СУРВА, ВЕСЕЛА ГОДИНА!

Разработка: Йоана Михайлова- Пеева, студент- стажант в Детски отдел на РБ”Любен Каравелов”- гр. РусеПроект “Студентски практики” на МОНАкадемичен наставник: проф.д-р Д. ЦоневаМентор: Т. Евтимова

Зимният празничен цикъл в календара на българина започва на 30 ноември с Андреевден. Смята се, че Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи.

На 4 декември се чества Св. Варвара като закрилница от болести.

На 6 декември е Никулден- ден на моряците, рибарите и банкерите.

На 9 декември- Св. Анна, тя е била баба на Христос и майка на Дева Мария. Тачи се като закрилница на семейството и майчинството.

На 20 декември е Игнажден. Смята се, че от този ден започват Коледните празници. Гадае се каква ще е година според човека, който пръв посети дома ни на този ден.

Бъднивечер е на 24 декември. Народът го нарича още Малка Коледа. По стар обичай още преди да се сложи трапезата, стопанинът запалва специално избран за вечерта дънер, наречен бъдник, който да гори през цялата нощ. На трапезата се слагат нечетен брой постни ястия (символизиращи даровете на природата), които се прекадяват. Първото отчупено парче от питката е за Богородица. Около трапезата се сяда рано и се стои дълго. Пеят се песни, разказват се приказки и случки.

Коледарите тръгват да обикалят къщите след полунощ. Те са млади момци, предвождани от станеник, който носи обредно дръвче, на което се закачат краваи, монети и др. Станеникът изрича благословия за семейството, а дружината пее песни за всеки от тях. Стопаните даряват богато дружината с кравайчета, брашно, месо, боб, орехи, вино и др.

По традиция на Рождество Христово– 25 декември приключва 40- дневният пост. Започват мръсните дни или некръстени– от Раждането на Иисус Христос до неговото Кръщаване или кръщаването на водата, което става на Богоявление (Йордановден). Коледа се празнува 3 дни – на 25, 26 и 27 декември. На първия ден след черква става наддаването за момините краваи на мегдана. Било е въпрос на чест ергенът, който люби някоя мома да й откупи кравая от стопанина, колкото и да струва той.

Прави се общоселско хоро, а трапезата е богата и на нея присъства хоро.

Празникът Рождество Христово или Коледа винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.

На 27 декември е Стефановден, с който завършват коледните празници. Семействата се събират около трапеза с месни ястия - свинско с кисело зеле, баница с месо, пеят песни и се веселят. На Стефановден младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини.

Вярвало се е, че през нощите на “мръсните дни” се явяват караконджоли, таласъми, самодиви и други зли сили. За да се предпазят хората от тях следват някои забрани. Не се излиза нощно време- от полунощ до първи петли, не се правят седенки. Хората са оставяли по цяла нощ огън да гори,за да се пропъжда демоните, зашивали са си в дрехите скилидки чесън, молили са се пред иконата и са ръсили светена вода.

Нова година е един от основните празници на зимната обредност. Тя се пада по средата на т. нар. “мръсни дни “. Известна е като Сурва или Сурваки и това е свързано с един от най - характерните обичаи на този ден – Сурвакането.

Смисълът на сурвакането се крие в това, да се измоли от върховната сила или от божествата успешна Нова година.

Сурвачката е важна, но не по-малко важно е благословията или наричането. Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича, за да донесе здраве и благоденствие дома. Както някога, така и сега хората си пожелават най-хубавото, което може да им се случи – здраве, учение, берекет, женитби, деца и изобилие от блага вкъщи. Изричали специални благословии за главата на всяко семейство – стопанина и за всичко що е „живина” в дома. Сурвакали добитъка, оръдията на труда като ралото например, нивята, плодните дръвчета и лозите.

Вярва се, че удрянето с жилавата дрянова пръчка ще направи човека също жилав и здрав.

Защо точно дрян? Кората и листата на дряна са служили за обработка на кожи, защото съдържат дъбилни вещества. Боядисвали са тъканите в жълто. Плодовете на дряна - дренките, са полезна храна с приятен вкус и аромат,използвани и в народната медицина. Ето защо дрянът е почитано дърво. То е символ на здраве и дълголетие, най-рано цъфти, а най-късно зрее. Символ е и на мъдрост, защото пръв известява идването на пролетта.

По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдрави стружки от нея, като я наричали „бухлата къделя”.

По-късно през годините украсата на сурвачките  се разнообразила. Всеки елемент носел своето послание. На старите сурвачки връзвали старинни монети, нанизи от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък напомняли, че здравето е най-важно за всички.