ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

БИОГРАФИЯ

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова

Белчева) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач.

Родена е на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо

семейство в София. Една година живее със семейството си в

Търново, където пише първите си стихове (1907 - 1908).

Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г.,

след което за една година е учителка в село Афтане (днес

Недялско), където получава непосредствени впечатления от

живота на българското село и на селската жена.

ТВОРЧЕСТВО

Свобода, виталност, стихийност, греховност – това са

основните понятия,които най-точно описват поезията на

Елисавета Багряна. Лиричната и героиня е волна и смела. В

продължение на повече от шестдесет години тя неотклонно

твори, запазвайки своята творческа индивидуалност и

жизненост в многобройните си произведения, събрани в

поредица от взискателно подготвени стихосбирки - „Вечната и

святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, „Пет звезди“,

„От бряг до бряг“.

ЗА ВАС, ДЕЦА ЛЮБИМИДа бях небе, разгонила бих вече

за вас, деца, и облаци, и мраз.

Бих ширнала високо и далече

заруменялата зора над вас.

Накарала бих слънцето отгоре

да ви облива с пролетни лъчи,

та всякое от вас навън в простора

сред въздуха затоплен да търчи.

.

Да бях земя, за вас бих напостлала

изпъстрени със цветове лъки,

бих с медовина всеки плод наляла,

бих позлатила ручеи, реки,

накитила бих голите рътлини,

съзвала бих в градини, лесове

за вас да пеят в утрините сини

незнайни птици с дивни гласове.

Да бях море, вълните бих смирила

до най-голямата дълбочина,

бих впрегнала безкрайната им сила

в юздите на сребристата луна -

да не препускат бурни, белогриви,

а да полегнат кротки и добри,

та вие да отплувате щастливи

към кръгозора в алени зори.

Изработила:

Мария Костадинова