ДУХОВНИТЕ СРЕДИЩА НАСОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА

12

18

20

22

82

4

6

7

23

1

КЪДЕ ОТИВАМ?

СРЕДИЩА НА ВЯРАТА СОФИЯ – ДРЕВНА И МЛАДА

ПРИРОДНИ ВДЪХНОВЕНИЯ

ИХТИМАН – СВИДЕТЕЛ НА ОТМИНАЛИ ЕПОХИ

КРЪСТОПЪТ НА ПРИКЛЮЧЕНИЯТА

СВОГЕ – ПРИКАЗКИ ОТ ДЕФИЛЕТО

СНЕЖНИ ЕМОЦИИ

СЛЕДИТЕ НА ИСТОРИЯТА

ТУРИСТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ

Добре дошли в общините София, Ихтиман и Своге!

Закриляни от прочути владетели и почитани светци, дарени с

вдъхновяваща природа, съхранили спомени за величието на

световни империи, земите на туристическия регион София –

Ихтиман – Своге са изключително интересна дестинация, която

предлага широк спектър от забавления за всеки вкус.

32

Сред планински пейзажи, скалисти зъбери, бурни реки и обширни поля се крие неизчерпаемият извор на история на туристическия регион София – Ихтиман – Своге. Арена на исторически събития, кръстопът на култури и религии, регионът е съхранил до днес доказателства за отминали епохи.Разнообразният релеф предполага и широк спектър от забавления за свободното време в границите на общините София, Ихтиман и Своге. Наред с културно-историческите и религиозните забележителности, тук всеки може да открие според предпочитанията си възможности за еко, ски, СПА и събитиен туризъм. Разнообразието в релефа определя и различния климат в отделните райони – от умерено-континентален до планински. Туристическият регион привлича целогодишно с атрактивни предложения за приятно прекарване на почивката.София се гордее с близостта си до великолепната Витоша планина, разположена на самия праг на столицата. Десетки пешеходни маршрути, 29 километра ски писти, 2 защитени зони и впечатляващи природни забележителности превръщат планината в любимо място за отдих за жителите и гостите на града. Районът около Своге – живописното Искърско дефиле и Лакатнишките скали – са истинско вдъхновение за отдадените алпинисти и любители на пешеходния туризъм. На територията на община Ихтиман туристите имат възможност да се потопят в света на аристократичния голф на игрището, разположено в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия”, свързваща София с Българското Черноморие.

„Тракия” е един от четирите магистрални пътя, които свързват столицата с всяка точка на страната. АМ „Хемус” предоставя бързо придвижване към градовете в Северна България, а АМ „Струма”, през АМ „Люлин” осигурява достъп до границата със съседна Гърция. Железопътният и автобусният обществен транспорт са изключително добре развити, най-вече на територията на Столичната община. В София се намират най-големите за страната летище, ж.п. и автогара, осигуряващи всекидневно директни и удобни връзки с цяла България и множество дестинации по света. Автобусни и железопътни линии обслужват и транспортните връзки между отделните населени места в трите общини. Очаквано за космополитен град, столицата на България предлага многобройни възможности за настаняване – от бюджетни локации до висококатегорийни хотели. Местата за хранене не отстъпват по разнообразие. Предлаганите национални и интернационални ястия могат да задоволят всеки вкус, що се отнася до качество и цени. В района на общините Ихтиман и Своге се предлагат прекрасни възможности за опознаване на местните кулинарни традиции и гостоприемство.Обширна информация за туристически забележителности в региона може да бъде получена в един от двата туристически информационни центъра в София – в подлеза на Софийския университет и на площад „Св. Неделя”. Банкови клонове и банкомати има в почти всички по-големи населени места в региона, болници функционират в общинските центрове, а телефонът за спешна помощ за цялата страна е 112.

КЪДЕ ОТИВАМ?

54

Основана още в древността, София пулсира в ритъма на съвремието, развивайки хилядолетните си културни традиции, които й отреждат водещо място сред културните средища на Европа. Столицата на България носи космополитния дух на големите световни метрополии, срещайки минало, настояще и бъдеще на кръстопътя между Изтока и Запада. Термалните извори, даряващи здраве, привлекли първо траките и те създали тук свой град, по-късно извоювал място в сърцето на римския император Константин Велики, който казвал „Сердика е моят Рим!“. През вековете градът променял неколкократно имената си – Сердика, Средец, Триадица, София, но неизменно играл важна роля в историята. През Средновековието районът на София предоставил благоприятна среда за развитие на християнското изкуство. През този период тук били основани десетки манастири, които оформили християнския комплекс Софийска Мала света гора. Оттогава датира и уникалният паметник на средновековното изкуство – Боянската църква, чиито стенописи й отреждат място сред световното културно наследство на ЮНЕСКО. В края на XIV век София попада под петвековно османско владичество, за да се издигне отново от вековния мрак през 1878 г. и да се превърне в столица на освободена България.

От Античността и Средновековието София пази ценни паметници на културата, свидетели на важни исторически събития и съвременници на велики и амбициозни владетели – останки от крепост и арена, ротондата „Св. Георги“, запазила изящното изображение на летящ ангел с необикновено одухотворени черти, базиликата „Св. София“, дарила името си на града, и много други. Националният исторически музей, Националният археологически музей и подземният музей под базиликата „Св. София“ разкриват детайли от хилядолетната история на града. Но София не е само история – тя очарова своите гости с безброй културни средища – галерии, музеи, театри и концертни зали. С богатата си културна програма столицата е притегателен център за любителите на различните изкуства. Великолепната архитектура на градския център, очарователните павирани улици и уютните кафенета предразполагат към дълги разходки. Красивите градски паркове и непосредствената близост на планината Витоша са превъзходна възможност човек да избяга от динамиката на градския живот сред спокойствието на природата. София има и уникалното преимущество да разполага със ски център в непосредствена близост с близо 30 км писти. На няколко километра от града се намира и друго предизвикателство за спортните натури – модерно голф игрище, домакин на различни турнири.

СОФИЯ – ДРЕВНА И МЛАДА

76

Неочаквано древна история, вдъхновяващи игри на природата и усещането за уюта на дома правят от Своге и региона търсена и с удоволствие намирана и преоткривана дестинация. Заобиколен от три планини, посред величественото Искърско дефиле, градът отстои на едва 40 км северно от столицата на България. Най-древната история на този край се свързва с тракийското племе трибали. От тогава до днес са запазени останки от няколко укрепления, както и три некропола. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало римския път, свързващ Антична Сердика със северните провинции на Древен Рим. Община Своге се гордее с над 80 културно-исторически и археологически паметници и манастири, съхранили българския дух, култура и книжовност. Един от емблематичните манастири, част от комплекса Софийска Мала света гора, се намира в региона – Осеновлашкият манастир „Св. Богородица”, популярен като „Седемте престола”, заради седемте олтара, отличаващи манастирската черква. Изключително ценни стенописи привличат вниманието на поклонниците към съхранената черква на Искрецкия манастир „Успение Богородично”, датиращ от XIII в., а вдъхновението на патриарха на българската литература Иван

Вазов – основаният през X в. манастир „Св. Петка” – посреща миряните в североизточния край на Своге и до днес.Вероятно най-впечатляващата характеристика на Своге и региона е спиращата дъха природа. Раят за алпинистите – Лакатнишките скали, множеството еко пътеки, сред които и прочутата „Вазова еко пътека”, пещерата Темната дупка, природният феномен „Джуглата” и редица други са отправна точка и крайна дестинация на много планувани и спонтанни приключения по Искърското дефиле.

Някога римска станция, охраняваща най-древната и пряка пътна връзка между Средна Европа и Предна Азия – Виа Милитарис, днес Ихтиман предлага на своите гости не само богато историческо минало, но и атрактивни маршрути сред природата, топло гостоприемство и аристократични забавления като езда и голф сред обширното Ихтиманско поле и Ихтиманския дял на Средна гора.

Първите сведения за града губят следите си в историята на Одриската тракийска държава – V в. пр.Хр. Около почти всяко селище в региона са разкрити тракийски могили, запазили до днес свидетелства за отдавна отминали епохи. Античността се разкрива в запазената крепост Маркова механа, която е била част от крепостната система Траянови врата, служила за защита на подстъпите към Сердика до падането на Втората българска държава под османско владичество. Останки от антични пещи за топене на метал могат да бъдат видени в местността Язовините. Историческият музей в Ихтиман е доказателство за стремежа на местните хора да съхранят късчетата история за бъдещите поколения. Разположен в самия център на града, музеят разкрива в две отделни експозиции бита на местното население и находки от археологическите проучвания в околностите. Сградата на стара турска баня е мястото, приютило произведения на изкуството от региона – Градската художествена галерия. Сред впечатляващата архитектура на старинната сграда се разкриват естетическите постижения на местни художници и занаятчии. Ихтиман е немного позната, но привлекателна дестинация, предпочитано място за любителите на елитарните спортове голф и езда и пазител на хилядолетна история.

СВОГЕ – ПРИКАЗКИ ОТ ДЕФИЛЕТО

ИХТИМАН – СВИДЕТЕЛ НА ОТМИНАЛИ ЕПОХИ

98

Цяла съкровищница от ценни експонати от отминали епохи се разкрива щедро пред очите на гостите на туристическия регион София – Ихтиман – Своге. За да обходят Античността, Средновековието и последващите исторически периоди, не е необходимо увлечените по историята туристи да изследват труднодостъпни кътчета – разходка в центъра на българската столица е прекрасна възможност да се запознаят с възхода и паденията на световни империи, да научат повече за политическите промени в миналото, мястото на религията в държавата, значението на културата и да видят произведенията на изкуството, оставени в наследство от нашите предци. Голяма част от Античния град Сердика, любим пристан на влиятелни антични владетели, е експонирана в немалко по площ каре в градския център, в непосредствена близост до множество други културни забележителности – музеи, галерии, театри и пр. Най-старата и най-добре запазена сграда от периода на Античността е ротондата „Св. Георги“, намираща се във вътрешния двор на сградата на Президентството, само на метри от останките на античната крепост Сердика. Цилиндричната куполна постройка е изпълнявала дълги години ролята на главна църква на града, преотстъпвайки я впоследствие на храма, дал съвременното име на столицата – „Св. София“.

Първото зографисване на ротондата датира от времето на Юстиниан Велики (управлявал 527-565 г.). Запазено до днес от този живописен слой в купола на храма е изящното изображение на огромен летящ ангел с необикновено одухотворени черти.Следите на Антична Сердика се виждат навсякъде из центъра на града. Останките от амфитеатъра на града „Арена ди Сердика“ са експонирани в приземния етаж на едноименния хотел и са достъпни за посещение. Зданието датира от края на III – началото на IV в. Останките от източната порта на крепостната стена на града са разположени в подлеза между сградите на Министерския съвет и Президентството. Тук може да бъде видяна оригинална римска улица, която, по мнение на археолозите, е ремонтирана за последно през VI в. Смята се, че градските стени достигали височина от 12 м, което правело Сердика един много добре защитен градски център. Приземният етаж на емблематичната сграда на Софийските хали пази останките от северозападната крепостна стена на Антична Сердика. Срещуположно на халите се намира сградата на Централната общинска минерална баня, в която на площ от 2300 кв. м е разположена хронологична музейна експозиция, обхващаща историята на София в периода от неолита ( VІ хилядолетие пр.Хр.) до 40-те години на ХХ в.

СЛЕДИТЕ НА ИСТОРИЯТА

1110

Историята на България е представена в два впечатляващи с експозициите си музея – Националния археологически институт и музей, помещаващ се в старата Буюк (Голяма) джамия и Националния исторически музей, разположен в полите на Витоша. Множество ценни артефакти разказват историята на българските земи от палеолита до днес. Част от световноизвестните тракийски съкровища също могат да бъдат видени в колекциите на двата музея. Днешното име, с което е известна столицата, се свързва с базиликата „Света София“, разположена в самото сърце на града. Червеният храм с типична за средните векове архитектура привлича вниманието отдалеч, дори и на фона на близко разположения храм-паметник „Св. Александър Невски“ с неговите импозантни златни кубета. Базиликата е построена през VI в., по времето на византийския император Юстиниан (управлявал 527-565 г.), върху основите на 4 по-стари християнски храма от ІV век. Името, дадено на храма, се свързва с катедралния храм „Света София“ в Константинопол, който бил посветен от Цариградската вселенска патриаршия на Божията Премъдрост. Този символен жест на император Юстиниан – посвещаването на още един храм на Божията Премъдрост в голям административен център по Via Diagonalis, свързващ Европа с Азия, говори за ролята на Антична Сердика в преходната епоха в края на Античността. Базиликата е кръстокуполна с нартекс, три кораба

и тристенна апсида. Години усилени археологически проучвания дават възможност на 4 подземни нива под базиликата да бъдат експонирани останките от около 50 гробове и гробници и четири църкви, едната от които датира от IV век. В експозицията са включени и мултимедийни презентации с любопитни кадри от историята на древния храм. Интерес представляват автентични предмети и находки, както и великолепна византийска подова мозайка от ІV век с изображение на кипариси и гълъби. Днес до входа на действащия храм може да бъде разгледана и датираната през V в. гробница на духовното лице Хонорий. Вътрешността на полуцилиндричната тухлена гробница е декорирана с червени кръстове и флорални изображения в червени и зелени тонове. На южната страна на базиликата „Света София“ е паметникът, посветен на всички български поданици, дали живота си за своето отечество – Паметникът на незнайния воин.Легендите за отдадеността на българския воин в името на неприкосновените граници на държавата се разкриват в останките на крепостта Урвич, която е в непосредствена близост до София. Според историческите сведения укреплението е създадено през IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV във връзка с последните битки на цар Иван Шишман (управлявал 1371-1395 г.) при отбраната на Втората българска държава. Основната задача на непревземаемата по онова време крепост е била опазването на прохода към Сердика. Днес от крепостта са останали части от основите, от една бойна кула и от крепостната църква „Св. Илия”.Миналите епохи са оставили доказателства за себе си и южно от столицата, в Историческия музей в Ихтиман, разположен в центъра на града, където могат да бъдат видени интригуващи музейни експозиции, представящи в детайли бита, традициите и историята на региона.

1312

Изградени, за да поддържат българския дух и традиции, дали поле за изява и съхранили впечатляващи произведения на средновековното изкуство, многократно разрушавани и възстановявани, храмовете и манастирите в туристическия регион София – Ихтиман – Своге са все още едни от най-забележителните паметници на културата, привличащи със своята история туристи от страната и чужбина. Съхранените манастири, част от комплекса Софийска Мала света гора, разположени по протежението на Витоша и съседните й планини, са естествен пристан на стремежа към близко съприкосновение с духовното. Интересен факт е, че манастирите са изградени по подобие и повтаряли структурата на организиране на Атонската монашеска република.Главен манастир в комплекса след XV в. е Драгалевският „Св. Богородица Витошка”, съграден от цар Иван Александър (1331 – 1371) около 1345 г. и оцелял, за разлика от множество други, след завладяването на България от османците. Надписът над входната врата и ктиторските портрети са с особена етнографска и художествена стойност. През ХІV – ХVІ в. Драгалевският манастир е центърът на Софийската книжовна школа. Манастирът е обявен за паметник на културата, а в библиотеката му се съхраняват старопечатни богослужебни книги и ръкописно Четвероевангелие от 1469 г.

Ролята на Лавра (главен манастир) между ІХ – Х в. е била отредена на несъществуващ вече манастир в Бистрица, разрушен през ХІV в. Днес на негово място се намира Бистришкият манастир „Св. св. Йоаким и Анна“. Освен със Средновековието, Бистришкият манастир се свързва и с Античността чрез могилния некропол, разположен под манастирската черква, построена през 1947 г. Под черковния наос се намира запазена антична гробница (ІV – началото на V в.), а аязмото до манастира се слави с лековитостта на водата си. Житието на най-почитания български светец Иван Рилски е оставило своята следа и в Софийска Мала света гора. Цар Петър (927 – 969), който е бил известен с преклонението си пред светеца, е съградил два от манастирите в комплекса, посветени на него. Германският манастир е създаден през X в. В последствие разрушаван и съграждан отново, той е бил важно духовно средище в района по време на османското владичество. Свидетелство за това са съхраняваните в Народната библиотека „Германски сборник” и ръкописът „Миней” от Роман Загорец. Впечатляващи със своята история са и двете секвои до църквата. Истински аристократизъм лъха от тях, не само заради стройните им осанки, а и заради факта, че са посадени лично от княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза. Другият манастир, тясно свързан с Иван Рилски, е Курилският, в който са се съхранявали мощите на светеца до 1865 г. Дори и след преместването на светите

СРЕДИЩА НА ВЯРАТА

1514

мощи, манастирът е останал известен като чудодейно място. Курилският манастир е съграден през X в., разрушен при османското нашествие, след което възстановен и изографисан от софийския светец Пимен Зографски. Сред иконите в черквата на манастира вниманието привличат тези, свързани със светците, чието дело е посветено на отстояването на националната идентичност – св. Пантелеймон, св. Петка, св. Иван Рилски, св. Георги Софийски. Библиотеката на манастира е разполагала с една от редките български първопечатни книги – Евангелието от 1512 г. Св. Пимен Зографски е оставил своето творчество и в други манастири от Софийска Мала света гора. Светецът години наред е обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Една от украсените с негови произведения обители е и Сеславският манастир „Свети Николай Мирликийски“. Манастирът е основан в периода на Втората българска държава. Днес от него е останала само черквата. Три живописни пласта се разкриват пред посетителя. От творбите на Пимен Зографски са запазени образите на св. Иван Рилски, св. Георги Нови Софийски и св. Никола Нови Софийски. Стенописите от ХVІІІ век са впечатляващи с блясъка си и запазената свежест. Срещу височината, на която се издига обителта, е имало римска крепост, чиито останки личат и днес. Друг от поредицата манастири в Софийското светогорие, изписан от Пимен Зографски, е Подгумерският манастир „Св. Димитър“.Стенописите са сред забележителностите и в Кремиковската света обител „Свети Георги“. Те са дело на майстори от иконописните школи на късното Средновековие. Създаден

малко преди падането на София под османско владичество, манастирът е разрушен и впоследствие възстановен през 1497 г. от софийския първенец Радивой. Ктиторските образи на децата на Радивой са сред най-старите известни произведения на църковната живопис. Великолепните стенописи в манастира са един от най-ярките образци на стенописното изкуство от XV в. в целия православен свят. Долнилозенският манастир „Свети Спас” разкрива прекрасна гледка към по-голямата част от Софийското поле. Освен природата на Лозенската планина, предлага и увлекателна историческа разходка назад към средните векове, когато е създаден. Стенописите в манастирския храм са дело на Никола Образописов и датират от XIX в. Това е един от малкото манастири, в които има толкова много образи на български духовни дейци – св. св. Кирил и Методий, св. Иван Рилски, св. Евтимий Търновски. Стръмна пътека води до труднодостъпна тераса над пътя София-Самоков, приютила Кокалянския манастир, който заедно с крепостта Урвич, Панчаревския манастир „Св. Никола Летни“ и крепостната черква „Св. пророк Илия“ са образували „Урвичкия крепостно-манастирски комплекс“. Манастирът е изграден през IX век, по време на управлението на цар Самуил. През Възраждането е бил значим книжовен център. В манастира имало и много ценни книги, от които до наши дни са се запазили и се използват Кокалянското евангелие от 1579 г. и Урвичкият сборник, известен със своя поменик, започнат през XVII век. Панчаревският манастир „Св. Никола Летни” е основан вероятно в периода X – XII век. След падането на България под османско владичество манастирът е разрушен, а монасите

1716

му били изгорени, за което свидетелстват намерените при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. Днес е действащ манастир.Най-отдалеченият от манастирите в Софийското светогорие е Осеновлашкият „Св. Богородица”, по-известен като „Седемте престола”. Според легендата е основан през XI в. Разрушаван и възстановяван е неколкократно. Църквата в днешния си вид е съградена и възстановена през 1815 г. Името й идва от седемте престола (параклиса), които са обособени със стени в купола, между раменете на основния кръст. Уникален паметник на културата е дървеният полилей „Хоро”, съставен от 15 отделни части. Единствено куполът е изографисан, а силните художествени елементи в пространството на храма са дърворезбите – полилей, тронове и олтарите в параклисите. През Възраждането Осеновлашкият манастир е средище на просветна дейност, в библиотеката му се съхранява Дванадесети миней, подарен на манастира от руската императрица Екатерина Велика, жития и други ценни църковни книги.Средните векове са оставили впечатляващи произведения на изкуството, отбелязващи апогея в развитието на българската държава в този период. Единственият обект в Софийска област, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО – Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон”, е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни. Въпреки своите малки размери, черквата, разположена в подножието на Витоша, е ценно свидетелство за приноса на българското монументално изобразително изкуство

към европейското културно пространство от Средните векове. Уникалните стенописи в храма са причината за нейната световна слава. Те са датирани от 1259 г. и всяко от пресъздадените над 240 изображения се отличава с индивидуалност и висока художествена стойност. Портретите на ктиторите – севастократор Калоян и съпругата му Десислава, и на българския цар Константин Асен Тих (управлявал в периода 1257 г. до 1277 г.) и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица. Сред светците, изобразени върху стените на църквата, е най-старият съхранен портрет на българския национален светец Иван Рилски.

1918

На кратък преход разстояние природните забележителности в туристическия регион София – Ихтиман – Своге примамват с обещание за пълноценен отдих сред живописни пейзажи. Пещери, еко пътеки, водопади, скални образувания и пълноводни реки предлагат на природолюбителите неизчерпаем набор от забавления за свободното време.Планината Витоша е традиционна зона за релакс за жителите и гостите на българската столица. Удобните транспортни връзки правят излетите сред природата достъпни за широк спектър от туристи. Сред интересните места са двата резервата „Бистришко бранище” и „Торфено бранище” – част от Природен парк „Витоша”, най-дългата пещера в България – Духлата, Боянският водопад, Дендрариумът, множество маркирани туристически пътеки, ски зоните „Алеко” и „Конярника-Ветровала” и много други. Разходките сред природата могат да бъдат удобно съчетани с посещение и на исторически обекти. Именно тук се намират Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”, Кладнишкият манастир „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” и Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон”. Близко разположените планини Люлин, Лозен и Плана, макар и значително по-малки от Витоша, предлагат повече от интересни забавления сред природата. В случая тяхното преимущество се състои във факта, че маршрутите могат да бъдат обходени в рамките на ден.

Връх Еледжик в Ихтиманска Средна гора е в списъка на защитените местности в България. Историята му е свързана и с едно от епохалните събития в летописите на страната. Tой е сред главните въстанически пунктове на българите по време на Априлското въстание през 1876 г. Няколко био ферми и еко хотели, язовири, голф игрище и конна база правят престоя в района на Ихтиман изключително приятен за любителите на природата.Величествено извисили се над бурния Искър, Лакатнишките скали са истински рай за отдадените алпинисти. Интересно е да се отбележи, че точно тук през далечната 1931 г. е употребено за пръв път в България алпийско въже. За не толкова опитните покорители на върхове районът наоколо предлага разходка по живописни маркирани маршрути. Един от най-впечатляващите, а именно „Вазовата еко пътека”, води до водопада Скакля. Пътеката не напразно носи това име – в миналото Патриархът на българската литература Иван Вазов често е вървял по нея и точно тук е сътворил някои от най-затрогващите си произведения, едно от които е „Дядо Йоцо гледа”. Любителите на адреналиновите преживявания ще открият своето място сред водите на река Искър, в които рафтингът и каякингът са запомнящо се приключение. Дори и най-взискателните туристи ще успеят да открият своето любимо място сред очарователната природа на туристическия регион София – Ихтиман – Своге.

ПРИРОДНИ ВДЪХНОВЕНИЯ

2120

Активният отдих в рамките на туристическия регион София – Ихтиман – Своге съвсем не е мисия невъзможна. Дори напротив. Районът изобилства от атрактивни предложения за любителите на спорта и екстремните натури.Релефното разнообразие в границите на трите общини е идеален терен за практикуване на скално катерене, парапланеризъм, офроуд, планинско колоездене, бънджи скокове, ски и сноуборд, пещерен туризъм, рафтинг, каякинг и много други.Лакатнишките скали са сборен пункт на запалени алпинисти от много години, предизвикателство за всеки любител на височините. За тези, които предпочитат да останат в ниското, бурните води на река Искър предоставят великолепни възможности за рафтинг и каякинг. Най-дългата пещера в България – Духлата, разположена в планината Витоша, и Темната дупка край Своге са истинско предизвикателство за опитните пещерняци със своите многобройни галерии и нива. Планинският релеф в туристическия регион София – Ихтиман – Своге предлага великолепни възможности за

екстремни колоездачни приключения. Други възможности за адреналинови преживявания са разходки с моторни шейни и бъги, офроуд фото сафарита, конен туризъм и др. Не толкова динамичните спортни натури могат да се насладят на чистото удоволствие от голфа на две игрища на световно ниво, разположени в непосредствена близост до столицата. „Ер София” се намира в град Ихтиман и е първото голф игрище в България. Открито през 2000 г., игрището заема площ от 432 дка. Голф комплексът разполага с тренировъчно игрище (driving range) и тренировъчен грийн (putting green). Комплекс „Св. София” в с. Равно поле предлага на своите гости голф игрище с 18 дупки, СПА съоръжения и игрище за футбол. Гостите на трите общини могат да се възползват и от многобройните възможности за лов и риболов в региона. Отдадените ловци ще се зарадват на добре поддържаните ловни стопанства, където може да отстрелят благороден елен, лопатар, дива свиня, сърна, дива котка, лисица, заек и др. Възможностите за риболов са повече от многобройни. Язовир „Искър”, река Искър и Панчаревското езеро са едни от най-емблематичните риболовни локации. Други по-малки, но не по-маловажни места са Герман, Сеславци, Горни Богров, Казичене, яз. „Тополница” и др.Активните занимания имат нужда от активен отдих. СПА процедури и лечебни води ще се погрижат за възстановяване на духа и тялото. София е известна с лечебните си минерални извори. В непосредствена близост е разположен и прочутият балнеологичен курорт Банкя, предлагащ модерни СПА центрове, хотели и ресторанти.

КРЪСТОПЪТ НА ПРИКЛЮЧЕНИЯТА

2322

Изключителното удоволствие от близостта на един от най-добрите ски центрове в региона дава предимство на София пред редица други световни столици, които не могат да се похвалят с толкова удобен и достъпен начин за забавление за любителите на снежните емоции. Удобен обществен транспорт и няколко седалкови и един кабинков лифт, стигащи почти до върха на Витоша, правят карането на ски и сноуборд от жителите и гостите на столицата бързо и безпроблемно. Два ски центъра предлагат своите услуги на запалените привърженици на зимните спортове. „Алеко” е най-старият ски център в България. Разположен е на 1800 м надморска височина. Една от пистите в центъра предлага условия за нощно каране. Вторият ски център „Конярника-Ветровала” е разположен на 1507 м надморска височина и разполага с един стационарен и два портативни ски влека. Общата дължина на пистите на Витоша е 29 км, като най-дългата е 5 км, а максималната денивелация е 780 м. Удоволствието от карането е не само за скиорите и сноубордистите с опит, но и за съвсем начинаещите, които могат да се възползват от услугите на някое от многобройните ски училища в района.

СНЕЖНИ ЕМОЦИИ

Летище СофияТел.: +359 2 937 2211

Централна жп гара – гр. СофияТел.: +359 2 931 1111

Жп гара – гр. СвогеТел.: +359 726 2310

Жп гара – гр. ИхтиманТел.: +359 724 2070

Централна автогара – гр. СофияТел.: 0900 63 099

Автогара – гр. СвогеТел.: +359 726 3194

Автогара – гр. ИхтиманТел.: +359 724 2071

Бърза помощ, Пожарна, ПолицияЕдинен телефонен номер 112

ТУРИСТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ Културно-информационен център, гр. СофияСофия, бул. „Цар Освободител“ 22 (в подлеза пред Софийския университет „Св. Климент Охридски“)Тел.: +359 2 491 8344; +359 2 491 8345Моб.: +359 885 921 636Е-mail: tourist@info-sofia.bgwww.info-sofia.bg; www.visitsofia.bg

Национален туристически информационен центърСофия, пл. „Света Неделя“ 1Тел.: +359 2 933 5811; +359 2 933 5826Моб.: +359 882 800 259; +359 882 800 270Е-mail: e-docs@mee.government.bgwww.bulgariatravel.org

Български туристически съюз – информационен центърСофия, бул. „Васил Левски“ 75 (в подлеза пред Спортната палата)Тел.: +359 2 980 1285 Моб.: +359 882 966 319; +359 882 966 320E-mail: centerbts@btsbg.orgwww.info.btsbg.org

КУЛТУРНИ ОБЕКТИ

Храм „Света София” с подземния музей

Храм „Св. великомъченик Георги Победоносец” (Ротондата)

Боянска църква

Храм „Св. Петка Самарджийска”

15

16

17

18

19

20

21

Крепост Сердика

Крепост „Траянови вратa”

Средновековна крепост „Урвич” с крепостната черква „Св. Илия”

Национален археологически музей

Национален исторически музей

Катедрален храм „Св. Александър Невски” с Криптата

Национален дворец на културата

Народен театър „Иван Вазов”

Национална художествена галерия

Национална галерия за чуждестранно изкуство

Исторически музей – Ихтиман

22

23

24

25

26

27

28

29

ЕКО ОБЕКТИ

Природен парк „Витоша”

Боянски водопад

Пещера Духлата

Кътинските пирамиди

Парк „Врана”

Защитена местност Лакатнишки скали

Искърското дефиле

Водопад Скакля

Пещера Темната дупка

СПА ОБЕКТИ

Банкя

ГОЛФ ОБЕКТИ

Голф клуб и СПА „Св. София”

Голф клуб „Ер София”

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

ОБЕКТИ ОТ СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА

Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка”

Бистришки манастир „Св. св. Йоаким и Анна”

Германски манастир „Св. Иван Рилски”

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил”

Лозенски манастир „Свети Спас”

Буховски манастир „Св. Архангел Михаил”

Сеславски манастир „Свети Николай Мирликийски”

Кремиковски манастир „Свети Георги”

Подгумерски манастир „Св. Димитър”

Курилски манастир „Св. Иван Рилски”

Осеновлашки манастир „Св. Богородица” („Седемте престола“)

Панчаревски манастир „Св. Никола Летни”

Искрецки манастир „Успение Богородично”

Илиенски манастир „Св. пророк Илия“

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

С

Ю

ИЗград

село

Легенда

автомобилен път

граница на община

София – център

ул. Георги

С. Р

аковски

бул. Княз Ал. Дондуков

бул. Цар Освободител

бул. Евлоги и Христо Георгиеви

бул. Васи

л Левск

и

бул. Патриарх Евтимий

бул.

Вит

оша

151622

1819

24

25

26

2728

София

Ихтиман

Своге

Дружево

Лакатник

Искрец

Огоя

Кремиковци

Драгалевци

Долни Богров

Панчарево

Лозен

Вакарел

Божурище

Банкя

18

81

16

8

82

82

6

6

Е80

Е80

Е79

А6

А1

8

1

23

4

5

6

78

13

14

17

20

21 12

23

29

30

32

31

33

34

35 38

36

37

39

40

41

910

11

Сoфия

Ихтиман

Своге

Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“Инвестираме във Вашето бъдеще!

www.bgregio.euПроектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.

Този документ е създаден в рамките на Проект „Създаване на регионален туристически продукт в общините Столична, Ихтиман и Своге” във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/3.2-03/2012/002, сключен между МРРБ и Столична община в Схема за предоставяне на безвъзмездна фи-нансова помощ: BG161PO001/3.2-02/2012 „Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите“ Бюджетна линия: BG161PO001/3. 2-02/2012, Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма“, Операция 3. 2: „Развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите“. Цялата отговорност за съдържанието му носи Столична община и при никакви обстоятелства не може да се счита, че отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗЕвропейски фонд за регионално развитие