ЧОВЕКЪТ И

РЕАЛНОСТТА

Как разбирате това?

1 група:Всеки човек се ражда и живее в определено историческо време, в определена общност – семейство, род, държава. Това е действителността, реалността, която не може да бъде избирана.

2 група:Чрез образите, които изграждат, писателите и поетите разкриват своята истина за света и човека и карат читателите си да почувстват вълненията на героите, да се замислят върху съдбата им и върху своята собствена съдба.

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

1898 —1923

Семейството му заедно с хилядите бежанци се

отправя да търси спасение и препитание в София, където Христо

се записва в Техническото училище.

От 1915 год. по примера на по-големия си брат

Тома, Христо започва да сътрудничи на

хумористични издания, където се подписва с псевдоним – ВЕДБАЛ.

ФАКТИ :

Христо Димитров Измирлиев

(с псевдоним: ХРИСТО СМИРНЕНСКИ)

е роден в гр. Кукуш, където получава първоначалното

си образование.

През 1917 год. постъпва като юнкер

във Военното училище.

През 1918 год. излиза първата му книга „Разнокалибрени

въздишки в стихове и проза“, а малко след

това издава и книгата „Да бъде ден!“

Посмъртно излизат две стихосбирки:

„Зимни вечери“ и „Волни песни“.

През 1917 год. за първи път се подписва с

псевдонима СМИРНЕНСКИ, с който остава в класиката на

българската литература.

Цикълът „Децата на града“, публикуван през 1921 год.

включва лирически творби, в които основни мотиви са

драмата на човека, страданието и смъртта.

Там откриваме стихотворениетята

„Братчетата на Гаврош“, „Улична жена“, „Цветарка“,

„Старият музикант“

Тук е бил последният дом на Христо Смирненски.

През пролетта на 1923 г. той заболява от туберкулоза и умира на 18

юни същата година.

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,не попитах защо ще умра,тук дойдох запленен и от сивия ден,и от цветната майска зора. Поздравих пролетта, поздравих младосттаи възторжен разтворих очи,за да срещна Живота по друм от цветяв колесница от лунни лъчи. ... Аз познах свойте братя във робски керван,... Нека пламне земята за пир непознат,нека гръм да трещи, да руши!Барикаден пожар върху робския свят!Ураган, ураган от души!... И тогава — залюбен в тълпите, плененот лъчите на нова зора, —без да питам защо съм на тоз свят роден,аз ще знам за какво да умра. 

ЮНОША

Образът на големия град

Децата на големия град

Прочетете стихотворението – състезание за изразително четене!

„БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ“

1.Авторът

2. Жанр – стихотворение

3. ТЕМА – незаслуженото страдание на бездомните деца в града, който ги обрича на мизерия и нищета.

4. ОСНОВНИ СИМВОЛНИ ОБРАЗИ И МОТИВИ:

ГРАДЪТКак е представен градът?Какво олицетворява градът?

ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ГЛОБУСИОткрийте точните думи, с които авторът описва електрическите глобуси?На какво са символ те?

5. Лирически герои

Лирически герой е централен образ в поезията на даден поет или в лирическа творба. Чрез лирическия герой поетът често (но не винаги!!!) говори от свое име, като разкрива личните си преживявания и емоции.

„ДЕЦАТА ГАВРОШОВЦИ“ – обобщен образ на

бездомните деца на големия град;

Те са бедни, окъсани, безперспективни,

жертви на социалния живот, обречени още с

раждането си.

6. За какво се говори в текста?

Композиционни особености: 1) повторение на началната строфа в края на творбата. Това се нарича композиционна рамка. Защо? Какво внушава повторението?2) Обръщение към града – образ на града: студен, чужд, враждебен, безчувствен.

6. За какво се говори в текста?

Композиционни особености: 3) Отрицателен образ на града – градът е безчувствен и студен към хиляди човешки съдби;

4) Фалшива празничност на града – електрически глобуси и бляскави витрини;

5) Контраст – скръбни детски очи и блясък, лукс и богатство;

6) Тоналност на стихотворението – усещане за безнадеждност, обреченост и смърт.

ТЕМАТА ЗА ГОЛЕМИЯ ГРАД И БЕДНОСТТА И НЕЩАСТИЕТО НА БЕЗДОМНИТЕ ДЕЦА – началото на 20 век.

ТЕМАТА ЗА ГОЛЕМИЯ ГРАД И БЕДНОСТТА И НЕЩАСТИЕТО НА БЕЗДОМНИТЕ ДЕЦА и БЕЗДОМНИТЕ ХОРА – края на 20и началото на 21 век