8 (2

62) /

201

4ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

2

ПЛЮ

С

2

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: zemedelieplius@mail.bgwww.oralo.bg

СъдържаниеЮбилей90 години Институт по царевицата – Кнежа . . . . . . 3Биологично земеделиеМеждинните култури за зелено торене в биологичното сеитбообръщение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Заплевеляване на земеделски култури при биологично производство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10Влияние на сеитбообръщенията върху микробиологичната активност на почвата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13Земеделски културиГенофондът при царевицата – ресурс за съвременната селекция . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16Изпитване на растежни регулатори при тритикале . . . . . . 19Зимуващи сортове овес от Италия . . . . . . . . . . . 21Равнище на стевиол гликозиди в листата на стевия . . 23EкологияНатрупване на радиоактивни елементи в растенията от почви увредени от уранодобив . . . . . . . . . . . . . . 25Растителна защитаЧувствителност към сачмянка на черешови и вишневи сортове . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28Растителноядните акари при местни сортове сливи . 29ОвощарствоРастежни и репродуктивни прояви на лешник според разстоянията на разсаждане . . . . . . . . . . . . . . . . 31Биологична характеристика на сливов сорт Невена . . 33Цветови характеристики на сортове сливи според процеса на термопомпено сушене . . . . . . . . . . . . 35Библиотека Пшеница – селекционни постижения . . . . . . . . . . 39СЪДЪРЖАНИЕ 2014 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Главен редактор:инж . М . Милошова, GSM 0882 966 460Отговорен редактор:Проф . д-р Ив . Трънков, GSM 0882 966 459Редактор:М . СпасоваPR и реклама:Ст . Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕООД, тел . +359 2 852 02 48Редколегия:Акад . Ат . Атанасов, проф . д-р Т . Тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев,проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р Т . Митова, проф . д-р Д . Вълчев,проф . д-р С . Машева, доц . д-р Т . Колев, проф . д-р инж . М . Михов,доц . д-р Е . Станева, проф . д . с . н . М . Семков, доц . д-р В . Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Списанието се издава с подкрепата на:

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

33

ЮБИ

ЛЕЙ

Доц. д-р Монко Нанков

90 години Институт по царевицата – Кнежа

Царевицата е най-продуктив-ната и втора по значение зър-нено-житна култура, отглеждана в Република България . Ежегодно в страната се засяват над 4 ми-лиона декара . Царевичното зър-но е основна съставна част от компонентите участващи в кон-центрираните фуражи . Освен за зърно, зелено изхранване, сила-жи, и като суровина в храни-телно-вкусовата промишленост, напоследък царевицата намира все по –широко приложение в промишлеността – за производ-ство на спирт, захар, органич-ни киселини и като суровина за производство на биогаз .

В Европа царевицата започ-ва да се отглежда след Велики-те географски открития през XVI век . У нас тя прониква главно по два пътя . През периода 1732-1735 год . тя е внесена от тур-ското правителство от Гърция и Мала Азия, а в края на XIX век и началото на XX век, по време на Първата световна война от Ру-мъния, Унгария и Югославия . За сравнително кратко време царе-вицата става един от основни-те източници за храна и фураж в много страни, а в Румъния, Молдова, България, Грузия и др . ястията, приготвени от царевица са се превърнали в национални .

Научноизследователската ра-бота в Кнежа води началото си от 25 октомври 1924 год ., когато със заповед № 4024 на министъ-ра на земеделието и държавните имоти, е открито Опитно поле . През 1925 год . с указ № 77 от 3 декември, подписан от Негово Величество цар Борис III е съз-даден Института по царевицата .

Научноизследователската ра-

бота може да бъде разделена на два етапа-

- първият етап обхваща периода 1925 – 1962 год . През този период Института по царе-вицата претърпява редица струк-турни реорганизации: през 1931 год . Опитното поле се обеди-нява със семепроизводното сто-панство и прераства в Държавна земеделска опитна станция . Този период продължава до 1950 год . В резултат от задълбочената на-учноизследователска дейност са постигнати значителни научни успехи .

Създадени са сортовете „Бяла седефена царевица“ и „Жълта местна подобрена“, която полу-чава значително разпростране-ние . През този период е създа-

ден сорта мека пшеница № 301, който до 1960 год . заема 70 % от площите в страната и участ-ва в сортовата листа на редица страни – Румъния, Украйна и др .

Работи се за изясняване про-блемите свързани с агротехника-та на земеделските култури – об-работка на почвата; изграждане на сеитбообращения, торене и норми на торене; борба с пле-велната растителност, поливни режими и др . В областта на животновъдството са постигнати значителни успехи в развъдно подобрителната работа, произ-водството на елитен разплоден материал, хранене и др . Създа-дена е породата „Бяла българска свиня“, за което авторите са на-градени с Димитровска награда .

3

5

Преминаването към меж-дусортова хибридизация у нас започва след Белградската кон-ференция по царевицата – 1950 год ., когато е изграден колек-тив към МЗ с ръководител проф . Кирил Киряков . Научноизследо-вателската работа се изразява в намирането на подходящи хи-бридни комбинации, първата ге-нерация от които се предлага за отглеждане . Признати и райони-рани са 9 бр ., които за периода 1950 – 1955 год . заемат 40% от площите в страната и са по-ви-соко добивни с 15-20% .

През 1950 год . станцията прераства в Институт по агро-техника . Работи се приоритетно по проблемите свързани с въ-веждането на тревополната сис-тема на земеделие и борбата със сушата . От 1954 год . след обединение със станцията по животновъдство се преобразува в Селскостопански научноизсле-дователски институт, който раз-полага с две бази: с . Медковец и с . Голямо Пещене . С реше-ние на МЗГ от 1957 год . той прераства в Комплексен науч-

ноизследователски институт . Към него са прикрепени базите КОС гр . Видин, Хидромелиоративна станция – Павликени и База по поливно земеделие с . Долни Луковит .

През този период се работи по проблемите на селекцията и агротехниката при редица кул-тури . Селекционирани са сор-товете Зимна мека пшеница № 14- червенка, ечемик № 90, овес № 26, два сорта слънчоглед и др . В научноизследователска-та работа е включено изпитва-нето на чужди междулинейни хибриди . Изпитани са четири-линейните хибриди – ВИР- 42; Охайо-С-92, Висконзин 641АА, Канзас и др .

През периода 1959 – 1962 год . те бяха въведени в произ-водството, като заеха 100% от площите на царевицата в стра-ната, наскоро след това са заме-нени с двойнолинейни хибриди, селекция на Институт по царе-вицата . През същата година МЗГ взема решение за изграждане на Експериментална база към Института, разполагаща с 17135

дка, от които 2910 дка за опит-ни цели .

Вторият етап обхваща пери-ода от 1962год . до наши дни . С постановление № 149 от 6 сеп-тември 1962 год . Комплексният научноизследователски институт се реорганизира като Инсти-тут по царевицата . Научноиз-следователската му дейност се насочва главно към разработва-нето на основните въпроси на селекцията, агротехниката, меха-низацията, борбата с плевелите, неприятелите и болестите по ца-ревицата .

В селекционната работа се въвеждат достиженията на све-товния опит, което дава възмож-ност в кратък период да бъдат създадени, признати и райо-нирани хибриди за фураж от всички групи на зрялост, както и хибриди със специални ка-чества – захарна, пуклива, ли-зинова, восъчна и др . Постави се началото на цитоплазмената и генетична мъжка стерилност, с оглед изключването на ръчния труд за обезметляване на май-чините растения при семепроиз-

66

водство . През 1982 год . Инсти-тута по царевицата става член на ССА, а през 2000 год . звено от Националния център за аграрни науки . След изменение и допъл-нение на закона за националния център за аграрни науки през 2007 год ., структурните звена са разпределени в Регионални аг-ротехнопаркове .

Към настоящия момент Ин-ститута по царевицата е член на ССА .

През своята 90 годишна ис-тория в Института по царевица работят редица известни българ-ски учени в областта на аграр-ната наука - акад . Павлов; акад . Даскалов; акад . Томов; чл . кор . Исай Георгиев; проф . Киряков; проф . Вълчинков; проф . Севов; проф . Цалов, проф . Христов, проф . Христова, доц . Генов, доц . Генова, доц . Беремски, доц . Ру-ньов, доц . Цанкова, доц . Вутко-ва и много други видни учени, работили всеотдайно по пробле-мите на генетиката, селекцията, агротехниката и икономиката на царевичното производство .

За периода 1966 – 2013 год . на Институт по царевицата са признати 92 бр . хибриди . Към настоящия момент Института поддържа 28 бр . сертификати в Патентното ведомство . В сорто-вата листа на страната за стопан-ската 2014 г . са включени 16 бр . хибриди за зърно и зелена маса от всички групи на зрялост по ФАО, един хибрид пуклива и един хибрид захарна царевица .

Публикувани и предоставе-ни за ползване от земеделските производители са три техноло-гии:

- технология за производ-ство на царевица за зърно;

- технология за производ-ство на царевица за зърно при условия на засушаване;

- технология за производ-ство на царевица за силаж .

Достиженията на Института по царевицата се разпространя-ват до своите потребители – зе-меделски кооперации, фермери, частни сдружения и др ., чрез отдела за научно обслужване и

приложна дейност . Тази дейност включва изготвяне на рекламни материали, провеждане на ра-ботни срещи и консултации с практическа насоченост, участие в национални и международни изложения, предавания по меди-ите, засяване на демонстратив-ни полета в различни региони на страната . Преките наблюде-ния в тези полета дават най-точ-на представа на земеделските производители за продуктивните възможности на предлаганите хибриди .

Обработваемата земя ползва-на от Института по царевицата е недостатъчна за производство на семена от предлаганите хи-бриди . Част от посевите с ро-дителски компоненти (линии), настаняваме в полетата на Земе-делските кооперации „Зора“, с ръководител г-н Любен Хинкин; ЗК „Изгрев“, с ръководител г-н Цветан Пахарски и ЗК „Победа“, с ръководител г-ца Евгения Сей-ванска, за което им благодаря от името на Института и от мое име .

Институтът по царевицата поддържа колекция от 362 бр . образци, включващи наши и чужди самоопрашени линии, сортове и синтетични попула-ции, които се използват в селе-кционната работа .

Недостатъчно е сътрудничест-вото на Института по цареви-цата със сродни организации, както у нас, така и в чужбина . Имаме много добро сътрудни-чество с Института по зърнени култури Фундуля-Румъния и „Зе-мун поле“- Сърбия . Трябва със задоволство да отбележим, че хибридите чужда селекция, при съвместното им изпитване не превъзхождат тези на Институт по царевицата, както по показа-тел добив зърно, така и по ка-чество на продукцията .

От две години в гр . Твърди-ца- Молдова се изпитват наши хибриди, заедно с хибриди на водещи компании в областта на селекцията на царевицата . Пред-ставянето на нашите хибриди през стопанската 2013 г . е много

добро . Института по царевица-та има индивидуално членство в международната организация „Еукарпиа“ . В нея членуват доц . д-р Д . Илчовска и доц . д-р Ст . Вълчинков .

Към настоящия момент в Института по царевица работят 108 човека, от които 17 науч-ни сътрудници – 9 доценти, 3 гл . асистенти и 5 асистенти . На-учната и образователна степен доктор притежават 12 научни работници .

Задачите по които работи ко-лектива са разпределени в три научноизследователски проекта, финансирани от ССА . Извърш-ва се съвместна научноизследо-вателска работа с институти от системата на ССА и БАН .

Провежда се експеримен-тална работа за изпитване ефи-касността на препарати за рас-тителна защита и повишаващи устойчивостта на растенията към стресовите фактори .

Възползвам се от възмож-ността да изкажа благодарност на колектива на Института по царевицата за отговорността и професионализма, с които се отнасят при изпълнение на слу-жебните си задължения . От име-то на колектива на Института по царевицата и от мое име изказ-вам благодарност на Общин-ското ръководство на Община Кнежа, в лицето на кмета г-н Симеон Шерабански и Общин-ския съвет, за подкрепата коя-то получаваме, при решаването на някои проблеми, възникна-ли в процеса на изпълнение на нашите служебни задължения, а също така за помощта при организирането и провеждането на честването по случай 90 го-дишнината от основаването на Институт по царевицата .

Убедени сме, че Институтът по царевица има бъдеще, като център на научноизследовател-ска работа по проблемите на царевичното производство . Как-то до сега, така и за в бъдеще от неговите постижения ще се ползват земеделските производи-тели от цялата страна .

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

7

Тотка Митова, Радkа Донкова ИПАЗР „Н. Пушкаров”

Междинните култури за зелено торене в биологични сеитбообращения

БИОЛОГИ

ЧНО ЗЕМЕДЕЛИ

Е

Междинните култури за растителна покривка (cover crops) са основен елемент на устойчивите системи на земеделие в т .ч . и на органични-те със своето широко екологично значение: за ограничаване на ерозията, оттока и измиване-то на хранителните елементи, за подобряване на водно- физичните свойства на почвата, за прекъсване на биологическия цикъл на различни патогени, за намаляване на заплевеляването и др . В редица документи Европейската комисия дефинира приоритетите на Общата селскосто-панска политика и за развитието на селските райони с акцент върху политиките за агроеко-логия и климат . В тази връзка е подчертана ролята на междинните култури за растителна по-кривка, които заедно с биологичното земеделие, се приемат като екологично насочена практика и фермерите ще получат допълнително плащане („зелено плащане”) за тяхното приложение . В настоящата статия резюмираме получените

резултати от полски изследвания относно ролята на различни бобови и житно-бобови смески, отглеждани като междинни култури за зелено торене в биологични сеитбообращения . От 2004г . в опитни полета на ИПАЗР „Н . Пуш-

каров” се провеждат интензивни полски изслед-вания за установяване влиянието на различни земеделски практики в органични сеитбообра-щения върху основни почвени характеристики, продуктивността и качеството на добивите, био-разнообразието, фитосанитарното състояние и др . Всички култури (зелен фасул, нахут, сорго, пшеница, ръж, тритикале, картофи) и житно-бо-бови смески за зелено торене, включени в сеит-бообращения, са отглеждани съгласно стандар-тите на биологичното земеделие . Като междинни култури са отглеждани самостоятелни посеви на бобови култури (грах, фий, еспарзета) или сме-ски с житни (ръж, пшеница, ечемик, тритикале) . Включени са варианти на органично торене и различно използване на растителните остатъци . В резултат е създадена голяма база от данни за из-следваните параметри . Тези полски изследвания са едни от най-продължителните опити с биоло-гични сеитбообращения, което дава възможност за устойчиви изводи и препоръки . Промяна на количественото и видово запле-

веляване (фиг . 1). Борбата с плевелите е едно от

предизвикателствата пред органичното производ-ство, тъй като все още не съществуват достатъчно ефективни органични хербициди . Много често в научните изследвания се съобщава, че количе-ственото и видово заплевеляване в тези системи се повишава в сравнение с конвенционалните, особено в началния период на преход . В същото време съществува научен скептицизъм по отно-шение възможностите за ефективен контрол на заплевеляването в дългосрочен аспект . Нашите изследвания, проведени в оп . полета на

ИПАЗР „Н .Пушкаров”, показват, че въвеждането на междинни култури в сеитбообращенията, как-то и алтернативното редуване на окопни култури (картофи, фасул, нахут, сорго) и зимни житни кул-тури със слята повърхност (пшеница, ечемик, ръж) ограничават видовото и количествено заплевелява-не (Митова Т ., 2009) . Биологическите особености на културите, както и агротехническите меропри-ятия, свързани с тяхното отглеждане, определят характеристиката, динамиката и степента на за-плевеляване . Преди започване на сеитбообращенията се извъ-

рши заораване на смески за зелено торене с цел внасяне на повече биоразградима органична материя, като основа за устойчиво управление на почвата . Според получените резултати, през време на вегетацията на смеските, количественото заплевеляване е по-високо при чистите бобови култури за зелено торене (грах и еспарзета), което се дължи на по-слабата конкурентност на послед-ните по отношение на плевелите . Тези резултати са потвърдени и в други изследвания (Deveikyte I ., 2009) . В смеските (грах + ръж) броят на плеве-лите и тяхната биомаса е с 20-30% по-ниска . При заораването на смеските на пролет, основните плевелни видове са от групата на ефемерите и зимно-пролетните видове, които лесно се унищо-жават с предсеитбените обработки за следващата култура . Общата заплевеленост се определя от ограничен брой плевелни видове . При анализ на последействието на зеленото то-

рене върху видовото заплевеляване в полето на ръжта се установяват същите закономерности – едногодишните раннопролетни плевели са преоб-ладаващата група . Борбата с тези видове не пред-ставлява проблем, особено в сеитбообращенията, където житните култури се редуват с пролетни

8

окопни, както е в нашите изследвания . Изчисле-ният интегриран показател, измерващ значимостта на заплевеляването, показва че по-високата обща плевелна значимост се определя не от формира-ната биомаса, а от по-големия брой плевели . В същото време биомасата на ръжта е многократ-но по-висока, което означава, че плевелите имат малка покриваща способност . Прекъсването на цикъла на смеските и тяхното

заораване води до унищожаване на наличните плевели . По- слабото общо заплевеляване с ед-ногодишни плевели много често се компенси-ра от повишаване степента на заплевеляване с многогодишни видове, но с характерно локално размножаване . Други автори също съобщават, че многогодишните плевели не могат да се контро-лират от междинните култури и мулчирането (Carr et al ., 2013) . През вегетацията добро фитосанитарно състоя-

ние на сеитбооборотните полета с окопни култу-ри (напр . картофи, нахут, сорго) се поддържа и от последващите вегетационни обработки . Дълбо-ката обработка на почвата, след прибиране на културите, има важно значение за ограничаване заплевеляването в следващото сеитбооборотно поле . За периода е постигнато добро фитоса-нитарно състояние в отделните сеитбооборотни полета . Влияние върху микробиологичната активност.

За поддържане на хранителния режим в органич-ните системи се препоръчва връщане в почвата на съществено количество биоразградими растителни материали, а почвените микроорганизми имат ос-новна роля за тяхното преработване и усвояване . Органичните остатъци в агроекосистемите (главно следжътвените ) са главният енергиен източник за микрофлората в почвата, като количеството и съставът им определя характера и интензивността на протичащите биологични процеси . Ето защо структурата на сеитбообращенията оказва дирек-тно влияние върху състава и активността на по-чвените микробиални съобщества, поддържайки почвената устойчивост и продуктивност . Според получените резултати редуването на кул-

турите в изследваните сеитбообращения запазва микробиалното биоразнообразие и обезпечава протичането на активни минерализационни про-цеси . Заораването на растителните остатъци и

зеленото торене са източник на енергия и хра-нителни елементи . Те активизират почвената ми-крофлора и подобряват условията за развитието на следващите култури . В резултат на засилени-те минерализационни процеси се освобождават хранителни вещества, което е предпоставка за по-добро хранене и развитие на картофите, които се отглеждат след междинните култури за зелено торене в нашето изследване . Получените резултати показват, че всяка култура

формира специфична ризосферна микрофлора, съставът на която зависи от растителните остатъци от предхождащата в сеитбообращението култура, кореновите ексудати, почвената влажност и тем-пература . Подобни резултати са получени и от други изследователи, като е доказана определя-щата роля на структурата на сеитбообращенията (Janušauakaite and Velykis , 2010), в комбинация и баланс с други практики .Влияние върху основни почвени характеристи-

ки. Устойчивото управление на почвите в биоло-гичните земеделски системи изисква дълготрайно поддържане на почвеното плодородие чрез из-ползването на естествени средства и органични материали – оборски тор, компост, растителни остатъци, зелено торене, приложени в рамките на правилно структурирано сеитбообращение . До-бре структурираното сеитбообращение, включва-що бобови култури и земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено ко-личество биомаса, подлежаща на биодеградация е основа на устойчивите биологични системи . Роля на междинните култури за зелено торене

за баланса на хранителните елементи. В резул-тат на направените анализи са получени данни за съдържанието на основните хранителни елементи в биомасата на културите, съставящи смеските, както и приносът им в общия баланс в сеитбо-обращението . Поради ниското съдържание на азот в биомасата приходът на азот с житната ком-понента в смеските е малък, а делът на бобовата е повече от 2/3 . На табл . 1 са посочени данни за химичния състав на растителната биомаса, инкорпорирана в почвата . Приходът в баланса на азота и въглерода ва-

рира през годините на изследване в зависимост от количеството на получената биомаса, докато концентрацията в сухото вещество варира срав-нително малко . Съотношението на C/N в био-

Табл. 1. Количества въглерод и азот (г/м2 ) инкорпорирани в почвата с биомасата на смеската

Смеска добив суха биомаса, кг/дкa

концентрация, г/кг

съдържание в биомасата, средно (г/м2)

с ъ о т -ноше-н и е C/N, %1-ва г . 2-ра г . 3-та г C N C N

грах+ръж 198 .0 231 .6 246 .9 - - 90,6 5 .06 18 .1в т .ч . ръж 110 .1 138 .4 96 .8 415 .3 14 .7 47 .8 1 .68 28 .2 грах 87 .9 93 .4 149 .9 388 .6 29 .6 42 .8 3 .38 13 .1

Фиг. 1. Количествено заплевелявене в смески за зелено торене

9

масата на житно-бобовите смески благоприятства бързата минерализация, тъй като е по-ниско от граничното 1:25 .По-високият дял на бобовата компонента в жит-

но-бобовите смески подобрява условията за бързо разграждане на инкорпорираната биомаса . Пора-ди по-късия вегетационен период, в сравнение с равнинните райони, средното количество свежа биомаса от зимната междинна култура предна-значена за зелено торене, в нашето изследване не е високо и е с по-голям дял на житната ком-понента . Освен надземната биомаса в почвата остава и значително количество коренова маса от смеските, която подлежи на минерализиране . Според Talgre et al . (2010) масата на корените на бобовите култури за зелено торене съставлява 37-54% от общата биомаса . Съдържанието на минерален азот (NH4 + NO3)

в почвата показва, че за 5-6 седмици се дости-га до почти пълно минерализиране на внесената биомаса . Влияние върху основни физични параметри.

Проследявани са специфичното вариране (по ва-рианти) на различни водно-физични параметри (влага, обемна плътност, твърдост), както и вре-мевата им промяна през различни периоди от вегетационния период на изследваните култури . Съдържание на влага в почвата. Според получе-

ните данни съдържанието на влага в почвата рано на пролет във варианта със смеските силно зависи от характеристиката на годината по отношение на зимното влагозапасяване (фиг . 2), но във всички случаи на измерване е по-ниско в сравнение с угарното поле . При последващото измерване, през вегетацията на картофите, наличието на рас-тителни остатъци във вариантите с междинна кул-тура за зелено торене спомага за ограничаване загубата на влага при високите летни температури . В резултат съдържанието на влага в слоя 10-30 cм е по-високо, отколкото в сравнителните варианти . Противоречивите резултати изискват измервания в години с различни метеорологични характери-стики . Обемна плътност и порьозност. Поддържането

на обемната плътност в оптимални граници е от особена важност за картофите, които са включени в изследванията, тъй като имат коренова система

с много финни разклонения, чувствителни на по-чвеното уплътняване, а излужената канелена гор-ска почва в района има много плътна структура . Обемната плътност на почвата в смеската, преди нейното разораването, е с по-високи стойности в сравнение с угарта . Тези данни са в съответствие и с резултатите за влиянието на зеленото торене върху съдържанието на влага . Обемната плътност през вегетацията се променя както от обработ-ката на почвата, влагата и температурата, така също и под влияние на културата . Установена е силна корелативна връзка между стойностите на обемната плътност и количеството заорана зелена маса . Порьозността е по-висока в зоната, където се заорава зелената биомаса от смеските . Вна-сянето на оборски тор води до значително на-маляване обемната плътност и твърдост на почва-та, което се запазва през вегетационния период . Зеленото и органично торене подобряват агреги-раността и стабилността на почвените агрегати, което е от особена важност за канелената горска почва . За периода на сеитбообращението се от-белязва слаба тенденция за повишаване кое-фициента на структурност на слоя 0-10 cм при картофите след зелено торене, което е особено важно за изследваната почва . Необходимо е по-продължително време на зелено торене за пости-гане на по-значим ефект .

ЗАКлючЕНИЕУстойчивото управление на почвите при био-

логично земеделие изисква системен контрол на всички основни почвени параметри . Добре струк-турираното сеитбообращение, включващо бобови култури и земеделски практики, които осигуря-ват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация са основа на устойчивите биологични системи . Заораването на растителни остатъци и зелено торене е една алтернатива за попълване баланса на хранителни-те елементи . Заораването на междинните култури за зелено торене ограничава загубата на влага, поддържа обемната плътност и твърдост под кри-тичните стойности за следващата култура (в из-следването картофи) . Редуването на културите запазва микробиалното биоразнообразие и обе-зпечава протичането на минерализационните про-цеси .

Фиг. 2. Съдържание на почвена влага в различни варианти

9–10

(263

) / 2

014

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

10

ПЛЮ

С

10

Илияна Илиева, Тотка МитоваИПАЗР „Н. Пушкаров”

Заплевеляване на земеделски културипри биологично производство

Създаването на методи за успешна борба с плевелите в органичните системи на произ-водство е от особена важност за ограничаване на риска за производството . За добър фи-тосанитарен ефект се разчита на комплекс от агротехниче-ски мероприятия: строго спаз-ване на сеитбообращенията с редуване на различни култури, въвеждане на бобови култури и зимни междинни култури за растителна покривка и зеле-но торене (cover crops), както и на механични методи за уни-щожаване (Nikolich et al .,2011; Farneselli et al ., 2013 ) . Научни данни от различни изследвания потвърждават положителната роля на междинните култури за растителна покривка или за зе-лено торене за ограничаване на заплевеляването и подобряване на фитосанитарната обстанов-ка в посевите (Bogužas V .,et al ., 2010; Mafakheri et al ., 2010 ) .

В статията представяме ре-зултатите от изследване промя-ната в количественото и видово заплевеляване в органично се-итбообращение с акцент върху

влиянието на междинната култу-ра за зелено торене .

Изследването е проведено в опитно поле Суходол, Софий-ско на ИПАЗР „Н . Пушкаров” в следното сеитбообращение: 1-во поле) ръж, 2- ро) зелен фасул и 3-то) смеска ръж + грах за зелено торене (ЗТ) - картофи . Всички култури се отглеждат по стандартите за биологично производство, като културите в сеитбообращенията се редуват по време и място . Включени са както бобова култура за по-добряване на азотния режим на почвата, така и зимножитни култури за добър противоеро-зионен ефект . В изследването е включено и многогодишно тревно поле (като клин) за въз-становяване структурата на поч-вата при по-големия брой на механизирани операции за бор-ба със заплевеляването . Преди организиране на сеитбообра-щението е извършено зелено торене с фий с цел повишаване количеството на внесена в поч-вата биоразградима биомаса .

За характеризиране степен-та и характера на заплевелява-

нето са използвани следните параметри: обща биомаса (све-жа и суха) по видове и гру-пи плевели; общ брой на пле-велите, брой по биологични групи и видово разнообразие . Приложен е интегрален показа-тел, който показва степента на значимост на отделния вид пле-вел или на биологичната група (Caamal-Maldonado J .A . еt al ., 2001) . Разглеждат се данни за периода 2008-2010г .

Заплевеляване в уплътнено-то сеитбооборотно поле- сме-ска за зелено торене-картофи. Първото отчитане на количест-веното и видово заплевеляване е направено рано на пролет в полетата на житно-бобовата смеска (ръж + грах) за зелено торене (ЗТ) и при ръжта .

Преди заораване на сме-ската заплевеляването е слабо- общ брой около 33 бр/м2 и незначителна плевелна биомаса в свежо състояние 22 г/м2 през 2008г (фиг .1) . Едногодишните плевели са основната биологич-на група, с основни предста-вители от зимно- пролетните ви-дове: подрумче (Anthemis arvensis

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

смеска картофи 1 картофи2 картофи 3

бр, g

/m2

бройсвежо теглосухо тегло

0

20

40

60

80

100

120

140

160

фасул 1 фасул 2 фасул 3 ръж 1 ръж 2

бр, g

/m2

бройсвежо теглосухо тегло

Фиг. 1. Количествено заплевеляване в уплътненото сеитбооборотно поле смеска за ЗТ-картофи през 2008г (картофи 1, 2 и 3- засаждане, цъфтеж, прибиране)

Фиг. 2. Заплевеляване при основни култури в се-итбообращението (фасул 1, 2 и 3 съответно-засяване, цъфтеж и прибиране; ръж 1 и 2- братене и прибиране)

11

L .), лютиче (Ranunculus arvensis L .), което е типично за този пери-од на отчитане . Значимостта на тази група плевели по брой и биомаса е около 60% . Поя-вяват се единични бройки от къснопролетните видове, а мно-гогодишните са представени от обикновена млечка (Euphorbia sp.), който не е опасен вид и би могло да се очаква ограничава-не с последващото редуване и агротехническите мероприятия .

През 2009г резултатите са аналогични и потвърждават дру-ги наши изследвания (Митова Т . и Благоева, 2008) . Преди зао-раване на смеската през 2009г може да се каже, че полето е практическо свободно от плеве-ли, тъй като средният брой от-четени плевели е само 22 бр ./м2, с незначителна плевелна би-омаса в свежо състояние 2 г/м2 . По това време на годината, при по-късната пролет в реги-она, представители на други плевелни групи не са поникна-ли .

След заораване на смеската в сеитбооборотното поле идват картофите, като заплевеляване-то е отчетено преди окопава-не, във фаза на цъфтеж и при прибиране . Преди окопаване на картофите преобладават пле-велните видове от къснопролет-ната група . Общата значимост на заплевеляване за групата е 43,2%, което се дължи на по-големия брой плевели, кои-то все още не са формирали голямо количество биомаса . Многогодишните плевели ос-

новно са представени от по-витица (Convolvulus arvensis L.) и паламида (Cirsium arvense L.), но заплевеляването с тази група е по-слабо в сравнение с едного-дишните видове и имат локално разпространение .

Заплевеляването при карто-фите показва, че не настъпва съществено увеличаване на об-щата заплевеленост, независимо от това, че с напредване на ве-гетационния период се появя-ват плевели от къснопролетната група (фиг .1) . Преди окопаване на картофите, когато култура-та не е формирала достатъчно растителна биомаса, броят на плевелите е около 60 бр ./м2 с обща биомаса от 120 г/м2 . Ос-новната група плевели са едно-годишните, с основен предста-вител кокошо просо (Echinochloa crus galli L .) . Отчитат се локални петна с многогодишните видо-ве, главно паламида, повитица и троскот, чието заплевеляване не е съществено, а с многократ-ните вегетационни обработки при окопните култури се очаква тяхното ограничаване . За това ще помогне и факта, че след картофите идва отново окопна култура- фасул . След окопава-нето на картофите, във фазите на цъфтеж, плевелната биомаса е редуцирана значително, кое-то подпомага формирането на добива .

Заплевеляване в сеитбообо-ротното поле на ръжта. Коли-чественото и видово заплевеля-ване в полето на ръжта, рано на пролет, e определено едно-

временно с това при смеската . Отчетените данни са аналогич-ни с тези при смеската, където ръжта също участва като ком-понента .

С напредване на вегетация-та на ръжта настъпва промя-на във видовото заплевеляване . При третото отчитане в полето на ръжта (след прибиране) ко-личественото заплевеляване е два пъти по-високо от това в началото на вегетацията (фиг .2) . Причината е, че с напредване на вегетацията и узряване на ръжта нейната конкурентност спрямо плевелните видове на-малява значително . През 2008г се създадоха и благоприятни условия за поникване на нови плевели . Освен това ръжта не успя да формира добра бра-тимост през есента и проле-тта, поради силно засушаване през този период . Всичко това създаде условия за повишава-не на заплевелеността и фор-миране на по-голяма плевелна биомаса- средно 120-130 м/m2 . Тук трябва да се отбележи, че заплевеляването с опасни и трудни за унищожаване много-годишни видове е ограничено . Групата на едногодишните пле-вели е представена главно от къснопролетната група - сива кощрява и пача трева . Общата значимост на тази група плеве-ли, изразена чрез относителния дял в общото заплевеляване, е значителна - по брой 62% и по биомаса - 52,5% . Семената на тези видове поникват късно през пролетта (април-май), но

01020304050607080

І.ЕГ.

ІІ.М

Г .

І.ЕГ.

ІІ.М

Г .

І.ЕГ.1

.ЗП Еф.

КП

ІІ.М

Г .1

.КИ

І.ЕГ.1

.КП

2.ЗП

ІІ.М

Г.1.К

И Вр.

бр

.,g/m

2

бр/m2св. тегло, gсухо тегло, g

ръж,приб.09

ръж,вр.09

ръж,вр.08ръж,пр.08

фасул, окопаване фасул прибиране

0

20

40

60

80

100

120

І.ЕГ. ІІ.МГ . І.ЕГ. ІІ.МГ .

бр

.,g

/m2.

бр/m2

св. тегло, g

сухо тегло, g

Фиг. 3. Заплевеляване (количество и тегло на плевелите) през вегетацията на ръжта през изследваните години.

Фиг. 4. Брой и обща маса на плевелите по биологически групи при фасула

12

при добри условия, при крат-котрайните превалявания, както през годината на изследавне, те поникват и през юни-юли, но нямат стопанско значение за културата . За тяхното огранича-ване важно значение има на-временната жътва, препятстваща оронването на семената . Зим-но-пролетни видове основно са представени от полско подрум-че (Anthemis arvensis L .), врабчо-во семе (Lithospermum arvense L .), една част от семената на които поникват през летните месеци в стърнищата .

През 2009 г . (фиг . 3) запле-веляването при ръжта рано на пролет, също е незначително, едва 17бр ./ м2 плевели с обща биомаса от 13,8 г/м2 . В същото време ръжта е развила значи-телно количество биомаса око-ло 750-820 г/м2 . Както и през предходната година, едного-дишните плевели са основната биологична група, като тяхната обща значимост (определена от значимостта по брой и биома-са) е 98%, с основни пред-ставители, от зимно- пролетната група, което е типично за този период на отчитане . Отчитат се и някои ефемери –единични бройки мъртва коприва (Lamium amplexicaule L .), трицветна те-менуга (Viola tricolor L .) и велик-денче (Veronica hedelrifolia L .) . Все още не се появяват къс-нопролетните видове, а от мно-гогодишните плевелни видове за всички повторения също е отчетена единствена бройка от обикновена млечка . При по-до-брото развитие на ръжта през есента и пролетта на 2009г ., ко-гато тя успя да брати и развие критична вегетативна маса, се проявява много добре нейният ефект за потискане на заплеве-ляването, което се съобщава в научната литература . През 2010г поради по-слабото развитие на посева на ръжта, по-слабата братимост и съответно по-мал-ка конкуренция по отношение на плевелите, полето е по-силно заплевелено в сравнение с прe-дходните две години (данните

не са показани) . Заплевеляване в сеитбообо-

ротното поле на зеления фасул. При бобовата култура заплеве-ляването е отчитано два пъти- преди окопаване и при приби-ране на културата . През есен-та в сеитбооборотното поле е извършена дълбока оран, а с пролетните обработки на поч-вата преди сеитба на фасула, плевелните видове от зимно-пролетната и къснопролетната група се унищожават, всичко това е основа за слабата запле-веленост . Преди окопаване-то на фасула са регистрирани едва 17 бр . едногодишни и 8-9 бр ./ м2 многогодишни плевели, но тяхната маса е малка (40 г/м2) . Следователно това заплеве-ляване не е от значение за фасула при доброто развитие и голямото количество образувана биомаса . Сеитбата на зеления фасул се извърши в добре об-работена почва, а поникването се осъществи много бързо и едновременно . Посевът разви голямо количество биомаса, с продуктивни разклонения, кои-то заглушиха поникналите пле-вели . За 30 вегетационни дни фасулът формира 830-950 г/м2 биомаса . Според направения анализ едногодишните плевели имат по-голяма значимост по отношение на техния брой, но по-малка значимост по отноше-ние на общата биомаса, докато при многогодишните плевели е обратното . Макар и единични бройки те имат по-голяма био-маса . С напредване на вегета-цията на фасула и с увеличаване на неговата покривна способ-ност, и след второто окопава-не, фитосанитарното състояние на културата по отношение на плевелите е много добро . По време на цъфтежа отчетеният брой плевели през 2009г е едва 14 бр ./м2 от новопоникнали плевели . Данните за добива до-казват доброто фитосанитарно състояние на посева .

В сеитбооборотното поле, където не се извършва окопа-ване, броят на плевелите се

увеличава почти 3 пъти, като съществено нараства не броят на плевелите, а тяхната свежа (324,8 г /м2) и суха (124,8 г/м2) биомаса . В този вариант се отчита и поява на многогодиш-ни плевели, но тяхната маса е малка (2,58 г /м2) и с незначи-телно влияние .

Заплевеляване в многого-дишното тревно поле. Поради лятното засушаване след по-никването на смеската се ре-гистрира много бавен темп на натрупване на биомаса, което позволи на плевелите да се раз-вият изпреварващо . Преди око-сяването на тревната смеска се наблюдава силно заплевеляване . Преобладават едногодишните видове, от къснопролетната гру-па –предимно кощрява (26 бр ./м2 и свежа биомаса от 59,2 г/ м2) . За борба с едногодишните плевели ще се разчита на на-временното окосяване, за да не се допуска образуване на фер-тилни семена .

Заключение:За преиода на изследване

се отчита добро фитосанитарно състояние на сеитбооборотните полета . Редуването на културите, агротехническите мероприятия и доброто вегетативно развитие на културите създадоха усло-вия за ограничаване степента на заплевеляване . Посевите във важни за продуктивността на културите фази (бобообразуване при фасула, клубенообразуване при картофите ) бяха практи-чески чисти от плевели . Отчитат се единични представители от групата на многогодишните ко-реновоиздънкови и коренищни плевели, с които борбата често пъти е много трудна при орга-ничното земеделие . Тези резул-тати се дължат, както на уплът-няването на полето на картофи-те със смески за растителна по-кривка и зелено торене, така и насищането на сеитбообраще-нието с окопни култури (33%), при които се провеждат меха-нични вегетационни обработки и окопаване .

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1313

Радка Донкова, Тотка Митова ИПАЗР „Н. Пушкаров”

Влияние на сеитбообращенията върху микробиологичната

активност на почвата

Поддържането на жизнени и със широк функционален и видов спектър микробиал-ни съобщества в почвата е важно условие за устойчиво земеделие . Микроорганизмите разлагат органичната материя, освобождават хранителни елементи в достъпна за растения-та форма и имат важна роля в хранителните цикли и формирането на почвената структура (Nannipieri et al,2003;) . Органичните остатъци в агроекосистемите (главно следжътвените ) са главният енергиен източник за микроф-лората в почвата, като количеството и съста-вът им определя характера и интензивността на протичащите биологични процеси в нея (Monokrousos et al .2006; Karaca et al . 2011) . В повечето литературни източници се съоб-щава за увеличаване количеството и разно-образието на почвените микроорганизми при биологичното земеделие в сравнение с кон-венционалното . Малко са тези (Bowweles et al . (2014), в които не се установява положи-телното влияние на биологичното земеделие .

В статията представяме резултатите от из-следване влиянието на органичните практики върху почвената микрофлората на алувиално делувиална почва (Самоков), излужена смол-ница (Божурище) и излужена канелено гор-ска почва (Суходол) .

Проучването е проведено на базата на полски опити, заложени в опитните полета на ИПАЗР „Н .Пушкаров” в Самоков, Божу-рище и Суходол . Почвите са със следните характеристики:

Алувиално-делувиално почва, Суходол с рН 6 .0, хумусно съдържание около 2%, обем-но тегло 1,5-1,6, ППВ - 16 до 20%, ко-личество общ азот 0,080-0,100% .

Излужена смолница, Божурище се характе-ризираща с рНН2О - 7,6, хумус – 4,93, сорбционен капацитет 53,5 meq ./100г, обем-на плътност 1,2 г/cм3 .

Излужена канелена горска почва (Chromic Luvisol), слабо до средно ерозирана - рН (4,7-5,5), слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0,107 – 0,157%, общ P 0,066 – 0,080%), добре запасена с калий, тежък механичен състав .

Микробиологичните анализи са направени на почвени проби взети от варианти заети с различни култури, идващи в сеитбообра-щението след междинни култури за зелено торене .

Алувиално-делувиално почва: Последействие на зеленото торене с бобови култури (грах, фий) и житно-бобовите смески (грах+овес или фий+ овес) в полето на ръжта, със следните варианти: 1) угар (контрола); 2) грах; 3) смеска грах+овес; 4) фий, 5) смеска фий+ овес .

Излужена смолница: Анализирани са проби от посеви на пшеница и сорго след зелено торене със смеска грах+овес . Варианти на опита: 1) угар; 2) пшеница; 3) сорго .

Излужена канелена горска почва: Микробио-

14

логичните анализи са направени в отделните полета на следното биологично сеитбообра-щение: 1-во поле) ръж, 2-ро) бобова култура (нахут.), 3-то) - грах+ръж за зелено торене- картофи . Анализирани варианти: 1) угар, 2) ръж, 3) картофи след зелено торене, 4) нахут .

Почвените проби са взети от орния хори-зонт 0-20 cм . Определени са количеството на основни групи почвени микроорганизми по метода на десетичните разреждания (Грудева и кол .2006) и общата биологична активност-– чрез количеството отделен СО2 по мето-да на Alef (1998) . Данните са обработени статистически чрез статистическата програма ANOVA .

От представените в табл . 1 резултати от микробиологичните анализи на почвени про-би от опита в Самоков се вижда, че ва-риантите след зелено торене са населени с по-голямо количество микроорганизми, при-тежаващи по-висока функционална активност, отколкото вариантите с угар . Непосредствено след заораването на бобовите култури и тех-ните смески се установява силно повишаване на количеството отделен СО2 – резултат на

засилени минерализационни процеси .Най-активно микробиологичните процеси

протичат във вариантите, където бобовите култури (грах и фий) за зелено торене са отглеждани самостоятелното и общата би-ологична активност е по-висока след грах, в сравнение с фий . Следват вариантите със зао-раване на смеските фий+овес и грах+овес, т .е . в смеските влиянието не е доминирано от вида на бобовата култура . Това се дъл-жи на количествения и качествения състав на кореновите остатъци и на кореновите излъч-вания на отглежданата култура . Количеството на микроорганизмите при зеленото торене е 2-3 пъти по-високо в сравнение с отчете-ните в контролния вариант на угарта, като различните групи изследвани микроорганизми доминират в различни варианти .

Най-голямо количество хетеротрофни и азотфиксиращи микроорганизми е отчетено след заораване на биомасата на смеската фий+овес; спорообразуващи и азотфиксира-щи микроорганизми във варианта със зао-раване на смеските фий+овес и грах+овес; актиномицети и целулозоразлагащи микроор-

Табл. 1. Микробиологична характеристика на алувиално-делувиална почва, Самоков при биологично земеделиеCFU .106/г ОБА

мг CO2/100г/24

ч

хетеро-трофни м .о .

споро-образуващи бактерии

гъби бактерии използ-ващи мин .азот

актиноми-цети целулозораз-

лагащи м .о .

азотфикси-ращим .о .

Угарст .грешка (σ2) 0,7266 0,1766 0,0746

0,00960,05200,0072

0,92000,4330

0,03340,0166

0 .04900 .0092

3,46660,4666

3,490 .16

Ръж след грах (σ2) 2,28000,1300

0,20720,0092

0,12400,0064

14,28000,2722

1,83340,2278

0,08230,0115

3,29340,2780

10 .890,32

Ръж след грах+овес (σ2) 2,65340,5910

0,26920,0038

0,12200,0196

0,11340,0768

0,04000,0230

0,06200,0060

16,4001,0262

7,710,71

Ръж след фий (σ2) 2,51320,1762

0,11920,0050

0,06660,0082

6,78660,3086

1,06000,1330

0,05760,0085

5,53540,8742

9,760

Ръж след фий+овес (σ2) 3,51340,4366

0,45600,0284

0,12200,0030

0,96660,0466

1,06660,1162

0,09930,0008

16,2660,9614

9,230,43

НМДР р=0 .05 0,1558 0,0222 0,0060 0,6768 0,2363 0,0190 0,7508 0,89

Таблица 2. Микробиологична характеристика на излужена смолница,Божурище, при биологично земеделиеCFU .106/г

ОБАmg CO2/100г/24 ч

хетеротро-фни м .о .

споро-образуващи бактерии

гъби бактерии, използващи мин .азот

актиноми-цети

целулозораз-лагащи м .о .

Азотфикс .м .о .

м .септември 2007 г .угарст .грешка

1,93340,1762

0,01600,0030

0,02120,0034

4,46660,1762

0,66660,1764

0,06630,0018

5,090,15

пшеница след смеска грах +овес (σ2)

4 .80000 .1050

0 .09800 .0057

0 .02000 .0069

16 .1333 0 .7859

4 .60000 .8718

0 .14760 .0176

22,66661,3334

8 .020 .31

сорго след смеска грах +овес (σ2)

2,20000,2308

0,06920,0058

0,01200,0050

6,53340,1762

2,46660,4052

0,05630,0008

18,66661,7756

7,320

НМДР р=0 .05 0,1808 0,0158 0,0044 0,6111 0,5764 0,0062 1,7137 0 .98

15

ганизми и бактерии използващи минерален азот - във вариантите със зелено торене с грах, което е отражение на различния стадий на минерализация на кореновите остатъци от предшестващите култури .

Данните от микробиологичните анализи от опита на излужена смолница, Божурище (табл . 2) показват, че най-ниска микробиоло-гична активност е установена във варианта с угар, следван от варианта със сорго и най-висока при варианта с пшеница .

При сравняване данните получени при по-сев от пшеница и сорго се установява по-високо количество и активност на микроф-лората в посева на пшеница . Статистически доказано по-високо е количеството на отде-ления СО2, и количеството на изследваните групи микроорганизми с изключение на це-лулозоразлагащите микроорганизми .

Увеличеното количество функционално активни микроорганизми е предпоставка за протичане на процеси осигуряващи по-го-лямо количество достъпни за растенията хра-нителни елементи, което способства за получаване на по-високи добиви .

Представените в табл . 3 резултати показ-ват, че при приложеното сеитбообращение, зеленото торене оказва положително влияние върху количеството и активността на почвена-та микрофлора . Вариантите с ръж, с картофи след заораване на смеска грах+ръж и вари-анта с нахут имат по-висока обща биологична активност в сравнение с контролния вариант- угар . Най-ниско количество на микрофлората се отбелязва при нахута, като статистически доказани разлики с другите два варианта, са установени по отношение количеството на хе-теротрофните микроорганизми, спорообразу-ващите бактерии и целулозоразлагащите ми-кроорганизми . Във полето на картофите след

заораване на смеската грах+ръж за зелено торене са отчетени най-високи стойности на общата биологична активност и количеството на хетеротрофните микроорганизми, което е свързано с интензивно протичане на минера-лизационни процеси . Това се дължи на факта, че при органичното земеделие междинните култури (бобови и небобови) за зелено то-рене в сеитбообращенията предоставят в почвата свежа биомаса и хранителни еле-менти, главно С и N . Отношението между C и N (19:1) в инкорпорираната биомаса на смеската за зелено торене (грах +ръж) е в оптимални граници, което осигурава бързо то є минерализиране (Митова, 2008) . Пови-шена микробиологична активност при заора-ване на грах е установена и от редица други изследователи (Höflich et al, 2008), както и в предходни наши изследвания (Донкова,1996, Donkova et al,2009) .

ИзводиПолучените резултати показват, че разнооб-

разяването на сеитбоборащенията с различ-ни култури и тяхната ротация има положител-но влияние за запазване на разнообразието и активността на микробиалните съобщества . Увеличеното количество функционално актив-ни микроорганизми е предпоставка за про-тичане на процеси, осигуряващи по-голямо количество достъпни за растенията хранител-ни елементи, което способства за получаване на по-високи добиви .

Всяка култура формира специфична ри-зосферна микрофлора, съставът на която за-виси от състава на растителните остатъци от предхождащата в сеитбообращението култу-ра и кореновите ексудати . Зеленото торене увеличава количеството и активността на поч-вената микрофлора и способства за бързото протичане на минерализационните процеси .

Табл. 3. Микробиологична характеристика на излужена канеленогорска, Суходол при биологично земеделие

CFU .106/г ОБАmg

CO2/100g/24

h

хетеро-трофни м .о .

споро-образуващи бактерии

гъби бактерии, използващи мин .азот

актиноми-цети Целулозораз-

лагащи м .о .

Азотфик-сиращим .о .

Угарст . грешка (σ2)

4 .667 1 .201

0 .01040 .0027

0 .01260 .0063

4 .0000 0 .8717

0 .43330 .0881

0 .01960 .0040

3,46660,4666

3 .22 0 .14

Ръж(σ2)

9,20001,1372

0,01400,0042

0,03340,0034

7,93340,8352

4,06660,2666

0,56330,0272

5,20000,8326

6 .900

Картофи след грах+ръж (σ2)

15,13340,8352

0,02660,0006

0,03400,0030

6,06660,4806

1,26660,2402

0,35330,0020

4,66660,3310

7,520,13

Нахут(σ2)

5,13620,5924

0,01340,0024

0,02260,0016

6,53361,2874

1,86660,4666

0,24730,0026

5,53340,1762

5,190,17

НМДР р=0 .05 0,1558 0,0222 0,0060 0,6768 0,2363 0,0190 0,7508 0,89

9–10

(263

) / 2

014

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

16

зем

едел

ски

кул

тури

Албена ПенчеваКуратор на колекция царевицаНиколая Велчева Документация на растителни генетични ресурсиИРГР „К. Малков” – гр. Садово

Генофондът при царевицата – ресурс за съвременната селекция

Предизвикателствата, породе-ни от изменението на климата върху адаптацията на културите в световен мащаб, дава на рас-тителните образци, съхранени в генбанка, решаваща роля при опазването на агро-биоразноо-бразието за настоящите и бъде-щи поколения . Основни дейнос-ти на програмите по растителни генетични ресурси са насочени към обогатяване на колекциите, документация, оценка и съхра-нение .

В синхрон с глобалната стра-тегия за биологичното разноо-бразие, устойчиво ползване на неговите компоненти и живот в здравословна среда, съвремен-ната селекция при царевицата в България е насочена към използ-ването на местна генплазма .

Растителните генетични ре-сурси представляват ценен ге-нетичен фонд за всяка страна . Местните сортове и популации, са получени в резултат на про-дължително еволюционно разви-тие и са добре адаптирани към разнообразните агроекологични и почвени условия . Те са ценен източник на генетична изменчи-вост и притежават много добър комплекс от биологични и сто-пански качества .

Голяма част от местната ген-плазма е застрашена от изчезва-не, предвид промените в соци-алния и културен живот, както и възрастта на стопаните, под-държащи това разнообразие от местни форми чрез нецеленасо-

чен изкуствен отбор . Съвременните сортове са

високодобивни, имат висока устойчивост към икономически важните болести и спомагат за разрешаването на световния проблем с глада и недохранва-нето . За съжаление тези нови сортове, притежаващи тясна ге-нетична наследственост, измес-тиха традиционно отглежданите местни сортове и популации, а изчезването на една субпопула-ция води до редуциране разме-ра на генетичното вариране .

Производството на семена от хибридни сортове царевица за-виси преди всичко от генетич-ния потенциал на родителските компоненти, участващи в кръс-тоските .

Ето защо, стопанското зна-чение на царевицата, както и интензивната селекционно-подо-брителна работа при културата в световен мащаб определят необходимостта от поддържане-то на колекции с разнообразни генотипове .

Националната колекция при царевицата, съхранена в генбан-ката на ИРГР „К . Малков” – Са-дово, е част от Европейската колекция растителни генетични ресурси (ECP/GR, 2009) .

ОбогатяванеПроведени са експедиции

по национални и международни проекти в страната и са събрани ценни местни ресурси (фиг . 1) . Старите и примитивни сортове царевица са приоритет в рабо-

тата на куратора по културата . Колекционираният растителен материал включва културния вид Zea mays, традиционно отглеж-дан в миналото и до днес .

Паралелно се води усилена интродукционна дейност по ли-ния на международния безвалу-тен обмен на зародишна плазма . Изписват се съвременни сорто-ве и линии с желани стопански качества от страни със сходни почвено-климатични условия .

Съхранени са материали от родната селекция, създадени в сродни институции в страната .

Статус на колекциятаГенофондът при царевица-

та, регистриран в Националната колекция на ИРГР – Садово от 1982 г . включва интродуцирани образци по линията на между-народния безвалутен обмен - 1135 обр . от 20 страни (фиг . 2), в това число 387 обр . от САЩ, 109 обр . от Канада, 69 обр . от

Фиг. 1. Генетично разнообразие при местни образци царевица от експедиции

17

Германия, 56 обр . от Полша и 33 обр . от Франция .

Генотиповете от експедиции са 228 . От тях 217 образци са колекционирани в различни ра-йони на страната, като са обхо-дени райони (фиг . 3), в които се отглеждат стари сортове царе-вица, а материалите са предос-тавени безвъзмездно от местни стопани за научни изследвания .

При посещение на учени от института в други страни по международни проекти са съ-брани местни ресурси с чуждес-транен произход, в това число: 5 обр . от Румъния, 2 обр . от Албания, 1 обр . от Русия и 1 обр . от Китай .

Селекционните материали са 1142 образеца, от които 1058 линии и 84 сорта . В Института са съхранени образци царевица от ИРГР – Садово, Институт по царевицата – Кнежа, БАН и Аг-рарен Университет – Пловдив .

Колекцията е обогатява-на ежегодно и до момента са описани по паспортни данни общо 2505 образци с разноо-бразен биологичен статус (фиг . 4), включващ местни сортове и популации, синтетици, само-опрашени линии и интродуцира-ни материали с ценни стопански качества .

Генофондът се характеризира с голямо генетично разнообра-зие, което се определя от раз-личните райони на произход и биологичен статус на зародиш-ната плазма .

ДокументацияВсички постъпили растителни

образци се регистрират в елек-тронната база данни PHYTO`2000 във формат Microsoft ACCESS по 20 паспортни показатели, съглас-но международните стандар-ти на ФАО, ECP/GR и Bioversity International .

Особено значение за изпол-зваемостта на генетичния мате-риал е включването на данни за съхранените ресурси в между-народни информационни мрежи за растителни генетични ресурси /РГР/ . Това елиминира ограниче-нията, свързани с пространстве-но-отдалеченото разположение на генбанките и в резултат по-добрява координацията между организациите и изследователи-те, работещи в областта на РГР .

Създаден е Национален елек-тронен каталог като част от Ев-

ропейския каталог за растителни генетични ресурси (EURISCO) .

EURISCO е информационна система за поддържаните ex situ колекции от растителни генетич-ни ресурси в Европа . Тази мре-жа осигурява публичен достъп до базите данни с паспортни характеристики . Европейската колекция от Zеа mays включва 46 937 образци, като най-голям брой образци се поддържат в Украйна, Румъния, Италия, Сър-бия и България (http://eurisco .ecpgr .org/) .

Характеризиране и оценка Проучването на образците

РГР (фиг .5) се извършва на три етапа и е задължително условие за устойчивото управление и из-ползване на колекцията .

Образците от чужд произход задължително се изпитват първо-начално в карантинния участък на института . Предварителната оценка изпълнява контрол вър-ху чистота на семената от ка-рантинни болести и неприятели по регламентираните за страна-та фитосанитарни правила . При ограничен обем на семенната проба, едновременно с пред-варителното проучване, се из-вършва и размножаване на ма-териала .

Основен източник на ин-формация за характеристика-та и оценката на образците е комплексното проучване по ут-върден класификатор, съгласно

Фиг. 3. Произход на местните образци царевица по райони

Фиг. 2. Произход на интродуцираните образци царевица в колекцията на ИРГР – Садово

18

международния дескриптор за вида Zea mays L . (Таблица 1 .)

Базите данни с оценъчни ха-рактеристики за проучените об-разци са основа за изучаване

на генетичното разнообразие, включено в колекцията, класи-фицирането на това разнообра-зие в групи и определянето на признаците, които обуславят ва-рирането, както и сравняването им по стойност с тези на при-етите стандарти .

Част от генотиповете подле-жат на специална оценка, в за-висимост от конкретни насоки на селекцията . Основните кри-терии, към които се насочва проучването на перспективните образци са растежен потенциал, реакция към климатичния фак-тор, устойчивост на болести, ка-чество на продукцията .

При местните образци се на-блюдава голямо разнообразие по отношение на цвят и едрина на кочана . Различия се изразяват

по хабитус на растението, об-листеност, ранозрялост .

СъхранениеС ролята си на централен де-

позитар Националната генбан-ка на ИРГР - Садово гарантира опазването на РГР в съответ-ствие със стандартите на FAO/IPGRI (1994) .

Зародишната плазма при Zеа mays се поддържа в генбанка при условията на краткосрочно (+60С) и дългосрочно съхране-ние (-180С) .

ИзползванеОсновните направления на

селекцията при царевицата се отнасят до повишаване на про-дуктивността и качествените по-казатели на зърното .

Образците в колекцията представляват разнообразен ге-нетичен материал:

• за директно използване в производството;

• като изходен материал за селекционни цели;

• като донор на ценни сто-пански качества;

• за научни изследвания;• за свободен безвалутен

обмен с партниращи организа-ции .

Заключение1 . Генофондът при царе-

вицата, поддържан в ИРГР „К . Малков” - Садово се характери-зира с голямо генетично разноо-бразие по отношение на произ-ход и биологичен статус .

2 . Оригиналната зародишна плазма при царевицата е потен-циален ресурс за селекционно-подобрителна работа с оглед на ограничаването на генетичната ерозия и промените в климата .

3 . Местните образци са це-нен ресурс за възвръщане на някой обичаи и традиции в ра-йоните на отглеждане и за раз-витието на биологично земеде-лие и селски туризъм .

4 . Дейностите по обогатява-не и поддържане на генофонда са в съответствие с Глобалната стратегия за опазване на расте-нията 2020 и Конвенцията за би-ологичното разнообразие .

Таблица 1. Класификатор, използван за оценка на образци царевица в ИРГР „К. Малков” - Садово Фенологични признаци1 Фенофаза поникване-изметляване

(дни)2 Фенофаза поникване-цъфтеж на

кочана (дни)3 Интервал между двете фенофази (дни)Морфологични признаци на растението4 Височина на растението с метлицата

(cм)5 Височина на растението до метлицата

(cм)6 Надземни възли (брой)7 Листа над горния кочан (брой)8 Дължина на прикочанния лист (cм)9 Ширина на прикочанния лист (cм)10 Основни разклонения на метлицата

(брой)11 Кочани от едно растение (брой)Морфологични признаци на кочана12 Дължина на кочана (cм)13 Редове в кочана (брой)14 Дължина на зърното (мм)Стопански качества15 Маса на 1000 семена (г)16 Хектолитрова маса (г)Биохимични признаци на зърното17 Съдържание на суров протеин (%)18 Съдържание на сурови мазнини (%)19 Съдържание на скорбяла (%)Устойчивост на болести20 Нападнати растения от главня – Usti-

lago zeae (%)21 Нападнати растения от фузариум по

кочана – Fusarium graminearum (%)22 Нападнати растения от фузариум по

стъблото – Fusarium moniliforme (%)

Фиг. 5. Образци царевица в опит-ното поле на ИРГР - Садово

Фиг. 4. Биологичен статус на колекция царевица

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1919

Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Иван Янчев,

доц. д-р Христофор Кирчев, Аграрен университет - Пловдив

доц. д-р Илиана Петрова, Институт по криобиология и хранителни технологии, София

Изпитване на растежни регулатори при тритикале

Ефекта от приложението на растежни регулатори при зърнено-житните растения е доказан при редица прецизни опити из-ведени в чужбина и у нас . В научната литература са изнесени данни за препара-ти, които повишават устойчивостта на рас-тенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури .

В статията представяме резултатите от изследване на влиянието на нови растеж-ни регулатори върху продуктивността на тритикале сорт Мусала .

В Учебно експерименталната и внедри-телска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет - Пловдив беше изведен полски опит през периода 2008-2011, в който е проучено влиянието на растежните регулатори: Салвит в дози 500 и 1000 мл/хa, Трисалвит в дози 500 и 1000 мл/хa и Тритимил в доза 300 мл/хa върху продуктивността на тритикале сорт Муса-ла . Имаше и нетретирана контрола . Тре-тирането се извършваше във фаза братене на тритикале . Опитът е залаган след пред-шественик слънчоглед . Сеитбата на трити-кале е извършвана в оптималния срок от 10 .10 до 20 .10 със сеитбена норма 550 кълн . с ./м2 и минерално торене с 160 кг/хa азот и 120 кг/хa фосфор, като преди сеитбата внасяхме цялото количество фо-сфорен тор и 1/3 от азотния, а рано на-пролет като подхранване - останалата част от азотния тор . Спазвани са всички звена от утвърдената технология за отглеждане на тритикале . Отчитани са показателите: дължина на класа (cм), брой класчета в класа, брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хек-толитрова маса (кг) и добив на зърно (т/хa) . Получените стойности на структурните

елементи на добива и продуктивността са обработвани математически по метода на дисперсионния анализ .

Сумата на валежите по време на вегет-ационния период на тритикале от сеитба до прибиране (X-VI) беше както следва: 2008/2009 – 369,7 мм; 2009/2010 - 458,1 мм и 2010/2011 – 388,5 мм при 419,0 мм Таблица 1. Биометрични измервания, средно за пери-ода (2008-2011)Варианти

дълж

ина

на

клас

а, c

м

брой

кла

счета

в кл

ас

брой

зър

на в

кл

асмас

а на

зър

ната

в кл

ас, г

мас

а на

100

0 зърн

а г

хектол

итро

ва

мас

а, к

г

1 . Контрола- нетретирана

8 .2 38 .1 49 .5 2 .01 36 .1 65 .9

2 . Салвит (500 мл/хa) 8 .9 38 .7 50 .2 2 .24 36 .4 66 .23 . Салвит (1000 мл/хa) 8 .5 39 .2 53 .6 2 .31 37 .1 66 .84 . Tрисалвит (500 мл/хa)

8 .8 39 .8 56 .1 2 .40 39 .6 67 .4

5 . Tрисалвит/ (1000 мл/хa)

9 .7 40 .5 63 .5 2 .67 47 .3 68 .1

6 . Тритимил (300 мл/хa)

9 .1 40 .1 59 .7 2 .56 41 .5 67 .7

20

за тридесетгодишен период . Във връзка с валежната обезпеченост годините през които беше изведен опита можем да ха-рактеризираме най-кратко като: първата – средно суха, втората - суха и третата - нормална . Изследваният период обхваща години, които отразяват в известна сте-пен валежното разнообразие на Централна Южна България . Количественото разпреде-ление на валежите през вегетационния пе-риод беше най--благоприятно за развитие-то на тритикале през третата, а по-малко през първата година от провеждането на експеримента . Настъпилото през втората година засушаване в месец май, когато паднаха само 18,7 мм валежи бяха край-но недостатъчни и в съчетание с по-висо-ките температури възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и образуване на зърна . Тези климатични особености през реколтната 2010 г . оказаха негативно вли-яние върху продуктивността на тритикале и тогава се получиха най-ниски добиви за периода на изследването .

Поради еднопосочност на данните през тригодишния период на изследване в таб-лица 1 са представени получените средни стойности на измерваните биометрични показатели . Дължината на класа се уве-личава под въздействието на изпитваните растежни регулатори от 0,7 cм при тре-тиране с Салвит (500 мл/хa) до 1,5 cм при Трисалвит (1000 мл/хa) в сравнение с нетретираните растения . Най-голям брой класчета и брой зърна в клас имаха ва-риантите пръскани с Трисалвит (1000 мл/хa) съответно с 2,4 бр . и 14 бр . повече от контролата . При третираните с препарата Трисалвит (1000 мл/хa) растения маса на зърната в класа е с 0,66 г по-висока от нетретираната контрола . Масата на 1000

зърна се е повишила под въздействието на изпитваните растежни регулатори от 0,3 г при Салвит (500 мл/хa) до 11,2 г при пръскане с Трисалвит (1000 мл/хa) . По от-ношение на хектолитровата маса се на-блюдава математически доказано увеличе-ние под влияние на препаратите Тритимил (300 мл/хa) и Трисалвит в двете изпитвани дози .

Данните за получения добив по години и средно за периода са представени на таблица 2 . Най-значително е повишение-то на продуктивността на тритикале сорт Мусала при варианта третиран във фаза братене с растежния регулатор Трисалвит (1000 мл/хa) . По години увеличението на добива на зърно при този вариант е от 400 кг/хa през 2009 г . до 510 кг/хa през 2011 г . или средно за тригодишния период на изследване с 450 кг/хa (10 .0 %) повече от нетретираната контрола .

По-високата продуктивност на тритикале е в резултат на положителното въздействие на изпитваните растежни регулатори върху структурните елементи на добива .

По отношение на климатичните особе-ности на годините, през които беше про-веден опита най-високи добиви от всички варианти се получиха през реколтната 2011 г . която беше благоприятна за растежа и развитието на тритикале .

ЗаключениеИзпитваните растежни регулатори са по-

влияли положително върху продуктивността на тритикале сорт Мусала .

Най-голямо увеличение на добива на зърно се получава при третиране на три-тикале във фаза братене с растежния ре-гулатор Трисалвит (1000 мл/хa), при кой-то повишението на реколтираното зърно средно за периода на проучване е с 450 кг/хa (10,0 %) повече от нетретираната контрола .

Следват вариантите пръскани със Три-тимил (300 мл/хa) средно за периода на изследване с 350 кг/хa (7,8 %); Трисалвит (500 мл/хa) с 290 кг/хa (6 .5 %); Салвит (1000 мл/хa) с 200 кг/хa (4 .5 %) и Салвит (500 мл/хa) с 120 кг/хa (2 .7 %) повече от контролата .

Растежните регулатори са съдействали за повишаване стойностите на структурни-те елементи на добива като: брой класче-та, брой зърна и маса на зърната на едно растение, както и на показателите маса на 1000 зърна и хектолитрова маса .

Таблица 2. Добив на зърно, т/хaВарианти 2008-

20092009-2010

2010-2011

сред-но

т/хa т/хa т/хa т/хa %1 . Контрола- нетретирана

4,57 3,95 4,91 4,48 100,0

2 . Салвит (500 мл/хa) 4 .65 4 .12 5 .03 4 .60 102 .73 . Салвит (1000 мл/хa) 4 .71 4 .20 5 .12 4 .68 104 .54 . Tрисалвит (500 мл/хa)

4 .80 4 .28 5 .23 4 .77 106 .5

5 . Tрисалвит (1000 мл/хa)

4 .97 4 .40 5 .42 4 .93 110 .0

6 . Тритимил (300 мл/хa)

4 .88 4 .32 5 .30 4 .83 107 .8

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

2121

Доц. д-р Христофор Кирчев, гл. ас. д-р Пламен Зоровски, доц. д-р Тоня Георгиева

Аграрен Университет, Пловдив

Зимуващи сортове овес от Италия

Овесът (Avena sativa L .) е една от най-старите зърненожитни кул-тури, известен първоначално като плевел в житни посеви и обосо-бен като самостоятелна култура поради ценните му стопански качества – високо белтъчно съ-държание с по-добре балансиран аминокиселинен състав от това на останалите зърнени житни кул-тури, благоприятно съотношение между хранителните вещества и висока смилаемост, които опре-делят овеса като незаменим кон-центриран фураж в дажбите на селскостопанските животни .

Един от основните елементи от агротехниката на овеса е изборът на сорт . През последните години освен традиционните сортове се предлагат и такива, непознати и неизпитвани в специфични клима-тични условия .

В статията представяме ре-зултатите от изследване продук-тивността на зимуващи сортове овес в условията на Пловдив .

Опитът е заложен през пе-риода 2008-2010 г . в опитното поле на кат . Растениевъдство при Аграрен Университет – Пловдив . Изпитвани са три сорта овес - Дунав1 – стандарт, както и сор-товете Sonar и Primula, създадени

в селекционната компания PRO .SE .ME . – Италия . Експеримента е залаган след предшественик слън-чоглед .

Освен добива на зърно, (т/хa) . са определяни следните струк-турни елементи: височина на рас-тенията, cм; дължина на метли-цата, cм; брой на класчетата в метлица; брой зърна в метлица; маса на зърното в метлица, г .

Метеорологичните условия по време на вегетацията на овеса са фактор, който оказва силно влияние върху продуктивността на изпитваните сортове (фиг . 1) .

Първата реколтна година се отличава най-драстично от да-нните за многогодишен период . Впечатление прави изключително неравномерното разпределение на валежите, като през месец ноември сумата на валежите е почти 120 мм . Особено важно е да се отбележи силното ранно

пролетно засушаване, настъпило още през февруари и продължи-ло до месец май . Тези месеци се характеризират и с по-високи от средните за многогодишен пери-од температури на въздуха .

Втората година от изследване-то се определя като добре вла-гообезпечена, с изключение на месец октомври, когато протича поникването на растенията . Ре-колтната 2010 година се характе-ризира с разнообразни показате-ли по месеци . Прави впечатление сухият ноември, но явно добрата влагообезпеченост през октомври и декември компенсират този недостиг . Месеците февруари и март са с високи показатели по отношение на сумата на валежи-те, а през месец май се наблю-дава засушаване . В температурно отношение последните две го-дини от проучването са с много близки до климатичната норма показатели .

Изследваните сортове овес се различават по продуктивност и през трите години от проучване-то под влияние на различните ва-лежни и температурни условия на годината (табл . 1) .

През първата реколтна година добивите на зърно и при трите сорта овес са по-високи в срав-нение с останалите две години . Най-висок добив през 2008 го-дина е получен от стандарта Ду-нав 1 – 4,587 т/хa, а сортовете, селекционирани в PRO .SE .ME са доказано по-слабо продуктивни в условията на първата година от проучването – съответно Primula с 0,939 т/хa, а Sonar – с 0,763 т/хa . Тези данни показват високия продуктивен потенциал на Дунав 1, което е показател за това, че не случайно този сорт е утвърден като държавен стандарт за зиму-Фигура 1. Метеорологични условия през годините на изследването.

22

ващи сортове овес . През втората и третата реколт-

ни години, добивите на зърно от трите изследвани сорта овес са по-ниски спрямо първата . Въ-преки високата продуктивност на Дунав 1 през първата година от проучването, през тези две годи-ни стандарта показва сравнително занижена продуктивност, като и двата сорта, селекционирани в Италия, са доказано по-високо-продуктивни от стандарта Дунав

1 в условията на Пловдив . В след-ствие на по-високите добиви през втората и третата реколтни годи-ни от италианските сортове овес, средните добиви за целия период на проучването са по-високи от стандарта .

Най-високопродуктивен сред-но за три години е сорт Sonar – 3,676 т/хa, следван от другият италиански сорт Primula – 3,553 т/хa, а средният добив на зърно от стандарта Дунав 1 е 3,164 т/хa .

За разлика от Дунав 1, който показва драстично вариране в до-бивите през първата и останалите две години, сортовете Primula и Sonar се проявяват като сравни-телно стабилни по продуктивност и през трите години от проучва-нето .

Структурните елементи на рас-тенията, представляващи основни компоненти на добива са дифе-ренцирани под влиянието на фак-торите сорт и година (табл . 2) . Височината на растенията и дъл-жината на метлицата като линей-ни параметри на растенията са с еднакви зависимости както по от-ношение на фактора сорт, така и по отношение на фактора година . И при двата линейни признака, сортовете Дунав 1 и Sonar при-надлежат към една статистическа група, а сорт Primula се харак-теризира като по-нисък и с по-къса метлица . Не се установяват статистически достоверни разлики по отношение на влиянието на годината върху тези показатели, от което може да се заключи, че линейните параметри на овеса – височина на растенията и дъл-жина на метлицата не се влияят значимо от метеорологичните ус-ловия на годината .

Броят на класчетата в метлица-та е най-малък при стандарта Ду-нав 1, а останалите сортове при-надлежат към една статистическа група по този показател, вероятно поради тяхната генетическа бли-зост като сортове, селекционира-ни в един и същ пункт .

Броят и масата на зърната в метлица имат еднаква изменчи-вост и при трите сорта – сорто-вете Дунав 1 и Primula са в една статистическа група, а сорта дал най- висок добив на зърно сред-

но за три години – Sonar се от-личава с по-тежко зърно и по-го-лям брой зърна в метлицата . Тази зависимост показва, че тези два признака имат основен принос за формирането на висок добив на зърно при овеса . Показателно за това са и високите положителни корелационни коефициенти меж-ду тях и добива на зърно (табл . 3) .

Влиянието на условията на го-дината върху тези признаци е до-казано, особено при изменението на броя на зърната в метлица .

Връзката между отделните структурни елементи на растения-та и добива на зърно е изразена чрез корелационни коефициенти, като статистически доказана по-ложителна корелация има меж-ду височината на растенията и дължината на метлицата (0,926) и добива на зърно с броят на зърната в метлица (0,650) и маса-та на зърното в метлица (0,700) . Отрицателни зависимости има между признаците височина на растенията и брой зърна в мет-лица (-0,160) и брой зърна в мет-лица спрямо маса на зърното в метлица (-0,251), но корелациите са прекалено ниски и недоказани (табл . 3) .

ИЗВОДИСортовете, селекционирани в

PRO .SE .ME се проявяват като по-високодобивни средно за пери-ода на проучването . За разлика от стандарта Дунав 1, който по-казва драстично вариране в до-бивите през годините, сортовете Primula и Sonar се проявяват като сравнително стабилни по продук-тивност и през трите години от проучването .

Линейните параметри на рас-тенията – височина на растенията и дължина на метлицата се влияят от фактора сорт, но не се влияят значимо от метеорологичните ус-ловия на годината .

Броят и масата на зърната в метлица имат еднаква измен-чивост и при трите сорта . Тази зависимост показва, че тези два признака имат основен принос за формирането на висок добив на зърно при овеса . Показателно за това са и високите положителни корелационни коефициенти меж-ду тях и добива на зърно .

Таблица 2. Разлики между основните компоненти на добива.

Инд

екси

*

висо

чина

на

растен

ията

, cм

брой

кла

счета

в метли

ца

брой

зър

на в

метли

ца

мас

а на

зър

ното

в метли

ца, г

дълж

ина

на м

ет-

лица

та, cм

сортове

Дунав 1 109,8b 35,2a 60,7a 1,62a 22,4bPrimula 93,6a 39,6b 62,3a 1,63a 18,5aSonar 113,2b 43,6b 64,8b 1,70b 23,1bгодини2008 106 .3a 42 .6b 55 .3a 1 .67b 21 .5a2009 101 .1a 40 .4b 67 .2c 1 .61a 20 .0a2010 105 .3a 35 .4a 63 .4b 1 .66b 21 .5a

*Разликите между данните с еднакви букви не са дока-зани статистическиТаблица 3. Корелационен анализ.

Призна

ци

висо

чина

на

расте

нията,

cм

брой

кла

счета

в ме

тлица

брой

зърн

а в

метли

ца

маса

на

зърн

ото

в ме

тлица

, г

дълж

ина

на

метли

цата, c

м

бр . класчета в метлица 0,051 1бр . зърна в метлица -0,160 0,468 1маса на зърното в метлица 0,316 0,421 -0,251 1дълж . на метлица, cм 0,926* 0,010 0,014 0,325 1добив на зърно, т/хa 0,242 0,215 0,650* 0,700* 0,065

*Доказана корелация при ниво на р=0.05.

Таблица 1. Добив на зърно, т/хa

Сортовереколтни години сред-

но2008 2009 2010Дунав 1 4 .587 2 .884 2 .022 3 .164Primula 3 .648* 3 .527* 3 .485* 3 .553*Sonar 3 .824* 3 .655* 3 .549* 3 .676*LSD 5% 0.47 0 .42 0 .36 0 .42

*Доказани разлики спрямо Дунав 1.

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

2323

Ил. Учкунов, П. Денев*, К. Учкунова, М. Крачанова* Земеделски институт – Шумен

*Институт по органична химия с център по фитохимия – БАН

Равнище на стевиол гликозиди в листата на стевия

Много страни провеждат собствени изследва-ния с цел откриване на естествени, нискокалорич-ни подсладители от растителен произход (Yadav ey al ., 2011) . Понастоящем растението Стевия ос-тава ненадминат естествен заместител на захарта . Сладките вещества в растението се дължат на стевиол гликозиди (Bridel et al .,1998) . Двете ос-новни съединения, които са отговорни за сладкия вкус са стевиозид (5-10%) и ребаудизид А (2-4%) . В сухото вещество се съдържат в малки количе-ства ребаудизид В (1-2%) и дилкозид А (0,5-1%) (Shizhen, 1985) .

Счита се, че ребаудизид В е вторичен продукт при различни начини на екстракция (Matsui et al ., 1996) .

В последно време се съобщава в литературата за извличането и на ребаудизид В,Е,С (Lovering et al ., 1996; Ya dav, et al ., 2011) .

Стевията е една относително пластична култу-ра . В различните географски ширини растението се развива по различен начин (Върбанов и др ., 1990) .

За високата пластичност на растението значи-телно влияние оказват уникалните условия от къ-дето произхожда (Крумов и др ., 1984) . Климатът на Парагвай е субстропичен, където температур-

ните разлики и големите валежи са често явление . Стевията е топлолюбива култура . Установено е, че температура под +12оС действа затормозяващо . Растението е силно чувствително на ниски темпе-ратури . Генотиповете получени при наши условия измръзват при – 1-2оС . (Върбанов и др ., 1996) . Ето защо а климата на България стевията може да се отглежда като едногодишна култура .

Изследването е проведено в опитните поле-та на Земеделски институт – Шумен на почвен

фиг.1. Съдържание на стевиозид, ребаудезид и общо сладки вещества при генотипове стевия

6,355,94

6,50 6,71

4,875,35

4,37

8,27

5,18

6,80

10,31

14,77

11,8911,7011,67

12,03

0,00

2,00

4,00

6,00

8,00

10,00

12,00

14,00

16,00

2001 2100 2200 2300 2400

генотипове

mg/

g

стевиозид ребаудезид общо сл. в-ва средно

Фиг. 1. Съдържание на стевиозид, ребаудизид и общо сладки вещества при генотипове стевия

24

тип Карбонатен чернозем при поливни условия . Използван е генетичен материал включен в се-лекционната програма на Института . Изследвани са 24 генотипа, чийто растения са получени и адаптирани в лабораторията по тъканни култури . Оценявани са по 10 индивидуални растения от всеки произход .

В проучването са оценявани следните показа-тели: съдържание на сухо вещество, съдържание на стевиозид в мг/г суха маса, ребаудизид А в мг/г суха маса и общо съдържание на сладки вещества в листата на растението .

За определяне на сладките вещества са из-ползвани метода на екстракция, пречистване на екстрактите посредством твърдофазна екстракция и високоефективна течна хроматография .

Съдържанието на стевиол-гликозиди се изразя-ва в мг/г суха листна маса .

Съдържанието на сладки вещества е основната цел при различните селекционни програми . Обект

на нашето изследване са 24 генотипа стевия от генетичната банка с произход на Земедел-ския институт – Шумен .

От прегледа на данните в таблица 1 се установи, че съдържанието на сухо вещество в растението достига 32,8 г . Най-висок добив от едно растение е констатиран при генотип 2304, където превишението от средното за групата достига 37,5% . С относително равни резултати са и генотиповете 2101 и 2110 съот-ветно с превишение от 28,7% и 30,2% .

От прегледа на данните за съдържанието на стевиозид в отделните генотипове, се уста-нови, че средното съдържание е 6,38 мг/г в сухото вещество . При селекционните матери-али 2304 и 2401 превишението над средното за годината е от 39,5% до 44,2% .

Съдържанието на ребаудизид А е в рам-ките на 5,65 мг/г суха маса . Установи се, че по отношение съдържанието на ребаудизид А, различията при генотиповете са доста големи, което идва да подскаже, че този паказател варира в по-широки граници от съдържанието на стевиозид . Така например при генотип 2303 съдържанието на ребаудизид А достига 16,5 мг/г суха маса, а при 2205 – 3,3 мг/г .

Общото съдържание на сладки вещества в сухата маса е комплексен показател включващ двете основни сладки вещества . Прегледът на данните показва, че средно за годината съ-държанието на сладки вещества достига 12,03 мг/г . Тук варирането е в относително по-тесни граници, което показва, че този признак е в значителна степен консервативен .

Най-високо съдържание на сладки веще-ства е отчетено при 2305, където превишение-то над средното за групата е 83,7%, следвано от генотипа 2302 с 21,9 мг/г (182,1%) .

Тези резултати дават основание да се на-прави предварителния извод, че по пътя на ин-дивидуалния отбор е възможно получаването на генотипове с относително високо съдържание на сладки вещества .

На графика 1 са представени усреднените дан-ни по години на изучаваните генотипове . Най-ви-соко съдържание на стевиозид притежават селе-кционните материали на произход 2400, средно с 6,71 мг/г, а на ребаудизид А генотиповете от групата на селекционен номер 2300 (8,27 мг/г) .

Съотношението между стевиозид и ребаудизид А достига 1,13 .

ИЗВОДИ1 . Селекционирани са генотипове с относител-

но високо съдържание на стевиозид (21,01 – 9,2 мг/г) и ребаудизид А (2304 – 13,2 мг/г)

2 . Съдържанието на сладки вещества при се-лекционните материали от генотип 2300 достига 14,77 мг/г суха маса .

Гено

тип

сухо

в-во

, г отн .

%

стеви

о-зид

мг/г

отн .

%

реба

удизид

, мг

/г

отн .

%

общо

слад

ки

в-во,

мг/г

отн .

%

2001 18,2 55,5 5,9 92,5 4,8 85,0 10,7 89,02002 31,8 97,0 6,9 108,2 3,9 69,1 10,8 89,82003 18,1 55,2 7,6 119,1 5,9 104,5 13,5 112,32101 42,2 128,4 5,9 92,5 4,8 85,0 10,7 89,02102 28,5 86,9 6,8 106,6 5,9 104,5 12,7 105,62204 31,5 96,1 5,6 87,8 3,8 67,3 9,4 78,22205 33,7 102,8 6,0 94,1 3,3 58,4 9,3 77,32206 26,9 82,1 4,2 65,9 4,7 83,2 8,9 74,02207 34,4 104,9 6,8 106,6 3,6 63,8 10,4 86,52210 42,7 130,2 6,0 94,1 7,1 125,7 13,1 108,92211 33,2 101,3 5,6 87,8 3,3 58,4 8,9 74,02212 37,2 113,5 6,4 100,4 3,2 56,7 9,6 79,82213 36,5 111,3 6,9 108,2 5,9 104,5 12,8 106,42301 29,5 90,0 7,3 114,5 7,3 129,2 14,6 120,42302 40,1 122,3 5,4 84,7 10,5 242,1 21,9 182,12303 31,9 97,3 6,2 97,2 3,7 65,5 7,9 65,72304 45,1 137,5 8,9 139,5 13,2 233,7 22,1 183,72305 25,3 77,2 5,1 80,1 3,8 67,3 8,9 74,02306 27,4 83,6 6,1 95,7 7,1 125,7 13,2 109,82401 27,5 83,9 9,2 144,2 7,3 129,2 16,5 137,2242 31,7 96,7 6,8 106,6 2,8 49,6 9,6 79,82403 40,5 123,5 5,1 80,1 5,1 90,3 10,2 84,82404 31,1 104,0 5,8 90,9 5,8 102,7 11,6 96,52405 38,7 118,1 6,6 103,5 4,9 86,8 11,5 95,6средно 328,0 100,0 6,4 100,0 5,7 100,0 12,0 100,0

Таблица 1.Съдържание на сухо вещество и стевиол-глико-зиди в листа на стевия

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

25

екология

Донка Станева, Иванка Йорданова,

лидия Мишева ИПАЗР „Никола Пушкаров”

Натрупване на радиоактивни елементи в растенията от

почви увредени от уранодобива

В резултат на стопанската дейност на човека се извършва замърсяване на почвата с различни химични средства твърди, течни и газообразни отпадъци от промишлеността, органични отпадъци от животновъдните ферми и големите градове, де-тергенти, продукти от изгаряне на горивата, както и с радиоактивни продукти с продължителен пе-риод на полуразпад .Опазването на почвата в естествено състояние в съвременните условия практически е невъзможно, тъй като цялата повърхност на земното кълбо в една или друга степен е подложена на въздейст-вието на антропогенните продукти . Затова е необходимо да се изучават източници-те на замърсяване в засегнатите райони, което ще позволи да се намерят ефективни средства и начини за тяхното възстановяване, опазване и устойчивото им използване . За гарантиране чистотата и качеството на про-извежданата селскостопанска продукция от осо-бена важност е разработването на методи за снижаване постъпването на замърсители като ра-дионуклиди от замърсени площи в земеделската продукцията . За целта трябва да се проучи сте-пента на усвояване на съответните радиоактивни изотопи от почвата в растенията и при необходи-мост върху замърсените почви да бъдат отглежда-ни растения, които натрупват най-ниски количе-ства от опасните елементи .В статията представяме резултатите от изследване степента на натрупването на естествените ради-оактивни елементи с които е замърсена почвата вследствие уранодобива в някои селскостопански растения . За целта бе проведен съдов вегетационен опит със следните листни зеленчуци: спанак, манголд, киселец, рукола и царевица, върху почви замърсе-ни с естествени радиоактивни елементи събрани от чашата на хвостохранилище „Бухово”, което се намира на около 500 м от ураново – преработва-телния завод “Металург”, на около 15 км северо-източно от гр . София .

Районът се намира в южните склонове на Софий-ска Стара планина, със средна надморска висо-чина от 600 м до 700 м . Характерни са хълмовете и възвишенията, ориентирани на запад – северо-запад и изток – югоизток . Основен водоприемник е река Янещица, вливаща се в река Лесновска и оттам в река Искър . Развитието на урановата промишленост в района е предизвикало силно техногенно изменение на релефа . Изградени са промишлени сгради, пътища, насипища, хвосто-хранилище, деривационни канали, отлагане на от-падък по долината на река Янещица и др .Основният зонален тип почви в проучвания ра-йон са излужените канелени горски почви . Общо взето, тези почви имат тежко песъчливо-глинест до леко глинест механичен състав . Илът в по-върхностния хоризонт може да достигне 35-45%, а глината - до 54-60% . Съдържанието на хумус е ниско, освен това по-голямата част от него се намира в хумусно-акумулативния хоризонт, като в по-ниско разположените хоризонти процентът му рязко намалява . В хумусният хоризонт хумусът е 1 .5-2 .5%, а в глинясалия - 0 .9-1 .5 .% .В съответ-ствие с ниското съдържание на хумус се намира и ниското съдържание на общ азот - 0 .08-1 .11% .

Растения на манголд

26

Добре изразеният процес на излуженост при раз-глежданите почви е довел до сравнително дъл-боко изнасяне на карбонатите в профила и до незначително увеличение на киселиността на поч-вата (рН - 6-7) . Сорбционният капацитет на излужените канелени почви е твърде висок и диференциран по дъл-бочина на профила в зависимост от механичния състав . Той варира в границите 30-35 mequ на 100 г почва . Тези почви са наситени с бази, в които доминиращо участие има калцият .Основните характеристики на изполвания почвен материал са дадени на таблица 1 .Съдържанието на радиоактивните елементи в поч-вата е показано на таблица 2 .Вегетационният опит бе проведен в съдове от три килограма почва в три повторения, като в почвата бяха внесени азот, фосфор и калий по време на вегетацията на растенията .

Растителната маса беше изсушавана, до въздушно сухо състояние и спектрометрирана на многока-нален анализатор CANBERRA DSA 1000 с полуп-роводников детектор от чист германий с ефек-тивност 20% и разделителна способност 1,3 KeV . . Използваните за анализ гама-линии са за Ra-226 - 186,10 keV . Изотопите на урана са определени по валидирана методика за радиохимично определяне на уран в почвени и водни проби и селскостопански обект . Методът е предназначен за определяне съдържа-нието на уран – 234, 235 и 238 в почви, расте-ния, растителни продукти, води и други обекти

киселец

спанак

27

от околната среда . От подготвената и маркирана с U-232 проба изотопите на урана се прехвърлят в разтвор посредством смес от солна и флуоро-водородна киселини . Чрез двукратна екстракция с ТОРО/циклохексан се отделят дву- и тривалент-ните елементи на матрицата на пробата . След реекстракция, урановата фракция се пречиства чрез съутаяване и йонен обмен . След това урано-вите изотопи се електронаслояват върху диск от неръждаема стомана, който се измерва за 1000м в нискофонова алфа-спектрометрична апаратура . полупроводников детектор тип PIPS .За да се оцени степента на натрупване на радио-активните елементи са определени така наречени-те трансферни коефициенти (Ft)– отношението на активностите в 1 грам въздушно суха растителна маса към активността в 1 грам въздушно суха почва . На фиг . 1, 2, 3, 4 и 5 са показани коефициен-тите на натрупване за изотопште на уран и 226 Ra в изследваните растения . Както се вижда от представените фигури изо-топите на урана ( 234U; 235U; 238U ) се натрупват със сравними коефициенти в растенията от кисе-лец, манголд и рукола - Ft = n .10-3 . При царе-вицата (листа и стебла) коефициентите са с един порядък по-ниски – Ft = n .10-4 , а при спана-кът са един порядък по-високи Ft = n .10-2 .Докато 226Ra се натрупва по-силно от урана във всички изследвани растения Ft = n .10-2 , изклю-чени правят само стеблата на царевицата . За съ-

жаление не можахме да получим зърно от царе-вицата, за да установим степента на натрупване във зърното й .За по-добра визуализация на резултатите на фиг . 6, 7 и 8 са представени трансферните фактори за отделните радиоизотопи в сравнение за различ-ните растения . Както се вижда от фигурите изо-топите на урана се натрупват по-силно в листните зеленчуци като са най-високи при растенията на спанака . При царевицата урана са натрува зна-чително по-слабо отколкото в листните зеленчуци .Както се вижда от фиг . 9, 226Ra се натрупва най-слабо в стеблата на царевицата . От листните зе-ленчуци радият се натрупва сравнително по-слабо в киселеца, а при останалите листни зеленчуци и листата на царевицата коефициентите на натруп-ване са съизмерими .

ИЗВОДИ– Изотопите на уран ( 234U; 235U; 238U ) се на-трупват със сравними коефициенти в листните зеленчуци (киселец, манголд и рукола) – n .10-3 . При царевицата (листа и стебла) коефициентите са с един порядък по-ниски – n .10-4 . Изключение прави спанакът, където коефициентите са с един порядък по-високи – n .10-2 .– Радий-226 се натрупва по-силно от изотопи-те на урана във всички изследвани растения – n .10-2 . Коефициентите на трансфер са най-високи при манголд и рукола, а най-ниски при киселеца и стеблата на царевицата .

9–10

(263

) / 2

014

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

28

Чувствителност към сачмянка на черешови и вишневи сортове

РАСт

ИтЕ

ЛНА

ЗАщ

ИтА

Теодора Стоянова, Иван Минев, Петко МинковИнститут по планинско животновъдство и земеделие Троян

Сачмянката по костилковите овощни видове е силно вре-доносна болест, която напада прасковата, кайсията, черешата, вишната и бадема . За първи път болестта е описана през 1843 година от Leveille по праскови във Франция . Изследвана е об-стойно и от Aderhold (1902) . Въз основа на подробни проучвания върху причинителя й и след пре-глед на съществуващата дотога-ва литература по този въпрос той определя причинителя като Clasterosporium carpofilum (Lev .) и това име се утвърждава в Ев-ропа . У нас за първи път е съ-общена през 1903 година (Мал-ков) . Среща се повсеместно и ежегодно, като в отделни годи-ни причинява сериозни щети . В години с влажна пролет нанася повреди на кайсиите, сливите, черешите и вишните . Болестта се среща по листата на всич-ките им гостоприемници . При благоприятни метеорологични условия през април, май и юни се забелязва масово загиване на леторасти с листа и плодове

(Джувинов и кол ., 2006; Михай-лова, 1962) .

Резултатите от изследване на проявата и чувствителността на интродуцирани и отглеждани в ИПЖЗ черешови и вишневи сортове към сачмянката (Stigmina carpophila)(Lev &Ellis), са предста-вени в статията .

Изследването е проведено в колекционно овощно насажде-ние на Института в Троян съз-дадено през 2001 година . През периода 2012-2013 година е проучено отношението на чере-шовите сортове Кордия, Силвия, Регина, Суит хърт и Октавия и вишневите сортове Карнеол и Сенчеста морела към сачмянка-та (Stigmina carpophila)(Lev &Ellis) по листата .

По време на масовото прояв-ление на болестта от всеки сорт от различните страни и етажи на дърветата са взети проби по 200 броя листа . Нападението е отче-тено по 5-бална скала (Недев и кол ., 1979), съобразно напетня-ване на листната петура .

без петна – имуненни - 0

1 петно – практически устой-чиви – 0,1

до 5 петна – слабо чувстви-телни - 1

до 1/4 от площта – чувстви-телни - 2

над 1/4 от площта – много чувствителни - 3

Използван е визуалния метод с отчитане степента на зараза и индекса на нападение по въз-приетата във фитопатологията формула на Mc Kenney (1923) . Данните за температурите и ва-лежите, които са от съществено значение за развитието на бо-лестите са ползвани от Метео-рологичната станция на Инсти-тута в Троян . Насаждението се отглежда без напояване и без

Фигура 1. Температури по време на вегетация за пе-риода 2012/2013 година

Температури по време на вегетация 2012/2013

0

5

10

15

20

25

30

1 2 3 4 5 6 7

март април май юни юли август септември

град

уси

Цел

зий

20122013

Валежи за периода на вегетация 2012/2013 година

0

50

100

150

200

250

300

1 2 3 4 5 6 7

март април май юни юли август септември

mm 2012

2013

Фигура 2. Валежи по време на вегетация за периода 2012/2013 година

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

2929

растителна защита при естествен фон на зараза .

Разпространението на сач-мянката (Stigmina carpophila) (Lev &Ellis) по листата е почти през целия вегетационен период . Ме-теорологичните условия в райо-на на Троян през м . април, май и юни създадоха благоприятни условия за масово заразяване, нападение и загиване на част от леторастите с листата при на-блюдаваните черешови и виш-неви сортове . Масовите заразя-вания протекоха при оптимални температури от 18 до 22,0°С и значителни валежи (фигура 1), като по листата се образуваха дребни, червеникаво точковид-ни петна, които достигнаха раз-мери 2-5 мм със светла цен-

трална част . Характерна особе-ност беше появата на червено-виолетов венец около петното . При по-чувствителните сортове, поради по-високата степен на нападение петната придобиха неправилна форма, като тъканта в центъра некротира, опада и наблюдавахме кръгли перфора-ции по нападнатите листа . Отче-тохме по-силно напетняване при засенчените в короната и при по младите листа .

През 2012 година е установе-но сравнително по-слабо нападе-ние от сачмянка . Чувствителност към болестта прояви черешовия сорт Суит хърт (26,0%) . При ос-таналите проучвани сортове е отчетена слаба чувствителност . Към тази група се отнасят и вишневите сортове Карнеол и Сенчеста морела (таблица 1) .

Патогенът се среща най-чес-то в години с обилни и про-дължителни дъждовни периоди, какъвто беше месец юни 2013 година, когато количеството на измерените валежи е 274,6 мм (фигура 2) . В тази ситуация се създадоха оптимални условия за протичане на инфекциозния процес, което доведе до масови заразявания при почти всички изследвани сортове . С най-ви-сок индекс на нападение е Суит хърт (35,10%) (табл . 1), което

го определя като много чувст-вителeн на сачмянка . При него листата пожълтяха и опадаха, още преди края на вегетацията . Чувствителност отчетохме и при черешовите сортове Кордия, Ре-гина и Силвия, които през пре-дходната година проявиха слаба чувствителност . Към групата на слабо чувствителните е сорт Ок-тавия . От проучваните вишневи сортове по-слаба чувствителност прояви сорт Карнеол, при който дърветата запазиха сравнително чиста листната си маса до края на вегетацията (табл . 1) .

ИЗВОДИБързото разпространение на

сачмянката и силното пораже-ние на листната маса, което при-чинява, определят болестта като икономически важна за череша-та и вишнята у нас . Съществено влияние върху степента на по-ражение оказват климатичните фактори - температура и вале-жи по време на заразяване и проява на сачмянката . Поради по-голямото количество на вале-жите и благоприятните темпера-тури през 2013 година индекса на нападение от болестта е с по-високи стойности .

От направените проучва-ния като слабо чувствителен на сачмянка е черешовия сорт Ок-тавия и вишневия - Карнеол .

Таблица 1. Индекс на нападение (%) по листата при черешови и вишневи сортове към сачмянка (Stigmina carpophila) (2012-2013).

Сорт 2012 2013

череши

Кордия 13 .50 25 .60Силвия 18 .30 33 .60Регина 17 .50 30 .00

Суит хърт 26 .00 35 .10Октавия 11 .70 22 .00ВишниКарнеол 2 .80 4 .80Сенчеста морела 8 .30 12 .10

Николина Маринова, ИПЖЗ Троян, филиал Дряново

Растителноядните акари при местни сливови сортове

Растителноядните акари са едни от основ-ните неприятели по сливата /Балевски и кол . 1982/ . Наред със сливовия плодов червей и сливовата плодова оса те нанасят сериозни по-ражения върху сливовата плодова продукция . В резултат на безразборното използване на инсек-тициди в сливовите насаждения или отсъствие-то на такива през последните години, както и промяната в климатичните условия, създадо-ха предпоставки за нарушаването на баланса

между полезната и вредната ентомофауна при сливата . Това доведе до увеличаване плътността на растителноядните акари / Маринова 2007/ .

В статията представяме резултатите от проуч-ване на плътността и видовия състав на расти-телноядните акари при местни сливове сортове . Те имат както стопанско значение, така и инте-рес като изходен материал за бъдеща селекция .

Проучването е извършено в периода 2011 – 2012 год . в колекционно насаждение от местни

9–10

(263

) / 2

014

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

30

ПЛЮ

С

30

Растежни и репродуктивни прояви на лешник според

разстоянията на засаждане

Табл. 2. Плътност на икономически по-важните растител-ноядни акари при местни сливови сортове през 2012 год.

Сортове сливи Семейства акари – бр . акари/листTetranychidae Eriofhydae Phytopyidae

УхрепкаТетевенкаДуплаКлещъчкаЛятна синя сливаСиня юбилейнаШипченкаПестилкаБяла разградскаК . късноцъфтящаБамбулкаТаушанкаКазанлъшкаЛятна трънкослива от Габрово

9 .84,31 .710,812,54,28,07,33,713,47,119,29,112,9

18 .221,727,627,839,618,317,612,429,636,824,832,921,5`32,7

2,71,32,71,92,31,42,81,72,84,24,92,30,6 3,1

Табл. 1. Плътност на икономически по-важните растител-ноядни акари при местни сливови сортове през 2011 год.

Сортове сливи Семейства акари – бр .акари/листTetranychidae Eriofhydae Phytopyidae

УхрепкаТетевенкаДуплаКлещъчкаЛятна синя сливаСиня юбилейнаШипченкаПестилкаБяла разградскаК . късноцъфтящаБамбулкаТаушанкаКазанлъшкаЛятна трънкослива от Габрово

3 .84,31 .76,22,54,23,07,33,74,97,16,29,13,9

13 .221,717,69,619,718,37,612,429,638,524,832,921,5`18,5

01,32,71,92,31,40,401,72,84,24,92,30,6

сливови сортове в района на Опитна станция Дряново . За периода на проучване в насажде-нието не са използвани инсектициди и акари-циди .

Плътността на растителноядните акари е от-читана периодично с бинокуляр през две сед-мици в периода от месец април до септември . Използван е метода на средната проба, като са отчитани подвижните форми на изброените акари .

Плътността на акарофауната проследихме при следните сливови сортове: Ухрепка, Те-тевенка, Дупла, Клещъчка, Лятна синя слива, Синя юбилейна, Шипченка, Пестилка, Бяла разградска, Кюстендилска късноцъфтяща, Бам-булка, Таушанка, Казанлъшка, Лятна трънкосли-ва от Габрово .

В продължение на дългогодишни наблюде-ния е установено, че за района на Дряново от растителноядните акари с най-голямо иконо-мическо значение са представителите на сем . Тetranychidae, Еriofhydae и Phytopyidae . / Ма-ринова 1995/ . Ето защо при настоящото проуч-ване отчетохме плътността при тези семейства

акари .При проведеното проучване , сравнително

висока плътност отчетохме при ериофидните акари / табл . 1 и 2 / . При отделните сортове най-висока плътност на ериофидните акари на-блюдавахме при сортовете Дупла, Лятна синя слива, Клещъчка, Кюстендилска късноцъфтяща, Таушанка и Лятна трънкослива от Габрово, като тя варираше между 12 и 32 подвиж-ни форми на лист . При тетраниховите акари по-висока плътност наблюдавахме при сорто-вете Клещъчка, К . късноцъфтяща, Таушанка и Лятна трънкослива от Габрово . Най-ниска плът-ност е отчетена при представителите на сем . Phytopyidае .

При проведеното наблюдение отчетохме, че при някои сортове се наблюдава висока плът-ност на акарофауната въобще . Това са Лят-на синя слива, Кюстендилска синя слива, Тау-шанка, Лятна трънкослива от Габрово . Това се дължи най-вече на по-крехката листна маса при тези сортове и по - гъстата корона, която об-разуват дърветата .

ИЗВОДИПроучени са представители на растителнояд-

ните акари от сем . Тetranychidae, Еriofhydae и Phytopyidae .

Най-висока плътност е отчетена при ерио-фидните акари .

При тетраниховите акари по-висока плътност наблюдавахме при сортовете Клещъчка, К . късноцъфтяща, Таушанка и Лятна трънкослива от Габрово .

По-високата плътност на акарофауната при тези сортове се дължи най-вече на по-нежната листна маса и по-гъстата корона, която образу-ват дърветата .

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

31

овощарство

Доц. д-р Магдалена НиколоваОпитна станция по земеделие, Кърджали

Растежни и репродуктивни прояви на лешник според

разстоянията на засаждане

Получаването на по-високи добиви и доходи от единица площ зависи до голяма степен от броя на засадените дървета . В нашата страна не е провеждана експериментална работа за уста-новяване на оптималните разсто-яния на засаждане на лешникови растения, а в световната научна литература липсват данни за по-добно проучване с присадени дървета .

Резултатите от изследване с цел да се определи оптимална-та гъстота на засаждане на леш-никови растения, отглеждани по различен начин – храстовидно и едностъблено чрез присаждане върху подложка дървовидна ле-ска (C . colurna L .), представяме в статията . Проследяваме и растежните и репродуктивни прояви на лешникови сортове с различен произход и сила на растеж . Като краен продукт след анализиране на взаимното влия-ние на трите фактора – разстоя-ния на засаждане, сорт и начин на отглеждане, се очаква да бъде решен важен въпрос от техноло-гията на отглеждане на лешника за условията на България .

Проучването е изведено в лешниково насаждение, създаде-но през есента на 2006 година в близост до гр . Кърджали . Срав-нително се изпитват растения от сортовете Халски и Косфорд, от-глеждани едностъблено чрез при-саждане върху подложка дърво-видна леска (C . colurna L .) и Ран трапезундски и Тонда джентиле, формирани храстовидно . Сор-товете Халски, Косфорд и Тонда джентиле, с произход (C . avellana

L .) са типични представители на силнорастящите сортове, а сорт Ран трапезундски е слаборастящ с произход от вида (C . maxima Mill .) . Проучваните схеми на за-саждане при храстите са две – 5х4 м и 6х5 м, а за дръвчетата – три: 4х3 м, 5х3 м и 5х4 м . За-садените сортове - опрашители са: Бадемовиден и Римски . Опи-тът е заложен с десет варианта в две повторения .Варианти според разстояния на

разсаждане:Присадени растения:

Сорт ХалскиV1 - 4х3 м;V2 - 5х3 м;V3 - 5х4 м .

Сорт КосфордV1 - 4х3 м;V2 - 5х3 м;V3 - 5х4 м .

Храстовидно формирани рас-тения:

Сорт Ран трапезундскиV1 - 5х4 м;V2 - 6х5 м .

Сорт КосфордV1 - 5х4 м;V2 - 6х5 м .Площта на насаждението е

11 дкa, а опитните растения са 60 броя . Почвеният тип е кане-леногорска почва . Насаждението е отглеждано при неполивни ус-ловия . При вариантите с храсто-видно отглеждане растенията са формирани с 2-4 основни стъбла, а присадените дървета – по сис-темата на свободнорастяща ко-рона . Агротехническите меропри-ятия са провеждани по възприе-тата технология на отглеждане, а наблюденията - по Методиката за

изучаване на растителните ресур-си при овощните видове (Недев, Григоров, Баев и др ., 1979 г .) . За установяване влиянието и взаим-ната връзка между изучаваните фактори са извършвани следни-те отчитания и наблюдения: на-пречно сечение на стъблото и скелетните клони (cм2), дължина на едногодишния прираст (м), задържан завръз . Проследявани са следните външни признаци на несъвместимост: надебеляване на ствола над мястото на при-саждане, визуално са сравнявани големината и окраската на листа-та . Окомерно е определян турго-рът на листата при вариантите, отглеждани по двата начина . За установяване степента на доказа-ност е приложен дисперсионният анализ, при който сравняването е със средноаритметичния резултат в експеримента .

Резултати :Напречно сечение на ствола и

скелетните клониПри дърветата и храстите от

силнорастящите сортове с малки изключения са отчетени по-висо-ки стойности на наблюдавания показател (табл . 1) . Повечето от регистрираните разлики не са статистически доказани . През пе-риода на изследване анализът на

32

данните показва, че факторите разстояния на засаждане и начин на отглеждане все още не оказ-ват влияние върху наблюдавания показател . Силата на растеж на сорта е определяща за развитие-то на младите лешникови расте-ния . По-голям размах (разлика между крайните стойности) при напречното сечение се наблюда-ва в началните години от разви-тието на растенията .

Темпът на надебеляване на скелетните клони, изразен чрез стойностите на напречното сече-ние не при всички варианти е сходен с този на стъблото .

Дължина на едногодишния при-раст

През две поредни вегетации терминалният прираст при по-вечето присадени дръвчета пре-вишава незначително този на храстовидно формираните . Не-съществените различия между вариантите не са достатъчно ос-нователни, за да очертаят тенден-ция (табл . 1) . Получените резулта-ти показват, че върху големината на едногодишния прираст по-съ-ществено влияние оказват начина на отглеждане и силата на рас-теж на сорта, което е биологична особеност .

Проследяването на растежни-те прояви на лешникови сортове с различен произход и сила на растеж, потвърждават изводите,

направени от предишни изслед-вания (Николова, 2002, Николова и др ., 2010), че през един про-дължителен период (от засажда-нето на постоянно място до чет-върта - пета вегетация) лешникът има слаб темп на нарастване, не-зависимо от начина на отглежда-не . Това е и основната причина опитните растения през периода на проучване (трета - пета веге-тация) да реализират незначител-на част от растежния си потен-циал . Неполивните условия, при които се извежда експеримента, също повлияват негативно в тази насока . Слабият растеж на леш-никовите растения, отглеждани при неполивни условия, позволя-ва в практиката да се приложат по-сгъстени схеми на засаждане . Дори може да се експерименти-ра и с практикуваното в някои страни – производителки залага-не на двойно повече растения на единица площ, като в послед-ствие (след 18-та година) се пред-вижда прореждане .

Влияние на подложката от C. colurna L. Прояви на средноранна несъвместимост

От проведените визуални наблюдения през вегетацията за реакциите на лешниковите расте-ния при неблагоприятните клима-тични условия през летните месе-ци става ясно, че състоянието на присадените растения от двата

сорта е по-добро, в сравнение с храстовидно формираните . Полу-чените резултати ни дават осно-вание да твърдим, че подложката от дървовидна леска (C . colurna L .) влияе по определен начин върху устойчивостта на присаде-ния сорт към екстремните усло-вия на външната среда .

При нито един от присадени-те варианти не са наблюдавани външни признаци на средноран-на несъвместимост, изразяващи се в надебеляване на ствола над мястото на присаждане, по-мал-ки размери на листата и преж-девременното им пожълтяване и окапване .

Репродуктивни проявиВ края на проучването при

повечето варианти е отчетен за-държан завръз . Преобладават празните плодове или тези с не-достатъчно оформена и охранена ядка . Помологичните характе-ристики на плодовете през мла-денческия период от развитието на лешника не съответстват на отразените в научната литерату-ра . Най-добри резултати са полу-чени при вариантите с присажда-не, независимо от сорта .

ИзводиЛешникът, отглеждан при не-

поливни условия, има слаб темп на нарастване от 1-та до 4-та - 5-та вегетация, независимо от начина на отглеждане . Това е основната причина, поради която не може да се отчете влиянието на фак-тора – хранителна площ върху растежа при настоящия експери-мент .

Върху растежните прояви през младенческия период от разви-тието на лешника по-съществено влияние оказват начина на от-глеждане и силата на растеж на сорта, което е биологична осо-беност .

При нито един от присадени-те варианти не са наблюдавани външни признаци на средноран-на несъвместимост .

Слабият растеж на лешнико-вите растения, отглеждани при неполивни условия, позволява в практиката да се приложат по-сгъстени схеми на засаждане .

Табл. 1. Напречно сечение на стъблото и скелетните клони /cм2/ и дължина на едногодишния прираст /м/ средно за периода /2009–2011г./Сорт хранител-

наплощ/м2/

сечениенастъблото/cм2/ до

каза

-но

ст

сечениена клон/cм2/

дока

за-

ност

при-раст/м/

дока

за-

ност

ПРИСАДЕНИХалски 12 3,08 NS 0,89 NS 11,07 NSХалски 15 2,08 NS 0,79 NS 11,28 NSХалски 20 3,51 NS 0,76 NS 7,89 NSКосфорд 12 2,95 NS 0,94 NS 8,39 NSКосфорд 15 2,20 NS 0,68 NS 6,08 NSКосфорд 20 2,24 NS 0,64 NS 4,83 NS

ХРАСТОВИДНИРан трапе-зундски

20 2,09 NS 0,81 NS 5,95 NS

Ран трапе-зундски

30 2,20 NS 0,80 NS 6,97 NS

Тондаджентиле

20 3,10 NS 1,07 NS 6,86 NS

Тонда джентиле

30 1,98 NS 0,84 NS 5,11 NS

GD 5 % = 0,68 0,24 2,981% = 1,09 0, 63 3,85

0,1% = 1,66 1,01 4,98

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3333

Д.Иванова,И.Витанова, С.Димкова, Н.Маринова ИПЖЗ–Троян

Биологична характеристика на българския сливов сорт Невена

Сливата е основен ово-щен вид за Централния старопланински район в България, в който има бла-гоприятни природни аг-роклиматични условия за развитието є . Тя е овощен вид с потенциално висока продуктивност, взискателна е към почвената и атмос-ферна влажност, сравнител-но устойчива е на по-ни-ски температури, успешно се развива и на сравнител-но по-бедни почви от типа на сивите горски, които са характерни за Централния старопланински район и затова намира по-широко разпространение в планинските райони /Витанова, 1996/ .

От дълги години в Опитна станция по сливата в гр . Дряново се провежда сорто-изпитване на голям брой селекционирани български и чуждестранни сливови сортове /Витанов, 1977; Иванова, 2006/ . От проу-чените сортове интерес представлява бъл-гарският сорт Невена, селекциониран от проф . дсн Марко Витанов чрез кръстоска на сортовете Кюстендилска синя слива х Алтанова ренклода . Сортът Невена е вклю-чен в групата на къснозреещите сортове, плодовете му узряват около 15 септември .

В статията са представени резултатите от проучване на биологичната характеристи-ка на сливовия сорт Невена, включваща фенологични наблюдения, биометрични показатели и химичен състав на сливовите плодове .

Изследванията се проведоха в периода 2009-2014 г . в района на Опитна станция по сливата в гр . Дряново при надморска

височина 300 м . Дърветата от сливовия

сорт Невена и от Стенлей (контрола) са присадени на семеначета от джанка Prunus cerasifera Ehrh ., заса-дени са през пролетта на 2001 г . в участък с псев-доподзолиста сива горска почва, на разстояния 6 х 5 м . Изследваха се по де-сет дървета, отглеждани при еднаква агротехника .

Бяха определени след-ните показатели: начало и

край на пълния цъфтеж, среден диаметър, височина и обем на короната, напречно сечение на ствола, добив, средна маса на един плод в проба от 3 кг, взета от всяко дърво . Съдържанието на сухо вещество се определи тегловно, на глюкоза и захароза – по Бертран, на фруктоза по Колтхоф и на органични киселини като ябълчна - ти-триметрично с 0,1 n NaOH . Съдържанието на азот в плодовете се определи по мето-да на Келдал, на фосфор колориметрично при редуктор хидразин сулфат, на калий в солнокисел извлек с пламъчен фотометър, на калций и магнезий комплексометрично с Трилон В .

Проучи се отношението на сорта Не-вена към икономически важните болести шарка, червени листни петна и ранно ка-фяво гниене .

Дърветата на сливовия сорт Невена са умерено растящи, с обратно пирамидал-на корона . Височината на короната е 4,36 м /табл .1/, средният диаметър е 4,70 м, обемът е 25,20 м3 и напречното сече-ние на ствола е 173,6 см2 . Размерите на

Таблица 1. Размери на короната на сливовите дървета /средно за периода 2009-2013 г./Сортове височина на короната,

мсреден диаметър на короната, м

обем на короната, м3 напречно сечение на ствола cм2

Невена 4,36 4,70 25,20 173,6Стенлей 4,10 3,90 16,32 90,8

34

короната на сорта Стенлей са значително по-малки в сравнение с тези на Невена : височина – 4,10 м, диаметър – 3,90 м, обем – 16,32 м3 и напречно сечение на ствола 90,8 cм2 .

Сортът Невена плододава предимно върху двегодишна дървесина, върху която са разположени 86,8% от количеството на плодовете . Сортът е самостерилен, цъфти около 3 дни след сорта Стенлей . Начало-то на цъфтежа е около 7 април , началото на пълния цъфтеж е 9 април, а краят на цъфтежа 18 април /табл .2/ .

Плодните пъпки на сорта Невена са силно устойчиви на измръзване . Продъл-жителното застудяване в периода от 28 януари до 23 февруари 2012 г . и високите абсолютни стойности на минималните тем-ператури, движещи се в диапазона от ми-нус 12,60С до минус 27,20С в продължение на 27 дни повредиха 9,8% от плодните пъпки на сорта Невена, докато на сорта Стенлей 36,5% (Иванова и кол ., 2012) .

Формата на плода на Невена е про-дълговатоовална, масата на 1 плод е 32 г . Костилката се отделя лесно от плодовото месо, средната є маса е 0,9 г и съставлява 2,82% от масата на целия плод . Размерите на плода са съответно: височина 42,2 мм, широчина 30,1 мм и дебелина 27,6 мм . Плодовете узряват в средата на септември .

Сортът Невена е умерено родовит . За периода на изследване 2009-2013 г . сред-ният добив от едно дърво е 50 кг, а за сорта Стенлей е 57 кг .

Плодовете на сорта Невена имат високо съдържание на сухо вещество – 21,32%, докато за сорта Стенлей е доста по-ниско – 18,72% . Количеството на глюкозата е 4,09%, на фруктоза – 2,90%, на захаро-за - 4,91%, общата сума на захарите е 11,90% . Стойностите за тези показатели за

сорта Стенлей са: глюкоза – 3,50%, фру-ктоза – 2,60%, захароза – 4,60%, обща сума на захарите – 10,70% . Съдържание-то на органични киселини в плодовете на Невена е по-високо - 0,90%, в сравнение със Стенлей – 0,72% . Количеството на дъ-билните вещества в плодовете на сорта Невена е 0,278%, докато за Стенлей е по-малко – 0,208% .

Плодовете на сорта Невена имат ви-соко съдържание на азот и пепелни еле-менти . Количеството на азота(N) е 0,67%, на фосфор(P

2O5) – 0,23%, на калий(K2O) – 0,93%, на калций(CaO) – 0,20% и на магнезий(MgO) – 0,14% .

Сливовият сорт Невена е толерантен на шарка, на червени листни петна и на ранно кафяво гниене . Контролният сорт Стенлей е толерантен на шарка и на чер-вени листни петна, но е силно чувствите-лен на ранно кафяво гниене .

ИЗВОДИСелекционираният в Опитна станция по

сливата сорт Невена се отличава с умерен растеж и с добра родовитост . Толерантен е на икономически най-важната болест по сливата шарката (Plum pox virus) , на чер-вени листни петна и ранно кафяво гниене . Плодовете му са средно едри, с атрактив-на външност, с благоприятно съдържание на захари, органични киселини, азот, фос-фор, калий, калций и магнезий .

Сливовият сорт Невена е подходящ за отглеждане при условията на основния сливопроизводителен център на страната – Централния старопланински район и тряб-ва да се разшири разпространението му .

Таблица 3. Химичен състав на плодовете/средно за периода 2009-2014 г./Сортове сухо вещество, % захари, % органични

киселини, %глюкоза фруктоза захароза обща сумаНевена 21,32 4,09 2,90 4,01 11,90 0,90Стенлей 18,62 3,50 2,60 4,60 10,70 0,72

Таблица 2. Цъфтеж на сливовите сортове Невена и Стенлей / средно за периода 2009-2014г./.Сорт начало на цъфтеж начало на пълен цъфтеж край на цъфтежа

x Sx x Sx x Sx

Невена 13 .IV 7,03 15 .IV 7,08 23 .IV 7,01Стенлей 10 .IV 7,64 12 .IV 8,70 21 .IV 7,22

9–10 (263) / 2014ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3535

П. Иванова, Б. Бръшлянова, ИИРХ - ПловдивД. Георгиев, М. Георгиева, ИПЖЗ - Троян

Цветовите характеристики на сортове сливи според процеса

на термопомпено сушене

Плодовете сини сливи с тех-ния химичен състав са ценна храна за човека, тъй като са бо-гати на органични киселини, пе-ктин, дъбилни вещества, мине-рални соли и витамини . Наред с вкусовите си качества имат и лечебно действие - стимулират сърдечната дейност и храносми-лането, спомагат за изхвърлянето от организма на отровните веще-ства и холестерина . Консумират се в прясно състояние, сушени, а също преработени в мармала-ди, конфитюри, ликьори .

Основната цел на селек-ционерите е с работата си да допринесат за повишаване на сортовата асортиментна листа на плодове за пазара, както и да създадат качествени сортове за потребителите, които да задово-лят изискванията им .

Не маловажен фактор за пре-работката на сливите е разноо-бразието на сортовете по отно-шение на срока на узряване на плодовете (Gergov et all, 2000) .

За сушене са подходящи късно зреещите сортове сливи (Ivanova, 2002; Vitanova, 2006) .

В статията представяме резул-татите от изследване на стабил-ността на цвета на сортове сли-

ви, изсушени чрез термопомпе-но сушене и влиянието на сорта върху цветовите характеристики на плодовете .

За постигане на целта са из-следвани три сорта сливови пло-дове („Стенлей”, „Йойо” и „Га-бровска”), отгледани и предоста-вени от Института по планинско животновъдство и земеделие - град Троян .

Предварителната подготов-ка на плодовете сини сливи е извършена в следната последо-вателност: измиване → отстра-няване на костилките → наряз-ване→ измиване с течаща вода → отцеждане . Приетата форма за нарязване на плодовете е на осминки надлъжно и напречно .

Всички упоменати сорто-ве са изпитани в термопомпен стенд за сушене, в тънък слой при напречно ориентиран възду-шен поток спрямо слоя продукт . Термопомпеното сушене проти-ча при температура 45±2°С и ниска относителна влажност на циркулиращият въздух (средно за процеса 10%) . По време на сушенето на всеки половин час е измервана масата на пробата . Условието за край на експери-мента е сушене до постоянна

маса . Пробите изсушени и охла-дени сливи са опаковани в хар-тиени пликове . Съхранението се извършва при стайна температу-ра в отсъствие на светлина .

Определянето на цве-та е по Гарднер – инструмен-тално с лабораторен апарат “GOLORGRAD2000” .

Показателите са отчетени по системата CIE Lab . При измерва-нето са взети цветовите коорди-нати L, a и b: L – яркост на цве-та; +а - червен цвят; -а- зелен цвят; +b –жълт цвят – b- син цвят . Стойността на цветния тон или доминиращата дължина на вълната е представена от съот-ношението а/b . Наситеността на цвета е определена от стойно-стите на индекса √а2+b2 .

Цветовите разлики между от-делните продукти са определе-ни със стойностите ΔL, Δа и Δb, а ΔЕ е обобщен показател за крайната цветова разлика . За ви-зуално възприемане на цветова-та разлика се приема стойността ΔЕ= 1 .

Стойностите на измерените цветови показатели са средно-

Таблица 1. Цветови показатели на сортове сини сливи

Суровини Показатели L±SD a±SD b±SD a/b √a2+b2

Стенлей23 .08 ± 0,19 18 .13±0,10 18 .26±0,19 0 .99 8 .53

Йо-Йо24 .56±0,08 25 .71±0,58 17 .73±0,19 1 .45 9 .32

Габровска16 .3±0,20 18 .43±0,27 12 .8±0,06 1 .44 7 .90

36

аритметични от три паралелни измервания . За обработка на получените резултати са при-ложени еднофакторен и дву-факторен дисперсионен анализ (Excel) .

Стойностите на CIE Lab цве-товите координати на плодове-те от подбраните сортове сини сливи са представени в таблица 1 .

От цветовите координати яр-костта L e количествена характе-ристика на цвета и показва, че стойностите на L за плодовете сини сливи от сорт „Габровска” са най-ниски при изследваните сортове . Сортовото различие води до статистическата раз-лика в резултатите за яркостта на цвета на сините сливи при Р<0,05 . Получените стойности за F са над критичните .

За цветовия параметър +а, характеризиращ количество-то на червения компонент на цвета получените резултати по-казват, че с най-високи стойно-сти и статистически различими (Р<0,05) са плодовете от сорт „Йойо” в сравнение с останали-те два сорта .

Стойностите на +b, харак-теризиращи количеството на жълтия компонент на цвета са най-високи при сини сливи от сорт „Стенлей” и са статистиче-ски различими (р< 0,05) в срав-нение с показанията при оста-налите два сорта, като причина за това е сортовото различие на плодовете .

От данните се вижда, че с най-добри измерени инструмен-тално качествени и количестве-ни цветови характеристики са плодовете от сорт „ Йойо” .

Промяната на интензивност-та на цвета на сушените сини сливи е представена с цветовия показател „L” на фигури 1 и 2 .

Сравнителният анализ на су-шените сини сливи по показа-тел яркост на цвета показва, че само продуктите от сорт „Га-бровска” са с най-високи стой-ности . При приложения метод на сушене яркостта на цвета на изследваните сини сливи сорт

Фиг. 1. Стойности на яркост на цвета при сушени сини сливи от различни сортове

Фиг. 2. Яркост на цвета при сушените сини сливи от подбра-ните сортове

Фиг. 3. червен компонент на цвета на сушени сини сливи от различни сортове

Фиг. 4. червен компонент на цвета при сушени сини сливи

37

„Габровска” се увеличава и е статистически различима от сортове „Стенлей” и „Йойо”, за които тя намалява . Между тях не се установява различие, тъй като техните доверителни ин-тервали се припокриват .

На фигури 3 и 4 са пред-ставени измерените стойности на червения компонент на цвета на изследваните сортове сушени сини сливи .

Данните от фигурата по-казват, че с най-висока стой-ност на червения компонент на цвета са сушени сини сли-ви от сорт „Габровска”, като стойностите са статистически различими с резултатите, полу-чени при продуктите от дру-гите два сорта „Стенлей” и „Йойо” . За всички изследвани продукти (сушени сини сливи) термопомпеното сушене води до съществено намаляване на червения компонент на цвета . Данните показват, че сушените сини сливи от сортовете „Стен-лей” и „Йойо” са със статисти-чески неразличими стойности при този количествен показа-тел .

Цветът на сините сливи до голяма степен се свързва с на-личието на антоциани, а ка-чественото инструментално оп-ределяне се свързва с черве-ния и син компонент на цвета .

Влиянието на процеса суше-не върху намаляването на чер-вения цветови тон за всички изследвани сортове е потвър-дено с установената отрицател-на линейна зависимост между съдържанието на антоциани и червения цветови тон при ви-сок коефициент на детермина-ция R2=0 .9779 (фигура 5) . В резултат на приложения метод на сушене жълтият цветови тон се запазва в ниска степен само при сушени сини сливи от сорт „Стенлей”, докато при остана-лите два продукта стойностите преминават към син цветови тон (фигури 6 и 7) .

От фигура 6 се вижда, че само сушените сини сливи от сорт „Стенлей” са със значими

Фиг. 5. линейна зависимост между съдържанието на антоци-ани и червен компонент на цвета на сушени сини сливи

Фиг. 6. Жълт/син компонент на цвета на сушени сини сливи от различни сортове

Фиг. 7. Жълт/син цветови тон на сушени сини сливи от раз-лични сортове

Фиг. 8. линейна зависимост между антоцианите и синият цветови тон на сушените сини сливи от сортове „Йо-йо” и „Га-бровска”

38

12

•Ра

н со

рт•Вис

очин

а на

рас

тени

ето

– 98

см

•Доб

ра у

стой

чиво

ст н

а по

лягане

и о

ронв

ане

•Ф

ормир

а гъсти

и из

равн

ени

посе

ви•Студо

усто

йчив

ост - о

тлич

на н

а Безос

тая1

•Усто

йчив

остта

към р

ъжди

и

браш

неста

ман

а е

сред

на•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н в

зърн

ото

– 14

%•Те

гло

на 1

000

зърн

а –

36 г

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 78

кг

•Сре

дна

по с

ила

пшен

ица

•Тв

ърд

ендо

спер

м

Гизда

е пл

асти

чен

и ик

оном

ично

ефек

тиве

н со

рт. Не

е взис

кателе

н къ

м у

слов

ията н

а от

глеж

дане

. З

а пе

т годи

ни о

т не

го е

получе

н с

16%

по-ви

сок

доби

в на

зър

но о

т то

ва н

а стан

дарт

а со

рт С

адов

о 1.

Г.Ра

човс

ка,Зл

.Ур

,Бл

.Анд

онов

ИРГ

Р„К

.Мал

ков”–

Сад

ово

Пш

ен

иц

а –

Се

Ле

Кц

иО

нн

и

ПО

СТи

Же

ни

ЯБИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

брой

9–1

0 (2

63) 2

014

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

A58

Полс

ки

култ

ури

разлики в сравнение с остана-лите два сорта „Йойо” и „Га-бровска” . Данните показват, че стойностите на синия цветови показател на сортовете „Йойо” и „Габровска”са статистически неразличими помежду си .

За влиянието на процеса су-шене върху количествения син цветови тон на изследваните сортове сини сливи е устано-вена положителна линейна за-висимост между антоцианите и синия цветови тон на сушените сини сливи от сортовете „Йойо” и „Габровска”(фигура 8) .

Интензивността (L), насите-ността (√а2+b2 ) и стабилността на цвета (ΔЕ) при изследваните

сушени сортове сливи след про-цеса сушене са най-добри при продукти от сорт „ Габровска” (фигура 9) .

ИЗВОДИАнализът на получените ре-

зултати дават основание да се направят следните изводи:

За всички изследвани сортове сини сливи, с най-добри качест-вени и количествени цветови ха-рактеристики измерени инстру-ментално са плодовете от сорт „Йойо” . Сортовото различие на плодовете оказва влияние вър-ху измерените стойности по из-следваните цветови показатели .

Приложеният метод на суше-

не намалява значително яркостта на цвета при сортовете „Стен-лей” и „Йойо”, а увеличава стой-ността на яркостта при сливи от сорт „Габровска” .

За всички изследвани про-дукти (сушени сини сливи) термопомпеното сушене води до съществено намаляване на червения компонент на цвета . Влиянието на процеса сушене е потвърдено с установената от-рицателна линейна зависимост между съдържанието на антоци-ани и червеният цветови тон .

В резултат на приложения метод на сушене жълтият цвето-ви тон се запазва в ниска степен само при сини сливи от сорт „Стенлей”, докато при останали-те два сорта стойностите преми-нават към син цветови тон . Ус-тановена е положителна линейна зависимост между антоцианите и синия цветови тон на сушени сини сливи от сортовете „Йойо” и „Габровска” .

От технологична гледна точ-ка е целесъобразно да се из-ползват за сушене сини сливи от сорт „Габровска”, тъй като ста-билността и интензивността на цвета им след процеса сушене са най-добри .

Фиг. 9. Цветови характеристики на сушени сини сливи от различни сортове

34áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Ë Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ-„ˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó-¡ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ -2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡.

¬ ¡˙΄‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì Â̇ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ̌ „Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰-̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡‡Ì‡ÎËÁˇÌˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉ-ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚ ÚË „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ Ëχ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-¯‡‚‡Ì - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂ-‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓ-ËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó-‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ Òڇ̇ڇ Ò˙˘Ó ̇χ-Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998)‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ„ӉËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ̄ ËÓÍË „‡-ÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏ ҇ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367‰Í‡. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ̌ „Ó‰Ë Ò‡19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.),ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰Ẩӷ˂  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ÔÂÁ 2003 „. ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓÔÂÁ 2007 „.  ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5964 Ú. œË˜ËÌËÚ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡Á̇˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂË ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰Ë-Ìˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ-ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á-„ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú ÂÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ë-ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰ÓÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡.¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇

ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂ-ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌÚ-Ó‰ÛÍˆËˇ ̇ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Â-

ÁÛÎÚ‡ÚË Ì Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊ-ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔÓ-˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ-‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË -  ˛ÒÚẨËÎ

ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî -  ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈»«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—„·‚ËÂ:  ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ Â‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë—Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË,ÒÌËÏÍË(Á‡ Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡);

ˆËÚˇÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ,‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ ͇ˇ ̇ χÚ¡·.

œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

ДО АВтОРИтЕ

39

12

•Ра

н со

рт•Вис

очин

а на

рас

тени

ето

– 98

см

•Доб

ра у

стой

чиво

ст н

а по

лягане

и о

ронв

ане

•Ф

ормир

а гъсти

и из

равн

ени

посе

ви•Студо

усто

йчив

ост - о

тлич

на н

а Безос

тая1

•Усто

йчив

остта

към р

ъжди

и

браш

неста

ман

а е

сред

на•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н в

зърн

ото

– 14

%•Те

гло

на 1

000

зърн

а –

36 г

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 78

кг

•Сре

дна

по с

ила

пшен

ица

•Тв

ърд

ендо

спер

м

Гизда

е пл

асти

чен

и ик

оном

ично

ефек

тиве

н со

рт. Не

е взис

кателе

н къ

м у

слов

ията н

а от

глеж

дане

. З

а пе

т годи

ни о

т не

го е

получе

н с

16%

по-ви

сок

доби

в на

зър

но о

т то

ва н

а стан

дарт

а со

рт С

адов

о 1.

Г.Ра

човс

ка,Зл

.Ур

,Бл

.Анд

онов

ИРГ

Р„К

.Мал

ков”–

Сад

ово

Пш

ен

иц

а –

Се

Ле

Кц

иО

нн

и

ПО

СТи

Же

ни

ЯБИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

брой

9–1

0 (2

63) 2

014

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

A58

Полс

ки

култ

ури

40

211

СОРТО

ВЕ

САДОВО1

Tr.aestivumL. var. lutescens

Произход: ♀

Юбилейна 3 X ♂

Безостая 1

•Средно ран

•Височина на растението – 95-100 cм

•Добра устойчивост към

полягане•В

исока сухоустойчивост•Д

обра студоустойчивост•Устойчив на ж

ълта ръжда и толерантен на каф

ява ръжда

•Тегло на 1000 зърна – 50 г•Хектолитрова м

аса – 77 кг• С

ъдържание на м

окър глутен – 24,0 – 26,0%•С

ъдържание на протеин – 13,0 – 14,0%

•Твърд ендосперм•Садово 1 е основен сорт за страната и заем

а 12% от

площите

засяти с

пшеница,

а в

Южния

централен район

разпространението му достига 69,3%

(данни на МЗХ, 2011

г.). Той е несменяем

стандарт на ИАСАС за добив и качество

на зърното от 1975 г.Притеж

ава отлична екологическа пластичност и адаптив-ност.БулП

ОБЕД

АTr.aestivum

L. var. LutescensПроизход: ♀

Tr. Sph. Х Rotund. X ♂

[( Tr. Durum

x Sec. Montanum

) X Безостая 1 x М

ексикан 225)]

•Средно ран

•Височина на растението 100-110 cм

•Добра устойчивост на полягане

•Отлична зим

оустойчивост

• Хектолитрова маса – 76 кг

•Пригоден за сам

остоятелно изпичане на хляб•Твърд ендосперм

Никибо

е пластичен

сорт. Подходящ

е

за отглеж

дане на

богати почви

при балансирано

торене. Ф

ормира

гъсти посеви, средно за пет годиш

ен период е получен добив от 792 кг/дкa зърно.

СОРТН

ИКОЛА

ЙTr.aestivum

L. var. LutescensПроизход: B

ulg. 5052-п Х VІІІ- F5 кр. 19а 2-10

• Средно ран сорт

• Височина на растението – 100 cм

• Добра устойчивост на полягане и оронване

• Студоустойчивост на нивото на сорт №

301• Тегло на 1000 зърна - 42 г•Хектолитрова м

аса - 80 кг•С

ъдържание на протеин в зърното 15,5%

• Устойчивостта към

ръж

ди е

висока, а

към браш

неста мана проявява толерантност

•Пригоден за сам

остоятелно изпичане на хляб•Твърд ендосперм

Николай се характеризира с високи и стабилни добиви.

За три години от него в Садово е получен средно добив

по 816 кг/дкa зърно.

СОРТГИ

ЗДА

Tr.aestivum L. var. Lutescens

Произход:Третиране на сухи сем

ена от сорт Победа с

химичния м

утаген натриев азид в концентрация 1 mM

310

•То

лера

нтен

към

каф

ява, чер

на р

ъжда

и б

рашне

ста ман

а•Сил

на п

шен

ица

•Те

гло

на 1

000

зърн

а –

44 г

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 78

-80

кг•Съд

ържан

ие н

а мок

ър глутен

– 34

-38%

•Сед

имен

таци

онно

чис

ло –

65-70

cм

3

•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н –

15-17%

•Тв

ърд

ендо

спер

м

Сор

т Поб

еда

е на

цион

ален

станд

арт за с

илни

те п

шен

и-ци

– гру

па „

А” и

е е

дин

от н

ай-студо

усто

йчив

ите

българ

ски

пшен

ични

сор

тове

. Ха

рактер

изир

а се

с в

исок

а с

таби

лнос

т по

отнош

ение

на

пока

затели

те за

каче

ство

на

зърн

ото.

МОМЧИЛ

Tr.a

estiv

um L

. va

r. Lu

tesc

ens

Про

изхо

д: ♀NS

11-36

X ♂Авр

ора

•Сре

дно

ран

•Вис

очин

а на

рас

тени

ето

– ок

оло1

00 c

м•Мно

го д

обра

устой

чиво

ст к

ъм п

оляган

е•Вис

ока

сухо

усто

йчив

ост

•Отлич

на с

тудо

усто

йчив

ост

•Усто

йчив

на

черн

а ръ

жда

и т

олер

антен

на б

рашне

ста

ман

а •Те

гло

на 1

000

зърн

а –

49 г

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 78

кг

• С

ъдър

жан

ие н

а мок

ър глутен

– 34

,0 –

36,0%

•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н –

14,0 –

16,0%

•При

годе

н за с

амос

тоятел

но и

зпич

ане

на х

ляб

•Тв

ърд

ендо

спер

м• Сор

т Мом

чил пр

итеж

ава от

личн

и хлеб

опек

арни

кач

ества.

Ада

птив

ен с

орт с

висо

ка е

коло

гиче

ска

плас

тичн

ост.

Вкл

юче

н е

в ОСЛ

на М

акед

ония

и Р

епуб

лика

Тур

ция.

КМ-135

Tr.a

estiv

um L

. va

r. Lu

tesc

ens

Про

изхо

д: ♀

Про

теин

ка х

♂ З

агор

ка

•Сре

дно

ран

•Вис

очин

а на

рас

тени

ето

– 85

-00

cм

•Доб

ра у

стой

чиво

ст н

а по

лягане

и о

ронв

ане

•Доб

ра с

ухоу

стой

чиво

ст•То

лера

нтен

къ

м с

туд

•То

лера

нтен

на

браш

неста

ман

а и

ръжди

•Пов

ишен

а ус

тойч

ивос

т къ

м ф

узар

иоза п

о кл

аса

•Те

гло

на 1

000

зърн

а –

40 г

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 78

кг

•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н –

12,0 –

13,0%

•При

годе

н за с

амос

тоятел

но и

зпич

ане

на х

ляб

•Тв

ърд

ендо

спер

м

КМ 135

е вис

окоп

роду

ктив

ен сор

т с до

бър

бала

нс м

ежду

до

бив

и ка

чество

на

зърн

ото.

СОРТ

НИКИБО

Tr.aestiv

um L

. va

r. lutescen

sПро

изхо

д:Н

ика

Куб

ани

Х Пре

лом

•Ра

н•Вис

очин

а на

рас

тени

ето

– 10

6 cм

•Доб

ра у

стой

чиво

ст н

а по

лягане

и о

ронв

ане

•Студо

усто

йчив

ост на

нив

ото

на с

орт Безос

тая1

•Про

дуктив

ен к

лас

– дъ

лжин

а 10

,2 c

м, тегло

на зър

ното

в кл

ас е

2,1 г, бр

оят на

зър

ната в

кла

с ср

едно

е 4

6•Усто

йчив

остта

към р

ъжди

е с

редн

а, а

към

бра

шне

ста

ман

а пр

оявя

ва тол

еран

тнос

т•Те

гло

на 1

000

зърн

а –

46 г

42

49

МУРГА

ВЕЦ

Tr.aestivum L. var. Erythrosperm

umПроизход: ♀

Алтим

ир 67 X ♂Садово 1

•Средно ран

•Височина на растението – около 90 cм

•Добра устойчивост към

полягане и оронване•В

исока сухоустойчивост•С

редна студоустойчивост•Толерантен на каф

ява ръжда и браш

неста мана

•Тегло на 1000 зърна – 50 г•Хектолитрова м

аса – 75 кг• С

ъдържание на м

окър глутен – 25,0-28,0%•С

ъдържание на протеин – 12,0 – 14,0%

•Пригоден за сам

остоятелно изпичане на хляб•Твърд ендосперм

Сорт М

ургавец пригежава ком

плекс от полезни признаци (едро, теж

ко и добре оцветено зърно) и висока специфична

и обща адаптивност.

ПРЕЛО

МTr.aestivum

L. var. LutescensПроизход: ♀

Росица X ♂ Тундж

а

•Средно ран

•Височина на растението – 107 - 110 cм

•Толерантен към полягане и оронване

•Добра сухоустойчивост

•Средна студоустойчивост

•Толерантен на кафява ръж

да и устойчив на брашнеста

мана•Толерантен към

алуминиева токсичност

•Тегло на 1000 зърна – 48-50 г

•Средно ран

•Височина на растението – 100-105 cм

•Добра устойчивост на полягане и оронване

•Толерантен към суш

а•Толерантен към

студ•Толерантен на браш

неста мана и ръж

ди•Тегло на 1000 зърна – 42 г•Хектолитрова м

аса – 78- 80 кг•С

ъдържание на протеин – 12,0 – 13,0%

•П

ригоден за самостоятелно изпичане на хляб

•Твърд ендосперм

Царевец е високопродуктивен сорт, с м

ного голям клас

и брой на класчетата и зърната в него.

ФЕРМ

ЕРTr.aestivum

L. var. LutescensПроизход: П

обеда + gam

ma rays 50 G

y

•Средно ран

•Височина на растението – 95 -100 cм

•Добра устойчивост на полягане и оронване

•Много добра сухоустойчивост

•Отлична устойчивост към

студ•Устойчив на браш

неста мана и ръж

ди•П

овишена устойчивост към

фузариоза по класа

•Тегло на 1000 зърна – 45 - 46 г•Хектолитрова м

аса – 78- 80 кг•С

ъдържание на протеин – 15,0 – 16,0%

•С

ъдържание на м

окър глутен – над 30%•П

ригоден за самостоятелно изпичане на хляб

•Твърд ендосперм

Сорт Ф

ермер е високо адаптивен и пластичен. М

огат да бъдат постигнати отличен добив и качество на зърното при ниски нива на торене. П

ригоден е за отглеждане в цялата

страна.

43

58

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 72

- 74

кг

•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н –

14,0%

•Сре

дна

по с

ила

пшен

ица

•Тв

ърд

ендо

спер

м

Гея

1 им

а грам

аден

пот

енци

ал за

доби

в. П

ри б

лагопр

и-ятни

агрок

лиматич

ни услов

ия д

обив

ът м

у мож

е да

над

хвър

ли

8,5

т/хa

.

ГИНЕС

Tr.a

estiv

um L

. va

r. Lu

tesc

ens

Про

изхо

д: К

атя

+ g

amma

rays 5

0 Gy

•Ра

н со

рт•Вис

очин

а на

рас

тени

ето

– 10

0-10

5 cм

•Доб

ра у

стой

чиво

ст н

а по

лягане

и о

ронв

ане

•Отлич

на с

ухоу

стой

чиво

ст•Доб

ра с

тудо

усто

йчив

ост

•То

лера

нтен

на

бра

шне

ста

ман

а и

ръжди

•Те

гло

на 1

000

зърн

а –

40г

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 78

- 80

кг

•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н –

13,0 –

14,0%

•Сре

дна

по с

ила

пшен

ица

•Тв

ърд

ендо

спер

м

Сор

т Гине

с пр

итеж

ава

мно

го в

исок

доб

ивен

пот

енци

ал

на б

аза

на в

исок

а и

изра

внен

а пр

одук

тивн

а бр

атим

ост.

Ха-

рактер

изир

а се

с

изкл

ючи

телн

о ви

сока

су

хоус

тойч

ивос

т и

адап

тивн

ост.

ЦАРЕ

ВЕЦ

Tr.a

estiv

um L

. va

r. Lu

tesc

ens

Про

изхо

д: ♀

Зебр

ец х

♂Катя

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 70

кг

•Съд

ържан

ие н

а мок

ър глутен

– 31

,0%

•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н –

12,0%

•При

годе

н за с

амос

тоятел

но и

зпич

ане

на х

ляб

•Тв

ърд

ендо

спер

м• Сор

т Пре

лом и

ма мно

го вис

ок п

отен

циал

на кл

аса. П

ри-

годе

н е

за б

иоло

гичн

о земед

елие

.

САДОВО7

72Tr.a

estiv

um L

. va

r. Lu

tesc

ens

Про

изхо

д: ♀

Ски

тия

X ♂ С

адов

о 1

•Сре

дно

ран

до

ран

сорт

•Вис

очин

а на

рас

тени

ето

– 90

cм

•Мно

го д

обра

устой

чиво

ст к

ъм п

оляган

е и

орон

ване

•Мно

го д

обра

сух

оустой

чиво

ст•Мно

го д

обра

студо

усто

йчив

ост

•То

лера

нтен

на

кафяв

а ръ

жда

и б

рашне

ста

ман

а•Те

гло

на 1

000

зърн

а –

45 г

•Хе

ктол

итро

ва м

аса

– 70

- 7

2 кг

• С

ъдър

жан

ие н

а мок

ър глутен

– 36

,0 –

38,0%

•Съд

ържан

ие н

а пр

отеи

н –

13,0%

•При

годе

н за с

амос

тоятел

но и

зпич

ане

на х

ляб

•Тв

ърд

ендо

спер

м

Сор

т Сад

ово

772

е ад

апти

вен

и пр

итеж

ава

голя

м п

отен

-ци

ал за

доби

в и

каче

ство

на

зърн

ото.

ДИАМАНТ

Tr.a

estiv

um L

. va

r. Lu

tesc

ens

Про

изхо

д: ♀

Юби

лей

X ♂Сад

ово

1

•Сре

дно

ран

до

ран

сорт

44

67

•Височина на растението – 100 - 110 cм

•Толерантен към полягане и оронване

•Много добра сухоустойчивост

•Отлична студоустойчивост

•Толерантен на кафява ръж

да и брашнеста м

ана•Тегло на 1000 зърна – 43 г•Хектолитрова м

аса – 76 - 78 кг• С

ъдържание на м

окър глутен – 32,0 – 34,0%•С

ъдържание на протеин – 16,0%

•П

ригоден за самостоятелно изпичане на хляб

•Твърд ендосперм•Сорт Д

иамант е високоадаптивен сорт с отлична продук-

тивност и качество на зърното, пригоден е за отглеждане в

райони с по-студен климат.

БОРЯ

НА

Tr.aestivum L. var. Lutescens

Произход: ♀

(9855-18/NS 314 x А

врора) X ♂Mом

чил

•Средно ран до ран сорт

•Височина на растението – 100 - 105 cм

•Устойчив към полягане и оронване

•Много добра сухоустойчивост

•Отлична студоустойчивост

•Толерантен на кафява ръж

да и брашнеста м

ана•Тегло на 1000 зърна – 46-48 г•Хектолитрова м

аса – 76 - 78 кг• С

ъдържание на м

окър глутен – 25,0%•С

ъдържание на протеин – 12,0%

•П

ригоден за самостоятелно изпичане на хляб

•Твърд ендосперм•Сорт

Боряна

е изклю

чително пластичен

и адаптивен

с висок

добив. Иконом

ичноефективен

сорт, пригоден

за от-

глеждане при нам

алени нива на торене.

ЮНАК

Tr.aestivum L. var. Lutescens

Произход: ♀

Moм

чилl X ♂ К

атя

•Ран сорт•В

исочина на растението – 100 cм•С

редно устойчив на полягане и устойчив на оронване•О

тлична сухоустойчивост•С

редна студоустойчивост•Толерантен на каф

ява ръжда и браш

неста мана

•Тегло на 1000 зърна – 46-48 г•Хектолитрова м

аса – 76 - 78 кг• С

ъдържание на м

окър глутен – 34,0%•С

ъдържание на протеин – 14,0%

•П

ригоден за самостоятелно изпичане на хляб

•Твърд ендосперм•Високопродуктивен и висококачествен сорт. П

ритежава

пластичност, благодарение на сухоустойчивостта си. Стабилен

добив и качество на зърното.

Гея1Tr.aestivum

L. var. LutescensПроизход: ♀

FD 6405 /Fr/ n Z

g. 720-1) х ♂Садово1

•Средно ран

•Височина на растението – 70-75 cм

•Добра устойчивост на полягане и оронване

•Добра сухоустойчивост

•Средна студоустойчивост

•Устойчив на брашнеста м

ана•Д

обра устойчивост на ръжди

•Тегло на 1000 зърна – 48-52 г

Повече от 2000 души посетиха за първите два дни българския щанд на Министерството на земеделието и храните в рамките на жи-вотновъдното изложение Sommet de l‘Elevage, което се провежда в Клермон-Феран, Фран-ция . Информационният щанд на институция-та представя сектор земеделие и в частност животновъдството, като популяризира Бълга-рия и като туристическа дестинация . Гостите можеха да дегустират традиционни български месни и млечни продукти .

Организаторите на изложението предоста-виха безвъзмездно площта за щанда, тъй като страната ни е първата държава-членка на Ев-ропейския съюз, която е почетен гост на из-ложението . Българският щанд беше посетен от френския министър на земеделието, хра-нително-вкусовата промишленост и горите и говорител на френското правителство Стефан Льо Фол, както и от делегации от Италия, Словения, Румъния и Гана .

Възможностите за партньорство и директ-ните контакти в сферата на животновъдство-то, перспективите за селски, еко и културен туризъм в страната ни, както и предлагането на комбинирани туристически продукти бяха обект на интерес от френска страна . Бъл-гарският бизнес също търси възможности за сътрудничество с френски партньори, а по-солството ни в Париж е готово да окаже максимално съдействие .

Изложението в Клермон-Феран се про-вежда за 23-ти пореден път и е едно от най-големите в Европа . В него участват пред-ставители от над 80 държави, които презен-тират секторите Овцевъдство, Говедовъдство, Коневъдство и Оборудване . През тази година изложителите са 13000, а изложбената площ е 170 000 кв .м

SOMMET DE L’ELEVAGE 2014

9–10

(263

) / 2

014

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

46

ПЛЮ

С

46

СЪДЪРЖАНИЕ 2014ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ

1. М.Пенков и кол. Развитие и продуктивност на маслодайната роза 12. Г. Найденова. Червена детелина сорт НИКА 11 13 Г. Георгиев. България подписа декларацията „Дунавска соя” 14 Г. Георгиев. Соята у нас – реалност и възможности 25. М. Нанков. Отглеждане на царевица за зелена маса 26. Д. Кертикова и кол. Сортове пролетен фуражен грах 27. К. Стоева и кол. За многогодишните треви при биологично земеделие 28. Б. Янева и кол. Влияние на биологичния тор Лумбрикол върху растежа на гипсофила 29. Г. Делчев. Ефикасност и селективност на хербициди при твърда пшеница срещу плевели и самосевки 310. Цв. Кикиндонов и кол. Продуктивност на новия сорт сорго за зърно Максиред 311. С. Горановска и кол. Влияние на хербициди върху добив и качеството на зърното при царевица 312. Г. Делчев . Ефикасност на смеси от хербициди и растежни регулатори при зимна маслодайна рапица 3, 413. Г. Найденова и кол. Фуражен потенциал на едногодишни бобови треви 414. Г. Делчев. Хербициди и смесите им с растежния регулатор Амалгерол при слънчоглед 415. Н. Недков и кол. Листната температура- показател за водния стрес при бялата маслодайна роза 416. Г. Делчев. Вегетационно приложение на хербициди при царевица 517. Зл. УР и кол. Пригодност на сортове пшеница за биологично земеделие 5 18. В. Котева и кол. Ефективност на минералното торене на царевица за зърно 519. Илия Учкунов и кол. Интродуциране на растението Стевия в условията на България 6-720. Г. Делчев. Използване на хербициди при сорго за зърно 6-721. М. Марчева и кол. Студоустойчивост на сортове зимен шестреден ечемик 6-722. Б. Атанасова. Нов български сорт мини карамфил 6-723. Т.Колев и кол. Български и чуждестранни сортове твърда пшеница 824. Г. Делчев. Противожитни и комбинирани хербициди при твърда пшеница 825. Пл. Зоровски и кол. Продуктивен потенциал на нови зимуващи генотипове овес 826. Д. Кертикова. Оценка на сортове люцерна 827. Илия Учкунов и кол. Продуктивност на различни произходи стевия 828. Н. Нешев и кол. Азотното торене за продуктивност и качество на картофите 829. Ал. Пенчева и кол. Генофондът при царевицата – ресурс за съвременната селекция 9-1030. Т. Колев и кол. Изпитване на растежни регулатори при тритикале 9-1031. Хр. Кирчев и кол. Зимуващи сортове овес от Италия 9-1032. Ил. Учкунов и кол. Равнище на стевиол гликозиди в листата на стевия 9-10

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ1. Т. Митова и кол. Междинните култури за зелено торене в биологичното сеитбообръщение 9-102. Ил. Илиева и кол. Заплевеляване на земеделски култури при биологично производство 9-103. Р. Донкова и кол. Влияние на сеитбообръщенията върху микробиологичната активност на почвата 9-10

ЕКОЛОГИЯ1. Г.Баева. Методите за борба срещу плевелите и екологията в земеделието 12. Д. Станева и кол. Радиоактивното замърсяване на планински почви и растения 13. Енчо Мянушев и кол. Ерозията като фактор за замърсяване на околната среда 14. Е. Мянушев и кол. Водната ерозия – резултат от поройните дъждове 15 Анна Аладжажиян и кол.Подобряване кръговрата на хранителните вещества в селското стопанство 26. Г. Баева.Фактори за развитието на плевелите 27 Е. Мянушев. Земеделието и водната и ветрова ерозия 28. Е. Мянушев и кол.Как да повишим плодородието на ерозираните земи 49. М. Иванова и кол. Антиоксиданти в растителни продукти 510. Анна Карова и кол. Законодателството и българските биопроизводители 511. Е. Мянушев. Усвояване на площи заети с ровини и оврази 512. Д. Станева и кол. Натрупване на радиоактивни елементи в растенията от почви увредени от уранодобив 9-10

ТОРЕНЕ1. Ел. Василева и кол.Ефективност на торенето на пшеница. ІV. Качество на зърното 12. Б. Атанасова. Изпитване на минералния тор ХортиГроу при гипсофила 13. Ел.Василева и кол. Ефективност на торенето на пшеница. V. Реутилизация на въглерод и азот -24. Е. Мянушев. Ефективност на торенето при силно ерозирани земи 25. Зл. Ур и кол. Ефективност на торенето на пшеница. VІ. Метаболизъм на фосфора 36. В. Янкова и кол. Течните торобе Блек&Стронг за повишаване на добивите при зеленчуците 37. Н. Запрянова и кол. Ефективност на биопрепарата Лумбрикол върху растежа на разсад от импатиенс и петуния 38. Е. Василева и кол. Ефективност на торенето на пшеница. VІІ. Ефективност на използване на азота от торовете 49. Иван Пачев. Течен тор МахGrow и добива на семена при пролетен фуражен грах 410. Ст. Енчев. Листното торене за стопанските качества на салатно цвекло 4

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА1. Р.Минева. Розен и малинов агрилус по маслодайната роза 52. К. Александрова и кол. Устойчивост на български сортове домати към черно бактерийно струпясване 6-73. Т. Стоянова и кол. Чувствителност към цилиндроспориоза на черешови и вишневи сортове 6-74. Анна Пенева. Алелопатичен ефект на Fallopia japonica върху свиница 6-75. Ил. Иванова и кол. Икономически важни болести по люцерната 86. П. Минков и кол. Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса 87. Т. Стоянова и кол. Чувствителност към сачмянка на черешови и вишневи сортове 9-108. Н. Маринова. Растителноядните акари при местни сортове сливи 9-10

47

СЪДЪРЖАНИЕ 2014ЗЕЛЕНЧУЦИ

1. Р. Базитов и кол. Биологичен коефициент на пипер отглеждан при капково напояване 12. Ем. Атанасова. Градински крес 43. Вл. Попов и кол. Биологично разсадопроизводство на пипер 54. Н. Василевна и кол. Сортове салата от украинска селекция 55. Вл. Попов и кол. Биологично полско производство на средноранни сортове пипер 6-7

ОВОЩАРСТВО1. П. Иванова. Сортове пъпеши отглеждани в България 12. А. Витанова и кол. Оценка на компоти от сливови сортове и елити 13. С. Тодорова. Фунгициди за борба с ранно кафяво гниене при сливата 14. Н. Маринова. Плътност на растителноядните акари в сливови насаждения през 2012 г. 15. Ат. Благов и кол. Основни представители на род PYRUS отглеждани в Китай 16. В. Манолова и кол. Предизвикателствата пред овощарството предстоят 27. Д. Василев. Пролетния мраз и добива при вишната 28. В. Божкова. Сливови сортове от вида Prunus salicina Lind. 29. Зд. Петкова. Ремонтантни ягоди и биологично производство 210. В. Божкова. Сортов състав на сливата 311. П. Иванова. Фенолно съдържание и антиоксидантна активност на напитки от пъпеши 312. П. Иванова. Влияние на активната киселинност върху пюрета от пъпеши 413. Г. Найденова. Бобови треви за поддържане на почвената повърхност в овощарството 414. Ив. Минев и кол. Развитие на сливови сортове в години с екстремни условия 6-715. Д. Георгиев и кол. Биохимичен състав на плодове и нектари от ягодоплодни култури 6-716. Ив. Минев и кол. Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки 817. М. Николова. Проучване на форми дървовидна леска 818. З. Ранкова. Контрол на заплевеляването в прасковени насаждения 819. М. Николова. Растежни и репродуктивни прояви на лешник според разстоянията на разсаждане 9-1020. П. Иванова и кол. Цветови характеристики на сортове сливи според процеса на термопомпено сушене 9-1021. Д. Иванова и кол. Биологична характеристика на сливов сорт Невена 9 -10

ЛОЗЕ И ВИНО1. В. Хайгъров. Намаляване на серния диоксид във виното с добавка на тиамин ( вит. В1) 22. Г. Дякова и кол. Нов десертен безсеменен сорт лоза Тангра 23. С. Крумов и кол. Чувствителност на десертни сортове лози към мана 34. В. Ройчев и кол. Агробиологично изследване на сортове лози за червени вина 55. К. Владимирова. Растежни регулатори и гроздето от сорт Гъмза 6-7

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ1. Св. Христова. Срочни трудови договори за сезонни работи в земеделието 32.. М. Атанасова – Чопева. Анализ на изпълнението на Мярка 143 - Предоставяне на съвети и консултиране в земеделие-

то в България и Румъния4

5. Р. Базитов и кол. Икономическа ефективност от напояването на царевица за силаж 5ХРАНИ 0

1. БАБХ. Практическо ръководство за потребителя 42. Юлия Джабарова и кол. Етикетите на биологични продукти у нас- символ на доверие или съмнение у потребителите 6 -7

ЮБИЛЕЙ1. Б. Атанасова. 35 години Институт по декоративни растения – София 6-72. Т. Чолаков и кол. Проф. Дора Бояджиева – селекционер с национално значение и международен авторитет 83. М. Нанков. 90 години Институт по царевицата – Кнежа 9 - 10

ПАМЕТ1. А. Иванов. 90 години от рождението на Алекси Иванов 4

ДРУГИ1. Признание – Проф. дсн Живко Данаилов в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели – 2013” 1 2. Янко Забунов жертва кариерата си заради политическите си възгледи. Ив. Ковачев 83. Уникална енциклопедия за Китай – най-напред на български. Р. Евдокимова 84. Новини от МЗХ и ДФЗ 1, 2, 3, 4,

5, 6-7, 85. Фирмени товини 1, 2, 3, 4,

5, 8 БИБЛИОТЕКА

І. Серия А. Полски култури53. Валентин Байчев. Тритикале 154. Ст. Станев, Ив. Янчев. Култивирана шипка 455. З. Попова и кол. Климатични промени в Северна България и въздействие върху царевицата 556. Станко Станев. Невен 6-757. З. Попова и кол. Поливни режими при променящия се климат 858. Г. Рачовска и кол. Пшеница – селекционни постижения 9-10ІІ. Серия. Основи на земеделието1. Тотка Митова. Антропогенната дейност и почвеното органично вещество

Първа част 2Втора част 3

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

Представяне на новия президент на СОМЕ Дьо Л’ЕлеважРоже Блан пред присъстващите:Позволих си предварително, имайки предвид новите тен-денции в света и това, че в определен момент от живота всеки от нас трябва да се отдръпне, да „излезе малко в пенсия”, за да остане това изложение като номер едно, да се обърна за помощ към един човек, с когото дълго време сме работили заедно и който познава много добре дейността на изложението, с неговата дългогодишна работа като животновъд и организатор . Представям Ви новия президент Жак Шазалe, с когото ние преминахме дълъг професионален път и с който сме имали възможност да творим и създаваме дълго време образа на СОМЕ Дьо Л’Елеваж . И като започнах, СОММЕ 2014 не прави изключение . Със своите над 1300 изложи-тели, над 2000 елитни животни и над 84000 посетители, то заема отново първо място във Франция и Европа .

Преди да оставя Жак Шазале да говори за новите аспекти на политиката на изложението, искам да под-чертая, че това говори за нарастващия интерес към СОММЕ във Франция, в Европа и света . И оставяй-ки останалото на Жак, ще кажа, че СОМЕ Дьо Л’Елеваж ще остане символ на грижата, която ние всички имаме към професията, занаята, на животновъда, грижата за икономиката на региона, за инженерните решения, които всички прилагаме при осигуряването на препитанието и изхранването на населението . Така също, тази грижа се прилага съвместно с нашите колеги от чужбина и през годините, в които съм бил начело на тази организация съм се чувствал полезен за успеха на всички нас . Багодаря!

Жак Шазале: Добре дошли на всички . Както чухте да каз-ва Роже, СОМЕ Дьо Л’Елеваж е най-важната среща между професионалистите в областта на животновъдството за френските животновъ-ди . Тя се провежда в района на Централния масив, защото породите, които живеят тук, посредством природната „случайна” генетика, са се приспособили да произвеждат необходи-мите за такава еволюционна политика иконо-мически резултати . Сега СОМЕ Дьо Л’Елеваж постига повече, превръща се във важна среща, при представянето на новите технологии при отглеждането, новите тенденции в генетиката . Това, което е важно за нас днес са икономи-ческите показатели . Това е, което ще помогне на нашите животновъди да повишат производи-телността, а с това и икономическите показате-ли на своята дейност . Това е, което превръща занаята на животновъда във все по-привлека-телен за все по-голям брой хора, сред които и много жени . Надявам се, всичкото това да помогне за повишаване и на ескпортността на продукцията, тъй като тя е предназначена в голяма степен към експортното направление и това е целта на нашата генетика .

записа Красимир Пеков

SOMMET DE L’ELEVAGE 2014

от дясно на ляво: Роже Блан и Жак Шазале

част от българската делегация – журналисти и животновъди пред входа на изложението

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

За първи път България с щандна SOMMET DE L’ELEVAGE

Международно специализирано животновъдно изложение в Клермон-Феран, Франция