ЖИВО НАСЛЕДСТВО

БАНАТСКА СВАТБА В СЕЛО АСЕНОВО

Народно читалище „Петър Парчевич – 1927”

с. Асеново, общ. Никопол

2012 с. Асеново

Реализиран проект от Народно читалище „Петър Парчевич – 1927”

с. Асеново, общ. Никопол

за заснемане на „БАНАТСКА СВАТБА В СЕЛО АСЕНОВО”

и издаване на книга ОПИСАНИЕ НА ВЪЗСТАНОВКАТА НА СВАТБАТА

по ПРОГРАМА „ЖИВО НАСЛЕДСТВО – 2011” продължаващи

инициативи на Фондация „Работилница за граждански инициативи”,

финансово подкрепена от Фондация „Америка за България”

Изразените тук становища са на авторите и не отразяват непременно

мнението на ФРГИ и ФАБ

ПОСВЕЩАВАМЕ НА:

120 годишнината от заселването на село

Асеново

85 години от учредяването на читалището

400 години от рождението на Петър Парчевич

25 години от първата изява на Ансамбъл за

автентичен банатски фолклор

Мария Иванова – съставител -ръководител на проекта

Редактори: Диана Петрова и Миглена Събчева и

Юлия Себин

Снимки: ЮКС ВИДЕО – ФОТО

Печат МЕДИАТЕХ ПЛЕВЕН

УЧАСТНИЦИ ВЪВ ФИЛМА „БАНАТСКА СВАТБА В СЕЛО АСЕНОВО”

МУЗИКАНТИ – „ГЪДЛАРЕ”

1. Цигулар – Цвети Пчелински

2. На устна хармоника – „цимболе” – Таньо Танев

ОТ СТРАНА НА „МЛАДОЖЕНИКА” – 20 ДУШИ

1. Даниел Богданов – младоженик

2. Петър Манушев /Франкешов/ – свекър

3. Таня Костадинова – свекърва

4. Анка Велчева /Лайгеп – Швабата/ – баба

5. Юлия Себин /Кущилете и Аджийвите/ – старойкулца

6. Петър Вълков – старойкул

7. Емилия Велчева – голема невеста

-шаферки на момчето

8. Габриела Георгиева /Бочвите и Чуляк/

9. Елвира Емилова

10. Жана Пенева

ПРИЯТЕЛИ НА МЛАДОЖЕНИКА

11. Михаел Манушев – Шафер – залогня

12. Светослав Лазаров – приятел

13. Ивайло Манушев /Франкешовите/

14. Венци Симеонов /Франкешовите/

15. Мария Романова /Геквата /

16. Петър Францов Иванов /Бочвите/

17. Марийка Костадинова /Шипка/

18. Мария Енчева /Минка Чокань/

- МАЛКИ ДЕЦА

19. Емил Себин 5г

20. Емили Велчева 2 г

ОТ СТРАНА НА КРЪСНИКА – 4 ДУШИ

1. Стефан Антонов Братанов – кръстник

2. Диана Петрова Петрова – кръстница

3. Марийка Вълкова /Ранков/ - майка на кръстника

4. Никола Митов Вълков – баща на кръстника

ОТ СТРАНАТА НА БУЛКАТА – 10 ДУШИ

1. Маноела Светомирова Георгиева /Бочвата, Чуляк/ – булка

2. Маринела Георгиева Ангелова /Ранков/ – майка на булката

3. Стефан Костадинов Костадинов /Шипка/ – баща на момичето

4. Михаил Анатолиев Пенев – големия брат на булката

5. Евгени Цветомиров Евтимов – малкият брат на булката

6. Катя Иванова Мартинова /Ранков – Недельов/ – баба на булката - ШАФЕРКИ:

7. Камелия Ангелова /Ранков/

8. Божена Найденова - БРАТОВЧЕДКИ:

9. Елия Сергеева /Чоканова/

10. Камена Петрова Петрова /Романов – Геквата/

11. Миглена Петрова Събчева

12. Илияна Петрова Събчева - КОМШИИ:

13. Марийка Францова Манушева

14. Марийка Иванова Хаджиева /Цильов/

15. Веселинка Цекова Тарлева

16. Анка Петрова Чоканова /Перуцвата/

КАРУЦАРИ:

1. Кънчо Кънев Димитров

2. Стоян Мишев Димов ДРУГИ УЧАСТНИЦИ:

ЗА ПОДГОТОВКАТА И ЗАСНЕМАНЕТО НА ФИЛМА РАБОТИХА ОЩЕ:

Маргарита и Бранимир Богданови, Юлия Русинова, Наташа и

Христо Христови /Русинов – Чочвите/, Вилхелм Тарлев, Катерина

Иванова Ранкова, Анелия Матеева Хаджиева, Стефан Стефанов

Манушев /Кренцулов /, Александър Николов Антонов /Багъва /,

Петър и Цеца Събчеви, Петя Петрова Романова / Геквата /, Сийка

Цветанова Лазарова.

Сценаристи: Мария Иванова, Анка Велчева, Марийка Вълкова,

Катя Мартинова

Хореография: Юлия Себин и Диана Петрова

Музикален съпровод: с цигулка – Цвети Пчелински, хармоника –

Таньо Танев

Режисьор: Мария Иванова

Оператори: Сашко Георгиев, Стефан Димиев

ЮКС ВИДЕО – ФОТО

ЗА СЪБИРАНЕТО НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА КНИГАТА РАБОТИХА

ЮЛИЯ СЕБИН, МАРИЯ ИВАНОВА И МИГЛЕНА СЪБЧЕВА С

ПОМОЩТА НА ДЕЦАТА, УЧАСТВАЛИ В ПРОЕКТА: Илияна Събчева

Евгени Евтимов

Маноела Георгиева

Габриела Георгиеви

Жана Пенева

Елвира Емилова

Елия Сергеева

Камена Петрова

Източници:

Анка Велчева

Марийка Вълкова

Катерина Мартинова

Елисавета Себин

Марийка Смокова

Петра Чуляк

Антония Янчин

Анка Чоканова

Мария Енчева

Неда Себин

Йозо Садай

Марийка Манушева

Марийка Костадинова

ЗА ЧИТАЛИЩЕТО, ДЕЙНОСТТА И ПРОЕКТИТЕ НИ

Важна и много съществена в този динамичен свят на новости и

технологии, задача на културните институти, каквито за местните

общности са читалищата, е да разпространяваме и запазваме, да

съхраняваме и показваме, да предаваме на идните поколения традициите и

културните ценности на местната общност.

Това е една от основните задачи в 85 годишната ни история, история на

читалищното дело в село Асеново – това важи особено за последните 25

години, когато Читалището ни на събори и фестивали в страната и в

чужбина показва на света отделни моменти от традициите и обичаите на

банатските българи. Асеновчани се завърнали преди 120 години след 200

годишно странстване по чужди земи в пределите на Австро-Унгарската

империя през 16 и 17 век, днешна Румъния, областта Банат, от където

носят и името си – банатски българи. Избягали от безчинствата след

потушаването на Чипровското въстание през 1688 г., но запазили

българското, както в голяма част от материалната култура, облеклото, така

и в традициите и обичаите. Те донесли със себе си в освободената от

османско владичество родина, новостите на европейската култура в

земеделието и бита, начина на живот и материалните ценности, както и

сечивата.

Верни на миролюбивата и емисарска дейност, разпространявана от нашия

патрон Петър Парчевич в седемнадесетото столетие, за мир и

благоденствие, за зачитане на правата и свободата на другите, в

навечерието на 400 годишнината от рождението му, ние искаме да оставим

и нещо написано за културните ценности в обредната дейност на

банатската общност. През последните десет години от 2002 г.,

ръководството на Читалището работи по проекти и вярно на целите си,

събира и издава материали, свързани с банатската общност и с хората,

които преди 120 години избират с. Асеново, за свой дом.

Първата ни книга беше издадена благодарение на Национален фонд

„Култура” към Министерството на културата през 2001 г. На корицата на

„Словесното фолклорно богатство на банатските българи от село

Асеново”, избрахме да включим като послание мъдростта на Бачо Киро

„Добре е да напоиш жаден човек, но по-добре е да му покажеш кладенчето,

та да пие колкото иска”. И затова ние, без претенции за съвременници или

научни работници, решихме, че може да продължим изворчето с нова теза

„Всичко казано може да се забрави, но написаното винаги ще остане” –

затова продължихме писането.

Убедени сме, че точно написаното ще остане и след нас, за да показва и

разказва за културата, за голямата и всеотдайна съпричастност и

родолюбие на участниците в проектите ни, за да споделим живота на

общността ни в песни и стихове, в танци и обичаи.

Благодарение на инициативността на Фондация „Работилница за

Граждански Инициативи” и програмата им „Живо наследство”, финансово

подкрепена от Фондация „Америка за България”, ние реализирахме проект,

като издадохме книга и диск към нея „Празнична трапеза от банатски ястия

в село Асеново”, която вече е достъпна и в електронен вариант. Може да се

чете и ползва от всички любители на традициите, ползващи съвременните

технологии, но тези, които имат хартиеното издание могат да видят и на

диск отделните моменти от приготвянето на ястията за различните

празници. Целта на тази книга бе да покаже, предаде и да съхрани

обредите при приготвянето на празничната трапеза за четири големи

християнски празника: „Коледа”, „Заговезни”, „Великден” и „Петровден”.

Друга цел на книгата е да запознае читателите как и защо се приготвят

точно тези ястия, с какво са свързани те. Това ни дава основание да

смятаме, че така сме успели да запазим „Живо нашето наследство” –

наследството на банатската общност от село Асеново – каквото е било

някога и такова, каквото е запазено до днес. Радостта в очите на децата при

приготвянето на различните ястия, подготовките и заснемането на

отделните моменти ни даваше импулс и вяра за нови и нови дела.

След тази книга се роди нова инициатива, този път по програма на

Платформа „АГОРА” , но финансирана отново от Фондация „Америка за

България”, чрез нея продължихме реализирането на програма „Живо

наследство”, като през 2011г. проведохме първия в Северна България

фестивал – „Банатски вкусотии – традициите на моето село”, където

дадохме възможност не само „банатските вкусотии” да намерят място, но и

други 20 селища представиха своите традиционни храни и бяха оценявани

от компетентно жури под председателството на известния кулинар Иван

Звездев и с участието на нашите гости: Пал Хайаш от Унгария, Иван

Ранков от Румъния, Дара Илиева от Платформа „Агора” и кмета на община

Никопол – д-р Валерий Желязков.

И какво е фестивал (бил той и кулинарен) без песни и танци? Повече от

300 участници, от 12 състава пяха и танцуваха на открита сцена – отново

представяйки своите автентични народни носии, музикалното и танцово

изкуство.

И така всяка осъществена идея раждаше нова! Много по-значима за

запазване на културното богатство и традициите на банатската общност.

По продължаващата инициатива на Програма „Живо наследство” на

Фондация „Работилница за Граждански Инициативи, финансово

подкрепена от Фондация „Америка за България”, спечелихме нова

възможност за участие.

Този път проекта представляваше възстановка и заснемане на филм за

банатската сватба. Читалището пое ангажимента да осигури средства за

издаване на книга. В нея на литературен език да бъдат описани частите от

нематериалното и материално културно наследство, свързано със

сватбения обичай., за да бъде разбран от хората, които ще го гледат.

Участието на библиотеката в първия етап на Програма „Глоб@лни

библиотеки България” на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, подкрепена

от Министерството на културата и ръководството на общината, ни дава

възможност за работа с глобалната мрежа на интернет. Дарените

технически средства от програмата, са добра възможност за много повече

инициативност в осъществяването на различните наши мероприятия.

С вярата, че написаното ще остане и след нас, за да напомня за традициите

и живота в селото, за да напомня за дейността на читалището ни.

С надеждата да бъдем максимално близки до всички, които харесват и

държат на корените на своите родове и които искат да пазят традициите и

обичаите, Ви представяме тази книга.

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Нека, макар и за кратко, да ви въведем в банатската общност.

Тъй като в предишните книги писахме за историята на селото, за

географското разположение, ще си позволим сега да пишем за живота,

прекаран от дедите ни в чужди земи, но запазил жива вярата и любовта

към родината, към българската традиция и култура. Нашата култура, макар

и допълнена със заимствани от чуждите общности детайли в бита и

облеклото, все още носи в корените си българското и българщината.

Дедите ни, връщайки се в Родината, заживяват нов живот. Пристигайки с

красивите австрийски коне, с железните сечива за обработване на земята и

най-вече с желание за разбирателство със съседите, основават нашето село

Асеново. Те първи донасят железни плугове и когато съседните села се

надпреварват да ги търсят за работа „на изполица” (получават половината

от заработената сума) те с гордост впрягат красивите коне /два или четири/

и отиват да изкарват прехрана за семействата си, докато разработят своите

земи, дадени им със специален указ.

Желанието на хората селото да носи името на великия цар Асен е

прието без проблемно както от хората, така и от управниците. И стихове

говорят за това, макар и много по-късно във времето:

Красиво мъничко селце,

простряно между два редута.

През него Мечата река тече

и тук живеят славни хора.

Асеново се казва то,

велико като цар Асен.

За да научите повече за историята на селото, за общността и издадените

книги до сега, посетете читалището ни, търсете ни и в интернет. Има много

неща, които искаме да ви кажем и да ви покажем. Неща, които да ви

запознаят с нашата банатската общност.

На нашата уеб-страница е www.asenovopp1927.alle.bg , може да

прочетете всичко за дейността ни, за реализираните проекти, за новостите

и предстоящите събития или да ни пишете на електронната поща:

asenovo_pp1927@abv.bg

И, за да стигнем до нашата цел „Описание на сватбеният ритуал при

банатската общност в село Асеново”, ще ви запознаем с материалната и

нематериална култура. Повлияна от други култури, но запазила българския

си корен,тя ни прави различни. Надяваме се, че книгата ще ви бъде

полезна. Тя е необходима, за пълното разбиране на това, което ви

показваме в заснетия филм по проекта „Банатска сватба в село Асеново”.

Та нали всички знаем, че подредбата за един такъв ритуал, какъвто е

сватбеният изисква много по-голяма и различна от ежедневието

подготовка на улицата, двора, къщата.

От това се съди за трудолюбието и богатството на хората, затова си

позволяваме да започнем нашето описание от тази подредба. Ще ви дадем

възможност да получите макар и малка представа за тази подготовка, а

хората, които живеят сега да си спомнят за миналото на старите къщи,

които вече се броят на пръсти.

Традиционно разположение на двор и къща в село Асеново, е описано в

историята на Отец Изидор Делин.

Специално място в общността пък и за нашата книга, заема описанието на

двора „дора” и „палкьенската” къща, както и облеклото на асеновчани.

ПОДРЕДБА И ОПИСАНИЕ НА ДВОРА И КЪЩАТА

Селото е проектирано от видния архитект Чавов. Той планира прави

улици от единия до другия край, а дворните места в квартал от 12 дка,

разделени на четири, по три декара на семейство. Къщите са били строени

с изложение към двора, винаги в ъгъла на двора „на кюше”. По изключение

в последствие къщи са се строили и в средата на парцела в зависимост от

разделението на двора от близките, където в семействата са бивали повече

хора. Вече е променен стила на строене, не е както самото заселване.

Правите улици позволяват видимост от единия до другия край на селото, с

малки изключения, където има височини.

Къщите са били едноетажни и дълги до 15 м, а понякога и повече.

В двора всичко е било разпределено – навес, сушина наричана „шопрув”,

курник, кочина, хамбар, „сая” – постройка за животните. Постройка,

долепена до къщата наричана „камара”, която събирала всичко: зимнини,

вино, посуда. Изграждала се е и долепена до къщата стаичка с два малки

отдушника (дупки, колкото една тухла), наричана „шпайзил”, в нея се

съхранявало пушеното месо и калбасѝте.

Пред къщи имало (и сега има) цветни градини – „градинче”, в двора

– подредени различни плодни дръвчета (ябълки, круши, сливи, джанки и

др.). Обезателно в двора има голяма порта – „вратница”, за животните и

каруцата. „Черен двор“ за камари с фураж (слама, царевична шума), торове

и животни, тук са се разполагали и големи хамбари. Обикновено в близост

е била портата, за да е удобно за изхвърлянето на тора и ненужните и

негорими отпадъци. Двора имал подредба в зависимост от материалното

положение на хората.

Палкьенска къща и нейната подредба ще са ни нужни при

провеждането на нашата възстановка на сватбения обичай, затова отделяме

нужното за нея място в нашата книга.

Тя се отличава от останалите къщи по островръхия покрив и

стряхата, която е по продължението на цялата къщата, наречена “пустрея”

– къщата обикновено е била с дължина – от 10 м. до 12 м., но понякога 15 и

повече метра. Долепени до нея могат да бъдат и стопанските постройки, но

може да бъдат отделени, от „шòпрув”.

Към пътя винаги гледат прозорците на „гулемата соба” – гостна стая

с по-големи размери 5х4 м; в средата е „пруста” – коридор 3х4 м., от който

се влиза в двете стаи; малка стая, ползвана за всекидневна, чиито прозорци

гледат в двора и една малка стая „килер” с изглед към съседния двор или

улица, може и в края на къщата да се пристрои такава стая за инструменти

и покъшнина.

Къщите са правени с бит дувар и трамбоване „набиване” – с пълзящ

„куфраж” от дъски, който се мести и се трамбова навлажнена пръст, като

за ъглите се използват тръни . Покрива в началото е покриван с ръж, а в

последствие – с цигли. Основният материал е бил чамов, като има една

основна греда от около 16 метра, преминаваща през дължината на цялата

къща. Тавана е бил с чамови дъски, а отгоре се измазвало с кална изолация.

Входната врата на „пруста” обикновено е разделена на две части –

горната част се отваря и седи през топлото време отворена, а понякога и

през зимата, за да се проветрява от пушека, а долната – стои затворена, за

да не влизат животни.С влизането „у пруста”, човек вижда една етажерка в

близост до тавана наричана „лавца”, там се поставят различни вещи,

необходими за домакински нужди, между ъгъла на стаята и стената, която

отделя огнището има поставка, на която седи захлупена кофа с вода и

закачено на нея или захлупено до нея канче за вода – „грънче”.

Зад вратата също има малка лавичка, на която са поставени съдове за

пипер и сол – „гулем шуштар” и „мънъну шуштарче”. В ъгъла има

поставено шкафче за съдовете – „дулапче”, в него се слагат: „лупката” –

съд, в който се правят палачинки (клатити) или се ползва за пържене;

„кратца” – тенджера с дръжки (и двата съда могат да бъдат чугунени или

железни, обикновено отвън черни от пушека); тави – медни или бакърени,

калайдисани, или ламаринени леко накъдрени; чинии – „тареле”;

„паничита” – купички, които обикновено са порцеланови; в едното

чекмедже – „ладче” се поставят вилиците и лъжиците – “фъркулици и

лужици”; в друго – дървени лъжици за бъркане на храните или за пържене,

ножове, други домакински помощни материали, малка точилка, „пинтень”

– приспособление къдраво ножче, което се ползва и в пчеларството.

Обикновено лавичките, където и да се намират, имат някакви

драперии от тензух или друг памучен плат, който предпазва съдовете от

прах.

В стаите не е имало дюшеме, а подът е бил от пръст.

Интересни фигури със стомната – „бърдакя” са се оформяли при

поливането, за да не се вдига пепел, когато се мете с метлата. В различните

стаи някои са правили различни фигури „на колелца”, на есве”, „на ключа

сол”, „на цвеки” и други.

Какво има в една стая –два одъра(може и повече, ако стаята е по

голяма и има повече хора), между тях маса и два дълги стола или

обикновени столове.

Масата може да бъде и специална, да се отваря и в нея да се държат

домакински пособия: брашно и „грибка”, малка точилка.

Стаята се отоплява с пръстена пещ – „соба”, между пещта и стената

има място, наричано „буджегь” – това място е могло да се ползва и за

спане. В някои стаи е имало и „шпорей” – изградена от кирпич печка,

върху която се е готвело, освен за готвене тя има и фурна за печене.

В някои от пръстените пещи са били вграждани отвори и от вътре и е

могло да се пече в тях, да се готви или да се топли ядене.

По-късно в стаите се постилали черги, за по-топло и по-чисто, под

чергите са се слагали „рогозки” или плетени от царевичак постелки.

- ОДЪР – дървено легло , като челната страна е добре оформена и висока,

с красиви орнаменти или рисунки.

Застилане на „одровете” – най-отдолу се слага „дюшека” – /вълнен плат

ушит и пълнен с „лиски ут кукуруз” – листа от обелките на царевица във

вид на тюфлек, отгоре има „постилкья” – вълнен или памучен тъкан

чаршаф.

Обикновено за завивка се е ползвала „дуня” – чаршаф пълен с

перушина. Тя се слага в предварително ушито долнище от „ангина”(вид

плат, от който се правят калъфките), за да не излизат перата. Използва се

специално подбрана мека перушина под гушката и корема на гъските. Тази

завивка държи много топло. В къщите си хората са отглеждали по 20 – 30

гъски, имало е „цели чупоре, и гъсчаре да ги пазът” – така са могли да си

набавят перушина.

“ПЕРНИ” – Възглавници.

Долнището, наричано „досор” е ушито от ангина и също се пълни с

гъши пух. „Перните” са по-големи от обикновените възглавници, така че

да заемат цялото легло /вече може и две по-малки/.

Важен елемент в горнището на калъфката е, че се поставя „среда”

бродирана на ръка, „фъкано” или „шлингано” – се прави на „Фуркет”,

резултатът е много красив. Двете „перни” „гледат” едни срещу други или

към стаята насреща. Шевиците, т. нар. „чипки”, могат да бъдат плетени на

една кука, но на различни фигури.

Леглата се застилат с тъкани завивки – „пустилки”, „цидилници” в

различни разцветки и варианти, на които се подплитат „чипки” – плетена

дантела.

Обикновено в стаята имало и скрин наричан „долап”, той имал три

или четири „лади” – чекмеджета. Бива покрит с тъкан или пошит

„цидилник”. Някои хора са държали дрехите си в сандъци. Обикновено на

едната страна се поставят дрехите на мъжете, а на другата тези на жените.

Най-отгоре били всекидневните, а отдолу празничните.

Стените в стаята обикновено се варосвали с вар и малко синка за

пране, за да бъде по-свежо.

По стените се окачвали „куни” – икони, или в рамка се поставяли

семейни снимки, или снимки на най-старите в семейството, но от младини,

или портрет като младоженци.

На гредата виси „лампаш” – газена лампа, която може да се постави

на определена височина, или да се пуска на по- ниско, обикновено закачена

над масата.

Тъй като между гредата и тавана има място, там може да се поставят

някои неща, които са необходими, а може да се загубят или да ги скъсат

децата – документи, ценни книги и други от този род.

Стаите обикновено са две и се отопляват от „собите” (във всяка стая

има „соба”, която се пали от „пруста” – рядко са се палили само с дърва,

обикновено с остатъците от храната на животните и от специално

приготвени през лятото „лепии”. Те се приготвят с тор от животните и

слама („мекенина”) , като се лепят по зидовете или покрива, за да изсъхнат

през лятото. Прибират се и се съхраняват на сухо за зимата. При печене на

хляб или месо се разпалва повече, за да може да достигне нужната

температура.

В някои къщи, където мястото позволява, задължитено се прави маза

– „пудрум”. Той обикновено е под стряхата и е под „мънаната соба”. До

къщата има стая за домакински материали и стопански сечива – така

наречена „камара”.

Също от стряхата се правят обикновено дървени стъпала, които

извеждат до тавана. И на мазата и на тавана вратите са добре направени и

се заключват. На тавана обикновено се подреждат по-рядко ползвани неща

или такива, които в момента не се ползват.

Когато се пече хляб през лятото, не се пали собата, за да е хладно в

стаите. Прави се пристройка (може и да е съвсем отделно), наричана –

„прусче ”, в която има огнище за ползване през лятото. Там стоят закачени

приборите – тенджера, „кратца”, „лупка” и други.

Не е задължително да се прави тази лятна кухня, но обикновено

всички са имали. За готвенето може да се ползва и самото огнище в

„пруста”, но е добре в „прусчиту”, за да не се замърсява вече „слеосания”

под на стаите и пруста, така се запазва хладината през лятото.

Това в основни линии е двора с къщата и подредбата. По късно ще

напишем и значението на „Фудрика” специален одър.

Ще продължим и ще ви запознаем с детайлите в облеклото ни, което

всъщност е и доста показателно точно за сватбения ритуал, особено що се

отнася за женските дрехи. По тях се съди за много важни неща в сватбения

обред и начина на живот в семейството. Подреждаме ги в реда, в който би

трябвало да се обличат, като се започне от най-долните.

ДЕТАЙЛИТЕ В ОБЛЕКЛОТО

ЖЕНСКИ ДРЕХИ:

1. Пуполки – тъкани поли, които се носят най-отдолу, те

обикновено са от парчета, не много широки, но дълги, за да скриват краката

до прасеца и всяка мома в чеиза си имала няколко за смяна, но

задължително и за дарове на сватбата се приготвят такива. Те биват

пошивани на шевица, много ситно, по специален начин и биват няколко

вида по прякор:

а) краваете в) огледалчита д) косерчета ж) пителчита

б) кученчета г) мушкатуле е) въръ на чървеете

2. Белу сукну – фуста, която се поставя над „пуполките”. Сукното

е силно набрана пола, колосана с брашно „шлингано” и при въртенето

позволява да се вижда красотата на бродерията., Тя може да бъде с рязана

или плетена „чипка”, изработени на ръка, а чипките биват:

а) читирте пенджерчета б) чипче на зъпчета

в) на есве г) на едри пенджерчета

3. Вълнено „сукну” – плисирана пола от вълнен плат, тъкан

домашно. Символите на тъкáните ивици по цветове показват трибагреника

на страната ни, на Унгария или просто избрани цветове, в които

задължително присъстват – белия, зеления и червения, синия и по малко

друг цвят. В миналото всички са ходели с тези тежки сукна, дори и през

лятото. В зависимост от това какви цветове са втъкани те биват със следните

наименования:

а) големи патаре д) бели путеки

б) дребни ругулчита е) нукълку

в) нустрану ж) жълтите ругулчита

г) средни пътаре з) зелените ругулки

4. Камилот – плисирана пола от вълнен плат (кашмир) немачкащ

се обикновено на черен фон червени цветя и зелени листа, подредено по

особен начин, за да се виждат или само листа, или само цветове, или просто

подбран фон от съчетания. Него са притежавали по-малко хора, имали са го

по-заможните (по-богатите, които са могли да пътуват в чужбина или да си

купуват скъпи немачкащи се и в същото време красиви платове с цветя).

5. Сукну – плисирана пола, тя може да бъде по вид и

наименование също както „шпендзила” и „лайбера”, описани по долу. По

късно се появяват памучни суканчита, ползвани в ежедневието в по-топло

време или за лятото.

6. Шуриц – престилка, която се носи от момичета и млади булки

над сукното, но под „карлигатката”, в зависимост от материята бива:

а) шуриц на перя – престилка на цветя, леко плисирана

б) вълнен шуриц

в) свилен шуриц

г) баршумев – престилка от кадифе

7. Карлигатка – тъкана престилка на червен фон с различни

нишки и в зависимост от „чипките” (дантелата), която е позлатена. Те биват:

а) на пулвин ябълка г) на зъбчета

б) на цела ябълка д) на флутурчета

в) на есве,

В средата карлигатките са „пълни” или празни – „биз средъ” – обичайно е

богатите да поставят - дървото на живота, сърце, лале - „тулпань”, но най –

накична е карлигатката с два гълъба символ на семейството и значението

силата на мира и разбирателството.

8. Престилкя – престилка, която опасва цялото тяло и почти се

съединява отзад, също е на червен тъкан фон и обшита със „златни чипки”,

но се носи повече от възрастните жени, докато „карлигатката” се носи от по-

младите.

9. Шпендзил – блуза от тъкан плат, може и обикновена, но с по-

хубави ръкави, защото само те се виждат. Материята им може да е като на

сукното или камилота и лайбера . Ръкавите могат да бъдат бродирани или

пошити със златни шевици “чипки”. В зависимост от какъв плат са те биват:

а) фирев – пошит със шевица или бродерия

б) баршумев – от кадифе

в) свилен – копринен

10. Буйна риза – риза от бял плат, силно набрана в ръкавите и

ушита по особен начин (буфон ръкав), като се закопчава на двете рамене,

носи се предимно от момичета, годеници и млади булки.

11. Кърпа на вратъ – това е квадратна кърпа, може да бъде от

коприна или от друг плат, но обезателно с ресни – “чукуре” и според това

дали са два по два еднакви ъглите кърпите биват:

а) с читири края – означава че всички ъгли са еднакви на цвят

б) два пу два – това означава, че цветовете два по два са еднакви

в) шарну на читири края – това само по себе си показва, че всички ъгли са

различни

г) сам два цвята – това означава, че двата срещуположни са еднакви, а

останалите два са с различни цветове

12. Лайбер – горна къса дреха, като елече, но по-късо, носи се

върху кърпата и “шпендзила” и е без копчета, хубава е, когато е еднаква по

материя и цвят със “шпендзила”. По видове е същата както “шпендзила”

13. Кюрък – горна къса дреха подплатена с вълна, обикновено в

черен плат, украсен от конците с извивки при ушиването, ползва се при

студено време, с ръкави.

14. Пептарче – елече направено от кожа и пошито със шевица

може да бъде късо, а може и 3/4, носи се, за да пази топло и предимно от по-

стари хора, рано напролет или наесен.

15. Шапка с подбрадници – която се носи от омъжени жени, тя по

вид бива както “карлигатката”, но в зависимост от това как е вързана се

определя възрастта на хората, които я носят:

а) когато е вързана отпред “на примки” – „на машла” предимно така се

връзват млади булки

б) когато е вързана отзад е за по-възрастни жени

в) когато е намушена панделката в кърпата на врата отпред това значи, че

жената е вече на възраст, баба с внуци

г) когато над шапката има и забрадена кърпа, ако е черна значи е погребала

„дите или мъж – челекъ”. Тогава тя няма право да носи цветна кърпа или да

ходи по шапка.

д) шепче –специално изработена от памучен плат шапка, с която се прибира

косата при спане или при работа.

16. Кърпа за глава – възрастните жени носят черни кърпи,

завързани над шапката.

17. Гивезено кърпиче – четвъртита кърпа на червен или черен фон

с много хубави цветя – в зависимост от краищата то бива:

а) на дребни перчета в) на бели рози

б) на едри перчета г) с чърну дъну

18. Машла – почти винаги се прави от копринен плат или панделки

с различни цветове, във вид на триъгълник, на който се вшиват сребърници

или златни пари, носи се от годеници до сватбата и в деня на сватбата.

19. Баяре – винаги панделките биват червени, по-широки или по-

тесни. За да се прикрепят се ползува специално подготвена от картон и

обшита с позлатена “чипка”, правоъгълна, не много висока част, която се

връзва около врата. Те също се носят от годеници и на сватбата по

тържествен начин се свалят от булката и се дават на другарките – нейни

приятелки, които са сгодени или ще се годяват.

20. Талире – нанизани пари на гердан, по тях се съди за

богатството на момата или годеницата. Могат да бъдат на един, два и повече

реда в зависимост от състоянието и финансовите възможности на хората.

Може всичките пари да бъдат сребърни, а може между тях да има и златни,

рядко са бивали само златни.

21. Кърпиче с маниста – четвъртит памучен бял плат, подплетен на

една кука или на фуркет и накрая завършва с мъниста, различни по

цвят.Обикновено се носи от булката в деня на сватбата или е белег за

годежа.

22. Поясче – плетено разноцветно коланче, което завършва с

“пискюле” или парчета плат. Поставя се на „карлигатката” и „престилкята”

и служи за вързалки; ползва се и на сватбата като дар за децата, връзва им се

на кръста като коланче. Някои от мъжете го носят вързано на главата на една

страна по време на игрите на сватбата. Поясчетата биват няколко вида:

а) облу – “бумбарску”

б) от четири – “на лъгья”

в) от четири – “на ребър”

23. Кусплитка – специална панделка, която се връзва на “машла”,

когато е сплетена косата на “леса” и стига по дължина до дължината на

дрехите, може и малко по-къса от тях.

24. Чурапе – обикновено плетени от памук или вълна в зависимост

от сезона, в който се носят, но често подплетени с шевица.

25. Шлапе – вълнени терлици, на подметката обшити с кожа

(телешка или свинска, или подплатени с шаяк), носени от по-бедните през

пролетта, есента или при сухо време, вместо обувки.

26. Чили – чехли направени от кожа, обикновено новите се носят

на празник, а старите всеки ден, винаги на Великден са се обували новите

чехли – „накични” украсени с цвете също от кожа.

27. Ципеле – обувки направени от кожа, понякога, когато са

правени за деца и по-млади хора се правят с цветя и мъниста, пошити отпред

– „накични, за свабда”.

28. Бутуше – ботушите са правени по специален калъп.

Обикновено за младите, предимно в червен цвят, отпред леко плисирани, а

горе по средата високи, около коляното са имали сърца или други кожени

фигури.

МЪЖКА НОСИЯ:

1. Биневреци – клин от бял вълнен плат, който се подплатява

отвътре с друг памучен плат, на цвят бял, пошити отпред с черна шевица на

различни фигури, която продължава и отзад, но вече съвсем малко само се

съединява във вид на кръгче.

2. Риза –с малка яка наречена “гурель”, почти винаги в бяло или

мръсно бяло.

3. Лайбер – елече обшито на ръка по особен начин, но късо над

талията, тясно, така че да придържа раменете изправени.

4. Шпендзил – горна мъжка дреха в бяло или мръсно бяло, но

ежедневните се боядисват в черно, за по-възрастните, изработвано от шаяк,

плътно прилепнал по тялото.

5. Чърин шпендзил и панталоне – брич – ушиват се от шаяк,

ползват се в ежедневието и най-вече през зимата и студените дни.

6. Янкълче с гурель– шаячна горна дреха с яка като „столче”

7. Бунда – дълга кожена дреха (3/4) за зимно време, обшита със

шевица

8. Буйни гаще – много широки и набрани гащета от тънък

памучен плат, които са под коляното и се носят в топлите месеци и в

домашна обстановка.

9. Чурапе – вълнени или памучни в зависимост от времето,

обикновено със шевица, сплетена от друг цвят.

10. Партенки – носят се в ботушите.

11. Ботуши – високи, черни в средата с фигура, от мека кожа, леки

и удобни.

12. Чилù – черни чехли от кожена материя, които се носят по

всяко време.

ДЕТСКА НОСИЯ:

1. Ризка – от бяло памучно платно, ушита с платка и по-широка,

закопчава се от едната или от двете страни горе на раменете.

2. Шуба – цветна дълга рокля с набор на гърдите, носи се от

всички деца.

3. Шапка с кивъре – носи се и от момчета и от момичета, но има

особеност при подреждането на мънистата и средата на шапката, по което се

различава за момче и за момиче.

4. Шлапе – виж № 24 на женската носия, понякога, когато

плетеното се скъса и няма друга прежда се подшиват с дебел шаячен плат

само отдолу.

5. Кърпа на врата – носи се предимно от по-големи момиченца с

тази разлика, че е триъгълна, а не квадратна и се слага на един “кат”.

Надяваме се, че ви запознахме поне малко с материалната култура на

асеновчани.

Стигаме до нашата цел – сватбата.

В миналото всеки празник или събитие е съпровождано с богата

обредност. Много от традициите са се запазили и до днес, но не в чистия

си вид, някой са изменени леко, а трети са заличени от модерния начин на

живот.

В тази връзка читалището ни реши, чрез въстановка и заснемане на

Банатска сватба и описването и в книга, да сподели някогашните сватбени

обичаи с всички любители на фолклора и традициите.

Банатската сватба в е един от празниците обвързани с много специфични

обреди по годежа, подготовката за сватбата, самата венчавка и времето

след нея.

В страната ни подготовката и празнуването на сватбата протича по

близък , сходен начин, но се повлиява и от живота в дадения регион. А за

банатската общност тя е традиция, стремеж към запазване на висок морал

и почтеност. За това и сватбените обреди са строго подчинени на

уважението към родителите, „чистотата” на младоженците и запазването и

продължението на рода. Родителите са тези, които уреждат годежа.

Момичетата трябва да се подчинят на избора на родителите си.

Някои момичета приставали против волята на родителите си, и така си

създавали лошо име. Подобни сватби се правели на бързо, без показност и

без цялата обредност характерна за венчавките по онова време.

При момчетата майката има водеща роля в избирането на подходяща

жена. За момковите майки било важно момичето да е от добро семейство,

да е работна, да се знае с добро име.

За да са сигурни в качествата на избраницата майките пращали свои

близки жени в дома на момичето. Под измислен предлог те оглеждали

дома. Чистотата на дома е отражение на качествата на домакинята, нейната

способност да се грижи за семейство, дори и за нейната душевна чистота.

Случвало се „пратеничките“ да изпуснат кълбо прежда под леглото, за да

могат взимайки го да проверят дали и там е почистено добре.

Щом момковата майка се убеди в правотата на избора си се

подготвят годежари, които да поискат момичето от родителите ѝ. Те

отиват по тъмно, за да не ги види никой, ако ги върнат. Това е характерен

момент от българската сватба в миналото. Самото искане на момата не се

отличава много като обредност. В нашето село то се случва без

присъствието на момичето. Когато родителите, по старите хора се разберат

момичето обикновено се съгласява, щом родителите ѝ са решили. Много

рядко момичето е противоречало на своите родители, това за банатската

общност в миналото е непознато. Трудно младите са отивали срещу волята

на възрастните и уклончиво са се примирявали с това, което искат старите.

Смиренност, това показва силната привързаност и уважение към

родителите, към грижата която са полагали близките до сега за нейното

израстване.

След като просенето е преминало добре, може веднага да се определи и

времето за годежа. Не винаги е бил строго официален. Датата на сватбата

се съобразявала с църковните празници и не са се правили сватби в

«забранено време».

Вярванията на хората били пряко свързани с природата, обредите са се

определяли както от спецификата на местния бит, така и от природните

характеристики на района, а традицията на банатската общност била

допълнена и с живота, който дедите ни са водили повече от 200 години в

чужди земи.

Цялата отговорност по грижите за семейството и домакинството

падали на плещите на жената. За това било важно тя да е работна, силна

духом, предана майка и съпруга.

Често се случвало майка да хареса булка за сина си, когато той е на път

далече от родното място. За да не „изпуснат” момата старите хора правели

годежа без момчето, а и момичето не било задължително да присъства.

Тържествата по сватбата и годежа траели по 3-4 дни като за всеки от тях се

изпълняват конкретни ритуали. В един ден се пресява обредно брашно,

правят специални питки и хлябове. В друг ден обикалят близките за да си

подсигурят шътачи, сватбари. Подрежда се чеиза «дрейте на младата». В

събота се носят дрехите, белег по който ще си познаят момата. Всички

обичаи спазват строг ред и смислово олицетворяват отделянето на

момичето от дома, от родителите ѝ и влизането ѝ в новия дом. Всичко това

става пòказно и носи много символика. Чеиза и даровете се подреждат в

каруца и се прави кошара за откупуване на дрехите, а парите отиват за

нова къща. Всичко се прави за да се вижда от далеч; придвижването по

пътя от едната къща към другата винаги става от «вратинца до вратинца»

да не се минава от задна улица, а по «долмата» т.е. главната улица и гледат

да не се връщат за нещо за да не се върне булката. Цветето което се дава за

белег задължително трябва да има червен цвят – символ на любовта и

мъжкото начало и зеленина символ на дълголетие и здраве; пред младото

семейство се хвърля зърно/жито, ечемик и царевица/ и дребни монети за

здраве и берекет, а подаването на мъжка рожба е желание за първороден

син продължител на рода и традицията. Децата докато събират бонбонки и

семенца се радват и се смеят, и това е символ за много деца в новото

семейство, за радост в новия дом. Това е една малка част от

разнообразието на обичаи и вярвания съпътстващи годежа и сватбата в

миналото. Част от тях са запазени и днес макар в нов вариант, но повечето

от старите традиции са променени или заличени.

В село Асеново и до ден днешен някои моменти от обичая се

възпроизвеждат. За родителите на момичето “им е хвала“ /гордост/ да

изпратят детето си по старинния начин. Коленичейки пред бащата,

смирено приведена пред майката и бабата, сълзите в очите изразяват

уважението към семейството и тъгата по бащиния дом .

Надяваме се пресъздавайки този специален ритуал да предизвикаме

размисли у младите, които да пожелаят да изберат макар и един момент

от този обичай за своята сватба . Готови сме да предоставим

възстановената от Георги Мескин стара банатска къща на младите,

запленени от старинния дух, от «старата пустрея и дългята банашка къща»

да пожелаят да организират своя незабравим сватбен ритуал.

Значението, което трябва да усетят младите при този най - съществен дял в

живота на човека – сватбата е, докосвайки се до изконните български

традиции да превърнат своя празничен ден в уникално и незабравимо

събитие, различно и запомнящо се. Дано да успеем да предизвикаме у вас

усещането, че да се омъжиш в народна носия и спазвайки традицията е

нещо повече и носи много символика. Спазвайки всички стъпки:

- да се простиш с майка и баща на фона на „Читири кучи у дора убращет,

ут тете и мама ме упращет“

- да преминеш по «долмата» главната улица, по улицата за църквата,

запазил под «стреята» топлината на бащината къща

- да обещаеш вярност в единствения в областта катедрален храм с

изографисани стени, дарения от заможни асеновски фамилии, където с

божията благосволия ще очакваш вярност от другаря си в живота, вярност

и силен дух, какъвто са имали дедите ни преди да напуснат Майка

България след погрома на Чипровското възстание /едни от най-смелите й

синове – дръзнали да се опълчат срещу тиранията - това усещане трудно

може да се опише, то трябва да се изживее, трябва да се докоснеш до

историята за да станеш част от нея и сега...

Желаем приятни минути с нашата възстановка във филма и приятно

четенето на книгата.

Това не е първата ни книга, и първият ни опит да запази частица от

старинните обичаи, това е продължение на нашето желание да оставим

нещо след себе си. Възстановените къщи в типичен автентичен банатски

стил с «Дългята търпеза» и «Дългите стулове с ублегалкя», «одъръ с

фудрик», оказаното съдействие и помощ от всички жители почитатели на

фолклора.

С В А Т Б А

В живота на всеки от нас, сватбата е важен момент – толкова,

колкото и раждането и смъртта.

Има стара мъдрост, която народът ни повтаря в удобни за него

моменти и по-малко сега: „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени ( най-

вероятно този момент, днес вече прави изключение) и веднъж умира.

Ритуалното „приготвяне” за женитбата е много по -голямо като обем и

време от самия факт – сватбата.

И при банатските българи целият ритуал е разделен на предсватбен,

сватбен и след сватбен, така както е българската традиция.

Предсватбеният ритуал се казва „Просене”, „Питане или Искане” – той

може да се осъществи от бабата на момчето или от близък и приказлив

човек, ако старите са починали. Но непременно човек, който умее да пита,

да е хитър и да умее да следи развитието на разговора у момата. Той

преценява, ако предварително не е ходил някой друг съсед или роднина по

друг повод – какви са хората, като начало впечатленията от чистотата,

подредбата и т.н.

Сватбения ритуал в който се показват отделните моменти в домовете на

момичето и момчето, в църквата. Всички действия, които правят деня

хубав и запомнящ се.

Следсватбения ритуал е „Повратки” когато момичето се връща в бащината

къща, но вече като булка и отново всичко отличаващо и важно за този

момент.

Нашето желание е да ви разказваме всичко, което е стигнало до нас за най-

хубавия, най-веселия и най-радостен ритуал – сватбения, а вие ще решите

– кое и колко е съществено за всеки нас, за да запазим „жива” обредността

на общността ни.

Ще се радваме, ако предизвикаме у стари и млади възхищение и похвала

към ентусиазираните 42 участника – и помощния екип, които въпреки

минусовите температури през октомври 2011 г, повече от 8 часа в петък на

14 октомври и 12 часа в неделя на 16 октомври, дадоха всичко от себе си за

заснемането на Банатската сватба, направиха невъзможното – възможно, а

трудното – лесно.

Но какво е сватба без музика – просто не става. Затова и нашето внимание

е насочено към мелодиите и песните нотирани от Цвети Пчелински по

изпълнеията на Иван Недялков и подарени на читалището. В този вид, в

който са стигнали до нас, слушани в изпълнение на Иван Недялков и

неговия син Владимир Недялков вече покойници ги изпълняваме и сега.

Затова ето мелодиите и песните, които обикновено могат да се ползват за

отделните моменти в сватбения обред:

За събота вечерта, когато се носят дрехите

1. „Тръгна Неда с Ивана”

2. „Га се мумъ изгуди”

3. „Тра, ла,ла,ла, ла… като палкенското или „Пандешпана” – валс

За неделя

1. Мелодия за кръстника, когато се отива у тях

2. Оро у кръсника

3. Мелодия, когато се отива у момичето

4. Преди прошката мелодия

а) опрощаване – мелодия

5. „Глория” – танц, може и въртеж

6. За венчавка – специални песни и лека музика

7. Когато се отива у момчето – хороводни мелодии и песни

8. „Учеши ме, премени ме” – песен, която се играе – право хоро

9. За даряването (мелодията на котромана – ръченица). „За се дава...”

10. При разплищането „Прощаване с моминството” – мелодията е бавна,

песента „За лесата...Не ми й маму за кусътъ”

11. Танц – „Палькенско и Въртеж „

12. Хора – дунавско и право хоро

Вечерта на повратки

1. „Излез мали пусрети ме”.... песен и мелодия с Ла.....

2. „За се дава, чи дара, най-пърен на свекъра”...песен и съпровод

3. „А-а-а наздравица ву на синца” – когато майката наздраве след

даряването

4. „Пандешпана и На леса” – танци

Това са музикалните и песенни съпроводи по време на сватбения обичай.

Може и да е имало много повече мелодии и песни, но само тези знаем ние.

Някога сватбата е била задължителна (не както сега), но и очаквана и

желана, както от млади, така и от стари – като важна част от живота на

двама млади с надеждата за създаването на сплотено, добро и многолюдно

семейство за продължаване на рода.

Сега ще се опитаме да върнем някой от вас, в някогашните времена на

спомените с носталгия и умиление, а другите – младите дано да успеем да

пробудим у тях желание и възхищение от всичко, което е стигнало до нас.

Да го запазите и предадете на следващите след нас, не само чрез книгата,

но и чрез истинско пресъздаване на моменти от тази обредната дейност.

ПРЕДСВАТБЕН ОБИЧАЙ:

ПРОСЕНЕ (БЕЛЕГ ПРЕДИ ГОДЕЖА)

На „просенето” ходи бабата или майката на момчето. Говорят си по

женски. В случай, че се разберат и харесат, се уговарят как да се случат

събитията от тук насетне.

Дава се хубаво, цъфнало мушкато и запасват „просатора“ в нашия случай

бабата с „гивезено кърпиче на поясче”. Така радостта ще бъде отнесена в

къщи, за да зарадва „къщните“.

Радостно е да срещне по пътя хора, които виждайки белега да разберат за

годежа. Добре е да завържат разговор и щастлива бабата да се похвали.

По време на просенето този, който е отишъл се оглежда хитро дали е

чисто, дали е подредено и пометено. Разпитва тактично, кой помага в къщи

при шетането и други от този род, за да си прави сметка с какви хора ще се

сродява.

Понякога и мъже под друг предлог са ходили в къщата, за да искат нещо в

заем, да видят дали са услужливи хората или са „скрънзеви”, дали имат и

не дават или нямат това, за което ги питат и така също се е определяло –

какво е семейството.

Случвало се е понякога, когато младите се искат, пък старите си имат

„търкания” или други желания за богатство – „момичето да пристане на

момчето”. Това все пак се е случвало и ще бъде важно за нас по-нататък в

описването на църковния ритуал, затова го споделяме. Важно е дали е

искана момата или е „престануша”. По различен начин едната и другата

застават пред олтара.

ГОДЕЖ

Също предсватбен обичай. На годежа се ходи с най-близките. Майката,

бащата, кръсника и кръсницата, старойкула със старойкулцата и други

близки, но не много хора („нана и чичу, или лела и чичу, учу и учиная”).

При излизането от къщи близките проверяват всичко ли са сложили „у

ситуту” – под нов пошит пешкир или кърпа обикновено са слагали: „машла

с дукат, байаре, кусплитка, талире” – това е „белега”, с който момата вече

трябва да ходи до сватбата, да се знае, че е годеница. Това ще я отличава от

другите моми и приятелките и момците ще знаят, че вече е сгодена.

Е, случвало се е да стоят и повече като годеници, понякога и година, но по

- често набързо са правели и сватбите. Случвало се е и да развалят

годежите. Всичко е относително и не строго определено, но все пак нека да

се знае, че и това може да се случи.

СЪЩИНСКА ЧАСТ:

СВАТБА

Сватбите са били от сряда до сряда. Но постепенно с времето тези дни

са намалявали за провеждането на сватбата. По-късно се правили само в

събота и неделя. Но и сега, дори и да не се прави сватбата в село, а в

града, въпреки това се спазват много от традициите съпътстващи

някогашния ритуал, както носенето на продукти за сватбата „помощ”:

олио, мас, яйца, брашно, така също и дарове за младите.

Някога в сряда се започва приготвянето за сватбата. За пресяването на

брашното за хляба домакините търсят хубаво и добро момиче.

Брашното се сее от първородна дъщеря от «добро семейство» - под

добро семейство се разбира да има родители и да са заможни. В ситото

се слагат парички, а на момичето се подаряват пошита или избродирана

кърпичка или кърпа с маниста, а може и поясче. Меси се хляб - „смунь

леп” и се пече във собите (хляба се прави в „лебеникошинци” – когато

втасат са големи и по-трудно съхнат). Този хляб се ползва от шътачите

до сватбата, защото и хора са повече, а трябва и да се яде. А за сватбата

в петък отделно се меси. Хляб носят и в събота хората, които отиват да

носят продукти в помощ на семейството, което прави сватбата – както в

женската, така и в мъжката страна.

В четвъртък – майките от двете страни, понякога и татковците, ходят

до най-близките, за да се разбират, кой и за какво ще отговаря, откъде

какво ще се взема, един вид предварителна покана за помощ за

сватбата.

В петък – се прави последно подреждане на даровете на младата.

Всички дарове (чеиза на момичето) се подреждат, а тези за даряването

на сватбарите се надписват, за да не пропуснат някой – подреждат се от

кръсника, стария сват, другите роднини, а в страната на момичето при

„повраткиту” , се започва от свекъра и свекървата, кръсниковете,

стария сват и т. н. Знае се, кой за какво ще отговаря, кой ще бъде стария

сват, кои шаферки или братовчедки ще водят момичето, кои момичета

ще спят в събота с булката. Ако искат и времето позволява – събират

маси, столове и посуда, за да си помогнат за събота. За да не се чупят

„тарелете и паничитътъ пурцуланевите” се събират в „немски кошинци”

и се носят на ръце. Правят се и „мазници с мак и орехи или стафиди” –

вид козунак, но с по малко яйца и намалени продукти. Прави се и

питата на кръсницата украсена с малки бонбонки детска радост или

правени бонбони. Правело се е хляб, а по късно започват да се правят

питите и да се украсява с „гайтанче наоколо и две гълъбчета по средата

или в двата срещуположни края” за посрещането на младите в

момковата къща.

В събота – се изваждат леглата от голямата соба, подрежда се за гости.

Точат се листата, прави се отново ако трябва хляб.

Момичетата от двете страни се обличат, задължително се слага

кърпичката на лявата страна, а когато се отива у сватовете слагат от

дясната тяхна кърпичка, за да се види, че са ходили и у сватовете.

Момичетата ходят две по две и канят хората за сватбата (звът).

Какво се казва, като се влиза във къщите – обикновено обръщението е: „

Фалмис …” и обръщението, което има по роднинска линия (чичу и лела,

нана и чичу, учу и учиная, тетка и чичку и т.н.). „ Имати млогу здрави

от наште да сторти дубре, да дойти на свабда, ама синцата” – ако е

голямо и многолюдно семейството, а се канят само възрастните,

задължително се казва, дали всички или само…( „тези и тези” – казва се

каквото е поръчано в списъка за тази къща”). И така за всички, които са

на списъка. Ако са много роднините момичетата се разделят на групи и

всеки отива там, където е посочено в списъка. Случвало се е да ходят и

по няколко двойки в тези, които са най-близки (братя, сестри, първи

братовчеди).

Обезателно се правят взаимни посещения от страна на калесниците на

едната и на другата страна (момите от страната на момичето отиват у

момчето и момите от страна на момчето отиват у момичето).Там вече

думите са малко по други: „ Фалмис, сватове! Имати млогу здрави ут

„наште” (тук също може да се кажат обръщенията в зависимост от кого

са направени и как се падат тези, които ги изпращат „да сторти дубре,

да додити на свабда и да бъдити весели, чи нея сми яку весели”.

След обяд жените носят брашно, захар, олио, ориз, свинска мас, яйца и

някаква „гадина” – пернато животно (кокошка, петел, гъска – каквото

има). Помагат да се скубят и почистят донесените животи.

Събира се кръвта, когато се колят и заедно със събраните яйца

(обикновено са носели кокошки, защото кокошата чорба е най-вкусна и

те са имали яйца) като и дробчетата, яйцата и лука нарязан „на дълго –

на едро”, изпържени и подправени с червен пипер – така се прави

„пражну” за вечеря в събота.

На вечеря се събират по – близките на момичето и момчето всеки у тях

си. Правело се е паприкаш от някои кокоши меса и картофи за вечеря.

По мръкнало от момчето идват в момичето, за да донесат белег (дрехите

на булката), всичко, приготвено като дар от свекървата за сватбата.

Дрехите ги носи стария сват (това е брат или сестра на свекъра или

свекървата). Ако момчето няма по – голям брат или сестра (женени

вече.). Пеят се песни, музика, ръченици, хора.

В момичето се подготвя една маса, за да се посрещнат сватовете с

белега – обикновено със салата и ракия (ако е пролетта – зеле с пресни

моркови, ако е есента кисела туршия – мешана – зеле, домати, всичко в

зависимост от възможностите на хората.) По – богатите са слагали и

„пахарчита” чаши, но болшинството по средата слагат „стъкленче с

рикия”.

С пристигането си стария сват – „старойкула ” и старата сватя –

„старойкулцата”, заемат челно място, защото те са най-важните на

сватбата и обявяват какво носят – белег за утрешния ден.

И, за да става по интересно, пък и за да съберат повече пари за

младоженците, започват пазарене. За да съберат повече пари за нова

къща казват, че куфарът е заключен, че са загубили ключа по пътя и

търсят ключ с който да отключат куфара. Някой близък от страната на

момичето (майка, баща, баба, дядо) трябва да отключи. Когато стария

сват реши, че всички са давали и е посъбрал от всички близки пари

казва – „стига” и най-после ключа е намерен и отключват „сандъка –

куфара”. За шега някой връзва стария сват,за да са по – сигурни, че и

по-малко да платят, пак ще отвори куфара (за да го развържат).

Под звуците на „котромана” – вид ръченица – се изваждат дрехите.

Доволни всички играят и хоро, и леса, и палкенску, за да се видят

дрехите на младата.

Когато се „налудуват”, стария сват подканва всички да се „разутиват”,

че утре ги чака по „гулемъ ръбота от тъзи”. Остават най-близките да се

повеселят още малко, да огледат всичко отново (кой какво ще прави,

кой кога ще дойде, кой по – рано сутринта, кой по – късно).

Отиват си. Остават само приятелките на момичето (една или две или

сестричка и братовчедка), които ще спят с нея и ще я приготвят за

сватбения ден.

В неделя рано сутринта се палят огньовете, приготвя се яденето – всеки

за неговите сватбари. Приготвя се месо, паприкаш и кокоша чорба.

Вечерта колкото „дързаре” (група близки роднини)са отишли от

момичето, на гости у момчето, толкова ще отидат и от страната на

момчето на „повраткито”.

В неделя някога в по далечни времена се е ходило само на църква.

Играло се на хоро на „пазарищиту”.

Всяка страна си е събирала близките за веселба, но поотделно.

По късно във времето начина на живот се променя и това се отразява и

на сватбите. Започват да се правят в един или най - много в два дни.

У момчето се приготвят, идва музиката и се тръгва за кръсника. У

кръсниците майката на момчето подава на шаферките специални

кърпички, закичват ги и ги канят след почерпка да тръгват за младата.

Вдигат се венците и в двете страни

У момичето

„Младата” сутринта плаща на преспалите с нея приятелки.

Обличането на момичето и сресването се прави от няколко жени,

участват и шаферките (приятелки или братовчедки, комшийчета), като

всяко подреждане си има значение. (На гредата) в средата на стаята или

над одъра, където е нареден чеиза на момичето, може да се върже едно

поясче и на него близките на момата слагат своите дарове, тогава

булката им връзва поясчета. Тук се закачват и купените платове или

други дарове за булката, за да се виждат.

След като момата е готова, гостите вече пристигат от страната на

момчето. Брата на булката или (някое дете, братовчед) извиква, че

сватовете идват, музиката вече свири и гостите влизат в двора.

Поздравяват „Фалмис”

Някой от близките на момичето на поздрава ще отговори с „Увек

фалем” ще попита: „Дубре сти душли, ама да убадити зако сти душли?”

отговора на групата или на някой от близките приблизително е такъв

„ сми дошли да си земми туй, дет сми белезъли снощи.”

За да си върнат „заключването” на дрехите предната вечер, близките на

момичето казват, че са загубили ключа за вратата. Сега е ваш ред да

намерите ключ, защото няма как да ви дадем булката – заключена е.

След като близките, кръсниците и другите гости от страна на момчето

се изреждат да дават парички „пазавантина на вратата”, обикновено е по

голям брат, братовчед на булката или момчета приятелчета се пазари, до

определено време и отключва.

За майтап, и за да се видят дали помнят какво са донесли сватовете

извеждат други момичета или предрещен мъж с чаршаф забулен като

булка . При това извеждане всички реагират бурно, че това не е техния

белег, не е тяхното момиче, докато изведат истинската булка.

Подреждат се всички около трапезата.

Майката или бабата казват: „ Монче я заведи булката въз баща ти да я

упрусти”. Брат на булката, или този който е определен когато няма брат

отива да я доведе. Срамежлива момата изпълнява всичко със свито

сърце, натъжена от раздялата с близките. Отвежда я при бащата.За да

коленичи пред бащата, се постила едно чердже или „рам” (тъкано

ковьорче за сетната сгънат на две). Булката внимателно коленичи пред

него, изслушва думите му, които са приблизително такива: „ до днес си

живела при нас, от днес отиваш при други хора, с други обичаи и други

нрави. Слушай ги и ги обичай както момъка, който си избрала за свой

съпруг. Къдет утвадеш, там да слушаш, чи туй за бъди тоя дом и тийете

руднини.” Момичето срамежливо навежда глава към ръцете на баща си,

целува едната, после другата и след това коленете първо едното после

другото, а той я целува по челото, вдига я внимателно и я изправя

отново като казва: „ Бъдети жуви и здрави и Срекин пъкь” .

Обикновено майката е близо до бащата и тя също се прощава като

казва: „ Мила мамина, или Милу мумиче или Мамину мумиче, бъдети

хубави и червени, като тази ябълка и както са вечни парите така да бъде

вечна и вашата любов,” ; „ да сти млади, хубави и здрави като тази

ябълка, да е вечна любовта ви както са вечни парите, да делите заедно

радости и страдания и т. н..” „Бъдети жуви и здрави и убънки ке тъзи

ябълка. Да ву й сладък жувота и да сти вечни, ке парите дет крепът

светъ. И га ти й най тъжку иди у градинчиту въз идно фиданче, ъли

назакь купчиту с тулее, пуреви си ама га флеш у къщи да бъдиш веселъ

и никуй да ни разбере чи си ревала”. Прощава се и бабата

приблизително с тези думи: Бабину мумиче, кет си ме слушала мене и

ваште, тъй да слушаш и там дет утважеш, да се фалът с тебе, кет нея се

фалми. Дъ си пуслушна и дубра. С останалите роднини и приятелки

също се прощава, като плаче, а те и дават пари и споделят различни

пожелания.

На излизане (това може да е „у пруста под коша”), майката на момичето

ги чака – момичето целува ръка на майка си, а младоженеца дава нови

чехли на майката на момичето „Мамо, на вам училите, на мене

мумичиту”това е, като едно пожелание тя да ги посреща винаги, но за

да и е по – леко да ходи с подарените чехли. Майката им казва, че

винаги са добре дошли и ще ги посреща, като благодари за новите

„чили” „Зафалем”, които и подаряват, за да ги посреща, да им шета и да

им готви.

вече На „вратич`тата” на излизане към пътя, но може да е отворена и

„вратинцата” па те да минават от там, брата на булката налива чаша със

вино и подавайки я казва: „Наздраве и срекин пъкь”, булката трябва да я

хвърли така, че да може да се счупи, ако не се счупи, някой, който е

най-близо до нея я застъпва, за да се счупи и да донесе щастие и късмет

и много деца на младото семейство.

Сватбарите са подредени по определен ред, който старата свакя

нарежда. Кръстника води булката, която носи подарения от кръсницата

букет в лявата ръка, след тях са кръстницата и момчето, като

кръстницата носи свещите вързани с панделка, и върви с младоженеца

(хванала го е под ръка), а близки на кръсницата носят питата и

„пиченката”, след тях са старойкула и старийкулцата. Нареждат се по

младите по- отпред, а след тях се нареждат останалите сватбари без

определен ред за тях.

Желателно е да има каруци за младите и кръсниковете, за децата и

шаферите, за „дрейте”(дрехите на булката) и за другите сватбари.

Когато се приближат до църквата, всички слизат от каруците и се

подреждат така, както ги е подредила „старойкулцата”, на излизането от

момичето. Тогава се запява песента:

Читир кучии, у дора убращет

Ут тете и мама ме упращет.

Ако булката не е „престанала” се венчават вътре на олтара, а тези които

са престанали нямат право да са пред олтара, затова се подреждат в

страни към мястото за причестяването.

Застават срещу олтара с гръб към хората. Нареждат се така:

ОЛТАР МЛАДОЖЕННИК БУЛКА

Кръстник Кръстница

Старойкул Старойкулца

Останалите сватбари сядат обикновено разделени жените в дясно, мъжете

в ляво (това по скоро беше някога, сега почти не се спазва толкова строго).

Момчето и момичето си държат свещите, и когато дойде момента за

халките, свещите се подават на кръстницата, след ритуала се изгасват и

се остават в църквата, палят се всяка неделя докато изгорят. (Младоженците следят на следващите „миси – неделна литургия”, за да видят коя по

– напред ще изгори, която свещ изгасне първа – той ще си отиде пръв от този свят

или притежателят на тази свещ, която остане, ще надживее другия).

Близките носят питата, завита с кърпа.

При излизането от църквата момчето води момичето, кръстника и

кръстницата, старойкула и старойкулцата и другите гости отиват у

момчето. На вратницата свекъра и свекървата ги посрещат. Свекървата

със сито вътре сее жито и дребни бонбонки, когато ги засява колкото

зрънца хване булката толкова деца ще има. Свекървата посреща

младоженците със хляб и сол и се нарича: – „Както хляба е нужен за

света, така да сте си необходими и вие един за друг, както хляба не

може да се направи без сол, защото ще бъде безвкусен – така и вашият

живот да бъде хубав и с вкус.” Свекъра налива чаша с вино, отпива,

дава на булката после на младоженеца

–„Да сте весели засмени, млади и червени и както виното ври и превира

и става вкусно, така и вие да пребъдете и заедно да делите всичко във

вашия живот”.

Прави се място да минат младите, булката носи хляба със солта, а

младоженика – каната с виното.

Някога в пруста под коша има предварително сложен котел, захлупен и

покрит с чердже – а отгоре нова покривка или „цидилник” за да седне

булката.

Свекървата подава едно момче на булката, за да го държи и запаши с

„поясче”– за да продължи рода детето трябва да е момче (но ако искат

може да е и момиче), първото от децата ще бъде, каквото са подали на

булката.

В стаята младоженците и всички останали седят по определените

места, като кръсниците са на „челно” видно, насрещна в средата място,

а старите сватове „старойкула и старойкулцата”са в помощ на майката

на момчето да не пропуснат нещо и да я „напътват” - подсещат.

Първо се внасят листата. Свири се „га се унисе пиченката и мазниците”

и тогава се започва даряването.

Свири се специална мелодия за дара и която написахме в мелодиите.

Даряват първо Кръстника и кръстницата, след това бабата и дядото и

най-близките и чак тогава всички останали, младежи, комшии и

приятели. Подаряват се пешкир или ризи на мъжете, „пуполки”,

„шуриц” престилка, може и риза , всички дарове, които дарените дават

се събират пред кръстника, а парите брои той самия. Кръстницата може

да записва кой какво дава, за да не сбъркат. Който не донесе нищо се

записва с камъче или с „Плайвас за дърво – молив” на гредата, какво

обещава. Често се е случвало да обещават, а да забравят да изпълнят

обещанието, но по друг повод е могло да им се напомня за това.

След като се свърши даряването кръстника, обявява каква сума и какво

друго обещано са получили младите. Булката целува ръка на кръстника,

а той и дава кърпата с парите. Всички сукна са имали джоб и тя прибира

кърпичката в джоба – „пребире у джеба на сукнуту”.След като се

нахранят и поиграят старойкулцата подканя младите, че трябва да

започне „разплищането” на булката. Това е съществен момент в нейния

живот – „Прощаване с моминството” – това е част от смесица на

чувствата от една страна мъката за раздялата с хубавата дълга коса,

сплетена на леса, а от друга радостта за момковата обич и желание за

нов живот. При възможност когато се започне разплищането (минават

у килере с младата), другите „свадбаре аре играят на место у големата

соба”. Старойкулцата маха с махалка и чука по главите на жените, за

нова къща се „пребират пари” в шапката на булката.

Пее се песента „за лесата”, вдига се косата на „конджул” (кок) и се слага

шапката (с мелодията за пиченката).

ПРОЩАВАНЕ С МОМИНСТВОТО – РАЗПЛИЩАНЕ

Косата на булката е сплетена по особен начин „НА ЛЕСА” до момента, в

който тя става булка – всъщност това е и разликата между момите и

младите булки - пусната и вдигната коса.

„Разплищането” е ритуал, при който се вдига косата на булката и се

„слага” под шапка. Шапката е изработена специално като дар. От тук

насетне никой не трябва да вижда невястата с пусната коса, особено пред

свекър, свекърва. Булката плаче, защото никога вече няма да има право да

пуска своята коса – символ на нейната младост и красота. Шапката е

символът, който определя рамките на семейния живот и границите на

свободата.

Песента, която се изпълнява по време на обичая е свързана с тъгата за

раздялата с моминството, поради това, че косата е била символ за

израстването на всяка мома й нейната гордост.

ПЕСЕН ЗА ОБИЧАЯ

НЕ МИ Й МАМУ ЗА КУСЪТА

ЩУТ МИ Й МАМУ ЗАЛЕСЪТА

ЗА КУСЪТА Й ЗА ЛЕСЪТА

СВИДНУ МИ Й ЗА МЛАДИНЪТА

КУСПЛИТКАТА УД ЛЕСЪТА

ЗЪ СЕ ДЪДЕ НА ЗЪЛВАТА

БАЯРЕТЕ И МАШЛИТЕ

ЗЪ ГИ НОСЪТ ДРУГАРКИТЕ

КУСЪТА МЕНЕ МИ Я ДИГЪТ

Й УД МУМИНСТВУ МЕ РАЗДИЛЕТ

КУСЪТА МЕНЕ МИ Я ДИГЪТ

НОВА ШАПКА ЗА МИ И ТУРАТ.

Вече готова с шапка, канят момъка да я завърти, за да видят дали ще

стои добре шапката и пеят песента:

ЯЛА БУЛКА.

ЯЛА БУЛКА КЪКЕЙ КАПКА,

ПЪ `Й УПАСАНА С КАРЛИГАТКА.

НЪ ГРЪДИТЕ И С РЕД ТАЛИРЕ,

ГА ХУРТУВА ТА ПРЕМИРЕ… НАЗДРАВИ…

Може да се изпее и песен за наздравица

Някои от близките или старата сватя подава на булката дават

„пиченката и тя я унасе” пред кръстника, като целува ръка първо на

кръсниците после и на останалите сватбари - отново всички и дават

парички. Така се събират пари за нов дом.

Танцуват и се веселят.

След танците и веселбата кръсника казва, че е уморен и иска да си ходи,

за да може на утре да бъдат отпочинали за „повраткиту”.

Кръсника започва да куца и младите шафери носят стол за да го слагат

да почива, а той в обувката си слага пари и казва че „Ме убивът

убущътъ”, тоест не са ми удобни обувките, нещо ме подпира. Слагат го

да седне, а булката събува обувката и взема парите. Така на няколко

пъти докато стигнат до тях.

В дома на кръсника или пред тях играят, пеят за последно и благодарят

затова че кумовете не са отказали и са продължили традицията на рода.

Някой от възрастните - бабата на момчето или свекървата, казват

приблизително думите „Фалъ, кумове дет сти му утслужли, пъ дай божи

дъ се имами , пъ дугудина па да додти – дай божи за кръщениь”,

отговора може да бъде „Фалъ и за други пъки, или дай боже”.

След кръсника си тръгват и останалите сватбари.

„Къшните” когато останът сами, се разпределят, кой къде ще спи.

Свекървата води младоженците в стаята, където е приготвения одър за

за тях, наречен „фудрик”.

Вече ви писахме, това е специален одър, приготвен за да скрива младите

от останалите в стаята. Предполагало се е, че в стаята е имало понякога

и две три поколения и заради млдостта и желанието да се скрият от

очите на останалите се е правило приспособление над одъра, което с

пуснати „завеси” от друг цидилник е помагало на младите да бъдат сами

условно казано зад завесите.

Всички лягат за да може на другия ден да са бодри и да подготвят

всичко за повратки.

СЛЕДСВАТБЕН ОБИЧАЙ: ПОВРАТКИ

Повраткиту е част от обичая, когато момичето си отива в бащината

къща, но вече като булка, затова и изискванията за нейното облекло са

по особенни.

За целта вече младата невяста е по шапка, но върху нея се слага и

„бранджучеву кърпиче”. С него тя може да ходи няколко седмици, за да

се знае че е млада булка. Да питам до кога?

Предварително са приготвени пита (утасала) и пиченка, всички носят

неща – булката, кръстниците, старойкула, свекъра и свекървата.

Гъдларете свирят весели и игриви мелодии или марш, защото на фона

на маршовата мелодия се танцува.

До момичето се свири и се пее „Излез мали пусрети ме и у къщи уведи

ме”. Майката и бащата на момичето посрещат сватбарите , като всеки от

тях има определена задача. Майката я посреща приблизително с думите:

„Мила мамина булка дубре душла у наща къща с мумчето дет си си

избрала. Както кокошката бързо и лесно снася яйцата –/ слага сварено

яйце в пазвата на булката, защото ако е сурово може да се счупи и да

изцапа дрехиге/ – тъй и ти бързу и лесну да си раждаш дицата” –

булката целува ръка, младоженика също. Дават им пари. Гъдларете

свирят – „я менети пъ съднети”. Една от жените казва на кръстника

подобни думи „ Кръсник ут тебе зъвиси свабдата да бъди дубра и аку ти

разделиш пиченката пу рамну, тъй и младите дъ си делът съту пу равну

и убаву и нувальяну (хубаво и лошо)”. По стар обичай сварената цяла

кокошка се разрязва на две за да може младите да си делят всичко по

равно – и радости и проблеми.

Пред кръсника се слага дълбока чиния „тарель” с постлана носна кърпа

и както у момчето, ще се започне с даряването.

Тук обаче карат младата булка да сложи пред кръсника първия кастрон

със супата „чурбъ листа”, а останалите може да ги слагат близките. Това

е уважението към кръсниковете от страна на млада булка и нейните

родители. Хората, които ще даряват ще трябва да слагат всички

получени пари пред кръсника, а той да брои парите и да записва кой

какво дава, защото когато всички са дарени, той ще каже кой какво е

дал за младите.

Някой подканя от страната на момичето: „Но я сига да дарими, чи да

мой сетне да играйти” – даряват най-близките 3 – 4 души и свирят или

пеят : „ за се дава, чий дъръ най-пърен на свикъра.”, пак се записва ако

нищо не дават, а обещават за напролет или наесен. Обикновено се

даряват корито, нощви, сапун, обещават се кокошка с пиленца „квачкья

с пилчита” , „Идно прасче га се упраси свиньятъ” и друго, записва се на

гредата или на хартия с „плайвъс” – молив.

След даряването майката на момичето стъпва на един стол и „наздраве”.

„Наздрави, кумове, рудове, сватове, кумшие и приятеле. Да сти жуви и

здрави да си носите дарвете пу слънци и пу ветър дуркът ги искъцъти.

Ут наму толкуз ут деда бога повише – наздрави! ”

Може да се изпе и песента за наздравицата:

„А,а, а у здравица ву на синца.

С този пъхар ву наздравем

и синцъта ву пуздравем.

А,а, а у здравица ву на синца.”

От другата страна, от сватовете или някой подпийнал може да запее:

„Туй стъкленче и на Мария та и дунела със рикия

А,а, а у здравица ву на синца.”

Носят се печените меса и картофите – яденето. Веселят се и играят.

Следва един весел обичай, който иска да покаже на родителите на

момичето, че трябва да ги посрещат, да работят и се трудят за тяхно

добро. Следва един в годините изпитан обичай за коване на бабата

/тъщата, майката на момичето/ преди това, тези които идват „ковачете”

се представят чрез „тапия” документ, от който да се види, че не са

нелегални емигранти или крадци, а са хора дошли да помогнат на

младите, защото паричките, които ще дадат хванатите от тях, ще бъдат

за младото семейство. Обикновено това са били много весели хора –

шегаджии, възможно е импровизирано да се случи не това, което са

замислили предварително, но така е ставало по-интересно. Преди

години всички помнят Цонко Шипка, той правеше най-веселите

майтапи, носеше нещо направено имитиращо старо фото „наметнато с

черно сукно”, а от весници и книги изрязани картинки, като „уж”

показват кой кой е на снимката. Имало е случаи, когато са се возили „у

робата” – градинска количка - фотографа или някой от ковачите, под

предлог, че е уморен или куц. За майтап, те хващали друг сватбар, да се

помайтапят и с него, а накрая търсят и намират тази, която им трябва -

тъщата (майката на момичето). След играта идват ковачите, фотографа

и другите, които трябва да коват майката на момичето, за „джумбиш”

(веселение, шега). Носят в специална чанта инструменти за да коват

бабата, да може да шета на младите с чехлите, които са дадени от

момчето при вземането на момата.

Връзват я, водят я и поставят на стол защото обувките и „убиват” не са

ѝ удобни от шетането и трябва да я подковат, та да може да посреща

младите, да им шета. Тя вика, крещи, подскача. Ковачите се майтапят

„брей серт кобилка”, мятат с малка метличка за мухи и да ѝ ветрят, за да не се поти, нищо че може да е студено и да няма нито една муха.

Когато събуват обувката на единия крак и приключат, карат

младоженика да танцува с бабата. Тя куца пък с другия крак, защото е

обут в другата обувка и така подковават и него и накрая вече викат

младоженика да завърти „тъщата” , за да видят добре ли са подковали

бабата. Когато добре са си свършили работата,майката на момичето им

плаща. Шегуват се, пеят песен за наздравица на ковачите. Преди да си

тръгнат булката целува ръка и те и дават парите от „предрещените”,

като пожелават на младите люлка за догодина. Изпращат ги с марш,

който добрите играчи танцуват, а после продължава с танци и веселба.

С уговорки с „къшните” когато преценят, че е време да си ходят стария

сват казва че е уморен и утре ги чака работа като предлага да си

тръгват. Остават само близките да разчистят.

Не е било изключение по пътя да се сетят и да отидат всички или по-

младите отново у момчето, за да се веселят и продължат сватбата.

След като се налудуват приключва сватбата. Е бивало е да подпийнат

повечко та зор да ги изкарат, но това са изключения.

На следващия ден булката трябва да стане рано, за да я видят, че е

работна и започва да мете. По – възрастните хвърлят пари и

разпръскват събрания и пометен боклук, за да го мете булката отново,

за да видят колко е работна булката и как ще се справи с метенето.

Повтаряйки това разхвърляне, те пробват да видат момата „докачлива

ли е”, бързо ли се сърди или носи майтап. Имало е моменти, в които

отново шегаджии, пък може и нарочно са пренасяли земеделски сечива /

плуг, рало или нещо по голямо/, да видят дали ще се пусне да разчисти

и тях булката. Така са преценявали, момата дали е решителна и нищо

няма да и се „опре” дори и мъжката работа, каквато са земеделските

сечива. Така те я хвалели и се радвали и отново събират пари за нова

къща.

Разбира се, бивало е и някоя булка да се порасърди и тогава хората от

семейството трябвало „да имат бригата на невеста, чи бържи се сърди и

ни носи шалъ” .

За край на сватбата,булката полива на всички в къщи и на дошлите

комшии или роднини да си измият ръцете, с което засвидетелствала

своето уважение и покора, своето трудолюбие и признателност, своята

благодарност и желание за разбирателство.

Във филма не всичко успяхме да покажем, но се надяваме основните

моменти да сме отразили достатъчно разбираемо за всички вас.

Това е запомненото и достигнало до нас за банатската сватба в село

Асеново.

Ако по някакъв начин с издаването на тази малка книга «Банатска сватба в

село Асеново» и пресъздадения филм за сватбата сме успяли да

провокираме любопитството ви, въображението ви или сме събудили

желание за истинско преживяване, ще се радваме, ако някой избере

«нашата сватба» или моменти от нея за незабравимия сватбен ден, денят на

младите.

За нас ще е удоволствие да споделим своя опит и познания в сферата на

банатския фолклор, за да направим различен, но уникален вашия сватбения

ден.

Читалището, хората участвали във възтановката на филма ще се радват и

винаги ще бъдат ваши съмишленици и приятели.

Българина тачи своите празници, надява се и вярва, че само така ще

запази своята идентичност и ще се съхрани за поколенията като нация.

Обикновено колективите на читалищата са тези, които правят всичко

възможно, за да запазят и съхранят онзи въглен, който да гори и никога да

не угасва, да пази и да предава на следващите след нас живата традиция на

своите корени.

КАТО ЗА КРАЙ, НО НЕ СЪВСЕМ…И НЕ ЗА ПОСЛЕДНО!!!

Когато човек, преживява миговете с трепет и вълнение, дори съпроводени

понякога от разочарования и проблеми. И когато, в края на краищата се

случи – голямо събитие за всички от общността, то тогава забравяш и за

безсънните нощи, за студените и дъждовни утрини и горещите дни.

Да , тогава човек се чувства горд и щастлив, че е изпълнил нещо толкова

нужно и желано – да се възстановят стари традиции, които да напомнят не

само за стария запазен обичай, но и за етусиастите, които го правят.

Дори след единадесет часов изморителен снимачен ден, в дъжд и слънце в

минусови температури, от къща в къща, качване и слизане по каруците от

къщите до църквата и обратно, дори и тогава не можеш да усетиш умората,

защото виждаш , че всичко което е било оживява и се възпроизвежда.

Всичко отново и отново, от момичето в момчето и отново и отново, но

всичко това се забравя, ако чуеш от снимачния екип: „последно - всичко е

готово”. Забравяш за напрежението и създалите се ситуации в заснемането

на отделните епизоди и възникналите проблеми, когато чуеш звука на

цигулката…и започва нещо, което е било от стари времена и което може да

се случи сега благодарение Програма „Живо наследство” на Фондация

„Работилница за граждански инициативи”, финансирана от Фондация

„Америка за България”.

Всичко се стопява, когато гледаш заснетия филм „Банатска сватба в село

Асеново”. С операторите Сашко Георгиев и Стефан Димиев избрахме

черно белия фон за начало, за да ни върне в миналото, такова каквото е

било киното някога, за да блесне със силата и обаянието на красивите

носии, подредените дворове, уредените стаи в къщите, звукът на

камбаните и музиката в църквата – за да заблести онази красота на

старинното и позабравено сватбено приготовление, че на човек да му се

прииска да отиде на такава сватба.

Специални благодарности на нашия дългогодишен приятел и съмишленик

цигуларя Цвети Пчелински и неговото семейство, без чиято подкрепа

нищо не би било същото, защото сватба без музика не може. Вече 25

години с много малки изключения той, съпругата му Юлия Пчелинска и

семейството им е неотлъчно до нас - в началото от Плевен, по късно и от

София и така до днес. От 2000 година към нас се присъедини и Таньо

Танев, изпълнител на устна хармоника, известна сред нас като - „цимбуле”.

Дълбок поклон пред благородството и спомоществувателството, пред

неизмеримото дело на Георги Мескин и семейството му, които

предоставиха две възстановени къщи, в които заснехме части от филма.

Благодарност и на Таня Костадинова и семейството ѝ, които също

ремонтираха и предоставиха къщата си.

И като започнах с къщите, благодарност и на Марийка и Никола Вълкови,

които бяха „кръстници” в своя дом.

За да подредим къщите в техния автетичен вид ни помогнаха: Анка

Чоканова, Мария Енчева,Антония Янчин и Сефан Братанов, на

семействата на Янка и Петра Делин, на Марийка и Стефан Манушеви на

Вилхелм и Веска Тарлеви. На тях изключително много благодаря.

На малки и големи, на всички, които с толкова всеотдайност дойдоха от

София и Враца, от Свищов и Плевен, от други градове и села, на всички

доброволци от селото, на всички които без да жалят време, семейства, труд

и пари за път( кой с личните си автомобили, кой с друг превоз) дойдоха, за

да реализираме този проект, за да покажем, че ни има и искаме да

предадем и на другите след нас запазеното и съхранено от значително

намаляващата банатска общност в село Асеново. За да покажем, че

наследството е живо, сторихме всичко това за вас читателите на тази книга

и на тези, които ще гледат нашия филм.

И когато виждаш задоволство в очите на участниците, макар и уморени ти

се иска да отправиш най - хубавите думи на благодарност за

самоотвержения труд на плеядата от 60 участника – артисти и помощници.

Може да им кажеш много неща – но всичко се събира в едно

ГОЛЯМО И ЧОВЕШКО БЛАГОДАРЯ!

Дълбок поклон пред всички, които участваха в реализирането на проекта,

благодарност и на тези, които участват с доброволен труд в

художествената дейност на читалището повече от 25 години за запазване и

съхраняване на фолклорното ни богатство.

БЛАГОДАРНОСТ НА ФОНДАЦИЯ РАБОТИЛНИЦА ЗА ГРАЖДАНСКИ

ИНИЦИАТИВИ И ПРОГРАМАТА ИМ „ЖИВО НАСЛЕДСТО”, КАКТО

И НА ФИНАСИРАЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ФОНДАЦИЯ „АМЕРИКА ЗА

БЪЛГАРИЯ”, ЧЕ ОТНОВО НИ ДАДОХА ШАНС ДА ЗАСНЕМЕМ

ВЪЗСТАНОВКА НА СВАТБАТА И ДА ИЗДАДЕМ КНИГАТА. ВСИЧКО

ТОВА ПРАВИМ С ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ И ЖЕЛАНИЕТО НИ ДА

ЗАПАЗИМ ЖИВО НАСЛЕДСТВОТО И КОРЕНИТЕ СИ.

БЛАГОДАРНОСТИ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ЧИТАЛИЩЕТО, НА

ЕКИПИТЕ НА ПРОЕКТА, НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В КМЕТСТВОТО

СПЕЦИАЛНО НА ПЕТЪР ИВАНОВ, И ВСИЧКИ, КОИТО ВЯРВАТ В

СТАРАТА ИСТИНА – ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ , КАЗАНОТО СЕ

ЗАБРАВЯ, НО НАПИСАНОТО ВИНАГИ ОСТАВА!

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТ СЪРЦЕ. ПОЖЕЛАВАМ НА ТЕЗИ,

КОИТО ЩЕ ДОЙДАТ СЛЕД МЕН ДА НЕ ЗАБРАВЯТ, ДА ПАЗЯТ И

СЪХРАНЯВАТ БОГАТСТВОТО НА ФОЛКЛОРА И ТРАДИЦИИТЕ.

МАРИЯ ИВАНОВА

СЕКРЕТАР НА ЧИТАЛИЩЕТО от 1969 година

РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОЕКТА

ПОСВЕЩАВАМЕ НА: ........................................................................................................................................ 3

УЧАСТНИЦИ ВЪВ ФИЛМА „БАНАТСКА СВАТБА В СЕЛО АСЕНОВО” ............................................................... 4

МУЗИКАНТИ – „ГЪДЛАРЕ” ........................................................................................................................................ 4 ОТ СТРАНА НА „МЛАДОЖЕНИКА” – 20 ДУШИ .............................................................................................................. 4 ОТ СТРАНА НА КРЪСНИКА – 4 ДУШИ ........................................................................................................................... 4 ОТ СТРАНАТА НА БУЛКАТА – 10 ДУШИ ........................................................................................................................ 5 КАРУЦАРИ: ............................................................................................................................................................. 5 СЦЕНАРИСТИ: МАРИЯ ИВАНОВА, АНКА ВЕЛЧЕВА, МАРИЙКА ВЪЛКОВА, КАТЯ МАРТИНОВА .............................................. 5 ХОРЕОГРАФИЯ: ЮЛИЯ СЕБИН И ДИАНА ПЕТРОВА........................................................................................................ 5 МУЗИКАЛЕН СЪПРОВОД: С ЦИГУЛКА – ЦВЕТИ ПЧЕЛИНСКИ, ХАРМОНИКА –ТАНЬО ТАНЕВ .................................................. 5 РЕЖИСЬОР: МАРИЯ ИВАНОВА ................................................................................................................................. 5 ОПЕРАТОРИ: САШКО ГЕОРГИЕВ, СТЕФАН ДИМИЕВ – ЮКСВИДЕО - ФОТО ................................................................ 5 ИЗТОЧНИЦИ: .......................................................................................................................................................... 6

ЗА ЧИТАЛИЩЕТО, ДЕЙНОСТТА И ПРОЕКТИТЕ НИ .......................................................................................... 7

В Ъ В Е Д Е Н И Е ................................................................................................................. 10

ПОДРЕДБА И ОПИСАНИЕ НА ДВОРА И КЪЩАТА ......................................................................................... 12

ДЕТАЙЛИТЕ В ОБЛЕКЛОТО ........................................................................................................................... 16

ЖЕНСКИ ДРЕХИ: ............................................................................................................................................... 16 МЪЖКА НОСИЯ: ................................................................................................................................................ 20 ДЕТСКА НОСИЯ: ................................................................................................................................................ 20

С В А Т Б А ...................................................................................................................................................... 25

ПРЕДСВАТБЕН ОБИЧАЙ:ПРОСЕНЕ (БЕЛЕГА ПРЕДИ ГОДЕЖА) ...................................................................... 27

ГОДЕЖ ........................................................................................................................................................... 27

СВАТБА .......................................................................................................................................................... 28

ПРОЩАВАНЕ С МОМИНСТВОТО – РАЗПЛИЩАНЕ ....................................................................................... 35

СЛЕДСВАТБЕН ОБИЧАЙ: ПОВРАТКИ ............................................................................................................. 37

КАТО ЗА КРАЙ, НО НЕ СЪВСЕМ…И НЕ ЗА ПОСЛЕДНО!!! .............................................................................. 41