ПОНЕДЕЛНИК, 6 ЮНИ 2011 г. · ПОНЕДЕЛНИК, 6 ЮНИ 2011 г. ПОД...

ПОНЕДЕЛНИК, 6 ЮНИ 2011 г.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEKПредседател

(Заседанието се открива в 17,00 ч.)

1. Възобновяване на сесията

Председател. – Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната на12 май 2011 г., вторник.

2. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

3. Приветствие с добре дошли

Председател. – Бих искал да приветствам с добре дошъл президента на Таджикистан,Емомали Рахмон, който е на официално посещение в Европейския парламент. Неотдавнааз се срещнах с президента. Ние обсъдихме двустранните ни отношения и реформите, коитотрябва да бъдат осъществени в Таджикистан.

4. Съобщения на председателството

Председател. – Госпожи и господа, на 4 юни ние отбелязваме 22-ата годишнина от двеважни събития. На този ден през 1989 г. органите на Народната република се справиха спротестиращите на площад Тянанмън така, че протестите приключиха с кръвопролития.Всички ние помним това.

Също така на същия този ден преди 22 години се състояха първите частично свободнипарламентарни избори в Централна и Източна Европа, в Полша, които бяха спечелени откандидатите на демократичната опозиция, които заеха почти всички отворени за свободногласуване места. От отворените за свободно гласуване места представителите надемократичната опозиция спечелиха всички места в Сената, с изключение на едно. Теспечелиха всички останали места в Сейма (парламента) и в Сената.

Тези две годишнини ни припомнят колко много се е променила Европа и до каква степенние, европейците, сме в състояние да направим промени с минимални загуби в Централнаи Източна Европа, които са завършили с обединяването на Източна и Западна Европа.

°

° ° °

Госпожи и господа, сега ще ви представя много важна информация. По време на месечнатасесия, която току-що беше открита, ще има противопожарна тренировка без предварителнопредупреждение. Подобно упражнение ще се проведе по време на юнската сесия в Брюксел.Изпратена ви е по-подробна информация по електронна поща. Получили сте електронносъобщение, в което се обяснява какво следва да направите, когато прозвучи сигналът затревога. Ние не знам кога ще започне сигналът за тревога, но следва да се запознаем суказанията и да ги следваме, когато той прозвучи. След няколко минути аз ще ви изпратядруго съобщение за напомняне и подробни указания относно това, което следва да направите,

1Разисквания на Европейския съюз -BG06-06-2011

когато прозвучи сигналът за тревога, и за какво по-същество става дума. Цялата информацияще се съдържа в електронното съобщение.

°

° ° °

Също така бих искал да ви информирам, че г-жа Koch-Mehrin ме информира за оттеглянетой от поста на заместник-председател на Европейския парламент, което влиза в сила на11 май 2011 г. Съгласно член 18 от Правилника аз обявявам този пост за свободен.

5. Проверка на пълномощията: вж. протокола

6. Състав на политическите групи: вж. протокола

7. Подписване на актове, приети съгласно обикновената законодателна процедура:вж. протокола

8. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

9. Внесени документи: вж. протокола

10. Отпаднали писмени декларации: вж. протокола

11. Действия, предприети вследствие на позиции и резолюции на Парламента: вж.протокола

12. Трансфер на бюджетни кредити: вж. протокола

13. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

14. Ред на работа

Председател. – Окончателният проект на дневен ред, изготвен от Председателския съветна негово заседание от 1 юни 2011 г., съгласно членове 137 е 138 от Правилника задейността, е раздаден. Предложени са следните изменения:

[Понеделник]:

Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа внесе предложение разискванетоза процеса на избиране на нов генерален директор на МВФ и външно представителство наеврозоната да се проведе след разискването по доклада на Jo Leinen относно европейскитеикономически сметки за околната среда. Предложението ще бъде представено от SylvieGoulard от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Иматедумата.

Sylvie Goulard, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, най-учтиво бихпомолила на г-н Рен да бъде позволено да присъства по време на разискването относноевропейските икономически сметки за околната среда и на следващото разискване относноМВФ. Тези разисквания не са политически. Ето защо аз се надявам всички други групи дасе съгласят с това като услуга към члена на Комисията, който, мога да добавя, работи многоусилено в момента.

06-06-2011Разисквания на Европейския съюз -BG2

Francesco Enrico Speroni, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, аз считам,че искането може да бъде одобрено, тъй като не виждам никаква причина, поради коятода бъде отхвърлено.

Председател. – Разискването относно процеса на избиране на нов генерален директор наМеждународния валутен фонд и външно представителство на еврозоната ще се състои точнослед доклада на г-н Leinen относно европейските икономически сметки за околната среда.Това е малка промяна в дневния ред.

(Редът на работа е приет)

15. Възпоминание на депортациите през 1941 г. в прибалтийските държави

Председател. – Госпожи и господа, през този месец се отбелязва 70-ата годишнина отизвършените от руските органи масови депортации от прибалтийските държави, които теса окупирали от 1940 г. Тези депортации главно са били предназначени да лишат Естония,Латвия и Литва от техния социален и политически елит. Учени и представители наполитическите кръгове са били убити, както и хора, които са били известни с това, че сасвободни мислители. Днес е наш общ дълг да почетем паметта на стотиците хиляди жертвина съветския терор в прибалтийските държави и да осъдим най-строго тоталитарната системаи извършените от нейните лидери престъпления срещу човечеството. Страданията налитовската, латвийската и естонската нация са им дали решителността и силата да се борятза независимост и да се върнат в обединена Европа половин век по-късно.

Бих искал да припомня също, че на 22 юни, след две седмици, е 70-ата годишнина отнападението на Хитлеристка Германия срещу Съветския съюз. Нападението отбелязвапрекъсването на техния предишен съюз и тайния пакт между Хитлер и Сталин от август1939 г., в който Европа е разделена. Следователно ние имаме редица от годишнини, коитое важно да помним и е важно Европа да помни, но аз считам, че присъствието на колегитени от Литва, Латвия и Естония доказва, че европейците могат да победят нещастието и дапреодолеят огромно напрежение, ето защо ние сме много доволни да видим тук сред насколегите ни, членове на ЕП, особено днес.

Tunne Kelam, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, благодаря Ви за милитедуми на солидарност.

Преди седемдесет години около 50 000 литовци, латвийци и естонци са били бруталнодепортирани от домовете си в окупираните от Съветския съюз прибалтийски държави. Аконие сравним цифрата 50 000 от тогавашното население от 5,5 милиона души на тритеприбалтийски държави с населението на Обединеното кралство или Франция, 50 000депортирани от прибалтийските държави се равняват приблизително на 432 000депортирани граждани от Обединеното кралство или 363 000 депортирани лица отФранция. За щастие, това не се е случило в тези държави.

Още през май 1941 г., както председателят посочи, съветските лидери са решили дапрочистят Литва, Латвия и Естония от анти-съветски елементи в политическия иикономическия елит. Депортираните са били транспортирани във вагони за добитък досъветски Сибир и далечния Север, където са били подложени на глад, студ и принудителентруд. Мъжете са били отделени от семействата им и са били вкарани в затворнически лагери,където много от тях са измрели или са били екзекутирани. На много места почти 50 % отдепортираните починали.


Депортациите от 1941 г. са нанесли унищожителен удар на демократичното гражданскообщество. Това безразборно насилие е причинило дълбоки психологически травми зажертвите в резултат на продължителните страхове, подтиснати емоции, самоцензура ибезучастност. Това е довело до усещането, че правосъдието никога няма да възтържествува.Цитирам носителя на наградата „Сахаров“, Сергей Ковальов, няма съмнение, че в съвременнататерминология тези деяния са престъпления срещу човечеството. Следователновъзпоминанието 70 години по-късно за депортациите от прибалтийските държави евъзможност за задълбочено разбиране, че вашето минало е наше минало и обратното.Пълното знание за престъпленията срещу човечеството от 1941 г. следва да стане неделимачаст от общата ни европейска история.

Скъпи колеги, бих искал да ви благодаря за вниманието и солидарността, които народитена прибалтийските държави очакват с нетърпение от толкова много години.

(Ръкопляскания)

Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Kelam, госпожии господа членове на ЕП от прибалтийските държави, госпожи и господа, днес по-специалноние отбелязваме експулсиранията и масовите депортации от прибалтийските държави. Тезиекспулсирания са сред най-мрачните събития от европейската история. Миналият век еописан, не без причина, като век на експулсиранията. Днес ние показваме уважение къмвсички жертви на тези нечовешки деяния.

В тази връзка ние искаме пълно разследване на съветската история, и по-специално назверствата на сталинизма. Днешна Русия не следва да разглежда това като политическаатака, а като предложение за подкрепа в ангажирането й със собствената й история, коятосъщо като историята на други държави от Европа се характеризира както с положителни,така и с отрицателни периоди.

Въпреки това, както си спомняме жертвите от прибалтийските държави, така се сещаме иза арменците, които са били изгонени от Турция в началото на миналия век. Ние си спомнямет.нар. обмен на население между Турция и Гърция. Депортациите в Европа са достигналисвоя връх по-специално в средата на века в резултат на нацисткия режим и комунистическиярежим на Съветския съюз. Експулсиранията след Втората световна война също са нанеслидълбоки рани като експулсиранията по време войната в бивша Югославия.

Въпреки това ние не трябва да забравяме, че много случаи на колониалното управлениесъщо се характеризират с експулсирания. Ние трябва да отправим призив за сериозноразискване относно различните форми на експулсирания и предполагаемите за това причини.Това също така следва да включва разследване на виновните и наказване на виновните,доколкото това е възможно за всеки случай, както сега се случва например в случая „Младич“.Решителният отговор на това обаче е обединението на Европа, по-специално с независимитеприбалтийски държави и ясен ангажимент за продължаване на процеса на обединение наЕвропа, който все още не е приключил. Тази историческа задача е нещо, което ние дължимне само на себе си, но също така, и по-специално, на жертвите на многото експулсирания,които са се случили в Европа. Много политици от всички държави в Европа, от Изток иЗапад, работят, за да постигнат това. Пример за това е Декларацията от Гданск, подписанаот президента на Полша, Александър Квашневски, и президента на Германия, Йоханес Рау.

След като искаме да се учим от миналото, ние трябва да бъдем особено внимателни и същотака да следим за първите признаци на експулсирания, какъвто например е случаят с Рим.Ние трябва да отхвърляме всякакви твърдения, като тези, според които трябва да изпращаме


арабски имигранти обратно през Средиземно море в лодките им, и ние трябва да сезащитаваме срещу тези, които искат да сложат край на постижението Европа без границии да се върнем отново към тесногръдия национализъм.

Позволете ни да изкажем своето най-дълбоко уважение към жертвите на експулсирания идепортации и нека бъдем обединени в ангажимента си към продължаване на обединениетона Европа като единствена действителна гаранция срещу политика, която може да доведедо толкова много нещастия за народа на Европа и не само по време на миналия век. Никогане трябва да забравяме.

Това не трябва да се случва никога отново. Това бяха призиви, направени непосредственослед Втората световна война. Днес те все още са валидни и най-добрият отговор за тях еобединена Европа.

(Ръкопляскания)

Leonidas Donskis, от името на групата ALDE. – (LT) Г-н председател, депортациитена граждани на прибалтийските държави през 1941 г. е едно от най-драматичните итрагични събития на XX век. Това нанася удар на Литва, Латвия и Естония, на технитеполитически общности и граждански живот като цяло, изолира тези нации и държави впродължение на пет десетилетия. Това също така е нанесло голям удар на европейскатасолидарност и съпричастност. Тази изолация е приключила едва през 1991 г., когато накраяе станало възможно да се говори за вододел в историята на прибалтийските народи. Въпрекитова през 2004 г. – годината на членството на прибалтийските държави в Европейския съюз– се отбелязва действително края на разделението на Европа. Преднамереното депортиранена невинни граждани, обикновено най-образовани и напреднали, е било неделима част отсоциалното инженерство на епохата на Сталин и борбата срещу отделния човек и народите,тяхната памет и достойнство. Въпреки това ние можем да завършим оптимистично.Г-н председател, госпожи и господа, фактът, че днес ние можем да посочим 70-ата годишнинаот депортирането на невинни хора в прибалтийските държави и можем да признаем това,връща на Европа достойнството й, солидарността и колективната ни политическа памет.

Roberts Zīle, от името на групата ECR. – (LV) Г-н председател, въпреки, че депортациитев прибалтийските държави на 14 юни 1941 г. и втората вълна на депортации презмарт 1949 г. са довели до подлагането на хиляди невинни хора на много години униженияв Сибир и в лагерите на смъртта, Европа и световното обществено мнение все още не сапризнали този факт до днес. Изминали са повече от 65 години от Втората световна война.Жестоките престъпления срещу човечеството, които са били извършени от тоталитарниярежим на Хитлер, са установени и са преследвани преди много време. Въпреки това геноцидътна сталиниския режим в окупираните държави от Източна Европа, както и в самата Русия,все още в някои съвременни политически кръгове се счита за тема, която е по-добре да небъде обсъждана, и дори Европейският съюз не е оценил изцяло този въпрос. Престъплениятана комунистическия режим са оказали дълготрайни отрицателни последствия върхупсихологията на хората от прибалтийските държави. Комунистическата система, цитирамдумите на Александър Солженицин, е била основана на лъжи и терор и е била негоднасистема, неприемлива за човешката природа. Тя е разрушила моралните ценности, традиции,солидарност и самоувереност на хората. Защо моите сънародници все още трябва да слушатверсията на Москва, че в действителност не е имало окупация на прибалтийските държави,че прибалтийските държави не са били окупирани в резултат на пакта на Хитлер(Молотов-Рибентроп) и че това е бил социалистическият избор на прибалтийските държавипрез лятото на 1940 г.? Защо аз и моите сънародници все още трябва да слушаме историята


за „освобождаване“ от депортираните, които са били най-образованите и най-добрите хорав прибалтийските държави? Ето защо аз призовавам Европейската комисия да предоставицялата възможна подкрепа за подходящо научно изследване относно престъпленията накомунистическия режим, като същият призив е бил отправен от министрите на правосъдиетона няколко държави-членки, включително от тези на всички прибалтийски държави, и даприключи недовършената задача за оценка на престъпленията на всички тоталитарнирежими. Благодаря ви.

Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, в Пакта за ненападение между Германияи Съветския съюз Хитлер и Сталин са определили техните области на интерес в ЦентралнаЕвропа и последиците, по-специално за прибалтийските държави, са били опустошителни.Точно както направи в Беларус, Съветският съюз планира депортиране на водещите секторина обществото в прибалтийските държави, и първите масови депортации се състояха презнощта на 13 срещу 14 юни. Без предварително предупреждение и без обвинение хората сабили изведени от домовете им.

През 2002 г. естонският парламент обяви депортациите за престъпления срещу човечеството.В Естония 14 юни е национален ден на възпоминание. Денят е на възпоминание и траур,но също така е знак за признателност към настоящата демократична и независима Естония.В Европа и по света, 14 юни привлича вниманието към често забравяните страдания намалките държави и народи, особено на тези от бившия Съветски съюз.

Председател. – Разискването приключи.

16. Европейски икономически сметки за околната среда (разискване)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Leinen, от името на комисията пооколна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението зарегламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономическисметки за околната среда [COM(2010)0132 – C7-0092/2010 – 2010/0073(COD)](A7-0330/2010).

Jo Leinen, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа,днес ние разискваме, а утре ще приемем европейско законодателство, което на пръв погледизглежда доста незабележимо, но с този закон относно европейските икономически сметкиза околната среда, ние вероятно ще отворим нова глава за измерването на напредъка ипросперитета.

От дълго време сме наясно, че брутният вътрешен продукт е недостатъчен. Чистатаколичествена гледна точка за стопанската дейност не казва нищо за екологичния баланс,нито за социалния баланс, и следователно е крайно време да измерим дали година следгодина се справяме добре или зле по отношение на своите мерки и усилия.

Ние разполагаме с месечни статистически данни във връзка с пазара на труда и годишнистатистически данни във връзка с икономиката ни. Ето защо сме наясно какво точно сеслучва в тези области. Въпреки това ние имаме непълна смесица от данни относновъздействието върху околната среда. Законът относно икономическите сметки за околнатасреда е предназначен да ни помогне при изготвянето на точен баланс в 27-те държави-членкии да се установи дали ние отбелязваме напредък или, както често се случва, се връщаменазад.


През 2002 г. Парламентът призова за събирането на надеждна информация относносъстоянието на околната среда и най-важните тенденции в областта, въздействията върхунея и причините за изменението на климата, както и за осведомяването на общественосттавъв връзка с тези въпроси. Ние искаме научно обоснована концепция за измерването напотреблението на ресурси, за да се позволи вземането на подходящи политически решения

Ние сме доволни, че Комисията предприе тази законодателна инициатива през април 2010 г.,но по мое мнение, тя беше твърде колеблива в начина, по който започна работа. Ние вПарламента и всички групи призовахме това да бъде направено по-бързо, тъй катоОрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ООН от 15 годинивече обсъждат тези въпроси. Това отнема прекалено дълго време. Ето защо ние отбелязвамезначителен напредък в преговорите със Съвета.

Това положение беше много трудно в Съвета, тъй като някои от държавите-членки неизготвят екологичен баланс, и най-напред трябва да създадем основа във всички 27държави-членки. Комисията предложи включването на три модула. Тези модули са емисиитевъв въздуха – в това отношение ние сме твърде наясно кои газове се изпускат във въздуха.След това са финансовите разходи, които възникват от свързани с околната среда данъци итакси. Трето, това са годишните национални материални потоци, суровините и крайнитепродукти, измерени изцяло количествено. Това е начало може би, но е много просто началои Парламентът ни призова също така да изготвяме баланси за вода, енергия и отпадъци ида разберем статута на горите ни. Това са модулите, които ние неотложно трябва даприложим в много близко бъдеще.

Имаше несъгласие относно това дали могат да се съставят също статистически данни относноморската среда, с други думи, статистически данни относно статута на рибните запаси. Втова отношение, вероятно методологията ни все още се нуждае от подобрение. Така ниепостигнахме подобрения в областта. След две години, най-късно до 2013 г., Комисиятаследва да представи доклад и, ако е възможно, да предложи също така преразглеждане надирективата. Надявам се, че в края на това десетилетие ние ще разполагаме със „зелен“вътрешен продукт, освен брутния вътрешен продукт. Това е целта ни.

Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както докладчикът, Jo Leinen,посочи, целта на предложението на Комисията е да създаде действително обща правна рамказа събирането, съставянето, предаването и оценката на европейските икономически сметкиза околната среда, за да се улесни по-балансираното вземане на решения с цел устойчиворазвитие.

С представянето на това предложение Комисията е предоставила първия си елемент отпътната карта „Отвъд БВП“. Във време, когато ние, в Европа, се стремим да постигнемресурсоспестяваща и устойчива икономика, тези данни ще ни позволят да свържем факторитена околната среда с факторите на икономиката и това ще предложи възможността завземането на по-всеобхватни и по-добре информирани политически решения.

След доста плодотворното сътрудничество между трите институции аз считам, че ниепостигнахме нашата обща цел, а именно създаването на този рамков регламент относноевропейските икономически сметки за околната среда с първия набор от три модула, койтообхваща сметките за емисии във въздуха, свързаните с околната среда данъци или такси исметките за материалните потоци.

Понастоящем тези данни се събират доброволно от повечето от държавите-членки. Етозащо в по-голямата си част събирането на съответните данни няма да наложи никаква


допълнителна тежест върху анкетираните, тъй като съответните държави-членки следва дамогат да събират данните, като използват съществуващи източници на данни. С тозирегламент ние създаваме важна основа за статистическа информация относновзаимодействията между икономиката и околната среда, като се надяваме в бъдеще давключим в обхвата й други модули като включените в доклада и проекторезолюцията.

Тъй като различните други възможни модули са достигнали различна степен наметодологична зрялост, включително например дърводобива и риболова, както инеизползвания добив, е приета модулна структура за регламента с оглед на възможновъвеждане в бъдеще на нови модули като приложения към основния текст.

Както беше договорено, Комисията ще докладва на Парламента и на Съвета на всеки тригодини относно развитието на нови модули и, ако е подходящо, Комисията може също такада представи нови законодателни предложения за новите модули.

Нека в заключение благодаря на докладчика, Jo Leinen, на докладчика в сянка, г-н Martin,и на всички членове на комисията по околна среда и на комисията по икономически ипарични въпроси за техния конструктивен подход и много ценен принос.

Hans-Peter Martin, докладчик по становището на комисията по икономически и паричнивъпроси. – (DE) Г-н председател, когато г-н Leinen и аз се връщаме към политическитепозиции от последното хилядолетие, ние като цяло сме в съгласие, което е така и с тозидоклад. Това е нещо хубаво, разумно и важно. Все пак статистическите данни могат да бъдатсекси, особено във време, когато Европейският съюз има огромен проблем с доверието щосе отнася до европейските граждани. Бих казал, че това е много необосновано, акоразглеждаме основните въпроси, а не другите въпроси, по които г-н Leinen и аз не смесъгласни.

Считам, че е много добре да мога да застана тук не само като независим член, но също такакато някой, който със становището от името на комисията по икономически и паричнивъпроси – това не е доклад в сянка, а допълнително становище, което е дори по-всеобхватноот това на водещата комисия, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасностна храните – е в състояние да представлява тези позиции, които ние определихме с 37 гласа„за“ и 0 гласа „против“. По-конкретно, това означава, че ние искаме, както посочих, давървим напред към система на „европейска статистика на устойчивостта“, която е с хубаватаабревиатура ESS. Това ни дава нещо, с което да работим, особено когато са засегнати младихора и тези, които знаят, че ние ще се нуждаем от нови споразумения относно общи целив бъдеще, за да сме в състояние да изведем Европа от сенките и да й предоставим водещомясто в тази ожесточена конкуренция със Съединените щати, Китай и много други сили.

Това очевидно означава, както г-н Leinen вече посочи, че ние спешно се нуждаем от повечемодули. Във връзка с това ние можем да погледнем назад към 70-те и 80-те години наминалия век, когато всичко това вече е било разработено. Би било много хубаво, акоКомисията може да напредне по-бързо в това отношение. Считам за много добре, че имадвижение в Евростат по отношение на събирането на данни, макар и при трудниобстоятелства във връзка с Гърция. С 37 гласа „за“ спрямо 0 гласа „против“ ние сме на мнение,че Комисията очевидно се нуждае от повече пари в областта за ESS, за системата наевропейската статистика на устойчивостта. Ние можем обаче да постигнем това чрезпреразпределение на средства: най-накрая да използваме дивидентите, свързани сразширяването. Вземете за пример служителите, които бяха толкова заети с фазата наразширяване за големите държави, и ги поставете там, където ние така неотложно се нуждаемот тях, там, където могат да помогнат с функционирането на европейски проект.


Horst Schnellhardt, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, госпожи игоспода, когато прочетох първото предложение на Комисията, бях много скептичен относноначина, по който тя разглежда въпроса. Това, което докладчикът, докладчиците в сянка имоят предшественик, г-жа Joly, представиха сега, е нещо, което ние можем да приемем и даподкрепим.

В повечето държави екологичните икономически данни, независимо дали са свързани стези три модула, се събират доброволно. Ние се нуждаем от ясен преглед на постигнатитев отделните държави-членки резултати по отношение на емисиите във въздуха, данъците,свързани с околната среда, и материалните потоци. Това е много важно. Това може да нидаде по-добро разбиране за отношенията между околната среда и икономиката. Също такание можем да проучим до каква степен икономическото развитие в Европа е устойчиво икак ние можем да облекчим политиката ни в областта на околната среда. Това е много важнаточка, която ние следва да включим тук.

Бих искал обаче да изкажа едно предупреждение: в импровизираните ни речи ние винагиговорим за намаляване на бюрокрацията. Бих искал да призова Комисията да не създавадопълнително бюрокрация в тази област. Това би бил погрешния подход. Ето защо аз бихискал да попитам Комисията дали планира да създаде нови длъжности в рамките наКомисията за събирането на данните, или ще се справи със съществуващия персонал, тъйкато аз считам, че е много важно събирането на тези данни да не води до нови тежести. Едвакогато разполагаме с първия доклад за изпълнението през 2013 г., можем и следва да решимкакви други модули следва да бъдат включени, тъй като ние трябва да видим как се развиватази нова система и какво въздействие оказва тя върху законодателството.

Бях много шокиран, когато открих, че този въпрос не е бил предназначен за разискване тукв Парламента днес. Това би било голяма грешка, тъй като, както посочва докладчикът, товае началото на нещо напълно ново.

Marita Ulvskog, от името на групата S&D. – (SV) Г-н председател, аз съм съгласна спредишните оратори. От изключително значение е да разполагаме с политика в областтана климата и на околната среда, която е основана на факти. Нуждаем се от достъп до по-яснии по-надеждни показатели в тази област. За политиката в областта на околната среда сеприлагат същите условия както в икономическата политика, политиката за преразпределение,политиката за развитие и промишлената политика. Ние не можем да вземаме разумнирешения и да извършваме необходимите промени и адаптации в обществото, ако нямамедостъп до тези факти.

Сега имаме възможността да ги получим. Това е изключително важно. Аршинът на БВП неработи добре в тази специална област, тъй като е твърде тесен. Сега имаме възможност даработим с по-широка перспектива. Това също така е голяма ценност при координиранетона статистическите данни за околната среда на европейско равнище. Това би направилопо-лесно сравнението между държавите-членки на въздействията на политиката в областтана околната среда и ще ни даде по-добра картина кои политически мерки работятпонастоящем и кои не, и кои биха могли дори да имат обратен ефект.

След като вземем решението по време на това заседание, аз се надявам, че ние ще можем дагарантираме също, че то ще стане важна част от основата за решения, които Парламентъти държавите-членки ще вземат в бъдеще. Надявам се, че на този метод за определяне накачеството на общество се дава висок приоритет и че са предназначени достатъчно ресурси,за да му позволят да работи добре, а не само да остане една неосъществена идея.


Gerben-Jan Gerbrandy, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, изразявамсвоите благодарности към докладчика, г-н Leinen, за неговия доклад. След много годинина настояване и придумване накрая изглежда правим тази стъпка към национални сметкиза устойчивост и това е много необходимо, тъй като, нека бъдем напълно честни,икономическата система, с която разполагаме в момента, просто не работи. В момента всеоще може да се вреди на природата и на околната среда практически безплатно. Следователнонастоящата система не работи. Вместо това разходите, които никой не плаща, се прехвърлятвърху обществото. Защо устойчивата енергия е по-скъпа от конвенционалната енергия?Отговорът е, че никой не плаща социалните разходи за изгарянето на въглища, газ и петрол.

Този доклад прави впечатление, че е изцяло технически, но в крайна сметка той се отнасяза действително важни въпроси. За да стане ясно едно нещо, то трябва да се измери, кактоказваме на нидерландски, и точно за това говорим тук. Европейските икономически сметкиза околната среда са необходими за преминаването към истински устойчива икономика.Въпреки това аз призовавам Комисията и държавите-членки всъщност да използват данните,които тези сметки ще предоставят. За да стане ясно едно нещо, то трябва да се измери, товае много важно, но използването на знанието, което сме събрали от това действие, е дорипо-важно, и това, разбира се, е следващата основна стъпка. Аз искрено се надявам, че тованапример ще доведе до премахването на стотици милиарди под формата на субсидии, коитооказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и природата, които ние все ощеимаме в света.

Нека още веднъж изкажа своите искрени благодарности към Комисията и докладчика. Товаобаче е само началото. Нека също така да продължим, като действително предприемемстъпките, които предоставените от тази мярка знания правят възможни.

Michail Tremopoulos, от името на групата Verts/ALE. – (EL) Г-н председател, от самосебе си се разбира както от това, което чухме днес, така и от доклада, че на нас ни енеобходима конкретна оценка на европейската политика за околната среда, основана нанадеждни данни. Следователно събирането на тези данни следва да бъде задължително ихармонизирано.

Въпреки това конвенционалните национални сметки се съсредоточават главно върхупазарните транзакции и индикаторите, които отразяват важни фактори за създаването напросперитет, но не измерват самия просперитет. Въпреки това има нов недостиг на природниресурси. Ние се нуждаем от други стимули, които да насърчат производителността икачеството. Има такса за физическите получатели. Чрез неуспешното предоставяне на сметкиотносно частните и социални разходи за използването на природни ресурси и относноувреждането на околната среда конвенционалните сметки могат да изпратят на политицитепогрешен сигнал за напредък и това може да насочи обществото по пътя към неустойчивоторазвитие.

Въвеждането на икономически сметки за околната среда е от съществено значение, но незамества създаването на алтернативни показатели на БВП, които обхващат различниекологични и социални измерения. Комисията следва да представи предложения прединачалото на новата многогодишна финансова рамка, за да може да се приеме ограниченпакет от показатели, който да се използва като допълнение към БВП при вземането наполитически решения. Те следва да включват паричен показател за екологичното измерение,като адаптирани нетни изплащания, и физически показател, като екологичен или въглероденотпечатък, и социални показатели, които обхващат социалното измерение, като оценка на


неравенството (например коефициентът Gini) и индекс за социална интеграция и просперитетна хората, като индекса на човешка бедност.

Първоначалното предложение за регламент на ЕС единствено предвижда да бъдат събирании съставяни данни относно атмосферните емисии, екологичните условия, наложени върхуразлични икономически дейности, и макроикономическите сметки за материалните потоци.Бяха внесени редица предложения и изменения и аз считам, че те ще ни позволят да приемеминтегриран доклад и да постигнем напредък по отношение на въпроса за политиката вобластта на околната среда.

Paul Nuttall, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, регламент относноевропейските икономически сметки за околната среда звучи много отегчително, но споредопита ми това го прави най-опасния вид законодателство на ЕС, тъй като се счита, чеданъкоплатецът и медиите няма да си направят труда да го прочетат.

Нека бъдем честни. Става въпрос за, цитирам, „емисии във въздуха и данъци, свързани соколната среда“, както последният оратор посочи. Така съветското влияние върху ЕСпродължава. Мъже с папки и статистически шпиони от Евростат искат повече данни и, некабъдем честни, вие искате тези данни, за да облагате с данъци и да осъществявате контрол,което обяснява жаждата ви за повече статистически данни.

Най-лошото нещо от всичко е, че това е регламент, а не директива. Регламентите са далечпо-лоши от директивите, тъй като те преминават в законодателството на Обединенотокралство и заобикалят парламента на Обединеното кралство. Това е много опасно и, колеги,това е начинът, по който демокрацията умира.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласночлен 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Ние сме избрани като членове на Европейския парламент.Ако гледате на себе си само като парламентарист на Обединеното кралство, може би тогаваще можете да отговорите на въпроса ми от перспективата на Обединеното кралство. Поотношение на статистиката, Вие говорите за съветско влияние. Действително ли така горазбирате? Статистическите данни означават ли за Вас съветско влияние? Не подкрепятели предоставянето на конкретни цифри за стандарт на живот и инфлация, дори ако това есвързано с контрола на банките, посредством статистическите данни и също така достъпана гражданите и политиците до тази информация, която ще позволи вземането на подходящирешения? Или, що се отнася до Вас, това също попада в областта на руското влияние вОбединеното кралство?

Paul Nuttall (EFD). – (EN) Г-н председател, нека да посоча първото важно нещо. Работатае там, че това място харесва да контролира нещата от центъра. Нека също така да отбележимдруго важно нещо, че членовете на Комисията всъщност не се избират от хората.Демокрацията е важна за цяла Европа, да, аз считам, че има съветско влияние на Европа. Вдействителност тези решения следва да бъдат взети на равнището на държавите-членки.Фактът, че регламентите могат да заобикалят моя парламент, могат да заобикалят хората,които са избрани от британците, е абсолютен позор и, да, това е съветското влияние наЕвропа.

Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Nuttall се оплаква за нещо, коетоОбединеното кралство, като много други държави, прави от 2006 г. Процесът, който ниеще приключим утре на парламентарно равнище, г-н Leinen е свършил отлична работа втова отношение, ще заложи в закон нещо, което вече се практикува от дълго време. Защо


са ни необходими тези данни? Това няма нищо общо със съветското влияние. Данните садобри единствено поради тяхната съпоставимост, а тази съпоставимост е ключовият елемент.

Ето защо ние имаме тези европейски икономически сметки и използваме тази система вглобален мащаб от 30-те години на миналия век, включително в Обединеното кралство.Тази система е много добра, тъй като е основана на единни стандарти и следователно ниеможем да сравняваме просперитета на отделните държави и техния икономически и социаленуспех. Обикновено щатският долар се използва като референтна валута. В това отношение,ние разполагаме с голяма възможност да повишим еврото до статут на референтна валута.Считам, че това е вторият елемент.

Въпреки това ние също така сме наясно, че съществуват много празноти в икономическитесметки. Вижте Фукушима. Фукушима ще има положително въздействие върху японскиябрутен вътрешен продукт, тъй като са направени много инвестиции в тази връзка. Това сапо-скоро сметки за потоци, отколкото сметки за запаси. Ние трябва да компенсираме тезинеща и ето защо Комисията впоследствие представи предложението си „Отвъд БВП“.

Сметките за устойчивост, които ние ще приемем днес и утре, ще бъдат първата стъпка. Защо?Защото инвестициите в енергийната ефективност и потреблението на по-малко енергиянапример ще имат отрицателно въздействие брутния вътрешен продукт. Дори някой катог-н Nuttall не може да не се съгласи с това.

Не става въпрос за големи политики; става въпрос просто, че искаме да направим политикитени проверяеми: какви такси се удържат в тази област, колко материал използваме. По тозиначин ние искаме да подобрим законодателния процес и ако вие не бяхте в Съюза, щяхтеда използвате същата система, в противен случай данните ви щяха да бъдат безполезни. Етозащо аз бих казал, че това е положителна първа стъпка. Бих искал да благодаря на Комисиятаи на докладчика.

Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, бих искал да благодаря на Jo Leinen, занеговия отличен доклад. Ние действително трябва да продължим с икономическите сметкиза околната среда. Вече не можем да разглеждаме отделно икономиката и околната среда.Двойната криза, която ни засегна, екологична и икономическа, не ни оставя такова поле задействие. Неправилните заключения от миналото трябва да спрат.

Г-н Seeber цитира примера с Фукушима. Друг, по-прост, ежедневен пример е този с пожарите.Пожар, който разрушава гора и биологичното разнообразие и екосистемните услуги, коитогората предоставя, като имам предвид чиста вода, чист въздух и рамка за възпроизводствона храна, който разрушава културното наследство на място и унищожава селскостопанскатапродукция, се измерва положително от БВП, тъй като се правят инвестиции, за да севъзстановят щетите, въпреки факта, че държавата, регионът, районът ще претърпятдългосрочни щети. В дългосрочен план ще бъде по-зле от преди.

Икономическите сметки за околната среда, от които се нуждаем днес, не са съвършени.Въпреки това те са важна стъпка в правилната посока. Те са стъпка напред към по-добриполитики, основани на по-пълна, по-обективна гледна точка за действителността. Те састъпка, която ще ни позволи да гарантираме, че политиките ни са последователни, коятоще ни позволи да постигнем международни ангажименти и целта за „по-зелена“ европейскаикономика.

Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, най-напред бихискала да поздравя г-н Leinen за отличната и важна работа, която той е извършил във връзкас доклада. Регламентът относно икономическите сметки за околната среда е много важен,


както беше посочено тук повече от веднъж, тъй като най-накрая той определя законоваоснова за система от сметки, които обхващат статистическите данни за околната среда и заикономиката, което е от първостепенно значение за политиката в областта на околнатасреда и в по-широк смисъл за социалната политика.

Колкото до техния обхват, е много важно, че по време на първия етап, следва да се обърнепо-специално внимание на емисиите във въздуха, материалните потоци и данъците, свързанис околната среда. Съществуват сериозни причини за това. Освен това вероятно е многореалистичен подход да се разгледа капацитета, с който държавите-членки разполагат, за дазапочнат система на сметки в тези области. Разбира се, ние трябва да осъзнаем, че вразличните държави ние се намираме на различно равнище по отношение на статистическитесистеми и е важно това да не създава допълнителна бюрокрация, както членът на Комисиятапосочи.

Доколкото става въпрос за нови модули, е важно те да подчертават силно темите, коитоподкрепят изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, този регламент образува част от рамката намерките, предназначени да създадат по-всеобхватни показатели за допълване на БВП.Европейските икономически сметки за околната среда следва да допринесат за оценка наполитиките, които предоставят данни за взаимодействието между факторите на околнатасреда и икономиката. Предложението на Комисията е похвално, въпреки че се създаватнови и сложни бюрократични процедури, за да могат да бъдат наблюдавани политиките вобластта на околната среда, които държавите-членки в действителност развиват. Порадитази причина ние ще въздържим по време на гласуването.

Въпреки това ние сме против доклада, доколкото докладчикът иска да добави допълнителнимодули за сметки. На първо четене беше постигнато споразумение със Съвета въз основа натова, че въвеждането на нови модули, предложени от докладчика, ще подлежи на оценкасъгласно клаузата за преразглеждане, за да може, където е подходящо, да се направят промениили подобрения на качеството на данните и на методите, посредством които се събиратданните.

Според нас всичко това представлява нова и скъпа форма на бюрокрация, която биваналожена на държавите-членки.

Sophie Auconie (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа,според мен политиките са за откриване на възможно най-добрите решения на проблемите,които съществуват. Как може да се постигне това обаче, ако проблемите и възможните имрешения не са напълно разбрани? Това е основният въпрос и не засяга единствено политикатав областта на околната среда.

Следователно лицата, отговорни за вземането на политически решения, трябва да имат насвое разположение възможно най-надеждни и изчерпателни данни относно съвременниясвят и положението във връзка с околната среда. Това беше заключението на Европейскиясъвет през юни 2006 г., когато той призова Европейския съюз и държавите-членки даразширят обхвата на националните си сметки по отношение на ключовите аспекти наустойчивото развитие. Приветствам тази инициатива и предложението на Европейскатакомисия, тъй като то ще ни помогне да подобрим знанията си за емисиите във въздуха,свързаните с околната среда данъци и материалните потоци в икономиката.

Въпреки това предложението ще трябва да бъде изменено по-време на гласуването утре, зада се гарантира, че събраните данни са надеждни и водят до разискване и също така, и


най-вече, за да се гарантира, че всички държави-членки са включени в този подход.Действително как можем да изготвяме европейски политики, ако не разполагаме с данниотносно положението във всяка държава-членка?

Накрая, аз бих искала да изразя подкрепата си за две силни идеи, посочени от групата наЕвропейската народна партия (Християндемократи): предоставеното правомощие наЕвропейската комисия да приема делегирани актове следва да бъде преразглеждано на всекипет години и следва да бъде въведена клауза за преразглеждане; клаузата за преразглежданее втората силна идея в този регламент. На нас ще ни трябват нови данни след няколкогодини, но всичко с времето си. Проектът на регламент е действителна стъпка напред: некапродължаваме в същата посока.

Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи игоспода, аз също така бих искала да изкажа своите искрени благодарности на г-н Leinen затози дългоочакван регламент. Преди да бъдем избрани в Европейския парламент, много отнас просто са предполагали, че решенията, които Парламентът взема, тези решения, коитоопределят бъдещето, са всъщност основани на тези данни, и ние с известна тревога разбрахме,че макар тези статистически данни да съществуват в повечето държави-членки, всъщностте все още не са обединени в обща рамка и следователно това е увеличило до известна степенлипсата на доверие от страна на обществеността.

От медиите ние винаги оставаме с впечатлението, че икономиката и околната среда садиаметрално противоположни. Тези данни ще ни помогнат да разберем дали нещо оказваблагоприятно въздействие върху околната среда, дали нещо оказва благоприятно въздействиевърху околната среда и в същото време върху икономиката или нещо оказва благоприятновъздействие върху икономиката и в същото време върху околната среда и следователнооказва благоприятно въздействие върху социалната ни околна среда. Това е основнатазадача, която ние като политици, следва да определим сами. Ние искаме да създадем и даподобрим качеството на живот не само на работното място, но също така и на околната нисреда.

Аз единствено мога да се съглася със желанието, изразено днес от г-н Leinen, който каза, чедо края на десетилетието ние следва да преминем от брутен вътрешен продукт към „зелен“вътрешен продукт. С това ние ще вземем първото изключително важно решение. Силно съмуверена, че ние ще успеем да засилим доверието в Европа и във въпросите, свързани с околнатасреда и икономиката, в резултат на икономическите сметки за околната среда.

Много ви благодаря. Моля, продължете с тази добра работа.

Christa Klaß (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, солидните статистическиданни, ефективното събиране на данни и оценка, това е основата, върху която моделирамебъдещето. Очевидно е, че ние трябва да хармонизираме съществуващите статистическиданни на държавите-членки, за да вземаме правилните решения за бъдещето на цяла Европавъз основа на същите данни. Целта са еквивалентни, съпоставими данни от всичкидържави-членки.

Възниква въпросът какво всъщност можем да разберем от тези данни. Какви допълнителнизаключения можем да направим, за да може Европа да се развива по балансиран начин поотношение на социалната и икономическата политика и политиката в областта на околнатасреда? Комисията иска да разшири обхвата на икономическите сметки по отношение наключовите аспекти на устойчивото развитие. За целта тя предлага три модула за събиранена данни относно стопанските дейности, които водят до емисии във въздуха, относно


приходи от данъци, свързани с околната среда, и относно материалните потоци. Продуктис растителен произход, например зърнени култури, бобови култури, зеленчуци, плодове идървесина, са също така включени в тях.

Чудя се за полезността на тези изчисления – какво всъщност ще ни кажат? Не съм толковаоптимистично настроена, както докладчика и колегите. Да искаш нещо е едно; да гоприложиш на практика – съвсем друго. Имам съмнения относно ефективността набюрокрацията и поставям под въпрос обективността на намеренията да се съставятикономически сметки за околната среда, да се записват материалните потоци и да се оценяватотделните продукти, включително растения, във връзка с емисиите на въглероден диоксид.Производството на кислород, както и емисиите на въглероден диоксид по време напроизводството и транспорта трябва да бъдат включени в тези изчисления по отношениена растенията например.

Приветствам факта, че в компромиса, който беше постигнат, става ясно, че допълнителнитеизисквания за данни могат да бъдат въведени единствено след оценка за гъвкавост и че нетрябва да се посяга на компетентността на държавите-членки. Такива програми трябва същотака да бъдат развити без допълнителни финансови разходи и бюрокрация.

Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, колегата, Jo Leinen, е изготвилотличен доклад, който е важен от гледна точка на националната икономика, опазването наоколната среда, обществото, селското стопанство, както и други аспекти. Като член нагрупата за оценка на научните и техническите възможности (STOA), считам, че е многоважно за проект, който има за цел ефективно управление на природните ресурси, да сесъстави надеждна статистическа база данни. Как можем да измерим използването на водаи енергийната ефективност в държавите-членки на Европейския съюз, ако не разполагамес надеждна статистическа информация? Като член на комисията по земеделие и развитиена селските райони аз считам, че е от изключително значение най-накрая да има яснакартина за действителните социални предимства за екологичните обществени блага,произведени от земеделските стопани, във връзка с реформата на Общата селскостопанскаполитика (ОСП). Без статистически данни ние не можем да определим да каква степенземеделските стопани допринасят със селскостопанските си дейности за опазването навъздуха, земеделския пейзаж, обработваемата земя и околната среда, до каква степенземеделските стопани произвеждат екологични обществени блага, които все още не сазаплатени нито от пазара, нито от ОСП. Следователно настоящият статистически доклад емного напредничав и с поглед към бъдещето от гледна точка на опазването на околнатасреда и на селското стопанство.

Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, когато става въпрос за статистика, винаги имамного разисквания и несъгласия. Преди всичко те не трябва да бъдат разкодирани, тъй катозащитата на данните е също така ясно обоснована. От друга страна, на нас ни е нужнапрозрачност и съпоставимост. Считам, че това е от значение. Следователно ние трябва дасъберем данните по изцяло автоматизиран начин, като използваме случайни извадки, за дамогат после да бъдат съпоставими. Ние сме наясно с процесите на изобразяване, коитонапример в бъдеще ще играят основна роля в тази връзка. Съответно автоматизирането напроцеса ще опрости политическите решения, които ще направим в бъдеще.

Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, европейските икономически сметкиза околната среда ще ни предоставят важни данни, които да ни позволят да включимекологичните аспекти във всички видове политически решения и в резултат на това тезиаспекти да бъдат взети предвид в цяла гама от въпроси. Събраните и анализирани данни ще


бъдат от основно значение за предоставянето на ефективни мерки за противодействие навъздействието на стопанските дейности върху околната среда. Осъзнатата необходимост заустойчиви политики, за да можем да се справим с предизвикателствата като изменение наклимата, загуба на биологично разнообразие, увеличено замърсяване на околната среда ипредстоящото изчерпване на природните ресурси се подкрепя силно днес. Надежднитеданни и прогнозите в резултат от тях по отношение на употребата на природни ресурси несамо ще ни позволят да измерим ясно успеха на устойчива икономическа политика, носъщо така ще ни предоставят много важна добавена стойност за държавите-членки.

Niki Tzavela (EFD). – (EL) Г-н председател, аз също бих искала на свой ред да поздравяг-н Leinen за неговия изключителен доклад. Считам, че Европа сега е достигнала момент, вкойто ние рядко се натъкваме на сблъсъци между развитието и опазването на околнатасреда. Напротив, ние сме навлезли в интерактивна фаза. Европейците сега имат съзнание заопазване на околната среда.

Този доклад ще помогне дори повече за осигуряването на по-добра представа за това, коетосе случва с околната среда в Европа. Бих искала да подчертая три елемента: първо, на насни е необходима точна информация относно състоянието на околната среда вдържавите-членки; второ, на нас ни е необходима процедура за подновяване наинформацията на всеки пет години; и трето, ние трябва да осъществим оценка на съвместниянапредък от всички предприети действия в областта на околната среда в Европейския съюз.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RODI KRATSA-TSAGAROPOULOUЗаместник-председател

Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, ако искаме да опазим околната ни средаза бъдещите поколения, не трябва да разглеждаме икономическите и екологични аспектиотделно. Ето защо има смисъл икономическите сметки да бъдат допълнени с фактори,свързани с околната среда, а основата на всеки стабилен баланс да бъдат адекватните инадеждни данни.

Въпреки това, когато ЕС призовава за ключови данни от държавите-членки, той не следвада се плаши от чувствителните въпроси. Тук имам предвид ядрената политика, генетичнотоинженерство, адекватното етикетиране на хранителните продукти за указване на странатана произход и не на последно място разследване във връзка с неотдавнашния скандал сепидемията, причинена от ЕНЕС, съдържаща се в краставици.

Взаимодействията между икономиката и околната среда са твърде очевидни тук. Тук същое ясно, за съжаление, къде се пада тежестта в ЕС, а именно на едрия бизнес и на лобистите.

Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, много благодаря за изчерпателнотои отговорно разискване. Аз считам, че всички ние сме съгласни относно значението напредложението и на икономическите сметки за околната среда. Ние също така сме съгласни,че трябва да предприемем следващите стъпки към определянето на политики, използвайкиданните, за продължим по пътя към по-устойчива икономика.

Нека отбележа няколко неща в отговор на множеството забележки. Това е първият регламентс три модула. Това е началото по отношение на законодателството. Втората серия от модулисе изготвя в момента за втори регламент за изменение към края на 2012 г. Също така ниевече планираме третата серия, така че работата върви и ще бъде продължена.


По отношение на създаването на бюрокрация, това няма да създаде нова тежест запредприятията, тъй като ние използваме съществуващи административни и статистическиданни. Всъщност Обединеното кралство е лидер в екологичното счетоводство, което същое от значение. Освен това във връзка със статистическите данни и позовавайки се на това,което г-н Leinen, г-н Martin и много други казаха, ние сме отбелязали значителен напредъкза подобряването на европейската статистическа система през изминалата година и половина.

Например настоящата Комисия направи първото законодателно предложение на 10 февруари2010 г. – един ден след като гласувахте в подкрепа на формирането на настоящата Комисия– когато ние приехме регламент относно правомощията на Евростат за извършване на одит,което дава на Евростат възможността да провери и установи качеството на статистическитеданни при източника, което е много важно. Ние вече започнахме да използваме това,например в случая с Гърция.

Второ, планът за действие за Гърция, който се изпълнява и в рамките на година, доведе домного задълбочено проучване на статистическата система в Гърция. Като резултат от товакачеството на статистиката относно процедурата при прекомерен дефицит вече се еподобрило значително и на последния етап Евростат може да валидира данните за Гърция.

Накрая, относно ресурсите, въпреки че на нас не са ни необходим ресурси за конкретниявъпрос за икономическите сметки за околната среда, аз съм съгласен с г-н Martin, че на насса ни необходими достатъчно ресурси. Само преди няколко часа всъщност аз се възползвахот тази месечна сесия, за да се отбия в Люксембург и да се срещна с Валтер Радермахер,генерален директор на Евростат, за да обсъдим ресурсите. Ние сме на път да пренасочим иподобрим ресурсите си в Евростат, за да се съсредоточим върху ключови приоритети.

Аз обаче не бих взел ресурси от разширяването, както предложи г-н Martin, и особено отЗападните Балкани. Стабилността, демокрацията и мира в този регион продължават дабъдат ключов приоритет за Европейския съюз, за Комисията и, надявам се, също така заПарламента. Моля, помнете, че без нашата „мека власт“ и без политиката за разширяванена ЕС сега Ратко Младич нямаше да бъде изправен пред трибунала в Хага. Моля, помнете итова.

Jo Leinen, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря ви заразискването. Виждам широка подкрепа за създаването на екологичен баланс в Европейскиясъюз. С няколко изключения, това се прие добре тук.

Също така съм съгласен с изказването г-жа Kadenbach. Много от нас мислеха, че това вечее въведено, и бяхме изненадани, когато разбрахме, че много данни изобщо не съществувати че в изказванията, които ние правим по отношение на състоянието на околната среда вЕвропейския съюз, следователно сме всъщност напълно неосведомени.

Един от членовете на ЕП, г-н Gerbrandy, каза, че измерването води до знание. Ние тогавазнаем нещо и знанието е основата за предприемане на мерки и за всички наши програми.Много е просто, нуждаем се от по-добра основа за решенията, които вземаме. Сметките заоколната среда могат да ни помогнат в това отношение. Разбира се, ние разполагаме съсстратегията „ЕС 2020“, в която устойчивостта е планираната цел. Аз се надявам, че презследващите пет години ние ще разполагаме и с тази основа, за да можем през 2020 г. давидим дали сме постигнали успех, или не. Знаем, че брутният вътрешен продукт непредоставя информация относно състоянието на природата и околната среда, ресурсите,които сме използвали, или целия проблем, свързан с устойчивостта. Ето защо това сега енеобходимо.


Ние също преодоляваме това на етапи. Г-жо Klaß, ние не отправяме прекалени искания;по-скоро обхватът на модулите следва да бъде разширен постепенно. В крайна сметка, кактопосочи членът на Комисията, отделните елементи на законодателството – законодателствов областта на водите, законодателство в областта на отпадъците и законодателство в областтана чистия въздух – вече съдържат изискване за събиране на тези данни.

Европа е също така се е ангажирала в световен мащаб, г-н Nuttall. Ако ние подпишемКонвенцията за биологичното разнообразие, Конвенцията за изменението на климата иливсяка друга конвенция, ние трябва да сме в състояние да кажем на останалия свят дали смесе справили добре или зле.

И така изцяло бих искал да благодаря на докладчиците в сянка и също така на Евростат,който впоследствие ще трябва да свърши работата. Надявам се, че в Люксембург ще бъдатналице необходимите ресурси, тъй като без средства, без ресурси този баланс не може,разбира се, да бъде направен. Парламентът също така следва да ни помогне в това отношение.Благодаря ви много. Това е важен политически въпрос, както някои хора правилно признаха,и е нова глава при разглеждането на действията ни в Европа през цялата година.


Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Бих искала да благодаря надокладчика, г-н Leinen, за доклада, който той внесе. Съгласна съм с неговата оценка напредложението на Комисията и бих искала да изложа няколко бележки относно значениетона такива дейности.

Измерването на качеството на живот чрез показатели като брутния вътрешен продукт недава представа за целия проблем. Въпреки че експертите бяха съгласни относно това отдоста време, посланието едва неотдавна стигна до политическата сфера след значителновреме и усилия.

В това отношение, категорично приветствам предложението на Комисията за европейскиикономически сметки за околната среда, тъй като не е необходимо цялостно отхвърлянена подвеждащи показатели. Вместо да се оценява качеството на живота и околната средавъз основа на впечатления, трябва да представим по-добри данни и по-добри методи засъбиране и агрегация на данни, така че те да предоставят подобрена услуга в измерванетонапример на въздействието върху околната среда, оказвано от политики и икономическидейности.

Присъединявам се към докладчика в призива за по-голям акцент в предложението наКомисията относно въпросите, свързани с мониторинга и оценката. В заключение, бихискала да отбележа колко е важно за предложението на Комисията да включва и да разчитадори още по-цялостно на стратегическия документ „Отвъд БВП: Измерване на напредъка всвят на промени“. Последователен, систематичен подход може би ще бъде от по-решаващозначение от всички друго в усилията за подобряване на начина, по който се измервакачеството на живота.

Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (EN) Мониторингът на рециклирането ипредотвратяването на отпадъци, емисиите във въздуха и изменението на климата, устойчивотопотребление и производство би протичал по-добре, ако съществуваха данни с добро качество,които установяват връзка между околната среда и икономиката. Следователно събирането


на съответните данни, което до днес се правеше доброволно на равнище на ЕС, трябва дастане задължително. Освен това наличните понастоящем данни за околната среда следва всредносрочен план да бъдат обогатени с допълнителна информация, за да се подобрятвъзможностите за оценка на европейската политика за околната среда.

Предложеният регламент създава в това отношение обща рамка за събирането, съставянето,предаването и оценката на европейските икономически сметки за околната среда посредствомосигуряването на обща за цяла Европа методология, общи стандарти, определения,класификации и правила за отчитане при съставянето на тези сметки. Регламентът се отнасядо събирането на данни в областта на емисиите във въздуха, свързаните с околната средаданъци, приложими за различни икономически сектори, както и макроикономическитесметки за материални потоци. Точните и адекватни статистически данни относнопотреблението на енергия и суровини са от основно значение, ако искаме да имамепоказатели за напредъка и благосъстоянието отвъд БВП. Освен това оценката на европейскатаполитика за околната среда може да бъде направена по сериозен начин само ако са налиценадеждни данни.

17. Процедура за избор на нов изпълнителен директор на МВФ и външнопредставителство на еврото (разискване)

Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно процедура заизбор на нов изпълнителен директор на МВФ и външно представителство на еврото.

Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, много благодаряза вашите много уместни въпроси. Комисията приветства решението на изпълнителниясъвет на МВФ от 20 май тази година, което разяснява процедурата за избор на следващияизпълнителен директор на МВФ.

Комисията е съгласна, че процедурата за избор трябва да бъде открита, прозрачна и основанана заслуги. Това ще даде възможност на кандидати от всички държави-членки на МВФ дасе състезават въз основа на своите качества, като се вземат предвид всички съответни аспекти.

Държавите-членки на ЕС се споразумяха да подкрепят най-квалифицирания кандидат,който е в състояние да отговори на високите критерии, необходими за изпълнение наотговорностите, свързани с тази много важна длъжност. По-специално, кандидатът трябвада е показал неоспорими способности, ангажираност към многостранна координация ишироки познания в областта на международните икономически, финансови и паричнивъпроси. Комисията подкрепя това споразумение.

Комисията изцяло подкрепя кандидатурата на министър Кристин Лагард. Тя е компетентени опитен кандидат, който е спечелил уважението на нашите партньори в международнатаобщност. Тя не само има много добро познаване на европейската икономика и вземанетона решения в ЕС, което е ценно качество в днешно време, но и много голям опит в глобалнотоикономическо управление – например чрез успешното й справяне с председателството наГ-20.

Позволете ми също да добавя, че миналата година на срещата на върха на Г-20 в Сеул вКорея беше постигнато споразумение да се намали в относително изражение европейскотопредставителство в управителния съвет на МВФ с две места с цел да се увеличи гласа ипредставителството на нововъзникващите пазарни икономики.


Въпросът за външното представителство на еврозоната, макар и свързан с общата реформана Международния валутен фонд, не е пряко свързан с избора на изпълнителен директорна МВФ. Комисията е на мнение, че е в общ интерес на Европа, на Европейския съюз инеговите държави-членки да вървят постепенно към едно място за Европейския съюз, илипоне за еврозоната, в МВФ. Постепенно и постоянно.

Г-жо председател, уважаеми колеги, както знаете аз съм изцяло ангажиран с реформата иукрепването на икономическото управление на ЕС както вътрешно, така и външно. Запостигането на тази цел предпочитам да се прилага изпитания метод на Жан Моне: Европае изградена чрез конкретен напредък в реалния живот, стъпка по стъпка, като се правятпо-големи и по-малки стъпки.

Затова нека първо завършим реформата на вътрешното управление, което е спешнонеобходимо и което след въвеждането й ще представлява огромна крачка напред. Нека следтова се справим с предизвикателството на външното представителство, което ще бъде ощеедна важна стъпка напред, след като бъде одобрено и приложено. Една голяма стъпка следдруга.

Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-жо председател, когатопредишният изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ) встъпи вдлъжност, имаше големи въпросителни по отношение на уместността и ефективността наМВФ. Сега, когато по време на кризата и по трудния начин разбрахме колко силно смесвързани един с друг в международно отношение, ние сме по-добре подготвени. Именно вмоменти на криза можем да се научим да се търсим взаимно, след като от опит установихмеот какво решаващо значение са ролята и експертните познания на МВФ, дори и за нас, тук,в Европа. Важно е също през следващите години МВФ да има ключова роля по отношениена глобалното управление и по-голямата финансова и парична стабилност в света.

За съжаление, в тази криза на еврото ние извлякохме поуки по твърде болезнен начин.Може да се досетите какво имам предвид. Днес обсъждаме новия кандидат за бъдещизпълнителен директор на МВФ. Съвсем правилно заявихте, че това трябва да бъде откритапроцедура, но не е нужно да крием факта, че ние, Европа, имаме отличен кандидат. Щастливсъм, че в Парламента имаме възможност чрез днешното разискване да дадем твърдата сиподкрепа на този кандидат.

По време на криза е важно на тази най-висока длъжност да застане една изключителноквалифицирана жена, тъй като в условията на криза женските качества биха могли даосигурят реална добавена стойност и при това с високо качество. Г-жа Лагард има опит отдвете страни на Атлантическия океан, както и в многостранното управление. Погледнатои от този ъгъл, тя е отличен кандидат. Надявам се, че с тази подкрепа сме в състояние даприбавим допълнителен тласък към предложената кандидатура на г-жа Лагард катоследващия заемащ длъжността изпълнителен директор на МВФ.

Pervenche Berès, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, г-н член наКомисията, в общи линии се чудя защо имахте желание да направите това изявление. Виезавършихте изказването си с думите: „Цялото ни време днес по същество е заето с реформатана икономическото управление; въпросът за външното представителство на еврозоната щебъде обсъден на по-късна дата“.

Моля да ме извините, но не одобрявам Вашия подход, тъй като един от основните проблемив Европейския съюз днес е въпросът за външното представителство на еврозоната. Днес еясно, че войната на валутите може лесно да заличи всички усилия, които се иска да бъдат


положени от гражданите в еврозоната в името на строги ограничения и на подобряване наположението със суверенния дълг. Затова европейците не може да бъдат крайно взискателнивътрешно, а същевременно да не проявяват интерес към това как тяхната парична единица,подхвърляна насам-натам от пазарите на международната сцена, се справя външно. Нямада има вътрешна защита без защита отвън.

Затова моля да ме извините, но не съм съгласна с Вашия подход по този въпрос. Знам, чезадачата е трудна, но Европейският парламент в продължение на няколко години вечеподкрепя идеята за развитие в посока към външно представителство на еврозоната, особенов рамките на Международния валутен фонд (МВФ).

Трябва да признаем, че когато Доминик Строс-Кан беше назначен за изпълнителен директорна МВФ, положението беше много различно: говореше се, че става редуване на хора вуправлението на организацията. Самият г-н Строс-Кан заяви, че може да е последниятевропеец, оглавявал МВФ. Оттогава обаче положението значително се промени. Районът,в който намесата на МВФ е от решаващо значение днес, е Европа. Можем да видим, че заднамесата на МВФ, намесата на големите инвестиционни банки в САЩ имат важна роля.Можем също така да видим, че рано или късно въпросът за икономическата ситуация вСАЩ може да бъдат повдигнат и законно обсъден в рамките на МВФ.

Всичко това рисува една много по-сложна картина, отколкото простото решаване дали товаили онова лице да контролира бъдещето на МВФ. Естествено, европейците трябва да бъдатпредставени – с право те трябва да имат роля в една от най-големите институции – нопо-същественото, което искам да разбера от Вас, е: каква политика искаме да водим намеждународната сцена? Какъв мандат следва да провежда един европеец на международнатасцена, като се имат предвид усилията, които полагаме вътрешно, като се има предвидвлиянието на пазарите извън Европейския съюз и въздействието, което те имат върхуинвестициите, спекулациите и заетостта в Европа?

Считаме също така, че който и да управлява МВФ в бъдеще, ще бъде изправен пред огромназадача: той или тя не трябва да разрушават напредъка, постигнат от Доминик Строс-Кан,когато той съвсем леко премести границите на така наречения в миналото Вашингтонскиконсенсус. Днес вече виждаме втвърдяване на отношението в рамките на институцията; ниесчитаме, че това е погрешен подход.

И накрая, трябва да бъде повдигнат и въпросът за мястото на МВФ в рамките на систематана Обединените нации, и ако европейците наистина предложат кандидат, те трябва дагарантират, че мандатът, който ще дадат на това лице, е структуриран така, че да позволина него или на нея да настоява за форма на глобално управление, което да се справи спредизвикателствата след кризата, пред които сме изправени.

Olle Schmidt, от името на групата ALDE. – (SV) Г-жо председател, г-н Рен, благодаряВи за Вашия отговор. До края на юни се очаква да бъде назначен нов изпълнителен директорна Международния валутен фонд (МВФ), който да наследи Доминик Строс-Кан, който,както всички знаем, е обвинен в много тежко престъпление, което, за съжаление, вероятнонавреди и на репутацията на МВФ. Сега в тези бурни времена следва да бъде назначен единнов, компетентен изпълнителен директор на важна глобална институция, като процедурататрябва да е открита.

Също като моите колеги приветствам кандидатурата на министъра на финансите на ФранцияКристин Лагард. Мисля, че всички сме разбрали, че тя е много компетентен човек. Освентова тя има подкрепата на няколко държави-членки и Европейската комисия. Защо обаче


не съумяхме да се споразумеем относно обща процедура за номинация? Това щеше да засиливлиянието на Европа. Това е нещо, което ни липсва. Ако имахме обща процедура и акоКомисията беше поела пълна отговорност, това щеше да укрепи репутацията на ЕС, на евротои на Европа.

Член 138 от Договора от Лисабон гласи, че положението на еврото в международнатапарична система трябва да бъде укрепено. Защо тогава не беше използвана тази възможност?Членът на Комисията говори за движение стъпка по стъпка, но понякога се налага да сенаправи малък скок напред, за да се засили нашата позиция, особено в бурни времена.Мисля също, че е важно да се подчертае, че МВФ се нуждае от широка реформа, нещо, коетог-жа Berès също ясно заявява в своя доклад. Работата по тази реформа е започнала. Въпрекитова представителството на ЕС в МВФ също трябва да бъдат обсъдено и затвърдено.

Нуждаем се от по-силен МВФ, който действа като глобален кредитор. В обобщение: нуждаемсе от по-силен и по-представителен МВФ в нашия нов глобален свят и се нуждаем от по-силенЕС с по-ясен глас. Накрая, г-н Рен, понякога трябва да направим скок напред.

Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, в днешниянесигурен икономически климат по-важно от всякога е глобалните институции, създаденис цел да се гарантира финансова и икономическа стабилност, от която са зависими многострани по света, да не се използват за символични политически изявления.

МВФ не е символ, а работеща институция, която трябва да бъде оглавена от човек, койторазбира добре финансовите пазари и има необходимите умения, придобити от управлениетона голяма икономика, както и способност да обявява трудни решения на широкатаобщественост. Силата на кандидатурата на Кристин Лагард не е в това, че тя е европейка, ав това че е изключително компетентна личност, показала забележителни ръководни качествапо време на финансовата криза. Тъй като основната роля на МВФ е да работи върху пакетитеот структурни реформи, обвързани с определени условия, които да придружаватразпределянето на средствата между членовете, когато те са в бедствено положение, считам,че г-жа Лагард е показала, че умее добре да урежда сложни споразумения по спорни въпроси,като успешно сближава коренно различни страни в постигането на благоприятно решение.

Не трябва да попадаме в капана на призмата на днешната криза в еврозоната, а да погледнемпред какви проблеми може да се окаже МВФ в бъдеще. Считам, че г-жа Лагард иманеобходимите умения и опит да застане начело на МВФ в този период на икономическосътресение и да води политика на реформа в МВФ, за да се гарантира трайната му значимостза бъдещите поколения.

Що се отнася до въпроса за представителството на еврозоната в международните органи,тъй като финансовите пазари не се съобразяват с националните граници, изключителноважно е световните институции да работят ефективно за координиране на националнатаполитика. Марар и да подкрепям по-добрата координация, ефективността и свързванетона политиките с цел избягване на регулаторни пропуски, считам, че ЕС не трябва да губиразнообразието си от гласове в международните институции. Кризата показа огромнитеразличия между икономиките на ЕС, дори в рамките на еврозоната, да не говорим заразликите между страните извън еврозоната. Всички от нашите страни са засегнати поразличен начин в настоящата криза и ние имаме различен опит. Един глас не е така силен,колкото са множеството от гласове, които пеят в хармония.

Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н членна Комисията, госпожи и господа, бих искал да направя четири бележки. Първо, искам да


се върна на изказването на г-н Schmidt, за да обсъдя отново процедурата. Като се имапредвид, че залогът е една толкова важна длъжност като тази на изпълнителен директорна Международния валутен фонд, мисля, че в сравнение с енергията, която понякога севлага при набиране на третостепенни управители на дружества, начинът на водене на тазипроцедура говори за липса на професионализъм.

Вместо процедура, която е относително открита, прозрачна и основана на критерии, имамекакво? Поредица от организационни събрания, които събират на едно място държавни илиправителствени ръководители, които си казват един на друг „Категорично бих предложилтакъв и такъв човек“. Това с нищо не допринася за повишаване на доверието в Европейскиясъюз. Факт е, че след епизода с Доминик Строс-Кан в Европа не можем да си позволим дадействаме прибързано при вземане на решение кой ще бъде нейният кандидат.

Според мен това е пропусната възможност. Аз не търся отговорност от Вас за това – не стеВие този, който диктува правилата по този въпрос – но със сигурност ще имаме полза отпредприемането на много по-организиран, съгласуван и професионален подход.

На второ място, бих искал да отговоря на г-жа Swinburne. Време е да се отговори откровенона тези, които, подобно на Вас, г-жо Swinburne, и на Вас, г-н Farage, продължават даразгласяват погрешната представа, че ние, европейците, ще сме в състояние да влияем насветовните дела – които също ни засягат – като говорим с много гласове.

Г-жо Swinburne, много хубаво е да се говори за гласове, които пеят в хармония, но Виедобре знаете, че нещата не стават така. Ако в определен момент имаме нещо друго, различноот демократична федерация, гласовете няма да пеят в хармония, защото всеки ще се грижиза интересите на своите избиратели. Така стоят нещата.

Освен това, ако мислите, г-н Farage и г-жо Swinburne, че ще защитите така наречениясуверенитет на Обединеното кралство – и това се отнася за всички държави-членки, билите малки държави като моята или големи държави като Германия, Франция и Обединенотокралство – ако си мислите, че вие сами ще сте в състояние да оказвате известно влияние всвета, мисля, че напълно грешите.

Третата ми бележка се отнася до отношението на МВФ по време на кризата, сравнено с тована Европейския съюз. По този въпрос, г-н член на Комисията, аз търся отговорност от Вас.Ние помним, че във всички разисквания, проведени от тройките, които пътуваха доразличните държави-членки, на които се опитваме да помогнем, в крайна сметка МВФ етози – и за мен е почти болезнено да изрека това след всичко, което ние, Зелените, казахмеза МВФ през 80-те и 90-те години на миналия век – който днес е най-разумен, докатоКомисията и Централната банка са тези, които определят най-трудните условия.

Ние като европейци не можем да допуснем такова състояние на нещата. Не мога да разберазащо се опитвате да се държите като по-големи католици от папата – не съм сигурен далитова може да се каже на един финландец, но ето на, казах го!

Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, госпожи игоспода, въпросът тук не е толкова за отделни хора; на първо място и преди всичко стававъпрос за процедура за избор. Изненадващото е, че всеки, който търси информация относнопроцедурата за избор на изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ)в интернет, по същество ще открие само, че САЩ и Европа делят двете ръководни длъжности.Това означава, че икономически най-силните нации, като малцинство, така да се каже сиделят контрола върху световната икономика.


Това е феодализъм и няма нищо общо с демокрацията, ето защо не можем да приемем това.По наше мнение, оттеглянето на Доминик Строс-Кан в този момент предоставя голямавъзможност за извършване на основни промени в процедурата за номинация и избор, катоя направят открита, прозрачна и, преди всичко, процедура за избор въз основа на заслугии квалификация, както призовават някои неправителствени организации напоследък.

Това следва да включва комбинация от гласовете на мнозинството от членовете на МВФ ипо-голямата част от акциите с право на глас в МВФ. Досега само акциите с право на глас вМВФ се взимаха под внимание, с което се гарантираше структурно мнозинство заикономически силните държави. Този вид реформа и промяна в избирателната процедураще съответстват на реформата на МВФ, която също така ще отговори на промените всветовните икономически отношения и ще даде възможност на развиващите се страни дасподелят опита си с МВФ в по-нататъшното му развитие.

В заключение, бих искал да кажа само, че МВФ трябва да бъде задължен да работи в интересна намаляване на глобалните дисбаланси и бедността.

Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, бих искал да кажа начлена на Комисията Рен, че в момента гледам устава на МВФ. В него няма нищо изненадващо;той има за цел да насърчава баланса, растежа, стабилността на валутния курс, да намалявалипсата на равновесие и да помага на страните, които са в затруднено положение.Класическият метод е да се подпомагат финансите и да се организира конкурентнадевалвация.

Никъде тук не се казва, че МВФ трябва да оказва подкрепа на политически експерименти,и то по толкова много начини, както направи Доминик Строс-Кан. Той използва МВФ, зада избави от затруднение провалящия се проект за еврото, и като такъв беше много лошизбор на кандидат. Сега искате да утежните положението, като одобрите кандидатурата наКристин Лагард – още един член на европейския политически елит, още един еврофанатик,който вярва в подкрепата на този европроект – и мисля, че тъй като тя има користен интерес,в действителност е твърде неподходящ кандидат.

Изглежда сякаш ЕС е похитил МВФ и неговата роля е да бъде част от механизма за подкрепана еврото, така че сега не само данъкоплатците от еврозоната и държавите-членки извъневрозоната, но и целият свят е длъжен да подкрепя еврото, докато гръцкият проблем сеутежнява с всеки изминал ден.

Предполагам, че в някои отношения ще имате нужда от г-жа Лагард, защото не само чеГърция върви към банкрут, не само че сме тръгнали към четвърто спасяване, но кактопредупредих и преди в тази зала, много скоро ще бъде поставена под въпрос валидносттана самата Европейска централна банка. Предупредих, че не можете да продължавате даизкупувате собствения си лош дълг, но стигнахме до момент, когато в рамките на няколкоседмици може да видим, че самата ЕЦБ е неплатежоспособна, така че може би вашиятприятел г-жа Лагард ще може да помогне и този път.

Мисля, че това е много лош избор. Международната общност в даден момент ще ви покажекъде да спрете – може би този момент още не е настъпил.

Jean-Paul Gauzès (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи игоспода, вземам думата от името на г-жа Lulling, а също и на г-н Langen; те имаха свое времеза изказване, но ви уверявам, че няма да го използвам изцяло.


Бих искал само да подчертая, както всички направиха тук, че процедурата за избор на новизпълнителен директор на МВФ е започнала.

За Европейския съюз е важно да има единодушна и силна позиция, която да се изразява несамо от различните държави-членки, но и от Комисията, и Вие обещахте да направите това,г-н член на Комисията.

Мнозина от нас в този Парламент, с изключение на г-н Farage, силно желаят да видятбаланса – ползващ се досега с популярност – между Съединените американски щати иЕвропа, поддържан по време на процедурата по назначаване на изпълнителен директор наМВФ и на председател на Световната банка.

Напълно разбираме, че нововъзникващите икономики – особено най-големите – биха искалипо-голямо право на глас във вземането на решения във МВФ. Затова е важно да продължатреформите, които са вече в ход по отношение на управлението на тази международнаинституция, и по-специално онези, които Вие също споменахте, г-н член на Комисията.Въпреки това определено все още е твърде рано за радикални промени в баланса, постигнатв резултат на съответните финансови вноски във фонда от държавите-членки.

Само един европейски кандидат започна правилна кампания чрез осъществяване на контактс различните държави-членки. Този кандидат – който, между другото, е жена – иманеобходимите качества. Нейните умения, политически опит, морален авторитет и перфектновладеене на английски език, съчетано с нейния опит от работа по целия свят, я правятидеалният кандидат за длъжността изпълнителен директор на МВФ.

Както беше казано, изпълнителният директор трябва да бъде някой, който търси консенсуси е ефективен в момент, когато институцията има жизненоважна роля в оказването на помощза възстановяването на икономическия и финансовия баланс, със силно чувство за цел.Нашият съюз трябва да направи всичко необходимо, за да се постигне назначаването наКристин Лагард.

Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-жо председател, мисля, че в това разискване има единголям парадокс. Поначало от съществено значение е нищо да не се променя между Световнатабанка и МВФ. Ние, европейците, сме тези, които ще спечелят от действащ мултилатерализъм,но мултилатерализмът няма да действа, ако нововъзникващите икономики участват самов ограничена степен в Г-20 или на други места. Към този въпрос наистина трябва да сеподходи по-динамично и с чувство за перспектива. Освен това намирам за твърдепарадоксално това, че сега, когато започваме спешна кампания за назначаване на европеецза ръководител на МВФ, ние не даваме пример като европейци, като казваме, г-н член наКомисията, че това е стъпка в посока на външното представителство на еврозоната.

Какво е обяснението за голямото Ви нетърпение и решимост да видите назначен европеец,ако не Вашето желание за предприемане на тази стъпка, която ни казвате, че не е спешна иможе да изчака още един ден? Ако искаме да успеем с многостранния подход, необходимое ние самите да даваме пример, да бъдем последователни и да покажем колко добре можемда работим в бъдеще, защото МВФ има абсолютно решаваща роля в областта на глобалнотоуправление, роля, която надхвърля въпроса за европейския дълг и положението съссуверенния дълг на европейските държави, които са в затруднено положение. Това е задачаот решаващо значение, но освен стабилизиране на пазарите ролята на МВФ е също така дакоригира глобалните дисбаланси, които предизвикаха тази криза.

От начина, по който подкрепяте даден кандидат, днес личи, че не вземате предвид тозиабсолютно важен въпрос за управлението. И все пак, това е нещо, което интересува нас,


социалистите: да видим, че МВФ играе роля в глобалното управление така, че да коригирадисбалансите, които предизвикаха кризата.

Patrick Le Hyaric (GUE/NGL) . – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, катовсички останали в Парламента не се отнасям с пренебрежение към начина на избор набъдещ изпълнителен директор на Международния валутен фонд, но това, което иманай-голямо значение, е хората да знаят каква ще е новата роля на тази международнаинституция за прекратяването на днешната сериозна икономическа, финансова, бюджетнаи парична криза.

Международният валутен фонд трябва да стане много по-демократичен и насочен къмчовешкото развитие, образование и заетост. По мое мнение, би трябвало да се вдигнеблокиращото малцинство на Съединените американски щати. Нововъзникващите икономикиследва да получат значително по-голямо право на глас.

МВФ трябва да бъде средство срещу спекулациите, които днес задушават народите, ефективенинструмент за стабилизиране на селскостопанските и стоковите пазари с цел борба сданъчните убежища, за които хората често говорят. Вместо валутна война МВФ трябва дасложи началото на голям нов проект: проект за единна световна валута за сътрудничествовместо война на икономиките и конкуренцията.

Това следва да се обсъжда като приоритетен въпрос, за да се подобри качеството на животна хората и да спре забогатяването на банкерите за сметка на ограбването на нациите.

Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (PL) Г-жо председател, жалко е, ченапоследък МВФ се обсъжда само във връзка със скандала с бившия директор ДоминикСтрос-Кан. Пострадаха не само авторитетът на тази важна длъжност и на цялата институция,но и авторитетът на един европейски политик на толкова важна длъжност. Мисля, че аковследствие на това най-после престанем да толерираме поведение, което беше известно навсички и е твърде широко одобрявано, ще имаме положителен резултат от целия ужасенслучай. Сега обаче ние трябва да се борим за възстановяването на репутацията на тазидлъжност и на институцията на МВФ. За тази цел е необходимо да предложим компетентнолице, което ще бъде в състояние да запази спокойствието на пазарите, в медиите и в цялотообщественото мнение в днешното много трудно положение. Важно е кандидатът да заслужавадоверие, а Кристин Лагард беше призната от „Файненшъл таймс“ за най-добър министърна финансите в еврозоната за 2009 г. Членът на Комисията вече спомена колко добре тяводеше председателството на срещата на върха на Г-20. Тя е човек, доверието в който неможе да се поставя под съмнение. Не можем да подценяваме ролята на МВФ, особено сегапри наличието на финансова и икономическа криза, която засяга много страни в Европа. Втази институция трябва да присъства европейско мислене. На този пост се нуждаем от някой,който разбира значимостта на сегашната криза. Докато се занимава с глобалните финансив МВФ и с уменията и международния опит, придобити в Европейския съюз, знам, чеКристин Лагард няма да изгуби от поглед европейските интереси. Самата тя каза, че акобъде избрана за длъжността, ще внесе във фонда целия си опит на адвокат, изпълнителендиректор, министър и жена. Нека обърнем специално внимание на последния елемент,който е много важен в тази ситуация.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, процедурата по смяната наизпълнителния директор на Международния валутен фонд (МВФ) е неразделна оттрудностите и противоречията, пред които е изправена днес капиталистическата система,в светлината на влошаване на нейната криза. Текущата промяна в една от институциите навърха на системата е неразривно свързана със споровете между различните фракции на


едрия капитал, където между големите сили възникват конфликти. Тя също така е неразделначаст от нерешения въпрос за реформирането на паричната система, а с него и валутнатавойна за хегемония на долара в световен мащаб. Това е война, чиито последици се стоварватвърху гърба на работниците и народите от периферията, както може да се види в Европейскиясъюз.

Без да се прикрива нито за миг огромната степен, в която център-ляво и неговитедългогодишни връзки с неолиберализма са отговорни за този процес, тя също е неразделначаст от конфликта между тези, които приемат необходимостта от преструктуриране надългове в рамките на еврозоната и тези, които поощряват сляпото впускане напред къмнови средства за институционализирана и открито колониална намеса.

Във всеки случай и двете групи изглежда са решени да изведат експлоатацията ипотисничеството на работниците и народите до нови висоти.

Niki Tzavela (EFD). – (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, изглежда XXI векще бъде запомнен с войната между политическата власт и властта на финансовитеинституции. Има страни на планетата, които буквално са управлявани от анонимнифинансови институции и гражданите на тези страни са водени в различни посоки, а съдбатаим се определя от действията на пазарите.

Считам, че г-жа Лагард ще бъда достоен и способен представител на Европейския съюз; тяе добре квалифицирана за тази работа благодарение на опита, придобит от нея по време натози бурен период на икономическа криза, и аз считам, че тя ще бъде достоен представителна европейската икономика в рамките на глобалното икономическо управление.

Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, мисля, че е важно г-жа Лагард да бъденазначена на тази ръководна длъжност. Във Франция тя е доказала, че разбира от икономика,че насърчава малките, и по-специално средните предприятия, и че се отнася с вниманиекъм онези, които действително работят и имат принос. Това несъмнено е принцип и наМеждународния валутен фонд – да работи за подобряване на стандарта на живот на хората.Преразпределение е възможно само при условие, че има налице нещо действителнопроизведено, което да бъде преразпределено.

Ето защо реформата на Международния валутен фонд и на Световната банка е абсолютенприоритет. Трябва да гарантираме, че страните с финансови проблеми получаватнеобходимите указания и че се подават съответните знания относно начина, по който сестараем с всички сили да решим тези проблеми в Европейския съюз.

Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, разискването, което провеждаметук, заобикаля най-важните въпроси. С други думи, не решава сериозния проблем, породенот международния капитализъм: проблемът с финансовите пазари, които контролиратнашите икономики; които се опитват да наложат своите правила върху самите държави;които продължават да изострят неравенството, дискриминацията и атаките срещу праватана работниците и основните обществени услуги; и които допринасят за увеличаването набедността и социалното изключване не само в международен план в по-слабо развититестрани, но и тук, в Европейския съюз, и в много от нашите държави-членки.

Ето защо беше необходимо Комисията да заеме твърда позиция с цел да се промениположението, да се сложи край на данъчните убежища, да се упражни контрол върхуфинансовите пазари, както и да се предотврати засилването на неравенството иексплоатацията.


Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, позволетеми първо да ви благодаря за много същественото разискване. Считам, че има широк консенсусв Парламента – не пълен, но широк консенсус – относно процедурата за избор на следващияизпълнителен директор на МВФ. Тя трябва да бъде открита, прозрачна и основана на заслуги.

Долавям също, че има широка подкрепа – може би не е пълна, но широка подкрепа – заг-жа Лагард, която вече е одобрена от държавите-членки на ЕС и от Комисията като кандидатза изпълнителен директор на МВФ.

Искам да отбележа три точки в отговор на някои от мненията, изразени в хода наразискването. Първо, МВФ играе ключова роля в сътрудничеството с Европейския съюз запреодоляването на кризата със суверенния дълг в Европа, за което като изпълнителендиректор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан допринесе съществено.

Макар все още да сме изправени пред значителни сътресения в някои сегменти на пазаритена суверенни дългове на някои страни, ние успяхме да задържим кризата със суверенниядълг и да запазим текущото икономическото възстановяване в Европа. Разбира се, работататрябва да продължи и пред нас стоят още трудни решения, особено през предстоящитеседмици през юни. Но нека си припомним, че на европейска земя не е имало крах на „ЛеманБрадърс“ (Lehman Brothers) и ние трябва да гарантираме, че няма и да има. Това би билопагубно за икономическия растеж и повишаването на заетостта в Европа.

На второ място, много доброто сътрудничество между Комисията, ЕЦБ и МВФ само по себеси не беше очевидно отначало преди около година и половина по отношение напотушаването на пожара на финансовите сътресения. Всяка от тези три институции имасобствени правила, собствена философия и собствена независимост, и само по себе си небеше очевидно, че могат да работят заедно за справянето с тези предизвикателства. Въпрекитова смея да твърдя, че надделя прагматичното разбиране на кризата и ни помогна да сисътрудничим, като да задържим кризата със суверенния дълг и да запазим икономическотовъзстановяване.

На трето място, съгласен съм, че е необходима реформа на външното ни представителство.Както казах във встъпителното си изказване, сега пред нас е огромната задача, първо, дазавършим реформата на вътрешното икономическо управление. На път сме да постигнемтова и аз разчитам на вас да ни дадете възможност да го направим през юни, преди лятнатаваканция. Това е изключително важно за доверието в Европейския съюз в тези времена накриза. Затова нека всички се постараем да гарантираме, че ще завършим тази належащареформа на икономическото управление на ЕС.

В дългосрочен план нашата цел е едно място, поне за еврозоната. В краткосрочен план ние необходима по-добра координация на практическата и прагматичната политика междудържавите-членки на ЕС, представени в Г-20 или в Г-7, или в МВФ. Трябва да кажа, ченаблюдавах много и конкретни подобрения в това отношение, така че държавите-членкина ЕС, които са представени в Г-20 или в МВФ, или в Г-7, в по-голямата си част споделятобщи цели и в повечето случаи работят заедно като един оркестър, а не с различни гласове.

Да, има още много да се желае и това трябва задълбочено да се обсъди. Но, както казах, некапърво да завършим реформата на вътрешното управление и след това можем да се върнемна въпроса за това как да подобрим работата на външното представителство. Правата нанововъзникващите икономики означават, че е от съществен интерес за Европейския съюз,за неговите граждани и държави-членки да бъдат по-единни и оттам по-ефективни заиздигането на нашите каузи и нашите интереси на световната сцена.




Edward Scicluna (S&D) в писмена форма. – (EN) Който и да е следващият изпълнителендиректор на МВФ, той или тя ще има огромна задача. Идните години вероятно да бъдатдоминирани от големи международни финансови и икономически управленски реформи.Налице са голям брой отлични кандидати и аз се надявам, че изборът ще се основава назаслуги, а не на политика. В действителност на глобално равнище ЕС се изявява подвъзможностите си в Г-20, МВФ или в СТО. Той не говори с единен съгласуван глас, а с многогласове. Това е сериозен недостатък, който засяга особено по-малките държави-членки,които нямат дипломатическата сила на по-големите държави. При условие че политическитепозиции се договорят прозрачно и демократично, ние ще се облагодетелстваме отпо-активната роля на ЕС в преустройството на международната парична и финансовасистема. Комисията по икономически въпроси в момента работи върху доклад относноглобалното икономическо управление, който се надявам да доведе до предложения отстрана на Комисията относно подобряването на външното представителство на ЕС в тазиобласт. ЕС е икономически блок, представляващ над 450 милиона души, чиято валута евтората в света международна резервна валута. Ако ние не проявяваме сериозно отношениекъм него, няма да го проявява и останалата част от света.

18. Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитиеи демонстрационни дейности (разискване)

Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Audy І от името накомисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно междинния преглед наСедмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологичноразвитие и демонстрационни дейности (Α7-0160/2011).

Jean-Pierre Audy, докладчик. – (FR) Г-жо председател, г-жо Гейгън-Куин, госпожи игоспода, събрали сме се тук, за да направим оценка на Седмата рамкова програма за научниизследвания (2007–2013 г.), която има бюджет от 51 милиарда евро. Това е най-голяматапрограма в света и тази сума може да бъде сравнена със 17-те милиарда евро за програматапрез 2000–2006 г., която покриваше пет години, докато тази обхваща седем.

Преговорите относно Седмата рамкова програма се състояха през 2006 г. и пак ще повторя,тя покрива периода 2007–2013 г. След провеждането на преговорите се появиха три новиобстоятелства, заради които се наложи да съсредоточим вниманието си върху оценката напрограмата.

Първо, Европейският съюз преодолява неуспеха на Лисабонската стратегия, разработенапрез 2000 г. от Европейския съвет с цел към 2010 г. Европейският съюз да стане водещатав света икономика, основана на знанието. Сега ние имаме стратегията „Европа 2020“. Вториятнов момент: неуспехът на Договора за конституцията. Сега е в сила Договорът от Лисабони той дава нови правомощия. И третото ново обстоятелство: финансовата криза, коятостигна до нас от Съединените щати през 2008 г.

Трябва да мислим за 2011–2013 г. именно с оглед на тези три нови обстоятелства. Живеемв изключително несигурни следкризисни години и в такива времена на недостиг на публичниресурси финансовите средства, които се залагат, са много важни. За първите три години напрограмата бяха предвидени 26 милиарда евро. Остават ни още 28,5 милиарда евро, коитода разпределим за 2011, 2012 и 2013 г. Ето защо трябва внимателно да обмислим какви


послания искаме да изпратим на Европейската комисия, така че тя да адаптира своятанаучноизследователска политика към големите предизвикателства на днешния ден.

Други оратори ще говорят по-подробно по този въпрос, но аз бих искал да подчертая двапункта: първият е опростяването, а вторият – отговорът на големите предизвикателства, скоито се сблъскваме.

Що се отнася до опростяването, моята колега, г-жа Carvalho, ще обсъди в подробностисвоя отличен доклад и трябва да кажа, г-жо член на Комисията, че ние приветствамерешението на Комисията от 24 януари 2011 г. за създаването на система за регистрация„на едно гише“, но трябва да отидем и по-нататък. Трябва да предвидим и бъдещи мерки заопростяване и да оставим миналото зад гърба си. Вие сте добре запозната с всички тезивъпроси като бивш член на Европейската сметна палата. Тригодишното преразглеждане наФинансовия регламент ще ни позволи да заложим правното основание за това опростяване,но не смятам, че с поправката за допустимия риск от грешки сме на верен път. Трябва даопростим регламентите и именно чрез опростяване ще намалим броя на грешките.

В случай на разногласие между одиторите от Комисията и одитираните организациипредлагам да се осигури възможността за провеждане на независими насрещни проверкии да се позволи участието на медиатор, така че да не се обръщаме към Съда на Европейскиясъюз да разрешава всякакви спорове, които могат да възникнат между одитиранитеорганизации и Комисията. Ние наистина трябва да уредим този въпрос, г-жо член наКомисията.

Освен това сме изправени пред големи предизвикателства. Трябва да включим по-тяснопромишления сектор в индустриалната политика на стратегията „Европа 2020“, в частностс европейския патент, и трябва да засилим участието на МСП – малките и среднитепредприятия – и на жените. Инфраструктурата следва да бъде съфинансирана от рамковатапрограма, Европейската инвестиционна банка, структурните фондове и с националнисредства. Трябва да насърчаваме високото качество, а също така и да осигурим хармоничноразпределение на научноизследователската инфраструктура в рамките на Европейския съюз.Днес ние не знаем кои държави ще получат Нобеловите награди през следващите пет години.Трябва също така да спазваме международните си ангажименти, например ITER.

И накрая, в доклада предлагаме да се удвои сумата за финансиране на научни изследвания,за да създадем европейското научноизследователско пространство с помощта на Европейскиянаучноизследователски съвет. Това е ключът за осигуряване на растежа, от който се нуждаем,за да финансираме задачите си в социалната област и за да спазим ангажиментите си относнооколната среда.

Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членовена Парламента, бих искала да ви благодаря за възможността да се обърна към всички васпреди окончателното гласуване по доклада за междинната оценка на РП7 в пленарна залаутре сутринта. Изпълнението на Седмата рамкова програма и нейното продължение,предложено като обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации, е белязаноот дълга поредица отделни, но все пак значими стъпки. Смятам, че днешното разискванебележи една от тези значими стъпки.

Обсъждането днес е подготвено от продължилата месеци наред старателна работа на г-нAudy, на докладчиците в сянка, на другите членове на комисията по промишленост,изследвания и енергетика, както и на членовете на комисията по бюджети. Оценката нямастойност, ако резултатите от нея не се представят, не се обсъдят, не се проучат и наистина


не се приемат, или отхвърлят, от действително заинтересованите страни, заради които сеправи тази оценка. Разбира се, Парламентът играе много важна роля в този процес не самозащото разполага с богат и разнообразен опит в сферата на политическия и общественияживот, но и, което е също толкова важно, защото неговите членове притежават задълбоченипознания в много области.

Нека да направя няколко кратки уводни бележки по самия доклад. Първо, това есъдържателен и широкообхватен доклад, който по градивен начин разглежда основнитевъпроси, възникнали при междинната оценка на РП7. Най-насърчаващото е да се види, четози доклад за междинна оценка предизвиква много съществени реакции от страна наинституциите и че тези реакции, макар понякога да акцентират върху различни въпроси, восновата си приемат основните наблюдения и препоръки, направени от независимитеексперти по оценяване.

Комисията със задоволство отчита, че качеството на работата по оценяването се признаваот Парламента. Комисията отбелязва, че основните въпроси, изтъкнати в представениядоклад, съвпадат с ключовите теми, засегнати в отговора на Комисията по доклада заоценката. Дори и да няма пълно съгласие по всеки детайл, важно е да се отбележи, чесъществува базисно общо разбиране по големите набелязани въпроси, а именнонеобходимостта от широкообхватна стратегия за насърчаване на научните изследвания ииновациите в контекста на стратегията „Европа 2020“, необходимостта програмата да станепо-достъпна за широкия кръг от възможни участници в Европа и необходимостта отпо-нататъшно опростяване на процедурите, за да се позволи на всички участници да сесъсредоточат върху творчеството, а не върху бюрокрацията.

Комисията подчертава своето намерение да вземе конкретни мерки, така че в оставащитегодини от РП7 да въведе максимален брой от синтезираните предложения, направени отекспертите по оценяване. Г-н Audy ни напомни например, че вече сме въвели три конкретнимерки за опростяване по РП7: по-широко прилагане на средни разходи за персонал, улесненипроцедури за собствениците и управителите на МСП, и комитет за съгласуване, който даосигурява единно тълкуване на правилата.

В същото време препоръките и гледищата, застъпени в тази междинна оценка, са, разбирасе, от първостепенна важност за подготовката на бъдещите дейности в областта на научнитеизследвания и иновациите. Тя ще включва необходимия качествен скок в опростяването,който ще бъде направен посредством обща стратегическа рамка, нови правила за участиеи – с вашата помощ – с преработен и удобен за използване Финансов регламент.

Комисията предвижда да продължи това разискване и при следващите обсъждания. Етозащо вашите коментари днес и въпросите, които повдигате, ще помогнат за по-нататъшноизясняване на нашите възгледи.

Carl Haglund, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (SV) Г-жопредседател, бих искал да благодаря на уважаемата г-жа Гейгън-Куин за това, че стриктноспазва своя ангажимент по отношение на научните изследвания, а също така искам даблагодаря и на докладчика. Имах привилегията да работя като докладчик за комисията побюджети по въпроси, свързани с научните изследвания, и ще изложа тук кратките бележкина нашата комисия.

Ще започна с известна нотка на критичност и ще кажа, че би било добре оценките от тозирод да бъдат правени навреме. Това би улеснило нашата работа, но от всички други гледниточки тази оценка е уместна. Комисията по бюджети смята, че в бъдеще е важно да се засили


връзката между научните изследвания и промишлеността по такъв начин, че индустриятадействително да използва на практика потенциала на иновациите и новите идеи.

Бихме искали също така да подчертаем факта, че ни трябва смелост да поемаме рискове. Безрискове няма да постигнем добрите резултати, към които се стремим. Друг съществен момент,отбелязан и от самата г-жа Гейгън-Куин, е опростяването на процесите и намаляването насъществуващите бюрократични процедури. Това е изключително важно. Не на последномясто, бих искал да ви напомня, че трябва да сме в състояние да изпълняваме стратегията„Европа 2020“ като част от Седмата рамкова програма за научни изследвания; не можем дачакаме до следващата програма.

Maria Da Graça Carvalho, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, позволетеми първо да поздравя докладчика за неговия отличен доклад, а също и за начина, по койтотой ръководеше работата. Сегашната рамкова програма е стратегически важна законкурентоспособността и заетостта в Европа. Предстои да бъдат изразходвани 50 % отнейните средства. Затова междинният преглед на текущата рамкова програма е много важен,за да може през втората половина от съществуването си тя ефективно да допринася завъзстановяването на европейската икономика.

По отношение на основните препоръки за прегледа бих искала да изтъкна значението наопростения достъп до финансиране и адаптирането на тематичните приоритети ипригодността на правилата спрямо новите предизвикателства. Опростяването на достъпадо научноизследователските фондове ще позволи правилата и процесите да станат по-прости,по-ясни и по-прозрачни. Ето защо всички препоръки в доклада, които засягат опростяването,но не изискват преработване на финансовите регламенти, следва да бъдат включени в Седматарамкова програма. Бих искала да поздравя Комисията за мерките, които вече са въведени.

Второ, бих искала да изтъкна необходимостта да се акцентира повече върху тематичнитеобласти, които са жизненоважни за бъдещето на Европа, като енергийната сигурност,околната среда и здравеопазването.

Трето, адаптирането на правилата за посрещане на новите предизвикателства ще позволинапример по-голямо участие на малките и средните предприятия (МСП) и на младитеизследователи в научноизследователски проекти.

И накрая, приветствам насоките за следващата рамкова програма. Бих искала да изтъкнанай-вече препоръката за значително увеличаване на бюджета за наука и иновации вследващата финансова рамка на ЕС. Само по този път Европа ще стане по-конкурентоспособнаи просперираща.

Britta Thomsen, от името на групата S&D. – (DA) Г-жо председател, г-жо член наКомисията, госпожи и господа, бих искала първо да благодаря на г-н Audy за неговотоотлично сътрудничество при прегледа на рамковата програма за научни изследвания. ЕС еизправен пред голямо предизвикателство в лицето на страни като Китай, Индия и Бразилия.Тези държави осъществяват мащабно икономическо развитие. Това ни задължава да работимоще по-усилено за създаването на растеж и работни места чрез научни изследвания ииновации – в противен случай ЕС ще отпадне от надпреварата в областта на знанието.

Седмата рамкова програма е успешна, но има и какво да се подобри в нея. Според менприоритетите при преговорите за Осмата рамкова програма са три. Трябва да опростимпроцедурите за кандидатстване и за докладване. Просто трябва да се справим с бюрокрацията.Второ, трябва да имаме смелостта да изберем свободата и гъвкавостта. Самите изследователитрябва да имат свободата да избират най-важните области на научноизследователски интерес


и най-вече програмата трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да може да се справя спредизвикателствата на утрешния ден. Това ще доведе до по-добри резултати. Освен товатрябва да укрепваме още повече интердисциплинарния подход в мисленето и в работатаси.

Frédérique Ries, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, Седмата рамковапрограма за научни изследвания е най-голямата научноизследователска програма в света:тя има бюджет от 54,6 млрд. евро за текущия период 2007–2013 г. и досега е финансираланад 9000 проекта. Въпросът е дали резултатите съответстват на тези големи инвестиции.

Съдейки по предходните изказвания, мисля, че със самото си задаване въпросът отчастидава и отговора. Европа не се справя така добре, както може. Знаем главните причини затова, те вече бяха посочени: в общи линии в Европа има разделение Север–Юг, що се отнасядо научните изследвания и развитието; Европа също така изостава по отношение на разходитена предприятията за научни изследвания и развитие; изследователите и МСП са затрудненив достъпа си до разнообразните програми, както изтъкна нашият докладчик.

Има основания за оптимизъм все пак, защото Съветът, Парламентът и Комисията са в пълносъгласие по тези въпроси и са осведомени за нуждата от промяна на фокуса на европейскитенаучни изследвания и иновации към големите социални и икономически предизвикателствана днешния ден. Става въпрос, разбира се, за изменението на климата – въпрос, който вечебеше обсъждан – но също така и за енергийната сигурност, която се нуждае от доброуправление след аварията във Фукушима, и за безопасността на храните, която отново излезена дневен ред след случая с бактерията E. Coli.

Много важно е също така да не се заемаме да решаваме всичко наведнъж – във връзка с товааз, естествено, споделям желанието на г-н Audy да се заложат ясно определени приоритетиза Европа на научните изследвания. Това е идеята, изложена в параграф 9 от доклада. Европатрябва да си даде средствата за постигане на конкретни големи цели. Докладчикът споменасъщо така и 28-те милиарда евро, които трябва да бъдат разпределени през оставащите тригодини.

Тъй като говорим за конкретни приоритети и сфери, ще завърша, като посоча една конкретнасфера – нанотехнологиите – в която според мен са необходими повече инвестиции предвидмногото отрасли, в които те потенциално могат да бъдат използвани: медицина,хранително-вкусова промишленост, електроника, нови материали и нови енергийниизточници. Да, работа на нашите експерти е да започнат тази революция, но Европейскиятсъюз – след момент завършвам – е призван да бъде водачът и да завладее тази територия набезкрайно малкото.

Vicky Ford, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, научните изследванияи иновациите са ключът, с който можем да постигнем растеж и да посрещнем най-големитепредизвикателства, които стоят пред нас. Познавам отлични изследвания, финансирани севропейски субсидии: както съвместни проекти с промишлеността или трансграничнипроекти, така и такива, осъществени благодарение на индивидуални субсидии за научниработници.

Същевременно европейската рамкова програма има репутацията на най-бюрократичната всвета. Г-жо член на Комисията, мисля, че можете да направите повече за опростяване направилата. Парите не достигат и средствата трябва бързо да отиват при учените влабораториите, а не само при хората, които попълват формулярите и проверяват сметките.


Не всяка заявка може да бъде финансирана и в света на научните изследвания добавенатастойност трудно може да бъде измерена, разбира се, но аз не смятам, че една обща европейскасистема за оценяване на изпълнението е единственият път. Ние се нуждаем от учени, коитосе конкурират с най-добрите в света, и те следва да бъдат оценявани на световната сцена.Не бива също така да подценяваме и принципа на високите научни постижения.Европейският научноизследователски съвет например направи много за подкрепата наотделни научни работници. Ако неговите правомощия са променени в посока към подкрепана екипни проекти, това не бива да бъде за сметка на подкрепата на индивидуални научнипостижения.

Бих искала да имаме повече пари за научни изследвания, но нямаме бездънна банковасметка. Моята група и аз не можем да подкрепим удвояването на бюджета на ЕС в еднаобласт без ангажимент да се покаже откъде може да се вземат тези пари. Вместо това ниебихме искали да видим, че публичните средства се използват по-интелигентно както редомс частни инвестиции, така и чрез по-добри обществени поръчки.

Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, преди всичкобих искала да благодаря първо на г-н Audy за неговата работа и за отличния начин, покойто си сътрудничеше с колегите от всички групи, и за откритостта, показана от него впроцеса на работа.

Мисля, че прегледът на Седмата рамкова програма е изключително важен. Неимоверноголямо е значението на въпроси като прозрачността, опростяването и преразпределянето,които са същностни и са ясно изтъкнати в доклада и в позициите, които Парламентът прие.

Мисля, че научните изследвания и иновациите имат фундаментален принос за по-справедлив,по-добре разпределен и по-устойчив модел на развитие, затова не можем да пренебрегнемнякои фактори. Тъй като много от тях бяха посочени тук, аз ще изтъкна фактори, коиточесто биват забравяни.

Първо, прегледът показа ясно, че разпределянето на средствата за научни изследванияпродължава да бъде прекалено концентрирано, и ние не можем да си позволяваме да недържим сметка за това. Някои държави, научни звена и центрове, и цели промишлениотрасли имат много по-лесен достъп до финансиране на научноизследователска работа,отколкото други. Този модел е неприемлив. Длъжни сме да постигнем увеличаване научастието на новите държави-членки и на южните държави, които между другото иматнай-голяма нужда от достъп до финансиране.

Второ, считам, че делът на реалните участници и на организациите на гражданското обществосъщо трябва да бъде увеличен. Малките и средните предприятия (МСП) продължават дапредставляват важно предизвикателство.

И трето, една бележка за лошите условия на труд в научноизследователската работа: научниизследвания с високо качество или високи научни постижения не са възможни, акопродължаваме да допускаме изследователите в някои части на Европа да работят в условияна труд, които не могат да се нарекат достойни. След тези думи бих искала най-вече даизразя благодарността си за свършената работа. Мисля, че това е важна стъпка от страна наПарламента.

Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, благодаря на г-нAudy за неговия отличен доклад. РП7 е една от най-големите научноизследователскипрограми в света и затова е добре да направим тази междинна оценка.


Преди всичко се радвам на отправения тук единодушен призив за мерки за опростяване нанашите разпоредби за методите на финансиране. Второ, важно е, че обръщаме внимание нанедостатъчното участие на МСП в програмата и че призоваваме за мерки за подобряване втова отношение, особено доколкото бъдещият растеж и създаването на работни места в ЕСзависят от МСП. Трето, силно подкрепям действията „Мария Кюри“. Бих искала също такада добавя, че е жизненоважно в средносрочен план да разработим механизъм за измерванеи оценка на напредъка и на измеримото въздействие на иновативните политики и програмив ЕС.

В заключение, трябва да кажа, че равнището на финансиране на РП7 трябва да бъдеподдържано, тъй като знаем добре, че инвестирането в научноизследователска и развойнадейност е ключ за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,първо, бих искал да благодаря на г-н Audy и на всички други колеги, които работиха потози доклад. Преглед от този род е, разбира се, необходима предпоставка за заключенията,които трябва да направим. Всички ние с убеденост приемаме, че въпросът за инвестициитев научни изследвания е централен за бъдещето на Европа. Имаме ли обаче смелостта да синаправим правилните заключения от това, ще се види, когато влезем в следващия кръг.Имаме ли смелостта да гарантираме това и ще съумеем ли да осигурим достъп до подходящитефинансови ресурси? Всички казват, че ще го направим, но ще бъде трудно. Как ще съумеемда използваме по-ефективно съществуващите ресурси? Доволен съм от факта, че в товаразискване отдадохме голямо значение на въпроса за опростяването, включително въввръзка с доклада на г-жа Carvalho. Как ще направим процесите по-опростени, по-бързи ипо-ефективни и как ще постигнем по-добри резултати със съществуващите средства? Редомс въпроса за адекватното финансиране, това е друг ключов въпрос.

Трето, ние трябва да гарантираме – и в това отношение се противопоставям на някои отмоите колеги – че средствата няма да се разпределят според принципа „да има за всеки помалко“. Не това е принципът, който следва да използваме при финансиране нанаучноизследователската дейност. Средствата за научни изследвания могат да бъдатразпределяни единствено според принципа на високите научни постижения. Резултатът,за съжаление, е, че средствата не се разпределят поравно между всички държави-членки.Което означава, че сме изправени пред огромна задача, а именно да гарантираме, чеподобрения ще бъдат направени точно в тези държави-членки, които още не са постигналикритериите за високи научни постижения. За това ние категорично се нуждаем от другиинструменти, защото въпросът още не е решен. В бъдеще ще имаме нужда от набор отинструменти, с които да гарантираме не едно равномерно разпределение на финансовитесредства, а това, че се използва финансиране чрез други инструменти, за да се акцентиравърху конкретни аспекти.

Не на последно място, ние трябва да финансираме по-малко проекти. Не можем да избегнемвземането на решение за избора на основни аспекти, върху които искаме да се съсредоточим.Ако всеки въвежда нова тематика, това няма да е от полза за финансирането на научниизследвания в дългосрочен план. Трябва да имаме смелостта да гледаме и да видим какво еот особена важност и какво по-специално искаме да продължаваме да финансираме.

Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, до каквастепен слабостите, констатирани в нашата система за научноизследователска и развойнадейност, станаха силни страни със Седмата рамкова програма?


Необходимо беше да се стимулират фундаменталните научни изследвания и съответно бешесъздаден Европейският научноизследователски съвет, на който се препоръчва в бъдеще даработи по-добре, като съчетава високите научни постижения и сближаването. Необходимибяха повече изследователи и бяха въведени действията „Мария Кюри”, които изискват ощепо-усилена работа. Стремяхме се към по-голямо участие на малките и средните предприятия(МСП) и успяхме да стигнем до един дял от близо 15 %, а той би могъл и да се увеличи ощепри нарастващото опростяване. Имахме нужда и от по-голямо финансиране, най-вече частнофинансиране, което още остава слабост, дължаща се не само на кризата, но и защото наистинаима какво да се подобрява в някои инструменти, например в съвместните технологичниинициативи (СТИ).

Независимо от това, г-н Audy, аз не се съмнявам, че благодарение на поуките, които сивзехме от този междинен преглед, рамковата програма ще стане още по-добра. Поздравленияза вашия доклад.

Владко Тодоров Панайотов (ALDE). – (EN) Г-жо председател, първо, бих искал даблагодаря на експертите от Комисията и на докладчика, г-н Audy, за тяхната работа.

Тази междинна ретроспекция е много важна. Европейският съюз страда от недостиг нареактивност и това му попречи да постигне целите на Лисабонската стратегия. По отношениена научните изследвания и иновациите обаче има няколко аспекта, в които ЕС още стоиначело и може да се гордее с това.

ЕС се сблъсква с много предизвикателства, които не сполитат непременно и неговитеконкуренти, но той съумява да остане в състезанието. Става въпрос за недостига на естествениенергийни източници в европейските земи, което е категорична пречка за развитието ииновациите. Става въпрос също така и за застаряването на населението в Европа, което едруго предизвикателство, характерно за ЕС. Но за сметка на това ЕС има най-амбициознитеи най-обвързващи норми по отношение на защитата на околната среда. Той има също таканай-високите социални стандарти и изисквания за работниците на работното място.

Мисля, че можем да се гордеем с този факт. Живеем на континент, където някои ценностиимат все така важно значение и не са съвсем засегнати от глобализацията. По мое мнениене бихме могли да станем най-устойчивата в света икономика, основана на знанието, безда уважаваме ценностите, които характеризират европейското общество. Смятам, че товаще донесе своите дивиденти в бъдеще.

Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, увеличаването на иновациите вЕвропейския съюз е един от ключовите елементи на икономическото развитие, особено вусловия на криза. Докладчикът правилно подчерта ясно този аспект. За съжаление, струвами се, че някои ключови въпроси бяха представени прекалено общо. Преди всичко обачеследва да се отбележи относително малката сума, отделяна за иновации в новитедържави-членки на ЕС. Може едва ли не да се каже, че голямата разлика и диспропорциямежду старите и новите държави-членки в този случай е направо поразителна. Това еспоменато само в едно изречение в доклада. Тяхното скромно участие се приема негативнои има негативно влияние върху устойчивото развитие на Съюза, както и върху сближаването.

Тук следва да се отбележи, че въпреки тези 86 милиарда евро, предназначени за научниизследвания през периода на финансиране 2007–2013 г., няма никакъв знак за промянав състоянието на нещата, затова при финансирането по Кохезионния фонд за иновации презследващата финансова перспектива следва да се обръща по-голямо внимание на фактора набалансираното управление на средствата за старите и новите държави-членки на ЕС. В


крайна сметка иновациите представляват възможност за тези нови държави-членки и тяхнатанаука и нови технологии следва също да бъдат развивани чрез сближаване за общото благона Европа.

Следва да се подчертае също така, че проблемите с финансирането на научните изследваниязасягат най-вече малките и средните предприятия. С оглед на затягането на паричнатаполитика поради финансовата и икономическата криза кредитите, които са от същественозначение за дългосрочните инвестиции, свързани с иновациите, са ограничени. Товасъстояние на нещата трябва да бъде взето предвид, за да може да се улесни отпускането накредити за малките и средните предприятия за такива цели. Следва да се отбележи същотака, че административните процедури в това отношение е необходимо да бъдат опростени.

Amalia Sartori (PPE). – (IT) Г-жо председател, аз също бих искала да благодаря на г-нAudy и на цялата комисия по промишленост, изследвания и енергетика за отличната работа,която свършиха, и за ползотворното обсъждане, което се състоя по тази извънредно важнатема.

Мисля, че има само един въпрос, който днес не повдигнахме, и това е необходимостта дапризнаем, че Европа сега изостава донякъде по отношение на научните изследвания ииновациите.

Ние бързаме да се похвалим с резултатите, които сме постигнали, но ще бъде добре и дапризнаем, че в някои области изоставаме не само от нашите традиционни конкуренти,Съединените щати, но също и от много силните конкуренти, като Китай и други страни.

Ето защо мисля, че ако Европа не иска да се разпадне и да загине, тя трябва да вземе решениеда инвестира много повече в научни изследвания и иновации. Не е необходимо обаче давземем това решение тази вечер, по време на това разискване, а по-скоро в контекста на еднопо-широко обсъждане, свързано с финансовата перспектива и с общия въпрос как даизползваме ресурсите, които имаме на разположение. Накратко, това категорично е въпросномер едно!

След тази уговорка смятам, че всички въпроси, засегнати от г-н Audy и г-жа Carvalho – накоито ще се спра в други изказвания – заслужават нашето внимание. Те включватопростяването, необходимостта от координирано финансиране, стремежа да се развиестратегията „Европа 2020“, високите научни постижения и иновациите, като същевременноотразяват факта, че всички тези усилия са насочени в две основни направления: първото самалките и средните предприятия, пулсиращото сърце на Европа, където трябва данасърчаваме иновациите и да ги насърчаваме чрез опростяване; и второто са големитенаучноизследователски центрове, защото ние наистина сме длъжни да имаме повече такивацентрове.

Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожии господа, чудесният доклад на нашия колега, г-н Audy, резюмира всички наши обсъжданиясъс заинтересованите страни в този сектор. Няма да се връщам тук на тяхната оценка занашата Седма рамкова програма: тя е, че програмата е необходима, но е прекалено усложненаи прекалено бюрократична.

Бих искала да изтъкна само две съображения. Първо, иновациите. Парламентът се наема даги насърчава, но това не бива да става за сметка на фундаменталните научни изследвания.Както добре знаем, основният резултат от научното изследване е познанието, последваноот възможността за внедряване на този резултат в икономическия сектор, или по-точно в


промишления сектор. Ето защо трябва да се прави ясно разграничение между подобряванетона фундаменталните научни изследвания и боравенето с резултатите от тях.

Второ, финансирането. Всички сме съгласни, че бюджетът следва да съответства на нашитеамбиции. Аз бих отишла по-далеч и бих казала, че в тази област ние следва да бъдеминовативни, като сме последователни. Безсмислено е да разработваме нови инструменти;нека по-ефективно да използваме съществуващите. В този смисъл механизмът за финансиранес поделяне на риска е истински успех, но той трябва да възприеме подход, който да епо-отворен за МСП и научноизследователската инфраструктура. Затова призовавамКомисията да направи всичко, което е по силите ù, за да разреши споровете колкото евъзможно по-бързо и да вземе предвид насоките за действие, предложени в този доклад.

Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-жо председател, Седмата рамкова програма влезев сила през 2007 г. след разширяването на ЕС с 12 нови държави-членки. Разбира се, тезидве големи разширявания увеличиха многообразието в Европейския съюз.

И тук изниква въпросът: дали Седмата рамкова програма адекватно отчита това многообразие,т.е. дали тя е била разработена по такъв начин, че да насърчава високите научни постиженияеднакво в целия Европейски съюз. Прегледът идентифицира някои характерни особености,две от които искам да откроя тук.

Първо, нееднаквото участие по географски признак и слабото участие в проектите наизследователите от някои части на Съюза, особено на тези от по-малко развитите регионии от страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. и след това.

Второ, изследователи от по-малките държави-членки са съвсем слабо представени катокоординатори на проекти. Обяснението, което досега съм получавала за това положение,гласи, че високите научни постижения са главният критерий за подбор по Седмата рамковапрограма. Това води до заключението, че качеството на научните изследвания в регионите,които са слабо представени в проектите, е ниско.

Бихте могли обаче да се запитате дали това все пак е истинската причина. Такива твърденияне бива да се правят произволно. Затова призовавам Комисията да проучи причините засъвсем неравномерното географско разпределение на проектите и координаторите.

В края на краищата държавите-членки, които изостават от високите научни постиженияна ЕС, имат интерес да се възползват от европейските структурни фондове, за да укрепятсвоите научни и изследователски сектори. Тази възможност също би следвало да бъденалична в следващата финансова перспектива.

Структурните фондове обаче следва да бъдат използвани само от държавите-членки, закоито са разпределени. Идеята тези средства да могат да изтичат от по-малко развититестрани към по-развитите, за да могат развитите страни да градят например своятанаучноизследователска инфраструктура, е неприемлива, защото така разривът междурегионите само ще расте. Надявам се Комисията да бъде в състояние да разсее съмнениятаотносно равните възможности за изследователите и координаторите от различни регионии държави в Съюза, при условие, разбира се, че те изпълняват изискванията за високи научнипостижения.


ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLIЗаместник-председател

António Fernando Correia De Campos (S&D) . – (PT) Г-жо председател, преди всичкобих искал да поздравя г-н Audy за отличния доклад. Макар и със закъснение, междинниятпреглед очерта най-критичните аспекти от Седмата рамкова програма: прекаленатабюрокрация, липсата на интерес от страна на промишления сектор, броят и сложността нановите инструменти и бавните темпове, с които се извършват плащанията. Съществува ипо-висок риск от голямо прехвърляне на средства от настоящата рамкова програма къмширокообхватни програми със спорна добавена стойност. Докладът успя да посочи иположителни елементи, като по-задълбоченото международно сътрудничество междунаучните групи, работещи по общи проекти, някои успехи, като Европейския съвет занаучни изследвания и по-добрия баланс между представителите на двата пола.

Съществуват някои елементи, които трябва да бъдат приоритизирани: първо, опростяванена програмата, и второ, насърчаване на научното развитие не само в някои държави, а вцяла Европа, както и на по-тясната връзка между рамковата програма и иновациите иизползването на инструменти, насочени към малките и средните предприятия ипредприемачеството. Програмата Eurostar е най-успешният пример за това и следва дапродължи да се развива.

Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, това, което трябва да направим, е просто дазаздравим научноизследователската общност и по този начин и икономическата мощ наЕвропа на фона на международната конкуренция. Ето защо ние трябва да проучим с каквисобствени ресурси ще можем да разполагаме в Осмата рамкова програма за изследвания.Бих искал да призова члена на Комисията да се възползва от приходите, генерирани отСистемата за търговия с емисии на парникови газове, за да може наистина да се решипроблемът с CO2. Това би било важна отправна точка.

Бихме могли да разполагаме с милиарди евро, които да използваме за програмата за„интелигентна“ енергия, за големия ни диапазон от платформи с батерии и за многоторазлични начини, по които си осигуряваме устойчива среда. Това може да се обсъди с членана Комисията, г-н Левандовски, и разбира се, с министрите на финансите.

Трябва също така да подобрим Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ).Считам, че по-специално в Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ)информационните и комуникационните технологии трябва да се използват, за да се осигуринеобходимото оборудване и хардуер, за да се даде възможност на изследователите да общуватпо-бързо, по-добре и по-ефективно, като използват най-новите технологии. Интегриранетона връзките с оптични влакна в сателитното оборудване и формирането на съответнитегрупи елементи ще бъде забележително начинание, както и създаването на Европейскиинститут за технологиите.

Във връзка с това ние просто трябва да запознаем нашите образователни институции, аименно професорите, учителите и началните учители, със съдържанието на проведенитеизследвания в рамките на Седмата рамкова програма за изследвания и ПКИ. Просто енеобходимо да направим така, че учениците и студентите да имат достъп до най-новитедостижения в областта на знанието.

Не на последно място, Европейският съвет по научни изследвания върши отлична работа.а финансираната от него дейност трябва да бъде широко достъпна за общественосттавъзможно най-бързо. Бих искал отново да благодаря на г-н Audy за подкрепата за малките


и средните предприятия и както каза и г-н Correia De Campos, програмата Eurostars можеда се превърне в един от основните проекти в бъдеще.

Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-жо председател, преди всичко и аз бих искал да поздравяг-н Audy за всички негови усилия по този доклад. Нашият капацитет да обединяваме икоординираме усилията си в областта на изследванията определя нашата икономическаконкурентоспособност. Подкрепям идеята, че по-добрата координация, съгласуваност ивзаимодействие между Седмата рамкова програма и структурните и кохезионните фондовеможе също да подобрят участието на държавите-членки, които в момента не са достатъчнодобре представени. Транснационалната съвместна изследователска дейност трябва да останеприоритет Държавите-членки трябва да си сътрудничат, а не да се състезават помежду си.Процентът на успех по тази програма, който до момента е скромен, може да се повиши,като се опростят административните и финансовите регламенти.

(EN) И ще завърша на английски: по-рано тази година членът на Комисията, г-жа Куин,каза, че „ние трябва да изпратим бюрокрацията в шредера. Нуждаем се от прости и ясниправила, които се прилагат строго и последователно.“ Днес, г-жо Куин, искам да ни помогнетеда превърнем тези думи в действия. Благодаря Ви.

Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията,уважаеми колега докладчик, понякога е добре да погледнем назад, особено в период катотози и точно преди да установим финансовата рамка и законодателната програма наПарламента.

Става ясно, че научните изследвания в Европа са с най-високо качество. Проблемът е какда превърнем изследванията в продукти и как да организираме цялата верига. Разбира се,няма много смисъл в това да генерираме много голям брой патенти, които се продават посвета, ако произтичащата от тях добавена стойност отива в други части на света. Ето защотрябва да привлечем интереса на европейците и те да се ангажират по такъв начин – трябвада ги обучим за това – че целият процес да се осъществява тук.

Искам да коментирам още нещо. Става въпрос за високи постижения, но те трябва да састабилни, а не просто да съществуват под формата на свободно блуждаеща интелигенция.Високите постижения трябва да се вкоренят в регионите и градовете. Не трябва да сепозволява тази висока степен на добавена стойност да се открива единствено в големитерегиони. Като Парламент, нашата работа е да внесем комбинацията от резултатите отизследователската работа и това, което може да се направи с тях в областта на иновациите.Вие формулирахте свой собствен Съюз на иновациите с много добри инициативи, а има имного други средства, като структурните фондове например, които можем да използвамеза тази цел. През следващите години ще се трябва да използваме условността. В този смисълтрябва да гарантираме, че регионите, които малко изостават, инвестират в специализация.Това може да се случи и със собствени средства на държавите-членки, а не само чрезевропейско финансиране. По този начин вие създавате общ дневен ред, а инструменти катосъвместното програмиране също са от огромно значение в това отношение.

Имам още две много кратки бележки: първо, трябва да продължим да използвамеинструменти, свързани с риск. Тази инициатива, Механизмът за финансиране с поделянена риска на Европейската инвестиционна банка, работи изключително добре. Второ,г-жо Carvalho, разбира се, Вие се справихте много добре. Има по-малко бюрокрация. Сегаотпуснете юздите и на съвместните технологични инициативи, в които ролята напромишлеността е 50 %, а ние се държим така сякаш те са организации от публичния сектор.Това просто не може да проработи.


Благодаря ви много за този междинен доклад. Той е много важен и когато бъдат определениновите регламенти, ние ще ги превърнем в нови перспективи.

Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE). – (PL) Г-жо председател, бих желал даблагодаря на докладчика за свършената работа. Най-важният въпрос, който бих искал даподчертая, е опростяването на съществуващите правила и процедури за програми в подкрепана изследователската дейност и иновациите и необходимостта да установим причините занедостатъчно доброто представителство на новите държави-членки на ЕС. Бъдещата рамкатрябва да отговаря на текущите нужди по такъв начин, че всяка страна да може да развиеобласт на изследвания, научноизследователски дейности и иновации с помощта на общифинансови инструменти, които при добро управление ще дадат възможност мерките да сефокусират върху социалните нужди и потребностите на пазара.

Осигуряването на възможност за асоциациите, предприятията, особено микропредприятиятапод формата на обединения, както и на националните или регионалните мрежи оттехнологични платформи да участват в една бъдеща рамкова програма, е важна задача. Всъщото време искам да подчертая, че поддържането на разнообразието на регионите наЕвропейския съюз в областта на иновациите изисква да се обърне особено внимание наформулирането на обща стратегическа финансова рамка за научни изследвания и иновации.

Заслужава си също така да се обърне внимание върху взаимодействието на действията, коитосе предприемат на европейско, национално и регионално равнище, с допълнителнотовъвеждане на общи административни и финансови регламенти и задължителнохармонизиране на правилата и условията, определящи участието в различни програми,като се създаде обща и прозрачна система. Надявам се, че направените заключения в процесана оценка на Седмата рамкова програма ще положат основите за бъдещата работа последващата – Осмата рамкова програма.

Gunnar Hökmark (PPE). – (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да поздравядокладчика за изключителния доклад относно този междинен преглед. Считам, че има тринеща, които следва да се подчертаят.

Първото е опростяването – по-малко бюрокрация – и ние заявихме това, когато стартирахмеСедмата рамкова програма. Тя наистина вече не е толкова бюрократична и считам, чеизследователите и останалите, ангажирани с тези проекти, са наясно с този факт, но все ощени предстои много работа. Считам, че в някои отношения можем да се доверим в по-голямастепен на университетите, които съществуват от векове. Те няма да избягат с парите.

Втората ми бележка се отнася до високите научни постижения. Цялата стойност насъвместните ни и общи усилия е, че се опитваме да добавим специална европейска стойност,като осигурим високи научни постижения. Всички държави-членки финансират своятанаучна и изследователска дейност, а както беше споменато, разполагаме и със структурнитефондове. По отношение на тази рамкова програма, ако не се стремим към високи научнипостижения, ще загубим конкурентното предимство, от което се нуждаем в бъдеще.

Третият въпрос е този с мобилността. Считам, че едно от най-удивителните неща, коитопреживяхме, е, че мобилността, която можем да постигнем чрез рамковата програма, създаваспециален климат и специални предварителни условия за научни постижения. Радвам се,че докладчикът прави предложение за въвеждане на ваучерна схема за изследвания, с коятода се осигури спонтанен процес на стремеж към високи постижения сред изследователитев Европа чрез създаване и повишаване на тяхната мобилност.

И така, още веднъж благодаря на докладчика.


Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, често не сме единодушни по дадена тема вПарламента, а днес стана ясно, че Комисията и различните членове на Парламента саединодушни по този въпрос, най-вече за това как трябва да продължим напред. Докладчикът,г-н Audy, заслужава похвала. Както спомена г-жа Куин, той представи съдържателен иширокообхватен доклад.

(EN) Той представи съдържателен и задълбочен доклад и се радвам, че беше поставен акцентвърху няколко простички неща. Първото е просто само по себе си: опростяване.Необходимостта от опростяване е жизненоважна. Радвам се да отбележа казаното от членана Комисията, че преминаваме към удобен за потребителя финансов регламент. Трябва дапостигнем опростяване, да се доверим на изследователите и да гарантираме, че имаменай-добрите изследователи. Ако разполагаме с това, ще постигнем резултати.

И накрая, не успяхме да постигнем целите на Лисабонската стратегия. Тази ситуация нетрябва да се повтаря. Чрез изследвания, демонстрационни дейности и резултатност можемда постигнем конкурентоспособността, от която Европа така отчаяно се нуждае.

Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-жо председател, при сегашната обстановка, соглед постигане на целите на стратегията на ЕС „Европа 2020“, Седмата рамкова програматрябва да отговори на текущите предизвикателства. Улесняването на достъпа на МСП дофинансиране им дава възможност да развиват нови видове услуги и продукти. Равнищетона финансовите вноски, документацията, която трябва да се подготви, предоставянето надостъп до информация и специализираните консултации трябва да са съобразени среалността, защото в противен случай няма да можем да създадем рамка, която да улеснидостъпа на МСП до тази програма, независимо от целите.

Считам също така, че е много важно да се придаде по-голямо значение на развитието наизследователската дейност на регионално равнище, като се насърчи партньорството наразлични равнища и като се подкрепи изготвянето на методологически указания или насокиза тази цел. Не можем да постигнем целите, без да определим ясно процедурите и да насърчимили да подкрепим разработването на полезни инструменти.

Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-жо председател, и аз бих искал да благодаря надокладчика и на члена на Комисията. Както споменаха и двамата, изследванията ииновациите са важни за бъдещето на европейската икономика. Аз със сигурност знам, чеима много университети в Уелс например, които ще се възползват от европейскотофинансиране. Ето защо считам, че е важно всички ние да подкрепим осигуряването наподходящо финансиране за изследвания и иновации в бюджета на ЕС. Не трябва да казваме,че го подкрепяме на това заседание, а да гласуваме срещу него на заседанията във връзка сбюджета.

По отношение на поставените този следобед ключови въпроси, разбира се, ние ще подкрепимопростяването, например създаването на общ набор от правила. Наясно съм обаче, че еналице известно безпокойство от повсеместното използване на единни ставки и фиксираниобщи суми и затова считам, че в това отношение следва да се опитаме да бъдем по-гъвкавии да отчитаме конкретните случаи.

Искам да кажа също, че трябва да се концентрираме върху резултатите. Но макар резултатитеда са важни, изследванията и иновациите означават, че ние също така трябва да приемем,че се поема известен риск и че не можем да го изключим. И накрая, бих искал да подкрепяпредложението за създаване на по-добри връзки между университетите и предприятията,за да можем да се възползваме от цялата научноизследователска и развойна дейност.


Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, конкурентоспособността не е простоедна от възможностите пред Европейския съюз. Европейският съюз трябва да бъдеконкурентоспособен на световно равнище, поради което е необходимо да инвестираме визследвания и иновации.

За съжаление, бенефициерите на изследователските програми използват редица националниизточници на финансиране и такива от ЕС. Всички тези източници на финансиране обачемного често имат различни процедури и правила, което затруднява достъпа до финансовисредства от ЕС и усложнява нещата за бенефициерите предвид различните правила, с коитотрябва да се запознаят. Ние също така считаме, че изследванията и иновациите в Европейскиясъюз могат да се развиват, като се намали бюрокрацията и се сближат процедурите, катосе разработят приложни научни изследвания и като се улесни достъпът до финансиране замалките и средните предприятия. Изразяваме съжаление относно факта, че порадиикономическата и финансовата криза държавите-членки са съкратили бюджетите си заобразование и изследвания, и ги приканваме да инвестират в образованието като приоритетпо време на този кризисен период, тъй като от това зависи качеството на изследванията ииновациите.

Бих желала да благодаря на г-н Audy, че прие внесеното изменение, с което от Комисиятасе изисква да предвиди повече средства в Седмата рамкова програма за изследвания и развитиена приложенията и услугите по Глобална навигационна спътникова система (ГНСС).

Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Г-жо председател, считам, че този доклад щеполучи широка подкрепа във всички групи в Парламента. Основният елемент в доклада е,че Съюзът трябва да заеме челна позиция в областта на изследванията, иновациите и науката.Това е важно, защото без изследвания ние не можем да се превърнем в бъдещи новатори.Ако искаме да създадем работни места, се нуждаем от научни изследвания. Нуждаем се оттях, разбира се, и за да поддържаме заетостта в ЕС, и да останем конкурентоспособни нафона на бързо развиващите се икономики. Нуждаем се и от това публичният, а всъщност ичастният сектор, който според мен е двигателят за растежа на икономиката, да работятзаедно в дух на партньорство.

Усилията за насърчаване на по-широко участие от страна на МСП също трябва да сестимулират на най-високо равнище и ние следва да гарантираме, че бюрокрацията ще бъдесведена до минимум. На своето заседание от 4 февруари държавните и правителственитеръководители от ЕС приеха водещата инициатива „Съюз за иновации“, но това не едостатъчно. Сега се нуждаем от действия и аз много добре знам, че г-жа Гейгън-Куин е човекна действието и ще доведе нещата докрай. Изследванията и иновациите са основниинструменти. Те са инструментите, с които разполагаме, за да помогнем на Европа дапреодолее икономическата криза, пред която сме изправени.

Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, прегледът на Седмата рамкова програмаза научни изследвания и технологично развитие (РП7) следва да се основава напреимуществата и недостатъците, които проектите носят на гражданите. Имам предвиднапример за проекта INDECT, който беше финансиран от РП7. Очакваните ползи от борбатас тероризма трябва да се съпоставят със свободите на гражданите и защитата на данните.

Ето защо за всеки проект трябва да си задаваме въпроса кой ще спечели от това и чии праваще бъдат ограничени недопустимо? Това се отнася и до финансирането на изследванията вобластта на генното инженерство. Тези, които печелят от това, са големите производителина храни, лобистите, но със сигурност не са нашите граждани. Да, ние трябва да инвестираме


повече в научни изследвания и развитие, но се нуждаем и от по-добра оценка на проектите,които в крайна сметка се финансират от данъкоплатците.

Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, благодаря на докладчика за този доклад ина члена на Комисията, г-жа Куин, която наскоро посети моя избирателен район в СевернаИрландия, където стана свидетел на някои отлични примери за научни изследвания ииновации.

Икономиката на Северна Ирландия е икономика на малките и средните предприятия –97 % от всички предприятия могат да бъдат класифицирани така – и все пак тази икономикаизостава от други региони в Обединеното кралство и Европа по отношение на средствата,които получава от рамковата програма. Бюрокрацията се посочва като основно затруднениеи много малки предприятия просто се интересуват повече от тава как да продължат дасъществуват, отколкото от дългосрочните ползи от програмата за научни изследвания ииновации.

Считам, че примерът на космическата промишленост в Северна Ирландия е важен –по-големите дружества обучават и помагат на по-малките реално да получат достъп допрограмата – и ще се възползвам от тази възможност да призова г-жа Куин да осигурирадикални и нови начини, чрез които малките и средните предприятия да се възползват оттази толкова важна програма.

Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, Седмата рамкова програма за научниизследвания е посветена не само на изследванията по принцип, а и на една конкретна сферана научните изследвания, която трябва да бъде обект на особено внимание от страна навсички нас след бедствието във Фукушима. Става въпрос и за финансирането по програматаЕвратом.

Както добре знаем, през последните години лобито на атомната енергия успя да я представикато благоприятна за климата алтернатива. То е особено силно в някои държави-членкина ЕС. Добре знаем също, че някои държави-членки са толкова зависими от атомната енергия,че няма да им бъде лесно да преминат към алтернативни източници. Каква е ползата отпроизводствените реактори, ако те се пропукват от водното налягане или в случай наземетресение? Каква е ползата от най-продуктивната атомна централа, ако и най малкатагрешка може да превърне териториите в непосредствена близост до нея, а и целия регион,в необитаеми за десетилетия напред? Ето защо за нас е важно да се концентрираме в по-голямастепен върху ядрената безопасност и да продължим работата си по разработване наалтернативи.

Сега, когато програмата Евратом предстои да бъде удължена до 2012 и 2013 г., Фукушиматрябва да се разглежда като възможност нещата да се преосмислят.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, слушайки днешното разискванеотносно Седмата рамкова програма, ми се иска да се възползвам от възможността да привлекавниманието ви към подготовката за следващата програма, Осмата рамкова програма. Ниевече имаме Зелена книга за нея, в която почти не се споменава за необходимостта от научниизследвания в някои области, като например рибарството. За съжаление, прякотофинансиране на изследванията в този сектор се развива в много тревожна посока. Започнахмеработа със средства, които постепенно намаляваха при всяка следваща програма, като тезирадикални съкращения доведоха до това, че Седмата рамкова програма напълно изключваморските изследвания като специфична цел за финансиране.


При следващата рамкова програма това положение трябва да се промени, за да може да сеизпълнят целите на реформираната обща политика в областта на рибарството. Секторът нарибарството е изправен пред много проблеми, така че научните изследвания и работата втяхна подкрепа представляват мощни инструменти за по-нататъшното устойчиво развитиена този сектор. Ето защо е толкова важно за тази цел да се задели адекватно финансиране.Благодаря Ви.

Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (GA) Г-жо председател, бих искала даблагодаря за ценното разискване, което се проведе тази вечер. Благодаря и на всички членовена ЕП, които участваха в него.

(EN) Ще работя в тясно сътрудничество с Парламента при напредъка и изграждането набъдеща програма за научни изследвания и иновации с истинска европейска добавенастойност.

До края на годината, всъщност на 30 ноември, ние ще внесем своите предложения забъдещите програми за финансиране на научните изследвания и иновациите, влизащи вОбщата стратегическа рамка. Вече очертахме някои идеи в Зелената книга как да постигнемтова, като обединим различни инструменти на равнище ЕС в едно цяло. Можем да подкрепимцялата верига за иновации – от базовите изследвания до позиционирането на пазара. Потози начин считам, че ще постигнем максимално въздействие в резултат от нашитеинвестиции.

Очаквам с нетърпение да чуя какъв е изходът от разискванията ви относно нашата Зеленакнига, която разбрах, че ще бъде приета в края на лятото. Мога да ви уверя, че обогатяващиятпринос на докладите Carvalho, Merkies, Audy и Matias ще бъде взет предвид надлежнопри изготвяне на законодателните предложения.

И накрая, позволете ми да припомня, че на 10 юни ще организираме заключителна срещаза консултациите по Зелената книга, на която са поканени някои от членовете на Парламента,някои от които в качеството на говорители. Бих искал да информирам членовете наПарламента, че онлайн въпросникът е бил попълнен над 1300 пъти. Има и безпрецедентенброй становища. Получихме над 700 такива от национални правителства, асоциации наевропейско равнище, предприятия, университети и регионални и местни организации.Получихме отговори от всички държави в Европейския съюз и дори от такива извън него.Считам, че това е знак за огромното значение, което Европа придава нанаучноизследователската дейност и иновациите като политики за бъдещ растеж.

Позволете ми отново да ви благодаря за разбирането и за тласъка, който Парламентът дадена междинната оценка на Седмата рамкова програма.

Jean-Pierre Audy, докладчик. – (FR) Г-жо председател, бих искал да благодаря напредседателството на Парламента, че даде възможност това разискване да се проведе, тъйкато първоначално то не беше включено в дневния ред. Много е полезно за всичкиполитически групи да могат да обсъдят този важен въпрос.

Бих желал също така да изкажа благодарност към Вас, г-жо Куин. Говоря от името на всичкионези, които високо ви ценят. Вие се ползвате дори с подкрепата на ирландските членовена групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Както виждате обаче,по тези въпроси всичко е възможно. Благодаря Ви за това, което правите. Наистина разчитамена Вас, когато става дума за опростяване и за важните послания, които Ви изпращаме, г-жоКуин.


Бих искал да благодаря на докладчиците от всички политически групи, на моите колеги,които внесоха множество изменения, и на всички, допринесли за този доклад, и специалнода благодаря на членовете на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

Благодаря ви, че обсъдихме въпроса за опростяването. Вашите коментари бяха взети предвид.Думите „промишлена конкурентоспособност“ пораждат очаквания. Трябва да изградимвръзка между изследвания и търговия, т.е. между изследвания и иновации чрез европейскияпатент. Изследванията трябва да се превърнат в растеж. Както каза г-н Reu, ние, разбира се,трябва да насърчаваме високите научни постижения. Трябва да станем най-добрите в света,а тези постижения ще допринесат за това. Както казах по-рано обаче, не знаем кои ще бъдатносителите на Нобелова награда след пет или десет години. Ето защо трябва да постигнемравновесие между високи постижения и разпределение в ЕС. Точно както в спорта, къдетопечелим с най-добрите играчи в света, и тук трябва да разполагаме с най-добритеизследователи. Високите научни постижения са ключът за всичко.

И накрая, предложихме да се удвои размерът на финансирането, но не за сметка на селскотостопанство или на структурните фондове. Целта е по-добра координация с държавите-членки.Държавните и правителствените ръководители ни казаха, че няма да увеличат размера навноските на публичния сектор. Вместо това ние трябва да подобрим координацията наевропейските фондове, националните и регионалните фондове, някои от които понякогаидват от европейски фондове, в името на последователността и на формирането на добриполитики.

В заключение, г-жо председател, искам да кажа следното: предложих да приемем –предложението не беше подкрепено, но това е тема, която ще трябва да разгледаме наполитическо равнище – европейски план за научни изследвания в областта на отбранителнатапромишленост. Настъпи моментът Европейският съюз и държавите-членки, съгласно член45 от Договора за Европейския съюз, да обсъдят създаването на основна изследователскапрограма в областта на отбранителното оборудване и, разбира се, на това с двойна употреба.


Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.


András Gyürk (PPE), в писмена форма. – (HU) Седмата рамкова програма за изследванияи технологично развитие (РП7) е най-важната програма за подкрепа на изследванията всвета, която играе ключова роля при поддържане на конкурентоспособността на Европа иизпълнението на стратегията „Европа 2020“. Седмата рамкова програма показва значителнадобавена стойност в областта на европейските изследвания и иновации. Междинниятпреглед обаче разкри няколко области, които се нуждаят от развитие. Според мен двааспекта са от ключово значение за бъдещия успех на РП7. Първата и най-неотложна задачаби трябвало да е намаляването чрез опростяване на бюрократичните тежести. Прекаленосложните административни процедури са свързани с разходи и са фактор, който възпираМСП да участват в РП7. Премахването на паралелните структури, бързият трансфер насредствата и хармонизирането на РП7 с националните приоритети може да допринесе завключване на възможно най-голям брой участници, които се интересуват от дейности,свързани с изследванията и иновациите. Второ, бих искал да подчертая значението наподхода, основан на развитието, тъй като финансовите ресурси на Седмата рамкова програмамогат ефективно да бъдат използвани, ако подборът на проектите за изследвания, коитотрябва да бъдат подкрепени, се основава на високите научни постижения. Междинният


преглед разкри, че някои държави не са достатъчно добре представени по отношение натрансфера на средства. Основната причина за това е, че тези държави-членки няматнаучноизследователска инфраструктура, която да им даде възможност да отговорят накритериите, основани на високи научни постижения. Ето защо взаимодействието междуРП7 и структурните и кохезионните фондове трябва да се преразгледа, което от своя странаможе да доведе до развитие на инфраструктури, които още изостават. По този начин можемда осигурим равни условия за всички държави-членки по отношение на оценката на базатана високите научни постижения.

Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE), в писмена форма . – Седмата рамкова програмаза научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности е важенинструмент за постигане на целите на стратегията „2020”. Лидерството на Европа поотношение на технологичните иновации и бъдещата конкурентоспособност на Съюза сасъщо силно зависими от научните изследвания и в тази връзка са необходими по-добранасоченост на подкрепата по програмата, по-силна обвързаност с потребностите на бизнесаи по-добра координация с останалите финансови инструменти на Общността и съсструктурните фондове.

Важни фактори за успеха на Програмата са и достъпът до информация за потенциалнитевъзможности, които тя предлага, до възможно най-широк кръг от заинтересовани странии опростяването на твърде сложните към момента процедури по кандидатстването. Искамда подчертая още необходимостта от широко популяризиране на резултатите от успешнореализираните проекти, за да могат повече предприятия да имат достъп и при възможностда се възползват от тях.

Науката не съществува сама за себе си, тя следва да носи ползи на икономиката и обществотои е необходимо връзките между отделните програми да бъдат засилени, за да имапоследователност при реализацията на научни и демонстрационни проекти, проекти запазарно тестване и пазарно мултиплициране. Така могат да бъдат постигнати по-голямаефективност и по-висока европейска добавена стойност от финансирането по 7РП.

Jacek Olgierd Kurski (ECR), в писмена форма. – (PL) Постоянно присъстващ проблемвъв всички доклади относно иновациите е липсата на ясна и специфична рамка за инвестициив научноизследователска и развойна дейност от фондовете на ЕС. Този проблем очевидное засегнат отново и в доклада Audy. Нещо повече, той включва и друг нерешен проблем, аименно за липсата на баланс при финансирането от ЕС. Авторът бегло споменава липсатана равнопоставеност между Западна Европа и новите държави-членки на ЕС при усвояванена финансирането. Недоброто финансиране между другото личи и от използването намеханизъм за финансиране с поделяне на риска. Едва в 18 от 27 държави-членки саизпълнени проекти, които са били съфинансирани съгласно този механизъм. Освен тованай-големите му бенефициери сред подалите заявления са т.нар. стари държави-членки:Германия (23,1 % от всички, които са получили финансиране), Испания (19,1 %),Обединеното кралство (9,9 %) и Нидерландия (8,3 %). Днес близо една трета отизследванията се финансират чрез този механизъм. Струва ми се, че той трябва да се увеличипропорционално, за да може приносът на предприемачите да не надвишава 10–15 % отизискуемия размер (понастоящем изискуемият размер е между 15 и 25 % от размера,разпределен за изследвания). Не трябва да забравяме, че една от основните цели на ЕС е дапремахне социалните и географските дисбаланси чрез разпределение на благата, произтичащиот иновациите в целия ЕС. Няма да можем да постигнем тази цел, ако пренебрегваме новитедържави-членки във финансово отношение, като по-този начин задълбочаваме проблемас едностранното „изтичане на мозъци“.


Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Одобрявам възникващата тенденция заповишаване на финансирането за научни изследвания в Европейския съюз. В същото времесчитам, че е важно да обединим силите си и разходите си в тази област. Реформите трябвада се приложат на национално равнище възможно най-скоро, за да се даде възможност засъздаване на центрове, които си сътрудничат успешно, и да се избегне дублирането наработата по едни и същи проекти. Това трябва да допринесе за по-доброто усвояване насредствата. Европейският съюз не бива да забравя значението на изследванията по отношениена осигуряването на конкурентно предимство в днешния свят на глобализацията.По-конкретно, държавите-членки трябва да променят начина, по който провеждатизследванията в областта на сигурността, една от ключовите области, споменати в доклада,за да гарантират, че във време на финансова криза той е оптимизиран.

Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Привлекателното естество наСедмата рамкова програма за изследвания не беше разкрито изцяло в сектора напромишлеността. Освен необходимостта от ново финансиране, има нужда и от по-добракоординация в областта на научните изследвания, развитието и иновациите междуЕвропейския съюз, държавите-членки и регионите.

Първо, връзката между структурните фондове и Рамковата програма за научни изследваниятрябва да се подобри. Трябва да подчертая значението на политиката за сближаване, тъйкато тя се превърна в основен източник на подкрепа в Европа за изследвания и иновации.

Второ, политиките в областта на изследванията и иновациите трябва да бъдат съобразенисъс специфичните потребности на пазара. Необходимо е да се установи какво е търсенетона новаторски технологии на пазара в ЕС, за да продават резултатите от иновациите. Считам,че е необходимо да разполагаме с подходящи финансови инструменти за подкрепа науспешното въвеждане на иновативни технологии на пазара на ЕС.

Не на последно място, трябва да спомена, че в ЕС има изключителен дисбаланс по отношениена разпределението на финансирането, като резултатите сочат, че старите държави-членкиусвояват по-голямата част от финансовите ресурси. Тази ситуация е в разрив с целта затериториално сближаване, при което държавите-членки се развиват балансирано отгеографска гледна точка – цел, заложена в Договора от Лисабон.

Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Одобрявам предложението да се гарантира,че научните изследвания, които получават подкрепа по Седмата рамкова програма, санасочени към намиране на решения за проблемите на ЕС в областите, очертани в глава„Сътрудничество“ в Седмата рамкова програма. Това включва основно здравеопазване,включително клинични и превантивни изследвания и медицински технологии. Ракът евтората най-често срещана причина за смърт в Европа и поради факта, че населениетозастарява, се очаква един на трима мъже и една на четири жени да бъдат пряко засегнатиот болестта до 75 годишна възраст. Изследванията на рака са на ръба на редица научниоткрития, особено по отношение на по-точните и не толкова скъпи методи, а също иметодите, които създават по-малко стрес за пациентите по отношение и на превантивнитепрегледи, и на действителното лечение. Финансирането на изследвания на рака може даспаси човешки живот и да намали разходите за лечение. Силно одобрявам политическатаволя в подкрепа на финансирането, което вече е определено за научни изследвания, посветенина лечението на ракови заболявания съгласно тази програма. То не трябва да се съкращавапоради сегашното икономическо положение в ЕС. Напротив, трябва да осигурим повечесредства. Бих искал да подчертая, че ако можем да обединим сили, за да завършимамбициозните проекти, като премахването на държавните граници или изграждане на


космически станции, трябва да можем и да финансираме намирането на начин, по койтода превърнем рака в болест, от която никой не трябва да се страхува. За да постигнем това,се нуждаем от подкрепа и координация на изследванията в областта на методите на лечениеи превенция на болестта. Борбата срещу рака е европейски въпрос, който трябва да бъдеприоритет за нас – като се започне с финансирането по Седмата рамкова програма и сестигне до отговорната агенция на европейско равнище.

19. Търговски отношения между ЕС и Канада (разискване)

Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, зададен от Vital Moreira, отимето на комисията по международна търговия, към Комисията относно търговскитеотношения между Европейския съюз и Канада (O-000053/2011 – B7-0213/2011).

Vital Moreira, автор. – (PT) Г-жо председател, като председател на парламентарнатакомисия по международна търговия имам задължението да задам към Комисията въпрос,изискващ устен отговор, свързан с преговорите относно икономическо и търговскоспоразумение с Канада.

Две години след започването им през май 2009 г. има признаци, че тези преговори могатда бъдат завършени в рамките на текущата година. Следователно предвид напредъка напреговорите сега е най-удачният момент да бъде получена информация от Комисията поотношение на някои от най-важните аспекти на тези преговори.

Текстът на въпроса, който беше приет от моята комисия, е добре познат и за да ми спеститеизчитането му, г-жо председател, моля, позволете ми да предположа, че са раздадени копия.

Както знаем, от приемането на Договора от Лисабон насам Парламентът вече има право дабъде уведомяван на всички етапи от преговорите по международни споразумения. Товаочевидно включва международни търговски споразумения, които са от изключителнатакомпетентност на Парламента и при които парламентарният контрол е оправдан в по-голямастепен.

Важно е да се посочи, че членът на Европейската комисия, отговарящ за търговията, г-н ДеГухт, и генерална дирекция „Търговия“ са изпълнили това задължение за предоставяне наинформация на парламентарната комисия, председателствана от мен, в този, а и в другислучаи. Независимо от това е важно да бъде обменена информация с Парламента и собществеността относно най-важните разглеждани въпроси, като се има предвид напредъкътна преговорите в този конкретен случай. Това включва въпроси, които са изключителночувствителни за Парламента и за европейската общественост като например въпросът задобре познатите битуминозни пясъци, използвани за извличането на нефт, и несъгласиетона Канада в рамките на Световната търговска организация във връзка с европейската забранавърху тюленови продукти.

Поради тази причина считаме, че настоящият въпрос, изискващ устен отговор, както ипромените, до които той може да доведе, са от изключителна важност. В заключение, щесъобщя на Парламента, че този въпрос, изискващ устен отговор, е придружен, кактообикновено, от резолюция по същата тема, която ще бъде гласувана тази седмица в сряда.Двете инициативи са доказателство за огромното значение, което комисията помеждународна търговия – а считаме, че и Парламентът – следва да отдадат на този въпрос.


Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (GA) Г-жо председател, г-н Де Гухт в моментане присъства в залата и ме помоли да направя следното изявление в отговор напарламентарния въпрос, зададен от Vital Moreira.

(EN)Днешното парламентарно разискване относно преговорите за всеобхватно икономическои търговско споразумение с Канада е много положително събитие. До момента тези преговоринапредват безпроблемно и следва да бъде възможно по-голямата част от работата поспоразумението да бъде завършена до края на годината, а официалното сключване да сесъстои в началото на 2012 г.

Все пак навлизаме в етап от преговорите, в който въпросите стават по-трудни: товапо-специално се дължи на някои нерешени въпроси, свързани с характерни различия вструктурата на нашите икономики или регулаторните ни системи.

Това споразумение носи огромни ползи и за двете страни, като също така има положителновъздействие както върху предприятията, така и върху инвеститорите и потребителитеблагодарение на предвидения изключително широк обхват. В материално изражениесчитаме, че то може да генерира допълнителни 20 млрд. евро годишно и за двете икономики.Аспектите, в които Европейският съюз има офанзивни интереси, като например общественипоръчки на провинциалните правителства, са области от компетентността на провинциитеи в тази връзка получихме уверения, че провинциите и териториите на Канада ще сеангажират с преговорите и с изпълнението на споразумението.

Що се отнася до въпросите, които представляват особен интерес за Вас, държавите-членкина Европейския съюз са постигнали разбирателство по отношение на прилагането на т.нар.подход, основаващ се на „отрицателен списък“. Основна причина, поради която търговскипартньор като Канада предпочита отрицателен списък, е, че той предоставя много по-голямапрозрачност и правна сигурност, тъй като ясно посочва кои услуги са изключени ототварянето на пазара, включително и областите от обществения сектор, в които могат дасъществуват монополисти и изключителни права. Следователно подходът, основаващ сена отрицателен списък, по никакъв начин не е в ущърб на възможността на държава-членкана Европейския съюз да запази правото на монопол в бъдеще по отношение на конкретнауслуга.

Европейският съюз и Канада трябва да вземат решение всеки какви ангажименти е склоненда поеме във всеки отделен сектор, включително що се отнася до обществените услуги илидруги услуги, в които е важна бъдещата гъвкавост на политиката.

Правителствата в Европейския съюз ще продължат да имат възможността да налагатзадължения за универсални обществени услуги на частните оператори и да субсидиратобществени услуги при необходимост. Търговските споразумения не налагат задълженияза приватизация или дерегулиране, като това е в сила и за конкретното Всеобхватноикономическо и търговско споразумение, което ще съдържа разпоредби относно устойчиворазвитие, обхващащо икономически, екологични и социални аспекти. Такива разпоредбище бъдат изцяло интегрирани в рамките на търговското споразумение.

Отбелязваме загрижеността, изразена във връзка с експертната група на Световната търговскаорганизация (СТО) относно забраната на Европейския съюз върху тюленови продукти иотносно извличането на нефт от битуминозни пясъци в Канада. Макар да разбираме тазизагриженост, считаме, че има основателни доводи тези процеси да бъдат поставени отделноот преговорите за Всеобхватно икономическо и търговско споразумение. С оглед наизложеното преговорите – както е и при всички останали търговски преговори – по никакъв


начин не създават пречки пред възможността Европейският съюз или неговите партньорскидържави да изготвят и да прилагат мерки в областта на околната среда.

По-конкретно, що се отнася до Директивата за качеството на горивата, искам съвсем яснода заявя, че преговорите и едно бъдещо споразумение нямат и няма да окажат каквото и дае отрицателно въздействие по отношение на прилагането на тази директива.

Уважаеми колеги, все по-близо сме до споразумение, което ще спомогне за осигуряванетона така необходимия стимул за икономиките на Европейския съюз и Канада. Очакваме снетърпение да чуем становищата на Парламента в хода на днешното разискване ирезолюцията, която впоследствие ще приемете.

Georgios Papastamkos, от името на групата PPE. – (EL) Г-жо председател,възобновяването на преговорите по инициатива на Канада за осъвременяване на двустраннотосътрудничество в рамките на всеобхватно икономическо и търговско споразумение еположително събитие, както посочи и председателят на комисията, г-н Moreira. Все пакима един въпрос, който буди у нас безпокойство и който е свързан с федералната структурана Канада. Имам предвид необходимостта от безпрепятствено и уеднаквено прилагане наспоразумението от отделните провинции.

В рамките на търговските отношения между двете държави партньори са застрашени, наредс другото, важни офанзивни и дефанзивни интереси в областта на селското стопанство. Втова отношение искам да представя становището на г-н Jeggle, който отсъства днес.Стремежът е да бъде отдадено приоритетно значение на цялостната защита на географскитеуказания, предвид увеличения мащаб на фалшифициране на качествени селскостопанскипродукти от Европейския съюз. Канада, както и други държави, които защитават географскиуказания чрез търговски марки, както знаем е против исканията, предявени от Европейскиясъюз по този въпрос на кръга от преговори от Доха. Различното законодателство на отделнитепровинции е допълнителен проблемен аспект.

Що се отнася до въпроса за генетично модифицираните организми, бих искал да припомняна Парламента, че Съюзът и Канада са подписали взаимноприемливо решение запреодоляване на тези различия. Канада прие да реши въпроса в замяна на двустранен диалогпо въпроса за регулирането в областта на биотехнологиите. Призовавам Комисията по времена провежданите преговори да отстоява високото равнище на защита, осигурено отевропейската регулаторна рамка.

В заключение, искам да посоча, че канадските държавни търговски дружества вселскостопанския сектор, както ни е известно, разполагат с широки правомощия и могатда действат като монополисти. Следва да бъдат поети конкретни ангажименти от страна наКанада. Това също е изискване, което беше подчертано от Съюза по време на преговоритев Световната търговска организация.

David Martin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, моята група виждамножество ползи от едно амбициозно, всеобхватно икономическо търговско споразумениес Канада. Считаме обаче, че съществуват четири проблемни области.

Първо, по въпроса за извличането на нефт от битуминозни пясъци, което нанася щети наместното разнообразие, държим на правото на Европейския съюз да се позове на Директиватаза качеството на горивата, за да ограничи използването им. Изразявам задоволството си отказаното от члена на Комисията по този въпрос.


Второ, трудно ни е да си представим, че Парламентът ще одобри търговско споразумение сКанада, след като същата тази държава оспорва в Световната търговска организация забранатаза търговия на Европейския съюз. В това отношение не мога да се съглася със становищетона члена на Комисията, че следва да разглеждаме отделно двата въпроса. Считам, че те сасвързани в представите на избирателите, а също и в моите представи. Определено не бихподкрепил споразумение, освен ако този спор не бъде уреден преди да достигнем допоследните етапи на тази договореност.

Трето, не бихме приели каквото и да е ограничение на възможността Канада да използвагъвкавите разпоредби на Споразумението относно свързаните с търговията аспекти направата на интелектуалната собственост (ТРИПС), за да изнася евтини генерични лекарстваза развиващите се държави. Това е важен източник на генерични лекарства за развиващитесе държави и не следва да се огъваме под натиска на фармацевтичната промишленост дазатрудни допълнително Канада в предоставянето на генерични лекарства.

Четвърто, не можем да приемем договореност, която не предвижда мерки за решаване навъпроса за различните стандарти и предпочитания от страна на местни малки и среднипредприятия и държавните монополисти в Канада. Това беше споменато от г-н Papastamkosвъв връзка с разликите между провинциалните и федералните подзаконови нормативниактове. Този въпрос трябва да бъде решен преди сключването на споразумението.

С оглед на казаното по-горе, ако счетем, че окончателният текст взема под внимание тезивъпроси и си поставя амбициозни цели за намаляване на тарифите върху алкохолнитенапитки от Европейския съюз, върху машините от Европейския съюз, върху автомобилитеот Европейския съюз, както и в други области, с удоволствие ще подкрепим таковаспоразумение за свободна търговия. Настояваме обаче, че четирите въпроса, които посочих,представляват проблемни области и трябва да бъдат решени по подходящия начин в ходана тези преговори.

Метин Казак, от името на групата ALDE . – Уважаема г-жо Комисар, уважаеми колеги,в представеното от комисията по международна търговия предложение за резолюция ясное изразена подкрепа за продължаващите преговори с Канада относно сключването навсеобхватно икономическо и търговско споразумение. Канада е един от нашите най-старии близки търговско-икономически партньори, понастоящем единадесети по значение, ипотенциалните ползи от либерализацията на двустранната търговия са ясни и от изследванетона Комисията и правителството на Канада от октомври 2008 г.

Също така, частният сектор в Европейския съюз и Канада изрази силна подкрепа засключването на такова всеобхватно споразумение, въпреки че все още съществуват редицапредизвикателства, имайки предвид високите амбиции, декларирани в хода на преговорите.

Смятам, че първо трябва да изискваме оценка на въздействието, която да хвърли светлинавърху предимствата и недостатъците на такова споразумение. Второ, доколко реалистичниса очакванията на Комисията, че преговорите могат да приключат до края на 2011 г.? Иможе ли Комисията да гарантира, че окончателното споразумение ще включва глава заустойчивото развитие в съответствие с изискванията на Парламента? И дали тази глава щеобхване трудовите норми, задълженията, свързани с многостранното споразумение заоколната среда, както и ефективен механизъм за тяхното прилагане?

Има ли вече начертан план, по който Комисията да разрешава проблемите, свързани сдостъпа до пазара? И дали съществуващите различия в икономическите структури ирегулаторни системи могат да се преодолеят в близко бъдеще?


Възнамерява ли Комисията да приеме прилагането на принципа на реципрочност в рамкитена наличните правни способи за защита при разрешаването на търговските спорове? И смятали в крайна сметка Комисията, че прилагането на подхода за т.н. "отрицателен списък" залиберализация на услугите може да бъде прецедент и при други бъдещи преговори?

Това са въпроси, които естествено изискват отговори, и аз разчитам да получа такиваотговори.

Keith Taylor, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, както посочихаи други, Канада действително е стабилен търговски партньор на Европейския съюз.Премахването на тарифите, което в момента се договаря в рамките на Всеобхватнотоикономическо и търговско споразумение, като цяло е приемливо за групата ни.

За съжаление обаче, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение е придруженоот някои други изисквания и политически цели, които считаме за изключителнообезпокоителни. Ще посоча две от най-тревожните, като първото е отрицателният списъкв преговорите относно либерализирането на търговията. Обикновено при преговори заспоразумение за свободна търговия се посочват услуги, които съответната страна имаготовност да либерализира. Съгласно тези предложения обаче всички услуги подлежат налиберализиране, с изключение на изрично изключените още в самото начало. Ние, Зелените,считаме, че има някои услуги, по-специално услугите от общ интерес, които са твърдечувствителни и при които съществува твърде голяма уязвимост, ако бъдат включени впреговорите съгласно този подход, основаващ се на „отрицателен списък“. Внесли сме някоиизменения и очакваме с нетърпение да получим известна подкрепа от колегите.

Друга област, която буди безпокойство, е свързана с обществените поръчки. Изразявамезагрижеността си относно въздействието, което Всеобхватното икономическо и търговскоспоразумение ще окаже върху обществените поръчки. Ще посоча само един пример –Законът за зелена енергия на Онтарио би бил незаконен според разпоредбите наВсеобхватното икономическо и търговско споразумение. Този закон насърчава генериранетои подаването на възобновяема енергия и преки инвестиции в местните икономики. Това есамо един пример за това как Всеобхватното икономическо и търговско споразумение щевлезе в противоречие с вътрешната политика в Канада.

Макар че Канада е един от най-старите ни търговски партньори, не можем да отречем, че внякои моменти сме на различни становища. Канада например е против политиките наЕвропейския съюз в областта на ГМО. Тя оспорва в СТО забраната на Европейския съюз завнос на тюленови продукти, още повече като се има предвид варварското избиване натюлени всяка година, а да не забравяме и борбата й срещу Директивата за качеството нагоривата на Европейският съюз с цел да защити износа си на битуминозни пясъци заЕвропейския съюз.

Считам, че е важно да изразим загрижеността си по всички тези въпроси и настоятелно даприканим Комисията да отстоява категорично нашите принципи и политики.

Paul Murphy, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-жо председател, преговоритепо търговското споразумение между Европейския съюз и Канада са насърчавани от големиевропейски и канадски мултинационални дружества, които желаят да получат пазарендостъп до жизненоважни обществени услуги, за да могат да извлекат печалби за сметка наработници и потребители. Това споразумение би представлявало харта за приватизация,по-специално що се отнася до вода, телекомуникации и електричество. Главата, отнасящасе до инвестициите, за огромно възмущение, би дала на корпорациите правото да съдят


правителства, когато социални и екологични политики пречат на генерирането на печалбитеим.

Битуминозните пясъци на Канада са се превърнали в детска площадка за големи нефтенидружества като BP, Total и Shell. Тези петролни залежи генерират въглеродни емисии, коитоса повече от три пъти над тези от обикновения петрол, а експлоатацията им нанася колосалнищети на местната околна среда и представлява заплаха за коренните общности, коитонаселяват региона.

Доколкото разбирам, има вероятност това търговско споразумение да попречи на действия,насочени към спиране на вноса на такъв нефт в Европа. В момента има спешна необходимостот единни действия от страна на европейското и канадското синдикално движение, заеднос активисти за опазване на околната среда и от коренното население, които да се борятзаедно и да се противопоставят на предложеното споразумение.

William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател,просто не е редно Комисията и Парламентът да се стремят да използват едно предложенотърговско споразумение с Канада, за да окажат влияние на вътрешните работи на тазидържава. Ако канадското правителство смята, че експлоатирането на битуминозните импясъци е приемливо от екологична гледна точка и че носи икономически ползи, това еизцяло тяхно решение. Всъщност следва всички да приветстваме това увеличение идиверсификация на глобална енергия.

Що се отнася до британските национални интереси, коалиционното правителствопоследователно пренебрегва търговските отношения с Британската общност, а Канада ечлен основател. Ще перифразирам коментатора Ruth Lea: понеже членът на Европейскатакомисия, отговарящ за търговията, води преговори по търговски споразумения за целияЕвропейски съюз, неприятната истина е, че членството в Европейския съюз ограничаваикономическите перспективи на Великобритания.

Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, можем да изразим изключителното сизадоволство от факта, че дългогодишните ни отношения с Канада, един от най-старите инай-близките ни световни търговски партньори, се определят от общи корени и ценности.

Както ни е известно, през последните десетилетия беше сключена цяла поредица рамковиспоразумения за търговски и икономически отношения – от секторни споразумения донай-различни търговски инициативи. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение(ВИТС) между Европейския съюз и Канада, по отношение на което вероятно остават да бъдатдоизяснени само дребни подробности, може би ще влезе в сила в близко бъдеще.

Макар че всъщност предшестващият това споразумение документ не беше подписан, тозипът всички участници изглеждат уверени. Главният преговарящ за Канада дори призна ощев началото на годината, че това споразумение е първостепенен приоритет за Канада. Катовторият най-голям търговски партньор, Европейският съюз очевидно е избран да бъде впротивовес на пазара на Съединените американски щати и обратно, що се отнася до Европа,Канада представлява врата към икономическото пространство на Североамериканскотоспоразумение за свободна търговия (NAFTA).

Ако специалистите се окажат прави, сключването на ВИТС ще увеличи двустранната търговиямежду Европейския съюз и Канада с 20 % до 2014 г. Това са изключително примамливиперспективи, особено във време на икономически спад. Ако вземем под внимание факта,че, след Саудитска Арабия, Канада има най-големите петролни залежи, това вероятно също


има стратегическо значение в контекста на европейските усилия за постигане на по-голямаенергийна сигурност, а това е нещо, което не следва да забравяме.

Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-жо председател, Канада е един от нашите най-важнитърговски партньори. Поради тази причина това е и едно от най-значимите споразуменияза свободна търговия. То носи значителни предимства и всички изследвания показват, чеможе съществено да увеличи търговията. Много колеги избраха да насочат вниманиетовърху заплахи и рискове и да превърнат това в проблем, но считам, че е важно да направимкрачка назад и да се съсредоточим върху въпроса защо желаем тези преговори.

Причината е, че виждаме огромния потенциал, който може да се реализира в растеж, търговияи развитие. Всички приветстваме това. Имам големи очаквания за това споразумение, тъйкато то поставя амбициозни цели. Често казваме, че всичките ни споразумения за свободнатърговия следва да бъдат амбициозни, а това действително е точно такова. Това споразумениеима потенциала за по-мащабна свободна търговия и по-свободни граници между Европа иКанада, отколкото понастоящем съществуващите между Канада и Съединените американскищати. Това си струва да се подчертае. Би било историческо постижение, ако успеем дапостроим мост над Атлантическия океан по отношение на свободната търговия с Канада.

Искам да се спра по-специално на търговията с услуги. Именно този вид търговия бешесчетена за проблематична от няколко души, но очевидно тъкмо тя е една от най-важнитени стратегически области, по-специално що се отнася до финансови услуги. Бих искал дачуя становището на Комисията относно протичането на преговорите по тази част, тъй катоми е известно, че има определена съпротива в това отношение. Както вече казах, това е важнастратегическа област за Европа.

В заключение, искам настоятелно да призова Комисията да не позволява протакането натози процес. Трябва да гарантираме, че няма да позволим темпото на преговорите да сезабави. Това според мен е най-голямата заплаха, с други думи, опасността противоречия,свързани с различни странични въпроси, да изместят фокуса встрани от основния въпрос.Очевидно най-важното е бъдат създадени условия за по-свободна търговия. Когатозапочнахме тези преговори за свободна търговия, имаше много положително отношениеот всички участници. Поради тази причина считам, че е важно да гарантираме, че щезавършим процеса точно в този дух и че няма да позволим преговорите да се проточат твърдедълго.

Harlem Désir (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи игоспода, всеобхватното икономическо и търговско споразумение, по което се водят преговорис Канада, ще укрепи връзките ни с държава, която е голям и дългогодишен партньор наЕвропейския съюз. Приветстваме това, но трябва да следим за всички негови последствия,а не само за ползите, което то ще донесе за определени икономически сектори или заопределени големи международни инвеститори.

Споразумението по-специално трябва да зачита социалните и екологичните модели на дветестрани – на държавите-членки на Европейския съюз и на Канада – и възможностите им дапродължат да законодателстват в областите, които са чувствителни за нашите общества.Това не са обикновени подробности или аспекти, които могат да бъдат отложени за по-късенетап.

Що се отнася до обществените услуги, избраният от Комисията подход, основаващ се на„отрицателен списък“, е опасен. Той е твърде широк и недобре определен и не бихме искалида създава прецедент. Също така като цяло главата относно инвестициите трябва да зачита


правото и на двете страни да законодателстват в области като околна среда, общественоздраве, права на работниците и потребителите, промишлена политика и културномногообразие, наред с другите. Призоваваме Комисията да изключи от обхвата наспоразуменията сектори като например култура, образование и обществено здраве. В товаотношение, както посочиха и други колеги, частта относно интелектуалната собственостне следва да поставя под въпрос проблеми, свързани с производството на генеричнилекарства.

Що се отнася до околната среда, изразяваме загриженост и призоваваме за инвестиции. Поотношение на въздействието на споразумението върху добива на нефт от битуминознипясъци, споразумението не трябва да доведе до отслабване на европейското законодателствоотносно прилагането на Директивата за качеството на горивата, нито да ограничававъзможността на Канада да регулира добива на нефт от собствените си битуминозни пясъцив бъдеще, в съответствие с обхвата си на компетентност в областта на околната среда.

Също така призоваваме Комисията – или поне задаваме такъв въпрос – да следи въздействиетовърху сектора на рибарството в райони като St Pierre и Miquelon. Това са райони в Европа,които могат да бъдат повлияни отрицателно от пълното либерализиране на този сектор.

В заключение, искам да се присъединя към г-н Казак, като кажа, че главата относноустойчивото развитие трябва да включва социални ангажименти и ангажименти в областтана околната среда, и по-специално социална отговорност и отговорност за околната среда,от страна на големи мултинационални дружества.

Franz Obermayr (NI). – (DE) (Ораторът отправя към г-н Fjellner въпрос, зададен чрезвдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

Г-н Fjellner представи всичко това в много положителна светлина и каза, че следва да непозволяваме протакане на процеса. В този контекст имам следния въпрос: как може да гледаположително на факта, че в Канада район с площ една осма от площта на Австрия сеунищожава всяка година във връзка с експлоатацията на тези битуминозни пясъци и че сеунищожава целият поминък на коренните общности? Нима той действително вижда товав розови краски и не е ли и това част от отговорността на Европа да налага подходящитеусловия в това отношение?

Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-жо председател, искам да отговоря на въпроса на г-нObermayr. Не считам, че изказването ми съдържаше каквато и да е препратка къмбитуминозни пясъци, но считам, че би било наивно да си представяме, че цялотоспоразумение за свободна търговия с Канада следва просто да се концентрира върху тозивъпрос. Това би означавало да загубим способността си за адекватна оценка. Несъмненоследва да формулираме ясни екологични изисквания в тези споразумения за свободнатърговия. Такъв е подходът ни спрямо всички наши споразумения за свободна търговия,но не можем да позволим цялото споразумение с Канада да се сведе единствено до преговорипо въпроса за битуминозните пясъци.

Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-жо председател, Комисията има намерение да определистойности по подразбиране за използването на битуминозни пясъци – не само от Канада,но от който и да е източник, включително например от Венецуела – с цел да намалиинтензивността по отношение на емисиите на парникови газове на горивата, каквито саизискванията на Директивата за качеството на горивата.

От страна на Канада имаше активно лобиране в опит да ни се попречи да направим това.Срещнах се с министъра на енергетиката на провинция Албърта, който водеше активни


преговори в тази насока, а съм сигурен, че и други са се срещали с него. Канада лобирашеи сред държавите-членки, а се появи и заплаха, че Канада ще ни съди в Световната търговскаорганизация, ако бъде предвидена такава разпоредба.

Трябва да кажем на Канада да спре с това. Канада генерира огромни печалби отексплоатацията на битуминозните си пясъци, но също така е поела ангажименти всъответствие с Протокола от Киото да намали емисиите си на CO2, а не е спазила тези своиангажименти поради финансовите ползи, които извлича от битуминозните пясъци. Нежелаем спор с Канада, но трябва да отстояваме позицията си, че няма да си затваряме очитепред неудобни истини.

Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, на фонана продължаващите преговори с Канада въпросът за лова на тюлени отново става актуален.Вие самата го споменахте. Преди няколко години бях докладчик за комисията по околнасреда, обществено здраве и безопасност на храните, но продължавам да подкрепям забранатаза търговия с тюленови продукти. Поради тази причина настоятелно призовавам колегитеси, а и Комисията, нито за миг да не забравят за този проблем.

Преди около две години в Парламента с преобладаващо мнозинство одобрихме забрана затърговия въпреки силния натиск от Канада върху Парламента и останалите институции данаправят законодателството по-малко строго. За нас основният фактор преди всичко бешегласът на милиони европейски граждани, които ясно изразиха несъгласието си с това жестокоизтребление.

Забраната не беше безрезултатна. Вследствие на това законодателство, наред с другото,пазарът се сви значително, като броят на убитите животни намаля от 217 000 през 2008 г.до 38 000 тази година, като в същото време цената на кожите се понижи от 100 щатскидолара през 2006 г. до 15 щатски долара през 2009 г. В момента Канада се опитва да навлезена нови пазари, например в Китай, но и там се чуват гласове за забрана за търговия. Ето защоможе да се съжалява, че Канада все още прави опити да се противопостави на това европейскозаконодателство чрез СТО. Поради тази причина е толкова важно Парламентът отново даизпрати на Канада ясен сигнал по този въпрос. Няма да отстъпим от позициите си по товазаконодателство, по което работихме толкова дълго както в рамките на Съюза, така и извъннего. Изразявам надеждата си, че членовете на ЕП утре ще подкрепят с широко мнозинствоедно изменение, което внесохме аз и няколко други колеги.

Helmut Scholz (GUE/NGL). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията,преговорите с Канада се водят с държава, която има силна икономика и много добре развитаправна система. Това прави още по-неразбираем факта, че Комисията желае да интегрира,ако не и да прикрие, една договореност за инвестиции като част от това споразумение, коетода предостави на предприятия директно право да завеждат дела в специален арбитраженсъд. Защо не се допуска обикновен съд да взема решения относно компенсации в случай нанеяснота?

На кои съдилища вие, като Комисията, нямате никакво доверие? На канадските съдилищаили на тези в Европейския съюз? Нима не осъзнавате, че с тази част от споразумението щедискриминирате местните предприятия?

Както вече беше посочено от няколко колеги, групата ми също така е против подхода наКомисията, който предвижда използването на споразумението за принудителнолиберализиране на услуги чрез „отрицателен списък“. Това е в пълно противоречие с подхода,


следван до този момент, при който договарящите се партньори определят областите, коитожелаят активно да отворят. Искаме да запазим обществените услуги.

Искам също така Комисията да даде разяснение относно отказа си на предложенията наКанада в областта на социалната политика и политиката на заетост, на които следва да сегледа положително с оглед на главата за устойчивост. Европейският парламент също такапризовава за защитата на работниците, заплащането на извънреден труд, минималнитезаплати и отхвърлянето на социалния дъмпинг.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, потенциалните ползи за Канадаи за Европейския съюз са очевидни и са подкрепени от проучвания, както и от насърчителнаподкрепа от страна на частния сектор. Това следва да бъде приветствано и да бъденасърчавано по-нататъшно сътрудничество. Все пак, тъй като сме добре запознати свъпросите, свързани с околната среда в Европа, следва да заемем твърда позиция и данастояваме по принцип Канада да спазва строгите ни стандарти. Изразявам изключителнотоси задоволство, че членът на Комисията посочи това в изказването си.

Следва обаче да не съсредоточаваме вниманието си единствено върху устойчивото развитие,но да обсъдим и добива на ресурси, които представляват опасност за живота и здравето,например азбест, чиято употреба и добив са забранени в Европа. В допълнение следва даимаме предвид разликата в нормативната база относно генетично модифициранитеорганизми. Това е изключително чувствителна тема в моята страна, но разбира се, цялатаглава относно селското стопанство е важна и за двете страни. Следва също така да сеотбележи, че имаме ангажимент да намалим емисиите на CO2.

Последният въпрос, който е не по-малко важен, е търговията с тюленови продукти. Това еобласт, в която трябва да изискваме спазване на наложените от нас забрани. Имайки предвидвсички тези важни въпроси, считам, че икономическите ни отношения ще достигнат пълнитеси възможности, защото имат подкрепата и на двете страни. Нашият Парламент следва същода насърчи това.

Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, всъщност имахнамерение да разгледам няколко аспекта в изказването си. На този етап няма да правя това,тъй като искам да кажа нещо друго.

Просто не разбирам Комисията. Тя следва да бъде пазител на европейското право,включително законодателството, което приемаме, но когато става въпрос за търговскотоспоразумение с Канада, тя казва, че е важно някои хора да направят куп пари, а не е важноевропейското право да остане в сила. Не разбирам как Комисията може да заяви, че няманужда да разискваме важната забрана върху тюленови продукти във връзка с тези въпроси.Тук става въпрос за партньори, а партньорите зачитат взаимно ценностите, възгледите иинтересите си и не изправят другия партньор пред съда на СТО заради ценностите на тозипартньор. Що се отнася до мен, не считам, че това са нормални отношения между търговскипартньори. Очевидно е, че ако няма взаимно зачитане и ако страните не споделят възгледитеси, тези страни няма да могат да работят добре заедно в областта на търговията. Ако Канадане прекрати делото срещу забраната за внос на тюленови продукти преди сключването натози вид споразумение, следва да не приемаме това търговско споразумение. Както казах,добрите партньори не се изпращат един друг пред съдилищата на СТО заради убеждениятаси. Добрите партньори работят заедно.

Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, в хода на преговорите поспоразуменията с Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан


(NAFO), по-специално с Канада, водещият делегацията на Европейския съюз обеща даотстъпи от френската квота за улов на треска на рибарите от St Pierre и Miquelon. Товаобещание не беше спазено и рибарите – също като икономиката на St Pierre и Miquelon –днес търпят негативните последици.

Преговорите, които се провеждат в момента относно икономическо и търговско споразумениемежду Европейския съюз и Канада, не трябва да принасят в жертва остатъците отикономиката на St Pierre и Miquelon – отново. Именно поради тази причина внесохпредложение по въпроса.

Призовавам Комисията да гарантира, че стратегическите търговски интереси на St Pierre иMiquelon са защитени във всеки един момент от воденето на преговорите. Г-жо член наКомисията, можете ли да поемете такъв ангажимент?

Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-жо председател, считам, че съм длъжен да отбележа, чесред някои членове на Парламента все още преобладава усещане за страх и нужда да бъдатзащитени европейските интереси: с други думи, те са в отбранителна позиция.

Що се отнася до мен, считам, че това споразумение с държава, с която ни свързвадългогодишно приятелство, е важно, при условие че то бъде сключено на правилната основа,а именно на действително взаимното зачитане, и че е балансирано и съдържа амбициозницели. То не следва да се ограничава до премахването на тарифните или нетарифните бариери,а следва да представлява възможност да бъде постигнат качествен напредък в премахванетона различията в политиката в областта на околната среда и здравеопазването, и тукпо-специално имам предвид сектора на селското стопанство, защитата на застрашенитеживотински видове от изчезване и конкретни икономически дейности, свързани с добива,които имат значително въздействие върху околната среда, като например добива на азбести извличането на нефт от битуминозни пясъци, или ограничават достъпа до лекарства занай-бедните държави.

Все пак трябва да запазим положителната си нагласа, а не да заемаме отбранителна позиция,както направихме с Япония.

Ето защо ще подчертая необходимостта да бъде подобрена реципрочността по отношениена защитата на интелектуалната собственост, включително търговски марки, географскиуказания и политики за взаимно насърчаване на двустранните инвестиции, насочени попринцип в областта на иновациите и технологиите, и вдъхновени от вече деклариранитепозиции в тази област от страна на Европейския парламент.

Г-жо председател, считам, че множеството двустранни споразумения между Канада идържавите-членки представляват най-добрата основа, върху която да създадем солидноспоразумение за свободна търговия на търговската сцена благодарение на приятелството,което вече сме създали в ООН, Г-8, НАТО и Международните сили за поддържане насигурността в Афганистан, приятелство, основано на идеали за демокрация и свобода, скаквито се отличават Канада и Европейският съюз.

Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, аз също бих искал да поставя въпросаза битуминозните пясъци; това е въжен въпрос, тъй като представлява причината, порадикоято сходно споразумение, което вече имаме сключено с Канада – международноспоразумение относно ангажиментите съгласно Протокола от Киото – не се спазва.Изразяваме убедеността си, че Канада ще промени становището си в споразумението, коеторазискваме днес.


Във всеки случай чрез това споразумение Канада се стреми да си гарантира свободна търговияи либерализирана система за инвестиции за нефт, извличан от битуминозни пясъци.Проучването на въздействието върху околната среда за това споразумение, което ниезаплатихме, не включва оценка на въздействието, което либерализацията ще има върхубитуминозните пясъци. С други думи, имаме търговско споразумение, което се отнася доконкретни мерки за търговия с нефт, извлечен от битуминозни пясъци, и разполагаме спроучване на въздействието за това споразумение, което не включва оценка на въздействиетоза тази конкретна дейност.

Това създава значителна пречка пред Парламента да одобри някакво окончателноспоразумение. Причината за това е, че става въпрос за горите Boreal, около една четвърт отдевствените гори в света, а тази добивна дейност създава опасност за тези гори и местнотобиоразнообразие, както и за коренното население.

Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, считам, че търговските отношения междуЕвропейския съюз и Канада се намират в момента на кръстопът. Подписването наикономическото споразумение все още е предмет на преговори, а приоритетите и на дветестрани трябва да намерят място в окончателния документ.

Във връзка с това трябва да подчертая разликите в санитарните стандарти. Постигането наконсенсус би предотвратило негативни последици за европейския селскостопански сектор.В допълнение, споразумението трябва също така да вземе под внимание резултата отреформата на Общата селскостопанска политика. Важни са поясненията по отношение наглавата за устойчиво развитие. Европейският съюз е установил свои екологични стандартив съответствие с изискванията на държавите-членки. Потвърждаване на съвместимостта имсъс стандартите, предложени от Канада, е от жизненоважно значение с оглед да се гарантираефективността на окончателното споразумение. Считам, че трябва да бъде обърнатоспециално внимание и на въздействието върху преговорите на въпроса за сондирането ипроучванията за нефтени находища. Поради тази причина Комисията трябва да обясникакво място намира Директивата за качеството на горивата в този документ.

Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, за разлика от последното разискване, коетона практика беше единодушно като подход, това е тъкмо обратното. Много хора изразяватизключителна загриженост за така предложеното споразумение за свободна търговия. Вднешно време споразуменията за свободна търговия, двустранните споразумения, вече саобичайна практика и считам, че с Канада имаме много повече общи неща, отколкоторазличия. Тя е демократична държава. В нея се спазват правата на човека. В нея се говорипредимно английски и френски – европейски езици, и тя е отворена към приемането намного хора, дори от моята страна, които не могат да намерят работа в Ирландия.

Има проблеми, които предимно са свързани с тюлените и битуминозните пясъци. Те очевидноса важни, но в крайна сметка считам, че някои от изразените днес становища в залата щебъдат отхвърлени от канадците – тъй като съм член на делегацията ЕС–Канада и тези въпросиса обсъждани, и ще имат различна перспектива – и поради тази причина е важно дапродължим да преговаряме с тях по тези въпроси. Нещата обаче се заключават в следното– и никой не го спомена с изключение на члена на Комисията – а именно че ще има ползав размер на 20 млрд. евро и за двете икономики, ако успеем да договорим споразумение засвободна търговия. Струва си да опитаме.

(GA) Благодаря Ви, г-жо председател.


Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, искам да поздравя Комисията за това, чепровежда тези преговори толкова интензивно. В крайна сметка става въпрос за търговскиотношения и считам, че екологичните и социалните въпроси категорично трябва да бъдатрегулирани чрез отделни споразумения. Киото е добър пример за това, като там намерениетобеше да бъдат подобрени стандарти на международно равнище. Следователно трябва дабъдем конкретни в тези преговори.

Също както енергийната политика и производството на енергия са въпроси откомпетентността на държавите-членки в Европа, по същия начин трябва да приемем, чесамо и единствено канадците и канадската демокрация могат да решават каква енергия дасе произвежда там и какво въздействие върху околната среда в крайна сметка да бъде взетопод внимание. Трябва да се стремим да гарантираме, че в това отношение ще бъде създаденаизследователска програма, която да спомогне тези ресурси да бъдат използвани по начин,който щади във възможно най-голяма степен околната среда и е максимално устойчив.Г-жо Гейгън-Куин, вероятно в този контекст можете да дадете известен тласък с оглед заеднос това търговско споразумение да бъде създадена и програма за изследване на битуминознитепясъци.

Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, категоричноподкрепям резервите, изразени от колегите ми от комисията по вътрешния пазар и защитана потребителите. Въпросът е дали тези резерви могат да намерят решение в товаспоразумение или, както каза г-н Rübig, са необходими други споразумения. На този етапобаче бих искала да насоча вниманието към един сериозен проблем, какъвто представляваратифицирането на това споразумения. Чешкият парламент например вече блокираратификацията на транспортно споразумение поради продължаващия спор с Канада относнопремахването на изискванията за виза за чешки граждани. Това е изключително сериозенвъпрос и има опасност ратифицирането на споразумението да бъде блокирано, докатоКомисията не намери подходящо решение на проблема. Приканвам ви да обърнете сериозновнимание на този въпрос.

Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, понастоящем Канада еединадесетият по големина търговски партньор на Европейския съюз, като търговскитеотношения между Европейския съюз и Канада имат дял от 1,6 % от общия обем на външнататърговия на Европейския съюз през 2010 г.

През 2010 г. 26 % от вноса на Европейския съюз от Канада и 37 % от износа на Европейскиясъюз за Канада е бил свързан с търговия с машини и транспортно оборудване. Бих искалада получа информация какво е въздействието на това споразумение върху стратегията наЕвропейския съюз в областта на промишлената политика и върху политиката му в областтана суровините и редките метали. Що се отнася до дерегулиране на услуги, тъй като бешеспоменато тук, бих искала, г-жо член на Комисията, да Ви попитам каква ще бъде връзкатамежду това споразумение и споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаванеи спогодбата за въздушен транспорт между Европейския съюз и Канада. Целта на дветеспоразумения е да направят пазарите на Европа и Канада конкурентоспособни в тази област,тъй като те са от огромно значение за сектора на въздушния транспорт. Ето защо бих искалада попитам какво ще бъде въздействието на търговското споразумение върху останалитеспоразумения, които вече са подписани между Европейския съюз и Канада.

George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-жо председател, аз също искам да подчертаяголямото значение на приключването на преговорите по икономическото и търговскотоспоразумение между Европейския съюз и Канада, което ще доведе до укрепване на


търговските и икономическите връзки, които вече са доста активни, а и ще донесе значителниползи. В хода на преговорите обаче отговорните лица от европейска страна трябва да сестремят към насърчаването на амбициозно търговско споразумение, което ще подкрепясправедлива търговия и ще съдържа правнообвързващи елементи в социалната област и вобластта на опазването на околната среда.

Споразумението не трябва да застрашава възможността Съюзът да преразгледа Директиватаза качеството на горивата и да откаже да внася нефт, извлечен от битуминозни пясъци, причиято експлоатация се отделя повече въглероден двуокис, отколкото при конвенционалнияметод за извличане на нефт, което води до изключително вредни последици за околнатасреда. Отказвайки такъв вид нефт, Европейският съюз ще запази авторитета си по отношениена желанието си да опазва околната среда и да спазва целите на Протокола от Киото.

Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-жо председател, Всеобхватното икономическо и търговскоспоразумение бележи изключително важна крачка в посока към ползотворно бъдеще кактоза Европейския съюз, така и за Канада. Подкрепям този проект и изразявам изключителнотоси задоволство от напредъка, постигнат до момента. Считам, че сме поели правилния пъткъм приключване на преговорите тази година. Искам обаче да подчертая, че има два въпросаот няколкото разисквани, които трябва да бъдат решени, за да се избегне възникването напроблеми в момента на ратифициране от някои държави-членки, което би се случило, акоте останат нерешени. Те са свързани с извличането на нефт от битуминозни шисти, коетоможе да създаде опасност за околната среда и за местните общности в района, както илипсата на реципрочност в случая на задължителните изисквания за виза за български,румънски и чешки граждани.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, това е поредният елемент отструктурата на търговската политика на Европейския съюз; структура, която се разрастваежедневно, а това може да има последици, които да засегнат дълбоко отделнитедържави-членки, макар и по различен начин. Споразуменията, които дават конкретен изразна тази политика, като цяло се основават на свободна търговия, чиито цели и последицистават пределно ясни от свързаната с нея реторика: тя включва „офанзивни интереси“, сякашговорим за война. Това са споразумения, които нямат демократична легитимност, и това сеслучва все по-често, тъй като почти винаги те биват договаряни при най-строга секретност,зад гърба на обществеността, което е опит да бъде прикрито тяхното икономическо, социалнои екологично въздействие, като се избягва информираното разискване и изясняване навъпросите. Това се отнася и за този случай.

Като се има предвид, че преговорите са на етап, за който се смята, че е сравнително напреднал,и че се предвижда те да приключат през 2011 г., въздействието му върху определени сектории държави тепърва предстои да бъде цялостно разисквано. Съдържанието не предлага нищоново: отварянето на пазари и либерализирането на услуги, включително всепо-комерсиализирани обществени услуги, които зависят от благоволението намултинационални дружества, което прави по-трудно за държавите-членки да извършватсоциалните си функции в тези области. Последствията също са добре известни: пазарите седоминират от малко на брой участници, негативни последици за по-слабите производственисистеми и все повече поводи за посегателство върху права, върху условия на труд и живот.

Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-жо председател, Европейският съюз води преговори затърговски и икономически споразумения с всички влиятелни държави в рамките на своятакомпетентност.


Макар Канада да има силно присъствие в международната търговия и да е един отнай-отдавнашните търговски партньори на Европейския съюз, трябва да подхождамеизключително внимателно и конструктивно в заключителните етапи от преговорите повсеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада.Различните ни позиции в области като лекарствена политика, политика в областта нарибарството и извличането на нефт от битуминозни пясъци трябва да намерят място вспоразумението по такъв начин, че да представят политиката на Европейския съюз, като всъщото време зачитат становищата на търговския ни партньор. Реципрочността е в основатана балансирани търговски и икономически отношения. Все пак всеобхватното икономическои търговско споразумение следва по никакъв начин да не подкопава установените и приетиот Европа параметри за сертифициране. Искам ми се да считам, че с приближаването къмокончателното приключване на работата Европейската комисия ще се справи спредизвикателството да намери подходящите решения на оставащите проблеми.

Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, Канада – искам да посоча още в началото– е прекрасна страна. Чудесни хора, впечатляващи постижения – важен партньор наЕвропейския съюз. Трябва обаче да можем да задаваме въпроси като добър партньор. Многоколеги грешат, свеждайки въпроса единствено до пясъци и тюлени. Битуминозните пясъципредставляват само един пример за мащабно унищожение на природата. Всеки, който е билв Канада, знае, че унищожението на околната среда там е сравнимо с това в Бразилия.

Това унищожение на околната среда води до последици за коренното население, местнотокоренно население. Околната им среда е подложена на унищожение. Всеки, който има понемалки познания за Канада, бил е в Британска Колумбия и знае как международникорпорации използват влиянието си там, за да принудят коренното население да се разделис районите на предците си и да позволи тези райони да бъдат изкупени, просто не може дапренебрегне това.

Говорим много за ясен език и за закрила на малцинства в държави, съседни на Европейскиясъюз. Важно е обаче да говорим и за въпроси, свързани със закрилата на малцинства, коитоса коренни жители на Канада.

Мойра Гейгън-Куин, член на Комисията. – (GA) Г-жо председател, уважаеми колеги,първо искам да благодаря на всички членове на Парламента, които взеха участие в товаразискване, и на Vital Moreira за това, че постави този въпрос в Парламента.

(EN) Комисията ще вземе под внимание същността на въпросите ви и се надявам, чеотговорите ще ви удовлетворят.

Както ви е известно, има добър напредък в преговорите. Комисията желае да гарантирабалансирано, амбициозно, висококачествено споразумение и желае да съдържа също толковаамбициозни цели в областта на устойчивото развитие. Канада е високо развит партньор съссходни на нашите възгледи, който има стратегически връзки, обхващащи далеч не самотърговията и инвестициите. Европейският съюз и Канада споделят амбициозните преговорницели, които могат да бъдат постигнати за обща полза, създавайки потенциала за новивъзможности.

Позволете ми да подчертая по-специално две неща. Що се отнася до проблемите, свързанис битуминозните пясъци, и загрижеността, изразена от вас във връзка с преговорите в тазиобласт, за да може Директивата за качеството на горивата да бъде включена в обхвата наразпоредбите на ВИТС относно регулаторното сътрудничество, трябва да има съгласие и отдвете страни. Разпоредбите на ВИТС относно регулаторното сътрудничество няма да наложат


никакво задължение за провеждането на такива разисквания. Освен това Комисията непредлага поемането на каквито и да е ангажименти, които биха ограничили регулаторнатасвобода на Европейския съюз, било то по екологични въпроси, като например този закачеството на горивата, или по която и да е друга основна цел на политика.

Както посочих във встъпителното си изказване, това споразумение носи огромни ползи иза двете икономики, и то не само в материално изражение. В двете държави ще бъдатсъздадени възможности за развитие на стопанска дейност и за производствения секторблагодарение на премахването на практика на всички тарифи за внос и подобрен пазарендостъп за услуги и инвеститори. Потребителите ще извлекат ползи чрез покупки напо-достъпни цени и подобрен достъп до висококачествени услуги. Същевременноувеличените потоци от преки чуждестранни инвестиции ще действат като катализатор засъздаване на работни места и увеличение на възнагражденията.

ВИТС също така ще обхваща всички регулаторни бариери, като например санитарни ифитосанитарни мерки, митнически процедури и правила за конкуренция. Европейскитеправа върху интелектуална собственост ще бъдат защитени по-добре. Реципрочният достъпдо пазарите на обществени поръчки на двете страни ще означава не само спестени средстваза публичните бюджети, но и ще осигури по-добри възможности за стопанска дейност.

Поради тази причина Комисията е уверена, че това ще бъде добро и балансираноспоразумение. Именно разискването ни тази вечер дава възможност да бъдат направениважни разяснения. В този контекст Комисията с внимание отбелязва, приветстварезолюцията, която предстои да бъде приета от Парламента относно търговските отношениямежду Европейския съюз и Канада, и благодари за цялостната й подкрепа.

Моят колега, г-н Де Гухт, разбира се, ще продължи да ви уведомява за по-нататъшноторазвитие на събитията в процеса на ВИТС.

Председател. – Внесено е едно предложение за резолюция на основание член 115,параграф 5 от Правилника за дейността (1) .

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда от 12,00 ч.


Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Европейският съюз и Канада отдълги години поддържат добри, солидни търговски отношения. Канада е дори един отнай-отдавнашните търговски партньори на Европейския съюз. В средата на 70-те годинина ХХ в. Европейският съюз подписа първото икономическо и търговско споразумение сКанада. По-късно бяха подписани споразумения в областта на животновъдството и в областтана вината и алкохолните напитки. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение(ВИТС) между Европейския съюз и Канада ще осигури множество предимства и за двататърговски партньора. Съществуват обаче няколко въпроса, които следва да бъдат взети подвнимание и да бъдат разисквани. Очевидно е, че целта на споразумението трябва да бъделоялната конкуренция. Това може да бъде постигнато единствено при условие, че бъдатпремахнати не само тарифните бариери пред търговията, а също и нетарифните итехническите бариери. Принципът на реципрочност трябва да бъде спазван, тъй като товае единственият начин да бъде постигнат балансиран резултат от преговорите. Това се отнася

(1) Вж. протокола.


и до елементи, които са специфични за държавата или културата на отделните партньори.Разискванията по деликатни теми като извличането на нефт от битуминозни пясъци исвързаното с него въздействие върху околната среда, стандартите на Международнатаорганизация на труда, както и признаването на техническите стандарти и проследимосттана хранителните продукти трябва също да продължат на равноправна основа с целпостигането на консенсус. По-специално се интересувам от преговорите относно млечниясектор и достъпа до канадския пазар, както и обозначаването на произхода на канадскизаклани животни. Може ли Комисията да предостави повече информация в тези области?Какъв резултат очакваме в това отношение?

Maurice Ponga (PPE), в писмена форма. – (FR) Изразявам задоволството си, чеПарламентът изложи своите становища относно провежданите в момента търговскипреговори между Европейския съюз и Канада и че очерта своите приоритети в тованаправление. Несъмнено Канада е търговски партньор на Европейския съюз, но е крайнонеобходимо в Парламента да изразим загрижеността на съгражданите си, намиращи секакто на европейска територия, така и в регионите, които са част от европейското семейство,а именно закрилата и защитата на интересите им. Под „европейско семейство“ имам предвидотвъдморските държави и територии (OCT), които, макар да не са точно европейскитеритории, поддържат специални отношения с Европейския съюз и по-специално сдържавите-членки, от които са част. Преговорите, водени в момента, засягат особено силноархипелага St Pierre и Miquelon, разположен в непосредствена близост до Канада. Ето защопризовавам Комисията в хода на преговорите да защитава и закриля интересите на тазиотвъдморска държава и територия, разположена в Северния Атлантически океан.

Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. – (FR) Канада е един от най-отдавнашните партньорина Европа. Ето защо е съвсем естествено тези отношения да приемат официална форма чрезвсеобхватно търговско споразумение. Имам обаче някои въпроси относно съдържаниетона няколко преговорни глави.

Първо, Европейският съюз и Канада имат различни правила за системите за произход. Тъйкато Канада е член на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA),Комисията трябва да поеме ангажимент за намиране на задоволително решение по отношениекакто на промишлените продукти, така и на селскостопанските и рибните продукти, такаче Канада да не се превърне в портал, през който стоки от други членове на NAFTA данавлизат в Европа.

Комисията също така ще трябва да договори решение, което може да бъде приложеноспрямо две различни системи за географски указания: в Канада „географско указание“ епросто прилагателно; в Европа това е добросъвестна търговска марка. За да бъде осигуренареална закрила на европейските географски указания, канадските органи трябва да признаятевропейската концепция.

Що се отнася до главата относно договорите за обществени поръчки, Канада трябва дапредостави на Европейския съюз същия достъп, който предоставя и на Съединенитеамерикански щати съгласно тяхното търговско споразумение: с други думи, европейскитепредприятия трябва да имат възможност да участват в търгове в провинциите, регионите иопределени общини.


20. Едноминутни изказвания (член 150 от Правилника за дейността)

Председател. – Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказванияпо въпроси с политическа значимост.

Georgios Koumoutsakos (PPE). - (EL) Г-жо председател, през последните две седмицидесетки, дори хиляди граждани спонтанно се събраха по улиците и площадите на Атина ив други градове. Вбесените гърци поеха щафетата от испанците. В разгара на дълбока криза,рецесия и безработица те отправят искания, по мирен път, но настоятелно, за перспективана достоен живот за себе си, за своите семейства и деца. Размерите на тълпата и нейнитеискания са безпрецедентни дори за страна със силни политически обичаи и традиции катоГърция. Това е много сериозен политически акт с непредвидими измерения и последици.

Във време, когато няма непреодолими прегради между държавите, трябва много внимателнода се вслушваме в грохота на събитията. Трябва да се вслушаме в думите на г-н Рейндерс,белгийския министър на финансите, че не бива да отиваме отвъд мерките, които обществотов Гърция може да понесе, тъй като това ще разруши растежа и страната няма да се възстанови.Никоя политика не може да е жизнеспособна, ако не е подкрепяна, или най-малкотопонасяна, от обществото, особено политика, която може да бъде обобщена като дилемамежду въвеждане на още по-строги мерки или банкрут. Тази политика се нуждае спешноот сериозни промени и корекции не само за да стане по-справедлива, но и за да бъдепо-ефективна за благото на всички.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, Европейската столица накултурата е една от най-известните инициативи на Европейския съюз. Съгласно проучванияна Комисията тя е основание за национална гордост и споделена отговорност на жителитена номинираните градове. През 2016 г. държавите домакини на събитието ще са Полша иИспания. По два града от всяка от тези държави ще бъдат избрани за Европейски столицина културата 2016.

Моят роден град, Гданск, е в малка водеща група в полската надпревара, резултатите откоято ще са ясни този месец. Аз активно поддържам тази кандидатура с мото „Културнасвобода — култура на свобода“. В исторически план Гданск е ханзейско пристанище и роденград на движение „Солидарност“, което е синоним на свобода. Сега бихме искали да изградиммодерна програма на тези основи. Ние защитаваме свободния достъп до културното нинаследство и ежедневна солидарност между поколенията и между съседите. Убеден съм, чемоят град може да даде много на европейското общество и победата в тази престижнанадпревара ще допринесе за още по-голямо благоденствие.

Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-жо председател, сушата, която понастоящеммъчи цяла Европа, както и прогнозите за предстоящия период, подхранват безпокойстване само във връзка с нов ръст на цените на храните, но и във връзка с безопасността нахраните. При тези обстоятелства аз смятам, че Европейската комисия трябва да отпуснеевропейски субсидии авансово в подкрепа на селските стопани, които трябва да използватсъществуващите напоителни системи и по този начин да избегнат загубата на цялататазгодишна реколта. Необходимо е да бъдат намерени решения успоредно с тази мярка иза подкрепа на установяването на напоителни системи по местата, където това е необходимо.Тридесет процента от земите в Румъния са напоявани, а недостигът на вода и преобладаващатасуша създават проблеми, сходни с тези на другите държави-членки, без възможност обачеда се окаже подкрепа на стопаните с тази животоспасяваща мярка в подобно положение.


Derek Vaughan (S&D). — (EN) Г-жо председател, бих искал да се изкажа за ролята,която спортът би могъл да играе за увеличаване на икономическото благоденствие в нашитерегиони. В Уелс ръгбито и други важни спортни събития насърчават икономиката в Кардиф.Друг тласък ще дойде с великолепното постижение на футболния клуб Swansea City —казвам това и за моя колега Richard Howitt — който неотдавна заслужено влезе във Висшатафутболна лига след фантастичен сезон. Поздравявам мениджъра, играчите, треньорите,персонала и поддръжниците, направили възможно това. Те ще принесат полза за Висшаталига, за Уелс и ще придадат така нужния тласък на местната икономика, тъй катозапалянковци, туристи и, да се надяваме, бизнесмени ще идват в региона.

Накрая, надявам се ЕС да признае важната роля на спорта едновременно в икономическии в социален план и да осигури фондове за даване на импулс на спорта на всички равнища,особено след като с Договора от Лисабон ЕС вече има компетентност за първи път в областтана спорта.

Theodoros Skylakakis (ALDE). – (EL) Г-жо председател, аз винаги съм подкрепялпрограмата за преструктуриране на моята страна. Затова смятам, че имам право да изтъкнаи нейните слабости. Първо, програмата разчита прекалено много на данъчно облагане,вместо на намаляване на публичните разходи. По този начин тя притиска гръцкия частенсектор, който е единственият способен да изплати огромните дългове. Второ, понастоящемняма рационален план за използване на гръцката държавна собственост. Трето, програматанапредва много бавно и това, в съчетание с конкретните послания, отправяни от Европакъм гръцката общественост, подкопава политическата подкрепа за реформите. Това се случваежедневно. Ето защо имаме нужда от по-смела програма, която да предвижда по-бързоадаптиране и да осигурява сериозна помощ за развитието под формата на европейски планМаршал. Такава програма ще има по-голям шанс за успех, от какъвто всички се нуждаем.

Cristian Silviu Buşoi (ALDE) . – (RO) Г-жо председател, бих искал да поставя на обсъжданенеотдавнашните събития в света на футбола, и по-специално избирането на Сеп Блатер запрезидент на ФИФА. Смятам, че неговото преизбиране е достойно за съжаление събитиевъв време, в което към ФИФА са отправени сериозни обвинения за корупция, засягащипо-конкретно провеждането на Световната купа през 2022 г. в Катар. Смятам, чеправителствата на държавите-членки трябва да призоват за реформиране на ФИФА ирегулиране на нейните дейности. По този начин би се създала по-голяма прозрачност ибиха се избегнали подобни достойни за съжаление събития, като по този начин ще севъзстанови доверието във ФИФА.

Футболът във все по-голяма степен се превръща в бизнес. Липсата на прозрачност иобвиненията в корупция засягат и румънския футбол. Неотдавна „Политехника Тимишоара“,който завърши на второ място в шампионата на румънската лига и трябваше да играе вШампионската лига, беше преместен в трета група в Румъния на основата на напълнопроизволно решение. Това несправедливо решение ще засегне стотици хиляди отпривържениците на отбора.

Също така отправям призив оттук до футболните органи в Румъния да отменят това решениеи да оставят „Политехника Тимишоара“ във висшата група на румънския и европейскияфутбол.

Kristiina Ojuland (ALDE). — (EN) Г-жо председател, на 2 юни 2011 г. започнаисторическото рали на електромобили Талин-Монте Карло и днес колите ще пристигнат вКопенхаген.


Gesine Meissner и аз, в качеството си на либерални членове на Европейския парламент,спонсорираме един електромобил в състезанието за насърчаване на устойчив транспорт.При увеличеното потребление изчерпването на изкопаемите горива става неизбежно, порадикоето трябва да увеличим инвестициите в по-нататъшни изследвания и разработване наустойчив транспорт. Освен това нарасналата мобилност се отразява и във въглероднитеотпечатъци на хората, което би могло да ускори глобалното изменение на климата.

Европейският съюз и неговите държави-членки имат възможността да станат пионери взеления транспорт чрез въвеждане на поощрения за потребителите на устойчиви транспортнисредства, като по тази начин насърчават прехода към Съюз без въглерод.

Oriol Junqueras Vies (Verts/ALE). – (ES) Г-жо председател, произходът на инфекцията,причинила двадесет и един смъртни случая в Германия миналата седмица, още не е известен.Това откроява още по-добре неоснователната прибързаност в действията на германскитеоргани.

Обвиненията са особено сериозни, като се има предвид, че германският пазар е ключовпотребител на селскостопански продукти, което е и основание за получаваните от негосъществени инвестиции за насърчаване на тези продукти.

Ето защо европейските органи трябва да предприемат действия в две насоки. В краткосроченплан трябва да се осигури въвеждането на механизъм за компенсиране на най-засегнатитеевропейски селски стопани, а в средносрочен план ще бъде необходимо да се реформирасистемата за бързо предупреждение за опасни храни, за да се предотвратят другинеоснователни тревоги в бъдеще. Тези мерки трябва да отчитат многообразието в европейскияселскостопански сектор.

Следователно предложението на Комисията за финансиране на механизъм за изтегляне,използващ бюджета на организациите на зеленчукопроизводителите, е неприемливо. Вмного региони в Европа, като например в Каталония, такива организации не съществуват,поради което и системата не може да бъде използвана за компенсиране на селските стопани.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, лидерите на Европейския съюз оставатбезучастни към икономическото и социално опустошение, причинявани от одобрените отМеждународния валутен фонд (МВФ) структурни промени в страни като Гърция, и сегазасилват своята офанзива и се насочват към Португалия със същия подход и необузданаколониална арогантност. В замяна на заем от 78 милиарда евро страна, в която минималнатазаплата не достига дори 500 евро, ще се сблъска с орязване на заплати и пенсии и закриванена публични услуги, и ще бъде принудена да се откаже от национални компании и ресурси.Тя също така е изправена пред увеличаване на цените на основни стоки и услуги и 30милиарда евро лихви, което възлиза на около 40 % от общия заем. Повече от две трети оттази лихва ще отидат за самия Европейски съюз. Ето какво означава толкова превъзнасянатаевропейска солидарност.

Ако се продължи в тази посока, това неминуемо ще доведе до засилване на социалнатаборба, която вече бушува из Европа, включително в Португалия. Ние сме и ще продължимда бъдем тук, за да я подкрепяме и насърчаваме, тъй като сме убедени, че само чрез такаваборба могат да бъдат предизвикани промени и да бъде въведена все по-наложителнатапромяна в Европа.

Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, след всички празни изявления повреме на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване Европейскатакомисия продължава да демонстрира пълно равнодушие пред лицето на задълбочаващата


се бедност, по-специално детска бедност, безработица и масово увеличаване на броя набедни работници вследствие на несигурна и зле платена работа. Това обаче не се ограничавасамо до неолибералните тенденции, а има неблагоприятни последици за страни със слабиикономики, в които е наложително да бъдат укрепени публичните политики в подкрепана обществените услуги, да се създава заетост с права и да се изкоренява бедността.

Меморандуми като този, съставен от „тройката“ – Международния валутен фонд (МВФ),Европейската централна банка (ЕЦБ) и Комисията – и португалските власти, изискватантисоциални политики, включително изменения в законите за съкращения на работниции за приватизация, както и атаки срещу публичната и всеобщата социална сигурност, коитомогат да доведат само до социален регрес, осъждайки работниците и обществеността набезработица, бедност, слабо развитие и крайна зависимост. Това ще превърне Португалияв обикновен протекторат на великите сили в ЕС. Всичко това в замяна на заем, койтопортугалците ще трябва да плащат при високи лихви, за да увеличат печалбите намеждународния финансов капитализъм, независимо че много добре знаем, че такива меркине решават нищо, както ясно показва случаят с Гърция.

Ето защо аз протестирам тук срещу подобни мерки и този протест ще продължи както вПортугалия, така и в целия ЕС.

Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-жо председател, първо бих искал да поднесасъболезнованията си за всички жертви на E. Coli, но позволете също така да изразя ивъзмущението си от изключително неподходящия начин, по който германскатаадминистрация третира този въпрос, като причини непоправими вреди на целия испанскисектор на селскостопански продукти.

Надявам се, че по време на утрешното извънредно заседание на министрите на селскотостопанство от Европейския съюз първо, тази вреда, причинена на испанските селски стопани,ще бъде поправена без изключения, и второ, ще бъдат извлечени поуки; а именно какво небива да се прави в ситуация, която наистина е довела до смъртни случаи, но също така засягананасяне на вреди на продуктите от много страни, включително от моята страна, Испания.Необходимо е да се направят изводи от тази криза.

Разбира се, надявам се резултатът от извънредното заседание утре да бъде поправяне безизключения и връщане към нормалното положение, така че да се осъществява свободнотодвижение на продукти, които са в идеално състояние, из Европейския съюз и по света.

Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-жо председател, съобщението в петък от представители наЕвропейския съюз, че Международният валутен фонд ще отпусне пореден транш от 12милиарда евро кредит на Гърция, беше прието насърчително от пазарите.

Днес обаче испанският вестник „El País“ съобщава, че автономният регион Кастиля-ЛаМанча е свършил парите. Регионалното правителство не само е неспособно да плати заплатитена 76 000 служители, но и дължи приблизително 2 милиарда евро на различните сидоставчици. Така пристигат още лоши новини, този път от Испания – държава, водила дългаборба за запазване на доверието на инвеститорите.

Същевременно политиката на подпомагане на правителствата чрез изкупуване на дълга имот Европейската централна банка не може да продължи много дълго, тъй като се достигапрагът. Европейската централна банка вече има в своите регистри 360 милиарда евро въвфинансови инструменти, които не могат да се търгуват свободно, и държи още 480 милиардаевро в недостатъчно обезпечени ценни книжа. Така тя, изглежда, постепенно става лидеризмежду държателите на лоши финансови инструменти. Ако това продължи така, госпожи


и господа, еврозоната скоро ще трябва да спасява Европейската централна банка или простода се разпадне.

Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, бих искал да направя няколко коментаравъв връзка с европейската интеграция на Сърбия. По мое мнение твърде дълго бившитеюгославски държави бяха неравно третирани. Например Словения можа да се присъединикъм ЕС без проблеми през 2004 г., независимо че все още се отправят критики във връзкас остатъчни структури на комунистическата власт в политиката, медиите и индустрията.Нещо повече, България и Румъния нямаше да бъдат в Съюза, ако бяхме приложили към тяхсъщите строги критерии, които сега прилагаме към Хърватия.

Прилагат се двойни стандарти и по отношение на военните престъпления и компенсациите.Брюксел изцяло нехае за геноцида срещу арменците в Турция. В контраст с това, Хърватияи Сърбия трябва първо да изправят своите военни престъпници пред Международниянаказателен съд за бивша Югославия в Хага, преди критериите от Копенхаген изобщо дазапочнат да действат. Докато незаконните разпоредби на Антифашисткото събрание занародно освобождение на Югославия (АВНОЮ) и Бенеш не са основания за блокиране наприсъединяването към ЕС, политиката за компенсации на Сърбия без съмнение трябва дасъответства на европейските разпоредби.

Сърбия, която се характеризира с християнска традиция, постоянно доказва своите добринамерения. Една от преградите падна с екстрадирането на Младич, но Косово не бива да сепревръща в следваща такава. Според мен веднага след приключването на оставащите реформине би трябвало нищо повече да застава на пътя на присъединяването на Сърбия към ЕС.

Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-жо председател, бих искал да се присъединякъм колегите си, като изразя своите съболезнования за тези двадесет и една жертви на E.coli, но също и възмущението си, отвъд обичайната загриженост, от случаите нанекоординирани реакции, причинили значителни финансови загуби за производители иработници в сектори, които са от решаващо значение за селското стопанство вдържавите-членки на Европейския съюз, по-специално испанските производители накраставици. Тези случаи също така нанесоха вреди на самата идея за Европа, сближаванетов Европа и сближаването между самите европейци, така че за пореден път предразсъдъциили недостатъчно проверени слухове сериозно засегнаха сплотеността, необходима заприемането на задоволителен, навременен и подходящ отговор.

Ето защо се надявам, че поуките, които неизбежно ще станат ясни, ще бъдат взети предвид.Надявам се, че Съветът на министрите на селското стопанство ще съумее не само да осигурикомпенсации за засегнатите страни, но и да изготви протокол за реагиране, който да отчетепоуките от този злощастен опит.

Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, за да се върна към спорта, беше споменатаФИФА и аз бих искал също да се спра на нея, както и на липсата на адекватно управлениеи липсата на прозрачност на най-високите равнища на организацията.

Невероятно е, че един 75-годишен човек, Сеп Блатер, отново ще се върне на власт катопрезидент на една от водещите спортни организации в света, след като е бил на власт ощеот 1998 г., особено като се има предвид, че огромното мнозинство от играчите – вероятно99 % от тях – са под 30-годишна възраст. Между него и играчите сигурно съществуват неедна, а няколко поколенчески пропасти.

Второ, не беше изненадващо, че Англия получи толкова малка подкрепа за домакинство наСветовната купа въпреки прекрасната си инфраструктура. Катар получи домакинството и


вследствие на това бяха суспендирани хора, опитали се да продадат гласовете си. Питам седали това не е само върхът на айсберга. Има го още и въпросът с неуспеха на ФИФА да въведетехнологията „голлиния“, след като други спортове вече направиха това. Съвсем ясно е, чее необходима действителна реформа в интерес на самия спорт и на ФИФА.

Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-жо председател, госпожи и господа, всички знаем, че еприемането на допинг е забранено в спорта. Вземането на допинг е забранено, тъй като даванесправедливи преимущества на едни спортисти пред други. Независимо от това, госпожии господа, в Европейския съюз имаме един вид допинг, предназначен не за спортисти, а заселски стопани — под формата на неравномерни равнища на подкрепа за тях. Напримерлатвийските селски стопани получават три пъти по-малко помощи от германските и дошест пъти по-малко от гръцките. Тази несправедлива подкрепа води до несправедливаконкуренция. Госпожи и господа, призовавам ви, когато разглеждате и планирате следващатаевропейска финансова перспектива и бюджетен период, да елиминирате този допинг, дапрекратите това несправедливо подкрепяне на селските стопани, за да могат всичкиевропейски селски стопани да станат еднакво конкурентни. Благодаря за вниманието.

Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, стотици хиляди гръцки гражданиот всички възрасти и всички класи протестираха мирно – повтарям, мирно – през изминалитедве седмици по градските площади из цялата страна.

Бих искал да се спра на два аспекта: първо, ние трябва да се вслушаме в тях и да обърнемвнимание на проблемите им. Трябва да правим това не само на национално, но и наевропейско равнище. Нашите съграждани в градовете из цяла Гърция издигат глас, за дабъдат чути в Брюксел, в Страсбург, навсякъде.

Второ, отвъд всякакъв дебат за грешки и неправилни действия на гръцкото правителство,трябва да помним едно: при оценката си на предлаганите и прилагани от Европа политикиза борба с кризата нашите съграждани ни казват: „Ние си имаме граници. Не ни тласкайтеизвън тях“. На тези послания е необходимо да се дадат ясни и конкретни отговори. Самотогава помощта на Европа за справяне с кризата ще създаде визия и надежда сред нашитесъграждани.

Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-жо председател, мултикултурализмът предполага живеещитев съседство народи да познават взаимно своето минало, култура, понякога и език. Шумът,вдигнат в Румъния преди няколко дни обаче, може да бъде обяснен само с липса на такававзаимност. Два румънски региона откриха представителства в Брюксел, но според работещв столицата журналист проблемът е, че мнозинството от населението на съответните регионине принадлежи към същата етническа група като мнозинството от румънското население.Нима това е проблем в днешна Европа? Начинът на мислене, който цели да попречи на съседда отбележи деня, в който е изгубил своето богатство, земя или дори роднини, е същотолкова нездрав. Откриваме и подобен пример през изминалите дни, когато отбелязвахмемирния Договор от Трианон, с който приключва Първата световна война на 4 юни.Съществува средство срещу този начин на мислене, който изключва хората и запушва уститеим, отрича миналото и иска да възпрепятства развитието и съществуването на даден регион:силна Европа, открита и включваща всички, която цени културните ценности и зачитаправата на малцинствата.

Ивайло Калфин (S&D). - Икономическата криза и трудностите, които всичкистрани-членки изпитват, макар и в различна степен, дадоха стимул на националистическии популистки формации, които не само търсят повече обществено доверие, но и непрекъснато


изпробват границите на толерантността на европейските граждани, открито работейкипротив задълбочаването на интеграцията в Европа.

Един скорошен пример от България са събитията от 20-ти май, когато представители нанационалистическата партия „Атака” влязоха в сблъсъци с молещи се мюсюлмани предединствената джамия в София. Тези сблъсъци бяха съпроводени с употреба на сила, палежи завършиха с няколко ранени, включително полицаи. Тъй като има видеозаписи насблъсъците, тест за разследващите органи и правосъдието в България ще бъде доколкоподбудителите и участниците в този инцидент ще бъдат справедливо наказани.

Бих искал в тази зала много ясно да заявя, че насаждането на етническа и религиознанетърпимост е действие, което влиза в остро противоречие както с европейските ценностии основните човешки права, така и с традициите на българското общество.

Всички ние трябва да се противопоставим решително на всеки опит това да се случва вЕвропа и да се разграничим ясно от политическите сили, които стоят зад подобни действия.

George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-жо председател, в рамките на публикуването насветовния индекс за свобода на печата през 2010 г. организацията „Репортери без граници“привлече вниманието към намаляването на свободата на словото в Европейския съюз.Румъния е на 52-ро място в класацията, като е отишла надолу с 10 места в сравнение с2007 г. Това положение е обезпокоително и поражда въпроси във връзка с действителнотозачитане на правото на свободно слово и на информация, гарантирано с Хартата на основнитеправа на Европейския съюз.

В Румъния пресата беше причислена от президента на страната към заплахите занационалната сигурност. Освен това създателите на политики постоянно отправятпренебрежителни забележки по адрес на медиите. Подобно отклонение от демократичнитепринципи накърнява образа на Европейския съюз като цяло. Поради вътрешни проблемирискуваме да изгубим кредита си на доверие като зачитащи правата на човека извън ЕС. Етозащо настоятелно призовавам за действителна защита на европейско равнище на свободнотослово и плурализма в печата.

Claudiu Ciprian Tănăsescu (S&D). – (RO) Г-жо председател, за втори път представямпред Европейския парламент бедственото положение в здравноосигурителната система вРумъния. За съжаление, понастоящем преговорите между професионалните асоциации наобщопрактикуващите лекари, министерството на здравеопазването и Националната службаза здравно осигуряване са в задънена улица. В резултат на това здравната система е блокиранаи се отказват законни права на пациентите, които, макар че продължават да плащатздравноосигурителните си вноски, вече не могат да се ползват от съответните услуги. Товаположение настъпи вследствие на постоянния отказ на Националната служба за здравноосигуряване да води реалистични преговори с общопрактикуващите лекари за изготвянена оперативен рамков договор, който да е от полза за всички заинтересовани страни. Акотова продължи още, здравното обслужване в Румъния, което и без това е толкова отслабено,рискува да се разпадне.

Бих призовал съответните европейски органи да отчетат това положение, да го проследявати да предприемат действия за решаването му възможно най-скоро.

Cătălin Sorin Ivan (S&D). – (RO) Г-жо председател, в Европейския парламент говоримвсеки ден, от сутрин до вечер, за европейска интеграция, солидарност, обща култура и завсичко, което ни обединява и трябва да продължи да ни мотивира да изграждаме общобъдеще за всички 27 държави-членки.


Докато разискваме по европейски проекти, един заместник-председател на същия тозиЕвропейски парламент също обсъжда разни въпроси ежедневно и от сутрин до вечер. Ставадума обаче за сегрегация на етническа основа, намаляване на влиянието и подкопаване наавторитета на държава в нейните граници в полза на друга съседна държава, откъсване натеритории, принадлежащи на една държава-членка на ЕС и анексирането им към другадържава-членка на същия този Европейски съюз. Не само в личното си качество, но и отимето на румънските социалдемократи – членове на ЕП, призовавам за сваляне наLászló Tőkés от поста му на заместник-председател.

Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да изразя дълбокото сибезпокойство във връзка с арестуваните в Бахрейн медици. Много от тях са обвинявани вопити да свалят монархията и заплашвани от процес с военни прокурори и възможносмъртно наказание. Всъщност тези лекари и сестри просто са лекували ранени участницив протестните действия, докарани в техните болници. „Амнести Интернешънъл“ и „Лекарибез граници“ също изразиха голямото си безпокойство за безопасността на ангажиранителица и за действителните мотиви за арестуването им. Напълно подкрепям Организациятана ирландските медицински сестри и акушерки и Международния съвет на медицинскитесестри, както и редица ирландски лекари, които издигат гласовете си в осъждане на тезиужасни събития.

През последните няколко дни получих информация от различни източници за изтезанияи нечовешко отношение: някои медици са жестоко бити и им е бил отказан достъп досемействата и правните им съветници. Този вид действия са напълно неприемливи.

Обръщам се публично към нашия върховен представител, Катрин Аштън. Вече й писах сискане да положи всички усилия за намеса в полза на тези медици, които са правелиединствено това, което медиците правят — опитвали са се да спасяват човешки живот.

Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, новият пакет с ограничения за Гърция,който включва съкращения и данъци, възлизащи на 28 милиарда евро, и приватизиранена държавни активи на невероятната стойност 50 милиарда евро, отново потвърждаваролята на ЕС и на МВФ като налагащи антиработнически политики на ограничения.

На прицела на техните порочни атаки са младите хора. Стотици хиляди от тях сега се борятпо площадите из цяла Европа и храбро се изправят срещу брутални репресии. Те с правоотправят призив за истинска демокрация. Според мен това на практика може да се постигнесамо чрез прекратяване на пазарната диктатура и изграждане на демократичносоциалистическо общество, в което нуждите на хората са по-важни от печалбата.

15 юни ще бъде важен ден за борбата из цяла Европа. В Гърция ще бъде проведена общастачка, а в Барселона се подготвя голяма демонстрация. В този ден ще се организиратмащабни протести срещу строгите мерки в цяла Европа. За да разгроми яростните атакисрещу работниците и младежите в Европа, силата на организираната работническа класатрябва да бъде мобилизирана. Еднодневна обща стачка в цяла Европа би отправила многоясен сигнал за противопоставяне на европейската върхушка.

Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, преди седмица господапредседателите Buzek, Барозу и Ван Ромпьой се срещнаха с представители на религиознитеобщности за обсъждане на демократичните права и гражданските свободи. Бих искал даблагодаря на председателя Барозу за поетата през 2005 г. инициатива за започване на тозидиалог с религиозните водачи; искам също така да поздравя председателя на Европейскияпарламент и председателя на Съвета за ежегодното поддържане на този диалог.


В същото време обаче бих искал да се присъединя към религиозните представители, коитопризоваха Европейския съюз да упражни въздействие за прекратяване на преследването нахристияни в страни като Египет и Ирак и в самата Европа, в европейски Кипър, къдетоокупационните сили не разрешават на християните достъп до техните окупирани църквии пречат на свещеници и епископи да отслужват Светата меса. Покажете им, г-жо председател,че християнските бежанци в Кипър имат право на отслужване на литургии в църквите си.

Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, веднага след срещата в Люксембургна 6 май, представена в статия в „Der Spiegel“, Гърция получи нова поредица от препоръкида напусне еврозоната и да се върне към драхмата. Разбира се, официалната позиция наЕвропейския съюз беше изразена от члена на Комисията Оли Рен, който отрече слуховетеи препоръките.

Независимо от противоположните схващания на някои икономисти и множеството мненияна колеги в Парламента трябва да се каже ясно, че Гърция не може да напусне еврозонатапо правни причини. Първо, защото в Договорите няма разпоредби относно доброволноили недоброволно отказване от общата валута. Второ, ако се върнем към драхмата, без даразпуснем еврозоната и еврото, няма да има правна възможност за автоматично превръщанена депозити в евро в гръцките банки, в страната и извън нея, в драхми без съгласието навложителите. Когато Гърция се присъедини към еврозоната, беше възможно депозитите вдрахми да бъдат превърнати, тъй като драхмата беше отменена като валута и оттогава не есъществувала. Днес обаче еврото продължава да съществува и не е отменено. Ето защовсякакви слухове и препоръки са правно несъстоятелни.

Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, хората, които съобщават за нередности,са такива, които не искат повече да мълчат за различни незаконосъобразни действия ибезобразия, а искат да ги изложат публично, най-вече в обществен интерес. Те също така внай-голяма степен осигуряват добавена стойност. Така например през 2005 г. те върнахаобщо 10 милиарда долара в съкровищницата на САЩ под формата на възстановявания.

Ясните закони във връзка с процеса на разкриване на нередности са от основно значение вборбата срещу корупцията. В Европейския съюз членове 22a и 22б от Правилника заперсонала образуват правното основание за съобщаване на нередности, за съжаление обаче,по много фрагментиран начин, като оставят много празноти. Липсват елементи от основнозначение. Например имаме нужда от ясно определение на съобщаването на нередности,необходимо е хората, съобщаващи за нередности, да имат право да бъдат изслушани, трябватни независими контактни точки, които да осигуряват информация за права, задължения ивъзможности, и не на последно място, трябват ни също така точни срокове за разглежданеот компетентните институции в ЕС. Положителното тук е, че Правилникът за персонала наЕС ще бъде реформиран. Комисията ще изпрати първия работен вариант в Парламента презесента. Смятам, че това предоставя уникална възможност за внасяне на подобрения в тазиобласт. Бих призовал колегите да подкрепят това и да работят за реформа.

Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Г-жо председател, футболът е наистина като религия,но религия, в която дяволът има сериозно участие. Защо е така? Защото са заложени многопари, като данък върху отегчението и самотата на милиарди жители на планетата. В тезилетни дни Румъния е засегната от драмата във връзка с много популярния футболен отбор„Политехника Тимишоара“. Този отбор със собствени и почтени усилия си спечели правотода участва в шампионата за Европейската купа. Днес обаче се оказва, че тази негова победана терена се е превърнала в загуба вследствие на едно произволно решение. По-конкретноказано, мафията, ръководеща румънския футбол, се договори с мафията, ръководеща


международния футбол, и взе решение да наложи драстично двойно наказание: да извадивъпросния отбор от шампионата за Европейската купа и да го премести в по-долна,любителска дивизия. Независимо от всички финансови и правни оправдания това едраконово наказание, което засяга тежко не само един добър отбор, но и един прекрасенград с повече от 300 000 души население, който няма много други източници на радост.

Като член на комисията по култура и образование на Европейския парламент аз бия тревога,за да се сложи край на тази ужасна несправедливост, която може да има значителни социалнипоследици.


21. Агенции за кредитен рейтинг (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Klinz, от името на комисията поикономически и парични въпроси, относно създаване на агенции за кредитен рейтинг:перспективи (2010/2302(INI) (A7-0081/2011).

Wolf Klinz, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, агенциите за кредитенрейтинг не предизвикаха глобалната финансова криза, но според мен те до голяма степенносят отговорността за нейната сериозност. Когато така наречените структурирани финансовипродукти бяха разработени в Америка въз основа на рисковите ипотечни кредити, агенциитеза кредитен рейтинг подпомогнаха този процес с присъждането на рейтинг на десетки, аконе и стотици продукти всеки ден почти на конвейер. С тези си действия те доведоха и доконфликти на интереси за това, че подкрепиха емитентите на тези продукти със съвети иим помогнаха за тяхното създаване.

Те продължиха да твърдят, че само изразяват мнение, макар че знаеха много добре, че технитерейтинги всъщност се използват като знак за одобрение. Моят доклад се занимава смножество недостатъци и представя предложения с надеждата Комисията да съумее давключи някои от тях в своето законодателно предложение, което ще бъде поставено заразглеждане през есента.

Представям пет предложения. Първото е, че степента, до която разчитаме на рейтингите,трябва да бъде намалена. На практика ние установихме, че регулаторната среда доведе доизползването на рейтинги като основна необходимост от банки, застрахователни компании,пенсионни фондове и т.н., които инвестират своите средства. Базел II показа това съвсемясно и всъщност агенциите за кредитен рейтинг се превърнаха в регулаторни сертифициращиоргани.

Налага се да дадем възможност още веднъж на пазарните оператори, по-конкретно наинституционалните инвеститори, които имат свои собствени експертни познания, да поематотговорност сами и да не възлагат на външни организации отговорността за инвестиционнитерешения. Трябва да бъде показано ясно, че инвеститорите следва да инвестират единственоако наистина разбират продукта и не могат да използват извинението, че са направилипървокласен продукт цел на тяхната инвестиционна стратегия до някаква степеннесъзнателно.

Второ, трябва да гарантираме, че информацията, на която агенциите за кредитен рейтингсе опират при вземането на своите решения, е публично достъпна и разбираема и чеизползваните модели също са известни. Това ще доведе до прозрачност и ще улесниинституционалните инвеститори, които искат да инвестират, да вземат собствени решения.


То също така ще подпомогне даването на непоискани рейтинги. В тази връзка следва същода обмислим дали предложението, което САЩ разглежда, е разумно, а именно, че ако еднаагенция за кредитен рейтинг е избрана от емитенти, втори, независим орган би могъл дабъде насърчен да даде рейтинг и на този втори орган би трябвало да бъде позволено даработи въз основа на информацията, която е публично достъпна.

Трето, нуждаем се от повече конкуренция. На практика ние имаме олигопол. Трите агенцииза кредитен рейтинг, които съществуват и работят в целия свят, контролират 95 % отглобалния бизнес. Те имат така наречения монополен приход от 40 % възвръщаемост отоборота и следователно предлагам да създадем Европейска агенция за кредитен рейтинг.Тя следва да бъде основана по модел на фондация и началното финансиране следва да бъдепредоставено от финансовия сектор чрез лихвоносни кредити. След пет години ще знаемдали това работи и тогава тази фондация за кредитен рейтинг ще трябва да върне обратносредствата, които е получила.

Сигурен съм, че има и други възможности. Вероятно би било разумно и да позволим нанационалните и регионалните агенции за кредитен рейтинг да работят под формата наевропейска мрежа.

Четвърто, все още имаме нерешен проблем по отношение на модела на заплащане.Понастоящем имаме модел „емитентът заплаща“. Това е моделът, който по същество работив света. Следователно емитентът заплаща, но така несъмнено се създава конфликт на интереси,който бихме могли да намалим, ако отпадне консултирането на емитенти и ако персоналътна надзорните органи стане наистина независим. Други възможни модели включват модела„възложителят заплаща“. При този модел очевидно съществува риск от конфликт на интереси,както и вероятност да се възползват недобросъвестни участници. Тези аспекти на моделаследва да се обмислят. Третата възможност е плащане въз основа на резултатите, с другидуми, едно предварително плащане и после финално плащане едва когато вече е ясно колкодобър е рейтингът.

Последното, но важно нещо е, че трябва да въведем отговорност. Агенциите за кредитенрейтинг трябва да поемат отговорност за това, което те всъщност правят, затова считам, чеследва да ги направим отговорни очевидно не за рейтингите като такива, а за неуспехите инеизпълненията, допуснати в тяхната работа.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RAINER WIELANDЗаместник-председател

Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, отрасълът на агенциите за кредитен рейтингима множество недостатъци, най-важните от които са липсата на конкуренция и прозрачност,както и олигополните структури. Конкуренцията би била засилена чрез създаване нарегулаторна среда, която е ефективна по отношение на насърчаването на влизането на пазара.Така ще се извърши по-задълбочен анализ на настоящите пречки пред влизането. Следвада подчертая колко важно е да се следи развитието на системата Базел III и текущия процес,свързан с глава 4 от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ). Съществува потребностот увеличаване на отчетността и правомощията за проследяване на вътрешните модели иналагане на превантивни мерки. Всички агенции за кредитен рейтинг трябва да съблюдаватнай-важните стандарти, свързани с публикуването на информация, прозрачност и управлениена конфликти на интереси.

В момента рейтингът на Румъния изглежда стабилен. Това би могло да се подобри, ако сеподдържат темпът на структурните реформи и стабилността на финансовия сектор.


Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, агенциите за кредитен рейтинготдавна загубиха своя авторитет. Нашият докладчик е напълно прав за това. Те могат даповишават и понижават рейтинга почти на всичко – държави, банки, общини, дори ипублични дружества, но техните рейтинги се основават в по-голямата си част на неразкрита,непубликувана и следователно – непрозрачна информация.

Проблемът за липсата на прозрачност и оттук – за надеждността на информацията,използвана от агенциите за кредитен рейтинг, повдига важен въпрос: честно ли е, логичноли е, морално правилно ли е рейтинги, които засягат икономиката и преобръщат животана милиони наши граждани, да бъдат непрозрачни и вероятно ненадеждни? Очевидно не.

Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-н председател, веднага след разразяването на финансоватакриза агенциите за кредитен рейтинг, които оценяват сигурността на финансовите продукти,бяха разкритикувани за тяхното непрофесионално и в служба на техните собствени интересиприсъждане на рейтинги на финансови продукти.

Възникнаха съмнения относно справедливостта и професионализма на техните оценки,след като прозрачността на техните оперативни механизми се оказа незадоволителна,следователно е време да потърсим начини да подобрим системата за постоянна оценка иприсъждане на рейтинги на финансови продукти.

В тази връзка считам доклада, предоставен от докладчика, за много важен и считам, чепроцесите, които докладчикът открои, ще ни позволят да променим системата, използваназа оценяване на финансови продукти, така че заключенията, които се предлагат от агенцииза кредитен рейтинг или от други механизми, да доведат до присъждане на по-обективнирейтинги на финансови продукти.

Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, опитът показа ясно, че агенциите закредитен рейтинг не са надеждни и че техните дейности продължават да бъдат вредни заопределени държави, било то за техните икономики или за техния държавен дълг. Днестова засяга специално държави, които имат сравнително слаби икономики. Затова намесатана агенции за кредитен рейтинг, които продължават да бъдат изключително вредни, макари загубили изцяло своя авторитет, трябва да бъде правилно контролирана. Този контролне следва да се ограничи до правилата за прозрачност, а да отиде по-далеч – до упражняванена пълен контрол върху международната финансова система, като в същото време сложикрай на данъчните убежища, правилно регулирайки финансовия сектор чрез данъци върхудвижението на спекулативен капитал и като предпазва финансовия капитал от това той дапродължи да...

(Председателят отнема думата на оратора)

Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, напълно съм съгласен с докладчикапо всичките пет позиции в неговото предложение относно така наречените агенции закредитен рейтинг и прекомерното влияние, което те оказват върху глобалната и европейскатаикономика. Тези дружества не могат по едно и също време да се ангажират с търговскидейности, които са подобни или свързани с тяхната роля на надзорен орган или орган заприсъждане на рейтинги.

Призоваваме за контрол върху докладите на тези агенции, за приемане на определениосновни принципи и за отговорност за въвеждане на задължение за компенсиране назагубите, причинени на държави, които са били лошо или подвеждащо оценени. Предлагамсъщо така да бъдат въведени и прилагани основни принципи за отчитане във всичкидържави-членки на Европейския съюз, така че да бъде подчертана стойността, официалната


оценка на имуществото на тези държави, така че да имаме активи и пасиви и тези държавида не могат да бъдат превърнати в жертва на приумиците на агенциите за кредитен рейтинги на партиите, които агенциите представляват.

Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, г-нБарние е понастоящем в Съединените щати, за да се срещне със свои колеги и ме помоли даВи предам следното изявление в отговор на доклада по собствена инициатива относноагенциите за кредитен рейтинг, който беше приет от комисията по икономически и паричнивъпроси през март.

Г-н членът на Комисията се съгласява, че недостатъците в работните методи на агенциитеза кредитен рейтинг са всепризнати днес предвид техния принос за финансовата криза. Зада разсее тези опасения и в съответствие с ангажиментите, поети от Г-20, ЕС реагира многобързо с приемането още през 2009 г. на регламент относно агенциите за кредитен рейтинг.Той въвежда стриктни изисквания, които агенциите трябва да спазват, за да изключатпотенциални конфликти на интереси и да подобрят качеството на рейтингите иметодологиите, както и прозрачността на рейтингите.

Като втора стъпка след създаването на трите нови европейски агенции за финансов надзоррегулирането на агенциите за кредитен рейтинг ще бъде засилено чрез въвеждането нацентрализиран надзор от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).Коригиращата регулация влезе в сила на 1 юни 2011 г. Ще обърнем специално вниманиена правилното прилагане на това законодателство.

Понастоящем европейската регулаторна рамка е модел за други юрисдикции. Развитиетона европейските пазари след кризата на държавния дълг през пролетта на 2010 г. обачепоказа ясно, че се изисква тя да бъде преразгледана и затегната. По тази причина през юни2010 г. Комисията се ангажира да анализира задълбочено тези проблеми. Беше проведенапублична консултация, службите на Комисията оцениха отговорите и работят върху оценкатана въздействието с оглед на публикуването на законодателни предложения в рамките натази година. В този смисъл Комисията ще разгледа мерките за намаляване на прекомернатазависимост от външни рейтинги, за подобряване на прозрачността, насърчаване наконкуренцията, въвеждане на принципа на отговорност и намаляване риска от потенциалниконфликти на интереси, предизвикани от модела „емитентът заплаща“.

Знаем, че това са много сложни проблеми и искаме да сме сигурни, че ги разглеждамеправилно. В този смисъл гледаме с голям интерес на доклада по собствена инициатива наг-н Klinz, който се обхваща темите, които в момента разглеждаме, и допринася изключителномного за нашата законодателна инициатива.

И не на последно място на глобално равнище през октомври 2010 г. Съветът за финансовастабилност публикува редица принципи, насочени към намаляването на зависимостта нафинансовите институции от кредитните рейтинги. В съответствие с тези принципи смятамеда въведем мерки срещу прекомерната зависимост от рейтингите в нашето предстоящозаконодателно предложение за банковия сектор, така наречената ДКИ4.


Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни от 12,00 ч.


George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма – (RO) Преди инвестиционната банка„Лемън Брадърс“ да фалира, й беше присъден най-високия рейтинг от основните агенции


за кредитен рейтинг. Те също така смятаха, че трите най-големи търговски банки на Исландияса стабилни няколко дни преди техния фалит. Освен това понижаването на рейтинга наГърция не взе предвид лансирането на нейната програма за икономическо възстановяване.Икономическата и финансова криза открои олигополната структура на агенциите за кредитенрейтинг, както и тяхната липса на конкуренция, прозрачност и отчетност. В свят, доминиранот три подобни институции, се нуждаем от по-голямо разнообразие, както и от нов начинна работа. Затова подкрепям идеята за създаване на публична Европейска агенция за кредитенрейтинг като алтернатива на частните институции от този вид. Получаването на рейтинг отЕвропейската агенция, допълващ рейтингите, предлагани от традиционните агенции, бистанало задължително, като по този начин ще бъде насърчена конкуренцията занай-справедливия рейтинг.

22. Гарантиране независимостта на оценките на въздействието (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Niebler, от името на комисията поправни въпроси, относно гарантиране независимостта на оценките на въздействието(2010/2016(INI)) (A7-0159/2011).

Angelika Niebler, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-жо Рединг, госпожи и господа,позволете ми да представя темата може би с няколко примера. Гърция и други страни сасилно задлъжнели, макар че от много години в тях се наливат милиарди от структурнитефондове. Как можем да подобрим използването на тези ресурси и как усвояването на тезиресурси може да бъде контролирано по-добре?

Вторият ми пример е свързан с еврооблигациите. Какво отражение имат те върху европейскиябюджет?

Трето, ако въведем данък върху финансовите операции в Европа, какви ще бъдат последиците?По всички тези въпроси Парламентът изисква в докладите си провеждане на оценка нарегулаторното въздействие. Все пак са ни необходими факти, за да можем да вземамеполитически обосновани решения. Ето за това всъщност е докладът ми за подобряване нагаранциите за независимостта на оценките на въздействието.

Въпросът не е нов. Той ни занимава, заедно с други въпроси във връзка с подобряването назаконодателството, вече повече от десет години. Обаче въпреки всички усилия на Комисиятада подобри своята оценка на въздействието, както и тези, които ние положихме в тази връзкав Европейския парламент, качеството на оценката на въздействието все още търпиподобрение. Докладът ми представя предложения за това как бихме могли да успеем дапостигнем такова подобрение по отношение на Европейската комисия и на оценките навъздействието, които тя провежда, а също и по отношение на проучванията за оценка навъздействието от страна на Парламента.

От гледна точка на съдържанието си докладът се състои от четири раздела. Първо, посочениса общите изисквания към оценките на въздействието на европейско равнище. Вториятраздел съдържа предложения към Европейската комисия и в него се изброяват възможнитеобласти, в които могат да бъдат внесени подобрения. В третия раздел разглеждам как ниев Европейския парламент можем по-добре да оптимизираме оценката на регулаторнотовъздействие като инструмент. Затова в последния раздел предлагам ние, в Парламента, дасъздадем самостоятелна структура за оценка на въздействието.

Що се отнася до общите изисквания към оценките на въздействието на европейско равнищеважно е да се отбележи, че трябва да преминем от чист анализ на разходите към проучване


на въздействието на законодателството на европейско равнище върху икономиката,обществото и здравето. Второ, според мен е важно да проведем тест за МСП (малки и среднипредприятия) във връзка с всички оценки на регулаторното въздействие и да проучим същоотражението върху конкурентоспособността на промишлеността в Европа. Трето, в докладапредлагаме ранното публикуване от страна на Комисията на пътни карти на предлаганотозаконодателство, за да се даде на Парламента и на заинтересованите страни възможност дададат становищата си през срока за консултации.

По отношение на Европейската комисия призоваваме по-конкретно членовете на Съвета заоценка на въздействието, който беше създаден преди известно време в Комисията, да бъдатнезависими и парламентaрните комисии да бъдат включени в работата на ранен етап. Поотношение на Парламента смятаме, че е важно действително да използваме оценката нарегулаторното въздействие като инструмент. До този момент го използват няколко комисии,но според мен трябва много по-широко да използваме този инструмент в нашата работа вПарламента. Ако успеем да развием собствените ресурси на Парламента и да създадемсамостоятелна структура под ръководството на негови членове за разработване на метод,който да ни позволява да извършваме професионални оценки на регулаторното въздействиев рамките на Европейския парламент мисля, че ще сме постигнали много с този доклад.Надявам се той да получи подкрепата ви при гласуването утре.

Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, оценките на въздействиетони позволяват да изпълняваме ролята си на законодател. Лошата им репутация се обясняваотчасти с риска от манипулиране. Имаме право да ги изискваме предвид общественотомнение. Те могат да бъдат сериозни и научно издържани. Да вземем например оценката навъздействието, която комисията по правата на жените и равенството между половете възложивъв връзка с директивата относно отпуска по майчинство. Тя беше толкова неизползваема,че съжалихме за прахосаните пари на данъкоплатците.

Благодаря Ви, г-жо Niebler, за работата, която вложихте в подготовката на резолюцията.Вашите усилия ни помагат да вършим по-добре законодателната си дейност в интерес награжданите на държавите-членки.

Richard Falbr (S&D). – (CS) Г-н председател, внасям доклад относно външното измерениена Европейския съюз и относно корпоративната социална отговорност. Възприехизключително критичен подход при написването на доклада, защото твърде често се оказва,че се заемат лицемерни позиции по време на преговори със страни, които не садържави-членки на ЕС. Ако искаме да настояваме те да спазват същите принципи, коитоние спазваме в Европейския съюз, наложително е и ние да правим същото. Не можем данастояваме за спазване на основните конвенции на Международната организация на трудаи след това да позволяваме тези конвенции да се нарушават от определени държави-членки.В доклада заявявам също, че...


Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, изказвам гореща благодарностна нашия докладчик, г-н Falbr, за работата му и независимо от първоначалните мупритеснения, докладът си остава много силен. Говорейки от името на групата наЗелените/Европейски свободен алианс, бих искала отново да наблегна, че ролята наМеждународната организация на труда следва да бъде засилена. Доброволната корпоративнасоциална отговорност е нещо хубаво, но основната роля в утвърждаването и зачитането направата на човека е на държавите и международните организации.


Не смятаме, че правно обвързващите стандарти следва да бъдат избягвани в областта накорпоративната отговорност: в Европа би следвало да създадем допълнителни стандартиза отчетност на предприятията. От друга страна, нарушаването на основните принципи иправа при работа не може да се използва като законосъобразно относително предимство.Европа следва да утвърждава своя обществен модел и да подобрява, а не да занижавасоциалните си стандарти както във вътрешен, така и във външен план.

Angelika Niebler (PPE). – (DE) Г-н председател, извинявам се, че вземам отново думата,но според мен е станало някакво объркване, защото в момента колегите ми обсъждат немоя доклад, а доклада за социалната отговорност, който трябва да се разисква по-късно.

Може би трябва първо да приключим разискването по темата за оценката на въздействието– мисля, че г-н Baldassarre поиска да се изкаже по темата на моя доклад – и тогава дапреминем към следващия доклад.

Председател. – Благодаря Ви, г-жо Niebler. Аз също постепенно осъзнах проблема. Имамемалък проблем с интернет. Липсва и точен списък на ораторите. Информационното таблосъщо все още показва доклада Klinz. Може би затова някои от членовете на ЕП бяха малкоподразнени. Ето, сега разискваме доклада на г-жа Niebler относно гарантираненезависимостта на оценките на въздействието.

Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, да, съгласен съм, че е много важно даразполагаме с независими икономически оценки на въздействието на регламентите на ЕС.Те влекат след себе си твърде значими разходи за бизнеса, за икономиката и, разбира се, заджобовете на обикновените граждани.

Ето аз наскоро публикувах най-новото допълнение към моето периодично изследванеозаглавено „Колко струва Европейският съюз на Британия?“, което е на разположение намоя уебсайт. Прекомерното регулиране от ЕС е само един елемент от тези разходи разбирасе. Ето въз основа на собствените данни на правителството – собствените данни направителството на Обединеното кралство – мозъчният тръст „Отворена Европа“ е изчислилцената само на най-важните 99 директиви, които са в сила понастоящем, на над 20 милиардабритански лири годишно.

През 2006 г. членът на Комисията Гюнтер Ферхойген определи цената на регулирането отЕС на средно 3,5 % от БВП (брутен вътрешен продукт); 3,5 % от БВП на Обединенотокралство са почти 49 милиарда британски лири годишно. Това е смайващо бреме върхубизнеса и потребителите. Разбира се на национално равнище следва да има независимаоценка на въздействието, но извън Европейския съюз, Британия би била свободна даопредели своето собствено равнище на регулиране и то със сигурност не би било 49 милиардабритански лири годишно.

Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, ще бъда съвсем кратък. Най-напред мисля,че това е едно важно предложение. Оценката на въздействието е важна за нас поради двепричини. Първата е, за да осигурим да бъде приемано законодателство, което е необходимои ефикасно, но и също за да престанем да обвиняваме нещо, наречено Брюксел, за всичко,което се обърка. Националните правителства и парламенти поемат отговорност, когатовсичко върви добре, но когато не стане така – обвиняват Брюксел. Мисля, че оценките навъздействието следва да покажат точно кой е отговорен и в кого е вината, защото това щее далеч по-уместно. Освен това, ако погледнем в миналото какво се случваше преди да гоима Европейският съюз, цената тогава беше абсолютно разорителна.


Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател,Комисията приветства доклада, тъй като той подкрепя нашия дневен ред за интелигентнорегулиране и има за цел да утвърди споделената отговорност на институциите на ЕС в тазиобласт.

Комисията приветства също факта, че докладът подкрепя някои от предложенията й,отправени до Европейския парламент посредством съобщението за интелигентно регулиране,но знаем също и за няколкото твърде проблематични предложения. Комисията вече разяснив своето съобщение за интелигентно регулиране, че тя не може и няма да приеме искания,които биха засегнали автономността й при извършване на оценки на въздействието –например за екстернализация на Съвета за оценка на въздействието – или които по другначин биха накърнили правото й на инициатива.

Позволете ми да напомня, че Сметната палата на ЕС в специален доклад относно оценкитена въздействието в институциите на ЕС потвърди, че системата за оценка на въздействиетона Комисията е била ефикасна за подпомагане на вземането на решения в рамките наинституциите на ЕС и за подобряване качеството на нашите предложения. Сметната палатаустанови също, че Комисията разполага със структурите, необходими за интелигентнорегулиране и че оценката на въздействието от Съвета за оценка на въздействието със сигурностпомага за подобряване качеството на нашите оценки на въздействието.

Комисията ще вземе отношение по доклада след приемането на резолюцията.


Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни, от 12,00 ч.

Бих искал да помоля всички членове на ЕП за търпение по отношение на неуредиците внастоящия момент, тъй като таблото не работи.


Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Оценките на въздействието иматзначително влияние върху законодателните дейности, поради което е необходимо новоразвитие чрез създаване на механизъм, независим от тези оценки. Затова те не следва даслужат за обосноваване на законодателните предложения, а по-скоро да позволяватобективно проучване на фактите. Това важи също за научните становища на Европейскияорган за безопасност на храните (ЕОБХ), чиято методологията беше поставена под въпросна няколко пъти и за обществените консултации, при които начинът на формулиране навъпросите може би насочва към отговори, каквито службите на Комисията искат да чуят.За борба с тези злоупотреби в законодателния процес призоваваме за ясна методология, заанализ на алтернативи и на възможността да не се предприемат никакви действия, както иза максимална прозрачност и ясно участие на Парламента.

23. Външно измерение на социалната политика, насърчаване на трудовите исоциалните стандарти и европейска корпоративна социална отговорност (краткопредставяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Falbr – от името на комисията позаетост и социални въпроси, относно външното измерение на социалната политика,насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейскатакорпоративна социална отговорност [2010/2205(INI)] (A7-0172/2011).


Richard Falbr, докладчик. – (CS) Г-н председател, както посочих в неотдавнашното сиизказване, външното измерение на социалната политика обхваща мерки и инициативи наЕС, насочени към насърчаване на трудовите и социалните стандарти в трети държави.Въпреки че Лисабонската стратегия и инициативата „Европа 2020“ поставят по-голямакцент върху социалната политика отколкото когато и да било досега, все още в центърана вниманието продължават да бъдат въпросите, свързани с конкурентоспособността иикономическите фактори. Ето защо подходих критично към изготвянето на този доклад.Ако искаме третите държави, с които водим преговори за сключване на споразумения, даспазват принципите и самата същина на европейския социален модел, и ние самите трябвада се придържаме към този модел в рамките на Европейския съюз. Ако искаме държавите,с които договаряме международни споразумения, да спазват основните конвенции наМеждународната организация на труда, и ние самите трябва да ги спазваме. Лесно е да севиди обаче, че конвенциите на МОТ се нарушават в някои държави-членки.

Що се отнася до корпоративната социална отговорност, това несъмнено е добра идея, коятое обект на обсъждане от началото на 70-те години на XX век. Проблемът обаче е, че не можеда бъде наложена. Когато разисквахме мненията и измененията по този настоящия доклад,един от изразените възгледи беше, че следва да бъде изготвена директива, тъй като редицапредприятия просто не действат по социално отговорен начин. Във връзка с доклада бяхавнесени над 150 изменения, но ми се струва, че въпреки това към съдържанието му следвада се подходи критично. Необходимо е Европейският съюз да направи повече, за да подкрепиМеждународната организация на труда, тъй като е абсурдно, докато ние заявявамеподкрепата си за нея, все по-малко държави да ратифицират и спазват нейните конвенции.През последния парламентарен мандат Комисията дори направи предложения, напримеротносно директивата за работното време, които напълно противоречат на Конвенция № 1на МОТ относно работното време, която е приета през 1919 г. и в която е залегнала работнаседмица от 48 часа. Много съм доволен, че Парламентът отхвърли тази директива.

Така стигам до края на изложението на мотивите си. Не е нужно да казвам нещо повече,тъй като това е въпрос, който всеки разбира. Това, за което настоявам преди всичко, езачитане на социалните права и зачитане на онова, което обявяваме за основно достижениена Европейския съюз.

Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, според европейската статистиканад половината работници в Европейския съюз – особено имигрантите – нямат социалназакрила. Затова считам, че когато става дума за социалната закрила на работниците вЕвропейския съюз, следва да се насърчават основните общи стандарти, като същевременносе налагат санкции в случай на нарушаване на актуалното законодателство. Ратифициранетона преразгледаната Европейска социална харта ще поощри вътрешните социални реформина равнището на държавите-членки на ЕС, като същевременно ще улесни процеса нахармонизиране на националните законодателства с регламентите на ЕС. Това е важно катополитически ангажимент за насърчаване и гарантиране на социалните стандарти и заадаптиране на правните и институционални механизми към специфичните норми и ценностина европейските демокрации. Социалните права, предвидени в настоящото споразумение,съответстват на правото на Общността в социалната област и на съответните стандарти надържавите-членки на Европейския съюз.

Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, като докладчик в сянка от иметона групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бих искала позицията ни по тозидоклад да е напълно ясна. Преди всичко, макар да оценяваме, че окончателният текст можеда се подобри при гласуването утре, и в този вид той е достатъчно силен и ние просто бихме


искали да подчертаем, че ролята на Международната организация на труда следва да бъдезасилена. В това отношение сме съгласни с докладчика.

Доброволната корпоративна социална отговорност е нещо добро, но първостепенната роляза насърчаване и защита на правата на човека принадлежи на държавите и международнитеорганизации. Ние не считаме, че правно обвързващите норми следва да се избягват в областтана социалната отговорност.

Нарушаването на основните принципи и правата на работното място не може да се използвакато легитимно сравнително предимство и по време на двустранните и многостраннитеконтакти с нашите партньори ние трябва да настояваме за надлежно спазване на стандартитепо отношение на достойните условия на труд.

Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, като се има предвид, че в Докладана Международната организация на труда (МОТ) относно социалната сигурност по светаза 2010 г. се посочва, че над 50 % от всички работници нямат никаква социална закрила,лесно може да се направи изводът, че в повечето случаи няма и никаква корпоративнасоциална отговорност.

Въпреки това Комисията продължава да договаря споразумения за свободна търговия, коитокато цяло просто обслужват интересите на големите дружества и финансови институции,не обръщат необходимото внимание на трудовите права и не насърчават свободата насдружаване и правото на колективно трудово договаряне. Те не предвиждат мерките,необходими за ефективното премахване на дискриминацията, свързана с работното мястои професията, нито мерки за премахването на принудителния труд или на несигурната инедостатъчно добре платена работа, включително и на детския труд.

Докладът би трябвало да извади наяве и да осъди всичко това, но не го прави и ние сенадяваме утре Комисията да продължи усилията си за консолидиране на подхода си къмтези въпроси…


Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-н председател, вярно е, че социалната закрила за работницитечесто е много по-слаба, отколкото следва да бъде, дори в рамките на Европейския съюз.

Това важи с особена сила за групите на мигрантите, които отиват да работят в чужбина наместа, където не знаят езика и местните разпоредби, следователно, разбира се, не успяватда бъдат на професионалното равнище на местните работници.

Въпреки това считам, че е важно за Европейския съюз да работи за прилагане на правилатаи договореностите на Международната организация на труда, когато сключва международнидоговори с трети държави, тъй като колкото повече научаваме за трудовия пазар и условиятана труд в Азия, Африка и по други краища на света, ми се струва, че ние трябва да се стремимда гарантираме, че и в тези региони и области се извършват значителни подобрения настатута на работниците.

Ето защо лично аз подкрепям г-н Falbr и неговия доклад. Сигурен съм, че той ще доведе доподобряване на въпросните разпоредби и в Европа.

Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, и аз бих искала да поздравядокладчика, като същевременно призова Европейската комисия да приеме необходимитемерки, така че европейските дружества да се придържат към европейските принципи иценности дори когато извършват дейност в други страни.


Европейският съюз трябва да насърчава европейския социален модел. Затова е отизключително значение да се придържаме към принципите и ценностите на Европейскиясъюз. Изразяваме съжалението си, че Европейският съюз не разполага с единна формула засоциална клауза, която да се включва във всички двустранни търговски споразумения. Бихискала да изтъкна, г-жо член на Комисията, че неотдавна гласувахме хоризонталноспоразумение между Европейския съюз и Канада относно сигурността на гражданскатаавиация. Това е най-амбициозното споразумение от този вид, подписвано от Европейскиясъюз, макар че в него няма никакви социални клаузи. И двете страни са решени да работяти развиват нещата в тази област. За съжаление обаче, следва да подчертая, че Европейскиятсъюз не разполага с единна формула за социална клауза, която да се включва вмеждународните споразумения.

Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, поздравявам г-н Richard Falbr завсеобхватния подход на доклада му към международните трудови стандарти. Имахудоволствието да дам своя принос за работата му конкретно по въпроса за корпоративнатасоциална отговорност (КСО).

Тази вечер имаме възможност да повлияем на Комисията, преди тя да излезе със съобщениеотносно КСО, като поискаме преди всичко да запази отворената дефиниция на КСО, коятонаскоро беше приета на Многостранния форум на заинтересованите страни; да се завърнекъм принципа на конвергенция в частните и доброволните инициативи, свързани с КСО,което беше предишната й политика; да направи конкретни предложения относноприлагането на глобални стандарти за КСО, и по-конкретно на актуализираните насоки наОИСР за многонационалните предприятия и рамката на ООН за предприятията и праватана човека, предложена от професор John Ruggie; да се ангажира с принципа на интегрираноотчитане от страна на предприятията относно финансовите и екологични въпроси,социалните права и правата на човека – с което на практика да се отвори пътят къмвъзможността за едно бъдещо законодателство в тази област; да допринесе за увеличаванена отговорността на европейските предприятия за глобалната им снабдителна верига, скоето да се отговори на пропуските в управлението, установени в неотдавнашното проучване,извършено за Комисията от Единбургския университет.

Парламентът винаги иска да помага на Комисията, г-жо Рединг. Надявам се направенитетази вечер предложения да са от полза.

Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, от иметона моя колега, г-н Ласло Андор, бих искала да приветствам факта, че обсъжданото днеспредложение за резолюция се занимава с толкова много решаващи аспекти на външнотоизмерение на социалната политика.

Комисията твърдо подкрепя по-тясното сътрудничество на глобално равнище, при коетоцелите по отношение на заетостта и социалната сфера вървят ръка за ръка с икономическитецели. По-конкретно, ние даваме подкрепата си за продължаване на обсъжданията икоординирането на усилията в рамките на Г-20. Във връзка с това подготовката на срещатана министрите на труда и заетостта от Г-20 представлява добър пример за едно по-голямосближаване, вече на световно равнище.

Комисията също така подкрепя тясното сътрудничество със и между международнитеорганизации, което – и тук се позовавам на позицията на ОИСР и Международнатаорганизация на труда – е от първостепенно значение за постигане на равнище наравнопоставеност в международен мащаб, и по-конкретно при определянето намеждународните трудови стандарти.


Стотната сесия на МОТ започна миналата седмица: в центъра на вниманието й ще бъденовата конвенция на МОТ относно домашните работници – въпрос, който неотдавнаобсъдихме в Парламента. Социалната закрила, включително развитието на инициативатана ООН за осигуряване на минимално равнище на социална закрила, е друга област отособен интерес за тазгодишната конференция на МОТ. Ние ще следим отблизо и внимателнообсъжданията, свързани с прилагането на трудовите стандарти, залегнали в Конвенциятана МОТ, и бих искала да изтъкна, че Комисията приветства ударението, поставено в днешнотопредложение за резолюция, върху необходимостта ЕС да насърчава по целия свят основнитетрудови стандарти и Програмата за достоен труд на МОТ, включително равнопоставеносттамежду половете и политиката на недискриминация в качеството им на пресечна точка наредица въпроси.

Комисията освен това ще продължи да насърчава устойчивото развитие, достойните условияна труд, трудовите стандарти и корпоративната социална отговорност и в други области наполитиката си, например в търговската политика и в политиката за развитие. През 2011 г.Комисията възнамерява да излезе със съобщение относно корпоративната социалнаотговорност, в което да очертае предложения за по-нататъшни действия на международноравнище, включително за насърчаване на корпоративната социална отговорност вотношенията със страните партньорки.

Нашето становище е, че участието на предприятията също е крайно необходимо, за да сесправим с въпроси като заетостта на младежите, обучението, уменията на работната сила,здравеопазването и разнообразието, отговорното преструктуриране и местното управление,особено като се имат предвид настоящите икономически и социални трудности, пред коитое изправена Европа.




Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. – (ET) Отдавам голямо значение на дейностите иинициативите, свързани с външното измерение на социалната политика на Европейскиясъюз, чиято цел е насърчаването на социалните стандарти в трети държави, за да сепредотврати, наред с другото, и съвременната форма на робство, при което хората сатретирани просто като „машини за производство“, а не като индивидуалности, ценни самипо себе си.

В резултат на широко разпространената и засилваща се икономическа конкуренция в светаусловията за работниците продължават да се влошават, като заплащането на работницитее основният обект на извършваните намаления, а горната граница на трудоспособнатавъзраст постоянно се отмества в опит за печалба. Следователно, за да се промени тазитенденция, трябва да преминем от думи към дела и да приложим Програмата за достоентруд и съответните конвенции на Международната организация на труда. Ако е необходимо,трябва да приложим и крайни мерки – различни икономически санкции и ограничения –срещу държавите и дружествата, които системно пренебрегват тези документи. Разбира се,до съответните санкции не следва да се прибягва с лека ръка или поради желание заотстраняване на икономическата конкуренция.

Нарушенията на трудовите норми от трети държави допринасят и за изключително високитемита в развитите държави и в единния пазар на Европейския съюз, затова трябва даизпълняваме изискванията на МОТ, ако искаме да сме конкурентоспособни. В това


отношение Европейският съюз не следва да се държи назидателно, а да предложи своирешения и компромиси с оглед подобряване на ситуацията.

Приветствам увеличаването на социалната отговорност на дружествата и отговорното имотношение към собствените им работници. Същевременно не можем да приемемзадълженията на държавите и местните органи на управление да се прехвърлят върхудружествата. Това прилича на политиката, свързвана с бившия Съветски съюз и с настоящитедържави от ОНД, където държавните органи на практика канализират финансовите средствана предприятията.

Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Искам да поздравя г-н Falbr за отличнатаму работа по доклада относно външното измерение на социалната политика, насърчаванена осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративнасоциална отговорност. Един политически и икономически интегриран ЕС сега по-спешноот всякога се нуждае и от социално измерение. Важно е да се гарантира наличието наосновните услуги, основната сигурност и достойните условия на труд за всички гражданина ЕС, особено през настоящата икономическа криза. Както посочва докладчикът, избраниятот Европа подход към социалната политика следва също така да се прилага и в отношениятани с трети държави. Съюзът трябва още по-категорично да настоява ратифицирането,изпълнението и наблюдението на международните споразумения да бъдат едно от условиятана бъдещите търговски и инвестиционни споразумения. Освен това от европейскитедружества следва да се изисква да бъдат по-открити по отношение на своето счетоводствои вериги от подизпълнители с цел силните социални и политически ценности на Европейскиясъюз да не бъдат илюзорни.

24. Финансов инструмент за сътрудничество за развитие (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е доклада на г-н Mitchell, от името на комисията поразвитие, относно Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент заразвитие на сътрудничеството: усвоени уроци и перспективи за бъдещето (2009/2149(INI))(A7-0187/2011).

Gay Mitchell, докладчик. – (EN) Г-н председател, инструментът за сътрудничество заразвитие на Европейския съюз (ИСР) е мощен инструмент. За периода от 2007 г. до 2013 г.ЕС разполага с бюджет от близо 17 млрд. евро да се справи с бедността, да допринесе запостигане на Целите на хилядолетието за развитие и да насърчи демократичното управлениев развиващите се страни. Парламентът следи отблизо функционирането на този инструменти въздействието от него, за да гарантира, че средствата се изразходват в съответствие с тезицели.

В края на тази година Комисията ще представи своите предложения за следващото поколениеот инструменти за финансиране за външната дейност, които да обхванат Многогодишнатафинансова рамка за периода след 2013 г. Ето защо комисията по развитие предприеинициативата да анализира усвоените уроци от прилагането на инструмента засътрудничество за развитие и да определи какви са очакванията ни по отношение на бъдещияинструмент.

Комисията по развитие единодушно подкрепи следните основни принципи.

Нуждаем се от инструмент за финансиране, който е насочен изцяло към премахване набедността, както е посочено в Договора от Лисабон, и който обхваща само развиващите сестрани. Новият инструмент трябва основно да финансира мерки, които отговарят на


критериите за официална помощ за развитие, съгласно определението на Комитета заподпомагане на развитието на ОИСР.

Квотите за официална помощ за развитие трябва да са дори по-строги от тези в настоящияинструмент за сътрудничество за развитие. Нека ясно да заявя, че ние не поставяме подвъпрос значението на сътрудничеството с развиващите се страни – по-конкретно снововъзникващите икономики и със стратегическите страни със средно равнище на доходите– и извън официалната помощ за развитие, но обсъжданата днес форма на сътрудничествоследва да се осъществява чрез отделни инструменти, за да се повиши прозрачността и да сезащити специфичното естество на сътрудничеството за развитие.

Финансирането за подобряване на достъпа на гражданите до основни услуги в областта наздравеопазването и образованието трябва да се определи, като се зададе ясна референтнастойност. Най-малко 20 % от финансирането по програми на географски принцип трябвада бъдат насочени към тези животоспасяващи сектори за основни услуги в областта наздравеопазването и образованието.

Бъдещият инструмент трябва да гарантира, че въпросите, свързани с околната среда иизменението на климата, са интегрирани по-добър начин в сътрудничеството за развитие.Друг въпрос, който трябва да бъде застъпен, е осигуряване на помощ за развиващите сестрани при изграждането на справедлива и ефективна данъчна система. По-конкретно задържавите със средно равнище на доходите мобилизирането на вътрешните приходи ерешаващ фактор за намаляване на бедността и зависимостта от помощи.

Новият инструмент трябва да получи достатъчно финансиране. Бюджетът на ЕС за развитиев следващата финансова рамка трябва да се повиши в реално изражение и по този начин дадопринесе за постигане на общата цел за разходи от 0,7 % от БНД за официална помощ заразвитие (ОПР) по ИСР.

Оскъдните ресурси за развитие трябва да се използват възможно най-ефективно и ефикасно.Необходимо е по-тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки иследователно Парламентът трябва да подкрепи разработването на съвместни стратегическидокументи. Самата Комисия заяви, че това може да доведе до спестявания с по-голямовъздействие, възлизащи на близо 6 млрд. евро годишно. Помислете какво може да се направис тези средства в развиващия се свят.

И накрая, нещо във връзка с процедурата. Когато Комисията приема стратегически програмнирешения относно новия инструмент, Парламентът трябва да има право да се произнася наравна нога със Съвета Това е изискване на член 290 от Договора от Лисабон, което трябвада се спазва изцяло.

Резолюцията, по която ще проведем гласуване тази седмица, ще даде насока за настоящитепреговори относно инструмента за развитие от следващо поколение. Надявам се, чеПарламентът ще даде широка подкрепа за предложенията на комисията по развитие, внесенислед спокойно щателно обсъждане, които се основават на опита от водените от нас преговори,и напомням на Парламента, че в ИСР сме обединили 14 регламента в един. Искаме да сеуверим, че ИСР работи и че инструментът, който ще го замести, ще работи за постиганетона тези цели.

Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, премахването на бедността е ключовамеждународна цел на ЕС. Въвеждането на този инструмент помага да се определиприсъствието на Европейския съюз в ООН и да се постигнат Целите на хилядолетието за


развитие. Освен това сега, след като Договорът от Лисабон влезе в сила, ЕС разполага снеобходимите външни правомощия за постигане на тази цел.

В бъдеще географските и тематичните приоритети на новия фонд ще трябва да бъдатизяснени, за да се повиши ефективността на използването му. Това означава, че уязвимитесоциални групи, развиващите се страни и нововъзникващите икономики трябва да бъдатвключени в списъка с финансираните цели за развитие. Ще се стимулира укрепването насектора на МСП и на вътрешния частен сектор с цел повишаване на жизнения стандарт вдържавите, включени в тази програма.

Това ще допринесе за намаляване на зависимостта от външна помощ и ще стимулиравътрешния икономически растеж.

Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, Европейският съюз може да помогнена държавите в усилията им да се справят с бедността. С оглед на постигане на Целите нахилядолетието за развитие считам, че е жизненоважно да се предприемат и действия, скоито да се помогне на развиващите се страни да се справят с изменението на климата.

Европейският съюз предприе действия в това отношение, насочени към селското стопанство,включващи адаптиране към изменението на климата, залесяване, управление на морскитересурси и крайбрежните зони, както и управление на водните ресурси.

Световният фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия беше основан през2006 г. с цел да се мобилизират частни инвестиции за проекти, подкрепящи енергийнатаефективност и насърчаващи използването на възобновяеми източници на енергия вразвиващите се страни и в държавите с икономики в преход.

Пакетът от мерки за енергетиката и изменението на климата предвижда също такавъвеждането на Механизъм за чисто развитие, който ще позволи на държавите-членки даправят инвестиции с енергийна ефективност и да използват емисионни кредити в развиващитесе страни.

Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, г-жо Аштън, нашият колега, г-н Mitchell,е признат експерт в комисията по развитие. Ето защо докладът му е написан толкова добреи аз му благодаря.

Бих желала да изтъкна само едно малко съображение: спазването на принципа насубсидиарност. Най-големият дар, който можем да дадем, не са парите. Добре известно е,че Съюзът използва своя бюджет да налага западни ценности и стандарти на развиващитесе страни. Длъжни сме да изискваме да се спазват правата на човека, но бъдещето зависи отспазването на правото на самоопределение на нациите. Ние, на Запад, трябва да уважавамеценностите и културите, когато предоставяме финансова помощ.

Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, както подчерта и докладчикът,премахването на бедността е една от основните цели на финансовия инструмент засътрудничество за развитие, въведен от Европейския съюз за предоставяне на подкрепа заразвиващите се страни.

В момента в дневния ред на разискването относно Инструмента за сътрудничество за развитиетрябва да се включи друго предизвикателство, а именно кризата с цените на храните,предизвикана от сушата и спекулациите на световния пазар на храните. Това налагаЕвропейският съюз да отговори гъвкаво и бързо, не само за да се справи с внезапновъзникналите промени по отношение на изискванията и приоритетите, но също така дагарантира съответствие с новите международни цели, които предстои да бъдат определени.


Европейският парламент трябва да продължи като част от този процес да подкрепя усилиятана Комисията по програмирането на политиките за сътрудничеството за развитите и дазасили своята роля при процедурата за демократичен и бюджетен контрол.

Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията – (EN) Г-н председател, Комисиятаприветства бележките и предложенията на Парламента. Радвам се да видя, че имаме съгласиепо повечето въпроси. Нещо повече, Комисията оценява факта, че непрекъснатият диалог вконтекста на демократичния контрол води до много добри резултати. Съжаляваме само заусещането на Парламента, че някои от неговите резолюции относно програмирането не сеспазват до най-малката подробност, макар Комисията да отчита изцяло становищата наПарламента винаги когато това е възможно.

Що се отнася до сътрудничеството относно световните обществени блага, Комисията бипосочила, че по принцип то може да отговори на критериите за официална помощ за развитиеи следователно ЕС трябва да продължи да финансира сътрудничеството относно световнитеобществени блага, свързани с ОПР, в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие(ИСР). Въпреки това отделен инструмент за партньорство ще бъде съсредоточен върхусътрудничеството от интерес за ЕС и ще бъде допълнен от тематична програма, насоченакъм организациите на гражданското общество и местните органи. По същия начин проектите,финансирани в рамките на тематичната програма за миграция и убежище, се считат заофициална помощ за развитие. Тематичните програми за сътрудничество, като „Инвестиранев хората“, ще продължат да се стремят към постигане на всички цели на хилядолетието заразвитие, тъй като не трябва да пренебрегваме взаимовръзката между тях.

Макар че в момента включването на Европейския фонд за развитие в бюджета не изглеждареално, Комисията все пак възнамерява да продължи да търси решение на този въпроссъвместно с държавите-членки, като вземе предвид най-вече целите и принципите наСпоразумението от Котону.

Що се отнася до използването на делегирани актове, Комисията се позовава на писмото напредседателя си, г-н Барозу, от 7 март 2011 г, в което се посочва, че новият институционаленконтекст ще бъде отразен в нова архитектура. Важен елемент ще бъде гъвкавостта в процесана програмиране, за да може финансирането и приоритетите да се адаптират към днешниябързо променящ се свят. Това може стане чрез въвеждане на съществени елементи отпроцедурата за делегираните актове, като изцяло се спазват посочените в член 290 критерии.

В заключение, Комисията приветства доклада на Парламента. Това е полезен принос къмподготовката на бъдещия инструмент, който ще замести ИСР в следващата Многогодишнафинансова рамка.



25. Напредък в създаването на европейско договорно право за потребители ипредприятия (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Wallis, от името на комисията поправни въпроси, относно възможни политики за постигане на напредък в създаването наевропейско договорно право за потребители и предприятия (2011/2013(INI)(A7-0164/2011).


Diana Wallis, докладчик. – (EN) Г-н председател, повече от десет години говорим заевропейско договорно право. Сега е моментът за действие: ако някога вътрешният пазар сее нуждаел от увеличаване на сделките, то това е именно сега.

Комисията по правни въпроси подкрепя незадължителен инструмент – второ договорноправо на ЕС за всички граждани и предприятия. Убедени сме, че ще бъде от полза. Казахмеобаче, че за следващата стъпка ще бъдат установени строги критерии. Трябва да има високоравнище на защита на потребителите – по-високо от това в много от нашите държави-членки.Незадължителният инструмент трябва да бъде лесен и удобен за използване от МСП.Извършването на стопанска дейност съгласно този незадължителен договор трябва да бъдеотличителна характеристика на такива МСП, като не трябва да се накърнява националнотоправо.

Процесът трябва да се основава върху доказателства, върху оценка на въздействието, с пълнопарламентарно участие и на тази основа, както казах, времето за изказване изтече и трябвада вървим напред. Има колеги, които се притесняват и казват, ами нека да използваме самоидеята за инструментариум. Мога ли да кажа на колегите, които лансират тази идея: бъдетемного внимателни, тъй като подозирам, че инструментариум без незадължителен инструментна практика представлява по-голямо вмешателство в националното право, отколкотоинструментариум с незадължителен инструмент, който е доброволен, зачита независимосттана страните и не накърнява националното право.

Нека, като се движим напред, да видим нещо, което предлага превантивно правосъдие завсички граждани и малки предприятия в ЕС, което наистина ни предоставя инструмент,означаващ правосъдие за растеж. Достатъчно сме приказвали, нека сега вървим напред.

Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, най-напредпоздравявам докладчика, г-жа Wallis, за нейната работа и за съдържанието на доклада, скойто съм напълно съгласен.

Считам, че целите на цялостната реформа на европейското договорно право могат да бъдатадекватно постигнати единствено посредством незадължителен инструмент, приет срегламент. Освен това такъв незадължителен инструмент не следва да хармонизира, нитода замени националните системи на договорно право, а по-скоро да работи заедно с тяхкато алтернативен инструмент, предлагащ свобода на избор на договарящите се страни.

Поради това не съм съгласен с предложенията на тези колеги, които предпочитат да сеограничи обхватът на инструмента, за да се прилага единствено към договори в областта наелектронната търговия, тъй като това би довело до изкуствено, и преди всичко ненужноразграничаване между онлайн сделки и сделки „лице в лице“.

Задачата ни като законодатели не е да ограничаваме правното естество на регламента възоснова на предположения или пазарни прогнози, а да гарантираме правна сигурност и дапоставим основите за общ правен език в областта на търговията.

Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Рединг, визията за европейскодоговорно право е определено прекрасна. Но в крайна сметка тя трябва да даде нещоположително на европейските граждани, в противен случай идеята за европейско договорноправо е просто изкуство заради самото изкуство. Защо докладът започва с най-уязвимитестрани тук – потребителите? Ключовият елемент на доклада на г-жа Wallis – препоръкатаза незадължителен инструмент, е неразумно искане за потребителите, меко казано. То еобъркващо за тях и на практика никога самите потребители няма да са тези, които ще


решават договорното право на коя държава в крайна сметка да се приложи, а по-скоро товаще бъдат техните контрагенти по дадена сделка, а именно големите предприятия.

Във всеки случай сега не е моментът да казваме, че незадължителният инструмент епоследната дума по въпроса. Вместо това следва да разгледаме по-внимателно също иостаналите възможности – споменатия инструментариум и образците на договори.

Jaroslav Paška (EFD) – (SK) Г-н председател, бих искал да благодаря на г-жа Wallis затази смела стъпка. Нямам представа как идеята ще се развие по-нататък, но очевидно трябвада се опитаме да гарантираме, че европейските граждани, европейските търговци на дребнои европейските потребители ще извлекат полза от това, което бих нарекъл еднакви правила,за да могат да купуват, продават и следователно да извършват бизнес въз основа на същитетези правила.

Предвид сложния механизъм на европейското право и на националното законодателство,единна незадължителна система, която би могла да бъде въведена в целия Европейски съюз,е привлекателна перспектива, но вероятно е сизифова задача, тъй като определено ще бъдемвъзпрепятствани от различните правни системи, протести от страна на практикуващитеюристи, и проблеми, свързани с юрисдикцията. Опасявам се, че ще бъде много трудно давъведем тази система, но нека опитаме и да видим какво ще стане.

Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, г-жо член на Комисията, въпреки чедоброволният характер на договорното право може да породи правни проблеми във връзкас прилагането си, то представлява единственият начин да се отървем от различните системина договорното право – една от причините за високия процент на неосъщественитрансгранични сделки от потребителите, който по приблизителни данни е 60 %. Засъжаление, предприемачите също са изправени пред различни трудности. Не самодоговорното право не е изцяло хармонизирано, но и потребителското право. Съществуватзначителни различия в данъчните режими и счетоводните стандарти. Плащанията често сасвързани с допълнителни банкови такси, а трансграничното използване на цифровосъдържание в много случаи се блокира поради лицензионни причини. Освен товапотребителите в 10 държави-членки не са могли да намерят оферти в съответната страназа поне половината от 100-те продукта, с които са извършвани тестове, а потребителите в13 държави-членки са намерили трансгранични оферти, чиято цена е била с най-малко10 % по-ниска, отколкото в собствената им страна. Поради това подкрепям предложениетода се издадат правнообвързващи стандартизирани договори с доброволен характер, коитода са преведени на всички езици. Същевременно бих искала да призова Комисията да играепо-активна роля при уреждането на нерешени спешни въпроси, за да се преодолеефрагментацията на вътрешния пазар.

Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, бихискала също да благодаря на докладчика, Diana Wallis, както и на Hans-Peter Mayer иSirpa Pietikäinen, за отличната работа по този въпрос.

Много е ясно, че непосредствено след световната икономическа криза вътрешният пазартрябва да се засили. Вътрешният пазар ни е необходим, за да има растеж, да се създаватработни места и иновации. Какво е сегашното положение? Само едно от четири предприятияизвършват трансгранична търговия, а тези, които търгуват, ограничават дейността си самодо няколко държави-членки. Това означава, че те пропускат възможността да използватвътрешния пазар.


Какви са последиците за потребителите? И те не се възползват от предимствата на вътрешнияпазар. Много от трансграничните поръчки – точно 61 % от поръчките на онлайн пазара неса били завършени именно поради тази причина. Това означава, че в този случай вътрешниятпазар не функционира нито за предприятията, нито за потребителите. Именно поради тезифакти Комисията започна консултации по възможните политики в областта на договорнотоправо, като в отговор на това Парламентът представя днес становището си.

Видяхме, че неуспехите на вътрешния пазар се дължат отчасти на различията в националнитесистеми на договорното право. Съгласни сме, че има и други причини за неуспеха, нопоследните ни проучвания на Евробарометър показват, че сред единадесетте пречки предсделките между предприятия и потребители, свързаните с договорното право пречки сапоставени на първо място. Ето защо трябва да се освободим от тях, една по една, катозапочнем още сега с договорното право.

Между впрочем Парламентът обсъжда този въпрос от десет години, а експертите извънинституциите го обсъждат от 30 години. Така че цялата извършена във връзка с анализа иизготвянето на предложения работа е тук, пред вас. Никога не сме се възползвали от това.Ето защо съм съгласна с докладчика, че е време да действаме сега и да видим каквиположителни мерки можем да предприемем.

Запознах се с оценката на представения в Зелената книга доклад относно възможнитеполитики и подкрепата за новаторското решение – незадължителния инструмент, което неозначава хармонизация, а предоставяне на избор на потребителите и предприятията даразполагат с установена в цяла Европа система. Видяхме и подкрепата за инструмент,приложим както за сделки между предприятия (B2B), така и между предприятия ипотребители (B2C), който насърчава материален обхват, включващ договори за продажба,договори за доставка на цифрово съдържание и някои договори за услуги. Отнасям се съсспециално внимание към това, което Парламентът каза, а именно, че всеки бъдещ инструмент,независимо какъв ще бъде, следва да осигури на потребителите по-високо равнище назащита, за да не ги лиши от защитата, която предоставило иначе националнотозаконодателство. Това е задължително условие. Ако не осигурим тази защита, ще претърпимпровал във всичките си действия.

Къде сме в момента? На 3 май 2011 г. Комисията публикува резултатите от проучване заосъществимост, проведено от експертна група по европейско договорно право. Поканихмевсички заинтересовани страни да коментират резултатите, като след това ще изготвимподробна оценка на въздействието, за да решим каква ще бъде следващата стъпка, коятовъв време на криза ще бъде подходяща за укрепването на вътрешния пазар, създаването наработни места във вътрешния пазар чрез разширяване на пазарите, преди всичко за МСП ипредоставянето на възможност на потребителите да правят по-добър избор и да сключватпо-изгодни сделки.


Гласуването ще се проведе в сряда, 8 юни, от 12,00 ч.


Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Макар и да имаме вътрешенпазар, предприятията и потребителите не се възползват достатъчно от възможностите, коитопредлага, тъй като процентът на трансграничните сделки остава доста нисък. Вътрешниятпазар може да бъде съживен, като се насърчават трансграничните сделки и считам, ченастоящият доклад може да спомогне за постигане на тази цел.


Очевидно трябва да зачитаме различията между правните системи на държавите-членки ипринципа на субсидиарност и поради това не разглеждам пълната хармонизация катонай-подходящата възможност. От друга страна, считам, че незадължителното прилаганена общи правила спрямо трансгранични договори е жизнеспособна алтернатива. Освентова считам, че ако държава-членка би искала да разшири приложното поле на европейскотоправо, като в обхвата му включи и вътрешни сделки, тя следва да бъде свободна да го направи.Истина е, че с това не се решават всички проблеми. Освен различията в договорното правосъществуват и други пречки пред трансграничните сделки като тези, свързани с данъчнивъпроси, интелектуалната собственост или наличието на методи за електронни плащания.Въпреки това считам, че този незадължителен инструмент заслужава да бъде изпробван,тъй като може да спомогне за премахването на част от административната тежест, коятопонастоящем възпрепятства МСП да разширяват стопанската си дейност в държави-членки,различни от своята собствена държава.

26. Европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение заподкрепа на стратегията „Европа 2020“ (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Hirsch – от името на комисията позаетост и социални въпроси, относно европейското сътрудничество в професионалнотообразование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ [2010/2234(INI)](A7-0082/2011).

Nadja Hirsch, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, утре щегласуваме относно ролята на професионалното образование и обучение в стратегията „Европа2020“. Във връзка с това е добре да направим кратък преглед на позицията, от коятозапочваме. В момента безработицата сред младите хора възлиза на 21 %, или с други думи –тя е почти два пъти по-голяма от нормалната средна стойност. В рамките на ЕС делът напреждевременно напусналите училище е над 14 %. Участието на жените в платената заетоствсе още е много ниско. Много хора с увреждания, както и мигранти, са без работа.

Целта на стратегията „Европа 2020“ е именно да използва този потенциал по отношениена работниците и да ги привлече на работа, така че ЕС също да може да се справи спредизвикателствата на глобализацията. По този начин също така е наша работа дагарантираме, че по-специално първоначалното професионално образование е с висококачество. Дискусията започна във връзка с Копенхагенския процес, последван от комюникетоот Брюж, и сега зависи от нас да видим до каква степен тази област може също да бъдевключена в стратегията „Европа 2020“.

Безусловно ключов елемент е фактът, че младите хора трябва да имат възможността – поотношение не само на образованието, но и на професионалното си обучение – да проведатчаст от своето професионално обучение в друга държава-членка на ЕС. Това е ключовелемент, защото човек, който вече е работил в друга държава-членка, един ден ще се възползваи от възможността да възприема европейския пазар на труда като свой, с всичкивъзможности, които той предлага. Следователно това е безусловно ключов аспект, за койтотрябва да работим.

Втората основна област, разбира се, е допълнителното обучение. Поради демографскитепромени на хората се налага да работят все по-дълго и по-дълго – т.е. могат да работятпо-дълго време, но всеки трябва да вземе това решение за себе си. Хората живеят до многопо-напреднала възраст и често продължават кариерата си за много повече, а с цел да бъдат


в състояние да извършват квалифициран труд до по-напреднала възраст, те трябва дапреминат и допълнително обучение.

В момента има много ниско ниво на участие в инициативите за допълнително обучение.Тук също трябва да се гарантира, че както от страна на работодателите, така и от страна наработниците е налице желание и то се увеличава, когато става въпрос за възползване отдопълнително обучение и продължаване на образованието чрез обучение през целия живот.За тази цел, разбира се, предлаганите възможности също трябва да бъдат гъвкави. Трябвада мислим за всички. Допълнителното обучение трябва да се вписва в другите елементи отживота на хората и трябва да е възможно да го провеждаме заедно с работата и семейнияживот. Поради тази причина е очевидно, че трябва да създадем гъвкави възможности вбъдеще.

На областта на университетите беше обърнато голямо внимание – във връзка с Болонскияпроцес например – а сме изправени пред подобна ситуация и в областта на професионалнотообучение, включително по отношение на мобилността. Почти бихме могли да кажем, ченикой не е забелязал това. Независимо от това, наред с университетите, областта напрофесионалното образование и обучение е особено важна и затова не трябва да яигнорираме. Поради тази причина сега бих искала отново да благодаря на своите колеги отдругите групи за тяхното силно ангажирано сътрудничество.

Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, като докладчик в сянкаприветствам доклада на г-жа Hirsch, защото наред с мобилността и гъвкавостта подчертаваколко важно е човек винаги да има способност да учи и работи в модерна и взискателнамеждународна трудова среда. Вярно е, че икономическата криза доведе до безработица инесигурност за всички, особено за младите хора, жените и лицата с увреждания.

С цел постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“ ние се нуждаем от постоянно иподходящо професионално образование и обучение както в Европейския съюз, така и вдържавите-членки. Имаме нужда от целенасочени политики и стратегии, за да се намалипроцентът на преждевременно напусналите училище, от правилно планиране на нуждитеза обучение на хората и от по-тесни връзки между предоставянето на образованието инуждите на пазара на труда.

Сигурна съм, че европейската квалификационна рамка, европейската система от академичнизвена за професионалното образование и обучение, прозрачността, сътрудничеството исъпоставимостта на различните образователни системи ще подкрепят именно нуждите…


Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, инвестициите в образованието саот жизненоважно значение за гарантирането на по-добро бъдеще за европейците. В моментапроцентът на безработицата сред младите хора в ЕС е достигнал 20 %, докато средният заЕС процент на преждевременно напусналите училище е 16 %, а в някои държави, катоПортугалия, е достигнал 40 %.

Обучението през целия живот е от жизненоважно значение за предотвратяване набезработицата. Трябва да отдадем необходимото внимание на различните видовепрофесионално развитие. Работниците трябва да бъдат по-осведомени за необходимосттаот продължаващо допълнително обучение.

Смятаме, че професионалното образование и обучение следва да бъде достъпно, наразположение и на приемлива цена във всички стадии от живота на хората, без оглед на


положението им на пазара на труда или на дохода. Професионалното образование и обучениетрябва да създава условия, благоприятни за мобилността на работната сила, както по времена началното обучение, така и като част от процеса на обучение през целия живот.

Призоваваме държавите-членки да опростят процедурите за признаване на квалификациите.

Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-н председател, едно от най-големитепредизвикателства, пред които е изправена Европа, е безработицата сред младите хора. Наевропейско ниво фокусът е поставен върху намаляване на процента на преждевременнонапусналите училище под 10 % и върху акции, като например „Нови умения за нови работниместа“, чиято цел е да приближат света на образованието и обучението към пазара на труда.Разграничението между образование и обучение, освен в контекста им на работното място,ще стане още по-ясно в бъдеще. За да се постигне по-високо ниво на интеграция, ще трябвада бъде направена жизненоважна промяна в начина, по който се оформят образованието иобучението, не само от индивидуална гледна точка, но също така и на институционалноравнище и на всяко ниво на администрацията.

Ето защо считам, че свързаните със системата препятствия и тези, свързани с отношението,което предотвратява интеграцията, трябва да бъдат отстранени, за да може европейците дасе научат да постигат напредък в областите на своите умения и ценности и да имат ефективенпринос за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

Emilie Turunen (Verts/ALE). – (DA) Г-н председател, първо, бих искала да изразяискрените си благодарности към докладчика за предложения изключително добър доклад.Подобно на всички останали аз считам, че трябва да помним контекста на този доклад, аименно, разбира се, младежката криза, която преживяваме в Европа. Съгласни сме поотношение на общата криза – растяща безработица сред младежта и млади хора, коитонапускат Европа, за да си намерят работа, и това по мое мнение ще бъде много сериозназаплаха за нашата икономика и сближаването ни в Европа през следващите години.

Вторият контекст за настоящия доклад са общите цели за 2020 г., които сме поставили заобучение, заетост и намаляване на преждевременно напусналите училище. Той се отнасяза конкурентоспособността на Европа. Отнася се за наличието на обучена работна сила,което е нещо, което знаем, че ни е необходимо. Също така е важно да се гарантира, че новотопоколение има възможност за работа и обучение. Това е от изключителна важност. Можеби ЕС не разполага с изключително голяма компетентност в тази област, но все пак можеда се направи нещо. Във всеки случай това е обща загриженост и затова трябва да гарантираме,че осигуряваме висококачествено обучение и че се предоставят насоки. Трябва да намалимпроцента на преждевременно напусналите училище и да гарантираме, че има силна връзкамежду обучение и работа – например с помощта на системи за обмен, каквито имаме вГермания и Дания. Също така трябва да гарантираме, че всички млади хора имат право дапреминат обучение.

Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, бихискала да благодаря на докладчика, г-жа Hirsch, за изключително конструктивния й подход.Слушах я с голям интерес, защото това всъщност беше моето досие преди 12 години.Започнах да въвеждам мобилността в обучението, което не беше в дневния ред за оновавреме, и много се радвам да чуя колко силно Парламентът подкрепя развитието на тозиосновен елемент в стратегията „Европа 2020“. Също така искам да кажа колко сърдечноприветстваме доклада, който укрепва и допълва съобщението на Комисията от юни 2010 г.


Това съобщение беше включено в последния преглед на Копенхагския процес, а сегакомюникето от Брюж е par excellence европейският дневен ред за професионално обучениеза периода 2011-2020 г. Много от предложенията на Парламента съответстват надейностите, предложени в комюникето от Брюж. Комисията споделя мнението наПарламента, защото трябва да модернизираме професионалното образование и обучениев Европа, за да го направим привлекателно, за да разполага с квалифицирани преподавателии обучители, иновативни методи на обучение и висококачествени инфраструктура иоборудване и, разбира се, трябва да имаме мобилност. Трябва да дадем свободата на младитехора – и по-малко младите, да излизат извън своята държава-членка, за да получат опит,който е важен, ако искаме да имаме истинска европейска област за образование и обучение.

Комисията също така се стреми да постигне баланс между половете и да помогне на групитев неравностойно положение чрез програмата за обучение през целия живот, по-специалночрез програмата „Леонардо да Винчи“, която е включена. Така че горещо приветствамецялата помощ, която Комисията може да получи от Парламента.


Гласуването ще се проведе във вторник, 7 юни 2011 г., от 12:00 ч.


Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) В сегашната икономическа и финансовакриза, когато нивото на безработицата, особено сред младите хора, надвишава 20 % наравнище ЕС и дори 30 % в някои държави-членки, подобряването на професионалнотообразование и обучение трябва да стане приоритет за Европейския съюз. В този контекстмобилността на младите хора в рамките на ЕС, в съчетание с по-голяма гъвкавост поотношение на пазара на труда и предлаганото образование и обучение, са съществениелементи, които трябва да бъдат разработени на равнище ЕС и на национално равнище.

Продължаващ, добре структуриран диалог между университети, изследователски центровеи предприятия може да направи възможно създаването на реална връзка между изискваниятана работодателите и уменията, придобити по време на цикъла на образование и обучение.Освен това увеличаването на мобилността на равнище Европейски съюз чрез разширяванена програми като „Еразъм“, „Леонардо да Винчи“ или „Младежта в движение“ може същода помогне за подобряване на способността на ЕС да реагира по-добре на търсенето наевропейския пазар на труда и да има по-голям потенциал за развитие в тази област. Особеновнимание трябва да се съсредоточи върху групите в неравностойно социално положение,които трябва да имат справедлив достъп до професионално образование и обучение.

Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Преходът от образование към работае структурно предизвикателство за всички служители в целия Европейски съюз. Засъжаление, ранната безработица има трайни негативни ефекти. Поради тази причинадържавите-членки следва да гарантират, че професионалното образование и обучение епо-добре адаптирано към нуждите на пазара на труда, както и че професионалнотообразование осигурява на служителите уменията, необходими за заемане на нови, устойчивиработни места, които ще бъдат създадени в бъдещата устойчива икономика. Считам, черолята на местните правителства, предприемачески партньорства и образователниинституции е важна за развитието на изискванията на пазара на труда към професионалнотообразование и обучение. Възможността за мобилност е важна част от професионалнотообразование и обучение, но повече трябва да се наблегне на по-добро хармонизиране наразличните образователни системи на държавите-членки – включително на взаимното


признаване на сертификати и дипломи, с цел да се подобри сътрудничеството и да сеподкрепи мобилността. Висококачественото професионално образование и обучениедопринасят значително за устойчивото развитие. Трябва да бъдат създадени по-добривъзможности за обучение за обучителите, особено на регионално и местно равнище, с огледосигуряване на ефективността на професионалното образование и системите за обучение,както и ефективен и успешен трансфер на знания. Възможността за обучение в международенконтекст е предпоставка за успешен работен живот, която насърчава придобиване на уменияпо чужд език и повишаване на конкурентоспособността.

Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Сътрудничеството на европейскоравнище в областта на професионалното образование е от изключително важно значениеза функционирането на единния европейския вътрешен пазар. Висококачественотопрофесионално образование и обучение трябва да отговаря на изискванията на пазара натруда и да създава условия за мобилност на работната сила. Висококвалифицираните идобре образованите хора представляват конкурентно предимство за ЕС и подкрепата запрофесионалното образование следва да отчита това. Трябва да се съсредоточим върхусъздаването на тесни връзки с трудовата заетост, а също и върху улесняването нависококачествения трудов стаж като част от професионалното обучение – както у дома,така и в чужбина, в рамките на европейските програми за мобилност. Имаме нужда отпо-добра координация на европейско равнище между образователните системи в отделнитедържави-членки, а след това и сътрудничество относно взаимното признаване напрофесионалните квалификации. Докладът обхваща тези въпроси и, като докладчик в сянкаот комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, аз съм доволна отокончателния му вариант.

Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Приветствам докладаотносно европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение. Тойизтъква изключително важен въпрос, който до момента не е бил обсъждан често, а именнонеобходимостта националните органи да предприемат действия в сътрудничество сЕвропейската комисия, за да се предотврати безработицата чрез адаптиране напрофесионалното обучение към нуждите на пазара на труда. За съжаление, професионалнотообразование е пренебрегвано през последните години и значението му е намаляло. Ето защое толкова важно да го популяризираме като ефективен инструмент в борбата срещубезработицата и особено срещу безработицата сред младите жители на Европейския съюз,която е достигнала 21 %. Приоритетите трябва да бъдат чиракуване, създаване наконсултантски услуги, които да улесняват работниците в планирането на обучението си всъответствие с нуждите на пазара на работни места, и насърчаване на професионалнообразование през целия живот. Ето защо призовавам Комисията да извършва постояненмониторинг на перспективите за възможни промени в пазара на труда на ЕС, така чедържавите-членки да могат постоянно да адаптират своите програми за професионалнообучение към нуждите на пазара.

Jutta Steinruck (S&D), в писмена форма. – (DE) Приветствам доклада относноевропейското сътрудничество в професионалното образование и обучение и бих искала даподчертая колко важно е да се насърчи обучението през целия живот чрез инициативи ипрограми на европейско равнище с цел да се даде възможност на работниците да иматпо-добро бъдеще. В днешно време работниците са оставени да се справят сами с чести ирисковани преходи от едно работно място към друго. Има много видове преход: от обучение,съкращения, стажове или несигурна заетост до заетост на пълен работен ден. Докладътсъдържа някои важни точки, включително увеличаване на квотата на жените при работните


места, признаване на неформалното обучение и насърчаване на езиците с цел предоставянена програми за мобилност. Особено доволна съм, че фокусът е поставен върху образованиетои обучението за младите хора – нещо, което ще подкрепя активно във водещите инициативи,които следват.

Преходът от учебното заведение към професионалния живот трябва да бъде възможнонай-гладък, и по-специално съобразен с индивидуалните нужди, защото също така трябвада е възможно младите хора с недостатъчно обучение да придобият уменията, необходими,за да могат да заемат квалифицирани работни места и за да имат добри доходи. Социалниятпроизход не трябва да определя образователните възможности на един човек. На младитехора трябва да се окаже помощ и подкрепа за осигуряване на влизане в света на труда.Въпреки това разходите на съвременната политика на пазара на труда не трябва да се поематот нашите работници.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Новите умения и компетентности,придобити от възпитаниците на различните видове образователни институции, иматстратегическо значение за икономическия растеж и откриват нови възможности за хората,като създават основа за устойчиво развитие. Ето защо ние не можем да подценяваме проблемас безработицата, особено сред младите хора. Те са тези, които най-често не получаватпостоянна работа и са принудени да приемат временна работа, която има ниско ниво насоциално осигуряване и липсват перспективи за развитие. Една от целите на стратегията„Европа 2020“ е да се намали процентът на преждевременно напусналите училище домаксимум 10 % и да се даде възможност на 40 % от младите европейци да завършат висшеобразование. Законодателният процес следва да се съсредоточи върху улесняване наизпълнението на професионалните стажове и на професионалния опит за младите работници,особено в микро-и малките предприятия, за които е трудно да финансират този видинициативи. Силен акцент също така трябва да бъде поставен върху премахването наразликите в заплащането на мъжете и жените до 2020 г., тъй като в момента това възлизана около 18 %. Считам, че двете най-важни инициативи в наднационалния пазар на трудаса изготвянето на квалификационната рамка в контекста на Копенхагенския процес и наединната европейска система за трансфер на кредити за професионалното образование иобучение. Струва си също да споменем неформалното обучение, което представляваподценяван допълнителен източник на умения и което оформя характера и чувството заотговорност на човека, и именно поради това трябва да бъде финансирано от ЕС. За да сепостигнат тези много важни цели, сътрудничеството между държавите-членки е отжизненоважно значение, както и участието на всички структури, включително на тези наместно и регионално равнище.

27. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

28. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,10 ч.)


ПОНЕДЕЛНИК, 6 ЮНИ 2011 г. · ПОНЕДЕЛНИК, 6 ЮНИ 2011 г. ПОД...

Documents