Строителство Градът

9771310983000

>40

4040

Брой 40 (675), 25 - 31 октомври 2010 г., цена 1.50 лв. www.stroitelstvo.info

Индустриални зони и заводи:Индустриални зони и заводи:

Територии за растежТеритории за растеж

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ

стр. 22Кандидатстваме по „Регионално развитие“ с още 5 км от околовръстнотоТунел и три естакади включва отсечката от бул. „Бъкстон“ до пътния възел за магистрала „Люлин“

стр. 24Омагьосан кръгИма ли държавата политика към етажната собственост

стр. 26Започна строителството на новите сгради на летище БургасСтойността на проектите надхвърля 12 млн. лeвa

стр. 28Оформят крайречен биокоридор в новия жилищен парк „Марица-север” в ПловдивОбщинският съвет утвърди устройствения план на атрактивната територия между „Пазарджишко шосе“ и р. Марица

Индустриална зона „Раковски“Индустриална зона „Раковски“Изпълнител: Изпълнител: Четете още на стр.9Четете още на стр.9

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Издава: Градът Медиа Груп, част от ИкономедиаУправител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47

10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси:

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]

Редакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected] Деян Тодоров - редактор, 0897/846 282, [email protected] Теодора Иванова - редактор, 0896 662 714, [email protected]Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected]; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected] Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected],

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected] Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected] Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]Банкова сметка Икономедиа АД:„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

ЕС затяга правилата за сроковете на забавените плащания

На 20 октомври Европейският парламент в Страсбург прие нови правила за забавените плащания по търговски сдел-ки. Като общо правило срокът за публичния и частния сек-тор за плащане по сделки за услуги или стоки ще бъде 30 дни. Когато става дума за договорни отношения меж-ду частни компании, срокът за разплащане е 30 дни, ос-вен ако в договора изрично не са посочени други сроко-ве. Новите правила предвиждат той да бъде удвоен до 60 дни, ако и двете страни са съгласни. Допуска се и по-дълъг срок, но само ако това не злоупотребява с интереса на кре-дитора. Известни отстъпки от ЕП предвиждат, що се отна-ся до обществените структури, предоставящи здравни ус-луги, които могат да удължават законовия срок за плащане до 60 календарни дни.

Дефекти в защитата бавят пуска на VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ след плановия ремонт

Няма да има режим на тока заради забавения пуск на шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, обяви министъ-рът на икономиката Трайчо Трайков. По време на плано-вия годишен ремонт бяха от-крити пукнатини в покривна-та част от съоръженията на една от защитите на реакто-ра. Тяхната подмяна ще дове-де до забавяне на пуска с 15 дни, смятат от централата. Ге-нералният директор на “Роса-том” Сергей Кириенко съобщи, че сроковете за доставка на елементите за замяна са съ-кратени максимално и ремонтът може да приключи в срок.

Приключи първият одит на безопасността при работа в ТЕЦ „Марица-изток 2“

Между 18 и 20 октомври в ТЕЦ „Марица-изток 2“ се проведе първият надзорен одит на Систе-мата за управление на здравето и безопасността при работа съгласно изискванията на стандарта BS OHSAS 18001:2007. Силно впечатление пра-ви текущият мониторинг, който се извършва от структурните звена в централата. За 6 месеца са констатирани над 1100 несъответствия и към мо-мента едва 2.7% от тях все още не са завърше-ни. Това е добро доказателство, че системата за управление на здравето и безопасността при ра-бота функционира ефективно, коментира инж. Сергей Илиев – сеньор одитор OHSAS 18001 в „ТУФ Рейнланд“ - България.

Правителството пренасочва за водни проекти неусвоени средства от бюджета

Близо 1.9 млн. лв., предвидени за изгражда-не на канализация в Царево, ще бъдат пре-насочени за допълнително финансиране на други два обекта - пречиствателна стан-ция за отпадъчни води с довеждащ колек-тор в Карлово и пречиствателна станция за отпадъчни води в Козлодуй. Проверки на МОСВ и на базата на информация от общи-ната констатираха, че ще има неусвояване на предвидените средства за изграждане на двете канализационни помпени станции с тласкатели. Изграждането на обекта ще за-върши с по-малко средства след проведена-та обществена поръчка от общината.

До края на ноември МОСВ ще разгледа плановете за управление на четири природни парка

Министерството на околната среда и водите стартира приемането на плановете за управле-ние на четири природни парка, внесени за раз-глеждане в периода 2006 – 2009 г., за чието одо-бряване предишното ръководство на МОСВ не е провело необходимите процедури, въпреки че съгласно екологичното законодателство те са ос-новният инструмент за управление на този вид защитени територии. Става дума за проектите на планове за управление на природните паркове „Златни пясъци“, „Шуменско плато“, „Врачански Балкан“ и „Странджа“, уточняват от пресцентъ-ра на ведомството.

Сливен кандидатства за еврофинансиране с проект за реставрация на крепостта „Туида“

Община Сливен кандидатства по оперативна програма „Регионално развитие“ за подкрепа на развити-ето на туристическите атракции с проект за реставрация на крепост-та „Туида“, съобщи заместник-кметът Радост Костова. Общият бюджет на проекта е 5.1 млн. лв. Проектът има за цел да направи обитаемо територията, която об-хваща площ от 40 000 кв.м. Пред-вижда се изграждане на пътеки, озеленяване и експониране на ар-тефакти - статуи, керамика и моне-ти, които в момента са в историче-ския музей на града. Ще има мяс-то и за провеждане на концерти, а така също ще бъде направено привлекателно за децата.

Стартират информационни дни за схемата за развитие на природни и културни атракции

От 20 октомври управляващи-ят орган на оперативна про-грама „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. стартира ин-формационни дни и обучения за бенефициентите по програ-мата в шестте района на стра-ната. Събитията се органи-зират във връзка с отворена схема за предоставяне на без-възмездна финансова помощ „Подкрепа за развитието на природни, културни и истори-чески атракции“. През насто-ящата седмица са планирани информационни дни във Варна на 25 октомври, в Русе на 26 октомври и в Пловдив на 27 октомври.

Обновяват Асеновата крепост с европари

Проектът „Асе-новград – свеще-ната порта на Ро-допите“ е одобрен от МРРБ за безвъз-мездна финансова помощ по ОП „Ре-гионално развитие“. Общият бюджет на проекта е 3 231 995 лв., от които безвъз-мездната помощ е в размер на 2 665 665 лв. Средствата тряб-ва да бъдат усвое-ни в рамките на 24 месеца. Основните дейности в проекта са насочени към цялостно и трайно обновяване на визията на археологиче-ския комплекс, социализация на криптата на крепостната църква „Св. Бого-родица Петричка“, подобряване на общото състояние на терена на крепост-та, развитие на съпътстваща туристическа и дребномащабна техническа ин-фраструктура.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.

Честит празник, СТРОИТЕЛИ!Екипът на вестник „Строителство Градът” ви поздравява с един от най-светлите български

празници - Димитровден, който е и професионален празник на строителите в България.

Приемете нашите най-сърдечни пожелания за здраве, успехи и повече оптимизъм във всичките ви

начинания!

Обявяват новата Топ 50+ на Димитровден

На Димитровден Камарата на строителите в България обявява традиционната класация Топ 50+ за строители, които са членове на камарата, по данни от Централния професио-нален регистър на строителя. Класирането е в четири групи по структурата на регистъ-ра - първа - строежи от високото строителство, втора - транспортна инфраструктура, тре-та - енергийни обекти, четвърта - благоустройствената инфраструктура, хидротехническо-то строителство и опазването на околната среда. Класирането е на база информацията в публичната част на регистъра за последната финансова година.

Днес връчват наградите „Златен отвес” във Варна

Днес във Варна се връчват наградите от конкурса „Златен отвес”, който се организира от Ка-марата на строителите в България – областно представителство Варна, с медийното парт-ньорство на „Строителство Градът”. Въпреки кризата и стагнацията на пазара в деветото из-дание на конкурса участват 12 обекта, реализирани на територията на Варненска област през последната година. Независимо че в част от категориите, общо 10 на брой, нямаше участни-ци, представените сгради илюстрират висококачествено строителство и адекватно отноше-ние към околната градска среда. От кандидатстващите обекти четири са в категория „Жилищ-ни сгради”, по две в категории „Административни и офис сгради” и „Търговски сгради”, три в категория „ Промишлени сгради” и само един представител в категория „Спортни и развлека-телни обекти”. Шестчленно жури, включващо представители на община Варна и браншови-те организации в строително-инвестиционния процес ще определи тазгодишните победители в престижния за местния бранш конкурс. Наградите ще бъдат връчени на официална церемо-ния по откриването на „Строително изложение – Варна 2010” на 25 октомври от 15 часа. Из-ложбата е експонирана в „Гранд мол Варна“, един от обектите , кандидатстващи в конкурса.

ИНФРАСТРУКТУРАЗавършват пътен възел „Даскалово“ след монтажа на дилатационни фуги

Поради появилите пукнатини в асфалта са предвидени ди-латационни фуги, които по график трябва да бъдат монти-рани през месец ноември тази година или през 2011 г. в за-висимост от метеорологичните условия. Пропукванията в асфалта в тези зони са очаквани в резултат на големия тра-фик и незавършеното строителство, отбелязаха от пътната агенция. Предвижда се по цялото трасе на магистрала „Лю-лин“ да бъдат монтирани 260 фуги. Те компенсират топлин-ното разширение на мостовете през лятото и зимата.

Търсим европейска солидарност за магистрала „Хемус“

Автомагистрала „Хемус“ е от изключително значение за България, заяви във Варна министърът на регионално-то развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Фи-нансирането й чрез публично-частно партньорство не би могло да бъде защитено, тъй като по нея няма достатъ-чен трафик. Но тя е много важна за България и българско-то правителство дава всичко от себе си, за да я реализира, каза Плевнелиев. Тази магистрала трябва да стане част от новата трансевропейска транспортна мрежа, която в мо-мента се ревизира.


ТРЕНДПризнаци на възстановяване на икономиката

Излизаме от рецесията, но накъде отиваме?

Бизнес климатът в строителството се е пони-жил с 1.4 пункта през сеп-тември в сравнение с ав-густ поради влошените оценки на мениджърите, осигуреността с поръчки се влошава, но очаквани-ята за последното триме-сечие са оптимистични. Като основни затруднява-щи дейността фактори са цитирани отново несигур-ната икономическа среда, недостигът на финансови средства и недостатъчно-то търсене.

България ще се възста-нови по-бавно от остана-лите страни в Централна и Източна Европа като стра-на с нетраен икономиче-ски бум, очакваният ръст е 3.7 на сто през тази година и още 3.1 на сто през след-ващата.

Това показва редовни-ят полугодишен доклад на Международния валу-тен фонд за региона (кой-то разглежда и Турция, но без Словакия, Словения и Чехия). Очакванията са южната ни съседка да ог-лави класацията по растеж в региона за тази година, като прогнозите са за ико-номически ръст от 7.8 на сто. Единствената страна в Европейския съюз с рас-теж 1.7 през 2009 г. с очак-вания за 2010 г. за ръст от

3.4 на сто и 3.7 на сто през 2011 г. - Румъния, е на път да отбележи 7.1 намаление през тази година и очак-ва 1.5 ръст през следваща-та година. Очакванията за Хърватия са за намаление от 1.5 на сто през тази го-дина с очаквания за ръст от 1.6 на сто.

През второто тримесе-чие на годината

спадът на българската икономика вече се беше забавил - с 1%, който е по-малко в сравнение с първото три-месечие от 3.6%. Растежът на годишна база се очаква едва през четвъртото три-месечие или първото на 2011 г., за годината резул-татът ще бъде близо до ну-лата според прогнозата на последния доклад на Цен-търа за икономическо раз-витие.

Отлепянето от дъно-то ще настъпи, когато бъ-дат регистрирани едновре-менно забавяне на спада на годишна база и растеж на база предходното тримесе-чие. След като през цялата минала година българска-та икономика се свиваше, през първото тримесечие на 2010 г. спадът се забави на годишна база до 3.6% след 5.9% за четвъртото тримесечие. В основните

световни икономики вече е налице растеж на три-месечна и на годишна база след три поредни ръста на тримесечна база, както при Белгия, Чехия, Герма-ния, Франция, което е ос-нование за подобни прог-нози и за България за края на тази година.

Спадът в индустрия-та не само се забави, но е много по-слаб - едва 0.9%, в сравнение със задълбо-чаването му през четвър-тото тримесечие от 7.5%, което се дължеше предим-но на строителството. Рас-тежът на годишна база на промишления износ е ус-тойчив. Спадът на добаве-ната стойност в строител-ството ускорено се задъл-бочи на 13.1% през второ-то тримесечие.

В строителството също се наблюдаваше възходящ тренд от началото на го-дината, свързан с продъл-жаващо забавяне на спа-довете на месечната про-дукция на годишна база, особено бързо в граждан-ско-инженерното строи-телство. Слаб растеж евен-туално може да се очаква едва през третото триме-сечие под влияние на ди-намиката в инфраструк-турните работи.

Възстановяването на европейските икономи-ки и бързото развитие на някои азиатски страни откриват добри възмож-ности за българската ма-шиностроителна продук-ция - износът на инвес-тиционни стоки (главно електрически машини и резервни части) се увели-чава с 26 на сто, а този на суровини и материали – с над 20 на сто, през второто тримесечие.

Растящият дял на износа в БВП е знак за съживяване

Ревизираните данни за брутния вътрешен продукт показват нарастване през второ-то тримесечие на 2010 г. спрямо първо-то за първи път от началото на кризата с 0.5% в резултат на увеличението на брут-

ната добавена стойност в строителството, търго-вията, хотелиерството, транспорта и др. Продъл-жава спадът при финансовото посредничество и бизнес услугите, все още се свиват крайното по-требление и инвестициите.

Преки чуждестранни инвестици в България и Румъния по години, млн. долара

0

2000

4000

6000

8000

10000

12000

14000

16000

2007 2008 2009

България

Румъния

Поток на ПЧП в България по сектори, млн. евро, на годишна база

0

200

400

600

800

1000

1200

1400

1600

1800

Общо Строителство Недвижими имоти

януари-юни/2009 г.

януари-юни/2010 г.

Поток на преките чуждестранни инвестиции в България,млн. евро, по държави

-800

-600

-400

-200

0

200

400

600

800

януари - юни 2010 г.

По данни на БНБ

Брутен вътрешен продукт, млн. лева

0

2000

4000

6000

8000

10000

12000

14000

16000

18000

20000

2009Q1 2009Q2 2009Q3 2009Q4 2010Q1 2010Q2

Разрешителни за строеж

0

500

1000

1500

2000

2500

3000

3500

януари-юни/2009

януари-юни/2010

По данни на НСИ


ТРЕНД

Изводите на правителството • Българската икономика все още е най-изостаналата в ЕС• Високият икономически растеж през последното десетилетие бе резултат

на чужди инвестиции в недвижими имоти и финансово посредничество, които стимулираха вътрешното потребление

• Необходим е нов модел за икономическо развитие на България, ориенти-ран към нарастване на износа на стоки и услуги с висока добавена стой-ност и превръщането на България във входна врата за стоките и инвести-циите, идващи от Източна Азия

• Промишлеността и ИТ услугите са секторите, които генерират 90% от изно-са и могат да осигурят дългосрочен икономически просперитет на Бълга-рия

• В промишлеността – секторите, свързани с природни ресурси и евтина ра-ботна ръка, не могат да осигурят устойчив икономически просперитет по-ради ограничените природни ресурси, непостоянните цени на суровините и конкуренцията от страни с много по-ниски разходи за труд

• Секторите, свързани с високи капиталови разходи, имат висока добавена стойност и са традиционно добре развити в страната. България трябва да остане привлекателно място за големи капиталови инвестиции чрез под-държане на ниски данъчни ставки и изграждане на добра транспортна и енергийна инфраструктура

• Секторите, които имат най-голям потенциал за допълнително развитие в България и могат да осигурят дългосрочен икономически просперитет на страната, са свързани с висок интензитет на иновациите

• Основните приоритети в областта на иновациите са: информационните тех-нологии, екотехнологиите и технологиите, свързани със здравето. Тези тех-нологии имат потенциал за приложение в различни сектори на икономи-ката, включително ИТ услуги, електроника, машиностроене, автомобило-строене, производство на електрически машини, енергетика, фармацевти-ка, производство на медицинска техника, здравеопазване, туризъм, земе-делие и други.

Мерки за повишаване на конкурентоспособността

Нарастване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност• Национална цел, приета от МС, за разходи за НИРД в диапазона 1.4% -2% от

БВП в сравнение с 0.5% през 2008 г.Стимулиране на частните инвестиции в иновации• До 50% финансова субсидия за приоритетни проекти в научноизследователска

и развойна дейностОсигуряване на рисков капитал• Стартират три фонда за рисково финансиране, гаранционен фонд и кредитни ли-

нии по програмата Jeremie за МСП на обща стойност 270 млн. евроЕфективна регулативна рамка• Ревизирана програма за по-добро регулиране, приета от МС, която включва на-

маляване на административната тежест с 20% до 2012• Създаване на единен орган за концесии на подземни богатства. Подготвя се за-

кон за иновациитеНиски данъци• Поддържане на ниски данъчни ставки въпреки икономическата криза и за раз-

лика от съседни държавиРазвита инфраструктура• Ускорена и приоритетна реализация на ключови инфраструктурни проекти („Тра-

кия“, „Люлин“, „Струма“, Дунав мост)Образование и преквалификация• Курсове за преквалификация за засегнатите от преструктурирането на икономи-

ката по оперативните програми и от националния бюджетПривличане на чужди инвестиции в приоритетни сектори• Активно таргетиране на инвеститори в приоритетни сектори - реализира се про-

ект на БАИ с финансиране в размер на 23 млн. леваСтимулиране на износа• Организиране на експортни инициативи за различни сектори на икономиката –

реализира се проект на ИАНМСП за 27 млн. лева

И бизнесът регистрира положителни сигнали

Нарастването на износа от края на 2009 г. и особено за първите пет ме-сеца на 2010 г. на годишна база с 12.3%, както и първото намаляване на нивото на безработицата на месечна база през март и запазване на

тенденцията през юни дават надежди на местните предприятия да започ-нат подготовка за увеличение на своето производство. Това показва ана-лиз на една от работодателските организации - Българската стопанска кама-ра. Според него преструктурирането на икономиката в резултат от кризата се очаква да има положителен ефект върху динамиката на общата фактор-на производителност чрез оцеляването и утвърждаването на жизнеспособ-ните предприятия. Има потенциален риск от по-ниска ефективност на труда и капитала, освободени поради кризата. Сред основните компоненти, оказ-ващи влияние върху общата факторна производителност, са инвестициите и човешкият капитал. Налага се изводът, че икономическата политика е необ-ходимо да бъде насочена към овладяване на негативните рискове пред ди-намиката на потенциалното производство, които са свързани със застаря-ването на населението, осигуряване на благоприятни условия за частни ин-вестиции и подобряване на производителността, пише в анализа.

България, Румъния и Европа

Преките чуждестранни инвестиции в България са намалявали с пъти след 2007 г. - от 12.388 милиарда долара на 9.795 млрд. долара до 4.467 млрд. долара през 2009 г. Това поставя страната на трето място по обем

на глава от населението през 2007 г., което съответно е пето през 2008 г. и 19-о през 2009 г. Потенциалът е бил съответно 54-то и 61-во място за 2007 и 2008 г. И по двата показателя страната е изпреварвала държави като Ес-тония и Румъния. Според препоръките на Комисията на ООН за търговия и развитие ЮНКТАД България е реализирала много от тях - с промените в пра-вилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите бяха улес-нени критериите за одобрение, опростени и канализирани процедурите за одобрение на инвестиционни проекти с цел подобряване сътрудничеството между различните агенции, работещи с инвеститорите, намалени праговете за лицензиране на инвеститорите.

Румъния

България

Преки чуждестранни инвестици, млн. долара, за 2009 г.

Румъния

България

Европейски съюз

13 909

513 213

Източник: ЮНКТАД

9 795

на икономиката и пови-шаване на конкурентос-пособността на междуна-родните пазари. Не е ясно обаче доколко устойчив е растежът на външното търсене, като се има пред-вид, че основните търгов-ски партньори от ЕС пред-приемат мерки за орязва-не на бюджетните си де-фицити, а това означава намаляване на публични-те разходи, бавно възста-новяване на икономики-те и съкращаване на тър-говията.

Предварителните дан-ни за

преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) сочат 604.6 млн. евро за първа-

та половина на годината което е два и половина пъти по-малко в сравне-ние със същия период на миналата година - 1598.7 млн. евро. Сравнението на осемте месеца на двете го-дини също показва подоб-но съотношение - 836 млн. евро за 2010 г. срещу 2118.8 млн. евро една година по-рано като резултат на све-товната финансова и ико-номическа криза, както и на развитието на гръцка-та дългова криза и опасе-нията за прехвърлянето й в България. Сред вътреш-ните фактори са силно свитото търсене, несигур-ността в публичните фи-нанси, противоречивите сигнали за икономическа-

та политика, неефектив-ната администрация. При очерталата се тенденция на отлагане на инвестици-онните проекти ще са не-обходими поне една-две години, докато ПЧИ от-ново започнат да растат, а достигането на равнищата отпреди кризата ще бъде трудно.

През юни министер-ството на икономиката представи

секторен анализ и страте-гия за развитие на конку-рентна икономика базирана на знанието и иновациите и стоки с ви-сока добавена стойност. Ключово място е отделе-но на информационни-

те и зелените технологии и свързаните със здраве-то продукти. Поставена е целта разходите за науч-ноизследователска и раз-война дейност да се уве-личат до 2020 г. от 0.5% до 2% от БВП. Анализът пре-поръчва ниски данъчни ставки за бизнеса, разши-ряване на инвестицион-ните стимули чрез Закона

за насърчаване на инвес-тициите, подобряване на транспортната и енергий-ната инфраструктура.

Според доклад на Све-товната банка от юли биз-нес средата продължава да създава затруднения, а регулаторните режими са непредсказуеми. Чети-ри са идентифицираните ясни проблеми - липса на

ясна политика за държав-ните такси, остаряла нор-мативна база, слаб кон-трол от институциите, не-прозрачност на процеду-рите въпреки приемането на 130 мерки и целта за на-маляване на администра-тивната тежест за инвес-титорите с двадесет на сто до края на 2012 г.

Николай ТОДОРОВ


ТЕМА

Новите горещи точкиЗалозите на промишления сектор растатИнвестициите в произ-

водствени активи са фак-тор, който дърпа иконо-миката напред, тъй като са свързани със значител-но потребление на стоки и услуги, откриват нови работни места и повиша-ват производителността. А ако са и чужди, подкре-пят платежния баланс. За-това са заложени във вся-ка правителствена иконо-мическа стратегия. Зато-ва и правителствата при-оритетно ги подкрепят и българските не са изклю-чение.

Нещо повече, съжи-вяването на икономика-та в момента се крепи на работещите заводи, кои-то произвеждат за износ. Повече и по-конкуренто-способно производство

можеше по-бързо да из-ползва възстановяването на търсенето в Европей-ския съюз, както това ста-на в страни като Слова-кия или Чехия.

Но инвеститорите в такива активи вземат ре-шения трудно, тъй като харчат много пари с дъл-га възвращаемост и тър-сят оптималния начин да позиционират бизнеса си до нови пазари, така че да управляват по-ефективно потоците си от материали и продукти или пък така че да намалят разходите си. При това се стремят да намерят най-подходя-щото дългосрочно реше-ние при най-малки раз-ходи.

Големите могат да вля-зат в преговори директно

с държавата, по-малките – с общините. Но дори то-гава остава бизнес ниша за средни или по-малки предприятия, или пък та-кива, които не биха иска-ли да губят време в слож-ни процедури с неясен ре-зултат като кандидатства-не на търгове за общин-ски и държавни терени. Това са причините бавно и постепенно в последни-те няколко години в Бъл-гария да се появи цял нов бизнес сектор, донякъ-де свързан с пазара на не-движими имоти, донякъ-де като част от строител-ната индустрия, донякъде национална и местна по-литика – индустриални-те зони.

Главното предимство на тези проекти е, че пес-

тят време и рискове, свър-зани със собствеността върху недвижимите имо-ти, планирането и проце-дурите, като оставят въз-можността на инвестито-рите да се фокусират вър-ху това, което правят най-добре.

Проекти като тези все още не могат да осигурят бизнес причини за инвес-титорите да дойдат в Бъл-гария. Но индустриални-те зони на този етап могат да им помогнат да прео-долеят някои причини да я избягват, които нямат нищо общо с бизнеса им. И в същото време да фо-кусират интереса на евро-пейската индустрия към това, че в България все още могат да се правят ус-пешни инвестиции.

Какво ще привлече инвеститорите

Изисквания на инвеститори в производства или логис-тика, обслужваща промишления сектор, със средни до големи заявки (2000 - 5000) кв.м.На пазара няма значително предлагане под наем на го-тови многофункционални площи от този мащаб. Алтер-нативите за инвеститорите са покупка на земя, наема-не на земя и строителство или наемане на помещения, изградени по техните изисквания.Изискване номер едно е съответствие на местопо-ложението на съответната дейност в два аспекта:• Достъп до пазари: съответстващ на дейността транс-

порт, например автомобилен (нискоспециализирани, леки стоки, например храни, авточасти, други), же-лезопътен за продукти като строителни материали, море/река за тежки машини, строителни материали, летище за скъпа и високоспециализирана продукция.

• Достъп до работна ръка. Добрата транспортна обез-печеност (общественият транспорт би бил екстра) на зоната би намалила необходимостта от допълнител-но стимулиране на служителите, за да бъдат наети, и би намалило разходите на обитателите за собстве-ни решения за служебен транспорт, когато това е не-обходимо.

Абсолютно задължително е:• имотът да е с ясна собственост• да има градоустройствен статут, позволяващ развити-

ето на съответната дейност• да е обезпечен транспортно (в зависимост от изиск-

ванията на клиента, но наличието на разнообразен транспорт за предпочитане вътре в зоната или пък наблизо е предимство)

• да има достъп до основна инфраструктура като елек-тро- и водопроводи (в зависимост от нуждите може да се инвестира в допълнителна мощност, но наличието й на място е предимство)

• да има адекватна поддръжка на инфраструктурата, най-вече транспортната, като снегопочистване, ре-монт на улици и др.

Основни предимства за индустриалните зони може да бъдат:• наличието на разнообразни транспортни решения ос-

вен автомобили разширява значително кръга от по-тенциални ползватели и може да бъде силен стимул за компании, които произвеждат тежки машини или преработват суровини

• независимост на транспортните връзки от индустри-алната зона до републиканската пътна мрежа може да бъде силно предимство

• по-голям капацитет за обслужване на железопътни товари (интермодален терминал е предимство за ня-кои сектори, особено логистиката)

• наличието на универсални транспортни решения за служителите - големите индустриални зони може да бъдат обвързани в мрежата на градския транспорт или пък, ако имат мащаба, да предоставят собствен транспорт за служители

• пълната обезпеченост с техническа инфраструктура, включително газова, телекомуникационна, както и наличието на свободни електрически мощности, ка-нализация

• гъвкавост на плановете - трябва да дават възмож-ности за разширение; наличие на многофункционал-ни индустриални пространства, които да се предла-гат под наем, при възникване на необходимост от вре-менни решения за обитателите

• наличието на доставчици на бизнес услуги, като ло-гистика например: митническо или временно склади-ране, възможности за наемане на офис, претоварва-не, смяна на вида транспорт през интермодален тер-минал и др.

Изградени В област Собственик, предприемач или оператор Земя (дка)1 Индустриална зона Раковски Пловдив „СИЕНИТ Холдинг“ 8152 Дунавски индустриален парк Силистра „Алфа дивелопмънтс“ 4003 Индустриален парк Русе Русе Община Русе 640Изградени с възможности за голямо разширение

4 Промишлено-търговска зона Марица Пловдив „СИЕНИТ Холдинг“ 800 (от общо 3 хил. )

5 Свободна безмитна зона Видин Видин Национална компания „Индустриални зони“ 3106 Свободна зона Русе Русе Национална компания „Индустриални зони“ 3707 Свободна зона Свиленград Хасково Национална компания „Индустриални зони“ 70Готови за строителство8 Промишлено-търговска зона Куклен Пловдив КЦМ, „СИЕНИТ Холдинг“ 700

9 Индустриален парк Летница Ловеч Публично-частно партньорство с участието на „СИЕНИТ Холдинг“ 540

10 Индустриална зона Първомай Пловдив „ПТ Холдинг“, „СИЕНИТ Холдинг“ 100011 Индустриален парк Шумен Шумен Публично-частно партньорство с „НИКИ-БТ“ 2 40012 Индустриална зона Девня Варна „Алфа дивелопмънтс“ 810

13 Индустриален парк София Изток София (Нови хан) „Паладин пропърти дивелъпмънт“ 700

14 Индустриален парк Елин Пелин София (Елин Пелин) „Индустриален парк Елин Пелин“ 1000

Намерения15 Индустриална зона Божурище София Национална компания „Индустриални зони“ 200016 Индустриална зона Телиш Плевен Национална компания „Индустриални зони“ 58017 Индустриална зона Карлово Пловдив Национална компания „Индустриални зони“ 200018 Индустриална зона Бургас Бургас Национална компания „Индустриални зони“ 27019 Индустриална зона Суворово Варна Национална компания „Индустриални зони“ 1100

1

2

3

4

56

78

10

1314

15

16

1718

191112

9

Големи проекти за индустриални зони

главнимеждународни транспортникоридори


TEMA

Инфраструктурата като пречка за икономическия растеж

Според The Global Competitiveness Report 2009–2010 България е на 76-о място по конкурен-тоспособна икономика, основание за което дава така нареченият Global Competitiveness Index 2009–2010 (общ индекс за конкурентоспособност). Оценката е 4.02.

Индексът за конкурен-тоспособност се влияе от 12 фактора, обединени в три групи.

Според базовата група, в която попадат критери-ите институции, инфра-структура, макроиконо-мическа стабилност, здра-веопазване и основно об-разование, България е на 80-о място с оценка 4.1 (1 е най-ниската, най-висо-ката е 7).

Според шестте факто-ра, които влизат в групата на най-активно влияещи-те върху ефективността на икономиката: образо-вание (средно и над сред-ното) и квалификация, ниво на ефективност на стоковия пазар, състоя-ние и ефективност на па-зара на труда, развит фи-нансов пазар, технологич-на съоръженост, размер на пазара, страната ни е на 62-ро място, но оцен-ката се запазва 4.1.

По-отдалечена от сре-дата на класацията (133 държави) е страната ни по отношение за трета група фактори, които показват използването на инова-

циите. В тях попадат два критерия - иновации, за-дълбоченост на развитие на бизнеса. Мястото е 89-о, оценката е 3.3.

Най-ниска е оценката на страната по отношение за иновциите и развитост на бизнеса. Но най-ниско в класацията сме по отно-шение на ангажираност-та на институциите с биз-неса и инфраструктурата. В базовата група фактори на индекса голямо влия-ние върху конкуренто-спобосността има ниво-то на развитост на инфра-структурата. 102-ото мяс-то от 133 се дължи основ-но на състоянието на пъ-тищата.

Global Competitiveness Index работи със седем показателя, за да изчис-ли 115 -ото място на Бъл-гария по отношение на ризвитието на инфра-структурата в света. Зара-ди разбитите шосета, дуп-ките, липсата на завър-шена магистрала, ниски-те нива на достъпност до много населени места по инфраструктурни причи-ни България печели 124-о място по качество на пъ-тищата с оценка 2.2. След нас са само Украйна, Не-пал, Полша, Чад, Румъ-ния, Парагвай, Тимор, Босна и Херцеговина и Монголия (с оценка 1.4). Този индекс дава възмож-ност да определиш дали страната ти има пътища за достъп и какво е тяхно-

то ниво.В класацията на бъл-

гарската инфраструктура в световната железници-те са на 54-о място, този критерий също показ-ва до кои населени места имат достъп хората и то-варите. Пристанищата са на 86-о място, летищата - на 96-о, на 79-о място по заявени места (в превоз-ни средства) на км за сед-мица.

Що се отнася до тех-ническата инфраструкту-ра, качеството на електро-снабдяването се поставя на 95-о място, а на теле-фонните връзки - на 43-о.

Като се направи срав-нение с развитието през последните години и като се има предвид кризата, може да се види, че стра-ната има възходяща обща тенденция. С интерес се очаква следващото про-учване 2010-2011 г., в кое-то най-вероятно ще бъдат отразени строителният процес, данъчните улес-нения и промяната в за-конодателството, ако до-тогава към него се приба-ви и коригираният Закон за устройство на терито-рията. Така отговорът на въпроса може ли в Бълга-рия да се прави бизнес е еднозначен. Множествен е отговорът обаче на как-ва цена. Сред най-голе-мите пречки е посочено и нивото на развитие на ин-фраструктурата.

The Global Compe-titiveness Report излиза от 2005 г. и подпомага дър-жавите в избора им на партньори за бизнеса. То се прави за всяка стра-на на основа на 12 факто-ра, обединени в три групи (виж таблицата).

Милена ВАСИЛЕВА

ГЛОБАЛЕН ИНДЕКС ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ (ГИК) - БЪЛГАРИЯ

Показател Място в класа-цията (от 133) Оценка (1-7)

ГИК 2009-2010 76 4.0ГИК 2008-2009 (от 134) 76 4.0ГИК 2007-2008 (от 131) 79 3.9Основни фактори 80 4.11-ви стълб: институции 116 3.22-ри стълб:инфраструктура 102 3.23-ти стълб: макроикономическа стабилност 45 4.94-ти стълб: здравеопазване и основно образование 58 5.5Фактори, подобряващи ефективността 62 4.15-и стълб:образование над средното и квалификация 62 4.16-и стълб: ефективност на стоковия пазар 81 4.07-ми стълб: ефективност на пазара на труда 54 4.58-и стълб: задълбоченост на финансовия пазар 76 4.1 9-и стълб: технологична съоръженост 56 3.810-и стълб: размер на пазара 58 3.9 Иновации и степен на развитост 89 3.311-и стълб: развитост на бизнеса 89 3.712-и стълб: иновации 91 2.9

Основни показатели*• България има население 7.6 млн. души• Брутният вътрешен продукт (БВП) е 52 млрд.

щатски долара• БВП на човек от населението е 6856.9 долара• БВП като дял от световния възлиза на 0.14

* Данните са от 2008 г.

Колкото и далече от ограда-та на проекта инвестито-рът да изгради инфраструк-тура, все някъде идва мо-мент, когато се сблъсква с държавната такава, която е в лошо състояние, и винаги с голямо закъснение се опит-ва да догонва, вместо да из-преварва развитието на съ-ответните зони, били те с индустриално и каквото и да било предназначение. Зато-ва обособените индустри-алните зони са особено необ-ходими и полезни в България, за да може да има поне в ня-какъв периметър добро пла-ниране на инфраструктура, на конфигурация на сгради и транспортни артерии, връз-ки към инженерни мрежи и т.н. Те спомагат и ще спома-гат за привличане на по-ка-чествени инвеститори.Политическата държавни-ческа гледна точка би тряб-вало да започва от някаква стратегия (каквато не знам дали има, не съм чувал за та-кава и инвеститори, с които съм говорил, не са чували) и планиране на развитието на различни индустрии в Бълга-рия като цяло за десетиле-тия напред – кои индустрии, кои сегменти от тях, в кои региони в страната, в какви

времеви рамки, за да се ба-лансират фактори като: по-добряване на конкурентоспо-собността на икономиката като цяло, увеличаване про-изводителността на труда и повишаване квалификация-та на населението, създава-не на по-висококвалифицира-ни работни места, привли-чане на големи реномирани инвеститори за устойчиви индустриални проекти (а не само за купуване и препрода-ване на активи), за възможно по-чисти производства и та-кива, които имат и допълни-телни индиректни положи-телни въздействия върху ре-гионалната икономика, като използват местни достав-чици, и т.н. Така че политици-те трябва да преценяват не само как да угодят на някой голям инвеститор, а първо и преди всичко какво е добро-то развитие за страната,

която сме ги сложили да уп-равляват.Ако стратегията е печелив-ша – самото изпълнение, техническите проблеми в строителството, в намира-не на подходящи локации и терени, всичко това са пре-одолими проблеми, които се решават в хода на работа, дори и да отнеме години и десетилетияДруга важна причина преди кризата в страната ни да не се развие логистичният и ин-дустриален сектор на имо-тите бяха високите оферт-ни цени на земята, при кои-то се получаваха по-високи цени за наем на готова площ, отколкото в Холандия (едно от най-развитите места по отношение на логистични площи) и други места. Да се надяваме, че кризата е изле-кувала повечето собствени-ци от илюзията, че локация-та в средата на Балканския полуостров е толкова уни-кално привлекателна, че да оправдае високите цени, ко-ито искат.

*Vector Management е международна консул-тантска компания за упра-вление на строителни про-екти и бизнес консултации

Индустриалните зони са необходими и полезни, но трябва и цялостна стратегия

за икономиката

Нива на развитие

зависимо от базовите фактори

макроикономиче-ска стабилност

здравеопазване и основно

образование

образование над средното

и квалификация

ефективност на стоковия пазар

ефективност на пазара на труда

задълбоченост на финансовия пазар

технологична съоръженост

размер на пазара

развитост на бизнеса

институции

иновации

България Ефективни икономики

инфраструктура

ръководено от факторите за

развитие на ефек-тивна икономика

ръководени от развитие

на иновациите

преход преход

Росен КОЛЕВ, управител на „Вектор мениджмънт“*

Изт

очни

к: G

loba

l Com

petit

ivene

ss R

epor

t 200

9-20

10


Господин Андреев, как по-магат индустриалните зони за преодоляването на предизвикателства-та пред инвеститорите в производства?

- Инвеститор, решил да под-ходи на принципа „направи си сам“, започва да се занимава с неща, които дори не са свърза-ни с неговия проект. Например намеренията му се съгласуват с електроснабдителната компа-ния, започва строителство, но се оказва, че той трябва да из-гради пет километра електро-провод, за да се свърже с мре-жата. Ако не иска, електродру-жеството обещава да го зало-жи в програмата си за инвес-тиции, но с какъв срок - не се знае. Ако Българската агенция за инвестиции трябва да обяс-нява на инвеститорите какви са предимствата на България, ние се опитваме да попълним липсващото звено след това, като им осигурим и конкрет-ното място.

Как ще се развива моделът ви на работа занапред?

- Философията ни е, като ус-тановим дейността, тя да про-дължава и в бъдеще. Правим генерални планове, определя-ме трасетата на инфраструкту-рата. Това е важна предпостав-ка, за да се върви напред. Така спестяваме време и даваме си-гурност на инвеститора за те-риторията. Най-важното е, че му позволяваме да види карти-ната. От друга страна, пости-гаме икономии от мащаба при захранването на територията с инфраструктурата.

Какви са вашите възмож-ности да отговорите на търсенето от страна на инвеститори?

- Ние имаме проекти в цяла-та страна, които са в различен стадий на развитие. Във Ви-дин, Русе, Свиленград те са ра-

ТЕМАВалери Андреев, изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони”:

Ролята ни е да даваме сигурност на инвеститорите

Национална компания „Индустриални зони“ беше създадена с цел-

та да обедини усилията и ре-сурсите на държавата, опре-делени за привличане на ин-веститори в производства. От миналата година единият от изпълнителните й директо-ри е Валери Андреев. Бивши-ят заместник-кмет по иконо-мическото развитие и общин-ска собственост на Русе беше двигател за създаването на „Индустриален парк Русе“. Той помогна за привличане-то на френския производи-тел за автомобилни детайли Montupet и испанския про-изводител на подова и стен-на керамика Keros. Тази го-дина се очаква и строител-ният предприемач Bulgarian Property Developments да от-крие завършения първи етап на „Логистичен парк Русе“, който ще предложи първите съвременни складови площи в града.

България може да стане входна вра-

та за китайски стоки и за китайски проекти в Европейския съюз

Три работещи, четири в развитие и една в проект. Що е то? Национална компания „Индустриални зони“ има на разположение земя и сгради с индустриално пред-назначение в Русе, Свиленград и Видин (бившите безмитни зони), както и големи терени в Божурище край София, Бургас, Карлово, Телиш (близо до Плевен) и Суворово край Варна, които са в ранен етап на развитие - промяна на предназначението, изграждане на инфраструктура и маркетинг пред потен-циални инвеститори. Компанията трябва да развие зоните в отговор на нуждите на конкретни предпри-ятия с целта да скъси времето от вземането на решението за инвестиране до реалния старт на произ-водството и да им даде предвидимост по отношение на възможностите и сроковете за реализиране на проектите. Тя може да осигури терени до 2000 декара (Божурище), с които да отговори на нуждите и на малки, и на много големи компании. Около една трета от зоната в Божурище е предложена за съв-местен българско-китайски проект с целта да се превърне в привлекателно място за китайски компа-нии, ориентирани към европейския пазар.

ботещи, с изградена инфра-структура и там веднага може да бъде ориентирано дадено производство. Дори имаме го-товност да предоставим под наем и сгради, открити и за-крити складове. От друга стра-на, в процес на развитие са зо-ните в Плевен, Суворово край Варна, Карлово и, разбира се, Божурище до София. Там же-ланието и възможностите са за една зона, която да бъде като логистичен център и транс-портен терминал, да има висо-котехнологичен парк и бизнес и административна зона.

Бяхте и на бизнес форум в Китай. Какви са целите и перспективите в съвмест-

ната ви работа?- Заместник-министърът на икономиката Евгени Ангелов представи възможностите на България като подходящо мяс-то за инвестиции с всички пре-димства, които имаме – като местоположение, законодател-ство, облекчения, които е съз-дала българската държава, как-во е направено по отношение на инвеститорите, които искат да се позиционират в страната, и последните промени в закона за насърчаване на инвестици-ите. Основното е, че България може да стане входна врата за китайски стоки и за китайски проекти в Европейския съюз. Общите разходи за производ-ство тук са едни от най-ниски-

те в Европейския съюз и те са в голяма степен съпоставими с условията във високоразви-тите части на Китай като Шан-хай, Суджоу и Ханджоу, където са и специалните икономиче-ските зони, и новите индустри-ални паркове. Един от най-го-лемите производители на път-ностроителна техника, който продава тези машини и в Бъл-гария и има 46 хил. души пер-сонал, търси къде да изнесе за окомплектоване и сглобяване на машини. Те се правят с нем-ски двигатели, френска хидра-влика, китайски конструкции. През 2014 г. тази компания, която продава на европейския пазар, очаква да има между 70 и 100 хил. служители и проуч-ва варианти за позиционира-не. Имат идеи и за нашия ре-гион, като се колебаят между Турция, България и Румъния. Срещнахме се и с представите-ли на доставчици за телекому-накционните оператори.

Какви са критериите, по които се оценява Бълга-рия?

- На първо място китайските компании ги интересува какъв е местният пазар, какъв е мал-ко по-широкият пазар в регио-нален мащаб и какви са разхо-дите за единица продукция.

Интервюто взехаБисера СТАНЕВА

Деян ТОДОРОВ


ТЕМА

Първи в зонатаДесет години „СИЕНИТ Холдинг“ се грижи за голяма част от инвестициите в българската индустрия

Ако искате да прочете-те историята на индустри-алните инвестиции в но-вата икономика на Бълга-рия, отидете в Пловдив. В продължение на едно де-сетилетие „СИЕНИТ Хол-динг“, една от най-голе-мите строителни компа-нии, осигурява терени и услуги за компании, кои-то местят производствата си, откриват нови мощ-ности или складове.

През компанията са минали едни от най-го-лемите промишлени про-екти в страната като за-вода за преработка на тю-тюн с 52 хил. кв. м раз-гъната застроена площ на американската компа-ния Socotab, втори по го-лемина в света, или този

за хланилниците Liebherr, от общо 77 хил. кв.м, по-строени на два етапа.

„СИЕНИТ Холдинг“ успя да натрупа серио-зен опит в реализиране-то на мащабни проекти – създаване и управление на индустриални и логис-тични зони. Проектите, които се развиват на те-риториите на общините Марица, Раковски, Кук-лен, Първомай и Летница (близо до Ловеч), привля-коха вниманието на реди-ца чуждестранни и бъл-гарски инвеститори“, каз-ва мениджърът това на-правление в компанията Николай Бранков.

Дори днес, когато тър-сенето в икономика-та като цяло е намаля-

ло, компанията успява да привлече подобни клиен-ти за някои от проектите си, например бързорастя-щата верига за детски сто-ки и играчки Jumbo. „Сег-ментът на индустриал-ни и логистични площи в България, макар и с по-забавени темпове, все още продължава да се развива динамично. Търсенето все още е значително, особе-но към обекти за отдава-не под наем“, казва Бран-ков.

А концентрацията на едно място на земя, ин-фраструктура, вече ут-върдена база и опит дава като резултат привлича-нето на нови компании и гарантира последовател-ното развитие на зоните.

В развитиеПромишлено-търговска зона КукленЗоната стимулира инвеститорите, като им осигурява подкрепа и възможност за рабо-та в отлични материални, административни и инфраструктурни условия. Промишлено-търговска зона Куклен е разположена върху терен от над 700 000 кв.м на 10 км югоиз-точно от Пловдив, в землището на с. Куклен, с осигурен достъп от второкласен път II-86 Пловдив - Асеновград и на около 20 километра от автомагистрала “Тракия”. Завър-шено е проектирането в техническа фаза на цялата инфраструктура на зоната.

Още на стр. 10

Индустриален парк ЛетницаПаркът заема площ от 540 000 кв.м и се развива на принципа на публично-частното партньорство между общината, Агенцията за инвестиции, Индустриалната камара и БТПП. Теренът е в непосредствена близост до жп линия и гара, главен път и пристани-щето в Свищов. Снабден е с оптичен кабел, електрозахранване, ВиК, природен газ, което дава добри възможности за изграждане на вътрешната инфраструктура. Индустриална зона ПървомайЗоната обхваща територия от 1 млн. кв.м, като проектът е все още в първоначален етап на развитие - с изработен и утвърден Подробен устройствен план, като предстои започване на работа по проектирането и изграждането на необходимата инфраструк-тура. Теренът граничи с жп линията за Свиленград и отстои на 8 км от автомагистрала Тракия и на 52 км от гр. Пловдив. Основно предимство за инвеститорите в Индустриал-на зона Първомай са жп терминалите, които ще обслужват индустриалните обекти – съвместно решение с Национална компания “Железопътна инфраструктура”.

Индустриална зона Раковски

Проектът бе определен като „най-успешната индустриална зона в Бълга-рия” и през 2005 г. бе официално награден за „Първа индустриална зона в България - модел за публично-частно партньорство”. Инфраструкту-

рата, бързата реализация, транспортната обезпеченост и наличието на квали-фицирани кадри са фактори от изключителна важност тя да бъде конкуренто-способна и предпочитана пред подобни проекти, развиващи се в съседни на България конкурентни страни. Към средата на тази година почти 80% от тери-торията е усвоена. До момента в зоната са установени повече от 20 български и чуждестранни инвеститори, сред които са:

William Hughes компоненти за автомобилната индустрияКауфланд България ЕООД енд Ко. КД

централен логистичен склад за България

ixetic производство на компоненти за автомобилната индустрияАBB Group производство на ниско-, средно- и високоволтови системи и съ-

оръженияFeinjersey текстил и облеклоLunatone производство на електроникаBrunata International уреди за топлинна енергияZobele Group предприятие за козметични и почистващи материалиLampshades компоненти за осветителни телаСиджи Транс логистичен операторPercotex строителни материалиИнтерцитрус складиране и търговия с плодовеSweet World хранителни стоки

Промишлено-търговска зона „Марица”

Най-мащабната в регион Пловдив, уникална за България по темпове на растеж и капиталовложения, зоната започва да се развива преди 13 годи-ни в отговор на интереса на чуждестранни и български фирми. Заема по-

вече от 3 хил. декара на входа на града от автомагистрала „Тракия“ на терито-рията на община Марица. До момента изградените предприятия и бази заемат около 700 хил. кв.м. През 2006 г. ПТЗ „Марица“ получи награда за специален принос в привличането на инвестиции в България, която беше връчена лично от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции. Големите инвеститори в зоната са:

Предстои и изграждане на бизнес парк, търговски център и хотел на още 800 декара. Завършена е първата фаза на проекта „Логистика Марица“ – около 8000 кв.м разгъната застроена площ производствени и складови площи за продаж-ба и отдаване под наем. Наематели са производителят на меки санитарни връз-ки Kottman (4 хил. кв.м) и немска производствена фирма. Търговската верига „Зора” е закупила складова база.Към момента е в изпълнение втората фаза на „Логистика Марица” с изграж-дането на логистичния център на търговската верига Jumbo с площ от 20 хил. кв.м, който ще обслужва търговската им мрежа в България.

Агри България, част от Ferrero Group изкупуване и обработка на череши

Socotab преработка на ориенталски тютюн

Liebherr производство на хладилници и фризери

Schneider Electric производство на електротехнически съоръжения

Linde електрокари

Белла България изцяло автоматизиран логистичен център

„Логистика Марица“ е най-новият проект на „СИЕНИТ Холдинг“. Търговската ве-рига Jumbo е договорила огромен склад в него

Теренът на „Индустриална зона Първомай“ граничи с жп линията за Свиленград и отстои на 8 км от автомагистрала Тракия и на 52 км от гр. Пловдив


Г-н Зайков, какви са най-важните причи-ни за изграждането на комплексни индус-триални зони?

- Опитът на страните от Западна и Централна Ев-ропа убедително сочи, че индустриалните зони са се превърнали в прите-гателен център за чуж-дестранните и местните производители и в мо-щен катализатор за при-вличане на инвестиции и развитие на местни-те икономики. В тях на едно място могат да се позиционират произво-дители и техни партньо-ри, поддоставчици, което изключително улеснява дейността им. Основно качество на индустриал-ните зони е тяхната лока-ция. Винаги те са съпро-водени от улеснен транс-портен достъп – автомо-билен, железопътен, въз-душен, морски и речен, който в комбинация с квалифицирана работна ръка създава изключи-телни удобства за инвес-титорите пред индиви-дуалния подход при из-граждането на производ-ствена база. Важно пре-димство на комплексни-те индустриални зони е възможността за един-но планиране и изграж-дане на инфраструкту-рата, което значително облекчава бъдещите ин-

ТЕМАВладимир Зайков, оперативен мениджър на Промишлено-търговска зона “Куклен” АД:

Промишлените зони предполагат бърза реализация на инвестициите

веститори на предприя-тия. Практиката показ-ва, че срокът за реализа-ция на един проект в ин-дустриална зона е до два пъти по-кратък, откол-кото при инвестиция на зелена поляна.

Доколко е решаваща институционална-та подкрепа за успе-ха на индустриални-те зони?

- В Чехия до влизането й в ЕС с държавни сред-ства за инфраструкту-ра са обособени около 80 индустриални зони, а в края на 2004 г. в Унга-рия функционират 160 индустриални зони и

бизнес паркове, за кои-то държавата също е съ-действала. В северната ни съседка Румъния има 37 индустриални зони. На фона на това разви-тие нашата статистика е много скромна. Мисля, че и българската държава може успешно да реали-зира подобен модел чрез създадената Национал-на компания „Индустри-ални зони”. В настоящия момент в голяма част от общините има свободни пустеещи терени, които някога са били използва-ни за индустриални цели, но за жалост нямат необ-ходимата устройствена обезпеченост и планова готовност за предлагане на потенциални инвес-титори.

В тази връзка как-ви са пречките пред частните инвести-тори като „Промиш-лено-търговска зона Куклен“ АД?

- Най-голямата барие-ра е липсата на законо-ва и нормативна уредба, която да стимулира съз-даването на индустриал-ни зони в България. В по-вечето европейски стра-ни има действаща нор-мативна регулация, дори в съседна Румъния вся-ка зона, независимо дали е частна, общинска или държавна собственост,

може да получи до 50% национално съфинанси-ране за инфраструктур-но изграждане.Все още нямаме дори за-кон за публично-частно-то партньорство. Още през 2006 г. за изгражда-не на техническата ин-фраструктура на нашата зона създадохме смесено дружество между „Про-мишлено-търговска зона “Куклен” АД (75% дял) и община Куклен (25%), която ще стане собстве-ник на всички пътни тра-сета (85 дка), по които ще минават всички под-земни проводи. С готов проект кандидатствахме за техническа и финан-сова подкрепа по проек-та “Развитие на индус-триалните зони”, финан-сиран с 18 млн. евро по програма ФАР, но ни от-хвърлиха, защото зоната не е 100% общинска соб-ственост.До момента в инфра-структурата на зоната сме инвестирали около 8 млн. лв. собствени сред-ства, а са ни необходими още около 20 млн. лв.

Представете най-общо бизнес модела за създаване на Про-мишлено-търговска зона „Куклен”.

- Промишлено-търгов-ска зона „Куклен” е ре-зултат от инициатива-та на „КЦМ 2000” АД и „Сиенит холдинг” и под-крепата на община Кук-лен. Зоната е разположе-на на 10 км югоизточно от Пловдив и заема тери-тория от 800 дка в зем-лището на община Кук-лен, срещу Комбината за цветни метали. Най-об-що бизнес стратегията ни е да създадем обосо-бена икономическа те-ритория, организира-на и управлявана по еди-нен замисъл и план, под-готвена и предоставена за концентрирана сто-панска дейност. Към мо-мента зона „Куклен“ раз-полага с 600 дка земя с промишлен статут, като в процедура по промя-на предназначението за трайно ползване са и ос-таналите 200 дка. Проек-тирана е цялостната ин-женерна инфраструкту-ра на територията и е в ход нейното поетапно изграждане. По този на-чин предоставяме на по-тенциалните инвестито-ри така необходимите им

електроснабдяване, вода за промишлени и битови нужди, канализация след пречистване на обратни-те води, както и комуни-кационно и информаци-онно осигуряване.

Какви са предимства-та на зоната?

- Разположена е меж-ду двата най-големи гра-да в Пловдивска област – Пловдив и Асеновград, с лице на трансграничния път II-86, отстои на 12 км от магистрала „Тракия” и е в непосредствена бли-зост с летище Пловдив. Възможностите за при-добиване на земя от по-тенциалните инвестито-ри са чрез покупко-про-дажба, дългосрочен наем и право на строеж, което се утвърди като практика с ЕVN. Основното ни из-искване към инвестито-рите в зоната е дейности-те да отговарят на еколо-гичните норми.

Кризата забави стъпването на реал-ни инвеститори. Към днешна дата имате ли конкретни инвес-тиционни проекти, които са в процес на реализация?

- В края на 2008 г. бяха реализирани първите две сделки с български ин-веститори, желаещи да изградят в зоната малки свои предприятия. За съ-жаление кризата стопи-ра за момента реализаци-ята на инвестиционните им намерения. През 2010 г. стана факт третият ни най-голям засега дого-вор, отново с българска компания – „Юпитер 05”, която върху 25 дка терен стартира изграждането на металообработващо предприятие. Благодаре-ние на това, че зоната е с промишлен статут, с одо-брен подробен устрой-ствен план и инженерни схеми само за две месеца беше готов инвестици-онния проект и започна реалното строителство, което трябва да приклю-чи до пролетта на 2011 г. В момента водим прего-вори с три чуждестран-ни фирми. Интересен е фактът, че към зоната проявяват интерес пове-че международни компа-нии, но до реални сделки засега стигаме с българ-ски инвеститори.

Интервюто взе Светла ДОБРЕВА

В зависимост от нуждите

на инвеститора ние можем да пре-доставим напъл-но подготвени за строеж урегули-рани парцели с го-лемина от 20 до 300-400 дка.


Като главен проектант на голям брой индустри-ални сгради как съчетава-те изискванията от тех-нологичните процеси, ар-хитектурния образ, въз-гледите на инвеститора и конкретните градоус-тройствени показатели за всеки обект?

- Няма драстична разлика в сравнение с подхода към дру-гите типове сгради, а само оп-ределена специфика в орга-низацията на работния про-цес. По-характерното е, че инвеститорите на производ-ствени сгради знаят винаги много добре какво искат, за-щото това е специализирана материя, в която те имат мно-го основни познания, опит и изисквания, независимо дали са български или чужди. Това невинаги е добре, защото по-някога коства много усилия, ако искаме да наложим про-мяна според нашето разби-ране за подобряване на ре-шенията в една или друга на-сока. Трудно се защитават и градоустройствените пока-затели, защото те са законо-во регламентирани в рамки-те на урегулирания поземлен имот. Знаете ли какви аргу-менти са нужни, за да обясни-те на един бизнесмен, който е платил доста сериозна цена за определен имот, от пример-но 50 декара, че 10 декара, т.е. 20% от имота, няма да може да се ползват, защото тряб-ва да се озеленят? Повече от железни аргументи... А ако се случи пространството да не достига, наистина става инте-ресно. Затова ние се опитваме да прокарваме идеи при раз-работването на концепции за индустриални зони, за от-деляне на обществени прос-транства за озеленяване още при първоначалното зонира-не, което да осигури по-опти-мален баланс на територията като цяло.

Устойчивата архитекту-ра зависи не само от ар-хитекта, но и от добро-желателността на ин-веститорите. Възмож-но ли е при нашите усло-вия да имаме устойчиви производствени сгради и комплекси?

- Създаването на какъвто и да било строителен продукт е резултат от усилията на много хора и е много важно всички те с каква нагласа подхождат към решаването на проблеми-те. Най-вече каква е нагласата на инвеститора. Създаването на устойчива архитектура е много актуална тема в наша-та професия със своята систе-мата от принципи и подходи,

Арх. Георги Стоянов е завършил архи-тектура в УАСГ през 1994 г. и оттогава е на самостоятелна

частна практика. Самостоя-телно и в екип е разработвал редица нови индустриални зони в общините Раковски, Куклен, Белослав, Айтос, в район „Тракия“ в Пловдив, концепции за гр. Видин, Лет-ница и др. Автор е на реди-ца мащабни производстве-ни обекти край Пловдив, ав-токомплекси, хипермарке-ти, обществени и жилищни сгради. Ръководи проектант-ско бюро АДС ЕООД в града с екип от около 20 архитек-ти, инженери и технически състав. Носител на награда-та „Пловдив“ за архитектура и „Златен молив“ за 2000 г.

TEMAАрх. Георги Стоянов, управител на „Архитектурно-дизайнерско студио” – Пловдив:

Обмисленият проект повишава ефективността на индустриалната сграда

което касае в пълна степен и промишленото проектиране. Така че доброто осмисляне на проектните решения може да даде сериозно отражение в ефективността на сградата – при първоначалното изграж-дане и последващата експлоа-тация. В материално израже-ние тези обекти са може би най-скъпи като съвкупна се-бестойност и не е без значе-ние доколко ефективна ще е сградата, а ако се наложи про-дажба, каква ще е пазарната й реализация. Скоро на един семинар по устойчиво плани-ране споделиха, че тези сгра-ди се котират по-добре на па-зара, но ако се абстрахира-ме от материалната страна на въпроса, просто има смисъл да премисляме повече това, което проектираме, в аспекта на устойчивата архитектура. В нашите условия също се из-пълняват някои от тези прин-ципи – например вече имаме реална практика и случаи, ко-гато можем да консултираме клиенти за подходящата ло-кация на техните инвестици-онни намерения в контекста на всички дадености и пред-лагането на терени за строи-телство, да прилагаме все по-вече местни строителни про-дукти и т.н.

Производствените ком-плекси са едни от най-го-лемите консуматори на енергия и ресурси. По ка-къв начин архитектите могат още на ниво про-ект да заложат предпос-тавки за намаляване на разходите при експлоа-тация, случва ли се това у нас и има ли инвести-

тори, които да поискат именно такива сгради?

- Безспорен факт е, че произ-водствените обекти са много голям енергиен консуматор, а за съжаление ограничените бюджети често налагат прие-мането на не най-добрите ре-шения. За щастие обаче има и инвеститори, които се съ-образяват с препоръките на проектантите. Мога да дам пример с преоразмеряването на топлоизолацията по фаса-ди и покрив, едно несъщест-вено оскъпяване, но с по-до-бър експлоатационен ефект, в името на бъдещи икономии на енергия за отопление и ох-лаждане. Не са малко и слу-чаите, в които получаваме за-дание за предвиждане на фо-товолтаични централи на по-кривите на сградите. Засега това са само предвиждания на допълнителното натовар-ване върху покрива, но не се реализират поради висока-та стойност на инвестиция-та. Въпреки това ние сме на-правили необходимите пред-поставки по-късно това да се случи. Представете си само - 20 дка покрив как спасява 20 декара земя, която може да се засади, озелени или нещо друго. Инвеститорите има на-гласа за икономия на енергия, особено чуждите, защото ид-ват от страни със значително по-скъпа енергия и като че ли гледат с други очи на пробле-ма. В Италия например имат много стриктна дисциплина при ползването на електрое-нергия и това е регламентира-но от стриктен стандарт. Точ-но с италиански инвеститори преди доста време приложи-хме ползването на естествено

осветление в широкоплощ-ните сгради. Достатъчно гъвкава ли е нормативната система в страната ни, за да поощря-ва развитието на модерни производствени зони? - За съжаление новите индус-триални зони засега са дело само на частни инвестито-ри с подкрепата на общините там, където това се е случило. Проблемът не е в норматив-ната база, а по-скоро в лип-сата на финансова подкре-па от държавата. Желание и разбиране има, но по-сериоз-ни действия, особено при на-стоящата конюнктура... Това е отрасълът, който може да привлече много инвестиции, да формира производства, да стимулира строителната ин-дустрия, и трябва да му се по-могне. Хубаво е, че има вече доста проекти в различен ста-дий на развитие и държава-та със своя огромен материа-лен потенциал създаде нацио-нална компания за действие в тази посока.

Трудно ли се работи в ин-тердисциплинарни екипи по производствена сгра-да?

- Лесно е, когато екипът е сти-кован и всеки си знае място-то, работата и отговорности-те. Това важи в пълна степен както за проектирането, така и за строителството. Те не-щата се преливат. В крайна сметка е добре, когато всички участници в този процес са в един отбор и играта е в едно-то поле, но ако се случи ня-кой да излезе от отбора, става страшно – резултатът може да е катастрофален.

Това е отрасълът, който може да при-

влече много инвести-ции, да формира про-изводства, да стиму-лира строителната индустрия, и трябва да му се помогне

Всички участници в този процес са в

един отбор и играта е в едното поле, но ако се случи някой да изле-зе от отбора, резул-татът може да е ка-тастрофален


Как се отразиха кри-зата и спадът на строителството на бизнеса ви?

- Не бяхме изненада-ни от развитието на па-зара, защото още в края на 2008 г. имахме сигна-ли от партньорите ни от Западна Европа. Общи-ят обем на пазара на гра-дива в България за по-следната година спадна с поне 25-30% след 50% през 2009 г.Като цяло на групово ниво успяхме да се под-готвим за ситуацията и навреме да реструктури-раме бизнеса си. Пазарът се сви драстично, но ние действахме много гъвка-во и с продукти, които да обхванат дори и най-це-ново чувствителните ин-веститори, уплътних-ме освободени ниши от конкурeнти и увеличи-хме пазарния си дял.Догодина очаквам сек-торът да остане наситен и силно конкурентен, но смятам, че това е дъно-то. Срещите ми с колеги от други държави ми да-ват повод за умерен оп-тимизъм: в Централна и Западна Европа вече има

първи сигнали за възста-новяване на икономики-те и съответно на строи-телството. Вероятно 2011 няма да е много по-добра от 2010 г., но поне няма да е по-лоша. Затова ми-сля, че ако не първото, до второто тримесечие на 2011 г. ще видим съжи-вяване на сектора.Това, което ни изненад-ва обаче, е, че вместо да дойде времето на качест-вените материали, ста-на точно обратното – па-зарът се фокусира един-ствено и само върху це-ната и много от клиен-тите оглушаха на темата качество и устойчивост на инвестицията. Рад-ващо е, че много наши дългогодишни клиенти, независимо от низходя-щото развитие на паза-ра, казаха: ние ще рабо-тим само с най-високо-качествения продукт за зидария. Мнозинството за жалост избра по-евти-ното, фокусира се върху краткосрочното реше-ние за излизане от ситу-ацията и загърби идеята за устойчивост. Доколко крайният кли-

ент коригира тази склонност?- Никак. Отворете един сайт за продажба на имо-ти и ще видите, че се оп-исва местоположение, квадратура, разположе-ние на стаите и т.н., но много рядко – с какво е построен имотът, не само тухли, а и фасадни систе-ми, покрив и др. В масо-вия случай се пише „ново строителство“, но как-во се крие зад този тер-мин само може да се га-дае. На много места гру-бото строителство се из-вършва с нискокачестве-ни материали, фасадата се напудря, слагат се мед-ни олуци и хубави инок-сови парапети, шлайфан гранит в общите части, а хората се радват колко хубав имот си купуват и когато се нанесат, започ-ват техните главоболия.От друга страна, дори и да се интересува от ка-чеството на вложените продукти, крайният кли-ент не е все още твърдо убеден, че трябва да пла-ти нещо повече днес с идеята за бъдещи ползи (намалени сметки за ко-мунални разходи), тъй

като финансирането е тежко и той мисли как-ва вноска по кредита ще има сега, а не какви раз-ходи за отопление и кли-матизация например ще има след няколко годи-ни.В строителния сектор има доста добри разпо-редби и норми за про-ектиране – за топло-, за шумоизолация и т.н., ко-ито обаче не се спазват

или контролът им е по-скоро проформа. А це-новата война е най-неус-тойчивият подход, защо-то всяка строителна ком-пания, производител или дистрибутор, сваляйки маржовете си в желание-то за реализация на сдел-ката на всяка цена, губи възможността да реин-вестира в своя бизнес и се погубва в дългосрочен план.

ТЕМАИнж. Цанко Миланов, търговски директор на Wienerberger:

Фокусирането на пазара изключително върху цената за сметка на качеството е крайно неустойчив подход. Качествените материали се изплащат в експлоатацията на сградата

Сивият сектор пречи на чуждите

Предприемачи-те малко или

много са убедени, че трябва да ра-ботят с качест-вени продукти. Но колкото и да харесват една до-бра топлоизола-ционна система или тухла, призна-ват, че са им скъ-пи, и правят поре-дица от компро-миси, за да може да слязат до ни-вото на пазара

Wienerberger, ев-р о п е й с к и я т производител на висок клас

тухли, инвестира 25 ми-лиона евро в придоби-ването и развитието на първата си фабрика в Луковит, която откри през 2008 г. след модер-низирането й. С търгов-ския директор на бъл-гарското поделение на компанията инж. Цанко Миланов разговаряме за перспективите пред бизнеса й в България, състоянието на пазара и възможностите за нови инвестиции в страната.

Разликата между скъпата и евтината тухла се изплаща за няколко години само от спестена енергияКолко скъпо е евти-ното в грубия стро-еж?

- Бих могъл да дам при-мер в сферата, където съм подготвен. В една еднофамилна къща при абсолютно еднакви па-раметри на строител-ство с обикновена тух-ла четворка с топлоизо-лационна система и при Porotherm със същата дебелина на топоизо-лацията, където реал-но разликата в цената за строителство би била само разликата в цена-та на тухлите, то тя ще се изплати с по-ниски сметки за отопление и климатизация за някол-ко години. Проблемът е, че хората не могат да си го позволят днес.Държавата изцяло от-съства от политиката за жилищно строителство. Преди имаше облекче-ния за сгради с енергий-на ефективност, кате-гория А и Б (освобож-даване от данък сгра-ди за период от време в зависимост от класа,

впоследствие отменени за ново строителство – бел. ред.). Нещо повече - инвестицията напри-мер в по-добрата догра-ма вдига базата за данък сгради.Предприемачите мал-ко или много са убеде-ни, че трябва да рабо-тят с качествени проду-кти. Но колкото и да ха-ресват една добра тухла, дограма или топлоизо-лационна система , при-знават, че за момента са им скъпи, и правят по-редица от компромиси, за да може да слязат до ценовите нива на паза-ра, които за последната година спаднаха до 30% на места. Крайният кли-ент има затруднен дос-тъп до финансиране. В момента се търсят мал-ки жилища с кредити на нива от 35 хил. до 50 хил. евро.От друга страна, пред-приемачът е купувал имоти на висока цена по време на бума, кога-то обезщетенията сти-гаха до 40%. В момента

пазарът определя про-дажни цени на апарта-ментите 500-800 евро на кв.м. Единственият начин да запази някак-ва рентабилност е да из-ползва евтини материа-ли.Когато купувачът има добър достъп до финан-сиране и се върне дове-рието в сектора, когато той отиде да избере от 50 апартамента, вероят-но в дългосрочен план пазарът ще отсее качест-вените от останалите. Но преди това трябва да е убеден, че си струва да плати малко повече.Интересното е, че край-ният клиент, който може да си го позволи – а тази година има мно-го еднофамилни къщи – проучва внимателно и в масовия случай се стре-ми да използва качест-вени материали, защо-то го прави за себе си. Предприемачът, стре-мейки се да минимали-зира загубите, реагира по противоположния начин.

Ако недостъпност-та на жилищата в момента влияе нега-тивно на качество-то, трябва ли някак-ва специална подкре-па за търсенето, об-вързана с определено качество и цели за намаляване на еми-сиите парникови га-зове и енергийното потребление? Все пак това е проблем, който ще тежи де-сетилетия, тъй като сградите, кои-то се строят днес, ще са тук и след 50 години. През 2020 г. идва и директивата на Европейския съюз за намаляване до ми-нимум на парникови-те газове, дължащи се на използването на сградния фонд.

- Идеята е за същите пари хората да получа-ват повече, а не да полу-чават същия продукт за по-малко. Не е ли по-до-бре да получиш по-висо-ко качество срещу малко повече пари, отколкото

боклук за по-малко? До-сега говорим само за то-плоизолация, но неща-та не свършват там. Ами шумоизолацията? Има-ме норми за шумоизола-ция, от които никой не се интересува.Държавата също може да използва лостовете, които има, по-активно. Контролът на качество-то на продуктите тотал-но се пренебрегва. Голя-ма част от ценовата вой-на се подклажда от не-лоялната конкуренция и посивяването на сектора. На пазара има продукти с крайно съмнителни де-кларации за оценяване на съответствието. Зако-нът е направен така, че всеки, който внася нещо, би могъл да декларира, че продуктът има сер-тификат, че съответства на европейските норми. А ако се окаже, че той не отговаря на изисквания-та, никой не търси отго-ворност. Държавата губи и от нелегален внос и не-платени екотакси за опа-ковките.


ТЕМА

инвестиции

Кои бяха основните препятствия за вас като инвеститор? Доволна ли е компа-нията Wienerberger от дейността си в България?

- Тази инвестиция беше изключително успешна. България беше логично-то продължение на екс-панзията в Източна Ев-ропа, която Wienerberger започна през 1990 г. На-шата инвестиция беше направена през 2006-2007 г., строителството беше реализирано само за 10 месеца. Изгради-хме екип от високо мо-тивирани служители не

само в София, но и в Лу-ковит, където те се спра-вят чудесно с техника от най-модерно поколе-ние. Прилежащата ин-фраструктура като дос-тъп до природен газ, су-ровина до завода, транс-портна достъпност до главните пазари е чу-десна. Комуникацията с държавната и местна-та власт беше перфект-на и не срещнахме поч-ти никакви проблеми по реализацията на про-екта. Wienerberger гледа дългосрочно на пазара в България и не е изклю-чено да построи и втори завод в бъдеще. Това е ус-

пешната история на раз-витие на Wienerberger.

Колко е решаваща държавната подкре-па за чуждите инвес-тиции и колко чисто бизнес причините за един проект?

- България има потенци-ал за развитие в жилищ-ния сектор. През 70-те години на миналия век е имало фабрики, които са произвеждали общо 3 000 000 куб. м зидарий-ни тела. В момента този обем е спаднал в пъти, като работят не повече от 15 местни фабрики. Бъл-гаринът е любител на ке-

рамиката, обича топлите и естествените материа-ли. Тя има голямо бъде-ще, но пазарът трябва да покаже съживяване, за да има нови инвестиции. Но, от друга страна, дър-жавата трябва да започ-не да следи дали всички производители и вноси-тели спазват изисквани-ята за опазване на окол-ната среда и останали-те законови разпоредби. Дали произвеждаш тух-ли или кофички за кисе-ло мляко, сивият сектор пречи на чуждите инвес-титори.

Интервюто взеДеян ТОДОРОВ

Инвестицията ни в България беше изключително успешна

Заводът в Луковит работи от близо две и половина години след придобиването и модернизацията си от компа-нията

Производствената площ от 14 хиляди кв.м е оборудвана с последно поколение машини


Г-н Хайрабедян, пред-ставете накратко „Пайплайф България“...

- „Пайплайф България“ е част от голямата междуна-родна група Pipelife с центра-ла във Виена, собственици са компаниите „Винербер-гер“ и „Солвей“. Основна-та дейност е развитие, про-изводство и дистрибуция на пластмасови тръби и систе-ми, част от които от тази го-дина вече се произвеждат и в България. Производстве-ната гама на цялата група е огромна, в България се пред-лага тази част, която сме оп-ределили за важна - всички тръбни системи, свързани с отвеждането на отпадъчни и дъждовни води и довежда-нето на чиста вода, топлоп-роводи и др. както за висо-кото, така и за инфраструк-турното строителство. Си-лата на „Пайплайф“ е, че мо-жем да предложим един па-кет от продукти и решения, затова ги наричаме пластма-сови тръбни системи.

Каква беше причината да изберете България и Ботевград за инвести-цията в индустриален обект?

- От географска гледна точ-ка България е изключител-но интересна. Тя е в центъ-ра на Балканския полуос-тров и около нея има държа-ви с голям потенциал - Тур-ция, Гърция, Сърбия, Румъ-ния, като в последните две например плюс България има доста работа по водо-снабдяването и канализаци-ята, с голям потенциален па-

ТЕМААлекс Хайрабедян, управител на „Пайплайф България“:

Това ще бъде гаранция за дълъг живот и ниски експлоатационни разходи

В инфраструктурата ни трябва да се влагат качествени продукти

Проектът е на площ от 100 де-кара на тере-

на на бившия завод „Чавдар“, разгъна-тата площ на халета-та е 7500 кв. м, офис сградата е 600 кв. м, инвестицията е 38 млн. лева. Проек-тът е дело на Bates Bulgaria, изпълни-тел „Техномашпро-грес“. В момента се извършва разшире-ние на завода с че-тири прозводствени линии в съществува-щото хале, те ще за-почнат работа през март 2011 г.

зар на качествен продукт на добра цена. В Румъния и Сърбия имаме търговски представителства, в Гърция и Турция - собст-вени заводи, така че имаме предимството на изградена-та дистрибуционна мрежа. България има още предим-ството на подготвените ка-дри и на по-добрата транс-портната инфраструктура в сравнение със страна като Румъния например.Спряхме се на Ботевград като място на нашата инвес-тиция най-вече поради него-вата близост до транспортни артерии, водещи към наши-те основни пазари в Бълга-рия - София, Пловдив, Бур-

гас, Варна, както и чужбина - Румъния, Сърбия и Гърция.Когато започнахме да тър-сим терен, се оказа, че поне тогава - през 2008 г., не на-мерихме държавни индус-триални зони, а само частни, където обаче цените са съв-сем различни. Има какво да направи Българската аген-ция за инвестиции, нейните правомощия могат да бъдат разширени, за да има въз-можност реално да подпома-га инвеститорите. Не може да се разчита само на част-ните индустриални зони да бъдат моторът на инвести-ции и да привличат частни инвестиции.Един пример - в източната

част на Сърбия се оказа, че в много общини се дава земя за ползване за 100 години, без да се искат каквито и да било пари, става дума за без-възмездно ползване, стига да дойде инвеститор, който да заработи, да създава продук-ция, да наеме хора.

Как ви помогна държава-та в инвестицията?

- Ние сме инвеститор А клас. Наскоро министерството на икономиката одобри 250 хил. лева за изграждане на подходен път, който обслуж-ва не само нашето предпри-ятие, а индустриалната зона, неговото изпълнение вече започна.

Компанията „Пайплайф“ е основана през 1989 г. като обединение между

белгийската „Солвей“ и ав-стрийската „Винербергер“. Компанията непрекъснато се разширява, като купува заводи в Европа и навлиза на пазарите в Северна Аме-рика, Русия, Великобрита-ния и Украйна, през 2006 г. инвестира в завод и в Русия. Разполага общо с 29 произ-водствени бази в 28 страни. През 2005 г. „Пайплайф“ от-варя търговско представи-телство в България, от 2010 г. в Ботевград вече функци-онира местен завод на ком-панията.

От географска гледна точка

България е изключи-телно интересна. Тя е в центъра на Бал-канския полуостров и около нея има държа-ви с голям потенциал - Турция, Гърция, Сър-бия, Румъния, като в последните две на-пример плюс Бълга-рия има доста рабо-та по водоснабдява-нето и канализация-та, с голям потенци-ален пазар на качест-вен продукт на добра цена

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова


Основната ни бор-ба е да убедим

клиентите в ролята на качеството на про-дуктите. Явно вече е време държавата да помисли по въпроса за стандартите, още повече че ще бъдат инвестирани поне 600 млн. евро за пречис-твателни станции и канализация през след-ващите няколко годи-ни

ТЕМА

Проблем е, че евро-пейските стан-

дарти по някаква при-чина не са задължител-ни в България, така че никой няма задължени-ето да изисква серти-фикат за спазване на някой европейски или БДС стандарт

Какви са основните про-блеми на пазара, на кой-то работите?

- Основната ни борба е да убедим клиентите в ролята на качеството на продукти-те. Явно вече е време държа-вата да помисли по въпро-са за стандартите, още пове-че че ще бъдат инвестирани поне 600 млн. евро за пре-чиствателни станции и ка-нализация през следващите няколко години. Системи-те, които се залагат в инфра-структурното строителство, например трябва да издър-жат 50 или 100 години, така че да не се наложи да се ре-монтират след три години. Друг проблем е, че европей-ските стандарти по някаква причина не са задължител-ни в България, така че ни-кой няма задължението да изисква сертификат за спаз-ване на някой европейски или БДС стандарт. В момен-та, когато някоя фирма из-вади някакъв сертификат, той върши работа и няма изискване да бъде изда-ден в България или в Евро-па например, а и не се пра-вят последващи тестове. На практика всеки един произ-водител може да представи сертификат, който удосто-верява, че тръбите са тества-ни по съответния стандарт, но никой не проверява него-вата достоверност, особено когато е издаден в държава

извън ЕС. Освен това няма и последващ контрол дали конкретният продукт, вло-жен в проекта, съответства на стандарта. Затова рискът е много голям да се използват материали, които не отговарят на евро-пейските минимални изис-квания, гарантиращи дъл-гия експлоатационен живот на продукта. В началото на годината ос-новахме Асоциация на про-изводителите на пластмасо-ви тръби в България, в ко-ято вече членуват повечето от големите и сериозни бъл-гарски производители. Една от целите ни е да работим за хармонизирането на различ-ните европейски стандар-ти в сектора и затова тяхно-то спазване да бъде задъл-жително, а не пожелателно, продуктите да бъдат тест-вани в България от акреди-тирана лаборатория и също така - тази лаборатория да има право да прави изненад-ващи тестове на строителна-та площадка, което да гаран-тира постоянното качество и надеждност. В инфраструктурата ще се излеят огромни пари - ми-лиони евро на българския и европейския данъкоплатец. За да гарантираме, че про-дуктите, които ще се вложат, ще имат дълъг експлоатаци-онен живот, е много важно и в интерес на държавата да

се влагат само и единстве-но продукти с установено и константно качество. Нека не забравяме, че резултатът от един некачествен про-дукт не се проявява ведна-га, а примерно след 3, 4 или 5 години, а поправката при инфраструктурното съоръ-жение е много скъпо начи-нание.

Как ще коментира-те икономическата ко-нюнктура?

- Инфраструктурни проек-ти има не много, тепърва трябва да излязат, но там се сблъскваме с проблема стан-дарти и качество на проду-кта и често се налага да ни сравняват с продукти, кои-то нямат нищо общо с на-шите като експлоатационни качества. В момента ситуацията се ха-рактеризира с лоша ликвид-ност на пазара. Сред основ-ните проблеми са забавените плащания - държавата пла-ща много бавно по всички проекти, не само европей-ските. И съответно се заба-вят плащанията по верига-та - изпълнителя, подизпъл-нителя и доставчика. Друг проблем е, че много фирми от високото строителство се опитват да навлязат в ин-фраструктурата, но нямат опит, подготовка и кадри. Това е причината пазарът да бъде изключително ценови

и някои производители да правят много големи ком-промиси с качеството и да има изключително нелоялна конкуренция. Ние не пра-вим компромис с качеството и затова понякога ни е доста трудно да правим сделки. Не е правилно строителят и доставчикът да кредити-рат за 6-12-18 месеца обек-тите, а в същото време ни-кой не иска да поеме никак-ви гаранции за плащане, за-щото по веригата се натруп-ват доста задължения. Аван-сът от 10% или 30% не е дос-татъчен, но и на строителя никой не дава гаранции за плащане, напротив, от него искат гаранции за добро и срочно изпълнение. За тези 600 млн. лева за пре-чиствателни станции и ка-нализация, които се цити-рат, някой ще трябва най-напред да ги извади от джо-ба си, за да се реализират проектите, а после средства-та да бъдат възстановени от европейските фондове. И един конкретен пример - при последния инфраструк-турен проект, който напра-вихме, строителната фир-ма го завърши юни месец, до момента нямаме плаща-не от страна на държавата. Възможно е големите чужди фирми да платят и после да чакат плащането, но колко български фирми могат да си го позволят?


ТЕМАИнж. Николай Калоянов, изпълнителен директор на „Балканстрой“:

За зеления бизнес трябва да се прави повече, отколкото да се говориКои са главните препят-ствия за стартирането на ново промишлено про-изводство?

- Стартът на нов производ-ствен цикъл или въвеждане-то на нова технология е свър-зан със задълбочен анализ и оценка на пазарния риск. В настоящата икономическа ситуация освен оценката на риска много важен и същест-вен фактор е държавната по-литика по отношение мерки-те и гаранциите, стимулира-щи инвестициите.Всяко ново производство е дългосрочна инвестиция, об-вързана с редица процедури, институционални и законови решения и разпоредби. Ако говорим за „препятствия”, би следвало да се тръгне от пър-воизточника, а именно от ре-гламентиращите инвестици-ите нормативни документи. Наложително e да се обър-не внимание на прилагането на съществуващите законо-ви разпоредби, както и на до-пълнителните стимули, пре-доставени от държавата, за поддържане на инвестициите и производството в страната.

Важни проблеми на инвес-титорите не намират необходи-мите за разрешаването им про-цедури и правила в Закона за насърчаване на инвестициите и неговото прилагане. Въпреки значително намалените праго-ве на инвестиции, които могат да кандидатстват за получава-не на сертификат за клас инвес-тиция, липсват ясни правила за определените в какви случаи и при какви условия съответната насърчителна мярка следва да бъде приложена от компетент-ния орган. Единствената мяр-ка, която се прилага от орга-ните на местната и централна-та власт спрямо всички инвес-титори, получили сертификат за клас инвестиция, е админи-стративно обслужване в съкра-тени срокове. Докато мярката индивидуално административ-но обслужване от органите на изпълнителната власт и органи-те на местното самоуправление продължава да бъде предвидена единствено като възможност за инвеститорите, получили сер-тификат за клас А инвестиция. Останалите насърчителни мер-ки се прилагат само по собстве-на преценка на компетентните органи, без да има определени критерии, по които да оказват задължително съдействие на инвеститора.

Заложените стимулиращи мерки в закона остават в сфера-та на добрите пожелания, а тях-ното прилагане и спазване се оказват само добри намерения, зависещи от тълкуването и раз-бирането на местна и централ-на власт, но не и по смисъла на закона. Декларираното предим-ство, предвидено за инвестици-ите клас А, в контекста на прак-тическата му приложимост е само една добра кампания по публичност с временен ефект. В пряка зависимост всичко това е и подобряване взаимо-действието и връзките бизнес - финансови институции, биз-нес - местна власт, стимулиране въвеждането на иновационни технологии, като всичко това в по-голямата си част е свърза-но и с нормативните и законо-ви разпоредби, установени сро-кове и не на последно място на-временното получаване на ин-формация. Наистина е важно да се обърне сериозно внима-ние на посочните насоки на ра-бота, за да не говорим за пре-пятствия.

Кои от тези препят-ствия в най-голяма сте-пен могат да спънат ре-ализирането на един ин-вестиционен проект и с какво?

- От гледна точка на насто-ящата ситуация е добре на-истина да се помисли сериоз-но по отношение оптимизи-ране процесите на работа, ко-ето предполага намаляване на бюрократичните спънки като цяло, опростяване на същест-вуващите процедури, прецизи-ране на законовите разпоредби и тяхното прилагане. И не на последно място: процесите на финансиране и работата с фи-насови и банкови институции, както и данъчната политика, като част от държавните мер-ки за стимулиране на инвести-циите.

Какви подобрения са не-обходими в средата за правене на бизнес, за да се стимулират инвестици-ите в промишлени произ-водства?

- Подобрена бизнес среда би-хме имали тогава, когато ос-ъзнаем, че всяко ново произ-водство е и инвестиция в на-маляване на безработицата, стимулиране икономическо-то и социално развитие опре-делени региони и много дру-ги. Затова е належащо необ-ходимо да се изгради страте-гия за стимулиране на инвес-тициите, оценяваща не само инвестицията, като финасов ресурс, а като и като ноу-хау и възможност за развитие.Днес в световен мащаб всички го-ворят за зелен бизнес и зеле-ни технологии. Само че има една съществена разлика. По света не само се говори, но и се стимулират инвестиции-те в тази посока, както и оп-ределени производства. В мо-мента е необходимо да се по-ощряват и насърчават подоб-ни практики, защото тенден-ция е все повече да се залага

на производство на суровини от вторични продукти. Това е водещо за нас и е заложено в производствената концепция на „Техногипс”. Нещото, кое-то трябва да се подобри, е да се изгради система за стиму-лиране на подобен род произ-водствени дейности, както и на инвестициите в тях.

„Балканстрой“, една от водещи-те строителни компании в Бълга-рия, още по време на бума започ-

ва да разнообразява дейността си с инвес-тиции в производствения сектор. Днес гру-пата притежава и експлоатира промишле-ни предприятия за производство на тер-моизолации („Фибран България“), врати, дървена дограма, греди и трегери („Техну-уд“), покривни системи и бетонови настил-ки, фасадни ограждащи системи от сан-двич панели, алуминиева и PVC дограма. Последната й инвестиция е заводът „Тех-ногипс“, предприятие за производство на гипсокартонени плоскости и сухи гипсови смеси от отпадния материал на сероочист-ващите инсталации на ТЕЦ „Марица-изток 2“. В него са инвестирани 95 милиона лева, а дружеството има сертификат за инвести-тор клас А, който обещава на носителите си максимални привилегии в преодоляването на административните процедури за реа-лизиране на инвестицията. Изпълнителни-ят директор Николай Калоянов формулира основните предизвикателства пред инвес-титорите и възможностите за преодолява-нето им.

Една от основните задачи на държавата е да стимулира бизнеса и производството

Инвестициите не трябва да се оценяват само като пари, а и като ноу-хау и възможности за развитие

Внастоящата ико-номическа ситу-

ация освен оценката на риска много важен и съществен фактор е държавната полити-ка по отношение мер-ките и гаранциите, стимулиращи инвес-тициите

Декларираното пре-димство, предви-

дено за инвестициите клас А, в контекста на практическата му приложимост е само една добра кампания по публичност с вре-менен ефект


ТЕМА

Новоизграденият ком-плекс на „Макском” е с раз-гъната застроена площ 28 хил. кв.м и включва ад-министративно-търгов-ска сграда, производстве-на база, два склада за пър-вични материали и за го-това продукция, битова и обслужваща сграда. Ос-новните търговски марки са Sprint, SPR, Shockblaze и Ferrini, но се произвеждат и голям брой велосипеди по поръчка и със собствена марка на клиента. В произ-водството и управление-то на фирмата са внедрени най-съвременните практи-ки на световно ниво – сис-тема за управление на ка-чеството ISO 9001: 2008, както и високотехнологич-но оборудване. За 500-те работещи са създадени из-ключително добри условия за труд, включващи стаи за отдих, модерна столова база, площадки за разходка и почивка.

Главни проектанти на комплекса са арх. Ру-мен Галов и арх. Дими-тър Драгнев, конструкто-ри са инж. Петър Рогачев и инж. Панайот Нотов. Гла-вен изпълнител на строежа е фирма „Сиенит” ООД, а основни подизпълнители са – „Микс ПС” ООД (на сглобяемата конструкция) и „Фригопан” ООД (носе-ща метална конструкция и монтаж на термопане-ли). Консултант на обекта е „Консултантска инженер-на група” ООД.

Главната фасада на ад-министративно-търгов-ската сграда, както и ос-новните подходи и входо-ве към нея са ориентира-ни към „Голямоконарско шосе“. Развита е на три етажа и сутерен, с обща разгъната застроена площ от 5880 кв. м. На подземно-то ниво върху 1400 кв.м е разположен фирмен мага-зин за продажба на велоси-педи и детски колички със складово-обслужващи по-мещения, като в предна-та част е изграден шоурум за детски колички, широ-ко отворен и функционал-

но осигурен към уличното пространство чрез озеле-нен английски двор. В су-терена е и сервизният цен-тър със собствен достъп за клиенти от североизток.

На партера се намира главният вход на сграда-та, водещ към главно фо-айе с рецепция, зона за срещи с администрация-та с кътове за изчакване и кафе. Централно място в общото входно простран-ство е отредено за шоуру-ма за велосипеди. В южна-та част е разположена сто-лова с бюфет и с простран-ство за ВИП гости. В запад-ната част на това ниво са поместени разтоварищата за вътрешен и външен па-зар с прилежащите към тях офиси.

Чрез централно стълби-ще и два асансьора е оси-гурена вертикална връз-ка с горните два админи-стративни етажа на сграда-та. Фасадите са решени със структурно остъкляване, плътни масивни части и структурни перголи, обли-цовани с метални фасадни плочи. За служителите са осигурени външни рекреа-ции – вътрешен двор и по-кривно ниво с подходящо озеленяване. Асиметрична-та и овалната структура на сградата играе семантична-та роля на колелото, вписа-но в основната правоъгъл-на форма на комплекса, ко-ето се допълва с цветовата третировка.

Основната производ-ствена сграда заема югоза-падната част на имота, РЗП 8300 кв. Технологично съ-държа пълен производ-ствен цикъл за обработка и сглобяване на готови въ-зли и детайли за велосипе-ди. Конструктивната сис-тема е скелетно-сглобяема с монолитни фундаменти и ограждащи термопане-ли.

Складовата сграда за го-това продукция и произ-водствени компоненти е на калкан с производствения корпус от запад, а челната й фасада е частично свър-зана със сервизната част на

административно-търгов-ската сграда.

Вторият склад с обслуж-ваща част е предназначен за съхранение на първични материали с разгъната за-

строена площ от 6400 кв.м. Битовата сграда на 4 ета-

жа (РЗП 1500 кв. м) е ак-цент към линеарния про-изводствен корпус и оси-гурява битови помещения

със столова на последния рекреативен етаж с поглед към Родопите.

Осигурени са озелене-ни паркинги за клиенти и служители при входно-из-

ходната част, а в западна-та част на имота на свобод-ния терен ще се реализира атрактивна зона за велос-порт.

Светла ДОБРЕВА

Високотехнологичен дизайн отличава промишления комплекс на „Макском“

Половин милион велосипеда годишно е капацитетът на новата високотехноло-гична база на фирма „Макском”, което я прави един от най-големите велопро-изводители в Европа. Модерният про-

изводствен комплекс е разположен на 62 дка те-рен в северната индустриална зона на Пловдив, в землището на община Марица. Ефектната му ар-хитектурна визия привлича погледите на пътува-щите по „Голямоконарско шосе“ – най-натоваре-ната входно-изходна артерия на града към магис-трала „Тракия”.

Главна-та фаса-да на ад-министра-тивно-тър-говска-та сгра-да, както и основни-те подходи и входове към нея са ориентира-ни към „Го-лямоконар-ско шосе“


В сградата със застрое-на площ 3413 кв.м и разгъ-ната 3802 кв.м е обособе-на административна част, състояща се от офисни и обслужващи служители-те помещения. Тази част е организирана около са-мостоятелна вертикална комуникация с горно ос-ветление с оглед постига-

нето на максимален ком-форт на административ-ния персонал. Проектът е на колектив с ръководи-тел арх. Иван Николов.

В близост до амини-стративния тракт са раз-положени обслужващи-те помещения за работ-ниците, ангажирани в производствения процес.

Работното хале е напъл-но съобразено с техноло-гичния цикъл на произ-водство на крайната про-дукция на фирма „Уолто-пия”, а именно изкустве-ни съоръжения за катере-не. Конструкцията е сгло-бяема стоманобетонова с предварително напрегна-ти стоманобетонови гре-

ди. Всички елементи са произведени от “Европре-фабрикати България”АД по конструктивен проект.

Фасадите и завършва-щото покривно покритие са изпълнени чрез т.нар. послоен монтаж на лама-ринени касети, 10 см ми-нерална вата и вертикално положена профилна лама-рина за завършващ фаса-ден материал и хидроизо-лация за покривното по-критие. В непосредстве-на близост до сградата са разположени помещения-та за котелното и вентила-ционното. В границите на имота е изграден паркинг за служители и посетите-ли и стопански двор. Вли-зането към имота се кон-тролира от охрана – сто-панският и посетителски-ят вход са събрани с оглед осъществяване на еди-нично включване към съ-ществуващия третокла-сен път от национална-та пътна мрежа. Имотът е богато озелен.

Фирма „Уолтопия” е

създадена през 1996 г. с предмет на дейност про-изводство на изкуствени катерачни стени и хват-ки. Основателите са двама млади катерачи - Ивай-ло Пенчев и Метин Му-сов, и това до голяма сте-пен обяснява бързия темп на развитие на компани-ята. Двете дейности се разрастват дотолкова, че трябва да бъдат отделе-ни в две независими фир-ми – „Уолтопия” в облас-тта на катерачните стени и Ейч Ар Ти в областта на хватките. Четиринайсет-годишното присъствие на пазара утвърждава фир-мата не само като свето-вен лидер в своя бранш, но и като една от най-иновативните фирми в областта на дизайна и тех-нологиите на катерачни-те стени. На нейно име са записани множество но-вовъведения, които про-менят изцяло същността, качествата и параметри-те на изкуствените кате-рачни стени и катеренето

като цяло. „Уолтопия” има пред-

ставители в повече от 23 страни като Белгия, Ка-нада, Египет, Франция, Германия, Гърция, Ин-дия, Израел, Япония, Ка-захстан, Холандия, Нор-вегия, Русия, Сингапур, Южна Корея, Швеция, Швейцария, Турция, Ве-ликобритания и САЩ. Компанията има утвър-дени позиции на тези па-зари и е лидер сред про-изводителите на катерач-ни стени в света. За пазар-ните позиции на фирма-та говорят хилядите ква-дратни метра изградени катерачни обекти с раз-лични височини и накло-ни, повечето от които са извън България, но това се дължи на факта, че у нас този вид спорт е все още недостатъчно попу-лярен. За компанията ра-ботят над 150 човека - ин-женери, дизайнери, ра-ботници, техници, дилъ-ри и служители.

Силвия ЗЛАТКОВА

ТЕМА

Различната фабрикаБлизо 4 млн. лв. инвестира фирма „Уолтопия“ в най-голямото предприятие за катерачни стени в Европа

Най-голямата в Европа фабрика за произ-водство на изкуствени катерачни стени предстои да бъде пусната в експлоатация. Тя е изградена на територията на община

Летница. Инвестицията е в размер на 4 млн. лв. и е на динамично развиващата се компания „Уол-топия” ООД. Новият завод се простира в имот с площ от почти 10 хил. кв.м, разположен в мест-ността Бабичина. Главен изпълнител е ГБС – Пле-вен, а консултант по време на строителството е ловешката фирма „Инвестстрой” ЕООД.

Това е един от завършените проекти на „Уолтопия” в Солт Лейк Сити, САЩ


Характерът на проце-сите в производствените сгради налага по-различ-на организация и визия от всички останали сгра-ди. Проектирането на та-къв тип постройки изиск-ва координирана работа между мултидисципли-нарен проектански екип и технолози, запознати с конкретното производ-ство. Модерната сграда за новия хлебозавод на „Си-мид“ в София е проекти-рана от екип на „Архите-ктурно-дизайнерска аген-ция“ ООД (АДА) с гла-вен проектант арх. Румен Първанов и архитектите Мира Попова, Юлиана То-мова и Искрен Галев. В мо-мента тече строителство-то на сградата, в която ще се произвеждат около 200 т хляб за 18 часа. Проек-тът се изпълнява от фир-ма „Еврострой 05” ООД. Заводът ще бъде различен от останалите във всяко отношение – от фасадата до организацията на про-изводствените процеси.

При проектирането на хлебозавода са съобразени всички изиск вания на тех-нологичния процес, като в

зависимост от предназна-чението си всички съоръ-жения са групирани така, че да се гарантира най-до-бра организация на ра-ботния процес. Сградата на хлебозавода е решена със стоманобетонна кон-струкция с осови разстоя-ния 14 на 14 м и 10.50 на 14 м. Подовите плочи са касетирани и напрегнати след втвърдяване на бето-на, за да бъде намалена ви-сочината на междуетаж-ните конструктивни еле-менти и в същото време да се осигури максимална носимоспособност на еле-ментите. Това решение е наложено от ограничения във височината на сгра-дата, идващи от градоус-тройствените параметри на парцела.

В сградата са поместе-ни няколко функционал-ни компонента – произ-водство, складиране, екс-педиция, администрация и обслужване към различ-ните зони. Композицион-но хлебозаводът е решен в един обем, чиято фаса-да е третирана съобраз-но функционалните зони. Всички фасадни стени ос-

вен тези на офис ната част и на битовите помещения са плътни, без прозорци. Самата администрация е разположена в южна-та част на сградата и е за-творена с окачена фасада с хоризонтални слънцеза-щитни ламели.

Типичната визия, при-съща за производствените сгради, е избегната, като

във фасадната компози-ция за вкарани различни елементи, които да при-дадат характерен запом-нящ се образ. Част от по-мещенията са осветени от разместени по вертика-ла конзолни прозоречни рамки, които се появя-ват на фасада във вид на завъртени цветни кутии. Фасадите са допълнител-

но обогатени от цветното третиране на товаро-ра-зтоварните докове, козир-

ките и изнесените на фа-сада стълби.

Aрх. Рая ТИНЧЕВА

Откъде идва хлябът„Симид“ ще има нов модерен завод в София

ПоказателиРазгъната застроена площ: 26 264 кв.мЗастроена площ: 7848 кв.мПлощ на парцел: 17 762 кв.мРазположение: София, м. „Люлин – разширение”Новопроектирана сграда с паркинги и зони за то-варо-разтоварна дейност

ТЕМА


ДОБРАТА НОВИНА: НОВ ЖИВОТ ЗА МУЗЕЯ НА КОЛЮ ФИЧЕТО

ОЩЕ НА WWW.STROITELSTVO.INFO

Музей „Колю Фичето“Музей „Колю Фичето“2009 г.2009 г.

май 2010 г.май 2010 г.

15 декември 2009 г.15 декември 2009 г.

септември 2010 г.септември 2010 г.21 октомври 2010 г.21 октомври 2010 г.

21 октомври 2010 г.21 октомври 2010 г.


21 октомври 2010 г.21 октомври 2010 г.21 октомври 2010 г.21 октомври 2010 г.



Фот

огра

ф М

ария

Съб

отин

ова

С участъка от Софий-ски околовръстен път - Южна дъга от ул. “Ва-силашко шосе“ (в бли-зост до бул. „Бъкстон“) до пътния възел при ав-томагистрала „Люлин“ (общо около 5 км) Сто-личната община ще кан-дидатства за финансира-не от оперативна програ-ма „Регионално разви-тие“. Това каза за „Стро-ителство Градът“ глав-ният архитект на София Петър Диков.

Подробният транс-портно-комуникацио-нен проект е актуализи-ран в края на 2008 г. от „Софпроект - ОГП“ с ръководител инж. Ангел Янев. Основания за раз-работката е решение на Общинския експертен съвет по устройство на

територията от 26 сеп-тември 2008 г., когато са определени участъ-ците, на които се разде-ля Софийски околовръс-тен път.

Участъкът е разделен на две. Първата част е от км 50+560 до км 53+900. Втората обхваща част-та от км 53+900 до км 55+660. Смисълът на разделянето на отсечка-та е по-гъвкавото проек-тиране и евентуално из-граждане на трасето на отделни участъци. Акту-ализацията на проекта е възложена за постигане на по-добри транспорт-ни и пешеходни връзки между териториите в зо-ната.

Подробният транс-портно-комуникацио-нен проект на

първата част от проек-та от ул. „Василашко езе-ро“ при км 50+560 до км 53+900 включва тунелно съоръ-жение и естакада.

След подходната рам-па тунелът започва от ул. “Василашко шосе“ и стига до км 52+180, има по две ленти за движение в по-сока с по 3 платна по 3.50 м и разделителна ивица 1.20 м. Служебните тро-тоари са по 1 м. Потъва-нето на тунела е на дълбо-чина 6 м, неговата дължи-на е 1 км. След завършва-нето му при бул. “Пуш-кин“ следва нова рампа с дължина 180 м при пре-сичането на улиците „Бу-дилник“ и „Преки път“, която извежда към еста-кадата.

На ниво терен над ту-

нела се осигурява въз-можност за движение на пешеходци и автомоби-ли и връзка на северни-те с южните територии на околовръстното. Там ос-тават локалните платна - 2х3.50 м в посока, без раз-делителна ивица, трото-арите там са с променли-ва ширина, но не по-мал-ки от 1.50 м.

Естакадата е след км 52+180 , дължината й е 1.440 км (без рампите). Има две ленти за движе-ние в посока - 3х3.50 м, разделителна ивица 1.20 м и служебни тротоари от по 1 м.

Под естакадата оста-ват локалните платна на съоръженията, те поемат локалните транспортни движения и масовия град-ски транспорт. Габаритът

на платната е с по две лен-ти за движение в посока по 3.50 м всяка. Тротоари-те са с променлива шири-на, но не по-малка от 3.50 м. Естакадата преминава над бул. „Цар Борис III“, ул. “Любляна“, над ул. “Боряна“. Решението на ниво терен при „Цар Бо-рис III“ и „Любляна“ е със светофарна уредба, а при ул. “Боряна“ е кръгово.

Втората част от трасе-то от км 53+900 до км 55+660

при бензиностанцията на „Шел“, срещу Нов българ-ски университет, също се решава с естакади. Пър-вата е с дължина 360 м, с рампи преди и след нея с обща дължина 240 м. Ос-новното пътно платно е в участъка от ул. „Народно хоро“ до км 54+660. Така транзитното движение се извежда от кръстовищата на ниво терен, разтоварва се трафикът и се съкра-щава времето за пътува-не. Естакадата минава над Западната тангента, която от своя страна ще е пря-ка връзка на северните и южните територии на Со-фия.

Естакадата е с по две платна за движение. Във всяка посока лентите са 3х3.50, разделителната ивица е 1.20 м, служебните

22 Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

Кандидатстваме по „Регионално развитие“ с още 5 км от околовръстнотоТунел и три естакади включва отсечката от бул. „Бъкстон“ до пътния възел за магистрала „Люлин“

Бъдещото тра-се от около-

връстното ще стане скорост-на градска магис-трала IА


Транспортни възли в участъка

Софийски околовръстен път - бул. „Цар Борис III“Директното трасе е повдигнато на естакада, като на ниво терен са осигурени всички развръзки. Кръстови-щето под естакадата е светлинно регулирано. Прос-транството под естакадата е използвано за отваряне на нови ленти за движение в различните посоки.

Софийски околовръстен път - бул. „Никола Пе-тков“Както и при бул. „Цар Борис III“ директното трасе е повдигнато на естакада, на ниво терен са осигурени всички развръзки чрез кръгово кръстовище. Вътреш-ният радиус на оформения кръг е 27 м, има две ленти за движение в кръстовището по 6.50 м. В участъка от бул. „Цар Борис III“ и бул. „Никола Петков“ директното трасе е свързано с локала чрез слизаща и качваща рампа. Новото кръгово кръстовище изисква незначи-телни регулационни промени.

Софийски околовръстен път и Западна тангентаДиректното трасе отново е на магистрала, на ниво терен са всички развръзки чрез кръгово кръстовище, радиусът на кръга е 27 м, двете ленти за движение са от по 6.50 м.

ИНФРАСТРУКТУРА

Софийски околовръстен път - южна дъга от км 50+560 (Василашко езеро) до км

55+660 (ж.п. София - Перник)

тротоари са от по 1 м. Ло-калните платна при нача-лото и края на естакада-та - в зоната на рампите, на ниво терен са с шири-на 6 м, участъкът извън естакадата е с две платна 3х3.50 и централна разде-

лителна ивица от 3 м. Ло-калните платна са от две-те страни и са широки по 6 м. Те са отделени от ос-новното трасе с ивица по 3 м. Тротоарите в тези зони са с променлива ши-рина, но не по-малка от

2 м. Оста на платното се запазва изцяло, регула-ционните линии са про-менени само от източна-та страна - откъм Западен парк.

В участъка при жп ли-нията София - Перник

също е предвидено еста-кадно преминаване. Дъл-жината на съоръжението е 60 м, то премоства же-лезницата малко преди връзката с пътния възел при магистрала „Люлин“.

Според проектантите

нивелетното решение на участъците е обвързано с нивелетите на приети-те комуникационни про-екти на околовръстното, спазени са всички изис-квания, заложени в На-редба 2 за планиране и

проектиране на комуни-кационно-транспортни системи на урбанизира-ни територии. Според до-кумента бъдещото трасе е скоростна градска магис-трала IА.

Милена ВАСИЛЕВА


ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Омагьосан кръг

Г-н Пехливанов, го-дина и половина след приемането на Зако-на за етажната соб-ственост и повече от шест месеца след не-говата първа промя-на става ясно, че за-ложените в него из-исквания отново са в неизпълнение. Какво на практика се случ-ва?

- Както знаете, Законът за етажната собственост беше приет през май 2009 г. Като част от него се из-искваше в срок от шест месеца собствениците на жилища в режим на ет-ажна собственост да сви-кат общо събрание и да се регистрират в съответ-ните общини. Минимал-на част от блоковете оба-че успяха да свикат общо събрание и да се регис-трират до крайната дата - 1 февруари. За да не се окаже мнозинството от гражданите на страната в нарушение на закона, ус-пяхме да отложим срока за свикване на общо съ-брание на етажната соб-ственост и вписване в книгата на собственици-те до 30 юни. Това удъл-жаване трябваше да се използва за по-широка рекламна кампания, коя-то да мотивира по няка-къв начин инициатива-

Големи надежди за зад-вижване на механизма на междусъседско сдружа-ване и решаване на про-блема бяха възложени на Закона за етажната соб-ственост. Нормативни-ят акт, приет през май 2009 г., предвиждаше соб-ствениците на жилища в сгради в режим на етаж-на собственост да свикат общо събрание, да напра-вят сдружения и да ги ре-гистрират в съответните общини. Поради редица

причини срокът, в който това трябваше да се случи, беше удължен от 1 февру-ари на 30 юни. Но, както обикновено става, той от-ново се оказа „кратък“ за това милионите съседи да се съберат, да решат про-блемите си и да се регис-трират в общините. Как-ва е причината за това? Дали огромният брой на сгради в режим на етаж-на собственост или липса-та на традиции в това от-ношение сред хората. Не-

зависимо от отговора ре-зултатът е наличен - не-задоволителен процент на регистрирани сдружения; неясни ангажименти на граждани, общини и дър-жава; пречка пред усвоя-ване на средства за сани-ране на жилищата. А ев-ропейски пари за рено-виране на многофамилни сгради има. В оператив-на програма „Регионал-но развитие“ по опера-ция „Жилищна полити-ка“ са предвидени 40 млн.

евро. Операцията трябва-ше да стартира през тази година, но беше отложена за 2011 г. Причината: за-ложеното изискване в За-кона за етажната собстве-ност за 100% сдружаване на собствениците - про-цент, който според Ми-нистерството на регио-налното развитие и бла-гоустройството е висок и трябва да бъде коригиран. Кога обаче и възможно ли е това да стане така, че още през следващата го-

дина сдруженията на соб-ствениците да могат да се включат в процеса на ус-вояване на евросредства. Най-вероятният отговор е, че тези пари няма да мо-гат да се използват и през 2011 г., тъй като необхо-димата промяна в Закона за етажната собственост тепърва ще бъде подложе-на на гласуване, при това с известни резерви. „На пръв поглед намаляване-то на изискването на мно-зинство ще донесе облек-

чение на процедурата, но на практика няма да дове-де до по-висока ефектив-ност, тъй като при всяко саниране собствениците са задължени да вложат процент лични средства. Трудно ми е да повярвам, че добросъвестните и от-говорни българи ще бъ-дат готови да поемат пла-щането на незаинтересу-ваните си съседи“, смята депутатът Николай Пех-ливанов.

Бисера ЛЕНКОВА

Над 2.5 млн. български граждани живеят в панелни жилища, близо 4 млн. души общо са тези, които обитават сгради, ко-ито попадат в режим на етажна собственост. Макар и в раз-лична степен, но повечето от тези сгради се нуждаят от час-тични или цялостни ремонтни дейности, а основната от тях е

свързана в подобряване на енергийните им характеристики. Липса на разбирателство, липса на достъпно финансиране, както и липса на ин-формация са сред основните причини, спъващи вече десетилетия на-ред реновирането на многофамилните сгради. Ако тези „липси” не бъ-дат запълнени, сградите ще се превърнат в основен паразит, замър-сяващ градската среда. При това в момент, в който именно подобря-ването на градската среда е във фокуса на обществения и политиче-ския живот в страната, а милиони европари се насочват към общите за всички ни площади, градинки и пешеходни зони.

та на гражданите и те да проведат общите събра-ния и да регистрират съз-дадените сдружения в об-щините. Такава кампа-ния обаче не беше про-ведена и това удължава-не на срока не се използва по никакъв начин. Про-центът на регистрация на етажната собственост не се е увеличил много и ре-ално стигаме до задънена улица.

Казахте, че в тези до-пълнителни шест ме-сеца е трябвало да се проведе разяснител-на кампания. Чий ан-гажимент е била тя

и защо не се е случи-ла?

- Тази разяснителна кам-пания беше ангажимент на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. То трябваше да определи бюджет за нея, да напра-ви стратегия и концеп-ция и да я проведе - било чрез медии, чрез фору-ми, рекламни клипове, срещи и т.н. Оказа се, че няма бюджет и такава кампания на практика не се състоя. Ето защо аз пи-там Министерството на регионалното развитие и благоустройството какви са резултатите от тяхната

политика, каква е визия-та по Закона за етажната собственост и какви мер-ки смята да предприеме. В момента живеем в една много лоша градска сре-да и ако няма добро от-ношение към поддържа-нето на общите части на сградите, на улиците и градинките, проблемът ще се задълбочи във вре-мето и най-вероятно до няколко години ще има масово рушене на фасад-ни мазилки, на тротоари, на зелени площи.

Но все пак нали зако-нът е свързан с подо-бряване на характе-ристиките на жи-лищния фонд, а това е и част от градска-та среда, от усвоява-нето на средства от еврофондовете…

- Това е едното от на-правленията. Знае се, че има 70 млн. лева, които по оперативна програма „Регионално развитие” са за саниране на сгра-дите. Тези средства оба-че не могат да се усвоят, ако нямаме съответни-те, минимално необходи-ми като брой регистри-рани сдружения на етаж-ната собственост и тяхна-та форма да е легитимна пред Европейската коми-сия, за да могат да са бе-

нефициент. Именно това беше логиката, поради която трябваше да се ре-гистрират тези сдруже-ния - да получат юриди-ческа форма, под която да съществуват легитим-но и да могат да бъдат бе-нефициент за усвояване на евросредства.

Добре, но щом ста-ва въпрос за усвоява-не на евросредства, общините не би ли следвало да са по-ак-тивната страна в една кампания за ре-гистрация на етаж-ната собственост?

- Ами това е следващият проблем. След изтичане-то на шестмесечния срок за регистрация на етаж-ната собственост кмето-вете на общините са за-дължени отново в шест-месечен срок да иници-ират и да направят тази регистрация. По този на-чин всъщност на тях им се възлагат задължения, без да им се дава възмож-ност за допълнителни средства, с които да осъ-ществят това. А в край-на сметка основният про-блем пред общините е финансовият.

Какво е решението?- Трябва да се търси ця-лостно решаване на про-

блема и то е свързано със сериозен анализ от-къде в бъдеще ще идват средства за саниране на сградите и за поддържа-не на етажната собстве-ност и по какъв начин те ще се управляват. Трябва да се прецени и доколко това е работа на общини-те, доколко е на Минис-терството на регионал-ното развитие и благоу-стройството. Моето мне-ние е, че е абсолютно не-възможно една група от хора, регистрирани като етажна собственост, да отидат в Министерство-то на регионалното раз-витие и благоустройство-то, за да кандидатстват за финансиране по някак-ва програма. Това е доста трудно, изисква специал-на подготовка и, да не ка-жем, но в повечето ситу-ации е дори невъзможно. Ето защо според мен ре-ално бенефициент, раз-поредител със средствата трябва да са общините и те да имат възможност да заделят 2 или 3% от тези средства за администра-тивно подсигуряване. То-гава общините ще имат и финансова мотивация да проведат регистрацията на етажната собственост и да насърчават усвоява-нето на средства за сани-ране на сградите.

Николай Пехливанов, депутат и заместник-председател на парламентарната комисия за регионална политика и местно самоуправление:

Има ли държавата политика към етажната собственост

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова

В световен мащаб сградният фонд консу-мира над 30% от цяла-та употребявана енергия и замърсява атмосфера-та със съответните еми-сии на CO

2. В Ню Йорк

процентите дори са по-големи. Енергията, из-ползвана за експлоата-ция на сгради, съставля-ва до 70% от общото по-требление. Точните про-центи могат да варират според мястото, но тен-денцията е ясна. „Като социално отговорна ком-пания „Изовер” е обър-ната към темите на бъ-

дещето в строителство-то, а именно енергийна-та ефективност, намаля-ване на емисиите на CO

2,

постигането на топли-нен комфорт и акусти-ка”, каза при обявяване-то на конкурса пред съ-бралите се студенти Ма-рия Кухтева, генерален мениджър на „Сен Гобен КП България – Изовер“. Ето защо в своята поли-тика компанията е пред-приела проактивен под-ход за повишаване заин-тересуваността на хората за намаляване на емиси-ите на СО

2 и консумаци-

ята на енергия на сгради-те. Част от тази полити-ка е и организирането на международния конкурс за студенти по архитек-тура.

Задачата

За да застане начело на списъка от екологич-ни високи сгради, нови-ят небостъргач трябва да стане водещ проект за постигане на нови нива на „устойчивост” в Гри-нуич и в централния биз-нес район на Долен Ман-хатън.

Темата на конкурса е творческият подход към концепцията за енергий-но ефективно строител-ство на високи сгради. С цел покриване на стан-дартите за мултиком-фортна къща трябва да се спазват високи изиск-вания за топло- и звуко-

изолация и пожарозащи-та. За осигуряване на то-плинна, звукова и проти-вопожарна защита тряб-ва да се използват про-дукти от гамата на „Изо-вер”, е едно от изисква-нията на конкурсната за-дача.

Освен архитектурен и конструктивен аспект студентите ще трябва да предложат и решение за градското пространство в непосредствената бли-зост до обекта.

Регламентът

В конкурса могат да участват студенти от ар-хитектурните и инже-нерните университети на страните, в които „Изо-вер” има присъствие. Те могат да работят инди-видуално или в екип от до 3-ма души. Заявлени-ята за участие се подават до 10 ноември, а преда-ването на проектите е в края на март 2011 г.

Самият конкурс е раз-делен на два етапа – на-ционален и междунаро-ден.

Изборът на победи-телите в първия етап на конкурса ще бъде напра-вен от национално жури, включващо представите-ли на архитектурния фа-култет на участващите учебни заведения, неза-висими експерти и слу-жители на Saint-Gobain Isover.

На втория етап ще за-

седава съответно между-народно жури, което ще се състои от експерти по

строителна физика, па-сивни сгради и архитек-ти. Финалът на конкурса

е предвиден за май 2011 г. и ще се състои в Прага.

Бисера ЛЕНКОВА

Устойчив небостъргачЗа седми път „Изовер“ предизвиква студенти по архитектура да мислят „зелено“

Проектиране на устойчив небостъргач. Това е темата на Седмия международен конкурс на „Изовер“ за студенти по архи-тектура, който официално беше обявен в София в края на миналата седмица. Кон-

курсната сграда, разположена в част от Долен Манхатън (Lower Manhattan), наречена Южен Гри-нуич (Greenwich South), трябва да притежава ха-рактеристиките, отговарящи на концепцията за мултикомфортна къща (пасивна къща). Място-то - Южен Гринуич, не е избрано случайно. Бла-годарение на милионите квадратни метри сгра-ден фонд, които са в процес на сертификация по LEED, пешеходните пространства и изключител-ната транспортна мрежа този район на града вече е част от надигащата се в света зелена вълна. От друга страна, плътността на застрояване, разноо-бразните нужди и функции и значителният потен-циал за развитие в Южен Гринуич предлагат ряд-ката възможност да се експериментира с „устой-чиви” решения.

За „Изовер”„Изовер“ е поделение-то за изолации на све-товния концерн „Сен Гобен“. От 2001 г. пред-лага на българския па-зар ефективни реше-ния за топло- и звукои-золация на сгради, как-то и технически изола-ции от минерални стък-лени и каменни вати. В отговор на глобалното затопляне и енергий-ната сигурност „Изо-вер” предприема про-активен подход за по-вишаване заинтересо-ваността на хората за намаляване на емисии-те на СО2 и консумаци-ята на енергия на сгра-дите.

25 Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.sg.stroitelstvo.info

BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

ЮЖЕН ГРИНУИЧОт 2000 г. досега в района са извършени значителен брой подобрения, както и из-граждането на много нови жилищни едници, което подчертава засиленото усещане за жилищен квартал.Започнати са няколко проучвания, които предлагат да се покрие входната рампа на съществуващия тунел Батъри и отгоре да се създаде обществено достъпно прос-транство, което ще бъде свързано с парк Батъри (Battery park) и ще създаде един нов облик в сърцето на Южен Гринуич. За завършване на силуетната линия на тери-торията ще е необходим внушителен небостъргач с уникален образ в пресечната точка на осите, който ще замести съществуващата сграда - паркинг в северната част и ще допринесе за уникалния характер на мястото.

КОНСУМАТОРИ

40%от енергията се потребява от сградите

34%се пада на индустрията

23%е енергийното потребление от транспорта

3%се разпределят можду останалите човешки дейности

ПРОЕКТИ26 Строителство Градът, 25 - 31 октомври 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Стойността на проек-тите, които се осъщест-вяват в момента на ле-тище Бургас, надхвърля 12 млн. лева. В ход е ре-ализацията на мащабен проект за разширение-то на перона за въздухо-плавателни средства на летището, в резултат на което стоянките за само-лети ще бъдат увеличе-ни с още четири. Вече са завършени стоянките за самолети код „С” и в мо-мента се извършва раз-ширението в частта му за самолети код „Е”. Стро-ителството се извърш-ва от „Главболгарстрой – Инфраструктурно стро-ителство” АД. Проектът е на „Рутекс” ООД.

Вторият инфраструк-турен проект е свързан с рехабилитация на пъ-теките за рулиране на въздухоплавателни сред-

ства. Напредва и строи-телството на новата кар-го сграда на летището. Конструкцията вече е за-вършена и започва по-

криването й. Проектът е разработен от „Ка Инже-неринг“ – Варна. Изпъл-нител е „Сградостроене Варна” ООД.

Предстои и стартът на строителството на сгра-дата на службата за про-тивопожарна безопас-ност. С проектирането

и строителството са ан-гажирани консорциум „Омакс –Евробилдинг“.

До края на месеца ще стартира и строител-ството на новата адми-нистративна сграда на летище Бургас. Проек-тът е разработен от екип на „Химпроект“ - Девня, с главен проектант арх. Георги Бачев. Строител-ството ще се извърши от „Стимекс” ООД.

Новата администра-тивна сграда на летище Бургас, която ще бъде разположена в близост до новия вход на летище-то, ще бъде на три нива с разгъната застроена площ от около 900 кв.м и височина около 11 ме-тра. Основният подход към сградата за персона-ла е от североизток, къ-дето е разположен глав-ният вход към фоайето.

На партера е предвиде-но да се обособят офи-сите за администрацията на летището, обслужва-щи, складови и техниче-ски помещения. На вто-рия етаж също ще бъ-дат разположени офиси, голяма мултифункцио-нална зала и обслужва-щи помещения. На по-следното ниво ще се на-мират техническите по-мещения за обслужва-не на сградата. Грижата на концесионера за еко-логията ще бъде отразе-на и при строителство-то на новата админи-стративна сграда на ле-тището, където ще бъде внедрена т.нар. Building Management System – ин-телигентна система за управление на разходи-те за топло- електриче-ска енергия и вода.

Силвия ЦЕНОВА

Започна строителството на новите сгради на летище БургасСтойността на проектите надхвърля 12 млн. лeвa

С проектира-нето и стро-ителството на сградата на службата за противо-пожарна без-опасност са ангажирани Консорциум „Омакс –Ев-робилдинг“.

Бъдещата административна сграда ще бъде разположена до новите входно-изход-ни пътни артерии от и към летището

Веднага след края на активния туристи-чески сезон „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт” АД, концесионер на лети-ще Бургас, стартира изпълнението на ма-щабна инвестиционна програма, свърза-

на с модернизация на летищния комплекс. Паралелно с два големи инфраструктурни про-екта започна и строителството на новите сгра-ди на бургаското летище, които са част от под-готвителните дейности, необходими за старта на изграждането на новия пътнически терминал на аеропорта. Проектите визират изграждането на административна сграда на летище Бургас, противопожарната служба и карго обслужване-то на нови терени. Теренът, на който се намират съществуващите сега сгради, попада в петното, определено за строителството на новия пътни-чески терминал на летището и те предстои да бъ-дат съборени.


Форумът на Sofia architecture week 2010 беше разделен на четири части. В „Централноев-ропейския панел“ участие взеха Роберт Конечни от Полша (KWK Promes), Ад-риан Соаре и Елиза Йоки-на от Румъния и Ярослав Вертиг от Чехия (А69), които показаха интересни проекти от собствената си практика. Голямо впечат-ление направи подходът на всички тях към про-

ектите, независимо дали са за еднофамилна къща или пешеходен мост, ар-хитектите третират вся-ко задание с мащаб, ця-лостно и опростено и по този начин предлагат из-чистени, модерни и функ-ционални решения. Вто-рият панел беше озагла-вен „Изгряващи центро-ве“ и в него се представи-ха Гжегош Островски от Словения (студио OFIS), Андрес Ояари от Естония

(3+1 architects) и Саша Бе-гович от Хърватия (studio 3LHD). Подборът и загла-вието на панела са изклю-чително уместни, а още по-голямо впечатление направи съизмеримост-та на трите държави като условия и разположение с България. Последните два панела – „Български мо-дели“ с участници Анета Булант-Каменова от Aв-стрия/България ( Bulant & Wailzer), Атанас Панов

(„ЛП Консулт“) и Дани-ела Топалова и Димитър Славчев (DSGN studio) и „Централни в периферия-та“, в който се представи-ха Мико Суманен от Фин-ландия (К2S Architects), Вашку Магляйш и Фили-пе Афонсу от Портулагия (Arquitectos anonimos) и Нуну Брандао Коща от Португалия, завършиха тезата, че хубава архитек-тура се прави не просто с пари, но и с философия,

желание и с мисъл за ця-лото общество, и че тези неща са постижими и в България, но все още ста-ват много по-трудно.

Няма как да не се за-мислим защо една страна, като Естония например, която е била 50 години насилствено интегрира-на в Съветския съюз, сега може да се похвали със своя идентичност и архи-тектурни експерименти за завиждане. Прилики-

те между България и Ес-тония не са малко, но има съществени разлики в на-чина, по който се реаги-ра на едни и същи факто-ри в двете страни. От една страна, тук строителни-ят бум доведе до прекале-но много спорни сгради, презастрояване на опре-делени зони от градовете, занемаряване на други и задръстване на градските центрове, докато в при-балтийската република е постигнат баланс между инвестиционния натиск по времето на икономи-ческия бум от 90-те годи-ни и резултатът е високо-качествено строителство. Всичко това е част от иде-ята зад тазгодишното из-дание на Sofia architecture week, а именно - да погле-днем поне за малко извън нашата уж периферна страна и да намерим на-чин да приложим добри-те практики тук.

Арх. Рая ТИНЧЕВА

АРХИТЕКТУРА

Периферен синдром

Съюзът на архитектите на 45 години

Страшно ли е да живееш в периферията и защо сами се поставяме там

Краят на Sofia architecture week 2010 оста-вя много впечатления и емоции у всич-ки, които имаха шанса и времето да посе-тят събитията в рамките на двата модула – „Форум“ и Open House. Организаторите

на архитектурната седмица предложиха на публи-ката страхотна селекция от, най-общо казано, ви-зуална информация (презентации, изложби, твор-чески работилници и т.н.), която да ни отвори очи-те за едно основно нещо – ние не сме единстве-ните, които живеят в географската периферия на Европа, и въпреки това сами си слагаме ограни-чения заради този факт.

Началото на търже-ствата по повод 45 години от основаването на Съюза на архитектите в България (САБ) бе положено с от-криването на Национал-ния преглед на българска-та архитектура на 4 октом-ври. А в края на миналата седмица пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” Камарата на архитектите в България за-едно със Съюза на архите-

ктите в България откриха изложба на открито, също част от събитията, свърза-ни с годишнината на САБ. „Изложбата е замислена като опит за пробив в об-щественото съзнание и възможност за експони-ране на „всичко градивно, сътворено от българската архитектурна гилдия у нас и по света”, казва предсе-дателят на САБ арх. Геор-ги Бакалов.

Кулминацията в чест-ванията на годишнината ще продължат и през тази седмица. На 26 октомври ще се проведе тържестве-ното събрание за връчва-не на наградите от Нацио-налния преглед на българ-ската архитектура.

На 25 и 26 октомври за първи път в своята ис-тория Съюзът на архите-ктите в България ще бъде домакин на две събития, организирани съвместно със Съвета на архитекти-те на Европа - редовна сре-ща на работните групи от Тематична област 3 „Ар-хитектурата и качеството на живот” към Съвета на архитектите на Европа и Международната конфе-ренция на тема „Отговор-ната архитектура – пре-дизвикателство и възмож-ност за професията”.

Теодора ИВАНОВА

КоренитеСъюзът на архитектите в България е продължител на творческите традиции и приемник на Българското техническо дружество (основано през 1885 г.) и пра-воприемник на Българското инженерно-архитектно дружество (основано 1893 г.), на Дружеството на бъл-гарските архитекти (основано 1926 г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан 1937 г.) и на Научно-техническия съюз (за периода от основа-ването му 1949 до 1965 г.) по отношение дейността на Дружество “Архитектура”.

Арх. Бакалов, изложбата на открито, която ор-ганизирате съвместно с Камарата на архитекти-те в България, предста-вяте като „възможност за експониране на всич-ко градивно, сътворено от българската архите-ктурна гилдия у нас“. В този аспект как оценя-вате състоянието на съвременната българска архитектура. Постиже-ния и тенденции?

- Тенденциите и постижени-ята на българската архитек-тура могат да се видят именно на 350-те табла, ко-ито са разстлани в тази из-ложба, простираща се от Централния дом на Съюза на архитектите в България и продължаваща в два лъча – единият, насочен към На-родното събрание и Нацио-налната художествена ака-демия, и вторият - по про-тежение на ул. „Кракра“ 11.Оценката за постиженията на българската архитекту-ра е двояка – от една стра-на, с тези фотоси искаме да покажем на обществото и приятелите на архитекту-рата какво сме извършили през годините и какво смя-таме да градим занапред. От друга страна, се опит-ваме да направим критичен анализ на дългия ни творче-ски път. Главното, към кое-

то се стремим тук и сега, е творческите съюзи в Бъл-гария да работят заедно, в една посока. Като резултат беше подписано споразуме-ние, с което деветте твор-чески съюза основаваме Асо-циация на творческите съ-юзи в България. Намерение-то ни е да подпомагаме дей-ността си с цел повишава-не ролята на културата, да подпомагаме социалната си дейност, да се позиционира-ме по-добре в обществото и включително да работим по създаване на нормативна уредба, която да подпомага развитието на културата като цяло.

Какви са основните про-блеми пред професията и практиката на архи-тектите в българското общество, които тряб-

ва да бъдат решени?- Като всяка друга професия и нашата има своите специ-фични проблеми. Най-голя-мото предимство на архи-тектурната професия оба-че е, че е наследена от хиля-долетия, особено по наши-те земи.Бурният подем (от послед-ните години) на архитек-турно-строителния бизнес дава пряко отражение вър-ху качеството на проекти-те. Затова искаме да въз-родим експертното начало, но Съюзът на архитектите няма представители на екс-пертно ниво навсякъде в об-щините. Не случайно създа-дохме Дружество на главни-те архитекти и архитекти-те в административното управление, включително и заместник-кметове, архи-текти, началници на упра-вление, които да подпомог-нат този процес. Заедно с тях работим и по сътворя-ването на нов Закон за ус-тройство на територия-та, защото това са специ-алистите, които прилагат закона.Има много проблеми, осо-бено в състояние на криза. Но кризата е точният мо-мент, в който да се напра-ви анализ на състоянието, и стремежът ни е да отстра-ним недостатъците и да гледаме напред.

Арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в България:Кризата е моментът, в който да се направи анализ и да гледаме напред

Фотограф Мария Съботинова


ГРАДОУСТРОЙСТВО

Активизиралата се инвес-тиционна инициатива на соб-ствениците наложи общи-на Пловдив да стартира през 2006 г. изработване на Подро-бен устройствен план – План за улична регулация (ПУП-ПУР) с устройствени зони с цел оп-тималното параметриране на уличната мрежа за осигуря-ване на транспортен достъп до всеки урегулиран поземлен имот, определяне трасетата на бъдещите инженерни съоръ-жения и резервиране на терени за обектите от социалната ин-фраструктура, озеленяване и спорт. В проектния обхват по-падат стадион „Марица”, учеб-ният комплекс на двете езикови гимназии, къмпинг „4-ти кило-метър”, както и помпена стан-ция „Пловдив-север“ с нейните санитарно-охранителни зони (13 ха). В източната част с лице на бул. „България” има ново-изградени обекти - строителен хипермаркет „Алати”, автоцен-тър на „Фолксваген”, а непо-средствено зад тях върху площ от 40 дка е разположен най-ма-щабният за момента в Пловдив

жилищен комплекс от затво-рен тип „Марица Гардънс”.

Проектът за ПУП-ПУР с ус-тройствени зони за жилищен парк „Марица-север” е изра-ботен съгласно договор за про-ектиране от 3 октомври 2006 г. от „Урбано” ЕООД - София, с ръководител арх. Диана Пе-ткова. Окончателният проект беше приет от ЕСУТ в края на март 2007 г. След положително становище от обществено об-съждане по реда на чл. 121, ал. 1, във връзка с чл. 9 от Закона за устройство на територията, проведено по искане на ини-циативен комитет на собстве-ниците на земи в местността Мерич алча, на 17 май 2007 г. Общинският съвет разреши в границите на ПУП промяна на предназначението на терени-те в санитарно-охранителна-та зона (СОЗ) около водовзем-ните съоръжения на помпе-на станция „Север 1” от „Озе-леняване” в устройствена зона „Жм1” с устройствени пока-затели: височина - до 7 м, два етажа; плътност - до 30%; кинт - до 0.8, и озеленяване - мини-

мум 60%. Утвърждаването на ПУП-

ПУР на жилищен парк „Мари-ца-север” от Общинския съ-вет се забави с две години зара-ди необходимите съгласувател-ни процедури със заинтересу-ваните централни и територи-ални администрации и специ-ализираните контролни орга-ни и експлоатационни друже-ства, породени от спецификата на територията – от една стра-на, наличието на санитарно-охранителни зони на помпена станция „Север-1”, а, от друга – река Марица, чието поречие попада в екологичната мрежа „Натура 2000” и контактният й участък е включен в две за-щитени зони – „Марица-Плов-див BG 000 2087” (за птиците) и „Река Марица BG 0000 578” (за хабитати). На базата на ста-новището на РИОСВ по еколо-гичната оценка и решението й по оценката за съвместимост в обхвата на ПУП-ПУР по север-ния бряг на р. Марица е офор-мена 50 м буферна зона, пред-ставляваща своеобразен би-окоридор, в който се допуска

озеленяване само с естестве-ни за реката и целеви за защи-тената зона растения, а строи-телството е ограничено в рам-ките на чл. 32 от Наредба №7 след положително становище от РИОСВ. В този зелен пояс е включена и предвидената в плана крайречна улица с ши-рина на профила 17 м.

По изискване на областната администрация цялата южна граница на територията и съ-ответно буферната зона е от-дръпната навътре с цел да се осигури бъдещо брегоукрепва-не на северния бряг на Марица и разширение на речното ко-рито, което в този си участък е с намалена ширина – между 127 и 170 м, при 160-170 м на-пречен профил в коригирания градски участък. Оказва се, че южният бряг е фиксиран вече по действащия ПУП на спор-тен комплекс „Парк Отдих и култура-юг” и по него има из-градени диги.

В Плана за улична регула-ция на жилищен парк „Мари-ца-север” всички съществува-щи пътни трасета са запазени,

Оформят крайречен биокоридор в новияОбщинският съвет утвърди устройствения план на атрактивната

На площ от 256 ха в северо-западната част на Плов-див се оформя нов квар-

тал, наречен жилищен парк „Марица-север”. В новия Общ устройствен план това е една от перспективните територии за разрастване на града пред-вид наличието на неусвоени те-рени, заключени между север-ния бряг на река Марица от юг, „Пазарджишко шосе“ и бул. „България” от север, жп лини-ята за Карлово от изток и зем-лищната общинска граница от запад. По стария Общ градо-устройствен план на Пловдив от 1968 г. територията имаше отреждане за обществени те-рени и озеленяване, а по ре-гулационния план от 1952 г. се предвиждаше за „Парк Отдих и култура - север”, който оста-на нереализиран. В резултат на протеклите реституционни процеси след 1990 г. близо 197 ха от територията преминаха в частни ръце.

1. При проектиране на ПУП-ПРЗ за поземлен имот за за-дължителните и ограничителните линии на застрояване да се означат изискуемите отстояния към вътрешните регула-ционни линии и отстоянията през улица и до уличната ре-гулационна линия, като за всички улици от IV и по-нисък клас линията на застрояване на основното и допълващото застрояване да е дръпната на минимум 3 м от уличната ре-гулационна линия.2. Проектиране на инвестиционни проекти и строител-ство в териториите, попадащи в санитарно-охранителните зони (II, III) на ПС „Север” да се допуска и разрешава след прилагане на уличната регулация и изграждане на еле-ментите на техническата инфраструктура съгласно одо-брените схеми към ПУП-ПУР, като се спазват изисквания-та на Наредба №3 (ДВ, бр. 88/2000 г.) и Закона за водите.3. Проектирането на ПУП в имоти, в които попадат съ-ществуващи подземни и надземни съоръжения на техни-ческата инфраструктура, да се допуска с условие, че се комплектува с геодезическо заснемане на тези обекти, и застрояването се съобрази със сервитутните отстояния от тях.4. Не се допуска изграждане на огради с масивна част по-висока от 0,60 м по уличните регулационни линии за всички зони.5. В зона Озб (биокоридор, зелен пояс) не се разреша-ва строителство на огради.6. Устройствени показатели и нормативи на устройстве-ните зони:Оо - зона за общественно обслужващи дейности, Н до 7 ет. (до 20 м), пзастр. до 60%, кинт до 3.5, позел. мин. 30%, на-чин на застрояване* – е, д, с, к;Оо1 – зона за общественно обслужващи дейности, Н до 4 ет. (до 12 м), пзастр. до 60%, кинт до 1.6, позел. мин. 25%, начин на застрояване – е;Оо2 – зона за общественно обслужващи дейности, Н до 7 ет. (до 21 м), пзастр. до 80%, кинт до 5.0, позел. мин. 20%, начин на застрояване – е, д;Оо3 – зона за общественно обслужващи дейности (без жилищни и производствени сгради), Н до 2 ет. (до 7 м), пзастр. до 50%, кинт до 1.0, позел. мин. 40%, начин на за-строяване – е;Сож – смесена обслужващо жилищна зона, Н до 7 ет. (до 20 м), пзастр. до 60%, кинт до 3.5, позел. мин. 30%, начин на застрояване – е, д, с, к;

Правила и нормативи


ГРАДОУСТРОЙСТВО

жилищен парк „Марица-север” в Пловдивтеритория между „Пазарджишко шосе“ и р. Марица

за прилагане на плана

Улици II клас и Пазарджишко шосеУлици III класУлици IV класВторостепенна ул.мрежа и паркингиТротояри и пешеходни алеиВелосипедна алеяТерен за социална инфраструктураУстройствена зона за обществено-обслужващи дейностиСмесена обслужващо-жилищна зонаЖилищна зона със средни височина, платностЖилищна зона с малки височина, платностЖилищна зона с малки височина, платност - 2 типРекреационна зона за ваканционно селищеТерен за спортУстройствена зона за озеленяванеУлично озеленяванеКрайречно озеленяванеКорекция на р.МарицаТерен за транспортно-комуникационна инфраструктураТерен за техническа инфрастустура - вододайна зона и др.Граница на санитарно-охранителна зона IIГраница на санитарно-охранителна зона IIIСанитарно охранителна зона на хл.станция на ПС „Север“Граница на промяна на режима в квартала

Устройствен план на „Марица-север“

като е оптимизиран техният габарит. С цел транспортното обслужване на всички урегули-рани поземлени имоти са про-карани и нови улици, които са съобразени и с предвиждания-та на новия Общ устройствен план на Пловдив.

Главната входно-изходна ар-терия – „Пазарджишко шосе“, се разширява до профила на бул. „България” и става с две двулентови платна със средна разделителна ивица. За обслуж-ване на прилежащите й терени се предвижда локал, свързан с вътрешната улична мрежа. Съ-гласно новата Транспортно-ко-муникационна схема към Об-щия устройствен план са пред-видени два нови моста над р. Марица - един транспортен и един пешеходен, свързващ проектната територия с „Парк „Отдих и култура-юг”.

Предвид вида на устрой-ствения план – План за улич-на регулация с устройствени зони, предвидените режими и видове устройствени зони да-ват принципната рамка, а са-мото детайлизиране, както и

линиите на застрояване за все-ки бъдещ урегулиран поземлен имот ще стане на ниво План за регулация и застрояване. Ос-новното предназначение на те-риторията е за жилищно стро-ителство и имайки предвид за-

ложения парков характер, пре-обладаващи са зоните с мал-ко етажно застрояване – око-ло 44 ха. Смесената обслуж-ващо жилищна устройствена зона (Сож) обхваща прилежа-щите на „Пазарджишко шосе“

терени (около 10 ха). Изграж-дането на обществено обслуж-ващи, административни и де-лови сгради се предвижда вър-ху новообразувани имоти от транспортно-комуникацион-ните развръзки между „Па-

зарджишко шосе“, локалното платно и вътрешнокомплекс-ната улична мрежа.

За улична мрежа са отреде-ни 28.3 ха, а за озеленяване – 3.0 ха.

Светла ДОБРЕВА

Ос – зона за рекреационни дейности (ваканционно сели-ще), Н до 3 ет. (до 10 м), пзастр. до 30%, кинт до 1.5, позел. мин. 50%, начин на застрояване – е, к;Жс – жилищна зона със средна височина, Н до 5 ет. (до 15 м), пзастр. до 70%, кинт до 2.0, позел. мин. 30%, начин на застрояване – е, д, с, к;Жм - жилищна зона с малка височина, Н до 3 ет. (до 10 м), пзастр. до 60%, кинт до 1.2, позел. мин. 40%, начин на за-строяване – е, д, с, к;Жм1 - жилищна зона с малка височина, Н до 2 ет. (до 7 м), пзастр. до 30%, кинт до 0.8, позел. мин. 60%, начин на за-строяване – е, д, с, к;Жм2 - жилищна зона с малка височина, Н до 2 ет. (до 7 м), пзастр. до 40%, кинт до 1.0, позел. мин. 40%, начин на за-строяване – е;Озб – биокоридор, зелен пояс (буферна зона), съгл. р-е №Пд-ОС-017/2009 г. на РИОСВ - Пловдив – само допусти-ми обекти по чл. 32, ал. 4 от Наредба №7.7. При урегулиране на ПИ за повече от един УПИ не се допуска намаляване на минимално определените размери за лице и площ съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.8. При искане за урегулиране на един ПИ за повече от един УПИ обхватът на ПУП да се допуска задължително за целия квартал, като се препоръчва да се обособят квартал-ни пространства за озеленяване за обществено ползване.9. При изготвяне на ПУП за необходимите съгласно ел. схемата трафопостове да се обособят самостоятелни УПИ и БКТП да се оразмеряват за 2х800 кVA.10. Последващи ПУП да се изготвят върху основа от кадас-трална карта.11. Одобрените ПУП до влизане в сила на ПУП-ПУР на „Жилищен парк Марица-север” запазват действието си, ако съответстват на този план.12. ПУП и изменения на ПУП в зона Озб да се допускат и одобряват след становище на РИОСВ.13. За озеленяване в зона Озб да се използват естестве-ни за реката и целеви за защитената зона видове. Да не се допуска озеленяване с инвазивни видове растения.14. За бул. „България” в частта му извън регулационните граници на Пловдив да се спазват необходимите отстояния по чл. 6 от Закона за пътищата.*Допустимите начини на застрояване са: свободно (е), свързано в два съседни имота (д), свързано в повече от два съседни имота (с) и комплексно (к).


28 Октомври 201010:00-18:00 Семинар за инженери-проектанти по проектиране на безизкопна рехабилита-

ция на канализационни тръбопроводи по технология на Спирално навити об-

лицовки

19:30 Коктейл за „Добре дошли“ за участниците (в ресторанта на хотела)

29 Октомври 20109:30-10:00 Официално откриване

Официални приветствия

10:00-13:10 Първа сесия: Състояние на тръбопроводните мрежи в Балканския регион,

приложение и перспективи за Безизкопните технологии

(модератор: проф. д-р Румен Арсов- Председател на УС на БАВ)

10:00-10:20 Възможности за финансиране на изграждането и рехабилитацията на ВиК ин-

фраструктурата чрез европейски фондове

10:20-10:40 Предстоящи проекти във ВиК сектора в България

10:40-11:00 Мястото и перспективите на Безизкопните технологии при изграждане и ре-

хабилитация на тръбопроводни мрежи

11:00-11:20 Тръбопроводната мрежа в България, приложение на Безизкопните техноло-

гии в България – състояние и перспективи

11:20-11:40 Кафе пауза

11:40-12:00 Историческо развитие на водоснабдяването и разпределението в Истанбул

12:00-12:20 Проекти, финансирани от ЕС, състояние на канализационната мрежа, някои

приложения на Безизкопните Технологии в Румъния

12:20-12:40 Състояние на тръбопроводната мрежа, приложение на Безизкопните Техноло-

гии в Гърция

12:40-13:00 Състояние на тръбопроводната мрежа, методи за рехабилитация в Македония

13:00-13:15 Състояние на тръбопроводната мрежа, приложение на Безизкопните Техноло-

гии на Балканите - дискусия

13:15-14:00 Обяд

14:00-15:30 HDD – родео* (Състезание за най-бърз монтаж на тръба, Технология: „Упра-

вляемо хоризонтално сондиране) С любезното съдействие на Професионал-

ната гимназия по строителство, архитектура и геодезия- гр. Пловдив

15:30-18:00 Втора сесия: Технологии и машини за безизкопно строителство на нови и ре-

хабилитация на съществуващи тръбопроводи

модератор: г-н Дек Доуни, ISTT

15:30-15:50 Рехабилитация чрез Спирално навити облицовки

15:50-16:10 Рехабилитация чрез Облицовка с втвърдяване на място

16:10-16:30 Микротунелиране


16:50-17:10 Набиване на тръби с пневматичен чук

17:10-17:30 Управляемо Хоризонтално Сондиране

17:30-18:00 Дискусия

20:30 Официална вечеря

30 Октомври 2010

10:00-13:00 Трета сесия: Интересни проекти, реализирани с приложение на безизкопни

технологии (модератор: г-н Николай Минков, Юкономикс ООД)

10:00-10:20 Изграждане на дублиращ канализационен колектор под околовръстен път и

двойна ЖП линия чрез Микротунелиране

10:20-10:40 Рехабилитация на канализационна тръба с технология «спирално навита об-

лицовка» SPR – PE в Антверпен, Холандия

10:40-11:00 Някои примери за приложение свързани с безизкопни технологии


11:20-11:40 Микротунелиране в развиващите се икономики (Индия) – постижения и про-

блеми

11:40-12:00 Монтаж на улични тръбопроводи чрез управляемо хоризонтално сондиране в

Свиленград

12:00-12:30 Монтаж на стоманени обсадни тръби с голям диаметър (ф 1800 мм) под ЖП

линия в гр. Хасково по технология Набиване с пневматичен чук

12:30-13:00 Дискусия

Закриване на конференцията

13:00 Обяд

*Родеото ще се проведе в двора на Професионална гимназия по строителство, архитектура

и геодезия- Пловдив, която се намира в непосредствена близост до хотел „Империал”

Първа балканска конференция за безизкопни технологии„Безизкопните технологии- Екологични възможности за изграждане и рехабилитация на

подземната инфраструктура” 28-30 октомври 2010 г., гр. Пловдив, хотел „Империал”

Под егидата на Областния управител на Пловдив, с подкрепата на МРРБ и МОСВ

и партньорството на

Организатор: Медийни партньори:

„Елтрак България“ представи девет машини на първото изложение RockDemo Bourgas 2010

СЪБИТИЯ

Девет машини, предос-тавени от „Елтрак Бълга-рия“, бяха сред участни-ците на първото в страна-та изложение на кариер-но, сондажно, трошачно и пресевно оборудване в работна среда RockDemo Bourgas 2010 в Бургас.

На кариерата „Горно Езерово“ „Елтрак Бълга-рия“, което заедно с „Ат-лас Копко България“ е сред съорганизаторите на изложението, направи демонстрация с машини Caterpillar и Hartl:

-Колесните товарачи CAT от серия „Н“ с ра-ботно тегло от 18 до 26 тона. Основният клас ко-лесни товарачи от сери-ята „Н“ на Caterpillar – 950H, 962H, 966H и 972H, са с двигателите CAT с технология ACERT, от-говарящи на стандарти-те за вредни емисии Етап IIА на Европейския съюз. Товарочувствителната им хидравлична система, па-тент на Caterpillar, по-стига по-високи нива на ефективност в работата.

Разходът им на гориво е по-нисък, а силата им на повдигане е увеличена. Така времето на работния цикъл е по-кратко, а про-изводителността - по-ви-сока. Към това се добавят и по-ниските им разходи за обслужване и експлоа-тация.

Колесните товарачи от серия „Н“ са и по-удобни за оператора – разпола-гат с електрохидравлич-ни устройства за управле-ние с възможност за ед-новременно повдигане и накланяне на кофата без забавяне на функциите, нова охладителна систе-ма; централизирани мес-та за обслужване на хи-дро- и електросистемите с цел по-добра поддръж-ка и достъп от земята до местата за ежедневно и периодично обслужване.

Камионите с шарнир-но-съчленена рама (дъм-перите) на CAT са създа-дени за постоянно висо-ки нива на производи-телност. Високоякостна-

та им конструкция удъл-жава експлоатационния им живот, а ежекторите – разработка на Caterpillar, им позволяват работа в ограничени пространства и при мек терен. Като цяло те са гарант за съ-кратен времево работен цикъл.

Дъмперите от фами-лия 700 на CAT са с ви-сокоефективна система на окачване за плавност на движението и ниско

ниво на вибрациите при неравности и трудно-проходими терени. Това-рочувствителната им хи-дравлика гарантира пре-цизност в управлението на машината. Дъмпери-те на CAT са създадени за дълготрайна работа. Уникалният като якост двоен централен шарнир на рамата им е проекти-ран за високи динамич-ни натоварвания и вър-тящ момент. Кабината на

тези камиони е ергоно-мично работно място с удобен за оператора пулт с накланяща се и телес-копична кормилна кон-зола.

Вибрационните валя-ци за почва CS44 и CP44, разработка на Caterpillar, са базирани на предим-ствата на успешната се-рия 400E и на моделите от т.нар. производствен клас. Към това те добавят пове-че надеждност, комфорт

за оператора и по-добра сервизопригодност.

Основният клас хидра-влични багери CAT от се-рия „D“ – 320D, 321D, 323D, 324D, 328D, 329D, 336D, са с работно тегло от 20 до 37 тона. Благода-рение на повишеното на-лягане на хидравликата те имат най-добрия капа-цитет на повдигане в сег-мента си, по-големи те-глителни и копаещи уси-лия.


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

,

foto.stroitelstvo.info

Фотосервиз наГрадът Медиа Груп

Строителство Градът

Documents