Черно и Бяло

1Черно и Бяло, 1-2/ 2011

2

Alta RomaСедмица на модата

в Рим1. Jack Guisso, синьо (marino)2. Rami Al Ali, бяло с раета в светлосиньо3. Rami Al Ali, тюркоа-синьо

1

2

3


Както всяка година в Рим, така и тази седмицата на модата пролет-лято 2011 имаше голям успех. Участваха върховете на международната журна-

листика, клиенти и съпругите на дипломати и полити-ци. Модата е животът, израз на нашето време!

Една от най-известните спецалистки, отговаряща за връзки с обществеността на модното събитие, Барбара Манто, казва за големия стилист Rami Al Ali, че освен таланта, основа за неговата работа са философията, ро-мантизмът и сантиментализмът.

Представяме някои от неговите вълшебни модели, които възхитиха и развълнуваха присъстващите - Мар-герита Буй, Антонелла Клерчи и посланика на Сирия Хасан Кхадур. Много интересно беше и модното ревю на Джейк Куисо. И както казва Барбара Манто: вкусът на този голям стилист и цветовете на неговите модели се отличават с красота и естественост.

Диди Чолакова

1. Rami Al Ali, тютюнево с бюстие 2. Rami Al Ali, кремаво (champagne)3. Rami Al Ali, тютюнево с дантелени ръкави

1

3

2


Черно и Бяло

СЪДЪрЖАниеЖурналисти за правова държава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3Човек дори когато почива, трябва да изгражда... . . . . . . . . . 4Приоритети на международната политика на Русия . . . . . 7ДК ”Предизвикателство” празнува юбилей . . . . . . . . . . . . 9Казахстан с поглед към 2030 година . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11За Орлин Анастасов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13Големият творец от малката Кнежа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16Христо Гърбов: „Мечтая да направя моноспектакъл” . . . . 20“Вълнуват ме реалните проблеми на обикновените хора ” 22Момиче в “Черно и Бяло” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25Марияна Панова: ”На сцената се чувствам по-жива, отколкото в живота” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26До всички българи по света!. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29Дългият път на една българска общност . . . . . . . . . . . . . . . 29Писмо от читател . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Вековни традиции . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32Изкуството да бъдеш родител . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33Проблеми с тийнейджъри . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34Предсмъртното писмо на Левски . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36Миналото и настоящето на Ломската митница . . . . . . . . . 37Българските зидари . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39Татянин ден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41Левите реагираха срещу “Денят за почит към жертвите на комунизма” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43Лекарите се превърнаха в бюрократи?! . . . . . . . . . . . . . . . . 44Празник на остров Тасос . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45Към тайните на Родопа планина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46Баба Марта и приятели . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

Наскоро Съюзът на българските журналисти съвмест-но с Представителството за България на Фондация „Фридрих Еберт” /Германия/ организираха журнали-стическа дискусия на тема: „Журналисти – срещу коруп-цията, за правова държава”. Сигурна съм, че Вие, уважае-ми читателю, не сте изненадан от избора на темата... На всекиго е ясно, че корупцията така дълбоко е ерозирала нашето общество, че вече всичко може да се продаде и да се купи.

Няма страх нито от Закона, нито от Бога! В днешното консуматорско общество Парите са нашия Бог!

Пиша тези думи с гняв и негодувание, тъй като съм убе-дена, че има неща, които не се продават и не се купуват за никакви пари! Това е мое верую, верую на много мои приятели – скромни, честни и почтени хора на духа, ко-ито са притиснати в ъгъла от властимеющи нагли ко-румпирани типове.

Нима ще им се подчиним?В борбата с корупцията важна роля заема разследва-

щата журналистика. Тя показва грозното лице на това уродливо явление въпреки трудностите по пътя на раз-следването.Особено трудна е работата на разследващи-те журналисти в по-малките градове – там колегите са най-беззащитни.

В България все още няма достатъчен брой журнали-стически разследвания. Въпреки съществуващия от два-десет години Закон за достъп до информацията жур-налистите все още не знаят как да използват наличната информация. Достатъчно е да погледнем сайтовете на публичните институции, за да се убедим че темите за журналистическите разследвания са на „една ръка раз-стояние”.

Разкриването на случаи на корупция превръща медии-те в стожер на демократичните ценности на общество-то. В много случаи под техния прицел са политиците, които имат нужда от медии, защото чрез тях те попу-ляризират своите изяви, но и откровено воюват с тях, когато са обект на тяхната критика.

Напълно споделям мнението на д-р Марк Майнардус, ръководител на Представителството за България на Фондация „Фридрих Еберт”, че „медиите са четвъртият стълб на демокрацията след законодателната, изпълни-телната и съдебната власт. Трябва да има добра разслед-ваща журналистика. Медиите са неудобни за политици-те, но такова е тяхното призвание. Само така те ще бъдат полезни за обществото!”

Снежана Тодорова

Журналисти за правова

държава

С партньорството на:

• Съюз на българските журналисти• Федерация “Приятели на Русия и на народите на

ОНД• Сдружение “Найден Геров”• Българска федерация на туристите ветерани

Издание на “Ентропи 1” ЕООДСофия, бул. Евлоги Георгиев 169GSM 0888 33 65 19, e-mail [email protected]

Главен редактор: Станислава ПековаЗам.главен редактор: д-р Уляна ТрайковаОтговорен редактор: Снежана ТодороваМеждународни връзки: проф. Мими ДичеваPR и реклама: Красимир ПетковРедактори: Петър Красимиров, Момка Спасова,Росена ИвановаРедколегия: проф. Божидар Димитров, ВеселинСейков, проф. Връбка Орбецова, ВенциславУдев, проф. Здравко Райков, Миглена Иванова

6

ПолитиЧеСкА културА

Човек дори когато почива, трябва да изгражда...

ЧБ Уважаеми г-н кмете, вашата биография подсказва, че нямате тайни в областта на администрацията?

ПБ Човек трябва да прави онова, което може и да не се опитва да бъде всезнайко и специалист по всичко. В системата на администрацията съм от доста години и мисля,че разбирам от тази материя. Опитвам се да правя неща в интерес на гражданите в най-хубавия район на София. Стремежът e запазване зеленината на района и потвърждаване на неговото име. Знаете, че девизът ни е: ”С изгрев започва денят”.

ЧБ Вашият район е средище на духовност и култура години наред. Явно на плещите Ви пада

отговорността да съхраните това наследство.ПБ Район „Изгрев” има своя специфичен дух и ат-

мосфера. Името му е дадено от Петър Дънов. Веднага след проявите на Бялото братство от 20-те години на миналия век тук започват да се заселват художници, по-ети, писатели и неслучайно кварталът се нарича българ-ският Монмартр. Творили са художници като Стоян Велев, Дечко Узунов, Илия Петров, Ненко Балкански, актьори като Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, поети и писатели - Лъчезар Станчев, Николай Хайтов и десетки други. При нас са живели и работили авто-ри като Сули Сеферов, Вени Вълканов, Васил Василев, от най-младите Венелин Пенчев и десетки други, които продължават традицията.

ЧБ Сега е актуално да говорим за модерни общини, за добро и качествено обслужване. Как гледате на това?

ПБ Стремя се заедно с моя екип да удовлетворя же-ланията на хората и да решаваме проблемите на обще-ството.

За жалост изборът на районните кметове през 2007 г. не беше разширен с допълващи и законови нормативни актове, с които реално да се дадат възможности кмето-вете да правят местна политика, да създават условия за по- нататъшното развитие на гражданското общество, на самооуправлението. И все пак основните ни задачи бяха да подобрим на първо време административното обслужване, като основна функция на всяка една адми-нистрация. От две години районът е сертифициран по системата ИСО 9001/2008, като това дава гаранция за високото ниво на административното обслужване във всички отдели и направления.

ЧБ Ваши са думите, че основните задачи на всяка една администрация са да се подобрят условията на живот, на работа и отдих на гражданите. Звучи прекрасно, но дали нещата са във ваши ръце?

ПБ Основните ни проблеми са свързани с инфра-структурата. В това отношение срещнахме разбиране и подкрепа от Столичния общински съвет и едно от сери-озните мероприятия, което ще продължи и през 2011 г., е цялостната реконструкция, укрепване и създаване на сигурност на моста на бул. Драган Цанков, като предви-дените средства са в размер на 2 мил. 600 хил. лв. От тях

Разговор с кмета на един от най-приятните и добре изглеждащи столични райони - инж. Панайот Бончев.



са усвоени 600 000.Участваме в една програма на Столична община за

подмяна на ВиК отклонения. Фирмите по разпределе-ние на подръжката до момента работят добре.

„Изгрев” е един от най-озеленените райони на София. Над 40% от територията на района е зелена система. Тук попадат част от Ловния парк и част от Борисовата гра-дина. Целта е да запазим зелените площи на междубло-ковите пространства. Мога да твърдя,че сме предпазили от уплътняване комплексите Дианабад и Изток.

ЧБ Голям проблем се оказаха ограничените места за прием на деца в софийските ясли и детски градини. Ще удовлетворите ли исканията на родителите да приемат децата им в ОДЗ?

ПБ Местата в детските градини трябва да се раз-ширят до възможния максимум и да се осигурят всички деца. Проблемът с местата в детските градини ще бъде решен до края на годината. До момента сме довърши-ли работата по разширението на 165 ЦДГ. Средствата в размер 920 000 лв. бяха осигурени от предишното пра-вителство. Очакваме да осъществим други проекти за разширение и ремонт на няколко ЦДГ. Това гарантира над 90 на сто осигуряване на места за всички желаещи деца в нашия район.

ЧБ Г-н Бончев, бихте ли споделили вижданията си за новия Изборен кодекс? Какви са перспективите ни като граждани?

ПБ Политика трудно се прави и трудно се постигат добрите резултати. Вместо Изборният кодекс да подпо-могне развитието на районите и на малките кметства, той ограничава достъпа на гражданите до пряката де-мокрация. Нека да споделя, че на районните кметове не им бе предоставена възможност да решават специфич-ните проблеми на хората. Да, ние сме част от столица-та, но спецификите са огромни и на това трябва да се обърне особено внимание. Не одобрявам и системата, която съществуваше - всичко да минава през столична община, всички финансови средства, определянето на изпълнителите на отделните поръчки да минават от там и пр. Такава система е тромава и не решава проблемите. Но пък и с новото законодателство гражданите съвсем ще се отдалечат от достъпа до администрацията. Необ-ходимо е да се измени законодателството така, че да се дава възможност на районите да участват в европейските програми. Защо общини с население от 6000 до 8000 души да могат да усвояват до 20 млн евро, а райони като ”Люлин” например да нямат това право. Оптимист съм и се надявам в бъдеще да се направи нещо, така че сред-ствата да се усвоят в името на решаване на проблемите на районите и на целия град.

ЧБ Остава година до изборите за местна власт. Какво не се случи до момента?

ПБ Не мога да пророкувам, но много време се за-губи. Усилията и добрите намерения не намериха пълна реализация. Много проблеми стоят. Общинският съвет не можа да изгради една по-дългосрочна програма, така-ва че да има своята перспектива. Единственото, което се реши относително добре, бе осигуряване на места в дет-ските градини. Донякъде се работи и по метрото. Оста-

8


налите неща се вършат бавно и трудно, а оправданието с недостиг на средства не е достатъчно.

Сега кметовете ще бъдат назначавани. За жалост има-ме горчив опит от тази практика. Притеснявам се, че именно тук се крие нещо опасно.Така създадените нови правила в Изборния кодекс дават възможност за големи пазарлъци между участниците в изборите. Намаляване-то на общинските съветници в София от 61 на 49 може така да разпилее гласовете, че ако бъде избран кмет от една политическа сила, след това той много трудно да може да формира екип. Това ще бъде съпътствано с без-принципни пазарлъци, което е най-неприемливият ва-риант.

Тук не става дума за моята личност, изборността е принцип, трябва да се даде възможност хората да преце-нят. Въобще ние вършим неща обратно на принципите на ЕС. Във Франция например и пет души да има едно населено място, те могат да си избират човек, който да ги представлява. Дори се минава към разширяване на правомощията да бъдат избираеми и областните адми-нистрации, а не назначавани от правителството.

ЧБ Как оценявате екипната работа?ПБ Благодарен съм на всички в районната админи-

страция, постарахме се да ги запазим въпреки мизерните заплати. В обществото се е създало неправилното мне-ние, че това са хора, които по цял ден седят и пият кафе-та и получават фантастични заплати. Само ще отбележа, че началниците на отдели в столичните райони полу-чават заплата не повече от 590 лв . Това са хора с опит, възможности и търпение да вършат необичайни неща. За радост те се справят на високо равнище.

ЧБ Какво ненавиждате? ПБ Аз съм толерантен човек и не съм способен чак

да ненавиждам нещо. Но има неща, които са ми крайно неприятни. Дразня се от непочтеността, от опита да се шикалкави, от създаването на интриги. Не съм от хора-та, които показват външно своите чувства, не си позво-лявам да отмъщавам. Но има обществена норма, която трябва да се спазва и да не се прекрачва. Не искам да бъда съдник, но отговорността се носи персонално.

Разговора проведе: Миглена Иванова



ПРИОРИТЕТИНА МЕЖДНАРОДНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ

ИЗКАЗВАНЕ НА Ю.Н.ИСАКОВ – ИЗВЪНРЕДЕН И

ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ НА

СРЕЩАТА С ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА РУСКИТЕ ВУЗОВЕ,

СЪСТОЯЛА СЕ НА 25.ЯНУАРИ 2011 Г.

УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ, Искрено се радвам на срещата с

Вас, която се превърна в добра тра-диция и се провежда в деня, когато руските студенти празнуват.

Вие знаете, че Русия по своя гео-графски, исторически, икономиче-ски, интелектуален, културен потен-

циал е страна с глобални интереси. Дори само беглото запознаване с историята на Русия е достатъчно, за да се разбере, че тази страна и този народ не изграждат своя живот и съдба по чужди рецепти. Западът, сигурен съм в това, няма интерес от слаба, изгубила своята самобитност Русия.

Своите законни, бих казал изстра-дали по време на историческото си развитие национални интереси на Русия ние ще отстояваме последо-вателно, твърдо, но без да стигаме до конфронтация. При това ние сме заинтересовани в развитието на равноправни, взаимоизгодни отно-шения с всички страни. На тази база се формират нашите външнополи-тически приоритети.

През последните години между-народните отношения радикално се преобразуват, тяхната парадигма повече не се определя от конфрон-тацията, а все повече се базира на сътрудничеството. В центъра на вниманието на ръководството на държавата, на Министерството на външните работи на Русия са осно-вополагащите въпроси за укрепване на мира и стабилността, усъвършен-

стване на системата за глобална и регионална сигурност в условията на нарастването на рисковете във все по-малко предсказуемия свят.

Главна задача на нашата външна политика, както я определи Прези-дентът Д. А. Медведев, е постига-нето на конкретни и разбираеми за гражданите резултати, създаване на максимално благоприятни външни условия за нашето вътрешно разви-тие, за комплексната модернизация на страната. Ние се стремим да оси-гурим достойно място на Русия във формиращия се нов световен ред, качествен прогрес на нейната ико-номика. Понастоящем става дума за хармонизиране на международните отношения и интересите на различ-ните страни. За взаимно сближаване и взаимно проникване на култури и икономики. В това е главната цел на нашите външнополитически уси-лия.

Бих желал да подчертая, че наш неизменен и главен приоритет е сътрудничеството на територията на ОНД. През миналата година Русия бе председател на ОНД. Задачата ни бе да постигнем най-пълно укрепва-не на интеграционните процеси на

10


базата на общите интереси най-вече в сферата на модернизацията на нашите държави. Без да преувели-чавам, считам, че от изключително значение е формирането на Мит-нически съюз между Русия, Казах-стан и Беларус, договореностите за създаване на Общо икономическо пространство, а след това и на Евра-зийски съюз, както и модернизация на основните документи на Органи-зацията на договора за колективна сигурност. Въпреки съществуващи-те трудности, за които всички зна-ем – тази своеобразна „болест на растежа”, в общността забележимо укрепват здравословните тенденции към прагматично взаимодействие за нашите общи интереси.

Както Вие забелязвате, особено внимание в Русия се отделя на вза-имодействието с Европейския съюз. Ние постигнахме сериозни успехи при изграждане на стратегическото партньорство с ЕС. Решенията, взе-ти на неотдавнашните срещи Русия – ЕС в Ростов на Дон /май-юни/ и Брюксел /октомври/ позволяват нарастване на взаимодействието във всички без изключение насоки включително и в контекста на реа-лизацията на „Партньорство за мо-дернизация”.

Резултатите от срещите на Съвета Русия - НАТО в Лисабон /ноем-ври/, ОССЕ в Астана /декември/ показват, че е постигнато разбиране за неизбежната колективна работа и насочване на евро-атлантическа-та политика в конструктивно рус-ло, създаване в региона на общо пространство на сигурност. Руската инициатива за подписване на Дого-вор за евро-атлантическа сигурност продължава да играе важна роля на катализатор на тези позитивни про-мени. Тя спомага на формирането на значима програма от действия, осъществяването на която ще бъде принос за създаването на истинска Голяма Европа. Бих казал, че става дума за окончателното отстраняване на наследството от „студената вой-на” – в умовете и реалната политика. Разбира се, това е само началото. Не се съмнявам, че всички заедно ще за-крепим тази динамика с конкретни дела.

че заради кризата в световната ико-номика и финанси още по-ясно осъзнаваме безалтернативността на колективните подходи при решава-нето на глобални и регионални про-блеми, необходимостта в търсенето на солидарни отговори на общи за всички ни предизвикателства. С удовлетворение отбелязвам, че именно в тази насока се развива ра-ботата на водещи международни по-литически и икономически форуми – Г-8 и Г-20 по извеждане на светов-ната икономика от кризата, рефор-миране на международната валутно-финансова система. Ние активно подкрепяме тези процеси. Считаме, че към тези инициативи могат да се присъединят всички членове на ООН включително и България, ко-ято много активно и конструктивно работи в системата на ООН. Имен-но ООН е център за съгласуване на действията на всички държави и нейната роля в съвременното разви-тие нараства.

Русия има значителен принос за регулиране на конфликтните ситу-ация в различни региони, изостря-нето на които могат да нанесат се-риозен удар върху международната сигурност и стабилност. Постигна-то е тясно взаимодействие с наши-те партньори – страните от НАТО. Ще спомена Афганистан, Пакистан, Корейски полуостров. Повишено внимание изисква Иранската атом-на програма. Необходимо е да се възстанови мирния процес в Близ-кия Изток.

През последните години особено важен и приоритетен е енергийния аспект на дейността на нашата ди-пломация. Сигурен съм, че реали-зирането на съвместните проекти „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и „Бургас-Александруполис” ще по-виши общата енергийна сигурност на европейските страни, а не само на Балканите. Опитите да се пред-стави тази ситуация като „енергийна експанзия” на Русия, намира все по-малък отклик сред европейците.

Ние сме открити за сътрудниче-ство към всички, които проявяват интерес, отчитайки принципа на равноправието, взаимната изгода и уважението.

Сигурен съм, че много зависи от това, как ще се развият нещата по ЕвроПРО. Условията за участие на Русия в този проект са ясни и раз-бираеми, затова неведнъж говори президентът Д. А. Медведев: Руската федерация напълно е готова да уча-ства в Европейската ПРО, насочена към осигуряване на сигурността на всички страни – участнички, но на абсолютно равноправни начала.

Както знаете, съвместната работа започва. Ние се надяваме, че тя ще бъде честна и като имаме предвид поставената задача ще постигнем стратегическо партньорство. Ще подчертая, че ако диалогът с Русия се използва за отвличане на вни-манието от американо-натовската ПРО, рискуваме да изпуснем уника-лен шанс.

Съвместната отбрана от общи за-плахи е висша съюзническа форма на сътрудничество в сферата на си-гурността. Затова нашата способ-ност да се създаде съвместна Евро-ПРО с участието на Русия и НАТО ще се превърне в тест за искреността на декларациите за готовността към партньорство, за радикално преоб-разуване на стратегическия контекст на отношенията за създаване на не-делимо евро-атлантическо и евра-зийско съдружие на сигурността.

За затоплянето на общата атмос-фера на международните отноше-ния в значителна степен способства „обновяването” и активизирането на сътрудничеството между Русия и САЩ. Укрепна прекия и откро-вен диалог между президентите Д.А.Медведев и Б.Обама. Това дава конструктивна насока на двустран-ното сътрудничество. На 8 април 2010 г. лидерите на Русия и САЩ подписаха и в близко време ще бъде ратифициран от двете палати на Фе-дералното събрание на РФ Договор за мерки по съкращаване и ограни-чаване на стратегическите настъпа-телни оръжия. Нашата фундамен-тална задача днес е да се укрепи базата за равноправни руско-амери-кански отношения като се има пред-вид съвпадането на нашите страте-гически интереси. Русия е напълно готова за това.

Сигурно ще се съгласите с мен,



ДК ”Предизвикателство”празнува юбилей

„Черно и Бяло” дава шансна гражданското общество

Точно преди 5 години на 26 януари 2006 години беше създаден Дискусионен клуб „Предизвикателство” към РС на БСП „Слатина”.

Това стана благодарение на желанието и подкрепата от страна на ръководството на социалистите, на носители-те на лявото мислене и желаещите да се роди един нов и значим интелектуален продукт.

Още от самото начало проф. Захари Захариев бе с нас и предложи своя дългогодишен опит, за да осъществим идеята си. Кръстник на клуба стана народният пред-ставител от КБ проф.Андрей Пантев. Благодарение на нашата дейност, името ”Предизвикателство” стана по-пулярно в обществено-политическото пространство. Сега вече сме категорични, че петгодишната история на клуба означава постигнато предизвикателство пред управляващите.

Каква е целта на клуба? Да се обсъждат и генерират идеи и предложения, които да достигнат до обществото, до местната общинска администрация, до Столичния съвет, до институциите и Народното събрание. Амби-цията ни е интелектуалният продукт, който се ражда по време на дискусиите да е от полза при решаването на важните за хората проблеми от най-различно естество. Целта ни е още да направим партийно-организацион-ния живот на БСП по-интересен и взаимно да обогатим идеите и възгледите си.

В дискусионния клуб разнищваме реалните пробле-

ми. Изясняваме част от политическите и философските теми на лявата идентичност, което става и в европейския свят.

В работата на клуба взимат участие социалисти, сим-патизанти, съмишленици на лявата идея, представители на гражданското общество и неправителствените орга-низации.

Наши гости и водещи през тези 5 години са политици и общественици от различни области. Първата тема за дискусия беше „Лявото и дясното в политиката у нас и в Европа” с водещ Антоний Тодоров, политолог и со-циолог, преповадател в НБУ. По острите проблеми на образованието и науката в дискусионния клуб говориха бившите зам.-министри на образованието Ваня Добрева и Кирчо Атанасов, заедно с доц. Маруся Любчева. По-късно като евродепутат доц. Любчева бе многократно наш гост и водещ по теми, свързани с политиката на жените за равнопоставеност на половете, по въпроси на ЕС и европейските ценности. Два пъти сме обсъждали проблемите на ЕП с Кристиан Вигенин, многократно с д-р Ива Станкова, която в детайли разгледа политиката на родното здравеопазване, законопроектите в преди-шното НС. С огромно задоволство бе прието и участи-ето на д-р Румяна Тодорова, бивш директор НЗОК, в дейността на клуба.

Сред водещите на дискусиите са Бойко Великов, Ан-тон Кутев, доц. Ганчо Ганчев от Института за междуна-

Миглена Иванова: ”Мисията ни е да раждаме идеии да сме полезни на хората”

12


родни отношения. Огромният интерес на всички нас е свързан с това, как

да се справим с кризата и бедността. Искаме да знаем какво се случва с енергетиката и топлофикацията, еко-логията, местната политика, корупцията, престъпност-та. Всички сме загрижени от драстичното увеличаване на цените на хляба и хранителните продукти от първа необходимост, от липсата на държавност. Вълнуват ни демографските проблеми, майчинството и грижата за децата, които явно не са важни за България.

Един голям проблем е как да останат младите в стра-ната, как да повишат квалификацията си и да бъдат до-стойни родители.

През тези пет години имахме нужда от вдъхновение, от отговори, които получавахме от извора. Затова се обръщахме към действащи личности, които носят на гърба си бремето на прехода. Сред тях са Янаки Стои-лов, проф.Захари Захариев, доц. Искра Баева, ген.Стоян Андреев, Мирослав Попов, Валентина Богданова, Румен Овчаров, Мичо Райковски, арх. Борислав Борисов, Иван Модев, инж. Павел Кърлев, Георги Пирински, Ивелин Николов, кметът на район Изгрев, инж. Панайот Бон-чев, бившият транспортен министър Петър Мутафчиев, проф.Евгений Гиндев, Корнелия Нинова, акад.Геор-ги Марков, Красимир Премянов, проф. чл. кор. Васил Проданов и др.

В специална тетрадка са запечатани мисли, идеи и по-желания към нас от страна на лекторите.

Дискусиите намират място в сп. ”Ново време”, за кое-то горещо благодарим на г-н Юрий Борисов. Благода-рим от сърце на Лозан Такев, главен редактор и издател на „Софийски бюлетин”.

Благодарим на колегите от в.”Дума” за медийното от-разяване на форумите. Благодарим на главния редактор и издател на сп. ”Черно и бяло” Станислава Пекова за-ради професионализма и желанието й да направи всич-ко възможно за тържеството на културата в страната ни. Благодарение на списанието, поставените актуални проблеми стигнаха до стотици българи. Благодарим на

Снежана Тодорова като главен секретар на СБЖ за мо-ралната и идейна подкрепа през годините.

Стремежът ни е да разнообразим темите, да влизаме в истинска дискусия единствено в полза на широк кръг от хора. Днешното време изисква да се обръщаме към по-голяма аудитория, която да бъде наш партньор при взимането на важни решения.

Тук е мястото да посоча необходимостта от обособява-нето на група от юристи и намесата им при изработване-то на наш интелектуален продукт по време на дискусии. Много важно е осезателното присъствие на настоящи и бивши военни, хора от средите на МВР и МО. Към екипа на клуба би трябвало да се включат по-активно писатели, поети, хора на изкуството и културата. Инте-лектуалците трябва да бъдат начело при отстояването на социалните проблеми.

Пред нас стои задачата да работим по изработването на бъдещи законопроекти. Горещо се надявам да осъ-ществим нашите добри намерения със съдействието на социалистическото ръководство и мислещите хора на България. Защото в политиката има пластове от плодо-родна земя и колкото по-дълбоко копае човек, толкова по-благодатна почва разкрива.

Смятам,че в дискусията и противоборството се раждат значимите неща, и едва тогава ставаме участници в пра-венето на съвременни политики.

Гости на празничната юбилейна вечер бяха проф.Лю-бен Корнезов, проф. Захари Захариев, д-р Ива Станкова и главният секретар на СБЖ Снежана Тодорова. Всич-ки те изказаха своята съпричастност към положителната роля и значимост на дискусионния клуб. Подчертаха, че дискусиите са спомогнали за изясняване на редица про-блеми в политически и социален аспект.

Участниците и гостите на клуба отправиха искрени по-желания за бъдещи успехи и чести предзвикателства към политиците на страната ни!

От Миглена Ивановаосновател и председател на ДК ”Предизвикателство”



КАЗАХСТАН С ПОГЛЕДКЪМ 2030 ГОДИНА

През февруари в СБЖ се проведе една от поредни-те традиционни срещи на Клуба на журналистите-международници с посланици на различни страни. Този път техен гост бе управляващият посолството на Казахстан, г-н Темиртай Избастин, който бе по-срещнат лично от председателя на УС на СБЖ, г-н Милен Вълков. Тема на срещата бе бурното разви-тие на Казахстан през последните 20 години, говори се също и за Обръщението на президента Нурсул-тан Назарбаев към народа.

А специално за читателите на сп. «Черно и бяло» г-н Темиртай Избастин бе любезен да отговори на редица въпроси, които ще публикуваме в два после-дователни броя.

Господин Избастин, Казахстан се развива самостоятелно и независимо от 20 години. Можете ли да резюмирате с цифри какво стана за този период?

През годините на своята независимост Казахстан до-каза своята състоятелност, преди всичко икономическа, и днес страната уверено върви нагоре. Ръстът на БВП е 7%, на промишленото производство – 10%, на пре-работващата промишленост – 19%. През 1994 г. БВП на глава от населението бе 700 щатски долара, а към 1 януа-ри 2011 г. се увеличи повече от 12 пъти и надвиши 9 000 долара. Средномесечната работна заплата се увеличи от

430 долара през 2007 г. на 540 долара през 2010 г. За 20 години са построени близо 500 обекта от сферата

на здравеопазването, подобри се материално-техниче-ската база на медицинските заведения. През изминалото десетилетие 10 пъти се увеличи финансирането на об-разованието. Построени са 750 нови училища, открити са 5302 предучилищни заведения, 1117 детски градини и 4185 детски центъра. В Астана бе открит нов универ-ситет.

Имате стратегия за развитие до 2030 г. с послание към народа: “Казахстан 2030. Процъфтяване, безопасност и повишаване на благосъстоянието на всички казахстанци” Какви са основните приоритети в нея?

Приетата през 1997 г. стратегия «Казахстан-2030» включва реализация на 7 дългосрочни приоритета: на-ционална сигурност; вътрешнополитическа стабилност и консолидация на обществото; икономически ръст въз основа на отворена пазарна икономика с високо ниво на чуждестранни инвестиции и вътрешни спестявания; здраве, образование и благополучие на гражданите на Казахстан; енергийни ресурси; развитие на инфраструк-турата; професионална държава. Въз основа на тази стратегия се реализират мащабни икономически и соци-ални програми: Стратегия за индустриално-иновацион-но развитие, Програма за развитие на селските райони,

Интервю с г-н Темиртай Избастин,управляващ Посолството на Република Казахстан в България

Г-н Темиртай Избастин, управляващ посолството на Република Казахстан, г-жа Айман Мумджиева, секретар-референт и г-н Милен Вълков, председател на УС на СБЖ на срещата с журналистите в СБЖ през февруари

14


«Културно наследство», за жилищното строителство и др.

Отчитате стабилност в една криза, която засегна целия свят. Как постигнахте това?

Световната финансово-икономическа криза повлия върху темповете на икономическия ръст на Казахстан, но не спря нашето развитие. Правителството прие Ан-тикризисна програма, обемът на финансиране по която е 19 млрд. долара. Тя предвиждаше конкретни мерки, на-сочени към стабилизация на финансовия сектор, разви-тие на жилищния сектор, подкрепа на малкия и среден бизнес, развитие на селското стопанство, реализация на иновационни, индустриални и инфраструктурни проек-ти. Като цяло за 2009 г. общият ефект от антикризисни-те мерки се оценява на ниво 3,2% реален ръст на БВП.

В страната ви има инициатива «Път към Европа». Какво представлява тя и как определяте ролята на България в диалога ЕС – Казахстан?

ЕС е крупен икономически партньор на Казахстан. През 2009 г. стокообменът между нас е 20 млрд. евро, а през първото шестмесечие на 2010 г. - 14 млрд. В мо-мента се реализира Държавната програма «Път към Ев-ропа». Нейната основна цел е да се използва успешен европейски опит в сферата на устойчивото развитие, търговията, иновациите и технологиите въз основа на стратегическото партньорство между Казахстан и ЕС.

Ние сме заинтересовани от развитието на взаимноиз-годно сътрудничество с България във всички направ-ления. В двустранното ни сътрудничество има големи възможности в транзитно-транспортната сфера. Ка-захстан и България са транзитни държави, затова ние трябва по-активно да използваме възможностите за уве-личаване на обема на превозваните стоки към Западна Европа и Азия.

Тук ще напомня, че през ноември 2010 г. в София се проведе бизнес-конференцията «Казахстан – нови възможности за бизнес», в която взеха участие над 80 представители на българския бизнес. На участниците в нея бяха представени някои аспекти на инвестиционния и данъчен климат в Казахстан, държавните програми за

икономическо развитие, перспективите на Митниче-ския съюз между Казахстан, Русия и Беларус.

Какво ще кажете за Енергийната харта Казахстан – ЕС?

През години на нашата независимост ние потвърдихме репутацията си на надежден и отговорен енергиен парт-ньор на ЕС. В своето обръщение към народа на Казах-стан «Заедно да построим своето бъдеще!» президентът Нурсултан Назарбаев предложи на нашите европейски партньори съвместно да разработим в многостранен или двустранен формат Енергийната харта «Казахстан - ЕС: 2020». Това ще осигури гаранции за сигурност на доставките на енергоресурсите на европейските пазари, развитие на тръбопроводите. Казахстан заедно с ЕС, е за необходимостта от разпределяне на отговорностите за осигуряване на енергийната сигурност между произво-дителите, потребителите и транзитните страни.

Наред с това в основата на енергийната стратегия на Казахстан е заложен принципът за икономическа це-лесъобразност и намаляване на въздействието на енер-гетиката върху околната среда. Затова Казахстан винаги е готов да разглежда своето участие в международните енергийни проекти.

През април ви предстоят избори за президент? Как се стигна до тях и какви са очакванията ви?

Относно предстоящите президентски избори, които ще се проведат в Казахстан на 3 април т.г., ще напом-ня за инициативата на гражданското общество за про-веждане на референдум с цел удължаване на мандата на президента Нурсултан Назарбаев до 2020 г. След продъ-лжителни обсъждания в обществото, в които участва и парламентът на страната, Конституционният съвет реши, че замяната на президентските избори с рефе-рендум ще противоречи на Конституцията. Предвид това решение президентът Назарбаев предложи да се проведат предсрочни президентски избори, въпреки че неговият сегашен мандат ще бъде предсрочно съкратен с 18 месеца. Така бе постигнат граждански консенсус, който бе възприет и подкрепен от народа на страната. Решението на президента на Казахстан за провеждане на предсрочни избори говори за готовността му към конкурентна предизборна борба и убедеността му в про-вежданата държавна политика. В период от 20 години на независимост на страната Назарбаев има най-високо ниво на доверие сред гражданите – през 2010 г. неговият рейтинг състави 96,7%. 93,5% казахстанци положително оценяват дейността му за времето на работата му като президент. Назарбаев получи всенародна подкрепа на референдума през 1995 г., спечели с мнозинство избо-рите през 1999 и 2005 г.

Разговора проведе: Екатерина Павлова

В следващия брой очаквайте повече за: културната история на Казахстан, за Астана – най-младата столица в света, за раз-витието на двустранните ни отношения.


културен СвятЗа Орлин Анастасов

Т рийсет и четири годишният Орлин Анастасов е най-бляскавото продължение на българската басова школа. Сравняват го с Борис Христов, с

Николай Гяуров. Истината е, че той е един голям глас, който от самото начало и до днес непрекъснато се учи. Тъкмо заради това той е покорил и най-големите опер-ни сцени: Миланската скала, Римската опера, Ковънт гардън, Парижката гранд опера, Метрополитън.

Неотдавна, макар и само в няколко спектакъла почи-тателите на таланта на Орлин Анастасов имаха удовол-ствието да го видят на българска сцена в ролята на Дон Кихот от едноименния спектакъл на Масне, както и в ро-лята на крал Филип от операта на Верди “Дон Карлос”.

Г-н Анастасов, въпреки огромната си заетост, намирате време и за спектакли в родината. Какво ви дават те?

Определено ми е много приятно да пея в България. Може би ако разполагах с повече време, идванията ми щяха да бъдат по-чести. Все пак фактите показват, че и малкото време, за което мога да се освободя, го използ-вам, за да си дойда в България. Опитвам се поне веднъж в годината да правя това. Минаха дванайсет години, от-както дебютирах в Софийската опера. Мога да кажа, че винаги съм се радвал на едно топло посрещане и на го-лям интерес.

След повече от петнайсет години на сцената на Националната ни опера отново е спектакълът “Дон Карлос” на Верди. Вие сте изпълнител на главната

роля. Кажете нещо повече? Смея да твърдя, че това е постановката на Софийската

опера, която най-много обичам. Тя е емблематична, за-щото в нея са участвали всички големи български баси. Костюмът на крал Филип преди мен са го обличали имена от които човек само като ги спомене тръпки го побиват. Говорим за Николай Гяуров, за Никола Гюзе-лев. Така че не случайно тази постановка се харесва мно-го от софийската публика.

На сцената сте заедно с вашия брат. Какво е усещането да имаш близо до себе си човек от семейството?

В постановката на “Дон Кихот” усещането, за което говорите, беше наистина много силно. Буквално на ме-ста беше трудно да го възприемам като Санчо, въпреки че той направи невероятен образ и може би това е една от най-хубавите му роли. С “Дон Карлос” е различно. В тази опера се навлиза толкова дълбоко в ролята, че е без значение дали човекът, който стои срещу теб ти е брат или колега. За мен той просто е маркиз Поза. За-главието е прекалено тежко, изисква много сериозна подготовка, както вокална, така и актьорска, така че няма място за семейни сантименталности. Естествено когато спектакълът свърши, нещата се нормализират и ние сме такива, каквито сме.

Солист сте на Миланската скала. Имате ли много ангажименти?

Мога да кажа, че ми предстоят доста отговорни анга-

стъпало над всички роли си остава тази на Борис Годунов

16

културен Свят

Орлин Анастасов в ролята на крал Филип в операта “Дон Карлос”, представена на фестивала “Сцена на вековете” през лятото на 2010 във Велико Търново.



жименти. В началото на сезона в Торино участвах в “Борис Годунов”. Това е нова постановка с режисьор Андрей Кончаловски. Предстоят ми спектакли в Щатс операта в Мюнхен. След това имам няколко концерта на Верди - Реквием в Рим с оркестъра „Санта Чечилия”. Предстои ми и нова постановка на операта “Луиза Ми-лер”, но този път в Гранд опера Париж. В Неапол ще поставяме “Сицилиански вечерни” - френската версия. Сезонът ми реално ще приключи с нова постановка на операта “Атила” в Миланската скала. Така че живот и здраве след 15 юли 2011 г. ще мога да мисля за почивка.

Графикът Ви е абсолютно запълнен. Как се издържа на подобно напрежение?

Смятам, че единственият вариант при такава натоваре-на програма е човек наистина да си преценява силите и, ако се налага, по време на репетиции да не дава всичко от себе си. Говорим основно вокално, защото за раз-лика от пианото, на което спокойно може да се свири и по десет часа на ден, гласът е един много деликатен инструмент, с който трябва да се внимава, да си почива пълноценно дори и в малкото моменти, които има за това. Всъщност това се и опитвам да правя, въпреки че понякога, когато отказвам, хората се сърдят. Имам коле-ги, които са на стопроцентово разположение. Пеят си всичко всеки ден от край до край. Ако правя нещо по-добно, означава да не завърша сезона. Трудът по време на репетициите е изключително важен, но основното нещо в крайна сметка са спектаклите, до които трябва да достигнем с енергия и с готовност, затова което правим.

В работата си се срещате с различни режисьори, които така или иначе оставят отпечатък върху вас. Казахте, че в „Борис Годунов” сте работили с известния филмов режисьор Андрей Кончаловски. Какво ви даде той?

Мога да кажа, че беше нещо много различно от това, което досега съм правил с другите кинорежисьори. Все пак работил съм с Франко Дзефирели, участвал съм в постановка на Андрей Тарковски. Мога да кажа, че Кон-чаловски имаше своя философия за провеждането на репетицията. Той изискваше от нас да правим това, кое-то е най-трудно, а именно да не правим нищо. В продъ-лжение на един цял месец правихме репетиции на „Бо-рис Годунов”. Изискванията му към изпълнителите бяха всичко, което се прави да е машинално, без да се влага никаква емоция. Това беше и най-трудното. В случая става въпрос не само за една много красива музика, но и за много силен текст, за много послания. Повярвайте ми, много трудно е да умираш машинално, без да влагаш нищо или пък да виждаш видения, които са постоянно около теб, без вътре в себе си да си убеден, в това кое-то правиш. Най-накрая разбрахме защо се прави всичко това. Режисьорът просто търсеше структура на спек-такъла, при която буквално със затворени очи да мо-жеш да застанеш на точното място на сцената. Говорим за постановка, която беше изключително семпла като сценография: сцената беше почти празна. Тоест всичко

беше една игра на осветление и тъкмо затова всеки тряб-ваше да знае къде точно трябва да застане. Буквално дни преди премиерата Андрей Кончаловски се обърна към нас и каза, че вече сме готови и, че е настъпил моментът всеки да даде това, което носи в себе си. В крайна сметка резултатът беше премиера, за която хората, които рабо-тят в операта в Торино от двайсет – трийсет години, ка-заха че не помнят подобен успех.

Макар и толкова млад, на сцената сте успели да направите образи, към които вашите колеги посягат на една по-зряла възраст. В този смисъл можем ли да говорим за любими роли?

Разбира се, макар да избягвам да правя подобни срав-нения, понеже става въпрос за един съвършено раз-личен репертоар. Не можем да сравняваме руско с ита-лианско заглавие, или пък френско с немско заглавие. Може би всеки от нас има репертоар, в който се чувства най-комфортно, съответно даваш най-доброто от себе си и логически след това започват да те търсят само за този репертоар. Мен изключително ме търсят за Верди-евия репертоар, затова и напоследък умишлено търсех други варианти, защото след като изпееш сто и петде-сет „Аиди”, трябва малко да смениш репертоара. Иначе рискуваш всичко да ти омръзне. Филип Втори от „Дон Карлос” е определено една от ролите, които най-много харесвам, заедно с Мефистофел от „Фауст” на Бойто, в която дебютирах тази година в Рим. Но въпреки всичко едно стъпало над всички роли си остава Борис Годунов - заради това, което ти дава, но и заради това което ти взема. А тя ти взема доста. Дори и така, това е ролята, която нямам търпение да пея отново.

Предвид пристрастието ви към тази роля, виждате ли “Борис Годунов” на софийска сцена? Все пак сте наясно с проблемите, които има не само операта, а и изобщо културата в България.

Определено, да. Мисля че, ако едно мое участие се свърже със Софийската опера и постановката е на Пла-мен Карталов, не ми идва на ум друго заглавие, освен „Борис Годунов”. Още повече, имайки предвид образи-те, които съм направил тук и това че трябва да се търси постоянно изграждане нагоре - това е постановката.

Казахте, че ролята на Борис Годунов не трябва да се пее често и въпреки това, кога ще имате спектакли отново?

Преди да Ви отговоря, ще кажа, че постановката в То-рино беше копродукция на три оперни театъра: в Тори-но, Бари - в Южна Италия, и новия театър във Валенсия, Испания. В Бари нямам възможност да пея, но за Ва-ленсия вече е потвърдено, имам и договор за абсолютно същата постановка, със същите колеги за есента на 2011 година.

Разговора проведе: Даниела БенишеваСнимки Архив на операта

18


Големият творецот малката Кнежа

художник!” По едно време нещо проблесна в съзна-нието му и ме попита: “А можеш ли да станеш после учител?” Отговорих му, че мога. И той като че ли стана малко по-доволен.

Раздвижихме АкадемиятаПрез 1959 г. Любен Диманов завършва специалност

„Декоративно-монументални изкуства” при проф. Ге-орги Богданов. “В Академията попаднах в силна група. В моя курс бяха такива големи художници като Светлин Русев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона. Това стимулираше. Раздвижихме Академията, а тя ни захрани с хубави чувства и с “багаж”, които ми помогнаха после и навън.”

Паралелно с живописта и стенно-монументалните из-куства, художникът, още от онези студентски години се насочва и към графиката, илюстрацията и рисунката. Веднага след дипломирането си се включва активно в международния живот. Участва в Младежкото биенале в Париж /1961, 1963, 1965/, както и в биеналета на графи-ката в Любляна, Лондон, Рим, Австралия, Москва, Сао Паоло.

През 1972 г. организира своята първа самостоятелна

ЛЮБЕН ДИМАНОВ е един от символите на българското изобразително изкуство днес. Невероятните творби на художника, който от 1976 г. живее в Париж, са еднакво известни и у нас, и по света. Познати са на Есенния салон в Париж, в Копенхаген, Осло, Стокхолм, Гьотеборг, Ню Йорк...У нас художникът е и често, и рядко. Често, защото всички говорят за него, а рядко, защото изложбите му в София, Пловдив, родната Кнежа, са на няколко години една, но затова пък прекрасни. Като тази, открита на 29 септември в столичната галерия „Форум” и превърнала се в събитието на сезона...

С корените от Кнежа Спомените му от детството са може би от най-силните

в живота му. Роден е през 1933 г. в Кнежа: “Бях най-малък от братята ми и мечтаех да ходя като тях на учили-ще. Затова грабвах тетрадките и моливите им и рисувах. Въртях молива и правех едни такива необозрими кълбе-та! Нанасях няколко цветни чертички и казвах – това е гора! Още си спомням някои от тези първи рисунки.

Всъщност корените на много неща са там – в Кнежа. В първи клас учителят нарисува на черната дъска стълба. Трябваше да я направим и ние. Аз я нарисувах с двойни линии - дадох й, така да се каже, обем. Това му направи много силно впечатление и от този момент вече аз ри-сувах каквото трябваше за модел. Тогава никому не ми-наваше през ум, че един ден това ще уча. Просто обичах да рисувам.

Изведнъж, когато завърших училище и трябваше да навляза в живота, заявих, че искам да кандидатствам в Художествената академия. Това много стресна родите-лите ми. Тогава имаше поговорка: “Музикант къща не храни”, тя важеше и за художниците. Моят дядо беше най-засегнат. Седеше и повтаряше: “А, искаш да станеш



изложба в родната Кнежа. Следват изложби в София, Стокхолм, Лондон, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена. Почва да полу-чава награди за графика, рисунка и илюстрация.

Със сонетите на Шекспир към ЗападаИлюстрациите към изданията на български и световни

автори се оказват творческата страст на Любен Дима-нов. През 1974-1975 г. заминава за Лондон във връзка със сонетите на Шекспир. Минавайки през Париж, по-знати го представят на галерия “Рьогард”. Илюстрации-те му толкова им харесват, че му предлагат на връщане пак да се обади. И той го прави.

Парижката галерия кани Любен Диманов да прави книги. През 1976 г. художникът заминава с цялото си семейство във Франция, където го очакват: „Галеристът беше великолепен човек, много културен, много възпи-тан – г-н Боасие. Късмет беше, че го срещнах. Първите две години в Париж той и жена му много ми помогна-ха. Работех почти само за тях. За съжаление днес вече галерията не съществува.» Една от първите му срещи в Париж е с известната ни арт критичка Дора Валие. Рабо-тите му й правят силно впечатление. Но той още помни как тя му казала:

“Все пак трябва и късмет.” Късметът идва. В лицето на издателството за библио-

филски издания “Клуб на книгата”. “То беше може би най-голямото във Франция, а и едно от малкото в Евро-па по онова време. Собственикът му се казваше Филип

Льобо. Книгите му бяха много скъпи с ръчни отпечатъ-ци. В България вече беше излязла книгата “Одисея” с мои илюстрации. Той я видя и малко по-късно ми пред-ложи книга. Стана така, че направих още 4! Такова нещо се случва твърде рядко. Това са книги с голямо капита-ловложение. Правят се ръчно, обикновено са за излож-би и за една по-специална клиентела. И остават вечни. Когато ги завърших, имах момент на двоумение накъде да продължа. От скандинавските страни, най-вече Шве-ция, се интересуваха от моите работи. Един директор на издателство от Копенхаген даже дойде специално да ме покани. После се заинтересуваха и от Стокхолм. Шведите се чудеха защо не оставам при тях. Но Париж е Париж!

И работата си е работа. Сред оформените “вечни” от Любен Диманов книги ще останат: Марк Аврелий „Мисли за самия мен” /Париж, 1978/, Шарл Бодлер “Цвета на злото” /Дюселдорф, 1979/, Селма Лагерлоф „Сага за Йоста Берлинг”/галерия „Остер”, Швеция, 1980/, Овидий „Метаморфози” /Париж, 1981/, Аполи-нер „Алкохоли” /Париж, 1981/, Шекспир „Сонети” /Стокхолм, 1983/, „Когато пламъкът и розата са едно” /Лондон, 1986/, Стефан Маларме „Митология” /Париж, 1991/ и др.

Желанието да излизат образиГледайки графичните творби на Любен Диманов, чо-

век не може да не се впечатли от огромния му талант. „Работя на цикли. Като напипам нещо ново за мен

20


работя, докато не го изчерпя. И то само се оформя в цикъл – от пет-шест до десетина творби. После рабо-тя известно време с друг материал и пак се връщам към графиката. За рисуване човек не може да се насилва. То е глад, желание да излизат образи. За мен творческият акт не е труден. Но изборът на момента, който отговаря най-добре на чувството, на настроението, е решаващият. Физическото изпълнение е относително.

В графиката обичам линията и това, че тя е по-интелектуална. Лишена от материя, тя има една ус-ловност - белия лист. Докато живописта е много по-материална. Някой път си представям двете така – графиката отговаря на състоянието на човек, когато си е вкъщи по пеньоар, по-интимна е, а живописта е, когато излиза навън и слага вратовръзката си. В първия случай е такъв, какъвто е, във вторият се показва, какъвто иска да бъде.

Като творец ме вълнува всичко около човека. И около онази мощ и красота в коня, в бика, кучето. Природа толкова много няма в моите работи.”

Удовлетворен баща и дядоСигурно и с това е закърмен от Кнежа – с топлината и

обичта, които таи към семейството си. Любен Диманов има трима синове, дъщеря и шест внуци. И с усмивка-та на удовлетворен баща и дядо разказва за тях. Първо-



родният му син е скулптор, вторият е физик, третият е ориентиран към педагогиката. Дъщеря му отговаря за човешките ресурси в голямо предприятие, но това не и пречи да пише романи и то успешни. Когато съпруга-та му се пенсионира си взимат малка къща с градинка: „Направих я като за нас двамата. Мислех си, че гради-ната ще служи на жена ми, а аз ще си работя в атели-ето. Оказа се обаче, че из нея тичат най-вече внуците ни. Най-хубавото бе, че във Франция отидох с цялото си семейство.»

И още нещо: „Никога не съм имал чувството, че Бълга-рия не е в Европа. Та ние сме си европейци много отдав-на! Дори и да ни смятат за «пред Ориент». Но има много да се прави от българска страна за популяризирането на страната ни. Защото на Запад направо нищо не знаят за нас. А нашата култура е богата.»

Така мисли големият творец от малката Кнежа, напра-вил името на страната ни известно. Така мисли худож-никът, изведен на Запад от сонетите на Шекспир.

Разговора проведе: Екатерина Павлова

22


ХРИСТО ГЪРБОВ: „Мечтая да направя

моноспектакъл”

Един от най-популярните и обичани комедийни актьори е роден на 23 септември 1957 г. във Вар-на. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Елка

Михайлова. Носител е на „Аскеер” 2000 за участието му в „Още веднъж отзад” от Майкъл Фрейн, режисьор Иржи Менцел. А за ролята му във „Фенове” от Елин Рахнев, постановка Иглика Трифонова, получава „Икар”- 2003 за актьорски тандем заедно с Валентин Танев.

Женен е за известната режисьорка Иглика Трифонова.

ЧБ Христо, играеш в култови спектакли. Имаш ли предпочитан герой или роля?

ХГ Предпочитан персонаж, роля, за мен е тази, коя-то смесва тъжното със смешното. Както в живота можеш да изглеждаш смешен, нелеп, тъповат, а в същото време да докосваш хората, като им разказваш тъжни истории. Имаше едно тъжно стихотворение за смисъла на живо-та от пиесата „Суматоха” на Йордан Радичков, „Кладе-нецът” се казва то. „Копаем кладенец, дълбаем твърдата земя, за да открием в сухото й дъно една сълза...” Моят герой Араламби е смешен, но когато казвах това стихот-ворение, смехът секваше, хората в салона се умълчаваха и им ставаше тъжно.

Аз съм за тези роли, които с еднаква лекота и сила смесват двете състояния – смях и тъга. Да бъдеш смешен и в същото време да разплакваш хората. Това е за мен смисълът на актьорското съществувание и превъплъще-ние. Най-важни за актьора са истинските роли и истин-ските човешки състояния.

ЧБ Любим герой ли ти е Сирано дьо Бержерак? Играл си тази роля преди години на сцената на Сатиричния театър в постановка на Теди Москов.

ХГ Да, това е любимият ми образ. Това е най-комичният, най-трагичният и най-мъжкарският образ, който съм играл досега. Този персонаж дава възможност да се мине през много състояния. Това е велик класиче-

ски образ. Бих го изиграл отново, макар сега да съм на други години и не зная дали бих бил толкова убедите-лен. Имахме разговори с Теди Москов преди да постави „Сирано дьо Бержерак” в Народния театър с Деян Дон-ков. Питаше ме дали бих го изиграл, отговорих му по-ложително, но в крайна сметка изборът му беше Деян. Това е чудесно, защото Деян Донков е също много та-лантлив актьор.

ЧБ Изиграл си много роли и на сцената, и в киното. За каква роля си мечтаеш все още ?

ХГ Не искам да кажа, че не мечтая да играя още роли, защото, ако спреш да мечтаеш, значи си спрял да мислиш за всякакво актьорстване. Това, за което не спирам да мечтая, е да направя един моноспектакъл. Той да бъде на колажен принцип, много образи, с които да покажа крайните човешки състояния. Важното е дали ще намеря сили и време да го реализирам, но това ми е мечта, наистина. Пък и мисля, че сценичният ми опит, натрупан досега, би ми помогнал. Имам и достатъчно голям албум от образи, които мога да направя. Трябва да ги реализирам докато имам още енергия.

ЧБ Ти си един от любимците на публиката и един от „гвоздеите” на култовото телевизионно шоу „Комиците”. Рейтингът му е доста висок. На какво се дължи фактът, че хората имат нужда от подобни предавания ?

ХГ Наблюдавайки това шоу, стигам до извода, че хората, наистина, имат нужда от подобно предаване. А то идва на бял свят с идеята да ги разсмива, да ги забавля-ва, да им направи живота по-лек. Като гледам телевизи-онни шоута и също така театрални постановки, виждам, че в момента тенденцията е в комерсиалното точно в този смисъл. Хората имат нужда от забавни неща, имат нужда да гледат комедии. Един „Вражалец” в „Сълза и смях”, например, българска комедия на Ст. Л. Костов, прави зрителски „бум” в това отношение. Подобен „бум” имахме и ние, тук, в Сатирата преди години със „Смехотерапия”, беше през 2002 г. Билетите се изчерп-ваха седмици напред. Но нуждата от комедийни форми съществува и сега у хората и това е добре. Ако щеш чи-сто кабаретни, чисти скечове, имитации на съществува-щи хора и прототипи.

Телевизионното шоу също има такъв привкус. Раз-бира се, тези предавания като „Комиците” се правят по формати на големи телевизии отвън – руска, американ-ска... Има нужда от качествено актьорско присъствие.

Христо Гърбов в шоуто „Комиците”



Ние много дълго събирахме този състав, в който сме сега – хора, които искат да правят хумор, смях по най-сериозния и най-професионалния начин. Някои жур-налисти определят нашите предавания като халтура. Но това не е халтура. Важното е, че го има купонът, общото желаниe за обща работа и едно желание да се смеем на самите себе си. И някак си да се обичаме. Което е мно-го рядко между другото. А и сме в силна конкуренция с други колеги, които умеят да го правят това, за което го-ворим. Гордеем се с факта, че сме едно от най-гледаните предания. Комедия не се прави лесно.

ЧБ Има ли приемственост между поколенията комедийни актьори и необходима ли е тя ?

ХГ Уви, няма, прекъсната е. Особено сега. При со-циализма пò я имаше. Тогава съм благоговеел пред го-лемите ни комедийни актьори. Уважавах ги, дори нещо повече, живеех с техните постижения, с техния свят. За мен това бяха „звездите” от онова време.

Мисля, че с нашето поколение, особено при демокра-цията, това приключи. Това е една карма, която все още не ни е научила, че това е нещо лошо. А по този начин се чувстваме по-самотни. Днес нещата се разрушиха и в образованието включително. Няма ценности, духов-ност, около която хората да се обединят. Сега всичко е чалга, пошлост, материална изгода. Тотално липсва ува-жението към другите около теб.

По начало това го има в националната ни психологи-ческа характеристика, но съвсем ясно се открои по вре-ме на демократичния процес. Отприщи се нихилизмът, неуважението, простащината и недисциплинираността в чувства, усещания, ценности. Стана така, че на практи-ка пазарът диктува нещата. Чалга – чалга. Но това е мно-го нисък вкус, който обезличава, притъпява мисленето.

ЧБ Ти беше един от активните протестиращи в защита на българското кино неотдавна. Какво трябва да се направи, за да оцелее то ?

ХГ Определено мога да кажа, че Министерството на културата не помага за развитието на културата. Или хо-рата се делят на „наши” и „ваши”. В години на финан-сова криза се убива културата. Реформата, която се про-вежда, не е, за да се развива нещо, което вече го има, а са мерки да се спастрят някакви пари, които и без друго са свити докрай. В киното поне имаше закон, който отсто-яваше правата ни и даваше възможност за производство на филми. И това се разрушава. Когато управляващите започнаха да пипат този закон, стана ясно, че те искат да убиват, не да създават. Обидно е и отношението на министъра на културата Вежди Рашидов към нашата гилдия.

Затова и протестирах – да не се задуши и убие изку-ството и културата. Това беше моята гражданска пози-ция.

ЧБ Какво мислиш за театралната реформа ?ХГ И там е пълен хаос, бъркотия, недомислие. С

тези делегирани бюджети на театрите, да има възвраща-емост на парите. Виж, в Русия е друго. Бях чел едно ин-тервю с директора на един Санкт Петербургски театър, който много обича Сашо Морфов. На въпроса към него

как е при тях, той отговаря, че освен няколкото милиона годишно субсидии от държавата, всичко, което се изкар-ва от продажба на билети остава за театъра. Няма такава история като при нас.

ЧБ Откога си на свободна практика и какво ти дава това?

ХГ От 1999. Това е мой личен избор. Не можех да я карам със заплатата, която получавах. Хубавото на наша-та професия е, че актьорът може да стане известен и да се занимава освен с театър, и с телевизия. И то в преда-ване, където парите са по-добри. Това ми даде свободата да напусна Сатирата и да съм на свободна практика. Не искам да звучи нескромно, но аз съм търсен актьор. В момента играя в четири театъра.

ЧБ Тежи ли ти славата?ХГ Не ми тежи. Добре ми е, особено, когато ме спи-

ра пътна полиция... Шегувам се. Славата е хубаво нещо, но с мярка. Прекалената популярност е много задължа-ваща. За нашата професия е добре да си популярен, за-щото е публична. Не бива да си „никой”. Най-големите драми идват, когато спрат да те харесват. Славата е нещо временно. Не бива в никакъв случай, обаче, да те главо-замайва и да си мислиш, че си нещо повече от другите, че си богоизбран.

ЧБ Лесно ли съжителстват двама известни творци?

ХГ Ние с Иглика (режисьорката Иглика Трифонова – б.а.) много добре се разбираме. И колкото повече вре-ме минава, толкова повече разбирам, че се радвам, че сме заедно. Непрестанно се обогатяваме взаимно. Тя ми е най-добрият критик. Много й вярвам на вкуса. За мен тя е изключително талантлив човек и смислена жена, което е много рядко качество. Радвам се, че точно на мене ми се падна.

Разговора проведе: Лилия Динова

Христо Гърбов в сцена от постановката „Още веднъж отзад” в Сатиричния театър

24


“Вълнуват мереалните проблеми на

Добре, че има фестивали, за да видим най-новите постижения и на полското кино, което отсъства от го-лемия екран близо 20 години. Гледа-ли сме епизодично Зануси, Кешлов-ски, разбира се, Анджей Вайда - и с това се изчерпва представянето на полската кинематография, присъ-ствала някога със значими, вълну-ващи и майсторски творби. На 14 СФФ зрителите имаха удоволствие-то да видят последната лента на Вай-да “Сладка тръпка”- едно елегично откровение за любовта, трогателен монолог на известната актриса Кри-стина Янда, посветен на паметта на нейния съпруг, филмовия оператор Едвард Клошински. Другият полски

филм, участвал в Международния конкурс на фестивала - “Момичета-та от мола” – е получил награда за най-добър режисьорски дебют на фестивала в Гдиня, голямата награда на фестивала „Младите и филмът” в Кошалин, Полша, събрал е 600 000 зрители. Попитах младата сцена-ристка и режисьорка Катажина Рос-ланиец защо е избрала тази тема и точно такава история?

М. Е: Според мен Вашият филм е социален и засяга не само тийнейджърите, а преди всичко по-възрастните хора; мнозина го определят като безкомпромисна и решителна реалистична творба.

К. Р: Направих този филм, защото за самата мен беше шокиращо, кога-то видях телевизионен репортаж за 13 годишно момиче, което все още няма мобилен телефон, и нейната приятелка я окуражава да си намери спонсор в един мол. Вече знаех, че трябва да направя филм по този сю-жет - това ме вълнува! Навярно не е кой знае какъв проблем, но не и ко-гато виждаш пред себе си девойка, която не смята ситуацията за сериоз-на. Стряскащо е да разбереш, че тя просто си казва: ”Добре, явно така трябва да постъпя!” След като гле-дах репортажа, започнах собствено документално проучване. Прекарах шест месеца в търсене на такъв тип момичета, като обикалях моловете, училищата, целия град. Надявам се, по този начин да си отворим очите.

М. Е: Вече споделихте, че реакцията на тийнейджърките след филма е направо неадекватна - те буквално се хилят и не съзнават, че това е техен проблем. Позволявам си да припомня накратко сюжета: Новото момиче в училище Алисия е безусловен аутсайдер. Тя е незабележима, консервативно облечена девойка, която става обект на подигравки от групата на модерните и преждевременно развити нейни съученички.

К. Р: Ако става дума за героини-

Полската режисьорка Катажина Росланиец за филма си“Момичетата от мола”

обикновените хора ”



те, моята Алисия не е толкова сил-на, напориста и безцеремонна като грубите, войнствени и наперени 14 годишни момичета, които превръ-щат живота й в истински ад. Една от другите главни персонажи, Милена, казва “Любовта в днешно време не съществува. По-добре е да се купо-нясва и да не се вземат нещата на сериозно.” Това е филм за мечтата да се разполага с достатъчно пари, защото само те “оправят” нещата. Липсва идеята да си с някого просто така, заради самия него. Гаджето ти трябва да е с модерен автомобил и престижна работа.

М. Е: Филмът “Момичатата

от мола” проследява трудната тийнейджърска възраст, и освен това правите тревожна дисекция на полското общество...

К. Р: Моят филм не е само за мо-мичетата, които висят в различни молове и предлагат на непознати мъже специални ласки срещу за-плащане. С парите си купуват модни парцалки и нови мобилни телефо-ни. Това е едно объркано и увре-дено поколение, израснало изцяло в демократична Полша. У нас, за съжаление, често се предпочита да се правим, че не знаем за проблеми-те и не се справяме със ситуацията. Родителите, цялото общество носят

определена вина.

М. Е: Очевидно познавате добре темата си, тъй като предишният Ви късометражен филм е със същото заглавие “Момичетата от мола”. Филмът Ви е агресивен и плашещ, на места - нежен и романтичен. А на финала удря силна плесница със самоубийството на момчето, влюбено в Алисия; за да вземе тя решението да върви по свой собствен път.

К. Р: Показах едно цяло поколе-ние, малко съм по-възрастна от тях, но не ги разбирам. Ще ги запомним с липсата на морал и изкривена цен-ностна система. Това не е характер-но само за младите хора - откъде да научат какво е важно в живота, ако не могат да го видят в примера на родителите си, ако не са науче-ни какво трябва да ценят. Днешни-те тийнейджъри са неспособни да обичат, но съвсем парадоксално в същото време, отчаяно се стремят към истинската любов. Не могат да я познаят и затова подхващат кра-ткотрайни връзки и се оставят да ги носи течението, търсят приятели и гадже във Facebook. Само да не изо-стават от другите.

Моят дебют в игралното кино “Момичетата от мола”- беше хуба-во, и въобще цялостната ми работа беше страхотно изживяване, защото аз наистина се наслаждавам на про-цеса “създаване на филм”.

Интервюто взе: Мариана Енева

26

момиЧето нА “Черно и Бяло”

АлекСАнДрА

• Височина: 182 см• Интереси: Изучаването

на чужди езици, изку-ство, музика, спорт;

Казвам се Александра Богданска. Родена съм на 27 януари 1994 г. Уча в 10 клас в Професионалната гимна-зия по икономика “Иван Илиев” със специалност Оперативен счетово-дител. Имам брат на 7 години, сега е първи клас. Той има голям потенци-ал и аз вярвам в него и го подкрепям.

Водя динамичен начин на живот, през лятото всеки ден тичам в парка, а сега ходя задължително по два пъти седмично във фитнес залата. Определям се като чувствите-лен, обичлив и разбран човек. От пет години професионално се занимавам с моделство и посещавам професионалните курове в MSA Model Group, където работя като топ-модел.

Първата ми изява беше през 2008 г. в конкурса “Elite Model Look” в София. Последното ми участие за-сега бе в “Мис Югозападна Бълга-рия 2010” през месец септември. Бях учудена от колегиалното отноше-ние на всички участнички, всички бяхме много задружни и работехме в екип, независимо че бяхме конку-ренти. Станах първа подгласнич-ка на победителката, за мен беше невероятно чувство да чуя името

момиче в“Черно и Бяло”


момиЧето нА “Черно и Бяло”

АлекСАнДрАси когато вече съвсем бях изгубила надежда. Правиш крачка напред, тре-перещ, заслепен от светкавиците и светлините, все още не осъзна-ващ какво се случва - несравнимо! Изучавам чужди езици: немски и английски. За пета година записвам курсове по английски език в Амери-канския университет в България. Ув-личам се от мода и дизайн и мисля да продължа висшето си образование в чужбина.

Най-голямата ми страст са живот-ните, по-специално конете. Възхи-щавам се от издържливостта и гра-цията им. Интересно е как на едно място може да има такава красота, освободеност и изящество. Ездата е много трудно нещо и в никакъв случай към нея не бива да се под-хожда с лека ръка. За сметка на това е много успокояваща. Страшно съм организирана и подредена, някои от приятелите ми ме определят като педантична. Поставям образование-то си пред всичко друго, самостоя-телна съм и не обичам да завися от други хора.

В заключение искам да споделя една моя любима мисъл на Паулу Коелю: “Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам. “

момиче в“Черно и Бяло”

• Голямата страст: конете;• Първа подгласничка

на “Мис Югозападна България” – 2010 г.

28

Жените ДнеС

Марияна Панова:”На сцената се чувствам

по-жива, отколкото в живота”МАРИЯНА ПАНОВА е млада

българска оперна певица, от 2003 г. живее и работи във Франция, но и често се връща и се изявява в Бълга-рия. От 2010 г. е френска гражданка. Първите уроци по пиано взима на 6 годишна възраст, била е солистка в детския радиохор и покрай тези ангажименти е обиколила редица държави по света още като ученич-ка. Откровено заявява, че е посве-тила живота си на изкуството. И че представата й за музиката и пеенето в нейното съзнание се променя с го-дините.

Завършила е Музикалната акаде-мия в София, като през време на следването си изучава упорито чуж-ди езици, не е преставала да свири и да се развива като творец и изпъ-лнител. Младите колеги мислят, че са наясно с всичко, но когато заста-нат на сцената, това усещане рязко

се променя, твърди оперната изпъ-лнителка.

Госпожице Панова, гордеете ли

се с изпълненията и ролите си, с това че пеете на световните сце-ни?

Доволна съм от средата, в която попаднах и от хората, които ме за-обикалят в творческото израстване. Важно е да се работи с добри режи-сьори и музиканти, важно е какви са ти контактите и кой те подкрепя. Поставените от мен роли са плод на труд, постоянство и талант. Като дете съм учила в частна школа по пиано, после пеене и чужди езици. Днес съм благодарна на семейството ми заради подкрепата и огромното желание да бъдем винаги заедно. Майка ми например винаги е про-явявала постоянство по отношение на моите музикални занимания.

Разкажете за вашите небезиз-вестни преподаватели, за вашите роли и предизвикателства, за све-товни звезди в операта ...

Мои учителки са Юлия Винер и маестро Марио Бигаци. Участвала съм в много майсторски класове, водени от прими като Райна Каба-иванска и Диана Совиеро, и Джоан Дорнеман, Александрина Милче-ва. За тези творци е характерно,че духът им ще остане винаги млад.

Моят професионален дебют е в ро-лята на Гретел в „Хензел и Гретел” със Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков. През последната година от следва-нето си спечелих първа награда на конкурса на Международната лятна академия в Баден, Австрия. Спечелих и втора награда на Международния конкурс “Inter Atlantic International

Competition” в Пловдив.Веднага след това бях поканена за

ролята на Олга в операта” Федора” в Палм Бийч, САЩ, под палката на Маестро Гуаданьо. Бях и в ролята на Мими в „Бохеми” в извънредна про-грама на същата опера. Много голя-мо признание за една млада и тъкмо появяваща се на сцената певица.

Скоро след това пях във Варнен-ската опера, където направих дебют в ролята на Виолета в ”Травиата” от Верди. От 2001 година се заредиха предложения и изпълнения в Со-фийската опера, където съм изли-зала в роли като Виолета от ”Тра-виата”, Лучия ди Ламермур, Донна Анна от „Дон Жуан” на Моцарт, Мюзета от „Бохеми”, а също така и в оперите във Варна ,Русе. Изпъ-лних главната роля в продукция-та на „Маноел Тиатър” в Малта на „Лучия ди Ламермур” с режисьор



проф. Пламен Карталов и диригент М. Луис, имам участие във кралския фестивал в Уексфорд като Теринка в “Якобинецът” от Дворжак под ди-ригентството на А. Волосчук.

Явно сте предпочитана и от френската публика....

Да, от 2003 година участвам в раз-лични постановки във Франция. Графинята в „Сватбата на Фигаро”, в “Espace Culturel du Pin Galant” в Meриняк, под палката на Д.Милър; Донна Анна от операта „Дон Жуан” със същия диригент, Дездемона в „Отело” с диригент Фернандо Ал-варес. Имах голямото щастие да от-крия Фестивала в Каркасон с ролята на Виолета от „Травиата”.

Изнасям и самостоятелни концер-ти и рецитали и през 2006 подготвих ролята на Амелия в „Симон Бокане-гра”, с която дебютирах в операта в Нант, Франция под диригентството на Жан Иф Осенс.

През 2007 година имах различни ангажименти в Италия и Испания. Особено вълнуваща бе изявата ми като Мюзета от „Бохеми” в театри-те в Толедо, Сарагоса и Аликанте, “Кармина Бурана” на Фестивала в Кап Рош в Испания, отново “Кар-мина Бурана” през 2009 г., на Фе-стивала в Кан под диригентството на Рафаел Роше. Месеци след това представих ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро” с диригент Никола Джусти в Париж и Нацио-налния театър в Сет. Не мога и не е необходимо да изреждам всички мои ангажименти.

Връщането ми към Софийската опера беше едно приятно изживява-не. Там изпълних ролята на Антония от „Хофманови разкази” с режисьор Пламен Карталов, заедно с Калуди Калудов и Юлиян Константинов. Превъплътих се за първи път и в ролята на Неда от “Палячи” на сце-ната на Летния фестивал във Варна в новата постановката на талантли-вата режисьорка Нина Найденова, като след големия успех спектакълът беше изнесен и на Античния форум в Пловдив и в Националния дворец на културата, зала 1.

Тази година участвах в две различ-ни и много хубави постановки във

Франция като Джилда от “Риголе-то” с реж. Антоан Селва и диригент Тулио Галиардо и в ролята на Тоска за продукция в Холандия и Белгия, под режисурата на Рето Никлер и диригенти Лучано ди Мартино и Диан Чобанов.

Има ли малки и големи роли в кариерата на оперния певец?

За мен ролите са еднакво ангажи-ращи и предполагат голямо всеотда-ване и превъплъщение. Аз чувствам всеки образ и влагам много от себе си, за да бъда истинска пред публи-ката. Имам над 15 роли в репертоара си, които непреъснато усъвършен-ствам и доизграждам.

Разковничето в изкуството е да чув-стваш и развиваш своята индивиду-алност, за да има какво да кажеш на публиката. Когато се върна в Бълга-рия, се зареждам с творческа енер-гия, която отдавам на сцената. Често в нашите среди има желание за над-

мощие и понякога завист. Избягвам подобна ситуация и ще споделя, че с моята приятелка, също сопран в Националната опера, от години вървим в една и съща посока. Спо-ред мен човек трябва непрекъснато да изследва себе си и да развива ха-рактера си. Това помага за професи-оналното изграждане. Благодарна съм на преподавателите си от Музи-калната академия, проф. Герджиков, проф.Ал Йосифов... много колеги от моя клас като Цветана Бандалов-ска, Кирил Манолов, Петя Иванова, Надя Кръстева и др. пеят на между-народните сцени. Важно беше да се научим на постоянство в работата си.

Дали оперното изкуство у нас дава достатъчно възможности за творчески успехи на младите изпълнители?

Това може да се случи само с голям ентусиазъм. Откровено казано, труд-

30


куство.В обществото ни сякаш се загуби-

ха ценностите и се наложи още от ученическата скамейка една пошла култура. Наложи се чалга изпълне-нието и оттук подобното поведение. Нека не звучи пресилено, но преди години нашата държава толерира-ше истинското изкуство, даваше му стимул и го подкрепяше. Нищо че живеехме в друга форма на полити-ческо управление.

Това не ви ли натъжава?Духовната пустош прави хората

унили и тъжни. Единственото, с което мога да помогна, е да продъ-лжавам със своите изяви. Мечтая да сътворя театър, в който да се изграж-дат истински образи, върху които се работи дълго и задълбочено. Без да се разчита само на външните ефек-ти. Само по този начин може да се роди нещо прекрасно и уникално. На такава сцена трябва да се случва нещо, което да привлича разнород-на публика, но тя да усеща истински-те взаимоотношения на творците.

Хората на изкуството са по-емоционални и понякога спон-танни. Това отнася ли се до вас?

Напоследък се стремя да гледам от-страни на нещата. Тогава случилото се има по-ясни очертания и решени-ята, които взимам не са прибързани.

но е съществуванието и развитието на младите хора на изкуството. За-платите и хонорарите са крайно не-достатъчни за нуждите на певците и музикантите. Не говоря за хора, кои-то съвместяват изкуството и с други професии. Вярно е че по време на криза има отлив от страна на публи-ката. Работя като оперна певица на свободна практика и това изисква да поддържам форма, да се явявам на прослушване, да се боря, за да бъда най-добра в името на подходящи ан-гажименти. От друга страна това ми дава възможност да избирам и да се чувствам добре.

Щастлива съм за това, че работя с огромно удоволствие. Имам прияте-ли по света, с които си сверявам ча-совника по отношение на музиката и сцената. С годините и опита човек си поставя високи критерии и това изисква постоянство.

На сцената се чувствам по-жива отколкото в живота.

Стремя се да се претворя в образа.Затова ми помага методът за актьо-ри на М. Чехов, който практикувам от 20 г. под ръководството на Кли-мент Киров. За мен операта не е му-зиката и пеенето, а претворяването на изпълнителя в ролята, играта и работа върху текста, който трябва да оживее пред публиката.

Намирате ли, че години наред българите са ощетени от липсата на качествена музика?

Много са факторите, които влияят на това явление. Средствата на хора-та са недостатъчни да си купуват би-лети за опера или едно добро пред-ставление. Не трябва да се забравя, че културата подпомага развитието и в други насоки.

Орязването на бюджета за изку-ство и култура е факт, който носи единствено негативи.

Някои хора забравят,че душата също трябва да се храни. През по-следните 20 години не можем да се оплачем от липса на стойностни оперни прояви, но някак не дости-гат до хората, които ценят това из-

Не съм агресивен човек и бягам от подобни прояви при моята музика.

Неизвестността ме плаши. Обича-ме да казваме, че няма нищо посто-янно освен промяната. Човек тряб-ва да изживява момента на мига и да гледа в бъдещето. Има значение мисленето, че не съм еднодневка.

Да не намеквате за философия-та на живота? Има ли според вас черно и бяло в заобикалящата ни среда?

Вълнувам се от психология и фи-лософия. Когато чета такава лите-ратура, намирам по-лесно отговор на проблемите. В Източната фило-софия в бялото има черно и обрат-но. Във всеки от нас има и светла и тъмна страна. Хубаво е да разкрием каква е и тъмната ни страна, за да мо-жем да я контролираме и овладеем ,за да сме по-цялостни.

от Миглена Иванова


БЪлгАрия и СветЪт

До всички българи по света!

В своята вековна история българският народ е създал завидни върхове на духовна култура. Върхове, с които ние можем да се гордеем, и които са обусловени от неве-роятно силния потенциал на българската нация. Година след година и век след век от недрата на народа са израс-твали хиляди знайни и незнайни творци. Много велики българи са създали своите гениални изповеди далеч от Отечеството.

Днес, когато материалните компоненти са взели пред-нина пред духовните ценности, нашият брой по света се увеличи значително. Заедно с нас са разпръснати и зрънцата на народния талант.

Ние знаем, че в малките български островчета, пръсна-ти по света, искриците на творчеството, подсилени от полъха на болката по бащиния дом, потрепват и прели-ват в слово, багри или тонове. Така е било в изминалите години, така е и сега! Това лично творчество, колкото и малко да изглежда на пръв поглед, принадлежи на българската нация! То трябва да бъде скътано и запазе-но за идните поколения.

Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” във Виена се обръща с повик към всички български културно-просветни организации, друже-ства, общности и отделни лица за издирване на всич-ко, създадено в миналото и творящо се в наши дни в духовната сфера на българите. Предлагаме: целият този духовен потенциал да бъде отправян в Държавната аген-ция за българите в чужбина към Министерския съвет в София, където да бъде подреден и съхраняван.

Това творческо направление ние нарекохме

„ПЪТ КЪМ БЪЛГАРИЯ!”

Скъпи сънародници! Уверени сме, че ще откликнете на нашия призив, за-

щото, където и да се намираме по света, ние сме чеда на тази прекрасна страна, която се нарича България!

Българска културно-просветна организация „Кирил и Методий” – Виена

Мими Дичева

ДЪЛГИЯТ ПЪТНА ЕДНА БЪЛГАРСКА

ОБЩНОСТ

Виенската културна организация, която достойно носи името на светите братя-просветители Кирил и Методий, достигна своя 65-годишен юбилей. Родена с първите мирни лъчи над Европа, сред жестоките опустошения на Втората световна война, тази организация израсна в един от основните стълбове на българската колония, пръсната по света.

Пътят на Българската културно-просветна организация във Виена не е гладък и безоблачен. Но светлината на патриотизма и истината за България – това са духовни-те семафори, които не престават да водят австрийските българи по пътя напред

Организацията укрепва. Към нея се присъединяват и

Изказване на проф. Мими Дичева на премиерата на новата й книга

“Път през годините”, състояла се неотдавна в конферентната зала на Държавна агенция “Архиви”.

32


другите български сдружения. Тя става официален пред-ставител пред австрийските власти на цялата българска колония в пределите на страната. С всяка измината го-дина организационният живот се разширява и задълбо-чава. Още през 1958 г. започват традиционните Ново-годишни срещи във Виена, Грац, Клагенфурт, Инсбрук, Велс и Винер Нойщадт с фолклорни групи от България. С любов и синовна загриженост се пазят вековните тра-диции, дълбоко скътани в българските сърца. Ежегодно се изпращат детски групи за летуване на Черноморския бряг, организират се първите посещения в Родината.

Културният дом на организацията на „Шварценберг-платц” 10 става духовния център на българите от цяла Австрия. Обзавежда се богата библиотека, читалня с ежедневния и периодичен печат, филмова уредба, те-левизионен кът. В салона на този Дом, снабден с нов роял, години наред се провеждат чествания на българ-ски празници, организират се литературни и музикал-

ни вечери, курс по български език. В този Дом звънтяха гласчетата на български деца. Тук много от тях видяха за първи път българските суровачки, изживяха българската традциция с късмети в баницата, рисуваха картини, за да ги подредят в своя детска изложба, облякоха за първи път български носии, заучавайки трудните стъпки на ръченицата и запяха възторжено „Върви, народе възро-дени! Към светли бъднини върви!”

От този Дом в продължение на близо три десетилатия отлитаха сините книжки на списание „Новини” и като волни птици достигаха до малките български островче-та по света, носейки на страниците си истината и прав-дата за България.

Австрийските българи обичаха своята Родина. В продължение на пет десетилетия те я подпомагаха мате-риално. Глобалната цифра на тази помощ е внушителна – пет милиона шилинга. Тази сума е извън годишния бюджет на организацията, достигащ до 250 000 шилин-га. Отделно са даренията за възстановяване на кораба „Радецки”, за паметниците на Патриарх Евтимий и на Асеновци във Велико Търново, за Фонд „13 века Бълга-рия” и още много, много други ...

• 1878 година – Виенската организация отправя апел към всички български сдружения в Европа за Ав-топоход – поклонение на 24 май пред мощите на Кирил Философ в Рим. Във Виена пристига група от Унгария в Чехословакия и след вълнуващо че-стване на Първоучителите, автобусите тържестве-но потеглят за Рим.

• 1979 година – на 24 май българската колония в Ав-стрия излиза с апел към всички български колонии по света за изграждане с дарения Дом на българите от чужбина.

• 1982 година, м. май – Виенската културна организа-ция провежда в Грац (област Щирия) Първи събор на българите в Австрия, за който подготвя литера-турно-музикалната програма „Българинът е силен! Българинът е горд!”

• 1983 година, м. ноември – Втори събор на българи-те в Австрия – гр. Клагенфурт (област Каринтия). Гостува група от 40 представители на Чехословаш-ката българска колония. На този събор Виенската организация изнася литературно-музикалния реци-тал „С песента на житните ниви”.

Българската културна организация във Виена, извървя-ла дълъг и сложен път, е една от тези истини. Наричаха я водеща, авангардна българска организация. И може би точно за това, че беше водеща, пострада най-жестоко. Ударът, който й бе нанесен преди години с отнемане на Културния дом, я разтърси из основи. Българската културна организация във Виена продължи да работи с нови сили и ентусиазъм за една справедлива Европа, където вековната културна традиция на България ще за-еме достойно място!

Мими Дичева



ПИСМООТ

ЧИТАТЕЛУважаема г-жо Пекова, главен редактор на списаниe „Черно

и Бяло”, Поднасям Ви тези девет класически /царски/ сонети на

български език и едно есенно стихотворение, които да публи-кувате в списанието, ако разбира се, отговарят на Вашата про-грама.

Аз съм издал досега 3 книги с такива сонети на български език и една на български и немски език, т.е. сам съм се пре-вел на чужд език. Това беше началото на моята преводаческа дейност от българската поезия, след което издадох двуезична антология на българската поезия с творби на 56 български по-ета и после в отделни двуезични издания и лириката на Дебе-лянов, Лилиев и Пенчо Славейков. Сега е готова за издаване и лириката на Асен Разцветников, който е от родното ми село Драганово и когото лично познавах.

Накратко казано: преведох четирима български поета от световна величина, което едва ли друг някога ще направи и прослави. Но за всичкото това аз имах само разходи и непри-ятности в моята родна страна България. А най-лошото беше с Агенцията за българите в чужбина – ДАБЧ. Там направо злоупотребиха или по-точно – откраднаха 450 екземпляра от книгата ми „Лазур и руини”, които бях оставил там за съхра-нение през 1998 г. Когато ги потърсих, се оказа, че от тях са останали малко повече от 200 бройки, които тогавашният се-кретар Стефан Николов ходи да събира по етажите и ги за-ключи в своя гардероб. През януари т.г. звънях в агенцията и по телефона вероятно домакинката тържествуващо ми каза, че тя е наредила да се раздават книгите и че тя лично е занесла три пълни куфара в Молдова и Украйна. Аз отвърнах, че това е „с чужда пита помен” и ще се обърна към Министерския съвет, на което тя троснато ми изкрещя: „Направете го!” и ми тръшна телефона. Аз бях просто шокиран от това поведение на крадци и нахалници, които се смятат за недосегаеми. Тежко и горко на тази нещастна България, която и така е обречена на гибел! Срам и позор и зловещо предсказание за идващата съдба на България, на която аз посветих много труд и обич като преводач и лектор по български език при Виенския уни-верситет цели 35 години. У нас обаче има немалко хора /и то на отговорни места/, които действат само от личен интерес – лъжци, крадци и мошеници, каквито са Стефан Николов и Топенчарова от агенцията. Жалко, много жалко, но факт!

Аз още не зная какви мерки ще предприема по този въпрос, но няма да се примиря с дерибейството и нахалноста на тези хора. Единият е бил вече уволнен и затворен, но Топенчарова е още в агенцията.

Завършвам, като Ви пожелавам приятна и успешна работа в редакцията.

Георги Бонев

На майка миРазвия ли на спомените низаАз ясно виждам, в миналото взрян,Как образа на майка ми възлизаКато икона блед и изтерзан.

Ах майко, мъченице свята, ти за Децата си живя по трудов планДа сееш, жънеш, да тъчеш чеизаНа дъщерите си на дървен стан.

И аз дължа успех и скромна славаНа твоя труд в живот нерад и лих.

И мойта съвест днес ме изтезава,че с нищо аз не ти се отплатих ...Но ти като светица оттогаваживееш в моята душа и стих.

ЗловещиятсигналСърце, ти тая нощ ме стресна пакС тревожни удари като камбана.То сякаш че най-върлият ти врагТе с костеливите си пръсти хвана.

Изпращаш ми отчаяния знак,Но от умора ли или от рана,все още незараснала, откакумря жена ми и самό остана?

Сърце, защо е пристъпът зловещи болката, която в него стене?Сигнал ли искаш ти да ми дадеш,

Че си от денонощното туптенеТи вече изтощено и ще спреш,Погубвайки и себе си, и мене?

34


ВЕКОВНИ ТРАДИЦИИСуверенният Орден на Малтийски-

те рицари – една от най-старите ху-манитарни организации в света

По повод навършването на 150 години от създаването на Католи-ческата църква от източен обред в България бе организиран Научен симпозиум на тема „Историята на Католическата църква от източен обред в България”, в който взеха участие професори по история от различни европейски университети.

След симпозиума апостолически-ят екзарх Христо Пройков задено с посланика на Суверенния Малтий-ски орден Камило Дзуколи дадоха прием в сградата на Католическата екзархия в София. Специално за събитието от Рим дойде Фра Ели дьо Команж, директор на Магистъ-рските архиви и библиотеката на Малтийския орден.

Тук е мястото да се подчертае огромната хуманитарна дейност, която е мисия на Независимия Мал-тийски орден, една от т. н. непри-знати държави в света. Орденът има членове в 65 страни и 47 на-ционални организации и поддържа дипломатически отношения със 104

държави. Вече почти 10 века тази нетипична организация, за която ра-ботят 12500 члена, 80000 постоянни доброволци, 15000 лекари и меди-цински сестри, оказва медицинска и социална помощ при природни бедствия, епидемии, въоръжени конфликти. През изтеклата годи-на Орденът се включи във възста-новяването на остров Хаити след земетресението. В болницата Сакр Кьор в столицата Порт-о-Пренс бяха извършени 800 животоспасява-

щи операции. Бе осигурено изграж-дането на нови жилищни сгради и хигиенизиране на страната. Бяха доставени медикаменти за борбата срещу епидемията от холера, засег-нала около 215000 души. Освен това Орденът участва и в хуманитарните акции по намаляване на социалните напрежения сред населението, за да се предотвратят актове на насилие.

Диди Чолакова

Монс. Христо Пройков, г-жа Урсула Дзуколи, Н.В. Симеон ІІ, посл. Камило Дзуколи

Н.Пр. Фра Ели дьо Команж; кардинал Леонардо Сандри; апостолическия екзарх Христо Пройков и посланик Камило Дзуколи


ДецАтА и вие

Изкуството да бъдеш

Писателят Юрий Рюриков разглежда в редица свои книги проблемите на семейството – отношенията

между родителите и младежта, разводите, умението да се съхранява любовта, възпитанието на децата. Миналата година той завърши своята „Главна книга” – „Любовта и семейството – сломявани от времето”. Г-н Рюриков сподели пред „Черно и бяло” нестандартните си вижда-ния за проблемите на съвременното семейсво и изходът от тях.

ЧБ Юрий Борисович, във Вашите статии изтъквате, че днес семейството е подложено на сериозни изменения, че изживява криза. На какво се дължат тези изменения?

ЮБ Семейството наистина изживява криза. Тя е двоя-ка. Умира старото семейство и се ражда новото. Старото бе материална клетка за устройване на бита, за отглежда-не на деца. По-рано децата бяха нужни като „пенсионна книжка” – осигуряване на старините. Сега потребността от деца остана само биопсихологическа, а не икономи-ческа. Днес настъпва преход – от семейство „в служба на бита” към семейство – „в служба на душата”, от семей-ство за децата, към семейство за децата и възрастните. Старото семейство задоволяваше най-прости матери-ални, сексуални, емоционални и нравствени потребно-сти. При старото семейство мъжът и жената отдаваха на децата най-добрата сила на душата. В такова семейство нямаше потребност от съпружеско щастие и добри от-

ношения.Новото семейство е за всички. То се крепи на добрите

отношения между мъжа и жената. Може да няма любов, а да има добри отношения. Шастието на възрастни-те е главният фундамент на щастието на децата. Ако у възрастните няма щастие, няма да има и у децата. Много по-трудно е да се създаде семейство за всички.

ЧБ Къде е причината?ЮБ Урбанизацията егоизира, невротизира човека.

И той става заядлив. Има повече минуси, по-малко до-стойнства. В личните отношения на първо място изли-зат недостатъците. Мъжът и жената обръщат по-голямо внимание на своите недостатъци. Нашите достойнства поддържат любовта, нашите недостатъци я убиват.

Появява се още една разновидност – „семейство за вещи”. За него главното е да се притежават вещи. Харак-терното за отношенията в такова семейство е властта на вещите. Всичко това ни дава основание да твърдим, че в нашия век постепенно се ражда много по-сложен брак – „съпружество – съдружество”.

ЧБ Вие пишете за стратегията на спора и за културата на кавгата. Бихте ли посочили характерните черти на тази стратегия и какви изисквания можем да предявим към „културата на кавгата”?

ЮБ В семейството винаги има разногласия. Спорове – също. И това е естествено. Но кавгите са противоесте-

родител

36


ствени. Добре е да са по-малко, да са редки. Необходимо е да се овладява техниката на безопасността на кавгата. Щастливите семейства твърдят, че добре владеят тази техника. Те са си изработили свой кодекс, имат си свои правила и принципи.

ЧБ В какво се състоят те?ЮБ Първо, те се стараят да стеснят „площадката” на

спора. Говорят главно за самото разногласие, без да се припомнят „стари грехове”, без да се правят контраза-бележки от типа на: „А ти самият, еди кога си, какво на-прави?”

Второ, говорят спокойно, без да се заклеймяват, да се обиждат. Казват: „Спорът се отличава от кавгата с до-брожелателство”. Ако почнат много остро да спорят, веднага прекъсват спора и отиват в кухнята да пият чай. Тогава заплахата се оттегля, заглъхва.

Трето, щом почувстваш че не си прав, признай си! Умей да надделееш самолюбието!

Четвърто, колкото е възможно по-бързо да се прими-ряваме - и колкото е възможно по-пълно да си прощава-ме един на друг!

ЧБ Споменахте за „Кодекса на щастието”. Но преди да стигнем до тази „зона на конфликтите”, каква „педагогизация” е необходима?

ЮБ Първо, като „Бърза помощ” е необходима пе-дагогическа просвета на родителите. Второ, децата още от детската градина да се подготвят за семейния живот. Нека още от тази възраст да ги учим за бъдещите им роли на мъж и жена. Трето, необходимо е да превърнем родителството в занятие на професионално равнище. Възпитателното влияние на родителите върху децата достигна своя минимум. Трудът, усилията на майката и на бащата следва да се оценяват преди всичко като труд на душата, а не само като физическа работа.

ЧБ Все повече и повече нараства и тревогата от „обедняване палитрата на поведението на жената”, от отслабването на женствеността. Споделяте ли тези схващания и какво е вашето обяснение на този феномен?

ЮБ Отслабването на женствеността е своего роля „психологическа епидемия”, „психологическа беда” за семейния живот, за културата на любовта.

Много от жените губят най-добрите свойства на жен-ската психология. Увеличават се силовите струни вместо струните на нежността, мекотата. Това е най-отрицателната психологическа последица от еманципа-цията.

От друга страна, много мъже придобиват женски свой-ства. За да се избегнат тези слабости, необходимо е дете-то да се възпитава по мъжки и по женски. А на практика се получава –момичетата ги възпитаваме като момчета, а момчетата – в женственост.

Патриархатът умира. А главните ценности, които из-работи човечеството, са мъжки ценности. И женските приемат мъжки роли и мъжки ореол. Още на времето Русо е казал: „Да се развиват у жената мъжки свойства, пренебрегвайки присъщите на нея качества – значи да се действува в нейна вреда”.

Проблемис

тийнейджъриМного публикации по проблемите в юношеска възраст

са пълни с драматична реторика. Например счита се, че всички юноши или изпадат в депресия, бунтуват се или бягат от вкъщи. В някои статии се заявява: „Изчакайте, докато Вашето дете навърши 12 години, тогава ще раз-берете какво означава „буря и устрем”! ”.

Преувеличението на психичните травми в юношество-то има два основни проблема. На първо място, самите юноши не ги взимат на сериозно, защото околните се отнасят към тяхното поведение и чувства като нормални явления за този етап на развитие.

Изключително важно е да се разграничават юношите, които се намират в нормално състояние, от тези, които са в психичен дистрес. Съществуват типични за възраст-та форми на поведение. Съществува и разграничителна линия между „нормалното” юношеско развитие и пси-хичните разстройства. Познаването им може да помогне юношите да се предпазят от разстройства, или обратно - да се повиши уязвимостта им към тях.

Повечето от децата с емоционални разстройства ста-ват нормални възрастни хора. Много емоционални раз-стройства в детството изглежда са по-скоро преувеличе-ние на нормалните тенденции в развитието.

Едно от най-разпространените явления е тревожността.

Тя има следните характеристики: свръхчувствителност, нереалистични страхове, срамежливост, чувства на не-адекватност, проблеми със съня, страх от училище. Де-цата с тревожно разстройство обикновено стават пре-комерно зависими от другите. Вероятно това е начин за справяне със собствените страхове. На детето му липсва самоувереност, чувства се неспокойно в нови ситуации и е склонно да бъде незряло в сравнение с връстниците си. Най-често такива деца са свръхзависими, особено от техните родители. Те реагират с “отдръпване” в себе си, като така намаляват своята тревожност.

Децата, които проявяват разстройство на отдръпване, имат склонност да бъдат плахи, странящи от другите и



неспособни да формират близки междуличностни взаи-моотношения. Често те изглеждат равнодушни, апатич-ни, със склонност към фантазиране и нереалистични фантазии.

Най-важни причини за реакциите на тревожност и отдръпване са следните: необикновена чувствителност, лесно запомняне на заплашителни стимули, генера-лизация на заплашителните реакции; чувство на не-адекватност и несигурност, породено от ранна болест, инциденти, загуби, включващи болка и дискомфорт; родител, който е свръхтревожен и протективен; пасивен родител, който не успява да направлява детето по време на неговото развитие; неадекватни междуличностни мо-дели – реакцията на оттегляне се получава, когато децата „откриват в общуването с хората повече разочарования, отколкото награди”.

Тревожните разстройства и тези на отдръпването могат да продължат от детството през юношеството. По този начин те водят до невротично поведение (“бягство”) и негативно мислене. При повечето деца обаче това не се случва благодарение на обогатяване на взаимоотноше-нията през юношеството и преживяване на успех в една или друга област.

Друг проблем в развитието на младите е депресията.

Във възрастта межда 13 и 19 години тя се среща рядко, но нейните симптоми могат да представляват заплаха за живота на тези, които са се оказали в такова състояние.

Различията в симптомите при юношите, изпитващи депресивни проблеми, са свързани с пола. Депресивни-те преживявания в юношеството се срещат приблизи-телно два пъти по-често при момичетата, отколкото при представителите на мъжкия пол. Момчетата по-често се включват в антиобществени форми на поведение като деликветност и употреба на наркотици. Момиче-тата по-често развиват депресия. Натискът от страна на връстниците и медиите принуждава момичетата да се стремят да бъдат по-привлекателни и да ценят повече междуличностните взаимоотношения, отколкото своите постижения.

Вероятността за възникване на депресия при юношите се повишава от следните фактори: негативен образ на тялото; нарастваща способност за критично осмисляне на развиващата се личност; дисфункция на семейството или психични проблеми на родителите; лоши взаимо-отношения между родителите; икономически затрудне-ния на семейството; ниска популярност сред връстни-ците; ниската успеваемост в училище оказва влияние на момчетата, но въздействието на този фактор не е толко-ва силно при момичетата.

В САЩ е забелязана зависимост между честотата на юношеската депресия и етническата принадлежност. При белите американци и американците от азиатски произход симптомите на депресия са значително по-

чести, отколкото при афро-американците и испаное-зичните амерканци. Висок процент на депресия се отбе-лязва при бялата юношеска популация на населението в САЩ, среща се нерядко и при младежката хомосексуал-на популация, а рискът от самоубийство при тях е около 2 пъти по-висок, отколкото при хетеросексуалните.

При афроамериканските момичета се оказва, че тях-ната самооценка се основава много повече на семей-ството и общността, отколкото на училищната система. Също така родителите на афроамериканците често учат децата си да прехвърлят вината от себе си върху обще-ството, в което живеят. Белите момичета силно реагират на социалните сигнали в училище. Към 15-16 годишна възраст белите момичета започват да се съмняват в себе си. Когато възникват проблеми с ученето в училище, те по-често обвиняват себе си, докато момчетата обясняват неуспехите си с ненужността на предмета.

Депресията и тревожните състояния, депресията и по-веденческите нарушения често се появяват заедно. При момчетата депресията обикновено се съпровожда от сривове, а при момичетата с нарушения на храненето като анорексия и булимия. Значителна част от юноши-те, които правят опит за самоубийство, преживяват де-пресия. Налице е също връзка между депресията, мисли-те за самоубийство и употребата на наркотици.

Съществуват три групи фактори, които помагат на тийнейджърите да се справят с преходните процеси в този период. На първо място добрите взаимоотношения с родителите и с връстниците служат за намаляване на стреса, свързан с жизнените промени. На второ място даден талант може да създаде в юношите основа за реал-на увереност в себе си. Третата група фактори е свърза-на с поемане на отговорност за други хора и може да помогне да се определят приоритети и да се посрещнат житейските изпитания и кризи.

Позитивни стратегии за справяне като планиране, ор-ганизиране, определяне на приоритети, намиране на близък приятел могат да съдействат за облекчаване на умерения стрес.

Ангел Ангелов

38

ПАмет БЪлгАрСкА

Предсмъртното писмона Левски

Байовци, ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не из-губят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърца-та и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Внимавайте, в народната работа няма шега, осво-бождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днеш-ните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му

лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е по-могнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им пи-сал и преди”. Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце же-лаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, на-казанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят име-то на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросве-теността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, на-казанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, кои-то обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказа-нието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето обла-годетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще до-ведете борбата до край.Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски 1873 г.


неПознАтАтА иСтория

Уважаеми читатели,

Издаването на книгата „История на български-

те митници” в чест на 130-ата годишнина на

българските митници предизвика голям инте-

рес. За съжаление поради малкия й тираж, тя

не можа да достигне до всички работещи в

системата.

Затова екипът на списание „Митническа хроника” подготви „букет” от публикуваните в историята хитови материали, поместени пре-

ди повече от век в „Списание на дружеството

на митническите чиновници в България”, някои

от които са с актуално звучене и днес.

Приятно четене!

Миналото и настоящето на ломската митницаСпомени на Илия Флоресков, първия управител на ломската митница

...През турско време живеех в Романия и управлявах имотите на Григор Начевич. Когато освободителните руски войски минаха Дунава, получих от Начевича пис-мо да отида в освободения вече Никопол, където стоях пет месеца кмет на града.

Освободителните войски напредваха към Видин, а около Плевен се водеха паметни боеве. В освободените вече градове трябваше да се уреди управление. Тогава губернатора Тухарка (бел.ред. Тухолка) и граф Орург взеха мене, дошлия откъм Свищов, Петко Каравелов и други още по-събудени българи и всички потеглихме за Видин. На минаване през Оряхово поставиха там управ-ление. Най-сетне пристигнахме в Лом. И тук трябваше да се постави управление. Губернатора Тухарка опреде-ли мен за кмет на Лом.

През това време боевете продължаваха. Старата турска митница в града с избягването на турците беше спряла да функционира. А за откриване на нова, българска, и дума не можеше да става. Нямаше търговия, параходи не

пристигаха...Като кмет на Лом стоях близо две години. Руските во-

йски удържаха пълна победа над турците и вече сраже-ния нямаше. Живота зае нормалния си ход. Руските ин-структури се заеха да уреждат и други служби. По Дунава почнаха да минават параходи. Време беше да се открие и митницата в Лом. Един ден губернатора Тухарка доде при мен и ми каза да избера едно от три определени места: управител на Ломската или Видинската митни-ца или частен пристав на губернатора. Точно тогава се сформираха митници по цялото наше дунавско край-брежие, но в Лом мисля, че беше открита най-напред. Избрах Лом.

Така бех назначен за управител на Ломската митница. Тя се помещаваше в старото турско здание на Дунава. Като управител на митницата на мен ми предстоеше да организирам цялата работа.

Назначиха ми още двама души – оценител и секретар. Нямахме никакви книжа или каквито и да било ръко-

40

неПознАтАтА иСтория

водства. Книжата на турската митница бяха разкъсани, разпилени и изгорени. Аз намерих една турска тарифа, написана на гръцки, и понеже владеех този език, полз-вах се от нея.

Службата вървеше така както е била през турско време. Тогава пътуваха само австрийски параходи, други ком-пании нямаше. По онова време агент на австрийските параходи беше Тодорович. Практиката беше такава: и агенцията и митницата си имаха на брега по една мага-зия. Като пристигне параход със стоки, последните се разтоварваха в агенцийската магазия. След като търгове-ца си освободи стоката от агенията, последната се изваж-да от агенцийската магазия, вкарва се в митнишката, оце-нява се, прибира се гюмрука, след което търговеца си я вдига. Събирахме мито 8% върху стойността на стоките. Аз наредих да се заведат две книги. В едната записвахме стоките, които се разтоваряха и влагаха в агенцийската магазия, а другата служеше за записване на освободени-те вече стоки. Правех това, което мислех, че ще е най-добре, за да не стават злоупотребления, каквито през турско време са били система. Нямаше тогава кого да питам или пък да ми се дават някакви инструкции. Така беше в началото.

Един ден при мен дойде руснака Гресер, нещо като ревизор по митниците. Той ме похвали за деятелността ми по уреждане на митницата и ме попита как действам когато дойде параход със стоки и дали в агенцията не стават кражби или сменяване на стоки. „Разбира се, че стават, отговорих му аз. В турско време така е било, на-вярно и сега те няма да се откажат лесно от това доходно занимание.” На въпроса му какви мерки съм зел, аз му отговорих, че съм поставил часови, които стоят нощя на пост по 1 час, а дене по 2 часа. Но това не е сигурно. Часовият лесно може да се подкупи и пак да се вършат кражби и злоупотребления. Стоката нали е в магазията на агенцията, тя отключва, тя заключва, всичко може-ше да стане. Той ме попита как могат да се вършат тези кражби? Отговорих му, че в турско време е ставало по-добно нещо. Например търговецът изписва от Виена да речем клабудан, но пише в книжата да се означи, че е памучна вата. И агенцията е уведомена за това. Пристига колета с клабудан и друг с ватата. Агенцията успява да

даде направо на търговеца клабудана, а ватата се отнася в митнишката магазия и за нея се плаща мито, само че далеч по-малко, отколкото ако се обмитеше клабудана. Това и сега може да стане, ако успеят да подкупят часо-вия.

Казах му, че подобни злоупотребления могат да се пре-дотвартят, ако се направят реформи по службата – ако стоките се разтоварват не в агенцийската, а направо в митническата магазия. Агенцията ще губи само магази-нажа (търговеца от тях трябва да получи фрахта и плати каквото дългува, иначе не му се освобождава стоката), но тя няма право да събира тази такса. Това е право на държавата. По такъв начин, продължих аз, ще създадем и нов приход за държавата от магазинаж, който сега от-ива в джоба на чужда компания. Гресер ме изслуша и веднага ми предписа да въведа тази практика. Тогава се дадоха такива инструкции на всички крайдунавски мит-ници...

Имаше и още една практика, която също успях да пре-установя. През турско време често са идвали колети с книжа за агенцията, които властите не са преглеждали. По такъв начин под формата на книжа са се внасяли контрабандни стоки. Същата практика продължаваше и сега. Наредих такива колети да се носят направо в мит-ницата и чак след преглеждането им от оценителя да се предават на агенцията. След период на ругатни и свади с агенцията работата тръгна добре.

Спомням си друг един случай, когато група софийски търговци бяха дошли да освобождават стоката си. Те пък заплашвали оценителя, че стоката била на някой си министър, така че да ги пусне без мито или да ги таксу-ва по-евтино. И тях наругах хубавичко загдето излагаха името на един български министър и ги изгоних от мит-ницата най-позорно.

Тогава трябваше да се борим с много недъзи, завещани ни от турско време, за да издигнем престижа на младата държава. Свободна нова България, това беше онази свет-ла звезда, която ни вдъхваше вяра и сили, за да служим честно, добросъвестно и да бъдем смели при нужда.

Следва продължениеСп. “Митнически хроники”

Илия Флоресков


БЪлгАрия - руСия

Българските зидарибратя?

ТК: Това, че съм българин, често ме въвлича в дис-кусии с братята за ситуацията в България. Категорично мога да заявя, че няма сила в международното масонско пространство, която е заинтересована в разделението на масоните в България. Общо е мнението, че в Бълга-рия работят две регулярни Велики Ложи, една от които (ОВЛБ) се ползва с международно признание. Не искам да се спирам върху причините, довели до разделението - склонен съм да отдавам това на „болестта на бързо из-растване”, така добре разпространена в страните от Из-точна Европа, където масонството беше възобновено в началото на 90-те години.

Факт е обаче искреното желание на международна-та масонска общност да видят българското масонство единно.И точно тук се появява отлична възможност пред масоните в България да дадат пример за толерант-ност, мъдрост и възвишеност на духа, в името на бъде-щето на Ордена.

ЧБ: Преди няколко месеца почина Великият май-стор Иван Ставрев. Как ще коментирате тази голя-ма загуба, защото той се ползваше с голям междуна-роден авторитет?

ТК: С Иван Ставрев ни свързваше искрено приятел-ство, винаги му се обаждах, когато се връщах в България - дори имахме уговорката на 24 май да излезем заедно със семействата и.... после дойде онова жестоко теле-фонно обаждане.... Той беше голяма личност: дипло-матичен, отзивчив, коректен - виждал съм на междуна-родни конференции с какво уважение се отнасяха към него първите лица на Ордена, гордеех се, че такъв брат е начело на масонството в България...

ЧБ: Ще ви помоля да разкажете повече за Вели-ката Ложа на Русия. Какви хора членуват в нея и каква дейност развивате?

ТК: В Русия Орденът обединява хора от различни съсловия и професии - преподаватели, историци, жур-налисти, писатели, политически консултанти, лекари, художници и, разбира се, бизнесмени. Сред нас пре-обладават християните, но има и ислямисти, и изпо-вядващи юдаизма и будизма. В регулярното масонско пространство в ложите се забранява обсъждането на политически и религиозни теми. Ние сме философски Орден - хранител на древни посветителски традиции, достигнали до нас от старозаветните времена, Египет и Древна Елада, розенкройцерите и тамплиерите.

ЧБ: Има ли сред вас политици?ТК: Право на избор на всеки брат е дали да съоб-

щи на обществото, че членува в масонска ложа. Ако

От 1989 г. българинът Тодор Костов (42 г.) живее в Москва. Женен е и има 3 деца. През 1995 г. е посветен в масонството в Русия, като от 5 години е Велик Генера-лен Секретар на Върховния Съвет на Русия (Верховный Совет Державных Великих Генеральных Инспекторов, 33-ого и Последнего Градуса Древнего и принятого Шотландского Устава России). В качеството си на такъв Тодор Костов отговаря за международните отношения на Ордена. Той е редовен участник в световните масон-ски форуми (говорим за висшите градуси, 4-33 степен, управлявани от Върховните Съвети на съответните страни).

ЧБ: Г-н Костов, как българин заема такъв висок масонски пост в чужда юрисдикция?

ТК: Това е още едно потвърждение за универсалност-та на братството, в което всички членове са равни, без оглед на националност, религия и социално положение.

ЧБ: Какво е вашето мнение за масонството в България и какво мислят в Русия за българските си

Тодор Костов - на висок пост в руския масонски орден - за проблемите на българските зидари и за... енергийните проекти на Русия за Балканите

Тодор Костов

42


той не стори това, неговите братя нямат право да разгласяват подобна информация. Но мнозина знаят, че Великият Майстор на Великата Ложа на Русия Ан-дрей Богданов беше кандидат за президент на Русия на последните президентски избори, в качеството си на Председател на Демократическата Партия.

ЧБ: Вашият бизнес е свързан с търговия с енерго-ресурси и инвестиции в логистиката им. Какво бих-те казали за сключените споразумения за „Южен поток” и необходима ли е на България втора АЕЦ, в Белене. Като че ли вече проектът „Бургас-Алексан-друполис” е изпратен в историята? За него по-скоро се чака екологичната оценка и мнението на обще-ствеността на Бургас?

ТК: Не съм запознат с подробностите около проекта АЕЦ „Белене”, но аз бих предпочел да не бяхме под-писвали някои от условията за влизането ни в ЕС. АЕЦ „Козлодуй” можеше поетапно да се модернизира и из-ползва и в бъдеще, а спестените 6 млрд. евро от проек-та „Белене” да бъдат вложени в изграждането на пътна, пристанищна и ж.п. инфраструктура. Ние сме красива, изключително богата на природни и исторически за-бележителности страна, имаме уникален климат и най-благоприятното данъчно законодателство в Европа - това са отлични предпоставки за развитие на туризъм, лека промишленост, селско стопанство и обслужващи-те сфери. Трябва обаче да построим добри пътища, да изчистим боклука, който ни зарива, и да се справим с престъпността, преди да разчитаме, че ще станем “Швей-цария на Балканите”. Ние сме също така транзитна страна и е необходимо да използваме всяка възможност да пече-лим от географското си разположение. Във връзка с това проектът “Южен поток” е нужен и изгоден на Бълга-рия. По-различно е мнението ми за “Бургас-Алек-сандруполис” - крайно опасен от екологическа глед-на точка, с мизерен икономически ефект на фона на евентуалните загуби в туризма в случай на разлив на нефт, а и за Русия този проект не е приоритетен.

ЧБ: Той има ли алтернатива? И ако да, каква е ве-роятността тя да бъде предпочетена за сметка на

Бургас-Александруполис?ТК: В Русия съществува още един, не толкова добре

огласен в България, проект за транспорт на руски нефт в обход на турските проливи и този проект има много по-големи шансове да види бял свят, отколкото Бургас-Александруполис. Това е проектьт „Дружба-Адрия”, тоест свързване на тръбопровода „Дружба” с тръбо-провода „Адрия” и реверсиране (обръщане посоката на движение в трьбата) на Адрия в посока Адриатическо-то пристанище Омишал. В Омишал сега се разтоварват танкери предимно с руски нефт, понякога иракски, ли-бийски и др. , който се транспортира по Адрия до рафи-нериите в Сисак, Нови Сад, Панчево и Босански Брод.

След реверсирането на тръбопровода руският нефт на ЮРАЛС ще постъпва от „Дружба”, захранвайки го-репосочените рафинерии, преди да се натовари през Омишал за Западна Европа и САЩ. Пристанището в Омишал е дълбоководно (газенето е 30 метра), могат да се товарят танкери по 200 000 и повече тона, докато в Босфора не се допускат танкери по-големи от 140 000 т. Омишал разполага с два пристана, като всеки може да разтоварва 5000 куб.м в час. Капацитетьт на „Адриа” в момента е около 400 000 барела на ден. Този проект беше почти стартиран в 2002-2004, като от руска стра-на упълномощена компания беше ЮКОС, която тясно сътрудничеше с хърватската държавна компания ИНА и имаше сериозно участие в унгарската МОЛ. След ареста на Ходорковски обаче нещата заглъхнаха за 6 години, за да се стигне до март 2010-та, когато Путин се срещна с хърватския премиер Ядранка Косор, за да обсъдят този проект. И в момента вървят разговори между Транснефт и ИНА. Терминальт в Омишал разполага с резервоари за съхраняване на 760 000 куб.м нефт. Налице е и идея да се построи 70 км връзка от Омишал до Трансалпийския тръбопровод, който съединява Триест с Австрия и Гер-мания. Постигне ли съгласие с Хърватска и Унгария за условията на транзит, Русия почти сигурно ще се откаже от Бургас-Александруполис за радост на туристическия бизнес в България и гражданите на Бургас.

Разговора води: Лина КимоваСнимки Личен архив

Въвеждане на делегация на Върховния Съвет на Русия на Асамблея на Върховния Съвет за Франция



Татянин денРазговор на Ю. Н. Исаков, извънреден и пълномощен посланник на РФ в

България, с руските възпитаници по случай празника на руските студенти

събеседване в Посолството. Както кандидатите, доскоро ученици, така и родителите им разбират, че в момента издръжката в Русия не е евтина, но те по правило са го-тови да поемат тези финансови разходи.

Даваме си сметка, че размерът на стипендиите е малък за днешните руски цени. Наистина, тези стипендии се изплащат на чуждестранните студенти независимо от оценките, освен това те сега имат възможност да работят паралелно с учението както в самия ВУЗ, така и в свърза-ните с него бизнес-структури. Посолството постави този въпрос пред заместник министъра на образованието и науката г-н Ю. П. Сентюрин по време на неотдавнашно-то му посещение тук и той ни информира, че въпросът ще се реши от законодател-ството.

Очаква ли се обсъждане на тази тема в Междупра-вителствената комисия?

Естественно. По предложение на Посолството пълно-мощията на работната група на Междуправителстве-ната комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество са разширени, в нейните компетенции са включени също въпроси от образователната сфера и поставените днес от Вас проблеми непременно ще на-мерят отражение в нейния дневен ред.

Господин посланик, на какъв стадий е реализаци-ята на енергийните проекти «Южен поток» и «Бе-лене»?

В момента работата по «Южен поток» се осъществява по план, предвиден в подписаната през лятото на 2010 г. “пътна карта” на този проект. През декември м.г. бе създадена съвместна руско-българска проектна компа-ния – “Южен поток – България” и избран изпълнител по разработката на технико-икономическата обосновка на проекта. До м. март т.г. компанията трябва да завърши подготовката на технико-икономическата обосновка на българския участък на газопровода и да приеме инвести-ционно решение за реализацията на проекта “Южен по-ток” на територията на България.

По АЕЦ “Белене” английската банка HSBС, избрана през есента на 2010 г. за финансов консултант на про-екта, ще разработи нов финансов модел за изграждане на централата и ще се включи в процеса на търсене на европейски стратегически инвеститор.

В съответствие с постигнатите през ноември 2010 г. договорености между “Росатом” ,НЭК, финландската компания “Фортум” и френската “Алтран”, през след-

Господин посланик, има ли възможност за увели-чаване на квотата за обучение в Русия?

Възможност има, практически неограничена, но през последните години Посолството среща известни труд-ности при подбора на български граждани за обучение в руските вузове на издръжка на федералния бюджет и съответно за попълване на изпращаните квоти. Основ-ната причина е в това, че според правилата, установени от българското Министерство на образованието, за об-учение по различни специалности в Русия могат да кан-дидатстват само лица, завършили първи курс по бака-лавърска или магистърска програма в български вузове. Аспирантурите са само редовни.

Посолството и ръководството на Министерството на образованието и науката на РФ (в преговори на зам. ми-нистрите В.Н.Фридлянов и Ю.П.Сентюрин с министър С.Игнатов, водени неотдавна) нееднократно се опит-ваха да премахнат тази според нас дискриминационна норма, но българската страна продължава да настоява за това условие.

Мога да Ви уверя, че в навечерието на поредния прием на желаещи да се обучават в Русия (март-май т.г.) отново ще поставим този въпрос пред българските партньори.

Възможно ли е да се увеличи стипендията за сту-денти, която в момента е 1200 руб/месечно?

Трябва да Ви кажа, че с всеки желаещ да постъпи в ру-ски ВУЗ и родителите му предварително се провежда

44


ващите 5 месеца се планира създаването на енергийна компания “Белене”, която трябва да утвърди окончател-ната стойност на реализацията на този атомен проект.

Продължават руско-българските корпоративни прего-вори по подготовката на подписването на Допълнение 12 към Споразумението по проекта “Белене” от 29 но-ември 2006 г., регламентиращо работата по изграждане-то на първия и началото на строителството на втория блок от станцията. На дневен ред е получаването на одо-брение на техническия проект за строителство на АЕЦ “Белене” от Агенцията за ядрено регулиране в България.

Като руски възпитаници се интересуваме дали са възможни схеми за наше приоритетно участие в реализацията на енергийни програми с руско уча-стие?

Реализацията на тези програми без съмнение ще изис-ква голям брой специалисти както от по-старото, така и от сегашното поколение. Мога да представя нагледна проектосметка – по данни на Руския държавен универ-ситет за нефт и газ “И.М. Губкин”, всеки километър от тръбопровода изисква един квалифициран специалист.

Сега Посолството активно работи за създаването на българо-руски инженерен факултет на базата на ВТУ “Тодор Каблешков” с участието на Руския държавен университет за нефт и газ „И.М.Губкин”, който, както планираме, ще се заеме с подготовката на съответни специалисти. Смятаме, че при обслужването на тези два енергийни обекта на първо място ще бъдат включени и възпитаници на руските вузове по необходимите специ-алности.

Бихме искали да чуем мнението Ви за това, какво е нужно да се направи за активизиране на руско-българското научно-приложно сътрудничество в съответствие със стратегията за развитие на ино-вационната икономика?

На този въпрос бяха посветени преговорите на замест-ник - министъра на образованието и науката на Русия Ю.П. Сентюрин с председателя на БАН Н. Съботинов през септември миналата година.

Проблемът е в това, че ние винаги сме се отнасяли и ще се отнасяме с най-дълбоко уважение към българската наука, българските учени и конкретно към БАН, при-знаваме техните заслуги и значителен принос в светов-ната научна съкровищница и потенциал. Това ни вдъхва увереност, че българската наука ще запази най-високи позиции. Както знаете, тази сфера преживява в момента не най-добрите си времена. Но трябва да се признае, че БАН през всичките тези години успяваше да задържи своите стабилни научни позиции.

В хода на преговорите на Посолството с водещи учени от БАН бе подготвена паметна записка “За възможно-то активизиране на научния и научно-техническия по-тенциал на България в интерес на модернизацията на руската икономика.

Според мен сега най-плодотворно и перспективно е продължаването на руско-българското научно-техниче-

ско взаимодействие в областта на информационните и изчислителни технологии. Продължава нашето тясно сътрудничество в областта на теоретичната и експери-ментална физика на елементарните частици и атомното ядро; медицинските и радиобиологични изследвания за осигуряване на космическите полети.

С удоволствие ще отбележа, че българските физици най-активно участват в работите по синтеза на свръхтеж-ки елементи. В тази област техния принос е особено за-бележим. Не е случаен фактът, че българката Румяна Калпакчиева оглавява това направление в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Пак там актив-но провеждат различни теоретични и експериментални изследвания още 33-ма български сътрудника.

Господин посланик, какви са перспективите за сътрудничество между градовете-побратими? Как-ви са пречките пред по-нататъшното развитие на сътрудничеството между регионите на България и Русия?

Сътрудничеството между регионите на нашите стра-ни видимо се активизира през 2008-2009 г. в резултат на провеждането на Национални години първо в Бълга-рия, а след това в Русия. В рамките на проведените ме-роприятия съществено се повиши икономическият дял на междурегионалното сътрудничество, разработват се редица перспективни проекти, вкл. за градовете-побра-тими (които са вече няколко десетки).

Един от тях е инициативата на Министерството на зе-меделието и храните на РБ, в един от павильоните на Всесъюзния изложбен комплекс в Москва да се създаде постоянна българска изложба-базар (търговски център), в който биха могли да се провеждат презентации и про-дажби на стоки на български селскостопански предпри-ятия, да се организират научно-практически конферен-ции за развитието на руско-българското регионално сътрудничество не само в областта на АПК, но и на туризма. Надяваме се, че тази инициатива ще бъде осъ-ществена на практика, особено като имаме предвид, че в перспектива тази изложба ще се представи и на много други места в Русия. Уверен съм, че работата ще потръ-гне.

Кажете, как виждате перспективите за развитие на икономиката на Русия?

Стратегическите цели за развитие на руската ико-номика са определени от Президента Д.А.Медведев в известната му статия “Русия, напред!” и доразвити в Посланието му до Федералното Събрание на Руската Федерация. В тези концептуални материали се поставя задачата за кардинална модернизация на страната, пре-ди всичко в сферата на промишленото производство, прехода на икономиката към иновативни методи. На първо място ще подчертая, че е необходимо да преодо-леем създадената още в съветско време зависимост на експорта от енергоносителите. Толкова повече, че не е далеч времето, когато ролята на въглеводородите в све-товния търговски баланс ще започне бързо да намалява.


И Русия трябва своевременно и всестранно да е готова за такъв обрат на събитията. Както подчертава нашият Президент: или след 25 години ще бъдем страна с раз-вита високотехнологична икономика, или изобщо няма да съществуваме като държава.

Мога да Ви уверя, че движението в тази посока вече е започнало. Един от най-големите съвременни про-екти е създаването на иновационния център “Сколко-во”, в който ще участват не само руски предприятия, но и международния, включително българския бизнес. Съвършено логично е, че един от главните източници за комплексната модернизация на Русия е нашето вза-имоизгодно сътрудничество със западните партньори.

От наша страна това е стратегическа линия и тук раз-читаме на взаимност. Предстои ни сериозна работа в сферата на сближаването на стандартите на високотех-нологичната продукция, разширен иновационен диа-лог и взаимен обмен на най-нови технологии като цяло.

Уверен съм, че като резултат от нашето партньорство диалогът ни с ЕС ще придобие съвсем ново качество.

Искам да подчертая, че именно по тази причина фило-софията на съвместната работа е в основата на съвремен-ната външна политика на Русия. И поради това свръхза-дача на руските външнополитически ведомства днес, както отбелязва президентът Д.А.Медведев, е създаване-то на благоприятни външни условия за комплексна мо-дернизация на страната, за прехода й към иновационен модел на развитие. Надявам се, ще се съгласите с мен, че руските хора ще се справят с тази задача, както се е случвало неведнъж в богатото със сериозни историче-ски предизвикателства минало на страната.

Позволете ми да ви пожелая крепко здраве и бла-гополучие.

Благодаря за вниманието и въпросите.

Левите реагираха срещу “Денят за почиткъм жертвите на комунизма”

Българският антифашистки съюз /БАС/, От-ечественият съюз, Съюзът на офицерите и сер-жантите от запаса, Съюз на пенсионерите 2004,

Движение „Ветераните от БСП”, Младежкото обедине-ние в БСП, Съюзът на ветераните от войните изразиха своя гневен протест срещу обявяването на 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на кому-нистическия режим. Това стана по повод взетото реше-ние на сегашното правителство, по инициатива на д-р Желю Желев и Петър Стоянов да се чества 1 февруари.

„Не може да се оневиняват и почитат хора, които са доказани убийци, участници в разгрома на партизански чети и отряди. Всички те са осъдени от Народния съд, който е легитимен, защото е създаден по решения на Техеранската и Ялтенската конференции на ръководи-телите на антифашистката коалиция. Подобни народни трибунали действаха във всички европейски страни, в които господстваше фашизмът”, се казва в декларацията на левите участници на кръглата маса.

Председателят на БАС Чавдар Стоименов каза, че ан-тикомунистическата истерияе приела нови измерения. След опитите да се отричат фашизма и антифашистката борба в България, след съдебно оневиняване на осъде-ните от Народния съд, сега се търси почит към т.нар. жертви на комунистическото управление. Абсурдна е тезата за равенство между фашизма и комунизма.

В своето изказване Стоименов поясни, че навсякъде по

света фашизмът като теория и практика е човеконена-вистен, и е глобално опасен за човешката цивилизация. „Именно с тази мотивация в края на Втората световна война Народни съдилища бяха създадени във всички европейски страни, в които господстваше фашизмът”, подчерта лидерът на БАС. Народният съд в България е легитимен. Това е съдът, осъдил доказани убийци като екзекуторите на децата в с. Ястребино, главорезите, раз-громили отряд „Антон Иванов”, и хиляди антифаши-сти – главно млади хора. „Фашизмът в България дойде на власт с кървав преврат на 9 юни 1923 г. От тогава до 9.ІХ.1944 г. у нас бушуваше необявена Гражданска война, в която загинаха без съд и присъда над 20 000 антифашисти.”Съвършено несъстоятелно е твърдение-то, че Народният съд в България е дело на комунисти-те. Той е осъществен съгласно Наредба-закон на Пра-вителство, в което участват политическите партии като БРП (к), БЗНС, БРСДП и „Звено”. Това постановление е утвърдено от Регентския съвет в състав: Тодор Павлов – комунист и буржоазните демократи Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски със съгласието на Междусъюзни-ческата контролна комисия. През 1947 г. в Париж при сключването на мирния договор с България Народният съд е преутвърден със специална клауза.

Миглена Китанова

46

Социум

Лекарите се превърнахав бюрократи?!

Ужасена съм от Държавата ни! Ужасена съм от здрав-ната ни система! Ужас ме обхваща в момента, в който трябва да се допра до здравната администрация - из-ползвам тази дума, защото у нас вече няма лекарски пре-глед и грижа за здравето на пациента, а изнасяне на 15 минутна ТИРАДА, какво позволява и какво не позволява здравната каса и как мога да се допра до лекарска помощ, ако са ми останали сили и възможности да стигна до нея!

Разказвам моя случай, който ме накара да споделя тези мрачни и неприятни за самата мен констатации! Майка ми е на 83 години и от 6 месеца е на легло, следствие на травма! Тя е човек с достатъчно тежки заболявания за годините си – диабет, състояние след инсулт, язвена болест, хипертонична болест,сърдечна недостатъчност, а от октомври месец – остра бъбречна недостатъчност – 3 пъти седмично е на хемодиализа! Тя е инвалид с ре-шение на ТЕЛК, но от август е в невъзможност да живее и да се обслужва сама, без моята помощ. Инвалидността й обаче е без придружител. За да се променят нещата се минава през сложна и мъчителна процедура, свърза-на с консултации и изследвания, за които аз трябва да правя чудеса и героизъм за нейното транспортиране и водене до лекарски кабинети и лаборатории. Но не там е въпросът. Състоянието й се влоши, което продъ-лжи цяла седмица – обезводни се и прежълтя. Успях да уредя хоспитализация в болница – проведоха се редица изследвания, вливания. Бяха направени редица консул-тации със специалисти, като един от тях бе невролог – който препоръчва изследване – ЕМГ ! Изследването е назначено за ден четвъртък, но поради някакви причи-ни /не са ми известни/ не се провежда този ден.В петък майка ми задължително трябва да бъде изписана от бол-ницата. Лекарите ми дават нужните при изписване до-кументи – епикриза и наставления за продължаване на лечението и неврологичното изследване - уредено за понеделник!

Отиваме в понеделник в клиниката по Неврология и провеждаме назначеното изследване, след което отива-ме до консултативния кабинет, за да може лекаря – не-вролог да види резултатите от изследването и да даде мнение за лечение.

И тук се случва това, което ме накара да пиша тези редове! Пред кабинета няма пациенти и аз и майка ми /тя е с патерици и едвам стъпва и се държи на краката си/ влизаме вътре, а там седят медицинска сестра и ле-кар – приемат ни без да предложат стол на майка ми! Лекарката познава майка ми, защото тя е била невроло-га-консултант, който е назначил изследването! Но тъй като майка ми е изписана от болницата в петък, тя казва че не може да консултира пациент, който не е лежащо болен!!! Здравната каса не позволявала това! Напомням й, че именно поради здравната каса майка ми е изписана

в петък, а изследването е проведено днес, защото не са успели /по някакви причини – може би обективни/ да го проведет в четвъртък, когато тя е била лежащо болна! Но това не й попречи да ми обяснява в продължение на 15-20 минути как тя няма да направи консултацията, за-щото здравната каса и законите на държавата не й позво-ляват! В същото време майка ми се люлее на патериците си и слуша как лекарката няма да консултира резултати-те от изследването и няма да й препоръча лечение или необходимото поведение за състоянието й! И като по-питах какво трябва да направим, за да получим консул-тацията, от която се нуждаем без да нарушаваме нейното спокойствие и законите на държавата, тя ми обясни, че трябва да отидем при семейния ни лекар, да поискаме направление за косултация с невролог, да отидем на тази консултация и да чуем какво ще ни препоръча този не-вролог – и всичкото това ни го обяснява лекарят, който е назначил изследването!!!!

Нямам думи!Интересно как тази жена е станала лекар, как е положи-

ла Хипократовата си клетва и в какво точно се е клела!Аз познавам много лекари, уважавам професията им и

винаги съм знаела, че това е най-хуманната и достойна за уважение професия! Не съм си променила мнение-то, но човек като тази „лекарка” според мен е опасно да практикува тази професия – как точно ще помага тя на болни хора, като тя за 20 минути ми издекламира всич-ки текстове от „здравните ни закони, пътеки и направ-ления”, а не предложи даже стол на пациент-инвалид!!! Подписвам се под тези думи!

Възниква и друг въпрос – текстовете, регламентиращи лечението на пациенти, здравно осигурени , какво ре-гламентират – лечението и помощтта към болните хора или как лекарите чиновници да се освободят от тяхното „присъствие”?

А хора като майка ми са си дали всичките сили в трудо-способна възраст, и сега като пенсионери също хранят такива „здравни работници”!!!

Обидно ми е! Мъчно ми е!За качеството и просперитета на една държава се

съди по отношението й към възрастните хора и де-цата!

Галина Иванова Калчева

Илюстрация Иво Милчев


туриСти ветерАни

Празник на остров Тасос30 декември 2010 година! Студен

декемврийски ден! Пътуването на 50-те туристи на юг към Благоевград е свързано с възхишение от гордите, заснежени върхове на родните Рила и Пирин.

На гръцка територия сме. В крат-кия престой в гр. Кавала разглежда-ме някои забележителности – кре-постта, виадукта, пристанището и красивия залез.

Вечерта с ферибота от гр. Керамо-ти пристигаме в гр. Лименас, столи-цата на изумрудения остров Тасос. Настаняват ни в хотел „Македон” – с раздвижена архитектура, удобни, отоплени стаи.

Остров Тасос е истинско съкрови-ще за Гърция. Той е най-северният остров в Бяло море, отдалечен на 10-12 км от бреговата линия, много близо до залива на Керамоти и до делтата на река Места („Нестос“). Има площ 294 кв. км с население около 20 хиляди души. Столица-та Лименас има 3200 жители. Най-високата точка на острова е връх Ипсарио – 1203 м. В по-голямата си част е покрит с маслинови градини, борови гори, които слизат чак до морето.

За разлика от останалите гръцки острови, Тасос предлага много кра-сиви, слънчеви плажове и кристално чисти води, които преливат от свет-ло-синьо до тъмнозелено. Допъ-лнителна прелест му придават бе-лите мраморни скали. Околовръст на острова минава панорамен път, около 110 км.

Сутринта на 31 декември, в на-вечерието на нова година, правим обиколка на острова с автобуса на „Сърнела” по панорамния път. Възхищаваме се на красивата приро-да и прекрасния слънчев ден. Удиве-ни слушаме интересния и компетен-тен разказ на нашата екскурзоводка Ваня от ТА „Сърнела”.

Остров Тасос е имал бурна исто-рия, като е попадал в ръцете на раз-лични завоеватели и нашественици. Най-често са го владеели тракийски

племена. Целият остров е един голям археологически музей – останките от Стария град, Храма на Аполон, светилището на Дионисий. Голяма част от археологическите находки са в столицата Лименас – Агората, „древният пазар“, древният театър, Акрополът.

Според митологията Тасос е бил открит заради многото любовни приключения на Зевс. В древни вре-мена кралят на Източна Финикия Агенор имал трима сина и много красива дъщеря – Европа. Един ден бог Завс отвлякъл Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света и като стигнал острова, привлечен от красотата му, се заселил там.

Слушайки, с удоволствие наблю-даваме красивите морски пейзажи, селища, съхранили традиции и бо-гата история, радваме се на топлото зимно слънце и кристалния въздух.

Удивителен е фактът, че маслино-вите дървета тук са толкова много, че човек може да се грижи за колко-то пожелае, за своя сметка. Разбира-ме, че стадата овце и кози никой не ги пасе и наглежда, а собствениците намират точно своите животни.

Още от входа на женския манастир „Св. Архангел Михаил” попадаме

в свят на хармония и спокойствие. Манастирът е кацнал на висока ска-ла над красив морски залив. Палим свещи за здраве, купуваме сувенири и отново на път. Минаваме покрай малкото рибарско селище Алики, където е и най-красивото място – „Заливът на русалките”.

Разхождаме се в старата столица Панагия, със стара архитектура, бели къщи с каменни покриви и естестве-ни извори на чиста планинска вода. Разходката из тесните улици е ис-тинско пътуване във времето. Глед-ката от града надолу е фантастична. Там сред сочна зеленина, която сли-за направо в изумрудените води на морето, е брeгът, наречен „Златни пясъци”. Според Херодот тук в ан-тичноста се добивало много злато.

В сърцето на о-в Тасос, в едно древно селище, в таверна „Оризо-на” посрещаме Новата 2011 годи-на. Любезните гръцки домакини ни предлагат разнообразно и вкус-но меню и питиета, поздравяват ни с жива музика. Звучи химнът на Р България и „Многая лета” в изпъ-лнение на Борис Христов.

Цветанка Йовковапредс. на КТВ „Еделвайс” - София

48

туриСти ветерАни

Към тайнитена Родопа планинаМного от тайните на красивата Ро-

допа са вече широко достояние на нас, туристите. Но дали всички вече са ги узнали? Явно е, че планината все още ревниво пази много от тях и те тепърва ще ни се разкриват, учуд-ват и въхищават!

Една от тези тайни доскоро, е фе-номенът Белинташ, намиращ се в Добростанския дял на Западните Родопи. Той се оказа примамлив за туристите-ветерани от ТД „Шипка” – Пловдив, затова вече втора година бе в плана на Клуба. Над 40 ветера-ни се отправихме с микробуси към този феномен. Всички се вълнуваха и се и озадачаваха от безкрая на не-разкритите мистерии на този архе-ологически шедьовър, разположен високо в гръдта на планината.

Групата пое по живописния и лъкатушен път из Добростан, по по-сока към крайното селище Три мо-гили. След китните родопски селца Орешец и Горнослав, запазили своя

старинен чар, но и показващи усет към новото, подминахме махалите Врата и Кабата. Там, на малка по-ляна, завърши „автопревозът”, след което се отправихме пешком по горски път и по-нататък по пътека към целта.. Не мина много време и предните от групата се оказаха пред огромен каменен масив. Ето го Бе-линташ, в целия си великолепен ръст, извишаващ се над околността! Да, но и първото сериозно изпита-ние за мнозина – стръмни стъпала, които затрудниха и по-опитните... Както и да е, вече сме на огромното равно скално плато, което е всъщ-ност тройно /три каменни тепсии/. Неговите размери са впечатляващи: дължина към 300 метра, ширина 40-45 м. И височина спрямо околността над 50 метра! Обзорната гледка, ко-ято каменният исполин предлага, е просто поразяваща – докъдето сти-га взорът – една огромна панорама от гори, върхари и долчинки, със

сгушили се между тях махалички и селца, както и плетеница от пътеки, горски пътища и шосета...

Пристъпваме бавно и внимателно, поради наклона: скалата е твърда, но гладка, като че ли обработена с някакъв огромен инструмент; виж-даме две големи щерни (кладенци), винаги пълни с вода независимо от сезоните. По каменната грамада се виждат различни знаци, за кои-то астрономите са почти убедени, че отразяват част от звездното небе над този феномен; в подножието на платото се виждат останки от со-лидни градежи, които са и първите резултати от археологичексите раз-крития наоколо, и още, и още ...

От беседата научаваме и за онова, което се знае почти достоверно за Белинташ. Стъписва съобщението, че археолозите датират това древно чудо на около 7000 години! Важно доказателство, че това е светилище на траките, е намерената единствена засега сребърна оброчна плочка на бог Абазий, почитано от тях боже-ство. Специалистите считат, че мно-го дълго в древността тук са се извъ-ршвали различни култово-обредни практики. Научаваме още, че името „Белинташ” идва от древнотюрк-ските езици и означава „камък на мъдростта” или „камък на познани-ето”, много вероятно, защото около него хилядолетия вече се крият и множество неразкрити тайни.

След видяното и чутото у нас възникват куп въпроси. Не е ли тук една от обсерваториите на древни-те? Не са ли кацали тук някъде на-близо извънземни? Какви са тези ру-нически знаци по повърхността на платото, които така много наподо-бяват прабългарските знаци? Какво е това вавилонско стълпотворение на екстрасенси около феномена? И още много, много подобни въпро-си...

Впечатлени от гледката, поемаме по обратния път. А насреща ни се задава върволица от автомобили и хора, които искат също да станат съпричастни като нас към това не-вероятно родопско чудо.

Димитър Луканов,Зам.- председател на БФТВ


ПрАзници

БАБА МАРТА И ПРИЯТЕЛИ

дълголетие, а червеното - здраве) са били щитовете, защищаващи хора-та от цялото зло, което е навсякъде около тях, даже в самите тях. Според нашите предци те ги предпазвали от всичко - от болести до природ-ни бедствия, дори от лоши помис-ли. Изглежда, че началото на март (всъщност краят на зимата) се е счи-тало за особено опасно време, зато-ва никой не излизал от къщи на 1-ви март без завързана на дясната ръка мартеница. Тя се сваляла, когато се видят първите признаци за настъ-пването на пролетта. И сега ние си слагаме мартеница, дори много мартеници, но не вярваме в тяхната магическа сила. А дали не трябва? Учениците от Столичния център за работа с деца ни представиха ритуала “Баба Марта” с обредни песни и танци. Пяха и играха с го-лямо вдъхновение и удоволствие. От тях искреше неподправена ра-дост. На ръченицата така високо подскачаха, сякаш бяха импали, разиграха сърцата на зрителите в залата (поне на българите). Тези деца с голяма щедрост ни зареж-даха с енергията, която те явно по-лучаваха чрез песните и танците. Това беше един много хубав праз-ник! Танците на щастливите деца ще ни останат красив спомен задълго!

текст:Донка Янева снимки: Веселина Тенева

- тракийска или българска. И макар името й да не е достигнало до нас, това е довело до тази странна мета-морфоза на бога на войната в баба. От древни времена идва обича-ят на 1-ви март ние да правим и си връзваме мартеници. На този оби-чай беше посветена организирана-та от сп. “Български дипломатиче-ски преглед” със съдействието на дирекция “Култура” към Столична община приятелска среща-коктейл, на която бе поканено и сп. “Черно и бяло”. Повечето присъстващи бяха дипломати. Срещата започна с експозе за обичая на българите да носят мартеници и за тяхната същ-ност. Тези малки вълнени бяло-чер-вени амулети (бялото символизира

Дойде месец март, който ние българите наричаме Баба Марта. Как и защо сме започнали да нари-чаме, макар и неофициално, този месец така, сега е трудно да се каже. Наименованието “март” идва от римския календар. В него месеците отначало са били 10. Този месец се е наричал “първи” и с него е започва-ла новата година. После месеците са станали 12, този месец е заел трета позиция и му е било дадено името на бога на войната - Марс. Оказва се, че най-мъжкия месец, ако може така да се каже, ние сме обявили за женски. Но едва ли причината е чув-ството за хумор на българите. Веро-ятно се касае за устойчивост на тра-дицията да се почита някаква богиня

50

ПрАзници


Висока 177 см Мерки 90/63/90 Възраст 24 години

Участвала е в много ревюта. На конкурса Мис Бълга-рия 2004 и е получила индивидуална награда. Снимала е за почти всички списания в България. Работила е в ALLURE MODEL в Атина и IMAGINE в Милано.

Агенция MSA model group Bulgaria, Благоевград, ул. “ Иван Михайлов “ 59, ап.18, тел. 0888 77 57 96, e-mail: [email protected], Миропа Кьосева

Петя

Черно и Бяло

Documents