Строителство Градът

9771310983000

>36

3636

КОМЕНТАР

Молът в България все още е преди всичко бизнес проект – инвестиция, коя-то трябва да прави пари за настоящия и за бъдещите си собственици. Те обаче имат и други измерения.

Това са големи сгради и големи обществени цен-трове, които имат значи-телно влияние върху жи-вота в града.

Бумът и кризата напра-виха така, че видимите в момента въздействия из-глеждат по-скоро негатив-ни. Свръхпредлагането удари пазара, а концентра-цията на трафик в първите обекти създаде задръства-ния.

Но ако тези проблеми се погледнат от друг ъгъл, ще видим, че в същото вре-ме те са и силен фактор за промяна на начините, по които функционират гра-довете. Създават нови цен-трове на активност и тър-говия, моделират трафика и концентрират пазарува-нето на места, обезпечени с паркоместа. Така че те са колкото шанс за предпри-емачите и търговците да спечелят, като се позици-онират близо до клиенти-те, толкова и за населените места да инициират проме-ни, които да подобрят ка-чеството на живот.

Възможности в трудни времена

стр. 18

Избраха консултанти по схемата „Устойчив градски транспорт”. Те започват подготовката на проекти за градовете Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен, за Русе ще има нова конкурсна процедура

стр. 20

Продукти и технологии на 1573 компании от 41 страни

стр. 29

Jessica като механизъм за интегрирани и устойчиви инвестиции в българските градове

Брой 36 (671), 27 септември - 3 октомври 2010 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ

Моловете:Моловете:новите площадиновите площади

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.

ИКОНОМИКА

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

ОБЩИНИ

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Издава: Градът Медиа Груп, част от ИкономедиаУправител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47

10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси:

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]

Редакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected] Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected] Теодора Иванова - редактор, 0896 662 714, [email protected]Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected]; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected] Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected], Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]

Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected] Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected] Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]Банкова сметка Икономедиа АД:„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

Кризата е намалила икономическата свобода

България се нарежда на 36-о място в „Икономическа свобо-да по света: годишен доклад 2010“, изготвен от канадския институт „Фрейзър“ и представен в България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2008 г. (последната година, за която има налични официал-ни данни за всички страни). Предходната година България беше на 41-о място, припомнят от ИПИ. „Икономическата свобода в България отбеляза сериозен ръст през последно-то десетилетие, но през последните 3-4 години се наблюда-ва забавяне. Нещо повече - мерките срещу настоящата кри-за отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възста-новяване и по-нисък ръст през следващите години“, заяви икономистът Петър Ганев.

Банката за развитие ще плаща държавните дългове до края на ноември

Наближава крайният срок за разплащане на държавата с бизнеса чрез механизма на Българската банка за развитие. На 30 септември изтича срокът за подаване на заявления от фирмите до министерства и ведомства. След това те са задължени да издадат удостоверение, с което бизнесът да може да сключи цесия с банката за изкупуване на вземане-то. В съобщение на Министерството на финансите се посоч-ва, че очакванията са всички фирми да си получат парите до края на ноември.

Бургаски светофари стават „по-зелени”

С 80% по-малко електроенергия ще консумират светофар-ните системи на шест възлови кръстовища в Бургас. Проект на общината предвижда до края на годината те да бъдат мо-дернизирани, като съществуващите лампови секции ще бъ-дат подменени със светодиодни, които са по-икономични и имат 20 пъти по-дълъг живот. За тази цел са предвидени около 120 хил. лева. Обновените светофарни уредби ще са при МБАЛ - Бургас, ул. „Тракия“ - „Стефан Стамболов“, път Е-87 - при „Океански риболов“, ул. „Христо Ботев“ - „Васил Левски“, ул. „Фердинандова“, жп гара.

Центърът за градска мобилност ще тегли кредит от ЕБВР

Кредит до 50 млн. лв. ще вземе от ЕБВР Центърът за градска мобилност. Разреше-ние за това бе взето на по-следното заседание на Сто-личния общински съвет. Част от средствата ще бъ-дат използвани за покри-ване на задълженията към транспортните оператори, а друга – за строителството на спирки и доизграждане на системата за електронно таксуване в автобусите и в метрото. Една от причините за заема е необвързаност-та между приходите и разхо-дите в утвърдените иконо-мически рамки за градския транспорт през последните две години, които са довели до огромни задължения към транспортните оператори в столицата.

Дунавската стратегия да финансира преграждане на река Дунав с баражи, предлагат общини

Да се прегради река Дунав с два баража, на които да бъдат изградени водни електрически централи, е основното предложение на дунавски-те браншови сдружения. То беше представено на кръгла маса в Русе на тема „Дунавската стратегия на ЕС - шансове и перспективи за Русе и ре-гиона“. Чрез баражите ще се запази постоянно дунавско водно равни-ще за равномерно корабоплаване, ще се произвежда евтина екологична електроенергия, ще се развият над 250 хил. хектара поливни земедел-ски земи и ще се спре ерозията, твърдят от сдруженията. Изграждане на дунавски баражи е предвидено да бъде вписано в европейската Ду-навска стратегия, но проектите са много остарели и предстои да се за-почне отначало, заяви Белин Моллов, съветник на министъра на регио-налното развитие и благоустройството.

Започва рехабилитацията на две пътни отсечки в Пловдивско по „Регионално развитие”

На 28 септември ще бъде даден старт на реконструкцията на пътя Скутаре - Рогош - Маноле - Манолско Конаре – Шишманци с обща дължина 17 км. Главен изпълнител на лот 10 е обединение „Трейс – Център”, София. Общата стой-ност на пътния обект е 5.8 млн. лв., а срокът за изпълнение – 5 месеца. На 4 октомври започва рехабилитацията на пътната отсечка Красново - Красновски бани - Старосел - Паничери - Старо Железаре - Черничево. Общата дължина на лот 9 е 21.6 км. Изпълнението му е възложено на консорциум „Пътна интегра-ция Старосел” за срок от 6.5 месеца и стойност на договора 5 393 099 лв.

Два квартала в Перник с нова канализация

Два пернишки квартала - „Калкас“ и „Васил Левски“, вече имат нова канализация. Общата дължина на положените канализационни колектори и профили е 22 563 ли-нейни метра. Проектът е разработен по приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 екв. ж. и агломерационни ареали“ в населени места под 2000 екв. ж., попадащи в градски агломерационни ареали. Усвоените средства са в размер на над 22.2 млн. лв.

Стартира проект за рекултивация на замърсени терени в община Пирдоп

Утайките от отпадните води на Пловдив и съседните й общини Марица и Родо-пи ще се използват за рекултивиране на нарушените от миннодобивната дей-ност на комплекс „Еко медет“ терени в община Пирдоп. Решението за това е на междуведомствен екпертен съвет, съобщи областният управител Иван Тотев. Проектът за рекултивиране на образувалата се огромна пустиня около мината чрез биомаса е на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.

www.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

ОБРАЗОВАНИЕИМОТИ

Пътната инфраструктура е бюджетен приоритет

Пътната инфраструктура ще бъде приоритет в бюджета през следващите три години. До 2014 г. за подобряване на първо-, второ- и тре-токласната пътна мрежа страната ни ще разпо-лага с ресурс от 600-650 млн. лева. По държав-ните инвестиционни заеми правителството ще разчита на около 200-230 млн. лева на година. Така ще бъдат изпълнени пътните проекти по

програмата „Транзитни пътища 5“ и програма-та, финансирана от Световната банка. Това съ-общи министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на Трета-та национална конференция за пътищата, коя-то се проведе от 22 до 24 септември в Универ-ситета за архитектура, строителство и геоде-зия в столицата. Още на стр. 16

Междуведомствена група избра приоритетен вариант за пътен тунел „Шипка”

От разгледаните два вариан-та за пътен тунел „Шипка” при-оритетен е този за изгражда-нето му до 2015 г., стана ясно след първото работно заседа-ние на създадената междуве-домствена група за оказване на логистична помощ на Аген-ция „Пътна инфраструктура” по подготовката за осъществя-ване на законовите процедури за изпълнение на инвестицион-ните проекти „Изграждане на път III – 5004, обход на Габро-во“ и „Изграждане на пътен ту-нел „Шипка” в Шипченския проход”. Целта на заседанието е да се избере най-добрият ва-риант, за да се възложи рабо-тен проект. След изготвянето му ще започне и процедурата по отчуждаването. Планът за действие на междуведомстве-ната група предвижда всички процедури по ОВОС, отчужда-ване на имоти от поземления фонд и горския фонд, и земе-делски имоти да приключат до средата на 2012 г.

Гласуват промените в закона за нотариусите

Промените в закона за нотариусите минаха в четвъртък на второ четене в правната комисия и вече им остава само гла-суване в пленарната зала. Става въпрос за идеята продава-чът и купувачът да подават декларация пред нотариуса, че обявената цена на сделката с недвижим имот е реалната, а плащането да става само през специална клиентска банкова сметка на нотариуса. Целта е да се пресекат възможности за пране на пари чрез имотни сделки. След внасяне на тек-стовете в парламента преди Нова година тогава имотният пазар се активизира, за да изпревари влизането им в сила.

8000 жилища са на пазара в Букурещ през първата половина на 2010 г.

Жилищният па-зар в Букурещ е предлагал в края на юни око-ло 8000 непро-дадени жилища, от които 5400 апартамента за директна покуп-ка от строите-ля, сочи проуч-ване на компани-ята „Колиърс интернешънъл“ за пазара на имотите в Румъ-ния. Повечето от строителите са спазили пусковите сроко-ве и близо 2500 жилища са построени през първото полуго-дие, което е над 80 на сто от общо 3000-те обявени за стро-еж апартамента. Търсенето се насочи специално към проек-тите, адресирани към хората с ниски доходи (77 на сто от всички продажби, осъществени през първите шест месеца на 2010), а жилищните комплекси, строени за средната кла-са, формираха 16 на сто от общия брой продажби.

Ректорът на УАСГ доц. Добрин Денев: Продължаваме добрите традиции въпреки кризата

Стараем се да продължим и допълваме добрите тради-ции в сферата на обучение-то по архитектура и строи-телство в България от съз-даването на нашия универ-ситет през 1942 г. Обучени-ето постоянно се модерни-зира, като целта е по най-добър начин да обслужва сегашните и бъдещите по-требности на строителната практика. Дори и при криза-та качествените специали-сти са търсени и намират до-бри възможности у нас и из-вън страната. Това заяви по повод откриването на новата учебна година ректорът на УАСГ доц. Добрин Денев. В университета се обучават над 3800 студенти в пет факултета. Стро-ителният бизнес ще може да разчита на държавни поръчки около 5 млрд. лева през 2011 г., заяви специално поканеният на церемонията министър на регионалното развитие Ро-сен Плевнелиев. Средствата са общо по различни програми на министерствата на околна-та среда, на регионалното развитие и на транспорта, на общините и по оперативните про-грами.

И във ВСУ „Любен Каравелов” откриха академичната година

С тържествен водосвет на 20 септември във Висшето строително училище „Любен Кара-велов” бе открита академичната 2010-2011 година. „ВСУ „Л. Каравелов” е съвременен уни-верситетски кампус”, заяви в своя доклад ректорът доц. д-р инж. Георги Годинячки, който представи накратко историята на висшето училище, неговото възходящо развитие и перс-пективи. През новата 2010-2011 академична година във ВСУ ще се обучават студенти по всички образователно-квалификационни степени – бакалавър, магистър, професионален бакалавър и доктор. Висшето училище реализира напълно отпуснатия прием и в академич-ните редици на ВСУ се присъединиха още 400 новоприети студенти.

Десет кандидата в надпревара за надзора на Водния проект в Габрово

Десет оферти бяха по-дадени в търга, обявен от община Габрово за избор на изпълнител за технически контрол при проектирането и строителен надзор за Интегрирания про-ект за водния цикъл на град Габрово. Поч-ти всички участници са обединения от фирми, специално сдружени, за да участват в про-цедурата. Прогнозна-та стойност на поръч-ката без ДДС съглас-но обявлението е 5 553 796 лв. На следващото публично заседание на комисията по разглеж-дане, оценка и класира-не на офертите ще бъ-дат съобщени резулта-тите от техническата оценка на офертите и ще бъдат отворени це-новите предложения на участниците.


TEMA

Моловете променят пейзажа в търговията и градовете

Градският търговски цен-тър все повече завладя-ва живота в градовете на България, показва про-учването на „Строител-

ство Градът”. Бумът в строител-ството на шопинг молове във втората половина на последно-то десетилетие промени места-та, където хората пазаруват, за-бавляват се и общуват, и доня-къде начина, по който го правят. Това, на което сме свидетели в рамките на няколко години, е истинска експлозия: от средата на 2006 г., когато отварят врати първите два обекта, до момен-та на всеки две години брутната отдаваема площ на търговските центрове се е удвоявала по дан-ни на консултантските фирми за имоти. Това поставя под напре-жение много от проектите. Но и кара предприемачите да започ-нат да мислят по нов начин по отношение на основни фактори като достъп и паркиране, съо-бразеност на търговците с поку-пателната способност в района, в който се намират, съобразе-ност на сградите им с градската среда наоколо.

Моловете в България (брутна отдаваема площ* в кв.м)

*Брутната отдаваема площ измерва площите, върху които търговците плащат наеми. Включва търговските площи, складови-те и спомагателните помещения, които търговците използват, като обикновено се измерва до средата на преградните стени. Не включва паркингите, алеите, стълбищните и асансьорните клетки.Съгласно определение на Международния съвет на търговските центрове (International Council of Shopping Centers) търговският цен-тър представлява сграда с множество магазини, която има единна собственост и се управлява като един обект, с поне 5000 кв.м брутна отдаема площ. В случая данните не включват търговските паркове (комплекси от големи едноетажни магазини с един или няколко ключови като супермаркет за храни, хипермаркети за строителни материали, техника и др.), както и сгради с по-малко от 9 хил. кв.м БОП, тъй като те представляват малка част от този пазар за момента.

След 2000 г.Модерната търговия си про-бива път

Експанзия на Metro в Cash&Carry търговията и на Billa в бързооборотните стоки

Реконструкция на традици-онни търговски центрове – ЦУМ, Хали

2006 г. Първите шопинг молове от западен формат отварят вра-ти в София

„Мол София“, 21 500 кв.м

„Сити център София“,20 хил. кв.м

„Скай сити център“, 15 хил. кв.м

„Централ мол Велико Търно-во“, 18 хил. кв.м

2008 г.Градовете извън София за-емат мястото си в планове-те за експанзия на търговци-те. По няколко проекта се до-бавят в Стара Загора и Русе, засилвайки конкурентния натиск

„Мол Варна“, 33 хил. кв.м

„Парк мол Стара Загора“19 500 кв.м

2009 г.

Първите молове отварят вра-ти в Пловдив и Бургас на фона на спад в продажбите на дребно в страната. Вслед-ствие на конкуренцията нати-скът върху предприемачите се увеличава

2010 г. ...Първите големи молове (над 40 хил. кв.м брутна от-даваема площ) отварят вра-ти в София, Варна и Плов-див

19 0

00 к

в.м

74 6

60 к

в.м

64 5

00 к

в.м

58 0

00 к

в.м

362

000

кв.м

Моловете се развиваха в противовес на главната търговска улица. Конкуренцията може би ще накара предприемачите да потърсят повече от нейния социален ефект, за да увеличат посещаемостта и евентуално продажбите Ройтерс


TEMA

The Mall София 66 000

Сердика център София 51 000

Мега мол София 24 000

Гранд мол Варна 50 000

Варна тауърс Варна 30 000

Галерия Варна Варна 38 000

Галерия Бургас Бургас 38 000

Сън сити център Бургас 9000

Галерия Пловдив Пловдив 50 000

Сити мол Стара Загора

25 000

Централ мол Марково тепе

Пловдив 50 000

Галерия Стара Загора

Стара Загора

27 000

Дунав мол Русе 23 000

Мегамол Русе 18 000

Мол Русе Русе 36 000

Гранд плаза Русе Русе 38 000

Мол Плевен Плевен 18 000

Проект Град Отдаваема площ в кв.м



Мол Габрово Габрово 9000

Проекти, които отварят врати в периода 2010 - 2012 г. работещи преди 2010 г.отворени през 2010 г. (до момента)предстои завършване / откриване

София

Пловдив

Варна

Бургас

Стара Загора

Русе


TEMAАрх. Танко Серафимов:

Молът не е само за пазаруване, там виждаме и ни виждатТрябва да използваме тези инвестиции, за да решим част от градските проблеми

Арх. Серафимов, каква е ролята на архитектура-та в процеса на правене на един търговски център привлекателно общест-вено място с цел комерси-ализирането му?

- По-голямата тема е какво е влиянието на архитектурата върху жизнената среда и об-ществото, както и обратното. Обществото ни още не може да разбере важната роля на ар-хитектурата, не разбира, че до-бре направената жизнена сре-да възпитава хората. Лошата архитектура прави обратното. Търговските центрове не съз-дават социализация, а влияят върху средата. Големите тър-говски центрове, т.нар. моло-ве, са среда за един феномен: в известна степен предста-вляват мястото, където някои от хората отиват да се пока-жат, не непременно да купят. В този смисъл те са вариант и на пешеходните зони на градо-вете с предимството, че освен че са пешеходни, са и клима-тизирани. Иначе, най-просто казано, мо-лът не може да бъде несъобра-зен със заобикалящата го сре-да. Освен това той по дефи-ниция не би трябвало да бъде неприветлив и необщителен с хората.

Все пак в по-широкия градски район, в който се намира, молът носи и позитивни, и негативни последствия – например трафик, задръствания, пренаселване...

- Несъмнено, но положителни-те са повече. Във всеки град, особено големите, има т.нар. иницииращи пунктове и мо-ловете са един от тях. Ако ви кажа, че живея до „Интерпред” например, веднага се ориенти-рате. Тези сгради са знакови за града и района и инициират и доминират неговото развитие. От друга страна, търговските центрове са една голяма град-ска среда. Не е съвсем вярно, че в България те са повече, от-колкото е необходимо. Дали са, или не, не опира до нужди-те на един отделен член на об-ществото, а до инвеститорите и планирането на техните ин-вестиции. Виждаме, че в съ-щото време организирането на един мол, което е сложна сис-тема, проучвана от големите вериги, доведе до затварянето на много от малките магазини. Те са и много сериозни инвес-тиции и затова са толерирани. Без да съм привърженик на един или друг мол, смятам, че

ние като общество трябва да използваме наличието на тези инвестиции, за да решим част от градските проблеми, дори и на по-ниско ниво. Но в някои проекти като The Mall на бул. „Цариградско шосе” ние като общество пропуснахме въз-можността със създаването на пробива под булеварда да ре-шим комуникационно въпроса за цялата територия. При „Сердика център” има друг комуникационен проблем заради двата последовател-ни светофара (на бул. „Ситня-ково” с улиците „Оборище” и „Попова шапка”), но с това се улесни и общата комуникатив-ност на района. Въпросът е дали можем да ини-циираме като общество разви-тието на отделни райони, кое-то съдейства на инвеститори-те. Но за нещо такова се иска много сериозна, чиста полити-ческа воля, без никакви стра-нични мисли, без лични инте-реси. И се иска предварител-но планиране. Когато трябва да посоча място за изгражда-не на един обект, трябва пред-варително да съм мислил по този проблем, да съм подгот-вен и не да питам защо инвес-титорът не отиде някъде, а да предложа конкретното място с конкретни мотиви.

Маркирате големите де-фицити в сегашната градска среда – липса на политическа воля, адек-ватно планиране и проуч-ване и визия къде искаме да отидем?

- Не твърдя, че липсва вижда-не накъде трябва да се насочат инвестициите. Но освен об-

щия устройствен план на гра-да би трябвало да има и една група от хора, която да е го-това с проучвания на възлови пунктове и информация какви са нуждите на столицата и как-во може да предложи тя на ин-веститорите в замяна. Кризата е тук, но ще отмине. Преживя-вали сме и по-тежки кризи. Въ-просът е да сме готови. Няма ги тези хора, които да могат да кажат дали на едно място трябва да се направи старче-ски дом или търговски център, знаейки дали градът има нуж-да от още една сграда с едната или с другата функция. От друга страна, имаме и ин-струмента на публично-част-ното партньорство, който може да помогне за разреша-ването на конкретни пробле-ми. Но въпросът не е само да намериш човек, който да инве-стира, да знаеш от какво имаш нужда, за да ти помогне той. В страна като нашата това е перспективен модел, обаче той трябва да се управлява умно. А пари има. Разбира се, не мо-жеш да принудиш инвеститора да ти реши всички проблеми, но е възможно той да помог-не за решаването при взаимо-изгодни условия.

Не трябва ли такова про-учване да е обвързано и с конкретна програма за инвестиции в града, с оси-гурено финансиране и раз-четени етапи?

- Те са взаимно свързани. За съжаление като общество все още се лутаме в една наложе-на ни действителност, в коя-то голяма публичност получа-ват конкретни, ежедневно ре-

шими проблеми. По отноше-ние на тези, които имат дълго-срочна перспектива, се дейст-ва само по отношение на ма-гистралите.

Молът е градска среда, ко-ято е внесена вътре в гра-да. Колко е важна свърза-ността на вътрешните улици и площади на мола с външната градска сре-да?

- Животът на един търговски център е интровертен спря-мо околната среда. По своя-та същност идеята му е да вка-ра хората вътре, така че кога-то влезете, да минете покрай много други магазини, от кои-то може и да не се интересу-вате в момента. Това е при-чината да не намирате зоната за хранене в един мол още на входа. Разбира се, няма проект без компромиси. Проектирането е низ от компромиси. Въпросът е да знаеш с кое не можеш да направиш компромис.

Тогава кои са най-важни-те неща, с които не бива да се допуска компромис?

- Много хора отиват в молове-те, за да разглеждат, да видят и да бъдат видени, а пък може и да купят нещо. Най-важното е да се чувстват приятно и удоб-но. Скоро част от моловете ще започнат да губят силата си вследствие на лоша комуника-ция. В съдържанието на тър-говския център като вериги и предлагане има малка разлика, но ще отидете в мола, в който лесно ще влезете и излезете.

Интервюто взеДеян ТОДОРОВ

Един от архитектите с най-голям и разно-образен професиона-

лен опит в България, арх. Танко Серафимов има зад гърба си проекти за спортна-та зала, която се строи в мо-мента в Русе, болница „То-куда“ и офис сградата „Пор-ше център“ в София, с които е печелил награди в нацио-налния конкурс „Сграда на годината“ на вестник „Стро-ителство Градът“. Под него-вото ръководство „Ателие Серафимов архитекти“ е во-дещ проектант на моловете „Гранд плаза“ в Русе, „Евро-па център“ на бул. „Цар Бо-рис III“ в София и др.

Обществото ни още не може да

разбере важната роля на архитектурата, не разбира, че добре на-правената жизнена среда възпитава хора-та. Лошата архитек-тура прави обратно-то

Молът не може да бъде несъобразен

със заобикалящата го среда. Освен това той по дефиниция не би трябвало да бъде неприветлив и необ-щителен с хората


TEMA

Какво липсва на българския потребител в моловете

Иглика ЙОРДАНОВА,мениджър „Търговски площи”, Colliers International

Има няколко големи търговски формати – спе-циализирани хипермар-кети, които все още не са достатъчно развити и липсват на българския по-требител. Сред тях са го-лемите магазини за детски стоки и играчки (като Toys ‘R’ Us – една много добре позната марка не само в Щатите, но и по света), ко-ито да предлагат по-разно-образни ценови категории и по-разширен продуктов микс. Друг тип формат са спортните хипермаркети (например Decathlon), ко-ито залагат на пълния на-бор от спортна екипиров-ка и стоки за всякакъв тип спортове, които предлагат варианти за тестване на стоките.

Магазини голям формат

Големите формати „на-прави си сам” са също ма-газин, който в момента те-първа ще се развива като концепция в България (на-пример Bauhaus – те имат доста по-мащабна концеп-ция от съществуващите на пазара като Baumax, Mr. Bricolage и пр.).

Друг тип формати, ко-ито липсват в търговска-та ни мрежа, са големи-те магазини за интериор-ни решения и мебели с малко по-различна кон-цепция от съществуващи-те на пазара. Тук не става въпрос за местни играчи, а за компании от рода на ZARA HOME, HABITAT или KIKA, която предла-га аксесоари за дома, ця-лостни решения за обза-веждане за всякакъв вкус и с различен ценови диа-пазон.

Магазини от този тип биха допълнили IKEA, без да са техен конкурент. KIKA например има мага-зини в Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Хърва-тия, Румъния и Сърбия, както и франчайз в Русия и Израел, като планират да продължат да се разши-ряват в Централна и Из-точна Европа.

Евтини и скъпи марки

Същевременно друга посока на развитие ще бъ-дат форматите, които за-лагат на по-ниския и ма-сов, или обратното, на по-високия клас ценови сег-мент. И в двата варианта се очакват нови играчи на пазара.

Примери в по-масо-вия сегмент са H&M и C&A, а в премиум сегмен-та - Louis Vuitton, Dior и др. Все още съществуват много марки в по-високия ценови клас, които изчак-ват и още не са стъпили на българския пазар. Въпро-сът е някоя от тези компа-нии да направи крачката - ако един луксозен бранд влезе, останалите модни оператори от този клас също ще започнат да об-мислят откриване на мага-зини и представителства в България.

Разбира се, предпос-тавка за навлизането на подобни марки е и нали-чието на по-висока по-купателна способност на населението, а в момента ситуацията в страната не е такава. От друга страна, този тип оператори имат възможността да догово-рят изключително добри условия за бъдещите си локации (независимо дали за главна търговска улица или търговски център), за което в момента същест-вуват много добри пред-поставки.

Търговски паркове

Повечето от гореизбро-ените формати могат да съществуват както самос-тоятелно, така и в ритейл (търговски) парк - също формат, който тепърва ще се развива. Те са успешни навсякъде по света и осо-бено на пазари, които са ценово чувствителни, ка-квато е и ситуацията у нас в момента.

Тези проекти предла-гат преимущества както за купувачите, така и за наемателите. Ритейл пар-ковете са практично ре-шение за забързания на-чин на живот, тъй като този тип проекти спестя-ват време на купувачи-те. „Под един покрив” се помещават няколко голе-ми магазина като храни-телен хипермаркет, мага-зин за мебели и обзавеж-дане, за електроника, чер-на и бяла техника, вериги от типа „Направи си сам” и т.н. От своя страна нае-мателите се радват на по-ниски наемни нива, нали-чие на голяма площ, си-нергия с други допълващи се магазини и леснодос-тъпна локация. Най-често ритейл парковете са раз-положени на ключови път-ни артерии в покрайнини-те на града или извън него и разполагат с голям брой надземни паркоместа.

Заведения за храненеПотенциал за развитие

имат и заведенията за хра-нене – ресторанти, барове и т.н. Брандовата им кон-цепция може да бъде раз-ширявана с формати, ко-ито вече са се доказали и намерили своята ниша на други пазари – за пример може да послужат раз-лични вериги барове, пи-царии, steak house, рес-торанти. Към момента на този пазар действат ос-новно местни играчи, ко-ито не са и толкова много на брой (например Pizza Hut).

Развлечения

Не на последно мяс-то своят шанс за развитие имат и по-големите и ма-щабни проекти, предлага-щи възможности за заба-вление за цялото семей-ство, от рода на Playground и др. Те могат да същест-вуват както самостоятел-но, така и да бъдат част от търговски център. В мо-мента в Централна и Из-точна Европа разполага-нето на един такъв център за забавление е често из-ползван начин за повиша-ване на популярността и привличане на нови кли-енти и посетители в мо-лове с по-голям процент незаети площи. Подоб-ни места предлагат раз-лични възможности за до-бро изкарване на времето, като например електронно стрелбище, забавления за по-малките деца, за тий-нейджъри и родители.

Новите молове

Новооткритите моло-ве и в частност The Mall и Grand Mall (в които Colliers е мениджър) за-лагат на масовата публи-ка – като започнем от хи-

пермаркетите, които пред-лагат достъпни цени и го-лямо разнообразие от сто-ки, и стигнем до зоните за развлечение за всички възрасти. В магазините също може да се намери широк диапазон от ценови категории, като много го-ляма част от тях са ориен-

тирани към средните и ни-ските ценови нива.

Но големите търгов-ски центрове постепен-но придобиват и една дру-га функция. Те се превръ-щат в място, на което хо-рата не само пазаруват, но и се възползват от въз-можностите за социален

живот там – срещи с при-ятели, посещение на кино, изложби, концерти и раз-лични тематични събития. Несъмнено ниските нива на печалби в сектора на търговията на дребно се отразяват на различните формати в недвижимите имоти – главни търговски улици, молове, ритейл пар-кове или аутлети. Хубаво-то в тази пазарна действи-телност обаче е, че пазар-ните условия подпомагат развитието на ритейл па-зара и усъвършенстване-то на различни формати, а освен това и водят до оп-тимизирането на конку-ренцията. По този начин много търговци постоян-но се стремят да подобря-ват своята концепция (на-пример веригата за бър-зо хранене и готови храни „Кенар”), стремейки се да се позиционират по-добре от своите конкуренти, или пък намират специфични ниши, в които да се раз-виват и растат (например „Балев биомаркет”).

Предпостав-ка за навлиза-

нето на нови ма-сови и луксозни марки е и наличи-ето на по-висока покупателна спо-собност на насе-лението, а в мо-мента ситуация-та в страната не е такава


ТЕМА

Г-н Линднер, как со-циални простран-ства могат да ста-нат места за търго-вия като новите мо-лове и обратно?

- Моловете в България и Румъния са много важни от социална гледна точ-ка. Те имат характер на места за социални кон-такти.

Дали обаче социал-ните пространства могат да станат и оживени търговски зони?

- Поради характера на моловете - места за па-заруване, те лесно могат да се превърнат и в мес-та за срещи и общуване. Но при търговските пло-щи действат някои зако-

номерности, като основ-ната от тях е локацията. Ако обществените прос-транства се намират в централни исторически

или главни бизнес райо-ни, те и бездруго имат социален характер и лес-но могат да се превърнат в оживен мол. Изолира-

ни и по-отдалечени мес-та е по-трудно да станат добри молове и за тях съм песимистичен.

Как ще коментира-те строителство-то на молове, пред-лагане и търсене в Централна и Източ-на Европа в близка и средносрочна перс-пектива?

- В момента в района има много търговски площи, което обаче не означа-ва, че те са с високо ка-чество. От статистиче-ска гледна точка има много търговски площи, но всъщност те са добри и по-лоши молове, кои-то в перспектива могат да загубят своите кли-енти. Както навсякъде,

има място и търсене за добри проекти с високо качество и функционал-ност. Молове не се строят всеки ден. Част от пър-вите обекти, планира-ни и строени от 2006 г. насам, са с ниска функ-ционалност и качество. По тази причина ни оч-аква доста интересен па-зар през следващите го-дини - ще има нови про-екти, а търговци, недо-волни от качеството, ще търсят да се прехвърлят на по-добри места.В близка перспектива няма да има много ново строителство. До 5-10 години обаче ще се стро-ят молове от ново поко-ление, по по-високи „ус-тойчиви“ стандарти.

Какъв е идеални-ят мол за днешния пазар и очаквания-та на купувачите и клиентите?

- Има много магазини с различни стоки, но ни-ската покупателна спо-собност на клиентите затруднява и двете стра-ни - функционирането на обектите и пазарува-нето на клиентите. В Ру-мъния например хипер-маркетите вървят много добре с интересни базо-ви оферти - това, което търси масовият потре-бител. Икономическото разви-тие и подобряването на стандарта на живот ще бъде ключ към растежа и успеха на шопинг мо-ловете. Засега хипер-маркетите са отличен вариант в региона. Те предлагат стоки за еже-

дневна употреба, като веднъж месечно може да се посети и близкият мол. А хората в София и Бу-курещ обичат да пазару-ват. И в Австрия обичат, но тук покупателната способност е поне три пъти по-голяма.

Какво е мястото на устойчивото разви-тие в концепциите на днешните моло-ве?

- Търсенето на „устойчи-ви“ продукти е продукт на инвестиционния па-зар - иначе инвеститори-те няма да купят проект за такъв мол. В момента например само 5-10% от съществуващите молове са „зелени“, 90% не са. Подобни критерии оба-че ще бъдат много ва-жни в бъдеще, главно по причина на инвести-ционното търсене, също така поради намалените оперативни разходи, но не поради търсенето на купувачите крайни кли-енти.

Какви са днес основ-ните съображения на инвеститорите в техните планове за нови търговски зони?

- Традиционни - най-вече за търговците, ще имаме ли достатъчно наемате-ли. Ако търговците пък се опасяват, че мястото не е добро - няма доста-тъчен поток от клиенти и съответно добри обо-роти, те няма да наемат в такъв мол.

Интервюто взе Николай ТОДОРОВ

Ханeс Линднер, изпълнителен директор на Standort+Markt - Австрия:

Молът може да бъде площад в центъра, но не и в покрайнините

Ханес Линд-нер е главен изпълните-

лен директор на Standort+Markt, специализирана компания за ана-лиз и консултант-ски услуги по раз-витие на търгов-ски вериги, оцен-ка на местополо-жения и търгов-ски центрове в Ав-стрия, Централна и Източна Европа.

Поради ниската покупателна способност в Румъния и България в момента много добре вървят хипермарке-тите. На снимката: интериор от един от най-новите и големи букурещки молове AFI Palace Controceni с 214 хил. кв.м площ, 300 магазина и един хипермаркет, на стойност 234 млн. евро


ТЕМАТаня Косева-Бошова, изпълнителен директор на European Trade Center:

Обществената функция е изключително важна за успеха на проектитеГоспожо Бошова, как-ви възможности има за монетизиране на соци-алната функция на тър-говските недвижими имоти?

- Те са съвременните площа-ди и пазари – местата, къ-дето хората се събират, за да общуват, за да се разхо-дят, да забавляват децата си, да „повисят“ на кафе. Тук е мястото, където трябва да се случват интересни неща, съ-бития, които да привличат активните хора. Това важи с особена сила в град като Со-фия, където няма ясно изра-зена и привлекателна цен-трална улица.Наскоро софийската общи-на заедно с инициативен ко-митет организираха серия от интересни събития на ул. „Шишман“ (в центъра) и дос-та хора участваха и съживи-ха тази част на града. Таки-ва интересни и нестандартни събития биха могли да при-влекат голям поток от хора в шопинг моловете.Не бива обаче да се очаква, че сами по себе си те могат да донесат приходи за ин-веститорите. Тяхната роля по-скоро е да направят мяс-тото интересно и привлека-телно за все по-широк кръг от хора. Оттам нататък все-ки търговец трябва да наме-ри своя начин да накара по-сетителите да влязат в него-вия магазин и да излязат с покупки в ръка.

Недвижими имоти или реални действия: кое е по-важно за търгов-ския център - качест-вото на предлагането, което пространството му осигурява (от глед-на точка на сградата), разнообразието от про-дукти и услуги или кон-кретните дейности, ко-ито създават социален живот?

- Всички са важни – точ-но това прави моловете ин-тересни, пълни с живот, по-стоянно променящи се и раз-виващи се. Не мисля, че бъл-гарите са се превърнали в шопинг маниаци като някои други нации и затова социал-ната функция на шопинг мо-ловете е изключително ва-жна за техния успех. Сграда-та също. Търговските проек-ти със зони за хранене и ка-фенета със стъклени покриви или големи фасадни стъклени стени привличат повече по-сетители – просто там е дос-та по-приятно да се прекарва време, създава се усещането, че си под открито небе.

Таня Косева-Бошова е изпълнителен дирек-тор на European Trade

Center, една от най-големи-те строително-инвестицион-ни компании в България по размера на инвестициите, които са реализирани или са в ход. Тази година дру-жеството поетапно завърш-ва „Европейския търговски център“ - офис сгради, които заедно с The Mall съставля-ват „Хермес парк“ на сто-личния бул. „Цариградско шосе“, най-големият град-ски проект, реализиран на един етап в България. Преди продажбата му на група от инвеститори (отново с учас-тието на госпожа Бошова) същата компания изгради и мола „Бургас плаза“, станал търговска сграда на година-та в едноименния конкурс на „Строителство Градът“. В строеж е подобен проект от хипермаркет Carrefour и двуетажна търговска гале-рия в Стара Загора, а в про-ект - обекти в Плевен и в До-брич. Преди да поеме тяхно-то управление, Таня Косева-Бошова ръководи създава-нето на най-големия дивер-сифициран инвестиционен портфейл от бизнес имоти в България за западноевро-пейски инвеститори, прода-ден в една от най-големите сделки при пика на пазара през 2008 г.

Какво добавят моловете към града извън търговска-та си функция?- Частните инвестиционни проекти стимулират разви-тието на града. Нещо пове-че - поради липсата на до-бра инфраструктура се на-лага частните инвеститори да влагат значителни сред-ства в улици, мостове и дру-ги необходими съоръжения. Мога да дам пример с туне-ла, изграден под „Цариград-ско шосе“ и улесняващ дос-тъпа на посетителите на хи-пермаркета на Carrefour, The Mall и Европейския търгов-ски център. Той е изграден и подарен на общината.

Колко добре са подгот-вени проектите да от-говорят на настоящите нужди на търговската експанзия, като предло-жат повече стойност за цената си както по отношение на оферта-та за крайните клиен-ти, така и като позици-ониране на търговците в ожесточена конкурен-ция за оскъден пазар?

- Трудностите дойдоха от прекомерно оптимистични-те очаквания на предприема-чите и търговците. За съжа-ление ликвидните проблеми на наемателите продължа-ват да ограничават сериозно

възможностите им да упра-вляват добре търговските си обекти и да откриват нови.Собствениците на шопинг молове активно се опит-ват да преподредят търгов-ския микс. Интересен фено-мен е навлизането на някои строителни предприемачи (с добри финансови възмож-ности) в търговията чрез франчайз на вериги, които досега не са били представе-ни в България. Това няма да запълни проектите им - пре-калено големи и изградени във висококонкурентни гра-дове като Варна и Пловдив - но ще помогне на сектора да продължи да се развива. Ва-жна тенденция е намалява-нето на размера на молове-те, за да се отговори на на-малената ликвидност на тър-говците.Адекватните проекти, които могат да си подсигурят фи-насиране и да са успешни, са тези, които имат много си-лен ключов наемател и мал-ка галерия съпътстващи ма-газини. Два от нашите про-екти – в Добрич и Плевен, са такива, с хипермаркети Carrefour. Опитът ни от ус-пеха на „Бургас плаза мол“ (изграден от нашата компа-ния) и The Mall (с който сме съседи и партньор) показва, че хипермаркетите привли-чат ежедневно огромно ко-

личество посетители, които прекарват време и пазаруват и в останалите магазини.В средносрочен план София може да поеме още 1-2 про-екта в северозападната част, но планирането трябва да е доста внимателно и съобра-зено с пазарната обстановка, включително наемни нива, размер на търговските пло-щи и микс от търговци.

Могат ли моловете да намерят решение на проблемите с достъпа, паркирането и трафи-ка през интегрирането им в общинските град-ски политики?

- Купувачите вече имат из-бор. Собствениците на мо-ловете са длъжни да плани-рат добре достъпа и парки-рането, в противен случай са обречени на пълен про-вал. При избора на локация на всеки търговски център се вземат предвид и трафи-кът, и наторавареността на улиците и булевардите, кои-то ще поемат идващите кли-енти. Но и ролята на общи-ната е огромна.Трябва да се търсят алтер-нативни начини за подпо-магане на тези предприема-чи. Дори и в случаите, кога-то те изграждат и подаряват на общината инфраструкту-рата, водеща към проектите им, има алтернативни начини за компенсация – реклама на общински съоръжения, оп-рощаване на такси за стро-ително разрешение, ускоре-ни процедури по издаване на разрешения за строеж и полз-ване, ускорена работа с мо-нополистите, предоставящи електричество, вода и парно. Инициатива, която не стру-ва толкова много, е обосо-бяването на велосипедни алеи, водещи към търговски-те центрове, срещу задълже-ние собствениците да осигу-рят безплатен охраняван пар-кинг за велосипеди. Така се намалява употребата на лич-ни автомобили и се стиму-лира здравословен начин на придвижване. Трябва да се изисква оси-гуряването на спирки на об-ществения транспорт. При изграждането на The Mall и ЕТЦ заедно с Carrefour ние я направихме, без да има та-кова изискване. Удобният и бърз градски транспорт сти-мулира по-малката употре-ба на лични автомобили, по-малко задръствания и за-мърсяване. Но за това има-ме нужда от общинска и дър-жавна администрация с визи-онерско мислене.

В средносрочен план София може да по-

еме още 1-2 проекта в северозападната част, но планиране-то трябва да е доста внимателно и съобра-зено с пазарната об-становка, включител-но наемни нива, раз-мер на търговките площи и микс от тър-говци


ТЕМА

Г-жо Кушева, как-ва според вас е соци-алната функция на единствения по рода си адаптиран памет-ник на културата у нас - „Мол Габрово“, в град от този мащаб като Габрово? Защо решихте да го изгра-дите точно на това място?

- Това място не е случай-но. Ако проследим стого-дишната история на сгра-дата, става ясно, че тя се е появила от същите пред-поставки – двама габров-ски предприемачи реша-ват да построят на най-ху-бавото централно място в Габрово грандиозен лук-созен за времето си локал през 1910 г. Навремето тя е била казино.Необходимостта от соци-ални прояви обуславя по-явата на театрален салон, там са се провеждали ве-черинки, впоследствие е имало и кино. Общо взе-то, това казино е изпъл-нявало една много важна социална функция и е об-служвало необходимост-та на габровци и гостите

на града от място, къде-то да се предлагат удоб-ства, развлечения, имало е изискан за времето си ресторант с виенски ме-бели, хотел. Сградата е била поддържана на висо-ко ниво до около 1930 г., след което е закупена от габровеца Пенчо Семов, който по-късно я дарява на дружество „Майчина грижа”.Стотина години след ней-ното построяване нашите инвеститори решават да я възродят. Основен мотив за изграждането на новата сграда е тяхното вижда-не, че градът има нужда от обект по европейски стан-дарт, който да удовлетво-рява нуждите на габровци за място за пазаруване и развлечения. В днешното забързано ежедневие хората пазару-ват през интернет, дори от телефоните си. Именно тук е социалната функция на моловете – отиваш да пазаруваш на място, къде-то да си сред хора и някой да те консултира в усло-вията на днешното свръх-предлагане.

Кое според вас е по-важно за търговския център - качеството на предлагането, кое-то пространството му осигурява, разно-образието от проду-кти и услуги или кон-кретните дейности, които създават со-циален живот?

- Проектът и простран-ствените решения са от съществено значение, но за да може сградата да изпълнява функцията си, идва ред на добрия ме-ниджмънт, който да съз-даде сполучлив микс от разнообразни магазини и развлечения.

Могат ли моловете да намерят решение на проблемите с дос-тъпа, паркирането и трафика – проблеми, характерни за голе-мите и средните гра-дове, включително и Габрово, който е въз-лова географска точ-ка?

- Появата на една такава сграда е в резултат на не-обходимост. Освен като

концентрирано уютно и приятно място за паза-руване, развлечения и срещи осигуряването на удобството за безпро-блемно паркиране е част от цялата схема. „Мол Габрово“ предлага общо 160 паркоместа, разпо-ложени на два подзем-ни паркинга. Със съгла-сието на община Габро-во обособихме алея меж-ду мола и изграждащата се в съседство офис сгра-да, решението на община Габрово е да отстъпи мяс-то за осигуряване за пар-коместа.

Вие всъщност реа-лизирахте публич-ни инвестиции в из-граждането на об-ществени простран-ства. Как могат да се постигнат синер-гии между частни-те и публичните ин-вестиции в изграж-дането на важни об-ществени простран-ства?

- В съседство с мола из-граждаме и нова офис сграда. Градинката меж-ду двете сгради е общин-ска, но тя всъщност беше част от проекта за тър-говския център. Сградата се допълва от градинка-та в близост до нея, като й придава завършеност. Стремежът на инвестито-ра е поетапно да обосо-би една композиция, коя-то да придобие завършен вид и да стане отличител-но място за Габрово, как-то и да направи едно кра-сиво място в центъра на града. Пред община-та и пред гражданите на Габрово ние поехме анга-жимент за облагородява-нето и поддържането на това зелено пространство между двете сгради.

Интервюто взеСилвия ЗЛАТКОВА

Анна Кушева, маркетинг мениджър на „Мол Габрово“:

Мястото е важно за социалната функция на търговския център

Петър ДУДОЛЕНСКИ*

Търговските центрове имат изразена социална роля в жи-вота на хората и значимост за градовете, в които съ-ществуват. При изгражда-нето на всеки обект частни-те инвеститори ангажират партньори и подизпълните-ли. При нашите проекти за периода на строителство, който трае от 18 до 24 ме-сеца, броят на работните места надвишава 1000.След откриването админи-страцията и наемателите му създават постоянна за-етост за поне още толкова хора. Това е особено важно извън София, където безра-ботицата е по-голяма.Наред с това

инвеститорите доприна-сят за развитието на ин-фраструктуратаПо време на изграждането на наши проекти сме дарява-ли средства за изграждане на колектори, реконструк-ция на водопроводи, облаго-родяване на градинки, нови спирки, пренасочване или откриване на нови линии на градски транспорт и др. Така се осигурява лесен дос-тъп до търговските цен-трове, но от друга страна се улеснява ежедневният ри-тъм на живот на хората.

Частният инвеститор няма интерес да направи изолирана сградакрасива и функционална, но без изградена инфраструк-тура наоколо и без добра комуникация с останалата част на града. От своя стра-на общината има идеална възможност да се възползва от потенциала и средства-та му за добавяне на стой-ност към обществените пространства. Това сътруд-ничество според мен би мог-ло да се задълбочи още, за да се постигне по-голям син-хрон между частните и об-ществените инвестиции. Търговските центрове ос-мислят идеята за публично-частно партньорство, в ко-ето бизнесът подкрепя ико-номиката, инфраструкту-рата и трудовата заетост в града.След завършване на етапи-те на строеж молът влиза в своята социална роля, пре-

връща се в място, където се срещат различни култу-ри, дава сцена на всички из-куства. Отдавна идеята за търговски център е

много повече от „моде-рен пазар”и място, където хората хар-чат парите си. Друго предимство на тър-говските центрове е из-граждането на голям брой паркоместа, като техни-ят капацитет е съобразен с нуждите на търговските обекти, което улеснява по-требителите и не натовар-ва допълнително градската среда. Търговските центрове про-мениха живота на хората в положителна посока. Те не само създадоха нова култу-ра на пазаруване, но и дадо-ха възможност за приятно изкарване на свободното време на цялото семейство „под един покрив”. За крат-ко време клиентите могат се възползват от различни-те видове услуги. Моловете са прекрасна възможност за осъществяване на бизнес срещи в непринудена обста-новка. Те се превръщат и в любимо място на тийней-джърите, които се забавля-ват след училище в защите-на среда.Въпреки това обаче млади-те хора не са се „зомбирали”, каквито мнения се ширят напоследък. Те продължават да посещават „стъргалото” и „старите площади” като средище за социални контак-ти. Така или иначе главните улици биват изоставени от все повече търговци и по-степенно придобиват нова роля - превръщат се в място предимно за културни изяви и „зелени” инициативи.Така че аз вярвам в бъдеще-то както на старата тър-говска улица, така и на мо-дерните търговски центро-ве.

Трябва по-добър синхрон на частните

и обществените проекти

*Петър Дудоленски е изпълнителен директор на R.E.S.B. Екипът на ком-панията, която е част от групата Israel Theatres (тя развива и веригата кина Cinema City в Централна и Източна Европа), е разработил концеп-цията и довел до завършване едни от първите съвременни търговски центрове в България - „Мол София“ и „Мол Пловдив“. В момента упра-влява няколко инвестиционни проекта. В най-напреднал етап от тях е „Мол Русе“, чието откриване предстои в следващите месеци.

Стогодишна сграда в центъра на Габрово възроди облика си в ново ам-плоа. Сега, когато бумът на големите проекти отмина и се заговори за устойчиво строителство, обръщаме поглед към различните проек-ти. Като един от последните сполучливи примери за регенерация в Габрово главният архитект на града Татяна Стойкова ни посочва „Мол

Габрово“, изграден на мястото на бившето кино „Майчина грижа” - сграда, ко-ято в далечната 1910 г. е вдигната за луксозен от времето си локал. Знаково място, на което и в миналото, и сега, 100 години по-късно, габровци и гостите на града отново разполагат с уютно местенце, което изпълнява ключови социал-ни функции. За него разговаряме с маркениг мениджъра Анна Кушева.

Благоустроената общинска градинка е част от проекта „Мол Габрово“. Инвести-торите са поели ангажимент пред община Габрово и габровци както за облагоро-дяването, така и за поддържането й


ТЕМАШалом Мор, изпълнителен директор на GTC в България:

Инвестициите ни носят значителни подобрения в инфраструктурата

Господин Мор, GTC е предприемач със зна-чителен опит в из-граждането на тър-говски центрове в Централна и Източ-на Европа. Какви въз-можности има за за-силването на соци-алните функции на мола?

- Търговските центрове дават отговор на нужди-те на общностите с тех-ния общоевропейски на-предък, достъп до модер-на търговия, услуги и за-бавления. Идеята зад кон-цепцията на шопинг цен-търа е да покрие ежеднев-ните нужди под един по-крив на леснодостъпно местоположение, така че потребителите да имат повече време за себе си. При положение че могат да отидат да пазаруват, да използват химическо-то чистене, да се снабдят с нови дрехи и аксесоари, да вземат подходящия по-дарък за всеки повод, да оставят децата си, да си платят сметките, да се подстрижат, да се поддър-жат във форма, да получат съвет по финансови въ-проси и т.н. - всичко това в един комплекс, те полу-чават и свободно време за социализиране. А уютна-та и приветлива атмосфе-ра в търговския център предлага множество въз-можности за всеки да пре-кара това свободно време по най-добрия възможен начин: в пазаруване, сре-щи с приятели, гледане на последните филмови хи-тове, разговори на кафе, покупки на подаръци и аксесоари или просто раз-

глеждане на най-добри-те оферти, както и посе-щения на различни съби-тия в мола, предназначе-ни за забавление на цяло-то семейство. Освен стан-дартната оферта от ме-ниджмънта на търговския център зависи да поддър-жа добро ниво на разноо-бразни социални събития. GTC има повече от десе-тгодишен опит в развити-ето на търговски центро-ве и ноу-хау и професи-оналния подход да прави тези неща и да създава по-вече причини за всеки да се върне отново в мола.

По какъв начин тези проекти влияят на града и може ли да подобрят функцио-нирането му? Как-ви са предимствата и недостатъците на шопинг моловете от тази гледна точка?

- Частните инвестиции в търговски центрове ви-наги подобряват инфра-структурата на града око-ло себе си. Те може да включват нови светофа-ри, подобрение на под-дръжката на пътищата, нови спирки на градския транспорт, пътни знаци и поддържането на по-чис-та околна среда. Осигуря-ват възможности за пар-кинг, зеленина, детски площадки. В същото вре-ме са нов обществен цен-тър. Откриват нови ра-ботни места и увеличават приходите от обществени услуги за града. Това е в полза както на граждани-те, така и за предприема-ча и го правим и в „Гале-рия Стара Загора“, и в ос-

таналите ни шопинг мо-лове.

Доколко са подготве-ни проектите като цяло на пазара и в частност тези на GTC да отговорят на настоящите нуж-ди на експанзията в търговията на дреб-но, например като предложат повече стойност за цената си както като офер-та за краен клиент, така и като позици-ониране на търговци-те в ожесточена бор-ба за оскъден пазар?

- Способността на стро-ителния предприемач да намали разходите за ин-вестиции е ограничена. Шопинг центровете се строят като дългосрочни проекти и трябва да под-държат високи стандар-ти за архитектурата, об-щите пространства, кли-матизация, паркинг, дос-тъп и др. С нашия микс от наематели се опитва-ме да осигурим марки, ко-ито предлагат продукти с висока стойност за цената си, но също и тези, които ще осигурят дългосроч-ния успех на мола. Някои примери за такива марки в проекта ни в Стара За-гора са Zara, NewYorker, Sprider, Deichmann.

А могат ли моловете да намерят решения на проблеми по от-ношение на достъпа, паркирането и тра-фика чрез интегра-цията им в общин-ските планове и по-литики?

- Една от големите пол-

зи от търговския център е именно решението, ко-ето той предлага за про-блема с трафика и пар-кирането. Един мол усъ-вършенства околната те-

ритория в много аспекти на трафика: предлага до-пълнителни места за пар-киране, допринася за по-доброто му организира-не, осигурява допълни-

телни платна на същест-вуващия път, дори нови обиколни маршрути, как-то е при първия ни про-ект - „Галерия Стара За-гора“. Всичко това се прави с цел да подобри достъпността и трафика до него.

Какви синергии мо-гат да възникнат между частните и публичните инвес-тиции в развитието на важни обществе-ни места?

- Като цяло има малко примери за публични и частни инвестиции в шо-пинг мол. Но има приме-ри за такива в подобрява-нето на инфраструктура-та в близост до него като тези, които вече споме-нах, както и в озеленява-нето, осигуряване на пар-киране за жителите на-около или подобрения на инженерната инфра-структура.

Четири големи проекта, строителството на два от които е започнало точно малко преди кри-зата да се разрази и търговските вериги да

сложат многоточието пред плановете си за разра-стване, при това в състезание с други предприема-чи на силно конкурентни пазари като Варна и Ста-ра Загора - поемането на кормилото на полския предприемач Globe Trade Centre (GTC) в България изглежда сериозно предизвикателство за Шалом Мор. Но бившият главен инженер на едни от най-големите инвеститори в молове в Централна Ев-ропа - Plaza Centers, който има 40 години зад гър-ба си в строителството, смята, че комбинацията от неговия опит и корпоративното ноу-хау на GTC ще помогнат проектите да излязат пред конкуренция-та от трудния период, не на последно място и зара-ди приноса, който ще имат за градовете. Потвърж-дение за оптимизма му е началото на строител-ството по-рано тази година на трети обект - „Гале-рия Бургас“, който ще е първият търговски център със силен развлекателен елемент в морския град.

Способността на строител-

ния предприемач да намали разхо-дите за инвести-ции е ограничена. Шопинг центро-вете се строят като дългосрочни проекти и трябва да поддържат ви-соки стандарти за архитектура-та, общите прос-транства, клима-тизация, паркинг, достъп и други


ТЕМААрхитектурата на мола:

Само сградатаДори добрият дизайн не може да постигне това, което прави градския център магнетичен – разнообразието,

Проектирането на мо-лове през изминалите го-дини беше съпътствано от много съревнования – кой ще бъде първенец по големина, височина, от-крити площи и пр. Крити-ците сякаш затваряха очи за развитието на търгов-ските центрове спрямо най-актуалната тенден-ция – стремежът към ус-тойчивост. Комбинация-та от икономическа въз-вращаемост, социална от-говорност и екологосъо-бразно строителство сто-еше едновременно толко-ва близо и толкова далеч от проектантите.

Всъщност една от ос-новните причини за ус-тойчивото строителство на молове по света са и винаги ще бъдат финансо-вите ползи. Наред с въз-можността за спестява-ния от енергоефективни системи възникна и т.нар. сертифициране на зелени сгради, което освен всич-ко останало е достатъчна предпоставка за данъчни облекчения. От известно време насам подобна оп-ция съществува и в Бълга-рия, но енергийният одит у нас изключва простран-ството отвъд фасадата на сградата. Тази практика е екологосъобразна, но все още не може да се нарече устойчива.

Начинът, по който сгра-дата контактува с приле-жащата среда, би могъл да я изолира или да при-влече повече посетители. Правилното ситуиране на мола, осигуряването на добри транспортни връз-ки и привлекателна визия са само част от характе-ристиките, които проек-тантите трябва да имат предвид, преди да се кон-центрират върху функци-оналния дизайн на сама-та сграда. Всъщност най-оригиналните проектант-ски решения са подчи-нени именно на местни-те географски и културни градски особености.

Идват от АмерикаАмериканската прак-

тика за ситуиране на мо-ловете в предградията беше основната причи-на десетилетия наред те да бъдат обвинявани за

това, че изсмукват живо-та от традиционния град-ски център. Наличието на просторни площи за ур-банистично разрастване и изключителната инди-видуална мобилност на американските гражда-ни създадоха благоприят-ни предпоставки за ситу-ирането на огромни тър-говски сгради между на-товарените междуградски магистрали. Цялостна-та идея на проектантите беше впоследствие молът да въплъти обслужващата зона на малък крайград-ски урбанистичен център с жилищни блокове и при-ветлив парк например.

Тази идея все още на-мира почва в съвремен-ните проекти за моло-ве. Търговският център Westside се опитва да ре-хабилитира идеята за ма-лък градски център върху площ 150 хил. кв.м край швейцарската столица Берн. В допълнение към десетките магазини про-ектантският екип е пред-видил автомобилен и же-лезопътен достъп, както и хотел, луксозни апар-таменти, уелнес център и дори старчески дом. От отварянето му през ок-томври 2008 г. Westside е бил посетен от рекор-ден брой клиенти – 1,5 млн. в първите три месе-

ца, но все още не е изпъл-нил предназначението си на генератор на изцяло нова урбанистична среда, предлагаща всички видо-ве услуги само на някол-ко метра разстояние.

По думите на всеиз-вестния архитект Франк Л. Райт моделът на из-вънградския мол се оказ-ва неуспешен, понеже „проектантите са се опи-тали да пренесат същин-ския градски център в по-крайнините”. Дори до-брият дизайн не може да постигне това, което пра-ви градския център маг-нетичен – разнообрази-ето, индивидуалността, светлините, цветовете и тълпите хора. Вместо да отчетат отдалечеността на сградите и да създадат условия за еже-седмичен отдих, проектантите са се опитали да планират сре-да за ежедневни услуги в изкуствени миниградове, а това в крайна сметка ги

е превърнало в изолира-ни центрове за търговия. Ключът към мола на XXI век се крие не в по-голе-мите и по-красиви сгра-ди, а в семплите градски поредици от магазини: не огромната аркада от XIX век, а скромен пазарен площад.

ПроектитеДа се намери място за

нова пазарна тъкан в пре-застроения градски цен-тър обаче се оказва труд-на задача, особено на мес-тата, където население-то надвишава 6000 души на квадратен километър. В края на 2009 г. в сър-цето на Хонконг китай-ски инженери издигнаха 31-етажния мол iSquare. На мястото на стар хотел, в тясната пролука между два небостъргача архите-ктите са открили идеал-ното кръстовище за нова търговска сграда. Десет-ки ескалатори осигуряват визуална връзка до всеки от магазините във „верти-калния” мол, а асиметрич-ните кухини и стъклената фасада създават усещане за простор между ограни-чените подови плоскости. Посетителите на iSquare могат да позлзват връзки към градски транспорт в самата сграда, където на подземно ниво се преси-

чат две от линиите на ме-трото.

Ситуирането на нов мол в централната град-ска част обикновено е за сметка на някоя стара и изоставена сграда. Про-блемът освен в цената се крие във факта, че пове-чето такива обекти са под закрилата на закон за кул-турно-историческото на-следство, а това налага редица ограничения. Та-къв е случаят при тър-говския център Mercator, разположен в центъ-ра на европейската сто-лица Любляна. В нача-лото на 2008 е завърше-на трансформацията на стар индустриален ком-плекс, състоящ се от кла-ница и водна кула, в съ-временен супермаркет с търговска площ 1200 кв.м (общо 2000 кв.м). Про-ектантският екип на Ofis Arhitekti бил задължен да запази вида на водна-та кула и предната фаса-да на халето, декорирана с кръгли метални модули. Архитектите бронзирали плоскостите по предната фасада и ги мултиплици-рали на останалите три, като едновременно с това провесили метални вери-ги между кръглите детай-ли с идеята след време по тях да се извиват дългого-дишни растения.

Начинът, по който сгра-

дата контакту-ва с прилежащата среда, би могъл да я изолира или да привлече повече посетители

При ситуира-нето на мол

в централните градски части може да се срещ-нат проблеми по отношение опаз-ване на културно-историческото наследство

Westside, мол в Берн, Швейцария, се опит-ва да пресъздаде град-ския център върху 150-те си хиляди квадрат-ни метра площ. В пър-вите си месеци ра-бота в края на 2008 г. той привлича над ми-лион и половина посе-тители. Важно за из-пълнението на зами-съла му е, че е в ком-плекс с други общест-вени и частни сгради като хотел и уелнес център

Често се казва, че главните търговски улици и моловете са в конфликт по отноше-ние на привличането на посетители и ку-пувачи. „Форум Дуис-бург“ е пример за об-ратното. Изграден в центъра на герман-ския град, той пома-га едновременно за за-пазването и оживява-нето на градския цен-тър


ТЕМА

не е достатъчнаиндивидуалността, светлините, цветовете и тълпите хора

Посетители-те на iSquare

могат да полз-ват връзки към градски транс-порт в самата сграда, където на подземно ниво се пресичат две от линиите на ме-трото в Хонконг

Западноевропейски ар-хитекти предлагат по-не-типично решение на пре-дизвикателството - нов мол в старата градска част. Търговският център Forum Duisburg представлява ан-самбъл от три обществе-ни сгради под общ остъ-клен покрив в кръгообра-зен мол. Запазвайки ста-рите постройки, дизайнът на търговския център не провокира конфликт в ур-банистичната структура, а хармонично се вписва в силуета на немския град. Връзката между магази-ните и нивата на мола се осъществява в новообра-зувания вътрешен атри-ум. Допълнителните от-вори, стълби и коридори са изработени от матери-алите на старите сгради – тухли, мрамор или камък, и представляват естестве-

но продължение на ориги-налните фасади. Молът е свързан директно с метро-станция в града на подзем-но ниво. Има сертификат за „много добър проект” по британския стандарт за устойчиво строителство BREEAM.

С идея за устойчива ин-теграция на нов мол в мно-говековното градско ядро на Кристиансанд проек-тантите от AMB Arkitekter също прибягват до ситуи-рането на търговски цен-тър в най-старата пореди-ца от сгради. Цели шестна-десет триетажни построй-ки, залепени една до дру-га по уличния фронт, об-разуват затворена форма с общ остъклен покрив под името Sandens Shopping Center. Норвежката инсти-туция за опазване на обек-тите на културно-истори-ческото наследство задъл-жила фасадите им да се запазят в оригиналния си вид, а това от своя стра-на принудило проектан-тите да осигурят връзките в мола в стария вътрешен двор. Наличието на някол-ко входа откъм автентич-ната фасада на Sandens Shopping Сenter благо-приятства откриването на сградата към спирките на градския транспорт.

При проектирането на търговски център в за-

бързания южнокорейски квартал „Гингам“ архите-ктурната компания Mass Studies е търсила макси-мален контраст с приле-жащата урбанистична сре-да. Сред десетките панел-ни постройки архитекти-те създават истински зе-лен оазис. В желанието си да инкорпорират възмож-но най-много природа в сградата и при наличието на ограничения като ни-ска етажност и плътна за-стройка проектантите са решили да покрият и чети-рите фасади на търговския комплекс със зеленина. В интериора преобладават бамбуковите плоскости, а геотекстилът по екстери-ора създава солидна осно-ва за развитието на верти-калните градини. Комби-нацията естествена приро-да - бутикова красота удо-влетворява и най-изтънче-ните вкусове на жителите на Сеул.

Нюйоркчани, от друга страна, могат да се пох-валят със строителството на нов устойчив Citypoint Mall на мястото на не как-ва да е стара сграда, а именно неефективен тър-говски център. Управата на града е дала 20 млн. до-лара, за да стартира стро-ителството на новия ком-плекс, състоящ се от малък градски парк и четириета-

жен мол с търговска, оф-исна и жилищна част. При проектирането на търгов-ския център са взети под особено внимание кри-териите за покриване на сребърен LEED сертифи-кат, понеже молът е част от общинската програма за устойчиво преобразя-ване на квартал Бруклин. Подземният паркинг, но-вите работни места и озе-лененото пространство са само част от идеите на ар-хитектите oт Cook + Fox за повишаване на иконо-мическата активност и по-добряване на средата на живот край Манхатън.

Къде и как ще се ситу-ира поредният търговски център е въпрос както на корпоративен имидж на предприемача, така и на умения на проектантския екип. Архитектите могат да планират подземен пар-кинг за стотици автомо-били, но собственикът да го направи платен, с кое-то да насърчи алтернатив-ните форми на транспорт. Предприемачът може да не желае зелен покрив, а дизайнерите просто да го боядисат в бял цвят, за да намалят „ефекта на горе-щия остров”. Целта е една - добрият дизайн да си проличи и отвъд граници-те на сградата.

Надежда НИКОЛОВА

Архитектурните похвати може да са най-различни, важното е да допринасят към околната среда и така да стават атрактивни за посетителите. В този слу-чай бетонният квартал получава зелен оазис

Общината в Ню Йорк подпомага възстановяването на града, като предоставя 20 млн. долара за изгражда-нето на нов, „зелен“ мол на мястото на стара сграда със същото предназначение

Това вече не е мол, а един от супермаркетите Mercator в Любляна, изграден на мястото на стара кланица с водна кула. Градските центрове, където зе-мята е ограничена и поради това скъпа, рядко предос-тавят такива възможности, но когато ги има, те но-сят и шанса за реализиране на подобни проекти


ТЕМАМоловете на Балканите

Мащабът има значениеСъбирането на разнообразни възможности за пазаруване и забавление на едно място създава гравитация, от която предприемачите се възползват

Хърватия Аvenue mall е постро-

ен от базирания в Пол-ша предприемач GTC и е съобразен с най-висо-ките международни стан-дарти и професионални стандарти на компания-та. Предлага на своите посетители 125 магази-на и сектор за развлече-ния. Търговските площи са допълнени с много за-ведения за бързо хранене и кафенета.

Ключовата локация на обекта е друго голямо преимущество. Намира се само на 10 минути от центъра на Загреб, близо до автобусна и трамвай-на спирка. Avenue Mall вкарва за пръв път на хърватския пазар марки-те Zara, Bershka, Fox and Time Out и парфюмерия-та Sephora.

Неговата позиция оба-че е на път да бъде застра-шена от проекта Arena Center, който се афиши-ра като мола на ХХI век. Arena Center ще бъде ви-сокотехнологичен про-ект на бъдещето с вну-шителната площ от 175 хил. кв.м. Инвеститорът е TriGranit Development Corporation, а стойност-та на обекта - 244 мили-она евро. Проектиране-то е резултат от работа-та на хърватски и меж-дународни архитектурни студиа UPI-2Ma и Design International.

Шопинг центърът ще включва 10 големи (клю-чови) магазина и 200 по-малки, представящи чуж-дестранни и местни мар-ки. Хипермаркет Interspar с площ 10 хил. кв.м, кино с девет зали, всяка от ко-ито готова да ви потопи в 3D измерението, и три хиляди паркоместа ще на-правят Arena Center заед-

но с модерния стадион „Загреб Арена“ нов ар-хитектурно-урбанисит-чен модел в центъра на града.

РумънияAFI Europe N.V., воде-

ща компания в недвижи-мото имущество, инфра-структурното развитие и инвестиции в Централа и Югоизточна Европа, раз-гръща мащабна дейност в региона, започвайки от Чехия през 1997. Оттога-ва дейността на органи-зацията се разширява и в страни като България, Румъния и Сърбия.

АFI миналата година представя най-големия шопинг център в Буку-рещ. Сегашната му площ е 80 хил. кв.м, проектът има потенциал за разви-тие и добавяне на някол-ко офис сгради, с кои-то общо ще достигне 300 хил. кв.м.

AFI Palace Cotroceni предлага нови архите-ктурни решения, осигу-ряващи уникална атмос-фера на модните бути-ци. Представени се най-добрите световни марки с нова концепция за об-служване на клиента. Въ-тре в него може да се на-мери увеселителен парк с разнообразни съоръже-ния. На разположение на клиентите е единствено-то в Букурещ IMAX 3D кино, оборудвано с про-жекционен комлекс от 20 екрана. Развлекателна-та зона съдържа още рес-торанти, места за бързо хранене и кафенета, пре-тендиращи да задоволят и най-капризния вкус.

Този мол издигна до нов мащаб конкуренция-та в Букурещ, пазар, уда-рен от кризата не по-мал-ко от София, и постави

нови предизвикателства пред по-старите проек-ти като тези на турската Anchor Grup: Bucuresti Mall, отворил врати през 1999 г. в една от най-раз-витите зони на румън-ската столица с разгъна-та площ над 99 хил. кв.м след разширение през 2007 г., над 140 магази-на, 1800 паркоместа, пет хил. кв.м площ за хипер-маркети, мултиплекс, бо-улинг, ресторанти, кафе-нета. През 2004 г. Anchor пусна и Plaza Romania, търговски център с над 41 хил. кв.м площ, в кой-то привлече важни меж-дународни марки за пръв път в страната.

СърбияDelta City Belgrade е

първият мол в Белград. Инвеститор в „Делта сити“ е сръбският хол-динг „Делта“, който през следващите години ще насочи голяма част от ин-вестициите си в недви-жими имоти и търгов-ски обекти както в Сър-бия, така и в региона. Об-щата площ на Delta City Belgrade е 87 000 кв.м, от които отдаваема площ 30 хил. кв.м, разделена меж-ду 130 търговски обекта. Отворен е през ноември 2007 г.

Молът Usce, собстве-ност на местното дру-жество MPC Holding и инвестиционния фонд Merrill Lynch Global Real Estate Principal Investments, се управлява от лидера в сектора, ECE Projektmanagement. Об-щата му площ е 130 хил. кв.м. На разположение на посетителите е и су-пермаркет на площ 4000 кв.м, както и 150 магази-на, 8 ресторанта, 6 бара и 11 кинозали.

Това, че в България наличностите от търговски площи в нови шо-пинг центрове се удвояват на всеки две години от 2006 г. насам, се нарича строителен бум. Само че той е по-скоро потвърждение, от-колкото изключение от правилото както в развиващите се, така и в по-зрелите икономики от Югоизточна Европа. Моловете, в кои-

то 150 магазина е минимумът, завземат все по-голям пазарен дял от Буку-рещ до Атина и от Истанбул до Загреб. При това те биват допълвани от все по-забележителни атракции като големи ледени пързалки, детски центро-ве и други в добавка към киносалоните за прожектиране на триизмерни филми или огромните зони за хранене.

AFI Palace Bucharest (в проект) ще бъде новаторски шопинг център с площ около 41 хил. кв.м

Arena Centar - молът на ХХI век. Арена Centar заедно със стадион „Загреб арена” имат амбиция да оформят нов архитектурно–урбанистичен център в града


ТЕМА

АлбанияПрисъединила се срав-

нително късно към бума, Албания все пак успя да създаде условията за стартирането на първи-те съвременни търговски центрове, преди кризата да я удари. Но при поло-жение че стартира от ну-лата, страната има всички възможности да продъл-жи да развива нови обек-ти.

Молът в Албания - QTU Shopping Centre, се намира на около 4 км се-верoзападно от центъра на Tirana, на главен път за Дуръс. Молът QTU предлага кокетни барове и ресторанти, супермар-кет, магазини за техника и др.

Гърция Молът „Атина“ е раз-

положен в сърцето на Атика и предлага подбра-ни международни вери-ги, които стъпват за пър-ви път на пазара, както и вече наложили се модни марки в Гърция. При от-криването му проектът на Lamda Development, който включва 58 500 кв.м отдаваема площ и 90 хил. кв.м подземни пар-кинги, е обявен за пър-вия мол от американски тип в Гърция. По-къс-но е придобит (частич-но) от HSBC Property Investements Ltd., а упра-влението му се поема от

съвместно дружество на Lamda и германския ме-ниджър и строител на мо-лове ECE.

Lamda е собственик и на Mediterranean Cosmos –иновационен проект, кой-то предоставя разнообра-зие в пазаруването, за-бавлението и културните занимания. Проектиран като „град на забавле-нията и пазаруването”, Mediterranean Cosmos се състои от 210 магази-на, 33 ресторанта и кафе-нета, супермаркет, кина, 400 амфитеатрални мес-та за културни събития. Интересното в комплекса е изграденото традицион-но гръцко селище с кра-сива православна църква. Mediterranean Cosmos се намира на 20 мин. от цен-търа на Солун и само на 5 мин. от международно-то летище Makedonia.

ТурцияНо шампионът по ма-

щаби несъмнено е Ис-танбул, където е и един от най-големите молове изобщо в света. Cevahir Shopping Center е ситуи-ран в европейската част на Истанбул. Намира се на равно разстояние от туристическия център на града и основния бизнес център. Добре обезпечен е с обществен транспорт. Директно се обслужва от метрото и главния път, свързващ европейската

и азиатската част на Ис-танбул. Отворен е от 15 октомври 2005 г. на гран-диозна церемония. Обща-та му площ е около 420 хил. кв.м, от които око-ло 70 хил. кв.м предста-вляват покрити паркин-ги. Предлага ресторанти, барове, 320 магазина на доказани и познати мар-ки, увеселителен парк и кино. Метрото е най-бър-зият и лесен начин за дос-тъп.

Kanyon Shopping Mall е най-новият шопинг цен-тър в Истанбул. Отво-рен в края на май 2006 г., той се намира в област Левент на космополит-ния град. Лесно достъ-пен е, има връзка с линия на метрото, започваща от площад „Таксим”. Каnyon Shopping Mall e с отворе-на конструкция, няма по-крив. Площта му е около 37 500 кв.м, разгъната на 4 етажа, със 160 магази-на.

Теодора ИВАНОВА

Моловете, в които 150

магазина е мини-мумът, завземат все по-голям паза-рен дял от Буку-рещ до Атина и от Истанбул до Загреб

Cevahir shopping center- грандиозен проект, ситуиран в европейската част на Ис-танбул

AFI Palace Cotroceni – най-големият шопинг център в Букурещ. Предлага единстве-ното IMAX 3D кино в румънската столица

Mediterranean Cosmos: Проектиран като културен и търговки център, в комплекса е изградено традиционно гръцко селище с красива православна църква

Kanyon Shopping Mall в Истанбул впечатлява с необичайната си отворена кон-струкция - без покрив

Инж. Росен Колелиев, управител на „Пътища и мостове“, и Петко Кръстев, специалист по бизнес развитие в DuPont, България:

Д-р инж. Маркус Шпигл, ОМV, Австрия:

Предлагаме в отложените обекти от „Транзитни пътища V“ да използваме полимермодифициран битум

Ще довършим изчисленията за полимермодифицирани битумиГ-н Шпигл, има ли в Ав-стрия стандарт за кла-сификация на полимер-модифицираните биту-ми?

Имаме собствен стандарт за битумите в строител-ството и той почива на европейски стандарт. Така също имаме и стандарт за полимермодифициран би-тум, който също се основа-ва на европейски стандарт. Ние активно използваме поломермодифициран би-тум в Австрия. Осъзнахме също, че нашите продукти могат да намерят приложе-ние и в други страни.

Вашата лекция по време на конференцията беше за аналитично оразме-ряване на асфалтови на-стилки с използване на

полимермодифициран битум. Кога се прибягва до подобряване на анали-тичното оразмеряване на полимермодифицира-ните битуми?

В Австрия имаме ката-лог за горното строене на пътя, който е добър за стандартните начини на строителство. Това означа-ва стандартни натоварва-ния за горното строене. Но когато се налага да се вла-гат нови продукти, тога-ва всичко това води до про-мяна на качеството и свой-ствата на самия асфалт. И тогава трябва да се напра-вят нови изчисления и на параметрите, защото са-мите дебелини на настил-ката трябва да се оразме-рят по друг начин. Този мо-дел за изчисление същест-

вува в Австрия, използва се в Техническия университет във Виена, но само в специ-ални случаи. Затова искаме да стартираме този изсле-дователски проект, за да можем да си довършим из-численията, които допълни-телно се налагат, когато въпросът опира до влагане на полимермодифицирани битуми.

В самите задания към тръжните процедури в Австрия ли е заложе-но използването на по-лимермодифицирани би-туми?

Да, това се изисква в тръж-ната документация. Дават се указания за съответни-те стандарти, за това кои продукти да се използват за съответния вид път.

По презумпция ли из-ползването на полимер-модифициран битум в крайна сметка сваля от цената на общата на-стилка?

Сам по себе си полимер-модифицираният битум струва по-скъпо от обикно-вения. Но при използването му, щом се намалява бро-ят на слоевете, тогава на-

малява и количеството на асфалта, който се полага. Така се намалява и срокът за работа и по този начин реализираме икономии, кои-то покриват донякъде по-високата цена на полимер-модифицирания битум. Но само донякъде. Въпросът е дали да се намалят слоеве-те асфалт, дали да ги под-ложим на еднакво натовар-ване и така да удължим сро-ка на експлоатация или не. Все още това е спорен въ-прос. Говорим за по-дълъг срок на експлоатация, така че да се налага рехабилита-ция и ремонт след 15-20 го-дини. Ако се прави по стан-дартния начин, още след 10 години ще трябва да се сме-нят настилките. Това са въ-проси в процес на обсъжда-не.

Споменахте две тем-пературни зони в Ав-стрия. В България няма много зони, но пък поч-ти в една втора от страната има голе-ми температурни ам-плитуди, които вари-рат от -20 до +40 граду-са. Как да нагласим към тях прилагането на по-лимермодифицираните битумни продукти?

Много е важно да се използ-ват метеорологичните данни и на основа на тези резултати да се определят зоните, за да се видят как-ви и къде са точните тем-пературни амплитуди. Въз основа на тези амплитудни температури специалисти-те решават къде се използ-ва битум и къде полимер-модифициран битум.

16 Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.sg.stroitelstvo.info


Г-н Колелиев, в задание-то ли трябва да се за-ложи възможността да се използва полимермо-дифициран битум?

- Така трябва да бъде. Но ние направихме приложе-ние, свързано с отложени-те търгове по програма-та „Транзитни пътища V“. Във връзка със Закона за об-ществените поръчки и по-ради факта, че не могат да се правят анекси към договорите, ние направи-хме предложение за използ-ване на полимермодифици-ран битум в тези отложе-ни търгове. Търговете се

играха миналата година, сега се отлага осъществя-ването им поради липса на финансиране и те ще се ра-ботят догодина, така от обявяването на търга до

реалната работа минават две години. Тези търго-ве са правени по старата спецификация, в тях няма включен полимермодифи-циран битум. Ние предлага-

ме да го използваме имен-но в такъв обект, който е първокласен път с голя-мо натоварване. Очакваме да се приеме този експери-мент.

Полимермодофицира-ните битуми ли са па-нацеята?

- Европа ги използва отдав-на. Те са много подходящи за натоварени пътища, ле-тища, кръстовища, мес-та, в които има спирател-ни сили, които водят до образуването на така на-речените коловози. Затова са много необходими за ма-гистралите. В новите учас-

тъци на „Тракия“ е предви-дено използването на поли-мермодифициран битум и това е добре.

Г-н Кръстев, как си съ-трудничите с „Пъти-ща и мостове“?

- Работим по съвместен проект за устойчиви във времето пътни настилки. DuPont е научна компания. Ние предоставяме транс-фер на ноу-хау. Това, кое-то можем да съдействаме, е да спомогнем български-те фирми като „Пътища и мостове“ да усвоят това ноу-хау и да произведат по-

лимермодифициран битум.

В каква област е ваши-ят принос?

- Ние работим на експерт-но и консултантско ниво. Имаме практика от Цен-трална и Западна Европа, която все още не се прила-га в България. Радваме се, че в последната техническа спецификация - 2009, по коя-то бяха обявени и търгове за магистрала „Тракия“, за първи път е залегнало из-ползването на полимермо-дифицирани битуми и Бъл-гария се отваря за новите технологии и материали.

Проектирането е в нача-лото и в основата на всич-ко. За да може да бъдат ус-воени тези 5 млрд. евро за инфраструктура, които по думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Ро-сен Плевнелиев ще поис-каме за следващия програ-мен период 2014 - 2020 г., следва да имаме проекти за 7 млрд. евро. За проекти-ране са необходими 2% от

стойността на инвестици-онните проекти, т.е. 100 - 140 млн. евро. Тази е и пър-вата норма, около която се обединиха участниците в Третата национална кон-ференция по пътища, която се проведе от 22 до 24 сеп-тември в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Втората нор-ма е свързана с критерии-те за проектиране - ниската цена и сроковете да прес-

танат да бъдат сред тях, са категорични проектантите. Заданията, които подгот-вя възложителят, следва да бъдат прецизно написани. От това, което се заявява, зависи какво ще се проек-тира.Такава е норма №3. В Наредба №4 за обема и съ-държанието на инвестици-онните проекти да се вклю-чи раздел за пътища, за да не приравняват повече ли-нейните обекти към висо-

кото строителство.Догодина най-късно да

се завърши националната комплексна устройствена схема в частта й за страте-гията за развитие на пътна-та и железопътната мрежа, за да знаем какво къде ще се проектира, а не да пра-вим инфраструктура на парчета. Тази задача спо-ред главния архитект на София Петър Диков е на първо място.

Подготовката на пътни инженери, които да насле-дят опита на пътищарите, е основна задача на Уни-верситета по архитектура, строителство и геодезия, за което настоява не само ректорът доц. д-р Добрин Денев. Но за да имат мо-тивация, студентите тряб-ва да започнат работа във фирмите. Ако те проекти-рат обекти при 1000 лв. за километър, едва ли ще нае-

мат млад специалист.Промяна в нормативна-

та база поискаха още про-ектантите. Всички потър-сиха възложителя. Като не го намериха в залата, учас-тниците в конференция-та заедно с организатори-те - УАСГ и „Градът Медия груп“, ще подготвят мани-фест на проектанта, нещо като Бяла книга на проек-тите в България.

Милена ВАСИЛЕВА

Да се възложи проектиране на обектите за 2014 - 2020 г.Организаторите на Третата национална конференция по пътищата подготвят манифест на проектантите, или Бяла книга на проектите в България


Инж. Илиас Алупис, директор на отдел „Проучване и развитие“ в „Есха“, Гърция:

Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на „Евро алианс инженеринг“:

Новият продукт е само с 3-4% по-скъп от предишната генерация

Подготовката на инфраструктурния проект е важна и трудоемка

Г-н Алупис, мислите ли, че България е готова да при-ложи новия еластомерен битум EshaPrene XS?Очакваме в бъдеще много проекти за нашите мате-риали в България, в част-ност и за полимермодифи-цираните битуми. Защото на практика по тях все още сериозната работа в Бълга-рия предстои. Виждаме, че има развитие на нови про-екти за пътища. На лот 3 на магистрала „Тракия“, където строи гръцката фирма „Актор“, ще използват ли вашите материали?Рано е още за тези матери-али. Но все пак ние знаем, че „Актор“ използват качест-вени материали, а от спе-цификацията на полимер-модифицираните битуми, които видяхме, разбрахме, че много малко фирми мо-гат да ги достигнат. Дос-та на високо ниво са. Рад-ваме се, че е така, защо-то ние бихме могли да се класираме. Радваме се, че е „Актор“, и защото с тях

направихме околовръстно-то шосе на Атина. В мо-мента „Актор“ изпълнява голяма част от магистра-лата в Пелопонес, Южна Гърция, както и аутобан в Централна Гърция. Там „Ак-тор“ използват доста от нашите материали. С „Ак-тор“ сме работили големи инфраструктурни обекти – мостове, летища, къде-то сме прилагали нашия по-лимермодифициран битум.

В съседните балкански държави вашият матери-ал използва ли се?Досега - не. За да се използ-ва, трябва една от мобил-ните ни инсталации да се монтира до самата асфал-това база. Полимермоди-фициран битум не може да се транспортира на да-лечно разстояние, това не е добре за самия материал, да не говорим за срокове, координация и т.н.

В Европейския съюз се го-вори за необходимостта от произвеждане на ас-фалтови смеси при по-ни-

ски температури заради опазването на околната среда. Вие произвеждате ли подобни продукти?Самата фирма „Есха“ е една екологична фирма. От първите фирми в Гър-ция сме, които въведохме ISO 14000. Самият нов ма-териал EshaPrene XS показа едно от най-големите пре-димства - сваля работната температура с 15-20 граду-са спрямо досегашните мо-дифицирани битуми. Вмес-то 155-160 градуса темпе-ратурата на уплътняване на асфалта с използване на EshaPrene XS е 135-140 гра-дуса. Възможно е и на обик-

новения битум темпера-турата да бъде свалена, но пък се губят предимства-та на полимермодифици-рания.

Като се използва полимер-модифициран битум, ас-фалтовата настилка е по-тънка - по-евтино ли изли-за строителството?Разбира се, че ще се работи с много по-тънки настилки – с 20 до 40% са по-тънки настилките. Самото това го прави много по-икономи-чен метод. Полимермоди-фицираният битум не кач-ва чак толкова много цена-та. Ето околовръстното в Гърция - вместо 35 см на-стилка положихме 20 см за-ради полимермодифицира-ния битум. Най-малкото на строителите им е излязло на същите пари като обик-новен битум. Като приба-вим и колко по-малко изко-пи и извозване се прави...

Искате да кажете, че се снижават трудът, цена-та и въглеродният двуо-кис?

Прилагането на полимер-модифицирания битум ос-къпява асфалта с не пове-че от 2%. Сам по себе си материалът е с 20% по-скъп, но пресмятането на изкопи, работа, по-голяма трайност, нова екологична технология го правят мно-го ефективен. При битум-ните настилки ремонт се прави на 7 години, а при по-лимермодифицирания би-тум - на 12 години.

За кои пътища се препо-ръчва полимермодифици-ран битум?На всеки път може да се из-ползва. Но на един обикно-вен път, по който не мина-ват тежки товари или пък няма голям трафик, няма смисъл да се прилага. Сми-съл има на пътища, по ко-ито има големи камиони и тежък трафик, каквито са магистралите.

В България температур-ните амплитуди са от -20 до +40 градуса. Отгова-ря ли вашият продукт на тях?

Дори много повече - от -20 до +70градуса. Такава е не-говата работна темпера-тура. Обикновеният би-тум има температура на омекване 48-50 градуса, полимермодифицираният достига до 70 градуса, а EshaPrene XS - с 10-15 граду-са повече. Колко по-скъпа е новата генерация EshaPrene XS от предишната?Съвсем малко – с 3-4% по-вече предишната. Но тук става въпрос не само за нови добавки, но за и нова технология. Изпълнените с нея пътни участъци имат много добро поведение.

Кой е най-големият ви кон-курент?В Гърция сме лидери. Но за представилите се тук OMV и DuPont можем да кажем, че са конкуренти. Не сме участвали досега в търгове в Холандия и Ав-стрия с нашия материал, но и OMV, и DuPont не са дошли с техните материа-ли в Гърция.


Пътното строителство в България е все още симп-томатично на фона на на-правеното в Западна Евро-па, дори и в много други държави, които считаме за недоразвити или разви-ващи се. Имам чувството, че България има най-тра-гичната пътна и жп мрежа и е крайно време нещо да се случи. Пътищата не са нещо, ко-ето се строи като сгра-да - една магистрала изис-ква изключително предва-рително проучване. Дока-то се стигне до проект, трябва да се мине през ин-ституции, проучване на екология, избор на трасе-та, отчуждаване, админи-

стративни процедури. Са-мото строителство на такъв обект при наличи-ето на финанси е проста работа при съвременната технология. Сложното е стигането до първата ко-пка. За да се ускори работата, бизнесът си върши рабо-тата, остава администра-цията да заработи по-до-бре. Министър Плевнели-ев има ясна визия и е от бизнеса, което се случва за пръв път, но само той не е достатъчен. Новите Franki пилоти, кои-то ние представяме, са из-ключително ефективни и се прилагат на места, къ-дето не може да се използ-

ват други пилоти. Особе-но са подходящи за големи съоръжения, като ядрени реактори например, или за пътища в блатисти и мо-чурливи местности. „Евро алианс инженеринг“ има закупен патент и сериоз-но партньорство с Franki Grundbau. Техниката е на много високо ниво и от компанията в Германия по компютърен начин може да се проследят полагане-то на всеки пилот и резул-татът след това. Интересна и неоползотво-рена у нас е възможност-та пилотите да се комби-нират с термопомпи и да се използват за много ев-тино отопление.

Валентин Трашлиев, изп. директор на „Евро алианс инженеринг“, Марсел Вречиц-ки и Герд Майчке от германската компания Franki Grundbau по време на конфе-ренцията

Пьотр Томала, главен инженер-консултант във ViaCon, Полша:

Инж. Мирослав Вучков, управител на „Геотех груп“ ООД:

Европейските фондове могат да осигурят финансиране

Бизнесът търси продуктовиниши

От две години присъства-ме и наблюдаваме българ-ския пазар. Преди години положението с пътната инфраструктура в Полша беше същото, но страна-та се възползва добре от европейските средства, което трябва да направи и България. Полските пъ-тища и в момента не са идеални - няма достатъч-

но магистрали, трябва да бъдат модернизирани не само националните пъти-ща, но и артериите от по-нисък клас. В момента мно-го се внимава за качество-то на обектите, така че ако то е добро, няма про-блем китайска фирма да изпълнява с ниска цена лот от магистралата А2 край Варшава.

В момента са обявени мно-го инфраструктурни обек-ти, редица от тях са спе-челени, но разплащания-та по веригата все още са малко, което се усеща от целия сектор. Само 2-3 сериозни фирми могат да си позволят да осигурят собствено фи-нансиране. При кризата държавата

се опитва да осигури рабо-та за сектора предимно с пътни проекти. Другите обекти - депата, корекции-те на реки, не се развиват, някои, като в Перник на-пример, буксуват и се обя-вяват няколко пъти. Бизнесът търси начини за оцеляване чрез намиране на специфични продукти и ниши.



Избраха консултанти по схемата „Устойчив градски транспорт“

Те започват подготовката на проекти за градовете Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен, за Русе ще има нова конкурсна процедура Министерството на

регионалното развитие и благоустройството фи-нализира откритата про-цедура за избор на кон-

султанти за разработва-не на пакета от докумен-ти, насочени към модер-низация и развитие на устойчив градски транс-

порт в петте големи гра-да на страната. Възла-гането на обществена-та поръчка е по схема-та за техническа помощ

на оперативна програма “Регионално развитие” и цели подготовката на ка-чествени проектни пред-ложения за общините

Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Русе, които заедно със София и Бургас са бенефициен-ти по приоритетна ос 1.5 „Системи за устойчив градски транспорт” на оперативната програма. Изборът на консултан-ти се забави с близо пет месеца, тъй като първи-ят конкурс беше прекра-тен от Агенцията за об-ществени поръчки пора-ди заложен субективи-зъм в методиката за оце-няване.

В повторно обявена-та поръчка кандидати-те имаха възможност да подават оферти само за една обособена позиция (град) при максимална стойност 452 хил. лв. без ДДС.

Най-голям интерес беше проявен към Варна – четири предложения, Пловдив – две, а за Ста-ра Загора, Плевен и Русе – по едно. С решение, по-дписано на 17 септември от заместник-министър Лиляна Павлова, която е ръководител на Управля-ващия орган на ОПРР, за изпълнители са опреде-лени класираните на пър-во място участници по съответните обособени позиции: за Варна - „Ром Транспортейшън енжи-ниъринг” ООД, Израел; за Пловдив - консорци-ум „Планет СА – Ден-ко СА”, София; за Стара Загора - „УИГ Интерне-шънъл” ООД, гр. София, за Плевен - Консорци-ум „ЕКОРИС – 2010”, гр. София. За Русе не е излъчен победител, тъй като единственият кан-дидат - „Инфрапроект консулт” ЕООД, София, е отстранен от участие поради неизпълнение на изискването за специфи-чен професионален опит.

Декласирани са и други два участника в проце-дурата: сдружение „СУ-ДОП – ИКП” ДЗЗД (за Варна), и „Пьойри Ин-фра” ГМБХ – Германия (за Пловдив).

От консултантските екипи се изисква в рам-ките на 10 месеца да под-готвят пакет от шест до-кументации.

Документация 1:Предпроектно проуч-

ване с анализ на техниче-ското състояние на град-ския транспорт, разглеж-дане на транспортната политика в общината и стратегията за развитие на града и описание на изходните данни за про-екта, преглед на социал-но-икономическата сре-да за проекта за финан-сиране, преглед на съ-ществуващите проблеми в транспортната система на града, които трябва да се решат с проекта, по-требности от превоз на пътниците и прогнози-ране на трафика, анализ на търсенето, предвари-телен екологичен ана-лиз, икономически ана-лиз на ефективността на разходите, разглеждане на собствеността и със-тоянието на съпровож-дащата инфраструктура (депа, контактна мрежа, ел. подхранващи стан-ции за тролейбусния транспорт, спирки и па-вилиони, в които се про-дават билети), проучва-не на видове информаци-онни системи, подпома-гащи пътниците (транс-портни карти за съот-ветния град, информа-ционни табла на спирки-те за градски транспорт), със съответната необ-ходима техническа спе-цификация. Проучване-то следва да разглежда



различните технически варианти и да предложи препоръчителни вариан-ти, на базата на които да се определят целите и об-хватът на проекта за фи-нансиране по ОПРР, фа-зите и отделните му ком-поненти.

В проучването тряб-ва да се съдържа страте-гия за управление и кон-трол на трафика, както и

обхват и тип на интегри-рана система за управле-ние и контрол на трафика (включително мерки за предимство на градския транспорт при кръсто-вищата, информация за пътниците на спирките и др.).

Документация 2:Подробно прединвес-

тиционно проучване на

базата на избран вари-ант, включително:

• идейни проекти (включително прогноз-ни разходи) за разширя-

ване и актуализиране на автобусните/тролейбус-ните линии, включител-но строителната, меха-ничната и електрическа-та инфраструктура, елек-трозахранващите систе-ми, депата за автобуси или тролеи, включително свързаните с тях пътища и съоръжения за достъп

• спецификациите на планираната интегрира-на система за управле-ние на трафика

• проучване относно придобиване на терени и съоръжения

• институционален и правен анализ, включи-телно проучване за спаз-ване на изискванията на законодателството в об-ластта на държавните помощи

• и н с т и т у ц и о н а л -на рамка за изпълнение на проекта, включител-но техническо задание за звено за управление на проекта.

Документация 3:Анализ на разходите и

ползите като част от пре-динвестиционното про-

учване, разработен съ-гласно насоките на ЕК.

Документация 4:Необходимата доку-

ментация за ОВОС в съ-ответствие с Директива-та на ЕС (85/337/EEC, изменена с 97/11/EC и 2003/35/EC). В случай че се изисква извършва-не на ОВОС, нетехниче-ското резюме на ОВОС и протоколите от проведе-ните обществени обсъж-дания следва да бъдат приложени към формуля-ра за кандидатстване за финансиране по ОПРР.

Документация 5:Пакети тръжна доку-

ментация за възлагане на обществена поръчка (за услуга, строителство, доставка).

Документация 6: Пълен пакет докумен-

ти за кандидатстване за финансиране на инвести-ционни проекти по опе-ративна програма „Реги-онално развитие”, прио-ритетна ос 1.5: „Систе-ми за устойчив градски

транспорт”. Формулярът следва да бъде предста-вен в един от следните два варианта: Вариант 1 - за участие в процеду-ра за оценка и избор на инвестиционни проекти над 50 млн. евро, и Вари-ант 2 - за участие в про-цедура за оценка и избор на инвестиционни проек-ти под 50 млн. евро, в за-висимост от резултатите от извършените проуч-вания и вариантните ре-шения.

Общият планиран бю-джет за седемте голе-ми града е в размер на 210 127 475 евро. Пър-вата покана за предос-тавяне на безвъзмезд-на помощ беше отправе-на на 10 юни към община Бургас, която съвместно с консултанти на Jaspers разработи своя проект за интегриран градски транспорт. Предстои и за София да бъде предоста-вена такава възможност, тъй като също има про-ектна готовност за ус-вояване на над 50 млн. евро.

Светла ДОБРЕВА

Класиране на кандидат-консултантите

Обособена позиция 1: ВарнаI място - „Ром Транспортейшън енжиниъринг” ООД, със седалище Йерусалим, Израел, предло-жена цена 451 600 лв. (без ДДС) - 89.99 т.II място – ДЗЗД „АДО Транспорт Консулт”, гр. София, предложена цена 399 820 лв. (без ДДС) – 88.57 т.III място – Обединение ДЗЗД „Устойчив транс-порт Варна”, гр. Варна, с предложена цена 402 280 лв. (без ДДС) – 71.59 т.

Обособена позиция 2: Пловдив I място - Консорциум „Планет СА – Денко СА”, София, с предложена цена 384 200 лв. (без ДДС) – 91.14 т.

Обособена позиция 3: Стара ЗагораI място – „УИГ Интернешънъл” ООД, гр. София, с предложена цена 405 000 лв. (без ДДС) – 85.43 т.

Обособена позиция 4: РусеНяма класиран участник – процедурата е пре-кратена, тъй като единствената подадена оферта на „Инфрапроект консулт” ЕООД, София, не от-говаря на изискванията

Обособена позиция 5: ПлевенI място – Консорциум „ЕКОРИС – 2010”, гр. Со-фия, с предложена цена 412 320 лв. (без ДДС) – 92 точки

През август общи-на Пловдив подпи-са договор за тех-ническа помощ с хо-ланския консорциум Rapp-Collis за разра-ботване на система за управление на ма-совия градски транс-порт. Финансиране-то е спечелено по до-норска програма на холандското прави-телство и ЕБВР. Про-ектното проучване обхваща внедряване на система за елек-тронно таксуване на пътниците, упра-вление на автопар-ка и пътническа ин-формация в реално време.


МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ЕСЕН 2010 Г.

Продукти и технологиина 1573 компании от 41 страниНа 66-ото панаирно изложение науката и бизнесът търсят заедно решения срещу кризатаЕкология, енергий-

на ефективност, зелени технологии, антикризис-ни решения са основните акценти на тазгодишния 66-и международен тех-нически панаир, който се провежда в Пловдив от 27 септември до 2 октомври.

Независимо от кризата над 1573 компании от 41 страни участват на ЕСЕН 2010. Над 70 са заявените нови изделия, сред които 17 световни, 15 европей-ски, а 40 - за пръв път на българския пазар.

Панаирната индус-трия се превръща в дви-гател, който може да из-дърпа икономиката от ре-цесията. Това заяви из-пълнителният директор на Международен пана-ир Пловдив Богомил Бо-нев. След антикризисна-та програма, насочена към подпомагане на фир-мите изложители с гъвка-ви цени и услуги за тяхно-то по-добро представяне, панаирът променя и сво-ята инвестиционна поли-тика, която от обновява-не на изложбената инфра-структура се насочва към подобряване на маркетин-га и привличане на потен-циални клиенти за изло-жителите по формулата „Бизнесът среща бизне-са“, обясни Бонев.

За първи път на Есен-ния панаир стартира и из-ложение за минната ин-дустрия ИНТЕРМИН ЕКСПО. То се посреща с голям интерес от фирми-те в бранша, заяви инж. Иван Андреев, изпълни-телен директор на Бъл-гарската минно-геоложка

камара, която е съоргани-затор заедно с панаира. В него се представят техни-ка и оборудване за добив на подземни богатства, за геологопроучвателни ра-боти и за минно строи-телство. Участват фирми - доставчици на машини, резервни части, софтуер и др.

В рамките на изложба-та ще се проведе двуднев-на международна конфе-ренция на тема: „Устой-чиво развитие на минната индустрия в Централна и Източна Европа”, органи-зирана от Министерство-то на икономиката, „Ев-ромин“ и камарата.

Общо 10 специализира-ни международни излож-би са включени в Между-народния технически па-наир. Отново ще бъдат показани най-новите из-делия, техника и техноло-гии от сферата на маши-ностроенето („Машино-строене“), строителство-то („Стройтех“), електро-техниката и електрони-ката („Елтех“), енергети-ката и екологията („Ене-ко“), управлението на во-дите („Акватех“), транс-порта и автосервизното оборудване („Аутотех“), химията („Химия“), ин-формационните техноло-гии („Инфотех“). По тра-диция най-мащабни по брой на участници и за-ети площи са изложбите МАШИНОСТРОЕНЕ И СТРОЙТЕХ.

Над 100 експоната – авангардни космически уреди, роботизирани сис-теми, биопродукти, се представят в новата из-

ложба „БАН среща биз-неса”. Най-после ще има форум, който ще помогне науката реално да започ-не да се превръща в пари, сподели кметът на Плов-див Славчо Атанасов след среща с ръководството на академията, както и с представители на панаира и на българския бизнес. Председателят на БАН академик Никола Съботи-нов благодари на община-та за инициативата и из-рази съжаление, че сред-ствата за научна дейност у нас през последните го-дини остават на ниво око-ло 0.4% от БВП, при по-ложение че има междуна-родни договорености за достигане на 3%.

Форум за енергийна ефективност„Изграждане на енергийно ефективни инсталации – път към сигурност в енергоснабдяването“ е темата на кръгла маса, която организира Национал-ният инсталационен съюз (НИС) в рамките на Международния технически панаир в Пловдив. Основните теми, които специалистите ще дискутират на 30 септември в па-лата 7, са:• Необходимост от предпроектно проучване и експертна оценка за иконо-

мическата целесъобразност на инвестицията. Доколко се изпълняват нор-мативните изисквания за енергийна ефективност, дефинирани в чл. 169 на ЗУТ, Наредба 7 и свързаните с нея поднормативни документи.

• Несъвършенствата на нормативната база относно процедурата за използ-ване на подпочвени води за термопомпени системи.

• Квалификацията на кадри – браншът трябва сам да регулира образовател-ния процес, като представи ясни критерии за компетенции, а работодате-лите да съгласуват и участват в разработването на учебните програми.

• Причини за недоброто усвояване на средствата по еврофондовете.• Създаване на единен регистър на монтажните инсталаторски фирми.

Въпреки стаг-нацията най-ма-щабни по брой на участниците и за-етите изложбе-ни площи отново са изложбите МА-ШИНОСТРОЕНЕ И СТРОЙТЕХ

След третия етаж на сградата започва скосен покрив и за осве-тяване на офисите са избрани покривни прозорци ВЕЛУКС. Из-ползван е моделът с бяло, полиуретаново покритие, покри-ващ многослойна дървена сърцевина. Белият цвят на прозорци-

те и стените, големият наклон на ската и комбинациите от много покрив-ни прозорци ВЕЛУКС в едно помещение дават много естествена светли-на и свеж въздух – жизненоважни за приятната работа във всеки офис. За пожарната безопасност на сградата е използван още един продукт наВЕЛУКС – димоотвеждаща система за стълбището. Системата на ВЕЛУКС – освен покривен прозорец ВЕЛУКС със специален режим на отваряне - включ-ва и контролно табло, датчик за дим и паник бутони, които могат да се поста-вят на различни етажи. Димоотвеждащата система ВЕЛУКС отговаря на но-вите Европейски изисквания за пожарна безопасност и дори в Бизнес цен-тър Сердика 22 е поставена вертикално в стената, а не върху скатен покрив. Инвеститор и строител е „Сердика 22“ ЕООД, архитект - „Румина АМ“ ЕООД.

За връзка

с ВЕЛУКС България

посетете www.velux.bg

или се обадете на 02 955 99 30

или 0885 002 032

Офис под покривав центъра на София

Представяме ви Бизнес център “Сердика 22” – една офис сграда в самия център на София, на ул. Славянска, зад опашката на коня, с изглед към кубетата на Александър Невски и характерния покрив на Софийския Университет.

Изглед от покрива

Светлината щедро струи от покривни прозорци ВЕЛУКС

Димоотвеждаща система ВЕЛУКС, монтирана във вертикална стена

Впечатляващите комбинации придават на поме-щенията уникален характер

Работните места под по-

крива с ком-бинация от че-тири покривни

прозорциВЕЛУКС

Ако търсите оригинални, нестандартни ре-шения за Вашия дом, ProGres определено е Ва-шата марка. Разработени от водещи италиан-ски и испански дизайнери в керамичната индус-трия, сериите се отличават с оригинална визия, нестандартни размери и атрактивна декорация. Преобладаваща е стилната бежово кафява гама, която носи духа на стил, изчистена визия, неп-ретенциозност и в същото време непреходна ак-туалност.

ProGres Ceramica предлага няколко цялостни решения за баня, като всички модели се прад-лагат в големи формати и размери, каквито са и последните модни тенденции в интериорния ди-зайн. Атрактивните декоративни елементи към сериите, със своето покритие от злато или пла-тина, придават несравним стил и усещане за лукс на помещението.

Линията ProGres Ceramica включва и раз-нообразие от серии гранитогрес с размери 45х45, 50х50 и 30х60 см. Освен с високо ка-чество, сериите ProGres се отличават с отли-чен дизайн, медернистичност и и излъчване на

стил и естетика.Две са основните интериорни направления,

в които е решена линията гранитогрес ProGres. Една част от моделите имат визия на естествен паркет или дърво, като в цялостно интериорно решение придават несравнимо усещане на уют, топлина и одухотвореност на помещението. В същото време, атрактивната дървесна визия е съчетана с безспорните предимствата на грани-тогреса като лесна подръжка, здравина, висока устойчивост на износване и повърхностно на-раняване.

Другата част от моделите гранитогрес ProGres са проектирани с визия на естествен ка-мък. Те пък от своя страна се отличават с из-ключително изчистена и стилна визия, придават на помещението класа, стил, изчистена визия и модернистичност.

Линия ProGres Ceramica е интригуващо пред-ложение за ценителите на красотата, естетика-та стила и лукса. Специално разработена за хо-рата, за които домът и интериорът са страст и вдъхновение!

ProGres Ceramica - стилът в твоя дом!!!

www.progresceramica.comwww.progresceramica.com

Стил, лукс и естетика и модерна визия – това отличава марката сред множеството предложения и модели.

Нова луксозна линия теракота, фаянс и гранитогрес


УСТОЙЧИВИ ГРАДОВЕJessica като механизъм за:

Интегрирани и устойчиви инвестиции в българските градове

Като част инициати-вата JESSICA България може да развие редица проекти, в които да при-ложи механизмите на пуб-лично-частните партньор-ства, за да подобри раз-витието на градовете си. Общини, частни фирми и банки с интереси в този сектор могат да извлекат полза от прилагането на програмата.

В края на юли, когато беше подписано споразу-мението между правител-ството на България и Ев-ропейската инвестици-онна банка за създаване-то на холдингов фонд по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони, по-известна като JESSICA, бяха оповесте-ни и част от изисквания-та към бъдещите проекти. Основните са - да бъдат включени в интегриран план за градско развитие, да отговарят на допусти-мите дейности на приори-тетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско раз-витие“ на оперативна про-грама „Регионално разви-тие” и да генерират при-ходи, като задължително трябва да върнат инвести-рания от фонда капитал.

Реално с проекти по ев-ропейската инициатива ще може да се кандидат-ства най-рано през март следващата година. Дото-гава трябва да бъдат раз-яснени насоките за канди-датстване, да бъде сфор-миран инвестиционен съ-вет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, кой-то да координира проекти-те с Европейската инвес-тиционна банка, да се обя-вят процедури и писма за намерения.

АЕДА има сериозен

принос в развитието на политиките, свързани с JESSICA, в Брюксел. Дру-жеството има заслугата за създаването на платфор-мата за работа в мрежа за JESSICA на Европейска-та комисия, участвало е в групата за управление на хоризонталните изследва-ния, както и в други дей-ности на ЕС, свързани с JESSICA.

През април АЕДА бе организатор на подобна конференция за JESSICA в Атина, на която при-състваха много гръцки кметове, високопоставени държавни служители, бан-ки и заинтересувани част-ни фирми и която преми-на при огромен интерес и отвори сериозни перспек-тиви пред участниците в нея.

В България АЕДА е партньор на две общини в изпълнението на проекти, финансирани от ЕС.

В партньорство с об-щина София е проектът „Подкрепа за междуреги-онално сътрудничество и обмен на най-добри прак-тики между София и Ати-на в областта на туризма”. Той се финансира по опе-ративна програма “Реги-онално развитие”, съфи-нансирана от Европей-ския съюз чрез Европей-ския фонд за регионално развитие. До този момент по проекта е разработе-на стратегия за развитие на туризма в София, про-ведени са кръгла маса и обучения на служители-те на Столичната община в междуобщинско сътруд-ничество и местно иконо-мическо развитие.

Друг проект е PROMISE, който предста-влява управление на об-щинската собственост в градовете от Югоизточ-

на Европа. Той се фокуси-ра върху ефективното уп-равление на публичната собственост, недвижими-те имоти, собствеността на публичните органи, ко-ито са важен лост за ико-

номическото, социално-то и териториалното раз-витие.

АЕДА работи и по проект с община Варна - „Схема за управление на мобилността в Югоизточ-

на Европа” (SEE MMS). Една от основните цели е създаване на мрежа от центрове за мобилност в рамките на партньори-те по проекта (6 партньо-ри от старите държави -

членки на ЕС) и по-ната-тъшно включване на вече съществуващи центрове за мобилност или такива в процес на развитие в мре-жата от центрове по про-екта.

Какви са потенциалните ползи и въз-можности в България за интегрирани устойчиви инвестиции в градовете, ра-ботещи вече като част от механизма на JESSICA? Да отговори на този въпрос е

целта на конференцията „JESSICA - инструмент на Европейския съюз за финансиране на проек-ти за градско развитие”, която ще се проведе на 28 септември в хотел „Шератон” в София. Съби-тието се организира съвместно от AEДA („Дру-жество за развитие на община Атина” АД) и КРИБ (Конфедерацията на работодателите и ин-дустриалците в България).

Христос Киссас, изпълни-телен директор на Дру-жество за развитие на община Атина (AEДA):

„Общините трябва да

използват прак-тиките на корпо-ративно управле-ние, за да разрабо-тят изчерпател-ни инструменти, методи и стра-тегии, кореспон-диращи на поли-тиките за ус-тойчиво социал-но-икономическо развитие, да по-добрят техните общински бюдже-ти, за да се гаран-тират по-добри услуги за граж-даните и за да се привлекат инвес-тиции, особено по новите евро-пейски инициати-ви като JESSICA“.

Благодарение на инициатива-та Jessica биз-несът за първи път ще може да се включи в про-екти, финанси-рани по опера-тивна програма „Регионално раз-витие“, не само като изпълнител или доставчик, а и като пряк бене-фициент от из-граждането на инфраструкту-ра, обществени пространства, сгради и съоръ-жения, които са необходими или биха подпомог-нали развитието на градовете

ПРОЕКТИ30 Строителство Градът, 27 септември - 3 октомври 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Започна реставрацията и консервацията на един от символите на Шумен и на българската среднове-ковна история – Шумен-ската крепост. Кметът на Шумен Красимир Кос-тов и Нейно превъзходи-телство Тове Скарстейн, извънреден и пълномо-щен посланик на Крал-ство Норвегия в Бълга-рия, дадоха старт на про-екта „Реставрация и кон-сервация на Шуменската крепост – люлка на циви-лизациите, живели в Бъл-гария“ миналата седми-ца. За изпълнението му ще бъдат вложени 400 622 евро.

Реставрацията и кон-сервацията на Шуменска-та крепост ще се финанси-рат със средства от про-грамата на Европейското икономическо простран-ство и норвежките гранто-ве (EEA Grants). Финансо-вата помощ е на стойност малко над 340 хил. евро. Останалите 15% са съфи-

нансиране от община Шу-мен. Изпълнител на рес-таврационните дейности е държавната фирма „Рес-таврация“ ЕАД – София.

Шуменската крепост е исторически обект от го-лямо културно и религиоз-но значение. Тя е част от природния резерват Шу-менско плато. Крепостта е сред най-добре проуче-ните археологически па-метници в България. Раз-копките там продължа-ват от 1957 г. Открити са останки от преди повече от 3000 години, разкрити са римски и ранновизан-тийски стени. От Втората българска държава са за-пазени 12 църкви.

Проектът предвижда възстановяване на кре-постните стени - южната и източната, поставянето на художествено осветле-ние и социализация на ис-торическия обект, подо-бряване на туристическа-та инфраструктура, въ-веждане на пропускате-

лен режим с електронни карти, отваряне на кулата за посетители, инсталира-не на система за контрол на температурата и влаж-ността в музея. Стените ще бъдат издигнати до зъ-бери, ще се монтират 150 прожектора за художест-вено осветление.

Проектът е съгласу-ван с Националния инсти-тут за опазване на недви-жимите културни ценнос-ти. Партньор на община-та е Регионалният исто-рически музей - стопанин на Шуменската крепост, единствената у нас, съх-раняваща всички епохи от развитието си.

Дейностите трябва да бъдат завършени през ап-рил 2011 г. Това е първи етап от цялостния про-ект за реставрация на кре-постта. За окончателно-то й завършване трябва да бъдат направени запад-ната и северната крепост-на стена и да се възстано-ви една стара базилика,

която е във вътрешност-та на крепостта. Обектът е включен в проект на об-щина Шумен, свързан с развитие на туристиче-ските атракции, с който смята да кандидатства по оперативна програма “Ре-гионално развитие”. Про-ектът на стойност около 6 млн. лв. включва някол-ко обекта. Част от сред-ствата са за облагородя-ване на района около Ма-дарския конник, разкрива-не на крепостта над него и осигуряване на достъп до нея. Целта е с минимални

инвестиции да се изгради добра туристическа дес-тинация към един от зна-ковите обекти от истори-ческото ни наследство.

Друг обект от проекта е комплексът от стари къщи от площад “Оборище” до Халите. Предвижда се те да бъдат реставрирани и оформени като възрож-денски комплекс, демон-стриращ стари занаяти.

Друга част от сред-ствата от проекта е пред-назначена за паметника “Създатели на българска-та държава”. Планира се

реновиране на подходите от района на Младежкия дом, настилките и освет-лението по стълбите, мон-тиране на художествено осветление на самия па-метник.

Проектът включва и изграждането на т.нар. скочища за парапланери-зъм и необходимата ин-фраструктура около тях. В момента този спорт се развива бързо в района, но без необходимите ус-ловия за нормалното му практикуване.

Силвия ЦЕНОВА

Реставрират Шуменската крепост с норвежки грант

Подобряване на туристическата инфраструктура и светлинни ефекти предвижда проектът

Европейското икономическо пространство финансира общо 62 проекта в България

Донори на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП/EEA Grants) са Исландия, Лихтенщайн и Норве-гия. В края на миналата година те уточниха с ЕС размера на финансо-

вата помощ, която ще опуснат за 15 от страните - членки на съюза. Сума-та възлиза на общо 1.79 млрд. евро за периода от 2009 г. до 2014 г. Бълга-рия ще получава по 25.32 млн. евро всяка година от петгодишния период на грантовата схема. Норвежкото правителство финансира общо 62 про-екта в България.


РЕАЛИЗАЦИИ

Всички тези помеще-ния са организирани око-ло озеленен вътрешен двор, който ще бъде сър-цето на социалния живот на училището.

Традиционната кори-дорна схема е преобразе-на, като всички коридо-ри гледат към триъгълния вътрешен двор и по този начин получената лаби-ринтна организация оста-вя открити пространства с непрекъсната визуал-на връзка във всяка една точка. Проектът е дело на

фирма „Амфион” ЕООД, а главен изпълнител на обекта е фирма „Нивел” ООД. В конструктивно отношение сградата е ре-шена с класически мо-нолитен стоманобетонен скелет. Основно значение за микроклимата и архи-тектурния образ на учи-лището има раздвижената фасада, комбинирана със слънцезащита.

Вентилируемата фа-садна обшивка от компо-зитни панели е изпълнена изключително качествено

от квалифицирани екипи на фирма „Нивел” ООД, а в комбинация с окачената фасада и хоризонталните слънцезащитни елемен-ти сградата придобива за-вършен характерен вид.

Благодарения на сил-ният инженерингов екип фирма „Нивел” успява да разработи всички детай-ли по проекта, да изпълни заложената в него слож-на фасада и да приключи в срок.

В екстериор сградата е решена в меки естестве-ни цветове, а интериорът е освежен с топли цвето-ве, които отговарят на ха-рактера й. За да гаранти-рат безопасността на де-цата, проектанти и изпъл-нители обръщат внимание на всеки детайл – от бра-вите на вратите, през спе-циалните подови покри-тия до прозорците, които имат безопасен режим на отваряне.

арх. Рая ТИНЧЕВА

Забравете еднообразните учебни„Дорис Тенеди” налага нов стандарт, традиционните принципи и модерните тенденции като съчетава

Вашият екип стои зад проекта за сгра-дата на частно-то езиково учили-ще „Дорис Тенеди”, с какво то се различа-ва от традиционни-те училища и до как-ва степен се вмес-тва в контекста на устойчивата архи-тектура, който в момента е много по-пулярен и търсен?

- Училище „Дорис Тене-ди“ съчетава традицион-ни принципи с новатор-ски идеи. Например тра-диционно класните стаи се търсят на юг при вся-ко училище и ние не бя-гаме от този принцип, за-щото чисто физически е по-добре за децата да из-питват ласките на слън-цето в преходните сезо-ни. В същото време сме направили една доста енергоефективна сгра-да, като сме предвиди-ли засенчване на цялата южна фасада, където са разположени класните стаи, когато слънцето е високо, във вид на хори-зонтални сенници, които спират преките слънче-ви лъчи и влизат директ-но в помещенията. Съ-ответно през преходни-те сезони, когато слън-цето е ниско, светлината

ще навлиза в помещени-ята и това, комбинирано със съвременни топлои-золации и обособяване на вътрешен двор в сгра-дата, който служи като комин за естествена вен-тилация.Училището е органи-зирано чрез триъгълна схема, която е разчупена по по-интересен начин, отговарящ на характера на сградата, така че да бъде интересно на деца-та като пространства и виждане за архитектура. Може да се каже, че сме постигнали един дос-та интересен образ, без да бъде той замаскиран, т.е. говори сам за пред-назначението на сграда-та. Всичко това се впис-ва добре в идеята за ус-тойчивост, която напо-следък е много модер-на, въпреки че сградата е проектирана, преди тя да набере популярност.Много беше важно да успеем в много малка площ да сместим много функции – в 3650 кв.м разгъната площ успяхме да вкараме всички функ-ции, които се изискват от конкретната образо-вателна програма. Освен това сградата е изключи-телно компактна и ико-номична, което е особе-

но важно за този етап, тъй като държа да отбе-лежа, че единствената помощ, която инвестито-рите получиха, е от стра-на на община София, ко-ято осигури терена. Дър-жавата не помага на на-шите училища, тя не от-пуска кредити за изграж-дането им, особено кога-то става въпрос за част-ни училища, а нивото в българското образова-ние се дължи на конку-ренцията между тях.

Как постигнахте толкова високо ка-чество на изпълне-нието на сградата?

- Много важно беше по време на строителство-то да упражняваме мно-го сериозен контрол и аз съм много благода-рен на самите инвес-титори, че се вслушва-ха в нашите съвети, ко-ето в днешно време е ис-тинска рядкост и е въ-прос на интелигентност. Освен това финалът на строителството беше в последните две години, когато вече беше запо-чнала кризата и имахме възможност да упраж-ним авторски контрол на високо ниво и в много случаи имаше наш пред-ставител на обекта, кой-

то е по-подробно запоз-нат с детайлите в съот-ветствие с характера на сградата, така че всичко да е максимално устой-чиво и в същото време да се създаде безопасна среда за децата.

Предвидени ли са съ-ответните систе-ми по отношение на енерго- и ресур-соефективността, например колекто-ри за дъждовна вода или фотоволтаични системи?

- Тези системи не влязо-ха в програмата, ако го-ворим конкретно за фо-товолтаичните елементи, те все още са недостъпни заради цената си. Учили-щето е изградено на ръба на свръхвъзможностите на една частна институ-ция и това затруднява не само изграждането му, но и предвиждането на модерни системи. Освен това от проектирането на училището досега из-минаха 4 години, а тога-ва не се говореше за тези системи и те не бяха тол-кова напреднали. В съ-щото време кредитите, които банките отпус-кат за енергоефектив-ност, позволяват един-ствено да се санира една

Важно беше да успеем в малка площ да съвместим Арх. Борислав Богданов:

Новата сградата на езиково училище „Дорис Тенеди” е с разгъната застрое-на площ 3650 кв.м и включва абсолют-но всички функционални групи, необ-ходими за пълноценното и функцио-

ниране – в училището могат да се обучават 400 деца от предучилищна възраст до 12 клас, има столова със собствена кухня, библиотека, за-крит физкултурен салон, закрит плувен басейн, зала за музика, зала за компютри, зала за хоре-ография и танци, зала за бойни спортове, закус-валня, тенис корт, покривно волейболно игри-ще, администрация и др.

Още снимки наwww.stroitelstvo.info

Училището е организирано чрез триъ-гълна схема, която е разчупена по по-

интересен начин, така че да бъде инте-ресно на децата като пространства и виждане за архитектура

Сградата разполага с всякакви въз-можности да влезе във всяка една

програма. Всички покриви са плоски и така се осигурява много голяма площ за разполагане на фотоволтаични елемен-ти


РЕАЛИЗАЦИИ

най-доброто от под един покрив

Езиково училище „До-рис Тенеди” е създаде-но преди 16 години от Те-одора Димитрова като се-меен бизнес, който да от-крие слабите места на българското образова-ние и да промени концеп-цията за него. Още тогава екип от водещи специали-сти анализират проблеми-те на училищната система с идеята да предложат най-добрите решения на базата на собствения си опит. В цялостната концепция, по която се обучават децата в училището, са заложени всички качества, необхо-дими на един млад човек, за да бъде конкурентоспо-собен в модерното обще-ство. По този начин се-мейство Димитрови и тех-ният екип избират, вместо да посочват недостатъци-те в системата, да демон-стрират по най-добрия на-чин как нещата могат да се случват. В момента в учи-лището се обучават около 300 деца, които премина-ват през изпити, за да по-стъпят в него. До идеята да построят собствена сграда

се стига след редица опити да се помещават под наем и до голяма степен с къс-мет. В крайна сметка нуж-дата да се осигурят усло-вия за безпроблемното съ-временно функционира-не на училището и труд-ната поддръжка на стари-те сгради, която отнема много усилия и средства, налагат построяването на новата сграда. Семейство Димитрови избират екипа на арх. Богданов и фирма „Амфион” ЕООД до го-

ляма степен по препоръка и са много доволни, че са попаднали на хора с ори-гинално виждане. Те са ра-ботили съвместно с про-ектантския екип, от една страна, защото през по-следните години не са про-ектирани училища в Бъл-гария, и от друга страна, заради специфичните из-исквания на учебната про-грама. След като изготвят подробно задание за про-ектиране, собствениците оставят свобода на проек-

тантския екип за създава-нето на архитектурния об-раз на сградата. Също тол-кова внимателно собстве-ниците избират и остана-лите си партньори, в това число и фирмата изпълни-тел „Нивел” ООД. Край-ният резултат въпреки сложната ситуация на па-зара по времето на строи-телството е изцяло ориги-нален проект, реализиран с взаимните усилия на ин-веститор, проектант и из-пълнител.

много функциисграда и да й се сложи топлоизолация, но не и да направиш нещо ново, като да поставиш фо-товолтаици или ветро-ви генератори. В Бълга-рия нещата са поставени така, че инвеститорите традиционно нямат въз-можност да развият до-край намеренията си, а на предприемачеството се гледа по лош начин.

Как сградата на учи-лище „Дорис Тене-ди” ще посрещне из-искванията на „Ев-ропа 2020“?

- Сградата разполага с всякакви възможности да влезе във всяка една програма. Всички по-криви са плоски и така се осигурява много го-ляма площ за разпола-гане на фотоволтаични елементи, дори при по-ложение че част от тях са за горно осветление или се използват. Еди-ният от покривите е зает като спортно игрище. Определено има въз-можности за надгражда-не, така че да се постиг-не още по-добър енер-гиен баланс, но на този етап няма програма, ко-ято да ти гарантира, че това реално ще бъде из-годно.

Споменахте, че реа-лизацията на сгра-дата започва на практика с начало-то на кризата, как сегашната ситуа-ция се отразява на вашия бизнес?

- Човек винаги е дово-лен, когато вижда резул-тат от усилията си във всяко едно отношение – в лично и професионал-но. От тази гледна точка единственото, което би помрачило настоящия момент, е финансовата страна, но това е твърде малък фактор и не тряб-ва да се влияем от това. Действително съм дово-лен от дейността на на-шата фирма, защото жи-веем във време, в което можем да видим резулта-та от работа си. Ние жи-веем в хубаво време и виждаме плода на труда си и това опира до фило-софия на живота. Ако го-ворим за кризата, може да се каже, че минаха две години и вече свик-нахме с тази ситуация. Има наченки, че кризата отминава, и това ни пра-ви оптимисти, но те не са във финансово изме-рение, напротив. Инте-ресът на инвеститорите от своя страна е проме-нен, вече не се интере-

суват толкова от жили-ща и офиси, а от по-раз-лични обекти – училища, спортни обекти, клини-ки, все нови неща. Ва-жното за архитекта е да търси нови неща, но за-владявайки нови терито-рии, не можеш да напра-виш печалба. Тя идва с рутината, когато правиш едни и същи неща. От новите неща ще изваж-даме продукция, което е най-важното.

Какво е отношени-ето ви към архите-

ктурните конкурси и начина, по който се провеждат, имай-ки предвид, че сега е най-подходящият момент за развиване на тази практика?

- Наскоро бяха обявени няколко конкурса, и то доста сериозни, напри-мер този за Художестве-ната галерия е уникален конкурс, но по мое мне-ние не дадоха време. За мен един такъв конкурс трябва да е организи-ран в по-дълги срокове, защото в противен слу-чай нещата стават слу-чайно, на когото успее да му хрумне бързо до-бра идея, печели, а все-ки архитект има нуж-да от време да помисли и да прехвърли нещата. Аз подкрепям идеята, но проблемът е, че всичко минава през държавна поръчка, т.е. този, кой-то печели конкурса, не е сигурно, че ще успее да го завърши след тър-га за самата реализация. Аз съм съгласен с това, че конкурсите трябва да се организират по отдел-на наредба и този, който печели конкурса, тряб-ва да носи авторските права. Надявам се да се случват все повече кон-курси.

Инвеститорите Теодора и Венцислав Димитрови:

Искахме модерна сграда, която да гарантира устойчиво образование

сгради

Много важно беше по вре-

ме на строител-ството да упраж-няваме много се-риозен контрол и аз съм много бла-годарен на сами-те инвеститори, че се вслушваха в нашите съвети, което в днешно време е истинска рядкост и е въ-прос на интели-гентност


АРХИТЕКТУРА

Aрхитектурни проекти „превзеха“ Нека да започнем да го-

ворим заедно за Пловдив – неговото минало, негово-то днес и утре! С това пос-лание пловдивските архи-текти се обърнаха към об-ществеността на града чрез първия по рода си Архитек-турен форум на открито, организиран в рамките на ежегодния Есенен салон на изкуствата Пловдив 2010. Инициативата е на КАБ – регионална колегия Плов-див, и САБ – дружество Пловдив, със съдействието на община Пловдив. „Иде-ята е обществеността да се запознае с нашите проекти. Сградите, които ежеднев-но хората виждат, да изля-зат от анонимност. Граж-даните да могат да разгле-дат и коментират с нас бъ-дещите строежи на Плов-див, да критикуват или хва-лят, да чуят професионал-но мнение”, споделиха ор-ганизаторите. Не случайно за място на архитектурния форум е избран Централ-

ният площад, който съвпа-да с историческия център на града – Форумът на Фи-липопол.

„За първи път изложба-та е на открито, за да бъ-дем максимално близко до хората. Обществото тряб-ва да осъзнае важната роля на архитектите за създа-ване на облика на обкръ-жаващия ни свят”, споде-ли председателят на САБ – Пловдив, арх. Илко Ни-колов. Според него визия-та на архитектурата в об-щественото съзнание тряб-ва да бъде радикално про-менена, като това изисква да се възстанови профе-сионалният, респективно проектантският авторитет на архитектите, които имат най-комплексна роля и по-глед върху изграждането на природосъобразна жиз-нена среда.

„Архитектурата е си-ноним на цивилизацията, дори когато не говорим за нея, тя непрестанно ни на-

помня за това, че е част от живота ни. Задължение и отговорност на архитекта

е чрез проектите си да съ-умява да превъплъти сво-ите творчески виждания и

стремежи за един по-кра-сив свят. Разбира се, неви-наги архитектурните идеи

стават реалност, защото е дълъг и сложен пътят от проекта до реализацията”,

На „Архитектурен форум Пловдив 2010” се представят 252 проекта, от които 125 са за Пловдив, 7 са за обек-ти в чужбина, а най-много на брой са разработките за жилищни комплекси и еднофамилни и многофамилни жи-лищни сгради

ПОКАНАза участие в конференция на тема:

„Подкрепа за интегриранипланове за градско възстановяване и

развитие”.BG161PO001/1.4-07/2010

29 септември 2010 г.

Уважаеми госпожи и господа ,

От името на председателите на КАБ и САБ имаме удоволствието да Ви поканим да участвате в конферен-цията на тема: „Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие”, която Камарата на архитектите в България организира, съвместно със Съюза на архитектите в България и медийната подкре-па на “Градът Медиа Груп”. Събитието ще се проведе на 29 септември 2010 г. (сряда) от 9.00 часа, в гр. София в сградата на САБ на ул. „Кракра № 11”.

В работата на конференцията ще участват предста-вители на МРРБ - управляващия орган на ОПРР, на На-ционалното сдружение на общините в България, кме-тове и главни архитекти на общините бенефициенти по програмата, представители на консултантски фирми, архитекти, градостроители и урбанисти.

Част от проблемите, които ще бъдат дискутирани са:

•Текуща информация от УО на ОПРР изисквания за кандидатстване и срокове, методически насоки и др.;

•Добри практики от станата и чужбина•Определяне на зони за въздействие, за 36-те града,

центрове на агломерационни ареали•Състояние на общите и подробните планове в посо-

чените общини и нуждата от актуализация или изготвя-не на нови планове и схеми;

•Включване на общественото мнение при разработ-ка на проектите.

•Предложения за подобрения в нормативната уредба

Разчитаме на Вашето участие!

Медиен партньор

Камара на архитектите в БългарияКомисия по международна дейност и евроинтеграция

Съюз на архитектите в българия българскаСекция на мса


АРХИТЕКТУРА

Централния площад в Пловдивсподелиха най-активните организатори на изложба-та арх. Мария Стоянова и арх. Величко Куртев. Спо-ред тях на Пловдив са не-обходими обществено зна-чими сгради, но не молове и кинотеатри. В културната столица на България липс-ва опера, голяма концертна зала, обществен културен център, както и модерни спортни зали и стадион.

„В Пловдив всички се гордеем с хората на изку-ството, които непрекъсна-то експонираме на фона на красивия ни град. С този архитектурен форум иска-ме обществото да види ли-цата на авторите на сгради-те, които създават визията на града”, коментира пред-седателят на КАБ – Плов-див, арх. Румен Григоров. По неговите думи в такъв мащаб не е правена архи-тектурна изложба от 1980 г., когато цялото простран-ство на Централната поща е било ангажирано с проек-

ти за естетизацията на град Пловдив.

На „Архитектурен фо-рум Пловдив 2010” се представят 135 архитекти от Пловдив, 46 от тях са млади творци, част от кои-то работят или учат извън пределите на България. От 20 до 30 септември в прос-транството между Цар-Си-меоновата градина и Цен-тралната поща могат да се видят експонираните в 150 табла 252 проекта, 125 от които са за Пловдив. Труд-но е да се изброят имена-та на всички участващи архитекти и архитектурни бюра, както и многообра-зието от устройствени пла-нове, архитектурни проек-ти и реализации на жилищ-ни сгради и комплекси, ин-дустриални и логистични бази, бизнес центрове, хо-тели, както и реставрация-та и опазването на култур-но-историческите паметни-ци на града. На изложбата са представени интересни

инвестиционни и конкурс-ни проекти на пловдивски архитекти за Дубай, Пе-руанските Анди, Техеран, Амстердам и др. Не липс-ват и дипломните разра-ботки на наши студенти по архитектура.

„Това е пътят, амбици-ята ни е повече български проекти да се показват как-то пред българското обще-ство, така и пред света, за-яви на откриването арх. Ге-орги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в

България, подчертавайки мотото през 2010 г. - „Ар-хитектурата – синтез на изкуствата“. „Архитекту-рен форум Пловдив 2010” е посветен и на отбелязва-нето на 45-годишнината от създаването на САБ и част

от него ще бъде представен в рамките на Националния преглед на българската ар-хитектура, който стартира на 4 октомври в Централ-ния дом на архитекта в Со-фия.

Светла ДОБРЕВА

На откриването приветствия към участниците поднесоха арх. Илко Николов - председател на САБ – Пловдив, арх. Румен Григоров – председател на КАБ – Пловдив, Петя Гогова – зам.-кмет на община Пловдив, арх. Величко Куртев - зам.-председател на КАБ - Пловдив, арх. Георги Бакалов – председател на САБ, и арх. Атанас Тосев – зам.-председател на КАБ (отляво надясно)

КОНФЕРЕНЦИЯна тема: „Подкрепа за интегрирани планове

за градско възстановяване и развитие”.BG161PO001/1.4-07/2010

29 септември 2010 г.

ПРОГРАМА 9.00-9.30: Регистрация

9.30-10.00: Откриване на конференциятаПоканени за Официални приветствия:• Лиляна Павлова, Заместник-министър МРРБ, УО на ОПРР• Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ• aрх. Петко Йовчев, председател на Камара на архитектите в България• aрх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в Бъл-гария

10.00-11.30: Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие.Информационен модул – изисквания за кандидатстване и срокове, методически указания и др.Модератори: арх. Любомир Пеловски – член на УС на САБ и арх. Ни-колай Гълъбов, председател на комисия по междунароно сътрудни-чество и евроинтеграция към КАБУчастници:• Снежина Славчева - дирекция планиране на регионалното развитие МРРБ• Иван Попов - дирекция планиране на регионалното развитие МРРБ• арх. Лидия Станкова - директор на дирекция устройство на терито-рията МРРБ• арх. Здравка Ненова - НСОРБ

11.30-12.30: Кафе пауза

12.30-14.00: Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Добри практики от станата и чужбина. Оптимизиране на законовата и нормативната база.Модератори: арх. Иван Аврамов, председател на комисия по евро-фондовете към КАБ , арх. Светлана Александрова – зам. председател на комисия по еврофондовете към КАБУчастници:• арх. Белин Моллов-съветник на министъра на РРБ• проф. арх. Веселина Троева, арх. Милена Ташева. УАСГ - Подготовка на планове за интегрирано градско развитие – • арх. Иван Делчев - член на КЕФ към КАБ - интегрирани планове за развитие-чуждестранен опит• Славея Христова зам. председател на “Болканасист”– подходи за включване на общественото мнение при разработка на проектите.• Деница Николова, член на УС на БАКЕП• представители на общините. Проблеми и решения.

14.00-15.00: Дискусии по темите на деня

15.00: Закриване на конференцията

Място на провеждане:ул. „Кракра” № 11, гр. София, зала 2, 29.09.2010г.

Медиен партньор:


ПОЗИЦИЯ

Кому е нужен регистър на проектантските фирмиДимитър КУМАНОВ*

В брой 35/20.09.2010 от представител на Камара-та на строителите – Вален-тин Зарев, е изказано пред-ложение за промяна в ЗУТ с цел създаване на задъл-жителен регистър на про-ектантските фирми. За съ-щото се настоява и в стати-ята на стр. 13 – за пасарел-ките над околовръстното, която е без автор. При това г-н Зарев от името на Кама-рата на строителите насто-ява още и за лицензионен режим за проектантските фирми, като основни кри-терии да бъдат брой и про-фесионална квалификация на физически лица и мате-риална и техническа база. Целта била повишаване ка-чеството на проектите! Из-казано е мнение за така на-речените гаражни проек-танти и вредата от тях – ни-ски цени и ниско качество на проектите.

Кому е нужно това лицен-зиране?

Излиза, че най-голяма нужда от подобен лицензи-онен режим (при спомена-тите критерии) има Кама-рата на строителите. Оче-видно тя е решила своята основна цел – повишаване качеството на изпълнение на строителството, и тър-си следващи предизвика-телства.

Нужда от това имат и фирмите за проектиране с голям състав от проектан-ти, които в условията на криза са затруднени да на-мират работа. При крите-рии като брой служители те ще са най-облагодетел-

ствани.Интересен е фактът, че

предложението не произ-лиза от Камарата на инже-нерите в инвестиционно-то проектиране (КИИП), чиято основна цел е имен-но въпросното качество на проектите. Оттук след-ва и изводът, че оценката на колегите от Камарата на строителите е, че КИИП не се справя с тази своя ос-новна цел, та е необходи-мо те да помогнат с подоб-на прекрасна идея.

Защо е нужно то?Така наречените гараж-

ни проектанти – в развити-те страни се използва тер-минът One man company, са трън в очите на много хора. Техният бизнес е организи-ран по такъв начин, че с проектите за малки обекти те се справят сами, а кога-то се появи голяма задача, се кооперират с други като тях. Обикновено работа-та се разделя по професио-нална квалификация – спе-циалист по фундиране пра-ви основите и укрепването на строителния изкоп, спе-циалист по бетон – стома-нобетоновата част, по сто-манени конструкции – ме-талната, и т.н. Те са трън в очите на строителните фир-ми, защото са независими и поради това:

• Не залагат в проекта решения, които са по-лесни за изпълнение на един оп-ределен изпълнител.

• Не препоръчват на ин-веститора конкретен из-пълнител или вид неподхо-дяща строителна система за неговия проект.

• Не залагат в проект-

ната документация количе-ства, които не съществуват, а инвеститорът няма как да ги хване и ги плаща на из-пълнителя.

• Не приемат изпълне-нието, ако не е спазен про-ектът. (Често срещан слу-чай например на разреде-на армировка или на нама-лени диаметри – с цел ико-номии, колкото и мизерни да са те.)

Всичко това може да се случи само когато строи-тел и проектант са свърза-ни. Често това става под формата на взаимни пре-поръки. Големите строи-телни фирми препоръчват на инвеститорите, които се появят при тях, опреде-лена фирма за проектира-не, и обратно. Някои от го-лемите строителни фирми са регистрирали и собстве-ни фирми за проектиране. (Нещо, което не случайно беше забранено, но лоби-то на строителите премах-на забраната, като на всич-ки е ясно срещу какво.) По един от двата начина - фир-мите за проектиране стават зависими от строителите, което не е в интерес на из-пълнението на строежа.

Разбира се, не всички строители участват в по-добни измамни схеми. Пре-обладаващата част не го правят. Те би трябвало да са наясно, че това е толко-ва вредно за техния бизнес, колкото е и за проектант-ските фирми, тъй като ги поставя пред неравни ус-ловия при търгове, в които има подобни участници.

По отношение на ка-чеството на проектите би могло да се каже, че то в

никакъв случай не се обу-славя от големия брой слу-жители в една фирма, нито от лъскавината на офиса й. Напротив – в годините на строителния бум търсене-то на хора принуди големи-те проектантски фирми да назначават много все още незавършили студенти, ко-ито не се явяваха изобщо или спяха в университета и си доспиваха на работното място. Качеството на про-ектите зависи най-вече от отношението и квалифика-цията на водещите специ-алисти в една проектант-ска фирма и в зависимост от това както при големите, така и при малките фирми се срещат много добри или много лоши проекти, като, слава богу, процентът на лошите проекти в послед-ните години прогресивно намалява.

Инвеститорите, които четат този и предизвика-лите го материали, трябва да имат предвид, че за мал-ките фирми техните проек-ти, колкото и малки да са, се явяват основата на биз-неса, поради което се оч-аква те да вложат всичкото старание, на което са спо-собни. Не за всички, но за някои от големите проек-тантски фирми, ангажира-ни с довършването на го-лям и сложен проект, това би могло да бъде поредна-та дребна задача на конвей-ера, която да се възложи на някой свободен в момента служител и на която да се вземат парите.

Колкото и да е странно, някои хора от ръководство-то на КИИП също могат да решат, че такъв лицензио-

нен режим е в интерес на камарата или в техен личен интерес. Какво по-добро от един допълнителен приход от лицензиите и от фалши-вото чувство за власт – че още нещо зависи от тях. Тази позиция е измамна по две причини:

Първо - вместо органи-зация от свободни и неза-висими хора КИИП би мо-гла да се превърне в сбир-щина от треперещи за ра-ботното си място служите-ли, чийто начин на мислене не излиза извън кръгозора на работодателя им.

Второ – броят на члено-вете и приходите от член-ски внос значително ще на-малеят, тъй като много хора ще останат без работа.

Тези от фирмите за про-ектиране, например с пет души проектанти, които биха потрили доволно ръце от подобно предложение, следва да имат предвид, че вероятно необходимият брой служители ще е по-го-лям. Всъщност по заложе-ната в едно бъдещо пред-ложение бройка проектан-ти ще може да се разпознае и кои от големите фирми за проектиране са подкрепили подобно предложение. Те също трябва да внимават – при по-нататъшен спад на търсенето лесно могат да изпаднат извън борда.

Големите строителни фирми все още могат да си позволят да поддържат по-голям брой служители. По този начин, отговаряйки на основния критерий за ли-цензиране, би се изпълни-ла тяхната отколешна цел – контрол върху процеса на проектиране.

Разбира се, би могло да се мисли за някакви по-разумни критерии – напри-мер доказателства за про-фесионална квалификация посредством представяне на проекти за изпълнени сложни и отговорни обек-ти, препоръки от инвести-тори, бивши работодатели и др.

Тези колеги, които ми-слят по този начин – тъй като имат в активите си та-кива реализации, следва да имат предвид, че всеки от тях, преди да е реализирал първия си сложен проект, не е имал подобни доказа-телства.

Би могло да се каже, че у нас има доста млади проек-танти с много високо ниво на професионални позна-ния и умения. Много от тях са освободени от големите проектантски фирми по-ради липса на работа, а са участвали или са били в ос-новата на големите проек-ти, реализирани преди кри-зата. Те не бива да бъдат убивани професионално с подобни административни

мерки. Всъщност тяхното наличие на пазара на про-ектантските услуги, с нати-ска, които упражняват вър-ху него, е единствената си-гурна гаранция за поддър-жане или повишаване на качеството на този вид ус-луги.

Фактът, че Камарата на строителите има секция „Проектиране”, би следва-ло да се оцени много висо-ко. С техния богат опит и наличие на способни спе-циалисти в областта на проектирането следва да се очаква значителен при-нос в повишаване качест-вото на проектите посред-ством предложения за по-добри технически реше-ния, а също и с такива идеи за по-добро администрира-не на процеса.

В този смисъл КИИП е длъжник, който би могъл да се отблагодари реци-прочно посредством създа-ване на секция „Строител-ство”, която да бъде гене-ратор на идеи за подобря-ване качеството на строи-телството, а също и за не-говото по-добро админи-стриране, ако това изобщо е възможно.

В заключение следва да се отбележи, че, познавай-ки методите и средствата на Камарата на строители-те, най-вероятно това пред-ложение ще бъде заложено в ЗУТ, още повече че то ще погъделичка подобаващо административния гений на много държавни служи-тели, за които ще се отво-ри ново поле за изява и за осмисляне на работното им място.

За съжаление към тази отлична идея за лицензи-рането по критерий - брой служители, може да се оч-аква известна недоброна-мерена съпротива от про-ектантите на свободна практика и от малките фир-ми. Те са представители на тази част от населението, която притежава интели-гентност, значително над средната за страната, и на-прягайки съвместно мозъ-ците си, могат да измислят начин за преодоляване на прекрасните администра-тивни намерения, заложе-ни в предложението – на-пример чрез обединяване във фиктивни фирми или друг още по-неправомерен начин.

Съществува, разбира се, и друга възможност - да оч-акват намесата на Камара-та на инженерите в инвес-тиционното проектиране, чиято втора основна цел е да защитава интересите на всички свои членове.

*Димитър Куманов е управител на малка фир-

ма за проектиране

Книга шеста

ЗЕЛЕНАТА СГРАДАШестата книга от поредицата представя ”устойчивата” и ”енер-

гийноефективната” сграда. Тези понятия все повече си пробиват път

в проектантската и строителната практика, а понякога необоснова-

но се състезават и дори противопоставят едно на друго. За да внесем

известен порядък в хаоса от понятия, които съпътстват енергийна-

та ефективност в сградите, предлагаме определения, които по-ната-

тък използваме в нашите текстове. Обособяваме три групи термини,

формирани на основата на енергийните, екологичните и експлоатаци-

онните качества на сградите. Те не изчерпват цялото им разнообразие-

то в техническата литература и в разговорния език, но са сред най-чес-

то срещаните.

Зеленият проект се разглежда като алтернатива на спекулативно-

то строителство, което обикновено се основава на бърза възвраща-

емост и почти безогледно използване на ресурсите. Той се отличава с

внимателно отношение към околната среда и с минимален отпечатък

върху нея, с подходящ избор на строителни материали, които не още-

тяват природата и позволяват възстановяване и повторна употреба,

с грижа за отпадъците през целия жизнен цикъл на сградата. Зеленият

проект отдава предпочитание на пасивните форми на поддържане на

комфорта в помещенията и свежда техническите системи до прости

и евтини, лесни да изпълнение и използване съоръжения за отопление,

вентилация, охлаждане и осветление.

Една от най-силните зависимости на съвременния свят, на съвре-

менното развитие и в частност на развитието на градовете, е зави-

симостта от горивата и енергията. От друга страна, най-сериозното

предизвикателство спрямо установения начин на живот в развитите

общества са климатичните промени. Ето защо сега намаляването на

зависимостта от петрола и смекчаването на промените в климата са

главните повели към устойчивото развитие. Всичко това придава на па-

сивната сграда особена актуалност. Това обаче не означава, че зелената

сграда няма място в нашата актуална политика и практика. Не трябва

да има никакво съмнение, че стратегическата посока на развитието на

архитектурата и сградостроителството трябва неотклонно да сочи

към устойчивостта, към “зеления проект”. Пътят към него минава пре-

ди всичко през енергийната ефективност – през нискоенергийния и па-

сивния стандарт. Противопоставянето на “енергийноефективната” и

“зелената” сграда няма никакво разумно основание.

За съжаление мнозина екологично ориентирани поддръжници на кон-

цепцията за устойчивата (“зелената”) сграда въвеждат прекалено мно-

го разнородни критерии за устойчивост, сред които енергийната ефек-

тивност загубва приоритета и относителната си тежест. В резул-

тат на това понякога за устойчиви / зелени се обявяват сгради, чиито

енергийни характеристики са повече от скромни и дори напълно непри-

емливи, за сметка на други качества, които би трябвало да са присъщи

белези на всяко добро архитектурно решение.

Другата крайност е не по-малко недопустима. Енергийната ефек-

тивност не трябва да се постига на всяка цена и без оглед на сред-

ствата. Измерването на енергийната ефективност чрез изразходвана-

та първична енергия е един от начините за оптимизиране на решени-

ята. Изборът на строителните материали и изделия с оглед на тяхно-

то “въглеродно съдържание” е друг метод на оценка на устойчивостта.

Възможността за рециклиране на материалите след разрушаване и за

повторното им оползотворяване, ограничаването на екологичния от-

печатък на сградите – това са все съвременни методи за оценка на ус-

тойчивостта, които трябва все по-дълбоко да навлизат и в нашата

практика.

Книга седма

ПАСИВНАТА СГРАДАСедмата книга е изцяло посветена на пасивната сграда, така както

я разбират и представят нейните създатели. Използвани са предимно

оригинални текстове на изследователи от Института за пасивно из-

ползване на слънчевата енергия в сградите (Passive House Institute) в Герма-

ния, както и мнения на проектанти и строители на пасивни сгради.

Особено внимание в тази книга се отделя на сградната обвивка и

на комфорта в помещенията. Разглеждат се значението на херметич-

ността, топлинната изолация, топлинните мостове, вратите и про-

зорците и начините за тяхното правилно проектиране и изпълнение.

Във връзка с комфорта в помещенията при добре изолирани сгради се

анализира влиянието на вентилацията с рециклиране на отработената

топлина и отоплението само с пресен въздух.

Информацията в тази книга се основава на публикувани научни докла-

ди и голяма част от нея може да бъде намерена в интернет. В текста

са посочени източниците, а докладите, както и много допълнителна ин-

формация, са достъпни за всеки. Цитираните теренни проучвания са из-

вършени от три независими института: института “Пасивна къща”,

Института по жилищно строителство и околна среда и Института

по строителна физика “Фраунхофер”. Резултатите, които тук предста-

вяме, са подкрепени и чрез допълнителни теренни и лабораторни проуч-

вания, извършени от различни научноизследователски центрове.

Отделните глави на тази книга са относително завършени проучва-

ния по определени теми, чийто оригинален вид е запазен в максимална

степен. Там, където са допускани известни редакционни намеси, това е

правено с единственото желание да се придаде повече яснота и разбира-

емост на тезите на авторите за българските читатели. На някои мес-

та цитираните пасажи са пречупени през установената в нашата прак-

тика професионална лексика и терминология, а на други са давани допъл-

нителни пояснения или препратки към оригиналните текстове или към

други проучвания по темата. В края на много от разделите са изброени

литературни източници, препоръчани от самите автори на оригинал-

ните проучвания.

Освен чрез тези полезни публикации всеки може да се информира за

това какво означава да се живее в пасивна къща, като се запознае с реал-

ния опит на хора, които вече са го изпитали. За да става това възмож-

но, в началото на ноември всяка година изследователският екип на ин-

ститута “Пасивна къща”организира “Ден на пасивната къща”. На този

ден много пасивни сгради отварят вратите си за посетители. Заин-

тересуваните лица могат сами да помолят обитателите да споделят

своя опит.

Чрез сравнителен анализ на различни примери е потвърдена пости-

жимостта на високите цели на пасивната концепция както при проек-

тирането и строителството на нови, така и при обновяването на съ-

ществуващи сгради. Разгледани са и условията за успешно прилагане на

пасивната концепция в по-топлите средиземноморски климати, които

имат аналози и в България. В заключение е представен Пакетът за плани-

ране и проектиране на пасивни сгради (РНРР) и е обяснено значението на

енергийните баланси на сградите за енергийната им ефективност.

Шестата и седмата книга от поредицата представят цялостно

пасивната концепция и съответстващия є строителен стандарт. Те

може да са еднакво полезни на инвеститорите, проектантите и стро-

ителите на пасивни сгради, а за заинтересуваните обитатели ще са се-

риозен стимул за размисъл и действия.

Книга осма

РЕНТАБИЛНОСТНА НИСКОЕНЕРГИЙНАТА СГРАДА

Осмата книга продължава представянето на нискоенергийната сгра-

да, като се съсредоточава върху нейните икономически показатели.

Според специалистите от Института за пасивно използване на слънче-

вата енергия в сградите много хора смятат, че една пасивна сграда ве-

роятно струва твърде скъпо, след като постига толкова големи иконо-

мии на енергия. Това обаче съвсем не е така: ефективността се подо-

брява в части от сградата, при които и без това се налага да се осигури

по-добро качество. Този принцип е валиден както при проектирането

и строителството на нови, така и при обновяването на съществува-

щи сгради. Напълно възможно е чрез проектирането и изграждането на

пасивна сграда семейството да си осигури дом, който за целия си жиз-

нен цикъл ще изисква по-малки разходи в сравнение с тези, които са не-

обходими за традиционно проектирани и изградени нови сгради. Това е

така, защото пасивната къща действително постига обещаните ико-

номии на енергия и това е убедително документирано от института

“Пасивна къща” в Дармщат.

Първата глава на книгата разглежда жизнения цикъл на сградата, как-

то и разходите и ползите от нейната експлоатация в различните ета-

пи от нейното съществуване. Представени са и най-популярните ме-

тоди за оценяване на рентабилността, в т.ч. и простият срок на от-

купуване. Специално внимание е отделено на въглеродното съдържание

на сградата като синтетичен показател на нейната енергийна ефек-

тивност и на отпечатъка є върху околната среда. Разгледани са различ-

ни подходи за избор на оптимални решения както при проектиране и

строителство на нови, така и при обновяване на съществуващи сгради.

Поради отдалечеността на някои от темите от основния фокус на ар-

хитектурното проектиране са дадени определения на често използвани

термини при оценяването на рентабилността.

Втората глава на книгата е посветена на изгодите от нискоенер-

гийните сгради. На основата на сравнителен анализ на икономически-

те показатели на нискоенергийна, пасивна и напълно безенергийна (са-

мозадоволяваща се) сграда са представени изводи за ползите през целия

жизнен цикъл. Сравненията са основани на реални обекти, които са из-

градени и въведени в редовна експлоатация. В заключение се правят из-

води за това доколко е изгодна пасивната сграда и какви са стъпките

за нейното постепенно внедряване в масовата проектантска и стро-

ителна практика.

Накрая се разглеждат различни форми и източници на финансиране,

които са достъпни в България. Последователно са разгледани финансира-

нето със собствени средства и със заемен капитал, както и специфич-

ните съвременни форми на лизингово финансиране и финансиране от

трета страна.

С тази осма книга завършва цялостното представяне на нискоенер-

гийната сграда. За целта отново са използвани публикации на европей-

ски организации, сред тях на Института за пасивно използване на слън-

чевата енергия в сградите (Passive House Institute) и „Екофис“ от Германия,

на Австрийската енергийна агенция и др. Включени са и авторски разра-

ботки на ЕнЕфект и фонд “Енергийна ефективност“, както и резултати

от собствени анализи на пилотни проекти в България.

Започна отпечатването на поредицата „10 КНИГИ ЗА ЗЕЛЕ-

НА АРХИТЕКТУРА”, която съдържа изданието „Зелен Витрувий”

(излязло от печат през 2009 г.), както и „Десет книги за зелена-

та архитектура” (събрани в четири тома) и сборника „100 ус-

пешни практики”, които ще излязат от печат през есента на

2010 г. Шестте тома на поредицата се отпечатват във фор-

мат А4 на луксозна хартия с пълноцветен печат в тираж от

2000 броя с общ обем около 1000 страници и стотици цвет-

ни илюстрации. Предвижда се широко целево разпространение

на изданието сред професионалната колегия – проектанти, ин-

веститори, строители, мениджъри и собственици на сгради,

както и сред студентите по архитектура. Поредицата е със-

тавена и издадена от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕ-

фект под егидата на Глобалния екологичен фонд и Програмата

на ООН за развитие. Тя излиза от печат в навечерието на съжи-

вяването на световната икономика и на строителния сектор.

Поредицата “Десет книги за зелената архитектура” е съставе-

на под ръководството на д-р арх. Здравко Генчев (ЕнЕфект) с

участието на изтъкнати български и чуждестранни специали-

сти. Сред вдъхновителите на този уникален труд са Еймъри

Ловинс , президент на Rocky Mountain Institute (САЩ), проф. д-р

Волфганг Файст, създател на концепцията “пасивна къща” и ос-

новател и директор на Passive House Institute (Германия), проф.

Джеймс Оуен Люис, ръководител на Изследователската група

по енергията в Университетския колеж в Дъблин (Ирландия), и

др. Съществен е приносът на сътрудничеството с Департа-

мента по енергетика на САЩ, с Обсерваторията за възобновя-

еми енергийни източници, Франция, и др. От българска страна

принос в съставянето на поредицата внасят Павел Манчев, Ди-

митър Дуков, проф. д-р инж. Димитър Назърски, проф. д-р арх.

Йордан Радев, доц. д-р арх. Елена Димитрова, арх. Павел Попов

и арх. Лило Попов, както и много практикуващи архитекти,

инженери и инвеститори. Експерименталните сгради в рамки-

те на този проект са разработени в архитектурно бюро „Со-

лер“ под ръководството на арх. Александър Генчев и арх. Игли-

ка Люцканова.

10 книги за зелената архитектура

НИСКОЕНЕРГИЙНАТА СГРАДА

Това е третият том от поредицата “Десет

книги за зелената архитектура”. Той съдържа

шестата, седмата и осмата книга от поредицата.

Поредицата е съставена и издадена от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект под егидата на Глобалния екологичен фонди Програмата на ООН за развитие. Тя излиза от печат в навечерието на съживяването на световната икономика ина строителния сектор. За повече информация и рекламно присъствие в поредицата: тел. 02/958 88 33 и www.stroitelstvo.info


BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

РЕМОНТ НА ТРАДИЦИОННИ СКАТНИ ПОКРИВИ

Актуалните за този сезон ремонти на традиционни-те скатни покриви с керемиди предизвикват интере-са на широк кръг потребители.На прага на зимата нуждата от подготовка на покри-вите се превръща в сериозно задължение на соб-ствениците.

Необходимо е също да се установи причина-та за настъпилите повреди:•Неподходящи наклони на покривните скатове;•Разместване на керемидите;•Повредени керемиди от градушка, монтаж на съо-ражения на покрива, ремонт и отпушване на коми-ни и т.н.;•Неправилно приложение на материалите;•Неправилно оформени детайли: обшивки, улами, стрехи, връзки с калкани, оформяне на пресичания н покрива от тръби и др. съоражения;•Компрометирани материали за оформяне на де-тайлите (кородирала ламарина, нарушени битумни мембрани);•Деформирана покривна конструкция, поради раз-рушаване или деформация на носещи елементи;•Разрушаване на голяма част от керемидите поради ниска устойчивост или поради липса на вентилация;•Липса на поддръжка на покрива или лоша такава;•Разрушаване на подпокривната мембрана (най-често от битумизирана хартия)

Работите, които се извършват при ремонт на традиционни керемидени покриви тряб-ва да се обобщят така:•Разпокриване (т.е. премахване и преместване на наличните керемиди);•Почистване на наслоени прах, кал и др.;•Ремонт на съществуващата покривна конструкция (подмяна на летви, дъски, греди и др.);•Полагане на топлоизолация (при обитаеми тава-ни, ако има такова инвестиционно намерение);•Полагане на защитен подпокривен материал;•Подмяна на обшивки и оформяне на детайли;•Приковаване на летви, носещи керемидите;•Пренареждане на керемидите;•Полагане и измазване на капаци по била и майи.Обхватът на видовете работи зависи от състояни-ето на конкретния покрив. Поради това, че покри-вът е даденост не могат да се правят съществени изменения по него за да се избегнат някои от при-чините за повреди на покритието (без големи до-пълнителни инвестиции). Например, трудно биха се променили наклоните, трудно би се осигурила по-добра вентилация с масово предлаганите мате-риали и т.н.В много от случаите се налага пълна подмяна на съществуващите керемиди поради невъзможност-та за напасване на старите модели с новите.Като стъпва на всички тези факти и на многогодиш-ния си опит в страните от средиземноморския ре-гион, ОНДУЛИН успешно предлага и реализира на практика множество решения за ремонти на база-та на системата “Ондулин под керемида”.Практически няма проблем, който причинява по-вреди на керемиденото покритие, който да не може да бъде решен с тази система. Освен това прилагането на “Ондулин под керемида” опростя-ва значително оформянето на покривните детай-ли, което прави покрива надежден в дългосрочен план. Разходите за труд и материали при оформя-нето на тези детайли са значително по-малки. Същността на системата е в прилагането като под-покривен материал на специалните вълнообраз-ни листове “Изолин” и “Руфолин”. Листовете “Ру-

фолин” се предлагат за ремонт на покриви от ста-робългарски (турски) керемиди. При тези покриви броят на необходимите керемиди намалява с до 20-25% и практически не се налага купуването на нови керемиди. Дори част от съществуващите се отстраняват от покрива, с което теглото му се на-малява значително.Предлаганите, в рамките на системата, куки позво-ляват стабилното закрепване на керемидите, осо-бено при големи наклони.

Eто и няколко снимки на ремонт на покрив с турски керемиди:

Листовете “Изолин” се прилагат за ремонт на по-криви от всички останали видове керемиди.Прилагането на “Изолин” позволява да се постиг-нат всички цели на ремонта, като отлаганетона следващия ремонт е ограничено само от живо-та на керемидите.

Чрез листовете “Изолин”, без допълнителни мерки, могат веднага да се отстранят много от причините, довели до повредите:•Наклони дори от 12о не са проблем с “Изолин”;•Пактически не се допуска разместване на кереми-дите (може да се предвиди дори закрепване);•Дори да се получи разместване, то не води до те-чове;•Повреди на самите керемиди не водят до течове;

•Могат да се използват керемиди с леки повреди без това да компрометира покрива;•“Изолин” има собствена носеща способност и малки повреди на покривната основа непречат на неговата работа.Детайлите са лесни за оформяне и надеждни за дълъг срок;•Вълнообразната структура на “Изолин” осигурява вентилиране на долната повърхност на керемиди-те, което значително удължава живота им;•Отпада необходимостта от обмазване на капа-ците по била и майи – така се осигурява по-добра вентилация и се спестяват труд и материали.През тази година Ондулин направи проверка на по-крив с “Изолин” монтиран през 1996 г.и резултати-те бяха отлични. Никакви повреди, никакви дефор-мации, никакъв прах в подпокривното простран-ство. Работеща вентилация независимо от насло-ения върху “Изолин” прах, който със сигурностт би ликвидирал паропропускливостта на мембраните.В много случаи се счита, че полагането на паропро-пускащи мембрани би могло да замени вентила-цията, осигурявана от “Изолин”. Пропускането на парите става при разлика в парциалното налягане на влагата отвън навътре. При влажно време няма паропропускливост. Доколкото вентилацията се осъществява благодарение на разликата в темпе-ратурите на въздуха под покрива и влизащия въз-дух – тя работи винаги.

Използването на системата “Ондулин под кереми-да” дава възможност за решаване на всички целина ремонта на покривите. Когато критерият е само цената, могат да се намерят по-евтини решения.Когато се отчетат всички критерии, включително и времето, “Ондулин под керемида” се доказва катодостъпно и дълготрайно решение за традиционни-те скатни покриви, покрити с всякакви керемиди.

Основните цели, които инвеститорът си поставя при извършването на такива ремонти са:•Ремонтът да гарантира ликвидирането на всички течове и проблеми на покрива;•Ремонтът да е икономичен;•Ремонтът да е в кратък срок;•Ремонтът да се извърши така, че следващият ремонт да е след максимално дълго време;•Ремонтът да причини минимални щети на подпокривното пространство.Когато се подготвя ремонт на покрива е необходимо да се има предвид, че покривът е тазичаст от сградата, която е непрекъснато изложена на всички атмосферни влияния: УВ лъчи,замръзване и размръзване, свличане на сняг, вятър, интензивни валежи, градушки и др.

За повече информация се обръщайте към нашия офис или към регионалните ни представители.“ОНДУЛИН СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ“ ООД, 4000 гр. Пловдив ул. „Антим I“ № 45, тел: 032/ 633 490, факс: 032/ 633 669,

e-mail: [email protected], www.onduline-bg.com

Монтаж на Руфолин

Монтаж на Изолин


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

,

foto.stroitelstvo.info

Фотосервиз наГрадът Медиа Груп

Строителство Градът

Documents