Мекотелите живеят в моретата, сладките води и на сушата. Наброяват около 13000 вида, най-многобройни от които са охлювите, мидите и главоногите. Представителите на този тип са произлезли от прешленести червеи, живели преди около 600 милиона години. Мекотелите имат следните храктерни белези: 1. Мекотелите са трипластни животни с меко, неначленено тяло, съставено от глава, туловище и мускулест крак. 2. Имат кожна гънка-мантия, от където се образува черупката. Между нея и тялото се образува празнина. В празнината се разполагат хрилете и отворите на храносмилателната, отделителната и половата система. 3. Имат черупка с разнообразна форма и големина, изградена от три слоя - външен рогов, варовит и вътрешен седефен. Черупката играе роля на външен скелет, към който се закрепват мускулите на животното. 4. Телесната празнина е същинска и е почти изцяло запълнена с паренхивни клетки, с изключение на околосърцевата област, червото и половите жлези. 5. Симетрията на тялото е двустранна, но при охлювите е нарушена (асиметрия).

Тип МЕКОТЕЛИ

Клас ОХЛЮВИ

КласМИДИ

Клас ГЛАВОНОГИ

Клас Охлюви:Те са най-многобройни (80 000 вида). Това е единственият вид със сухоземни представители с един бял дроб.

Клас Главоноги:Пипала обкръжават устата им. Обикновено притежават само вътрешна черупка.

Клас Миди:Черупката им е изградена от две части(валви). Тези мекотели (20 000) живеят в сладки води и в морето.

КЛАС ОХЛЮВИ

Охлюви са клас мекотели. Представителите са предимно водни обитатели, но са единствената група от мекотелите, представители от която са преминали към сухоземен начин на живот.

Представители на клас Охлюви.

Воден охлюв Сухоземен охлюв

Гол охлювБлатен охлюв

Рапан

КЛАС МИДИ

Клас Миди обхваща морски или сладководни, ровещи или прикрепени видове. Те имат двустранна симетрия на тялото, състоящо се от туловище и мускулест крак. Главата е редуцирана. Мидите са активни филтратори – те пречистват водата като използват за храна, намиращите се в нея органични вещества.

Представители на клас МидиБисерни миди

Бисерите са своеобразни минерално-органични образувания, продукти на т.нар. бисерни миди. Познати са два рода морски и един само род речни бисерни миди. Морските видове обикновено живеят на колонии и достигат значителни размери.

Сърцевка

Имат силно издути черупки със сърцевидна форма, откъдето получават името си. Черупките достигат до 10 см дължина, имат ребра, при някои видове и шипове.Кракът е силно развит и помага за заравянето и за придвижване. Чрез сгъване и рязко изправяне на крака могат да „подскачат“.

Представители на клас Миди

Стрида

Стридите са семейство миди, широко разпространени в моретата и океаните. Имат неправилна масивна черупка, с формата на вдлъбнатината в която лежат. Има ясни следи от напластяване. Двете части са несиметрични и различно дебели.

КЛАС ГЛАВОНОГИ

Клас Главоноги обединява най-сложно устроените мекотели - наутилуси, сепии, калмари и октоподи. Тялото им е ясно разделено на глава и туловище, а кракът е видоизменен и образува осолоустни пипала и фунийка. Пипалата може да са 8, 10 до 94. Фунийката е орган, с помощта на който главоногите плуват във водата. От безгръбначните животни единствено главоногите имат хрущялна капсула, в която е защитен мозъка.

КЛАС ГЛАВОНОГИ

Съществуват само 5 вида в Западния Тихи океан. Тялото им има от 40 до 50 пипала. Размер: 150 мм

Сепия

Населяват крайбрежните води на дълбочина до 200 м. Обитават морски басейни с висока соленост в земите на субтропичния и тропичния климатичен пояс. Размер: 25 смГигантската до 18 м

Октопод

Имат скъсено тяло. Около устата имат 8 пипала. Размер: 4 – 5 м

Наутилус Калмари

Имат 8 къси и 2 по-дълги пипала, всички със смукала по тях. Размер: Най-едрият вид - колосалният калмар, достига до 14 m дължина