Общ доклад за дейността на Европейския съюз 2014

Общдокладза дейността на

Европейския съюз

2014 г.

Общ доклад за дейността на Европейския съюз — 2014 г.Европейска комисияГенерална дирекция „Комуникация“Информация за гражданите1049 Bruxelles/BrusselBELGIQUE/BELGIË

Общият доклад за дейността на Европейския съюз за 2014 г. бе приет от Европейската комисия на 13 февруари 2015 г. под номер COM(2015) 57.

http://europa.eu/general-report/bg

Снимка на корицата: Европейски парламент, Брюксел, Белгия, нощта на европейските избори, 25 май (© Европейски съюз)

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2015 г.

© Европейски съюз, 2015 г.Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на отделни снимки трябва да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права.

Printed in Luxembourg

Print ISBN 978-92-79-41109-0 ISSN 1977-0294 doi: 10.2775/52367

PDF ISBN 978-92-79-41110-6 ISSN 1977-3382 doi: 10.2775/47834

EPUB ISBN 978-92-79-41111-3 ISSN 1977-3382 doi: 10.2775/55803

http://europa.eu/general-report/bg

Общдокладза дейността на

Европейския съюз през

2014 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД 4

ГЛАВА І

КЪМ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНА ПРОМЯНА 6Нов Парламент, избран от гражданите 9

Подновяване начело на Европейския съвет 12

Сформиране на новата Комисия 13

Десет години постижения 21

По-нататъшен напредък в посока към задълбочен и истински икономически и паричен съюз 24

Ангажиране на гражданите в дебата за бъдещето на Европа 25

Европейска година на гражданите 2013 г. — дейности през 2014 г. 26

Ново повествование за Европа 27

ГЛАВА ІІ

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СТЪПКИ КЪМ ИКОНОМИЧЕСКИ, ФИСКАЛЕН И БАНКОВ СЪЮЗ 28Подобряване на европейското икономическо управление и засилване на програмата за растеж на Европа 31

Финансова помощ: данни за програмите 43

Силна финансова уредба за Европа и банков съюз за еврозоната 50

Защита на потребителите в областта на финансовите услуги 58

По-добра координация на данъчната политика 59

ГЛАВА ІІІ

В ПОДКРЕПА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, РАСТЕЖА И СЪЗДАВАНЕТО НА РАБОТНИ МЕСТА 64Бюджетът на ЕС за 2014—2020 г. инвестира в бъдещето 67

Стартиране на план за инвестиции за насърчаване на растежа и създаването на работни места 69

Политики на ЕС за растеж и заетост 73

Отворен и функциониращ в условията на лоялна конкуренция вътрешен пазар 98

Принос на търговията за икономическия растеж 121

Селскостопанска политика, политика в областта на рибарството и морска политика 124

Бюджетът на ЕС 130

ГЛАВА ІV

КЪМ ЕВРОПА НА ГРАЖДАНИТЕ, ПРАВАТА, ПРАВОСЪДИЕТО И СИГУРНОСТТА 140Основни права 143

Гражданство 154

Диалог с църквите, религиозните и философските и неконфесионалните организации 156

Етика и науки 157

Правосъдие и вътрешни работи — край на преходния период и нови правомощия на институциите на ЕС 158

Правосъдие 159

Вътрешни работи 163

Грижа за намаляване на всекидневните тревоги на гражданите 171

ГЛАВА V

КЪМ ПО-ГОЛЯМА РОЛЯ НА ЕС В СВЕТА 192Европейското съседство 195

Преговорите за разширяване 201

Стратегически партньорства 205

Регионални политики 211

Развитие 219

Реагиране при хуманитарни кризи и извънредни ситуации 224

Права на човека и демокрация 229

Многостранно управление и глобални предизвикателства 232

Мир и сигурност 239

ГЛАВА VІ

ДЕЙНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИ 246Европейският парламент 249

Европейският съвет 253

Съветът на Европейския съюз 255

Европейската комисия 258

Съдът на Европейския съюз 262

Европейската централна банка 267

Европейската сметна палата 269

Европейският икономически и социален комитет 271

Комитетът на регионите 272

Европейската инвестиционна банка 273

Европейският омбудсман 274

Децентрализираните агенции 275

Ролята на националните парламенти на европейската сцена 276

Повече прозрачност: прозорец, отворен за гражданите 277

ХРОНОЛОГИЯ 280

УВОД

През 2014 г. имаше много събития, които ме направиха горд, че съм европеец. На 1 януари Латвия се присъедини към семейството на еврозоната, а една година по-късно тя беше последвана от Литва. В Лима, Перу, ЕС действа в дух на конструктивност и компромис, за да проправи пътя към постигането в Париж на едно изпълнено със съдържание световно споразумение по изменението на климата. В началото на кризата в Украйна успяхме да се обединим, да говорим с един глас и да действаме ефективно — с търговски санкции, споразумение за асоцииране и енергийно споразумение за гарантиране на доставките на газ. ЕС постигна значителен напредък към изграждането на банков съюз, като възстанови доверието, сложи край на ерата, в която данъкоплатците трябваше да плащат за грешките на банките, и осигури възможност за финансовия сектор да започне отново да отпуска кредити. В началните години на новата многогодишна финансова рамка на ЕС първият транш от почти 1 трилион евро от финансирането започна да тече към европейските изследователи, региони, земеделски производители и други. Междувременно на разстояние от 510 млн. километра европейски космически апарат за първи път кацна върху повърхността на комета — удивително постижение на новаторството и изобретателността.

И, разбира се, през 2014 г. имаше кампания за избори, в които за първи път политическите партии номинираха своите водещи кандидати за длъжността председател на Комисията. И за първи път в историята имаше борба за Европейския съюз с думи и идеи, а не с оръжия. Това означава нов вид легитимност: Съюз на демократичната промяна. Не можем да отстъпим назад.

За мен тези събития показват стойността на европейското единство, сътрудничество и обща цел в пределите на ЕС и отвъд него.

2014 г. беше и година на много предизвикателства за нашия Съюз.

Първо и най-важно, перспективите за растеж продължават да бъдат слаби. Факт, който носи реални последици за хората. Броят на безработните в ЕС е почти равен на населението на една от големите държави членки и това положение не се подобрява с достатъчно бързи темпове. Не можем да си позволим да забравим тези хора, нито да отслабим стремежа си към подобряване на тяхното положение.

Бяхме свидетели и на много глобални предизвикателства: появата на Даиш, която представлява сериозна заплаха за международния мир и сигурност; кризата с ебола, за която бе нужна организирана, силна и незабавна реакция от страна на ЕС; случаите на удавяния на бежанци, търсещи по-добър живот на бреговете на Европа; и глобалното предизвикателство на развитието — изкореняване на бедността и облекчаване на страданията на най-уязвимите.

Това са области, в които обединените европейски действия могат и трябва да донесат промяна. Но те показват също необходимостта да променим нашия подход.

Годината донесе големи политически промени в ЕС. Имаме нов Европейски парламент, нова Европейска комисия и нов председател на Европейския съвет. Това институционално обновяване дава възможност за ново начало за ЕС. Този път е различно и ще направим много различни неща по различен начин: „по-мащабно за големите теми и по-малко действия за по-маловажните теми“.

Започнахме да прилагаме това на практика: 10-те ясни приоритета, определени в политическите насоки на новата Комисия, са политическият договор, установен с Европейския парламент и Европейския съвет, и са в основата на избирането на Комисията. Те бяха включени в работната програма на Комисията за 2015 г. Като председател на изпълнителния орган на Европейския съюз, искам да се съсредоточа върху областите, в които ЕС може да донесе реална положителна промяна в живота на хората; да се справи с основните предизвикателства и да постигне конкретни резултати.

EPP, лиценз ― Европейски съюз, 2014 г.

4

Най-важният приоритет — и свързващата нишка на всички наши действия — е да върнем хората на работа и да подобрим растежа на икономиката на ЕС. Трябва да стимулираме инвестициите. Държавите членки трябва да продължат да провеждат структурни реформи и да насърчават фискалната отговорност по начин, който е благоприятен за растежа — т.нар. „образцов триъгълник“. Още през 2014 г., един месец след встъпването си в длъжност Комисията предложи нова инвестиционна офанзива на стойност 315 млрд. евро за стимулиране на публичните и частните инвестиции през следващите 3 години. Това предложение вече е одобрено от Европейския съвет с амбицията за предприемане на бързи действия, така че новите инвестиции да се активират още в средата на 2015 г.

Ще продължим в тази насока, както се вижда от работната програма за 2015 г. От преодоляване на безработицата до по-справедливо данъчно облагане и нова балансирана програма по въпросите на миграцията, ние прилагаме нашите 10 приоритета в реални условия. Всичко това ще бъде подкрепено и ръководено от Комисията, която е политическа, прозрачна, но също така и видима, отговорна организация — отваряща вратата към един Съюз на демократичната промяна. Комисия, която е способна да разпространява нашите ценности и да отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени.

2014 г. беше и година, през която за съжаление изгубихме много големи европейци. По-специално Жак Баро, бивш комисар на ЕС; Жан-Люк Дехане, създател на Договора от Лисабон; Морис Фор, последният от личностите, подписали Договорите от Рим през 1957 г.; и Лео Тиндеманс, визионерът, който допринесе трайно за помирението на европейската история и европейската география. Те бяха хора, ангажирани не само с идеята за Европа, но също и с прилагането на тази идея на практика и нейното успешно осъществяване.

Тези хора за съжаление си отидоха, но техните ценности и визия са живи. Те ме вдъхновяват лично и ще продължат да вдъхновяват много други в Европа и по света през идните години.

Вярвам в един Съюз, който се движи напред, дори ако не всички негови членове се движат със същата скорост. Един Съюз, който не е изграден в опозиция на държавите членки, на техните традиции, качества, богатства и тяхната същина, а ги зачита и действа в съгласие с тяхната добра воля. Комисия, която не е генерален секретар на Съвета, нито лакей на Парламента, а Комисия, която работи с другите институции като застъпници, съзидатели и архитекти на общностния метод. Съюз, ангажиран с демокрацията и реформите, който не се намесва във всички детайли, а работи за своите граждани, и е съсредоточен върху въпросите, които са от значение.

На страниците, които следват, можете да прочетете за много от дейностите на ЕС през 2014 г. Моят предшественик Жозе Мануел Дурао Барозу беше председател на Комисията до 1 ноември и заслугата за голяма част от напредъка, описан подробно в настоящия доклад, е негова. Бих искал да му засвидетелствам признанието си за неговата работа.

През 2015 г. не само ще продължа с набраната инерция, но ще дам и нов старт за Европа, пряко насочен към политическите ни приоритети и осигуряващ реална положителна промяна за гражданите. „Този път е различно“ беше мотото на Европейския парламент за изборите през 2014 г. С работа и насоченост ние ще го превърнем в реалност.

Жан-Клод Юнкер

5

Към съюз на демократична промяна

ГЛАВА І

О Б Щ Д О К Л А Д З А 2 0 1 4 Г . — Г Л А В А І8

2014 година беше година на промяна за Европейския съюз. Избран беше нов Европейски парламент и за първи път председателят на Европейската

комисия беше определен въз основа на резултатите от изборите за Европей-ски парламент. Жан-Клод Юнкер, кандидатът на спечелилата политическа група, беше назначен на длъжността. След изслушвания и гласуване от Пар-ламента през октомври, новата Комисия встъпи в длъжност на 1 ноември и прие амбициозна програма въз основа на политическите приоритети, пред-ставени от председателя Юнкер пред Парламента. На 1 декември встъпи в длъжност новият председател на Европейския съвет г-н Доналд Туск, което означава, че Европейският съвет за първи път се оглавява от гражданин на една от държавите членки, присъединили се към ЕС от 2004 г. насам. Освен това, като част от укрепването на икономическия и паричен съюз на ЕС (ИПС), Европейската централна банка получи нови правомощия за упражняване на надзор над европейските банки.

Мартин Шулц, председател на Европейския парламент (вляво), връчва на Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия (вдясно), официалните резултати от парламентарното гласуване на новия колегиум на комисарите. Страсбург, Франция, 22 октомври.

К Ъ М С Ъ Ю З Н А Д Е М О К Р А Т И ч Н А П Р О М Я Н А 9

Нов Парламент, избран от гражданите

2014 година беше белязана от избори, които бяха проведени между 22 и 25 май. В резултат на тези избори Европейската народна партия (ЕPP) запази позицията си на най-голяма политическа група в Европейския парламент (с 221 членове на ЕП), като остана с водещи позиции пред Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S & D), който е на второ място (със 191 членове).

Официалната избирателна активност на европейско равнище беше 42,54 %. Това е малко по-ниско отколкото през 2009 г., но с големи различия в отделни-те държави членки. В държавите, където избирателната активност бе висока, някои партийни ръководители обясниха част от интереса на избирателите с изборната кампания за председател на Европейската комисия, т.нар. „процес на Spitzenkandidaten (водещи кандидати)“.

Всъщност най-голямата институционална новост на изборната кампания беше фактът, че преди изборите бяха избрани няколко Spitzenkandidaten от основните европейски политически партии, които да водят кампания из цяла Европа и да бъдат лицето на своето политическо семейство в Европа. Тези водещи кандидати след това станаха официални партийни кандидати за поста председател на Ко-мисията. Кандидатите бяха Жан-Клод Юнкер (Европейска народна партия (ЕPP), Люксембург), Мартин Шулц (Партия на европейските социалисти (PES), Германия), Ги Верхофстад (Алианс на либералите и демократите за Европа (ALDE), Белгия), Франциска Келер (Европейска партия на Зелените, Германия), Жозе Бове (Евро-пейска партия на Зелените, Франция) и Алексис Ципрас (Европейска левица (EL)/NGL), Гърция). С оглед на резултатите от изборите Европейският съвет реши с квалифицирано мнозинство да номинира Жан-Клод Юнкер за кандидат за пред-седател на Комисията. Въз основа на това Парламентът го одобри като новоиз-бран председател на Комисията на 15 юли.

Кампания Spitzenkandidaten

Член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз:

„Като се вземат предвид изборите за Европейски парламент и след провеж-дане на съответни консултации, Европейският съвет, като действа с квалифи-цирано мнозинство, предлага на Европейския парламент кандидат за длъж-ността председател на Комисията. Този кандидат се избира от Европейския парламент с мнозинството на членовете, които го съставляват.“

За да достигнат до етапа, предвиден в разпоредбата на Договора, цитирана по-горе, водещите кандидати за поста председател на Комисията проведоха кампа-ния от април до датата на изборите за Европейски парламент. Те бяха подкрепе-ни от своите поддръжници в политическите партии на европейско равнище и пътуваха из целия Съюз, за да се срещат с гражданите, медиите, неправителстве-ните организации и множество други заинтересовани страни.

Плакат, използван в кампанията за европейските избори, проведени от 22 до 25 май.


ПРОВЕЖДАНЕ НА КАМПАНИИ ЗА ЕВРОПАКандидатите от петте основни политически партии в действие по време на предизборната си кампания (по посока на часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл): Жан-Клод Юнкер (ЕPP) във Виена, Австрия; Ги Верхофстад (ALDE) в Стокхолм, Швеция; Франциска Келер (Европейска партия на Зелените) в Брюксел, Белгия; Алексис Ципрас (EL) в Прага, чешката република; и Мартин Шулц (PES) в Малага, Испания.

Водещите кандидати представиха своите визии, политики и приоритети, така че гражданите да имат реален избор на председател на Комисията за първи път. Това означава, че процесът беше възможно най-демократичен и прозрачен. През 2013 г. Комисията отправи препоръка, съгласно която политическите партии на равнище ЕС следва да номинират кандидати за председател на Комисията в предизборната кампания за Европейски парламент през 2014 г. и съгласно която кандидатите следва да посочат към коя европейска политическа партия принад-лежат. Препоръката имаше за цел да гарантира по-добра информираност на гласоподавателите относно въпросите, обсъждани в рамките на изборите, да насърчи дебат в целия ЕС и да мобилизира гласоподавателите.

Важна новост в кампанията бяха телевизионните дебати, предавани на живо. До изборите водещите кандидати участваха в близо 9 телевизионни дебата на живо, което също се прави за първи път при европейски избори. Форматите на дебати-те бяха различни. Някои включваха всички или повечето кандидати, а четири от тях бяха единични дебати между водещите кандидати от Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти. Дебатите бяха проведени в пет различни държави на три различни езика. В допълнение към по-традиционните медии кампанията се възползва напълно от социалните медийни платформи, като достигна до много повече хора, в това число младото поколение гласопода-ватели.


Съставяне на новия Европейски парламент

След преговори с цел да се вземе решение относно принадлежността на нацио-налните партии, новият парламент (осми мандат) бе свикан през юли, като в него има седем политически групи (1). Тези групи вече присъстваха в предишния пар-ламент, като EFD („Европа на свободата и демокрацията“) се преименува на EFDD („Европа на свободата и пряката демокрация“) за новия мандат. При все това, заради резултатите от изборите и взетите решения за принадлежност към евро-пейски политически партии съответната численост на групите претърпя промени. ALDE отстъпи позицията си на трета най-голяма група на Европейските консер-ватори и реформисти (ECR), а Групата на Зелените/Европейски свободен алианс (четвърта по големина в предишния парламент) падна до шесто място, като бе изпреварена от GUE/NGL. В новия парламент евроскептичните депутати станаха по-многобройни. Това, от своя страна, стана причина двете най-големи групи, ЕНП и S & D, към които се присъедини и ALDE, да поставят началото на ново споразумение за техническо и политическо сътрудничество (често наричано „широка коалиция“), с цел да се гарантира, че в Парламента преобладава едно „стабилно проевропейско мнозинство“. Като първи израз на това сътрудничество Парламентът преизбра Мартин Шулц (S & D, Германия) за свой председател за още един мандат от 2 години и половина.

Считано от осмия парламентарен мандат разпоредбите на Договора от Лисабон станаха изцяло приложими. Съответно Парламентът има 751 членове, като броят на членовете по държави е между шест (Кипър, Люксембург и Малта) и 96 (Гер-мания) съгласно принципа на регресивната пропорционалност.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ, 22—25 МАЙ

8,92 % ALDE Алианс на либералите и демократите за Европа 67

6,92 % GUE/NGL Европейска обединена левица/ Северна зелена левица 52

6,92 % NI Независими членове на ЕП — членове, непринадлежащи към никоя политическа група 52

9,32 % ECR Европейски консерватори и реформисти 70ECR

6,66 % Група на Зелените/EFA Група на Зелените/Европейски свободен алианс 50

6,39 % EFDD Европа на свободата и пряката демокрация 48

S & D Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент 191 25,43 %

EPP Европейска народна партия (Християндемократи) 221

751 Избирателна активност 42,54 %Окончателни резултати

29,43 %

GUE/NGL

S & D ECR

EFDD

NI

Група на Зелените/EFA

ALDEEPP


Подновяване начело на Европейския съвет

На 30 август 28-те държавни и правителствени ръководители от ЕС избраха Доналд Туск, бивш министър-председател на Полша, за председател на Европей-ския съвет с мандат от 2 години и половина. Той встъпи в длъжност на 1 декем-ври, като замени своя предшественик Херман Ван Ромпьой, първият председател на Европейския съвет, който заемаше длъжността от 2009 г. до 2014 г.

На церемонията за предаване на поста в Брюксел председателят Туск изрази задоволството си от работата на г-н Ван Ромпьой, като похвали забележителния му принос за насочването на Европа към излизане от финансовата и икономиче-ска криза. Той посочи, че ще продължи да работи със същите важни принципи, които са ръководили действията на неговия предшественик: доверие, здрав разум, умереност и почтеност.

Председателят Туск също така очерта четири приоритета, които ще направляват неговия мандат:

▶ Ангажимент за защита на основните ценности на ЕС за свобода и солидарност и за запазване на единството на ЕС срещу вътрешни и външни заплахи.

▶ Решителност да се сложи край на икономическата криза и за изграждане на истински ИПС.

▶ На международната сцена ЕС трябва да бъде силен и да подкрепя съседните държави, които споделят едни и същи демократични ценности.

▶ Трансатлантическите отношения между Европа и Съединените щати са гръбнакът на общността на демокрациите.

Херман Ван Ромпьой, досегашен председател на

Европейския съвет (вдясно), подава писалка на Доналд

Туск, встъпващ в длъжността председател, на церемонията

по предаване на поста в сградата „Justus Lipsius“,

седалище на Съвета, в Брюксел, Белгия, на 1 декември.


Сформиране на новата Комисия

Ново начало за Европа

След първата общоевропейска предизборна кампания на 27 юни Европейският съвет предложи на Парламента Жан-Клод Юнкер за кандидат за председател на Комисията. По този начин Европейският съвет взе предвид резултата от изборите за Парламент съгласно изискването в член 17, параграф 7 от Договора за Евро-пейския съюз. На 15 юли г-н Юнкер бе избран от Парламента с голямо мнозинство от 422 гласа (минималното необходимо мнозинство беше 376 гласа).

Новоизбраният председател избра останалите членове на Комисията въз основа на предложенията на държавите членки и окончателният списък на кандидатите за членове на Комисията беше съгласуван между него и Съвета на 5 септември. Жан-Клод Юнкер представи своя екип и разпределението на портфейлите на 10 септември, след което се проведоха индивидуалните изслушвания на канди-датите за членове на Комисията пред компетентните комисии на Европейския парламент.

Въз основа на това и след корекциите, направени от г-н Юнкер в екипа в отговор на въпросите, повдигнати по време на изслушванията, на 22 октомври Парламен-тът даде одобрението си за състава на колегиума с 426 гласа „за“ (от общо 699 гласа). След това Европейският съвет назначи Комисията на заседанието си на 23 октомври и тя встъпи в длъжност на 1 ноември.

Председателят Юнкер и членовете на колегиума на Комисията положиха офици-ална клетва при встъпването си в длъжност на 10 декември в Люксембург пред Съда на Европейския съюз. С тази тържествена клетва членовете на Комисията поеха ангажимент да спазват Договорите и Хартата на основните права на Евро-пейския съюз и да изпълняват своите задължения при пълна независимост и в името на общите интереси на Съюза.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия от 1 ноември, полага клетва на тържествената церемония пред Съда на Европейския съюз, заедно с останалите членове на колегиума. Люксембург, 10 декември.


Комисарите се ангажираха също да не търсят и да не приемат указания от никои власти, да се въздържат от действия, несъвместими с естеството на техните функции и с изпълнението на задълженията им, и да спазват задълженията си по време и след края на своя мандат.

Председателят бе избран от Парламента въз основа на неговите политически насоки, представени в документа „Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“ (2). Този доку-мент, основан на обсъждания с политическите групи в Парламента и на Страте-гическата програма за Съюза в период на промени, одобрена от Европейския съвет от юни (3), представлява политическият договор с Парламента и Европей-ския съвет, позволил избирането и назначаването на новата Комисия.

10-те приоритета, определени от председателя Юнкер

1. Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите.

2. Свързан цифров единен пазар.

3. Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въ-просите на изменението на климата.

4. По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промиш-лена база.

5. По-задълбочен и по-справедлив ИПС.

6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ.

7. Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие.

8. Нова политика за миграцията.

9. По-силен участник на световната сцена.

10. Съюз на демократичната промяна.

В политическите насоки на председателя се подчертава ангажиментът на новия колегиум за ново начало за Европа и за програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна посредством горепосочените 10 прио-ритета. Председателят бе избран въз основа на тази програма; след парламен-тарните изслушвания новият колегиум получи съгласието на Парламента относно програмата и Европейският съвет назначи новата Комисия на тази основа.

Банер на сградата „Берлемон“, централата на Европейската

комисия в Брюксел, Белгия, със снимките на членовете на

новата Комисия, която встъпи в длъжност на 1 ноември.

Надписът гласи „Ново начало за Европа“ на нидерландски,

френски и английски език.


Председателят Юнкер посочи ясно в началото на мандата си, че той би искал новата Комисия да бъде отворена и готова за извършване на промяна. Това е причината, поради която той реорганизира вътрешния начин на работа на Коми-сията, за да бъде в състояние да изпълнява тази програма. Новата Комисия ще работи заедно като силен екип, като си сътрудничи в различните портфейли, за да изготвя интегрирани, добре обосновани и обяснени инициативи, които да во-дят до ясни резултати.

Председателят категорично заяви, че иска Комисията „да действа по-мащабно и да е по-амбициозна по големите теми и да предприема по-малко действия и да е по-сдържана по темите от малък мащаб“.

Нов начин на работа

За улесняване на това равнище на амбиция новият председател на Комисията създаде нова методология за начина на работа на колегиума по време на него-вия мандат. В съответствие с разпоредбите на Договора председателят Юнкер назначи седем заместник-председатели на Комисията, които да ръководят про-ектни екипи, да направляват и координират работата на няколко на брой коми-сари, да осигуряват динамичното взаимодействие между всички членове на ко-легиума на Комисията и да създадат условия тя да работи гъвкаво и съгласувано. Заместник-председателите бяха натоварени с редица добре дефинирани прио-ритетни проекти и ще направляват и координират работата на Комисията в клю-човите области от програмата за работни места, растеж, справедливост и демо-кратична промяна. Те включват: осигуряването на нови стимули за работните места, растежа и инвестициите; свързания цифров единен пазар; устойчивия енергиен съюз и по-задълбочения и по-справедлив ИПС. На практика това озна-чава, че няколко комисари ще работят в тясно сътрудничество като проектни екипи със заместник-председателите, в конфигурации, които могат да се проме-нят в зависимост от нуждите и във връзка с евентуални нови проекти, които могат да бъдат разработени в бъдеще.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия от 1 ноември, бие звънеца на първото седмично заседание на новия колегиум 4 дни по-късно, придружен от Катрин Дей, генерален секретар, и Мартин Селмайер, началник на кабинета на председателя. Сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия.


С цел да осигури гладкото функциониране на новия колегиум, новоизбраният председател издаде писма за възлагане на пълномощия за всеки заместник-председател и член на Комисията преди встъпването му в длъжност. В тези писма се установява ясно начинът, по който председателят очаква от новия си екип да работи — между отделните портфейли, колегиално, с възможно най-ви-соки етични и професионални стандарти и в условия на пълна независимост и безпристрастност. Писмата също съдържат конкретните очаквания на председа-теля по отношение на отговорността за всеки портфейл. Писмата за възлагане на пълномощия са насочени и към осигуряване на по-голяма политическа ангажи-раност по въпросите на отделните портфейли в пълно съгласие с принципа на колегиалност.

Заместник-председателите ще играят също така ролята на катализатори за поли-тическа ангажираност. Като правило председателят ще включва нови инициативи в работната програма на Комисията или в дневния ред на колегиума на членове-те ѝ, ако тези инициативи са били подкрепени от някой от заместник-председате-лите въз основа на солидни аргументи и ясен анализ. В тази връзка и като се има предвид специалният приоритет, отреден на програмата за по-добро законотвор-чество и на бюджетните въпроси, председателят ще обръща особено внимание на становищата на Франс Тимерманс, първи заместник-председател, отговарящ за по-доброто законотворчество, междуинституционалните отношения, върховен-ството на закона и Хартата на основните права, и на Кристалина Георгиева, за-местник-председател, отговарящ за бюджета и човешките ресурси.

Новата Служба на говорителя (СГ) отразява политическия характер на новата Комисия и засилената колективна отговорност и координация на ниво колегиум, като от организационна гледна точка е вдъхновена от практиката при Комисията „Делор“ (1985―1994 г.), в рамките на която членовете на Комисията не са имали свой собствен говорител, отговарящ изключително за съответния портфейл. СГ подкрепя политическата комуникация на председателя и на всички членове на колегиума, които са публичните лица на институцията, най-добрите застъпници за политиките на Комисията и най-добрите „говорители“, що се отнася до тези политики. Това помага на отделните членове на Комисията да комуникират убе-дително и ефективно по голям брой въпроси, както и по отношение на ключовите цели, приоритети и резултати на равнището на Съюза.

СГ е неделима част от Генерална дирекция „Комуникация“ под ръководството на председателя. Тя е официалният изразител на позицията на Комисията по отно-шение на медиите. СГ се ръководи от главния говорител на Европейската комисия Маргаритис Схинас и се състои от говорители, служители от пресслужбите и съ-трудници, чийто брой беше значително намален. Освен това всеки член на коле-гиума разполага със специализиран консултант по комуникациите в подкрепа на комуникационните си дейности, в тясно сътрудничество със СГ.


Седем проектни екипа

Първият заместник-председател Франс Тимерманс ще се стреми да гарантира, че всяко предложение на Комисията е съобразено с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Той също така ще упражнява контрол, като утвърждава зачи-тането на Хартата на основните права и върховенството на закона по отношение на всички предложения на Комисията. Като заместник на председателя, той ще отговаря за отношенията на Комисията с другите европейски институции и на-ционалните парламенти. Следователно той ще работи с всички комисари и в особено тясно сътрудничество с Вера Йоурова, комисар по въпросите на право-съдието, потребителите и равнопоставеността между половете, и Димитрис Аврамопулос, комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и граж-данството, заради тесните връзки между сферите им на отговорност и основните права и върховенството на закона. Освен това председателят на Комисията по-иска от заместник-председателя Тимерманс да го съветва по въпроса за урежда-нето на спорове между инвеститор и държава в преговорите по Споразумението за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ). Председателят ясно заяви, че в ТПТИ няма да има клауза за уреждане на спорове между инвеститор и държава, ако заместник-председателят не е съгла-сен с това.

За да се гарантира, че ресурсите се разпределят съобразно политическите прио-ритети на Комисията и че всяко действие е максимално ефективно, заместник-председателят, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, Кристалина Георгиева ще проверява всички инициативи на Комисията, за да оцени последиците от тях за бюджета и от гледна точка на човешките ресурси. Тя ще се стреми допълнително да модернизира европейската публична администрация, включително чрез заси-лено използване на цифровите технологии. Освен това на комисар Георгиева е възложено до края на мандата да увеличи дела на жените на висши и средни ръководни длъжности в Комисията на 40 %.

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и полити-ката на сигурност Федерика Могерини също е сред заместник-председателите на Комисията. Тя ще координира всички дейности на Комисията в сферата на външните отношения: европейската политика за съседство и преговорите за разширяване; търговията; международното сътрудничество и развитието; както и хуманитарната помощ и управлението на кризи. Предвид този труден контекст тя може да поиска от други членове на колегиума да я заместват в области, свър-зани с тяхната компетентност като членове на Комисията, за да ѝ дадат по този начин възможност да съсредоточи усилията си върху настоящите геополитически предизвикателства.

Първа снимка на Комисията „Юнкер“, в длъжност от 1 ноември, направена в сградата на Европейския парламент в Страсбург, Франция, непосредствено след утвърдителното гласуване от Парламента на 22 октомври.


Другите четирима заместник-председатели отговарят за следните области:

▶ Андрус Ансип — цифровия единен пазар;

▶ Марош Шефчович — енергийния съюз;

▶ Валдис Домбровскис — еврото и социалния диалог;

▶ Юрки Катайнен — работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.

КАК СЕ ИЗБИРА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ?

Източници: Европейски парламент; консолидирана версия на Договора за Европейския съюз, член 17, параграф 7; Декларация 11, приложена към Договора от Лисабон

#1

#2

#3

#4

#5

Европейските политически партии издигат кандидатурите на своите кандидати за председател на Европейската комисия

Избирателна кампания

Държавите членки предлагат номинираните за членове на Европейската комисия в тясно сътрудничество с новия председател на Комисията

Изслушвания на кандидатите за членове на Комисията от комисиите на Европейския парламент

Европейците избират нов Европейски парламент

Председателят на Европейския съвет се консултира с Европейския парламент относно възможен кандидат за председател на Комисията, като взема предвид резултатите от изборите за Европейски парламент.

След консултациите председателят на Европейския съвет предлага кандидат на Европейския съвет.

Европейският съвет решава относно своето предложение за кандидат (с квалифицирано мнозинство).

Избор на председател на Комисията от Европейския парламент с мнозинството на членовете, които го съставляват (най-малко 376)

ЮН

ИО

КТОМ

ВРИ Н

ОЕМ

ВРИЮ

ЛИ

ФЕВРУАРИ

М

АРТАВГУСТ

СЕПТЕМ

ВРИ22 25 М

АЙ 2014 Г.

#6

#7

Гласуване на Европейския парламент относно новата Комисия (с мнозинство от подадените гласове)

Встъпване в длъжност на новата Европейска комисия пред Европейския парламент

НЕ

ДА


Работна програма на Европейската комисия за 2015 г.

Въз основа на политическите насоки на председателя с 10 ясни приоритета и новите методи на работа Комисията прие работната си програма за 2015 г. на 16 декември (4). В нея се посочват действията, които Комисията възнамерява да предприеме през годината за постигане на реален напредък по отношение на работните места, растежа и инвестициите и за допринасяне на конкретни ползи за гражданите. Работната програма превръща 10-те приоритета на председателя в конкретни първоначални резултати.

Работната програма съдържа 23 нови инициативи, предложени от Комисията „Юнкер“ съгласно политическите насоки, представени на Парламента; 80 същест-вуващи предложения, които Комисията предлага да оттегли или измени по поли-тически или технически причини; и предложения за намаляване на бюрокрацията и премахване на регулаторните тежести.

Комисията се ангажира по-специално да постигне следното през 2015 г.

▶ План за инвестиции за Европа: отключване на публични и частни инвестиции в реалната икономика в размер на поне 315 млрд. евро през следващите 3 години. Тези действия ще бъдат подкрепени и допълнени от съюз на капиталовите пазари, в рамките на който ще бъде изграден единен пазар на капитали.

▶ Амбициозен пакет за цифровия единен пазар: създаване на условия за динамична цифрова икономика и общество чрез допълване на регулаторната среда за телекомуникации, модернизиране на правилата за авторското право, опростяване на правилата за потребителите, извършващи онлайн и цифрови покупки, повишаване на киберсигурността и включване на цифровизацията.

▶ Рамкова стратегия за Европейски енергиен съюз: целта е гарантиране на сигурността на енергийните доставки, по-нататъшно интегриране на националните енергийни пазари, увеличаване на енергийната ефективност, намаляване на въглеродните емисии от енергийния микс, както и активизиране на научните изследвания и иновациите в подкрепа на тези цели или сфери.

▶ По-справедлив подход към данъчното облагане: план за действие за борба с укриването на данъци и данъчните измами, включващ мерки на равнище ЕС, за да се премине към система, въз основа на която държавата, в която се генерира печалбата, да бъде и държавата на облагане, и осигуряващ автоматичен обмен на информация относно данъчните решения и стабилизиране на корпоративните данъчни основи.

▶ Европейска програма в областта на миграцията: разработване на нов подход към законната миграция за превръщане на ЕС в привлекателна дестинация за талантливи и квалифицирани хора и за подобряване на управлението на миграцията в рамките на ЕС посредством по-добро сътрудничество с държавите извън ЕС, солидарност между държавите членки и борба с трафика на хора.

▶ Задълбочаване на ИПС: продължаване на усилията за насърчаване на икономическата стабилност и привличане на инвеститори в Европа.


По отношение на прилагането на политическо прекъсване, при подготовката на работната програма Комисията разгледа 450 предложения, които понастоящем са в очакване на решение от страна на Парламента и Съвета, и предложи да от-тегли или измени 80 от тях. Някои са предложени за оттегляне, защото не съот-ветстват на новите приоритети на Комисията, но в много случаи Комисията за-пазва твърдия си ангажимент към набелязаните цели. При все това от предложенията няма смисъл, ако са оставени прекалено дълго на масата за преговори или ако бъдат толкова отслабени в процеса на преговорите, че не могат да постигнат своята първоначална цел. Ако това е така, Комисията ще предложи нови, по-добри начини за постигане на тези цели. Комисията поиска становищата на Парламента и Съвета по тези предложения, преди да официали-зира оттеглянето.

БРОЙ ОТТЕГЛЕНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, 2005—2015 Г. (ДАННИ ЗА 2015 Г. СЪГЛАСНО ОБЯВЕНОТО В РАБОТНАТА ПРОГРАМА НА КОМИСИЯТА ЗА 2015 Г.)

Във връзка с намаляването на бюрокрацията и премахването на регулаторните тежести работната програма за 2015 г. отразява засиления ангажимент на Коми-сията за по-добро регулиране въз основа на програмата за регулаторна пригод-ност, която има за цел да се намали бюрокрацията и да се отстранят регулатор-ните тежести, както и да се допринесе за изграждане на среда, благоприятна за инвестиции. Колегиумът на членовете на Комисията определи няколко предло-жения и съществуващи законодателни инструменти, които ще бъдат преразгле-дани и изменени, за да станат по-ефективни за гражданите и фирмите на ЕС. Това включва и усилия за опростяване, например по отношение на общата сел-скостопанска политика.

0

20

40

60

80

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015


Десет години постижения

Европа премина през безпрецедентен период на сътресения и промени през приключилия на 31 октомври втори петгодишен мандат на Жозе Мануел Барозу като председател на Комисията. Неговият първи мандат, който беше паметен от институционална гледна точка, приключи с влизането в сила на Договора от Ли-сабон през декември 2009 г.

Въпреки че този нов договор осигури институционална яснота и стабилност, фи-нансовата криза, започнала през 2007 г., бързо прерасна в криза на държавния дълг, в икономическа и социална криза, размивайки границите между европей-ската и националната политика. Изправена пред посочените предизвикателства, Комисията „Барозу“ успя да запази Европа единна и отворена и да я направи по-силна за бъдещето: „единна“, защото Комисията съумя да съхрани единството на ЕС и дори да го разшири, въпреки натиска върху държавите членки; „отворе-на“, защото тя работи заедно с международните партньори на ЕС чрез Г-20 за формулирането на глобален отговор, като насърчаваше търговията в Съюза и по света като средство за растеж и поддържаше ангажиментите си към развиващи-те се страни; и „по-силна“, защото необходимите икономически реформи вече са в ход в цяла Европа, съчетани с по-силно европейско икономическо управление, по-специално в еврозоната, за да се способства за по-доброто адаптиране на европейските икономики към глобализацията.

Комисията „Барозу“, в длъжност до 31 октомври, с 28-те членове на Комисията, присъстващи по повод на едно от седмичните заседания на колегиума в сградата „Берлемон“ в Брюксел, Белгия.


В процеса на работа Комисията се опираше на това, което прави Европейския съюз уникален. Когато говорим за Европа, говорим за ценности. Ценности, като мира — основополагащия принцип на Съюза и основата, на която той беше удостоен с Нобеловата награда за мир за 2012 г. Ценности, като единството и многообразието — източник на сила, който трябва много да ценим. Ценности, като солидарността, на която се крепят социалната пазарна икономика на Съюза и защитата на нуждаещите се. ЕС е повече от икономически проект. Той е полити-чески проект, общност на култури и на споделени ценности и интереси. В периода 2010—2014 г. Комисията (заедно с Парламента, Съвета, Европейската централна банка и останалите институции) работи, за да предотврати срива на европейски-те икономики. Липсата на регламентиране и надзор на финансовите пазари даде възможност за спекулации и за появата на кредитни балони. Последва-лите сътресения показаха, че много от държавите — членки на ЕС, живеят над финансовите си възможности и не са конкурентоспособни. И макар националните икономики да бяха силно взаимозависими, Съюзът не разполагаше с необходи-мата здрава рамка за управление, чрез която да се предотвратят недобрите по-литики или да се справим с кризата, когато тя настъпи. Днес ЕС защитава граж-даните и данъкоплатците чрез по-строго регулиране, което гарантира спестяванията и прави банките по-отговорни. Съюзът също така предприе реши-телната крачка — немислима преди кризата — за създаване на банков съюз, с цел да създаде един по-сигурен и по-стабилен финансов сектор за ЕС и в полза на гражданите. В резултат на това в момента финансовият сектор е по-добре регулиран, а финансовите регулаторни органи са по-добре подготвени да кон-тролират банките, да се справят с икономическите трудности и да защитават спестяванията.

Създадохме система за колективно икономическо и бюджетно управление на равнище ЕС, която гарантира, че всички правителства привеждат и поддържат в ред публичните си финанси и че се осъществяват необходимите реформи, за да могат икономите на държавите членки да бъдат конкурентоспособни. Евросисте-мата излезе от кризата още по-силна, като еврозоната не само не изгуби членове, а спечели нови такива.

Комисията използва всички налични средства, за да поддържа заетостта и да помогне на безработните да се върнат на трудовия пазар, като обърна специално внимание на острия проблем с младежката безработица. Постигнато бе споразу-мение по нов бюджет на ЕС, насочен към инвестициите в помощ на държавите членки, регионите, предприятията и хората. А с цел да се засили допълнително растежът и да се създадат повече нови работни места, бяха открити нови пазари: в Европа — чрез по-нататъшното развиване на единния пазар и като бяха защи-тени неговите четири свободи, както и по света — чрез работата по амбициозни търговски споразумения от глобален мащаб.

Отвъд непосредственото управление на кризите Съюзът разработи и приложи дългосрочен план, който да спомогне за модернизиране на икономиките на ЕС. В стратегията „Европа 2020“ са заложени реалистични, но амбициозни цели за връщане на ЕС към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Въпреки че икономическата и финансова криза бе основното предизвикателство през последните 5 години, Комисията не забрави, че е нужно да предприеме действия и по отношение на други въпроси, безпокоящи европейските граждани.

Заглавна страница на книгата „Европейската комисия

2010—2014 г.: равносметка на постиженията“, в която се

прави преглед на работата на втората Комисия „Барозу“.


Комисията предприе редица инициативи, за да гарантира свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, правото на избор и лоялната конкуренция за потребителите и предприятията, както и за да увеличи инвестициите в инфра-структурата. Благодарение на единния пазар Съюзът съумя да намали допълни-телно таксите за роуминг в мобилните телефонни мрежи, да осигури по-справед-ливи цени и по-големи права за пътуващите и потребителите, да постигне съгласие по европейския патент, както и да подобри видимостта на възможност-ите за работа в ЕС, за да се улесни търсенето на работа в други държави членки.

Що се отнася до гарантирането на принципите на правовата държава, през по-следните години Комисията се намеси в редица държави членки, за да гарантира, че тези основни принципи се спазват и че свободите и правата на хората се съ-блюдават в пълна степен. За тази цел чрез инициативата в областта на правова-та държава бяха предложени инструменти за по-систематични и категорични действия.

В един все по-глобализиращ се свят мащабите не са без значение. Икономиче-ската криза, световните преговори по въпросите на изменението на климата, за-грижеността по отношение на енергийната сигурност, миграцията, Арабската пролет, а наскоро и Украйна и кризата, свързана с епидемията от ебола, показаха че ЕС е ефективен само когато действа колективно.

Икономическата криза постави ЕС в центъра на вниманието, но също така демон-стрира неговата способност да упражнява влияние на международната сцена. Европейският съюз зададе стандартите в глобален мащаб в много сфери и изигра водеща роля в световни форуми като Г-8/Г-7, Г-20, Световната търговска органи-зация и ООН. Той също така установи по-силно европейско присъствие в глобален план, както и в държавите в съседство. От Африка до Азия, от Латинска Америка до Тихоокеанския и Карибския басейн, ЕС засили политическите си партньорства, като същевременно продължи да бъде най-големият донор на помощи — въпре-ки кризата.

Присъждането на Нобеловата награда за мир на ЕС през 2012 г. напомни на всички, че ЕС е символ на мира, надеждата и стабилността. Нито едно от тези неща не бива да се приема за даденост и ЕС следва да продължи да спомага за утвърждаването на тези ценности дълго занапред.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, отдава почит на бившия заместник-председател на Комисията Жак Баро, починал на 3 декември, по време на паметна церемония, организирана в седалището на Европейската комисия в Брюксел, Белгия.


По-нататъшен напредък в посока към задълбочен и истински икономически и паричен съюз

Експертната група публикува окончателния си доклад за фонда за обратно изкупуване на дълга и европейските дългови ценни книжа

Окончателният доклад на експертната група за създаване на фонд за обратно изкупуване на дълга и европейски дългови ценни книжа (5) беше представен на Комисията в края на март. Комисията създаде експертната група през юли 2013 г., за да проучи евентуалните ползи, рискове, изисквания и пречки за час-тичната замяна на емитирането на дълг на национално равнище със съвместно емитиране под формата на фонд за обратно изкупуване на дълга и европейски дългови ценни книжа.

В доклада се заключава, че фондът/пактът за обратно изкупуване на дълга и европейските дългови ценни книжа ще имат предимства по отношение на стаби-лизирането на пазарите за държавен дълг, подкрепата за трансмисията на па-ричната политика и насърчаването на финансовата стабилност и интеграция. Въпреки това тези предимства ще бъдат съчетани с икономически, финансов и морален риск. Експертната група препоръча първо да бъдат събрани доказател-ства за ефективността на реформираното икономическо управление на ЕС, преди да се вземат каквито и да било решения относно схемите за съвместно емитира-не. Идеята за фонд за обратно изкупуване на дълга и европейски ценни книжа бе предложена за първи път в подробния план на Комисията за задълбочен и ис-тински ИПС (6), публикуван през ноември 2012 г. Въз основа на експертния доклад Комисията ще обмисли какво предложение да представи за разглеждане на тези въпроси.

По-тясна координация на икономическите политики

На срещата на върха на държавите от еврозоната беше представено заключение-то, че по-тясната координация на икономическите политики е от съществено зна-чение, за да се гарантира гладкото функциониране на ИПС. Отправен бе също така призив за продължаване на работата, в тясно сътрудничество с Комисията, за разработването на конкретни механизми за засилена координация на икономиче-ските политики, конвергенция и солидарност. Този подход беше одобрен от Евро-пейския съвет през декември (7), на който също така бе заявено, че този въпрос ще бъде разгледан по-подробно на неофициалната среща на високо равнище през февруари 2015 г. След това председателят на Комисията, в тясно сътрудничество с председателя на срещата на върха на държавите от еврозоната, председателя на Еврогрупата и председателя на Европейската централна банка, ще докладва най-късно на заседанието на Европейския съвет през юни 2015 г. Държавите членки ще участват активно в подготвителната работа.


Ангажиране на гражданите в дебата за бъдещето на Европа

На 27 март поредицата от 51 граждански диалога, организирани в 28-те държа-ви членки с председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу и 21 комисари, приключи с провеждането в Брюксел на първия общоевропейски граждански диалог (8). На тази специална проява 150 участници от всички проведени по-рано граждански диалози споделиха свои размисли с председателя Барозу и с десет комисари в един истински паневропейски дебат.

Гражданските диалози стартираха през септември 2012 г., когато икономическа-та криза се превърна в истинска криза на доверието в Европейския съюз, в него-вите политически лидери и институции, както и в европейското управление като цяло. Целта беше да се достигне до гражданите и да бъде чуто тяхното мнение. Концепцията се основава на модела на откритите събрания на граждани, в рам-ките на които политици на равнище ЕС и национални и местни политици изслуш-ват гражданите и обсъждат с тях въпроси, свързани с ЕС.

През 18-те месеца, в рамките на които се проведе първата поредица от диалози, около 17 000 граждани присъстваха на дебатите, проведени в кметства, универ-ситети, театри и други обществени средища, а над 105 000 участваха активно чрез интернет и социалните медии. Милиони европейци гледаха диалозите по телевизията или прочетоха за тях в други медии.

Какво беше посланието на гражданите?

Обсъдени бяха много разнообразни теми, но навсякъде беше повдиган въ-просът за икономическата ситуация, нейното социално отражение и опас-ността да се стигне до т.нар. „изгубено поколение“. Сред основните въпроси, вълнуващи участниците, бяха тези, свързани със свободното движение, ори-ентираните към бъдещето инвестиции в образованието и изследователската дейност, както и необходимостта от интегрирани подходи за изготвянето на политики.

Много граждани застъпиха твърдо мнението, че икономическата интеграция трябва да бъде придружена от повече демокрация. Те също така изпратиха ясно послание, че солидарността и отговорността трябва да вървят ръка за ръка. Независимо дали от държави членки, успешно устояли на кризата, или от програмни държави (9), всички те изтъкнаха, че за тях ЕС е свързан със солидарност. Гражданските права в ЕС също имаха централно място.

По време на първата поредица от диалози средно девет десети от участниците изразиха желание да се провеждат повече преки диалози с европейските и на-ционалните политици. Комисията „Юнкер“ ще продължи да развива и прилага този нов инструмент за комуникация и взаимодействие с гражданите. По-конкретно в писмата си относно мандата до всички членове на колегиума председателят Юн-кер им възложи да бъдат политически активни в държавите членки и в диалозите с гражданите, като представят и дават сведения за общия дневен ред, вслушват се в изложените идеи и взаимодействат със заинтересованите страни.

Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия до 31 октомври, се обръща към участниците в работна среща по време на общоевропейския граждански диалог, проведен в Брюксел, Белгия, на 27 март.


Европейска година на гражданите 2013 г. — дейности през 2014 г.

Общата цел на „Европейската година на гражданите ― 2013 г.“ бе да се повиши осведомеността и да се увеличат познанията за правата и отговорностите, свър-зани с гражданството на ЕС, и да бъдат поканени гражданите да участват в дискусията и дебата по темата.

Комисията продължи да разпространява посланията на Европейската година в навечерието на изборите за Европейски парламент през май 2014 г. През този период беше насърчен диалогът между всички равнища на управление, граж-данското общество и бизнеса в рамките на прояви и конференции в цяла Европа, имащи за цел да се обсъди значението както на представителната демокрация, така и на демокрацията на участието в ЕС, както и да се информират гражданите за това как по-добре да участват в демократичния процес, със специален акцент върху европейските избори.

Официален плакат на кампанията за диалог с

гражданите през 2014 г.


Ново повествование за Европа

През 2013 г. и 2014 г. Комисията изпълни пилотния проект „Ново повествование за Европа“ (10). Тази инициатива, подкрепена от Европейския парламент, води своето начало от речта за състоянието на Съюза от 2012 г. на председателя Ба-розу, в която той призова за истински дебат с гражданите за задълбочаване на политическия съюз. По-специално той призова културните, научните и интелекту-алните среди да участват активно в дебата за бъдещето на Европа, за да не се позволи публичната сфера да бъде доминирана от популистки и радикални на-ционалистически политически сили.

„Ново повествование за Европа“ стартира като инициатива, имаща за цел да даде на средите на изкуството и културата и на научната и интелектуалната общност трибуна в дебата за бъдещето на ЕС, за да се спомогне широката об-щественост да стане съпричастна към проекта за европейска интеграция чрез изкуствата и науките.

За изпълнението на проекта Комисията създаде комитет по културата, съставен от съответните експерти в областта на науката и културата. На комитета беше възложена подготовката на три форума, на които се събраха интелектуалци, проявяващи интерес към процеса. Около 600 лица участваха в тези форуми.

Идеите в основата на новото повествование за Европа са изложени в деклараци-ята „Духът и тялото на Европа“ (11), приета в Берлин на 1 март.

БЕЛЕЖКИ(1) Европейска народна партия (EPP), Прогресивен алианс на социалистите и демократите (S & D),

Европейски консерватори и реформисти (ECR), Алианс на либералите и демократите за Европа (ALDE), Европейска обединена левица/Северна зелена левица (GUE/NGL), Група на Зелените/Европейски свободен алианс (Greens/EFA), Европа на свободата и пряката демокрация (EFDD).

(2) http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_en.pdf

(3) Заключения на Европейския съвет от 26 и 27 юни 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ec/143478.pdf).

(4) Съобщение на Комисията „Работна програма на Комисията за 2015 г.: ново начало“ (COM(2014) 910).

(5) http://ec.europa.eu/economy_finance/articles/governance/pdf/20140331_report_en.pdf

(6) Съобщение на Комисията „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз: начало на дебат на европейско равнище“ (COM(2012) 777).

(7) Заключения на Европейския съвет от 18 декември 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/146411.pdf).

(8) http://ec.europa.eu/citizens-dialogues/index_bg.htm

(9) Гърция, Португалия (до юни 2014 г.) и Кипър.

(10) Решение на Комисията относно приемането на годишната работна програма за 2014 г. относно обществените поръчки за пилотния проект „Ново повествование за Европа“, изпълняващо функцията на решение за финансиране (C(2014) 132). Решение на Комисията относно приемането на годишната работна програма за 2013 г. относно обществените поръчки за пилотния проект „Ново повествование за Европа“, изпълняващо функцията на решение за финансиране (C(2013) 289). Пилотният проект е действие, което попада в областите на компетентност на Съюза и за изпълнението на което не е необходим основен акт. Пилотните проекти са действия с експериментален характер, предназначени за изпитване на възможността за осъществяване и на целесъобразността на бъдещи дейности, предприемани от Съюза. Те могат да бъдат изпълнявани за период от не повече от две последователни години.

(11) http://ec.europa.eu/debate-future-europe/new-narrative/pdf/declaration_bg.pdf

СНИМКИ

Европейски съюз: стр. 8, 10, 12, 13, 14, 15, 17, 23, 25Европейски съюз/Shimera/Etienne Ansotte: стр. 21

http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_en.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ec/143478.pdf


http://ec.europa.eu/economy_finance/articles/governance/pdf/20140331_report_en.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/146411.pdf


http://ec.europa.eu/citizens-dialogues/index_bg.htm

http://ec.europa.eu/citizens-dialogues/index_bg.htm

Допълнителни стъпки към икономически, фискален и банков съюз

ГЛАВА ІІ

О Б Щ Д О К Л А Д З А 2 0 1 4 Г . — Г Л А В А І І30

2014 година беше година на напредък. Португалия последва примера на Ирландия и отбеляза достатъчен икономически и структурен прогрес, за

да прекъсне своята програма за финансова помощ. Повечето държави членки също отбелязаха напредък в намаляването или консолидирането на своя бю-джетен дефицит и в икономическите реформи. Беше създаден банков съюз за еврозоната (който обаче е отворен за всички държави членки), с цел да се укрепи надзорът върху нейния финансов сектор, в това число предпазен ме-ханизъм, в случай че финансовите институции са изправени пред сериозни проблеми. Тези законодателни актове се прилагат конкретно за еврозоната, за която са необходими специфични правила поради общата валута. Като част от тези правила през ноември Единният надзорен механизъм (ЕНМ) пое отговорността за надзора на банковата система в еврозоната, със специален акцент върху най-големите банки.

Латвия се присъедини към еврозоната в началото на 2014 г., последвана от Литва на 1 януари 2015 г., която стана 19-ата държава членка, използваща еврото като своя валута.

Чрез подписването на споразумение за обмен на информация в областта на данъчното облагане беше постигнат също така напредък в областта на бор-бата с данъчните измами.

Чисто новата сграда на Европейската централна банка във Франкфурт на Майн, Германия.

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н И С Т Ъ П К И К Ъ М И К О Н О М И ч Е С К И , Ф И С К А Л Е Н И Б А Н К О В С Ъ Ю З 31

Подобряване на европейското икономическо управление и засилване на програмата за растеж на Европа

Рамката за икономическо управление на Европейския съюз има за цел открива-нето, предотвратяването и коригирането на проблемни икономически тенденции, като например прекомерен дълг, спекулативни балони при недвижимите имоти или дисбаланси по текущата сметка, които могат да попречат на растежа и да изложат икономиките на риск.

ИКОНОМИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕС

Наблюдение

� Анализ на икономическите данни

� Прогнози� Годишен обзор

на растежа� Доклад за механизма

за предупреждение и задълбочени прегледи

Превенция

� Средносрочни цели� Програми за стабилност

и конвергенция � Национални програми

за реформи� Оценка на проектите на

бюджетни планове� Специфични за всяка

държава препоръки

Корекция

� Процедурата при прекомерен дефицит

� Процедурата при прекомерен дисбаланс

Прилагане: европейският семестър


Европейският семестър

Европейският семестър представлява годишния цикъл на ЕС за координация на икономическите и социалните политики, като през 2014 г. се отбелязва четвър-тата година от въвеждането му. Всяка година Европейската комисия извършва анализ на политиките за бюджетна и структурна реформа на всяка държава членка, предоставя насоки и препоръки и следи тяхното изпълнение. След задъл-бочен процес на обсъждане между държавите членки препоръките на Комисията първо се одобряват от държавните и правителствените ръководители, заседава-щи в рамките на Европейския съвет, и след това се приемат официално от нацио-налните министри, заседаващи в рамките на Съвета на Европейския съюз, след което държавите членки изпълняват договорените политики. В края на 2014 г. Комисията предложи да рационализира работата си, по-специално в областите, където е възможно подобрение по отношение на прозрачността и сложността на изготвянето на политиките и на тяхното въздействие върху растежа, дисбаланси-те и сближаването. Комисията възнамерява през 2015 г. да обсъди тези предло-жения с Европейския парламент и със Съвета.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЕМЕСТЪР: ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕС И ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

Source: EEAS.

НО

ЕМВ

РИ

ДЕК

ЕМВ

РИ

ЯНУА

РИ

ФЕВ

РУАР

И

МАР

Т

АПРИ

Л

МАЙ

ЮН

И

ЮЛ

И

АВГУ

СТ

СЕП

ТЕМ

ВРИ

ОК

ТОМ

ВРИ

ЕВРО

ПЕЙ

СКА

КОМ

ИСИ

ЯЕВ

РОП

ЕЙСК

И С

ЪВЕ

Т/ СЪ

ВЕТ

ДЪ

РЖАВ

И Ч

ЛЕН

КИЕВ

РОП

ЕЙСК

ИП

АРЛ

АМЕН

Т

Есенни икономически прогнози Зимни икономически прогнози Пролетни икономически прогнози

ГОР: годишен обзор на растежаДМП: доклад за механизма за предупреждениеСВДП: специфични за всяка държава препоръкиППД: процедура при прекомерен дефицит

Годишен обзор на растежа и доклад за механизма за предупреждение

Двустранни срещи с държавите членки

Проучвателни мисии в държавите членки

Ръководителите на ЕС приемат икономически приоритети въз основа на ГОР

Диалог по икономическите приоритети

Единен документ за анализ за всяка държава членка (програма за реформи и дисбаланси)

Комисията предлага специфични за всяка държава препоръки за бюджетните, икономическите и социалните политики

Двустранни срещи с държавите членки

ГОР

СВД

П

СВД

П

ДМ

П

Националните министри приемат заключения относно ГОР + ДМП. Ръководителите на ЕС се споразумяват за главните области на координация въз основа на ГОР + ДМП

ГОР

ГОР

Националните министри обсъждат СВДП

Ръководителите на ЕС одобряват окончателните СВДП

СВД

П

Дебат/резолюция относно европейския семестър и специфичните за всяка държава препоръки

ДМ

П

ЕВРО�ЗОНА

Държавите членки приемат бюджетите

Държавите членки представят проекти на бюджетни планове + програми за икономическо партньорство (страни, срещу които има процедура при прекомерен дефицит (ППД)

Държавите членки представят националните си програми за реформи (икономически политики) и програми за стабилност или програми за конвергенция (относно бюджетните политики)

Финансовите министри обсъждат становищата на Комисията относно проектите за бюджетни планове

Становище на Комисията относно проектите на бюджетни планове

ЕВРО�ЗОНА

ЕВРО�ЗОНА

ЕВРО�ЗОНА


Годишен обзор на растежа за 2014 г.

Годишният обзор на растежа бележи началото на годишния цикъл на европей-ския семестър. В него се очертават най-важните приоритети на ЕС за следващата година за стимулиране на растежа и създаване на работни места. Парламентът играе важна роля в този процес чрез т.нар. „икономически диалог“. Държавите членки постигнаха напредък по всеки от петте приоритета, които бяха набеляза-ни от Комисията през 2013 г. и като цяло останаха сходни за 2014 (1). Напредъкът може да бъде обобщен съгласно следните основни тематични области:

Бюджетна консолидацияПостигнат бе значителен напредък, като средната стойност на бюджетния дефи-цит в ЕС и в еврозоната следва да намалее допълнително през тази година, дос-тигайки съответно 3,0 % и 2,6 %. По този начин както ЕС, така и еврозоната са в пълно съответствие с Пакта за стабилност и растеж за пръв път от началото на кризата, когато през 2009 г. дефицитът достигна най-високото си равнище от почти 7 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Равнището на дълга обаче все още е високо и се очаква да достигне най-високата си точка през 2014—2015 г., преди да започне да спада. Предприемането на действия на ранен етап даде възможност на държавите членки да забавят темпото на консолидация и да се съсредоточат в по-голяма степен върху подобряването на качеството на пуб-личните разходи и модернизирането на публичната администрация на всички равнища. Държавите с по-голяма бюджетна свобода на действие трябва да насърчават частните инвестиции и потреблението, а дългосрочните инвестиции в образованието, научните изследвания и иновациите, транспорта, енергетиката и широколентовите мрежи, както и в опазването на климата следва да бъдат защи-тени от евентуални съкращения на бюджетните разходи. Трябва да има измест-ване на данъчната тежест от трудовите доходи към потреблението, недвижимите имоти или замърсяването на околната среда.

Възстановяване на кредитиранетоПостигнат е напредък в оздравяването на финансовия сектор, а напрежението на пазарите спадна значително от средата на 2012 г. Усилията на ЕС за изграж-дане на банков съюз ще подобрят способността на банките да управляват риско-вете в бъдеще. Въпреки това в краткосрочен план трябва да се направи повече, за да се понижат високите равнища на частния дълг (например чрез въвеждане или усъвършенстване на режимите на несъстоятелност на дружествата и физи-ческите лица), да се подготвят банките за новите капиталови изисквания и стрес тестове и да се улесни достъпът на дружествата до финансиране. След провеж-дането на стрес тестове за банките през 2014 г., през ноември ЕЦБ пое функ-циите на единен надзорен орган. След приемането през юли на Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) (2) вече са налице и двата стълба на банковия съюз.

Растеж и конкурентоспособностВ цяла Европа в резултат на кризата протича значително ребалансиране, като се извършва пренасочване към растеж, дължащ се в по-голяма степен на износа. Не е достатъчен обаче напредъкът по отношение на отварянето на пазарите на стоки и услуги с цел навлизане на конкуренция, особено що се отнася до енер-гийния пазар и регулираните професии. Системите за научни изследвания също се нуждаят от модернизиране.


Трудова заетост и промени в социалната сфераДържавите членки са постигнали напредък в модернизацията на своите трудови пазари и с течение на времето това би трябвало да спомогне за увеличаване на дела на икономически активното население. Акцентът трябва да се постави върху засилването на активната подкрепа и обучението на безработните лица, включително чрез подобряване на публичните служби по заетостта и въвеждане на „гаранции за младежта“, както и върху модернизацията на образователните системи. Освен това държавите членки трябва да следят размера на възнаграж-денията, така че да се подпомага както конкурентоспособността, така и вътреш-ното търсене, и следва да гарантират, че системите за социална закрила дости-гат до най-уязвимите обществени групи.

В съвместния доклад за заетостта, придружаващ годишния обзор на растежа, се прави анализ на тенденциите и предизвикателствата в сферата на заетостта и в социалната сфера и се представят политическите решения, взети от държавите членки за подобряване на заетостта и социалните постижения. Освен това в него се съдържа таблица на резултатите спрямо основните социални показатели и показатели за заетостта, въведени с цел да се укрепи социалното измерение на икономическия и паричен съюз чрез по-добро разбиране на пазара на труда и на рисковете за социалното развитие.

Публична администрацияНяколко държави членки търсят начини да направят публичния си сектор по-ефективен, включително чрез по-добро сътрудничество между различните рав-нища на управление. Акцентът трябва да се постави върху преминаването към публични услуги онлайн и намаляването на бюрокрацията.

В годишния обзор на растежа за 2014 г. също така бяха отправени препоръки за задълбочаване на европейския семестър. За да се засили чувството на нацио-нална ангажираност към специфичните за всяка държава препоръки на ЕС, държавите членки следва в по-голяма степен да ангажират в този процес нацио-налните парламенти, социалните партньори и гражданите, така че да гарантират разбирането и приемането на най-важните реформи. Преди да приемат на на-ционално равнище реформите от основно значение — и най-вече тези, засягащи пазара на труда и пазара на стоки, държавите членки от еврозоната следва да отделят повече време за тяхното координиране. Наред с това държавите членки трябва да изпълняват по-добре специфичните за всяка държава препоръки, от-правяни към тях от Комисията всяка пролет.

Специфични за всяка държава препоръки

През юни Комисията предложи поредица от препоръки в областта на икономиче-ската политика (3), отправени към отделните държави членки, с цел да се укрепи започналото преди година възстановяване. Препоръките се основават на под-робни анализи на ситуацията във всяка страна и в тях се предоставят насоки за стимулиране на растежа, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места в периода 2014—2015 г.

За 2014 г. акцентът беше изместен от реакцията на неотложните проблеми, поро-дени от кризата, към укрепване на условията за устойчив растеж и заетост в една следкризисна икономика.

Препоръките за 2014 г. бяха отправени към 26 държави (с изключение на Гърция и Кипър, които изпълняват програми за макроикономически корекции). Те отра-зяват напредъка, постигнат след препоръките от 2013 г., довели до положителни резултати. Въпреки това структурните реформи на икономиките на Съюза трябва да продължат, по-конкретно с цел:

▶ предприемане на мерки във връзка с високата безработица, неравенството и бедността;


▶ преминаване към по-благоприятно за заетостта данъчно облагане;

▶ стимулиране на частните инвестиции;

▶ повишаване на конкурентоспособността на икономиките;

▶ намаляване на равнищата на дълга.

Пакетът от специфични за всяка държава препоръки за 2014 г. беше приет от Съвета през юли.

ПРЕГЛЕД НА СПЕЦИФИЧНИТЕ ЗА ВСЯКА ДЪРЖАВА ПРЕПОРЪКИ ЗА ПЕРИОДА 2014―2015 Г.

Source: EEAS.

ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ СТРУКТУРНИ РЕФОРМИ ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ПОЛИТИКИ

ФИНАНСОВ СЕКТОР

Стаб

илни

пуб

личн

и ф

инан

си

Пенс

ионн

а си

стем

а и

сист

ема

на

здра

веоп

азва

не

Фис

калн

а ра

мка

Данъ

чно

обла

гане

Банк

ов с

екто

р и

дост

ъп д

о ф

инан

сира

не

Жил

ищен

паз

ар

Мре

жов

и ин

дуст

рии

Конк

урен

ция

в се

ктор

а на

усл

угит

е

Публ

ична

адми

нист

раци

я и

инте

лиге

нтно

рег

улир

ане

Науч

ни и

зсле

дван

ия

и ра

звит

ие и

ино

ваци

и

Ефик

асно

изп

олзв

ане

на р

есур

сите

Учас

тие

на п

азар

а на

тру

да

Акти

вна

поли

тика

по

отно

шен

ие н

а па

зара

на

тру

даМ

ехан

изми

за

опре

деля

не н

а тр

удов

ите

възн

агра

жде

ния

Сегм

енти

ране

на

паза

ра н

а тр

уда

Обр

азов

ание

и

обуч

ение

Бедн

ост

и со

циал

но

прио

бщав

ане

БЕЛГИЯ

БЪЛГАРИЯ

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

ДАНИЯ

ГЕРМАНИЯ

ЕСТОНИЯ

ИРЛАНДИЯ

ИСПАНИЯ

ФРАНЦИЯ

ХЪРВАТИЯ

ИТАЛИЯ

ЛАТВИЯ

ЛИТВА

ЛЮКСЕМБУРГ

УНГАРИЯ

МАЛТА

НИДЕРЛАНДИЯ

АВСТРИЯ

ПОЛША

ПОРТУГАЛИЯ

РУМЪНИЯ

СЛОВЕНИЯ

СЛОВАКИЯ

ФИНЛАНДИЯ

ШВЕЦИЯ

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Забележка: Специфични за всяка държава препоръки за 2014—2015 г., предложени от Комисията на 2 юни 2014 г. Гърция и Кипър следва да изпълняват ангажиментите, поети по програмите на ЕС/МВФ за финансова помощ. Препоръките за Португалия се обуславят от излизането от програмата.За повече информация: http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm


Оценка на проектите за бюджетни планове на еврозоната

Съгласно европейските правила за икономическо управление (4) (т.нар. „пакет от два акта“) от правителствата на държавите в еврозоната се изисква до средата на октомври да представят на Комисията проектите си за бюджетни планове за следващата година. Това се прави, за да се даде възможност за координация на фискалните политики на държавите членки от еврозоната, както и поради факта, че икономическата политика е призната в Договора за функционирането на Евро-пейския съюз за „въпрос от общо значение“. След това Комисията изготвя две оценки: становище относно плана на всяка държава членка, както и цялостна оценка на бюджетната ситуация и на перспективите за еврозоната като цяло. Въпреки това държавите членки от еврозоната запазват изцяло компетентността си по отношение на националните бюджети.

СЪОТВЕТСТВИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА БЮДЖЕТНИ ПЛАНОВЕ С РАЗПОРЕДБИТЕ НА ПАКТА ЗА СТАБИЛНОСТ И РАСТЕЖВсяка година държавите членки, които споделят еврото като своя валута, представят проекти на бюджетни планове на Европейската комисия. Комисията оценява плановете, за да гарантира, че икономическите политики на тези държави са координирани помежду си и че всички те спазват правилата за икономическо управление на ЕС. Проектите за бюджетни планове се класифицират като съвместими, частично съвместими или изложени на риск от неспазване.

С риск от неспазване

Съвместими като цяло

Съвместими

Не са обхванати от проектите за бюджетни планове за 2014 г.


Комисията приключи с оценката на 16 от проектите за бюджетни планове на държавите от еврозоната за 2015 г., като се съсредоточи върху съблюдаването от тяхна страна на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. За пет държа-ви (Германия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Словакия) бе установено, че проектите на бюджетни планове са в съответствие с Пакта, а за четири държави (Естония, Латвия, Словения и Финландия) бе счетено, че плановете в най-общи линии съответстват на изискванията на Пакта. За седем държави (Белгия, Испа-ния, Франция, Италия, Малта, Австрия и Португалия) становищата на Комисията сочат, че е налице риск от несъответствие. Ето защо Комисията поиска от държа-вите от последните две групи да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че бюджетът за 2015 г. е в съответствие с Пакта.

В някои случаи рискът от неизпълнение на изискванията имаше значение за евентуални мерки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. По отно-шение на Белгия, Франция и Италия Комисията реши да разгледа ситуацията отново през март 2015 г. Това ще бъде направено с оглед на финализирането на законите за бюджета и предстоящото конкретизиране на програмите за структур-ни реформи, които националните органи обявиха в писмата си до Комисията от ноември 2014 г. Тези три държави членки поеха ангажимент на най-високо равнище на държавно управление до началото на 2015 г. да приемат и приложат структурни реформи за засилване на растежа, които се очаква да окажат въз-действие върху устойчивостта на публичните финанси в средносрочен план.

Ранно откриване на икономическите рискове

Процедурата при макроикономически дисбаланси предвижда извършване на анализ на икономиките на 28-те държави членки всяка година. Това позволява да бъдат идентифицирани значителни рискове, като се препоръчват корективни мерки на ранен етап. За държавите членки, които се ползват от финансова помощ, това наблюдение се извършва в контекста на техните програми. През 2014 г. та-кива държави бяха Гърция, Кипър, Португалия и Румъния.

През 2014 г. в рамките на европейския семестър Комисията публикува заключе-нията си от задълбочените прегледи на икономиките на 17 държави членки. Тя отбеляза, че икономическото възстановяване набира скорост, но все още са на-лице предизвикателства. Сред идентифицираните предизвикателства са големи-те външни задължения в някои икономики, трайно високите равнища на излишъ-ка по текущите сметки в резултат на слабото вътрешно търсене в няколко държави, както и разходната конкурентоспособност за държавите, които тради-ционно отчитат най-големите дефицити по текущата сметка, и държавите с най-големи загуби на експортни пазарни дялове. Комисията констатира, че 14 от проверените държави членки са засегнати от дисбаланси, а в три от тези държа-ви (Хърватия, Италия и Словения) те са счетени за прекомерни. Държавите членки трябва да продължат да полагат усилия за преодоляването на тези дис-баланси, за да се намалят високите равнища на безработицата в много части на Европа. Що се отнася до фискалната консолидация, през ноември есенната ико-номическа прогноза потвърди, че намаляването на дефицитите на сектор „Дър-жавно управление“ ще продължи. През 2014 г. се наблюдаваше допълнително намаляване на съотношенията на дефицита към БВП в ЕС и в еврозоната, макар и с по-бавни темпове отколкото през 2013 г. Очаква се тези съотношения да достигнат своя връх през 2015 г. — 88,3 % и 94,8 % съответно.


Като последващи действия през ноември Комисията публикува годишния си до-клад за механизма за предупреждение (5), поставяйки началото на четвъртия годишен цикъл на процедурата при макроикономически дисбаланси, който през 2015 г. ще продължи с предприемането на задълбочен преглед на 16 държави членки.

В доклада за механизма за предупреждение се съдържа набор от допълнителни показатели, които са особено полезни при тълкуването на таблицата с резултати-те спрямо показателите. От 2013 г. насам допълнителните показатели включват редица социални показатели, тъй като анализирането им следва да спомогне за по-доброто разбиране на социалната цена на дисбалансите в различните им проявления, както и на необходимата корекция. Такива социални показатели са например процентът на хората, изложени на риск от бедност и социално изключ-ване, или делът на лицата (като процент от общото население), които живеят в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност.

Икономическите приоритети за периода след 2014 г.

Годишен обзор на растежа за 2015 г.Годишният обзор на растежа за 2015 г. (6), публикуван от Комисията през ноем-ври 2014 г., беше съсредоточен върху мерките за стабилно връщане на Европа към устойчивото създаване на работни места и устойчивия икономически растеж. Обзорът се основава на динамиката, създадена с встъпването в длъжност на новата Комисия с амбициозна програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна. Като част от този подход Комисията препоръча про-веждането на икономическа и социална политика, която да почива на три основни стълба: стимулиране на инвестициите, подновен ангажимент за осъществяването на структурни реформи и прилагане на фискална отговорност.

Т.НАР. „ОБРАЗЦОВ ТРИЪГЪЛНИК“, ИЗОБРАЗЯВАЩ ПРИНЦИПНАТА ЛОГИКА, НА КОЯТО СЕ ГРАДИ ПЛАНЪТ НА КОМИСИЯТА ЗА ИНВЕСТИЦИИ ЗА ЕВРОПА

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията,

отговарящ за еврото и социалния диалог от 1 ноември, по време на

пресконференция относно годишния обзор на растежа на

ЕС за 2015 г. Сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия,

28 ноември.

ИНВЕСТИЦИИ

СТРУКТУРНИ РЕФОРМИ

ФИСКАЛНА ОТГОВОРНОСТ


Рационализиране на европейския семестърКомисията също така предложи европейският семестър да бъде рационализиран и подсилен, като му бъде дадена по-ясна насоченост и му бъде отредена по-силна политическа роля въз основа на трите стълба на годишния обзор на рас-тежа. Един по-целенасочен европейски семестър следва да укрепи социалната пазарна икономика и да направи по-ефективна координацията на икономиче-ските политики на равнище ЕС чрез по-голяма отчетност и повишена ангажира-ност от страна на всички участници в процеса, в това число социалните парт-ньори. С новия цикъл на координация на икономическата политика също така ще се опрости процедурата и ще се намалят изискванията за докладване за държа-вите членки, като процесът ще стане по-открит и многостранен.

Европейският механизъм за стабилност

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е постоянният механизъм за разре-шаване на кризи за държавите от еврозоната. ЕМС емитира дългови инструменти за финансирането на заеми и други форми на финансова помощ за държавите членки от еврозоната.

Решението, довело до създаването на ЕМС, беше взето от Европейския съвет през декември 2010 г., като държавите членки от еврозоната подписаха между-правителствен договор за създаване на ЕМС през февруари 2012 г. ЕМС започна да функционира на 8 октомври 2012 г. Латвия, която се присъедини към еврозо-ната през януари 2014 г., стана 18-ият член на ЕМС през март.

Съвместна пресконференция за есенните икономически прогнози за периода 2014—2016 г., дадена от Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията по въпросите на работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността (вляво), и Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз (вдясно), и двамата на служба от 1 ноември. Брюксел, Белгия, 4 ноември.


ЕМС е междуправителствена организация съгласно разпоредбите на междуна-родното публично право със седалище в Люксембург. Той разполага със записан капитал на обща стойност 701,9 млрд. евро, с внесен капитал в размер на 80,2 млрд. евро и невнесен, подлежащ на плащане при поискване капитал от 621,7 млрд. евро. ЕМС разполага с максимален кредитен капацитет от 500 млрд. евро, като негови акционери са всички държави членки от еврозоната.

ВНОСКИ В КАПИТАЛА ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, КОИТО СА ЧАСТ ОТ ЕМС

Естония 0,1847 %

Ирландия 1,5814 %

Гърция 2,7975 %

Испания 11,8227 %

Италия 17,7917 %

Латвия 0,2746 %Кипър 0,1949 %

Люксембург 0,2487 %

Нидерландия 5,6781 %

Литва 0,4063 %

Малта 0,0726 %

Австрия 2,7644 %

Словения 0,4247 %Белгия 3,4534 %

Германия 26,9616 %

Португалия 2,4921 %

Словакия 0,8184 %

Финландия 1,7852 %

Франция 20,2471 %


Латвия се присъедини към еврозоната през 2014 г., пос-ледвана през 2015 г. от Литва — 19-ата държава членка в еврозоната

Въпреки многото песимисти, вещаещи катастрофа, еврозоната продължи да се стабилизира и да приема нови членове през 2014 г. Латвия стана 18-ата държа-ва от еврозоната на 1 януари. Преминаването към еврото в Латвия протече гладко и успешно, а Комисията го следеше редовно чрез експресни проучвания на Евробарометър до приключването на двойното обращение на 14 януари. На тази дата над 9 от всеки 10 парични плащания в магазините вече се извършваха само в евро. Набраната при това преминаване към еврото стремителност получи допълнителен тласък с решението на Съвета, необходимо за приемането на ев-рото от Литва на 1 януари 2015 г. (7) Така Литва стана 19-ият член на еврозона-та. Съветът определи постоянния обменен курс на 3,45280 литовски литаса за евро. Това съответстваше на преобладаващия централен курс на литовския литас във валутния механизъм на ЕС. Решението беше взето на 23 юли 2014 г. след одобрението с голямо мнозинство от Европейския парламент на 16 юли и от Ев-ропейския съвет на заседанието му на 26 и 27 юни, въз основа на препоръките на Комисията и ЕЦБ.

Еврозоната — дом на 338 милиона европейци: по-силни заедно с еврото

Повече от 10 години след въвеждането на евробанкнотите и евромонетите Евросистемата започна издаването на втора серия банкноти, известна като серията „Европа“. Серията интегрира в холограмата и водния знак портрет на Европа — персонаж от гръцката митология, откъдето идва името на нашия континент.

Новата банкнота от 10 евро бе пусната в обращение на 23 септември. Това е втората банкнота от серията „Европа“, която влезе в обращение след новата банкнота от 5 евро. ЕЦБ взе редица мерки, с които допълнително да подкрепи адаптирането на банкнотообработващите машини, като предостави новата банкнота от 10 евро на разположение на отрасъла много преди нейното въ-веждане и като засили сътрудничеството с всички съответни заинтересовани страни. Това допринесе за гладкото въвеждане на новата банкнота.

Повече информация относно защитата на еврото срещу подправяне (8) може-те да намерите в глава ІV.

Rimantas Šadžius, министър на финансите на Литва, по време на проява за честване на присъединяването на Литва към еврозоната, считано от 1 януари 2015 г. Брюксел, Белгия, 23 юли 2014 г.


Резултати от проучването на Евробарометър: държавите членки от еврозоната, октомври

Голяма част от участвалите в проучването в еврозоната, около 69 %, също смятат, че еврото е положителен фактор за ЕС. Макар мнозинството от анкетираните във всяка държава да са на това мнение, все пак са налице значителни разлики между държавите членки от еврозоната.

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА ЕВРОТО

80 % 79 % 78 % 77 % 77 % 74 % 74 % 74 % 73 % 72 % 71 % 70 % 69 % 69 % 69 % 67 % 66 % 63 % 59 %

4 % 6 % 18 % 15 % 12 % 18 % 8 % 16 % 14 % 17 % 22 % 18 % 21 % 20 % 18 % 24 % 20 % 25 % 27 %

10 % 6 % 3 % 4 % 5 % 4 % 9 % 3 % 11 % 9 % 5 % 8 % 6 % 7 % 7 % 5 % 9 % 9 % 8 %

6 % 9 % 1 % 4 % 6 % 4 % 9 % 7 % 2 % 2 % 2 % 4 % 4 % 4 % 6 % 4 % 5 % 3 % 6 %

Есто

ния

Мал

та

Люкс

ембу

рг

Ирл

анди

я

Слов

акия

Нид

ерла

ндия

Латв

ия

Исп

ания

Фин

ланд

ия

Слов

ения

Белг

ия

Герм

ания

Авст

рия

Евро

зона

Гърц

ия

Фра

нция

Пор

туга

лия

Ита

лия

Кипъ

р

Добро

Отношение към еврото: отговори на обществеността в страните от еврозоната на въпроса „Общо казано, мислите ли, че еврото в ... е добро или лошо нещо за ЕС?“

Лошо Не мога да преценя (спонтанно) Не знам


Финансова помощ: данни за програмите

чрез европейските механизми за финансова помощ се предоставя подкрепа на държавите — членки на ЕС, намиращи се в затруднено положение, като по този начин се запазва финансовата стабилност в ЕС и в еврозоната. Финансовата по-мощ е обвързана с изпълнението на определени макроикономически условия. Програмите за икономически реформи, които са започнати и се изпълняват, до-несоха на съответните държави членки значителни ползи от гледна точка на стабилността, растежа и структурните реформи, водещи до повишаване на конку-рентоспособността, а за тези, които успешно са приключили програмите — въз-становяване на нормалните условия на кредитиране на капиталовите пазари.

Гърция

От май 2010 г. държавите членки от еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) предоставят финансова помощ на Гърция посредством програма за икономически реформи в контекста на рязко влошаване на условията за финан-сиране.

Целта е да се подпомогнат усилията на гръцкото правителство за възстановява-не на бюджетната устойчивост и за осъществяване на структурни реформи, за да се подобри конкурентоспособността на икономиката и така се положат основите за устойчив икономически растеж и създаване на работни места.

Извършването на всяко плащане за Гърция по линия на всеки финансов инстру-мент трябва да бъде одобрено както от Еврогрупата, така и от съвета на Евро-пейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), а също и от изпълнителния съвет на МВФ. Преди да бъде взето това решение, служители на Комисията, ЕЦБ и МВФ провеждат съвместни мисии за проверка в Гърция, за да следят за спаз-ването на условията на програмата. През 2014 г. петият транш по програмата за финансова подкрепа се равняваше на общо 9,9 млрд. евро от Европейския ин-струмент за финансова стабилност и МВФ и беше предоставен на няколко вноски в периода от юли до август. След положителното становище, изразено от Еврогру-пата на 8 декември, на 9 декември Гърция официално поиска двумесечно техни-ческо удължаване на програмата, както и кредитна линия с разширени условия по линия на ЕМС, когато програмата приключи окончателно. Еврогрупата привет-ства неотдавнашните положителни промени в гръцката икономика и напредъка, постигнат от гръцките органи за справяне с нерешените въпроси с оглед при-ключване на петия преглед.


ПЛАЩАНИЯ В РАМКИТЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ КОРЕКЦИИ ЗА ГЪРЦИЯ (В МЛРД. ЕВРО)

Предишни плащания

1-ва програма Държави членки от еврозоната МВФ Общо

1-во плащане 18 май 2010 г. 14,5 12 май 2010 г. 5,5 20,0

2-ро плащане 13 септември 2010 г. 6,5 14 септември 2010 г. 2,5 9,0

3-то плащане 19 януари 2011 г. 6,5 21 декември 2010 г. 2,5 9,0

4-то плащане 16 март 2011 г. 10,9 16 март 2011 г. 4,1 15,0

5-о плащане 15 юли 2011 г. 8,7 13 юли 2011 г. 3,3 12,0

6-о плащане 14 декември 2011 г. 5,8 7 декември 2011 г. 2,2 8,0

1-ва програма — общо плащания 52,9 20,1 73,0

2-ра програма ЕИФС (1) МВФ

1-во плащане 1-ви транш (2) 12 март, 10 април и 25 април 2012 г.12 март, 10 април и 25 април 2012 г.

29,7 19 март 2012 г. 1,649

2-ри транш (3) 4,9

3-ти транш 19 март 2012 г. 5,9

4-ти транш 10 април 2012 г. 3,3

5-и транш (4) 19 април 2012 г. 25,0

6-и транш 10 май 2012 г. 4,2

7-и транш 28 юни 2012 г. 1,0

Общо 74,0

2-ро плащане 1-ви транш (5) 17 и 19 декември 2012 г. 34,3 16 януари 2013 г. 3,24

2-ри транш 31 януари 2013 г. 2,0

3-ти транш 28 февруари 2013 г. 2,8

4-ти транш 3 май 2013 г. 2,8

5-и транш (6) 31 май 2013 г. 7,2

Общо 49,1

3-то плащане 1-ви транш 17 май 2013 г. 4,2 6 юни 2013 г. 1,73

2-ри транш 25 юни 2013 г. 3,3

Общо 7,5

4-то плащане 1-ви транш 31 юли 2013 г. 2,5 2 август 2013 г. 1,71

2-ри транш 18 декември 2013 г. 0,5

Общо 3,0

5-о плащане 1-ви транш 28 април 2014 г. 6,3 5 юни 2014 г. 3,41

2-ри транш 9 юли 2014 г. 1,0

3-ти транш 14 август 2014 г. 1,0

Общо 8,3

2-ра програма — общо плащания до ноември 2014 г. 141,9 11,74 153,6

1-ва и 2-ра програма — общо плащания до ноември 2014 г.

194,8 31,8 226,6

Моля, имайте предвид, че някои цифри са закръглени и следователно общите суми може да не представляват точен сбор на цифрите, съдържащи се в редовете и колоните.(1) Тази таблица не включва 35 млрд. евро облигации на ЕИФС, предадени на ЕЦБ на 7 март 2012 г. като обезпечение, за да може ЕЦБ да

продължава да приема гръцки държавни облигации с рейтинг „селективно неизпълнение на задълженията“ в парични дейности по финансиране. Облигациите на ЕИФС бяха издадени от ЕЦБ на 25 юли 2012 г.

(2) „Подсладител“ PSI, облигации на ЕИФС.(3) Натрупани лихви PSI, облигации на ЕИФС.(4) Банкова рекапитализация, облигации на ЕИФС.(5) Включва банковата рекапитализация.(6) Банкова рекапитализация, облигации на ЕИФС.

Общо

Общо


Португалия

През юни Португалия успешно приключи своята тригодишна програма за иконо-мически реформи, както беше планирано и без предварително установен предпа-зен кредитен инструмент. Програмата включваше изпълнение на амбициозен план за реформи и допринесе за възвръщане на икономическия растеж и възста-новяване на доверието на инвеститорите в държавата. Португалското правител-ство реши да приключи програмата, без да бъде изплатен пълният размер на помощта, отказвайки се от последния транш на заема от ЕС и МВФ.

През май приключи мисията на служителите на Комисията, ЕЦБ и МВФ в рамките на (незавършения) 12-и и последен преглед на програмата за икономически ре-форми. Общото заключение от последната мисия беше, че предвид нелеките об-стоятелства изпълнението на програмата през последните 3 години е имало го-лям успех, като значително са се подобрили публичните финанси, финансовият сектор се е стабилизирал, а икономиката се възстановява.

През предходните 3 години големият дефицит по текущата сметка премина в излишък, бюджетният дефицит намаля над два пъти, а достъпът до пазарите на държавни дългови инструменти значително се подобри. Освен това Португалия отчете умерено икономическо възстановяване въз основа на повишена конкурен-тоспособност, финансова стабилност и по-стабилни публични финанси, като рав-нището на безработица спадна.

Понастоящем Португалия е под наблюдение след приключване на програмата, което ще се извършва, докато не бъдат изплатени поне 75 % от получената фи-нансова помощ. Целта на наблюдението след приключване на програмата в крайна сметка е да се измери капацитетът на страната да изплати неизплатени-те заеми на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) и ЕИФС. В рамките на наблюдението след приключване на програмата Комисията, в съ-трудничество с ЕЦБ, ще започне редовни мисии за проверка в тази държава членка, за да анализира промените в икономическото, фискалното и финансовото положение, и на всеки шест месеца ще представя оценки, в които при необходи-мост могат да се препоръчат допълнителни мерки.


РАЗМЕР НА ПЛАЩАНИЯТА ЗА ПОРТУГАЛИЯ (В МЛРД. ЕВРО)

Преглед на програмата

ДатаПлащане

(глобално)

ЕМФС (млрд. евро)

ЕИФС (млрд. евро)

МВФ (млрд. евро)

Общо (млрд. евро)

Приблизителна дата за

извършване на плащането

Одобрение2-ро тримес.

2011 г.1 6,5 5,9 6,3 18,7 юни 2011 г.

1-ви3-то тримес.

2011 г.2 7,6 — 4,0 11,6

септември 2011 г.

2-ри4-то тримес.

2011 г.3 1,5 3,7 2,9 8,1

декември 2011 г.

3-ти1-во тримес.

2012 г.4 4,5 5,2 5,2 14,9 април 2012 г.

4-ти2-ро тримес.

2012 г.5 — 2,6 1,5 4,1 юли 2012 г.

5-и3-то тримес.

2012 г.6 2,0 0,8 1,5 4,3

октомври 2012 г.


2012 г.7 — 0,8 0,8 1,6 януари 2013 г.

7-и1-во тримес.

2013 г.8 — 2,1 0,7 2,8 април 2013 г.

8-и2-ро тримес.

2013 г.9

— 1,8 1,0 2,8

ноември 2013 г.


2013 г.— 1,9 0,9 2,8


2013 г.10 1,8 — 0,9 2,7

февруари 2014 г.

11-и1-во тримес.

2014 г.

11 — 1,20,9 2,5

април 2014 г.

12 0,4 — ноември 2014 г.

12-и2-ро тримес.

2014 г.—

1,7 (анулирани)



Общо 24,3 26 26,6 76,9

Моля, имайте предвид, че някои цифри са закръглени и следователно общите суми може да не представляват точен сбор на цифрите, съдържащи се в редовете и колоните.

Кипър

След искане, отправено през юни 2012 г. от Кипър, през април 2013 г. Комисията, ЕЦБ и МВФ договориха с кипърските органи програма за икономически реформи. Програмата е за периода 2013—2016 г. Размерът на финансовия пакет ще бъде до 10 млрд. евро, от които ЕМС ще предостави до 9 млрд. евро, а МВФ се очаква да допринесе с приблизително 1 млрд. евро.

Според четвъртия преглед на напредъка програмата на Кипър продължава да се изпълнява по план, въпреки значителните предизвикателства, които все още предстои да бъдат преодолени. Бюджетните резултати за първото тримесечие на 2014 г. надминаха очакванията със значителен марж благодарение на по-добро-то от очакваното изпълнение на приходите и разумното изпълнение на бюджета. Постигнат беше напредък при рекапитализацията и консолидирането на сектора на кооперативните кредитни институции и банките отбелязаха напредък по своите планове за преструктуриране. Това даде възможност за значително нама-ляване на ограниченията при вътрешните плащания в съответствие с пътната карта на правителството. Правителството предприе също така стъпки за изпъл-нение на своята амбициозна програма за структурни реформи.


Петата мисия за проверка, проведена през юли, беше и последната мисия, прове-дена през 2014 г. Значителното отлагане на приключването на тази мисия беше резултат от забавянето в приемането на ефективен закон за обезпечаването на заеми. След отмяната на редица закони, които биха направили новия закон за обезпечаването на заеми неефективен, мисията за проверка беше приключена и в средата на декември беше извършено плащането от 350 млн. евро по линия на Европейския механизъм за стабилност.

РАЗМЕР НА ПЛАЩАНИЯТА ЗА КИПЪР (В МЛРД. ЕВРО)

Преглед Дата (1) ЕМС МВФ Общо

— (2) — 2,0 0,1 2,1

— (2) — 1,0 — 1,0

1-ви 4-то тримес. 2013 г. 1,5 0,1 1,6

2-ри 1-во тримес. 2014 г. 0,1 0,1 0,2

3-ти 2-ро тримес. 2014 г. 0,2 0,1 0,2

4-ти 3-то тримес. 2014 г. 0,6 0,1 0,7

5-и (3) 1-во тримес. 2015 г. 0,4 0,1 0,4

6-и 2-ро тримес. 2015 г. — — —

7-и 3-то тримес. 2015 г. — — —

8-и 4-то тримес. 2015 г. — — —

9-и 1-во тримес. 2016 г. — — —

10-и 2-ро тримес. 2016 г. — — —

Общо плащания 5,7 0,5 6,2

Моля, имайте предвид, че някои цифри са закръглени и следователно общите суми може да не представляват точен сбор на цифрите, съдържащи се в редовете и колоните.(1) Отнася се за период, предварително финансиран чрез официални средства.(2) Първите две плащания бяха извършени в началото на програмата, преди прегледите.(3) Плащането на ЕМС, свързано с 5-ия преглед, беше извършено през декември 2014 г., а това на МВФ беше отложено.

Испания

Програмата за финансовия сектор на Испания официално приключи успешно в края на януари след 18-месечно изпълнение.

Програмата постигна двойната си цел за възстановяване и реформиране на фи-нансовия сектор на Испания и по този начин спомогна за създаването на здрава основа за икономическо възстановяване.

Испанските финансови пазари се стабилизираха, банките увеличиха ликвидност-та си и платежоспособността им продължава да е достатъчна, депозитите се увеличават, достъпът до пазарите на финансиране се подобрява, а преструкту-рирането на банките е в напреднала фаза. Освен това беше значително укрепена рамката за управлението, регулирането и надзора на банковия сектор, за да се гарантира, че безотговорните практики, довели до кризата, няма да се повтарят.


Въпреки това предизвикателствата пред Испания продължават да са значителни. Структурните реформи, бюджетната консолидация и усилията за намаляване на все още изключително високата безработица трябва да продължат.

Неотдавнашното развитие в икономическата и финансовата област потвърждава положителните тенденции за стабилизация, които се наблюдават през последни-те 2 години. Важно е обаче бдителността да продължи, тъй като цялостната икономическа ситуация продължава да е нестабилна, а големите дисбаланси от периода преди кризата и свързаните с тях политически предизвикателства на пазара на труда и извън него все още са значителни. Цялостното, своевременно и ефективно изпълнение на програмата за реформи — а при необходимост и по-нататъшното ѝ укрепване — е от първостепенно значение и често изисква съвместни действия на различните нива на държавно управление, както и вни-мателно наблюдение на резултатите от реформите.

След края на програмата мониторингът на икономиката и финансовия сектор на Испания продължава в рамките на наблюдението след приключване на програ-мата.

В отговор на отправено през юни 2012 г. искане Испания получи финансова по-мощ в размер на 41,3 млрд. евро от държавите членки от еврозоната чрез ЕИФС. Впоследствие подпомагането беше поето от ЕМС.

Ирландия

От 2011 г. до края на 2013 г. ЕС и МВФ предоставяха финансова помощ за Ир-ландия. През декември 2013 г. Ирландия успешно приключи програмата за фи-нансова помощ, като огромна част от политическите условия по програмата по същество бяха изпълнени, а доверието на инвеститорите в държавата и банките беше възстановено.

Понастоящем Ирландия подлежи на наблюдение след приключване на програ-мата, което ще се извършва, докато не бъдат изплатени поне 75 % от получената финансова помощ.

Като цяло перспективата за Ирландия продължи да се подобрява след приключ-ването на програмата, подпомогната от ЕС/МВФ, но все още са налице редица големи предизвикателства. В контекста на общ спад на доходите от държавни ценни книжа търсенето на ирландски активи от частни инвеститори е високо, като властите възстановяват нормалните пазарни условия на кредитиране. Ико-номическото възстановяване и понижаването на номиналния бюджетен дефицит продължиха, като структурните реформи и реформите във финансовия сектор напредват. Въпреки това високата задлъжнялост на публичния и частния сектор се отразява на темповете на възстановяването, особено що се отнася до частно-то потребление.


Програма за превантивна помощ за платежния баланс на Румъния

Програмата за превантивно подпомагане на платежния баланс ще се изпълнява в продължение на 24 месеца (до края на септември 2015 г.) и се състои от пре-вантивна помощ от Европейския съюз в размер до 2 млрд. евро и от МВФ — в размер до 1,75 млрд. СПТ (9) (около 2 млрд. евро), която ще е подкрепена от ново стендбай споразумение. Освен това Световната банка ще продължи да оказва подкрепа на румънската икономика.

През юни екипи на Комисията и МВФ посетиха Румъния, за да проведат обсъжда-ния относно първия преглед на нейната превантивна програма за платежния баланс с ЕС и относно третия преглед на стендбай споразумението с МВФ. Пла-нирана е нова мисия за проверка в началото на 2015 г. Междувременно през септември румънска министерска делегация посети Брюксел, за да обсъди със-тоянието на изпълнението на политиката в ключови области на програмата и плановете на правителството за втора корекция на бюджета за 2014 г., приета в края на септември. Освен това служители на Комисията и МВФ осъществиха техническо посещение в Румъния с цел обсъждане на бюджета за 2015 г. Румън-ската икономика продължи да се възстановява, като се очаква да отбележи растеж от 2,6 % през 2014 г. Фискалните дисбаланси намаляха, а дефицитът по текущата сметка остана на ниско равнище, но редица структурни предизвикател-ства продължават да са потенциална спънка за производителността и икономи-ческия растеж.


Силна финансова уредба за Европа и банков съюз за еврозоната

Със стартирането на първия стълб на банковия съюз започва следващият етап на икономическия и паричен съюз

На 4 ноември 2014 г. ЕЦБ пое отговорността за надзора на банковата система в еврозоната. Понастоящем ЕЦБ упражнява пряк надзор върху 120 значими банки, а в рамките на ЕНМ отговаря непряко за около 3500 по-малки институции.

Текущият надзор обхваща цялостното взаимодействие с банките и постоянния надзор на техните дейности. На ЕЦБ е възложено също така да издава и отнема банкови лицензи и да одобрява придобиването на квалифицирани дялови учас-тия. В зависимост от оценката на рисковия профил на дадена банка ЕЦБ може да наложи също така широк спектър от мерки за надзор. В рамките на банковия надзор, упражняван от ЕЦБ, ще се анализират рисковете и слабостите на финан-совия сектор като цяло.

Възлагането на ЕЦБ на функции за банков надзор се счита за най-голямата крач-ка напред в европейската финансова интеграция от въвеждането на единната валута през 1999 г. Целта е да се прекъсне финансовата връзка между държави-те членки и техните банки, да се създаде култура на надзор с европейска, а не с национална насоченост, както и да се насърчи единният пазар чрез намаляване на фрагментацията на финансовата система, причинена от световната финансова криза от 2007—2008 г.

Преди стартирането на ЕНМ ЕЦБ и националните компетентни органи извършиха подробна оценка на 130-те най-големи банки в еврозоната, чиито активи възли-зат на 22 трилиона евро, или 82 % от общия размер на банковите активи. Тази безпрецедентна проверка на състоянието имаше за цел да се установят слабо-стите в банковата система, като банките бяха задължени да отстранят тези сла-бости и да засилят прозрачността по отношение на състоянието на банките, за да се възстанови по този начин доверието в банковата система. Проверката на със-тоянието имаше два компонента: анализ на качеството на активите, ръководен от ЕЦБ, и тест за устойчивост, предприет съвместно с Европейския банков орган (ЕБО) за ЕС като цяло.

КАПИТАЛОВИ НУЖДИ СЛЕД ПРЕГЛЕДА НА СЪСТОЯНИЕТО ОТ ЕЦБ

0

5

10

15

20

25

30

Недостиг (млрд. евро)

11,2

21,9 24,6

+ 10,7+ 2,7

Недостиг от стрес тестовете, извършени от банките, и качество,

осигурено от компетентните национални органи и ЕЦБ

Недостиг, включително корекции в началния момент, свързани с AQR,

отразяващ нова информация за показателите на активите от AQR в

прогнозите от стрес тест

Недостиг, включително корекции в началния момент, свързани с

анализ на качеството на активите (AQR)


Над 6000 експерти от 19 страни участваха във всеобхватната оценка. Те прегле-даха 800 индивидуални портфейла, направиха подробен анализ по отношение на 119 000 длъжници и оцениха 170 000 обезпечения и над 5000 ценни книжа.

Информацията, първоначално предоставена от участващите банки, беше прове-рена от експертите от ЕЦБ и националните надзорни органи, които бяха подпо-могнати от външни консултанти. Резултатите от оценката бяха одобрени — след провеждане на диалог с банките — от Надзорния съвет на ЕЦБ (създаден в на-чалото на 2014 г.) и Управителния съвет на ЕЦБ.

Всеобхватната оценка установи недостиг на капитал от около 25 млрд. евро в 25 участващи банки. Наложиха се корекции на банкови активи в размер на 37 млрд. евро, които обаче не произведоха недостиг на капитал, тъй като съответните банки разполагаха с достатъчен капиталов буфер.

ЦЯЛОСТНА ОЦЕНКА НА НЕДОСТИГА НА КАПИТАЛ ПО ДЪРЖАВИ НА УЧАСТВАЩИТЕ БАНКИ (В МЛРД. ЕВРО)

Италия 9,7

Гърция 8,7

Португалия 1,1

Белгия 0,5

Германия 0,2

Франция 0,1

Австрия 0,9

Ирландия 0,9

Словения 0,1

Испания 0,0Кипър 2,4

ПО РАЗМЕР НА НЕДОСТИГА �МЛРД. ЕВРО�

ПО БРОЙ БАНКИ С НЕДОСТИГ

Италия 9

Гърция 3

Португалия 1

Германия 1Испания 1

Франция 1 Словения 2

Белгия 2

Австрия 1

Ирландия 1

Кипър 3


Някои от оценените банки вече бяха подобрили съотношението на базовия собствен капитал от първи ред през 2013 г., други набраха нов капитал или по-вишиха собствения си капитал в хода на 2014 г. От 25-те банки с недостиг на капитал във всеобхватната оценка 12 вече бяха набрали нов капитал в размер на 15 млрд. евро. Оставащият недостиг от около 10 млрд. евро трябва да се отстра-ни през първата половина на 2015 г. От юли 2013 г. насам само 30-те най-голе-ми участващи банки подобриха счетоводните си баланси с около 200 млрд. евро, в това число чрез набирането на капитал в размер на близо 60 млрд. евро.

Всеобхватната оценка беше важна стъпка към създаването на банков съюз. В хода на проверките на качеството на активите беше установено наличието на значителен обем допълнителни необслужвани експозиции, състоящи се най-вече от кредити, изложени на риск от забавено погасяване. Обемът на необслужвани-те експозиции се е увеличил със 135,9 млрд. евро, достигайки обща стойност 879 млрд. евро. Обезпечения като недвижимо имущество, машини и кораби бяха преоценени и провизиите за риск трябваше да бъдат увеличени.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СТРЕС ТЕСТОВЕТЕ

Тестът за устойчивост, проведен наред с анализа на качеството на активите, беше извършен съвместно с ЕБО. Участващите банки бяха подложени на два сценария: базов сценарий, при който се вземат предвид прогнозите за растежа на Комисията, както и неблагоприятен сценарий, при който се допуска, че външен шок би довел до тежка икономическа криза в еврозоната с намаляване на сто-панската дейност за период от 3 години, включително с около 5 % само през първите 2 години.

10

-10

20

30

40

50

60

49,247,1 46,4

22,5 22,518,5

15,113

10,98

3,7 2,9 1,4 0,2 0,10,1 0,1– 0,2

1,20

Въздействие върху капитала (млрд. евро)

Допълнителни изисквания за капитал поради увеличение на рисково претеглените активи

Изчерпване на капитала при стрес тест

Въздействие върху капитала от анализа на качеството на активите

Фра

нция

Ита

лия

Герм

ания

Гърц

ия

Исп

ания

Нид

ерла

ндия

Белг

ия

Ирл

анди

я

Авст

рия

Пор

туга

лия

Фин

ланд

ия

Кипъ

р

Слов

ения

Люкс

ембу

рг

Слов

акия

Мал

та

Литв

а

Латв

ия

Есто

ния


При неблагоприятния сценарий банките биха загубили част от доходите си и биха понесли големи загуби по необслужвани кредити. Докато при базовия сце-нарий общата капитализация на участващите банки би се увеличила леко, при неблагоприятния сценарий тя би намаляла с 3 процентни пункта от 11,4 % на 8,4 % базов собствен капитал от първи ред. Банките трябваше да поддържат минимално съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 5,5 % при неблагоприятния сценарий и от 8 % при базовия сценарий.

Укрепване на финансовия сектор

В допълнение към новата роля на ЕЦБ за упражняване на банков надзор, Коми-сията също така работи по редица инициативи, с цел да създаде един по-сигурен и по-стабилен финансов сектор за единния пазар. Тези инициативи — които включват по-строги пруденциални изисквания за банките, подобряване на защи-тата на вложителите и правила за управление на банките в затруднение — със-тавляват единна нормативна уредба за всички финансови участници в 28-те държави — членки на Европейския съюз. Единната нормативна уредба е основа-та на банковия съюз.

В хода на икономическата и финансова криза стана ясно, че за държавите, чиято обща валута е еврото и които са още по-взаимозависими, е необходима по-тясна интеграция на банковата система. Ето защо въз основа на пътната карта на Ко-мисията за създаването на банков съюз (10) институциите на ЕС постигнаха съгла-сие за създаването на Единен надзорен механизъм (ЕНМ) и Единен механизъм за преструктуриране (ЕМП). Банковият съюз се прилага за държавите в еврозоната. Държавите извън еврозоната също могат да се присъединят към него. През 2014 г. ЕНМ започна да функционира пълноценно, като ЕЦБ изпълнява функции-те на надзорен орган.

Единен механизъм за преструктуриране

ЕМП ще допълни ЕНМ и ще гарантира, че (независимо от засиления надзор) ако дадена банка, попадаща в приложното поле на ЕНМ, е изправена пред сериозни затруднения, преструктурирането ѝ ще може да се управлява ефективно при минимални разходи за данъкоплатците и реалната икономика. ЕМП ще се прила-га за всички банки в еврозоната и в другите държави членки, които решат да участват в банковия съюз.

Разделението на правомощията на Единния съвет за преструктуриране и нацио-налните органи за преструктуриране в общи линии следва разделението на правомощията за надзор между ЕЦБ и националните надзорни органи в рамките на ЕНМ. Решението за преструктуриране на проблемна банка в повечето случаи ще започне с уведомление от ЕЦБ до Съвета за преструктуриране, Комисията и съответните национални органи за преструктуриране, че дадена банка е в за-труднение. Съгласно процедурите, предвидени в законодателството, след това схемата за преструктуриране ще бъде приложена от националните органи за преструктуриране в съответствие с националното законодателство, включително съответните разпоредби, с които се транспонира Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (11).

Регламентът за ЕМП беше приет на 15 юли и влезе в сила на 19 август. ЕМП ще се прилага от 1 януари 2016 г., с изключение на правомощията на Единния съвет за преструктуриране за планиране на преструктуриране, които се прилагат от 1 януари 2015 г.


Общи инструменти за възстановяване и преструктурира-не: Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките

Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките е единната нор-мативна уредба за преструктурирането на банки и големи инвестиционни посре-дници във всички държави — членки на ЕС. С нея се хармонизират и усъвършен-стват инструментите за справяне с банкови кризи в целия ЕС. От банките ще се изисква да изготвят планове за възстановяване за преодоляване на финансовите затруднения, докато органите ще изготвят планове за преструктурирането на банките в затруднение по начин, при който се запазват техните критични функции и не се позволява те да бъдат спасявани със средства на данъкоплатците. На органите се предоставя набор от правомощия за намеса в дейността на банките, с цел да се предотврати изпадането им в несъстоятелност. Ако те действително са изправени пред фалит, органите разполагат с широки правомощия и инстру-менти за тяхното преструктуриране, като загубите се разпределят сред акционе-рите и кредиторите при следване на ясно определен набор от правила.

Със законодателството са създадени национални фондове за преструктуриране, като за държавите членки от еврозоната те следва да бъдат заменени от Един-ния фонд за преструктуриране, считано от 2016 г. Определени са конкретни ус-ловия за това как органите на държавата по произход и приемащата държава на банковите групи следва да си сътрудничат на всички етапи на трансграничното преструктуриране, от планирането на режима на преструктуриране до самото преструктуриране, като на ЕБО е отредена важна роля за координация и медиа-ция при разногласия.

Укрепване на схемите за гарантиране на депозитите

Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (12) гарантира, че вложителите ще продължат да се ползват от гаранция в размер на 100 000 EUR в случай на несъстоятелност, финансирана със средства, които следва да бъдат събрани предварително от банковия сектор. За първи път от въвеждането на схемите за гарантиране на депозитите през 1994 г. в директивата се съдържат изисквания за финансирането на такива схеми. Като правило целевото равнище за предварителните средства за схемите за гарантиране на депозитите е 0,8 % от гарантираните депозити (т.е. около 55 млрд. евро), като тези средства следва да бъдат събрани от банките в период от 10 години.

Освен това достъпът до гарантираната сума ще бъде по-лесен и по-бърз. Сроко-вете за изплащане постепенно ще бъдат намалени от сегашните 20 работни дни на 7 работни дни през 2024 г.

Тези нови правила ще бъдат от полза за всички граждани на ЕС. Те не само ще се ползват от по-добра защита за своите спестявания, но ще могат също така да избират най-добрите спестовни продукти, предлагани в друга държава от ЕС, без да се тревожат, че не се ползват от защита. Новата директива ще изисква на вложителите да се предоставя по-добра информация, за да се гарантира, че те са осведомени за това как схемите за гарантиране защитават техните депозити.


Последващи действия във връзка със Зелената книга относно дългосрочното финансиране на икономиката на ЕС

Икономическата и финансова криза засегна способността на финансовия сектор да насочва средства към реалната икономика, особено към дългосрочни инвес-тиции. Европа винаги е разчитала до голяма степен на банките за финансиране на реалната икономика (две трети от финансирането идва от банките в сравнение с една трета в Съединените щати). Тъй като банките намаляват степента си на задлъжнялост, наличното финансиране за всички сектори на икономиката се по-нижава — през 2013 г. например по-малко от една трета от гръцките и нидер-ландските МСП и едва около половината от испанските и италианските МСП са получили пълния размер кредити, за който са кандидатствали.

Изключително важно е да се вземат мерки за възстановяване на условията за устойчив растеж и инвестиции, като отчасти това означава намиране на нови начини за насочване на средства към дългосрочни инвестиции. След консултаци-ите, проведени във връзка с нейната Зелена книга относно дългосрочното фи-нансиране на европейската икономика от март 2013 г. (13), през 2014 г. Комиси-ята предложи пакет от мерки. Този пакет включва съобщение относно дългосрочното финансиране на икономиката (14), законодателно предложение за нови правила за професионалните пенсионни фондове (15) и съобщение относно колективното финансиране (16). Съобщението относно дългосрочното финансира-не се основава на отговорите, дадени в рамките на консултацията, и на дискуси-ите в рамките на международни форуми като Г-20 и Организацията за икономи-ческо сътрудничество и развитие (ОИСР). В него са набелязани конкретни действия, които ЕС може да предприеме, за да стимулира дългосрочното финан-сиране.

Нови правила за укрепване на качеството на задължи-телния одит в целия ЕС

През юни влязоха в сила нови правила за подобряване на качеството на задъл-жителния одит в целия Европейски съюз. Реформата на пазара на услуги за за-дължителен одит в ЕС представлява поредната стъпка към възстановяването на доверието на инвеститорите във финансовата информация.

Преразгледаната директива (17) включва мерки за засилване на независимостта на задължителните одитори, за включване на повече информация в одиторския доклад и за укрепване на одитния надзор в целия Съюз. Държавите членки раз-полагат с 2 години за транспонирането на директивата.

С нов регламент (18) бяха въведени по-строги изисквания по отношение на задъл-жителните одити на предприятията от обществен интерес, като например друже-ства, регистрирани за борсова търговия, кредитни институции и застрахователни предприятия, за да се намали рискът от прекалено близки отношения между за-дължителните одитори и техните клиенти, да се насърчи професионалният скептицизъм и да се ограничат конфликтите на интереси. Регламентът ще стане пряко приложим в средата на 2016 г., за да се гарантира, че до датата, на която започва прилагането му, всички държави членки ще са въвели необходимите разпоредби, с които да се осигури съответствие с горепосочената директива.


Нова законодателна рамка за пазарите на финансови инструменти

През юни бяха публикувани Директивата относно пазарите на финансови инстру-менти (19) и Регламентът относно пазарите на финансови инструменти (20). Дър-жавите членки разполагат с 2 години за транспониране на новите правила, които ще бъдат приложими от януари 2017 г. С новата рамка се цели финансовите па-зари да станат по-ефективни, по-устойчиви и по-прозрачни; въвежда се пазарна структура, с която се отстраняват пропуските; гарантира се, че винаги, когато това е уместно, търговията се осъществява посредством регулирани платформи; въвеждат се правила относно високочестотната търговия; увеличава се прозрач-ността и се подобрява надзорът на финансовите пазари, включително пазарите на деривати; и също така се разглежда въпросът за прекомерната нестабилност на цените на пазарите на стокови деривати.

С новата рамка ще се подобрят условията за конкуренция при търговията и кли-ринга на финансови инструменти. Основавайки се на съществуващите правила, преразгледаната директива също така засилва защитата на инвеститорите чрез въвеждане на солидни организационни изисквания и изисквания за пазарно по-ведение и чрез укрепване на ролята на ръководните органи. С новата рамка също така се засилват ролята и надзорните правомощия на регулаторните органи и се определят правомощия за забрана или ограничаване на пускането на пазара и разпространението на определени продукти в ясно определени случаи. Въвежда се хармонизиран режим за предоставяне на достъп до професионалните пазари на ЕС на дружества от държави извън ЕС въз основа на извършена от Комисията оценка за еквивалентност за юрисдикциите извън ЕС.

Нова рамка за пазарната злоупотреба

През 2014 г. бяха приети Регламентът относно пазарната злоупотреба (21) и Ди-рективата относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (22). Регламентът относно пазарната злоупотреба ще влезе в сила през юли 2016 г. Държавите членки разполагат с 2 години за транспонирането на Директивата за пазарната злоупотреба в националното законодателство. С новите правила от-носно пазарната злоупотреба се актуализира и укрепва действащата нормативна рамка, за да се гарантира целостта на пазара и защитата на инвеститорите, предвидени съгласно действащата Директива за пазарната злоупотреба, която сега ще бъде отменена.

С Регламента относно пазарната злоупотреба се гарантира, че законодателството на Съюза не изостава от развитието на пазара, като например разрастването на новите платформи за търговия, извънборсовата търговия и новите технологии, като високочестотната търговия. С него също така се засилва борбата с пазарната злоупотреба на пазара на стоки и сродните пазари на деривати, изрично се забра-нява манипулирането на бенчмаркове (например LIBOR), засилват се правомощи-ята на регулаторните органи за разследване и налагане на административни санкции и се осигурява единна нормативна уредба, като същевременно се нама-лява, където е възможно, административната тежест за МСП.

С Директивата относно наказателноправните санкции се допълва регламентът, като се изисква всички държави членки да търсят наказателна отговорност за тежките престъпления, като злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на информация и манипулирането на пазара, включително манипули-рането на бенчмаркове, и да гарантират, че тези престъпления подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции. За тази цел в директивата се определя размерът на наказателноправните санкции: нака-зание от най-малко 4 години лишаване от свобода за злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара и най-малко 2 години лишаване от сво-бода за незаконно разкриване на вътрешна информация.

Джонатан Хил, комисар по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари от 1 ноември, изнася реч на конференцията на високо равнище „Финансиране на растежа — към съюз на капиталовите пазари“. Брюксел, Белгия, 6 ноември.


Корпоративно финансово и нефинансово отчитане

Като част от пакета за отговорно поведение на бизнеса директивите за счетовод-ството, действащи съответно от 1978 г. и 1983 г., бяха преразгледани и слети през 2013 г., с цел да се намали административната тежест за малките друже-ства, като по този начин законодателството на ЕС бе адаптирано в по-голяма степен към настоящите и бъдещите потребности на съставителите и ползватели-те на финансови отчети.

С директивата (23) също така се въвежда ново задължение за големите друже-ства, работещи в добивната промишленост или в дърводобива, да докладват за плащанията, които извършват към правителствата (докладване по проекти, кога-то е уместно). Така на гражданското общество в богатите на ресурси държави ще се предостави информацията, която е необходима, за да се търси отговорност от правителствата за доходите, получени от експлоатирането на природни ресурси. С цел да се избегне ненужната административна тежест за дружествата от ЕС, директивата предвижда механизъм за еквивалентност по отношение на системи-те на държавите извън ЕС, за който Комисията се допита до обществеността в средата на 2014 г.


Защита на потребителите в областта на финансовите услуги

Основна информация за инвеститорите

През април Парламентът одобри предложението на Комисията от 2012 г. за въ-веждане на основен информационен документ (24) (опростен документ, с който на инвеститорите се представят основни факти по ясен и разбираем начин), което обхваща не само колективните инвестиционни схеми, но и други „пакети“ инвес-тиционни продукти, предлагани от банки или застрахователни дружества.

Основният информационен документ се въвежда в отговор на множеството проблеми, с които инвеститорите на дребно се сблъскваха в миналото. Така на-пример омбудсманът по въпросите на защитата на потребителите в една държа-ва членка неотдавна установи, че 12-годишни подчинени дългови ценни книжа са продавани на лица в много напреднала възраст. Рисковете, свързани с осво-бождаването от тези инвестиции, не са били обяснени в пълна степен. В друг пример според проучване, изготвено за министерството по въпросите на потре-бителите в една държава членка, до 50—80 % от потребителите желаят да прекратят предсрочно дългосрочни инвестиции, което сочи, че са направени ин-вестиции, които не са отговаряли на инвестиционните и спестовните им нужди. На равнището на ЕС от проведен от Комисията експеримент по методиката „таен клиент“ стана ясно, че за около 60 % от инвестиционните продажби може да се счита, че са „неподходящи“ или че не отговарят на интереса на потребителя.

Директивата за платежните сметки

Директивата относно прозрачността и съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (25) представлява важна крачка към изграждането на истински единен пазар на финансови услуги на дребно, като носи многобройни ползи за гражданите на ЕС. Като се предвижда правото на платежна сметка за основни операции независимо от местопребиваването или финансовото състояние на даден гражданин, се премахват пречките, с които много хора се сблъскват, що се отнася до достъпа до основни банкови услуги в трансграничен контекст. С дирек-тивата също така значително се повишава прозрачността по отношение на такси-те по банкови сметки и се улеснява прехвърлянето на банкови сметки от една банка в друга.

Директивата за ипотечните кредити

Директивата за ипотечните кредити (26) беше приета на 4 февруари. Тя има за цел създаването на общ пазар на ипотечни кредити в ЕС, който да се отличава с ви-соко равнище на защита на потребителите. Директивата се прилага както за обезпечени кредити, така и за жилищни кредити. Държавите членки ще трябва да транспонират нейните разпоредби в националното право до март 2016 г.

С директивата значително се увеличава равнището на защита на потребителите и се дава възможност на потребителя да подбере най-подходящата оферта за ипотечен кредит. Като прави задължително извършването на оценки на креди-тоспособността, тя насърчава отговорното отпускане на заеми в цяла Европа. В дългосрочен план „паспортният“ режим за кредитните посредници следва да доведе до засилване на конкуренцията и по-голям избор за потребителите на единния пазар.


По-добра координация на данъчната политика

Данък върху финансовите сделки при засилено сътрудни-чество

През 2014 г. продължиха дискусиите относно предложението на Комисията за установяване на засилено сътрудничество между 11-те държави членки, които ще въведат данък върху финансовите сделки (ДФС) (27). Това стана, след като през 2013 г. тези държави представиха искане за прилагане на засилено сътруд-ничество в тази област. Участващите държави са Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Австрия, Португалия, Словения и Словакия. Окончателният текст трябва да бъде приет с единодушие от участващите държа-ви, но всички държави членки могат да участват в разискванията.

Обединеното кралство заведе в Съда иск за отмяна на решението, с което се разрешава засилено сътрудничество. Искът беше отхвърлен от Съда в края на април 2014 г.

Целите на първоначалното предложение остават непроменени, а именно: хармо-низиране на елементите на ДФС в участващите държави членки; осигуряване на възможност финансовият сектор да даде справедлив и значителен принос към приходите от данъчното облагане и допълване на регулаторните и надзорните мерки чрез създаване на възпиращи фактори пред сделките, които не повишават ефективността на финансовите пазари. В политическите насоки на новия предсе-дател на Комисията Жан-Клод Юнкер (28) се подчертава необходимостта да се работи за приемане на данък върху финансовите сделки.

Набор от инструменти за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане

Г-20 одобри световен стандарт за автоматичен обмен на информация с цел за-силване на борбата с отклонението от данъчно облагане и подобряване на да-нъчната прозрачност по света. През октомври на среща в Берлин, Германия, на Глобалния форум на ОИСР за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели 89 юрисдикции, включително всички държави — членки на ЕС, се ангажи-раха с изпълнението на световния стандарт, като обменът ще започне през 2017 г. за първите потребители и през 2018 г. за останалите. Новият стандарт е разработен от ОИСР със силната подкрепа и принос на ЕС.

На срещата на върха на Г-20 в Бризбейн, Австралия, политическите лидери под-крепиха инициативата на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (29), която се занимава с въпроси като значението на прозрачността в борбата с вредните данъчни практики и данъчното облагане на печалбите, генерирани онлайн от интернет дружества. Лидерите поеха ангажи-мент за завършване на работата до края на 2015 г.


Председателят на Комисията призова за автоматичен обмен на информация за данъчните режими за конкретни данъкоплатци. Този призив беше подкрепен от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, а също и от министър-председателя на Испания Мариано Рахой, италианския министър-председател Матео Ренци и президента на Южна Корея Пак Гън-хе. С този призив беше осигурен по-силен акцент в заключителната декларация върху прозрачността на данъчните режими за конкретни данъкоплатци.

През декември беше изменена Директивата относно административното сътруд-ничество (30), така че да се въведе автоматичният обмен на информация в рамки-те на ЕС в съответствие със световния стандарт и да се определи графикът на изпълнение за първите потребители. Това изменение последва приемането през март на преразгледаната директива относно спестяванията (31), с която се разши-ряват правилата на ЕС за автоматичен обмен на информация относно доходите от спестявания.

Освен това в напреднал етап са преговорите на Комисията по споразумения с пет европейски държави, с които понастоящем ЕС е сключил споразумения относно спестяванията (Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария), чрез които да се осигури автоматичен обмен на информация между държавите членки на ЕС и тези държави в съответствие със световния стандарт.

През юни Съветът взе решение за отстраняването на важен пропуск в данъчното законодателство за корпоративните групи, като прие изменение на разпоредбите на ЕС за данъчното облагане, с цел да се предотврати двойното данъчно необ-лагане на корпоративните групи, произтичащо от споразуменията за хибридни заеми — финансови инструменти, които имат характеристики едновременно на дълг и на собствен капитал (32).

Целта е да се премахне пропускът в законодателството, който понастоящем дава възможност на корпоративните групи да се възползват от различията между националните правила за данъчно облагане, за да избегнат плащането на данъ-ци върху някои видове печалби, разпределяни в рамките на групата. През декем-ври разпоредбите бяха допълнително подсилени с правило за борба със злоупо-требите, което изключва изкуствените данъчни схеми от приложното им поле.


НАБОР ОТ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕС ЗА БОРБА С ДАНЪЧНИТЕ ИЗМАМИ И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

Source: EEAS.

Действие/инструмент Какво е направила Комисията Следващи етапи

Действие/инструмент Какво е направила Комисията Следващи етапи

> Намаляване на сивата икономика> Борба с данъчните измами и укриването на данъци> Подобряване на данъчната администрация

Държавите членки следва да приложат СВДП, отправени към тях. Следващите СВДП ― през юни 2015 г.

В контекста на европейския семестър Комисията отправи специфични за всяка държава препоръки (СВДП) относно управлението в областта на данъчното облагане в държавите членки

Директива на ЕС за данъчното облагане на доходите от спестявания

При прилагането ще се вземе предвид напредъкът във връзка с директивата относно административното сътрудничество

Комисията предложи премахване на „вратичките“ през 2008 г. Прието от Съвета през март 2014 г.

План за действие за допълнително засилване на борбата с укриването на данъци и избягването на данъчно облагане

Текущо прилагане от Комисията и държавите членки

Комисията представи предложение през декември 2012 г.

Препоръки относно агресивното данъчно планиране и доброто управление в областта на данъчното облагане

Държавите членки следва да ги приложат. Текуща работа по платформата

Комисията отправи препоръки през 2012 г. и създаде платформа за добро управление през юни 2013 г. за наблюдаване на прилагането

Рамка за борба с изпирането на пари и трансферите на финансови средства

Парламентът и Съветът следва да приемат предложението

Комисията предложи актуализация през февруари 2013 г.

Счетоводни правила на ЕС, включително система на отчитане по държави

Прието — държавите членки следва да го приложат

Директива относно административното сътрудничество в областта на прякото данъчно облагане

Държавите членки следва да го приложатПредложение за разширяване на автоматичния обмен на информация за лихви, дивиденти, други доходи, брутни приходи и салда по сметки, считано от 2017 г., в допълнение към петте категории, за които ще се обменят данни от 2015 г. — Съветът постигна политическо споразумение през октомври 2014 г.

Споразумение на ЕС относно облагането на спестяванията с Андора, Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария

Комисията в момента води преговори с пет държави извън ЕС; целта беше преговорите да приключат до края на 2014 г.

Комисията поиска от Съвета мандат за преговори през 2011 г. Той беше предоставен от Съвета по икономически и финансови въпроси през май 2013 г.

Автоматичен обмен на информация относно данъчните режими за определени дружества

Комисията следва да внесе предложениеРешение през ноември 2014 г. за създаване на такъв обмен между държавите членки

Дела за данъчна държавна помощ Комисията следва да приключи разследването през 2015 г.

Комисията изпрати искания за информация до седем държави членки и предприе четири проверки

Директива относно взаимопомощта при събирането на данъци

В сила от 2010 г.

Регламент относно административното сътрудничество в областта на ДДС

В сила от 2012 г.

Директива за обратно начисляване на ДДС В сила от 2013 г.Предложението на Комисията от 2009 г. беше частично прието през 2010 г.

Механизъм за бързо реагиране за борба с измамите с ДДС

В сила от 2013 г.Предложение на Комисията от юли 2012 г.

Регламент относно административното сътрудничество в областта на акцизите

Регламент на Съвета в сила от 2012 г. Регламент за изпълнение относно разрешенията на икономическите оператори в сила от 2013 г. Два допълнителни регламента за изпълнение са в процес на подготовка

Предложение за разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация между държавите членки, за да се подкрепи компютризирането на обмена и да се предостави разпределена база данни на разрешенията за икономическа дейност

Автоматичният обмен на информация като международен стандарт

Приет от 90 юрисдикции, включително всички държави членки

Помощ за развиващите се страни > ЕС следва да продължи да подпомага развиващите се страни да изградят солидни данъчни администрации

> Сътрудничество с други международни и национални организации и поощряване на участието на страните партньори в международни дискусии относно данъците и в регионални организации на данъчните администрации

> Най-голям вносител в два тематични доверителни фонда на МВФ, един в областта на данъчната политика и администрация и един в областта на управлението на богатствата от природни ресурси

> Сътрудничество в тристранна инициатива съвместно със Световната банка и ОИСР за повишаване на капацитета по отношение на трансферното ценообразуване

Финализиране на действията на ЕС, които могат да бъдат разширени с оглед на използването им в плана за действие на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби през 2014―2015 г.

Борба с данъчните убежища и агресивното данъчно планиране

Действия насветовноравнище

Равнище ЕС

Националноравнище

Действие/инструмент Следващи етапи


Намаляване на бюрокрацията за бизнеса

През февруари Парламентът одобри с голямо мнозинство предложението на Ко-мисията за стандартна справка-декларация за ДДС (33). Стандартната справка-декларация за ДДС е едно от ключовите предложения на Комисията за намаля-ване на бюрократичните формалности за бизнеса и подобряване на спазването на данъчното законодателство в ЕС.

С новата стандартна справка-декларация за ДДС, с която разходите на предприя-тията в ЕС може да се намалят с до 15 млрд. евро годишно, се осигурява единен набор от изисквания за предприятията при подаване на справка-декларация за ДДС, независимо в коя държава членка става това. Със стандартната справка-де-кларация за ДДС, която ще замени националните декларации за ДДС, ще се гаран-тира, че от предприятията се изисква да предоставят една и съща основна инфор-мация в едни и същи срокове в целия ЕС. Като се има предвид, че по-простите процедури са по-лесни за спазване и за прилагане, предложението следва също така да помогне за подобряване на спазването на разпоредбите относно ДДС и за увеличаване на публичните приходи.

Данъчното облагане на цифровата икономика

През май Комисията получи окончателния доклад на експертната група на висо-ко равнище по данъчното облагане на цифровата икономика (34). На независима-та група бе възложено да разгледа ключови въпроси, свързани с данъчното об-лагане на цифровата икономика в ЕС, и да представи идеи за най-добрия подход към различните предизвикателства и възможности в тази област.

Докладът на експертите обхваща въпроси на данъчното облагане, свързани с цифровата икономика в най-широк смисъл, като се разглежда косвеното (ДДС) и прякото (корпоративно) данъчно облагане, както и по-общи въпроси за това как данъчната политика може да помогне за извличане на максимума от възмож-ностите, които предлага цифровата икономика.

Ето някои от основните заключения от доклада:

▶ За цифровата икономика не се изисква отделен режим на данъчно облагане. Може да се наложи настоящите правила да бъдат адаптирани, за да се отговори на цифровизацията на икономиката.

▶ Цифровизацията улеснява значително трансграничната стопанска дейност. Ето защо е по-важно от когато и да било да бъдат премахнати пречките пред единния пазар, включително пречките от данъчно естество, и да се създаде по-благоприятна бизнес среда чрез неутрални, опростени и съгласувани правила за данъчно облагане.

▶ Приветства се предстоящото преминаване към система на ДДС за цифровите услуги, основана на принципа на облагане в държавата на местоназначение, както и опростяването, което режимът за съкратено обслужване на едно гише ще донесе за предприятията. В доклада се посочва, че в бъдеще тази система може да бъде допълнително разширена, така че да се прилага за всички стоки и услуги (при сделките от стопански субекти към потребители).

▶ С цел да се осигурят неутралност и равнопоставени условия на конкуренция за предприятията от ЕС, групата препоръчва да се премахне освобождаването от ДДС за малките пратки, идващи от държави извън ЕС. Това ще бъде подкрепено чрез режим за обслужване на едно гише и ускорен митнически режим.

▶ В областта на корпоративното данъчно облагане проектът на Г-20/ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби ще е от основно значение за борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране в световен мащаб. В доклада силно се препоръчва държавите членки да заемат обща позиция, за да се гарантира благоприятният изход за целия ЕС.


БЕЛЕЖКИ(1) Съобщение на Комисията „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013) 800).

(2) Регламент (ЕС) № 806/2014 за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 225, 30.7.2014 г.).

(3) http://ec.europa.eu/europe2020/making-it-happen/country-specific-recommendations/index_bg.htm

(4) Регламент (ЕС) № 472/2013 за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (OВ L 140, 27.5.2013 г.). Регламент (ЕС) № 473/2013 относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (OВ L 140, 27.5.2013 г.).

(5) Доклад на Комисията „Доклад за механизма за предупреждение за 2014 г.“ (COM(2013) 790).

(6) Съобщение на Комисията „Годишен обзор на растежа за 2015 г.“ (COM(2014) 902).

(7) Решение 2014/509/ЕС относно приемането на еврото от Литва на 1 януари 2015 г. (ОВ L 228, 31.7.2014 г.).

(8) Директива 2014/62/ЕС относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне (ОВ L 151, 21.5.2014 г.).

(9) Специалните права на тираж (СПТ) са международен резервен актив, създадени от МВФ през 1969 г. за допълване на официалните резерви на неговите членове. Стойността им се основава на „кошница“ от четири основни международни валути и СПТ може да се обменят за свободно използваеми валути. Кошницата валути на СПТ се състои от евро, японска йена, британска лира и американски долар. Стойността на СПТ спрямо щатския долар се определя ежедневно и се публикува на уебсайта на МВФ. Тя се изчислява като сбор от специфични суми в четирите валути от кошницата, оценени в щатски долари въз основа на обменния курс, обявяван в дванадесет часа на обяд всеки ден на Лондонската борса. Вж. също: http://www.imf.org/external/np/exr/facts/sdr.htm

(10) Съобщение на Комисията „Пътна карта за създаване на банков съюз“ (COM(2012) 510).

(11) Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ОВ L 173, 12.6.2014 г.).

(12) Директива 2014/49/ЕС относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г.).

(13) Зелена книга на Комисията „Дългосрочно финансиране на европейската икономика“ (COM(2013) 150).

(14) Съобщение на Комисията относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (COM(2014) 168).

(15) Предложение за директива относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (COM(2014) 167).

(16) Съобщение на Комисията „Разгръщане на потенциала на колективното финансиране в Европейския съюз“ (COM(2014) 172).

(17) Директива 2014/56/ЕС за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 158, 27.5.2014 г.).

(18) Регламент (ЕС) № 537/2014 относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес (ОВ L 158, 27.5.2014 г.).

(19) Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти (ОВ L 173, 12.6.2014 г.).

(20) Регламент (EС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти (OВ L 173, 12.6.2014 г.).

(21) Регламент (EС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) (OВ L 173, 12.6.2014 г.).

(22) Директива 2014/57/ЕС относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ L 173, 12.6.2014 г.).

(23) Директива 2013/34/ЕС относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия (ОВ L 182, 29.6.2013 г.).

(24) Предложение за регламент относно основните информационни документи за инвестиционни продукти (COM(2012) 352).

(25) Директива 2014/92/ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г.).

(26) Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители (ОВ L 60, 28.2.2014 г.).

(27) Предложение за директива за въвеждане на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки (COM(2013) 71).

(28) http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_bg.pdf

(29) http://www.oecd.org/tax/beps.htm

(30) Директива 2014/107/ЕС за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 359, 16.12.2014 г.).

(31) Директива 2014/48/ЕС за изменение на Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (ОВ L 111, 15.4.2014 г.).

(32) Директива 2014/86/ЕС за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 219, 25.7.2014 г.).

(33) Предложение за директива за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на стандартната справка-декларация за ДДС (COM(2013) 721).

(34) http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/gen_info/good_governance_matters/digital/report_digital_economy.pdf

СНИМКИ

Европейска централна банка/Robert Metsch: стр. 30Европейски съюз: стр. 38, 39, 41, 56

http://ec.europa.eu/europe2020/making-it-happen/country-specific-recommendations/index_bg.htm

http://www.imf.org/external/np/exr/facts/sdr.htm

http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_bg.pdf

http://www.oecd.org/tax/beps.htm

http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/gen_info/good_governance_matters/digital/report_digital_economy.pdf

http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/gen_info/good_governance_matters/digital/report_digital_economy.pdf

В подкрепа на икономическото възстановяване, растежа и създаването на работни места

ГЛАВА ІІІ

О Б Щ Д О К Л А Д З А 2 0 1 4 Г . — Г Л А В А І І І66

През 2014 г. бяха поставени финансовите основи за по-устойчиво възста-новяване. Тази година отбеляза началото на многогодишната финансо-

ва рамка 2014—2020 г. (МФР) ― многогодишния бюджет на Европейския съюз, който обхваща нов набор от програми за финансиране на европейски-те приоритети за следващите 7 години. Въпреки че този бюджет е по-целе-насочен, тъй като се очаква по-значителен ефект на лоста на равнище на ЕС и по-малко разходи, за насочените към бъдещето области, като научни из-следвания (+ 30 %), образование (+ 40 %) и изменение на климата (+ 250 %) бяха заделени значително повече средства за финансиране в сравнение с 2007—2013 г.

Една от най-важните иновации на МФР е Механизмът за свързване на Европа за трансевропейските мрежи в областта на транспорта, енергетиката и теле-комуникациите с бюджет от над 33 млрд. евро за периода до 2020 г. Този механизъм следва да спомогне за създаването на високоефективни и еколо-гично устойчиви свързани мрежи в цяла Европа, с което да допринесе за икономическия растеж и социалното и териториалното сближаване в рамките на Съюза.

Освен това през ноември Комисията стартира нов план за инвестиции в раз-мер на 315 млрд. евро, за да помогне на Европа да продължи да се развива и да предостави работа на повече хора. Предложените мерки вероятно ще доведат до добавянето към брутния вътрешен продукт на ЕС (БВП) на сума в размер между 330 млрд. евро и 410 млрд. евро през следващите 3 години и ще доведат до създаването на 1,3 млн. нови работни места, като част от ма-щабен тласък на икономиката.

Мартин Шулц, председател на Европейския парламент (в центъра), Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия от 1 ноември (вляво), и Вернер Хойер, председател на Европейската инвестиционна банка (вдясно), на съвместната пресконференция след представянето в Парламента на инвестиционния план на Комисията за насърчаване на растежа и работните места. Страсбург, Франция, 26 ноември.

В П О Д К Р Е П А Н А И К О Н О М И ч Е С К О Т О В Ъ З С Т А Н О В Я В А Н Е , Р А С Т Е Ж А И С Ъ З Д А В А Н Е Т О Н А Р А Б О Т Н И М Е С Т А 67

Бюджетът на ЕС за 2014—2020 г. инвестира в бъдещето

МФР за 2014—2020 г., бюджетът на Европейския съюз, въвежда нов набор от програми, които обхващат европейските приоритети за следващите 7 години: научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), свързване на транспортната и енергийната инфраструктура и ИТ инфраструктурата на всички държави членки (Механизъм за свързване на Европа), образование („Еразъм +“), възможности за работа за младите хора (инициатива за младежка заетост) и конкурентоспосо-бност на европейските предприятия (COSME).

Накратко през следващия финансов период Европа ще направи повече, най-вече в изброените ключови области, с по-малко средства, тъй като за първи път бю-джетът за този период ще бъде по-малък от предходните.

МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА (ЕС-28), КОРИГИРАНА ЗА 2015 Г. И ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ МЕЖДУ СТЪЛБОВЕТЕ В РАМКИТЕ НА ФУНКЦИЯ 2 (ПЪРВИ ТРАНШ) (В МЛН. ЕВРО ПО ЦЕНИ ОТ 2011 Г.)

Бюджетни кредити за поети задължения 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г.

Общо 2014—2020 г.

1. Интелигентен и приобщаващ растеж

60 283 61 725 62 771 64 238 65 528 67 214 69 004 450 763

1a. Конкурентоспособност за растеж и работни места

15 605 16 321 16 726 17 693 18 490 19 700 21 079 125 614

1б. Икономическо, социално и териториално сближаване

44 678 45 404 46 045 46 545 47 038 47 514 47 925 325 149

2. Устойчив растеж: природни ресурси, от които:

55 883 55 060 54 261 53 448 52 466 51 503 50 558 373 179

Разходи, свързани с пазарите, и директни плащания 41 254 40 938 40 418 39 834 39 076 38 332 37 602 277 454

3. Сигурност и гражданство 2053 2075 2154 2232 2312 2391 2469 15 686

4. Глобална Европа 7854 8083 8281 8375 8553 8764 8794 58 704

5. Администрация, от които: 8218 8385 8589 8807 9007 9206 9417 61 629

Административни разходи на институциите 6649 6791 6955 7110 7278 7425 7590 49 798

6. Компенсации 27 0 0 0 0 0 0 27

Общо бюджетни кредити за поети задължения 134 318 135 328 136 056 137 100 137 866 139 078 140 242 959 988

Като процент от БНД

1,03 % 1,02 % 1,00 % 1,00 % 0,99 % 0,98 % 0,98 % 1,00 %

Общо бюджетни кредити за плащания

128 030 131 095 131 046 126 777 129 778 130 893 130 781 908 400

Като процент от БНД 0,98 % 0,98 % 0,97 % 0,92 % 0,93 % 0,93 % 0,91 % 0,95 %

Наличен марж 0,25 % 0,25 % 0,26 % 0,31 % 0,30 % 0,30 % 0,32 % 0,28 %

Таван на собствените ресурси като процент от БНД

1,23 % 1,23 % 1,23 % 1,23 % 1,23 % 1,23 % 1,23 % 1,23 %


За периода 2014—2020 г. в МФР се предвижда максимална сума от 960 млрд. евро за бюджетни кредити за поети задължения и 908 млрд. евро за бюджетни кредити за плащания. МФР е разделена на шест функции, съответстващи на различни области на дейност на ЕС.

ПРЕГЛЕД НА МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА 2014—2020 Г.

МФР е жизненоважен инструмент за Съюза за инвестиране в области, които имат най-голямо значение за гражданите: сигурни работни места и процъфтяваща, конкурентоспособна и устойчива икономика. Тя подкрепя здравословната околна среда и подпомага превръщането на Европа в по-безопасно място, осигурява финансова солидарност с онези, които най-много се нуждаят от нея, и гарантира, че ЕС насърчава своите ценности и интереси в условията на глобализация. По този начин той допълва националните усилия, като се съсредоточава върху въ-проси, които е най-добре да бъдат разглеждани на европейско равнище. Това е бюджет за бъдещето на гражданите на ЕС. Новата финансова рамка гарантира, че амбицията на Европа да даде нов тласък на своята икономика е подкрепена от реални пари, и се съсредоточава върху правилните приоритети и резултати от началото на 2014 г. до края на 2020 г.

Икономическо, социално и териториално

сближаване 33,9 %

Администрация 6,4 %

Глобална Европа 6,1 %

Конкурентоспособност за растеж и работни места

13,1 %

Компенсации 0,0 %

Сигурност и гражданство 1,6 %

Устойчив растеж: природни ресурси 38,9 %

Интелигентен и приобщаващ

растеж 47 %


Стартиране на план за инвестиции за насърчаване на растежа и създаването на работни места

На 26 ноември Комисията стартира нов план за инвестиции в размер на 315 млрд. евро, за да помогне на Европа да продължи да се развива и да предостави рабо-та на повече хора.

Като цяло предложените мерки вероятно ще доведат до добавянето към брутния вътрешен продукт на ЕС (БВП) на сума в размер между 330 млрд. евро и 410 млрд. евро през следващите 3 години (между 2015 и 2017 г.), и ще доведат до създа-ването на 1,3 млн. нови работни места, като част от мащабен тласък за насърча-ване на растежа и работните места.

„ИНВЕСТИЦИОНЕН НЕДОСТИГ“ В ЕВРОПАРеално бруто образуване на основен капитал, ЕС-28, цени от 2013 г. (в млрд. евро)

Планът бе одобрен от Европейския съвет на неговата среща през декември (1) и всички участници бяха призовани да започнат изпълнението на плана до среда-та на 2015 г. Програмата ще се състои от три главни направления, изложени по-долу.

1999

г.

2000

г.

2001

г.

2002

г.

2003

г.

2004

г.

2005

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

2009

г.

2010

г.

2011

г.

2012

г.

2013

г.

2416

2527

25282567

26402657 2647

26062659

2869

3039 3021

2717

2714

2543

230

370

„Устойчива“ тенденция на инвестиции при дял от БВП 21—22 %

Разлика в сравнение с устойчивата тенденция

Не съществува обща за ЕС дефиниция на дружествата със средна капитализация. МСП са определени като предприятия с по-малко от 250 служители, а за дружествата със средна капитализация до голяма степен се смята, че имат между 250 и 3000 служители.


Мобилизиране на допълнителни средства за инвестиции

чрез инвестиционния план ще бъдат предоставени публични и частни инвестиции в реалната икономика в размер на поне 315 млрд. евро през следващите 3 годи-ни (2015—2017 г.). В период, през който публичните средства са оскъдни, въпре-ки наличието на готова за използване финансова ликвидност във финансовите институции и в банковите сметки на физическите лица и на предприятията, пре-дизвикателството се състои в това да бъде прекъснат порочният кръг от липса на доверие и на достатъчни инвестиции. В инвестиционния план се предвижда разумна мобилизация на публичните и частните финанси, като всяко евро от държавните средства се изразходва за генериране на нови частни инвестиции, без да се създава публичен дълг.

В партньорство с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще бъде създаден нов Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Той ще бъде изграден на основата на гаранция в размер на 16 млрд. евро от бюджета на ЕС заедно с 5 млрд. евро, отпуснати от ЕИБ. Въз основа на предпазливи прогнози предвид придобития опит мултиплициращият ефект на ЕФСИ ще бъде в съотношение 1 към 15. С други думи за всяко евро от общия бюджет, мобилизирано чрез ЕФСИ, ще бъдат постигнати общи инвестиции в размер на 15 евро, което иначе едва ли щеше да се случи.

Акцентът на ЕФСИ е поставен върху инвестирането в инфраструктура, по-специ-ално широколентов достъп и енергийни мрежи, транспортна инфраструктура в промишлени центрове, образование, научни изследвания и иновации, енергия от възобновяеми източници и МСП и дружества със средна пазарна капитализация (mid-caps).

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ФОНД ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНВЕСТИЦИИ В ЦИФРИ

ЕФСИКапацитет за поемане

на рискМултипликационен

коефициент (средно)Инвестиции в

реалната икономика

Дългосрочни инвестиции

16 млрд. евро 240 млрд. евро

МСП и дружествата със средна пазарна капитализация

5 млрд. евро 15 75 млрд. евро

Общо 21 млрд. евро 315 млрд. евро

Създаването на ЕФСИ в рамките на съществуващата структура на групата ЕИБ ще улесни бързото му задействане през пролетта на 2015 г. Фондът има потен-циала да мобилизира над 315 млрд. евро за допълнително финансиране през периода 2015—2017 г. Целта е ЕФСИ да започне да функционира до средата на 2015 г.

Освен това тези инвестиции ще бъдат допълнени чрез максимално увеличаване на ефекта на лоста на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014—2020 г., като се използват по-скоро заеми, собствен капитал и гаранции, отколкото традиционни безвъзмездни средства. Това ще повиши кое-фициента на ливъридж между 1 към 3 и 1 към 4. чрез удвояване на размера на сумата за иновативни финансови инструменти и чрез използване на създадения по този начин ефект на лоста между 2015 и 2017 г. могат да бъдат мобилизира-ни между 20 млрд. и 35 млрд. евро допълнителни инвестиции в реалната иконо-мика.


Надеждна система за проекти, съчетана с техническа помощ, за канализиране на средствата там, където са необходими

Инвестиционният план ще позволи финансирането да достигне до реалната икономика чрез създаването на прозрачен канал за набелязване на осъществими проекти на равнище ЕС и предоставяне на необходимата техническа помощ за подпомагане на независимия подбор на проекти и структурирането, заедно с използването на повече иновативни финансови инструменти.

Държавите членки представиха на съвместната работна група на Комисията и ЕИБ, създадена през септември, списък с проекти, набелязани съгласно следните три критерия:

▶ проекти с висока добавена стойност за ЕС в подкрепа на целите на ЕС,

▶ икономически жизнеспособни проекти и проекти, с които се дава предимство на ценностите на ЕС и които имат висока възвръщаемост по отношение на социално-икономическите показатели,

▶ проекти, които могат да започнат най-късно през следващите 3 години, т.е. разумно е да се очаква, че капиталовите разходи за тях ще бъдат в периода 2015—2017 г.

В допълнение изброените проекти следва да имат потенциал за привличане на други източници на финансиране. Те следва също така да бъдат с разумен раз-мер и възможности за разрастване (разграничаване по сектор/подсектор).

Комисията и ЕИБ ще започнат мащабна програма за техническа помощ за опре-деляне на проектите и за подобряване на привлекателността им по отношение на частните инвеститори.

Работната група на Комисията и ЕИБ публикува своя доклад, включително списък на определените проекти, през декември.

ПОТЕНЦИАЛЪТ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПЛАН

115

110

105

100

95

90

85

240

235

230

225

220

215

210

2004

г.

2005

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

2009

г.

2010

г.

2011

г.

2012

г.

2013

г.

2014

г.

2015

г.

2016

г.

2017

г.

2004

г.

2005

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

2009

г.

2010

г.

2011

г.

2012

г.

2013

г.

2014

г.

2015

г.

2016

г.

2017

г.

Базови прогнозиИнвестиционен план

330―410 млрд. евро

1,1―1,3 млн. евро



Реален БВПЕС-28, индекс 2007 г. = 100

ЗаетостЕС-28, милиони работници

Базови прогнозиИнвестиционен план Допълнителен натрупан

БВП 2015—2017 г.

Прогнози Прогнози

Източник: ГД „Икономически и финансови въпроси“, годишна макроикономическа база данни.


Пътна карта за преодоляване на пречките пред инвести-циите

Инвестиционният план включва пътна карта за премахване на специфичните за сектора разпоредби, които възпрепятстват инвестициите.

За подобряване на бизнес средата и условията за финансиране планът ще се съсредоточи върху мерки във финансовия сектор, например създаването на съюз на капиталовите пазари, за да се осигури повишено предлагане на капитал за МСП и дългосрочни проекти.

Ще бъде отдаден приоритет на премахването на съществените регулаторни и нерегулаторни пречки, които все още съществуват във всички важни инфраструк-турни сектори, като енергетиката, телекомуникациите, цифровата инфраструкту-ра и транспорта, както и пречките в областта на пазарите на услуги и на продукти. През декември в своята работна програма за 2015 г. (2) Комисията предложи списък с приоритетни инициативи, които са конкретно свързани с инвестицион-ния план.

Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията по

въпросите на работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността,

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия (и

двамата на служба от 1 ноември), Мартин Шулц,

председател на Европейския парламент, Вернер Хойер,

председател на Европейската инвестиционна банка, и

Маргаритис Скинас, главен говорител на Европейската комисия (от ляво надясно),

обявяват инвестиционния план за 315 млрд. евро по време на съвместна пресконференция в

Европейския парламент. Страсбург, Франция, 26

ноември.


Политики на ЕС за растеж и заетост

Заетост и социално приобщаване

ЕС продължи да постига напредък в изпълнението на така необходимите струк-турни и социални реформи на пазара на труда. В областта на заетостта и социал-ните въпроси Европейската комисия призова държавите членки да гарантират спешното прилагане на гаранцията за младежта. Държавите членки бяха прика-нени да предприемат стъпки за борба с младежката безработица посредством активни политики на пазара на труда, укрепване на публичните служби по зае-тостта и подкрепа за обучение и схеми за професионална практика (чиракуване), както и за борба с проблема със сегментирането на пазарите на труда, което може да се отрази отрицателно на перспективите за наемане на работа на мла-дите хора, а също и за борба с преждевременното напускане на училище. Засил-ването на координацията на европейските социални политики и политики за заетостта също беше насърчено с цел засилване на мониторинга на заетостта и социалното развитие.

ХОРА, ИЗЛОЖЕНИ НА РИСК ОТ БЕДНОСТ ИЛИ СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ, 2013 Г.

През 2014 г. беше приет нов набор от водещи социални показатели и показатели за заетостта, който беше включен в съвместния доклад за заетостта (3), за да се подпомогне ранното откриване на проблеми на равнището на отделните държа-ви членки, които могат да се разпространят в целия ЕС. Този механизъм ще спо-могне да се гарантира своевременен отговор на ниво на политиката и да се ак-центира върху по-строгото многостранно наблюдение.

40 %

35 %

30 %

25 %

20 %

15 %

10 %

5 %

0

ЕС-2

8

Евро

зона

Чеш

ка р

епуб

лика

Нид

ерла

ндия

Фин

ланд

ия

Шве

ция

Фра

нция

Авст

рия

Дан

ия

Люкс

ембу

рг

Слов

акия

Герм

ания

Слов

ения

Белг

ия

Есто

ния

Мал

та

Обе

дине

но к

ралс

тво

Пол

ша

Исп

ания

Пор

туга

лия

Кипъ

р

Ита

лия

Хърв

атия

Ирл

анди

я

Литв

а

Унга

рия

Латв

ия

Гърц

ия

Рум

ъния

Бълг

ария

ЕС-28 и в еврозоната — оценки; Ирландия — данни за 2012 г.

Източник: Евростат.


Гаранция за младежтаГаранцията за младежта (4) има за цел да се гарантира, че държавите членки предоставят на всички млади хора на възраст до 25 години качествена работа, продължаващо образование, чиракуване или стаж в рамките на 4 месеца след като завършат образованието си или изгубят работата си. Гаранцията за мла-дежта е една от най-важните и спешни структурни реформи, които държавите членки трябва да извършат, за да се справят с младежката безработица и да подобрят прехода от училище към работа. Изпълнението започна през 2014 г.

Всички държави членки са представили национални планове за прилагане на гаранцията за младежта и тяхното изпълнение започва сега, като се взема пред-вид цялостната оценка на Комисията за всеки отделен план. Постигането на ре-зултати по целите на гаранцията за младежта изисква стратегически реформи в държавите членки за постигане на успешен преход от образование към пазара на труда. Укрепването на капацитета на ПСЗ, реформирането на системите за образование и обучение, засилването на партньорствата за достигане до неак-тивните младежи, които не са регистрирани в службите по заетостта, и предоста-вянето на качествени предложения за работа са сред основните предизвикател-ства, пред които са изправени държавите членки. Това е отразено в анализите, направени от Комисията на всички държави — членки на ЕС, и в специфичните за всяка страна препоръки за 18 държави членки, за осем от които изрично се изискват по-решителни действия за изпълнението на гаранцията за младежта.

МЛАДИ ХОРА (НА ВЪЗРАСТ МЕЖДУ 15 И 34 ГОДИНИ), КОИТО НЕ УЧАСТВАТ В НИКАКВА ФОРМА НА ЗАЕТОСТ, ОБРАЗОВАНИЕ ИЛИ ОБУЧЕНИЕ (ПРОЦЕНТ НА NEET), 2013 Г.

С оглед намаляване на равнищата на младежка безработица държавите членки получават финансиране от Европейския социален фонд (ЕСФ) (понастоящем 12 млрд. евро годишно) и инициативата за младежка заетост (6,4 млрд. евро за периода 2014—2020 г.). Европейският социален фонд предоставяше целенасо-чена подкрепа за младежката заетост много преди кризата и е от първостепенно значение за справянето с неотдавнашното нарастване на младежката безрабо-тица, като 68 % от неговия бюджет е насочван към проекти, които да бъдат в полза на младите хора. За да превърнат гаранцията за младежта в реалност обаче държавите членки трябва да дадат предимство в националните си бюдже-ти на мерки, насочени към младите хора.

ЕС-2

8

Евро

зона

Шве

ция

Дан

ия

Люкс

ембу

рг

Ниде

рлан

дия

Авст

рия

Герм

ания

Фин

ланд

ия

Слов

ения

Мал

та

Литв

а

Фра

нция

Обе

дине

но к

ралс

тво

Есто

ния

Белг

ия

Чеш

ка р

епуб

лика

Латв

ия

Порт

угал

ия

Полш

а

Ирл

анди

я

Румъ

ния

Кипъ

р

Унга

рия

Слов

акия

Хърв

атия

Исп

ания

Бълг

ария

Ита

лия

Гърц

ия


40 %

35 %

30 %

25 %

20 %

15 %

10 %

5 %

0


Инициатива за младежка заетостИнициативата за младежка заетост (5) подпомага младежите, които не участ-ват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET) в регионите на Съюза, където младежката безработица през 2012 г. е надхвърляла 25 %, като ги интегрира на пазара на труда. С нея ще се увеличи подкрепата от ЕСФ за изпълнението на гаранцията за младежта чрез финансирането на дейности, които директно помагат на неработещите, неучещите и необучаващите се лица, например чрез създаването на работни места, осигуряването на достъп до ста-жове и чиракуване, както и като бъде подкрепено започването на собствен биз-нес.

ИНИЦИАТИВАТА ЗА МЛАДЕЖКА ЗАЕТОСТ — ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ПОДКРЕПА ЗА РЕГИОНИТЕ С НАЙ-ВИСОК ПРОЦЕНТ НА МЛАДЕЖКА БЕЗРАБОТИЦА

çores adeira

Региони NUTS 2

Източник: Евростат, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“

Недопустими

Допустими

REGIOgis

Canarias

GuadeloupeMartinique

Guyane

Mayotte

Réunion

Açores Madeira

Карта на регионите, които отговарят и които не отговарят на условията на инициативата за младежка заетост. Инициативата ще позволи да се финансират конкретни проекти и действия и ще гарантира, че равнището на подкрепа за всеки млад човек е достатъчно, за да доведе до реална промяна в някои части на Европа, където предизвикателствата са най-големи.


Рамка за качество на стажоветеЕдновременно с това Комисията разработва редица инструменти на равнище ЕС, за да помогне на държавите членки да се справят с младежката безработица. Въз основа на предложението на Комисията през март Съветът на Европейския съюз прие рамка за качество на стажовете (6), с която ще се даде възможност на стажантите да придобиват висококачествен трудов опит при безопасни и справедливи условия и така да повишават шансовете си да намерят качествена работа. С рамката за качеството държавите членки се призовават да гарантират, че националното право или практики са съобразени с принципите, изложени в насоките, и да адаптират законодателството си при необходимост.

Европейски социален фондЕвропейският социален фонд (7) играе основна роля в оказването на подкрепа на държавите членки при инвестирането в човешки капитал и по този начин укрепва конкурентоспособността на европейската икономика при излизането от кризата. ЕСФ подпомага всяка година над 15 млн. души, като им помага да развият тех-ните умения, улеснява включването им на пазара на труда, като се справя със социалното изключване и бедността и подобрява ефективността на публичните администрации. В рамките на фонда ще бъдат предоставени над 80 млрд. евро за държавите членки през периода 2014—2020 г. с цел подпомагане на мили-они европейци да подобрят живота си чрез придобиване на нови умения и нами-ране на по-добра работа.

Европейски фонд за приспособяване към глобализациятаЕвропейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) предоставя подкрепа за хора, които са загубили работата си вследствие на големи струк-турни промени в моделите на световната търговия, породени от глобализацията (например когато голямо предприятие прекрати дейността си или премести про-изводството си извън ЕС), или вследствие на световната икономическа и финан-сова криза. Беше приет нов регламент (8) за периода 2014—2020 г., с който се увеличава броят на категориите работници, които имат право да се възползват от помощта на фонда. По този начин в допълнение към свързаната с търговията глобализация вече е включена и световната финансова и икономическа криза като критерий за намеса. Когато са засегнати регионите с висок процент на мла-дежка безработица, държавите членки могат, при определени условия, да включ-ват и NEET като получатели на мерките по ЕФПГ.


ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТАПреглед на заявленията, получени през 2014 г.

№Държава членка

Дело СъдържаниеДата на

подаване на заявлението

Държава членка,

сума (млн. евро)

ЕФПГ, сума (млн. евро)

Бенефициери (брой хора)

EGF/2014/001 Гърция Nutriart Хранителни продукти 5.2.2014 г. 4,1 6,1 1 013

EGF/2014/002 НидерландияGelderland и

OverijsselСтроителство на

сгради20.2.2014 г. 1,1 1,6 475

EGF/2014/003 Испания Aragon Ресторантьорство 21.2.2014 г. 0,6 1,0 280

EGF/2014/004 ИспанияComunidad

Valenciana metalМеталообработване 25.3.2014 г. 0,7 1,0 300

EGF/2014/005 Франция GAD Кланица 6.6.2014 г. 0,6 0,9 760

EGF/2014/006 Франция PSA Автомобилен сектор 25.4.2014 г. 8,5 12,7 2 357

EGF/2014/007 Ирландия Andersen Ireland Бижута 16.5.2014 г. 1,0 1,5 276

EGF/2014/008 Финландия STX Rauma Корабостроене 27.5.2014 г. 1,0 1,4 565

EGF/2014/009 Гърция Sprider Stores Търговия на дребно 6.6.2014 г. 4,9 7,3 1 311

EGF/2014/010 Италия Whirlpool Домакински уреди 18.6.2014 г. 1,3 1,9 608

EGF/2014/011 Белгия Caterpillar Машини и оборудване 22.7.2014 г. 0,8 1,2 630

EGF/2014/012 Белгия ArcelorMittal Основни метали 22.7.2014 г. 1,1 1,6 910

EGF/2014/013 Гърция Odyssefs Fokas Търговия на дребно 29.7.2014 г. 4,3 6,4 1 100

EGF/2014/014 Германия Aleo Solar

Производство на компютърна техника, електронни и оптични

продукти

29.7.2014 г. 0,7 1,1 476

EGF/2014/015 ГърцияAttica Publishing

ServicesИнформация и комуникация

4.9.2014 г. 2,5 3,7 705

EGF/2014/016 Ирландия Lufthansa TechnikРемонт и инсталиране

на машини и оборудване

19.9.2014 г. 1,7 2,5 450

EGF/2014/017 Франция Mory DucrosТранспорт и складиране

6.10.2014 г. 4,4 6,6 2 721

EGF/2014/018 Гърция Attica BroadcastingРадио- и телевизионна

дейност4.9.2014 г. 3,4 5,0 928

Общо за 2014 г.

42,4 63,7 15 865

В допълнение към финансовата подкрепа на ЕС Рамката за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране (9) предлага насоки за практики за социално отговорно управление на промените на дружества, работници, соци-ални партньори и публични администрации. Рамката има за цел да служи като справочен инструмент за предприятията, синдикатите и правителствата, за да се спомогне за по-добро планиране и инвестиции в човешки капитал, като същевре-менно се сведе до минимум социалното въздействие на промените.


Пакет за социални инвестицииПакетът за социални инвестиции (ПСИ) (10) предоставя насоки на държавите членки за модернизиране на техните системи за социална защита, за да се постигне целта от стратегията „Европа 2020“ за премахване на риска от бедност и социално изключване за 20 млн. души. ПСИ сочи пътя напред в борбата със структурните предизвикателства, пред които са изправени социалните системи в ЕС, произтичащи от застаряването на обществото, намаляващото население в трудоспособна възраст и необходимостта от по-висока конкурентоспособност в един глобализиран свят. Необходими са политически реформи за постигане на инвестиции на ранен етап, за да се избегне увеличаване на рисковете, да се повишат уменията и способностите на хората да участват в обществото и ико-номиката, както и за постигане на по-добри социални резултати чрез по-целе-насочени разходи за социална политика. В някои държави членки бе постигнат напредък по изпълнението на ПСИ.

Програмата за заетост и социални иновацииПрограмата за заетост и социални иновации (EaSI) (11) е финансов инструмент на равнище ЕС за насърчаване на висококачествена и устойчива заетост, гаранти-раща адекватна и достойна социална закрила, за борба срещу социалното изключване и бедността и за подобряване на условията на труд. Тя е и средство за насърчаване на иновативни и пилотни проекти на равнище държави членки, които са съобразени със ситуацията във всяка от тях.

Програмата EaSI включва и разширява обхвата на три съществуващи програми: „Прогрес“ (програма за заетост и социална солидарност), EURES (Европейски служби по заетостта) и Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“. Тя ще позволи на Комисията да засили съгласуваността на политиката и въз-действието на инструментите, които имат общи цели, и така ще допринесе за осъществяването на стратегията „Европа 2020“ за работни места и растеж.

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лицаРегламентът за новия Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) (12) беше приет през март. Фондът предоставя на държавите членки ценна подкрепа в усилията им за подпомагане на най-уязвимите хора в Европа, които бяха най-тежко засегнати от настоящата икономическа и социална криза. Като реална стойност за фонда за периода 2014—2020 г. бяха разпределени над 3,8 млрд. евро. Държавите членки са отговорни за поемането на 15 % от раз-ходите по националните си програми, а останалите 85 % се осигуряват от фонда.

Реформа на мрежата EURESСъздадените през 1993 г. Европейски служби по заетостта (EURES) представля-ват мрежа за сътрудничество между Комисията и ПСЗ на държавите — членки на ЕС, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и други партньорски организации. Тя разполага с повече от 850 съветници, които са в ежедневен контакт с търсе-щите работа лица и работодателите в цяла Европа.

През 2014 г. беше предложена регулаторна реформа (13) за подобряване на функционирането на мрежата. Целта е да се преодолеят дисбалансите на паза-рите на труда чрез увеличаване на обмена на информация за свободни работни места и на автобиографии, достъпни на територията на целия ЕС, и осигуряване на включването на по-голям брой участници на пазара на труда в дейностите на EURES (по-специално частните служби по заетостта) и предоставяне на по-целе-насочени услуги за подпомагане на мобилността на работодателите и на търсе-щите работа.

Мариан Тейсен, комисар по заетостта, социалните въпроси,

уменията и трудовата мобилност от 1 ноември, по

време на четвъртия годишен конвент на Европейската

платформа срещу бедността и социалното изключване.

Брюксел, Белгия, 20 ноември.


Решение относно публичните служби по заетосттаНационалните публични служби по заетостта (ПСЗ) имат основна роля за подпо-магането на безработните в Европа при намирането на работа. През юни влезе в сила решение (14) за начините за подобряване на сътрудничеството между евро-пейските ПСЗ, с което беше създадена нова оперативна и управленска структура за мрежата на европейските публични служби по заетостта, считано от септември.

Директива относно допълнителните пенсионни праваС приетата през 2014 г. нова директива (15) беше подобрена защитата на допъл-нителните пенсионни права на мобилните работници чрез премахването на някои пречки пред свободното движение, като изискването за много дълги периоди на заетост за увеличаване на пенсионните права или риска от слаба защита на пра-вата след напускане на пенсионната схема.

Директива за подобряване на прилагането на правата на работницитеПарламентът и Съветът приеха нова директива (16) за гарантиране на по-добро прилагане на национално равнище на правото на гражданите на ЕС да работят в друга държава членка. Новите правила, предложени от Комисията през април 2013 г., имат за цел да се запълни празнината между правата и реалността, и ще улеснят упражняването на практика на правата на хората, които работят или търсят работа в друга държава. Държавите членки разполагат с 2 години, за да приложат директивата на национално равнище. Тази директива предвижда, inter alia, че един или повече органи на национално равнище ще бъдат отговорни за консултирането и предоставянето на подкрепа и помощ за работниците в ЕС, включително и за търсещите работа.

Директива относно командироването на работнициСъветът прие нови мерки за по-успешно прилагане на правилата на ЕС, които понастоящем са в сила за командироването на работници. В Директивата за оси-гуряване на изпълнението на разпоредбите относно командироването на работ-ници (17) са предвидени гаранции за правата на командированите работници и се укрепва правната рамка за доставчиците на услуги. Директивата спомага да се гарантира, че тези правила са по-добре прилагани на практика, особено в някои сектори, като строителството и автомобилния превоз на товари, където т.нар. „дружества пощенски кутии“ (без реална стопанска дейност в своята държава на произход) са използвали фалшиво командироване за заобикаляне на национал-ните правила за социална сигурност и условията на труд. Тя също така подобрява защитата на правата на командированите работници чрез предотвратяването на измами, и по-конкретно във веригите на подизпълнителите, където тези права невинаги се зачитат.

Практическо ръководство за „критериите за обичайно местопребиваване“Комисията и държавите членки работиха заедно за изясняване на критериите за обичайно пребиваване (18), за да помогнат на националните администрации да прилагат правилата на ЕС за координация на системите за социална сигурност за гражданите на ЕС и техните семейства.


Образование и обучение

„Еразъм+“Едно от най-значимите събития през годината беше започването на изпълне-нието на програма „Еразъм+“ (19) — новата програма на ЕС за образованието, обучението, младежта и спорта.

Програмата обединява и доразвива предишните потоци за финансиране в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, включително новия механизъм за гарантиране на студентските заеми за степен магистър и международното измерение на сътрудничеството в областта на висшето образование и младежта. Тя ще разполага с 40 % увеличение на бюджета за периода 2014—2020 г. в сравнение с последния бюджетен период, което представлява доста над 16 млрд. евро.

С новата програма се намалява бюрокрацията и се въвеждат опростени процедури.

Постижения в областта на образованиетоРезултатите на Европейския съюз по отношение на постиженията в областта на образованието продължиха да се подобряват, както се вижда от данните, публи-кувани през 2014 г. Налице беше значително увеличение на завършилите висше образование от 23,6 % през 2002 г. на 36,9 % през 2013 г. (цел за 2020 г.: поне 40 %). Процентът на преждевременно напускащите училище намаляваше бавно, но постоянно от 17 % през 2002 г. на 12 % през 2013 г. (целта за 2020 г. е под 10 %). Петнадесет държави членки вече са изпълнили или надхвърлили своите национални цели за 2020 г. по поне един от тези два показателя за постижени-ята в областта на образованието. Шест от тези държави членки — Дания, Кипър, Латвия, Литва, Словения и Швеция — вече са постигнали или надвишили и двете цели.

ДЯЛ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ВЪЗРАСТ 30—34 ГОДИНИ СЪС ЗАВЪРШЕНО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ, 2013 Г.

EU-2

8

Евро

зона

Ита

лия

Рум

ъния

Хърв

атия

Мал

та

Чеш

ка р

епуб

лика

Слов

акия

Авст

рия

Бълг

ария

Пор

туга

лия

Унга

рия

Герм

ания

Гърц

ия

Слов

ения

Пол

ша

Латв

ия

Исп

ания

Белг

ия

Нид

ерла

ндия

Дан

ия

Есто

ния

Фра

нция

Фин

ланд

ия

Обед

инен

о кр

алст

во

Кипъ

р

Шве

ция

Литв

а

Люкс

ембу

рг

Ирл

анди

я

70 %

60 %

50 %

40 %

30 %

20 %

10 %

0 %


2013 г. цел по „Европа 2020“

Няма национална цел за Обединеното кралство. Националната цел за Германия включва професионално обучение след завършено средно образование, но не висше (Международна стандартна класификация на образованието, установена през 1997 г. (ISCED97 4), а за Австрия — професионално обучение след завършено средно образование, но не висше, с програми, предназначени да осигуряват пряк достъп до първа степен на висше образование (ISCED97 4A).


Научни изследвания и иновации

„Хоризонт 2020“: рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации„Хоризонт 2020“ (20) е най-голямата досега програма на ЕС за научни изследва-ния и иновации. Тя ще спомогне за постигането на повече пробиви, открития и единствени по рода си постижения чрез свързване на научните изследвания и иновациите, така че добрите лабораторни идеи да се осъществят на пазара. Тя обединява учени и представители на промишления сектор за насърчаване на растежа и работните места и за намиране на решения на големите предизвика-телства, включително изменението на климата, енергийната сигурност и здравео-пазването. Научноизследователската дейност и иновациите, които ще последват, ще спомогнат за подобряване на живота на хората, опазване на околната среда и осигуряване на по-устойчива и конкурентоспособна европейска промишленост. Програмата е отворена за изследователи от целия свят. Тя насърчава тяхното професионално развитие в Европа, структурира техните дейности за научноиз-следователско обучение и насърчава мобилността в света и между секторите, по-специално чрез програмата „Мария Склодовска-Кюри“. За периода 2014—2020 г. са предвидени финансови средства в размер на почти 80 млн. евро, като по-голя-мата част от тях са разпределени между три приоритета: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и справяне с предизвика-телствата пред обществото. Правилата и процедурите са значително опростени.

ИНТЕНЗИТЕТ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ, РАЗБИТ ПО СЕКТОРИ И ПО ДЪРЖАВИ, 2012 Г., И ЦЕЛИ ЗА ИНТЕНЗИТЕТ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ ЗА 2020 Г.

5,0 %

4,5 %

4,0 %

3,5 %

3,0 %

2,5 %

2,0 %

1,5 %

1,0 %

0,5 %

0 %

Фин

ланд

ия

Шве

ция

Дан

ия

Герм

ания

Авст

рия

Слов

ения

Фра

нция

Белг

ия

Есто

ния

Нид

ерла

ндия

EC-2

8

Чеш

ка р

епуб

лика

(1 )

Ирл

анди

я (2 )

Обе

дине

но к

ралс

тво

(1 )

Пор

туга

лия

Люкс

ембу

рг (3 )

Исп

ания

Унга

рия

(4 )

Ита

лия

Литв

а

Пол

ша

Мал

та

Слов

акия

Хърв

атия

Гърц

ия

Латв

ия

Бълг

ария

Рум

ъния

Кипъ

р

Юж

на К

орея

Япон

ия

Съед

инен

и ам

ерик

анск

и щ

ати

(5 )

Кита

й

Данни: Евростат, ОИСР, държавите членки.Източник: ГД „Научни изследвания и иновации“, Отдел за анализ и мониторинг на националните политики в областта на научните изследвания.

Публични разходи за научни изследвания и развойна дейност като процент от БВП

Разходи на частни нестопански организации за научни изследвания и развойна дейност като процент от БВП

Разходи на предприятията за научни изследвания и развойна дейност като процент от БВП

Цел за интензивност на НИРД за 2020 г.

(1) Чешка република, Обединено кралство: не са определени цели за интензивност на НИРД; за Чешката република има цел от 1 % само за публичния сектор.(2) Ирландия: целта за интензивност на НИРД е 2,5 % от БНП, което е изчислено на 2,0 % от БВП(3) Люксембург: целта за интензивност на НИРД е между 2,30 % и 2,60 % от БВП (прието е 2,45 %).(4) Унгария: отделните елементи на целта за интензивност на НИРД не представляват сбор от общата интензивност на НИРД.(5) Съединени американски щати: i) не са включени повечето или всички капиталови разходи; ii) държавните разходи за НИРД се отнасят само до федералното или централното правителство.


От 2014 г. Европейският институт за иновации и технологии (EIT) е неразделна част от „Хоризонт 2020“ с общ бюджет от 2,7 млрд. евро. Посредством своите общности на знанието и иновациите (ОЗИ) EIT обединява над 500 водещи парт-ньори от сферата на бизнеса, висшето образование и научните изследвания, за да се стимулират иновациите и предприемачеството в Европа. През 2014 г. EIT съсредоточи своите усилия върху консолидирането и насърчаването на икономи-ческия растеж, както и върху въздействието на първите три ОЗИ, насочени към изменението на климата, информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и предизвикателствата, свързани с устойчивата енергетика.

Индустриални партньорства на ЕС за иновацииПо „Хоризонт 2020“ ще започнат 11 партньорства с промишлеността и държавите членки на стойност над 23 млрд. евро като част от пакета на ЕС за инвестиции в иновации. Приносът на ЕС в размер на 9 млрд. евро ще позволи привличането на инвестиции в размер на 10 млн. евро от частния сектор и на 4 млн. евро от държавите членки. Повечето от средствата се предоставят за съвместни техно-логични инициативи.

Предприятията от ЕС трябва да стимулират инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, за да запазят конкурентоспособността си в световен мащабИнвестициите в научноизследователска и развойна дейност от страна на пред-приятията, базирани в ЕС, нараснаха с 2,6 % през 2013 г. въпреки неблагоприят-ната икономическа обстановка. Това нарастване обаче е по-слабо в сравнение с предишната годна, когато то беше 6,8 %. То е под средната стойност в света за 2013 г. (4,9 %) и е доста под стойностите за предприятията, базирани в Япония (5,5 %) и САЩ (5 %).

Тези резултати бяха публикувани в таблицата на Комисията за инвестициите в ЕС в научноизследователска и развойна дейност в промишления сектор (21), в която са анализирани 2500-те предприятия с най-много такива инвестиции в световен мащаб, което представлява 90 % от общите разходи на бизнеса за научноизсле-дователска и развойна дейност. Данните показват, че 633-те базирани в ЕС предприятия са инвестирали 162,4 млрд. евро през 2013 г., докато 804-те бази-рани в САЩ предприятия са инвестирали 193,7 млрд. евро, а 387-те от Япония са инвестирали 85,6 млрд. евро.

Нови финансови инструменти за научните изследвания и иновациитеПрез юни Комисията и групата на ЕИБ дадоха началото на ново поколение финансови инструменти и консултантски услуги на ЕС (22), за да се улесни дос-тъпът на новаторските дружества до финансиране. Очаква се през следващите седем години по инициативата „InnovFin — финансиране от ЕС за новатори“ (23) да бъдат предоставени над 24 млрд. евро за финансиране за научни изследва-ния и иновации от страна на малки, средни и големи предприятия, както и за научноизследователска инфраструктура.

Карлош Моедаш, комисар по въпросите на научните изследвания, науката и

иновациите от 1 ноември, представя Обзора на резултатите

за 2014 г. за индустриалните инвестиции в областта на НИРД в

ЕС. Сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия, 4 декември.


ОБЩИ ДЪРЖАВНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ИЛИ РАЗХОДИ ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ КАТО ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩИТЕ РАЗХОДИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“Среден годишен темп на растеж, 2008—2012 г. (1)

Комисията подчертава въздействието на научните изследвания и иновациите върху растежаПрез юни Комисията публикува съобщение (24), за да подчертае значението на инвестициите и реформите в научните изследвания и иновациите за икономи-ческото възстановяване на Европейския съюз. Комисията също така направи предложения с цел подпомагане на държавите членки да постигнат максима-лен ефект от своите бюджети, в момент, когато много държави са изправени пред бюджетни ограничения. В съобщението се обръща внимание на три основни области на реформи:

▶ подобряване на качеството на процеса на разработване на стратегии и създаване на политики, обединяване на дейностите както за научните изследвания, така и за иновациите, което трябва да бъде подкрепено от стабилен многогодишен бюджет, чрез който стратегически да се насочват ресурсите,

▶ подобряване на качеството на програмите за научни изследвания и иновации, включително намаляване на административната тежест и по-голяма конкуренция при предоставянето на финансиране,

▶ подобряване на качеството на работа на публичните институции, занимаващи се с научни изследвания и иновации, включително чрез нови партньорства с промишлеността.

– 0,6 %

– 0,9 %

2,8 %

1,7 %

5,0 %

7,0 %

8,6 %

4,4 %

2,4 %

2,4 %

8,5 %

0,3 %

1,3 %

– 1,3 %

2,4 %

– 9,4 %

– 5,0 %

– 5,0 %

– 14,5 %

– 5,0 %

– 12,2 %

– 5,6 %

– 3,9 %

– 3,7 %

– 3,1 %

– 2,0 %

– 2,9 %

– 2,8 %

– 2,6 %

Люксембург5,8 %

Малта18,5 %

Данни: Евростат, ГД „Икономически и финансови въпроси“.Източник: ГД „Научни изследвания и иновации“, Отдел за анализ и мониторинг на националните политики

в областта на научните изследвания.

(1) Хърватия 2009–2012 г., Швейцария 2008–2010 г.

Намаление (под – 1,5)

Запазване на нивото (между – 1,5 и 1,5)

Увеличение (по-голямо или равно на 1,5)


Съвместни предприятия в областта на електрониката и роботикатаКомисията стартира преобразуващи партньорства на стойност няколко милиарда евро, за да изведе Европа на водещо място в света в следните области:

▶ Електроника — беше създадена инициативата „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ (ECSEL) (25), която ще насърчава електронния дизайн и производствените възможности. Тази инициатива е основата на стратегията на Европа в областта на електрониката (26), която има за цел да мобилизира 100 млрд. евро частни инвестиции и да създаде 250 000 работни места в Европа до 2020 г.

▶ Роботика — партньорството на Европа в областта на роботиката (SPARC) (27) представлява усилията на индустриалната политика на ЕС да подсили позицията на Европа на световния пазара на роботика, който представлява 22 млрд. евро и се очаква да нарасне до над 60 млрд. евро до 2020 г. Очаква се тази инициатива да създаде повече от 240 000 работни места в Европа и да повиши дела на Европа на световния пазар до 42 % (допълнителни печалби в размер на 4 млрд. евро годишно). Комисията ще инвестира 700 млн. евро, а euRobotics (28) ― 2,1 млрд. евро.

Големи информационни масивиКомисията и европейският сектор на данните подписаха меморандум за разби-рателство, с който се ангажират да инвестират в публично-частно партньорство (ПчП), чиято цел е укрепване на сектора и извеждане на Европа на предни пози-ции в световен мащаб в надпреварата по отношение на данните. ЕС задели над 500 млн. евро за инвестиции по линия на „Хоризонт 2020“ за период от 5 години (2016—2020 г.), като се очаква участието на частните партньори да бъде поне четири пъти по-голямо. ПчП, която трябва да започне от 1 януари 2015 г., е един от първите резултати на новата политика и план за действие на Комисията за ускоряване на развитието на основана на данни икономика в Европа (29). Овладя-ването на големите информационни масиви може да означава нарастване с 30 % на световния пазар на данни за европейските доставчици, 100 000 нови свър-зани с този сектор работни места в Европа до 2020 г., с 10 % по-добри резултати за здравеопазването и по-производителни машини за промишлена употреба.

Европейско научноизследователско пространствоДокладът за напредъка в областта на европейското научноизследовател-ско пространство (ЕНП) (30), публикуван от Комисията през септември, оценява постигнатия напредък по приоритетите на ЕНП в държавите членки и в асоци-ираните страни. За 2014 г. докладът включва ново измерение, като представя новите свързани с ЕНП политики, въведени от държавите членки, и оценява сте-пента, до която те се прилагат.

Съществуват много начини за осъществяване на ЕНП, но то е най-ефективно, когато е налице национална рамка. Ето защо Комисията продължава да подкрепя и насърчава държавите членки и заинтересованите страни в областта на научни-те изследвания, когато извършват реформи на ЕНП и ключови действия като част от процеса на европейския семестър.


Нобелови награди за финансирани от ЕС изследователи

През 2014 г. в не по-малко от четири от шестте категории на Нобеловата награда фигурираха един или повече финансирани от ЕС изследователи.

Нобеловата награда за химия бе споделена от финансиран от ЕС химик, проф. Стефан В. Хел, който през 1996 г. получи индивидуална стипендия за пост-докторант за този проект по четвъртата рамкова програма (1994—1998 г.).

Нобеловата награда по икономически науки „Мемориал“ беше присъдена на проф. Жан Тирол за неговата работа по проучване на конкуренцията и анализ на начините, по които следва да бъдат регулирани големите дружества, за да се предотврати монополното поведение и да бъдат защитени потребите-лите. През 2009 г. проф. Тирол получи петгодишна субсидия за водещи из-следователи от Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ).

Що се отнася до Нобеловата награда за физика между лауреата г-н Хироши Амано и мрежата за първоначално обучение „Мария Кюри“ имаше сътрудни-чество по проект от 2011 г., наречен „Хибридна фотоника, при която различ-ни класове на емитиращи материали са комбинирани в наноструктури за производство на енергийно ефективни осветителни тела“.

Половината от Нобеловата награда за физиология или медицина беше при-съдена на Джон О’Кийф, а другата половина — на Мей-Брит Мозер и Едвард И. Мозер за откриването на клетки, образуващи позиционираща система в мозъка. Както Мей-Брит Мозер, така и Едвард И. Мозер са получатели на субсидии от ЕСНИ, а заедно с Джон О’Кийф са участвали във финансирани от ЕС научноизследователски проекти.

Конкурс на Европейския съюз за млади учени

Изданието за 2014 г. на конкурса на Европейския съюз за млади учени се проведе във Варшава, Полша, през септември 2014 г.

Тази година в конкурса участваха 77 проекта от широк спектър от научни области (като биология, химия, изчислителна техника, инженерство, околна среда, материали, математика, медицина, физика и социални науки). Около 110 млади учени (41 момичета и 69 момчета) от 36 държави участваха в 26-ия конкурс. Наградите включваха седмица във вътрешната научна служба на Комисията, Съвместния научноизследователски център (JRC), посещения на лаборатории и работа с учените.


5GПрез юни Комисията и Южна Корея подписаха историческо споразумение за 5G мобилни технологии. Това е нова технология в мрежа и инфраструктура, която ще донесе необходимия капацитет за справяне с огромния ръст в използването на комуникационни и безжични технологии от хора и от машини. 5G ще бъде не само по-бързо, но и ще внесе нови функционални възможности и приложения с висока социална и икономическа стойност. Двете страни се съгласиха да работят за постигане на общо определение на 5G и за сътрудничество в научната сфера по отношение на 5G. Те също така постигнаха съгласие относно необходимостта от хармонизиран радиочестотен спектър за осигуряване на глобална оперативна съвместимост и за изготвянето на световни стандарти за 5G.

МОБИЛНИ КОМУНИКАЦИИ: ОТ 1G ДО 5G

1 2 3

4 5 6

7 8 9

Rcl Clr Snd

Sto Lock End

Pwr Vol

* #0

1 2 34 5 6

7 8 9

Rcl Clr Snd

Sto Lock End

Pwr Vol

* #0

AT&T

Поколение/устройство/спецификации

1G

2G

3G

4G

Година: в началото на 80-те години на ХХ в.Стандарти: AMPS, TACSТехнологии: аналоговиШирина на лентата: —Скорост на пренос на данни: —

Година: 1991Стандарти: GSM, GPRS, EDGEТехнологии: цифровиШирина на лентата: теснолентовиСкорост на пренос на данни: < 80–100 Kbit/s

Година: 2001Стандарти: UMTS/HSPAТехнологии: цифровиШирина на лентата: широколентовиСкорост на пренос на данни: до 2 Mbit/s

Година: 2010Стандарти: LTE, LTE advancedТехнологии: цифровиШирина на лентата: мобилни широколентови услугиСкорост на пренос на данни: xDSL-like experience,1 час HD филм за 6 минути

ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ

SMS

SMS

МОБИЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ВИДЕО²РАЗГОВОРИ


SMS МОБИЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ


ИГРИ ИЗЧИСЛЕ²НИЯ В ОБЛАК

5G

5G се отнася до комуникацията, съхранението, обработката и др.

Година: 2020―2030Стандарти: в процес на разработванеТехнологии: цифровиШирина на лентата: универсална свързаностСкорост на пренос на данни: Fibre-like experience,1 час HD филм за 6 секунди


СЪОБЩЕНИЯ В РЕАЛНО

ВРЕМЕ


МОБИЛНА HD

ТЕЛЕВИЗИЯ

МОБИЛНА 3D

ТЕЛЕВИЗИЯ

ИГРИ СПЕШНИ СЛУЧАИ

ИЗЧИСЛЕ²НИЯ В ОБЛАК

„Инте

лигентни“ мрежи

Свързан дом

Елек

трон

но зд

равеопазване

Разв

лече

ния

Инте

лигентен автомобил ПРИЛОЖЕНИЯ ИЗВЪН ВЪОБРАЖЕНИЕТО

КОМПЮТЪРНО УПРАВЛЕНИЕ

НА ДОМА

ПРИОРИТЕТ НА ТРАФИКА

КОМУНИКАЦИЯ МЕЖДУ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

ХОРА ХОРА И НЕЩА

Източник: Европейска комисия.

Свързано отопление

Свързано оборудване

Свързана телевизия


Европейски бизнес награди за околната среда

Все повече предприятия осъзнават, че опазването на околната среда е от жизненоважно значение за конкурентоспособността на Европа. С присъжда-ните на всеки две години Европейски бизнес награди за околна среда се награждават пионери, изявени бизнес ръководители и предприятия в областта на екоиновациите в пет категории.

Космически програмиСтартирането през април на първия спътник по програмата „Коперник“ беше осно-вен крайъгълен камък на програмата на ЕС за наблюдение на Земята (31). Благода-рение на Sentinel 1A, първия от конфигурацията от спътници, ще бъдат събирани данни, които да позволят постигането на значителен напредък в подобряването на морската сигурност, наблюдението на изменението на климата, както и осигурява-нето на помощ при извънредни и кризисни ситуации. Например службата за управле-ние на извънредни ситуации в рамките на програмата „Коперник“ бе в състояние да предостави карти, за да се отговори по-добре на щетите от наводненията в България и горските пожари в Швеция, както и информация, която да помогне за смекчаване на риска от разливи на нефт по време на отстраняването на претърпе-лия корабокрушение кораб „Коста Конкордия“ в Италия.

Индустриална политика и малки и средни предприятия

План за индустриалната политикаКлючовото послание на Съобщението за индустриалната политика (32) беше при-зив към държавите членки да вземат предвид основното значение на промиш-леността за създаването на работни места и растеж и да включат въпросите, свързани с промишлеността и конкурентоспособността, във всички области на политиката. Комисията също така призова Парламента и Съвета да приемат пред-ложения относно енергетиката, транспорта, космическото пространство и цифро-вите комуникационни мрежи, както и да приемат и приведат в действие законо-дателство за доизграждане на вътрешния пазар. Трябва да се преследва целта за модернизиране на промишлеността чрез инвестиции в иновации, ефективност на ресурсите, нови технологии, умения и достъп до финанси, подпомогнати от използването на специални фондове на ЕС. Съобщението насърчава създаването на по-благоприятна за бизнеса Европа чрез дейности, целящи опростяване на законодателната рамка и повишаване на ефективността на публичната админи-страция на европейско, национално и регионално равнище. По-лесният достъп до пазарите извън ЕС чрез хармонизиране на международните стандарти, про-веждането на открити обществени поръчки, патентната защита и икономическата дипломация също са ключови въпроси. В отговор на това на заседанието си през март Европейският съвет (33) призна необходимостта от включването на пробле-мите във връзка с конкурентоспособността на промишлеността.

DONIA, проектът финалист в категорията „Бизнес и биологично разнообразие“ на Европейските бизнес награди за околната среда, използва приложение за смартфони, за да позволи на капитаните на яхти да позиционират своите плавателни съдове така, че да се избегне пускането на котва в пластовете морска трева. Това помага за съхраняването на Posidonia oceanica, ключов елемент на екосистемата в Средиземно море.

Някои от първите изображения от новия спътник по програмата „Коперник“ за наблюдение на Земята. Горното приближение показва Брюксел, Белгия. Долното приближение е фокусирано върху град Антверпен, като цветовите разлики представят информация относно нивото на река Шелда: покачването в устието е показано в лилаво, а нормалният ход на реката е в тъмносиньо.


Зелен план за действие за малките и средните предприятияКомисията прие „Зелен план за действие за МСП“ (34), като отчете значителния потенциал за създаване на допълнителни работни места, който предлагат МСП, акцентирайки върху дейности, които са благоприятни за една по-добра среда, осигурявайки същевременно по-голям растеж. В плана се представят поредица от действия, насочени към МСП и предложени на европейско равнище, за да може тези предприятия да се възползват от бизнес възможностите и възмож-ностите за стимулиране на създаването на работни места, които предлага прехо-дът към екологична икономика, по-специално като се подобри ефективността на ресурсите на европейските МСП, като се окаже подкрепа на зеленото предприема-чество, като се оползотворят възможностите, предоставяни от по-екологосъо-бразните вериги на създаване на стойност, и се улесни пазарният достъп за „зелените“ МСП.

Пътна карта за отбранителната промишленостКомисията прие подробна пътна карта (35) с конкретни действия и срокове за областите, определени в предложенията от юли 2013 г. относно сектора на отбраната и сигурността. Тя включва широк спектър от действия в различни политики, включително вътрешния пазар, използване на потенциала на научните изследвания с двойно предназначение и стимулиране на нововъведенията, раз-витието на способностите, на индустрията в областта на космическите изследва-ния и отбраната, прилагането на политиките на ЕС по отношение на енергетиката и на съответните инструменти за подкрепа в сектора на отбраната и увеличаване в максимална степен на достъпа до пазарите извън ЕС.

Намаляване на бюрокрацията на вътрешния пазарПарламентът гласува в полза на предложението на Комисията (36) за подобря-ване на гъвкавостта на вътрешния пазар за осем промишлени сектора, а именно асансьори, електрическо и електронно оборудване, обикновени съдове под наля-гане, везни с неавтоматично действие, измервателни уреди, взривни вещества с гражданско предназначение, оборудване, използвано в експлозивни атмосфери, и продукти, които създават електромагнитни смущения. Инициативата е част от общите усилия за привеждане в съответствие на правилата за промишлените продукти с общ набор от принципи, като по този начин се избягват фрагментира-нето по сектори и противоречивите или припокриващи се изисквания за проду-кти, които се уреждат от няколко законодателни акта. По-съгласуваните правила във всички сектори ще доведат до намаляване на разходите за привеждане в съответствие за предприятията, особено МСП.

Представители на МСП по време на проява, свързана със

създаването на мрежи между предприятията, в La Louvière,

Валония, Белгия, на 18 февруари.


Стратегия за фармацевтичния секторФармацевтичната промишленост на ЕС е от стратегическо значение за европей-ската икономика, което се дължи на факта, че тя е постоянно нарастващ свето-вен пазар, че годишното производство е в размер на 220 млрд. евро, че в нея работят приблизително 800 000 служители и че ЕС е най-големият търговец на лекарствени продукти в света. Комисията стартира публичен обмен на мнения, който да спомогне за формулирането на политика за укрепване на конкурен-тоспособността на промишлеността. Основните области на политиката в бъдеще включват определянето на приоритетите за разработване на нови терапии, сти-мулирането на публично-частното сътрудничество, улесняването на достъпа до специфични лекарства (като лекарства сираци или биологично сродни продукти), насърчаването на етиката, подобряването на достъпа до лекарствени продукти в целия свят и засилването на присъствието на европейската фармацевтична промишленост в световен мащаб.

Кръгова икономика — екологосъобразен растежПрез юли Комисията внесе предложения (37) за извеждане на Европа на пътя към една по-кръгова икономика и за стимулиране на рециклирането в държавите членки. Новата визия е за кръгова икономика, в която оптимизираната повторна употреба, ремонтът и рециклирането ще се превърнат в норма, така че отпадъ-ците от даден преработвателен процес да се превърнат в ресурс за друг такъв процес.

Новата Комисия възнамерява да оттегли пакета, за да го замени през 2015 г. с по-амбициозно предложение за насърчаване на кръгова икономика.

Повече финансиране за малките и средните предприятияМСП в Европа вече имат достъп до 25 млрд. евро допълнителни финансови сред-ства в резултат на споразумение между Комисията и Европейския инвестицио-нен фонд (ЕИФ). С това споразумение се дава възможност на ЕИФ да осигури дялово и заемно финансиране за МСП по програмата COSME. Благодарение на 1,3 млрд. евро, отпуснати за бюджета на COSME за финансиране на малките и средните предприятия, ще бъде възможно МСП да мобилизират до 25 млрд. евро от финансови посредници посредством „ефекта на лоста“. Това е важна част от отговора на ЕС за преодоляване на добре познатите трудности, пред които са изправени МСП при получаване на достъп до кредитиране.

Регионална политика и политика на сближаване

Регионалната политика на Съюза е подкрепяна от два основни фонда.

▶ Европейският фонд за регионално развитие съфинансира инвестиции и действа във всички държави членки, като се използва най-много в регионите с най-нисък БВП на глава от населението.

▶ Кохезионният фонд съфинансира проекти в областта на транспорта и околната среда в държавите членки, чийто брутен национален продукт е по-малко от 90 % от средния за ЕС.

Общата сума на тези средства (включително ЕСФ), които включват политиката на сближаване на ЕС, е в размер на 351,8 млн. евро (по текущи цени) за периода между 2014 г. и 2020 г. Това представлява значителна инвестиция от бюджета на Съюза в развиването на инфраструктура, осигуряването на растеж и подкре-пата на заетостта.

Корина Крецу, комисар по въпросите на регионалната политика от 1 ноември, присъства на 104-тата пленарна сесия на Комитета на регионите, проведена в Брюксел, Белгия, на 4 декември. Тя потвърди, че новият Европейски фонд за стратегически инвестиции ще допълва финансирането за сближаване.


Споразумения за партньорствоВ споразуменията за партньорство (38), внесени от отделните държави от ЕС и одобрени от Комисията, са изложени плановете на националните органи как да бъде използвано финансирането по ЕСИФ между 2014 и 2020 г. В тях са очертани стратегическите цели и инвестиционните приоритети на всяка държава, като те са свързани с общите цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устой-чив и приобщаващ растеж (39). Със споразуменията за партньорство от държавите членки и от Комисията се изисква да си сътрудничат и да се координират с цел максимизиране на въздействието на инвестирането от страна на ЕС. В началото на ноември бяха приети всички 28 споразумения за партньорство. Държавите членки ще инвестират общо повече от 453 млрд. евро.

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО — ОБЩО ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, РАЗБИВКА ПО ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИРазбивка по категории на отпуснатите суми, подлежащи на трансфери между различни категории по искане на държавите членки

Почти 200 от очакваните 310 програми за инвестиции за растеж и работни места (по ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд) бяха приети. Оперативните програми се разработват от държавите членки и регионалните органи, след което се обсъж-дат с Комисията, която ги одобрява.

В млн. евро по текущи цени

ЕС-2

8

0

20 000

40 000

60 000

80 000

100 000

Белг

ия

Бълг

ария

Чеш

ка р

епуб

лика

Дан

ия

Герм

ания

Есто

ния

Ирл

анди

я

Гърц

ия

Исп

ания

Фра

нция

Хърв

атия

Ита

лия

Ки

пър

Латв

ия

Литв

а

Люкс

ембу

рг

Унга

рия

Мал

та

Нид

ерла

ндия

Авст

рия

П

олш

а

Пор

туга

лия

Ру

мън

ия

Слов

ения

Слов

акия

Ф

инла

ндия

Шве

ция

Обе

дине

но к

ралс

тво

Забележка: Общи суми с изключение на прехвърлянето на средства към Механизма за свързване на Европа и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.


Фонд „Солидарност“През юни влезе в сила преразгледаният регламент за фонд „Солидарност“ на ЕС (40). Основната му цел е да се даде възможност за по-бързо и опростено използване на фонда. Новото законодателство ще доведе до по-бързо изпла-щане на помощта, по-конкретно посредством въвеждането на възможност за изплащане на авансови суми по искане на държавите. Това ще даде възможност за по-бърза реакция и намеса в областите, засегнати от бедствия.

Съвместна инициатива „Облигации за проекти“ на ЕС и ЕИБ„Облигации за проекти“ е съвместна инициатива на Комисията и ЕИБ. Целта е да се стимулира финансирането от капиталовите пазари за широкомащабни инфра-структурни проекти в секторите на транспорта (трансевропейската транспортна мрежа TEN-T), енергетиката (трансевропейската енергийна мрежа TEN-E) и ИКТ. Очаква се нуждите от инвестиции в инфраструктурата на Европейския съюз, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ в тези сектори, да достигнат 2 трилиона евро.

Инициативата „Облигации за проекти“ има за цел да позволи на организаторите на допустими инфраструктурни проекти, обикновено ПчП, да привлекат допълни-телни частни средства от институционални инвеститори, като застрахователни дружества и пенсионни фондове.

Третата облигация за финансиране на проект — първа трансакция по облигация за проект „на зелено“Финансирането за проекта за изграждане на магистрала A11 в Белгия приключи успешно през март. Проектът е първият проект „на зелено“ в рамките на ПчП и първата сделка в сферата на транспорта, която бе подкрепена по инициативата „Облигации за проекти“. Той се състои в изграждането на 13-километрова магис-трала с две платна в двете посоки, която ще свързва пътя N31 в Брюж с N49 в Кнок, както и около 90 граждански структури, включително 3 тунела, 1-кило-метров виадукт и два подвижни моста. Строителството започна през март и се очаква да продължи 3 години. То е финансирано от облигации за проекти на стойност 578 млн. евро и дялово участие в размер на 80 млн. евро.

Четвъртата облигация за проект — първа трансакция в сектора на телекомуникациитеПървата сделка, финансирана с облигации за проекти, в сектора на широколен-товите услуги, бе подписана през юли 2014 г. Организатор на проекта е Аxione Infrastructures, френско дружество за инфраструктура, което притежава 12 дъл-госрочни споразумения за концесия с местни органи за проектиране, изграждане, финансиране, управление, поддържане и предоставяне на мрежови услуги на едро за широколентов достъп на доставчиците на интернет услуги в селските райони на Франция в рамките на публична инициатива за мрежова рамка.


Петата облигация за проект — първа трансакция с ГерманияПрез август финансирането на разширяването на магистралата A7 в Германия бе подпомогнато от инициативата „Облигации за проекти“. 65-километровият учас-тък от магистралата между Бордсхолм и Хамбург ще бъде разширен от четири на шест платна. Това ще улесни движението в участъците с недостатъчен капацитет на главния път, свързващ Дания и Германия. Очаква се строителните работи да продължат 4 години — до 2018 г., като те ще се извършват, без да се спира движението. За проекта беше отпуснато финансиране с облигации в размер на 429 млн. евро, и още 89 млн. евро под формата на кредитно подобрение за обли-гации за проекти, подкрепени от Комисията и ЕИБ.

Правосъдие за растеж

Ефективността на националните правосъдни системи е от основно значение за създаването на привлекателна бизнес среда и за постигането на устойчив рас-теж. Поради тази причина повишаването на качеството, независимостта и ефи-касността на съдебните системи е приоритет в рамките на европейския семестър, който е годишният преглед на координирането на икономическата политика. През 2014 г. след предложение на Комисията (41) Съветът отправи специфични за всяка държава препоръки в областта на правосъдието към 12 държави членки като част от европейския семестър (42). Прилагането и реализирането на ползите от структурните реформи в правосъдните системи отнема време и е важно тези усилия да се полагат решително.

Реформа на законодателството в областта на несъстоятелносттаВ края на 2014 г. Европейският съюз постигна съгласие относно актуализира-ните правила за трансгранична несъстоятелност, което ще спомогне за насърча-ване на културата на спасяване и възстановяване на предприятията в Европа и ще допринесе за засилване на предприемачеството, растежа и създаването на работни места в ЕС в една трудна икономическа обстановка. Модернизираният регламент за несъстоятелност (43) ще направи трансграничните производства по несъстоятелност по-ефикасни и по-ефективни. В допълнение към това през март 2014 г. Комисията прие препоръка за нов подход към несъстоятелността на предприятията (44). С препоръката държавите членки се призовават да помогнат на предприятията да преодолеят финансовите си затруднения на ранен етап и да им помогнат да преструктурират дейността си, измествайки фокуса от ликви-дацията, като същевременно защитават правото на кредиторите да получават обратно парите си. Всяка година в ЕС трансграничните производства по несъсто-ятелност засягат около 50 000 дружества, излагайки на риск запазването на 1,7 млн. работни места. Около едно от всеки четири производства по несъстоятел-ност в ЕС има трансграничен елемент.

Свързване на регистрите по несъстоятелностМодернизираното европейско законодателство в областта на несъстоятелността (вж. по-горе) ще въведе задължение (48 месеца след приемането му) за дър-жавите членки да оповестяват важна информация относно производствата по несъстоятелност в електронните регистри по несъстоятелност. През юли Комиси-ята започна пилотен проект със седем държави членки за свързване на равни-щето на ЕС на националните регистри по несъстоятелност, като се очаква и други държави членки да се присъединят на по-късен етап.

Европейска заповед за запор на банкови сметкиПрез май Съветът прие нови правила (45), с които да улесни събирането от страна на кредиторите на вземанията с трансграничен елемент. Целта е да се помогне на МСП да си възстановят трансграничните дългове (около 1 милион МСП в Европа са изправени пред проблеми със събирането на трансгранични вземания).


Общо европейско право за продажбитеЦелта на предложението за общо европейско право за продажбите (46) е да се подпомогне икономическият растеж чрез намаляване на свързаните с договор-ното право пречки между държавите членки и да се повиши доверието на потре-бителите в трансграничната търговия, по-специално в рамките на цифровия единен пазар. В края на 2014 г. Комисията обяви намерението си да представи изменено предложение през 2015 г., с цел пълно разгръщане на потенциала на електронната търговия в рамките на цифровия единен пазар.

Информационно табло на ЕС в областта на правосъдиетоПрез 2014 г. информационното табло на ЕС в областта на правосъдието (47), което е информационен инструмент за предоставяне на обективни, надеждни и съпоставими данни относно правосъдните системи в държавите членки, беше във втората си година. То има за цел да насърчава качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи в Европейския съюз. Подобряването на ефективността на националните правосъдни системи допринася за възстановя-ването на икономическия растеж в Съюза и е от решаващо значение за прилага-нето на правото на ЕС, както и за укрепването на взаимното доверие.

В информационното табло за 2014 г. се разглеждат същите показатели като в информационното табло за 2013 г., като се черпи също така информация и от някои допълнителни източници, както е показано по-долу.

▶ Ефективност на съдебните системи: сред показателите фигурират продължителността на производствата, делът на приключените производства и броят висящи дела.

ВРЕМЕ, НЕОБХОДИМО ЗА РЕШАВАНЕ НА СПОРНИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛАСпорните граждански (и търговски) дела се отнасят до спорове между страните, например спорове във връзка с договори, съгласно методологията на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ). Продължителността на производствата изразява времето (в дни), необходимо за решаване на делото от съда, т.е. времето, необходимо на съда да вземе решение на първа инстанция. Показателят „необходимо време за разглеждане на висящите дела“ („disposition time“) съответства на броя на нерешените дела, разделен на броя на решените дела в края на годината и умножен по 365 дни.

0

100

300

200

400

500

600

700

800

900

Първа инстанция, в дни

Източник: Проучване на Европейската комисия за ефикасността на правосъдието.

2010 г. 2012 г.

Литв

а

Люкс

ембу

рг

Унга

рия

Авст

рия

Дан

ия

Есто

ния

Чеш

ка р

епуб

лика

Шве

ция

Герм

ания

Рум

ъния

Пол

ша

Латв

ия

Исп

ания

Фра

нция

Фин

ланд

ия

Пор

туга

лия

Слов

ения

Слов

акия

Хърв

атия

Гърц

ия

Ита

лия

Мал

та

Кипъ

р

Белг

ия

Бълг

ария

Ирл

анди

я

Нид

ерла

ндия

Обе

дине

но к

ралс

тво

НЯМА ДАННИ


▶ Качество: показателите включват задължителното обучение на съдиите, наблюдението и оценката на дейността на съдилищата, бюджета, човешките ресурси, разпределени за съдилищата, и достъпността на ИКТ и на методи за алтернативно решаване на спорове.

ОБЩО РАЗХОДИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА СЪДИЛИЩАТА

0

20

40

60

80

100

120

140

160

180

200

В евро на глава от населението (1)

2010 г. 2011 г. 2012 г.

Люкс

ембу

рг

Обед

инен

о кр

алст

во

Герм

ания

Шве

ция

Нид

ерла

ндия

Авст

рия

Фин

ланд

ия

Слов

ения

Дан

ия

Ита

лия

Ирл

анди

я

Фра

нция

Мал

та

Пор

туга

лия

Гърц

ия

Пол

ша

Чеш

ка р

епуб

лика

Латв

ия

Унга

рия

Бълг

ария

Кипъ

р

Литв

а

Есто

ния

Рум

ъния

Исп

ания

Белг

ия

Слов

акия

Хърв

атия

НЯМА ДАННИ

НЯМ

А Д

АНН

И

НЯМ

А Д

АНН

И

(1) Тази цифра представя разходите на консолидирания държавен бюджет (действителен) за съдилища.



▶ Независимост: в информационното табло се представят данни за „усещането“ за независимост на правосъдната система. Освен това в информационното табло за 2014 г. се предоставя първи общ сравнителен преглед на начина, по който са организирани националните правосъдни системи с цел защита на независимостта на съдебната власт в определени видове ситуации, при които тя може да бъде застрашена. В него се разглеждат например правните гаранции срещу прехвърлянето и освобождаването от длъжност на съдии.

„УСЕЩАНЕ“ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТПоказателят на Световния икономически форум се основава на отговорите от анкетно проучване на въпроса „До каква степен съдебната власт във вашата страна е независима от влиянието на изпълнителната власт, гражданите или фирмите?“ Отговорите са получени от представителна извадка от фирми, представляващи основните сектори на икономиката (селско стопанство, преработваща промишленост, непреработваща промишленост и услуги) във всички държави.

0

1

2

3

4

5

6

7

Източник: Световен икономически форум.данни за 2010–2012 г. данни за 2012–2013 г.

Фин

ланд

ия

Ирл

анди

я

Обе

дине

но к

ралс

тво

Нид

ерла

ндия

Дан

ия

Шве

ция

Герм

ания

Люкс

ембу

рг

Есто

ния

Белг

ия

Авст

рия

Фра

нция

Мал

та

Кипъ

р

Пор

туга

лия

Пол

ша

Латв

ия

Унга

рия

Чеш

ка р

епуб

лика

Ита

лия

Литв

а

Исп

ания

Слов

ения

Гърц

ия

Хърв

атия

Рум

ъния

Бълг

ария

Слов

акия

2 3 6 7 8 9 13 18 20 24 30 31 39 47 51 54 63 66 68 70 71 72 76 84 109 114 123 133

Номерът показва класирането сред 148 страни по света.

По-висока стойност означава по-положително „усещане“


Защита на потребителитеВлизане в сила на директивата за правата на потребителитеС новата директива на ЕС относно правата на потребителите (48), която се при-лага във всички държави членки от юни, се засилват правата на потребителите чрез предоставяне на едни и същи права в целия ЕС, като същевременно се постига точният баланс между защитата на потребителите и конкурентоспосо-бността на предприятията. В директивата се предвижда пълен набор от правила за договорите от разстояние (включително онлайн) или договорите извън тър-говския обект (като например договорите, сключени при посещение на търговеца в дома на потребителя). За такива договори бяха установени по-подробни пра-вила относно информацията и правото на оттегляне. В допълнение в директивата се предвиждат специфични правила за защита на потребителите срещу скрити разходи и предварително отбелязани с отметка полета в интернет, както и забрана на таксите за горещи телефонни линии и на допълнителните такси за използване на кредитни карти. На датата на влизане в сила на директивата Комисията издаде документ с насоки за подпомагане на правоприлагащите органи и на предприятията при прилагането. Към документа е приложен образец за предоставяне на информация за цифровите продукти, с който се дават насоки на производителите за начините на показване на информация (по-специално във връзка с оперативната съвместимост и функционалността на цифровото съдър-жание).

Покупки във внедрени приложенияОсновните платформи за продажби онлайн и мобилни игри измениха своите тър-говски практики в резултат на общите действия по правоприлагане в рамките на Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите (49). С това действие беше подобрена прозрачността на предпродажбената информация за потребителите, по-специално що се отнася до наличието на покупки във вне-дрени приложения в мобилни и онлайн игри, бяха въведени мерки по отношение на директното увещаване на деца да извършват покупки в рамките на подобни игри, бяха изяснени условията на плащане и настройките, за да се намали рискът от неволни покупки и беше подобрена възможността потребителите да се свърз-ват с търговците. Действието подобри осведомеността на потребителите относно рисковете, свързани с покупките в рамките на „безплатни“ внедрени приложения.

Кампанията за повишаване на осведомеността за правата на

потребителите, 2014 г.


Десета годишнина на RAPEXВече 10 години системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни нехра-нителни продукти (RAPEX) предпазва потребителите срещу опасни нехранителни продукти. Тя обвързва държавите членки, държавите от Европейското иконо-мическо пространство и Комисията, и нейната роля е бързо да разпространява информация за опасни продукти и предприети национални правоприлагащи действия. Това води до по-ранно установяване и отстраняване от пазара на ЕС на продукти, които представляват опасност за потребителите. От създаването си насам RAPEX претърпя трайно и стабилно развитие по отношение на получе-ните сигнали и последващите действия, предприети в отговор на такива сигнали. От около 200 нотификации посредством RAPEX преди 10 години, сега системата получава и разпределя повече от 2000 уведомления годишно.

Права на пътницитеЕвропейските регламенти за правата на пътниците (50) са сред най-видимите и най-добре познатите правила за защита на потребителите в Европа. Текущото преразглеждане на правата на пътниците във въздушния транспорт има за цел прецизиране и изясняване на тези права и гарантирането на по-добро прилагане и изпълнение. През февруари Парламентът изрази своята подкрепа за тези важни цели в становището си на първо четене (51). По-специално Парламентът подкрепи предложенията (52) за подсилване на мониторинга на авиокомпаниите и за пре-доставяне на пътниците на повече извънсъдебни начини за зачитане на правата им, когато плановете им за пътуване са били затруднени. Предложението про-дължава да се обсъжда в Съвета.

Кампания „Да спрем фалшификатите в ЕС“С цел да информира гражданите относно опасностите за здравето и икономи-ката от купуването на фалшифицирани продукти, през 2014 г. Комисията засили своята кампания „Да спрем фалшификатите в ЕС“ (53). Значителен напредък бе постигнат за привличането на вниманието на старшите експерти и създателите на политики, както и на широката общественост.

Безопасност на детските играчкиПределно допустимите стойности за определени химични вещества в детските играчки бяха променени. Това е част от усилията на Комисията да подобри безо-пасността на играчките и същевременно да намали бюрокрацията за сектора на детските играчки, когато това е възможно. С въведените изменения бяха огра-ничени стойностите на бисфенол А и трисфосфат (54) и беше удължен срокът на изключението за никел.

Безопасност на продуктите и наблюдение на пазараПрез 2014 г. Парламентът одобри предложението на Комисията (55) за нови пра-вила за подобряване на безопасността на потребителските продукти на вътреш-ния пазар на ЕС, включително тези, внесени от държави извън ЕС, както и за подобряване на наблюдението на пазара за всички нехранителни продукти.


Отворен и функциониращ в условията на лоялна конкуренция вътрешен пазар

Укрепване на вътрешния пазар

Вътрешен пазар за промишлени продуктиКомисията призова Парламента, Съвета и държавите членки да приемат и/или да приложат инициативите, свързани с интеграцията и завършването на вътрешния пазар, които в момента закъсняват (56). Тези инициативи са свързани основно с интегрирането на мрежи като транспорт, енергетика и ИКТ. Комисията направи преглед на последните достижения в областта на законодателството относно промишлените продукти и изложи една по-широкообхватна визия за следващото десетилетие. Важен въпрос е как да бъдат преодолени технологичните и общест-вените предизвикателства на ХХI век, като същевременно се вземе предвид необходимостта да се осигурят на европейската промишленост периоди на регу-латорна стабилност без съществено преработване на правилата. В краткосрочен план Комисията реши да насочи усилията си към укрепване на механизмите за привеждане в изпълнение.

Възлагане на обществени поръчкиВлизат в сила нови подобрени правилаПреразгледаните директиви за обществените поръчки (57) и новата директива относно възлагането на концесии (58) влязоха в сила през април. Тези директиви съставляват един от 12-те приоритета на Акта за единния пазар I.

Новите правила имат три основни цели: опростяване, гъвкавост и правна сигур-ност. чрез тази реформа публичните органи могат да оптимизират използването на обществените поръчки, които представляват почти 19 % от европейския БВП и са основен двигател на икономиката. По този начин опростяването и повишава-нето на гъвкавостта на процедурите и тяхното адаптиране за по-добро обслуж-ване на други публични политики, както и възможността за постигане на най-доброто съотношение „качество―цена“ (икономическа ефективност) ще направят обществените поръчки по-ефикасни и по-стратегически при спазване на принци-пите на прозрачност и конкуренция в полза както на купувачите от публичния сектор, така и на икономическите оператори. С правилата за концесиите ще се създаде обща рамка за важен инструмент за публично управление в Европа, като по този начин се допринесе за създаване на условия за насърчаване на инвести-циите в основните обществени услуги на бъдещето.

Електронно фактуриранеПредложението на Комисията за модернизиране на правилата на ЕС за елек-тронно фактуриране при обществените поръчки бе прието от Съвета през април, а новата директива (59) влезе в сила през май.

Ползите от директивата са многобройни: тя ще допринесе за премахване на пречките пред трансграничното възлагане на обществени поръчки чрез осигуря-ване на оперативна съвместимост между националните системи за електронно фактуриране, което в крайна сметка ще доведе до един по-добре функциониращ единен пазар, а това ще означава по-бързи плащания и нови бизнес възможнос-ти за доставчиците и допълнително намаляване на разходите и сложността на обществените поръчки в Европа.


На практика директивата призовава за разработване на нов европейски стандарт за електронно фактуриране. При условие че електронните фактури, изпратени от дадено предприятие, са в съответствие с предстоящия европейски стандарт за електронно фактуриране при обществените поръчки, те в крайна сметка ще бъдат приети от всички публични органи в цяла Европа.

Електронното фактуриране е важна стъпка към публична администрация без хартиени носители (електронно правителство) в Европа — един от приоритетите на програмата в областта на цифровите технологии — и е предпоставка за раз-гръщане на потенциала за значителни ползи за икономиката и околната среда. Само по себе си въвеждането в целия ЕС на електронното фактуриране при об-ществените поръчки може доведе до икономии в размер на до 2,3 млрд. евро годишно.

Преразглеждане на Директивата за правата на акционеритеКорпоративното управление и дружественото право са много важни, за да се гарантира, че дружествата се управляват добре и по устойчив начин в дългосро-чен план, и поради това те играят важна роля в дългосрочното финансиране на европейската икономика.

През април Комисията прие мерки за подобряване на корпоративното управле-ние на около 10 000 дружества, допуснати до регулиран пазар в Европа. Това ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността и дългосрочната устойчи-вост на тези дружества. С други предложения ще се предоставят разходно ефективни решения в областта на дружественото право за МСП, които развиват стопанска дейност в чужбина.

Предложението (60) за преразглеждане на съществуващата директива относно правата на акционерите (61) разглежда недостатъците на корпоративното управле-ние на дружествата, допуснати до регулиран пазар, и техните управителни съве-ти, акционери (институционални инвеститори и управители на активи), посредни-ци и упълномощени съветници (т.е. дружества, които предоставят услуги на акционери, по-специално съвети относно гласуването). Прекалено често, както показа финансовата криза, акционерите подкрепят поемането от управителите на прекомерни краткосрочни рискове и не наблюдават отблизо дружествата, в които са инвестирали.

С предложението ще бъде улеснено упражняването от акционерите на съществу-ващите им права върху дружествата, като при необходимост тези права ще бъдат засилени. Това би спомогнало да се гарантира също така, че акционерите ще се ангажират в по-голяма степен, ще държат ръководството в по-голяма степен отговорно за действията му и ще действат в защита на дългосрочните интереси на дружеството. Дългосрочната перспектива създава по-добри условия за работа за допуснатите до регулиран пазар дружества и повишава тяхната конкурен-тоспособност.

Мишел Барние, комисар за вътрешния пазар и услугите до 31 октомври, обявява пакета от мерки на Комисията, насочени към подобряване на корпоративното управление на около 10 000 компании, листвани на фондовите борси на държавите членки. Брюксел, Белгия, 9 април.


Препоръка на Комисията относно качеството на отчитането в рамките на корпоративното управление (въз основа на принципа „изпълнение или обяснение“)Целта на препоръката (62) е подобряване на отчитането на корпоративното управле-ние от страна на дружествата, допуснати до регулиран пазар, като цяло. В много голяма степен корпоративното управление е акт с незадължителна юридическа сила. Следователно е много важно подходът „изпълнение или обяснение“, съгласно който дадено дружество, което избере да не спазва приложимия кодекс за корпоративно управление, трябва да посочи причините за решението, да работи добре. Подходът осигурява на дружествата значителна степен на гъвка-вост, тъй като се отчита фактът, че при определени обстоятелства неспазването на някои препоръки може да отговаря по-добре на интересите на дружеството, отколкото стопроцентовото спазване на кодекса. В същото време дружествата, които не спазват приложимия кодекс за корпоративно управление, често не успя-ват да дадат подходящо обяснение за това, което затруднява инвеститорите да вземат информирани решения.

Директива за едноличните дружестваДнес икономическата активност на МСП на единния пазар е затруднена от твърде много пречки. От гледна точка на дружественото право за тях често е скъпо и трудно да развиват стопанска дейност в чужбина. Само малко на брой МСП (2 %) инвестират и създават дъщерни предприятия в чужбина.

Предложената директива относно едноличните дружества с ограничена отговор-ност (63) разглежда тези пречки, тъй като с нея се стандартизират изискванията за създаване на дружества с един акционер. Ще се премахне тромавият процес на регистриране на дъщерни предприятия и ще се улесни работата на МСП в целия ЕС.

Вътрешен транспортен пазар

Механизъм за свързване на ЕвропаЕдно от основните нововъведения на бюджетния период от 2014 до 2020 г. е създаването на Механизма за свързване на Европа за трансевропейски мрежи в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите, с бюджет от над 33 млрд. евро за период от 7 години.

От предвидените 33,2 млрд. евро около 26,2 млрд. евро (включително 11,3 млрд. евро, които ще бъдат прехвърлени от Кохезионния фонд) се разпределят за транспортния сектор, 5,8 млрд. евро ― за енергийния сектор и 1,1 млрд. евро ― за телекомуникационния сектор. Могат да бъдат привлечени инвестиции от публични и частни източници чрез използването на иновативни финансови ин-струменти, като например облигации за проекти.

Елжбета Бенковска, комисар за вътрешния пазар,

промишлеността, предприе-мачеството и МСП, в разговор с

Тибор Наврачич, комисар по образованието, културата,

младежта и спорта (и двамата на служба от 1 ноември), на

ежеседмичното заседание на колегиума в сградата „Берлемон“,

Брюксел, Белгия, на 12 ноември.


В транспортната сфера през септември беше публикувана първата покана за представяне на проекти (с бюджет от 11,9 млрд. евро) (64). Новата политика за транспортната инфраструктура (TEN-T) има за цел да се преодолеят различията между транспортните мрежи на държавите членки, да се отстранят пречките, които все още съществуват пред безпрепятственото функциониране на вътреш-ния пазар и да се преодолеят техническите пречки, като например несъвмести-мите стандарти за железопътен трафик. Тя насърчава и укрепва безпрепятстве-ните транспортни вериги за пътници и товари, като същевременно взема предвид технологичните тенденции.

Напредък по четвъртия законодателен пакет в областта на железопътния транспортШестмесечният доклад на Комисията (65) относно европейския железопътен пазар, приет в средата на юни, показа, че железопътният сектор се разраства. В доклада също така се подчертава, че свободната конкуренция и увеличените публични търгове предоставят по-добри услуги за пътниците и по-добра въз-връщаемост за данъкоплатците. С цел да се справи с увеличаващия се трафик, задръстванията, сигурността по отношение на горивата и декарбонизацията, Комисията работи за подобряване на техническата съвместимост на железопът-ната инфраструктура, която варира в Европа, включително различни габаритни широчини, стандарти за електрифициране и системи за сигнализация. До този момент различните технически спецификации в тези области правеха по-трудно и по-скъпо движението на даден влак от една държава в друга.

През 2014 г. Съветът на министрите на транспорта постигна политическо спора-зумение относно техническия стълб на четвъртия железопътен пакет (66), цялос-тен пакет от мерки за постигане на по-добро качество на железопътните услуги в Европа и по-голям избор, който включва директивите относно оперативната съвместимост и безопасността и нов набор от правила за Европейската железо-пътна агенция. Парламентът прие позицията си на първо четене по целия пакет, предоставяйки нови задачи на агенцията, като например издаване на сертифи-кати за безопасност и разрешения за пускане на пазара на возила, валидни в целия ЕС (67).

Това ще допринесе за увеличаване на икономиите от мащаба и намаляване на административните разходи и процедурите за железопътните предприятия. За-почнаха обсъжданията в Съвета относно политическия стълб на пакета, който цели да гарантира доизграждането на вътрешния пазар на европейските желез-ници.

Влак, напускащ терминала на тунела под Ламанша във Фолкстоун, Обединеното кралство, в посока към Кале, Франция.


Въздушен транспорт, единно европейско небе и SESARЕдинното европейско небе е водеща европейска инициатива, която има за цел да утрои капацитета на въздушното пространство, като в същото време се намалят наполовина разходите за управление на въздушното движение (УВД) и въздейст-вието върху околната среда от полетите. През 2014 г. Парламентът гласува в подкрепа на подсилването и даването на предимство на инициативата за Единно европейско небе 2+ (68) като важна стъпка към ускоряване на изпълнението на Единното европейско небе (69).

През годината Комисията също така прие първия набор от съществени промени за модернизирането на европейската система за УВД под формата на пилотен общ проект. Това е първият от проектите SESAR (изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе) за подобрения в областта на въздушния трафик към и от летищата, увеличаване на гъвкавостта на въздухопла-вателните средства за полет, оптимизиране на маршрутите, засилено споделяне на по-точна информация за всички участници и по-добра координация с военни-те органи. През декември Комисията подписа ново споразумение за партньорство, в което се включиха основните заинтересовани страни (70). Авиокомпаниите, ле-тищните оператори и доставчиците на аеронавигационно обслужване ще получат финансиране от ЕС в размер до 3 млрд. евро с цел изпълнение на общи проекти и модернизиране на европейската система за УВД. Споразумението с консорциу-ма на Алианса за разгръщане на SESAR е насочено към повишаване на ефектив-ността на европейските системи за УВД с цел управление на повече полети по един по-безопасен и по-евтин начин, като едновременно с това се намали въз-действието върху околната среда на всеки полет.

Понастоящем държавите членки трябва да напреднат по този важен въпрос и да постигнат една наистина ефективна система за въздушен трафик в Европа. Съ-гласно законодателството за Единното европейско небе националните организа-ции за контрол на въздушното движение трябва да работят заедно в девет реги-онални блока въздушно пространство (функционални блокове въздушно пространство), с цел да се подобри ефективността и да се намалят разходите и емисиите. Създаването на тези общи блокове въздушно пространство е органи-зирано според потоците на трафика, а не според държавните граници, което води до подобряване на ефективността. През април Комисията официално поиска от Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия да подобрят своите блокове въздушно пространство. Тези блокове са решаваща стъпка към по-ефек-тивна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа.

Самолет на British Airways на изхода на новия терминал 5 на летище Хийтроу, Обединеното

кралство.


Същевременно целта на програмата SESAR 2020 е да продължи разработването и валидирането на нови технологии и експлоатационни процедури за по-добри резултати на УВД в Европа.

През април Комисията призова за строги стандарти за регулиране на граждан-ските безпилотни летателни апарати (71). Гражданските безпилотни летателни апарати се използват все по-често в Европа в страни като Швеция, Франция и Обединеното кралство, в различни сектори и в рамките на фрагментирана регу-латорна рамка. Прилагат се основните национални правила за безопасност, но те се различават в отделните държави — членки на ЕС, и редица ключови предпаз-ни механизми не се разглеждат по последователен начин. Комисията обяви, че ще бъдат определени нови строги стандарти за регулиране на експлоатацията на граждански безпилотни летателни апарати (дистанционно управляеми летателни системи), за да се обхванат области като безопасността, сигурността, правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на данните, застраховането и отго-ворността.

Автомобилен транспортДоклад за автомобилния каботажПрез април Комисията прие доклада относно състоянието на пазара на авто-мобилните превози в ЕС (72). В доклада се заключава, че макар и да е постиг-нат известен напредък, премахването на оставащите ограничения за достъп до националните автомобилни пазари би подпомогнало европейската икономика и би допринесло за подобряването на състоянието на околната среда. Освен това правилата на ЕС за автомобилния превоз на товари следва да се разяснят и опростят. Социалните мерки трябва да се прилагат по-стриктно, тъй като е необ-ходимо да бъдат привлечени нови шофьори към сектора, за да може да се отго-вори на бъдещото търсене на товарен транспорт.

Тегло и размери на камионитеПрез април Парламентът прие позицията си на първо четене за нови правила на ЕС за по-безопасни и по-екологосъобразни камиони (73). Два месеца по-късно министрите на транспорта постигнаха политическо споразумение по въпроса. Новите правила ще позволят на производителите да разработват по-аеродина-мични камиони, с което ще се намали разходът на гориво със 7—10 %, ще се понижат емисиите на парникови газове и ще се повиши безопасността на уязви-мите участници в пътното движение, като велосипедистите.

Одобряване на мерки за чиста енергия за транспортаПрез април Парламентът окончателно одобри нови правила на ЕС, имащи за цел да се гарантира изграждането на точки за зареждане с алтернативни горива в цяла Европа (74), като се предвиждат общи стандарти за тяхното проектиране и използване, в това число единен конектор за зареждането на електрически пре-возни средства. С тях се оформя правната рамка за хармонизираното разгръщане на масовия пазар на алтернативни горива, като по този начин се преодолява фрагментираният подход, характеризиращ опитите за популяризиране на тези горива в миналото.


Морски транспортСистема на Съюза за информация и обменСистемата на Съюза за информация и обмен, наречена SafeSeaNet (75), осъщест-вява връзка между органите в областта на морското дело и други свързани органи от цяла Европа посредством централизирана европейска платформа за обмен на морски данни (хоствана от Европейската агенция по морска безопас-ност). SafeSeaNet осигурява общ поглед по отношение на морското наблюдение и осведомяване, като проследява и наблюдава плавателните съдове. Тя обхваща всички европейски крайбрежни води и проследява 12 000 кораба дневно, като дава възможност за ранно идентифициране на високорисковите плавателни съдове, за по-ранни превантивни действия и мерки за намаляване на риска, както и за по-добро спешно реагиране при инциденти или замърсяване, вклю-чително при операции по издирване и спасяване и при вземането на решения по отношение на аварийните пристанища.

Системата SafeSeaNet допълнително се усъвършенства, за да предоставя интег-рирани морски услуги, подпомагащи операциите в областта на граничния кон-трол, правоприлагането и борбата с пиратството, и в същото време като инстру-мент, с който да се повиши конкурентоспособността на корабоплаването (улесняване на транспорта и търговията) и който да допринесе за безопасни и ефективни интермодални връзки, като даде възможност за осъществяване на интегрирана транспортна верига, улесняваща движението на хора и стоки в це-лия Съюз и отвъд неговите граници.

Инициативата „Син пояс“ и опростяване на административните процедуриВ инициативата „Син пояс“ (76) — ключово действие от Акта за единния пазар II — се призовава за създаване на истински единен пазар за морския транспорт чрез освобождаване на стоките от ЕС, превозвани между пристанищата на ЕС, от административните и митническите формалности, които се прилагат за сто-ките, пристигащи от пристанища извън ЕС. Това би намалило административната тежест за морския превоз, би способствало за неговата конкурентоспособност и би създало равнопоставени условия на конкуренция с другите видове транспорт. През март влезе в сила опростяване на съществуващата система за редовните корабни линии. Комисията работи по изготвянето на хармонизиран електронен карго манифест (електронен манифест) с цел ускоряване на процедурите за сто-ките от Съюза в пристанищата на ЕС.

Първа класация за състоянието на транспорта в ЕСВ рамките на проведената през март среща на върха по въпросите на транспорта с представители на бизнеса (Transport Business Summit) Комисията за първи път публикува класация за състоянието на транспорта в ЕС (77). В нея се сравняват резултатите на държавите членки в 22 свързани с транспорта категории, като за по-голямата част от тези категории се посочват съответно петте държави с най-добри и с най-слаби резултати. Целта на класацията е да представи момент-ното състояние, що се отнася до различните резултати, постигнати от държавите членки по отношение на транспорта, и да им помогне да установят недостатъ-ците, да определят инвестиционните приоритети и да формулират политики.


КЛАСАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТРАНСПОРТА В ЕСРезултати на държавите членки по избрани показатели

Source: EEAS,

АВТО

МОБ

ИЛЕН

ТРА

НСПО

РТ

ЖЕЛ

ЕЗОП

ЪТЕ

Н ТР

АНСП

ОРТ

�

ЕДИН

ЕН П

АЗАР

ЖЕЛ

ЕЗОП

ЪТЕ

Н ТР

АНСП

ОРТ

�

ЕДИН

ЕН П

АЗАР

ЕДИН

ЕН П

АЗАР

ТОВА

РЕН

ТРАН

СПОР

Т

ПЪТН

ИЧЕС

КИ Т

РАНС

ПОРТ

МОР

СКИ

ТРАН

СПОР

Т

ЕДИН

ЕН П

АЗАР

ВЪЗД

УШЕН

ТРА

НСПО

РТ

ЕДИН

ЕН П

АЗАР

АВТО

МОБ

ИЛЕН

ТРА

НСПО

РТ

ИНФ

РАСТ

РУКТ

УРА

ЖЕЛ

ЕЗОП

ЪТЕ

Н ТР

АНСП

ОРТ

ИНФ

РАСТ

РУКТ

УРА

МОР

СКИ

ТРАН

СПОР

Т ИН

ФРА

СТРУ

КТУР

А

ВЪЗД

УШЕН

ТРА

НСПО

РТ

ИНФ

РАСТ

РУКТ

УРА

АВТО

МОБ

ИЛЕН

ТРА

НСПО

РТ

ВЪЗД

ЕЙСТ

ВИЕ

ВЪРХ

У ОК

ОЛНА

ТА С

РЕДА

ЖЕЛ

ЕЗОП

ЪТЕ

Н ТР

АНСП

ОРТ

ВЪЗД

ЕЙСТ

ВИЕ

ВЪРХ

У ОК

ОЛНА

ТА С

РЕДА

АВТО

МОБ

ИЛЕН

ТРА

НСПО

РТ

БЕЗО

ПАСН

ОСТ

ЖЕЛ

ЕЗОП

ЪТЕ

Н ТР

АНСП

ОРТ

БЕЗО

ПАСН

ОСТ

АВТО

МОБ

ИЛЕН

ТРА

НСПО

РТ

НАРУ

ШЕН

ИЯ

ЖЕЛ

ЕЗОП

ЪТЕ

Н ТР

АНСП

ОРТ

НАРУ

ШЕН

ИЯ

МОР

СКИ

ТРАН

СПОР

Т НА

РУШ

ЕНИЯ

ВЪЗД

УШЕН

ТРА

НСПО

РТ

НАРУ

ШЕН

ИЯ

ДРУ

ГИ

ВИСЯ

ЩИ

ДЕЛ

А ЗА

НАР

УШЕН

ИЯ

БЕЛГИЯ 2,25 13,39 0,6 3,70 0,12 158,9 4,96 6,28 5,97 127,9 85,5 65 0,34 2 3 0 5 2

БЪЛГАРИЯ 3 36,50 0 0,06 62,5 3,05 3,92 4,19 149,2 70,3 82 2,33 1 2 0 2 0

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

2,25 13,66 2,94 2,87 70,9 4,59 4,42 5,76 140,8 34,0 63 0,57 1 2 0 4 2

ДАНИЯ 1,5 27 10 15,56 0,43 204,8 4,47 5,68 5,64 117 23,6 32 0,29 1 1 1 2 1

ГЕРМАНИЯ 1,5 28,60 10 3,33 0,00 159,9 5,72 5,85 6,08 141,5 59,2 41 0,29 0 1 1 4 1

ЕСТОНИЯ 2,25 30 56 0,27 2,92 86,2 3,56 5,60 4,14 150,1 16,7 61 2,00 0 1 1 1 1

ИРЛАНДИЯ 1,5 0 0 2,10 0,75 196,4 4,05 5,19 5,55 124,8 2,7 42 0 2 0 0 3 0

ГЪРЦИЯ 3,25 0 0 25,62 0,00 107,1 2,73 4,49 5,26 121,1 17,1 81 1,44 1 2 2 6 1

ИСПАНИЯ 2,25 16,75 0 36,04 1,00 310,9 5,88 5,78 6,04 128,6 60,6 37 0,29 1 4 2 7 1

ФРАНЦИЯ 3 32 0 17,28 0,48 180,0 6,29 5,41 6,06 124,4 54,2 50 0,23 1 3 1 3 4

ХЪРВАТИЯ n/a 1,12 n/a 293,3 3,10 4,30 4,37 n/a 36,1 86 2,11

ИТАЛИЯ 4,25 24,10 8,30 83,23 0,00 112,3 4,24 4,28 4,35 126,2 71,1 58 0,34 1 2 3 4 4

КИПЪР n/a n/a n/a 0 n/a 298,1 n/a 4,84 5,28 144,5 n/a 53 n/a 1 n/a 0 2 2

ЛАТВИЯ n/a 22,60 11,70 0,23 n/a n/a 4,18 5,10 5,39 151,9 13,4 86 1,38 0 2 1 0 1

ЛИТВА n/a 0 0 n/a 102,9 4,67 5,13 4,32 144,2 6,9 85 1,90 2 2 1 1 0

ЛЮКСЕМБУРГ 289,6 5,03 5,40 5,59 137 95,3 87 0 2 1 0 2 1

УНГАРИЯ 2 31,80 2,90 0,00 152,6 3,56 3,92 3,94 146,9 38,3 59 1,42 0 2 0 4 1

МАЛТА n/a n/a n/a n/a n/a n/a 5,77 5,75 121,5 n/a 54 n/a 0 n/a 0 2 1

НИДЕРЛАНДИЯ 2,25 36 5 1,78 0,18 158,9 5,48 6,79 6,46 118,5 75,2 0,41 0 0 0 2 1

АВСТРИЯ 1,5 17,60 5,70 0,00 204,4 5,22 4,72 5,40 135,6 70,9 54 0,68 2 2 1 2 2

ПОЛША 32,93 51,40 0,83 27,8 2,56 3,68 3,91 141,9 60,5 87 2,24 1 4 0 4 1

ПОРТУГАЛИЯ 2,25 5,83 3,00 259,6 4,44 5,18 5,62 117,6 64,1 62 1,07 4 3 0 5 4

РУМЪНИЯ n/a 53,68 20,61 0,06 n/a 17,4 2,33 3,00 3,36 139 37,4 92 2,86 1 2 0 1 1

СЛОВЕНИЯ 2,25 3,55 373,6 3,24 5,09 4,33 133,4 41,4 61 0,59 2 3 0 1 1

СЛОВАКИЯ 1,5 11,76 0 0,00 77,6 4,35 3,69 3,23 140,9 43,9 42 2,48 1 1 0 2 1

ФИНЛАНДИЯ 1,5 0 0 5,92 1,68 146,3 5,87 6,38 6,22 139,1 53,4 48 0,29 0 2 0 2 2

ШВЕЦИЯ 1,5 16,84 0,64 202,5 4,57 5,82 5,73 135,4 73,6 28 0,23 1 0 0 2 0

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО 1,5 53,60 90,20 65,26 0,00 58,0 5,01 5,68 5,61 132,9 34,1 29 0,10 1 1 1 2 2

ЕС n/a 28 21 n/a n/a 141,5 4,35 5,05 5,13 132,2 53,5 52 1,00 29 46 15 75 38

С високи резултати С ниски резултати ЕС

—

—

—

— —

——

——

——

— — — — —

—

— ——

Забележка: n/a означава не е приложимо.


Вътрешен енергиен пазар

Постигнат напредъкИнтегрираният пазар представлява основата за икономически ефективната декарбонизация на европейските енергийни системи. Конкурентоспособният и интегриран вътрешен пазар е основната гаранция за високо равнище на сигур-ност на доставките на газ.

На заседанието си през октомври (78) Европейският съвет подчерта, че наличието на напълно функциониращ и свързан вътрешен енергиен пазар е от съществено значение и изтъкна, че трябва да се мобилизират всички усилия за завършване на изграждането му в най-кратки срокове.

Според съобщението на Комисията (79) по темата, прието през октомври, е отбе-лязан значителен напредък при завършването на вътрешния енергиен пазар. Интеграцията на енергийния пазар в ЕС вече доведе до множество положителни резултати: потребителите разполагат с повече възможности при избора на дос-тавчик на енергия; цените на едро на електроенергията спаднаха с една трета, а цените на едро на природния газ останаха стабилни в периода 2008—2012 г.; трансграничната търговия с газ и електроенергия между държавите от ЕС се увеличи.

За да се извлекат максимални ползи, са необходими повече инвестиции в страте-гическа трансгранична инфраструктура, както и в изграждането на интелигентни електроенергийни мрежи. Също така трябва да се въведат общи и прозрачни правила за използването на енергийните мрежи, за да се даде възможност за правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар.

Енергийните пазари могат да функционират само ако между тях са изградени добри връзки. Работата на Комисията през 2014 г. беше съсредоточена върху изпълнението на проекти от общ интерес, както и върху разработването на клю-чови инфраструктурни проекти, свързани със сигурността на доставките.

По линия на Механизма за свързване на Европа бяха предоставени общо 5,85 млрд. евро за подпомагане на трансевропейската енергийна инфраструкту-ра за периода 2014―2020 г. През ноември Комисията отпусна 647 млн евро за ключова енергийна инфраструктура. Средствата ще бъдат предоставени за 34-те действия, избрани в рамките на покана за представяне на предложения по линия на механизма. Обозначени като „проекти от общ интерес“, тези действия ще се ползват от по-бързи и по-ефективни процедури за издаване на разрешителни и по-добро регулаторно третиране.

Гюнтер Йотингер, комисар по енергетиката до 31 октомври,

представя Европейската стратегия за енергийна

сигурност, която има за цел да установи всеобхватен план за засилване на сигурността на доставките. Брюксел, Белгия,

28 май.


16 от 34-те действия, за които бе отпуснато безвъзмездно финансиране, са в сектора на природния газ, а 18 — в електроенергийния сектор. Редица от под-крепените проекти също така бяха определени като ключови проекти по отноше-ние на сигурността на доставките в Европейската стратегия за енергийна сигур-ност от 28 май (80).

Пълноценно функциониращият и интегриран вътрешен енергиен пазар спомага също така за постигането по икономически ефективен начин на енергийна сигур-ност и на дългосрочните цели на политиката на ЕС. Това е едно от основните послания на съобщението, прието през май от Комисията по искане на Европей-ския съвет.

На заседанието си през октомври Европейският съвет също така поиска от Коми-сията с подкрепата на държавите членки да предприеме спешни мерки, за да осигури постигането на равнище на междусистемна свързаност на електроенер-гийните мрежи от най-малко 10 % до 2020 г. Европейският съвет определи съюз така амбициозна цел за постигане на равнище на междусистемна свързаност на електроенергийните мрежи от 15 % до 2030 г., като възложи на Комисията да представя редовни доклади за напредъка по постигането на тази цел. Съгласно заключенията и двете цели ще бъдат постигнати чрез изпълнението на проекти от общ интерес (81).

Рамка до 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетикатаПрез януари Комисията представи нова рамка на ЕС за климата и енергетиката за 2030 г. (82) Предложението предвижда намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % в сравнение с равнището от 1990 г., задължителна цел за целия ЕС, съгласно която енергията от възобновяеми източници трябва да съставлява най-малко 27 % от общото потребление, подновени амбиции във връзка с политиките за енергийна ефективност, нова система за управление и нов набор от показа-тели за осигуряване на енергия на конкурентни и достъпни цени при сигурност на доставките.

Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията, отговарящ за енергийния съюз от 1 ноември, посреща Maria van der Hoeven, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ), която му представя доклада „Енергийни политики на държавите от МАЕ — преглед на Европейския съюз за 2014 г.“. Сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия, 1 декември.


ДЯЛ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ОТ БРУТНОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ, ЕС-28, 2004―2012 Г.

Въз основа на тези предложения за политиката Европейският съвет постигна съгласие през октомври относно водещите цели и структурата на рамката до 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката (83). Той одобри за-дължителна цел за ЕС за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газо-ве в ЕС най-малко с 40 % в сравнение с 1990 г.; задължителна цел за ЕС за дял от най-малко 27 % на енергията от възобновяеми източници в потреблението на равнището на ЕС; както и индикативна цел за повишаване на енергийната ефек-тивност най-малко с 27 %, която следва да бъде преразгледана до 2020 г., като се има предвид равнище за ЕС от 30 % за 2030 г.

ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, ЕС-28, 1990―2012 Г.

Тези цели ще увеличат сигурността на енергийните доставки на ЕС, ще спомогнат за намаляване на зависимостта му от вноса на изкопаеми горива и като цяло ще повишат неговата конкурентоспособност. С решението се утвърждава позицията на Европейския съюз като световен лидер в борбата с изменението на климата. Договорената цел за парниковите газове ще бъде приносът на ЕС към глобално-то споразумение по въпросите на изменението на климата, което трябва да бъде сключено в Париж, Франция, през 2015 г. (84)

0

2 %

4 %

6 %

8 %

10 %

12 %

14 %

16 %


2004

г.

2005

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

2009

г.

2010

г.

2011

г.

2012

г.

60

65

70

75

80

85

90

95

100

105

Общите емисии, включително международното въздухоплаване, но с изключение на емисиите от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

1990

г.

1991

г.

1992

г.

1993

г.

1994

г.

1995

г.

1996

г.

1997

г.

1998

г.

1999

г.

2000

г.

2001

г.

2002

г.

2003

г.

2004

г.

2005

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

2009

г.

2010

г.

2011

г.

2012

г.


Индекс 1990 г. = 100


Енергиен съюзНа срещата на високо равнище през юни Европейският съвет постигна съгласие по стратегическата програма на Европейския съюз за следващите 5 години (85). Стратегическата програма се основава на пет основни приоритета, един от които е „Към енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на кли-мата“. Тези стратегически приоритети бяха потвърдени от новия председател на Комисията Жан-Клод Юнкер в неговите политически насоки за новата Коми-сия (86), като Европейският съвет от декември призова Комисията да представи своята стратегия достатъчно време преди срещата на върха през март 2015 г. (87) Новата Комисията започна работа по изготвянето на предложения за европейски енергиен съюз.

Секторът на далекосъобщенията и цифровият единен пазар

Цените за роуминг в ЕС бяха намалени с до 50 %На 1 юли ЕС намали с над 50 % пределните цени за изтегляне на данни от интер-нет: от 45 на 20 евроцента за мегабайт (без ДДС). Така още повече поевтиня използването на електронни пътни карти, гледането на видеоклипове, проверя-ването на електронна поща и участието в социални мрежи по време на пъту-ване в ЕС. Откакто бяха въведени пределни цени за роуминг на данни, този роу-минг нарасна неимоверно. Таксите за роуминг бяха на най-високото си равнище, когато през 2007 г. ЕС започна да предприема действия в това отношение. В резултат от тези действия таксите за роуминг услуги през 2014 г. са с 80―90 % по-ниски в сравнение с 2007 г.

РОУМИНГ НА ДАННИОт 1 юли 2014 г. при цена от 20 евроцента на мегабайт (без ДДС) за сумата от 1 евро можете да:

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество от 1 ноември, на пресконференция в сградата „Берлемон“ в Брюксел, Белгия, на 2 декември.

изпратите 50 електронни

картички

прегледате картата пет

пъти

разглеждате онлайн новини в продължение

на 10 минути

се обадите по Skype за малко

над 1 минута или да проведете видеоразговор

за около 6 до 10 секунди

гледате 10-минутното видео „Най-добрите голове“

в YouTube

изтеглите едно обикновено

приложение

качите три снимки с висока

резолюция

платите 25 пъти с помощта на приложението

на вашата банка

качите една сравнително

дълга PowerPoint

презентация „в облака“

се свържете във Фейсбук за половин час


Нови правила на ЕС за намаляване на разходите за интернетПрез юни влезе в сила нова директива, която има за цел да се намалят с 30 % разходите за инсталирането на високоскоростен интернет (88).

Новото законодателство ще помогне за осъществяването на целите на Програ-мата в областта на цифровите технологии. До 2020 г. всички граждани на ЕС следва да имат достъп до интернет със скорост поне 30 Mbit/s.

Комисията намалява броя на регулираните пазари на далекосъобщенията в ЕвропаСъгласно правилата на ЕС в областта на далекосъобщенията Комисията приема и редовно преразглежда препоръката относно съответните пазари на продукти и услуги (89). През октомври Европейската комисия — със съгласието на държа-вите членки — реши, че два телекомуникационни пазара в Европа вече няма да подлежат на регулиране, както и че е необходимо два други пазара да бъдат предефинирани, за да се вземе предвид пазарното и технологичното развитие.

Двата освободени от регулиране пазара са пазарът на дребно за достъп до фиксирани телефонни услуги и пазарът на едро за генериране на повиквания във фиксирани мрежи. Комисията също така ще предефинира два пазара за ши-роколентови услуги, за да ограничи регулаторната тежест до абсолютно необхо-димото с оглед на конкурентния широколентов достъп и инвестициите.

Правилата на ЕС за електронната идентификация и удостоверителните услуги влизат в силаРегламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (90) дава възможност на гражда-ните, бизнеса и публичните администрации да използват средства за електронна идентификация и удостоверителни услуги (т.е. електронни подписи, електронни печати, времеви печати, електронна препоръчана поща и удостоверяване на автентичността на уебсайтове) с цел достъп до онлайн услуги или управление на електронни трансакции. Гражданите ще могат да извършват сигурни трансгра-нични електронни трансакции и да упражняват пълноценно правата си в целия ЕС — от записването в чуждестранен университет до достъпа до електронни здравни досиета. Така ще се намали бюрокрацията за предприятията, например като им се даде възможност да участват по електронен път в процедури за въз-лагане на обществени поръчки в целия ЕС.

Регламентът влезе в сила през септември. След приемането на съответните акто-ве за изпълнение (което се очаква да стане до средата на 2015 г.) държавите членки могат доброволно да признават електронната идентификация, за която е извършено уведомяване от други държави членки. Правилата за удостоверител-ните услуги ще се прилагат от 1 юли 2016 г. Задължителното взаимно признава-не на електронната идентификация ще се прилага от средата на 2018 г.

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията,

отговарящ за цифровия единен пазар, в разговор с Вера

Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равенството между половете (и

двамата на служба от 1 ноември), по време на

ежеседмичното заседание на колегиума в сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия, на 10 декември.

СЕДМИЦА НА ПРОГРАМИРАНЕТО В ЕС

Около 100 000 деца, родители и учители от 38 държави

взеха участие в Седмицата на програмирането в ЕС,

проведена от 11 до 17 октомври. Целта е да се

популяризира компютърното програмиране и свързаните с

него умения да станат по-малко тайнствени.


Права върху интелектуалната и индустриалната собственост

Защита на правата върху интелектуалната собственостДнешната глобализирана икономика разчита във все по-голяма степен на осно-ваните на знанието индустрии, които успешно устояха на кризата и отбелязват силен растеж. Между 2003 г. и 2012 г. броят на новите европейски регистрирани патенти и регистрирани марки и промишлени дизайни на Общността нарасна над два пъти. Големият брой нарушения на правата върху интелектуалната собстве-ност (ПИС) обаче може да противодейства на тази положителна тенденция. Само през 2012 г. агенциите за граничен контрол на ЕС са регистрирали 90 000 случая на стоки, за които се подозира, че нарушават ПИС (в сравнение с по-малко от 27 000 през 2005 г.). По изчисления на Организацията за икономическо сътруд-ничество и развитие годишните загуби за световната икономика от нарушенията на ПИС възлизат на около 200 млрд. евро.

Ето защо от началото на 2014 г. защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи по отношение на стоките, които преминават през границите на ЕС, се урежда от нов регламент (91). Наред с другото този регламент предвижда своевременното унищожаване на стоки, за които се предполага, че нарушават права върху интелектуалната собственост, и опростена процедура за малките пратки, с цел да се облекчи тежестта за митни-ческите органи и за носителите на права, особено в контекста на растящия обем на продажбите по интернет. Европейската комисия прие две съобщения през юли — план за действие за справяне с нарушенията на ПИС в ЕС (92) и стратегия за защита и прилагане на ПИС в трети държави (93). В плана за действие на ЕС се излагат редица мерки за съсредоточаване на политиката на ЕС за прилагане на ПИС върху нарушенията с търговско измерение (т.нар. подход „проследи парите“). В стратегията, в която е изложен подход в международен план, се разглеждат последните промени в тази област и се предлагат начини за подобряване на сега съществуващите средства за действие на Комисията, насочени към утвърждава-нето на подобрени стандарти за ПИС в държавите извън ЕС, както и за възпиране на търговията със стоки, нарушаващи ПИС.

Колективно управление на права

През февруари Европейският съюз прие новата директива относно колектив-ното управление на права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн (94).

Целта на директивата е да се подобри функционирането на организациите за колективно управление на авторски права, които действат както посредници между носителите на авторското право и сродните му права в множество раз-лични сектори, като музикалната индустрия, литературата и киноиндустрията, и доставчиците на услуги, възнамеряващи да използват техните произведения.

С нея се предвиждат правила във връзка с управлението и прозрачността на организациите за колективно управление на авторски права и се гарантира, че носителите на права имат думата, що се отнася до управлението на техните права. В директивата също така се съдържат разпоредби, имащи за цел да се улесни многотериториалното лицензиране от организации за колективно уп-равление на авторските права върху музикални произведения за използване онлайн. Тя ще допринесе за това доставчиците на онлайн услуги да могат да предлагат голям обем от музикални произведения на териториите на няколко държави с един-единствен лиценз. Ето защо приемането на директивата пред-ставлява ключово събитие за изграждането на цифровия единен пазар.

Понастоящем Комисията работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да гарантира, че разпоредбите на директивата ще бъдат въведени в на-ционалното право до 10 април 2016 г.


Хазартни игриПрез юли Комисията прие препоръка относно услугите в областта на хазартните игри по интернет (95). В нея държавите членки се насърчават да се стремят да осигурят високо равнище на защита на потребителите, играчите и малолетните и непълнолетните лица чрез приемането на принципи за услугите в областта на хазартните игри по интернет и за отговорна реклама и спонсорство на тези услуги.

Антитръстова политика

През 2014 г. Комисията прие шест антитръстови решения съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 (96).

Решения за забрана съгласно член 7 от регламента

▶ OPCOM (97): Комисията наложи на S.C. OPCOM S.A. глоба в размер малко над 1 млн. евро за злоупотреба с господстващо положение на румънския пазар за улесняване на спот търговията с електроенергия. OPCOM управлява единствената енергийна борса в Румъния. Комисията стигна до заключението, че в продължение на повече от 5 години OPCOM е подлагал на дискриминация установени в ЕС търговци на електроенергия от държави извън Румъния.

▶ Motorola (98): Комисията прие решение, в което констатира, че искането от Motorola Mobility пред съдилищата в Германия и привеждането в изпълнение на разпореждане за преустановяване на нарушение срещу Apple въз основа на основен патент за стандарт (ОПС) за смартфони представляват злоупотреба с господстващо положение предвид конкретните обстоятелства, при които е използвано разпореждането за преустановяване на нарушение. Комисията разпореди Motorola да отстрани произтичащите от него отрицателни последици.

▶ Servier (99): Комисията наложи глоби на фармацевтичното дружество Servier и пет производители на генерични лекарствени продукти — а именно, Niche/Unichem, Matrix (понастоящем част от Mylan), Teva, Krka и Lupin — за сключването на поредица от сделки, имащи за цел да се защити най-продаваният лекарствен продукт на Servier за кръвно налягане, периндоприл, от ценова конкуренция от страна на генерични лекарства в ЕС. Наложените глоби бяха на обща стойност 427,7 млн. евро. чрез придобиване на технологии и поредица от патентни споразумения с конкуренти — производители на генерични лекарства, Servier е приложило стратегия за изключване на конкурентите и забавяне на навлизането на пазара на по-евтини генерични лекарства в ущърб на публичните бюджети и пациентите.

▶ Slovak Telekom (100): Комисията наложи глоба в размер на 38,8 млн. евро на Slovak Telekom a.s. и неговото дружество майка Deutsche Telekom AG за прилагането на представляваща злоупотреба стратегия с цел недопускане на конкуренти на словашкия пазар за широколентови услуги в продължение на повече от 5 години. На Deutsche Telekom също така бе наложена допълнителна глоба в размер на 31 млн. евро, за да се гарантира достатъчен възпиращ ефект и също за да се санкционира повтарящото се неправомерно поведение на дружеството, на което вече е налагана глоба през 2003 г. за свиване на маржовете на пазарите на услуги за широколентов достъп в Германия.

Решения за ангажименти съгласно член 9 от регламента

▶ Visa (101): Комисията прие и направи правно обвързващи ангажиментите, предложени от Visa Europe, а именно значително да намали многостранните обменни такси за плащания с кредитна карта — до 0,3 % от стойността на трансакцията (намаление от около 40―60 %) и да реформира своите правила, с цел да улесни трансграничната конкуренция.

▶ Samsung (102): според поетите от Samsung ангажименти, които Комисията превърна в правно обвързващи, Samsung няма да иска разпореждания за преустановяване на нарушения в Европа въз основа на неговите основни патенти за стандарти (ОПС) за смартфони и таблети срещу лицензополучатели, които се присъединят към определена рамка за лицензиране. Съгласно тази


рамка всеки спор за това кои условия по отношение на въпросните ОПС са справедливи, разумни и недискриминационни ще се решава от съда или ако и двете страни се съгласят на това, от арбитър. Следователно с ангажиментите се осигурява сфера на сигурност за всички потенциални лицензополучатели на съответните ОПС на Samsung. Потенциалните лицензополучатели, които се присъединят към рамката за лицензиране, ще бъдат защитени срещу основаващи се на ОПС искове от страна на Samsung за преустановяване на нарушения.

▶ Комисията изпрати изложение на възраженията до „Българския енергиен холдинг“ във връзка с предполагаема злоупотреба с господстващо положение на пазара на едро на електроенергия в България (103).

Директива относно исковете за обезщетение

Антитръстовите правила на ЕС се прилагат не само от Комисията и национал-ните органи за защита на конкуренцията (прилагане от страна на публичните органи), но и от националните съдилища, когато те защитават субективни пра-ва съгласно членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европей-ския съюз, например чрез присъждане на обезщетения на потребителите и предприятията, претърпели вреди вследствие на нарушения на тези правила (прилагане от страна на частноправни субекти). Съдът на Европейския съюз е постановил, че пълната ефективност на антитръстовите правила на ЕС ще бъде изложена на риск, ако физическите лица не могат да предявяват иск за обез-щетение за вреда, причинена вследствие на нарушаване на тези правила. Въ-преки това заради процесуалните пречки и правната несигурност понастоящем само малко на брой понесли вреди лица получават обезщетение в практиката. Освен това съществуват големи разлики в националните правила и в резултат на това шансовете на понеслите вреди лица да получат обезщетение в голяма степен зависят от това в коя държава членка живеят те. Само около 25 % от решенията за установяване на нарушения, приети от Комисията в периода 2006—2012 г., са били последвани от частни искове за обезщетение. По-голя-мата част от тези искове са предявени само в ограничен брой държави членки.

На 26 ноември Парламентът и Съветът приеха Директивата относно исковете за обезщетение за нарушение на антитръстовите правила (104). Директивата бе приета, след като през юни 2013 г. Комисията представи законодателно предложение (105).

С директивата се въвеждат правила, с които да се помогне на лицата, понесли вреди вследствие на нарушение на правилата за конкуренция на ЕС, ефектив-но да упражняват своето право на пълно обезщетение. С тези правила напри-мер на понеслите вреди лица се дава по-лесен достъп до доказателства, пред-виждат се достатъчно дълги давностни срокове и се въвеждат правомощия на съдията за изчисляване на размера на причинената вреда. С директивата също така се урежда взаимодействието между прилагането от страна на публичните органи и от страна на частноправните субекти на правото в областта на конку-ренцията, като по този начин се гарантира цялостно ефективно прилагане на правилата за конкуренция на ЕС. В тази връзка тя гарантира, че понеслите вреди лица, предявяващи иск за обезщетение, могат да се възползват от при-лагането от страна на публичните органи на правото в областта на конкурен-цията, например като разчитат, че решението на национален орган за защита на конкуренцията служи като неопровержимо доказателство за нарушението пред съдилищата в същата държава членка. С директивата също така се га-рантира, че прилагането от страна на частноправните субекти не застрашава ефективността на прилагането от страна на публичните органи, особено във връзка с програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния раз-мер, които са основен инструмент за разкриването и санкционирането на кар-тели. Ето защо изявленията във връзка с освобождаването от глоби и намаля-ването на техния размер никога не могат да бъдат разкривани в рамките на искове за обезщетение и са налице някои (условни) ограничения на солидар-ната отговорност, наложена на лицата, които се освобождават от глоби.


Брой на интервенциите по дела за нарушаване на антитръстовите правила и дела за картели, 2005―2013 г.

Картели

Комисията постанови 10 решения за картели и наложи глоби на стойност почти 1,7 млрд. евро.

▶ Комисията установи, че четирима основни производители на гъвкава полиуретанова пяна — Vita, Carpenter, Recticel и Eurofoam — са участвали в картел, и наложи глоби на обща стойност 114 млн. евро. Гъвкавата полиуретанова пяна се използва главно в мебели за дома, като например матраци или канапета, както и в автомобилния сектор (106).

▶ В рамките на процедура за постигане на споразумение по дело за картел Комисията наложи глоби на обща стойност 5,97 млн. евро на две водещи европейски спотови енергийни борси — EPEX Spot (EPEX) и Nord Pool Spot (NPS) — за това, че са се договорили да не се конкурират помежду си във връзка с предлаганите от тях услуги за спот търговия с електроенергия в Европейското икономическо пространство (ЕИП). Енергийните борси са организирани пазари за търговия с електроенергия. Спот търговия означава търговия в краткосрочен план, например в рамките на същия ден или следващия ден. Глобите на NPS и на EPEX са намалени с по 10 % за това, че са се съгласили да постигнат споразумение с Комисията по делото (107).

Забрана за картели

Антитръст друго (2)

Поемане на ангажименти, свързани с антитръстови мерки

Антитръстова забрана

Картел друго (1)

Уреждане на картел

Хибриден картел

10

13

14 14 14

11 11

8

12

2

2

1

5

1

4

1

7

1

1

4

7

1

1

6

5

1

1

1

1

2

3

1

4

5

1

1

4

2

8

1

4

6

2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.

3

1

3

4

1

(1) Отхвърляне на жалба.(2) Отхвърляне на жалба, процедурно нарушение, наказателно плащане.

Източник: ГД „Конкуренция“.


▶ В рамките на споразумение по друго дело Комисията констатира, че Lutèce, Prochamp и Bonduelle са участвали в картел за координиране на цените и разпределяне на клиентите на консервирани гъби в Европа в продължение на повече от година и наложи глоби на обща стойност 32,2 млн. евро. Lutèce не беше глобено, тъй като се ползва от освобождаване от глоби съгласно Известието на Комисията от 2006 г. за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, тъй като разкри на Комисията съществуването на картела. Prochamp се ползва от намаление на размера на глобите. Тъй като и трите предприятия дадоха съгласието си за постигане на споразумение с Комисията по делото, техните глоби бяха допълнително намалени с 10 % (108).

▶ Друго споразумение по дело за картел се отнасяше до производители на лагери за леки автомобили и камиони. На две европейски дружества — SKF и Schaeffler, и четири японски дружества — JTEKT, NSK, NFC и NTN, заедно с френското му дъщерно дружество NTN-SNR, бяха наложени глоби в размер на 953 млн. евро за участие в картел на пазара за автомобилни лагери. Автомобилните лагери се използват от производителите на леки автомобили, камиони и автомобилни части за намаляване на триенето между движещите се части в превозните средства (109).

▶ Комисията наложи на Ervin, Winoa, Metalltechnik Schmidt и Eisenwerk Würth глоби в общ в размер на 30,7 млн. евро за участие в картел за координиране на цените за стоманени абразиви в Европа в продължение на над 6 години. Стоманените абразиви са стоманени частици, които се използват за почистване или подобряване на метални повърхности в стоманодобива, автомобилостроенето, металургията и нефтохимическата промишленост. Те се използват също така за рязане на твърди камъни, като гранит и мрамор. На Ervin не беше наложена глоба, тъй като дружеството се ползва от освобождаване от глоби за разкриване на съществуването на картела пред Комисията. Тъй като и четирите предприятия дадоха съгласието си за постигане на споразумение по делото, техните глоби бяха намалени с 10 % (110).

▶ Комисията установи, че 11 производители на подземни и подводни електропроводи с високо напрежение — ABB, Nexans, Prysmian (по-рано Pirelli), J-Power Systems (по-рано Sumitomo Electric и Hitachi Metals), Viscas (по-рано Furukawa Electric и Fujikura), EXSYM (по-рано SWCC Showa и Mitsubishi Cable), Brugg, NKT, Silec (по-рано Safran), LS Cable и Taihan — са участвали в картел и наложи глоби на обща стойност 301,6 млн. евро. Тези електропроводи обикновено се използват за свързване на генериращи мощности с електропреносната мрежа или за свързването на електроенергийните мрежи в различни държави (111).


▶ Комисията наложи глоби на стойност 138 млн. евро на производители на чипове за смарткарти за участие в картел в тази област. Infineon, Philips, Samsung и Renesas (към съответния момент съвместно предприятие на Hitachi и Mitsubishi) са координирали поведението си на пазара по отношение на чиповете за смарткарти в рамките на ЕИП. Renesas бе изцяло освободено от глоби по силата на Известието на Комисията от 2006 г. за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер за това, че разкри съществуването на картела (112).

▶ По друго дело, по което бе постигнато споразумение, Комисията констатира, че две международни банки — Royal Bank of Scotland (RBS) и JP Morgan — са участвали в незаконен двустранен картел, имащ за цел да се окаже влияние върху референтния лихвен процент LIBOR за швейцарския франк в периода март 2008 г. — юли 2009 г. RBS беше освободена от глоби за разкриването на съществуването на картела, а на JP Morgan беше наложена глоба в размер на 61,6 млн. евро, след като банката се ползва от намаление на размера на глобата заради оказаното сътрудничество в разследването съгласно Известието на Комисията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, както и от намаление от 10 % за това, че се съгласи да постигне споразумение с Комисията по делото (113).

▶ Освен това за четири международни банки — RBS, UBS, JP Morgan и Crédit Suisse — беше констатирано, че са участвали с картел във връзка със спредове купува—продава за лихвени деривати за швейцарския франк в ЕИП. Комисията наложи глоби на обща стойност 32,3 млн. евро. RBS получи освобождаване от глоби, тъй като разкри на Комисията съществуването на картела. Глобите на UBS и JP Morgan бяха намалени заради оказаното от тях сътрудничество в разследването съгласно Известието за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. И четирите банки получиха намаление на глобите от 10 % за даването на съгласие за постигане на споразумение (114).

▶ Последното дело с постигане на споразумение се отнасяше до петима производители на пликове — Bong (Швеция), GPV и Hamelin (Франция), Mayer-Kuvert (Германия) и Tompla (Испания) — на които бяха наложени глоби в размер над 19,4 млн. евро за фиксиране на цени и разпределяне на клиенти на определени видове пликове (115).

Комисията изпрати изложение на възраженията на дружества, заподозрени в участие в картел във връзка с лихвени деривати в евро (116) и картели във връзка с лихвени деривати в йени (117). Три други изложения на възраженията се отна-сяха до сътрудничество във връзка с нов хладилен агент, използван в автомо-билните климатични системи (118), тайно споразумение относно цените в сектора на стоманените абразиви (119) и тайно споразумение относно цените между про-изводителите на среднотоварни и тежкотоварни камиони (120).

Извършени бяха внезапни инспекции в сектора на автомобилните изпускателни уредби (121) и сектора на биогоривата (122).

Сливания

След успешното прилагане от януари 2014 г. на пакета от мерки за опростява-не (123), с което броят на делата по опростена процедура ефективно беше увели-чен до близо 70 % и бяха улеснени уведомленията за сливане за дружествата, през юли Комисията публикува Бяла книга за евентуална реформа на Регламента на ЕС за сливанията (124). Целта на предложенията е контролът на ЕС върху сли-ванията да стане по-цялостен, като се даде възможност на Комисията по-добре да контролира миноритарните дялови участия, неосигуряващи контрол върху придобиваното предприятие, които биха могли да засегнат конкуренцията, и съ-щевременно системата се запази проста и се намали административната тежест за дружествата. В Бялата книга също така се предлага препращането на дела между държавите членки и Комисията да стане по-просто и по-бързо и да се намали бюрокрацията с цел рационализиране на процедурите.


През 2014 г. Комисията получи уведомления за 145 сливания и в 123 случая беше дадено разрешение без поставяне на условия. Три сливания бяха одобрени при поети ангажименти в първата фаза и други две — с поети ангажименти във втората фаза (125).

БРОЙ РЕШЕНИЯ ЗА СЛИВАНЕ, 2005―2013 Г.

Сред сливанията, разрешени без поставяне на условия в първата фаза на раз-следването, са придобиването от EDF на дейностите на Dalkia във Франция и сливането на две международни групи, извършващи дейност в областта на ре-кламата и комуникациите — Publicis и Omnicom. В един случай беше дадено разрешение без поставяне на условия след разследване във втора фаза — при-добиването от Holcim на регионалните дейности на Cemex в областта на строи-телните материали, главно в Западна Германия.

Източник: ГД „Конкуренция“

Интервенции (включват една забрана през 2007 г.)

Решение от втора фаза без обжалване

Решение от първа фаза (неопростена процедура)

Решение от първа фаза (опростена процедура)

107

299

169

2

21

348

211

112

4

21

398

238

130

5

25

343

190

117

9

27

270

143

110

116

311

191

108

48

272

170

84

117 269

166

86

215

243

143

82

18

2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.


Сред примерите за разрешени сливания с корективни мерки са две сливания в сектора на химическата промишленост: в единия случай става дума за създава-нето на съвместно предприятие между Solvay и INEOS в сектора на изделията от поливинилхлорид (PVC) (126) при условие продажбата на няколко завода, а в другия — за придобиването от Huntsman на активите на Rockwood, свързани с титаниев диоксид (127), също при условие освобождаването от активи. Имаше също така два примера в сектора за мобилни телефонни услуги — придобиване-то от Telefónica Deutschland на германското дружество за мобилни телекомуни-кации E-Plus (128) и придобиването от Hutchison 3G на дейностите в областта на мобилните телекомуникации на Telefónica Ireland (O2 Ireland) (129), като и в двата случая бяха поети ангажименти за гарантиране на конкуренцията на съответните пазари. Сред другите сливания, разрешени при условие изпълнението на корек-тивни мерки, са придобиването на сегмента Glass Laminating Solutions/Vinyls на химическото предприятие DuPont от конкурента Kuraray (130); придобиването на испанския производител на метални консервни кутии за хранителни продукти Mivisa от конкурента Crown (131); придобиването от Liberty Global на нидерланд-ския кабелен телевизионен оператор Ziggo (132); придобиването на производителя на въглеродна стомана Rautaruukki (Финландия) от шведския конкурент SSAB (133); сливането на доставчиците на банани Chiquita Brands International и Fyffes (134); сливането на превозвачите Hapag Lloyd и Compañia Sud Americana de Vapores (135); придобиването на установения в Ирландия производител на медицински изделия Covidien от дружеството от Съединените щати Medtronic(136); придобиването от Etihad на съвместен контрол над Alitalia (137); придобиването на част от дейността на предприятието Honeywell за фрикционни материали от конкурента Federal-Mogul (138); както и създаването на съвместно предприятие в сектора на авиокос-мическата промишленост и отбраната от Airbus и Safran (139), като във всички случаи е поставено условие за продажбата на активи.

Комисията също така постанови решение за процедурно нарушение, налагайки глоба от 20 млн. евро за нарушение на задължението за изчакване от Marine Harvest, което преждевременно е привело в действие придобиването на Morpol (140).

Държавна помощ

През 2014 г. Комисията приключи амбициозната реформа на правилата за кон-трол на държавната помощ, чието начало беше поставено със Съобщението на Комисията относно модернизирането на държавната помощ (141) през 2012 г. През 2014 г. Комисията прие следните насоки и регламенти:

▶ насоки за рисковото финансиране (142),

▶ насоки за въздухоплаването (143),

▶ рамка за научните изследвания, развитието и иновациите (144),

▶ насоки в областта на енергетиката и опазването на околната среда (145),

▶ общ регламент за групово освобождаване (146),

▶ важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) (147),

▶ насоки за оздравяване и преструктуриране за нефинансови предприятия (148).

Маргрете Вестегер, комисар по конкуренцията от 1 ноември,

обяснява мерките, предприети срещу предполагаемия картел

на производителите на тежкотоварни автомобили в

нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Сградата

„Берлемон“, Брюксел, Белгия, 20 ноември.


С преразгледания и опростен пакет от правила се насърчават растежът и конку-рентоспособността, като се намалява бюрокрацията и се дава възможност на държавите членки бързо да изпълняват мерки, с които се предоставят съвмести-ми помощи в подкрепа на икономическото възстановяване и на целите на стра-тегията „Европа 2020“. Преразгледаният и разширен общ регламент за групово освобождаване е крайъгълният камък на реформата. Той представлява основна-та правна рамка, с която се дава възможност на държавите членки да отпускат помощ без предварително уведомяване на Комисията. Неговото приложно поле беше разширено както вертикално, чрез увеличаване на праговете за уведомя-ване и на максималните интензитети на помощта, така и хоризонтално, чрез включване на нови категории помощи. Когато характеристиките на съвместимата помощ не могат да бъдат ясно посочени предварително, Комисията ще продължи да прави оценка на предложените мерки за помощ съгласно поредица от прераз-гледани и консолидирани тематични насоки.

Също през 2014 г. Комисията започна задълбочено разследване във връзка с евентуални държавни помощи, предоставени чрез данъчни режими на Apple в Ирландия, на Starbucks в Нидерландия и на Fiat Finance and Trade и Amazon в Люксембург. Данъчните режими са свързани с трансферните цени между субекти от една и съща група. Трансферните цени — цените, прилагани по сделки между субекти от една и съща група — определят основата, на която дадено дружество се облага с данък в дадена юрисдикция. чрез надценяване или подценяване на някои стоки или услуги, предоставяни на членовете на групата, дружествата мо-гат да прехвърлят своите печалби от юрисдикции с високи данъци към юрисдик-ции с по-благоприятно данъчно облагане. Това намалява общата данъчна тежест за дружествата и подкопава данъчните основи в държавите членки на ЕС. Във всеки от случаите Комисията изрази съмнения във връзка с това дали данъчните органи са дали съгласието си по споразумения за трансферни цени, които може да не са в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица (т.е. споразумения, отразяващи пазарните цени). Ако на определени дружества е било позволено да прилагат трансферни цени, които не отговарят на пазарните усло-вия, това означава, че съответните данъчни органи са дали на тези дружества избирателно предимство.

Засилване на административната ефективност

Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамкаС цел да гарантира, че целите на политиките на ЕС се постигнат на най-ниска цена, Комисията продължи своята програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) през 2014 г., като извърши преглед на цялото зако-нодателство на ЕС за наличието на административни тежести, несъответствия и неефективни мерки В резултат на това Комисията набеляза близо 200 действия за опростяване и намаляване на регулаторната тежест, за оттегляне или отмяна на законодателство, което вече не е необходимо, и за оценка на областите на политиката, за да се гарантира, че те съответстват на поставените цели. Тези действия бяха събрани в подробен анализ (149), с който се дава възможност за прозрачен диалог относно напредъка при изпълнението и за коментари и пред-ложения от заинтересованите страни.


С REFIT Комисията също така съсредоточава правото на ЕС върху въпросите, които се решават най-добре на европейско равнище. При изпълнението на про-грамата REFIT през 2014 г. бяха постигнати значителни резултати. Опростени бяха например правилата в областта на обществените поръчки, за да се реализи-рат икономии за предприятията в размер до 20 % от разходите за обществени поръчки чрез използване на електронни обществени поръчки. Въвеждането на изцяло електронно фактуриране на ДДС и на нов единен патент на ЕС предста-вляват значими фактори за намаляване на разходите на предприятията. Малките предприятия например се ползват от опростена система за финансово отчитане и от значително намаляване на таксите за регистрация на химикали.

По някои предложения се очаква решение от страна на законодателя, например във връзка със стандартната справка-декларация за ДДС в ЕС (150), докато други са в процес на изготвяне от Комисията, като например интегрирането на бизнес статистиката. През 2014 г. Комисията оттегли 53 предложения, по които не е достигнато окончателно решение в рамките на законодателната процедура и за които няма положителна перспектива, за да се даде възможност за ново начало в политическия дебат по съответните въпроси.

Групата на високо равнище относно административната тежест беше създадена през 2007 г., за да предоставя консултации на Комисията във връзка с изпълне-нието на Програмата за действие за намаляване на административната тежест в Европейския съюз. Тя се председателстваше от Едмунд Щойбер, бивш премиер на Бавария, и се състоеше от 15 членове, избрани въз основа на опита им в по-до-брото законотворчество. Мандатът на групата беше удължаван през 2010 г. и 2012 г. и приключи на 31 октомври 2014 г., когато групата представи окончател-ния си доклад. Общо групата прие над 45 становища и доклада, като представи на Комисията стотици предложения за намаляване на административната тежест и очерта най-добрите практики в държавите членки за прилагане на законода-телството на ЕС по най-необременяващ начин. Общият потенциал за намаляване на административната тежест на всички препоръки, отправени от групата, се оценява на над 41 млрд. евро годишно.

Консултация относно насокитеЗа създаването на опростена регулаторна среда за предприятията и гражданите в цяла Европа е нужно институциите на ЕС, държавите членки и заинтересова-ните страни в стопанските среди и гражданското общество да работят съвместно и да дадат своя принос при упражняването на споделена отговорност за по-добро законотворчество. За тази цел Комисията постоянно усъвършенства своя набор от инструменти за интелигентно регулиране. През 2014 г. бяха проведени обществени консултации относно преразглеждането на насоките за оценка на въздействието (151), насоките за консултации със заинтересованите страни (152) и насоките за политиката на оценяване (153). Резултатите от тези консултации ще спомогнат за начертаването на политиката за интелигентно регулиране през следващия законодателен мандат на Комисията.


Принос на търговията за икономическия растеж

Търговията се превърна във важно средство за постигане на растеж и създаване на работни места за икономиката на ЕС. По време на кризата положителният принос към растежа на нетния износ значително намали мащабите на рецесията, докато вътрешното търсене — както в публичния, така и в частния сектор — продължи да бъде слабо. Продължи да се отчита силен износ на стоки и услуги отвъд границите на ЕС — на стойност съответно 1 738 млрд. евро и 678 млрд. евро през 2013 г. — което означава общо положително салдо по търговския баланс от 226,8 млрд. евро от износа на стоки и услуги. ЕС извлича значителни ползи от глобализацията и е в добра позиция да спечели още повече от растежа в търговията. Освен това тенденцията е приносът на търговията за растежа само да нараства в бъдеще, тъй като се очаква 90 % от световния икономически рас-теж през следващите 10—15 години да се генерира извън Европа, и ЕС трябва да консолидира своите търговски и инвестиционни връзки с новите центрове на растеж в световен план. В дългосрочен план отварянето на икономиката към търговията и инвестициите е също така важен източник на повишена производи-телност и на частни инвестиции — два компонента, от които ЕС спешно се нуждае.

Основната цел на общата търговска политика на ЕС е да се запази и когато е необходимо, да се преосмисли мястото на Европа в световните вериги на достав-ки. Въпреки че производството в ЕС остава от основно значение, трябва да се признае, че в много сектори държавите разполагат с по-малък капацитет за са-мостоятелно производство на стоки. Във все по-голяма степен целта на търго-вията е добавяне на слоеве стойност — от научноизследователската и развойна-та дейност и проектирането до производството на компоненти, монтажа и логистиката.

Програмата на ЕС в областта на търговската политика може да активизира тези сили. Данните сочат, че настоящата програма в областта на двустранната търго-вия би могла да увеличи БВП на държавите членки с над 2 %, или 250 млрд. евро, и да спомогне за увеличаването на заетостта в ЕС с над 2 млн. работни места, свързани с търговията, в допълнение към наброяващите над 30 млн. работни места, които вече се подкрепят от износа.

През 2014 г. ЕС продължи своята амбициозна програма за двустранни търговски преговори в съответствие със стратегията „Глобална Европа“. Той отбеляза напре-дък по задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия с ключови търговски партньори като Япония и Съединените щати. През септември председа-телят на Комисията и министър-председателят на Канада Стивън Харпър обявиха приключването на преговорите по всеобхватното икономическо и търговско спо-разумение ЕС―Канада. С това споразумение за свободна търговия ще се премах-нат над 99 % от тарифите между двете икономики и ще се създадат значителни нови възможности за достъп до пазарите в сферата на услугите и инвестициите. Според икономическо проучване, публикувано съвместно от ЕС и Канада преди преговорите, с едно всеобхватно търговско споразумение двустранната търговия между тях би могла да се увеличи с над 25 млрд. евро годишно.

Приключиха също така преговорите с Еквадор и с три регионални групи държави в Западна, Източна и Южна Африка. Приключиха преговорите за споразумение за свободна търговия със Сингапур, а преговорите за споразумение с Виетнам може да приключат в началото на 2015 г.


ИЗНОС НА СТОКИ И УСЛУГИ ЗА ДЪРЖАВИ ИЗВЪН ЕС

Трансатлантическото партньорство в областта на търго-вията и инвестициите

Търговският обмен между ЕС и Съединените щати вече е най-големият в света. Всеки ден между тях се търгуват стоки и услуги на стойност 2 млрд. евро и сле-дователно премахването на пречките пред търговията може да доведе до значи-телни икономически ползи. Трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите, по което понастоящем се водят преговори между ЕС и Съединените щати, е насочено към премахването на пречките пред търговията в широк спектър сектори от икономиката, с цел да се улеснят покупките и про-дажбите на стоки и услуги. В допълнение към намаляването на митническите тарифи във всички сектори, ЕС и Съединените щати искат да премахнат пречките отвъд митническата граница, като например разликите по отношение на техниче-ските норми, стандартите и процедурите за одобрение. Те често водят до ненуж-на загуба на време и пари за предприятията, които желаят да продават своите продукти и на двата пазара. Намаляването на въздействието от тези разлики върху търговията би могло да даде огромен тласък на търговския обмен между ЕС и Съединени щати, без по никакъв начин да засегне високите европейски стандарти за защита на потребителите и здравето, опазване на околната среда и защита в областта на трудовата заетост.

200

0

400

600

800

1000

1200

1400

1600

1800

В млрд. евро

Износ от ЕС-28 на стоки за страни извън ЕС

Износ от ЕС-28 на услуги за страни извън ЕС

2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.

Сесилия Малмстрьом, комисар по въпросите на търговията от 1 ноември, и Майкъл Фроман,

търговски представител на САЩ, по време на нейната

визита във Вашингтон, САЩ, на 8 декември с цел да се

направи преглед на текущите преговори по

трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство.


Многостранна търговия

ЕС продължи работата си в рамките на многостранни търговски форуми като Световната търговска организация (СТО) в Женева, Швейцария, след успеха на деветата среща на равнище министри в рамките на СТО, проведена в Бали, Индо-незия, през декември 2013 г. Постигането на съгласие между членовете на СТО към края на 2014 г. даде възможност най-накрая да започне прилагането на споразумението за улесняване на търговията, което позволи да се възобнови дейността по работната програма за приключване на кръга от преговори от Доха.

ЕС също така продължи да работи за либерализиране на търговията чрез сектор-ни инициативи на плурилатерална основа, и по-специално прегледа на Споразу-мението за информационните технологии и преговорите за споразумение за търговията с услуги.

ЕС е дългогодишен застъпник за премахването на тарифните и нетарифните пречки пред търговията с екологични стоки и услуги в рамките на СТО, както и в рамките на водените от него преговори за двустранни и регионални споразуме-ния за свободна търговия. През юли заедно с 13 други членове на СТО ЕС откри официално преговори на плурилатерална основа в рамките на СТО за либерали-зация на търговията с екосъобразни стоки.

ЕС и Китай подписват историческо споразумение за взаимно признаване и засилват своето митническо сътрудничество

Доверените търговци от ЕС и Китай ще се ползват от по-ниски разходи, опро-стени процедури и повишена предвидимост при своята дейност благодаре-ние на споразумението за взаимно признаване, подписано през май. Съглас-но споразумението ЕС и Китай се ангажират с взаимното признаване на сертифицираните безопасни търговци, като по този начин дават възможност на тези дружества да се ползват от по-бързи проверки и намаляване на ад-министрацията във връзка с митническото оформяне. Взаимното признаване на доверени търговци също така дава възможност на митническите служби да съсредоточат ресурсите си в областите, в които има реален риск, като по този начин се подобрява сигурността на веригата на доставки и от двете страни. ЕС е първият търговски партньор, сключил такова споразумение с Китай, като вече подписа подобни договорености с Япония (2011 г.) и Съеди-нените щати (2012 г.).

Успоредно с това, тъй като Китай е основният източник на износ към ЕС, на-рушаващ правата върху интелектуалната собственост (ПИС) (две трети от всички стоки, задържани през 2012 г.), през май беше подписан и нов план за действие във връзка с митническото сътрудничество между ЕС и Китай в областта на ПИС (за периода 2014—2017 г.) с цел борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост при източника и по цялата вери-га на доставки.


Селскостопанска политика, политика в областта на рибарството и морска политика

Селско стопанство

Новата обща селскостопанска политикаНова рамка на политиката на равнище ЕС за селското стопанство: обща селскостопанска политика за периода 2014―2020 г.Посредством общата селскостопанска политика (ОСП) Европа осигурява достоен жизнен стандарт за 12 млн. земеделски стопани и стабилно снабдяване с раз-нообразна и безопасна храна на 500 млн. граждани. ОСП има три основни цели: жизнеспособно производство на храни, устойчиво управление на природните ресурси и действията, свързани с климата, и балансирано териториално развитие.

ПРОЦЕСЪТ НА РЕФОРМИРАНЕ НА ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА

2014 г.: от решаващо значение за ефективното и ефикасно прилаганеМежду 2011 г. и 2013 г. беше преразгледана правната структура и насочеността на ОСП (154). Някои от тези изменения влязоха в сила на 1 януари, докато оста-налата част от тях ще се прилагат от 1 януари 2015 г. Това означава, че 2014 г. беше не само преходна година, но също така и решаваща по отношение на ефек-тивното и ефикасно прилагане. През 2014 г. бяха предприети три важни стъпки, с цел да се гарантира ефективното и ефикасно прилагане:

▶ на първо място, бяха финализирани допълнителни подробни правила, свързани с прилагането на реформата на ОСП, с които се завършва новата рамка на политиката на равнището на ЕС,

▶ на второ място, държавите членки можаха да се възползват от възможностите, които предлага новата ОСП, за да приспособят инструментите за директни плащания към своите специфични селскостопански, социално-икономически и климатични условия, като същевременно спазват общите за ЕС цели. За тази цел бяха разширени някои от задълженията за уведомяване във връзка с избора на политика от страна на държавите членки, а Комисията отпусна допълнителни средства, за да ги подпомогне при прилагането на реформираната система за директни плащания,

▶ на трето място, беше изготвен програмният и проектен цикъл на новата политика за развитие на селските райони. Комисията прие споразумения за партньорство и анализира националните и/или регионалните програми за развитие на селските райони с оглед на окончателното им приемане.

Април — юни 2010 г.

Ноември 2010 г.

Октомври 2011 г.

2011–2013 г.

Юни 2013 г.

2013 г.

2014 г.

1 януари 2015 г.

Публично обсъждане (граждани и организации от ЕС)

Съобщение на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.“

Законодателни предложения на Комисията относно ОСП

Дискусии в Европейския парламент и Съвета

Политическо споразумение относно реформата на ОСП между Парламента, Съвета и Комисията

Приключване на законодателния етап

Одобрение на делегирани актове и актове за изпълнение

Цялостно влизане в сила на новата ОСП


ПРОМЕНИ ПРИ РАЗХОДИТЕ ПО ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА ПО КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

Управление на кризиПрез август Русия реши да забрани вноса на определени селскостопански про-дукти от ЕС (както и от Австралия, Канада, Норвегия и Съединените щати). С оглед на стабилизирането на пазарите Комисията отговори (155) със специфични мерки за подпомагане на пазара за нетрайните плодове и зеленчуци и млекопре-работвателната промишленост, както и с допълнителна подкрепа за програмите за насърчаване. Тя продължи да следи развитието на пазара в тясно сътрудни-чество с държавите членки и съответните заинтересовани страни.

Нов импулс за опростяванеНамаляването на административната тежест и бюрокрацията за земеделските стопани и икономическите оператори е основен приоритет за новата Комисия, като целта е да се увеличи тяхната конкурентоспособност. В този контекст в края на 2014 г. стартира преглед във връзка с принципа на субсидиарност и опро-стяването на цялата нормативна уредба в областта на селското стопанство. В рамките на този преглед следва да се идентифицират областите и елементите, при които е възможно опростяване и които, в съответствие с принципа на суб-сидиарност, е по-добре да останат от компетентността на държавите членки. Тази дейност ще продължи през 2015 г. За да се гарантира правна сигурност и предвидимост, действията за опростяване ще бъдат съсредоточени върху онези елементи, които могат да бъдат променени при сега действащата рамка на поли-тиката, която е резултат от реформата от 2013 г.

10

20

30

40

50

60

Източник: ГД „Земеделие и развитие на селските райони“

В млрд. евро по текущи цени

Възстановяване при износ

Пряка помощ, обвързана с производството

Развитие на селските райони

EС-10 EС-15 EС-25 EС-27 EС-28EС-12

0

1980

г.

1981

г.

1982

г.

1983

г.

1984

г.

1985

г.

1986

г.

1987

г.

1988

г.

1989

г.

1990

г.

1991

г.

1992

г.

1993

г.

1994

г.

1995

г.

1996

г.

1997

г.

1998

г.

1999

г.

2000

г.

2001

г.

2002

г.

2003

г.

2004

г.

2005

г.

2006

г.

2007

г.

2008

г.

2009

г.

2010

г.

2011

г.

2012

г.

2013

г.

2014

г.

2015

г.

2016

г.

2017

г.

2018

г.

2019

г.

2020

г.

Друг вид пазарна подкрепа

Пряка помощ, необвързана с производството

Разходи, свързани с пазарите

Преки помощи след 2013 г.


Конкретни приоритети за 2014 г.Политика за насърчаванеПарламентът и Съветът приеха реформата на популяризирането на селскосто-пански продукти (156). Новият регламент ще влезе в сила на 1 декември 2015 г.

Тази нова политика за насърчаване, за която е предвиден по-голям бюджет и която в бъдеще ще се изпълнява с подкрепата на изпълнителна агенция, следва да служи като средство за отварянето на нови пазари и популяризирането на селскостопанските продукти от Съюза както в ЕС, така и в държави извън него. Под наслов „Насладете се, това е от Европа!“ и въз основа на една истинска уста-новена на равнище ЕС стратегия, политиката има за цел да помогне на произво-дителите от сектора да навлязат на международните пазари, както и да инфор-мира по-добре потребителите за усилията на европейските земеделски стопани да предлагат качествени продукти.

Политика за качествоПолитиката на ЕС за качеството на селскостопанските продукти и храните има за цел да се информират потребителите относно характеристиките на продуктите и спецификите на селскостопанското производство. Изграждането на добра репу-тация на селското стопанство на ЕС спомага за запазване на конкурентоспо-собността и рентабилността на земеделските стопани и хранително-вкусовата промишленост.

След влизането в сила на преработеното законодателство през 2013 г. (157), през 2014 г. Комисията представи правила (158) за използването на термина „планин-ски продукт“ за продуктите от планински райони. Това е незадължителен термин за качество, чиято цел е да изтъкне за потребителите наличието на важна доба-вена стойност на планинските продукти.

За да се насърчават операторите да защитават продуктите, чието качество, ха-рактеристики или репутация се дължат на географския им произход, Комисията разясни и опрости заявленията за закрила на наименования като наименования за произход (ЗНП) или защитени географски указания (ЗГУ) за храните (159). По-настоящем Съвместният изследователски център (JRC) разработва научни методи за защита на автентичността на европейските продукти и за борба срещу изма-мите с храни.

Мляко и млечни продуктиПрез следващите години селското стопанство на ЕС ще направи важна крачка към по-голяма пазарна ориентираност — премахването на оставащите ограни-чения върху производството, включително премахването на квотната система за млякото през 2015 г.

През юни 2014 г. беше публикуван доклад относно развитието на ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти и действието на разпоредбите на „Пакета за млякото“ от 2012 г. (160) В него се описват положителните прогнози за пазара на мляко и млечни продукти, прави се преглед на изпълнението на разпоредбите на „Пакета за млякото“ и свързаните с него възможности и се посочват допълнител-ни съображения с оглед на премахването на квотната система през 2015 г. Съз-даден беше също така Орган за наблюдение на пазара на мляко и млечни проду-кти, който представлява общ форум за всички основни експерти във веригата за доставки на мляко с цел постигане на повече прозрачност в развитието на пазара.

Научни изследвания, развитие и иновации в областта на селското стопанствоСелското стопанство се променя, като същото се отнася и за съответното ноу-хау, оказващо въздействие върху цялата верига на първично производство и прера-ботка. Това превръща новаторските селскостопански практики в ключов фактор за конкурентоспособността и устойчивостта на европейското селско и горско сто-панство.

Фил Хоган, комисар по въпросите на земеделието и

развитието на селските райони от 1 ноември, на

пресконференция за обявяване на приемането на първите три

от общо 118 програми за развитие на селските райони,

насочени към подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство на ЕС.

Сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия, 12 декември.


С цел да се насърчи напредъкът при тези практики в целия Съюз, ЕС ще подпо-мага многонационални проекти за научни изследвания и иновации в областта на селското стопанство (161) по линия на рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (162). Значителни средства в размер на почти 4 млрд. евро са разпределени за научни изследвания в сферата на продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и горско стопанство, морската среда, морското дело и вътрешните води басейни и биоикономиката.

Нови инструменти за държавна помощ за селското стопанствоНа 25 юни Комисията прие нова рамка от правила за държавните помощи за сек-торите на селското и горското стопанство за периода 2014―2020 г. (163) Прераз-гледаните критерии за държавна помощ са част от инициативата на Комисията за модернизиране на държавната помощ, насочена към стимулиране на растежа и конкурентоспособността в ЕС. Освен това те вървят ръка за ръка с реформи-раната ОСП, и по-специално с новата политика за развитие на селските райони.

Морско дело и рибарство

Морско пространствено планиранеВ крайбрежните и морските райони множество дейности се конкурират за използ-ването на едни и същи ресурси и пространство: риболовни зони, стопанства за аквакултури и защитени морски зони съжителстват с морски инфраструктури като кабели, тръбопроводи, морски пътища, нефтени, газови и вятърни съоръжения. Тези морски сектори, в съчетание със секторите по-близо до брега, като например крайбрежният туризъм, предлагат възможности за иновации, устойчив растеж и заетост, като всеки един от тези елементи допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

Новата директива относно морското пространствено планиране (164), приета през 2014 г., има за цел предотвратяването на евентуални конфликти между различ-ните морски дейности и създаването на стабилна инвестиционна среда, като по този начин ще допринесе за устойчивия растеж. Директивата предвижда мини-мални изисквания във връзка с изготвянето на национални морски простран-ствени планове. В тези планове ще се идентифицират всички осъществявани чо-вешки дейности, като се отчитат взаимодействията суша―море, и най-добрият и икономически най-ефективен начин за тяхното управление.

Морска сигурностМоретата и океаните свързват Европа с партньорите ѝ по целия свят и подобно на останалата част от света ЕС се нуждае от моретата и океаните за целите на свободната търговия, транспорта и туризма, екологичното многообразие и ико-номическото развитие. Нито една от тези цели обаче не може да бъде постиг-ната, без да се премахнат заплахите, които неизбежно съществуват в толкова необятно и открито пространство, каквото са моретата.

В този контекст Комисията даде ход на своята стратегия за морска сигурност (165), приета от Съвета през юни (166), с над 20 конкретни действия за насърчаване на по-тясното сътрудничество между държавите членки и агенциите на ЕС, що се отнася до гарантирането на безопасността на гражданите във връзка със запла-хите, на които са изложени в морето. През декември Съветът прие план за дейст-вие за изпълнение на стратегията (167).

Кармену Вела, комисар по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството от 1 ноември, на откриването на конференцията „Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море“, проведена в Брюксел, Белгия, на 18 ноември.


Ключови елементи на стратегията са достъпът до информация, обменът на ин-формация между различните участници в наблюдението на моретата и ответните действия при заплахи или инциденти. През 2014 г. Комисията проправи пътя за Общата среда за обмен на информация (CISE) (168), с която се подобрява и насър-чава обменът на информация между органите, участващи в морското наблюдение — от бреговата охрана и военноморските сили до пристанищните органи, служ-бите за контрол на рибарството, митническите органи и органите за контрол и мониторинг на околната среда. чрез използването на най-съвременни технологии CISE ще интегрира съществуващите системи и мрежи за наблюдение и ще осигури оперативна съвместимост между тях.

Океанска енергияОтчитайки, че използването на океанската енергия ще помогне на ЕС да постигне целите за нисковъглеродна икономика, Комисията прие план за действие за сти-мулиране на сектора на океанската енергия (169). В стратегията се отчита фактът, че океанската енергия може да спомогне да се балансира производството на енергия от други възобновяеми източници, като например вятърна и слънчева енергия, за да се осигури непрекъснато комбинирано подаване в електроенер-гийната система на електроенергия от възобновяеми източници. Освен това оке-анската енергия съдържа потенциал за създаването на нови, висококачествени работни места, по-специално в европейските крайбрежни райони, които често са засегнати от висока безработица. Ето защо тя беше изтъкната като един от сек-торите от основно значение в стратегията на Комисията за син растеж (170).

Морска турбина за добив на енергия в Strangford Lough, край бреговете на Северна

Ирландия, Обединеното кралство, генерираща 1,2 MW

енергия от приливите и отливите.


РибарствоПрез 2014 г. акцентът беше поставен върху постигането на резултати въз основа на реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и залегна-лия в нея принцип на устойчивост, както в ЕС, така и извън него, и върху обезпе-чаването на необходимите инвестиции за постигането на тези цели. Важен етап от прилагането на ОПОР е задължението за разтоварване на сушата на целия улов, считано от 1 януари 2015 г. През октомври Комисията прие поредица от планове за премахване на изхвърлянето на улов (171), които обхващат риболова на всички пелагични видове във водите на ЕС и риболова в Балтийско море.

Европейски фонд за морско дело и рибарство — инвестиции в устойчиво бъдещеПрез 2014 г. беше официално приет Европейският фонд за морско дело и рибар-ство (172) — инструментът за финансиране на реформираната ОПОР и интегри-раната морска политика. Фондът е част от многогодишната финансова рамка (МФР) за програмния период 2014―2020 г. Неговият бюджет от 6,4 млрд. евро ще допринесе за устойчивото и конкурентоспособно рибарство и аквакултури, за установяването на съгласувана рамка за политиката в тази област и за балан-сираното и приобщаващо териториално развитие на районите за рибарство и аквакултури.

Активизиране на борбата с незаконния риболовНезаконният, недекларираният и нерегулираният (ННН) риболов води до нама-ляване на рибните запаси и унищожаване на морски местообитания, нарушава конкуренцията, поставя рибарите в неравностойно положение и отслабва край-брежните общности, особено в развиващите се страни.

През 2014 г. ЕС показа, че няма да толерира незаконния риболов и продължи да се откроява в международен план с действията си в тази връзка. През март Съ-ветът прие предложението на Комисията за включване на Белиз, Камбоджа и Гвинея в списъка на несътрудничещите държави в борбата с незаконния, неде-кларирания и нерегулирания риболов. На практика това означава, че рибните продуктите от риболов, извършван от риболовни кораби, плаващи под флага на тези държави, не могат да бъдат внасяни в ЕС, докато държавите продължават да фигурират в списъка. С решението също така се забранява риболовът от страна на кораби на ЕС във водите на тези държави, както и съвместната рибо-ловна дейност и споразуменията в областта на рибарството с тези държави.

През юни Комисията също така отправи предупреждение до Папуа-Нова Гвинея и Филипините, че е възможно те да бъдат определени като несътрудничещи дър-жави. Решението все още не води до мерки, засягащи търговията, като Комисията изготви план за действие за всяка от държавите за отстраняване на съответните недостатъци. През октомври Комисията предложи забрана на вноса на рибни продукти от Шри Ланка като мярка срещу търговските ползи от незаконния рибо-лов. Комисията обаче потвърди, че Белиз, Фиджи, Панама, Того и Вануату, до които бяха отправени предупреждения по същото време като Шри Ланка, са предприели успешни мерки за борба с незаконния риболов и че те са извадени от списъка на несътрудничещите държави. През декември Комисията отправи предупреждения до Сейнт Китс и Невис, Сейнт Винсънт и Гренадини, Соломоно-вите острови и Тувалу, че е възможно те да бъдат определени като несътрудни-чещи държави.

Плакат на кампанията „Неразделни“, ръководена от Европейската комисия в подкрепа на устойчивия риболов.


Бюджетът на ЕС

Бюджетът на ЕС за 2014 г.

Първият бюджет в съответствие с многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014―2020 г. влезе в сила на 1 януари 2014 г. и беше даден ход на новото поколение програми за финанси-ране (173). В съответствие с по-рестриктивните бюджети на национално равнище новата многогодишна рамка предвижда по-ниски тавани както за поетите задъл-жения, така и за плащанията, както и годишен профил, който налага особено рязко намаление през първите години от финансовия период.

По тази причина размерът на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания в бюджета за 2014 г. беше значително по-малък в сравнение с окон-чателния бюджет за 2013 г., с намаление от по 6 % на поетите задължения и на плащанията. В контекста на този по-рестриктивен бюджет разпределението на средствата придобива още по-голямо значение за постигането на оптимално въздействие на бюджета на ЕС от гледна точка на растежа и заетостта. В тази връзка през 2014 г. Комисията продължи да отрежда най-голям приоритет на подкрепата за дейностите, съответстващи на приоритетите на стратегията „Евро-па 2020“. Примери за това изместване на фокуса са програми като инициативата за младежка заетост, както и различните инструменти за подкрепа на МСП и на европейските научни работници.

В бюджета за 2014 г. също така бяха взети под внимание събития, които показа-ха необходимостта от по-решителни действия на европейско равнище на светов-ната сцена. Бюджетът на ЕС осигури финансирането, необходимо за реакция на хуманитарните предизвикателства и предизвикателствата, свързани със сигур-ността, в държавите в съседство с ЕС, например чрез увеличаване на средствата по бюджетните редове за миграцията и граничния контрол, за да се даде отговор на кризата, свързана с незаконната имиграция в Средиземноморието, чрез моби-лизиране на допълнителни средства за защита на цивилното население в Ирак и Сирия, овладяване на разпространението на ебола в Западна Африка и предос-тавяне на продоволствена помощ в отговор на глада в Южен Судан. Освен това бюджетът на ЕС даде отговор на предизвикателствата, свързани с политическата ситуация в Украйна, посредством комбинация от безвъзмездни помощи, макро-финансова помощ под формата на заеми и техническа помощ.

За да може да спази своите настоящи и поети в миналото задължения, през 2014 г. Комисията предложи коригиращ бюджет за допълнителни бюджетни кредити за плащания на стойност 4,7 млрд. евро, в това число по-специално мо-билизирането на средства по линия на маржа за непредвидени обстоятелства, така че да се използва един от най-важните компонентни за гъвкавост в новата МФР за разпределяне на бюджетните кредити за плащания според нуждите през 7-годишния период без превишаване на договорените тавани. Коригиращият бюджет — заедно с другите коригиращи бюджети, съответстващи на приходната част — беше приет от Парламента и Съвета на 17 декември, като размерът му е 3,5 млрд. евро, от които 2,8 млрд. евро плюс 350 млн. евро от други специални инструменти са свързани с мобилизирането на маржа за непредвидени обстоя-телства.


Графиката по-долу показва концентрирането на финансиране в началото на пе-риода в бюджета на ЕС за 2014 г. посредством маржа за непредвидени обстоя-телства, както и цялостния ефект на промяна на равнището на разходите на та-вана за плащанията за периода 2014―2020 г. Графиката показва също така изключително ниския таван на плащанията през 2014 г., които не можаха в пълна степен да отговорят на действителните допълнителни нужди, възникнали след февруари 2013 г., когато профилът на МФР за периода 2014―2020 г. беше първоначално определен.

ПРОМЕНИ В ПЛАЩАНИЯТА

130 000

135 000

140 000

145 000

150 000

155 000

160 000

В млн. евро

Резу

лтат

201

3 г.

Бюдж

ет 2

014

г.

Про

екто

бюдж

ет 2

015

г.

2016

г.

2017

г.

2018

г.

2019

г.

2020

г.

Таван

Таван (в това число компенсиране за маржа за непредвидени разходи)

Промени, свързани с маржа за непредвидени обстоятелства

Бюджетни кредити, включително с Проект на коригиращ бюджет № 3/2014


Приходната част на бюджета за 2014 г.Новият законодателен пакет за собствените ресурси (174) беше официално приет от Съвета през май. Преди да влезе в сила, новото решение относно собствените ресурси (175) трябва да бъде ратифицирано от държавите членки. Тази процедура не се очаква да приключи преди началото на 2016 г., когато решението ще влезе в сила със задна дата, считано от януари 2014 г. Това означава, че за 2014 г. приходната част на бюджета на ЕС все още се урежда от решението за собстве-ните ресурси от 2007 г. (176) Настоящото законодателство за изпълнение също ще остане в сила до влизането в сила на новото решение за собствените ресурси.

Бюджетът за 2014 г. се характеризираше със сравнително високо равнище на допълнителни „други приходи“ (т.е. приходи, различни от собствените ресурси), които достигнаха 5,5 млрд. евро. Голяма част от тази сума бе от глоби и плащания по санкции в сферата на политиката на конкуренция. Бюджетните кредити, които следва да бъдат покрити от собствените ресурси през 2014 г., намаляха с 8,5 % в сравнение с бюджета за 2013 г., а „остатъкът за финансиране от допълнителния ресурс (собствен ресурс на база БНД)“ намаля от 110,8 млрд. евро на 94,6 млрд. евро, което означава намаление на вноските на държавите членки с 14,6 % в сравнение с бюджета за 2013 г.

В резултат на годишните корекции за 2014 г. на салдата по ДДС и по брутния национален доход (БНД) бяха получени изключително големи допълнителни суми, които трябва да бъдат платени в бюджета на ЕС от някои държави членки. Държавите членки направиха корекции в данните си за БНД, което включваше преизчисления назад във времето до 2002 г., а за една държава членка дори до 1995 г. Тези корекции доведоха до промени в размера на вноските на база БНД в бюджета на ЕС. Тези корекции не доведоха до общо увеличение на бюджета на ЕС, но за някои държави членки сумите бяха изключително високи. В отговор на тази ситуация Комисията предложи промяна на действащото законодател-ство (177), която да позволи отсрочване на плащанията в подобни изключителни ситуации. След като бъде приет от Съвета, измененият регламент ще бъде прило-жен със задна дата.

Оценка на бюджетите на ЕС за 2012 и 2013 г.

През април с огромно мнозинство Парламентът освободи Комисията от отговор-ност във връзка с изпълнението на бюджета за 2012 г. С това решение приключи период от няколко месеца, в който и двата клона на бюджетния орган (Европей-ският парламент и Съветът), както и Сметната палата внимателно проверяваха как са били използвани средствата от бюджета за 2012 г. Комисията се съгласи с оценката на Парламента, че при споделеното управление държавите членки но-сят съществена отговорност за установяването и поддържането на надеждни системи за управление и контрол. Комисията декларира, че ще осъществи поре-дица от действия и мерки, свързани с набелязаните от бюджетния орган въпроси, които се състоят главно в подобряване прилагането на разпоредбите и правила-та от страна на органите на държавите членки, в прилагане на по-строги страте-гии за контрол и одит за периода 2014―2020 г. и в защита на бюджета на ЕС от незаконосъобразни разходи.


През ноември Сметната палата публикува доклада си за изпълнението на бю-джета за финансовата 2013 г. (178) В този доклад Сметната палата констатира, че през 2013 г. общият обем на количествено измеримите грешки при разходването на средствата на ЕС е бил 4,7 %. Тази стойност в година, в която са извършени рекорден обем плащания, е малко по-ниска от процента грешки през 2012 г. (4,8 %).

Комисията счита, че този процент грешки следва да се разглежда на фона на извършваните от нея корекции на многогодишна база. През 2013 г. Комисията извърши корекции или събирания на стойност 3,4 млрд. евро, което представлява 2,3 % от всички плащания, извършени през тази година. Тези данни показват, че е вероятно значителен дял от разходите, направени в нарушение на законода-телството, да подлежи на корекции или събиране през следващите години, най-късно при приключване на съответните мерки.

През септември 2014 г. Комисията публикува съобщение (179), в което се излагат всички мерки, взети с цел защита на бюджета на ЕС, и тяхното въздействие към края на 2013 г. То показва активната роля и твърдия ангажимент на Комисията да се гарантира защитата на бюджета на ЕС. За последните 5 години (2009―2013 г.) средният размер на финансовите корекции и събраните взема-ния възлиза на 2,9 млрд. евро годишно (средно 2,2 % от всички плащания).

Въведени бяха нови разпоредби с цел допълнително да се намали рискът от грешки в рамките на МФР за периода 2014―2020 г. Корективните мерки станаха по-строги, показателите за изпълнението бяха подобрени, а правилата за бене-фициерите бяха опростени. Това следва да доведе до още по-добро изпълнение на бюджета на ЕС в полза на неговите граждани.

Кристалина Георгиева, заместник-председател на Комисията, отговарящ за бюджета и човешките ресурси от 1 ноември, представя проектобюджета на ЕС за 2015 г. на пресконференция в сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия, на 2 декември.


Бюджетът на ЕС за 2015 г.

Бюджетът на ЕС за 2015 г. беше приет през декември. Той възлиза на 145 321,5 млн. евро бюджетни кредити за поети задължения и 141 214 млн. евро бюджетни кредити за плащания. Въпреки че това съответства на бюджетната дисциплина, заложена в МФР, в бюджета има леко увеличение на общия размер на поетите задължения и плащанията съответно с 1,84 % и 1,57 % в сравнение с 2014 г. Увеличението е съсредоточено по-специално върху политиките в полза на конкурентоспособността и икономическото сближаване — като по този начин допринася за растежа и създаването на работни места, както и върху бюджетни-те редове, даващи на ЕС възможност да реагира при кризи, особено в съседните държави. Взети са под внимание също така стратегията „Европа 2020“ и 10-те приоритетни области на политиката, определени в политическите насоки за но-вата Комисия, като стимулирането на създаването на работни места, на растежа и на инвестициите, изграждането на връзки в цифровия единен пазар, увелича-ването на устойчивостта на енергийните доставки, като същевременно се пред-приемат мерки срещу глобалното затопляне, гарантирането на сигурността по границите на ЕС и засилването на позициите на Европа в областта на външната политика.

БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА 2015 Г. — ПЛАЩАНИЯ

Общо: 141,2 млрд.

евро в бюджетни кредити за плащания


Администрация 6,1 %

Глобална Европа 5,3 %

Сигурност и гражданство 1,3 %

Интелигентен и приобщаващ растеж 47,4 % Устойчив растеж:

природни ресурси 39,7 %

Други специални инструменти 0,2 %


БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА 2015 Г. — ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Бюджетът за 2015 г. възлиза на около 1 % от общия БНД на всички държави членки. Той отразява нуждата да се извършат дължимите плащания, свързани с изпълнението на предходния програмен период, както и стартирането на новите програми. В бюджета също така са отчетени някои настоящи и бъдещи междуна-родни въпроси от основно значение, като например кризата в Украйна или необ-ходимостта да се увеличи енергийната сигурност на ЕС чрез пренасочване на ограничените му ресурси.

И на последно място, бюджетът за 2015 г. също така отразява процеса на съкра-щаване на оперативните разходи на институциите на ЕС. Общият размер на раз-ходите остава стабилен на ниво от около 4,8 % от общия размер на бюджета и за трета поредна година Комисията ще приложи намаление от 1 % на персонала си, за да извърши намалението от 5 % на персонала в рамките на 5 години, което беше договорено в МФР и се прилага за всички институции и органи на ЕС.

БЕЛЕЖКИ(1) Заключения на Европейския съвет от 18 декември 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_

data/docs/pressdata/en/ec/146411.pdf).(2) Съобщение на Комисията „Работна програма на Комисията за 2015 г.: ново начало“ (COM(2014) 910).(3) Доклад на Комисията „Проект на съвместен доклад на Комисията и Съвета, придружаващ Съобщението

на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2015 г.“ (COM(2014) 906).(4) Предложение за препоръка за създаване на гаранция за младежта (COM(2012) 729).

Вж. също: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1079&langId=en(5) Съобщение на Комисията за инициатива за младежка заетост (COM(2013) 144).(6) Предложение за препоръка за създаване на рамка за качество на стажовете (COM(2013) 857).(7) Регламент (ЕС) № 1304/2013 относно Европейския социален фонд (ОВ L 347, 20.12.2013 г.).(8) Регламент (ЕС) № 1309/2013 относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията

(2014—2020 г.) (ОВ L 347, 20.12.2013 г.).(9) Съобщение на Комисията „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“

(COM(2013) 882).(10) Съобщение на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на

Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (COM(2013) 83). Препоръка на Комисията „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (C(2013) 778).

(11) Регламент (ЕС) № 1296/2013 относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) (ОВ L 347, 20.12.2013 г.).

(12) Регламент (ЕС) № 223/2014 относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (2014—2020 г.) (ОВ L 72, 12.3.2014 г.).

(13) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска мрежа на службите по заетостта, достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда (COM(2014) 6).

(14) Решение № 573/2014/ЕС за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ) (ОВ L 159, 28.5.2014 г.).

Общо: 145,3 млрд.

евро в бюджетни кредити за поети

задължения


Администрация 6 %

Други специални инструменти 0,4 %

Глобална Европа 5,8 % Сигурност и гражданство 1,5 %

Интелигентен и приобщаващ растеж 46 % Устойчив растеж:

природни ресурси 40,5 %

Моля, имайте предвид, че някои числа са закръглени и следователно общите суми в графиката може да не представляват техният точен сбор.



http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1079&langId=en


(15) Директива 2014/50/ЕС относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците между държавите-членки чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права (OВ L 128, 30.4.2014 г.).

(16) Директива 2014/54/ЕС относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (ОВ L 128, 30.4.2014 г.).

(17) Директива 2014/67/ЕС относно осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 159, 28.5.2014 г.).

(18) За допълнителна информация вж. раздела „Свободно движение“ в глава ІV.(19) http://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/index_bg.htm(20) Решение 2013/743/ЕС са създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ —

рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014–2020 г.) (OВ L 347, 20.12.2013 г.). Вж. също: http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020

(21) http://iri.jrc.ec.europa.eu/scoreboard14.html(22) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-670_bg.htm(23) http://www.eib.org/products/blending/innovfin/index.htm(24) Съобщение на Комисията „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на

растежа“ (COM(2014) 339).(25) http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/time-ecsel(26) http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/electronics-strategy-europe(27) http://sparc-robotics.eu(28) http://www.eu-robotics.net(29) Съобщение на Комисията „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014) 442).(30) Съобщение на Комисията „Европейско научноизследователско пространство: доклад за напредъка

2014 г.“ (COM(2014) 575).(31) „Коперник“ е европейската програма за създаване на европейски способности за наблюдение на Земята.(32) Съобщение на Комисията „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014) 14).(33) Заключения на Европейския съвет от 20 и 21 март 2014 г. (http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=E

N&t=PDF&gc=true&sc=false&f=ST%207%202014%20INIT).(34) Съобщение на Комисията „Зелен план за действие за МСП: да помогнем на МСП да превърнат

екологичните предизвикателства в бизнес възможности“ (COM(2014) 440).(35) Доклад на Комисията „Нов курс за европейската отбрана: план за изпълнение на действията

COM(2013) 542: за по-конкурентоспособен и ефикасен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2014) 387).(36) http://ec.europa.eu/enterprise/policies/single-market-goods/internal-market-for-products/new-legislative-

framework/index_en.htm(37) Списъкът с предложенията е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/environment/circular-economy(38) http://ec.europa.eu/contracts_grants/agreements/index_bg.htm(39) Съобщение на Комисията „Европа 2020“: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“

(COM(2010) 2020). Вж. също: http://ec.europa.eu/europe2020/index_en.htm

(40) Регламент (ЕС) № 661/2014 за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ОВ L 189, 27.6.2014 г.). Вж. също: http://ec.europa.eu/regional_policy/thefunds/solidarity/index_en.cfm

(41) Препоръка относно прилагането на общите насоки за икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото (COM(2014) 401). Документ на Комисията „Оценка на националните програми за реформа и на програмите за стабилност за 2014 г. за еврозоната“ (SWD(2014) 401).

(42) http://ec.europa.eu/europe2020/making-it-happen/country-specific-recommendations/index_bg.htm Заключения на Европейския съвет от 26 и 27 юни 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/146411.pdf).

(43) Предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност (COM(2012) 744).

(44) Препоръка на Комисията относно нов подход към несъстоятелността на предприятията (C(2014) 1500).(45) Регламент (ЕС) № 655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови

сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189, 27.6.2014 г.).

(46) Съобщение на Комисията „Общо европейско договорно право за улесняване на трансграничните сделки“ (COM(2011) 636).

(47) Съобщение на Комисията „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието“, 2014 г. (COM(2014) 155).(48) Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г.).(49) Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане

на законодателството за защита на потребителите (OВ L 364, 9.12.2004 г.).(50) http://ec.europa.eu/transport/passenger-rights(51) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-119_bg.htm(52) Съобщение на Комисията относно защитата на пътниците в случай на несъстоятелност на авиокомпания

(COM(2013) 129). Предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж (COM(2013) 130).

(53) http://ec.europa.eu/archives/commission_2010-2014/tajani/stop-fakes/index_bg.htm(54) Забавител на горенето трис(2-хлороетил)фосфат (TCEP) и халогенираните му алтернативи трис(2-хлоро-

1-метилетил)фосфат (TCPP) и трис[2-хлоро-1-(хлорометил)етил]фосфат (TDCP).(55) Съобщение на Комисията „По-голяма безопасност на продуктите и по-добър надзор на единния пазар

за продукти“ (COM(2013) 74).(56) Съобщение на Комисията „Визия за вътрешния пазар на промишлени продукти“ (COM(2014) 25).(57) Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки (ОВ L 94, 28.3.2014 г.).

Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 94, 28.3.2014 г.).

http://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/index_bg.htm

http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/

http://iri.jrc.ec.europa.eu/scoreboard14.html

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-670_bg.htm

http://www.eib.org/products/blending/innovfin/index.htm

http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/time-ecsel

http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/electronics-strategy-europe

http://sparc-robotics.eu/

http://www.eu-robotics.net/

http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&t=PDF&gc=true&sc=false&f=ST%207%202014%20INIT

http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&t=PDF&gc=true&sc=false&f=ST%207%202014%20INIT

http://ec.europa.eu/enterprise/policies/single-market-goods/internal-market-for-products/new-legislative-framework/index_en.htm

http://ec.europa.eu/enterprise/policies/single-market-goods/internal-market-for-products/new-legislative-framework/index_en.htm

http://ec.europa.eu/environment/circular-economy

http://ec.europa.eu/contracts_grants/agreements/index_bg.htm

http://ec.europa.eu/europe2020/index_en.htm

http://ec.europa.eu/regional_policy/thefunds/solidarity/index_en.cfm

http://ec.europa.eu/europe2020/making-it-happen/country-specific-recommendations/index_bg.htm



http://ec.europa.eu/transport/passenger-rights/


http://ec.europa.eu/archives/commission_2010-2014/tajani/stop-fakes/index_bg.htm


(58) Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г.).(59) Директива 2014/55/ЕС относно електронното фактуриране (ОВ L 133, 6.5.2014 г.).(60) Предложение за директива за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на

дългосрочната ангажираност на акционерите и на Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление (COM(2014) 213).

(61) Директива 2007/36/ЕО относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г.).

(62) Препоръка 2014/208/ЕС относно качеството на отчитането за корпоративното управление (въз основа на принципа „изпълнение или обяснение“) (ОВ L 109, 12.4.2014 г.).

(63) Предложение за директива относно едноличните дружества с ограничена отговорност (COM(2014) 212).(64) http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/news/corridors_en.htm(65) Доклад на Комисията „четвърти доклад относно наблюдението на развитието на железопътния пазар“

(COM(2014) 353).(66) Съобщение на Комисията относно „четвърти законодателен пакет в областта на железопътния транспорт —

завършване на единното европейско железопътно пространство за насърчаване на европейската конкурентоспособност и растеж“ (COM(2013) 25). Вж. също: http://ec.europa.eu/transport/modes/rail/packages/2013_en.htm

(67) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-643_en.htm(68) Съобщение на Комисията „Ускоряване на осъществяването на инициативата „Единно европейско небе“

(COM(2013) 408). Вж. също: http://ec.europa.eu/transport/modes/air/single_european_sky/ses2plus_en.htm

(69) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-258_en.htm(70) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2400_en.htm(71) Съобщение на Комисията „Нова ера във въздухоплаването: отваряне на европейския авиационен пазар за

сигурно и устойчиво гражданско използване на дистанционно управляеми летателни системи“ (COM(2014) 207).(72) Доклад на Комисията относно състоянието на пазара на Съюза в областта на автомобилния транспорт

(COM(2014) 222). Вж. също: http://ec.europa.eu/transport/modes/road/studies/doc/2014-02-03-state-of-the-eu-road-haulage-market-task-a-report.pdf

(73) Предложение за директива за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (COM(2013) 195). Вж. също: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-443_en.htm

(74) Директива 2014/94/EC за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г.). Вж. също: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-440_en.htm

(75) Директива 2014/100/ЕС за изменение на Директива 2002/59/ЕО за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (ОВ L 308, 29.10.2014 г.). Вж. също: http://ec.europa.eu/transport/modes/maritime/digital-services/safeseanet_en.htm

(76) Съобщение на Комисията „Синият пояс — единно транспортно пространство за морския транспорт“ (COM(2013) 510).

(77) http://ec.europa.eu/transport/media/news/2014-04-10-eu-transport-scoreboard_en.htm(78) Заключения на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_

data/docs/pressdata/en/ec/145397.pdf).(79) Съобщение на Комисията „Напредък в завършването на вътрешния енергиен пазар“ (COM(2014) 634).

Вж. също: http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/internal_market_en.htm(80) Съобщение на Комисията „Европейска стратегия за енергийна сигурност“ (COM(2014) 330).

Вж. също: http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/pci/pci_en.htm(81) Съобщение на Комисията „Дългосрочна визия по отношение на инфраструктурата в Европа и извън нея“

(COM(2013) 711).(82) Съобщение на Комисията „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—

2030 година“ (COM(2014) 15).(83) Вж. също изявлението на председателя Барозу след първия ден от заседанието на Европейския съвет от

23—24 октомври 2014 г.: http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-14-719_en.htm(84) Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/clima/news/articles/

news_2014102401_en.htm; http://ec.europa.eu/clima/policies/2030/index_en.htm(85) Заключения на Европейския съвет от 26 и 27 юни 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/

docs/pressdata/en/ec/143478.pdf).(86) „Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“

— Политически насоки за следващата Европейска комисия, встъпително изявление на Жан-Клод Юнкер, кандидат за поста председател на Европейската комисия, на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург на 15 юли 2014 г. (http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_bg.pdf).

(87) Заключения на Европейския съвет от 18 декември 2014 г. (https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/146411.pdf).

(88) Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (ОВ L 155, 23.5.2014 г.).

(89) Препоръка на Комисията относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните комуникации, подлежащ на регулиране ex ante (C(2014) 7174).

(90) Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (ОВ L 257, 28.8.2014 г.).

(91) Регламент (ЕС) № 608/2013 относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи (ОВ L 181, 29.6.2013 г.).

(92) Съобщение на Комисията „Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“ (COM(2014) 392).

(93) Съобщение на Комисията „Търговия, растеж и интелектуална собственост — стратегия за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави“ (COM(2014) 389).

(94) Директива 2014/26/ЕС относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 20.3.2014 г.).

http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/news/corridors_en.htm

http://ec.europa.eu/transport/modes/rail/packages/2013_en.htm

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-643_en.htm

http://ec.europa.eu/transport/modes/air/single_european_sky/ses2plus_en.htm



http://ec.europa.eu/transport/modes/road/studies/doc/2014-02-03-state-of-the-eu-road-haulage-market-task-a-report.pdf

http://ec.europa.eu/transport/modes/road/studies/doc/2014-02-03-state-of-the-eu-road-haulage-market-task-a-report.pdf



http://ec.europa.eu/transport/modes/maritime/digital-services/safeseanet_en.htm

http://ec.europa.eu/transport/media/news/2014-04-10-eu-transport-scoreboard_en.htm



http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/internal_market_en.htm

http://ec.europa.eu/energy/infrastructure/pci/pci_en.htm

http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-14-719_en.htm

http://ec.europa.eu/clima/news/articles/news_2014102401_en.htm

http://ec.europa.eu/clima/news/articles/news_2014102401_en.htm

http://ec.europa.eu/clima/policies/2030/index_en.htm




https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/146411.pdf

https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/146411.pdf


(95) Препоръка 2014/478/ЕС относно принципите за защита на потребителите и играчите, ползващи услуги в областта на хазартните игри по интернет, и за предпазване на малолетните и непълнолетните лица от участие в хазартни игри по интернет (ОВ L 214, 19.7.2014 г.).

(96) Регламент (ЕО) № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 4.1.2003 г.).

(97) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-214_en.htm(98) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-489_en.htm(99) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-799_en.htm(100) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1140_en.htm(101) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-197_en.htm(102) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-490_en.htm(103) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-922_bg.htm(104) Директива 2014/104/ЕС относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по

националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (OB L 349, 5.12.2014 г.).

(105) Предложение за директива относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (COM(2013) 404).

(106) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-88_en.htm(107) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-215_en.htm(108) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-727_en.htm(109) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-280_en.htm(110) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-359_en.htm(111) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-358_en.htm(112) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-960_en.htm(113) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1189_en.htm(114) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1190_en.htm(115) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2583_en.htm(116) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-572_en.htm(117) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-656_en.htm(118) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1186_en.htm(119) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2361_en.htm(120) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2002_en.htm(121) http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-218_en.htm(122) http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-581_en.htm(123) http://ec.europa.eu/competition/mergers/legislation/legislation.html(124) Бяла книга на Комисията „Към по-ефективен контрол на ЕС върху сливанията“ (COM(2014) 449).(125) Данни до края на ноември 2014 г.(126) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-539_en.htm(127) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-991_en.htm(128) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-771_en.htm(129) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-607_en.htm(130) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-498_en.htm(131) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-270_en.htm(132) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1123_en.htm(133) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-833_en.htm(134) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1090_en.htm(135) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-998_en.htm(136) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2246_en.htm(137) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1766_en.htm(138) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-684_en.htm(139) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2164_en.htm(140) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-862_en.htm(141) Съобщение на Комисията „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (COM(2012) 209).(142) Съобщение на Комисията „Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково

финансиране“ (C(2014) 34).(143) Съобщение на Комисията „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ (ОВ C 99,

4.4.2014 г.).(144) Съобщение на Комисията „Рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации“

(C(2014) 3282).(145) Съобщение на Комисията „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика

за периода 2014―2020 г.“ (ОВ C 200, 28.6.2014 г.).(146) Регламент (ЕС) № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в

приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г.).(147) Съобщение на Комисията „Критерии за анализа на съвместимостта с вътрешния пазар на държавна помощ за

насърчаване изпълнението на важни проекти от общоевропейски интерес“ (ОВ C 188, 20.6.2014 г.).(148) Съобщение на Комисията „Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови

предприятия в затруднено положение“ (ОВ C 249, 31.7.2014 г.).(149) Съобщение на Комисията „Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща

ситуация и перспективи“ (COM(2014) 368). Работен документ на службите на Комисията „Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи“ (SWD(2014) 192).

(150) Предложение за директива за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на стандартната справка-декларация за ДДС (COM(2013) 721).























http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-218_en.htm

http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-581_en.htm

http://ec.europa.eu/competition/mergers/legislation/legislation.html

















(151) http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/commission_guidelines/commission_guidelines_en.htm(152) http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/planned_ia/consultation_2014/index_bg.htm(153) http://ec.europa.eu/smart-regulation/evaluation/index_bg.htm(154) Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския

земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 347, 20.12.2013 г.). Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (ОВ L 347, 20.12.2013 г.). Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (ОВ L 347, 20.12.2013 г.). Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (ОВ L 347, 20.12.2013 г.). Регламент (ЕС) № 1310/2013 относно определяне на някои преходни разпоредби във връзка с подпомагането на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 347, 20.12.2013 г.).

(155) http://ec.europa.eu/agriculture/russian-import-ban/index_en.htm(156) Регламент (ЕС) № 1144/2014 за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските

продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ L 317, 4.11.2014 г.).(157) Регламент (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ

L 343, 14.12.2012 г.)(158) Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014 за допълване на Регламент (ЕС) № 1151/2012 по отношение на

условията за използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“ (OB L 179, 19.6.2014 г.)

(159) Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 за допълване на Регламент (ЕС) № 1151/2012 по отношение на определянето на символите на Съюза за защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер, както и по отношение на определени правила за снабдяване, някои процедурни правила и някои допълнителни преходни разпоредби (ОВ L 179, 19.6.2014 г.). Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OB L 179, 19.6.2014 г.)

(160) Доклад на Комисията „Развитие на ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти и действие на разпоредбите на „Пакета за млякото“ (COM(2014) 354).

(161) http://ec.europa.eu/agriculture/research-innovation/index_en.htm(162) http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/h2020-section/food-security-sustainable-agriculture-and-

forestry-marine-maritime-and-inland-water(163) Регламент (ЕС) № 702/2014 относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и

горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 193, 1.7.2014 г.). Документ на Комисията „Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014―2020 г.“ (OВ C 204, 1.7.2014 г.).

(164) Директива 2014/89/ЕС за установяване на рамка за морско пространствено планиране (ОВ L 257, 28.8.2014 г.).

(165) Съвместно съобщение „За отворено и сигурно общо морско пространство: елементи за изготвянето на стратегия на Европейския съюз за морска сигурност“ (JOIN(2014) 9).

(166) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2011205%202014%20INIT(167) http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/policy/maritime-security/doc/20141216-action-plan_en.pdf(168) Съобщение на Комисията „По-добра осведоменост за ситуацията чрез засилено сътрудничество между

органите за морско наблюдение: следващи стъпки в рамките на Общата среда за обмен на информация (CISE) за морската област на ЕС“ (COM(2014) 451).

(169) Съобщение на Комисията „Синя енергия: необходими действия за оползотворяване на енергийния потенциал на европейските морета и океани до 2020 г. и след това“ (COM(2014) 8).

(170) Съобщение на Комисията „Син растеж: възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012) 494). Съобщение на Комисията „Иновациите в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“ (COM(2014) 254).

(171) http://ec.europa.eu/fisheries/cfp/fishing_rules/discards/index_en.htm(172) Регламент (ЕС) № 508/2014 за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ L 149, 20.5.2014 г.).(173) Общо през 2013 г. и 2014 г. бяха приети над 45 правни инструмента за многогодишни оперативни

програми.(174) http://ec.europa.eu/budget/mff/figures/index_en.cfm#ownresources(175) Решение 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (ОВ

L 168, 7.6.2014 г.).(176) Решение 2007/436/ЕО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейските общности

(OВ L 163, 23.6.2007 г.). По принцип решенията относно собствените ресурси обхващат същия период като съответната МФР и я допълват. Законодателните предложения се изготвят и договарят като пакет. Въпреки това няма дата за изтичане на срока на действие на решението за собствените ресурси и то продължава да се прилага до влизането в сила на ново решение.

(177) Предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 за прилагане на Решение 2007/436/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (COM(2014) 704).

(178) Доклад на Сметната палата „Годишен доклад относно изпълнението на бюджета“ (ОВ C 398, 12.11.2014 г.).(179) Съобщение на Комисията „Защита на бюджета на ЕС до края на 2013 г.“ (COM(2014) 618).

СНИМКИ

Европейски съюз: стр. 66, 72, 78, 82, 88, 89, 99, 100, 106, 107, 109, 110, 118, 122, 126, 127, 133AndromedeOcéanologie: стр. 87Европейска космическа агенция: стр. 87Stockphoto.com/clubfoto: стр. 101Stockphoto.com/stockcam: стр. 102Marine Current Turbines (MCT): стр. 128

http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/commission_guidelines/commission_guidelines_en.htm

http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/planned_ia/consultation_2014/index_bg.htm

http://ec.europa.eu/smart-regulation/evaluation/index_bg.htm

http://ec.europa.eu/agriculture/russian-import-ban/index_en.htm

http://ec.europa.eu/agriculture/research-innovation/index_en.htm

http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/h2020-section/food-security-sustainable-agriculture-and-forestry-marine-maritime-and-inland-water

http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/h2020-section/food-security-sustainable-agriculture-and-forestry-marine-maritime-and-inland-water

http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2011205%202014%20INIT

http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/policy/maritime-security/doc/20141216-action-plan_en.pdf

http://ec.europa.eu/fisheries/cfp/fishing_rules/discards/index_en.htm

http://ec.europa.eu/budget/mff/figures/index_en.cfm#ownresources

Към Европа на гражданите, правата, правосъдието и сигурността

ГЛАВА ІV

О Б Щ Д О К Л А Д З А 2 0 1 4 Г . — Г Л А В А І V142

През май европейските граждани упражниха правото си на глас на избори-те за Европейски парламент — първите такива избори, които се проведо-

ха съгласно разпоредбите на Договора от Лисабон и с които се укрепва роля-та на гражданите като участници в политическия живот на ЕС.

През годината Комисията създаде рамка на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава и изложи визията си за бъдещето на политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Беше направена решителна крачка напред в укрепването на основните права на гражданите по отношение на защитата на техните лични данни, в това число значителен напредък в реформата на защитата на данните, по-специ-ално с решението на Съда на Европейския съюз от историческо значение от-носно „правото да бъдеш забравен“.

Освен това през 2014 г. бившият „трети стълб“ на достиженията на правото на Съюза относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси беше интегриран в обичайните процедури на ЕС.

На 15 май по обществената медия „Eurovision“ за първи път на живо беше излъчен 90-минутен дебат между кандидатите на петте основни политически групи за поста председател на Европейската комисия.

К Ъ М Е В Р О П А Н А Г Р А Ж Д А Н И Т Е , П Р А В А Т А , П Р А В О С Ъ Д И Е Т О И С И Г У Р Н О С Т Т А 143

Основни права

Хартата на основните права на Европейския съюз

В доклада на Европейската комисия от 2013 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз (1) се подчертава ролята на Съда на Европейския съюз за нейното практическо прилагане, особено във връзка с най-скорошната му съдебна практика относно приложимостта на Хартата в държави-те членки. В доклада се прави също така преглед на това как институциите на ЕС зачитат и насърчават основните права, под надзора на Съда, в своите инициати-ви, включително при изготвянето на ново законодателство и политики и в дейст-вията за правоприлагане.

Целта на доклада, който ежегодно обхваща всички разпоредби на Хартата на ЕС, е да регистрира постигнатия напредък и да набележи областите, в които все още са необходими по-нататъшни усилия и в които се появяват нови поводи за без-покойство.

Според доклада от 2013 г. значението и популярността на Хартата продължават да нарастват, както е показано по-долу.

▶ Съдът все по-често прилага Хартата в своите решения. През 2013 г. Хартата се цитира в 114 негови решения, почти три пъти повече в сравнение с 2011 г.

▶ Националните съдилища също все по-често се позовават на Хартата, когато отправят запитвания към Съда (преюдициални запитвания). В сравнение с 2011 г., през 2012 г. броят на тези позовавания се е увеличил с 65 % — от 27 на 41. През 2013 г. броят на преюдициални запитвания също беше 41.

▶ Съдиите в държавите членки все повече осъзнават въздействието на Хартата и търсят насоки от Съда.

▶ Броят на жалбите от страна на граждани, които се позовават на Хартата, също се е увеличил значително. През 2013 г. Комисията получи приблизително 4000 писма от граждани по въпроси, свързани с основните права. 69 % от тях се отнасяха до ситуации, при които Хартата би могла да се приложи.

ПРЕГЛЕД НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА НА СЪДА, В КОЯТО ПРЯКО СЕ ЦИТИРА ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ИЛИ ТЯ СЕ СПОМЕНАВА В МОТИВИТЕ ЗА ВЗЕТИТЕ РЕШЕНИЯ

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

110

2013 г.2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

47 %

14 %

23 %

29 %

30 %

30 %83 %

35 %

27 %

11 %

9 %

14 %

52 %

9 %

12 %

22 %

Общи разпоредби

Правосъдие

Граждански права

Солидарност

Равенство

Свободи

Достойнство

Брой решения

1 %

1 %

7 %

7 %17 %

9 %

4 %

3 %

1 %3 %


ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ, В КОИТО СЕ СПОМЕНАВА ХАРТАТА

Присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека

С Договора от Лисабон се установява задължение за ЕС да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПч). През април 2013 г. проек-тът на споразумението за присъединяване на ЕС към ЕКПч беше финализиран. Като следваща стъпка Комисията поиска от Съда да даде становище относно проекта на споразумението. В становището си от декември 2014 г. Съдът заклю-чи, че по отношение на някои точки проектоспоразумението не е съвместимо с Договорите на ЕС. Комисията анализира становището на Съда, за да предприеме подходящи следващи действия.

Брой на преюдициалните запитвания

2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.0

5

10

15

20

25

30

35

40

45

50

32 %

10 %

10 %

12 %

14 %

22 %

22 %

7 %

22 %

29 %

20 %

26 %

29 %

22 %

15 %

42 %

32 %


Солидарност

Граждански права

Равенство

Свободи

Достойнство

22 %

4 %

4 %5 %

11 %10 %

50 %50 %

Франс Тимерманс, първи заместник-председател на Комисията по въпросите на

по-доброто законотворчество, междуинституционалните

отношения, върховенството на закона и Хартата на основните

права (вдясно), разговаря с Марош Шефчович, комисар за

енергийния съюз (вляво), и двамата на длъжност от 1

ноември, по време на заседанието на колегиума на 3 декември. Сградата „Берлемон“,

Брюксел, Белгия.


Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на право-вата държава

Комисията прие нова уредба за преодоляване на системните заплахи за принци-пите на правовата държава (2) във всяка от 28-те държави — членки на ЕС. Но-вата уредба за принципите на правовата държава допълва процедурите за нару-шение, когато е извършено нарушение на правото на ЕС, и процедурата, установена с член 7 от Договора от Лисабон, с която като най-тежка мярка се дава възможност за спиране на правото на глас в случай на „тежко и продължа-ващо нарушение“ на ценностите на ЕС от страна на държава членка.

С новата уредба се създава инструмент за ранно предупреждение, който способ-ства Комисията да започне политически диалог със съответната държава членка, за да се предотврати създаването на ситуацията, уредена с член 7, в резултат на възникнала системна заплаха за принципите на правовата държава. Ако не бъде намерено решение съгласно новата уредба за принципите на правовата държа-ва, посоченият член ще бъде последното средство за разрешаване на криза и за осигуряване на спазването на ценностите на ЕС. С новата уредба не се установя-ват или предоставят нови правомощия на Комисията, а се прави по-прозрачен начинът, по който Комисията изпълнява своята роля съгласно Договорите.

Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията, отговарящ за правосъдието, основните права и гражданството до 1 юли, представя новата рамка за преодоляване на системните заплахи за върховенството на закона в държавите ― членки на ЕС. Брюксел, Белгия, 11 март.


УРЕДБА ЗА ПРИНЦИПИТЕ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Програмата на ЕС за правата на детето

Изпълнението на Програмата на ЕС за правата на детето (3) приключи успешно през 2014 г. Програмата имаше за цел да се засили цялостната ангажираност на ЕС — залегнала в Договора от Лисабон и Хартата на основните права — за на-сърчаване, защита и прилагане на практика на правата на детето във всички съответни политики и инициативи на ЕС. Тя включва 11 конкретни действия. След предварителната оценка на програмата на ЕС през декември 2014 г. Съветът прие заключения (4), с които отбеляза 25-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето.

Диа

лог

със

съот

ветн

ата

държ

ава

член

ка

ПРОИЗВОДСТВА НА КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ

НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

ОЦЕНКА НА КОМИСИЯТА

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА СИСТЕМНА ЗАПЛАХА ЗА ПРИНЦИПА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА В ОБЛАСТТА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА В ОБЛАСТТА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ПО ЧЛЕН 7 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ

УСПЕШНО РЕШАВАНЕ

МЕХАНИЗЪМ ЗА НАЛАГАНЕ

НА САНКЦИИ

Комисия Заинтересовани страни и национални съдебни мрежи

Агенция на Европейския съюз за основните права Съдебни мрежи

Венецианска комисия

Държави членки

Европейски парламент


Свободно движение

Проучване относно въздействието на свободното движениеНезависимо проучване относно въздействието на правото на свободно движе-ние в рамките на ЕС (5) констатира, че гражданите упражняват правото си на свободно движение в други страни от ЕС главно с цел да се възползват от въз-можностите за работа. Проучването беше съсредоточено върху шест европейски града, избрани заради многонационалния състав на тяхното население: Барсе-лона (Испания), Дъблин (Ирландия), Хамбург (Германия), Лил (Франция), Прага (чешката република) и Торино (Италия).

ГРАЖДАНИ НА ЕС НА ВЪЗРАСТ МЕЖДУ 15 И 64 ГОДИНИ, КОИТО ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ДЪРЖАВА — ЧЛЕНКА НА ЕС, РАЗЛИЧНА ОТ ТЯХНАТА СОБСТВЕНА, ЕС-28, 2007―2013 Г.

Основните констатации от проучването са следните:

▶ Гражданите на ЕС упражняват правото на свободно движение главно с цел да се възползват от възможностите за работа и средностатистически те са по-млади и в по-голяма степен икономически активни от местното население в градовете, участвали в проучването.

▶ Притокът на по-млади граждани на ЕС в трудоспособна възраст в избраните градове допринася за преодоляването на демографските предизвикателства от застаряването на населението и намаляването на работната сила.

▶ Тези граждани допринасят за задоволяването на нуждите на трудовия пазар, като заемат предимно работни места, за които се изисква ниска квалификация (Торино и Хамбург), като допринасят за растежа на нови сектори (като ИКТ в Дъблин) или като подпомагат създаването на нови бизнес дейности (както е в Хамбург и Торино).

Прилагане на плана за действие в пет точки относно свободното движениеВ края на 2013 г. Комисията представи пет инициативи, с които да се подобри свободното движение на хора, така че то да е от полза за гражданите, растежа и заетостта в ЕС, както се посочва в съобщението ѝ относно свободното движе-ние на гражданите на ЕС и техните семейства (6). През 2014 г. бяха предприети няколко мерки за изпълнението им.

Наръчник относно предполагаемите фиктивни бракове между граждани на ЕС и граждани на държави извън ЕС в контекста на правото на ЕС относно свободното движение на граждани на ЕСНаръчникът (7) беше приет през септември като спомагателно средство за дър-жавите членки за справяне с това явление, чието разпространение варира зна-чително между държавите членки. Насоките в наръчника следва да позволят на националните органи да се справят ефективно с фиктивните бракове, базирайки се на едни и същи фактически и правни критерии в целия Съюз, като същевре-менно се гарантира правото на гражданите на ЕС на свободно движение.

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.


Процент от всички заети лица

0,5

0

1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

3,5


Практическо ръководство за „критериите за обичайно пребиваване“Комисията и държавите членки работиха заедно за изясняване на „критериите за обичайно пребиваване“, за да помогнат на националните администрации да прилагат правилата на ЕС за координация на системите за социална сигурност за гражданите на ЕС и техните семейства. Целта на това ръководство (8) е да помогне на националните и местните органи да прилагат ефективно правилата на ЕС за свободно движение, да се борят със злоупотребите и да използват наличните средства за насърчаване на социалното приобщаване.

Подпомагане на органите да се справят с предизвикателствата на социалното приобщаванеМежду 2014 г. и 2020 г. всяка държава членка трябва да задели най-малко 20 % от своя бюджет по Европейския социален фонд за насърчаване на социал-ното приобщаване. Освен това през годината Комисията работи в тясно сътруд-ничество с държавите членки по споразумения за партньорство и оперативни програми, за да гарантира, че финансирането се съсредоточава в областите, в които е най-необходимо, и че се използва ефективно.

Конференция на кметоветеНад 100 кметове и представители на местните органи от цяла Европа се срещ-наха в Брюксел през февруари, за да обсъдят предизвикателствата и възмож-ностите, свързани със свободното движение на гражданите в Европейския съюз. Конференцията на кметовете имаше за цел да помогне на местните органи да съберат идеи и да споделят най-добрите практики в прилагането на правилата за свободно движение. Кметовете разискваха също така свързаните със свобод-ното движение предизвикателства на социалното приобщаване, възникващи на местно равнище. Като последващо действие през октомври по време на Дните на отворените врати за 2014 г. (9) беше организиран практически семинар, посветен на използването на фондовете на ЕС и на най-добрите практики за приобщаване на граждани на ЕС.

Подпомагане на местните органи да прилагат правилата за свободно движение на ЕС на мястоКомисията разработва, в сътрудничество с държавите членки, инструмент за електронно учене, създаден с цел подобряване на знанията на местните органи относно правата на гражданите на ЕС за свободно движение и подпомагане при прилагането на тези права.

Борба срещу дискриминацията

Преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете (Препоръка относно прозрачността при заплащането)Комисията насърчава и спомага за ефективното прилагане на принципа на рав-ното заплащане и съдейства на държавите членки и другите заинтересовани страни при намирането на подходящи подходи за намаляване на все още същест-вуващата разлика в заплащането между жените и мъжете.

През 2014 г. Комисията прие препоръка (10), в която поиска от държавите членки да подобрят прозрачността при заплащането за жените и мъжете в опит за спра-вяне с дискриминацията и за преодоляване на неравнопоставеността между по-ловете.


Разликата в заплащането — средната разлика между почасовото възнагражде-ние на жените и мъжете във всички сектори на икономиката — почти не се е променила през последните години и запазва ниво от 16,4 % в Европейския съюз.

По-голямата прозрачност при заплащането е важна част от действията за пре-махване на разликите в заплащането. Комисията препоръчва държавите членки да подобрят прозрачността на възнагражденията чрез „инструментариум“ от мерки, в това число даване на възможност на работниците и служителите да поискат информация относно заплащането, отчитане от страна на дружествата, одити на заплащането за големите предприятия, както и включване на принципа на равно заплащане при колективното договаряне. До края на 2015 г. държави-те членки ще трябва да докладват на Комисията относно действията, които са предприели за изпълнение на препоръките.

Равенство между жените и мъжетеВ годишния доклад относно равенството между жените и мъжете (11) се описва как действията на ЕС са допринесли за ускоряването на напредъка към пости-гане на действително равенство между жените и мъжете. От него става ясно, че неравнопоставеността между жените и мъжете е намаляла значително през последните години, но този напредък не е равномерен в различните държави членки, като продължават да съществуват различия в отделни области и да са налице предизвикателства. Основаното на пола насилие — брутална форма на дискриминация и нарушение на основните права на жертвите — не е намаляло. В Европа всяка трета жена става жертва на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си.

ЕС-28, РАВНИЩЕ НА ЗАЕТОСТ СРЕД МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ (В ПРОЦЕНТИ) И НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ В РАВНИЩЕТО НА ЗАЕТОСТ, ХОРА НА ВЪЗРАСТ 20―64 ГОДИНИ, 2002―2013 Г., ТРЕТО ТРИМЕСЕЧИЕ

50 %

10 %

20 %

30 %

40 %

60 %

70 %

80 %

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. Q3

Източник: Евростат, изследване на работната сила.

Равнище на заетост на мъжете на възраст 20–64 години

Равнище на заетост на жените на възраст 20–64 години

Разлика в сравнение с мъжете (в процентни пунктове)

Забележка: 2013 г. Q3 означава данни от третото тримесечие на 2013 г.Някои числа са закръглени, поради което крайните сборове може да не представляват точна сума от сборовете.

16,7

75,5

58,8

75,4

58,1

17,4

59,2

16,2

75,4

15,7

77,7

62

15,1

77,9

62,7

13,575,7

62,2

13

75

62

12,774,9

62,2

12

74,8

62,812

,274,5

62,3

15,8

76,8

61,159,9

16

76,0


Борба с дискриминацията, основана на етнически произход, възраст, сексуална ориентация, полова идентичност и религия или убежденияДирективата на ЕС относно прилагането на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (12) и Директивата за равното третиране в областта на заетостта (13) имат за цел да се предотврати дискри-минацията и вече са част от националното право във всички държави членки. Въпреки това в доклада от 2014 г. относно тяхното прилагане (14) се подчер-тава, че националните органи все още трябва да гарантират предоставянето на ефективна защита на жертвите на дискриминация на практика. Сред основните предизвикателства са липсата на обществена осведоменост за правата, както и недостатъчното докладване на случаи на дискриминация. Един от приоритетите на новата Комисия от встъпването ѝ в длъжност на 1 ноември е провеждането на преговори за хоризонтална директива за борба с дискриминацията, с която да се забрани дискриминацията във всички области от компетентността на ЕС.

Рамково решение относно расизма и ксенофобиятаПрез 2008 г. държавите членки единодушно приеха Рамковото решение относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (15), но в редица държави националното законодателство все още не е на задоволително равнище. Целта на рамковото решение е да се противодейства на расистките и ксенофобските изказвания и престъпленията, подбудени от омраза, като от държавите членки се изисква да обявят за престъ-пление публичното подбуждане към насилие или омраза въз основа на расата, цвета на кожата, религията, произхода или националната или етническата при-надлежност. В публикуван през 2014 г. доклад на Комисията (16) се посочва, че повечето държави членки не са въвели правилно правилата на ЕС за борба с престъпленията, извършени от расизъм и ксенофобска омраза.

През 2014 г. Комисията продължи да води диалог с държавите членки с цел да се гарантира пълното и правилното транспониране на рамковото решение в на-ционалните законодателства, като се отдава дължимото внимание на Хартата на основните права, и по-специално на свободата на изразяване и на сдружаване.

Прилагане на националните стратегии за интегриране на ромитеВ годишния доклад за 2014 г. (17) се оценява напредъкът на държавите членки във всички ключови области на приобщаването на ромите, въз основа на инфор-мация, предоставена от всяка държава, от неправителствени организации (НПО), международни организации и от Агенцията на Европейския съюз за основните права.

Европейска среща на високо равнище, посветена на ромитеТази среща на високо равнище се проведе през април в Брюксел. Беше направен преглед на постигнатия напредък по отношение на приобщаването на ромите в Европейския съюз след предходната посветена на ромите среща на върха през 2010 г. Участващите близо 500 представители на институциите на ЕС, нацио-налните органи, международните организации, организациите на гражданското общество, включително ромските организации, и местните власти бяха приканени да изразят мнението си за това как да бъдат постигнати по-нататъшни резултати в изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите. В центъра на вниманието на срещата на високо равнище беше работата на местно равнище за приобщаване на ромите както в ЕС, така и в държавите, обхванати от процеса на разширяване.


Утвърждаване на правата на хората с увреждания

Първи доклад на ЕС относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с уврежданияКомисията публикува през юни своя първи доклад (18) относно прилагането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (19). Конвенцията е първият международен правно обвързващ инструмент, с който се установяват минимални стандарти за редица граждански, политически, социални, икономиче-ски и културни права на хората с увреждания по света.

Докладът показва, че ратифицирането на Конвенцията има осезаеми практичес-ки последици в ЕС. С приетите през 2014 г. нови директиви за обществените по-ръчки (20) се гарантира, че изискванията за достъпност за хората с увреждания се вземат под внимание в повечето процедури за възлагане на обществени поръчки.

Ратифицирана от ЕС през 2011 г., Конвенцията е също и първото всеобхватно споразумение в областта на правата на човека, по което ЕС стана страна. Всички държави членки са подписали Конвенцията, като 25 от тях вече са я ратифици-рали, а останалите три (Ирландия, Нидерландия и Финландия) са предприели стъпки за ратификацията ѝ.

Наградата „Достъпен град“ за 2015 г.По случай Международния ден на хората с увреждания през декември 2014 г. в Брюксел беше присъдена наградата „Достъпен град“ за 2015 г. на шведския град Бурос. Хелзинки (Финландия) спечели втората награда, а Любляна (Словения) — третата.

Наградата „Достъпен град“ бе учредена през 2010 г., за да се повишава осведо-меността за уврежданията и да се насърчават инициативите за достъпност в европейските градове с над 50 000 жители. Конкурсът е организиран от Комиси-ята в партньорство с Европейския форум на хората с увреждания. С нея се отдава признание и се награждават градовете за усилията им да улеснят достъпа на хората с увреждания и възрастните хора до обществените места, обществения транспорт и комуникационните технологии.

Регулаторната рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове (21) за периода 2014—2020 г. съдържа нови и усъвършенствани разпоредби и критерии, с които да се гарантира, че инвестициите се използват по ефективен начин за насърчаване на равенството, недискриминацията, социалното приобщаване и достъпността за хората с увреждания.

Лауреатите на наградата „Достъпен град“ за 2015 г. по време на церемонията по връчване, като представителят от спечелилия град Бурос, Швеция, държи в ръце наградата. Брюксел, Белгия, 3 декември.


Защита на данните

Изминалата 2014 година беше важен момент за укрепване на основното право на гражданите на защита на личните данни. Беше постигнат значителен напре-дък по реформата в областта на защитата на данните, Съдът постанови решение от историческо значение относно правото „да бъдеш забравен“, а преговорите между ЕС и Съединените щати по рамково споразумение относно защитата на данните за целите на правоприлагането продължиха.

Реформа в областта на защита на даннитеПрез януари 2012 г. Комисията предложи реформа на правилата на ЕС за защита на данните (22), с цел да се укрепи правото на неприкосновеност на личния живот в онлайн пространството и да се даде тласък на европейската цифрова иконо-мика. През 2014 г. беше отбелязан напредък в осъвременяването на правилата на ЕС за защита на данните.

На 12 март Европейският парламент прие позицията си на първо четене. По три от главите на регламента Съветът се съгласи да приложи „частичен общ подход“, а именно относно териториалния обхват на регламента и глава V от него относно международното предаване на данни (заседание на Съвета на 5 и 6 юни ), глава IV относно задълженията на администраторите и обработващите данни (заседа-ние на Съвета на 9 и 10 октомври) и относно гъвкавостта за публичния сектор и конкретните операции по обработка на данни (заседание на Съвета на 4 и 5 де-кември). Очаква се пакетът за реформи да бъде окончателно приет през 2015 г.

Решение на Съда относно правото „да бъдеш забравен“по дело C-131/12 (23), Google Spain и Google — съгласно Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за сво-бодното движение на тези данни (24) лицето, предоставящо услугата „интернет търсачка“, е длъжно при определени обстоятелства да премахне връзки към уеб-страници, които са публикувани от трети страни и съдържат информация, свър-зана с дадено физическо лице, от списъка с резултатите, показвани след търсене въз основа на името на това лице. Доколкото обаче заличаването на връзки от списъка с резултатите би могло в зависимост от разглежданата информация да има отражение върху легитимния интерес на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани от това да имат достъп до нея, следва да се потърси справедливо равновесие по-специално между този интерес и основните права на това лице, по-конкретно правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни. В отговор на въпроса дали директивата позволява на субекта на данни да поиска заличаването на връзки към уебстра-ници от такива списъци с резултати въз основа на желанието си информаци-ята на тези уебстраници, отнасяща се лично до него, да бъде „забравена“ след известно време, Съдът постанови, че ако след искане на субекта на данни бъде установено, че включването на такива връзки в списъка в даден момент е несъв-местимо с директивата, тогава връзките и информацията в списъка с резултати трябва да бъдат заличени.

Съдът поясни, че интернет търсачките са администратори на лични данни и следователно интернет търсачките, например Google, не могат да избегнат за-дълженията си по европейското право при обработката на лични данни. С пред-ложенията на Комисията за реформа на защитата на личните данни в ЕС от 2012 г. (25) се въвежда изрично правото „да бъдеш забравен“.


Рамково споразумение ЕС—САЩОт март 2011 г. насам Комисията води преговори за международно рамково споразумение с правителството на Съединените щати (Рамково споразумение за защита на данните) с цел опазване на личните данни, предавани между ЕС и САЩ за целите на правоприлагането.

Целта на ЕС при преговорите по рамковото споразумение е да се гарантира, че основното право на гражданите на защита на личните им данни се зачита, когато техните лични данни се прехвърлят и обработват в Съединените щати в контекста на полицейското и съдебното сътрудничество.

През юни Комисията се срещна с представители на Съединените щати в Атина, Гърция, където беше оповестено, че правителството на САЩ работи съвместно с Конгреса за приемане на законодателство, което да гарантира на гражданите на държавите ― членки на ЕС, че те имат същото право на съдебна защита като гражданите на САЩ при дела свързани с неприкосновеността на личния живот.


Гражданство

Избирателното право на гражданите на Съюза

Избори за Европейски парламент през 2014 г.Изборите за Европейски парламент през май 2014 г. бяха първите избори, които се проведоха съгласно разпоредбите на Договора от Лисабон, с които се укрепва ролята на гражданите като участници в политическия живот на ЕС. Договорът укрепва също така правомощията на Парламента, като консолидира ролята му на съзаконодател и му предоставя допълнителни отговорности, включително пра-вото да избира председателя на Комисията въз основа на предложение на Евро-пейския съвет, което взема предвид резултатите от изборите за Европейски пар-ламент.

В усилията си да направи европейския демократичен процес по-прозрачен, да предостави на избирателите избор между значими политически алтернативи и да насърчи по-голямата ангажираност от страна на гласоподавателите в ЕС, Коми-сията публикува съобщение (26) и препоръка (27) до държавите членки и полити-ческите партии на национално и европейско равнище, в които призовава за за-силване на връзката между гражданите и ЕС. Преди изборите през май Комисията представи на 27 март доклад за изпълнението на тази препоръка (28), който включваше следните точки:

▶ преди и по време на изборите националните политическите партии следва ясно да заявят европейската политическа партия, с която са свързани,

▶ политическите партии следва да обявят кандидата, когото подкрепят за председател на Комисията,

▶ политическите партии следва да информират гласоподавателите по време на кампанията за своя кандидат за председател на Комисията и неговата или нейната програма,

▶ държавите членки следва да се споразумеят за общ ден на провеждане на европейските избори.

В доклада се стига до заключението, че като цяло препоръките са били добре приети от участниците в процеса. В него се подчертава също и важната роля, която гражданското общество изигра като разпространител на информация сред гражданите относно новия демократичен аспект на изборите и приносът му за откриването на европейски дебат преди изборите и поставянето на Европа в центъра на националните разисквания в целия ЕС.

Основната сграда на Европейския парламент от

реката Ил в Страсбург, Франция.


Граждански инициативи

Инициативата „Right2Water“ („Право на вода“) (29) беше първата европейска гражданска инициатива, която събра необходимата подкрепа (поне 1 млн. под-дръжници общо и достигнати минимални прагове в най-малко седем държави членки). Целта ѝ е да се гарантира, че всички граждани на ЕС се ползват от пра-вото на вода и санитарно-хигиенни условия, да се изключат водоснабдяването и управлението на водните ресурси от правилата на вътрешния пазар и либерали-зацията, както и да предизвика Комисията да положи повече усилия за постигане на всеобщ достъп до вода и санитарно-хигиенни условия в света. През март в съобщението си в отговор на инициативата (30) Комисията посочи конкретните стъпки и новите действия в областите с пряко значение за инициативата и ней-ните цели. Комисията постепенно изпълнява последващите действия (31), като например проведената между юни и септември публична консултация (32) относно Директивата за питейната вода (33).

През май Комисията отговори на втората европейска гражданска инициатива „One of us“ („Един от нас“) (34). След като анализира внимателно искането на инициативата, Комисията реши да не внася законодателно предложение, тъй като държавите членки и Европейският парламент съвсем наскоро бяха обсъж-дали и взели решение за политиката на ЕС по този въпрос. Инициативата „Един от нас“ отправи искане ЕС да прекрати финансирането на дейности, които пред-полагат унищожаване на човешки ембриони, по-специално в областите на науч-ните изследвания, помощта за развитие и общественото здравеопазване. Коми-сията стигна до заключението, че съществуващата рамка за финансиране е целесъобразна.

Като час от процеса на анализиране организаторите на всяка от тези инициативи имаха възможността да представят своите предложения по време на среща с представители на Комисията и на публично изслушване в Парламента.


Диалог с църквите, религиозните и философските и неконфесионалните организации

Комисията активизира диалога с църквите и религиозните общности, както и с философските и неконфесионалните организации въз основа на член 17 от Дого-вора за функционирането на Европейския съюз ― диалог, който Комисията води вече в продължение на няколко години.

През юни на срещата на високо равнище между председателите на Парламента, Съвета и Комисията и религиозните лидери беше отбелязана 10-ата годишнина от провеждането ѝ.

Ласло Шуриан, заместник-председател на Европейския парламент (вдясно), Херман

Ван Ромпьой, председател на Европейския съвет (вляво) и

Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската

комисия до 31 октомври (в центъра), посрещат около 20

високопоставени представители на общностите на християните, мюсюлманите, евреите, индусите и сикхите в

Брюксел, Белгия, на 10 юни.


Етика и науки

През 2014 г. Комисията координира дейностите за укрепване на етичното измере-ние в процеса на изготвяне на политиките на ЕС в областта на науката и новите технологии. Европейската група по етика (ЕГЕ), независимият плуралистичен и многодисциплинарен орган, с който Комисията се консултира по етичните аспекти на науката и новите технологии, продължи да предоставя висококачествени и на-временни насоки за политиката. През май 2014 г. ЕГЕ прие становище относно етичните аспекти на технологиите за сигурност и наблюдение (35).

Комисията консолидира и разшири дейността си за изграждане на международно сътрудничество по въпросите на етиката в науката и технологиите. Ежегодният международен диалог по биоетика на Европейската комисия предостави плат-форма за взаимно обучение между председателите на националните съвети по етика от държавите членки и партньорите от държави извън ЕС от всички конти-ненти. Заедно с международния диалог по биоетика от 2014 г. относно етичните аспекти на участието на гражданите и здравеопазването Комисията постави ос-новите на нови двурегионални диалози, включително диалога между Латинска Америка и ЕС, който се проведе през юни, както и диалога между ЕС и Африкан-ския съюз, който се състоя през октомври.

Продължаващите усилия за засилване на световното сътрудничество по въпро-сите на етиката са от ключово значение за това Европа да бъде на челно място в разработването на нормите и принципите, които подпомагат развитието на нау-ката и технологиите. В контекста на бързите технологични промени изграждането на солидна етична основа за технологичните и научните иновации ще става все по-важно, за да се вдъхне и укрепи общественото доверие в тях.


Правосъдие и вътрешни работи — край на преходния период и нови правомощия на институциите на ЕС

През годината изтече 5-годишният преходен период за бившия „трети стълб“ на достиженията на правото на Съюза относно полицейското и съдебното сътрудни-чество по наказателноправни въпроси.

С Договора от Лисабон мерките в областта на полицейското и съдебното сътруд-ничество по наказателноправни въпроси се интегрират в компетентността на ЕС. В Протокол 36 към Договора е предвиден 5-годишен преходен период, в края на който — на 1 декември 2014 г. — за всички инструменти в областта на полицей-ското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които не са били изменени с нови актове, приети по силата на Договора от Лисабон, Съдът на Европейския съюз става компетентен, а Комисията получава пълни правомощия за правоприлагане.

От 1 декември националните съдилища на държавите членки, участващи в мяр-ка, свързана с полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, могат (а съдилищата от последна инстанция са длъжни) да поискат Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато имат съмнения относ-но правилното тълкуване или прилагане на такива правни инструменти. Освен това Комисията ще може да започва производства за установяване на неизпъл-нение на задължения срещу онези държави членки, които не са приложили или не прилагат правилно правото на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, а Съдът придобива пълна ком-петентност в тези области.

В съответствие със специалните разпоредби на Протокол 36 Обединеното крал-ство реши да не участва в предишните мерки за полицейско и съдебно сътрудни-чество по наказателноправни въпроси от 1 декември. Въпреки това Обединеното кралство реши да участва отново и продължи участието си в 35 мерки в тази област (29 акта, които не са свързани с Шенген, и шест шенгенски акта), включи-телно европейската заповед за арест (36).



Към истинско европейско пространство на правосъдие: укрепване на доверието, мобилността и растежа

През март 2014 г. Комисията очерта своята визия за бъдещето на политиката на ЕС в областта на правосъдието (37). Целта на Комисията в перспектива е до 2020 г. да бъде постигнат по-нататъшен напредък към напълно функциониращо общо европейско пространство на правосъдие, основано на доверие, мобилност и растеж.

Стратегически насоки на Европейския съвет по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие

В по-нататъшното развитие на пространството на свобода, сигурност и пра-восъдие през следващите години от решаващо значение ще бъде да се га-рантират защитата и насърчаването на основните права, включително защи-тата на личните данни, като същевременно се предприемат действия за справяне с проблемите, свързани със сигурността, включително в отношени-ята с държавите извън ЕС, както и да се приеме солидна обща уредба на ЕС за защита на личните данни до 2015 г.

Наказателно правосъдие

Право на справедлив съдебен процесПрез юни изтече срокът за транспониране на Директивата относно правото на информация в наказателното производство (38). По същество с директивата се уреждат правата, за които всеки обвиняем трябва да бъде информиран по време на наказателното производство.

Заподозрените или обвиняемите трябва да бъдат информирани, устно или пис-мено, относно следните минимални процесуални права, така че да се позволи ефективното им упражняване:

▶ правото на достъп до адвокат,

▶ всяко право на безплатна правна консултация,

▶ правото на информация относно обвинението,

▶ правото на устен и писмен превод за тези, които не разбират езика на производството,

▶ правото да запазят мълчание.

Информацията следва да бъде предоставена на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрените или обвиняемите в уязвимо положение.


Арестуваните лица също трябва да бъдат информирани — независимо дали са поискали това, или не — за своите процесуални права в писмена форма, чрез документ, съставен на лесно разбираем език. Освен правата, посочени по-горе, тази т.нар. „декларация за правата“ ще съдържа информация за:

▶ правото на достъп до материалите по делото,

▶ правото да бъдат информирани консулските власти и едно лице (като например член на семейството или работодател),

▶ правото на достъп до спешна медицинска помощ,

▶ максималния брой часове или дни, за които заподозрените или обвиняемите могат да бъдат задържани, преди да бъдат изправени пред съдебен орган,

▶ възможността за обжалване на законността на ареста.

Лицата, арестувани в изпълнение на европейска заповед за арест, също имат право да получат декларация за правата. В нея се разяснява правото им да бъдат информирани относно съдържанието на европейската заповед за арест, правото на помощ от адвокат, правото на устен и писмен превод, в случай че не говорят или не разбират езика, възможността да дадат съгласието си да бъдат предаде-ни на издирващата ги държава, както и правото да бъдат изслушани от съдебен орган в случай на несъгласие с предаването.

ЗадържанеПрез февруари Комисията публикува доклад (39) за прилагането от държавите членки на рамковите решения относно взаимното признаване на съдебни реше-ния за наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от сво-бода, на решения за пробация и алтернативни санкции и на мерки за процесу-ална принуда като алтернатива на предварителното задържане (40). В доклада се заключава, че равнището на изпълнение е незадоволително. частичното и непъл-ното транспониране на рамковите решения затруднява прилагането на принципа на взаимно признаване в областта на наказателното правосъдие.

Права на жертвитеПравилното изпълнение и прилагане на национално равнище на Директивата за минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (41) ще укрепи правата на жертвите на престъпления в наказа-телните производства в ЕС. С тази цел Комисията издаде насоки (42), с които да се способства за ефективното и своевременно транспониране на директивата в държавите членки и които да спомогнат за постигането на общо разбиране на разпоредбите ѝ.

Защита на еврото срещу подправянеНовата директива относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне (43) влезе в сила през май. Държавите членки, с изключение на Дания и Обединеното кралство, които не участват в директивата, трябва да я транспонират в националното си законодателство до май 2016 г.


Новата мярка предоставя добавена стойност към действащата уредба по отно-шение на следните въпроси:

▶ определя се размерът на наказателните санкции в държавите членки —наказание от най-малко 8 години лишаване от свобода за изработването и най-малко 5 години за пускането в обращение на подправени банкноти и монети,

▶ гарантира се, че са налице ефективни средства за разследване, с които да се улеснят трансграничните разследвания, и по-специално разследванията, свързани с организираната престъпност,

▶ гарантира се, че националните центрове за анализ могат да анализират иззетите подправени парични знаци на ранен етап по време на съдебното производство, с което ще се подобри откриването на подправени евробанкноти и предотвратяването на обращението им,

▶ подобряват се знанията за престъпленията, свързани с подправяне, като държавите членки са длъжни да събират определени данни за съдебните производства и да ги предават на Комисията.

Европейска прокуратураВ средата на 2013 г. Комисията представи предложение за регламент за създа-ване на Европейска прокуратура (44). Европейската прокуратура е замислена като орган, който да извършва наказателни разследвания и преследвания в целия Съюз по сигнали за измами, накърняващи финансовите интереси на ЕС. Счита се, че Европейската прокуратура е важно средство за подобряване на борбата срещу извършителите на измами, засягащи данъкоплатците в ЕС.

През 2014 г. беше постигнат значителен напредък в обсъжданията по този въ-прос. Парламентът прие междинен доклад през март. Все още има различия между становищата на държавите членки относно структурата и правомощията на Европейската прокуратура. Обсъжданията ще продължат през 2015 г.

Политика за борба с наркотицитеПредложеният през септември 2013 г. пакет от мерки за борба с наркотиците се състои от регламент относно механизъм за бърз обмен на информация, оценка на риска и въвеждане на пазарни ограничения върху новите психоактивни веще-ства (45) и директива относно минималните наказателни санкции за трафик на най-вредните от тези нови наркотици (46). Целта на пакета от мерки е действи-ята на ЕС по отношение на новите психоактивни вещества да станат по-бързи, по-ефективни и пропорционални, като ограничителните мерки са пригодени към степента на риска, който поражда всяко ново психоактивно вещество.

През април 2014 г. Парламентът приключи първото четене на законодателните предложения. Той напълно подкрепи основните елементи на предложенията на Комисията, като одобри и укрепи допълнително подхода за по-бързи и по-рацио-нални действия за справяне с новите наркотици. В ход са преговорите в Съвета.

През 2014 г. четири нови психоактивни вещества (25I-NBOMe, AH-7921, MDPV, метоксетамин) (47) бяха забранени в целия ЕС в изпълнение на Решението относ-но обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоак-тивни вещества (48).


Програмата „Правосъдие“ и програмата „Права, равенство и гражданство“

През годината бе поставено началото на програмата „Правосъдие“ и програмата „Права, равенство и гражданство“.

Новите програми ще подкрепят бъдещите приоритети в областта на правосъдие-то, основните права и равенството. По-специално те следва да отговорят на нуждите от финансиране, произтичащи от стратегическите насоки за политиката на ЕС в областта на правосъдието, приети от Европейския съвет през юни 2014 г. (49) Новите програми следва да спомогнат за решаването на трите основ-ни предизвикателства, набелязани от Комисията в съобщението ѝ относно бъде-щата политика в областта на правосъдието (50), а именно повишаването на вза-имното доверие, улесняването на мобилността и осъществяването на принос към икономическия растеж. Те също така ще подкрепят изпълнението на настоящите и бъдещите инициативи в областта на равенството между половете, на хората с увреждания, на ромите и борбата срещу дискриминацията.

чрез програмите ще се финансират също съдебното обучение, ИКТ решения за съдилищата и порталът за електронно правосъдие, ще се способства за прилага-нето на правото на ЕС и на бъдещото законодателство, като пакета от мерки за защитата на данните, ще се подкрепят правата на детето и ще се повишава осве-домеността относно правата на гражданите на ЕС.

При изпълнението на новите програми Комисията ще се стреми да опрости про-цедурите за кандидатите и бенефициерите и да докладва по-изчерпателно от-носно постигнатите резултати както на обществеността, така и на другите инсти-туции на ЕС.

Международни аспекти на политиката в областта на правосъдието

Комисията продължи да насърчава съдебните реформи в съседните държави (най-вече страните ― кандидатки за членство в ЕС) и да поддържа отношения с основните международни организации в областта на правосъдието и Хагската конференция по международно частно право, както и да взема решения относ-но адекватността на защитата на данните. В други области основната цел е да се интегрират приоритетите в областта на правосъдието в по-широката външна политика на ЕС, като например в търговските преговори или проектите за раз-витие.

През 2014 г. ЕС одобри Хагската конвенция от 2007 г. за международното съби-ране на издръжка на деца и на други членове на семейството, която влезе в сила във всички държави членки на 1 август и с която се създава система за улесня-ване на събирането на вземания за издръжка в целия свят.

Комисията продължи да участва в различни двустранни преговори за сключва-не на търговски или политически споразумения за сътрудничество. Тези прего-вори засягат ключови аспекти, като например стандартите за защита на данни-те, правото на консулска защита в чужбина за „непредставени“ граждани, достъпността за хората с увреждания, принципите на правовата държава, както и съдебното сътрудничество. В сферата на борбата срещу тежката престъпност ЕС сключи споразумения с Исландия, Норвегия, Съединените щати и Япония във връзка с обмена на доказателства и/или екстрадирането на криминално проявени лица.


Вътрешни работи

Отворена и сигурна Европа: превръщане на визията в реалност

Ориентацията на политиката, зададена от Комисията (51), предоставя стратегиче-ска визия за бъдещите приоритети в областта на вътрешните работи след Сток-холмската програма за периода 2010—2014 г., която се съсредоточава върху цялостното прилагане на законодателството и способността да се реагира на бъдещи възможности и предизвикателства. Въз основа на тази ориентация през юни 2014 г. Европейският съвет установи стратегическите си насоки за бъдещето на политиката в областта на вътрешните работи (52).

Миграция и убежище

Бяха публикувани многобройни насоки на политиката в редица важни области на политиката за миграцията и убежището. Сред тях е и Съобщението относно поли-тиката на ЕС за връщането (53). В него отново се изразява убеждението, че за да се осигури цялостна политика за миграцията, е необходима ефективна и хуманна политика за връщането, при която зачитането на основните права е от първосте-пенно значение, както и че са нужни по-нататъшни усилия за равномерното прилагане на законодателството на ЕС в тази област в целия Съюз.

Допълнителни политически насоки бяха зададени в Съобщението относно насоки за прилагане на Директивата относно правото на събиране на семейството (54). В него се предоставят насоки за държавите членки относно точното и разбираемо прилагане на Директивата относно събирането на семейството (55), за да се по-стигне ефективен режим в целия ЕС в тази област и да се предотвратят евенту-ални злоупотреби.

Бяха приети първите доклади относно прилагането на Директивата за синята карта на ЕС (56) и на Директивата за санкциите срещу работодателите (57). Докла-дите се съсредоточават съответно върху начина, по който държавите членки прилагат разпоредбите на ЕС, когато позволяват на висококвалифицирани граж-дани на трети държави да влизат и да работят в ЕС посредством „синя карта“, и върху санкциите спрямо работодателите, които наемат незаконно работници от държави извън ЕС.

След като през 2013 г. беше приет новият пакет от инструменти, съставляващи второто поколение на общата европейска система за предоставяне на убежи-ще (58), с основен оперативен срок през юли 2015 г., усилията през годината бяха съсредоточени главно върху въпроси около прилагането. Комисията и Европей-ската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) проведоха няколко срещи с държавите членки, за да ги подпомогнат в правилното прилагане на новото законодателство.

Лодка, пълна с имигранти, спасени от италианската брегова охрана в централната част на Средиземно море.


През юни 2014 г. Комисията предложи регламентът „Дъблин III“ (59) да бъде изме-нен, така че да се изяснят разпоредбите на ЕС за определяне на това коя държа-ва членка е компетентна за разглеждането на молбите за убежище, подадени от непридружени ненавършили пълнолетие лица, които нямат членове на семей-ството на територията на държавите членки. В миналото от Съда вече беше по-искано (60) да тълкува разпоредба на регламента „Дъблин II“ по този въпрос, от която не ставаше ясно дали компетентната държава членка трябва да бъде тази, в която ненавършилото пълнолетие лице е подало първата молба за убежище или тази, в която ненавършилото пълнолетие лице е подало своята последна молба и в която се намира. Съдът реши, че по правило държавата — членка на ЕС, която е компетентна, следва да бъде тази, в която ненавършилото пълнолетие лице е подало своята последна молба и в която се намира. В своето предложение Комисията кодифицира това решение и гарантира, че всички неясноти при опре-делянето на компетентността по отношение на молбите, подадени от непридру-жени ненавършили пълнолетие лице, са премахнати, като се зачитат надлежно висшите интереси на детето. Предложението на Комисията понастоящем се об-съжда в Парламента и в Съвета.

Комисията и EASO продължиха да оказват подкрепа на държавите членки в об-ластта на убежището, най-вече в България, Гърция, Италия и Кипър, чрез специ-ални помощни планове за увеличаване на капацитета за приемане и за подобря-ване на качеството и ускоряване на процеса на вземане на решения за предоставяне на убежище.

Реакция на миграционния и бежанския натиск

Комисията оказа ефективна подкрепа на средиземноморските държави, из-правени пред увеличаващи се миграционни и бежански потоци, в рамките на дейността на Работната група по въпросите на Средиземноморието и по-об-що чрез съществуващите финансови и логистични инструменти за подкрепа. Сред предприетите конкретни стъпки беше и осигуряването на по-ефективно и гъвкаво финансиране в областта на миграцията, убежището и границите, с което да се помогне на държавите членки да се справят с нарастващия на-тиск. Беше им предоставена също така оперативна подкрепа с цел предо-твратяване на гибелта на мигранти в Средиземно море, например при опера-цията „Тритон“ в помощ на Италия, координирана от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на дър-жавите ― членки на Европейския съюз (Frontex). С месечен бюджет от 2,9 млн. евро, „Тритон“ е най-голямата морска операция, която агенцията някога е координирала. Оперативна подкрепа се оказва и чрез Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), която дава възможност за по-ефек-тивни операции по търсене и спасяване. В областта на убежището EASO из-пълнява програми в подкрепа на държавите членки, а с финансирането от ЕС се цели да се насърчат и способстват допълнителните усилия и ангажименти в областта на презаселването на бежанци (т.е. като се прехвърлят безопасно в ЕС бежанци директно от бежанските лагери извън Европа) чрез предоста-вяне на еднократна сума в размер на 10 000 EUR за всеки презаселен бежа-нец. Конкретен напредък бе постигнат и в областта на сътрудничеството и диалога със страните на произход и на транзитно преминаване. Така напри-мер бяха сключени партньорства за мобилност с Йордания, Мароко и Тунис, а неотдавна влезе в сила и споразумение за обратно приемане с Турция. Ос-вен това беше започната инициативата на ЕС относно миграционния маршрут през Африканския рог, с която се открива пътят за практическо сътрудничест-во със съответните органи, натоварени с борбата срещу незаконното превеж-дане през граница и трафика на хора в Африканския рог и в средиземномор-ските страни на произход и на транзитно преминаване.


Граници и визи

Сред многобройните инициативи, обхващащи визовата политика, беше предло-жението за преработване на Визовия кодекс на Съюза (61), наред с предложение-то за нов вид шенгенска виза — виза за обиколно пътуване (62) — за пътуване в Шенгенското пространство за период до най-много 1 година. С двете предложе-ния се цели да се улесни законното пътуване, като се отчита икономическото въздействие на визовата политика и нейният принос за икономическия растеж и същевременно се поддържа високо равнище на сигурност. Преработването на Визовия кодекс има за цел по-конкретно да се предоставят улеснения за редов-ните пътници, известни на консулствата, въз основа на обективни критерии, с което да се ограничат дискреционните правомощия на консулствата на държа-вите — членки на ЕС. Освен това през ноември започнаха преговори по споразу-мения за отмяна на визовия режим с 16 малки карибски и тихоокеански островни държави, както и с Обединените арабски емирства. Комисията прие също така доклади, в които оценява дали Колумбия и Перу отговарят на съответните кри-терии с оглед договарянето на споразумения за отмяна на визовия режим с тези две страни.

ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗА В КОНСУЛСТВАТА В ШЕНГЕНСКОТО ПРОСТРАНСТВО ЗА ПЕРИОДА 2009—2013 Г.

02009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.

8 000 000

6 000 000

4 000 000

2 000 000

10 000 000

12 000 000

14 000 000

16 000 000

20 000 000

18 000 000

10 216 091

11 812 352

13 483 497

Източник: ГД „Миграция и вътрешни работи“.

15 116 973

17 204 391


През май беше приет новият регламент за установяване на правила за наблюде-нието на външните морски граници в контекста на операциите, координирани от Frontex (63). С него се уреждат морските операции по наблюдение, координирани от Frontex, като се подобряват координационните мерки в ситуации на издирване и спасяване, които могат да възникнат по време на тези операции, така че да се гарантират защитата и безопасността на мигрантите. Регламентът предвижда ясни правила за откриване, залавяне, търсене и спасяване и сваляне на брега и укрепва защитата на основните права, и по-специално на принципа на забрана за връщане (64).

Организирана престъпност, полицейско сътрудничество и борба с тероризма

През януари Комисията прие съобщение (65), с което се установяват 10 области, в които ЕС и неговите държави членки биха могли да засилят действията си за предотвратяване на всички видове водещ до насилие екстремизъм, без значение кой го вдъхновява. Предложените мерки включват създаването на център за високи постижения в рамките на Мрежата за осведоменост по въпросите на ра-дикализацията, разработването на обучения за работещите на първа линия спе-циалисти, финансова подкрепа за проекти, използващи модерни средства за ко-муникация, включително социалните медии, за противодействие на терористичната пропаганда, както и програми, способстващи за прекратяване използването на насилие като средство за постигане на политически цели и свързаните с него идеологии.

Борба с корупцията

През февруари Комисията публикува първия по рода си доклад за борбата с корупцията в целия ЕС (66). В доклада се прави анализ на положението във всяка държава членка — какви антикорупционни мерки са в сила, кои от тях работят добре, кои могат да се подобрят и по какъв начин. Освен това в до-клада се описват тенденциите в ЕС, свързани с корупцията, и се насочва вни-манието към начина, по който държавите членки се справят с корупцията в сферата на обществените поръчки. Докладът показва разликите както в ес-теството, така и в равнището на корупцията и ефективността на мерките, предприети за борба с нея, в държавите членки. От него става ясно още, че корупцията заслужава по-голямо внимание във всички държави членки — те са предприели много инициативи през последните години, но с различна ус-певаемост, поради което са необходими повече усилия за предотвратяването и наказването на корупцията. Според оценките корупцията струва на евро-пейската икономика около 120 млрд. евро годишно.

Едър план, показващ оборудването „Flir“ (за нощно

виждане), монтирано на кипърски полицейски

хеликоптер на летището в Ларнака, Кипър. Това

оборудване е финансирано от Европейската комисия като

част от проекта SOLID по Фонда за външните граници.


Решение на Съда относно Директивата за запазване на данни

В решението си от април 2014 г. (67) Съдът обяви Директивата за запазване на данни от 2006 г. (68) за невалидна. Съдът смята, че директивата не отго-варя на принципа на пропорционалност и следва да предоставя повече га-ранции за защита на основните права по отношение на зачитането на личния живот и защитата на личните данни. Съдът също така смята, че запазването на данни обслужва, при ясни и точно определени условия, законен общест-вен интерес, а именно борбата срещу тежката престъпност и опазването на обществената сигурност. Комисията пое ангажимента да извърши внимател-на оценка на решението и последиците от него. Комисията обяви също така, че ще продължи работата си с оглед на напредъка, постигнат по отношение на преразглеждането на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (69), като вземе под внимание пре-говорите по реформата на правната уредба на ЕС за защита на данните.

Решението е важно и поради факта, че в него се признава за първи път, от-както Хартата на основните права стана правно обвързваща, че член 6 от Хартата установява правото на всяко лице не само на свобода, но и на сигур-ност. Този фактор изигра важна роля в анализа на Съда на директивата и на запазването на данни като инструмент за сигурност.

През април беше одобрена Директивата за обезпечаване и конфискация на иму-щество, придобито от престъпна дейност в Европейския съюз (70). Тя има за цел да се подобрят правоприлагането и средствата, които са на разположение на съдебните органи за отнемането на незаконно придобити облаги. Директивата предоставя на органите по-широко поле за действие, като например възможност-та да се конфискува имущество, което е било прехвърлено на трети страни, или имущество, което не е свързано с конкретно престъпление, но което очевидно е придобито в резултат от престъпните дейности на осъденото лице.

През май Комисията прие съобщение относно нов подход на ЕС към откриването и ограничаването на рисковете в областта на химическите, биологичните, радио-логичните, ядрените и взривните вещества (ХБРЯ-В) (71). Комисията предлага да се улесни практическото сътрудничество за откриване и ограничаване на такива рискове на равнище ЕС, включително посредством съвместна работа с промишле-ността, операторите на съоръжения за ХБРЯ-В вещества и другите заинтересова-ни страни. Документът съдържа набор от 30 действия, които трябва да бъдат изпълнени възможно най-скоро от различни служби на Комисията в сътрудни-чество с държавите членки.

През юни Съветът прие решение относно правилата и процедурите за прилага-нето на клаузата за солидарност (член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз) (72). Клаузата за солидарност предвижда, че Съюзът и него-вите държави членки действат съвместно при оказването на помощ на друга държава членка, която е обект на терористично нападение или е пострадала от природно или предизвикано от човека бедствие. Позоваването на клаузата за солидарност е прерогатив на засегнатата държава — членка на ЕС. Опирайки се на съществуващите инструменти и структури, решението предвижда тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни на равнище държави членки и ЕС, които ще работят съвместно за бързо, ефективно и съгласувано реагиране.


През септември Комисията публикува доклад за прилагането на Рамковото реше-ние относно борбата срещу тероризма (73). При преразглеждането през 2008 г. на рамковото решение бяха въведени три нови престъпления (публично подстрека-ване, набиране и обучение с цел тероризъм). Всички държави членки уведомиха Комисията относно своите мерки за транспониране, с изключение на Ирландия и Гърция.

„ARETE 2014“ — мащабно полево учение за реакция при криза

На 20 ноември Комисията организира полево учение в близост до Антверпен, Белгия, при което беше симулирана сложна ситуация на химическа и теро-ристична заплаха, включваща вземането на заложници. За да бъдат открити, идентифицирани и обезвредени опасните химически вещества, категоризи-рани нуждаещите се от медицинска помощ, както и за да се осигури евакуа-цията и да се обезпечи сигурността и овладее заплахата, бяха задействани звената за специална намеса на правоохраняващите органи и частите за гражданска защита.

Около 200 експерти по гражданска защита и 150 звена за специална намеса от няколко държави — членки на ЕС, участваха в учението, заедно с около 400 ролеви участници и организатори.

Целта на учението беше да се подобри способността на държавите членки да се справят с мащабни кризи и да се координират по-добре помежду си. В същото време учението подложи на проверка координацията между различ-ните инструменти на Комисията за управление на кризи, така че да се реаги-ра при бедствия по-бързо и по-ефикасно.

Трафик на хора

Настойничество на деца, лишени от родителски грижиКомисията и Агенцията на Европейския съюз за основните права изготвиха съв-местно наръчник, озаглавен „Настойничество за деца, лишени от родителски грижи — Наръчник за укрепване на системите за настойничество с оглед на спе-цифичните нужди на децата — жертви на трафик на хора“ (74). Той предоставя насоки за служителите и настойниците за това как по-добре да се посрещат потребностите на децата — жертви на трафик на хора, и как по-добре да се защитават правата им.

Наръчникът относно настойничеството на децата,

жертви на трафик, беше публикуван на 30 юни.


Премахване на трафика на хораПреди Осмия европейски ден за борба с трафика на хора през октомври беше публикуван междинният доклад относно стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. (75) Докладът бе придружен от вто-рия статистически работен документ относно трафика на хора (76) за периода 2010—2012 г. Някои от основните констатации в доклада показват, че:

▶ жертвите, регистрирани в 28-те държави — членки на ЕС, през трите години от 2010 г. до 2012 г., са 30 146,

▶ 80 % от регистрираните жертви са жени,

▶ 16 % от регистрираните жертви са деца.

Граждани на държави извън ЕС — жертви на трафика на хораВторото съобщение (77) относно прилагането на Директивата относно временните разрешения за пребиваване за граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора и които сътрудничат на компетентните органи, също беше публи-кувано през октомври. В съобщението се прави преглед на мерките, предприети на равнище ЕС и на национално равнище, за да се гарантира пълното прилагане на директивата, и се посочват действията, които да бъдат осъществени в сред-носрочен план за подобряване на прилагането ѝ.

Международни аспекти на политиката в областта на вътрешните работи

На 28 април влезе в сила безвизовият режим на пътуване за гражданите на Молдова (78). След успешния диалог за либерализиране на визовия режим Мол-дова беше прехвърлена в списъка на третите държави, чиито граждани са освободени от изискването за притежаване на виза, което означава, че притежа-ващите биометричен паспорт молдовски граждани не се нуждаят от виза, за да пътуват в Шенгенското пространство.

През 2014 г. влязоха в сила споразуменията за визови облекчения и за обратно приемане с Армения (79) (1 януари), Азербайджан (80) (1 септември) и Кабо Вер-де (81) (1 декември), наред със споразумението за обратно приемане с Турция (82) (1 октомври). Със споразуменията за обратно приемане се установяват задълже-нията и процедурите, които трябва да се следват при обратното приемане на незаконни мигранти. Със споразуменията за облекчаване на визовия режим ще се предостави на гражданите по-лесен и по-евтин достъп до визи за краткосроч-но пребиваване, което ще им позволи да пътуват свободно в повечето държави — членки на ЕС.

Бяха установени партньорства за мобилност с Тунис (83) и Йордания (84). Те пре-доставят рамка за засилен и индивидуализиран диалог за политиката и опера-тивното сътрудничество с партньорските държави в широк кръг области, свърза-ни с миграцията и мобилността.


През ноември беше започнат процес на регионален диалог с държавите по из-точноафриканския миграционен маршрут. Процесът ще бъде подкрепен с кон-кретни проекти и достатъчно финансови средства. Първоначално той ще е съсре-доточен върху трафика на хора и незаконното превеждане през граница на мигранти.

На 12 и 13 ноември Димитрис Аврамопулос, комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството, участва в срещата на министрите по право-съдие и вътрешни работи на ЕС и САЩ в столицата Вашингтон (САЩ).

Димитрис Аврамопулос, комисар по въпросите на миграцията, вътрешните

работи и гражданството от 1 ноември (вляво), и Ерик Холдър,

главен прокурор на САЩ (вдясно), по време на

двустранната среща на министрите на правосъдието и

вътрешните работи от ЕС и техните партньори от САЩ, проведена във Вашингтон,

САЩ, на 13 ноември.


Грижа за намаляване на всекидневните тревоги на гражданите

Здравето на гражданите

Трета здравна програмаПрез март беше приета третата здравна програма за периода 2014—2020 г., която преследва четири всеобхватни цели: промоция на здравето, профилактика на болестите и създаване на среда, благоприятстваща здравословния начин на живот с оглед на принципа „здравето във всички политики“; опазване на живе-ещите в ЕС хора от сериозните трансгранични заплахи за здравето; принос за изграждането на новаторски, ефикасни и устойчиви системи за здравеопазване, както и улесняване на достъпа на гражданите на Съюза до по-добро и по-без-опасно здравно обслужване. Програмата се изпълнява посредством годишни работни планове, в които се определят приоритетни области и критерии за финансиране на действия по програмата. В приетия през май първи работен план се акцентира върху промоцията на доброто здраве и върху профилактиката на болестите. Общият бюджет на програмата е 449,4 млн. евро.

Епидемия от еболаПрез март, след като беше потвърдена епидемията от ебола в Западна Африка, Комисията започна незабавно да координира обмена на информация, готов-ността и управлението на риска с държавите членки чрез Комитета за здравна сигурност на ЕС, с подкрепата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и в сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО). Комитетът за здравна сигурност активира мрежи от сигурни болнични заведения и лаборатории с високо равнище на сигурност, чрез които да се съз-даде общ капацитет за диагностициране и лечение, и предприе действия по про-цедурите за третиране на болните от ебола, идентифицирани по време на полет, като работи и по готовността на здравните системи за лечение на болни от ебола. Комисията организира консултации във връзка с националните мерки на вход-ните пунктове на ЕС, съсредоточена по-конкретно върху преките връзки на лети-щата и пристанищата, постави началото на мрежа за бърз обмен на информация относно лечението и профилактиката на ебола, подготви съвместното възлагане на обществени поръчки за защитно облекло и направи оценка на проверките на заминаващите пътници на летищата в засегнатите страни.

Новата Комисия поема допълнителни ангажименти в борбата с ебола

Въз основа на предложението на новоизбрания председател на Комисията Жан-Клод Юнкер на заседанието си през октомври Европейският съвет на-значи бъдещия комисар по въпросите на хуманитарната помощ и управле-нието на кризи Христос Стилианидис за координатор на ЕС за борбата с ебо-ла. Комисар Стилианидис представи първия си доклад (85) на Европейския съвет през декември, след като през ноември посети засегнатите райони в Западна Африка заедно с комисаря по въпросите на здравеопазването и без-опасността на храните Витянис Андрюкайтис. В доклада се прави преглед на ситуацията в засегнатите държави, както и на установените пропуски и по-требности. В него се описват също така следващите стъпки в борбата с ебола: осигуряване на по-добро регионално сътрудничество и гъвкава реакция, съ-образена с нуждите по места, изграждане на здрави връзки между хумани-тарната помощ и помощта за развитие и преди всичко мобилизиране на по-вече медицински екипи.


ПИКОВЕТЕ В РЕПОРТАЖИТЕ ОТНОСНО ЕБОЛА ПРЕЗ 2014 Г.Снимка на екрана от MediSys, показваща броя на новинарските репортажи относно ебола от март до август. Системата ясно посочва най-висока стойност в средата на март, съответстваща на първите репортажи от Гвинея, както и рязко увеличение в края на юли, когато влошаващото се положение в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне беше широко обсъждано в новинарските медии.

чрез своята система за медицинска информация (MediSys) научната служба на Комисията — Съвместният научноизследователски център (JRC) — спомогна за подобряване на събирането на епидемиологични сведения по време на епиде-мията от ебола. Центърът първи идентифицира регистрирани случаи на неиз-вестна болест в Гвинея през март и последващите съобщения за смъртни случаи, причинени от „вирусна хеморагична треска“, регистрирани 4 дни по-късно в съ-щата страна. Оттогава системата се използва за проследяване на свързаните с ебола известия в целия свят. Данните от системата се зареждат в системата на СЗО за откриване на опасностите и оценка на риска, която също е разработена от JRC. Системата спомага за ранното установяване на международно разпростра-няващи се болести и способства в голяма степен за реакцията на СЗО на епиде-мията от ебола.

Клинични изпитванияПрез април беше приет Регламентът за клиничните изпитвания (86), който ще влезе в сила през 2016 г. С него ще се гарантира, че правилата за провеждане на клинични изпитвания са еднакви в целия ЕС. Целта на регламента е да се създаде среда, която благоприятства провеждането на клинични изпитвания при най-високи стандарти за безопасност на пациентите във всички държави — членки на ЕС. Основните характеристики на новия регламент са опростена про-цедура за подаване на заявления на „едно гише“ — портала на ЕС, единен набор от документи, които да бъдат изготвени и подадени, хармонизирана процедура за оценка на заявленията за клинични изпитвания и строго определени срокове за оценяването на заявленията за клинични изпитвания.

1 март 1 април 1 май 1 юни 1 юли 1 август

2000

1500

1000

500

2500

3000

3500

4000

0

100 000

80 000

60 000

40 000

20 000

120 000

140 000

160 000

Брой статии в пресата Брой съобщения в Twitter

Брой статии в пресатаБрой съобщения в Twitter


ВаксиниСъщо през април Комисията прие решение относно споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки, в което се предвижда държавите от ЕС да си набавят ваксини срещу пандемии и други медицински мерки за противодействие като група в рамките на приложното поле на решението относно сериозните транс-гранични заплахи за здравето (87). До момента 20 държави членки са подписали споразумението. Целта на съвместното възлагане на обществени поръчки е да се гарантира, че в случай на поява на трансгранична заплаха за здравето са на раз-положение ваксини и лекарства за пандемии в достатъчни количества и на разумна цена. Механизмът ще бъде от полза за всички държави членки, които решат да участват в конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка.

Ново лого за онлайн аптекитеПрез юни Комисията въведе лого, което ще позволи на пациентите да идентифи-цират разрешените онлайн аптеки, предоставящи истински лекарства. Логото се появява на уебсайтовете на законните онлайн аптеки в ЕС и препраща към уеб-сайта на националния компетентен орган, където са изброени всички законни онлайн аптеки в съответната държава.

Тютюневи изделияПрез април Парламентът и Съветът приеха преразгледаната директива за тютю-невите изделия (88), която влезе в сила през май, като се изисква повечето ѝ разпоредби да бъдат транспонирани до май 2016 г. С новата директива се въвеждат по-строги правила начина, по който тютюневите изделия се произ-веждат, представят и продават на вътрешния пазар и се въвеждат правила за някои свързани с тютюнопушенето продукти. Така например в директивата се предвижда, че върху опаковките на цигарите следва да има снимки и текстови предупреждения върху двете им страни и се забраняват характерните вкусово-ароматни качества. Тези правила имат за цел да спомогнат за възпирането на младите хора от опитване на тютюн и от пристрастяване към него. Очаква се пре-разглеждането да доведе до спад от 2 % в потреблението на тютюн за 5 години. Това е еквивалентно на приблизително 2,4 млн. по-малко пушачи в ЕС.

Системи на здравеопазванеПрез април Комисията прие съобщение относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване (89), в което се установява програма за изграждането на системи за здравеопазване, които да са в състояние да устоят на настоящите предизвикателства и натиск. В съобщението се очертават редица инициативи, които ЕС може да разработи и използва, за да помогне на държавите членки да гарантират, че очакванията на гражданите за висококачествени медицински грижи са удовлетворени. Усилията ще се съсредоточат върху методите и инструментите, които ще позволят на държавите членки да постигнат по-голяма ефективност, дос-тъпност и устойчивост на своите системи за здравеопазване, в съответствие с пре-поръките за реформи, отправени им в контекста на европейския семестър.

Европа и Африка удвояват научните изследвания за справяне с инфекциозните болестиЕС и Африка удвоиха усилията си в областта на научните изследвания, за да бъдат разработени нови и по-добри лекарства за лечение на свързаните с бед-ността болести, засягащи населението на Африка на юг от Сахара, като СПИН, туберкулоза, малария, анкилостомидоза и ебола.

Въз основа на успеха на първата програма, втората програма „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ (EDCTP2) ще разполага с бюджет от 2 млрд. евро през следващите 10 години за борба с ин-фекциозните болести в развиващите се страни. За тази цел ЕС ще предостави 683 млн. евро по линия на своята програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, а близо 1,5 млрд. евро ще бъдат предоставени от държавите членки. С EDCTP2 започва нов етап на сътрудничество между Европа и Африка в областта на медицинските научни изследвания, където страните от двата конти-нента работят като равностойни партньори.

Общо лого за онлайн аптеките, което ще влезе в сила от 1 юли 2015 г.


Постигнатият напредък в борбата с рака и редките болести и за осигуряване на безопасността на пациентитеКомисията публикува редица важни доклади относно степента на напредък в борбата с някои сериозни заболявания и състояния, за които са предвидени действия в съот-ветните препоръки на Съвета и съобщения на Комисията. Сред тях бяха докладите относно действията за справяне с раковите заболявания (90), редките болести (91) и болестта на Алцхаймер и другите деменции (92). През юни Комисията публикува пакет от документи (93), в които се посочват методите на Комисията и държавите членки за справяне с предизвикателствата пред безопасността на пациентите и се отбелязва напредъкът, постигнат от 2012 г. насам. От тези документи личи, че макар всички държави членки да са създали политики за безопасност на пациентите, са необхо-дими повече усилия, за да се превърнат те в практика в здравните заведения.

Безопасност на храните и фуражите

През май беше прието ново правно основание, с което се модернизира и опростя-ва финансовата уредба, уреждаща цялата сфера, свързана с хранителната вери-га (94). Осигурявайки бюджет от 1,9 млн. евро за периода 2014—2020 г., законо-дателството обезпечава изпълнението на ветеринарните и фитосанитарните програми, както и на спешните мерки.

През септември Комисията прие две предложения относно ветеринарномедицин-ските продукти (95) и относно медикаментозните фуражи (96), с които се цели да се подобри здравето на животните, да се насърчат иновациите и да се ограничи резистентността към антимикробни средства в ЕС. По-специално целта на предло-жението относно ветеринарномедицинските продукти е в ЕС да има на разполо-жение повече лекарства за лечение и профилактика на болестите по животните. С тези предложения се гарантира необходимият стандарт на ЕС за качеството и безопасността на продуктите, като същевременно се проправя пътят към по-добро лечение на заболелите животни. Предложените разпоредби ще са от полза за животните (включително водните видове), техните притежатели, собствениците на домашни любимци, ветеринарните лекари и предприятията, както и за фармацев-тичната и фуражната промишленост в ЕС.

Също през септември в Парламента започнаха обсъждания въз основа на позици-ята, приета от Съвета по отношение на предложение, което би позволило на дър-жавите членки да ограничават или забраняват отглеждането на тяхна територия на генетично модифицирани организми, разрешени на равнище ЕС, на основания, различни от рисковете за здравето или околната среда (97). Това предложение беше одобрено от съзаконодателите през декември. С това споразумение най-на-края се дава отговор на дългогодишните призиви на държавите членки да имат последната дума по въпроса дали ГМО могат да се отглеждат, или не на тяхна те-ритория. След като Парламентът и Съветът одобрят споразумението, държавите членки ще имат възможност да започнат да упражняват правомощията си за взе-мане на решения в сферата на отглеждането на ГМО от пролетта на 2015 г.

През декември започна да се прилага Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоста-вянето на информация за храните на потребителите (98), с изключение на изисква-нията, отнасящи се до етикетирането на хранителната информация, които ще за-почнат да се прилагат от декември 2016 г. Регламентът установява обща рамка за предоставянето на информация за храните, която поставя потребителите на първо място. С него се доразвиват и усъвършенстват съществуващите разпоредби за етикетиране на храните в Съюза, с което на крайните потребители се предоста-вя възможност за информиран избор и безопасно ползване на храните, като съще-временно се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар.

През септември ЕС се съгласи да затегне правилата относно паспортите за коне след избухналия през 2013 г. скандал с конското месо. С преработения регла-мент, който ще бъде официално приет в началото на 2015 г., се осигурява по-надеждна и безопасна система за регистрация и идентификация на конете в ЕС.


Действия в областта на климата и енергетиката

Рамка до 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетикатаВъз основа на направените през януари предложения на Комисията (99) през октомври държавните и правителствените ръководители на ЕС постигнаха съгла-сие относно водещите цели и структурата на рамката на ЕС за климата и енер-гетиката до 2030 г. Рамката до 2030 г. има за цел изграждането на конкурен-тоспособна и сигурна енергийна система, с което да се повиши сигурността на енергийните доставки на ЕС, да се намали зависимостта му от вноса на енергия, да се създадат нови възможности за растеж и работни места и да се гарантира по-голяма устойчивост на енергийната система.

В основата на рамката е задължителната цел до 2030 г. да се намалят вътреш-ните емисии на парникови газове в ЕС с поне 40 % в сравнение с нивата от 1990 г. Тази цел ще гарантира, че ЕС поема по разходоефективен път към пости-гане на целта си до 2050 г. да намали емисиите с 80—95 % в сравнение с рав-нищата от 1990 г. в контекста на изискваното от развитите държави като цяло намаление.

Европейският съвет одобри също целта за увеличаване на дела на възобновя-емата енергия до най-малко 27 % от енергийното потребление на ЕС до 2030 г., както и индикативна цел за енергийна ефективност от 27 %, която подлежи на преразглеждане през 2020 г. с оглед на цел от 30 %.

Най-малко 20 % от бюджета на ЕС са заделени за действия в областта на климатаЕС се съгласи, че най-малко 20 % от общия му бюджет за периода 2014—2020 г., тоест 180 млрд. евро, следва да се изразходват за действия, свързани с изме-нението на климата. Действия за намаляване на емисиите и за адаптиране към последиците от изменението на климата ще бъдат включени във всички основни разходни програми на ЕС, по-специално тези за политиката на сближаване, енер-гетиката, транспорта, научните изследвания и иновациите и общата селскосто-панска политика. Политиката на ЕС за развитие ще допринесе също така за пос-тигането на ангажимента за цялостно намаляване с 20 %. Според изчисленията, за да се подпомогнат развиващите се страни да финансират проекти, свързани с климата, само през периода 2014—2015 г. ще бъдат предоставени 1,7 млрд. евро.

Особени усилия се полагат, за да се включат действията в областта на климата в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове. Това са Европей-ският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европей-ският фонд за морско дело и рибарство. Тези фондове представляват около 43 % от бюджета на ЕС за периода 2014—2020 г.


1 млрд. евро за започване на 19 проекта за чиста енергияПрез юли Комисията предостави 1 млрд. евро за финансирането на 19 про-екта за борба с изменението на климата. Средствата идват от приходите, полу-чени от продажбата на квоти за емисии в схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). Средствата ще бъдат използвани за демонстриране на технологии, които ще помогнат за увеличаване на производството от възобновяеми енер-гийни източници в целия ЕС, както и на технологии, които са в състояние да премахват и съхраняват въглеродни емисии. Съфинансираните проекти обхва-щат широк спектър от технологии, като например биоенергия, концентриране на слънчева енергия, геотермална енергия, фотоволтаични системи, вятърна енергия, океанска енергия, интелигентни мрежи и улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

LIFE — подпрограма за действия в областта на климатачрез новата подпрограма за действия по климата към програмата LIFE ще бъдат предоставени 864 млн. евро в периода между 2014 г. и 2020 г. за съфинанси-ране на проекти за действия в областта на климата. Съвместното финансиране ще подпомогне публичните органи, организациите с нестопанска цел и частните участници при внедряването на дребномащабни нисковъглеродни технологии и технологии за приспособяване към климатичните промени и на нови методи и подходи.

Програмата се съсредоточава върху три приоритетни области:

▶ ограничаване на последиците — намаляване на емисиите на парникови газове,

▶ адаптиране — увеличаване на устойчивостта към изменението на климата, със специален акцент върху адаптирането на градската среда през първия програмен период,

▶ управление и информация — повишаване на осведомеността, комуникацията, сътрудничеството и разпространението на информация относно въпросите, свързани с ограничаването на последиците и адаптирането.

Финансирането ще бъде предоставено за пилотни и демонстрационни проекти, проекти, включващи най-добри практики, и проекти за изграждане на капацитет. Ще бъде въведен нов тип проекти — т.нар. „интегрирани проекти“ — в подкрепа на интегрирането на действията по климата във всички сектори на регионално равнище.

Освен това в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка бяха създаде-ни два нови финансови инструмента: Финансовият механизъм за природния ка-питал (Natural Capital Finance Facility — NCFF), чрез който ще се подпомагат про-екти, насърчаващи опазването на природния капитал, биологичното разнообразие и адаптирането към изменението на климата, и Инструментът за частно финан-сиране за енергийна ефективност (PF4EE), който ще помогне на финансовите посредници да предоставят заеми на частни инвеститори и малки общини или други публични органи за инвестиции в енергийната ефективност.


Действия за премахване на излишъка от квоти за емисии в схемата на ЕС за търговия с емисииОт 2009 г. в СТЕ на ЕС се наблюдава нарастващ излишък на квоти в сравнение с емисиите, което значително отслаби сигнала за цената на въглеродните емисии. Този дисбаланс трябва да бъде коригиран, за да се гарантира, че СТЕ на ЕС ще играе централна роля за постигането на по-амбициозните цели за намаляване на емисиите по икономически ефективен начин в бъдещите етапи.

Комисията предприе действия в две направления, както е описано подробно по-долу.

▶ Концентриране на тръжните количества в етап 3: като краткосрочна мярка Комисията отложи пускането на търг на 900 млн. квоти от периода 2013—2015 г. за периода 2019—2020 г. Концентрирането може да възстанови баланса между търсенето и предлагането в краткосрочен план и да ограничи допълнително отслабването на ценовия сигнал, без това да се отрази значително върху конкурентоспособността.

▶ Предложение за резерв за стабилност на пазара: необходима е структурна реформа на СТЕ на ЕС, за да се намери трайно решение на дисбаланса между търсенето и предлагането. Комисията предложи в началото на следващия период на търговия през 2021 г. да се създаде резерв за стабилност на пазара (100). С резерва се цели както решаване на проблема със съществуващия излишък от квоти за емисии, така и подобряване на устойчивостта на схемата към големи сътресения чрез коригиране на предлагането на квоти на търг. Представеното през януари 2014 г. законодателно предложение трябва да бъде одобрено от Парламента и Съвета, за да се превърне в закон.

Определяне на целите за 2020 г. за емисиите на CO2 за леки автомобили и лекотоварни превозни средстваЛеките автомобили и микробусите (лекотоварни превозни средства) произвеж-дат около три четвърти от емисиите от въглероден диоксид (CO2), дължащи се на автомобилния транспорт. Въз основа на своята стратегия от 2007 г. (101) ЕС прие задължителни цели за емисиите на CO2 от леки автомобили от 95 g/km (102), приложими по отношение на 95 % от новия автомобилен парк през 2020 г., и от 147 g/km по отношение на микробусите (103).

Стратегия за намаляване на емисиите на CO2 от камиони, автобуси и туристически автобусиТоварните автомобили, автобусите и туристическите автобуси произвеждат около една четвърт от емисиите на CО2, дължащи се на автомобилния транспорт в ЕС, и около 5 % от общите емисии на парникови газове в ЕС. Ето защо Коми-сията изготви стратегия за намаляване на разхода на гориво и на емисиите на CO2 от тези тежкотоварни превозни средства (ТПС) през идните години (104). Ако не бъдат предприети действия, емисиите от ТПС през периода 2030—2050 г. се очаква да останат на почти същите равнища като настоящите.

Стратегията се съсредоточава върху краткосрочни действия за сертифициране, докладване и наблюдение на емисиите от ТПС, което е важна първа стъпка към намаляването им. Комисията също така разработи инструмента за компютърни симулации VECTO, служещ за оценяване на емисиите на CO2 от нови превозни средства.


Инициативата „Кметовете се адаптират“Градовете — като основни центрове за населението и инфраструктурата — са особено уязвими от гледна точка на екстремните метеорологични условия и на ефектите от изменението на климата, поради което играят важна роля в изпъл-нението на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

„Кметовете се адаптират“ — инициативата на Конвента на кметовете за адапти-ране към изменението на климата (105), беше изготвена от Комисията, за да се насърчат градовете да предприемат действия за адаптиране към изменението на климата. Градовете, които се присъединяват към инициативата, се ангажират да допринасят за общата цел на стратегията на ЕС за адаптиране към измене-нието на климата и за създаване на по-устойчива на изменението на климата Европа. Това означава да се разработват местни стратегии за адаптиране и/или да се интегрира адаптацията към изменението на климата в съответните същест-вуващи планове.

Участващите местни органи се ползват от подкрепа за местни дейности за спра-вяне с изменението на климата, платформа за сътрудничество и по-голяма об-ществена осведоменост относно адаптацията и мерките, които трябва да бъдат взети. Повече от 100 европейски града вече са се присъединили към инициати-вата.

Нов регламент относно флуорсъдържащите парникови газовеС цел да се контролират емисиите от флуорсъдържащи парникови газове (ФПГ), в това число флуоровъглеводородите (ФВВ), Европейският съюз прие нов регла-мент относно флуорсъдържащите парникови газове (106), който влезе в сила през януари 2015 г.

С регламента се въвежда мярка за поетапно намаляване, с която последователно ще се намалят количествата флуоровъглеводороди, които могат да бъдат прода-вани в ЕС, и се забранява използването на флуорсъдържащи газове в новото оборудване, като например хладилници и климатици. Подобряват се също така мерките за предотвратяване на изпусканията от оборудване, съдържащо флуор-съдържащи парникови газове.

Благодарение на новия регламент емисиите на флуорсъдържащи парникови га-зове в ЕС ще намалеят с две трети до 2030 г. в сравнение със сегашните нива. Регламентът има за цел да насърчи и останалия свят да предприеме действия. Редица държави вече разработват подобни подходи и са в ход обсъждания по световно споразумение за намаляване на потреблението и производството на флуоровъглеводороди.


Екопроектиране и енергийно етикетиранеПрез 2014 г. Комисията прие мерки за екопроектиране и енергийно етикетиране за силови и разпределителни трансформатори, за вентилационни агрегати и битови уреди за готвене, като например печки, котлони и абсорбатори. В съче-тание с предходните мерки (общо около 40) се очаква тези мерки да доведат до икономии на енергия в размер на 166 млн. тона нефтен еквивалент годишно до 2020 г. — приблизително колкото е първичното енергийно потребление на Италия. За потребителите това се равнява на икономии от 465 EUR годишно в сметките за електроенергия.

Ядрена безопасностЕС насърчава най-високите стандарти за безопасност по отношение на всички видове ядрени дейности за невоенни цели, в това число производството на енер-гия, съхраняването на отпадъци, изследванията и медицинските приложения.

С цел обезпечаване на безопасността на ядрените съоръжения и засилване на водещата позиция на Европа в света в областта на ядрената безопасност през юли 2014 г. беше изменена Директивата за ядрена безопасност от 2009 г. (107) Преразглеждането на Директивата за ядрената безопасност взема предвид поу-ките, извлечени от ядрената авария във Фукушима през март 2011 г., както и на стрес тестовете в атомните електроцентрали, основавайки се на най-новите международни стандарти. Директивата дава по-голяма независимост и правомо-щия на националните регулаторни органи.

За първи път със законодателството на Евратом се поставя изрична цел за до-пълнително намаляване на рисковете за безопасността. С него се въвежда сис-тема за европейски партньорски проверки, които да се провеждат най-малко на всеки 6 години. С преразгледаната директива се подобрява също така прозрач-ността, по-специално чрез по-добро информиране на обществеността относно безопасността на ядрените съоръжения.

Околна среда

LIFE — подпрограма за околната средаПроектите за опазване на околната среда и природата в целия ЕС ще получат повече средства от когато и да било преди. чрез новата многогодишна работна програма LIFE за периода 2014—2017 г. ще бъдат предоставени 1,3 млрд. евро по линия на подпрограмата за околната среда. През 2014 г. бяха финансирани 225 нови проекта по програма LIFE с общ бюджет от 589 млн. евро, от които чрез програмата бяха предоставени 283 млн. евро. Тези проекти, в които участват частни дружества, неправителствени организации и публични органи, ще допри-несат за изпълнението на политиката в ключови области като опазването на при-родата и на биологичното разнообразие, отпадъците и качеството на въздуха и водите (108).

Поканата за представяне на предложения за 2014 г. бе стартирана с бюджет от 239 млн. евро за подпрограмата за околната среда. Наред с другото, чрез нея ще се финансира нова категория проекти по програма LIFE — интегрирани проекти — с които ще се изпълняват ключови планове или стратегии, изисквани от зако-нодателството на ЕС в областта на околната среда в голям териториален мащаб.


Препоръка относно шистовия газПотенциалът на шистовия газ поражда надежди в някои райони на Европа, но в същото време е и източник на безпокойство. През януари Комисията отговори на призивите за действие, като установи минимални принципи (109), които дър-жавите членки бяха приканени да следват, за да отговорят на опасенията за околната среда и здравето, свързани с хидравличното разбиване — техниката за хидравлично разбиване с големи водни количества, използвана при дейностите за добив на шистов газ, като същевременно осигурят на операторите и инвести-торите необходимата за тях сигурност на стопанската среда.

Държавите членки бяха приканени да започнат да прилагат тези принципи в срок от 6 месеца и от декември 2014 г. нататък да започнат да информират Ко-мисията всяка година за мерките, които предприемат за тяхното прилагане. Ко-мисията ще следи за прилагането на препоръката с публично достъпна таблица с резултати (110), чрез която ще се съпоставя ситуацията в държавите членки и ще се осигури основа за по-широк преглед на ефективността на подхода, изложен в препоръката, през 2015 г.

Награди „Натура 2000“През май с първите награди „Натура 2000“ (111) бяха признати върховите пости-жения в управлението на защитените зони, с което бе ярко подчертана значи-мостта на мрежата за местните общности и икономики. Наградата за опазване бе присъдена на проект за спасяване на царския орел в Сакар, България. Благода-рение на работата на екипа на проекта и на сътрудничеството между него и частни компании местната популация на този застрашен в световен мащаб вид е възстановена, след като е била на ръба на изчезването. чрез съвместната работа с енергийните компании за изолиране на опасните електропроводи и заравяне на висящите кабели успешно е премахнат рискът от токов удар — сериозен про-блем за грабливите птици.

Европейската зелена столица за 2014 г. беше Копенхаген,

Дания, като градът беше награден заради своята

ангажираност към устойчивия живот в градска среда и за

своите усилия да стане зелен, интелигентен и въглеродно

неутрален град до 2025 г. На снимката се виждат младежи,

които скачат в басейна към пристанището на Islands Brygge.

Проект за спасяване на царския орел в Сакар,

България.


Юни 2014 г. ― „Зелена седмица“„Зелената седмица“ през 2014 г. беше посветена на кръговата икономика, ресурс-ната ефективност и отпадъците. В продължение на 3 дни представители на раз-лични общности, НПО, публичните органи и бизнеса обсъждаха и обменяха опит и най-добри практики, необходими за преминаването от линейна към кръгова икономика.

Кампанията „Generation Awake“Целта на кампанията е да осведоми потребителите за ефекта от техните модели на потребление върху природните ресурси, като покаже какви ще са ползите, ако те действат по различен начин. В центъра на кампанията е изцяло интерактивен уебсайт (112), достъпен на 24-те официални езика на ЕС, където анимационни герои показват последиците за околната среда от ежедневните решения за покупки.

От откриването му през октомври 2011 г. уебсайтът на кампанията е посетен над 750 000 пъти, видеоклиповете са гледани от над 4,5 млн. души, а страницата във Facebook (113) има почти 100 000 последователи. През октомври филмът „The awakeners“, с който се популяризира посланието за отпадъците като ресурс, спечели наградата „Златен делфин“ в категорията „Екологични въпроси и опасе-ния“ на корпоративните медийни и телевизионни награди в Кан.

Реакцията на Европейската агенция за морска безопасност на замърсяването с нефтБеше одобрен финансов пакет от 160,5 млн. евро за период от 7 години (2014—2020 г.) за Европейската агенция по морска безопасност, която да продължи да се бори с морското замърсяване (114). Средствата са предназначени за поддържа-нето на общоевропейска мрежа от специализирани плавателни съдове за борба със замърсяването, която ще увеличи капацитета на съдовете, управлявани от държавите членки, при замърсяване с нефт. Този „резерв за бедствия“ на ЕС, който Агенцията предоставя на разположение на държавите членки, засегнати от голям разлив, включва съоръжения за почистване на морето от замърсители (като например събирателни гребла).

Успоредно с това ще продължи подкрепата със средства от ЕС на системата за спътникови изображения CleanSeaNet (115), разработена с цел откриване на за-мърсяване от кораби в близко до реалното време, която подпомага държавите членки в усилията им за предотвратяване на незаконното изхвърляне на отпадъ-ци и случайното разливане на нефт (116).

Френският кораб „Ailette“, извършващ операция за почистване на нефтен разлив в Атлантическия океан.


Транспорт

Градска мобилностНад 70 % от населението на ЕС живее и работи в градските райони, поради което добрият достъп до градовете е от изключително важно значение. Нара-стващата нужда от градска мобилност и транспорт изправя градовете пред сери-озни проблеми — задръствания, лошо качество на въздуха и пътнотранспортни произшествия. През декември 2013 г. Комисията представи пакет за градската мобилност (117), в който предлага по-решителни и по-добре координирани дейст-вия относно градската мобилност на равнище ЕС и в държавите членки. Беше създадена експертна група за градска мобилност, с цел да се засили постоян-ният обмен между държавите членки и Комисията. Ще бъдат разгледани въпроси като планирането на градската мобилност, пътната безопасност, регулирането на достъпа, логистиката и внедряването на интелигентни транспортни системи.

Европейска седмица на мобилносттаЕвропейската седмица на мобилността е ежегодна кампания за устойчива град-ска мобилност, организирана с подкрепата на Комисията. Целта на кампанията, която се провежда от 16 до 22 септември всяка година, е да се поощрят мест-ните органи да въведат и насърчават устойчиви мерки за транспорт и да при-канят своите жители да изпробват алтернативни на леките автомобили начини за придвижване. През 2014 г. темата на кампанията беше под мотото „Нашите улици, нашият избор“ (118), насочена към подобряване на качеството на живот.

ПътищаЗаконодателство относно трансграничните нарушенияС Директивата относно трансграничния обмен на информация относно пътно-транспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (119) се устано-вява процедура за обмен на информация между държавите членки във връзка с осем пътнотранспортни нарушения, а именно несъобразена скорост, неиз-ползване на предпазен колан, преминаване на червена светлина, управление в нетрезво състояние, управление под въздействието на наркотични вещества, неизползване на предпазна каска, движение в забранена лента и незаконно използване на мобилен телефон по време на управление. По този начин дър-жавите членки могат да получават достъп до националните данни на всяка от тях за регистрация на превозните средства, за да установят самоличността на лицето, което носи отговорност за нарушението. Съдът стигна до заключението, че директивата представлява мярка за подобряване на безопасността на транс-порта и следователно тя беше приета на това основание.

След това решение през юли Комисията предложи изменения в законодателство-то (120), с които да се даде възможност на държавите членки да обменят инфор-мация относно шофьорите, които извършват пътнотранспортни нарушения в чужбина, включително четирите основни причини за смъртни случаи на пътя, на които се дължат 75 % от всички жертви — превишената скорост, преминаването на червена светлина, неизползването на предпазен колан и шофирането в не-трезво състояние.


Пакет от мерки относно техническата изправностПрез април Европейският парламент и Съветът приеха пакета от мерки относно техническата изправност. Той се състои от директиви относно периодичните пре-гледи за проверка на техническата изправност (121), относно крайпътната техни-ческа проверка на изправността на търговски превозни средства (122) и относно документите за регистрация на превозни средства (123). Сред основните елементи на новите директиви са подобряването на качеството на проверките на превоз-ните средства чрез установяване на общи минимални стандарти за оборудва-нето, обучението на инспекторите и оценката на неизправностите, както и под-лагането на електронните компоненти за безопасност (като спирачните системи против блокиране на колелата, системите за управление на стабилността и въз-душните възглавници) на задължително изпитване. С въвеждането на регистри-ране на изминатите километри се цели рязкото намаляване на измамите, свър-зани с пробега, като се въвежда и задължително за целия ЕС изпитване на тежки мотоциклети освен ако държавата членка постига равностойно повишаване на безопасността по пътищата чрез други средства. Освен това важен нов елемент на крайпътните технически проверки за изправност на товарни автомобили от над 3,5 тона е проверката на правилното обезопасяване на товарите. Админи-стративната тежест както за автомобилните превозвачи, така и за органите за крайпътни проверки ще бъде намалена чрез целенасочен подбор на превозните средства въз основа на оценка на риска.

Системата за спешни повиквания от автомобил eCallПрез юни 2013 г. Комисията прие предложение за регламент за внедряване на бордовата система eCall във всички нови модели леки и лекотоварни автомо-били (124). Това предложение е част от серия правни актове, предназначени да осигурят въвеждането на автоматична услуга за спешни повиквания в целия ЕС. Целта на системата eCall е да се гарантира бърза реакция от страна на службите за спешна помощ при тежки пътнотранспортни произшествия. Това ще допри-несе значително за намаляване на броя на жертвите, както и за ограничаване на сериозността на нараняванията, получени при пътнотранспортни произшествия. Системата следва автоматично да набира номер 112 — единният европейски номер за спешни повиквания. Изчислено е, че системата eCall може да ускори времето за спешно реагиране с 40 % в градските райони и с 50 % в селските райони и може да намали броя на смъртните случаи с поне 4 %, а броя на сериоз-ните наранявания — с 6 %. Законодателният процес по отношение на центровете за спешна помощ приключи през април 2014 г. (125)

През май Съветът прие решение (126) относно въвеждането на задължителната система eCall. Парламентът и Съветът постигнаха споразумение по всички спорни точки на предложението за одобрение на типа по отношение на бордовата сис-тема eCall на 1 декември. Споразумението ще съдържа изискване всички нови модели леки автомобили да бъдат оборудвани с технологията eCall от 31 март 2018 г. нататък.


Шум от превозни средстваПарламентът и Съветът одобриха предложението на Комисията относно шума от превозни средства (127). Целта е да се намали шумовото замърсяване, дължащо се на превозни средства, с 25 %. Успоредно с това се предлага електрическите и хибридно електрическите превозни средства да бъдат оборудвани с издаващи минимален шум устройства, което да ги направи по-лесни за разпознаване, за да се избягват инциденти.

Приложението „Пътуване в чужбина“Комисията пусна ново приложение за смартфони, наречено „Пътуване в чуж-бина“, което предоставя важна информация за безопасността на движението по пътищата във всички страни от ЕС на 22 езика. Приложението включва информа-ция по темите, свързани с най-голям риск от произшествия — ограничения на скоростта, употреба на алкохол, светофари, използване на мобилен телефон и др. То съдържа също така информация за задълженията за използване на предпазни колани в автомобилите и на защитни каски при каране на велосипед и мотоцик-лет.

Морски въпросиЕвропейски форум за устойчиво корабоплаванеЕвропейският форум за устойчиво корабоплаване беше създаден, за да подпо-мага по-нататъшния напредък, постигнат чрез пакета от инструменти за устой-чив воден транспорт (128), към рентабилно и последователно прилагане на разпо-редбите на директивата относно съдържанието на сяра в корабните горива (129). Форумът ще помага също така за справяне с предизвикателствата на еколо-гичната устойчивост, пред които е изправен секторът на морския транспорт на ЕС. Европейският форум за устойчиво корабоплаване предоставя платформа за структурен диалог, обмен на технически знания, сътрудничество и координация между Комисията, държавите членки, страните от Европейската асоциация за свободна търговия и съответните заинтересовани страни от морския сектор.

Одобряване на директивата относно морското оборудванеПарламентът прие предложението на Комисията за нова директива относно мор-ското оборудване (130). По-добрите правила относно морското оборудване в ЕС ще доведат до по-безопасни пътувания за корабите и техните екипажи, по-малко бюрокрация за държавите членки, до намаляване на разходите за бизнеса и до повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС.

Лого на новото приложение за смартфони „В чужбина“.


ВъздухоплаванеСигурност на полетите: облекчаване на ограниченията за преноса на течности на летищата в ЕСВ края на януари бяха предприети мерки за облекчаване на действащите ограни-чения за пренасянето на течности на летищата в ЕС (131). Промяната засяга пътни-ците и се отнася до течностите, закупени в безмитните магазини на летища извън ЕС или на борда на въздушни превозвачи извън ЕС. При условие че тези течности са опаковани в специалния обезопасен плик, в който са сложени в момента на покупката, пътниците могат да ги пренасят със себе си на летище на ЕС към свързващия полет. Досега като общо правило тези безмитно закупени течности се конфискуваха.

Безопасност на полетите: събития в гражданското въздухоплаванеНовите правила относно събитията ще спомогнат за предотвратяването на про-изшествия с въздухоплавателни средства. Благодарения на новия регламент за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в граждан-ското въздухоплаване (132) ще се събира информация от значение за инцидентите в гражданското въздухоплаване, която ще позволи извършването на цялостен анализ и предприемането на необходимите действия за предотвратяване на инциденти в бъдеще. Правилата предвиждат също така увеличаване на обмена на информация между държавите членки, както и с Европейската агенция за авиационна безопасност.

Железопътен транспортСъвместното предприятие „Shift2Rail“(133) е публично-частно партньорство в рам-ките на програмата „Хоризонт 2020“. С него се цели да се повиши надеждността на железопътните услуги с 50 %, да се удвои капацитетът на железопътния транспорт и по този начин да се намалят пътните задръствания и емисиите на CO2, както и да се запази водещото място на Европа на световния железопътен пазар. През следващите 7 години за инициативата ще бъдат предоставени 920 млн. евро. Регламентът за съвместното предприятие „Shift2Rail“ беше одо-брен от Парламента през април и приет от Съвета през юни.

Ръкостискане между Виолета Булц, комисар по въпросите на транспорта от 1 ноември (в центъра), и служител на SNCF (националната железопътна компания на Франция), в присъствието на Гийом Пепи, председател на SNCF (втори вляво), по време на нейното посещение на 9 декември на парижката гара „Gare du Nord“, която е най-активно използваната железопътна гара в Европа по общ брой пътници.


Култура, младеж и медии

Програмата „Творческа Европа“Новата програма „Творческа Европа“ беше открита с бюджет от 1,46 млрд. евро (134) за следващите 7 години — 9 % повече отпреди. Програмата има за цел да насърчи сектора на културата и творческата дейност, който е важен източ-ник на растеж и работни места особено за младите хора, и се очаква чрез нея да получат подкрепа най-малко 250 000 творци и културни дейци, 2000 кина, 800 филма и 4500 книжни превода (135). Тя предвижда също така нов финансов инструмент под формата на механизъм за гарантиране за секторите на културата и творчеството, за да се улесни техният достъп до банкови заеми.

Европейски столици на културатаРига (Латвия) и Умео (Швеция) бяха европейските столици на културата през 2014 г. Същевременно през годината беше прието предложението на Комисията от 2012 г. за решение на Парламента и на Съвета относно европейските столици на културата за периода от 2020 г. до 2033 г. (136) Освен това през май, след препоръка от Комисията, Съветът определи град Леуварден (Нидерландия) за европейска столица на културата за 2018 г. (137)

Рига, Латвия, една от двете европейски столици на

културата за 2014 г.


Знак за европейско наследствоНовият Знак за европейско наследство (138) — инициатива на ЕС от 2011 г., която се основава на междуправителствена инициатива от 2006 г., имаща за цел да се популяризират местата, които са играли важна роля в историята, културата и развитието на ЕС — беше връчен през 2014 г. на четири обекта от общо 38 пред-ложения, подбрани предварително от държавите членки, участващи в инициати-вата. Обектите са: Археологическият парк Карнунт (139), реконструкция на римски градски квартал в Бад Дойч-Алтенбург, Австрия, средновековната Велика палата на гилдиите (140) в Талин, Естония; 100-годишният Дворец на мира (141) в Хага, Нидерландия, и лагерът Вестерборк (142), транзитен нацистки лагер от Втората световна война в Хогхален, също в Нидерландия.

Филмови наградиСред филмите, финансирани по линия на програмата „Творческа Европа“ — под-програма на програмата „МЕДИА“, е и режисираният от Паоло Сорентино итали-ански филм La grande bellezza („Необятна красота“), спечелил наградата „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. четири от петте филма, номинирани за най-добър чуждоезичен филм за наградата „Оскар“, са финансирани по програмата „Творческа Европа“. Близо 30 филма, получили подкрепа със средства по линия на програмата „МЕДИА“, включително четири в главната надпревара, бяха избрани за официалната програма на международния филмов фестивал в Берлин през 2014 г. На фестивала в Кан от получилите подкрепа по линия на програмата „Творческа Европа“ 21 филма, три спечелиха награди, а през май наградата на ЕС „МЕДИА“ беше присъдена на босненския кинорежисьор Данис Танович (143).

БЕЛЕЖКИ(1) Доклад на Комисията „Доклад за 2013 година относно прилагането на Хартата на основните права на

ЕС“ (COM(2014) 224).(2) Съобщение на Комисията „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“

(COM(2014) 158).(3) Съобщение на Комисията „Програма на ЕС за правата на детето“ (COM(2011) 60).(4) Заключения на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 4 и 5 декември 2014 г. (http://www.consilium.

europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/jha/146049.pdf).(5) „Оценка на въздействието на свободното движение на гражданите на ЕС на местно равнище“ — окончателен

доклад (http://ec.europa.eu/justice/citizen/files/dg_just_eva_free_mov_final_report_27.01.14.pdf).(6) Съобщение на Комисията „Свободно движение на гражданите на ЕС и техните семейства: пет действия

за промяна“ (COM(2013) 837).(7) Съобщение на Комисията „Подпомагане на борбата на националните органи срещу злоупотребите с

правото на свободно движение: Наръчник за предприемане на действия при предполагаеми фиктивни бракове между граждани на ЕС и граждани на трети държави в контекста на правото на ЕС в областта на свободното движение на гражданите на ЕС“ (COM(2014) 604).

(8) http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=11366&langId=bg(9) http://ec.europa.eu/regional_policy/conferences/od2014/index.cfm(10) Препоръка на Комисията относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за

мъжете и жените (C(2014) 1405).

Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта от 1 ноември, връчва европейската награда за литература за 2014 г. на българския писател Милен Русков по време на церемония, проведена в сградата „Concert Noble“ в Брюксел, Белгия, на 18 ноември.

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/jha/146049.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/jha/146049.pdf

http://ec.europa.eu/justice/citizen/files/dg_just_eva_free_mov_final_report_27.01.14.pdf

http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=11366&langId=bg

http://ec.europa.eu/regional_policy/conferences/od2014/index.cfm


(11) Документ на Комисията „Доклад за напредъка във връзка с равенството между жените и мъжете през 2013 г.“ (SWD(2014) 142).

(12) Директива 2000/43/ЕО относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 19.7.2000 г.).

(13) Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г.).

(14) Доклад на Комисията „Съвместен доклад за прилагането на Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (Директива за равенството между расите) и Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равното третиране в областта на заетостта)“ (COM(2014) 2).

(15) Рамково решение 2008/913/ПВР относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г.).

(16) Доклад на Комисията за прилагането на Рамково решение 2008/913/ПВР относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (COM(2014) 27).

(17) Съобщение на Комисията „Доклад за изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2014) 209).

(18) Документ на Комисията „Доклад относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от Европейския съюз“ (SWD(2014) 182).

(19) http://www.un.org/disabilities/convention/conventionfull.shtml(20) Директива 2014/24/EС за обществените поръчки (ОВ L 94, 28.3.2014 г.).

Директива 2014/25/ЕC относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (OВ L 94, 28.3.2014 г.).

(21) http://ec.europa.eu/regional_policy/information/legislation/index_bg.cfm(22) http://ec.europa.eu/justice/newsroom/data-protection/news/120125_en.htm(23) Решение на Съда от 13 май 2014 г. по дело C-131/12, Google Spain и Google (http://curia.europa.eu/juris/

liste.jsf?language=bg&num=C-131/12).(24) Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното

движение на тези данни (OB L 281, 23.11.1995 г.).(25) Предложение за регламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на

лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012) 11).

(26) Съобщение на Комисията „Подготовка за европейските избори през 2014 г.: подобряване на демократичността и ефикасността на тяхното провеждане“ (COM(2013) 126).

(27) Препоръка на Комисията относно подобряване на демократичността и ефикасността на провеждането на изборите за Европейски парламент (C(2013) 1303).

(28) Доклад на Комисията „Към по-демократични избори за Европейски парламент. Доклад за изпълнението на препоръките на Комисията от 12 март 2013 г. относно подобряване на демократичността и ефикасността на провеждането на изборите за Европейски парламент“ (COM(2014) 196).

(29) http://www.right2water.eu(30) Съобщение на Комисията относно Европейската гражданска инициатива „Водата и санитарно-

хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“ (COM(2014) 177).(31) http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/followup_actions/citizens_initiative_en.htm(32) http://ec.europa.eu/environment/consultations/water_drink_en.htm(33) Директива 98/83/ЕО на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека

(ОВ L 330, 5.12.1998 г.).(34) http://www.oneofus.eu(35) http://ec.europa.eu/archives/bepa/european-group-ethics/docs/publications/ege_opinion_28_ethics_security_

surveillance_technologies.pdf(36) Решение 2014/857/ЕС относно нотифицирането на желанието на Обединеното кралство Великобритания

и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген, които се съдържат в актове на Съюза в областта на полицейското и на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 345, 1.12.2014 г.). Решение 2014/858/ЕС относно нотификацията от страна на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за желанието му да участва в актовете на Съюза в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които са приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон и които не са част от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 345, 1.12.2014 г.).

(37) Съобщение на Комисията „Програмата на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г. — укрепване на доверието, мобилността и растежа в Съюза“ (COM(2014) 144).

(38) Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г.)

(39) Доклад на Комисията за прилагането от държавите членки на Рамкови решения 2008/909/ПВР, 2008/947/ПВР и 2009/829/ПВР относно взаимното признаване на съдебни решения за наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, на решения за пробация и алтернативни санкции и на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (COM(2014) 57).

(40) Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 5.12.2008 г.). Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ОВ L 337, 16.12.2008 г.). Рамково решение 2009/829/ПВР на Съвета за прилагане между държавите-членки на Европейския съюз на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (ОВ L 294, 11.11.2009 г.).

(41) Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (ОВ L 315, 14.11.2012 г.).

(42) http://ec.europa.eu/justice/criminal/files/victims/guidance_victims_rights_directive_en.pdf

http://www.un.org/disabilities/convention/conventionfull.shtml

http://ec.europa.eu/regional_policy/information/legislation/index_bg.cfm

http://ec.europa.eu/justice/newsroom/data-protection/news/120125_en.htm

http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-131/12


http://www.right2water.eu/

http://ec.europa.eu/dgs/secretariat_general/followup_actions/citizens_initiative_en.htm

http://ec.europa.eu/environment/consultations/water_drink_en.htm

http://www.oneofus.eu/

http://ec.europa.eu/archives/bepa/european-group-ethics/docs/publications/ege_opinion_28_ethics_security_surveillance_technologies.pdf

http://ec.europa.eu/archives/bepa/european-group-ethics/docs/publications/ege_opinion_28_ethics_security_surveillance_technologies.pdf

http://ec.europa.eu/justice/criminal/files/victims/guidance_victims_rights_directive_en.pdf


(43) Директива 2014/62/ЕС относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне (ОВ L 151, 21.5.2014 г.).

(44) Предложение за регламент за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013) 534).(45) Предложение за регламент относно новите психоактивни вещества (COM(2013) 619).(46) Предложение за директива за изменение на Рамково решение 2004/757/ПВР за установяване на

минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици, във връзка с определението за „наркотици“ (COM(2013) 618).

(47) Решение за изпълнение за подлагане на 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилен-диоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин) на мерки за контрол (ОВ L 287, 1.10.2014 г.).

(48) Решение 2005/387/ПВР на Съвета относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества (ОВ L 127, 20.5.2005 г.).


(50) Съобщение на Комисията „Програмата на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г. — укрепване на доверието, мобилността и растежа в Съюза“ (COM(2014) 144).

(51) Съобщение на Комисията „Отворена и сигурна Европа: превръщане на визията в реалност“ (COM(2014) 154).(52) Заключения на Европейския съвет от 26 и 27 юни 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_

Data/docs/pressdata/en/ec/143478.pdf).(53) Съобщение на Комисията относно политиката на ЕС за връщането (COM(2014) 199).(54) Съобщение на Комисията относно насоки за прилагане на Директива 2003/86/ЕО относно правото на

събиране на семейството (COM(2014) 210).(55) Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г.).(56) Съобщение на Комисията относно прилагането на Директива 2009/50/ЕО относно условията за влизане

и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост („Синя карта на ЕС“) (COM(2014) 287). Директива 2009/50/ЕО относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (ОВ L 155, 18.6.2009 г.).

(57) Съобщение на Комисията относно прилагането на Директива 2009/52/ЕО от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (COM(2014) 286). Директива 2009/52/ЕО за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ОВ L 168, 30.6.2009 г.).

(58) Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г.). Директива 2013/33/ЕС за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г.). Регламент (ЕС) № 603/2013 за създаване на система Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането (ОВ L 180, 29.6.2013 г.). Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 29.6.2013 г.).

(59) Предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 604/2013 по отношение на определянето на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила на непридружени ненавършили пълнолетие лица, на които нито един член на семейството, брат или сестра или роднина не се намира законно в някоя от държавите членки (COM(2014) 382).

(60) Решение на Съда от 6 юни 2013 г. по дело C-648/11, MA и други, (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-648/11).

(61) Предложение за регламент за Визов кодекс на Съюза (Визов кодекс) (COM(2014) 164).(62) Предложение за регламент за създаване на виза за обиколно пътуване (COM(2014) 163).(63) Регламент (ЕС) № 656/2014 за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници

в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (ОВ L 189, 27.6.2014 г.).

(64) Забраната за връщане е принцип на международното право, с който се забранява насилственото връщане на бежанци или на търсещи убежище лица в страна, където те могат да са подложени на преследване.

(65) Съобщение на Комисията „Предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие: укрепване на реакцията на ЕС“ (COM(2013) 941).

(66) Доклад на Комисията „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“ (COM(2014) 38).(67) Решение на Съда от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland и

Seitlinger и други (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-293/12).(68) Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето

на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи (ОВ L 105, 13.4.2006 г.)

(69) Директива 2002/58/EО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (OВ L 201, 31.7.2012 г.).

(70) Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г.).

(71) Съобщение на Комисията относно нов подход на ЕС към откриването и ограничаването на рисковете в областта на ХБРЯ-В веществата (COM(2014) 247).

(72) Решение 2014/415/ЕС относно договореностите за прилагане от страна на Съюза на клаузата за солидарност (ОВ L 192, 1.7.2014 г.).









(73) Доклад на Комисията относно прилагането на Рамково решение 2008/919/ПВР за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма (COM(2014) 554).

(74) http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/docs/guardianship_for_children/guardianship_for_children_deprived_of_parental_care_en.pdf

(75) Документ на Комисията „Междинен доклад относно изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ (SWD(2014) 318).

(76) http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-is-new/news/news/docs/20141017_working_paper_on_statistics_on_trafficking_in_human_beings_en.pdf

(77) Съобщение на Комисията относно прилагането на Директива 2004/81/EO за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (COM(2014) 635).

(78) Регламент (ЕС) № 259/2014 за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 105, 8.4.2014 г.).

(79) Споразумение между Европейския съюз и Република Армения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (ОВ L 289, 31.10.2013 г.). Споразумение между Европейския съюз и Република Армения за улесняване на издаването на визи (ОВ L 289, 31.10.2013 г.).

(80) Споразумение между Европейския съюз и Азербайджанската република за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (ОВ L 128, 30.4.2014 г.). Споразумение между Европейския съюз и Азербайджанската република за улесняване на издаването на визи (ОВ L 128, 30.4.2014 г.).

(81) Споразумение между Европейския съюз и Република Кабо Верде за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (ОВ L 282, 24.10.2013 г.). Споразумение между Европейския съюз и Република Кабо Верде за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване на граждани на Република Кабо Верде и на Европейския съюз (ОВ L 282, 24.10.2013 г.).

(82) Споразумение между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (ОВ L 134, 7.5.2014 г.).

(83) http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/documents/policies/international-affairs/general/docs/declaration_conjointe_tunisia_eu_mobility_fr.pdf

(84) http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-is-new/news/news/docs/20141009_joint_declaration_establishing_the_eu-jordan_mobility_partnership_en.pdf

(85) http://ec.europa.eu/commission/2014-2019/stylianides/announcements/report-christos-stylianides-eu-ebola-coordinator-european-council_en

(86) Регламент (ЕС) № 536/2014 относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 158, 27.5.2014 г.).

(87) Решение № 1082/2013/ЕС за сериозните трансгранични заплахи за здравето (ОВ L 293, 5.11.2013 г.).(88) Директива 2014/40/ЕС за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби

на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия (OВ L 127, 29.4.2014 г.).

(89) Съобщение на Комисията относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване (COM(2014) 215).

(90) Доклад на Комисията „Изпълнение на Съобщението на Комисията от 24 юни 2009 г. „Действия срещу рака: европейско партньорство“ (COM(2009) 291) и Втори доклад по изпълнението на Препоръката на Съвета от 2 декември 2003 г. относно скрининга за рак (2003/878/ЕО)“ (COM(2014) 584).

(91) Доклад на Комисията „Доклад за изпълнение на Съобщението на Комисията относно редките заболявания: предизвикателствата за Европа (СOM(2008) 679) и на Препоръката на Съвета за действие в областта на редките заболявания (2009/С 151/02)“ (COM(2014) 548).

(92) Документ на Комисията „Доклад за изпълнение на Съобщението на Комисията относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции“ (SWD(2014) 321).

(93) http://ec.europa.eu/health/patient_safety/policy/package_en.htm(94) Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с

хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ L 189, 27.6.2014 г.).

(95) Предложение за регламент относно ветеринарномедицинските продукти (COM(2014) 558).(96) Предложение за регламент относно производството, пускането на пазара и употребата на

медикаментозни фуражи (COM(2014) 556).(97) Предложение за регламент за изменение на Директива 2001/18/EО по отношение на възможността на

държавите членки да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия (COM(2010) 375).

(98) Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите (ОВ L 304, 22.11.2011 г.).

(99) Съобщение на Комисията „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година“ (COM(2014) 15).

(100) Предложение за решение относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към Схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове (COM(2014) 20).

(101) Съобщение на Комисията „Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили (COM(2007) 19).

(102) Регламент (ЕС) № 333/2014 за изменение на Регламент (ЕО) № 443/2009 с оглед определяне на условията за постигане на целта за намаляване на емисиите на СО2 от нови леки пътнически автомобили до 2020 г. (ОВ L 103, 5.4.2014 г.).

(103) Регламент (ЕС) № 253/2014 за изменение на Регламент (ЕС) № 510/2011 с оглед определянето на условията за постигане на целта за намаляване на емисиите на CO2 от нови леки търговски превозни средства до 2020 г. (ОВ L 84, 20.3.2014 г.).

(104) Съобщение на Комисията „Стратегия за намаляване на разхода на гориво и на емисиите на CO2 от тежкотоварни превозни средства“ (COM(2014) 285).

(105) http://mayors-adapt.eu(106) Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуорсъдържащите парникови газове (ОВ L 150, 20.5.2014 г.).

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/docs/guardianship_for_children/guardianship_for_children_deprived_of_parental_care_en.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/docs/guardianship_for_children/guardianship_for_children_deprived_of_parental_care_en.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-is-new/news/news/docs/20141017_working_paper_on_statistics_on_trafficking_in_human_beings_en.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-is-new/news/news/docs/20141017_working_paper_on_statistics_on_trafficking_in_human_beings_en.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/documents/policies/international-affairs/general/docs/declaration_conjointe_tunisia_eu_mobility_fr.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/documents/policies/international-affairs/general/docs/declaration_conjointe_tunisia_eu_mobility_fr.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-is-new/news/news/docs/20141009_joint_declaration_establishing_the_eu-jordan_mobility_partnership_en.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-is-new/news/news/docs/20141009_joint_declaration_establishing_the_eu-jordan_mobility_partnership_en.pdf

http://ec.europa.eu/commission/2014-2019/stylianides/announcements/report-christos-stylianides-eu-ebola-coordinator-european-council_en

http://ec.europa.eu/commission/2014-2019/stylianides/announcements/report-christos-stylianides-eu-ebola-coordinator-european-council_en

http://ec.europa.eu/health/patient_safety/policy/package_en.htm

http://mayors-adapt.eu/


(107) Директива 2014/87/Евратом за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 219, 25.7.2014 г.).

(108) За двата нови финансови инструмента, създадени в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, вж. раздела „LIFE — подпрограма за действия в областта на климата“.

(109) Препоръка 2014/70/ЕС на Комисията относно минимално изискуеми принципи при проучването и добива на въглеводороди (като например шистов газ) с използване на хидравлично разбиване с големи водни количества (ОВ L 39, 8.2.2014 г.).

(110) http://ec.europa.eu/environment/integration/energy/unconventional_en.htm(111) http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/awards/index_en.htm(112) http://www.generationawake.eu(113) http://www.facebook.com/generationawake(114) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-439_en.htm(115) http://emsa.europa.eu/operations/cleanseanet.html(116) Директива 2005/35/EО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ L 255,

30.9.2005 г.).(117) Съобщение на Комисията „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване

на ресурсите“ (COM(2013) 913). Документ на Комисията „Призив за действия в областта на градската логистика“ (SWD(2013) 524). Документ на Комисията „Целенасочени действия в областта на градската пътна безопасност“ (SWD(2013) 525). Документ на Комисията „Призив за по-рационални правила за регулиране на достъпа на автомобили до градските зони“ (SWD(2013) 526). Документ на Комисията „Мобилизиране на интелигентни транспортни системи за градовете в ЕС“ (SWD(2013) 527).

(118) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-1006_bg.htm(119) Директива 2011/82/ЕС за улесняване на трансграничния обмен на информация относно

пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (ОВ L 288, 5.11.2011 г.).(120) Предложение за директива за улесняване на трансграничния обмен на информация относно

пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (COM(2014) 476).(121) Директива 2014/45/ЕС относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на

моторните превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 127, 29.4.2014 г.).(122) Директива 2014/47/ЕС относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски

превозни средства, които се движат на територията на Съюза (ОВ L 127, 29.4.2014 г.).(123) Директива 2014/46/ЕС за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за

регистрация на превозни средства (ОВ L 127, 29.4.2014 г.).(124) Предложение за регламент относно изискванията за одобрение на типа по отношение на разгръщането

на бордовата система eCall (COM(2013) 316).(125) Делегиран регламент (ЕС) № 305/2013 за допълване на Директива 2010/40/ЕС по отношение на

хармонизираното предоставяне на оперативно съвместима система eCall в целия ЕС (ОВ L 91, 3.4.2013 г.).(126) Решение № 585/2014/ЕС за въвеждането на оперативно съвместимата в целия Съюз услуга eCall (ОВ

L 164, 3.6.2014 г.).(127) Предложение за регламент относно нивото на шума от моторни превозни средства (COM(2011) 856).(128) Документ на Комисията „Намаляване на емисиите на замърсители от морския транспорт и пакет от

инструменти за устойчив воден транспорт“ (SEC(2011) 1052).(129) Директива 2012/33/ЕС за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение на съдържанието на сяра

в корабните горива (ОВ L 327, 27.11.2012 г.). Директива 1999/32/ЕО относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива (ОВ L 121, 11.5.1999 г.).

(130) Предложение за директива относно морското оборудване (COM(2012) 772).(131) http://ec.europa.eu/transport/modes/air/security/doc/quick_info_notice_for_air_passengers_-_rules_on_

liquids_carried_as_hand_luggage_%28leaflet_version%29.pdf(132) Регламент (ЕС) № 376/2014 за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в

гражданското въздухоплаване (ОВ L 122, 24.4.2014 г.).(133) Регламент (ЕС) № 642/2014 за създаването на съвместно предприятие Shift2Rail (ОВ L 177, 17.6.2014 г.).(134) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-1114_bg.htm(135) http://ec.europa.eu/programmes/creative-europe/index_en.htm(136) Решение № 445/2014/ЕС за установяване на действие на Съюза „Европейски столици на културата“ за

годините 2020—2033 (ОВ L 132, 3.5.2014 г.).(137) http://ec.europa.eu/culture/tools/actions/capitals-culture_en.htm(138) http://ec.europa.eu/culture/heritage-label/index_en.htm(139) http://www.carnuntum.co.at/home?set_language=en(140) http://www.ajaloomuuseum.ee/en(141) http://100year.vredespaleis.nl/28/home.html(142) http://www.kampwesterbork.nl/nl/index.html#/index

(143) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-557_en.htm

СНИМКИ

Reporters/Eric Herchaft: стр. 142Европейски съюз: стр. 144, 145, 151, 154, 156, 166, 170, 185, 187Guardia costiera: стр. 163Светослав Спасов: стр. 180Ursula Bach: стр. 180Cedre: стр. 181Kaspars Garda: стр. 186

http://ec.europa.eu/environment/integration/energy/unconventional_en.htm

http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/awards/index_en.htm

http://www.generationawake.eu/

http://www.facebook.com/generationawake


http://emsa.europa.eu/operations/cleanseanet.html


http://ec.europa.eu/transport/modes/air/security/doc/quick_info_notice_for_air_passengers_-_rules_on_liquids_carried_as_hand_luggage_(leaflet_version).pdf

http://ec.europa.eu/transport/modes/air/security/doc/quick_info_notice_for_air_passengers_-_rules_on_liquids_carried_as_hand_luggage_(leaflet_version).pdf

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-1114_bg.htm%23footnote-1

http://ec.europa.eu/programmes/creative-europe/index_en.htm

http://ec.europa.eu/culture/tools/actions/capitals-culture_en.htm

http://ec.europa.eu/culture/heritage-label/index_en.htm

http://www.carnuntum.co.at/home?set_language=en

http://www.ajaloomuuseum.ee/en

http://100year.vredespaleis.nl/28/home.html

http://www.kampwesterbork.nl/nl/index.html%23/index


Към по-голяма роля на ЕС в света

ГЛАВА V

О Б Щ Д О К Л А Д З А 2 0 1 4 Г . — Г Л А В А V194

Европейският съюз имаше важна роля през 2014 г. в международните уси-лия по преодоляване на мащабните кризи в Ирак, Сирия и Украйна, както

и на ескалацията на израелско-палестинския конфликт. Имаше и промяна в ръководството на ЕС. Начело на дипломатическата служба на ЕС бе назначе-на Федерика Могерини, като на 1 ноември започна нейният мандат на върхо-вен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия (ВП/ЗП), в рамките на който тя ще надгражда върху свършеното от предходния ВП/ЗП Катрин Аштън.

Годината започна със задълбочаване на кризата в Украйна, довела до неза-конното анексиране на Крим от Русия и последвалото неколкократно налага-не на санкции, в които ЕС беше главен участник. Съюзът демонстрира силна подкрепа за Украйна по време на кризата, президентските избори в страната и сформирането на ново правителство. Той запази своя ангажимент към Ук-райна, доказан с програмата за подкрепа в размер на 11 млрд. евро за него-вата източна съседка, както и с подписването на историческото споразумение за асоцииране и разпоредбите за задълбочена и всеобхватна зона за свобод-на търговия.

Годината беше важна и поради текущите преговори по ядрената програма на Иран. Въз основа на твърдия ангажимент от всички страни за постигане по взаимно съгласие на дългосрочно и цялостно решение, бяха проведени ня-колко кръга от преговори и срещи с оглед намиране на трайно решение.

В средата на 2014 г. бяхме свидетели на появата на т.нар. „Ислямска държа-ва в Ирак и Леванта“ (ДАИШ (1). ЕС придава голямо значение на борбата с тази групировка и участва активно в Глобалната коалиция за борба с ИДИЛ.

Значителен напредък бе постигнат в много други области на външните отно-шения, в това число търговията, развитието и напредъка по стратегически партньорства, в областта на правата на човека и хуманитарната помощ.

В рамките на две седмици през февруари екипи на „Лекари без граници“ с помощта на ЕС подпомогнаха Министерството на здравеопазването на Гвинея за ваксиниране срещу морбили на 500 000 деца на възраст от 6 месеца до 10 години в столицата Конакри, където имаше епидемия на болестта.

К Ъ М П О - Г О Л Я М А Р О Л Я Н А Е С В С В Е Т А 195

Европейското съседство

Европейска политика за съседство

В съседните на ЕС държави се наблюдава година на множество кризи, както и важни стъпки напред с някои от държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС). Събитията в Украйна изведоха на преден план политическите реалности в Европа. В Сирия и извън нея милиони хора избягаха от родните си места и все още отчаяно се нуждаят от помощ. Военните действия в ивицата Газа унищожиха поминъка и разрушиха и без това уязвимата инфраструктура. В тази трудна обстановка ЕС поддържа високо ниво на ангажираност, за която централ-на роля имат инструментите в рамките на ЕПС.

ЕПС продължава да бъде основата за изграждането на пространство на проспе-ритет със съседните на ЕС държави, по-специално чрез засилено политическо асоцииране, задълбочена икономическа интеграция и тясно сътрудничество. ЕС подписа три споразумения за асоцииране, съдържащи разпоредби за задълбоче-на и всеобхватна зона за свободна търговия, с Грузия, Молдова и Украйна. Тези споразумения въвеждат най-амбициозните досега договорни взаимоотношения с партньорите от ЕПС. Отношенията с Мароко и Тунис бяха засилени и ще продъл-жат да отразяват дълбочината и обхвата на усилията за реформи в тези страни.

Източни съседи

Подписването през юни на споразуменията за асоцииране и разпоредбите за за-дълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия между ЕС и Грузия, Молдова и Украйна, както и временното им прилагане от 1 септември в случая на Молдова и Грузия, беше важно от политическа и икономическа гледна точка. Това важно събитие от гледна точка на по-тясното политическо асоцииране и икономическа-та интеграция, ориентирана към реформите, се очаква да направи тези икономи-ки устойчиви и по-независими, като се подобри животът на обикновените граж-дани и се улеснят предприятията. За Украйна, след паралелната ратификация от националните парламенти и Европейския парламент през октомври, временното прилагане започна на 1 ноември. Началната датата на временното прилагане на частта от споразумението относно търговията бе отложена за 1 януари 2016 г. Започнаха проучвателни разговори с Армения относно възможния обхват на бъ-дещите отношения и новото правно основание за тези отношения.

Значителен напредък бе постигнат в областта на либерализирането на визовия режим с Молдова с влизането в сила на безвизовия режим през април. Украйна навлезе във втората фаза на плана за действие за либерализиране на визовия режим (ПДЛВР) през юни, а Грузия успешно изпълни критериите от първия етап на ПДЛВР през октомври и започна прилагането на втората фаза. В областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) рамковото споразумение за сътрудничество с Грузия влезе в сила през месец март и страната незабавно започна да участва активно във военната операция на ЕС в Централноафри-канската република (EUFOR RCA) — като втори най-активен участник след Франция — и в мисията на ЕС за обучение в Мали (EUTM Мали), като в същото време отговори положително на поканата да участва в консултативната мисия за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Украйна), започнала официално на 1 декември.


Споразуменията за визови облекчения и обратно приемане с Армения влязоха в сила през януари и като цяло бяха добре приложени. Азербайджан започна да се ползва от предимствата на споразумението за облекчаване на визовия режим, считано от месец септември. През януари ЕС започна преговори по споразумения за визови облекчения и обратно приемане и с Беларус.

ЕС следи отблизо политическата ситуация в Украйна и е силно ангажиран с тър-сенето на решение на кризата, която се разрасна след месеци на граждански протести вследствие на взетото от правителството на Украйна решение през 2013 г. да спре подготовката за подписване на споразумението за асоцииране на срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс, Литва. Действията на Русия в нарушение на суверенитета, териториалната цялост, стабилността и си-гурността на Украйна бяха категорично осъдени от международната общност. ЕС реагира чрез налагане на ограничителни мерки, включително и в икономическата област (2). Подкрепата на ЕС за суверенитета, териториалната цялост, единството и независимостта на Украйна е непоколебима.

ЕС и неговите държави членки изразиха своя шок и дълбока скръб от свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines в Донецк на 17 юли и трагичната загуба на толкова много човешки животи. През юли Съветът стигна до заключението, че лицата, пряко и непряко отговорни за свалянето на самолета, трябва да бъдат подведени под отговорност и да бъдат изправени пред съд, и призова всички държави и заинтересовани страни в пълна степен да сътрудничат за тази цел.

Проведена беше проучвателна мисия за оценка на потребностите след конфли-кта, насочена основно към диалог с украинските власти. В началото на октомври беше проведена проучвателна мисия за пълна оценка с участието на ООН и Световната банка, за да се набележат спешните нужди във връзка с възстановя-ването и изграждането на мира в засегнатите от конфликти райони в Източна Украйна (Донецк и Луганск).

След подписването на договор за съюз и стратегическо партньорство между Русия и грузинския отцепнически регион Абхазия новият ВП/ЗП Федерика Мо-герини направи изявление през ноември, в което заяви, че споразумението нарушава суверенитета на Грузия и противоречи на принципите на междуна-родното право.

Йоханес Хан, комисар по въпросите на европейската

политика на съседство и преговорите за разширяване от

1 ноември, на посещение в Украйна за подписване на

споразумението за финансиране, с което стартира новата програма „Подкрепа за

регионалната политика на Украйна“. Киев, 28 ноември.


ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ОТ ЕС ЗА УКРАЙНА

През март ЕС обяви отпускането на пакет за нова финансова помощ на стойност най-малко 11 млрд. евро от бюджета на ЕС и от установени в ЕС международни финансови институции, която да помогне за стабилизирането на икономиката на Украйна, да подкрепи прехода и да насърчи политическите и икономическите реформи.

В резултат на значителното влошаване на икономическата ситуация и платеж-ния баланс на Украйна Съветът на Европейския съюз одобри през април реше-ние за предоставяне на макрофинансова помощ (МФП) в размер до 1 млрд. евро за страната, която ще бъде изплатена на два еднакви транша от по 500 млн. евро. Тази помощ допълва съществуващата програма за МФП в размер на 610 млн. евро, основаваща се на решенията от 2002 г. (110 млн. евро) и 2010 г. (500 млн. евро).

УКРАЙНА

11 млрд. евро повече

Източник: ЕСВД.


През 2014 г. Комисията изплати от името на ЕС 1,36 млрд. евро под формата на заеми в рамките на две програми за макрофинансова помощ. Комисията плани-ра да отпусне оставащите 250 млн. евро по първата програма за макрофинан-сова помощ до началото на 2015 г., при условие успешното изпълнение на икономическата политика и финансовите условия, договорени с Украйна, и при наличие на трайни задоволителни резултати при изпълнението на програмата на МВФ.

В контекста на исканията на Украйна за допълнителна финансова помощ от ЕС, Комисията ще предложи на Парламента и на Съвета, в тясно сътрудничество с украинските власти и международните финансови организации, нова програма за МФП за страната.

Южни съседи

Съюзът за Средиземноморието продължи дейностите си с организирането на срещи на равнище министри по въпросите на промишлеността (през февруари в Брюксел, Белгия), околната среда (през юни в Атина) и цифровата икономика (през септември в Брюксел). Третата среща на външните министри на ЕС и Лигата на арабските държави (ЛАД) се състоя на 10 и 11 юни 2014 г. в Атина, Гърция. В съвместна декларация ЕС и Лигата на арабските държави се споразумяха да започнат безпрецедентен стратегически диалог и съвместно осъдиха джихади-зма.

ЕС продължи да подкрепя демократичния преход в Тунис. Между ЕС и Тунис бе установено привилегировано партньорство чрез плана за действие в рамките на ЕПС за 2014 г. Също така през март беше подписана декларация относно парт-ньорство за мобилност. ЕС предложи допълнителна подкрепа, която в момента е в процес на оценка. Тя включва мерки, отнасящи се до демократичната реформа на сектора за сигурност и до миграцията. Освен това през май Парламентът и Съветът решиха да предоставят макрофинансова помощ за Тунис в размер до 300 млн. евро под формата на заеми за максимален срок от 15 години.

Преговорите за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия с Мароко продължиха през 2014 г., като бяха проведени два кръга от преговори.

Политическата обстановка и положението по отношение на сигурността в Либия се влошиха значително през 2014 г. През май ЕС назначи Bernardino León, дото-гава специален представител за региона на Южното Средиземноморие, за спе-циален пратеник в Либия с цел увеличаване на подкрепата на ЕС. Впоследствие през септември той бе назначен за специален представител на генералния се-кретар на ООН. Усилията на ЕС за сътрудничество с цел подкрепа на политическия преход бяха засегнати от продължаващия конфликт. Ескалацията на насилието принуди ЕС, както и повечето други международни партньори, да вземе решение за временно преместване на персонала на делегацията си и на мисията на ЕС за подкрепа за интегрирано управление на границите (гражданска мисия по линия на ОПСО за предоставяне на техническа помощ и обучение за управление на границите). Независимо от трудностите ЕС продължи да предоставя техническа помощ през 2014 г., по-специално в областта на публичната администрация, подпомагането на мигрантите и вътрешно разселените лица, сигурността, обра-зованието, медиите, гражданското общество и помирението. Той активно подкре-пя усилията за посредничество от страна на мисията на ООН в Либия за намира-не на мирно решение.


Кризата във и около Сирия продължи да се влошава през 2014 г. ЕС продължи да поддържа високо ниво на ангажираност по отношение на населението, засег-нато от конфликта, като инициира международна помощ от над 3,1 млрд. евро, мобилизирани заедно с държавите членки от началото на кризата. Комисията сама мобилизира 440 млн. евро за тази цел.

Заедно със своите регионални и международни партньори ЕС продължи да на-сърчава всички усилия за постигане на политическо решение по взаимно съгла-сие, с цел да се запазят единството, суверенитетът и териториалната цялост на Сирия, както и мултиетническият и мултирелигиозен характер на страната. След назначаването на новия специален пратеник на ООН за Сирия Staffan de Mistura Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията започнаха активно да търсят конкретни начини за подкрепа на неговите усилия за постигане на стратегическо намаляване на насилието като основа за по-широк устойчив поли-тически процес. ЕС продължи да осигурява политическа и практическа подкрепа на умерената опозиция, като същевременно приложи политиката си на санкции, насочена срещу режима и неговите поддръжници. Той също така предостави значителна подкрепа за мерките за пълно и безвъзвратно премахване на програ-мите за химическо оръжие на режима на президента Асад.

През цялата 2014 г. ЕС продължи да оказва подкрепа на Ливан в справянето с последиците от сирийската криза, като броят на бежанците достигна над 1,2 млн. души. ЕС участва в срещи на равнище министри на Международната група за подпомагане на Ливан и мобилизира допълнително финансиране, с което общата сума, заделена за справяне с последиците от сирийската криза в Ливан, достигна 450 млн. евро.

През юни беше официално приет нов план за действие ЕС—Ливан в рамките на ЕПС, а през декември ЕС и Ливан официално поставиха началото на диалог в областта на мобилността и миграцията.

Помощта от ЕС за Палестина (3) продължи да е в големи размери, макар и на фона на ожесточените военни действия в ивицата Газа през лятото на 2014 г. Средствата, заделени за Палестина по линия на Европейския инструмент за съ-седство (ЕИС), възлизаха на 300 млн. евро през 2014 г., като това включва сума-та от 87 млн. евро, разпределена за Агенцията на ООН за подпомагане и строи-телство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), за която ЕС остава най-големият донор.

ЕС продължи да подкрепя сложния преход към демокрация в Египет с критични и конструктивни действия. По-специално ЕС подкрепи изпълнението на пътната карта на новите египетски власти, като изпрати експертна мисия по провеждане на избори за референдума за конституция през януари и мисия за наблюдение на президентските избори през май. Помощта от ЕС за Египет продължи да бъде насочена към подкрепа за гражданското общество и социално-икономически мерки за най-уязвимите.


Западна Европа

Европейско икономическо пространствоБлизките отношения между ЕС и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия бяха допъл-нително засилени както на двустранно равнище, така и в рамките на Европей-ското икономическо пространство (ЕИП). Бяха направени особени усилия за спра-вяне с големия брой правни актове на ЕС в областта на единния пазар, които все още не бяха включени в Споразумението за ЕИП. През 2014 г. бе постигнат вто-рият най-висок процент на включване след влизането в сила на споразумението. Приключиха преговорите по включването на Хърватия в ЕИП след присъединя-ването ѝ към Европейския съюз и започнаха допълнителни преговори за подно-вяване на финансовия механизъм на ЕИП и норвежките грантове, допринесли с 1,8 млрд. евро за намаляване на социалните и икономическите различия в ЕИП в периода 2009—2014 г.

ШвейцарияОтношенията между ЕС и Швейцария продължиха да бъдат по-тесни отколкото с която и да е друга страна извън ЕИП. На 9 февруари обаче им беше нанесен сериозен удар — на тази дата швейцарският народ гласува в полза на въвежда-нето на годишни количествени ограничения за имиграцията. Законодателството за прилагане във връзка с този вот ще влезе в действие в срок от 3 години. Освен това сътрудничеството продължи да бъде засенчвано от липсата на хоризон-тална институционална рамка, както се подчертава в заключенията на Съвета от декември 2012 г. (4), съгласно които по-нататъшният достъп на Швейцария до вътрешния пазар е обусловен от решаването на дългогодишните институ-ционални въпроси, по-специално по отношение на по-доброто наблюдение и механизмите за уреждане на спорове. Преговорите за институционална рамка започнаха през май.

Андора, Монако и Сан МариноПрез декември Съветът прие мандат за започване на преговори с Андора, Монако и Сан Марино по едно или няколко споразумения за асоцииране, за да се пред-види участието им в единния пазар на ЕС и евентуалното сътрудничество в други области. Съветът също така прие заключения (5), в които даде висока оценка на сътрудничеството на ЕС с трите страни в областта на външната политика и изрази готовност да проучи възможностите за неговото укрепване.


Преговорите за разширяване

От самото начало сигурността, стабилността и просперитетът на европейския континент са основни аспекти на политиката на разширяване на ЕС. Това продъл-жава да е така. През 2014 г. продължи тясното взаимодействие на ЕС със стра-ните кандидатки и потенциални кандидатки за членство.

Исландия

След решение на правителството на Исландия преговорите за присъединяване бяха преустановени от май 2013 г. насам. Исландия продължава да бъде важен партньор за ЕС посредством участието си в Споразумението за ЕИП и членството си в Шенгенското пространство, както и чрез сътрудничеството по арктическите въпроси.

Турция

Турция е страна кандидатка и ключов партньор на ЕС, като се имат предвид нейната динамична икономика и важната ѝ роля в региона, който е изправен пред много сериозни промени, по-специално в Ирак и Сирия. Активните и на-деждни преговори за присъединяване осигуряват най-подходящата рамка за използване на пълния потенциал на отношенията между ЕС и Турция в ключови области като външната политика; енергетиката; правосъдието и вътрешните ра-боти, включително визовата и миграционната политика и обратното приемане; и икономическите и търговските отношения, в това число установяването на ико-номически диалог на високо равнище. ЕС трябва също да остане централен фактор за реформи в Турция, особено в областта на върховенството на закона и основните права и свободи. През годината бяха приети или приложени няколко реформи, но са необходими допълнителни постоянни усилия за цялостно изпъл-нение на критериите от Копенхаген (минималните изисквания, които всяка дър-жава трябва да изпълни, за да стане кандидат за членство в ЕС). Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция влезе в сила на 1 октомври, като отбе-ляза важен етап в диалога за либерализиране на визовия режим между ЕС и Турция. Работата по другите целеви области на достиженията на правото на ЕС продължава да подкрепя и допълва този процес.

Черна гора

Преговорите за присъединяване започнаха през юни 2012 г. Процесът на скри-нинг (аналитичният преглед на цялото законодателство на ЕС) бе завършен през май 2013 г. До края на 2014 г. бяха отворени 16 преговорни глави. Две от тях — относно науката и изследванията и относно образованието и културата — бяха временно затворени. В заключенията си, приети през декември (6), Съветът подчерта важността на всички аспекти на върховенството на закона.

Сърбия

Преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС вече са в ход. Първото засе-дание на междуправителствената конференция се проведе през януари в резул-тат на последователния напредък, постигнат от Сърбия в процеса на реформи и в постоянната работа по нормализирането на отношенията с Косово (7). Процесът на проверка продължава. Сърбия запази ангажимента си за провеждане на ин-тензивни реформи и продължи да прилага конструктивен подход към регионал-ното сътрудничество.


Бивша югославска република Македония

Президентските и парламентарните избори се проведоха през април. Службата за демократични институции и права на човека (СДИПч) на Организацията за сигур-ност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) установи, че те са били проведени ефи-касно, но и че е налице заличаване на разграничението между държавни и пар-тийни дейности, както и пристрастност на медиите по време на кампанията. През октомври Комисията потвърди за шести път препоръката си за започване на преговори за присъединяване. Тя отправи препоръката въз основа на това, че страната в достатъчна степен отговаря на необходимите политически и икономи-чески критерии, и въз основа на високата степен на съответствие с достиженията на правото на ЕС. Тя също така изрази съжаление от направените крачки назад в някои области през годината и настойчиво призова властите да предприемат решителни действия в отговор на изразената загриженост по повод силното по-литизиране и увеличаващите се недостатъци по отношение на независимостта на съдебната власт и свободата на изразяване. През декември Съветът като цяло се съгласи с оценката на Комисията, че политическите критерии продължават да се изпълняват в достатъчна степен, отчете препоръката на Комисията за започване на преговори и заяви, че ще се върне към този въпрос през 2015 г. въз основа на актуализирана информация от Комисията.

Албания

През юни Съветът реши да даде на Албания статут на страна кандидатка, като отчете по-специално напредъка, постигнат в областта на прилагането на прин-ципа на правовата държава. Комисията продължи да подкрепя и наблюдава усилията на Албания за реформи в областите по петте ключови приоритета, опре-делени за започване на преговори за присъединяване. Тези ключови приоритети обхващат реформата на публичната администрация, реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, укрепването на защитата на правата на човека и политиките за борба с дискриминацията, както и прилагането на правата на собственост. Конструктивният диалог между прави-телството и опозицията ще бъде от основно значение за устойчивостта на съот-ветните реформи и напредъка по пътя към членство в ЕС.

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина постигна ограничен напредък по отношение на изпълне-нието на политическите критерии от Копенхаген и на изискванията, посочени в пътната карта за влизането в сила на споразумението за стабилизиране и асоци-иране, както и по отношение на представянето на надеждна кандидатура за членство. Страната трябва спешно да предприеме действия за изпълнение на програмата за членство в ЕС. Досега не е постигнат голям напредък към по-добре функциониращи, по-координирани и по-устойчиви институционални структури. ЕС продължава взаимодействието с Босна и Херцеговина, като използва за това всички налични инструменти. Вследствие на обсъжданията в Съвета на 17 ноем-ври относно необходимостта да се възприеме нов поглед към тази страна, ВП/ЗП Федерика Могерини и комисарят по въпросите на европейската политика за съ-седство и преговорите за разширяване Йоханес Хан посетиха Сараево на 5 де-кември. Последващо обсъждане се състоя по време на заседанието на Съвета на 15 декември, на което също беше приет подновен подход спрямо Босна и Херце-говина въз основа на съвместна инициатива на Германия и Обединеното крал-ство.

На 12 октомври бяха проведени общи избори на държавно равнище и на рав-нище федеративна единица. На 17 ноември бе сформирано тристранното пре-зидентство, а съставянето на правителството на двете равнища продължи до края на годината.


Косово

На 8 юни бяха проведени предсрочни парламентарни избори. След продължите-лен застой по отношение на сформирането на правителство, на 8 декември беше съставен новият парламент и новото коалиционно правителство положи клетва. Основните коалиционни партньори са двете най-големи партии — Демократич-ната лига на Косово и Демократическата партия на Косово.

Косово постигна допълнителен напредък към нормализиране на отношенията със Сърбия, по-специално чрез изпълнението на Първото споразумение относно принципите, уреждащи нормализирането на отношенията от април 2013 г., както и известен напредък по въпросите, свързани с европейската интеграция. Про-дължават обаче да са налице редица важни предизвикателства, сред които върховенството на закона, реформата на публичната администрация, изборната реформа, интеграцията на различните общности и икономиката.

Комисията приключи преговорите за споразумение за стабилизиране и асоциира-не с Косово през май, а текстът беше парафиран в края на юли. Също така през юли Комисията публикува своя втори доклад за напредъка на Косово по пътя към либерализиране на визовия режим. През август Комисията прие индикативeн стратегически документ за Косово, който ще служи като ръководство за програ-мирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за Косово в пе-риода 2014—2020 г.

Диалогът Белград―Прищина

Сърбия и Косово продължиха диалога, провеждан със съдействието на предиш-ния/напускащия поста ВП/ЗП Катрин Аштън, и като цяло са ангажирани с прила-гането на споразумението относно принципите и другите споразумения, постиг-нати в рамките на диалога. Това доведе до редица необратими промени на място, като за първи път местните и парламентарните избори бяха проведени на цялата територия на Косово (с наблюдатели на изборите, изпратени от ЕС) и беше постигнат значителен напредък в премахването на сръбските полицейски и съ-дебни структури. Въпреки че имаше по-малко на брой срещи на високо равнище, продължи работата на техническо равнище, което доведе до напредък в областта на събирането на митата, интегрираното управление на границите, енергетиката и телекомуникациите.

Прищина, столицата на Косово.


Регионално сътрудничество

Регионалното сътрудничество стана по-всеобхватно, като на срещата на високо равнище на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в Букурещ, Румъния, през юни бе приета декларация, приветстваща Косово като постоянен участник на срещите на ПСЮИЕ на всички равнища и на равни начала. Министри-те на външните работи и министрите на икономиката и финансите започнаха срещи в рамките на неформалната инициатива „Група на шестте от Западните Балкани“, която ще се съсредоточи главно върху свързването и икономическото управление. Прилагането на стратегията „Югоизточна Европа 2020“ (ЮИЕ) започ-на с приемането на национални и регионални планове за действие, както и първия основен доклад ЮИЕ 2020 (8).

Новият Инструмент за предприсъединителна помощ

През 2014 г. беше поставено началото на новия Инструмент за предприсъедини-телна помощ (ИПП II). Използвайки ИПП II, ЕС ще предостави 11,7 млрд. евро за периода 2014—2020 г., за да подпомогне страните в подготовката им за присъ-единяване, както и регионалното и трансграничното сътрудничество. ИПП II за-силва акцента върху приоритетите за присъединяване към ЕС в областта на де-мокрацията и принципите на правовата държава, както и на конкурентоспособността и растежа. ИПП II въвежда също секторен подход, стиму-ли за постигането на резултати, увеличаване на бюджетното подпомагане и сте-пенуване на проектите по приоритет.


Стратегически партньорства

Работа със стратегическите партньори

Съединени американски щатиСрещата на високо равнище ЕС—САЩ, проведена в Брюксел през март, показа обхвата и дълбочината на това стратегическо партньорство. На срещата на високо равнище бяха разгледани ключовите предизвикателства за световния мир и благоденствие, включително как да се активизират усилията за насърча-ване на заетостта и растежа, да се изгради енергийна сигурност, да се вземат мерки във връзка с изменението на климата и да се гарантира защитата на данните. Лидерите обсъдиха също и належащи въпроси на външната политика, което е отражение на много доброто сътрудничество между ЕС и Съединените щати по отношение на кризисни ситуации, които засягат международния мир и сигурност. На срещата на високо равнище беше потвърден ангажиментът за всеобхватно и амбициозно трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (вж. глава ІІІ).

Тясното сътрудничество в областта на външната политика и сигурността между ЕС и САЩ продължи през 2014 г. въз основа на утвърдени диалози в много реги-онални и хоризонтални области на политиката, включително кризата в Украйна, конфликта в Сирия, мирния процес в Близкия изток, ядрените преговори с Иран, борбата с пиратството край Африканския рог и борбата с тероризма в Сахел.

ЕС и Съединените щати са установили дългогодишен диалог по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, който продължи и през 2014 г. и се съсредо-точи, наред с другото, върху усилията за възстановяване на доверието в трансат-лантическото предаване на данни след разкритията през 2013 г. за наблюдение от страна на САЩ на граждани на ЕС. В това отношение се проведоха преговори между ЕС и Съединените щати за общо споразумение, насочено към защитата на личните данни при трансфери на данни между ЕС и Съединените щати за целите на правоприлагането.

КанадаСрещата на високо равнище ЕС—Канада през септември отбеляза приключва-нето на преговорите по Споразумението за стратегическо партньорство (ССП) и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС), което беше важен момент в отношенията между ЕС и Канада. Взети заедно, тези споразумения ще положат основите за по-стабилни отношения, като задълбочат икономическите връзки и засилят сътрудничеството в много области, с цел съвместни действия за справяне с предизвикателствата пред международния мир и сигурността, както и други глобални въпроси от общ интерес. Политическият диалог между ЕС и Канада се проведе в Брюксел на 1 декември.

Заседание по време на срещата на високо равнище ЕС—САЩ през 2014 г. с делегацията на САЩ отляво, ръководена от президента Барак Обама, и представителите на ЕС отдясно: (от дясно наляво) Катрин Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, Херман Ван Ромпьой, председател на Европейския съвет, Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия, Карел де Гухт, комисар по въпросите на търговията, и João Vale de Almeida, ръководител на делегацията на ЕС в Съединените щати. Брюксел, Белгия, 26 март.


РусияОтношенията на ЕС с Русия през 2014 г. бяха доминирани от въпроса за намесата на Русия в Украйна, незаконното анексиране на Крим и прякото дестабилизиране на страната.

32-рата среща на високо равнище ЕС—Русия се проведе в ограничен формат през януари в Брюксел с акцент върху Украйна и страните от Източното партньор-ство (ИП). Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия няма принципен проблем с ИП, но изрази опасения от икономическо естество. Беше договорено, че ще бъдат проведени технически консултации за разясняване на това как спора-зуменията на ЕС за асоцииране с няколко държави от Източното партньорство ще донесат ползи за всички партньори, включително за Русия.

След незаконното анексиране на Крим Европейският съвет взе решение през март за степенуван подход на ограничителни мерки (включително забрани за издаване на визи и замразяване на активи) за някои руски и украински физически лица и образувания, отговорни за нарушаването на суверенитета и териториал-ната цялост на Украйна. Санкциите бяха постепенно увеличени с последващи решения на Европейския съвет и Съвета по външни работи, като включиха и икономически санкции. Преговорите по ново споразумение между ЕС и Русия и диалогът относно визовия режим бяха временно преустановени. Русия беше из-ключена от Г-8 и редица дейности за сътрудничество бяха преустановени. Сре-щата на високо равнище, планирана за юни, беше отменена. В допълнение към приемането на ограничителни мерки ЕС продължи диалога с Русия по въпросите, свързани с кризата, както в двустранен формат, така и в тристранен формат с Украйна. В този диалог бяха обсъдени въпроси относно посочените от Русия икономически проблеми, свързани със задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия, и енергийните въпроси. Диалогът относно зоната за свободна търговия доведе до удължаване на срока за временното прилагане на частта от споразумението относно търговията до 31 декември 2015 г., а Русия ще продъл-жи да прилага спрямо Украйна преференциалния режим на споразумението за свободна търговия (ССТ) с Общността на независимите държави. Преговорите в областта на енергетиката доведоха до компромис, постигнат с посредничеството на ЕС, за доставките и плащанията на доставките на руски газ през зимата на 2014/2015 г. за Украйна, както и на транзита на газ през Украйна към Европей-ския съюз.

ЕС следи отблизо развитието във вътрешната обстановка в Русия, включително въвеждането на по-нататъшни мерки за ограничаване на дейностите на граж-данското общество, и по-специално сплашването на опозицията. ЕС изрази своите опасения в тази връзка както публично, така и в рамките на политиче-ския диалог. Провежданите два пъти годишно консултации между ЕС и Русия в областта на правата на човека не бяха проведени през 2014 г. поради отказа на Русия да се редува мястото на провеждане и консултациите да се проведат в Москва.


КитайГодината беше белязана от историческото посещение на 31 март на председа-теля Си Дзинпин в институциите на ЕС — първото по рода си посещение на китайски председател. Събитието засили връзките между ЕС и Китай въз основа на стратегическата програма за сътрудничество до 2020 г. (9), договорена мина-лата година от двете страни.

Стратегическото партньорство между ЕС и Китай беше допълнително засилено с посещението в Пекин на председателя на Военния комитет на ЕС генерал Patrick de Rousiers (10) и провеждането там на диалог и семинар по въпросите на сигур-ността и отбраната. Двете страни проведоха общо близо 100 диалога и семинара, за да продължат сътрудничеството в редица политически, икономически и други области, много от които добавят по-широко измерение на отношенията между ЕС и Китай, като помагат за справяне със световните предизвикателства (11). В края на годината беше проведен обширен диалог за правата на човека (12).

След като през октомври 2013 г. бе дадено началото на преговорите за инвести-ционно споразумение между ЕС и Китай, Комисията започна пълноценни прего-вори, насочени към осигуряване на по-добър достъп до пазара и премахване на ограниченията пред инвестициите за дружествата от ЕС в Китай. Постигнат бе и напредък с Китай в редица многостранни преговори, които се провеждат в Же-нева, Швейцария, в рамките на СТО, като Общото споразумение за обществени поръчки, Споразумението за информационните технологии, Споразумението за търговията с услуги и инициативата за екологични стоки, при които активното участие на Китай ще спомогне за по-нататъшното отваряне на пазара.

През месец май C. Y. Leung, главен управител на Хонконг, посети институциите на ЕС (13). В контекста на въвеждането на всеобщо избирателно право за избора на главен управител на Хонконг през 2017 г. ЕС потвърди публично силната си подкрепа за задълбочаването на процеса на демократизация на Хонконг (14).

Бяха приветствани първите по рода си срещи между високопоставени служители, отговарящи за двустранните отношения в континентален Китай и Тайван (15). Сближаването между Китай и Тайван продължи през 2014 г. с практическо съ-трудничество и мерки за изграждане на доверието. ЕС и Тайван също продължи-ха своето все по-тясно икономическо и техническо сътрудничество в полза на двете страни.

Ръкостискане между Си Дзинпин, председател на Китай (вдясно), и Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия до 31 октомври, на заден план — Херман Ван Ромпьой, председател на Европейския съвет до 30 ноември. Сградата „Justus Lipsius“, Брюксел, Белгия, 31 март.


ЯпонияПродължиха паралелните преговори за ССП, обхващащи политически, секторни и глобални въпроси, и за споразумение за свободна търговия (ССТ) за насърчаване на допълнителни двустранни търговски и инвестиционни потоци. Тези преговори имат потенциала да повишат значително равнището и интензивността на сътруд-ничеството между двете страни и се очаква да донесат съществени взаимни ползи. 2014 г. отбеляза успешното приключване на едногодишния преглед на напредъка, постигнат в преговорите за ССТ, като ЕС направи положителна оценка на ангажимента на Япония и изпълнението на редица от нейните първоначални ангажименти.

22-рата среща на високо равнище ЕС—Япония (16), проведена през май в Брюк-сел, предостави възможност на лидерите на двете страни да извършат преглед на напредъка в текущите паралелни преговори за ССП и ССТ и да потвърдят ан-гажимента си за бързо сключване на тези амбициозни споразумения до 2016 г.

Южна КореяСтратегическото партньорство между ЕС и Южна Корея продължи да се раз-раства и през годината беше отбелязана третата годишнина от сключеното от страните Споразумение за свободна търговия (ССТ). Това „ново поколение“ ССТ (първо по рода си в Азия) е амбициозно и всеобхватно. Наблюдава се увеличение на общия износ на стоки от ЕС за Южна Корея с 35 %, а износът на стоки, напълно либерализиран от ССТ, се е увеличил с 46 %.

Индия2014 г. бе белязана от 10-ия юбилей на стратегическото партньорство между ЕС и Индия. След изборите, със съкрушителна изборна победа за опозиционната партия Bharatiya Janata, в Индия в края на май встъпи в длъжност ново прави-телство. ЕС и Индия продължиха да си сътрудничат по икономически, политиче-ски и секторни въпроси. Кони Хедегор, комисар по действията в областта на кли-мата, посети Индия. Състояха се консултации в областта на външната политика и беше поставено началото на диалог по въпросите на неразпространението на оръжия и разоръжаването. Срещата на Съвместната комисия ЕС—Индия, която се състоя в Делхи през юни, предостави първата възможност за диалог с новото правителство. ЕС е готов да даде нов тласък на стратегическото партньорство, наред с друго, посредством завършването на преговорите по споразумението за свободна търговия.

Херман Ван Ромпьой, председател на Европейския

съвет до 30 ноември (в центъра), Жозе Мануел Барозу,

председател на Европейската комисия до 31 октомври

(вляво), и Шинзо Абе, министър-председател на Япония (вляво), на пресконференция в рамките на срещата на високо равнище,

проведена в Брюксел, Белгия, на 7 май.


БразилияСедмата среща на високо равнище ЕС—Бразилия, която се състоя в Брюксел през февруари, даде възможност за плодотворен обмен на мнения относно състоя-нието на стратегическото партньорство. И двете страни потвърдиха своя анга-жимент за бърз напредък в преговорите за споразумение за асоцииране между ЕС и Меркосур. Споразумението за въздушен транспорт и трансатлантическата кабелна връзка също бяха на преден план в дневния ред. В областта на външ-ната политика беше обсъден широк спектър от глобални и регионални въпроси. ЕС и Бразилия постигнаха съгласие относно важността на устойчивото икономи-ческо развитие и сигурността в Африка. Нарастващата интеграция на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) в Латинска Америка също беше приветствана.

МексикоВследствие на ангажимент, поет през 2013 г. от президента на Мексико и пред-седателите на Европейския съвет и на Европейската комисия, ЕС и Мексико про-учиха възможностите за модернизация на глобалното споразумение, което оси-гурява рамката за стратегическото им партньорство. Съвместна работна група набеляза областите и разпоредбите на действащата двустранна правна рамка, които могат да бъдат актуализирани, разширени, опростени или премахнати с оглед на евентуално бъдещо договаряне на нов правен инструмент, който да може да започне да функционира през 2015 г.

Южна АфрикаПредвид честотата на политическите дейности през цялата година както в Южна Африка (общи избори), така и в ЕС (избори за Европейски парламент, назначаване на нов председател на Комисията и на нова колегия на членовете на Комисията, заедно с нов председател на Европейския съвет), двете страни се споразумяха да отложат своята Седма годишна среща на високо равнище до второто тримесечие на 2015 г. Въпреки това интензивните дипломатически контакти продължиха, като връхната им точка беше срещата между тогавашния ВП/ЗП Катрин Аштън и южноафриканския министър на международните отношения и сътрудничеството Maite Nkoana-Mashabane по време на срещата на върха между ЕС и Африка през април, последвана от допълнителни заседания на различни равнища в Брюксел. Интензивните консултации относно вътрешните и международните предизвика-телства и относно постигнатия напредък по широк кръг от въпроси, свързани с политиката, сигурността, търговията, сътрудничеството за развитие и правата на човека, дадоха нов тласък на стратегическото партньорство. През юли Южна Африка беше една от шестте страни от Южноафриканската общност за развитие, които приключиха преговорите с ЕС по споразумение за икономическо партньор-ство (СИП).

Партньорството между ЕС и Африка

По време на четвъртата среща на върха между ЕС и Африка, която се състоя на 2 и 3 април 2014 г. в Брюксел, африканските и европейските държавни и правител-ствени ръководители задълбочиха ангажимента си да консолидират сътрудни-чеството в стратегическата рамка на съвместната стратегия Африка—ЕС, приета през 2007 г. На срещата на върха, която се проведе под надслов „Да инвестираме в хората, просперитета и мира“, се събраха над 60 лидери от ЕС и Африка и общо над 80 делегации. Бяха приети политическа декларация, пътна карта с насоки за прилагането на съвместната стратегия на Африка и ЕС за периода 2014—2017 г., както и отделна декларация относно миграцията и мобилността. Срещата на ви-соко равнище предостави стабилна основа за бъдещ диалог и сътрудничество и беше счетена за голям успех от двете страни.


Освен това на срещата на високо равнище бе изтъкнат успехът на сътрудничест-вото ЕС—Африка по въпросите на климата. Подчертано беше желанието за по-нататъшно задълбочаване на партньорството за справяне с неотложните глобал-ни въпроси на изменението на климата (17). Сътрудничеството ЕС—Африка по въпросите на климата вече е донесло ползи за хиляди хора по целия африкански континент, но остават много предизвикателства. Трябва да се предприемат действия за преодоляването им съвместно с международните партньори на световно равнище.

Механизмът за подкрепа на мира в Африка (APF) оказва подкрепа за мира и си-гурността в Африка с над 1,2 млрд. евро от Европейския фонд за развитие (ЕФР) от 2004 г. насам. През първата половина на 2014 г. беше изготвена програма за действие за периода 2014—2016 г. след консултации с държавите — членки на ЕС, и партньорите от Африка, която бе приета от Комисията на 15 юли. С бюджет от 750 млн. евро тази програма ще продължи да оказва подкрепа за ръководени от африканските държави мироопазващи операции, изграждане на капацитет и дейности за предотвратяване на конфликти и посредничество. Освен това през 2014 г. бяха подписани няколко финансови споразумения с Африканския съюз, със средства от APF, включително принос от 125 млн. евро за мироопазващата операция в Централноафриканската република и 201 млн. евро в подкрепа на операцията на мисията на Африканския съюз в Сомалия (Amisom).

Инструмент за партньорство

През март Парламентът и Съветът приеха регламент за създаване на Инструмент за партньорство (ИП) (18), който има за цел насърчаване и укрепване на връзките на ЕС с държавите извън Съюза. ИП е една от основните иновации от многого-дишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и представлява пакет от инструменти за финансиране на външната дейност. Новият инструмент отразява както промените в света през последните години, така и промените, които ЕС е направил в начина, по който реагира на световните предизвикателства.

Инструментът за партньорство ще помогне да се укрепят отношенията със стра-тегическите партньори на ЕС, които вече не изпълняват условията за предоставя-не на двустранна помощ за развитие (Бразилия, Китай, Индия и Мексико), и с някои от партньорите от Г-7 (Канада, Япония и САЩ).

Участниците в срещата на високо равнище ЕС—Африка, проведена в Брюксел, Белгия,

на 2 и 3 април. Лидерите на ЕС и Африка се срещнаха под

надслов „Да инвестираме в хората, просперитета и мира“, и

обсъдиха мира, сигурността, инвестициите, изменението на

климата и миграцията.


Регионални политики

Този раздел обхваща отношенията между ЕС и конкретни региони: Близкия изток и Персийския залив; Централна Азия; Азия и Тихия океан; Латинска Америка и Карибския регион; и Африка.

Близкият изток и Персийският залив

Близкоизточният мирен процесПрез 2014 г. ЕС допринесе за израелско-палестинските преговори с посред-ничеството на САЩ в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2013 г. (19), особено чрез концепцията за специално привилегировано партньор-ство и предложения от Европа безпрецедентен пакет от политическа, икономи-ческа и свързана със сигурността подкрепа за двете страни в контекста на спо-разумение за окончателния статут. Въпреки това след крайния срок 29 април и последвалото прекратяване на преговорите няма напредък в мирните преговори, което е свързано с ескалацията на насилието на Западния бряг, в това число в Източен Йерусалим, и в ивицата Газа.

В заключенията на Съвета от май (20) бяха потвърдени призивът на ЕС за възоб-новяване на преговорите и неговата подкрепа за палестинското помирение въз основа на принципите на четворката (21). Помирението доведе до обявяването на палестинското правителство на националното съгласие на 2 юни. Израелската военна операция „Защитен вал“ през юли и август беше третият конфликт в Газа за 6 години. Конфликтът представляваше широкообхватна наземна операция, целяща унищожаването на тунелите между Газа и Израел и на ракетния арсенал на бойците, като причини много цивилни жертви.

ЕС игра активна роля в усилията да се осигури устойчиво прекратяване на огъня. Посредством заключения на Европейския съвет (22) и на Съвета (23) през август ЕС подчерта неустойчивия характер на връщането към предишното положение и необходимостта от основна промяна в Газа, както и необходимостта палестинска-та власт да поеме отново своите функции по държавно управление в ивицата Газа. По-специално ЕС обсъди със страните своя евентуален принос за премахва-нето на затворения режим в Газа чрез инструменти на общата външна политика и политиката на сигурност и чрез хуманитарна помощ и помощ за възстановяване. Това беше допълнително посочено по време на заседанието на ad hoc комитета за връзка през септември и конференцията за Палестина на тема „Реконструкция на Газа“, проведена през октомври в Кайро.

Международната конференция за Палестина — реконструкция на Газа, проведена в Кайро, Египет, на 12 октомври.


По няколко повода ЕС също подчерта необходимостта от надеждна политическа перспектива за мирния процес, основана на решението за две държави и на въпросите, свързани с окончателния статут, изразени в заключенията на Съвета от юли (24), в които се подчертава, че трябва да се избягват действия, които по-ставят под въпрос заявените ангажименти за постигане на решение чрез прего-вори. Няколко фактора доведоха до повишаване на напрежението: допълнител-ното разрастване на израелските селища; хуманитарната обстановка, положението със сигурността и политическите условия в Газа, при които палес-тинската власт не беше в състояние да поеме своите функции за държавно уп-равление; новите случаи на разрушаване и принудително изселване, засягащи палестински цивилни лица; и неколкократните провокации и сблъсъци в Харам аш-Шариф/Храмовия хълм в Източен Йерусалим. През септември стартира под-новена палестинска инициатива в ООН, насочена към прекратяване на окупаци-ята, но проектът за резолюция не успя да получи необходимия брой гласове в Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) на 30 декември. Дипломатическият процес включваше конструктивни обсъждания в СС на ООН в допълнение към преговорите в Кайро, водени с посредничеството на Египет, относно консолиди-рането на примирието в Газа и обновените парламентарни действия относно признаването на държавата Палестина и усилията за насърчаване на израел-ската и палестинската страна да се върнат на масата за преговори.

ВП/ЗП Федерика Могерини изтъкна, че близкоизточният мирен процес е приори-тетен въпрос и в началото на ноември посети региона като свое първо официал-но пътуване в чужбина от началото на мандата си. Заключенията на Съвета от ноември (25) потвърдиха готовността на ЕС да играе важна роля и активно да допринася за договарянето на решение по всички въпроси за окончателния ста-тут. Съветът призова двете страни, както и всички основни заинтересовани страни, включително четворката, Арабската лига и Съвета за сигурност на ООН, да предприемат необходимите стъпки за постигането на тази цел и подчерта, че бъдещото развитие на отношенията с Израел и с палестинските партньори ще зависи от техния ангажимент за постигане на траен мир, основан на решението за две държави.

ЕС изигра активна роля в усилията за възстановяване на Газа и за насърчаване на политическата рамка, необходима за осигуряване на устойчиво решение на конфликта, включително в ad hoc комитета за връзка и четворката. Като наблегна на значението на нуждите в областта на сигурността на Израел, ЕС се съсредото-чи върху поддържането на жизнеспособността на решението за две държави и подкрепата за усилията на палестинската власт за създаване на палестинска държава в границите от 1967 г. и според параметрите на ЕС, потвърдени в за-ключенията на Съвета по външни работи от юли.


ИранДипломатическите усилия, положени от E3/EС+3 (ЕС, Германия, Франция и Обе-диненото кралство заедно с Китай, Русия и Съединените щати) и ръководени от тогавашния ВП/ЗП Катрин Аштън, доведоха до сключването на временно спора-зумение с Иран през ноември 2013 г. в Женева. Прилагането на Женевското спо-разумение, наречено „Съвместен план за действие“, започна през януари 2014 г. и бе удължено през юли до края на ноември. В Женевското споразумение се определя едногодишна рамка за преговори за постигане на дългосрочно реше-ние на иранския ядрен въпрос. Целта на всеобхватното решение е да се изгради доверие от страна на международната общност в изцяло мирния характер на ядрената програма на Иран, като същевременно се зачита правото на Иран за използване на ядрената енергия за мирни цели в съответствие с Договора за неразпространение на ядреното оръжие и като напълно се вземат предвид резо-люциите на Съвета за сигурност на ООН и на управителния съвет на Междуна-родната агенция за атомна енергия (МААЕ). През ноември удължаването на Съв-местния план за действие до края на юни 2015 г. бе одобрено с твърдата ангажираност на всички страни да приключат преговорите в рамките на 4 месеца. След удължаването на Съвместния план за действие ЕС удължи срока на мер-ките за облекчаване на санкциите до края на юни 2015 г. Правните актове (26) бяха публикувани през ноември, а преговорите бяха възобновени през декември.

През 2014 г. ЕС продължи да изразява загриженост относно положението с правата на човека в Иран чрез официални изявления и декларации. По време на посещението си в Техеран ВП/ЗП повдигна пред правителството въпроса за пра-вата на човека и проведе срещи с няколко организации на гражданското обще-ство, включително жени активисти. В публични изявления ЕС осъди екзекуциите на затворници (над 440 до началото на декември 2014 г.), както и лошото поло-жение в Иран по отношение на зачитането на основни свободи като свободата на изразяването, на събранията и на религията или убежденията.

Катрин Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията до 31 октомври (в центъра), в разговор с министъра на външните работи на Иран Мохамад Джавад Зариф (вдясно) и държавния секретар на САЩ Джон Кери (вляво) по време на ядрените преговори E3/EС+3 с Иран. Виена, Австрия, 15 октомври.


ИракСлед първия кръг от срещи за сътрудничество и заседания на подкомитети по Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Ирак в края на 2013 г. ЕС и Ирак проведоха първото заседание на Съвета за сътрудничество на министерско равнище през януари 2014 г. До ратифицирането на споразуме-нието някои глави, по-специално тези, които се отнасят до търговията и сектор-ното сътрудничество, се прилагат временно.

Общите избори в Ирак на 30 април, за които ЕС изпрати експертна мисия по провеждане на избори, и последващият процес на сформиране на правителство забавиха изпълнението на СПС. От месец юни насам в Ирак е налице допълнител-но сериозно влошаване на ситуацията поради широкомащабното нападение и координираното превземане на големи части от територията на страната от „Даиш“, подкрепено от други сунитски въоръжени групи.

Въпреки трудната от гледна точка на сигурността обстановка, Комисията ще продължи да изпълнява ангажиментите си по отношение на Ирак. Назначаването на новото правителство на Ирак в началото на септември предоставя възможност за ново политическо начало и за бързо възстановяване на дейностите по СПС (27).

Централна Азия

През 2014 г. ЕС продължи да изгражда своите отношения с централноазиатските държави (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) въз основа на своята стратегия за Централна Азия. Работата в областта на образова-нието, върховенството на закона и околната среда и водите, както и в областта на енергетиката, насърчаването на правата на човека и мерките за борба с тра-фика на наркотици послужиха за основа на регионалния подход на ЕС. Съюзът укрепи двустранните си връзки с всяка от петте държави поотделно. Приключиха преговорите с Казахстан за споразумение за засилено партньорство и сътрудни-чество. Към днешна дата това е единственото СПС от второ поколение с държава от този регион.

Федерика Могерини, върховен представител на Съюза по

въпросите на външните работи и политиката на сигурност и

заместник-председател на Комисията от 1 ноември, на среща с Нечирван Барзани, министър-председател на

регионалното кюрдско правителство в Ирак. Арбил,

Ирак, 22 декември.


Азия и Тихоокеанският регион

Общи положения2014 г. беше белязана от засилване на ангажираността на ЕС спрямо Азия. Сред основните акценти са историческото посещение на председателя на Китай Си Дзинпин в институциите на ЕС през март; срещата на върха между ЕС и Япония, на която ЕС беше домакин през месец май; срещата на външните министри на ЕС и АСЕАН през юли; неформалната среща на лидерите на ЕС и АСЕАН през октом-ври; и срещата Азия—Европа (ASEM) също през октомври. Освен това ЕС участва активно във важни прояви за Тихоокеанския регион, като ВП/ЗП Аштън взе учас-тие във Форума на тихоокеанските острови през юли в Палау, а Андрис Пиебалгс, комисар по развитието, взе участие в третата международна конференция на ООН за малките островни развиващи се страни през септември в Самоа.

Двустранни отношенияПрез годината беше приключено стратегическото програмиране за периода 2014—2020 г. за помощта по Инструмента за сътрудничество и развитие (ИСР) и ЕФР за развиващите се страни в Азия и Тихоокеанския басейн. Стратегическото програмиране на новия Инструмент за партньорство, представляващ основно средство за утвърждаване на интересите на ЕС в региона, също беше прието. В същото време беше постигнат напредък в преговорите по важни рамкови спора-зумения, споразумения за свободна търговия и инвестиции или споразумения за партньорство и сътрудничество с Австралия, Китай, Япония и Малайзия. Фиджи започна прилагането на СИП между Тихоокеанския регион и ЕС, като по този начин се присъедини към Папуа-Нова Гвинея. Преговорите за всеобхватно спо-разумение за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между ЕС и Нова Зеландия приключиха през юли.

ЕС и Непал засилиха сътрудничеството чрез съсредоточаване върху важния поли-тически и икономически преход в страната, подкрепен чрез утрояване на помощта от ЕС за периода 2014—2020 г. Силната подкрепа за демократичния преход и процеса на реформа в Мианмар/Бирма остана приоритет за ЕС през 2014 г. През март Съветът прие решение за разрешаване на започването на преговори по споразумение между ЕС и Мианмар/Бирма за защита на инвестициите. Първият диалог по правата на човека между ЕС и Мианмар/Бирма, съпредседателстван от специалния представител на ЕС за правата на човека Ставрос Ламбринидис, се състоя през май в Найпидо (28). ЕС внимателно следи политическата криза в Тайланд. В отговор на въвеждането на военно положение и отмяната на Консти-туцията, ЕС прие заключения на Съвета от 23 юни (29), съгласно които официални-те посещения във и от Тайланд бяха преустановени. Споразумението за парт-ньорство и сътрудничество с Тайланд няма да бъде подписано, докато начело на страната не застане демократично избрано правителство.

Комисията продължи да изпълнява Пакта за устойчиво развитие с Бангладеш от 2013 г. (30), насочен към подобряване на трудовите права, здравословните и безопасни условия на труд, безопасността във фабриките и установяването на отговорно бизнес поведение в сектора на конфекцията в Бангладеш.


В заключенията на Съвета от юни беше приета нова стратегия за Афганистан до края на 2016 г. с акцент върху развитието на институциите на Афганистан и подчертаване на приоритетите за насърчаване на мира, сигурността и стабил-ността в региона, укрепване на демокрацията, стимулиране на икономическото и човешкото развитие и насърчаване на принципа на правовата държава и зачита-нето на правата на човека. Стратегията осигурява общата рамка за всички ин-струменти на ЕС и невоенните мерки на държавите членки. Финансирането въз-лиза на над 1 млрд. евро годишно. Тук важно място заема многогодишната индикативна програма за ИСР, която беше приета с планиран бюджет в размер до 1,4 млрд. евро — при условие че Афганистан изцяло изпълни ангажиментите си съгласно Рамковото споразумение от Токио за взаимна отчетност. Целевите сек-тори ще бъдат демократизация и отчетност, селско стопанство, здравеопазване и полицейска дейност и утвърждаване на принципа на правовата държава. Съ-ветът се съгласи също да удължи мандата на мисията EUPOL в Афганистан в подкрепа на гражданската полиция и на върховенството на закона до 31 декем-ври 2016 г.

На 1 януари на Пакистан беше предоставен преференциален достъп до пазара на ЕС съгласно специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) въз основа на ангажимента на Пакистан да приложи ефектив-но 27 международни конвенции. Петнадесет от тях се отнасят до правата на чо-века и основните трудови права. През 2014 г. ЕС продължи да задълбочава взаимодействието си с Пакистан в някои ключови области на базата на 5-годиш-ния план на ангажименти ЕС—Пакистан. Конструктивен стратегически диалог бе проведен през март между ВП/ЗП Катрин Аштън и държавния съветник по въпро-сите на външните работи на Пакистан Sartaj Aziz. През юни се състоя среща на Съвместната комисия ЕС—Пакистан в Исламабад. Беше постигнато съгласие за започване на сътрудничество в областта на неразпространението на оръжия, разоръжаването и енергетиката. Беше постигнато споразумение и за засилен диалог между ЕС и Пакистан по въпросите на правата на човека, като борбата с тероризма и миграцията, в това число обратното приемане, остават важни обла-сти за сътрудничество.


Регионални отношенияСрещата Азия—ЕвропаДесетата среща на високо равнище Азия—Европа (ASEM) под надслов „отговорно партньорство за устойчив растеж и сигурност“ се проведе в Милано през октом-ври. Тя даде възможност за откровена дискусия между лидерите на партньор-ските държави от ASEM по редица теми от световно значение, включително изме-нението на климата, устойчивото развитие и икономическите и финансовите предизвикателства, както и регионалните и международните въпроси и правата на човека (31). членовете на ASEM станаха 53 на брой с присъединяването на Хърватия и Казахстан като нови партньори на срещата на високо равнище.

Асоциация на народите от Югоизточна АзияПроцесът на изграждане на по-амбициозно политическо партньорство между ЕС и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) продължи през 2014 г. Посещението в Брюксел, Люксембург и Антверпен на координационния комитет по мрежова свързаност към АСЕАН през февруари позволи задълбо-чена обмяна на поуките, извлечени от интеграцията, основаваща се на правила. В съвместна декларация (32), приета в Сингапур през февруари в края на една успешна двудневна среща на високо равнище по въпросите на въздухоплава-нето ЕС—АСЕАН, Комисията и АСЕАН предложиха ново ниво на сътрудничество в областта на авиацията чрез договаряне на всеобхватно споразумение за въз-душния транспорт (33).

ЕС работи за постигането на двустранни споразумения за свободна търговия с отделните страни от АСЕАН като градивни елементи на споразумение между ре-гионите, което остава дългосрочната цел. Двустранни преговори започнаха с Малайзия (2010 г.), Виетнам (2012 г.) и Тайланд (2013 г.) и приключиха със Сингапур (2014 г.).

Участниците в срещата на високо равнище на ASEM, проведена в Милано, Италия, през октомври.


Латинска Америка и Карибският регион

Доброто състояние на подрегионалните отношения с партньорските държави от Централна Америка (Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Ника-рагуа и Панама) беше отразено от влизането в сила на търговския стълб на Споразумението за асоцииране ЕС—Централна Америка до края на 2013 г. и влизането в сила през май 2014 г. на Споразумението за политически диалог и сътрудничество (СПДС). През 2014 г. ЕС прие стратегия относно сигурността на гражданите за Централна Америка и Карибския басейн с цел укрепване на сътрудничеството с държавите в региона, които са изправени пред нарастваща несигурност в някои области. ЕС започна преговори за сключване на дву-странно споразумение с Куба. През юли ЕС и Еквадор постигнаха споразуме-ние за включване на Еквадор в Многостранното споразумение за търговия с Колумбия и Перу, прилагано временно от 2013 г. чили и Мексико понастоя-щем разглеждат заедно с ЕС възможностите за модернизиране на съответни-те им споразумения за асоцииране.

Африка

Като се опира на успешната среща на върха между ЕС и Африка през април, ЕС продължи да работи с всички регионални организации в Африка за насър-чаване на регионалната интеграция, развитието, устойчивостта, икономиче-ския растеж, стабилността и доброто управление. В допълнение към страте-гиите си за Сахел и Африканския рог, както и всеобхватния подход към региона на Големите езера, ЕС прие нова стратегия в областта на морската сигурност в Гвинейския залив. ЕС също си сътрудничи с Африканския съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави, Южноафрикан-ската общност за развитие и други, като изпрати мисии за наблюдение на изборите в Гвинея Бисау, Египет, Тунис, Малави и Мозамбик, както и експерт-ни мисии в Алжир, Нигерия и Мавритания. Той работи тясно с Междуправи-телствения орган за развитие (IGAD) и с Африканския съюз за справяне с предизвикателствата в Сомалия, Судан и Южен Судан, както и с Икономиче-ската общност на държавите от Централна Африка и Африканския съюз за справяне с положението в Централноафриканската република.

Невен Мимица, комисар по въпросите на международното

сътрудничество и развитието от 1 ноември (вляво), се

ръкостиска с Mohamed Diaré, министър на икономиката и

финансите на Гвинея, при посещение в Конакри на 6

декември, по време на което той стартира общото

финансиране от ЕС за Гвинея за периода 2014—2020 г.


Развитие

Обзор на политиката

Програмата за промяна — приспособяване на помощта към съвременния святПрез 2014 г. Европейският съюз осъществи напредък към изпълнението на програмата за промяна (34), политиката на ЕС за развитие, приета през 2011 г. с цел подобряване на неговото въздействие за намаляване на бедността и за подпомагане на партньорските държави в постигането на целите на хилядо-летието за развитие до 2015 г. Около 70 % от помощта, предоставяна от ЕС, е предназначена за най-бедните страни, включително засегнатите от кон-фликти или природни бедствия. Същевременно, съзнавайки колко различно е осъществяването на сътрудничество например със Замбия, от една страна, и с Бразилия, от друга, ЕС спря двустранната помощ за 16 големи и по-напред-нали държави. Тъй като в някои от тези държави продължава да е налице голямо неравенство, те и в бъдеще ще могат да се ползват от подпомагане по тематични или регионални програми. Понастоящем ЕС насочва подпома-гането към области, които са двигатели за промяна и икономически растеж, като например управлението, селското стопанство, енергетиката, здравео-пазването и образованието.

Съвместни програмни документи са разработени в около 20 държави, а в други 20 държави е започнала подготовка за разработването им. Тези стра-тегии за отделни държави увеличиха ефективността и въздействието на програмите за помощ на ЕС и на държавите членки.

Рамката за развитие за периода след 2015 г. — действия за осигуряване на достоен живот за всички2014 г. беше решаваща за подготовката за рамката за развитие за периода след 2015 г. и ЕС изигра активна и влиятелна роля за постигането на кон-сенсус, за да бъде постигнат амбициозен резултат от срещата на върха на ООН през септември 2015 г. През юни Комисията прие ново съобщение по темата (35).

Въз основа на този цялостен подход ЕС и неговите държави членки участва-ха активно в международните дискусии за периода след 2015 г. Особен ак-цент беше поставен върху диалога и контактите с партньори на ЕС и ключова крачка беше приемането през юни на Съвместна декларация АКТБ—ЕС от-носно програмата за развитието за периода след 2015 г. (36) През декември Съветът прие заключения (37), на които се основава позицията на ЕС в пред-стоящите международни преговори в ООН относно програмата за периода след 2015 г., които ще приключат на Общото събрание на ООН (ОСООН) през септември 2015 г.


Всеобхватен подходКато следствие от съвместното съобщение от декември 2013 г. относно всеобх-ватния подход на ЕС към външните конфликти и кризи (38), чието основно посла-ние е да се подобри стратегически съгласуваното използване на инструментите на ЕС, Съветът прие заключения през май 2014 г. (39) В заключенията на Съвета акцентът бе поставен върху съвместния анализ на ранен етап на конфликтите и кризисните ситуации, необходимостта от засилена ангажираност във всички фази от цикъла на конфликта, амбицията за по-добро свързване на инструментите на ЕС в различни области на политиката (включително вътрешните и външните поли-тики) и необходимостта да се гарантира, че усилията по линия на ОПСО надграж-дат върху съществуващите действия на ЕС и че водят до устойчиви резултати и въздействие, например чрез плавен преход към използване на инструментите на ЕС за развитие. В отговор на заключенията на Съвета върховният представител/заместник-председател и Комисията ще представят план за действие в началото на 2015 г.

Европейска година за развитие2015 година беше определена от Европейския парламент и от Съвета (40) за Евро-пейска година за развитие (ЕГР 2015). Очаква се тя да бъде специална година, тъй като съвпада с крайния срок за постигането на целите на хилядолетието за развитие и за приемането на следващия набор от цели — целите за устой-чиво развитие. Това ще бъде първата европейска година, посветена на външните действия на ЕС и на утвърждаването на ЕС като фактор от световно значение.

Географски обзор

Сътрудничеството на ЕС с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн: началото на нов програмен период от 7 годиниУстановен бе 11-ият ЕФР — финансовият инструмент, в чийто обхват попада сътрудничеството за развитие на ЕС с държавите от Африка, Карибите и Тихооке-анския басейн (АКТБ) за периода до 2020 г.

Националните и регионалните индикативни програми (НИП и РИП), както и про-грамите между държавите от АКТБ, понастоящем са в процес на преговаряне, одобрение и подписване както от ЕС, така и от страните партньори от АКТБ. По-вече от 50 % от НИП бяха подписани до края на 2014 г. Останалите ще бъдат финализирани през 2015 г.

Сътрудничеството за развитие на ЕС със Сомалия: прилагане на пакта за СомалияПрез 2014 г. ЕС продължи подкрепата си за Сомалия и федералното правителство с прилагането на пакта за Сомалия, подписан през септември 2013 г. в Брюксел. Значителен напредък бе постигнат по отношение на държавното изграждане с установяването на временни администрации и градивни елементи на федерална Сомалия. През ноември беше организиран форум на високо равнище за парт-ньорство на ниво министри. Срещата в Копенхаген, Дания, събра 56 делегации от Африка, Азия, Австралия, Европа, Близкия изток и Северна Америка. ЕС потвърди ангажимента си за трайна и силна подкрепа за Сомалия по изпълнения с предиз-викателства път на страната към изграждането на държавност и постигането на сигурност и устойчиво развитие.


Пример за проект в Сомалия

В Пунтланд, Сомалия, където деградацията на почвите и недостатъчният достъп до храни е причина 20 % от населението да страда от недохранване, ЕС финансира програма за избавянето на 1,5 млн. души от бедност чрез по-добряване на състоянието на пасищните райони и подкрепа за общностите за по-добро управление на природните ресурси.

Преодоляване на предизвикателствата на развитието и сигурността в Западна Африка: стратегиите на ЕС за региона на Сахел и за Гвинейския заливЕС е в челните редици по отношение на международните усилия — диплома-тически или свързани със сигурността и развитието — в Сахел и в Гвинейския залив. чрез стратегията за Сахел ЕС има за цел да обхване ключови области с цел увеличаване на стабилността в региона. Стратегията се отнася до следните държави — Буркина Фасо, чад, Мали, Мавритания и Нигер, както и за регио-нални дейности. Стратегията за Гвинейския залив, приета през март, се отнася до държавите по крайбрежието от Сенегал до Ангола, включително островите Кабо Верде и Сао Томе и Принсипи.

Централноафриканска република: ЕС стартира първия си доверителен фонд с участие на множество донори — фонда „Беку“Комисията, с подкрепата на Германия, Франция и Нидерландия, създаде първия многостранен донорски доверителен фонд на ЕС в подкрепа на Централноафри-канската република. Фондът има за цел да насърчава стабилизирането и въз-становяването на страната и само 2 месеца след създаването си той започна да предоставя подкрепа на място. Фондът „Беку“ (което означава „надежда“ на езика санго, основния език в страната) ще подготви прехода от спешно реаги-ране, като предоставянето на хуманитарна помощ, към по-дългосрочната помощ за развитие. Той ще допринесе за възстановяването на Централноафриканската република, и по-специално за възстановяване на националната и местната адми-нистрация, на икономическата активност и основните услуги (като снабдяване с електроенергия, транспорт, здравеопазване и образование) и за стабилизиране на страната.

Латинска Америка и Карибският регионЕС одобри споразумения за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., познати като „многогодишни индикативни програми“, с държавите от Латинска Америка. Отпуснатите финансови средства продължава да бъдат зна-чителни, с индикативна сума от 2,4 млрд. евро, от които 35 % се изразходват за сътрудничество на регионално равнище.

В съответствие със съвместната стратегия между Карибите и ЕС от 2012 г., ос-новните области на сътрудничество включват: регионална интеграция; възстано-вяване на Хаити; изменение на климата и природни бедствия; престъпност и си-гурност; и съвместни действия в многостранни форуми. Цялостното разпределение в Карибския басейн за периода 2014—2020 г. възлиза на 1 млрд. евро и включ-ва увеличаване на регионалното разпределение и понижаване на двустранното финансиране за повечето страни от Карибския басейн, с изключение на Хаити.


Азия, Централна Азия и Близкия изтокВъпреки че азиатските икономики напоследък показаха забележителен растеж, бедността все още е широко разпространена в региона. Повечето държави са изправени пред предизвикателства, дължащи се на неравенство в регионалното развитие и нарастващо неравенство на доходите. Сътрудничеството на ЕС по линия на ИСР в Азия, Централна Азия и Близкия изток набляга на действия в областта на продоволствената сигурност, развитието на селските райони, обра-зованието и управлението, наред с други сектори. През 2014 г. в Азия бяха пре-доставени 860 млн. евро.

Положителна промяна в резултат на помощта на ЕС: примерът на Непал

Образованието бе един от ключовите компоненти на финансовата помощ от ЕС за Непал през последните няколко години. Счита се, че благодарение на подпомагането от ЕС броят на децата, които не посещават училище, е нама-лял от 800 000 на 445 000, като записванията в учебни заведение в систе-мата на средното образование (на възраст около 13—16 години) също се увеличават. ЕС също така подкрепи мирния процес в страната и организира-нето на националните избори, които се характеризираха с висока избирател-на активност и като цяло бяха счетени за свободни и честни.

Тематичен обзор

ОбразованиеНа проведената през юни конференция на Глобалното партньорство за образо-вание, чийто домакин бе ЕС, беше обявено ново финансиране от ЕС на стой-ност 375 млн. евро за образование в развиващите се страни през следващите 7 години. Конференцията за ново набиране на средства успя да убеди държа-вите партньори да увеличат средствата за образование на национално равнище, а международните донори — да увеличат размера на заявената помощ. GPE е съсредоточен върху най-неотложните приоритети в образованието в партньор-ските държави: качество на образованието и по-добри учебни резултати; образо-вание на момичетата. Специално внимание се обръща на държавите в ситуация на нестабилност.

Ключови резултати в сферата на образованието благодарение на помощта на ЕС за развитие, предоставяна от 2004 г. насам:

▶ 13,7 млн. нови ученици са записани в учебни заведения за начално обра-зование.

▶ Обучени са 1,2 млн. начални учители.

▶ 7,7 млн. души са получили техническо и професионално образование и обучение.

▶ Изградени са или са обновени 37 000 училища.

▶ 300 000 нови ученици от женски пол са записани в учебни заведения за средно образование.


Ролята на частния сектор в сътрудничеството за развитиеНовото съобщение „По-активно участие на частния сектор за постигането на при-общаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (41) и свързаните с него заключения на Съвета (42), в които се излага бъдещата посока на политиката и подкрепата на ЕС за развитието на частния сектор в държавите партньори, бяха приети през 2014 г. В съобщението са предложени 12 конкретни действия в областите, в които Комисията счита, че може да осигури добавена стойност. частният сектор играе решаваща роля, като помага на хората да преодолеят бедността. Ето защо съобщението насърчава частния сектор в партньорските държави както в ЕС, така и извън него да осъществява отговорни инвестиции, да развива устойчива търговия и да прилага приобщаващи бизнес модели. Дават се ясни указания на политиката за работа с частния сектор, така че публичните и частните роли и интереси да бъдат хармонизирани и да водят до измерими резултати в сферата на развитието на място.

Пример за проект на ЕС за сътрудничество в частния сектор

В рамките на проект в Парагвай общото време, необходимо за административ-ните процедури за износ на месо, беше съкратено от 40 дни на 50 минути благодарение на въвеждането на обслужване на едно гише във връзка с изно-са. Това, от своя страна, доведе до увеличаване на броя на предприятията в Парагвай, чиято дейност е насочена към износа, с 500 % от 2004 г. насам.

Устойчива енергияОколо 1,2 млрд. души в целия свят нямат достъп до електричество. ЕС укрепи съществуващите си инструменти и разработи нови такива, за да продължи да работи за постигане на целта, съгласно която до 2030 г. следва да се осигури достъп до устойчиви енергийни услуги на 500 млн. души, в рамките на иници-ативата на ООН „Устойчива енергия за всички“. По време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк ЕС подписа пет съвместни декларации с европейски и африкански държави, решили да работят заедно за преодоляването на енергийната бедност. Той е заделил над 3 млрд. евро за под-помагане на дейности в сферата на устойчивата енергия в държавите партньори в периода 2014—2020 г.

Околна средаНад 70 % от най-бедните общности живеят в селски райони и са пряко зависими от екосистемните услуги за своето препитание. Преходът към приобщаваща еко-логична икономика предлага нови възможности за генериране на икономически растеж, който е приобщаващ и устойчив от екологична гледна точка. Комисията счита, че е от изключително значение да се гарантира, че поне 20 % от бюджета на ЕС е предназначен да оказва подкрепа за нисковъглеродно и устойчиво на климатичните изменения развитие, и се стреми да прилага този принцип в сътрудничеството си за развитие.

На Международния ден на биологичното разнообразие през 2014 г. Комисията постави началото на водещата инициатива на ЕС „Биологично разнообразие за живот“ (B4Life) за защита на екосистемите, борба с престъпленията срещу дивата природа и развитие на екосъобразни икономики, която разполага с бюджет от около 800 млн. евро за периода 2014—2020 г. Тя допълва усилията на ЕС за насърчаване на устойчивото управление на горите и борбата с нелегалната сеч в рамките на плана за действие за прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия (43) и в рамките на инициативата на ООН „Намаля-ване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите“.


Реагиране при хуманитарни кризи и извънредни ситуации

Обзор на годината

През 2014 г. бе отбелязано значително нарастване на броя на хуманитарните кризи. Обявено беше безпрецедентно „ниво 3“ на извънредни ситуации — най-висока степен на оценяване на кризите според стандартите на ООН (Централно-африканска република, Ирак, Южен Судан и Сирия). По целия свят въоръжените конфликти и атаки срещу цивилни граждани продължават, докато природните бедствия са с нарастващата честота и интензитет. Броят на хората, засегнати от конфликти или разселване или страдащи от липса на повечето продукти от първа необходимост, като храна, вода, медицински грижи и подслон, непрекъснато се увеличава. Епидемията от ебола в Западна Африка породи нови и специфични предизвикателства.

Като най-голям донор на хуманитарна помощ в света, ЕС играе важна роля за справянето с произтичащите хуманитарни последици. Само Комисията е предос-тавила през 2014 г. помощи на стойност 1,2 млрд. евро за най-уязвимото населе-ние в 80 държави.

Христос Стилианидис, комисар по въпросите на хуманитарната

помощ и управлението при кризи (на заден план), и

Витянис Андрюкайтис, комисар по въпросите на

здравеопазването и безопасността на храните

(вдясно), и двамата на длъжност от 1 ноември,

поздравяват висши служители във Фритаун, Сиера Леоне, с

допир на лактите (новият начин за поздравяване в

засегнатите от ебола страни, за да се избегне предаване на

вируса). Те посетиха епицентъра на епидемията на

13 ноември, за да проверят ситуацията на място.


Въпроси от географски характер

Източна УкрайнаКонфликтът в Източна Украйна доведе до разселването на над 1 млн. души и до нарастващи хуманитарни нужди. Финансирането на хуманитарна помощ от ЕС е насочено към основните потребности на засегнатото население, например чрез осигуряване на подслон, храна, вода, здравеопазване, психологична помощ и защита при подготовка за зимата.

СирияКонфликтът в Сирия не спира в четвъртата си година и продължава да бъде най-голямата хуманитарна криза и криза в областта на сигурността в света. Десетки хиляди хора загубиха живота си в резултат на сраженията. Половината от насе-лението беше принудено да напусне домовете си, като над 3,8 млн. души са потърсили убежище в съседните страни. С цел да се достигне до най-силно пострадалите, от началото на кризата ЕС е предоставил помощ в размер на над 3,1 млрд. евро, което го прави най-големия донор на помощи в света. Тази помощ е в допълнение към помощта в натура, предоставена чрез Механизма за граж-данска защита на ЕС (МГЗ). Помощ бе предоставена в подкрепа на близо 12,2 млн. души, нуждаещи се от хуманитарна помощ в Сирия, както и на милионите сирий-ски бежанци и техните приемни общности в региона под формата на спешна медицинска помощ, защита, храни и продоволствена помощ, вода, санитарни и хигиенни съоръжения, подслон и логистични услуги.

Централноафриканска републикаБелязана от безредици и политическа нестабилност, Централноафриканската република е една от хуманитарните горещи точки по света. Над половината от населението, наброяващо 4,6 млн. души, се нуждае от хуманитарна помощ. ЕС работи неуморно за привличане на вниманието на международната обществе-ност към тази криза и последиците от нея за съседните държави и като най-голям донор на животоспасяваща помощ за Централноафриканската република предостави над 128 млн. евро за хуманитарни операции през 2014 г. Освен това Комисията организира няколко въздушни моста за превоз на помощи и хумани-тарни работници в Централноафриканската република.

Деца от кюрдската общност на язидите, избягали от нападенията на Даиш в Ирак, се опитват да се стоплят рано сутрин в бежански лагер в Югоизточна Турция. Те разчитат на щедростта на местните органи и партньорите, финансирани от Европейската комисия.


Южен СуданВ Южен Судан, най-младата и една от най-бедните страни в света, беше отчетено рязко увеличение на вътрешното напрежение и конфликти. Най-малко 10 000 души са убити откакто в края на 2013 г. политическият конфликт в страната еска-лира във въоръжени действия, като близо 2 млн. мъже, жени и деца са избягали от домовете си, в това число около 470 000 души, потърсили убежище в съсед-ните държави. Конфликтът увеличи многократно хуманитарните нужди в Южен Судан, който и без друго редовно е засегнат от сезонни наводнения и други природни бедствия, както и епидемии. До края на 2014 г. 3,8 млн. души са полу-чили хуманитарна помощ, в това число бежанците в страната, наброяващи над 245 000. През годината Комисията предостави хуманитарна помощ на стойност над 110 млн. евро в отговор на кризата. Допълнителна подкрепа се предоставя на бежанците в региона. През 2014 г. Европейският съюз, в това число неговите държави членки и Европейската комисия, е откликнал на продължаващата криза с хуманитарна помощ на обща стойност над 267 млн. евро.

ИракНародът на Ирак страда от тежките последици от влошаването на положението със сигурността в страната. Драматичната ескалация на насилието през 2014 г. имаше мащабни хуманитарни последици, като бяха разселени над 2 млн. души. Съществува сериозна загриженост по повод засегнатото местно население, което е или разселено, или е заложник на конфликта и помощта не може да достигне до него. Освен това Ирак е приел близо четвърт милион бежанци от военните дейст-вия в съседна Сирия. ЕС засили своите операции и увеличи бюджета си за хума-нитарна помощ на 20 млн. евро, за да отговори на нуждите на най-уязвимите.

ФилипиниКато едно от най-тежките природни бедствия през последните години, ураганът „Хаян“, който връхлетя Филипините през ноември 2013 г., все още има послед-ствия за населението на една от най-застрашените от бедствия държави. Месеци след като ураганът порази държавата, като доведе до смъртта на повече от 6200 души и до разселването на над 4 млн. души, хората все още се борят за възстано-вяване на домовете и препитанието си. С над 180 млн. евро хуманитарна помощ ЕС помогна на над 1,2 млн. души, като допринесе за осигуряването на подслон, храна, чиста вода и хигиенни условия и подкрепи усилията на местното населе-ние за възстановяване, както и усилията да се подготвят за бъдещи природни бедствия.


Хоризонтални въпроси

ЕболаЕпидемията от ебола в Западна Африка е най-голямата регистрирана досега. Засегнатите държави, с подкрепата на международната общност, и хуманитар-ните организации се борят за овладяване на разпространението на болестта, но са изправени пред огромни проблеми, свързани с тежки усложнения.

Като един от първите международни донори, реагирал на развиващата се криза през март, оттогава Комисията е предоставила пряко подпомагане на страните и e осъществила научни изследвания в областта на медицината на стойност над 434 млн. евро, с което общият принос на ЕС достига 1,2 млрд. евро.

Продоволствена несигурностВ Африка броят на хората, изправени пред несигурност на прехраната, е десетки милиони. В Сахел честите суши, лошите реколти и повтарящите се конфликти водят до разселване, както и до задълбочаване на бедността. През 2014 г. ЕС продължи да полага усилия за осигуряване на животоспасяваща хранителна грижа за децата, страдащи от тежко недохранване. Подкрепата за поминъка чрез парични преводи или хранителни дажби ще продължи за някои от най-бедните домакинства, като им се предоставя необходимият минимум, за да оцелеят. Сред-ствата са приоритетно насочени към предоставяне на хранителна помощ, здраве-опазване, храна, чиста вода, канализация и подслон на засегнатото население.

ДецаДецата представляват половината от жертвите на конфликти в целия свят и са сред най-уязвимите групи от жертви.

Защитата и утвърждаването на правата на детето, и по-специално въпросът за децата, засегнати от въоръжени конфликти, заемат централно място в политика-та на ЕС за правата на човека и съответните инструменти за финансиране. От 2013 г. насам над 270 000 деца, които растат в условия на конфликти, са полу-чили достъп до образование чрез инициативата на ЕС „Деца на мира“. Тази мно-гогодишна програма за подпомагане, която беше създадена през 2012 г. като наследство на Нобеловата награда за мир на ЕС, получи щедро финансиране от редица държави членки, като от 2012 г. насам са предоставени над 12 млн. евро (2 млн. евро през 2012 г., 4 млн. евро през 2013 г. и над 6,7 млн. евро през 2014 г., в това число вноски като целеви приходи в размер на 500 000 EUR и 250 000 EUR съответно от Люксембург и Австрия).

Инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ЕС създаде европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ, за да даде възможност на гражданите да участват в хуманитарни дейности. Както е предвидено в Договора от Лисабон, инициативата „Доброволци на ЕС за хума-нитарна помощ“ има за цел да укрепи капацитета на Съюза за предоставяне на хуманитарна помощ, основана на конкретните потребности, и за обучаване на бъдещите лидери в областта на хуманитарната помощ, като в същото време дава възможност на младите европейци да покажат солидарност с хората в нужда. В доброволческата програма могат да участват млади хора, които пла-нират да работят в сферата на спешната помощ, както и експерти по хумани-тарна помощ, които вече са натрупали опит. Програмата ще създаде възмож-ности за 18 000 души да се включат като доброволци в хуманитарни операции по целия свят до 2020 г.

Трогателна история от Либерия: Deddeh е излекувана от ебола. От солидарност тя решава да остане в центъра за лечение, за да се грижи за бебето Elijah, което е заразено с болестта. Като оцеляла след заразяването тя не носи защитен костюм. Медицинският персонал ѝ дава инструкции как да храни Elijah.


Гражданска защита2014 година беше година на големи природни и причинени от човека бедствия в Европа и по света. Когато дадена държава се намира в тежки извънредни ситу-ации, тя може да поиска незабавното активиране на Механизма за гражданска защита (МГЗ) на ЕС чрез Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) на Комисията. Помощта е предоставена от Механизма за граж-данска защита от 31 участващи държави, в т.ч. 28-те държави — членки на ЕС, заедно с бившата югославска република Македония, Исландия и Норвегия. През септември бе подписано споразумение, което проправи пътя за бъдещото учас-тие на черна гора в МГЗ.

Механизмът за гражданска защита на ЕС дава възможност на участващите дър-жави заедно да работят ефективно в случай на големи бедствия — във или извън Европа — и за реагиране на спешни случаи бързо и ефикасно.

През лятото на 2014 г. сериозни наводнения засегнаха над 3 млн. души в Босна и Херцеговина и в Сърбия. Скоро след задействането на Механизма за граждан-ска защита 23 държави предложиха помощ и изпратиха помощ на място. Комиси-ята съфинансира транспортирането на помощта и предостави сателитни изобра-жения на наводнените райони за подкрепа на операциите.

В конфликти като тези в Ирак и Сирия и като част от цялостния европейски отго-вор на епидемията от ебола, Механизмът за гражданска защита осигури коорди-ниран отговор на призивите за помощ и разполагането на персонал, инструменти и консумативи. От създаването си досега МГЗ е осигурил спасително оборудване и консумативи в повече от 150 бедствени ситуации в цял свят, включително дванадесет такива само през 2014 г.

Преразгледаното законодателство относно МГЗ на ЕС влезе в сила в началото на 2014 г. С него се създава европейски капацитет за реагиране при извънред-ни ситуации, като се преминава от предходния ad hoc метод към система, която позволява по-добро планиране и координация. Преразгледаното законодател-ство установява доброволно обединяване на оборудване и експерти, които са на разположение за незабавно разгръщане като част от колективната интер-венция на ЕС.

Село Обреновач, Сърбия, залято с вода след

наводненията, които засегнаха обширни райони на страната

през май.


Права на човека и демокрация

Права на човека

Общи положенияПродължи напредъкът по отношение на поставянето на правата на човека и демокрацията в центъра на дейността на ЕС като важни стъпки към интегри-рането на правата на човека във всички външни политики на ЕС, включително търговията, миграцията, развитието и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО).

Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (44), който беше приет през 2012 г. и представлява рамката, която активизира усилията в тази насока, доведе до включването на съображенията за правата на човека в мандатите на ОПСО; приемането на подход за защита на правата в областта на развитието; създаването на насоки относно свободата на изразяване онлайн и офлайн; включването на въпросите на правата на човека и демокрацията във външната дейност на ЕС; утвърждаването на универсалния характер на правата на човека както на двустранно, така и на многостранно равнище; и подобряване-то, чрез засилена вътрешна координация и повишен систематичен досег, на ефективността на неговите действия в рамките на многостранните институции.

През цялата година ЕС продължи да подкрепя и овластява гражданското обще-ство, включително чрез специално финансиране (45) с цел укрепване на универ-салния характер на международните инструменти в областта на правата на чове-ка, като акцентът беше поставен върху ратификацията и действителното прилагане на тези инструменти и върху преразглеждането на оттегляния или резерви, както и в подкрепа на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС). Това беше направено например чрез провеждане на кампании в рам-ките на редовните диалози на ЕС по въпросите на правата на човека с над 40 държави, чрез осведомителни кампании по цял свят, чрез системното включване на клауза за МНС в споразуменията с държави извън ЕС, чрез организирането на целеви семинари на местно и регионално равнище, чрез изявления на ЕС в мно-гостранни и двустранни форуми за включване на клаузи за МНС в споразумения-та с държави извън ЕС и чрез сътрудничество с механизмите на ООН, като напри-мер общия периодичен преглед, както и чрез подпомагане на дейността на специалните докладчици на ООН. ЕС организира конкретни диалози и консулта-ции по човешките права с над 37 страни и популяризира своите ключови приори-тети, особено отразените в наскоро приетите насоки в областта на правата на човека (например относно свободата на религия или убеждения; третирането на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица; премахването на смъртната присъда; стопанската дейност и правата на човека; пола; права на детето; и най-скорошните насоки относно свободата на изразява-не онлайн и офлайн).

Седем жени комисари от Комисията „Барозу“ позират с банер, настоявайки за освобождаването на младите момичета, отвлечени от екстремистката групировка „Боко Харам“ в Нигерия. От ляво надясно: Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията, отговарящ за правосъдието, основните права и гражданството до 1 юли, Нели Крус, заместник-председател на Комисията, отговарящ за Програмата в областта на цифровите технологии, Мойра Гейгън-Куин, комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката, Кристалина Георгиева, комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Сесилия Малмстрьом, комисар по въпросите на вътрешните работи, Кони Хедегор, комисар за действия по климата, и Мария Даманаки, комисар по рибарството и морското дело (всички на длъжност до 31 октомври). Сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия, 28 май.


ЕС продължи да бъде убеден защитник на правата на човека в ООН, допринасящ за създаването и отстояването на стандарти и механизми за насърчаване и за-щита на правата на човека. По-специално ЕС активно участва в работата на Съ-вета по правата на човека и ОСООН и представи няколко инициативи за страните ― източници на безпокойство, както и по важни тематични въпроси.

Третият комитет на ОСООН проведе своята сесия за 2014 г. от 7 октомври до 26 ноември с цел да обсъди широк спектър от въпроси, отнасящи се до правата на човека, хуманитарни въпроси, както и социални въпроси. ЕС отново участва много активно в работата на Комитета през 2014 г. Той направи девет официал-ни изявления и участва в над 45 интерактивни диалога със служители на ООН и мандатоносители в сферата на правата на човека, включително диалог със Зейд Раад ал Хюсейн, новия върховен комисар на ООН за правата на човека, който направи много силно впечатление. Комитетът разгледа около 60 резолюции, като ЕС представи следните пет инициативи: относно Северна Корея, както и през предходните години, заедно с Япония; относно Мианмар/Бирма; относно морато-риум върху екзекуциите съвместно с трансрегионален алианс; относно свободата на религията или убежденията; както и относно правата на детето заедно с Гру-пата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн в ООН (Grulac). Той също така подкрепи редица инициативи на партньорите, по-специално насочени към отделни държави резолюции относно Иран (по инициатива на Канада) и Сирия (по инициатива на арабските държави), както и тематични инициативи, по-специално относно правата на жените.

Що се отнася до резултатите, резолюцията относно Мианмар/Бирма по инициати-ва на ЕС беше приета с консенсус след процес на сътрудничество със засегнатата държава и други заинтересовани страни. Резолюцията на ЕС/Япония относно по-ложението с правата на човека в Северна Корея бе приета с широка междуреги-онална подкрепа. Броят на съвносителите на резолюцията се увеличи, достигайки 62 съвносители от всички региони на света, в това число Африка, Азия и Латинска Америка.

По отношение на Сирия инициативата на арабските държави беше приета с огро-мно мнозинство подобно на предходните такива гласувания. Инициативата на основната група относно Иран, начело на която стоеше Канада, доведе до по-малко положителен резултат, отколкото през 2013 г.

Междурегионалната инициатива за мораториум върху прилагането на смъртното наказание беше приета с по-голямо мнозинство, отколкото през 2012 г., като 95 делегации бяха съвносители на резолюцията — с 4 повече отколкото през 2012 г. Няколко държави изразиха в изявлението си своята висока оценка за открития и прозрачен процес. Резултатът бе ясно послание, че глобалната тенденция за премахване на смъртното наказание се запазва.

Тематичните инициативи на ЕС относно свободата на религията и убежденията и съвместната инициатива на ЕС и Grulac относно правата на детето бяха приети с консенсус.

Специалният представител на ЕС за правата на човекаРаботата на специалния представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека Ставрос Ламбринидис продължи да укрепва съгласуваността, ефективността и види-мостта на правата на човека в контекста на външната политика на ЕС. Отбеляза-ният през 2014 г. важен напредък включваше две посещения в Египет, посеще-ние в Мианмар/Бирма с цел председателстване на първия диалог по правата на човека между ЕС и Мианмар, посещение в Индонезия, където СПЕС направи изя-вление на регионалната конференция относно смъртното наказание на Междуп-равителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, посещение в Бразилия с цел председателстване на четвъртия диалог по правата на човека и официални посещения в Пакистан и Съединените щати. Той също така ръководи четвъртия диалог на високо равнище по правата на човека между Мексико и ЕС и втория официален диалог по правата на човека между Южна Африка и ЕС.


В стратегически план СПЕС продължи да участва в многостранни и регионални форуми, като взе активно участие в работата на Комисията за положението на жените и в 69-ата сесия на ОСООН на равнище министри, включително Световна-та конференция по въпросите на коренното население, и прие първата делегация на Независимата постоянна комисия по правата на човека на Организацията за ислямско сътрудничество. Той също така постави специален акцент върху увели-чаването на правата и възможностите на гражданското общество и на защитни-ците на правата на човека. Постигането на напредък по всеобхватния характер на правата на човека, подходът към развитието, основан на тези права, свобода-та на словото, равенството между половете и овластяването на жените, включи-телно в програмата след 2015 г., бяха други приоритетни въпроси през периода, като и бизнесът и правата на човека и премахването на смъртното наказание.

Демокрация

Подкрепа за демокрацията и демократизациятаЕС продължи да подкрепя изборните процеси по целия свят, като изпращаше мисии за наблюдение на избори, екипи за оценка на избори и експертни изборни мисии и предоставяше техническа и финансова помощ за органите за управление на избори и за националните наблюдатели. Непрекъснато се полагат усилия за увеличаване на разходната ефективност на мисиите за наблюдение на избори.

ЕС изпрати общо осем мисии за наблюдение на избори. Те бяха разположени в Египет (президентски избори), Гвинея Бисау (президентски и парламентарни из-бори), Косово (парламентарни избори), Малави (президентски, парламентарни и местни избори), Малдивските острови (парламентарни избори), Мозамбик (парла-ментарни избори) и Тунис (президентски и парламентарни избори). ЕС изпрати екип за оценка на изборите за президент в Афганистан, който също така наблю-дава одита на гласуването, извършен в резултат на споразумението, постигнато с посредничеството на държавния секретар на САЩ Джон Кери.

Освен това през 2014 г. бяха изпратени осем мисии на експерти по провеждане на избори — в Алжир (президентски избори), Боливия (президентски и парламен-тарни избори), Египет (конституционен референдум), Фиджи (парламентарни из-бори), Ирак (парламентарни избори), Либия (учредително събрание), Мавритания (президентски избори) и Тайланд (парламентарни избори).

ЕС не извършва наблюдение на избори на територията на ОССЕ. Въпреки това ЕС подпомогна ОССЕ/БДИПч по време на президентските и парламентарните избори в Украйна. Благодарение на усилията на ЕС беше възможно разполагането на 100 допълнителни краткосрочни наблюдатели от държави членки, държави кандидатки и държави, подали молба за членство.

Осезаеми резултатиОт 2010 г. насам ЕС е подпомогнал 50 програми за съдействие при провежда-нето на избори в световен мащаб.

От 2004 г. насам ЕС е изпратил над 7500 наблюдатели в рамките на 69 мисии за наблюдение в 49 държави.

Мисия на ЕС за наблюдение на избори на президентските и парламентарните избори в Гвинея Бисау на 13 април.


Многостранно управление и глобални предизвикателства

Многостранно управление

Мястото на ЕС в Организацията на обединените нацииУкрепването на системата на ООН, както и работата чрез органите на ООН в сътрудничество и координация с партньорите остава основен приоритет на ЕС. Предизвикателствата за международния мир и сигурността, насърчаването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава продъл-жиха да заемат важно място в дневния ред на ЕС. Като се опира на успехите на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), ЕС участва по-специално в пос-ледващите действия и прилагането на резултатите от Рио+20 и участва активно в продължаващите преговори относно съгласуваното изготвяне и работата за създаване на рамка за периода след 2015 г. за премахване на бедността и за устойчиво развитие. Засилването на ефективността на ООН продължи да бъде от основно значение и ЕС подкрепи необходимите реформи в ключови области като управлението, опазването на мира, подкрепата на място и финансовата устойчи-вост на организацията.

В рамките на Общото събрание на ООН ЕС участва активно в няколко прояви на високо равнище с въздействие върху развитието, и по-специално третата между-народна конференция в Самоа за малките островни развиващи се държави, по-литическия форум на високо равнище за устойчивото развитие, срещата на висо-ко равнище на ООН по въпросите на климата и проведената във Виена, Австрия, втора конференция на ООН за развиващите се държави без излаз на море. ЕС също така участва в преговорите и приемането на няколко резолюции на Общото събрание на ООН, които имат пряко въздействие върху развитието, правата на човека, разоръжаването и неразпространението на ядрено оръжие, мироопазва-нето и миротворчеството.

Постигнат беше напредък в сътрудничеството между ЕС и ООН, по-специално по отношение на правата на децата и жените, помощта за изборния процес, засил-ването на парламентите, овластяването на гражданското общество и реформата на съдебните системи.

Непрекъснатото позитивно и тясно сътрудничество с ООН за управление на воен-ни и граждански кризи се запази на високо ниво през 2014 г. Оперативното съ-трудничество в места като Сомалия (Atalanta), Мали (EUTM Мали) и Централноаф-риканската република (EUFOR RCA), продължава да бъде важна част от цялостното партньорство.

Мястото на ЕС в други международни форумиСъвет на ЕвропаЕС и Съветът на Европа продължиха да си сътрудничат за засилване на спаз-ването на човешките права и демократичната стабилност чрез подкрепа на насърчаването на европейските стандарти, по-специално в страните ― канди-датки за членство в ЕС, и страните, участващи в политиката на съседство на ЕС. Правното сътрудничество продължи по-специално в областта на правосъдието и вътрешните работи (например относно защитата на данните и въпросите, свър-зани с корупцията, както и насърчаването на реформите в съдебната система), както и в областите на върховенството на закона и демокрацията, посредством тясно сътрудничество с Венецианската комисия по конституционни реформи и преразглеждането на избирателните закони. ЕС подкрепя работата на Съвета на Европа и работи в тясно сътрудничество с него, особено при справянето с кризата в Украйна. Сътрудничеството чрез съвместни програми също остава важен еле-мент в отношенията между ЕС и Съвета на Европа.


Организацията за сигурност и сътрудничество в ЕвропаОССЕ имаше централна роля в отговора на ЕС на кризата в Украйна. ЕС под-крепи ролята на ОССЕ на посредник за намиране на политическо решение на конфликта съобразно принципа за инициатива на Украйна, както и на независим наблюдател на ситуацията на място. Въпреки че нейните основни принципи бяха фундаментално оспорени от политиката на Русия спрямо Украйна, всеобхватният и основаващ се на сътрудничеството подход на ОССЕ към сигурността беше по-адекватен от всякога.

ЕС продължи да подкрепя работата на трите измерения на дейността на ОССЕ (политико-военното, икономическото и екологичното и човешкото) и работи в тясно сътрудничество с мисиите на ОССЕ по места, най-вече в Западните Балкани, Южен Кавказ и Централна Азия. Както и в предходните години ЕС представлява половината от членовете в организацията и допринася за повече от две трети от нейния бюджет.

Г-7 и Г-8След незаконното анексиране на Крим Русия беше временно изключена от Г-8 през март и партньорите от Г-7 направиха няколко изявления през годината относно положението в Украйна, които включваха тясно сътрудничество по отно-шение на санкциите.

ЕС продължи да играе активна роля в рамките на Г-7 през 2014 г., като беше домакин на срещата на Г-7 в Брюксел през юни. Декларацията от срещата на високо равнище включваше ангажименти за укрепване на световната икономика, енергийната сигурност, мерките във връзка с изменението на климата, развитие-то и споделени външнополитически въпроси. По отношение на световната иконо-мика акцентът беше поставен върху растежа и работните места, приключването на финансовите реформи и напредъка в ключовите двустранни търговски прего-вори. Кризата в Украйна отчасти повдигна темата за енергетиката, като енергий-ната сигурност беше основна грижа. Направени бяха връзки и при обсъжданията на енергетиката и изменението на климата. Лидерите на Г-7 се съгласиха да продължат инициатива на Г-7 от Рим в областта на енергетиката, която пред-вижда индивидуални и колективни усилия за изграждане на нисковъглеродни енергийни системи. Борбата с корупцията и подкрепата за развиващите се страни партньори при договарянето на сложни търговски договори бяха сред въпросите, разгледани в дискусията относно развитието. Обсъжданията в областта на външ-ната политика през двата дни бяха съсредоточени главно върху Украйна, но също така имаше обмен относно Либия, Сирия, близкоизточния мирен процес и Южно-китайско море.

Херман Ван Ромпьой, председател на Европейския съвет до 30 ноември и председател на срещата на високо равнище на Г-7 (четвърти вляво), и Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията до 31 октомври (трети вдясно), бяха домакини на срещата на високо равнище на Г-7, която се проведе в Брюксел на 4 и 5 юни. Матео Ренци, министър-председател на Италия (първи вляво), Стивън Харпър, министър-председател на Канада (втори вляво), Барак Обама, президент на Съединените щати (трети вляво), Ангела Меркел, канцлер на Германия (в центъра), Шинзо Абе, министър-председател на Япония (първи вдясно), Франсоа Оланд, президент на Франция (втори вдясно) и Дейвид Камерън, министър-председател на Обединеното кралство (четвърти вдясно), също бяха сред присъстващите.


Г-202014 година беше година на „Програмата на Г-20 за растеж и устойчивост“. Като кулминация на всички заседания и подготовки се проведе годишната среща на високо равнище на Г-20 в Бризбейн през ноември. Трите основни цели на плана за действие от Бризбейн са да се увеличат инвестициите в инфраструктурата, да се намалят пречките пред търговията и да се увеличи участието на пазара на труда, като се обръща специално внимание на намаляването на различията в равнището на участие на мъжете и жените. Г-20 потвърди своята роля на твърд поддръжник на многостранната търговска система.

ЕС приветства резултатите от срещата на високо равнище, тъй като те спомагат за ориентирането на световната икономика към устойчив растеж. В Плана за действие от Бризбейн за растеж и работни места беше поставен силен акцент върху инвестициите. Г-20 също така потвърди своя ангажимент за по-справед-ливо данъчно облагане и даде нов тласък за регулиране на финансовия сектор, за глобални действия по климата и за отворена търговия. И на последно място, Г-20 отбеляза напредък в борбата с корупцията, в сферата на енергетиката и устойчивостта, развитието и реформата на международните икономически ин-ституции.

ЕС изигра важна роля по време на обсъжданията и преговорите, довели до сре-щата на високо равнище в Бризбейн, и продължи да подчертава необходимостта от структурни реформи, които според него са от основополагащо значение за ефикасните стратегии за растеж. Увеличаването на растежа в световен мащаб с цел осигуряване на по-висок жизнен стандарт и качествени работни места за хората по целия свят беше основен приоритет на срещата на високо равнище.

Проведената в Бризбейн среща на върха на Г-20 беше първата с участието на Жан-Клод Юнкер в качеството му на председател на Комисията. Той отправи ясно послание, че Комисията и Европейският съюз като цяло заемат челни места в усилията за увеличаване на инвестициите с цел привеждане в действие на програмата за работни места и растеж, в усилията за стимулиране на световната търговия и в борбата с укриването на данъци.

Кръгла маса в рамките на срещата на високо равнище на

Г-20 в Бризбейн, Австралия, с (по посока на часовниковата

стрелка) Мариано Рахой, министър-председател на

Испания, Матео Ренци, министър-председател на

Италия, Франсоа Оланд, президент на Франция, Барак

Обама, президент на Съединените американски

щати, Дейвид Камерън, министър-председател на

Обединеното кралство, Ангела Меркел, федерален канцлер

на Германия, Херман Ван Ромпьой, председател на Европейския съвет до 30

ноември, и Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската

комисия от 1 ноември.


Глобални предизвикателства

МиграцияСътрудничеството с държави извън ЕС в областта на миграцията продължава да бъде основен приоритет за ЕС през 2014 г. Необходимостта от допълнително подобряване на връзките между външните и вътрешните политики на ЕС и от пре-връщане на политиката за миграцията в неразделна част от външните политики на Съюза беше призната в стратегическите насоки на Европейския съвет относно бъдещето на вътрешните работи от юни (46). Миграцията се възприема като све-товно и сложно явление, което изисква широкообхватен, последователен и дъл-госрочен отговор. Този подход предполага да се обърне внимание на основните причини за него и да се вземат мерки за свързаните драматични явления, като трафика на хора, но също така предлага на ЕС възможността да се възползва от миграцията по отношение на икономическия растеж и конкурентоспособността.

Дипломация по въпросите на водните ресурсиПрез 2014 г. ЕС продължи изпълнението на заключенията на Съвета по външни работи от юли 2013 г. относно дипломацията по въпросите на водните ресурси (47), чиято цел е да се даде възможност на ЕС да се ангажира в още по-голяма степен за преодоляването на предизвикателствата пред сигурността на водните ресурси в целия свят. Акцентът е поставен върху проактивната ангажираност с трансграничните предизвикателства във връзка със сигурността на водните ресурси, като целта е да се насърчава сътрудничеството и устойчивото управле-ние на водите. В частност ЕС, посредством усилията на тогавашния ВП/ЗП Катрин Аштън и ЕСВД, се съсредоточи върху насърчаването на взаимноизгодни решения при споровете по отношение на водите на Нил и в Централна Азия. Освен това през 2014 г. ЕС активно насърчаваше ратифицирането и прилагането на меж-дународните споразумения за сътрудничество в областта на водните ресурси, включително чрез целенасочени формални постъпки от делегациите на ЕС. На 17 август влезе в сила Водната конвенция на ООН от 1997 г.

Дипломация в областта на енергетикатаВъз основа на засиления ангажимент на тогавашния ВП/ЗП Катрин Аштън по отношение на дипломацията в областта на енергетиката, през март и април Съветът по външни работи обсъди енергийната сигурност с акцент върху кризата в Украйна. ВП/ЗП също така продължи да засилва своя ангажимент по отношение на дипломацията в областта на енергетиката в други сфери, попадащи в обхвата на нейните задължения, като работи в тясно сътрудничество с Комисията и дър-жавите членки. Представители на ВП/ЗП активно подкрепяха Комисията по време на успешните тристранни преговори между ЕС, Русия и Украйна относно природ-ния газ, по-специално що се отнася до гарантирането на съгласуваност с други аспекти на кризата в Украйна в по-общ план.


Дипломатическа дейност във връзка с климатаЕвропейският съюз остава един от най-силните защитници на амбициозно меж-дународно действие в областта на климата и даде решаващ принос за разработ-ването на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК). През 2014 г. се наблюдаваше засилване на световните преговори, насочени към постигане на съгласие по ново международно споразумение по въпросите на климата на Конференцията на страните (КС) по Конвенцията по изменение на климата в Париж, Франция, през декември 2015 г. ЕС продължи да работи с партньорите си за постигане на сближаване по необходимостта от постигане на справедливо, амбициозно и правно обвързващо споразумение, приложимо за всички страни.

Въз основа на динамиката, създадена от срещата на върха на ООН по въпросите на климата, проведена в Ню Йорк, Съединените щати, през септември, Комисия-та се подготви за 20-ата сесия на Конференцията на страните по РКООНИК през декември в Лима, Перу. На конференцията беше постигнато съгласие по два очаквани резултата — „Призива от Лима за действия в областта на климата“ и проекта на текст с основни елементи за споразумението от 2015 г. Тя беше важен етап в процеса на преговори и ще спомогне да се очертаят цялостният обхват, замисъл и структура на Парижкото споразумението от 2015 г.

Новото споразумение трябва да доведе до ефективно намаляване на емисиите на парникови газове по начин, който да отразява днешните икономически, соци-ални и геополитически реалности. То също така трябва да обхване други ключови въпроси, като адаптирането към изменението на климата, финансирането на по-литиките за климата, прозрачността на дейността, технологиите и изграждането на капацитет. Тези фактори са от съществено значение за гарантирането на приобщаване, доверие и подкрепа за най-уязвимите.

Освен това двустранните и регионалните отношения на ЕС и програмите за съ-трудничество по отношение на климата и енергетиката дават възможност на ЕС да работи със своите партньори за насърчаване на реформите и икономически ефективен преход към икономика с ниски емисии на въглерод и да подпомогне многостранното сътрудничество. Изменението на климата заема важно място в секторните диалози с всички стратегически партньори на ЕС и въпросите са обект на редовно преразглеждане в рамките на двустранни срещи на високо равнище. ЕС отново заяви твърдия си ангажимент за съвместни действия във връзка с из-менението на климата чрез регионалната програма за Латинска Америка Euroclima, по която бе предоставена специфична подкрепа за подготовката на 20-ата конференция на страните по РКООНИК. Това включваше обмен между преговарящите страни от региона, подкрепа за гражданското общество и медии-те, както и стимулиране на обмена на знания и изграждането на капацитет.

Дипломация в областта на околната средаПрез юни Събранието на ООН за околната среда (UNEA) проведе първото си засе-дание в Найроби, Кения. Заседанието — с повече от 1200 участници от 160 страни — представи принос, главно от екологична гледна точка, за междуна-родната програма за периода след 2015 г. под егидата на ООН. Въз основа на работата по целите за развитие на хилядолетието и резултатите от Рио+20 про-грамата си поставя за цел да очертае новите цели за устойчиво развитие, които ще обединят премахването на бедността и устойчивото развитие в една универ-сална програма.

Мигел Ариас Канете, комисар по въпросите на климата и

енергетиката от 1 ноември, на пресконференция по време на

20-ата сесия на Конференцията на страните по

Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата,

която се проведе в Лима, Перу, от 1 до 12 декември.


Борба с тероризмаДокато общата заплаха от тероризма непрекъснато се променя и става все по-многообразна и непредвидима, групировки като Даиш и Джабхат ан-Нусра се възползват от хаоса, създаден от междуобщностното насилие в Ирак и Сирия, и извършват жестоки терористични действия. Даиш представлява нова и ком-плексна терористична заплаха за Ирак и Сирия, за региона на Близкия изток и в крайна сметка — за Европа.

В ЕС съществува огромна загриженост, че множество чуждестранни бойци от Европа се присъединяват към Даиш. Това подчертава сериозността на заплахата, която представляват чуждестранните бойци: европейски граждани (и други лица), пътували до Ирак и Сирия, за да участват във военните действия, се ради-кализират (в още по-голяма степен) там и биха могли да играят ролята на ката-лизатори за екстремизъм и тероризъм, когато решат да се завърнат в родните си страни. Терористичното нападение в Еврейския музей в Брюксел през май беше обезпокоителен пример в това отношение.

Основната задача на ЕС през 2014 г. беше да води ефективна борба със запла-хата, която представляват чуждестранните бойци, посредством конкретни мерки съвместно с ООН и всички държави членки. Безмилостният терор от страна на Даиш наложи още по-голямо съсредоточаване на вниманието върху положение-то в Ирак и Сирия. В резултат беше разработена стратегията на ЕС за Ирак и Сирия за борба с тероризма/чуждестранните бойци, приета от Съвета през октомври (48). Тя е ключов елемент от цялостните усилия на ЕС за прилагане на Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН относно чуждестранните бойци и борбата с екстремисткото насилие.

В Западна Африка заплахата от „Боко Харам“ постоянно нараства, което личи от широкомащабните отвличания на ученици и нарастващия брой нападения от Нигерия в съседен Камерун. Вътрешните конфликти в Либия, дейностите на гру-пировката „Аш-Шабаб“ в региона на Африканския рог и продължаващата криза в Централноафриканската република заедно създават обстановка на голяма реги-онална нестабилност в Северна, Западна и Източна Африка. Групировката „Ал Кайда“ на Арабския полуостров продължава да бъде заплаха от ключово значе-ние, особено в Йемен, където положението по отношение на сигурността е много нестабилно, но също и на целия полуостров. В допълнение към това ЕС осъщест-вява внимателно наблюдение по отношение на терористичните заплахи в други региони, в това число Магреб и Афганистан/Пакистан.

Софтуер, разработен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия, позволява мониторинг на трафика на кораби край бреговете на Източна Африка. Вижда се местоположението на корабите в реално време и могат да се покажат техните маршрути (тук са скрити), за да се прецени дали определени кораби са изложени на риск или могат да представляват риск.


Държавите членки се съгласиха с предложението на ЕСВД и Комисията за увели-чаване с 400 % на предназначеното за борба с тероризма подпомагане от ЕС (Инструмент, допринасящ за стабилността и мира) за държавите извън ЕС в многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. Размерът на под-помагането, свързано с борбата с тероризма (по-специално в рамките на нацио-налните пакети за помощ за развитие), също бе увеличен.

Основна част от стратегическия подход на ЕС е установяването на политическо сътрудничество чрез диалози относно борбата с тероризма с множество ключови партньори и международни организации. Те допринасят за задълбочаване на консенсуса и засилване на международните усилия за предотвратяване и борба с тероризма. Основният акцент в тези политически диалози се поставя върху съвместните оценки на терористични заплахи, регионалното и международното сътрудничество и радикализацията и набирането на терористи, както и финанси-рането на тероризма, като те са важна платформа за поставянето на жизнено-важни въпроси (например въпроса за чуждестранните бойци в Ирак и Сирия). През 2014 г. бяха проведени конкретни политически диалози за борба с терори-зма с Австралия, Канада, Саудитска Арабия, Турция, САЩ (сътрудничество в бор-бата с тероризма и противодействие на финансирането на тероризма) и ООН.

До декември Комисията е публикувала 15 регламента за изпълнение относно режима на санкции за Ал Кайда, с който се транспонират в правото на ЕС реше-нията, взети от Комитета по санкциите за Ал Кайда към Съвета за сигурност на ООН.


Мир и сигурност

Неразпространение на оръжия и разоръжаване

Конвенционални оръжияЕС активно подкрепя влизането в сила на Договора за търговията с оръжие (ДТО) (49) и приветства достигането на 25 септември на прага на ратифициране от 50 държави със значителен принос от страна на държавите — членки на ЕС. С ДТО се създават стабилни и ефективни общи международни стандарти и се допринася за засилване на отговорността и прозрачността при търговията с конвенционални оръжия. Целта сега ще бъде да се осигури прилагане на национално равнище и универсалност. ЕС предоставя пакет за подпомагане на стойност 6,4 млн. евро, които ще помогнат на заинтересованите страни, при поискване от тяхна страна, да прилагат ефективно ДТО.

Оръжия за масово унищожениеНа Срещата на върха по въпросите на ядрената сигурност (проведена през март в Хага, Нидерландия) ЕС изтъкна гледището си по отношение на приоритетите и конкретните действия от страна на ЕС в областта на ядрената сигурност. Срещата на върха подчерта централната роля на МААЕ за ядрената сигурност в между-народната архитектура. ЕС продължава да бъде основният донор на Фонда за ядрена сигурност на МААЕ с почти 40 млн. евро, заделени от 2004 г. досега, които се използват за проекти за ядрена сигурност, изпълнявани от МААЕ в държави извън ЕС. ЕС продължи активно да насърчава бързото влизане в сила и повсеместното прилагане на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО) въз основа на Решението на Съвета (50) в подкрепа на Организацията на ДПЗЯО (чрез предоставяне на финансиране на стойност над 5 млн. евро за тази цел) и докладва по темата на Седмата среща на равнище министри в подкрепа на ДПЗЯО, проведена в Ню Йорк през септември (51).

Обща политика за сигурност и отбрана

Положението със сигурността в южните и източните региони на ЕС се влоши из-ключително много през 2014 г., като в държавите в непосредствено съседство възникнаха редица кризи. През годината по линия на ОПСО бяха в ход единаде-сет граждански мисии и пет военни операции.

Съветът създаде мисия за реформа в сектора на гражданската сигурност в Ук-райна (EUAM Ukraine) през юни, за да се създадат условия, които биха позволили да се стабилизира положението със сигурността, да се възстанови върховенство-то на закона и да се укрепи капацитетът на украинските органи да гарантират адекватно и демократично управление на институциите, отговарящи за вътреш-ната сигурност.

Оперативното измерение на стратегията на ЕС за Сахел беше допълнително разширено в Мали. Тъй като операциите за военно обучение (EUTM Mali) вече са в ход, Съветът определи нова гражданска мисия по линия на ОПСО през март (EUCAP Sahel Mali), предназначена за подпомагане на правителството на Мали за подобряване на оперативната ефективност и организацията на вътрешните сили за сигурност чрез обучение и консултации.


Военната операция на ЕС в Централноафриканската република (EUFOR RCA) за-почна през април, за да защити цивилното население под заплаха в Банги, като бе създадена безопасна и сигурна среда, за да могат хуманитарните работници да изпълняват своите задачи.

РЪКОВОДЕНИ ОТ ЕС ВОЕННИ ОПЕРАЦИИ И ГРАЖДАНСКИ МИСИИ ПРЕЗ 2014 Г.

Интензивно напредна работата по изпълнението на заключенията на Европей-ския съвет от декември 2013 г. относно ОПСО. 60 задачи бяха възложени на Комисията, Европейската агенция по отбрана, ВП/ЗП и ЕСВД и държавите членки.

Промените бяха отбелязани с два допълнителни доклада на Съвета:

▶ представения през юли от ВП/ЗП, в качеството ѝ на ръководител на Европейската агенция по отбрана, доклад за напредъка (52), в който се прави преглед на стъпките, предприети от началото на годината в трите групи, разгледани в заключенията от ноември и декември 2013 г. (увеличаване на ефективността и въздействието на ОПСО, засилване на развитието на гражданските и военните способности на ЕС и укрепване на отбранителната промишленост),

▶ пътната карта на Комисията (юни) (53) за прилагане на Съобщението от 2013 г. относно сигурността/отбраната (54), която съдържа мерки, насочени към пови-шаване на ефикасността на секторите на отбраната и сигурността и ОПСО (по-силен единен пазар в областта на отбраната, по-конкурентоспособна отбранителна промишленост и синергия между гражданските и военните научни изследвания).

EUFOR AltheaБосна и

ХерцеговинаОт 2004 г.

EULEXКосово

От 2008 г.

EUCAP SAHELНигер

От 2012 г.

EUSECДемократична

република Конго

От 2005 г.

EUFOR RCAЦентрално-африканска републикаОт 2014 г. EUTM

СомалияОт 2010 г.

EUMMГрузия

От 2008 г.

EUAMУкрайнаОт 2014 г.

EUBAM RAFAH

ПалестинаОт 2005 г.

EU NavforAtalantaСомалияОт 2008 г.

EUPOLАфганистан

От 2007 г.

EUCAP NestorДжибути, Кения,

Сейшелски острови, Сомалия

От 2012 г.

EUPOL COPPS

ПалестинаОт 2006 г.

Военни операции

Граждански мисии

EUBAMЛибия

От 2013 г.

EUCAP SAHELМали

От 2014 г.

EUTMМали

От 2013 г.


Сериозното развитие на цялостната обстановка на сигурността във и около ЕС, особено в източните и южните съседни на ЕС държави, е допълнителен стимул за укрепването на ОПСО като съществен елемент от способността на ЕС да действа и да защитава своите общи ценности, интереси и сигурност. Изпълнението на различните мандати от държавните и правителствените ръководители ще про-дължи в тясно сътрудничество с държавите членки. За да бъдат предоставени допълнителни насоки, напредъкът ще бъде оценен от Европейския съвет при разглеждането на въпросите на отбраната през юни 2015 г.

ЕС участва в срещата на върха на НАТО в Уелс през септември. Значението на тясното сътрудничество между ЕС и НАТО, в съответствие с одобрената рамка за стратегическо партньорство между двете организации, както и съответната са-мостоятелност при вземането на решения и съответните процедури, бяха изведе-ни на преден план както на Европейския съвет, проведен през декември 2013 г., така и на срещата на върха на НАТО в Уелс през септември. Това показа желание-то на двете страни да продължат плодотворното сътрудничество, развито през последните години. Последователността на провеждане на срещите на високо равнище от 2013 г. до 2016 г. внася допълнителна динамика в това отношение, като способства за по-нататъшното допълване и единодействие между ЕС и НАТО.

Предотвратяване на конфликти

ЕС стартира своята система за ранно предупреждение (основан на доказателства инструмент за управление на риска), насочена към идентифициране на конфлик-тни тенденции и варианти за ранни действия. Той също увеличи използването на анализа на конфликтите, като работи с държавите членки и други организации, включително ООН, с цел да се открият възможностите за намеса и да се засили капацитетът за посредничество и изграждане на мира от страна на ЕС. Беше предоставена подкрепа за редица специални представители на ЕС и делегации на ЕС, като се започне от Централноафриканската република и Мали и се стигне до Мианмар/Бирма.

Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (IcSP)През март Европейският парламент и Съветът приеха регламент за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (IcSP) (55), който е правоприем-ник на Инструмента за стабилност (ИС). С бюджет от 2,3 млрд. евро за периода 2014—2020 г., IcSP ще даде възможност на ЕС да допринася за предотвратява-нето на конфликти и реагирането при кризи по ефективен и навременен начин и ще допълва хуманитарната помощ и действията на ЕС в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

Приемането на новото правно основание на IcSP беше последвано от приемането на три ключови документа: стратегическия документ на IcSP за 2014—2020 г. (56); многогодишната индикативна програма за 2014—2017 г. (57) и годишната про-грама за действие за 2014 г. (58) Около 204 млн. евро от бюджета на IcSP са предвидени за мерки за укрепване на мира и предотвратяване на конфликти (член 4) за периода 2014—2020 г.


Фонд за мира в Африка

Механизмът за подкрепа на мира в Африка е основният източник на финан-сови средства в подкрепа на програмата за мир и сигурност на Африканския съюз. Механизмът се финансира от ЕС (като до момента са отпуснати над 1,1 млрд. евро), гарантира предвидимо финансиране за мироопазващите операции, ръководени от африканските държави, и спомага за увеличаване на капацитета и подобряване на политическия диалог между Африканския съюз и ЕС в тази област. Наред с други действия, по линия на Механизма за подкрепа на мира в Африка беше подкрепена мисията на Африканския съюз в Сомалия, ръководената от африканските държави международна мисия за подкрепа на Мали, както и съвсем наскоро, международната мисия за под-крепа под африканско ръководство в Централноафриканската република.

Полезни изкопаеми от зони на конфликтПрез март Комисията прие съвместно съобщение на Комисията и предишния ВП/ЗП Катрин Аштън относно интегриран подход на ЕС за отговорно набавяне на минерали с произход от засегнатите от конфликти и високорискови области (59) и предложение на Комисията за регламент за създаване на система за надлежна проверка на веригата на доставки за самостоятелно сертифициране на отговорни вносители на калай, тантал и волфрам, рудите на тези метали и злато (60). През юни Съветът по външни работи прие заключения относно подхода на ЕС за отго-ворно набавяне на минерали (61), като приветства представянето на интегрира-ния подход на ЕС.

Процес от КимбърлиПрез февруари Съветът прие предложения за решение (62) и регламент (63) с цел да позволи на Гренландия да участва в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес на търговията с необработени диаманти чрез своя статут на отвъдморска страна и територия към Европейския съюз. Новото законода-телство асоциира Гренландия към ЕС за целите на участието ѝ в схемата, като по този начин се премахват всички пречки пред нейния износ на необработени диаманти. Това ще засили способността ѝ да привлече потенциални инвеститори в минния сектор и поради това е от полза за икономическото ѝ развитие.


Сигурност на мореплаванетоПрез март Комисията и ВП/ЗП Аштън приеха съвместно съобщение, озаглавено „За отворено и сигурно общо морско пространство: елементи за изготвянето на стратегия на Европейския съюз за морска сигурност“ (64). части от съвместното съобщение залегнаха в основата на стратегията на ЕС за морска сигурност, при-ета от Съвета през юни (65). Със стратегията за морска сигурност за първи път в единен рамков документ се разглеждат заедно някои интереси на ЕС и запла-хите, съществуващи в областта на морското дело. В нея също така се установяват ясни приоритети за ефективна реакция и участие на ЕС, като се интегрират както вътрешните, така и външните аспекти на морската сигурност. През декември Съветът прие план за действие (66), в който се набелязват различните секторни области, в които може да бъде засилено сътрудничеството между съответните участници в сферата на морското дело.

Кибернетична сигурностПрез 2014 г. ЕС активно прилага целите на международната политика за кибер-пространството, както е посочено в стратегията на ЕС за киберсигурността (67) от 2013 г. Засилена беше ангажираността по въпросите на кибернетичното прос-транство с ключовите стратегически партньори на ЕС — Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Съединените американски щати, и с международните организа-ции. В рамките на нарастващото значение на външните работи и политиката на сигурност за управлението на интернет ЕС участва активно в съответните меж-дународни процеси през година.

Италианският кораб ITS Andrea Doria (вляво) и японският военен кораб JS Takanami (вдясно) извършват упражнения за борба с пиратството по море в Аденския залив в рамките на подкрепената от ЕС операция „Atalanta“ през октомври.


БЕЛЕЖКИ(1) Ад-Даула ал-Ислямийя фи'л-Айраак уа аш-Шаам.

(2) Съветът прие 26 предложения за регламенти (за изменение), отнасящи се до други режими на санкции, включително тези, които са свързани с действията на Русия за дестабилизиране на положението в Украйна. По този начин Комисията доказа способността си да внесе предложения за регламенти на ЕС за налагане на санкции за рекордно време и да гарантира, че ЕС може да реагира бързо на политическите промени, като например кризата в Украйна.

(3) Това название не може да се тълкува като признаване на палестинската държава и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос.

(4) Заключения на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика от 20 декември 2012 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/trans/134522.pdf).

(5) Заключения на Съвета по общи въпрос от 16 декември 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/er/146315.pdf).

(6) Заключения на Съвета по общи въпрос от 16 декември 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/genaff/146326.pdf).

(7) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(8) http://www.rcc.int/files/user/docs/reports/SEE2020-Baseline-Report.pdf

(9) http://eeas.europa.eu/china/docs/eu-china_2020_strategic_agenda_en.pdf

(10) http://eeas.europa.eu/statements/docs/2014/141008_02_en.pdf

(11) http://eeas.europa.eu/china/docs/eu_china_dialogues_en.pdf

(12) http://eeas.europa.eu/statements-eeas/2014/141209_04_en.htm

(13) http://ec.europa.eu/avservices/video/player.cfm?ref=I089246



(16) http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-14-151_en.htm http://www.european-council.europa.eu/eu-japan-summit

(17) Брифингът за климата в Африка има за цел да улесни обмена на знания и дискусиите, като предоставя кратки климатични профили на всички африкански страни, както и илюстративни примери за проектите, свързани с въпросите на климата (http://ec.europa.eu/clima/publications/docs/eu_climate_africa_en.pdf).

(18) Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (ОВ L 77, 15.3.2014 г.). Вж. също: http://ec.europa.eu/dgs/fpi/what-we-do/partnership_instrument_en.htm

(19) Заключения на Съвета по външни работи от 16 декември 2013 г. (http://consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/140119.pdf).

(20) Заключения на Съвета по външни работи от 12 май 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/142563.pdf).

(21) четворката за Близкия изток е група, съставена от ЕС, ООН, Русия и Съединените американски щати, която участва като посредник в мирния процес за израелско-палестинския конфликт. Принципите бяха установени от четворката и впоследствие бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН в неговата Резолюция 1850 от 2008 г. Те са условия за признаване на палестинско правителство и следователно на всяка палестинска фракция, участваща в палестинско правителство. Тези условия са следните: признаване на държавата Израел, отказ от насилието и приемане на предварително установените споразумения между двете страни.

(22) Заключения на Европейския съвет от 30 август 2014 г., (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/144538.pdf).

(23) Заключения на Съвета по външни работи от 15 август 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/144313.pdf).

(24) Заключения на Съвета по външни работи от 22 юли 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/144098.pdf).

(25) Заключения на Съвета по външни работи от 17 ноември 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/145800.pdf).

(26) Решение 2014/829/ОВППС за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 338, 25.11.2014 г.)

(27) През 2014 г. между иракските власти и Комисията бе договорена програма за сътрудничество за Ирак за 4-годишен период на стойност 78 млн. евро. С нея ще бъде оказана подкрепа за основните текущи политически процеси, като усилията ще се насочат към самите корени на наблюдаваното в момента насилие и към укрепването на дългосрочната структурна стабилност. Проектите на ЕС ще бъдат насочени към развитието на демократичните институции в съответствие с принципите на правовата държава и човешките права и към подкрепа за достъпа до национално публично образование и достъпа до енергия за бедните хора и за хората в отдалечените райони.

(28) http://eeas.europa.eu/delegations/myanmar/press_corner/all_news/news/2014/20140521_en.htm

(29) Заключения на Съвета по външни работи от 23 юни 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/143347.pdf).

(30) Оставаме ангажирани: пакт за устойчиво развитие за постоянно подобряване на трудовите права и безопасността във фабриките в промишлеността за готови облекла и плетива в Бангладеш (http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/july/tradoc_151601.pdf).

(31) http://eeas.europa.eu/asem/docs/20141016_chairs-statement-tenth-asia-europe-meeting_en.pdf

(32) http://ec.europa.eu/transport/modes/air/events/doc/eu-asean/joint-declaration.pdf

(33) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-133_en.htm

(34) Съобщение на Комисията „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011) 637).

(35) Съобщение на Комисията „Достоен живот за всички: от визия към колективни действия“ (COM(2014) 335).

(36) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-2118-2014-INIT/en/pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/trans/134522.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/trans/134522.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/er/146315.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/er/146315.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/genaff/146326.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/genaff/146326.pdf

http://www.rcc.int/files/user/docs/reports/SEE2020-Baseline-Report.pdf

http://eeas.europa.eu/china/docs/eu-china_2020_strategic_agenda_en.pdf

http://eeas.europa.eu/statements/docs/2014/141008_02_en.pdf

http://eeas.europa.eu/china/docs/eu_china_dialogues_en.pdf

http://eeas.europa.eu/statements-eeas/2014/141209_04_en.htm

http://ec.europa.eu/avservices/video/player.cfm?ref=I089246



http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-14-151_en.htm

http://www.european-council.europa.eu/eu-japan-summit

http://ec.europa.eu/clima/publications/docs/eu_climate_africa_en.pdf

http://ec.europa.eu/dgs/fpi/what-we-do/partnership_instrument_en.htm

http://consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/140119.pdf

http://consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/140119.pdf

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/142563.pdf




http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/144313.pdf






http://eeas.europa.eu/delegations/myanmar/press_corner/all_news/news/2014/20140521_en.htm



http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/july/tradoc_151601.pdf

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/july/tradoc_151601.pdf

http://eeas.europa.eu/asem/docs/20141016_chairs-statement-tenth-asia-europe-meeting_en.pdf

http://ec.europa.eu/transport/modes/air/events/doc/eu-asean/joint-declaration.pdf


http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-2118-2014-INIT/en/pdf


(37) Заключения на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/146311.pdf).

(38) Съвместно съобщение „Всеобхватният подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ (JOIN(2013) 30).

(39) Заключения на Съвета по външни работи от 12 май 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/142552.pdf).

(40) Решение № 472/2014/ЕС относно Европейската година за развитие (ОВ L 136, 9.5.2014 г.).

(41) Съобщение на Комисията „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се страни“ (COM(2014) 263).

(42) Заключения на Съвета по външни работи от 12 декември 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/146174.pdf).

(43) Съобщение на Комисията „Прилагане на законодателството в областта на горите, управление и търговия: предложение за план за действие на ЕС“ (COM(2003) 251).

(44) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/131181.pdf

(45) По-специално чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека; Механизма за гражданското общество по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ и Европейския инструмент за съседство (ЕИС); и тематичната програма на организациите на гражданското общество/местните органи в рамките на ИСР.


(47) Заключения на Съвета по външни работи от 22 юли 2013 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/138253.pdf).

(48) Заключения на Съвета по външни работи от 20 октомври 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/145218.pdf).

(49) http://www.un.org/disarmament/ATT

(50) Решение 2012/699/ОВППС относно подкрепата на Съюза за дейностите на Подготвителната комисия на Организацията на Договора за пълна забрана на ядрените опити с оглед укрепване на капацитета ѝ за наблюдение и контрол и в рамките на изпълнението на Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (ОВ L 314, 14.11.2012 г.).

(51) http://www.ctbto.org/fileadmin/user_upload/statements/2014_minsterial_meeting/2014_CTBT_Ministerial_Meeting_EU_Statement_final.pdf

(52) http://eeas.europa.eu/library/publications/2013/24072013_hr_interim_report_en.pdf

(53) Доклад на Комисията „Нов курс за европейската отбрана: пътна карта за прилагане на съобщението COM(2013) 542: за по-конкурентоспособен и ефикасен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2014) 387).

(54) Съобщение на Комисията „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2013) 542).

(55) Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (ОВ L 77, 15.3.2014 г.).

(56) http://eeas.europa.eu/ifs/docs/icsp_strategy_paper_2014-2020_and_mip_2014-2017_annex_en.pdf

(57) Пак там.

(58) Решение за изпълнение на Комисията относно годишната програма за действие за 2014 г. за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира — компонентът за предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и готовност за действие при кризи (член 4) следва да бъде финансиран от общия бюджет на Европейския съюз (C(2014) 5706).

(59) Съвместно съобщение „Отговорно извличане на минерали с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони: към интегриран подход на ЕС“ (JOIN(2014) 8).

(60) Предложение за регламент за създаване на система на Съюза за самостоятелно сертифициране на отговорни вносители на калай, волфрам и тантал, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони в рамките на надлежната проверка на веригата на доставки (COM(2014) 111).

(61) Заключения на Съвета по външни работи от 23 юни 2014 г. (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/143347.pdf).

(62) Предложение за решение за определяне на правила и процедури за участието на Гренландия в схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес (COM(2013) 429).

(63) Предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета във връзка с включването на Гренландия в прилагането на схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес (COM(2013) 427).

(64) Съвместно съобщение „За отворено и сигурно общо морско пространство: елементи за изготвянето на стратегия на Европейския съюз за морска сигурност“ (JOIN(2014) 9).

(65) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&f=ST%2011205%202014%20INIT

(66) http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/policy/maritime-security/doc/20141216-action-plan_en.pdf

(67) Съвместно съобщение „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство“ (JOIN(2013) 1).

СНИМКИ

MSF/Ikram N'gadi: стр. 194Европейски съюз: стр. 196, 203, 205, 207, 208, 210, 211, 213, 214, 217, 218, 224, 228, 229, 231, 233, 234, 236Европейски съюз/Caroline Gluck: стр. 225MSF/Martin Zinggl: стр. 227EU Navfor: стр. 243














http://www.un.org/disarmament/ATT

http://www.ctbto.org/fileadmin/user_upload/statements/2014_minsterial_meeting/2014_CTBT_Ministerial_Meeting_EU_Statement_final.pdf

http://www.ctbto.org/fileadmin/user_upload/statements/2014_minsterial_meeting/2014_CTBT_Ministerial_Meeting_EU_Statement_final.pdf

http://eeas.europa.eu/library/publications/2013/24072013_hr_interim_report_en.pdf

http://eeas.europa.eu/ifs/docs/icsp_strategy_paper_2014-2020_and_mip_2014-2017_annex_en.pdf



http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&f=ST%2011205%202014%20INIT

http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/policy/maritime-security/doc/20141216-action-plan_en.pdf

Дейността на европейските институции и органи

ГЛАВА VІ

О Б Щ Д О К Л А Д З А 2 0 1 4 Г . — Г Л А В А V І248

Като същевременно гарантираха, че Европейският съюз продължава да иг-рае важна роля в трудни ситуации извън границите си, като кризата в

Украйна и епидемията от ебола в Африка, основните области на дейност на институциите на ЕС през 2014 г. бяха съсредоточени върху европейските из-бори и последвалото преструктуриране в края на годината, както и върху напредъка на съществуващите програми и инициативи в рамките на Съюза.

Новият Парламент започна мандата си през юли, новата Комисия встъпи в длъжност през ноември, а председателят на новия Европейски съвет ― в началото на декември. При подготовката на тези промени и след тяхното на-стъпване институциите се съсредоточиха най-вече върху постигането на ре-зултати и въвеждането на приоритетни предложения, чиято цел е насърчава-не на растежа. Встъпващият в длъжност председател на Комисията зададе тона на новия колегиум със своите политически насоки, които представи в документа ,,Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“ (1). Този документ, основан на кон-такти с политическите групи в Парламента и на стратегическите насоки за Съюза, одобрени от Европейския съвет през юни (2), оформи политическия до-говор с Парламента и Европейския съвет, позволяващ номинирането и назна-чаването на Комисията.

2014 година беше година на институционално обновяване. На снимките се виждат следните настоящи и бивши ръководители на ЕС.

1. Херман Ван Ромпьой, председател на Европейския съвет до 30 ноември (втори вляво), и Доналд Туск, председател на Европейския съвет от 1 декември (първи вляво); Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия до 31 октомври (втори вдясно), и Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия от 1 ноември (първи вдясно).

2. Мартин Шулц, преизбран за председател на Европейския парламент през юли (вдясно), и Антонис Самарас, министър-председател на Гърция и действащ председател на Съвета до 30 юни (вляво).

3. Херман Ван Ромпьой (вдясно) и Доналд Туск (вляво).

4. Доналд Туск (вдясно) и Жан-Клод Юнкер (вляво).

5. Катрин Аштън, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията до 31 октомври (вляво), и Федерика Могерини, ВП/ЗП от 1 ноември (вдясно).

6. Доналд Туск (в центъра), Матео Ренци, министър-председател на Италия и действащ председател на Съвета до 31 декември (вляво), и Жан-Клод Юнкер (вдясно).

Д Е Й Н О С Т Т А Н А Е В Р О П Е Й С К И Т Е И Н С Т И Т У Ц И И И О Р Г А Н И 249

Европейският парламент

На всеки 5 години гражданите на ЕС избират кой да ги представлява в Европей-ския парламент, като изборите се провеждат в целия Съюз през май. Съгласно разпоредбите на Договора от Лисабон през 2014 г. бяха избрани и заеха поста си 751 членове на Парламента. Впоследствие Парламентът изигра важна роля при одобряването на новия колегиум на членовете на Комисията (вж. глава І).

През годината в Парламента беше обсъден широк набор от тематични сюжети, обхващащи както вътрешните политики, така и важните промени в международен план. По-специално европейският семестър (и неговото социално измерение), младежката безработица и различните свързани с нея инициативи, както и ци-фровият единен пазар бяха предмет на редовни обсъждания. Обезпокояващата ситуация, свързана с недостига на плащания и отражението му върху ключови области на политиката, беше още една тревожна тема, обсъждана редовно, както и миграцията, и по-специално ситуацията в Средиземноморието. Парламентът отдели също така особено внимание на няколко събития, като решението на Съда на Европейския съюз относно запазването на данни, въпросите, свързани със свободното движение на хора и скандала с програмата за наблюдение на Аген-цията за национална сигурност на САЩ. В областта на външните отношения ситу-ацията в Украйна и отношенията между ЕС и Русия, естествено, заемаха първо място в дискусиите, но и други горещи точки в света бяха следени отблизо (като Ирак, Сирия, ДАИШ и бойците от Европа, участващи в нейните действия, както и Палестина). Освен това преговорите по трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ привлякоха вниманието, а Парламентът реагира също така бързо на епидемията от ебола, обсъждайки параметрите на реакцията от страна на ЕС. През годината имаше също така някои важни моменти, като обсъжданията, свързани със стогодишнината от започването на Първата световна война, двадесет и петата годишнина от падането на Берлинската стена и посещението на Папа Франциск в Парламента.

Освен дебатите, някои от обсъжданите теми бяха също така предмет на незако-нодателни доклади (т.нар. „доклади по собствена инициатива“), изготвени от Парламента, в които беше изложена позицията му по няколко тематични/страте-гически въпроса, като функционирането на Тройката (съставена от Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд), рамката за политиките за климата и енергетиката за 2030 г. и средносрочното прераз-глеждане на Стокхолмската програма.

Папа Франциск говори пред Европейския парламент по време на първото си посещение на законодателното събрание. Страсбург, Франция, 25 ноември.


През октомври напускащият длъжност председател на Комисията Жозе Мануел Барозу държа прощална реч в пленарната зала, в която направи обзор на двата мандата (вж. също така раздела за Комисията в настоящата глава). Председате-лят призова за широка коалиция за Европа, апелирайки към всички поддръжници на Европа да проявят честност и смелост да защитят ЕС и неговите ценности, когато и където е необходимо, срещу популистките сили, както и в рамките на държавите членки. Той отдаде заслуженото също така на сътрудничеството между двете институции по време на двата му мандата като председател на Комисията.

През ноември Парламентът обсъди и отхвърли със силно мнозинство (101 гласа „за“, 461 „против“ и 88 „въздържали се“) вота на недоверие, внесен срещу новата Комисия, водена от председателя Жан-Клод Юнкер, от 76 членове на Парламен-та (Групата „Европа на свободата и пряката демокрация“ и независими членове). В същия контекст конференцията на председателите на политическите групи упълномощи Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента да изготви два доклада по въпроса, свързан с данъчните измами (доклад за устано-вяване на фактите/разследване с цел оценка на ситуацията и доклад за законо-дателна инициатива с цел предоставяне на препоръки за действие).

Първата работна програма на Комисията беше представена на пленарната сесия на Парламента в деня, в който беше приета, 16 декември, от председателя Юнкер и Франс Тимерманс, първият заместник-председател на Комисията, отговорен за въпросите на по-доброто законотворчество, междуинституционалните отноше-ния, върховенството на закона и Хартата на основните права, които обясниха подробно основните ориентации за 2015 г. и подхода, предприет от новата Коми-сия (вж. също така раздела за Комисията в настоящата глава).

Законодателство

Приносът на Европейския парламент към законодателството обхваща широк на-бор от предложения на Комисията, включително ключови области като транспорт, околна среда, безопасност на стоките, обществени поръчки и финансови услуги, с особено внимание към банковия сектор.

Първата половина на годината беше особено богата на законодателна дейност, тъй като Парламентът, чийто мандат приключи, искаше да завърши оставащите дейности във възможно най-голяма степен, което означаваше, че той трябваше да заеме позиция по изключително голям брой досиета. Вследствие на това през последната сесия на Парламента, чийто мандат приключи (през април), той гла-сува по 96 досиета. В повечето случаи вотът на Парламента беше в подкрепа на вече предоговорено споразумение между съзаконодателите, но в някои случаи той прие своя позиция — например по пакета за защита на данните — въпреки нестихващите разногласия със Съвета.


През февруари на пленарна сесия Парламентът отхвърли с голямо мнозинство (15 гласа „за“, 650 „против“ и 13 „въздържали се“) предложението на Комисията за нов закон за растителния репродуктивен материал (3) и призова Комисията да оттегли своето предложение и да внесе ново. Като цяло членовете на Европей-ския парламент счетоха, че предложението ще предостави на Комисията прека-лено много правомощия и ще лиши държавите членки от каквито и да е възмож-ности да адаптират новите правила към нуждите си.

Реформа в областта на парламентарните въпроси/на времето за въпроси към Комисията

През април Европейският парламент прие решение да измени своя правилник за дейността по отношение на парламентарните въпроси. Новите правила влязоха в сила от началото на осмия мандат (осмия Парламент след първите преки избори през 1979 г.). Сред тях е изискването писмените въпроси да се внасят в електро-нен формат, а в друго изискване се посочва, че всеки член на ЕП може да пред-стави най-много пет въпроса на месец. Въпреки това по изключение може да се представят допълнителни въпроси на хартиен носител, ако и когато те се внасят и подписват лично от съответния член на ЕП. Новите правила ще бъдат прераз-гледани от Парламента през първата година от началото на прилагането им, особено що се отнася до възможността за представяне на допълнителни въпроси. Системата на времето за въпроси към Комисията също беше коригирана, най-вече чрез въвеждане на система на гласуване за отправяне на въпроси към членовете на Европейската комисия, присъстващи в пленарната зала, когато се задават въпроси (4).

Открита конференция на председателите на политическите групи в Европейския парламент, като председателят на Европейския съвет и председателят на Комисията също са сред присъстващите. Брюксел, Белгия, 4 ноември.


Позицията на Парламента по отношение на институ-ционалните и междуинституционалните въпроси

През 2014 г. Парламентът прие няколко доклада по собствена инициатива (резо-люции), за да изрази позицията си относно междуинституционалните отношения и институционалните дела.

През март Парламентът прие всеобхватен доклад относно прилагането на Дого-вора от Лисабон по отношение на Европейския парламент. В текста се посочва, че (според Парламента) „редица въпроси, като например делегираните актове, мерките за изпълнение, оценките на въздействието, разглеждането на законода-телни инициативи и парламентарните въпроси, се нуждаят от актуализация“ в светлината на натрупания опит по време на настоящия законодателен мандат. В него също така се призовава конкретно за предоговаряне на постигнатото през 2003 г. Междуинституционално споразумение за по-добро законодателство (5), „за да се отчете новата законодателна среда, създадена от Договора от Лисабон, да се консолидират настоящите най-добри практики и споразумението да се ак-туализира в съответствие с програмата за разумно регулиране“. Парламентът отбеляза също така, че „все още е необходимо да се въведат и развият“ някои разпоредби на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията и прикани Комисията „да обсъди по конструктивен начин с Парламента съществуващото рамково споразумение и неговото прилагане, като обърне специално внимание на договарянето, приемането и прилагането на международни споразумения“.

В специфичната област на външните отношения Европейският парламент отпра-ви призив за приемане на Меморандум за четиристранно разбирателство между Европейския парламент, Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно съгласувано и ефективно предоставяне на информация.

Някои институционални въпроси бяха повдигнати и от бюджетна гледна точка, а именно във връзка с преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014―2020 г.: извличане на поуки и бъдещо развитие. В свързана с тази тема резолюция Европейският парламент изрази високата си оценка за ре-довния политически диалог, установен между него и Комисията на всички етапи от подготовката на доклада, и счита, че тази практика следва да се доразвие в по-структуриран диалог между двете институции преди представянето на какви-то и да е предложения за МФР. Парламентът изрази съжалението си обаче, че при липсата на разпоредби в Договора практическите условия и редът за сътруд-ничество със Съвета продължават да бъдат в голяма степен определяни за всеки отделен случай, и счита, че са необходими повече усилия за това ,,Съветът да отчита в по-голяма степен аргументите и позициите на Парламента“. В доклада се съдържа предложение всички бъдещи конвенции за подготовка на промени в Договора да включват предложения за ,,система за цялостен процес на съвмест-но вземане на решения“ между Парламента и Съвета относно приемането на МФР и решенията за собствените ресурси.

Мартин Шулц, председател на Европейския парламент,

присъжда наградата „Сахаров“ за 2014 г. за свобода на

мисълта на д-р Denis Mukwege от Демократична република

Конго като признание за неговата заслужаваща

възхищение работа като лекар, който се бори за

достойнството на жените, справедливостта и мира в своята страна. Страсбург,

Франция, 26 ноември.


Европейският съвет

През 2014 г., както и през предходните години, Европейският съвет продължи да играе централна роля при определянето на общата посока на развитие на систе-мата на ЕС и при предоставянето на стратегически насоки за действията на другите институции в най-важните области на политиката, като се започне от индустриалната политика и правосъдието, сигурността и свободата и се стигне до приемането на нова рамка на ЕС за изменението на климата и енергийните политики до 2030 г.

Европейският съвет заседава на редовни сесии на пет заседания ― през март (два пъти), юни, октомври и декември, а на 16 юли и на 30 август бяха проведени извънредни заседания. Срещата на високо равнище на държавите от еврозоната се проведе на 24 октомври. На 27 май бе организирана неофициална среща на държавните и правителствените ръководители, на която беше извършен преглед на резултатите от изборите за Европейски парламент.

През годината в програмата на Европейския съвет бяха определянето на нова обща стратегия на ЕС за работни места и растеж и управлението на кризата в Украйна, заедно с решения, свързани с назначаването на персонал на ръковод-ните длъжности в системата на ЕС: председателя на Комисията и колегиума от членове на Комисията, председателя на Европейския съвет и върховния предста-вител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Европейският съвет изигра важна роля при определянето на отговора на ЕС на кризата в Украйна, като подкрепи реформите, по-специално чрез пакет за макро-финансова помощ и програма за реформи, насърчавайки политическия преход в страната и постигайки съгласие по икономическите санкции срещу Русия след незаконното анексиране на Кримския полуостров и дестабилизиращите действия на Русия в Украйна. Отношенията между ЕС и Украйна бяха засилени чрез под-писването през юни на споразумение за асоцииране. По отношение на разширя-ването, през юни Европейският съвет одобри решението за предоставяне на статут на страна кандидатка на Албания.

Европейският съвет изигра важна роля и по отношение на приемането на рамка-та за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, в която се определят приори-тетите на ЕС в тази област, както и с оглед на важните международни преговори в Лима (Перу) и Париж (Франция).

Участниците по време на Европейския съвет, проведен на 23 октомври в Брюксел, Белгия, последната среща на Съвета с домакин Херман Ван Ромпьой в качеството му на председател. Той позира, обкръжен от своите внуци.


Европейският съвет изигра ключова роля в прехода към нова Комисия. Във връз-ка с това през юни той избра Жан-Клод Юнкер за кандидат за председател на Комисията. За разлика от предходните години, когато решението беше вземано с консенсус, този път Европейският съвет реши с квалифицирано мнозинство в съ-ответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон. На 15 юли г-н Юнкер беше избран от Парламента. На извънредното заседание на Европейския съвет на 30 август, в съгласие с новоизбрания председател Жан-Клод Юнкер, Федерика Мо-герини беше назначена за върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Евро-пейската комисия (ВП/ЗП). Освен това Европейският съвет избра с консенсус До-налд Туск, бивш министър-председател на Полша, за следващия председател на Европейския съвет за период от 2 години, като той встъпи в длъжност на 1 де-кември 2014 г. Целият колегиум на членовете на Комисията беше назначен от Европейския съвет на заседанието му през октомври, като техният мандат започ-на на 1 ноември.

Европейският съвет взе решение не само относно новите ръководители в систе-мата на ЕС, но също и относно приоритетните цели, които новите институции следва да постигнат, чрез приемането на Стратегическата програма за Съюза в период на промени за периода 2014―2020 г. Стратегическата програма отразя-ва приоритетите, установени от Европейския съвет за следващия законодателен цикъл. Петте основни приоритета, които ще ръководят дейността на Европейския съюз през този период, са по-силни икономики с повече работни места, общества, които са способни да предоставят права и да защитават, сигурно бъдеще по от-ношение на енергията и климата, надеждно пространство на основните свободи и ефективни съвместни действия в световен план.

Освен това през месец юни Европейският съвет прие стратегически насоки за бъ-дещето на пространството на правосъдие и вътрешни работи, които предоставят насоки за законодателното и оперативното планиране в тази област (вж. глава ІV).


комисия (втори отдясно), посреща Херман Ван Ромпьой,

председател на Европейския съвет (втори отляво), Доналд

Туск, номиниран за председател на Европейския

съвет (вляво), и Жан-Клод Юнкер, новоизбрания

председател на Европейската комисия (вдясно). Доналд Туск

встъпи в длъжност на 1 декември, а Жан-Клод Юнкер

― на 1 ноември.


Съветът на Европейския съюз

През 2014 г. ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз беше поето от Гърция и Италия, съответно през първото и второто шестмесечие на годината. Приоритетите на гръцкото председателство бяха разширяването, растежът и създаването на работни места и мобилността. Италианското предсе-дателство съсредоточи своите приоритети върху растежа и работните места, пространството на свобода и сигурност, пълното упражняване на гражданските права и по-силната роля на Европа в света.

В хода на тези две председателства Съветът проведе заседания в неговите 10 състава: Съвет по общи въпроси, Съвет по външни отношения (под председател-ството на върховния представител/заместник-председател), Съвет по икономиче-ски и финансови въпроси (включително бюджета), Съвет по правосъдие и вътреш-ни работи (включително гражданска защита), Съвет по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, Съвет по конкурентоспособност (вътре-шен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство), Съвет по транспорт, телекомуникации и енергетика, Съвет по селско стопанство и ри-барство, Съвет по въпроси на околната среда и Съвет по образование, младеж, култура и спорт.

Дневният ред на заседанията на различните състави на Съвета отрази реалността на една година на институционален преход между две комисии и два мандата на Парламента. В това отношение, като се има предвид, че през януари, февруари и март беше наблюдаван връх в законодателната дейност, което съответства на последните месеци от мандата на Парламента, е разбираемо намаляването на законодателната дейност през следващите месеци и съсредоточаването ѝ върху областите, в които процедурата на съвместно вземане на решения не е стандарт-ната процедура за вземане на решения, например в областта на външните отно-шения, данъчното облагане и икономиката.

Антонис Самарас, министър-председател на Гърция, до Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, дава пресконференция след края на гръцкото председателство на Съвета през първата половина на 2014 г. Страсбург, Франция, 2 юли.


През втората половина на годината италианското председателство продължи работата си по амбициозна програма в областта на институционалните въпроси, с цел да бъде подкрепен процесът на институционален преход. В тази перспекти-ва председателството създаде групата „Приятели на председателството“ със задачата да анализира функционирането на системата на ЕС и нейната способ-ност да гарантира подходящи последващи действия във връзка със стратегиче-ската програма, приета на заседанието на Европейския съвет през юни. Групата заседава четири пъти и обсъди някои въпроси от хоризонтално естество, като например принципите на субсидиарност и пропорционалност и предоставянето на правомощия, ролята на националните парламенти, функционирането на три-странните срещи, делегираните актове и актовете за изпълнение, междуинститу-ционалното законодателно планиране и функционирането на Съвета. Председа-телството представи доклад относно резултатите от тези обсъждания на заседанията на Съвета по общи въпроси през декември.

Съветът по общи въпроси осигури главния форум за обсъждане на мерките за подобряване на институционалната ефективност без реформиране на Договори-те. По-конкретно при обсъжданията в Съвета беше изразена подкрепа за прераз-глеждането на Междуинституционалното споразумение от 2003 г. за по-добро законотворчество и актуализирането на общото разбиране за съвместно вземане на решения. По отношение на междуинституционалното планиране Съветът и Комисията обсъдиха приоритетните инициативи за годишната работна програма за 2015 г. Успоредно с това започнаха тристранните консултации между Парла-мента, Съвета и Комисията с цел разработване на рамка за междуинституционал-но програмиране и определяне на приоритети.

Матео Ренци, министър-председател на Италия,

представя програмата на италианското председателство

на Съвета през втората половина на 2014 г. в

Европейския парламент. Страсбург, Франция, 2 юли.


Новата система на гласуване с двойно мнозинство в Съвета (мнозинството от държавите членки и от населението), въведена с Договора от Лисабон, влезе в сила. Новата система променя разпределението на гласовете между държавите членки. В средносрочен план промяната в правилата също би могла да окаже влияние върху тенденциите при гласуване и коалиционните стратегии в Съвета.

НАСЕЛЕНИЕ, ИЗПОЛЗВАНО ЗА ПРЕТЕГЛЯНЕ НА ПРАВАТА НА ГЛАСУВАНЕ НА ВСЯКА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА В СЪВЕТА, 2014 Г.

Държава членка Население (× 1 000)Процент от общия брой на

населението на Съюза

Германия 80 523,7 15,93

Франция 65 633,2 12,98

Обединено кралство 63 730,1 12,61

Италия 59 685,2 11,81

Испания 46 704,3 9,24

Полша 38 533,3 7,62

Румъния 20 057,5 3,97

Нидерландия 16 779,6 3,32

Белгия 11 161,6 2,21

Гърция 11 062,5 2,19

Чешка република 10 516,1 2,08

Португалия 10 487,3 2,07

Унгария 9 908,8 1,96

Швеция 9 555,9 1,89

Австрия 8 451,9 1,67

България 7 284,6 1,44

Дания 5 602,6 1,11

Финландия 5 426,7 1,07

Словакия 5 410,8 1,07

Ирландия 4 591,1 0,91

Хърватия 4 262,1 0,84

Литва 2 971,9 0,59

Словения 2 058,8 0,41

Латвия 2 023,8 0,40

Естония 1 324,8 0,26

Кипър 865,9 0,17

Люксембург 537,0 0,11

Малта 421,4 0,08

Общо 505 572,5 100

Праг за квалифицирано мнозинство

328 622,1 65


Европейската комисия

В последната година от мандата си втората Комисия „Барозу“ постави много си-лен акцент върху резултатите и изпълнението. Тя посочи, по-специално, приори-тетните предложения, насърчаващи растежа, които да бъдат завършени до края на мандата на настоящия Парламент, и помогна на съзаконодателите да завър-шат работата по голям брой важни предложения, особено финализирането на банковия съюз, на единния пазар и на програмата в областта на цифровите тех-нологии. Комисията също така гарантира, че новите програми за финансиране на ЕС по МФР за 2014–2020 г. ще започнат да функционират бързо — най-вече по отношение на борбата с младежката безработица. Тя също така продължи рабо-тата по задълбочаване на икономическия и паричен съюз и засиленото сътрудни-чество със и между държавите членки за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез европейския семестър. Освен това Комисията участва в пре-говорите за сключването на Споразумението относно Единния механизъм за преструктуриране и създаването на Единния надзорен механизъм, които приклю-чиха през ноември.

Комисията също така използва възможността да предприеме действия в по-дългосрочна перспектива, както и да изготви стратегии за редица ключови сектори: енергетика и изменение на климата, съвременна индустриална поли-тика, политики в областта на правосъдието и вътрешните работи и върховен-ството на закона.

След изборите за Европейски парламент заместник-председателите на Комисия-та Вивиан Рединг, Антонио Таяни и Оли Рен и комисарят Януш Левандовски ста-наха членове на Парламента. Те бяха заменени съответно от Мартин Райшертс (правосъдие, основни права и гражданство), Фердинандо Нели Ферочи (промиш-леност и предприемачество), Юрки Катайнен (икономически и парични въпроси и евро) и Яцек Доминик (финансово програмиране и бюджет) за периода от 18 юли до края на мандата на втората Комисия „Барозу“.


В ретроспекция на десетте години начело на Европейската комисия досегашният председател Жозе Мануел Барозу подчерта, че в условията на множество пре-дизвикателства — конституционни, финансови и икономически, но също така и външни — ЕС продължи да бъде обединен и отворен, и че Съюзът е по-силен и по-добре подготвен за бъдещите предизвикателства, отколкото преди тези кри-зи. ЕС и еврозоната се развиха, компетенциите на ЕС се увеличиха, демокрацията укрепна и на Комисията и на ЕЦБ бяха възложени важни нови правомощия по отношение на икономическото управление. Досегашният председател изтъкна също така, че ЕС е приел сериозно своите външни и глобални отговорности, реа-гирайки с принципен и основан на ценности отговор на кризата в Украйна, пое-майки водеща роля в действията относно кризата с ебола, провеждайки устойчи-ва политика в областта на климата, насърчавайки развитието и съседството и осъществявайки амбициозна програма в областта на търговията. Той стигна до личното заключение, че ЕС е могъл да постигне своите цели чрез сътрудничество между институциите на ЕС, а не чрез конфронтация, макар че демократичният процес в ЕС понякога може да отнеме много време. Той припомни, по-специално, привилегированите отношения на неговата Комисия с Парламента и сътрудни-чеството му с Херман Ван Ромпьой, първия председател на Европейския съвет.

Като се основава на 10 приоритета, изтъкнати в политическите насоки, предста-вени от новия председател на Комисията Жан-Клод Юнкер (6), и на обмена с другите институции, новата Комисия прие първата си работна програма на 16 декември.

Жан-Клод Юнкер, новоизбраният председател на Европейската комисия, представя следващия колегиум на членовете на Комисията и тяхната програма на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург, Франция, на 22 октомври.


Основният акцент в работата на Комисията през 2015 г. ще продължат да бъдат работните места, растежът и инвестициите (именно като се спази планът за ин-вестиции, представен пред ноември), както и пакетът за цифровия единен пазар и стратегическата рамка за енергийния пазар. Работната програма за 2015 г. е доказателство за ангажимента на Комисията за по-добро регулиране, тъй като съдържа списък с действия, определени в рамките на програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). Тя съдържа също така предложения, които Комисията смята да оттегли или измени, след като из-върши задълбочен преглед на всички неприети предложения, представени по-настоящем на Парламента и на Съвета. След приемането на работната програма за 2015 г. Комисията планира да работи в тясно сътрудничество с Парламента и Съвета, за да напредне бързо по ключовите предложения.

Новият колегиум на членовете на Комисията за периода 2014―2019 г. и техните ресори

Жан-Клод ЮнкерПРЕДСЕДАТЕЛ

Кристалина ГеоргиеваЗАМЕСТНИК�ПРЕДСЕДАТЕЛБюджет и човешки ресурси

Валдис ДомбровскисЗАМЕСТНИК�ПРЕДСЕДАТЕЛЕвро и социален диалог

Йоханес ХанЕвропейска политика за съседство и преговори за разширяване

Мигел Ариас КанетеКлимат и енергетика

Франс ТимермансПЪРВИ ЗАМЕСТНИК�ПРЕДСЕДАТЕЛПо-добро законотвор-чество, междуинс-титуционални отно-шения, върховенство на закона и Харта на основните права

Андрус АнсипЗАМЕСТНИК�ПРЕДСЕДАТЕЛ Цифров единен пазар

Юрки КатайненЗАМЕСТНИК�ПРЕДСЕДАТЕЛРаботни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност

Сесилия МалмстрьомТърговия

Федерика МогериниЗАМЕСТНИК�ПРЕДСЕДАТЕЛ Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Марош ШефчовичЗАМЕСТНИК�ПРЕДСЕДАТЕЛЕнергиен съюз

Гюнтер ЙотингерЦифрова икономика и цифрово общество

Невен МимицаМеждународно сътрудничество и развитие


Трите институции работят също така за подобряване на съвместното програми-ране, с цел да се справят по най-добрия възможен начин с предизвикателствата, пред които е изправена Европа. През 2015 г. Комисията смята да представи предложение за ново междуинституционално споразумение за по-добро зако-нотворчество, което може да включва раздел относно междуинституционалното програмиране.

Мариан ТейсенЗаетост, социални въпроси, умения и трудова мобилност

Кармену ВелаОколна среда, морско дело и рибарство

Фил ХоганЗемеделие и развитие на селските райони

Елжбета БенковскаВътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Корина КрецуРегионална политика

Пиер МосковисиИкономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз

Витянис АндрюкайтисЗдравеопазване и безопасност на храните

Джонатан ХилФинансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари

Вера ЙоуроваПравосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

Маргрете ВестегерКонкуренция

Христос СтилианидисХуманитарна помощ и управление при кризи

Димитрис АврамопулосМиграция, вътрешни работи и гражданство

Виолета БулцТранспорт

Тибор НаврачичОбразование, култура, младеж и спорт

Карлош МоедашИзследвания, наука и иновации

Жан-Клод Юнкер, новият председател на Европейската комисия (вляво), придружен от Маргаритис Скинас, главен говорител на Комисията от 1 ноември, информира медиите след първото заседание на колегиума на новата Комисия, проведено на 5 ноември. Сградата „Берлемон“, Брюксел, Белгия.


Съдът на Европейския съюз

Съдът и Общият съд приеха важни решения, които обхващат широк спектър от области на правото на ЕС. Следните решения са особено важни:

Гражданство на Европейския съюз

Дело C-333/13 (7), Dano — за да имат достъп до някои социални плащания, гражданите на други държави членки могат да поискат да бъдат третирани по същия начин като гражданите на приемащата държава членка единствено ако мястото им на пребиваване е в съответствие с условията, посочени в Директива 2004/38/EО относно свободното движение на граждани на ЕС (8). По силата на тази директива приемащата държава членка не е длъжна да предоставя социал-на помощ през първите 3 месеца на пребиваването. Когато периодът на преби-ваване е по-дълъг от 3 месеца, но по-кратък от 5 години, лицата, които не уп-ражняват икономическа дейност, трябва да имат достатъчно средства за издръжка. Следователно Директива 2004/38/ЕО и Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (9) не изключват национално законодателство, с което се изключват гражданите на други държави членки от правото на получаване на някои „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, въпреки че те се предоставят на гражданите на приемащата държава членка, които са в същото положение, доколкото тези граждани на други държа-ви членки нямат право на пребиваване в приемащата държава членка съгласно директивата.

Свободно движение на стоки

Дело C-573/12 (10), Ålands Vindkraft — член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не изключва национално законодателство, в което се предвижда предоставянето на търгуеми сертификати на производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници единствено по отношение на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, произведена на тери-торията на засегнатата държава членка, и с което доставчиците и някои потреби-тели на електроенергия са задължени да връщат всяка година на компетентния орган определена квота от тези сертификати, съответстваща на дял от всичките им доставки или потребление на електроенергия, като ако не върнат тази квота, трябва да заплатят специфична такса.

Основната сграда на Съда на Европейския съюз в

Люксембург.


Сближаване на законодателствата

Авторско право и сродни праваДело C-201/13 (11), Deckmyn и Vrijheidsfonds — съгласно Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (12), ако една пародия отправя дискримина-ционно послание (например ако фигурите в оригиналното произведение бъдат заменени със забулени и цветнокожи персонажи), притежателите на правата на пародираното произведение по принцип имат правен интерес закриляното про-изведение да не бъде свързвано с такова послание.

Дело C-117/13 (13), Eugen Ulmer — съгласно същата Директива 2001/29/EО даде-на държава членка може да разреши на библиотеки да цифровизират, без съгла-сието на притежателите на права, произведения, които са част от техните колек-ции, за да ги предоставят на разположение на електронни читателски места. Тя може, в определени граници и при определени условия, включително при запла-щане на справедлива компенсация на притежателите на права, да разрешава на ползвателите да отпечатат на хартия или да съхраняват на USB устройство ци-фровизираните от библиотеката книги.

Защита на личните данниДело C-131/12 (14), Google Spain и Google — съгласно Директива 95/46/EО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свобод-ното движение на тези данни (15) лицето, което управлява интернет търсач-ката, при определени обстоятелства е задължено да премахне връзките към уебстраници, публикувани от трети страни и съдържащи информация относно дадено лице, от списъка на резултатите от търсенето, извършено въз основа на името на това лице. Съдът поясни, че интернет търсачките са администратори на лични данни и следователно интернет търсачките, като например Google, не могат да избегнат задълженията си съгласно европейското право при обработ-ката на лични данни. С предложението на Комисията за реформа на зашитата на личните данни в ЕС от 2012 г. се въвежда изрично правото „да бъдеш заб-равен“. За повече подробности относно това решение моля, вижте раздела за защита на данните в глава ІV.

Съединени дела C-293/12 и C-594/12 (16), Digital Rights Ireland и Seitlinger и др. — като изисква запазването на данни, свързани с електронни комуникации, и като предоставя много точна информация относно личния живот на лицата, чии-то данни се запазват, както и като позволява на компетентните национални ор-гани да имат достъп до тези данни Директивата за запазването на данни (17) се намесва по-особено тежък начин в основните права по отношение на личния живот и защитата на личните данни. С приемането на Директивата за запазване на данни законодателят на Съюза е надвишил границите, наложени с изискване-то за спазване на принципа на пропорционалност. От тази директива произтича особено обширна и тежка за правния ред на Съюза намеса в тези основни права, без тази намеса да е точно уредена с разпоредби, които да могат да гарантират, че тя действително се свежда до строго необходимото. Освен това в директивата не се предвиждат достатъчно гаранции, за да се осигури действителната защита на запазените данни от риск от злоупотреба и всякакъв незаконен достъп и из-ползване на тези данни.


Социална политикаДела C-167/12 (18), D. и C-363/12 (19), Z. — по силата на Директива 92/85/EИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здра-вето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (20) и на Директива 2006/54/EО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (21) от държавите членки не се изисква да предоставят на майки, които имат дете посредством споразумение за заместващо майчинство, незави-симо дали са биологичните майки на детето, или са получили пълни родителски права върху детето, платен отпуск, който е равностоен на отпуск по майчинство.

Дело C-176/12 (22), Association de médiation sociale — член 27 от Хартата на ос-новните права относно правото на работниците на информиране и консултиране не е достатъчен сам по себе си за предоставянето на лицата на право, на което те могат да се позоват, за да бъде отменено прилагането на национална разпо-редба, която е в противоречие с Директива 2002/14/EО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европей-ската общност (23).

Икономическа политика

Дело C-270/12 (24), Обединено кралство/Парламент и Съвет — Съдът постанови, че правомощията, предоставени на агенция на ЕС ― Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), с Регламента относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (25) са формулирани прецизно и подлежат на съдебен контрол от гледна точка на целите, определени от органа, делегирал правомощията. Съдът заключи, че тези правомощия са съвместими с ДФЕС и че член 114 от ДФЕС представлява подходящо правно основание.

Вътрешни работи

Съединени дела C-473/13 и C-514/13 (26), Bero и Bouzalmate и C-474/13 (27), Pham — по силата на Директивата за обратно връщане (28) задържането за целите на извеждане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави следва по правило да се извършва в специализирани места за задържане. От това следва, че националните органи, отговорни за прилагането на това изискване, трябва да са в състояние да задържат граждани на трети държави в специализирани места за задържане, независимо от административната или конституционалната струк-тура на държавата членка, към която принадлежат тези органи.

Дело C-129/14 PPU (29), Spasic — допълнителното условие за изпълнение, посо-чено в Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (CISA), съгласно което принципът ne bis in idem се прилага единствено ако първата наложена санкция е била изпълнена или е в процес на изпълнение, или не може да бъде изпълнена по силата на законите в договарящата страна, в която е произнесена, съставлява ограничение на принципа ne bis in idem, което е в съответствие с член 50 от Хартата на основните права.


Свободно движение на хора

Съединени дела C-58/13 и C-59/13 (30), Torresi — фактът, че гражданин на една държава членка, който е придобил университетска диплома в тази държава, пъ-тува до друга държава членка с цел да придобие професионална квалификация като адвокат, след което се завръща в своята държава членка, за да упражнява адвокатски дейности под професионалното звание, получено в другата държава членка, представлява постигане на една от целите на Директива 98/5/EО относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (31) и не представлява нарушение на правото на установяване. Нито пък фактът, че пода-ването на заявлението за регистрация в регистъра на адвокатите е станало скоро след придобиването на професионалната квалификация в държавата членка по произход, представлява злоупотреба с права, тъй като няма изискване в посочената директива за период на натрупване на практически опит в държа-вата членка по произход.

Свобода на предоставяне на услуги в Европейското ико-номическо пространство

Дело C-83/13 (32), Fonnship и Svenska Transportarbetarförbundet — дружество, което е установено в държава — страна по Споразумението за ЕИП, и е собстве-ник на плаващ под флага на трета страна плавателен съд, посредством който предоставя услуги в областта на морския транспорт от или към държава — стра-на по това споразумение, може да се позове на свободното предоставяне на ус-луги, при условие че с оглед на експлоатацията на плавателния съд може да бъде квалифицирано като доставчик на тези услуги и че получателите на същите са установени в държава — страна по посоченото споразумение, различна от тази, в която е установено това дружество.

Пряко данъчно облагане

Дело C-80/12 (33), Felixstowe Dock и Railway Company и др. — членове 49 и 54 от ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на дър-жава членка, което предвижда възможност местно дружество, което е част от група, да постигне прехвърляне на загуби, претърпени от друго местно друже-ство, принадлежащо към консорциум, когато „свързващо дружество“, участващо едновременно в тази група и в този консорциум, също така е местно за посочена-та държава членка, и то независимо от мястото на установяване на дружествата, които притежават пряко или чрез дружества посредници капитала на свързващо-то дружество и на другите засегнати от прехвърлянето на загуби дружества, като същевременно изключва такава възможност, когато свързващото дружество е установено в друга държава членка.


Институции

Дело C-292/11 P (34), Комисия/Португалия — в контекста на възстановяване на имуществена санкция, определена от Съда, Комисията не може да прецени съот-ветствието със законодателството на ЕС на национално законодателство, което Съдът не е проучил предварително. Всъщност изключителната компетентност на Съда да се произнася по съответствието на дадено национално законодателство с правото на Съюза ще бъде нарушена, ако на Комисията бъде дадено правомо-щие за извършване на подобна оценка, а на Общия съд ― правомощие да уп-ражнява контрол за законосъобразност.

Дело C-427/12 (35), Комисия/Парламент и Съвет — когато в законодателен акт законодателят на Съюза предоставя на Комисията делегирано правомощие съгласно член 290, параграф 1 от ДФЕС, тя следва да приеме правила, които допълват или изменят несъществени елементи от този акт. Съгласно втората алинея от член 290, параграф 1 от ДФЕС делегиращият законодателен акт трябва изрично да определя целите, съдържанието, обхвата и продължител-ността на делегирането. Това изискване предполага, че делегираното правомо-щие е предоставено с цел да се приемат правила, които се вписват в регулатор-ната рамка, установена с основния законодателен акт. Когато пък законодателят на ЕС предоставя на Комисията изпълнително правомощие на основание член 291, параграф 2 от ДФЕС, тя следва да уточни съдържанието на законодател-ния акт, за да гарантира, че същият се изпълнява при еднакви условия във всички държави членки. Законодателят на Съюза разполага с дискреционна власт, когато решава да предостави на Комисията делегирано правомощие съгласно член 290, параграф 1 от ДФЕС или изпълнително правомощие съглас-но член 291, параграф 2 от ДФЕС. Ето защо съдебният контрол се свежда до явните грешки в преценката относно това дали законодателят е имал основа-ние да приеме, от една страна, че за да бъде приложена създадената от него правна рамка в основния законодателен акт, е необходимо само тя да бъде уточнена, без да е нужно нито допълване, нито изменение на несъществените ѝ елементи, и от друга страна, че разпоредбите на основния законодателен акт изискват еднакви условия за изпълнение.


Европейската централна банка

Основните решения, взети през 2014 г.

Основният мандат на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност. Банката също така действа като водещ финансов орган, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност и да насърчава европейската финансова интеграция. Ценовата ста-билност се определя като ежегодното увеличение на потребителските цени, което е под, но близо до 2 % в средносрочен план. Със спада на инфлацията до 0,5 % и устойчивите рискове от влошаване на икономическия растеж през 2014 г. ЕЦБ трябваше да облекчи курса на паричната политика, за да се избегне твърде продължителен период с ниска инфлация. Паричната политика на ЕЦБ работи в две направления: задаване на подходяща стимулираща растежа ориентация в условия на ниска инфлация и значителен неизползван капацитет в икономиката, както и възстановяване на процеса на предаване на паричната политика, така че ефектите от нея да достигат реално до предприятията и домакинствата.

ЕЦБ действа решително и на двата фронта. Тя намали постепенно лихвените проценти — един път през юни и втори път през септември. И в двата случая лихвеният процент на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране на Евроси-стемата беше намален с 10 базисни пункта, достигайки долна граница от 0,05 %. Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение беше намален на два етапа с 45 базисни пункта на 0,30 %, а процентът по лихвеното улеснение ― с общо 20 базисни пункта на – 0,20 %. Освен това ЕЦБ предприе поредица от мерки, за да направи своята позиция по-експанзивна и да предостави по-силна подкрепа за кредитирането на икономиката на еврозоната. Най-важната от тях е новият пакет от мерки за улесняване на достъпа до кредити.

Този пакет включва целеви операции на ЕЦБ по дългосрочно рефинансиране, които включват стимул за насърчаване на банките да отпускат заеми на пред-приятията. Той съдържа и нови програми за пряко закупуване на висококачест-вени обезпечени с активи ценни книжа и облигации с обезпечение. Същевремен-но тези мерки изпълняват по-широка цел: те дават възможност на ЕЦБ да продължи да насочва политиката, като същевременно лихвените проценти оста-ват на долната граница.

Марио Драги, председател на Европейската централна банка, придружен от Витор Констанцио, заместник-председател на Европейската централна банка (вляво), и Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет (вдясно), по време на пресконференцията след заседанието на Управителния съвет на 6 ноември.


Програмите за изкупуване на активи, заедно с поредицата от целеви операции по дългосрочно рефинансиране, които трябва да бъдат извършени до юни 2016 г., ще окажат значително влияние върху счетоводния баланс на Евросистемата, който се очаква да достигне нивата от началото на 2012 г. Управителният съвет повтори много пъти, дори когато приемаше нови мерки, че е единодушен в своя ангажимент да използва допълнителни неконвенционални инструменти в рамките на мандата си, за да отстрани рисковете от твърде продължителен период с ниска инфлация.

Литва се присъединява към еврозоната

На 23 юли Съветът одобри искането на Литва да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2015 г. Литовският литас престана да бъде законно платежно средство на 16 януари 2015 г.

С въвеждането на еврото в Литва трите балтийски държави сега са част от валут-ния съюз. Това е голямо предимство за еврозоната, не на последно място защото показва нейната привлекателност. Но присъединяването към еврозоната не е следствие само на икономически съображения, то представлява обвързващ анга-жимент по отношение на европейските ценности.

Нови процедури за разширената еврозона

членството на Литва в еврозоната доведе до промяна в правата на вот в рамките на Управителния съвет на ЕЦБ. Ротационната система, предвидена в Договорите на ЕС, трябва да се приложи, когато броят на управителите надхвърли 18. Тази нова система ще помогне на Управителния съвет да поддържа способността си да предприема действия дори и след нарастване на броя на държавите, участващи в еврозоната, а оттам и на броя на членовете на Управителния съвет.

Всички членове на Управителния съвет продължават да участват в заседанията и имат право да се изказват. Следователно по отношение на обсъжданията няма промяна. Тъй като Управителният съвет взема повечето решения въз основа на консенсус, в дух на сътрудничество, не се очаква процесът на вземане на решения да се промени по същество, а само да се повиши неговата ефективност.

Освен това от януари 2015 г. заседанията на Управителния съвет за обсъждане на въпроси, свързани с паричната политика, ще се провеждат на всеки 6 седмици. Заседанията за непаричната политика ще продължат да се провеждат поне вед-нъж месечно.

ЕЦБ реши също да публикува редовни отчети относно заседанията на Управител-ния съвет в областта на паричната политика, като това ще започне със заседание-то през януари 2015 г.

Новото седалище на Европейската централна банка

във Франкфурт на Майн, Германия.

Плакат на кампанията, подета от Европейската централна

банка и литовската национална банка за отбелязване на

присъединяването на Литва към еврозоната, както и въвеждането на новата

банкнота от 10 евро.


Европейската сметна палата

Европейската сметна палата е институция на ЕС, създадена с Договора за функ-ционирането на Европейския съюз с цел извършване на одит на финансите на Европейския съюз. В качеството ѝ на външен одитор на ЕС Сметната палата дейст-ва като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Европей-ския съюз и допринася за подобряване на финансовото управление на ЕС.

През 2014 г. Платата изготви 37-ия годишен доклад относно изпълнението на бюджета на ЕС (36) за финансовата 2013 година. Отделен годишен доклад беше изготвен относно европейските фондове за развитие.

Общият бюджет на ЕС се приема ежегодно от Съвета и Европейския парламент. Годишният доклад на Сметната палата, заедно със специалните доклади, пред-ставлява основата за провеждане на процедурата за освобождаване от отговор-ност във връзка с изпълнението на бюджета, при която Парламентът решава дали Комисията е изпълнила по задоволителен начин своите задължения относ-но изпълнението на бюджета. Палатата изпраща своя годишен доклад едновре-менно до националните парламенти и до Европейския парламент и Съвета. Ос-новна част от доклада представлява декларацията за достоверност на Сметната палата (DAS) относно надеждността на консолидираните отчети на ЕС, както и относно законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (нари-чани в доклада „редовност на операциите“).

Сметната палата подписа отчетите на Европейския съюз за 2013 г., но подчерта, че управлението на разходите на ЕС все още се нуждае от подобрения както на равнище ЕС, така и в държавите членки. В своя годишен доклад за 2013 г. Пала-тата предупреждава, че бюджетната система е прекалено съсредоточена върху изразходването на средствата и следва да се постави по-силен акцент върху постигането на резултати. Например според Палатата през целия разходен пери-од 2007—2013 г. подборът на проектите, избрани да получават средства от ЕС, първоначално е бил съсредоточен върху предоставянето на наличните средства на ЕС, а след това върху спазването на правилата и едва на трето място и в ограничена степен ― върху резултатите и въздействието.

Витор Мануел да Силва Калдейра, председател на Европейската сметна палата (вдясно), придружен от Лазарос Ставру Лазару, член на Европейската сметна палата (вляво), по време на пресконференцията относно годишния доклад за 2013 г. по бюджета на Европейския съюз, проведена в Международния пресцентър в Брюксел, Белгия, на 5 ноември.


Като цяло Палатата даде становище без резерви относно надеждността на отче-тите на ЕС. Тя отбеляза, че докато при събирането на приходи на ЕС не е имало грешки, то за разходите на ЕС вероятният процент на грешки е бил 4,7 % (в сравнение с 4,8 % през 2012 г.). Следва да се отбележи, че вероятният процент на грешки не е количествено изражение на случаите на измама, неефективност или разхищение на средства, а представлява средствата, които не е следвало да бъдат изплатени от бюджета на ЕС, тъй като не са били използвани в съответ-ствие с правилата на ЕС. Повечето грешки се наблюдават в разходни области, при които управлението е споделено между държавите членки и Комисията. Най-податливите на грешки разходни области бяха отново регионалната политика, енергетиката и транспорта, където вероятният процент на грешки беше 6,9 %, а в области като развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравео-пазване този процент беше 6,7. Сред областите в рамките на споделеното упра-вление вероятният процент на грешки беше 5,2 % в сравнение с 3,7 % за разход-ните програми, управлявани от Комисията. Вероятният процент на грешки за собствените административни разходи на ЕС беше едва 1 %.


Европейският икономически и социален комитет

На своите девет пленарни сесии през 2014 г. Европейският икономически и со-циален комитет (ЕИСК) изготви 154 становища, от които 35 бяха становища по собствена инициатива, а 9 бяха проучвателни становища (три, поискани от Коми-сията, едно ― от Парламента и пет ― от Съвета), както и два информационни доклада. През 2014 г. председателят на ЕИСК Анри Малос постави акцент върху реформата на работните методи на Комисията чрез намаляване на броя на изда-дените становища, като същевременно се подобри качеството, въздействието и последващите възможности. ЕИСК установи редица работни групи за реформира-не на процедурите, с цел да подобри своята работа. Работните групи разглеждат въздействието на становищата на ЕИСК, неговата роля по отношение на етапа на оценка на въздействието на предложенията на Комисията и неговата роля по отношение на гражданските инициативи. През октомври 2014 г. Луис Планас Пучадес беше избран за генерален секретар на ЕИСК.

Един от основните въпроси, обсъждани от ЕИСК през 2014 г., беше средносроч-ната оценка на стратегията „Европа 2020“. По време на обсъжданията бяха раз-гледани финансовата криза и решенията за нея, безработицата, и по-специално младежката безработица, съживяването на инвестициите и балансирането на тежестта, свързана с икономическото управление, в рамките на целите на стра-тегията „Европа 2020“. ЕИСК също така обсъди основните предизвикателства пред политиката на ЕС, като бъдещето на Съюза, новата индустриална политика и европейския селскостопански модел. Трансатлантическите преговори със Съе-динените щати бяха изведени на преден план в неговия дневен ред. Институци-ята отбеляза своята 500-а пленарна сесия и чества 25-ата годишнина от пада-нето на Желязната завеса.

През 2014 г. ЕИСК подсили своята инициатива за дейности на местно равнище „Going Local“ и увеличи броя на дейностите в държавите членки. Комитетът про-веде конференции относно „Насърчаване на иновациите за по-добри социални резултати, „Подсилване на индустриалната конкурентоспособност на Европа“, „Насърчаване на растежа и заетостта чрез подобряване на ИКТ инфраструктура-та и широколентовия достъп“, „Нова индустриална политика за Европа“ и „Свръх-задлъжнялост на домакинствата — европейска стратегия срещу свръхзадлъжня-лостта“.

Гласуване в Европейския икономически и социален комитет по време на 500-ата пленарна сесия, състояла се на 9 и 10 юли в Брюксел, Белгия. Председателят на ЕИСК Анри Малос е показан на екрана.


Комитетът на регионите

На своите пет пленарни заседания през 2014 г. Комитетът на регионите (КР) представи 57 становища, от които 22 бяха становища по собствена инициатива, а 6 бяха прогнозни становища (две от тях бяха поискани от Комисията и четири ― от председателствата на Съвета). Освен това КР прие четири важни резолюции относно положението в Украйна, многостепенното управление в Европа, 20-ата годишнина на КР и Съобщението на Комисията относно „Инвестиционен план за Европа“ (37).

През юни КР избра Мишел Льобрюн (EPP, Белгия) за свой председател за остава-щата част от втория 30-месечен период на сегашния мандат (2013—2015 г.). Г-жа Катуския Марини (PES, Италия) беше избрана за заместник-председател на КР за оставащия период от време. Процедурата за избор на нов генерален секре-тар също приключи с номинирането през юни на Иржи Бурианек, който зае поста си през септември.

чрез специалната си платформа за наблюдение Комитетът на регионите продъл-жи да оценява стратегията „Европа 2020“ за растеж и заетост от гледна точка на регионите и градовете в ЕС, по-специално чрез публикуването на проучване, съдържащо средносрочен анализ на стратегията. КР подчерта, че ролята на местните и регионалните власти в рамките на eвропейския семестър следва да бъде укрепена.

През 2014 г. дейностите на КР се увеличиха в почти всички области. Например по отношение на въздействието на МФР за 2014—2020 г. КР създаде ad hoc коми-сия по бюджетните въпроси, която предостави платформа за обсъждане на ста-новища относно използването на бюджета на ЕС, проектобюджета за 2015 г. и промените в бюджета. Освен това териториалната роля на политиката на сближа-ване на ЕС беше обсъждана често. През април КР прие резолюция относно Харта-та за многостепенното управление в Европа (38), в която призовава на всички управленски равнища да се прилагат ценностите, принципите и механизмите на многостепенното управление чрез укрепване на подхода „отдолу нагоре“, необ-ходим за подобряване на демократичната отчетност. Финансовата криза остана в центъра на вниманието през 2014 г., със силен акцент върху младежката без-работица и бъдещето на ЕС.

За да чества 20-ата годишнина на институцията, КР организира Шестата среща на високо равнище на регионите и градовете, която се проведе в Атина, Гърция, през март. Срещата на високо равнище беше съсредоточена върху усилията, по-ложени на европейско, национално, регионално и местно равнище за постигане на възстановяване и създаване на работни места.

През 2014 г. КР организира и редица други важни прояви, като например „Дни на отворените врати — 12-а европейска седмица на регионите и градовете“, орга-низирана съвместно с Комисията. Лозунгът беше „Заедно за растеж — интели-гентни инвестиции за хората“. Събитието привлече участници от административ-ните и академичните среди от различни региони и градове, които пристигнаха, за да участват в семинари и работни срещи.

Пленарна сесия на Комитета на регионите. Брюксел, Белгия,

17 януари.


Европейската инвестиционна банка

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е най-големият многостранен заемопо-лучател и заемодател по размер в света, предоставящ финансови средства и специализирани познания за солидни и устойчиви инвестиционни проекти. Тя е собственост на 28-те държави — членки на ЕС, и представлява техните интереси, като работи в тясно сътрудничество с Комисията и другите институции на ЕС и допринася за постигането на целите на политиката на Съюза по отношение на работните места, растежа, инвестициите, иновациите и конкурентоспособността. ЕИБ също така допринася за постигането на целите на ЕС в областта на външни-те отношения и целите на политиката за развитие.

През 2014 г., изпълнявайки своите ангажименти в контекста на увеличаването на капитала на ЕИБ, банката запази тенденцията за нарастване на кредитната дейност с цел от 73 млрд. евро подписани кредити (39), основавайки се именно на нарастващия си капацитет за консултиране и на няколко важни партньорства между Комисията и ЕИБ. Групата на ЕИБ включва Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който е насочен към иновативното финансиране на малките и сред-ните предприятия (МСП). През 2014 г. капиталът на ЕИФ беше увеличен на 4,5 млрд. евро, за да бъде подпомогнат капацитетът му да насърчава отпускане-то на кредити.

След приемането на МФР за 2014—2020 г. между Комисията и ЕИБ беше подпи-сано финансово и административно рамково споразумение през юни. Комисията, заедно с групата на ЕИБ и държавите членки, финализира нови финансови ин-струменти, като например Програмата за конкурентоспособност на предприятия-та и за малките и средните предприятия (COSME), за растеж, работни места и социално сближаване, Механизма за свързване на Европа, инструменти по про-грамата LIFE+ за инфраструктура и съвместни финансови инструменти за обеди-няване на капацитета на бюджета на ЕС и на ЕИБ за споделяне на риска и за отпускане на заеми, като програмата „Хоризонт 2020“ за научните изследвания, развитието и иновациите. За повече подробности относно инициативата на Коми-сията за инвестиционен план в размер на 315 млрд. евро, в който ЕИБ има клю-чова роля, вижте глава ІІІ.

През 2014 г. бяха разработени допълнителни новаторски решения за финансира-не на МСП и на средните търговски предприятия, насочени към постигане на специфичните приоритети на политиката на ЕС и на държавите членки, като на-пример справяне с младежката безработица, развитие на иновациите, улесняване на търговията, микрофинансирането и възстановяването на пазара на секюрити-зация на МСП. Например инициативата за МСП (SMEI) позволява на държавите членки да комбинират използването на европейски структурни и инвестиционни фондове с вноски на Комисията от специални части на финансови инструменти като COSME и/или „Хоризонт 2020“, кредитирани с вноски от групата на ЕИБ. Първото предложение — за прилагане на SMEI в Испания, беше одобрено от управителния съвет през ноември.

Освен това отпускането на заеми от ЕИБ извън ЕС възлиза на около 10 % от годишния обем на заемите. През 2014 г. беше приет новият мандат на ЕИБ за външно кредитиране, с който ЕС гарантира външните дейности на ЕИБ и чиято горна граница е в размер на 27 млрд. евро за периода 2014—2020 г., и отдел-ни прагове за държавите в процес на присъединяване, съседните държави, Азия, Латинска Америка и Южна Африка. Той включва също и възможност за определяне на 3 млрд. евро допълнителен таван въз основа на междинния преглед през 2016 г.

Вернер Хойер, председател на Европейската инвестиционна банка, на годишната пресконференция на банката, проведена на 19 февруари в Брюксел, Белгия.


Европейският омбудсман

През 2014 г. 59,6 % от проверките, започнати от омбудсмана, бяха свързани с Комисията. Това се дължи на естеството на правомощията на Комисията и фактът, че много от нейните решения и предложения имат пряко или косвено въздейст-вие върху гражданите.

Комисията получи 194 нови запитвания за проверки от страна на омбудсмана (с изключение на тези, засягащи Европейската служба за подбор на персонал и Ев-ропейската служба за борба с измамите) и изпрати 345 отговора относно всички запитвания за проверки, включително тези, които бяха внесени през предишни години, но на които все още не беше отговорено през 2014 г.

Жалбите, проверявани от омбудсмана, се отнасяха до няколко сфери на дейност, включително законосъобразност (прилагане на материални и/или процесуални разпоредби), искания на информация, справедливост и разумни срокове за взе-мане на решения и искания за публичен достъп до документи.

През октомври 2013 г. встъпи в длъжност нов омбудсман, г-жа Емили О’Райли, като 2014 г. беше първата пълна година от нейния мандат. Тъй като продъл-жителността на мандата на омбудсмана съвпада с тази на Парламента, през септември 2014 г. беше публикувана нова покана за представяне на кандида-тури. Имаше само един кандидат, приключващият мандата си омбудсман Емили О’Райли. Тя беше преизбрана от Парламента през декември с голямо мнозин-ство.

Г-жа О’Райли има проактивни възгледи за ролята на омбудсмана. Тя обяви наме-рението си да се съсредоточи върху „системните“ проблеми и „стратегическите разследвания“ и да използва изцяло правомощията си, за да засили въздействи-ето и видимостта на омбудсмана.


комисия до 31 октомври (най-отдясно), и Мартин Шулц,

председател на Европейския парламент (най-отляво),

участват в интерактивната онлайн проява „Вашият

списък с желания за Европа“, организирана през март от

европейския омбудсман Емили О’Райли (втора

отдясно) в Брюксел, Белгия, преди европейските избори

през май.


Децентрализираните агенции

Комисията продължи, в тясно сътрудничество с мрежата на агенциите, изпълне-нието на своята пътна карта на последващите действия, свързани с общия подход на Парламента, Съвета и Комисията относно децентрализираните агенции на ЕС (40), приета през 2012 г.

Освен това Комисията предложи да адаптира управлението на Европейския по-лицейски колеж (СЕПОЛ) към принципите, залегнали в общия подход, в контекста на преразглеждането на учредителния акт на Европейския полицейски колеж.

В децентрализираните агенции на ЕС работят около 7500 служители, а приносът от бюджета на ЕС за тях през 2014 г. е в размер на около 814 млн. евро.


Ролята на националните парламенти на европейската сцена

Както и през предишните години, през 2014 г. политическият диалог с национал-ните парламенти представляваше най-важният елемент на отношенията на Ко-мисията с тях. Мнозинството от 41 камари на национални парламенти в ЕС из-ползваха този канал за комуникация с Комисията и изпратиха 504 становища (621 през 2013 г.).

Броят на мотивираните становища на националните парламенти, в които се по-сочва нарушение на принципа на субсидиарност, достигна 20 през 2014 г. (88 през 2013 г.), което представлява по-малко от 4 % от общия брой получени ста-новища (14 % през 2013 г.). Освен това през 2014 г. бяха задействани процедури на „жълт“ или „оранжев картон“.

Намаляването на броя на писмените коментари може да се обясни с по-слабата законодателна дейност, извършена през тази година поради избирането на нов Парламент и на нова Комисия. Въпреки това националните парламенти продъл-жиха да демонстрират своя ангажимент да участват в обсъжданията по въпро-сите, свързани с ЕС като цяло, и по законодателните предложения в частност. Това беше видно и от обсъжданията на междупарламентарни конференции и заседания.

Конференцията на парламентарните комисии по въпросите на Съюза на парла-ментите на Европейския съюз (КОСАК) продължи да бъде основният междупар-ламентарен форум. Бяха проведени две срещи на председателите, както и две пленарни заседания. На пленарното заседание в Атина през юни бе приет доку-мент, на който Комисията отговори през октомври, коментирайки забележките на КОСАК във връзка с европейските избори, Украйна, дефицита в социалната сфера в ЕС и Европейската стратегия за заетостта. В приноса, одобрен по време на пленарната сесия на КОСАК в Рим през декември, се разглежда средносрочният преглед на стратегията „Европа 2020“, ролята на националните парламенти и на Европейския парламент в процеса на вземане на решения в ЕС, ролята на ЕС в Средиземноморието и в Източна Европа и отношенията на националните парла-менти с агенциите на ЕС.

През януари се проведе втората седмица на Европейския парламент с участието на членове на Европейския парламент, националните парламенти и Комисията. Тя включваше втората междупарламентарна конференция по силата на член 13 от фискалния пакт. Третата конференция съгласно член 13 се проведе в Рим, Италия, през септември.

През 2014 г. се състояха междупарламентарни конференции по въпросите на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигур-ност и отбрана в Атина през април и в Рим през ноември.

През годината някои камари на национални парламенти представиха предложе-ния за това как да се засили ролята на националните парламенти, по-специално по отношение на законодателния процес, контролния механизъм за субсидиар-ност и междупарламентарното сътрудничество.


Повече прозрачност: прозорец, отворен за гражданите

Регистър на прозрачност

Регистърът на прозрачност (41), съвместна инициатива на Парламента и на Коми-сията, предоставя на гражданите пряка и единна точка за достъп до информация относно лицата и организациите, които участват в дейностите, чиято цел е да се повлияе на процеса на вземане на решения в ЕС, какви интереси се преследват и размера на средствата, които се използват за осъществяването на тези дейности. През 2014 г. бяха регистрирани около 7000 организации, които спазват кодекс за поведение, който включва механизъм за подаване на оплаквания и мерки, които да се прилагат в случай на неспазване.

Преглеждането на регистъра за прозрачност, проведено от работната група на високо равнище, доведе до по-нататъшни подобрения на функционирането на регистъра и на информацията, предоставена в него, което допринесе за по-голя-ма прозрачност в областта на представителството на интереси в ЕС.

През април беше прието преразгледано междуинституционално споразуме-ние (42), което ще започне да се прилага от 1 януари 2015 г.

Също през април Европейският парламент прие решение да одобри изменението на Междуинституционалното споразумение относно регистъра за прозрачност и да го приложи към своя собствен правилник за дейността. Същевременно той повтори призива си за ,,задължителна регистрация във връзка с извършването на лобистка дейност в институциите на ЕС“. Парламентът призова Комисията да представи до края на 2016 г. законодателно предложение за създаването на такъв задължителен регистър.

Публичен достъп до документи

Отново в областта на прозрачността през март Парламентът прие резолюция от-носно публичния достъп до документи. Въпреки че текстът има за цел да оцени периода от 2011 до 2013 г., в него се посочват също така някои общи заключения, в т.ч. необходимостта всички институции да възприемат проактивен подход по отношение на прозрачността, като предоставят на своите уебсайтове възможно най-широк публичен достъп до възможно най-голям брой категории документи. Що се отнася до конкретни въпроси, в текста институциите се призовават да осигурят по-голяма прозрачност на тристранните процедури чрез провеждането на срещи с обществеността и публикуването на документация в стандартизирана и лесно достъпна онлайн среда, по подразбиране и без да се засягат изключени-ята, посочени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (43). Освен това с резолюцията се изисква от Комисията да повиши прозрачността на екс-пертните групи и групите по комитология, като провежда заседанията си публич-но и публикува информация относно членството, производството, документите, гласуванията и решенията, като всичко това следва да бъде публикувано онлайн в стандартен формат. Също така Комисията беше настоятелно приканена да по-добри и да прилага напълно вътрешните насоки по отношение на набирането на експерти и възстановяванията на суми.


Повече прозрачност по отношение на гражданите

През първите дни от своя мандат Комисията „Юнкер“ реши да насърчи постига-нето на прозрачност, като се ангажира с публикуването на информация относно лицата, с които се срещат членовете на Комисията, членовете на кабинетите и генералните директори. Инициативата за прозрачност, която е важна част от политическите насоки на председателя Юнкер и стана достъпна за обществе-ността през юли, се състои от две решения на Комисията (44), с които се разреша-ва публикуването на нейните уебсайтове на дати, места и имена на организации и на самонаети лица, с които са се провели срещи, както и обсъжданите теми по време на тези двустранни срещи. Подобни стъпки за подобряване на прозрачнос-тта и предоставяне на по-широк достъп до документи бяха предприети във връзка с преговорите по ТПТИ със САЩ (45). Още през първите седмици от манда-та новата Комисия изпълни обещанието на председателя си да бъде по-открита и прозрачна, което е знак за нов подход за следващите 5 години. Тази инициати-ва ще бъде последвана през 2015 г. от предложение на Комисията за междуин-ституционално споразумение с Парламента и Съвета за създаването на задължи-телен регистър на лобисти, обхващащ и трите институции.

БЕЛЕЖКИ(1) http://ec.europa.eu/priorities/docs/pg_bg.pdf


(3) Предложение за регламент относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал (закон за растителния репродуктивен материал) (COM(2013) 262).

(4) Приложение II към Правилника за дейността на Европейския парламент.

(5) Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество (ОВ C 321, 31.12.2003 г.).

(6) http://ec.europa.eu/about/juncker-commission/docs/pg_bg.pdf

(7) Решение на Съда от 11 ноември 2014 г. по дело C-333/13, Dano (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-333/13).

(8) Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (OB L 158, 30.4.2004 г.).

(9) Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г.).

(10) Решение на Съда от 1 юли 2014 г. по дело C-573/12, Ålands Vindkraft (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-573/12).

(11) Решение на Съда от 3 септември 2014 г. по дело C-201/13, Deckmyn и Vrijheidsfonds (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-201/13).

(12) Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г.).

(13) Решение на Съда от 11 септември 2014 г. по дело C-117/13, Eugen Ulmer (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-117/13).

(14) Решение на Съда от 13 май 2014 г. по дело C-131/12, Google Spain и Google (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-131/12).

(15) Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г.).

(16) Решение на Съда от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland и Seitlinger и др. (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-293/12).

(17) Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи (ОВ L 105, 13.4.2006 г.).

Седмичното заседание на колегиума на комисарите на 25

ноември в помещенията на Парламента в Страсбург,

Франция, на което Комисията прие няколко решения,

насочени към укрепване на прозрачността.




http://ec.europa.eu/about/juncker-commission/docs/pg_bg.pdf













(18) Решение на Съда от 18 март 2014 г. по дело C-167/12, D. (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-167/12).

(19) Решение на Съда от 18 март 2014 г. по дело C-363/12, Z. (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-363/12).

(20) Директива 92/85/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (ОВ L 348, 28.11.1992 г.).

(21) Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г.).

(22) Решение на Съда от 15 януари 2014 г. по дело C-176/12, Association de médiation sociale (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-176/12).

(23) Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 23.3.2002 г.).

(24) Решение на Съда от 22 януари 2014 г. по дело C-270/12, Обединено кралство/Парламент и Съвет (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-270/12).

(25) Регламент (ЕС) № 236/2012 относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (ОВ L 86, 24.3.2012 г.).

(26) Решение на Съда от 17 юли 2014 г. по съединени дела C-473/13 и C-514/13, Bero и Bouzalmate (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-473/13).

(27) Решение на Съда от 17 юли 2014 по дело C-474/13, Pham (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-474/13).

(28) Директива 2008/115/ЕО относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г.).

(29) Решение на Съда от 27 май 2014 г. по дело C-129/14 PPU, Spasic (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-129/14%20PPU).

(30) Решение на Съда от 17 юли 2014 г. по съединени дела C-58/13 и C-59/13, Torresi (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-58/13).

(31) Директива 98/5/ЕО относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (ОВ L 77, 14.3.1998 г.).

(32) Решение на Съда от 8 юли 2014 г. по дело C-83/13, Fonnship и Svenska Transportarbetarförbundet (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-83/13).

(33) Решение на Съда от 1 април 2014 г. по дело C-80/12, Felixstowe Dock и Railway Company и др. (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-80/12).

(34) Решение на Съда от 15 януари 2014 г. по дело C-292/11 P, Комисия/Португалия (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-292/11%20P).

(35) Решение на Съда от 18 март 2014 г. по дело C-427/12, Комисия/Парламент и Съвет (http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-427/12).

(36) Доклад на Сметната палата — Годишен доклад относно изпълнението на бюджета (ОВ C 398, 12.11.2014 г.).

(37) Съобщение на Комисията „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014) 903).

(38) http://cor.europa.eu/en/activities/governance/Documents/mlg-charter/bg.pdf

(39) През февруари 2015 г. е предвидено публикуването на доклад с окончателни данни.

(40) http://europa.eu/agencies/documents/2012-12-18_roadmap_on_the_follow_up_to_the_common_approach_on_eu_decentralised_agencies_en.pdf

(41) http://ec.europa.eu/transparencyregister

(42) Споразумение между Европейския парламент и Европейската комисия относно създаването на регистър за прозрачност за организации и самостоятелно заети физически лица, които участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС (OВ L 277, 19.9.2014 г.).

(43) Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г.).

(44) Решение на Комисията за публикуване на информация относно проведените заседания между членове на Комисията и организации или самостоятелно наети физически лица (C(2014) 9051). Решение на Комисията за публикуване на информация относно проведените заседания между генерални директори на Комисията и организации или самостоятелно наети физически лица (C(2014) 9048).

(45) Съобщение на Комисията относно прозрачността на преговорите за ТПТИ (C(2014) 9052).

СНИМКИ

Европейски съюз: стр. 248, 249, 251, 252, 253, 254, 255, 256, 259, 261, 262, 269, 271, 272, 274, 278Европейска централна банка: стр. 267Европейска централна банка/Robert Metsch: стр. 268Европейска инвестиционна банка: стр. 273













http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-129/14%20PPU

http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-129/14%20PPU







http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-292/11%20P

http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-292/11%20P



http://cor.europa.eu/en/activities/governance/Documents/mlg-charter/bg.pdf

http://europa.eu/agencies/documents/2012-12-18_roadmap_on_the_follow_up_to_the_common_approach_on_eu_decentralised_agencies_en.pdf

http://europa.eu/agencies/documents/2012-12-18_roadmap_on_the_follow_up_to_the_common_approach_on_eu_decentralised_agencies_en.pdf

http://ec.europa.eu/transparencyregister

280

ЯНУАРИЛатвия приема еврото и става 18-ата държава членка от еврозоната.

Европейската комисия приема насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране.

Комисията предлага рамка за политиките в областта на климата и енергетиката за периода след 2020 г. и до 2030 г., като определя цели по отношение на енергията и климата за конкурентоспособна, сигурна и нисковъглеродна икономика на ЕС.

Комисията препоръчва минимално изискуеми принципи за добива на шистов газ, за да гарантира създаването на подходящи предпазни мерки за околната среда и климата с технологията за „фракинг“.

Комисията приема пакет за индустриалната политика „За възраждане на европейската промишленост“.

Европейската централна банка (ЕЦБ) официално представя новата банкнота от 10 евро.

Програмата за финансовия сектор на Испания приключва успешно.

ФЕВРУАРИКомисията приема насоки относно държавните помощи за летищата и авиокомпаниите.

Финансовите министри от Г-20 и управителите на ЕЦБ се договарят да продължат с реформите в посока към по-стабилен и балансиран икономически растеж.

Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване влиза в сила.

Комисията приема първия доклад на ЕС за борбата с корупцията, в който прави анализ на положението във всички държави членки и описва тенденциите на равнище ЕС.

Комисията публикува доклад относно прилагането на глобалния подход към миграцията и мобилността, който обхваща периода 2012—2013 г.

МАРТГенерална дирекция „Конкуренция“ получава наградата на „Global Competition Review“ за най-добра агенция на годината — Европа, 2013 г.

Регламентът относно износа и вноса на опасни химикали влиза в сила.

Получена е информация за вируса ебола в Западна Африка и Комисията незабавно започва да наблюдава ситуацията в сътрудничество с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Световната здравна организация (СЗО), и да работи съвместно с държавите членки, СЗО и други организации за подпомагане на засегнатите държави.

Стартира кампанията „Осведоменост за правата на потребителите“.

Европейският съвет посвещава основната част от обсъжданията си на положението в Украйна, икономиката, енергетиката и изменението на климата.

ЕС решава да предостави помощ в размер на до 11 млрд. евро на Украйна и обсъжда и други мерки.

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз подкрепят предложението на Комисията за единен механизъм за преструктуриране, важна стъпка към завършването на банковия съюз.

ХРОНОЛОГИЯ

В СПИСЪКА ПО-ДОЛУ СА ПОСОЧЕНИ НЯКОИ ОТ ОСНОВНИТЕ СЪБИТИЯ ПРЕЗ 2014 Г. ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКАТА. ХРОНОЛОГИЯТА НЕ ПРЕТЕНДИРА ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ; ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОДРОБНОСТИ СА ПОСОЧЕНИ В САМИЯ ДОКЛАД .

281Х Р О Н О Л О Г И Я

ЕС емитира 10-годишни облигации на стойност 2,6 млрд. евро за Ирландия и Португалия.

Комисията приема мерки за насърчаване на колективното финансиране и други видове дългосрочно финансиране за европейската икономика.

Комисията приема нова рамка за преодоляване на системните заплахи за правовата държава в държавите членки.

Политическите глави от Споразумението за асоцииране с Украйна са подписани.

АПРИЛКомисията приема насоки относно държавната помощ за защита на околната среда и за енергетиката за периода 2014—2020 г.

Комисията приветства пробива, водещ до газови потоци от Словакия към Украйна.

Комисията приема директивата за тютюневите изделия, която има за цел да се намали привлекателността на тютюнопушенето за младите хора и броят на пушачите в ЕС с 2 % до 2020 г.

Комисията приема регламента за клиничните изпитвания, който има за цел да създаде среда, благоприятна за провеждане на клинични изпитвания, с най-високи стандарти за безопасност на пациентите.

Успешно е пуснат първият специален спътник по програмата „Коперник“ ― програмата на ЕС за наблюдение на Земята.

Експертната група за създаване на фонд за обратно изкупуване на дълга и европейски дългови ценни книжа публикува окончателния си доклад.

ЕС създава доброволчески корпус за хуманитарна помощ, за да даде възможност на гражданите да участват в хуманитарни дейности. Първото мобилизиране на доброволци се планира до края на 2015 г.

По време на третата среща на високо равнище на ЕС, посветена на ромите, се прави преглед на националните стратегии за интегриране на ромите и тяхното въздействие върху живота на ромските общности.

Равенството между половете и овластяването на жените заемат важно място в пътната карта за 2014—2017 г., приета на срещата на високо равнище ЕС―Африка.

Приета е директивата за замразяване и конфискация на активи от престъпна дейност, с което се подобряват средствата на органите за събиране на незаконни печалби.

МАЙПарламентът провежда избори за съставяне на осмия законодателен орган със 751 членове в съответствие с Договора от Лисабон.

След изборите за Европейски парламент се провежда неофициална среща на държавните и правителствените ръководители.

Комисията приема рамка за държавната помощ за научни изследвания, развитие и иновации.

Комисията приема съобщение за европейска стратегия за енергийна сигурност.

Влиза в сила наскоро изменената директива за оценката на въздействието върху околната среда, която опростява правилата за оценяване на потенциалните въздействия на проектите върху околната среда.

ЕС и Китай подписват историческо споразумение за взаимно признаване и за засилване на митническото сътрудничество помежду си.

Директивата относно защитата на еврото и други валути от фалшифициране чрез средствата на наказателното право влиза в сила.

Съобщението относно „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ е прието от Комисията.

Португалия излиза от програмата за финансова помощ, както е планирано и без предварително определен предпазен кредитен инструмент.

Подписан е Меморандум за разбирателство относно програмата за макроикономическа финансова помощ за Украйна.

Подписано е Междуправителствено споразумение относно Единния фонд за преструктуриране.

Съдът на Европейския съюз издава преюдициално заключение (решение „правото да бъдеш забравен“), което потвърждава позицията на Комисията, че законите на ЕС за защита на данните трябва да бъдат спазвани, когато дружества от страни извън ЕС обработват лични данни, силно обвързани с ЕС и неговите държави членки.

ЕС приема актуализирани правила относно компетентността на съдилищата и признаването на съдебни решения (Регламента Брюксел I), с което завършва правната рамка за общоевропейска патентна защита.

Приет е Регламентът за установяване на правила за наблюдението на морските външни граници в контекста на морските операции, координирани от Frontex.

ЮНИСрещата на високо равнище на Г-7 се състои в Брюксел за първи път.

Европейският съвет приема рамката в областта на климата и енергетиката „ЕС-2030“.

Жан-Клод Юнкер е определен за кандидат за длъжността председател на Комисията.

Комисията представя предложение за справяне с глобалната бедност и за устойчиво развитие, което ще допринесе за позицията на ЕС в международните преговори за целите за устойчиво развитие.

Комисията и държавите членки подписват Споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки, така че да могат да закупуват съвместно ваксини за пандемии и други медицински контрамерки в случай на сериозна трансгранична заплаха за здравето.

Влизат в сила нови правила относно системата на ЕС за търговия с емисии в авиационните дейности за 2013—2016 г.

282

Комисията предлага специфични за всяка държава препоръки за 26 държави членки за стимулиране на устойчивия растеж и заетостта. Впоследствие те са одобрени от Европейския съвет.

Комисията оценява готовността на осем държави — членки на ЕС, да се присъединят към еврозоната. Тя предлага Литва да се присъедини през 2015 г.

ЕЦБ намалява ключовите ставки, за да подкрепи растежа и отпускането на кредити за реалната икономика.

Влиза в сила директивата на ЕС относно правата на потребителите, която укрепва правата на потребителите при пазаруване в Европа — онлайн или в търговски обекти.

Съветът дава на Албания статут на страна ― кандидатка за членство в ЕС.

Подписани са споразумения за асоцииране с Грузия и Молдова.

Подписани са останалите глави от Споразумението за асоцииране с Украйна.

Европейският съвет определя стратегическите насоки за бъдещето на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

ЮЛИНа 1 юли новоизбраният Парламент провежда учредителната си пленарна сесия.

Комисията приема насоки относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение.

ЕС внася изменения в Директивата за ядрена безопасност от 2009 г., с цел да се поддържа безопасността на ядрените инсталации и да се укрепи водещата роля на ЕС в областта на ядрената безопасност в световен мащаб.

Комисията представя действия за по-добра защита и прилагане на правата на интелектуална собственост.

Съветът дава зелена светлина на Литва да приеме еврото от 1 януари 2015 г.

Парламентът избира с голямо мнозинство Жан-Клод Юнкер за председател на новата Комисия.

ЕС предоставя хуманитарна подкрепа за хилядите хора, засегнати от конфликта Израел — Газа.

АВГУСТЕвропейският съвет избира Доналд Туск за председател на Европейския съвет, а Федерика Могерини за върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

На извънредно заседание на Европейския съвет европейските лидери решават да увеличат усилията си, за да дадат тласък на икономиката на ЕС.

По случай Международния ден на хуманитарните дейности ЕС обръща внимание на рекордно високото ниво на насилие срещу хуманитарните работници. Всеки месец повече от 30 души биват убити, ранени или отвлечени, докато предоставят помощ на хора, засегнати от опасни за живота бедствия.

Русия решава да забрани вноса на определени селскостопански продукти от ЕС (и Австралия, Канада, Норвегия и Съединените щати). С оглед стабилизиране на пазарите Комисията отговаря със серия от конкретни мерки за подкрепа на пазара и допълнителна подкрепа за програмите за насърчаване.

СЕПТЕМВРИЕС оглавява международната инициатива срещу китолова в Исландия.

Комисията представя предложения за ветеринарни лекарствени продукти и медикаментозни фуражи за подобряване на здравето и благосъстоянието на животните, за справяне с антимикробната резистентност в ЕС и за насърчаване на иновациите.

Министрите от Г-20 постигат съгласие за първи набор от препоръки за справяне с основните области в плана за действие на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, които, след като бъдат въведени, следва да гарантират по-справедливо данъчно облагане и по-лоялна конкуренция в световен мащаб.

Световните лидери на ниво държавно управление, финансов бизнес и гражданско общество се събират в Ню Йорк на Срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата, 2014 г., за да дискутират и да координират действията си за намаляване на емисиите, укрепване на устойчивостта спрямо изменението на климата и мобилизиране на политическата воля за постигане на правно споразумение в Париж през 2015 г.

Състои се Европейската седмица на МСП (годишна проява в подкрепа на европейските предприятия в съответствие със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа („Small Business Act“).

ЕЦБ намалява основните лихвени проценти в опит да се противодейства на прекалено ниската инфлация и да се стимулира кредитирането от страна на банките.

Новата банкнота от 10 евро влиза в обращение.

Тъй като броят на бежанците, които бягат от конфликта в Сирия, надхвърля 3 млн. души, ЕС увеличава помощта си, със специален акцент върху подпомагането на засегнатите деца. ЕС играе водеща роля в международния отговор на кризата в Сирия с над 3,1 млрд. евро подкрепа, предоставена до края на 2014 г.

ОКТОМВРИКомисията публикува съобщение относно стрес-тест, в което се прави анализ на устойчивостта на енергийната система на ЕС при потенциална криза през идните месеци.

Европейският съвет одобрява рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката, предложена от Комисията, чиито цели следва да бъдат постигнати до 2030 г.

647 млн. евро от Механизма за свързване на Европа са предоставени за ключова енергийна инфраструктура.

Със силната подкрепа от страна на ЕС е приет зимният пакет от 4,6 млрд. щатски долара, договорен от Русия и Украйна, за гарантиране на доставките на газ за Украйна — и в крайна сметка и за Европа.

283Х Р О Н О Л О Г И Я

Европейският съвет е посветен главно на въпроси, свързани с енергетиката и изменението на климата.

В Европа е потвърден първият вторичен случай на заразяване с вируса ебола — испанска медицинска сестра, участвала в лечението на пациент, е евакуирана от Западна Африка.

Парламентът провежда изслушванията на кандидатите за Комисията „Юнкер“.

Европейските лидери подкрепят инвестиционните планове на встъпващата в длъжност Комисия и подчертават необходимостта от прилагане на съгласувани инициативи за заетост, растеж и конкурентоспособност.

Парламентът избира Комисията „Юнкер“.

Държавите членки от еврозоната представят проектите си за бюджетни планове за 2015 г. в съответствие с правилата за икономическо управление.

За да се активизират съвместните действия в отговор на епидемията от ебола, Европейският съвет назначава Христос Стилианидис, комисар в областта на хуманитарната помощ и управлението на кризи, за координатор на реакцията на ЕС при епидемията от ебола.

НОЕМВРИКомисията „Юнкер“ встъпва в длъжност на 1 ноември.

Новата система на гласуване в Съвета (двойно мнозинство от държавите членки и от населението) влиза в сила.

Единният надзорен механизъм за банките в еврозоната влиза в сила.

Директивата относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила е приета официално от Съвета. Директивата ще помогне на гражданите и предприятията да искат обезщетение за вреди, когато са жертва на нарушения на антитръстовите правила на ЕС, като например картели или злоупотреби с господстващо положение на пазара.

Провежда се срещата на върха на Г-20 в Бризбейн, Австралия.

Комисията приема инициатива за прозрачност във връзка с публикуването на информация относно срещите с организации и самостоятелно заети лица. Тази инициатива се състои от две решения — едното обхваща членовете на колегиума и техните съветници, а второто обхваща генералните директори.

Комисията обявява подробности за инвестиционен план на стойност 315 млрд. евро.

Комисията оценява проектите на бюджетни планове на държавите от еврозоната.

В годишния си обзор на растежа Комисията определя стълбовете на икономическата и социалната политика за 2015 г. и препоръчва реформи в европейския семестър.

Съдът на Европейския съюз постанови решение по делото „Dano“. Съдът реши, че националните органи могат да откажат да предоставят социални помощи на икономически неактивни граждани на ЕС от други държави членки, които не разполагат с достатъчно собствени средства, за да се ползват от правото на пребиваване.

Лауреатът на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2014 г., д-р Denis Mukwege, е поканен да получи наградата по време на пленарната сесия в Страсбург.

Комисията, заедно с белгийската федерална полиция и гражданска защита, организира учението по гражданска защита „ARETE 2014“ в близост до град Антверпен, по време на което е симулирана сложна спешна ситуация с химически оръжия и тероризъм, включително задържане на заложници, с цел подобряване на способността на държавите — членки на ЕС, да се справят с мащабни кризи и да се координират помежду си.

ДЕКЕМВРИНа 1 декември встъпва в длъжност новият председател на Европейския съвет Доналд Туск.

Споразумението за сътрудничество между ЕС и Швейцария по въпросите на конкуренцията влиза в сила. За първи път ЕС сключва споразумение в областта на конкуренцията, което позволява на два органа по защита на конкуренцията да си обменят доказателства, получени по време на провежданите от тях разследвания.

Европейският съвет подкрепя инициативата на Комисията за инвестиционен план на стойност 315 млрд. евро.

Законодателството на ЕС в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси е напълно интегрирано в основната част от законодателството на ЕС, което означава, че Съдът има пълна юрисдикция върху прилагането и изпълнението му. След като се отказа от предишните мерки за полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, Обединеното кралство участва отново в 35 мерки в тази област.

В Лима, Перу, се провежда Конференцията на ООН за изменението на климата. ЕС разглежда резултатите от конференцията като стъпка напред в преговорите за ново глобално споразумение в Париж през 2015 г.

Еврогрупата изразява съгласие с искането на Гърция за техническо удължаване с 2 месеца на нейната програма за финансова подкрепа, както и за кредитна линия с подобрени условия в рамките на Европейския механизъм за стабилност.

ЕС изразява съгласие относно актуализираните правила за трансграничната несъстоятелност в ЕС, които ще спомогнат за насърчаването на „култура на оздравяване и възстановяване“ в Европа.

Провежда се първата среща на Съвета за асоцииране между ЕС и Украйна.

Стартира работна група на Глобалния форум за борба с тероризма по въпросите на чуждестранните бойци в Маракеш, Мароко.

Представителство на Европейската комисия в България

ул. „Г. С. Раковски“ 124

1000 София/Sofia

БЪЛГАРИЯ/BULGARIA

Тел. +359 29335252

Ел. поща: [email protected]

http://ec.europa.eu/bulgaria

Фейсбук: http://www.facebook.com/ECinBulgaria

Туитър: http://www.twitter.com/EC_in_Sofia

Информационно бюро на Европейския парламент в България

ул. „Г. С. Раковски“ 124

1000 София/Sofia

БЪЛГАРИЯ/BULGARIA

Тел. +359 29853545

Ел. поща: [email protected]

www.europarl.bg

Фейсбук: http://www.facebook.com/epiosofia

В ИНТЕРНЕТИнформация за Европейския съюз на всички официални езици можете да намерите в портала „Еuropa“:europa.eu

ПОСЕТЕТЕ НИИз цяла Европа има стотици информационни центрове на ЕС. Адресът на най-близкия до вас център можете да намерете на: http://europa.eu/europedirect/

ПО ТЕЛЕФОН ИЛИ ЕЛЕКТРОННА ПОЩАEurope Direct е службата, която дава отговор на вашите въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете със службата на безплатния телефон: 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои мобилни оператори не разрешават достъп до номера, започващи с 00800, или могат да таксуват тези обаждания) или на платения телефон + 32 22999696 за обаждания извън ЕС, или по електронна поща чрез http://europa.eu/europedirect/

ПРОЧЕТЕТЕ ЗА ЕВРОПАПубликациите за ЕС са достъпни на уебсайта EU Bookshop само с едно щракване на мишката: bookshop.europa.eu

Други източници на информация за ЕС

Информация и брошури за Европейския съюз можете да получите също така от:

Във всички страни от Европейския съюз има представителства и служби на Европейската комисия и Европейския парламент. Европейският съюз има делегации и в други страни по света.

mailto:[email protected]

http://ec.europa.eu/bulgaria

http://www.facebook.com/ECinBulgaria

http://www.facebook.com/ECinBulgaria

http://www.twitter.com/EC_in_Sofia

mailto:[email protected]

http://www.europarl.bg

http://www.facebook.com/epiosofia

http://europa.eu

http://europa.eu/europedirect/

http://europa.eu/europedirect/

http://bookshop.europa.eu

Tbilisi

Bern

Tunis

Yerevan

Chișinău

Minsk

Moskva

Oslo

DimashqBeyrouth

Kyïv

AlgerRabat

London

København

Amsterdam

Wien

ΛευκωσίαLefkosíaLefkosa

Paris

MadridLisboa

Roma

ΑθήναAthína

București

Bratislava

Valletta

Tallinn

ZagrebLjubljana

СофияSofia

Vilnius

Budapest

Warszawa

Praha

Berlin

Ankara

HelsinkiHelsingfors

Stockholm

Baile Átha CliathDublin

Skopje

Rīga

BrusselBruxelles

Luxembourg

Reykjavík

Priština

Sarajevo

Beograd

Podgorica

Tiranë

Moldova

SakartveloAzərbaycan

Haїastan

Iran

Suisse

Libnan

(Azər.)

Svizzera

Schweiz

Città delVaticano

Liechtenstein

R.

San MarinoMonaco

Andorra

El DjazâirEl MaghrebTounis

Qazaqstan

Ukraїna

Belarus'

Rossija

SouriyaIraq

Norge

Luxembourg

Κύπρος

België

Belgique

KýprosKıbrıs

Slovenija

Polska

Magyarország

SlovenskoČeská

republika

Eesti

Latvija

Deutschland

Ireland

Portugal

Éire

България

Danmark

France

ΕλλάδαElláda

Hrvatska

Suomi

Sverige

Nederland

Österreich

Italia

Finland

LietuvaUnited Kingdom

Malta

Türkiye

România

Bulgaria

España Poranešnajugoslovenska

RepublikaMakedonija

Ísland

KosovoCrnaGora

Bosna iHercegovina

Shqipëria

Srbija

* UNSCR 1244 / ICJ 22.07.2010

0 500 km

Guyane(FR)

Guadeloupe(FR)

(FR)

Martinique(FR)

Mayotte(FR)

La Réunion(FR)

Canarias (ES)

Madeira (PT)

Açores (PT)

Suriname

Brasil

Paramaribo

Държави ― членки на Европейcкия съюз (2015 г.)

Страни кандидатки и потенциални кандидатки

Европейският съюз

NA-AD

-15-001-BG-C (Print)

NA-AD

-15-001-BG-N

(PDF)

NA-AD

-15-001-BG-E (EPU

B)