ХОМЕОПАТИЯ В ДЕРМАТОЛОГИЯТА

Д-р Жана Казанджиева Д-р Валя Грудева Д-р Драгомир Грудев Проф. Николай Цанков PhD*

Хомеопатията възниква в дълбока древност. Още Хипократ пет века пр.н.е. посочва някои нейни основни положения. Той забелязва, че съществува сходство между токсичния ефект на дадено вещество и неговото терапевтично действие: "нещата, които са причинили заболяването, могат да лекуват." За първи път в края на 18 век Samuel Hahnemann - лекар, химик и токсиколог в Университета в Лайпциг - прави опити върху себе си и своите близки, за да докаже ефекта на лекарствата върху здрави хора. От тогава хомеопатията е изминала дълъг път. Днес тя представлява официално признат терапевтичен метод, преподаван и прилаган в много страни.

Основата на метода е в т.н. "принцип на подобието". Съобразно този принцип вещества, които в токсични дози са способни да предизвикат у здрав индивид определени болестни симптоми, предписани в безкрайно разредени количества при болeн човек, могат да доведат до изчезване на същите или подобни симптоми. "Кора от хининово дърво (семейство Rubiacae) се използва като лекарство при болни от малария. Ако обаче същата тази кора се приема от здрав човек, тя може да предизвика в него симптоми, сходни на тези при малария" 1.

Veratrum album (Бяла чемерика, семейство Melantathaceaе) в токсични дози предизвиква у здравия индивид клинична картина на гастро-ентерит със силна диария и повръщане. Хипократ използвал бялата чемерика в малки дози за лечение на болни от холера.

Хомеопатията се прилага за лечение на дерматологичните заболявания, но границите на нейните възможности трябва да бъдат ясно очертани и добре да се познават.

Една от основните грешки на нетрадиционната медицина е обявяването на нейните лечебни методи за панацея. При лечението с хомеопатия обаче е напълно възможно комбинирането на класическата дерматологична терапия с хомеопатични лекарствени средства. Ползата от хомеопатията се състои в това, че тя представлява добър допълващ метод към конвенционалната медицина.

Хомеопатията е полезна предимно при психосоматичните дерматози или при заболявания, които се влияят от психосоматични фактори - уртикария, лихен планус, атопичен дерматит.

Добре се повлияват и някои вирусни заболявания - херпес симплекс, брадавици, островърхи кондиломи.

От друга страна хомеопатията стимулира възможностите за защитна реакция на болния организъм чрез повлияване на т.н. "терен".

Теренът като хомеопатичен термин е съвкупност от конституционални и придобити фактори, съществували до появата на заболяването, които могат да улеснят развитието му или да предопределят прогнозата му.

Характерно за хомеопатичната медицина е предписването на два вида медикаменти – симптоматични лекарства и лекарства за терена. В наши дни хомеопатията прави опит да излезе от рамките на емпирията и стъпвайки на научни основи, да обясни механизма на действието на медикаментите в хомеопатични дози. Един опит натрупван в продължение на столетия може да стане достояние на практикуващия дерматолог. По този начин дерматологът

получава една нова възможност за облекчаване страданията на болните, която напълно отговаря на основния принцип на нашето образование – primum non nocere.

Хомеопатичното лекарство се използва в съвсем малка доза, наречена безкрайно малка доза. Стотните разреждания, които са най-използвани се означават с буквите СН /centesimal по Hahnemann/, които се предхождат от цифрата на разреждането, напр. 15 СН.

Хомеопатията черпи суровините си от 3 основни източника: растителния, животинския и минералния свят. Съвкупността от патологични симптоми, които веществата причиняват у здрави индивиди, било при интоксикация, било при експеримент наричани патогенези, се обединяват в сборници наречени "Мateria medica" 2, 3, 4. Съвременните автори към патогенезите включват и терапевтични клинични наблюдения.

Ще разгледаме, най-общо, основните принципи на приложение на хомеопатичната терапия 5, 6, 7, 8   при остри и при хронични заболявания.

Хомеопатична терапия на остри заболявания

При остро заболяване се прилага споменатия принцип на подобие, като се вземат под

внимание само симптомите, настъпили по време на заболяването.

При локализирано в определена област заболяване:

Лекарството или лекарствата се определят въз основа на:

етиологичната причина за появата на локалната реакцияНапример при ужилване от насекоми се предписва Apis mellifica (майчина тинктура, приготвена от пацерирана цяла пчела) в разреждане 9 или 15 СН. Използва се главно при остро настъпващи симптоми, с образуване на оток и остри, краткотрайни, парещи болки.

локалните органични симптомиНапример, токсичното действие на Vipera redi (змийска отрова - от пепелянка - Vipera aspis) има селективен органотропизъм към вените на долните крайници и предизвиква флебити. Vipera в хомеопатични разреждания е специфично средство за лечение на флебитен

синдром   ако острият локален синдром се отразява на поведението или на общото състояние на болния, то тогава хомеопатично лечение се прилага и за общите симптоми

При генерализирани кожни промени или остро настъпило системно заболяване изборът на хомеопатично средство сеопределя от:

патогномичните признаци на болесттаНапример, кожните промени при варицела налагат избора на Rhus toxicodendron, (отровен сумах, храст от семейство Anacardiaceae) чийто сок има разяждащо /каустично/ действие върху кожата. Като хомеопатичен препарат освен при варицела, Rhus toxicodendron се предписва и при всички кожни промени, при които се наблюдават везикули върху еритемна основа,

придружени от парене или сърбеж /Herpes simplex, Herpes zoster/.  

симптомите на болния

Например, за лечение на пруритус при уртикария, който се успокоява от студени апликации, се препоръчва Apis. Обратно, при уртикарии, при които сърбежът се усилва от студени компреси се препоръчва Urtica urens /коприва/ (семейство Urticaceae) в хомеопатични разреждания.

При функционално нарушение изборът на хомеопатично лекарство зависи от етиологичните фактори съпровождащи проявата му и хроничния реактивен тип на болния. Ако отключващ момент на функционалното нарушение е преживян страх, то подходящи хомеопатични лекарства са Aconit (радстение от семейство  Ranunculaceae), Gelsemium (растение от семейство Loganiaceae), и Opium (сок от сънотворен мак - Papaver somniferum). Ако провокиращият фактор е изпитан гняв, тогава се предписват Nux vomica (семена от Strychnos Nux vomica), Colocynthis (семейство Cucurbitaceae, познато като горчива краставица) или Chamomilla (сем. Compositae).

Като пример на лечение на остро заболяване   ще посочим лечението на острата уртикария 9, 10:

Изборът да се лекува уртикария с хомеопатия не отменя по никакъв начин необходимостта да

се търси отключващия фактор, както и да се приложи стандартната дерматологична терапия.  

Симптоматичните медикаменти основно включват Apis mellifica и Urtica urens.1. При розови, блестящи уртики, сърбеж и парене, засилващи се от топло и намаляващи от студено, омеопатите препоръчват Apis 15 СН, по 5 гранули под езика, на всеки 30 мин, като при отзвучаване на пристъпа приемите се разреждат. При по-бледи, уртики, придружени от парещ сърбеж, който се засилва от студени апликации се препоръчва Urtica urens 9 СН - 5 гранули, 3-4 пъти дневно.

2. При уртикариална реакция придружена от едем на Квинке и изразена дихателна алергия се прилага хомеопатична терапия с Рoumon histamine (екстракт от бял дроб на морско свинче в състояние на анафилактичен шок) 15 CH /3 х 5 гранули/, а при уртикария, комбинирана със сенна хрема, бронхиална астма или ендогенна екзема - Histaminum 15 СН - 5 гранули на всеки 1-2 часа.

3. При уртикариален обрив без усещане за сърбеж, по лицето, по-рядко по ръцете и външните полови органи China 9 CH (кора от хининово дърво, семейство Rubiacae)

Хомеопатична терапия на хроничните заболявания

При хомеопатично лечение на хроничните болести е необходимо да се търси освен симптоматичното и етиологично лекарство като при острата патология и лекарството, което отговаря на "терена" на болния.

Лекарствата за терена трябва да съответстват на т.н. реактивен тип на болния и на неговия чувствителен тип.

Интересни за всички, които се занимават с алопатична* медицина и в частност с дерматология са хроничните реактивни типове на пациентите.

За дерматолозите винаги е бил добре известен фактът, че пациенти с едно и също кожно заболяване /напр. псориазис/, се повлияват от различни методи на лечение/напр. при част от тях ефективно лечение се постига с метотрексат, при други с ретиноиди, при трети с PUVA/.

Х омеопатията се опитва да даде друго обяснение на тези факти .

Според хомеопатичните принципи лекарството се предписва спрямо специфичната индивидуална реакция на пациента на определен дразнител: Например ако емоционален шок се проявява у дадено лице чрез спонтанно разтрисане, крайно изострена емоционална чувствителност, стигаща до объркване и силно изразена мускулна слабост, това съответства на клиничната картина на Gelsemium. Хомеопатичното лекарството на избор е Gelsemium.

Ако обаче емоционалният шок предизвиква при пациента спазми в областта на фаринкса, епигастриума или дебелото черво, недостиг на въздух, затваряне в себе си, сензорна хиперестезия и различни соматични смущения - реакцията на този емоционален шок съответства на патогенезата на Ignatia. Лекарството на избор е Ignatia (семена от Strychnos ignatii).

Определянето на "терена" или хроничния реактивен тип изисква дълготраеща, подробна и детайлна анамнеза, чието усвояване е предмет на специално обучение в хомеопатията. На пациента се задават въпроси, на които лекарят практикуващ традиционна медицина никога не е отдавал внимание. С тази анамнеза се търси индивидуален подход към всеки болен, което е една от положителните страни на хомеопатията.

Най-общо казано съществуват три вида хроничен реактивен тип: псоричен, сикотичен и туберкулинов.

Псоричния реактивен тип според хомеопатията е несъмнено генетично обусловен. Хората с псоричен реактивен тип са склонни към рецидивиращи алергодерматози като екзема или уртикария, както и към някои рецидивиращи периодично заболявания като херпес, мигрена, ревматизъм. При псоричен тип се наблюдават редуване или заменяемост на тези прояви, с продължителни периоди на възстановяване след периоди на изостряне на заболяването. Най-типичното лекарство при псоричен реактивен тип е sulfur /сяра/ във високи разреждания.

Сикотичния реактивен тип   е склонен към заболявания, които се развиват бавно, постепенно. Обикновено отключващ фактор е събитие, което води до нарушение на имунната система /ваксинации, стрес, продължително лечение с антибиотици или хормони/. Тези заболявания могат да бъдат различни верукозни изменения, кисти или доброкачествени тумори, инфилтрация на тъканите, целулит, скованост на ставите. Обикновено пациентите със сикотичен тип имат повишена чувствителност към студ и влага и са склонни към депресии. Най-характерното хомеопатично лекарство при този тип е Thuya (семейство Cupressaceae family).

Туберкулинов реактивен тип. Разглежда се като подтип на псоричния реактивен тип. Тук се наблюдават същите характеристики както при псоричния реактивен тип с няколко особености - интервалът между две периодични прояви е по-кратък и обикновено става въпрос за слаби зиморничави уморени индивиди, у които се наблюдават аденопатии. Хомеопатичното лекарство, което отговаря най-добре на този хроничен реактивен тип е Tuberculinum (чист туберкулин от култура Mycobacterium Tuberculosis).

Понятието чувствителен тип е втората особеност в хомеопатичната практика и играе основна роля при определянато на индивидуалния терен. То почива върху факта, че при приемането на активна субстанция от здрави хора някои лица се оказват по-чувствителни от други. Те развиват по-бързо характерните за това вещество симптоми най-вече на психическо, сензорно и поведенческо ниво.

Например, при индивидите чувствителни към Thuya се наблюдава пълнота на трункуса със слаби крака, лице с мазна, лъскава кожа с разширени капиляри по скулите и ноздрите. Характерни за тях са доброкачествените образувания по кожата, набраздените меки нокти, с нарушена структура. Имат нервен, но склонен към депресии характер, с тенденция към илюзии, халюцинации и фобии, особено хипохондрия.

Друг пример: лицата, проявили се като чувствителни типове при приемане на Nux vomica /стрихниново дърво/ проявяват някои патологични тенденции и специфичен начин на поведение. Това са свръхчувствителни, нервни, нетърпеливи, раздразнителни, нетърпящи и най-малкото възражение, избухливи до агресивност, свръхактивни, които могат да боледуват от различни спастични стомашно-чревни смущения и временни депресивни състояния.

Тези два примера илюстрират ползата от понятието чувствителен тип. То служи за ориентир при избора на медикамент, но не е задължително условие за предписването му както това е при понятието "хроничен реактивен тип".

Като пример на лечение на хронично заболяване ще посочим лечението на хроничната уртикария11, 12:

Освен изброените вече лекарства за остра уртикария се включват допълнително и лекарства за повлияване на терена.

Уртикарията може да се разпростре върху всички хронични реактивни типове, но

основните са псората и нейния подтип туберкулинизма.

Туберкулинов тип на реакция

Хроничната уртикария, която се развива на такъв терен, засяга предимно млади жени. Тези пациенти често страдат и от рецидивиращи дихателни заболявания или рецидивиращи пикочни инфекции. Ще определим най-общо приложението

на няколко медикаменти от тази група:  

При уртикария, която се предизвиква от мазни храни и е придружена от сърбежи, които намаляват вечер и през нощта, хомеопатите препоръчват Pulsatilla (горско котенце, семейство Ranunculaceae) в разреждане 9 или 15 CH.

При уртикария, която се влошава от студена вода и се облекчава от топлина, при събличане и след изкъпване се прилага Tuberculinum в разреждане 9 или 15 CH.

При уртикария съчетана с астения, лесна уморяемост, нестабилен характер, рецидивиращи дихателни и УНГ инфекции при подрастващи се препоръчва Calcarea phosphorica (calcium phosphoricum) в разреждане 9 или 15 CH.

При уртикария причинена от излагане на слънце, физически усилия, повишена емоционална чувствителност и която се влошава на морския бряг се предписва Natrium muriaticum (морска сол) в разреждане 9 или 15 CH.

Псоричен тип на реакция

В зависимост от клиничните случаи могат да бъдат изписани различни медикаменти на псоричния тип на реакция.

В случаите на хронична уртикария, предизвикана от хранителни алергени при раздразнителни, властни и несигурни в себе си пациенти се препоръчва Lycopodium clavatum (Бухалковиден плавун, семейство Lycopodiaceae) в разреждане 9 или 15 CH.

При уртикарии предизвикани от студ, придружени от силен сърбеж, терапевтично резистентни, при които често при пациентът се наблюдава депресия и загуба на тегло се дава Psorinum (лизат от серозната течност на скабиесни везикули) в разреждане 9 или 15 CH.

При уртикария, настъпила след хранителна интоксикация, придружена от астма, сенна хрема, умора, агуба на тегло, мъчително безпокойство и влошаваща се през нощта между 1 и 3 часа хомеопатичната медицина препоръчва Arsenicum album (арсениев триокис) в разреждане 15 CH.

При уртикария, съчетана с ендогенна екзема, астма, сенна хрема и анамнестични данни за рецидивиращ херпес и форункулоза, влошаваща се при затопляне в леглото, при експанзивни пациенти, които обичат да консумират захар и алкохол се предписва Sulfur в разреждане 15 или 30 CH.

Интерес представлява хомеопатичното лечение при дерматовирози13,14,15,16,17,18, причинени от папиломни вируси:

Всички дерматолози добре познават лечението на този тип вирози – крио- и лазертерапия, електрокоагулация, кюретаж, подофилин, имиквимод. Прилагането на хомеопатичен препарат не изключва нито един от методите на класическата медицина. То е особено подходящо при множествени верукозни образувания при малки деца, както и при пери- и субунгвални веруки и

кондиломи, които рецидивират след конвенционалната терапия:  

При Condylomata acuminata под формата на педикулирани, лесно кървящи лезии се препоръчва Nitricum acidum (азотна киселина) в разреждане 9 СН

При Condylomata acuminata с червеникав цвят на лезиите и придружени от сърбеж се прилага Cinnabaris (червен живак) в разреждане 9 CH

При Verrucae planae по дланите се препоръчва Anacardium (семейство Anacardiaceae) в разреждане 9CH

При Verrucae planae по лицето хомеопатичната терапия е с Sabina (Juniperus Sabina, семейство Coniferae) в разреждане 9CH

При Verrucae vulgares, разположени периунгвално се предписва Graphites (графит) в разреждане 9CH

При единична кръгла, изолирана брадавица се предписва Calcarea carbonica (calcium carbonate) в разреждане 9 CH

При вроговени, твърди, хиперкератозни и групирани брадавици се предписва Antimonium crudum 9 CH (Антимониев сулфид)

При плоски, назъбени, под нокътя, по носа и устните, при брадавици, които лесно кървят, се предписва Causticum 9 CH (смес от прясно изпечен варовик и калиев бисулфат)

Основните лекарства за лечение на терена, отговарят на сикотичния реактивен тип като приоритет се дава на Thuja occidentalis в 9, 15 или 30 СН при протрихирани брадавици и кондиломи и на Medorrhinum (лизат на уретрален секрет от пациент, болен от гонорея) в 9, 15 или 30 СН, при съпътстващи инфекции на урогениталните пътища.

Най-общо медикаментите за лечение на терена се предписват веднъж седмично

или два пъти на месец, заедно с ежедневния неколкократен прием на етиологичното или симптоматично лекарство.

Изборът на разреждането се подчинява най-общо на правилото: колкото повече има подобие между симпомите на пациента и симптомите предизвикани от субстанцията, толкова разреждането, което трябва да се използва е по-голямо и обратното.

На всяко ниво на подобие отговаря съответно разреждане:  

На ниво локални симптоми: ниско разреждане 4 или 5 СН На ниво генерализирани симптоми: средно разреждане 7 или 9 СН На ниво неврологични или анатомо патологични симптоми високо

разреждане 15 или 30 СН

Съществуват редица публикации 19 върху фундаментални проучвания на действието на хомеопатичните разреждания, върху опити in vivo и in vitro 20. Трябва да се отбележи, че индивидуализираният подход към всеки пациент затруднява събирането на по-големи групи от пациенти за клинични проучвания направени според съвременните изисквания, двойно сляп опит срещу placebo и рандомизирано. В специализираната литература се срещат т.нар. метаанализи 21, 22, 23 , съвременен метод за обобщаване на изследвания, проведени от различни автори, които показват тенденциите в ефективността на хомеопатичните лекарства.

Хомеопатията е официално признат метод за лечение в редица страни. Тя представлява терапевтичен метод, който стимулира цялостната система от защитни рeакции при болния. Същевременно болести от групата на булозните дерматози, тежките инфекциозни заболявания и карциномите не влизат в обсега на хомеопатичната терапия.

Тази статия не може да научи дерматолозите как да прилагат хомеопатия. Тя няма и тази цел, тъй като принципите на хомеопатията изискват дълго и детайлно обучение. Хомеопатията би могла да насочи нашето внимание към един метод, който се прилага успоредно с конвенционалната терапия с оглед

допълнително повлияване на клиничните симптоми при нашите пациенти. 

БИБЛИОГРАФИЯ

1 Hahnemann S., Анотация написана върху Materia medica на Culen William, в

главата посветена на China, в годините 1780 2 JOUANNY J., The essentials of Homeopathic Materia Medica, Editions BOIRON,

Lyon, 1984 3 DEMARQUE D., JOUANNY J., POITEVIN B., SAINT-JEAN Y., PHARMACOLOGY

AND HOMOEOPATHIC MATERIA MEDICA, C.E.D.H., Paris, 2000 4 GUERMONPREZ M., PINKAS M. et TORCK M., Mati?re m?dicale hom?

opathique,Editions  BOIRON, Lyon, 1989 5 JOUANNY J., The essentials of Homeopathic Therapeutics, Editions BOIRON,

Lyon, 1994 6 CRAPANNE J., JOUANNY J., DANCER H., MASSON J., Homeopathic

Therapeutics, Possibilities in acute pathology, Editions BOIRON, Lyon, 1994 7 CRAPANNE J., JOUANNY J., DANCER H., MASSON J., Homeopathic

Therapeutics, Possibilities in chronic pathology, Editions BOIRON, Lyon, 1994 8 FALALA G., FLORIN M-P, Soulager et gu?rir avec l’hom?opathie, Editions

BOIRON, Lyon, 1993 9 HOUMARD A., Th&#233rapeutique hom?opatique en dermatologie, Editions

BOIRON, Lyon, 2000, p 209-216 10 CRAPANNE J., JOUANNY J., DANCER H., MASSON J., Homeopathic

Therapeutics, Possibilities in acute pathology, Editions BOIRON, Lyon, 1994 11 HOUMARD A., Th&#233rapeutique hom?opatique en dermatologie, Editions

BOIRON, Lyon, 2000,   p 216-218 12 CRAPANNE J., JOUANNY J., DANCER H., MASSON J., Homeopathic

Therapeutics, Possibilities in chronic pathology, Editions BOIRON, Lyon, 1994, p. 13 BRIGO B., Medicina omeopatica e dermatologia, BOIRON Italia Editore:I. C.I srl

Milano, 1984,     p.100-103, p. 272 14 HOLTZSCHERER A., Pratique hom?opathique en gyn?cologie, C.E.D.H., 1994, p.

171-172 15 CRAPANNE J., JOUANNY J., DANCER H., MASSON J., Homeopathic Therapeutics, Possibilities in chronic pathology, Warts, condylomata, mollusca,

Editions BOIRON, Lyon, 1994, p.285-294 16 PONCET J., Hom?opathie p?diatrique: Th?rapeutique en pathologie aigue,

Editions BOIRON, Lyon, 1991, p. 195-197 17 PONCET J., Hom?opathie p?diatrique: Les rem?des de terrain, volume ІІ, Editions

BOIRON, Lyon, 1987, p.204-205 18 JOUANNY J., The essentials of Homeopathic Therapeutics, Warts, Editions

BOIRON, Lyon, 1994,  p. 404-410 19 BELON P., Research in homeopathy, Editions BOIRON, Lyon, 1999 20 SAINE-LAUDY J., BELON P., Analysis of immunosuppressive activity of serial dilutions of histamine on human basophil activation by flow cytometry, Inflamm. Res.

1996; Res 45, Suppl. 1: 33-34 21 KLEIJNEN J., KNIPSCHILD P., RIET G., Clinical trials of homeopathy, British

Medical Journal 1991, p.316-323 22 LINDE K., CLAUSIUS N., RAMIREZ G., MELCHART D., EITEL F., HEDGES V.L., JONAS W.B, Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? A meta-

analysis of placebo-controlled trials, The Lancet 1997, p. 834-843 

23 CACHERAT M. et al., Evidence of clinical efficiency of homoeopathy. A meta-

anlysis of clinical trials, Eur J Clin Pharmacol, 2000, 56:27-33