30 януари 2006 г. цена 50 ст.Брой 7, Сезон II

Вестник на ЕГ „Пловдив“

Стягайтешушоните заолимпиади

C M Y K

C M Y K

Закомерсиализациятаи клишето6

За едно билетче8

2Пред фактите и боговетемълчат

13

10 Оп,гафче,оп, бебе

ЕГ„Пловдив“. Моетолюбимо училище!

Макар и вече нейна бив-ша възпитаничка, Езиковагимназия „Пловдив“ ви-наги ще си остане моятвтори дом. Спомням си15.09. на не чак толковадалечната 2000 г. Сякашбеше вчера, а от онзи денизминаха вече 5 години.Тогава се чудех защо нанас, осмокласниците, нивикат зайци (то всъщностси е традиция). Сега, катосе замисля, това е най-точната асоциация, ка-то се имат предвид раз-тревожените лица, с ко-ито наблюдавахме съу-чениците ни от по-гор-ните класове − раздава-чите на зеле и моркови. Аза нашата уплаха имашеоще една причина. Ниебяхме „Д“ клас, а който ебил „Д“ клас, или е „Д“

клас, знае за какво говоря− класен ръководител То-розка Торозова.

НО нито за миг не съмсъжалявала, че съм в тазигимназия и точно в тозиклас. Напротив, тук пре-карах най-хубавите си го-дини, завързах нови прия-телства. А и най-близкитеми хора са възпитаници(по-скоро вече бивши) наЕГ „Пловдив“. Всяко но-во начало е

т р у д -но. Но когато вярата,

надеждата и волята да ус-

тоиш на трудностите сатвои спътници в лабирин-та, наречен Живот, неща-та някак си се улесняват.А и сега се сещам за мое-то мото − „Усмихвай сепо-често! Усмивката кра-си човека и го прави успя-ващ.“

На страница 14

ЕГ „Пловдив“ -моят втори дом

Свидните споменина една бивша

ученичка

Даскалото определено неизглеждаше така през дървенатаваканцияСибирският студ ни връхлетя на

23 януари, точно както предвиждаха

синоптиците. Още от сутринта

температурите стремглаво падаха.

Медицинската сестра трескаво ги измерваше

от стая в стая. По обяд бяха достатъчно ниски,

за да се обяви „дървена ваканция“. То не беше

радост, то не беше чудо! С ухилени физиономии

си тръгнаха учениците от първата смяна.

Младите енту-сиасти се намерихаи си основаха фо-токлуб, който при-ема нови членове сотворени обятия.Сега те се срещатвсяка събота. Спо-делят луди идеи,знания и веселимоменти. Разглеж-дат и обсъждатснимки. Ползватразлични техники,като така опозна-ват възможноститена апаратурата си.

Най-често сре-щите им са в „Так-

сим“, но понякога серазхождат из града,за да запечатат него-вата красота на лен-та или матрица.Опознават околниясвят през обектива.Благодарение на не-вероятното си есте-тическо чувство иусет успяват да забе-лежат и малките де-тайли, които правятпривидно скучнотоежедневие интерес-но.

Очаквайте в най-скоро време изложбана целия фотоклуб.

Имаме си фотоклуб!

Заешкозадуше(в)но5

Това е наш’тастраница!

Сигнално пепел от рози 30 януари 2006 г. страница 2

C M Y K

35% Малко любов 5.45% Джобни 8.64% Джаджа (разбирай телефон) 16.82% Кариера 15.45% Баничка (тези много ми липсват) 18.64% Жена / Мъж

Гласували: 220. Анкетата е доба-вена на сайта на гимназиятаhttp://els-plovdiv.com от Ивайло Васи-лев на 16 Dec 2005 0:00 и е била актив-на: 30d 22:08:51

Какво ще си поискате отДядо Коледа?

33.13% В България 26.88% В Германия 23.13% В САЩ 7.5% Другаде 9.38% Все още уча

Гласували: 160. Ан-кетата е пусната вначалото на създава-нето на сайта - предигодини.

Къде следвате или стеследвали?

Поредната срещана дебатьорите от учи-лището ни ще се със-тои на 4 февруари, съ-бота, от 13 часа. Място− Бингото. Надявамесе да дойдат и хора, ко-ито имат желание те-първа да се запознаятсъс същността на деба-тите − това е една отглавните цели на съби-рането ни. В зависи-мост от броя на новитечленове ще решим как-во да правим. Въввсички случаи ще ра-зясним основите иформата policy, по кой-то дебатираме.

В началото на де-кември водещите Ма-рина и аз (Иво) посе-тихме специален тре-нинг за водене на клу-бове, подобни на на-шия. Надяваме се дабъдем от полза.

За по-напред пред-виждаме срещи с опит-ни треньори (обучава-щи в дебати), които щепомогнат на всички нида се подготвим запредстоящите състеза-ния − на английскиезик, градско и нацио-нално през лятото.

Ивайло ВАСИЛЕВ

Нови попълнения,или какво става с

училищния клуб „Дебати“

Има ли конфликт между човека и приро-дата? Е, мога да ви кажа, че разбирателствоопределено няма! Непредсказуемите засуша-вания и наводнения, замърсяването на възду-ха, изчезването на растителни и животинскивидове са все доказателства за това.

Късно е да не се намесваме в „работите“на природата, време е, обаче, да се намесим в„работите“ на хората. Не можем да разчита-ме другите да решат проблемите ни или пъкпланетата ни сама да се справи с целия бок-лук, който изсипваме отгоре ӟ. Точно затовасъществуват организации като създаденатапрез 1988 г. „Зелена Балкани“. В момента тяе най-голямата и успешна подобна организа-ция в България. В края на 2000та година тяможе да се похвали с 4000 члена и около 400акции, 180 от които с национално значение.

„Зелени балкани“ работи в сътрудничест-во с много международни и национални орга-низации с подобни цели и интереси, а дейнос-тите ӟ се финансират от европейски и светов-ни фондации, борещи се за опазване на окол-ната среда.

Защитата на природата не може да се из-върши без участието на хората, живеещи внепосредствена близост с нея!

Информация за дейността на организаци-ята можете да намерите на сайта ӟ:http://www.greenbalkans.org/index_bg.html.Пак там можете да се присъедините към4000-те приятели на природата в България.Помогнете за съхраняването на българскотоприродно наследство!

Надявам се поне у половината от тези, ко-ито прочетоха статията, да се е появило же-лание да помагат. Ако ли пък не... както каз-ва един мой приятел: Дори Един, променил се„за доброто“, е МНОГО.

Пепи ЯКОВА

„Зелени балкани“ в защита на природата

Итази година, както всякадруга, учениците на ЕГ

„Пловдив“ с желание и изявенинтерес към даден предмет щемогат да покажат знания и доб-ро представяне на олимпиади.Със заповед от директора е оп-ределено провеждането на учи-лищните кръгове по:

1. Астрономия (9-12 клас)− на 15 януари (неделя)

2. Информационни тех-нологии (9-12 клас) − на 22януари (неделя)

3. Немски език (11 клас) −на 26 януари (четвъртък)

4. Философия (11 и 12клас) − на 30 януари (поне-делник)

5. Английски език (8-12клас) − на 7 февруари (втор-ник)

6. Биология (12 клас) − на23 февруари (четвъртък)

7. Физика (9-12 клас) − на

24 февруари (петък)8. Химия (12 клас) − на 25

февруари (събота)9. География и икономика

(12 клас) − до 6 март (поне-делник)

10. Математика (11 и 12клас) − на 11 март (събота)

11. Български език и лите-ратура (8 − 12 клас) на 17 и 18февруари (петък и събота)

Защо олимпиади по биоло-гия, химия и география за вто-ра година има само за дванай-сетокласниците, не се знае съссигурност. Причината, коятоминалата година представите-ли на инспектората изтъкнахапред председателя на училищ-ния ни парламент, бе, че ниесме гимназия с различни про-фили и съответно не изучавамематериала, който се изисква заедна олимпиада по тези пред-мети.

Другият предмет, по който

има олимпиада само за единклас, е немски език. МОН ра-боти в сътрудничество с Немс-кото посолство по нея. Специ-фичното в случая е, че победи-телите (т.е. тези с най-високуспех) биват изпращани надву- или триседмични летниезикови курсове в Германия,които са организирани и съот-ветно финансирани (разбирасе) от вече споменатото посол-ство. Те се провеждат презлятната ваканция. Явно нем-ците са решили да изпращатсамо един випуск и са избра-ли най-подходящия − 11клас. Защо не 12, е логично −кой ще ти ходи по Германии,когато има да държи канди-датстудентски изпити. Пък ите завършват още май месец.

На всички участници поже-лаваме успех!

Ивайло ВАСИЛЕВ

Стягайте шушонитеза олимпиади

Ивайло Михайлов (випуск ’1992, А клас) и Анна Джурджева на 22.10.2005 г.

Сигнално пепел от рози 30 януари 2006 г. страница 3

На 20.01.2006 (петък), в ин-формационния център на

гимназията (II ет., с/у голямотостълбище) беше открита фото-изложбата на Георги Стоилов,11-а. Тя представлява скромнаретроспекция на 2005 година,пречупена през призмата наедин обикновен гимназист. Внея всеки може да намери понещо интересно − пейзажи,натюрморти, различни видо-ве портрети и скечове.

Изложбата е аранжиранаот г-жа Апостолова и г-жаДинчева с много изкуснакомпозиция от медни духовиинструменти, които дветеучителки са спасили от калтав мазетата след наводнение-то. Хубавото сега е, че макари да не могат да изпълняватпредназначението си, те от-ново служат на изкуството.

И така, ако проявявате инте-рес към фотографията или прос-то ви се намира свободно време,то посетете информационнияцентър и едва ли ще останете не-доволни, ако ли не, то поне щеси припомните щастливите ми-гове от 2005-та.

ban4ev

Фотоизложба в информационния

център

ГеоргиСтоилов

Като подготвяхмесрещата си по случай25-годишнината от за-вършването на гимна-зията, ние от випуск-1980 решихме да нап-равим дарение на гим-назията. На саматасреща миналото лятовсеки присъстващ дадепоне по толкова, кол-кото струваше вечеря-та, във фонд с тази цел.Около 15 човека дадо-ха чувствително по-го-леми суми.

Със събраните паризакупихме и предадох-ме на ръководството

на гимназията телеви-зор с масичка, CD дек стонколони, още единCD дек и безжиченмикрофон. Бих пред-ложил други випускида ни последват − а за-що не и надминат. Хи-ляди сме завършилиАнглийската гимназияот 1963-а насам, дории с малки индивидуал-ни пожертвувания мо-жем да постигнем мно-го.

Това, което сме по-лучили всички ние, за-вършилите ELS Плов-див, не може да се из-

мери или изплати. Ред-но е, всеки според си-лите си, да подпомог-нем нашето училище,за да продължи да бъдепървокласна учебнаинституция.

Ако тази идея пре-дизвика интерес, некапомислим и за alumniassociation − добровол-на организация, коятода се занимава трайнос подкрепа на гимнази-ята. Такива организа-ции вършат много по-лезна работа към хиля-ди училища в САЩ.

Иван МАНЕВ

Дарение от випуск-1980

В миналия брой на вестникави споменахме за новият форумна гимназията: http://www.els-plovdiv.com/schoolforum! Фо-румът вече е посещаван от по-вече хора и комуникация вече

съществува. Най-различни хораот гимназията обсъждат неща,които ги вълнуват.

Най-много популярни темиима в раздел Музика. ТамUnderground Hip Hop и Еми-нем vs 2pac се оказаха най-ин-тересни за потребителите, ма-кар че в Текстове на песни съ-що имаше доста постове.

В раздела Ваканции и купо-ни най- заинтригуваща се оказатемата за алкохола, кръстена:Пиенето.

Интересен за потребителитесе оказа и раздела Новини в ка-тегорията За ЕГ „Пловдив“.Там най-много се обсъждашепроблема с пушенето в двора научилището. Това са най-диску-тираните във форума теми. Ос-тава да си пожелаем още актив-ни потребители и добро разви-тие на форума. Заповядайте!Ние ви очакваме!

Administrator

Нещо повече заучилищния форум

Първо, общинатани сложи светофар, нонашата свободолюби-ва душа не ни дадесърце да го ползваме.

Затова заградиха инай-краткия път докафенетата на бол-ницата, едно отмалкото места зазабавление наоко-ло. Не можем да сеоплачем, че хоратане мислят за нас.Вярно, че прездъждовния сезонможе да се наложида вървим доста, зада заобиколим лок-вите гигантикус,но пък пресичанетоще е малко по-бе-

зопасно. Пък и да сесмилим над милите хо-ра зад воланите. Пред-ставете си, че сте шо-фьор (ако все още не

сте). Рано сутрин е,още не сте изпили пър-вото си кафе и мисията„Поддържане на очитеотворени“ изглежданевъзможна. Извед-нъж някъде във всеоще спящото ви съзна-ние проблясва зелено −знак за тръгване... вследващия моментгрупа развихрени тий-нейджъри връхлитатпътя ви от всички стра-ни с единствената целда стигнат до другиякрай на улицата. Е, какда не се шашне човек.

Така че милост ивнимавайте, като пре-сичате.

Моника, 11-ж

Нова преграда на пътяпред училище

Впечатляващ нов дизайн

Благодарение на своевременната реакция на майстора, седалките в 39-ти кабинет, които известно време бяха на изчезване, са си ве-че на мястото.

Общи познати 30 януари 2006 г. страница 4

ә Откъде идва страстта викъм математиката?

ә Явно съм носела математи-ческото начало още от малките кла-сове. Бях в 1-ви клас, когато нашгост ми зададе задача, която реших,без много да се замислям, и това гоизненада, защото други деца на мо-ята възраст не бяха я решавали.После в училище, когато идваше ро-дител, който роптае срещу труднитезадачи в учебника, учителят ме вди-гаше на дъската, за да решавам за-дачи, които родителят посочи. Нонай-вече моите способности по ма-тематика се развиха от 5-и до 8-иклас. Имахме много строга, взиска-телна и добра математичка.

ә Какъв трябва да бъде пер-фектният ученик-математик исрещали ли сте го вече?

ә Перфектният ученик-матема-тик ли? Да, срещала съм, и то мно-го такива в тази гимназия. Това саученици, които, освен че притежа-ват математически заложби, прите-жават и любовта към математиката,а още − и трудолюбието, упоритост-та и постоянството да решават зада-чи. Тези ученици обичат предизвика-телствата, които им поднасят труд-ните задачи, и не намират покой, до-като не ги решат.

ә Как решихте да станетеучител? Какво най-много ви допа-

да в тази професия?ә Исках да следвам право, баща

ми искаше медицина, а стана така,че записах математика. Не бях мис-лила да ставам учител. Обичам оба-че работата си, обичам учениците.Най-много ми допада признател-ността от страна на ученици и роди-тели. Например, Александър Кур-тенков от 10-б клас тази година бе-ше на световна олимпиада по аст-рономия в Китай. Завръщайки се,той дойде при мен с думите: „Гос-пожо, ако нямах тези познания поматематика, аз нямаше да мога дасе справя със задачите на олимпиа-дата.“ А сега на свой ред ще изпол-звам случая да кажа: Александър,благодаря ти за тези думи, макар чепостиженията ти са плод на твоя ли-чен труд.

ә Кои са трите най-важнинеща за вас в живота?

ә Семейството, здравето, рабо-тата.

ә Известно е, че преди годи-ни сте преподавали в Африка.Как се решихте да заминете?

ә Да, работих 6 години в Маро-ко. Не беше лесно да взема това ре-шение − изправих се пред неизвест-ното, различното, пред раздялата сблизки и познати.

ә Кое беше най-голямотопредизвикателство в това начи-нание?

ә Това, че ще променя коренносвоя живот и този на близките си.

ә Беше ли езиковата бариерапроблем?

ә Всеки чужденец е изправенпред езиковата бариера. Едно е езикда се учи в самата страна, друго е вучилище. Мисля, че бързо се спра-вих с този проблем.

ә Как ви възприемаха учени-ците?

ә В Мароко всяка година всекиучител има нови класове, а и сами-те класове са новообразувани. Такавсяка година пред всеки клас тряб-ваше да извоювам авторитет, коетоне е лесно. Там класовете са от по40-44 ученици, които са на възрастот 16 до 26 години. Доста от тях садубланти (повтарят клас). Успявахда въдворя ред и дисциплина, а умного ученици и любов към мате-матиката. Обичах ги, бях справед-лива с тях и те оценяваха това и от-говаряха със същото.

ә Какъв е един мароканскиученик?

ә Ами като всички ученици посвета − има добри, има и лоши; иматрудолюбиви, има мързеливи. Мо-же би е по-добре сами да ги видите.(вж. снимката)

ә Останаха ли ви някаквитрайни приятелства от Маро-ко? С какво най-много допринесе

това пътуване за вас?ә Да! Две истински приятелст-

ва. Чувствах се обогатена във всякоедно отношение.

ә Какво най-много ви впечат-ли в тази непозната за българинастрана?

ә Всичко! Аз бях в Казабланка− 4 милионен град, който се намирана брега на Атлантическия океан. Зачужденец, който за пръв път стъпвана мароканска земя, не можах да несе впечатля от тяхната медина − па-зар за дрехи, обувки и др. Имат изк-лючително тесни улички, невероят-но търпеливи и любезни търговци,

огромни пазари за всякакви преснизеленчуци. Плодове, мляко, месо ириба имат през цялата година. Голе-ми площи са отделени за магазини сбижута от злато, сребро, диаманти,рубини, тюркоази, перли. Залезите,които сме наблюдавали на брега, сазабележително красиви − слънцето,което като разтопено злато се е раз-ляло по повърхността на водата, анебето е обагрено с особено красивицветове. Това са цели картини, кои-то човек може дълго да съзерцава.Всичко това трябва да се види!

ә Посещавали ли сте някоядруга страна освен Мароко?

ә Да, няколко − Италия, Испания,Гърция, Австрия.

ә Смятате ли да променитенещо в живота си?

ә Животът сам ми поднася про-мени, които аз трябва да приема.

ә Ако можехте да сменитеучителската професия с някоядруга, коя би била тя?

ә Архитект, адвокат, лекар.ә Трите прилагателни, които

ви описват най-добре?ә Ще използвам характеристика-

та от преден випуск: говори бързо, пи-ше ситно, обяснява хубаво.

ә За или против матурите?ә ЗА матурите съм.ә Имате ли любими филми,

певци или просто стил музика?ә Обожавам музиката! Прекла-

ням се пред Моцарт и Бетховен! Оби-чам Павароти, Хосе Карерас, Монсе-рат Кабайе, Андреа Бочели, Бионсе,Рей Чарлз, Тина Търнър, Уитни Хюс-тън, Марая Кери, Валя Блаканска,Крег Дейвид и мн. др. Едни от люби-мите ми филми са „Аризонска меч-та“, „Пърл Харбър“, „Коса“, „Отмъ-щението“. Има и други, разбира се.

ә Имате ли други любими нау-ки освен математиката?

ә Астрономия.ә Вярвате ли в себе си?ә Да!

Провел: Маргарита ПЕЕВА

Най-важни за мен са семейството,здравето и работата

Мартина Маркова:

ВизиткаИме: Мартина Маркова

Преподавател по: математика

Стаж: близо 33 г.

Зодия: Лъв

Рождена дата: 06.08.1949 г.

Девизи: Прави каквото трябва,пък да става каквото ще; Сторено-то добро огън го не гори, вода го непотапя; Едно „днес“ е повече от две„утре“; Надеждата умира последна.

Г-жа Марковас учениците йот Мароко

Един живописензалез в Мароко

За Осмокласниците 30 януари 2006 г. страница 5

Заешко задуше(в)ноили който трева

ръфа, зло немисли

Спомняте ли си защо изб-

рахте това училище? Помни-

те ли тръпката в първия учебен

ден, когато плахо пристъпвахте към новите си съуче-

ници? Е, това са чувствата, които са съвсем пресни за

нас. Училището определено ни поднесе много изнена-

ди, и то приятни. Със сигурност не очаквахме, че тук

ще намерим толкова готини и весели хора. Без да се

лъжем − всички очаквахме, да си го кажем, само зубра-

чи, но хората се оказаха доста по-различни. Перфект-

ната комбинация − амбицирани, можещи и искащи, но и

забавни, готови да помогнат в трудни моменти. Ако

трябва с няколко думи да определим нашия випуск, то

ние сме: много сплотени, отворени към света и нови-

те идеи и, по последни сведения, с малко по-нисък успех

от предишния випуск.

Учителите оказаха съчувствие и разбиране. Макар

и строги, те с отворени сърца приемат проблемите

ни и ни дават съвети в трудни моменти, за което им

казваме едно голямо благодаря. За изминалите четири

месеца разбрахме, че за да се постигнат добри резул-

тати, първо и най-важно е обкръжаващата среда. Оп-

ределено в ЕГ-то тя е невероятна, защото всички се

оказаха невероятни хора с идеи и цели в живо-

та, за които са готови да се борят. И ако

някой ни попита: „Мислите ли, че взехте

правилното решение, като избрахте то-

ва училище?“ − нашият отговор ще е не-

съмнено „Да!“

А вие как мислите?…

Петнадесети септември. Нашиятперсонаж е осми клас и се лута обър-кано сред тълпите ученици, търсейкинякой познат. Изключваме многотовесело подадени морковчета, с коиточовек може да си набави необходими-те количества витамини за цяла годи-на. Героят ни колебливо се оглежда сотчайваща надежда, ала явно не му еден. Сърцето притеснено скача ли ска-

ча. Ами сега? „Боже! Тоз човек далине е от моя нов клас, май съм го виж-дал в автобуса...“, си мисли объркани-ят осмокласник. И ето той най-сетне сеотправя към един самотен ученик. Съ-бира сили и проронва: „Извинявай, тиси от 8-з клас, нали?“ Секунда-двемълчание .“Ами...“, отговаря начуме-реният непознат, „по мои последнисведения съм 12 клас!“ Опс! ?

Началото на историята

Все повече зайчета намират своитеполовинки сред съучениците в ЕГ-то.Сред трудните и мъчителни уроци за-бавленията през междучасията няматкрай. Нека пожелаем на всички сра-межливи двойки сред осмокласницитеи в цялото училище − много приятнимоменти заедно!

Бел. ред.: Приканваме всички оформили се вече двойки

да не се срамуват повече, ами да ни сепредставят, за да ги представим ние

на училището. Очакваме ви!

Общежитията -предимства инедостатъци

плюсове:1. Кой е като нас −

да учи само 6 предме-та. :Р

2. Не се налага даподтичваш от каби-нет на кабинет и съ-ответно имаш повечевреме в междучасие-то.

3. Лавката е самона няколко метра (аконякои осмокласницисе чудят защо качваткилограми) и може даси хапваш доволновсяко междучасие.

4. По-близо смедо осмокласницитеот ЕГ „Иван Вазов“,та може бързо да за-вържеш връзки.

5. Можеш да из-бираш между дветепътечки на училища-та.

6. Имаш повечкосвободно време, за-щото си само вторасмяна.

7. Засичаш се всмяна с всички учени-ци.

минуси:1. „Леко“ си откъснат от живота в цент-

ралната сграда, от което следва, че трудноможеш да завържеш връзки с някои по-голе-ми съученици.

2. Чувстваш се доста миниатюрен и обър-кан в света на по- големите.

3. Почва да ти втръсва от езика и ако не сиамбициран да го научиш − bye,bye,life.bye,bye, happiness?

4. Трябва да ставаш за училище в 6 часавсеки ден.

5. Имаш изпити в края на годината ?6. Ксероксът и дирекцията са далече и чес-

то се налага в междучасието да ходиш доцентралната сграда.

7. Когато е зима и имаш музика или рису-ване, напускаш топлината и уюта на любими-те общежития.

Влюбени зайци

Оправдаха ли се очакваниятави за това училище?Немски паралелки:Да - 72%Не - 28%Английски паралелки:Да - 83%Не - 17%

Анкетата е проведенасред 30 осмокласници

от паралелките с немски език и 30 от тези с английски.

Нашето училище предлага нещо,за което другите само може да мечта-ят − огромен двор, зеленина (е, неточно в този сезон) и много пейки,които имат доста успокоително дейс-твие след някоя мъчителна контрол-на. Ако мозъкът ви започне да пушии не ви свърта на едно място − излей-

те отрицателната си енергия, като серазтъпчете или потичате навън, а невърху някой съученик. Все пак учим вучилище, където агресията не можеда вирее, и колкото по-рано всички гопроумеем, толкова по-добре.

Страницата подготвиха: Mais,Mims и Ivko от осмите класове

Зайци, усмирете се!

Мразовит януарски обед. Шум-на тълпа, пътека от пожълтели илиокапали розови храсти и един несек-ващ поток от нови и нови хора, кои-то за мое голямо съжаление и ощепо-голямо затруднение вървят в по-сока противоположна на моята. До-като решително, но безуспешно сипроправям път, опитвайки се да из-бягна сблъсъка със спринтиращитекъм автобуса, които очевидно сапреценили, че топлият обяд вкъщиси струва няколкото невинни жерт-ви, пометени по пътя, та докато въп-реки всичко смело вървя напред, севглеждам в минаващите покрай менхора. Няколко приятелски лица итолкова много познати и непознати.Върволицата продължава да се то-чи, а срещу мен сякаш вървят по ня-

колко екземпляра отедин и същ човек, коитоси говорят едни и същинеща и са облечени поедин и същи начин. Те саеднакви, като излети покалъп, като ходещи кли-шета.

Ето какво казва Тъл-ковният речник на бъл-гарския език по въпросащо е то клишето:

1. Изрязана на металили дърво рисунка за от-печатване.

2. Готова стереотип-на фраза.

Излиза, че клишето е нещо, кое-то винаги ни улеснява, спестява вре-ме и усилия. Когато ежедневието тисе е превърнало в клише и когатоклишето се е превърнало в ежедне-вие, всичко е някак по-просто. Оста-налите те приемат, защото с нищоне се различаваш от тях, разговори-те с нищо не могат да те изненадат ивинаги имаш готов отговор. И за дасе напаснеш в калъпа, който си сиизбрал, си намираш една „тайфа“ отсебеподобни „клишета“. Звучикрайно и ако се замислим, не би би-ло толкова страшно, ако клишетоприсъстваше в нашето ежедневие наученици просто като някакви външ-ни белези, като стил на обличане иговорене, чрез които се опитваме да

демонстрираме принадлежност къмедна или друга група, т. е. нещо ка-то закодирано „Аз мисля като теб.“Но когато то се превърне в модел наповедение и начин на мислене, не-щата съвсем не са толкова „безо-бидни“. За съжаление, май се оказ-ва, че масовата култура, която ежед-невно ни залива с всевъзможните сипродукти, давайки ни привидно пра-во на свободен избор, налага с всекиедин от тях определен тип консума-торско отношение към света, натик-ва ни в някакви рамки и се стреми дани направи колкото е възможно по-еднакви. И ако е вярно, че човешко-то тяло е най-голямото клише, то тясе опитва да превърне и абсолютно-то отрицание на клишето, човешка-та мисъл, в щампа.

Дори училището, което би тряб-вало да ни възпитава да бъдем сво-бодни граждани със собствена пози-ция, ни моделира като по шаблон.Като се разделяме умишлено на двавраждуващи фланга, учители и уче-ници, ръководени от принципа „единсрещу всички, всички срещу един“,ние превръщаме общуването по-между си в неприятно задължение.Просто преставаме да търсим инди-видуалния подход едни към други ицелият учебен процес става простопоредното клише. Не знам дали аконе гледаме едни на други просто ка-то на „историчката, математичката

или химичката“ или 5, 14 или 21 но-мер, ще станем по-малко клишета,но определено клишетата в общува-нето ни ще станат много по-малко.

Мразовита януарска вечер.Шумна тълпа, пътека от пожълтелиили окапали розови храсти. Някойпак спринтира към автобуса, готовда заплати с живота ми за топлатавечеря вкъщи. И днес оцелях, кли-шето не успя да ме прегази, може бизащото и аз съм едно клише.

Блага ЗЛАТЕВА

Клишето не успя да ме прегази

БOдилник 30 януари 2006 г. страница 6

Комерсиализацията −когато етикетът с

търговската стойностстане неизменна част отнещо. Нещо материал-но, или още по-зле, не-що духовно. За съжале-ние, това е опора наднешното стремящо секъм капитализъм об-щество. А нали ужвсички ставаме по- доб-ри, по-разумни, отдале-чаваме се от „земните“ценности и от користо-любието.

Световен мир. Вконтекста на днешниясвят тези думи са такапразни, сякаш същест-вуват само за универса-лен отговор на конкурс„Мис Свят 20ХХ“. Затези, които знаят анг-лийски, „World peace“,за тези, които знаят анг-лийски и имат чувствоза хумор − „Whirledpea$“ − две красиви ду-

мички, измишльотениот някой хитрец с нетолкова красиви цели.През средновековиетобеше вярата, а сега еидеята за този световенмир, която подтиква хо-рата да вършат глупос-ти. Откъде да започна -от промиването на мо-зъци, от комерисализа-цията на всичко, щомърда и не мърда, отвойните с без/из- мисле-ни цели, от тероризмасрещу ума, душата и тя-лото. Средствата за ма-сово... внушение, неунищожение, рушат ус-пешно индивидуализа-цията на човек. Той неможе да има мнение, за-щото не го иска, пред-почита всичко, сдъвканонаготово. А дори даосъзнае днешния свят,се обезверява, сякаш сеплаши от гротескнотолице под всеобщата

мас(к)а... а не трябва...Под мнение имам пред-вид всичко − дори начи-на, по който си пиете„чароматното“ кафесутрин, или начина, покойто седите в „Мил-ка“-автобуса на път за-къде? − училище.

Грозното явлениенамира място дори итук. Отскоро се разчу зановоизлюпената забра-на за ползването на ксе-рокопирани учебници вчас, при чието неспазва-не може дори да се стиг-не до уволнение на учи-теля, допуснал това„ужасно нарушение“.Това не противоречи лина съществуването наксерокс в училище, къ-дето често се снимат це-ли учебници, помагала,текстове от всевъзмож-ни източници... Амипортиерите, които рабо-

тят там и често им сеналага да остават из-вънредно или да започ-ват по-рано заради за-формилите се опашки,как се компенсират тех-ния труд и нерви? Забе-лязали ли сте цените наксерокса, сравнете ги стези, с които се ползватчастните ксерокси око-ло университета. Нопри належаща необхо-димост нима има времеза преценка? По неписа-но правило се оскъпявати шкафчетата, принад-лежащи на „култови“личности, като бат` На-чо от Асеновград (кои-то го помнят). Но товасякаш също остава подповърхността... Дълбо-ките води не са тихи, асветът не е това, коетое. Спрете светът от све-туване, искам да сляза!

Анна

В сивоКогато въпреки непрестанните опити и неис-товите си усилия все пак не успявах да открия не-що, свършено така, че да отговаря на изискваниятами, знаех, че съм аз и само аз човекът, който можеда свърши нещата така... както всъщност аз искам.Тогава се чувствах самотно различна и радостноотлъчена от тълпата, която не задоволяваше ду-шевните ми потребности. Когато въпреки непрес-танните опити и неистовите усилия все пак не ус-пях да отрека, че има хора, които надминават очак-ванията ми, вледених се и се причислих към онези,които никога няма да могат да отговарят на изис-кванията на някого не просто по-добър в нещо, но иядосан на тези, които не умеят нещото. Ядосани намен. Аз станах част от тълпата. И ме заболя. Кли-ше ли съм, или съм комерсиално произведение на от-чаян опит да бъда различна. Непрестанно появява-щите се на екраните на телевизионните предава-тели в домовете ни типизирани образи диктуватясно тенденциите, които на свой ред биват следва-ни покорно. И, уви, тръгват поколенията в редици смарш след безсрамните героините на „Сексът иградът“, кухите до немайкъде „мачовци“ и още ре-дица измислени герои. И така измислицата се прев-ръща в тенденция. И днес и аз се питам към кои ге-рои да се причисля. А изборът е пъстър до безвкуси-ца: празна кукла Барби, красива интригантка/грознаинтригантка, сексмашина (задължително да дъвчедъвка), подла приятелка, сестра на майката на вто-рата братовчедка на леля ми, която всъщност ми ебаща, крехка, но нечуплива порцеланова кукла, пън-карка аутсайдер, човек на изкуството без вкус имнение... И все забравям, че единственият избор,или по- точно, единствено себе си мога да бъда. Акомога да се преструвам − това пак съм аз − клише,създадено в калъп от някой висш разум (колко евисш, като работи по калъп?). И все пак нека дам ипо-сериозни примери за тенденцирани клишета. Ня-ма литературно произведение, което в своята същ-ност да не почива върху отдавна създадени текс-тове или поне смислово, идейно да се съотнася къмтях. Всички стойностни произведения повтарятидеи, присъстващи във фундаментални текстовекато Библията (също Коран, Тора). Различен е ези-кът, различен е жанрът, но това означава ли, че съ-щественото не се повтаря, означава ли, че клише-то не е клише? И все пак дали парченцата цветностъкло не са само клишета с цел комерсиализацияна оригиналността? (... И все пак аз не съм ли прос-то войник от редицата маршируващи към ротатана „различните“?) ... И този глупав марш...

Камелия ПЕТРОВА

За комерсиализацията ипарченцата цветно стъкло

Открийте разликите... или по-скороприликите :-)

БOдилник 30 януари 2006 г. страница 7

Накъдето и да се обърнеш вучилище, неизбежно ще фик-

сираш някой меломан с Mp3 play-er или Discman. Някаква нова мо-да? Музиката наистина е вече частот всекидневието, а както се изра-зи Петя (9-к): „Това е животът! Немога без нея.“ И наистина, аковеднъж свикнеш, трудно се отказ-ваш от ритъма.

Да излезеш навън безМр3то − ужас!!!

Ще трябва да търпиш досаднияшум на минаващи коли и автобу-си, да се примиряваш с изнервено-то бибиткане и нецензурното под-викване на някой разярен шофьор.Но ако си си взел музичка, тогавапътят към училище изглежда мно-го по-светъл на фона на любимитети парчета. Особено когато сиджъткаш самичък и няма с кого даси лафиш, тя е твоят приятел.

Ванката (11-ж) сподели:

„Музиката ти действа успокоя-

ващо и ти помага да се ос-вободиш от негативнитеемоции, които си насъб-рал, или поне на мен мидейства супер релаксира-що.“ Тя дава възможностда освободиш напрежение-то, но също дава израз начовешките настроения, ко-гато думите остават без-силни, независимо от това,как се чувстваш. Музикатаможе да изрази чувст-вата по свой си начин,но така че да бъдат раз-брани от всички.

Тя е универсална инавсякъде. Там, къдетоима повече хора на ед-но място, се пуска ня-какво парче да си сви-

ри поне за фон (в това число невлиза библиотеката). Само поулиците още не са бутнали поедна радиоточка на всеки ъгъл,но това е по-скоро поради фи-нансови причини. В училищесъщо не разполагаме с такъвлукс, но никога не е късно...

Несъмнено музиката сближава

хоратаПо концерти, партита хора

с общи интереси се събират за-ради любовта си към даденстил. Но дали слушалките несъздават и прегради между хо-рата. Приятели си седят единдо друг и не си продумват, защотовсеки слуша своята песен. Защоим е притрябвало да си говорят,като могат да си мълчат и да сислушат музичка. Тогава защо сасе събрали? Дали картинката етревожна, или скоро това ще енормалното състояние?

Дали ще предпочетешМp3player-а

пред приятелите?

Тогава какво щестане с „Любими пес-ни за любими хора“?

Всеки има нуждапонякога да останесам със себе си. Кол-ко пъти ти се е искалода си зарежеш GSM-аизключен, да драснешв неизвестността снищо друго освен мъ-ничка машинка за му-зика и резервни бате-рии. Истинският кош-мар е да ти свършатбатериите... особенорано сутрин в претъп-кания автобус. Някак-ви хора са се поразбу-дили вече и са пови-

шили мощно децибелите и разпра-вят разпалено как е минал уикен-дът им. На теб ти се спи, ама двене виждаш. Всяка гласна ти се за-бива в мозъка като пирон. В тозимомент идват спасителните слу-шалки, които те измъкват отфрашкания автобус и те запращатв света на музиката. До същатапрактика прибягват и някои уче-ници в час.

За целта най-удобни са слу-

шалките тип „тапи за уши“- пър-во, защото успешно заглушаватвсеки страничен шум и второ − ос-тават незабелязани за околните.За сезона обаче са по-подходящиогромните слушалки, които обх-ващат цялата уш-на мида:Р Те сакато топли ушан-ки, пък и са по-малко вредни заслуха, но трудноможеш да гискриеш от зорки-те очи на учите-ля. Хммм, тоймай е там не за дани варди, ами зада ни налее нещов главите...:)

Но музиката

си е музика,

а сега вече и лес-но преносима,безкрайно удобназа ползване повсяко време.

Но искам не-що да ти кажа!Този път не е не-

обходимо да си сваляш слушалки-те, за да го чуеш. Да, да, онези не-щица, натъпкани в ушите ти! Аха,същите. Ама нека си седят! Проб-лемът не е в това дали концентра-цията ти е на 6 постоянно. Било тов час, било някъде другаде. Музи-ката в слушалките понякога ти по-мага да намериш самия себе си,но друг път те оставя глух (бук-вално) за околните.

Начин за релаксация? Да. На-чин за самоизолиране? Защо да ӟго позволяваш?! И моите слушал-ки трудно излизат от ушите, нопоне да намалим малко звука, зада чуем мига, преди да е отшумял.

Моника, 11-ж

Музика в главата

Някои се концентрират по-лесно благодарение намузиката

Музиката сближава хората

А други стават агресивнибез нея

И все пак: Заедно, с музи-ка, напред!…

Творчество 30 януари 2006 г. страница 8C M Y K

C M Y K

Че големият е във всичко го-лям, е вън от съмнение, как-

то и че великият е във всякасвоя постъпка велик. Писмотона Ботев до Тодор Пеев е напръв прочит една тривиалнаразмяна на любезности междудвама души. Такива писма катоБотевото обаче не са простаразмяна на любезности. Поетъти в писмото си е поет, бунтаряти в писмото си е бунтар. Това,което впечатлява, е начинът, покойто вътрешният бунт излизанавън, а индивидуалното само-бичуване се разпростира и вър-ху обкръжаващия човека свят.Мисълта за самия себе си и зажалкото, безсъдържателно жи-веене сред също такива жалки ибезсъдържателни човеци водипоета от началото до края написмото. Краят, впрочем, оста-ва отворен.

Писмото до Тодор Пеев, ос-вен че създава впечатлението заедна разностранна и благороднав помислите си личност, оставяу нас чувството за раздвоение утази личност. Ботев съзнателнооставя на заден план грижата засемейството, понеже той някакси не може да се примири с фак-та, че е двама души наведнъж.За нас, като читатели на писмо-то, личността на поета само пе-чели от тази показана невъз-можност да се еманципира тойот дребните страсти и от нере-шимите семейно проблеми.Ние виждаме поета не простокато бунтар, а като човек, чийтобунт е насочен към самия него.Той всъщност не пише писмо доТодор Пеев, а пише писмо досебе си. Това е един съдържате-лен, гневен и обективен разго-

вор за голямото и дребното, завеликото и смешното, за тита-ните и пигмеите, за всичко оно-ва, от което народът ни чака дадойде неговото освобождение.Ботев съзнава, че това е мате-риалът, друг просто няма, ноедновременно с това е убеден,че именно малките хора са в ос-новата на големите събития.Природата, според Ботев, не еобидила народа ни и му е далавсичко, ако би искал той да сезахване с бъдещето си. И имен-но тук е различието между ве-ликото и нищожното. Поетът етръгнал и си търси следовници,но следовниците си кротуватпод благия поглед на всевишнияи никому не минава през ума, чесе искат жертви. Питането наБотев е, макар и прикрито, за-що все едни и същи човеци щетърсят смисъла, а други ще гонамират наготово и пак ще имсе вижда малко. Писмото до То-дор Пеев кънти с всяка своя ду-ма. „Аз ще направя ръцете си начукове, кожата си на тъпан иглавата си на бомба, пък ще из-ляза на борба със стихиите...“Ето, заради това велико изрече-ние е написано писмото. Иименно заради това неговиятадресат не е някой си Тодор Пе-ев, а народа български. За съжа-ление, писмото стига до Боте-вия приятел и съратник навре-ме, но до народа то не стига. Нее прав Ботев. Големите пишатисторията, малките я четат.

Николай ВЪРШИЛОВ,11-и

Бел. ред.: Публикуваме този текст във връзка с рождената

дата (6 януари) на Ботев.

Личността на Ботев в писмото до Тодор Пеев

Край моретоТихо, бавно вълните разбиват сепокрай скалисти, стръмни брегове,самотен фар едва проблясвасред почерняло от тъга море.

Бавно спускат се вечерни мъгли,самотно пеят капчиците дъжд.Сега стоим с премрежени очи,и търсим утеха назнайно къде.

Леко приплъзват се ледени пръсти,открехват врата към зимни студове,там нейде далече кънтят смехове,Там нейде самотно плаче дете.

Маргарита ПЕЕВА

ПОЕЗИЯ

ПОЕЗИЯ

Най-накрая. Моятавтобус. Не много

пълен. И все пак не ся-дам. Сигурно ме карада се чувствам забеле-жима. Повече жени,стиснали чантите си.Не е ли късно, за бо-га?! Изтормозенитеим погледи ме полаз-ват лениво. Не им пуказа мен, а ме гледат тъ-по. Защо? Защото ко-сата ми е вързана, а ке-цовете − не? Или за-щото си купих билет-че, въпреки че е на без-кондукторно таксува-не? И аз ще ги гледамтъпо тогава. А може ида си мислят, че съмнацупена ей така, заавторитет? Е, да, амане. Връщам се от дас-кало, бе, хора! 6,7,8часа щафета, знаетек’во е, няма на вас даобяснявам! И в рани-

цата ми все се намиранякой изпаднал учеб-ник наред с другитеглупости. Не нося бон-бони да раздавам илирепи да продавам! А,не, т’ва беше тъпа ше-га. Кой знае колко хо-ра в тоя рейс си изкар-ват хляба с първото,което са намерили?Няма да ги гледам то-гава. Пробвали ли стеда гледате навън отрейса вечер? Е, не сеполучава много. Ане-мични отражения напреуморени лица, до-ри моето собствено,това е, което виждам.Дано очите ми са пакна кайма и само си въ-образявам. Седяткротко по седалките иси чакат спирката. Акакво чака тях вкъщи?Или няма къде да гичака? Усещам, че съм

се разшавала прекале-но много, озъртайкисе. Студентите до вра-тата са единствените,които си говорят ти-хичко. Млади, интели-гентни лица... и прем-ръзналата ръка на мо-мичето, стискаща пап-ка. Подпийнал работ-ник ми се хили насре-ща. Май само на негому е весело в тоя разб-ричкан рейс. Добре, чеслиза. Оназ, с цикла-меното яке и розовитеобувки, няма ли да сигледа през прозореца,ами така ме е зяпна-ла?! Осъзнавам, че то-ва е възрастна жена иче не се е докарала,както си мислех, апросто се е опитала дасъчетае това, което еостанало в гардеробаӟ, горе-долу добре.Преглъщам. Дядото

до нея кашля от временавреме. Това сега неме дразни. Даже скей-търчето най-отзадспря да ме разучава.От гимназията до цен-търа не ми млъкна ус-тата от простотии, асега стоя сама и мъл-ча. Смених автобуса,смених и кожата си.Уморих се да се правяна интересна.

Студентите слязо-ха и си забравиха реч-ника на седалката.Махнах им, но бешекъсно. И тъмно. Искахда сляза, за да им говърна. Но не го напра-вих

Изпреварва нидруг, по-голям и по-осветен рейс, с повечепътници. И жуженетона гласовете им мо-жеш да си представиш,

като ги гледаш прездве стъкла. А нашиятсе търкаля в тишина.

Да, но си е наш.Има място за всички.Нищо, че половинатаса без билети. И ще низаведе до вкъщи. Ус-михвам се тъжно итръгвам да слизам. Ахората от седалкитеме изпратиха с поглед.

Знам го. Както и че ня-кои от тях също се ус-михнаха тъжно. Не говидях. Но съм сигур-на. Никога повече ня-ма да ги видя − налисмачках билетчето...

Като се замисля,идеята с бонбоните небеше чак толкова ло-ша.

Мира, 9-к

За едно билетче

***Трептящи струни на китара,Потръпва въздухът във мен,Душата ревностно прокара През мислите ми ярък ден.Свещ в стаята гори,А пламъкът притихнало слухти.Копнеж неизказан в мен пламтии два силуета. Сами.Блясък в очите му трепти,Какъвто и във моите, нали?И думи мислено редя,Безсилна да ги промълвя.Докосва голото ми рамои потъвам във въздишката му аз,но се ражда чувство поруганои денят остава в мрак.

Надежда ДИНKOВА

School Lifestyle 30 януари 2006 г. страница 9C M Y K

C M Y K

The heart is a bloomShoots up through the stony groundThere’s no roomNo space to rent in this town

You’re out of luckAnd the reason that you had to careThe traffic is stuckAnd you’re not moving anywhere

You thought you’d found a friendTo take you out of this placeSomeone you could lend a handIn return for grace

It’s a beautiful daySky falls, you feel likeIt’s a beautiful dayDon’t let it get away

You’re on the roadBut you’ve got no destinationYou’re in the mudIn the maze of her imagination

You love this townEven if that doesn’t ring trueYou’ve been all overAnd it’s been all over you

It’s a beautiful dayDon’t let it get awayIt’s a beautiful day

Touch meTake me to that other placeTeach meI know I’m not a hopeless case

See the world in green and blueSee China right in front of youSee the canyons broken by cloudSee the tuna fleets clearing the sea outSee the Bedouin fires at nightSee the oil fields at first lightAnd see the bird with a leaf in her mouthAfter the flood all the colors came out

It was a beautiful dayDon’t let it get awayBeautiful day

Touch meTake me to that other placeReach meI know I’m not a hopeless case...

Делта Те обявява конкурс!Познайте изпълнителя и името на тази пе-

сен и ни ги изпратете на e-mail-а или пощенскатакутия в училище заедно с име и клас, а може идруги координати, за да ви издирим по-лесно, иедин от вас може да спечели нашата специалнанаграда! А тя е: представяне в следващия брой синтервю и снимка. Печелившият ще бъде опреде-лен чрез жребий.

Ваня и Мартин,11-е

Тя е от Асеновград, той е от Пловдив.Училището ги среща в осми клас, а от де-вети вече ходят. Януари направиха 2 годи-ни, а са все така неразделни и влюбени,както в началото! Всички им пожелавамемного щастливи и незабравими моментизаедно!

С обич, 11-е

ВЛЮБЕНИТЕ ДВОЙКИ В ЕГ

ә Опиши се с 5 ду-ми!

ә Добричка, умна,весела, сладка и руса :)

ә Кажи ни нещо,което никой не знаеза теб!

ә Никой не знае,че всъщност съмскромна и срамежлива

ә Какво обичашда правиш в свободно-то си време?

ә Да излизам сприятели, да гледамфилми, да пазарувам ида правя уебстраници.

ә Какво те правищастлива?

ә Хубавото времеи добрите приятели.

ә Усмихваш се,когато...

ә Ми разкажат вицза блондинки или прос-то чуя нещо смешно.

ә Мръщиш се, ко-гато...

ә Някои съучени-ци ме дразнят и когатонещата не се получа-ват, въпреки усилията,които полагам.

ә За какво мечта-еш?

ә За Оскар. Можеи за поддържаща роля,не съм толкова претен-циозна.

ә Какво си казвашвсяка сутрин?

ә Че не ми се ходина училище и колко

щеше да е хубаво, акоможех да спя до обяд.

ә Хващаш злат-ната рибка

и имаш право на 3желания. Какви щеса те?

ә S-класа, Кико дами е шофьор и свето-вен мир! − това несе-риозно. А сега сериоз-ните − всичките миблизки да са здрави, даме приемат, където ис-кам, и да продължа даподдържам връзка съссъучениците си и следбала.

ә Последнатакнига, която проче-те, е...

ә “Хладнокръвно“на Труман Къпоти(всъщност я препроче-тох)

Последният филм,който гледа, е... „Глут-

ница кучета“на Тарантино.И сега търсявреме да изг-ледам „Родениубийци“, пакна Тарантино.

ә Послед-ният път, ко-гато каза нанякого „Оби-чам те!“, бе-ше...

ә Вчера. Казах гона брат ми.

ә И накрая, раз-кажи ни някоя иди-отска история от го-дините ти в ЕГ„Пловдив“!

ә Част от класабяхме на хижа, но нени пуснаха вечерта даизлезем. И ние към23:00 часа скачахме оттерасата, за да се раз-ходим в гората. Посредата на пътя обачени пресрещна хижаряти ни заплаши с поли-ция, ако не се прибе-рем. И най-тъпото бе-ше, че после не ни пус-на обратно в хижата ипак трябваше да мина-ваме през терасите.

Провел: Надежда,12-а

До абитуриентския бал остававсе по-малко време и повечето два-найсетокласници вече са обхвана-ти частично от треската, че нямаповече да бъдат заедно със съучени-ците си, и гледат да синаваксат изминалитепочти пет години, в кои-то не са били кой знае кол-ко близки със съученицитеси. Затова сега ви предос-тавяме златната възмож-ност да се запознаете отб-лизо с победителката вконкурса за текст на песенЯНА, 12-а!

ТЕ ПОБЕДИХА

Песента, чийто текст

ви представихме в миналия

брой, беше „Sealed with a

Kiss“ на Jason Donovan. А по-

бедителят в конкурса е

Яна, 12-а.

Мечтая за ОскарЯна:

БЛ

ИЗН

АЦ

И

Данаил и Красимир, 10-з Илиян и Игнат, 10-ж

Под кръста - за секса и любовта 30 януари 2006 г. страница 10

Гаф 1: На опаковките на пре-зервативите пише, че са 97% си-гурни. А останалите 3%?! Горкитехора, които попадат в тях, нали? Е,аз не съм попадала в тях, но съмчувала много трагични историикак на еди-кой си му се скъсал пре-зервативът или как на някой другму се изхлузил (не ме гледайтевъпросително, не знам как е въз-можно това). Ами сега? Заставашизправен, с отчаян поглед, вперен вслузестото нещо, наречено презер-ватив, докато си представяш бе-бешки колички и памперси.

Решение: Без паника! Иманяколко неща, които могат да сенаправят. Например момичето мо-же да си сметне цикъла и да видикаква е вероятността да забреме-

нее по времето, по което трагедия-та се е състояла. Най- опасно е къмчетиринайстия ден от цикъла, за-щото тогава е овулацията. За по-безопасни се считат дните непос-редствено преди да ӟ „дойде“, повреме на и след това. Разбира се,това пак си е рисковано, защотоима случаи на забременяване дорипо време на месечното неразполо-жение!

Ако не ви се рискува или пъкустановите, че сте уцелили точнонай- неподходящиямомент, тогава изхо-дът е един − PostinorDuo, или така нарече-ните „спешни контра-цептиви“. Това са двехапчета, които стру-ват приблизително 12лв. Първото трябва дасе приеме не по-къс-но от 72 часа следрисковия полов акт, авторото − 24 часаслед първото. Колко-то по-скоро се вземепървото хапче, толко-ва по-добре. Момиче-та, да знаете, че следприемането на такова

хапче, цикълът се „пообърква“ мъ-ничко, тъй че да не се стреснете,ако изведнъж ви дойде или пък визакъснее прекалено много. Не епрепоръчителнотакива хапчетада се приематповече от два пъ-ти в месеца.

И последно-то най-радикал-но решение е...абортът. Тойобаче е споренвъпрос, защотосъществува рискот стерилитет,но пък... кой искабебе на 17?! Из-борът в случая е

много личен.Ра з б и р а

се, винагиостава и на-деждата, чевсичко ще сеоправи от са-мо себе си...Може пък,ако прекале-но силно по-вярвате, ченикакви бе-бета и никак-ви болестиняма да висполетят, то-

ва да се случи. Аз обаче не го пре-поръчвам горещо. Както се казва,„Помогни си сам, за да ти помогнеи Господ“.

Гаф 2: „Олеле, пропусналасъм да си изпия хапчето!“ Тази ми-съл е особено неприятна, когато висполети, докато си лежите кротич-ко в леглото с момче до вас и два-мата сте потни и изморени − явнипризнаци, че НЕЩО току-що се еслучило (без употребата на презер-ватив). Тогава познатите бебешки

колички и памперсисе завъртат над глава-та ви също както пи-ленцата по анимаци-онните филми, когатонякой се удари илибъде ударен силно поглавата.

Решение: Реше-нията са подобни нагореспоменатите. Са-

мо че, преди дахукнете за PostinorDuo, трябва дазнаете, че ако саминали по-малкоот 12 часа от часа,в който е трябвалода бъде изпитопоследното хапче,всичко е наред.Просто гледайтеда не го забравитеи този път и ни-какви колички ня-ма да ви безпокоятповече. Лошо ста-ва, ако са миналиповече от 12 часаили са изпуснати

повече от 2-3 хапчета.Тогава сценарият „спукан презер-ватив“ се повтаря. И пак ще повто-ря − без паника! Всяка минуткапритеснение скъсява живота.

Гаф 3: Този гаф е по-скоро хи-потетичен, но се чувствам длъжнада го споделя с вас, защото изхо-дът му може да е летален. НЕ сешегувам! Става въпрос за така на-реченото „духане“, „свирки“,„френска любов“ или както там вихаресват. Не бързайте да се гнуси-те! Това е обичайна практика средмного двойки, макар че повечетомомичета го смятат за унизителнои в стил „порно“. Едно момче вед-нъж ми каза, че всъщност е точнообратното, защото в този моментмомичето има изцяло контрол вър-ху партньора си. Зъбите са достаостро и опасно оръжие все пак. Стях обаче единствената вреда, коя-то може да бъде нанесена, е мом-чето изведнъж да се превърне в мо-миче (не че това е малко зло? ).Мнозина не са чували, че същест-вува друга, много по-голяма опас-ност за мъжката половинка. Макарче този тип удоволствие е наречен

„духане“, ако наистина духнеш впениса на момче и в каналчето мувлезе въздух, това може да го убие.Буквално! Така че, като казвам, чев такъв момент момичето е госпо-дарката, точно това имам предвид.

Решение: Решението е прос-то − не духайте (в най-буквалниясмисъл на думата)! А ако се чуди-те дали при момичетата е същото− не е. Единственият по-неприятенефект от духането в женски гени-талии е тяхното изсъхване. Тъй че,момчета, този път вие сте прецака-ните. Sorry!

Гаф 4: Една много влюбенадвойка (или по-скоро много пияна)не могли да си устоят на един ку-пон и просто трябвало да го напра-вят. Като добросъвестно използва-ли презерватив. Или поне така симислели до момента, в който ре-шили да го свалят, но не открилинищо за сваляне! Е, това е гаф, а?

Решение: За да не се повта-рям, ще кажа, че решенията на гаф„спукан презерватив“ и „пропус-нато хапче“ ще свършат работа.

Гаф 5: Много е неприятно, аконякой те спипа повреме на близости сгаджето (или някоедруго момче/моми-че). Но най-кофти е,ако този някой при-надлежи на родител-ското тяло. Ужас!

Решение: Нямарешение!

Ако сте ималине-късмета да напра-вите други гафове,споделете! Засега випожелавам: лека иб е з а в а р и й н а . . .нощ...ъъъ, любов?

Petya_,илюстрации Лъчо

Оп, гафче, оп, бебе

� Някои яйцеклетки могатда останат в латентно състоя-ние в продължение на повечеот 40 години, преди да достиг-нат зрелост в овулационнияцикъл.

� Спонтанните аборти намъжки зародиши са повече, от-колкото на женски. Независи-мо че при зачеването съотно-шението между мъжки и женс-ки зародиши е 160:100, прираждането то е 105:100.

� Римляните смятали, че енеуместно да се прави любов

преди падането на нощта или восветена стая, както и женитеда се разсъбличат напълно. Са-мо падналите жени разголватгърдите си.

� Докато римският импе-ратор Клавдий бил на воененпоход в Британия, младата мусъпруга Валерия-Месалинапредизвикала скандал, катопревърнала дворцовата съпру-жеска спалня в публичен дом иобслужвала мъжете срещу за-конно установената такса.Нимфоманията ӟ е легендарна.Твърди се, че веднъж тя пре-

дизвикала на състезание най-популярната проститутка вРим. Победителка щяла да бъ-де тази, която извършела най-много полови сношения за 24часа. Плиний Стари провъзгла-сил за победителка Месалина,която изпреварила съперничка-та си с цели 25 мъже.

� Терминът „гонорея“,който има гръцки произход иозначава „изтичане на семе“,бил даден от древния лекар Га-лен (130-200 г.). С него тойописвал болезненото отделянена гной от половите органи.

Знаете ли, че...

Често се случват „гафове“ в секса и любовта.Ето някои от тях

ГАФ 1: Заставаш изпра-вен, с отчаян поглед, впе-рен в слузестото нещо, на-речено презерватив, дока-то си представяш бебешкиколички и памперси

ГАФ 5: Няма решение

Отвъд ЕГ „Пловдив“ 30 януари 2006 г. страница 11

При споменаването на Софийс-ки университет „Св. Климент

Охридски“ обикновено се сещамеза клиширани реплики от рода на:„въплъщение и продължение намноговековната българска прос-ветна и културна традиция“. Иколкото и да са ни омръзнали даги чуваме отвсякъде, в тях имамного истина, защото, когатостава въпрос за висше образова-ние, по целия свят традициитепродължават да бъдат това, кое-то са. Днес Софийският универси-тет е най- големият научен и изс-ледователски център в странатасъс 75 специалности в 15 факулте-та. Безспорно е, че повечето сту-денти избират този университетзаради славата му и заради фак-та, че има най-голям брой реаби-литирани лица в страната.

Специалности:Една от най − предпочитаните

специалности е право, защотоюридическият факултет е най-ста-

рият в страната. Кандидатства се сизпит по история на България и ли-тература. Наскоро факултетът пожурналистика чества своята 50-го-дишнина. Нивото е изключителновисоко - при последните изпити са-мо 9 човека са изкарали отличниоценки. Университетът предлагаизключително голямо разнообра-зие от филологии. Сред тях са имного екзотични − японистика, ин-дология, арабистика и др.

Такси:Таксите за семестър са от 100

лв. за задочно обучение до 255 заредовно.

Кандидатстудентски курсове:

Тази година факултетът по Сла-вянски филологии организира кан-дидатстудентски курс по Българс-ки език и литература от 16.02.2006-а, а Катедра германистика и скан-

динавистика предлагаинтензивни и събото-неделни курсове понемски език. Универси-тетът организира и кур-сове по математика спреподаватели във фа-култета, както и курсо-ве по химия (които вечеса започнали).

Приемни изпити:

И тази година ще има предвари-телни изпити, като оценката от тяхможе да замести изпитната оценка,ако е по-висока. На 08.05.2006 е из-питът по история, на 15.05 − геог-рафия, а на 29.05 − математика.

Общежития:Студентски град е неизменна

част от студентския живот. Уни-верситетът има капацитет 6000 ду-ши, а кварталът − 6300. Въпреки

това, не всички студенти могат дабъдат подслонени, защото някои отблоковете не се обитават. За наста-няване в общежитието се подавамолба след приемането, а месечна-та такса е двойно, дори тройно по-ниска от наема на квартира. Усло-вията, по мнение на засегнати, самизерни, но се предоставя възмож-ност за самоинициативен ремонт.За повече информация:www.uni-sofia.bg.

Надежда ДИНКОВА

Софийски университет „Св. КлиментОхридски“ − класика в жанра

Зададохме няколко въпроса наМария Караиванова възпитаничка на ЕГ �Пловдив“,випуск 2004, студентка по Пси-хология, СУ.

ә Ти имаш немска дипло-ма. Защо избра да останеш вБългария?

ә Никога не съм си предста-вяла, че ще уча в Германия. Не сечувствам подготвена за това, а исмятам, че още може да се полу-чи добро образование в Бълга-рия.

ә Защо избра СУ и специал-ността психология?

ә Избрах СУ, защото факул-тетът по философия е най-стари-ят в страната. А и съм чувала, чеима по- добри преподаватели.Избрах психология, защото тър-сех нещо различно от това, с кое-то съм се занимавала до момен-та. Много ми се иска да направясравнение между специалносттав София и Пловдив, но нямампознати в Пловдив, които учатпсихология.

ә Доволна ли си от препо-давателите и начина на препо-даване?

ә Те са доста по-различни оттези в училище, имат различниизисквания. Трябва сам да пое-меш инициативата. Напримернаскоро имахме изследователскипроект по когнитивна психоло-гия и трябваше сами да поемеминициативата за осъществяване-

то му.Много отпрепода-вателитеимат оста-ряла тех-ника напреподаване и може би в това от-ношение има нужда от промяна.

ә А от материалната ба-за? Много предпочитат НБУпред СУ, защото в СУ „мири-шело на мухъл“?

ә Нямам негативни впечат-ления. Доволна съм от библиоте-ката на факултета, има и безпла-тен интернет. Може би това важиза специалностите, където сеползват лаборатории.

ә Какво предлага специал-ността като практика, магис-тратура, реализация?

ә Практиката е част от прог-рамата − вече имахме лекции ведна болница. А иначе, като за-вършим, ще имаме педагогичес-ка трудоспособност − учител пологика и психология. Моите пла-нове са да уча магистратура. СУпредлага доста възможности.

ә Какво ще пожелаеш накандидат-студентите от ЕГ„Пловдив“?

ә Да изберат специалност,която им е интересна. Аз съм намнение, че ако силно искаш нещои положиш необходимите уси-лия, рано или късно ще стане. Ус-пех на изпитите!

Интервю с Люба Маркова студентка по право в СУ

ә Според теб има ли разлика внивото на различните универси-тети и реализацията на завърши-лите ги?

ә Има огромна разлика. А каточе ли, където и да са завършили, по-вечето се реализират в столицата.

ә Дават ли чуждите езици ня-какво предимство в тази област?

ә Да, разбира се. Определено ситрябват чужди езици в тази област −по повод бъдещото развитие на стра-ната като цяло, а и с навлизането начуждестранни фирми, които иматнужда от правно обслужване.

ә Какви са перспективите забългарските юристи след приема-нето ни в ЕС?

ә Ами, горките ние, ще трябвада изчетем всички задължителни ак-тове, които ще станат такива следевентуалното ни приемане − разнидоговори, конвенции... Те ще станатприложимо право в България, и то сприоритет над собствените ни нацио-нални закони. Ами, сами сме си гоизбрали, май (смее се).

ә Смяташ ли за нужна някак-ва промяна в системата на висши-те учебни заведения?

ә Като учаща в такова заведениесмятам, че е наложителна такавапромяна − от гледна точка на разпре-делението на учебните дисциплини вкурсовете, повече практически зани-мания − решаване на казуси, обуче-ние по езици, компютърна грамот-

ност (делово-дителките в съ-дилищата нипишат с по двапръста на кла-виатура!!!, акоизобщо иматдостъп до PC!!! За Бога :) ), повечеизборни дисциплини в областта намеждународното право например, вобластта на търговското право, пове-че преподаватели, които да са прак-тикуващи юристи.

ә Работи ли СУ по някаквимеждународни програми?

ә Да, разбира се − Темпус, Ераз-мус, Сократ... Мои колеги постоян-но пътуват по света и взетите тамизпити им ги признават у нас. Е, имаи спънки понякога, но какво да сеправи... Администрация...

ә Има ли чуждестранни сту-денти в специалността и въобщекакви са шансовете им за реализа-ция у нас?

ә Има много чуждестранни сту-денти − гърци, сърби, турци... Азлично имам колега от Африка, отАнгола. Реализират се в най-разно-образни области у нас. Все пак учатбългарско право.

ә Какво би посъветвала канди-дат-студентите по право от ЕГ„Пловдив“?

ә Пожелавам им да се развиватсамо напред и нагоре! И както бащами навремето ми каза: „Ако не иска-те цял живот да четете, по-добре несе захващайте с тази наука, деца!“

Мизерните условия са предпоставка за самоинициатива

Избрах СУ зарадифилософията

Чуждите езици -голямо предимство

Името на групата сее менило многок-

ратно, като е миналодори през варианта„Инджектопляктор“,но накрая момчетата сасе спрели на „FightBack“ Съставът също еминал през различникомбинации. Сега гру-пата е в екип: Васил −вокалист, Георги − ки-тара, Иван (Могилата)− баскитара, Христо −китара и вокали (поня-кога), Стоян (Малкия)− барабани. Хорицатанямат точно определенстил. Fight Back свирятза удоволствие. Всепак са с предпочита-ния: New и Old School

Hardcore, с елементина Metal и понякогаTrash. Вдъхновениятаги осеняват най-често втоалетната, мястото заразмисъл. Там са се ро-дили 7 авторски песни,като виновни за тях саосновно Ицо и Георги.Текстовете са на бъл-гарски и английски, атематиката − социалнаи антиполитическа.Момчетата са ималичетири концерта досе-га. Първият е отбеля-зан с мощно пого, пос-ледван от два концертав Sax-а, на един от кои-то вокалистът им изпяс неработещ микрофонпървата песен. Якото

обаче е, че никой не за-беляза, че червенаталампичка не свети, за-щото човекът вкарвасилен глас. Последнатаизява на групата е наминалия Ден на талан-тите вС и н д и -к а л н и яд о м .Момче-тата сасвирилив репе-тицион-ните въвФилипо-во и Ко-матево,но сегаси имат

своя зала в Асеновг-рад. Делят я с другагрупа, но времето им енеограничено и акусти-ката е на 6. Могат да секефят на музиката нео-безпокоявани. Макарда са двама от Плов-див, двама от Асеновг-рад и един от Стамбо-лийски, те се събиратпри всяка възможност.

Докато си приказ-вахме, с нас беше иедин възпитаник наПУ-то, по случайност ифен на групата. Тойсподели с много енту-сиазъм: „Тия пичове неса за изпускане! Еднаот най-яките групи.“На което Ицо (леко из-червен) отвърна с: „Не

сме за изпускане, за-щото, ако някой нипусне, ще овършеемграда отвсякъде.“ От-варянето на Sax-а щедонесе и нови изяви загрупата, а и Денят наталанта наближава.Евентуално можете даги чуете на фестивала„The Monsters of Rock“в Каварна, така че гот-вете се.

Всяко начало етрудно. Хората смятат,че в България всички,които са в една сфера,гледат да се прецакат,но ето тук има единсветъл пример, обор-ващ подобни заблуди.Преди края на лафчетомомчетата изказаха

специални благодар-ности на SUBWAY запризнанието и подкре-пата. Какво повече ӟтрябва на една бандаосвен верни прияте-ли?!:)

А ето и посланиетона групата към по-мла-дите: „Деца учете се,свирете, бутайте си ке-фа, докато можете, за-щото след това попада-те в масовката и от тамнататък няма измъква-не от целия този сивживот. Трябва да себачка много!“

Много бъдещи ус-пехи и приключенияим пожелава екипът наДелта Те!

Моника, 11-ж

30 януари 2006 г. страница 12Палачинка „Вилхелм“

Като единствените мис-лещи същества на планета-та ние сме си присвоилиправото да отсъждаме кое едобро и зло. Освен това смесвикнали, че като съдницисме прави във всичко. Съссъщата категоричност чита-телят разделя и Толкиновиясвят на черно и бяло. Орки-те са грозни, глупави, жес-токи, а Мелкор е неподпра-веното и първично зло. До-тук добре, всички критерии,по които сме свикнали дадаваме оценка, са на лице.Но замисляли ли сте се, чеорките, елфите, джуджетатаи хората не са по-добри илипо-лоши, по-горе или по-до-лу, а просто РАЗЛИЧНИ?Кой е виновен в една война?Попитайте войника от коятои да е страна на барикадатаи той ще ви посочи против-ника си също така непоко-лебимо, както елфите обви-няват за нещастията сиМелкор. Но може би коре-нът на проблемите им не секрие в действията на Мрач-

ния владетел, а в бездейст-вието на Валарите. В цяло-то създаване на Арда имен-но Мелкор е действащият,той променя и моделира,опитва се да пречупи светапрез своята гледна точка,провокирайки най-красиви-те творения на „добрите“.Орките не виждат добротокато зло и злото като добро,в тяхното поведение се криепо-скоро един вид егоцент-ризъм. Те има свое добро.Орките оценяват хумора,тачат лоялността, доверие-то, груповата солидарност иидеала за кауза, по-висшаот тях самите. Неспособ-ността обаче да преценяватдействията си по собствени-те си морални критерии, ние твърде позната. В книгитена Толкин това поведение енаречено „оркско“, в нашиясвят то е „човешко“.

Пепи ЯКОВАБел. ред.: Ако не сте

съгласни с тезата за орки-те-идеалисти, карайте се на

авторката:))

Един по-различен погледвърху света на Толкин

Японското кимоноКройката на японското кимоно се е

оформила през втората половина на 16 век.То е било основната дреха до навлизанетона западното облекло в Япония. Днес то ерядко срещана дреха във всекидневието инамира приложение само при специалнислучаи като церемониално облекло. Форма-та и мотивите на кимоното, качеството наматериала и ширината на пояса са съобра-зени с повода, по който е обличано, а същотака и социалния статут на притежателя му.Едновременно с това цветът, материята иподплатата са съобразени със съответниясезон.

Сезони и мотивиПриродата на Япония е богата и краси-

ва, с четири ясно изразени сезона. Японцитеобичат растенията и животните и истинскиценят усещането за сезона. Тази среда опре-делено е повлияла на дизайна на японскотокимоно. Техниките на бродиране, боядисва-не и рисуване са умело и артистично изпол-звани в кимоното, за да илюстрират сцениот природата, представящи цветя, дървета,птици и други животни.

Сватбени костюмиЗа сватбената церемония булката обли-

ча „широмуку“ (неопетнено кимоно). Всич-ки части на този костюм са бели: кимоното,„оби“ (широк пояс), „учикаке“ (дълга цвет-на връхна дреха), „цуно-какуши“ (вид воал,за който се вярва, че крие рогата на ревност-та на булката). След като младоженците да-дат брачния обет и разменят чаши със све-тено „саке“ (оризово вино), булката се пре-облича в червено кимоно и тогава започваприемането ӟ в семейството и новите род-нини. Разбира се, тези традиции са претър-пели промяна в зависимост от статута начовека, района и времето. Като мотиви,символизиращи благополучие в брака, покимоното често са изобразявани костенур-ки, жерави, бор, бамбук и сливови клонки.

Детско церемониално кимоноЦелта на изработването на детско кимо-

но е да се отбележат многото превратни мо-менти в живота на детето: о-шичи-я (чества-но на седмата нощ от раждането), мия-маи-ри (първото му влизане в храм), шичи-го-сан (фестивали, отбелязващи порастванетона детето при третата, петата и седмата мугодина). Детското церемониално кимоно есимволично натоварено с пожелания заздраве и растеж. Използва се червен илижълт плат и декоративно обшиване, нар.„семамори“. Вмотивите присъс-тват костенурки,жерави, бор, бам-бук, сливови клон-ки, символизира-щи дълголетие ипросперитет. Спе-циално при мом-четата се срещакато мотив шаранили воин, израз науспех в живота ивоенните подвизи.

Криси ЕНЧЕВА

Кимоното - традиция и още нещо

Не сме за изпускане, защото ако някойни пусне, ще овършеем града отвсякъде

Fight Back:

Може би повечето отвас са чували вече за тезихорица, а може би все още неса. „Fight Back“ са едни отмногото млади музиканти,но са специални, защотодвама от нейните членовеучат в нашето училище −Христо и Георги. С тях сиполафихме малко. Момчета-та споделиха много луди ис-тории, но не се наемам дапредам колорита им, защо-то се губи чарът на разказа-ното, когато ги няма енер-гичните жестикулации наИцо и убийствените физио-номии на Георги. Тях трябвада ги видите с очите си. Георги Ицо

Според скромните минаблюдения, учениците

от нашата гимназия пъту-ват из чужбина при всякавъзможност. При това поч-ти всеки разказва за непри-ятни ситуации, в които се еoхарчвал повечко единстве-но и само, защото не е мо-гъл да докаже, че е ученик(имам предвид различни ви-дове намаления в хотели,музеи, кина и т. н. − неща,нормални за западнитестрани).

Ето защо се чувствамдлъжен да ви съобщя, че отмного отдавна световнатаобщественост, благодаре-ние на множество междуна-родни организации, е наме-рила решение на проблеми

от този тип. То се наричаISIC (International StudentIdentity Card) и IYTC(International Youth TravelCard) − всички ученици нагимназията са на необходи-мата възраст, което им даваправото да притежават идвата вида карти. По същ-ността си това са кактоинтернационални доку-менти, удостоверяващифакта, че притежателятим е ученик (студент), та-ка и карти, предоставящидоста на брой предимства:

� Преференциалницени при пътуване,включващи билетни (ле-тищни) такси, разноскипо настаняване и заст-раховки.

� Отстъпки при по-сещение на музеи, гале-рии, магазини, ресто-ранти, кафета, заведе-ния за бързо хранене;Най-хубавото е, че вечесъществува мрежа отобекти в България, къде-то притежателите накартите получават от-стъпки. Дори и любими-те ни учители не са заб-равени, за тях са пред-назначени ITIC (Inter-national Teacher IdentityCard), срещу която теполучават същите пре-ференции.

Какво по-хубаво от то-ва, освен че всеки може даси осигури една от карти-те за период от една годи-

на на цена десет лева,придружена от лична кар-та, удостоверение от учеб-ното заведение/бележники снимка. Най-близкотомясто, където се издаваткартите, е офисът на USITCOLOURS в Пловдив, на-миращ се на улица „Конс-тантин Гълъбов“ 12 (ули-цата на GGBG, Globe, КА-НАПЕ).

Единственото, коетомога още да добавя, е − из-вадете си ISIC сега, защотоскоро ще станете на 25 итогава, колкото и да ви сеиска, никой няма да ви я да-де.

Ако все пак има нещонеясно, можете да отидетена www.isic.bg, за да ви сеизбистри всичко.

ban4ev

ISIC и IYTC - международнопризнати карти

30 януари 2006 г. страница 13Занимавка

Намаления, отстъпки, туй-онуй...

Ето ги въпросните

чудесии

На 12.01.2006 (чет-въртък) 130 ученицина ЕГ „Пловдив“, изб-рани на случаен прин-цип, взеха участие ванкетата на нашиявестник, като отгово-риха на въпроса: Кой елюбимият ви предмет

в училище? В нея тетрябваше да посочатедин предмет, койтоим доставя удоволст-вие и един, в койтопроявяват добри за-ложби. Запитванетобеше направено из-между 65 момичета и65 момчета. Предста-

вяме ви резултатите:За предмет, доста-

вящ най-голямо удо-волствие на гимназис-тите, са посочени ча-совете по история(18%), следвани отматематика и геогра-фия (14%). Като по-

развлекате-лен език сепосочва анг-л и й с к и я т(12%), ан е м с к и я ти з о с т а в адоста назад(8%). Равенпроцент от

представителите нанежния пол (17%)сочат историята иматематиката занай-развлекателнипредмети, плътноследвани от геогра-фия (13%). И за по-голямата част отмомчетата (20%) ис-торията е най- разв-лекателният пред-

мет, а второто място епревзето от географияи физическо възпита-ние (14%).

Неочакван обратнастъпва в категория-та „предмет, в койтоучениците проявяватнай-добри заложби“,защото немски език иматематика (по 13%)завземат първото мяс-то, оставящи след се-бе си история и анг-лийски език с по 12%,а на трето място се на-режда философия с10%.

Разгледана за раз-личните полове, ста-тистиката приема

следния вид. 18% отмомичетата сочатнемски език за пред-мета, в който са най-добри. При тях лите-ратурата и математи-ката си поделят второ-то място (15%), а тре-то остава за филосо-фията (12%).

Момчета, от своястрана, са най-талант-ливи в история (18%),среброто присъждатна часовете по анг-лийски език (15%), абронзовият медал ос-тава за математика,география и химия(10%)

ban4ev

Пред фактите и боговете мълчатРезултати от

анкетата на ДелтаТе за любим предмет

в училище

Взимайки под внимание идвата критерия, по които саоценени предметите, лесно

може да се заключи, че най-предпочитаният от ученици-те на ЕГ „Пловдив“ предмет

е ИСТОРИЯ!!!

Отворени публикации 30 януари 2006 г. страница 14

От страница 1Сега си задавам въп-

роса, какво ми даде ЕГ„Пловдив“. На първомясто, естествено, зна-ния. Въпреки скромниями среден успех от дип-ломата (5.38), в години-те, които прекарах тук,научих много неща, ед-но от които е как с леко-та да преодолявам труд-ностите. И мисля, четук е мястото да благо-даря на човека, който менаправи човек, на моякласен ръководител.БЛАГОДАРЯ ВИ, гос-пожо Емилия Камено-ва! Благодарение на васзаобичах литературатаи открих нови, необятни

светове. Другият педа-гог, когото много ува-жавам, е госпожа ЛидияВасилева (по немскиезик). Благодарна съмӟ, че в 10-и клас ни взе иуспя да ни изкара докрая. Тя е един наистинаизключителен препода-вател в своята област -немски език − и по нищоне може да се сравнява сучителката, която нипреподаваше в 9-и клас.Не ӟ помня името. Пом-ня само прякора ӟ, нопредпочитам да не гоказвам.

Като заговорих как-во ми е дала ЕГ „Плов-див“, се натъквам навъпроса, „А дали нещо

ми отне?“ Може биединствено множество-то безсънни нощи, пре-карани над учебника поистория в 12-и клас (всепак бяхме при госпожаСулева). И при толковамного блъскане не ус-пях да изкарам повечеот 4. И все пак си дока-рах успеха до 5.60?

И ето че аз отновосъм на прага на едно но-во начало. А, както ка-зах по-горе, всяко новоначало е трудно. НО азвярвам, че ще се справя.Няма начин, все пак съмвъзпитаничка на ЕГ„Пловдив“.

Ili, випуск 2005,Д клас

ЕГ „Пловдив“ - моят втори дом

Продължение от миналия брой

Хриптенето зазвуча отново, този пътточно до трупа, зад който се криеше мрач-ният силф. Акзар хвърли бърз поглед къмпредполагаемия враг и въпреки че беше за-почнало да се смрачава, силфът успя да раз-гледа съществото, което жадуваше кръвтаму. Двуметрово съсухрено тяло се крепешена тънки като вейки крайници, които обачекриеха неподозирана мощ. Съществото сис-тематично разкъсваше трупа, до който Ак-зар бе притихнал, пъхнало гротескната сиглава в гръдния кош на нещастния кон. Замиг сивата светлина на здрача осветистраховитият череп на съществото. Ма-сивни челюсти, пълни с къси остри зъби,примляскващи и разкъсващи гниещатаплът, черни, овъглени очни кухини, от коитобликаше чернота, студена като смъртта.Смърт, помисли си Акзар. Толкова многосмърт. Духовните остриета зажужаха исилфът се хвърли в атака.

* * * *И сега, на третия ден от безумната му,

продиктувана от гняв постъпка, той, Ак-зар’Ул, повелител на Духовните остриета иподгласник на Третия дом на мрачните сил-фи в Мълчаливите планини, се готвеше дапосрещне безславната си смърт. Трети денсе изплъзваше на преследвачите си, но знае-ше, че няма да може да продължи още дълго.Дори невероятната издръжливост на сил-фите си имаше граница, а той я бе надхвър-лил многократно. Знаеше, че създанията отбездната не са изгубили следите му, защо-

то те виждаха магията около него. Знаеше,че единствената му надежда е да ги изпре-вари и да се добере до укрепленията на наро-да си в Сенчестите гори. Бе толкова близо...но не хранеше илюзии, че ще успее. Всичкощеше да свърши тази нощ; смъртта му ще-ше да потъне в мъглите заедно с предупреж-дението, което носеше.

Акзар спря за момент под клоните на ве-ковен бор. Тук често валеше; силфът усеща-ше първите капки да идват за-едно с настъпващияздрач. Може би вече сеопитваха да го обгра-дят? Дори така да беше,нямаше да нападнат преди да се стъмни, ко-ето означаваше, че има още малко време.Изход? Какъв шанс имаше той, дори с цяла-та мощ на мрачните силфи, срещу пълчища-та, завърнали се от отвъдното? Силфътизвади Духовните си остриета и разгледаоръжията още веднъж. Представлявахаединствено къси дръжки от ятагани, точнокопие на онези, които Акзар бе изгубил повреме на клането. Единствено притежате-лят на оръжията имаше силата да ги извикаот небитието. Всеки мрачен силф имаше ко-пие, подобно на това. От най-ранна възрастизгнаниците се обучаваха да призоваватсмъртоносните остриета, изтъкани отсветлина и мрак, които можеха да минатбезпроблемно през всяка броня, разкъсвайкии изгаряйки единствено плътта отдолу. Занарод, борещ се за оцеляването си всекиден, това бе изключително важно. Или живе-

еш, или умираш.Акзар се ослуша. Ордата приближаваше.

Дори не криеха присъствието си. Знаеха, чеще спечелят. Остриетата изникнаха от ни-щото в ръцете на силфа, излъчващи синкавамъртвешка светлина, горящи с тихия сиогън. Акзар прошепна древната клетва насвоя народ и се хвърли срещу стената отужас и смърт, изпречила се пред него. Поро-

ят плисна.Мъртвите або-

минации се опитвахада го обградят.

Страховити челюсти имумифицирана плът се протягаха

към силфа, жадуваха кръвта му, искаха да за-доволят вечния си глад с неговия живот. Пи-съци, дошли от най-мрачните дълбини набездната, се изтръгваха от гърлата на чу-довищата. Бавно, сякаш разполагаха с цяла-та вечност, те се влачеха към искрицатаживот пред тях; сякаш не виждаха нищодруго, нито препятствията, нито разруше-нието, което мрачният силф изсипваше вър-ху гниещите им тела.

Акзар отстъпваше все по-назад и всепо-назад. Ятаганите му свистяха, докаторазсичаха мъртвата леш пред него. Безбройтела, чиито души отдавна бяха намерилипокой, изникваха сред дърветата и принуж-даваха силфа да отстъпва. В началото сис-тематично и обмислено, сега воинът нана-сяше хаотични удари върху враговете си,разкъсвайки телата им, разхвърляйки край-ници във въздуха. Порой от мъртва плът се

изсипваше около Акзар редом с дъжда. Всеповече се стесняваше кръгът около него,все повече трупове падаха в краката му, на-мерили вечен покой, но ордата сякаш няма-ше край. Времето на силфа изтичаше. Сили-те му го напускаха, едва задържаше остри-етата в реалността. Беше сам в мъглитена гората, застанал върху купчина от тру-пове... Изведнъж го изпълни гняв. Ярост, как-вато не бе и мислил, че е възможно да изпи-та. Огън потече във вените му, а ятагани-те засвистяха с подновена сила. Акзар чувс-тваше, че може да материализира яросттаси, толкова силна, че поваляше цели редициот ходещи трупове. Необяснимата сила гоизпълваше все повече с всяка изминала се-кунда; единственото, което чувстваше, беяростта, така могъща, че започваше да гу-би съзнание и контрол над силите си. Единпоследен проблясък и мракът отново мупредложи закрилата си.

* * * * *Когато се съвзе, Акзар трудно повярва,

че е възможно да е жив. Единственото, кое-то помнеше, преди мракът да го погълне, бе-ше собственото му отражение в кална лок-ва − лице, изкривено от гняв, чиито очи из-лъчваха гибелен кървавочервен пламък. Сегатова му се струваше като сън, но хилядитетрупове около него говореха друго. Силфътвдигна горящия си поглед − трябваше дапродължи към родината си. Към Мълчаливи-те планини.

Copyright 2005 TDO, All rights reserved.

Пътят на гнева TDO

разказ

Учебният процес е сложен про-цес − той се осъществява с участи-ето на две страни − ученици и учи-тели. Предполага се, че учителитедават знания и акъл на учениците, итова донякъде е така. Но задачатана учителите не е просто да изреци-тират урока пред класа, нали? Тукще фокусирам върху другите ас-пекти на работата на преподавате-лите и по-скоро на тези, работещи всчитаната за най-елитна гимназия вграда. Нека започна с това, коетопърво ми идва наум − извънкласна-та дейност. Все пак тя е задължи-телна част от модерната европейс-ка и американска образователнасистема. Сега ви давам време да сесетите за всички клубове, ръково-дени или насърчавани от учители.Аз лично се сещам за... нула. Нямали да е добре, ако, примерно, един

преподавател събереученици с изявен инте-рес по математика, фи-зика или език и ги запоз-нае един с друг? Илизвучи старомодно. Но неи за тези ученици, коитотърсят контакти, поле заизява и работа в екип.Сега ще ви прехвърля надруга вълна − а именнодали на учителите им пу-ка за знанията на учени-ците. Да, има и такива −за тях най-важното е даса сигурни, че по- голя-мата част от класа успя-ва да усвои материала.Прекланям се пред таки-ва преподаватели, защо-то като че ли наистинапрофесията е в голямастепен смисълът на жи-вота им. Но в същото

време се сещам за даскали (казвам„даскали“, за да избягна повторе-ние), за които изглежда смисълътда идват в училище се изразява втова, да присъстват в часовете и даспазват плановете и сроковете, ус-тановени от директорите. Този типучители имат рядката способностда са с гръб към класа точно в мо-мента, в който всеки преписва, даречем. Те не са способни да усетятцигарения дим, идващ от тоалетни-те, и никога не им е минавала презум мисълта „Ако вляза в тоалетни-те, дали ще заловя пушачи в дейст-вие?“. Бягството от отговорност епричина за развалянето на автори-тета не само на образователнатасистема, а и на редица други инсти-туции в страната (като КАТ, митни-ци, данъчни и т.н.). Тука спирам спримерите, тъй като вестникът не ес обема на известните националнивсекидневници, и оставям още дос-та проблеми недоизказани. Катозавършек искам да изясня няколконеща. Първо, ако учителите искатпоне малко от малко да променятпредставения по-горе стереотип,нека се заинтересуват от това, как-во мислят учениците, и (както мно-жество пъти са били призовавани)нека вземат участие във вестника(поне за морална подкрепа, да не сечувстваме сами, а и както в начало-то споменах, това е двустранна ко-муникация, нека и те кажат нещо занас, примерно колко мързеливисме станали и как се е преобърналаценностната ни система). И второ −да не приемат тази статия като ост-ра критика, а като възможност заобщуване. Все пак отминаха време-ната, когато изразяването на личномнение беше престъпление.

Лъчезар, 10-ж

Гледна точка

Отмина още един петък под знака на фа-талното число 13. Глобално явление е да сесчита, че именно на този ден е най- вероятнода се случи някакво нещастие, начинаниятани да претърпят крах или просто да не сме вкондиция. Най- популярната теория за произ-хода на това суеверие е легендата за Тайнатавечеря на Иисус Христос и неговите апосто-ли, 13-ият от които се оказва предател. А Раз-пятието се отбелязва именно в петък споредхристиянските обичаи. Свързва се и с факта,че Грегорианският календар винаги има 12 ме-сеца, въпреки че астрономически е по-точнонякои години да съдържат 13 месеца. Подобнона най-известното обяснение за паническиястрах от петък, 13 (параскаведекатриафо-бия), в скандинавските страни е популяренмитът за 12-те божества, които празнуваливъв Валхала, когато богът на пакостите Локидошъл непоканен и наредил на Ход, слепия богна тъмнината, да хвърли стръкче имел върхубога на радостта Балдер. Той бил убит на мяс-то, при което Земята била потопена в мрак и

скръб. Историците пък посочват краля наФранция Филип IV Хубавия за виновник за то-ва суеверие. Петък, 13, 1307 година по-голяма-та част от легендарните воини от Ордена натамплиерите са арестувани и екзекутиранипо обвинение в ерес. И всичко това заради ми-тичното им съкровище, до което кралят та-ка и не се докопал. Като за капак, нумеролозитедоказват, че ако се съди по Грегорианския ка-лендар, ден 13 от месеца е малко по-вероятно дасе падне петък.

Въпреки психарията около това число, въп-реки отказа на много хотели да имат стая№13, 13-ти етаж или 13 гости на официаленприем, въпреки че личности от ранга на МаркТвен, Наполеон и Рузвелт са известни и с тазиси фобия, едва ли този ден е по-фатален отвсеки друг ден на месеца. Все пак денят е нап-равен за човека, а не човекът за деня... Тъй чеда не „вер“-ваме „всуе“ (напразно) във „всуе-ве-рия“, те са само една фикция на човешкия ум.

Анна

Оолеле, петък 13 бе...

Спорт 30 януари 2006 г. страница 15

Сряда вечер. 21:45 ч. Телевизоръте включен на БТВ. Бирата и кар-

тофките (в повечето случаи) са намасата. Всичко е в очакване. И... из-ненада! ТЯ сяда на масата.

Идеята, че футболът е изцяломъжка територия, започва все пове-че да губи смисъла си. Колкото имъже да го отричат, жените иматпълното право да се интересуват отспорта и да релаксират на футболнимачове (става въпрос за телевизия-та, защото релакс и футболен ста-дион изобщо не се връзват).

Ако се опрем на историята, са-ми ще видите, че жените бавно, носигурно, навлизат във всяка еднасфера, определяна за табу за полаим. Като се започне от образовани-ето, през правото на гласуване, тачак до участието във властта. Вре-ме е и футболът да се поклони нанежния пол, както са правили мили-они:)

Да се върнем към релакса. Как-во по-хубаво от картината на краси-ви мъже с невероятни тела, които сепотят здравата в продължение нацели 90 минути! Такова удоволст-вие за окото. Докато мъжете гледатиграчите в краката, жените обръщатвнимание на малките подробности.Не ми казвайте, че не сте забеляза-ли страшно sexy устните на Руудван Нистелрой или сладката бра-дичка на Давид Трезеге. А какво щекажете за невероятните сини очи наФреди Люндберг? Колко жалко, чее хомосексуален. Каква загуба зачовечеството (поне за женската муполовина). Спирам дотук, защотоима опасност да ме обвинят в пре-дателство − шведите хич не ги оби-чаме. Но красотата си е красота...Добре, добре, спирам.

Та за 90-те минути наслада. То-ку-виж, някой вкарал гол и в еуфо-

рията небрежно сваля фланелкатаси. А после 0:0 бил добър резултат.Къде ти... А като започнат да лежатпо земята в неудържима агония, какда не им съчувстваш. Горкото съ-щество!

Тези мисли ви звучат страшнопознато нали, момичета:)? Защототака прохождат всички жени въвфутбола (говоря за публиката, афутболистките − да не си до тях, акозагубят мач). Това е началото. Ни-кой не може да ме излъже, че едномомиче започва да гледа футбол,защото ӟ харесва как 20 човека ти-чат след едно кръгло топче. Коя къ-де чула и видяла някой си Бекъм,харесало му на девойчето, взело дасе интересува − ама то цяла гилдия,кой от кой по- „интересни“.

Заговорихме за Бекъм. Товамомче се продава като топъл хляб.Клюките по негов адрес може би щезапълнят десетина тома поредица...което е идея:) Дори онази откровенотъпа история със сър Алекс Фергю-сън и бутонката стана толкова по-пулярна, че в Музея на Мадам Тю-со в Лондон върху веждата на во-

съчния Бекъм бяха лепна-ти две лепенки. Ех, тезимедии, как да не им се рад-ваш − от мухата та чакслон.

Друга подобна знаме-нитост − онова „сладурче“Роман Абрамович. Толко-ва го предъвкваха и изс-тискваха, че накрая чове-чецът се чудеше къде да сескрие. Има пари, раздаванапред-назад, ама то такане става. Трябва малко фи-нес да се вкара, да се пра-вят смислени неща с тезипари. Пък кой го знае, мо-же и да има някаква цел.Въобще футболът е голя-ма комерсиализация.

Като стана въпрос закомерс... искам да споме-на, че много ме радватфилмчета от рода на „Дариташ като Бекъм“ и„Момиче за милиони“ (ко-

ето няма нищо общо с футбола, ное важна идеята), където момичетауспяват да пробият и стават the bestв жанра. В никакъв случай не съмфеминистка − пичове, големи стесладури:). Радва ме това, че се вкар-ва малко свежест и разнообразие вконкретните ситуации. (Това не оз-начава, че например филмът „Goal“не ми хареса − напротив супер е, аконе сте го гледали, препоръчвам.)

В случая свежестта е налице.Дали с нови прически, или с някоядруга изцепка (от рода на неявяванена допингтест и 8 месеца наказаниеили пък разни момченца, които всеизпускат дузпи), дали с красиви же-ни като аксесоари към имиджа.Всичко по реда си.

Смятам, че за женското присъс-твие също трябва да има място. Вмомента жените към футбола се от-насят така, както мъжете към праш-ките или балета например. Умноже-ни на кръст, всичко е ОК. Но така...знам, че се подсмихвате, не ме лъ-жете:).

И, в крайна сметка, всичко е

въпрос на поглед към нещата. Немога да виня, че тези или онези мо-мичета се интересуват повече отгримове и прически, нито момчета-та за... същото.

Лично за мен е много сладко,когато момичета говорят за фут-бол. Следващият път се заслушайтеи ще видите колко е приятно. Чуйтеги как се оплакват, че е лято (защо-то няма мачове, иначе това не би сеслучило), как се радват, че този евлязъл в игра, а на онзи му е про-вървяло и... най-вероятно частта сфланелката:). Забавно е, нещо като„Сексът и градът“, но може би„Футболът и градът“. Онези същи-те 4 мадами, но най-често използва-ната дума няма да бъде sex, а фут-бол.

Може да ги чуете как си припя-ват не Gloria Gaynor и „I will sur-vive“, а „Glory, glory Man United“ иагитката (тук съм пристрастна, си-гурно се сещате чий резултати сле-дя:)). Може да ги видите да гледатзлобно, както само жените могат,най-секси парчето на годината − незабелязахте ли малката гривничка седни „красиви“ букви − Arsenal?!Ето защо. И още хиляди, хилядипримери.

Като обобщение ще кажа, че ня-ма нищо лошо да делим. Каквото ида било − дивана, дистанционното,шалчето, фланелката. Споделянетона емоции е страхотно изживяванеи много ще загубите, ако не сепробвате. Въобще спортът е единневероятен начин за комуникация икакто радостните, така и тъжнитемоменти имат своя чар, когато сасподелени.

И едно обръщение към тези, ко-ито не се вълнуват от темата фут-бол − няма значение, стига да нами-рате други начини за връзка със све-та около вас. Всичко си има своятакрасота. Трябва само да потърсиш.А ако, току-виж, сте се запалили −другият път знаете за кого да вика-те:).

Еница, 9-к

За футбола от друг ъгъл

� Продавам пиано„Weinbach“ За информа-ция: e-mail:atanas88@abv.bg0889/979220 − MиткоБанчев

� Търся handsfree (слу-шалки) за nokia. Евтинкода е. За контакти: Иво,12-е,ivailovassilev@gmail.com

� Търся момче за дуетна Деня на таланта. Акоима желаещи: Мая, 9-гклас,maia_beckham@gbg.bg

WWAANNTTEEDDКато вестник, четен не само от учениците на ЕГ „Плов-

див“, но и от учителите, „Делта Те“ желае да даде поле заизява и трибуна за мнения и идеи и на възпитаниците нагимназията, и на нейните преподаватели.

СКЪПИ УЧИТЕЛИ,редакторският екип на „Делта Те“ ви моли да вземете учас-тие в списването на всички следващи издания. Ученическо-то мнение е само едната страна на засегнатите във вестни-ка въпроси. Ние искаме да отразяваме гимназиалния животв ЕГ-то пълно и точно.

Всичко, което искате да кажете, може да бъде публи-кувано в избрана от вас форма.

Материали изпращайте на e-mail-а на вестника:deltate@gmail.com или се свържете с нас.

Издирват се редакториАко имате жела-ние и ентусиа-зъм да станетечаст от редак-торския екип, из-пращайте своиматериали наизбрана от вастема наdeltate@gmail.com

Очаквамевашите обяви наe-mail:deltate@gmail.com

Истории по коледно време!

Крайният срок за изпра-щане на истории вечемина! Сега остана да

открием коя история енай-добра! Очаквайте вследващия февруарскиброй на „Делта Те“ пуб-ликация на историятаи интервю с автора ӟ!

Елица ГАБРОВСКА, Ани КОДИНОВА

Или за 90-теминутинаслада

Трудно е да бъдеш футболенфен в България. Отиваш на стади-она заедно с още не повече от2000-3000 „идиоти“ и гледаш без-хаберието и некадърността на 22човека, които гонят една топка. 90минути си пилиш нервите, като симислиш: „Кога ли и наш’те ще за-играят като в Италия, Испания,Англия и другите силни първенст-ва?“. Псуваш съдията и противни-ка, защото те са виновни за всичко,което се случва в ущърб на твояотбор. Защо е това?! Надали всекиможе да си отговори на този въп-рос. Но отговорът е доста прост.Заради густото. Заради любовтакъм цветовете. Заради тръпката.Тази тръпка, която познава самоедин истински фен. Само този,който всяка седмица е с отбора,който всяка седмица е с приятели-

те на трибуните. Тези приятели,стадионът − това е неговият вторидом, това е неговото второ семейс-тво. Там той се чувства в свои во-ди. Там можеш да излееш цялатанегативна енергия, насъбрана презседмицата. И това е тръпката,тръпката от радостния миг или оттъгата. От гола или пропуска. Отневероятните победи и тежките за-губи. Въпреки това не е лесно даси фен. За тази тръпка хабиш вре-ме, пари, нерви. Както се изразява-ше един приятел − „Да си фен вднешно време в България, трябвада си мазохист“. Ами така си е, ма-зохисти сме и ще продължим дасме такива, защото живеем с отбо-ра, носим го в сърцата си и ще гоносим винаги, защото това е наши-ят отбор, това е нашата наслада.

Даниел, 12-а

МЪКАТА ДА СИ ФЕН?!

И като заговорихмеза Бекъм...

� Самолет среактивен дви-гател значи са-молет с бързиреакции!

� Я да го ви-дя написано какзвучи!

� За домаш-на работа − за-дачите следучебника!!!

� Януариима още еднаолимпиада, коя-то е пролетта.

� − Госпожо,лошо ми е!

- Забранявамда ти е лошо.

� Аз не могавинаги едновре-менно да мисляи да говоря пра-вилно!

� Ти не слу-шай какво пишетой!!!

� Потрет-вам го за чет-върти път

� Не пипай-те съоръжения-та по прозорци-те (пердета-та)!

� - Госпожо,повръща ми се.

- Е, стига стоя черен ху-мор.

� До края насрока ще съмглуха и вече ня-ма да ме чува-те.

� Бургас еизвън града!

� Млъкнете,защото ще зат-воря прозорци-те и всички щесе издушите!

� Не се прес-таравай да типодсказват!!!

� Няма дате слушам ида мислиш до-ри?

� Можетели, ако обича-те? Ехо, тамна последниячин? Ако оби-чате, можетели да си спре-те първотониво на реаги-ране???

� - Къде еМихаил?

- Счупи сиръката, гос-пожо.

- Е, все еднии същи... (сичупят ръце-те).

� На няко-го му звънит е л е ф о н ъ т .Май е твоят,усещам го вкраката си.

� Подчер-тайте липсва-щото „С“.

� Това еквадрат въвформата накръг.

� Слушам!При това с мо-лив!

� Те са сест-ри от един пол.

� Докато гокажа на българ-ски, го казах по-скоро на немс-ки.

� Не да секаже − трябвада се произнесе!

� Светнетепердетата!

� Че аз нямада обикалям отнас до вкъщи иобратно!

� Препаратс двойно дейст-вие − хем цапа,хем чисти!

� Това сачаст от поло-вината от ду-мите, които щевземем днес.

� Да излеземвънка да се по-разкрачим...

� Пълни ма-рули отвсякъдевсички сте (привръщане на кон-тролни).

� Който не

иска да слуша,да изключи.

� Не говоре-те, образуватеми шум!

� Сграбчвамсе пише с Б, за-щото в множес-твено числостава ОГРАБ-ВАМ.

� − Г-жо, съсзапетаи ли даги напишем?

− Да, нареде-ни като наде-нички.

� Неме гле-д а й т еподозри-телно за-ради то-зи пакетс фъстъ-ци на бю-рото!

� Да...мм... Койчете? Че-те ли ня-кой? Ааа,аз чета!

Смейте се, по дяволите 30 януари 2006 г. страница 16C M Y K

C M Y K

ББииССееРРии

ЕКИП „ДЕЛТА ТЕ“

Редакторски екип:Петя МИТЕВА, Камелия ПЕТРОВА,

Ивайло ВАСИЛЕВ, НадеждаИВАНОВА

Репортери:Лъчезар АТАНАСОВ, АтанасБАНЧЕВ, Маргарита ПЕЕВА

Фоторепортери:

Георги СТОИЛОВ, НиколаТОДОРОВ, Моника ЗАПРЯНОВА

е-mail: deltate@gmail.com

Този вестник е осъществен с помощта исъдействието на ИК „Марица“ - Пловдив� � �� � � � � �� � � �

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

��

�

��

��

NNoo CCoommmmeenntt

Свежи пожеланияЧестита нова 2006

година! Сигурно ви еписнало от стандарт-ните „здраве, щастие икъсмет“, затова ви по-желавам:

- здравето ви никогада не е в състоянието, вкаквото е градскияттранспорт;

- да спечелите тол-кова пари, колкото е об-щата сума на рушве-тите и подкупите вБългария през 2005 годи-на;

- шестиците ви да севъдят и множат катозастрахователнитекомпании;

- да водите спокоенживот, на бавни оборо-ти, като предприятиеот социализма;

- с приятелите си дасте задружни и да севъртят около вас катободигардове около мут-ра;

- да се образовате, зада не станете като ви-цовете на Къцито;

- болестите да бягатот вас, както знаците− от магистралата!

Лъчезар, 10-ж

� � �� � �

Лъчо, 10-ж

Снимката еистинска, ако искатеда се уверите, идете

на Централна гара

�

�