Горски приказки

Б и б л и о т е к а „ И м а р и м а “

страница 1

Лъчезар Станчев

Горска приказка

Имаше отдавна стар,

белобрад воденичар.

Беше той любим на всички:

на бедняците в селата,

на животните в гората

и на мъничките птички.

В зимна вечер студ ли свие,

идваше да се прикрие

в неговата воденичка

изпомръзналата птичка,

катеричката игрива

и сърната боязлива,

зайчето с кожуха сив,

веселият еж бодлив.

Знаеха, че там ще сварят

мил човек — воденичарят.

Той ги срещна и погали,

па лулата си запали.

И край огъня тогава

слушат всички до забрава

приказките му чудесни,

хубавите стари песни.


страница 2

Но веднъж воденичарят

тръгна с конче за пазара.

— Зайо, нямам син, ни внук,

ти ще ме заместваш тук.

Ще ми смелиш пет чувала,

ще омесиш питка бяла.

Тръгна дядо. И в гората

се разнесе новината.

Ежко чу, дотича тука

и на прагчето почука:

— Зайо късоопашатко,

идвам да помагам, братко.

Ти си тук воденичар,

искаш ли ме за другар?

— Влизай, Еженце бодливо,

само да си работливо.

— Аз ли, Зайо? Много знам

да работя! Гледай сам! —

Грабна пъргаво метлата

и помете той земята.

Пък и Зайо бързо пипа,

жито в трите коша сипа.

Пуснаха вода и тя

колелата завъртя.

Вижте: камъните бели


страница 3

хубаво брашно са смлели.

Зайо меси. За дърва

Ежко тича презглава.

И под връшник с буйна жар

в подница за дядо стар

бързо се изпече пита.

Ето я — стои увита.

А от горската поляна

Вълчо, Меца и Лисана

дружно тръгват към реката.

Там към края на гората

малка воденица трака,

Зайо в нея гости чака…

— Хайде… — И със стъпка тиха

те натам се приближиха.

Ала птици бързокрили

бяха вече съобщили.

— Ежко, как да се спасим?

— С хитрина ще победим!

Скрий се, Зайо! — И веднага,

спрял водата, сам на прага

Ежко храбро се изстъпи:

— Влезте, влезте, гости скъпи!

Лисо, я кажете, кой


страница 4

господар ще стане мой?

— Аз! На мене за награда

воденицата се пада!

— Не на теб! На мен! — Мецана

с Лиса, с Вълчо спор захвана.

— Чуйте — рече Ежко, — има,

има камъни за трима.

Върху тях се покачете

и по даден знак скочете.

Който скочи най-далече,

той е господарят вече.

— Тъй да бъде, Ежко драг,

тук сме вече! Давай знак!

Ежко викна през вратата:

— Зайо, хей, пусни водата!

Щом потече и засъска,

колелата тя заблъска;

камъните — хопа-троп —

завъртяха се в галоп,

а след тях, това и чакаха,

кречеталата затракаха.

Някой на хоро ли хвана

Меца, Вълчо и Лисана?

Край кошовете в уплаха

тримата се завъртяха.


страница 5

„Олеле! Дано е сън!“

Ето бухнаха в кошовете,

после рипнаха отново те

и побягнаха навън.

Клатеха се вляво, вдясно…

Мостчето им беше тясно,

та цамбурнаха в реката.

И отнесе ги водата…

Зайо викна: — Ежко мой,

ти си бил голям герой!

И във тихата гора

почна весела игра.

Скоро дядо се завърна.

Зайо, Ежко той прегърна.

Сиренце и топла пита

хапнаха си до насита.

Лила Захариева

Весела забава в горската дъбрава

Днес в зелената дъбрава

дават весела забава

горските певци артисти,

музиканти и хористи.

Ще се чества юбилеят

днес на славея тенор –


страница 6

песни весели ще пеят

косовете в звучен хор.

Зайчетата с барабани

вред разнесоха покани,

разлепиха и афиши

върху горски мъх и лишей.

Във уречения час

прозвучава контрабас

и заспалата гора

шумна публика събра.

И далеч от поглед хорски

върху дънерите горски

се нареждат ред по ред.

Вълчо с Меца най-отпред;

после Заю със децата,

Ежко-Бежко – със жената,

Щурчо с малката Калинка –

на листенце от глогинка;

а в последните редици

птици, мънички мушици,

охлювчета, невестулки

и задрямали светулки.

Лиса натъкмена с кожа

седна важно в мека ложа,

с папрати и тънки клони,

както в градските салони.

Веселбата почна с песни,


страница 7

с танци, приказки чудесни.

И зелената морава

става сцена за забава.

Катеричките напети,

заловени за ръце,

весели хора, балети

заиграват от сърце.

А концертът на пчелите,

с гайдите и тамбурите,

под зелените ели

публиката весели.

Тънкокраките комари,

със цигулки и китари,

свирят тихата гора

ръченици и хора.

Вещо свраката прочете

най-избраните куплети

от известните поети

в царството на лесовете.

А пък пъстрият кълвач,

горски майстор разказвач,

смешни приказки разказа

за къртицата и яза.

Но в небето облак черен

над гората спря неверен –

плисна в миг проливен дъжд –

спря концертът изведнъж.


страница 8

И в зелената дъбрава

посред шум и силна врява

в бяг разпръснаха се всички

и животни, и мушички.

Емилия Захариева

В горския ЦУМ

Сред гората отзарана

на Малинкина поляна

припкат, шетат, бързат всички –

бръмбари, животни, птички.

Слънчо рано се събуди,

гледа сънен и се чуди:

“Важно горско тържество

готви се, но за какво?

Ами сградата прекрасна

долу там кога израсна?

Ех, че хубавица снажна –

Бяла сграда, шестетажна!“

Отдалече със покани

идват гости най-отбрани

С въртолет пристигна пръв

от Сахара гривест лъв.

С параход – пингвин, камила,

кенгуру, два крокодила.

“Всичко вече е готово!

Ще започнем с кратко слово,


страница 9

– щърк изтрака в тишината,

има думата пчелата –

архитект навред прочут

с упорития си труд!

Сред Малинкина поляна

скромната пчела застана:

“Със задружен труд и ум

построихме горски ЦУМ!

Време той ще ни спестява,

всичко в него се продава!

А пък как е подреден!

Вред постлан е с мъх зелен.

Има лампи-теменужки,

други – гъбки-червенушки,

езерца-огледала

самоходни стъпала!

“Имаме си ЦУМ! Ура!“ –

екна цялата гора.

А след радостния вик –

тишина. Тържествен миг.

Бързоногият жираф,

пъргав майстор-фотограф

щрака, снима във момента:

ето, опнатата лента

щъркът с клюна си преряза

като с ножица и каза:

“Обявявам ЦУМ открит!


страница 10

Нека да ни е честит!“

Щъркът прага пръв прекрачи,

а след него – купувачи

дълга, дълга върволица.

Бърза хитрата лисица,

без да чака своя ред,

тя застана най-отпред.

“Моля, моля! Дайте път,

че краката ме болят!

Ох, накуцвам аз горката!“

Пак се нареди кумата! –

скоро болката й мина

и се вмъкна в магазина.

Баба Меца чака ред –

тук продават горски мед.

“Вкъщи нито капка няма,

дайте двеста килограма,

та когато дойде зима

мед в хралупата да има!“

Рунтавелка пък дошла

да потърси в ЦУМ метла.

Пеперудка – продавачка

казва: „Нямаме метли!

Ето ви прахосмукачка,

тя сама мете, нали?“

Куп парици е спестил

Заю за автомобил.


страница 11

Всички в ЦУМ ме дават път,

от сърце му честитят:

“Да ти е на добър час,

Зайо, па… вози и нас!“

А след него влезе слон

да си купи панталон,

но сред всички номера

ни един не го побра.

По съвет на Кума Лиса

той оплакване написа.

„Мяу, пристигам отдалече,

чизмите си скъсах вече!

– измяука котарак. –

Искам новички от лак!

Дайте ми и шапка, шпага,

да се пременя веднага!“

А отсреща погледнете

как пъстреят платовете!

Тук калинката червена

просто е озадачена:/

Кой от тях да избере?

Кой ще й стои добре?

Крачи весело из ЦУМ

Петлю в празничен костюм,

под крилото с нов тромпет.

Ех, че музикант напет!

Купил си и нотен лист


страница 12

тоя славен тромпетист!

Любознателната мишка

търси нова пъстра книжка.

Приказките тя обича

и самичка си ги срича.

Ежко-Бежко й предлага

приказка за баба Яга.

А един паун превзет

ЦУМ обиколи навред,

все отбира и се пери,

дрехи всякакви премери,

ала нищо не хареса.

“Простички за мене те са!“

– важно каза – в магазина

няма нищо от чужбина,

нищо вносно не видях!“

Ех, че стана той за смях

и засрамен, свил пера,

скри се в гъстата гора.

Късна нощ е вече вън!

Спи гората кротък сън!

В ЦУМ е тъмно.Тишина…

Но светулчица една

будна мярка се тъдява,

със фенерче осветява,

вижда сянка, чува шум

– влязъл е крадец във ЦУМ!


страница 13

Вдигна врява тя до бога:

Бързо ставайте!Тревога!

Магазинът е разбит

и крадец е в него скрит!“

Кой ли сторил е това?

Хукват всички през глава –

зайци, катерички, мечки,

и сърни, и буболечки…

ЦУМ набързо обградиха

и крадеца заловиха!

През прозореца за срам

Вълчо се намъкнал там.

“Стой, разбойнико, проклет!“

– гневно викат му отвред –

Да крадеш дошъл си в ЦУМ?

Имаш ли в главата ум?“

Под един вековен бор

съд в гората заседава.

А еленът-прокурор,

тъй крадеца обвинява:

“Вълчо е решил отново

да живее на готово!

Той на общото посегна,

магазина ни обра,

с алчността си ни дотегна –

вън от нашата гора!“

Справедлив е тоя съд!


страница 14

И изгонен бе вълкът.

Тая лоша случка мина.

Пак е шумно в магазина,

весело като преди.

Но дежурен нощем бди,

обикаля в студ и мрак,

пази общата от враг.

А сега, деца, накрая

чуйте: важна тайна зная.

Срещу Новата година

посещава магазина

и подаръци за вас

тук избира… дядо Мраз!

Батко Златко

Гъбарко

Под един вековен бук

много надалеч от тук, расна гъбичка с калпаче…

Често виждах я да плаче. Сърдеше се тя, че всички

имат си крака, ръчички. А пък тя седи горката,

неподвижна във гората. Но защо ли не минава

вече доктор Га тъдява? Казват малките врабчета,

че поставял той крачета. Гъбичката спря да плаче —

чу наблизо, че се грачи. Начаса` изви снага

и съгледа… доктор Га.


страница 15

Докторът се приближи. Каза: „Гъбке, не тъжи“!…

Сложи й крачета здрави и ръчички й постави.

Па обу й панталонки със презрамчици от клонки,

и като помисли малко, име даде й Гъбарко.

После чантата затвори и усмихнат заговори:

„Имаш си крака и вече стана истинско човече.

Ще ти кажа, без да питаш — тъй напразно да не скиташ.

Не кради и не лъжи, работи, а не лежи!“

Ала тези думи скромни наш Гъбарко не запомни.

След минута полетя между храсти и цветя.

Гънка мрежа в храсталака паяк е оплел и чака.

Кой на нея ще се хване, кой ли жертва ще му стане?

Пиеше му се кръвчица от комар или мушица.

Но до неговия храст спря Гъбарко наш след час.

Как ще иде надалече? Паяжината му пречи

и със палави крачета я разкъса на парчета.

Паякът се разяри. Грабна тънък прът дори.

А Гъбарко взе да бяга, щом като видя тояга.

И се спря, едва когато стигна жабешкото блато.

Зърна щъркел сред водата с фотоапарат в ръката.


страница 16

А на гладката тръстика жаба се върти и вика:

„Снимай, докато сме двама. Виж, наблизо други няма.“

Щъркът хвърли апарата. Улови я за краката,

после цяла я налапа и из блатото зацапа.

Щъркът беше зъл и страшен. Бе Гъбарко поизплашен,

но когато се свести, почна пак да пакости.

Вече беше се стъмнило. Кацнал на дърво изгнило,

бухалът бе сбрал мишлета от балкани и полета.

Учеха при него те как се пише и чете,

но Гъбарко замяука: „Котарак пристигна тука!“

Мишките крака протягат, в миг се впуснаха да бягат

към тръстиката висока. И… прекъсна се урока…

Сутринта настъпи хлад. Наш Гъбарко сети глад,

влезе в ресторант голям. Викна: „Дайте ми да ям!“

— Тук безплатна е храната за работници в гората.

Никой теб не те познава. Що работиш ти тъдява?

— Аз работник съм — зидар, нося кофи, пълни с вар.

— Тъй ли! Е, тогаз седни, от чорбата си хапни!

Тъй Гъбарко със измама яде колкото за двама.

Но Кълвачът за беда долетя и го видя.


страница 17

Скри се Лъжльо във тревата, но заплете си краката.

Те безсилни се извиха и без шум се отлепиха.

А нещастникът в тревата плаче: „Да вървя не мога!“

Врабчо каза: „Ей сега ще повикам доктор Га.“

Докторът е тука вече. Той на помощ се притече

бързо чантата прерови, сложи пак крачета нови.

Беше се ядосал много. На Гъбарко каза строго:

„Който лъже — за награда като тебе ще пострада!“

И мушици, и зверчета гледат новите крачета.

Доктор Га в гората стара на Гъбарко все се кара:

„Гледай, всички ти се чудят. Те отиват да се трудят,

ти пък скиташ — сам видях. Най-добре тръгни със тях!“

Ето, Мравката, добрата, хвана Гъбча за ръката.

Тръгна бързо и Калинка, сбрала шарена дружинка.

Там, где ручеят тече, Сечко едър бор сече.

Ей Гъбарко наш, веднага спусна се да му помага.

Неуморно със топора удря дънера на бора.

Всички гледат с изненада: с грохот борът взе да пада.

Стреснаха се пеперуди. Даже Меца се пробуди.

Чудят се — какво ли стана, че така кънти Балкана.


страница 18

След това задружно всички дялаха дъски, гредички,

и с работния си гост те сковаха хубав мост.

Подир моста бързешком, виж, изграждат детски дом.

Таралежите със жар мажат къщичката с вар.

Труд кипи до късен здрач. Заю-Баю е готвач.

Готви пресни зарзавати — зеле, моркови, домати.

Катеричката намери орех и се покатери.

И доволна — на гърба метна пълната торба.

Вижте, в детската градина сбра се цялата дружина.

Сред играчки интересни учи приказки и песни.

Тъй животните в гората си живеят като братя,

в мирен труд текат им дните и са весели, честити.

Наш Гъбарко се поправи и краката му са здрави.

Доктор Га отново мина и край цъфнала къпина

спря Гъбарко и му рече: „Значи, ти не лъжеш вече,

даже си труда обикнал и със работата — свикнал.

Затова венец в награда теб заслужено са пада.“


страница 19

Леда Милева

Работна Мецана

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето, скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре, Меца сама си говори: - Сложих солта и пипера,

само къде да намеря стръкченце-две мерудия,

гозба да видите вие? Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана, всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем! Меца, с пантофи обута, тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време, стрък мерудийка да вземе.

Нека играят децата, чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла – сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? – тя заприказвала сладко. – Хапваш ли честичко зеле?... –

Час или два отлетели. - Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса! Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука. - Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря: чукаш от тъмно в гората, рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса, бързам, отивам при Лиса!


страница 20

После решила да мине

Меца край свои роднини. Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко, имал си кашлица, хрема, чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява, топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса, сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко и при кумеца си: - Жалко,

пак ти съдрали кожуха! Приказки разни се чуха – уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря... Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса! - Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа? Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке? Трупай, събирай - да има! Скоро ще дойде и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса, сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла – ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици, млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата? Как ли са гладни децата? Може без стрък мерудия,

чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага, хукнала Меца да бяга, в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща. Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата... Пустата Меца-мецана, стана за смях из Балкана!


страница 21

Лили Захариева

Горската аптека

През гората лъкатуши скрита в горската пътека

малка къща там се гуши с надпис ''Горската аптека'',

на прозорчето с перденца, по полиците шишенца и мехлеми, и буркани

с билки всякакви събрани. Тази хубава къщурка

е на баба Костенурка. Който има тежки рани и кожухчета съдрани,

идва тук да търси лек- зиме, лете, в мраз и пек...

Кой пристига в ранен час?

-Костенурке, идвам аз! - шепне Заю дългоуши, плахо гледа, дълго души.

-Зайо-Байо добър ден! Що ще искаш ти от мен?

-Костенурке услужлива, моля ти се лек ми дай! Сърчицето ми се свива

щом дочуя кучи лай. -Имам билки, ще ти дам,

но от кучета зли, Зайо, ти пази се сам! Ето във котлето ври

цвят от дивата глогина. Със черупка отмери!

Пийна Зайо и отмина...

По пътеката извита идва Меца с шал увита, охка, пъшка, разпъхтяна:

-Оле, Боже! Що ми стана? Костенурке, отвори!

Страшна треска ме гори. Костенурката попита: - Имам билка лековита

и медец от медна пита, Мецо от кое да дам?

- Дай медеца да изям! И Мецана взе буркана - вътре нищо не остана...


страница 22

През мъхнатите дървета

идва хитрата Лисана, преструвана и превзета:

-Костенурке, имам рана и опасни синини. Ох! Изпатих си горкана.

Моля ти се помогни! -Лиске, чакай малко тук

за компрес от пресен лук! Костенурката добра от лехите лук набра.

- Раната ще зарасте, ако сложиш и месце -

рече гладната хитруша. Лиске с меко съм сърце и молбата ще послушам -

каза баба Костенурка и прибави и месце

към компреса за притурка. Мръвчицата взе Лисана, а пък лука тук остана.

костенурката се слиса. Скри се лакомата Лиса...

Вече пладне преваля

над гори и над поля. Спря пред горската аптека катеричка бърза, лека,

със превръзка през главата и оплака се горката:

-С желъди от черен дъб вчера си разклатих зъб. Дай ми лек за зъбобол!

- Аз кракът съм си набол - вика Ежко отдалече.

- Олеле! Умирам вече! Костенурката им рече: - Нека има малко ред!

Кой от вас е по-напред? Първо - лек за болни зъби -

топли трици, сухи гъби. После ще изляза вън, да извадя злия трън...

Весел Ежко тръгна пак, понакуцвайки със крак... Слънчо вече се закри

зад зелените гори. Някой зашумя в тревата

и почука на вратата.


страница 23

-Чук -чук-чук! Чук-чук-чук!

-Костенурке, аз съм тук - плаче черната къртица:

- Болни имам две дечица. Млякото не са изпили, вече губят сили.

Скочи баба Костенурка: - С коренчета от желтурка

ще направя бързо лек за разтривка на децата. - Ти характер имаш мек

и сполай за добрината - каза майката къртица.

Вън почука страшна птица: - Аз съм Бухльо, стар съсед, тука идвам за съвет.

Имам кашлица опасна. - Бухльо, болестта е ясна.

Аптекарката позната бързо сложи очилата, взе от чистата полица

книга с шарена корица. - Тук за болестта ти стара

е предписана гаргара, чай от лайкучка да пиеш, с шал дебел да се увиеш!

- Благодарен съм ти аз - каза Бухльо с хрипав глас.

Кой към къщичката тича? Идва малката сърничка и прозореца наднича:

- Костенурке, помогни! Мен ловец ме нарани.

Кръв от раната тече, тук на предното краче. Без дори да си почива,

Костенурката промива раничката замърсена

и въздъхна изморена. А сърничката отмина... - Я да легна да почина -

костенурката си рече и набързо се съблече.

Но през късен нощен час някой силно пак почука : - Сивия Вълчан съм аз!

За лекарство идвам тука. И пред малката къщурка,

седна Вълчо на тревата, а горката костенурка


страница 24

скочи бързо от кревата,

топла билка му подава: - Пий от синята тинтява!

- Болката ми не минава. - Пий тогава дива мента! Злия Вълчо се превива,

охка, вика и се мръщи: - Я излез навън от къщи!

Тебе искам да изям, ще се излекувам сам. Костенурката заплака:

-Олеле! Какво дочаках? Костенуркиния плач

чу заспалия кълвач и при Бухльо отлетя: - Страшно зло ни сполетя!

Сивия Вълчан дойде тук в нашата гора

и сега ще изяде костенурката добра. Бухльо гневен, разпъхтян,

стресна стария Вълчан: - Хей, злодей! Що дириш там?

- Костенурката ще ям! Имам болка във стомаха и със нищо не се маха.

- Вълчо, чака те отплата, Tи забравяш добрината.

И от тази разправия стана страшна олелия. Закрещяха разни птички

и дотичаха сърнички, зайци, ежковци, лисици,

две разплакани къртици... Меца близо там се случи Новината щом научи,

пред Вълчана тя застана и му рече със закана:

- Вълчо стари, имай срама. Грешката ти е голяма. Кой през миналата зима

излекува твойте рани? Ние всички сме дружина -

костенурката ще браним! Който може ,както свари по гърба ще те нашари

с нокти, с камъни, с тояга... Злият Вълчо с вой избяга...


страница 25

А добрата Костенурка

в дървената си къщурка още дава лек, съвети

на животни, птици клети, и на здрави и на болни- нека всички са доволни!

Батко Златко

Медената пита

Баба Меца е сърдита,

че синът й без да пита, още рано във зори хванал гъстите гори.

Тя кого ли не попита

меченцето къде скита. Но напразно - не сполучиa нийде нищо да научи.

А пък Мечо за обед

искаше да хапне мед и през стръмните баири тръгнал бе медец да дири.

Сред гората на поляна зрее ягодка засмяна.

Меченцето, щом я зърна, тъй към нея се обърна

- Слушай, ягодке любима, слуд студена тежка зима имам аз едничка грижа

малко мед да си поближа.

- Мед ли искаш, мече сиво? Катеричката игрива цял ден тича и играе

сигурно пчелина знае.

Мечето се покатери, къщичката то намери и почука -чук,чук чук!

- Моля, кой живее тук?

Катеричката отвори, малък Мечо заговори - Я кажи ми, за обед

де ше хапна малко мед?


страница 26

Аз не зная, мече малко,

питай бате си Шишарко. Ето, той е там, насреща,

седнал и рендосва нещо. Лакомото малко мече

към Шишарко се завтече. Отдалече със надежда

то започна да нарежда - Много ми се иска, батко

да си хапна нещо сладко! Знаеш ли в коя долина

ще намеря аз пчелина? Аз не зная мече малко,

питай дядо си Гъбарко. Той е близък мой съсед,

знае мястото със мед. - Ей, Гъбарко, добър ден!

Моля те, кажи на мен где ще мога за обед

да си близна малко мед? - Мед ли искаш, малко мече?

Та пчелинът е далече. но решиш ли - ето на!-

ще ти дам аз две крила. Подир час в една долина

зърна мечето пчелина и към кошерите с мед

бързо полетя напред. Но го спря мишок напет

яхнал на велосипед - Мечо, ти къде тъдява?

Сигур имаш кожа здрава.... Ала Мечо хич не чува,

бед дори да се сбогува, той мишленцето отмина

и се втурна към плечина. Кошер един той отвори,

бръкна с лапички отгоре и дограби цяла пита

мед да ближе до насита.


страница 27

Ала стражите във миг

вдигнаха се с боен вик- - Вмъкнал се е тук крадец

зарад нашия медец! И започна вик и вой

- Бързо, тръгвайте на бой! Литнаха безброй пчели

със насочени стрели! Меченцето хукна в миг

и нададе силен вик - Оле, мамичко, боли,

колко зли са тез пчели. Малък Мечо взе да рита

хвърли медената пита, маха лапички и бяга

ала нищо не помага. От отровните стрелички

на задружните пчелички лакомото малко мече

като буренце отече. Чак когато в храсталака

то се мушна и заплака, цялата войска отмина

и прибра се във пчелина. Покрай Мечо в този час

мина д-р Га тогаз Позасмя се доктор ГА

и му рече на шега - Я, кажи какво си яло,

та си тъй надебеляло? Чантата отвори бързо,

с бинт и марля го превърза, със лекарства го намаза

и накрая тъй му каза- - Щом от чуждото крадеш,

нямаш право да ядеш! Мечо върна се във къщи,

без назад да се обръща, и за своята вина

той написа, ето на


страница 28

тези думички с боички,

за да се четат от всички- ''Аз направих важна грешка

и от всички искам прошка!'' Думите на доктор Га

Мечо помни и сега и не мисли той отново

мед да ближе наготово.

Димитър Стоевски

Веселите футболисти

С дата днешна кратка спешна

телеграма се получи до отбора „Наше куче“:

В понеделник точно в пет с реактивен самолет тип „Авлига“

гост пристига — футболен отбор „Банания“

за другарско състезание. На летището в полето

кацва леко самолета, чуждестранните играчи

слизат чинно или скачат. Със бележник във ръката пратеници на печата

и на радиото чакат: три свенливи каки свраки,

две пригладени маймуни, папагалът Кривоклюни. — Чухме, че у вас отдавна

всички зверове са равни и безплатно със банани

от дърветата се хранят? — питат глезено треньора, който е довел отбора.

Той глава усмихнат клати: — Да, бананът е безплатен;

щедро нашата природа го дарява на народа.

От високоговорител със ръждясал глас излита

чаканата вест накрая: „Мачът днес ще се играе!“


страница 29

И завчас към стадиона

със трамваи, с камиони, а край тях във рой несметен

със коли, с мотоциклети, с лъскави велосипеди, ту в колона, ту в безреда,

сред гъмжило от пешаци, млади, стари и хлапаци,

даже с бебешки колички бързат, тичат, бягат всички. След това пред двете каси

запалянковските маси с рев и вой до днес нечути

блъскат, ритат, газят, бутат със небивал страх в сърцето: ще останат ли билети?

След премеждия големи

бързат място да заемат — някои с лица във рани, други със палта съдрани,

а една нехайна майка по момчето си се вайка.

Ето, седнали и прави, настанени криво-ляво, всички мислят: Само точно

този път дано започне! — Браво, браво! Влизат скоро

двата спретнати отбора: „Н. К.“ в алена премяна, в златожълта — тим „Банания“,

и естествено с букети пъстроцветни във ръцете.

После диригентът кимна, — екват двата спортни химна, публиката цяла в треска

дълго-дълго ръкоплеска.

Бива ли по данни скъдни нашите потомци бъдни любознателно да питат

за живота на дедите? Другояче беше вчера

през оная сива ера, за която съдим просто по изровените кости,

вещи, сечива, гърнета, зеленясали монети…

Днес картината е друга: всекидневно във услуга


страница 30

дадени са на живота

кино, радио и фото — нявга нашата история

оживяла ще говори. Затова едно последно правило сега е редно:

състезателите спират да ги снимат и филмират.

Публиката мълчаливо, търпеливо и учтиво,

но и с радостно вълнение наблюдава тая сцена,

този увод неизбежен на другарството, понеже свикнала е, пък и знае —

няма дълго туй да трае! Ето всички апарати

се прибират зад чертата и след миг неудържимо ще се хвърлят двата тима

ту в атака, ту в отбрана. Съдията Мърморани,

очевидно развълнуван свирка сребърна надува, после настрана отскача

и бананските играчи колективно и отблизко

домакините притискат. Всеки запалянко знае,

че когато се играе на терени непознати

малко тежки са краката. Не отричаме, но вижте: сякаш на това игрище

зайците година цяла всекидневно са играли,

за всеобща изненада дружно устремно нападат. Ех, това се казва център!

Топката поел, в момента с нисък удар я подава

точно на крилото вляво (знае, че с играта-соло може да изпорти гола!);

а това крило с изящен бомбен удар я запраща

право в кучешката мрежа и редовен гол бележи.


страница 31

Бре, що стана? Рано-рано обявява Мърморани

резултат: Един на нула! Всеки зяпа и се пули неочаквано тревожно:

Та това е невъзможно — с почването на играта

да открият резултата! Публиката вцепенена гледа мълком към терена,

сякаш чака още нещо и съвсем не се досеща,

че е твърде нетактично да остане безразлична. После (безподобен случай!)

десният защитник-куче почва яростно да лае

бомбоударният заек и противника си кротък в миг ухапва за ухото.

Този инцидент печален,

неприличен и скандален, несъмнено за отбора „Наше куче“ е позорен.

Възмутените животни скокват и реват страхотно:

група плъхове, чевръсто тикнали в устата пръсти, свирят грозно, а наблизо

тим „Карираните ризи“ в хор скандира непрестанно:

— Вън от мача хулигана! — две кокошки, ужким млади, с театрален жест припадат,

а до тях три злобни гъски с начервени човки съскат;

даже слонът, гост сърдечен чак от Пакистан далечен, дългия хобот навиря

в знак, че също протестира.

Всяко чудо за три дена! Извинява се смутено песът-хулиган накрая

на пострадалия заек. Инцидентът е изгладен,

публиката мирно сяда, свирката си съдията


страница 32

пак надува със устата,

футболистите не чакат и се хвърлят във атака.

Кучешкият тим решил е да напрегне всички сили, с вяра в славата си стара

непременно гол да вкара; най-добрите му играчи

се понасят с лай — обаче зайците са предвидливи: всеки пристъп се разбива

в идеалния стоманен щит на тяхната отбрана.

Оживена, окрилена е играта на терена —

отдалеко и отблизко, отвисоко и отниско,

ту наляво, ту надясно топката лети опасно. Съдията Мърморани

тича, бяга непрестанно — може с право да се каже:

повече от всички даже. И не бива другояче в отговорната задача —

да се води благородно срещата международна.

Бързо времето минава, но играта е такава, че не може никой каза,

как ще… Гледай, пак се вряза център-заекът и бие

към вратата на ония! Два на нула. Щом не пази,

„Н. К.“ може да загази! Зрителите справедливо

този път откликват живо и открито със възхита акламират чужденците.

Ех, те биха предпочели „Наше куче“ да спечели

днешната игра, защото всички тук са патриоти. Но след малко от средата

пак е почнала играта: кучешкият тим, преминал

в заешката половина, грозни удари зарежда,


страница 33

и „Банания“ изглежда

няма сили да се брани. Още миг… но Мърморани

свири (дявол да го вземе!) край на първо полувреме.

Второ полувреме. Ето топката е пак в нозете

на бананците, които я задържат упорито. Те повторно отначало

се изтеглиха изцяло, плътно като зид баражен,

пред вратата си на стража и отбиваха спокойно ударите многобройни.

После центърът поема топката и в „клин-система“

целият им тим напредва, от противника преследван. Ах, бананците крилати

пак се носят към вратата, но след само два-три мига

„Наше куче“ ги настига и след туй… но вижте горе где са двата ни отбора!

Малка живописна група

връчва тежка златна купа на отбора-победител във борбата страховита.

Тук бананът не вирее, та са сложили във нея

връзка моркови узрели и глава от цветно зеле. Публиката се изправя

и скандира: — Слава, слава! — Неуместно е да бъде

кисела и тесногръда, че бананските играчи бяха по-добри във мача.

Ако всеки разсъждава винаги така, тогава

тези срещи благородни между равни и свободни ще помогнат — на земята

да живеем като братя!


страница 34

Горски приказки

Documents