ТЕРИ ДОБСЪН ВИКТОР МИЛЪР

АЙКИДО В ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ

Практика за разрешаване на конфликтни ситуации

Посвещава се на паметта на МОРИХЕЙ УЕШИБА

Превод на български език: Ивелин Първанов

1

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

През 1977 година, когато беше написана тази книга, в Съединените Щати бяха на

мода силата и мускулите. Книги със заглавия като „Заплашвай и ще победиш”, или „Как да станем Номер Едно", оглавяваха списъка на бестселърите, а девиза на продавачите на

компанията ІВМ беше: „Трудно е да бъдеш скромен, когато знаеш, че ти си най-добрият”. Изкуството Айкидо бе напълно непознато извън границите на Япония, а идеята за това, че заповедите на бойното изкуство могат да озарят нечие поведение в ежедневния живот, бе прекалено радикална, за да могат издателите да се отнасят към нея горе-долу сериозно. И като прибавим към тава концепцията на Айкидо за ОТГОВОРНОСТТА ДА ЗАЩИТИШ СВОЯ ПР0ТИВНИК, ще ви изглежда абсолютно чудо, че по това време книгата беше публикувана.

Когато тя беше отпечатана, издателят имаше ред свои собствени „съображения”. Например, ако ние смятахме да поддържаме толкова напредничави идеи като тези, че ЦЕЛТА НА ВСЕКИ КОНФЛИКТ СЕ ЯВЯВА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ХАРМО-НИЯТА ,а НАЙ-ДОБРАТА ОТ ВСИЧКИ „ПОБЕДИ”-Е ТАЗИ ПРИ КОЯТО ПЕЧЕЛЯТ ВСИЧКИ, то ние във всеки случай трябва да изложим това като система. В онези дни

"система" беше голяма работа, а Айкидо - не. На нас ни казаха: Елате, когато имате система. Това изискване ми създаде много грижи.

Морихей Уешиба бе създал несравним модел за разрешаване на конфликтите. А кой бях аз, та само и само, за да угодя на някого, да се опитам да набутам в "система" тези принципи, за чието откриване той бе вложил талкова енергия? Но след това, аз си спомних колко много пъти О-Сенсей ме бе подтиквал да пиша за Айкидо. „Ти трябва да обясниш на хората в своята страна това, което си научил докато си бил до мен. -често казваше той- Ти си длъжен с всички сили да се стараеш да разпространяваш ненасилието.”

И ето, водейки се от този девиз, ние заедно с Виктор Милър седнахме и разработихме ”Система по Айки-тактика”. На издателя много се хареса „Айки-тактика”-думата беше здрава и звучеше не толкова безсмислено, точна за да компенсира идилическия слаб романтизъм, за сметка на „хармония” и „сливане”.Сега, шестнадесет години по-късно, никой не знае нищо за “Айки-тактика" но Айкидо е известно по целия свят. Несъмнено,

така и трябва да бъде. И все пак духът на книгата си остава актуален, а и нейните предпоставки са здрави, и аз чувствам, че тя трябва да бъде преиздадена. Ние молим читателя да ни извини за някои пасажи, които звучат несъвременно. Въпреки това несъвременно звучене на книгата, опитайте се вие да бъдете съвременни - проникнете в същността на думите. По отзивите за първото издание, аз забелязах, че тези думи промениха към по-добро живота на много хора - напълно е възможно те да успеят да променят и вашия.

Тери Добсън, Върмонт, 1992 година

2

ВЪВЕДЕНИЕ Би било лесно да напиша тази книга за хармонията, възпявайки приятелството и

сътрудничеството, да разтягам приказки за чудесата на пацифизма. Ние бихме могли да се утешаваме един друг и да бъдем благодарни за това, че конфликтите завинаги са изгонени от нашия живот. Повече никакви пререкания с децата, когато ги слагаме да си лягат след „Сънчо”, никаква злоба към този, който ви е изпреварил на опашката, никакви спорове повече с приятелите за това кой какво, на кого, е направил и защо. Само за миг нашият живот би се превърнал в идилическа забава на живописен бряг, в компанията на обичащи ни приятели, които не искат нищо от другия, и само се чудят как да споделят с нас общата ни умиротвореност и спокойствие. (Ако ние бяхме туристически агенти и знаехме място, където тази фантастична картинка се превръща в реалност, то нямаше да ни се налага да пишем тази книга.)

Но нашият живот не е такъв - нито на един от нас, независимо от социалното положение, финансовото обезпечаване, или талант. Всеки ден ни поднася болезнени конфликти, а понякога има и дни, когато ние ставаме архитекти на конфликтите на други хора. Ние хокаме нашите деца, когато те отказват да се хранят, караме се с шофьора, който ни сече пътя, нашите началници ни крещят, защото ги е вбесил някой друг, ние обясняваме на нашия мъж, или жена, че не са направили нещо както трябва, полицаят настоява, че сме преминали на червено, а не на жълто, а преди да си легнем в леглото, ние се сражаваме със самите себе си заради пушенето, заради пиенето, затова, че сме толкова тъпи, или затова, че сме толкова лениви....

Понякога с пълно право може да ни се стори, че това е прекалено, или като у Матю Арнолд в "Дувърското крайбрежие":

И тук ние като на мъгливото поле на битката Смачкани от обединението на тревогите

на сражението и полето Където невежите армии се сблъскват в нощта ....

Ние жадуваме за онази неуловима хармония и за онова мирно крайбрежие. И тъй като не сме в състояние да го намерим, ние започваме да мислим, че с нас нещо не е наред и се усамотяваме на кушетките при нашия психоаналитик, при гледачки и врачки, в супермаркетите на самообслужване, или на някои друга моментна панацея. Ние пием малко повече отколкото трябва, за да притъпим болката от конфликта. Или

ако болката става непоносима, ние довършваме цялата бутилка. Всичкото това напрежение по отношение на конфликтите, всъщност не е по наша

вина, защото никой, никога не ни е говорил за три много важни неща. Първо: конфликтът не е лош, или добър, той просто съществува. Второ: конфликтът е абсолютно необходим практически за всички жизнени процеси. Трето: хората се нуждаят от тренинг, за да могат ефективно и адекватно да реагират

на конфликтната ситуация. Прекалено дълго време ние сме имали само една представа за конфликта: той е лош и

трябва да класира победител и победен. Сега едва ли някой ще бъде толкова глупав, за да предлага на хората да предизвикват нещо лошо, но все пак ние самите учим нашите деца - в случай, че имат основателни причини за това, как да нанесат ляво кроше, ъперкът, или каратистки саблен удар с ръба на дланта. И даже в такива случаи ние изпитваме смътното чувства на вина и безпокойство, по повод на това, че в известен смисъл провокираме конфликт.

Това от което се нуждаем е ново определение за конфликта. Нов способ за възприемане, нов способ за неговото преживяване и нов способ за реакция при конфликт.

3

АЙКИ-ТАКТИКАТА ни предлага две неща: най-добрия способ за водене на нашите ежедневни сражения, и най-ефективния способ за потушаването им.

Движейки се в това направление, ние ще се опитаме да дадем ново определение за спечелването и загубата, оттегляйки се от традиционния “покерен” манталитет. Отдалечавайки се от хазартното разбиране, в посока на такава структура, която ще увеличи потенциала на всички. В АЙКИ-ТАКТИКАТА няма губещи.

Пътят, който ни води към толкова уникален поглед върху нещата, сам по себе си е уникален. АЙКИ-ТАКТИКАТА - това е резултат на брачния съюз между бойното изкуство и театъра (в дадения случай - едно много специфично бойно изкуство Айкидо, и един малко известен аспект на театъра - репетиционно и тренировъчния процес). Те се срещнаха в лицето на Тери Добсън, учител по Айкидо, и Виктор Милър -преподавател по театрално и сценично изкуство. В резултат АЙКИ-ТАКТИКАТА използва физическите хвърляния и движения на тялото от Айкидо в качеството на метафори, подразбиращи способ, с помощта на който може да се справим със социалните и психологически атаки под всякаква форма .

Айкидо в своето най-формално проявление е откритие на Морихей Уешиба, японец, който в много ранно детство е тръгнал по пътя, поставяйки си за цел да стане най-силният майстор по бойни изкуства. Неговата мотивация била достатъчно проста. Той

станал свидетел на това, как неговия баща бил жестоко оскърбяван от банда главорези, и решил, че той самият никога няма да бъде безпомощен. Той смятал, че ще може да се притече на помощ на баща си само ако умее да се бие.

За доста кратко време Уешиба изпреварил своите учители в няколко вида бойни изкуства. След като вече бил признат за най-добрият последовател на войнския път, той

би трябвало да премине към заседнал начин на живот, да започне самият той да обучава, да остарее и да изрича мъдри сентенции. Но за щастие Уешиба не могъл да се успокои. С напредването на годините, неговите сили, смелост и юначество започнали да го изоставят. Той забелязал, че всичките негови тренировки, и всички негови знания били основани на принципите на физическата сила. Той бил по-силен, движел се по-бързо и се отдръпвал от ударите по-добре от своите опоненти. Но колко дълго щяло да продължи това? Подобно на остаряващия стрелец от американските уестърни, Уешиба щял да стане готова мишена за всеки малко по-бърз и по-силен боец.

Мистичните озарения не винаги идват на планинските върхове. Озарението на Уешиба дошло в този момент, когато изливал върху себе си ведро със студена вода, след дълго изморително пътуване в горещ ден. „Това се случи така, сякаш можех ясно да го видя”-каза той. Осъзнал, че на него, както и на всички нас, са ни замотавали главата, подпъхвайки ни готов бюрократичен списък в който е казано, че голямото е по-добро отколкото малкото, силното е по-добро отколкото слабото, а бързото е по-добро отколкото бавното.

От самото начало нас ни учат, че силата има физически характер. Това не е така. Силата има повече отношение към намерението, отколкото към размера на

бицепсите. Тя има повече отношение към вашия дух и към потока на вашата енергия, отколкото към количеството лицеви опори или клякания, които можете да направите. Айкидо се явява чист продукт на вижданията и разбиранията на Уешиба за това, което в действителност става в природата. В стотици тренировъчни зали по целия свят ежедневно айкидистите доказват, че с обединено намерение може да се погълне и трансформира и най-заплашителната груба сила. Може би това е сложно да се разбере, но само фактът, че една единствена тръстика може да прониже целия ствол на твърд

дъб, ако се движи със скоростта на тайфун. Достатъчно е само да се замислите над този пример, за да разберете обединеното намерение. „Айкидо” в свободен превод означава

4

хармония на тялото и духа, точно обратното на това, което повечето от нас преживяват сблъсквайки се с конфликта.

Това изисква от участника да бъде “концентриран”, отпуснат и да се намира в постоянна готовност. Освен това Айкидо първоначално се явява форма за самозащита, то не ни учи на това как първи да се изстреляме от мястото си и да счупим първата най-близка ръка, която ни се изпречи. Точно така и АЙКИ-ТАКТИКАТА няма да ви учи на това, как да ЗАП0ЧНЕТЕ конфликт. Уравновесеният човек рядко чувства необходимост да причинява на някого неприятности.

В крайна сметка ние сме длъжни постоянно да отчитаме, че Айкидо (и съответно АЙКИ-ТАКТИКАТА) - това не е серия от прийоми за предотвратяване на нещастието. АЙКИ-ТАКТИКАТА може с това да започне, но много скоро вие ще откриете, че колкото повече практикувате техниките и принципите, изложени в тази книга, толкова по-дълбоко те ще се вкоренят във вас. И така до мига, когато те просто ще станат част от новия поглед върху конфликта на междуличностните отношения и част от абсолютно новото възприемане на живота.

И така, къде елементите на театъра се сливат с бойното изкуство? В протежение на много години театралните постановки бяха средство използвано от преподавателите, режисьорите и актьорите за изследването на динамиката на човешките взаимоотношения на сцената. В нашите работни групи и на тренировъчните семинари по АЙКИ-ТАКТИКА, ние заимствахме тези упражнения, за да можем с тяхна помощ да открием алтернативни методи за потушаване на междуличностните конфликти. Накратко казано, ние имитирахме конфликтни ситуации с нашите клиенти, за да могат те да отработят нови поведенчески модели в най-малкорискова обстановка. Някои от тези игри и упражнени включихме в тази книга, за да предоставим и на вас тази възможност.

Ние се надяваме че от това четене и от практиката на АЙКИ-ТАКТИКАТА вие ще осъзнаете новото значение на силата - силата, която придобивате, знаейки, че:

-вие сте в състояние да се справите с конфликта чрез позитивен, хуманен и точно обмислен способ;

-никога няма да ви се наложи с никого да се биете, до този миг, докато самите вие не решите това, това е ваш избор в повечето ситуации, вие и вашият опонент можете да си останете приятели;

-вие нямате нужда да печелите в тези ситуации при които победителят всъщност също е губещ.

И така, колкото и да е парадоксално, но ние пишем книга за хармонията. Нашата цел е да ви помогнем да достигнете равновесие и хармония посредством разрешаването на конфликта. Помнете също, че хармонията е неразривно свързана с конфликта, от който възниква. Вие, може би никога не ще успеете да откриете онзи тих бряг (всъщност, и пясъкът, на който лежите - той също е резултат на конфликт възникнал между скалите и водата), но вие не трябва да се боите да се срещнете лице в лице със своите конфликти. Както веднъж е казал един мъдър човек - да станеш зрял и възрастен това не е работа за бебета сукалчета.

Ню Йорк и Станфорд, 1977 год.

5

НАЧАЛО НА АЙКИ-ТАКТИКАТА

1-ва част

6

1

ЗАГУБИЛИЯТ ПЛАЧЕ Конфликтът нямаше да е толкова лош, ако не ставаше дума за загуба.

Анонимно изречение ВИЕ ГУБИТЕ ! Вие губите, защото вашата представа за победата- загубата ще ви кара да

продължавате да губите до тогава, докато не промените своята представа. Вие губите, защото както и на повечето от нас, са ви замотали главата за сметка на

победата. Вие губите, защото живеете така, сякаш вашето семейство, вашите приятели и колеги

са готови за игра, а вие самият сте нападател от първата линия на Оуклъндските Рейдъри.

Вие губите, защото вашето усещане за самите вас погрешно се преплита със сумата от бала, събран от вас на несъществуващото табло с крайното класиране.

Вие губите, защото даже когато вие печелите, понякога това повече прилича на загуба.

"Загуба, губя"-това е една от най-тягостните думи в английския език (а вече и в българския). Вземете под внимание някои от следващите изречения и изрази:

”Аз вчера си загубих бележника.” „Ние изгубихме сметката на Максуел Хаус.” „Тя изгуби мъжа си.” „Ние изгубихме два тъчдауна.” „Аз изгубих на борсата всичките свои спестявания.” „Пътешествениците се изгубиха в гъстата гора.” „Аз съм напълно изгубен и не зная какво да правя сега.” „Миналата година той изгуби работата си.” Това наистина е мрачен списък с чувства. А още повече, че в самата дума „загуба/

губя” няма нищо особено негативно. Сама по себе си думата е безобидна. Всичко зависи от това какво всъщност ние „губим” или „изгубваме”. Ако губите нещо, което не ви е нужно, то думата придобива съвършено друго значение:

„Аз най-сетне се избавих от страха си от кучетата.” „Те са така влюбени, че изгубиха всякакво чувство за време.” „Петя изглежда великолепно - тя май че е изгубила десетина килограма.” „Давай за малко да се избавим от децата и да идем сами на кино.” Това не е лош списък от ЗАГУБИ, но ние имаме тенденцията да употребяваме тази

дума в негативното и значение доста често - толкова често, че самата дума става заплашителна.

От първия си съзнателен миг до последния, ние се боим нещо да не изгубим. Докато сме деца ние се боим да не изгубим родителите си. В младостта си се боим да не изгубим, своята индивидуалност. На средна възраст се боим да не изгубим обезпечеността си, своите любими, своя живот. За да се почувстваме по-добре ние се смеем и надсмиваме над знаменитите неудачници от историята (подполковник Кастър, Мария-Антоанета, Ричард Никсън), или си разказваме истории за неудачниците в нашия офис, в нашия квартал, в Белия Дом. Ние учим нашите деца как да бъдат „добри неудачници”, да не увесват нос и да не униват при поражение, но дълбоко в себе си се боим, че Винс Ломбарди е бил прав, казвайки:

7

„Покажете ми един добър неудачник и аз ще ви покажа НЕУДАЧНИК”, и още: „Да победиш - това не е всичко, това е само изключение.” Да, но в такъв случай съществува обратна страна на загубата, която по смисъл трябва

да я на прави желана. Възможно e... „Вие спечелихте от лотарията един милион долара!” „Нашата фирма спечели контракта, изпреварвайки седемнайсет други претенденти. „Съревнованието беше жестоко, но ние спечелихме първия приз.” „Той е роден победител.” „Всички обичат победителите.„ , ”Победителите не ги съдят.” „Тя покори неговото сърце.” „Аз мисля, че го завоювахме и го привлякохме на наша страна.” „Ние победихме в тази война.” „Тя спечели делото и получи половин милион долара компенсации за понесени

щети.” Доста много хора само трябва да прочетат или да чуят за печалбата, или победата, за

да се ободрят. Печалбата трябва да бъде всичко това, което загубата не е. Победителят се чувства превъзходно. Победителят притежава притегателна сила, хората просто се въртят около него. Изглежда, че агенциите и фирмите, спечелили големи договори, започват да печелят още по-големи договори, защото всички на пазара знаят, че те са победители.

Добре, ние можем да се опитваме всячески да скрием това, но както съществува позитивен аспект при загуба/ губя, така съществуват и негативни аспекти при печеля/ побеждавам.

В победителя се изгражда непрекъснат стремеж да продължи да печели, стремеж, който води до доста по-голямо количество сърдечни пристъпи на квадратен сантиметър от аортата, отколкото която и да е загуба. В такива случаи, ние пишем стихове за носителя на златен медал, умрял млад, и така и не успял да доживее до дните, когато неговите сили ще започнат да намаляват. Ние събираме материали за това, как по ирония на съдбата, възхитената публика подтиква победителя към неговия край: матадорът, когото поощряват да остава по-близо до рогата на бика, актьорът, който се залавя с нелепи роли, за да е постоянно пред очите на критичната публика.

Освен всичко това, ние още сме и нация ориентирана към победата, нация основана на концепцията, че всеки може да спечели, и кръстена в светата вяра на това, че с губещите нещо не е наред.

Истината се заключава в това, че няма нищо ненормално в това да спечелиш. Разбира се при условие, че печелите съревнование.

И още веднъж: В ПОБЕДАТА И СПЕЧЕЛВАНЕТО НЯМА НИЩО НЕНОРМАЛНО, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО ПЕЧЕЛИТЕ Е СЪРЕВНОВАНИЕ.

Проблемът към който е насочена Айки-тактиката, сам по себе си се състои в това, че в продължение на много години ние сме позволили на координатната система загуба/ победа да се разполага в тези области на нашия живот в които НЯМА съревнование. Тенис, футбол, хокей, волейбол - всичко това са съревнования, в тях съществуват правила и резултати. Сексът, известността, любовта, признанието, зрелостта и възпитанието на децата (това са само някои области от човешката дейност, за пример) нямат еднообразни правила и никога не са изисквали отчитането на резултат - до тогава, докато ние самите не сме започнали да правим това.

Имаше време, и то не беше така далеко, когато обикновеният посетител можеше да намери в книжарниците десетки книги посветени на спорта, и нито една, или най-много една, която да обяснява на подрастващите, какво е това секс. Днес ние намираме по книжарниците десетки книги за това, как да подобрим своите способности за

8

чифтосване, сякаш сексът е нещо сродно на подаването, паса или отнемането на топката! Разбира се няма нищо неправилно в това да станеш по-добър сексуален партньор. Това е чудесна идея. Но се получава така, че акцентът върху уменията и навиците явно убеждават потенциалните любовници в това, че сексът е контактен съревнователен вид спорт, състезание. И сякаш чуваме:

„О кей, зрители, нашият претендент, този малък любовник от Ню Йорк, изостава в резултата на шест оргазма..."

На по-малко сладострастно равнище си представете майката и детето достигнали до мексиканското нищо в играта наричана Вана. Сметката е много проста: ако детето се намокри - то губи, ако остане сухо - печели. Ако майката успее да застави детето да се изкъпе в коритото без прилагането на физическа сила, то тя е добра майка и печели играта със същото име, но ако тя е принудена да извика бащата, или да напляска детето, тя изпада в дъното на турнирната таблица. Тъй както и занимаването със секс, родителството също се е превърнало в упражнение по сръчност, което често изисква победител (родителя) и губещ (непокорното дете, за което къпането е равносилно на загуба в бейзболния мач с резултат 20:0).

А какъв е резултатът при сражението за мястото за паркиране? Друга кола ви изпреварва и вие губите играта под название Паркиране. Или какъв е резултатът за сметка на жената, която в магазина ви изпреварва със своята количка за покупки? Тя играе на играта Супермаркет, а вие се боите, че ако просто така ѝ позволите да си иде, то вашите запалянковци от касата ще ви освиркат. И тогава вие ще изпаднете в по-низшата лига, а вие се боите именно, ЧЕ ТАМ ВИ Е МЯСТОТО.

И какво? Нашият живот е абсолютно препълнен с неправилни възприемания на жизнените събития като някаква форма на игра - игра, която ние отчаяно се боим да не изгубим.

Ако ние не отвърнем на разярения си любовник със същата страна на монетата, ние ще изгубим: „Той няма да ме уважава повече. Следващия път ще избърше с мене пода!”

Ако не обърнем внимание на възразяващата ни секретарка, ние ще изгубим: „Тя вече няма да има никакво уважение към мен!”

Ако не заставим да замълчат придирчивите ни родители, то те ще спечелят: „Аз прекалено много се трудех, за да постигна тяхното уважение, за да си позволя да го изгубя сега!”

Вие знаете защо има дни когато всички печелят, освен вие? 3ащото вие сте попаднали в зависимост от въображаема капризна система, в която всичко, което вие правите е съревнование, където няма никакво равенство - само допълнително време за доиграване и дълъг път към съблекалнята.

Природата, както ще видим това в следващата глава, е изпълнена с конфликти. Но огледайте се наоколо. Никъде няма да намерите турнирно табло. Кой побеждава, например при деленето на клетките? Кой губи, когато водата и вятърът се сблъскват и създават внушаващата благоговеен ужас морска вълна? Губим ли, или побеждаваме, когато силата на земното притегляне ни задържа на място?

Погледнете истината в лицето: на вас са ви замотали главата. Да искате да спечелите- това е нормална, но вас са ви довели до това, че вече сте уверени, че трябва да спечелите, или изгубите всеки конфликт възникващ в живота.

А това съвсем не е така. ПЬРВАТА КРАЧКА В АЙКИ-ТАКТИКАТА е да спрете да виждате във всичко

съревнование, от което по дефиниция трябва да има победител и победен.

ИГРИ С НУЛЕВА СУМА

9

Разбира се, съществуват доста жизнени конфликти, в които самата динамика ИЗИСКВА победител и победен. Животът, както и преди е пълен с това, което теоретиците наричат „игри с нулева сума”-съревнования. В покера например, общото количество спечелени и изгубени пари е равно на нула. Единият играещ е изгубил пет, другият е спечелил пет, общият резултат е нула. Точно както, ако Тед и Сам са влюбени в Мари, съществува съвсем нищожна възможност, Мари да признае за съпруг и двамата - независимо едновременно, или последователно. Невъзможно е да „играем" на любов, или покер така, че всички да излязат щастливи от играта.

В някакъв смисъл, войната също попада в категорията игри с нулева сума. Доста рядко се случва войната да завърши „наравно". Например, от страна на Съединените Щати и Съюзниците би било морално предосъдително да започнат война с Третия райх и да помолят Хитлер да анексира само половината Холандия и да унищожи. само половината от населението ѝ. (Има сходство със ситуацията при предаването на Чехословакия и Австрия, но тогава съюзниците не са били в състояние на война с Германия.) Но това не са тези конфликти, за които ще говорим в случая.

Така че в същността на спечелването и загубата няма нищо лошо. Важното е да помним, че не всеки конфликт се явява съревнование. НЕ ВСЕКИ КОНФЛИКТ СЕ ЯВЯВА ИГРА С НУЛЕВА СУМА, която ИЗИСКВА победител и победен. Всеки, конфликт изисква внимателна оценка на това, което става в действителност.

КАКВИ ЧУВСТВА ИЗПИТВАТЕ?

Хайде да разгледаме давлението, което оказваме сами върху себе си, за да избегнем

участта на губещия и да получим тези награди, които получаваме, когато спечелваме някои от жизнените не-съревнования. Поставете се на мястото на „А" в следващите ситуации. Вие от няколко месеца сте назначен в компанията, подчинен сте на „Б", човек рязък и уверен, че никой не може да свърши работата както трябва и че повечето хора са просто некомпетентни. Тази сутрин вие не сте още съсредоточен, не сте си изпили сутрешното кафе, а вашият шеф вече се приближава към работното ви бюро. В зависимост от това как ще се развият събитията, постарайте се да си съставите списък на своите усещания.

Б: Добро утро, А, мисля си, че не е зле да се спра и да си побъбря с Вас. А: Добро утро, господин Б. Нещо не е наред ли? Б: Не, напротив. А: Какво се е случило? Б: Знаете ли, аз отначало не бях много радостен, че Ви назначиха на работа при нас. А: Да, до мен достигнаха някои слухове. Б: И после, когато се заехте със сметките на X-Y-Z, трябва да си призная, доста се

съмнявах във Вашата компетентност. А: Не знаех за това. Б: Но. след като погледнах работата ви за четвъртото тримесечие на X-Y-Z, искам да

ви кажа, че не бях прав и че имам достатъчно мъжество, за да си призная това. А: Благодаря, сър. Аз се стараех. Б: Благодарение на Вас за последното тримесечие, ние се качихме с тридесет и два

пункта. Вие сте победител, А, и аз мисля да ви повиша заплатата. Също искам да поговоря с вас за възможността да Ви назначим за отговорник по някои сметки, които предстои да се открият.

А: Да, сър!

10

По-късно В,Г и Д се приближават, за да Ви поздравят. Вие се прибирате и празнувате и имате всички основания за това. Вие сте се старали и вашето старание ви е донесло значителна победа.

Съставете списък на чувствата, които изпитахте по време на сцената с А. Или ако в сегашният момент това ви се вижда прекалено абстрактно, то си съставете списък на това, което сте изпитвали последния път, когато сте спечелили нещо, когато някои ви е говорил, че сте се справили чудесно с възложената ви задача. Постарайте се да избягвате думи като „добре”, „възторг”, вместо това можете да си спомните какво чувства вашето тяло, какви мисли са се въртели в съзнанието ви, как сте се държали тогава. Интересуват ни усещанията, които съпровождат вашите победи.

Двама души се чувстват различно, когато побеждават. Единият може да чувства топлина, която се разлива в гърдите, други чувстват дланите си "воднисти", трети плаче като дете. Един победител се чувства длъжен веднага да иде и да си купи нещо, докато друг изпитва желание да се напие до самозабрава. В крайна сметка победителите се чувстват добре. Загубилите - не. Как се чувстват изгубилите?

А сега можете ли да се идентифицирате с „А” при следващата сцена, и отново обърнете внимание на това, което чувствате. Същият офис, същият шеф, същата ситуация.

Б: А, по дяволите какво правиш?! А: Сър? Б: 3ададох ти прост въпрос! А: Не Ви разбирам. Б: Точно така! Ти изобщо нищо не разбираш в крайна сметка! От мига, в който те

назначиха на работа - и бъди сигурен, че ще попитам в отдел „Кадри” защо са го направили. Ти проваляш всичко до което се докосваш! Какво стана с договора на Райън?

А: Мм, а-а, секретарката така и не можа да го открие, сър. Б: 3а провала с Тауър също обвинявахте нея. А може би и в загубата на лосанджелеската сделка също? А: Аз се старая... Б: Забележително. Изчезвай! Уволнен си! И по клюкарския телефон на фирмата се разнася мълвата, че А е неудачник. Съставете си списък на чувствата, които изпитахте докато бяхте в ролята на „А” в

тази сцена. Отново, ако ще ви е по-удобно, се върнете към последния случай в своя живот, когато сте направили нещо не както трябва и сте мислили за себе си като за неудачник. Точно по същия начин, както и с първия списък, избягвайте общите прилагателни като „ужасно”, „тъжно”, „потиснато”. Попитайте се сами за това, което усеща вашето тяло, какви мисли преминават през съзнанието ви, какво поведение имахте. Какъв род усещания съпровождат пораженията ви?

Не съществува единно описание на това, което изпитва губещият. Някои хора физически усещат, сякаш ръстът им се смалява. Рамената им се отпускат към земята, и буквално те се смаляват на ръст. Едни ги боли главата, други ги обзема сънливост и те се опитват да избягат от действителността просто затваряйки очи. Някои плачат, някои се озлобяват. Всички се чувстват ужасно. (Ако ви е трудно да си спомните тези, усещания, опитайте се да си спомните, какво изпитахте, когато сте си купили нещо значително и скъпо, а след това сте разбрали, че сте могли да купите същото в друг магазин с 40% по-евтино!)

Сега поставете двата списъка пред себе си - списъка на победителя, и списъка на победения. Те представляват накратко баланса от сметки на всяко съревнование, в което се впускате. Едната страна - това е наградата, другата - наказанието. Това е

11

ЗАРАДИ вашата борба. Те отиват толкова далече, че могат да обяснят всички върхове и пропасти във вашия живот, всички депресии и еуфории. ТЕ НАКРАТКО КАЗАНО СА И ПРИЧИНАТА, ЗАРАДИ КОЯТО СИ КУПИХТЕ ТАЗИ КНИГА.

Никой нормален човек не иска да изпитва чувствата от вашия списък на победения. Това, което искаме постоянно да изпитваме са чувствата на победителя. Е, ние сме тук, за да ви кажем, че това е възможно. Използвайки системата на Айки-тактиката, вие можете да излезете от конфликта с положителни емоции, като човек с висок потенциал, способен да дава и да приема любов. Ние не ви обещаваме, че ще се чувствате като победител след мач с Джими Конърс, но вие можете да изпитате същите позитивни чувства след действително важните не-съревнования с приятелите, любимите, с колегите, или просто с хората на улицата.

Дръжте тези два списъка постоянно на видно място: прикрепете ги над работната маса, на хладилника, на мястото, където прекарвате времето си, на мястото, където се оказвате в конфликт. Обръщайте се към списъка на губещия при всяка възможност. Осъзнайте, че ако продължавате да реагирате на конфликтите по старому, така ще се чувствате в случаите на „губещия”. Помнете също, че когато вашият опонент бъде поставен на колене, той ще се чувства също така. Точно това е, което карате да изпитва другият човек. Така, че както ще видим, вие и в двата случая сте губещ.

Айки-тактиката ви гарантира, че вие сте и двете - агресор, и цел на агресията. В резултат вие ще се разделите изпитвайки чувствата от списъка на победителя - ще се раздвоите. Просто осъзнайте това и то ще ви помогне да не си устройвате съревнования там, където не им е мястото, и от опитите да побеждавате другите хора. Тази гледна точка може да ви помогне да излезете от границите на концепцията за победите и пораженията.

ХЕП И БОБ

Ако вие не успеете да излезете извън рамките на идеята, че целият живот е

съревнование, вие ще прекарате целият си живот като Хеп и Боб - до смъртта си свързани с картите на участници в състезанието.

Хеп и Боб са добри приятели. И двамата са ергени. Освен това, те и двамата се придържат към съвременната непродуктивна гледна точка, известна като „мъжки шовинизъм”. Прелъстяването на жените - за тях това е само първият рунд от Битката между Половете. Те не обичат да губят и са си създали стотици възможности, за да се подложат на изпитания.

Хеп, който се чувства потиснат заради служебни неприятности на работното си място и заради това, че е изгубил старта на светофара от по-бърза кола, и току-що е изпреварен от момиче на мястото за паркиране, се обръща към Боб и прави безцеремонна забележка, че Боб няма успех сред жените. Даже неговият речник изобилства със спортни метафори: „Боб, старче, ти за цяла седмица не си вкарал нито една птичка. Ти май наистина излизаш от играта.”

До този момент, Боб се чувства доста добре. Но тъй като в това, което казва Хеп, има зърно истина, той възприема заявлението на Хеп като опустошителна атака. Челото му се изпотява, дишането му се учестява и в тежко дишащите му гърди кръвното налягане бележи драматично нарастване. Мозъкът му преравя всички стари папки, опитвайки се да задраска всички последни неуспехи с жените и злобно търси фаловете в картона на Хеп. Съпоставя резултата от всички „набрани точки”. И накрая (а всъщност само след секунда), той изстрелва: „Така ли? Ами онзи случай, когато ти отиде при Ан-Мари и тя ти се изсмя право в лицето!”

12

Оръжието на Хеп се обръща срещу него: сега той се чувства атакуван. Конфликтът е налице, битката започва.

Следващите два часа Хеп и Боб прекарват, крещейки кой от тях има повече срещи, любовни връзки и т.н. Още по-лошо, че битката, а именно в битка се е превърнало всичко, не остава в рамките на първоначалната тема, а се разпростира и в други области. В това време, докато дружбата им е разбита на парчета, Хеп и Боб успяват да се обвинят един друг в сексуални пристрастия към деца, масова кражба на автомобили, в поклонение на дявола, и какво ли още не.

Защо? Защото те възприемат конфликта като съревнование, като игра с нулева сума. Хеп мисли, че ще изгуби, ако каже: „Да, на мен наистина ми е нужна помощ във взаимоотношенията с жените.” Като губещ, той е преживял всички тези чувства, които изредихме на предишните страници. Нито Хеп, нито Боб искат да се чувстват лошо, затова всеки от тях се бори с всички сили, за да избегне „загубата”.

Но. Това е най-важното „но”- КОЙ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПОБЕДИ? Боб силно хлопва вратата на колата и чувства, че той е спечелил. Хеп е разбил носа на Боб и мисли, че той е победил. Боб излага поне четиридесет документално фиксирани случая за непохватността на Хеп в поведението му с жените и мисли, че той е спечелил? Най-глупавото във всичко това е, че жените не са игра, а причина за война между Хеп и Боб, за това, какви мнения имат за самите СЕБЕ СИ.

Но всичко не свършва до тук. След като вече Хеп има един приятел по-малко, той се сблъсква с проблем: как да се убеди, че Боб е разбрал, че победителят е той - Хеп! Той се хвърля към телефона и звъни на цяла дузина приятели и им разказва в най-малки подробности, как той току-що е разгромил бедняка Боб. Това повишава самочувствието на Хеп, защото всички, с които разговаря му отвръщат: „Разбира се, ти си прав. Ти просто си великолепен с жените.” Хеп също се надява, че тези думи ще дойдат до ушите на Боб, и че всичко ще се усложни още повече. Възможно е един от общите им познати, на следващия ден да се приближи незабележимо до Боб и да му каже: „Старче, чух, че вчера Хеп здраво те е подредил...”

На нас не ни е достатъчно това, че в дълбочината на душата си ние знаем, че сме „спечелили войната”, ние изпитваме нужда да се уверим, че нашите победени врагове също знаят за това! Естествено в тази игра нямаме въпроси - сметката, количеството набрани точки говорят сами. В тези доста опасни не-игри, за които говорихме, единствените „точки”-това са смътните заявления и декларации за „съхраняване на достойнството”, за да е всичко „както аз кажа”, „няма никога да допусна това”,”ще им покажа”, или в по-съвременен дух „защитавам своите права”.

Спасяването на собственото дете от горящата сграда акт на „отстояване на своите права” ли е? Едва ли. Вие не можете да кажете, че сте „победили” огъня. Ясно е, че тук няма съревнование. И все пак ние винаги балансираме на самата граница на абсурда, говорейки, и свято вярвайки в такива неща като „Аз покорих Еверест!”, докато в същото време това злокобно творение на природата даже и не е подозирало за това, че се е сражавало с някого.

Връщайки се към Хеп и Боб, ние ще видим един от най-непродуктивните елементи на синдрома на въображаемите съревнования. Сега Хеп си седи вкъщи, и подобно на повечето от нас в такива ситуации не е много щастлив. Той мисли за това, че знае, че е спечелил, но както и преди е нещастен. ТОЙ се е сражавал със своя най-добър приятел само и само, за да не се почувства нещастен, а сега се чувства точно така. Той е изгубил приятеля си и изобщо не се гордее от собственото си поведение. Той съжалява, че не може да се върне назад, заради убийствените си думи: „Ти никога не си ми харесвал, Боб!”. Хеп изгуби контрол, което е по-лошо, загубата на контрол е по-лоша от загубата на спора. И освен това, цел на схватката е била любовта. Но в края на краищата, нали

13

именно любовта стои зад желанието да победим. „Всички обичат победителите.” Тези абсурдни ежедневни „победи” в не-съревнованията, всъщност това е нашият способ да си купим малко любов. Просто да помолим за одобрение или любов, ни се струва доста неудобно, затова ние побеждаваме малко днес, тук покоряваме, другаде, и към края на деня чувстваме: каквото и да е, но не сме толкова лоши.

Именно в това се състои всичко - в САМОУТВЪРЖДАВАНЕТО. Да искаме одобрение/ любов от всички, които срещаме по пътя си, това е просто търсене на заместител на тази любов, която трябва да си дадем сами.

Повечето от нас не са толкова силни, за да могат да излязат през вратата, и избирайки момента, да кажат: „Аз съм изключителна личност, способна да обича и достойна за любов.” Но ние разчитаме, че ако Еди, Франк, Джордж и още половин милион наши близки и приятели ВИДЯТ, как ние побеждаваме, и ни подкрепят, то в такъв случай ние би трябвало да сме напълно свестни хора.

Всички търсят одобрение и се нуждаят от любов. Но най-бързият способ да се самоизлъжем и да се самоубедим, че имаме и едното и другото - това е да завоюваме нещо, унищожавайки някого другиго по време на процеса.

Целта на Айки-тактиката отчасти се състои в това, да даде на всички ни възможност да излезем от границите на арената наречена „печалба/ загуба”, за да можем сами, максимално обективно, да решим какво в действителност се случва в конфликта, с който се сблъскваме. Ако можем да посрещнем разярения приятел, или непослушното дете, без да се безпокоим за печалбата и загубата, ние бързо ще станем по-добри, по-разбиращи, по-успешни родители, приятели и работници.

Смисълът, разбира се, не е в това печелите, или губите, а в това, ИЗБИРАТЕ ли вие играта!

2

КОНФЛИКТ В студените северни простори стои планина хиляда мили дълга хиляда мили висока. Веднъж на хиляда години малка птичка лети на Север. Малка птичка лети на Север за да наточи своя клюн в хладния твърд камък. Когато планината се срути от това и изтрие ще изтече една секунда от вечността.

Тибетско стихотворение Конфликтът е необходим за целия живот. Вие не можете да го избегнете. И не трябва да искате това. КОНФЛИКТЪТ е нещо противостоящо на волята, принципите, силите. Това е част от

нашата биология, нашата психология и нашия ежедневен живот. Той създава музиката, която слушаме, колата, която караме, той позволява на птиците да летят. Можете ли да

14

си представите концерт без конфликт и неговото разрешение? Всичко щеше да се състои в това, че щяхме да сме принудени да слушаме една неизменна нота в продължение на четиридесет и пет минути - без паузи, без смяна на ритъма, без контрапункт, само една нота. И даже в този случай щеше да е проблематично слушането, ако звуковите вълни не се противопоставяха на ушните ни тъпанчета.

Ако за една нощ се избавим от всички конфликти, то ще изпаднем в беда. Нашите клетки ще престанат да се възстановяват, а телата ни ще престанат да се износват от времето, възрастта, стреса, климата. Ние няма да можем да се противопоставим на инерцията на гвоздей от десет цента и нямаше да можем да построим нито мост, нито свод на църква. Всички закони на термодинамиката щяха да излетят през прозореца, а законите за движението щяха да ги последват. Сърфистите щяха да се чудят къде са изчезнали всички вълни, защото водата, вятърът и приливът щяха да са в хармония. Щеше да е трудно и на моряците, защото вятърът щеше постоянно да се премества, вместо да противостои на платната, водещи лодката. Всъщност нямаше и да има никакъв вятър, заради постоянната температура на цялото земно кълбо.

Ходенето, също щеше да е трудно, защото постоянно щяхме да сме в равновесие, а ходенето, е процес при който се постига равновесие, нарушава се, после отново се постига. Процесът на поглъщане на храна в най-добрия случай, щеше да е доста мъдър и спокоен, защото нашите зъби нямаше да искат да се противопоставят един на друг, за да дъвчат. Нашите горни и долни зъби щяха да постигнат хармония и да се отпуснат един до друг!

Добре, това е невъзможно и глупаво, но то е също толкова глупаво като представата за конфликта, че е нещо лошо. Време е да започнем да разглеждаме конфликта като функция на природата, вместо само като наказание заради неуспеха на Адам и Ева с ябълката. Дървото в градината на Едем във всеки случай нямаше да даде плод, защото именно делението и трансформацията на клетките води до раждането на плода.

Така, че първата крачка в процеса на Айки-тактиката е възприемането на конфликта като естествено положение на нещата. КОНФЛИКТЪТ ПРОСТО СЪЩЕСТВУВА. Това не означава, че трябва да го обичаме, или че трябва да му се наслаждаваме, да го създаваме, да го търсим или първи да го започваме. Айки-тактиката не е някаква нова форма на фашизъм, това е жизнено важна форма на защита, която изисква конфликтът да се разбира и възприема такъв, какъвто е. И разбирането на това означава, че е възможна разумна ответна реакция на конфликта - разбира се, освен в тези случаи, когато възприемаме всички конфликти в еднаква степен заплашителни, невярно възприемаме конфликта, или въобще не виждаме приближаването му.

УВЕЛИЧИТЕЛИТЕ: ХОРА ВЪЗПРЕИЕМАЩИ ВСИЧКИ

КОНФЛИКТИ ЗА ЗАПЛАШИТЕЛНИ В ЕДНАКВА СТЕПЕН

Колкото и да ни е тъжно, но има хора за които всички конфликти са еднакви по значение. В телата им или в психиката, или там, където са скрити тези органи - има център, контролиращ конфликтите, който е без изпускателен клапан. ТОЙ има само превключвател „включено/ изключено”. Те реагират така, сякаш детето с мръсни ръце представлява същия проблем като детето, играещо си с кибрит, сякаш човекът, обвиняващ ги в раздухването на слухове, е същата заплаха като човекът, заклел се, че ще ги убие.

С други думи, ”Увеличителите” излизат от рамките на непосредствения конфликт, усилвайки ситуацията до огромни размери. Детето с мръсни ръце несъмнено е заплаха за естетиката, дори за хигиената, но в този случай то се явява заплаха с ниска степен на значимост, заплаха само за самото себе си. Детето с кибрит може да изглежда

15

първокласно, може да носи вратовръзка на колежа в Итън и блестящи обувки от Бастър Браун, но то представлява заплаха за всички в сградата, както и за самото себе си. Даже само да вземем под внимание количеството на потенциалните жертви - това е конфликт от първостепенна важност.

Увеличителите нямат чувство за първостепенност. Но вие ще кажете, че това е очевидно. Никой не може да постави знак за равенство между възможността да изгори жив и обикновеното чувство за чистота. Да, в нашите учебни групи ни се налагаше да си имаме работа с конфликти именно до такава степен преувеличени.

Като канцеларският бюрократ, възприемащ преместването на бюрото като конфликт равен на уволнение? Ежедневието ни буквално е наситено с конфликти на които придаваме доста по-голямо значение отколкото заслужават.

ЗАПОМНЕТЕ: Всеки конфликт трябва да се възприема от гледна точка на значимостта, която

СЬЗНАТЕЛНО му придавате. Всички конфликти не са в еднаква степен заплаха.

НЕВЯРНО ВЪЗПРИЕМАЩИТЕ: ХОРА, КОИТО НЕВЯРНО ВЪЗПРИЕМАТ КОНФЛИКТА

Невярното възприемане на конфликта е толкова опасно, както и да виждаш еднаква

заплаха във всички конфликти без изключение. Това също е широко разпространение. Най-често „Невярно възприемащия" допуска една от следните грешки:

1/вижда конфликт там, където не съществува; 2/разбира конфликта невярно и се сражава за нещо, нямащо отношение към него, за

нещо, за което изобщо не става дума. Неверновъзприемащия - това е човек, склонен да превръща всеки конфликт в ситуация „победа/ поражение”. Това е неговият механизъм за мярка, негов способ за интерпретация на това, което вижда в неизправно състояние. Той се нуждае от нов зрителен ъгъл.

Отначало ще разгледаме Невярно възприемащия от първия тип: човекът, виждащ конфликт там, където не съществува. Бил е нашият хронически Невярно възприемащ. Той работи в голяма компания, като Джек, чийто живот е доказателство, че той е справедлив човек. След обяда Джек казва: „На шефа са му дошли до гуша раздутите доклади”. Бил просто панически се бои да пише, на него му е трудно да формулира мисълта си върху хартия. Той агонизира по повод на всичко, което излиза с подписа му. Заради този си недостатък (това съвсем не е невероятно), Бил от своята ограничена гледна точка, смята че Джек просто го напада. Критикува го. Той може да отиде толкова далече, че да си въобрази, че шефът и Джек искат да му кажат колко са пършиви неговите писмени отчети. Във въображението си той си представя как Джек заедно е шефа се кискат над дългите му докладни.

Това озлобява Бил. Той не се опитва да изясни за чии доклади става дума. Бил се обръща към Джек и му казва: „Да никой нормален човек не може да разбере глупостите, които пишеш ти!”

„И как да разбирам, това?"-пита Джек. Конфликтът е налице. Разбира се съществува възможност, Джек и шефът действително да са имали предвид

именно Бил. Възможно е шефът по тази начин да доведе информацията до Бил, така да се каже, с най-малък риск, за да не го поставя в неудобно положение. Но даже и така да е, с какво трябва да се бори тук? Дали пише Бил дълги, или кратки доклади, каквито и да са, може ли да убеди някого, че е кратък в отчетите си? И кого всъщност иска да убеди? Накратко, Бил забрави, да си зададе най-важния от въпросите в глава 1: това ситуация „победа/ поражение” ли е? Отговорът е - разбира се, че не. Джек просто е

16

отбелязал. И независимо имал ли е някого предвид, някакъв зъл умисъл, или не, тук нямаме съревнование. За Бил щеше да е по-добре да приеме информацията като сведение за в бъдеще.

Вместо това Бил предпочете да възприеме случващото се невярно, като съревнование под названието „Аз съм наред, а може и да съм по-добър от теб”. Постъпвайки така, той забравя да отчете най-важния движещ елемент в събитието - досегашният живот на Джек. Нищо в досегашното му поведение не е давало основания на Бил да го възприема като атакуващ. Това, което е казал, не е атака.

ВСЕКИ КОНФЛИКТ трябва да се разглежда НЕ САМО В НАСТОЯЩИЯ КОНТЕКСТ, но също и като резултат на станалото ПРЕДИ ТОВА.

Невярно възприемащият от втори тип прави грешка, тълкувайки невярно това, за което става дума в спора. В резултат, той печели сражението, в което участва, но губи войната, която просто не забелязва.

Шейла и Фил са женени от две години. Те имат, както казват приятелите им, „бойни взаимоотношения”. Някаква неизвестна необходимост постоянно ги принуждава да създават ситуации победа/ поражение буквално във всичко, започвайки с това, кой ще мие съдовете, и завършвайки с това, което ще стане в леглото. В следващия пример Шейла и Фил току-що са преживели доста посредствена любовна сцена. Шейла се чувства неудовлетворена, а Фил чувства, че се е свързал с безчувствен партньор. Шейла атакува първа:

Шейла: Фил, наистина ти се сърдя за това, че ти профука всичките си пари за ТВОЯ нов телевизор.

Забележете колко е умна Шейла, скривайки чувството си на неудовлетвореност зад паричните загуби на Фил. Сега телевизорът символизира измамата, която по нейно мнение, е била извършена в леглото по отношение на нея. Освен това тя е „нечестна с истината”, използвайки челен обход: „Наистина ти се сърдя.. .” Доколкото в наши дни честно, добро и правилно е направо да изразяваш чувствата си, тя като човек, открито изразяващ своите чувства, напада доста силно. 3а съжаление тя открито изразява своите чувства, но не и по отношение на същността на нещата.

Фил прави грешка, отговаряйки на нападението на Шейла по повод на телевизора. Ако той възприемаше по-добре, щеше може би да почувства, че тя е разстроена от друго и можеше да и помогне да се справи с това. Вместо това, той удря с юмрук по възглавницата.

Фил: Аз не хвърлям толкова пари за разкошни предмети като теб! Като твоите тщеславни огледала! Какво ще кажеш за последното?

Фил е добър! Той напипа най-болното място на Шейла. Той атакува нейното тщеславие заедно с паричните загуби. Забележете обаче, че никой от тях даже не се е приближил до това, което лежи в основата на цялата схватка.

Шейла: Моето огледало ,с което ти постоянно се заяждаш, не струва и половината от парите, които ти хвърли за твоя уродлив телевизор!

Сега тя играе същата игра, оспорвайки всяка точка, и този път атакува вкуса на Фил. Схватката продължава и те двамата - Фил и Шейла, съзнателно или подсъзнателно невярно възприемат това, за което в действителност става дума. В крайна сметка Фил побеждава, или мисли че е победил - той сумира всички покупки, които Шейла е направила за последните две години и неопровержимо демонстрира, че той е доста по-малък прахосник от нея.

Не е ли забележително? Помислете колко сили и енергия са хвърлени за схватка, конфликт, който просто е бил прикритие за това, за което всъщност е ставало дума. Но ние продължаваме да действаме като Фил и Шейла, нали? По-често ние постъпваме така, сякаш наистина не знаем какво ни безпокои. А понякога постъпваме така, защото

17

се безпокоим да говорим за това, за което става дума в истинския бой. В такъв случай, отново е важно да знаете за какво всъщност става дума в конфликта. Необходимо е да установите основния предмет на спора, подробно изследвайки това, което е станало дотогава и задавайки си отнасящия се към същността въпрос: „Какво още ме безпокои (или го безпокои)?" и още: „За какво друго може да става дума?”, „От какво друго се крия?”, „Отговарят ли моите емоции на значимостта на конфликта или аз поради друга причина приемам това толкова навътре?”, КОЕ МОЖЕ ДА Е ПРИЧИНАТА?

Следващият път, когато почувствате, че атакуващият се опитва да замаскира истинската причина, спокойно го попитайте: „Наистина това ли те безпокои, или има още нещо?”. Нашият опит показва, че атакуващият най-малкото за няколко секунди ще замре на място. Преди всичко, атакуващият, който си дава сметка, ще се замисли над това, което вие искате да кажете. По-малко съобразителният атакуващ отново ще продължи да напада по незначителни поводи, но не с такава решимост както преди. А вие ще можете да се поздравите, че сте възприели конфликта правилно.

Увеличителите и Невярно възприемащите, в голямата си част представляват разнородна маса от хора, известни като Драки, или Заядливци - понякога в позитивния смисъл на тази дума, понякога в негативния. Вероятно те рядко „печелят”, даже когато играят по собствените си правила. Следващият тип е съвършено противоположен. Той, или тя, представляват вече капитулирали пред живота хора, в резултата на което пропускат по-голямата част от това, което става наоколо.

НЕВЪЗПРИЕМАЩИ: ХОРА,КОИТО НЕ ВИЖДАТ

ПРИБЛИЖАВАНЕТО НА КОНФЛИКТА

Невъзприемащия прилича на Невярно възприемащия по това, че неговата гледна точка също е грешна. Но Невъзприемащия не вижда даже и НЕВЕРНИЯ конфликт, той въобще не вижда конфликта, даже когато е в самия му център. Слагайки си щори със специална конструкция, той бавно се отпуска в забвение.

Например Джоана е типичен Невъзприемащ. Тя има приятели от два типа: на едните се харесва, защото никога не е злобна, и други, които изпадат в бяс поради същата причина. Речта ѝ изобилства с изречени от типа на: „Аз съм сигурна, че той не е имал това предвид”, или „Нищо не може да се направи”.

Няма нищо лошо в това да бъдеш спокоен и разбиращ. Проблемът на Джоана е в това, че нейното спокойствие и разбиране са само неадекватна ответна реакция на активните събития от живота. Тя се е откъснала от участието си в тях.

Да вземем под внимание случаите, когато си има работа с Анджела, която има свои собствени съображения и не пропуска да каже нещо неприятно по адрес на Джоана. „Ти пак ли пълнееш?”, „Сигурна ли си, че най-добре изглеждаш в синьо?”, „Ако бях на твоето място, щях да дам под съд фризьора си за небрежност.”

Нито една от тези атаки - а ние знаем, че това са именно атаки, доказателство, за което е живота на Анджела, както и характерната и особеност да задава въпроси, а да не прави заявления. Та нито една от атаките, дори в максималното си проявление, не представлява катастрофа от планетарен мащаб. Ако Джоана изобщо не реагира, хората няма да измрат от глад или студ, и самата Джоана няма да издъхне в ръцете на Анджела. Но Джоана има правото да прекара своя живот без постоянно да и се налага да се съобразява с капризите на Анджела, и като приятелка на Анджела, тя е отговорна ясно да ѝ даде да разбере това. Освен това, другият проблем с Невъзприемащите е, че малките и незабележими конфликти, рано или късно, могат да прераснат в големи, наистина неприятни конфликти. Това се случва защото природата на нападащите ги кара да нападат, докато не постигнат същата ответна реакция, от каквато се нуждае

18

техният характер. Те няма да се спрат и да си идат докато не почувстват някаква ответна реакция.

Анджела: Ти добре ли си? Джоана: Да, добре съм. Анджела: Изглеждаш изтормозена. Джоана: Струва ми се, че се чувствам нормално. Анджела: Може да е от цвета на твоя жакет. Той придава на лицето ти зелен оттенък. Джоана: Не забелязах. Анджела: Да ти кажа честно, той не подхожда на полата ти. Джоана: Може би, но...! Анджела: Понякога си мисля, че ти трябва да се вземеш в ръце. Откъде се взе у тебе

този вкус на обличане? Джоана: Ами не знам. Просто така се случи. Анджела: То се вижда. Написано на книга може и да звучи абсурдно, но не веднъж сме го чували по време

на разговор, нали? Джоана отначало губи самочувствие и увереност за физическото си състояние и завършва с това, че си задава въпроса, струва ли си въобще да живее. Анджела продължава да я подритва, чувствайки при това превъзходството си, и ще продължава да я подритва, докато Джоана не разбере за какво става дума. Анджела ТЪРСИ конфликт, това е нейният способ да си подобри самочувствието. И докато не получи своето спречкване, няма да отстъпи. Докато не стане разрушителна, тя няма да отстъпи.

Но по какъв повод те се подготвят да воюват? По повод на това дали изглежда Джоана изтощена или не? По повод на това, че вкусът ѝ е ужасен? Е хората се сражават и за още по-малки дреболии. Всеки ден...

Последният проблем свързан с Невъзприемащите е, че в края на краищата, тях просто ги разпиляват на прах. Те пропускат намек след намек, сигнал след сигнал, докато не стане прекалено късно. Например при сценария Джек-Бил, който разгледахме по-рано, Бил щеше да е в още по-трудно положение, ако просто не беше забелязал конфликта, който касае докладните, доколкото той щеше да продължи да ги пише в същия стил и щеше да пропусне възможността да подобри професионалните си качества. Понякога да бъдеш Невъзприемащ е по-лошо, отколкото да бъдеш Невярно възприемащ. Невъзприемащия рискува, защото не предприема никакви действия.

Запомнете: ВАЖНО Е ДА СЕ ВЪЗПРИЕМА КОНФЛИКТА ТАМ, КЪДЕТО ТОЙ СЪЩЕСТВУВА.

Вие никога няма да претърпите неуспех, ако следвате следните важни правила: 1.Вземайте под внимание миналото. 2.Бъдете нащрек и забелязвайте въпросите, които всъщност не са въпроси, а

заявления. („Ти сигурна ли си че трябва да носиш жълто?”,това обикновено означава: „Аз не мисля, че ти изобщо трябва да носиш жълто!”)

3.Следете лицето на човека (особено очите), маниерите, дишането, положението на тялото и други подобни.

4.Внимателно слушайте КАКВО е казано, а също така и какво НЕ Е било казано. Когато си имате работа с конфликт: 1.Не приемайте всички конфликти като в еднаква степен заплашителни. 2.Трябва да виждате конфликта такъв какъвто е, а не такъв какъвто може да изглежда. 3.Не пропускайте конфликта, ако той е налице. Няма нужда да бъдете параноици или постоянно да се отбранявате, просто бъдете

бдителни и в готовност.

19

Да направим кратко резюме на досегашното ни изследване на конфликта: ние знаем, че конфликта е постоянен, даденост на природата, за него не съществува някаква ценностна система. Конфликта не е нито добър, нито лош, ТОЙ ПРОСТО СЪЩЕСТВУВА. Разглеждайки по този начин конфликта, вие ще можете да го преценявате така, че да можете да отреагирате най-адекватно и най-ефективно.

3

КОНФЛИКТЪТ Е ПОВЕЧЕ,ОТКОЛКОТО ПРОБЛЕМА ДА СЕ БИЕШ,ИЛИ ДА ИЗБЯГАШ?

Конфликтът трябва да се разрешава, Помнейки това, че единственото Правилно решение трябва да бъде мирът.

Александър Поуп

Както вече неведнъж казахме, във всяка конфликтна ситуация имате избор от възможни стратегии и способи за ответни действия. Проблемът на повечето хора е, че забравят за това и стават привърженици само на един способ на ответна реакция. След време тяхната реакция става толкова предсказуема, че потенциалните нападащи могат практически да ги превърнат в жертви без особени усилия. Спрете се за миг и се погледнете. Ще можете ли да определите по какъв начин обикновено реагирате при нападение. Вие крещите? Мърморите? Плачете? Бягате? Опитайте се да си спомните последния конфликт, в които участвахте и опишете как се справихте с него. Ако не можете да си спомните точно как сте се държали, тогава опитайте да си се представите в следващата ситуация.

МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ

Два часа през нощта е, в голям, многонаселен град. Вие сте сам в колата си.

Търсенето на места за паркиране е голямо. Има само една, непосредствено срещу вас, свободна площадка, срещу мястото, където ще нощувате. Денонощният паркинг е през двадесет квартала. Мястото за паркиране срещу вас е безплатно, а мястото в гаража ще ви струва пет долара за нощ.

Вие и още един шофьор, едновременно се приближавате към свободното място. Нито една от двете коли не може да бъде паркирана, докато другата не се отдръпне.

Какво ще направите? Бъдете колкото се може честни със себе си и си записвайте на листче, каква ще е

вашата ответна реакция наистина. (Не забравяйте, че е два часа през нощта.) Вие ще: 1. Започнете да спорите с другия водач? 2. Ще изчакате докато не си тръгне? 3. Ще забравите за мястото и ще идете в денонощния гараж? 4. Ще извикате полицай? 5. Ще се опитате да се договорите с другия шофьор? 6. Ще направите нещо друго? Сега нека да разгледаме ситуацията още веднъж като добавим няколко нови

компонента. Как ще реагирате, ако: 1. Другият шофьор е по-едър от вас? 2. Другият водач е по-дребен от вас? 3. Утре рано сутринта имате много важно интервю за назначаване на нова работа?

20

4. Другият водач ви казва, че жена му е болна и той трябва по най-бързия начин да се върне при нея, но вие не сте сигурни дали казва истината или ви лъже?

5. При вас в колата има човек, в когото сте безумно влюбени? Запишете каква щеше да е вашата ответна реакция в реална обстановка, при всяка от

тези ситуации, отчитайки обстоятелствата, които бяха посочени. Всичките ви отговори ли са от един и същи тип? С други думи, вие сте по-склонни да

спорите, отколкото да кажете: „да върви по дяволите” и да идете на денонощния паркинг? Или е по-вероятно да се опитате да се договорите с него? Погледнете, можете ли да откриете определен модел на своите ответни действия. Сега вече трябва да имате доста точна представа към кой тип можете да причислите себе си: Драка, Отстъпчив, Дипломат, Съчинител, Лъжец или някакъв друг. Няма нищо неправилно нито в един от тези варианти на ответна реакция. Неправилно е тoва, че вие сте склонни да решавате всички конфликти по един и същи начин. Балансираният подход за разрешаване на конфликтите води до добре обмислени реакции, съответстващи на всеки конкретен случай. Айки-тактиката ще ни покаже колко много възможности за отреагиране имаме.

Сега нека да разгледаме класическото сблъскване на чело в чело, за да изясним какви са тези възможности .Стълкновението между Робин Худ и Малкия Джон. Те с един и същи успех могат да са пеша, така също и с коли, а мостът може да бъде същото това единствено останало свободно място за паркиране.

ИГРА НА РОБИН ХУД

Скоро Робин се приближи до място, където пътят се пресичаше от ручей. Конете го

преминаваха през брод, а спешилите се конници можеха да го преминат през дълъг и тесен мост без парапет. Робин стъпи на моста, за да премине през ручея и в същия момент здрав мъжага, истински гигант, стъпи на противоположния край на моста. Всеки от я тях тръгна напред с бързи крачки, предполагайки, че другият ще му отстъпи пътя, и те се срещнаха на самата среда на моста.

Робин веднага реши да го изпита. „Отдръпни се любезни! - извика той - Какво искаше да кажеш, стъпвайки на моста,

когато видя, че аз се готвя да премина. Нали виждаш, че моста е тесен за двама ни?” Освен меча си, непознатият носеше огромна тояга, дълга седем фута, дебела и тежка.

Сега той спокойно се спря, подпря се на нея и каза с усмивка: „А защо трябва да те пропускам, стрелецо? Ще си позволя да ти кажа, че още на ни един човек не съм отстъпвал път и не виждам причина да започна да правя това днес.”

И ето, че Робин остави встрани своя огромен лък от испански тис и колчана си с острите стрели, притича до шубраците близо до потока и си отряза здрава пръчка от карликов дъб. Когато той се върна със своя прът, непознатият, както преди, си стоеше по средата на моста, подпрян на своята тояга.

„Хайде ще се бием, където се срещнахме! - извика Робин Худ - Който събори другия в потока, той ще е победител.”

„Съгласен съм!” - извика непознатият с гигантските размери, и двамата бойци застанаха лице срещу лице, внимателно стъпвайки на тясното мостче, хващайки по средата тоягите си, за да са готови както за нападение, така и за защита.

Няколко мига двамата бойци размахваха своите тояги, правейки лъжливи нападения, нанасяйки слаби удари, които парираха. Всеки търсеше пробойна в защитата на другия. Робин първи успя да нанесе точен удар в тялото. Той се престори, че се опитва да удари непознатия по главата, онзи стремително вдигна своята тояга, за да парира, и Робин, сменяйки захвата и направлението на удара, с удивителна скорост и точност нанесе силен удар на своя противник в ребрата. Гигантът изръмжа от злоба и отвърна с такъв

21

ужасен сечащ удар, че нито един човек не би могъл да му устои. Но Робин пъргаво се отдръпна и в отговор рязко го удари по рамото. Но и след това, непознатият не престана да размахва своята тояга и нанесе рязък удар към главата на Робин. Само бързината и нищо друго не спаси Робин, да не бъде изхвърлен от моста в потока, но все пак не можа да избегне удара. Палката на великана охлузи темето и по лицето му потече кръв.

Това доведе Робин до такава ярост, че той стовари цяла градушка от удари върху своя противник с такава стремителност, че на здравеняка му остана само да се защитава. Той бе принуден да парира, да парира, през цялото време да парира. И още веднъж бързата тояга на Робин докопа тялото на великана, но здравенякът не отстъпи на дюйм, продължавайки упорито да се бие.

Неочаквано гигантът веднъж за винаги се разплати с Робин Худ за всичките му удари. Събирайки цялата си ужасна сила, той стовари своята огромна тояга с цялата мощ на дългите си ръце и на мощното си тяло. Робин парира и макар и правилно да държеше в ръце тоягата си, със същия успех можеше да се опита да парира мълния. Съкрушителният удар се стовари надолу. Той строши на две тоягата на Робин Худ и само с незначително намаляване на силата се стовари отгоре му, изхвърляйки го направо във водата.

„Ха, ха, Господин Стрелец! - весело се изсмя непознатият. - Къде си ти сега?” „Кълна се във вярата си ... аз съм в ручея и ти победи в тази схватка. Аз признавам, ти

спечели честно.” Доста години са изминали откакто повечето от вас са чели този откъс. Няма

съмнение, че поведението на персонажите и стила на писане са доста далечни от нашето време. Всеки път се шокираш, когато виждаш как Робин слиза от моста, за да си изреже тояга, а Малкия Джон през това време просто го чака да се върне, вместо да се възползва от отсъствието му и просто да продължи по пътя си! Но при цялата си романтичност, толкова ли е далече това от нашето ежедневие? Всеки ден вие виждате Робин Худовци и Малки Джоновци на препълнените с хора тротоари. Те имат дипломатически куфарчета вместо тояги, но имат същата решимост да не отстъпват път на никого. Бизнесмените разиграват сцени в арбитражния съд, изпълнени точно със същите противоречия и безизходни ситуации, като сцената с Робин Худ. А в повечето бракове има дни, когато жената е на единия край на моста, а мъжът на другия, и децата точно знаят, че някой от родителите ще се окаже във водата. Струва ни се, че тази история е точна метафора на повечето конфликти, с които се сблъскваме.

Очевидно е, че Робин Худ и Малкият Джон съзнателно са решили да се бият, превръщайки по този начин събитието в съревнование - класическа ситуация „победа /поражение”. Какви стратегии можеха да изберат те.

Ами първо, или Робин, или Малкият Джон можеха просто да отстъпят. По този начин ОТТЕГЛЯНЕТО щеше да е приемливо средство за разрешаване на конфликта.

Освен това те можеха да ВОДЯТ ПРЕГОВОРИ: да обсъдят проблема, да преценят приоритетите и да постигнат някакъв компромис. Робин можеше да каже на Малкия Джон че има неотложна работа при Нотингамския шериф и затова трябва да премине пръв, а Джон можеше да отстъпи, признавайки си, че просто е излязъл на разходка.

Има и друга възможност - двамата можеха НИЩО ДА НЕ ПРЕДПРИЕМАТ. Те можеха просто да изчакат, докато единият не отстъпи, стоейки и спокойно наблюдавайки какво ще стане по-нататък.

Има още една възможност, която да задействат - ИЗМАМАТА. Малкият Джон можеше да се развика: „Мечка! Бягай бързо!” И накрая, присъщата само на Айки-тактиката възможност за разрешаване на

конфликта - това е Айки което на японски означава „сливане”. По-късна детайлно ще

22

разгледаме как работи това. Да направим кратко резюме. Във всяка конфликтна ситуация имаме следните възможности:

1. Отпор 2. Оттегляне 3. Преговори 4. Нищо не правене. 5. Измама 6. Айки /сливане/

Много е важно да се разбере, че в Айки тактиката тези възможности нямат никакво степенувано значение. Когато се използват съзнателно, именно СЪЗНАТЕЛНО, те не са нито лоши, нито добри, нито правилни, нито неправилни. Те съответстват на конфликта, или не съответстват. Така че продължавайки да четете тази книга, постарайте се да забравите вашите предишни представи за това, че “да се биеш" - това е по мъжки, а „нищо да не правиш” - е лошо и страхливо. Колкото може по-бързо се избавете от идеята, че Оттеглянето е отсъствие на здрав спортен дух. Преговорите не са повече, или по-малко разумни отколкото, която и да е друга форма на ответна реакция. Нищо не правенето - това не е отклонение, това е нищо не правене. Измамата не е грях, а само способ да се справим с нападащия. Той не е по-забавен и не по-малко достоен от всяко друго средство.

Колкото по-скоро можете да отхвърлите обичайното значение на тези думи, толкова по-бързо ще овладеете изкуството за потушаването на нападения. Опитът показва, че ако започнете да се промъквате през словесните дебри, то това само ще ви затормози.

Доколкото говорим за нападенията и вашата ответна реакция, то нашата система не служи за това, да ви покаже как да нападате другите. Тя не е създадена, за да ви демонстрира допълнителни способи за побеждаване на другите хора. Айки-тактиката концентрира вниманието си на това да ви помогне да се справите с хората, които настъпват срещу вас, извършвайки непровокирани атаки (доколкото вие сте сигурни в това) срещу личността ви, срещу емоциите ви, и човешкото ви достойнство.

По-нататък ще предположим, че вие сте ОБЕКТ на атаката, а НЕ подстрекател на конфликта. Шестте възможности - Отпор, Оттегляне, Преговори, Нищо не правене, Измама и Айки (сливане) - са вашите средства само в случаите, когато се явявате цел на нечия агресия.

Сега нека да разгледаме вашите възможности една след друга, с някои съвети относно това кога и как е най-добре да използвате всяка от тях. А така също и защо.

4

ВАШИТЕ СРЕДСТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИТЕ

I. ОТПОР

В системата на Айки-тактиката нападащият ще обозначаваме с горен защрихован триъгълник:

Ако при нападението и Отпора са задействани двама души, то графически това ще се

представя по следния начин:

23

В цялата по-нататъшна книга, човекът подложен на нападение, т.е. Вие, ще бъде

представян чрез ДОЛНАТА геометрична фигура. По-късно вие точно ще видите как тези символи си взаимодействат. А сега си струва да отбележим, че изборът на триъгълника не е случаен. Геометричната форма на триъгълника носи в себе си фокусирана атака: УДАР НАПРЕД, ИДВАЩ ОТ СИЛНА ОСНОВА. Самата ъгловата форма предполага сблъсък на желания, принципи и сили. (Разглеждайки другите варианти на ответна реакция ще видим, че другите геометрични форми означават съвършено различни чувства.)

Даже, когато пишем тези редове, ние осъзнаваме факта, че Отпорът е една от най-непродуктивните форми на ответна реакция в повечето конфликтни ситуации. Разбира се, че това е най-малко разумната и най-често използвана тактика в целия лексикон на конфликта.

Атакуващият: Ти си глупак! Вие: А ти си идиот! Атакуващият: Ти вониш! Вие: А твоята майка носи военни ботуши! Ако това не предизвиква спомени от съседната детска площадка, то вече няма какво

да се прави. Това бяха (а колкото и да ни е печално продължават да бъдат) варианти на отговори, които най-често ни излагат:

Майката: Ти кога ще се омъжиш? Дъщерята: Не е твоя работа! Майката: Как смееш да ми говориш така? Дъщерята: Защо винаги ми досаждаш? Майката: Ти си неблагодарна! Дъщерята: А ти си злобна! Този спор и сцената от детската площадка не са толкова далечни един от друг. Никой,

никога няма да „победи” в тези спречквания, никакво разрешение и никаква хармония - а именно това си остава нашата основна цел - никога няма да излезе от тях.

Но нерядко ИМА и случаи, когато ОТПОРЪТ се явява най-подходящата ответна реакция на конфликтната ситуация.

КОГА ДА ОКАЗВАМЕ ОТПОР

ОТПОРЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВАШАТА ПОСЛЕДНА АЛТЕРНАТИВА, СЛЕД

КАТО СТЕ РЕШИЛИ, ЧЕ ОТТЕГЛЯНЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО. ШАНС ЗА ПРЕГОВОРИ, ИЗМАМА ИЛИ СЛИВАНЕ НЯМА, А НЕЩО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ. С други думи- Отпорът е вашето последно убежище.

И ние си даваме напълно сметка за това, и то сериозна. Вие трябва да се научите да не се поддавате на първия импулс и яростно да се нахвърляте върху атакуващия. Има доста случаи, когато хората са влизали в схватка с грабители и са губили живота си. Ако бяха избрали някоя друга ответна реакция, тогава може би щяха да останат живи.

24

ОКАЗВАЙТЕ ОТПОР, КОГАТО ТОВА Е ВЪПРОС НА ЖИВОТ И СМЪРТ (ВАШИЯТ, ИЛИ НА НЯКОЙ ДРУГ) И НЯМАТЕ ДРУГ ИЗХОД.

Решението вземате вие, и вие трябва да решите, колкото се може по-обективно, за да се убедите, че наистина сте изчерпили всички останали, възможности. Още повече, че когато става дума за оцеляването ви, то самият живот ви дава правото да окажете отпор.

ОТПОРЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАЙ-ПОДХОДЯЩАТА ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ НА КОНФЛИКТА, КОГАТО ТОВА Е ВЪПРОС НА ПЪРВОСТЕПЕННА ВАЖНОСТ, ИМАЩ ПРЯКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ САМИЯ ВИ ЖИВОТ.

Само, че какво се разбила под ПЪРВОСТЕПЕННА ВАЖНОСТ? Отново вие сами ще трябва да решите това. Но помнете, че вашето „Аз” - желанието ви да не изглеждате лошо, често пъти се маскира под тази „първостепенна ВАЖНОСТ.” Да кажем, че вие сте уверени, че се сражавате за нещо наистина важно. В самия разгар на спора чувате как самите вие крещите: „Да, но това са принципни неща!”. Това трябва да бъде сигнал за вас. Ако са ви въвлекли в конфликт и чувате, че произнасяте фразата: „това са принципни неща”, престанете да бъхтите и проучете другите възможности и стратегии. Някога вие ще започнете да се биете за принцип от първостепенна важност - ако това е именно такъв случай, то няма да ви се налага да напомняте сами на себе си, или на опонента си за този факт. Вие не се борите срещу преследванията на религиозна основа, или против расовите предразсъдъци, крещейки: „Аз се боря само за принципа на равенство!”. Вие просто се борите. И още нещо, ние постоянно се сблъскваме с хора оказващи отпор по повод справедливото разпределение на труда, тогава, когато просто не искат да се заловят с работата си!

Помнете, че отстояването на принципите е добро, но само, когато това е принцип от първостепенна важност.

Всъщност, всичко, за което ви молим, това е да осъзнаете причините поради, които правите своя избор на средства. Приемайте решенията си с цялата обективност на която сте способни.

Отново ще повторим накратко: Отпорът се явява подходяща ответна реакция, когато: 1. всички останали възможности са невъзможни или изчерпани; 2. това е въпрос на живот и смърт; 3. това е въпрос на първостепенна важност. Очевидно е, че когато сте с понижена физическа кондиция, не винаги можете да

останете СПОКОЙНИ, проверявайки всички възможности и превръщайки всяко събитие в познавателна главоблъсканица. (Шефе, почакай за минута, докато си изясня, трябва ли да се Оттегля или да ви избия зъбите...”) Много от ежедневните ни конфликти възникват толкова бързо, че сме принудени да се доверяваме на интуицията си, или на инстинктивните си, реакции. Но тези реакции трябва да бъдат ОСЪЗНАТИ, и Айки-тактиката се явява способ за регулирането им. Способ да се осъзнаят тези възможности, които дотогава не са ви и идвали наум.

ПРЕДИ ДА ОКАЖЕТЕ ОТПОР

Сега вие добре владеете всички „кога” на Отпора, но за да пуснете в ход, която и да е

добра отбранителна реакция, вие трябва да вземете под внимание още два елемента на тази конфликтна ситуация: общите правила и оценки на ситуацията.

25

Правила на Отпора Правило №1: Вие трябва да знаете, и да доведете това знание до дълбините на своето

естество, че ВИЕ ИМАТЕ ПРАВО ДА ЖИВЕЕТЕ, И ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА ПОДДЪРЖА ПРАВОТО ВИ ДА ЗАЩИТИТЕ СВОЯ ЖИВОТ.

Когато добре знаете това правило, вие можете да встъпите във всяка борба с пълното си убеждение. Вашият противник ще почувства духа ви, и ако има малко здрав разсъдък, ТОЙ ще отстъпи...

Правило №2: То е естествено следствие на правило №1: НИК0ГА НЕ ОКАЗВАМЕ ОТПОР НА ТОЗИ, КОЙТО НЯМА КАКВО ДА ГУБИ.

Намерете друг изход. Да предположим, че неочаквано се натъквате на грабителя, проникнал у вас, ТОЙ в

достатъчна степен е изведен от равновесие, притиснат в ъгъла, или е психически неуравновесен, и е готов по-скоро да изгуби живота си, отколкото да бъде заловен. ОСВОБОДЕТЕ МУ ПЪТЯ. Точно така, както ако си имате работа с човек, комуто е все едно ще го хванете, или не. Човек, готов да се постави под ударите. Вземете под внимание това и не допускайте чувството ви за героизъм да ви въвлече в спречкване.

Правило №3: Това е най-важното правило за оказване на ОТПОР. То е основно и трябва добре да се усвои. То гласи: ИЗПОЛЗВАЙТЕ, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-МАЛКО СИЛА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ХАРМОНИЯТА.

Вашите емоции могат да ви накарат да сграбчите за гърлото, да убиете, осакатите, травмирате, но сърцето ви трябва да говори по-силно. Задачата ви е да възстановите хармонията, а не да наказвате. Трябва да се фокусирате върху решението на проблема, а не върху разрушаването на самомнението на някаква нещастна отрепка. Много често родителите нападат своето подрастващо дете, което прекарва в банята под душа два часа, със същия устрем, с който ФБР се хвърля да се бори с похитителите на самолет.

Правило № 4: Допълнение към правило №3. То се заключава в това, че ВИЕ НИКОГА НЕ ТРЯБВА ПРИ СВОЯТА КОНТРААТАКА ДА ПРЕМИНАВАТЕ ГРАНИЦИТЕ НА ОТГОВОР, НА ОТВРЪЩАНЕТО.

Прекалено много е също толкова вредно, както и прекалено малко, Ако използвате прекалено много сила, това е признак не само, че сте излезли от равновесие, това е и неразумно, защото ще ви доведе до точката, в която могат лесно да ви разгромят. Вие така много се озлобявате и се заканвате, че нападащият само трябва да повдигне рамене и да ви препоръча да прекарате някъде по-дълъг курс по психотерапия. И вие самите разбирате, че сте се зачервили и сами сте се направили да изглеждате глупак.

Правило №5: НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ОКАЗВАТЕ ОТПОР, АКО ОТ ТОВА НЯМА НУЖДА.

Оценка на СИТУАЦИЯТА

Никой не очаква да оказвате сляпо отпор, без да оцените предварително всички

промени на конфликтната ситуация. Можете да кажете: „Ей, аз не мога да се занимавам с всичко това, да правя оценки, когато собственият ми мъж ми надува главата!”, но в този случай ви казваме, че ако не се ЗАНИМАВАТЕ с всичко това и да преценявате ситуацията, просто ще бъдете разгромени - а иначе казано опонентът може да ви довърши окончателно.

Добрата предварителна оценка трябва да взема под внимание следните съображения: 1. взаимоотношенията 2. мястото 3. времето 4. духа (настроението)

26

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА: Какви са взаимоотношенията ви с този, който ви атакува? Това изглежда доста очевидно, но защо тогава толкова много убийства се извършват от приятели? Ако единият от участващите в схватката, се беше спрял и открил, че се бие със собствения си приятел, или любовник (и да осъзнае всичко, което следва от това), то полицейските статистики на убийствата щяха радикално да се изменят. Това най-малкото щеше да охлади неконтролируемия жар на момента.

МЯСТОТО: Отделете се за секунда и се попитайте, наистина ли това е най-подходящото място за бой. Наистина ли искате да ви се карат, или вие да се карате в асансьора? В хола пред десетина свидетели? В спалнята? Ако това е неподходящо място, ако сте в губещо положение, не стойте като индианец в Деня на Благодарността - движете се! Можете да изпробвате, всякакво количество стратегии. Най-добрата от тях е и най-пряката: „Ако искаш да се разберем, да се махнем от тук и да идем някъде, където можем да го направим честно.” След това можете да идете в кабинета си, в помощното помещение, в антрето, в парка или в друго най-подходящо за вас помещение, или място. Защо трябва да оказвате Отпор на чужда територия?

ВРЕМЕТО: Това време най-добро ли е за Отпор? Възможно е да не сте в състояние да контролирате този елемент, но също така не трябва да зависите от нечия милост. Имате право да кажете: „Слушай, аз сега съм много уморен, а ти искаш да се заема с толкова сложен проблем. Сега не мога да ти помогна да разрешиш този проблем.” Ако продължавате да позволявате на другите да ви сварват неподготвени или както се казва - да ви „хващат в крачка”, то ще сте потърпевши отново и отново. Не всички конфликти трябва да се разрешават в момента на възникването си. Вие наистина имате някаква власт. Използвайте я.

Още един аспект на времето - т.н. ТАЙМИНГ - умението да избирате най-подходящия момент. Вие трябва да чувствате, кога настъпва подходящия момент за подходящо действие или подходящо заявление. Не си струва да изразходвате цялата си сила в първия залп. Вие сте интелигентен човек и можете да постигнете повече успехи в сраженията си, ако сте повече възприемчиви към ТАЙМИНГА, отколкото към своето уязвено „АЗ”.

ДУХЪТ: Последното, но също толкова важно, както и предишните неща, е състоянието на духа - вашият и този на противника. Когато се сражавате, трябва да се фокусирате на чистото и ясно намерение, изпълнено с духа на самозащитата. Вие точно знаете какво искате и сте тук, защото искате да защитите всяка живо същество, въвлечено в конфликта, а това са - вие, вашият опонент и всеки друг човек, който може да пострада в резултат на сражението. Спречкването във всеки друг аспект е против духа на Айки-тактиката, против принципите на живота и е абсолютно саморазрушително. Защото - ВСЕКИ ПОБЕДЕН ПРОТИВНИК Е ПОТЕНЦИАЛЕН ВРАГ. Ако това не ви плаши, то вие със същия успех може да замените тази книга за деветмилиметров револвер „Смит и уестън”, и кутия с патрони за него. Помнете, колкото и парадоксално да ви се струва, че използвате Отпора, за да помогнете на този, който ви атакува да възстанови своето равновесие, а не да надувате своето „АЗ”. Ако успеете да приемете този дух на защита, тогава ще започнете да усещате живота по новому.

КАК ДА ОКАЗВАМЕ ОТПОР

Сега, когато разгледахме основите на това КОГА да оказваме Отпор и всички правила

и оценки на собствената борба, време е да разгледаме как Айки-тактиката използва Отпора за разрешаването на конфликтите.

27

Отпорът е една от най-сложните ответни реакции за правилно изпълнение. Много малко от нас са се учили как да го правят. Всичко, на което сме се научили, а по-голямата част от това е просто неправилно - е набрано в резултат на тежък, понякога трагичен опит, често обичайната ни ответна реакция се основава на миналото - т.е. на това, което се е формирало по-рано. Ако на десетгодишна възраст сме крещели срещу училищните хулигани и това е работело, то ние сме склонни да станем кресльовци. Ако празните заплахи (казани достатъчно убедително) са спирали по-голямата сестра или по-големия брат, то след пълнолетието вероятно ще продължим да бягаме и да заплашваме всеки, който е съгласен да ни слуша. Така стоят нещата. Занимавайки се в нашите работни групи и наблюдавайки хората, току-що започнали да практикуват Отпор, си изяснихме, че обикновеният мъж и обикновената жена, практикуващи тази реакция, губят контрол, губят равновесие. А когато контролът е изгубен, то те допускат следните грешки:

-използват прекалено много сила; -лошо оценяват ситуацията; -бият се нечестно; -отиват толкова далеко в опитите си да възстановят хармонията, че могат само да я

разрушат. „Емоционален”-това е ключовата дума. Не съществува напълно „спокойно” влизане в

конфликта, но ние трябва да се научим да бъдем по-малко истерични в сравнение с обичайното си поведение. (Следващата глава, е посветена на концентрацията, на изработването на чувство за център, и проследяваме целия път за решението на този проблем.) Но ние сме тук, с адреналин, стремително нарастващ в тялото ни, равновесието ни е изгубено, гласовете от миналото ни крещят и ние усещаме на всичкото отгоре и страх.

И реагираме прекалено остро...обикновено. И обикновените къртичини се превръщат в истински Еверести. Единственото разрешение, към което са се насочили повечето от нас - това е тишината: мълчанието на поваления противник, мълчанието на врага, който тихо подготвя нова атака. Не е задължително това да е така, това просто НЕ ТРЯБВА да бъда така. За да можете успешно да използвате Отпора, трябва да видите в „схватката” трите стадия: мобилизация, контрол и възстановяване на хармонията.

Стадий №1: Мобилизация

„Мобилизация”, именно това и означава. Преди да разрешите конфликта със сериозен опонент, трябва да спрете неговото, или нейното придвижване, за да можете да установите контрол над ситуацията. Как ще постигнете това - ваша си работа. Можете да приемете сурово изражение, да направите крачка в пространството на своя противник и да кажете: „Почакай! Няма да те оставя да ме обиждаш!” Проявете своята изобретателност, за да спрете стремителното нападение на своя противник още в първия стадий на схватката.

Стадий № 2: Контрол Вие сте спрели придвижването на атакуващия. Да установите контрол ще бъде доста

по-сложно. Контролът - това е резултата от силата на вашия аргумент: вие всъщност, водите своя опонент натам, че да може да погледне нещата от вашата гледна точка, за да разбере къде е допуснал грешка и да не продължава схватката само от злоба и надменност. Вашият най-добър шанс за постигане на контрол се състои в това да се борите честно и да останете конкретни.

Нечестната борба в човешките взаимоотношения само заставя вашият опонент да се бори още по-упорито, извежда го още повече от равновесие. Примери за нечестна борба, „ударите под пояса”, включват използването на сарказъм, изказването на лични

28

забележки и борба с човека, вместо опит за разрешаване на проблема: „Кой идиот разля кафето върху покривката?” Изглежда, че проблемът е в кафеното петно, а не в „идиота”.

Помнете, че независимо в какъв вид схватка ви въвлича вашият опонент, запазете спокойствие, съхранете равновесието си! И тогава всичките му оскърбления няма да му помогнат, независимо от това, какво си мисли той. Ако вие се спънете тук и преминете към личността, ще се окажете в такава опасна ситуация както и той. Вашата цел не е да разярите опонента, а да се стремите към хармония. Обобщенията и преувеличенията увеличават усложненията за контрол над ситуацията. ОСТАВАЙТЕ КОНКРЕТНИ. В много спорове съществува изкушението да заздравите позицията си, казвайки нещо от рода: „ЦЕЛИЯТ СВЯТ знае, че ти с нож и чеп не можеш да извадиш!”, „Ти, винаги, ВИНАГИ казваш „да”,когато имаш предвид „не”!”. Във всички взаимоотношения с някаква продължителност, съществува тенденцията да се превръща двудневния навик в пожизнен недостатък на дисциплина: „”ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ, ти не направи нищо, само знаеш да се криеш по цял ден в къщи с мрачен вид!”. Всъщност това е само двучасова депресия.

Даже ако сте се сблъскали чело в чело с някого, вие трябва да останете уравновесени и да приведете конкретни примери, да бъдете колкото се може по-точни. Не трябва да има и най-малко значение това, че вашият противник прибягва към сарказъм, оскърбления или измислена статистика. Вашата задача е да продължите да се придвижвате с точни намерения и обмислена скорост към възстановяването контрола над ситуацията.

Например: Мак: Кой идиот разля кафето на покривката! Вие: Нужна е гъба и малко студена вода. Мак: Какъв си вързан! Вие: Аз не съм го разлял, но докато крещиш, кафето се разтича по покривката.

Донеси гъбата. Разбира се това не е такъв спор, който помита всичко от лицето на земята, но

достатъчно ясно демонстрира колко е важно да се придържаш към предмета, при това оставайки уравновесен и продължавайки да държите своя триъгълник нацелен точно към проблема, даже ако опонентите ви са навсякъде около вас. Това работи и при по-сериозни схватки:

Мак: При първа възможност ще ти дам да се разбереш! Вие: Няма да ти дам такава възможност. Какъв е проблемът? Мак: Ти си глупак! Вие: Ти искаш ли да разрешиш проблема, или предпочиташ да си изкараш яда върху

мен? Във всеки от примерите ВАШИЯТ персонаж запазва направлението на триъгълника

насочено към конфликта и работи за постигането на контрол.

Стадий №3: Възстановяване на хармонията ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ХАРМОНИЯТА СЕ ЯВЯВА ЦЕЛ НА ЦЕЛИЯ

КОНФЛИКТ. Постоянното осъзнаване на това ще ви запази от „убийствени заявления”-атаки, които ще ранят толкова сериозно опонента ви, че хармонията просто никога няма да може да бъде възстановена. Вие не можете да заявите на някого, че никога не е бил добър в леглото и да очаквате след това, че взаимоотношенията ви ще се върнат на предишното равнище. Раната ще остане (особено ако това е истина). Вместо да сте стъпили с крака си върху парчетата от своя противник, както ни учат в нашето общество, вие трябва упорито да работите за намирането на такова решение, при което

29

и двамата да се чувствате добре. НАЙ-ДОБРАТА ПОБЕДА Е ТАЗИ ПОБЕДА, ПРИ КОЯТО ПОБЕЖДАВАТ ВСИЧКИ. Способът за постигането на такава „победа” от съвместен тип е да се фокусирате върху всички пунктове на проблема. И когато контролът бъде установен, в идеалния случай ще получите двете воюващи страни една до друга, съвместно работещи над взаимно приемливото решение. Точно както в случая с разлятото кафе, вие и двамата пълзите на колене по пода и бършете разлятото.

ФИЗИЧЕСКОТО ОТНОШЕНИЕ

А как стоят нещата в областта на невербалните отношения? Досега концентрирахме

главното си внимание върху думите - какво да говорим и какво не, но също е важно в случаите, когато избирате Отпор, да казвате нужните неща и БЕЗ ДУМИ. Тялото, лицето и физическите взаимоотношения могат да кажат толкова, колкото и двеста параграфа добре подбрани хармонични думи.

Например да предположим, че атакувайки проблема, вие нямате проблеми с красноречието, но очите ви са се превърнали в тесни амбразури, ръцете ви са на бедрата, левият крак е изнесен напред, а вие самите сте на два дюйма от лицето на противника. Това може да е подходящо положение, за да ударите някого, но не се връзва с думите, които произнасяте - думите, които трябва да възстановят хармонията. Вие можете да декламирате поезия, но ако поведението ви е насочено за нападение, той ще почувства това.

СЛУШАЙТЕ КАКВО ГОВОРИ ТЯЛОТО ВИ. Съществуват три елемента на физическо отношение, които трябва да са ви постоянно

в ума: лицето, позата и духовните взаимоотношения. Да ги разгледаме по ред. Вашето лице може да бъде най-изразителната част от тялото ви. Това е

изключително, с изключение на факта, че то може да казва неща, за които в действителност не подозирате. Вие трябва да поглеждате в огледалото не само, за да оглеждате недостатъците на външни си вид. Вие трябва да знаете на какво приличат израженията на вашето тяло и лице и как ги усещате вие. Застанете пред огледалото и накарайте лицето си да стане зло. Внимателно наблюдавайте как ще се почувстват мимическите ви мускули. Запомнете усещанията. След това продължавайте и направете същото с „тъжно’, „смутено’, „изплашено” и „щастливо” лице. Сблъсквайки се с хората вътре и извън конфликта, наблюдавайте лицето си. Знайте, че не всичко е наред, ако казвайки, че сте щастливи, вашето лице ИЗГЛЕЖДА тъжно. Върнете се на правилния път. В работата си постоянно наблюдаваме хора, които оказват Отпор, но при това издават „оригиналните” си страхове.

Те плътно настъпват, но очите им са широко разширени, а устата вяло отворени. Или те се опитват да окажат Отпор, но очите им изглеждат така, сякаш плачат. Опонентите им може да не са от най-наблюдателните, но хората обикновено чувстват това несъответствие. „Правилното” лице за Отпор вероятно е най-безизразното лице, трябва да гледате между очите на противника (за да не ви свари неподготвени, поглеждайки ВЪВ вашите очи) и нека вашият защитен дух запази колкото се може по-неутрално, но едновременно с това мощно изражение. Злото, или враждебно лице може да предизвика противника, което прави разрешаването на конфликта още по-трудно. Позата също трябва да е на равнището на съзнанието. Погледнете хората въвлечени в конфликт. Наблюдавайте как телата изразяват емоциите на стопаните си. Думата „подавящ” най-подхожда за описание на висок човек, който просто е надвиснал над своята жертва. Родителите често пъти не си дават сметка, че стойката им с опрени на бедрата ръце

30

(„До гуша ми дойде от тебе!”) плаши децата. Хората доказващи своята гледна точка с помощта на показалеца, рядко осъзнават заплахата, която изразява този жест.

Тъй както и с лицето, вие трябва да знаете какво означава изражението на вашето тяло и да сте уверени в това, че то казва точно това, което вие искате. Не оказвайте Отпор само на думи, докато тялото ви отстъпва назад. Не тикайте с пръст някого в гърдите, говорейки в същото време: „Слушай, аз искам само да разрешим проблема!” Стойте удобно.

ВАШАТА ПОЗА ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВА НА ВАШИЯ ПОДХОД. И накрая, какви са пространствените взаимоотношения с опонента ви? Малко от нас

имат представа от концепцията за нашето лично пространство. Ние живеем в това пространство, ходим в него, но рядко осъзнаваме това, докато някой не влезе в него неканен. Помислете как се чувствате, когато някой ви казва нещо право в лицето. А как ще е ако отстъпите, а той продължава да върви напред? Огледайте своето пространство и започнете да усещате пространството на другите - особено, когато сте въвлечени в конфликт. Има случаи, когато вие трябва да бъдете сурови, когато се налага да влезете в нечие пространство и да изискате, той да се откаже от определено поведение. А има случаи, когато този вид нахлувания се явяват най-лошото - като например случаите, когато си имате работа с деца и търсите взаимноприемливо решение.

УМЕЙТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ СВОЕТО ПРОСТРАНСТВО ЗА МАКСИМАЛНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ШАНСОВЕТЕ ВИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ХАРМОНИЯ.

СИНТЕЗ НА НАЙ-ВАЖНОТО

За да ви помогнем при вашия Отпор, сме направили контролен списък. Поглеждайте

го и се постарайте да го запомните. КОГА ДА ОКАЗВАМЕ ОТПОР 1. Няма друг изход. 2. Това е въпрос на живот и смърт. 3. Това е въпрос от първостепенна важност. ПРАВИЛА ЗА БОРБА 1. Вие имате право да живеете и цялата Вселена поддържа вашето право да се борите

за неговото съхранение. 2. Никога не влизайте в схватка с този, който няма каква да губи. 3. Използвайте минимална сила за възстановяването на хармонията. 4. Никога в своята контраатака не преминавайте предела на ответното действие. 5. Не се сражавайте, ако не се налага. ОЦЕНКА НА СИТУАЦИЯТА 1.ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА: Какви са взаимоотношенията между мен и нападащия? 2.МЯСТОТО: Това ли е най-подходящото място за спречкване? 3.ВРЕМЕТО: Това ли е най-подходящото време за бой? Верен ли е избора ми за

времето на контраатаката (тайминг)? 4.ДУХЪТ: Колко е решителен атакуващият? Колко съм решителен аз? ТРИ СТАДИЯ НА ОТПОР 1. МОБИЛИЗАЦИЯ: за спиране придвижването на противника. 2. Контрол : за фокусиране на конфликта върху проблема посредством честна борба и

конкретен подход. 3. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ХАРМОНИЯТА: „победа” при която и двете страни

„побеждават”, а истинският проблем е разрешен. ФИЗИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ 1. ЛИЦЕ: За какво говори то? Какво искам да говори то?

31

2. ПОЗА: Какво казва тя? Какво искам да казва? 3. ДУХОВНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ: Къде взаимодействам с пространството на

противника си? Отначало това може да ви изглежда невъзможно за осъществяване - оценка, обмисляне, проверка и задаване на въпроси. Но ако опитате, ще откриете, че това бързо ще замени вашите предишни, по-малко успешни опити за оказване на Отпор. Възнагражденията са моментални и това ще ви вдъхнови да продължите. Ако това не ви се отдаде и отново ви „подведат” назад вашите стари модели на поведение, с това животът няма да свърши. Просто отново се върнете в пътя и опитайте още веднъж. ВИЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ТОВА.

2. ОТТЕГЛЯНЕ

Ако културата ни за боя не се различава от общоприетата, то тогава както са ни

казвали, няма нищо по-лошо от това да избягаш от него. Ние искаме да изменим тази представа. За да можете успешно да прилагате тази ответна реакция, отначало ще трябва да се

избавите от всички намеци за страхливостта, свързани с „бягството”. Ако вие предпочитате Отпора вместо бягството, само защото смятате бягството за страхливост, то правите огромна грешка. Ако се биете, вместо да се спасите с бягство, само защото не сте знаели, че можете да избягате, правите същата грешка.

В системата на Айки-тактиката Оттеглянето се представя с триъгълник насочен встрани от точката на конфликта:

Върхът на триъгълника е нацелен съвършено в обратната посока. Това не е

безпорядъчно отстъпление в пълно объркване и с извинително изражение. Много често хората, дотогава, докато не ги подгони мечка или неистов психопат, бягат в кръг, сякаш горят дрехите им, скачат нагоре-надолу като Кейстьн Копс, или се разпадат на части и се оставят да бъдат довършени. Триъгълникът напомня, че Оттеглянето - това е определен избор, стратегия, която трябва да се прилага с такова равновесие, както и всяка друга стратегия. ТОЙ Е НАСОЧЕН.

КОГА ДА ОТСТЪПВАМЕ

Оттеглянето, това е съответстващата ответна реакция в следните ситуации: КОГАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛО СЕ Е ПРОВАЛИЛО, А ПЪТЯТ ЗА БЯГСТВО Е

ОТКРИТ. Във физическия смисъл, тази ответна реакция е очевидна. Вие оказвате Отпор на професионален боксьор свръхтежка категория и губите. Ако се

забавите още малко, той ще ви разполови надве. Ако вие разбира се не сте романтик с явни склонности към мазохизъм, то в това, че ще налетите на Армагедон, няма нищо славно. Вие ще избягате бързо, доколкото можете, разбира се, ако все още можете... за

32

да се „срещнете друг път”. В областта на вербалния конфликт Оттеглянето е по-сложно да се визуализира, защото то не винаги изисква напускането на сцената.

Колкото и да ни е тъжно, но областта, в която Оттеглянето не се прилага достатъчно, това са взаимоотношенията мъж - жена. Когато всички конфликти се превръщат в спречквания, а всички опити за тяхното разрешаване се провалят, именно Оттеглянето може да се окаже по-добре, отколкото търпеливото продължаване на бойните действия. В нашите работни групи постоянно срещаме мъже и жени, които ни разказват за бракове отличаващи се със физическа и емоционална жестокост. Когато питаме тези хора, защо не се оттеглят, те ни казват; „Аз се опитвам да спася нашия брак”, или „Аз оставам в брака само заради детето”, или „Може пък и всичко да се оправи само”. В такива случаи, явно за Оттегляне ще са необходими повече сили и вътрешна енергия, отколкото да се остане и да се сражава. Съществуват стотици известни случаи, демонстриращи, че очакването на лошите отношения да отминат травмират децата също така силно както и развода. Освен това ние твърдо сме убеден и че ако на някого му се налага да „работи” за съхраняването на брака, то този брак или личности, намиращи се в брака, неизбежно ще започнат да страдат. По такъв начин Оттеглянето от временен или постоянен характер, трябва да бъде обмислено от хората, оказали се в неудачен брак, в неудачни взаимоотношения, в конфликтно работно обкръжение и т.н. Трябва да престанем да мислим за живота като за нещо тежко, трябва да спрем да се правим на спартанци, а света - на бойно поле. При условие, че всички останали пътища са се оказали по-малко ефективни или напълно непригодни.

КОГАТО НЕ ПОДХОЖДАТ НИТО ВРЕМЕТО,НИТО МЯСТОТО. Както вече изяснихме в главата, посветена на Отпора, времето и мястото трябва да са

подходящи, иначе конфликтът ще се превърне в разгром. Затова, когато избирате Оттеглянето правете го колкото се може по-бързо, както се казва във военните филми: „Да се омитаме оттука по дяволите!”

Например Норин е търговски служител в магазин. Понякога тя си има работа с клиенти, които са направо непоносими. Някои просто са груби, но други, като мисис Бредфорд, се държат явно оскърбително. Мисис Бредфорд принадлежи към висшето общество, представителите на което се чувстват по-добре, когато измъчват хората, заемащи „по-ниско положение” в живота. Защо тази група се държи така в нашия случай това няма значение - нашата задача е да ги надживеем, да не мислим за себе си лоши неща само заради жизнената философия печеля/ губя. После ще видим, че Норин има и други възможности, но този път тя избира Оттеглянето. Тя решава, че времето и мястото не са подходящи.

Магазинът е препълнен. В навечерието на Коледа. И купувачите все повече и повече се заразяват с настроението на всеобщата истерия. Норин и временните и помощници работят извънредно. Те са много изморени. Остава половин час до затварянето. Мисис Бредфорд хваща Норин и започва продължителна тирада за неправилно посочения на етикета размер на роклята, която тя е купила миналата седмица. Отначало Норин се справя добре. Тя се извинява от името на магазина и е съгласна да поправи грешката по най-добрият начин. Но мисис Бредфорд, чието подсъзнание е въодушевено от възможността да излее злобата си към целия свят и неговите обитатели, смята това за недостатъчно. Тя повишава глас.

Мисис Бредфорд: Това е типично за този магазин! Очевидно тук се стараете само да създавате повече неудобства на своите клиенти!

Оглеждайки се наоколо, Норин вижда, че все повече клиенти се заслушват в конфликта и репутацията на магазина е в опасност. Тя знае също, че само с извинения и оправдания, няма да се отърве от мисис Бредфорд, а Отпорът, ще доведе само до клане.

33

Мястото е неподходящо - само не и в препълнения магазин, където „клиентът винаги е прав”, времето също не е подходящо - малко преди да затворят.

Норин решава да се Оттегли. Но къде може да избяга? Едва ли за нея е подходящо да се обърне и да избяга от магазина, това означава да остане без работа.

Оттеглянето не е задължително да бъде физическо. Норин се съсредоточава, остава спокойна, и отговаря колкото се може неемоционално.

Норин: Мисис Бредфорд, аз не съм човекът, КОЙТО ви е нужен за разрешаването на този проблем. Аз съм само служител .Ако искате да говорите с мениджъра, моля оставете ми вашия телефонен номер, а ТОЙ ще ви позвъни, когато дойде. А сега ви моля да ме извините, но аз трябва да обслужа тези хора. Те вече ви чакат достатъчно дълго и аз не искам да ги разочаровам. Благодаря ви за търпението. Усмихвайки се при това, тя много ефектно се обръща и отива да прави това, за което ѝ плащат.

Разбира се, може мис Бредфорд да продължи да шуми и да беснее, но ако Оттеглянето има триъгълна форма, направена съзнателно и уверено, то разярената жена ще бъде изведена от равновесие. „Благодаря” е подарък от Норин, КОЙТО трябва да ѝ помогне отново да придобие чувство за хуманност. Другите клиенти, чувайки заявлението на Норин за нежеланието ѝ да ги разочарова, сега са на нейна страна. Но което е най-важно, тя напълно скъсва със сцената и си отива от конфликта, КОЙТО е можел да завърши за нея не само със загубата на търпението.

А-а, ще кажете вие, ами всичко онова, което чувства Норин вътре в себе си? Как може да допусне такова поведение от страна на дъртата изкуфелница?

Норин нищо не е простила на мисис Бредфорд. Мисис Бредфорд си е мисис Бредфорд, а Норин си е Норин. Даже, ако в дадения момент и двете заемат една и съща временна и пространствена ниша, това в никакъв случай не е грижа на Норин – да се разплати с жената, като я разгроми. Самомнението на Норин в дадения случай е позитивно, то произхожда от способността ѝ да се справи с конфликта, а не от способността да накаже злобното бабе.

Сега нека да разгледаме как се предприема Оттеглянето в друга конфликтна ситуация. Боб е разведен мъж, отива на гости, където среща Кейн, своя стар приятел. След като е изпил доста алкохол, Кейн се обръща към Боб и му казва: „Боб, чух, че ти се свързваш само с омъжени жени? Ти, какво, боиш се от ИСТИНСКИТЕ жени ли? Никога не съм мислел, че ти може да си страхливец!”

Боб може да окаже Отпор. Но какъв смисъл би имало това? Това едва ли е въпрос на живот и СМЪРТ, или въпрос от първостепенна важност. И макар да има пълен избор от възможности. Боб решава, че това едва ли е най-подходящото време и място да обсъжда личния си живот, затова избира Оттеглянето. Обръщайки се, така че да бъде лице в лице с Кейн, той казва: „Извинявай, Кейн, но аз не искам да говоря за това.” И ТОЙ отива в другия край на стаята, за да поговори с който пожелае. ТОЙ се оттегля от конфликта, който му е подготвил Кейн. Знаейки, че в тази ситуация не може да има нито победител, нито победен, ТОЙ се извинява и отива настрани - Оттегля се. Според нас, само човек, КОЙТО безнадеждно търси някакво внимание, ще се забърка в сеанс по доморасла психология с пиян приятел, КОЙТО при това се държи доста оскърбително. Тук няма какво да се печели.

Отново самооценката идва от умението ви да се самоуправлявате и от чувството на собствено удовлетворение, а не от впускането ви в конфликт и унищожаването на някого другиго. И това дали Кейн е прав, или не, няма ни най-малко значение. Боб има правото да се Оттегли.

34

КАК ДА СЕ ОТТЕГЛИМ

Няма нищо лесно. Вие трябва да се Оттеглите с точно и ясно намерение. Прекалено често срещаме хора, които подават едновременно два сигнала. С други

думи, те се Оттеглят, но го правят двусмислено, оставяйки у другите хора усещането, че те всъщност искат да ги помолят да останат. Те не са уверени в своето право да изоставят сцената и затова Оттеглянето им не е изразително. Например, човек, КОЙТО ОТТЕГЛЯЙКИ се казва:”Аз ще се върна”, или „не мисли, че успя да постигнеш нещо", или "Моето завръщане ще зависи от твоето поведение", опитвайки се да влезете в стълкновение и да избягате едновременно. Всичко, което постига е, че спъва опонента.

Така, че ако сте избрали Оттеглянето, убедете се, че го правите категорично, знаейки че се ползвате от правото си да излезете извън деструктивното обкръжение. /По-късно, когато вие се научите да се концентрирате и да усещате собствения си център, ще разберете как се извършва съсредоточено Оттегляне, като се избягват двусмислени действия./

И най-накрая: вие трябва да отделите оценките от концепцията за Оттегляне, за да можете успешно да го прилагате. Ако се разколебаете само за миг, заради някакви отживели мнения касаещи страха, или загубата на лицето пред Околните, то вие ще пропаднете.

3. ПРЕГОВОРИ

В системата на Айки-тактиката, Преговорите се представят като триъгълник

/агресора/, насочен срещу кръг /вашата ответна реакция/:

Най-сетне, това е първият случай в тази глава, когато можем да действаме направо,

без да се извиняваме за стратегията. На преговорите, разумният обмен на възможни решения и обсъждането на възможните последствия - нашата култура гледа с благосклонност. Изкуството на компромиса и арбитража се цени доста високо. Бившият държавен секретар Кисинджър, на времето си успешно прилагаше Преговорите на международния дипломатически Фронт, а по същото време такива изкусни арбитри, като Теодор Хил, получиха слава на сцената в САЩ. Офицерите от полицията редовно са обучавани, че колкото повече отвличат вниманието на престъпника с разговори, или даже на потенциалния самоубиец, толкова по-голяма е възможността за взаимно оцеляване. В професионалните библиотеки е пълно с книги, разкриващи тактики и стратегии за постигането на компромиси. Но преговорите не винаги са най-доброто средство за разрешаването на конфликтите. На някои например не им е лесно да се откажат от своите принципи и идеали. И много рядко са случаите, когато имате много малък приличен шанс да намерите компромис в ситуациите на живот и смърт. Ще ни бъде трудно да постигнем общо решение с грабителя, ако играем по неговите правила:

„Ударете ме моля, само от лявата страна и вземете само половината ми пари и да се разделим по живо - по здраво...” Точно по същия начин, в света на социалните

35

КОНФЛИКТИ, има ситуации при, които Преговорите не са най-подходящият избор на ответна реакция в конфликта.

„Вие сте прави да оспорвате моята католическа вяра. Ето какво ще ви кажа: ако ме оставите на мира, аз ви обещавам, че ще вярвам само в една трета от Светата Троица!” Едва ли. Вие заслужавате нещо по-добро от това. Вие имате право на своя вяра, на свои принципи, на своя етика.

Преговорите се представят с кръг, за да се наблегне на този факт, че реагиращият не оказва Отпор и не се Оттегля. В действителност, ТОЗИ, КОЙТО избира Преговорите, прави по малко от едното и от другото: вие се развръщате, но хвърляте всички сили. Всъщност, Преговорите са кръгообразно действие, състоящо се в развръщане на силите и отстъпване до определена степен, но те НЕ СА пасивни. Преговорите са средство на стратегията за отстъпки, за да се достигне решение.

Добре, има и случаи, когато преговорите са най-добрата, в смисъл „най-подходящата”, ответна реакция на конфликтното събитие. Робин Худ бърза да мине по гредата, а там сте вие. Вие можете да обсъдите ситуацията „като разумни хора”. Но коя греда и по кое време повече от всякога подхожда за компромис? Коя ситуация? КОЙ ПРОТИВНИК?

КОГА ДА ВОДИМ ПРЕГ0ВОРИ

ПРЕГОВОРИТЕ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИ, В ТОЗИ СЛУЧАЙ, КОГАТО СТЕ

ВЪВЕДЕНИ В НЕПЕЧЕЛИВША СИТУАЦИЯ. Разбира се, вашият противник, може за себе си да реши, че ставащото е съревнование с победител и губещ. Но най-често това е ваша работа - защото вие сте завършена и концентрирана личност - да обърнете /закръглите/ конфликта и да предложите разумен изход, приемлив и за двете страни. Вие решавате, че не е нужно да бъдете победител, или победен и посочвате пътя за максималното увеличение на изгодите както за вас, така и за вашия опонент. Ели е вашата шестгодишна дъщеря. Тя ляга до своята голяма кукла и ви атакува. Нейната мила, малка усмивка се превръща в недоволна гримаса:

Ели: Родителите на Луиза не я карат да си ляга толкова рано. ТЯ ИМА наистина ДОБРИ родители.

Моментално сензорите ви минават в бойна готовност: ТОВА Е НЕПЕЧЕЛИВША СИТУАЦИЯ. Разбира се, вие можете да окажете Отпор с аргумента, че обикновено родителите на Луиза така са натряскани с алкохол и наркотици, че въобще не знаят къде е дъщеря им, и че вие сте доста по-добри родители от тях. Но ние се съмняваме, че Ели ще разбере, или прецени тази информация. Освен това, не съществуват никакви общопризнати тестове, определящи „съвършените” родители. Едни родители ще кажат, че при необходимост, добрият родител, бие своето дете други ще кажат, че добрият родител никога не бие своето дете. Вие познавате деца от строги семейства и деца от „нездрави” семейства. сред тях има всякакви, има и добри, има и повредени, така че по този въпрос е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ СПЕЧЕЛИ като прибегнете до Отпор. Вие можете да се Оттеглите от малката Ели, казвайки ѝ, че трябва да вземете вана, но атаката не оправдава такъв отговор, а и във всеки случай, Ели е много настойчиво дете. Можете за известно време да я изкарате от равновесие, но тя постоянно ще се връща към тази тема и ще иска да си ляга половин час по-късно. Най-важното е да почувствате, че това е непечеливша ситуация. Не, че при тази ситуация не може да има победител - вие МОЖЕТЕ да я завържете за вратата с чаршафа и да изключите цялото осветление в къщата. Вие, най-силните, ще се окажете победител, а Ели, най-слабата, ще бъде победена. Само номинално. На нас здравият разсъдък ни подсказва, че Ели и нейните родители, ще бъдат губещи, ако разглеждаме нещата по този начин. В този

36

случай, ако родителите имат души, те в края на краищата ще започнат да се чувстват виновни, а Ели ПРОСТО ще избяга от къщи.

Така че, вие, родители, сядайте и решавайте този проблем, намерете компромис, започнете с Ели Преговори.

КАК ДА ВОДИМ ПРЕГОВОРИ

Правило #1: ПРЕГОВОРИТЕ ИЗИСКВАТ НАЛИЧИЕТО НА ДВА КРЪГА СЛЕД

НАЧАЛНИЯ СТАДИИ. С други думи, след като кажете на вашия ПРОТИВНИК, че искате да постигнете

компромис, да го обсъдите, да го погледнете от двете страни, трябва да получите ДВАМА заинтересувани от компромиса. Преговорите не са изкуство да предавате всичко, това е изкуство за сключване на взаимно приемливи сделки, изкуство за намиране на хармонично решение.

От ваша страна това може да означава, че вие трябва да бъдете малко по-отстъпчиви за времето на лягането, ще можете да се съгласите с условията на Ели, да попитате другите родители, кое време смятат за разумно да слагат своите деца да си лягат в леглото. /От вас ще се наложи да бъдете малко по-освободени от своето „Аз”, да сте готови в определена степен да си признаете „грешката” и да сте готови да се отнасяте с Ели като с човек, имащ равни права с вас. Това действие от ваша страна ще постави началото на дългия път по превръщането на Ели в разумно човешко същество.../ Или може да ѝ предложите сделка: направете така, че времето за лягане да е пряко свързано със състоянието на стаята ѝ. Помнете също, че вие никъде не я завличате, и от никъде не я измъквате. Вие сте двама равноправни човека, заинтересовани от разрешаването на проблема. Това не е лесно.

Отначало ще трябва да разберете какво стои зад жалбата на Ели за добрите родители и лягането в леглото. Изкуството на компромиса не означава, че трябва веднага да се захващате за ПЪРВИЯ попаднал ви повод. Имайки си работа с деца /с възрастни също/, понякога трябва да им помогнете да погледнат зад своите изказани желания и да видят там допълнителните петнайсет минути от телевизионния сериал "Старски и Хатч". А напълно е възможно, всичко, което Ели иска да е малко внимание. Ако вие ѝ окажете Отпор и ѝ се накарате, тя ще получи внимание, макар и негативно. Но с това нищо повече няма да решите. Ще започнете с това, че отначало ще се вбесите, след това ще се разстроите, чувствайки се виновни и ще имате лошо мнение за себе си. Понякога да водят преговори е доста сложно. Но погледнете колко ефективен може да е този избор:

Ели: Родителите на Луиза не я карат да си ляга толкова рано. ТЯ ИМА наистина ДОБРИ родители.

Вие: А ти какво искаш да правиш? Ели: Да гледам Старски и Хатч. Родителите на Луиза винаги ѝ дават да гледа филма. Вие: Мисля, че напоследък бяхме доста заети и не ти обръщахме достатъчно

внимание, така ли е? Ели: Аз не знам... Вие: В колко часа си ляга Луиза? Ели: Аз не знам... В този момент имате избор: да се разсърдите по повод на нейните

неконкретни отговори, или да видите в тях признак, че сте започнали да закачате нужната струна.

Вие: Да видим можем ли да постигнем компромис? Ели: Какво е това? Вие: Това е, когато двама души сядат и казват какво искат, за да видят могат ли да

намерят начин, който да зарадва и двамата. Ние искаме ти да се наспиваш добре. А ти

37

искаш до късно да не си лягаш. Ние не можем да ти позволим да ви лягаш цял час по-късно, но може би някаква част от часа ще реши проблема.

Ели: Колко? Вие: Зависи от това, какво мислиш да правиш. И така нататък... постоянно помнете,

че това, което всъщност стои зад целия обмен на думи, най-вероятно е въпрос на внимание и любов.

Признаваме си, че в нашата дискусия, Ели е доста конкретно дете. В разгара на истинския живот нещата могат да бъдат доста по-сложни. Смисълът е в това да не УСЛОЖНЯВАТЕ собственото си съзнание: не засядайте на странични въпроси, в несериозни въпроси, в критически забележки. Колкото по-просто визуализирате събитието, толкова по-успешно ще се оправите. Не си позволяваме да ставате заядливи, ако видите, че отпред на пижамата на Ели има петно от десерта. В сегашният момент, вие се справяте със синдрома любов /телевизор/ на Луиза, а не с факта, че маниерите на Ели, зад масата, оскърбяват вашето деликатно възприятие! Още щом изместите темата от детето, ще провалите всичко: „Аз искам да гледам телевизор.”- „А какво е това на пижамата ти?” - „Желе. А може ли аз да гледам?” - „Каква си мърла.”

Това не е компромис, това е безумие. Може би нямате дете, или вашето дете е самото съвършенство, и вие си мислите

какво отношение може да има Ели и нейната кукла към вашия живот. Вземете която и да е конфликтна ситуация, и участниците в нея могат ужасно да заприличат на Ели и нейните родители. Във всеки от следващите случаи жертвата избира /неправилно/ да даде Отпор.

Жената: Ти никога не ми обръщаш внимание, Фред винаги е внимателен с жена си. Мъжът: Защо носиш този ужасен халат?

Шефът: Вие сигурен ли сте, че правите всичко възможно? Работникът: Разбира се, че да! Аз работя два пъти повече, отколкото КОЙТО и да е

било тук! Близнак 1: По-добре спри да примамваш приятелките ми. Близнак 2: 3а нищо на света не бих погледнал която и да е от тях! Във всеки от случаите Отпорът /триъгълникът/ се явява неподходяща ответна

реакция, доколкото нито единият от нападащите не предлага ситуация победа/ загуба, или съревнование както го определихме вече. Вие не можете да измерите вниманието, не можете да измерите максималната отдаденост на работното място, не можете да измерите верността. Това са в чист вид ситуации на непобеда, на които е най-добре да отговорите с Преговори - превръщайки се в КРЪГ на компромиса.

Мъжът: Е хайде да видим можем ли да изгладим проблема с внимание то. Извинявай за това, че ти създадох такова безпокойство. Сега малко съм зает, но мисля, че можем да изясним това. Аз наистина те обичам.

38

Работникът: Ако чувствате, че работя недостатъчно усърдно, тогава да погледнем моето работно натоварване и ще ми кажете къде ще трябва да се постегна.

Близнак 2: На мен ми харесва да говоря е приятелките ти. Може би можем да направим нещо, за да възстановим доверието между нас, което в последно време взе да се губи.

Във всеки от тези конфликти, всяка от страните има свое право и то трябва да бъде намерено и хармонично разрешено. Забележете, че нито един от реагиращите не се е предал и не се е направил на мъртъв.

Те се приближиха до изходната точка, от която започна атаката и предприеха Преговорите вместо Отпор, или Оттегляне, Разбира се, че ако вашият противник ПРОДЪЛЖИ да шуми, или да безумства, ще бъдете принудени, след коректно изслушване, да прибегнете до ответна реакция на конфликта. Както вече казахме Преговорите изискват два кръга.

Като отговор на конфликта, Преговорите могат да се използват със съответния дух - с този, който е пропита всяка от ответните реакции на Айки-тактиката - с увереност и стремеж да се избегне нападението. Не трябва да мислите за това като за уловка или като за способ на обмяна на страха си за краткоминутно спокойствие. Преговорите са среща на равни умове и сърца, а не упражнение за ловкост на ръцете Те трябва да идват от вашето искрено желание да разрешите проблема и не трябва да бъдат просто способ да се спечели нещо, което не сте имали досега.

ОСТАВАЙТЕ УРАВНОВЕСЕНИ, НЕ СИ ИГРАЙТЕ ИГРИЧКИ, ФОКУСИРАЙТЕ СЕ ВЪРХУ ПРОБЛЕМА, А НЕ ВЪРХУ ОПОНЕНТА. НЕ СЕ БЕЗПОКОИТЕ ЗА СВОЕТО АЗ. С НЕГО ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД!

4. НИЩОНЕПРАВЕНЕ

Нищонеправенето може да е възхитително прекарване на времето в горещ летен ден,

но може и да бъде най-добрата реакция в някои конфликтни събития. В системата на Айки-тактиката НИЩОНЕПРАВЕНЕТО се изобразява чрез квадрат.

Ако мислите за квадрата като за геометрична фигура, ще започнете да разбирате, че

нищонеправенето пред лицето на конфликта, не е същото като предаването, или пасивността. Квадратът е здрава фигура, добре заземена, подобна на триъгълника и способна да издържи на много голям натиск. Неговата сила е в неговата здравина. Слабостта му е в неспособността да се премества бързо. Много години сме говорили за хората като за „квадратни”, без да разбираме колко сме били прави. Обикновено квадратът не е гъвкав, той не желае, или не може да се изменя заедно с жизнения поток около него. Квадратът е надежден и достоен за доверие. Ние говорим за „квадратни сделки” и знаем, че напълно сме защитени.

В този смисъл не трябва да бъркаме Нищонеправенето с предаването, или допускането на целия свят да ни пришпорва. Както и всички останали ответни реакции, Нищонеправенето може да е подходяща, или неподходяща в зависимост от

39

обстоятелствата. В какъв смисъл Нищонеправенето може да е правилен отговор? Да вземем следния пример. Вие се прибирате у дома. Доколкото си спомняте, вие сте затворили и заключили вратата, когато сте излезли. Докато ви е нямало, НИКОЙ друг е нямал достъп до вашата квартира. Но сега виждате, че входната врата е леко открехната. Ако вие винаги сте в състояние на бойна готовност, ако сте полицай или самоубиец, вие можете да се втурнете вътре като на ученията на морската пехота, надавайки каратистки викове, или имитирайки атакуваща кавалерия.

Ако вие сте все още с нас и сте достатъчно благоразумни, можете да сметнете за по-добре да изчакате няколко минути /в зависимост от ситуацията/, за да видите как ще се развият събитията. Това може да ни даде време да изясним дали вътре се намира наш приятел, за когото сме забравили, дали домът ви е окупиран от престъпници, или просто сте забравили да затворите както трябва вратата. Нищонеправейки вие имате едно огромно преимущество: можете да обмислите какво да правите по-нататък - да извикате полиция, да повикате съседа, да влезете вътре или да направите нещо друго. Много е важно да разберете, че стадият на Нищонеправенето е оригинална и полезна ответна реакция на това събитие.

Същият процес се отнася и за междуличностните отношения. Вие може те Нищо да Не Правите. Това е ваше право и в много случаи то е по-доброто, което можете да направите.

КОГА ДА НЕ ПРАВИМ НИЩО

НИЩОНЕПРАВЕНЕТО Е ПОДХОДЯЩО, КОГАТО СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ ВРЕМЕ. Време, за да си изясните какво и защо се надига срещу вас, време за изработване на

ответна реакция, време за възстановяване на чувството на пьрвостепенност, времето за да си зададете всички тези въпроси, отговорите на които изисква Айки-тактиката. На нас ни се струва, че бързите реакции се поощряват необосновано високо. Именно на тях разчита обикновеният нападател. Вашият приятел ви крещи, а в отговор вие започвате да му крещите на него. Вашият шеф ви се кара, а вие моментално се наежвате. Накратко, нападащият е избрал мястото и времето и сега ви диктува ритъма на конфликта. Нападащият разчита на това, че ще танцувате по неговата музика, така че вашият отказ може да се окаже най-добрата ответна реакция, с най-голям ефект.

НИЩОНЕПРАВЕНЕТО Е ПОДХОДЯЩО, КОГАТО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВО ВСЪЩНОСТ СТОИ ЗАД НАПАДЕНИЕТО.

Доколкото атакуващият е триъгълник настъпващ към вас, то той е насочен само в една точка. Атакуващият трудно може да се спре. Ако вие Нищо Не Правите, нищо не казвате, атакуващият многократно ще се нахвърля на пълна скорост и тогава без да иска може да изплюе истината. Например:

Артур: Да те вземат дяволите, Пеги, до гуша ми дойде само аз да ти звъня! Пеги: /Изчаква без да казва нищо, гледа Артур./ Артур: Аз имам предвид, как според теб се чувствам? Пеги: /Същото както и преди./ Артур: Искам да ти кажа, че наистина те обичам, разбираш ли? Но не ми харесва, че

винаги аз трябва да проявявам инициативата. Пеги: /Пак същото./ Артур: /По-кротко/ Ти изобщо ли не ме обичаш? Пеги: Аз те обичам, Артур. Хайде да видим, можем ли нещо да измислим... Пеги не прави нищо докато Артур не изчерпи атаката си и не заяви /противно на това,

че му е омръзнало/, че всъщност се стреми към нейната любов. От този момент те могат да се върнат към КОМПРОМИСИ чрез преговори и да намерят разрешение на

40

конфликта. Важното е, че Пеги не прави това, което правят повечето хора: не оказва Отпор.

Артур: Да те вземат дяволите, Пеги, до гуша ми дойде само аз да ти звъня! Пеги: Престани, Артур. Аз ти звъня по-често отколкото ти на мен! Артур: Не, ти не звъниш! Миналата седмица трябваше само аз да ти звъня през

цялото време. Пеги: Добре, аз какво трябва да правя, да бягам и да звъня на всички ли! Аз също си

имам свой живот ако искаш да знаеш! Артур: Ти мислиш само за себе си! Пеги: А ти си егоцентрик! И още нататък, докато в отношенията между Пеги и Артур не залезе слънцето и не

бъдат и двамата затворени, в най-необратимите конфликти на нашия живот. Това, което трябва да се запомни е, че няма правило гласящо, че на всяко нападение трябва да се отвръща, или да бъде парирано. НЕ ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТЕ НА НАПАДЕНИЯ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ.

Вие сте по-добри от това. НИЩОНЕГРАВЕНЕТО Е ИДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ОТГОВОРИ, КОГАТО

НАПАДЕНИЕТО НЯМА СМИСЪЛ, КОГАТО ТО Е НАПЪЛНО АБСУРНО. Тогава вместо да признавате нападението за достойно за внимание, като реагирате на него, то е по-добре Нищо Да Не Правите.

Колко много пъти неумишлено сме предизвиквали гнева на ненормалните зад волана на друг автомобил? Ние прекалено сме се забавили на зелената светлина, заели сме посоката за движение на някого, гледали сме встрани, отпуснали сме се на облегалката, или сме извършвали някоя от онези милион дреболии, които предизвикват раздразнението на тези глупаци. Какво става после? Този глупак започва да ни овиква, да ни оскърбява, да предполага ужасни неща за нашето наследство, лице, умствено състояние.

Ако ТОЙ се е надвесил над нас от осемнайсетколесен камион е по-добре изобщо да не реагираме. Ако ви провърви, то този луд ще реши че сте глухи, или невъобразимо тъпи и ще се махне по-надалеч. И това по-нататък е най-доброто, най-радушното, най-дружелюбно място, в което вие само можете да се окажете, когато лудите са разярени. Какво става обикновено? Глупакът извършва словесно нападение: „Ти си идиот! Къде си взел книжка, в Сиерите ли? В Ройбак?” И ние правим ответно нападение. Бог знае защо? Ние се чувстваме практически задължени да отвърнем. Ние се чувстваме унижени. Уязвими. Ние чувстваме, че ТОЙ нещо ни отнема, възможно е ние да искаме да оправдаем шофьорската си грешка: „Аз се учих да шофирам в Кридмурския водачески институт и го завърших с отличие, а ти си пън!” и при това ние продължаваме да казваме на децата си, че „тоягите и камъните могат да чупят кости, но думите никога не причиняват вреда”. И не е учудващо, че децата се объркват. Ние им говорим едно, а щом НЯКОЙ ненормален започнат да ни овиква и предизвиква, ние се представяме във всичките си цветове.

Запомнете, че атаката във вид на обиди, крещяни от преминаваща кола, ще бъдат сериозно нападение само в този случай, ако вие самите не решите да ги направите такива. Ако вие приемете предизвикателството, то вие самите придавате на нападението повече значение, отколкото то заслужава.

Накратко ще повторим: за да използвате нищонеправенето като ефективна ответна реакция, първо трябва да преодолеете старите си съмнения, които имате по отношение на своята собствена храброст, или нейното отсъствие.

Помнете: вие ИЗБИРАТЕ Нищо да Не Правите. Вие Нищо Не Правите не защото се боите да направите нещо. И вие не губите облика си, ако вътре в себе си знаете, че това

41

е бил вашият избор - Нищо Да Не Правите. Ако се чувствате по-силни, по-съсредоточени и целенасочени, готови за който и да е следващ стадий на конфликта, какъвто и да бъде ТОЙ, ако ТОЙ изобщо ще бъде. Това може да е етап, КОЙТО да ви помогне да се подготвите. Да спечелите време за следващата фаза на конфликта.

5. ИЗМАМА

Когато Измамата се използва в духа на Айки-тактиката, това е законна защитна

реакция на атаката. Както и в случая с Оттеглянето, много е важно, да освободим думата от натрупаните

предубедени оценки. Разбира се, ние не рисуваме във въображението си свят, основан на лъжата и измамата, и не ви подстрекаваме пък да станете упорити поборници на правдата и добродетелите. Това, което искаме е, вие да възприемете Измамата като средство за отразяване, или пренасочване на атаката. Тя не е лоша, или добра. Тя може да бъде и едното, и другото. Например как можем да обвиним тази жена, за която преди няколко години писаха вестниците, че е казала на човека, която е искал да я изнасили, че има венерическо заболяване, и ако ТОЙ сам не си е враг, по-добре ще е да си опита късмета на друго място? Това е чист случай на Измама, срещу КОЙТО не би се противил и най-отявленият Фарисей.

КОЙ може да обвинява родителя, КОЙТО виждайки, че детето ще счупи семейната реликва, му отвлича вниманието с едно: „Виж, Люси, гледай птичката на прозореца!” Независимо от това има ли там врабче, или няма, ситуацията е Измамна, защото родителят не се интересува от птичката, колкото от статуйката от френски порцелан. По този начин, Измамата служи за отвеждане и пренасочване на някого от потенциална катастрофа. В системата на Айки-тактиката, Измамата се изобразява със защрихован кръг.

Не солиден като квадрата, не точно насочен като триъгълника, кръгът ви позволява да

отклоните и увлечете атакуващия около вас, използвайки уловка. Като при Преговорите, вие влизате в своеобразна дискусия с нападащия, но Измамата добавя и някакъв елемент на лъжа и неистина. Всъщност Измамата печели време, тя не решава спорните въпроси на конфликта. Тъкмо родителят е решил, че птичката на прозорец е разрешила проблема с порцелановата статуетка и детето вече е готово да разбие стъкления еднорог. Измамата е спасила статуетката, сега е работа на родителя да разреши проблема между воюващите предмети и любопитното дете. По същия начин, и жената, спряла насилника с лъжата за венерическата болест, е факт, че си остава както и преди на неподходящото място в неподходящото време, независимо от правото ѝ на безопасност. Реалността изисква, каквото и да ѝ струва това, тя да преразгледа подхода си към обкръжаващата я обстановка. Иначе ще ѝ се наложи да използва лъжата си отново и отново. Следователно Измамата /и нейният съюзник внезапността/, служат за спечелване на време, а не за разрешаване на проблема.

42

ВИДОВЕ ИЗМАМИ По същество, Измамата като ответна реакция, има две основни ФОРМИ: отвличане

на вниманието и отклоняване.

Отвличане На Вниманието: Създаване на Димна Завеса

Отвличането на вниманието означава, че вие отвличате нападащия от първоначалната му цел и му предлагате да погледне на нещо друго. Спектърът е много широк, от думите на майката: „Виж птичката”, до опита ви да попитате разсърдената си майка, как е кръстът ѝ в този момент, когато тя иска да ви каже всичко, което мисли за вас, заради това, че не ѝ се обаждате.

Проницателният нападащ може да се върне на своето: „Не се изплъзвай от темата”, но вие сте в предишното си право да продължите да отвличате вниманието и да се измъквате, и изплъзвате. В края на краищата, вие само се опитвате да спечелите време до момента, докато нападащият не отстъпи, или докато не се сетите за по-добра стратегия.

Отклонение: Лъжа За Спасение

В своята най-проста форма, отклонението представлява отявлена лъжа „Аз щях да ти

позвъня по-рано, но при мен се домъкна един застрахователен агент и не можах да се отърва от него”. Крайността на лъжата зависи от вашата изобретателност и от суровостта на конфликта. Например в конфликт от ниско равнище, вие можете да се придвижвате внимателно или да лъжете на поразия, надявайки се, че атакуващият ще забележи абсурдността на своето нападение.

А: Ти забрави да ми позвъниш! Какво стана по дяволите!? В: Извинявай. Много съжалявам. А: Това не е оправдание! В: Аз щях да ти позвъня, но ме нападнаха марсианци от открития космос, които

искаха да ме отвлекат в своята капсула! А: Това е абсурдно! В: Знам. Точно толкова абсурдно е да се озлобяваш на някого, когато вече ти се е

извинил.

КОГА ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ИЗМАМАТА

КОГАТО ВРЕМЕТО И МЯСТОТО СА НЕПОДХОДЯЩИ, Измамата може да стане вашият най-добър избор. „Не идвай при мен, Харолд, след пет минути трябва да дойдат гости. Те едва ли ще искат да гледат как двамата с теб воюваме.” От самосебе си се разбира, че тя няма да спре Харолд в общата схема на нещата, но тя спечели време – време, през което Харолд може да се поуспокои.

Измамата може да се използва, КОГАТО ИСКАТЕ ДА УДИВИТЕ ОПОНЕНТА, да разчупите линията на намеренията му или да го хванете в крачка неподготвен. Повечето атаки, както ние се уверихме, са насочени към вас по съвсем пряка линия. Използвайки Измамата /внезапността и неочакваността/ можете да пречупите тази линия и тогава атаката да даде засечка.

Да кажем, че сте представител на деловите кръгове и получавате следното телефонно обаждане:

43

Нападател: Слушай! Дойде ми до гуша от твоето аморално поведение и нямам намерение повече да го ТЪРПЯ!

Нападащият без каквото и да е колебание се е втурнал срещу вас. Понякога е достатъчно просто да пречупим намеренията му, като му поднесем изненада:

Вие: Почакай, Франк. Звънят ми по другата линия. Ей, сега ще се освободя от нея. С тези думи превключвате телефона на „Пауза” и постъпвате така, както би постъпил

един ръководител на компания /който вече няколко години практикува Айки-тактика/: ставате, пиете вода, правите няколко замахващи удара от голф, успокоявате се и давате възможност на нападащия да се поохлади. Даже ако след чакането, нападащият се е озлобил още повече, вие вече сте в доста по-добро положение, за да се справите с това нападение, защото вече сте готови. Вие съчетава те Измамата с друга ответна реакция - Оттеглянето. Така и така засегнахме това, то вие можете да съчетаете Измамата с Отпор. Наш добър приятел, доста спокоен човек, много се изнервил, когато несправедливо го спрял пътен полицай. Очевидно полицаят имал тежък ден и възприятията му са го подвели. Той започнал да се кара на нашия приятел за голямото му пренебрежение към живота, реда за безопасност и пазителите на реда. Нашият приятел се отпуснал, доколкото това било възможно при дадените обстоятелства, разбирайки /благодарение на познанията си по Айки-тактика/, че ОТПОРЪТ или Оттеглянето са най-лошите от възможния избор. Полицаят, очевидно не бил настроен за Преговори. Нищо Да Не Прави докато премине бурята било възможно, но после какво?

Щом полицаят се спрял, за да си поеме дъх, нашият приятел погледнал съсредоточено нагоре и казал: „Офицер, не можете да ми говорите с такъв тон! Аз съм наставник на Скаутите в Детройт!” Лъжата била така неочаквана и нелогична, че полицаят замрял на място и пуснал нашия приятел само с леко предупреждение. Полицаят помислил, че е направил добро дело, а нашият приятел му дал възможност да се почувства по-добре. Хармония.

В друга ситуация, Чик, бившият мъж на Ейлин, след като разбрал, че тя се е разделила със своя приятел, ѝ позвънил и ѝ казал: „Надявам се, че сега вече разбра какво означава да се чувстваш изоставен. Надявам се, че сега вече научи за болката, която ме накара да изпитвам!” В действителност Ейлин се чувства добре с новата си свобода и отначало започва да се брани, казвайки на Чик, че тя изобщо не чувства тази болка, за която говори той. Това само насъскало Чик да продължи да звъни. Накрая тя се решила на Измама. Тя си „признала”,че наистина се чувства нещастна, но не се спряла дотук. По-нататък тя разказала на Чик в най-малки подробности, колко е нещастна. Всеки път, когато, Чик се опитвал да я прекъсне, тя продължавала да му разказва за новия си пристъп на депресия и още един опит за самоубийство. Стигнало се дотам, че Чик казал:

„Прости ми, Ейлин. Мисля, че ти е тежко.” „Да, Чик.” „Съжалявам, че се държах по този начин.”-отговорил Чик. Измамата на Ейлин

проработила прекрасно. Тя дала възможност на Чик да се противопостави на собствената си злост и отново да се почувства човек. Тази хитрост в случая станала решение на проблема с нежеланите телефонни позвънявания.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ИЗМАМАТА

Не е задължително Измамата да е толкова нелепа като „Наставника на Скаутите”, или

толкова рязка като на Ейлин. Най-добре е прилагането на Измамата да остане

44

достатъчно правдоподобна и да помним това, което сме казали. Следователно, единственото добро правило за използването на Измамата е:

ИЗОБРЕТЯВАЙТЕ ИСТОРИИ, КОИТО ИМАТ ЗЪРНО ИСТИНА. Останалото е по ваше усмотрение. Вие познавате по-добре своите противници. Знаете

на какво сте способни. Само помнете, че Измамата е ответна реакция, която вие избирате съзнателно, основавайки се на предишния опит, и на истинските проблеми. Всичко, за което ви моли Айки-тактиката, това е - да я използвате с чисти ръце, и да не се самозалъгвате, че това е окончателното решение.

Преди да ви доведем до най-специфичната, и най-ефективна възможност за разрешаването на конфликта, за която сме отделили цяла глава, нека да погледнем назад и да видим колко надалеко сме отишли от мига, в който Робин Худ и Малкият Джон се сблъскват на гредата над ручея.

Досега разгледахме пет различни реакции за отговор на конфликта:

1. Отпор 2. Оттегляне 3. Преговори 4. Нищонеправене 5. Измама

Тях трябва да ги разглеждаме по същество. Като независими ответни реакции, които вие можете да смесвате и съчетавате. Избирайки една от тях вие винаги трябва да сте готови, да превключите скоростта, и ако е необходимо да задействате друга. Нито една от тези пет не е добра, или по-лоша от другите - всяка зависи от обстоятелствата, от конфликта, от нападащия, от времето и мястото. Проблемът, както винаги, се състои в това, да умеете да управлявате своите чувства, за да направите това, което вие считате за рационален избор, основан на вашето възприемане на всички елементи на ситуацията. Вашият успех се състои в способността ви да намерите своя център и да го съхраните, или да го овладеете отново, ако сте го изгубили.

5

ЦЕНТРИРАНЕ (КОНЦЕНТРАЦИЯ)

За тези, които не могат себе си да

контролират, -няма мъдрост, За тези, които не могат себе си да

контролират, -няма концентрация. За тези, които не могат да се

концентрират, -няма мир и покой.

За тези, които не могат да постигнат мир и покой не може да има щастие.

Бхагават-Гита

45

РАВНОВЕСИЕ Всичко е в равновесието. Обичайната ни реч изобилства с думи и концепции за

равновесието. По фасадите на нашите съдебни палати, се виждат римски, или гръцки жени в прозрачни дрехи, с превръзки на очите, постоянно държащи везни, за да ни покажат, че правосъдието е безпристрастно и справедливо. Живота на затворниците-убийци и на сериозно болните пациенти са на „везни”, или „на кантар”. Един от бившите президенти на САЩ беше казал (точно преди да направи официално обръщение), че „след изравняването на баланса”, данъците ще трябва да нараснат. Възхищаваме се на невероятното чувство на равновесие, което запазва Филип Пети, разхождайки се по въжето, опънато между кулите на Световния Търговски център в Ню Йорк, футболните коментатори говорят за „балансирано нападение”, за „неуравновесена линия” и за уравновесеността, необходима на играчите от вътрешната линия. Звездите на балета очароват аудиторията като балансират на единия пръст на крака си и безкрайно се въртят. Нашите олимпийски отбори по гимнастика даже се съревновават на греди ала Робин Худ/ Малък Джон, наричайки прийома „брус на равновесието”. Нашето разбиране на думата „равновесие” се простира зад границите на това, което понякога наричаме чисто физическо. Някой, който се е побъркал, може да бъде наречен „неуравновесен”. Политиците призовават за „уравновесен подход”. Когато ни сварват неподготвени, и обикновено ни побеждават, казваме: „аз изгубих равновесие”.

Странното е това, че никой, никога не ни е учил, че физическото и емоционалното, или духовно равновесие са неразривно свързани. Ние слизаме от философските върхове свято вярвайки, че материята и съзнанието, тялото и духа се явяват отделни същности.

Ние се възприемаме като разделени на две самостоятелни части, всяка от които обвинява другата за собствените си неуспехи. „Аз не бях съсредоточен, съзнанието ми витаеше някъде и аз се спънах”. „Аз се опитах да намеря отговор, но така ме болеше главата, че не можех да мисля.” Защо?

Защо ние трябва да се вдигаме и да ОВЛАДЯВАМЕ ЦЕНТЪРА си, отново да ставаме уравновесени? Много просто: затова, че именно равновесието е ключа за използването на всяка от възможностите, разгледан и в тази книга. Да оказваме Отпор, да се Оттеглим, да пристъпим към Преговори, Нищо да не правим, или да Излъжем, намирайки се в неуравновесено положение и състояние, е също толкова гибелно, като да излезем срещу асирийските пълчища въоръжени само с четка за зъби. И което е по-важно: как можем да вземем някакво решение относно природата на конкретния конфликт и съответстващата му ответна реакция, когато самите ние сме неуравновесени? В предишната глава постоянно говорехме, че вашият избор трябва да е колкото се може обективен и рационален. За да направите това, трябва да сте уравновесени. Хубавото нещо, което забелязахме относно равновесието, се състои в това, че когато вие заемате физически балансирана позиция, вашият дух и съзнанието ви, също преминават в равновесие. По същия начин, ако вашето тяло не е балансирано, можете да възстановите равновесието си почти толкова лесно, достигайки уравновесено състояние вътре в себе си, в своето съзнание.

Това работи. Проблемът се състои в това, как да съхраним това равновесие в самия разгар на яростната разправия по повод на това, кой последен е взел ключовете от колата, кой е изгубил чека за изплащането на рентата, кой е разлял супата, кой загорил кашата, кой кого обидил пръв. За това е нужна практика, доста голяма практика, за да може равновесието - и външно, и вътрешно, да действа независимо от вашето желание.

Центрирането – това е акт за достигане на равновесие. Ние ще ви кажем как се прави това. А след това – ваша работа е дали да останете концентрирани, или не.

46

Защо използваме термините „концентриране”, или „центриране”, за описание на равновесието? Представете си грънчаря до своето колело. Той има купчина глина и въртящ се диск, на който се надява да създаде изящен съд. Ако той постави глината на всяко друго място, освен в самия център, то неговия съд ще прелети през цялата стая и ще завърши като пепелник на възпитател от детската градина...ако му провърви. Начинаещият грънчар преминава през стотици неуспехи, преди да се научи да използва своя материал и уреда си, да достигне до този етап, когато ще може да извайва тънки форми, т.е. когато ще може да ТВОРИ.

Майсторите по бойни изкуства са изгубили поне хиляда години в изучаването на изкуството на равновесието. Те са правели това не само за да подобряват своите навици за използването на меча, лъка, стрелите и така нататък, но защото това също им давало възможност да посрещнат живота и конфликтите му отпуснати, спокойни и в същото време постоянно да са в състояние на бойна готовност. Те не биха могли да посрещнат нападението на майстор на меча, ако са неуравновесени и истерични, както и ние не можем да се сблъскаме лице в лице с разгневения си приятел, ако центърът на тежестта ни е някъде над лявата вежда.

В АЙКИ-ТАКТИКАТА, както и в Айкидо, точката на вашето равновесие, или центърът на тежестта, се намира на два дюйма под пъпа. Той се нарича ДАН-ТЯН, или „единна точка”, това е центърът, в който вие постоянно трябва да се намирате, независимо от това дали ви атакуват, или просто съзерцавате как разцъфват цветята. Това е мястото на пресичането на времето и пространството, това е нашият резервоар на спокойствие, това е „органът” чувстващ нападението преди интелекта.

Това е, което ние понякога наричаме (отново защото никой, никога не ни е учил на това) „подлъжичната ямка”. Ако ние се вслушваме в него, ние ще бъдем защитени по-добре, отколкото ако наемем телохранител на половин щат.

Този център не е посочен на обикновените анатомически таблици в американските медицински справочници. Ако ще ви е по-лесно, можете да мислите за него като за въображаема точка. Този център ще работи независимо от това, какво ще мислите за него. Нищо мистично. Той просто работи.

За да овладеете и удържите своя център, за да почувствате това, за което говорим, отначало легнете удобно по гръб на пода и отпуснете мускулите си. Не се опитвайте да се задържите в някаква поза. Позволете на тялото си само да намери своето най-отпуснато положение. Обърнете внимание на дишането си. Не го потискайте, просто го забравете и нека то само да се регулира.

Сега поставете ръката си върху своя център, върху точката си на единение, намираща се примерно на около два дюйма под пъпа. Отпуснете се и позволете на концентрацията си постепенно да дойде в точката под вашата ръка. Представете си, че целият ви фокус, цялата ви енергия, слиза от областта на челото (където стои при повечето от нас), от гърдите (където държим затворена голяма част от нашата енергия), долу, в тази точка. Отново обърнете внимание на дишането си, за да се уверите, че усилието ви да свалите своята концентрация не е довело до напрежение. Щом почувствате, че това ви се удава, че вашият фокус, се е преместил във вашия център, концентрирайте се върху задържането му на това място. Ако това ще ви помогне, визуализирайте това място и си представете, че очите ви също се преместват там. Това, което трябва да започнете да чувствате, когато се концентрирате, това е още по-голямо отпускане на мускулите ви, особено на гръдните мускули и на раменните. Ако вие не се отнесете към отпускането прекалено сериозно и не задремете, то вие ще почувствате усилено осъзнаване за себе си във времето и пространството. В действителност вие просто ще се върнете към своята същност и сега ще сте единни с времето.

47

Упражнявайте се в намирането на своя ДАН-ТЯН по десет - петнадесет минути всеки ден. Даже ако занятията ви по Айки-тактика не доведат до никакви резултати, то във всеки случай вашият кардиолог, ще забележи колко по-отпуснат и по-малко натоварен е сърдечният ви мускул. Свиквайки с тази идея, и започвайки да се чувствате комфортно в тази част на тялото, започнете да практикувате същото това без помощта на ръката в долната част на тялото. Просто се концентрирайте върху тази точка, как в нея се появява топлина, и я удържайте. Ако съзнанието ви се изплъзва в някакви страхове и вълнения, не го пришпорвайте. Нека центърът ви сам да се прояви постепенно. Постарайте се да не се напрягате при най-малката загуба на концентрация. Тя ще се върне, и в скоро време такива прекъсвания ще стават все по-редки и по-редки.

Невъзможно е да се каже колко време трябва да отнеме този процес. Тези от вас, които имат някакъв опит в йога, тайцзицюан, цигун, могат да го постигнат по-бързо. За останалите може да отнеме повече време. Но в това никой не може да претърпи неуспех, освен, разбира се, ако сам не изостави всичко това. Вашият ДАН-ТЯН – това е вашият център, той съществува във всеки човек.

Следващата крачка в процеса на центриране е: да започнете да експериментирате с намирането и удържането на своя център, когато седите, или стоите. Действието е същото, само че сега ще има повече неща, които да ви отвличат вниманието, отколкото когато лежите на пода. Ако вие сте седнали, представете, си, че тази точка има реална тежест и маса. Когато отпускате своята концентрация, почувствайте себе си по-тежки, при това потъвайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своето кресло, или стол.

След това опитайте да се концентрирате в изправено положение. Станете и поставете единия си крак напред. Ако сте левичар, поставете напред десния крак, ако сте десничар – левия. Експериментирайте, докато не намерите удобно положение. Тежестта трябва да бъде равномерно разпределена на двата крака, а колената ви трябва да са сгънати, така че да издържат тежестта на тялото ви и да ви позволяват бързо да се премествате. Изнесеният напред крак ще развърне тялото ви от самия център. В бойните изкуства това преместване на тялото намалява за нападателя площта на целта, а това не е толкова лошо, особено ако участвате в каквото и да е стълкновение лице в лице, където е възможен конфликт. Не излагайте целия си фронт на разярения противник.

Когато се почувствате комфортно в тази стойка, а това поначало е трудно (ние прекалено сме привикнали да блокираме колената и да стоим, опирайки се плоско на цялото стъпало, поставяйки краката близо един до друг), можете да повторите процеса на центриране, отпускайки цялата концентрация долу, премествайки я в пода и даже по-долу. Напомняйте на останалите си мускули да не се напрягат. Стойте спокойно и удобно, съхранявайки своя център.

Има превъзходен способ да проверите резултата от своята концентрация. Помолете някой свой приятел да ви помогне. Отначало си представете, че центърът ви се намира някъде в темето на главата ви. Преместете цялата си концентрация там и мислено се повдигнете нагоре. След това, когато стоите, нека приятелят ви ви повдигне от земята във въздуха. Той може да ви хване изотзад, прехващайки ви за пояса, или бутайки нагоре като ви хване под ръцете.

Следващата крачка: да се заземите, като се концентрирате и мислено се отпускате надолу. Можете да идете още по-нататък: представете си че краката ви са пуснали корени в пода. Сега помолете приятеля си да ви повдигне. Ако сте концентрирани и съхраните своя център във времето, когато ви повдигат, вашият приятел трябва да забележи впечатляваща разлика в теглото ви. Хората, достатъчно дълго изучаващи бойните изкуства, могат да достигнат висшия предел, когато никой няма да е в състояние даже да ги помести от мястото им. Ние сме виждали как тежкоатлети от

48

горни категории са се напъвали да вдигнат безуспешно човек тежащ четиридесет и три килограма! Никой до край не знае защо това явление работи. Но всъщност това няма и особено значение. 3аземеният, концентриран човек е невъзможно да бъде преместен от мястото си, макар самият той да е в състояние да се придвижва бързо и да чувства опасността по-добре от незаземения и не концентриран човек. И още нещо важно: концентрираните хора изглеждат съвършено различно от другите хора, нападащите сякаш усещат тяхната устойчивост и по-скоро ще изберат друг човек за нападение, отколкото да се срещнат с този, който постоянно пребивава в своята ЕДИННА ТОЧКА.

Когато наберете малко опит в концентрацията, вие ще можете да я удържате в движение, когато вървите, играете на тенис, танцувате или шофирате с колата по пътя. В зависимост от природата на движението, представяйте си, че през пространството ви води тънка нишка, прикрепена към вашия център. Поначало това е трудно, но опитайте отначало да направите това както си вървите по тротоара, почувствайте как ви теглят от вашия център. Много бързо ще откриете, че сега доста повече контактувате с крайбрежната улица. Вашите ходила не се повдигат толкова на високо от земята, по-добре усещате равновесието. Както отбелязахме по-рано, трябва да откриете, че вашето отношение към това, което става наоколо е доста по-спокойно. Вие се чувствате по-малко разсеяни и по-компетентни по отношение на това, как да постъпите с това, което се случва по пътя. Именно това чувство изработваме, занимавайки се с Айки-тактиката.

Във всеки конфликт независимо от това вървите ли, стоите ли, седите ли или тичате, именно добре центрираното положение, максимално увеличава шансовете ви да направите правилния избор, успешно да отреагирате, да оживеете по най-добрия, най-хармоничен начин.

Ако се водите от собствения си център, хората няма да ви разглеждат и да се чудят що за чудак сте. Това е нормална походка и не трябва да я губите заради ефекта, нищо че се упражнявате. Напомняйте си, че трябва да удържате своя център. Ще откриете, че понякога той започва да блуждае, но вие трябва да сте в състояние да го възстановите с минимални усилия.

Истинската проверка на вашият новопридобит навик ще настъпи, когато ще бъдете изморени, раздразнени или което е най-любопитно, ще се окажете в конфликт. Страхът може често да насочва вашата концентрация и енергия право нагоре, през гърдите, след това в гърлото и през темето навън. Вашето дихание моментално замира и всички тези чудесно отпуснати мускули се схващат от спазмите на напрежението. Когато началникът ви се кара или някой ви оскърбява, вие трябва на първо място да обърнете внимание на възстановяването на вашия център, а не ответния удар или на опита да избягате със скоростта на дервиш. Разбира се вие ще го изгубите. Но вашето оцеляване ще зависи от това, колко бързо ще можете да го възстановите.

За контраст, нека да разгледаме какво се случва обикновено с неконцентрирания човек. Енергията и концентрацията стремително се издигат нагоре, понякога засядайки в мускулите в областта на съединяването на шията с рамената. Този насочен нагоре удар, физически изважда човека от равновесие и едновременно с това, неговият дух и интелект го изоставят. Той засяда или се препъва, опитвайки се да избяга и има възможност противникът му да го издебне и хване, ако не с един способ, то с друг. Той се препъва физически, или създава някакви други причини, които правят оттеглянето невъзможно или се забива сам в интелектуална безизходица. На всички ни се е случвало да се озовем натясно и да изобретяваме разни оправдания, но малко от тях са имали смисъл. „Аз щях веднага да направя това, сър, но моят, а-а, моята е-е, моята майка беше, е-е, болна и я взеха в болницата и аз трябваше да съм до леглото и...” А след пет минути майка ви влиза в стаята и вашата лъжа се разпада като планина от детски кубчета. Телевизионните комедийни положения са построени около персонажи,

49

невладеещи своя център. Вашата способност да постигнете хармония и да оживеете зависи от точно обратното.

Да предположим, че вие сте продавач на преносима сергия. Вие се движите, удържайки своя център и се чувствате добре. Появява се клиент и вашият център ви подава сигнал, че нещо не е както трябва. Но преди съзнанието ви да успее да прецени ситуацията, клиентът вече се е надвесил над вас и крещи за едно, или иска друго. Вашият център се губи, а съзнанието ви, сега изведено от равновесие, започва безумно да прехвърля през главата ви всички тези възражения, които сте слушали от Дон Риклес, или от учителя си в средното училище: „Послушайте ме, мистър, ако мозъкът беше динамит, то вие нямаше да можете да се изсекнете!” За щастие оставяте клишето си за друг път, макар очите ви да горят и самите вие да изпитвате това, което считате за законна потребност да убиете. Вместо това вие премествате своя център на тежестта и отново се връщате в равновесие. Леко завъртате тялото, отпускате колената и намирате своя център. Проверявайте дишането си, забавяте истеричното си пъхтене, което изисква адреналин. Сега вече можете да се справите със ситуацията. Чувате това, което става, преценявате ситуацията, на основата на това, което сте изучили до сега, и правите своя избор, или избори. Вие намирате способ да помогнете на разгневения клиент да възстанови собственото си равновесие, да се успокои и отново, заедно с вас да се присъедини към човешкия род. Вие му поднасяте в дар хармония.

Така, че да изгубите равновесие не е страшно - когато е временно. Всички премествания и възстановявания на равновесието в горната сцена стават за по-малко от секунда, ако владеете това добре. А когато станете наистина изкусни в това, ще оставате концентрирани при всякакви обстоятелства, каквото и да става. Всичко е в равновесието, независимо дали касае диета, душата или тялото. Във всеки случай това е едно и също.

6

АЙКИ

Ние знаем, че човешкото общество е построено на основата на тези връзки (любовта и дружбата), но трябва да признаем факта, че тези връзки са станали прекалено ограничени, за да вместят всичко, което трябва да поберат. Те предотвратяват агресията само между тези, които се познават и са приятели, когато в същото време би трябвало да спират враждата между всички хора, всички нации или идеологии. Очевидният извод се заключава в това, че любовта и дружбата трябва да обхванат цялото човечество, че ние сме длъжни да обичаме всички наши човешки братя, без да правим разлика.

Конрад Лоренц, "За агресията"

50

В романа на Харпър Лий „Да убиеш присмехулника”, Атикус казва на своите деца, че никога няма да опознаеш някого наистина докато „не походиш в неговата кожа” малко време. Той никога не ограничавал това явление, казвайки: „Вие трябва да се движите само в кожата на добри хора”. Той имал пред вид всички.

В популярно стихотворение на коренните американски жители, индианците, се казва: „ти няма да ме опознаеш докато не изминеш миля в моите мокасини”. Това изречение е било кънтри-уестърнизирано в песен със заглавие „Измини миля в моите чизми”.

В най-проста форма това е същността на Айки-шестата, и според нашето виждане, най-мощна ответна реакция на конфликта. Тя е най-трудна за постигане.

Безусловно, много по-лесно е да изминеш миля в удобни пантофи, отколкото в чепици или гумени ботуши. По-лесно и по-приятно е да се разбереш с мирен, хуманен младеж, отколкото да се хармонизираш с хулигани, невротици или неуравновесени типове от този свят. Но един от най-добрите способи да оживееш и „победиш” при среща с неприятните хора е да правиш именно това. Плувайте заедно с тях. Хармонизирайте.

„Какво искате, имате пред вид да се присъединя към негодниците?” В ДОСТА СПЕЦИФИЧЕН СМИСЪЛ – ДА. Това не означава, че ви молим да се

присъедините към грабителя и да му помогнете да ви ограби самите вас, или в свободното си време самите вие да станете грабители. После ще видите, че това е доста по-различно от: „Ако не можеш да ги избиеш, присъедини се към тях.”

Има стар японски израз: „Бъди вода, а не скала”. Това е същността на Айки.

Нарисувайте поток протичащ между бреговете си. Голям, тъмен камък стои точно по средата на потока. Това е същото като начина, по който повечето от нас се изправят срещу живота и конфликтите. Ние приличаме на този голям тъмен камък. Като крал Кнут, ние протягаме ръце и крещим на водата да се спре. Но водата продължава да се пени и тече по-нататък, отскачайки от нас, струейки край нас, и върху нас. Камъкът се изтърква и руши, защото водата има направление и гъвкавост. Така изминават епоха след епоха, докато накрая, по средата на пътя към вечността, камъкът не се превърне в гладък, полиран овал. Това същото понякога се случва и с нас, нали? Конфликти, спречквания, скандали, несъгласия, обиди – пълен катехизис от стрес и мъчителна болка. И когато се прибираме у дома, вече сме гладко полирани овали. Ние проклинаме сами себе си, свличаме се и по малко умираме. Но какво щеше да стане, ако този камък можеше да се извърне?

В най-лошия случай щеше да има шанс да поживее по-дълго. В мига, когато водата го удряше, камъкът щеше да се извръща в направлението, в което го блъска тя. (Не изпадайте в излишно вълнение, за това, че триенето, възникващо в основата на камъка и дъното ще води до неговото износване, това е само метафора.) Ако камъкът можеше да се извръща под въздействието на водата, оставайки както преди на мястото си, той нямаше да изгуби нищо, водата просто щеше да протича край него. Това е част от духа на АЙКИ.

Има стара приказка, никой не знае точно нейния произход. В нея се говори за здрав дъб, който стоял до тънка тръстика. Дъбът се хвалел със своята сила, пускайки оскърбителни забележки по повод крехкостта на тръстиката. Така било докато не изскочил тайфун. Неспособността на дъба да се огъва, станала причина за гибелта му. Вятърът просто го изкоренил и повалил на земята. Тръстиката се задържала на мястото си, присъединявайки се към вятъра, позволявайки му да духа сам по себе си, докато се измори и не се махне. Това е част от духа на АЙКИ.

Когато излизате от дома си във ветровит ден и вятърът веднага се стоварва отгоре ви с цялата си сила, няма нужда да се замисляте, за да извърнете лицето си от вятъра и да запазите очите от летящия прахоляк. Вие просто се движите с него, отпускайки се така

51

на краката си, че да не излагате лицето си на бесните атаки на вятъра. Това също е част от духа на АЙКИ.

Някога живял човек с огромна сила, който по собствени съображения, влязъл в борба с въртяща се врата, решавайки, че на всяка цена трябва да спечели това голямо съревнование. Той се приближил до вратата и я блъснал с всичката си сила на която бил способен. Вратата направила три пълни оборота преди да се спре. Тогава той я блъснал още по-силно и врата се завъртяла четири пъти. В отчаянието си, якият влязъл във въртящата се врата и продължил да я блъска, всеки път едва успявайки да отскочи, за да не го удари вратата, която през цялото време го следвала в кръг. Събралите се наблизо зяпачи, с изумление гледали якия, който бягал все по-бързо и по-бързо, докато в крайна сметка центробежната сила, която самият той създал, не го изхвърлила като безформена купчина обратно на улицата. Разтроен и зъл, той с усилие се повдигнал и се приближил до обикновена заключена врата, накичена с всички известни устройства против взлом. За няколко секунди, той изкъртил вратата и малко се поутешил с тази си победа. Някои от зяпачите, които гледали ставащото, решили, че на обикновената врата не достигат няколко панти и поне пет здрави ключалки. Други одобрили въртящата се врата, но отбелязали факта, че тя все пак пропуска хората. Някои предположили, че якият ще трябва да увеличи приема на протеини. Само едно малко момче, гледало цялата ситуация и се засмяло. Бъдете вода, а не скала.

Предназначението на въртящата се врата не е да не допуска хора вътре или да им прегражда пътя. Напротив, тя трябва да ги кани да влязат. Тя не се е отместила, не е изгубила основата си, и не е отишла на компромис в ущърб на своите идеали. Силният, в злобата си, довел до нула всичките си усилия, блъскайки все по-силно и бягайки все по-бързо. Докато през това време, вратата само се приспособявала към желанието му да се движи все по-бързо. Ние имаме избор- да станем въртяща се врата и да предложим да влезе и на най-силния и неуравновесения от представителите на човешкия род или да си поставим повече панти и ключалки - да се научим да се боксираме, да усвояваме нови удушаващи прийоми, постоянно да носим спрей в дамските си чанти, да викаме по-силно или да се изправяме още по-непоколебимо.

Бъдете вода, а не скала. В системата на Айки-тактиката, Айки се изобразява с плътен кръг. (По-нататък вие

ще видите, че сам по себе си, кръгът не казва всичко, докато не започнете да усещате закръглеността на своята ответна реакция.)

Подобна на въртящата се врата, кръгът приема атаката и се извърта заедно с нея,

позволявайки на върха на триъгълника, или на главния удар на атаката, да премине в направлението, което сам си е избрал.

52

В позиция 3, атакуващият е преминал напред покрай реагиращия, а самият реагиращ

се е оказал на доста безопасно място - зад нападателя. Това е много добрата страна на искрените, фокусирани атаки: те са толкова явно насочени към върха на триъгълника, толкова са преизпълнени със стремеж да ви разгромят, че създават своя собствена инерция и енергия. Тази инерция ще ги понесе край вас, ако се преместите, или се извърнете в подходящия момент. Ако се преместите прекалено рано, вашият нападател ще забележи реакцията ви и ще промени направлението. Ако се извърнете прекалено късно, то върхът на триъгългника, ще нанесе удар точно в центъра ви.

Ако нападението е неискрено, нефокусирано, ако нападащият е нерешителен и не

проявява особен ентусиазъм при своето нападение, то на вас няма да ви се наложи да правите нищо. Още никой не е пострадал от нерешителна атака, освен самият нападащ.

Така, че не бъркайте Айки с Измамата, съхранете в главата си, че кръгът ПРИЕМА атаката. В същото време, когато атакуващият достигне позиция 2 на горната диаграма, тогава и атакуващият и реагиращият са обърнати с лице в едно и също направление. И именно в тази точка реагиращият - вие, започва да живее, започва да се разхожда в кожата на нападателя, започва да разбира причините, стоящи зад нападението. Това може да ви изглежда трудно, но помнете че ако станете кръг, то от вас ще се иска не просто да бъдете увъртлив човек, но да влезете във взаимоотношения с човека, който се опитва да ви нападне. За да се отделим от геометрическата представа и да придадем на това човешко измерение, представете си следната ситуация: вие стоите удобно, концентрирани и някой ви блъска в дясното рамо с дясната си ръка. Вие потискате изкушението да напрегнете дясното си рамо, вместо това се извъртате от ЕДИННАТА си ТОЧКА, от своя център. Приемате неговия тласък и се завъртате заедно с него.

Ако вашият приятел продължи натиска в същото направление, което той е избрал, то той би трябвало да се окаже в другия край на стаята, а не на пътя ви. В някоя от фазите на това движение, ще забележите, че двамата стоите рамо до рамо (вашето ляво до неговото дясно) и гледате в направлението на неговия натиск.

Това е едно от най-важните движения на Айки-тактиката. В метафоричен смисъл, това означава, че вие се намирате в положение, в което можете да разберете какво смята да прави той, но също така и в положение на безопасност. Вие нищо не губите, вие можете да се поразходите в неговите чизми и сте в безопасност от неговите

53

тласъци, докато той не реши да пренасочи следващото си нападение. И отново, ако вие и двамата се намирате в хармония, стоите рамо до рамо, вие също сте в много добра позиция, за да пренасочите неговото движение и енергия. Ако това е ситуация на живот, или смърт, можете да го отблъснете и да избягате. Ако това не е физическа ситуация, можете да му помогнете, доколкото неговото собствено поведение му вреди на него самия. Струва си да повторим:

1. Вие приемате атаката в съсредоточена (концентрирана) позиция 2. Вие я приемате в концентрирана позиция и се извръщате от центъра 3. Вие хармонизирате (сливате се) и пренасочвате атаката му. 4. Съхранявайте през цялото време своя център или ще изгубите

равновесието си, няма да сте в състояние да хармонизирате, и ще разрушите всичко, което би могло да се получи от вашето сливане. Сега нека да разгледаме на какво прилича това в социалния конфликт, а не във физическия.

Патриция има проблеми с родителите си. Тя е член на големия „клуб” хора, имащи

такива проблеми. Но осъзнаването на това не винаги ѝ помага, защото на нея ѝ се струва, че когато тя иска да ги обича и да им бъде любима, някой (колкото и тъжно да е, трябва да кажем, че това е майка ѝ) започва разправии. Нейната майка е от тези хора, които популярните психолози описват като личности, които не са в състояние да приемат любов и маскират собствения си страх да не бъдат приети, под собственото си невъзприемане.

54

Но и самата Патриция не е така безупречно спокойна. Тя е неуверена в собствената си индивидуалност и както и преди, прекалено зависи от родителското одобрение. Но отново, това че ѝ е също известно, не може да помогне на Патриция.

Нейните родители са пенсионери и живеят във Флорида. И както е в нашата американска икономика, живеят задоволено, но не могат да си позволят нещо по-разкошно. Патриция живее сама в квартирата си в Ню Йорк. Двадесет и седемгодишна, тя вече добре се е устроила като асистент на доставчика в универсален магазин, но и тя не може да си позволи голям разкош.

През зимата Патриция се сеща да посети родителите си. Тя не ги е виждала повече от година, а понякога ѝ е трудно да се свърже по телефона. Освен това зимата била тежка за магазина и Патриция решава да си вземе седмичен отпуск. Стойността на самолетния билет ще ѝ изчерпи почти целия семеен бюджет, но не чак толкова, че да я доведе до банкрут, или до просия и бездомничество. Накратко, тя иска да види своите родители, защото наистина ги обича. Вероятно Патриция заблуждава себе си, очаквайки нещо друго. Тя мисли че желанието ѝ да иде на юг, ще се посрещне с радост, макар да ѝ е известно, че нещата с тези възрастни граждани не са така лесни. Тя позвънява по телефона.

Веднага след като излага плана си по телефона, майка ѝ започва. Майка ѝ: Пети, ти не можеш да си позволиш такова далечно пътуване! Имаш ли си

представа колко струва това? Мили Боже, скъпа, не е ли време вече да пораснеш и да се изправиш пред факта, че през този ТВОЙ живот никой няма да се погрижи за тебе освен ти самата! Кога ще придобиеш поне малко чувство за реалност!? Никога ли няма да се промениш? Ти и баща ти сте като чифт ботуши. Да харчите, да губите, да прахосвате! Мислиш ли, че с баща ти щяхме да живеем така сега, ако не заделяхме навремето нещо за в бъдеще? Не! Откажи се от това и бъди благоразумна! Ти трябва да се приспособиш още сега, иначе ще си с вързани крака за цял живот. Ти не си омъжена и позволи ми да те попитам, кой ще се погрижи за тебе, ако продължиш да вършиш такива глупости?

Бързият анализ на майчината тирада показва, че тя е добър нападащ. Безспорно тя се вълнува за дъщеря си. Това тя го показва доста ясно. Но тя не умее да се отнася към Патриция като към възрастен човек и просто ѝ дава дребни съвети. Тя започва разговора си с Патриция като я нарича с детското ѝ име, „Пети”; което Патриция се опитвала да отхвърли в продължение на много години. Тя оскърбява равнището на зрелост на дъщеря си. Тя обижда възприятието ѝ на реалността. Обижда бащата на Патриция и набляга на чувството за вина, преди да завърши със забележката по повод на това, че Патриция все още не е омъжена.

Патриция чувства, позволява си да почувства, че тя е абсолютно отхвърлена от майка си. Тялото ѝ се свива, очите ѝ се напълват със сълзи и ѝ се иска да крещи.

Да допуснем, че Патриция е изгубила равновесие, достатъчно основателно предположение, и реагира така, както реагират повечето от нас в подобни ситуации. (След това ще демонстрираме подхода на Айки).

Тя моментално преминава в отбрана, опитвайки се да остане благоразумна, но повишавайки децибел след децибел своя глас. И по средата на пътя, тя се хваща за стария исторически материал.

Патриция: Ти винаги, ама винаги се обръщаш така към мен! Ти нямаш ни най-малко уважение към мен и никога не си го имала! Защо аз да не мога да предложа нещо разумно, без да започнеш да се заяждаш с мен?

Трябва да признаем обаче, че майка ѝ е доста добър боец, даже ако печелейки сражението, би изгубила войната. Тя успя напълно да извади от равновесие Патриция, която започва лични атаки и изразява гнева си против несправедливостта въобще.

55

Всъщност разгневеният Отпор на Патриция дава на майка ѝ всички оръжия, от които се нуждае, за да разгроми дъщеря си. Сега тя може да бие по противника със собственото му оръжие, оставайки спокойна и разсъдлива.

Майката: Сега, Пети, или Патриция, ако така ти харесва повече, добре знаеш, че това, което ти каза сега, го каза в порив на гняв. Аз и баща ти винаги сме те обичали. И ако те съветваме за някои неща, то е защото наистина те обичаме.

След няколко минути Патриция трясва слушалката напълно опустошена и разбита. Трудно е да се повярва, че същото младо момиче прави заявки за хиляди долари и ръководи офиса, отговаряйки за покупки, стойността на които е над милион долара годишно. Тя ридае почти половин час, връщайки се двадесет години назад, в състоянието, когато е могла само да ходи напред-назад, хапейки палеца си, и навивайки на него косите си. Час след това, по-скоро разярена, отколкото тъжна, тя позвънява на най-добрата си приятелка, излагайки и всичко, което мисли за майка си. Тя разказва на приятелката си каква жалка и нищожна личност е майка ѝ. И какъв слабак е баща ѝ, защото не я поддържа. А след още един час тя се чувства виновна, затова че е предала майка си, излагайки я пред своята приятелка.

Седем-минутна схватка. След нея двадесет и четири часа, а и повече пълни със злоба, вина и разкаяние.

И не казвайте, че това го няма. Това се случва точно сега, точно в тази минута. Може да не е между майка и дъщеря. Но това се случва.

Добре, сега да видим какво би могло да се получи, ако само две неща бяха по-различни: ако Патриция е запазила равновесието си и чувството си за център, и ако тя използва Айки (сливане).

Започвайки от момента, когато започва да набира номера на родителите си, тя съзнателно се фокусира върху своя център. Когато тя започва да диша свободно, раменете и се отпускат, от нея си отиват напрежението и безпокойството, че ще трябва да си има работа с тези хора. Тя ги обича много, но също разбира, че те имат свои причини за нервозност, че те прекалено се презастраховат и всъщност я обичат по свой си начин. Щом Патриция чува звъна на другия край на линията, тя си спомня, че трябва да остане в равновесие. Майка и се хваща за своето си.

Майката: Пети, не можеш да си позволиш такова далечно пътуване! Имаш ли си представа колко струва това? Мили Боже, скъпа, не е ли време да пораснеш и да се изправиш пред факта, че никой в този живот няма да се погрижи за теб самата, ако не го направиш ти! Кога ще придобиеш поне малко чувство на реалност?

И така на татък. Патриция запазва равновесие, изчаква докато майка и не изпусне цялата пара. (Тя приема формата на квадрат, ако ви е угодно.) Патриция реагира на натиска на майка си, точно както вие реагирате на натиска на вашия приятел в рамото: тя се обръща заедно с удара, и сега тя гледа в същата посока, в която и майка ѝ.

Патриция: Майко, ти наистина се безпокоиш за мен, нали? Предполагам, че ти, като родител, постоянно се безпокоиш за детето си, особено когато то живее толкова надалече.

Майката: Аз и баща ти понякога не можем да заспим от безпокойство, как ще устроиш живота си, ще си намериш ли някога мъж...

Патриция: Аз също майко. И на двете ни не е лесно. Майката: Ние никога не сме ти казвали, че животът ще бъде пълен с успехи. Патриция постига хармония с нападението на майка си. Тя не е казала нищо в което

самата тя не вярва и тя нито на дюйм не е отстъпила от достойнството и целите си. Тя съпреживява със старата жена, която наистина се безпокои за нея. Сега тя стои рамо до рамо с нея и може да премине към обсъждането на проблема ще попадне ли Патриция във Флорида, или не. Даже ако не, тя може да придобие нещо по-ценно: равни и

56

хармонични взаимоотношения с хората, които я обичат най-много. Да разиграем сцената с Патриция и майка ѝ, и да видим какво може да се случи. Сега те стоят рамо до рамо и всяка от сърце говори, колко трудно е всичко. Сега Патриция може да насочи, или поведе, майка си към разбирането на това, което е поставено на карта. Патриция: Не, ти никога не си ми казвала, че животът е пълен с успехи и винаги си ми давала наистина добри съвети. Някои аз вече използвах и те доста ми помогнаха. Някои не можах, и сега ми е трудно. Вие винаги сте били добри родители и искам да ви благодаря. Много ми е скучно без вас.

Майката: Ние също скучаем без теб. Много ми е тъжно, че живеем толкова надалеч едни от други.

Патриция: Как живеете вие там? Майката: Различно. Баща ти много ме безпокои. В последно време не се чувства

добре. Патриция: Много ми е мъчно. Сигурно това е голямо напрежение за теб. Майката: Да, понякога. Патриция: Аз мисля, че дъщерите не по-малко се безпокоят за своите родители,

отколкото родителите за своите дъщери. Майката: Мисля, че да. (Пауза.) Слушай ме, скъпа, извини ме, че излязох извън себе

си преди минути. Аз просто имам много грижи. Ние много искаме да се видим с теб, но паричните проблеми много ме плашат.

Патриция: Аз много ви обичам и двамата. Какво ще кажеш, ако не си купя ново палто, както мислех отначало, тогава ще мога да си позволя пътуване до вас. Ще проверя цената на нощните полети, това значително ще намали разходите.

Майката: Ако мислиш, че всичко ще е наред. Патриция: Благодаря, майко. Искаме да ви обърнем внимание на паузата, която майката направи преди да

премисли как да се извини. Във физическия свят на бойните изкуства, винаги съществува този кратък миг, когато благодарение на ответната реакция на отбраняващия се, нападащият губи Равновесието си. ИМЕННО В ТОЗИ МОМЕНТ, ОТБРАНЯВАЩИЯТ СЕ ЗАВЛАДЯВА ИНИЦИАТИВАТА И ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИ ЗА НАПАДАТЕЛЯ, ДА МУ ПОМОГНЕ ДА ПРИДОБИЕ НОВО, ПО–МЕКО И ПО-МАЛКО АГРЕСИВНО РАВНОВЕСИЕ. В нашия опит, в нефизическата сфера, тази загуба на равновесие обикновено се предхожда от пауза. Трябва внимателно да слушате, за да чуете тази пауза. Когато тя настъпи, погрижете се за своя нападател. Приведете го в хармония. Забележете, че когато майката направи пауза, Патриция ѝ прости и ѝ помогна да възстанови майчиното си равновесие. Тя ѝ каза, че я обича. Това е АЙКИ. Сливане. Съвместно течение. Това означава да бъдеш вода, а не скала.

Това не винаги започва да работи толкова лесно. Да ви обещаем, че то ще работи точно така, най-малкото би било неетично. Но Патриция използва АЙКИ доста добре. Тя не изгуби своя център и не се хвана да спори дали вече е възрастна, или още не е. Тя не е лъгала и не е лицемерничела. Възможно е в нея да е възникнало желание да изостави всичко на средата на пътя, но тя се е въздържала, защото както казахме преди това, тя наистина обича родителите си, независимо от това колко раздразнящи могат да бъдат те понякога. И в края на краищата, тя придоби доста повече отколкото уикенд във Флорида. Тази последна, и най-добра реакция, е толкова чужда на повечето от нас, че смятаме да ѝ отделим доста време и да приведем толкова примери, колкото можем, за да можете да я изпробвате самостоятелно. Отначало може да се заинатите. Вие можете да ни обвините, че рисуваме непоправимо оптимистична картина на междуличностните взаимоотношения.

57

Ние приемаме това, свикнали сме с такава реакция на този стадий от процеса на Айки-тактиката. Постепенно вие ще се изправите от мястото си и ще отхвърлите идеята си, че Айки-тактиката е за мамини синчета и ще разберете, че може би не е толкова лошо да поживееш за разнообразие, в хармония с прииродата и близките ви хора. Двете ключови думи, които ще ви помогнат в използването на АЙКИ – това са „сливане” и „водене”. Ще използваме поред тези две отделни действия, които ще ви помогнат за разрешаването на невероятно количество проблеми.

СЛИВАНЕ

Отначало вие трябва да се Присъедините към този, който ви напада. Застанете хълбок

до хълбок с него, или нея. Съгласете се с правото му да чувства всичко, което чувства. Вие не сте длъжни да се съгласите с всичко, но нищо няма да ви струва да му посъчувствате. Станете способни към сливане. Може той и да не е прав, но вие не трябва да спорите с очевидния факт, че той е с разстроени чувства. Всеки има право да Чувства. Още повече, че ние доста често оспорваме, или отричаме чувствата на някого другиго.

Детето: Ти, никога не правиш никакъв десерт за мен. Аз те ненавиждам! Майката: Това не е истина. Детето: Това не е истина, аз те мразя! Ти, никога даже сладолед не ми правиш! Аз те

мразя! Мразя! Мразя! Майката: Как смееш да ми говориш така! Да ме мразиш, аз съм ти майка! Детето: Ненавиждам те! Това звучи като сценария от пиеса доста далечна от Бродуей, но вие несъмнено сте

били свидетели (или по-лошо, участници) на такъв род схватки. Или такива: Любовник 1: Аз повече не те обичам. Любовник 2: Не може да говориш това сериозно! Шефът: Не ми харесва вашата работа. Секретарката: Как така? Аз оставах до късно през цялата минала седмица, само и

само да завърша този отчет. Студентът: Тази дисциплина ми създава адски мъки! Преподавателят: Не може да бъде. Френският език е най-прекрасният на света. Продуцентът: Вашият киносценарий не става за нищо! Писателят: Не, вие самият не вярвате в това. Заради самият спор, хайде да се съгласим, че всеки от тези, които са говорили първи,

в тези сцени, не е прав. Майката рядко е свършвала сладоледа; Любовник 1, както и преди обича НАИСТИНА Любовник 2; шефът просто е придирчив, без самият той да знае в действителност що е добра работа; студентът обожава френския език, но иска да привлече към себе си вниманието на преподавателя; а продуцентът не може да различи добрия сценарий от лошия. Но всичко това няма абсолютно никакво отношение към факта, че всеки от нападащите наистина Чувства това, което говори, и то съзнателно. Какво става на подсъзнателно ниво, това е вече съвсем друга история. Не трябва да си геният от Виена, за да допуснеш теоретически, че шефът може би иска просто секретарката да защити работата си, оказвайки между две мартинита някои услуги приети в Конгреса. Възможно е и Любовник 1 да търси само допълнителна тръпка, за да събуди отново чувствата във връзката им. Продуцентът може съзнателно да провокира писателя да защити киносценария си, или просто иска за последно да се увери, защото не вярва в собствената си компетентност. Но нито един от тези кабинетни анализи няма значение в началния стадий на СЛИВАНЕ. Трябва да започнете от това място, където нападащият Казва, че той чувства, а не където вие

58

Мислите, че тоя, или тя, чувства. Това не е Сливане, ако надменно погледнете към продуцента и му кажете: „Вие казвате, че пиесата ми е бездарна, само защото самият винаги сте искал да станете писател!”. Също Няма да е Сливане, ако кажете на началника си: „Не, на вас всъщност ви харесва моята работа, но просто сте доведен до бяс, защото не получихте повишение и искате аз също да се почувствам зле и да се пропият с майчини чувства към вас!” ДАЖЕ ТОВА ДА Е ИСТИНА!

Помнете, че с всеки реално съществуващ скрит проблем ще се справите само тогава, когато нападащият може сам да го визуализира. Вашата задача е да му помогнете да го види. И ето как ще го направите:

Детето: Ти никога не приготвяш за мене десерт! Аз те ненавиждам! Майката: Аз съм сигурна, че това не е толкова приятно. Любовник 1: Аз вече не те обичам! Любовник 2: Е, аз не съм най-сговорчивият човек, за да може с мен да се живее лесно,

а и да ме обичаш, нали? Шефът: На мен не ми харесва вашата работа! Секретарката: Аз не ви виня за това. Студентът: Този предмет ми създава адска скука. Преподавателят: Понякога, когато си студент, преминаваш през ада. Продуцентът: Вашият киносценарий за нищо не става! Писателят: Е, първите чернови, никога не са съвършени, нали? Във всеки от случаите, вторият говорещ е направил колкото е възможно, искрен опит

да види ситуацията от обратната гледна точка. Той не се е предал. Първото движение по посока на СЛИВАНЕТО с нападащия. Практически винаги, доколкото нападащият се намира тактически в извън равновесно състояние, тази първа реакция създава своеобразно опустошение в съзнанието на нападателя. Свой род дисбаланс, съпровождащ паузата, за която стана дума по-рано. Болшинството нападащи страстно желаят спречкване. Те са извънредно разсредоточени и разконцентрирани. Необходима им е жертва, която би оказала Отпор и по този начин би им помогнала да съхранят неустойчивото си равновесие. Така че, ако започнете да викате на този, който вика на вас, само ще му помогнете да се удържи на краката си.

ЛИДИРАНЕ

Преди всичко тази фаза е предшествана най-често от пауза. Тя възниква тогава,

когато нападащият се опитва да разбере какво е станало току-що. След това, обектът на атака, може както преди да запази мълчание, или да започне да води. Да вземем два от предишните примери и да видим втория процес в действие.

Любовник 1: Аз вече не те обичам! Любовник 2: Е, аз не съм най-сговорчивият човек, за да може с мене да се живее

лесно и да ме обичаш, нали? Любовник 1: (Пауза.) Ти си дяволски прав, ти не... Любовник 2: Искаш за нещо да поговорим, или това е всичко? Съгласни сме с това, че Любовник 2 доста добре запазва спокойствие, но той също

знае, че никой не застава в стойка и не ви казва, че повече не ви обича, ако няма какво повече да добави. Така, че заставайки хълбок до хълбок с него, му предоставя цялото пространство, което е необходимо, за да се движи.

Любовник 1: Не знам... Любовник 2: Трябва да ти е много болезнено тежко, за да ми казваш, че повече не ме

обичаш. Любовник 1: Не исках да кажа това...

59

Любовник 2: Но ти трябваше да направиш това. Любовник 1: (Дълга пауза.) Не знам. Просто чувствам, че ти си някъде доста

надалеко. Аз искам да ме обичаш повече и да ми обръщаш повече внимание. Любовник 2: (Прави пауза и изчаква.) Любовник 1: Толкова силно те обичам, че това просто взема понякога ума, сякаш

полудявам... Съжалявам за това, което ти казах. Много е важно, че Любовник 2 „прави пауза и изчаква”. Не се оправдава и защитава по повод на отдалечеността, за която стана дума. На карта са поставени чувствата и усещанията на Любовник 1, а не това дали са верни или неверни.

Чувствата си остават чувства, даже ако не съвпадат с възприемането на реалността от Любовник 2. Помнете, че няма никаква жизнена необходимост в това, всички, които не са прави да знаят, че вие сте прави. Ако е под въпрос съхраняването на взаимоотношенията, то какво ще постигнете спорейки за възприятията?

Вторият стадий, лидирането, по същество започва, когато Любовник 2 казва: „Но ти трябваше да направиш това...” Той пренасочва фокуса назад, върху това, което му е било нужно, на това, което стои зад нападението. По негова оценка това е най-добрият способ да му помогне да възстанови своето равновесие. След това започва да разбира, че партньорът му само се е нуждаел от неговото внимание, а не от отсъствието му. Лидирането може да бъде продължено:

Любовник 2: Хайде да се опитаме да решим проблема. Давай да видим какви реални промени можем да направим, за да получиш ти вниманието, което не ти достига, а аз като преди да се чувствам като личност, принадлежаща сама на себе си.

Сега те могат да продължат в търсене на действителното решение на конфликта. Могат да се договорят да бъдат открити един с друг, могат да се разберат да бъдат по-честни, когато се чувстват самотни или потиснати, могат да се разберат за специално време, когато никакви странични неща не биха им пречили на взаимоотношенията - накратко, те имат толкова възможности, колкото им позволява да намерят, слелите им се съзидателни енергии.

Сега, за да изпреварим оплакванията ви, че животът не е толкова гладък, както току-що посочения пример, то постоянно помнете следните две неща:

- първо, ТОВА МОЖЕ ДА СТАНЕ, само ако вие позволите, - второ - трябва да сте в състояние да използвате други защитни реакции, ако

възникне необходимост от тях. Да си представим, че Любовник 1 даже не се е доближил до сливането. Да кажем, че

всички опити на 2 да застане до него, отиват напразно. Независимо от това какво казва №2, Любовник 1 продължава да се хвърля напред.

Любовник 1: Ти дяволски си прав, ти не си най-сговорчивия човек, за да може човек да живее с теб. Ти проявяваш прекалено високомерие и студенина, ти си безчувствено същество, просто плюеш на мен!

Любовник 2: Какво мислиш да правиш с това? Любовник 1: Току-що ти казах! Повече не те обичам! Любовник 2:(Все още чака. Приема формата на квадрат и нищо не прави. Трябва да

позволи на партньора си сам да излезе от равновесие, за да може после той да го възстанови.)

Любовник 1: Е? Защо мълчиш? Любовник 2: Аз те обичам и съжалявам, че ти така се чувстваш. Жал ми е, че това ти

е донесло толкова много болка. Забележете колко леко Любовник 2 преминава от кръг (Айки) в квадрат

(Нищонеправене) и отново обратно в кръг. Това е така защото успява да запази центъра си и отказва да попадне в капана. Това е почти същото, като че всички

60

нападащи са заразно болни - можете да се заразите от тях или да останете здрави и да им помогнете да се избавят и да се доберат до там, където сте ВИЕ. Съгласни сме,че вътрешно Любовник №2 може да крещи от страх: страх да не бъде отритнат, страх да не бъде унижен, да не остане сам, страх от ужасното бъдеще. Но той съхранява равновесието си (даже след моментния шок) и „побеждава”, защото не е позволил на страха си да го победи. Ако всички механизми позволим да бъдат управлявани от страха, то накрая ще се окажем на осеяното с трупове бойно поле. Разбира се, че ако Любовник 1 продължава болезненото си поведение, то Любовник 2 може сам да го разлюби. Но на този стадий на конфликта, 2 иска да остане с него и затова му предоставя възможността да порасне.

А какво да кажем за секретарката, която казва на шефа си: „Аз не ви виня”, когато той изразява недоволството си от нейната работа?

Нейният подход към СЛИВАНЕТО добавя и елемент на изненада. Той изумено я гледа, а на лицето му е изписан огромен въпросителен знак.

Тя е права - не е нейна работа да го осъжда, за това, че не харесва работата ѝ. Тя не признава, че работата ѝ е ужасна, тя просто прави първата крачка, за да застане до него. Нейната задача е да го застави да бъде по-конкретен, за да могат да изработят взаимноприемливо решение от недоволството, което той изпитва.

Началникът: Вие не ме обвинявате? Секретарката: Не е моя работа да обвинявам когото и да било за това, което чувства.

Вие сте недоволен и аз не мога да имам претенции към това. Началникът: (Объркано) Но вие смятате, че работата ви е в нормално състояние? Секретарката: Тя не може да е в нормално състояние, ако вие сте недоволен. Моята

задача е да ви бъда секретарка, затова сте ме наели. Началникът: Не разбирам. Сега началникът напълно е изгубил равновесие. Той бе започнал да атакува, но

неговата секретарка сега е от същата страна на фронта и му помага. Тя не приема нещата за собствена сметка, но успява да определи предмета на конфликта, а помага и на него да го види по-точно. Това го смущава.

Секретарката: Ако вие смятате, че веднага трябва да ме уволните, то да видим как можем да го направим взаимноприемливо. Например, какво точно не ви харесва?

Сега тя го води и му помага да реши въпроса като възрастен човек, а не като самонадеян хулиган, току-що излязъл от залата за тренировки.

Началникът: Ами тези, тези ваши писма. Те са неправилно съставени. Секретарката: Всяка школа за секретарки закупува свой собствен формат. Дайте ми

образеца, който предпочитате вие и аз ще го следвам. Какво друго? Началникът: Аз, хм, такова...аз, предполагам, че малко се поразгорещих. Съжалявам

много. Последните шест седмици постоянно ми висят на шията тези работи с комисията и се държах като Атила, много съжалявам. А писмата ви са съставени добре.

Секретарката: Понякога животът е тежък нали, мистър Форбс. Началникът:(Усмихва се) Да, и мисля, че самият аз го правя още по-тежък. Хармония. Тя е поднесла този подарък на мистър Форбс. Тя му е помогнала да си

възстанови равновесието и да види нещата в най-добра перспектива. И тя постигна всичко това, защото НЕ се вкопчи отчаяно в собствения си имидж на добра секретарка, или добър човек. Погледнете колко много постигна, рискувайки малко само някакъв си глупав имидж. Разбира се, че отначало винаги е трудно да се използва АЙКИ, и по ирония това изисква доста повече изобретателност, отколкото всичките ви навици „да се бия, или да се омитам”, взети заедно. Но в края на краищата резултатът от вашите усилия ще струва колкото всички тях. При условие, че на забравяте следното:

61

1) Айки се състои от две основни действия: сливане - присъединяване към атаката, за да почувстваш атакуващия и да се махнеш от пътя му; и лидиране - привеждане на атакуващия обратно в равновесие.

2) Айки може да се използва, за да се справите с всяка атака, във всяко време и на всяко място. Това е вашият избор, продиктуван от всички елементи, които са ви известни. Разбира се, има случаи, когато не е много подходящ: детето, което е готово да запрати тухла в огледалния ви прозорец, трябва да бъде спряно, преди да започнете да му съчувствате. И ако пред вас възниква ситуация на живот и смърт, ние ви препоръчваме на първо място да спасите живота (своя и на другите), използвайки най-достъпната ви стратегия. На първо място отговаряте пред принципите на живота.

3) Всеки нападащ има право на свои чувства; те може да се основават на „неверни” изводи от фактите, но все едно - нападащият ги изпитва. Вие не можете да го доведете до „правилно” възприемане без сливане с НЕГОВОТО възприемане.

На кратко казано, Айки-тактиката ИЗИСКВА да уважавате правата и привилегиите на нападащия и в същото време да продължите да защитавате своите. И така, накратко разгледахме всички шест защити срещу атака. Отбелязахме, че Айки е най-гъвкавата и най-ефективна в повечето ситуации. Но досега ние си имахме работа само с преки, открити атаки. Някой се приближава и ви устройва скандал. Началникът ви започва разправия. Жена ви Ви крещи. Детето ви се отговаря. Тези атаки са насочени срещу вас по най-кратката линия - от нападащия направо към вас. Но как да се справим с подлите нападения иззад ъгъла? А как със замаскираните, нечестни нападения? Слуховете? Сплетните? Как ще постъпите с този, който ВИ нанася удар в гърба? Ще ви обясним това в следващата глава.

7

АЙКИ И КРЪГОВАТА АТАКА

Това, което говорят хората зад гърба ви, това е и вашето положение в обществото,

И. В. Хауи „Поговорки на провинциалното градче”

В бойните изкуства, а и от улична гледна точка, кръговата атака е атаката, която не виждате. Атакуващите ви приближават отзад, или от „сляпата” ви страна. Пренесена от улицата в трапезариите и спалните, кръговата атака служи, за да измами и извади от равновесие своята цел. Тя може и да печели време за атакуващия. Да изгледаме подред всички тези случаи.

КРЪГОВАТА АТАКА СЛУЖИИ, ЗА ДА ВИ ИЗЛЪЖЕ. Традиционно вълците извършват атаките си срещу стадата биволи, обикаляйки около косматите хранителни продукти, и заобикаляйки ги от противоположната на вятъра посока. По този начин биволите са измамени от собственото си обоняние, мислейки, че територията е свободна от хищници.

И макар зъбите им да не са така остри като на вълците, слуховете използват същия род кръгови атаки. Те се усмихват с усмивките на приятели, когато идват насреща ви. След това завиват зад гърба ви и започват да говорят на Х, или У, или К, че сте най-лошите хора, живели някога на Земята. Мистър Елаун прегръща Хейзел, а след пет минути разказва на мисис Грей и на мисис Блек, че Хейзел е лъжкиня и крадла. А Хейзел спокойно си седи, както нищо не подозиращ бивол, докато мистър Браун

62

окончателно не я събори с кръговата си атака. КРЪГОВИТЕ АТАКИ СЛУЖАТ, ЗА ДА ВИ ИЗВАДЯТ ОТ РАВНОВЕСИЕ. За да продължим живота с нашия мотив от Дивия Запад, да си представим индианците, нападащи каруците на пионерите. Неизмoримите индианци още от ранно утро яздят около каруците и по този начин ще объркват и замъгляват съзнанието на отбраняващите се, докато не се убедят в пълното си преимущество и не предприемат пряка атака. Пионерите, които са привикнали към открито фронтално нападение на укрепените позиции, откриват, че нищо от досегашния им опит не може да им помогне ефективно да реагират срещу колелото на атакуващите червенокожи. Всеки ден подлите хора използват тактика, много наподобяваща тази в отношенията си с нас и вас. Изглежда, че те са навсякъде около нас, подават всевъзможни конфликтни сигнали едновременно от всички страни. Мистър Роум кани мистър Трой на гости у дома си, и по пътя, с неизменна усмивка, прави завоалирани намеци за хората приличащи на мистър Трой, които в нещо са претърпели неуспех. По време на целия обяд мистър Роум употребява изрази от рода на: „Аз не искам да се меся, но” и „Това, разбира се не е моя работа, но...”, продължавайки по този начин замаскираното си нападение срещу мистър Трой от всички възможни ъгли.

Всеки път, когато мистър Трой се опитва на думи да си изясни какво става в действителност, мистър Роум отрича каквото и да е било съзнателно желание да оскърби чувствата на мистър Трой. В отговор, той му казва: „Не забелязваш ли, че си станал ужасно чувствителен, Трой, старче?” . И когато си тръгва, Трой е вече пълна развалина, керван от каруци, изгорели напълно.

КРЪГОВИТЕ АТАКИ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ВРЕМЕ. По същество, всички кръгови атаки дават на атакуващия преимущество във времето. Доколкото, той тайно подготвя своите нападения, то той може да продължи изпращането на извеждащи от равновесие и въвеждащи в заблуждение сигнали дотогава, докато не почувства, че е време да сграбчи за гърлото. Жертвата е принудена да чака, докато някоя трета страна не се появи и не разкрие всичко: „Ти само да беше чул, какво говори зад гърба ти, твоят братовчед.” До този момент той и не е знаел, че неговият братовчед подкопава базата му за поддръжка, надявайки се, че когато всичко НАИСТИНА стане известно, то всички мерки на пострадалата страна няма да струват и колкото парче вестник срещу ураган.

Предназначено ли е всичкото това, за да ви направи параноик? Трябва ли да избягвате приятелите и познатите, които ви подготвят номера? Не. Помните ли точката във вашето тяло, два дюйма под пъпа? Вашият център? Вие можете да използвате този уникален „орган”, за да избегнете опустошенията, или колкото и да е странно, изненадата. Центърът – това е един вид орган на чувствата. Ние не знаем как той работи, но той работи, ако вие му позволите това. Вие ще откриете, че ако останете концентрирани през цялото време, вашият център ще приема съобщения, „виброфонограми” от обикалящите ви хора. Смисълът е в това, да обръщате внимание на тези съобщения. Отначало ще почувствате своеобразно безпокойство под лъжичката. Вие даже можете да изпитате своите органи на чувствата. По-късно вие ще се научите да се доверявате на съобщенията, които ви изпраща вашият център и да разпознавате информацията, която те носят: намеците за това, че мястото, където се намирате, или с хората, с които си имате работа, не всичко е наред .

ДОВЕРЯВАЙТЕ СЕ НА ТЕЗИ СЪОБЩЕНИЯ; ОСТАВАЙТЕ КОНЦЕНТРИРАНИ.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С КРЪГОВАТА АТАКА

63

Атаката си остава атака - независимо дали ви нападат с нож, или с усмивка. Всеки от изучените досега принципи на АЙКИ-Тактика по някакъв начин е приложим в някои от ситуациите на нападение. Просто работата е в това, че някои атаки се носят направо към вас, подобно на локомотив по релси, докато във същото време други настъпват по околни пътища.

За да реагирате на кръговата атака трябва да се движите право по линията, а след това да се съедините в кръг. Вашата задача е да станете овален, за да помогнете на този, който ви атакува, да възстанови своето равновесие.

За да представим този род атака, започваме с кръгова стрелка, която представлява атакуващия, и квадрат, когато представя вас. По-долу, на рисунка 1, вие стоите на място, очаквайки верния момент. Да видим какво ще стане, когато вие ще реагирате на атаката. Какво точно става? Нека краят на стрелката представя точката на атаката. Това е последното място, на което вие бихте искали да стоите в очакване на удар отстрани, или изотзад. В такъв случай, колкото и парадоксално да ви ЗВУЧИ, НАЙ-БЕЗОПАСНОТО МЯСТО Е ВЪТРЕ, НЕПОСРЕДСТВЕНО ДО ЧОВЕКА, КОЙТО ВИ НАПАДА НЕЧЕСТНО. Най-безопасното място, когато си имате работа с удар иззад ъгъла, е редом с този, който нанася удара, а не на пътя на описващия кръг във въздуха юмрук. В повечето от случаите вие имате същата възможност и да се Оттеглите от някоя от тези кръгови атаки, но сега ще разгледаме ситуация изискваща разрешение.

64

Да кажем, че Гейл и Сенди работят в един и същ офис и трябва да продължат да работят заедно. Някоя казва на Гейл, че Сенди пуска зад гърба ѝ слухове за нея. Доколкото Гейл не може просто да излезе от конфликта, то целта ѝ е да застави Сенди да нападне направо и да прекрати предателските удари в гърба. И никой не се съмнява, че ударите в гръб и пускането на слухове, всъщност се явяват кръгови атаки, насочени срещу Гейл. Отначало, като на диаграма 1, Гейл приема формата на квадрат, предпочитайки, НИЩО да не Прави, тя намира своя център и се старае да запази равновесието си. Когато забелязва атаката, тя приема формата на триъгълник и с ясното намерение се приближава към Сенди, следвайки върха на своя триъгълника. (рисунка 2)

Гейл сега е в безопасност, стоейки до Сенди. На първо място, Сенди сега не може да злослови зад гърба ѝ, защото гръб просто НЯМА, само лице. И щом Сенди бъде принудена да предприеме права, открита атака, Гейл може да приеме формата на кръг и да използва АЙКИ. Това не е толкова сложно, колкото изглежда на пръв поглед. Да разгледаме нашата драма, за да видим как става това.

Гейл чува от някой трети, че зад гърба ѝ Сенди разпространява слухове, че тя спи с всеки, който може да ѝ помогне в придвижването в кариерата. Но това не е истина: Гейл не е блудница. Тя е много привлекателна и жизнена, тя принадлежи към този тип жени, които лесно привличат мъжете. Очевидно е, че Сенди, водена от своите невротични нужди, доста активно се опитва да навреди на Гейл. Но независимо от това, дали Гейл спи с всички наред или не, не е в това същността. Гейл има дадено от Бога право да се държи така, както тя смята за нужно, при условие, разбира се, че това не носи никому вреда. От друга страна, Сенди няма никакво право поради каквито и да било причини да вреди на самата Гейл или на репутацията ѝ. Когато разбира това, Гейл е извън себе си от ярост. Нея я озлобява и фактът, че хората могат да бъдат толкова жестоки един към друг.

Тя се чувства предадена, защото винаги е считала, че двете със Сенди „се разбират добре”. Макар и да не са близки приятелки, те често си бъбрят, а понякога даже обядват заедно. По този начин Гейл временно губи своя център. Енергията тече през нея, съзнанието и работи на пълна мощност, и тя започва да си въобразява всевъзможни способи за кърваво отмъщение. Тя особено се увлича по план „А”, според който тя напълно унижава Сенди пред всичките ѝ колеги. Великолепен план нали? Не, не е така.

Би било глупаво да разобличи Сенди пред приятелите и съюзниците ѝ, които незабавно ще ѝ се притекат на помощ. Ако контраатаката на Гейл се увенчае с успех, както се надява тя - тогава страничните наблюдатели ще бъдат склонни да видят в Сенди достойна за съжаление жертва на злобните интриги на Гейл. И което е по-важно, Гейл се стреми към разрешение на конфликта, а не към разрушаване на човешкото същество. Тя е усвоила много важен принцип на АЙКИ-тактиката: ПОБЕДЕНИТЕ ХОРА, СТАВАТ НАЙ-ЗЛИ ВРАГОВЕ.

Най-първата крачка при прилагането на АЙКИ-тактиката, преди да предприемете каквото и да е действие - това е да овладеете своя център. Гейл отново овладява своя център. Тя се съсредоточава върху своята единна точка, отпуска се, отхвърля всички разяждащи я съмнения („Проклятие, какво правя аз, че давам на хората повод за сплетни.”) и злоба („Що за гадна приятелка е Сенди!”) и започва да проучва своите възможности една след друга. Благодарение на това, че атаката е кръгова и отдалечена, тя има още едно важно преимущество: време, за да си иде вкъщи и да обмисли реда на действията си. Тя знае ,че трябва да се справи със ситуацията, но също така знае, че не е необходимо да прави това незабавно. Още една нощ със злословия, няма да промени коренно нещата. (Интересно е да се отбележи, че първоначалното преимущество на нападащия, във времето, става преимущество на жертвата, щом точно започне да

65

осъзнава нападението.) И така, Гейл се прибира вкъщи, за да може най-детайлно да планира разрешаването на проблема. Първата ѝ крачка се състои в това, да избере времето и мястото, които максимално ще увеличат успеха на усилията ѝ. Обедната почивка е прекалено кратка, затова тя решава да покани Сенди на гости у дома си, след работа. Сенди е любопитна да види квартирата на Гейл и приема поканата. Няколко пъти, докато пътуват, Гейл си напомня, че това не е военна операция. Тя запазва усещането си за собствения център, помнейки, че тя действа, изхождайки от духа на защита - тя защитава себе си от бъдещите атаки, и Сенди от болката която изглежда я е погълнала изцяло. В същото време, Сенди си мисли, че утре я чака нещо много приятно, след като види „къде е заровено кучето.....”

Те пристигат в квартирата на Гейл. След кратка предварителна беседа, Гейл се придвижва напред под формата на триъгълник, подобно на сокол пикиращ над яребица. (Вижте рисунка 2)

Гейл: Сенди, ти казваш на всички, че аз спя с всички мъже в офиса! Сенди: Не съм казвала такова нещо! Кой ти каза това? Гейл: 3а последните три месеца, ти си разказала на десетина души, за това, че съм

готова да преспя с всеки, който би ми повишил заплатата. Сенди: Кой ти каза това? Те те лъжат! Гейл: Искам да спреш да ми опорочаваш репутацията. Аз никога не съм ти правила

нищо лошо. Сенди: Какво имаш пред вид, казвайки, че никога не си ми причинявала нищо лошо? Забележете, че Гейл не изоставя своята линия на намерения и не започва да обсъжда

правдиви ли са обвиненията на Сенди, или не. Тя не се оставя да бъде отвлечена от основната цел.

Тя запазва триъгълната си форма, опитвайки се да застави Сенди да прекрати да кръжи около нея. Казвайки „Аз никога нищо не съм ти правила”, Гейл предоставя на Сенди възможност да контраатакува. Гейл действа успешно. Освен това, когато говори на Сенди, това вече прилича на праволинейна, ЧЕСТНА атака (рисунка 3)

Сенди: Какво имаш пред вид, казвайки че никога не си ми правила лошо? Ами Нелсън? Ти знаеше, че ние двамата с него се срещаме, но започна да му въртиш очи зад гърба ми! Ти си готова да откраднеш, който и да е мъж, и няма да се успокоиш, дотогава докато всички те не станат твои!

Сега конфликта става открит, като конфликтът на гредата между Робин Худ и Малкия Джон. Той повече не е кръгов. Гейл сега може да използва някоя от шестте възможности, или комбинация от тях. Тя разбира, че това не е ситуация победа/ поражение: тя не изпитва необходимост да громи Сенди, но това, което тя трябва да постигне е - Сенди да прекрати, и занапред да се въздържа от пускането на слухове. Освен това, от действията на Сенди, тя разбира, че момичето вече се чувства като победено; не би било в духа на защитата да я прави още по-нещастна, изхождайки от тези съображения, Гейл избира АЙКИ (рисунка 4).

Гейл: Жалко, че не знаех по-рано за това, което чувстваш. Разбирам това, което си преживяла. Да, това е болезнено.

Сенди: Да, ти си дяволски права, това е болезнено! Гейл: А сега ти искаш да причиниш болка и на мен. Аз не те обвинявам. Сенди: Ако не беше ти, ние с Нелсън щяхме да сме още заедно! Гейл: Аз разбирам кога си започнала да мислиш така. Сенди: (Пауза) Какво означава това? Гейл : Добре, ти никога не си идвала при мен и не си ме питала какво става. Твоето

въображение е започнало да ти разказва подобни неща. Аз вече съм била в такова положение и разбирам какво чувстваш.

66

Сенди: Не разбирам. Гейл: Аз никога не съм се срещала с Нелсън. Кой ти е казал, че имам нещо общо с

него? Сенди: Той ми каза! Гейл: Той не обича, когато му отказват. Той ме моли няколко пъти, но аз му отказах.

Аз знаех, че вие се срещате. Сенди: Не ти вярвам. Гейл: Ако бях на твоето място и аз нямаше да повярвам. Сенди: (Дълга пауза) Наистина ли не сте се срещали? Гейл: Да. Сенди: Това е лъжа! Гейл: Нелсън е като всички. Той си има свои проблеми. И на него му е болно и тежко. Сенди: (Плаче) О, Гейл, прости ми... Гейл: Благодаря, Сенди. Всичко е толкова просто, когато хората си го казват, нали? Сенди: Да. Но какво да правя с Нелсън? Гейл: А ти какво искаш да правиш? Сенди: Искам да го заставя да ме заобича отново. Гейл: В такъв случай прави това, което трябва да правиш. Сравнете това, което стана в действителност, в сравнение с това, което си

представяше Гейл, когато изгуби собствения си център: тези нейни планове, където Сенди стои пред своите приятели в качеството си на обект за насмешки и презрение. Какво щеше да постигне тази вендета. Когато Гейл щеше да се прибере вкъщи щеше ли да се чувства по-добре? Ако да, то това удовлетворение щеше да е кратковременно, а в същото време щеше да се сдобие с непримирим враг. Ние предполагаме, че този род победа, която става причина за поражението на някой друг, дава удовлетворение само за няколко минути, или за няколко часа, но в крайна сметка, цената ѝ се оказва прекалено висока.

Вместо това, ние имаме цяла и невредима Сенди, която не само прекратява атаките си срещу Гейл, но и се съединява със своя дух, и с цялото останало човечество. Можем да се съмняваме в зрелостта на желанието ѝ да си върне доста ненадеждния Нелсън, но борбата ѝ с Гейл е приключила. Гейл сега може да спи спокойно, като уравновесена личност, която знае, че може ефективно да се справи с повечето от тези ситуации, които може да ѝ предложи живота.

Накратко, какво стана? Гейл настъпи напред по права линия и постави Сенди пред проблем. Тя застави Сенди да атакува, а след това избра Айки в качеството на ответна реакция на атаката. Тя премина от квадрат в триъгълник, след това се закръгли и „победи”, „отстъпвайки”. Това практически е толкова просто!

СПЕЦИАЛЕН СЛУЧАЙ

Понякога това триъгълно движение може да бъде по-малко пряко, но по предишному

да съхрани триъгълния си дух. С някаква доза Измама, можете да постигнете същия резултат.

Да кажем, че си имате работа с човек, който НИКОГА не си признава предателските удари в гръб. Вие знаете, че независимо колко пъти ще му кажете „Ти ме предаде", отговорът му ще бъде: „Не знам откъде имаш тази информация, но тя явно е фалшива.” Колкото и да ни е тъжно, но съществуват хиляди такива младежи, които по-скоро ще умрат на мястото си, отколкото да си признаят, че са били нечестни, подли хора. Усмивките им са неизтриваеми, и ще ви се наложи добре да поработите за да провокирате правата им атака.

67

Херберт и Ралф са учители в начално училище. Между тях винаги е имало натегнати отношения, поне доколкото е уверен Ралф. Ралф е носител на свободния дух, преподава в отпуснат, „съвременен” маниер. Херберт е доста по-традиционен педагог. Херберт отрича своята неприязън към Ралф, освен в случаите, когато остава с един, или двама преподаватели от училището. В такива случаи той се подиграва над експерименталните методи на преподаване, прилагани от Ралф и саркастически се произнася за подхода на младия човек изобщо към живота.

Това нямаше толкова да безпокои Ралф, ако не беше фактът, че критиките на Херберт

могат да настроят администрацията против него и косвено да повлияят върху свободата му на преподаване, по начина, който той счита за правилен. За това, когато той разбира за тактиката на Херберт (рисунка 1), на него му става ясно, че трябва да се оправи с нея направо. Ралф е наясно, че хитрият, винаги вежливо усмихващ се Херберт, колкото и парадоксално да изглежда, е отишъл така далеко, че никога няма да си признае това, което е говорил и правил. Така, че в определен смисъл, Ралф трябва така да подмами Херберт, за да предприеме той някаква атака. Щом бъде предприета челната атака, Ралф може да избира ответната реакция.

Внимателно избирайки времето и мястото, Ралф, в края на деня, влиза в класната стая на Херберт.

Ралф: Херберт имам някои претенции към теб. Херберт: Извинявай, не разбрах? Ралф: Аз наистина съм много ядосан заради кривата на успеха, която, ти въведе за

седмокласниците. Всъщност, Ралф най-малко от всичко е загрижен за кривата на успеха на

хербертовите ученици. Целта му е да принуди Херберт да контраатакува. Затова той избира радостта и гордостта на Херберт - неговата крива на успеха (рисунка 2). Херберт е хванат неподготвен и започва да беснее и вика (рисунка 3)

Херберт: Не ти харесва моята крива на успеха? Добре, ще си позволя да кажа едно нещо, ти си малък самохвалко: ако твоето отношение към преподаването беше само на

68

една шеста от моето, ако методите ти на общуване с учениците беше на една шеста уместно, ти може би, сам щеше да ЗАПОЧНЕШ да ставаш добър преподавател.

Ралф: Не знаех, че имате такова мнение за работата ми с учениците. Херберт: Да, вие сте дяволски прав, имам именно такова мнение. Именно такива

учители като вас правят учениците такива неуправляеми. Вие им давате прекалено много свобода.

Ралф: Аз мисля точно като вас. Херберт:(пауза) Какво? Ралф: Искам да седна с вас и да си поговорим затова, което ние двамата можем да

направим по проблема с неуправляемите ученици. Това ще ми даде възможност да ви обясня какво правя с тях аз. Аз знам, че ние и двамата искаме да решим този проблем.

В резултата на това събитие, Херберт прекратява нападките си зад гърба на Ралф и двамата са разбрали и оценили (ако не са се съгласили) гледната точка на другия (рисунка 5). Херберт нито веднъж не се извини за своето поведение, но това не е и било цел на Ралф. Всичко, което той искаше, е ударите изпод пояса да спрат, а не това - старикът да пълзи пред него на колене, да се разкайва и да иска прошка. Ралф също не се възползва от случая, за да отбележи, че вероятно, Херберт чувства определена заплаха за себе си в енергичността на Ралф и неговата популярност сред децата. Пред Ралф стоеше проблем: да използва АЙКИ, да се слее с преживяванията на стареца. относно това, накъде отива училището. Той можеше да използва и други възможности, но знаеше, че шансовете му да достигне определено равнище на хармония с Херберт, ще бъдат най-големи, ако започне с АЙКИ-сливане. Но за да достигне до това трябваше да симулира атака в съвсем друго направление.

Трябва да помним, че и при двете ситуации - драмата на Ралф и на Гейл, никой от тях, нищо не е загубил, освен, ако не смятате за загуба изгубената възможност за отмъщение. Ние не мислим така!

Така, да направим изводите. Когато имате работа с кръгова атака, първата ви задача е в това, да заставите атакуващия да се оправи и разбере с вас направо, да бъде честен, да разкрие себе си, да отхвърли обкръжаващата го агресия и да се изправи пред конфликта, който е скрит под всичко това. За да направите това, ТРЯБВА ДА СЕ ПРИБЛИЖИТЕ ПОВЕЧЕ И ДА НАМЕРИТЕ ПОВОД ДА ПРАВОКИРАТЕ АТАКА .

Винаги се движете от центъра си, уравновесени и готови за защита. Концентрирането ще ви помогне да не се боите от конфронтацията и в същото време да сдържате вашата съвършено непродуктивна жажда за мъст. Щом атакуващият ви по кръг започне права атака, но не по-рано: вие веднага се оказвате в позиция, при която вече можете да избирате някоя приемлива ответна реакция на конфликта. Независимо от това, че ние постоянно поставяхме акцента върху използването на Айки, останалите пет средства също са ви винаги достъпни. Откровено казано, най-трудно е да се справим с кръговите атаки, доколкото през половината от времето не ги виждаме, а през втората половина щеше да е по-добре да не ги бяхме виждали. Вие можете да чуете, че някой говори нещо зад гърба ви, и да поискате да направите нещо, но се боите от това. Вие се боите от конфронтацията със своя „скрит” агресор, макар и да знаете, че единствено възможното решение ще дойде чрез конфронтацията. Това, което забравихте е, че подлите агресори също се боят от конфронтацията - ако те не се бояха, то те щяха да тръгнат срещу вас направо и да ви кажат всичко в лицето! Така че вие можете да използвате това знание и вместо това, да се спирате от своите страхове, уверено се движете напред! Това ще помогне на вашия атакуващ да застане пред СВОИТЕ проблеми. В крайна сметка, запомнете, че кръговите атаки няма да спрат дотогава, докато не ги спрете ВИЕ.

69

8

ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.

Книга Притчи Соломонови 27:1

Перифразирайки поета: в това време, когато ще изминат следващите хиляда години, ние вече ще забравим нашите сегашни несгоди. Но докато всеки преживян от нас ден е пълен с доста високи подеми и доста ниски спадове, ние четем във вестниците своите хороскопи, за да разберем какво ще ни донесе утрешният ден – радост или печал. И макар да знаем, че този дял от „създаването на съдбата” е бил отпечатан в Ню Джърси, все едно, ние се надяваме, че този свитък хартия, на който е написано: „Късметът ви чака направо зад ъгъла”, наистина е предназначен само за нас, и за никого другиго. Но кое, в течение на целия ден, ни носи най-много болка? Това са конфликтите - пълчищата от конфликти, които внезапно изникват пред нас, като мишени на стрелбището. Но това не трябва да бъде така. Сега, когато се запознахме с основите на Айки-тактиката, нека да видим как можем да ги използваме. Въоръжени с нашите нови навици, ние ще се обърнем към един ден от живота. Вашият живот. И ще видим какво ще стане, когато вие съхраните своя център, подходите към конфликта като към даденост и ще разрешите всичко, изхождайки от духа на защитата. Отделни детайли може да не съвпаднат с вашия личен начин на живот, работа и такива подобни, но помнете, че конфликта винаги си остава конфликт, независимо от това, кой е задействан в него - майката и четиригодишното дете, началникът и подчиненият, преподавателят и студента, или мъжът и жената. Вие трябва да сте в състояние да направите паралел със своите лични ситуации.

6.45 сутринта Вашият будилник е бил навит за около седем часа сутринта, но четвърт час по-рано

ви буди звънът на телефона. Сбъркали са номера. Най-знаменитият в света специалист по хвърлянето на чифт зарове, е казал, че този, който е толкова глупав, за да набере грешен номер, заслужава всичко това, на което ще се натъкне.

Но вие не се поддавате на изкушението да кажете на човека, попитал по телефона за Хари, че Хали е умрял предишната нощ, а просто отговаряте: „Сбърка ли сте номера.” Вие не оказвате отпор, макар да можете, вместо това, вие Нищо Не Правите. Вашето време ви е прекалено ценно, за да започнете състезание по крясъци с някой, който е бил толкова сънен, че не е могъл да набере правилния номер. Вие се потупвате по рамото и се поздравявате, затова че толкова рано и така лесно сте успели да овладеете своя център. Неправилно набраните номера, във всеки случай, не се явяват съревнование победа/ загуба, така, че вие просто се присъединявате към потока и в награда получавате допълнителни петнадесет минути, които можете да прекарате под душа или да прелистите вестника, докато закусвате по-дълго.

7:35 сутринта Остават ви още четири минути, през които вие трябва да слезете по стълбището, да

седнете в колата, за да успеете да пристигнете на работа навреме. Това е вашето разписание и то ви допада напълно. НО в този момент, когато излизате през вратата, ви звъни вашата майка и започва да ви говори още преди да успеете да ѝ обясните ситуацията.

Майката : Надявам се, че това, което чувам за теб не е истина.

70

Наистина този род начало е достатъчно, за да разбуди което и да е любопитство, ако не и да предизвика гняв. Но вие просто нямате време, за да продължите разговора, а от предишния си опит прекрасно знаете, че вашата майка много обича да атакува по такъв нечестен начин. Но доколкото това е непечеливша ситуация, и тъй като работата ви означава за вас повече, отколкото караницата отрано сутринта, вие избирате Измамата като ответна реакция.

Вие: Майко, имам записан час при лекаря и ако закъснея, може да не ме прегледа. Майката: Нещо сериозно ли? Вие: Просто искам да се прегледам. Ще ти позвъня по-късно. След като сте се погрижили за това, вие сте готови да тръгнете. Само час откакто сте

се събудили, а вече сте използвали Нищонеправенето в случая с неправилно избрания номер, и Измамата и Оттеглянето в случая с майка ви. Най-вероятно от всичко е, вие да започнете да чувствате удоволствие от собствената си способност да се справяте с това, което ви сервира деня. Чувствате се концентрирани и силни.

7:48 сутринта На кръстовището някаква кола ви сече пътя. Вие можете да изпаднете в ярост по този

повод, но вие съхранявате своя център, осъзнавайки, че караницата само ще ви забави, това може да повреди колата ви, освен това, животът е прекалено кратък, за да се назначите самите вие за инструктор-общественик по кормуване. Вие избирате Нищо Да Не Правите, и още повече сте щастливи, доколкото днес ТЕ (другите) не ви пречат.

8:30 сутринта „Вижте, що за котак се е домъкнал” - това е любимият приветствен лай на вашия

офисен дърдорко. Той винаги казва нещо от рода на „Ти изглеждаш като вчерашни огризки”, „Боже, ти имаш такова лице, сякаш е трябвало да си останеш вкъщи”. В някакъв смисъл това са атаки и едновременно с това, не са атаки. Това е неговият начин да каже: „Здравей, искрено се надявам, че ти се харесвам”. Колкото и дразнещи да са тези забележки, вие решавате, че е по-добре и по-забавно, да се присъедините към него, отколкото да се наежвате и да се хвърляте в словесна битка. Вие превръщате всичко това в собствена игра, намирате различни Айки-отговори на всяка от неговите глупости. Вие не сте в състояние да излекувате неговата личност, но вие можете да му помогнете, присъединявайки се към това, което стои зад неговата атака.

Бърборкото: Вижте, що за котак се домъкна. Вие: Благодаря ти за това, което каза. Аз наистина имам вид сякаш снощи съм имал

тежка нощ. Дърдоркото: Нима противоположния пол харесва такива лица, като твоето? Вие: Аз също не разбирам това. И вие отивате на своя боен пост, оставяйки дърдоркото с чувството, че тоя наистина

не ви е безразличен, че е възможно следващият път да рискува да бъде с вас по-откровен.

9:15 сутринта Вашият началник, размахвайки цяла бала книжа, влиза във вашия офис и казва: „За

какъв дявол си направил това точно ТАКА!” Няма значение какво се разбира под това „така”. Всяка минута, всеки ден, някой началник, влиза в някой офис, и това „така” може да бъде каквото и да е - дали настройка на апаратурата, дали одиторските отчети, дали размер на обувки или на надгробни плочи. Повечето служители правят едно от следните две неща: те се наежват, сякаш се обиждат и наскърбено казват нещо от рода на: „Аз направих това така, защото ВИЕ ми казахте да го направя така - ако си спомняте...” Но вие не смятате да реагирате по подобен начин - само не и ТОЗИ път! Вие знаете, че стоите точно по средата на челна атака, за да разберете това не ви е необходим измерител на враждебността. Началникът, размахващ книжата пред лицето

71

ви, изглежда сякаш ей сега ще получи инфаркт на миокарда, изпъкнали вени, пулсиращи артерии, подскачащи нагоре-надолу по шията, дъхът прилича повече на агония. И най-малкото от всичко, вие искате да станете негова жертва, така че, отново възстановявате усещането си за център. При това, бавно издишвате. Довод номер едно преминава през съзнанието ви: ТОВА НЕ Е СЪРЕВНОВАНИЕ. Ако това беше съревнование, вие бихте могли да излезете на площадката, да забиете топката в противниковото поле и победно да се завърнете обратно. Още повече, че ако забиете на началника си гол, то най-вероятно е през следващата енергийна криза да ви топли само съзнанието за спомените от спортните ви успехи. Освен това, за вас трябва да е очевидно, че тоя се нуждае от помощ.

След това питате себе си: ПОДХОЖДА ЛИ МЯСТОТО И ВРЕМЕТО ЗА РАЗРЕШЕНИЕТО НА ТОЗИ КОНФЛИКТ? Вие можете да нямате избор, но си струва отново да се убедите в това, че НАИСТИНА го нямате. Вие решавате, че трябва да реагирате незабавно и точно тук. По същество, вие вече сте реагирали: започнали сте Нищо Да Не Правите. Вие не сте заспали и през цялото това време сте били активни слушатели. Приемайки формата на квадрат, вие разчитате, че вашето равновесие и стабилност няма да позволят на началника да ви отнесе със силата на своята атака. Вие активно преглеждате намеците и знаците, за да успеете да отреагирате по подобаващия начин. Освен това, Нищонеправенето ви позволява три-четири пъти да премислите, преди да рискувате, доколкото си имате работа със своя началник. Накрая вие правите своя избор. Разрешението към, което се стремите, ХАРМОНИЯТА, най-вероятно се заключава в Преговорите - в компромиса. Голям проблем ще бъде да заставите началника да отстъпи от триъгълната форма на атака и да стане овален, за да са възможни с него Преговорите. И докато тоя шуми по повод неудовлетворителното качество на вашата работа, вие встъпвате в разговор.

Вие: Може ли да погледна? Вашето спокойно поведение вече формира ответната реакция подходяща за дадената

ситуация. Вашата цел е, да заставите началника да се концентрира върху конкретния проблем. Вие изчаквате. След това:

Вие: В какво виждате като главно затруднение? Началникът: Всичко е напълно неточно, никой не може да разбере за какво става

дума. Вие: Какво именно не разбирате? Началникът: Ами всичко. Вие: Доколкото ние и двамата се занимаваме с това, дайте да видим, толкова ли е

невъзможно всичко да се проясни. Аз не искам да изпращам неточно формулирани документи, но ще ми трябва вашата помощ, за да оправя това. Да започнем с първи параграф. Какво не е наред там?

Началникът: Какво искате да кажете: ГОТОВИ ли сме за сделка с компанията на Гринфилд, или НЕ СМЕ готови?

Вие: Добре, аз исках да кажа, че ние сме ГОТОВИ, но мисля, че разбрах къде това изречение е било неправилно съставено.

Сега вече напълно преминавате в режим на Преговори. Няма да ви се наложи да преписвате всяка дума, и ако началникът откликне на вашия хармоничен подход, то в резултат ще получите доста добър краен продукт- който, както ви повтаряме ние, е по-важен от разгрома на опонента, или подчинението му, което зависи от ръста на разрушение.

В края на краищата, началникът освобождава вашия офис, извинявайки се, че е бил толкова зъл с вас. Вие сте доволен от това, че вашето писмо (или докладна записка, или каквото и да било друго, което така го е разстроило) е станало по-добро.

72

11:20 преди обед Звъни ви този, който обичате. Вие вече сте концентрирани, доколкото сте си

изработили навика никога да не отговаряте на телефонните позвънявания без да сте си напомнили предварително, че трябва да възстановите контрола над центъра си. Преди време, телефонните позвънявания винаги са ви сварвали неподготвени, сега вие винаги сте готови за действие и отпуснати. Предметът на вашата страст започва разговора доста нормално, но скоро задира тежка тема: той, или тя се чувства доста сковано и иска повече свобода, за да има възможност да се среща с повече хора. Вместо да позволите на своето чувство за отрицание да вземе връх над вас, вие удвоявате усилията си, стараейки се да останете в равновесие. Атаката е прекалено сериозна, за да се оправите с нея във вашия стар маниер. Първата важна задача се състои в това, да разпознаете тук атаката. Никой не звъни на човека, в която е влюбен, за да му каже, че ще се среща с други любовници, без да има най-малкото, поне подсъзнателно, желание да причини болка -независимо от това колко пъти ще бъде произнесена думата „честност”. Трудността се състои в това, да останете достатъчно обективни, за да се справите с тази ситуация. Още веднъж: преценявате времето и мястото. Очевидно, те не са подходящи. Любовникът ви е поставил в абсолютно неизгодно положение. Вие не можете да видите нейното, или неговото, лице, затова не сте в състояние правилно да прецените за неговата, или нейната настройка, както и да прецените своята ответна реакция на конфликта. Вие сте сигурни само в едно: не можете да продължите тези взаимоотношения по току-що предложените ви условия. Вместо да обсъждате тази тема по телефона, вие се Оттегляте, запазвайки си останалите възможности за после.

Вие: Чуй ме, аз не мога да говоря за това точно сега .Ти ме поставяш в абсолютно неизгодно положение. Аз бих искал да реша това заедно с теб, защото на мен не ми е безразлично ставащото. Хайде да се срещнем след работа и да си поговорим за това.

Любовник: Аз казах всичко, което исках да кажа. Вие: В такъв случай, АЗ ЩЕ ИМАМ ли възможност да кажа това, което чувствам. Любовник: Това няма да има никакво значение. Вие: Значи аз не заслужавам даже шанса да опитам?! Любовник: Добре. Ще се видим в пет и тридесет при Барни. Какво стана току-що? Стана това, че вие се превърнахте в триъгълник, за да се

Оттеглите и да определите друго време и място, и все едно вашият любовник, в крайна сметка, избра времето и мястото: веднага след работа, в бара, в който постоянно е пълно с народ и е много шумно. Това не ви допада разбира се, вие можете да се възпротивите и да кажете, че при Барни не ви харесва и т.н., но можете да постъпите и по-добре. Преминавате в режим на Измама:

Вие: В пет и тридесет не мога, още съм зает. Ако нямаш нищо против, каня те на вечеря. Ще дойда да те взема в седем.

Любовник: (Пауза) Добре... Оттеглянето не винаги е лесно, но какво бихте могли да постигнете по телефона, а

още и в офиса, където имате други задължения? При това дадохте време и на двама си да помислите - плюс в емоционално напрегнатата ситуация. Сега задачата ви се състои от две части: да не прекарате целия ден във фантазии по повод на предстоящата конфронтация. И добре да се подготвите за нея. Второто е малко по-лесно от първото. Всичко, което ви е необходимо, за да се приготвите е да определите приоритетите. Успокойте се и без да бързате, преценете доколко тези взаимоотношения са важни за вас. Задайте си точни въпроси и отговорете на тях, без да позволявате на своето „Аз” да превърне ставащото в игра. Изяснете си какво може да стои зад атаката на любовника. Явява ли се желанието за срещи с други искрена потребност? Дали е заплаха още по-здраво да ви обвърже? Насочена не към точния си адрес злоба, по повод на някакъв

73

друг проблем? Как се държеше вашият любовник преди това? Каква беше причината за вашия последен конфликт? Тук не съществуват правилни или неправилни отговори. Този процес трябва да помогне и на двама ви да отреагирате по най-добрия и за двама ви начин. Да се противопоставите на желанието да си фантазирате е доста по-трудно. Оттеглянето ви дава време да решите проблема спокойно, но то също ви дава време и да се печете на собственото си безпокойство, в своите съмнения и догадки. Тук ключовата дума е „концентрация”. Концентрирайте се върху своя център и върху дишането си. Всеки път, когато фантазиите или съмненията се прокрадват във вашето съзнание или го отвличат от конкретния проблем, възстановявайте своя център. Дишайте бавно и се успокоявайте дотогава, докато не сте в състояние отново да се движите напред.

12:45 следобед По време на обедната почивка обмисляте конфликта с вашия любим, решавате, че

вечерта, при срещата, трябва да вземете инициативата в свои ръце. Както и преди, имате в запас всички останали възможности, но чувствате, че неговата, или нейната атака не са съвсем откровени, че това е опит за сондиране, доколко е дълбока вашата привързаност. Стигате до заключението, че той, или тя иска да се борите за него, или нея.

13:35 след обед Връщате се от обяда и си спомняте, че трябва да позвъните на майка ви. Напълно

бяхте забравили за това! Напомняйки си за необходимостта от съхраняването на своя център, вие набирате номера.

Вие: Здравей, мамо, какъв проблем имаше сутринта? Майка: Как мина прегледа ти? Вие: Във всички отношения съм здрав(а). Майка: Радвам се. Вие: Какво искаше да ми кажеш сутринта? Майка: Ами, така, нищо. Вие: Е, добре, а как са при теб нещата? Майка: Всъщност, имаше нещо. Вие: Тогава казвай. Майка: Не знам как да ти го кажа. Вие: Казвай както и да е, няма да ти се сърдя. Майка: Сестра ти ми каза, че ти спиш с всички наред. Аз мисля, че ние не сме те

учили на това. Вие: А ти, как мислиш, защо ти го е казала? Майка: Не знам. Сигурно тя е мислела, че мога да направя нещо... Вие: А ти, как се почувства, когато тя ти каза това? Майка: Ужасно, аз се разплаках. Вие: Доколкото на МЕН тя нищо не е казала, то аз не почувствах нищо. А тя каза ли

ти какво означава „да спиш с всички подред”? Майка: ТИ добре знаеш какво означава. Вие: Пет любовника - това означава ли вече да спиш с всички подред. Или един? Или

десет? Майка: Повече от един е достатъчно. Вие: Какво искаш да ти кажа? Майка: Че ти НЕ спиш с всички подред. Вие: Майко, защо това толкова те разстройва? Майка: Не знам. Аз разбирам, че ти си вече голям(а), но ми е трудно да свикна с това.

Аз не искам ти напразно да си губиш живота.

74

Вие: А защо повярва на сестра ми? Майка: А защо ѝ е да лъже? Вие: Аз не мисля, че тя те е излъгала. Аз мисля, че тя е нещастна, и още мисля, че тя

не ме познава много добре. Аз мисля, че тя много те обича и иска добре да изглежда в твоите очи. Аз не спя с всички наред. И много ми е жалко, че тя те е безпокоила, вместо това, да беше безпокоила мен, щеше да е по-добре.

Майка: Много съжалявам. Вие: Аз също. Добре. Вие предпочетохте да водите Преговори с майка си в много внимателен

маниер. Вие не започнахте да отстоявате начина си на живот, доколкото в действителност, това нея не я касае. Вие сте възрастен човек и няма нужда вашите родители постоянно да одобряват вашия жизнен избор. Вместо това, вия я заставихте да се фокусира на истинския проблем: вашата сестра. Вие задавахте на майка си въпроси и помогнахте да погледне по друг начин на това, което е станало, за да можете след това заедно да разгледате събитието от общата си гледна точка. Най-добре беше да дочакате самия край на разговора, за да кажете, че не спите с всички подред, до колкото знаете, че ако бяхте казали това още в началото, то майка ви щеше да сметне Преговорите за приключени. Това е всичко, което тя е искала да чуе, но на вас ви трябваше тя да чуе и другото. Повечето хора започват да се защитават: „Аз не спя с всички наред.. .” Завършват с това, че губят аудиторията, към която искат да се обърнат.

1:55 след обед Звъните на сестра си. Вие: (Под формата на триъгълник.) Защо смяташ за необходимо да говориш на майка,

че аз спя с всички наред! Сестра: Какво? Аз никога не съм казвала това. Ти познаваш майка. Може да съм ѝ

казала, че ти се развличаш, уговаряйки си маса срещи, но аз никога не съм казвала, че ти спиш с всички наред. Тя ме попита как живееш ти, и аз ѝ казах.

Вие: Добре, остави това. Сестра: (Пауза) Е, добре, дявол да го вземе, ти се държиш напълно глупаво с всички

тези твои срещи. Хората започват да говорят за това, че ти спиш с всичка наред! Аз не искам да имам с теб нищо общо, ако продължаваш да имаш такова поведение и да се държиш така!

Вие:(Преминавайки към Айки-сливане.) Аз разбирам какво те смущава. Сестра: Това не е всичко. Аз се тревожа за теб. Не искам да свършиш в помийната

яма. Вие: Благодаря. Ти наистина се тревожиш за мен нали? Сестра: Извинявай. Вместо да говоря с майка трябваше най-напред да се видя с тебе,

но аз бях толкова разстроена. Вие: Много ми е мъчно, че ти така си се разстроила, защото това не е истина. През

последните четири месеца имах срещи само с един човек. Сестра: Но...но Труди каза... Вие: Труди? А какво знае Труди за личния ми живот? Защо двамата да не се срещнем

с нея по този повод? Сестра: Не, аз ще направя това сама. Аз не трябваше да я слушам. Господи, толкова

съжалявам! Вие: Нас ни свързват прекалено много неща, за да си разваляме по този начин

взаимоотношенията. Ако ти започнеш отново да се вълнуваш, ела при мен или ми позвъни по телефона.

Сестра: Да, обезателно.

75

Вие: Благодаря, че толкова много ме обичаш... Вие направихте правилния избор: влязохте по права линия, за да провокирате открита

атака от сестра ви, когато го постигнахте, приехте овална форма и ѝ помогнахте да овладее центъра си.

Тя осъзна колко е била неуравновесена, и вашите взаимоотношение само се укрепиха, вместо да се разпаднат окончателно.

2:05 след обед Горе-долу по това време започвате да осъзнавате, че един от вашите колеги, човекът,

когото сте изпреварили в служебното изкачване, ви избягва или постоянно мълчи, когато сте наблизо. Подобен род мълчание е форма на кръгова атака и вие трябва да решите, искате ли да се оправите с нея, или не. Ако няма много неща поставени на карта в отношенията ви с този човек, то вие решавате да изчакате, Нищо Да Не Правите дотогава, докато ТОЙ не започне да действа по-открито.

2:55 след обед Вие започвате да се безпокоите за предстоящото вечерта стълкновение с любовника

ви. Вие отново овладявате своя център и се фокусирате върху дишането си, за да се върнете към работата си.

3:30 след обед Вие решително влизате в кабинета на един от вашите непосредствени началници, вие

наистина сте възбудени, заради проекта, КОЙТО сте разработили. Планът, върху който толкова дълго сте работили, нещо, което вие самите сте създали. Вие смятате, че ТОЙ е превъзходен. Вие го описвате или нагледно го демонстрирате, а вашият началник ви казва: "Забравете за това. Това е просто глупаво. Как можахте само да си помислите, че това ще проработи?"

Атака, но такава, на която вие сами сте се нанизал и подобно дървен труп, движещ се към дъскорезницата. Вече е прекалено късно да се оглеждате назад, за да разберете, че сте изгубили своя център, в същия момент, когато сте влезли в неговия кабинет. Също така късно е да осъзнаете, че вие сте забравили за личните черти от характера на този човек - той панически се бои от нови идеи. Но след минута размишление върху това, вие разбирате, че това не е ситуация победа/ поражение. Вашата идея не е мъртва само заради това, че не се харесва на някого. Вие все още имате шанс. Вие отново овладявате своя център. Вие оценявате духа на вашия началник. Много ли енергия стои зад неговата атака? Към вас ли е насочена повече отколкото към самата идея, или обратно? Какви взаимоотношения сте имали до сега? Вашето разочарование може да е затова, че досега ТОЙ се е отнасял към вас доста добре. След това вие си задавате всички тези решаващи въпроси: подходящо ли е времето, или друго време ще играе повече в моя полза? Преценявайки го колкото се може по-добре, вие решавате да преминете в режим на Преговори. Ако се наложи, вие сте готови да излезете на тепиха за да се поборите по този повод, но ако вие се готвите да се биете, то отначало искате да узнаете, колкото се може повече за противника. При Преговорите, той може да разкрие много от картите си.

Вие: В какво виждате най-големия недостатък? Началникът: Чуйте ме. Просто забравете за това. Никакви празни дърдоренета няма

да го накарат да проработи. Вие: Добре, но аз трябва да знам къде сбърках, мислейки, че това ще проработи. Началникът: Това вече е било пробвано още преди аз да дойда на това място. То не е

проработило тогава, няма да проработи и сега. Вие: Има ли още някакви данни, които да видя? Началникът: Откъде да знам?

76

Вие: Можете ли да ми помогнете? На мен, както и преди ми допада тази идея. Аз знам, че тя не е съвършена, но аз искам да ми протегнете ръка за помощ. Обяснете ми къде греша. Аз не искам и занапред да идвам при вас с проекти, които няма да работят, затова ви моля да ми помогнете малко. Съгласен ли сте?

Началникът: О’кей, оставете ми всичко това - ще се върна към него. Сега той се оттегля. Това може да бъде уловка - само за да се избави от вас или той

наистина иска още веднъж да прегледа работата ви. Ако продължавате да изкушавате съдбата, това няма да ви донеса нищо добро, затова

вие се съгласявате и се връщате в своя кабинет. Правите си забележка, че трябва да приключите с тази работа утре или най-късно вдругиден, ако до тогава не получите отговор. В протежение на цялото това непредвидено усложнение, вие се обръщахте към добрата страна от личността на своя началник. Възможно е понякога ТОЙ да е бил придирчив, груб или неотзивчив, но вие продължавахте да му представяте тази цел, която неговата ДОБРА част ще оцени. Помогнете ми и ние всички можем да станем по-ефективни. Помогнете ми и на всички ще бъде по-добре. Помогнете ми и ще имате по-добро мнение за себе си. Безспорно вашата идея може да бъде отклонена, но вие я защитавахте, доколкото можете. Вие не позволихте на своето "Аз" да стовари бомбен удар върху атакуващия ви, а се фокусирахте на проблема. Прекалено много хора поставят знак за равенство между молбата за помощ и вдигането на бяло знаме - човек, който искрено търси помощ, рядко губи в конфликта. Нещата протичат вяло през целия остатък на деня, а в 5:00 вечерта се приготвяте да си идете у дома.

5:06 вечерта На паркинга забелязвате, че колата на вашия мълчалив колега е паркирана до вашата.

ТОЙ самият се насочва към нея и вие решавате, че няма защо да оставяте за утре допълнителни проблеми. Вие виждате, че той се приближава и забелязвате, че той също ви е видял. За някакъв миг изглежда, че той ей сега ще свие встрани, но той също знае, че вече е забелязан.

Вие: В какво е проблема, Фред? Фред: Какво? Вие: На какво се ядосваш? Фред: Аз не се ядосвам. За какво трябва да се ядосвам? Вие: Добре, в такъв случай се ядосвам аз. Фред: А? Вие: Ти през целия ден се отнасяш с мен с пренебрежение. Вашата стратегия е насочена към това, да застави неговата кръгова атака да стане по-

явна. Фред: И какво! Вие: Аз ценя твоята дружба и ако съм направил нещо, което те е вбесило, аз искам да

си изясня какво е това. Фред: По дяволите, ти нищо не си направил. Аз се ядосвам затова, че ти получи

повишение, а аз не. Аз се ядосвам на самия себе си. Изглежда, че не обичам да губя. Вие: А какво си изгубил? Фред: Работата! Вие: А аз я спечелих? Фред: Разбира се. Вие: Но именно твоята конкуренция ми помогна. Аз не съм те победил, а ти не си

загубил. Ние и двамата си помогнахме един на друг, за да постигнем по-добри резултати в това, което правим.

Фред: Но с това, както и преди, е трудно да се примири човек. Вие: Покажи ми пункт в нашия договор, където е казано, че всичко ще бъде леко.

77

Фред: Да, ти си прав. На мнозина им е много трудно да "победят". Те чувстват отговорност за

"поражението" на другите. Но вие съхранихте своя център и осъзнахте, че това не е било ситуация победа/ загуба, макар че е имало само едно вакантно място. Вие се фокусирахте на това, което е било важно: че конкуренцията не възниква заради самата себе си, тя прави хората по-добри в това, с което се занимават. В някакъв смисъл, Фред е изгубил възможността за служебно повишение, но вие му показахте, че ТОЙ не е губещ. От триъгълник към кръг...

6:10 вечерта Вие се спирате в супермаркета, за да купите някои неща – всичко десет неща. Магазинът е препълнен с хора, а вие сте изморен и при това не сте най-големият

специалист по преброяването на предметите в магазинните колички, затова отивате на експресната каса - само девет предмета, и търпеливо очаквате своя ред.

И точно в този момент мъжът, който се е наредил зад вас, започва обичайната процедура с тежкото дишане и въздишки. Първо вие предполагате, че той има някакви проблеми със здравето, след това разбирате, че той е започнал да мърмори нещо за това, че във вашата количка всъщност има десет предмета. Тоя ги е преброил всичките през рамото ви и е решил, че вие в крайна сметка сте поне негодник, ако не и осквернител на националния флаг. 3асега, без да вземаме под внимание всичките му стонове и въздишки, това е кръгова атака, насочена зад вас, но не и срещу вас. Вие сте леко смутени, даже малко раздразнени, но не смятате да се наредите на друга опашка, само заради една опаковка хамбургери. А и нещо, което ви закриля, ви казва, че на този свят се разхождат толкова умопобъркани, че те биха стигнали да се напълнят всички затвори и изправителни заведения. Хора са били превръщани и за по-дребни неща в инвалиди, отколкото за излишна кутия с кучешка храна.

Да го изведете от кръговата атака? Да почакате Нищонеправейки като се надявате, че всичко ще се размине? Да се Оттеглите в друг проход, който по същността на нещата е ваш? Да се обърнете и с всички сили да окажете отпор? Да се опитате да го Измамите като му кажете, че у вас ви чака болно дете? Да встъпите в Преговори като стигнете до компромис, пропускайки го пред себе си с всичките му осем пакета със замразени пържени картофи? Или да се опитате да приложите някакъв друг способ на сливане?

Бързата ви оценка на ситуацията ви подсказва, че вторият вариант е най-добър: Нищонеправене. Решавате да му позволите да си мърмори. Ако той започне да ви обижда или заплашва, вие винаги можете да превключите режима, но сега се превръщате в квадрат. Вашият център не ви дава да се почувствате обиден, а от друга страна тоя ви позволява да разберете колко болезнен трябва да бъде живота за такъв човек, за който един излишен предмет се превръща в такава трагедия. Вие плащате своите 7,85. Прибирате си рестото и покупките и си отивате, без да сте спечелили нищо, и без да сте изгубили нищо.

6:56 вечерта Вие сте пред входната врата на своята любовница. Вие се концентрирате и

проверявате дишането си. Знаете, че това е единственият начин да се справите с вълнението, което иска напълно да ви плени. Това е единственият способ да не превърнете сегашната вечер в ситуация победа/ загуба. Концентрацията е ключовият елемент от вашата атака. Тя няма да позволи на това дете, което все още живее във вас, да крещи от болка. Тя ще ви опази от нечестната схватка.

Влизайки в квартирата на възлюбения/ ата/, откривате, че се движете от центърът. Вие не влизате надути, тежко пристъпвайки и разигравайки от себе си малко, бедно дете, оскърбено в най-добрите си чувства. Но вие също и не правите от себе си наемен убиец от Ню Джърси. Вие влизате готови да посрещнете всичко и отпуснати, и

78

спокойни, търсейки изречението, което ще ви свърже с човека, който обичате. След приключването на обичайните приветствени бръщолевения, вие се концентрирате върху духа: духа на вашата любима, или любим. Проверявате изражението на лицето, позата и така нататък. Също така възприемате тези "съобщения", които ви изпраща вашият център - тези неопределени намеци и смътни усещания, които ви се предават. Не искате да започнете Отпор, само заради това, да си изясните какво е премислил/ а вашият/ а възлюбен/ а през цялото това време и дали е станал/ а мек като трошлив скреж. Но нищо не се е променило. Вие ставате триъгълник.

Вие: Послушай ме. Аз не ИСКАМ да се срещам с други, аз искам да съм с теб. Към никого другиго аз не изпитвам такива чувства. Ти не си ми безразличен/ а. Аз те обичам, но не мога да се съглася, ти да се срещаш с други някои си.

Любовник: Аз се чувствам скован/ а. Вие: Но защо? Любовник: Заради теб. Вие: Ти обичаш ли ме? Любовник: Да. Вие: И аз, както и преди, те сковавам? Любовник: Аз се чувствам скован/ а. Засега вашите неща не вървят толкова лошо. Вашият любим/ а призна, че ви обича

както и преди. Значи тази скованост може да има и друг източник. Този източник, както и предполагате вие, се намила в него, или нея самата, но на вас ще ви се наложи да му помогнете на него , или нея да го разкрие.

Вие: Помогни ми да разбера защо се чувстваш вързан/ а. Вие преминавате към Айки-сливане. Сега се движите към хармония, съчувствие,

приближавате се към самите корени на проблема. Любовник: Аз чувствам, че нямам избор. Вие: Това чувство ми е познато. А ти какво искаш да правиш? Любовник: Повече да излизам нанякъде. Повече неща да правя. Вие: Какво конкретно? Любовник: Да пътешествам. Да ида някъде. Вие: А къде искаш да идеш? Любовник: Не знам. В Мексико...на Вирджинските острови, може би. Сега вашият проблем е в това, да не се поддадете на моменталния порив, да се

включите във Фантазиите на любимия/ ата и да кажете: "Добре, аз ще те заведа в Мексико". Това би решило затруднението възникнало в тази минута, но не би разрешило доста по-големия проблем.

Вие: Звучи добре. Ти смяташ, че ако си вземеш една седмица отпуск и отидеш до Акапулко, че това ще разреши проблемите ти?

Любовник: /Пауза./ Не знам. Мисля, че не. Аз не знам какво точно искам. Вие: На мен ми е по-лесно. Аз знам какво искам. Аз искам да съм с теб. Затова на теб

трябва да ти е доста трудно. Любовник: Ти говориш толкова уверено... Вие: Това не зависи от мен. Аз не се ОПИТВАМ да те обичам. Послушай ме, аз не

искам да те връзвам. Аз ще те оставя намира, дотолкова, доколкото мога да издължа. На мен много не ми се иска през това време да се срещаш с други, но аз не мога да те заставя да не правиш това. Ако ти ще се чувстваш по-малко ограничен и вързан, по-малко скован в свободата си, то това ще бъде онова, което искаш. Ако не е, аз ще бъда тук.

Любовник: Аз не мисля, че искам това. Вие: Аз ЗНАМ, че не искам това. Но ти си свободен/ а да опиташ.

79

Любовник; Аз не искам. Аз те обичам. Аз не искам ти да си идеш от мен. И на мен ми е все едно ще идем ли в Мексико или не. Аз искам ти да си с мен...винаги.

Вие: И аз искам същото. По такъв начин сцената между вас и вашия любим се разрешава в резултат на

своевременен преход от Отпор към Преговори и по-нататък към Айки. Вие започнахте с Отпор, защото искахте да създадете здрава основа точно да демонстрирате своите намерения и в определен смисъл да "разтресете" равновесието на своя партньор. В този момент, вие още не знаете това, но войнствената ви реакция дава на вашия любовник, или любима, толкова необходимото му/ ѝ "доказателство" за вашата страст. Използвайки Айки, доста рискувахте. Ако партньорът наистина искаше цялата тази свобода, то вие можехте да се разделите за месец-два, а след това и завинаги. Но вие взехте инициативата в свои ръце и предложението ви да се разделите за някое време застави вашият любовник да се сблъска с реален разрив. А това за него беше прекалено много.

Това, което стана е по-скоро типично, отколкото необичайно. Когато започвате да използвате Айки, започвате да разбирате, че често пъти изказваните от хората потребности и желания, са абсолютно противоположни на това, което искат наистина. Често пъти, майката, която моли децата си да я оставят на мира, всъщност иска да ѝ обърнат внимание. Често пъти работникът, който казва, че ще напусне работа, иска повече работа, по-голямо признание. Но ако вие започнете да оспорвате нечии изказани на глас чувства, казвайки на хората, че в действителност те не искат да направят това, за което говорят, то тогава в девет от всеки десет случая, те ще отидат докрай и ще го направят, независимо от това дали не са искали или са искали точно това. Ако вместо това използвате Айки, позволявайки им да достигнат до своите собствени изводи, то в края на краищата, истинската, скритата потребност ще изплува на повърхността. Те точно тук, на място, направо ще се развърнат и ще си признаят, че искат дете, вас или каквото ви е угодно още. Ние сме сигурни, че всеки ден стотици хиляди "неправилни" избори се правят само заради това, че хората чувстват, че към това ги подтикват противопоставянето на приятелите, колегите, роднините или любимите.

Ето това беше ден! Само един едничък ден от живота. Ако гледаме нещата по такъв начин, осветявайки всички ежедневни конфликти, то живота ви ще заприлича на малка сапунена опера. Наложи ни се да осветим като примери конфликтите, за да демонстрираме как работи Айки-тактиката. Но сега нека да разгледаме позитивната стана на това, което стана с вас през последните двадесет и четири часа. На първо място, и това е най-важното за вас - вие си легнахте да спите с невероятното чувство за точност, родена от способността ви да влезете в конфликта и да излезете от него по най-хармоничния способ. Вие не се въртите под одеялото на вината, породена от извършваните през целия ден масови убийства. Вие не обмисляте пораженията от изминалия ден. Вие предпочетохте да излезете от рамките на победите и пораженията. И което е най-важно, всеки от тези, с които встъпихте в този или онзи конфликт, получи подарък. Подарък от хармония, подарък от равновесие, подарък от оригинален ръст. Единствените хора, на които така и не можахте да помогнете, се оказаха онзи разгневен шофьор и умопобърканият от супермаркета. Но и не всеки може да бъде приведен в хармонично състояние, а и това не е вашата задача. Като за начало на вас ви трябва да оживеете и да преживеете.

80

ПРЕДСТАВЯНЕ НА

АЙКИ - ТАКТИКАТА

2-ра част

81

9

ГЕОМЕТРИЯ: ФОРМА НА КОНФЛИКТА

Геометрията е същност на отражението

на Божието съзнание. Йохан Кеплер

Най-краткото разстояние между вас и другия обект се явява правата линия.

Между вас и друг човек, тази линия преминава от сърце до сърце. Най-искрено,

всичко това, което наистина дълбоко ви вълнува, минава към вас и от вас по тази линия Това е същата линия, по която като бебе сте се приближавали към майчините гърди, линията, по която тя ви е притискала към себе си. Това е същата линия, по която са преминавали и нейните упреци към вас. Ако можете да си спомните тези времена, когато нейната злост е пробуждала във вас истински страх, вие ще си спомните, че цялата сила на гнева ѝ се е стоварвала на вас рязко и право. Когато сте гладни, наистина дяволски гладни - вие гледате на обяда си по права линия, тази същата линия. Когато обичате от цялото си сърце, вие отивате насреща на своя възлюбен по тази линия. По ирония, когато ви обират, това е по същата линия по която грабителят се стреми да се добере до вас, или до папката и чантата ви. Геометрията е свойствена на природата. И човешките взаимоотношения тук не са изключение.

Геометрията, на която са ни учили в училище, си има работа с отношенията на величините в пространството: точки, линии, плоскости и други подобни неща. За повечето от нас, това е било още един тежък предмет - суха наука, нямаща отношение към прекрасния слънчев ден зад прозореца на класната стая. Тя просто не е имала нищо с нашия живот. Но всъщност тя е имала, и има и до ден днешен.

Вие питате някого разбира ли вашата гледна "точка", говорите за любовни "триъгълници", здрави " кръгове", "квадрати" сделки, четете във вестниците за кухи "пирамиди" в търговската система, гледате през "тръбата" и виждате нова "звезда", бейзболен "брилянт". И в завършек на всичкото това, нашият президент ни говори от своя "овален" кабинет за "спирална" инфлация. Но "Пентагонът" не е обезпокоен от това. Факт е, че геометрията може да бъде прилагана в която и да е "плоскост" на нашето съществуване. Например Бризи Бил Силвълстоун, продавач на автомобили, няма да различи равнобедрения триъгълник от паралелограма, но той прекрасно се оправя в триъгълника, който го свързва с мистър и мисис Марк.

Ако той не чувства интуитивно тристранните взаимоотношения, възникнали между него и тази двойка, то той ще изпусне сделката по-бързо, отколкото вие бихте могли да

82

кажете "Дейл Калнеги". Когато всичко върви гладко, няма нужда да се спираме и да мислим за геометрия. Вашата интуитивна мъдрост, наточена от личния ни опит, е напълно достатъчна за това ,да се справите с всяка възникнала ситуация. НО когато вие започвате да забелязвате постоянната си неспособност правилно да реагирате на определен род конфликт, това означава, че е време да се оправите с ГЕОМЕТРИЯТА на този КОНФЛИКТ.

По този начин, за да освежим вашите знания, смятаме да ви преподадем кратък курс по геометрия като част от програмата по Айки тактика. Това не е тази геометрия, която сте изучавали в училище. Ние ще ви научим да виждате конфликтите на основата на формите и силите, за да можете да оставате извън досега на вашите емоции, в по-спокойно, ясно и по-разсъдливо място - в място, в което съответстващите решения изникват спонтанно. Например, ако можете да видите в мистър Линкс от счетоводството природна сила с определена форма, то вие ще можете да контролирате своя страх и да увеличите шансовете си на това, че той ще ви остави намира. Ние ще ви научим да виждате геометрически структури и хармония в хаоса и конфликтите, които ви обкръжават. Това не е толкова трудно.

ФОРМИ НА КОНФЛИКТА

В нашата система ние използваме формите за това, за да изобразим определени

основни отношения и качества. Формата, бивайки комбинация от линиите на силите, се явява основно изображение на енергията. Тази енергия определя природата на формата извън зависимостта ѝ от нейните размери. Отношението между формата и енергията става очевидно, когато можем да докоснем самия материал. Каменният блок е устойчив, защото ъглите и силите, съдържащи се в него, благоприятстват той да е именно такъв. Ако вие размените формите на тези силови линии, то вие ще измените основната енергия, и обратно.

Квадратен блок Блок с изменена форма Блокът с изменена форма вече не е така устойчив, а неговото качество не е толкова

здраво. И при това, сега той има други качества, други линии на сила, друга енергия. От него произлиза "чувство" на подвижност, той като че ли е готов да приеме своята предишна форма.

Много е лесно да бъде разпозната енергията, когато се вижда формата ѝ. Не е много трудно да се препише формата към определен тип енергия. Например учениците от историческия клас на мистър Гранит знаят, че той е закостенял, негъвкав и старомоден. Те чувстват неговата енергия и му приписват форма: той е квадрат. От своя страна мистър Гранит, в някаква степен даже се гордее с прозвището си. Той се вижда като солиден и надежден. Той допуска, че малките нищожества са се оказали прави, макар и самите те да не подозират за това. И не е важно кой е прав и кой не е, същността на човека се разбира на основата на геометрията .Можете да го наречете "вибрации",

83

чувствителност, "интуиция", или "здрав смисъл", но ние действително обхващаме с вътрешното чувство формата на хората и настроенията им. Помислете за формите на енергия, с които се сблъсквате в ежедневния си живот. Опитайте се да визуализирате, или отново да усетите особено интензивния обмен с друг човек, обмен, в който е било изразено голямо количество концентрирана енергия. Ако вие сте били разсърдени, каква форма е приемала вашата злоба? Ако злобата е била насочена срещу вас, то каква форма е имала тя за вас. Ако обменът е бил на страстна любов, каква форма е имал той? Ако това е била силна ненавист? Ревност? Страх?

Ако можехте да излезете от този озлобен обмен и да погледнете на всичко това отгоре, то това би могло да изглежда примерно така:

Формата на атаката, енергията излизаща от човека към обекта на злобата му, е

триъгълна, напомняща върха на стрела, пробиващ сърцето. Триъгълният ефект се увеличава, когато атакуващият използва пръста си, за да събере фокуса и да го нацели право между очите.

Не винаги е толкова лесно да излезем от нашите конфликти и да погледнем на тях от височината на птичия полет. Когато стоите лице срещу лице с разярен човек, то вие се чувствате така, сякаш стоите по средата на железопътната линия, а товарният влак се носи направо към вас. Вие стоите на тази линия, а заостреният нос на локомотива ей сега, без ни най-малко бавене, ще премине направо през вас. А когато вие самите се явявате този, който здраво налита на някой друг, вие усещате същото чувство на фокусирана енергия, насочена към вашия опонент.

ТРИ ФОРМИ

Формите - това не е начинът, по който ще преценяваме конфликта и ответните му

реакции, формите не са просто символи на картата, или схемата. Трите форми, с които ще се занимаваме, всъщност съдържат енергията, която съпътства действието, или ответната реакция, на конфликта. По начина на придвижване, започвате да чувствате към какво сте склонни, когато се въплъщавате в една от фигурите. Трите фигури на ответните реакции на конфликта- това са триъгълникът, квадратът и кръгът. Както ще видим по-детайлно, те се разпределят по категории в следния ред:

84

Нека да ги разгледаме една след друга.

ТРИЪГЪЛНИК Триъгълникът най-често се асоциира с Отпора. Неговата форма сочи към влизане,

движение в пространството на атакуващия, или при случая от страна на атакуващия- неговото движение във вашето пространство. Но триъгълната ответна реакция може да бъде или негативна, или позитивна, концентрирана или разконцентрирана. Ако вие превключите на триъгълен режим и изгубите своя център, значително ще се отличавате от концентрирания човек в триъгълен режим:

ТРИЪГЪЛНИК

Концентриран Несъсредоточен (разконцентриран) динамичен

влизащ/ нахлуващ енергичен

целенасочен силен горд

агресивен пробождащ/ промушващ

враждебен ограничен

заядлив надменен

Човекът, който става концентриран триъгълник, е движен от сила. Опитайте за

няколко мига да изпитате усещането на тази форма. Станете прави и изнесете единия крак малко напред, за да запазите равновесие. Завъртете тялото си леко встрани, така че лявото ви, или дясно, рамо да е насочено напред (като крака, който сте изнесли). Погледнете края на това рамо и си представете, че вие сте обърнати с лице към друг човек. Концентрирайте се, леко свийте коленете и повдигнете изнесената напред ръка нагоре, до нивото на раменете, така че да сочите към „другия човек”.

85

Забележете как формата на триъгълника започва да настройва вашата енергия, вашия

дух, на фундаментална атака. Ударът напред е отправен от силна основа. Намерението е ясно и чисто, като стремително движение на страните на триъгълника към върха, а вашата собствена вътрешна енергия започва да се трансформира в „триъгълно чувство”. Сега постоянно помнете, че ние говорим за най-добрата като способ, „добра”, силна, триъгълна ответна реакция. Много често срещаме хора, които оказват Отпор, геометрически повече наподобяващ на това:

Те налагат във всички посоки, защото не знаят за какво всъщност става дума. Не

разбират същността на нещата. Част от тях въстава против оригиналната несправедливост, друга част въстава против страховете останали още от детството, трета част е разярена от скорошни, несвързани с конфликта събития, а четвърта въстава само защото „така трябва”. Вашата основа се мята в истерия, без поддръжка, неуверена в самата себе си, свита под ъгъл, готова да побегне за всеки случай, ако конфликта стане прекалено разгорещен. И при това е налице тази неопределеност: част от човека иска да се бие, а друга част иска да избяга по дяволите.

Излизайки срещу обединено намерение - оригиналната основна триъгълна енергия - този човек практически сам се нанизва на разгром. Вие започнахте да усещате какво е това, да „бъдеш” концентриран триъгълник. Сега всичко, което трябва да направите, е да си напомните - точно в разгара на конфликта, че вие сте триъгълник (ако това е именно тази ответна реакция, която вие сте избрали). Ще бъдете удивени от това, как вашето тяло ще реагира на тази команда. Забележете, не трябва да се обръщате към самите себе си с лозунги: „Отбранявай се!”, „Спри да се правиш на сантиментален

86

лигльо!”. Вашият дух не е в състояние да отреагира на подобен род крясъци. Това са пораженчески, усложняващи и безполезни изражения. Триъгълната форма вече съдържа в себе си всичко, което ви е необходимо. Но триъгълната форма, или състоянието на духа, са важни също и за Оттеглянето, както и за атаката. Това, че върхът на триъгълника е насочен встрани от конфликта, означава само промяна на направлението, но не и промяна в духа, или намерението. Когато избирате Оттегляне, трябва да се движите бързо и ефективно.(„Какво отстъпление по дяволите!!! Ние просто настъпваме в друго направление!!!”)

Повечето хора мислят за Оттеглянето като за последна възможност, (ако въобще

мислят за нея). Те биват сварвани неподготвени. Тяхното „организирано” отстъпление повече наподобява на галите, хвърлящи се в безпорядък пред ордите на вестготите.

Практически чувате вътрешния монолог, протичащ вътре в човека, представен на

тази фигура: „О, Боже мой! Надявам се, че няма да ме докосне! О, Господи, сега ще ми налети! Може би трябва да се движа по-бързо, но, Господи, аз съм неудачник! Помогнете ми! Не ще избягам, ще бягам като малоумен!”

Хората, които действително успешно атакуват другите хора, заяждат се и насочват към тях агресията си, просто обожават Оттегляне от този род. Те ще продължат да настъпват дотогава, докато жертвите им не се научат да бъдат повече триъгълни.

Напротив, вътрешния монолог на целенасочения, концентриран триъгълник, е абсолютно различен от изложения по-горе. По същество, няма никакъв вътрешен монолог. Вие се намирате в отпуснато състояние на съзнанието, осъзнавайки това, което става. Вие просто позволявате на това да се случи, доверявате се на своите импулси, и ги следвате. В това се заключава разликата между това да се опитвате да накарате брака си да „работи”, и между това, просто да обичате своя мъж, или жена.

87

Отново, както и в случая с триъгълника в режим на атака, триъгълникът в режим на Оттегляне ви обезпечава с всичко, което ви е необходимо да знаете. Почувствайте се триъгълник и ще започнете да се движите, мислите и реагирате като триъгълник. Вашето намерение ще стане целенасочено, а когато почувствате, че паниката се опитва да ви завладее, просто се концентрирайте и усетете себе си в пространството на триъгълника, и Оттеглянето ви ще бъда съвършено.

Когато усвоите триъгълността, проверете собствените си усещания, примерно към изреченията, които най-често се асоциират с триъгълника, независимо от това, в коя посока е насочен той: влизане, излизане, нападение, сражение, бягство, отклонение, преследване, проследяване, борба, да свържа двата края, блъскане, офейкване, повишаване на залога, преминаване на друга тема, разделяне, налитане на някого, отстъпление, дезертьорство, престрелка.

КВАДРАТ

Най-често квадрата се асоциира с такава ответна реакция, която ние наричаме

Нищонеправене. Тази форма изразява стабилност, защита и безопасност. При това, тя съдържа в себе си негъвкавост и нежелание към промени. Както и в триъгълника, така и в квадрата, може да има както позитивно, така и негативно, концентрация, така и разконцентрираност. Ако приемете квадратна форма и изгубите своя център, то доста ще се отличавате от концентрирания квадрат:

КВАДРАТ

Концентриран Разконцентриран солиден стабилен

несъкрушим надежден

отстояващ позицията си

тромав засядащ инатлив скучен

страхуващ се да се помръдне

Човекът, който става на квадрат с концентрация, действа, движен от сила. Опитайте се за няколко мига да поекспериментирате квадратната форма. Почувствайте се квадрат. Изправете се, ходилата на ширината на раменете, с леко сгънати колена. Ако намалите ширината между ходилата на няколко дюйма, ефектът ще се засили. „Квадратно”(право) погледнете напред. Изнесете напред единия крак и възстановете равновесието. Намерете своя център.

88

Ако позволите на ръцете си свободно да се разлюлеят напред и назад (както е показано на диаграмата), тогава областта, заета от вашето тяло, ако я погледнем отгоре, грубо ще изобразява квадрат. Той има четири прави ъгъла, всеки от които зависи от другите и ги поддържа. Той показва на атакуващия всичките си четири укрепени страни. Предоставя му за атака укрепената си отбранителна линия. Той ви позволява да се обърнете и да се срещнете лице в лице, с който и да е натиск. Нека усещането за стабилност и мощ протича през вас, позволявайки ви да се почувствате здраво заземен, концентриран квадрат.

Съхранете своя център и помнете,че имате пълното прво да стоите там, където стоите, и да мислите така, както мислите. Позволете си да задържите своите убеждения, но стойте спокойно. Не се опитвайте да скърцате със зъби, и да тъпчете, и дращите земята с нокти. Вашият център ще ви задържи.

Това са нещата, които трябва да започнете да усещате, когато по време на конфликт избирате Нищонеправенето. Вие не сте нерешителни, вие нищо не губите. Просто вие сте квадрат, но сте станали квадрат по собствен ИЗБОР. За да се проникнете от духа и енергията на квадрата и да започнете да чувствате природата на трансформацията, погледнете тези квадратни изражения: държи на своето мнение, запазва спокойствие, разглежда алтернативните, въздържане от разсъждения, остава непоколебим, „остави го да се накаже сам”, изчаква, да бъде несъкрушим, пуска котва, изчаква бурята, задържа се, държи на своето, надежден е, твърд е, фундаментален и здрав.

КРЪГ

Духът на кръга се явява основен за трите възможности за разрешаване на конфликта:

Измама, Преговори, АЙКИ. Всяка от тези възможности, както вече видяхме това, се различава от другите, но на всички са присъщи много аспекти от кръгообразието. Освен това във всеки от случаите, кръгообразието е от различен род, в зависимост от това дали става дума за Измама, Преговори или АЙКИ. Това не е кръгообразност, заради самото кръгообразие, това не е кръгообразие заради това да бъдете изплъзващи се и неуловими. Това по-скоро има отношение към това свойство на кръга, което ви позволява да се „обръщате заедно с ударите”, и в резултат да се „извърнете” и погледнете нещата от гледната точка на другия човек. Ние всички познаваме хора, с които не можем да се разберем. Те се държат настрани, сами по себе си са сдържани, или всичко, което ви е угодно. И ние реагираме на тях различно, те възбуждат у нас всичко, като започнем от леко любопитство, до истинска враждебност. Това не е духът на кръга, за който говорим ние. Ние ви предлагаме да станете кръг, който може да приема сила, да се извръща заедно с нея и да я пренасочве в безопасно направление. Както и с всички останали, с които си имахме работа досега, крьгът има позитивни-концентрирани, и негативни-разконцентрирани страни. Помнете, че всичко ще зависи от това,дали го правите от своя център, или не.

Кръг

Концентриран Разконцентриран течащ непостоянен/вятърничав

в състояние да приема сила пързалящ се виждащ всички страни нямащ собствено мнение

справедлив слаб противник неочакван хитър

89

хуманен невротичен благоразумен страхлив

приемащ изплашен Човек, който бивайки кръгъл, съхранява своя център, може да се движи, да се врьща,

да тече, да се отпуска, подобно на листо от дърво в бурен речен поток. Неконцентрираният крьгообразен човек постоянно се отклонява, извърта, измъква, изклинчва, криещ се, хитрува, и се вкаменява при мисълта, че ще го хванат. В това е цялото различие.

Представете си, че сте кръг. Застанете удобно. Единият крак изнесен напред. Обърнете бедрата встрани навън, а след това нека ръцете ви да последват бедрата. Не трябва да размахвате ръцете, просто позволете на концентрираните си бедра да разгънат тялото ви, увличайки след себе си и ръцете. Отпуснете центъра си и го запазете там. Ако можете обърнете се, завъртайки се, така че стоящият отзад крак да стане преден. Не се безпокойте за формата си, просто съзнателно се почувствайте кръг, който може да се движи, да се плъзга и тече в отговор на всякакво въздействие. Почувствайте този кръг отвътре. Спомнете си колко весело ви е било в детството, когато сте се въртели, описвайки безкрайни кръгове дотогава, докато не сте падали от световъртеж и смях. (Ако повечето от нас се опитат да направят това сега, то ще получат поне лек удар!)

Извъртайки се от бедрата, осъзнайте това чувство и помнете, че в конфликтна ситуация, ще можете свободно да течете с всякаква сила. Знайте че като се завъртате, вие можете да виждате всичко и от всички страни, можете да възприемете всичко, което може да бъде хвърлено по вас, срещу вас, във всяко от 360 възможни направления, и както преди да течете, или да се пързаляте заедно с атаката. Запазете спомените от тези усещания, когато ще разглеждаме особеностите на кръгообразността на всяка от трите ответни реакции.

КРЪГЪТ НА ИЗМАМАТА

Ние сме свикнали да виждаме и възприемаме хората, използващи измамата, че най-

често изглеждат като някаква странна форма наподобяваща това:

90

Да чуете само какво става в главата на този човек. Това много прилича на десетгодишно дете, дошло на училище неподготвено за занятията: „Ако тя ме извика, аз просто ще изляза! Не, не трябва да правя това! Ако тя ме попита как се пише тази дума, аз ще кажа, че батко ми е умрял снощи и нямаше как да си науча урока. Не, тя никога няма да повярва на това. Ох, Боже, защо не гo научих?” Учителката може напълно да почувства с центъра си тази агония, която протича в това дете. И какво прави тя? Тя, разбира се, атакува. „Бил, кажи ми, моля те, по букви, думата „независим”!”

„Мис, Моран, аз не научих тази дума, защото вчера баща ми попадна в автомобилна катастрофа, и на нас ни се наложи да му помагаме, това беше ужасно...” Останалото го знаете. Вместо това, просто да получи двойка на урока, Бил започва да преживява истинска драма по повод на лъжа, морал, етика, и в резултат, той започва да мисли, че е по-добре да умре. Е, какво, пораснахте ли вече, Бил? Вие вече нямате нищо общо с това десетгодишно дете? Нещо се съмняваме. Повечето от нас, както и преди опират до лъжите - бели, сиви или черни - зависи от настроението на Бил.

На нас не ни харесват собствените ни лъжи, чувстваме се виновни за своите чувства, и се презираме за това, че не сме могли да излъжем нещо по-прилично! Хорaта често казват: „Аз не мога да направя това без да се изчервя”, „Мен винаги ма издава лицето ми”.

Бъдете кръгли. Почувствайте този кръг и се движете заедно с атаката. Избавете се от чувството за вина, просто осъзнайте, че кръгът действа в духа на защитата. АЙКИ-тактиката не иска от вас да се измъквате от контролните работи по правопис, и не ви учи да лъжете просто от желанието да се повеселите, или заради изгоди. Надяваме се, че няма да използвате своята кръгообразност не по предназначението. Трябва да се фокусирате на разрешаването на конфликта и на възстановяването на хармонията, а не за спасяването на собствената си кожа, или на желанието си да се отървете от някого, или да се разправите с другиго. Ако в конфликта сте избрали Измамата, бъдете концентрирани и кръгли.

КРЪГЪТ НА ПРЕГОВОРИТЕ

Колко от вас влизат в Преговори по подобен начин?

91

Вие ИСКАТЕ да бъдете кръгообразни, но не можете да се отделите от слабата си

карта - атаката. Вие ИСКАТЕ да бъдете разсъдливи, или даже казвате, че сте разсъдливи, но този триъгълник излиза направо от вашата дискусия! Ако атакуващият е достатъчно чувствителен, то той може да почувства, че половината от вас е овална, но ще бъде принуден да реагира на вашия триъгълник, доколкото именно той го заплашва. Получава се това, че вие се опитвате да съчетаете, или просто сте забравили да НЕ съчетавате две различни ответни реакции на конфликта. Например, вие се опитвате да бъдете разсъдливи, стараейки се да разберете гледната точка на другия човек:

Вие: Да, аз те разбирам, Еди, но ти не разбираш. ВЕРОЯТНО ТОВА Е ПОВЕЧЕ ТВОЙ ПРОБЛЕМ. ОТКОЛКОТО МОЙ...

В самия разгар на разговорите изскача триъгълникът. Нещо във вас иска да се разправи със стария Еди, и ако Ед е поне в малка степен боец, той ще постъпи така:

Ед: Нима? А как ще ти хареса такъв проблем! (С тези думи, Еди ви трясва един по носа.)

Това е трудно, доколкото, много често, ние не осъзнаваме тези сигнали които ние самите изпращаме. Ние мислим, че сме кръгообразни, но след два часа разбираме, че спречкването е възникнало, защото по-скоро сте били триъгълни. Това е въпрос на постоянното повишаване на равнището на нашето съзнание, контролирайки своите форми и извличайки неговата същност.

Преговорите по такъв начин, не изискват вие напълно да капитулирате, а да сте течащи, гъвкави и достатъчно кръгообразни, за да се разгърнете, огледате на всички страни, при това, съхранявайки своя център.

КРЪГЪТ НА АЙКИ

И накрая, ответната реакция Айки, реакцията, която изисква от вас най-съвършения

кръг, който можете да постигнете. Ако сте кривохълбочести, кривобордови, или разконцентрирани, реакцията ви ще е толкова ефективна, като дългосвиреща плоча с дълбока драскотина на два дюйма встрани от нужното място.

Това е пихтия, а не отговор на конфликт. Тя не е в състояние да се движи, все едно, че е в клетка, едно движение на стоножка за един път. В същото време, докато предната

92

част се придвижва напред, нейната задна част очаква реда си, за да се отмести от линията на надигащата се атака. Тя постоянно е уязвима мишена, за всеки, който е по-бърз и по-повратлив. Тя не може да се насочва и води, до колкото самата не знае в коя страна да се премести.

Типичен пример за кривохълбока методика при прилагането на Айки е следната ситуация:

Марк: Шейла, не ми харесват приятелите ти. Хич не ми харесват. Шейла: Как можеш да говориш така? Е, искам да кажа, защо ми казваш това? Да

допуснем, че от твоя гледна точка, разбира се, аз допускам... Ей, почакай - ако не ти харесват моите приятели, то какво ти харесва в МЕН?

Шейла напълно изгуби равновесие. Тя се замота сама, защото слуша едновременно прекалено много сигнали. Тя щеше да направи доста по-добре, ако просто беше казала (от своя концентриран кръг): „Много съжалявам, че имаш такова мнение”. След това, тя можеше да премине в режим на квадрат и да изчака, докато Марк не продължи, докато не стане по-конкретен и докато неговата собствена разбалансираност не заработи против него самия.

За да сумираме идеята, енергията и духа на кръга, да разгледаме някои фрази, думи и изражения, които са обичайни за тази форма:

КРЪГ(Преговори)- разплитам, обсъждам, постигам компромис, отивам към взаимни отстъпки, отивам насреща на някого, търгувам, пазаря се, движа се в кръг, отстъпвам на чифт дюйма, „ти - на мене, аз - на тебе”, сключвам сделка, достигам до нещо взаимноприемливо.

Кръг: Преговори

КРЪГ (Измама) - лъжа за спасение, сменям фокуса, говоря полуистини, заставям някого да се спре, сменям темата, прекъсвам конфликта.

Кръг: Измама

КРЪГ (АЙКИ) - влизам и се разгръщам, съчувствам, присъединявам се, плувам по течението, извръщам се от удара, поглеждам от неговата гледна точка, да бъда вода, а не скала; да измина миля в неговите чизми; да пренасоча неговите доводи, да му помогна да види какво става в действителност; „да походя в неговата кожа”.

Кръг: Айки

Уверяваме ви, че леки пътища в Айки-тактиката не съществуват. Но, ако вие практикувате разпознаването и „овладяването” на тези три основни форми и при това СЪХРАНЯВАТЕ СВОЯ ЦЕНТЪР, то значително ще се придвижите по пътя на ефективното управление на конфликтите,

93

УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАЗМЕРА(ОБЕМА) Досега ние говорихме за тези три форми, така, сякаш всяка от тях напълно не зависи

от другите. В определен смисъл това действително е така, но в друг смисъл - не съвсем. Не можете да наденете върху себе си триъгълника, както обличате нова риза, или пола. И не можете да го снемете, за да станете отново квадрат, или кръг. Всъщност, макар тези форми да са различни една от друга, вие през цялото време ги носихте със себе си. Във всеки момент на деня, някоя от формите преобладава, но останалите се намират също тук, и са ви напълно достъпни, в случай, че са ви необходими. Например в режима на квадрат ще изглеждате примерно по следния начин:

В този случая квадрата преобладава, но кръгът и триъгълника както и преди са тук, в

случай на бърз преход-

В първия случай квадрата преобладава, но кръгът и триъгълника, както и преди, са

тук, в случаи на бърз преход: -от квадрат в кръг; -от кръг в триъгълник. Смисълът е в това, че всеки от нас винаги се явява нещо в някаква форма Някаква

форма преобладава. И макар преходът от една форма в друга, обикновено е практически неуловим, болшинството хора може лесно да бъде отнесено към определена категория, доколкото те се хлъзват в някой режим доста по-често, отколкото в останалите. Има такива, които през целия си живот се прокрадват като „тигри”, следвайки върха на своя триъгълник, винаги издирвайки кого да „убият” в един, или друг смисъл. От друга страна, има такива, които постоянно търсят възможност да избягат, техните върхове винаги са насочени встрани от конфликта. Квадратите, както вече видяхме, са склонни твърдо и непоколебимо да стоят на своето място, те може да се инатят като магарета. Тези, които имат тенденция най-често да са кръгообразни, могат да се представят във всичките шест възможни вида:

Измамни (изобретателни, разсъдливи) разговорчиви, или сливащи се/ слабохарактерни.

Помнете, че имате множество възможности, и всички тези възможности постоянно ги носите със себе си. Не се затваряйте в рамките на някакъв еднотипен образ на действие, изключвайки при това другите.

94

Например какъв е вашият подход на действие точно сега, когато четете тази книга? Ако вие решително не сте съгласни с всичко, което излагаме, или търсите печатарските грешки, за да оправдаете личното си невъзприемане на Айки-тактиката, вие абсолютно точно възприемате триъгълната форма. Кръгът и квадрата са незадействани, почиват някъде вътре във вас.

Ако вие се вълнувате от това, което ви говорим, но не сте склонни да го разберете и практикувате, както и преди сте в режим на триъгълник, но насочен ВСТРАНИ от това, което преживявате. Вие четете спокойно, изчаквате до какво ще доведе всичко това - какво всъщност представлява АЙКИ-ТАКТИКАТА? –в този случай удобно сте се разположили в своя квадрат. Дайте на Добсън и Милър достатъчно време, и те, или сами ще се обесят, или ще ви убедят.

Ако реагирате активно, задавате въпроси на себе си и на нас, ту се съгласявате, ту не съгласявайки се, значи вие пребивавате във формата на кръг, в режим на Преговори с текста и неговата концепция. Вие както и преди сте във формата на кръг, но не сте концентрирани, и се плъзгате край идеите, казвайки си, че всичкото това ви е абсолютно ненужно, защото всичко ви е напълно наред, наистина с изключение, че вие продължавате да губите контрол по време на конфликтите, а жена ви просто ви е изхвърлила от дома ви, но вие сте наред. И във всеки случай на кого му е работа!

Ако сте в режим на СЛИВАНЕ, не е задължително да сте убедени в правилността на нашия подход, но докато четете, вие премервате на себе си идеите и се СЛИВАТЕ с тях, за да почувствате на какво прилича това. Вие донякъде играете на играта с името „Като че ли”. Четете, или правите нещо, като че ли е наистина. А после, когато завършите, решавате подхожда ли ви това, или не.

Вие трябва да започнете да осъзнавате постоянно каква форма представлявате в момента. Отначало ще ви се стори, че сте едновременно всички три, или две, или някакви шест други, които сами сте открили в себе си: „Днес се чувствам като ромб”, „Аз съм някъде между паралелограма и правоъгълника. ..”Ако се позамислите над това, и прегледате това, което става в действителност, ще откриете, че независимо от това, въвлечен ли сте в конфликт или не, вие приемате някакъв аспект, или аспектите на една от трите форми.

Същото важи и когато влизате в някакъв род междуличностни отношения. Независимо от това конфликтни ли са те или мирни, вие трябва да знаете в какъв режим се намирате и в какъв режим „трябва” да се намирате. Само вие можете да решите какво означава това „трябва”, използвайки бележките, с които ви снабдихме ние.

Учете се да използвате новото си познание по геометрия, за да ви направлява то във вашите конфликтни ситуации. Когато вашата бивша съпруга, или съпруг, стоварват върху главата ви всевъзможни проклятия, кажете „Бъди кръг”, и ще спасите тази глава. Мислим, че повторението наум на формата ще сметнете за по-полезно, отколкото мърморенето под носа на: „Ако каже само още една дума такъв ще ѝ трясна!”, или „Ще дойде и моето време!”, или „Аз не трябва да му спестявам това!”

Вашето тяло ще реагира, вашият дух ще реагира, и вие ще постъпите „правилно”, защото вашият център няма да допусне да претърпите неуспех.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛИНИЯТА

Ние започнахме тази глава с това, че ви напомнихме, че най-краткото разстояние,

съединяващо ви с когото и да е, се явява правата линия. Формите на атакуващия и реагиращия на атаката разрешават конфликтите си на тази линия.

Всяка сериозна атака е насочена от атакуващия към целта по тази права линия:

95

Ние казваме „която и да е сериозна атака”, защото несериозните атаки в настоящия

случай не са ни грижа. Атаката, зад която не стои никаква сила, атаката, която е неоснователна, или е лошо обмислена, атаката която не е поддържана от нищо - нито една от тях не трябва да ви безпокои. Вие просто спокойно се отдръпвате от нейния път, или размахвате с китките на ръцете, и тези атаки се разтварят в мъглата на непоследователността. Разбира се, трябва да се оправяме със сериозните атаки. А сериозните атаки се изграждат напряко, или край линията, която ни свързва. Зад тях стоят определени намерения. Атакуващият е напълно погълнат от своята атака, но по ирония на съдбата, именно тази негова погълнатост, опростява доста вашата задача. Например, ако човек на пълна скорост се е засилил насреща ви, а вие просто се отдръпнете от пътя му, тоя ще продължи да бяга докато не си зарови ходилата в асфалта и по този начин не се спре. ТОВА означава пълна погълнатост! В същото време, ако този човек бавно се приближи до вас, а вие се отдръпнете от пътя му, той може моментално отново да се насочи към вас и отново да ви виси на врата. Следователно, КОЛКОТО Е ПО–СИЛНА АТАКАТА, ТОЛКОВА ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ СПРАВИМ С НЕЯ. Трудно е да се повярва?

Предлагаме ви да приемете този факт, че прогнозите за вашето оживяване значително ще се подобрят, ако някой „действително” се нахвърли на вас. Така се получава, че това е истина. Колкото повече нападащият е погълнат от атаката, толкова ще ви е по-лесно да се справите с нея, ако сте концентрирани. От самото ни раждане, нас ни учат да се надяваме на това, че шефът, жена ни, мъжът ни, синът, дъщерята, най-добрият ни приятел, врагът, хулиганът няма да ни бият сериозно, те само ще ни поотупат и това ще е всичко. Но погледнете на човека с форма на триъгълник на нашите диаграми. Представете си как се приближава към вас направо по тази линия. Представете си силата, желанието и намерението, фокусирани край тази стрела. Помнете в такива случаи, че когато ви атакуват по тази линия, на вас ви остават още 358 направления, по които можете да се движите, за да можете просто и безопасно да се справите с атакуващия - по същество, всички направления освен севера и юга.

96

Ако се придвижите на север, то нос в нос ще се сблъскате с нападащия, ако се

придвижите на Юг, ще бъдете принудени да избягате от него. Но във ваше разпореждане са 358 безопасни направления, където можете да се движите с минимални усилия, даже да не вземате под разчет малко по-сложното използване на АЙКИ (север и юг), което би могло да добави 2 допълнителни градуса във вашия жизнен избор! Добре, да прекъснем за миг урока по навигация и отново да погледнем на линията, която ви съединява с нападателя. Забележете, че тя е права. Тя съединява вашето сърце с неговото, или нейното сърце. Той, или тя, чувства, че сърцето не участва във всичко това, но вие трябва да помните, че това не е така, иначе ще изгубите от внимание защитния дух.

Вие можете да се опитате да действате по околни пътища, криейки се от хората, или постъпвайки с тях нечестно, но РЕАЛНАТА права линия съществува както и преди:

Триъгълник срещу квадрат Триъгълник срещу кръг Не е важно каква форма е представена, линията си съществува между хората и

техните взаимоотношения. Трудностите се появяват, когато те започнат да я възприемат невярно, или да се преструват, че тя въобще не съществува. Връщайки се към нашата метафора, нека да вземем Робин Худ и Малкия Джон. Гредата, на която те стоят - това е физическото въплъщение на „въображаемата линия”, която съединява двама или повече души в техните взаимоотношения. Те не могат да слязат от гредата без да се намокрят. Не можем и ние. Да се действа по някаква друга линия, в най-лошия случай е непродуктивно:

97

А1-това е представата на В за А, но не е ИСТИНСКИЯТ А. В този случай А атакува

В, но В е изведен от равновесие, или води някаква друга въображаема борба. В резултат на това А нанася точен удар право в центъра на В. Всичко, което трябва да направи В е да се върне на линията, за да встъпи в конфликта. Например, да си представим, че А е телефонна компания, а В - млада девойка на име Меги. Меги може да бъде охарактеризирана като „полулиберална” в своята политика; тя в продължение на някое време поддържа различни движения. Когато телефонната компания се нахвърля на нея за неплатените телефонни сметки и я заплашва със закриване на линията, Меги моментално преминава в режим на триъгълник, тя е готова да окаже отпор.

Подобно на повечето от нас, тя няма доверие на големите корпорации и тази борба с хората от телефонната компания, за нея представлява борба на човечеството против монопола. Телефонната компания, от своя страна разглежда събитието като просто въпрос на незаплащане за оказана услуга. Те все още не знаят, че техният компютър е допуснал грешка. По време на престрелката с началника на отдела, Меги разразява триъгълна неконцентрирана тирада:

Меги: Дай ви на вас само да се нахвърляте на хората! Вие всичко продадохте! Вие разорявате страната, и още по-лошо, вие даже се месите във вътрешните работи на чужди държави. Аз ще насъскам срещу вас...!

И тя продължава в същия дух. В резултат на своето досадно бръщолевене, тя довежда представителя на компанията до такова равнище на озлобление, където разумното обсъждане е просто невъзможно. Компанията закрива линията.

Вие сте напълно в правото си да се съгласите с Меги, но ставаше дума не за това намесва ли се компанията МТК в работите на Южна Америка, или не. Ставаше дума за това, платила ли е Меги сметките си за телефонните услуги през последните месеци!

Във всеки случай представителят на компанията е имал поставена задача, която той успява да реши, оставайки на единствената права линия: била ли е платена сметката, или не? Ако Меги беше останала на ТАЗИ линия, тя може би щеше да успее да застави компанията да погледне от нейната гладна точка - да прегледа точността на своите компютри и как те се отнасят със своите клиенти. Вместо това, тя се сражаваше на своя собствена линия - линия, която не я съединява с никого освен с директорите на корпорацията. А ТЯХ ги е нямало в обозрима близост, за да я чуят!

Ключът е в това - да бъде НАМЕРЕНА ПРАВАТА ЛИНИЯ, ДА СЕ ОСТАНЕ НА НЕЯ И ДА СЕ ОТРЕАГИРА ПОДОБАВАЩО.

В противен случай ще свършите с това, че ще воювате сами със себе си, както беше с Меги. За да станете големи експерти в АЙКИ-тактиката, започнете да визуализирате линиите, които ви съединяват с хората, с които имате работа. Помнете, че тези линии не се ограничават с мъжа или жена ви, шефовете и колегите, те ви съединяват с всички.

98

ДА НАПРАВИМ КРАТЬК ПРЕГЛЕД: геометрията - това е способ за виждане на това, което протича в ежедневните ни конфликти. Тя прояснява и прави определена динамиката на взаимодействие, посочва формата, която трябва да се приеме, и курсът, който трябва да се следва, ако искаме да оживеем. Осъзнайте коя форма преобладава -бъдете кръг, квадрат, триъгълник - и ги използвайте в духа на защитата.

10

МНОЖЕСТВЕНА АТАКА

Ураганът от чудеса духа непрестанно. Денем и нощем, това необикновено явление се надига около нас от всички страни и (не по-малко удивително) ни в най-малка степен не безпокои вълшебното спокойствие на Творението. Това буйство е хармонията.

Виктор Юго, „Уилям Шекспир” Множествената атака, именно това и означава. Това е ситуация, в която ви обсажда не

един атакуващ, а няколко. Това е конфликтно събитие, което изпитва нашата реална способност да се справим с агресията. Множествената атака заплашва.

Традиционно, както отбелязахме това по-рано, нас са ни учили, че големият е силен, а малкият е слаб. Логическото продължение на този урок води до това, че когато хората са много, те са силни, а когато са малко - тогава са слаби. В такъв случай, ако ние сме малко, а те са доста, то логически трябва да очакваме поражение. Както ще видим по-нататък, това не е съвсем така. Недалечната военна история е пълна с примери, когато партизански отряди са се справяли с армии, значително превъзхождащи ги числено и във въоръжението. В качеството на първа крачка, трябва да се осъзнае, че количеството работи ПРОТИВ многочислените, както и за малочислените. Например, представете си, че имате петстотин войника срещу петдесет вражески, и вие трябва да ги храните, обличате, организирате, командвате и разпределяте в десет пъти повече, отколкото вашият опонент. Вие можете да имате превъзходна огнева мощ, но трябва да и обезпечите боеприпаси и да наблюдавате за това, огневата мощ да е насочена в необходимата посока. В същото време, вашият малочислен противник свободно броди наоколо и извършва набези по вашите снабдителни линии. При това петдесет човека вдигат по-малко шум, отколкото петстотин, и могат по-бързо да се придвижват, разгърнат за бой и да се скрият по-ефективно. И така, абсолютно е необходимо да запомните, че когато се сблъсквате с множествена атака, във вашата колода, както и преди си остават всичките четири аса, а противниците ви ще трябва да си поделят своите аса помежду си!

Какви са съществуващите примери за множествена атака? Двама родители, агресивно нахвърлящи се върху дете, трима съслуживци извращаващи се с четвъртия, съвета на директорите, стоварил се върху някой от членовете на управлението, петима съседи, опълчили се срещу едно семейство, приятел, искащ да тръгнете с него в една посока, докато друг иска да идете в друга. Всъщност ние се срещаме с почти такова количество множествени атаки месечно, колкото са и стълкновенията ни един срещу един.

Нека да разгледаме геометрията на някои типове множествени атаки:

99

1.САНДВИЧ

В този случая А и А1 атакуват В. Подобно на всички добри нападатели, те

обкръжават B и с това до минимум възможностите на В за бягство. В междуличностните отношения тази ситуация ви е много позната: Едгар ви казва, че сте егоист. След това, докато вие сте заети с атаката на Едгар, Ранди се приближава и ви казва, че сте безчувствен. Щом се обърнете, за да се разберете с Ранди, Едгар усилва атаката си, казвайки че сте пършив администратор. Може никой от тях да не е прав, но те ви притискат. Как ще се справите с това? Забележете, че на рисунката А и А1,и двамата са насочили атаката си право по линията, водеща в центъра на В. Какво ще стане, ако В не се окаже там? Какво ще бъде, ако кръгът на В се премести? В зависимост от бързината и ловкостта на В, А и А1,ще се врежат един в друг! В този случай, ако атаката им е сериозна и ги е погълнала напълно, собствената им инерция ще ги понесе по линията, към която са привързани. В този случай, В ще бъде в относителна безопасност и в позиция, от която той ще може да посрещне следващата им атака. Да разгледаме един пример:

Едгар: Франк, миналата нощ ти се държа доста оскърбително! Ранди: Надявам се, че се гордееш със себе си, Франк! Едгар: Как можа да бъдеш толкова груб! Ранди: Аз знам, че Хелън е стисната, но ти не беше длъжен да и казваш това право в

лицето! Франк: (ставайки кръгообразен): Знам, че и двамата сте разстроени от това, което

направих, и може би ще ми е нужна вашата помощ, Едгар, кажи ми как би реагирал ти, за да оправиш това, че Хелън постоянно закъснява с плащането на своя дял от арендата?

Ранди (както и преди се носи напред): Аз ще ти кажа как бих оправил това. Едгар: Почакай, Ранди. Той помоли мен. Ами първо не бих правил това пред всички.

Ранди: Работата не е в това, Едгар! Същността е в отношението му към това. Той беше толкова ироничен и злобен.

Едгар: Иронията - това е единственото средство, което може да впечатли Хелън. Аз просто нямаше да го правя пред всички.

Франк (В търсене на разрешение): Виждам, че с проблема Хелън е свързано много повече, отколкото предполагах по-рано. Хайде да се постараем да намерим обща точка на съприкосновение и след това да се отблъснем от нея.

На Франк не просто му е провървяло, той следваше точно диаграмата, преместил своя кръг в концентриран маниер и се изплъзна от сандвича, който му бяха приготвили Едгар и Ранди. Очевидно Едгар и Ранди също са били недоволни от закъсненията на Хелън при изпращането на арендата, но са пренесли злобата си върху Франк. Франк им помогна, позволи на Едгар и Ранди, на пълен ход, да се врежат един в друг. Тази колизия накара истината да излезе на повърхността, а след това позволи на всички трима да се придвижат към разрешаване на ситуацията. Франк успя да постигне това,

100

само защото не възприе атаките като лично насочени срещу него. Неговият център му помогна да остане извън зоната на бойните действия.

2.ОБТЯГАНЕ НА НИШКАТА Абсолютно същото ще се случи и при ситуацията, когато две противостоящи сили ви

теглят в противоположни страни:

Ако си представите това геометрически, то А и А1 по същество се теглят един друг!

Също, както и в предишния пример, те се атакуват един друг! Фактът, че В се намира на техния път, може да се разглежда като случайна история, а не като трагедия. Разбира се, ако В продължава да стои като непоколебим квадрат, то просто ще му измъкнат ръцете. Той трябва да извлече полза от факта, че всъщност А и А1 се дърпат един друг. Той си представя зрително връвчицата, която ги свързва и позволява на двамата атакуващи да се разправят помежду си. По начина, по който протича това обтягане на нишката, той започва, да чувства, че А1 е по-силен от А . И той се превръща в триъгълник, насочен в тази страна, на която е нацелен и А1. Погледнете какво става сега:

101

Под тръби и фанфари, два триъгълника изтеглят един! Както ще видим по-късно, когато В и А1 ще представляват конфигурация, движеща се в направлението на А1, В може да премине в кръг и да се махне от линията, за да могат А и А1 да се разберат сами какво става всъщност. Да вземем класическия пример на обтягане на нишката от реалния живот: Синът-средношколец се разкъсва между майка си, която иска той да се занимава с хуманитарни науки, и бащата, който иска той да стане инженер. Ситуация, може би банална, но достатъчно обща, за да може да обезпечи на милиони семейства запас от конфликти за цял живот.

Като на нашата геометрична диаграма, бащата и майката представляват два триъгълника, които теглят всеки в своята посока. За родителите това е ситуация победа/ поражение, замаскирана под знамето „Кое е най-добро за малкия”. За нещастие на малкия, той не усеща битката за власт между възрастните, той не разбира връзката между тези дърпаници и ги възприема като насочени лично срещу него. В края на краищата, именно Младият знае кое е най-добро за него, така, че на него ще му се наложи да се учи как да се справи с геометрията на ситуацията Отначало два триъгълника теглят в различни посоки квадрат:

Майката: Повярвай ми, сине, аз най-добре знам какво наистина е най-добре за тебе. Степента бакалавър по изкуствата ще ти позволи да се занимаваш по-нататък с всякаква работа. Това ще те направи разностранно развита личност.

Бащата: А званието инженер ще ти даде добра работа и добра заплата. Ако сам не си си враг, ще избереш техническо образование, още щом попълваш бланката за приемане в колежа.

Младият стои спокойно, запазва своя център и изчаква конфликта, до тогава, докато не започне да чувства, че едната страна е по-силна от другата - не е задължително да е по-добрата за него, но по-силна в смисъла на прилаганите усилия. Гласът на бащата става по-гръмък, неговите примери са по-многочислени, лицето му е по-зачервено, така че Младият бавно се превръща в триъгълник, насочен в страната на техническия полюс:

Младият: Аз мисля, че татко е прав относно свободата на избора в техническата сфера, а също и в сметка на неограничените възможности.

Бащата: Разбира се ,аз съм прав, да го вземе дявола! Майката: КАКВО означава ТОВА! Сега, когато Младият се е убедил в това, че майка му, ето- ето и ще рухне, той става

кръг и се измъква от пътя: Младият: Татко, защо не обясниш това на майка? Аз не съм толкова уверен във

фактите. Майката: Аз не искам да ми обясняват каквото и да е! Бащата: Това е твой проблем. Твоят мозък не може да се промени, ти просто не искаш

да слушаш прости неща! Майката: А какво ще кажеш за себе си? Ти си седиш тук и с помощта на факти и

цифри казваш на нашия син как да си хвърли живота на вятъра! Защо ти винаги мислиш, че ти винаги си прав? Аз го възпитавах, докато ти през цялото време се шляеше някъде и продаваше нещо си. Ти даже толкова не го познаваш. Как можеш да му даваш съвети какво да прави?

Бащата: Аз през цялото време се шляех, за да заработя пари, за да мога да ви храня вас двамата! Ти сама си го отгледала, а сега искаш той да получи образование, което нищо не означава! Какво ти дава право, по-голямо отколкото на мен, да му казваш какво да прави!

Сега борбата се е спуснала (или издигнала ,ако това ви харесва повече) до своята същност; кой има власт, право или авторитет, за да управлява избора на Младия? Цялата шумотевица за сметка на техническото образование против хуманитарното

102

(даже това да са искрени мнения) е захвърлена настрани. В зависимост от своите предишни взаимоотношения с родителите си, момчето може

да им помогне да намерят определено разрешение посредством АЙКИ: Младият: Майко, татко, аз ви слушах много внимателно. Сега ми кажете, правилно ли

ви разбрах. На мен ми се струва, че вие и двамата много ме обичате. Майката: Разбира се. Бащата : Разбира се. Младият: Но на мен ми се струва, че спорът ви е за това, кой ще ми избира бъдещето,

а не за това, дали ще стана инженер или поет. Може би първо трябва да се оправим с ТОВА.

Бащата: Е, разбира се, окончателният избор си е твой, сине. Аз никога не съм смятал, че това не е така.

Майката: Да, разбира се, това си е твоя работа, скъпи. Младият: Аз и двамата ви обичам много. Родителите на Младия могат и да продължат схватката; мнозина просто се отказват

да видят реалната причина за конфликта. Но те приеха неговата гледна точка и те разбраха много. Те разбраха, че синът им повече няма да играе ролята на жертва в техните спречквания, че той уверено върви по пътя на възрастния човек в живота си и повече няма да прикрива техните истински мотиви. Парадоксално, но подаръкът, който той им поднесе, беше дар на пряко стълкновение, дар на изясняването на отношенията баща- майка, а не майка- син- баща, или обратно. От способността им да изгладят този конфликт, ще зависи и в какво направление ще се развият по-нататъшните им взаимоотношения. Почти толкова е важно да се замислим за миг какво НЕ СЕ Е случило. Младият не обиди родителите си; той не избяга с крясъци от дома; не му се наложи да си избира бъдещето само заради това, да съхрани брака на своите родители; той не напусна сцената, чувствайки се малък и жалък. Напротив, той беше миротворецът, възстановил хармонията у дома.

Всеки ден професионалните арбитри правят именно това, което направи Младия; добрите шефове се опитват да изгладят раздорите; учителите застават между яростно спорещите на детската площадка. И няма значение дали са двама срещу един, или двеста срещу един. Тук се прилагат едни и същи принципи и решения

3. ТЕ МЕ ОБКРЪЖИХА

Разбира се, не с всички множествени атаки можем да се справим така лесно, както със Сандвича и Обтягането на Нишката. Някои от тях изглеждат по-скоро така;

Както виждаме В е обкръжен от петима атакуващи го. Ето той Нищо Не Прави, а целият свят сякаш се готви да го довърши. Това не е така. Да престроим ситуацията. Сега погледнете картината от тази гледна точка:

103

Погледнете какво става в действителност, само забравете, че бедният В е обсаден от

врагове, проблеми и атакуващи. А и А3 се блъскат един друг. А2 и А4 се блъскат един друг, а А1 въобще изважда всичко от равновесие. В действителност на всички от група А им е НЕОБХОДИМ В, без неговото присъствие те просто ще се повалят в купчина на пода!

Всичко, което трябва да направи В е да стане кръг и да започне да се върти в някое направление. От природата на силата, която използват атакуващите, те ще започнат да се изплъзват, и хлъзгайки се, да се набиват един в друг.

А се прибира по направлението към А1, А1 и А2 се сблъскват и се насочват към А3, докато в същото време А4 влиза в А. Щом започне верижна реакция, В се изплъзва и застава зад А4, там където той може да изблъска цялата стройна линия хора в безпорядъчна купчина. Някога невинна жертва, той сега стои зад тълпата и я насочва натам, накъдето трябва. Процесът може да се повтаря независимо от това колко нападатели имаме в наличност. Сега забележете, че след като В вече не е в средата, по същността на нещата, той се движи така:

Ако на всички А им се прииска да пренасочат своята агресия отново към В, ще им се

наложи да се тъпчат и блъскат един през друг, за да се доберат до него. В може да се заеме с А4 и да го усмири, но А и останалите трябва да минат през А4, за да могат

104

отново да атакуват В. Това е първото правило относно метода как да се справим с ВСЯКА множествена атака, и особено с атака от типа „Те МЕ Обкръжиха” - ВИНАГИ ДРЪЖТЕ АТАКУВАЩИЯ МЕЖДУ СЕБЕ СИ И ОСТАНАЛИТЕ АТАКУВАЩИ.

С други думи, използвайте един от атакуващите, за да се прикривате от останалите. Това е трудно, затова нека още веднъж да разгледаме последователността от

действия, които трябва да предприемете, когато сте обкръжени. Първо: вие възстановявате своя център и ставате кръгообразни. Второ: вие започвате да се разгръщате от своя център. Трето: щом атакуващите влязат в стълкновение един с друг, вие се измъквате от

центъра и заставате зад тях, насочвайки общото им движение. Четвърто: вие държите поне един от атакуващите между себе си и останалите. В

ПРОТЕЖЕНИЕ НА ЦЯЛАТА МАНЕВРА, ВИЕ НИТО ЗА МИГ НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАТЕ ДА ПОВЯРВАТЕ, ЧЕ СТЕ ОБКРЪЖЕНИ.

Както се вижда, вие нееднократно сте се сблъсквали с подобен род атаки. Опитайте да си спомните как се справихте с поне една от тях. Как реагирахте? Какъв беше резултатът? Погледнете как се справи Линда с една от тях. Линда е на тридесет години, тя е учителка от горните класове. Линда вярва в това, че може всестранно да развие личността на всяко дете в своя клас. Тя набляга на придобиването на особени навици от децата, но не чак толкова. На първо място, тя се опитва да пробуди в децата самосъзнание и да събуди любопитството им. В епохата на намаляващия пазар на труда и увеличаващата се образователна отговорност, много родители на деца от горните класове започват да обръщат внимание на придобиването на конкретни навици от своите дете. Линда се оказва притисната в ъгъла. Тя вярва в това, което прави, но ако открито започне да защитава своето виждане, то означава да отправи предизвикателство към потребностите на родителите на своите ученици. Тя прави това, в което вярва. Отначало Линда успява да се измъкне от положението. Но постепенно започва да осъзнава, че зад гърба и по неин адрес се правят язвителни бележки. Това се явява кръгова атака на неколцина от родителите. Тя разбира, че така повече не може да продължава, затова се придвижва по права линия, за да принуди атакуващите да преминат към права, открита конфронтация. Тя свиква родителска среща, за да обсъди учебната програма, която тя поддържа.

Тази вечер, Линда, лице в лице се сблъсква със заплашващата я войска. Цяла дузина от родителски двойки, се появява на срещата. От тази дузина, поне десет двойки родители искат да свалят скалпа на Линда. Да се върнем към геометричната схема. Линда е обкръжена от двадесет триъгълника, насочени в нейния център. Останалите четири – в най-добрия случай са квадрати, изчакващи какво ще стане. Линда възстановява своя център. Самият акт на концентрация ѝ помага да си спомни, че родителите всъщност са тук, не за да се разправят с нея. Те се вълнуват за своите деца, безпокоят се, че не са ги възпитали достатъчно, безпокоят се за своето собствено финансово бъдеще, и въобще светът, в който са израсли те самите им внушава страх. Тези родители са обединени само от желанието си да направят децата си умни, но не просто умни като останалите деца! След няколко години тези деца ще се съревновават помежду си за влизането в колежа, юридическите училища и др. По този начин, за тези триъгълници е НЕОБХОДИМО Линда да стои в средата, иначе те просто ще се стоварят един върху друг. След встъпителните думи се разгаря битка. Мисис Андерсон е най-смелата и най-прямата.

Мисис Андерсон: Ние имаме пет изисквания, които искаме да бъдат изпълнени незабавно, иначе ще бъдем принудени да искаме замяната ви като преподавател на нашите деца. В това няма нищо лично, Линда, но ние сме настроени достатъчно решително по този повод.

105

Линда обръща внимание на дишането си, за да си помогне да съхрани своя център и да се удържи от това, да не се разкрещи в отговор „Чуй ме, сестро, аз съм професионален преподавател и най-добре знам кое е най-добро за вашите деца!” Тя разбира, че мисис Андерсон, в добрите традиции на агресията, е атакувала с такава сила, че е изгубила вече равновесие. Най-добрият вариант за Линда е да стане кръгообразна, за да позволи на мисис Андерсон да се изплъзне встрани от другите атакуващи.

Линда: Благодаря ви, мисис Андерсон, за вашата прямота. А останалите родители знаят ли вече списъка с вашите изисквания?

Мисис Андерсон: Да, аз мисля, че някои вече са се запознали, но не съм сигурна, че всички са го видели.

Линда: Тогава защо не ни го зачетете. Мисис Андерсон: Е, добре. Първо: ние искаме всеки ден един час да се отделя за

четене. Второ: ние искаме същото количество време да се отделя и на математиката. Трето: ние искаме вие по-малко да наблягате на музиката и изкуствата. Четвърто: ние искаме курс от учебни предмети, и пето: ние искаме редовно провеждане на контролни работи.

Линда: Благодаря. Аз ценя вашата загриженост. Жалко, че не всички родители са така загрижени за своите деца, както вие. Всички ли са съгласни с тези пет точки, които изброи мисис Андерсон?

Ако Линда беше приела предизвикателството по всички пет точки и бе започнала да вика колко са важни музиката и изкуствата и т.н., това нямаше да доведе до нищо. Вместо това, тя спокойно се разгърна от своя център и позволи на мисис Андерсон да се сблъска лице в лице с останалите.

Мисис Балоел: Аз не съм толкова уверена в необходимостта от орязване на музиката и изкуствата.

Мисис Карпентър: На кого му трябват музика и изкуства, за да получи работа? Ние тук говорим именно за това, нали?

Мисис Барбър: А нима говорим за това? Мистър Диксьн: А какво беше това за контролните? Лони не пише много добре

контролните.... Мисис Барбър: Аз искам да знам каква е целта на доброто образование?! Мисис Едисон: В наши дни контролните са много важни. Мисис Андерсон: Господа! Ние се отклоняваме от целта, заради която сме се

събрали! Линда: Да, мисис Андерсон е абсолютно права. Вие сте дошли тук, защото се

безпокоите за своите деца. Линда, отдръпвайки се от пътя, сега управлява всички иззад гърба на мисис

Андерсън. Мисис Андерсън политна, а останалите родители не са в състояние да ѝ помогнат да се изправи, защото са заети с блъскането един в друг.

Мисис Андерсон: Аз искам да чуя какво може да каже Линда по тези пет точки с наши искания.

От страна на мисис Андерсон, това беше прекрасен опит отново да насочи атаката в целта. Но ако Линда продължи да се придържа към кръга, направлявайки новите удари, то тя прекрасно ще се справи и с това.

Линда: Аз уважавам тези потребности, които стоят зад тези изисквания, но доколкото аз уча ВАШИТЕ деца, то по-важно е какво мислите ВИЕ. Аз мога много дълго да говоря, но всичко, както и преди ще се свежда до това, какво вие искате за вашите деца. Аз се нуждая от вашия дял.

Мисис Барбър: Аз все пак искам да знам, в какво е смисълът на образованието на моя

106

син. Мисис Карпентър: Във всеки случай не и в рисуването на картинки и разпяването на

песни ,това ви казвам аз. Мистър Диксьн: Защо Лони ще трябва постоянно да пише контролни работи?. Мисис Едисон: Моят Джордж също не се справяше добре с контролните, но той

постоянно се упражняваше.... Линда: Изглежда имате няколко противоположни мнения. Мисис Барбьр: Но вие сте професионалист. Какво ще кажете ВИЕ? Сега, ако Линда

стане квадрат и предложи своя ответна програма състояща се от пет точки, то тя ще свърши с това, че ще предостави на мисис Андерсън напълно конкретна цел. Линда остава кръгообразна.

Линда: Благодаря, мисис Барбър, но аз не мога да отреагирам на вашия въпрос така, както на вас би ви се искало. Тук се е събрала група от извънредно загрижени и извънредно обезпокоени родители. Вие сте загрижени за това, че искате доброто на своите деца. Вие се безпокоите, защото никой от вас дори малко не знае, какво наистина е нужно на вашите деца на десет, или дванадесет години. Вие си имате свои мнения, някои от тях разумни, някои емоционални. Аз мога да ви раздам някои текстове, които според мен, са доста важни, и ние можем редовно да се срещаме, за да ги обсъждаме, но аз не мога да стоя тук и да ви казвам прави ли сте, или не сте. По-нататък, ние можем да разгледаме точките, предложени от мисис Андерсон, една по една и да се опитаме да постигнем съгласие.

Линда задължително трябваше да се върне към списъка с искания, доколкото мисис Андерсън е този триъгълник, който тя държи между себе си и останалите потенциални атакуващи.

Резултатът от множествената атака срещу Линда доведе до това, че тя получи възможност да учи родителите на своите ученици. Тя проведе серия групови дискусии и назначи мисис Андерсън за председател, за да концентрира вниманието на процеса на обучение, а не върху методите ѝ на преподаване. Към края на годината тя успя да ДОВЕДЕ групата обезпокоени родители до разбирането на това, защо е толкова важно да се възпита личност, която умее да се учи, а не да полага контролни работи. Линда „спечели”, но спечелиха и родителите, а също и децата. Потенциална дисхармонична ситуация, изпълнена със злоба и вражда се превърна в пълноценен жизнен опит за всички, които бяха заинтересувани от това. Няма значение дали става дума за борба между учителка и родители, началник на отдел и персонал, председател на съвета на директорите и членовете на управлението. В действие е все същата геометрия и динамика.

Проблемът се състои в това, че повечето от нас в такива ситуации започват неистово да крещят за своите права и мнения. Ние громим решетките на клетката на нашето АЗ дотогава, докато някой не ни каже, че ние просто сме великолепни. Ние си мислим, че ако окажем Отпор, то ще ни забележат, оценят и заобичат. Това изобщо не е така.

Даже, ако групата от атакуващи представлява абсолютно сплотена, абсолютно единодушна във всичко, то и тук работи същата геометрия. Ако всички двадесет родители се бяха договорили по всички пет точки, изплъзването на Линда от средата, все едно щеше да посее недоверие и неувереност в нападащите. Те може би щяха да се съгласят на орязване на занятията по музика и изобразително изкуство, но те щяха да са на различни мнения по повод на нещо друго- а това е достатъчно за Линда напълно да постигне това, че отново да излезе и да поведе цялата група към хармония.

И вие не „разделяте и владеете”. ЛИНДА НИЩО НЕ ПОКОРИ, освен стария си страх от провал. Тя работи в духа на защитата и помогна на всеки от своите потенциални мъчители по-добре да разбере какво наистина иска. Ако тя беше нечестна, ако тайно се

107

радваше за себе си от своята победа, то същите тези родители щяха да почувстват това и Линда нямаше да изкара и до края на срока. АЙКИ-тактиката не е прах за заблуда на очите, тя не е за демагози

Да направим резюме: Да реагираме на множествена атака- Сандвич, Опъване на Въже и Те ме Обкръжиха - изобщо не е лесно, особено когато се сблъсквате с тях за първи

път. Ще ви се наложи здраво да се концентрирате върху своя център, за да не би вашите стари възприятия да ви „убедят” в това, че трябва да станете триъгълник и да промушите всеки от атакуващите. Вие трябва бавно да се научите да издишате и да се отпускате, за да можете по други начин да видите това, което очите ви представят като милиони викащи войни, опитващи се да подпалят вашия ФОРТ Апачи.

Колкото и да е странно, но скоро ще откриете, че множествените атаки и вашето хармонично разрешаване на конфликта ще ви се възвърнат стократно. Те ще ви заставят да се почувствате абсолютно уверени в способността си да се справяте с всякакви остри конфликтни ситуации, които възникват в живота ви.

11

НО НЕ Е ЛИ ТРУДНО ДА СЕ ПРОМЕНЯ?

И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им....

Книга на Самуила /Първа книга Царства/

21 : 13 ДА. Но това не е толкова трудно и така травматично, както превъплъщението на Давид

пред лицето на Аших, царя на Гата. АЙКИ-тактиката не ви моли да симулирате умопобъркване. И обратно, ако се опитате да приложите Айки-тактиката, хората няма да виждат излъчвана от вас светлина, и няма да пресичат улицата, за да ви питат защо изглеждате толкова уверени. Привлекателните мъже и жени, няма да излизат от кожата си, за да се сдобият с ключ от вашата врата.

Но на вас няма да ви бъде нужно такова внимание. Вие ще почувствате нова връзка между себе си и цялото човечество. Вие ще прекарвате доста по-малко време, безпокоейки се за това, което сте направили, или не сте направили. Вече няма да се чувствате виновни и неконтролируеми, както по-рано. Повече няма да се чувствате като жертва. Добре, но как да започнем? В течение на много години вие сте се оправяли със своите конфликти по някакъв определен способ, и ще ви бъде достатъчно трудно, за да опитате някакъв друг. Как е възможно след толкова години на борба с братята и сестрите си, с родителите и колегите, ей така, ни в клин ни в ръкав, да станете спокойни, концентрирани и кръгообразни, или квадратни? Това е лесно. Вие можете да го направите

При наш познат психиатър имаше пациент клептоман, който беше принуден да продължава да краде. На първия сеанс, седейки на дивана на психоаналитика, клептоманът каза: „Аз искам да спра да крада!” Психиатърът, много мъдър човек, помисли половин секунда и каза: „Е, тогава прекратете да крадете”.

На пръв поглед е неразбираемо, кой е пациентът и кой доктора. Но, ако се замислим върху това, то какво е невярното в подхода на нашия Доктор по Медицина? Клептоманът казва, че иска да спре. Просто казвайки, че едното желание трябва да е

108

достатъчно, нали? Той знае в какво е проблема и Докторът по медицина му дава решение: да спре да краде. Ако пациентът не може да спре, то каква е причината? Това неуспех ли е, или воля? Неуспехът на неговото супер-АЗ да контролира подсъзнанието? Неуспех на психиатъра да окаже помощ на пациента си? Отсъствие на самодисциплина? Разваляне на реда и закона? Това има отношение към една ключова дума: ИСКАМ. Какво искате вие? Отговорът не е съвсем прост. Вие наистина ли искате това? Да се отговори на този въпрос е още по-трудно?

Ние се намираме на сравнително безопасна семантична основа, ако казваме, че клептоманът иска да спре да краде. Но той казва, че не може. Нещо вътре в него просто не му дава да спре. Ние трябва да предположим, че нещо вътре в него не иска да спре, иначе, ако той беше цял и единен, ЦЯЛОСТЕН и Единодушен, той ЦЕЛИЯТ, ако действително иска да спре, то той щеше да спре. Задачата на психиатъра се състои в това, да му помогне да намери какво е това друго желание, та казвайки „Аз искам де спра да крада”, той Целият да иска това. Ако вие наистина искате да спрете да „губите боевете”, или да прекратите да досаждате на всички, или да спрете да спорите, то вие практически, ще получите същият съвет, като нашият приятел с лепкавите пръсти, от своя психиатър: „Е, тогава спрете.”

Но отначало трябва да станете честни, честни до болка, и да откриете каква част от вас самите иска да спрете с това. Няма никаква биологическа потребност да влизате в сбиване, когато някой ви сече на светофара.

Няма никаква биологическа потребност да викате, когато викат срещу вас, няма никаква икономическа необходимост, която да изисква от всяка жертва да контраатакува в отговор на всяко кроше отправено в негова посока. Така че някъде дълбоко във вас трябва да ви харесва да изпитвате и влизате в:

СПРЕЧКВАНЕ ПОРАЖЕНИЕ

ДИСХАРМОНИЯ (На кого, на МЕНЕ? Как може да ми харесва всичкото това?) Ние употребяваме

думата „харесва” съвсем свободно. На никого, наистина не му харесва, наистина да губи. Но нещо вътре в нас иска определен род рисково равновесие, зависещо от старите образи на конфликти, преследвания, загуби. Тези стари образци ни дават усещането, че сме в равновесие, даже за сметка на нашето умствено здраве.

Съзнателно, ние наистина ИСКАМЕ да спрем с всичкото това. Освен всичко друго, което могат да ни причинят, сбиванията ни правят неспокойни, заставят ни да се чувстваме варвари, заставят ни да се боим да не загубим контрол. И въпреки всичко ние продължаваме да влизаме в стълкновенията. Ние се опитваме да уравновесим нашата неуравновесеност, правейки подобен вид деструктивни избори. Например, вземете Рой- „нормален” във всички отношения, но някъде вътре, дълбоко в себе си, той не мисли, че е такава стойностна личност. Той е добър младеж и всички във вагона на предградийния влак го познават, ако не по име, то поне по лице. Рой има жена, две деца грижлива стара майка, която живее при неговото семейство.

Рой е неудачник. Но не такъв за, който хората снимат филми. Нищо особено трагично, или потискащо.

Просто, когато се случва някакво голямо конфликтно събитие в тениса, в бизнеса, или в обществото Рой се старае с всички сили, а се оказва нещастен. Той или започва да приема всичко навътре и близко до сърцето си, или започва да губи самообладание по средата на пътя и започва да се самосъжалява.

Когато за първи път се срещнахме с Рой, той с цялата си откровеност ни каза, че му е омръзнало да се „задъхва” и да губи спокойствие всеки път, когато се сблъсква с конфликт. Той е изморен от постоянните търкания у дома, малките спречквания и

109

бурните стълкновения. На него също не му харесват конфликтите на работа, и той иска да е в състояние да изиграе поне един тенис мач, без да се безпокои от необходимостта да се самоутвърждава. Рой иска да печели. Не го доведе до възторг нашето „отстъпление” на тема игра с нулева и ненулева сума, но той се съгласи, че животът невярно го е информирал за победата и поражението, печалбата и загубата. Той ни каза, че иска да „преуспее” в духа на АЙКИ-тактиката. Рой много бързо научи всички концепции. По това време, той още не знаеше, че макар неговото съзнание и да разбира това на което го учим, нещо дълбоко вътре в него преживяваше наистина трудни времена. Когато той започна да прилага Айки-тактиката, той изглади няколко от първите си конфликти достатъчно успешно. Той ни докладва, че някои хора, с които той никога досега не е могъл да се „оправи”, сега били забележимо сговорчиви. И той чувстваше еуфория по повод на успехите си. Неговите страхове, че думите му няма да звучат естествено и натурално, пропаднаха.

Но скоро Рой започна да се чувства не на себе си по повод на случващото се. Неговата първоначална еуфория се разсея. Постепенно той се върна към старите си модели на поведение. За да измъкне самия себе си от мушката, той обвини Айки-тактиката, казвайки „Това е добро за дреболиите, но не и за наистина важните конфликти.” Той ни донесе историята, с която да ни покаже къде се е провалила нашата система. Той предприе няколко кръгови атаки срещу нас, като „Аз не искам да кажа, че вие не сте прави, но...”и т.н. Използвайки Айки-тактиката, ние настъпихме срещу Рой по права линия, за да го заставим открито да излезе срещу нас.

Ние: Рой какво искаш да ни кажеш? Ти обикаляш около нас, опитваш се да ни помогнеш, но очевидно ти скриваш нещо.

Рой: Това не работи! Ние: Помогни още малко. Бъди по-конкретен. Рой: Вие, момчета, не знаете за какво говорите. Ние: Възможно е, но ти трябва да ни кажеш къде сме сбъркали. Рой: Ами първо, вие абсолютно сте изпуснали този факт, че понякога е дяволски

весело. Нищо неправилно в спречкванията няма. Понякога не е лошо да изтръскаш това от своята система!

Ние: Разкажи ни за спречкванията, които повишават самочувствието. За терапевтичните драки. (Ние бяхме неподправено заинтересувани, затова не представляваше никакъв проблем да преминем в Айки.)

Рой: Ами, например, младежът ми обеща, че ще ми оправят телевизора в събота, а когато дойдох при него в събота сутринта, той ми каза, че телевизорът няма да е готов преди понеделник. Тук, той ме раздразни. Обикновено, аз просто бих поклатил глава и казал "о’кей”, но този път просто се вбесих.

Ние: Кой те атакува теб в тази ситуация? Рой: Никой. Просто, кучият му син, не ми беше оправил телевизора. Ние: Тогава, значи, ТИ атакува НЕГО? Рой: Аз бях вън от себе си от ярост. Какво, нима нямах право на това? Ние: Разбира се, ти имаше право да се ядосваш. Но Айки-тактиката е форма на

самозащита, а не способ за нападение срещу калпави майстори. Дай ни пример, как нашият подход те подведе, когато те атакуваха ТЕБ.

Рой: Е, моята жена ми наприказва толкова глупости, че ми наду главата, само защото не бях направил някаква идиотска работа вкъщи, и аз ѝ отговорих. Аз не смятах да се правя заради нея на кръг, но и занапред не мисля. И ще ви кажа, че това беше здраво каране. Дадох ѝ това, което тя ми даде на мен.

Ние: А за какво те навика тя?

110

Рой: Аз ѝ обещах да почистя аквариума с тропическите рибки миналата седмица, но бях много зает.

Ние: Какво ти каза тя? Конкретно... Рой: Тя каза: „Почисти този проклет аквариум, или всички тези проклети рибки ще

измрат!” Ние: А ти какво ѝ викна в отговор? Рой: „Аз ще почистя този проклет аквариум, когато имам настроение и съм готов за

това!” Ние: Какво стана след това? Рой: Аз се разгорещих. Тя ме нарече ленив и егоистичен негодник, а аз я нарекох

кретенка и че ако тя е толкова загрижен за рибките, то би могла да почисти аквариума сама!

Ние: С какво завърши всичко? Рой: Тя излезе от стаята, хлопна вратата и поплака малко в леглото. Ние: Но ти се чувстваше добре, защото победи? Рой: Аз дадох възможност на това да излезе навън! Ето в какво е проблемът с Айки-

тактиката. Тя не ти дава да излееш всичкото това от своята система. Това е неестествено. Ние: А ти беше зъл, защото те навикаха заради аквариума с рибките? Рой: Не...! Имах лош ден. Аквариумът беше просто последната капка. Ние: Какво се случи на работа, че ти беше толкова озлобен? Рой: Моят началник на отдела ми нареди да преработя наново работата, върху която

работих през половината седмица. Ние: Защо ти не изля това от своята система, навиквайки в отговор него? Рой: И да изгубя работата си? С НЕГО аз бях кръгообразен. Ние: Но ти оказа отпор на жена си? Рой: Аз знам, че това бе несправедливо, но аз бях яростен. Ние: Какво беше първото, което каза на жена си след спречкването? Можеш ли да си

спомниш? Рой: Казах, че съжалявам. Ние: За какво съжаляваше, ти? Рой: И затова с какви думи я нарекох, макар вината да не беше само нейна, и заради тона,

който ѝ държах. Ние: Тя прие ли извиненията ти? Рой: Тя не беше много щастлива от станалото. Мисля, че ги прие. Ние: И как се почувства ти след това? Рой: Малко глупаво. Ние: А когато шефът ти те навика, ти чувстваше ли се пак така? Рой: Практически пак така. Ние: А как се почувства след схватката с телевизионния майстор? Рой: Отначало се чувствах великолепно, след това си помислих, че може би съм изгубил

самообладание. Своя самоконтрол. Не знам. Аз се чувствах като дете. Ние: Всеки път когато губиш контрол, или самообладание, ти се чувстваш по детски? Ние: Така, значи може би, именно така ИСКА да се чувства някаква част от теб? Рой: Това е глупаво. Ние: Нима? До някое време, ти се справяше нелошо, но след това започна да се хлъзгаш

обратно назад. Така, сякаш някаква част от теб самия не може да се справи с това, че ти си вече възрастен и трябва да поемеш върху себе си отговорността за изглаждането на конфликтите. Детето отново заговори за себе си, а ти започна да губиш контрол и самообладание, а в края на краищата просто започна да губиш. А сега, ти възлагаш върху

111

нас ролята на своите родители, които ти казват къде си тръгнал неправилно. ТИ искаш да спреш. Ти трябва да покориш в себе си тази част, която НЕ иска това.

Рой: Как? Ние: Отначало си признай за съществуването на такава част, която си играе на малко

момче, а след това, когато почувстваш, че тя отново напомня за себе си, усмихни се, повдигни рамена и кажи: ”Не. Само не и този път!”

Рой: Ще опитам. Подобно на повечето хора Рой започна с жалби и оплаквания, които имаха съвсем малко

общо с това, което наистина го безпокоеше: той ни каза, че нашата система не дава възможност на хората да излеят злобата си. ВСЪЩНОСТ, той искаше НИЕ да му кажем на НЕГО как да НЕ дава изход на своята злоба! Неговото умствено равновесие зависеше от неговата централна увереност в това, че е дете, при това лошо дете. Така, че всеки път, когато той започваше да действа така, както подобава на възрастен и отговорен човек, това заплашваше неговото равновесие. Детето просто трябваше да проумее, че Рой е истинска, стойностна и зряла личност, която не се нуждае от това, подсъзнанието на шестгодишен да му казва, че е неудачник. Ето какво имахме пред вид, когато казвахме ИСКА. Ние всички ИСКАМЕ да спрем да пушим, но ние измисляме акуратни обяснения, защитаващи ни от тази промяна. Ние всички ИСКАМЕ да спрем да заплашваме всички наоколо, но това заплашва нашия поведенчески модел. Ще ни се наложи в движение да приемем някоя неприятна истина за самите себе си. Ще ни се наложи да си признаем, че някои проблеми завинаги ще останат с нас. Но в края на краищата, ние ще започнем уверено да се усмихваме, ако се научим да покоряваме тези проблеми.

ОТНАЧАЛО ВИ Е НЕОБХОДИМ ПЛАН

Един от най-разумните и стройни методи за съставяне на планове е дошъл от театралната

практика, от метода, преписван на Константин Станиславски, великият руски учител и режисьор. Този метод включва три пункта:

1. ЦЕЛ: какво искаш ти. 2. Препятствие: защо това не може да бъде постигнато. 3. Действие: какво правиш ти, за да постигнеш това. На лист хартия напишете заглавие „Цел”. Това ще бъде списък на това, което ИСКАТЕ

(„Искам”- това е много забавна дума. Най-добре тя работи, когато се изразява позитивно: „Аз искам да бъда приятен”, „Аз искам слива”. Ако обърнем това, как вие няма да искате нещо? Означава ли това, че вие искате нещо, което се явява нищо?)

Във всеки случай, ако вие се стремите към промяна в областта на своите лични конфликти, напишете си три искам/ цели. Бъдете внимателни, формулирайте ги в позитивна форма. Например, вместо да кажете „Аз не искам повече да бъда неудачник”, вие можете да кажете „Аз искам да се чувствам добре в конфликтните ситуации”. Не се напрягайте, когато съставяте този списък от ваши желания. И го редактирайте. Вие може даже сами да удивите себе си с това, което наистина ви занимава. Ако вашият списък съдържа повече от три желания - това не е страшно.

Определяйки своите цели, озаглавете друг лист хартия с думата „Препятствия”. По-надолу изредете колкото се може повече причини, които по ваше мнение, не ви дават възможност да постигнете всяка от трите (или повече) цели. Например:

ЦЕЛ (ЖЕЛАНЙЕ): Аз искам да имам за себе си добро мнение. ПРЕПЯТСТВИЕ: 1. Аз не съм уверен в това, че съм стойностна личност. 2. Хората, които ме обкръжават, не ме поддържат. З. Аз съм нерешителен. 4. Аз имам лош характер.

112

Обмислете и напишете колкото се може повече препятствия за постигането на всяка от трите цели.

На третия лист хартия, под заглавие „Действия”, напишете какво трябва да направите, вие именно да НАПРАВИТЕ, за да преодолеете всяко от препятствията на пътя към всяка от целите, които вие посочихте.

Например: ЦЕЛ: Аз искам да имам добро мнение за себе си. ПРЕПЯТСТВИЕ: Аз не съм уверен в това, че съм стойностна личност. ДЕЙСТВИЯ: 1. ДА си НАПОМНЯМ, за това, че аз мога да направя това. 2. ДА СЕ ДЪРЖА като стойностна личност. 3. ДА СЕ ФОКУСИРАМ на своите силни страни. 4. ДА ПОХВАЛЯ самия себе си. 5. ДА ЗАПАЗЯ ПРЕВЪЗХОДСТВОТО над „детето” в мен, което изпитва потребност,

НЕОБХОДИМОСТ да претърпи неуспех. 6. ДА СЕ КОНЦЕНТРИРАМ. Отново, макар че това са само примери, но забележете, че списъкът на „Действия” е

изразен с глаголи: НАПОМНЯ, ДА СЕ ДЪРЖА, ФОКУСИРАМ, КОНЦЕНТРИРАМ и т.н. С други думи, вашият списък, необходим за постигане на промяна е изразен с тези неща, които можете да направите, а не с поучения, сентенции или стари поговорки от типа на: „Съдят не по думите, а по делата”. Всяко от вашите действия е насочено към това да получите, исканото от вас, независимо от това, което го възпрепятства.

Това, разбира се, е трудно. Сега ви остава да направите това, което вие самите сте определили като необходимо. Прикрепете към стената своя списък с „Действия” и си напомняйте за пунктовете от този списък по няколко пъти на ден. Не отговаряйте на телефонните позвънявания и не започвайте да пишете писмо преди да се убедите, че сте концентрирани, фокусирани върху действията, които ще ви помогнат да постигнете вашите цели.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ?

Какво заключение може да има за процес, чиято продължителност е цял живот?

Независимо от това, с какво се занимавате, това винаги е проблем на вашето съзнание за ставащото, проблемът на това, как да оставаме винаги концентрирани и как да възстановим контрола над този център, когато го губим. Никой, никога, не е успял да приключи със своята отговорност да си даде отчет за това, което става.

И разбира се, ако вие не ИСКАТЕ да се промените, то вие и няма да се промените. Като клептомана, за когото ставаше дума в началото на главата, вие трябва да направите избор. Възможно е вие да сте в състояние лесно да се промените, но просто да не искате това. Ние сме срещали много хора, които, парадоксално, но те се чувстват доста „добре” в нокдаунови конфликти. Те казват, че ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ВСИЧКО ТОВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЯХНАТА СИСТЕМА , и тем подобни неща. Но сме срещали и такива, които са се опитвали да си изяснят колко силно някой ги обича, встъпвайки в стълкновение именно с този някой. Ако техният „опонент” оказва енергичен отпор - това е любов.

Фриц Редл, велик детски психолог, писал за деца, за които любовта е истинска заплаха. На тях им е нужен конфликт, за да се стабилизират. Ние не можем да се съгласим с това. Ние направихме друг избор, и макар ние и да защитаваме правата на тези, които са направили своя и избор, различен от нашия, ние сме привърженици на нашето разбиране за хармонията. Ние подозираме, че вие също. Някъде дълбоко вътре.

113

12

СЕГА ОПИТАЙТЕ САМИ

Този, който не приема новите лекарства, трябва да очаква старите болести.

Франсис Бейкън Преди да излезете на улицата в издирване на първия атакуващ ви, може би е полезно да

преминете малък тест по Айки-тактика, трябва да решите какви действия е най-добре да предприемете. Както постоянно ви повтаряме, не съществува някакъв единен „правилен” способ за изглаждане на конфликтите. Важното е де направите избор, който се основава на оценката на ВСЯКА ситуация и не позволява да се увличате по старите си навици и страхове.

В края на главата вие ще намерите нашето мнение по всеки от конфликтите, така че можете да сравните вашата собствена реакция с нашата. Във всеки от случаите ние ви молим да се опитате да влезете в чизмите на главното действащо лице и да издържите, излагайки колкото се може по-обмислени решения.

СЛУЧАЙ №1: САМ

САМ БЛОТГЕЙТ е на петдесет и две години, разведен. Търговски агент по продажбите

на промишлени железарски стоки, доход приблизително тридесет хиляди на година. Живее сам, понякога ходи на срещи, обича голфа.

Сам е на път, извършва обхождане на клиентите - той работи само по предварителна договорка, до колкото в неговия бизнес една сделка може да бъде до двадесет хиляди долара. В този момент, той седи в приемната на голяма промишлена компания. Пет други бизнесмени също очакват други отговорни представители на компанията. В дадения случай, клиентът на Сам - Алън Хофстадер е четиридесетгодишен мъж, който просто се наслаждава на собствената репутация на прям и откровен човек. Но откровеността на Хофстадер може със същия успех да бъде изтълкувана и като враждебност. Сам вече двадесет минути чака в препълненото фоайе на компанията, когато накрая влиза Хофстадер и започва да говори с гръмки думи, с нарочно силен глас, за да могат да чуят и всички останали:

Хофстадер: Блотгейт? Ти пак ли ни пробутваш този второстепенен заместител? Господи, ти наистина имаш нерви! Последната партия от този боклук, който купихме от вас, дойде със закъснение, половината заявка беше върната обратно, а вашият рекламационен отдел се опита да ни набута с три хиляди бройки! За какъв дявол въобще те пускам тук?!

Какво бихте направили вие, ако сте на мястото на Сам? Помнете: 1. Доколкото се вижда Хофстадер не се шегува, макар че доколкото е известно на Сам,

нито едно от обвиненията не съответства на действителността. 2. Хофстадер не дава никакви признаци, че смята да изостави този тон. 3. Той е важен клиент. Ако построите геометрически ситуацията, то това би трябвало да ви помогне. Когато определите реда си на действие, отгърнете на страницата с отговора, там ще

намерите нашето мнение по този казус.- стр. 107

СЛУЧАЙ № 2: КРИСТИНА

114

КРИСТИНА ФОГЕЛ, двадесет години, студентка в колеж, живее в общежитие заедно с три други момичета. Тя има един постоянно влюбен приятел. Тя иска да стане писателка.

В два часа през нощта, Кристина се връща след доста травматична среща с Карл, своя постоянен партньор. Карл отново се е хванал за старото: той отново ѝ казал, че иска да изостави колежа и да се жени. Кристина му е отговорила, че тя не възнамерява да изостави колежа, а желанието и да се омъжи сега, не е най-важното. Карл се разярил и си отишъл, без да казва нито дума повече.

Една от съседките по стая, Барбара, още не спи, пише курсова работа. Те сядат заедно за да изпият по чаша кафе, и тъкмо, когато Кристина, започва да се чувства малко по-добре, Барбара, която е доста рязка особа, започва:

Барбара: Знаеш ли, Крис, аз винаги съм загрижена за теб, но мисля, че някой трябва, да ти каже истината за самата теб. Ти, знаеш ли, че при цялата ти възприемчивост, имаш проблем. Аз мисля, че ти даже не подозираш за него. Ти, си такава светица, че никой не иска да се среща с теб. Аз се удивявам как Карл те понася толкова дълго!

Какво вие, на мястото на Кристина, бихте направили? Помнете: 1. До сега Барбара и Кристина са се разбирали добре. 2. Кристина цени дружбата си с Барбара. Отново се опитайте да представите това геометрически. След това отгърнете на

отговорите и вижте нашето мнение.- стр.108

СЛУЧАИ № 3: МАРТИ

МАРТИ ФРАНЧИНИ, двадесет и осем години, осем години омъжена, майка на трима синове. Работи като секретар в приемната на местната радиостанция.

Марти иска да получи длъжността помощник-продуцент. Тази работа означава повече пари, престиж и творчески възможности. Тя се вълнува и с нетърпение очаква момента, когато ще може да научи получила ли е тя работата, или не. Но ръководството решава да наеме човек отвън. Марти научава, че не е получила тази работа заради Бенджи, един от щатните радиоводещи, който разказва на всички, че Марта е алкохоличка. До този момент Марта е имала доста сърдечни взаимоотношения с този човек, макар и на базата: „здравей, как си”. При Бенджи не всичко е наред с жена му и е възможно самият той да има проблем с бутилката. Марти няма никакви причини да мисли лошо за Бенджи, но нейният източник, млад водещ, човек в компанията, чиято лоялност е извън подозрение, е убеден в това, че Бенджи е погребал всичките ѝ възможности да бъде повишена. Какво ще направите вие, ако сте на мястото на Марти?

Помнете: 1. Бенджи е ВЪЗМОЖНО наистина да има сериозен проблем. 2. Бенджи и Марти трябва да продължат да работят заедно и занапред. 3. Марти наистина е искала да получи тази работа! Отново се възползвайте от геометрията на Айки-тактиката, за да си изясните какво става.

Нашето решение е на следващите страници.-109

СЛУЧА Й № 4: ЧЪК

ЧЪК БЛИН, деветнадесет години, помощник администратор в офиса на голяма болница. Задълженията на Чък в болницата включват повече, или по-малко, всичко, което никой

друг не иска да върши. Той съставя графиците за дежурствата, семинарите, събранията, вътрешните служебни курсове и тем подобни. Това е неблагодарна задача, защото прекалено много са заплетените проблеми на персонала, финансовите проблеми и

115

проблемите с помещенията. Когато всичко е наред, тогава всичко се преписва като заслуга на някого другиго. Когато нещо не пасва, на Чък Блин се стоварва ролята на изтървания козел за целия офис.

След шест месеца работа, възлагат на Чък задачата да организира многоаспектна конференция за медицинските сестри, работещи в Операционното отделение. Това е тридневна конференция с едновременно провеждане на семинар и лабораторни занятия по всевъзможните аспекти по процедурите в Операционното. Чък на всяка крачка е възпрепятстван от администратори, доктори и медицински сестри, които са заети с по-важни неща, отколкото да помагат на „детето” да съставя графици и да проверява наличието на свободни помещения.

На втория ден от конференцията, Чък е хванат за врата от хирург, който е разярен затова, че са му отнели помещението: стаята е прекалено малка за наплива от толкова регистрирали се в последния момент хора. Още повече, че хирургът заявява, че е направил поръчка за шестнадесетмилиметров проектор, макар Чък никъде да няма писмена заявка и въобще не си спомня, този доктор някога да е искал обезпечаване с аудио и видео оборудване. Хирургът не проявява никакво разбиране:

Хирургът: Слушай, момченце, моето време ми е прекалено ценно, за да бягам по цялата сграда само заради това, че ти не си в състояние да схванеш най-простите неща с трошливата си глава!

Разправията става пред неголяма аудитория - няколко сестри и администратор... Как ще постъпите, ако сте на мястото на Чък? Помнете: 1. Чък не си спомня някой да го е молил да направи това. 2. Хирургът е важен човек сред персонала на болницата. 3. На Чък не му харесва работата, която върши, но той все пак не иска да я изгуби. Той се

надява, че тя ще го приближи до нещо по-добро. Нашият възглед е на следващите страници. - 111стр.

СЛУЧАЙ № 5: СКИП ХАНСЕН

СКИП и ЕЛЕЙН ХАНСЕН, току-що са се настанили в нов квартал, заедно със своите две

деца, на осем и на десет години. Скип е на тридесет и шест, Елейн - на тридесет и четири. Скип е обществен работник, управлява местния консултантски център за работа с младежите. Елейн е член на СРА.

Най-напред, когато Хансен пристигат в новия квартал, забелязват, че най- близките им съседи имат навика да пускат своите два големи пудела свободно да бягат по двора. Общо взето кучетата са дружелюбни, но те са решили да включат половината акър земя от двора на Хансен в своята територия. Хансенови нямат домашни животни, защото малкото им дете има силна алергия от козината на всякакви животни. След като цяла седмица ходи по кучешки екскременти по своята поляна, пред собствения си дом, Скип отива при съседите и се оплаква колкото се може вежливо. За няколко дена кучетата са привързани за вериги, но след това стопаните им се възвръщат към своите стари навици. Скип отново се оплаква и за да се отърват от него, съседите отново правят същото. В края на краищата Скип, в яростен пристъп, извиква местна служба за залавяне на бездомни кучета, която вкарва двете кучета в кучешкия приют. Шест часа вечерта, съседът, мистър Деверие, се появява на прага на дома на Хансенови, леко подпийнал.

Деверие: Слушай, нахалнико, ти ми дължиш десет долара! Наложи ми се да заплатя десет кинта, за да си взема обратно своите пудели, защото ти си ги натопил! Така или иначе, аз ще си получа обратно от тебе тези пари!

Ако сте на мястото на Скип, какво ще направите?

116

Помнете: 1. Скип вече се е оплаквал по повод кучетата, и то много вежливо. 2. На Скип и Ейлин им харесва да живеят тук. 3. Мистър Деверие е опиянен повече, отколкото просто ядосан. Нашата гледна точка е на следващите страници.-стр.112

РАЗБОР НА СЛУЧАИТЕ : НАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА СЛУЧАЙ № 1: Сам Хофстадер Сам

Геометрия на стадий № 1

Стадий № 1: Хофстадер атакува; Сам се концентрира, оставяйки за себе си открити

всички възможности, Нищо не Правейки до този момент, в който не вземе определено решение.

Най-трудно за Сам е да съхрани центъра си по средата на този вихър. Той изобщо не е могъл да предположи, че Хофстадер ще се стовари върху него по такъв начин. Времето и мястото работи за неговия разбеснял се клиент. На Сам ще се наложи доста да се постарае, за да постигне някакво преимущество.

Фактът, че тук присъстват и други хора, прави ситуацията още по-трудна за разрешаване, тя е задействана от двамата мъже: „Аз искам всички тези хора да не гледат как ме оскърбяват”(Сам) и „Няма да е зле да поработя върху публиката, и аз знам, че това ще създаде впечатление” (Хофстадер).

Има още един елемент, който стои зад цялото действие, а именно, това, че при Хофстадер, може би не всичко е наред с главата, но той е сериозен клиент. Самият Сам Блокгейт има пълно право да не бъде публично оскърбяван. В неговия трудов договор никъде не е записано, че трябва да приема оскърбления от невротични клиенти, във всеки случай, до този момент, когато по едни или други причини, самият той не избере това.

Отначало Сам мисли как по коренен начин да размени ситуацията и да изтласка Хофстадер от лидерското място. Той избира Оттеглянето (триъгълник) от доста специфичен тип. Посред урагана, устроен от Хофстадер, воден от своя център, Сам се приплъзва край разярения мъж и без да казва дума преминава през вратата, зад гърба на секретарката и влиза направо в личния кабинет на Хофстадер.

Сам Хофстадер

Геометрия на стадий № 2

117

Оттеглянето на Сам добавя елемент на изненада. Хофстадер, до някъде е изведен от равновесие, сега е принуден да последва Сам назад в своя собствен кабинет!.

Щом Хофстадер влезе и те останат един срещу един, Сам заковава клиента си с върха на своя триъгълник и оказва Отпор.

Сам: Чуйте ме, мистър Хофстадер, аз не се нуждая от подобен род оскърбления от ваша страна. Ние произвеждаме добра стока, и ако при вас възниква някакъв проблем с нея, елате направо при мен и аз ще направя всичко, което е по силите ми. А сега да видим, можем ли да изгладим това, което ви безпокои.

Хофстадер

Сам Геометрия на стадий № 3

Ефектът произведен от Отпора е достатъчен, за да спре купувача и да го застави да

премине в режим на Преговори, в който и двамата могат да седнат и да разговарят разумно.

Геометрия на стадий № 4

Както вече ви казвахме, съществуват множество други възможности, зависещи от вашето

лично виждане на ситуацията. Вие може да почувствате, че духът на Хофстадер е непоколебим и да предприемете пълен и окончателен отстъп, т. е. чисто Оттегляне. Или да предприемете Айки точно тук, в приемната, но по наше мнение това би било във висша степен рисковано. Хофстадер устройваше представление, а да се реши нещо по време на представление е много трудно. Или вие може да прибегнете до Измама. Наш познат, при подобно ситуация се хванал за гърдите и се свлякъл на дивана, стараейки се да изглежда блед. Атакуващия, във всеки случай опасен човек, се отплатил с разкаяние за собствената си глупост. Над него още и се посмяли, когато нашият познат накрая казал: „Господи, ако за да привлека ВАШЕТО внимание трябва да получа сърдечен пристъп, то не бих искал да се явя пред вашия съвет на директорите!”

Ако изберете квадратна форма, решавайки да изчакате докато Хофстадер сам не се изчерпа, то това може също да е приемливо. Но в присъствието на аудиторията, Хофстадер

118

много бързо сам би се поставил в неловко положение. А това не е съвсем същото, което ние подразбираме под духа на защитата.

Единствената възможност, която напълно ви забраняваме да предприемете в този случай, това разбирателството по точки и пунктове - за това, чия продукция е по-добра и чие счетоводство е по-безупречно. Доколкото това не е ситуация победа/ загуба, то това ще бъде само борба на вашите „Аз”.

СЛУЧАЙ № 2 : КРИСТИНА Барбара Кристина Геометрия на стадий № 1

Стадий №1: Барбара атакува, Кристина се концентрира, оставя открити всички възможности, Нищо не Прави дотогава, докато не извърши своя избор.

Времето е неподходящо, тайминга е неподходящ, а и Барбара има преимуществото на изненадата. Кой иска да обсъжда личните си недостатъци в два часа през нощта? Особено след като цяла вечер е спорил със своя любовник! Кристина би могла да избяга в своята спалня, да хлопне вратата и да застави Барбара да се почувства малко виновна, но с това нямаше да постигне много. И именно това няма да ѝ помогне спокойно да заспи. Кристина би могла да се придържа и по нататък към квадрата, позволявайки на Барбара сама да си причинява зло, но това може да застави Барбара да усили опитите си да я въвлече в ръкопашна схватка. Кристина би могла да насочи своя триъгълник и да окаже Отпор: „На мен ми е все едно какво мислиш ти! Кой те е назначил за експерт?” Но това вероятно ще е реакцията, която Барбара очаква. Според нас най-добрият вариант е комбинация от използването на Айки и Измама: „Да, ти си права, Барбара”. Това е почти Айки, с изключение, че Кристина всъщност не вярва, че Барбара е права. Но в два часа през нощта, на кого му е до това? Ако Барбара е права, Кристина би могла да се научи на нещо, а ако не е права, то не е права. Но реакцията, за която Барбара е най-малко подготвена -това е, че Кристина ще каже БЕЗ СЯНКА НА ИРОНИЯ: „Да, ти си права.” Освен това в ситуации от подобен тип няма нито победител и, нито победени.

Барбара

Кристина (Измама + Айки)

Геометрия на стадий № 2

119

Барбара е хваната неподготвена и сега тя трябва да запълни пустотата, образуваща се в разговора: „Е.....а-а какво мислиш да правиш с това?”, запъвайки се казва тя. На което Кристина отговаря: „Не знам”. Даже при пълен късмет, Барбара в дадената ситуация започва да се чувства неловко. Кристина не ѝ дава нищо, с което тя да работи, и Барбара даже може да осъзнае, че под краката ѝ вече няма опора, и че за това, което е казала, не е права. Често се случва така (ако атакуващият е здравомислещ човек), че атакуващият започва да отстъпва и да се оттегля, ставайки все по-овален и да се приближава все повече и повече до кръгообразната форма: „Всъщност, ти не си лоша. Може би аз малко преувеличих....”

Барбара

Кристина

Геометрия на стадий № 3

СЛУЧАЙ №3: МАРТИ

Бенджи ( Кръгова атака)

Марти Геометрия на стадий №1

Стадий №1: Бенджи атакува по кръга, в този момент Марти остава концентрирана без

Нищо да Прави, дотогава, докато не може да предприеме нещо. Атаката на Бенджи е класическа кръгова атака. Тя е разбалансирана, съвършено неочаквана и доста разрушителна в момента на удара в целта. Марти наистина е изгубила възможността да получи сериозната работа заради безчестната кампания на Бенджи. Имайки предвид важността на това събитие, на Марти и е два пъти по-трудно да се придържа към последните оцелели руини на уравновесения подход. Бенджи направо е измъкнал храната от устата ѝ и от устата на нейните деца. Отначало тя се движи към Бенджи в триъгълен маниер, само за да му предяви направо своите обвинения, откривайки, че той отказва да

120

признае каквато и да е съпричастност от своя страна към станалото. Неговата фасада е непроницаема. Нямайки възможност да предприеме срещу него и частица истина в достатъчно количество, сякаш тя практически няма никакви шансове да го застави да се осъзнае.

Бенджи

Марти /Отпор/ Геометрия на стадий № 2

Ако това не беше толкова важно за Марти, възможно щеше да бъде да я оправдаем, ако тя се върнеше в режим на квадрат, Нищо не Правейки, и да изчака какво ще стане по-нататък. Но вместо това, тя записва час за прием при своя шеф (който също е задействан в тази ситуация) и продължава да се движи във формата на триъгълник, излагайки своето разбиране за това, което е станало. След това, тя моли своя шеф да определи среща, на която да присъстват всички трима: Марти, нейният шеф и Бенджи. Движейки се по права линия, Марти през цялото време е уравновесена, запазвайки своя център. Тя се стреми да възстанови хармонията и истината.

Бос

Бенджи

Марти Геометрия на стадий № 3

При стълкновението, Марти насочва своя триъгълник направо през Бенджи срещу шефа,

и Бенджи разбира, че не може повече да се измъква. Шефът знае откъде най-напред е чул за проблемите на Марти с пиенето, а сега съжалява, че е повярвал на Бенджи. (В определен вид, шефът на Марти е бил част от кръговата атака на Бенджи, без да взаимодейства на една линия с Марти.)

Щом Бенджи си признае, Марти може да приеме кръгообразна форма. Марти: Слушай, Бенджи, аз знам, понякога живота е труден, и аз зная, че ти се изнервяш,

когато работиш с жени. Но нека да видим как ние можем да действаме заедно по-нататък.

121

Геометрия на стадий № 4, (Шеф, Бенджи и Марти)

В течение на месец, Марти заема длъжността на помощник-продуцент и заедно с Бенджи

работят в хармония. Ние ви уверяваме, че линията на поведение на Марти изисква смелост и невероятен самоконтрол, но това в никакъв случай не е невъзможен подвиг.

СЛУЧА Й №4: Чък Хирург

Чък Геометрия на стадий №1 Стадий №1: Хирургът напада, Чък се концентрира, Нищо не Правейки, докато не избере

подходящото средство. Вероятно, най-важното е, че Чък си има работа не с изолиран случай, а с отдавна

съществуващ проблем: Никой не му оказва помощ и той попада в ролята на „изтърван козел” всеки път, когато възниква някакъв проблем. Щеше да е друго, ако той просто беше некомпетентен, но не е в това работата. Много е важно, той да се избави от тази роля. За да постигне това, той трябва да направи публичен драматичен пробив. Така, че обръщайки ситуацията в своя полза, Чък избира Отпор.

Хирург

Чък Геометрия на стадий №2

122

Ако Чък избере Нищонеправенето и приеме оскърблението, нищо постоянно не би постигнал. Ако избере Измама, или Преговори, пак нищо не би се променило в основната структура на неговата работа. Чък разбира, че ще му се наложи да рискува всичко, за да промени всичко.

Чък: Чуйте ме, Докторе, аз не се обиждам, защото вие сте ядосан по повод на тази ситуация. Аз също съм озлобен, но се ядосвам за това, че на мен ми се наложи да организирам цялата конференция без каквато и да било помощ от ваша страна, от страна на администрацията, участниците, или на който и да било още от присъстващите тук! Но още повече, аз нямам записка за вашата заявка за проектора, просто за това, че вие не сте се потрудили да попълнете формуляра! Сега вие можете да продължите да налитате върху мен или да се опитате заедно с мен да решите проблема.

Хирурга: Е, това, от теб, няма да търпя! Чък: Ако искате да спра, оставете ме и си изберете която стая си искате. Вие сменeте

стаите, а аз ще видя мога ли да доставя проектор. С тези думи Чък, съхранявайки своя център, бързо излиза, оставяйки на хирурга избор -

или да продължи с обвиненията, или да направи нещо със своята тълпа. Хирург

Чък Геометрия на стадий №3

След своята атака, Чък се Оттегля, оставяйки хирурга да стои като квадрат насред хола. Чък постъпи мъдро, заставяйки атакуващия да се фокусира на проблема и решението му.

След това, давайки по разумен път на своята злоба да излезе навън и казвайки това, което е счел за необходимо да каже, Чък си тръгва.

СЛУЧАЙ №5: СКИП ХАНС ЕН Деверие

Скип

Геометрия на стадий № 1

123

Стадий №1: Мистър Деверие атакува, докато Скип Хансен запазва своите средства. Епизодът с кучетата е също толкова близък до интензивния конфликт, както и всички

разгледани от нас по-рано. Мистър Деверие абсолютно явно е готов да устрои сражение заради десет долара и предателското повикване на службата за разчистване. Той заплашва с насилие, ако не отстои своята гордост и не получи своите десет долара обратно.

В реалността, откъдето е тази учебна история, конфликтът така и не е достигнал до физическо изражение, доколкото на Скип му се е отдало много добре да го изглади. Той съхранил своя център, без да обръща внимание на това, че Деверие е доста по-едър от него.

Скип: Аз изобщо не ви обвинявам за това, че сте така разстроен. Заповядайте, влезте у дома.

Деверие

Скип Геометрия на стадий № 2

В този момент, Скип направи ответен Айки-ход. След това, той леко превключва

скоростта, за да се развърне и покани Деверие да влезе в къщата. Той направил добър ход и се оттеглил от Деверие, за да позволи на последния да го последва вътре. Обръщайки гръб, Скип сякаш казва две неща, които оказват успокояващо действие на разярения съсед: „Аз не се боя” и „Аз не смятам да се бия с тебе, така, че и ТИ също можеш да не се боиш”. Топлото поведение на Скип извело Деверие от равновесие, вместо да се фокусира върху своята цел, той започва да се чувства леко излъган.

Деверие: Слушай, Хансен, ти нямаше право да викаш полицията. Ти, първо трябваше да дойдеш при мен.

Хансен: Аз мисля, че трябва наистина да съм бил много ядосан. Деверие: А? Скип: Аз трябва наистина да съм бил много разстроен, за да направя нещо толкова рязко.

Като повикването на службата за залавяне на бездомни кучета. Деверие: Защо направи това? Скип: Аз бях много разстроен. Деверие: Защо така, изведнъж? Забележете, че Скип със своя маниер на поведение, така обърна ситуацията, че сега

Деверие се опитва в крайна сметка да гледа в същото направление, в което и Скип. Те постигнали свой род хармония, те са в състояние да водят Преговори, двамата

обсъждат чувствата на Скип и причините подбудили го да извика службата за залавяне на кучета.

Скип: Аз не знам. Може би се почувствах оскърбен, защото не ми обръщахте внимание? Деверие: Какво?! Скип: Ами аз два пъти говорих с вас по повод на това, да не пускате вашите кучета на

моята поляна, а те продължаваха да се разкарват на свобода. Аз се почувствах унижен. Като че ли нищо от това, което говоря, или правя, няма никакво значение, наистина.

124

Деверие

Скип Геометрия на стадий № 3

На това място Скип въвлича Деверие в Преговори. Този процес протича постепенно, но щом Деверие започва да се оправя с ВЗАИМНИТЕ проблеми на съседството, той става кръг. След това, в четвъртия стадий, настъпва истинско сливане.

Деверие: Това изобщо не е така...Аз искам да кажа, че това е глупост. Ние просто забравихме. Но това по никакъв начин няма отношение към тебе....

Скип: Да, допускам, че е така. Но какво трябваше да направя? Деверие: Позвъни ми. Много съжалявам, че така са ти досаждали. Ние нищо не искахме

да кажем с това. Ние просто забравихме, това е всичко. Скип: Да, аз ви разбирам. Деверие: Аз просто не знаех, че те така ти досаждат. Много съжалявам. Скип: Аз, също. Деверие

Скип (Айки-сливане) Геометрия на стадий № 4

Айки-сливане. Сега двете „воюващи страни” могат да усетят хармонията, действайки по

една и съща линия и разхождайки се в кожата на другия. Деверие, подобно на повечето свои братя и сестри, и понятие си нямаше за това, че неговите действия оказват някакво реално въздействие на другите. Скип му поднесе истински подарък: подарък да осъзнава, това, че той нещо означава- макар и в негативен смисъл. Не само атаката била разсеяна, но и цялата ситуация с кучетата била взета под контрол.

Невъзможно е да се води някакъв отчет, за да можем де определим, доколко добре ще се справите вие с тези учебни конфликти. Ние не можем да кажем, че три „правилни” отговора от пет, ви дават необходимия бал за „издържал”. Не съществуват правилни, или

125

неправилни отговори. Важното е, че сте започнали да правите избор, основавайки се на собствената оценка на конфликтната ситуация, а не реагирате, ръководейки се от моментното избухване на ярост, теориите победа/ загуба, или остатъците от детското поведение, заседнало във вас. Истинското изпитание за вашия прогрес в Айки-тактикта, безусловно ще протече във вашия реален живот.

13

НАЙ – ЗЛОБНИЯТ АГРЕСОР ОТ ВСИЧКИ Това не е комунист, ли фашист, не е клукс-клановец, не е психопат, и не е наемният

убиец в тълпата. Агресорът - това сте вие. Жертвата - добра, стойностна личност, която заслужава само най-доброто. Жертвата има

пълно право да премине през живота без вие да ѝ причините болка и страдание. Жертвата -това сте вие.

Всеки ден произлизат милиарди вътрешни „лицеви самопобои” и самоубийствени атаки върху човешката душа, които остават безнаказани и неразрешени. Средно взето, повечето хора нападат сами себе си поне веднъж на час. „Ти си глупак, защо каза това?”, „Ти си индианец! Кой ти каза, че можеш да играеш на тенис?”, „Ти си глупендър! Кога ще пораснеш?”. Гласът на атакуващия принадлежи на вас. В същото време, когато се обръщаме сами към себе си, карайки се и преумалявайки всички наши усилия, мисли, способности, физически данни, таланти, лица, оттенък на кожата и всичко останало, за което само можем да се захванем. Атакуващият е неумолим. Ние вероятно се отнасяме със себе си по-жестоко отколкото с другите, които и да са те, приятел и, или непознати. Атакуващият не знае срам. Той не знае определението „доброта”. Атакуващият просто продължава да ни тласка все по-далече и по-далече от представата ни за себе си като добри, компетентни човешки същества. И няма никакво значение как сме попаднали ние на този жалък път - били ли са нашите майки по-силни от бащите ни, или обратно - ние сме тук, а не би трябвало да бъде така. Ако Айки-тактиката работи, когато ви напада някой друг, то тя би трябвало да работи точно така добре и ако атакуващия сте вие, а жертвата -вашата собствена самооценка. Хулиганът си е хулиган, разбалансираността си е разбалансираност, а агресията си е агресия. Това може да означава, че ви предстои сериозно да си поговорите сами със себе си - възможно е това да бъде доста дълга беседа, но това си струва, повярвайте ни.

Повечето атаки, извършвани върху самите себе си, са построени по същия геометричен способ и образец, както и атаките отвън. Атакуващото Аз, по правило е с триъгълна форма и е насочено право във вашата сърцевина, във вашето сърце, вашия център, вашия дух, в тази „част” от самите вас, която отговаря за положителните емоции по отношение на самия себе си. Изучаването на тези атаки, показа, че тези атаки, макар и да не са физически, те могат да имат физически проявления. Например, ако продължавате да си говорите постоянно, че сте неповратлив, също както и изрод гърбав, то вие ще се спъвате при всяка възможност. Или се опитайте да хвърляте топката в коша и при това отново, и отново си повтаряйте „Аз няма да направя това, Аз просто не мога да направя това...” На вас ще ви провърви, ако топката въобще докосне обръча. На нас особено ни харесва един експеримент: ние молим хората да вървят напред, мислейки си в същото време, че вървят назад. Опитайте и вие. Вървете с обичайната си походка, но едновременно си представяйте, че вървите в обратното направление. Прекалено много от нас правят именно така и даже не подозират за това. Добре, ако геометрията е същата, то ответната реакция

126

трябва да работи практически пак така. Ние можем да окажем Отпор, да се Оттеглим, да встъпим в Преговори, Нищо да НЕ Правим, или да се слеем със своето атакуващо Аз. Всичко от което се нуждаем -е оценка на духа на атаката, а след това да реагираме.

ОТПОР НА САМИЯ СЕБЕ СИ

Да предположим, че вие се готвите да идете на важна среща за започване на нова работа,

а вашият критичен глас започва да ви говори, че вие сте неподходящ за тази работа, външният ви вид не подхожда, и въобще вие няма да им се харесате и т.н.

Вие се концентрирате, ставате триъгълни и говорите в такъв дух: „Послушай, приятелче, аз не съм в настроение да търпя днес твоето критиканство. Аз ти казвам за пръв и последен път: не се свързвай с мен”.

Ако този, който ви атакува, е настроен решително, то на вас може да ви се наложи да превключите скоростта, но това също е нормално. Ако даже след като сте му смачкали фасона, вашето атакуващо Аз продължава със своите негативни забележки, на вас ще ви се наложи да опитате някакъв друг метод на действие.

ОТТЕГЛЯНЕ ОТ САМИЯ СЕБЕ СИ

Всеки ден хората бягат от самите себе си, но в дадения случай, ние ви молим, да

повдигнете използването на Оттеглянето до равнището на съзнанието и да го използвате само за много специфични цели. Да кажем, че вие изпълнявате някаква сложна работа: шиете, работите на струг, на преса, правите всичко, което изисква цялата ви концентрация. Вашият атакуващ започва да побутва по ръката: „Ще сбъркаш мярката, глупако!...Внимателно!.. .Ти, никога не си бил особено умел, нали!... Слушай, ти хвърли толкова труд, а то все едно ще изглежда пършиво... Между впрочем, като всичко, което си правил досега...” Безспорно, вие можете да се счепкате със своя атакуващ чело в чело, както в предишния пример: „Слушай, глас, ти по-добре се скрий и млъкни, остави ме на мира!” Или, както и преди, оставайки триъгълни, вие можете да насочите върха на своята енергия, душевни сили и намерения в друга посока, по същността на нещата, да се Оттеглите.

Например, вие работите над ръкоделието си и започва атака „Ти, всичко ще провалиш! По-внимателно!”

Вие се спирате за миг, концентрирате се и пренасочвате фокуса на концентрацията си (върха на триъгълника) колкото се може по-точно върху вашата задача. Не просто да не обръщате внимание на вътрешния крясък и критика, а по-скоро вие толкова сте погълнати от своята работа, че просто не ви остава време за проповедите и мърморенето на негативния глас. Вие правите това съзнателно и от своя център.

ПРЕГОВОРИ СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ

Вие постоянно обсъждате нещо със самия себе си. Защо да не формализирате тези

епизоди и не ги проникнете от духа на компромиса? Вие №1: Ти, пак се хвана за старото. Ти, вземаш още едно идиотско решение, а според

мен, ти вече направи предостатъчно глупости. Вие №2: А какво би направил, ти? Вие №1: Аз нямаше да ѝ звъня толкова скоро, след първата среща, това бих направил. Вие №2: И защо би го направил? Вие №1: 3а да я заставя да мисли, че не се вълнувам толкова. Вие №2: А не ти ли се струва, че това е нечестно?

127

Вие №1: Аз предпочитам да съм нечестен, отколкото да позволя на всички да си мислят, че не съм в състояние да си определя среща.

Вие №2: Аз не съм уверен в това. Защо да не мога да постъпя така, както чувствам? Вие №1: Защото тя ще разбере това неправилно. Вие №2: В такъв случай аз ще ѝ обясня. (И т.н.) Преговорите са добри с това, че дават и на двете страни на личността справедлива

възможност да бъдат изслушани. Забележете, че Вие№2, говореше не много високо, повече слушаше и взе под внимание някои неща. Без да оказва Отпор, той успя да застави Вие№1 да се държи рационално и да изказва мнението си в разумен маниер. Вие №2 бяхте съгласен на компромис и неговият дух бе абсолютно открит за промяна. Този избор завърши с доста повече ограничен диалог, отколкото този, който би произлязъл в резултат на счепкване.

Още веднъж, следвайте правилата на Преговорите и се обръщайте към самия себе си.

НИЩОНЕПРАВЕНЕ „Ей, тъпанар! С такова лице като твоето, ще бъде истинско чудо, ако някой, някога се

омъжи за теб! Ей, изрод!” Нищонеправенето може да стане във висша степен ефективно средство, за да заставите

своето атакуващо Аз да отстъпи. В зависимост от това как вашият глас продължава да звучи, вие запазвате стая център изчаквайки, докато не се прекрати този поток от непродуктивна дандания, докато вашият атакуващ не заскучае и не се оттегли сам. За това е необходима отпусната усмивка, море от търпение и силен контрол над своя център, но това прави чудеса. Знаете някъде вътре, че вие и на една десета част не сте така ужасни, както ви казва вашето атакуващо Аз. Знаете, че вие просто сте динамит и че вие можете да преживеете всички тези детски атаки на вашия вътрешен глас.

ДА И3МАМИШ СЕБЕ СИ

Самозалъгването едва ли има нужда от представяне. Ние се занимаваме постоянно с това

и то с превелика лекота. За много от нас единственото нещо, благодарение на което оставаме прави -това е нашата способност да си заповядваме да мислим, че всичко върви превъзходно. Но ние говорим не за този вид самозалъгване. Ние говорим за този вид самоизмама, която предприемаме съзнателно. За тази род самоизмама, когато вие знаете, че правите това, и знаете защо го правите. Вие избирате Измамата във формата на кръг като средство за разрешаване на някакъв вътрешен конфликт. На вас вероятно ще ви потрябва повече въображение и чувство за хумор, за да използвате този способ срещу себе си, защото се познавате много добре. Но, ако го използвате правилно, той може да заработи за вас.

Представете си, че седите сам в гостната, след като току-що сте сложили децата да спят по степен на трудност 9,9. Атакуващият глас започва да ви човърка в най-болното място: вашата способност, или отсъствието ѝ, да бъдете родител.

Вие №1: Този път, ти прати всичко по дяволите, нали? Доколкото си спомням, ти каза, че няма да правиш повече грешките на своите родители. И боже, ти говореше точно като майка ти! Аз те уверявам, че твоите деца ще израснат истински неврастеници, след като завършиш с тях!

Вместо да окажете Отпор, или да избягате, или Нищо да Не Правите, или да се обърнете по гръб и да се престорите на умрял, Вие №2-отговаряте:

Вие №2: Аз мисля, че ще съм по-лош от майка си. Ако, аз съм толкова лош, защо да не плавам по течението по-нататък? Утре ще ги затворя в зимника. След това ще пристъпя

128

към репресии. Може да се каже, че досега само съм ги шляпал леко. Ако ми провърви, аз мога да стана първокласен изтезател.

Вие № 1: Аз не се шегувам! Вие № 2: Аз също. Наистина мисля да направя тези чудесни неща. Вие № 1: Ти си луд. Вие № 2: Не съм повече луд от гласа, който никога в нищо не ме подкрепя, който никога

не говори за доброто, което съм направил. Вие № 1: Аз ще се оправя с теб после! Вие № 2: Не забравяй да пишеш! Възможно е това да е странен способ за отношение към самия себе си, но той се справи

със задачата. Понякога ви е необходимо само леко да се самоизлъжете, за да си напомните, че „Ей, да го вземе дявола, ти наистина си класна личност!”

Трудността се състои в това, постоянно да помните, че тук вътре съществуват ДВА гласа, а не само един решителен глас. Ако вие по неклиничен метод сте разделили своята личност, всички вътрешни конфликти, могат да бъдат регулирани, ако се обедините със своето концентрирано, позитивно Аз. И се усмихвайте!

АЙКИ СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ

Разбира се, най-добре е, ако можете да се слеете сами със себе си. Но не всякога можете

да го направите, но можете да търсите повече и повече възможности, отколкото намирате в сегашния момент. Всички ние можем.

АЙКИ, както си спомняме е кръгообразно. Това е влизане и присъединяване към силата на разбалансирания атакуващ, който заплашва да ви унищожи. Няма никаква разлика, ако атакуващият е вътрешното Аз, което утвърждава, че има неоспоримо преимущество по отношение на истината, красотата и добротата. За да приложите АЙКИ срещу самия себе си, вие просто подавате импулса да се сражавате с атакуващата сила и се присъединявате към нея, хармонизирате се с нея и я водите към безопасна и за двама ви позиция.

Например, вие усърдно проклинате себе си за това, че не сте се притекли на помощ на своята близка приятелка.

Вие № 1: Ти, трябваше да направиш нещо, когато видя, че Джей крещи на Даяна. Ти, трябваше да ѝ се притечеш на помощ, но ти беше просто безпомощно пиленце. Ти се изплаши, че Джей ще се пренасочи срещу теб, нали?

Вие № 2: Кажи ми, моля те, за какво ми говориш? Вие № 1: Ти, чу какво казах. Аз те нарекох безпомощно пиленце.„Страхливка!” Вие № 2: Знам. Аз просто се интересувам, защо. Вие № 1: Защото ти си страхливка. Вие № 2: Защо това толкова силно те дразни? Вие № 1: Защото не харесвам страхливците. Ти не ми харесваш. Вие № 2: И коя съм аз според теб? Вие № 1: Пихтия. Вие № 2: В такъв случай, аз не ти се сърдя, че ме ненавиждаш. Предполагам, следващият

път, когато възникне подобна ситуация, аз трябва да отстъпя командването на ТЕБ. Вие № 1: Да, ти си права. Вие № 2: А ти какво щеше да направиш? Вие № 1: Аз щях да накарам Джейк да остави Даяна намира и да престане да бъде

толкова груб с нея. Вие № 2: И как мислиш, какво щеше да стане? Вие № 1: Той щеше да спре. Вие № 2: Защо?

129

Вие № 1: Не знам. Мисля, че Джейк щеше да ми каже да не се меся в чужди работи. Вие № 2: Не е лошо. А как щеше да се чувства Даяна? Вие № 1: Не знам. Вие № 2: Тя помоли ли те за помощ? Вие № 1: Разбира се, че не. Тя е прекалено горда. Вие № 2: В такъв случай, какво щеше да постигнеш, ти, с твоята помощ? Вие № 1: ( Пауза) Ами...все едно, мисля, че ти си пиленце. Вие № 2: Аз не те обвинявам за това. Може би не е лесно да ме разбереш. Вие № 1: Всъщност, нищо не е просто, нали? Вие № 2 : Да, но в борбата за себе си ние се справяме доста нелошо. Вие № 1: Да .. .аз, мисля, да....... Прекалено наивно? Ние не мислим така. Не, ако резултатът е хармония. Не, и ако между

двете воюващи във вас фракции се възцарява мир. Разбира се, трудно е да се поддържа това равновесие на вътрешния мир. Атакуващият глас отново ще се захване за своето, щом само направите нова грешка. А вие ще правите грешки. Затова на вас отново ще ви се наложи да правите избор между трите форми и шестте вида ответни реакции на конфликта. Но нашият опит показва, че колкото по-прямо действате със самите себе си, и колкото по-концентрирани ставате, толкова по-малко ще ви се наложи да губите време в схватки със самите себе си. Много скоро това ще стане ваша втора природа. Гласът ще казва „кретен- идиот- глупак”, а вие ще превключвате на тази ответна реакция, която най-ще подхожда на ситуацията: „Да, аз мисля, че ти си прав, но представяш ли си колко е трудно да бъдеш кретен- идиот- глупак?”

Хармонията носи мир. Вътре- със самия себе си, навън- с всички, които ви заобикалят. В определен смисъл, доста по-сложно е де изработите правилно отношение към себе си, отколкото просто да се предадете на тези негодни мисли, които се водят при вас на своя сметка. Но това е такова усилие, което на нас ни се струва, че си заслужава да се направи.

14

ДУХЪТ НА АЙКИ - ТАКТИКАТА И АЙКИ – ТАКТИКА НА ДУХА

Полята на сраженията от целия свят се намират в сърцето.

Хенри Уард Бичър

В протежение на цялата книга, ние употребяваме изказа „защитен дух” Какъв е този дух, който така защитава? Какво е призван да защитава? За да отговорим на всеки от тези, въпроси, трябва да се върнем към концепцията за концентрацията. В това време, вие вече трябва да сте добре запознати със своя собствен център. Вие трябва да започнете да различавате усещанията, които съпровождат възстановяването на равновесието ви. Вие трябва в същата степен да сте запознати с това, на какво прилича загубата на центъра; как се чувства човек, изведен от равновесие. За повечето хора това се изразява по следния начин:

НЕЦЕНТРОВАН (РАЗКОНЦЕНТРИРАН)

ЦЕНТРИРАН (КОНЦЕНТРИРАН)

неуравновесен сънен

„уравновесен” бодърстващ

130

истеричен разсеян напрегнат мятащ се, колебаещ параноичен раздвоен

спокоен фокусиран отпуснат интуитивен реалистичен единен, монолитен

Няма нужда да разказвам че това е достатъчно сериозен списък. Сериозен защото,

разконцентрираната личност, губи контакт със самия себе си като органично цяло, което се явява част от по-голямото цяло, с което е свързано. ДУХЪТ ТРЯБВА ДА ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТОВА ЧУВСТВО ЗА СВЪРЗАНОСТ.

Както казахме по-рано, вашият център ви съединява със самите себе си във времето и пространството; това е свързващо звено, разпределителна кутия, ако искате го наречете. Усещането на центъра прави всички въпроси за противопоставянето на съзнанието и тялото невалидни. Съзнанието и тялото са единни в пресечната си точка- центъра.

Но вашият център ви съединява не само със самите вас; това е център на взаимоотношенията между вас и всички хора на земята. Отхвърлете този център и вие ще се самоотрежете от тези взаимоотношения. По такъв начин, защитният дух трябва да има отношение към тази неразривна връзка между вашия център и центровете даже на тези ваши познати, които е доста трудно да бъдат обичани.

Много хора, току-що започващи да се занимават с бойни изкуства, се намират под въздействие на фантазията, че когато станат истински професионалисти, те ще бъдат в състояние „истински да натупат задницата на някого”. Точно по същият начин, тези, които започват да изучават психотерапията, си представят, че „излекуването” означава, че те ще могат да се разпореждат с обкръжаващите ги хора. Преживявайки голяма част от своя живот в страх, боейки се да отстояват своите права, за това „което те искат”, те си представят, че новата им сила ще им даде смелост и самоувереност, достатъчна, за да се върнат към тези хора и ситуации, които са унижавали достойнството им продължение на всички тези години. Те носят със себе си огромен заряд злоба, която не могат да реализират, и именно тази злоба режисира тяхната фантазия за отмъщение.

Те не осъзнават, че всъщност именно недостигът на тази връзка със самите себе си им пречи да действат успешно.

Ако техните тренировки в бойните изкуства, или тяхната терапия са успешни, то се оказва, че те доста се различават от първоначалните им фантазии. Овладявайки своя дух и почувствайки собствената си енергия, те никога повече не си спомнят за „натупването на нечия задница”. Необходимостта да се отмъщава преминава, защото ВЪЗСТАНОВЕНАТА ОТ ТЯХ ВРЪЗКА СЬС СВОЯ ЦЕНТЪР, ВЪЗСТАНОВЯВА И ВРЪЗКАТА ИМ С ЦЕЛИЯ ЖИВОТ НА ПЛАНЕТАТА. Защитният дух има отношение към това съединяване на живота с живота.

Духът също е вкоренен и в настоящето, това е пресичането на времето с вашата собствена енергия. Духът- това не е Тогава, или Скоро, Духът- това е точно сега. Не трябва да се икономисва духа, или да се хвърля върху него сянка, защото това прилича на стремителен поток. Не може да се стъпи в една река два пъти. Молекулите, които се намират тук сега, ще изчезнат до това време, когато вие ще дочетете края на изречението. За илюстриране на този минутен дух, съществува притча, в която се говори за майстор по Дзен, който се оказал висящ на края на канара, когато голям къс земя се свлякъл под краката му. Той по чудо успял да се вкопчи в тънка клонка, която вече започнела да трещи под тежестта на тялото му. На няколко дюйма встрани, той видял най-прекрасната дива ягода от всички, които някога е виждал, и неговата концентрация се оказала прикована към

131

необикновената красота на тази ароматна ягода. Клонката за която се държал той, трещяла, но се счупила едва след това. А той живял в настоящето.

В нашите планове не влиза, вие да падате от скали, погълнати от съзерцаването на диви ягоди, но всички ние можем да следим своя дух, своята концентрация, своите отношения и фокус, за да ги изострите и съсредоточите тук и сега. Духът има отношение към това, което става сега и не се безпокои за това, което може да се случи, или е могло да се случи, или би трябвало да се случи.

Духът- това също е енергия, не обезателно именно тази енергия, която ви е необходима, за това, да се вдигнете от креслото и да идете да видите какво е останало в хладилника (но тя включва и тази енергия също), но тази енергия, която ви зарежда, преминава през вас, прави ви унили, или весели, здрави, или болни, запалва любопитството ви, поддържа вашите емоции, дава ви „притегателна сила", заставя кожата ви да сияе, фокусира вашия живот, или го разпилява, прави ви чисти в собственото ви сърце, създава топлина, или хладина, и се слива заедно с друга енергия, когато сте отдадени на любов. Това е, което ви прави живи. Духът, за който говорим, а следователно и защитния дух, това е:

1. вашият център; 2. вашата връзка с целия живот, време и пространство; 3. настоящо мигновение; 4. енергия. Той ви защитава, не защото вие -това сте вие, а защото вие сте живи; той също защитава

живота на другите не защото те са ваши добри познати, а защото те са също живи. Японците наричат този защитен дух КИ, тази дума практически не може да се преведе -и

не съществува друга точна дума, която да включва всичко, което казахме за духа. В японския език е отредено централно значение на тази дума, доколкото съществуват стотици думи, които включват сричката КИ, за да изразят постоянно присъстващата роля на тази неуловима концепция. В свободен превод, когато сте болни, имате „лошо” КИ; когато сте в състояние, което ние наричаме умопобъркване, имате „белязано, различно” КИ. Повечето чувства, състояния, отношения и подходи към живота, се разбират и обясняват от японците, чрез концепцията КИ. По такъв начин, всъщност, целта на Айки-тактиката се състои в развитието на КИ, а не да изучите процес, с помощта на който да влезете в сражение и да се биете- точно така, както разбиването с крака на дъските, не се явява крайна цел на карате. И въобще в какво е важността от обуздаването на агресията. Изгубили сте цялото време, през което се занимавахте с Айки-тактиката, само за да можете да успеете да разгромите своя шеф? Явява ли се ваша единствена цел развитието на това, което заради несъществуването на по-добър термин, вие наричате ‘увереност в себе си”?

Намирането на единството- ето това е всъщност Айки-тактиката, целта ѝ е да ви помогне да се избавите от глождещото чувство, че не ви достига някаква част от самите себе си, че вие сте незавършени, че у всички останали има това, което не ви достига на вас.

Колко много пъти сте правили заявка за нещо- кола, рокля, нова къща, лодка, телевизор, като сте били напълно убедени, че това ще ви направи наистина щастливи, ще ви накара да се почувствате завършени? А след това ви доставят тази вещ. Вашата възбуда е толкова голяма, колкото сте мечтали. Вие сте сядали зад волана на тази вещ, или сте я обличали, плавали сте на нея, или сте я включвали, и след това- след малък промеждутък от време, странно, неспокойно чувство на разочарование ви е обхващало. Това е била именно тази вещ, която сте заявили, но тя не се е оказала толкова съвършена, колкото сте мислели. Това е била точно тази вещ, която сте заявили, но тя не ви е донесла това чувство на осъществени мечти, както сте мислели. Това е била именно тази вещ, която сте заявили, но тя ви е доскучала доста по-рано, отколкото сте предполагали. И вие отново се връщате към мечтите. Може би, ако бяхте заявили нещо друго? Може би „Порше 912” с квадроустановка и кварцов часовник на контролното табло? Може би това би ви

132

направило толкова щастливи, колкото сте разчитали първоначално? Ние всички знаем, че новото хоби няма да ни запълни, че новият костюм няма да ни направи единни. Неосъзнаването на това, не се взема под внимание, когато се чувстваме опустошени. Струва си да опитаме, си казваме ние, и отново отиваме в търговския център. Цялото е това, което искаме- да сме единни и монолитни. Единното- това е, което сме били някога много отдавна. Дотогава, когато е дошла болката: болката на израстването, тази болка, когато ни казват, че ние не можем да правим нещо, болката от провала, болката от повтарящите се неуспехи, повтарящите се глупости, повтарящото се наказание.

На нас не ни е трябвало много време, за да се научим, че можем да загримираме нашата незначителност с това, че можем да крещим по-гръмко и силно. А още, ние сме усвоили, че можем да оправдаем нашите лоши чувства по отношение на себе си, че живеем със своите очаквания да търпим всеки път неуспехи.

Хулиган, или слабак, победител, или победен, търсещ жертва, или жертва- всички ние искаме да сме монолитни. Просто ние вървим по различни пътища. И ние се чувстваме леко излъгани, когато нито един от тях не води към единение. Тук можем да цитираме старата фраза „Не трябва да попадаш оттука, там”.

Духът на защита, защитният дух на КИ, духът на Айки-тактиката- това е едно и също: акт на събиране на късовете в онова, което са били по-рано. Това е акт на възстановяване на контакта със самия себе си. Това е акт на превръщане на себе си отново в единно цяло. Ние говорихме в началото на книгата, за това, че читателя БИ МОГЪЛ да практикува Айки-тактиката просто за манипулиране. Лъжецът, или хитрецът, напълно би могъл да използва Айки, или всяка друга от петте ответни реакции, и може да я насочи, за да „убие”, или победи този, който е допуснал грешка, че го е нападнал.

Но странни неща започват да стават с хората, които се въвличат в Айки-тактиката, даже ако това се случва по някакви други, неверни причини. Повтарящата се практика на концентрация, възстановяване на равновесието и сливане с опонента, предизвиква постепенна промяна в човека, който го практикува. Това в началото може да е незабележимо, но даже най-озлобените в душата си хора, започват да отслабват своята агресия, губят злоба, и възстановяват своята връзка с жизнената сила. Дали така, или иначе, те просто отхвърлят тази система и се възвръщат към своите първични способи на изграждане на атаките.

Ние ще приемем на доверие, че вие не сте озлобени в душата си, и че вие ДЕЙСТВИТЕЛНО искате да сте единни. Осъзнайте, че вие тръгвате на пътешествие, което е по-голямо и по-добро от простото умение да се справяте с конфликтите. То непременно ще се прояви при вас, но вие още ще започнете да възприемате това, как вие се вписвате в естествения ред на нещата.

Вие ще прекарвате все по-малко дни и време, в които да се чувствате като различна общност с всички останали на земята и със самите себе си.

Ние не искаме да казваме, че това ще е лесно. Почти половината събития, хора и организации във вашия живот ще се издигат пред вас като бариери. Вас постоянно ще ви тегли да се върнете към старите „добри маниери”, ако по-рано всяка седмица сте имали пристъпи на злоба и сте устройвали пияни истерии. Промените в поведението могат да плашат вашите близки. Те могат да казват, че искат да станете други, но когато вие започнете да действате по друг начин, те да започнат да се безпокоят и да не могат да си намерят място. Те може и да се усъмнят в собственото си поведение, а можа да не са готови за това. Вие трябва да ги защитавате, даже ако те започнат да ви теглят назад. Това няма да е защитният дух, ако вие натрапвате на някого своята нова забележителна личност.

133

Това не означава, че трябва да вървите след тях, водени за юзда. Запазете своя център и ще ви стане ясно по кой път да вървите. Помогнете на другите да намерят своя собствен път.

Нямаме никакъв класен анекдот с който да завършим. Нищо предназначено да ви „убедим” да купите правилната книга. Единственото, което бихме искали, е да знаете, че от нашето сърце до вашето по най-краткия път, по правата линия, която ни съединява, като част от цялата същност- вие сте прекрасни.

Като част от Същността- вие имате ПРАВО да защитите себе си. Като част от Същността -вие имате ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да защитавате другите. Запазете своя център. Ние ви обичаме.

КРАЙ