Ив. Харалампиев - Избрано - Съдържание • стр. 1

Иван Харалампиев

ИЗБРАНИ ТВОРБИ

1. Днешните задачи на българската езикова история. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, 1992, с. 14-25. 2. За предмета на историята на езика (Историята на езика и езиковото прогнозиране). – В: Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Велико Търново, 1996, с. 7-19. 3. За периодизацията на довъзрожденския български книжовен език. – В: Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Велико Търново, 1998, с. 7-17. 4. Може ли да се прогнозира бъдещето на езика? – В: Дни на науката ’97. Велико Търново, 1997, с. 3-10. 5. Някои моменти от историческия развой на термина наречие. – Език и литература, 1977, кн. 5, с. 54-60. 6. Поетичният превод на Азбучната молитва. – Литературен вестник. Велико Търново, 1990, бр. 13/9-22. 11., с. 2. 7. Константин Костенечки и Григорий Цамблак за делото на Кирил Философ. – В: Константин-Кирил Философ. София, 1981, с. 188-197. 8. Теорията на Търновската книжовна школа за формирането на първия славянски литературен език. – В: Юбилеен сборник. 30 години Великотърновски клон на Съюза на учените в България. Велико Търново, 1996, с. 17-23. 9. Търновската книжовна школа от втората половина на ХІV век и въпросите за реконструкцията на езиковата норма на старобългарските паметници. – Die slavischen Sprachen, b. 28, Salzburg, 1991, с. 9-15. 10. Основните принципи на Евтимиевата реформа и езикът на Григорий Цамблак. – В: Търновска книжовна школа, т. ІІІ. София, 1984, с. 220-233. 11. Езиково-правописната реформа и езикът на патриарх Евтимий Търновски. – Търновски писмена. Алманах за Търновската книжовна школа. Кн. 1, Велико Търново, 2002, с. 52-82. 12. Химнописецът Ефрем и правописно-езиковите традиции на писателите от Търновската книжовна школа. – В: Търновска книжовна школа. Т. V. Велико Търново, 1994, с. 1-11. 13. Някои основни промени в българския език, отразени в писмените паметници до ХІV-ХV век, и отношението на книжовниците от школата на Евтимий Търновски към тях. – В: Развитие на българския език от ІХ до ХХ век. София, 1980, с. 8-20. 14. За израза единому стран`ну тръновскҐх с°трнь у Константин Костенечки. –

Ив. Харалампиев - Избрано - Съдържание • стр. 2

Език и литература, 1987, кн. 4, с. 80-84. 15. За езиковите „компромиси“ в произведенията на писателите от Търновската книжовна школа. – В: Търновска книжовна школа. Т. 6. Българската литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Велико Търново, 1997, с. 185-191. 16. За някои специфични особености в произведенията на писателите от Търновската книжовна школа във връзка с преводите им на съвременен български език. – В: Търновска книжовна школа, т. ІV. София, 1985, с. 187-197.

17. Промените в българското именно склонение до ХІV-ХV век и отношението на книжовниците от школата на Евтимий Търновски към тях. – Език и литература, кн. 1, с. 13-23.

18. Евтимий Търновски и членните форми в среднобългарските писмени паметници. – В: Търновска книжовна школа, т. ІІ. София, с. 398-404.

19. Качествените наречия на -о и -э в книжовния български език до ХІV-ХV век. – В: Аспирантски сборник, кн. ІІІ. Велико Търново, с. 5-15. 20. Из лексикалните особености в езика на Евтимий Търновски. – В: Юбилеен сборник (20 години Великотърновски университет – 1963-1983), Велико Търново, с. 279-290.

21. Наблюдения над адвербиалната синонимия в езика на Евтимий Търновски. – В: Аспирантски сборник, кн. ІV. Велико Търново, с. 3-13. 22. Основни синтактични черти в езика на Евтимий Търновски (Към въпроса за същността на Евтимиевата езикова реформа). – Трудове на ВТУ “Кирил и Методий”, т. ХХ, кн. 2, София, с. 96-119. 23. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, кн. 5, с. 54-63. 24. Към проблема за съхраняването на Вазовото езиково богатство. – Български език, 1976, кн. 3, с. 185-195.

25. Екавите форми в поезията на Никола Вапцаров и едно важно изискване към нейното преиздаване. – Език и литература, 1980, кн. 5, с. 38-46. 26. Из езиковите особености на Берлинския сборник, среднобългарски паметник от ХІІІ век. – Български език, 1997/1998, кн. 2, с. 4-8. 27. По историята на българския глагол (възникване на а-спрежение). – Български език, 1982, кн. 1, с. 30-35 28. Из историята на звателните форми в българския език. – В: Слависитични проучвания. София, 1983, с. 69-76. 29. Прозвищни имена, образувани от фамилни. – Български език, 1985, кн. 1, с. 61-66. 30. Исторически бележки за плуралните форми на няколко съществителни имена от среден род в българския език. – Български език, 1985, кн. 4, с. 345-349. 31. Още за произхода на бройната форма в българския език. – В: 40 години социалистическа революция в България. Велико Търново, 1985, с. 23-31.

Ив. Харалампиев - Избрано - Съдържание • стр. 3

32. Към историята на третоличното местоимение в българския език. - В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. История на българския език. София, 1987, с. 82-89. 33. Бележки за произхода на част от третоличните местоименни форми за винителен падеж в българския език. – Български език,1991, кн. 1, с. 38-42. 34. Из диахронната проблематика на българския глагол. – Български език, 1988, кн. 5, с. 393-397. 35. Старобългарските средства за изразяване на бъдещи действия и съвременните форми за бъдеще време. – Български език, 1981, кн. 2, с. 116-122.

36. Стари и нови промени в системата на българските местоимения. – Проглас, Велико Търново, 1983, кн. 3, с. 3-10. 37. Законът за неутрализация на аломорфите и някои промени в българските форми за сегашно време. – Проглас, Велико Търново, 1994, кн. 2, с. 32-36. 38. Българските членни форми – минало, настояще и бъдеще. – В: Лингвистични студии. Велико Търново, 1994, с. 51-59. 39. Промени и тенденции в развитието на част от преизказните български глаголни форми. – Български език, 1996, кн. 1, с. 24-29. 40. Българските форми за повелително и условно наклонение – минало, настояще и бъдеще. – Проглас, Велико Търново, 1996, кн. 3, с. 3-11. 41. За съдбата на възвратните местоимения в българския език. – В: Проблеми на българската разговорна реч (Четвърта национална конференция – 20 и 21 май 1996 г.), кн. 4. Велико Търново, 1998, с. 87-99. 42. Причини за разширяване на презенсните окончания -м и -ме в българския език (на общославянски фон). – В: Филологически сборник. В памет на проф. д-р Георги Димов (1918-1994). Велико Търново, 2000, с. 284-288. 43. Исторически бележки за българските относителни местоимения. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни международни четения “Проф. Иван Гълъбов”. Велико Търново, 2001, с. 181-185. 44. Старинни неопределителни местоименни и адвербиални форми в един югозападен български говор. – Български език, 1977, кн. 2, с. 130-132. 45. Развойни процеси в съвременния български език. – В: Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия, Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, с. 16-29. 46. Два въпроса от историята на българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, с. 55-60. 47. Още за съчетанията на глагол имам и минало страдателно причастие в българския език. – Трудове на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Филологически факултет, кн. 2 – езикознание. Том 33, 1997, Велико Търново, 2002, с. 95-105.

Ив. Харалампиев - Избрано - Съдържание • стр. 4

48. Аз ми се иска – те ги е страх. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Университетско издателство „Св св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2005, с. 711- 719. 49. Закономерности при употребата на неконтрахирани и контрахирани имперфектни форми в езика на Манасиевата хроника и Троянската повест. – Български език, 1982, кн. 2, с. 125-129. 50. Прозвищни имена, образувани от фамилни. – Български език, кн. 1, с. 61-66. 51. Историята на езика и съвременният български правопис. – В: Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Велико Търново, 18-19 август 1998, Велико Търново, 1998, с. 1-10. 52. По някои въпроси, свързани с прилагането на българските правописни принципи. – Български език, 1988, кн. 2, с. 149-152.

53. Тщеславие, тщеслвен или щеславие, щеславен. – Български език, 1977, кн. 4, с. 363-364. 54. Бележки за едно правописно правило. – Български език, 1979, кн. 4, с. 347-348. 55. След “миещите тапети” – “неплъзгащи килимчета”. –Български език, 1979, кн. 3, с. 213-214. 56. В защита на защитавам. – Български език, 1984, кн. 1, с. 75-76. 57. Удвояването на предлозите в и с в българския език. – Проглас, Велико Търново, 1992, кн. 1, с. 15-20. 58. Краезнание или краеведение. – В: Архив за поселищни проучвания. Краеведски сборник. Велико Търново, 1996, кн. 1-2, с. 9-11.