Човекът и обществото ІV класПо учебника на Мария Радева

1. Българската църква – опора на българската общност.

2. Златен век на българската книжнина.3. Българската християнска общност:

единна територия, славянски език, християнски обичаи.

Княз Борис (852 – 889) бил велик реформатор и прозорлив държавник. Той се заел да създаде Българска църква.

След трудни преговори с папата и константинополския патриарх през 870 г. била основана Българска архиепископия.

От Плиска до Охрид по византийски образец били издигнати стотици християнски храмове.

През 886 г. В България пристигат учениците на светите братя Кирил и Методий, които продължават просветителското си дело в манастирите край Плиска и Охрид.

Покровителствани от владетеля, Климент и Наум превеждали свещените книги на славянски език и обучавали младежи на християнската писменост.

Христовото учение носело послание за обич, доброта и търпимост между хората. Новите правила за поведение, обичаи и празници измествали езичеството. Хората и обществото се променяли.

Общата вяра сближавала славяни и българи. Постепенно се градяла единна общност с името БЪЛГАРИ.

Културният възход на България достигнал своя разцвет при цар Симеон.

Като младеж той живял и учил в Константинопол (Магнаурската школа). С ума и знанията си синът на княз Борис І спечелил уважението на византийците.

Цар Симеон превърнал новата столица в средище на бележити книжовници: Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Константин Преславски.

Старобългарските книжовници черпели от хилядолетното културно изкуство на Византия, но техните творби не отстъпвали на византийските образци.

Цар Симеон покровителствал книжовността, но имал големи успехи и във външната политика.

С войните, които води успява да разшири границите на България до три морета: Черно, Бяло и Адриатическо.

Старобългарските книги помогнали и на други народи да разберат християнството и да го приемат като своя вяра.

В края на Х век, когато сърбите и Киевска Русия ( дн.Украйна) се покръстили, в тези славянски страни били използвани богослужебни книги на български и гръцки език.

Започнала да се формира византийско-славянска православна общност.

Реформаторите – личности, които усъвършенстват обществото: закони, култура, начин на живот. Прозорливи хора, защото изпреварват с мислите и действията си времето, в което живеят.

Папата – единствен духовен водач на Западната църква.

Патриарх – най-високата длъжност (сан) в източните църкви.

Православие – източното християнство.

УТ стр. 24 / упр.1За кой владетел се отнася следното

описание? Той управлявал България през ІХ век.

Въвел християнството за религия на държавата. Водил преговори с папата и константинополския патриарх за създаване на българска църква. Успял да постигне това през 870 г. с помощта на Византия.

А) хан КрумА) цар СимеонА) княз Борис І

УТ стр.24 / упр.3Кой е верният отговор?

Симеон Велики бил наречен Книголюбец, защото:А) купувал много книги и ги давал на манастирите;Б) насърчавал старобългарските книжовници да създават книги;

В) водил много войни с Византия.

УТ стр. 25 / упр. 6Подреди в двете колонки следните имена: Крум, Черноризец Храбър, Климент, Симеон, Йоан Екзарх, Борис І, Наум, Константин Преславски.

Домашна работа УТ стр. 24 / упр. 3

стр. 25 / упр. 5 и 7

Изготвил:

Йорданка Първанова

СОУ “Любен Каравелов” - Димитровград