Лозанка Пейчева

Сборници с нотирани Сборници с нотирани фолклорни песни от България: фолклорни песни от България: ново движение на традициите ново движение на традициите

към дигитални библиотекикъм дигитални библиотеки(Част І)(Част І)

Лозанка ПейчеваЛозанка Пейчева

Необходимите уговоркиНеобходимите уговорки

• Настоящата презентация е начален опит за подреждане на знанието за сборниците с нотирани фолклорни песни от България, с оглед прилагане на нови информационни подходи и технологии за тяхната дигитализация.

• Презентацията се стреми по-скоро да “разплита” тези сборници като факти и постижения, отколкото да “заплита” детайлизирани анализи или теоретични аргументации около тях.

• Тук се представят само публикувани капитални сборници с нотирани фолклорни песни, записвани на територията на България.

Защо е необходимо да се дигитализират Защо е необходимо да се дигитализират нотограмите с фолклорна музиканотограмите с фолклорна музика

• Ще се реактивира по нов начин музикалнофолклорната памет на българите. Дигитализацията на нотограмите с фолклорна музика ще осигури възможност за нови прочити и за нов по-широк достъп до архаичното българско музикалнофолклорно наследство

• С всички възможни критични уговорки около тази процедура, о-писменяването на устната фолклорна музика е един от начините за нейното съхраняване във времето.


• Нотограмите са свидетелства за методите на работа и постиженията на няколко поколения професионални етномузиколози, учители по музика и музиканти–краеведи, които са събирали и структурирали в колекции фолклорна музика от България.


• Нотограмите не са единствените източници на информация за фолклорната музика.

• В архивите и в личните колекции могат да се намерят и други архивни документи, съхраняващи многопосочна информация за музиката: звуко- и/или видеозаписана музика, описи, преписи, дешифрации, теренни бележки, фотографии, рисунки и др. Погледнато в перспектива, те също могат да бъдат дигитализирани.

Разноликите сбирки (сборници и архиви) Разноликите сбирки (сборници и архиви) с нотирани фолклорни песнис нотирани фолклорни песни

• Според начина на записване на нотираните материали (“на ухо”, “слухово”, “по слух” или чрез звукозаписващо устройство) има:1. Сбирки, в които нотираните песни са записвани “на

ухо”. Това са публикуваните сборници на Васил Стоин и негови сътрудници (Павел Стефанов, Иван Камбуров, Райна Кацарова, Йосиф Чешмеджиев, Константин Загоров и Христо Илиев). В Архива на Института за изкуствознание има стотици непубликувани нотирани фолклорни песни, които са записвани “по слух”.

2. Сбирки, в които нотираните песни са записвани със звукозаписващо устройство (грамофон, магнетофон, касетофон, дигитален рекордер). Такива са публикуваните сборници на Николай Кауфман, Тодор Тодоров, Илия Манолов. В Архивите на Института за изкуствознание и на Института за фолклор има звукозаписана фолклорна музика, част от която е нотирана, друга – не.

Разноликите сбирки (сборници и архиви) Разноликите сбирки (сборници и архиви) с нотирани фолклорни песнис нотирани фолклорни песни

• Според обема на публикуваните сбирки:

1. Капитални сборници с народни песни [Попова:Влаева, 2005:5].

2. Сбирки с нотирани фолклорни песни: a) публикувани в малки песнопойки,

сборници, книги, учебни помагала и др.; b) в архивни колекции – непубликувани; c) в дипломни работи, дисертации –

непубликувани; d) в Интернет.

Исторически щрихиИсторически щрихи

• В първия капитален сборник “Народни песни от Тимок до Вита”, Васил Стоин споменава за публикувани до 1928 година нотирани народни песни в България: “И посемсега във всички Сборници до 1900 г., както и в няколко книжки от “Илюстрация Светлина” намираме поместени нотирани, песни от Г. Д. Лъжев, Н. Ив. Николаев, Р. Коджаманов, А. Стоянов, А. Букорещлиев, Ив. Бешевлиев, Т. Гавазов, П. Петев, А. Конев, С. Бешков, Т. Смичков, Н. Дончев, Ф. Арнаудов и Ал. Божинов. (...) Отсетне (след 1913) печатиха незначителен брой песни Ал. Кръстев, Д. п. Иванов, Йос. Чешмеджиев, Г. Захариев, В. Стоин и др.” [Стоин, 1928:V].


• Очевидно е, че Васил Стоин има предвид публикуваните “народни песнопойки на ноти” и “училищни песни на ноти”, в които се съдържат народни, хороводни, войнишки, любовни и други песни.

• През 1912 г. Добри Христов публикува като отделен отпечатък от Сборника за народни умотворения и народопис, кн. ХХVІІ, сбирка с 215 нотирани Български народни песни от Бесарбия (събрани от Полковник Янков). В поредицата СбНУ има и други сбирки с нотирани народни песни.


• През 1926 г. се поставя началото на системно събиране на български фолклорни песни с техните мелодии. Вдъхновител и организатор на това мащабно дело е Васил Стоин. “Народни песни от Тимок до Вита” на Васил Стоин е първият капитален сборник, публикуван в България през 1928 г. Работата по събиране на материали и тяхното публикуване в капитални сборници е определяна като: “широк почин за събиране на песните”, “почин, с който през 1924-1925 г. се сложи начало на цялостно и системно събиране на българските народни песни с техните мелодии” [Кацарова, 1959:V].


• След създаването на Института за музика при БАН (1948) продължава работата по записване на фолклорни песни. Към това пред изследователите се поставя стратегическата задача да се изследват характеристиките на песенните области в България, многогласното народно пеене, орнаментиката в песните на различните песенни области [Кауфман&Тодоров, 1967:5].

Списък на капиталните сборнициСписък на капиталните сборници1)Съдържат нотирани песни, събирани без 1)Съдържат нотирани песни, събирани без звукозаписна техниказвукозаписна техника

• 1. Стоин, Васил. 1928. Народни песни от Тимок до Вита. София: Издание на Министерството на Народното просвещение.

• Съдържа: 4002 нотирани фолклорни песни и 73 нотирани инструментални мелодии (4003-4076)

• 2. Стоин, Васил. 1931. Народни песни от Средна Северна България. София: Издание на Министерството на Народното просвещение.

• Съдържа: 2698 нотирани фолклорни песни и 20 нотирани хороводни мелодии от инструменти (2699-2718).

Списък на капиталните сборнициСписък на капиталните сборници1)Съдържат нотирани песни, събирани без 1)Съдържат нотирани песни, събирани без звукозаписна техниказвукозаписна техника• 3. Букорещлиев, Ангел, Васил Стоин, Райна

Кацарова. 1934. Родопски песни с нотирани гласове. Сборник за народни умотворения и народопис, Книга ХХХІХ. София: Издава Българската академия на науките.

• Съдържа: 461 Средно-Родопски песни, нотирани от Ангел Букорещлиев, записани от Никола Вранчев (учител) и от С. Ив. Боянов; 700 Родопски песни, нотирани и записани от Васил Стоин; 91 Помашки песни от Средните Родопи, нотирани и записани от Райна Кацарова. Общо – 1252 песни.

• 4. Стоин, Васил. 1939. Български народни песни от Източна и Западна Тракия. София: Тракийски научен институт.

• Съдържа: 1678 нотирани фолклорни песни и 6 нотирани инструментални мелодии (1679-1684).


• 5. Райна Кацарова (ред.). 1959. Стоин Васил. Народни песни от Западните покрайнини. София: Издание на Българската академия на науките.

• Съдържа: 656 нотирани фолклорни песни.• 6. Райна Кацарова, Иван Качулев, Елена

Стоин (съст.). 1962. Стоин, Васил, Иван Камбуров и Павел Стефанов. Народни песни от Североизточна България. Том 1. София: Издателство на Българската академия на науките.

• Съдържа: 1281 нотирани фолклорни песни и 7 инструментални мелодии.


• 7. Иван Качулев (ред.). 1973. Стоин Васил. Народни песни от Североизточна България. Том 2. София: Издателство на Българската Академия на науките.

• Съдържа: 1482 нотирани фолклорни песни и три инструментални мелодии (1483–1485).

• 8. Eлена Стоин (ред.). 1975. Стоин Васил. Народни песни от Самоков и Самоковско. София: Издателство на Българската академия на науките.

• Съдържа: 1115 нотирани фолклорни песни.

Списък на капиталните сборнициСписък на капиталните сборници2)Съдържат нотирани песни, събирани със 2)Съдържат нотирани песни, събирани със звукозаписна техниказвукозаписна техника

• 1. Николай Кауфман & Тодор Тодоров. 1967. Народни песни от Югозападна България. Том 1. София: Издателство на Българската академия на науките.


• 2. Николай Кауфман & Тодор Тодоров. 1970. Народни песни от Родопския край. София: Издателство на Българската академия на науките.


Списък на капиталните сборнициСписък на капиталните сборници2)Съдържат нотирани песни, събирани със 2)Съдържат нотирани песни, събирани със звукозаписна техниказвукозаписна техника

• 3. Николай Кауфман & Илия Манолов. 1994. Народни песни от Югозападна България. Том 2. София: Издателство на Българската Академия на наеуките.

• Съдържа: 1565 нотирани фолклорни песни.• 4. Ружа Нейкова & Тодор Тодоров. 2007.

Народни песни от Източното Старопланиние. Сборник за народни умотворения и народопис, Книга LХІІІ. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”.

• Съдържа: 1095 нотирани фолклорни песни и 5 инструментални мелодии (1096–1100).

Капиталните сборници като процес: от първия Капиталните сборници като процес: от първия сборник на Васил Стоин към сборника на Тодор сборник на Васил Стоин към сборника на Тодор ДжиджевДжиджев

• В предговора на първия публикуван в България капитален сборник “Народни песни от Тимок до Вита” Васил Стоин използва няколко ключови фрази, обозначаващи възлови възгледи и концепции, които кореспондират и с нашия проект.

Капиталните сборници като процес: от първия Капиталните сборници като процес: от първия сборник на Васил Стоин към сборника на Тодор сборник на Васил Стоин към сборника на Тодор ДжиджевДжиджев1) Стоиновият сборник е резултат на стратегически

план – да се издирват, записват и публикуват народни песни: “Този сборник е първият значителен резултат на приведения в изпълнение план – да се съберат, да се систематизират и да се издадат народните песни” [Стоин, 1928:V].

• Нашият стратегически план е да изведем на ново равнище утвърдената в България традиция да се съхраняват, систематизират и публикуват капитални сборници с нотирани фолклорни песни. Чрез дигитализация на нотираните ръкописи и звукозаписана музика се цели изграждане на база данни. Това дава възможност за такова структурирано представяне на информацията по определени критерии, което позволява извличане на различни късове/пластове информация чрез комбинирано търсене по множество критерии.


2) Осъзнаване на необходимостта от улавяне на последните живи пулсации на една култура, която безвъзвратно е ерозирана от модернизационните (а днес и от глобализационните) процеси.

• Съхраняването на старинни образци на българската фолклорна музика е осъзнато като необходимост от българския духовен елит още в края на ХІХ в.: “Редица просветени българи в далечно и по-близко минало схващаха ясно необходимостта да се запази създаденото и спастрено през векове в слово и музика народно творчество” [Стоин, 1928:V].


• Днес, в началото на ХХІ век, когато всички живеем под натиска на глобализацията и “културния империализъм”, усещаме, че се случва размиване, разпръскване, разпиляване, отслабване на колективната музикалнофолклорна памет на българите. В контекста на протичащите процеси на “хомогенизираща” глобализация и “фрагментираща” етнизация, все повече се осъзнава необходимостта да се активира работата по програмиране и изработване на стратегии за идентифициране, опазване, надграждане и развитие на музикалнофолклорното наследство на българите.


3) Защо е необходимо да се влагат усилия в издирването, записването, съхраняването и популяризирането на българската фолклорна музика?

• При експанзията на масовизираните ценности, модели и практики, следва да се уловят затихващите “издихания” на старата музикалнофолклорна традиция. Това е необходимо за спасяване на традиционната българска музикална памет, а чрез нея – и на символните граници на етнокултурната идентичност.

Капиталните сборници като процес: от първия Капиталните сборници като процес: от първия сборник на Васил Стоин към сборника на Тодор сборник на Васил Стоин към сборника на Тодор ДжиджевДжиджев• Още в началото на ХХ век необходимостта от

активни действия е осъзната и формулирана от Васил Стоин по следния начин: “...Необходимостта да се съберат системно хилядите пръснати из страната народни песни, се налагаше все по-настойчиво. В народната песен е кристализирало всичко онова, което народът е схващал като своя политическа съдба, което е било изблик на неговото въображение – било по мистичното му отношение към майката природа, било по чувстването на останалото като красота в живота. Затова не минаваше конгрес на наши музиканти, не оставаше музикален лист да не се изтъкне важността и значението на народната песен, необходима както за създаване на национална художествена музика, тъй и за изграждане основата на здрава и истинска българска духовна култура” [Стоин, 1928:V].


• Задачата, формулирана от преди повече от век, днес се преформулира като възможна цел за създаване на културни политики за оцеляване духа на българската нация и за постигане на нейния просперитет. В този процес на специфичен културен активизъм, управляван от различни фондове, и изпълван с разноречиво експертно съдържание, се търсят различни подходи за опазване и развитие на културно-историческото наследство, за съхраняване на идеали и символи на “културната памет” в национален мащаб, за практическо оживяване на реликтите от миналото и включването им в динамиката на днешния живот.


4) Съгласуване на експертни потенциали – партньорство

• Капиталните сборници са продукти на екипна работа, където отговорността се споделя от специалисти с различен експертен background.

• Върху словесните текстове са работили в различните капитални сборници:

• Стефан Младенов [Стоин, В., 1928; 1931]; Христо Вакарелски [Стоин, В., 1939]; Константин Н. Петканов [Стоин, В., 1939] и др.


• В сборника на Тодор Джиджев експертната работа, свързана с текстовете е преодставена на учени с филологическо образование.

• За първи път в работата върху сборника е привлечено експертното знание на изследователи от областта на математиката и информатиката. Този експертен ресурс ще даде възможност за изработване на качествено нов модел на традиционните за България “капитални сборници” с фолклорни песни.


5) Финансиране на проекта• По времето на Васил Стоин• “По настояване на “Българското Етнографско

общество” министърът на Народното просвещение проф. Александър Цанков вписа в бюджета на Министерството си за 1925 г. сума за събиране на народните песни. През 1926 г. министър Никола Найденов назначи за техни събирачи Павел Ев. Стефанов и Иван Камбуров. (...) Голяма заслуга по събиране на народните песни и за появата на тоя сборник имат поменатите по-горе министри на народното просвещение, които закриляха и улесняваха всякак тая трудна и свързана с най-разнообразни спънки работа” [Стоин, 1928:V-VІ].


• Публикуването на капиталните сборници с нотирани фолклорни песни по традиция се е финансирало от държавата. Издател на тези обемни сбирки през годините най-често е специализираното Издателство на Българската академия на науките.

• Финансирането на нашия проект чрез Фонд Научни изследвания се вписва в утвърдената от десетилетия българска практика.

Сборникът на Тодор ДжиджевСборникът на Тодор Джиджев

• Сборникът съдържа около 1100 народни песни от различни райони на Тракия (Ямболско, Сливенско, Харманлийско...)

• Песните са записвани през 1970-те години. (или в периода 1964–1970-те)

• Дешифрирани са до ?края на 1980-те.• Звуковите записи на събраните от Тодор

Джиджев песни се съхраняват повече от три десетилетия в Архива на Института за изкуствознание (БАН), а ръкописът с дешифрираните песни повече от 20 години е част от съдържанието на Националния център за нематериално културно наследство при Института за фолклор (БАН).

Тракийски сборнициТракийски сборници

• В България има няколко сбирки с нотирани фолклорни песни от Тракия – някои са публикувани, други са в процес на публикуване, трети – в лични архивни фондове.

• В сборника на Васил Стоин “Български народни песни от Източна и Западна Тракия” (1939) са публикувани народни песни, събрани от следните краища на Изтачна и Западна Тракия: Одринско, Лозенградски, Малко-Търновско, Бунархисарско, Визенско, Чаталджанско, Узункюприйско, Малгарско, Кешанско, Дедеагачко, Димотишко, Софлийско, Ференско, Гюмюрджинско, Ксантийско и др. [Стоин, В., 1939].


• Мисията на този Стоинов сборник е формулирана в предговора по следния начин: “Бурята, която откъсна тракийския българин от родната му земя и го пръсна из селищата на майката Отечество, нанесе голямо поражение върху първичната му култура – откъсна го от изворите, които подхранваха духовното му творчество. (...) Трябваше да се направи нещо, за да се спаси отчасти характерното тракийско художествено слово и напевите, създадени от неизвестния народен певец. Затова Научният институт не пожали труд, средства и време, за да запази за вечни времена едни, сравнително малки, но големи по значение, отломки от българската народна душа. (...) Това, което е заключено в настоящия сборник, е достатъчно да покаже на света, че българинът, при каквито условия и да е живял, и да се е развивал, е наистина проникновен поет, изискан музикант, дълбок мъдрец, неподражаем юнак и нравствена личност” [Стоин, В., 1939].


• От години се работи върху още два сборника с фолклорни песни от Тракия (Николай Кауфман, Божанка Ганева и Наталия Рашкова). Тези сборници се подготвят за публикуване от Академичното издателство “Проф. Марин Дринов”. Концептуално и като реализация двата проектирани сборника следват утвърдената традиция, повече за да я обогатяват, отколкото за да я иновират.


• За разлика от споменатите Тракийски сборници, сборникът с фолклорни песни на Тодор Джиджев, върху който работи нашият екип, е повече иновативен, отколкото традиционен.

• За първи път върху публикуването на сборника работи екип от висококвалифицирани специалисти с математическа дисциплинарна експертност: математика, информатика.

• За първи път се прави хартиена и виртуална публикация на нотираните песни


• За първи път се дигитализира нотираната и звуко-записана музика

• За първи път показалците се изработват чрез прилагане на информационни технологии/изкуствен интелект

• За първи път се структурира база данни• За първи път сборникът ще бъде

придружен със звукови записи на нотираните песни

Лозанка Пейчева

Documents