Силен Ентусиазиран Граждански Активен!

Ти граждански активен ли си?

НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

бул. “Васил Левски” 35 партер1000 София, България

bgyouthforum@gmail.com

www.nmf.bg

ВРЕМЕ Е МЛАДИТЕ ДА ВЗЕМАТ ДУМАТА!

НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

бул. “Васил Левски” 35 партер1000 София, България

bgyouthforum@gmail.com

www.nmf.bg

1

Публикацията е част от проект „Живей С.Е.Г.А.”. Инициативата се изпълнява

от НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ (НМФ) (www.nmf.bg)

Автори: Екип по направление „Гражданска активност” при НМФИздание: март 2012г.Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския Парламент.

Всички текстове са достъпни на: www.nmf.bg

Публикацията се разпространява безплатно!

2 3

Здравей, приятелю!

Книжката пред теб ще ти даде възмож-ност да се запознаеш с някои от основни-те теми и проблеми, с които се сблъск-ваме в ежедневието си. Проблеми, които можеш да подминеш или пък да се опи-таш да разрешиш. Познаваш ли света около теб? Разбираш ли ролята на раз-личните играчи в голямата сцена, наре-чена живот? Знаеш ли какви са твоите възможности за намеса в него? Можем ли наистина да влияем на процесите, които се случват в страната ни, в Европейския съюз и света? Според нас, точно младежите са тези, които трябва да чертаят настоящето и бъдещето, да го правят за-едно, в полза на себе си и на останалите – като активни граж-дани на своето време.

ТИ ГРАЖДАНСКИ АКТИВЕН ЛИ СИ?

Днес живеем в напрегнато време на икономически сривове, природни катаклизми, военни конфликти. Свикнали с нашето ежедневие и изпълнението на обичайните ни задължения, ряд-ко обръщаме внимание на света около нас, на проблемите, кои-то изпитват други хора или големи групи от хора. Обичаме да се забавляваме с приятели, да слушаме хубава музика, да гледа-ме спиращи дъха филми или да пътуваме по света. Понякога се затрудняваме, когато трябва да се подготвим за изпит или пък да се сдобрим с приятел. Мислим за бъдещето си, избирайки университет или професия и желаем да се издигнем високо, да станем известни и влиятелни. Понякога обаче се сблъскваме с явления, които ни ужасяват: бедността, недохранването, дискри-минацията, конфликтите, съсипването на природата. Те сякаш съществуват навсякъде около нас, без да можем да ги спрем...

Не можем ли наистина да ги спрем? Дали това е нещо, пред кое-то сме безсилни?

Светът е такъв, какъвто го направи човекът: в него има бедност и войни. Ако човекът пожелае, има бедност и глад, ако той не

иска да ги спре. Ние можем да променим света: раждането на една идея може да доведе до появата на много последовате-ли, на много хора, които искат да я реализират. В продължение на хилядолетия хората са вярвали, че мъжът е по-високопоста-вен от жената и тя няма право на същите привилегии като него. Днес виждаме, че жените могат да бъдат и политици, и бизнес предприемачи, и хора на изкуството и науката. В рамките на ня-колко века западният свят е смятал, че може да черпи природни реурси безвъзмездно. Появата на озоновата дупка, заплахата от глобално затопляне и постепенното изчерпване на основни енергийни ресурси обаче ни карат да се замисляме все по-чес-то за съхранението на нашата планета, част от която сме ние и без която не бихме съществували. Дълги години хора от едни раси и култури са били експлоатирани като роби и по-низши от останалите. Днес почти целият свят е основан на толерантност между различията и еднакви права за всички. Хората са станали по-активни: те вземат думата и се опитват да променят всичко онова, което не им харесва. Ето това наричаме гражданска ак-тивност. Тя означава да виждаме проблемите в света, да сигна-лизираме за тях и да се стремим да ги разрешаваме заедно със свои връстници, близки и не толкова близ-ки хора със сходни проблеми и потребно-сти. За да бъдем граждански активни, ние първо трябва да сме ентусиазирани и мо-тивирани. Пътят пред нас е дълъг, а за все-ки успех трябва време. Второ, важно е да не сме сами в своите инициативи и да се опитваме да привлечем нашите приятели, съученици и познати, а това не е трудно, стига само да имаме желание: ентусиазмът може да увлече всеки!

Граждански активните млади хора всъщност са навсякъде около нас: това са членовете на ученическия съвет в нашето училище или на студентския съвет в нашия университет; доброволците, участващи в екологични кампании или работещи с деца с ув-реждания; младите хора, които организират анти-СПИН кампа-нии и разпространяват информационни материали за предавани по полов път болести; членовете на клубове за извънучилищ-

4 5

ни дейности, създали собствено онлайн радио или телевизия, или пък снимащи късометражен филм, посветен на защитени-те животни в България; членове на танцов или музикален със-тав, които организират благотворителна кампания, в помощ на свой връстник; и не на последно място, членовете на младежки-те формации на политическите партии, които чрез влизането в света на политиката се стремят да допринесат за преодоляване-то на проблемите пред младите хора или на човечеството като цяло.Част от активните младежи стават доброволци, извършвайки различни дейности в полза на обществото. Те работят с деца, засаждат дръвчета, организират инициативи за почистване, из-работват картички за благотворителни инциативи. Правят го сами или с подкрепата на други доброволци и на доброволчески организации. Активните младежи подготвят различни проекти, целящи именно подобряване на средата и начина на живот на някаква група от хора. Те например могат да организират меж-дународен младежки обмен с цел да запознаят млади връстни-ци от различни държави и да построят културни мостове между тях. Такива срещи подпомагат личното развитие на участниците и ги правят по-толерантни и отворени към чуждата култура. Мла-дежите създават граждански неправителствени организации (НПО), чрез които реализират своите проектни идеи или пък се присъединяват към вече съществуващи сдружения. Това обик-новено са т. нар. младежки организации, които представляват неправителствени сдружения в обществена или частна полза. Те се стремят да преодолеят различни трудности, стоящи пред младите хора, давайки им морална и материална подкрепа: пре-доставят възможности за изява на млади таланти, организират обучения и семинари, разпространяват младежка информация за работа и образование. Младежките организации поддържат и международни контакти, за да обменят добри практики и да използват опита на други като тях. Те обаче се нуждаят от под-крепата на държавата и различни местни и международни ин-ституции: за да се реализира един проект за обучение на безра-ботни младежи например трябва да има сътрудничество между младежката организация, която да подготви проекта, Минис-терството на труда и социалната политика, което да подготви

обучението, медиите, които да информират за инициативата, а понякога и други институции, като местната власт (кмет и Об-щински съвет), училища, бизнес организации, други сдружения.

Една гражданска инициатива може да привлече много съмишленици и сред-ства за нейното осъществяване, стига тя да е наистина значима и с добра цел, и най-важното да предлага конкретно решение на даден проблем. За да стар-тираме подобно начинание са нужни няколко неща: да осъзнаем наличието на проблем, да проучим неговия прои-

ход и характер, да разберем кое го предизвиква и кои са потър-певшите, кои са „играчите” от обществото, които имат отноше-ние към него и могат да спомогнат за неговото разрешаване. За целта ще е полезно да познаваме света около нас, държавата и обществото, институциите и организациите, които ги изграж-дат, техните роли и функции, но най-вече – нашите права и от-говорности в отношенията ни с тях и останалите граждани. Съв-купността от сдружения на хора с общи интереси и потребности образува така наречения неправителствен (нестопански) сектор като част от гражданското общество. Това е една от темите, с които искаме да те запознаем.

ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯТ СЕКТОР

Гражданското общество се състои от икономически, социални, културни, духовни и политически отношения. Гражданите си осигуряват автономна (независима) сфера на действие, която е гарантирана от държавата (т. е. те имат граждански и политиче-ски права, които са им нужни, за да отстояват себе си като граж-дани). Чрез своите постъпки те целят да реализират личния си интерес, който изразява уникалната им идентичност: например, хора от средите на афроамериканците в САЩ през 60-те години на 20 век, един от които е и известният Мартин Лутър Кинг, чрез силен натиск върху общественото мнение и политиците осигу-ряват пълно равенство между гражданите на САЩ, независимо от етническата, религиозната или расовата им принадлежност.

6 7

По този начин виждаме как чрез осъществяване на личния си интерес, хората изразяват и обществения интерес. Във всеки един такъв слчай трябва да се имат предвид и правилата и нор-мите на пазарната икономика (развитие на честна конкуренция, свободен пазар и т.н.), която е една от основните предпоставки за развитието на гражданското общество.

Гражданското общество се развива самос-тоятелно като неполитически и невластови структури в обществото - то е напълно отде-лено от властта. Така например министър-предесдателят, президентът и министърът на отбраната не могат да бъдат част от граж-данското общество, защото те са част от из-пълнителната власт на държавата. Основа на гражданското общество е принципът на доброволност. В отношенията в гражданско-то общество е позволено всичко, което не е

изрично забранено. Така се осигурява свобода на действие на гражданите. Този метод се използва тогава, когато трябва точно да се определи сферата на компетентност на държавния орган, който защитава обществения ред и интерес с цел да се постигнат определени задачи. В гражданското общество се следва прин-ципът „да не се вреди никому”, така реализацията на личния ни интерес е възможна, стига това да не вредина никой друг. Пове-дението на правните субекти се определя чрез обективни кри-терии, правомерност и неправомерност на действията им. Така правото се проявява и като духовен феномен, култивирайки в обществото определени ценности. Саморегулацията се превръ-ща във важен фактор. За да функционира цялата система е не-обходима и минимална степен на доверие между държавните органи и обществото, които да се подчиняват на правните нор-ми, целящи да се преодолее противопоставянето им в името на общото благо. Без правомерност и правила, няма да има нито държава, нито гражданско общество.

Преки начини на взаимодействие

Много пъти сме чували за това, че народът има право да вли-яе директно върху решенията на политиците и управлението на

държавата. Основните преки начини за влияние на обществото върху процесите в правната, икономическата, социалната, кул-турната и политическата среда в държавата са изборите и ре-ферендума. По конституция от народа произтича цялата власт в една правова държава, но той сам не може да я упражнява. Чрез акта на избора се приема, че народът учредява държавна-та власт и я предоставя на определен политически субект (този, който управлява). С този акт, имащ характер на управленско ре-шение, народът делегира на народното представителство пра-вото да реализира власт чрез своите решения.Референдумът е начин за осъществяване на пряко участие на гражданите в управлението на държавата. Чрез референдум гражданите вземат самостоятелни управленски решения по въ-проси от национално или местно ниво. Позитивното в закона е, че подробно са разработени правото на местен референдум, общо събрание на населението и подписка, което е правна гаранция за обективната възможност на обществото да участва реално в управлението на държавата. В различните страни има различни опции за провеждане на референдум: в Швейцария например, поради федералния характер на държавата, референдумите са особено важни. В много страни от Европейския съюз също така бе проведен референдум за нова конституция на ЕС, която беше отхвърлена от гражданите на Франция и Холандия.Възможностите за пряко взаимодейст-вие между гражданското общество и правовата държава включва синдикал-ните и неправителствени организации, фондациите, профсъюзите и правото на гражданите и на техните организации на предложения, сигнали, жалби, молби до административните органи. Гражданите се сдружават свободно и така използват правото, за да защитават и реализират интересите си. Гражданите учредяват сдружения и фондации. На сдруженията и фондациите се предоставя специален статут в точно определена сфера в правното пространство, съобраз-но целите и задачите, които са изрично посочени. Те се нари-чат юридически лица и според закона подлежат на вписване в

8 9

регистър при окръжния съд, но само ако изрично са посочили в устава си, че ще извършват общополезна дейност. Юридиче-ските лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на обществено полезна дейност, след възникването и подлежат на вписване в специален Централен регистър при Министерството на правосъдието. Учредители на юридическо лице с нестопан-ска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица.Сдружението се учредява от три или повече лица, които се обе-диняват за осъществяване на дейност с нестопанска цел. Сдру-жението, определено за извършване на обществено полезна дейност се учредява от най-малко седем дееспособни физиче-ски лица или три юридически лица. Учредителите приемат устав, членски права и задължения, управителен съвет и всичко, което е предвидено и се изисква от ЗЮЛНЦ.Фондациите се подчиняват на същия режим, установен от ЗЮЛНЦ, както и сдруженията. Те най-често извършват набира-не на средства с цел извършване на благотворителна дейност; доброволността и хуманността са важен елемент от дейността им. Фондацията се учредява приживе или посмъртно с едно-странен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.Характерно за сдруженията и фондациите е, че могат да извърш-ват стопанска дейност, само ако е пряко свързана с основния предмет на дейност, но нямат право да разпределят печалбата, т.е. те не са бизнес предприятия (ЕТ, АД, или ООД).Инициативността и активно гражданско поведение изисква от всеки да следи интересите и правата си и да използва всички начини да ги защити. Важна гаранция за реализиране на това право е Законът за предложенията, сигналите, жалбите и мол-бите, които е насочен срещу всички незаконни и неправилни действия на администрацията; средство за усъвършенстване и демократизиране на социалното управление с цел укрепване на законността. Този закон позволява на гражданите спокойно да дават своите идеи или да отправят критики към администраци-ята, опитвайки се по този начин да направят така, че тя да бъде по-работеща, по-ефективна. В определен смисъл гражданите могат да използват лобизма, при желание да насложат своите

правно значими интереси. Това е междинно звено, което пред-ставлява интерес на определена група хора в народната събра-ние или общинските съвети. Лобистите са хора, които подкрепят определени идеи, проекти и др. Пред властта и институциите. Добър пример за целенасочено и ефективно взаимоотношение между гражданите и държавата е обществото, което трябва да се регламентира от закон, за избягване на злоупотреби.Институцията на омбудсмана заема междинно положение меж-ду гражданския сектор и държавните институции. Най-важната му функция е да посредничи между физическите и юридически лица и органите на администрацията за преодоляване на допус-натите нарушения. Омбудсманът няма властови правомощия да решава проблемите на гражданите, изложени в сигналите, но разглежда жалбите, дава мотивиран отговор и изготвя препо-ръки към администрацията, като се ръководи от конституцията и справедливостта. Всяка община в България има омбудсман, към който гражданите могат спокойно да се обръщат.

Към какво се стремят НПО?Гражданските организации се стремят към партньорство за ак-тивизиране на гражданските инициативи; за ускоряване на де-мократичната реформа в страната; за развитие на плуралистич-но демократично общество; за защита на гражданите и техните права. Те много често се противопоставят на дискриминацията, нетърпимостта и корупцията.

Те осъществяват своята мисия чрез:• Насърчаване на благотворителността; • Съхраняване на градската памет и развитие на българските традиции;• Осигуряване на публичност и пряко участие на гражданите при разработване и приемане на законови и нормативни доку-менти;• Демократично осъществяване на управлението на общест-веното развитие.

Как НПО постигат своите цели?• Организиране на инициативи за интегриране на европейска-та практика с местните традиции;

10 11

• Активизиране на граждански инициативи за участие в об-щинско развитие и местното самоуправление;• Създаване на нови форми за сътрудничество с неправител-ствени организации, професионални сдружения, местни власти, частен сектор, медии;• Осъществяване на проучвания и консултации, образовател-на, техническа помощ;• Информационно обслужване;• Организиране на семинари, конференции и други публични изяви; • Популяризиране на граждански инициативи за демократич-но развитие.

Неправителствените организации изпълняват ключова роля в осъществяването на принципите за демократично участие. Ха-рактерен белег, определящ облика на тези организации е тяхна-та независимост от държавния и от други обществени сектори. Освен независимост, неправителствените организации притежа-ват разнообразен и траен опит в области, нужни за осигуряване на “екологично - безопасно” и “социално - надеждно” устойчи-во развитие. Признак за демократичността на една държава е признаването на неправителствените организации като равно-стойни партньори във взаимоотношенията между институциите и в изграждането на гражданското общество. Това означава, че държавата признава необходимостта от това тях да ги има, за-щото само така ние можем да бъдем сигурни в демократичното развитие на една страна.

Независимите и активни граждански организации са носители на модела на промяната. Те трябва да бъдат критични, да иници-ират дебати, да водят кампании. Целта на работата на едно НПО е да спомага за изграждането на стабилна гражданска структу-ра чрез гражданско образование. Неговата роля е да поддържа диалога между гражданското общество, държавата и външните участници. Освен двигател на промяната, то е и продължител на застъпническата дейност в утвърждаване на демократични принципи в управлението.

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ...

Държавата е политическа общност съставена от територия, население и принуждаваща власт. Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Основните функции на държавата са вътрешни (в пределите на нейната територия и по отношение на нейните граждани) и външни (свързани с междудържавните отношения).ю

Етническата група или етноса е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство - биоло-гичен произход, история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид. Членовете на етническата група осъзнават принадлежността си към нея, а хората извън нея признават нейната обособеност.

Oбщността е група от взаимодействащи хора, които живеят в една локация. Обикновено думата се отнася за група, която е организирана около общи ценности. Думата може да се отнася до регионална, национална или глобална общност.

Обществото е голяма група от хора вплетени в поредицата от отношения, социален статус и роли. В него индивидуалните лич-ности взаимодействат най-вече с останалите членове на група-та. Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отноше-ния. По-неофициалното значение на думата „общество“ е група от хора, които живеят заедно в подредена общност.

Всяка държава създава единна система от политически инсти-тути и отношения, осигуряваща управлението на обществото. Включва държавните и обществените органи и организации, които се намират в определени взаимоотношения при осъщест-вяването на своите политически функции.

Държавната власт се реализира чрез нейните органи (в Бълга-рия - президент, Народно събрание, Министерски съвет, местни органи, съдилища, прокуратура). Политическата система в Бъл-

12 13

гария се основава върху принципа на политическия плурализъм (многопартийност).

Президентът е държавен глава на република, обикновено из-биран за определен срок пряко от избирателите, от парламента или от специално създаден орган. Президентът в България се избира пряко от избирателите за срок от 5 години и може да бъде преизбран само за още един мандат.

Народното събрание е държавният орган, който упражнява за-конодателната власт в Република България. Състои се от 240 народни представители, а Великото Народно събрание от 400 представители избрани въз основа на общо, равно и пряко из-бирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя със-тав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно дейст-ващ орган. То осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите.

Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-пред-седател, заместник министър-председатели и членове - ресорни министри. Понякога, за да се запази политическото представи-телство на различни политически партии, групи или лобита в ми-нистерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл.

Европейският съюз (ЕС) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави, включително България. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Дого-вора за функционирането на Европейския съюз (т.нар. Договор от Лисабон), в сила от 1 декември 2009 г.

Европейският парламент (Европарламент или ЕП) е един-ствената пряко избирана институция, която представлява граж-

даните на Европейския съюз. Европейският парламент предста-влява 500 милиона души, колкото е общото население на 27-те държави-членки на Европейския съюз. Ежемесечните пленарни заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, Франция, а извън-редните и допълнителни заседания - в Брюксел, Белгия. Евро-парламентът има офиси и в Люксембург.

Демокрацията е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демо-крация), референдуми (пряка демокрация) или избрани пред-ставители (представителна демокрация). Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията, но още от Античността се смята, че равенството и свободата са ней-ни съществени характеристики.

Републиката представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством демократично избрани от населението органи и начело не стои монарх. С тече-ние на времето терминът се развива и под република започва да се разбира именно форма на държавно управление, която е про-тивоположна на монархията. В републиката държавният глава, който се нарича президент се избира за определен мандат и няма елемент на унаследяване. Правителството на една репу-блика има определени от конституцията (висшият писан закон) и другите закони на страната правомощия и задължения.

Монархията е форма на държавно управление, при която вър-ховната държавна власт принадлежи на едно лице — монарха (крал, цар, султан, емир, падишах и пр.). Обикновено се предава по наследство. Властта на монарха и неговите задължения мо-гат силно да варират според вид на монархията: от почти никак-ва власт (парламентарна монархия като Великобритания) през ограничена власт чрез конституция (конституционна монархия) до всеобща, неограничена политическа (понякога и духовна) власт (абсолютна монархия).

Конституцията най-общо представлява правилата за устрой-ство (организация) и управление на дадена общност. Най-често

14 15

Конституция се нарича основният закон на държавата, който ус-тановява принципите на автономно политическо управление – формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото и отношенията между дър-жавата и гражданите. В този смисъл всяка държава има консти-туция. Съвременната българска конституция е приета на 13 юли 1991година от Седмото Велико Народно събрание. Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите за-кони не могат да й противоречат.

Закон е съвкупност от правила и норми, които имат за цел да отразят обществените отношения.

Политическите партии са свободни сдружения на граждани, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демокра-тичен начин. Всички партии имат равни права на участие в поли-тическия живот. Държавата им съдейства при еднакви условия за решаване на техните въпроси по осъществяване на дейност-та им. Отделните страни имат различни закони за политическите партии.

Неправителствена организация (НПО) е всяка частна, неза-висима от държавното управление институция, която развива някакъв вид обществена дейност без стопанска цел и се финан-сира от източници, несвързани с правителството. По света има над 40 000 международни НПО, а в национален мащаб броят им е огромен. Дейностите на неправителствените организации са обширни: опазване на околната среда, защита на общностни или браншови интереси, взаимопомощ, помощ за уязвими групи, ло-бизъм и много други.

Асоциацията е сдружение; свободно обединение на лица или организации за обща дейност, при което членовете запазват своята автономия.

Гражданинът е член на свободно общество, съставено от мно-жество семейства, който споделя правата в това общество и по-лучава защита срещу нарушаването им.

Правата на човека са „основните права и свободи, които при-тежават всички хора, независимо от тяхното гражданство, пол, национален или етнически произход, раса, религия, език или друг статус“. Те се разглеждат като универсални - всички хора имат равни права, поради самата си принадлежност към чове-чеството. Тези права могат да съществуват като естествени или законови права както в националното, така и в международното право. Чл. 1. на Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации (ООН). Всички хора се раж-дат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Гражданските права са правата, гарантирани на гражданите от държавата. Докато човешките права са естествено присъщи на хората, то гражданските права са отдадени от държавата на нейните граждани и са гарантирани от законите.

Гражданските свободи са свободите, на които всеки един гражданин има право като индивид. Те се основават на разби-рането за общата принадлежност към човешкия род, а не към определен статус или заради определени постижения. Граждан-ските свободи поставят граници на намесата на правителството в личния живот на гражданите и ограничават възможностите му за злоупотреба с властта.

Политическите права са правата на участие в обществените и политически процеси.

НМФ, сдружение „Национален младежки форум” е юридиче-ско лице с нестопанска цел, регистрирано съгласно разпоредби-те на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. НМФ из-вършва своята дейност в обществена полза, въз основа на този устав, в изпълнение на решенията на органите му за управление и при спазване на законите на Република България.

ЕМФ (YFJ от Youth Forum Jeunesse), Европейският младеж-ки форум е платформата, на националните младежки съвети и

16 17

международни неправителствени младежки организации в Ев-ропа. Тя се бори за правата на младежите в международните институции на Европейския съюз, Съвета на Европа и Организа-цията на обединените нации.

Доброволец е физическо лице, което извършва доброволческа дейност.

Доброволческа организация е юридическо лице с нестопанска цел, чиито предмет на дейност включва привличане, организи-ране, обучаване, мотивиране и задържане на доброволци и е приело съответни вътрешни правила.

Доброволческата дейност е дейност, извън трудовите и слу-жебни правоотношения на доброволеца, която се изразява в полагането на труд и/или предоставяне на услуги по собствен избор и без получаване на възнаграждение. Доброволческата дейност се извършва от доброволци в полза на или чрез: добро-волчески организации; здравни и лечебни заведения, социални, образователни, екологични, научни, спортни и културни органи-зации на бюджетна издръжка; юридически лица с нестопанска цел; регистрирани вероизповедания; централни и териториални органи на изпълнителната власт; международни организации.

Краткосрочно доброволчество: Всяко лице, което извършва доброволческа дейност за по-малко от 30 дни в рамките на една календарна година, извършва краткосрочно доброволчество.

Дългосрочно доброволчество: Всяко лице, което извършва доброволческа дейност за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, извършва дългосрочно доброволчество.

Корпоративно доброволчество е доброволческа дейност, коя-то се осъществява от работници или служители на местни и чуж-дестранни лица, по собствен избор и съгласие и със съгласието на работодателите им, в рамките на работното им време.

Активно гражданство се отнася за активното участие на граж-дани в икономическия, социалния, културния и политическия живот. В младежката сфера се набляга предимно на придобива-

не на необходимите компетенции чрез доброволческа дейност. Целта не е само да подобриш знанието, но и своята мотивация, умения и практически опит как да бъдеш активен гражданин.

Ко-мениджмънт се отнася до модел на младежко участие в младежкия сектор на Съвета на Европа, както и в някои евро-пейски страни на различни нива, локално и национално. Основ-ната характеристика на ко–менидмънта е, че представителите на правителството и младите хора решават заедно за приоритети-те, бюджета и изпълнението на работните приоритети, както и за разпределянето на ресурсите на младежките действия в мла-дежкия сектор.

Европейско гражданство се отнася към обща концепцияи практика на гражданството с много културни, политически и икономически измерения. Накратко, Европейското гражданство може да бъде определено така:• Идея, стъпила на споделени ценности / човешки права, демо-кратичност и правото на закона/;• Не се свързва с определена територия;• Допълваща,а не изключителна идентичност;• Активна роля на гражданите в техните общности над социални,културни, икономически и политически територии;• Локално установени практики и колективна работа в развитие;

Формално образование (обучение) е целево обучение, което се развива в специализирана и институционализирана среда, специално създадена за преподаване (обучение), упражнение и обучение, което се извършва от обучители, които са кфалифици-рани да извършват това за съответния сектор, ниво и предмет и които обикновено обслужват определена категория обучавани (определени по възраст, ниво и специални изисквания). Целите на обучение се задават отвън, напредването в ученето се упра-влява и оценява, а образователните резултати се отразяват в сертификати или дипломи. В повечето случаи формалното обу-чение е задължително.

Информално образование (Informal) е непреднамерено обу-чение, което се случва в ежедневния живот, в семейството, на

18 19

работа, в свободното време и в общността. Има резултати, но те рядко се отразяват, фактически не се сертифицират и не стават нито ясни за обучаваните на момента, нито те ги отразяват като нещо, свързано с образователни, тренировъчни успехи или зна-ния, които ще им помогнат за по-добра заетост.

Неформалното образование (non-formal) е целево, но добро-волно образование, което се развива на различни места и си-туации и за чието осъществяване обучаващите и фасилитато-рите може да не са специално квалифицирани. Тези ситуации и среди могат да не се случват последователно, също така могат да бъдат водени от специализирани обучители или доброволци (младежки лидери например). Дейностите и курсовете са плани-рани, но рядко са структурирани в стандартен ритъм или засягат предмети от стандартната учебна програма. Обикновено адре-сират специално подбрана група, но рядко документират или оценяват образователните резултати или постижения по тради-ционния начин (диплома, сертификати). В момента Европейска-та комисия промотира т.н. YouthPass, който отразява придобити умения и компетенции, в резултат на реализирани младежки инициативи, финансирани от Програма “Младежта в действие”.

Включване е термин, широко използван при правенето на поли-тика в образователната и социалната сфера, за да изрази идея-та, че всички хора от определена общност имат достъп и право на участие до равни условия. Това от една страна означава, че институциите, структурите и мерките трябва така да са направе-ни, че да обхванат разнообразието обстоятелства, идентичности и начин на живот. От друга страна означава, че възможностите и ресурсите трябва да са разпределени така, че да минимизират пречките и недостатъците. В сферата на младежката работа и неформалното образование терминът ВКЛЮЧВАНЕ се възпри-ема като всеобхващаща стратегия и практика осигуряваща на хората с по-малко възможности достъп до различните програми и структури.

Младежка работа е събирателно название за дейности за и с младите хора със социален, културен, образователен и поли-тически характер. Все повече младежките дейности включват

спорт и услуги за младите хора. Младежката работа е в поле-то на „извънкласните” занимания, често свързвана с така наре-ченото неформално образование. Главната цел на младежката работа е интегрирането и включването на младите хора в об-ществото. Също така може да цели и личностната и социалната еманципация на младежите от зависимостта и експлоатацията. Младежката работа принадлежи едновременно на социалното благоденствие и образователната система. В някои страни е ре-гулирано от закон и се администрира от обществени структури, особено на локално ниво. Докато в някои европейски страни е разпозната, промотирана и се финансира от публичните инсти-туции, в други , оставена да се издържа на доброволческата си същност, има маргинален характер. Включва различни аспекти на работа като образование, заетост, настаняване, мобилност и здраве , както и традиционни области на участие, младежки по-литики, културни действия, скаутство, свободно време и спорт. Младежката работа се старае да достигне и до определени мла-дежки групи като хора в неравностойно положение или еми-гранти.

Младежката политика е изградена на принципи, ценности, от-ношение, цели и действия, които са обвързани с идеята да подо-брят качеството на живот на младите хора. Младежките полити-ки могат да бъдат изпълнявани от правителството и публичните институции, но се създават в сътрудничество с младежките ор-ганизации, гражданското общество, експерти, медии и общност.

Младежкият консултативен съвет е младежка консултативна структура. Създава се, за да включи младите хора в публичния живот. Членовете са предложени от младежките асоциации или други форми на младежки организации. МКС обсъжда и дава мнение на властите по въпроси, касаещи младежките проблеми. Също може да участва в разработването и наблюдението върху младежки стратегии.

Неформалната младежка инициатива може да е инициирана от двама или повече младежи, които споделят общи цели, кои-то да повлияят за социална промяна в определена сфера чрез действие, но няма изразена „легална”/ формална същност.

20

Младежката организация е доброволна организация, социал-на и младежка и задължително неправителствена. Обичайно, младежките организации се фокусират върху промотирането и осигуряването на младите хора демократични и социални права, насърчават тяхното социално и политическо участие в общест-вения живот на всички нива и осигуряват възможности за пер-сонално и социално развитие чрез активности през свободно-то време, доброволно ангажиране и неформално образование. Младежките организации имат значим принос за подобряването на качеството на живот на младите хора, към подобряването на техните знания и умения и чрез тяхното участие и ангажираност - към обществото като цяло. Организационните форми варират от независими юридически лица като асоциации, фондации, събрания и съюзи до организации, които са част от по-големи структури като младежките представителства на политически-те партии или секции на големи неправителствени организации, които работят за младежта. Могат да са локални, национални или международни.

Използваните източници в краткия речник са любезно предос-тавени на Национален младежки форум България от наши коле-ги и партньори.