Социологически подходи. Тимоти Дж. Кларк - “Живописта...

Социологически подходи.

Тимоти Дж. Кларк - “Живописта на модерния живот”.

Ирина Генова, Ангел Aнгелов:

ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ,

ПОДХОДИ, ДЕБАТИТЕМА: 10

Социологически подходи. Тимоти Дж. Кларк - “Живописта на модерния живот”.

Гюстав Курбе(1819-1877)

Добър ден господин Курбе

1854, м. б. пл.129 х 149 см.

Монпелие, Музей Фабр

Едгар Дега(1834-1917)

Клас по балет

ок. 1871

м. б. върху дърво



Звездата1871 - 1881

пастел върху хартия

73,3 x 57,4 см.

Социологически подходи.Тимоти Дж. Кларк - “Живописта на модерния живот”.


Звездата1878

пастел върху хартия

60 x 44 см.

Париж Музей Орсе

Социологически подходи.Тимоти Дж. Кларк - “Живописта на модерния живот”.

Едуар Мане (1832-1883)

Концерт в Тюйлери

1860-1862

м. б. пл.



Закуска на тревата

1863

м. б. пл.

208 х 264,5 см.

Париж, Музей Орсе


Клод Моне(1840-1926)

Закуска на тревата (ескиз на недовършената картина)

1866, м. б. пл.

130 х 181 см.

Москва Пушкински музей


Клод Моне(1840-1926)

Обяд

1872-1873

м.б., пл.,

160 х 201 см.

ПарижМузей Орсе


Едуар Мане(1832-1883)

Закуска в ателието

1868, м.б. пл.

Мюнхен Баварски художествен музей


Джорджоне(Тициано?)

Селски концерт

ок. 1511-1514

м.б. пл.

110 х 138 см.

Париж Лувър



Олимпия

1863

м.б. пл.

130 х 190 см.



Гюстав Курбе(1819-1877)

Жена с папагал

1865-1866, м. б. пл.

129,5 х 195,6 см.

Ню Йорк Музей Метрополитан


Тициано(1490-1576)

Венера от Урбино

ок. 1538, м. б. пл.

119 х 165 см.

Флоренция Галерия Уфици


Рембранд ван Рейн (1606-1669)

Даная

1636

м. б. пл.

185 х 202,5 см

Петербург Ермитажа


Едуар Мане(1832-1883)

Портрет на Викторин Мьоран

(Victorine Meurent) професионална моделка

1862, м. б. пл.

БостънМузей за изящни изкуства



Мис Викторин в костюм на еспада

1862

м.б. пл.

Ню Йорк Музей Метрополитан



Момче със свирка

1866, м.б. пл.

161 х 97 см.



Клод Моне (1840-1926)

Гарата Сен Лазар - интериор

1877, м.б. пл.

75,5 х 104 см.




Бар във “Фоли Бержер”

1881-1882 м.б. пл.

96 х 130 см.

Лондон Институт Курто



Бар във “Фоли Бержер”

ок.1881м.б. пл.

Първоначаленескиз


Едгар Дега (1834-1917)

Кафе-шантан “При посланиците”

1876-1877

37 х 27 см.

пастел, монотипия

Музей на град Лион



Певица с ръкавица

1878

Пастел 53 х 41 см.

Музей Фог

Кеймбридж Масачузетс



Абсент

ок.1876., м.б. пл.

92 х 68 см.




Ескиз за Сервитьорка, поднасяща бира

1878-1879

м. б. пл.

77,5 х 65 см.



Пиер - Огюст Реноар (1841-1919)

Танц в града

ок.1883, м.б. пл.

180 х 90 см.

Танц на село ок.1883, м.б. пл.

180 х 90 см.



Анри де Тулуз-Лотрек (1864-1901)

Танц в Мулен Руж

ок.1895

м. б. пл.

298 х 316 см.



Тулуз-Лотрек (1864-1901)

Плакат, Жан Аврил

ок.1893, литография

298 х 316 см.

Плакат за кабарето на Аристид Брюан в Париж,

1893, литография




Портрет на Стефан Маларме

1876, м. б. пл. 27,5 х 36 см.



Густав Кайбот (1848-1894)

Париж - улица в дъжда

ок.1877

м. б. пл.

212 х 276 см.

Чикаго Институт за изкуство


Трудовете на Тимоти Джеймс Кларк представят т. нар. контекстуални подходи в историята на изкуството. В центъра на интереса му, когато тълкува изкуството от средата на XIX век е: влиянието на индустриалната революция и урбанизацията върху ежедневието, върху поведението и сетивността, както и взаимното въздействие между изкуство и политика.

В “Живописта на модерния живот. Париж в изкуството на Мане и неговите последователи” (“The Painting of Modern Life. Paris in the Art of Manet and his Followers”, 1984)* Кларк организира изследването в четири глави:

Изгледът от Нотр-Дам (The View from Notre-Dame);

Изборът на Олимпия (Olympia’s Choice);

Околностите на Париж (The Environs of Paris);

Бар във Фоли Бержер (A Bar at the Folies-Bergere).

Авторът характеризира промените в изкуството в социални термини. Той вижда появата на ниска средна класа като едно от основните условия за разпространението на модерното изкуство.

Социологически подходи. Тимоти Дж. Кларк, Живописта на модерния живот

От втората половина на XIX век започва голямо преустройство на Парижкия урбанистична среда. Наполеон III и неговият префект барон Осман преустройват столицата, прокарвайки широки булеварди с площади, които да отговорят на изискванията на модерния транспорт и търговия. Тимоти Кларк ситуира развитието на модерната живопис в обновения от Осман Париж – модерния град на големите булеварди, универсалните магазини, кафе-шантаните, новите железопътни гари. Авторът прави разлика между представянето на града на модата и развлеченията и града на фабриките, околностите за пикници, за “закуски на тревата” и работническите предградия.


Интерпретациите на изкуството, които въвличат социалния контекст, са повлияни най-общо от марксизма. От 1960-те години на ХХ век част от тях са свързани с разгръщането на феминизма и изследванията на пола.

Контекстуалните подходи могат да бъдат видени и като реакция срещу ограничените до формата и стила интерпретации на визуалния образ. В известен смисъл те са развитие на иконографските методи по посока на социалния контекст.

С контекстуалните подходи се свързват изследвания на Валтер Бенямин (Walter Benjamin), Арнолд Хаузер (Arnold Hauser), Фредерик Антал (Frederick Antal), Майкъл Баксандал (Michael Baxandall) и други автори.

На български език:Тимоти Дж. Кларк. Бар във “Фоли Бержер”. Превод от английски Антоний Дончев.

В: Разказвайки образа [съст. Ангел Ангелов, Ирина Генова], С. 2003, изд. фондация Сфрагида.

Майкъл Баксандал. Живопис и опит в Италия през XV век. Превод от английски Мария Димитрова. В: Следистории на изкуството [съст. Ирина Генова, Ангел Ангелов], С. 2001, с. 65-96, изд. фондация Сфрагида.

Валтер Бенямин. Художествената творба в епохата на нейната техническа въэпроизводимост. В: Валтер Бенямин. Художествена мисъл и културно самосъзнание [съст. Атанас Натев] С. 1989, с.338-366, изд. Наука и изкуство.


Тимоти Джеймс Кларк е професор по история на изкуството в Калифорнийския Университета , Баркли.

1961-64 учи в колежа “Сент Джон”, Кембридж, завършва с бакалавърска степен по модерна история.

1964-73 работи в Института Курто към Лондонския Университет. Там защищава през 1973 докторска степен на тема: Изкуството на Втората френска република с акцент върху Гюстав Курбе (The Art of the Second French Republic, with special Reference to Gustave Courbet)

1967-76 преподава в Университетите в Есекс, Камберуел Скул и в Калифорнийския Университет, Лос Анжелис (UCLA)

1976-80 – професор по история на изкуството в университета в Лийдс,

1980-88- професор по история на изкуството в университета в Лийдс,

От 1987 преподава в Калифорнийския Университет, Лос Анжелис.

1999 - 2004 – Професор по история на изкуството в Калифорнийския Университет, Баркли на името на “Джордж и Хелън Парди”

През 2001 получава изследователска стипендия от Националния фонд за хуманитарни науки (Тhe Getty Research Institute for the History of Art and the Humanities).



Въпроси:

Какви текстове използва Тимоти Кларк за да въведе читателя в темата “кафе-шантан”?

По какъв начин контекстът е свързан с анализа на формата и стила и как преминава в тълкуване на визуалното?

Как променящата се урбанистична среда влияе върху пространствата за общуване?

Какви други интерпретации на “Бар във Фоли-Бержер” и на “Олимпия” от Мане познавате?

Какви ограничения на подхода на Кларк, в съпоставка с други подходи на интерпретация, можете да посочете?

В коя традиция в тълкуване на визуалното и на историята на изкуството се вписва подходът на Тимоти Кларк?

Социологически подходи. Тимоти Дж. Кларк - “Живописта...

Documents