Граждански мониторинг върху прилаганата от правителството система

за предоставяне на публична информация за управлението на

средства от Европейския съюз (ИСУН)

През 2009г. пред България стои въпросът дали и доколко страната е способна да се възползва пълноценно от членството си в Европейския съюз?

Европейската комисия отхвърля оценките за съответствие на пет оперативни програми - “Регионално развитие”, “Околна среда”, “Транспорт”, “Техническа помощ”, “Административен капацитет”, “Развитие на човешките ресурси” и “Конкурентоспособност”.

ЕК констатира, че в България липсва функционираща информационна система за управление и контрол на изпълнението на оперативните програми за периода 2007-2013 г.

В България трябва да работи Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз (ИСУН) - генератор на информация, позволяващ на българските власти и на ЕК да осъществяват мониторинг върху управлението на европейските средства.

ИСУН - «Информационна красавица, но този, който трябва да се информира, не е бил там, като се е задавало това задание.» (Симеон Дянков)

«След приключване на одита по оценките за съответствие усилията ще бъдат насочени към отварянето на ИСУН за бенефициентите и широката общественост.» (Симеон Дянков)

Потърсихме отговорите на следните въпроси:

Истина или мит е публичната роля на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН)?

Възможно ли е и в каква степен (освен като управленски инструмент за нуждите на държавните органи и съвети и Европейската комисия) ИСУН да се използва ефективно и като инструмент за граждански контрол върху процеса на разходване на европейските средства в България?

Фокусирахме изследването върху:

Оценката на ефективността на публичния модул на ИСУН; Начинът, по който ИСУН комуникира с други инструменти за отчетност и

планиране на европейски средства; Нивото на изпълнение на публичния модул; Сроковете по въвеждане на отделните модули на системата.

Етапи на изследването:

Детайлно проучване на вече създадените модули на системата ИСУН;

Интервюта с потребителите на ИСУН от държавната администрация;

Проучване на нормативната рамка за създаването на ИСУН;

Фокус-група с представители на МС, НПО и медиите за даване на обратна връзка за това как изглежда интерфейса на публичния модул;

Проучване на опита на водещи страни от ЕС по отношение на предоставянето на данни чрез интернет за усвояването на структурните фондове на ЕС;

Даване на препоръки за подобряване на публичния модул на ИСУН;

Изработване и публично представяне на доклад от гражданския мониторинг.

Съдържанието на информацията;

Визуализацията на данните за изпълнените проекти;

Структурирането на данните и предоставянето на достъп до тях – формати, стандарти, експортиране, анализ на данни и др.

Европейската инициатива за прозрачност от 2005г. има три основни цели: Повишаването на отчетността на европейските фондове; Укрепването на персоналния интегритет и независимост на европейските

институции; Налагането на стриктен контрол върху лобизма.

Минимален общ стандарт на Европейската комисия (ЕК) относно публикуването на данни за бенефециентите на европейските фондове – 2008г.

Държавите членки са длъжни да публикуват годишна последваща информация за бенефициентите по фондовете;

ЕК подчертава, че предпочита електронното публикуване чрез използването на национален и/или регионален уебсайт;

Всяка държава членка може да обновява информацията, публикувана на нейния уебсайт, толкова често, колкото сметне за необходимо. Задължително обаче е публикуването на информация на годишна база.

Европейски преглед на прозрачността – юни 2010 г.

Според Европейския парламент “пълното съответствие с изискванията на ЕИП е необходимо да се гарантира чрез подходящо регулиране, по-добро насочване, предупредителен механизъм и санкции в случаи на неспазване като последна мярка”.

Основни изводи до юни 2010 г:

Лесният електронен достъп до данните не води до тяхното по-лесно разбиране от потребителя;Различните начини, за представяне на публичната информация не дават възможност на потребителя да сравнява отделните данни и да си направи заключения на ниво Европейски съюз (ЕС);Предоставяната информация може да стане полезна за гражданите на ЕС само ако се подобрят съдържанието на данните и начинът на тяхното представяне.

Създадена е сложна система от органи, която да гарантира законност, ефективност и ефикасност при разходването на предоставяните от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС средства.

Тази система, обаче е децентрализирана – липсва единен център на административно ръководство, което поражда необходимостта от наличието на сериозни и работещи механизми за координация при управлението на средствата.

Ако ИСУН съдържа точни и актуални данни, то системата ще се превърне в основен управленски инструмент за отчетното и контролирано разходване на европейските средства в България.

ИСУН компенсира (макар и в ограничена степен) структурните дефицити на вече съществуващата система за управление на средствата от ЕС.

До въвеждането на публичния модул на ИСУН в България:

публикуването на данни за бенефициентите се извършва във форма, която се различава от препоръчаната от ЕК;

почти всички оперативни програми не публикуват информация за изплатените средства по отделните проекти;

Не се публикува информация, касаеща реалното изпълнение на проектите - фактическа продължителност и окончателна стойност на проектите, постигнати и непостигнати резултати, изпълнени и неизпълнени дейности, степен на изпълнение на заложените индикатори и др.

За пръв път, чрез публичния модул на ИСУН, обществеността може да получи пълна обобщена информация до ниво проект, за усвояването на средствата по седемте оперативни програми в България;

Чрез ИСУН се предоставят публично данни относно прогнозите за усвояването на европейските средства по години;

Публичният модул на ИСУН дава възможност да се правят сравнения за изпълняваните проекти в шестте района за планиране;

Има възможност за търсене на специфична информация. Формата за разширено търсене позволява въвеждането на ключови думи - номер на проекта, седалище на бенефициента, наименование на договора и др.

ИСУН не предоставя информация за програма “Развитие на селските райони”, за програма “Рибарство и аквакултури”, както и за проектите по предприсъединителните инструменти на ЕС и другите програми на ЕС.

Значителна част от данните, свързани с изпълнителите по отделните проекти, не са попълнени.

Не се предоставят данни за конкретното изпълнение на предвидените проектни дейности във връзка със заложените предварително техни количествени и качествени индикатори.

В публичния модул на ИСУН не са въведени проектите, които са били подадени, но не са били одобрени или са били одобрени, но не са получили финансиране поради изчерпване на средствата.

В сайта няма дефиниции за значението на статусите, които получават отделните проекти. Липсва и информация за причините, поради които даден проект е с определен статус, например “прекратен” или “временно спрян”;

ИСУН не предоставя информация за проектите, по които се отчитат нередности – както от страна на бенефициентите, така и от страна на държавата;

Публичният модул на ИСУН не дава информация за извършените одити на европейските средства;

ИСУН не съдържа секция “Помощ”, към която да се обръщат потребителите при необходимост.

Използваната специфична терминология в Публичния модул на ИСУН е трудноразбираема за обикновения потребител. Липсва речник на термините;

Публичният модул не предоставя информация за същността на отделните оперативни програми и за механизмите, по които работят те;

Сайтът не осъществява “обратна връзка” с потребителя;

Не се персонализират отговорните за сайта длъжностни лица. Създателите на публичния модул остават в анонимност;

Все още предстои създаването на модул “Електронни услуги за бенефициентите”.

Системата на ИСУН трябва да осигури:

условия за публикуването на едно място на данни за всички европейски инструменти;

ясна информация за изпълнението на бюджетите по различните оперативни програми;

възможно най-пълна информация за изпълнителите по съответните договори;

да се предоставят данни както за договорената стойност на проекта, така и информация за стойността на съответния проект (верифицираните и действително изплатени средства);

Системата на ИСУН трябва да осигури:

по-разбираемото представяне на данните, чрез аналитични текстове и въвеждане на географска (картна) основа за представяне на информацията;

речник на използваните термини, както и секция “Помощ”, към която потребителите да се обръщат при необходимост;

информация и за неусвоените средства от ОП, както и за тяхното допълнително преразпределение и усвояване;

отчетност на реалните количествени и качествени индикатори, постигнати при изпълнението на проектите;

Системата на ИСУН трябва да осигури:

обвързаност между изпълнението на проектите и заложените индикатори в оперативните програми;

работеща система за обратна връзка, която да публикува, както сигналите на потребителите за нередности, така и предприеманите мерки при констатиране на нередности;

визуална идентичност – лого, шрифт, цветова схема, както и оптимизирана форма за търсене;

реална възможност за използването на полето «Статус на проекта»;

Необходимо е да се създадат:

специални улеснения за хората с увреждания - гласови браузъри, брайлови дисплеи и др.

реални възможности за използването на ИСУН от външни за администрацията лица (възможност за експорт на данните в отворени формати, двуезична версия на системата и т.н.) ;

условия за постоянното подобряване и обновяване на дизайна и съдържанието на сайта;

възможности за обучение на различните заинтересовани групи от потребителите, как да използват максимално ефективно публичния модул на ИСУН;

технически възможности за това данните да бъдат ползвани и допълнително обработвани от външни за администрацията лица - например от заинтересовани НПО.

ИСУН трябва да използва унифицирана система за въвеждане на данни, която да гарантира установяването на единни правила за всички оперативни програми, както и регулярното въвеждане на информацията в системата.

Достоверността и актуалността на данните, представяни през системата на ИСУН могат да се гарантират само, когато се посочи чия е персоналната отговорност за тяхното въвеждане и публикуване.

Антоанета Цонева

Институт за развитие на публичната среда

тел: 02/9582433; 0886815757

e-mail: iped_1@abv.bg

http://iped-bg.org/bg/index.html