1

К У Л И Н А Р Н И Л А К А Р Д И И

по раздумки на колеги, лаици и кибици, барабар с мен самия,

изречени с мерак от

пишман рибар ХАДЖИ МЛАДЕН в лето Боже 2004-2009

2

В живота на човек понякога има и щастливи моменти ☺ 19.10.2008, Mexico, Cabo San Lucas 114 кг. ивичест мерлин

3

Съдържание

страница Туй-онуй 4 Керемида над главата на бедния рибар 6 Усмивки от старите ленти 8 1. Чорби 9 2. Мезета за запой 13 2.1. Местни сладководни салтанати 13 2.2. Черноморски салтанати 17 2.3. Беломорски салтанати 21 2.4. Екзотични салтанати 25

3. Основни хапки 29 3.1. Местни сладководни салтанати 29 3.2. Беломорски салтанати 39

3.3. Екзотични салтанати 43

4. Галерия 52 4.1. Дребни шебеци 52 4.2. Класика в жанра 53 4.3. Екзотика 58 4.4. Самарянство 63 5. Риболовът като изкуство 64 6. Риболовът като средство за дуене 65 7. Епилог за несретници 67

4

Рецептите са класифицирани според трудността при ловенето на съответната риба. Маркировката е с * от 1 до 12 според професионалния опит на риболовеца.

Например улова на слънчевка е 1 звезда, а улова на мерлин (риба-меч) 12 звезди. Показаните с ( ) данни касаят степента на трудност при риболов в платен водоем.

И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ВСЕКИ УЛОВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЛЯТ ОБИЛНО; В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЯМА ДА ИМА СЛЕДВАЩА СЛУКА !!!

5

Благодаря за подкрепата на клубовете: Риболов и романтика

Страстен риболовец = кръгъл идиот

Млад бракониер

Асоциацията на бракониерите на средна възраст

както и за любезното съдействие

на гилдията на Харпунджийте-бракониери на Южна Африка

6

СПИСЪК НА ГЬОЛОВЕТЕ С ПРИЛИЧНИ ХОТЕЛИ ГЬОЛ ВИЛАЕТ ТЕЛ. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТ яз. Кърджали с.Главатарци 0887-502-389 Тошо Гърка – 036-16-37-37 Тодор Мунджидис с.Главатарци 0361-69-60 х-л Главатарски 0888-62-91- 37 ханове с.Главатарци 0888-44-36-18 х-л Трифон Зарезан яз. Овчарица ТЕЦ 0897-88-77-97 Пепи Воденичаров Марица-изток 2 яз.Беглика Батак/Доспат 03553-2004 х-л Рай яз. Доспат с.Сърница 0888-70-33-84 Божидар Панайотов 05250-48-48 в.с. Ива

яз. Доспат Доспат 03045-23-20 х-л Диамант 03045-20-82 х-л Тихия Кът 03045-20-81 х-л Лагуна 03045-21-83 х-л Панорама 03045-22-09 х-л Емилия яз. Батак Цигов чарк 03553-20-64 х-л Панорама 0887-97-49-06 0887-97-87-81 яз.Скалско Севлиево/Дряново 0889-86-63-79 Стоян Трифонов 0889-43-96-52 яз.Монтана Монтана 096-30-61-76 х-л Житомир

096-30-63-10 х-л Огоста 96-30-64-48 х-л Монтана 96-30-64-49

яз. Жребчево Ст.Загора 0457-25-630 хотел на стената яз. Копринка Казанлък 0431-6-48-18 х-л Златна Котва яз. Душанци Душанци/Пирдоп 0889-22-09-84 х-л на стената 0889-43-96-52 Арабско море, Дубай, наемна яхта 0971-50-7970-465 Tanja (говори руски и английски) яз.Студен кладенец Кърджали 0361-8-23-54 х-л Кърджали 0361-6-47-22 х-л Устра 0887-123-456 х-л Клуб Маказа с.Калоянци 0886-429-186 бунгала при бай Илия р. Дунав Оряхово 0887- 462- 432 м-л Рай

7

яз. Ивайловград с. Бориславци 0888-04-28-30 Тракийска къща 0885-70-80-49 03759-379 яз. Тича Велики преслав 0897-92-35-77 Омуртагов мост Мадагаскар о-в Nosy Be +261-20-86-928-16 Christian Herz www.chantybeachhotel.com

8

0. Усмивки от старите ленти

Всичко започна в далечното лято на 1976 г. с харпунирането

на една морска котка и един пеленгаз в Ахтопол и една дузина попчета на Камен бряг....

9

1. Чорби

1.1. Чорба от дребна риба с 13 подправки *

Този вид чорба се приготвя най-лесно, поради факта, че е най-достъпна за начинаещи рибари. За целта е необходимо обик-новен телескоп (пръчка), корда 0,16 или 0,18 с дължината на пръчката, статична плувка от 0,5 до 2,5 грама, кукичка десети номер или по-малка и няколко съчми оловна те-жест. Постройката на линията е най-проста; възможно е и да не се слага и отделен повод, а да се върже куката директно на влакното. Лови се на дълбочина най-много до ½ от дължината на пръчката.

Отива се на произволен гьол или бара, където все пак има информация, че гьола все нещо дава. Лови се безразборно каквото и колкото гьола даде. При такава постройка на линията, след няколко часово клечане е малко вероятно да се хване сериозно количество риба. Вероятно риболова ще приключи с 10-15 рибета от различен вид и големина. Това количество не става за нищо друго освен за чорба, освен това, вероятността да преобладават слънчевките, които пък за нищо друго не стават, е доста голяма. И така, след като се налови количеството риба, колкото за еднодневната дажба на една котка – костур, червеноперка, бабушка, каракуда, клен, слънчевка, уклей, белица, мряна, скобар, кротушка и други, евентуално някой друг речен рак, същите се почистват от вътрешностите и се измиват добре, което всъщност е най-неприятната част от кулинарното занимание. В тенджера се налива около 3-4 литра вода, прибавя се 1 супена лъжица сол или повече по вкус и се оставя на котлона да кипне. Почистената риба се слага в гевгир и гевгира се потапя в тенджерата. Вари се на силен огън около 60 минути. Когато рибата се развари непрекъснато се разбърква съдържанието на гевгира с дървена лъжица, така че, малките късчета месо да минат през дупките. Получената каша се пасира до фина паста, (която все още съдържа дребни кости), която се връща обратно в гевгира. Нарязват се на кубчета 1 средно голям картоф, 1 морков, 2-3 кисели краставички и 4-5 скилидки чесън и се слагат във варящия се бульон. Една средна глава лук се нарязва ситно и се запържва в 4-5 лъжици зехтин. Прибавят се в бульона следните подправки: по една щипка сушен магданоз, сушен копър, сушени листа от целина, босилек, мащерка, розмарин, девесил. Добавя се черен пипер на вкус, 2-3 чаени лъжички доматено пюре и половин чаена лъжичка паста от маслини, две-три супени лъжици марината от киселите краставички. Гевгира с пастата се поставя отново в тенджерата и отново се вари на силен огън още четвърт час, като непрекъснато пастата се разбърква с дървената лъжица и периодично гевгира се вади и отново се потапя в бульона, докато в гевгира останат само костите, които се изхвърлят. С това чорбата е готова. ДОБЪР АПЕТИТ И ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ СЕ ОКАПЕТЕ !!!

10

1.2. Чорба от сбирщайн риба **(*)

Чорбата от сбирщайн риба (тоест от всякаква риба, която успеете да изкарате на брега) е занимание с по-висока степен на трудност от предходната рецепта. Всъщност въпросът се свежда един-ствено и само до умението Ви, след технологически необходимото клечане по гьоловете, коли-чествените натрупвания да прерастнат в качест-вени изменения относно способността Ви да извадите и по-голяма риба, с която вече да не бъдете обект на присмех на съседската котка. Практически погледнато, извън философската дидактика, материалът за чорба от сбирщайн риба се набира, чрез методическо събиране на всякакви водни твари, които след приключване на риболова не консумирате веднага – касае се за единични екземпляри от костур, червеноперка, мряна, скобар, морунаж, клен, уклей, платика, распер, шаран, пъстървови риби и всякакъв вид други сладководни, както и речни раци. При достигане на още по-висока степен на Вашето риболовно майсторство, събирайте глави, хрилни, коремни и гръбни перки, както опашки и неоглозгани гръбначни кости от щука, едър шаран, есетра, сом, толстолоп и други подобни. Всичко това поставяйте във фризера до изчакването на подходящ момент,

когато музата Ви оседлае и Ви се прииска да приготвите чорбата от сбирщайн риба. Самото кулинарно занимание, не изисква кой знае какви гастрономически заложби. След като извадите материалът от фризера, размразите и почистите от остатъчните нечистотии, измийте го, но не много обилно с вода. Кипнете една тенджера с вода, като предварително сте сложили няколко чаени лъжички сол. В кипящата вода поставете почистените рибени остатъци и ги оставете да врят около 15-20 минути. След това с перфорирана лъжица извадете по-едрите риби, главите и другите остатъци по които има месо. С остър нож обрежете месото – например в главата на сом, есетра и толстолоп има много месо; от опашките на пъстървата се изтеглят хрущялните кости и останалото се използва – въобще от всякъде извадете ядимото. По-едрите рибки ги обезкостете. Месото оставете на страни, а остатъците върнете в теджерата. И така неизползваемите кости оставете да се варят на тих огън около 1,5 часа. За това време от костите и от хрущялите бульона извлича максималното количество желатин. Прецедете с гевгира съдържанието на тенджерата. Бульона върнете в тенджерата, съдържанието останало в гевгира сипете в найлонова кесия и го поставете обратно във фризера – необходимо Ви е като заготовка за следващата рецепта – сиромашка рибена крем-чорба. Предварително извлеченото от рибните остатъци месо нарежете на ситни хапки и ги сипете в бульона. Нарежете на кубчета 1 средно голям картоф, 1 морков, 2-3 кисели краставички и 4-5 скилидки чесън и ги добавете към варящия се бульон. Нарежете една средноголяма глава лук ситно и я запържете в 4-5 лъжици зехтин. Прибавете в бульона следните подправки: по една щипка сушен магданоз, сушен копър, сушени листа от целина, босилек, мащерка, розмарин, девесил. Добавете черен пипер на вкус, 2-3 чаени лъжички доматено пюре и половин чаена лъжичка паста от маслини, както и две-три супени лъжици марината от киселите краставички. Тенджерата отново се вари на силен огън още четвърт час, като непрекъснато се разбърква с дървената лъжица. Не забравяйте след прибавяне на подправките в чорбата, преди да свалите тенджерата от огъня, да дегустирате Вашето кулинарно произведение. При необходимост добавете липсващата на вкус подправка. Перманентната дегустация е залог за Вашия успех. ДОБЪР АПЕТИТ !!! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, АКО ТАЙФАТА СЕ ОСЛУША ДА ВИ ПОХВАЛИ, САМИ СИ ИЗПРОСЕТЕ ХВАЛЕБСТВИЯТА !!!

11

1.3. Сиромашка рибена крем-чорба * От всичките описани в настоящия кулинарен рецептурник рецепти, сиро-машката рибена крем-чорба минава за най-прозаичната и естествено най-неатрактивната. Външният облик на едно явление, както знаете няма нищо общо с неговата истинска същност – т.е. прозаичността на тази рецепта не е гаранция за липса на необходимите вкусови качества. Както обикновено в животинския свят кучетата-помияри са по-интелигентни от расовите си събратя, така и в случая може да се твърди, че поради наличието на различни по вид сбирщайн продукти използвани при приготвянето и, този вид чорба се характеризира с неповторим букет от вкусови особености с ухание на бог Нептун. Принципно, необходими са Ви остатъците от използваното от по-горе описаната рецепта, както по възможност други остатъци, като например – гръбначен стълб от веян паламуд; глави, перки и гръбначни стълбове оставащи при филетиране на костур или друга риба, както и всякакви други остатъци, оставащи при приготвянето на различните рецепти, описаните в настоящето писание. Всичко това се сипва в тенджера с кипяща вода; поръсва се със сол на вкус – обикновено 1-2 чаени лъжички на литър вода и се оставя да ври на тих огън поне 2-2,5 часа. За това време се счита, че възможният за извличане желатин, ще бъде извлечен от рибните остатъци. Най- добре е да дегустирате – чорбата трябва да добие вкус на бульон с плътен вкус на пълноценна храна. Тогава прецеждате чорбата през гевгира, а това което остане в гевгира го сипвате в пасатора и го пасирате. Кашата от пасатора се поставя в тензух, който се връзва плътно и отново се връща в тенджерата. Вари се още 1 час докато в тензуха не останат само истинските кости, неподаващи се на термична обработка. След повторно прецеждане с гевгира остатъкът се хвърля. В този момент бульонът има вид на пилешка супа. Основното правило при приготвянето на сиромашката крем-чорба е използването на поне седем вида различни риби. Задължително е наличието на остатъци от хищни риби, като щука, сом, клен, костур и др. Няма проблеми ако се смесят сладководни и морски риби – важното е да има многообразие. От тук нататък подправките са тривиални, както при по- горе споменатите рецепти - запръжка лук в зехтин; по една стиска босилек, девесил, розмарин, магданоз, мащерка, целина, черен пипер, копър, ситно нарязани 2-3 скелитки чесън и малко доматено пюре. Добавките също са известни – на кубчета нарязан картоф, малко ситно нарязани кисели краставички или 1-2 листа кисело зеле и морков. Последната необходима добавка са 2-3 супени лъжици трохи от сух хляб или галета. Всичко това се вари докато чорбата да се сгъсти до степен крем-супа и се сваля от огъня. Сервира се в купа, като отгоре се пускат няколко малки хапки сух хляб. Върху хляба се изцърква посредством кухненския шприц лека гарнировка от пастет от чесън – купува се от БИЛА. Независимо от факта, че настоящата чорба се изготвя от всевъзможни рибени остатъци и боклуци, не подхождайте предубедено към мероприятието – Вашето кулинарно произведение не отстъпва по вкусови качества от гозби и манджи приготвени от скъпи риби или черен хайвер.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! АКО ТАЙФАТА МЪРМОРИ - МАЙНАТА И !!!

12

1.4. Крем-чорба от рачи черупки и коктейл от раци *

Това занимание е само за влюбени, или пък за съвсем превъртели колеги – всъщност Бог знае каква е разликата между влюбения и превъртелия. Диагнозата е такава, защото раците се ловят най-лесно и в най-големи количества през топлите летни вечери по бреговете на яз. Кърджали. Представете си, че през една топла лятна вечер, когато месечината разсича водната шир с лунната си пътека, а водата е като огледало и знойния дневен въздух отстъпва мястото на вечерната прохлада, вие с гадже се разхождате по бреговете на язовира и вместо да се натискате .... ловите раци ! Другият вариант, е при същите романтични дадености, вместо да си пиете ракията на терасата в кръчмата на Тошо Гърка или на

Мишо Царя, вие с дървена щипка в ръка, прожектор на челото и кофа в другата ръка щъкате в плиткото и като щъркел от време на време кълвете с щипката раците, излезли на брега. Каква трагикомична картина, достойна само за перото на Бранислав Нушич !!! Както вече сигурно схванахте, за лова на раци не са ви необходими риболовни такъми – кукички, въдици, сонари, лодки и др. скъпо струващи риболовни уреди. Кофата е отпадъчен амбалаж от латексова боя, челното фенерче струва ок. 6 лв., а дървената щипка 2 лв. По-точното наименование на това налудничаво занимание е не лов на раци, а събиране на раци; може да се върши от непрофесионалисти, кръгли абдали, лаици и всякаква друга паплач. Та като стана дума за паплач, се сетих, че ако ви е писнало да се натискате с гаджето и влечението към чашката преобладава, можете ловко да си прекарате вечерта на спокойствие, като пратите щъкащите и гонещи се в кръчмата орляк дечица – независимо дали са ваши или чужди – да събират раци, докато вие на спокойствие консумирате поредната ракия. И така, да допуснем, че по един от гореописаните начини сте набавили около половин кофа раци, изсипвате ги в коритото на мивката, със силна струя вода ги поизплаквате за да падне пясъкът и другите боклуци, и в предварително кипната вода в голям съд хвърляте още живите раци. Обърнете внимание, че колкото и садистично да звучи, раците обезателно трябва да се сварят живи – в противен случай, ако ги чакате първо да умрат, а после да ги варите, това ще стане поне след един ден, а до тогава ще се гоните с тях из помещението, а на всичкото отгоре месото им след това ще нагарча. Раците се варят около 7-8 минути до почервеняване. Изчаквате да изстинат, откъсвате опашките и вадите от тях месната ядка; останалото запазвате настрани. Месото от опашката се нарязва ситно и се смесва с майонеза – разбивате с миксера жълтъка на 2-3 пресни яйца, добавяйки на много тънка струйка олио - до сгъстяването и. Когато е готова, много внимателно добавяте лимонов сок, продължавайки да я биете с миксера. Ако не сте успели да пресечете майонезата по времето докато прибавяте олиото, то това непременно ще ви се случи с лимоновия сок. Спасението е да прибавите жълтък от сварено яйце. Ако и тогава не оправите поразията, най-добре е да си купите от магазина майонеза “Краси”. Коктейла се сервира в чаши за шампанско, гарниран с парченца раче месо и стръкче магданоз. Крем-чорбата от рачи черупки се приготвя от всичко останало от раците, което сте заделили настрана. Смилате го в машинката за месо, след това го варите ок. 30 мин. да омекне, прецеждате чорбата в гевгира; рачите остатъци ги пасирате максимално до каша с пасатора и ги връщате обратно в тенджерата с чорбата. Варите още час – час и половина. След това отново прецеждате в гевгира, но преди това поставете на дъното марля, за да отстраните максимално твърдите частици, които изхвърляте. В отделна тенджера сварявате картоф, морков, целина, кисела краставичка, кромид лук и чесън, които отделно пасирате. Накрая бульона от зеленчуците и самите пасирани зеленчуци ги сипвате в съда с чорбата от раци. Прибавяте на вкус сол, черен пипер, босилек, магданоз, копър и девесил и варите още 10 минути. Добавяте малко смлян сухар и след 5 минути чорбата е готова. Сервира се с хапки сухар, които прибавяте вече в купата при сервиране. Независимо, че крем-чорбата от рачи опашки се приготвя от отпадъчен продукт, вкусовите и качества съвсем не са за подценяване – единствено играчка е приготвянето и. Е, сега вече можете да се натискате или да си пиете пиенето на терасата в кръчмата, а най-добре е и двете. ДОБЪР АПЕТИТ !!! КОЙТО НЕ МУ ХАРЕСВА ВАШАТА ХРАНА, ПРАТЕТЕ ГО ДА СЕ НАСЛАЖДАВА НА ЛУННАТА ПЪТЕКА !!!

13

2. Мезета за запой 2.1. Местни сладководни салтанати 2.1.1. Мариновани опашки от речни раци **

Кулинарното занимание е много подходящо за маниак-рибари, които имат зъл шеф, и желаят по-всякакъв начин да го приплъзнат. За целта винаги се държи в колата рачилото и една пластмасова кофа. Изчаква се шефа ненадейно да замине в командировка или да се запилее поне за няколко часа. Светкавично се купува половин килограм черен дроб; някаква друга карантия или в краен случай кокали. Отива се на гьола в Дружба – 2 (за софиянци) или на най-близкия до вас гьол, където е бъкано с речни раци – помнете, че нямате много време, защото шефа може да се върне. Ако разполагате с по-дълго законно време, можете да отидете на яз. Кърджали; там наистина си заслужава. Карантията или кокалите се прикрепват на дъното на рачилото с ластик за коса, така че да бъдат сравнително стабилни при хвърлянето и ваденето на рачилото. Рачилото се вади през две цигари време. Раците се събират в кофата. Препоръчва се предварително кофата да се напълни с вода от

гьола, където ловувате, за да не получат хванатите вече раци стрес от смяната на естествената им среда – тогава губят от вкусовите си качества. Като се понапълни кофата и ако не се наложи да се прибирате панически на работното си място, раците се сваряват до порозовяване както са в кофата, най-добре с бързовар. След това се откъсват опашките и се изважда ядката. Останалото може да се използва към рецепта “Крем-чорба от рачи черупки”. Ядките се потапят във разтвор на ½ килограм сол и ½ литра оцет. Оставят се да престоят между 18 и 24 часа. След това се изваждат и се оцеждат добре в гевгира. Запържват се без брашно до златисто жълто ( ок. 8 минути) във фритюрника. След това отново се оцеждат в гевгира и се редят в буркани с винтове. Ред раци, ред ситно нарязан лук, ред раци, ред нарязана на кубчета кисела краставичка, ред раци, ред морков, ред раци, ред нарязан на кубчета картоф и отново до напълването на буркана до един пръст под винта. Във всеки буркан се слагат 2-3 обелени цели скилидки чесън, няколко зърна бахар, няколко зърна черен пипер, 1 дафинов лист, по 1-2 щипки сушен копър и сушен магданоз или съответно по един стрък пресен магданоз и копър. Добавят се 3-4 супени лъжици оцет и се долива вода, така че съдържанието на буркана да се покрие. Капачките се завиват здраво и бурканите се варят на умерен огън 4-5 часа. След това се поставят върху вестник с капачките надолу и се следи, дали някои от бурканите няма да потече. Оставят се така 24 часа, след което се смята, че мезето е годно за консумация. Консумира се с от умерено до голямо количество ракия. Препоръчва се при консуматори с лабилен стомах, преди запоя да вземат по 1 хапче антипохмелин – целта е да се предотврати главоболието на следващия ден. НА ЗДРАВЕ !!! ДОБЪР АПЕТИТ И ВНИМАВАЙТЕ С ДОЗИРОВКАТА, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ ПОСЛЕДВАЩИЯ МАХМУРЛУК !!!

АЛТЕРНАТИВА ** : Рецептата е перфектна и за мариноване на червеноперка и (или) костур, особено от колеги със завършено второ отделение на риболовното си образование.

14

2.1.2. Маринован скобар ***

Мезето от маринован скобар е занимание за рибари изпаднали в почти маниакално опиянение от риболова и същевременно любители на чашката и моабета. Основната трудност се състои в набавянето на около 3-4 кг чистен скобар. Вариантите са няколко, в зависимост от склонността на риболовеца към или против нежното бракониерство. Ако изберете законния вариант, опитайте на небезизвестния вир в с. Пастух на река Струма. Особено през студените зимни месеци там гъмжи от скобар. Лови се на болонезе на плувка и кука със стръв троха, тесто, а понякога дава и на кубче сланина. Проблемът при този вариант, е че рибата е много плашлива, а на този вир особено през почивните дни ходи куцо

и сакато и е голяма навалица от мераклии. Естествено в този случай, уловеното количество риба е обратно пропорционално на законността на метода. Другият вариант е да се пробвате на същото място през делничен ден на болонезе, плувка-близалка (3-4 гр) и две цветни (червени, зелени или жълти) голи тройки. Тройките се връзват в двата края на повод от ок. 60 см. Към средата, но не точно в средата се връзва клуп, така, че куките да са една над друга на около 10-15 см. Клупът се закача на вирбела на основната линия, която се преутежнява, така че при воденето на линията долната кука да бъде на няколко см. над речното дъно. Тъй като този метод не минава за 100% законен, внимавайте да не ви види горският. Още по-малко законен, но по-ефективен се явява парашута. По Струма се използват парашути с око двойка или тройка. Желателно е честа смяна на локацията при риболов на парашут, за да се избегнат нежелани срещи с горския. На парашута се монтира пружина, която служи за задържане на захранката; основното влакно се закача с троен вирбел на другата страна на пружината. Захранката трябва да бъде сравнително твърда, тъй като при падането на парашута във водата плашливият скобар първо се разбягва, а чак след време в следствие на образуваната по течението хранителна диря се връща обратно към мястото на захранката. Язовир Кърджали дава значително по-добри резултати, както на дъно и троха, така и на парашут. Желателно е ако имате възможност да наемете лодка или водно колело, да се пробвате на минимум 60-70 метра от брега. Там рибата не е толкова плашлива поради по-голямата дълбочина (12-15 м). Препоръчително око на парашута е четворка, тъй като гьолският скобар е значително по-едър от речния. И така по един или друг начин сте набавили необходимото количество скобар и може да пристъпите към кулинарния салтанат. Рибата се почиства като се остъргват обезателно люспите. Най-добре е да се стържат люспите под вода (напр. в кофа с вода), за да се избегне оклепването на цялата къща. Режат се главите, опашките, хрилните, коремните и гръбните перки. Същите се слагат обратно във фризера, за да бъдат използвани за рибена чорба съгл. рецепта 1 и рецепта 2. Рибата се измива обилно и се изцежда докато спре да отделя кръв. Скобарът в това отношение е доста капризна риба с обилно кръвоотделяне. Осолява се с морска сол и се оставя в хладилника 24 часа. В този период 2-3 пъти се изхвърля отделената междувременно вода примесена с кръв. След като престои едно денонощие в морска сол, рибата се реже на хапки, без да се обезкостява. Костите колкото и да са едри в процеса на мариноване се разтапят. В разлата плитка тенджера се поставят на дъното плетеница от лозови пръчки или метална мрежа с крачета, така че рибата да няма допир с дъното на тенджерата. Върху лозовите пръчки или металната скара плътно се редят хапките скобар. На всеки ред се добавят 3 листа дафинов лист, 15 зърна черен пипер и 5 зърна бахар и така се редят най-много четири реда. След това се заливат с равни количества олио и оцет до 1 пръст под горния пласт риба и се захлупват с порцеланова чиния. Вари се на бавен огън към 2-2,5 часа. След като рибата изстине хапките се редят в буркани, като между редовете се слага варен боб (предварително твърдо сварен), кубчета от кисели краставички и доматено пюре. Бурканите се допълват с маринатата от варенето, заедно с дафиновия лист и зърната бахар и черен пипер. Стерилизират се 1,5 часа. Не забравяйте след като извадите бурканите от тенджерата да ги оставите за едно денонощие с капачките надолу.

15

Мезето го сервирайте само на компания, която ще ви оцени. Иначе не си заслужава риска и хамалуването по приготвянето му. Мезето е особено подходящо за тежки запои с безкрайни и напоителни рибарски лакардии.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ПРЕДВИД ФАКТА, ЧЕ ТАКА И ТАКА МЕЗЕТО ВИ СЕ КЪСА ОТ СЪРЦЕТО, ИМАТЕ ПРАВО ДА СИ ГО ВЗЕМЕТЕ ОБРАТНО, АКО КОМПАНИЯТА ПРИ ВСЯКА ХАПКА НЕ ВИ ВЕЛИЧАЕ!!!

2.1.3. Кайзерован костур по кърджалийски***

Страшно мезе понасящо големи количества руйно вино е кайзерованият костур! Просто на човек да му “потекат лигите”, както се казва на каруцарски език още в лодката докато лови костура! А всъщност костура е шир-потребата, нещо като остатъчен продукт при влаченето за бяла риба. Обикновено през юни-юли влачката дава приоритетно бяла риба, докато от август нататък повечето е костур и клен. В зависимост от гьола, атмосферните условия, степента на ослънчаване, бистротата на водата и куп други условности, които трудно се класифицират в каквато и да е закономерност, изберете най-подхо-

дящия воблер. Най-добре опитвайте в началото с различни по цвят и дълбочина на потапяне. Независимо от това, че костура е по-дребна риба от бялата, налита на всякакви по размер воблери; не е гаранция, че с малък воблер не може да се хване голям костур и обратното. Важното е да дръпнете костур над 400-500 грама, за да бъде мезето наистина качествено, освен това, да не влизате в излишен въртел с дрането на дребния костур. Приготвянето на кайзерования костур се състои в следната проста технология. Обрязвате кожата около главана с остър нож. След това с ножица срязвате кожата от двете страни на гръбната перка внимателно, така че да не срежете филето. Кожата се дере откъм гърба, без да се срязва при коремната кухина и без да я отделяте от опашката. Сред това се разпорва корема, вадят се вътрешностите и хрилете и се измива добре. С много остър нож откъм гърба отделяте филето от гръбнака и премахвате гръбначната перка. Важно е да не повредите филето и го раздробите при ваденето. В крайна сметка ви остават две половинки филета и гръбначния стълб с главата и скелета. Първо осолявате добре филетата (овалвате ги, а след това леко ги изтръсквате), най- добре в ситно смляна морска сол, след това обилно ги поръсвате с черен пипер и кимион, а най-накрая ги овалвате отново в сладък червен пипер и без да ги отупвате ги връщате на предишните им места върху скелета. Разстилате кожата обратно върху филетата и зашивате двата края един за друг от към гърба. Тънкостта в процедурата се състои в това, че излишната сол се поема от скелета и кожата, а месото се задушава, омеква и придобива невероятен вкус. Връзвате опашката чрез клуб на някаква стара рибарска корда и я опъвате хоризонтално на сенчесто и проветриво място. Важно е рибата да бъде провесена с главата надолу, за да не изсъхва бързо и да заприлича на чироз. Кожата предотвратява бързото изпаряване на водата от филетата и дава възможност месото равномерно да поеме подправките. След средно пет-шест дена хапката трябва вече да е готова – зависи и от влажността на въздуха – при по-сухо време може да пробвате и на четвъртия ден; при по влажен въздух може да отнеме и до 10 дни. Мезето се сервира нарязано надлъжно на ленти. Виното един час преди консумация го налейте първо в декантера за разгърне аромата си. От тук нататък си знаете урока! ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ!!! ОСТАВЕТЕ ТАЙФАТА НА ВОЛЯ ДА БЛАГОСЛАВЯ ТОЗ, КОЙТО Е ИЗМИСЛИЛ ТАЗИ РЕЦЕПТА; ДА ВЕЛИЧАЕ ТОЗ КОЙТО Е ХВАНАЛ КОСТУРА И ДА ВЪЗХВАЛЯВА ВАШИТЕ КУЛИНАРНИ УМЕНИЯ !!!!!!

16

2.1.4. Хайвер от сбирщайн риба **

Тая работа с хайвера си е живо бракониерство и е направо за бесилото, ама какво да се прави като хайверът е много вкусна хапка. Всъщност проблемът е повече философско-етичен, отколкото правен. Раздвоението в главата ви идва от факта, че забраната за риболов у нас в сладководните водоеми по закон е от средата на април до края на май, изключая риболова на балканска пъстърва – от средата на септември до средата на февруари; (за сивен и американка пък въобще няма забрана, защото официалната версия, е че не е известно през кой период точно се размножава). От друга страна хищните риби като костура, клена, щуката и бялата риба си хвърлят хайвера по-

този комичен представител на риболовното рано от официалната забрана – някъде през братство не е бракониер – пъстървите са зимата, когато можете безнаказано да си ги дър- хванати на платения гьол над с. Добринище пате от гьола, без да може горския гък да ви ка- же. Малко преди забраната в края на март и началото на април, в гьоловете, намиращи се на по-ниска надморска височина, напр. яз. Ивайловград или яз. Тракиец шарана е пълен с хайвер. На всичкото отгоре по платените гьолове можете да си ловите на воля и по време на забраната – било то шаран през май или пък пъстърва през декември – така, че работата е пълна законова каша и зависи единствено от вашата съвест дали ще похабите милиони малки рибки, за да си намажете филията хляб с вкусното мазало наречено хайвер или пък ще се въздържите да ловите определен вид риба през периода, когато наистина си хвърля хайвера. Ако пък сте тотално перде и риболовствате без оглед на забраните, само и само за да ви е намазана винаги филията хляб с хайвер има огромна опасност този хайвер да ви излезе през носа – примерно на масури, както горчицата излиза от стиснатата туба !!! Особено ако ви олепи охраната на Козела на яз. Ивайловград. Та било то с гузна съвест или пък в следствие на вашето вродено дебелокожие, вие сте набавили женска риба пълна с хайвер. От тук нататък, огризенията ви ще секнат в голяма степен, тъй като така и така рибата вече е умряла и хайвера в корема и не се храни. Подходяща риба за това начинание е костура, щуката, пъстървата и шаранът. Рибата се пори откъм корема внимателно, така че да не нараните ципата обвиваща хайвера. Преди да извадите вътрешностите, вадите хайвера, без да го миете премахвате ципата и го осолявате обилно със ситно смляна морска сол. След това се поставя в чиния, която подпирате от едната страна за да бъде наклонена и я оставяте така 12 часа. Излишната течност се събира в долния край на чинията, която естествено изхвърляте. Хайверът се поставя в бурканче с капачка на винт – ред хайвер, след това заливате с олио до покриването на реда, след това пак ред хайвер, после пак олио и т.н. да напълването на бурканчето. Съхранявате го в хладилника при ок. + 4 градуса. Така приготвената суровина (нарича се тарама) може да се съхранява доста дълго в хладилника, стига да не замръзва и да не се съхранява дълго време при температури по-високи от +5 – +6 градуса. Когато решите, че ви се хапва хайвер, приготвяте вече разбития, който се маже на филията. Пропорцията е на 1 супена лъжица тарама, една средна глава кромид лук и една филия хляб дебела два пръста. Филията предварително се накисва във вода и се използва само средата; изцежда се добре; лукът предварително се надробява с електрическата резачка и след това се пасира до каша. Всичко това – тарамата, лукът и хлябът се смесват и се разбиват с миксера, като се прибавя на тънка струйка ок. 1 литър олио. Много бавно, докато продължавате да биете с миксера, се прибавя сока на 1 лимон. Внимание – опасността да пресечете мазалото е голяма! Ако все пак успеете да го пресечете, добавете жълтъка от едно яйце, докато продължавате с разбиването. Вече разбития хайвер поставете в бурканчета с капачки на резба и съхранявайте в хладилника. Гледайте най-късно до 20 дни след като сте го приготвили да го консумирате; след това започва да гранясва.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! НЕ ЯЖТЕ МНОГО ЛАКОМО, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА СИ НАМАЖЕТЕ МУСТАЦИТЕ !!!

17

2.2. Черноморски салтанати 2.2.1. Веян паламуд и паламуд - лакерда ******

Хващането на паламуд е сравнително сложна работа. Трудността се изразява в успешното комбиниране на няколко обстоятелства. Първо – паламудът се появява по черноморските брегове септември-октомври, но не всяка година; второ - трябва да намерите лодка, най-добре с местен рибар, който познава терена и явките на паламуда; трето – трябва да уцелите спокойно море за да изпитате пълноценно удоволствието от риболова. В противен случай, ако хванете

провезата (смяната на топла със студена вода), вълните са поне 5 бала, нищо няма да хванете, освен това още два дни ще ви мъчи морската болест. Четвърто – за паламуд се ходи за по няколко дни, а не за няколко часа – трябва да се представите предварително много добре пред шефа си, за да ви пусне веднага за няколко дни в отпуск в случай, че горните три изисквания се изпълнят едновременно. Има още една подробност – по принцип обикновените рибарски лодки имат право да влизат до 500 м от брега; естествено паламуда се лови значително по-навътре; т.е. вие сте априори в нарушение на Закона за корабоплаването и ако ви засече граничният катер, ще ви вземе рибата. Начините за ловене на паламуд са принципно три. Най лесният и достъпен за пишман-рибари метод е чепарето. Купува се от риболовните магазини по черноморието. То е дълго 50м с 50 куки от №3 до № 6 (в зависимост от сезона – в ранния сезон циганката се лови на по-малка кука и обратно в края на сезона – с голяма кука). Също в зависимост от периода тежестта в края на чепарето варира от 300 гр. до 1600 гр. за късния период. За този начин са необходими принципно двама души (професионалните рибари се оправят сами), но по-добре е да споделите улова с още един колега, отколкото да се оплетете в чепарето като пате в кълчища. Чепарето се пуска на бавен ход на лодката и се лови като при сафрид. Основното внимание насочете към ваденето му. Задължително лодката се движи на много бавен ход в плавен завой по посока борда, от който

18

вадите чепарето. Началото на чепарето го държи колегата Ви и същевременно той рулира лодката. Вие вадите чепарето от водата, проверявате куките и откачате хванатата риба. След това куката се пуска във водата така, че линията на вече проверените куки образува плаващ клуп и по този начин не се оплита с непроверената част от чепарето. По стар черноморски обичай уловът се дели по следния начин – 1 пай за собственика на лодката, 1 пай за собственика на чепарето и по 1 пай за всеки от участниците в улова.

По ефектен е втория начин - улова с узукма. Узукмата е рибарска мрежа, състояща от фустанела с око от 36/36 (за началото на сезона) до 48/48 (за края на сезона). На горната яка, където са поплавъците задължително се разпъва 30 см широка дребна мрежа, наречена сардон, за да се предотврати оплитането на поплавъците във фустанелата. Фустанелата е дълга поне 500 м и дълбока от 150 до 400 очи. На долната яка през 3-4 м се поставят оловни халки с диаметър мин. 10-12 см – за да не се оплитат във фустанелата. През 5 – 6 м

горната и долната яка се свързват с въже, наречено пинче, с точната дължина на ширината на фустанелата (според броя на очите) с цел да не се затварят очите, когато фустанелата е пълна с риба. Узукмата се пуска на бавен ход на свечеряване, изчаква се 3-4 часа, като от лодката се свети във водата с прожектор и се вади. Няма смисъл да се опитвате да пускате узукмата през деня – когато слънцето е високо паламудът вижда мрежата и резултатите са нулеви. Не забравяйте, че паламудът се движи със скорост до 100 км/ч, така че ако уцелите многоброен пасаж и двигателят на лодката ви е слаб, има реална опасност мрежата да ви се събере. Най-добрият и изпитан метод е моларенето. Молът е вид узукма, но по-дълга – 1000 до 1500 м. Принципно, необходимо ви е тайфа от 4-5 човека, които не ги хваща морската болест, “така” (голяма рибарска лодка с надстройка и албаро (столче) на мачтата) и малка надувна лодка, тип зодиак с двигател. Най-добри резултати дава моларенето на пангуса (плитчината срещу южното черноморие на ок. 26 км от брега). Пангусът е дълбок ок. 50 метра и там се навърта целогодишно най-много риба. При влизане в ачика (пътуване навътре в морето), зодиака е качен на таката; един от тайфата – по ротационен принцип – седи на албарото и наблюдава за пасажи. Когато се забележи пасаж, се пуска зодиака на вода с един човек , който държи единия край на горната яка на фустанелата. Таката продължава на ход да разгъва фустанелата по посока на движението отпред на пасажа. След това се заобикаля и се събира другия край на горната яка с този, който се държи от зодиака. Турският вариант на мола (гър-гър) има въже, което минава по

19

долната яка. Като се затвори горната яка, се събира въжето по долната, така че молът става като кошница и тогава се теглят двата краища на горната яка равномерно.Тъй като гър-гърът е дълбок до 36 м, всичко което се намира в кръг с обиколка 1500 м и дълбочина до 36 метра се вади в лодката. При по-обикновения български вариант на мола, след като съберете двата краища на горната яка при зодиака, се практикуват два начина да се набие рибата във фустанелата. Първия е по-прост, но не толкова ефективен, тъй като има ефект само при рибата намираща се в горните слоеве – в заграденото пространство се хвърлят пиратки, за да се изплаши паламуда и да тръгне да бяга. Намиращите се в долните слоеве риби, за съжаление, бягат под фустанелата. При втория начин в заграденото пространство се пуска подводен фенер.Фенера се потапя на 36 м, така че да е насочен нагоре и се включва от таката да светне. Секунди след това от таката се включва бордовия прожектор до свети надолу. Рибата се плаши и тръгва да бяга настрани и се набива във фустанелата. Уловът се дели еднакво, както при чепарето, така и при узукмата или моларенето. Оставете един пай и за граничния катер, защото много е малка вероятността да не досажда. Риболовът в пангуса е свързан с нарушение на всички възможни закони – от Закона за аквакултурите до Закона за граничния контрол и куп други нормативи на ДИК (Държавната инспекция по корабоплаване).

Ако вашият пай е поне 20 риби тогава има смисъл да се занимавате с приготвянето на веян паламуд. При по-малко не си заслужава хамалогията - по-добре го опечете на скара; става фантастичен. Паламудът трябва да се почисти идеално – има обилно кръвоотделяне и е необходимо няколко пъти да се накисва и сменя водата. Обърнете особено внимание при изваждането на гръбначната артерия – намира се в коремната кухина под гръбначния стълб. След тава се накисва в наситен разтвор на морска сол и вода. В съд с вода се потапя едно сурово

яйце. Добавя се морска сол докато яйцето изплува на повърхността и се покаже извън водата колкото петстотинкова монета. Яйцето се вади, измива се с вода и се оставя за повторна употреба. Рибата престоява в този разтвор 24 часа. Независимо, че твърдите, че сте почистили рибата преди потапянето в саламурата идеално, след 24 часа разтвора ще бъде отново почервенял. Рибата се вади и коремните кухини се пълнят с морска сол. В съд се слага легло от морска сол и се реди рибата без много-много да се допира плътно. Посипва се обилно отстрани и отгоре с морска сол и се оставя така да престои 40 дни. След това се вади и се мие обилно от солта, след което за 24 часа престоява в съд с вода, която се сменя и още 24 часа го обезсолявате. После се окачва на сухо и проветриво място за 3-4 дни. Поставя се всяка риба поотделно в бакалска кесия и се съхранява във фризера. Едно денонощие преди консумация се вади оттам за да отпусне – тогава е най-вкусен. Съветвам ви 1/3 от вашия пай оставете за печене, 1/3 направете веян паламуд и 1/3 лакерда. Лакердата се прави по следния начин. Рибата след като я извадите от лодката без да я чистите я оставете във фризера да замръзне напълно. След това както е замръзнала я нарязвате на шайби с широчина 2 см и чак тогава я чистите – вътрешностите падат много лесно сами. Шайбите се редят в наклонена тава да се размразят и обезводнят и се оставят едно денонощие. След това без да се мият в същата наклонена тава отдолу се поставя легло от морска сол и върху него се редят шайбите. Отгоре се посипват отново с морска сол и се оставят така 24 часа. След това се изтупват от солта и се редят плътно в буркани. Заливат се със зехтин, капачките се затварят плътно и се оставят така за да узрее мезето поне 6 месеца. Не забравяйте, че мезето е като ракията - колкото повече отлежава, толкова по-добре. Естествено най-рано след шест месеца, двете вървят ръка за ръка. ДОБЪР АПЕТИТ !!! ТЕЗИ МЕЗЕТА СА ДОСТОЙНИ САМО ЗА ОТБОР ЮНАЦИ, КОИТО ЩЕ ОЦЕНЯТ ВАШАТА САМОЖЕРТВА И ОПАСНОСТТА, НА КОЯТО СТЕ ИЗЛОЖИЛИ ЖИВОТА СИ ЗА ДА ПОДСИГУРИТЕ ПЕРФЕКТНОТО МЕЗЕ, ТАКА ЧЕ ВНИМАТЕЛНО С ПОДБОРА НА КОНСУМИРАЩИТЕ !!!

20

2.2.2. Рапани в масло и чесън по южноафрикански **

Хващането на рапан не е голяма философия, освен ако не решите, че Ви е необходим специален вид рапани, които живеят само в топлите морета. И тогава положението не е чак толкова безнадеждно, особено ако имате достатъчно пари да си финансирате едно пътуване напр. до Южна Африка. Хващането на рапан се извършва чрез гмуркане – най-лесно с маска и шнорхел. Внимание – в южните морета освен рапани се навъртат и акули, бъдете внимателни да не дадете фира. След като сте извадили необходимото Ви количество рапани, по-интересна е процедурата по ваденето на рапана от черупката. Принципно съществуват три

метода – хамалския, мързеливия и тарикатския. Всеки от тях си има плюсове и минуси. Хамалският метод се състои в чупене на черупката с камък на плажа докато рапана е още жив. Положителното е, че месото не е принудително обработено преди приготвянето на мезето. Минуса е, че не можете да запазите черупката за сувенир. Метода е ефективен при черноморските рапани, чиито черупки не са толкова красиви и ги има под път и над път. Ако сте инвестирали няколко хиляди евро за да се отзовете на другия край на света, този метод е безсмислен – няма да Ви остане спомен от улова. Има разновидност на този метод – състои се в силното удряне на черупката на рапана в пясъка докато мекотелото се откачи от черупката. Това е възможно главно при черноморските рапани, които са по дребни; при едрите тихоокеански и други южни рапани вероятността да ви се откачат ръцете от млатене е по-голяма отколкото да се откачи рапана. Мързеливият метод се състои в пъхане на рапана във фризера, след което се размразява и мекотелото само се изхлузва от черупката. Плюса се състои в леснотата на метода; минуса е, че месото веднъж вече е замразено губи от вкусовите си качества. Тарикатският метод или тъй нареченият “чалъм на местното население на о-в Мавриций” се изразява в следното – отрязват се три чатала от наоколо намиращите се дървета. Стеблото на чатала да е около един метър. Чаталите се сглобяват на тристенна пирамида с вилицата нагоре, така че рапана да се подпре на трите вилици, които същевременно да не пречат мекотелото да излезе от черупката надолу. Всъщност основното е да се закачат зъбците на черупката на вилиците, като отвора да сочи надолу. Взима се един пирон, сгъва се на кука, главата на пирона се връзва с къса връв, на другия край на която се връзва тежък камък; куката се забива в мекотелото и се оставя да виси – ок.. 1 час – докато мускула се измори и рапана се изтърве от черупката. Тогава и месото е прясно и черупката е запазена. В никакъв случай не варете рапана за да го извадите от черупката – основното на рецептата е месото да бъде сурово – никакво предварително попарване, варене или друга термична обработка! Вътрешностите се изхвърлят, а месото се нарязва на тънки резенчета, по половин см дебели. С опакото на ножа филийките се бият върху дъска за да омекнат. На ситно се нарязва скелитка чесън и връзка магданоз. В равни количества масло и олио се запържва чесъна в тигана. Когато запръжката добие златист цвят се прибавят и филийките рапан. Пържи се по часовник точно 60 секунди, като се разбърква 2-3 пъти. Когато месото добие леко златист цвят се хвърля вътре магданоза, щипка морска сол (кристална) и щипка смлян чер пипер. Пържи се още 30 секунди и рапаните са готови. Посочените времена се отнасят за един рапан; в зависимост от силата на огъня и дебелината на стените на тигана при по-голямо количество, времето се увеличава – отправна точка е момента когато месото добие леко златист цвят. Сервира се като топло мезе гарнирано с листа от различни салати. Мезето понася впечатляващо количество бяло вино – колкото по-добре изстудено, толкова по-добре. За горещите летни вечери, за да предотвратите Аспаруховата конница в главите на компанията на следващата сутрин, сервирайте вместо бяло вино следния пунш. В кана се налива бутилка керацуда, прибавят се 250 гр. газирана вода, 250 гр тоник, лимонови резенчета и шепа бучки лед. Питието е изключително пивко, дори при консумацията на големи количества вероятността е малка да се докарате до състоянието на героите от филма “Особености на руския риболов”. ДА ВИ Е СЛАДКО И НАЗДРАВЕ !!!

21

2.3. Беломорски салтанати

2.3.1. Салата октопод по гръцки *****

Една от най- големите атракции в “братска” Гърция е ловът на октопод, не защото е много трудно, а защото е много забавно. А и какво би била Гърция без октоподена салата, узо и сиртаки – една голяма скука! Така, че въобще не си мислете да отпрашите на юг, без да се пробвате да издърпате поне един екземпляр на това кулинарно блаженство ! Такъма е много прост; у нас не се продават такива неща, но можете да си ги набавите от всеки риболовен магазин, дори и в най-затънтеното кътче на

южната ни съседка. Ако сте много нетърпелив посетете по пътя риболовния магазин в центъра на Драма, веднага след кръстовището за Серес от дясната страна (паркирането е малко шибано, но ако сте за кратко включете аварийните светлини и спрете пред магазина). Другата възможност е на пристанището в Кавала от лявата страна по посока фериботния кей (пак пазарувайте на аварийни светлини). Необходима ви е пластмасова шпула, 50-60м влакно от 0,8 мм нагоре, обикновен вирбел и силиконов рак (последното е чисто гръцка измислица и в началото буди смях при вида си) – оставате с впечатлението, че сте свили на малкия си син играчката. Независимо от комичния вид на това творение на риболовната мисъл, то много добре функционира. Кордата се намотава на шпулата, реже се ок. 1м от кордата, монтира се вирбела, след това се връзва останалия 1 м от линията и накрая се връзва “играчката”. Внимание – октопода е много жилаво животно и затова внимавайте при връзването на възлите около вирбела и при “играчката”; считайте че правите сомски възли – най-добре е да използвате тип “бесило”. Октопода го търсете около брега, най-добре е по кейовете и риболовните пристанища. Октопода е хищник, който не прощава и на мършата, затова най-често се навърта около рибарските лодки, където се изхвърлят от мрежите рибни остатъци. По принцип октоподът живее в дупки в скалите и под камъните, но предвид използваната система не е препоръчително да замятате върху подводни камъни, защото ще закачите такъма. От тази гледна точка най-подходящото място са рибарските кейове. Първо там дъното е песъчливо, второ стената на кея е изградена от камъни,

22

където има множество дупки, трето има обилна храна от рибните остатъци и не на последно място тези кейове са лесно достъпни и преди вас колегията отдавна е изорала дъното и каквато и закачка да е имало, отдавна е извлечена. Такъма се хвърля чрез завъртане или засилване, максимално навътре, изчаква се да падне ракът на дъното и след това се придърпва много, много бавно на пресекулки. Целта е да се имитира, че силиконовият рак се предвижва като истински. Между придърпванията оставете пауза от по няколко минути. Октоподът напада светкавично, ще усетите, че едва ли не сте закачили някакъв парцал и го теглите – ТОВА Е ОКТОПОД. Светкавично започнете да набирате жилката; имайте предвид, че повечето модели силиконови раци са с куки без контри, а тъй като октоподът се предвижва на принципа “джет” – засмуква вода в тялото си, която изхвърля отзад, т.е. не може да плува назад, би се опитал да избяга напред, то трябва да теглите линията по-бързо от максималната му скорост (2 км/час) и то равномерно !!! И така вие сте издърпали първия си октопод – от тук нататък започва потната част на мероприятието. Първо октоподът трябва да се умъртви, защото издържа доста време извън вода и в момента като се освободи от силиконовия рак, което става тутакси щом тупне на кея, би се опитал да избяга отново във водата. Няма смисъл да се опитвате да го ловите за пипалата, те са покрити със смукала, които биха се впили във вас и усещането не е особено приятно. Затова по най-бързия начин го намушкайте с ножа между очите. След няколко минути вече е мъртъв и готов за по нататъшна обработка. Първо разпорете внимателно корема, извадете вътрешностите без да наранявате мастилената торбичка. Мастилото на октопода е божествено вкусно. Мастилото го отделете в отделен съд – ще ви потрябва за приготвянето на гарнитурата ориз с мастило вж. “салата от сепия”. След това октоподът се бие в земята, на камък или на някакъв друг твърд предмет 40 пъти (не на пясък, защото ще се набие пясъкът в месото). През 4-5 удряния се разтърква октопода чрез въртеливи движения върху мокра повърхност. Целта е месото да стане крехко. Кога мезето става крехко се познава, като се

хванат две съседни пипала и се опънат настрани – ципата между тях трябва да се цепи много лесно. Приготвянето на мезето е най-лесната част от заниманието. Слагате октопода в тенджера, посолявате, наливате вода така, че целия октопод да бъде покрит с вода и кипвате водата. Водата ще почервенее, сменяте я; отново покривате мезето с вода в тенджерата, посолявате, добавяте няколко зърна черен пипер и малко дафинов лист; варите 1,5 – 2 часа – най добре е да проверявате с вилица дали месото е увряло. Мезето се

нарязва на търкалца (пипалата и тялото); изчаква се да изстине, залива се със зехтин (най-добър е тасоския) и оцет (не използвайте балсамико – за тая работа не става); гарнирайте със шайби кромид лук и сте готови за изискан запой. Необходимо ви е само още няколко бутилки узо (най-добре е серското узо “Магия”, но у нас не можете да си го набавите, затова се задоволете с “Пломари”) и диск със сиртаки; викайте тайфата и започвайте. НА ЗДРАВЕ !!! НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА ПОДТИКВАТЕ ТАЙФАТА НЕПРЕКЪСНАТО ДА ПОВТАРЯ КОЛКО Е ВКУСНО МЕЗЕТО – ТЯ ТАКА И ТАКА ЩЕ ГО СТОРИ; ПРОСТО МЕЗЕТО Е ВЪЛШЕБНО; АКО НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ НЯКОЙ ПРОМЪРМОРИ, МАЙНАТА МУ – НЕ РАЗБИРА ОТ ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ !!!

23

2.3.2. Салата сепия с черен ориз по лимноски ***** Салатата от сепия, гарнирана с черен ориз и вдъхновена от бутилка узо е незаменимо мезе за зимните мрачни вечери, когато когато вятърът свести в кордата на въдицата ви, а дъждът пръска почти хоризонтално в очите ви. Това е сезонът на сепията – от октомври до април. Ловът на сепия не е кой знае каква философия, но все пак са необходими известни умения, подходящ тъкъм и най-вече бърза реакция. Най-близкото място, което дава прилични екземпляри е отново беломорското крайбрежие на северна Гърция – кейовете на Керамоти, Неа Перамос, Ставрос и Олимпиади. Необходима вие спинингова въдица със средна акция, макара с особено голяма предавка, влакно ок. 0,4 и воблер тип скарида. Последното ще си го набавите на място от рибарските магазини, а другото го има и у нас. Единствената особеност на постройката на въдицата е връзката на основната линия с повода – вирбел с карабина се монтира на основното влакно, а поводът има отделно обикновен вирбел. Поводът е дълъг ок. 1,2 – 1,5; и завършва с малък вирбел с карабина, на който се закача директно воблерът – дори не е необходимо за монтажа му да правите сложния възел тип “рапала”. Тази особеност е

продиктувана от пове-дението на сепията. Тя не напада движещата се примамка. Обикновено жи-вата скарида стои непод-вижно във водата и само от време на време се стрелка; затова не е необходимо връзката на воблела с повода да е такъв, че при влачене воблелът-скарида да напо-добява зигзакообразно движение; напротив скари-дата се стрелка право-линейно и затова връзката трябва да е по твърда. Не забравяйте обаче, че се-пията подобно на октопода плува на принципа на “джета” изтласквайки вода

през тялото си, а воблерът-скарида е конструиран с гривни от шипове без контри и поради тази причина, бързото и равномерно издърпване на линията лежи в основата на успешния риболов. Цветът на воблера зависи от светлинните условия, но най –добре е денем да изпозвате жълти или розови воблери, а привечер и по тъмно фосфоресциращи. Линията се запраща максимално навътре, оставя се 5-6 мин. да потъне и след това през 5-6 минути се придърпва с по 50 см. рязко. Усещането на уловената сепия е все едно че влачите парцал. Тогава започвате равномерно да набирате максимално бързо; не се опитвайте да разхождате сепията за да е уморите – няма смисъл, ще се откачи. Вади се рязко на кея без да спирате да набирате макарата. Щом сепията тупне на плочника, сама ще се откачи от воблера. Внимание, пазете се от нея да не ви наплюе с черното си мастило, от което няма чистене, още по-малко пране на дрехите – сепията извън водата плюе до 2,5 м. Най-добре след като тупне на плочника, хванете я отзад и веднага я затворете в някакъв съд с капак; не я слагайте във вода, защото тя така и така ще изпусне мастилото и само ще го загубите във водата – то е много ценно за приготвянето на ориза. След час два сепията ще умре; тогава внимателно разпорете мастилената торбичка без да я вадите от съда и отделете всичкото мастило в отделен съд. Тогава вече можете да я почистите от вътрешностите. Приготвянето на салатата се състои подобно на октоподената салата в сваряването на звяра със сол, черен пипер и дафинов лист, като не забравяйте да смените първата сварка. Общо се вари ок. 1,5, но най-добре е да проверявате с вилица дали месото е увряло. След това мезето се разфасова по дължина на ленти, аранжира се в чиния, залива се с тасоски зехтин и винен оцет и се гарнира със шайби кромид лук. Гарнитурата от черен ориз също е елементарна за приготвяне – за мастилото на една средно голяма зряла сепия са необходими две шепи ориз (съветвам ви използвайте “басмати” –най-вкусен е!). Сварявате го в подсолена вода, оцеждате го през гевгира, нарязвате много ситно, може и с електрическата резачка за зеленчуци почти до каша, една глава кромид лук и 3-4 скелитки чесън. След това запържвате леко ориза заедно с лучено-чесновата каша в зехтин, преди да свалите запържения ориз от огъня прибавяте

24

мастилото и още 30-40 секунди го оставяте на огъня, докато бъркате добре сместа. Ориза се аранжира в отделна чиния отново гарниран с кромид лук. Мезето е убийствено подплатено с узо и сиртаки. НА ЗДРАВЕ И ДОБЪР АПЕТИТ !!! АКО ТАЙФАТА МЪРМОРИ, ИЗГОНЕТЕ Я И СИ ЛАПНЕТЕ МЕЗЕТО САМИ; НЯМА ДА СГРЕШИТЕ !!!

2.3.3. Спарус - пастърма по тасоски *

Спарусът е най- прозаичната и най-досадната риба, която съм срещал някога. Елементарна е за улов, дори много колеги, заложили въдиците за нещо по-свясно, в момента когато на кукичката им се закачи спарус с не скрита злоба я размазват в кея и след това я изритват обратно там откъдето е дошла. Това обаче, не значи, че от спаруса не може да се приготви вкусно мезе – напротив. Местните по северното беломорие твърдят, че спарусът препържен бил много вкусен – възможно е. Има и друга по-изтънчена рецепта за спарус – пастърма. Първо си набавете едър спарус. Най-близкото место е отново северна Гърция. Лови се почти навсякъде, по кейовете, от

скалите, на beach casting от плажа – въобще досадна и всеядна риба. Опитайте на дъно или на плувка, използвайте каквото се сетите – от българския торен или земен червей, пинко, гръцкия пясъчен червей (Amerikano), блатния червей (Akrobati), парче сардина, мида, къс калмар или дори залък свинско месо. Спарусът кълве настървено и много се дърпа – идеално занимание е за прохождащи риболовци или пък, ако сте отишли с деца на море, оставете децата ловейки спарус да се забавляват и да не ви досаждат докато си пиете узото в близката кръчма. Единственото, за което трябва да се внимава е, че при откачането на спаруса от кукичката много боде с гръбначната си перка – най-добре е да се използва пешкир при хващането му. Най-напред остържете люспите; не са много големи, но пък затова не са особено вкусни. Рибата се пори откъм гърба – първо с остър нож обрежете гръбначната перка от двете страни; обрежете около главата и опашката. След това отделете филето от гръбначния стълб, така че да не разпорите корема; вътрешностите излизат сами заедно с костите на гръдния кош. Филето се измива и се зарива да престои в морска сол една седмица. След това се измива с вода и се изкисва на два пъти по 24 часа във вода при следното съотношение – 1 кг. филе, 3 литра вода и 250 милилитра оцет. Оцетът помага да се разтопят най-малките костици. След това филето се овалва от всички страни в смес от подправка за риба Alto, кимион и чимен (ситно стрито семе на сминдух). Филето се отваря и от вътрешната страна се забождат клечки за зъби, така че рибата да е отворена и да се проветрява добре. Закача се да съхне на сухо и проветриво място около 3-4 дни. Реже се на тънки филийки като пастърма. Най-подходящото питие за това кулинарно изкушение е добре изстудени кубчета от пъпеш, поставени във висока чаша и заляти с узо. Този плодово-алкохолен коктейл го сервирайте с клечка за зъби или друг подходящ уред за забождане на кубчетата пъпеш, които трябва да престоят в узото поне 15 минути преди консумация. Отгоре поръсете малко ситно скълцан лед.

НА ЗДРАВЕ И ДОБЪР АПЕТИТ !!! МЕЗЕТО Е ОСОБЕНО ПОДХОДЯЩО ЗА ТОПЛИТЕ ЛЕТНИ НОЩИ ПОД СЪЛКЪМА, В АКОМПАНИМЕНТА НА РИБОЛОВНИ РАЗДУВКИ И БЕЗКРАЙНИ ЛАКАРДИИ !!!

25

2.4. Екзотични салтанати

2.4.1. Мариновано филе от риба-платноход (sailfish)**********

Риболовът на риба-платноход вече дълбоко навлиза в зоната на професионалния риболов достоен само за най-най-откачените колеги, за които това занимание не е само хоби, а си е чиста проба диагноза в доста напреднал стадий. В случая е необходимо не само голяма доза хъс, но и доста добра финансова подплътеност. Тъй като рибата се среща само в тропическите открити соленоводни басейни, преди да се решите да опитате, постарайте се да си набавите по някакъв благоприличен начин (такъв който няма да ви прати зад решетките) поне една сума от порядъка на 8-10 хил. евро. След като си

набавите необходимите средства, съветвам ви да прочетете отново (ако вече сте чели) произведението на Хемингуей “Старецът и морето”. Тогава ще разберете теоретично въобще за какво става дума – практическата част тепърва предстои. Рибата-платноход е далечен роднина на мерлина и заедно с рибата-меч спадат към групата на т.н. ненаучно казано клюнови риби – в английския език има по-добър термин – Billfish. Удобните дестинации от гледна точка на географското местоположение на България са Персийския залив и Малгашкия проток – който не е внимавал в час по география да направи справка в интернет! И двете си имат плюсове и минуси. За държавите прилежащи на Персийския залив ни е необходима виза, но пък затова например за Дубай тя се вади сравнително лесно чрез някоя туристическа агенция. Освен това възможността да се ограничите във времето съответно в разходите е по-голяма, тъй като Дубай е по-близо до нас, естествено, ако не си падате по шопинг-туризъм там освен да се лови риба, няма какво друго екзотично да се преживее – не броим пърженето по басейните на петзвезните потънали в лукс хотели – това не е амплоато на истинския риболовец . За някои от държавите прилежащи на Малгашкия проток също ни е необходима виза, но например до Майоте се пътува дори с лична карта, защото от скоро този остров има статута на отвъдморски френски департамент –т.е. все едно, че пътувате до която и да е страна от Европейския съюз. За Мадагаскар визата се вади при пристигане на летището срещу някаква смешна сума. До там се лети през Париж – веднъж седмично има полет до Антананариву (Тана) – столицата на Мадагаскар. От там още 2,5 се лети до Нози Бе (остров на серерозападното крайбрежие в Малгашкия проток). Ако имате късмет понякога полета Париж – Тана има междинно кацане на Нози Бе. През интернет си резервирайте хотел и искайте хотелиера да ви намери лодка. Тъй като

26

целия туристически бизнес на Нози Бе де държи от бели авантюристи, оженили се и останали да живеят там (главно западноевропейци и южноафриканци) те взаимно се поддържат – ако влезете в контакт с хотела лодката в кърпа ви е вързана и обратно – ако се свържете с корабособственика, той ще ви намери подходящ хотел. Като цяло риболова на Нози Бе е най-върховното приключение съчетано с неземна екзотика и неописуемо изтънчена гурме-кухня. Морето е по условие доста спокойно, хотелите са малки, потънали в зеленина с подчертан домашен уют, където белия човек е на пиедестал. Извън хотела е пълна кочина и мизерия, но там работа нямате. Рибата, която хванете ще ви бъде приготвена по неземно вкусен начин в хотела срещу сумата, която давате у нас за обяд в кварталната шкембеджийница. Вината са внос от Южна Африка с изключително високи качества, на цена която у нас плащаме за кана долнокачествено наливно вино.

Риболовът на риба-платноход е едно от големите странности – за целта ви е необходима въдица с акция поне 300 Lbs, съответно капронова корда с здравина 130 Lbs, разбира се мултипликатор – най-добре модел Penn International II (може и някоя друга сурватка, но когато започнете да се борите с огромната риба ще разберете разликата между Penn`а и всички други останали) и най-странното – парцал. Да, рибата-платноход не се лови на кука, а на парцал подобен на тия с които се мие пода – на фъндъци. Парцалът се премотава през средата през монофилна линия поне 1,5 която се превързва чрез обикновен възел за вирбел през

средата на парцала, след това единия край на кордата се връща по повода, така че практически поводът става двоен, като през 1- 1,5 м се прави общ клуб . Поводът е най-малко 5 разпъна на двете ръце дълъг. Двата свободни края на линиите от повода се превързват към мастит вирбел с капацитет поне 180-200 Lbs чрез общ възел тип бесило. Карабината е със същия капацитет. От тук нататък нещата са общоизвестни като при нормално влачене, изключая, че скоростта на влаченето е около 15-17 възела. Както при останалите клюнови риби, хванатата риба е изключително активна и акробатична и създава едно неописуемо шоу в първите минути. Логиката на използването на парцала е следната – тъй като клюна на рибата-платноход е много грапав, като раш-пила, при бързата скорост на движение многобройните възли по повода създават впечатлението за бързо движещ се повърхностен пасаж малки рибки; фъндъците на парцала при тази скорост се подхвърлят по повърхността на вълните създадени от лодката и наподобяват преследващ пасажа калмар. Естествено в хранителната верига рибата-платноход е над калмара и от своя страна преследва калмара. По всяка вероятност рибата преди да погълне калмара го удря с клюна, което всъщност е пагубното за нея, тъй като фъндъците се омотават около клюна и следствие на грапавостта му и високата скорост на лодката рибата не може да се освободи. След няколко минутни акробатични скокове, които е желателно да бъдат запечатани от придружителя ви на камерата, рибата се мушка на дълбокото. По принцип рибата-платноход се изморява пъти по-бързо от другите клюнови риби и ваденето и на лодката не е особено голям проблем в сравнение с този при мерлина. Естествено вие сте вързани за специалния стол на кърмата, въдицата е вързана за стола, а освен това един от екипажа, в случая момчето за всичко стои зад

27

вас готов да ви хване в случай, че рибата дръпне толкова силно, скъса коланите с които сте вързани или да ви предпази с подръчни средства в случай, че рибата са изплаши и скочи на кърмата. Тогава има опасност да бъдете пронизан от острата и човка – има такива случай.

Майсторлъкът на риболова на риба-платноход с парцал се състои в нагласянето на аванса на мултипликатора в оптимално положение, така че линията да бъде винаги изпъната, но не прекалено стегната за да се скъса. Естествено останалото лежи на вашите плещи – когато рибата се дърпа силно не е необходимо да навивате; щом забележите, че опънът започва да отслабва веднага трябва да започнете да навивате чрез обичайната за риболов на едри риби техника - свивате

колената, като се навеждате и придвижвате тялото по подвижната шейна към посоката откъм опъна; същевременно навеждате върха на въдицата и енергично навивате. След това започвате да опъвате колената, като избутвате тялото назад, изправяте максимално торса и с двете ръце без да навивате вдигате върха на въдицата. И така докато докарате изморената риба до борда на лодката. Когато началото на повода вече е достижим от лодката, един от екипажа хваща с ръкавица повода малко под вирбела (вие вече не навивате) и държи линията опъната; друг хваща рибата за клюна, а вие хвърляте въдицата, развързвате се и с канджата коввате рибата към опашката. Тогава тримата с дружни усилия трябва да успеете да я прехвърлите през борда в лодката. Чак когато рибата е вече в лодката, ви се разрешава да се отдадете на емоции и дори на глътка алкохол или друго ободряващо питие за изправяне на ушите. От тук нататък нещата са далеч по прости. Първо рибата трябва да се одере – с остър нож правите срез от едната страна на гръбната перка, напречно до опашката, по дължината на горната част на коремната кухина и напречно до хрилната кост. Кожата се отделя от филето първо откъм хрилната кост и след това чрез дърпане се обелва тялото по посока опашката. Филето се вади чрез задълбаване на разреза, който вече сте направили надлъжно на гръбната перка, като плъзгате острието по гръбначния стълб. Филетата се вадят на парчета от по 2-3 кг. Вътрешностите сами изпадат. След това повтаряте операцията от другата страна на рибата и последно отделяте главата от гръбначния стълб. Всъщност вие запазвате за себе си филето за ядене и главата за трофей. Заслужава си да се запази гръбната перка също като трофей, но предвид отдалечеността на района, доста сложно е пренасянето и до България инкогнито. Маринованото филе от риба-платноход минава за едно от най-изисканите мезета, за което в топ-ресторантите на световните метрополи се плаща трицифрено число в евро.

28

А всъщност таз вкусотия се приготвя изключително просто. Нарязвате ½ кг рибено филе на много тънки резенчета по дължината на мускулните влакна. Приготвяте маринатата от 200 мл прясно изстискан лимон, 60 мл бял оцет (може и ябълков), 60 мл зехтин,1 люта чушка ситно нарязана без семките, 10 гр захар, една ситно счукана скилитка чесън, две щипки сол и две щипки черен пипер. Всичко това се смесва добре в плосък стъклен съд и отгоре поръсвате с малко ситно нарязан пресен магданоз. Поставяте резенките филе в маринатата и покривате съда с PVC или алуминиево фолио. Оставя се да престои в хладилника минимум 3 часа, максимум 8 часа. Изцеждате филето от маринатата и го сервирате студено с подходяща аранжировка. Всичко това може да го приготвите и у нас ако филето веднага след транжирането бъде шоково замразено. Полетът до Париж е 8 часа, а до София още 2 така, че ако в последния момент преди тръгване сложите дълбоко замразеното филе в куфара, то до София ще издържи без да се размрази – знам го от опит. Въпросът е как да се справите с преминаването на граничния контрол без да ви хванат, че вкарвате в ЕС храни – на европейските летища има датчици за храни, но и тук има майстория. Същото касае и вкарването в ЕС на препарираната глава на рибата-платноход.

След като отрежете главата, почистете я и от най-малките остатъци от хрилете и другата мека плът. След това в достатъчно голяма кофа (така, че да покрие цялата глава) правите наситен разтвор от вода и морска сол (вж. раздел 2.2.1.) и накисвате главата. Тъй като със сигурност клюна ще стърчи извън кофата, намокрете един двойно сгънат вестник, след това внимателно го разгънете, разстелете морска сол от едната страна на разгънатото и отново го затворете, така че солта да остане между страниците равномерно. Навийте го около носа на рибата като периодично, напр. 2 пъти дневно го

напръсквайте с вода така, че винаги вестникът да е влажен. Първите три дни сменяйте наситения разтвор както и вестника около клюна ежедневно. След това през ден. Хубаво е главата да престои в разтвора ок. 10 дни. След това я закачете на сухо и проветриво място да изсъхне. В зависимост от това кога се връщате обратно у дома, главата ще бъде по време на транспорта в по-готов или обратно в по-миризлив вид. Транспортирането трябва да стане по следния начин – часове преди излитане пълните главата с морска сол, увивате я в множество вестници, след това напръсквате обилно вестниците с Killtox и я увивате многократно в здрави найлонови пликове. Всеки плик поотделно се бандажира със Scotch; най-накрая я увивате с мръсните си дрехи в насипно състояние и я завирате в куфара. По същия начин се бандажира в множество найлонови пликове и замразеното филе – и то се увива с мръсните дрехи. Тази технология лично съм я изпробвал успешно по следните направления със следните неща:

- Нози Бе – Тана – Йоханесбург- Атина – София с филе риба-платноход, филе крокодил и глава от риба платноход;

- Лос Кабос – Мексико Сити – Амстердам – София с глава от марлин, носове от марлин и филе от акула и филе от дорадо и

- Мавриций – Франкфурт – София с две глави от уаху Предполагам, че ако бъдете хванати от митническите власти особено в Германия ще настане голям скандал, но все пак и това е тръпка и това е част от риболова да притежавате в къщи препарирана глава от хваната от вас такава риба.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! НАЙ – ДОБРЕ Е ДА КОНСУМИРАТЕ ТОВА БОЖЕСТВЕНО МЕЗЕ САМ ИЛИ С НАЙ-БЛИЗКИТЕ ВИ ХОРА; ВСИЧКИ ДРУГИ ЩЕ СЕ ПОДРАЗНЯТ, ЧЕ СЕ НАДУВАТЕ И ЩЕ ВИ ОБВИНЯТ, ЧЕ СТЕ КУПИЛИ ФИЛЕТО ОТ МЕТРО; ТАКА, ЧЕ МАЙНАТА ИМ !!!

29

3. Основни хапки 3.1. Местни сладководни салтанати 3.1.1. Сом по дунавски с майонеза *******

Няма друга риба, за която да са изречени и писани толкова много лакардии, колкото за сома – от простотиите на Мишо Царя на яз. Кърджали, който твърди, че когато България победила Германия на световното първенство по футбол през 1994 г. един сом от радост скочил сам на понтона му, до метафизичните твърдения на бившия кмет на с. Бориславци на яз. Ивайловград, който пък от своя страна разправя, че водното му колело заседнало в плитчините до селото върху гърба на митичния ивайловградски 400-килограмов сом. И двата случая звучат приятно за ухото, макар и да няма грам истина, но важното в случая е, че сомът е обектът на най-върховните рибарски емоции, както при ловенето му, така и след това

на маса. А всъшност сомът си е обикновен хищник, често срещан по гьоловете в страната и по Дунава, който се лови не кой знае колко трудно. За целта е необходимо лодка – собствена или под наем, кльонк – най-добри са видинските кльонкове (продават се на пазара във Видин); стават и вносните, но при тях за кльонкането се иска по-голям опит. Най-добре е преди да тръгнете по гьоловете на лов за сом да се поупражнявате в къщи във ваната да кльонкате – когато докарате звука отчетлив и плътен, тогава вече сте готови за подвизи на открито – иначе само ще се излагате пред колегията. Въдицата трябва да е с акция най-малко 50 либри, да бъде с мултипликатор и влакно, не по-тънко от 1 мм. Добре е мултипликаторът да бъде с измерване на дълбочината. Имайте предвид, че вирбелите трябва да издържат натоварване не по-малко от това на влакното. Иначе постройката е елементарна – на основното влакно се монтира вирбелът, отдолу тежест (ок. 150 гр) също с вирбел; от другия край на тежеста на втория върбел се закача поводът. Поводът е ок. 80 см с кука от 4 нули до 8 нули, като на ок. 10 см под куката, поводът завършва с едра кука тройка. Стръвта е жива рибка – най-добре слънчевка или каракуда и се поставя само на единичната кука; тройката се оставя свободна – тя служи за контра при удар на сома. Въдицата се пуска от лодката на дълбочина 8-10 метра. Подходящ сезон е от юли до октомври. Кльонкате по няколко пъти на 5-6 минути интервал. Ако разполагате с Fish finder задачата Ви се опростява – намерете местото където сомът лежи на дъното и започнете да го дразните с кльонкане. В случая, успехът Ви е в кърпа вързан, освен ако не сте откровен карък по рождение. И така след като измъкнете из гьолските глъбини мечтаното животно, не пропускайте да се надуете подобаващо пред колегията, както на лодката, така и на пристана. Приготвянето на сома се състои в одирането, изчистване от вътрешностите и леко осоляване. Най-голямата философия е обезкървя-ването на месото. За целта, след като сома миряса (т.е. вече няма опастност да избяга от лодката), окачвате го за главата на някой клон. Режете опашката в самия и край. Там има артерия, от която изтича кръвта; оставете го ок. 10-15 минути докато кръвта се оцеди. След това го дерете, както се дере всяка друга риба – правите нарез около главата, по гърба и по корема. След това хващате кожата с хирургическата пинсета и я смъквате надолу. Последно с нож остъргвате от тялото подкожната мазнина и измивате тялото добре с вода. Ако има и котка наоколо, която да ви омечи душата докато се занимавате с дрането, работата е напълно перфектна – хапката ще е много вкусна! Животното се приготвя цяло – с главата. Един кг. картофи се обелват и се нарязват на

30

търкълца, поставят се в подходяща за целта тава и отгоре се слага сома. Посипва се с подправка за риба АЛТО по вкус и се намазва с една опаковка майонеза (може и повече - в зависимост от размера на животното). Тавата се покрива с алуминиево фолио и се пече във фурната 15 минути на 260 градуса и още 50 до 60 минути на 220 градуса. Звярът се поднася на софрата цял, с цел да се измъкнат още хвалебствени лихвоточки от тайфата. Към хапката върви добре изстудено бяло вино наред с полагащата се лакардия по лова на добитъка. ДОБЪР АПЕТИТ !!! АКО ТАЙФАТА ВИ ОСВИРКА И МЪРМОРИ, НЕ ГУБЕТЕ ДУХ, ПРОСТО ГИ ПРАТЕТЕ САМИ ДА СИ ХВАНАТ ПОДОБЕН ЗВЯР, КАТО ВИЕ СИ ЗАПАЗВАТЕ ПРАВОТО ЗА ОБСТРУКЦИИ НА ТЯХНАТА ХАПКА !!!

3.1.2. Филе от костур с бяло вино ***

Костурът минава за една от най-вкусните риби обитаващи сладко-водните ни водоеми. След сома и шарана на трето място по литература за майсторски риболов се нарежда може би костурът. Може да се лови по всевъзможни начини, но едър костур от опит знам, се лови или на подвижна плувка на голяма дълбочина със стръв жив щипок или пък на влачене от лодка. Ако решите да се пробвате на щипок, най-добре е опитайте през есента на яз. Кърджали, на Алачдере. На входа на залива от скалите заметнете навътре по посока отсрещния бряг; дълбочината е ок. 8-10 м. Излизат прилични костури от 1-2 кг. Другият начин е когато влачите за

хищник на воблер да закачите и някой добър размер костур. Обикновено това се случва отново през есента. Подходящи места са трите ардински язовира – Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград. Единствената философия при риболов на костур е да внимавате са не ви убоде с гръбната перка или пък с хрилните израстъци – много боли и то дълго време. Най-добре е използвайте ръкавици когато го вадите в лодката или на брега. Костурът задължително се дере. Обрежете кожата около главата и направете два успоредни среза от двете страни на гръбната перка от главата до опашката. След това хващате кожата от едната страна на главата с пинсета и я смъквате към опашката. Помагате си с нож като разрязвате постепенно подкожните ципи. Ако ви се занимава, остържете кожата от люспите и я опържете на чипс – носи много пиене! Разпорвате корема и чистите рибата от вътрешностите. Филето се сваля като пързаляте острието на ножа по гръбначния стълб по дължината на направените вече срезове при дрането; измива се и се оставя в гевгира за ок. половин час да се оцеди добре. След това се разрязва на ленти с ширина от по 2 см. Лентите се осоляват леко и се навиват на рулца. С клечка за зъби се закарфичват, така че да останат навити на хапки. На дъното на йенската теджера поставяте бучка масло и на котлона е разтопявате. След това размазвате разтопеното масло по цялото дъно и вътрешните стени на йенската тенджера. Нареждате хапките не много плътно една до друга, добавяте ½ кафяна чашка бяло сухо вино. Поръсвате хапките с чесново брашно, смлян чер пипер, суха стрита мащерка и босилек. Върху всяка хапка слагате парченце топено сирене. Пече се във фурната при температура 220 градуса в продължение на 1 час. Най-добре е първите 10 минути да печете на 260 градуса и последните 10 на 200 градуса. По време на печенето не отваряйте капака на йенската тенджера, защото мезето няма да се задуши добре – ако избяга парата от виното, хапките ще останат сухи и ще бъдат тричави на вкус. Гарнирайте хапките с гарнитура от задушени в масло аспержи. Пригответе рибен сос за заливка, като в купичка смесете сока на два прясно изцедени лимона със същото количество зехтин. Хапките се порусват с така приготвения сос. Не пропускайте да поставите на масата и добре изстудена бутилка бяло вино. Ако може да си го позволите съветвам ви виното да е Chinnon Blanc на изба Stellenbosch, Южна Африка. Така всичко става напълно перфектно и викайте тайфата за запой и лакардии. ДОБЪР АПЕТИТ !!! АКО ТАЙФАТА ВИ МРЪНКА, ДАЙТЕ ИМ КЮФТЕТА ЗА ДА МИРЯСАТ, А КОСТУРА СИ ГО КОНСУМИРАЙТЕ САМ !!!

31

3.1.3. Бяла риба глазирана

с майонезено-киселомлечен сос ******

Бялата риба е един доста предпазлив и ловък жищник и затова ловът и минава за занимание за напреднали въдичари. Принципно съществуват два начина за ловенето и – от брега на дъно и от лодка на влачене. Добри места за риболов са язовирите Овчарица (Меката на риболова), Ивайловград, Студен кладенец и особено яз. Изкър за трофейни екземпляри. С из-ключение на яз. Искър, риболовът на другите три места от брега има вероятност да бъде увенчан с успех. Постройката на линията е следната – въдица с акция 50-100 гр.с мек връх за по-далечно хвърляне, влакно – 0,25-0,3 капрон или 0,4-0,5 найлон; на основното влакно преди вирбела се

монтира подвижна плоска тежест 80-100 гр., след това идва вирбел и повод от две части –горната е найлон, след това вирбел, ванадиев повод и обезателно бяла кука. Стръвта е жива рибка – обикновено каракуда или уклеи. Особеното при бялата риба е, че тя е изключително предпазлива – когато атакува стръвта, тя не я поглъща веднага, а само я захапва и побягва; ако усети съпротивление я пуска. Затова се практикува методът на подвижната тежест, за да има линията минимално съпротивление. Зъбите на бялата риба са многобройни и остри като бръснач – не пестете от ванадиевия повод, защото със сигурност хванатият екземпляр след поглъщането на рибката ще пререже найлоновия повод и ще си скъсате нервите от яд. За другия метод на влачене ви е необходима лодка, и въдица със същата акция и влакно. На основното влакно се монтира вирбел след това чрез повод от ок. 80 см. рапала или блесна. В зависимост от случая изпробвайте различни рапали – повърхностни, потопяеми, непотопяеми с голяма лопатка, която при влачене ги забива на дълбоко и други изкуствени примамки като силиконови туистери или силиконови рибки. Бялата риба няма определена дълбочина на пребиваване и предпочитания към брега или навътре – просто опитайте навсякъде и с всички възможни изкуствени примамки. Лодката се кара със скорост от ок. 1-2 възела в час. Принципно в качеството си на хищник бялата риба е най-активна през нощта, но практически се лови по-слабо и по обяд. След като сте набавили необходимото Ви количество бяла риба, направили сте пола- гащите се фотографии и сте вдигнали шум до небесата, пристъпвате към приготвянето и. Рибата се почиства от вътрешностите и се слага цялата с главата и опашката в тенджера със студена вода (колкото да я покрие и малко отгоре) заедно с една връзка корени, една глава ситно нарязан лук, един ситно нарязан морков, два дафинови листа, десетина зърна черен пипер и щипка сол. Вари се - ако е след размразяване 10-15 минути са достатъчни, иначе се разпада. Като уври, се поставя в чиния или плато, в което ще се сервира. Междувременно 1/4 пакетче желатин се разтваря (според инструкциите на опаковката) и се добавя към 50 г от бульона от варенето, прецеден през марля. Като поизстине малко, с четка или с парченце марля се маже върху рибата - на няколко пъти, като всеки път се изчаква малко да стегне. Така се получава гланц. Оставя се в хладилник. Преди поднасяне се украсява с магданоз, кисели краставички, морков и лимон. Сервира се със сос, съдържащ майонеза, кисело мляко, чесън и копър и пържени картофи или картофена салата, кисели или пресни краставици.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! КОЙТО НЕ ХАРЕСВА МЕЗЕТО ВИ КАЖЕТЕ МУ, ЧЕ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЩЕ ПУСНЕТЕ ЕДНА ЖИВА БЯЛА РИБА В ГАЩИТЕ МУ !!!

32

3.1.4. Сивен в кесия по учрежденски ***(**)

Кулинарно занимание по неволя за служители, които са събрали толкова много черни точки пред шефа си на тема риболов, че единственият начин да замажат работата е да го изкушат с особено вкусно блюдо приготвено специално за него. Самото название на рецептата “по учрежденски”, предполага, че рецептата не изисква особено специална подготовка; изпълнима е в полеви условия в офиса, стига да разполагате с микровълнова печка. За целта изчаквате деня, в който прекия ви началник има рожден или имен ден. Сезонът през зимата е особено подходящ, тъй като тогава сивенът е много активен от една страна, а от друга наличието на множество именни дни увеличава вероятността да се представите подобаващо в службата, тоест да заличите набраното негативно отношение. Необходимо ви е единствено обикновена щека със статична плувка или телемач с подвижна, кука № 9 или 10 и малка кутийка бял червей. Всичко това зареждате в колата преди да отидете на работа. В обедната почивка през глава се изнасяте на платения гьол в с. Кокаляне. Там дават кофи и кепове, така че не е необходимо да

взимате от къщи. Сивенът се търси около местата където идва прясна вода или ако гьолът е частично заледен на 1-2 м от края на леда в незаледеното петно. С оглед избягване на губене на време е желателно преди започване на риболова да хвърлите малко захранка-гранула за пъстърва. Така ще съберете по-бързо рибата и ще се приберете ни лук ял, ни лук мирисал с изпълнена мисия по-рано в офиса. По принцип за случая са ви необходими 4-5 риби по около 700-800 гр. На връщане от гьола от близкия супермаркет купувате една опаковка пликчета за печене FINO, една опаковка подправка за риба АЛТО и пакетче масло. Докато шефа ви се суети с набавянето на питиета и подреждане на софрата, изчиствате рибата от вътрешностите. Отрязвате главите и опашките, които поставяте във фризера за рибена чорба. Особено внимавайте, при чистенето на рибата откъм коремната кухина да премахнете кръвните съсиреци, които се образуват по гръбначната кост. Рибата трябва да бъде перфектно изчистена, иначе сте се провалили още в самото начало. Месото се нарязва на хапки, поставя се в пликчето, осолявя се на вкус, посипва се с половината от съдържанието на пликчето с подправката, добавя се четвърт пакетче масло и половин малка пластмасова чашка за кафе бяло вино. Съдържанието на торбичката се разтунтурква интензивно, така че хапките са се омажат от всички страни с подправката. Торбичката се завързва със свинската опашка, приложена в пликчето и пликчето се дупчи отгоре на няколко места с карфица. След това се слага в порцеланова или друга неметална купа и се поставя в микровълновата печка. Пече се около 40 минути на максимум. Внимавайте, при различните видове микровълнови печки мощността им е различна и е възможно при по-мощните микровълнови печки, времето за печене да се редуцира. Най-добре е след двадесетата минута печивото да бъде проконтролирано. Хапките трябва да добият златисто жълт цвят и същевременно да имат сочен вид. При препичане, ястието става сухо и тогава работата вие спукана. И така персоналният подарък за шефа ви е готов. Поднасяте му го лично и оставяте той да реши, дали да почерпи колегите.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! ЖЕЛАТЕЛНО Е НА СОФРАТА ДА СЕ НАСТАНИТЕ СРЕЩУ ШЕФА, ЗА ДА МОЖЕТЕ ДИСКРЕТНО ДА НАБЛЮДАВАТЕ РЕАКЦИЯТА МУ ПРИ КОНСУМАЦИЯТА НА ВАШИЯ ПОДАРЪК; ПОДДЪРЖАЙТЕ СМИРЕНО ПОВЕДЕНИЕ, ДОКАТО НЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕ УСМИВКА ПО ЛИЦЕТО МУ!!!

33

3.1.5. Щука по анадолски *****

За приготвянето на щука по анадолски принципно са необходими две основни неща: една по-едра щука и една котка. За предпочитане е котката да бъде персийка, която се характеризира с по-благия си нрав, защото при друг вид котка има вероятност след като сте отървали острите зъби на щуката, да Ви споходят ноктите на котката. Желателно е, дори и при използ-ването на персийка в това начинание, ноктите и да бъдат изрязани. Все пак охра-ната на труда е важен елемент. Всъщност необходимо е да се обясни каква е функ-цията на котката в случая. Отговора е мно-го прост и се илюстрира с едно запитване

на радио Ереван: Радио Ереван: - Какво е необходимо за руски запой? Тайфата: - ?! Радио Ереван: - Руснаци, защото запоя е руски; водка; кисели краставички; парче салам и едно куче. Тайфата: - Какво търси кучето в мероприятието? Радио Ереван: - Все пак да има някой накрая, който да е в състояние да изяде салама!

Така че, функцията на котката е да има някой, който все пак да изяде рибата накрая, в случай, че тайфата Ви оплюе, тъй като на котката така и така и е писнало да бъде хранена само със сухи храни и с удоволствие ще изяде рибата, независимо от вкусовите и качества. След като изяснихме статута на котката, необходимо е да се дадат някой сведения по улова на щуката. Щукарските региони край София са баластриерите на Чепинци, Негован, продълговатия гьол край Богров и яз. Душанци. В Сливенско добри щуки дава поречието на р. Тунджа под стената на яз. Жребчево и яз. Асеновец по пътя Сливен - Елена. На яз. Душанци щуките са дребни, но затова пък повече. Принципно ловенето на щука в гьоловете става на жива рибка – каракуда, а по реките - на воблер. И в двата случая е необходимо използването на метален (ванадиев) повод при постройката на линията между вирбела и куката, съответно воблера. Ако нямате такъв повод или забравите да сложите, въобще не се хващайте с улов на щука – само ще си скъсате нервите от яд в случай, че хванете щука и тя прегризе линията. Устата на щуката е като на крокодил. Внимателно при откачването на рибата от куката – задължително използвайте пинсета или клещи с дълга човка. И не забравяйте, че щуката живее сравнително дълго без вода; не е изключено в момент когато си мислите, че рибата вече е издала багажа, тя да скочи и да Ви хапне по ръката. Ако се отървете без да Ви откъсне парче месо, имате късмет. Най-простата дейност от приготвянето на щука по анадолски е самото кулинарно занимание. Щуката се чисти от вътрешностите и в зависимост от големината и се подбира подходяща йенска тенджера с капак. Желателно е щуката да бъде приготвена цяла – по-екзотично е. Разбива се с миксера смес от белтък и смляна морска сол. Ориентировъчната пропорция е осем белтъка на половин кг. морска сол. На дъното на йенската тенджера се разстила един пръст едра морска сол. След това върху едрата сол се размазва половината от сместа на белтъка със солта. Слага се рибата; отгоре се намазва с останалото количество от сместа, така че рибата да бъде и отдолу и отгоре плътно обвита със сместа. Отгоре се посипва един пръст едра морска сол, поставя се капака и тенджерата отива във фурната. Пече се ок. 1 час на 220 градуса при включени реотани отгоре и отдолу. Внимание – рибата не се осолява предварително; тя сама поема толкова сол колкото е необходимо по времена на печенето. Мръвката се поднася на тайфата, както е в тенджерата фламбирана – т.е след като извадите съда от фурната, махате капака и поливате отгоре с медицински спирт, палите спирта и гасите осветлението. Под звуците на овации и възхвали сервирате мръвката на тайфата. Образуваната от белтъка коричка се разчупва с чук. Ако тайфата Ви оплюе, на помощ идва котката – важното е винаги да има някоя жива твар, която да Ви възхвалява. Тъй като рибата сама поема определено количество сол, възможно е някои представители на тайфата, които не ядат солено да Ви освиркат. Затова предварително заложете на масата обилно количество добре изстудено бяло вино, та да има с какво да утолят жаждата. ДОБЪР АПЕТИТ И АКО СТЕ СЕ ПРОВАЛИЛИ ПРЕД ТАЙФАТА НЕ СИ ГО ИЗКАРВАЙТЕ НА КОТКАТА !!!

34

3.1.6. Карначе от скобар ***

Как да си набавите скобар в реките около София е подробно описано в раздел 2.1.2., но имайте в предвид, че количеството уловен скобор е право пропорционално на отдалечеността на риболовните полета от Столицата, т.е колкото сте по близо до големия град, толкова вероятността да си набавите прилично количество намалява. За да има смисъл да се захващате въобще да правите карначета от скобар, ви трябват поне 15-20 кг. не чистена риба и ако не се занимавате с бракониерство на мрежа, то по добре си отделете 2-3 дни за да отидете на яз. Кърджали или на река Дунав. За яз. Кърджали най-подходящото време е март-април преди забраната.

Лови се на много леко перо, с линия не по-дебела от 0,16 и кука 10-12. За стръв използвайте троха, бял червей, дори късче сланина. Използвайте пръчка тип мач, за да може да заметнете възможно най- надалеч. Желателно е местото от предния ден да е добре захранено. Скобара е нещо средно между мирна риба и хищник. Имам случай да се хване скобар на яз. Студен Кладенец дори на влачене на малък воблер. Далеч по-интересен и по-стопански оправдан е риболова на скобар на р. Дунав на тъй наречената дунавска мамка. Подходящият период е юни веднага след забраната. Мамката се прави по следния начин – в една мрежа от картофи, портокали или други плодове, потавяте камък ок. 1,5-2 кг. (в зависимост от силата на течението), пълните я с 2-3 хляба предварително едро начупени и я връзвате. Някъде през мрежата закрепвате метална или пластмасова халка с диаметър 2-3 см. През халката прекарвате сезал и края го завързвате за парче стиропор. Другият край на сезала връзвате за брега. Внимание – дължината на сезала трябва да е минимум две дължини между брега и мястото на мамката във водата плюс две дълбочини на водата; по нататък ще бъде обяснено защо. Торбата с мамката хвърляте във водата на подходящо място, с плуване или от лодка – внимание течението в р. Дунав е доста коварно и ако не сте перфектен плувец ви остава само възможността от лодка. При хвърлянето на мамката стиропора е на брега; когато мамката потъне внимателно изтегляте от брега другия край на сезала, така че стиропора да застане във водата над мамката. Лови се с такъм както е по-горе описано за яз. Кърджали с разлика, че лекото перо се заменя с близалка. Замята се на ок. 5-6 метра нагоре по течението над мамката. Дълбочината на линията е такава, че куката да минава на 20-30 см. над мрежата със захранката. Изчаква се близалката да мине покрай мамката и се оставя още 10-15 метра да плува по течението. Мамката оставя хранителна следа по течението, където се събира скобара. Това го правите докато хванете необходимото количество. Обърнете внимание, че скобара пипа много леко и затова не изпускайте близалката от очи. Ако случайно, закачите стиропора с линията или куката просто отпуснете свободния край на сезала и изтеглете стиропора на брега, оправяте бакията дето сте я сътворили и отново го изтегляте над мамката. Както вече сами се досещате, скобара го чистите в кофа с вода за да не оклепате с люспи орталъка, вадите филето, главите и гръбначната кост запазвате във фризера за чорба и с пинсета за мигли почиствате филето и от най-малките костици. Филето го смилате на ситно в машинката за месо заедно със сланина при съотношение 1кг. филе и 250 гр. Сланина. След това добавяте към това количество кайма 10 гр. кимон, 3-4 гр. смлян чер пипер, 1 зърно бахар ситно счукан, 50-60 гр. царевично брашно и 100 мл. газирана вода. Всичко това се омесва добре. Купувате от магазините за карантия свински или агнешки черва. Обикновено машинките за месо имат конусовиден накрайник, който се монтира на решетката; ако нямате токова нещо просто приспособете пластмасова фуния за целта. Сместа отново я прекарвате през машинката за месо, като на фунията/накрайника предварително нанизвате червото. С канап прещипвате вече пълненото черво на разстояние 35- 40 см. и го слагате във фризера. Карначето е най-добре да го печете на скара с дървени въглища. Мезето е зимно и понася добро количество червено вино и опашати раздувки в дългите зимни вечери. ДОБЪР АПЕТИТ!!! АКО НА НЯКОЙ ОТ ТАЙФАТА НЕ МУ СЕ НРАВИ КАРНАЧЕТО, ДАЙТЕ МУ ДА ГРИЗЕ СУХ ХЛЯБ!!!

35

3.1.7. Кюфте от толстолоб *******

Риболовът на толстолоб по законен начин е доста трудна работа и минава за един от най-стопански неоправданите занимания и губи време. Познавам, колкото да преброя на едната си ръка колеги, които твърдят, че са хванали толстолоб на въдица. Половината от тях са го хванали на платено, така че тях ги забравяме. Поголовно се лови толстолоб на мрежа по ардинските язовири, но тоз вид бракониерство не ни е по вкуса – това го прави куцо и сакато и после раздува за толстолоби от по 35-40 кг. и нагоре. Който иска да бракониерства да вземе плаваща мрежа с око седмица и да се пробва. Вероятността горският да му събере мрежата е значително по-голяма

отколкото да хване рибата. Толстолобът е доста мощна и бързо плуваща риба и не веднъж се е случвало да мине през мрежите като диво прасе, да остави след себе си дупка и да отплава. Малко по-малко абсурден, но пак толкова труден начин да си набавите толстолоб е да се пробвате на стената на яз. Кърджали през зимата на търмък. Трудността се състои, че в момента когато започнете да търмъчите, ще ви види охраната на язовирната стена, ще се обади на горския и той тутакси ще ви одреже ушите – търмъченето също минава за вид нежно бракониерство. Все пак опитайте, там по това време на годината, на повърхността се събират големи пасажи едър толстолоб. Необходимо ви е приспособление, което се купува се от всеки риболовен магазин в Гърция. На морска шпула навивате влакно поне 1,5 дебелина и връзвате здрав вирбел; от същото влакно правите повод с дължина 1,5-2 разпъна на двете ръце; в края на повода връзвате специална кука четворка с утежнение за търмъчене – също си го набавяте от Гърция. В лявата ръка (ако сте деснак; ако сте левак – обратно) държите шпулата за дръжката, с дясната хващате с ръкавица вирбела и въртите над главата си повода, изстрелвате го над пасажа толстолоб от лодка или от брега; събирате бързо, като се стараете опънът постоянно да е максимално силен. Кордата се събира в краката като пада свободно. При повторно замятане закрепете здраво шпулата за брега или за лодката, за да не излети, ако заметнете по-мощно от първото размотаване на шпулата. Може и да имате късмет преди да се е явил горският. Най-смисленият метод, който не значи, че пак не е губи време е следният – през лятото отново на яз. Кърджали предварително захранвате произволно място с дълбочина 8-10 метра далеч от брега. На кльонковата въдица за сом, при същата постройка, както при кльонкане, заменяте само единичната горна кука от повода с т.н. на гръцки полиагисто. Полиагистото представлява повод от 10 куки през 2 см прикрепени на основното влакно. Полиагистото увивате около къшей хляб и го връзвате на свободен клуб, както при дънен лов на октопод на сардина. От лодката наблюдавате със сонара, дали на захраненото от вас място се мотаят големи риби на ок. 2-3 метра от дъното – това е шаран или толстолоб. Пускате въдицата на посочената дълбочина и чакате. Толстолобът, ако въобще се върже на вашата измислица отива да смуче хляба, когато се ковне на малките куки от полиагистото, мощно започва да се бори и се ковва на тройката, тогава вече е ваш; от тук нататък използвайте цялото си умение да го извадите, както вадите едър сом. Толстолобът по принцип е доста мазна риба, затова ви съветвам, след като сте го тръшнали в лодката да излезете на брега, да го провесите за главата на някой клон, като направите няколко нареза на опашката за да изтече кръвта. След това му изтържете люспите и най-накрая вземете за по-сигурно да го одерете – с това ще премахнете подкожната мазнина, за да стане малко от малко по-ядим. Свалете филето, гръбначният стълб приберете във фризера за чорба, а главата препарирайте за да има с какво да се дуете на колегите. От филето може да приготвите кюфтета. Свивате пинсетата за мигли от гаджето – не от жената, защото много ще вика и то постоянно и обезкостявате филето. Един кг. филе заедно с половин кг. телешко месо смилате в машинката за месо. Прибавяте една глава ситно нарязан кромид лук, една стиска джоджен, средата на една предварително накисната във вода филия бял хляб, сол на вкус, 10 гр. кимион и 5 гр. чер пипер. Всичко това се омесва добре и се прави на кюфтета. Кюфтетата ги поставяте в пластмасови тарелки или чинийки, покривате ги с домакинско PVC- фолио и ги съхранявате във фризера. Съветвам ви да ги печете на скара – стават по-вкусни и имат по-малко мазнина. ДОБЪР АПЕТИТ !!! КОНСУМИРАЙТЕ УМЕРЕНО С ЧЕРВЕНО ВИНО !!!

36

3.1.8. Бански клен на тиган в царевично-бирена каша ****

Рецептата е перфектна за колеги скиори-риболовци, защото предла-га алтернатива в случай, че сте предвидили да прекарате почив-ните дни в Банско в каране на ски, а изпаднете в ситуацията от малката снимка – изнервен чакайки безутешно да Ви дойде реда на лифта. В случая без да се колебаете минете на вариант риболов – поне няма да сте капо. Разбира се, никога не вадете от колата пръчката; бял червей се купува от магазина на автогарата в Разлог. В юго-западния край на Банско се намира военното поделение, а зад него на ок. един километър изкуствен водоем. Пътя до там не е много добър (коларски), но

ако сте с джип или кола с traction-control, няма да имате никакви проблеми. В гьола освен клен има и едри шарани, но по време на ски сезона хващането на шаран е почти невъзможна работа. Клена се лови на бял червей, на подвижна плувка; дълбочина около 2,5 м. Може да опитате на блесна или болдо, но по принцип тези два метода са относителна хамалогия, така че по-лесният e за предпочитане. След като наловите необходимото количество клен, достатъчно за изхранването на изнервените Ви и вече освирепяли членове на тайфата, които в този момент продължават да се ръгат и тъпчат по лифтовите опашки на пистата, може да пристъпите към подготовката на мезето за вечерния запой. Необходимо Ви е малко пшенично брашно, царевично брашно и естествено една бутилка бира. Прави се каша от пшенично брашно с бира, така че да се получи средно гъста лепкава консистенция. Рибата се овалва в нея, а след това в царевичното брашно. Не се препоръчва кашата да се прави директно с царевично брашно, защото то е едро и не полепва добре по рибата. Пържи се на предварително силно нагорещен тиган, за предпочитане в зехтин, но може и в слънчогледово олио. Добре е, когато останалите членове на тайфата се приберат от ски, т.е. от чакане по опашките, да сте готови с мезето. Препоръчва се да се консумира с бяло вино, но предвид сезона, както и факта, че тайфата е измръзнала и кисела от проваления ден, можете да започнете запоя с твърд алкохол, а след това така и така етикета е нарушен, та сипете им червено вино за загряване. Не забравяйте да полеете запоя с обилно количество македонска музика. ВАЖНОТО Е В ЦЕЛИЯ, САЛТАНАТ ДА СТАНЕ ЯСНО, ЧЕ ВИЕ НЕ СТЕ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ ОСТАВЯ ДА СТАНЕ ЖЕРТВА НА СИТУАЦИЯТА – ВИЕ СТЕ ТОЗИ, КОЙТО ПРИ ВСЯКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОСТАВА НА ГРЕБЕНА НА ВЪЛНАТА.

37

3.1.9. Eсетра ******** или сом ******* с гъбено-сметанов сос

Набавянето на есетра е сравнително сложна работа. Опитайте в ранна пролет на яз. Кърджали или яз. Студен кладенец.. Чакате влошаване на времето - силен вятър и буря. Презумпцията е да се скъса някоя садка за изкуствено отглеждане на есетра. Историята помни такива случай. Веднага след като имате сведение за случилото се, закачате на кука четири нули мастит грозд от бял или земен червей, и се пробвате на дъно с подвижна тежест (постройката е същата като за бяла риба). Не забравяйте, че пръчката трябва да не бъде по-малка от 70-80 гр. акция и обезателно използвайте мултипликатор с капроново влакно 0,30. Обикновената макара ще Ви докара само

главоболия, ако успеете да хванете рибата на живота си. Трябва открито да се подчертае, че вероятността улова на есетра да се увенчае с успех се доближава до вероятността да спечелите плазмен телевизор от правителствената томбола на последните избори, особено ако не сте гласували. Ако напразно и безутешно чакате на брега да излезе буря и да се скъса някоя садка, а бурята така и така не идва и времето си минава, то в един момент разбирате, че вече е настъпило лято. Тогава се налага бързо да смените тактиката – от лодка се пробвате на кльонк за сом. Най-добре е първо да се изръсите 300 – 600 лв. за закупуване на Fish Finder, за да не сте отново капо. Пробвате се отново по горепосочените гьолове плюс язовирите Ивайловград, Жребчево и Тича. Ако намерите връзка да Ви пуснат на яз. Овчарица, тогава успеха Ви е вързан в кърпа. И така с Fish Finder-а установявате наличието на дългомечтания сом и дълбочината на която се намира. На куката най-добре е да сложите пиявица или грозд от пиявици. Плувката се регулира на дълбочината на местонахождението на сома. Поднасяте му мезето под носа и започвате да кльонкате от лодката, докато изнервите животното достатъчно за да захапе въдицата. От тук нататък с чувството на непобедим завоевател се пренасяте на бял кон в кухнята, за да упражните изконното си право на кулинарен факир. Необходими са Ви следните продукти: 1 есетра (сом), около 1,5 кг; брашно; 3 яйца; галета; олио; 2 глави кромид лук; 250 г гъби печурки живи от пазара; 2 чаени чаши бульон от риба (или вода); 1 или 2 кутийки (по 200 г) сметана – на вкус; сол и черен пипер. Изчиствате и измивате рибата и с чувство на победител я нарязвате на парчета по 2-2,5 см дебелина. Панирате я до розово, като я оваляте в брашно с добавена в него сол, после в яйце и накрая в галета. Не оставяйте да се препържи олиото, панирайте на поне 1 степен по-ниска от максималната мощност на котлона. Поставяте готовите парчета в тава или огнеупорна тенджера. В останалата от панирането мазнина (или ако е прегоряла – в нова) запържвате и задушавате 10 минути лука, нарязан на кръгчета, и нарязаните на филийки гъби. Сипвате малко брашно, за да се сгъсти, и после бульона. Оставяте да поври, махате от огъня и след 5 минути прибавяте сметаната, малко сол и черен пипер. Посипвате с този гъст сос рибата в тавата и запичате в предварително загрята на 200 градуса фурна 30-ина минути. Не ви трябва гарнитура – толкова е вкусно, че всяка гарнитура ще ви се види безкрайно прозаична. Но за да не изглежда блюдото сиромашко, опитайте от чисто естетическа гледна точка да гарнирате чинията с филийка портокалов резен аранжиран със сладка сметана изцвъкана от кухненския шприц. СЪИЗМЕРНО НА ВАШИТЕ УСИЛИЯ ПО НАБАВЯНЕТО НА РИБАТА, ПРЕДИ ДА ПОКАНИТЕ КОМПАНИЯТА ЗА ДЕГУСТАЦИЯ, ПОДБЕРЕТЕ КРИТЕРИИ, ПО КОИТО БИХТЕ ЖЕЛАЛИ ДА БЪДЕТЕ ОЦЕНЕНИ ОТ ТАЙФАТА. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ОРЕОЛА ВИ НА ПОБЕДИТЕЛ БИ ПОМРЪКНАЛ И УСЕЩАНЕТО ВИ ЗА ВЕЛИЧИЕ БИ СЕ ПРИТЪПИЛО.

38

3.1.10. Шаран на скара със заливка по дунавски ******

Няма повече изречени и изписани лакардии, калкото е сторено за риболова на шаран. Всъщност по-голямата част от ортодоксалните риболовци (разбирай тез дето знаят само въдица с плувка или дъно и дето като чуят, че на тоз или онзи гьол е започнало да дава, тутакси тичат да обсадят гьола), считат риболова на шаран за най-върховното майсторско занимание и естествено причисляват каракудата и шарана към най-вкусните риби. Естествено всеки има право на мнение, стига то да не пречи на останалите. В случая с шарана не е точно така, защото заклетите шаранджии по правило са много

сприхави и с действията си и поведението си пречат на другите, които знаят, че освен шаран по гьоловете живее и друга риба. Сума сумарно, може да се обобщи, че шаранджийте поголовно правят дънни разпънки с гумени лодки много навътре от брега, което естествено води до свади с влачкаджийте, които естествено им събират въдиците. Историята помни дори огнестрелна престрелка между двата чешита риболовци през август 2008 г. на яз. Ивайловград. Като пресеем напоителните шаранджийски лакардии, сериозното правило, което може да се каже по тематиката е следното: не е важно по кой метод се лови шарана, не е важно колко ви струват шаранджийските такъми, важното е къде (разбирай в кой гьол) се лови. Шаранът е дънна риба и обикновено лежи на дъното или в близост, като предпочита спокойни води и тинести дъна. Естествено при този му начин на живот, месото му има дъх на тиня. От опит препоръчвам да се ориентирате към следните гьолове – трите ардински язовира Кърджали, Студен кладенец или Ивайловград и също яз. Доспат, където шаранът е изключителна рядкост, но пък затова е много вкусен. Тези гьолове са доста дълбоки и дъната им са предимно чакълести, обрасли с водна растителност. В никакъв случай не препоръчвам да се опитвате да ловите шаран на платено – там рибата е изкуствено отгледана в разни садки, хранена е с дрожди, живяла е в условия, където няма хищна риба и поради тази причина по рождение е обездвижена. Само ще си дадете парите на вятъра – рибата ще е мазна, с дъх на тиня и освен това невъзможна на вкус. За предпочитане е да опитате един слабо познат и доста нетрадиционен начин за риболов – харпунджийство на шаран. Не е много законно, но пък затова е забавно и имате възможност да си изберете желания за хапката екземпляр. С лодката отивате в някоя част на гьола, недостъпна от брега и далеч от хорските очи, нахлузвате плавниците, маската и шнорхела и започвате да търсите добрите екземпляри (от 5 кг. нагоре) около коренищата на крайбрежните върби и в сянката на отвесните скали. Рибата не е особено плашлива и допуска да се приближите на удобно за отстрел разстояние. Използвайте задължително единично острие с контра поне 4-5 см. Целете се в главата или в най-лошия случай в гърба. Не използвайте буй, защото се вижда отдалеч – по добре е да използвате въдицата за кльонкане, която остава на лодката, закачате стрелата за края на основното влакно и стреляте. Аркадаша ви от лодката изтегля стрелата с простреляната риба, а вие в това време с втора стрела, закачена на друга кльонкова въдица дебнете следващия клиент. Методът е стопански много ефективен, но не прекалявайте с количеството на уловената риба, защото не можете в никакъв случай да убедите горския, че сте хванали напр. 10 шарана от по 5-10 кг. на кльонк, освен това всичките с прободни рани. Приготвянето на рибата е доста проста работа. Шаранът се чисти от люспите в кофа вода, за да не оклепете цялата къща, реже се откъм гърба, като плъзгате ножа от двете страни на гръбначния стълб; вътрешностите сами изпадат, а главата и гръбначния стълб го слагате във фризера за чорба. Филето го режете по дължината на костите на гръдния кош на порции от по 150-200 гр. В предварително нагорещена тава разтапяте половин пакетче краве масло; След това посолявате филето, и го печете около 45 минути на 220 градуса във фурната. В това време приготвяте заливката като разбивате едно яйце с половин кофичка кисело мляко и десетина скелитки чесън предварително пасирани в пасатора. Заливате вече позапеченото филе и го връщате обратно във фурната, печете още 15-20 минути на същата температура и с това хапката е готова. Сервира се гарнирано с пресни зеленчуци и/или кипнато броколи и/или брюкселско зеле. Мезето понася и дресинг от кисилец (продава се в Метро).Хапката е много подходяща за шаранджийски лакардии поляти обилно с бяло вино – най-добре Мускат от Стамболово.

ДОБЪР АПЕТИТ !!! АКО НЯКОЙ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ТАЙФАТА МНОГО ЛЪЖЕ НА ТЕМА ШАРАН, ВЪРЖЕТЕ МУ РЪЦЕТЕ !!!

39

3.2. Беломорски салтанати

3.2.1. Змиорка по охридски **********

Несъмнено змиорката (лат. Anguilla anguilla) е една от най- вкусните риби срещани в нашите географ-ски ширини и несъмнено едно от най-редките и трудни за улавяне. Твърди се, че в долните течения на Марица, Места, Струма и Резовската река се среща змиорка, макар и изключително рядко. Аз лично не познавам колега със сериозна репутация в колегията, който да е хващал на територията на България. Със сигурност, ако наистина сте запален по лов на този рядък деликатес, съветвам ви да отпрашите към Охридското езеро (в района на Струга) или пък за по-сигурно към Северна Гърция – устието на

Струма, около Амфиполи; така и така това е най-близката дестинация до София – само 275 км. Принципно змиорка се лови основно по два метода – от лодка с чадър на земен червей и на дъно с тъй нареченото “полиагисто” (това е типично гръцка измислица, но доста ефективна). Ловът от лодка е по-скоро трагикомично представление, което не винаги се увенчава с успех, но пък затова е изключително забавно и понася голямо количество изпит алкохол и задявки от страна на присъстващите кибици. Технологията се състои в характера на поведение на змиорката – тя е изключително хищна, но плашлива риба, която прекарва светлата част на денонощието в скални дупки или под камъните; захапката и е изключително мощна, с много остри зъби, на затова пък има забавен рефлекс на челюстния тракт, следствие на хищническото си поведение. Риболовът на змиорка с чадър на земен червей е много разпространен по атлантическото крайбрежие на западна Европа. За целта предварително на корда 0,8 -1,0 мм дълга около 2 м посредством губерка нанизвате надлъжно земен червей, така че да се получи наниз по цялата дължина. След това през десетина см прихващате наниза с друга корда едно за друго докато в крайна сметка се получи топка от земни червей. Примамката се закача чрез друга линия не по-дълга от 2 -2,5 м на къса здрава въдица с голяма акция или по добре на някаква подръчна тояга. В лодката разтваряте на дъното някакъв стар голям чадър с овала към дъното на лодката. Намирате подходящо място с каменисто дъно с дълбочина ок. 2 м и пускате мезето през борда. Въдицата (тоягата) трябва непрекъснато да се държи, за да се усети кълването на рибата и мигновено да се реагира. Необходимо е пазенето на абсолютна тишина и никакви излишни и резки движения, тъй като рибата е изключително плашлива. Първите няколко часа не разчитайте на успех, докато рибата свикне с присъствието на лодката и се престраши да атакува. В началото рибата боязливо напуска скривалището си, готви се за атака, но в последния момент се оттегля. Важното е в този момент по никакъв начин да не клатите мамката. Постепенно змиорката се настървява и захапва; ударът е доста мощен и еднозначен. Тогава много бързо, но плавно вдигате въдицата с мамката, на която вече виси змиорката над чадъра в лодката. Зъбите и са толкова остри, че тя несъзнателно се закача за плетеницата от червеи. След няколко секунди се осъзнава, че е изиграна, отпуска захапката и тупва в чадъра. Технологията звучи налудничаво, но все пак функционира. На подобен принцип се ловят раци на клечка на жабешко бутче между камъните. Другият метод на дъно е далеч по мързелив и демократичен за риболовеца, който по време на риболова е свободен да прави каквото ще. Змиорката напуска скривалището си едва след залез слънце за да търси храна, затова денем ловете на чадър, а нощем на дъно – ще спите по-нататък. На здрава дънна въдица с висока акция посредством вирбел закачате полиагистото. Полиагистото представлява повод с 10 куки завързани на едно и също влакно през 2 см. Няма смисъл да се опитвате да си го правите сами, само ще си изпободете ръцете,

40

защото толкова много куки през такъв малък интервал се връзват трудно. Продава се във всеки гръцки риболовен магазин – на монофилно влакно струва ок. 1 евро, а на метално влакно 2 евро. В случая използвайте полиагисто на метално влакно. От супермаркета си купете замразена сардина. Философията е в закачането на сардината. След като закачите полиагистото на въдицата, последната (най-долната) кука я забивате в главата на сардината; повивате полиагистото около рибата, така че първата (най-горната) кука да бъде до опашката; на свободната от куки част от полиагистото правите клуб и го омотавате около опашката на сардината – така, че стръвта виси с главата надолу. Засилвате стръвта, слагате звънче на върха на въдицата и ..... отваряте бутилка узо – наздраве! Важно е да се знае, че змиорката може да живее дни извън вода, освен това е със зъби остри като бръснач, а на всичкото отгоре налита да хапе като куче – затова като я измъкнете на брега, първата ви работа преди да

откачите куките, е да я умъртвите с подръчен предмет. Независимо, че в качеството си на граждани на страна членка на ЕС в Гърция медицинската помощ за вас е безплатна, не ви съветвам да се ползвате от тези благини – змиорката може да ви откъсне безпроблемно месо, и тогава и Господ не би ви бил полезен. Змиорката трябва да се одере – закачате я за главата да виси, обрязвате кожата около главата, правите малък надлъжен срез, обръщате кожата и я изтегляте към опашката. След това я кормите. Нарязвате филета на порции и ги оставяте да престоят 24 часа в марината приготвена от чаша бяло вино, чаша оцет и различен зеленчук (морков, целина,

кисела краставичка, броколи) и обезателно 2 глави кромид лук, дафинов лист и черен пипер на зърна. Преди приготвяне, зеленчукът се вади от маринатата и се реже на ситно. Към маринатата се прибавя чаша вода и чаена чашка зехтин. След това филетата се поставят в тава намазана с масло, поливат се с така приготвената марината, зеленчукът се посипва върху филетата, тавата се запечатва с алуминиево фолио и се пъха в предварително загрятата до 200 градуса фурна. Пече се около 50 минути, след това се маха фолиото и се допича още 10 минути. Сервира се гарнирана с листа от маруля и лимонови резени или някакви други пресни листа. Консумира се с добре охладено шардоне.

ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ !!! КОЙТО МЪРМОРИ И НЕ ХАРЕСВА ГОСБАТА ВИ, ПРАТЕТЕ ГО В МЕСНАТА ШКЕМБЕДЖИЙНИЦА ДА СИ ДОЯДЕ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ОСТАНЕ ПОВЕЧЕ ЗА ЦЕНИТЕЛИТЕ !!!

3.2.2. Конгер по южнотракийски ********** За тези, които не са в час какво е конгер – конгерът е морска змиорка (лат. Conger conger); мнозина бъркат конгера със змиорката. Двете имат общо колкото котката има общо с тигъра. Конгерът обитава изключително дълбоките солени води, но нощем излиза на лов по плиткото – най-вече в рибарските пристани и лимани, където се събира всякаква риба, която се храни с остатъците изхвърлени от рибарските мрежи. Уловът на конгер е успешен в ловните полета на българския риболовец (разбирай беломорското крайбрежие) през късна есен и началото на зимата. Иначе по западното крайбрежие на Ирландия, Великобритания и в пролива Ламанш го има целогодишно. По принцип в Бяло море конгерът се среща изключително рядко и уловът на този звяр се счита наистина за апогей на риболовното ви майсторство. Предвид характерът му на поведение, риболовът на конгер е успешен по два начина. Единият е описан вече при лов на змиорка, а именно на дъно с полиагисто, а вторият е на влачене с лодка със специална влачка , за която ще стане дума по късно. Та ако сте решили да се пробвате в риболов на конгер на дъно задължително трябва да използвате полиагисто с метален повод. Ако нещо се закачи и използвате полиагисто с монофилно влакно, имате два варианта – ако е конгер забравяте, че въобще нещо някога се е закачвало – за част от секундата конгера ще прегризе влакното; ако успеете да извадите нещото, то или е змиорка или октопод. Така или иначе и двата алтернативни улова не са за подценяване – така, че запоя ви е в кърпа вързан. Не забравяйте още веднъж да боравите с конгера след като сте го извадили на кея по начин, който изключва посещението ви в гръцката бърза помощ – конгера освен, че хапе като куче се нахвърля и

41

напада доста агресивно. Освен това като змиорката издържа дълго извън вода и въобще не си мислете, че след няколко часа престой на сухо е безопасен. Най-добре е, ако хванете такъв звяр по най-бързия начин да му резнете главата. Главата може да я препарирате, за да има с какво да се дуете на неверниците, съмняващи се във вашето постижение. Как се препарира рибешка глава – вижте описанието при баракуда. При риболов на конгер от лодка, преди да предприемете това начинание, трябва да имате предвид следните няколко изисквания на гръцката брегова охрана, за да можете безпроблемно да си бръмчите с вашата лодка в Бяло море. Лодката трябва да е регистрирана в морската администрация на Р България – касае се и за надуваемите лодки вкл.; да има номер и име, изписано както на двата борда така и в разрешителното за плаване; да е минала на техническо освидетелстване за текущата година (от същия орган издал разрешителното за плаване) и да притежавате морско капитанско право за плаване – речното от р. Дунав не върши работа. Освен това лодката трябва да бъде оборудвана освен по изискванията на родната морска администрация допълнително с 3 бр. сигнални факли и сигнална димка – не по-стари от 3 год. от датата на производство (купуват се от всеки рибарски магазин в Гърция; факлите са по 5 евро едната, а димката е 25 евро). Трябва задължително независимо от това, че лодката ви е под 6 м дължина да бъде оборудвана със сигнални светлини съгл. изискванията на IALA, регион А: десен борд - зелена; ляв борд - червена и мачтова светлина - бяла. В същите рибарски магазини се продават комплекти от по 14 евро на батерии, които вършат перфектна работа. Освен това трябва да си набавите от същите магазини необходимата влачка, чието име на гръцки е една идея по сложно за запомняне от средно статическия българин. Това творение на риболовно-техническата мисъл представлява вид комбинация от иноксови блесни ( 6 на брой) прикрепени посредством къси поводи и троен вирбел към основната линия на влачката.

Странично на блесните има по една кука-тройка. След шестте блесни основното влакно има три последователни клуба; на първите две се закача сардина, а на последния търмък – купува се от същите магазини. Търмъкът всъщност се състои от 4 морски куки, размер осем нули, една спрямо друга на 90 градуса, като стеблата на куките са събрани и отляти заедно в оловен цилиндър. На другия край на тази високо инженерна играчка има вирбел, който се закача за основното влакно на въдицата. Не се опитвайте да използвате тази бъзикня от брега чрез замятане, получава се епическа оплетка, поради това, че търмъкът при цопване във водата има по-голямо съпротивление от блесните и те се оплитат една в друга, а след това и в търмъка и въобще става

голямо мазало. Влачката се пуска от лодката внимателно на бавен ход (ок. 2 мили/час) и се разгъва до 50 м. Влачи се привечер и нощем. Самата влачка създава впечатление, че пасаж от 6 рибки се движи, а сардината се грижи да остави диря на риба. Освен конгер, може да имате късмет на това високо технологично съоръжение на гръцката инженерна мисъл да удари и лаврак – каквото и да е, все е кяр. Гърците по принцип се мръщят на конгера, но в южна Тракия (областта по крайбрежието източно от устието на Струма) конгерът се консумира съгл. настоящата рецепта и става вълшебен. Та след като хванете желания звяр, преди да го изкормите, го закачате за главата, обрязвате кожата около главата, правите малък надлъжен разрез както при змиорката и смъквате кожата до опашката без да е отделяте от нея. Чистите рибата от вътрешностите и я миете обилно. След това намазвате месото с масло от вън и в коремната кухина и вдигате цялата кожа отново до главата. Тялото се реже на търкълца от по 1,5 см дебелина. Загрявате фурната до 200 градуса, поставяте търкълцата в тавата, като дъното предварително е намазано с масло. Посолявате търкълцата със сол, чесново брашно, черен пипер и стрит босилек. Пече се ок. 60 минути. След като мезето е готово кожата сама се отделя от месото. Гарнира се със сос, който се приготвя чрез пасиране на ситно нарязани чесън и пресен магданоз и зехтин. Препоръчва се консумацията на добре охладена рецина “Маламатина” или “Куртакис”.

ДОБЪР АПЕТИТ И НАЗДРАВЕ !!! МЕЗЕТО НАИСТИНА Е ВЪЛШЕБНО И НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ ОТ МЪРМОРЕЩИ; ПО-ДОБРЕ СЪСРЕДОТОЧЕТЕ ВНИМАНИЕТО СИ В ТОВА, КАК ДА НАБАВИТЕ СЛЕДВАЩИЯ КОНГЕР !!!

42

3.2.3. Зарган по беломорски ***

Риболовът на зарган, както и консумацията му минава за едно от най-върховните изживявания. Едно от добрите места за целта е северозападното крайбрежие на о-в Тасос. Особено предвид факта, че след влизането ни в ЕС, пътуването до Тасос от София е по-бързо и по- безпроблемно отколкото до Черноморието. Не трябва да се забравя и факта, че беломорските заргани са доста по-едри от своите черноморски събратя от една страна, а от друга, по-едрата риба се дърпа повече и съответно изживяването,

съпроводено с не винаги дотам цензурирани излияния при дърпането е далеч по-емоционално. Зарганът се лови на дълга лека въдица, например телемач или болонезе, влакно 0,16-0,20. След вирбела на отделен повод се монтира плаваща бомбарда (внимание: с перото към вирбела); поводът на който е монтирана бомбардата завършва с троен вирбел. На тройният вирбел се закачва друг повод 1,2 -1,5м дълъг с кука с дълъг ствол и контри на ствола – специална за зарган. Използва се за стръв парче от сардина, пясъчен червей или блатен червей – всичко това се намира от месния рибарски магазин. Беломорският зарган е доста хищен и заради това е подходящ за по-мързеливи колеги – не е необходимо постоянното придърпване на влакното. Просто оставете въдицата на земята или я подпрете някъде – при удар на зарган бомбардата се стрелва настрани. Голям кеф е дърпането на зарган. Проблемът идва тогава, когато трябва да се извади кукичката от устата. Рибата е особено хищна и обикновено кукичката е много навътре. Рядко е възможно изваждането и без да се скъса поводът, освен ако нямате хирургически пинсети. Нормално е на Pachis Beach (северо-западното крайбрежие на о-в Тасос) за един ден да се дръпнат до 100 каиша (разбирай бройки зарган с дължина над 50-60 см). За една порция за нормално хранене на средно лаком хомосапиенс са достатъчни 2 броя зарган с този размер. Приготвянето на хапката е изключително бърза и безпроблемна дейност. Рибата се изчиства от вътрешностите вкл. хрилете и се поставя една до друга в тавичка с намазано с масло дъно. Фурната се загрява предварително на 200 градуса. Принципно за една дузина зарган с този размер са необходими 20 гр счукан чесън, 125 мл зехтин, 200 гр ситно нарязан магданоз, 10 гр лют червен пипер, сол, смлян черен пипер и 500 гр галета – галетата трябва да бъде прясна. Най- добре е преди приготвянето на хапката да вземете вътрешното от 4-5 филии хляб, запичате ги до златисто във фурната и след това ги смилате в машинката за сухар (част от миксер-комплекта). Смесвате счукания чесън със зехтина и поливате рибата. Магданозът, галетата, лютивия червен пипер, солта и черния пипер се смесват в хомогенна смес и се разстилат върху рибата. След това засилвате тавичката в нагорещената фурна и печете около 15 минути, докато над рибата се образува златисто-жълта хрупкава кора. Най-доброто пиене за заргана е добре изстудена бутилка рицина, напр. Маламатина или Курос. ДОБЪР АПЕТИТ !!! НАЙ-ДОБРЕ Е ДА ПОКАНИТЕ ТАЙФАТА, С КОЯТО СТЕ БИЛИ ЗАЕДНО НА ТАСОС, ЗА ДА МОЖЕ ДА ПОЖЪНЕТЕ НАЙ-ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО ХВАЛЕБСТВИЯ. СЪПРИЧАСТНИТЕ В РИБОЛОВА ВИНАГИ СА ПО-ЩЕДРИ НА КОМПЛИМЕНТИ!

43

3.3. Екзотични салтанати 3.3.1. Баракуда по трансваалски ******

Хапването на баракуда не е чак такава философия, стига да измислите начин да си я хванете. Не става въпрос да я купите от Метро, защото тогава се губи тръпката от риболова; а ваденето на баракудата на палубата е безкрайно емоционално изживяване, имайки предвид, че не е изключена вероятността, дори и на сушата част от тялото Ви да попадне в зъбатата и паст на крокодилообразната и уста. И така въпросът се свежда до това къде ще се пробвате за баракуда. Естествено в Черно море е безсмислено – там въобще не живеят баракуди. Единият вариант – по-скъпият –

е да погостувате на близък приятел в Южна Африка и да се оставите той да Ви заведе в океана на риболов. Другият по-тънък метод е да хванете самолета за Дубай и там на место да си наемете лодка, която да Ви отведе на местата, където е бъкано с баракуди. От тук нататък, нещата изглеждат безпроблемни, особено след като сте прежалили 400 $ на ден за наемане на лодката. Необходимо е да се запасите още в България с една макара корда (от 0,6 до 1,0). Линията е елементарна – на края на кордата се монтира едър вирбел, след това постройката е на обикновена чоконта за попчета, само че вместо влакно се борави само с метални поводи. Две куки размер две нули са достатъчни; най-отдолу се монтира тежест поне 150-200 гр. Не забравяйте, че ако спестите от металните поводи, ефектът от мероприятието може да бъде сведен до нула – баракудата има изключително остри зъби и с лекота прерязва линията. Стръвта е рибка сардина – може и половинка. Не е препоръчително да използвате тежките сомски въдици с мултипликатор. Първо носите в самолета излишен багаж, а още повече в Персийският залив постоянно съществува вълнение 3-4 бала, така че е трудно да се разграничи кога рибата кълве и кога плувката потъва следствие на люлеенето на лодката. Освен това баракудата е изключително витална риба и засичането в момента на кълването е изключително важно, за да се закачи рибата добре на куката. В противен случай, ако извадите рибата на палубата и тя се откачи, единственото Ви спасение е да се качите по мачтата на лодката. Мятащата се на палубата риба прегризва светкавично всичко, което и попадне в устата. При ваденето основното е да държите влакното винаги опънато така, че рибата да няма възможност да се движи настрани; ако тук се провалите направо се качвайте на мачтата докато рибата се измори; безсмислено е да се опитвате да я хванете с голи ръце – работата Ви е спукана. По разумно е при вадене да използвате канджа – от гледна точка на охрана на труда е далеч по-безопасно. И така, Вие сте уловили баракуда; слагате я във фризера на хотелската Ви стая, купувате си от близкия супермаркет хладилна чанта, взимате я като ръчен багаж в самолета и се отзовавате обратно в София. Приготвянето на мезето е сравнително тривиално занимание. Първо отрязвате главата на баракудата. Приготвяте разтвор от морска сол във вода с такава концентрация, че като пуснете сурово кокоше яйце, то да се покаже над водата колкото петстотинкова монета. Измивате яйцето и го оставяте в хладилника за повторна употреба. След като измиете и изчистите главата, я оставяте в разтвора за една седмица. След това отваряте ченето и го застопорявате с клечка, така че като се изсуши главата, устата да остане отворена. Суши се няколко месеца на проветриво място. Вие вече притежавате един изключителен трофей, с който трябва да се гордеете. Баракудата след като се изчисти от вътрешностите, се реже напречно на колела, които се поставят в леко омаслена тава.Поръсвате ги с морска сол и поставяте върху тях няколко яки бучки краве масло – не щадете маслото; след като се разтопи, рибата трябва да е почти покрита със сос. Върху маслото поръсвате щедро ситно нарязан и счукан чесън. Тавата с така приготвената мръвка отива в грила за 15-20 минути. Обръщате колелата веднъж и ги печете още 15-20 минути. Мезето е готово – сервира се с обилно количество добре изстудено бяло вино, може и с бучки лед. На масата поставете и достатъчно количество хляб. Неминуемо тайфата ще изтопи с хляб соса, защото е убийствен. Накрая ще си оближе и пръстите, а за Вас ще остане само славата и трофея с препарираната от Вас глава, за спомен от славните времена. За съжаление упражнението “лов на баракуда” не е съвсем финансово безболезнено занимание от гледна точка на географската ширина където живеем. НА ЗДРАВЕ И ДОБЪР АПЕТИТ !!! НЕ ПЕСТЕТЕ ДА СЕ САМОИЗТЪКВАТЕ !!! ТАКЪВ УЛОВ НЕ СЕ СЛУЧВА ВСЕКИ ДЕН !!!

44

3.3.2. Син атлантически мерлин по кабовердиански ************

Несъмнено риболовът на син атлантически мерлин е най-най-върховното изживяване, за което вманиаченият колега би могъл някога да дръзне да си мечтае. Това е, така да се каже мерцедесът на риболовното заниманието с най-висок коефициент на уважение от страна на риболовното братство. Може още много страници със суперлативи да бъдат изписани, но всъщност е безсмислено, ако не прите-жавате два основни компонента на нашето съвремие – авантюристичен дух и пари – всичко друго са празни приказки и емоционални лакардии. Само този, който е ловил мерлин, знае за какво става дума; иначе мнозина са тия дето са чели “Старецът и морето” на Хемингуей и биха надълго и на широко биха ви обяснили, как точно се лови син мерлин – естествено на кукичка за син мерлин, както африкански слон се трепе с пушка за африкански слон! Ако трябва да бъда искрен, месото на синия мерлин, въобще не е толкова вкусно, колкото би се предполагало следствие на

ореола създаден относно ловенето му – месото му е средно тричаво и човек трябва доста да се постарае да го приготви така, че да не отнесе скандала от поканените гости. Приложената рецепта максимално ще ви даде възможността, ако сте хванали мерлин, да го приготвите така, че да отървете шамарите – мърморенето така и така трябва да го калкулирате в сметката, но при гощаването на тайфата наблегнете главно върху процеса на ловенето на синия мерлин и прибутайте възможно максимално назад вкусовите му качества. Това е единственият начин да бъдете оценен по достойнство. Синият атлантически мерлин се среща на много места из Атлантика, но тъй като е включен в червената книга на изчезващите животински видове, на повечето места ловът му се свежда до catch & release (хвани и освободи), за което капитанът на лодката от която сте уловили мерлина ще ви даде грамота, но пък няма да имате възможност да опитате и да раздувате след това, колко тричаво е месото на мерлина. Едно от малкото останали места, където все още при известни обстоятелства бихте могли, ако хванете мерлин да опитате месото му е Република Кабо Верде (на по-разбираем български - острови Зелени нос). Островният архипелаг се намира на ок. 1000 км западно от Сенегал по посока Бразилия. До там се пътува със самолет през Лисабон. Аватюрата започва още на летище София, когато отивате да си резервирате самолетния билет до там и обратно, разбира се след като сте направили пълна справка в интернет за полетите, разписанията, авиокомпаниите,

45

междинните летища на прекачване, необходими визи ит.н. Ако на летището ви кажат, че до там нищо не лети, не им вярвайте, пъхнете им под носа разпечатките от интернет. Истината е следната – за Кабо Верде българинът получава входна виза на летището на о-в Сал (международното им летище) срещу 45 евро, полетът е с прекачване в Лисабон – до там с България ейр, а от там с TACV (кабовердиански авиолинии). В Лисабон си оставете време да обиколите риболовните магазини за да си набавите необходимите такъми за лов на мерлин. Ако разчитате да намерите нещо в Кабо Верде – забравете - там са по-бедни от църковни мишки, освен това са олимпийски мързеливи. Та до о-в Сал летите що годе с прилични самолети, но от Сал до о-в Сао Висенте (островът на крайната ви дестинация) господ да Ви е на помощ! Необходимо ви е предварително по интернет да си резервирате хотел и лодка за риболов в Миндело (столицата на о-в Сао Висенте), тъй като и двете неща не са в голямо изобилие. До тук с лошата страна на риболова - за компенсация на дългия и уморителен път, в Миндело ще намерите една много приятна атмосфера – рибарски кръчми с музиката на Сезария Евора и Илдо Лобо, неимоверни количества морски деликатеси на смешни (от европейска гледна точка) цени и много, много слънце. Реално погледнато, това е едно от малкото места по света, където на седемнадесетата секунда след като сте далдисали във водата излизате с харпунираната от вас риба; където съвсем реално е да хванете от брега на въдица 20-килограмова акула мако или пък да се гушкате със стокилограмова морска костенурка на плажа, която току що е снесла яйцата си в пясъка – и разбира се да измъкнете от морските глъбини 485-килограмов син мерлин! Е последното за съжаление не ми се случи – моят мерлин беше само 40-килограмов, но всичко останало описано преди това не е разтягане на лукум. И така, вие оставяте настрана за известно време местната музика, с пунша и грога, рибните деликатеси и жените с шоколадов загар на кожата и се съсредоточавате върху лова на синия атлантически мерлин. Необходими такъми – въдица с акция не по-ниска от 300 либри, макара –

най-добре Penn International с вместимост поне 1200 ярда и влакно минимум 1,4 мм дакрон с пределна якост поне 200 либри. Ако си платите 650 евро на ден ще получите всичко това в рамките на риболовния излет с някоя от лодките стопанисвани от европейци. Ако ходите на риба с местен, трябва предварително да си набавите всичко това от Европа. Тук точно се сблъскваме с хамлетовия въпрос – ако сте с лодка на европеец уловената от вас риба мерлин ще трябва да пуснете, за което ще получете грамота, ако сте с местен ще я изядете. От друга страна вятърът на Кабо Верде духа

денонощно и целогодишно като за световно – това е мястото в Атлантика, където се зараждат циклоните, които постоянно тормозят Карибите и атлантическото крайбрежие на Щатите – вълнението в най-добрия случай е поне 4 бала. Като се има предвид, че лодките на месните са черупки, а на бреговата охрана не може да се разчита при бедствие поради липса на такава, по-добре и по-сигурно за вашия живот е да наемете лодка на европеец, нищо че няма да можете да опитате от мерлина – той така и така е доста тричав. За да се убедите в тази истина, купете си филе от мерлин от месния рибен пазар – нека друг рискува живота си. Вълнуващото е самият риболов – всичко е изключително екстремно - като се започне от постройката на линията, та до самото вадене на рибата. Лодката е оборудвана с две странични хоризонтални мачти на двата борда, чрез които се прави разпънката на бордовите въдици посредством щипки; кърмовата въдица е една. Задължително вирбелите са от най-тежкия вид с носимоспособност от поне 350 либри, като след привързването на вирбела линията се удвоява към основното влакно на около 3-4 м. Стръвта представлява изкуствен калмар в различни цветове; линията на повода е метално въже 3,5-4 мм. Влачките се пускат сравнително близо – до 30- 50 метра зад кърмата, като образуват клин – кърмовата влачка е най близо до лодката. Лодката се движи с около 3-4 възела. Задължително авансът на макарите се регулира оптимално, за да имате достатъчно време при удар, да седнете в стола и да се вържете с коланите. Последното е абсолютно задължително, в противен случай мерлинът ще ви отнесе като бръмбар сламка през борда барабар с въдицата. При удар мерлинът за около 2-3 минути прави изящни достойни за снимка, акробатически скокове; не се опитвайте вие да снимате; нямате време – използвайте този период да се вържете здраво за стола, както да обезопасите и въдицата – нека друг снима. След като мерлинът приключи с показните скокове, той се гмурка стремглаво много надълбоко – може да стигне и до 600 м. През това време макарата бясно се развива под звуците на чаткащия аванс. Заемете удобна позиция на стола, защото следващите минути дори и часове ще берете ядове. Когато макарата доближи края на линията започнете бавно да затягате аванса. След това започва истинската битка – въдицата е опряна

46

в специалния колан на корема ви; при навеждане на тялото навеждате и върха на въдицата, свивате краката в коленете и набирате макарата колкото можете; след това се отбутвате с крака в стъпенката на стола, изправяте тялото и издигате върха на въдицата; не въртите макарата – макарата се навива само при навеждане на тялото и отпускане на линията. Важно е в този момент капитанът на лодката правилно да балансира скоростта и курса, така че линията да е максимално опъната; може в тежък случай да се наложи и заден ход ако екземплярът е много буен. По принцип мерлинът е изключително витална риба и ваденето му е доста уморителна олелия. И така следващия час-два ще се дърпате с мерлина докато единия от двамата се предаде. При риболова catch & release мерлинът се докарва до лодката, който успял да снима, снимал – който не, следващия път. Куката се вади от устата му посредством специална щипка в кожух; на кожуха странично стърчи лопатка. С щипката се хваща ствола на куката, след което лопатката се опира в небцето на рибата за опора и щипката се избутва напред. Мерлинът пляска с опашка и изчезва в морската шир, а вие вече имате право да бъдете развързан от стола. Толкова сте гроги, че сам не можете да свършите тая работа – за оцаферване гъврътнете като начало чаша грог с лед. След това вече се оставете да приемате поздравления и други подобни от сорта на цуни-гуни. На брега ще получите и грамота от капитана в която е изписано вашето име, името на лодката, името на капитана и региона където добросърдечно сте върнали свободата на синия атлантически мерлин. След това минете през рибния пазар ... и си купете пържола от мерлин. От любопитство пригответе пържолата, за да не остане у вас усещането за частично капо. Пържолата я нарязвате напречно на ленти и я посолявате със сол и черен пипер.Нагорещявате фурната на печката само отгоре и поставяте месото върху предварително намазаното дъно на тавата на фурната с масло. Преди това приготвяте сос от разтопено масло, ситно нарязан магданоз, сок на един лимон и щипка червен пипер. С половината от сместа намазвате рибата от едната страна и я запичате около 3-4 минути, след това обръщате мръвката в тавата, намазвате я отново и запичате и другата страна същото време. Останалия сос се смесва със сметана и се готви на котлон за ок. 2-3 минути, като постоянно бъркате сместа. Пържолените филенца се поставят в чиния, заливат се със сметановия сос и се гарнират с още червен пипер. Е, рецептата звучи много апетитно, но за всеки случай не хранете прекалени надежди, хапката е вкусна, но не незаменима.

И ВСЕ ПАК ДОБЪР АПЕТИТ !!! НАБЛЕГНЕТЕ НА ЛАКАРДИЯТА ОКОЛО РИБОЛОВА НА МЕРЛИНА, ЗА ДА РАЗСЕЕТЕ ТАЙФАТА И ТЯ ДА ЗАБРАВИ ДА МЪРМОРИ !!!

3.3.3. Пържоли от риба-платноход по мадагаскарски (sailfish) **********

47

3.3.4. Меру по мадагаскарски *********

48

3.3.5. Каранс (kingfish) по мадагаскарски ********

49

3.3.6. Филе от акула със сос патафри **********

50

3.3.7. Дорадо на тиган по мексикански ******

51

3.3.8. Уаху с къри по индийски ******

52

4. Галерия 4.1. Дребни шебеци

53

4.2. Класика в жанра

54

55

56

57

58

4.3. Екзотика

59

60

61

62

63

4.4. Самарянство

64

5. Риболовът като изкуство Ако вманиачаването Ви към риболова е достигнало вече параноично измерение, след обилно плюскане и тежък запой, възможно е в главата Ви да се породят по-възвисени дръзновения, като например, превръщането на непотребни наглед остатъци от рибата и другите водни твари, както и непотребни и стари такъми в ИЗКУСТВО.

Този “шедьовър” на риболовното заболяване е постигнат посредством аранжиране на кожа от двукилограмов костур, стара рибарска мрежа и ръждясала кука от кърмак (повод за лов на моруни на парагада). Нарича се “УЧАСТ”. Интересното в случая е метода на обработка на рибешката кожа. Костура се дере внимателно, така че да излезе цялата кожа. Прецизно се изстъргват мазнините и остатъците от месото от вътрешната страна на кожата. Прави се отвара от смрадлика и в тава се разстила кожата. Отварата от смрадлика трябва да покрива кожата поне един пръст. Оставя се на балкона за около 40 дни. Имайте предвид, че в началото вонята е впечатляваща, така че се подгответе да понесете стоически гнева на домашните Ви. След като престои в отварата от смрадлика т.е. приключим с дъбенето на кожата, закачете я с щипки на една закачалка и закачалката оставете няколко месеца да виси на балкона. Добре е това да бъде през летния период, за да изветрее по-бързо. При изсушаването на кожата същата се свива на роло. Накиснете я за 2 дни в тава с обикновена вода за да отпусне. Сушенето на изправена кожа се извършва по следния начин. Върху пода опъвате пешкир, отгоре слагате стари вестници, върху тях просвате кожата, отгоре отново стари вестници, отново пешкир и дървена плоскост за разпределяне на натиска. Плоскостта натискате с тежки предмети – имайте предвид, че при изсъхването кожата се опитва отново да се свие на роло, така че тежестта трябва да бъде достатъчна. След десетина дни кожата е готова да стане обект на полета на Вашата творческа фантазия. УСПЕХ !!!

65

6. Риболовът като средство за дуене (както е известно в зоологията, бозайниците имат обща черта в това, че много обичат да се перчат пред себеподобните си, а човекът все пак е вид бозайник, независимо, че много двукраки не приемат от чисто самолюбие факта, че са произлезли от маймуната)

Както многократно вече е обяснено по-нагоре, за тези които са по-бавно схватливи или за тези дето четат по диагонал, отново повтарям рецептата за препариране на вашите трофейни глави от риби.

Главата се изчиства максимално добре от месото и другите меки хрущялни части. След това се поставя в достатъчно голям съд със саламура, така че главата да бъде изцяло покрита от саламурата. Ако препарирате риби като мерлин, риба-меч, риба-платноход или други човкови риби, допустимо е меча да стърчи извън съда със саламурата. Стърчащата част от човката се увива в мокър няколко пъти сгънат вестник, като преди това между страниците се разстила морска сол. През цялото време на осоляването пръскайте вестника с вода; не допускайте да изсъхне. Саламурата се приготвя по следния начин – в съда сипвате хладка вода и пускате едно сурово яйце, което в началото потъва на дъното . След това сипвате бавно, разбърквайки водата, морска сол на кристали (горе долу съотношението е 5:1 тегловни единици в полза на водата), докато яйцето изплува на повърхността и се покаже над водата колкото петстотинкова монета. Това значи, че разтворът вече е наситен; вадите яйцето, измивате го обилно с вода и го връщате в хладилника за повторна употреба. Тъй като българската морска сол съдържа изключително много боклуци, те изплуват на повърхността на разтвора. Оберете ги с хартиена кухненска кърпа, като много бързо я плъзнете по повърхността, преди да се е разпаднала от водата. Това се прави обикновено няколко пъти, докато саламурата се избистри. Завирате главата в съда и ако е необходимо обработвате стърчащите части, както е описано по-преди. Сменяте саламурата след 24 часа, защото вече е примесена с кръв. По принцип, още един или два пъти на отстояние 24 часа, сменете саламурата. След това оставяте вашата трофейна глава още 1 седмица в бистрата саламура, сменяте я отново и я държите още 1 седмица. Най-накрая слагате главата в разтвор на 20:1 вода и оцет, за да предотвратите в първите дни на сушенето, мухите да наплюят вашата риболовна гордост. Провесвате трофея на здрава рибарска корда на сухо и проветриво място и я оставяте да се суши в зависимост от съдържанието на мазнини в рибата достатъчно дълго време (този процес може да продължи и 2 години). В никакъв случай не допускайте по време на сушенето трофея да бъде напръскан от дъжд или да поеме влага или роса. Това ще доведе до гранясване, пожълтяване и избиване на мазнини по повърхността на главата. По принцип, те се чистят трудно с чист спирт, но това води до побеляване, което се мие с вода и трябва отново да се суши отначало – въобще настава въртел.

66

Ако сте по-мързелив, но по-паралия може да си позволите да дадете цялата риба на някоя фирма да ви я препарира и да ви я достави до в къщи. Има два типа фирми – едните имат представителства по целия свят и може да се разчита на тях, но са скъпи и всъщност не препарират рибата, а правят полиуретанова отливка, която боядисват. Те ще ви я доставят без съмнение у дома, но за справка 103 инчов (160 паундов) ивичест мерлин, уловен в Cabo San Lucas, Mexico излиза до София като DHL-пратка с вкл. ДДС и други митнически такси около 4000 $. Ако се доверите на някоя местна фирма, тя наистина ще ви препарира вашата трофейна риба както трябва, но вероятността да си получите трофея в София намалява, тъй като те нямат голям опит в логистиката по света. ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, УЛОВЕНАТА ОТ ВАС ТРОФЕЙНА РИБА ЩЕ БЪДЕ ИЗЯДЕНА, КАТО В КРАЯ НА КРАЙЩАТА ВСИЧКО МИНАВА ПРЕЗ ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО, НО ТРОФЕЯТ ОСТАВА В ГОДИНИТЕ, ДОРИ И СЛЕД КАТО ВАС НЯМА ДА ВИ ИМА. НАПРАВЕТЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА НАМЕРИТЕ НЕОБХОДИМИТЕ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, ТАКА ЧЕ ВАШЕТО ДЕЛО И ВАШИЯТ ДУХ ДА ОСТАНЕ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА !!!

67

7. Епилог за несретници

Понякога в живота на риболовното братство има и трагични моменти.

Представете си, че цял ден влачкате при температура от 35 градуса под знойните лъчи на юлското слънце на яз. Студен

кладенец; давате всичко от себе се, опънали сте 5 влачки, които постоянно заплитате, сменяте воблерите през 15 минути и

нямате нито един удар – камо ли хваната риба. Тогава, съветвам ви да отидете при бай Илия на брега на езерото в

с. Калоянци; връзвате лодката за терасата на кръчмата, отивате в градината да се видите каква сте тиква и в крайна

сметка си поръчвате кюфтета – много са вкусни. За утеха, човекът може да ви пекне и резен тиква със захар ☺

68

От мен,

пишман рибар ХАДЖИ МЛАДЕН,

за сега – ТОЛКОЗ !

Забележки и мнения от мърморещи (ако все пак има такива) -

при арменския поп на адрес: София ул. “Цар Борис I” № 4.

На захапалите, кой джам, кой чушка – - по-тихо похъркване, за да няма тиган с

риба по главата, а на оцелелите в запоя –

малко търпение (може със странично забавление) до следващия мохабет и

НА СЛУКА !!!

Който чувства за необходимо да изрече зла или добра дума относно горното писание, може да го стори на следния e-mail: pishmanribar@gmail.com К`вото и да пишете нито ще се разсърдя, нито пък ще се възгордея, повече отколкото съм се надул сега ☺