ЛИЯ бр. 66

списание за ЖиВОТ В ХаРМОниЯ с БОГа

... и живей свободно!

МисиЯ

Списание Лия разкрива тай-ните и красотата на християн-ския живот, като внася Божия мир, цел и перспектива в еже-дневието.

ГОВОРеТе с ЛиЯ

Ако имате въпроси, предло-жения, препоръки или просто искате да споделите с някого, пишете ни:

[email protected]/spisanie.LIA

Редакцията на списание ЛИЯ е готова да ви изслуша и да ви съдейства с каквото е възмож-но. Списание ЛИЯ уважава конфи-денциалността на споделеното от вас.

пуБЛикации В ЛиЯ

Статии и материали може-те за изпращате на e-mail:

[email protected]или на адреса на редакцията:

сп. ЛИЯ, София 1186, п.к. 1Ръкописи не се връщат.

РазпРОсТРанение

Списание ЛИЯ излиза 5 пъти в годината и е на разположение в християнските книжарници, будките за вестници или чрез абонамент.

Корична цена: 3.95 лв.

аБОнаМенТ

Вариантите са два:

1. попълнете електронния талон в : liakolekcia.com или facebook.com/spisanie.LIA

2. попълнете талона за або-намент, който ще намерите в списанието, и го изпратите до редакцията заедно с пощенски запис на името на:

Мариана Павлова Ивановасп. ЛИЯ, София 1186, п.к. 1

обърни гръб на

разочарованието...

съдържаниеваканция 2013

жИВот10 интервю с Милена Нигохосян:

„Избирам благословението!”

30 Събудих се на 37 - теа

40 нарисувай ми семейство с Мелиса

Сблъсък - да се разсърдим заедно

РАЗУМ И ЧУВСтВА34 въпроси и отговори с Ваня Димитрова

44 ЛИЯ зад волана с Фитипалди-ня - Първата кола

52 сладко-кисело с теди Кирова

Моля, оставете съобщение!

тЕМА: тайните на звездите17 Уникални ли сте - таня Димитрова

19 Астрологията...- интервю с тодор Велчев

23 Под или над звездите - Йония Врачева

26 За да има кой... - поезия с Росалина Панагонова

27 Двата пътя - таня Конярова

СЪРЦЕ И ДУША 6 вдъхновение с Виктория Георгиева

46 пътешествия с Божидара:

Вивалди в Сантяго де Чили

38 моята история - Това е маратон

40

10

16 46

52

www.liakolekcia.com

ЛИЯ / ВАКАНЦИЯ 20133

писмо на редактора

ДаниеЛа енЧеВа

списание за ЖиВОТ В ХаРМОниЯ с БОГа

ГЛАВЕН РЕДАКтоРДаниеЛа енЧеВа

РЕДАКЦИоНЕН ЕКИПсВеТЛана каРОЛеВа

ТанЯ кОнЯРОВаиВа цВеТкОВа

СЪтРУДНИЦИйОана БОРисОВа

ТеДи киРОВаГаБРиеЛа МаДЖаРОВа

иВеЛина сТОйкОВа

КоРИЦАРуМен иВанОВ

ДИЗАЙНРуМен ГиГОВ

СНИМКИSTOCK.XCHNG

РЕКЛАМАиВа цВеТкОВа

e-mail: [email protected]тЕЛ.: 0899 936 889

РАЗПРоСтРАНЕНИЕ И АБоНАМЕНтМаРиана иВанОВа

ПРЕДПЕЧАтРуМен ГиГОВ

ПЕЧАтпеЧаТница „зип”

02/973 25 63

ИЗДАВАМисиЯ ВъзМОЖнОсТ

СоФИЯ 1186, УЛ.“ПАтРИАРх ГЕРМАН” 86тЕЛ.: 02/992 83 68

e-mail: [email protected]

ГОДина 16 , БР. 3 (66)ISSN 1311-2694

copyright © 2013списание “Лия” е запазена марка на

МИСИЯ ВЪЗМожНоСт.възпроизвеждането на каквато и да

била част от съдържанието - текст, снимки, дизайн или графики - може да става само с изричното съгласие наредакцията. всички права запазени.

шепотът на звездите

те са загадъчни, защото са недостижими.

те са красиви, защото светят със собствена светлина.

те ни навяват романтични мисли, защото никога няма да ни

принадлежат.

те са обект на научни изследвания, но тайните им си оста-

ват неразгадани.

говоря за звездите, но с тези думи бих могла да опиша и жена-

та. недостижима. красива. навява романтични мисли. обект

за изучаване. неразгадана.

вероятно затова звездите са ни така близки – на нас, жени-

те... вероятно затова търсим отговори в техните конфигу-

рации. вероятно имат влияние върху нас. но едва ли.

те са само материя, излъчваща енергия. можем да им се на-

слаждаваме отдалеч. да пишем стихове за тях. да ги рисува-

ме. да мечтаем звездно. и... какво от това?

ние сме много повече от „само материя”. живи сме. носим

живот. създаваме живот. живеем. влияем на другите и поз-

воляваме да ни влияят. на кого позволяваме? изборът е наш.

не приемам зависимост от материални обекти – твърде

елементарно ми изглежда. животът в мен зависи от неговия

Създател. той не е материя, излъчваща енергия. той е създал

материята и енергията. и мен. n

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

4

предишни броя

по избор

поръчай 5

с всички теми са любопитни!

и разбери какви

теми сме разглеждали напоследък цена 15 лв. (+ 2 лв. пощенски разходи)

абонирай сеи ще получаваш

редовно следващите

5 брояцена 17 лв.

www.liakolekcia.com


вдъхновениес ВикТОРиЯ ГеОРГиеВа

...Този, Който създава Плеядите и Орион...

отърсете...Tl

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

6

...Който обръща мрачната сянка в зора...


вдъх

нове

ние

... и помрачава деня и става нощ...

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

8

... Този, Който повиква морските води

и ги излива по лицето на земята....


М

10

интервю

интервю

ДаниеЛа

енЧеВа

снимки

иВа

цВеТкОВа

избирам благословението

Милена е посветила живота си на каузата българите да научат повече за Исус Хрис-

тос. Вече 12 години е координатор в Агапе България - организация, която работи за хрис-

тиянска култура и просвета. Милена обича работата си, въпреки че е затрупана с писма,

доклади и документи, но това, което истински я зарежда, е общуването с хора. С много

хора.

Жестовете й са плавни и овладяни, когато говори ръцете й сякаш танцуват… Усмив-

ката често изскача на лицето й, но истински блясък в очите й просветва при споменава-

нето на едно име: Татеос – нейният съпруг.

И двамата са от Пловдив, преди години посещавали една и съща църква, но не се по-

знавали. В неговата организация винаги имало нужда от хора, които да помагат. Така Ми-

лена станала доброволец и дълго време работили заедно с Татеос в една група. И след две

години...

Милена Нигохосян:

Кой предприе първата крачка към другия? той. Макар че се е случвало да си помисля: би ли могъл този човек да бъде мой съпруг. Много ми харес-ваше огъня в сърцето му за Бога... и слава Богу, още си е същият! Сега има повече мъдрост и опит, но е запазил тоя огън на първата любов към Бога... за което му се възхищавам всеки ден.

Винаги съм искала първо да опозная бъдещия си мъж като личност, преди да съм обвързана емоционално. След като вече го познавах като човек, като приятел, като колега, дойдоха и емо-циите, но ние вече имахме една здрава основа на приятелство...

Вече беше готова да се влюбиш, така ли? той дойде съвсем открито при мен и сподели чув-ствата си и намеренията си (което отново много ме впечатли). отношението му към мен се промени - не си бях представяла, че може да

е толкова романтичен. Чувствата в мен се по-явиха много бързо – никоя жена не остава равно-душна, когато я обсипват с внимание, цветя и подаръчета, любов и грижа...

Ухажването не е ли вече старомодно? Ако сме честни, ще си признаем, че всяка от нас копнее за романтика и за този вид старомодни приви-легии, които съвременната жена е заменила с предимствата, които си е извоювала.

Преди няколко години донесохте в страната филма Магдалена, който представя вярата в Исус Христос през гледната точка на жена... България беше една от първите страни, които заявиха желание за превод и дублаж. На пръв по-глед може да се каже, че жените в България има-ме свободата да бъдем себе си. Но истинската свобода някак ни се изплъзва...

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

10

12

Какво ограничава или ограбва българката? На първо място, ние сами ограбваме себе си – с невежеството, незнанието. Често си мислим, че имаме свобода, а тя е лъжовна. Разбрах това, когато повярвах в Бога. Разбрах какъв затвор-ник съм била, въпреки че съм си мислела, че съм свободна. Незнанието каква свобода можеш да имаш в Бог е вече затворничество.

Как осъзна това? На какво се дължеше промяна-та? Винаги съм мислела, че съм свободен човек, защото съм израснала в много любов и грижа от майка ми и баща ми. Давали са ми свободата да избирам, пробвала съм различни неща – било изкуство или философия... занимавала съм се с каквото пожелая. Но в един момент се оказа, че съм се лутала, търсейки абсолютната истина, търсейки нещо значимо, което да запълни живо-та ми и да му придаде някаква целенасоченост. Може би точно защото имах възможност да опитвам много неща, аз разбирах все повече и повече колко празнота има в душата ми. Поради това се лутах и се опитвах да намеря по всяка-къв начин нещо истинско, стабилно, което няма да се разклати под мен.

Философските ти търсения не ти ли носеха удовлетворение? За известен период от време

– да. Копнеех да намеря нещо извън физическия реален свят и търсех истината във всякакви видове религии и философия. Занимавала съм се с дзен-будизъм например. християнството по онова време ми се струваше скучно и огранича-ващо. Не мислех, че мога да открия нещо заин-тригуващо в него. Започнах да се занимавам със свръхестествени неща – гледане на карти, дори си бях нарисувала таро карти (впоследствие разбрах каква злина могат да докарат на чове-ка). С приятелите ми се занимавахме с викане на духове. В един момент това започна да става опасно. Когато се свързваш със свръхестестве-ния свят, усещаш напрежение, душата ти е под огромна тежест. Да, любопитството, жаждата за знание те привличат натам, все нещичко на-мираш, но скоро осъзнаваш, че започваш да гу-биш душата си. Започваш да не принадлежиш на себе си. Дори, ако продължиш, се озоваваш под чужд контрол! Страшно е. Впоследствие раз-брах, че това са демонични сили.

На този свят има Бог, има и дявол. това не са митични същества, това са съвсем реални личности. Бог не е дядо с дълга брада и дяволът не е същество с копита и опашка. това са два коренно противоположни свята. Всеки, който е опитал духовната реалност, е осъзнал това.

инт

ервю

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

12

Фактът, че можеш да надникнеш отвъд „за-весата”, е примамлив... Много хора се опит-ват да надникнат – моят мотив, например, винаги е бил добър: да имам влияние върху свръхестественото, за да върша добро. Дори когато четях книги за магии, избирах само тези за бяла магия, съзнателно отказвах да чета за черната магия. Но всъщност се ока-за, че дали бяла или черна, магията е зло. Няма по-добро и по-лошо зло. Злото си е зло. Незави-симо в какъв цвят го боядисваме.

Защо привидно „невинни” занимания, като гледане на карти например, натоварват чо-века духовно? Не може ли да получаваме по-мощ от свръхестествения свят? Когато не познаваш Бог, ти не осъзнаваш какво може той да ти даде. Гледането на карти дава ня-каква измамно знание за бъдещето. Но никой не знае бъдещето, освен Бог. Единственият, Който има неограничена власт и цялата сила, единственият, Който стои над всичко и всич-ки, Който вижда всичко и е способен да бъде навсякъде във всеки един момент, е Бог. той има цялото знание, вижда нашето бъдеще и познава сърцата ни. той знае мислите ни, може да предвиди всеки наш ход, защото ни познава много добре – той ни е създал. Бог знае кое е най-доброто за нас. той иска да ни даде най-до-брото. Докато дяволът идва „да погуби и да отнеме” (пише в Библията). Въпреки че успява да заблуди хората, че намеренията му са до-бри, неговата основна цел е да унищожи човека. Няма значение по какъв начин – дава ти някакво знание или способности, но целта му е да ти отнеме душата и живота - всичко. Човекът, който се занимава със свръхестественото, разбира това едва когато познае Бог. При до-сега със свръхестественото задоволяваш ня-

каква жажда или глад, но заедно с това идва и напрежение, тежест, която не само ограбва, а убива личността ти. Бог знае това и иска да ни предпази, като ни учи да Му се доверяваме.

Има ли Бог нещо против да се опитваме да надникнем в бъдещето? Бог иска да Го търсим и да Го познаваме, иска да ни показва бъдеще-то. той сам казва в книгата на пророк Еремия: „Извикай към Мене и ще ти отговоря. И ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.”1

Бог иска да ни води в свръхестественото – той ни е създал да живеем целия си живот в зоната на свръхестественото. Молитвата, например, е свръхестествен разговор с неви-димия Бог. Но когато сме с Него, изпитваме не напрежение, а мир, не тежест, а свобода. Кога-то Бог ти показва бъдещето, разбираш, че ти е приготвил изобилие от живот. това иска Бог да ни даде – изобилен живот.


14

Когато се занимавахте с викане на духове, до-къде ви доведе това? Имаше ли нещо плашещо? харесваше ни това, че „растяхме” във власт, в знание и в контрол. Мислехме, че контролираме свръхестествени сили. Докато не започнахме да осъзнаваме, че не ние, а те контролират нас. Но всичко се промени, когато отидох в една протес-тантска църква. тогава бях студентка и моята съквартирантка беше посетила веднъж тази църква, където четяли от Библията и пасто-рът говорел върху прочетеното. тя беше много впечатлена. Видях реална промяна в живота й – беше променила неща, които преди нямаше сили да промени. Първата проповед, която чух беше много интересна за мен, защото беше интерес-на от философска гледна точка и проповедникът беше ерудиран човек, с широка обща култура. Реших да отида няколко пъти на църква, за да видя нещата в развитие, а и хората ми изглеж-даха различни – бяха усмихнати и от тях блика-ше радост. Един ден, когато се прибрах вкъщи след църква, коленичих до леглото за молитва. Когато затворих очи, видях пред себе си Господ Исус, разпънат на кръста, и почувствах огромна вина - сякаш аз бях виновна за това той да виси на кръста, да бъде разпънат. Всичко, което мо-жех да кажа беше: ”Господи, прости ми! Прости ми!” това беше вик от сърцето ми! Не знам колко дълго продължи тази молитва, но след нея изчез-на товарът, вината, нямаше я и празнотата, и безцелността. Всичко беше много осъзнато в мен, имах посока и цел, имах нещо, за което да живея. Станах съвършено нов човек!

Какво искаше Бог да ти прости, твои лични грехове или това, което е причинено на Исус? Молех Бог да ми прости греха на неверието. И всички лоши неща, които съм правила, всеки грях. това е бил товарът, който съм носила през

цялото време дотогава – греха.

Тази промяна не те ли уплаши? Напротив! Учу-дих се каква радост може да има в мен - можех да танцувам цял ден! Радост, страхотен мир, любов към целия свят :) Имах чувството, че ръ-цете ми могат да прегърнат целия свят... исках да кажа на всички колко много ги обичам! Дори и хора, които мразех преди! Промяната беше невероятна! По-късно разбрах, че това става, когато приемеш Бог и той заживее в теб – в Библията пише, че ние ставаме храм на Святия Дух. Разбрах, че тази радост е била от Божието присъствие в мен. Бог ме беше преселил в света на светлината и тъмнината вече нямаше власт над мен.

Защо тъмнината бе загубила силата си върху теб? Когато познаваш Бог, ти разбираш, че цел-та на дявола и всяка тъмна сила е да те ограби и да те погуби.2 Да те срине като личност, да те контролира. А Исус е дошъл, за да имаме живот и то изобилен.2 Исус е истинската светлина и пред Него всяка тъмнина отстъпва. Бог ми даде свободата, която бях търсила дотогава. Бог ни дава свободата да изгреем, да разцъфнем в целия си потенциал. Да завършим мисията, целта на живота си – всеки човек е роден с цел на този свят. Не сме създадени безцелно. В свободата, която Бог ти дава, можеш да изпълниш макси-мално целта на живота си.

Как може човек да разпознае дали това, с кое-то се занимава е от Бога? Знам, че има много гледачки и екстрасенси, които се занимават със свръхестественото, твърдят, че Бог ги води и говорят от името на Бог, но са под контрола на нечисти сили, изпитват тежест, напрежение и страх.

инт

ервю

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

14

В книгата Второзаконие в Библията пише, че баячите, гадателите, астролозите, ясновид-ците и други окултисти – са мерзост пред Него. Когато Бог казва нещо, то не е само за-щото не Му харесва, а защото иска да ни пред-пази. При Бога всяко нещо има цел. Целта Му е да ни опази да не бъдем наранени, ограбени, унищожени...

Бог казва: „Допитвайте се до Мене за бъ-дещето”3. Как да се допитваме до Него? За всеки християнин е важно да чете Божието Слово (Библията) и да се моли, за да расте. Молитвата е разговор с Бога – ние Му гово-рим и той ни отговаря. Всеки отговор, който получаваме, трябва да сравняваме с Библията. Ако е в противоречие с написаното в нея, със сигурност не е от Бог. Може някой „глас” да ти казва, че е от Бог. точно затова Господ ни е дал Библията, за да имаме „наръчник”. Библията не е обикновена книга – когато я четеш, тя ти „говори”. Божиите думи влизат в теб и вър-шат делото си. Често, когато чета Библията, някой стих сякаш попива вътре в мен и буквал-но носи светлина, дава ми отговор за нещо или изцерение от нещо. това е свръхестествено. Най-често Бог ни води чрез Словото Си.

Каква е разликата между Библията и другите книги? Библията е различна от другите кни-ги – тя предизвиква към вземане на решения, към промяна. Приел нейните стандарти, човек се оглежда в нея като в огледало. Всяка друга книга е просто информация.

Не се ли чувстваш ограничена от християн-ството, когато в живота ти се откриватвъзможности, които не можеш да приемеш заради новите си ценности? Може за някои

отстрани да изглежда така. Но Бог не ти каз-ва: Не прави това! Не прави онова! Апостол Па-вел пише: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно: всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо!”4 Бог винаги дава пре-поръка – „Поставям пред теб живота и смър-тта. Избери живота, за да живееш. Поставям пред теб благословението и проклятието...”5 ти имаш избор. Ако знам, че нещо би ми навре-дило, аз имам свободата да го избера, но съм предупредена за последствията. Мъдро е да из-бера благословението, живота. това е разумно дори от гледна точка на човек, който не вярва в Бог.________________________1 Еремия 33 глава, 3 стих2 Йоан 10 глава, 10 стих3 Исая 45 глава, 11 стих4 1 Коринтяни 6 глава, 12 стих5 Второзаконие 11 глава, 26-28 стихове


тема на броя

тайните назвездите?

Колкото повече

научаваме,

толкова по-малко

се възхищаваме.

Но знанието само

разкрива вече

сътвореното...

Кой би могъл

да ни разкрие

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

16

ППИЯ СУтРЕШНото СИ КАФЕ, СЛУШАМ РАДИо и планирам деня си. очевидно някой вече се е „погрижил” за моето бъдеще - изслушвам пред-варително предначертания ден от виден ас-тролог - зодия, след зодия... това ли е наистина моята съдба?

И така...В миналото си и аз, като маса хора, се

интересувах от астрология, хороскопи (и не само). Любими ми бяха тези за цялата година. „Еха - мислех си, - какво поле от предварител-на информация, та това си е безценно знание!” обаче често с разочарование разбирах (откри-вах), че звездите не са познали съвсем точно съдбата ми.

толкова наивно днес се поддаваме на без-брой манипулации, влияещи на мисленето и вярванията ни (такива, като положително ми-слене, гадаене, практики от източни религии, хипноза, нло, убеждения, медитации и така до безкрай.) В едно уж напреднало общество езо-териката е положила своята основа нашироко.

Астрологията неусетно се е внедрила в ежедневието ни (с позволение или не). Привле-чени от желанието да разберем своето бъде-ще, много от нас сляпо приемаме казаното за истина. така попадаме в капана на разочарова-нието и напразните надежди.

уникалнили сте?

автор

ТанЯ

ДиМиТРОВа


Дразнеща е тенденцията зодиите да се превръщат в характеристика на човека, него-ва проекция, „истинското” аз. Често определе-на зодия поема вината за лошия характер или за дадена необмислена реакция, тя също така определя посоката за развитие на личността, нейните възможности, ограничава избора и контролира линията на живота. Започвайки от невинно любопитство, постепенно хората се потапят в една опасна сфера на обсебване, ма-ния, безпричинна нервност и големи страхове.

Понякога естествено продължение на хо-роскопа може да е посещението при гадателка, екстрасенс, медиум или в най-добрия случай изчитане на купища езотерична и окултна литература. А това, видите ли, според разби-ранията на повечето „вярващи”, било напълно нормално. Съвсем искрено и дори с гордост могат да се определят като християни тези, които по невнимание са нагазили в тъмнина-та, а „по-напредналите” самонадеяно да ви раз-крият „другата истина” на вселенския разум и мъдростта на звездите. Да, мистичното е интересно, особено когато е забулено в краси-вата опаковка на доброто.

Езотериката (астрологията като част от нея) отваря врати за духовния свят - при-мамлив, но опасен. откривайки душата си, ума и съзнанието си за него, „мракът” може да навлезе в нас, да отрови нашата истинска същност и да погълне живота ни.

Настръхвам при въпроса коя зодия съм.

В мен се надига гняв и разочарование, когато някой демонстративно ми каже: „о, ясна си ми! те, козирозите, са много упорити”. обикновено няма смисъл да встъпвам в спор. Ясно съзна-вам, че когато човек приема нещо за истина, той си намира и куп доводи, които да го дока-жат. А днес - „истини” има много и естест-вено астрологията претендира да е една от тях, като подхранва естествения стремеж на човека да контролира, но не и да поема отго-ворност за постъпките си.

В общество, в което избуява „нео-ези-чеството”, е трудно да се разчупи основата на заблудата. Яростно защитавана, тя се пре-връща в „истина” за тези, които не познават Бога. Сърфирайте малко в интернет, отво-рете някое комерсиално списание, пуснете си телевизора - какво ще откриете? Че вярата в Бога е нещо формално, а истинската „сила” идва от залъгалките на света и суеверията...

Вярвам, че моят живот ще бъде нещо по-специално от „прогнозата” на звездите. Имам множество приятели, поддаващи се на изкушенията на хороскопите, не мисля да споря с тях, а умело да показвам своята уве-реност и спокойствие, защото вече не съм в „тъмнината”. Избирам да пазя ума си, защото светът е хитър, изобретателен и интересен, всяка идея може да се прокрадне в сърцето ми и да разяде незабелязано чистотата му. n

Таня Димитрова е магистър по педагогика и семиотика

на изобразителното изкуство.

тем

а: т

айни

те

на з

везд

ите

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

18

ВВ звездите всеки вижда това, което тър-си. Някои хора ги причакват с фотоапарат и диктофон. Други ги следят като източник на насока в живота. Д-р тодор Велчев, главен асис-тент в Софийския университет, е от малко-то хора в България, които се опитват да ги изследват обективно и разумно. Като лектор по (така непопулярните сред нежната полови-на на човечеството) дисциплини „Астрофизи-ка” и „Космология” във Физическия факултет, и християнин от две десетилетия, той е в състояние да говори с часове за небето и за Небето.

Според Библията звездите по-рано са пеели. Какво означава това? такива поетични пасажи в Библията са въпрос на интерпретация. Пред-полагам, древният пророк е искал да опише въл-нението на творението, когато се среща със своя творец, а донякъде и вълнението на самия творец, когато е създавал това творение.

Нашата галактика е прашинка от Вселена-та, а ние, хората, сме твърде незначител-ни в сравнение с величието, размерите и енергията, събрана в световете. Не е ли логично звездите да определят пътя ни? По този въпрос интересно разсъждение има един известен писател, Клайв Стейпълс Луис (познат най-вече с „хрониките на Нарния”, но той е писал и по теми от Светото Писание): Ние, хората, мислим твърде пространствено. Ние се впечатляваме от мащабите и когато се сблъскваме с огромните размери на Вселе-ната, нашето въображение се разпалва и за-почваме да гледаме на целия живот през тази

призма. Пространственият мащаб не е мярка за значимост. Нещо може да е огромно и да няма никакъв смисъл от човешка гледна точка. Пустинята Сахара заема една трета от Афри-ка, но почти никой не живее в нея. Докато един гъсто населен квартал е от много по-голямо значение за живота на една нация.

Има принципна разлика между живата и неживата природа. Звездите са нежива ма-терия - техните пространствени мащаби в крайна сметка нямат отношение към смисъла на нещо качествено различно, каквото е живо-тът.

Въпросът за влиянието е отделен. Човеш-кото същество има и материален компонент - тяло. Но с оглед разстоянията до космически-те обекти всички други физически влияния на Земята са много по-силни, отколкото каквото и да е влияние от Космоса.

В човека е заложено да търси водителство и закрила от авторитети. Много хора се консултират с хороскопа си. Каква е вероят-ността прочетеното да се случи? Немалка. Ако в хороскопа пише: „някой ви мисли лошото”, „днес ще ви се влоши настроението” или „ще имате конфликт в работата”, то почти сигур-но е поне част от това да се сбъдне. (Смее се.) от друга страна трябва да си зададем въпроса доколко достоверни са методите, с които си служат създателите на хороскопи, защото от научна гледна точка позоваването на звезди и планети, на ден и час на раждане на човека, е абсолютно несъстоятелно и това е известно вече от немалко векове.

Съществуването ни в този свят е крайно

„Познанията,

са псевдонаучни”интервю

иВеЛина

сТОйкОВа

за които претендира астрологията,


несигурно – ние дори не знаем дали в следва-щия момент ще сме живи. Ето защо в човека е заложено да търси водителство, сигурност за своя живот, но това вече е духовен въпрос. Аз се отнасям към него напълно сериозно – вече не като учен, а като вярващ човек.

Има ли друга връзка, освен историческа, меж-ду астрологията и астрономията? В истори-чески план те са били смесени - в течение на много векове не е имало ясно разграничение между наука, философия и религиозни вярвания. Когато започва да се формира съвременната наука като самостоятелна област на човеш-кото познание със своите методи, открития и развитие, по естествен начин идва разграни-чението между един чисто религиозен възглед,

какъвто е по същността си астрологията, и астрономията. от астрономическа гледна точка познанията, за които претендира ас-трологията, са псевдонаучни. Например т.нар. зодии са просто области от небето, очертани от хората съвсем произволно и чрез които ви-димият път на Слънцето по небето през годи-ната е разделен на 12 части. Всъщност има и тринадесето зодиакално съзвездие. Но дори и това е условно. Можехме спокойно да разделим този кръг и на 24 или на 52, колкото е броят на седмиците в годината. Да не говорим, че зодиите съответстват на положението на Слънцето по небето в съответния сезон пре-ди 2500 години, а не в наше време. Ако преди 2500 години в средата на май Слънцето се е намирало в съзвездието Близнаци, днес то се намира между Бик (телец) и овен – изместило се е почти две съзвездия назад. Зодиите ня-мат нищо общо с действителното положение на Слънцето.

Какъв е духовният аспект на астрологията? Дори и да не е верният път, не е ли безобид-на? Духовното има отношение към същност-та на човека, към неговите избори и вечна съдба. Щом едно нещо има духовно измерение, то не може да бъде безобидно – за добро или лошо. Ако човек се обръща към астрологията в отговор на духовни търсения, става опасно. тя предлага на човека измамен уют: твоята съдба за деня, за месеца и за целия ти живот е предначертана и дори когато е лоша, все пак я знаеш – и това е вид утеха. Изчезва безпокой-ството ти какво решение да вземеш, изчезва чувството ти за срам, страхът, че не си взел важно решение или не си преодолял същест-вени недостатъци на своя характер (така или иначе ще стане това, което ми е „писано” „ня-къде там”, на небето.) това всъщност води към измамна безотговорност - ако човек не взема решения за своя живот, за пътя, който

тем

а: т

айни

те

на з

везд

ите

o Броят на „зодиакалните съзвездия” е изкуствено сведен до 12. В течение на годината, Слънцето се проектира на фона и на тринадесето съзвездие (Змиеносец), но са избрани само 12 „зо-дии”, които да съответстват на броя на календарните месеци. Отделен въпрос е, че самите съзвездия са плод на човешкия ум: произволни конфигурации от звезди на различни разстояния от нас. Нищо не пречи всяка от тях да бъде разделена на по-малки или да бъде очертана по различен начин.

o Астрологията пази мълчание по въпроса за прецесията: явле-ние, познато още на древните астрономи, което обуславя бав-ното изместване на точката на пролетното равноденствие към предишното „зодиакално съзвездие”. Така, ако преди около 2500 години, когато се е зародила астрологията, пролетта е започвала при навлизане на Слънцето в съзвездие Овен, днес тя настъпва, когато то се намира между Риби и Водолей. Следова-телно, днешните периоди на една или друга „зодия” нямат нищо общо със съответното съзвездие.

o Броят „планети” в астрологията (към които според пред-ставите от донаучната епоха се числели Слънцето и Луната) също е преднамерено избран. Числото 7 съответства на броя на дните на седмицата, чиито в някои западни езици все още отразяват астрологическото им тълкуване: Sunday (ден на Слънцето), Monday (ден на Луната), Vendredi (ден на Венера) и т.н. Днес и броят планети, и самото понятие „планета” са предмет на ревизия. Според конвенцията от 2006 г. Слънчева-та система съдържа 8 планети и 3 планети-джуджета. Поради големите разстояния до тях и техните размери, силите, с кои-то те въздействат на Земята са нищожно малки. (Например, огромният небостъргач, край който минавате, ви привлича с по-голяма сила, отколкото планетата Марс.) Може ли тогава тези въздействия да имат значение за живота и, още повече, за съдбата на човека?

ЗНАЕтЕ ЛИ, ЧЕ...ЛИ

Я / В

АКАН

ЦИЯ

2013

20

трябва да последва, той е лесно манипулируем и не е свободен.

Много политици, исторически личности и звезди от шоубизнеса се занимават с астро-логия. По какво тяхното увлечение се разли-чава от ежедневните вестникарски публика-ции за зодиакалните знаци? Много пъти това е pr, стремеж да бъдат по-интересни - малка пикантна подробност, която искат хората да знаят за тях. от друга страна е нормално сериозните държавници да изпитват безпо-койство поради голямата отговорност, коя-то носят за цялата страна. Не оправдавам, но разбирам обръщането на такива хора към астрологията. това и за тях е духовен избор – на кого ще се доверят в тези решения: дали на Бога, дали на своята съвест или на някакви не-ясни, „безлични” сили, които действат „някъде там” около нас. За мен е далеч по-логично да се обърнем към Бога, Който е Личност и се изя-вява по личен начин на човека, отколкото към тъмни сили, чиято същност не познаваме.

Докъде може да стигне човек, който разчита на хороскопа си? Всяка зависимост от нещо, което не е Бог - други хора, наши страсти или страхове - е в крайна сметка вредна и даже пагубна за нас. хороскопите не правят изклю-чение. Ако човек затъне в тях и със страх и трепет очаква какво ще покаже хороскопът му, това е своеобразна наркомания... или нев-роза, която парализира личността и ограбва свободата й. такива хора се нуждаят от по-мощ и то, според мен, не само психологическа, но и духовна.

В Новия завет е записано как, следвайки една звезда, астролози изминават дълъг път, за да намерят Младенеца Исус във Витлеем. Има-ме ли, от библейска гледна точка, основание за недоверие към астрологията? (Смее се.)

Да, много хубав въпрос. той показва цялостното отношение на християнска-та традиция към астрологията - от една страна отрицателно по причините, които изложих, а от друга - признава се правото на човек през своя духовен път да мине през нея (ако тя е само част от пътя му). Според мен разказът за мъдреците, дошли от Изток да се поклонят на новородения христос, е съз-нателно вмъкнат от евангелист Матей, за да подчертае, че и чрез езическата мъдрост понякога човек може да стигне до прозрение за истинската светлина. Но и това не е доста-тъчно. той трябва да се поклони на въплъте-ния Божий Син, на христос – и точно това са направили мъдреците. Между астрономите и

Астрологията се опира на безнадеждно остарели и неверни представи за света и Вселената и за влиянието им върху човеш-кия живот. Увлечението по нея предполага невежество относно физическите причини за космическите явления. Астролозите или прибягват до изкуствено опростяване и схематизация на научните факти, или откровено спекулират с тях. Те смесват физическата и духовната реалност, служейки си с модерни на-учни понятия, но влагайки в тях превратно съдържание. Поради всичко това астрологията категорично трябва да бъде от-хвърлена от чисто научна гледна точка.Съвременната „популярна астрология” е преди всичко бизнес, който си придава достоверност с научни изрази. Неизбежното присъствие в почти всички вестници и електронни медии е ясно доказателство за това.

Астрологията - модерно суеверие и лесен бизнес


до днес има спорове какво е представлявала тази звезда, но това е второстепенен въпрос. Важното е, че Бог дори и чрез астрологически занимания, е дал някакво знамение, знак на тези хора, и те са го разчели правилно.

Случката с влъхвите свършва така, че Бог им говори още веднъж, което е било твърде важно в онзи момент. Може би обръщението и поклоне-нието пред Него имат много голямо значение... Да, не остава място за съмнение, че след срещата с Исус тези хора вече вървят по Божия път, а не по пътя на звездата. те не са продължили да се зани-мават с астрология, а са се поклонили на Младене-ца, при това са потърсили мъдрост от Писанията, като са се обърнали към хора, които могат да им разтълкуват тези Писания. Аз бих посъветвал съ-щото да направят и днес хората, които се инте-ресуват от астрология. n

тем

а: т

айни

те

на з

везд

ите

Възраждането на астрологията във века на високите технологии е един от многото опити да се отговори на духовните потребно-сти на човека.Но астрологията оставя без отговор най-важните и съкровени въпроси: „Откъде води началото си всичко?” и „Какво представлява човешката личност?” Безответността на втория въпрос е особе-но неутешителна. И ние, останали сами под студените простори, се питаме със страх: „Нима независещи от нас фактори контро-лират и могат да преобърнат живота ни?” Или ставаме инертни и безотговорни: „Ако всичко ми е писано от звездите, каква нужда има от нравствени усилия и промяна?”, вглъбени в „аз”-а си, заети само със себе си и с оцеляването си.

Защо астрологията епривлекателна?

Благата вест на християнството е, че безкрайният и личностен Дух се е въплътил; че Бог е станал като един от нас. В лицето на Христос Бог съединява вечността с времето и идва сред хората: осезаем, говорещ и отговарящ.Бог е дошъл сред нас и за да Го познаем и да Го обичаме. За това не са ни необходими нито тайни знания, нито хороскопи. Божията лю-бов не се определя от космически влияния, тя е вечна и неизменна.Исус Христос е дошъл, за да ни избави от онзи смразяващ страх, който поражда в нас непрекъснат стремеж към сигурност. Дошъл е да ни избави от ужаса на смъртта и чувството за безсмислие и безнадеждност. И да ни даде не просто сигурност, а дълбока увере-ност, че животът ни има смисъл и ще прерасне в един по-съвършен живот.

В статията са публикувани откъси от

лекцията на д-р Т одор Велчев „Астрология и астрономия”.

Исус христос

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

22

ААз съм малко, нежно създание с красиви, ефирни криле. Нося се волно над нашия едновре-менно познат и непознат свят. толкова много имам да уча, толкова тайни да открия… Из-гарям от любопитство. Моят татко простря цялото създание пред очите ми и ми подари възможността да откривам постоянно нови и нови неща. той ми подари много, всъщност ми дари всичко, но ме предупреди за някои неща, за да ме предпази. Едно от тях е огъ-нят. Според татко мога да изгоря крилете си и дори да загина, ако се приближа твърде много до него. жалко…

Наблюдавам хората, седящи около огъ-ня. Изглеждат ми така щастливи – говорят бързо, смеят се, очите им блестят. Заста-ват все по-близко, за да се стоплят. Чудно ми е защо татко им позволява да са там, а на мен – не. Заглеждам се в пламъците – така-ва невероятна красота! Езиците се издигат, проблясват и гаснат за миг… на тяхно мяс-то блясват нови. Възхитена съм от пламъка – той дарява светлина и топлина, прави разли-чен света. Нима такава красота би могла да навреди?! Ще разгледам огъня от близко… С лекота се спускам над групата от хора, оби-калям в кръг над тях, наблюдавам ги – те са щастливи, вперили поглед в огъня, протегнали ръце към него … Спускам се още по-близко… топло ми е… горещо… Пламъците ме обгръ-щат…

отварям очи. Все още треперя. Какъв странен сън! Не си спомням точно какво съ-щество бях, но бях нежна, прелестна и… лю-бопитна. Непрестанната жажда да науча нещо

автор

йОниЯ ВРаЧеВа

под илинад звездите...


ново, да си обясня необяснимото, да вкуся от заб-раненото или поне да се приближа до него – това съм аз и такава бях и в странния си сън. Заглеж-дам се през прозореца в нощното небе, осеяно със звезди. Сякаш са небрежно разпръснати, но всяка от тях има своето точно определено място. Защо ли е точно там? Дали това означава нещо? Като християнка съм наясно, че е нелепо да си задавам такива въпроси. Господ ми е подарил знанието за истината и би било абсурдно да пренебрегна това знание, лутайки се в мъгла от мистика. Но част от човешката ми природа понякога позволява ми-слите ми да закриволичат в странни посоки…

Спомням си за мой пряк началник от преди ня-колко години. той беше известен с това, че когато провеждаше интервю за работа, най-важната дис-кутирана тема с кандидата беше астрологията. този мой началник напук на всички правила и здрав разум подбираше екипите за работа според зоди-ите на хората – нещо, което никой открито не одобряваше, но пък тайничко всички наблюдавахме дали наистина ще успее да сформира добри екипи. Истината е, че той се справяше блестящо с тази задача и наистина успяваше да подбере подходящи-те хора. Никога не успях да си обясня този факт напълно, но пък не мога да го отрека.

Понякога като християнка ми се случва да се конфронтирам с нечие становище, за което съм сигурна, че е съвършено неправилно. Изглежда ся-каш имам отговорите на всички въпроси по тема-та, а точно това отблъсква отсрещната страна. Като Божие дете аз имам своето убеждение по въпроса с астрологията (което е същото като това на Библията), но като че ли не мога да убедя събеседника си, който й е страстен привърженик. С времето разбрах, че е голяма грешка да влизам в спор относно достоверността на информацията, която можем да получим от планетите или звез-дите. Понякога има известни съвпадения, но също толкова пъти - няма. Ако, обаче, изтъквам само случаите, когато астрологията се е провалила, то събеседникът ми ще настоява за противното. Ако

тем

а: т

айни

те

на з

везд

ите

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

24

спорът се сведе до взиране в дребни детайли, той става напълно безсмислен. По-плодотвор-но би било да погледнем глобално на нещата.

Бог сътворява човека по Свой образ и по-добие и го надарява с най-ценното, което го прави превъзходен – свободната воля. Възмож-ността за избор го прави автоматично спосо-бен да изкове собствената си съдба. Човек из-гражда или руши посредством своите решения през целия си живот. той пада или става, твори или съсипва благодарение на безценния дар на свободната воля. това, разбира се, очертава и отговорността му. Няма как положението на планетите да предопределя изборите, кои-то човек прави в живота си, или да оправдава грешките му. Всяка идея за нещо подобно про-тиворечи на Божието намерение за човешка-та съдба и принизява човека. Не може дори да помислим, че Бог – Създателят на всичко ще остави човека сам да избира и в същото време планетите, създадени от Него, ще му влияят по някакъв скрит, закодиран начин! Подобно твърдение би било лишено от всякаква логика.

от друга страна голямо значение има отношението ни към нас самите. Ако човек вярва, че има определен характер поради да-тата, на която се е родил, то той наистина придобива този характер. Нещо повече – той няма никакво желание да се променя, защото е убеден и вярва в тайния планетарен код на зо-дията си. така сам тотално се “предопределя” и снема от плещите си всяка отговорност за промяна към по-добро. Нашият Господ има съв-сем друго предвид за нас, хората. той иска да израстваме, да се развиваме и променяме към по-добро, без значение на коя дата сме родени! Ние сме създадени с един код: възможност за развитие и промяна към по-добро при едно ус-ловие – нашата лична активност, мотивирана от вярата, че е възможно. Ако, обаче, вместо това се взираме в мистичното, губим реална представа за собствения си потенциал.

Когато човек има определени убеждения, може да намери много доводи в своя подкрепа. те може в неговите очи да са повече от дос-татъчни, но пък да са напълно неприемливи за отсрещната страна. Нещата се свеждат до нещо базово – нашата вяра. Може да нямаме дар слово, за да обясним или пък интелектуал-ния капацитет, за да приведем блестящи дока-зателства, може да не сме специалисти или да не сме достатъчно запознати, но ако имаме най-ценното – непоколебимата вяра в добро-тата на нашия Господ, то това е достатъчно.

Убедена съм, че има скрити дълбочини на създанието, знанието за които обаче не ми принадлежи поне докато съм на тази земя и това е изцяло за мое добро. Дали в положение-то на планетите има скрит код или не, дали мястото на звездите означава нещо – това не е най-важното. Защото дори и ако някой някак си успее да докаже напълно състоятел-ността на астрологията и на всичко съпът-стващо я, то пак тя няма да е във фокуса на вниманието ми поради факта, че моят Бог ме е предупредил да не се занимавам с това.1 той не ми е казал дали е истина или не, нито пък ме е призовал да го изследвам или да доказвам несъстоятелността му. той просто ми е заб-ранил да се приближавам.2 За мен това означа-ва много. За мен това е достатъчно. Защото като човешко същество аз съм призована да отдам енергията си, волята и силите си за да-леч по-стойностни неща за краткото време, в което съм на тази планета.

Аз съм тук, на малката земя, под звезди-те, но моят Бог ме поставя над безбройните звезди – там, където e отредил превъзходно място на всички Свои деца. n

________________________1 Второзаконие 4 глава, 19 стих2 Второзаконие 18 глава, 14-15 стихове


автор

РОсаЛина

панаГОнОВа

в стар бройна вестник телескоппрочетох за звезда голяма колкото слънцето с кристалинна структура стъписала е учените ядрото й е диамант това не е фикция а научен факт диамантите принадлежат на Господа изобилстващ в изяществотона фона и дароветесъсипал с разточителнотоСвое творчествовсяка алчности идолопоклонствоблагодаря ти отчеза безценния подаръказ съм най-богатият човеквъв вселенатаудостоена съм да те зарадвамс това че оценявам скришните ти жестове немея съчувствам тии се топя от благодарностзаради абсурдас който поднасяшдаровете ценнино неотклоняващивниманието от Дарителяобичам тесътворил звездитеи увиснал на Голготаза да ни родиши възкресиш сърцата низа Своиза да има кой да се любувана звездите

за даима кой

да селюбува

назвездите

тем

а: т

айни

те

на з

везд

ите

от книгата със съвременна българска християнска поезия „Сънувам небето и търся Те”,

подготвяна за печат от „Мисия Възможност”

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

26

ЕЕдва ли има човешко същество, което да не е било поне за миг пленено от мисълта да разбере какво има зад плътната завеса на бъ-дещето. КАКВо ЩЕ МИ СЕ СЛУЧИ И ВЪЗМожНо ЛИ Е ДА ПРоМЕНЯ БЪДЕЩЕто СИ тАКА, КАКто МИ хАРЕСВА?

Друг неизбежен въпрос е – КоЙ СЪМ АЗ? откъде идвам, къде отивам, кое определя ха-рактера и решенията ми, начина ми на живот и дори външния ми вид? Или казано накратко – ИМА ЛИ НЯКАКЪВ СМИСЪЛ ДА СЪМ тУК И КоЙ Го оПРЕДЕЛЯ? Всеки от тези два въпроса пре-следва човека от раждането до умирането му. Пътищата обаче, по които може да тръгнем за откриване на отговорите им са различни. Изборът ни зависи от личната вяра, принципи и убедеждения.

Спонтанността на живота, неговата динамичност и мистичната му непредвиди-мост стимулират интереса ни в тази посока. Разбира се, има хора, които толкова силно са се закотвили във видимото, че са готови да положат цялата си вяра и упование във физи-чески осезаемия свят. Но дори и най-големият материалист в един момент се изправя пред неоспоримия факт, че има Някой по-голям, по-могъщ, Който определя и „… държи всичко чрез Своето могъщо слово” 1

Библията ясно ни говори, че този, Който владее живота и смъртта е Бог, “…, защото в теб е изворът на живота…” 2 Бог не само дава живота, но поставя и правилата, по кои-то да го живеем. И ако Го признаем за Върховен творец и Законодател на творението, то ние сме направили своя избор и сме изявили своя-та синовна принадлежност към Него, чрез из-повядване на вяра в Неговия Син Исус христос.

това ни определя като Негови Синове и ни дава вечен живот.

Защо не трябва да знаем бъдещето си? Или поне да научим част от него? Бог не бла-говолява да се допитваме нито за бъдещето, нито за настоящето към друг, освен до Него!3 той е в състояние да ни подкрепи и да ни даде мъдрост за решенията, които се налага да вземаме. Защото изборите, които правим, до голяма степен определят бъдещето ни. Каз-вам „до голяма степен”, защото има неща в живота ни, които се случват въпреки и неза-висимо от нас. За тях е нужно единствено да се доверим на Бога - този, Който е над нас, над света и живота. Господ, който владее живота и Смъртта. Аз не съм Бог и не мога да владея над творението и съдбата му. тази зависи-мост от моя Създател е неразделна част от смирението и вярата ми в моя Господ. Да, не ЗНАМ какво ще е бъдещето утре или следва-щата година, какво ще се стовари върху мен и в каква ситуация ще попадна. Но знам, че Бог ще ми изяви “пътя на живота” 4 точно това из-явяване за “пътя”, по който трябва да ходим ни дава разбиране за онова бъдеще, което е да-леч по-важно и съществено, а именно за преми-наването ни от тленното към нетленното ни съществуване. Как обаче да се предпазим от трудностите и несгодите, които може да ни доведат до погрешни решения? Господ обеща-ва на праведния, че „ще го пази и ще продължи живота му; блажен ще бъде той на земята..” 5

Имаме, обаче и друга възможност и тя е да тръгнем по пътя на пълната независимост от Бога в преследване на онзи копнеж-търсене на различни начини и средства за придобива-не на знание за неща, които Бог умишлено, за

автор

ТанЯ

кОнЯРОВа

дватапътя


наше добро, държи скрити от нас: “Не е за вас да знаете години или времена, които отец е положил в собствената Си власт.” 6

точно в това желание за независимост от Бога и задоволяване на човешкото ни желание за контролиране на живота, далеч от Неговия Създател и творец, ние посягаме към алтерна-тивните и богопротивни методи. Един от тях е използване на творението – звезди, планети, сезони, цифри и какво ли още не, за себепозна-ние. Не ви ли се струва нелепо да обяснявате бъдещето на живото творение с позиционира-нето на неживата материя? Но това е избор, който всеки от нас трябва да направи.

В Божието Слово обаче много ясно ни се казва, че врагът на душите ни, Сатана, използ-ва нашите избори, за да ни направи свои после-дователи, като ни предлага лъжливи, но привле-кателни и наподобаващи истина псевдонауки и практики. Не може да бъдеш Божий последова-тел/дете и да черпиш себеразбиране, познание и водителство за живота си от мъртви изво-ри, които извират не от Бога, нашия творец, а от онзи, който желае да ни заблуди и зареди с всякакъв страх, зависимост и измама. 7 Рели-гии, които уж за момент ти дават светлина, мир и утеха, а след това те хвърлят в ямата на безизходицата, безнадеждността и от-чаянието, на пълната тъмнина и ужас. Всеки подобен източник на познание или информация според Божието Слово се определя като идоло-поклонство и мерзост.

Бог ни дава пълното право сами да изберем откъде ще пием и ще ”купуваме” храна за душа-та си. Днес е много модерно да употребяваме

БИо- или ЕКо- чисти продукти. те не са толко-ва лъскави и красиви, не са толкова привлека-телни и освен това са по-скъпи и непопулярни. Естествено е да си зададем въпроса защо да ги използвам тогава? Защо да се храним от Божието Слово, след като там всичко е по-ос-таряло, не е толкова модерно и мистериозно, както при всички източни “вкусотийки”? от-говорът е един - защото е по-здравословно. Защото ИСУС хРИСтоС, БожИЯт СИН КАЗВА: “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небе-то. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века;…” 8 n

________________________1 Евреи 1 глава, 3 стих2 Псалм 36, стих 93 Исая 45 глава, стих 114 Псалм 16, стих 115 Псалми 41, стих 26 Деяния на апостолите 1 глава, стих 77 Второзаконие глава 4, стих 198 Йоан глава 6, стих 51

тем

а: т

айни

те

на з

везд

ите

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

28

Господи,

ти Си Създател на небето, земята, слънцето, луната

и звездите. ти Си Господ и творец!

Господи,

В невежеството си съм търсил истината с

телескопи, не със сърце. Допитвал съм се до

творението ти – звездите, пренебрегвайки твореца

– теб.

Прости ми, че съм търсил бъдещето си, отразено

в небесните тела! Прости ми, че съм бил сляп за

истината!

Избирам да се оглеждам в теб, Господи; да търся

посоката на живота си в твоето Слово, а не в звездния

небосклон; ще те моля да ми откриеш Своя път, за мен...

„Дай ми да чуя рано гласа на милостта ти,

защото на Тебе се уповавам;

дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя,

защото към Тебе издигам душата си.”

(Псалм 143, 8 стих)

Амин

олитва MЛИЯ / ВАКАНЦИЯ 201329

Преди време гледах много приятна роман-тична комедия с Дженифър Гарнър, озаглавена „Събудих се на 30”. В нея 14-годишната героиня си пожелава на рождения си ден да порасне бър-зо и на следващата сутрин се събужда в тяло на 30-годишна жена с кариера, интимен при-ятел и всички екстри. Има обаче един малък проблем – в душата си тя е едва на 14.

тази сутрин се събудих с мисълта за този филм. Събудих се… на 37. А не се чувствам по-различна от онзи ден, в който станах на 22 например. Докато лежа във все още сумрач-ната стая със спуснати щори, се питам дали всяка следваща година ще бъде така. Аз съм си същият човек, независимо дали ще нося етикета дете, девойка, майка, съпруга или (олеле!) баба, пра-баба и т.н., в зависимост от физическите изменения, които настъпват в тялото ми. Но дали наистина е така? Същата ли съм или и аз се променям неусетно и за мен самата?

Като малка бях чувствително и плашливо дете. Не обичах големите и шумни събирания, играех си с две свои приятелки и малката си сестричка във вътрешния двор на къщата на

Cъбудих

автор

Теа

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

30

баба ми. Мечтаех много, четях много, но непо-знатото ме плашеше и не харесвах промените.

Веднъж – трябва да съм била около 7-го-дишна – трябваше да премина покрай група момчета (по-големи от мен) през някаква уличка, на път за дома. Случи се така, че до-като минавах забързано покрай тях, те се сбутаха едно-друго и след миг ме наобиколиха и ми препречиха пътя. Не ми поискаха пари, не ме удариха, просто ме изплашиха, като ме за-държаха няколко минути там, на улицата, без да ми позволят да продължа. Накрая явно им доскуча да се правят на големи и страшни или съм изглеждала на ръба да се разплача (което си беше самата истина, макар че не го напра-вих пред тях), защото ме пуснаха да си ходя. Бях разтреперана и ми трябваше доста време да се съвзема. На пръв поглед маловажен, този инцидент се отпечата в паметта ми и оказа влияние върху поведението ми за в бъдеще – не само започнах да избягвам въпросната улич-ка и да се прибирам по обиколен маршрут, но и започнах да избягвам струпвания на хора и по-големи групи деца, явно от страх да не се повтори неприятната случка.

Минаха години. Пораснах, сменях няколко пъти града, в който живея, че дори и държава-та. Бях 28-годишна жена, сгодена и потънала до ушите в приготовления на сватбата си. Ра-ботех вече от няколко години и бях добила лич-на и професионална увереност. Един ден вървях из центъра и зяпах по витрините в търсене на поредната красива находка за сватбата, когато изведнъж на десетина крачки от мен забелязах 15-тина момчета, не по-големи от 5-6 клас. те шумно се смееха, подбутваха и въ-обще не обръщаха внимание на околния свят. Същото не можеше да се каже за мен обаче. Изведнъж инстинктивно се свих и започнах да се оглеждам как да заобиколя, за да не минавам покрай тях. онова същото малко момичен-це в мен започна да изпада в паника и съвсем ирационално да ме подръпва за дрехата да се обърнем и побегнем заедно, за да не бъдем атакувани. Спомням си, че дори отстъпих не-решително няколко крачки назад и започнах да се оглеждам плахо. В този миг, ненадейно… улових отражението си в близката витрина. отсреща ме гледаше възрастна жена, не 7-го-дишно слабичко момиченце. Беше модно обле-

се на 37автор

Теа


чена, почукваше нетърпеливо с токчето си по тротоара, метнала през рамо солидна дамска чанта. Косата й бе направена, лицето й – гри-мирано, а изражението – ядно и хм, всъщност доста плашещо. Не бихте искали да се изпра-вите срещу нея, след като е толкова ядосана и очевидно нетърпелива да продължи пътя си. о, Боже, казах си невярващо в този момент, ами че това съм аз! това ще видят шумните пето-класници – една забързана леличка!!! Не скрито-то в нея седемгодишно момиченце, което ня-кога улицата изплаши. Вдигнах глава, изправих рамене, свих още повече устни в нетърпящо възражения изражение и смело преминах насред децата. Разбира се, както можеше да се очак-ва, никой не ми обърна внимание, но вече бях спечелила своята малка битка. Битката срещу себе си, срещу един от детските си страхове. И то, благодарение на порасналото си външно „аз”! Е, в този момент разбрах две важни неща – първо, че възрастта има и хубави страни и второ, че светът вижда само онова, което му показваме.

Ако опитам да напиша списък с нещата, които съм запазила от детството, опасявам се, че ще стане прекалено дълъг. Все още оби-чам книги с приказки – те ме отвеждат в кра-сив, вълшебен свят, където всичко е възмож-но, доброто и злото са ясно разпознаваеми, справедливостта накрая винаги тържеству-ва и всички заживяват щастливо. обичам да слушам драматизациите на Балкантон, които пазя и се надявам един ден да споделя с деца-та си. обичам палачинковия ритуал в събота

сутрин. обичам ягодов сладолед и близалки. обичам да ходя на цирк (обаче не харесвам клоу-ните). обичам да мечтая за невъзможни неща, макар и да знам, че няма шанс да се случат – като това да се гмуркам в лагуната на някой закътан тихоокеански атол, да имам вълшеб-на пръчица или да мога да се телепортирам (последното е особено привлекателно, когато чакаш градския транспорт).

Разбира се, не споделям горното с всеки срещнат, иначе току-виж съм изгубила ува-жението на половината свят. Но все пак се радвам на доверието и компанията на някои специални хора, които ми позволяват отвреме навреме да отворя в паметта си прашния сан-дък с детски спомени и да се позабавлявам по детски. такива са например двете ми приятел-ки от първи клас, с които сме заедно вече 30 години (ох, как звучи само!). Когато се съберем трите насаме – жени с деца, съпрузи и кари-ери – времето изведнъж се свива като малка кърпичка, която грижливо натъпкваме в дам-ските си чанти, за да се отдадем на няколко прекрасни часа безвремие. И това е времето, през което не остаряваме.

Друг човек, за който винаги ще си оста-на дете, дори и на 80 години, е моята майка. Макар и често да се дразня на прекалената й загриженост и еднообразни съвети, трябва да призная, че съм доволна понякога да се огледам в нейните очи и да открия себе си като дете. тя разбира, тя прощава, тя обича безрезервно, тя помага, тя помни. Помни моето детство, което е живо и чрез нея. Мисля, че ако я няма,

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

32

никога повече няма да бъда същият човек.отношението на моя небесен Баща към

мен също не се влияе от физическите проме-ни, които настъпват у мен с годините. той знае същността ми и не гледа на лице, а на сърце1. това ми дава увереност. Увереност, че пред Него аз си оставам завинаги дете, Неговото дете и той се вълнува от моето вътрешно състояние, чувствата и преживя-ванията ми. За Него няма смешни страхове, жалки молитви, недостойни за вниманието Му хора, защото той изпитва сърцата и от Него не остава скрита нито една душа. И когато един ден съблечем външното, което определя мястото ни в живота и социалната ни роля и често става основа за оценката на другите, Бог ще посрещне душата ми, моето истинско АЗ, във вечността.

Да, има хиляди неприятни начини да реа-гираме на рождения си ден – да мрънкаме за бръчки, непостигнати цели, пропилени въз-можности, изгубени години…Но можем и да изберем да бъдем благодарни. Просто защото сме живи и докато в нас има дихание и съз-нание, новите възможности, новите срещи, новите емоции винаги ще предстоят. трябва само да се научим да ги посрещаме с мъдрост-та, която Бог подарява с натрупващите се години и същевременно да гледаме красотата на света с очите на дете. n

________________________1 1 Царе 16 глава, 7 стих


въпроси и отговорис ВанЯ ДиМиТРОВа

ВЪПРОС: Не ми допада напълно църквата, в коя-то ходим, но там имат добре развито детско служение. Осъзнах, че в последните месеци ходя на неделните служби предимно заради детето. Не знам дали това е най-правилната постъпка. Не искам да лишавам детето си от общуване и развитие в християнска среда, но наистина не се чувствам добре в тази църква. Какво да правя?

ОТГОВОР: Според мен, правилното нареждане на приоритетите изисква на първо място да се търси доброто на детето. При всички случаи е много ценно то да се учи на християнски ценнос-ти още от най-ранна възраст. от друга страна важна част за изграждането на характера му е посвещението и верността, които вижда в ро-дителите си. Не знам причината, поради която майката не харесва въпросната църква, но с из-растването си детето ще забележи отношение-то й. Ако тя си наложи в името на детето да продължи да посещава тази църква със същата нагласа, това със сигурност ще е объркващо за него.

В неделното училище детето не само придо-бива знания, но и участва в събития, организи-рани от църквата, учи се на приятелство с дру-гите деца и на уважение към учителите. Какво

би станало, ако се наложи след завършване на не-делното училище семейството да се премести в друга църква, където на майката й харесва. А ако се окаже, че и следващата църква, с течение на времето, също не й допада?

Поставяйки всички тези въпроси бих искала да насоча вниманието на майката към по-голя-мата „картина”: детството отлита бързо и на-стъпва юношеството, което е свързано с още по-големи предизвикателства. В този период средата от приятели, съученици и авторитети има решаваща роля за формирането на характе-ра. Стабилните връзки и отношения, създадени в детството, могат да изградят чудесна осно-ва за развиване и реализиране дарбите на подра-стващите в една сравнително защитена и до-бронамерена християнска среда. Когато цялото семейство продължително време е част от една и съща църква, то има привилегията да получава (както и да дава) цялата необходима подкрепа от другите семейства - в молитва едни за други, в споделяне на опит, в търсене на отговори и мъдрост от Библията. Защото църквата, освен сграда, е и жив организъм, църковно общество от хора, които взаимно се подкрепят за успешен християнски живот.

не ми допада църквата, ходя там само заради детето...

ВО&

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

34

ВЪПРОС: Със съпруга ми много искаме второ дете, но като че ли все не е подходящото вре-ме (от финансова гледна точка). Напоследък майчиното ми сърце копнее все повече за втора рожба, но близки и приятели не спират да ми „на-помнят”, че няма да се справим. Моля за съвет!

ОТГОВОР: Преди няколко години третото дете на един американски пастир с десет деца казало, че ако били само три деца, щели да бъдат много по-богати. На което бащата отвърнал, че Бог, с нарастването на семейството задоволява и на-расналите му потребности. Интересното обаче е, че детето стига до три, тъй като… е трето поред!

Приятелите и близките не би трябвало да преценяват вместо нас дали да имаме второ дете и кога. Най-важно е желанието от страна на майката и бащата. Убедена съм, че Бог ще промисли за посрещане на нуждите, когато дой-де детето.

Друг е въпросът, ако близки на семейство-то хора забелязват, че семейството трудно се справя с финансите и постоянно взима заеми, които не е в състояние да връща. Или ако има бо-лест, пристрастяване или друг сериозен проблем

в семейството. тогава близките са в правото си да съветват.

Добре е да си дадем сметка, също, че ако имаме второ дете, това ще се отрази и на ежедневните ни ангажиментите. това най-ве-роятно ще принуди поне единия родител да спре работа, за да отглежда малкото съкровище. Не би трябвало възпитанието и отглеждането да се прехвърля на баби и дядовци, то е задълже-ние, отговорност и привилегия единствено на родителите. това им дава свобода и независи-мост при вземане на решения как най-добре да възпитат децата се. Практиката показва, че повечето баби и дядовци поради прекалената си любвеобилност, разглезват децата. освен това неадекватността им към бързо променящите се социални процеси (и технологии) ги провокира да предпазват внуците си от всяко нещо. Всички това води до недостиг на добри навици, както и на адекватно възприемане на съвременния свят. Затова твърдя, че по принцип единствено два-мата съпрузи имат право да обсъждат и реша-ват кога да си родят още едно дете, поемайки, разбира се, цялата отговорност, която произ-тича от този прекрасен факт.

копнея за второ дете, но роднините ни са против...

Ваня Димитрова е майка на две вече пораснали деца. Тя е дългогодишен християнски съветник и, заедно със съпруга си, е пастир в църква Сион, Стара Загора. Въпросите към нея изпращайте на e-mail: [email protected]


ТОВА Емоята история

това е

ППървото ми влизане в църквата беше като завръщане у дома след дълго пътуване. Чувствах се прекрасно. Скоро след това раз-брах, че съм бременна. В първия момент това ме изненада и уплаши, но тъй като бъдещият ми съпруг също идваше на църква, първото нещо, което направихме, беше насрочването на дата за сватба. В този период на новорож-дение и приближаване към Исус много се молех. След по-малко от 2 седмици бях кръстена в Святия Дух, а след още две взех и водно кръ-

щение. До сватбата оставаха броени дни и тогава преживях тежко изпитание. Прокървих. Докторът ми каза, че е най-вероятно от пре-умора и прекомерно вълнение. Молех се почти непрестанно Бог да е в контрол и всичко да е наред. така дойде и Големият ден. Всичко беше прекрасно. Церемонията в църквата вървеше към своя край, когато малко преди пасторът да ни венчае, получих кръвоизлив. Стояхме със съпруга ми пред амвона, той щастлив ме дър-жеше за ръка, а аз бях онемяла от ужас. Кръвта течеше от мен като река. В един миг всичко се срина и изчезна без следа... Едва успях да про-шепна: „Загубихме бебето”.

Бяхме съкрушени. Но през целия път към доктора не спирахме да се молим. Повтарях-ме думите на Йов: „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господното име.” 1. Спомням си как казах тихичко: Господи нека бъде според волята ти, но ако това дете оцелее, само те моля да е здраво!

След шест месеца и половина лежане Бог ни дари с най-прекрасния подарък – синът ни Мартин. Въпреки тежкото раждане, бяхме безкрайно щастливи и благодарни на Бог за милостта Му.

Радостта и трудностите вървяха ръка за ръка. След тежкото възстановяване от раж-дането, следваха проблемите с кърменето, а тях пък ги замени безсънието. Всяка нощ меж-ду 2 и 4 бебето се будеше и не искаше да заспи поне 2-3 часа, а понякога и повече. Съпругът ми трябваше да се наспива, защото работе-ше усилено, „нощната смяна” покрай бебето я поемах изцяло аз. С наближаването на нощта и времето за сън, започвах да изпадам в отча-яние. Всяка вечер усърдно се молех детето да

автор

кРеМена

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

36

спи спокойно и да не се буди, но уви. Нощ след нощ се повтаряше едно и също.

Когато Марти навърши 14 месеца, раз-брах, че отново очаквам дете. Бях толкова изтощена, че попитах Бог дали въобще ще оцелея. Но след първоначалния шок просто предадох всичко в ръката Му. През първата бременност се молех само детето да е здра-во, но през втората имах цял списък! Казвах Му: „Добре Господи, щом така си решил, нека бъде според волята ти. Само те моля детето да е здраво, да е момиченце, да спи, да се храни добре, да има сини или зелени очи! И най-неве-роятното е... че целият списък беше изпълнен. Бог ми даде прекрасно момиченце със синьо-зе-лени очи!!! това за мен беше доказателство, че моят Бог е с мен, че е в контрол, че нищо не убягва от погледа Му и чува всяка моя въздиш-ка и молитва. Слава да бъде на името Му!

Времето минаваше, децата разтяха. Мар-ти започна по-рядко да будува нощем, но се оч-ертаваше нов проблем на хоризонта. отдавна беше навършил 3 годинки, а не говореше. Лес-но се гневеше, пищеше, риташе и хапеше. Не играеше с други деца или с играчки. Не можех дори и за секунда да го оставя сам. Сестра му беше пълната противоположност, за което бях безкрайно благодарна на Бог. Всяка вечер се молехме на Бог да благослови децата ни, да от-ключи говора на сина ни и да му даде мир. от-всякъде чувах успокоителни думи, но дните и месеците минаваха, а той все не проговаряше. тревогата в сърцето ми ден след ден растеше. След четвъртата годинка речникът на Марти все още беше много беден и поведението му – все така неконтролируемо. Чувството, че нещо не е наред с детето, се беше превърнало

в натрапчива мисъл, която ме изгаряше като огън. тогава събрах смелост и поговорих с една сестра от църквата, за която знаех че е психолог. тя дойде в къщи, пообщува с детето и ми обясни, че “без допълнителни изследвания е непрофесионално да се конкретизира”, но спо-ред нея Марти има поне две години забавяне в развитието си. Първите няколко дни плачех непрестанно. Не можех да разбера как и защо Бог допуска това. та нали Го бях молила за здра-во дете?

MМАРАТ аратонЛИЯ / ВАКАНЦИЯ 201337

Претърсвах и изпитвах живота си... Молех се, питах и чаках Бог да ми говори, но нищо не се случваше. В тези моменти на страшна агония се опирах на майка ми и на съпруга ми. Няколко жени от църквата се молеха непрес-танно за семейството ми. Само Бог знае колко съм благодарна, че в най-тежкия период в живота ми, те бяха неизменно до мен. Един ден Бог проговори в сърцето ми с думите - „Съвършен подарък съм ти дал!!!”. Повярвах в тези Божии думи, както и че той ще направи чудо. Молехме се Бог да усилва вярата ни, а Марти продължаваше да живее в някакъв свой свят. Беше като едно бяло платно - не можеше да говори, не разбираше нищо, а за да се научи на най-елементарните неща беше необходимо да му ги повтаряме десетки пъти. Често със съпруга ми си напомняхме, че Марти е специа-лен в очите на Бога, заради невъзможността му да разграничава ясно доброто и злото.

Следващите две години преминаха в почти постоянна молитва за детето. Четях Божие-то слово и се насърчавах, и утешавах с него. Повтарях си, че за Бог няма нищо невъзможно

и че ”Никакво изпитание не ви е постигнало ос-вен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.” 2

Дойде периодът на предучилищна и учи-лищна възраст. Липсата на речников запас, ко-муникативност, фина моторика и емоционал-на зрялост отвориха още по-голяма пропаст между Марти и неговите връстници. Два пъти седмично посещавахме логопед, психолог и тренировка по спортна гимнастика. освен физическо и емоционално, натоварването стана и финансово. Често си повтарях, че Бог никак няма да ни остави и никак няма да ни за-брави 3, но едновременно с това се борех с без-брой съмнения. Стараех се да ги изкоренявам още в зародиш, но едва издържах да гледам как и деца, и родители отбягват детето ми. Близ-ки семейства с деца на сходна възраст вече не ни канеха. Правех се, че не го забелязвам, но непрестанната физическа, психическа, духовна и емоционална борба ме изтощаваше почти до смърт. И именно в тези моменти на пълно от-чаяние Господ проявяваше най-голяма милост. Понякога Исус ми изпращаше хора, които да ме насърчат с точните думи. Друг път получавах малки знаци, които ми доказваха, че Бог е в контрол, че е до мен и не ме е изоставил. А имаше и случаи, когато просто отварях Библи-ята и думите от там ме привдигаха. „Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото ти си с мене; твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават.” 4

Марти започна първи клас с година по-къс-но. още на втората седмица всички мои страхове се сбъднаха. Синът ми беше напълно отхвърлен от децата. Стана жертва на физи-чески и психически тормоз. Ситуацията беше

ТОВА Емоята история

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

38

допълнително усложнена заради липсата на адекватна намеса от страна на учителката. След като сменихме училището, надявайки се да намерим по-добър професионалист, осъз-нахме, че за съжаление повечето преподава-тели в България са абсолютно неподготвени за работа с проблемни деца и разрешаване на техните специфични нужди. В края на втори клас ме посъветваха да извадя епикриза на сина ни. Посетихме Клиниката по детско юно-шеска психиатрия, която е и единственото оторизирано заведение в страната за диаг-ностициране на деца с когнитивни проблеми. Диагнозата беше: лека степен на умствено изоставане с елементи от аутистичния спек-тър и дислексия. Потърсих второ мнение с надеждата, че Бог ще стори чудо междувре-менно и „доживотната присъда” ще бъде от-менена. Но се случи точно обратното. Казаха ни, че Мартин, в най-добрия случай ще може да стане градинар. това изцяло ме срина. След като преминах почти през ада и цялата безна-деждност на докторските прогнози, изпаднах в много тежка емоционална криза. Не спях и плачех по цели нощи. Не можех да се зарадвам на нищо и усещах, че целият свят около мен се разпада и за всичко това съм виновна аз. След доста време, с Божията помощ и подкрепата на семейството ми, един ден излязох от това състояние. Взех твърдо решение, че няма да гледам на нищо друго, освен на Господ Исус христос. През следващите 2 години само аз работех с Марти, като се уповавах Бог да ме води - как да се грижа и обучавам детето си по най-добрия начин. отново сменихме учили-щето. Намерихме пенсиониран педагог, който в продължение на 2 години се занимаваше със сина ни след училище и му помагаше с уроците. Всяка вечер се събирахме цялото семейстото на молитва и с вяра представяхме и измолва-

хме отговор за всичките си нужди. това беше време на ценни уроци. Разбрах, че точно чрез изпитанията можем да се приближаваме до Бог и истински да Го опознаваме. И колкото и невероятно да изглежда, наистина „Всичко съ-действа за добро на тия, които любят Бога”5. Днес благодаря на Бога за всичко, защото чрез опита си мога да насърчавам много майки с подобни проблеми, като им напомням, че наистина за Бог няма нищо невъзможно и ги съветвам да не се доверяват напълно на пси-холозите и психиатрите, защото последната дума има само Лекарят на лекарите.

Сега Марти е вече в 5 клас. той е напълно самостоятелен. Спортува, обожава да ходи на неделно училище и да играе в парка с приятели. Бог му подари прекрасна класна, която подхо-ди с разбиране, съчувствие и готовност да помага с каквото е необходимо, както и една от най-добрите логопедки. Заниманията със сина ни доведоха до голям напредък, което ни вдъхна надежда. Средният му успех е добър и продължава да се подобрява. онова, което мно-го ме насърчава обаче е, че Мартин е личност с чудесни качества - трудолюбив, състрадате-лен и честен. Разбира се, ежедневната работа, подплатена с търпение и любов си остават, защото това е маратон, чийто финал само Бог може да постави.

Никога не се отчайвай, но бавно, методич-но, с много търпение и любов работи с децата си! И вярвай, без да се съмняваш, че „…той ще ти даде попросеното от сърцето ти”. 6 n

________________________1 Йов 1 глава, 21 стих2 1 Коринтяни 10 глава, 13 стих3 Евреи 13 глава, 5 стих4 Псалм 23, 4 стих5 Римляни 8 глава, 28 стих6 Псалм 37, 4 стих

МАРАТОН


ННямам нищо против да се цупя от време навреме. Идва ми отвътре някак. Да наложа подходяща, леко страдалческа физиономия и да бродя наоколо с вид, който показва на околните колко ми е тежко и как с нищо не могат да об-лекчат положението ми. освен това, най-веро-ятно те са го предизвикали, защото, виждате

ли, моето цупене съвсем не е самоцелно.Имаше време, когато наистина разсъж-

давах така. Ако тръгна да правя списък (ние жените много си падаме по списъците, нали?), в който да ви изброя предимствата на цупе-нето, на първо място ще сложа неговия тера-певтичен ефект:

сблъсък - да се разсърдим заедно

нарисувай ми семействос МеЛиса

семейството – една пъстра картина от радости, грижи, емоции и... много уроци, която рисуваме цял живот

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

40

Върху мен: По принцип съм леко избухлива и доста емоционална. Някои думички изскачат от устата ми, преди да мога да помисля над последиците, които ще причинят и си налагам да си прехапя езика понякога, за да избегна усложнения. Когато го направя обаче, гневът и останалите бушуващи чувства съвсем не подвиват уплашено опашка и не напускат ми-слите ми. те остават в мен и ме тормозят и единственият начин да не им дам достъп до външния свят е да се нацупя. Като си помълча известно време, давам възможност на здра-вия разум да си проправи път и да успокои на-дигналите се страсти, за да избегна поредно-то ненужно спречкване.

Върху другите: Не съм убедена, че близ-ките ми (а какво да кажем за чуждите хора!) успяват да ми влязат в положението и да вникнат в същността на позициите, които отстоявам. Цупенето ми за кратко е допъл-нителен стимул, който им „помага” да се осъз-наят и да преразгледат вижданията си... в моя полза естествено.

С такива „правилни” идеи относно разре-шаването на конфликти встъпих в брак преди осем години. В дома на родителите ми се сър-дехме рядко, по-често си организирахме мал-ки, злонравни скандалчета, които за щастие угасваха толкова бързо, колкото и се палеха. Следвахме библейската максима „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви” и всичко беше наред по своему. Считахме, че е достатъчно, след като през деня сме се гледали накриво и сме си раз-меняли неприятни реплики, с настъпването на вечерта някой да направи първата крачка към сдобряването, а другите да нямат право да му го откажат. Разбира се, първата крачка беше дело на някой от по-отстъпчивите членове

на семейството и това рядко бях аз. Въоб-разявах си, че съм права само защото лесно ми отстъпваха и вместо да ценя това като проява на любов, едва ли не се гордеех, че умея да „печеля” семейните битки. Целият цирк от-немаше понякога 15 минути, друг път 30, но рядко надхвърляше два, три часа.

Човекът, за когото се омъжих обаче, ня-маше и понятие от всичката тази „семейна дипломация” и съвсем скоро след сватбата по-лучих убедителни доказателства за това. Не помня поводът, по който възникна дрязгата, но си спомням как театрално си млъкнах и се нацупих, както си му е редът, и зачаках тоЙ да направи първата крачка за сдобряване. Все пак си беше виновен (поне в моите очи, а това беше най-важното).

Какво беше изумлението ми, когато за-белязах, че времето си лети, а никой не идва при мен, за да оправим нещата! това вече беше истинска обида! Ситуация, твърде нео-бичайна, за да знам как да реагирам и твърде неприятна, за да искам да я осмислям, защото се изискваше АЗ да направя нещо, за да приклю-чим караницата и то при положение, че АЗ бях обидената!

Но тъй като не исках да си лягаме скарани, все пак надмогнах себе си и се сдобрихме преди сън. Бях озадачена, че методите ми за справя-не с конфликти „не действат” и след няколко дни, (вече в спокойно състояние), се опитах да изясня със съпруга си защо все пак не е дошъл да ми се извини и да се помирим. И тогава пре-живях първата си неприятна изненада: той ми обясни, че когато се караме, му било необхо-димо време да се „охлади” и не можел веднага да пристъпи към мен с предложение за „мир”. Нито пък му се приказвало, когато бил ядосан. Предпочитал да се оттегли в някой ъгъл и да


се цупи, докато му мине (?!?).Но колко време ти трябва, за да превъз-

могнеш яда си? - недоумявах аз.Ами не знам - призна си той. - Вкъщи поня-

кога не си говорехме с дни.Направо не можех да повярвам. той сигурно

се шегува, мислех си аз, за да ме стресне и да ми даде урок. Не можех да повярвам, че в някои семейства си мълчат по няколко дни и се раз-минават като кораби в морето, само защото никой не желае да направи първата крачка под претекст, че не му е минал ядът.

Наложи ми се обаче не само да го повяр-вам, но и да го преживея. При следващия семеен сблъсък си казах, че след като съм му изяснила как са се решавали конфликтите в МоЕто се-мейство, той ще го има предвид и ще намерим начин да стопираме нашите караници още в зародиш… или поне след два-три часа. Да, ама не. Все едно не бяхме водили никакви разговори. Аз се нацупих, той се разсърди и всеки се за-твори в по една стая (добре, че имахме място в апартамента, за да го разделим на окопи).

този път обаче се заядох и не направих ни-каква първа крачка. Исках да проверя колко вре-ме ще издържи така, но всъщност се вкарах в доста мъчителен сценарий, който продължи… цели три дни! За мен, която никога не си бях лягала скарана с близките си, това беше изклю-чително тежко и отрезвяващо. Премислях по-ложението, което явно бе непоносимо за мен, но не и за него, навикнал на дъъълги семейни конфликти. Лежах будна по цели нощи и си блъс-ках главата как хем да прекратим този кош-мар, хем да не изглеждам сякаш се предавам. Беше ми обидно, че той успява да заспи, сякаш нищо не се е случило и колкото повече време минаваше, толкова повече се ожесточавах, до-

като накрая избухна нов, още по-сериозен скан-дал. Защото, разбирате ли, с него сме напълно различни. Паля се бързо, но и бързо ми минава и ако не си говорим дълго, това само влошава нещата. Колкото повече време минава, тол-кова по-зле се настройвам и се самонавивам срещу него. На него обаче му трябва време, видите ли, да се пренастрои на „мирна вълна”. Продължително време.

Не виждах никаква пресечна точка на виж-данията ни за разрешаване на конфликти, но ми стана ясно едно – цупенето не помагаше и не беше част от „помирителните” операции.

Затова вместо цупене, включих молитва-та. Докато се жалвах пред Бога как мъжът ми не ме разбира и съм свързала живота си с едно ужасно упорито и инатливо същество, той нежно ми посочи гредата в моето око, а имен-но причината за цупенето ми и действител-ните последици от него върху мен и другите:

- Върху мен: Цупенето ми помагаше да запазя наранената си гордост и да оставя смиряването за някой друг. Лъжливият му „терапевтичен” ефект (какъвто напразно се опитваше да постигне и мъжът ми с про-дължителното си сърдене) беше невъзможен. Стаеният гняв само пораждаше огорчение и недоволство. Един разумен разговор, дори не лишен от емоции, е за предпочитане, защото все още не сме усвоили изкуството да си че-тем мислите един на друг. А конфликтът не може просто да изчезне, без комуникация. Цу-пенето само свидетелстваше за неотстъпчи-вост, липса на любов и, което е по-лошо...

- Върху другите: ...беше просто опит за манипулиране на околните. За пречупването им. Един вид наказание, което се налага ед-ностранно, затова, че другият не споделя

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

42

нашите виждания. отказ от разрешаване на конфликтната ситуация и от справяне с ней-ните последици.осемте години съвместен живот ни дадоха възможност да изработим своя тактика, различна от „наследствата”, които си бяхме донесли от семействата на родителите ни и които в крайна сметка бяха еднакво погреш-ни. Библията съдържа достатъчно примери и как да се гневим, без да съгрешаваме1 , без да унижаваме и нараняваме партньора си, и как да спорим, без да превръщаме гнева си в омраза и без да обръщаме семейното гнездо на бой-но поле. Бог ни е дал рецептата и всъщност нейна основна съставка е любовта – точно този елемент, заради който сме се впуснали в предизвикателството, наречено „Брак”. За-това ако подходът към конфликта е поставен на тази основа, ако с цялото си сърце искаме доброто на партньора си и не се страхуваме

да се покажем уязвими пред него, да „свършим работата” по изглаждане на отношенията, без да чакаме другият да изяви по-духовно и пра-вилно отношение, тогава сме намерили раз-ковничето на успешния семеен живот. Защото „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с исти-ната, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.”2 И това е единственият списък с изисквания, който мо-жем без страх да приложим към поведението си във време на семейни конфликти, знаейки, че той съдейства за доброто на дома ни, защото ни е даден от Първоизточника на любовта. n________________________1 Ефесяни 4 глава, 26 стих2 1 Коринтяни 13 глава, 4-8 стихове


ЗЗнаете ли какво най-често правят група при-ятели, когато някой има проблем? оБСЪжДАт! С тази високоинтелигентна задача се захванахме и ние, когато семейство приятели споделиха, че ще си купуват кола. ПЪРВАтА им кола! толко-ва се вълнуваха, докато разказаха как обикаляли автопазарите, гледали коли, ровили почти дено-нощно по сайтовете за обяви. Изглеждаха като малки деца пред купчина с неразопаковани пода-ръци. Коментираха как изглеждали колите, как нямало (или имало) драскотини и интериорът бил (или не бил) перфектен, как вече са намери-ли столче за малката си дъщеря. Крояха планове за скорошни авто-пътешествия из страната и завземане на нови асфалтови територии... Чак ми стана смешно. „Абе, хора – помислих си, – ос-ъзнайте се! та това е само една кола! Идея няма-те какво ви очаква покрай нея.” Но си премълчах, за да не им прекърша радостта.

Добре, че и моята радост никой не пречупи, когато си купувах първата кола. Летях в обла-ците и излюзиите по автомобилните теми управляваха капчиците здрав разум в 20 и мал-ко-годишната ми главица. Синоними на „авто-мобил” за мен бяха: „свобода”, „безгрижие”, „не-зависимост”, „спонтанност”... Е, една приятелка се опита да ми каже, че има и други синоними: „отговорност”, „ангажименти”, „разходи”, обаче аз реших, че ми говори така от завист! Набър-зо игнорирах съветите и продължих да се рея из облаците.

Интересът ми към шофирането се появи като бяла лястовица – знаех, че съществува, но никога не го бях виждала. Два дни след като „лястовицата” кацна, бях зад волана на учебната кола, а месеци след това - с книжката в ръце и вече търсех кола. Нямах достатъчно пари за нея, а и никой от роднините ми не беше отправил ще-дро предложение, но бях си навила на пръста, че

искам кола и това си е! (тя, навитата идея, оку-пира и мислите, и чувствата ми, и не след дълго ме превърна в поредния банков длъжник).

търсех си ПЪРВАтА кола! Исках да е хубава, здрава, по-нова (ако може), да е мощна, иконо-мична, да си приличаме (т.е. да си паснем). Само дето цвят не бях определила (тогава все още не бях блондинка). Представях си, че ще бъде с мен и в радост, и в скръб, в здраве и болест, в бедност и богатство, в студ и пек („ура” за кли-матиците). И понеже съм просто една жена, се допитах и до компетентни приятели: След всяко „Здрасти” изстрелвах: „Каква кола да си купя? Коя марка е по-надеждна?” А те, дали не чуваха правилно въпроса, в повечето случаи ми казваха каква да НЕ си купувам. „о, на тези предниците им са слаби” или „А, немските дизели за нищо не стават!”... „Защо не си поръчаш да ти внесат от чужбина?!?” Казах си, че така няма да стане, скъсах списъка „за” и „против” и игнорирах съ-ветниците.

Не след дълго си купих кола! Ура! Ура! Моята красивичка, здрава (така си мислех), спретната (така изглеждаше), тъмно зелена (металик!) дизелова другарка в ежедневието придаде нов смисъл на живота ми и ми присади крила (кои-то в следващите години биваха стриктно и на порции подрязвани). “Вече съм завършен шофьор – си казах смело, – не само с книжка, но и с кола”. Набързо самочувствието ми нарасна и придоби нова форма, страхът от шофирането се изпари, а аз си бях една “независима-от-никого-и-гото-ва-за-приключения” млада жена. И приключенията не закъсняха...

Истината е, че колкото големи бяха илюзии-те за перфектната кола, толкова и НЕперфектна се оказа колата. още на втория ден автомо-билът ме заряза без извинение на голямо сто-лично кръстовище. Просто изгасна и не пожела

Първата кола

лия зад воланас ФиТипаЛДи-нЯ

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

44

да запали отново. Когато звъннах на стария собственик с молба за помощ, той ме попита: “А ти гориво сипа ли!?”. “Сипала съм!” – почти крещях в слушалката, докато зяпах надвесена над отворения преден капак (не че имах обясне-ние защо съм го отворила). А проливният дъжд валеше ли, валеше...

С течение на времето, смяната на няколко автомобила и с активното ми въвличане в де-сетки авто-приключения, стигнах до следните изводи:Приемането на съвети е благотворно и пести средства. Когато човек купува пър-вата си кола, е толкова ентусиазиран, че изобщо не разбира как в следващите 2 години дава още толкова пари за ремонти, подобрения и аксесоари;

Автомобилът е ПРЕДМЕТ, не човек. Кола-та не диша! И не говори! Разбирам, че е модерно да кръщаваме колите си с мили имена, ама пре-каленото одухотворено внимание към колата се отразява най-често със знак “-” на семейния бюджет;

Колата служи на човека, не човекът на ко-лата. Стигне ли се до момента, в който някой организира приоритетите и бюджета си заради колата, загазил е...

Реализмът при избора на кола е почти задължителен. А големите изисквания обикнове-но водят до големи проблеми впоследствие. Ако колата е мощна, няма как да е икономична, ако е по-нова, то и разходите за каско ще са големи, ако е по-голяма и удобна, гумите ще са с по-го-лям размер (съответно – по-скъпи).

Предстои ми нов избор. Пак ще сменям ко-лата. Естествено, отново искам да е по-нова, по-икономична, по-здрава, по-надеждна, по-си-

патична... Но този път ще звънна тук-там, ще пресметна разходите предварително и ще пре-ценя кое ми е важно – комфортът или функцио-налността. В крайна сметка, не колата ме прави щастлива, а преживяните моменти. n


сантяго де Чили

т

пътешествияс БОЖиДаРа кузМанОВа

това пътуване е малко по-различно от предишните. Защо? Заради багажа, с който пътувам...

Разбира се, нося цигулка, чанта с произведението на един червенокос италиански свещеник и сина ми,

на когото още не му трябва място в самолета (тъй като съм бременна в петия месец). Колкото и

да се старая да се държа нормално, всичко се върти около него - какво мога да ям в самолета, как да

седна, колко пъти да ставам на полет и т.н. Не всяка бременна жена тръгва сама на 20-часов полет

с цигулка и багаж, с прекачвания и чакане по летищата. На сина ми обаче му харесва да лети, той е и

свикнал вече. още не се е появил, а вече има повече от 30 хиляди километра във въздуха...

Полетът беше поносим. Пристигнах, таксито ме чакаше и ме отнесе директно в хотела. Дви-

жейки се само по магистралите, не получих никаква представа от града, в който съм пристигнала,

но нека поне ви кажа кой е той:

Времето беше приятно - за тях беше есен (април месец), а за мен - почти лято, след ви-енските студове тази зима. Слънце, въздух (след толкова часа по летищата и в самолети, чистият въздух ти се вижда като подарък!) и легло, в което най-после да си почина както трябва - какво друго й трябва на една бремен-на жена? Разбира се: храна. Не е много лесно да се намери отворен ресторант, тъй като в Латинска Америка вечерят късно и за тях 17ч. е нещо като ранен следобяд. открих едно малко кафене, в което имаше емпанадас (триъгълни тестени солени кифли, пълни с пиле и нещо като гювеч) и изядох две, след което вече бях готова да си легна.

Първата ми репетиция с оркестъра беше

на следващия ден следобяд (много мило от тяхна страна, в Европа биха ме накарали да съм на сцената в 10 сутринта, без значение дали съм спала или не), но ми беше изключител-но забавно, когато установих как мога да изу-мя петима латиноамериканци, без да се ста-рая: слязох на закуска в 6:30, бях единствената в ресторанта и те не можеха да повярват на очите си, че някой е станал толкова рано... За-ради часовата разлика обаче, за мен беше вече почти обяд, съвсем време за ядене.

На репетицията беше и първата ми среща с диригента и оркестъра, съставен 90% от мъже, които след като разбраха, че очаквам дете, се държаха изключително мило (обикно-вено има момент на доказване кой е по-добър и

с а н т я г о д е Ч и л и


кой заслужава да бъде солист... почти с всеки оркестър, с който съм свирила. този път про-пуснахме това занимание.)

Сега мога да ви разкажа и за чаровния чер-венокос свещеник-композитор, за когото спо-менах в началото.

Роден през 1678 във Венеция, умира 1741 във Виена, става свещеник на 25 години и, като част от задълженията си, преподава музика в сиропиталище за момичета. Пред-ставете си един млад католически свещеник, обкръжен от млади момичета... Всяка седми-ца оркестърът на сиропиталището свири в църквата на неделната меса и всяка седмица той композира по един концерт за цигулка, виола д’аморе или виолончело. Явно една от най-добрите или любимите му ученички е била

цигуларка, тъй като за краткото време, до-като работи там, той композира повече

от 30 концерта за цигулка и оркестър, четири от които съставляват едно

от най-популярните произведения на класическата музика и до днес: Годиш-ните времена. Да, говоря за Антонио

Вивалди.Произведението обединява

четири отделни концерта за цигулка и камерен струнен оркестър, всеки от кои-то си има своя история. „Пролет”-та започва с

концерт на птичките и по-вей на ветрове, а във вто-рата част се появява и куче (виолата), което не спира да лае, защото му е все още

много студено навън; в третата част се раз-казва за красивата природа, за разцъфналите ухаещи цветя през пролетта.

„Лято”-то (вторият от четирите концер-та) започва с картина на потискаща, почти задушаваща жега, което не е чудно на фона на лятото в Италия и заболяването на Вивалди от астма. Вероятно не е свързвал този се-зон с приятни емоции, море, почивка и хубави спомени, а по-скоро със смазваща жега и ас-тматични пристъпи. След встъплението му-зикалната картина рисува различни ветрове, които избавят хората и животните от пале-щото слънце. В третата част на „Лято”-то настъпва типична лятна буря с гръмотевици, светкавици и силен вятър.

„Есен”-та ни пренася още с първите то-нове в съвсем друг свят: селския празник на площада. Веселие, танци и вино - няма начин да няма последствия, към края един селянин вече заспива в пиянски сън, който продължава и във втората част. третата част рисува лов на сърни - преследването, животното, което се опитва да избяга, куршумите на ловците и лаят на кучетата, и накрая, разбира се, смър-тта на отстреляната сърна...

Последният, четвърти концерт - „Зима”, започва със силни северни ветрове и тракане на зъби от студ. Във втората му част про-дължава разказът за студа навън, за пролив-ния дъжд и за онова приятно чувство да бъ-деш вкъщи пред камината. Последната част в целия цикъл рисува картина на хора, които несигурно и страхливо стъпват по леда, той се чупи на места и ни напомня колко е опасен животът през зимата в планината. След кое-

път

ешес

тви

яЛИ

Я / В

АКАН

ЦИЯ

2013

48

то отново се завихрят ветрове в един последен танц, който води до края на концертите.

За мен беше невероятно удоволствие да свиря тези концерти, не само заради програм-ното им съдържание (Вивалди прилага сонетите едва към второто издание на концертите, не ги е използвал като основа на композицията си), но и заради енергията и силата, с която те са изпълнени. Разказват истории или по-скоро са като музикална изложба - представят различни картини, които човек почти може да докосне и със сигурност да преживее чрез възприятията и фантазията си.

Често съм се питала като дете дали Бах и Вивалди, които са живели по едно и също време, и които са толкова известни и толкова раз-лични, са се познавали. Не е сигурно дали са се виждали лично, но със сигурност всеки от тях е знаел за съществуването на другия и е познавал творчеството му. Също като Пикасо и Шагал, които уважават таланта на другия и никога не биха поели по неговия път.

Първият ни концерт беше във Виня дел Мар - известен курорт на брега на океана, от който имам прекрасни спомени. Помня разбиващите се в скалите вълни, публиката, която стана на кра-ка след концерта, изявявайки своето одобрение открито и с възторг, както и нощната гледка към морето със светлините на града и люлее-щите се кораби в далечината.

Следващият концерт беше в Сантяго, в една голяма и хубава зала, с приятна публика и не толкова приятна за свирене акустика, но с това

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

50

Божидара Кузманова е професионален цигулар. Живее и работи във Виена и изнася концерти на почти всички континенти. Рубриката “Пътешествия” пише, обикаляйки света с цигулката си.

един музикант се сблъсква много често.Самият град Сантияго напомня на САЩ по

магистралите, моловете и големите магазини за хранителни стоки. В центъра му има стара част, в която европейският архитектурен стил не може да бъде пренебрегнат - сградите из-глеждат като тези в Париж, Испания, Италия... жителите му са приятни, усмихнати и шумни, сърдечността им и леката доза разсеяност (в Европа биха го нарекли „мързел“ или липса на про-фесионализъм...) правят работата с тях лека и приятна, без негативни емоции.

Да си призная, за мен това пътуване беше и като сбогуване с моя досегашен живот. Не че няма да пътувам, след като се роди синът ни, но не знам колко често или за колко дълго това ще е възможно. А и никога вече няма да е същото. И в това няма нищо лошо, животът си върви, няма смисъл, след като получаваме нещо ново и толкова хубаво, да оплакваме старото, което е отминало... Дългото пътуване в петия месец си беше цяло преживяване, какво ли приключение ще бъде пътуването с бебе... Но за това ще раз-казвам със сигурност в някоя от следващите статии. n


ППълна мастилница, паче перо и внушите-лен куп хартия. Смесени с надеждата да ми стигнат да напиша мемоарите си. Планувам до вечерта да съм описала поне половината от житието си, а около мен да е побеляло от листи – спомени. Сметките ми се оказват криви. Резултатът е изгризано перо поради творческо безсилие плюс трохи от две кутии с бисквити. Мемоари няма. Само посвещение. А после?

Лесно ли е да опишеш живота си и да ос-тавиш следа...

* Пиронът винаги има собствено мнение. Срещне ли стена – следва челен сблъсък, не жали. оставя следа.

* Самолет пори пухкави облаци. В небето белее диря.

* Пустинен вятър изкусно строи дюни от пясък. Мине керван. Ето следи.

* До, фа, сол, ми, до – танцуват в петоли-нието. Сладък звук. Музикална следа.

Не си правете илюзии! оставяте следи! Дори да сте от ония скромни до незабележи-мост персони, които се ошумоляват в тихи-те ъгълчета на живота, бягайки от светли-ните на прожекторите. Уви, пак сте в кюпа!

Дори не е нужно да пишете мемоари. Мо-крите ви стъпки в банята, остатъците от шоколад в офиса, червилото по чашата с кафе

сладко-киселос ТеДи киРОВа

животът, такъв, какъвто е... с целия му сладък, солен,

тръпчив и леко понагарчащ вкус.

за сериозните неща - с усмивка, за тъжните - с шега...

- всичко сочи към вас. Вие сте главните запо-дозрени.

* Красиво, почти авангардно аранжирана порция с питателна храна. Какво ви говори тя? Може би за кулинарно списание или за пър-вокласен ресторант? това може да е просто последното желание на осъдения на смърт. Представяте ли си, дори в предсмъртния си час, човек оставя следи и изразява себе си с

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

52

уникално кулинарно желание. Психолозите дори тълкуват човешката психика по последната прищявка на човека.

„Фокус-мокус-препаратос!” – казва илюзи-онистът и ловко измъква от черната кутия букети с цветя, панделки, шарени кърпички, бели гълъби, та дори и охранени зайчета. Да се чуди човек откъде толкова вместимост в нищо и никаква кутия.

И без уроци в училище за магии, от кути-ята си вадим разни думи, мисли, намерения. Ние сме фабрика за следи и анонси. Думи-чуко-ве, думи-стрели, думи-медени пити, ду-ми-люти чушки, думи-семе, думи-отрова, ду-ми-мехлем... Думи за живот, думи за смърт.

Ние сме следа, послание, писмо и диря.Следите са послание. Посланието е отно-

шение. отношението е позиция. Позицията е

оставете

съобщение!

моля,


характер.Замисляли ли сте се колко хора са оставили

следи в живота ви? трайна, стойностна, жар-ка, променяща.

Като картина на Да Винчи, сюита на Чай-ковски, поема от Есенин, дума от приятел, съвет от родител. Дори не осъзнаваме колко съобщения сме получили и колко сме изпратили на света около нас.

Ние сме като вестоносци, стиснали здра-во юздите на коня. До сърцето ни е скрит свитък. Съдържанието му е важно и съдбо-носно, бихме пожертвали живота си (време, комфорт), за да доставим писмото навреме. Послание за мир.

Друг път приличаме на Ной – галим гълъ-ба за последно и се молим – дано Бог даде знак чрез бялата птица. Пускаме я да отлети. До-като се върне с маслинова клонка. Или въобще не се върне.

Сгъваме писмото с любовно послание и го

закрепваме нежно в пръстена на пощенския гълъб. После трепетно чакаме отговор – на-дежда.

За пореден път поглеждаме в бутилката, за да се уверим, че е суха. Пъхваме писмото в тясното гърло, заедно с две – три песъчинки от собствения си самотен остров. Изкачваме висок хълм и от там запращаме бутилката в безбрежния океан. отправяме зов за помощ. остава някой (Някой) да го открие и да ни спа-си...

Има безброй начини да сме тук и сега. И да оставим следа. жарка и дръзка.

Ако сте открили писмо в бутилка, не си тръгвайте. Бъдете помощ, бъдете отговор. Пратете себе си.

МоЛЯ, оСтАВЕтЕ СЪоБЩЕНИЕ!Погледнете дъгата в небето – той остави

съобщение за нас! n

ЛИЯ

/ ВАК

АНЦИ

Я 20

13

54

/zatradicionnotosemeistvo /spisanie.LIA

жив

ей св

обод

но, з

ащот

о не с

и са

ма!

Малките неща са важни!поръчай продуктите на ЛИЯ

на www.liakolekcia.com

ЛИЯ бр. 66

Documents