Генерална асамблея

3 януари 2012 г.

Оригинал: английски

Съвет по правата на човека

Деветнадесета сесия

Точка 3 от дневния ред

Укрепване и защита на всички права на човека, граждански, политически, икономически, социални и културни права, в т.ч. правото на развитие

Доклад на независимия експерт по правата на малцинствата Гей Макдугъл

Адендум

Мисия в България (4 до 11 юли 2011 г.)

Резюме

Правителството на България трябва да бъде привествано за многобройните закони, политики и програми, имащи за цел да насърчат антидискриминацията и равенството и правата на малцинствата, включително и на ромското малцинство. Правителството нееднократно отбелязваше пред независимия експерт своя ангажимент към десегрегацията и социалното включване на ромите по отношение на образованието, заетостта, жилищната политика и здравеопазването, и предостави множество документи, които описваха тези ангажименти, включително и тези в рамките на Европейския съюз (ЕС). Независимо от това, макар някои политики да действат вече в продължение на много години, ромите остават на най-ниското социално-икономическо стъпало. Те изпитват дискриминация и изключване във всички сфери на живота, което ги оставя напълно маргинализирани и трайно бедни.

Правителството трябва да отговори на политиките за ромска интеграция, вдъхновени от ЕС и неправителствените организации (НПО), като подеме инициативата за тяхното изпълнение и адекватно ресурсно обезпечаване, необходимо за подобряване на условията на живот на ромите. Към днешна дата,

изпълнението на тези политики остава печално неадекватно с инициативи, които имат само повърхностно въздействие и които неизбежно няма да отговорят на очакванията.

Мюсюлманското и другите религиозни малцинства, включително евреите и Свидетелите на Йехова, подчертаха общо взето положителния си опит по отношение на религиозните свободи. Те изказаха притеснение, обаче, от растящия брой случаи на насилие, сплашване, вандализъм на молитвени домове и враждебна реч, насочена срещу религиозни малцинства, включително и от политици от националистически партии. През 2011 г. такива партии подбуждаха към и организираха протести пред джамията в София и пред молитвени домове в други градове, което доведе до насилие срещу членове на религиозни малцинства и разпали напрежение между общностите.

Анекс

Доклад на независимия експерт по права на малцинствата

от нейното посещение в България

Cъдържание

I. Въведение 4

II. Недискриминация и равенство: правна и институционална рамка 4

III. Положението на ромското малцинство 6

А. Образование 9

Б. Заетост 11

В. Здравеопазване 13

Г. Жилищна политика 14

IV. Религиозни малцинства в България 17

V. Признаване и права на македонската и помашката общности 18

VI. Заключения и препоръки 19

• Въведение

• Независимият експерт проведе официално посещение в България в периода 4-11 юли 2011 г. Тя благодари на правителството за отправената покана, сътрудничеството и помощта, предоставени при подготовката и осъществяването на визитата. Тя също така благодари на многобройните местни и международни неправителствени организации (НПО), академични институции и всички други, ангажирани в областта на малцинствените права, и по-специално на Българския хелзинкски комитет.

• Независимият експерт проведе консултации с високопоставени държавни служители, включително с министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи (който също е и заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси) и министъра на културата. Тя се срещна с директора на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, съдия от Конституционния съд, високопоставени служители от Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на труда и социалната политика, председателя на Националния статистически институт и директора на Дирекция „Демографска и социална статистика“. Тя се срещна

със заместник-кмета на София, кметовете на Благоевград и Кърджали, областния управител на Пазарджик, а също и с високопоставени чиновници от областната администрация. Тя проведе консултации с председателя и членовете на Комисията за защита от дискриминация, с Омбудсмана на Република България и с техни представители в Кърджали.

• Съгласно данните от преброяването на населението от 2011 г., етническите българи съставляват 84.8% от населението на България, което наброява 7 364 570 души, турската етническа група съставлява 8,8% от населението, делът на ромите е 4,9%. 76% от населението са източноправославни християни, 10% са мюсюлмани. Около 5,6 милиона души посочват българския език като майчин; други майчини езици са турски, ромски, руски и македонски.

• Независимият експерт посети София и различни региони, населени с малцинствени общности, включително Благоевград, Пазарджик, Пловдив и Кърджали. Тя се срещна с представители на ромската общност в кв. Факултета, София, и пловдивския квартал Столипиново. Тя се срещна и с ромски жени, за да се запознае с техните проблеми, с представители на турските мюсюлмани и други

мюсюлмански общности, както и с представители на еврейската общност и Свидетелите на Йехова. Тя проведе консултации и с представители на етническите македонци и помашката общност.

• Недискриминация и равенство: правна и институционална рамка

• Съгласно Конституцията от 1991 г. „всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“. Освен това, „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“. България е ратифицирала международните договори, свързани със защита от дискриминация и правата на малцинствата, в т.ч. Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. През май 1999 г. България е ратифицирала и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и попада под нейните процедури за наблюдение.

• Преди влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., Европейската комисия обръщаше внимание на положението на ромите като продължаващ правозащитен проблем. След приемането си България трябваше да се съобрази с Антидискриминационните директиви на ЕС, включително Директивата за расовото равенство (2000/43/EC) и Директивата за равноправие на работното място (2000/78/EC), които определят минимални стандарти за расово равенство.

• Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ, предишен Национален съвет за сътрудническо по етническите и демографските въпроси) беше основан през 1997 г. от Министерския съвет и се ръководи от заместник министър-председателя. Неговият мандат е да осъществява координация на държавните програми и политики в областта на етническите малцинства и да наблюдава изпълнението на интеграционните политики в консултация с държавните органи, гражданското общество и други заинтересовани групи. Сред неговите членове има и НПО, представляващи етническите общности, включително и ромската.

• През 2003 г. България прие Закон за защита от дискриминация. Чл. 4 (1) от закона забранява

всяка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, или на всякакъв друг признак. Чл. 7 позволява позитивната дискриминация спрямо групи или лица в неравностойно положение, изброени в чл. 4 (1).

• Законът установява Комисия за защита от дискриминация като независим специализиран орган за предотвратяване на дискриминацията, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията се състои от девет души (пет избрани от парламента и четири назначени от президента) с петгодишен мандат. Четирима от членовете в момента са с етническа принадлежност, различна от българската. Мандатът на Комисията е да осъществява контрол на спазването на Закона и други закони, уреждащи равенство в третирането. Комисията получава и проучва жалби от засегнати лица или трети страни и образува производства. През 2010 г. тя е образувала 268 преписки, провела е 388 публични заседания по образувани преписки и е постановила 293 решения. През април 2010 г. Министерският съвет взе решение да намали броя на членовете на Комисията до седем поради, както се твърдеше, необходимост от бюджетни съкращения; последваха критики от неправителствения сектор, според който органът е с прекалено орязан бюджет.

Към днешна дата, решението на правителството не е приведено в действие.

• Българският език е официален. Съгласно чл. 36 (2) от Конституцията, обаче, „гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език“. Това, обаче, не се тълкува като даващо право на малцинствата да се изучават на своя майчин език (като език на преподаване). Малцинствените езици могат да бъдат изучавани като свободноизбираеми при наличието на достатъчен минимален брой ученици, които имат желание за това. България не е подписала или ратифицирала Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, която изисква предоставянето на обучение на регионални или малцинствени езици и предоставянето на съдебни административни и публични услуги на малцинствени езици.

• Положението на ромското малцинство

• България е страната с най-голям дял ромско население в целия Европейски съюз. Организации за защита правата на ромите твърдят, че реалният размер на ромското население достига до 10% от

цялото население – значително повече от официалните статистики (4,9% или 325 343 души). Ниският брой роми съгласно данните от преброяването може да се дължи на това, че някои лица не са били склонни да се идентифицират като роми поради дискриминация и социалната стигма, свързана с тази етническа група, а също и поради политиките и методологиите на преброяването в частта им за етническото самоопределение, които според НПО са проблемни.

• Независимият експерт проведе консултации с представители на ромските общности във Факултета, София, и Столипиново, Пловдив. Тя се срещна и с представители на НПО, работещи с ромската общност. Ромите в България не са хомогенна група, а различни групи и под-групи с различна религия, майчин език, културни и традиционни практики и начин на живот.

• Няколко НПО и представители на ромската общност, социални изследователи и журналисти отбелязаха, че дискриминацията, силно негативните нагласи и враждебност спрямо ромите продължават да битуват в българското общество. Обидните стереотипи и предразсъдъци са широкоразпространени и представят ромите като криминогенни и неблагонадеждни, мръсни,

мързеливи и обществен проблем. Такива стереотипи често се тиражират в медиите и в политическия дискурс. Макар Етичният кодекс на българските медии да забранява посочването на етническата принадлежност на извършителите, изследвания показват, че в поне 50% от случаите на упоменавания на роми в пресата те се свързват с престъпления или незаконни действия. Според един високопоставен държавен служител ромската общност е „инкубатор за генериране на престъпност“.

• Правителството отговори на тези критики като отбеляза, че Наказателният кодекс е бил засилен през 2009 г. с разширяването на съответния наказателен състав да включва и „подбуждане към етническа вражда или омраза, чрез слово, печат или други средства за масова информация“ и забраната за враждебната реч. Били са увеличени и наказанията за такива деяния. Освен това, правителството е предприело, съвместно с ромски и международни НПО, редица образователни програми, насочени към противодействие на враждебната реч.

• Ромите живеят в най-голяма бедност. Според доклад на Световната банка, през март 2010 г. близо 9 от всеки 10 български роми са имали доход равен на доходите на най-бедните четири-десети от населението, като 67% от ромите са били сред най-

бедните 20% от всички хора в България. Правителството отбеляза националните стратегии и програми за намаляване на бедността и поощряване на социалното включване на лица от уязвимите групи. Специално внимание бе обърнато на Конвергентната програма (2011-2014 г.) и Националната програма за реформа (2011-2015 г.). България е в процес на изготвяне на Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.

• Ромите продължават да са слабо представени в централното правителство и са недостатъчно представени в общинските власти. Така те нямат достъп до политическо представителство, което би им дало необходимите лостове за влияние върху националните и местните политики и вземането на решения по въпроси от значение за ромските общности.

• Ромските жени са изправени пред особени предизвикателства. Фондация Рома, неправителствена организация, работеща в Столипиново, обсъди с независимия експерт непропорционалната липса на образование сред ромските жени, продължаващите ранни бракове и раждания, високите нива на домашно насилие и проституция. Представители на неправителствения

сектор отбелязаха притеснителната тенденция млади ромски жени да пътуват извън страната и да попадат в мрежите на проституцията. Около 400 жени бяха заминали за Дортмунд, Германия само от Столипиново. Независимият експерт изрази загриженост от заключението, че ромски жени стават жертва на трафиканти. Все по ограничените възможности за намиране на работа обуславят растящия брой роми, които напускат страната. Правителството сподели загрижеността по отношение на трафикирането на хора и съобщи за дейностите на Националната комисия за борба с трафика на хора и местните комисии, включително за информационните кампании и обучението по превенция на трафикирането.

• Правителството е приело редица стратегически документи за ромска интеграция. Нова Рамкова програма за интеграцията на ромите в българското общество (2010-2020 г.) беше одобрена от Министерския съвет през май 2010 г. Според правителството, тази нова инициатива разглежда ромите като население с голям икономически и социален потенциал, което може да допринесе за развитието на обществото и е в синхрон с политическата рамка на ЕС относно принципа на равните възможности и забраната за дискриминация. Програмата синхронизира дейностите на всички държавни органи, заети в областта на ромската

интеграция, като част от цялостната национална политика за повишаване на жизнения стандарт и гарантиране на равните възможности за всички.

• Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. беше открито в София през 2005 г. и изисква от страните участнички да подготвят и изпълнят Национални планове за действие. Българският план беше приет през 2005 г. като дългосрочна стратегия за интеграция на ромите. От всички страни се изискват четири приоритетни области – образование, здравеопазване, заетост и подобряване на жилищните условия. Към тези области България е добавила култура, защита срещу дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите като допълнителни национални приоритети.

• Като част от Европейската рамка за национални стратегии за интеграция на ромите, предложена от Европейската комисия през април 2011 г., Европейският съюз призова страните-членки да разработят смислени Национални програми за интеграция на ромите до края на 2011 г. със специален акцент върху образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика. Тези планове акцентират върху пълното участие и консултация на самите роми, а правителството отбелязва, че е налице

реален процес на мащабно участие на ромите. Проектът на Национална стратегия включва всички програми, разработени от правителството, с фокус въху ромите и ще замени пакета документи, които съществуват в момента в тази област, с цел да постигнат по-цялостен подход съгласно изискванията на Европейската комисия. Към Националната стратегия има и план за действие.

• През юли 2011 г. 17 представители на ромската общност бяха избрани заедно с държавни служители в работната група, която изработи Стратегията за българските роми. Представители на ромската общност подчертаха необходимостта от една конкретна стратегия, здраво стъпила на земята, която взима предвид местните условия и мнения на местните и регионалните заинтересовани страни. Някои участници изразиха скептицизъм поради факта, че многобройни подобни начинания не са давали резултат.

• Въпреки наличието на множество правителствени планове и инициативи, представители на ромската общност и на НПО бяха на мнение, че изпълнението им в най-добрия случай може да бъде наречено ограничено и спорадично, както и че ресурсното обезпечаване е недостатъчно да отговори на очакванията и поставените цели. Груб

анализ на финансирането за ромската интеграция разкрива, че от €1,4 милиарда, достъпни на България между 2007 и 2013 г. по Европейския социален фонд, едва 1% е отделен за проекти за ромска интеграция и едва €2,5 милиона за ромски образователни проекти. Според правителството, финансовите ресурси за ромска интеграция са значително по-големи, като уточнява, че то „не заделя конкретни пари за ромска интеграция, тъй като стратегическият подход възприема ромската интеграция като хоризонтален приоритет, който следва да бъде инкорпориран във всички приоритетни области на интервенция – заетост, образование и обучение, социално включване, и т.н. По тази причина, с оглед отбелязване на напредък във връзка с ромската интеграция, оперативната програма съдържа специална глава, която описва различните мерки в отделните сектори, видовете интервенции и количествените индикатори, включително и целите, които трябва да се постигнат. Според Европейската комисия, която е одобрила оперативната програма, този подход е целесъобразен и адекватен“.

• Представители на ромската общност обърнаха внимание върху „мита“ за огромните средства, които се отделят за ромски програми – мит, който спомага за затвърждаване на негативните нагласи спрямо ромите. Базирайки се на данни на

Министерството на финансите, журналисти и ромски активисти изтъкнаха, че правителсвото е похарчило едва около €0,47 на всеки ром на месец през първите пет години от Десетилетието на ромското включване. Някои бяха на мнение, че интеграционните инициативи си остават основно на хартия и се приемат най-вече в отговор на външни и донорски изисквания отколкото на вътрешните реалности.

А. Образование

• Ромските деца неизменно показват по-ниски образователни постижения в сравнение с другите деца; те по-често отпадат от училище и демонстрират по-високи нива на неграмотност. Де факто сегрегираните ромски училища представляват значителна стънка към подобряване на образователните постижения на ромските деца. Чл. 29 (1) от Закона за защита от дискриминация от 2004 г. изисква от министъра на образованието, младежта и науката и от органите на местното самоуправление да вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции. Българският хелзинкски комитет и Европейският център за правата на ромите, обаче, отчитат, че между 44 и 70 процента от ромските ученици се обучават в сегрегирани училища, които се намират или в селски ромски квартали, или в сегрегирани

градски гета. В сравнение в българските училища, тези сегрегирани училища имат лоша инфраструктура и битови условия и като цяло предлагат по-нискокачествено образование.

• Много ромски деца тръгват на училище без да владеят добре български език, тъй като езикът на ежедневното им общуване е ромски или турски; това ги поставя в непривилегировано положение още от самото начало на тяхното образование. Данните от преброяването на населението от 2011 г. разкриват, че 85% от ромите посочват ромски като майчин език. Един ром сподели за „изгубеното поколение“ от роми, които не са могли да се образоват отчасти поради недобро владеене на български език. Момичета от ромски произход често отпадат от училище в ранна възраст поради ранни бракове и поради по-голямата тежест, която се придава на образованието на момчетата. В резултат на това, те често показват особено слаби образователни резултати в по-високите образователни степени в сравнение с момчета и мъжете роми.

• Нивата на записване на ромски деца в училище са много под средните за страната във всички образователни степени. Според Световната банка, поне четири от пет мъже в трудоспособна възраст от населението са завършили средно

образование в сравнение с по-малко от един на всеки пет роми. Нивата на завършена образователна степен са още по-ниски сред жените. Докато поне седем от десет жени от мнозинството са завършили средно или висше образование, не повече от една на всеки десет жени роми го е направила. Нивата на записване в училище се подобряват, но остават далеч от обнадеждаващи. През 2010 г. сред младежите на възраст 15-18 г. едва половината от мъжете роми и една трета от жените роми все още са посещавали училище (в сравнение с девет от всеки десет души от мнозинството от населението).

• Според изследване, цитирано от Европейския комисар за заетост, социални въпроси и социално включване, нивата на ранно отпадане от училище в България, които през 2009 г. са били 14,7%, са близки до средните за ЕС, но са особено високи сред ромите. През 2008 г. Институт „Отворено общество“ ги оцени на 43%. Резултатите от преброяването на населението през 2011 г. разкриват, че сред лицата, които се идентифицират като принадлежащи към ромската етническа група, 23,2% не посещават училище, в сравнение с 5,6% от етническите българи; 11,8% от ромите са неграмотни, в сравнение с 0,5% от етническите българи.

• Правителството сподели с независимия експерт, че в системата на образованието никога не е съществувала политика на де юре или де факто образователна сегрегация на ромски деца, следователно терминът „сегрегация“ е неточен. Освен това, то постави под въпрос твърденията, че инфраструктурата и условията в преобладаващо ромските училища са по-лоши. То поддържаше тезата, че ниските нива на посещаемост на училище сред ромските деца и високите нива на отпадане от училище са обусловени най-вече от традиции и силен натиск от самата общност. Правителството счита, че ролята на родителите е от ключово значение и че, следователно, промяната трябва да дойде от самата общност.

• Чл. 9 (1) от Закона за народната просвета дава право на родителите или настойниците да избират училището, което ще посещава тяхното дете/деца. Съществуващото преди време райониране задължаваше децата да посещават училище по местоживеене, което създаваше предпоставки за укрепване на образователната сегрегация. На практика, обаче, пред десегрегацията остават сериозни пречки, включително и училища, които въпреки всичко отказват да записват ромски деца, липса на транспорт до училищата извън гетата, съпротива от страна на родители роми да записват децата си в смесени училища, поради страх, че там

децата им ще станат жертва на дискриминация или че образованието, което ще получат, няма да е съобразено с тяхната култура, и неизпълнение на десегрегационната политика или неналагане на санкции на общинските власти, които не изпълняват задълженията си.

• През 2004 г. беше одобрена Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Тя беше актуализирана през 2010 г. като част от реформата на общообразователната система за подобряване на качеството на образованието за всички деца. Постановление № 4 от 11 януари 2005 г. на МС създаде Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ), за да подпомага реализирането на правителствената политика по отношение на образователните потребности на децата от малцинствата. Основната дейност на центъра се развива около три главни стратегически цели: (1) осигуряване на равен достъп до качествено образование за деца и младежи от етническите малцинства и тяхното ефективно включване в нормативни документи и образователни практики, (2) съхраняване и развиване на културната идентичност на децата от етническите малцинства и (3) създаване на предпоставки за успешна социализация на децата

и младежите от етническите малцинства и формиране на благоприятен социално-психологически климат.

• Образованието фигурира като първи приоритет в Националния план за действие по десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. Планът за действие си поставя за цел да гарантира правото на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от ромското малцинство. Една от изложените задачи е „десегрегацията на детските градини и училищата в обособените ромски квартали“. Дейностите през периода на плана включват „преместване на децата извън ромските квартали и закриване на етнически обособените детски градини и училища при осигуряване на необходимия транспорт и зачитане на желанието на родителите. Пълноценно интегриране и адаптиране на ромските деца в мултиетнически условия на работа“.

• Разговори с общинските власти в Пазарджик разкриха институционалното схващане, че съществува един пределен приемлив брой ромски деца, които да се учат в една смесена паралелка. Служител от общината отбеляза, че когато бройката надхвърли четири или пет деца на паралелка това поражда напрежение и родителите от неромски произход започват да отписват децата си от училище.

Въпреки това, един училищен директор сподели, че неговото училище успешно се посещава от равен процент деца от ромски и неромски произход, което сочи, че институционалните схващания за напрежение, породено от присъствието на ученици роми в училищата, са може би преувеличени и потенциално вредят на интеграционните усилия. Беше отбелязано, че родителите роми са по-склонни да записват децата си в смесени училища с по-висок процент ромски деца.

• Повечето деца, които посещават училища за деца със специални образователни потребности или живеят в социални институции за деца, лишени от родителска грижа, са роми, макар много от тях да нямат интелектуално затруднение и да имат живи родители. Делът на децата от ромски произход в детските заведения, посетени от изследователи, е 63%. Твърди се, че някои родители, живеещи в бедност, изоставят децата си или ги оставят в такива институции за вътрешно или международно осиновяване. Ако майката не може да бъде открита или ако родителите не посещават детето си в продължение на 6 месеца, детето може да бъде дадено за осиновяване. През 2010 г. правителството прие национална стратегия, „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, и план за действие, което се възприе като важна стъпка към подобряване на ситуацията.

Момчета роми формират преобладаващата част от задържаните във възпитателните училища-интернати. Наредба № 6 (2002) на министъра на образованието, младежта и науката изрично забранява записването на ученици със съхранен интелект в институции за деца с увреждания; за нейното прилагане следи Комисията за защита от дискриминация.

Б. Заетост

• Според Световната банка, преобладаващото мнозинство от ромите в трудоспособна възраст не притежават необходимото образование, за да се реализират успешно на пазара на труда. Нивата на безработица сред ромите са непропорционално високи. Тези, които имат работа, обикновено са заети в нископлатени, неквалифицирани трудови сектори – за ромите, които обикновено са изключени от други трудови пазари, това е единственият начин да си изкарват прехраната. Противно на битуващите схващания, много роми не получават помощи за издръжка на домакинствата си, а работят на две или три нискоквалифицирани, нископлатени работи. Около 56,2% от ромите са били безработни през 2004 г., докато през 2007 г. тази цифра е 48,3%. Нивото на безработица сред етническите българи е било съответно 12,1% и 7,6%. Консултираните НПО

оценяват действителния размер на безработицата сред някои общности като много по-висок.

• Мъжете в ромските общности, които работят, обикновено намират работа в строителството, ръчен труд за общините и като охрана; има твърдения, че обикновено заплащането, което получават, е по-ниско от това за не-роми. Заетите мъже роми изкарват с почти една трета по-малко от мъжете от мнозинственото население. Един представител на НПО съобщи, че близо 95% от боклукчиите и уличните чистачи, които са едни от най-нископлатените работи, са роми. Според Световната банка, високите нива на бедност сред ромите се „коренят в изключително лошите резултати на пазара на труда. Малко роми имат работа, а дори когато я имат, изкарват много малко“. Ромите считат, че не е направено достатъчно, за да се приведе вътрешното или международно антидискриминационно законодателство по отношение на заетостта в действие.

• Жена от ромски произход сподели с независимия експерт, че ако някой изглежда по-бял, може „да мине за българин“ и да получи работа в болница или като чистач за частна фирма, но ако е видимо „циганин“ възможностите пред него се изчерпват с работа на открито при много ниско

заплащане. Чистач в частна фирма получава два пъти повече от общински чистач. Жена ромка сподели, че тя е единствената чистачка от ромски произход в софийска болница, тъй като нейният работодател не знае, че тя е ромка заради по-светлия цвят на кожата й. Тя сподели, че ако се разбере, че е от ромски произход, тя би загубила работата си. Според данни на Световната банка, само 22% от ромските жени са наети на работа.

• Правителството изтъкна редица проекти и програми, изпълнени от Министерството на труда и социалната политика, за подпомагане на безработните лица и групи в неравностойно положение, в т.ч. и роми, в търсенето на работа и при предлагането на обучение. В Доклада за напредъка по десетилетието на ромското включване за 2010 г., правителството отбелязва, че 5767 души са били включени в дейности за повишаване на капацитета за наемане на работа и уменията на безработни роми и 17 958 души са били включени в дейности за повишаване конкурентноспособността на ромите на пазара на труда. Работа е била предоставена на 12 159 души чрез включването им в различни програми. Според националната програма „Активиране на неактивни лица“, около 325 000 лв. са били похарчени за предоставяне на работа на роми. Допълнителни 908 000 лв. са били заделени за друга национална програма, „От социални помощи към

заетост“, която не е насочена конкретно към ромите, а към всички лица, които получават социално подпомагане.

• Програмата за активиране на неактивни лица използва модела на трудовия медиатор. Към края на 2010 г., 91 трудови медиатори от ромски произход са работили в 69 бюра по труда. В резултат на тяхната работа, 10 098 трудово неактивни лица са се регистрирали като търсещи работа в бюрата по труда. Правителството изтъкна допълнителните дейности на Агенцията по заетостта, вкл. организиране на трудови борси, насочени към ромите, за подпомагане достъпа им до информация и шансовете им да намерят работа. Твърди се, че трудовите борси са били посетени от 1104 роми, търсещи работа, и от 71 работодатели. Обявени са били 460 свободни работни места и 411 души са били наети впоследствие. Инициативата от 2011 г. „Вземи живота си в свои ръце“ с бюджет от 11 милиона лв. е насочена към нискообразованите дългосрочно безработни лица, както и към тези с ниска квалификация и нагласа за търсене на работа.

• Представители на ромската общност отбелязаха, че такива инициативи не са достатъчни, за да адресират мащаба на проблема с безработицата сред ромите. Според тях, икономическата криза е

оказала огромно въздействие върху ромите поради орязаните общински бюджети и възможности за работа. Кредитната криза пък е намалила възможностите за достъп на ромите до малки кредити. При икономическа стабилност и растящи чужди инвестиции, пазарът на труда се обърна към ромите за работна ръка; неквалифицираните работници, извършващи физическа работа, обаче, бяха сред първите, които загубиха работата си при затъването на икономиката. Най-голям дял роми са заети в строителния сектор, а този сектор се е свил с една трета от 2009 г.

В. Здравеопазване

• Продължителността на живота на ромите е с над 10 години под средната за страната. Според данните от преброяването на населението през 2001 г., едва 5,4% от ромите са на възраст между 60 и 100 години, при средна стойност за страната от 22,3%. Най-високият пик на смъртност сред ромите настъпва във възрастта между 40 и 49 г., като основните причини са сърдечносъдови и мозъчносъдови болести. По данни на Националния статистически институт за 2003 г. детската смъртност е била 9,9/1000 при българите; 17/1000 при лицата от турски произход; и 28/1000 при лицата от ромски произход. По данни на Факт Маркетинг (2004), 68% от

ромските домакинства имат хронично болен член на семейството; 58% от ромите нямат достъп до стоматологична помощ; 55% посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост представлява опасност за тяхното здраве; а 46% от ромите не са здравно осигурени.

• Счита се, че броят на ромите с психическо или умствено увреждане е шест пъти по-висок в сравнение с останалата част от населението. Според членове на НССЕИВ, с реформата в здравеопазването са излезли наяве тревожни тенденции в ромското здравеопазване, в т.ч. широкото разпространение на инфекциозни заболявания като туберкулоза и вирусен хепатит. Според данни от болници в Сливен, 60% от пациентите с туберкулоза са от ромски произход.

• Продължаващото въздействие на бедността и лошите битови условия върху здравето са очевидни. Според НССЕИВ такива „тенденции се наблюдават вече повече от десетилетие поради крайна бедност, лошо хранене, постоянно бедни битови условия и липса на нормални санитарни условия“. Факторите, които допринасят за здравословните проблеми на ромите, включват и бюрокрация на системата на здравеопазване и пряка и непряка дискриминация; ниски нива на здравно

осигуряване вследствие на масова безработица; ниско образователно ниво и недостатъчна информираност по здравни проблеми; както и медицински лица, работещи в ромските квартали, които не са запознати с културните различия и традиции на ромите.

• През 2005 г. беше приета Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства. Основната й цел е да преодолее негативните тендеции за здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства; осигуряване на равенство в достъпа до здравни услуги; разширяване обхвата на здравноосигурените лица сред етническите малцинства; и намаляване на детската и майчина смъртност. Позовавайки се на опита на други европейски страни, през 2001 г. беше основана програмата за здравните медиатори, които да работят специално с ромската общност. Здравните медиатори са свързващото звено между ромските общности и здравните и социални служби. Подкрепяни и финансирани основно от НПО от 2001 г., моделът на здравните медиатори беше възприет от правителството като част от здравната стратегия, като бяха въведени индикатори за броя на наетите медиатори.

• Националната мрежа на здравните медиатори беше учредена през 2007 г. В периода 2008 – 2011 г. 105 здравни медиатори бяха назначени в 57 общини чрез делегирани бюджети. Здравните медиатори работят с и в общностите и изграждат връзки с представителите на общността, което им позволява да оценява техните нужди и да отговарят на тях. Те предоставят различни услуги, включително да придружават роми, които имат нужда от медицински услуги, до медицински заведения; предоставят информация и подпомагат общуването с общопрактикуващите лекари и здравни специалисти; подпомагат контактите със здравноосигурителния фонд и отделите за закрила на детето; предоставят здравно образование и информация за превенция в сфери като семейно планиране, репродуктивно здраве, ваксинации и хигиена. Здравните медиатори играят важна роля в превенцията на наркоманиите, което е разпространено явление след ромските общности.

• В периода 2004 – 2011 г. Министерството на здравеопазването задели финансови средства, осигурени чрез проекти по Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, за мрежа от НПО, работещи в ромските общности. Те предоставят услуги за превенция на ХИВ и сексуално преносими инфекции в 10 области, и грижа за болни от туберкулоза във всички 28 области.

Г. Жилищна политика

• Лошите битови условия в ромските „гета“ са въпрос от изключителна важност за ромските организации и общности. По данни на НПО, включително и на БХК, между 50 и 70 процента от ромските жилища попадат в графата незаконни и като такива остават извън общинските градоустройствени планове. Така в тях не могат да се изпълняват общински инфраструктурни проекти или ремонти. В тях често има ограничен достъп до течаща питейна вода, липсва канализация, няма тротоари, сметосъбиране или улично осветление. Проблемите се изострят и от притока роми от бедните селски райони, които допринасят за увеличаване на пренаселеността и свръхпотреблението на услуги, които и без това не отговарят на нуждите, и значително увеличава броя на незаконните постройки.

• Представители на ромската общност и НПО описаха на независимия експерт физическите и социалните бариери и изолация в сегрегираните общности, които обикновено не се обслужват от градски транспорт. Таксиметрови шофьори от не-ромски произход често отказват да влизат в ромските квартали. Възрастните роми, ромите с увреждания и

тези с малки деца обикновено са изправени пред сериозен проблем да излязат от гетото. Затрудненият достъп до транспорт създава сериозни проблеми на ромските деца, които посещават смесени училища извън квартала и на които не се предоставя редовен безплатен транспорт до училище.

• Квартал Факултета е ромски квартал в покрайнините на София. Той съществува от 30те години на миналия век. Повечето постройки на негова територия са незаконни и построени на общинска земя без разрешително. Местна ромска НПО съобщи, че токът се предоставя от частни електроразпределителни дружества на сравнително високи цени. Имало е случаи, при които кварталът е оставян без електричество през зимата поради неплатени сметки на някои неизрядни платци, макар другите редовно да са си плащали сметките. Въпреки усилията на ромските организации да лобират за узаконяване на квартала и включването му в градоустройствения план, напредък не е постигнат. Ромски организации съдействат на ромите за узаконяване на собствеността случай по случай; процесът, обаче, е сложен и скъп, а постройките трябва да отговарят на определени строителни норми, което невинаги е така.

• Ромите вярват, че общинските власти оказват съпротива за узаконяването на ромските гета, защото това би ограничило възможностите за евикция на общности от скъпостуващи парцели на атрактивни места. Докато правителството и международните донори продължават да финансират построяването на жилища за роми в градовете, вкл. в София и Пловдив, представители на ромите отбелязаха проблемите с географската отдалеченост на строителните проекти и споделиха, че желанията и приоритетите на общността не се взимат предвид във фазата на планиране и определяне местонахождението на обектите. Общинските власти в София информираха независимия експерт за съществуването на план за строеж на нов квартал със социални жилища за роми и други лица, вкл. много от понастоящем живущите във Факултета. Някои считат, че това е първа стъпка към евикция.

• Обитателите на незаконни постройки във Факултета и други ромски квартали, включително Столипиново, живеят под постоянна угроза от евикция, каквито случаи има много. На 8 септември 2009 г. по нареждане на общинските власти в Бургас 27 ромски семейства са били насилствено изведени от домовете си в кв. Горно Езерово, а постройките са били съборени. Има твърдения за побой над някои от обитателите. Кварталът съществува от 50 години, бил е припознат от общинские власти и са му били

предоставяни комунални услуги. Евикции са правени и в бургаския кв. Меден рудник на 25 септември 2009 г.

• Националният план за действие по десетилетието на ромското включване съдържа приоритет жилищни условия за ромите. Една от ключовите дейности в него е разработване на програми, свързани с подобряване качеството на живот на ромите. Обръща се внимание на разрешаване на проблемите със собствеността върху земята и незаконното строителство в районите с преобладаващо ромско население, въз основа на съответните изменения в законодателството. Индикатор за успех за тази програма е броят узаконени жилища, които покриват съответните технически и правни норми. Представители на ромската общност отбелязаха, че в областта на узаконяване на ромските постройки е постигнат малък напредък дори в случаите, когато имотите се доближават до покриване на необходимите норми.

• Инфраструктурата също фигурира като дейност в Плана за действие, и по-точно реконструкцията и доизграждането на съществуващата и изграждане на нова техническа и социална инфраструктура в районите с ромско население. Представители на ромската общност

отново подчертаха липсата на съществен напредък в зоните, разглеждани като незаконни. Ромски лидери и ромски местни служители изказаха недоволството си от това, че правителството не се бе отнесло конструктивно към правния статус и инфраструктурните проблеми на ромските квартали, включително Столипиново и Факултета, всеки с по 40 000 души население, части от които съществуват от десетилетия. Те призоваха да се ревизира законодателството, в т.ч. и Законът за устройство на територията, и да се приложи гъвкав подход, който да позволи включването на квартали в общинските устройствени планове.

• Правителството изтъкна, че проблемите с ромските жилища се утежняват от неясната собственост и продължаващото незаконно строителство. То твърди, че търси устойчиви решения, включително и чрез предоставяне на общински социални жилища. Правителството подчерта, че социалните жилища и другите алтернативи не могат да се предоставят от общинските власти на незаконни жители, които имат адресна регистрация в други общини, тъй като това би противоречало на „принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение“. По отношение на узаконяването на постройки, правителството съобщи, че ромите не оползотворяват неговите усилия и че една голяма

част от постройките, обитавани от роми, попадат под „режим на компромис“ стига да отговарят на някои технически норми. Българските власти не знаеха да е имало случаи на евикции на роми от собствените им домове.

• Правителството отбеляза, че през март 2006 г. Министерският съвет е приел Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България (2005-2015), която се изпълнява съгласно планове за действие. Програмата има за цел да подобри жилищните условия чрез подобряване на съществуващата техническа и социална инфраструктура в ромските квартали и изграждане на нови жилища. Програмата директно ангажира местните общности и прилага принципа на партньорство с различни заинтересовани групи – местна и централна администрация, общности, граждански и бизнес организации и т.н.

• Ромските квартали и строежите на нови социални жилища срещат публична съпротива дори от страна на общинските власти. По отношение на предложенията да се използват свободни парцели за построяване на жилища за ромите един районен кмет на София публично заяви, че сметище или крави ще пречат по-малко от цигански квартал. Кметът освен това казал, че ромите са несъвместими с останалата

част от населението. Кметът бе осъден от КЗД за расистките си изказвания и за това, че е накърнил достойнството на ромите и създал обидна среда за тях.

• Религиозни малцинства в България

• По време на посещението й в София и в Кърджали, независимият експерт се срещна с много представители на турското малцинство, включително с мюфтии и с председателя на Висшия мюсюлмански съвет. Представители на общността постоянно подчертаваха добрите и хармонични отношения с мнозинството и подобрените отношения с правителството през последните години и след демократичните промени през 1989 г. Налице беше едно общо удовлетворение от степента, до която мюсюлманите могат да упражняват религиозните си свободи и малцинствените си права.

• Наказателният кодекс (чл. 164) предвижда наказание до четири години лишаване от свобода за всеки, който „проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация ... или по друг начин“, както и наказание (чл. 165) за „деяния, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни

имоти във връзка с религиозната им принадлежност“, включително „участ[ие] в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти“.

• Въпреки това, независимият експерт беше уведомен за инциденти на насилие и разрушения, насочени срещу мюсюлманското малцинство и неговите молитвени домове. Изразени бяха тревоги относно дейността на националистически политически партии. Има мнения, че някои политически лидери целят да разпалят напрежение между общностите. Религиозни водачи споменаха за списък с 110 инцидента, регистрирани в продължение на 10 години, вариращи от счупени прозорци до палежи и физически нападения; наказателните производства срещу извършителите, обаче, са малко. Консултираните лица споделиха, че съществуват предразсъдъци и че те вероятно се покачват спрямо етническите турци и мюсюлмани.

• През май 2011 г. протестиращи националисти и привърженици на партия Атака организираха митинг пред Баня Башъ джамия в София срещу високоговорителите на джамията и вярващите, които се молят на обществени места извън джамията. Лидерите на Атака твърдяха, че протестът не е анти-мюсюлмански, въпреки това

протестиращи са скандирали „Турците вън“. Протестът ескалира в сбиване, при което са ранени членове на мюсюлманската общност и някои протестиращи. Към днешна дата, наказателното разследване е в досъдебна фаза. Партия Атака е поставяла искания и за спиране на 10-минутните новини на турски език по БНТ, както и за национален референдум по въпроса. Такива действия се възприемат като яростно анти-турски от турската общност.

• Турски мюсюлмански лидери са подали молба да бъде предоставен от общината терен за строежа на втора джамия в София заради липса на места в съществуващата; те твърдят, че не са получили отговор. След като са закупили частен парцел, по техни думи не им било издадено разрешително за строеж на новата джамия. Те са поискали парцел и разрешение за строежа на Ислямски образователен център за формалното изучаване на исляма в България, които също били отказани. Докато формалното изучаване на исляма може да се провежда и във Висшия ислямски институт в София, лидерите отбелязаха, че някои хора пътуват до Турция или други мюсюлмански страни за обучението си, и така попадат под подозрение в „екстремизъм“. Правителството съобщи, че решение по въпроса предстои да се вземе

след преглед на положението в Студентски град, както и че не е издаван отказ.

• Някои представители на турското малцинство изразиха неудовлетворение, че децата им нямат възможност да се обучават на майчиния си език (т.е. на турски език като език на преподаване) и могат да учат турски само като свободноизбираем предмет. Правителството подчерта, че турски език се преподава като свободноизбираем предмет по четири часа седмично до осми клас. Експерти по турски език работят в регионалните инспекторати в области с голям брой турски ученици.

• Представители на турските мюсюлмани са удовлетворени от нивото на политическо представителство и участие, особено на местно равнище, където те са мнозинство в някои общини и имат няколко турски кметове. ДПС е най-голямата партия с поддръжници измежду етническите турци. Тя е влизала в минали коалиционни правителства. В момента има един министър от турски етнически произход (на културата). Въпреки това, някои представители на общността и политици изразиха загриженост относно контрола от страна на правителството и инспекции на местни власти, администрирани от представители на турското малцинство, като твърдяха, че то изглежда

прекомерно в сравнение с отношението към местните власти, администрирани от българи.

• Независимият експерт се срещна с лидерите на Свидетелите на Йехова, по чиито твърдения религиозната общност наброява 4000 души в страната. Те изразиха общото си удовлетворение от състоянието на религиозните свободи. Те, обаче, изразиха загриженост от случаите на нападения над вярващи, например в Бургас през април 2011 г., когато около 60 протестиращи, свързани с ВМРО, са искали Свидетелите на Йехова да бъдат забранени в България и са организирали протест пред „Залата на царството“. Петима вярващи са били ранени по време на нападението от протестиращите. Представителите на деноминацията отбелязаха, че получават отлична полицейска защита по време на публичните си изяви в други места; в този конкретен случай, полицията пристигнала късно и бавно е реагирала на насилието.

• Лидерите на Свидетелите на Йехова са поискали разследване на инцидента в Бургас и наказване на извършителите на насилието и религиозната омраза. Те изразиха загриженост относно явното нарастване на враждебността, включително на актовете на вандализъм, прекъсвания на богослужения, клеветническа кампания в медиите и изказвания на някои общински кметове, че са

„секта“ и заплаха за българските ценности. В медиите кметът на Варна се е противопоставял на строежа на Залата на царството, макар лидерите на деноминацията да отбелязат, че са основали храмове на Свидетелите на Йехова в над десет други места без проблем.

• Представители на еврейската общност отбелязаха като цяло положителния опит на тази общност по отношение на религиозните и културните права и отношенията с властите. Въпреки това, те повториха притесненията на другите религиозни малцинства във връзка с растящата нетолерантност към различни религиозни и етнически малцинства, видна в някои части на обществото, в нападения над молитвени домове, гробища и отделни лица. Те отбелязаха, че анти-семитската литература и пропаганда, включително и от лидера на партия Атака, остава ненаказана от властите.

• Признаване и права на македонската и помашката общности

• Чл. 54 на Конституцията гласи, че „всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата

си принадлежност, което се признава и гарантира от закона“. Правителството, обаче, отрича съществуването на македонското малцинство и не признава помаците (които властите приемат за българоговорящи мюсюлмани) като отделно малцинство – твърдейки, че и двете групи са всъщност етнически българи. Представители на групите, които се определят като етнически македонци и помаци, следователно, твърдят, че малцинствените им права са нарушени.

• За етническите македонци е от изключителна важност тяхната етническа принадлежност да бъде официално призната. Представители на общността силно оспорват данните от преброяването в частта им за много ниските и намаляващи бройки македонци. Те твърдят, че истинската бройка е многократно по-висока. Македонският език не се признава или преподава в училищата, а македонците не са представени в НСЕИИ.

• Представители на помашката общност, много от които населяват Родопите, разказаха за отказа за признаване на помаците като отделно етническо и религиозно малцинство през годините. Историята на помаците е обект на спор, като различните групи, които се определят като помаци,

могат да се определят също и като турци. Консултираните лица описаха опитите да бъдат асимилирани в българското общество чрез изискването да си сменят турско-арабските имена с български и насилственото преминаване в източното православие.

• Като отбелязваха, че някои от ексцесиите на миналите правителства са преустановени, представители на общността описаха продължаващ климат на недоверие срещу тях, което е видно от актовете на дискриминация и тормоз, ограничаване на културния им живот, задържане на имами и претърсване на къщи или молитвени домове от ДАНС поради предполагаема съпричастност към религиозния екстремизъм, което те отричат като несъстоятелно.

• Религиозни водачи и лидери на общността в Благоевград показаха на независимия експерт анти-мюсюлмански и анти-турски графити и свастики по стените на градската джамия, въпреки факта, че мюсюлманите от региона не се определят като турци, нито пък говорят турски. Мюфтията се оплака, че графитите упорито се появат отново всеки път, след като бъдат заличени. Лидерите изказаха загриженост по отношение на позициите и изказванията на политическите партии, най-вече на партия Атака,

които те считат, че подклаждат ислямофобски нагласи срещу тях.

• Заключения и препоръки

• Правителството трябва да бъде поздравено за многото закони, политики и програми, имащи за цел да насърчат антидискриминацията и равенството и правата на малцинствата, включително и на ромите. По време на срещи, в т.ч. с министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, правителството постоянно подчертаваше своята ангажираност към въпросите на ромското включване по отношение на образование, заетост, жилищна политика и здравеопазване. То предостави множество документи, представящи неговите ангажименти.

• В ключови области като образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика, обаче, ромите продължават да заемат най-ниското социално-икономическо стъпало. Те остават обект на дискриминация и изключване във всички области на живота, което изцяло маргинализира

общността и задълбочава дълбоката бедност, в която тя живее. Текущите инициативи и заделяните от правителството финансови средства водят до постигането само на повърхностни резултати и не съумяват да допринесат за реалното преодоляване на вкоренената дискриминация, изключването и бедността, пред които е изправена огромната част от ромската общност. Има много малко данни, които да подкрепят тезата за твърд ангажимент на правителството за гарантиране на равенството на ромите, а осигуряването на такова равенство не изглежда да е сред първостепенните приоритети.

• Правителството трябва да отговори на разработените от ЕС и НПО политики за интеграция на ромите като работи за изпълнението на тези политики, ангажира се с конкретни дейности на терен и обезпечи необходимите финансови ресурси за подобряването на условията на живот на ромите. Към днешна дата, изпълнението на тези политики остава в преобладаващата си част липсващо или непълно. Много политики остават упражнение по красноречие, насочено към международни аудитории. Въпреки безспорния ефект на финансовата криза върху българската икономика, посланието, което се изпраща, е доста обезкуражаващо.

• Подходът да подкрепя малки, несъгласувани един с друг пилотни проекти, който отличава дейностите на правителството към днешна дата, никога няма да доведе до онази повратна точка, която е необходима, за да се даде отпор на огромните социо-икономически предизвикателства, пред които са изправени ромите. Необходим е нов холистичен и проницателен подход към интеграцията на ромите, замислен и изпълнен в тясна консултация с ромските организации; само така ще се прекъсне омагьосаният кръг на социалното изключване и бедността. Освен това, самите роми трябва да положат усилия да се ангажират по-тясно с правителствените инициативи, но не като пасивни реципиенти, а като про-активни участници в настоящите и бъдещите стратегии за ромска интеграция. От жизненоважно значение е на ромите да бъде отредена роля във взимането на решения и те да бъдат тясно консултирани при взимането на решения, които ги засягат.

• Разговорите с релевантните министерства разкриха повърхностно осъзнаване на поетите ангажименти, с малко стратегическа визия или фокусирано внимание, неподкрепено от доказателства в областта на програмирането,

както и от липса на сравнителен анализ на външни постижения, мониторинг или оценка. Налице беше ясно изразена съпротива срещу използването на статистика, разделена по етническа принадлежност, както и срещу идеята за прилагане на специални мерки за преодоляване на дългогодишното неравенство, пред което са изправени групите в неравностойно положение. Към правителството се отправя апел систематично да събира данни, разделени по етническа и религиозна принадлежност, както и по пол, които да подпомогнат усилията за по-пълно идентифициране на предизвикателствата, стоящи пред ромите, и да съдействат за развиването на нужните политики и програми, моделирани към специфичните групи в населението.

• Нивото на расовите предразсъдъци срещу ромите беше очевидно при множество срещи, в т.ч. и с представители на правителството. Журналисти и НПО също отбелязаха преобладаващо негативното отразяване и дискриминационното стереотипизиране на ромите в медиите и в част от политическия дискурс. Изказвания, включително и от високопоставени държавни служители, разкриват, че тяхното мнение за ромската общност е, че те са преобладаващо проблематичен и криминогенен

елемент в българското общество. Като първостепенна задача, правителството трябва решително да приложи антидискриминационното законодателство и законите за равенството и да осигури налагането на адекватни наказания за актове на дискриминация.

• Усилията на много отдадени хора, работещи в местната власт, трябва да бъдат подкрепяни. Кметове, общински съветници и експерти, включително и тези от малцинствените общности, се нуждаят от повече подкрепа, ресурсно осигуряване и ангажиране с проблемите от страна на централните власти. В някои случаи, националното законодателство трябва да се преразгледа и промени в посока подкрепа на усилията за насърчаване и защита на правата на малцинствата на местно ниво. Когато местните власти не изпълняват задълженията си или не прилагат националното законодателство или политики, особено що се отнася до правата на малцинствата, антидискриминацията и интеграцията на ромите, те трябва да подлежат на наказания.

• Независимият експерт изрази тревога, че скоро след посещението й, през септември 2011 г., в много градове, включително и в София, са се

провели анти-ромски протести. Близо 300 души са били задържани след протестите, продължили две денонощия, които за съжаление са били подклаждани от етническа омраза. Някои медии съобщиха за опити на крайно десни групировки да извършат погроми върху ромски квартали, както и за насилие, което е било предотвратено единствено благодарение на мобилизирането на специализирания отряд за борба с масовите безредици. В светлината на скорошните събития полицията трябва да запази бдителност с оглед осигуряването на сигурността на ромските квартали.

Равен достъп до качествено образование

• Ангажиментът на правителството да гарантира равен достъп до качествено образование за ромските деца остава в преобладаващата си част неизпълнен. Данните сочат, че ромските деца, които посещават смесени училища, демонстрират значително по-добри образователни постижения. Огромното мнозинство от ромски деца, обаче, продължава да учи в де факто сегрегирани училища в ромски квартали, където битовите условия са много по-лоши. Макар сега действащото законодателство и политики да позволяват на всички ученици да

избират кое училище да посещават, тази възможност остава илюзорна за ромските ученици, които живеят затворени в сегрегирани квартали, необслужени от обществен транспорт и чийто родители се боят от расистко отношение към децата им в по-далечните училища, посещавани от деца от мнозинството.

• Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства на МОМН служи като първостепенен разпоредител на международно финансиране. В работата си Центърът поставя някакъв акцент върху предучилищното образование, на някои общини са предоставени средства за ремонт на остарели сгради на сегрегирани ромски училища. Въпреки че Конституцията, Законът за народната просвета и силният Закон за защита от дискриминация забраняват образователната дискриминация, нито един български съд не е наредил на правителството да изпълни задължението си да десегрегира училищата.

• Правителството трябва да изследва и събере данни върху обхвата на образователната сегрегация на ромите и да използва тези данни, за да положи измерими цели за оценка на програмните си инициативи спрямо реалните

резултати. Инициативите за ежедневното транспортиране на деца за обучение в смесени училища извън ромските махали и за предоставяне на закуски и подкрепа се изпълняват най-вече от ограничен брой ромски НПО с малко ресурси. Преобладаващата част от тяхното финансиране идва от международни донори, малък процент идва от правителството. Неправителствените организации понасят основния товар от изпълнението на десегрегационните политики, одобрени от правителството, но които то не ръководи напълно или не финансира на практика.

• Правителството трябва да поеме по-водеща роля в процеса на училищна десегрегация и да засили държавната подкрепа за десегрегационните усилия. Съществуващите политики и програми трябва да бъдат изпълнявани последователно и систематично, а резултатите оценявани спрямо ясно установени цели за десегрегация. Трябва да се приеме законодателство, което да осигури публичните и общинските власти да предприемат действия за постигане на целите на ромската десегрегация. Подходящи санкции трябва да се налагат за неизпълнение и съпротива срещу ромската интеграция. Аутрич работата с ромските общности и по-широката общественост трябва да

представлява важен елемент от една десегрегационна стратегия, за да изгради доверие, увереност и разбиране сред всички общности.

Заетост

• Дискриминацията, с която се сблъскват ромите при търсене на работа в частния и публичния сектор, е съвсем реална и тя трябва да бъде решително и публично адресирана. Високата безработица, трудният достъп до пазара на труда и ниското ниво на квалификация сериозно допринасят за цикъла на социално изключване и бедност, изпитвани от много роми. Мнозинството роми, които са наети, извършват неквалифицирана, нископлатена и непрестижна работа.

• Правителството трябва непреклонно да прилага антидискриминационното законодателство и законите за равенство по отношение на дискриминацията в областта на заетостта. Наказателни преследвания трябва да бъдат започвани и подходящо строги присъди произнасяни срещу работодатели от частния сектор или предоставящите услуги, за които се установи, че дискриминират роми и други

малцинства по признак етническа или регилиозна принадлежност или други признаци, каквито са определени със закон.

• Ниските възможности и очаквания за намиране на работа понижават стимула за високи образователни постижения при ромите и оказват влияние върху достъпа им до услуги и здравно осигуряване, например. Освен това, правителствените политики за заетост на ромите основно се изчерпват с инициативи в непрестижни сектори. Инициативите за стимулиране на заетост трябва да включват и дейности за обучение и подготовка на роми за наемане в професионални и специализирани сектори.

• Правителството трябва да дава пример като осигури, че публичните служби, държавните чиновници и институции, включително полицията и съдебната власт, отразяват в пълна степен многообразието на обществото, в т.ч. и ромите. Решителни антидискриминационни мерки следва да се допълват от програми за позитивна дискриминация, обвързани с конкретни срокове и обект на наблюдение, които да съдействат уязвимите или изключените групи да превъзмогнат историческите

неравнопоставености и да намерят работа в публичния сектор, включително и чрез такива мерки като обучение или набиране на кандидати в ромските общности, и квоти за наемане на работа на роми.

Жилищна политика

• Животът на много роми е помрачен от условия на живот, които често пъти са под обичайния стандарт за хора, семейства или общности. Общностите остават де факто сегрегирани и до голяма степен изоставени, включително по отношение на усилия за подобряване на инфраструктурата и предоставянето на услуги, вода и канализация, и обща заинтересованост от страна на общинските власти към проблемите и грижите на населението. Лошите жилищни условия, липсата на услуги и сегрегацията оказват огромно въздействие върху житейските преживявания и възможности за ромите, а също и върху тяхното здраве и способност за успешна интеграция в обществото.

• Някои общности живеят в ситуация на правна безизходица по отношение на жилищата си. Въпреки факта, че съществуват от десетилетия и приютяват хиляди роми, за някои ромски квартали няма никакви изгледи да регулират незаконния си статут; те са оставени извън

общинските градоустойствени планове и са изправени пред заплахата от евикция. Правителството остава непреклонно пред предложенията да се преразгледа (не)законният статут на ромските квартали. Преразглеждането на (не)законния статут и започването на процес на узаконяване би представлявало сериозна първа стъпка към подобряване жилищното устрояване и жилищните условия и трябва да бъде разгледано като възможност. Мораториумът върху придобиване на държавни имоти по давност, който е удължаван на два пъти, трябва да бъде отменен, за да позволи на ромите да легализират жилищата си, построени на общинска земя, и да станат собственици на къщите, които обитават от десетилетия.

• Трябва да бъдат стартирани програми, които да ангажират, обучат и предоставят нужните материали на безработните и трудово неактивни роми, за да им позволят да предприемат ремонтни и преустройствени проекти в техните собствени общности в съответствие със строителните норми. Това би дало на ромите ценни умения и възможности за заетост, като същевременно ще подобри строителната среда в ромските квартали в посока към отговаряне на критериите за узаконяване.

Мюсюлмански и други религиозни общности

• Мюсюлмански и други религиозни общности, включително представители на еврейското малцинство и Свидетелите на Йехова, дадоха общо взето положителни отзиви по отношение на религиозните свободи, културните права, отношенията с други деноминации, националните и местните власти и полицията. Въпреки това, към правителството се отправя апел да осигури текущ диалог с представители на религиозните малцинства, който ще помогне за установяването на позитивни отношения. Това е от особена важност, тъй като има индикации за нарастване на случаите на насилие, сплашване, вандализъм на молитвени домове и религиозни обекти и враждебна реч.

• Независимият експерт изразява загриженост от получената информация за нападения над джамии и религиозни обекти; опити за манипулиране на общественото мнение срещу малцинствени религиозни и етнически групи с политически цели; негостоприемният климат за свободно изразяване на малцинствена етническа принадлежност; и слабото прилагане на антидискриминационното законодателство и

законите срещу враждебната реч. Подстрекателските действия и изказвания на някои националистически политици и политически партии, включително организирането на протестите пред молитвени домове през 2011 г., са довели до насилие срещу членове на религиозни малцинства и са сериозен повод за загриженост.

• Независимият експерт поздравява правителството и лидерите на гражданското общество за своевременното заклеймяване на нападенията над джамията в София и Залата на царството в Бургас през 2011 г. Въпреки установяването и задържането на извършителите на нападенията, обаче, срещу тях са започнати малко производства, а на осъдените са наложени минимални глоби. Посланието, което това изпраща, е, че такива действия са приемливи и се толерират в българското общество. Политическите лидери и партии, които се асоциират с враждебна реч или с действия на насилие, нямат никакво място в правителството и виновните за такива действия трябва незабавно да бъдат преследвани.

Признаване и права на македонците и помаците

• В съответствие с конституционните разпоредби за зачитане на правото на етническо самоопределение, правителството трябва да осигури упражняването и защитата на това право, както и правото на свобода на изразяването и правото на свободно сдружаване на членовете на македонското и помашкото малцинства.

• Политиките, отнасящи се до признаване и правата на малцинствени групи, трябва да се оценят в светлината на задълженията на държавата по международното право по правата на човека. Член 27 на Международния пакт за гражданските и политическите права гласи, че „в държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език“. Въпросът за съществуването на малцинства е засегнат в Общ коментар № 23 (1994) за правата на малцинствата на Съвета по правата на човека. Член 5.2 гласи, че „съществуването на етническо, религиозно или езиково малцинство в дадена държава-страна не зависи от решението на тази държава-страна, а

изисква то да бъде установено вследствие на обективни критерии“.

• По отношение на идентификация с дадена расова или етническа група, Комитетът за елиминиране на расовата дискриминация е установил в своята Обща препоръка № 8 (1990) върху член 1 на Конвенцията, че „такова идентифициране, освен ако не съществува основание за противното, следва да се основава на самоопределението на съответното лице“. Правото на лицата свободно да се самоопределят като принадлежащи към етническа, религиозна или езикова група, следователно, е установено в международното право. Вътрешното право трябва да признае тези права и да осигури никое лице или група да не страда от неравнопоставено третиране или дискриминационно отношение въз основа на свободноизбраното определение като принадлежащи (или не) към дадена етническа, религиозна, езикова или друга група.

• България трябва стриктно да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до лица, принадлежащи към такива общности, и да ги изпълнява незабавно. Сдруженията трябва да функционират без пречки, те трябва да могат да си избират имена по свой

избор и свободно да изразяват етническата си идентичност. Сдруженията, чиято регистрация е била отказана в миналото, трябва незабавно да бъдат официално регистрирани.

Езикови малцинства

• Позицията на правителството да не допуска използването на майчин език като език на преподаване в училищата, особено в области, където малцинствата представляват мнозинство или са голям процент от населението, затруднява малцинствата, включително ромите, турските мюсюлмани и македонците. Двуезичното обучение от ранна училищна възраст би помогнало на децата да овладеят майчиния си език, наред с българския. Освен това, то ще им помогне да съхранят своята етническа и езикова идентичност и ще помогне на учениците от малцинствата да постигат по-добри образователни резултати. Към правителството се отправя апел да въведе двуезичното обучение и да ратифицира Европейската харта за регионалните и малцинствените езици.

Национални институции за защита правата на човека

• Независимият експерт приветства основаването на Комисията за защита от дискриминация и Службата на Омбудсмана. Ресурсите, които са на разположение на тези две изключително важни институции, които играят важна роля в защитата и насърчаването на правата на малцинствата, трябва да бъдат увеличени, а капацитетите им засилени, за да могат те да разгърнат пълния си потенциал да насърчават равенство и малцинствени права. И двете институции трябва да полагат усилия да засилят представителсвото на ромите в институционалните си структури и да установят силно взаимодействие с ромските организации и общности.