НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ – ЛОНДОН

Август, ‘2017

П. Алексиев

Националната галерия в Лондон се намира в центъра на града – на Trafalgar Square. И в нея, и пред нея е винаги оживено. Така беше преди 9 години, когато бях там за пръв път, а също и при няколкото ми посещения през годините. Защото всичко е забележително: и картините и скуптурите в

галерията, а около нея: черквата St.Martin in the Fields, гарата Charing Cross,

Националнатa портретна галерия, монументите на площада, книжарниците, близката Somerset House и пазарът Covent Garden, Leicester Square …

В National Gallery имаше изложба на картини на Джузепе да Римини от 15 век и постоянно изложените много стари римски и италиански творби, Тициан, Учело, Бронзино, Лукас Кранах ... и, разбира се, Леонардо, Микеланжело и Рафаел... и то – като начало. Малко са подобни съкровищници по света – Louvre в Париж, Zwinger в Дрезден, Uffici във Флоренция (тези, които съм посещавал) и още няколко.

Leonardo Michelangelo

Raphael Titian

Titian:

Семейство Вендрамин

Издайническите пари Венера и Адонис

Lucas Cranach:

Милосърдие

Саксонци

Sandro Botticelli: Венера и Марс

Giorgione: Поклонението на царете

Плакат за изложбата на творби на Giovanni da Rimini

Изложените древни картини (не се разрешават снимки) са от зората на възрожденското италианско изкуство, но представляват както исторически, така и художествен пример. Още в началото на 14 столетие значението на изкуството и човешките образи на светците оказват влияние върху културата на образованите италианци.

Jacopo Tintoretto: Христос измива краката на апостолите

Jacopo Tintoretto: Раждането на Млечния път

Peter Paul Rubens: Чудото с риболова

Peter Paul Rubens: Селяни

Murillo: Автопортрет Murillo: Света Богородица

Velasquez: Венера

Rembrandt: Автопортрет на 34 Портрет на Хендрике Стофелс

Rembrandt: Автопортрет на 63

Andrea del Sarto: Млад мъж Annibale Carracci: Светото семейство и Йоан

Bronzino: Млад мъж Correggio: Ecce Homo

Canaletto: Венеция

Guido Reni: Сузана и старците

Jacopo Bassano: Пътят към Голгота

Lorenzo Lotto: Семейство Volta

Lorenzo Costa: Koнцерт

Paolo Uccello: Битката при Сан Романо

Paolo Veronese: Уважение Невинност

Paolo Veronese: Изневяра Ribera: Яков

Anthony van Dyck: George Gage

Anthony van Dyck: Лейди Тимбелби и сестра й Дороти

Diego Velázquez: Св. Богородица Francisco de Goya: Dona Isabel de Porcel

El Greco: Христос разгонва търговците от храма

Francois Boucher: Pan and Syrinx

Jean-Honoré Fragonard: Психея

Nicolas Poussin: Вакханалия

Nicolas Poussin: Пейзаж

Ingres Jean-Siméon Chardin: Млада учителка

Jean-Antoine Watteau: Любов

Seurat

Van Gogh

Willem Duyster: Бой

Nicolaes Berchem: Селяни

Hans Holbein: Посланиците Hans Holbein:Erasmus

Pieter Bruegel стари: Пейзаж

Joseph Mallord William Turner: Датски кораб

Joseph Mallord William Turner: Temeraire в бой

Joseph Mallord William Turner: Изгрев слънце

John Constable: Weymouth Bay

Joshua Reynolds: Lady Cockburn Thomas Gainsborough: Hallett

Thomas Lawrence: Emily Mary Lamb Thomas Lawrence: Queen Charlotte

Снимките (от фотоапарат или от интернет) нямат високо качество, те са

само на част от класическите творби, не могат да заместят оргиналите и не са придружени от анализи. Тогава защо ги публикувам? Защото дори от тези снимки личи огромното разнообразие на теми и сюжети, на съдържание, на развитие на действието в класическото картинно изкуство. В композициите са разкрити продължаващи разкази, библейски или житейски истории, в портретите има характери, изображенията представят виждането и отношението на художниците към проблемите и смисъла на

темите. Символите са от реалистично естество, фигурите са от живота, дори образите от библейските и евангелските сюжети са на живи хора – всичко е близко до наблюдаваното от зрителите в околната действителност и свързват

представите на хората с магическото въздействие на изкуството. Зная от разказаното от моите внуци, че от ранна възраст децата в някои страни организирано посещават културни събития: изложби, концерти, театър и подходящи музеи и това се поощрява. Така тези от тях, които имат склонност да свързват своето въображение с творби от изкуството, започват да изграждат способност за възприемане на художествените символи, да

отличават изкуството от кича (а кич има навсякъде). Защото няма как да се обясни с определения що е изкуство – всеки сам трябва да създаде критерии за оценка, а това става с много гледане, слушане и съучастие на оргинални и високо оценени от критиката художествени произведения.

Значението на критиката също е огромно. В малък град като Ямбол има творци на изкуство – артисти, музиканти, художници, има и ценители. Почти винаги се публикува информация за предстоящи културни прояви. Но не съм чел критика – нито обективна, нито субективна – за случилите се събития.

Отзиви има само с рекламен характер – и все положителни. Така творците не се ориентират в развитието си. Обществото, околните са от съществено значение. Дъщерята на наши приятели е била единствена в класа си, която не е посочила, че любимата й музика е чалгата! Почти няма желаещи за ямболската детска хорова школа.

Отдавна не съществува ямболският детски цигулков оркестър на Виолетка Вълкова, който завоюва най-високи отличия на Европейските музикални празници в Неерпелт (детският хор – също). В Ямболският камерен оркестър само 2 от музикантите са от Ямбол. Повечето от останалите са от Сливен,

Бургас, стара Загора и дори от Пловдив. Малцина са децата в музикалните школи по пиано, не зная за цигуларчета. Няма масово уважение към стремеж на децата за музикална, артистична и изобразителна подготовка извън училище. Изкуството се цени от ограничен брой ценители – наколкостотин за град като Ямбол. Те са на концерти, на изложби, на театрални представления.

А само учителите и другите, считащи се за интелигенти, са много повече.

Мисля, че това е период в развитието на всяко общество, преминаващо от авторитаризъм към демократично управление – та нали демокрацията е

управление от народа – какъвто е народът – такава е и демокрацията. Други народи са преминали по този път, ще преминем и ние. Уверен съм, че ще

дойде време, когато културата ще бъде издигната в култ и изкуството ще бъде уважавано и необходимо. По увеличаването на интересуващите се от концерти, театър и изложби съдя, че има прогрес. В България има достойни творци на изкуство – артисти, музиканти, художници, писатели... и то – на европейско равнище!