Вестник "Смисълъ"

Електронен вестник „Смисълъ―

Брой 1

1

Вестник „Смисълъ― брой първи

Кои сме ние?

Ние сме двама ентусиазирани студенти, които решиха да

си основат литературен кръг, който вече носи името „Аполон“.

Атанас Янев се подвизава в него с псевдонима Мишкин – герой на

Достоевски от романа му „Идиот“, а Георги Стоянов си избра

псевдонима Сибелиус – името на велик финландски композитор.

Дейността ни включва и издаването на вестник, който

неслучайно кръстихме „Смисълъ“. Този вестник ще бъде нашата

трибуна. Тук ще публикуваме наши авторски произведения –

прозаични, поетични, фрагменти, статии, есета и др. Следете

ни!

Имейл за контакти: [email protected]


Брой 1

2

Рублика „Факти“

Аполон

Аполон е бог, както от

древногръцката, така и от римската

митология и религия. Той е брат

близнак на богинята на лова,

съответно на Диана, в римската и

на Артемида, в гръцката

митология. Син е на Зевс и Лето.

Аполон се счита за бог на музиката,

танците, поезията, медицината и

пророчествата. Той е предводител

на музите. В изкуствата е представен като красив млад мъж, често

с лира в ръка.

Още като юноша Аполон се включил в битката срещу Питон,

който тормозел майка му още преди раждането му и основал

Питийските игри в памет на победата над чудовището. По същия

повод основал в Делфи, в подножието на Парнас и светилище,

където се намирал оракул, който да изрича волята на неговия

баща Зевс.

Самият Аполон бил окичен с лаврови клонки, също както и

победителите в олимпийските игри; в лаврово дърво се

превърнала и прекрасната нимфа Дафне — любимата на Аполон.

Децата му също били много прочути и уважавани: Асклепий —

богът-лечител, и Орфей — прочутият певец. На остров Делос —

родното място на Аполон, веднъж на всеки 4 години се устройвали

празненства, в които участвали представители на цяла Гърция.


Брой 1

3

„Аполон и Дафне“, мраморна скулптора, създадена

от Джовани Лоренцо Бернини. Изобразява момента, в

който Дафне се превръща в лаврово дърво, за да не попадне

в ръцете на Аполон и страстта му.


Брой 1

4

Защо „Смисълъ“?

Изкуството е разгорян въглен, който пипаме с голи ръце.

Още от първите си разговори с Мишкин (Атанас Янев)

забелязах, че сходни идеи се зараждат в главите и на двама ни.

Дотолкова сходни, че единодушно и независимо един от друг и

двамата желаехме вестникът ни да се казва „Смисъл“.

(Допълнителното „ъ“ дойде по-късно.)

Изкуството се различава от забавлението. Също като въглен в

дланта ти, то може да те шокира, да те порази.

Въздействието му е и затоплящо, и изпепеляващо.

Забавлението е нещо, което убива скучните механични секунди.

То може да е под формата на музика, филм, радиопрограма или

забавен клип в интернет. Изкуството от друга страна те кара

да се вгледаш именно в материята на съществуващото. То

изпълва вселената с нови чувства, прекършва застоя и изпълва

хоризонтите с нови цветове, както залезът го прави.

В съвременния свят съществува грамадна индустрия за

производство, разпространение, контролиране на културни

изделия, бих ги нарекъл. Една от думите, която според мен

различава изкуството от всяка репродуктивна, механична

форма на ежедневие и потребление (с други думи „развлечение“), е

думата смисъл.

На читателите на нашия вестник пожелавам смислени мигове

със страниците на първия и всички следващи броеве на вестник

„Смисълъ“!

от Сибелиус


Брой 1

5

Записка след смъртта ми

Бездънното отчаяние пазех скрито в едно ковчеже – цялото

златно и окрасено със скъпоценни камъни. Нищо не можеше да го

счупи. Вървях така през годините – с вързано ковчеже за гърдите

ми. Изглеждах гърбав, погледнат отстрани. Палта и шлифери

пазеха моята загадка, моята бездна. Сменяха се, но не и

усмивката, режеща на парчета хищните черни свраки. На кого му

е притрябвало да ползва арбалети за тях – ноктите им не

пробиваха златото, нито стържеха елмазите. Бяха, меко казано,

ненаказващи. Усмивка и мраморен талисман бяха моя щит и

моето копие. И тогава, тогава, след съветите на височайшите,

великолепните – поех към гората, сякаш бяха ме пратили. Но не

съвсем – сам измислих и бедата, и делата за слава.

Достигнах най-бистрото езеро. Намерих нищото, което не

търсех, и не намерих нищо повече от това, което бях, в проклетата

гора. От водата, синя като богиня, започна да изплува образ.

Жена в мокра рокля. Плавно изплува и погълна замечтания

поглед на хилядолетията. Гората загина, преобразих се във

великия воин влечуго. В прегръдките ми тя хладно с ръце студени

ме отблъсна. Повика ме отвъд слънцата. Да живее проклятието на

невидимите – последвах я.

Цял живот бездънното отчаяние пазех скрито в едно

ковчеже. Тя с лекота го отлючи.

Сибелиус


Брой 1

6

Сън

В съня ми беше толкова прекрасна,

облечена във светлосиня дреха.

Лицето ти поднесе ми утеха

и целувка страстна.

До мен поседна в тази лунна нощ

със тихата усмивка на лицето.

Щастливо в мен играеше сърцето

в полунощ.

Но сънят избърза да завърши

и разми зловещо този хубав миг.

А аз останах сам и разнолик

и всичко свърши.

Мишкин


Брой 1

7

Етюд върху невъзможността

„Веднъж с Бог играехме шах. Но Той беше разсеян. И когато

взех царицата Му, ужасно се разгневи и ми каза, че никога

повече няма да имам Неговата закрила отново. Аз помислих, че

блъфира, за да ме сплаши и – евентуално – да спечели

следващата партия. Но Той изглежда си държи на думата –

когато излязох от къщата Му (намира се на улица Бетовен в

Небесния град; като застанеш пред входа на „Парк Нелсън

Мендела“, тръгваш наляво и след една пресечка може да я видиш

– точно срещу надписа „Пуканки ШИЛЕР – класически вкус”,

има доста приятна градина с лилави рози) не видях нито слънце,

нито почувствах блажената Божия любов в душата си. Реших,

че може би става въпрос за климатични промени, каквито не

бях наблюдавал досега. Да, така си помислих, но скоро

силуетите на ангелите започнаха да се разпадат; крилата им

прогаряха, сякаш без причина; телата им слабееха, прегърбваха

се. Не след дълго не можеха вече да летят и някои от тях заедно

с мен ходеха по тротоара на булевард Дьолакроа с едни намусени

физиономии. Все едно се връщат от работа. Да, работа. Като

например да пeчаташ документи по цял ден или да продаваш

пържени картофи в шумна закусвалня... Въй, гадост. И не стига

това, а самите дървета в небесния град загубиха своята

прелест, взеха да изсъхват, много скоро съвсем заприличаха на

дърветата, които виждах някога като жив. Секвоите

започнаха да се свиват, докато не се превърнаха в тополи, а

евкалиптите в джанки. Цялата природа смъкваше духовната

си маска и се превръщаше в оголен скелет на самата себе си.

И докато успея да обхвана всички тези превъплъщения с

бистър ум, той – умът ми – съвсем се замърси в миг и нищо

повече не можеше да схване. Пламъкът му мъждееше като

вярата на Ян Хус преди бабата окончателно да разпали

кладата под нозете му. И скоро... Съвсем скоро след това сякаш

ми присветна нещо, точно гълтайки мръсната газ след един


Брой 1

8

автомобил – аз бях жив, бях жив отново и – очевидно – в света.

Това създаде известно учудване, да... Но после сякаш цялата ми

памет за срещите с Бога и прекрасния Небесен град отлетяха

като ятото черни гарвани над моята глава. И странно, ако

щете вярвайте, имах да кажа и още нещо, но не мога да го изрека

сега, сякаш нямам подходящата дума. И в крайна сметка

накъде... Накъде се бях запътил всъщност?”

Сибелиус

„Червеният град“, Мариана фон Веревкин


Брой 1

9

Полунощ

Мълча пред белия лист,

съзерцавайки хаоса и мрака.

Не останах в живота си чист,

а часовникът бързо тиктака.

Времето бързо минава

и не съм вече бледен младеж.

След нас какво ли остава?

Само пепел, надежди и скреж.

След нас протести ще дишат,

измачкани в мръсна торба.

Поетите няма да пишат

за нашата храбра борба.

Във мене поражда се страх

от деня, който пристига.

Разгулът на общия смях

тихо нашата песен настига.

И стоя пред белия лист,

съзерцавайки тъмната нощ.

Не останах в живота си чист,

а часовникът спря в полунощ.

Мишкин


Брой 1

10

Рубрика „Популяризиране творчеството на големите

поети“

Днес представител в тази рубрика е великият руски поет Сергей

Есенин:

Аз не жаля, не зова, не плача,

всичко отминава като цвят.

В тлението златно ще прекрача

и нататък няма да съм млад.

Няма в досегашния си ритъм

хладното сърце да заиграй,

под басмата брезова да скитам

няма да ме тегли моя край.

Скитнически дух, ти все по-рядко

ще разпалваш моите уста.

О, предишна свежест, мое кратко

буйство на очите и кръвта!

С много от желанията скаран,

мигар те сънувах, мой живот?

Сякаш съм препускал в ранна заран

с розов кон под грейналия свод.

Всичко, всичко в тоя свят е тленно,

медни листи падат с тих звънтеж…

Но бъди навек благословено,

дето ще разцъфнеш и умреш.

1922


Брой 1

11

"Карикатурни отклонения"

Днес получихме известие от неизвестен и непотвърден

източник, че се готви нов хит на българския музикален пазар.

Предполагаемият изпълнител (Шики) ще изпее текста:

Обичам да събличам, мразя да лазя.

След тебе не тичам, в блата не газя.

Ти си обла сфера, а не пантера,

къш оттука или хващай дудука!

Ти си мекица, а не тигрица!

Едно остава, хващай кавала!


Брой 1

12

Изявите на Литературен кръг „Аполон―, както и бъдещи

броеве на електронния вестник „Смисълъ― можете да следите на

фейсбук страницата: https://www.facebook.com/literaturen.krug

Разпространението на вестник „Смисълъ― е напълно

безплатно. Авторските права на всяко от произведенията

принадлежат на посочените автори.

Имейл за контакти: [email protected]

Вестник "Смисълъ"

Documents