Елисавета Любомирова Белчева е родена на 16.04.1893 г. в София, където получава основно и гимназиално образование.

Когато била на 14 години, живели на 3-4 км от Велико Търново. Заедно със сестричката и братчето си ходели на училище в старопрестолния град. Тогава за пръв път у нея се пробужда желанието да пише, да споделя впечатленията си от живота и природата.

"Попаднах в самото сърце на нашата земя. Никога не ще забравя Янтра, хълмовете около нея, целите посипани с диви теменуги... Порази ме не само красотата на града и неговата околност, но и това, че всичко беше свързано с едно славно минало, което говореше от всяка развалина, от всеки камък.

Тогава за пръв път почувствах, че обичам тая земя, която е моя родина, обичам нейното минало. Такива бяха и първите ми стихове: младежки,възторжени,романтични."

•През 1910-1911 г работи като учителка в с. Афтане, Бургаско

•През 1911-1915 следва българска филология в Софийския университет.

•През 1915 г. публикува първите си стихове.

•През 1915-1919 г. е учителка във Враца и Кюстендил.

•От 1921 г. сътрудничи редовно на "Вестник за жената", "Лик", сп. "Съвременник", "Златорог" и др .

•Изявява се и като преводач.

•Елисавета Багряна

•Елизабета Б.

• Ел. Бленова

•Ничия Долче

•Микаела

•"Вечната и святата" - 1927 г.

•"Звезда на моряка" – 1932 г.

•"Сърце човешко" -1936 г.

•Пет звезди" – 1953 г.

•"От бряг до бряг" -1963 г.

•Контрапункти" - 1972 г.

•"Търкулната годинка" –

1931, 1983 г.

• "Звездички" –

1938, 2005 г.

•"Чудната елха"–

1942 г.

•"Детски дни щастливи"–1950 г.

•“Майско утро" - 1951 г.

•Обичам те, родино" – 1956 г.

•"Орлякът излита" -1960 г.

•"Птички лекокрили" - 1971 г.

•"Другарче в пътя" -1975 г.

Обичам те, родино

Обичам те, родино , пролет,

под накита зелен

и с пъстрите цветя, наболи

през първи слънчев ден.

Обичам те, когато лято

житата позлати

и жътва закипи в полята,

и морно дишаш ти.Обичам те, когато лято

житата позлати

и жътва закипи в полята,

и морно дишаш ти.

Обичам те, когато есен

под бистър небосвод

събира плодовете с песен

работният народ.

Обичам те, и зиме – бяла,

с дълбоки снегове,

когато пак си разцъфтяла,

но в снежни цветове.

Когато, тиха и безбрежна, до своето сърце затопляш с майчината нежност най-малкото зрънце.

Обичам те, родино моя, и всеки ден и час готов съм свободата твоя да браня вярно аз.

Много съм послушна, много съм добричка, много грижи имам - аз съм ученичка.

Първите уроци

Първите уроци виждат ми се тежки - как да ги науча, без да правя грешки

Четенето лесно, писането лесно, но от таз задача иде ми да плача.

О, кога ще стана толкова голяма, че да зная всичко, както знае мама.

Мартеничка

Тази пъстра мартеничка баба ми я върза за да съм кат ластовичка пъргава и бърза

Както тя е от коприна бяла и червена, да съм цялата година бяла и червена,

Ластовичка като видя или щъркел – бърже при трендафила да ида да му я завържа.

и да стана аз тогава хубава, голяма, весела, засмяна, здрава, също като мама.