Изповедта на войника

4
RealandTender SYLVIA TABAKOVA LYRICS All Rights Reserved http://realandtender.blogspot.bg/2016/07/blog-post_8.html петък, 8 юли 2016 г. Изповедта на войника Дойде влака и аз се качих и пътувах,пътувах цялата нощ, отивах в другата част на България - войник, далече от близки, за да не потърся помощ. Най - сетне пристигнах - бетонна стена, украсена с ръждива бодлива тел; отпред висока, метална врата - железни пръти, наредени в плет. От двете страни - стари войници, реват с цяло гърло - дивашки викове. Оглеждат злобно пристигащите новобранци с очи изцъклени,кървясали - зверове. Няма,няма място за хленчене - ще ме учат на дисциплина и ред. Няма,няма място за мрънкане - с побой си уреждат респект.

Upload: realandtender

Post on 20-Jan-2017

20 views

Category:

Presentations & Public Speaking


1 download

TRANSCRIPT

Page 1: Изповедта на войника

RealandTender SYLVIA TABAKOVA LYRICS All Rights Reserved

http://realandtender.blogspot.bg/2016/07/blog-post_8.html

петък, 8 юли 2016 г.Изповедта на войника Дойде влака и аз се качих и пътувах,пътувах цялата нощ, отивах в другата част на България - войник, далече от близки, за да не потърся помощ. Най - сетне пристигнах - бетонна стена, украсена с ръждива бодлива тел; отпред висока, метална врата - железни пръти, наредени в плет. От двете страни - стари войници, реват с цяло гърло - дивашки викове. Оглеждат злобно пристигащите новобранци с очи изцъклени,кървясали - зверове. Няма,няма място за хленчене - ще ме учат на дисциплина и ред. Няма,няма място за мрънкане - с побой си уреждат респект. Като идиот - остриган до кожа обикалях полугол сутрин в студа, беше тъмно,но аз тичах в двора, утвърждавах клише - каляване на войника.

Page 2: Изповедта на войника

Какво учение ? - глад и бой. В столовата - блъскане, вой. Ако успеех да се нахраня бях герой, ако не - оставах гладен и отново бой. Социално - битовите условия - от някой минал век, дюшаме, проядено от дървояди,покриви текат, мръсотия, мухъл, гадости навред, три легла едно над друго, двама спят над мен. А в спалнята мирише - на пот, урина, пръдня - не всички са чистоплътни момчета; мирише и денем, мирише и през нощта, мирише на мръсни крака. От затъпяване и скука извращенията се роят, командването спеше, а и какво му пука. Бях силен, упорствах, но ме съблякоха гол, аз правех лицеви опори,а те - бодат корема ми с кол. Трябваше да играя по техните правила - да лижа тоалетната,но имах право да повърна след това. Стоях, свит на топка дълго на пода и поемах ритниците колкото мога. Но аз съм късметлия,че не ме убиха,

Page 3: Изповедта на войника

не мъжествен,а унил се завърнах вкъщи. Информацията за смъртните случаи е поверителна, нямаше да разберат дори,че са ме били. Минаваше ми през ума да се самоубия ей така, изведнъж да се гръмна. От спомените още не мога да се скрия - това ми причини великата казарма.

// Днес, едно момче ,което прочело стихотворението ми " В една българска казарма" ми писа и сподели с мен своето собствено преживяване като войник; аз веднага сътворих стихотворение от разказа му; извода е,че казармата нарушава човешките права и трябва да бъде забранена със закон; тя не може да покрие дефицита във възпитанието