Мартеницата - старобългарският символ

11
МАРТЕНИЦАТА – СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ Корените ни български

Upload: milena-petkova

Post on 27-Jun-2015

261 views

Category:

Documents


2 download

TRANSCRIPT

Page 1: Мартеницата - старобългарският символ

МАРТЕНИЦАТА – СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ

Корените ни български

Page 2: Мартеницата - старобългарският символ

Корените ни български

Page 3: Мартеницата - старобългарският символ

Корените ни български

Page 4: Мартеницата - старобългарският символ

ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Корените ни български

Page 5: Мартеницата - старобългарският символ

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Корените ни български

Page 6: Мартеницата - старобългарският символ

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Корените ни български

Page 7: Мартеницата - старобългарският символ

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Корените ни български

Page 8: Мартеницата - старобългарският символ

Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото e по-голям ни прави по-силни.

Корените ни български

Page 9: Мартеницата - старобългарският символ

Баба МартаВ народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, може изведнъж да заплаче. Често през Март, когато има хубаво време, хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта набързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги.Раждането на света през Март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22 март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1 март (единствен по рода си в целия свят български празник), 9 март – Младенци, и 25 март – Благовещение.

Корените ни български

Page 10: Мартеницата - старобългарският символ

Ако закачите мартеницата си на цъфнало дърво, ще сте румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в реката, злото ще се оттече и всичко ще върви по вода.

Корените ни български

Page 11: Мартеницата - старобългарският символ

Изработили:Клуб за извънкласна дейност “Корените ни български” – ОУ “Христо Ботев” – с. Росен, общ. Созопол, обл. Бургас