МестоположениеМестоположение Умерените иглолистни гориУмерените иглолистни гори са са сухоземенсухоземен

биомбиом,, който се намира в умерените райони на който се намира в умерените райони на света с топли лета и хладни зими и света с топли лета и хладни зими и

подходящи за поддържане на гората валежи. подходящи за поддържане на гората валежи. В повечето умерени иглолистни гори В повечето умерени иглолистни гори

преобладават вечнозелени преобладават вечнозелени иглолистнииглолистни растения, но някои представляват смесица от растения, но някои представляват смесица от

иглолистнииглолистни и широколистни и широколистни вечнозеленивечнозелени дървета или широколистни дървета или широколистни вечнозеленивечнозелени дървета и/или широколистни дървета и/или широколистни листопаднилистопадни дървета. Умерените вечнозелени гори са дървета. Умерените вечнозелени гори са

обичайни за крайбрежните области в региони обичайни за крайбрежните области в региони с меки зими и обилни валежи или за с меки зими и обилни валежи или за вътрешността в по-сухи климати или вътрешността в по-сухи климати или

планински райони. планински райони.

………………… …………………..

В тези гори има много видове дървета, между В тези гори има много видове дървета, между които които кедъркедър, , кипарискипарис, , дугласкадугласка, , елаела, , хвойнахвойна, , агатисагатис, , борбор, , подокарпусподокарпус, , смърчсмърч, , секвоясеквоя и и тистис. . Ниската растителност също включва голямо Ниската растителност също включва голямо

разнообразие от треви и храсти.разнообразие от треви и храсти. Като структура тези гори са доста прости и се Като структура тези гори са доста прости и се

състоят най-общо от две нива: висока състоят най-общо от две нива: висока растителност и ниска растителност. Някои растителност и ниска растителност. Някои гори могат да поддържат и междинно ниво гори могат да поддържат и междинно ниво

от храсти. Боровите гори поддържат от храсти. Боровите гори поддържат тревиста ниска растителност, в която тревиста ниска растителност, в която

преобладават преобладават тревитреви и тревисти и тревисти многогодишни растения и често стават многогодишни растения и често стават

жертва на екологически значими пожари.жертва на екологически значими пожари.

Представена от студоустойчиви Представена от студоустойчиви фаунистични видове. Птичата фауна е фаунистични видове. Птичата фауна е

представена от дърволазката, представена от дърволазката, трипръстия кълвач, кръсточовката, трипръстия кълвач, кръсточовката,

червенушката и глухаря. Сокерицата червенушката и глухаря. Сокерицата гнезди в този пояс, но се придвижва по гнезди в този пояс, но се придвижва по

време на узряването на лешниците в време на узряването на лешниците в ареала на смесените широколистни ареала на смесените широколистни

гори. Кафявата горска полевка, гори. Кафявата горска полевка, подземната полевка, както и подземната полевка, както и

придвижващите се в другите пояси придвижващите се в другите пояси сърни, елени, вълци, мечки и др. са сърни, елени, вълци, мечки и др. са представители на бозайниците. От представители на бозайниците. От

влечугите характерна е усойницата, а влечугите характерна е усойницата, а от земноводните - алпийският тритон и от земноводните - алпийският тритон и

планинската жабапланинската жаба..

ФаунаФауна

СокерицаСокерицаСреща се в иглолистните гори на

Европа и Азия, които в България обикновено се намират високо в планините. В северните райони в

близост до полярния кръг е сравнително често срещана, като на юг ареалът и е разпокъсан на

островчета. По принцип се счита за северен вид и води уседнал начин на живот, но при особено сурови зими се случва ята от Сибир да мигрират към Източна Европа и

Балканския полуостров. Предпочита борови гори, но макар

и по-рядко, се среща в други типове иглолистни гори.

Начин на живот и Начин на живот и хранене хранене

През лятото се храни с През лятото се храни с насекоминасекоми, дребни , дребни

безгръбначнибезгръбначни, , гущерчетагущерчета, , жабижаби, , яйцаяйца на други птици и на други птици и малките им, които може да малките им, които може да улови. През есента се може улови. През есента се може да бъде намерена в долини да бъде намерена в долини

и други закътани места, и други закътани места, където растат където растат лешницилешници, ,

бадемибадеми и други и други костилковикостилкови култури. Разчупват култури. Разчупват

бадемите и костилките на бадемите и костилките на прасковипраскови и и кайсиикайсии, ,

захващайки ги с един крак, захващайки ги с един крак, и с един два удара на и с един два удара на

човката спукват черупката. човката спукват черупката. Силата на клюна им Силата на клюна им позволява да чупят позволява да чупят

лешници, захапвайки ги лешници, захапвайки ги подобно на подобно на

лешникотрошачкалешникотрошачка..

Размножаване Размножаване

Построява Построява гнездотогнездото си много рано, си много рано, обикновено през обикновено през мартмарт. То се . То се

намира сред гъсти и сплетени намира сред гъсти и сплетени клони на боровете и обикновено е клони на боровете и обикновено е

труднодостъпно. Разполага го труднодостъпно. Разполага го откъм слънчевата страна на откъм слънчевата страна на

дървото. Самото гнездо е доста дървото. Самото гнездо е доста добре изградено, средно дълбоко добре изградено, средно дълбоко и тапицирано с меки материали. и тапицирано с меки материали.

МътятМътят около 18 дни, като около 18 дни, като обикновено женската мъти нощем. обикновено женската мъти нощем. Малките излитат след 21-28 дни.Малките излитат след 21-28 дни.

УсойницаУсойница

Усойницата (Vipera berus) е видът отровна змия с

най-широко разпространение в Европа

. Среща се от Западна Европа до

Далечния Изток и от Средиземноморието до

Полярния кръг. Тя е едно от най-студоустойчивите

влечуги в света.

Разпространение Разпространение

На На Балканския полуостровБалканския полуостров усойницата е усойницата е глациален реликтглациален реликт и се среща в изолирани и се среща в изолирани

области, главно в планините до надморска области, главно в планините до надморска височина 2700 m (при връх височина 2700 m (при връх МусалаМусала), макар че ), макар че

до началото на до началото на 20 век20 век е регистрирана и в някои е регистрирана и в някои стари влажни гори в равнините. В стари влажни гори в равнините. В БългарияБългария е е

установена в установена в Стара планинаСтара планина (от района на (от района на ЧупренеЧупрене до до Карнобатската планинаКарнобатската планина), ), ВитошаВитоша, , РилаРила, , ПиринПирин, , Осоговската планинаОсоговската планина, високите части на , високите части на РодопитеРодопите, , Същинска Средна гораСъщинска Средна гора и и ЛюлинЛюлин, като са , като са регистрирани представители на два подвида - регистрирани представители на два подвида - V. b. berus и V. b. bosniensis. В Северен Пирин, V. b. berus и V. b. bosniensis. В Северен Пирин, Средна и Източна Стара планина и някои части Средна и Източна Стара планина и някои части

на Родопите се среща напълно черна на Родопите се среща напълно черна меланистична форма меланистична форма

Усойницата е разпространена в обширна Усойницата е разпространена в обширна област в Северна област в Северна ЕвразияЕвразия. На запад . На запад

достига до достига до ВеликобританияВеликобритания и и Северозападна и Централна Северозападна и Централна ФранцияФранция, на , на

север - до север - до Полярния кръгПолярния кръг, а на , а на Скандинавския полуостровСкандинавския полуостров - и отвъд него. - и отвъд него.

На изток е разпространена до На изток е разпространена до Северна КореяСеверна Корея, , рускоторуското крайбрежие на крайбрежие на Тихия океанТихия океан и остров и остров СахалинСахалин. Южната . Южната

граница на ареала преминава през граница на ареала преминава през Централна Франция, Северна Централна Франция, Северна ИталияИталия, , Северна Северна ГърцияГърция, , Югоизточна БългарияЮгоизточна България, ,

Централна Централна УкрайнаУкрайна, района на , района на ВолгоградВолгоград, , Южен Южен УралУрал, Северен , Северен КитайКитай, Северна , Северна

МонголияМонголия

Отрова Отрова Ухапванията от усойници Ухапванията от усойници

на хора и домашни на хора и домашни животни са относително животни са относително

чести. В чести. В ШвецияШвеция има около има около 1300 такива случая 1300 такива случая

годишно, като при 12% от годишно, като при 12% от тях е била необходима тях е била необходима

хоспитализация.хоспитализация.[1][1] ОтроватаОтровата на усойницата е на усойницата е силно токсична, но поради силно токсична, но поради

факта, че инжектира факта, че инжектира твърде малко количество твърде малко количество

от нея (10-18 mg при от нея (10-18 mg при екземпляри с дължина 48-екземпляри с дължина 48-62 cm), ухапването рядко е 62 cm), ухапването рядко е

смъртоносно.От 1876 са смъртоносно.От 1876 са регистрирани 14 смъртни регистрирани 14 смъртни

случая, последният на случая, последният на петгодишно дете през 1975 петгодишно дете през 1975

Локалните симптоми при ухапване Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в последвана след няколко минути (в

някои случаи до половин час) от някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След подуване и изтръпване. След

няколко часа болката може да се няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена разпространи, заедно с повишена

чувствителност. Могат да се появят чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а може да се разпространи по торса, а

при деца - по цялото тяло при деца - по цялото тяло

Алпийски тритонАлпийски тритонАлпийският тритон (Triturus alpestris,

Laur., 1768) е дребно опашато земноводно. На дължина достига 9 cm при мъжките и 12 cm

при женските екземпляри.През размножителния сезон през

пролетта мъжките имат синьо оцветяване по гърба, отстрани са с

черни и бели точки, а на корема имат синя ивица. Малкият гребен на гърба

е оцветен в жълто и черно. Женските са на сиви, кафяви и

зелени петна, за да се прикриват във водата. Коремът и при двата пола е

ярко оранжев. След размножителния период възрастните екземпляри

придобиват по-тъмна, почти черна, окраска, предназначена за

прикриване на сушата.

Разпространение Разпространение Основният ареал на алпийският тритон е в Средна Основният ареал на алпийският тритон е в Средна

Европа - от Северна Европа - от Северна ФранцияФранция до източните склонове до източните склонове на на КарпатитеКарпатите и от Южна и от Южна ДанияДания до до АлпитеАлпите. В Южна . В Южна Европа се среща на отделни изолирани находища Европа се среща на отделни изолирани находища

(Северна (Северна ПортугалияПортугалия, Централна , Централна ИспанияИспания, , КантабрияКантабрия, Южна , Южна ИталияИталия, , Балканския полуостровБалканския полуостров до до

ПелопонесПелопонес), останали при оттеглянето на ледовете ), останали при оттеглянето на ледовете след последния след последния ледников периодледников период..

В В БългарияБългария алпийският тритон също се среща в алпийският тритон също се среща в изолирани групи в изолирани групи в Стара планинаСтара планина ( (ПетроханПетрохан), ),

Осоговска планинаОсоговска планина, , РилаРила ( (Седемте Рилски езераСедемте Рилски езера, , Якорудските езераЯкорудските езера, , ЮндолаЮндола), ), РодопитеРодопите ( (

Смолянските езераСмолянските езера и други) и и други) и Средна гораСредна гора. Всички . Всички находища са с надморска височина от 1200 до находища са с надморска височина от 1200 до

2500 m.2500 m. Алпийският тритон предпочита гъсти Алпийският тритон предпочита гъсти

широколистни горишироколистни гори с изобилие на вода в хълмисти и с изобилие на вода в хълмисти и планински райони. Почти не се среща извън горите.планински райони. Почти не се среща извън горите.

Планинска жабаПланинска жаба

Планинската жаба (Rana temporaria L., 1758) е вид

водна жаба, разпространена в почти

цяла Европа, включително и България.

Цветът и варира от зелено до кафяво, а на

дължина достига до 10 cm, като женските са

по-едри.

Разпространение Разпространение Планинската жаба е разпространена в Планинската жаба е разпространена в ЕвропаЕвропа, с , с

изключение на средната и южната част на изключение на средната и южната част на Пиренейския полуостровПиренейския полуостров, , Апенинския полуостровАпенинския полуостров

, Южна , Южна АлбанияАлбания и и ГърцияГърция, както и на степната , както и на степната зона в Южна зона в Южна УкрайнаУкрайна и Южна и Южна РусияРусия. На изток . На изток

ареалътареалът и достига до долното течение на и достига до долното течение на ИртишИртиш.. В В БългарияБългария се среща на надморска височина от се среща на надморска височина от

800 до 2500 m. Вероятно видът е реликт от 800 до 2500 m. Вероятно видът е реликт от последния последния ледников периодледников период и се среща само в и се среща само в относително високите планини - относително високите планини - РилаРила, , ПиринПирин, ,

РодопитеРодопите, , Стара планинаСтара планина, , ВитошаВитоша, , Осоговска планинаОсоговска планина, , Същинска Средна гораСъщинска Средна гора, ,

Голо бърдоГоло бърдо, , Лозенска планинаЛозенска планина и и ПланаПлана.. Планинската жаба обитава всички влажни Планинската жаба обитава всички влажни

местности в местности в планинитепланините - - мочурищамочурища, , потоципотоци, , езераезера и други. Среща се от пояса на и други. Среща се от пояса на

широколистните горишироколистните гори до най-високите части на до най-високите части на планините, почти лишени от растителност.планините, почти лишени от растителност.

ВълкВълкВълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около

25-52 kg, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Дължината на тялото е

1,0-1,5 m, от които 30-50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане - те имат сравнително

тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат

да пътуват на големи разстояния, а широките им лапи им

позволяват да затъват по-малко в снега, отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около 30 % по-голям от този на

домашното куче, докато обема на мозъка на чакала е също с

толкова проценти (около 30) по-малък от този на кучето.

………………..

Козината на вълците обикновено няма Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на някаква изразена шарка, с изключение на

белег около очите. Оцветяването на белег около очите. Оцветяването на вълците обикновено е от вълците обикновено е от сивосиво до сиво- до сиво-кафяво, но може да варира през целия кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата - спектър, характерен за кучетата - бялобяло, ,

червеночервено, , кафявокафяво и и черночерно. То често . То често наподобява цветовете на околната среда. наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна Например, в регионите с продължителна снежна зима белите вълци са далеч по-снежна зима белите вълци са далеч по-често срещани. Със стареенето вълците често срещани. Със стареенето вълците

придобиват сивкав нюанс на козината си.придобиват сивкав нюанс на козината си.

Разпространение Разпространение В миналото вълците В миналото вълците

са разпространени са разпространени почти по целия свят, почти по целия свят, но днес се срещат но днес се срещат

главно в главно в Северна АмерикаСеверна Америка, ,

ЕвразияЕвразия и и Близкия ИзтокБлизкия Изток. Те . Те

живеят в широк кръг живеят в широк кръг природни условия - природни условия - горигори, , тундратундра, , тайгатайга, ,

равниниравнини и и планинипланини. В . В Северното полукълбоСеверното полукълбо

ловът и ловът и унищожаването на унищожаването на

естествената им среда естествената им среда значително са значително са

ограничили техния ограничили техния ареал и днес вълците ареал и днес вълците

са застрашен вид.са застрашен вид.

ЛюбопитноЛюбопитно

В много древни В много древни митовемитове вълкът е вълкът е изобразяван като смел, изобразяван като смел,

благороден и интелигентен. Най-благороден и интелигентен. Най-добрите примери за такива добрите примери за такива

митове са тези на индианците. митове са тези на индианците. Вълкът е почитан като Вълкът е почитан като тотемнототемно животно в животно в Древен РимДревен Рим (вижте (вижте Ромул и РемРомул и Рем и и ЛуперкалияЛуперкалия). В ). В

протоиндоевропейскотопротоиндоевропейското общество общество вълкът вероятно е асоцииран с вълкът вероятно е асоцииран с

класата на воините и терминът е класата на воините и терминът е обект на обект на табу деформациятабу деформация ( (

латинскотолатинското lupus е пример за lupus е пример за трансформация на оригиналното трансформация на оригиналното

протоиндоевропейскопротоиндоевропейско *wlkwos). *wlkwos). Доста Доста германскигермански и и южнославянскиюжнославянски

лични имена произлизат от лични имена произлизат от думата „вълк“.думата „вълк“.

Умерени дъждовни гориУмерени дъждовни гори има само в седем региона по има само в седем региона по света: света: Тихоокаенска умерена дъждовна гораТихоокаенска умерена дъждовна гора в в

Тихоокеанския СеверозападТихоокеанския Северозапад, , Валдивска умерена дъждовна гораВалдивска умерена дъждовна гора в югозападна в югозападна

Южна АмерикаЮжна Америка, дъждвните гори на , дъждвните гори на Нова ЗеландияНова Зеландия и и ТасманияТасмания, северозападна , северозападна ЕвропаЕвропа (малки джобове в (малки джобове в ИрландияИрландия, , ШотландияШотландия, , ИсландияИсландия и малко по-голяма и малко по-голяма

област в област в НорвегияНорвегия), южна ), южна ЯпонияЯпония и в и в ТурцияТурция и и ГрузияГрузия до северен до северен ИранИран — източно — източно Черно мореЧерно море——Каспийско мореКаспийско море

. Влажните условия на умерените дъждовни гори . Влажните условия на умерените дъждовни гори обикновено поддържат ниска растителност от обикновено поддържат ниска растителност от мъховемъхове

и са забележителни с дървета си с внушителни и са забележителни с дървета си с внушителни размери като размери като гигантска секвоягигантска секвоя (Sequoiadendron (Sequoiadendron

gigantea), gigantea), вечнозелена секвоявечнозелена секвоя (Sequoia sempervirens), (Sequoia sempervirens), дугласкадугласка (Pseudotsuga menziesii), (Pseudotsuga menziesii), ситков смърчситков смърч (Picea (Picea sitchensis), Fitzroya cupressoides и Agathis australis. sitchensis), Fitzroya cupressoides и Agathis australis. Тези гори се срещат много рядко в малки местности Тези гори се срещат много рядко в малки местности

на Западна на Западна Северна АмерикаСеверна Америка, югозападна Южна , югозападна Южна Америка и северна Нова Зеландия. Горите „Кламат-Америка и северна Нова Зеландия. Горите „Кламат-Сискию“ в северозападна Калифорния и югозападен Сискию“ в северозападна Калифорния и югозападен

Орегон са известни с богатото разнообразие на Орегон са известни с богатото разнообразие на растителни и животински видове, между които много растителни и животински видове, между които много

ендемични видове.ендемични видове.

ФлораФлора Западна туя (Thuja occidentalis) - Западна туя (Thuja occidentalis) -

семейство Кипарисовисемейство Кипарисови

Доста известната западноевропейска туя Доста известната западноевропейска туя е представител на хладните иглолистни е представител на хладните иглолистни

гори и често се среща в студени гори и често се среща в студени блатисти почви. От вида са известни блатисти почви. От вида са известни

около 1000 форми, сред които и около 1000 форми, сред които и разнообразни миниатюрни форми.разнообразни миниатюрни форми.Най-използвана е Thuja occidentalis Най-използвана е Thuja occidentalis

„ Смарагд" /на снимката/ „ Смарагд" /на снимката/ Произход: Изходна форма - Северна Произход: Изходна форма - Северна

Америка, Канада. Америка, Канада. Месторастене: Светло до слънчево. Месторастене: Светло до слънчево. Субстрат: Глинесто-песъчлива, слабо Субстрат: Глинесто-песъчлива, слабо

кисела градинска пръст. кисела градинска пръст. Поливане, торене: Поддържа се Поливане, торене: Поддържа се

равномерна влага. Чувствителна към равномерна влага. Чувствителна към изсушаване на почвата и въздуха. От май изсушаване на почвата и въздуха. От май до август през 4 седмици се подхранва с до август през 4 седмици се подхранва с

тор за иглолистни.тор за иглолистни.Други грижи: Няма.Други грижи: Няма.

Презимуване: Без зимна защита на Презимуване: Без зимна защита на открито. В немразовити дни се полива. открито. В немразовити дни се полива.

Сребрист смърч (Picea Сребрист смърч (Picea pungens)pungens)

Сребристият смърч е с характерна

синкавосребриста багра на иглиците. Той не се

размножава със семена, защото белезите се

разпадат. Размножава се само вегетативно (резници,

присаждане и т.н.). Има няколко декоративни

форми, като най-използваните са:

Picea pungens 'Argentea' - със сребристобели листа

Picea pungens 'Glauca' - със синкавозелени листа

Хималайски кедърХималайски кедър

Различава се от ливанския кедър по дължината на

иглиците. Те са тънки, меки, с еднаква дължина – около 4-5 см,

със сребристосива до синьозелена окраска.

Младите клонки са увиснали и силно окосмени. Шишарките са яйцевидни 7-10 см, черно-кафяви, изправени по клонките.

Иглолистните гори в момента Иглолистните гори в момента са най-големият сухоземен са най-големият сухоземен

биом на Земята, въпреки че в биом на Земята, въпреки че в близкото бъдеще те ще бъдат близкото бъдеще те ще бъдат надминати от пустините. Това надминати от пустините. Това ще стане поради мащабното ще стане поради мащабното

сечене и опустошаване.сечене и опустошаване.