ти и 2000 ранени. Въпреки тежката ситуация и в тези мигове български-ят войник демонстрира огромната си смелост и геройски защитава отстъп-ващите свои братя с цената на живота си. По този начин гръцката армия се сблъсква с един отчаян, но невероятно смел противник, които внушава рес-пект и дори страх у гръцките войници и командири, въпреки несъмненото им числено превъзходство.В този критичен момент, чак кога-то положението е на път да излезе от контрол, от София най-накрая се се-щат да изпратят подкрепления, макар и скромни, на затруднената 2-а армия. Тези части обаче пристигат твърде

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 31

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

късно и просто се присъединяват към всеобщото отстъпление на север. Тази маневра от своя страна започва да оголва левия фланг на 4-а армия и да я заставя на свой ред да отстъпва, за да предотврати възможността от сръбски обход и врязване на вражеските вой-ски в просеката между двете армии. Това отстъпление започва все повече и повече да накланя везните в полза на нашите противници.Претърпените загуби и изтласкване-то на 2-а армия от гръцките войски се оказва най-сериозният неуспех за България във Втората Балканска вой-на и най-големият успех на Гърция и за двете войни. При тези боеве гър-ците взимат в плен около 6000 бъл-гарски войници и 130 оръдия. Но въ-преки отчаяното си положение, бъл-гарите не се дават без бой и всъщност цената на тази гръцка победа е доста сериозна – 8700 гръцки войници па-дат на бойното поле северно от Солун. Независимо от тежкото си положение, 2-а армия отстъпва организирано и запазва както бойния си ред, така и боеспособността си. С изтеглянето й от Сяр и Драма обаче става ясно, че е дошъл краят на българските надежди за освобождаване на Егейска Маке-дония. Бляновете на българските уп-равляващи да сложим ръка на Солун, не само са една от причините за раз-рив в българо-гръцкия съюз и то още преди Първата Балканска война да е започнала, но и довеждат до тежкото положение на 2-а армия и загубата на българските етнически територии се-верно от града.

Българската „Вартоломеева нощ” в Солун

Това което провокира 2-а армия да атакува незабавно, всъщност е уни-щожаването на българския контин-гент в Солун от гръцките войски и ус-тановяването на пълен контрол над града от тях. На 30 юни в Солун се намира гръцката 2-а дивизия, заедно с около 2000 души критска жандарме-рия. Българските сили останали там се състоят от един – единствен батальон (3-и, от 14-и Македонски полк), който попада в пълна изолация и е изпра-вен срещу противник с тотално чис-лено превъзходство. Въпреки, че ген. Савов настоява да се изтеглят оттам поради неблагоприятното положение, Правителството в София настоява българските воини да останат в гра-да, като един вид опит за изразяване и отстояване на българските претенции за Солун, без никой да се интересува от факта, че ако бъдат нападнати на българските военни няма да им оста-не друг избор освен да се бият до край и геройски да загинат. Изключено е било контингентът ни в Солун да се надява на евентуална помощ от бази-раната на североизток 2-а армия.Българският батальон е нападнат вед-нага след като въоръженият конфликт между България и Гърция ескалира. В рамките на два дни – 30 юни и 1 юли 1913 г. се завързва кръвопролитен сблъсък по улиците на града. Българ-ските части бързо свършват патрони-те си и нямайки възможност за преза-реждане продължават битката с байо-нетите си в опит да изтласкат много-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 32

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

бройния противник. В същото време гърците не се поколебават да използ-ват артилерия срещу българите без ни най-малко да държат сметка за това, че тя взима и много цивилни жерт-ви, както и че води до множество раз-рушени сгради. В крайна сметка 237 български бойци загиват в тази кратка битка, а над 200 са ранени. Останали-те живи са пленени от гръцките воен-ни части. По време и след схватката гръцките войници пленяват и убиват значителна част от българските жите-ли на Солун. Всички тези герои и мъ-ченици загиват с ясното съзнание, че каузата им е справедлива и че макар и оставени сами срещу гръцките военни, те изпълняват синовния си дълг към

Майка България и към своите предци, завещали им българската кръв и бъл-гарското национално самосъзнание.Гръцките загуби по време на клането са незначителни – 18 убити и около 30 ранени. Това се дължи на коварната тактика на гърците, които удрят не-очаквано и без предупреждение раз-пръснатите из града български бойци. С кървавата баня в Солун и с изтласк-ването на 2-а армия на север, Гърция без особени усилия успява да сложи ръка върху всички спорни територии, а освен всичко друго се създават и бла-гоприятни условия за нахлуване още по на север, включително и в старите предели на Царство България.

Българите в отстъпление и отбрана

В същото време положението на 4-а армия в Македония продължава да бъде тежко и под напора на сръбски-те армии тя е принудена да изостави първоначалния успех на войските от левия си фланг и да предприеме от-стъпление по целия си фронт. Така че около 7 юли ситуацията според ген. Димитриев е „съвсем близо до ката-строфа”, поради което той заповядва и на двете армии да отстъпят до старите граници на България, за да прикри-ят взаимно фланговете си. Десният фланг на 2-а армия така или иначе е изтласкан след сблъсъците около Дой-ран на 7 юли и е принуден да отстъпи. Същото правят и останалите части на армията, изтегляйки се по долината на Струма към Горна Джумая (Благо-евград). В това време гърците влизат в

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 33

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Струмица, а след няколко дни (11 юли) се съединяват със сръбските войски в Македония. Напредването им на се-вер по долината на Струма продължа-ва до 24 юли когато достигат Креснен-ското дефиле и до там инерцията им свършва. Оказва се, че това е макси-малната дистанция, до която могат да се разтегнат снабдителните и комуни-кационните им линии, а също така и че войската осезаемо се уморява както от постоянните сражения, така и от ус-корения марш. В другия участък на Южния театър на бойните действия, гърците се справят доста добре и бързо напредват. На 11 юли гръцкият флот превзема приста-нището на Кавала, а впоследствие и целия град. На 19 юли гърците влизат в Неврокоп и 2-а армия се връща на старата българска граница. На 25 юли гръцкият флот превзема и Дедеагач, с което българите окончателно са отря-зани от Егейско море. В центъра българската 5-а армия най-накрая получава адекватни заповеди и провежда успешни настъпателни действия срещу сръбските сили в ра-йона на Кюстендил, но те така и не са доразвити поради разбиването и отстъплението на 2-а армия, както и заради големите затруднения на 4-а. Така въпреки успешното си напред-ване, 5-а армия е принудена на 6 юли да се изтегли обратно на старата гра-ница, за да пази района на Кюстендил и югозападните подстъпи към София. 5-а армия заема отбранителна пози-ция и остава на това място до края на войната. Сръбската 1-а армия прави известни опити да пробие българска-

та отбрана, но те са осуетени без про-блеми и положението в този участък на фронта остава статично. Нито там е съсредоточено някакво основно уси-лие на сръбските удари, нито е необ-ходимо там да стои цяла бездейства-ща българска армия, чийто сили (или поне част от тях) можеха да помогнат на затруднените 2 армии на юг.На север 3-а армия започва офанзи-ва на 7 юли, настъпвайки разделена на две основни групи към Пирот и в перспектива – към Ниш, с цел да пре-късне жп връзката със Скопие. На-стъплението на 3-а армия започва да застрашава Пирот, като същевремен-но се появява реална опасност от се-риозно разкъсване на сръбските връз-ки и комуникации в района. В отговор на това ген. Путник спешно започва да прехвърля части от Южната група, които да отбраняват подстъпите към Пирот. Тези подкрепления успяват да предотвратят българската заплаха надвиснала над Пирот, но за сметка на това редиците на сръбските 1-а и 3-а армия оредяват, което отслабва нати-ска им спрямо българската 4-а армия, така че не се стига до сръбски пробив на българските позиции. Българска-та 3-а армия предприема още някол-ко атаки към Пирот до 23 юли, а след това се връща обратно, заемайки от-бранителни позиции със същия мотив като при 5-а – да охранява подстъпите към София, защото тя се намира само на 60 км от границата. Позициите на българската армия там са достатъчно силни, за да парират всеки възможен сръбски удар по това направление към столицата, но по този начин и 3-а ар-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 34

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

мия с нищо не допринася за първо-началните настъпателни планове на българския щаб в тази война.В най-северната част на фронта бъл-гарската 1-а армия започва своята оф-анзива на 4 юли. В кратко време и след тежки боеве тя превзема сръбския град Княжевац и се приготвя за настъп-ление на юг към Пирот. Въпреки че загубите от битката при Княжевац са минимални (280 убити и 800 ранени) и изгледите за успех на тази маневра са доста добри, още на следващия ден щабът в София нарежда на 1-а армия да се върне обратно към старата гра-ница. Появява се идея сред висшите офицери 1-а армия да бъде включена в битките на Македонския фронт. Това решение проваля успешното до мо-мента българско настъпление и води и до загуби в процеса на изтеглянето на българските войски, защото когато те се евакуират от Княжевац в изпълне-ние на получената заповед, сръбските войски не спират да ги атакуват и пре-следват. На 17 юли след като се връща обратно в пределите на България, 1-а армия започва прехвърлянето си на юг, с което Северозападната част на страната се оголва за сръбската и ру-мънската армии.Към средата на юли настъпва умора от войната и в двата лагера. Желанието за воюване и инерцията, набрана през миналата есен, вече съвсем са се из-парили. В отделни части на фронта се правят неофициални опити от обик-новени войници и от двете страни за договаряне на поне временно пре-кратяване на огъня помежду им, като всички тези случаи остават ненаказа-

ни от офицерите. Такива настроения вече са завладели дори и част от ге-нералитета. В телеграма от юли 1913, главнокомандващият 2-а сръбска ар-мия ген. Степанович пише: „Прочетох доклада Ви за загубите от нощта на 10 срещу 11-и този месец със свито сърце, защото тези жертви са безсмислени при липсата на нужда от подобни бър-зи и рисковани действия. Препоръч-вам за в бъдеще разумното опазване на въоръжените сили и включването им единствено в крайно наложителни ситуации в интерес на кампанията.” През втората седмица от войната бъл-гарските позиции са укрепени и ста-билизирани. Въпреки че армиите ни отстъпват значителни територии в Македония, те все пак продължават да се бият като непокътнати и ефектив-ни бойни съединения, а линиите им за снабдяване и комуникация остават стабилни. Въпреки, че българското на-стъпление в северната част на фронта спира и започва сръбско контранастъ-пление, скоро и то е прекратено, като линията на фронта остава приблизи-телно същата. Инициативата все по-вече и повече преминава в ръцете на българите и за един миг е изглежда-ло, че дори първоначалните грешки на политиците и висшето командване няма да се окажат фатални и българ-ската армия ще нанесе поражение на своите довчерашни съюзници, желае-щи да заграбят колкото се може пове-че територии населени с наши едино-кръвни братя. Неслучайно българите запяват по браните полета марша „Съ-юзници – разбойници”.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 35

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Румънската интервенция

В този миг се случва едно събитие пре-допределило до голяма степен изхо-да на войната. На 10 юли в България нахлуват румънските разбойници (от румънски: război - война, războinic – войник). Срещу тяхната близо поло-вин милионна армия, разполагаща със 126 полски, 15 гаубични и 3 пла-нински батареи (повечето производ-ство на Круп), в този критичен момент България не е в състояние да противо-постави абсолютно нищо. Румънският 5-и корпус под командването на ген. Йоан Кулчер (80 000 души) минава сухопътната граница и окупира Южна Добруджа до линията Тутракан-Бал-чик – територията за която румънци-те претендират като „компенсация” за придобитите от българите територии след успехите по бранните полета по време на Първата Балканска война. Кавалерийските части на корпуса дос-тигат до Варна, но скоро след това се връщат обратно, след като установяват отсъствието на каквато и да било бъл-гарска съпротива. Четири дни по-къс-но, 250 000-ната румънска Дунавска армия под командването на престоло-наследника принц Фердинанд преко-сява Дунава при Оряхово и Никопол. Решението на българския щаб е прос-то да не прави нищо срещу румънски-те войски, оставяйки българските ар-мии на досегашните им позиции. Без да срещат никаква съпротива по пътя си румънските бойци се разделят на две части, едната се насочва към Враца и Фердинанд (днешният Монтана), а другата навлиза в Искърското дефиле

в посока към София. Части от кавале-рията на тези две групи се разпръсват в различни посоки из Западна Бълга-рия. Това румънско нахлуване през Дунав е практически решаващият момент във войната. Преди румънската интервен-ция българите вече са успели да стаби-лизират позициите си срещу сърбите и гърците и подготвят контраофанзи-вата. Но с разположението на всички армии на запад и на югозапад бълга-рите няма как да спрат румънското напредване в сърцето на страната, за-плашващо дори и откритата столица. На 23 юли предните части на румън-ската кавалерийска дивизия достигат до село Враждебна, намиращо се само на 10-тина километра от София. А това вече означава не само, че те могат да превземат столицата, но и да излязат в тила на 3-а армия, която в този мо-мент се сражава срещу сърбите. На 25 юли румънските войски се срещат със сръбските при Белоградчик и с това Видин остава изолиран. Паралелно с настъплението на пехотата румън-ците използват и авиация за разузна-вателни цели. Пилотите им правят фотографии от въздуха и също така хвърлят листовки над София. Макар че вражеските самолети не бомбар-дират града и не причиняват никакви физически щети, самото им присъст-вие се приема от обществото като пси-хологически удар и сериозна заплаха. Въпреки всичко, духът на българите не е сломен и сред част от цивилното и немобилизирано на фронта мъж-ко население се заражда желанието да бъде наказан румънският агресор,

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 36

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

като румънските войски дават жертви в схватки с цивилни български мъже, презрели страха от смъртта и посвети-ли се на защитата на честта на род и Родина. Интересен факт е, че загубите които понася румънската армия в тази кампания са доста сериозни. Пора-ди лошата организация и плачевните условия, в румънската армия избух-ва холерна епидемия, а щом войска-та доближава Балкана, доставките на храна и лекарства през понтоните над Дунава се забавят и дори напълно спи-рат. В резултат на това загиват 6000 румънци, съвсем недокоснати от вра-жески щик или патрон. По-късно, за-върналите се болни войници разпрос-траняват холерата и сред румънското цивилно население. Турците се връщат в Одрин

Макар и победена в Първата Балкан-ска война, значително изтощена от понесените загуби и младотурската революция, Османската империя все пак е в състояние да мобилизира нано-во значителни сили и да ги хвърли за възвръщане на част от загубените те-ритории. Мотивацията сред младотур-ците и Енвер бей става още по-голяма когато виждат колапса на Балканския съюз и най-вече тежкото положение на България, за сметка на която ще стане предстоящото възвръщане на терито-риите. На 12 юли общо 250 000 турски войници тръгват безпрепятствено от Галиполи и Чаталджа, позициите до които, отсъстващата в момента бъл-гарската армия ги е изтласкала в ми-налата война. Те преминават линия-

та Мидия-Енос разделени на 4 армии (1-а Османска армия разположена на изток, тръгва от Чаталджа, 4-а – от Галиполи, а 2-а и 3-а действат между тях). Главнокомандващ на османските сили е Ахмет Иззет паша.Българските войски са напуснали Из-точна Тракия още през пролетта и са съсредоточени далеч на запад на сръб-ския и на гръцкия фронт. Единствено в Одрин е оставен малък гарнизон от 4 000 души под командването на майор Вълко Велчев. Тази българска част не получава заповед да остане и да бра-ни града до последния боец и успява с кратки ариергардни боеве да се из-тегли невредима. В това време осман-ските войски пристигнат и окупират отново вече изоставения град. Одрин е превзет без нито един изстрел. Кон-трастът със събитията разиграли се около крепостта само преди няколко месеца е поразителен. Части от османските войски продъл-жават и на север от Одрин, прекося-вайки старата българо-турска грани-ца. Започва османско настъпление към Ямбол, което създава паника сред българското население, като част от българите бягат към планините на се-вер. Само преди 9 месеца българската армия е била пред портите на Истанб-ул, а сега вече турците нахлуват в Бъл-гария. Главната им стратегическа цел – да си върнат територията до стара-та граница, явяваща се необходимият хинтерланд на столицата им, плюс Од-ринската крепост за надеждна защита на тези територии е вече постигната. Под натиска на Великите сили, а и на несигурното положение вътре в стра-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 37

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

ната след младотурската революция, турците се изтеглят от старите преде-ли на България и военните действия на този фронт приключват. Това обаче не означава край на дейст-вията на османските войски, които се заемат с извършването на геноцид срещу българското население в Од-ринска Тракия. Според акад. Любом-ир Милетич случилото се в Одринска Тракия по време и малко след Между-съюзническата война „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подла-гана дори и в историческото Баташко клане”. Ужасяващата и целенасочена политика на обезбългаряване на Од-ринска Тракия, проведена от Осман-ската империя, е свързана с разоре-нието и изтреблението на българите в региона. Според независимата меж-дународна Карнегиева комисия из-битите българи са около 50 – 60 000 души, т.е. около 20% от цялото бъл-гарско население на областта. Заради нечовешката жестокост на османците, бягайки от развилнелите се зверове, над 250 000 българи напускат зави-наги бащините си огнища и се засел-ват в границите на Царство България.

Картината на османския геноцид над българите е ужасяваща и едва ли е по силите на цивилизован човек да си представи всички извършени мерзос-ти и престъпления. Кръвопролитията при Кали-

манци

На фона на общата безизходица ус-пешните отбранителни действия про-тив сръбската офанзива донякъде оку-ражават българския щаб, а фактът че вече са изтласкани почти до старите граници мотивира войниците да ги отбраняват още по-упорито. Но вра-жеските атаки не спират. В проливен дъжд, на 18 юли сръбската 3-а армия, заедно с черногорската дивизия ата-куват българските позиции при Кали-манци (в Североизточна Македония). Достигайки на десетина метра от бъл-гарите, сърбите опитват с мятане на ръчни гранати да ги изтласкат от по-зициите им. Българските редици оба-че остават стегнати и не отстъпват. На някои места от фронта българите це-ленасочено оставят сърбите и черно-горците да се приближат съвсем бли-зо, поддържайки нарочно максимал-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 38

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

но слаб огън на тези позиции, което мотивира врага да се насочи именно натам. Достигайки до самите траншеи сърбите са посрещнати от гора от на-сочени към тях български щикове и след жестоки кръвопролитни ръко-пашни боеве врагът е обърнат в бяг. Българските атаки „на нож” смразяват за втори път след 1885 година кръвта на сръбските войници, които в пани-ческото си бягство често загиват по нелеп начин и напълно разстройват бойния си ред. На други позиции от фронта българската артилерия също се оказва изключително ефективна в спирането на сръбските атаки. В щи-ковите боеве при Калиманци и под яр-остния артилерийски обстрел и двете страни дават близо по 3000 убити и по около 5000 ранени. Сблъсъците на това място продължават чак до края на войната когато започват преговорите за примирие. В крайна сметка бълга-рите печелят важна дефанзивна битка, удържайки срещу врага позициите си около Калиманци до край и не давай-ки възможност на сърбите да нахлуят в старите предели на България и да се съединят с гръцките войски в доли-ната на Струма. Противното би било катастрофално и за 4-а и за 2-а армия, и би довело до далеч по-тежки после-дици и загубата на още територии, на-селени с българи. Победните защитни боеве на 2-а и 4-а армии заедно с оф-анзивите на 1-а и 3-а укрепват целия западен фронт и успешно прикриват подстъпите към София и към всички стари български предели от сръбската инвазия. От юг обаче гръцката офан-зива продължава.

Блокирането на гръцката армия в Кресна

Дефанзивните победи срещу сърбите дават възможност на българския щаб да предприеме контраофанзива на гръцкия фронт. Достигайки Креснен-ското дефиле гърците достигат и пре-дела на логистичните си възможности и губят първоначалната инерция на своето настъпление. На 25 юли започ-ва придвижването на части от 1-а ар-мия от северозапад в подкрепа на 2-а армия на юг. На 29 юли южно от Рила българите атакуват гръцките войски, центърът на българите задържа гръц-кия, докато левият и десният фланг бързо изтласкват враговете на юг по долините на Струма и Места. Това бър-зо напредване на двата фланга създа-ва чудесна възможност те да тръгнат един срещу друг и съединявайки се да поставят гръцката армия в пълно об-кръжение и практически пред капи-тулация или дори пред възможността от поголовно изтребление. Виждайки изпадналата в безнадеждно положе-ние армия, гръцкия крал Константин, който до преди този момент не иска и да чуе за мир преди войниците му да са влезнали в София, заповядва на Елев-териос Венизелос спешно да телегра-фира до Букурещ и да иска незабавно примирие, чийто условия в послед-ствие ще се уговарят. Гръцката армия е поставена на колене и българският войник отново доказва на Европа и света, че за него няма непреодолими препятствия или непобедими проти-вници. Въпреки благоприятната въз-можност гръцката армия да бъде то-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 39

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

тално унищожена, с оглед на факта, че османците и румънците действат нео-безпокоявано в българския тил, наше-то правителство се съгласява да склю-чи предложеното примирие.

Обсадата на Видин

Прехвърлянето на българската 1-а армия на юг към Македония оголва северната част на фронта и дава въз-можност на сръбската 2-а армия да напредне в Северозападна България. След като безпрепятствено влизат в Белоградчик, сърбите се насочват към Видин и го обсаждат. Градът разпо-лага със стабилна фортификация, но за охраната му българската армия е оставила едва 7 пехотни роти, които заедно с милицията в града са всич-ко 5 700 души, разполагащи само с 16 остарели оръдия. В същото време от другата страна на Дунав при Калафат се извършва концентрация и на ру-мънски части, с което градът е напъл-но обкръжен и изолиран. На 29 юли сърбите подлагат на артилерийски обстрел Видин, но не им се отдава да го превземат с пехотни щурмове. За-щитниците на града геройски успя-ват да го удържат до 31 юли когато се сключва примирието и така града ос-тава в български ръце. Защитата на Видин е поредната славна страница от българската военна история и е пока-зателна както за изключителните ка-чества на българския войник, така и за факта, че, макар и в тежко положение и обкръжена от врагове, българската армия не е била победена и все още е

могла да нанася смъртоносни удари. Действията при Видин разкриват и множество слабости в действията на сръбската армия, а и на румънските войски, които въпреки огромното си числено преимущество не успяват да превземат важното дунавско приста-нище. Тези слабости биха могли да бъ-дат използвани от българската армия и тя реално е имала шанс да победи алчните си съседи, но не и във война в която се изправя сама срещу всички тях едновременно. Всъщност именно атаката от всички страни и липсата на адекватна международна подкре-па за българската кауза са основните причини за решението да се седне на масата за преговори и да се съгласим да подпишем примирие в Букурещ. Българските политици, а и част от ге-нералитета, решават, че е по-добре да сложим край на военните действия и да свием бранните знамена за по-до-бри дни, които е изглеждало, че скоро ще дойдат. И действително българите се оказват прави. Съвсем скоро в кър-вавите, но славни, дни на Първата све-товна война нашите войски ще вземат реванш на бойното поле от сърби, ру-мънци и гърци.

Мирните договори

Примирието между България от една страна и Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния от друга е сключено на 18/31 юли 1913 година в Букурещ. 10 дни по-късно е подписан официално и мирният договор с който завършва войната между балканските християн-ски държави. Според член 2 от дого-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 40

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

вора от 28 юли/10 август 1913 година България отстъпва на Румъния тери-торията на север от линията Тутракан – Еркене. Освен това, България тряб-ва да разруши крепостите си в Русе и Шумен. Според член 3 границата между България и Сърбия е от връх Патарица по старата българо-осман-ска граница и вододела между Вар-дар и Струма до планината Беласица, където ще стига до новоустановената българо-гръцка граница. Според член 5 българо-гръцката граница ще започ-ва от Беласица по билото на планина-та, ще преминава през Ченгел – чак до

устието на Места, като България се от-казва от претенции върху остров Крит. Българската армия се задължава да се демобилизира на следния ден след подписването на договора. Така Буку-рещкият мирен договор се превръща в крушение на надеждите на поколения българи всички наши сънародници на Балканите да заживеят в една дър-жава и тази държава да е България. Попарени са надеждите на стотиците хиляди българи сражавали се храбро по бранните полета в защита на еди-нокръвните си братя и сестри в Тракия и Македония. Унижението и горчи-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 41

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

вината оставят траен отпечатък върху милиони българи, но те продължават да носят в сърцата си надеждата, че ще дойде нов ден, ден на справедливост и тогава българската армия ще накаже коварните съседи. Териториалните придобивки на България след Буку-рещкия мирен договор в сравнение с положението отпреди 1912 година се състоят основно от земите на Пирин-ска Македония. Османската империя не участва в Бу-курещката конференция и следова-телно България продължава да се намира в състояние на война с нея, което е използвано от османците като оправдание за продължаващия ге-ноцид срещу българското население в Одринска Тракия. Преговорите с Османската империя стартират едва след подписването на Букурещкия мир и завършват чак на 16/29 септем-ври 1913 година, когато в Цариград е подписан мирен договор между двете страни. Решено е границата да мина-ва по река Резовска, после по стара-та граница на 2 км от Свиленград, по река Арда, по река Марица до устието й. В крайна сметка България запазва територията между реките Места и Марица (Беломорска Тракия) с гра-довете Гюмюрджина, Ксанти и Деде-агач. Клаузите на договора включват още и уреждане на множество имотни и други юридически въпроси, които и до днес представляват нерешен про-блем между Република България и Ре-публика Турция. Най-болезнен за нас българите е въпросът с обезщетяване на тракийските българи, който макар да е международен, остава нерешен.

Заключение След подписването на Букурещ-кия и Цариградския мирни договори идва краят на една кратка, но много кървава и злочеста за нас българите война. Макар всячески да се опитват да избегнат конфликта, нашите поли-тици и военачалници в крайна сметка са въвлечени в него и са пропилени плодовете от паметните български по-беди по време на Първата Балканска война. Междусъюзническата война не само заздравява позициите на Осман-ската империя, която е била застра-шена от окончателно прогонване от Балканите, но и създава една взриво-опасна обстановка, в която повечето балкански държави са се облагодетел-ствали за сметка на България, която макар временно да се е примирила, не е забравила обидата и се готви за раз-плата. По този начин недалновидните действия и прекомерните амбиции на сърби, гърци и румънци създават ус-ловия за нов военен конфликт на Бал-каните, който ще се разгори с пълна сила в годините на Първата световна война.

Много често български историци, по-литици и общественици са наричали Междусъюзническата война Първа национална катастрофа. Не бива оба-че да забравяме, че въпреки всичко ние излизаме от Междусъюзническа-та война с 23 187 кв.км. нови терито-рии, населени с около 400 000 бълга-ри. Свободата на всеки шест новоос-вободени наши братя и сестри коства живота на 1 български войник, което е показателно за изключителната са-можертва на българската армия, под-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 42

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

несла целия си живот в служба на Ро-дината и на българския народ. Тази саможертва не бива да бъде забраве-на! Макар да са унизени и ограбени от двата мирни договора, българите не са пречупени. Нашият устрем ще си про-личи още в първите дни от включване-то ни в Голямата война (Първата све-товна война). Колкото и големи да са негативите, които претърпяват Бълга-рия и българското общество в резултат на Междусъюзническата война, ние трябва да помним героичните постъп-ки на българските войници и офицери на фронта, които макар и обкръжени от всички страни не се предават и се борят до сетен дъх за Майка България! Техният подвиг, техният пример, тях-ната саможертва трябва да стане наша пътеводна светлина и в днешния все по-динамично развиващ се свят тряб-ва да помним, че националните инте-реси са над всичко останало!

В история рядко има „ако”. По тази причина няма нужда да умуваме какво би станало ако заповедите на висше-то командване бяха по-адекватни, ако позицията на Царя и Правителството бяха по-съгласувани или ако бяхме избрали да ликвидираме гръцките и сръбските въоръжени сили с цената на румънска окупация на София. Ва-жното е да помним, че десетките хиля-ди български бойци дадоха живота си за своята Родина и за своя народ и не преклониха глава пред многократно превъзхождащия ги противник. Впе-чатляваща е онази сила на духа, про-явена от българските командири, по-леви офицери и войници, които устоя-ват срещу армиите на всички балкан-ски държави взети заедно и не само

не губят битката за нашата държава, но дори съумяват да уплашат толкова враговете, че те да позволят българско разширение в Пиринска Македония и Беломорска Тракия. В крайна смет-ка, въпреки всичко България устоя на това върховно изпитание и преклоне-нието ни към българските воини, из-вършили неописуем подвиг ще бъде вечно!

Поклон пред стотиците хиляди мъченици, прогонени от бащи-ната си, българска земя и засе-лили се в Свободна България!

Дълбок поклон пред вас, без-смъртни герои, показали по

бранните полета, че българинът знае как да мре и никога не се

предава, дори и сам срещу всич-ки!

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 43

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Човекът изградил една от най-блестящите военни кариери в историята на Римската репу-

блика се казва Публий Вентидий. Въ-преки че семейството му било бедно и неизвестно, достиженията му позво-лили да стане консул и той получил най-високи отличия на римската дър-жава. Но за разлика от хвалебствия-та по адрес на Цезар, Помпей, Крас и Лукул, името му рядко се споменава в античните извори, а и сега. Плутарх пише за него като за “единствения чо-век, който някога е триумфирал над партите”. Сведения за живота му да-ват Авъл Гелий, Касий Дион и Апиан. Упоменат е и в животоописанията на Плутарх за Антоний, както и в „Стра-тагемите” на Фронтин. Публий Венти-дий е роден вероятно през 91-90 г. пр. н. е. Аскулум. Почти нищо не се знае за неговият произход, детството и мла-достта му, и дори името му е предмет на спор. Според Гелий и Фест, живяли няколко столетия след него, фамилия-та му е Бас, но съвременните изследо-ватели отхвърлят това твърдение. По време на Съюзническата война през 89 г. пр. н. е. разбунтувалият се Аску-

лум е превзет от войските на римския генерал Помпей Страбон, а Вентидий и майка му попадат в плен и участват в триумфалното шествие през Рим. Според Гелий, младият Вентидий впо-следствие е принуден да започне тър-говия с мулета, за да се изхранва.Плиний пише, че той постъпва в ар-мията като обикновен войник и участ-ва във войната срещу галите, започна-та от Цезар. В коментарите на Цезар липсват сведения за Вентидий, но явно е забелязан и оценен от великия пълководец, защото след като реорга-низира Сената през 45 г. пр. н. е., бив-шият продавач на мулета е назначен на поста плебейски трибун. След Мар-тенските иди Вентидий започва да служи на Антоний, който го назнача-ва за претор през 43 г. пр. н. е. В едно от писмата на Цицерон се споменава, че през тази година Вентидий дейст-ва в Пиценум, където набира войници за армията на Антоний /оттеглил се в Цисалпийска Галия след разрива му с

Публий Вентидий -пренебрегнатият

римски геройАвтор: Владимир Попов

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 44

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Октавиан и Сената/. Той има три ве-терански легиона и контролира Анко-на, и превзема Римини, за да попречи на похода на републиканския гене-рал Панса. Но в битката при Mутинa на 2-ри, април 43 г. пр. н.е. Антоний е разгромен. Вентидий решава да из-тегли неговите войници на запад през Апенините и да се съедини с Антоний в Лигурия. В Рим сенаторите обявяват Вентидий и Антоний за врагове на оте-чеството и изпращат през месец май войска под командването на Лепид да ги разгроми. Лепид обаче се опася-ва от популярността на Антоний сред войниците си и не се решава да ата-кува. В крайна сметка войниците на Антоний и на Лепид се побратимяват и той преминава на страната на сърат-ника на Цезар. В края на юли Полион и Планк също се присъединяват към коалицията с техните легиони, и тази значителна армия навлиза в Италия. Октавиан предава Сената и се среща с Антоний и Лепид край Бонония. След два дни преговори, съдбата на Римска-та република е решена. Антоний, Ок-тавиан и Лепид сключват т. нар. „вто-ри триумвират”, поделят си властта и провинциите. Вентидий е възнагра-ден за своята вярна служба. По молба на Антоний той управлява като консул суфект /заместник на Август/ до края на 43 г. пр. н. е. След победата на цезарианците при Филипи, между Антоний и Октавиан се разгаря т. нар. Перузинска война. По това време Вентидий е в Трансал-пийска Галия, а Полион – в Цисалпий-ска Галия. През 42 г. пр. н. е. Луций Антоний /братът на Марк Антоний/

превзема Рим и бърза на север, да се съедини с тях. Самият Антоний обаче е на изток /където прекарва времето си с Клеопатра/ и Вентидий и Поли-он нямат конкретни указания как да действат. От хаотичното командване се възползва Салвидиен, пълководе-цът на Октавиан се завръща от Испа-ния и затваря Луций Антоний в Перу-зия. На помощ на Салвидиен идва и Марк Агрипа с легионите си. Венти-дий и Полион, поради разногласия, не се противопоставят по никакъв начин на Агрипа, първият остава в Римини, а вторият – в Равена. В трова време тре-та армия, водена от Планк пристига на помощ на обсадения Луций Анто-ний. Но въпреки численото превъз-ходство, антонианците не се решават да предприемат деблокиране на об-садата, оставяйки защитниците й на произвола на съдбата. През 40 г. пр. н. е. Антоний най-накрая пристига в Италия и се среща с Октавиан в Брин-дизи. Мирът и статуквото са възстано вени и през 39 г. пр. н. е. Вентидий е изпратен на Изток като легат на Анто-ний, за да изгони партите, нахлули в провинция Азия. Нашествениците са подкрепени от републиканеца Квинт Лабиен /син на Тит Лабиен/, бил се на страната на Брут и Касий. През 40 г. пр.н.е., възползвайки се от войната в Италия, Квинт навлиза заедно с Па-кор /синът на партския цар/ в Сирия и Мала Азия, разбива няколко римски отряди и заповядва да убият управи-теля на Сирия - Луций Децидий Сакса. Той даже започва да сече монети, на които се нарича Imperator Parthicus /‘генерал на партите‘/.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 45

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Вентидий пристига в Азия в начало-то на 39 г. пр. н. е. начело на 2 леги-она и започва да набира голямо ко-личество прашкари, които смята да протипопостави на партските конни стрелци. С бързина и внезапност в Це-заров стил Вентидий напада отрядите на Лабиен още преди последният да е разбрал за неговото дебаркиране. Ла-биен спешно се оттегля в Сирия, къде-то получава подкрепления от партите. Решителната битка за Азия става по склоновете на планината Тавър. Рим-ляните заемат хълмовете, а партските катафракти прибързано ги атакуват, уверени в победата си и дори необеди-нили се със силите на Лабиен. Венти-дий изчаква катафрактите да се при-ближат достатъчно близо и след това нарежда на прашкарите да обстрелят противника с оловни топки. Интен-зивният огън обърква катафрактите, в това време легионите мятат пилумите си и контраатакуват надолу по склон, избивайки кавалерията. Малка част от тях успява да се спаси. Лабиен е убит, докато се опитва да избяга в Киликия. След като урежда делата в Киликия, Вентидий се насочва към Сирия, къ-дето го чака нова партска армия под командването на генерал Фарнабат. Противникът този път е заел отбрани-тена позиция в т. нар. Амански про-ход. За да го подмами в равнината, Вентидий нарежда на помощника си Помпедий Сило с част от кавалерия-та да атакува позициите на партите. Партите се хващат на приманката и започват да преследват римската ко-нница. В това време римската пехота и прашкарите ги атакуват от засада и

ги обкръжават. В клането партските сили са напълно унищожени, загива и Фарнабат. При известието за това Па-кор се оттегля обратно отвъд Ефрат, а Вентидий без съпротива си възвръ-ща Сирия и Палестина. Според Касий Дион, еврейският цар Антигон /под-държан от партите/, уплашен за прес-тола си, дава огромна сума на Венти-дий. След това, Вентидий с легионите си се оттегля в Кападокия, където вой-ската го провъзгласява за „император“ /победоносен пълководец/. През пролетта на 38 г. пр. н. е., дока-то легионите на Вентидий са още в зимните си квартири, Пакор събира нова армия и отново нахлува в Сирия. В градовете на провинцията положе-нието е неспокойно избухват народ-ни вълнения и доста представители на римската власт са малтретирани и убити. За да избегне всеобщо въстание срещу Рим Вентидий трябва да дейст-ва с решително и бързо. За да забави противника си, той прибягва до нова военна хитрост, влязла в историята. Според Дион и Фронтин, Вентидий знае, че принц Фарней от Кирестика /малко княжество в Северна Сирия/ е привиден съюзник на римляните и симпатизира на партите. С оглед на това той решава да изиграе предателя като му разкрива фалшивите си опа-сения, че ако партите форсират Ефрат при Кирестика, той няма да има дос-татъчно сили да им се противопоста-ви. Подлъган от информатора си, Па-кор решава да не форсира Ефрат при Зевгма /където е най-краткият път до Сирия/, а повежда войските си по об-ходния маршрът към Кирестика, като

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 46

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

прекарва 40 дена в строене на мост над Ефрат. В това време Вентидий има достатъчно време да събере силите си и да укрепи лагера си на един хълм. След като партите преминават безпре-пятствено реката, уверени в силите си, те атакуват римския лагер. Венти-дий изчаква докато партите стигнат на 500 крачки от позициите му и след интензивен обстрел от прашкарите заповядва на легионите да атакуват противника. Катафрактите са изтлас-кани в подножието на хълма и въпре-ки че оказват ожесточена съпротива са унищожени. В мелето загива и Пакор. Щом разбира това, останалата част от войската на партите се разбягва. Така решителната победа на Вентидий е своеобразен реванш за Каре /където римската войска е разгромена на три-умвирът Марк Лициний Крас – убит/. Битката е увековечена в „Fasti” на Ови-дий, в “Германия” на Тацит и от Велей Патеркул в неговата „История”.След победата Вентидий лесно поту-шава бунтовете в Сирия, като изпраща главата на Пакор в размирните гра-дове. Той подпомага с войска претен-дента за еврейския престол Ирод във войната му срещу Антигон. Също така предприема експедиция срещу Само-сата, където местният владетел Антиох е дал убежище на разбитата армия на Пакор. Антиох предлага 1000 таланта, за да се откупи. Вентидий обаче започ-ва обсадата, очаквайки пристигането на Антоний и неговото решение. По-следният дебаркира в Сирия, но успе-хите на Вентидий го изпълват със за-вист и скоро победоносният генерал е отстранен от командването. Обсадата

обаче е неуспешна и след преговори Антиох изплаща на Антоний само 300 таланта за компенсация.В края на 38 г. пр. н. е. Вентидий се връща в Рим, за да отпразнува своя напълно заслужен триумф на 27 ноем-ври. Няма други упоменания за съдба-та му по-нататък освен факта, че е бил погребан с публични почести /веро-ятно малко след 38 г. пр. н. е./. Така победителят на партите не успява да види заключителния етап от борбата между от Октавиан и Антоний която завършва при Акциум през 31 г. пр. н.е.

Автор: Владимир Попов

Повече материали свързани с античността

http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=97

ИСТОРИЯ Продуценти:Петър Теодосиев Росен Теодосиев

http://nauka.bg 47

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Гледайте целия филм:1912.NAUKA.BG

Продуценти:Петър Теодосиев Росен Теодосиев

Сценаристи:Антоан Тонев Радослав Тодоров

РежисьорБорис Грозданов

http://nauka.bg 48

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

„Що е благо? Знанието. Що е зло? Незнанието. Който е умен и изкусен, той според обстоятелствата едно ще отхвърли, а друго ще избере. Но ако душата му е висока и непобедима, той няма да се бои от това, което е отхвърлил, и не ще се въз-хищава от това, което е избрал.” Сенека

„Здравата интерпретация на фактите дава възможност да се предположи, че във физиката, а също в химията и биологи-ята, е експериментирал „свръхинтелект“, и че в природата няма слепи сили, заслужаващи доверие” Фред Хойл

„По-рано ми се струваше, че ще получим сигнали от Космоса след година или две, три... Годините минават и аз изпитвам все по-големи съмнения, почва да ми се струва, че тук се крие някаква голяма тайна...” Станислав Лем

„Вечното мълчание на тези безкрайни пространства ме ужасява.” Блез Паскал

Най-голямата загадка на науката или Парадоксът на Ферми

доц. Валери Голев

http://nauka.bg 49

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

През 2009 г., годината на астро-номията, тихомълком се навър-шиха 50 години от началото на

научното изследване на проблема за извънземните цивилизации – през 1959 г. в най-престижното научно спи-сание „Нейчър“ е отпечатана истори-ческата статия на ядрените физици Дж. Кокони и Ф. Морисън „Търсене на междузвездни съобщения“ („Searching for Interstellar Communication“). В нея за първи път се разглежда от научна гледна точка възможността за търсене на радиосигнали от извънземни циви-лизации.

А сега, през 2012 г., отбелязваме половинвековния юбилей на книгата на известния астрофизик от СССР Йо-сиф Шкловски „Вселена, живот, раз-ум” („Вселенная, жизнь, разум“). Тя изиграва изключителна роля в разви-тието на SETI (съкращение от Search for Exstraterrestrial Intelligence или „търсене на извънземен разум“) в це-лия свят. В разширен вариант и в съав-торство с великия американски астро-ном Карл Сейгън книгата се появява през 1966 г. и на английски език под името „Разумният живот във Вселена-та” („Intelligent Life in the Universe“). Тези класически текстове са библията на специалистите по SETI и досега.

Преди половин век в Национал-ната радиоастрономическа обсервато-рия на САЩ се подготвят за прием на радиосигнали, изпратени от извънзе-мен разум (Exstraterrestrial Intelligence или ETI). Проектът бил наречен OZMA по името на принцесата от една дет-ска книжка за вълшебната Страна Оз. Към пролетта на 1960 г. група под ръ-ководството на радиоастронома Френ-сиз Дрейк започва да търси изкуствен радиосигнал от две звезди от слънчев

тип – τ от Кит и ε от Еридан, които се намират на разстояние около 11 свет-линни години от Слънцето. Наблю-денията на тези звезди продължили четири месеца и, както е добре извест-но, резултатът бил отрицателен. Каз-ват, че готвейки се за среща с колегите си, за да обсъди с тях вероятността за съществуване на извънземен разум, Дрейк извежда прословутата форму-ла, носеща неговото име, която ще го направи знаменит.

Телескопът на националната ради-ообсерватория в Грийн Банк, САЩ, използван за проекта OZMA. При-емникът му бил настроен на дължи-на на вълната 1.42 GHz (или 21 cm), съответстваща на излъчването на междузвездния водород. Тогава се е предполагало, че тази честота би трябвало да е универсален стандарт и ориентир за ETI, които се опитват да установят междузвездна връз-ка. В същата обсерватория от 1973 до 1976 г. се провежда и втори експе-

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 50

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

римент, наречен OZMA II. Изследва-ни били над 650 от най-близките до Слънцето звезди, норезултатът от-ново бил отрицателен.

Тя дава оценка на броя N на раз-витите цивилизации в нашата Галак-тика:

Където N*е броят на звездите в Млеч-ния път, fp е частта от звездите, които имат планетни системи, fe е частта от планетите, на които съществуват при-емливи физични условия за същест-вуване на живот, flе вероятността на една планета с благоприятни условия да възникне живот, fr е вероятността възникналият живот да развие в рам-ките на еволюцията си видове, надаре-ни с разум, fc е вероятността разумът да развие цивилизация с напреднала технология, която е в състояние да търси връзка с други цивилизации, TL е времето на активен живот на циви-лизацията, и TGе продължителността на съществуване на нашата Галакти-ка.Тук нямаме за задача да дискути-раме това уравнение по-подробно. Ще споменем само, че оценките на N от формулата на Дрейк варират от „една“ (само нашата Земя) до милиарди ETI в зависимост от оптимизма на изсле-дователя.

Пак през 1960 г. друго голямо име във физиката – Фриймън Дайсън, се включва „в играта“. Дайсън по право се смята за един от създателите на съвре-менната квантова електродинамика

заедно с нобеловите лауреати Швин-гер, Фaйнман и Томонагa. Известни са достиженията му във физиката на твърдото тяло, ядрената техника и ас-трофизиката. Той пише кратка статия в другото най-престижно научно спи-сание „Сайънс“, озаглавена „Търсе-не на изкуствени звездни източници на инфрачервено излъчване“(„Search for Artificial Stellar Sources of Infrared Radiation“), в която се излага концеп-цията за т.нар. „сфера на Дайсън“.

Тя представлява хипотетично астро инженерно съоръжение – тънка сферична обвивка с голям радиус (от

Френсиз Дрейк(р. 1930) с една от формите на своето уравнение.

Сфера на Дайсън

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 51

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

порядъка на радиусите на планетните орбити), като звездата е в нейния цен-тър. Идеята за такава сфера той взима от книгата „Създателят на звезди“ на фантаста Олаф Степълдън, написана още през 1937 г. Предполага се, че една развита ETI може да използва сфе-ра на Дайсън за пълна утилизация на енергията на своята централна звезда и/или за решаване на евентуални про-блеми със жизненото си пространство. За построяването на такава тънка сфе-ра ще е необходимо вещество, колкото има в Юпитер.

Търсенето на сфери на Дайсън е перспективно направление в SETI. Съ-оръжения с такива мащаби могат да се засекат със съществуващите в мо-мента инструменти по тяхното инфра-червено излъчване с нетипично спек-трално разпределение. Но до момента на човечеството не са известни такива източници, нито пък способи за прак-тическа реализация на сфера на Дай-сън около нашето Слънце.

Но още през 1950 г.един от ге-ниите на физиката формулира това, което мнозина смятат за най-голя-мата загадка на науката. Тогава от проблема за разума във Вселената се заинтересувал знаменитият нобелов лауреат Енрико Ферми. Той някак ми-моходом формулирал идеята, нарече-на впоследствие „парадокс на Фер-ми”.Той звучи така:

Ако във Вселената има мно-го цивилизации, някои от тях трябва да са много развити и да са колонизирали вече нашата Га-лактика, както и Земята в част-ност. Тогава къде са те и защо не виждаме следи от тяхната дей-ност?

Наистина, само за няколко ми-лиона години за ВСЯКА цивилизация, която се развива технологично с НА-ШИЯ днешен темп, ще стане достъпна ЦЯЛАТА Галактика. Благодарение на „дифузията” на една развита цивили-зация от звезда към звезда, тя би се раз-пространявала от своята родителска планета навън подобно на сферична вълна. Ако най-близките до родител-ската планета звезди (разположени, да кажем, на разстояние 10 светлинни години от нея), се колонизират напри-мер за 10 000 години (т.е скоростта на „дифузията” е 0.001 с, където с е ско-ростта на светлината), то за десетина милиона години цялата Галактика ще бъде усвоена от въпросната цивилиза-ция. Това всъщност е КРАТКО време – ако възрастта на Вселената е еквива-лентна на 24 часа, то 10 милиона годи-ни ще са еквивалентни само на ЕДНА МИНУТА. А в Млечния път има стоти-ци милиарди звезди,които са по-стари от Слънцето ...

Тъй като възрастта на нашата Галактика е над 1000 пъти по-голяма, неизбежно възниква въпросът „Къде са Те?”. Защо не наблюдаваме следи от тази експанзия на въпросната високо-развита извънземна цивилизация тук на Земята? А ако в Галактиката има не една, а много високоразвити ETI, то процесът на колонизация трябва да е значително по-интензивен...

Така се сблъскваме с „парадокса на Ферми” и в неговата основа лежи отсъствието на следи от извънземни цивилизации на Земята. Ако ETI наис-тина съществуват, то даже в границите на нашата Слънчева система ТРЯБВА да има явни признаци на присъстви-ето им. Е, къде са ТЕ тогава? Мълвата говори, че въпросът „Къде са Те тога-

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 52

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

ва?” бил зададен от Ферми по време на закуска с колеги от лабораторията Лос Аламос през лятото на 1950 г. и така се появил парадоксът, носещ неговото име.

Оттогава насам в различни стра-ни са извършени стотици наблюдения в радиодиапазона и в другите диапа-зони на електромагнитния спектър, използвани са многообразни страте-гии и методи за търсене, но резултати продължава да няма – липсват какви-то и да са признаци за активност от ETI. Всички наблюдавани явления и обекти на небето сякаш по определе-ние имат естествена природа.

Единственият за момента досто-верен факт в проблематиката на SETI е фактът за НАШЕТО собствено същест-вуване. Този прост и очевиден за все-ки факт има обаче огромно значение – по същия начин, както най-голямата тайна на атомната бомба е била просто в това, че тя МОЖЕ да бъде направе-на... Разумът МОЖЕ да съществу-ва във Вселената. Нека да отворим скоба и без да даваме дефиниции, да отбележим, че тук разбираме поня-тието „разум“ като СОЦИАЛНО явле-ние. Един напълно откъснат от социу-ма индивид НЕ СЕ ДЪРЖИ като раз-умно существо и това е добре известно от многобройните факти около фено-мена „Маугли“. Затова като единич-на проява на разум тук ще разбираме действията на цивилизацията КАТО ЦЯЛО.

Е, възможен е и контра приме-рът, разгледан във великолепния ро-ман на Станислав Лем „Соларис“, но нека не се задълбаваме... Защото НЕ ПО_МАЛКО достоверен е и фактът, че признаци за съществуването на извън-земен разум в момента ОТСЪСТВАТ. Този факт наричаме „Мълчанието на Вселената”.

Мълчанието на Вселената е централният въпрос на SETI.

Възможностите на съвременната радиоастрономия са такива, че чове-чеството и сега е способно по принцип да регистрира сигнали от цивилиза-ции, намиращи се на същото техноло-гично ниво като нашата, в пределите на почти цялата Галактика с нейните стотици милиарди звезди. По силата на парадокса на Ферми, ако ETI съ-ществуват, то огромното мнозинство от тях трябва да са хиляди пъти по-

Енрико Ферми (1901–1954), виден италиан-ски физик с огромен принос в развитието на съвременната теоретична и експеримен-тална физика, един от основоположниците на квантовата физика, лауреат на Нобело-ва награда за физика през 1938 г.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 53

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

стари от човечеството и неимоверно по-развити от нас. Защо не регистри-раме никакви сигнали?

Предложени са над 20 възможни обяснения на парадокса на Ферми и на свързаното с него мълчание на Вселе-ната и вероятно е трудно да се измис-лят нови. Ето някои от тях, тривиални и нечак толкова.

1) Човечеството е уникално във Вселената.Най-простото обяс-нение е това, че ТЯХ просто ги няма. Обаче това обяснение нито е достатъч-но строго, нито достатъчно естестве-но. То противоречи на наблюдаемата еднородност и изотропност на Все-лената, която сега е извън съмнение. Невероятно е възникването само на една цивилизация в една еднородна и изотропна като цяло Вселена, в една с нищо незабележима галактика, около една най-обикновена жълта звезда (в Млечния път има поне 1 млрд. таки-ва звезди, а галактиките са поне 100 млрд.). Към края на живота си обаче Шкловски става защитник именно на тази хипотеза.

2) Нашата цивилизация не е единствена, но е най-развита-та във Вселената.Това в известен смисъл е вариант на предната хипоте-за и подобна гледна точка представля-ва краен израз на антропоцентризъм.

3) Не виждаме следи от ETI, защото възможностите на нашите съвременни наблю-дателни инструменти са не-достатъчни. Мощността на сиг-налите на ETI може би е малка, може би те излъчват сигнали от насочен тип и Земята просто не попада по техния път, може би технологиите на ETI за

връзка са други, и пр. Тази хипотеза е достатъчно оптимистична за бъдеще-то на SETI и е защитавана активно от Сейгън до края на живота му.

Карл Сейгън (1934–1996), световно известен американски астроном и популяризатор на науката. Пионер на астробиологията и на SETI.

4) Небето все още не е дос-татъчно добре изучено и тряб-ва просто да се наблюдава по-вече и по-дълго. Това е вариант на оптимистичната хипотеза, описана по-горе.

5) Извънземните цивилиза-ции са много, но те не са „дълго-трайни” (имат кратко време на живот). Наистина, отсъствието на видими прояви на дейност от ETI

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 54

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

не е еквивалентно на отсъствие на са-мите ETI.

Ако извънземните цивилизации са много, но са недълговечни, те най-вероятно не достигат такова ниво на развитие, при което тяхната активност би се наблюдавала от Земята.

6)Технологично развити свръхцивилизации просто не се появяват („Задънената улица” на Шкловски). Това е „силен” вари-ант на предната хипотеза.

Йосиф Шкловски (1916–1985), астро-физик от СССР с фундаментален принос както в SETI, така и в мно-жество други направления на съвре-менната астрофизика.

В последната преди смъртта си

статия Шкловски се отказва от идея-та за уникалност на земната цивили-зация и предлага нещо още по-неуте-шително – хипотезата за „задънената улица”.

Известно е, че нашата Земя всъщ-ност е „гробище на видовете“. Имало е поне две масови екстинкции (т.е. из-чезвания) на видовете и животът на планетата е висял на косъм. По оцен-ки на биолозите и палеонтолозите от възникването на живота на Земята до-сега са се изредили около един мили-ард биологични видове, а в момента те са само два милиона.

Възможно е разумът (който е биологически най-мощният приспо-собителен механизъм на вида, наре-чен „homo sapiens”, т.е. на човека) да е хипертрофирана функция, водеща до неизбежна гибел (като голямото тегло при динозаврите или големите зъби на саблезъбия тигър). Тогава разумът е всъщност е поредното неудачно изо-бретение на природата или поредната “задънена улица” в еволюцията.

7) ETI имат кратко вре-ме на живот, защото причина за гибелта на разума може да бъде загубата на основната му функция – функцията на позна-нието. Това е още един „силен” и не-тривиален вариант на хипотеза 5.

Както споменахме вече, не сме в състояние да дефинираме добре поня-тието „разум”, но тук е достатъчно е да се ограничим с простия тезис, че раз-умният живот се характеризира със стремеж да разбере и обясни проти-чащите наоколо явления. Възниква-щите при това интерес и любопитство са крайно неустойчиви. Интересът

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 55

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

към разбраното вече явление пропада практически мигновено. Никакви „ин-тересни практически приложения” на стари закони не могат да заменят тър-сенето на нови.

Загубата на интерес към изслед-ване на новото ще доведе не само до невъзможност да се развиват нови технологии (които биха спасили на-шите потомци от предизвикателства-та на бъдещето), но рано или късно и до невъзможност да се поддържат и възпроизвеждат вече съществуващите технологии, което води до неизбежна гибел.

Разумът „вехне” без принцип-но нови и още необяснени явления. Както казва видният французин Анри Поанкаре, „В съдбата на всяка научна истина има само един миг на търже-ство, попадащ между безкрая, когато я смятат за невярна, и безкрая, кога-то я възприемат като тривиална”. Без-крайно сложен обект е непознаваем по принцип (това е следствие от великата теоремата на Гьодел).

Разумът просто не би могъл да възникне в една безкрайно сложна Вселена. Наблюдаваното отсъствие на свръхцивилизации свидетелства, че нашата Вселена е “прекалено проста” за разума. Бързо опознавайки нейни-те закони (напр.за няколко хилядоле-тия), разумният живот изчерпва всич-ки свои възможности и изчезва.

Парадоксално, но факт: разумът възниква и загива по една и съща при-чина – поради простотата на устрой-ството на нашия свят.

8) „Неортоеволюционно” развитие на ETI.Великият пол-ски писател-фантаст и мислител Ста-

нислав Лем предлага друго нетриви-ално решение на парадокса.

Може би цивилизациите са мно-го и живеят дълго, но се развиват не-ортоеволюционно. „Може би,- пише той,- високоорганизираната цивили-зация въобще не се характеризира с огромни енергии на потребление, а с най-добро регулиране”.

Ако това е така, нямаме основа-ния да очакваме, че ще можем да на-блюдаваме проявите на такава циви-лизация.

Станислав Лем (1921—2006), световно известен полски писател-фантаст и мислител.

9) Космическият разум се държи не така, както ние очак-ваме.Разумът, който се опитваме да открием във Вселената, най-вероятно много силно се различава от нашите представи за него. Не можем да забе-лежим неговото присъствие не защо-то го няма, а защото той не се държи така, както очакваме.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 56

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

10) „Зоохипотеза”. Съглас-но тази доста популярна хипотеза на Дж. Бол от Харвардския университета ние се намираме в нещо като резер-ват, поддържан от високоразвити ETI, които не се намесват в нашето разви-тие и ни изучават незабележимо, като умишлено крият от нас съществуване-то си.

11) Разумът като междин-но звено в еволюцията на Вселе-ната. Ядреният физик А. Д. Панов от Московския университет разглежда и тази възможност. Наистина, нашето Слънце с нищо особено не се отлича-ва от други като него милиарди звез-ди в нашия Млечен път и в милиар-дите други галактики. Естествено е да предположим, че планетите от земен тип също са достатъчно разпростране-ни във Вселената.

Тогава животът, както и разумът, са ОБИКНОВЕНИ ФОРМИ на струк-турната организация на материята във Вселената. Ако това е така, пред нас се открива впечатляващата картина на прехода на Вселената през поредица от качествено различни стъпала (напр. термоядреният синтез на елементи-те в звездните ядра, до биологичната еволюция на органичните молекули в междузвездните молекулярни газово-прахови комплекси и пр.) към все по-високо ниво на самоорганизация.

Засега ни се струва, че върхът на тази самоорганизация е разумът. А ако екстраполираме тази тенденция в бъдещето? Ще се яви ли СЛЕД разума някаква структура, качествено различ-на от него, която да го превъзхожда по нивото си на организация? Така, както

живата материя се отличава от нежи-вата и така, както разумният живот се отличава от „просто“ живота? Нямаме в момента никакви логични причини да отхвърлим тази възможност, защо-то бихме изпаднали в поредната клоп-ка на антропоцентризма („човекът е най-висшето същество“ едва ли зву-чи по-разумно от „Земята е център на Вселената“). Нищо не пречи да се раз-гледа явлението „разум“ като междин-но, а не завършващо звено в процеса на самоорганизацията на Вселената.

12) Сигналите от ETI от-давна „заливат” Земята, но мощността на културната традиция, в рамките на коя-то ние ги интерпретираме, и нашият „познавателен хори-зонт”, не са достатъчни за ос-ъзнаването на изкуствената им природа. Станислав Лем смята, че съществува явление, което можем да наречем ПОЗНАВАТЕЛЕН ХОРИ-ЗОНТ за всяка цивилизация. В рам-ките на този хоризонт се намира всич-ко, което цивилизацията е опознала и което умее да прави, в това число и такива явления, за които тя е в състоя-ние поне да построи теоретичен модел (както ние сега строим модели напри-мер на„черни дупки“).

Отвъд този хоризонт се намира всичко, което цивилизацията не знае и за което даже не може да се досети на основата на сумата от всичките си знания и умения. Как би изглеждало пред дадена цивилизация някое гран-диозно явление, което тя може да на-блюдава, но което се намира ОТВЪД нейния познавателен хоризонт? Ами – ще й изглежда като ЕСТЕСТВЕНО ЯВЛЕНИЕ, макар и загадъчно. На-пример, всеки сериозен учен от сре-

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 57

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

дата на XIX век би възприел гъбата на печално добре познатия на нашето поколение ядрен взрив като резултат от действието на неизвестни и необяс-ними природни сили.

Лем се придържа към мнението, че способността да се установи разли-ка между някакво естествено и изкуст-вено явление е функция от знанията на този, който установява тази разли-ка. Затова нашите шансове да откри-ем някое „космическо чудо“ще нара-стват, даже ако не отделяме специал-но внимание на неговото търсене. Как би изглеждала евентуална енергетика на ETI с мощността на Слънцето, на какви разстояния бихме забелязали нейните ефекти и какви варианти са възможни — всичко това ще узнаем, когато НИЕ САМИТЕ овладеем енер-гетика със звездна мощност. А сега за-сега, разширявайки познавателния си хоризонт, можем само да дискутираме темата „братя по разум“, напипвайки бавно същината на проблема.

Мълчанието на Космоса поставя пред нас принципния въпрос за пре-делите на земното знание. По-редната революция в науката свиде-телства по-скоро за това, че от върха на всеки връх, превзет от науката, ще виждаме следващия – още по-висок и още непревзет връх. В полза на това говори и следствието от теоремата на Гьодел, че решението на всяка нетри-виална научна задача води до поява-та на не по-малко от две нови задачи. Така евентуалната космическа експан-зия на цивилизациите, проникването във Вселената и нейното „засяване” с разумен живот ще дава безгранични възможности за развитие на позна-нието.

Тогава просто е трудно и даже невъзможно да си представим какви биха били възможностите на по-ста-рите, например със стотина милиона години, цивилизации.Те биха могли да управляват движението на звез-дите, да сътворяват нови галактики и даже нови вселени... И защо не, след като дори в рамките на нашата съвре-менна физика можем вече да кажем каква трябва да е енергията на две сблъскващи се елементарни частици, за да може резултантната черна дуп-ка да започне да се разширява в дру-го пространство като НОВА вселена. Kакто казва американският космолог Харисън, възможността да се създават вселени (и нашата в частност), би мо-гла да обясни антропния принцип, т.е. че параметрите на нашата Вселена са изключително подходящи за нашето съществуване. Вселената от следващо-то поколение се създава от наши пред-шественици именно с такива параме-три и в крайна сметка протича нещо като естествен подбор на вселени. Тогава можем да приемем, че множе-ство явления, които ние смятаме за ес-тествени, в действителност са резултат (или отпадък...) от дейността на свръх могъщи стари цивилизации.

Трудно е да се каже къде именно се намира сега постоянно отдалеча-ващият се хоризонт на знанието и на какво ниво е „културната традиция” на нашата цивилизация. Затова сва-лянето на проблема с мълчанието на Вселената не е никак просто и така или иначе, парадоксът на Ферми и досега си остава нерешен. Видяхме, че това е проблем не само на астрономията, но и въобще на науката като цяло. При всички случаи от самия факт затова мълчание вече следват важниизводи

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 58

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

за съдбата на човешката цивилизация и за степента на нашата способност даси обясняваме мирозданието.

В същото време става все по-яс-но, че самият живот на Земята е въз-никнал от Космоса. Старата (от нача-лото на миналия век) и дълго отхвър-ляна хипотеза на шведския учен Сван-те Арениус за панспермията, получава все повече подкрепа от съвременните наблюдения. Търсенето на „братя“ не

само по разум, но и по биохимия и фи-зическа организация изглеждат все по-обосновани. На фона на казаното по-горе само такова търсене в момен-та би имало шансове за успех в обо-зримото бъдеще.

Без да влизаме в големи подроб-ности, астрономията през последните двадесетина години ни позволява да направим важен извод. Наблюдаваме молекулите на водата навсякъде във

Спектрален отпечатък на най-далечната вода във Вселената. Вижда се радиоемисията от водни мазери в далечния квазар MG J0414+0534. Като фон служи инфрачервеното изображе-ние на самия квазар. Квазарът изглежда разкъсан на 4 компонента от сивия дифузен обект в центъра. Това е по-близка галактика, действаща като гравитационна леща, която е усили-ла сигнала от квазара 35 пъти. Вложеното долу вдясно изображение на огромната активна галактика M87 в съзвездието Дева илюстрира как би изглеждал квазарът от по-близко раз-стояние.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 59

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Вселената, включително и на разстоя-ние 11 милиарда светлинни години, когато Вселената е била много млада.

Възникването на доста сложни ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ в Кос-моса е закономерна и неотменна част от самия процес на раждане на звез-дите и планетите. Наблюдаваме въ-глеродни съединения в газовите об-лаци навсякъде във Вселената. Към август 2012 са известни общо около 170 молекули в нашия Млечен път, и те са главно органични. Най-големи от тях (с повече от 12 атома) са антра-ценът и пиренът, 60- и 70-фулерените С60 и С70 (C60 напомня футболна топка, а С70 - топка за ръгби).Макар все още непотвърдена, има информация и за откриването на такива сложни съе-динения в междузвездната среда като аминокиселината H2NCH2COOH (т.е. глицина) и дихидроксиацетона.

Фулерен С60

Има всички условия тези молекули да дадат начало на най-простите биоло-гични структури, а кометите и мете-оритите са способни да доставят тези структури и на вече образуваните пла-нети. Има всички основания навсякъ-де във Вселената да съществува живот, построен на основата на въглерода.

Носителят на земния жи-вот и на нашия разум – въ-глеродът.

Главният носител на земния жи-вот и на нашия разум – въглеродът, има изключителни свойства. Химици-те знаят още от миналия век, че спо-собността на въглерода да се съединя-ва в дълги вериги и пръстени с атоми-те на други елементи му дава възмож-ност да формира СТОТИЦИ ХИЛЯДИ различни съединения, докато броят на съединенията на ВСИЧКИ ДРУГИ елементи, взети заедно (включително силиция, който е другият кандидат за основа на извънземен живот), не над-вишава 20 000. Така че НЕ Е НЕВЪЗ-МОЖНО една част от извънземните разумни същества да не се отличават и биологически чак толкова много от нас...

Трябва да си дадем истинска

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 60

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

сметка за тясната връзка между нас и Космоса. Вселената – тази единна и много сложна система от най-раз-лични компоненти, връзки и взаимо-действия, се управлява от родените за-едно с нея природни закони. В процеса на дългата си еволюция тя е породила в себе си живата материя. А на опреде-лен и все още неясен етап от нейното развитие се появява и разумът. Дъл-боко съм убеден, че разумът било то тук на Земята, било то някъде другаде сред звездите, играе ролята на инстру-мент, с който самата Вселена опознава себе си.

Средата, която ще обитава чове-чеството в бъдеще неминуемо ще се разшири далеч извън пределите на Земята. Кой знае, може да е прав спо-менатият по-горе физик и първопро-ходец на SETI Фриймън Дайсън, който казва: „Възможно е нашата съдба като цивилизация да се състои именно в това – да направим жизнеспособните планети обитаеми. Веднъж да се раз-пространи животът извън пределите на нашата малка планета, нищо няма

да е в състояние да спре неговото раз-витие”. Дайсън смята, че същността на живота е свързана с организа-цията, а не със субстанцията и за достатъчно време животът би се приспособил към всякаква окол-на среда. Необходим е само достатъ-чен запас вещество и енергия, което в Галактиката не е проблем. Може би в далечното бъдеще, когато се научат свободно да пътешестват сред звез-дите, нашите потомци ще започнат да гледат не само на Земята, но и на Млечния път като на естествена среда за обитаване на човешкия род.

доц. Валери Голев, катедра „Астрономия“, Зам. декан на Физическия факултетпри СУ „Св. Климент Охридски“

Не е невъзможно извънзем-ните разумни същества да не се отличават и биоло-гически чак толкова много от нас.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 61

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

И като понятие, и като явление музикалната публика е неот-делимо свързана с възниква-

нето на античния театър. В буквален превод от старогръцки тя означава “множество зрители” и е в основата на понятието “театър”. Въпросът, който неизбежно възниква в това начало е “защо музикална, а не театрална” пуб-лика? Не е трудно да се отговори на такъв въпрос, ако си припомним, че нито понятието “театър”, нито “музи-ка”, са тъждествени на съвременните. От дорийски диалект ‚музика‘ озна-чава “на Музите”. А Музите са девет и между тях е и Музата на драмата – Мелпомена, на танца – Талия, на ли-ричната поезия – Ерато, и на химните – Полихимния, дори на историята –

Клио т.е. на всички компоненти, кои-то в Aнтичността образуват явлението “театър”, а това означава, че театърът в своя първичен вид е музика или по-точно – музическо явление.

Еволюцията на театъра започва в Ати-на, където през V в. пр. Хр. тиранът Пизистрат заповядва да се построи първия амфитеатър. Бил е разполо-жен в югоизточната част на Акропола, на мястото, където по това време се провеждали Дионисовите мистерии. Преди това, пак Пизистрат пренася от Елефтерес /Беотия/ дървената ста-туя на бога, при поставянето на която организира великолепни тържества. Празненствата в чест на Дионис са многобройни, като най-продължител-ните /6 дни/, са Големите Дионисии,

ХУМАНИТАРИСТИКА

МУЗИКАЛНАТА ПУБЛИКАAвтор - Ирина Харалампиева

http://nauka.bg 62

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

които се провеждат през месеците март-април.

Изложението, проследяващо връзка-та и отношението на древнотракий-ския фолклор призоваващ и предста-вящ съдбата и същността на Дионис – единствения умиращ и възраждащ се бог по нашите земи /т.е. в Югоизточна Европа/ – би заело място, много по-обширно от една статия и дори една книга. Затова не бих си позволила да тълкувам символите на единствена-та запазена фолклорна “трагедия” – тази на “Белия кукер”, която и до днес се представя в района на Странджа и Сакар, а също и изселници от нея в Северна Гърция края Серес-Драма. Единственото, което ще спомена е, че тя твърде малко прилича на кукерски-те шествия в други места на България и някои съседни страни.

Ще припомня още и това, че следва-щото изложение няма за цел да про-следи формирането на развитието на античния театър. То е опит да се тръгне към осмислянето на ролята на публиката в осъществяването на

драмата, театъра, а и изкуството въобще. Тук се налага само да споме-на ролята на хора, като праоснова на античната трагедия. Той, по думите на Ницше, “представял идеалният зри-тел или застъпвал народа на сцена-та по отношение на княжеския пер-сонаж“, а според прозрението на Ши-лер, е “живата стена, която траге-дията е издигнала около себе си, за да се затвори напълно от реалния свят и да запази идеалната си основа и по-етическа свобода”.

Не само названието, но и причината за възникването на театъра е свърза-на със зрителите /публиката/. Както редица основни за настоящата тема понятия като “музика”, “театър”, “хор” и понятието “публика” се различава по смисъл от днешното. “Публика от зрители в днешния смисъл на думата, пише Ницше, гърците не познавали. В техните амфитеатри с издигащи се в концентрична дъга стъпаловидни редове всеки можел напълно да се от-късне от цялото културно обкръжение и потънал в съзерцание, да види и сам себе си, и като участник в хора”.

Верен на царския си дълг към полиса Пизистрат решава да даде средства от държавното съкровище, за осъщест-вяване на масово и в кратко време възпитателно въздействие чрез ка-тарзис. А това се налага, поради уве-личилия се, извън мярата, брой на не-образовани, невъзпитани и без работа младежи в Атина. И тъй като е било известно, че трагичният катарзис е не-измеримо по-силен от осъществения чрез комедия, е възложено на най-из-вестните атински драматурзи да съз-дадат за новия театър именно траге-дии.

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 63

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Не само като понятие, но и като акт ан-тичния трагичен катарзис е различен от този, който която и да е съвременна театрална трагедия може да осъщест-ви. Той е по-близък до тоталното мис-териално пречистване, отколкото до постигнатото от съвременния театър – емоционално и, евентуално – инте-лектуално въздействие. Причината е, че зрителите за пръв път са поставени в изолация от сценичното действие. В рамките на своя живот, те са били и продължават да са участници в мис-териите, в това число и в Дионисие-вите, осъществявани на същото това място. Влизайки в свещеното време-пространство те участват реално в действието, където всичко, което им се случи, в това число наранявания и дори – смърт, ще бъде наистина. От друга страна обаче, като участници в свещенодействието, те могат да се от-браняват, да избягат и нападат.

Ситуирани на своите места в ам-

фитеатъра обаче, зрителите в про-дължение на целия ден, понякога на три дни, през които се представят дра-ми, за пръв път в живота си, са извън действието. Те пребивават в реал-ността, докато театралната дра-ма протича в друго - условно, кон-цептуално измерение и не могат да се намесят в трагичните събития, които се разгръщат пред тях. Изо-браженията върху керамични предме-ти от това време показват крещящи, размахващи копия и своеобразни ос-тени зрители, докато действията на сцената продължават независимо от тях. Това създава огромно психично напрежение. Те за пръв път са прину-дени не да преживяват, а да съ-прежи-вяват и още не са се научили да го пра-вят. За тях Прометей на сцената е реа-лен и жив и естествената им реакция е “да изтичат на сцената и освободят бога от неговите мъчители”.

В отплата за своето мъчително свръх-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 64

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

напрежение те получават много по-си-лен катарзис от съвременния зрител, те изпитват възпитателно въздействие на границата на тоталното мистериал-но пречистване. Замисълът на Пизис-трат /не без участието на философите, до които всеки античен цар е възпитан да се допитва/ се осъществява успеш-но. Съпреживявайки събития из жи-вота на царе и герои, като отплата за героизма, а най-често – наказание за греховете им, зрителите обръщат раз-мисъла към себе си, към собствени-те си грехове и постигат за много по-кратко от житейското време, пречист-ване и помъдряване.

И като същност, и като въздействие античната трагедия е осмислена в друга, много по-близка до нас епоха – романтизма. Този факт, разбираем за всеки образован човек, е основан, както на аналогии, така и на разлики във философията на потребността от масов катарзис като единствена на-дежда, в случая, за връщане на изчез-ващата духовност на масите.

В този смисъл може да се отбележи /не е възможно в такова кратко изло-

жение да се тълкува/ написаното от Ницше, за формата на античния теа-тър, напомняща “самотна планинска долчинка”, а архитектурата на сцена-та “блестяш декор от облаци, които бродещите из планината вакханти съзират от високо – великолепната рамка, в чиято среда им се разкрива образът на Дионис“.

Механизмът на трагичния катарзис за пръв път е теоретично обоснован дос-та по-късно /в периода 335-323 г. пр. Хр./ от Аристотел. “Чрез състрадание и страх се извършва очистване от подобни чувства”, пише той в своя-та “Поетика”. А това, че публиката на античната трагедия е необразована и невъзпитана в гражданските доброде-тели личи и от писаното от същия ав-тор, който при съпоставянето на епоса и трагедията във връзка с поведение-то на актьорите споменава, че епосът “разчита на благородна публика, която няма нужда от жестове, до-като трагедията предполага прос-та публика”.

Като понятие толкова съдбовно зна-чимо за човека и хората, катарзисът заслужава неизмеримо повече от това, което може да получи тук и от мен. Но като цел на античната трагедия и ан-тичната /а и съвременна/ публика, то неизбежно трябва да бъде, макар и на-кратко, обяснено. Затова, към цитира-ното от Аристотел, ще добавя кратък абзац от написаното от най-проникно-вения тълкувател на древната култура по нашите земи – Александър Фол. Той е посветен на подтекста на Ари-стотеловия трактат “За поетичното из-куство” и “логически завършва вериж-ната реакция подражание - промяна /на обстановката/ - възпроизвеждане /на поведението в нея/ - опознава-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 65

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

не /на първообраза-първоидеята, ако остане верен на Платон/.” А тя, ве-рижната реакция “не може да спре с опознаването, а ще продължи да се случва в сърцето-интелект с изга-рянето на нови енергийни запаси на метафоричното послание, които са изстрадване-пречистване.”.

В замяна на своята “естественост” в чувства и поведение античната публи-ка, както вече бе споменато, получава много по-мощен катарзис от съвре-менната, театрално културна публика. Той обаче, в съответствие на етосния античен идеал, не бива да води до пси-хически непреодолимо състояние на скръб. По тази причина било забране-но представянето на драмата на Фри-них “Падането на Милет”, при гледа-нето на която “зрителите се облива-ли в сълзи и не можели да понасят непоправимата загуба”, а била пред-почетена представената на конкурса срещу него трагедия на Есхил “Перси”, катарзисът от която се доближавал до философското осмисляне.

Единственият начин на съвременния човек да изпита това свръхнапрегна-то състояние на желание за участие в действието и усещане, а много скоро

и осъзнаване на безсилието си да пре-одолее бариерата между условност и реалност, е в детството. Децата, подоб-но на античните зрители крещят и се опитват да предотвратят бедата, която заплашва любимите им герои, но мно-го скоро, само след 3-4 години преста-ват да го правят, поне не външно.

Това, разбира се не става лесно, за ня-кои хора, които мразят актьора, изи-грал ролята на злодея, неспособността да различава условност от реалност, явно остава за цял живот. При това те не са публика на “Многострадалната Геновева”, така майсторски описана от Вазов в “Под игото”, нито арменците - зрителите преди векове на “Отело” на остров Родосто, описано от Севда Севан в “Родосто, Родосто…”. Това са съвременни зрители на “Травиата”, които по време на сцената на смъртта на Маргарита, плачейки питат “Тя от какво умря?”

Именно осмислянето на този пара-докс е поставен в началото на насто-ящото изследване, като при това мно-го добре разбирам колко е по-лесно да се отговори на въпроса “кога”, откол-кото “защо”. Смятам, че това е значим въпрос поради огромното влияние на публиката не само за силата на полу-чения катарзис, но и за развитието на самото изкуство. Бих искала да при-помня казаното от композиторката Юлия Ценова не само защото тя беше творец с огромна дарба и потенциал, а защото подозирам, че това са чувства и мисли на много творци, а и интер-претатори.

“- Публиката е търпелива и привид-но толерантна.?!

Седи притихнала. Подредена. Очак-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 66

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

ваща. Доверчива. Много доверчива. Много търпелива. Възторжена /поня-кога/, Отегчена /по-често/. Реагира с удряне на ръка в ръка – късо, средно дълго, рядко – продължително… И СИ ОТИВА. ОТИВА СИ. Отиват си изпъл-нителите. Вземаш си нотите и какво – и ти си отиваш…Е? И ЗА КАКВО Е ВСИЧКО ТОВА?”

Разбира се авторът е най-важният, а без изпълнителят никой няма да чуе и види творбата, но публиката. Не може ли и без нея? Някои си мислят, че би било дори по-добре, “по-чисто”. Картините са нарисувани, концертът е озвучен, театралното или оперно действие – представено. Струва ли си да зависиш от закупените билети, ап-лодисментите или освиркването на публиката. И тъкмо да си отговориш - “Не!” се появява въпросът – “Защо се е появило и продължава да същест-вува изкуството?”. И отговорът никак не е лесен. Защото тук става въпрос не просто за причина, а за мисия. И вед-нага искам да припомня споделеното от Платон:

“Поетът е същество леко, хвъркато и свещено, способно да твори само ако е вдъхновено и обезумено и само ако му е отнет разумът…. Ето защо бог ги лишава от разум и си служи с тях като със слуги, с прорицатели и божи гадатели. Прави го, за да зна-ем ние, слушащите, че не те са тия, които говорят толкова важни неща, те, нямащите разум, ами сам бог ни говори и неговият глас звучи в устните им.”

През различните времена и за раз-лични хора този глас е не на Бог, а на собственото им подсъзнание или дори – разум, но каквото и да е /освен по-

следното/, авторът, няма власт над него. Затова и идеята му се явява не когато той желае, а когато тя си иска. Всичко, което той е способен и прави след запомнянето на тази идея е него-во лично творчество.

Има и самонадеяни автори, които смятат, че изкуството съществува само за да “изкажат”, изпеят или нарисуват това, което им хрумне, но в това умо-заключение едва ли участва разумът. И колкото и да е трудно да се прими-рят с факта, че без публика процесът “произведение на изкуството” не е осъществен и неговата мисия не е за-вършена, ще трябва.

Публиката не съществува и не при-съства в акта на изкуството само за да хвали или отхвърля. Тя, колкото и да е трудно да си признаем, е тази, за която е предназначено изстрадано-то послание на творци и изпълните-ли. Достатъчно ли е обаче зрителите и слушателите да бъдат в залата или пред репродуктора? За някои театри или организатори на “културното ме-роприятия” – да. Но не и за истински посветените на изкуството творци.

Колкото и да е трудно да повярват и дори – примирят с ролята си в осъ-ществяването на изкуството, автори и интерпретатори трябва да осъзнаят, че и появата на изкуството и неговата дълговечност въобще и в частност, за-виси от публиката. За нея е предназна-чено посланието и от нейната способ-ност да го получи зависи твърде мно-го, толкова много, че на този въпрос би трябвало да се посвети специално из-следване. В този кратък анализ обаче, аз ще се съсредоточа върху основната и, струва ми се, решаваща трудност, която отличава присъстващи от пуб-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 67

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

лика – осъзнатото съвместяване и преживяване в две измерения – условност и реалност.

Появилата се в Античността, едно-временно с възникването на театъра необходимост от “раздвоението на ли-чността” при това не в шизофренно, а в напълно нормално съзнание, остава до днес един от основните критерии за назоваването на присъстващите - “публика”. А това, че не всеки от седя-щите или стоящите в залата са таки-ва, едва ли подлежи на съмнение. На всички е известно, че причината да са там за някои от тях може да е откровен снобизъм. Щом за обществото е прес-тижно да си в театъра, операта или концертната зала, снобите са там, при това обезателно на премиерата. И не защото премиерният спектакъл е най-сполучливия /всички посветени на из-куството знаят, че не е така/, а защото тогава те могат да бъдат забелязани от официалните лица и журналистите. А колко наслада има в небрежно споде-леното “а когато бях на премиерата…”, при това най-често с неодобрение, за-щото това се тълкува от обикновените хора като белег за много висока кул-тура и безбрежно познаване на светов-ния опит. Това, разбира се, се случва не винаги и не във всяко общество, а само в онези, в които културата е цен-ност.

Струва ми се отегчително да припом-ням, известната на всички класифи-кация на оперната публика от Естебан Артеага през далечната 1783 г., спо-ред когото причините за присъствие се разполагат в широкия диапазон – от: “така правят всички” до открове-но политически – “да украси с цветя пътя, по който деспотизмът бавно влече народа”. Но присъствието в за-

лата може да бъде и най-чиста радост и удоволствие от среща с познатата тема, мотив, дори – тембър, но дори и тогава това не е публика, а зрители и слушатели. Публиката се явява тогава, когато посланието от сцената стига до повече или по-малко от присъстващи-те в залата. И не е трудно да се забеле-жи, че това назоваване зависи от два фактора – същността на посланието и способността им да го възприемат.

Смятам, че първото условие, което би превърнало присъстващите на худо-жествения акт в публика е способнос-тта да пребивават едновременно тук и сега /в залата, площада, стадиона/ и там и отвъд /в условното време-прос-транство на творбата/. Тази способ-ност се е създавала трудно и продъл-жително, за повече от хилядолетие. Формирането на публика е премина-ло през етапа на литургичната драма, зрителите на която, макар и не в храма, все пак се разполага в едно разширено сакрално пространство, за да достигне до зрителите на пасторалната драма и слушателите на концерта, утвърди-ли се едва през ХV-ХVІ век. Фактът, че тези зрители не се опитват да спа-сяват и наказват, а спокойно остават по местата си доказва, че процесът на съвместяване на реално и условно у тях е завършил. Проблемът и тогава, и сега е, че тази едновременност най-често е фрагментарна. Достатъчно е малко разсейване, кратко отвлича-не от съзерцанието по най-различни причини и те отново са изцяло в реал-ността. Но не само това е проблем. По пътя към постигането на смисъла на авторското и интерпретаторско пос-лание присъстващият в залата може да попадне и в друга реалност – тази на собствените си спомени. Това, кое-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 68

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

то Борис Асафиев нарича “мечтание под музыкой”. Всичко, което пропус-не във времето на това отклонение е изгубено за него. Трябва многократ-но прослушване, за да го добави към възприятието.

И така... разположила се удобно в до-бре заплатеното си място, примири-ла се с факта, че сценичното действие е недостъпно, публиката спокойно наблюдава как някой някого убива и дори се наслаждава на майсторство-то, с което го прави. Огромно значе-ние за постигането на това състояние е откритата и осмислена от Д. Узнадзе теория за психичната нагласа. Вед-нъж постигната обаче, тя се преодо-лява много трудно. Мисълта “отивам на театър” или “отивам на концерт”

създава нагласа със собствена инер-ция. Преодоляването й е толкова трудно, че не се отдава дори на Ваг-нер с неговата могъщ талант и енер-гийно наситена идея за изкуството на бъдещето.

С това обаче свършва наблюдението над възникването на публиката на музическия, включително и постму-зическия спектакъл. Същността на музикалната публика може да бъде наблюдавана и изследвана едва след еманципацията на музиката в съвре-менния смисъл на “чисто” изкуство.

Aвтор - Ирина Харалампиева

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 69

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

http://nauka.bg 70

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

исписание “Българска Наука” - www.nauka.bg

http://nauka.bg 71

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и

Р едакторски колектив

Главен редактор:Петър ТеодосиевРосен Теодосиев

Редакционна колегия в състав:Неделин Бояджиевд-р Чавдар ЧерниковРадослав ТодоровКрасимир Иванчевд-р Велислава ШурулинковаБорислав Богданов

Авторски колектив:

Петър ТеодосиевРосен Теодосиев Ирина Харалампиевадоц. Валери ГолевВладимир ПоповАнтоан ТоневРадослав ТодоровНеделин БояджиевГл. ас. ГЕОРГИ ГАНЧЕВ

Коректор:Анастасия Карнаух

Лого: Йордан Жам НгуенПредпечат: Петър ТеодосиевБлагой Анев

Списание “Българска Наука за младежи” се издава от

Сдружение “Щастливо дете” и “Форум Наука” по проект BG13/A1.2/409/R2

ADMIN@NAUKA.BGNGO@NAUKA.BG

За контакти:Петър Теодосиев - 0885 811 386Росен Теодосиев - 0885 435 938

Харесайте страницата на „Българска наука“ във Facebook!

https://www.facebook.com/bgnauka

Разпространява се безплатно!

http://nauka.bg 72

сп. Б

ълга

рска

Нау

ка за

мла

деж

и