За своята резултатна дейност д-р Живондов има 7 награди и отличия (златна значка и

диплом на ФНТС, 2003; почетни плакети на „Международен панаир – Пловдив и диплом

АГРА, 2009 г., 2010 г.; дипломи от Съюза на изобретателите в България, 2011 и Румънската

асоциация по градинарство, 2007 г.; вписване в книгите „Научна слава на България”, 2009 г.

и „Бележити българи на съвременна България”, 2012 г.).

През периода 1984-2012 г. активно участва в проведените курсове за обучение на

фермери по програма САПАРД, семинари, изложението АГРА и празника „Златна

праскова”, с. Гаврилово, общ. Сливен и открити дни в ИО Пловдив.

Д-р Живондов има и преподавателска дейност. Изнася лекции и провежда упражнения

по „Селекция на трайните култури” в Аграрния Университет и Земеделски колеж, гр.

Пловдив и филиалите в Кърджали, Сливен и Пазарджик по дисциплината „Растениевъдни

технологии”, I и II част.

Член е на редакционни колегии на 4 международни списания – две в Сърбия (Vocarstvo

и Acta Agriculturae, 2005-2012 г., Acta Horticulturae (ISHS) 825, Editorial Board, 2009. Научния

журнал на института по Овощарство, Питещи, Румъния, 2011-2012 г.), както и на нашето

„Растениевъдни науки”.

Член е на специализирания Научен съвет по лозарство, овощарство и

зеленчукопроизводство към ВАК (2007-2011 г.), на Академичния към „Земеделския колеж”

(2007 – 2011), а от 2009 и при институтите по овощарство, Пловдив, по земеделие,

Кюстендил и за изучаване и развитие на храните.

Успоредно с научната и внедрителската работа д-р Живондов се изявява и със своята

административна и организационна дейност. От 2004 г. е Директор на Института по

овощарство, гр. Пловдив и ръководител към същия на секция „Селекция, генетични ресурси

и биотехнологии”.

През изследователския период свързан с конкурса (след 2002 г.), д-р Живондов участва

в разработването на 23 проекта – 4 международни и 19, финансирани от ССА, МОМН, МЗХ

и др. ведомства, като е ръководител на 11, включително и на два от международните. През

този период е и активното му участие с доклади на 18 международни форума (5 симпозиума

в Сърбия, 3 в Италия, по 2 във Франция, Испания и България и по 1 в Турция, Армения,

Румъния и Португалия).

За настоящия конкурс д-р Живондов представя 106 труда – 79 научни, които приемам

за рецензиране и 27 научно-популярни. Научните са групирани по следния начин –

• научни публикации в международни издания – 32 броя;

• в наши научни списания – 28 броя;

• доклади, публикувани в сборници от национални научни форуми – 10 броя;

• монографии – 3 броя;

• стратегия, каталози, наръчници – 6 броя;

Под печат са 9 труда (11.3 %).

Публикациите на английски език са 45, като 9 от тях и на български.

Повечето от статиите са в престижни списания –

• Acta Horticulturae – 11 броя;

• Vocarstvo, Journal of Pomology, Serbia – 5;

• Acta Agriculturae, Serbia – 5;

• Frutticoltura, Italia – 2;

• Book of abstracts: II балкански симпозиум по овощарство, Питещи, Румъния –

3;

• Сб. от 3 конференция “Иновации в овощарството”, Белград, Сърбия – 2;

• Сб. на института по овощарсво Holovousy, Чехия – 1;

• Сб. XV симпозиум по кайсията, Ереван, Армения – 1;

• Сб. II симпозиум по сливата, Чачак, Сърбия – 1;

• Сб. VII симпозиум по прасковата, Лейда, Испания – 1;

• Journal of mountain agriculture on the Balkans, ИПЖЗ, Троян – 9;

• Растениевъдни науки – 8;

• Bulgarian Journal of Agriculture – 3;

• Научни трудове, АУ Пловдив – 2;

• Научни трудове на НЦАН – 2;

• Икономика и управление на селското стопанство – 2;

• Селскостопанска наука - 2;

• Сб. научни конференции с международно участие – 8;

• Сб. национални научни конференции – 2.

Участието на д-р Живондов е силно.

Самостоятелно е написал 15 труда, включително и монографията „Плъмкоти,

Отдалечена хибридизация при овощните видове в България” (№ 73). Водещ автор е на 28

труда. На второ място е в 18, трето – в 11, четвърто – в два и пето – в три. Участва със

самостоятелно написана част и е първи автор в монографията за бадема и маслината (№№

71, 72).

Представен е документиран материал, свидетелстващ, че 71 публикации на кандидата

са цитирани от чужди автори – 26 в международни списания, 23 в наши, 16 в книги,

технологии и монографии и 6 в хабилитационни трудове.

Въз основа на своите контакти с чужди научни учреждения допринася и за обогатяване

на генетичните ресурси при овощните култури. Внесъл е над 90 нови за страната сорта от

Русия, Украйна, Чехия, Словакия, Сърбия, Италия, Армения, Турция и др. страни.

Без да подценявам стойността на научната дейност си позволявам да направя някои

забележки и да поставя въпроси, чиито отговори ще допринесат за по-голяма точност и

убедителност в изследванията и техните резултати –

• В списъка с научни публикации не видях две статии, цитирани от други автори

(Zhivondov A., Gercheva P. 2009. Kossara – new very early sweet cherry. Acta Horticulturae.

814.357-360. Trešnja I Visnja) и Zhivondov A. 2010. Filina – nova rana sorte breskve.

Vocarstvo. 44, 83-86).

• Трудът под № 62 е на български език, а заглавието в списъка е на английски.

• Не всички сортове са с оригиналните си имена.

• Смятам, че в приносите трябва да посочите как е получен хибридния фонд и

произхода на селекционираните от Вас сортове.

• Изследвана ли е изявата на новоинтродуцираните сортове при конкретните

почвено-климатични условия? Излъчени ли са подходящи и изходни родителски форми за

селекционната дейност?

• Селекционният процес при овощните видове е труден и продължителен. Освен

Вашето трудолюбие, информираност и използвани методи за скъсяването му, явно и

шансът Ви е съпътствал, за да създадете толкова много сортове. Като бивш селекционер

бих искала да знам колко годишна е преценката на основните качества, за да се отберат

елити, а след това и кандидат-сортове? Проведено ли е сравнително сортоизпитване

съвместно с родителските форми и стандартите и с какво ги превъзхождат? Как виждате

мястото им в производството? Имате ли излъчени донори за желани един или комплекс от

ценни признаци?

• Едногодишни ли са данните за биометричните показатели на плодовете и

костилките на получените in vitro сортове праскови, отглеждани на собствен корен (№33)?

Няма посочени години на изследване в Материал и методи, а и в таблиците.

След като се запознах по-обстойно с печатната продукция на д-р Живондов в мен се

затвърди по-убедително мнението ми, че той е изграден научен сътрудник, с конкретни

задачи, чието успешно разрешаване води до получаване на стойностни резултати. Основните

научни и научно-приложни приноси мога да резюмирам по следния начин –

I. Научни приноси с оригинален характер

Създаване на нови генотипове

• Въз основа на световните постижения в областта на генетиката и селекцията,

непрекъснато изменящи се изисквания към новите сортове и промените в климата, д-р

Живондов поставя работата си на по-високо научно ниво – актуализирани са целите в

програмите при сливата и черешата (1987 г.), прасковата и нактарината (1989 г.)

определени са съвременните направления – устойчивост към икономически най-важните

болести, усъвършенстване хабитуса на растеж и плододаване, срок на зреене, родовитост,

качество на плодовете, съхраняемост; обновен и обогатен е изходния материал,

използвани са методи за скъсяване на селекционния процес (№№ 1, 13, 17, 31, 38, 56, 64,

73).

• Въз основа на комбинативната селекция за изпълнение на селекционните

програми са осъществени 157 хибридни комбинации, 6 - свободно опрашени и 6 -

самоопрашени (№ 73). В резултат на междусортовата хибридизация (в т.ч. и

самоопрашени) е създаден богат и разнообразен материал за отбор – при сливата 3 850

семеначета, череша – 2 604, праскова – 3 959 и нектарина – 387 (№№ 1, 2, 5, 11, 13, 15, 17,

22, 64, 73).

• Генетичните ресурси са обогатени с 322 нови генотипа (99 сливови елита, 114

черешови, 93 прасковени и 16 нектаринови), отбрани по комплекс стопански и

селекционно ценни качества, база за излъчване на нови сортове и донори (№№ 1, 2, 5, 13,

15, 17, 19, 22, 29, 39, 42, 49, 58, 70, 73).

• С голяма научна стойност е селекционната програма по междувидовата

хибридизация в род Prunus и подбрани диви форми от видовете P.Xdasycarpa, P. cerasifera,

P. salicina и P. persica, а на по-късен етап е включен и P. armeniaca. Извършени са 31

хибридни комбинации. Създаден е ценен хибриден фонд от F1 и F2 поколения от 510

междувидови хибриди (6, 7, 18, 23, 50, 54, 73).

• Особен голям интерес представляват резултатите от хибридизацията между

слива и кайсия. Селекционирани са 115 плъмкотни хибрида от пет комбинации с

участието на сливовите сортове Стенлей и Зелена ренклода от вида P. domestica и

кайсиевите сортове Модесто, Еревани, Ърли дивинити и Умберто от вида P. armeniaca и

Мелитонольский черный от вида P.Xdasycarpa. От преживялите и встъпилите в

плододаване 32 хибрида са отбрани елити с много добър вкус на плодовете, родовитост,

устойчивост на болестта шарка по сливата и други биотични и абиотични фактори.

Направен е опит да се проследи характера на наследяване на основните качества.

Излъчени са два кандидат-сорта (№№ 6, 7, 18, 23, 73).

• Изследванията и резултатите от дейността позволяват съгласно регламента на

приетия през 2005 г. Виенски Код да се предложи отделяне на два нови самостоятелни

вида към р. Prunus L.:

− PrunusXdomestiaca Zhiv. – към този нов вид се отнасят всички плъмкоти,

получени в резултат от хибридизацията между представителите на видове P. domestica

L. и P. armeniaca L. (P. domestica x P. armeniaca → P.Xdomestiaca);

− PrunusXdomesticarpa Zhiv. – към този нов вид се отнасят всички междувидови

хибриди, получени от кръстосването между представители на P. domestica L. с

P.Xdasycarpa Ehrh. (P. domestica x P.

Xdasycarpa → Prunus

Xdomesticarpa (№№ 6, 7, 18, 23,

73).

• Селекционирани и официално признати сортове с водещ автор д-р Живондов

Череша:

− Косара и Розита (чрез използване на in vitro метода ембриокултури) – първите

български много едри и едроплодни ранни сорта, сертификати № 10779/29.08.2008 и №

10978/31.05.2012 (№№ 27, 30, 50, 55,57, 59, 65, 73, 76, 79);

− Розалина и тракийска хрущялка – късни сортове от групата с плътно плодово

месо, сертификат № 10977/31.05.2012 и Заповед № РД 12-10/12.04.2012 (№№ 27, 30, 50,

65, 73, 79);

Слива:

− Пловдивска ренклода – първият български самоплоден сорт от тази група,

Синева, Улпия и Остромила, който е последна година в процедура за РХС,

Сертификати № 10932/28.02.2011, № 10931/21.02.2011, № 10930/28.02.2011 и писмо №

33-00-23/16.01.2012;

Праскова:

− Десертните Флавия и Филина (ранозреещи), Пълдин (сухоустойчив), Ласкава

(устойчив на брашнеста мана), Евмолпия (устойчив на къдравост по прасковата) и

консервния сорт Спасена – сертификати № 10979/31.05.2012, № 10790/29.08.2008, №

10980/31.05.2012, № 10933/28.02.2011, № 10934/28.02.2011 и Заповед № РД 12-

10/12.04.2012 (№№ 24, 31, 50, 65, 73, 76, 79);

− Първият нектаринов сорт Гергана, сертификат № 10935/28.02.2011 (№№ 50, 55,

65, 73, 79).

• Селекциониран и официално признат е и първият български плъмкотен сорт

Стендесто, получен от опрашването на сливовия сорт Стенлей с полен от кайсиевия

Модесто, Заповед № РД 12-10/12.04.2012.

• В съавторство са създадени 8 орехови сорта – Юбилеен 80 и Ванмар, Рупчир,

Меведен и Средногорски, официално признати през 2011 и 2012. Кандидат-сортовете

Недев, Тракийски и Успешен са последна година в процедура на официално изпитване за

РХС. Заповед № РД 12-10/12.04.2012 и писмо № 33-00-23/16.01.2012 (№ 79).

• Чрез междусортова хибридизация [Компакт Ван (P. avium) x Полевка (P.

cerasus)] са селекционирани и размножения in vitro две слаборастящи подложки за

черешови и вишневи сортове. Хибридите под №№ 20-181 и 20-192 са в процес на

изпитване при полски условия в питомници първа и втора година. При същите условия се

изучава хибрид № 9-205 като подложка за праскови и нектарини, отбран от популацията

на свободно опрашване на прасковената подложка Руджерс ред лийф, размножен in vitro

(№№ 19, 50, 73).

• С не по-малка тежест е и приноса, свързан с изграждането, поддържан,

непрекъснато обогатяване и изучаване на колекционните насаждения с генетичните

ресурси при овощните видове, ценна национална генетична плазма. Разработени са

подходи за издирване, изучаване и опазването им (№№ 1, 13, 17, 31, 44, 64, 68, 74).

Създаване на нови класификации и методи

• Във връзка с регламента на Виенския Код, приет на 17 ботанически конгрес,

2005 г. е създадена таксономична класификация на сливо-кайсиеви хибриди. Предложени

са латински наименования за нови видове и подвидове за различните категории плъмкоти,

пльоти и ейприуми, съобразени с имането на родителските видове и посоката на

кръстосване (№№ 6, 7, 18, 23, 73).

• Съставен е систематичен указател на основните видове от род Prunus с

актуалните наименования на таксоните (№ 73).

• Въз основа на основните помологични характеристики на плодовете и

дървесината, търговската им стойност и актуалната ботаническа класификация е

разработена нова класификация на прасковите (№ 73).

• Адаптиран е методът за in vitro култивиране на ембриони от ранни черешови

сортове за създаване на хибридни популации, довел до създаването на ранните сортове

Косара и Розита (№№ 3, 42, 51).

• Методът за микроразмножаване на рядка транссексуална фисташкова форма от

рода Pistacia terebinthus, открита в България и използвана в съвместна селекционна

програма с Института в Рим и Университета в Палермо, е използван за създаване на

еднодомни форми чрез междувидова хибридизация. Проведени са изследвания за

установяване на фенологичните, морфологичните и физиологичните # характеристики

(№№ 14, 20, 48).

• Установени са възможностите и начините за микроразмножаване на отбран

червенолистен прасковен хибрид, който е в процес на изпитване в питомник като

подложка за сортове праскова и нектарина (№ 19).

Получаване и доказване на нови факти

• Установена е изявата на основните биологични, помологични и стопански

качества при конкретните почвено-климатични условия на изследваните интродуцирани и

нови български сортове и елити от череши, сливи, праскови, нектарини и плъмкоти.

Отбраните сортове са предложени за внедряване в производството, а излъчените донори –

за включване в селекционната дейност (№№ 4, 5, 6, 7, 11, 13, 17, 18, 22, 24, 33, 36, 37, 40,

43, 49, 57, 58, 67, 70, 73, 79).

• Определена е степента на устойчивост към причинителя на вирусната болест

шарка по сливата (Plum Pox Virus) и други вирусни инфекции на сливови, черешови и

плъмкотни сортове и хибриди. Излъчени са сортове с висока степен на устойчивост и

селекционни донори (№№ 4, 15, 22, 24, 29, 32, 40, 52, 60, 73, 74).

• За новите ранни черешови сортове Косара и Розита са отбрани най-

подходящите сортове-опрашители, даващи възможност за изграждане на насаждения само

от ранни сортове (№ 57, 59).

• Проучено е въздействието на късните пролетни мразове върху цветните органи

на сливови и черешови сортове и елити (№№ 34, 49, 73).

• Въз основа на определения биохимичен състав на плодове от нови сортове и

елити череши, праскови и плъмкоти и на отбраните интродуцирани е направен анализ на

сензорния профил на плодовете (№№ 58, 67, 70, 73).

• При проученото влияние на почвени и листни хербициди върху развитието и

плододаването на сорто-подложкови комбинации от череши, праскови и нектарини

сортове и хибриди не е установен депресиращ ефект.

• Изследван е ефекта от различни системи на едностъблено и храстовидно

отглеждане на основни лешникови сортове у нас. Проучена е възможността за използване

на дървовидния лешник (Corylus colurna) в селекцията на подложки (№№ 8, 12).

• Определени са основни помологични характеристики на българските сортове

дрян Панчаревски цилиндричен, Казанлъшки крушовиден, Шуменски продълговат и

отбраната жълтоплодна форма. Установено е богато съдържание на витамин С и киселини

в плодовете (№9).

II. Научно-приложни приноси

• С цел привеждане на българското овощарство в съответствие с Европейските

стандарти за организиране на интегрирано и биологично плодово производство са

определени основните принципи, препоръчани сортове с повишена устойчивост на