2. ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И СТРУКТУРА НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА НАУКА. РАЗБИРАНЕ ЗА ПСИХИЧНОСТ. ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ

ПСИХИЧНИ ЯВЛЕНИЯ.

Психологията изучава психиката в общ план, без оглед на историческо време, раса, пол, народност. Всички психични феномени от усещанията до съзнанието на хората се включват в предмета на общата психология.Генетичната програма детерминира механизмите, принципите и закономерностите в психичното като общопсихично у всички хора и като предмет на общата психология, а социалната програма детерминира нагласи, настроения, възгледи, отношения, морал, тоест надстроечното в общопсихичното, което вече прекрачва прага на общата психология и е предмет на социалната психология. Генетичната програма като фундамент на общопсихичното определя в най-голяма степен емоциите и чувствата, интелекта и способностите, биологичната мотивация, както и нюансите във формите на психичните явления. Следователно общопсихичното се корени в генетичната програма (тя отделя човека от животните, защото новороденото не е природен индивид – то има генетична принадлежност към човека).Същевременно обаче социалната поляризация от най-ранни времена от развитието на човечеството започва своята конструктивно-деструктивна роля върху психиката на човека. Раси, етноси, религии и държави, класи и партии слагат отпечатъци върху общопсихичното, започват да го формират по свой образец. То е пропукано, деформирано и центрирано в определени линии.

Психологията има междинно положение в триадата науки: философски, естествени, социални. От философски, по-точно гносеологични (гносеологията е дял от философията, който изучава източниците, формите и методите на научно познание) позиции обект на разглеждане в психичното е съдържателната му страна, тоест верността на отразеното в мозъка от външния свят. Като предоставим това на гносеологията, за психологията остава процесуалното. Но с него психологията почти се слива с физиологията на висшата нервна дейност и по-точно процесуалното в психиката се отъждествява с физиологичните механизми на психичното.Трите страни в изучаване на психичното – гносеологичната (отразеното), физиологичната (механизма на психичното) и социологичната (формиране и развитие на психичните явления като функция на социалната страна) взаимно се допълват и в своя комплекс характеризират единството на психичното. Психичното е висша форма на отражение на предметите и явленията на външния свят и на състоянието на вътрешните органи на човека. То се осъществява посредством определени механизми в кората на мозъка и е негова функция. Затова характерна особеност на психичното е единството му с физиологичното, но не трябва да се отъждествяват двете. Като субективно отражение на обективните неща психичното не е само копие, образ на обекта, но е в зависимост и от субекта, от неговия психичен опит, налични психични състояния, от неговия социалнопсихологически статус. Затова отразеното (образът и процесът – те са неделими) е функция както на обекта, така и на субекта. Психичното като най-висша форма на отражение и предмет на психологията трябва да се разглежда в единство, като се проучва и като отражение на външния свят и като процес - без да се отъждествява с физиологическия му механизъм, - и в процеса на развитие в зависимост от социалните условия, и от биологическата структура на индивида, от нейната динамична характеристика.

Известно е, че основният въпрос на философията е въпросът за отношението между материалното и идеалното. Този въпрос рефлектира в психологията. Наложи се

психофизиологичният паралелизъм – психичното и физиологичното бяха обект на изясняване на процеси, протичащи успоредно. Именно тези два въпроса – идеалното и материалното, психичното и физиологичното, детерминират предмета на психологията. В рефлекторната природа на психичното има три звена: 1)възбуждане в органите на сетивата; 2)процесите на възбуждане и задържане в мозъка; 3)външните движения и действия на човека. М.Сеченов, доказа в “Рефлекси на главния мозък” тезата за единството на психичните и физиологичните явления. Въпросът обаче не е само да се посочат физиологичните механизми на психичното, а да се види синтезът на психичното с физиологичното. А. Петровски смята, че психичните процеси в съдържателно отношение не носят нищо в себе си от физиологичните, а съдържат характеристиките на външните обекти; в структурата на сигнала се въплъщава свойствената на психиката представа за външния свят.

Процесуалната структура на психичното съдържа:1) механизмите на нервно-физиологическия апарат, без който не може да се

формира психичен процес.2) статичната характеристика на образа като формиран, който носи в себе си

белезите на предмета, предизвикал процеса и формирал образа в кората на мозъка.3) динамическата характеристика на процеса, тоест онова, което протича, когато

образът се формира.

Психическият процес, възникнал от обекта и протичащ в кората на мозъка, в съдържателно отношение е проекция на обекта, но процесуално този процес обединява характеристиките на мозъка и отразеното съдържание на обекта. Срещата на обекта и субстрата (кората на мозъка) е среща на две материални явления, раждащи психически процес. При тази среща закономерностите на субстрата (формирани във филогенното му развитие), приели и започнали да обработват съдържанието на обекта, се обединяват с неговите характеристики и закономерности. Процесуалната структура на психичното обединява гносеологичното (отразяващото се и отразеното вече като образ, което също детерминира процеса и се включва в процесуалната структура) и физиологичното.Като процес и като образ психичното, изобщо психиката на човека, се развива главно в дейността. То се формира в дейностите.

Психология означава учение за душата, учение за психиката: “психе” – душа, и “логос” – учение.

Общата психология изучава психичните явления, механизми, принципи и закономерности в протичането на психиката, изучава ги като отражение на външната действителност и като функция на мозъка.Психични явления – усещане, възприятия, представи, мислене, внимание и въображение, чувства и воля, характер, темперамент, способности. Тези явления имат свое съдържание, своя процесуална същност, формират се в дейностите.Всяко психично явление съдържа свои физиологични механизми.Докато процесуалната същност носи белезите на единичното, например на процеса усещане или възприятие, то закономерността включва в себе си общи процесуални и отразителни механизми за един, няколко или всички психични процеси.Психиката е качество на животните и хората, които притежават нервна система, чрез която могат да отразяват въздействията на дразнители от външната среда и организма.Предмет на психологията: психологията е наука за ситуациите, в които попада човек. Те предизвикват в него психически процеси, които задвижват психологически

механизми, довеждащи до промяна в поведението. Психологията има специфични методи на изследване, първият от което е интроспекцията (самонаблюдението).

Задачи на психологическата наука:- създаване на принципите и методите на психологията;- създаване на инстументариум за изследване;- създаване на система от понятия;- изпълване на понятията с научно съдържание от различни психологически

школи.

Психичната дейност (психичното) е субективно отражение на обективната действителност в човешкия мозък. Тя протича на съзнателно и подсъзнателно равнище. По-силно действащо е второто (царство на инстинктите).

Психични явления:1. Познавателни процеси – това са психични процеси, които дават познания за

заобикалящия ни свят.- усещане- възприятие- памет- мислене- реч- въображение2. Емоционално-волеви състояния – те дават енергия на човека да извършва

основните човешки дейности (игра, учене, труд).- емоции- чувства- воля3. Психологически особености на личността – обуславят разнообразието на

човешките личности.- темперамент- характер- способности

Структура на психологичната наука.1. Деление на психологията според възрастта на човека: детство, юношество,

зрелост, старост. Психология на развитието (възрастова психология) изследва промените в психиката и поведението на човека през различните възрастови периоди.

2. Според дейността, която извършва човекът – игра, учение, труд (шаблонен и творчески). Има психология на играта, ученето и труда.

Педагогическата психология се занимава с ученето, изучава възможностите за обучението и възпитанието на хората от различни възрасти. В училище ситуациите са умишлени.

3. Според професиите. Всяка професия има изисквания, но не всички хора отговарят на тях. Психологията на труда изследва психичните компоненти на трудовата дейност и необходимите за нейното успешно извършване психични качества на човека.

- транспортна психология. - индустриална.4. Според ситуациите:

- психология на религията.- на военните ситуации.- на екстремните ситуации (пожари, катастрофи5. Взаимоотношенията личност–общество. Социалната психология изучава

човешките отношение в процеса на общуване и взаимодействие на хората един с друг като членове на различни групи – семейството, приятелите, колегите, класа и др.

- психология на управлението;- психология на науката, колектива, обществото;- психология на общественото настроение и мнение;- психология на масмедиите;- психология на рекламите.6. Психология на престъпността:- съдебна психология – следи се поведението на подсъдимия в съдебната зала.- криминална психология – има биохимична основа.- затворническа психология.- психология на жертвата. Не винаги престъпникът е мислел да прави

престъпление, в някои случаи жертвата го подтиква.7. Психология на творчеството:- художествено- научно

4. РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА ВЪВ ФИЛОГЕНЕЗАТА И ОНТОГЕНЕЗАТА. ФОРМИРАНЕ НА СЪЗНАНИЕ И

САМОСЪЗНАНИЕ

Филогенеза – отрязъкът от време, в който един биологически вид възниква, развива се и загива. Психичните явления при човека функционират въз основа на биологично структурираното и под влияние на социалните закони.Между психиката на животните и тази на човека съществуват коренни различия. Мисленето при човека, развивано в процеса на труда и обществената дейност, притежава особености, които липсват при животните. Съзнанието е висша форма на отражение на действителността и е присъща само на човека. Тя притежава обществено-исторически характер. Най-същественото различие между човека и животното е, че при първите развитието на психиката е протичало само по законите на биологичната еволюция, а при човека – и по законите на общественото му развитие, в резултат на което се формира и съзнанието.Един от въпросите за филогенетичното развитие на човека, след като той вече е станал човек (с характерна биологична структура), се отнася до развитието на психичните му процеси и до възможността да възникнат нови психични явления, тоест в хилядолетната история на развитие на човечеството възникнали ли са нови психични явления в човека, или той се е развивал на основата на онези от тях, които е имал, когато е станал човек. Ако хвърлим един ретроспективен поглед на психичните процеси, състояния и свойства в човека, когато той е станал човек, и на сегашния човек, ще видим, че нови психични явления не са възникнали в процеса на филогенетичното му развитие. На основата обаче на съществуващите са възникнали разновидности от функционален характер. Първобитният човек не е познавал командното табло на самолета, следователно не е притежавал оперативен образ и концептуални модели. Значи психиката се е развивала успоредно с биологичното развитие на човека, а след това на основата на обществено-историческия опит, при което не възникват нови психични явления, но съществуващите се различават във времето.

Вторият въпрос от проблема за развитието на психиката у човека се отнася до индивидуалното му развитие и съответно това на психиката му. Този проблем е обект на възрастовата, общата и социалната психология.

Онтогенеза – отрязъкът от време от раждането до смъртта на индивида от съответния биологичен вид. В този отрязък индивидът трупа личен опит, знания, информация, които изчезват заедно с него, защото не се предават на следващото поколение.

Формиране на съзнание и самосъзнание. В онтогенезата най-напред се формира съзнанието – висша интерпретираща функция на мозъка. То се развива под съвместното влияние на трудовата дейност (усвояване и сътворяване на нови оръдия и стоки) и човешката реч. Първата създава условия човекът да решава различни ситуации и по този начин да натрупва лична информация, която чрез човешката реч става достояние и на други хора. Единствено човекът притежава езика като знакова система за обозначаване, запомняне и споделяне на своя психически опит.

Съзнанието има три характеристики:- съвкупност от натрупани знания, които се извличат от битието и се осмислят, за да се стигне до съзнанието. - различаване на субекта Аз от обекта Не Аз. За да може да протече съзнанието, нужно е субектът да се отдели от обекта, да види собственото си Аз, да прецени и осмисли себе си, поведението и постъпките си. Малките деца до около тригодишна

възраст говорят в 3-то лице, защото не различават Аз-ът от Не Аз-ът, който е извън тяхното тяло.- ясно осъзнавана цел, която се следва чрез дейността. Животното инстинктивно прави нещо, докато човекът осъзнава целта на действията си. Съзнанието се характеризира с отношение, което съдържа оценъчен, емоционален и волев момент, които му придават действен характер.През пубертета, когато всички характеристики на съзнанието започват да се насочват към вътрешния свят, се поражда самосъзнанието. Това е способността на човека да отличава себе си от другите хора, да опознава собствените си физически и психически особености, което му дава възможност да се самовъзпитава, самоконтролира и самоусъвършенства.

Цялата информация, която човек възприема, може да се градира както следва: осъзнато, частично осъзнато, неосъзнато. Неосъзнатото се препраща в подсъзнанието, част от частично осъзнатото и напълно осъзнатото се трансформира в съзнанието, а другата част си остава в рамките на психиката, и по-точно в диапазона на познавателните психични процес, като се автоматизира под формата на навици, които можем да наречем автоматизирано неосъзнавано. Като конкретна проява и връзка между съзнателното и подсъзнателното се разглежда процесът интуиция.Съзнанието и осъзнаването като висши психически процеси се реализират не чрез вътрешно отражение, а чрез съпоставяне на отразеното с външната действителност. Именно в този процес, когато личността съпоставя, връща своята психика към обектите, които са я породили, именно тук става и осъзнаването, тук се осъществява възникването на самосъзнанието. В този аспект съзнанието се явява не само като висш психически процес, но и като процес с регулативен характер на поведението на цялата психика. Затова и съзнанието не се покрива с психичната дейност, то се включва в нея като висша нейна степен, без да я покрива. Съзнанието фокусира в себе си и реконструира не само познавателните психични процеси, връщайки ги към обектите, които са ги породили, но и чувствата и емоциите.

Развитието на съзнанието протича в различни форми, между които могат да бъдат посочени следните:1. В началото съзнанието се откроява във формата на психичен образ, чрез който пред субекта се открива околният свят.2. На втория етап предмет на съзнанието става дейността, започва осъзнаване на действията на други хора, а чрез тях собствените действия.3. На третия етап съзнанието са превръща в своеобразна вътрешна дейност, в чийто план се включват операциите на ума и интелекта, тоест чрез наличните операции, формирани преди съзнанието, започва функциониране на самото съзнание, осъществява се неговото развитие.

6. ДЕЙНОСТ И ЛИЧНОСТ. СЪЩНОСТ И СТРУКТУРА НА ЛИЧНОСТТА

Активността на човека поражда неговата дейност. По въпроса за възникването на активността науката застава на три позиции:

1. БИОЛОГИЧЕСКАТА ШКОЛА (основател Зигмунд Фройд) различава три нива в структурата на личността, които са в динамични отношения и често в състояние на конфликт:- Ид(а) - подсъзнание(то) – съществува още от раждането, изразява се чрез нагоните (проява на биологичен инстинкт) и е несъзнателен. Тук е царството на инстинктите, най-силният от които е сексуалният – либидото.Фройд различава два вида нагони – сексуални (нагон на живота) и агресивни (нагон на смъртта). С тях се свързват двата вида психична енергия, респективно – либидо и деструдо.- Его – съзнание (Аз) – е съзнателна инстанция. Функциите му са взаимодействията на индивида със средата, като в него се трупа индивидуална информация за средата, за тялото и нагоните. Като отчита промените в средата (какво се случва в действителността) и извършва познавателни процеси, Егото натрупва опит и реализира функцията да се пригоди в максимално добро състояние. Отчитането на реалността преминава през преживяванията на фрустрациите (състояние на незадоволеност, ощетеност от живота). То става постепенно. В началото на живота не може да се разбере дали дразнението идва от средата, или от тялото. Отчитането на действителността обхваща разграничаването Его (мен) от не Его (светът, който ме обгражда).- Супер Его – човешка съвест (Свръх Аз), която играе роля на съдник. То представлява нашата съзнателност и морални ценности, тоест съвестта ни, съчетана със стремежите ни за самите нас – идеалът за себе си. Тази инстанция се появява сравнително късно в нашия живот, между 13 и 15-тата година. Нашето Супер Его се развива до момента, в който се превърне в самоконтрол. Разликата между него и съзнанието е неосъзнавана. Супер Его помага на Его да овладее Ид в непрекъснатото му търсене на задоволяване на нагоните. В същото време ограничава свободата на Его да изпита удоволствие от изпълнението на тези желания.Психоаналитичната теория на Фройд поставя акцента за формиране, изграждане и развитие на личността върху детската сексуалност и неосъзнатите мотивации.Според психоаналитичните виждания преживяното в ранното детство е от определяща важност за изграждането ни като личности. Развитието на личността протича през различни етапи – стадии, обозначени като психосексуални: орален, анален, фалически, латентен период и генитален стадии. Всеки стадий е свързан с източника на удоволствие и проблематиката, която трябва да се разреши.Сексуалният инстинкт е източник на активността според Фройд и поражда два комплекса:- Едипов или комплекс на Електра;- кастрационен.Мъжкото дете е привързано повече към майката, а женското – към бащата. Фройд тълкува така комплексите: детето расте и Егото се развива. Изведнъж под влияние на Супер егото детето разбира аморалността на чувствата си към родителя. Тогава кастрационният комплекс се поражда от страха му, че ако бащата разбере, ще го кастрира. Затова има една конфликтна възраст, когато дъщерите контактуват по-добре с майките и синовете с бащите.

На границата между съзнанието и подсъзнанието детето изгражда цензура (контрол), който не допуска инстинктите да навлизат извън егото. Под формата на сънища излизат вътрешните инстинкти на децата, а под формата на езикова грешка, когато вместо една се произнася друга дума, се казва това, което се мисли.Психоанализа – според нея човек може да разбере и избегне нещата, които е мислил през детството.Преимущества на теорията на Фройд:- Фройд има научната и гражданската доблест да посочи вредата от християнската догма за възвисеността на човешкия дух и за греховността на човешкото тяло.- посочва голямото значение на сексуалността за телесното и психичното здраве на човека.- създава учението за психоанализата, с което помага човек да разбере и осъзнае вътрешните си конфликти.Недостатъци в теорията на Фройд:- разглежда човека като биологично същество, изцяло подчинено на своите инстинкти.- пансексуализъм – всеобхватен сексуализъм, който обяснява всичко в човешкия организъм.- наблюденията и експериментите се правят върху психично болни хора, а изводите и препоръките се пренасят върху психично здравите.

2. СОЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ се създава от Ерих Фром. Структурата на личността, според нея, се състои от същите три нива. Източник на активност е социалната среда, социалният инстинкт. Тя включва семейство и приятели. Социалният инстинкт поражда комплекса на тоталния страх. В майчината утроба бебето живее в идеални условия и постоянна температура. Когато се ражда и пъпната връв се прекъсва, започват страховете. Викът на новороденото е вик на болка.90% от децата под влияние на комплекса на тоталния страх оформят пасивно поведение и започват да се подчиняват. Останалите 10% стават агресивни и лидери на детски групи. В младежка възраст агресивността и лидерството се проявяват в стремеж към забогатяване, в зряла – към участие във властта. Пасивността са проявява чрез послушание, което да предизвика одобрение на лидерите.Преимущества на социалната теория:- разглежда човека като социално, а не като биологично същество.- намалява пансексуализма на Фройд до неговите действителни размери.- посочва голямото значение на семейството и приятелския кръг за формиране на личността.Недостатъци:- социалната среда се разбира много тясно, само като семейството и приятелския кръг, не се отчитат други социални конструкции (класа в училище, квартала).- социални явления от типа на престъпността и войните се обясняват с комплекса на социалния страх.- смята се, че човешката агресивност не може да се овладее чрез образование, култура, религия и др.

3. ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРНО-АНТРОПОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА. Според нея източник на активността е потребността. Потребността е състояние на зависимост на човешката личност от условията на средата. Тя е два вида:- ситуационни потребности – те възникват за кратко време, но имат голяма сила (Шекспир го е разбирал много добре).- дълговременни потребности – силата им е малка, но влияят дълго време.

Потребностите са скрити в човешката личност под формата на мотив. Мотивът е подбуда за действие, която се изразява в две разновидности: ситуационни, които действат силно за момента, и дълговременни.Интерес – това е емоционално изразеното отношение на хората към различни дейности.Стремежът е желанието на човека да постигне някакъв резултат.Мироглед – светогледните възгледи за природата, обществото, за личността, морала. На базата на мирогледа постигаме целта.Целта е обектът, който може да задоволи човешките потребности.

потребности – мотиви – интерес – стремеж – мироглед – целта

7. ВНИМАНИЕ. ФОРМИРАНЕ НА ВНИМАНИЕТО.ВИДОВЕ ВНИМАНИЕ

Вниманието е особено състояние, присъщо на висшите животни. Изразява се в способност да се насочва психическата дейност, респективно съсредоточеността и разпределеността на едни или други психични процеси, към важни за индивида обекти от околната среда или към вътрешни състояния на личността. В едни моменти, в зависимост от характера на дразнителите, вниманието може да се изяви чрез разпределеността си, в други случаи чрез съсредоточеността си, но при всички положения е налице насоченост на психиката. Даже и при непроизволно внимание е налице насоченост на психиката.

Вниманието е своеобразен организатор на човешката психика, без да притежава познавателен характер. То осигурява протичането на познавателните психически процеси и опознаването на обектите, породили тези процеси. Затова физиологичните му характеристики имат широк диапазон.

Видове внимание в зависимост от участието на съзнанието и волята в протичането на процесите на вниманието:

1. Неволево внимание (животинско) – изцяло базирано на ориентировъчния инстинкт “Що е това?”. Има за предпоставка особеността на самия дразнител (сила, яркост, внезапност и действие). Такива дразнители отклоняват вниманието от една към друга сфера и то остава извън волята на човека. Появата на значими за личността дразнители също предизвиква неволево внимание. По своята същност то изпълнява охраняващи личността функции, сигнализира, насочва.

2. Волево внимание е съзнателно и волево протичане на психични процеси в определена човешка дейност при наличието на цел. Характерно за него е не ролята и силата на външните дразнители, а вътрешната активност на психиката, която е подчинена на някаква цел.

3. Послеволево внимание. Онова, което е било волево, съзнателно и целенасочено, след време благодарение на многократните повторения става неволево, тоест превръща се в стандартно автоматично действие. Този род внимание има голямо значение за формирането на навици, стереотипи на действие в процеса на учебната работа.

Външни белези на вниманието:1. Поза на внимаващия човек.2. Мимика.3. Дишане.4. Разширение на зеницата.

Характеристика на вниманието:1. Обем на вниманието – способност да възприемаме за много кратък отрязък от време определен брой еднородни дразнители.2. Превключване – прехвърляне на вниманието върху няколко обекта. Това е способността на личността за бърз умствен преход от един предмет на друг, от една към друга операция. Превключването може да се осъществява волево и неволево, като първото е функция на съзнателната дейност на човека, а второто зависи от облика на случайно появили се дразнители.3. Разпределеност на вниманието – възприемане на целия обект, а не на отделни негови части. Това е свойство на психиката и същевременно способност на човека

едновременно с различна степен на осмисленост да извършва няколко операции. То се осъществява посредством наличието на йерархични нива на съзнателна активност. На едно ниво процесите протичат при висока активност; на друго ниво в същото време се изпълняват действия, превърнали се в навични и малко осъзнати. Можем да изброим още нива на съотношение между съзнателното и несъзнателното изпълнение на операциите в работата, осигуряващи разпределеността на вниманието.4. Устойчивост – възприемане на един обект между много еднакви с него обекти. Устойчивостта се свежда до продължително интензивно съсредоточаване на едни или други психически явления в зависимост от характера на дейността, която вършим. Тя е преди всичко показател по отношение на времето, а то е функция на характера на дейността и на степента на активност у личността. Например каквато и лекция да се прочете, ако липсва отношение, ще липсва и мислителна активност у студента. При една дейност се ангажирани един или два психически процеса, а при друга – много, тоест диапазонът на устойчивостта варира.5. Разсеяност – неспособност на човека да задържи вниманието си върху един обект. Тя е детска и професорска. При детската няма воля и вниманието скача от обект на обект. При професорската волята се концентрира върху един обект и не може да възприеме друг. Отрицателната разсеяност се основава на неспособността на човека да се съсредоточи върху даден обект, а положителната на голямата задълбоченост, вследствие на която неумело се координират операциите в други области на дейността.

8. УСЕЩАНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ. ВИДОВЕ ВЪЗПРИЯТИЯ. ВЪЗПРИЯТИЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ. СЕНЗОРНО ВЪЗПИТАНИЕ

Усещането е най-простият психически познавателен процес. При него в човешкия мозък се отразява само една характеристика, отделно свойство на обекта и затова в мозъка не възниква отразен образ. За да се разкрие същността и закономерностите на явлението, е необходимо да се подложи на анализ отразеното, необходимо е да се включи мисленето в този анализ.Благодарение на различните видове усещания получаваме информация за заобикалящия ни свят и за състоянието на вътрешните органи. Усещанията са първите психични единици, с които започва изграждането на психиката. Първите впечатления за света детето получава чрез усещанията си, те дават сравнително вярна представа за онова, което го заобикаля, затова усещането е вид познавателен процес.

Физиологична основа на усещането са рецепторите. Физиологичните механизми на усещането могат да бъдат представени най-общо в дъгата: дразнител – рецептор – аферентни пътища – корово представителство на процеса – усещане.

Статичната характеристика на усещането съдържа гносеологичната му същност като образ на обективните неща. Специализацията на анализаторите е формирала в човека възможността да възприема и отразява определени физически и физико-химически особености на дразнителите в определен диапазон на въздействието им. Например за зрителното усещане това са цветовете, за обонянието – миризмите и т.н. Всеки рецептор възприема и предава на мозъка определено въздействие от действителността.

Под динамична характеристика на усещането разбираме процесуалната верига и развиващите се в нея различни форми при протичане на процеса усещане, като отражение на свойствата на предметите или състоянието на тялото. Усещането възниква в резултат на дразнител, чийто процес на въздействие върху съответния рецептор поражда дразнение, в резултат на което се оформя и самата възбуда, тоест възниква процес. От рецептора дразнението се предава на аферентните пътища, за да стигне до коровото представителство на същия рецептор, където се формира усещането. Анализаторът, включващ рецептор, аферентни нерви и мозъчен участък, е анатомофизиологическият апарат на усещането.

Процесуалната структура на усещането се изгражда от единството на неговата статична и динамична характеристика и от протичащите физиологични механизми при формиране на процеса. Тя зависи от конкретния дразнител, от предишния опит на човека, от собствената му активност при отразяване на предмета.

Видове усещане – има множество усещания, толкова, колкото са рецепторите.

Характеристика на усещането: а) Сила. Подпраговата усетливост е минимално дразнение, което не

предизвиква осъзнато усещане, но въздейства на организма. Организмът не е в състояние да отреагира на всички дразнители на околната среда, защото много от дразненията остават неосъзнати. Долен абсолютен праг на усетливостта е онази усетливост, която се поражда от максималната сила на дразнителя, способна да предизвика усещане с равнодействаща адекватност на същия дразнител.Адаптацията е процес на изменение на усетливостта под влияние на дразнителите, предизвикващи усещанията, или под влияние на настъпилите изменения в процесите възбуждане и задържане на централните отдели на анализаторите. Продължителното

въздействие на даден дразнител върху рецептора притъпява реактивността на коровите клетки на анализаторите и води до изчезване на усещането – негативна адаптация. Увеличаването на усетливостта носи названието позитивна адаптация. Адаптационните възможности на различните анализатори са различни. Например усетливостта на зрителния анализатор може да нараства хиляди пъти. Трудно се поддава на адаптация слуховия анализатор. При болка почти не настъпва адаптация. При мирис адаптацията е различна за различните миризми.

б) Време – за да усетим един дразнител, трябва да имаме минимално време; за да го усетим повече – оптимално; при по-продължително време – максимум – вече се привързваме.

Възприятието е прост психически познавателен процес, при който в мозъка се отразяват множество характеристики на обекта и затова възниква отразен образ в мозъка. То е процес в сетивната област на познание. Чрез възприятието се получава информация за цялостната структура (обем, цвят, форма) на предметите и явленията. Възприетото служи като първооснова за работата на мисленето, паметта, представите и въображението. Възприятието не е само фундамент от информационна гледна точка за по-висшите опосредствено протичащи процеси, но то се осъществява в съвместна връзка с тях. Когато човек възприема, той и мисли, той извиква образи чрез представите, които по-рано са получени чрез възприятие.

Възприятието се детерминира, освен от обекта, и от редица други вътрешни механизми, като мотивите, интересите, чувствата, темперамента, способностите и речта. На основата на вътрешните детерминанти и специализиралите се анализатори възприятието се превръща в дълбоко личностен процес, като придава своеобразен облик на особеностите на личността, намиращи израз в самия процес възприятие.

Видове възприятия – имаме 5 анализатора и 5 възприятия: зрителен анализатор – очи; слухов анализатор – уши; вкусов анализатор – език; обонятелен анализатор – нос; осезателен – кожата по цялото тяло. Обикновено рядко се срещат възприятия, формирани на основата само на един анализатор. В повечето случаи анализаторите действат комплексно по двойки или тройки, тогава и възприятията биват зрително-слухови, зрително-обонятелни и т.н.

На основата на формите, необходими за съществуване на материята, а именно: пространство, време и движение, възприятията биват: възприятия за пространство, за време, за движение. Възприятието за пространство включва в себе си възприемането на формата, големината, дълбочината, отдалечеността и посоката на предметите. Към това възприятие спадат и зрителните илюзии.

Възприемането за време отразява обективното протичане (продължителност, скорост, последователност) на предметите и явленията от действителността. То не притежава статични механизми (специални анализатори), механизмите му са функционални. Като механизми се посочват смяната на възбудата със задържането, угасването на процесите.

Възприятието за движение отразява изменението в положението на обектите в пространството. То има за механизми зрителния и кинестетичния анализатор, а за обективни параметри – скоростта, ускорението и посоката на движение.

Физиологична основа на възприятието са анализаторите.Статичната характеристика на възприятието изразява отразеното в качеството

на образ на предмета с аналогичните му свойства като цялост, константност, обем и точност. Аналогично на усещането, възприятието е напълно детерминирано от дразнителите на външната среда и състоянието на организма. Като психически процес то съществува само тогава и дотолкова, доколкото е налице дразнител. Възприятието се

поражда, когато дразнителят задейства един или няколко рецептора, и се прекратява, когато дразнителят прекрати своето действие спрямо рецепторите. Трябва обаче да се има предвид, че голяма част от информацията, идваща от дразнители, остава извън обсега на възприятието, тоест движи се по неосъзнати канали, без да стигне до съзнанието.

Възприятието е не само образ, тоест отразено от нещо, то е и процес. Динамичната характеристика изразява процеса на формиране на възприятието и създаване на образа. Посредством функционалните връзки между коровите представителства на рецепторите се изгражда многозначната модалност на възприятието. Динамичната характеристика се разкрива посредством неговата сила, време, скорост, предметност, осмисленост, модалност.

Характеристики на възприятието:а) сила – силата, с която обектът въздейства върху сетивата и общо върху

субекта, определя и силата на протичане на възприятието, определя и въздействието на възприятието върху другите психични процеси.

б) време – възприятието протича в определено време, с определена скорост, която зависи от характеристиките на обекта и от поетапно протичащите частични процеси (забелязване, отдиференциране на частите, кодиране на информацията и т.н.) в цялостния процес възприятие.

в) предметност – тя се свежда до способността на личността да съпостави получените сведения с обекта, от който са получени. От това произтича ориентировъчната функция на психиката, като чрез нея и на базата на обратните връзки се реализира и регулиращата функция на поведението на човека в средата.От организацията на входните сигнали започва да действа процесуалната структура на възприятието. Като процес от сетивната степен на познание възприятието не е еднопосочно стереотипно отражение на обектите. То е своеобразна система на отразяване, регулиране на отразяваното посредством отразеното и всичко това се осъществява благодарение на коригиращата роля на обратните връзки, възникващи в коровите представителства на анализаторите с оглед коригиране на възприеманото от обекта. От тази гледна точка възприятието представлява саморегулиращо се действие, което притежава механизъм за обратна връзка и се нагажда с особеностите на възприемания обект и условията на неговото съществуване. Обратните връзки осигуряват точно опознаване на обекта, чрез тях се осъществява саморегулацията на процеса възприятие.

г) осмисленост – търси се смисълът на предмет, ситуация, която наблюдаваме. Осмислеността и обобщеността на възприятието се осъществяват чрез взаимната връзка между сетивната и абстрактната степен на познание. Осмислеността и обобщеността на възприятието са неделими. Обобщеността се свежда до отразяване във възприятието на съществените страни на предмета, а осмислеността – до осъзнаване на връзките между тези страни.

Възприятието като действие – то преминава през 4 етапа:- откриване на обекта.- различаване на отделните признаци в него.- идентификация на отделните признаци в него.- опознаване – създаване на цялостен образ.

Сензорно възпитание – възможност да възпитаваме децата да не се поддават на илюзии.

Илюзия – тя е деформирано, изопачено възприемане на реално съществуващи обекти, явления, ситуации. Тя е три вида:

- за движение;- за големина, пространство, отдалеченост, дълбочина;- за време – свързани са всички естествени часовници на човека.

9. 10. ПАМЕТ. СЪЩНОСТ, ФИЗИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ.ТЕОРИИ ЗА ПАМЕТТА. ВИДОВЕ И ТИПОВЕ ПАМЕТ.ПРОЦЕСИ НА ПАМЕТТА. РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА.

Психичната дейност се характеризира не само с възприемане на обектите от външния свят, но и със запомняне, съхранение и възпроизвеждане на възприетото. Тези процеси на запомняне, съхранение и възпроизвеждане, съответно забравяне на запомненото наричаме памет.

Благодарение на паметта превръщаме проблемните ситуации в стандартни. Когато търсим решение за първи път на проблемна ситуация, налучкваме, правим грешки и проби. Решението помага проблемната ситуация да стане стандартна.

Паметта има 4 процеса:- запомняне- съхраняване- възпроизвеждане- забравяне

Физиологична основа на паметта е човешкият мозък.Днес липсва единно и цялостно становище за паметта. Във връзка с изясняването на същността на паметта, на въпроса за възникването и протичането на психичните паметови процеси са се оформили различни теории:

1. В Древна Гърция Аристотел слага началото на психологическата теория, съгласно която връзката между психичните процеси се осъществява чрез съединяването им на основата на съседството, сходството и контраста. Тя не е в състояние да изясни процесите запомняне и съхранение, а се ограничава само до възпроизвеждането. Има три основни асоциации, чрез които помним:- по съседство (вилица - нож)- по контраст (висок – нисък, черен – бял)- по сходство (дума, сходна с друга).

2. Физиологическа теория. Възниква в края на 19 век и е свързана с т.нар. ревербация. Физиологическата теория се основава на постиженията в областта на изследването на висшата нервна дейност, на закономерностите й, на протичането на възбудните и тормозните процеси в кората на мозъка. Създателите й са смятали, че в човешкия мозък всяка клетка съхранява определена дума. Сеченов определя паметта като способност за възпроизвеждане на усещанията.

3. Биохимическа теория. Биохимичните изследвания, проучването на биохимичните реакции, образуването на протеини, наличието на необратими химични изменения в клетките доведоха да възникването й в средата на 20 век. ДНК е носител на наследствената (генетическата) памет, която е формирана във филогенезата. РНК е носител на индивидуалната памет, която се формира в онтогенезата.

Шаран електричество летене шофьорРуно шофьор плуване ватманЛетене пара бягане машинистЛюспи ватман Орел бензин овца локомотивОвца локомотив орел автомобилПерушина автомобил шаран трамвайПлуване машинистБягане трамвай руно електричество люспи пара перушина бензин

Първа сигнална система – нашите усещания и възприятия, които дават информация като образ в мозъка.

Втора сигнална система – базира са на човешката реч и формира логически понятия в човешкия мозък.

Типове памет:- художествен тип (нагледно-образен) – процесуалната структура протича в

рамките на първа сигнална система. Помни образи и събития, изявява се в областта на изкуството.

- логически тип (словесно-логичен) – процесуалната структура протича на основата на взаимната връзка между мислене и възпроизвеждане. Тя вече не е копие на процеса, запомняне, а следва хода на смисловото съдържание на възпроизвежданото. Помни понятия и съждения, формули, концепции. Този род хора се изявяват в науката.

Видове памет:1.Класификация според характера на психическа активност, която преобладава в

дейността:- двигателна памет (за движение) – характеризира се със запомняне на

движения, действия, операции. Формирането на двигателната памет и изявата й е в пряка корелация с движенията, уменията и навиците

- емоционална памет, която е свързана с емоциите; (емоционалнопсихическа активност);

- анализаторна памет (образна памет) – на основата на анализаторите: зрителна, слухова, обонятелна, вкусова, осезателна памет. Характеризира се с помненето на предмети и събития, родили образи, с ангажираността на първата сигнална система на човека. Най-голям дял има зрителната образна памет. Ученик, който е приучен да помни текстовете чрез зрението, постепенно развива зрителния си анализатор.

2.Класификация според целта:- неволева памет – не сме си поставили за цел да помним;- волева. Когато целта е да помним, е налице висока умствена активност, широк

диапазон от включени в дейността на психиката центрове.Добрият учител е този, който много бързо довежда учениците до състояние на послеволево внимание (събужда интерес) и неволева памет (помни се, защото е интересно).

3. Класификация според времетраенето на съхраняване на информацията:

- кратковременна – помни се за кратко време; зависи от потребностите на човека, от времетраенето на възприемането, от вида на поднесения материал, от подредеността на материала.

- дълговременна – маловажното, подробностите се отхвърлят, съхранява се важното. Дълговременното запомняне е свързано с изменения в коровите клетки и е включено в далечните перспективи и цели на личността като нейна потребност.

Непълнотата в знанията за паметта пречат да се вникне в процесуалната структура на този процес, в неговата статична и динамична характеристика.

Статичната характеристика на процеса памет е израз на свойствата многоканалност, многовариантност, многоуровеност, адекватност и косвена детерминираност.

Многоуровеност – съхранението се реализира на няколко равнища: логическо, психично, физиологично, биохимично. Аналогично и с останалите паметови процеси.Многовариантност – помнят се различни явления, в човека са налични различни видове памет: зрителна, образна, двигателна и др.

Динамичната характеристика на паметта се изгражда от: вътрешната детерминираност, взаимната връзка и произтичането на едни от други на процесите запомняне, съхранение и възпроизвеждане. Особеност на паметовите процеси е кодирането и прекодирането на информацията, която пренасят. Възприетото от сетивата и пренесено по аферентен път в кората на мозъка е подложено на кодиране при запомнянето и съхранението и на декодиране при възпроизвеждането.

Процеси на паметта:1. Запомняне – личният опит, който натрупваме при решаване на проблемна

ситуация. Запомнянето зависи от количеството информация и от емоционалността на проблемната ситуация, от повторението, активността и смислеността при заучаване.Запомнянето е процес на запечатване на възприетото чрез свързването му с по-рано запомненото и съхраненото. Като процес запомнянето е дълбоко личностно и мотивирано психично явление. То се характеризира с няколко особености, едно от които е избирателността. Изборът се определя от целите, мотивите и интересите на личността.

2. Съхраняване – запазваме запомнената информация, защото очакваме, че в близко време тя ще ни бъде нужна. Съхранението зависи от количеството запомнена информация и емоционалността на ситуацията. Съхранението е свързано с изменения в субстрата на паметта (коровите клетки), с настъпването на ревербационни процеси и най-вече с наличието на активно действащи потребности на личността. Механизмите на съхранението все още остават скрити и малко изяснени от учените.

3. Възпроизвеждане – означава, че сме попаднали в същата или сходна ситуация. Извличаме от дълговременната памет нужната информация и я използваме в оперативната памет за решаване на ситуацията. След това информацията се връща отново в дълговременната памет и така многократно се използва.Възпроизвеждането като актуализация на запомнянето може да бъде съзнателно и несъзнателноИма 4 вида възпроизвеждане:

- буквално възпроизвеждане (зубрачество, цитатничество) - присъщо е на химици и биолози.

- познаване – попадаме в ситуация за втори път и веднага я познаваме.

- спомен – информацията е като фиксирана във времето и пространството и за да си спомним, се връщаме мислено назад.

- припомняне – информацията почти се е загубила и сега с усилия на волята се стараем да я възобновим.4. Забравяне. Забравянето като процес зависи от редица предпоставки – забравя

се онова, което не е включено в системата на знанията и е останало изолирано от дейността и потребностите на човека.

Процесуалната структура на паметта включва статичната и динамична характеристика на процеса, както и кодирането и преобразуването на сигналите в паметовите процеси, йерархичните нива (биохимично, физиологично, асоциативно), на които протичат процесите. В тези равнища се осъществява преобразуването на сигналите, които трябва да бъдат съхранени в някакво последователност и цялостност. Развитие на паметта. Индивидуални различия. В предучилищна възраст приоритет има образната памет, на чиято основа се развива и нагледното образно мислене. В началната училищна възраст се развива словесната и словесно-мисловната памет.- бързина на запомняне и бързина на възпроизвеждане. Бързината зависи от темперамента на човек.- точност на възприемането;- трайност на съхранението – зависи от възрастта.

11. 12. 13. МИСЛЕНЕ

Постоянно възникващата потребност у човека да разкрива същността на явленията и да решава практически и теоретически задачи е довела до появата на човешкото мислене. Психичната дейност протича както на основата на образите от усещанията и възприятията, така и чрез мисловните операции анализ и синтез, сравнение и обобщение, абстракция. Докато усещанията и възприятията дават познание за външните белези на явленията, мисленето позволява да се разкрият причинността, връзките между явленията, закономерностите.

Мисленето е социално обусловен, неразривно свързан с речта психически процес на търсене и откриване на нещо съществено ново. То е опосредствано и обобщено отражение на действителността и се базира на сетивното познание, но излиза далеч извън неговите предели.

Изходно начало на човешкото познание са усещанията и възприятията. Въз основа на възприятията се образуват представи. От представите по пътя на абстракцията се образуват понятия. Понятията се свързват в съждения. А въз основа на съжденията ние правим умозаключения, чиято най-висша форма са научните закони. И така мисленето е процес на отражение на общите свойства на предметите и явленията и откриване на закономерностите на връзките и отношенията между предметите. Мисленето е процес на обобщено и опосредствано познание за действителността.

Като опосредствано познание мисленето оперира с готови образи и понятия, с паметта и възприятието, а също така и със самите предмети и явления, които човек наблюдава. Затова една от характеристиките на този психически процес е сложната детерминация. Друга особеност е неговата обобщеност – мисленето се осъществява с понятия и обобщени представи, които по своята същност съдържат в обобщена форма информация за много факти от действителността. Обобщеността се изразява и в способността на човека да прави изводи чрез обобщение и чрез мисленето да стига до закономерности и принципи, които не се наблюдават пряко. Третата особеност е неговата абстрактност, тоест способността на човека да се освобождава от незначителните белези на явленията, да формира понятия на основата на същественото в явленията и отразените им белези в представите. Опосредствеността на мисленето е обусловена от способността на човека да стига до истини опосредствано, чрез нещо друго, което е формирано и натрупано в психиката и интелекта (понятия, представи, съждения) и във възможността посредством едни признаци да стига до изводи за същността на явлението.

Статичната характеристика на мисленето напомня тази на въображението.Мисленото е социално детерминират процес, то е свързано с човешкото общество. Мисленето и речта могат да се развият само в човешкото общество, само чрез обществото и само заради него.

Речта е сложен феномен на човешката психика. Нейното конкретно предназначение е да осигури общуване между хората. Езикоподобни средства за общуване между животните за съобщение и сигнализация са рефлекторни механизми, които стоят далеч под речта.

Първа сигнална система – нашите усещания и възприятия, които дават информация като образ в мозъка.

Втора сигнална система – базира се на човешката реч и формира логически понятия в човешкия мозък.Павлов: “За животното действителността се сигнализира почти изключително от дразненията и техните следи в големите полукълба... Това е първата сигнална система

на действителността, обща у нас с животните. Но думата образувала втора сигнална система на действителността, бидейки сигнал на сигналите. Разликата между двете системи се състои в това, че реакцията в първата сигнална система се отнася към конкретни явления, а втората сигнална система реагира на техните обобщения”. Втората сигнална система представлява мозъчни процеси в главния мозък, които лежат в основата на обобщеното отражение на действителността във вид на понятия, реализирани в думи. Тя дава възможност да обобщим действителността, а тъкмо в това се състои нашето мислене. Абстрахиращата дейност на мисленето се извършва чрез езика.

В онтогенезата се развиват 5 типа реч:1. Стохастическа? реч – осъществява се при възпроизводството на текст,

научен наизуст.2. Хорова реч (децата обичат да скандират).3. Комуникация – при нея, за разлика от първите два типа, има двупосочност на

информацията. - Монолог (напр. университетска лекция). Ситуацията при монолога е

пасивна. Той е предварително програмирана и структурирана реч, в която има множество описания и примери. Характеризира се с последователно и свързано изложение, логическа обоснованост. Монологичната реч е разгърнато индивидуално изложение на мисли, знания или опит с цел съдържанието й да стане достояние на друго лице или група хора. Може да бъде в устна и писмена форма.

- Ситуацията при диалога е активна. При диалогичната реч се осъществява размяна на мнения между двама или няколко събеседници. Тя се реализира най-често в устна форма.

Правила на реториката:- логически правила: теза (позицията на един), антитеза (позицията на друг),

синтеза.- психологически правила; цветистият и образният език, който се употребява.- мимиката, жестовете, позата, интонацията допълнят и изясняват съдържанието.4. Писмената реч – излагане на мислите и идеите върху хартия. Тя трябва да е

по-богата в езиково отношение от устната, за да бъде правилно възприето съдържанието.

5. Вътрешна реч – разговор на човека със самия себе си за разрешаване на проблемната ситуация, в която е попаднал. Тя не се нуждае от точност на фразите, отличава се с фрагментарност и откъслечност.Мисленето и речта спомагат за разрешаване на проблемните ситуации. Чрез мисленето се решава проблемът, а чрез речта се дава решението на други хора, за да подходят към ситуацията като към стандартна, а не като към проблемна.

Допонятийно и понятийно мислене. Мисленето при децата се формира до 3, до 6 и след 6 години.

- до тригодишна възраст има нагледно-действено мислене, което се базира на подражание. Детето наблюдава възрастните и прави същото. Нагледно-действеното мислене се характеризира с протичане на мисълта на основата на конкретните действия, оперирането с играчки, предмети. Процесуалната му структура се свежда до образуване на мисловни връзки и операции и извличане на съждения на основата на видимото.

- между 3 и 6 години към нагледно-действеното се прибавя нагледно-образното мислене. Децата започват да си изграждат образи за различни обекти и ситуации. Този процес протича на основата на образи, пряко формирани в процеса на мислене или формирани по-рано, но сега извикани в сензорната сфера с оглед решаване на поставената задача. Процесуалната структура се свежда до задържане на формиращите се и формирани образи, свързването им в система от асоциации и разкриване на търсеното. До 6-годишна възраст е допонятийното мислене.

- след 6-тата година водеща дейност е ученето. Тогава се развива в условията на умишлени ситуации понятийното (абстрактното) мислене и детето натрупва понятия. То се осъществява на основата на понятията и съжденията.

Форми на мисленето. Логиката изучава логическите форми на мисленето – понятия, съждения, умозаключения. Процесуалната структура на понятието има две страни: щом изкажем едно понятие пред нас образно изплуват едни или други представи, които по-рано сме възприели. В случая понятието като своеобразен възел се развързва на основата на асоциациите. От друга страна, понятието разкрива познавателната си същност, без да си представяме един или друг факт, който сме възприели в миналото. В този случай “развързването” на понятието става посредством съждения. Съждението разкрива опосредствено връзките между предметите и явленията, разкрива техните свойства. Съжденията биват общи, частни и единични. Умозаключението е форма на протичане на мисълта, при която от наличните две или повече съждения се извлича нова мисъл. Умозаключенията са индуктивни, когато мисълта се движи от конкретното към общото, и дедуктивни, когато от общото положение извличаме частното.

Операции на мисленето. Като процес от психологична гледна точка мисленето се изяснява на основата на мисловните операции анализ и синтез, сравнение и обобщение. Разчленяването на цялото на части, които изследваме (чрез анализ), е една от най-простите форми на мисловни операции. Тя бива непосредствена (когато анализираме факти и събития чрез пряко наблюдение) и опосредствана (когато анализираме факти и събития на основата на представи и понятия).

Синтезът - това е обединяване на частите в цяло. Аналогично на анализа той бива непосредствен и опосредстван. Обикновено двата процеса протичат заедно.

В процеса на анализа и синтеза се осъществява и сравнението. В процеса на анализ и сравнение се стига до общите и съществени признаци, а това става и чрез абстрахирането от несъществените, за да се стигне до обобщение на съществените.Процесуалната същност на тези процеси е сложна. Ако вземем един пример, можем да я разкрием за протичащите в мозъка процеси, валидни за този пример. Ако вземем друг пример, ще разкрием други форми на протичане на мисловните процеси. Разклонението на мисълта при ползване на асоциациите, действието на рефлекса “що е това?, стереотипите от асоциации, угасването и активизирането на условните връзки – всичко това се осъществява в конкретната дейност.

- ориентиране в ситуацията. Колкото повече информация има, толкова по-лесно е ориентирането.- разбиране- изпълнение- контролЕмпирично – човек осъзнава от практиката, че е това, а обяснението може да дойде след доста време. Нестандартно и стандартно.

15. ЕМОЦИОНАЛНО-ВОЛЕВА СФЕРА НА ЛИЧНОСТТА. ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА

Емоционално-волевите състояния дават енергия на човека да извършва съответните дейности. В емоционално-волевата сфера влизат емоции, чувства, воля.Съществуват различни концепции в изясняването на механизма и структурата на емоциите и чувствата. Някои учени ги разглеждат в тясна връзка със съзнанието, определят ги като форма на психичните явления и застъпват становището, че чувствата нямат съдържание, а са изява на психичните процеси, тяхна страна. Те откъсват чувствата от физиологичните процеси.

Други застават на противоположното становище, като свеждат емоциите до физиологичните реакции. Всяко възприятие – твърдят те – води до промени в организма, изразът на тези промени са емоциите.

Трета група учени начело с Фройд ги разглеждат в единство с инстинктите.Необходимо е да се направи разлика между емоции и чувства, каквато не съществува в житейската практика, и разлика между емоциите в животните и в човека. Докато емоциите се изразяват в движения и телесни изменения, то чувствата пораждат отношение.

1. Емоции – те са присъщи на висшите животни и човека. Регулират взаимоотношенията индивид – околна среда. Свързани са с действието на елементарни регулативни процеси и имат за задача да осигурят биологичното равновесие между организма и средата. Този род процеси са общи за човека и животните. У човека висшите емоции възникват благодарение на психична организация от висш тип. Източник на емоции е не само удовлетворяването на биологичните потребности, но също така и на задоволяването на психичните и социалните потребности. Тези емоции се определят като висши и се назовават с термина чувства.

Биологически целесъобразно поведение – емоциите задвижват генерална програма животното да се възпроизведе и да оцелее. Докато при животните емоциите са преди всичко компоненти на безусловните рефлекси, на инстинктите (когато на животно отнемат новороденото, то издава специфични звуци, но ако човек го унищожи пред неговия поглед, то няма да нападне човека), то при човека емоциите (радост и злоба, тъга и ненавист, смях и тревога) представляват комплексни преживявания, обусловени от образи и събития, към което човекът притежава устойчиво отношение.Исторически емоции възникват в хода на еволюцията като механизъм, сигнализиращ на субекта за значими – позитивни и негативни – дразнители. Емоциите са реакция на задоволена или незадоволена потребност. Но те са и сигнали за цялостното състояние на организма.

Положителните емоции стимулират психичната дейност, докато отрицателните също могат да стимулират човешката активност, но с оглед да се избегне опасността.

Механизмите на чувствата и емоциите имат широк диапазон. В най-общ аспект като механизми на тези процеси се посочва съвместната дейност на кората и подкорието.

Центровете на страданията са разположени в различни отдели на мозъка и са свързани в единна система, вследствие на което отрицателните емоции се преживяват от целия организъм, превръщат се в едно цялостно неблагоприятно състояние. Центровете на наслажденията са по-независими един от друг, затова и различните положителни емоции по-рязко се различават, отколкото отрицателните.

6 първични емоции:- страхът – той поражда бягството.

- гневът – той поражда агресията.- любопитството – то поражда изчакването (белите мечки са едни от най-

любопитните животни).- половото влечение – поражда възпроизвеждане.- радостта – демонстрира жизнерадостта (например наяло се животинче).- скръбта – демонстрира липсата на жизненост.

2. Чувства – те са присъщи само на човека. Регулират взаимоотношенията човешка личност – околна социална среда.

Докато емоциите са тясно са свързани с биологичното в човека, то чувствата се определят като социализирани емоционални преживявания. Първоизточник на чувствата е социалната среда. Чувствата са свързани с потребностите и възникват в зависимост от тях – естетически, нравствени, физиологични.

Чувствата на човек имат две функции:- сигнална – настъпващото у нас чувство подсказва, че нещо се променя в

заобикалящата ни социална среда.- регулираща – осъществява се чрез съответното изразяване – движения,

действия. Откриваме я в мотивационната сфера на човека, в организацията на

поведението му, в действията му. Полученият сигнал почва да регулира различните системи в човека, за да могат да отговорят на този сигнал. Първа важна промяна е позата, която заемаме. Втората е походката на човека. Третата е жестовете, а четвърта – активизирането на някои от системите в човешкия организъм.

Класификация на чувствата.А) Според съдържанието на чувства:

- положителни – когато е задоволена нуждата на човека от нещо.- отрицателни – потребността не е задоволена.- неопределени чувства – Такива чувства са налице, когато отношението

на субекта към обекта е неясно, потребността е слаба, затова и чувствата остават в зоната на неопределеността.Б) Според интензивността (динамиката): емоционално пресищане, глад и

емоционална норма.Форми на проявяване на чувствата.- чувствен тон – това е качествен оттенък на психиката, съдържащ в себе си

умерена доза емоции. Той се изразява в отношенията между хората. Свързва се с различни видове усещания и възприятия главно в областта на цветовете, миризмите, вкусовете. Може да е мажорен (весел), минорен (тъжен), неутрален.

- настроение – това е слабо и сравнително продължително емоционално състояние. Настроенията биват положителни и отрицателни, протичат в динамика, продължават часове, човек винаги или почти винаги е в настроение.

- афектите са емоционални процеси с голяма сила и кратко време. Те възникват бързо, завладяват поведението на човека и нарушават волевия съзнателен контрол върху поведението. Отразяват се ярко върху поведението, сърцебиенето, обмяната на веществата, но някои, особено отрицателните, водят до умора и отпадналост.

- страстите са силни продължителни чувства, които завладяват съзнанието на човека и го канализират в определена посока. Те стават все по-силни с времето, когато се възпроизвеждат.

- стресовите състояния възникват в необичайни ситуации при недостиг на време и информация, променят съществено поведението на човека, обхващат цялата психика.

Висшите чувства са присъщи само на пълноценно изградените човешки личности, пораждат се от социалната действителност, от културата, науката, историята, изобщо от обществения начин на живот. Те са няколко групи:

- интелектуални чувства – пораждат се в процеса на интелектуална дейност, когато попаднем в проблемна ситуация: недоумение, възхищение, съмнение, увереност, радост от решената ситуация, любознателност. Те подтикват човека за активна умствена дейност.

- трудови чувства – възникват в процеса на труда.- естетически чувства – възникват при общуване с изкуството (от трагичното

до комичното). Свързани са с възприемане на красивото и прекрасното в изкуството и природата.

- морални чувства: любов, патриотизъм, дружба, чувство за дълг. Те са свързани с нравствеността, с нравствените норми на обществото.

Изразяване на чувствата. За разлика от познавателните психични процеси чувствата имат ярък и забележим външен израз. Те намират израз в мимиката, пантомимиката и вокалната мимика, както и във функционирането на вътрешните органи – засилване на пулса, изпотяване, повишена обмяна на веществата. Всъщност това е и експресията на чувствата – промяната във външния вид на човека в резултат на преживявания от някое чувство.

Индивидуалните особености на чувствата зависят от “избора” на обектите, пораждащи чувствата (външни дразнители, органически и други потребности, образи), от степента на развитие на когнитивната система на човека, както и от темперамента – различните типове темпераменти се характеризират с различни по динамика и възникване, по изява, трайност и сила чувства.

14. ВЪОБРАЖЕНИЕ. АНАЛИТИКО-СИНТЕТИЧЕН ХАРАКТЕР НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Въображението е необходим елемент от творческата дейност на човека. Изразява се в построяване на въображаем образ на целта на дейността му. Помага да се оформи поведението в проблемни ситуации с висока степен на неопределеност.Същността на образите в психиката на човека не се свежда само до представяне на събития, възприети пряко. Образи от исторически събития, образи от литературата, киното, техниката – диапазонът на образите при въображението е голям.

Представите са образи на предмети и явления, които в момента не действат върху сетивата, а са формирани на основата на по-рано възприетото чрез рецепторите. Представите отразяват цялостно или частично възприетите обекти. Те биват единични и обобщаващи.

Процесът въображение, съществуващ на основата на наличните представи, притежава способността да създава нови образи. Той работи с много представи, защото реконструира, преобразява и изменя образите на представите, използвайки елементи от тях при създаване на новия образ. Паметта и мисленето също оперират с представи, но при тях работата не е насочена към създаване на нови образи. Чрез образите, които създава, въображението се издига над същността на психическото като вярно отражение на явленията.- Мислене - възниква в проблемни ситуации с по-ниска степен на неопределеност; въображение – възниква в проблемни ситуации с по-висока степен на неопределеност.- мислене – работи с понятия; въображение – работи с образи.- мислене – при него изграждаме системи от понятия; въображение – изграждаме системи от образи.- мислене – доминира в края на проблемната ситуация, когато степента на неопределеност е намаляла; въображение – доминира в началото на проблемната ситуация, когато степента на неопределеност нараства.

Видове въображение:1. Пасивно – протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и

комбинацията им, при слаб или липсващ контрол на мисленето.- пасивно непреднамерено – например сънищата.- пасивно преднамерено(с цел) – например бляновете. То е процес на

възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от реално приемливи и преживени събития, докато непреднамереното клони към създаване на нереални образи.Блянът е вид образно мислене, което не се основава на реални предпоставки, а по своята същност е емоционално изживяване, вид откъсване от действителността. Характеризира се с образи, които са били в съзнанието, но наред с това възникват и такива, които сам човек си създава, като е засилена емоционалната им окраска. Блянът се изгражда извън контрола на съзнанието.

2. Активно – характеризира се с осъзната мотивираност.- активно възсъздаващо – възниква например, когато четем книга и

възсъздаваме образите от книгата. То е налице, когато трябва да се възобновят системи от асоциации под формата на образи за онова, което сме чели, чертали, заучавали. Особено голямо приложение намира при предмети като география и история.

- активно творческо – човек си създава въображаем образ, който няма аналог в природата. Чрез трудовата дейност се материализира образът в продукт (нова книга, нова формула, ново лекарство). Реализацията на новите образи води до обогатяване на

действителността (духовна и материална) с ценни продукти. За силата на творческото въображение и изобщо за силата на образите като механизми говори влиянието им върху органическите процеси. Фактът, че при особено силни образи човек може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези образи за личността.

Аналитико-синтетичен характер на въображението. Динамичната характеристика на въображението започва от търсенето на образи, на основата на чиято реконструкция, при налагане на нови форми на комбиниране на елементи, ще се създадат нови образи в унисон с търсенето.Има закономерности във формирането на въображаемите образи, които се изграждат по 5 метода:

1. Метод на слепването (аглутинация)– взема се реално съществуващ обект и върху него се залепва несъществуващ обект (русалката). Динамичността тук се свежда до процеса търсене и намиране на най-удачното съединяване на представите, за да получи приемлив образ, макар и нереален.

2. Хиперболизация – това е процес на намаляване или уголемяване на дадени образи. При нея става реконструкция на образа.

3. Заостряне – използва се в карикатурите.4. Типизация – процес, аналогичен на схематизацията - взима се общото на цял

клас от хора, обекти и се изгражда един обект. 5. Схематизация – това е процес на ограничаване на белези и черти от образи.

При типизацията и схематизацията представите се възпроизвеждат, за да почне конструирането на търсения образ, представите се синтезират, за да се получи типизирания образ. И при двата процеса наличните представи се разрушават, за да преустроят. Търсенето, аналитико-синтетичната дейност заемат централно място в тези форми на въображението.

Мечта – модел на желаното бъдеще. Тя дава енергия на човек да преодолява препятствията и да постига това бъдеще.

Фантазия – бурно развихрено въображение, което няма нищо общо с настоящата действителност.

18. ТЕМПЕРАМЕНТ

Темперамент – устойчиви психически качества на личността, които я карат да постъпва по определен начин в най-разнообразни ситуации.

Характеристика на темперамента:1. Сензитивност - праг на дразнене.2. Реактивност - праг на реагиране на човека.3. Активност - усилието, което правим за постигане на целта.4. Съотношение между реактивността (зависи от ситуацията) и активността

(зависи от целта).5. Темп, в който вършим дейността. 6. Пластичност – способност да променяме поведението си спрямо

променливата ситуация.7. Насоченост на личността. Хора, на които психиката е насочена навън, за тях

е важна оценката – екстроверти. Хора, на които психиката е насочена към собствените преживявания и ги интересува собствената оценка – интроверти (северните народи).

Фактори, които формират темперамента:- наследственост;- възраст;- средата, в която живеем;- стилът на професионалната дейност.

Въпросът за връзката на темперамента с типа висша нервна дейност, за тяхното единство и различие е обект на внимание на много учени. Известно е, че типът висша нервна дейност е физиологично явление, чиято същност се свежда до диалектическо единство от свойствата на възбудните и задръжните процеси в кората на мозъка. Свойствата сила (слабост), подвижност (бързина и бавност), уравновесеност (неуравновесеност) на възбудния и задръжния процес в своята пропорция определят типа висша нервна дейност. Темпераментът е психично качество на личността, което определя индивидуалните особености в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства. Той е и израз на основните свойства на типа висша нервна дейност. Всеки показател на темперамента корелира с някакви показатели на свойствата на нервната система. Едни и същи външни проявления могат да служат за показатели на и психичните, и на физиологичните свойства.

Темперамент (от гр.дума съотношение, пропорция). Първата класификация на темпераментите принадлежи на Хипократ, който в зависимост от пропорциите на 4-те вида течности в организма – кръв, слуз, черна и жълта жлъчка – обяснява наличието на един или друг темперамент. Там, където доминира кръвта, имаме сангвиник; слуз – флегматик; черна жлъчка – холерик; жълта жлъчка – меланхолик.През 18 век Кречмер установява 3 типа телосложение:

- вискеро тоник – хора със закръглена форма, весел нрав, склонност към удобствата; обичат да работят, оптимисти са, положителен тип хора.

- сомато тоник – с атлетическо телосложение, лидери в обществото.- церебро тоник – слаби, хилави хора, неудачници, мързеливи, не могат да се

справят с трудностите.През 20век Иван Павлов. Връзката между тялото и духа е нервната система. Два

процеса – възбуждане и задържане.

Класификацията на типовете висша нервна дейност и на темпераментите се изгражда на базата на основните свойства на възбудните и задръжните процеси – сила и слабост, бързина и бавност, уравновесеност. В класификацията са представени 16 типа.

Сангвиникът има високо ниво на физическа и психическа работоспособност. Лесно създава многобройни и задълбочени контакти с другите хора. Има много точна самооценка за себе си и за другите. Запазва самообладание в сложни и опасни конфликтни ситуации и успокоява със своето поведение. Работоспособността му е голяма. Бързо преминава от едно състояние в друго – много ценно за обучението качество.

Флегматикът има високо ниво на физическа и психическа работоспособност, но трудно го постига. Създава трудно контакти с хора. Има малко на брой, но задълбочени контакти. Самооценката му за себе си е точна, както и за другите, но му трябва време, за да я сформира. Запазва самообладание в сложни и опасни ситуации и успешно ги потушава.

Флегматиците са бавни, спокойни и уравновесени. Нервната им система е здрава и силна. Никога и за нищо не бързат, още по-малко се вълнуват от промени в околната среда. Походката им е бавна. Не изпадат в силна възбуда, в която често изпадат холериците, нито пък познават крайния тормоз – типично състояние на меланхолиците. Трудно се запалват по нещо. Мисълта им е бавна, но трезва, решенията – обмислени. Работоспособността им е голяма, могат да възприемат учебен материал дълго време. Докато флегматикът и холерикът изразяват чувствата си веднага, то флегматиците се задържат, чувствата им се генерализират

Холерикът има високо ниво на физическа и психическа работоспособност, но за кратко време. Създава множество контакти, но са повърхностни. Има завишена самооценка, оценките за другите като правило са занижени. Губи самообладание в сложни конфликтни ситуации и с поведението си ги усложнява още повече. Възбудят ли се, не отстъпват на никого по отношение на активност. Движенията им са бързи, мислите скачат от обект на обект, мисълта им е находчива. Решения взимат бързо, обичат са се налагат и често го постигат. Сърдят се по незначителни поводи. Запалят ли се в разговори, никой не може да вземе думата от тях, прекъсват, апострофират, думите им идват навреме, жестовете помагат. Критиката нервира холерика и го отблъсква.

Меланхоликът има ниско ниво на физическа и психическа работоспособност; занижена самооценка и често комплекс за малоценност. Има неточна оценка за другите, което го травматизира допълнително. Не може да се справя със сложни конфликтни ситуации и обикновено става тяхна жертва. Контактите му са малко на брой и повърхностни. Той е потаен и не се разкрива.

16. ВОЛЯ

В психиката на човека са налице не само процеси с познавателен характер, като усещанията, възприятията, мисленето, не само процеси, с които изразяваме отношението си към явленията и хората, но и такива, чрез които реализираме своите цели, намерения и мотиви.

Волята е сложна, активна и съзнателна психична дейност - особена форма на човешката активност. Тя се изразява в способността да се преодолява препятствието по пътя към целта. Осъществява се на основата на определени цели, при участието на няколко познавателни психически процеси и изисква активно участие на двигателния анализатор. Но волята не се изразява само в движенията и действията, не само в преодоляването на трудности от физически характер, но и в трудности от умствен характер.Всяка дейност бива:

- съзнателна – Его, Аза – воля е нужна, има предварителна цел.- подсъзнателна (импулсивна).

Процесуална структура на волевите действия. Целта и нейното осъзнаване (първи акт на волевото действие) протича при наличието на потребности, желание, мотиви, борба на мотивите. Целта може да се породи от потребност и влечение или съзнателно са бъде поставена. Във втория случай възникналата представа за крайната цел активизира аферентни клетки в кората на мозъка, които се свързват с клетки на двигателния анализатор. В това взаимодействие са пораждат влечението и желанието, потребността, настъпват процеси на безпокойство, възникват импулси, предизвикващи неудоволствие в личността, на чиято основа се оформят мотивите за действие (втори акт).

В породеното доминантно огнище в кората на мозъка се разгръщат познавателни психични процеси (мислене, представа) и то се свързва с аферентните кинестезически клетки на двигателния анализатор, като породената в тези клетки възбуда се препраща към аферентните клетки на същия анализатор, чрез които се осъществява движението, като трети акт на волевото действие. Но с това не приключва волевото действие. То е верига от действия и всяко първо действие сигнализира на централната нервна система за получения резултат.

Волята е неделима от втората сигнална система, регулацията на волевия процес се извършва чрез умствените действия. Активизирането на когнитивната система при напрегната умствена дейност се осъществява именно чрез волята. Активизирането на представите, включването на въображението, изграждането на нови образи – това е дело на волевия акт. Единството между когнитивната и двигателната система в практическата дейност, тоест единството между мислене и действия най-пълноценно характеризира волята.

Структура на волевия акт:1. Целта координира волевия акт.2. Мотиви. 3. Интелектуален момент – обмисляне на пътища за постигане на целта. Тази

характеристика е функция на мисленето.4. Борба на мотивите (кое да изберем).5. Избор на решение.6. Изпълнение на решението.7. Контрол върху изпълнението на взетото решение.

Функции на волята:1. Да сдържа импулсите, които идват от подсъзнанието на човека.2. Да регулира поведението да бъде съответстващо на ситуацията.3. Да съответства поведението на обществените норми на поведение.

Волеви качества на личността:1. Самостоятелност и внушаемост. Самостоятелен е зрелият човек – не се

поддава на чужда воля. Самостоятелността е качество на волята, което се изявява в наличието на инициатива за действие, в праволинейността на поведението и липсата на колебание, в устойчивостта на изпълнение на взетите решения, неподатливост на внушаемост. Малките деца и възрастните хора са с по-голяма степен на внушаемост.

2. Решителност и нерешителност. Решителността е качество, което характеризира човека по отношение на бързината във вземането на решения, в тяхното изпълнение. Нерешителният човек се колебае, съмнява се.

3. Настойчивост и упорство. Упорство – когато разбираме неправилността на нашата позиция, но по някаква причина не искаме да си признаем. Настойчивостта се изразява в последователното преодоляване на всички вътрешни и външни препятствия и завършване на започнатото докрай.

Решителността и настойчивостта, формирани в процеса на социализация на човека и по-конкретно при преодоляване на значими трудности в живота, съдържат различни нива на развитие. Няма двама човека, в които тези качества да бъдат в еднаква степен развити.

4. Самообладание и паника. Самообладание – владея себе си в трудни ситуации със силата на волята. Самообладанието изразява вътрешната сила на човека, способността му да се въздържа от действия, когато е необходимо. То е противоположно на гнева, яростта, страха и афективните състояния. Паника – поради липса на самообладание човекът предприема несъответстващи на конфликтната ситуация действия, с което още повече я усложнява.

5. Смелостта и храбростта изразяват силата на човека в значими ситуации.Волевите качества образуват една цялостна система в психиката на човека и в неговото поведение. Зад тях се крие моралът, неговата идеология. Психологичните особености на личността осигуряват разнообразието на човешките личности.

17. ХАРАКТЕР

Характер – съвкупност от индивидуално своеобразни психични свойства. Те се проявяват като типична дейност за дадена личност. Характерът изразява и отношението на човека към това, което го заобикаля – отношение към хората, вещите, себе си, труда. Тези отношения са и своеобразна нравственост на личността.

Сложността на характера произтича от сложната му структура, в която се преплитат много йерархични равнища от психиката. В него прониква и биологичното чрез типа висша нервна дейност. Социалната среда детерминира всички други равнища от психиката, които се преплитат и участват във формирането на характера.

Характерът съдържа в себе си както дълбоко индивидуални особености, формирани на основата на типа висша нервна дейност, на темперамента, така и типични за група хора, съсловие черти, формирани под влияние на мирогледа, идеалите, морала. Затова характерът е синтез от индивидуални и типични свойства на личността. Тези свойства не остават само на равнището на нравствено-психичната система, а проникват и в регулативната система на личността, тоест характерът обобщава характерни черти от емоциите, волята, потребностите, мотивите, интересите. Тези компоненти на личността оказват влияние върху структурата на характера, затова той обобщава съществени и устойчиви свойства и от тази система.

Физиологични основи на човешкия характер: Темперамент + динамичен стереотип (езикът на тялото - походка, мимики, жестове).

Структура на характера. Понастоящем постановките за структурата на характера се свеждат до следното: характерът се изгражда на основата на свойствата на темперамента (обусловен от типа висша нервна дейност), най-ярко се изразява чрез чертите на волята, които прерастват в негови черти. Типа висша нервна дейност, темперамента и психичните състояния са първите три равнища, влизащи в структурата на характера. Над психичните състояния се изграждат способностите. Ако приемем това етажно разположение на психиката, в което чувствата проникват на всички етажи, изниква въпросът, къде е мястото на характера. Характерът е утаена психика, затова при разглеждането му трябва да се отчетат много явления: биологични (типа висша нервна дейност), психични (характерът е немислим без когнитивната система), емоционални (чувствата се преплитат с характера), волеви (характерът носи волеви облик), нравствени (характерът е и морал).

Има 4 симптом комплекса (отношение към нещо). Те отразяват отношение към себе си, към другите, към дейността, философската основа на личността.

- отношение към себе си – способността да се самооценяваме правилно.- отношение към другите (ако застанем зад просяк, ще видим цялата гама от

отношения към него).- отношение към дейността – към труда или учението. Тук влизат

трудолюбието и мързела.- философска основа на личността – активност или пасивност на човешката

личност, смелост или страхливост.

Два вида отношение, които възникват в характера:- общественозначими – училището и медиите влияят най-силно. Целта е да се

накарат хората да мислят еднакво.- индивидуалнозначими – важни за конкретната личност и за семейството. Често

двата вида отношение влизат в конфликт.

Характеристики на човешкия характер:- дълбочина на качествата на човешкия характер – колкото по-дълго

възпитаваме едно качество, толкова по-дълбоко става.- пластичност на човешкия характер – промяна на характера, когато се променя

ситуацията. Ригидност – променя се поведението.- сила на характера.

Фактори, определящи човешкия характер:1. Наследственост;2. Възраст;3. Среда;4. Професионална дейност;5. Пол – мъжкият характер е по-агресивен;6. Брой на децата в семейството;7. Подражанието – биологична черта, присъща на човека и животното.

Човешкият характер може да се промени, като поставим личността в конфликтна ситуация.

19. СПОСОБНОСТИ

Способностите не могат да бъдат сведени към нито един психически процес или пък негово свойство.

Способности – индивидуални човешки качества, които помагат успешно да извършваме сложни човешки дейности. Те осигуряват висока количествена и качествена продуктивност на човека в работата.Качествена характеристика – наличие или липса на дадена способност.Количествена характеристика.

Заложба – наследственият потенциал у детето. Зависи от средата дали ще я развие. Основата на заложбите се търси във физиологическите особености на мозъка – в типологическите особености на висшата нервна дейност и по-конкретно в силата (слабостта), подвижността (бързина и бавност) и уравновесеността на възбудните и тормозните процеси, в структурата и особеностите на анализаторите и по-конкретно в коровите им представителства, в съотношението между сигналните системи.Заложбите - морфологическите и функционални особености в строежа на мозъка, органите на усещанията и движенията – са природни предпоставки за развитие на способностите. Например високата чувствителност на обонятелния анализатор е природна предпоставка за способност, но не е способност. Когато тази чувствителност се включи в дейността и се развие, се превръща в способност.Върху основата на едни и същи заложби могат да се развият различни способности в зависимост от дейността.

Способности – това са материализираните заложби благодарение на условията на социалната среда.

Талант – силна проява на човешките способности в няколко области едновременно: високо ниво на физическа и психическа работоспособност, трудолюбие, висока ефективност на дейността.

Дарба – ярка проява на човешки способности. Зависи от условията на социалната среда.

Гениалност – изключително ярка проява на човешките способности. Тя не зависи от условията на средата. Въпреки това тя се проявява точно в тези области, които са най-необходими на социалната среда. Геният се свързва с общата надареност и с висока изява в няколко области на изкуството и науката. Талантът се свързва със специалната надареност и с високи постижения в дадена област.Талантът и гениалността се трактуват като висока степен на съчетание на способностите и висока степен на развитието им.

11.12.13. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВА, ВТОРА И ТРЕТА УЧИЛИЩНА СТЕПЕН

Показатели:І-ва уч.степен

І-ІVкл. – 6,5-10,5г.ІІ-ра уч.степен

V-VІІІкл. – 10,5-14,5г.ІІІ-та уч.степен

ІХ-ХІІкл. – 14,5-18,5/19,5г.

1. Основна дейност: учене общуванеУчене с оглед

професионалната реализация

2.Цел на дейността:

Формиране на знания и умения

Емоционално общуване

Учене с оглед професионалната

реализация

3. Характер на дейността:

Външноорганизиран характер

Смесен характер (род.+у-л+собств.)

Смесен и вътрешноорганзиран

храктер4.Форми на общуване:4.1.съученици Морал на равенство Морал на равенство Морал на равенство4.2.възрастни Подчинение Война за равенство Морал на равенство

5.Настроение: Формира се от у-ляФормира се от

групата връстници

Формира се относително

самостоятелно

6.Мнение: Формира се от у-ляФормира се от

групата връстници

Формира се относително

самостоятелно

7.Соц. роли Определят се от у-лОпределят се от

групата връстнициОпределят се от

приятелския кръг8.Полово съзряване: Ж: 10-14г.; М: 12-16г.; 70% пол.акт.: Ж:18-19г., М:17г.

9.Самостоятелност ОграниченаДистанциран

контрол - самостоятелност

Почти пълна

10.Независимост (икономическа):

Градация към малолетна престъпност.

11.Модел на поведение:

Диктува се от учителя

Диктува се от лидера на групата

Диктува се от учител/авторитетен

роднина

12.Избор на професия:

Шаблонност ???

Съобразява се със собствените

способности и заложби

13.Оценка за другите:

Подражание на учителя

Подражание на групата връстници

Относително точна и самостоятелна:1. обем знания;

2. приятелски кръг;3.първата любов.

14.Самооценка:Подражание на

учителя

Подражание на лидера на групата

връстници

Относително точна и самостоятелна:1. обем знания;

2. приятелски кръг;3.първата любов.

Групата връстнициМ

ъж

е:

Лидерът 1. Лидерката

Жен

и:

Умникът 2. УмницатаСмешникът 3. Смешницата

Побойникът 4. Вярната приятелкаМижитурката 5. Клюкарката

Хубавецът 6. Хубавицата

7.8. ОБЩУВАНЕ И ФОРМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА. ОБЩУВАНЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ОБЩУВАНЕ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ.

МЕЖДУЛИЧНОСТНО ВЪЗПРИЕМАНЕ. МЕХАНИЗМИ И ЕФЕКТИ СЪПЪТСТВАЩИ ОБЩУВАНЕТО.

Общуването преминава през няколко етапа:- майката – бебето – емоционално общуване до 8-ия месец.- след 8-мия месец има предметно общуване.- несловесно общуване – чрез жестове, мимики детето показва какво иска.- словесно общуване – когато след 3-тата година детето започва да говори.

Общуването е комуникация (предаване и приемане на информация), взаимодействие с положителен или отрицателен знак и перцепция (възприемане на другия човек).

1. Комуникация. Най-важна е формулата на петте букви “к”: Кой е източник на информация? Какво е съдържанието на информацията? Как се предава информация – да се изразяваме точно и ясно. Към кого е насочена тази информация? Каква ефективност имаме от информацията?

2. Взаимодействие.Особености при жените:- много по-лесно възприемат екипната цел като своя лична цел.- много по-лесно се сработват в екип, група.- много по-лесно се примиряват със сложни, неразрешими за тях ситуации. Това

е генетично заложено, за да може да оцелее и жената, и нейното потомство.При мъжете:- по-трудно приемат екипната цел като своя лична.- по-трудно се сработват в екип, група, колектив.- те са ярки индивидуалности и затова предпочитат меките форми на конфликта

(конкуренцията и съревнованието).- те не се отказват и то остри конфликти (скандали, убийства, сбивания).- яркият индивидуализъм ги кара да загинат в конфликтна ситуация, отколкото

да се подчинят, за да оцелеят.3. Перцепция (възприемане на другия човек).При първа среща с някой човек се правят две основни грешки:- събира се информация по несъществени признаци (коса, очи).- оценката се прави на подсъзнателно ниво.

Механизми и ефекти, за да може общуването да върви по-лесно:

1. Ефект на петното – човек съзнателно използва своя недостатък, за да извлича полза за себе си.

2. Ефект на Аш (или на първенството) – прави се глобална оценка на човека по първите характеристики, които се отчитат за него.

3. Ефект на ореола – поради повишено емоционално състояние се набеждава даден човек, че има някакви качества. След това се изисква от него да ги демонстрира, а той всъщност не ги притежава.

4. Ефект на фона – на един фон губим ефективните критерии и подценяваме или надценяваме поведението или явленията.

5. Ефект на първата и последната информация. Когато имаме краткотрайно запознанство с човек, решаваща е първата информация, която получаваме, и обратно.

6. Ефект на ситуацията. Когато се оправим с проблемната ситуация, заслугата е наша. Когато не се справим с нея, вината е в ситуацията и в другите хора.