Строителство Градът

Търгове по 15 лота с обща дължина 311 км ще бъдат обявени през септемвриНа 29 април бяха по-

дписани 15 договора за предоставяне на безвъз-мездна финансова помощ по етап II от рамковото споразумение между уп-равляващия орган на опе-ративна програма „Регио-нално развитие“ и Аген-ция „Пътна инфраструк-тура“. Те са за 15-те лота, в които попадат 26 отсеч-ки с обща дължина 311 км от схемата „Подкрепа за рехабилитация и рекон-струкция на второклас-

ни и третокласни пъти-ща“. Тя е част от операция 2.1 „Регионална и мест-на пътна достъпност“ на оперативната програма. Предоставеното финанси-ране за отсечките е в раз-мер на 264 985 729 лева, от тях 225 млн. лева са съ-финансиране от Европей-ския фонд за регионално развитие. Бюджетите на проектите варират от мал-ко над 8 млн. лева до мал-ко над 24 млн. лева.

Най-ниска е цена-

та на лот 23 Старо Оря-хово - Долни Чифлик - Гроздьово - Бозве-лийско (8 110 563 лв.).Най-скъпо ще струва ре-хабилитацията на пътните участъци Смолян - Михал-ково - Кричим, Пампорово - Смолян - Стойките и Ру-дозем Смилян (лот 27).

Най-дълъг е лот 19, в който поподат три отсеч-ки около Елена. Най-къс е лот 16 Плевен - Ловеч (малко над 10 км).

Част от проектите са

свързани с достъп до ту-ристическа среда. Сред тях са Батак - Доспат, лотовете край Пампоро-во, Хасково - Минерални бани, Бела - Белоградчик. Други осигуряват удо-бен път до икономически зони, трети са свързани с важни трасета като Троян - Кърнаре, Плевен - Ло-веч.

Според председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфра-структура“ Божидар Йо-

тов търговете за стро-ителство и строителен надзор ще бъдат обявени през септември.

Списъка на всички про-екти може да намерите на www.stroitelstvo.info

Миналата седмица за-вършиха търговете за строителство на първи-те 14 лота от пътната схе-ма. От 29 април започна-ха търговете за строите-лен надзор, те ще продъл-жат до 11 май.

Още по темата на стр. 8

Още 264 млн. лева за пътищапо „Регионално развитие“

9771310983000

>17

1717

Брой 17 (653), 3- 9 май 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Дунавската стратегияДунавската стратегия - план за развитието на най-големия, но и един от най-изостаналите ре-гиони в Европа, ще се изпълня-ва във всички дунавски страни в периода 2014 - 2020 г. В момен-та документът е един от най-раз-искваните в държавите по поре-чието на реката. Всяка една от тях, но и всички обединени тряб-ва да създадат план, който да начертае стратегическото разви-тие на Европа. Една от основни-те цели на стратегията е иконо-мическо сближаване на географ-ски свързаните чрез р. Дунав се-лища чрез еврофинансиране.

Интервю с Белин Моллов четете на страници 4-5

ПРОЕКТЪТ НА МЕТРОСТАНЦИЯ „СВ.

НЕДЕЛЯ“ ЩЕ СЕ СЪОБРАЗИ С АРХЕОЛОГИЯТА

Проектът за метростанцията

„Света Неделя“ ще бъде преработен, за да

може да се изпълни в по-голямата си част

подземно, съобщи главният архитект на

София Петър Диков. По думите му значителна

част от работите ще се изпълнят по миньорски

способ. Кметът на София Йорданка Фандъкова

посочи, че се очаква в рамките на две години

проектът „Античен културно-комуникационен

комплекс „Сердика“ да бъде завършен.

За финансиране на проекта общината ще

кандидатства с проект по оперативна програма

„Регионално развитие“

Фотограф Мария Съботинова

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 3 - 9 май 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850

47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси:

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]

Редакционен екип:

Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]

Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected]

Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected]

Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]

Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]

Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected];

Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]

Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected]

Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров

Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected],

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]

Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

ОБЩИНИ

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Иво Прокопиев е новият почетен консул на Канада в БългарияПравителството одобри пред-седателя на Конфедерация-та на работодателите и ин-дустриалците в България Иво Прокопиев за почетен консул на Канада в България. През ноември 2009 г. Министерски-ят съвет прекрати правомо-щията на предишния почетен консул Левон Хампарцумян в отговор на вербална нота от посолството на Канада в Буку-рещ. Почетният консул рабо-ти на доброволни начала в по-мощ на гражданите на съот-ветната държава, статутът му е регламентиран във Виенска-та конвенция. Работата на по-четните консули не е толкова административна, а предста-вителна.

В Созопол е регистрирано първото рибарско пристанище в България

В България ще има четири рибарски пристанища – в Созопол, Балчик, Варна и още едно на Южно-то Черноморие, но все още не е уточнено къде ще бъде то. Четирите рибарски пристанища ще канди-

датстват за общо 16 млн. евро инвестиции. Приста-нище Созопол ще може да усвои 4 млн. евро, част от тях вероятно ще се използват за обособяване на места за разтоварване и за закрити лодкостоянки.

Натрупаните отпуски ще се изчистват до края на 2011 г.Старите отпуски ще се из-чистват до края на 2011 г. Това предвиждат проме-ни в Кодекса на труда и в Закона за държавния слу-жител, които правител-ството одобри на послед-ното си заседание. Това е окончателният срок, в кой-то трябва да бъдат изчис-тени всички неизползвани отпуски. „Работодателите имат година и осем месеца да направят това - напъл-но достатъчен срок“, каза министърът на труда Тотю Младенов. За да се предо-тврати сегашният проблем с натрупване на стотици дни, отпуските ще се полз-ват по график.

Релокацията на 1 млрд. евро европари за ремонт на пътища възможна, но само за обекти от европейските транспортни коридори и готови технически проектиИскането за релокацията на средсва от оперативните програ-ми за ремонт на пътища среща разбиране от страна на Евро-пейската комисия. Тя обаче поставя няколко важни условия - обектът да се намира на европейски транспортен коридор, из-граждането или рехабилитацията му да е базирана на готов технически проект, което означава, че парите ще се отпускат за основен ремонт на пътища, а не за запълване на дупки и процедури, процедури по реда на Закона за обществените по-ръчки и акуратно проведена Оценка за въздействие на околна-та среда. Това каза след официалното си посещение в Брюксел министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. „Възможна е вътрешна релокация, най-вече в оперативна програма „Транспорт”. В този случай един непри-оритетен или остарял проект може да отпадне и да бъде заме-нен с друг”, заяви той. Добрата новина е, че европейските ин-ституции подкрепят идеите за намаляване на излишния бюро-кратичен товар и облекчаване на процедурите в оперативните програми.

Търси се не руско, а европейско финансиране за АЕЦ „Белене“В момента не търсим руско финансиране, а европейско съучастие в проекта АЕЦ „Белене“. Това заяви на кръгла маса в парламента на тема АЕЦ „Белене“ заместник-ми-нистърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова. Тя потвърди, че на България е била предложе-на финансова помощ от страна на Руската федерация, но българската страна не я е приела. България няма как да осигури, нито пък финансово да гарантира подобно фи-нансиране от страна на Русия, което налага да се търси европейски стратегически инвеститор, каза Христова.

Българското участие в ЕКСПО 2010 остана без финансиране, може да се провалиПавилионът, с кой-то България ще се представи на светов-ното изложение ЕКС-ПО 2010 в Шанхай, вече е готов. Българ-ското участие обаче е застрашено, тъй като министерство-то на икономиката спря финансирането. През 2009 г. държа-вата е отпуснала 1.3 млн. лева, а Китай е дала на България фи-нансова помощ от 650 000 долара. Тези средства обаче са крайно недостатъч-ни за покриване на наложителните раз-ходи, а държавата е спряла останалата част от финансира-нето до общата сума от 4.6 млн. лева, гла-сувана от Минис-терския съвет през 2006 г.

Законова е пречката пред връщането на абонамента за паркиране в центъра на СофияВ законодателството в момента е записано, че има ограничение за престой за паркиране от 30 минути до 3 часа в зоните за кратковре-менно паркиране. От Столичната община са подготвили предложе-ние до транспортната комисия на парламента този текст да отпад-не и да бъде заменен с текста, че стопанинът на пътищата определя времето за престой в зоните за кратковременно паркиране.

С 4.2 млн. лв. ще ремонтират 51 училища и детски градини в столицатаОколо 4.2 млн. лв. ще бъдат отпуснати от Специализирания общин-ски приватизационен фонд за ремонта на училища и на детски гра-дини в София, реши Столичният общински съвет. Със средствата ще бъдат ремонтирани покривни конструкции, ще се изгражда мъл-ниезащита, ще се подменят дограми, ще се ремонтират санитарни възли и водопроводни инсталации.

Имаме нужда от израелската технология за преработка на отпадъци Това заяви областният управител на Стара Загора Йордан Николов, който посети завод за битови отпадъци в Тел Авив. Технологията не предвижда предварително сепариране и целият процес се обслуж-ва само от десетина души. След постъпването на отпадъчната маса в завода по механичен път се разделят металите, пластмасите, хар-тията и останалите съставки, които се рециклират до гранули за пов-торна употреба. Инвестицията за подобен завод, който обработ-ва 100-150 тона отпадъци на ден е около 20 млн. евро, а ако количе-ството е около 300 тона, може да стигне до 36 млн. евро, съобщи Николов.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 3 - 9 май 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

ИНВЕСТИЦИИ

ПРОЕКТИОБРАЗОВАНИЕ

След 2 години ще има магистрала София - НишМагистралата София - Ниш ще бъде открита на 1 май 2012 г., съобщи пре-миерът Бойко Борисов след офици-алното си посещение в Република Сърбия, където имаше среща с ми-нистър-председателя Мирко Цветко-вич. По думите на Борисов българ-ската част от проекта не би трябвало да струва повече от 70-80 млн. евро, като за построяването на отсечката може да се вземе заем или средства-та да се гарантират от бюджета. Пре-миерът обясни, че сръбската стра-на вече е осигурила финансиране за частта от магистралата, която трябва да построи.

Одобриха два инфраструктурни проекта от област ПлевенДва проекта на областна администрация Плевен от републиканската пътна инфраструктура са одо-брени за финансиране. Това стана ясно, след като съвместният направляващ комитет на Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - Бъл-гария 2007 - 2013 г. одобри преди дни списъка с проектите допуснати за финансиране, внесени с междинен срок април 2009 г. Двата проекта от об-ласт Плевен са на приблизителна стойност 8 500 000 евро. Тези пари ще бъдат отпуснати за реха-билитация на път III 3402 Славяново – Пордим и рехабилитация на път III 3004 Тръстеник – Орехо-вица. Бенефициентите са Агенция „Пътна инфра-структура“ и окръжен съвет Олт, с който от 2006 година областната администрация поддържа тра-диционно добри отношения.

„Феърплей пропъртис“ АДСИЦ отчита 40% ръст в приходите от продажби за първото тримесечиеПрез първото тримесечие дружеството е реализира-ло 102 хил. лв. нетна печал-ба. Приходите от дейност-та му са 5.616 млн. лв. От тях 86%, или 4.849 млн. лв., се формират от отчетени-те продажби на 27 апарта-мента, което представлява ръст от 40% спрямо пър-вото тримесечие на 2009 г. През първите три месе-ца на годината „Феърплей пропъртис“ АДСИЦ склю-чи нови договори за про-дажба на 19 апартамента с обща стойност без ДДС 3.364 млн. лв.

Очакват се повече сделки на офис пазара през втората половина на 2010 г.Експертите на Colliers International очакват нивата на наемите при офисните площи в Бълга-рия да се стабилизират. Това сочи проучване на международната консултантска компания, което разглежда 15-те най-големи завършени офис проекта („Топ 15“) в столицата към края на март 2010 г. Спадът при офертните наемни цени през първите три месеца на 2010 г. е 1.1 евро/кв.м, като той следва тенденцията към обща стабилизация на наемите в перифери-ята на столицата през втората половина на 2009 г.

Кубинците вече ще могат да строят собствени жилищаЗаконодателният акт, който разрешава нововъведението, бе подписан от президента на Куба Раул Кастро през миналата година. Властите на страната се решиха на тази стъпка, след като стана очевидно, че държавното строителство е неспособно да удовлетвори нуж-дите на гражданите. В момента в Куба не достигат 600 000 жилища, като държавата си е по-ставила за цел да построи 50 000 жилища вместо планираните по-рано 150 000.

IKEA иска да строи в Подмосковието най-големия мол в ЕвропаШведската компания възнамерява да построи в Подмосковието търговския комплекс „Мега 4“, съобщи министърът по външноикономическите връзки в областното правителство Тиг-ран Караханов. Средно в такъв проект се инвестират 1 милиард долара. IKEA е получила парцел с площ 500 декара в Митишчински район. Строителството ще започне през следва-щата година, в момента се подготвя проектната документация. От IKEA не коментират ин-вестицията. Миналата година компанията обяви, че прекратява инвестициите си в Русия.

Инвестициите в бизнес имоти в Европа продължават да растатЗа първото тримесечие на годината средният обем на инвестициите в бизнес имоти в Европа се е увеличил с 12% - от 15.4 милиарда евро до 17.2 милиарда. Този по-казател расте второ по-редно тримесечие, от-белязва консултантска-та агенция DTZ. Сред най-големите пазари анализаторите открояв-ат Германия, където ин-вестициите са се увели-чили с 32% в сравнение с четвъртото тримесе-чие на миналата година.

Нови плащания за 15.7 млн. лв. по Програмата за селските райониНови 127 проекти на обща стойност 15.7 млн. лв. бяха оторизирани за плащане по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Плащанията са по следните мерки: „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“, „Обновяване и развитие на населени-те места“, „Създаване на стопанства на млади фермери“, „Подпомага-не на полу-пазарни стопанства“ и „Модернизиране на земеделските сто-панства“.

ЕК удължи периода на допустимост за разходите по 6 проекта на МОСВ по ИСПАЕвропейската комисия дава възможност да бъде удължен периодът на допустимост на разходите за проектите по програма ИСПА, одобрени за финансиране след 1 яну-ари 2004 г. Става въпрос за 6 проекта – 4 инфраструктурни за подобряване управле-нието на водите в София, Сливен и Кюстендил и проектът за изграждане на сероо-чистващи инсталации в ТЕЦ „Марица-изток 2“, както и два проекта за техническа по-мощ за подготовка на проекти в сектор води и отпадъци за бъдещо финансиране от ОПОС. Общата стойност на финансовите им меморандуми е 205 милиона евро.

В бургаския комплекс „Зорница“ отвори врати нов спортен центърКметът на Бургас Димитър Николов в не-деля откри новия спортен комплекс „Из-грев“. На територията на спортния ком-плекс има 3 футболни площадки, 3 тенис корта, игрище за баскетбол и волейбол, закрита площадка за тенис на маса, ком-бинирана детска площадка, фитнес на открито, игрище за петанка, обслужва-ща сграда със зали за бокс и други спор-тове. Със съдействието на спортен клуб „Бургас“ по всички игрища се проведоха демонстрации и приятелски срещи.

Български студенти от УАСГ вече ще могат да учат от половин до една годи-на във Франция и да получат френска и българска диплома. Същото ще мо-гат да направят и техни френски колеги. Филип Куртие, директор на основа-ния преди 260 години френски политехнически университет Екол де Понз-е-Шосе, и ректорът на Университета за строителство, архитектура и геоде-зия Добрин Денев подписаха договор за сътрудничество на 27 април. И до-сега имахме обмен на студенти по програмата „Еразъм“ - трима французи са учили по 6 месеца при доц. Григор Михайлов в Хидротехническия факултет на УАСГ, един от тях после спечели национална награда за професионален стаж във Франция. Седем български студенти са пребивавали в Париж, ин-формира доц. Иван Павлов от УАСГ. Изключително сме доволни от висока-та подготовка на българите и качеството на обучението в УАСГ и затова ние самите предложихме двойното дипломиране, коментира Мари Камарота, зам.-директор по международното сътрудничество на престижното френ-ско висше училище.

Български студенти ще получават и френска диплома


ИНТЕРВЮ

Без технически обосновани проекти ще останем само наблюдатели

Арх. Моллов, в края на април във Виена и Бра-тислава се проведе пър-вата международна конференция за Дунав-ската стратегия. Какъв беше нейният акцент и на какъв етап е страте-гията към момента?

- Срещата във Виена и Бра-тислава беше една от поре-дицата срещи, които са общо пет, организирани от Евро-пейската комисия и страните, участващи в разработване-то на Дунавската стратегия. Това всъщност беше третото събиране след тези в Улм и Будапеща, които се проведо-ха през януари и февруари, когато се постави рамката на Дунавската стратегия на ви-соко политическо ниво. Раз-говорите сега имаха прак-тически характер, съобразя-вайки се с вече утвърдената рамка. Обсъдиха се конкрет-ни действия в трите основни стълба на Дунавската стра-тегия – свързаност, околна среда и т.нар. отключване на

потенциала, което визира те-мите за социално-икономи-ческото развитие, включи-телно туризма, човешките ресурси, административния капацитет. Бяха представе-ни възможните за реализи-ране на проекти, които пред-ставляват интерес не само за страните, които ги предста-вят, но и от другите участни-ци. За мен беше много инте-ресно да видя презентацията на проекта Via Donau – това е практически Паневропей-ският коридор №7, самата река Дунав. На този проект е посветена дейността на спе-циална австрийска агенция, която прави проучванията и прогнозите за развитието. Интересно беше да се чуят техните виждания за бъде-щето развитие, за приори-тетите и интересите на раз-личните страни. Логично ос-новен акцент при тях е раз-витието на навигацията, за-щото, за да се осъществява свързаност, по Дунав трябва да могат да се движат кораби

и плавателни съдове. Друга-та важна тема беше преми-наването през реката, като този проблем върви с про-блемите на пристанищата, на фериботите, на превенци-ята на риска. Бяха предста-вени различни гледни точ-ки, включително и от стра-на на транспортните екс-перти и еколозите. Духът на дискусията обаче беше мно-го ясно ориентиран към об-щото мнение, че „не реката трябва да бъде удобна за ко-рабите, а обратното - кора-бите трябва да бъдат удобни за реката”. С други думи, ва-жен компонент е устойчиво-то развитие. Специална пре-зентация и дискусия имаше и за развитието на коридор 10. В една от панелните секции, посветена на темата „Мо-билност”, беше представена грандиозна идея за проект Т.Т.Т. - трансконтинентален транспортен терминал в сър-цето на Европа, намиращ се на територията между Бър-но, Братислава и Виена.

А рх. Моллов е завършил архитектура във ВИАС - Со-фия. От 1971 до 1990 г. работи в Генералния план на София, от 1991 г. до 1995 г. е съветник в Столичния общински съвет, от 1992 г. е в администрацията на Министерството на регионалното развитие и бла-гоустройството, през 2001-2002 г. е заместник-ми-нистър, след това е бил съветник и отново замест-ник-министър. От 2006 г. досега е отново съветник.

Арх. Белин Моллов, съветник

на министъра на регионалното

развитие и благоустройството

на това, което ще се случи по Дунавската стратегия


ИНТЕРВЮТова е идея, свързана с раз-витието на дунавското прос-транство, пораждаща проти-воречиви реакции от стра-на на експертите икономи-сти, урбанисти и еколози, но изключително интерес-на от гледна точка на подхо-да, перспективното мисле-не и великолепното сътруд-ничество между заинтересо-ваните страни. Чехите пред-ставиха проект за свързване на реките Одер и Елба чрез канали, който в съчетание с проекта Т.Т.Т. създава пред-поставки за генерални про-мени в цялостната устрой-ствена и икономическа струк-тура на макрорегиона. Чухме идеи за развитиета на „Синя-та лента на Европа” - канала Рейн - Майн - Дунав, за ев-ропейското дунавско приста-нище Констанца и много дру-ги. Г-жа Меглена Плугчие-ва представи проекта „Зелен Дунав”, който намира широ-ка подкрепа от страна на еко-логичните организациии на всички стани от Дунавското пространство.

Какви ще бъдат следва-щите стъпки?

- След две седмици предстои поредната, четвърта конфе-ренция в Русе, чийто акцент ще бъде сътрудничеството между страните и различните нива на управление – наци-онално, регионално, местно, участие на гражданското об-щество, ролята на неправи-телствания сектор и на биз-неса в разработването и при-лагането на Дунавската стра-тегия. В началото на юни ще се проведе заключителната конференция в Констанца. След това през лятото пред-стои да бъде формулирана самата стратегия на базата на всичките минали дискусии и конференции. Приемането на стратегията от европейските институции ще стане през пе-риода септември - декември 2010. Очаква се „Стратегия на Европейския съюз за раз-витието на Дунавското прос-транство” да бъде приета от Европейския съвет през 2011 г. по време на унгарското председателство. Тя ще бъде придружена с програма, ко-ято ще включва множество проекти. Тези проекти ще бъ-дат финансирани през пери-ода 2014 – 2020. Дунавска-та стратегия сама по себе си очертава цели, приоритети и мерки, но към нея има план за действие, който ще форму-лира и определи конкретни-те проекти, които ще трябва да бъдат подкрепени от всич-ки страни, участващи в раз-работването на Дунавската стратегия, но и съгласувани и одобрени от 27-те страни - членки на общността.

Кои са проектите, за чи-ято реализация ще на-стоява България?

- България има национална позиция за Дунавската стра-тегия, придружена от 20 ком-плексни програми, чрез кои-

то сме обобщили приорите-тите и възможните програ-ми за реализация. Тя съдър-жа 250 проекта, предложени от заинтересуваните страни. Сега сме в процес на опреде-ляне на няколко - например пет национални комплексни програми, или нека да ги на-речем пет комплексни интег-рирани макропроекта. Еди-ният от тях се отнася до бъл-гарския участък от транспор-тен коридор №7. Тук си по-ставяме въпросите „какво искаме да направим по отно-шение на навигацията, свър-заността, превенцията на ри-ска, развитието на транс-портната и довеждащата ин-фраструктура, отключването на потенциала, на туризма и околната среда…”. По същия начин разглеждаме и коридор №10, от който например мно-го е заинтересувана и Съ-брия. В скоро време ще при-ключи строежът на автомаги-страла „Марица” и ще бъде осъществена връзката Со-фия - Свиленград - Истанб-ул. Ако добавим в програма-та към Дунавската стратегия изграждането на магистрала-та София - Калотина - Ниш, Европа ще има един функци-ониращ транспортен кори-дор по направление югоиз-ток. Ще се отключи потенци-алът за изграждане на Север-ната тангента на София, ще се свържат в агломерацията на българската столица евро-пейските коридори 10, 4 и 8, което ще стимулира нови въз-можности и предостави дру-ги огромни предимства –ще изградим връзка с цялост-ния потенциал на столица-та и агломерацията, включи-телно от гледна точка на ту-ризма в София, Банкя, Вито-ша и Боровец, а ще реализи-раме и идеята за развитие на културния туризъм в района Ще се осмисли връзката на юг по магистралите „Люлин” и „Струма” към Солун и Бяло море. Друг подобен интегри-ран проект е развитието на коридор №9, който може да бъде обвързан с реконструк-ция и обновяване на моста в Русе, изграждането на пътя до Велико Търново, възмож-ното включване на тунела под Шипка, т.е. цялостната концепция за връзката от Бу-курещ до балканския кори-дор №8 – практически връз-ката с автомагистрала „Тра-кия”. Единият аспект на този проект са всичките логистич-ни центрове по неговото про-дължение, а другият е разви-тие на един от най-богатите балкански туристически ко-ридори - Брашов – Синая – Букурещ – Русе - Ивановски-те скални църкви - търнов-ската Света гора – Дряново - Трявна - Габрово и т.н. до Ка-занлъшката гробница. Другата невероятна възмож-ност е връзката между Русе и Варна, Силистра и Шу-мен, където има важни кому-никационни връзки към ин-дустриални центрове за раз-витие, съчетани с културния

потенциал и туризма (Първа българска държава) – Север-но Черноморие. Това са част от идеите, които можем да реализираме чрез Дунавска-та стратегия, в чийто обхват попада цялата страна.

Каква е проектната го-товност на България по отношение на Дунавска-та стратегия?

- Давайки нашите предложе-ния, ще трябва да обосновем и проектната им готовност. Имаме много работа в тази насока. Богати сме на идеи – малко са ни готовите про-екти. Това е проблем, който трябва да се реши с участи-ето на всички заинтересува-ни страни. Трябва да се оси-гури ресурс за това. Без тех-нически обосновани проекти ще останем само наблюдате-ли на това, което ще се случи по Дунавската стратегия.

Ще имат ли шанс проек-тите на по-малките об-щини и отговарят ли те на целите на стратеги-ята?

- Обърнали сме внимание на всички проекти. Проекти-те на по-малките общини са компоненти и могат да на-мерят своето място в Дунав-ската стратегия. Така напри-мер, ако говорим за енергий-на ефективност, има десети-на проекта за вятърни гене-ратори по поречието на река-та, а в стратегията те ще бъ-дат обединени в един проект и в рамките на програмата за коридор №7. Всички тряб-ва да се съобразим с жела-нието на общините да реали-зират своите идеи, същевре-менно общините трябва да се кооперират, да работят заед-но в рамките на дунавското сдружение на общините, за да отстоят своите интереси и постигнат реализация на на-истина важни и приоритетни проекти. Например в Румъ-ния и Унгария са възприели тази стратегия като нацио-нална кауза и работят усиле-но върху нея. Нашият подход трябва да е същият, защото сега се очертава бъдещето до 2020 г., а и след нея. Реката е жизненоважна ос за интегри-рането на Изтока към Запа-да, а това става с конкретни проекти и инициативи, които се допълват и носят ползи за всички на европейско, наци-онално, регионално и местно ниво.

По оперативна програма „Регионално развитие” предстои схема за изра-ботване на интегрирани планове за градско въз-становяване и развитие. Каква е нейната цел?

- Един интегриран план за развитие трябва да съдържа спектър от възможни интер-венции в областта на град-ското развитие - на култура-та, на обитаването, на адми-нистрацията, на отдиха, на производствените зони, на индустриалните зони, на ту-

ризма, на историческото на-следство. Става въпрос за идентифициране на дадена проблемна територия, която притежава голям потенциал. Защото смисълът на интегри-рания план е в това не само да се реши даден проблем, но и да се „отключи” наличният и неизползван досега потен-циал, който може да стимули-ра развитието и да носи въз-вращаемост на инвестициите и обществена полза. В момента се работи върху самото задание, което ще об-хване не само седемте голе-ми града, но и всичките 36 града, които са в агломераци-онните ареали. Това е обхва-тът на схемата. При оценката трябва да се види кои от тези градове имат съвременни ус-тройствени планове, къде трябва да се актуализират или да се направят нови. Ще се формулират критерии за определяне на зони за град-ско възстановяване и разви-тие, на базата на които сами-те общински ръководства ще разработят плановете си. Не-обходимо е да се развиват те-риториите, които имат про-блеми, а и потенциал и тряб-ва да се създаде конкурентос-пособност, да се отключи по-тенциалът на базата на зна-нието, иновациите и социал-ната справедливост. Това са елементите на интегрирания план, който трябва да се ре-ализира във времето, използ-вайки наличните ресурси на дадена територия.

Този месец предстои сре-ща, организирана от „Болкан Асист”, на коя-то ще се обсъжда тема-та за регенерацията.

- Срещата ще бъде с по-практическа насоченост и ще се развие в конкретен план за действие. Поканили сме представители на общини-те, на които ще предложим механизъм – карта за иден-тифициране на подобни пла-нове и територии, които мо-гат да бъдат подходящи за регенерация. Става въпрос за описание на градски ус-тройствени зони, за отдих, за обитаване, за смесени град-ски центрове, за индустри-ални зони или за военни те-рени, за увредени територии или за територии с туристи-чески потенциал. Целта е да се види къде има такива те-рени, какъв е техният потен-циал. Ще се направи оценка на това какво е необходимо да се предприеме, включи-телно и разработване на под-робни устройствени планове, които да послужат за разра-ботване на потенциални про-екти. Искаме да популяризи-раме значението на регене-рацията като подход в град-ското възстановяване и раз-витие, принципите, критерии и добрите практики, с които през последните 20 – 30 го-дини много от страните в Ев-ропа могат да се гордеят.

Интервюто взеМаргарита ЛОЗАНОВА

България има наци-онална позиция за

Дунавската страте-гия, придружена от 20 комплексни програми, чрез които сме обоб-щили приоритетите и възможните програ-ми за реализация

Давайки нашите предложения, ще

трябва да обосновем и проектната им го-товност

Проектите на по-малките общини

са компоненти и мо-гат да намерят сво-ето място в Дунав-ската стратегия

6 Строителство Градът, 3 - 9 май 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

Изненадите в търга за лот 3 на магистрала “Тракия”Техническите оферти бяха отворени на 27 април, за ценовите се предвижда 27 май Две изненади предложи

търгът за лот 3 на магис-трала “Тракия”. Първата е свързана със спечелилия втория лот на аутобана от Стара Загора до Нова За-гора и изградил първия - от Чирпан до Стара Заго-ра.

“Трейс холд груп” и парт-ньори не участва в търга за лот 3

В деня на отваряне на тръжната документация за “Тракия” в столичен вестник се появи инфор-мация, че “Трейс” няма да участва в състезание-то за лот 3 и телевизиите подхванаха темата „Защо “Трейс” не подаде офер-та за лот 3 на магистрала “Тракия”. След като дру-жеството беше отхвърле-но от участие в жп тър-га за Пловдив – Бургас, а в поредицата интервю-та на изпълнителният ди-ректор на компанията все казваше, че “Трейс” ще участва в търга за лот 3, съмненията се увеличи-ха. Погледите на журна-листите се обърнаха към банковите гаранции и фи-нансовото състояние на “Трейс”. Тази наречена от Росен Плевнелиев изпи-лена оферта вероятно за-труднява компанията, коя-то строи метрото, участва във всички 14 пътни тър-гове на оперативна про-грама “Регионално раз-витие” и на 3 май започ-ва строителството на лот 2 на автомагистрала „Тра-кия“. Банковите гаранции се дават срещу активи, а те може би са стигнали до своя лимит. Така първата икономическа хипотеза е, че фирмата е достигнала тавана си. Ако иска да има повече, трябва да увели-чи активите си. Засега тя не поглъща фирми, а пар-тнира.

Втората хипотеза за промяната на решение-то на “Трейс” е полити-ческа – нещо като ход от страна на икономическите и политическите играчи. В първия лот спечелиха “Трейс” и за да не се пре-върнат в любима фирма, нека сега спечели “Глав-болгарстрой”. А защо не и някоя чуждестранна ком-

пания, като например “Ал-пине”, нещо като реверанс към Европейския съюз.

На журналистите беше подхвърлена версията за технически проблем. Ни-кой не повярва, а може и да е истина – и пораснала-та “Трейс” може да сгре-ши.

При всички случаи това беше безплатна рекламна кампания за “Трейс груп холд”.

Втората изненада е

участието в търга за лот 3 на азербайджанската “Азеркорпу”

“Азеркорпу” строи нефтопровода Баку – Тби-лиси – Джейхан. Това я прави много любопитна за държава като България. Създадена е през 1968 г. от тогавашното Минис-терство на транспорта на СССР като “Мостоот-ряд – 100”. В този период предприятието натрупва голям опит във високото и инфраструктурното стро-ителство. След привати-зацията през 2001 г. ком-панията става акционерно дружество. ОАО “Азер-корпу” е единствената многопрофилна компания в Азербайджан. Специ-ализирана е в строител-ство на мостове, пътища, тунели, хидротехнически и мелиоративни съоръже-ния, обекти на енергети-ката, пристанища, големи проекти от нефтената ин-дустрия. За компанията работят и два завода – за бетонни и железобетонни конструкции, за производ-ство на метални конструк-ции и изделия и строител-на лаборатория.

Според референции-те на фирмата от интер-нет страницата на компа-нията www.azerkorpu.com “Азеркорпу” осъщест-вява проекти с финанси-ране от Световната бан-ка и Европейската банка за възстановяване и раз-витие, работи по програ-ма TACIS (Technical Aid to the Commonwealth of Independent States, ЕС от-кри програмата през 1991 г., за да предложи техни-ческа помощ на Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Кир-

гизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменис-тан, Украйна и Узбекис-тан.) През 2009 г. компа-нията завършва най-висо-кия мост в Азербайджан, при чието изграждане е използван предварително напрегнат железобетон, като височината на опори-те е 34 м. Мостът е над ре-ката Товузчай, в проекта се включва и обходът на град Товуз.

За съжаление при пре-гледа на тръжното досие се оказа, че сред доку-ментите на „Азеркорпу“ има документ с незаверен превод, липсва опис, има и някои други пропуски. Дали да бъде дисквалифи-цирана фирмата е въпрос на решение на комисия-та, което тя ще вземе на закрито заседание, обяс-ни председателят й Кирил Дойчинов.

В документацията на “Щрабаг” пък има някои малки проблеми с номера-цията и описа на дейност-ите. Като цяло други про-пуски в техническата до-кументация на пръв про-чит няма. Тя ще бъде огле-дана и проверена от коми-сията до 27 май, когато ще бъдат отворени и ценови-

те оферти. Този път гръцката “Тер-

на” участва с партньор – пловдивската “Сиенит”.

Гръцката “Актор”, ав-стрийската “Щрабаг”, тур-ската “Доуш” и австрий-ската “Алпине” продължа-ват да играят соло.

Нов участник е испан-ската “Рубау”, която е стъпила в Бургас преди година и половина. В тър-га участва с “Пътстрой”, Стара Загора.

Неизвестни участници до този момент на българ-ската строителна сцена са германските “Кемна бау Андрее” и “ГП Феркеерс веке бау”, които играят с българската ХСС.

“ГБС Инфраструктур-но строителство” е част от консорциум “Български автомагистрали – лот 3”.

Хърватската „Кон-структор“ си партнира с „Балканстрой“.

Общият брой на учас-тниците е 11, пет от тях са отделни компании, оста-налите - обединения.

Оттук нататък въпро-сът е български или чуж-дестранен участник ще спечели лот 3 на “Тра-кия”?

Милена ВАСИЛЕВА

Участници в търга за лот 3

• “Доуш” ЕООД, Турция

• “Азеркорпу”АД, Баку, Азербайджан

• “Актор”, Гърция

• “Щрабаг”, Австрия

• Обединение “Терна” – „Сиенит”, Гърция – България

• Консорциум “Български автомагистрали – лот 3”, съставено от „ГБС - Инфарструктурно строител-ство“, „Пътстрой 92“, „ИСА-2000“, „Интегрирани пътни системи“, София, „Автомагистрали Черно море“, Шумен

• “Алпине бау” Гмбх

• Консорциум “Рубау” – “Пътстрой”, Испания – Бъл-гария

• Сдружение “Тракия III”, съставено от “Холдинг Пъ-тища”, “Галчев инженеринг груп”, АБ АД, Хасково, “Мостстрой”, “Пътностроителна техника”, “Пътин-женеринг”, Монтана, “Бургас – Пътстрой”, “Пътин-женеринг строй”, Търговище, “Хидрострой”, Варна, “Видапътстрой”

• Сдружение “Конструктор – Балканстрой” ДВ ”Тра-кия лот 3 – ХСС – КБ – ГП ДЗЗД“, в което се включ-ват германските “Кемна бау Анрее” Гмбх, ГП ”Фер-кеерс веке бау” и българската ХСС

Кирил Дойчинов (правият вляво), председател на комисията, и представителят на регионалното министер-ство Пламен Конов (правият вдясно) отварят кашона с тръжните документи на турската „Доуш“

Фотограф Мария Съботинова


ЖЕЛЕЗНИЦИ

Само три фирми и обе-динения достигнаха да от-варяне на ценови оферти за рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас. За железопътната “Тракия” до 11 февруари оферти по-дадоха осем фирми и обе-динения, сред които изпъл-нителят на първата фаза от проекта Пловдив – Сви-ленград в частта до Първо-май - гръцката “Терна”, из-пълнителят на третата част от проекта, от Свиленград до турска-гръцка граница - чешката ОХЛ ЖС, сдру-жение “СМС – Трейс – СК 13”, в което участват изпъл-нителите лот 2 на магистра-ла “Тракия” “Трейс - СК 13”. Право да продължат придобиха само консор-циумите “Леонард Вайс” – “Транспортно-строителни войски” – ГБС” , българ-ско-италианското “Салчев – Енергоремонт” и френс-ката ТSO. “Леонард Вайс” – “Транспортно-строител-ни войски” – ГБС” и бъл-гарско-италианското “Сал-чев – Енергоремонт” имат по равен брой точки на тех-ническата оферта за всички позиции – по 30. ТSO, коя-то играе само за позиция 1, има 23.3 точки от техниче-ската оферта.

За позиция 1 най-ниска цена дава “Леонард Вайс” – “Транспортно-строител-ни войски” – ГБС” – 49.191 млн. лева с ДДС.

За позиция 2 по-ниска е ценовата оферта на “Сал-чев – Енергоремонт” –

246.506 млн. лева с ДДС. За позиция по-ниската цена представи отново “Ле-онард Вайс” – “Транспорт-но-строителни войски” – ГБС” – 215. 778 млн. евро с ДДС.

Крайният срок за избора на изпълнител е 7 юни.

На отварянето на офер-тите присъстваха замeст-ник-министърът на транс-порта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и гене-ралният директор на ком-панията инж. Милчо Лам-брев.

Ценовите предложения оповести председателят на комисията Джоанна Дими-трова – директор на дирек-ция „Финанси и управле-ние на собствеността” на ДП НКЖИ

Преди подготвянето на протокола с решението на комисията не може да ста-не ясно по какви причини са отстранени пет от осем-те участника.

Позиция 1 е за рехаби-литация на железопътна-та отсечка Михайлово – Калояновец, включително главните коловози в гарите Михайлово и Калояновец, и е с приблизителна разгъ-ната дължина на железния път 21 км.

Позиция 2 е за рехаби-литация на железопътни-те отсечки Стара Загора – Ямбол и Завой – Зимница, включително главните ко-ловози в гарите Стара За-гора и Ямбол и всички гари

и спирки между тях с при-близителна разгъната дъл-жина на железния път 120 км.

Позиция 3 е за рехаби-литация на железопътната отсечка Церковски – Кар-нобат, включително глав-ните коловози в гара Цер-ковски с приблизителна разгъната дължина на же-лезния път 28 км и подно-вяване на железния път в отсечката Карнобат – Бур-гас, включително главните коловози в гарите Карно-бат и Бургас и всички гари и спирки между тях, с при-близителна разгъната дъл-жина на железния път 122 км.


До 7 юни избират изпълнител за жп линията Пловдив - БургасНа 27 април отвориха ценовите оферти само на три фирми и обединения, допуснати след преглед на техническите предложения

Недопуснати кандидати• “Терна” АД, клон България – играха за позиция

1, 2 и 3

• CLF S.P.A., Италия – за позиция 2 и 3

• ОХЛ ЖС АД, Чехия – за позиция 3

• Swietwlsky, Австрия – позиция 1, 2 и 3

• Сдружение “С.М.С.- Трейс – СК 13”, София – по-зиция 1, 2 и 3

Само трима от осем кандидата продължиха търга за жп линията Пловдив - Бур-гас. Техните ценови оферти бяха отворени на 27 април Фотограф Мария Съботинова

ЦЕНИ НА ДОПУСНАТИТЕ УЧАСТНИЦИУчастник Позиция 1 Позиция 2 Позиция 3

1.Консорциум ЛВ-ТСВ-ГБС 40 992 564 206 730 529 179 815 290

2. TSO Chemin du corps de gard Франция – позиция 1

49 910 000 - -

3. Консорци-ум „Салчев – Енергоремонт”, Италия

47 976 178 205 421 320 195 873 620

Цените са в левове без ДДС


ПЪТИЩА

ЖЕЛЕЗНИЦИ

Обрат в сроковете за изпълнение на пътища в Западна БългарияНа 28 и 29 април бяха

отворени техническите предложения лотове 14 и 15, последни в пътната схема на оперативна про-грама “Регионално разви-тие”, I етап.

Лот 14 е за рехабили-тация на път II-63 Перник – Брезник от км 7+620 до км 19+720 и на път III – 6204 Овчарци – Сапаре-ва баня от км 7+690 до км 12+ 700, области Перник и Кюстендил, с обща дъл-жина 17 км.

Лот 15 е за рехабилита-ция на път III-181 Софий-ски околовръстен път – с. Ковачевци от км 0+000 до км 26+792, област Со-фия, с обща дължина поч-ти 27 км.

След пъстрите по про-дължителност срокове за рехабилитация на пътни-те участъци в лотовете от Северна и Южна Бълга-рия дъмпинговите от тях изведнъж станаха нормал-ни в последните два лота от пътната схема. Те дори следват логиката на про-моциите в супермаркет, сезонна или кризисна раз-продажба. Срок от 3 месе-ца се заменя от 2.9 месе-ца или 2 месеца и 28 дни. Тези от участниците, кои-то се възмущаваха от къ-сото времетраене на стро-ително-монтажните рабо-ти на пазарджишка фирма (2-3 месеца), сега предла-гат същите темпове. Осо-бено впечатление прави “Алпине”. След като за два от южните търгове игра с местни фирми, което също е нова тенденция в поведе-нието й на българския па-зар, сега пък предложи за

лот 14 срок за изпълнение 3 месеца, а за лот 15 – 3.75 месеца. Следва да се отбе-лежи, че фирмата изпълни в срок рехабилитацията на пътя от София към Кало-тина и добре познава те-риторията и геоложките особености на района.

Поведението на “Трейс груп холд” също е инте-ресно. В лот 14 и 15 гру-пата участва чрез обеди-нението “Трейс Запад” и предлага срокове между 4 и 5 месеца в зависимост от дължината на участъ-ците. Този път холдингът включва в сдружението си и пътноподдържаща фир-ма. Както в тези два лота, така и в предишните прави впечатление разнообрази-ето от банки на територи-ята на цялата страна, ко-ито гарантират и осигу-ряват кредитни линии на обединенията, в които иг-рае “Трейс груп холд”.

“Галчев инженеринг” почти традиционно участ-ва с фирмите на “Холдинг пътища”, а “Балканстрой” – с испанската “СИЕС ин-фраструктура”.

Докато софийските фирми “Софстрой” АД и “Софтстрой кънстрък-шън” ЕООД предложи-ха за лот 14 срок за стро-ителство 4 месеца, то за лот 15, за който играят с “Пътно строителство”АД, Добрич, и самоковската “ЕМДИ-Е” ООД в обеди-нение “Витоша”, срокът им е доста по-дълъг от но-вите стандарти – 12 месе-ца, и чувствително се раз-личава от този на остана-лите кандидати. Банката, чиито услуги ползва обе-

динението, се появява за първи път като гарант в пътен търг от оперативна-та програма.

“ГБС Инфраструктур-но строителство” не се състезава в лот 14. За раз-лика от участието му все в обединения в северните и южните търгове за лот 15

то играе самостоятелно. След приключването

на южните лотове гръцки-те фирми “Актор” и “Фи-липос” изгубиха интерес към схемата на “Регионал-но развитие”. От “Терна” явно дори и не са си поми-сляли да играят за рехаби-литации.

През юли миналата го-дина, когато отваряха тръжните оферти на ня-колко лота от програма-та „Транзитни пътища 5“ се случи същото нещо, но с ценовите оферти. В първите търгове цените са по-високо, а в послед-ните драстично спадна-

ха. Още тогава започнаха трансформации в ценова-та политика на строител-ните фирми, а сега вече и в интензивността на рабо-тата им.


УЧАСТНИЦИ В ЛОТ 14

Участници Срок за изпъл-нение на СМР

Алпине Бау Гмбх, София 3 месеца

Сдружение по ЗЗД „Граово“, Перник, съставено от “Адева” ООД, Перник, и “Пътни строежи” АД, Пловдив

2.9 месеца

Обединение „Трейс запад“, София (“Трейс груп холд” АД, София, “Пи Си Ай” АД, Стара Загора, “Пътно поддър-жане – Дупница” ЕООД)

4 месеца и 21 дни

“СК 13 – Пътстрой” АД, Перник 4 месеца

“Агромах” ЕООД, Благоевград 3 месеца и 22 дни

Консорциум „Щрабаг 14“, София, със-тавено от “Щрабаг” АГ, Австрия, и “Щрабаг” ЕАД, България

7 месеца

Сдружение „Група Софстрой“, София, в което попадат “Софстрой” АД, София, и “Софтстрой кънстръкшън” ЕООД, Со-фия

4 месеца

Консорциум „СИЕС-Балканстрой Лот 14“, София 6 месеца

“Пътстрой” ООД, Стара Загора 5 месеца и 7 дни

Сдружение „Пътища Запад 2010“, със-тавено от “Холдинг пътища” АД, Со-фия, “Пътностроителна техника” ЕАД, София, “Галчев инженеринг груп” АД, Благоевград


Сдружение „ПАМ-2010“, в което се включват “Автомагистрали “Хемус” АД, София, и “Пътстрой 92”, София

3 месеца

Съществуващата желе-зопътна линия от Централ-на гара Пловдив до гара Филипово да се спре от експлоатация и да се изгра-ди нова пряка жп връзка през гара Тракия, като се използва старият жп мост над река Марица, източно от града. Така ще се оси-гури безпрепятствено пре-минаване на автомобил-ния пътникопоток от район „Западен” към центъра на града. Предложението е на пловдивската организа-ция на Съюза на частните

предприемачи „Възражда-не” и бе оповестено от биз-несмена Христо Лазаров на последното заседание на Консултативния съвет към кмета Славчо Атанасов на тема „Инфрастрактурните проекти на община Плов-див през 2010-2011 г.”.

Според предприемачи-те намалените в пъти път-нически и товарни жп пре-вози по линии №81 (Плов-див - Панагюрище) и №82 (Пловдив - Карлово) мо-гат да бъдат пренасоче-ни по маршрута през гара

Тракия, като до построява-не на участъка през стария жп мост покрай завод „Ро-дина” до гара Филипово е възможно ползването на връзката през гара Скута-ре. Те считат за неоправда-но скъпа инвестиция пред-виденото в общия устрой-ствен план изграждане на S-бан през центъра на гра-да чрез удвояване и повди-гане на естакада на трасе-то по бул. „Копривщица”, в участъка от Коматев-ския транспортен възел до жп моста на река Марица.

Точно този проект обаче, с който се цели елиминиране на трите жп прелеза на ул. „Пещерско шосе”, „Свобо-да” и „6 септември”, е за-легнал в Общинската стра-тегия за развитие на транс-портната инфраструктура на Пловдив и е част от спи-съка с приоритетни проек-ти, за които пловдивски-ят градоначалник поиска чрез новоизбраните народ-ни представители държав-на подкрепа. Повдигане-то на жп линията ще даде възможност освободени-

те площи да бъдат използ-вани като „буферни зони” за изграждане на паркинги, смятат общинските експер-ти. Идейният проект е раз-работен от министерство-то на транспорта в края на 90-те години и по гру-би разчети за неговата ре-ализация ще са необходи-ми около 45 млн. лева. От Българската асоциация на консултантските фирми по железопътно строителство се обявиха за развитие на жп инфраструктурата на Пловдив. Вместо да се пре-

късва една съществува-ща транспортна връзка, е редно да се помисли как да се използва по-активно за нуждите на града, се зая-вява в тяхното становище, подписано от председате-лят инж. Тома Йоцов. За да има ефективна градска же-лезница в Пловдив, е необ-ходимо изграждане на но-вата жп връзка Филипово - Тракия, удвояване на меж-дугарието Пловдив - Фи-липово и закриване на жп прелезите

Светла ДОБРЕВА

Искат премахване на жп линията Пловдив - гара Филипово

УЧАСТНИЦИ В ЛОТ 15

Участници Срок за изпъл-нение на СМР

„Пътстрой 92“ АД, София 5 месеца

“Алпине бау” Гмбх, Австрия 3.75 месеца

Консорциум „Витоша“ ЕООД, София, съставено от “Софстрой” АД, Софстрой кънстръкшън” ЕООД, “Пътно строител-ство” АД, Добрич, “ЕМДИ-Е”, Самоков

12 месеца

Сдружение „АБСКИ-лот 15“, съставе-но от “Конструктор инженеринг” АД, Сплит, Хърватия, и “АБС – асфалт, бе-тон” ЕАД, София

4.7 месеца

„ИСА 2000“ ЕООД, София 6 месеца

Обединение „Трейс Запад“ (“Трейс груп холд” АД, София, “Пи Си Ай” АД, Стара Загора, “Пътно поддържане – Дупница” ЕООД)

5 месеца

„СК-13 Пътстрой” АД, Перник 7 месеца

Консорциум „Страбаг 15“, съставено от “Страбаг” АГ , Австрия, и “Щрабаг” ЕАД, България

7 месеца

Консорциум „СИЕС-Балканстрой лот 15“ 7 месеца

„Пътстрой“ ООД, Стара Загора 5 месеца и 16 дни

Сдружение „Пътища Ковачевци 2010“, съставено от “Холдинг Пътища” АД, София, “Пътностроителна техника” АД, София, и “Галчев инженеринг груп” АД, Благоевград


„ГБС Инфраструктурно строителство“ 5 месеца

Промоционални технически оферти за последните два лота 14 и 15 от пътната схема по “Регионално развитие”, I етап

Още по темата на www.stroitelstvo.info


ВОДНИ ПРОЕКТИ

На 1 април Министерството на реги-оналното развитие и благоустройството е прекратило договора за изграждането на канализационната мрежа на брега на река Марица в Димитровград. Причина-та – тотално забавяне на строителство-то и спорове с изпълнителя германската „Хайткамп“ (Heitkamp) за пари.

СитуациятаДоговорът за изпълнение на проекта,

финансиран по програма ИСПА, е склю-чен в средата на 2007 г., а няколко ме-сеца по късно стартират и строителните дейности по него. „Изпълнителят „Хайт-камп“ не успя да изпълни ангажимен-тите си. На 15 декември 2009 г. изтече формалният период по договора, в кой-то компанията трябваше да е извърши-ла своите дейности по проекта. Към тази дата обаче изпълнението беше 30%“, за-яви заместник-министърът на регионал-ното развитие и благоустройството Ли-ляна Павлова.

Според Станимир Тилков, замест-ник-ръководител на проекта, германска-та компания е изпълнила 45% от стро-ителните дейности, като в същото вре-ме им е платено не повече от 25%. Пред вестник „Дневник“, той казва, че всич-ки спорни въпроси между „Хайткамп“ и Министерството на регионалното разви-тие и благоустройството ще се решават на арбитраж.

Договорът за строителство е на стой-ност 8.87 млн. евро. От Министерство-то на регионалното развитие и благоу-стройството са поискали освобождава-не на гаранцията за изпълнение и връ-щане на авансовото плащане по проекта. Според Лиляна Павлова тези средства се равняват на около 15% от стойност-та на договора.

Решението„В момента изготвяме тръжна доку-

ментация по Закона за обществените по-ръчки и през май ще обявим нова проце-

дура за избор на изпълнител. Предвиж-даме да заложим много кратки срокове за изпълнение, за да може до края на го-дината дейностите по проекта да бъдат завършени“, обяви Павлова. Тя допъл-ни, че до 2011 г. обектът трябва да е за-вършен, в противен случай на риск ще бъде подложено цялото финансиране по програма ИСПА.

Бисера ЛЕНКОВА

Проект за 8.87 млн. евро застрашава усвояването на средствата по ИСПАНа 1 април е прекратен договорът за изпълнение на левия бряг на р. Марица в Димитровград. През май регионалното министерство ще обяви нова поръчка

Интегриран воден проект за град Бургас

Финансовият меморандум по ИСПА е подписан от Европей-ската комисия на 2 декември 2005. Стойността на проекта е 21 млн. евро. Изпълнението на строителните дейности по трите лота, на които е разделен проектът след проведени търгове, са поети от компаниите ED Zublin AG, Alpine Mayreder Bau GmbH и GVA CmbH&Co. KG – Techfina S.A.Към момента по него са изпълнени 99% от предвидените дей-ности. От МРРБ очакват до края на годината проектът да при-ключи и изпълнението му да бъде декларирано пред Европей-ската комисия.

Интегриран воден проект за град РусеФинансовият меморандум и за този проект е от 2005 г., а обща-та му стойност е 46.8 млн. евро. Впоследствие бюджетът на проек-та беше увеличен с 10 937 229 евро от допълнително национално съфинансиране. Проектът е разделен на два лота, като след про-ведени поръчки за изпълнител и на двата лота е избран консор-циум “Водоснабдяване и канализационни мрежи Русе” - OHL ZS и „Строителнo-предприемачески холдинг”. Рисков по оценка на МРРБ остава лот 2 от проекта, а именно изграждането на кана-лизационната мрежа и кейовата стена. Според МРРБ, ако до сре-дата на май кейовата стена бъде изградена, съществува възмож-ност до края на август строителят да изпълни своите ангажименти така, както ги е поел. „Строително-предприемачески холдинг” като изпълнител е инвестирал за своя сметка над 12 млн. лв. и прави и невъзможното лотове 1 и 2 от водния проект на Русе да бъдат за-вършени навреме и това все още може да се случи, но само при условие че всички останали участници в изпълнението на проек-та си свършат работата професионално и експедитивно, заяви за „Строителство Градът“ управителят на холдинга Георги Георгиев.

Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица - Стара Загора, Димитровград и Хасково

Общата стойността на проекта е 61 млн. евро. Това е и най-ста-рият проект. С него е кандидатствано за финансиране от ИСПА още през 2000 г. Финансовият меморандум по програмата е на стойност 43.4 млн. евро. Част от финансирането на проекта е осигурено чрез кредитно споразумение с Европейската инвес-тиционна банка - 7.460 млн. евро, 11.200 млн. евро е бюджет-ното финансиране.

Като изпълнители на различните части на проекта се появя-ват имената на консорциум Heitkamp/MASS (за ПСОВ в Ста-ра Загора и Димитровград), консорциум “STANILOV-TRACE” (Главен колектор I в Стара Загора), Heitkamp Ingenieur – und Kraftwerksbau GmbH (за проблемния лот - рехабилитация и раз-ширение на канализационната мрежа на левия бряг на р. Ма-рица в Димитровград) и консорциум „Байуотър/Строително-предприемачески холдинг“ (изграждане на ПСОВ Хасково).

Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството:

След преговори в края на февруари с из-пълнителя той да се върне на обекта и да продължи да работи на 5 март тази годи-на подписахме приятелско споразумение. С него фирмата се ангажира независимо от закъсненията, които е натрупала, да изпълни проекта до 30 септември, както и да не иска допълнителни средства. От-стъпката, която министерството напра-ви, беше: ако това се случи, да не налагаме глоби за неизпълнение и за закъснение. Две седмици след подписването на споразуме-нието от „Хайткамп“ поискаха още пари, които ние категорично отказахме. Пред-вид това изпълнителят отказа да работи на обекта и от тази гледна точка, счита-но от 1 април, прекратихме договорни вза-имоотношения.

Три проекта по ИСПА управлява регионалното министерство


ИНТЕРВЮМариана Итева, мениджър развитие на бизнеса - „Веолия вода“:

Участието на частния сектор във ВиК дружествата повишава ефективносттаНай-добрите ПЧП проекти са тези, в които всеки конкретен риск се възлага на страната, която най-добре може да се справи с негоГ-жо Итева, „Веолия вода“ има огромен опит в управлението на ВиК ус-луги за общини в сфера-та на публично-частни-те партньорства. Какви са плановете на компани-ята за България?

- България е важен пазар за „Веолия вода“, в който има-ме присъствие повече от 10 години. Нашият приоритет в момента е пилотният про-ект за публично-частно парт-ньорство в българския ВиК сектор, стартиран от Минис-терство на регионалното раз-витие и благоустройството с подкрепата на Международ-ната финансова корпорация преди около 3 години. Очаква-ме, че конкурсната процедура за проекта ще започне до края на 2010 г.

Кои са основните фор-ми на публични-частни партньорства по отно-шение на ВиК сектора, в които компанията има опит?

- „Веолия вода“ има опит в осъществяването на различ-ни форми на публично-частни партньорства (ПЧП). Догово-рите за концесия и за аренда са двете най-разпространени форми на ПЧП в Европа към момента и по наше мнение могат да бъдат успешно при-ложени и в България. Трябва да подчертаем, че изборът на определена форма на ПЧП за-виси в много голяма степен от местните условия на всяка об-щина или област.

Защо според вас е необхо-димо участие на частния сектор във ВиК сектора?

- Проектите с участие на част-ния сектор водят до повишена ефективност на ВиК друже-ствата, по-добро обслужване на потребителите, внедрява-не на нови технологии, както и до привличане на допълни-телни инвестиции. Български-те общини са изправени пред и трябва да се справят с осъ-ществяването на важни инвес-тиции във ВиК инфраструкту-рата. Европейското финанси-ране е от първостепенно зна-чение, но усвояването на ев-ропейските фондове отнема повече време и усилия от оч-акваното. Освен това нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много голе-ми и европейското финанси-ране и държавните субсидии не са достатъчни, за да по-крият всички необходими ин-вестиции. Публично-частното

партньорство и европейско-то финансиране се допълват взаимно и могат да съществу-ват съвместно по едни и същи проекти.

Какви са основните ха-рактеристики, свързани с подобен тип партньор-ства, и с какво са свърза-ни основните проблеми?

- Във всички случаи – както подсказва думата партньор-ство - има участие на две или повече страни и всяка страна има ясна роля и отговорности. ПЧП могат да се категоризи-рат по функция според това кой инвестира, кой фактурира потреблението и събира пла-щанията от потребителите и т.н. Най добрите ПЧП проекти са тези, в които всеки конкре-тен риск се възлага на страна-та, която най-добре може да се справи с него. Тук трябва да подчертаем важността на второто „П“ в ПЧП, тоест на партньорството. Това означа-ва, че публичният и частни-ят сектор трябва да споделят рисковете, както и отговор-ностите за вземане на страте-гически решения. Публични-ят сектор обикновено запазва контрола върху собственост-та на активите, както и вър-ху определянето на цените на ВиК услугите. Частният сек-тор се съсредоточава върху подобряване на обслужването на потребителите и повишава-не на ефективността на ВиК дружествата. Основните при-

чини за проблеми при ПЧП за предоставяне на ВиК услу-ги често произлизат от липса-та на разбиране на рисковете и възможностите, свързани с участието на частния сектор в една такава трудна сфера като ВиК, а също така и от незадо-волителни и структурни усло-вия.

Необходими ли са регула-торни промени в сектора у нас и какви според вас трябва да бъдат те?

- Законът за водите беше про-менен през юни 2009 г. с цел решаване на проблема със собствеността на активите. Доколкото ни е известно, под-готвят се допълнителни изме-нения на Закона за водите, ко-ито ще бъдат внесени за об-съждане в Народното събра-ние в най-близко бъдеще. Раз-бира се, всеки закон може да бъде подобрен, но ние бихме искали да потвърдим наша-та готовност да започнем ра-бота по проект за ПЧП в бъл-гарския ВиК сектор и при сега съществуващата законодател-на рамка, която по наше мне-ние е достатъчна за момента, за да се организира и прове-де прозрачна конкурсна про-цедура съгласно изискванията на Европейския съюз.

По време на конференци-ята „Управление и раз-витие на стратегическа инфраструктура“ заяви-хте, че публично-частно-

то партньорство и евро-пейското финансиране се допълват взаимно и мо-гат да съществуват съв-местно по едни и същи проекти. По какъв модел се реализират подобен тип проекти?

- Както беше посочено по-го-ре, европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на европей-ските фондове отнема повече време и усилия от очакваното. Освен това нуждите от инвес-тиции на българския ВиК сек-тор са много големи и евро-пейското финансиране и дър-жавните субсидии не са дос-татъчни, за да покрият всички необходими инвестиции. Пуб-лично-частното партньорство и европейското финансира-не се допълват взаимно и мо-гат да съществуват съвмест-но по едни и същи проекти. В Централна и Източна Европа вече има няколко града, къде-то „Веолия вода“ е ВиК опе-ратор и където моделът на съ-четаване на ПЧП с европей-ско финансиране се прилага успешно. Такива градове са Прага, Букурещ и Будапеща. В тази връзка трябва да бъде посочено, че на 19 ноември 2009 г. Европейската коми-сия публикува своя комуни-кация, наречена „Мобилизи-ране на публични и частни ин-вестиции за възстановяване и дългосрочна структурна про-мяна: Развитие на публично-частни партньорства“, която потвърждава, че ПЧП и евро-пейското финансиране се до-пълват взаимно. Чрез този документ Европей-ската комисия поощрява раз-витието на пилотни ПЧП про-екти, които да послужат като модели на най-добрите прак-тики - както управленски, така и технологични. Тези пилотни проекти трябва да бъдат ре-пликирани в по-широк мащаб чрез използването на техниче-ска помощ от съответните фи-нансиращи програми. Моделите, използвани за ре-ализирането на проекти, кои-то съвместяват европейско и частно финансиране, показ-ват ясно кой инвестира и кол-ко инвестира, така че цена-та на ВиК услугата отразява само частта от инвестиции, която не идва от Европейския съюз. Крайният бенефициент са всъщност потребителите, в чиято сметка не се включват инвестициите, финансирани от европейските фондове.

Интервюто взеМаргарита ЛОЗАНОВА

Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“, има магистърска сте-

пен по бизнес администра-ция (MBA) със специализа-ция международно бизнес развитие от Aston University във Великобритания. В мо-мента работи като дирек-тор за България в компа-нията „Веолия вода“. Ра-ботила е като представител на британската ВиК компа-ния „Каскал“ за България и Източна Европа, както и за друга британска ВиК ком-пания, „Северн Трент“, в Източна Европа, а от 2003 до 2006 г. като техен пред-ставител в Русия. През 2009 г. получава краткосроч-но назначение от 3 месеца (secondment) в Отдела за търговия и инвестиции на британското посолство в Москва.

Нуждите от инвес-тиции на българ-

ския ВиК сектор са много големи и евро-пейското финансира-не и държавните суб-сидии не са достатъч-ни

Публично-частно-то партньор-

ство и европейско-то финансиране се до-пълват взаимно и мо-гат да съществуват съвместно по едни и същи проекти


БИЗНЕС

В момент, в който въз-становяването на поръч-ките за строителство в България не изглежда близо, а конкуренцията от Европейския съюз се за-силва, тъй като чуждите играчи търсят спасение на външни пазари, някои български компании пра-вят първите стъпки към възобновяването на една позабравена практика - износа на услуги. Завър-нала се от Дамаск бизнес делегация, водена от пре-миера Бойко Борисов при посещението му в Сирия, донесе информацията, че съществуват възмож-ности те да се включат в модернизирането на араб-ската държава с инжене-ринг в строителството на инфраструктура, социал-ни сгради като болници и санаториуми или търгов-ски центрове. Някои ком-пании, сред които „Трейс груп холд“, вече се опит-ват да застанат на пози-ция, която да им позволи участие в търгове за стро-ителство.

„Най-важното при тази визита е, че възстановява-ме традициите, които сме имали преди години”, каза министър-председателят Бойко Борисов. „Основ-на цел за двете държави ще бъде да гарантират на бизнеса сигурност и въз-можност за работа. Ще се стимулира и връща-нето в Сирия на българ-ските фирми, които да се включат в проектирането и изграждането на инфра-структурни обекти, енер-гийни мощности, развити-

ето на техническата и тек-стилната промишленост”, обясни премиерът.

Това е шанс за бъл-гарските компании, кои-то загубиха много от ра-ботата си със спирането на инвестициите в недви-жими имоти заради кри-зата. Индексът на строи-телното производство на Националния статистиче-ски институт през първи-те два месеца от годината е бил под нивата от 2006, докато в периода на бума компаниите трупаха ма-териални активи в очак-ване растежът да продъл-жи, голяма част от чийто капацитет сега не може да бъде използван. Към на-чалото на 2010 г. обемите на дейностите са се свили наполовина в сравнение с пиковите си стойности от 2008 г., а дори спрямо слабата 2009 г. работата е намаляла с около 30%.

В същото време Бълга-рия като източноевропей-ска граница на ЕС в логис-тично отношение е бли-зо до страните от Близкия изток, макар че ще тряб-ва да се бори с конкурен-цията, идваща от големи-те европейски компании, които също загубиха мно-го от дейността си с краха на мегаломанските проек-ти на Дубай, и турските строители.

По време на посещени-ето стана ясно, че „Трейс груп холд“ е една от ком-паниите, които са най-на-преднали в позициони-рането си в тази ниша, и дори работи по конкретен проект - комплекс от тър-

говски център, хотел и ак-вапарк, наречен „Извора“, разположен близо до едно от най-важните пристани-ща на - град Тартус (пове-че за него - в карето). Той е предложен на прави-телството от компанията чрез генералния директор на Сирийската външно-

търговска организация д-р инж. Маруан ал Фауаз. Инвестицията е получила одобрението на премиера и в момента местните вла-сти съгласуват издаването на разрешенията. „Трейс“ ще очаква предложение за проектиране, ръководство на строителството, надзор

на обекта и изпълнение на сложните конструкции.

Това може да се окаже и нещо повече от просто ангажиране с един проект - кметовете на градовете Латакия и Кардаха също са проявили интерес към подобни обекти.

За строителната ин-

дустрия това означава за-връщане към не толкова далечното минало, кога-то българските строите-ли (някои от тях продъл-жават да го правят) реа-лизираха значителна част от приходите си в регион, простиращ се от Германия до Узбекистан.

Строителните компании търсят място за растеж в износа на услугиБългарски фирми могат да строят в Сирия, групата „Трейс“ планира изграждането на редица обекти

Посещението беше мно-го ползотворно. Български-ят бизнес за първи път от промените получава реал-на правителствена подкре-па за излизане на междуна-родните пазари. Българско-сирийският икономически форум, който се проведе в рамките на посещението, очерта основните направ-ления, в които може да се работи в приятелска Сирия. Това са метростроител-ството, участие в изграж-дане на Пансирийската ма-гистрала (свързваща Евро-па с Близкия изток) и инфра-структурни проекти в об-

ластта на газо- и водоснаб-дяването. Също така може да се реализират проекти в изграждането на обекти в търговско-развлекателна-та сфера. В предварителни консулта-

ции сме за изграждането на специализирани болници и санаториуми. Българска-та страна пое ангажимен-та за проектиране, изграж-дане, оборудване, доставка на специализирана техника, както и осигуряване на спе-циалисти и мениджмънт. Ще помогнем и за изгражда-нето на националната кръв-на банка. В процес на догова-ряне е проекта за изгражда-нето на сградния фонд. По този въпрос „Трейс“ води консултации с ВМА - София, за оказване на специализи-рана помощ за функциони-рането на центъра.

Николай Михайлов, председател на съвета на директорите на „Трейс груп холд“:

Българските фирми са конкурентни навсякъде

Мол-хотел-аквапарк „Извора” е разположен върху терен в близост до едно от най-ва-жните пристанища на Сирийската арабска

република – град Тартус. При изграждането на концепцията за строителството му е заложено на стратегическата локация на сградата, която се на-мира близо до магистралното трасе, свързващо Тартус с Латакия и Дамаск. Другият важен фактор, формиращ разположението на комплекса, е непо-средствената му близост до морското крайбре-жие в зона, подходяща за бъдещо развитие на ту-ризъм. Акцентирано е върху транспортната връз-ка на терена с прилежащите територии и гледката към с морето, така че той да стане не само в град-ски, а и регионален атракционен, и търговски цен-тър. Сградата съчетава в себе си няколко основ-

ни функции: шопинг мол с атракционна част кина и ресторанти, хотел, офиси и голям аквапарк с по-крита и открита част. В основната й част са раз-положени търговският център, паркингите и хи-пермаркетът, както и по-голямата част на атракци-онния център към търговския комплекс. В зоната към морето, в частично остъклени обеми, е разпо-ложена закритата част на аквапарка. Във две ви-соки тела са разположени хотел и офис сграда. Върху свободната част на терена са предвидени озелеени части и аквапарк на открито. На осигуря-ването на всички разнообразни функции на ком-плекса и на създаването на уникален социален микроклимат се разчита не само на посетителите от Тартус, околните градове и курорти, но и на ту-ристите от Сирия и останалите арабски държави.

Проектът на „Трейс“: Три в едно - мол, хотел и аквапарк „Извора”

• Проектът за изграждане на метро в Дамаск, за който са осигурени около 400 млн. евро, е в напреднала фаза. Си-рийски делегации вече се запознаха с опита на обединението „Метро Трейс“ в строителството на софийския метропо-литен

• „Трейс“ създава контакти с местни ин-ституции и международни фирми в опит да се подготви за включване в строител-ството на Пансирийската автомагистра-ла

• Компанията е водила разговори с Во-енномедицинската академия в София за съвместно участие в изграждане, обо-рудване, комплектуване на личен състав и управление нови болнции и санатори-уми в Сирия, включително за център за

авнгапрдна минимално инвазивна хи-рургия към Военната болница в Дамаск

• „Трейс“ е установила контакти с Protech Energy и Krayem Group за съв-местно участие в изграждането на ин-фраструктурни, енергийни и комуника-ционни обекти в Централна и Северна Сирия с финансиране от държавата или по програми на чужди правителства

• Проучват се възможностите за учас-тие в изграждането на хидротехнически съоръжения и напоителни системи

• Предстои ново посещение на ръково-ството на компанията за преговори по обсъжданите проекти, както и разговори с правителствени представителия в Да-маск, както и с кметовете на Тартус, Ла-такия и Кардаха

Големите сирийски проекти: платформа за експанзия


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Броят на приключи-лите договори по опера-тивна програма „Регио-нално развитие” до ап-рил 2010 г. е скромно ма-лък – 19, а общо изплате-ните средства спрямо це-лия бюджет на програмата са 3.93%. Близо 13% пък са изплатените средства спрямо договорените. От друга страна, към момен-та са договорени 30.3% от общия бюджет. Отправе-ни са 24 покани за набира-не на проектни предложе-ния на обща стойност 1.99 млрд. лева, от които за пе-риода януари - април 2010 - 253.4 млн. лв. Сключе-ни са 338 договора за пре-доставяне на безвъзмезд-на финансова помощ. Та-кова към момента е състо-янието на оперативна про-грама „Регионално разви-тие“.

Приключилите проекти„Това са проекти, кои-

то са формално приклю-чили – те са изпълнени, реално одобрени и раз-платени. Девет от тях са приключили в началото на тази година, което показ-ва необходимостта да се променят процедурите, да се оптимизират срокове-те, системата за управле-ние и контрол и процесът на подпомагане на бене-фициентите при изпълне-нието на договорите“, зая-ви заместник-министърът на регионалното разви-тие и благоустройството Лиляна Павлова по време на представянето на на-предъка по регионалната програма. Тя обяви още, че към момента са разпла-тени 123 млн. лева, като през изминалите осем ме-сеца е постигнат изключи-телен темп на плащания-та.

„Предстои да увели-чим усвояемостта, защо-то тези средства предста-вляват 4% от оперативна-та програма. Това е и при-чината да насочим нашите усилия към усъвършенст-ването на процедурите, съкращаването на сроко-вете за плащанията и за верифициране на разходи-те”, каза още Павлова.

Текущите меркиКъм момента големите

и по-малките общини по-дават проекти по две теку-щи покани за прилагане на мерки за енергийна ефек-тивност с финансовият ресурс от 105 млн. лева.

До юни се събират проектни предложения и по схема „Подкрепа за развитие на туристиче-ски атракции”. „Това е единствената двуфазна схема, която сме обяви-ли към общините. Одо-брените през първия етап сега имат възможност да подават технически про-екти”, обясни Павлова.

До средата на май се очакват решенията на уп-равляващия орган за одо-брение на проекти по две схеми – „Подкрепа за оси-гуряване на подходяща и рентабилна инфраструк-тура на висшите училища в градските агломерации” с конкретен бенефициент министерството на обра-зованието и „Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобрява-не на градската среда”.

„Тази схема е мно-го актуална и търсена. Тече прегледът на всич-ките 64 проектни пред-ложения и конкуренция-та е голяма, тъй като на-личният финансов ресурс от 110 млн. лева позволя-ва да се финансират про-ектите на четири големи и максимум до 14-15 мал-ки общини. До 16 май уп-равляващият орган ще из-лезе с решение с кои об-щини ще се сключат до-говори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и ако се окажем в ситуация, в която одо-брените проекти са по-вече, ще търсим възмож-ности чрез релокация на неусвоени средства през следващата година”, обе-ща заместник-министър Павлова.

Маргарита ЛОЗАНОВА

Договорени са 30% от общия бюджет на „Регионално развитие“Приключилите договори са 19

Приоритетна ос 1Устойчиво и интегри-рано градско развитие

Приоритетна ос 2Регионална и местна достъпност

Приоритетна ос 3Устойчиво развитие на туризма

Приоритетна ос 4Местно развитие и съструдничество

Отправени са 24 покани за

набиране на про-ектни предло-жения на обща стойност 1.99 млрд. лева, от които за пери-ода януари - ап-рил 2010 - 253.4 млн. лв. Сключе-ни са 338 догово-ра за предоста-вяне на безвъз-мездна финансо-ва помощ


Оперативна програма „Регионално развитие” стартира през 2007 г., от когато е претърпяла няколко основни изменения, на които се прави об-общение и ревизия на програмата. Резултатите ще бъдат изпратени на

Европейската комисия за одобрение. ПРОМЕНИ:

•Релокиран ресурс от 20 млн. евро, с който ще се финансират първите седем проекта от списъка на чакащите – одобрени, но нефинансирани по първата покана за образователна инфраструктурта на територията на големите 86 об-щини. Средствата са взети от схемата за устойчиво развитие от т.нар. меки мерки за регионален туризъм. Договорите ще бъдат сключени през май. •С оглед подкрепа на интегрираното градско развитие е пренасочен ресурс от приоритетна ос 3 “Устойчиво развитие на туризма” в размер на 20 млн. евро към приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие” за финансиране на одобрени проекти за образователна инфраструктура.•В подкрепа на интегрирания градски транспорт в 7-те големи града е пре-насочен ресурс от операция 1.4 “Подобряване на физическата среда и пре-венция на риска” в размер на 50 млн. евро към операция 1.5 “Устойчиви сис-теми за градски транспорт” за град София. По инициативата „Джаспърс“ е спечелено финансиране за предпроектни проучвания. Проектът трябва да е готов до края на годината. •Средствата по операция 1.3 “Организация на икономическите дейности” 120 млн. евро са пренасочени в подкрепа на процеса на:- деинституционализация на децата в риск – 20 млн. евро- подкрепа за обновяване и реконструкция на университети – 17 млн. евро- внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователни институ-ции – 40 млн. евро- създаване и промотиране на иновативни културни събития – 10 млн. евро- изпълнение на инициативата JESSICA - 33 млн. евро. •Пренасочен е финансов ресурс по операция 2.3 “Достъп до устойчиви и ефективни енергийни ресурси” в размер на 60 млн. евро за изграждане на междусистемна газова връзка България - Сърбия. Конкретен бенифициент е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма •Средствата в рамките на операция – 4.1 “Дребномащабни местни инвести-ции” за рехабилитация/модернизация на бизнес зони и организирането на системи за сметосъбиране (13.9 млн. евро) са насочени в подкрепа внедря-ването на мерки за енергийна ефективност в образователни институции из-вън градските агломерационни ареали, които в момента са обявени.

Основен приоритет за тази година е да се ус-кори процесът на усво-яване на средствата по линия на оперативните програми, за които има-ме значително изостава-не. Първата стъпка вече е направена по отноше-ние на опеаративна про-грама „Регионално раз-витие”. По голяма част от схемите на програма-та бенефициенти са об-щините, които най-често трябваше да изчакват до три месеца за одобрение на тръжните докумен-ти и още толкова, а в ня-кои случаи и до половин година, за да си получат междинните плащания. Съвсем логично това за-бавяше изпълнението на проектите, а общините се превръщаха в длъжни-ци на фирмите изпълни-тели.

Новите унифицира-ни детайли за бенефи-циентите, които влязоха в сила от средата на ап-рил, би трябвало да уско-рят процеса и да намалят сроковете, което ще об-лекчи работата както на бенефицентите, така и на администрацията.

Оптимизират процедурите по „Регионално развитие“

Промени:•Периодът, в който бенефициентите могат да по-дават искания за плащане, става „по-гъвкав” •Авансово и окончателно искане за плащане може да бъде подавано по всяко време•Междинно искане за плащане може да бъде по-давано два пъти месечно (вместо веднъж месеч-но, както досега), а именно •Редуцира се броят на копията на документите, които се изискват при всяко искане за плащане•Въвежда се декларативен принцип за някои от документите, свързани с искания за плащане •Предварителен контрол на тръжни документи на бенефициентите ще се извършва въз основа на оценка на риска •Честотата на проверките на място се базира на оценка на риска на проекта•Съкращаване на срока за изготвянето и предста-вянето на доклада по верификация•Съкращаване на сроковете за обработка на едно искане за плащане в управляващия орган•Промяна в процедурата по анексиране на дого-ворите на бенефициентите. Процедурата по анек-сиране не прекъсва процеса по верификация на разходите, а двете се движат паралелно•Определяне на 5-дневен срок за реакция на бе-нефициента при изпълняване на указания на УО. Дадена е възможност на бенефициента писмено да поиска удължаване на този срок при невъз-можност да предостави исканата информация.


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Пазарджик тегли заем от 3 млн. лева за мостово финансиране

След направени анали-зи на паричните потоци и графиците за изпълнение минимално необходимата сума за мостово финан-сиране на всички проек-ти възлиза на 3 млн. лева. В Закона за държавния бюджет за 2010 г. поема-нето на дълг от общини-те по инструменти за ус-вояване на средствата от европейските фондове не се включва в обхвата на разпоредбата по чл. 12 от Закона за общинския дълг.

Поради тази причина община Пазарджик ще тегли револвиращ бан-ков заем, обезпечен със залог върху вземания-та от оперативните про-грами. Срокът на креди-та е 30 месеца и макси-мален лихвен процент не

по-висок от 8%. Изборът на финансова институция ще се проведе по реда на Закона за обществените поръчки.

Обществено обсъж-дане на намерението за поемане на дългосрочен общински дълг е насро-чено за 5 май, съобщиха от общинската админи-страция.


Общината изпълнява европроекти на стойност 18 млн. лева

1. Проект “Подобряване на административното обслужване в община Пазарджик чрез въвежда-не на система за електронно управление”Период на изпълнение.........12.06.2009 - 12.12.2010 г.Бюджет..........................................................758 100 лв.

Авансово плащане, съгл. ДБФП.................151 620 лв.Проведена е тръжна процедура за избор на из-пълнител за софтуер. Предстои стартиране проце-дура за избор на изпълнител за хардуер и визу-ализация.

Финансиране по програма „Административен капацитет”

Финансиране по оперативна програма „Околна среда”

1. Проект „Изготвяне на работни проекти за ВиК мрежи и ПСОВ за с. Пищигово и с. Черногорово, община Пазарджик”Краен срок на изпълнение............................12.01.2011 г.Бюджет..............................................................692 420 лв.Получено авансово плащане от МОСВ.........138 484 лв.Изготвянето на работните проекти за ВиК мре-жа и ПСОВ за село Пищигово и село Черногорово са на етап придобиване на собственост за нужди-те на пречиствателните станции по проекта. Съот-ветно съгласувателните процедури по парцеларни планове и ПУП издаването на разрешителни по ЗБ, ЗБР, ЗУТ и др. не са стартирали. Одитът по проек-та също.

2. Подготовка на инвестиционен проект за финан-сиране по ОП “Околна среда”: „Доизграждане, ре-

конструкция и рехабилитация на водопроводната и канализационна мрежи и изграждане на ПСОВ за с. Огняново и с. Хаджиево”Краен срок на изпълнение...........................12.01.2011 г.Бюджет..............................................................515 800 лв.Получено авансово плащане от МОСВ.........103 160 лв.Има изготвени прединвестиционен и работен про-ект за съвместно третиране на отпадъчните води на с. Огняново и с. Хаджиево, както и работни проек-ти за канализационната мрежа и реконструкцията на водопроводната мрежа на двете села. Съгласу-вателните процедури и дейности, свързани с изгот-вяне на парцеларни планове и ПУП издаването на разрешителни по ЗБ, ЗБР, ЗУТ и др., са в процес на изпълнение. Предстои независима оценка на ин-вестиционния проект и одит по проекта.

3. Проект “Техническа помощ за подготовка на ин-тегриран инвестиционен проект във водния сектор на с. Алеко Константиново и с. Главиница, община Пазарджик”Краен срок на изпълнение ..........................12.01. 2011 г.Бюджет...........................................................1 125 480 лв. Получено авансово плащане от МОСВ..........225 096 лв.Проектите за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за водния сектор на двете села са изготвени. В момента текат съгласувателни процедури и дейности, свързани с издаването на разрешителни по ЗБ, ЗБР, ЗУТ и други.

1. Проект: “Повишаване на качеството на образо-вание в Пазарджик чрез осигуряване на съвре-менна образователна среда в пет училища”Период на изпълнение - 03.02.2009.........03.02.2011 г.Бюджет.................................................5 535 383.42 лв.Авансово плащане съгл. ДБФП...........................553 538.34 лв (не е подавано искане)Осигурено мостово финансиране............636 368 лв. от Фонд за енергийна ефективностПроведена е тръжна процедура за избор на из-

пълнител за извършване на СМР и предстои под-писване на договор с избрания изпълнител и стартиране на СМР. Провежда се тръжна проце-дура за избор на изпълнители за доставка на обо-рудване. 2. Проект: “Подкрепа за осигуряване на подходя-ща и рентабилна социална инфраструктура, доп-ринасяща за развитие в община Пазарджик”Период на изпълнение - 03.02.2009.........03.02.2011 г.Бюджет - 975 516,08 лв.Авансово плащане съгл. ДБФП................................195 103.22 лв (подадено е искане)Проведена е тръжна процедура за избор на из-пълнители и предстои стартиране на СМР: ДЗЗД „Марица Строй”, Пазарджик; „Братя Пашкуле-ви” ООД, Брацигово; „Сигма Строй” ООД, Пазар-джик. 3. Проект: „Нова визия за централна градска част и интегрирано градско развитие чрез по-добряване на физическата среда и ревитализа-ция на град Пазарджик”Период на изпълнение....21.10.2009 - 21.06.2011 г.

Бюджет...........................................9 569 902.36 лв.Авансово плащане, съгл. ДБФП..................1 913 980.47 лв. (не е подавано искане)Избраният след обществена поръчка изпълни-тел на СМР е обединение “Интегрирана градска среда” - Пловдив. За строителен надзор е опре-делен консорциум „Пловдивинвест – План Ин-вест” – Пловдив.

Финансиране по оперативна програма „Регионално развитие“

Изпълнение на проектите

Изпълнението на проекта за модернизация на град-ския площад със средства по ОПРР спечели Обедине-ние “Интегрирана градска среда” - Пловдив

О бщина Пазарджик внесе в общинския съвет предложение за поемане на дъл-госрочен общински дълг за осигурява-не на мостово финансиране на одобре-ните проекти по оперативните програ-ми “Околна среда”, “Административен капацитет” и “Регионално развитие”. До момента община Пазарджик е спечели-ла 11 проекта, от които четири са при-ключени, а седем са в процес на изпъл-нение, като общата им стойност е в раз-мер на 18 030 123 лв.

На 5 май ще се проведе об-

ществено обсъж-дане на предло-жението на кме-та за поемане на дългосрочен об-щински дълг

Отново е пролет и как-то винаги разлистване-то на дърветата съвпада с откриването на интензив-ния сезон за строителни и ремонтни дейности. Едва година след стартиране-то заводът на мултинаци-оналната компания „Ве-бер“ за сухи строителни смеси в гр. Костинброд изкара на българския па-зар редица иновативни продукти в областта на топлоизолационните сис-теми и лепилата за плоч-ки. Новите продукти се отличават с осъвремене-ни стандарти за комфорт на работа и изпъкват с висококачествени модер-ни решения и материали. Иновациите на „Вебер“ въвеждат нов стил на оп-тимизиран и комфортен работен процес, който от-личава крайния резултат с надеждност и качество.

Новата серия лепила за плочкина пазара се нарича weber.set и включва „леки-те и безпрахови” проду-кти weber.set Комфорт и weber.set Комфорт Флекс.

Основните им предимства включват dust-free техно-логията, по която са съз-дадени, както и иноватив-ната концепция за „оле-котени” лепила. Следвай-ки съвременните стан-дарти за подобрени усло-

вия на работа, с weber.set Комфорт и weber.set Ком-форт Флекс отделянето на фин прах при отваряне на торбата и съпътстващите процедури по приготвяне на разтвора са намалени до минимални нива.

Това, че лепилото е „олекотено”, означава, че 17 kg weber.set Комфорт са достатъчни, за да по-крият същата площ, за ко-ято би била нужна 25 kg опаковка от конвенцио-налните лепила. По този начин разфасовка weber.set Комфорт или weber.set Комфорт Флекс е с близо една трета по-лека от тази на обикновеното лепи-ло, а e достатъчна за по-криването на същата ква-дратура площ. Удобните дръжки и нововъведени-ят механизъм за отваряне на опаковката допринасят за комфортната работа, без компромиси с коли-чеството или качеството на изпълнението. Лепи-лото weber.set Комфорт е подходящо за полагане на покрития при вътрешни и външни условия.

След изсъхване тези лепила не се влияят от външни фактори като циклите на замръзва-не-размразяване, мокре-не-съхнене или слънчеви лъчи. Положените покри-тия са с много висока ус-тойчивост на натоварва-не и издържат на всякакви напрежения – тежки пред-мети, стелажи, машини, както и голям човекопо-ток. Лепилата са подходя-щи за всякакви повърхно-сти, като Комфорт Флекс е приложим и за подове с вградено отопление.

Иновативни решенияот Вебер

Въпреки кризата в строителния сектор „Вебер“ представя на пазараиновативни продукти, отговарящи на съвременните стандарти за комфорт

на работа и качество на материалите

За контакти:

„Вебер“ безплатентелефон на клиента:

0800 16 081 илиemail адрес:

[email protected]

Вебер е световен лидер в про-изводството на сухи стро-ителни смеси, топлоизола-

ционни и фасадни системи, стро-ителни и технически разтвори. През 2001 г. компанията стъпва и на българска земя, а от 29 ап-рил 2009 г. пуска в експлоатация собствен завод за сухи строител-ни смеси в индустриалната зона на гр. Костинброд, недалеч от сто-лицата. Инициативността на Вебер за толкова кратък период от вре-ме неслучайно я нареди на първо място сред най-добрите работода-телите на България за 2009 г. На 22 април тази година компанията започна строителството на втория си завод, разположен в близост до Варна

От 19 април 2010 г. „Вебер“ стартира и

новия си български корпоративен уеб-

сайт Новият сайт съдържа полезна информация както

за специалистите, така и за всеки, който търси раз-решение на даден строителен проблем.

Навигацията е организирана по начин, който оси-гурява бърз и удобен достъп до нужната информа-ция. Адресът на корпоративния сайт е www.weber.bg.

За трета поредна година „Вебер“ пуска

и изданието „Вебер Навигатор“Във „Вебер Навигатор 2010“ можете да намери-

те информация как да разрешите най-често среща-ните в България строителни проблеми в областта на полагането на керамични покрития, санирането и реновирането. Сред страниците на „Вебер Навига-тор“ също можете да откриете полезни съвети и за хидроизолирането и използването на строителни и технически разтвори и фасадни продукти. Издание-то съдържа представяне на 67 продукта от тези об-ласти с детайлна техническа информация за пола-гането им.

Но портфолиото от ино-вации на Вебер не се из-черпва дотук

С всяка година изисква-нията за качествени топло-изолационни решения на съвременните домове на-растват. Новата топлоизо-лационна система на „Ве-бер“ отговаря на всички стандарти и дори покачва летвата на още по-високо ниво.

Иновативната топлоизо-лационна система weber.therm Ultra Clima предлага нововъведения в различните си компоненти. Системата е паропропуск-лива, постига висок коефи-циент на топлоизолация и се характеризира с висока износоустойчивост, меха-нична якост и устойчивост на всеки от 248-те цвята на мазилките срещу стареене.

Нововъведенията включ-ват олекотената 20-кило-грамова опаковкалепило-шпакловъчна смес weber 470P Сlima Therm,

гарант за покритието на същата площ, за колкото е нужна популярната 25-ки-лограмова разфасовка. Са-мата торба е снабдена с дръжки и интелигентен ме-ханизъм за лесно отваряне.

С weber 470P Clima Thermсе залепват фасадните по-листиролни плочи weber.therm Ultra Clima. Те се ха-рактеризират с подобрени изолационни качества по-ради съдържанието на гра-фитни гранули в структу-рата си. Финалното покри-тие, използвано в система-

та е тънкослойната мазилка weber.pas Climа. Този ком-

понент на топлоизолацион-ната система weber.therm Ultra Clima се отличава с висока паропропускливост. Така стените „дишат” отвъ-тре навън и се предотвра-тява образуването на кон-денз и мухъл. Мазилката weber.pas Climа е подходяща както за външ-но, така и за вътрешно при-ложение, съответно на нови и стари сгради. Вну-шителната гама от 248 раз-нообразни цвята и 5 струк-тури дава богат избор на клиента. weber.pas Climа се характеризира с изклю-чително добра обработвае-мост и е лесна за структу-риране. Крайното покритие, из-ползвано в системата – фа-садната мазилка weber.pas Climа, е продукт, разрабо-тен по изцяло иновативна технология. weber.pas Clima е хидро-филна мазилка с микропо-реста структура, което поз-волява повърхността й да е винаги суха. Това предо-твратява развитието на во-дорасли и гъбички по фаса-дата, въпреки че в състава му липсват биоцидни кон-серванти. Това означава, че водата, например росата, се абсорбира от повърхността й за много кратко време и губи течната си форма, след което изсъхва. Така най-ва-жната жизнена среда за во-дораслите/гъбичките не е вече на разположение. С такова финално покритие топлоизолационна систе-ма weber.therm Ultra Clima изпъква като уникално но-вовъведение в строител-ството, подходящо за все-ки вкус.


ГРАДОУСТРОЙСТВО

На мястото на днеш-ния квартал “На-дежда” в начало-

то на миналия век е имало само голо поле, пресечено от шосето София – Лом. В периода между двете вой-ни 1919 – 1926 г. тази те-ритория е една от 19-те нови части, присъедини-ли се към младата столица. През 50-те години на мина-лия век част от нея се обо-собява като нов жилищен комплекс ”Толстой”. През 1959–1960 г. той е първи-ят комплекс, изпълнен със сглобяеми стоманобетонни елементи.

Жилищният комплекс е разположен в северозапад-ната част на София в непо-средствена близост до се-верната индустриална зона. На юг е коритото на река Суходолска, на запад ком-плексът граничи с жк ”На-дежда-2”, на север с жк ”Свобода” и на изток с бул. ”Рожен”.

Територията включва 21 квартала, като преоблада-ва масивен жилищен фонд от 60-те години на миналия век с височина до 19 етажа.

Изключение правят някои нискоетажни еднофамил-ни жилищни сгради, трие-тажните жилищни блокове на гредоред в един от квар-талите, а също и временни-те обекти като гаражи, ав-тосервизи, търговски па-вилиони и др. Докато жи-лищната зона е изградена напълно, то характерно за комплекса, както повече-то територии от този тип, е липсата на обществено об-служващи обекти.

След направената справ-ка в регионална база дан-ни “Население” към район “Надежда” населението по настоящ адрес в компле-кса е около 12 270 жители. Съществуващата разгъната застроена площ от 242 100 кв.м и наличният брой жи-тели определят настоящия жизнен стандарт като 19.73 кв.м на жител, което е доста под съвременните изисква-ния, посочиха от „Панарх”. Проектното решение пред-вижда разгъната застрое-на площ - 292 906 кв.м при жилищен стандарт 30 кв.м на жител. Чрез доближа-ване до регламентираните

нормативни показатели за минимални обществени зе-лени площи в кв.м на човек се създават благоприят-ни условия за природосъо-бразна и по-хуманна среда на обитаване, коментираха също проектантите.

Предимства и недоста-тъци

Като предимства за ком-плекса, които създават бла-гоприятни условия за раз-витието му, могат да се по-сочат: сравнително добра транспортна обезпеченост, наличие на изградена улич-на мрежа и инженерна ин-фраструктура, наличие на незастроени зелени прос-транства, отсъствие на вся-какъв вид производства. Паралелно с това има и не-малко проблемни елемен-ти, за които планът търси начин за разрешаване. Това са

• необходимост от подо-бряване и доизграждане на уличната мрежа и паркин-гите

• изграждане и доразви-ване на алейната и пеше-ходната мрежа

• благоустрояване и ос-мисляне на свободните междублокови простран-ства с цел оползотворяване на общински терени

• оптимално застроява-не на терени, спазвайки ограничителните параме-три за всяка от устройстве-ните зони

• реновация на същест-вуващия жилищен фонд, където е възможно и стро-ителство на нови жилищни сгради, успешно вписани в околното пространство и отговарящи на новите нор-мативни изисквания.

Територията е добре озе-ленена и със сравнително ниска плътност на застро-яване. Характерни са сво-бодни междублокови прос-транства, които могат да бъдат оформени като зеле-ни площи, детски площад-ки и паркинги. По-голяма зелена площ е градинка-та около някогашната баня “Надежда” в югоизточната част на терена, която сега е изоставена и в недобър вид.

Въпреки че комуника-ционната мрежа е реализи-

рана в първоначалния й за-мисъл и се характеризира с нормални габарити, за по-вечето обслужващи улици тя се нуждае от подмяна на настилката, корекция и ре-монт на тротоарите. Липса-та на гаражи в съществува-щите сгради допълнително усложнява решаването на проблемите с паркирането.

Проектантският колек-тив се съобразява със съз-дадения характер на тери-торията, като се стреми да подобри условията за оби-таване без уплътняване на застрояването. В градоус-тройственото решение на комплекса няма изразена композиционна ос и обосо-бен център. Преобладава-щото жилищно застроява-не и дисперсно разположе-ните обществено обслуж-ващи обекти придават ед-нообразен, по-монотонен и спокоен облик на компле-кса.

Проектът трети-ра вътрешнокварталните пространства, улици и въз-становени частни имоти. Взети са под внимание съ-ществуващите жилищни и

трайни обществени сгради, озеленени площи и изгра-дена инфраструктура.

За всеки квартал са по-сочени устройствени зони и параметри, които са съ-образени с общия устрой-ствен план на София от 2009 г. Изследвани са въз-можностите за отреждане на урегулирани поземлени имоти за озеленяване с цел да бъдат запазени от бъде-що застрояване. Те се ре-ализират върху общински имоти. Една част от тях се съчетават с детски площад-ки, подземни или наземни паркинги на тревна фуга.

Обществени сгради

Всички съществува-щи социални и обществе-ни сгради като училища (училище “Иван Рилски”) и детски заведения се запаз-ват. Предвижда се концен-триране на обществено об-служваща функция на те-риторията в източната част на комплекса по протеже-ние на бул. ”Рожен”. Но-восъздадените урегулира-ни поземлени имоти вър-ху общински терени са с

Многофункционална спортна зала предлагат в квартал “Толстой” в СофияОтредени са урегулирани поземлени имоти за озеленяване с цел запазване на междублокови пространства

О сновните цели на преструктурирането на жилищните ком-плекси - да се подобрят условията на живот, като се осигури безпрепятствен достъп до всички части на територията, въз-можности за паркиране, за велосипедно движение, за отдих и игра на деца, са заложени в подробния устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на жк “Толстой” в София. Проектът е разработен по програма за преструк-туриране на жилищните комплекси на Столичната община. Предстои обществено обсъждане на проекта, който е изгот-вен по възлагане на столичното направление „Архитекура и градоустройство” от фирма “Панарх” с ръководител арх. Еми-лия Агаин и проектанти инж. Живка Зюмбюлева, инж. Крис-тина Василева. Проектът ще бъде предоставен на вниманието на заинтересуваните в сградата на район “Надежда”.

Цели на проекта:• да актуализира плана за регулация и застрояване на жилищния

комплекс със структура и устройствени зони на територията, оп-ределени от общия устройствен план на София

• да осигури запазване на зелените площи, като се обособят уре-гулирани поземлени имоти с предназначение за озеленяване

• да се обособят прилежащи терени за съществуващите жилищ-ни сгради (предимно панелни блокове)

• да се отразят процедираните частични изменения на действа-щия план за регулация и застрояване

• да се отразят промените в собствеността на земята в резултат на проведени реституционни процедури

• да се решат проблемите с паркирането.

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА

Видове територии

Съществуващо положение Проект

Площ в ха

Кв.м на обитател

Площ в ха

Кв.м на обитател

Нето жилищни терени 19.59 15.96 12.20 12.50

Терени за обществено обслужване 2.25 1.83 3.74 4.08

Терени за инженерна инфраструктура 0.24 0.20 0.62 0.68

Терени за спорт - - 0.83 0.85

Улици, паркинги, тротоари и велоалеи 47.99 7.32 10.11 10.35

Зелени площи за обществено ползване 0.53 0.43 4.10 4.20

Бруто територия за обхвата 31.60 - 31.60 -

Бруто територия на градско ниво 39 - 39 -


отреждане за обществено обслужваща дейност като здравен диагностичен цен-тър, банков клон, офиси, търговия и други услуги. Освен функционално тези нови обеми ще допълнят и обновят общия силует на територията по бул. ”Ро-жен”.

Върху общински терен между бул. ”Рожен” и ул. ”Хан Кубрат” е предвидена многофункционална спорт-на зала с възможности за културни, образователни и други дейности. Богато озелененият прилежащ те-рен предлага кътове за по-чивка, игри и развлечения.

Жилищно строителство

Към настоящия етап от заложените в предходните застроителни планове об-емно-пространствени идеи е изпълнено почти напълно жилищното застрояване. Проектът предлага внима-телна намеса в структура-та на изградените квартали, като ги допълва с нови обе-ми върху терени с остарял, негоден жилищен фонд. За съществуващите жилищни блокове се оформят приле-жащи терени съгласно из-искванията на чл. 21, при-ложение 1 на Наредба №7 за правила и норми за ус-тройство на територията.

При предвиждане на но-вите жилищни и обществе-ни сгради е подходено вни-мателно, за да не бъде на-рушен комфортът на оби-тателите, като са спазени нормативните изисквания на Закона за устройство на територията и целесъо-бразността при преструк-туриране на територията, посочиха от проектантския екип.

Резерв за развитие на жилищната зона са част-ните урегулирани имоти, докато зоната с комплекс-но застрояване е изчерпала капацитетните си възмож-ности. Проблем за терито-рията представляват трие-тажните блокове, изпълне-ни с гредоред. Физически и морално износени, те не отговарят на съвременни-те изисквания за жилище.

Отчитайки смесената соб-ственост на жилищата – общинска и частна, е прие-то решение за запазването им. Според проектантите е необходимо те да бъдат об-новени и реконструирани или да се премине към ново строителство.

Предвиждат се само об-служващи улици

Транспортното обслуж-ване на комплекса ще се подобри с въвеждане в екс-плоатация на новия участък на метрото под бул. ”Лом-ско шосе”. В проекта са от-разени разработките за ре-конструкция и разширение на бул. ”Рожен” и вариант на ул. ”Ген Никола Жеков”. Комуникационната мрежа, реализирана по първона-чалния замисъл, е задово-лителна и се нуждае от мал-ко на брой нови обслужва-щи улици, смятат специа-листите. Ул. “Йордан Кон-стантинов–Джинот” е ос-новен напречен комуника-ционен гръбнак на компле-кса и проектът потвържда-ва предвидения в действа-щия застроителен план нов габарит на уличните платна с две по 6 м в посока.

Проектът предвижда развитие на велосипедното движение. Прилагайки об-щите проучвания и устрой-ствената схема на велоси-педната мрежа на общия устройствен план на Со-фия и съобразявайки се с конкретните възможности на територията, посоките на желаните и необходими връзки, се предвижда глав-на относително непрекъс-ната веломрежа за компле-кса по периферните улици. Велоалеите като организа-ция на движението са дву-посочни. Общата им дъл-жина е 2.20 км. В по-голя-ма си част вътрешноквар-талните улици се запазват като габарити и се пред-виждат уширения за пар-киране. Новообразувани-те урегулирани поземлени имоти изцяло отговарят на нормативите за проектира-не по отношение на размер и площ.

Йоана ГЕОРГИЕВА

4

6

6

4

8

9

10

3

2

2

2

2

1

жк „Толстой“ - план за регулация и застрояване

бул.

”Ро

же

н”

ул. ”Генерал Никола Жеков”

ул. ”Хан Кубрат”

ул. ”

Репу

блик

а”

1.Търговски център2.Обществено обслужващи сгради3.Училище „Иван Рилски“4.Обединено детско заведение5.Частно училище6.Заведение за обществено хранене7. Пазар8. Ел. подстанция9. Многофункционална зала10. Етажен паркинг


ГРАДОУСТРОЙСТВО

Арх. Средкова, какви дейности са извършени по проекта към момента?

- Почти е изработен пилотният проект за квартал „Младост”, кой-то прави анализ на съществува-щото положение в комплекса и ще бъде основа за изготвяне на подро-бен устройствен план на жилищ-ния район. Направеното анкети-ране на гражданите в рамките на проекта показа, че те са най-довол-ни от апартаментите си, по-недо-волни от общите части на сграда-та и най-недоволни от прилежащи-те пространства, т.е. там, къде-то хората могат да направят сами нещо, те го правят и са доволни от резултата, там, където има мно-го хора и трябва да направят нещо по-сложно – то се случва трудно и те са недоволни. В някои случаи има реализирани мерки по общите час-ти, те се поддържат горе-долу до-бре, в други случаи – не. Най-недо-волни се оказват обитателите от момента, в който трябва да се на-меси и общината, както и всички собственици, т.е., когато актьор-ите станат много. Липсва коорди-нация, неясно е финансирането и това са всъщност слабите места. Освен анализ на съществуващото състояние и анкетирането пилот-ният проект включва описание на проблемните места, както и прио-ритизиране на необходимите мер-ки и на местата на намеса. Всъщ-ност това е една от основните дейности по проекта. В рамките на проекта през юли 2009 г. бяха про-ведени също така конференция на тема „Обитаването в градовете” и семинар на тема „Бъдещето на европейския град”, на които беше показана добрата практика, мето-дите и подходите в градското пла-ниране. Представен беше герман-ския опит в сферата на градското планиране, както и интегрирани-ят подход. Бяха представени нацио-налните програми на Германия във връзка с регенерирането на панел-ните комплекси и интегрираната концепция на град Ерфурт. В края на март беше проведено работно посещение в Ерфурт, в рамките на което експерти от общинска ад-министрация - Ловеч, на място се

запознаха с реализирани вече про-екти, с начина, по който се плани-ра бъдещото развитие на панелни-те комплекси като цяло в рамките на града, начина, по който се плани-рат вторичните центрове в панел-ните комплекси и връзката между градското ядро и отделните цен-трове на комплексите. Беше пока-зана най-обща регенерация в индус-триални терени, което за мен лич-но представляваше голям интерес, защото такива проекти до момен-та в Ловеч не са правени.

Какво е виждането ви в посо-ка регенерация на стари индус-триални зони?

- Трябва да се използват възмож-ностите за регенерация на стари-те индустриални зони. В Германия например млади и креативни хора внасят живот в сградата, проме-нят първо характера на простран-ството, после и характера на по-стройките, вкарвайки различни функции в съществуващи сгради. Единият от обектите, които по-сетихме, е разположен в стара ин-дустриална сграда. В нея се вкар-ва съвсем нова функция и се гру-пират дейности – в случая обекти, използвани от хора, които се зани-мават с изкуство и култура: звуко-записно студио, рекламно студио и продуценти. Следва лавинообраз-но развитие в тази посока и така

сградата се напълва в рамките на две-три години. Приобщават се още архитектурно бюро, театрал-на формация. В единия от случаите проектът се казваше „Комбинат“. В стара индустриална сграда се на-нася фирма, която произвежда ме-бели, по-късно в същата сграда се настанява фирма, която продава мебели, и оттам нататък започ-ват да се пълнят етажите: в под-земния етаж печатница, на втори и трети проектантско бюро, те-атрално студио и т.н. Инициати-вата се развива, идеите се избист-рят и това води до регенериране на сграден фонд и прилежащи те-рени.

Според вас осъществима ли е една такава идея за регенера-ция у нас?

- Да, смятам, че е осъществима. Трябва обаче да се яви този, кой-то има идеята и желанието да го направи и да започне. Нещата от-там нататък вървят лавинообраз-но, заразяват се и другите и го пра-вят. Досега в община Ловеч подобни ин-вестиционни предложения не са по-стъпвали. Възможностите и усло-вията ги има и по отношение на сграден фонд с добра локация, оси-гурен инфраструктурно, с въз-можности за захранване с ток, вода, газ, но трябва да дойде ини-

циаторът и да започне. В Север-ната индустриална зона има неиз-ползваеми сгради и това може да се направи, като общината е гото-ва да съдейства на инвеститори-те, идващи с идеи и сериозни наме-рения.

Най-общо как е решено стра-тегическото планиране в Ер-фурт?

- В тяхната интегрирана концепция за градско развитие са обхванати всички системи на града – инфра-структура, зелена система, обита-ването, системите труд, отдих и т.н. Всичко това се наслагва и се преценява какви са приоритетите. Там е ясно кои са местата с пър-востепенна нужда да се извърши някаква намеса, т.е. общината пла-нира краткосрочно и дългосрочно къде, какво и как да прави, така че да бъдат в добро състояние всички системи в града – труд, обитава-не, обществено обслужване, както и свободните обществено достъп-ни пространства.

Кога във времето подобна ин-тегрирана концепция за Ловеч може да е факт?

- Тези стратегически документи не се изработват бързо. Това, което виждаме в Ерфурт, е направено из-цяло от служители в общината и интегрираната концепция за град-ско развитие на Ерфурт, която е с обхват до 2020 г., е изработена в рамките на 7-8-годишен период - в този период е сформиран екипът, разпределени са хората, които от-говарят за индустриални, жилищ-ни, обществени терени, за общест-вено обслужване, за зелена система и т.н. и всичко това е направено в рамките на 7-8 години. Структу-рата в общинските администра-ции в България е съвсем различна. В администрациите не се изработ-ват такива планови документи, те се възлагат от кмета на община-та. Затова по какъв начин при нас може да се направи на този етап не мога да отговоря с точност. Най-вероятно, когато се пристъпи към изработване на такъв интег-риран план за развитие на Ловеч, той също ще трябва да се възло-

жи. В рамките на какъв период от време ще се изработи и кой ще го изработи, на този етап не мога да отговоря. Това е нещо, което под-лежи на допълнително обмисляне и преценяване, но във всички случаи проектът „Изграждане на парт-ньорство за сътрудничество и об-мен на добри практики между об-щина Ловеч и община Ерфурт”, кой-то сега се реализира в рамките на оперативна програма „Регионално развитие”, е основата, на която да се стъпи, за да може да се израбо-ти интегрираният план.

Какви дейности още предсто-ят по проекта до неговото приключване?

- Мероприятието, което предстои да се проведе на 10 май, е кръгла маса, на която ще участват някол-ко експерти от Германия. Темата ще бъде изцяло концентрирана вър-ху панелните жилищни комплекси и това, което тепърва предстои да се случва с тях. Ще бъдат показа-ни начините, по които се мисли за регенериране на тези комплекси и тяхното преструктуриране в Ев-ропа. В Германия от 1990 г. насе-лението, обитаващо тези компле-кси, много е намаляло. Там е проте-къл един процес на градоустрой-ствено проектиране. Реализирано е освобождаване на цели сгради и премахването им. На тези места за изградени паркове, детски пло-щадки, зелени площи, повишаващи комфорта на обитаване. Акценти по време на кръглата маса ще бъ-дат и саниране на сградния фонд, възобновяемите енергийни източ-ници. Интересен ще бъде и докла-дът за участието на гражданите в процесите на планиране и реге-нериране на сгради и околоблоко-ви пространства. Знаете, че в Ло-веч в продължение на четири месе-ца работи специализантка от Вай-марския технически университет към Института по европейска ур-банистика. Тя ще представи вече окончателно изработения си про-ект. Това е едно от важните ме-роприятия по проекта, след кое-то ще бъде изработена интернет страница, на която ще бъде пред-ставен целият проект.

Ловеч е с готовност да кандидатства за изгот-вянето на интегриран план за градско възстано-вяване и развитие по оперативна програма „Реги-онално развитие”, каза за „Строителство Градът” главният архитект на града Силвия Средкова. Схемата се очаква да бъде отворена, по нея ще се финансират проекти по интегрирания подход, като бенефициенти ще могат да бъдат общини-те. На този етап не е ясно какви точно ще бъдат критериите и по какъв начин ще се приоритети-зират, ние искаме да имаме готовност, каза още арх. Средкова. Основата, на която ще стъпи този бъдещ стратегически документ за града, е рабо-тата по проекта, който главният архитект в мо-мента ръководи - „Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики”

в рамките на оперативна програма „Регионално развитие“. Бенефициент е община Ловеч, парт-нор е германският град Ерфурт. Продължител-ността на проекта е шестнайсет месеца. Основ-ната му цел е свързана с установяване на контак-ти и създаване на партньорство, обмяна на опит, ноу-хау, добри практики и познания между спе-циалистите и между европейски градове в сфе-рата на стратегическото планиране – краткосроч-но и дългосрочно в Германия, начинът по който там се работи в сферата на градското планира-не и градското развитие. За напредъка в реализа-цията на проекта и предстоящите инициативи по него до приключването му през август разгова-ряме с арх. Средкова.

Силвия ЗЛАТКОВА

Ловеч с готовност за изготвяне на план за обновяване и развитие на града

Арх. Силвия Средкова, главен архитект на Ловеч:

Трябва да се използват възможностите за регенерация на старите зони

ПРОЕКТИ19 Строителство Градът, 3 - 9 май 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Композиция от плътни и остъклени пана оформя стадион „Локомотив”Инвестицията в новото съоръжение е за над 10 млн. лева

В модерно спортно съ-оръжение с 14 500 седящи места и близо 700 парко-места ще се превърне пло-вдивският стадион „Ло-комотив” според изготве-ния от арх. Никола Бал-джиев и екип идеен про-ект. Още миналата година общинският съвет одобри кандидатурата на фут-болен клуб „Локомотив 1936” АД за концесио-нер на спортния комплекс в парк „Лаута”. Предстои подписване на догово-ра за 30-годишна конце-сия, в който изрично из-искване е привеждане на стадиона по стандартите на ФИФА и УЕФА. Зато-ва новото проектно реше-ние предвижда в обема на съоръжението да се ин-тегрират нови функции, които да осигурят ком-форт на зрители, журна-листи и футболисти. Про-ектът включва пълна ре-

конструкция на компро-метираните конструктив-но трибуни освен ренови-раната вече западна ВИП ложа, така че техните ре-дове да станат по-широ-ки и пространството под тях да се използва за из-граждане на съблекални, спортни зали, медицин-ски пунктове, търговски обекти и пр. Проектира-ни са нощно осветление на терена и козирка за по-вече от 75% от седящите места.

Подходите към три-буните са посредством външни стълбища, които водят до опасваща целия стадион открита галерия на кота +3.60. От галери-ята има няколко прохода, които отвеждат посетите-ля по средата (във висо-чина) на съответната три-буна. Във вътрешността на галерията (простран-ството под седалките) са

проектирани заведения, магазини, офиси, меди-ен център, медицински пункт. Партерът на ста-диона също е използваем. В зависимост от местопо-ложението на съответна-та трибуна там са предви-дени магазини за спорт-ни стоки и сувенири, съ-блекални, офиси, покрит паркинг. На източната трибуна е проектирано и трето ниво. То съдър-жа ВИП студиа, които да бъдат отдавани под наем при провеждането на ва-жни футболни срещи.

Паркирането е решено чрез няколко паркинга: открит - пред ВИП три-буната с 48 паркоместа; покрит - под южните три-буни със 136 паркомес-та; 5-етажен - северно от стадиона, с капацитет да побере 500 коли.

Проектът предвиж-да етапно покриване на

всички трибуни. Кон-струкцията на козирка-та е метална, ажурна, на една подпора, с дължина 22 м. Специфичното пов-торение на носещите ко-лони с обтегачи по пери-ферията на стадиона съз-дават характерен силует на обема. Покритието е от политетрафлуороети-лен (тефлон) – лек полуп-розрачен полимер с из-ключително хлъзгава по-върхност, което прави ко-зирката самопочистваща се. Материалът е послед-на иновация по отноше-ние на леките покрития и се използва при покрити-ето на новите спортни съ-оръжения в Южна Афри-ка, предназначени за про-веждането на световно-то първенство по футбол 2010 г., посочи арх. Бал-джиев.

Във фасадно отноше-ние е търсен обединяващ

мотив, който да създаде архитектурна специфи-ка на стадиона и да го на-прави знаков, разпозна-ваем. Предвидена е ком-позиция от плътни и ос-тъклени пана в цветове-те на „Локомотив” - чер-но и бяло. Плътните час-ти са оформени от вен-тилируема фасада - HPL панели в бял цвят. Остъ-кленията представляват окачена структурна фа-сада. В комбинация с еф-ирната структура на ко-зирката обединеният по-средством черно-бяла-та фасадна композиция обем въздейства единно и пластично. „Предим-ство на използваните ви-сокотехнологични мате-риали са тяхната дългот-райност, възможностите за self cleaning (за козир-ката) и за лесно почиства-не на графити (HPL – па-нелите). Не на последно

място, чрез предложени-те материали се изгражда атрактивна, модерна ви-зия на спортното съоръ-жение”, обясни авторът.

Предвид конструктив-ната самостоятелност на всяка от трибуните е въз-можно етапно изгражда-не и въвеждане в експло-атация на отделни части от стадиона в зависимост от финансовите възмож-ности на клубното ръко-водство, което възнаме-рява да търси и държав-на помощ. „Проектът е идеен, в състояние сме да подготвим работния про-ект за 6 месеца, така че строителните работи ще могат да започнат до края на годината, посочи арх. Балджиев пред много-бройните фенове на фут-болния клуб, които при-ветстваха новата визия на стадион „Локомотив”.


Технически показатели РЗП на стадиона 14 000 кв. м

Площ козирка 10 000 кв. м

Седящи места 14 500

Търговски обекти 16

Офиси 11

Спортни зали 6

Съблекални 12

Медицински пунктове 3

Паркоместа 684

- покрит паркинг 136 паркоместа

- етажен паркинг (РЗП 15 000 кв. м) 500 паркоместаПлътните части на фасадата на трибуните са оформени от вентилируема фасада - HPL панели в бял цвят, ос-тъкленията представляват окачена структурна фасада

Проектът включва пълна реконструкция на компрометираните конструктивно трибуни, така че техните редове да станат по-широки

Специфичното повторение на носещите колони на козирката с обтегачи по пери-ферията на стадиона създава характерен силует на обема


ПРОЕКТИМладият архитект Иван Киряков предлага:

Панорамна площадка с параметричен дизайн в парк „Аязмото”Емблематичният за

старозагорци парк „Аяз-мото” може да се сдобие с нетрадиционна атракция – 32-метрова панорам-на площадка. Идеята е на младия к.арх. Иван Киря-ков, чийто дипломен про-ект е вдъхновен и посве-тен на 115-ата годишнина от създаването на парка. Документалните снимки от залесяването на „Аяз-мото”, предоставени от Регионалния историче-ски музей, са впечатлили силно дипломната коми-сия на Техническия уни-верситет в Мюнхен, къ-дето Киряков учи.

Разработката предста-влява продължение на пе-шеходните маршрути във вертикална посока. Сис-тема от рампи, интегри-рана в масираната пар-кова зеленина, отвеж-да посетителя до пано-рамна изгледна площад-ка, от която се разкрива впечатляваща гледка към Стара Загора в източ-но, южно и западно на-

правление. Площадката е ситуирана в близост до църквата „Св. Теодор Ти-рон”. Към нея проектан-тът е предвидил още пло-щадка за астрономически наблюдения и бистро за

50 посетители, към кое-то освен пешеходна рам-па води и комуникацион-но ядро от асансьори и стълбищна клетка.

Съоръжението е реше-но с носеща метална кон-

струкция, състояща се от шест сдвоени опори, между които е развито спираловидното трасе на пешеходното движение. Рампите от своя страна са конструирани на прин-

ципа на самолетното кри-ло – с надлъжни носещи профили и напречни диа-фрагми с променливо се-чение, покрити с обшив-ка от композитни матери-али.

„Формообразуването е резултат от определянето на оптимални параметри в математически алгори-тми, които представляват своеобразен „генетичен код” на сградата”, посоч-ва авторът.

Проектирането е из-вършено към катедра ”Параметричен дизайн”

– едно от актуалните на-правления на архитектур-ното образование в Мюн-хенския университет.

Резултат на параме-тричен дизайн са много емблематични сгради в световната архитектура напоследък като: „BMW-свят“ в Мюнхен, Музе-ят на „Мерцедес-Бенц“ в Щутгарт, Център „Пом-пиду” в Мец, пасажер-ският терминал в Йоко-хама, олимпийският плу-вен комплекс в Пекин и други.


За парка

М итрополит Методи Кусев инициира създава-нето му през 1895 г., като организира първата кампания по залесяването и превръща почти голия Ахмак баир в прекрасна градина, раз-полагаща с уникални за България дървес-ни видове, внесени от Ливан, Турция, Гърция, Испания, Италия. “Аязмото” е любимо мяс-то на старозагорци за отдих на открито. Пар-кът е разположен по южния склон на Сър-нена Средна гора и заема площ от 3200 дка, заети от разнообразни видове широколист-ни и иглолистни дървета и храсти. Част от те-риторията му представлява паметник на пар-ковото и градинското изкуство от национал-но значение. Предлага голямо разнообразие от алеи и пътеки. Дом е за повече от 50 вида екзотични дървета и храсти от най-различ-ни части на света. Специфична част на пар-ковата инфраструктура са местата за спорт (4 игрища за бадминтон, тенис кортове и едно многофункционално спортно игрище), дет-ските площадки, летният театър. На терито-рията на парка се намира сградата на обсер-ваторията на БАН, параклисът “Св. Теодор Ти-рон”. Особена атракция са зоопаркът, разпо-ложен на площ от 30 дка, и залата на смеха.

Арх. Иван Петров Киряков е роден на 18.07.1983 г. в

Стара Загора. Завърш-ва гимназия с препо-даване на чужди езици „Р. Ролан” в Стара За-гора. На 21.01.2010 г. се дипломира в Техниче-ски университет - Мюн-хен – специалност „Ар-хитектура”.

Обект Панорамна изгледна площадка с атракции в парк ”Аязмото”, гр.

Стара Загора

Застроена площ 820 кв.м

Разгъната застрое-на площ

1700 кв.м

Височина 31,75 м

Проектант к. арх. Иван КиряковСъоръжението е решено с носеща метална конструкция, състояща се от шест сдво-ени опори, между които е развито спираловидното трасе на пешеходното движение


ПРОЕКТИ

Създадена е пълна организация за ремонта на Музея на Колю ФичетоСъздадена е пълна орга-

низация и от 10 май офи-циално стартират ремонт-ните работи на Музея на Колю Фичето в Дряново, стана ясно по време на ме-сечната среща на иници-аторите и дарителите на кампанията за възстановя-ване музейната сграда. Дни преди официалния старт на строителните работи всичките единайсет восъч-ни макета на мостови съо-ръжения и сгради, дело на Майстора, 106 броя дюл-герски, дограмаджийски и резбарски инструменти и 15 дърворезбени детайла, които години наред не са излизали от експозицион-ната зала, са пренесени от музейните работници във фондохранилищата. Сгра-дата е напълно освободена и подготвена за предсто-ящия така чакан мащабен ремонт, какъвто от откри-ването на зданието през 1969 г. не е правен, каза за „Строителство Градът” Тоня Белчева, директор на музея. Днес, повече от 40 години след откриването й, тя спешно се нуждае от ця-лостен ремонт.

Инициативата е във връзка с 210 години от рождението на първия бъл-гарски архитект и строи-тел, които се навършват през 2010 г. Инициато-ри на кампанията за въз-становяването на Музея на Колю Фичето в родния му град Дряново са общи-на Дряново и национални-ят конкурс „Сграда на го-дината“.

Първите строителни бригади, които ще започ-нат работа на обекта, са на „Главболгарстрой” АД по ремонта на покрива и на „Галчев инженеринг груп” АД - по фасадите. Към тях

на малко по-късен етап ще се присъедини и габров-ската фирма „Димас” с изпълнението на тенеке-джийските работи и улу-ци. Междувременно „Ви-астрой инженеринг” ООД ще създадат необходимата организация за изработва-нето и впоследствие мон-тажа на ПВЦ дограмата, като цветът ще се съгла-сува с автора на сградата - арх. Димитър Кръстев.

Старите дървени плос-кости, върху които беше изложен доста снимков ма-териал, са изцяло демонти-рани с цел освобождаване на пространство, за да се даде възможност изпълни-телят на интериорния про-ект „Трейсгруп холд” АД да реализира съвременни-те виждания на арх. Кон-стантин Косев.

По време на работна-та среща през изминала-та седмица беше предста-вен и обсъден проектът по част „ВиК”, изготвен от „Мидия” ЕООД, която поема подмяната на ВиК инсталациите. От 10 май фирмата ще започне рабо-та по отстраняване на ста-рата ВиК инсталация. До официалния старт на стро-ителните работи фирмите – дарители и изпълнители по част „Електро” и ОВИ - „БИАД-С” АД и „Стар-тинженеринг” АД, ще бъ-дат готови с проектите си.

На срещата бяха уточ-нени и други технически подробности около пред-стоящия мащабен ремонт на сградата, както и въпро-си, касаещи чисто логис-тичната обезпеченост на работниците, които ще бъ-дат ангажирани с ремонта на знаковата за града и ре-гиона сграда.

Силвия ЗЛАТКОВА

Дни преди официалния

старт на строител-ните рабо-ти сграда-

та е напълно освободена и

подготвена за предсто-ящия, така

чакан маща-бен ремонт

С цялостния ремонт са ангажирани дарителите - единайсет строител-ни компании от Камарата на строителите в България – „Главболгар-строй” АД, „Галчев инженеринг груп” АД, „Мидия” ЕООД, „БИАД-С” АД, „Стартинженеринг” АД, „Станилов” ЕООД, „Политрейд кънстръкшън”, „Мостстрой” АД, „Трейс груп холд” АД, „Виастрой инженеринг” ООД и „Димас” АД. Музейната сграда е изградена по проект на арх. Димитър Кръстев. Проект за модернизацията е дарение на „Инжпроект” ООД с ръководител на колектива арх. Константин Косев (интериорният про-ект е представен в брой 16 на „Строителство Градът”).

Дни преди официалния

старт на строи-телните работи всичките единай-сет восъчни ма-кета на мосто-ви съоръжения и сгради, дело на Майстора, 106 броя дюлгерски, дограмаджийски и резбарски ин-струменти и 15 дърворезбени де-тайла, които го-дини наред не са излизали от екс-п о з и ц и о н н а т а зала, са пренесени от музейните ра-ботници във фон-дохранилищата

На срещата бяха уточнени и други технически подробности около предстоящия ма-щабен ремонт на сградата, както и въпроси, касаещи чисто логистичната обезпе-ченост на работниците


ПРОЕКТИ

Спортната зала избързва с месецНа 1 август следващата

година трябва да заработи новата многофункционал-на зала на 4-ти километър в столицата. Строителната площадка бе открита на 29 декември 2009 г. и вече е на кота 15.68 м. В момен-та се изработва металната конструкция на покрива, монтажът трябва да започ-не през юли и да продължи до октомври т.г. Това ста-на ясно по време на посе-щението на премиера Бой-ко Борисов на строежа по покана на изпълнителя „Главболгарстрой“. Той бе съпроводен от министъра на спорта Свилен Нейков и получи информация от президента на ГБС инж. Симеон Пешов в присъст-вието на проектанти, кон-структори, надзорници, спортни деятели и адми-нистратори.

Вече са платени 40 млн. лева. Това ще бъде едно напълно европейско съо-ръжение, с което ще мо-жем да се гордеем и да домакинстваме всякак-ви състезания от по-го-лям мащаб, каза министър Нейков.

От 7 на 17 вида са уве-личени спортовете, кои-то ще могат да се трени-рат в залата. В момента се извършва допълнително проектиране за още пар-коместа и за осигуряване на подходящи комуника-ции, тъй като например в момента идващите от кръ-говото движение ще тряб-ва да влизат в залата с ляв завой.

Остават още две нива и всички довършителни ра-боти. Според изпълнител-ния директор на ГБС Па-вел Калистратов залата е по-висока и по-широка от първоначалния проект, като седалките са разши-рени с 5 см.

Технически експертен съвет на КИИП - София-град, по искане на дирек-ция „Архитектура и гра-доустройство“ към Сто-личната община е изгот-вил становище и серия от препоръки, свързани със сериозността и уни-калността на проекта. Съ-ветът беше 11-членен с председател проф. Дими-тър Даков. Препоръките бяха изготвени през март и обсъдени на 9-10 ап-рил на среща между екс-перти и проектанти. Про-ектната сигурност не е за-страшена и всички пре-поръки са в конструкти-вен дух, коментира глав-ният конструктор Миха-ил Цанков. Конструкция-та е уникална за България с голям централен отвор, дължина на фермите 104 м и 126 м и малък мъртъв обем от само 4 метра. Ня-кои от новите моменти са свързани с европейски-те изисквания да не може да има паркинг със свобо-ден достъп под зали за об-ществени срещи, каза още Цанков.

Залата ще бъде катего-рия Б за енергийна ефек-тивност (категория А са пасивните къщи), съобщи водещият архитект на про-екта Жеко Тилев. Спортни-те зали винаги са уникал-ни съоръжения предвид специфичния терен, функ-ции и комуникации. Уни-калността на архитектур-ния образ беше и едно от изискванията на задание-то. Фасадите са различни - облицовани с гранит и окачени фасади. Покривът е много активен, с метал-на конструкция и елемен-ти от поликарбонат.

Правителството взе ре-шение за финансиране със 108 млн. лв. от фискалния резерв с постановление от

6 април. Със сумата ще бъде увеличен капиталът на държавното търговско дружество „Национална спортна база“ ЕАД чрез

емитиране на нови акции, които ще бъдат придоби-ти от държавата, а залата е включена в активите на дружеството. 71 млн. лв.

ще бъдат изплатени тази година, а останалите 36.6 млн. лв. - от бюджета за 2011 г.

Николай ТОДОРОВ

Строежът на 4-ти километър в столицата в момента е на кота 15.68 м

Главен изпълнител на инженеринга на обекта е „Главболгарстрой“ с проектанти „Тилев архитекти“ и „Иркон“ ООД, строителен надзор е „ММВ Инженеринг“ ЕООД. Срокът за изпълнение е 23 месеца и 20 дни

17 ноември 2009 г.издадено разрешение за строеж

29 декември 2009 г.открита строителна площадка

28 април 2010 г.достигната кота 15.68 м

15 юли 2010 г.ще започне монтажът на металната конструкция на по-крива

1 септември 2010 г.първи футболен мач в тренировъчната зала между екипи на ГБС и на правителството

октомври 2010 г.ще завърши монтажът на покрива

1 август 2011 г.планирано откриване с международно състезание

4 хил. тонаарматура до момента

40 хил. куб. мизлят бетон

2 хил. тонае конструкцията на покрива

80 декараположени хидроизолации

800работници на обекта и за подготовката на материали


BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Какви са основанията за избора на темата на кон-ференцията и какво очак-вате от това събитие?

- Известно е, че в усвояване-то на средствата по опера-тивните програми е натрупа-но значително закъснение. Ето защо сега българските об-щини се подготвят да канди-датстват с особена амбиция и обяснимо желание да успе-ят. В този свой стремеж ня-кои от тях може да се изкушат да пренебрегнат дългосрочни-те си интереси в името на ус-пеха на кандидатурите си „на всяка цена”. До това може да се стигне, ако местните власти кандидатстват пред оператив-ните програми за цялостно фи-нансиране на най-ефективните си проекти за енергийна ефек-тивност. В краткосрочен план ускоре-ното усвояване на структурни-те фондове несъмнено е пър-востепенна задача. В средно-срочен и дългосрочен обаче приоритет трябва да се отдава на рационалното използване на средствата от тези фондо-ве. Предпочитането на високо-ефективни проекти за безвъз-мездно финансиране от струк-турните фондове за сметка на по-малко ефективни проекти с относително по-продължител-ни срокове на откупуване е не-далновиден подход независи-мо от възможните краткосроч-ни изгоди от него. Средствата

от структурните фондове на ЕС, както и собствените сред-ства на общините, включени в бюджетите им, трябва да се из-ползват предимно за мобили-зиране на допълнително фи-нансиране от различни външ-ни източници или за съфинан-сиране (каквото се изисква в много случаи). Наличието на средства по опе-ративните програми не трябва да отклонява общините от тях-ната постоянна задача да при-вличат допълнително финан-сиране от разнообразни външ-ни източници, които да се съ-четават с „мекото” финанси-ране по линия на оперативни-те програми. Безвъзмездното (грантовото) финансиране от оперативните програми тряб-ва да се използва предимно в съчетание с други финансови източници. По този начин мо-гат да се финансират инвести-ционни пакети, които включ-ват проекти както с много до-бри, така и такива с не дотам добри финансови параметри. По този начин общините ще могат в по-голяма степен да изчерпят съществуващия по-тенциал за енергийна ефектив-ност, без да се излагат на ри-ска по-малко изгодните в ико-номическо отношение проекти никога да не бъдат финансира-ни в бъдеще. Усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС, както и тези от различните

двустранни програми за раз-витие не трябва да се разглеж-дат като самостоятелна цел, а като част от разнообразните финансови възможности, с ко-ито българските общини могат да разполагат. Тези средства трябва да се използват в раз-умна комбинация със собст-вените средства на общините, средствата от държавния бю-джет и големия обем свободни средства, с които разполагат търговските банки и специали-зираните фондове. Само така общините могат да реализират огромния потенциал за пови-шаване на енергийната ефек-тивност на своите територии, с който те все още разполагат. Вярваме, че конференцията ще допринесе за изясняването на подходите на общините към проектите за енергийна ефек-тивност и ВЕИ и особено към рационалните форми на тях-ното финансиране в съзвучие с дългосрочните интереси на местните общности. Очаквам конференцията да приеме де-кларация-обръщение към цен-тралните власти за възприема-нето на значително по-високи и амбициозни цели в областта на енергийната ефективност и ВЕИ на местно равнище.

Тази година се навършиха 13 години от създаването на общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“. Кои спо-

ред вас са нейните основ-ни постижения?

- „ЕкоЕнергия“ се утвърди като най-успешната организа-ция от този вид в новите стра-ни - членки на ЕС. Ето защо тя често се сочи за пример от ев-ропейската мрежа „Енержи-сите“, в която българската мре-жа членува от 2003 г. Същест-вените постижения на мрежа-та започват още в края на ми-налия век. Далеч преди Закона за енергийна ефективност от 2004 г. да въведе общинското енергийно планиране като за-дължителна практика в Бъл-гария, в общините, членки на мрежата, бяха разработени около 40 пилотни енергийни програми. В съчетание с го-лемия брой демонстрационни инвестиционни проекти в бол-ници, училища, детски заведе-ния, системи за улично освет-ление и за централно топло-снабдяване енергийното пла-ниране стана основа за про-веждане на местни (общински) енергийни политики, което бе съвършено нова практика как-то за България, така и за мно-го европейски страни. На ос-новата на най-добрия световен опит и в съответствие с резул-татите от пилотните програми и демонстрационните проекти бе разработена оригинална ме-тодика за общинско енергийно планиране, която впоследствие получи развитие и бе приложе-на в над 10 европейски стра-

ни. През тази година под еги-дата на Европейската комисия „ЕнЕфект“ завърши и публи-кува Обща рамкова методика по общинско енергийно пла-ниране, която е предназначена за прилагане в новите страни - членки на ЕС. Понастоящем тази методика се прилага в 43 пилотни общини в 8 страни, а в Украйна по нея се провежда дългосрочно обучение на об-щински кадри.Сериозен принос на „ЕкоЕ-нергия“ е създаването на об-щински звена по енергийна ефективност, които са основа-та за учредяването на позици-ята „енергиен мениджър”, въ-ведена с новия Закон за енер-гийна ефективност от 2008 г. Стотици общински специа-листи са преминали обучение по енергийна ефективност. По инициатива на мрежата са осъ-ществени промени в норма-тивни документи, извърши се преструктуриране общинската собственост и се въведоха ре-дица нови практики.

Напоследък все по-често се говори за зелени и па-сивни сгради. Имат ли място тези концепции в дейността на „ЕкоЕнер-гия“?

- Като професионално изку-шен от тази тема аз веднага бих отговорил положително – да, имат място. Мисля обаче,

Д-р арх. Здравко Генчев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и на мрежата „ЕкоЕнергия“:

Стратегическата посока наархитектурата е към устойчивостДнес пред общините стои задачата да станат водещи в политиката за енергийна ефективност

На 13 и 14 май в парк-хотел „Москва“ в София ще се проведе десетата годишна конференция на Общин-ската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнер-гия“ на тема: „Общините и бизнесът с рационален подход към проектите за енергийна ефективност и

ВЕИ”. Тази година традиционна конференция на мрежата е замислена като среща на местните власти с бизнеса в тър-сенето на най-рационалните форми за изпълнение на мест-ни проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енер-гийни източници. Отворените понастоящем линии по опера-тивна програма „Регионално развитие” изострят чувствител-ността към тази тема както на общините, така и на бъдещи-те изпълнители на проектите. Същевременно известно е, че оперативните програми предоставят само част от необходи-мите на общините средства и мобилизирането на допълни-телно финансиране е задача с най-висок приоритет. Как об-щините могат да използват собствените си оскъдни сред-ства, за да активизират този процес, кои са най-преките пъти-ща към надеждните източници за допълнително финансира-не, каква роля може да изпълнява бизнесът във финансира-нето на проекти, ще намерят ли общините общ език с финан-совите институции и може ли консултантският сектор да уле-сни този процес? Това са само някои от въпросите, които ще се обсъждат на конференцията.

Основните направления на

държавната политика в

сферата са:

• ясна нормативна основа на проектирането и строи-телството на сгради, която да е интегрирана в цялост-ната енергийна стратегия на страната

• много сериозни действия в областта на образованието и на следдипломната квали-фикация, най-вече на проек-тантите и строителите

• ефективни стимули за ус-кореното въвеждане на зе-лените и в частност на па-сивните сгради в масовата практика.


ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

че това място не се оп-ределя от интереса към темата, а от острата нуж-да от решителни дейст-вия. Тази нужда произ-тича както от застраши-телното нарастване на енергийните разходи във всички сфери на живота, така и от глобалната кри-за на ресурсите, която предсказва науката. Ако някой ме попита дали зелената или па-сивната сграда трябва да стане модел на наше-то бъдеще, ще кажа, че това е безсмислен и дори глупав въпрос. Противо-поставянето на пасивна-та и зелената сграда няма никакво разумно осно-вание. Стратегическа-та посока на развитието на архитектурата и сгра-достроителството тряб-ва неотклонно да сочи към устойчивостта, към „зеления проект”. Пътят към него минава преди всичко през енергийната ефективност – през нис-коенергийния и пасив-ния стандарт. Нещо по-вече - днес зеленото про-ектиране и строителство се утвърждават като част от един по-широк въз-глед за зелено развитие, който е на път да уста-нови нова парадигма за живота и поведението на човека и обществата, из-градена върху уважени-ето и ангажимента към околната среда и приро-дата. Устойчивото раз-витие не е просто еколо-гична, нито пък градоус-тройствена концепция. Това е развитие, осно-вано на високо качество

на живота при минимал-ни неблагоприятни влия-ния върху околната сре-да, уважение към приро-дата, здравето и благо-денствието.

Достатъчни ли са усилията на „Еко-Енергия“ за извеж-дането на зелената сграда като висок приоритет в проек-тантската и строи-телната практика?

- На пръв поглед раз-съжденията за зелени и пасивни сгради стоят встрани от ежедневни-те проблеми на общини-те, но това е само при-видно. Ние остро се нуж-даем от пилотни проек-ти и реализации на па-сивни и зелени сгради и това може да стане най-вече в общините. Откри-тите линии на оператив-на програма „Регионал-но развитие” за обновя-ване на обществени сгра-ди трябва да се използват като стимул за осъщест-вяване на подобни проек-ти, които при качествено изпълнение могат да на-малят десетократно кон-сумацията на енергия. Едва след това ще можем да правим по-сериозни икономически сравнения и изводи. В това отноше-ние „ЕкоЕнергия“ може да действа като силен ак-тивизиращ фактор. Оч-аквам конференцията да приеме декларация-об-ръщение към централни-те власти, която да стане основа за дейността на мрежата през следващи-те години.

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

IVG, най-голямата пуб-лична германска компания за недвижими имоти, ус-пешно продаде на инвес-титори първия си фонд за капиталовложения в т.нар. устойчиви сгради – обек-ти, изградени с комплекс от мерки за намаляване на разходите им за енергия и вода, въздействието вър-ху околната среда от стро-ителството и експлоатаци-ята и за подобряване на ка-чеството за обитателите им.

Целият капитал на IVG Premium Green Fund е бил записан от инвести-тори, които са предоста-вили за управление общо 165 милиона евро, съобщи PropertyEU. Фондът ще ин-вестира в нови или модер-низирани устойчиви офис имоти, които се строят от

IVG в Берлин, Бон, Франк-фурт и Мюнхен. Те вече са или ще бъдат готови в пе-риода до ноември тази го-дина, а собствеността ще се прехвърля след нанася-нето на наемателите.

Целевото ниво на доход-ност от дивиденти е около 6%, а вътрешната норма на възвращаемост – 8%. IVG ще държи 20 на сто от ка-питала на фонда. Пред-вижда се коефициентът на задлъжнялост на имотите да бъде 45% от пазарната им оценка.

Целта на фонда е да се възползва от възходящия ход на пазарите на имоти след достигането на дъно-то в настоящия цикъл, до-като растящото търсене за зелени сгради да гаранти-ра привлекателни приходи при продажбите им.

Портфейлът покрива отдаваема площ от около 81 хил. кв.м, от които око-ло 90 на сто са офиси, как-то и 871 паркоместа, и е на стойност около 300 мили-она евро. Офисите се на-мират в добри централни градски райони и имат от-лични връзки с транспорт-ната инфраструктура, обя-ви IVG в съобщение до ме-диите.

Към 1 април портфей-лът от тези активи е бил предварително отдаден под наем на около 90%, а сред-ната остатъчна продължи-телност на сроковете на договорите е била над де-сет и половина години.

Германската компания ще използва американския стандарт LEED за инстру-мент за оценка на еколо-гичната устойчивост на

сградите.IVG Immobilien е една

от големите европейски компании за инвестиции в недвижима собственост с активи на стойност 22.7 милиарда евро под свое управление. Фокусът на новия й фонд върху зелени сгради е част от зараждаща се тенденция в инвестици-онния свят, в която устой-чивото развитие става ва-жно изискване за инвести-торите. Вече има и прогно-зи, че тези сгради ще бъ-дат обособени като отде-лен клас активи в портфей-лите им, равнопоставен на офис сградите, шопинг мо-ловете или индустриални-те паркове, който инвести-торите ще използват, за да разсеят концентрациите на рискове в определен сег-мент. СГ

Водещ германски инвеститор създаде първия фонд за зелени сгради

„Франкфурт централ“ е един от четирите имота, ко-ито ще бъдат придобити от новия фонд, който ще ин-вестира изключително в зелени сгради


ИНОВАЦИИ

Най-новото попълне-ние в редиците подемни машини на ирландската компания Combilift е мо-делът С 25 000, който е специално създаден за ра-бота с тежки и извънред-но големи товари. Самият мотокар има възможност за движение в четири по-соки и размер 5 м х 5 м - почти два пъти по-голям от който и да било друг съществуващ такъв, но в същото време си остава изключително маневрен. Хидравлично управле-ние на вилиците ще уле-снява работата на водачи-те на подемната машина, а двигателят John Deere Diesel 6068 HF е избран не само заради максимал-ната си мощност от 127 kW (170 конски сили), но и заради това, че е въз-можно най-тих и екологи-чен. Други характеристи-ки на Combilift С 25 000 включват охладител на хидравличното масло и хидравлично задвижване на четирите колелета и на вилиците.

Разбира се, разработ-ването на такъв мото-кар е донесло и много за-труднения пред инжене-рите. Един от проблеми-те, с които компанията се сблъсква, е височината на

платформата. Заради те-глото си от 35 тона (в не-натоварено състояние) в началото екипът решава да монтира по-големи ко-лелета. Но такива са щели неминуемо да доведат до по-голяма височина на платформата. Ето защо като решение са избра-ни двойни колела, като по този начин височината е запазена до 1060 мм.

Създаването на Combilift C 25 000 е про-вокирано от реално съ-ществуващ проблем в сферата на логистика-та. Преди известно вре-ме BladeRoom - световен лидер в производството на модулно техническо оборудване - се обръща с молба към Combilift Ltd. да потърси начин как да се транспортират тежащи повече от 18 тона готови дата центрове с размери от 14 м х 4.2 м. Традици-онните транспортни ма-шини като подемни крано-ве и камиони се оказва, че не са толкова маневрени, а и са много скъпи. Нови-ят продукт е трябвало да има голям капацитет, но и да бъде маневрен, за да може да се движи в ъгло-ви помещения. Височина-та му на повдигане от 4 метра пък гарантира, че

мрежовите операционни центрове ще могат да бъ-дат подреждани един вър-ху друг.

Втората иновацион-на машина в редиците на Combilift е подемникът Straddle Carrier, разра-ботен като по-икономи-чен заместител на тради-ционно използваните за пренасяне на големи то-вари контейнеровози, рич стакери и кранове. Пре-димството на новия про-

дукт е, че е изключител-но лек (16.5 тона, което е около четири пъти по-малко от теглото на стан-дартен рич стакер) и дори при пълна натовареност оказва по-малък натиск върху подовите настилки. Това автоматично води до по-малко допълнител-ни средства, които фир-мите иначе биха отделили за укрепване на подовите настилки.

Силвия САВОВА

Ирландски мотокар решава проблема с големите товариМанипулаторът е с внушителен капацитет от 25 тона

Ф ирмите, които се занимават с логистика на извънгабаритни това-ри, вече ще могат да си отдъхнат. Транспортирането на суровини и продукти вече ще е лесно, ефективно и по-икономично. Решение на проблема с пренасянето на големи товари е намерила ирландска компания, която наскоро лансира мотокар, с който счупи всички ре-корди. Машината е с внушителен капацитет от 25 тона, а разработва-нето й е продиктувано от тенденцията в производствения сектор и строителната индустрия товарите да стават все по-големи.

Combilift Ltd. e основана през 1998 година и се за-нимава с производство на

товароподемни машини. Фир-мата е световен лидер на паза-ра за манипулатори специално пригодени за транспортиране на дълги и извънгабаритни то-вари. От основаването си насам всяка година Combilift пуска на пазара поне един нов про-дукт, като всички са съобразени с реалните нужди на логистич-ния сектор. В момента има над 11 хиляди кари машини в над 50 страни от цял свят. Ирландска-та компания залага на изсле-дователската си дейност и дър-жи на обратната връзка с кли-ентите си, за да може не само

да създава нови продукти, но и да усъвършенства старите. От май в заводите на Combilift ще се премести и производството на друг успешен бранд - Aisle-Master. Aisle-Master е уникален подемник, който благодарение

на необичайната си конструк-ция е изключително маневрен и ефективен и се характеризи-ра с по-кратък цикъл на товаре-не. Той оптимизира складово-то пространство с до 20% пове-че от стандартен ричтрак, а ми-нималният работен коридор, в който може да работи, е само 2 метра. В България представител на Aisle- Master и Combilift е „Ев-ромаркет Кари“, която предлага Combilift елетрокари, газокари и мотокари с различна товаропо-демност (от 2.5 до 14 тона). Ма-шините работят еднакво добре в закрити и открити простран-ства, малки работни коридори и са подходящи за работа дори върху неравни терени.

Компанията производител

Combilift С 25 000Технически параметри:

Двигател: John Deere Diesel 6068 HF (170 конски сили)

Товароподемност: 25 тона Височина на повдигане: 4 метра Височина на кабината: 3.2 метра Размер: 5 м х 5 м Височина на платформата: 1060 ммДължина на платформата: 2600 ммТегло: 35 тона Максимална скорост: 19 км/ч

Combilift Straddle Carrier Combilift C 25 000

Aisle-Master


ИНВЕСТИЦИИ

Нов котел от типа „цир-кулиращ кипящ слой” бе официално открит в ТЕЦ „Девен”. Той е изграден в рамките на инвестицион-ния проект „Увеличаване на производствения капа-цитет на „Солвей Соди”.

ТЕЦ “Девен” е стро-ен през 1964 г. като завод-ска централа, предназначе-на да захранва с пара заво-дите от Долината на хими-ята край Девня. След при-ватизацията той става част от групата “Солвей Соди”. Увеличението на произ-водствения капацитет на завода изисква по-големи количества пара - основен енергоносител при произ-водството на калцинира-на сода. В резултат на това през 2006 г. дружеството стартира програма за под-мяна на старата с нова, екологосъобразена техно-логия чрез реновиране на някои от съществуващите котли и замяната на тези в по-лошо състояние. Нова-та мощност е изградена на мястото на два котела, ко-ито са демонтирани. Ин-вестицията от 150 млн. лв. е на „Солвей Шишеджам холдинг”.

„Инвестиционната про-грама на „Солвей Соди” за увеличаване на производ-ствения капацитет на за-вода, част от която е но-вата инсталация, възлиза на 300 млн. лв., а нейното изпълнение стартира през 2007 г., каза при открива-нето Ерик Вандер Ворст, изпълнителен директор на „Солвей Соди”.

Новият котел е с мощ-ност 300 КWt и производ-ствен капацитет 400 тона пара на час. Той е и най-го-лемият котел в Европа от този тип, съобщи инж. Иво Божидаров, началник на управление „Безопасност, здраве, околна среда и ка-чество” в „Солвей Соди”. Технологията е изключи-телно модерна и тепър-ва навлиза на континен-та, допълни още той и под-черта, че с въвеждането в експлоатация на новия ко-тел се постигат стойности на вредни емисии, отгова-рящи на европейските ди-рективи, които ще влязат в сила през 2016 г.

ТехнологиятаХарактерното за този

нов тип котел е, че гори-вото постоянно циркули-ра през пещта и сепара-торите с цел да се увели-чи времето за пребивава-

не на частиците в пещта, което позволява изгаряне при по-ниска температура от обичайната. Резултатът е благоприятна за околна-та среда инсталация с мно-го ниски емисии на азот-ни и серни окиси благода-рение на добавянето на ва-ровик, както и с ниски еми-сии на прах. Технологията позволява да се използват алтернативни горива като петрококс, биомаса, гуми и др. Планира се до 15% от общото гориво да е алтер-нативно.

РеализациятаГлавен изпълнител на

проекта е „Фостър Уилър Енергия Полска”. Компа-нията е европейски фили-ал на американската „Фос-тър Уилър”. Като подиз-

пълнители в проекта са участвали редица българ-ски фирми. Основният проектант на строителна-та конструкция на съоръ-жението е „Про 6” ООД. На обекта са работили и „Рашков” ООД, „Енер-горемонт”, „Миг строй” ЕООД, „Микромет”, „То-тем”, „Мир BG” - Монта-на, и др. Общият бюджет на проекта включва и ре-дица допълнителни подо-брения, целящи да допри-несат за подобряване на околната среда в същест-вуващите инсталации.

Тази инвестиция е от из-ключително важно значе-ние за бъдещето на „Сол-вей Соди” и на негови-те филиали ТЕЦ „Девен”, „Провадсол” и „Девня Ва-

ровик”, както и за фирми-те подизпълнители. С из-пълнението й се осигуря-ва поминък за част от на-селението на региона, мо-дернизират се и се разви-ват индустрията и експорт-ният потенциал в региона-лен и национален мащаб. В рамките на изпълнението на тригодишната инвести-ционна програма на „Сол-вей Соди” е постигнато увеличение на капацитета за производство на калци-нирана сода от 1.2 Мт до 1.5 Мт годишно.

„Солвей Соди” изнася над 85% от произведената калцинирана сода, а валут-ните постъпления от изно-са са около 1.5% от общи-те за България.

Силвия ЦЕНОВА

ТЕЦ „Дeвен” с технология, която тепърва навлиза в Европа150 млн. лева е инвестицията на „Солвей Соди” в новата инсталация

300 млн. леваса инвестициите на „Солвей Соди“ в пери-ода 2007 – 2009 г., насо-чени към увеличаване на производствения капацитет

150 млн. леваса инвестирани в „Солвей Соди”. Изгра-дени са нова линия за тежка сода, нова дес-тилационна колона с ниско ниво на еми-сии и ниска консума-ция на енергия, нов до-ров утаител, нова гра-дирна кула за оборот-ния цикъл, нова кар-бонизационна колона, нова варова пещ, над-граждане на сгурошла-моотвал „Падина” и други нови съоръже-ния.

150 млн. лева са вложени в ТЕЦ „Де-вен”. Средствата са инвестирани за котел с циркулиращ кипящ слой с емисии до нива, напълно съвместими с европейските норми, инсталация за обра-ботка на насипни ма-териали, въглищни го-релки, ръкавен филтър към котел 2 и др.

Котелът с мощност 300 KWt и капацитет 400 т/час пара е най-големият в Европа от типа „циркулиращ кипящ слой“


ТРЕНД

България излиза от кризата, но след две годиниБългарската икономика

бавно се възстановява, но проблемите на трудовия и на жилищния пазар не да-ват добри перспективи, въ-преки че на жилищния па-зар има някакви признаци на възстановяване.

Очакванията за растеж на БВП за 2010 г. са по-добри след спада от -5% през 2009 г., но като цяло той ще остане отрицател-но число. Инфлацията ос-тава ниска на фона на сви-то потребителско търсене. Ограниченият жилищен пазар е в центъра на реце-сията с около 30% по-ни-ски цени, а цените в най-прегрелите райони като Черноморието продължа-ват да падат.

В средносрочна перс-пектива България да про-дължи със стуктурните ре-форми, което да постави основите на устойчивото развитие. Това препоръч-ват икономистите на „Уни-кредит“ в редовно триме-сечно изследване на ико-номиките на Централна и Източна Европа.

За разлика от другите възникващи пазари стра-ната влезе в рецесията с ниско ниво на правител-ствен дълг и добро състо-яние на обществени фи-нанси. Неприятна изнена-да беше ревизията на бю-джетния дефицит за 2009 г. до 3.7% в резултат на не-обезпечени с финансира-не договори на предход-

ното правителство, пише в изследването. Това по-ставя под въпрос претен-циите за приемане в зона-та на еврото и може да на-

ложи непопулярни фискал-ни мерки като увеличение на ДДС с цел недопускане на по-голям от 3% бюдже-тен дефицит.

Перспективите за възста-новяване в Европа не са много розови а прогнозата за 2010 г. е ръст на брутния вътрешен продукт от 1%. Износът ос-тава един от малкото двига-тели на възстановяването и засилва производствения капацитет. След отслабва-нето на еврото от начало-то на годината износът се очаква да нараства до края на годината. Вътрешният пазар в страните от Евро-съюза обаче остава слаб, а прогнозите за нарастване на инвестициите и потреб-лението не са много обеща-ващи. Фирмената задлъж-нялост е много по-висо-ка отпреди кризата, което ограничава банковото кре-дитиране. Очаква се и ръст на безработицата до 2011 г., което ще намали потре-бителското търсене на до-макинствата.

Ситуацията е на фона на възстановяването в САЩ с очаквания за 3% ръст на икономиката през 2010 г., безработица около 10% въ-преки несигурностите в да-нъчния режим и дискусии за възможните финансови регулации, което бави и от-лага инвестиционните пла-нове. През втората поло-вина на 2009 г. държавни-те стимулиращи пакети по-могнаха за увеличаване на икономическия растеж с 3 пункта, но през 2010 г. под-помагането се очаква да на-малее в очакване на засил-ване на частните инвести-

ции. Очакванията като цяло са оптимистични.

В Европа прогнозите остават доста разнообраз-ни за различните държави, като с времето контрастите ще се задълбочават.

Най-положителни са очак-ванията за Франция и Гер-мания

Германия е в челото бла-годарение на своя конку-рентен производствен сек-тор, а Франция има по-ус-тойчиво вътрешно потреб-ление.

В другия край на спектъ-ра са Гърция и Испания - в дълбока рецесия, а Италия е на ръба дали ще отбележи някакъв положителен ръст през тази година.

Еврозоната като цяло изпраща смесени сигнали. Германските успехи са до-бри за обвързани с нея ико-номики на Чехия, Унгария и Словакия.

Гръцката сага се очак-ва да въздейства върху ев-ропейските перспекти-ви въпреки подкрепата на Международния валутен фонд. Прогнозата за стра-ната обаче като цяло оста-ва неясна - комбинирането на финансови ограничения със силен растеж е трудно постижимо. Общата нес-табилност може да застра-ши и стабилността на ев-рото към долара на фона на бързото възстановяване на щатската икономика.

Добрата новина е по-добрението на данните за

Прогнозите за Европейския съюз са за ръст на БВП от 1%, САЩ ускоряват с 3%

Отличници• Турция ще има най-добри резултати в целия ре-

гион и ръст от 4.5% поради здрав банков сектор и високо вътрешно потребление

• Страните с валутен борд очакват ръст на БВП от около 4% срещу 2.5% в еврозоната, но едва ли ще достигнат феноменалния растеж отпреди, например за държавите от Прибалтика

Ограниченият жилищен пазар е в центъра на ре-

цесията в Бълга-рия с около 30%

по-ниски цени, а цените в най-прегрелите ра-

йони като Черно-морието продъл-жават да падат


ТРЕНД

МВФ повиши прогнозата за глобалния ръст

М еждународният валутен фонд повиши до 4% прогнозата си за глобалния икономически растеж главно заради резултатите на Китай и развиващите се икономики. Южна Америка и Африка се възстановяват добре, вътрешното потребление в САЩ, Япония и Европа остава слабо. За 2011 г. очакванията са за 4.3%.

ДАННИ И ПРОГНОЗИ2007 2008 2009 2010П* 2011П*

БВП (млн. евро) 28.9 34.1 33.9 34.4 36.0

Население (млн.) 7.6 7.6 7.6 7.5 7.5

БВП на глава от населението (евро) 3782 4485 4479 4570 4804

БВП (годишно изменение %) 6.2 6.0 -5.0 -1.0 2.2

Частно потребление, годишно (%) 5.1 4.5 -6.2 -4.2 1.3

Дълготрайни материални активи, го-дишно (%) 21.7 20.4 -26.9 -9.8 5.6

Публично потребление, годишно (%) 3.4 -1.4 -5.7 -4.3 -1.3

Износ, годишно (%) 5.2 2.9 -9.8 4.8 4.3

Инфлация (средногодишно, %) 8.4 12.4 2.8 2.5 2.4

Средномесечна заплата (евро) 220 279 302 301 313

Безработица (%) 6.9 6.3 9.1 12.5 12.2

Бюджетен баланс (% от БВП) 3.5 3.0 -0.8 -3.1 -3.4

Баланс по текущата сметка (млрд. евро) -7.8 -8.2 -3.2 -2.2 -2.6

Баланс по текущата сметка (% от БВП) -26.8 -24.0 -9.4 -6.4 -7.2

Нетни ПЧИ (млрд. евро) 8.8 6.2 3.3 2.5 2.2

ПЧИ (% от БВП) 30.6 18.2 9.8 7.3 6.0

Брутен външен дълг (% от БВП) 100.3 108.4 111.0 111.3 110.7

Резерви в чужда валута (млрд. евро) 11.9 12.7 12.9 13.6 14.9

Съотношение (Текуща сметка-ПЧИ)/БВП (%) 3.7 -5.8 0.3 0.9 -1.2

*прогнозаИзработено от „Уникредит“ по данни на БНБ и НСИ

брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2009 г., като Полша и Турция са сред най-добри-те. Възстановяването в ра-йона ще става при силен из-нос и слабо вътрешно тър-сене. Данните от проучва-нето на настроенията на бизнеса навсякъде показ-ват подобряване на очаква-нията освен в България, но като цяло остават под нор-малните средни нива.

Инфлацията в региона намалява с изключение на Турция въпреки увеличени-ето от 65% на цените на пе-трола, а ролята на централ-ните банки ще бъде да ба-лансират лихвения процент с оглед на ръста на иконо-миката и инфлацията. Лих-вените проценти се очаква да намаляват в Унгария, Ру-мъния и Русия, да задържат своите нива в Чехия и Пол-ша и да намаляват в Тур-ция.

По време на кризата об-щественият сектор в Цен-трална и Източна Европа се оказа в много по-добро по-ложение от Западна Европа и благодарение на своята финансова политика пре-възхождат много от разви-тите държави. Бюджетните баланси за 2010 г. са най-добри в България и Унга-рия, на другия полюс е Лат-

вия с 6% от БВП дефицит. Лошите кредити се по-

вишиха три пъти в Румъ-ния, Украйна, Казахстан и Русия. Банковият сектор в региона изпитва нужда от външно финансиране, но въпреки това в повечето държави банките приключ-ват със здравословни ре-зултати.

За разлика от другите въз-

никващи пазари България влезе в рецесията с ни-ско ниво на пра-вителствен дълг и добро състоя-ние на обществе-ни финанси. Не-приятна изнена-да беше ревизи-ята на бюджет-ния дефицит за 2009 г. до 3.7% в резултат на не-обезпечени с фи-нансиране дого-вори на предход-ното правител-ство

Бизнес прогнози за развитие

Банков сектор - качество на кредитите и доходност

Графики: Unicredit

Турц

ия

Чех

ия

Сло

ваки

я

Сло

вени

я

Бъл

гари

я

Пол

ша

Хърв

атия

Унга

рия

Рум

ъния

Руси

я

Каз

ахст

ан

Укра

йна

Прогнозите са положи-телни, но са под средно-то за петгодишен период

Банкова печалба преди облагане с данъци за 2009 г.

Лоши кредити за 2009 г.


ИНТЕРВЮБорис Радулов, председател на управителния съвет на БАИС:

Условията за бизнес в България стават все по-сложни

Г-н Радулов, какво е поло-жението в сектора на из-олациите?

- Тежкото състояние на иконо-миката, растящата безработица и липсата на този етап на „свет-лина в тунела” са фактори, ко-ито ежедневно оказват влияние на всички нас. През миналата година продаж-бите на изолации за строител-ството са спаднали с 40 процен-та. В момента пазарът се насоч-ва главно към ремонти и сани-ране на сгради. В момента оп-тимистичните ни очаквания са за задържане на нивото. Бизнесът в България работи при все по-сложни условия, а в последните две години ста-на още по-трудно. Ние търсим своето място и роля в процеса на саниране на сградния фонд в страната, чието стартиране е много комплицирано, но така или иначе ще се случи. Все пак искам да отбележа, че точно в такъв труден момент ние под-готвихме проект на етичен ко-декс, който, вярвам, ще бъде норма на поведение за членове-те на БАИС.

Продължава ли пазарът да бъде ценови?

- Определено - предимство на ниската цена за сметка на ка-чество и надеждност. Тук се на-месва и проблемът с неспазване на технологията на полагане. През миналата година с 10 про-цента поевтиняха най-използ-ваните у нас полистирени за то-плоизолации и битумните хи-дроизолации поради по-слабо-то търсене и по-ниските коти-ровки на петрола. EPS има по-голямо търсене и една от при-чините е по-добрата цена. Около половината от използва-ните изолации у нас са полис-тирени. Заради конюнктурата някои производители правят опити да продават в съседни страни, до 300 - 400 км, т.е. става дума за Румъния и Гърция. Пазарът продължава да бъде ценови и за съжаление много клиенти си мислят, че търго-вците и производителите са го-тови да продадат на всяка цена само и само да си осигурят ня-каква ликвидност. Съществува и опасност за клиентите/инвес-титорите заради най-ниска цена да попаднат на компания, която

всеки момент може да изпадне в невъзможност да изпълни ан-гажимента си. Наистина някои играчи на пазара се опитват да си осигурят финансов ресурс по този начин. Това е опасно за бизнеса, защото означава да се работи без печалба, а така биз-несът не може да се развива. През 2010 г. след анализ мнози-на са разбрали, че здравословно за бизнеса е да се работи с пе-чалба, а продаването на ниски цени не помага и в същото вре-ме не повишава търсенето, кое-то в момента липсва. Тръгване-то на цените нагоре ще бъде и тласък за излизане от кризата.

Преди време асоциацията призовахте банките за на-маляване на лихвите. Как ще коментирате услови-ята на финансовите ин-ституции?

- Да, миналата година Българ-ската асоциация за изолации в строителството отправи призив до Асоциацията на банките в България за промяна на лихве-ните проценти за бизнеса. Освен че има спад в продажби-те, непрекъснато се удължават сроковете за плащане и съби-ране на задълженията. Финан-совият ресурс на банките е по-скъп, достъпът до тях е услож-нен и то не само за фирмите, но и за потребителските кре-дити, което пък се отразява на и без това свитото потребител-ско търсене. Ако държавата иска да стиму-лира потреблението, един от начините е намиране на начи-ни за стимулиране на частните банки за намаляване на лихви-

те. Нива от порядъка на 12-15% са прекалено високи за бизнеса и са само за аварийни случаи.

Как оценявате антикри-зисните мерки на прави-телството?

- От гледна точка на антикри-зисната програма е добре да се отбележат задълженията на държавата към бизнеса. Тяхно-то погасяване ще доведе до раз-плащания между фирмите, на-маляване на задлъжнялостта и ще генерира растеж в икономи-ката. Много сериозно могат да по-могнат мерките по енергий-на ефективност. Ние очакваме още по-целенасочени действия от правителството за преодоля-ване на съществуващите пречки за масово стартиране на проце-са на саниране и мерки по енер-гийна ефективност не само за публични сгради, но и за стиму-лиране и подпомагане и на фи-зическите лица. Това не само че ще осигури работа на фирми от бранша, но и ще доведе до по-ниски разходи на енергия на по-требителите, което ще има со-циално отражение. Големият дял на строителството в БВП показа, че това е опасно и е добре да се развиват и дру-ги отрасли, за да се диверсифи-цират рисковете. Ако България имаше достатъчно силна про-мишленост, развит туризъм и селско стопанство, сега те биха донесли по-стабилни приходи и БВП, респективно на ресурс за нови инвестиции, по-малко безработица, повече средства за физическите лица за ремонт и саниране.

Имате ли предложения за промени в нормативната база с цел оптимизиране на сектора?

- БАИС винаги се е стремяла към определени промени в за-кони и наредби. Все още има внос на продукти без необхо-димите маркировки или сер-тификати за качество, за ко-ето сме уведомили органите по надзора на пазара. Пробле-мът там е, че държавната ор-ганизация не разполага с дос-татъчно бюджет, за да провеж-да изпитвания по всеки сигнал. В момент на криза традицион-но се забелязва увеличаване на дела на сивата икономика. Ос-вен това се оказва, че въпреки че по наши сигнали материали-те не отговарят на българските наредби, при проверка фирми-те предоставят пълен набор от документи и декларация за съ-ответствие. Промените в Наредба 7 за то-плосъхранение и икономия на енергия в сгради бяха наложи-телни. На дневен ред е разра-ботването на ръководство за приложението й в две части: първа – за проектиране и из-пълнение на топлоизолационни системи в част „Архитектурна” и за проектиране на част ОВК. БАИС е заявила пред МРРБ готовността си да поеме дома-кинството и организацията по подготовката на част „Архите-ктурна” от ръководството.Сред акцентите в дейността ни беше разясняване на промени-те в Наредба 2 за проектиране, изпълнение, контрол и приема-не на хидроизолации и хидро-изолационни системи на сгра-ди и съоръжения. Сега предла-гаме на МРРБ да бъдат отме-нени действащите „Правила за приемане на подови настилки” от 1989 г. и да бъдат утвърде-ни разработените от нас указа-ния, и по този начин те да ста-нат действащи.

Какво предстои?- Следващите месеци ще бъдат много тежки за строителния сектор и за цялата икономика, а спрените обекти най-вероятно все още няма да тръгнат. Оч-акванията ни са насочени към инфраструктурните обекти и европейските програми за об-щините. Пазарът се нуждае от свежи инвестиции, а частните средства в момента не са дос-татъчни, така че остават очак-ванията към държавата. Изследванията показват при-знаци за съживяване на ико-номиката в Европа и САЩ. В България обаче ще започне да се усеща съживяване през 2011 г. Вярвам, че вече 2012 г. ще бъде период на по-устойчив растеж.

На 22 април се проведе от-четното събрание на Бъл-гарската асоциация за из-олации в строителство-то. Това стана повод да се обърнем към нейния пред-седател Борис Радулов за информация за състояние-то в сектора.

Борис Радулов е завър-шил Университета за национално и светов-

но стопанство, специалност „Маркетинг и мениджмънт“, с различни допълнителни квалификации по право, сис-теми за качество и финанси. В момента е зам. изпълните-лен директор на „Фибран“ АД, а от 2009 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация за изолации в строителството.

В момента пазарът се насочва главно

към ремонти и сани-ране на сгради. Опти-мистичните ни очак-вания са за задържане на нивото

През 2010 г. след анализ мнозина са

разбрали, че здраво-словно за бизнеса е да се работи с печалба, а продаването на ниски цени не помага и в съ-щото време не пови-шава търсенето, кое-то в момента липсва


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

ДЕКОРАТИВНИ

строителството в промишлеността, супермаркетихранително-питейната индустриямедицинското и фармацевтично строителствоскладови помещения, офиси, изложбени залипокрити паркинги и гаражи, автосервизи, спортно строителство

Строителство Градът

Documents