“Но Аллах обхваща онова, което е извън техните предели!” – “Уеллаху мин ўера’ихим мухит” [ељ-Буруж: 20]. Затова знай, че твоят разум и твоите възприятия не могат да обхванат всичко. И следвай онова, което Законодателя ти е повелил от убежденията и делата, защото той е много по-загрижен за твоята сполука, и много по-добре знае кое е полезното за теб. И защото Той обхваща онова, което е извън твоите възприятия и извън границите на твоя разум. И всичко това [, което казахме] не е порицание към разума и онова, което възприема. Напротив! Разума е точна [вярна, истинска] везна, а валидността на неговите заключения е категорична, като в тях няма лъжа.Но ти не би трябвало да се стремиш да претеглиш делата от единобожието [теухид] и отвъдното [ахирет], и същността на пратеничеството, и същността на божествените качества, и всичко останало зад тези раници, защото стремеж към постигане на невъзможното. [Тук не се има предвид, да отклоняваме разума си от доказателствата за божественото съществуване, а да се впуснем в разсъждения относно божествената същност.] Защото подобен опит е равносилен на опита човек, който е видял везна предназначена за претегляне на злато, да претегли с нея планините. И това [че той не е успял да претегли планините] не е доказателство, че везната е неточна. Но значи, че за разума има граници, при които трябва да спре и да не ги прекрачва. И по този начин да не изпадне в опити да "претегли" Аллах и неговите качества, защото той [човека и неговия разум] е само прашинка от прашинките на цялостното сътворение [на Аллах].