Äетсêо спèсанèеÄетсêо спèсанèеÄетсêо спèсанèе

Êаìбанêа

Ñ блаãословенèето на Âарненсêè è Âелèêопреславсêè Ìèтрополèт Éоан

броé 2 (ãоä. 3) септеìврè, 2014Èзäанèе на õраì „Ñв. Àтанасèé““„ Âарна

Павел 10г.

Андреа 8г. Лучия 5г.

Виктория 8г.

Весимира 10г.

Димитрия 3г. Александър 7г.

Ния 8г. Марина 7г.

Божена 12г.

Боян 9г.

Анастасия 10г.Моника 8г.

Мария 12г.

Елица 9г.

1

Ãоспод и Спа-сител Иисус Христос по-

страдал и умрял за нас. На планината Голгота поставили три кръста и разпъ-нали Иисус Христос между двама раз-бойници. Христос умрял, учениците Го погребали, а по-късно той Възкръс-нал и се възнесъл на небето.

Голгота и Гробът Господен останали под властта на езич-ниците. Езичници-те не вярвали в Бога, а вярвали в идоли. Те тoлкова не обичали Христос, че искали да забравят за Него. Затова затрупали Гроба Господен и планината Голгота с камъни, пръст и ги оградили със скверни идоли. Но Христовите врагове загинали и Господ от-ново прославил светите места.

Свети равноапостолен цар Константин, след като познал силата на Христовия Кръст, повярвал в Христа от цялото си сърце и поръ-чал на майка си, царица Елена, да отиде в Йе-русалим, да очисти от идолите светите места, да намери животворящия Господен Кръст и да построи над мястото на разпятието и Гро-ба Господен огромен прекрасен храм.

Много трудове били необходими, за да се намери мястото, където езичниците затрупали с камъни животворящия Кръст. Идвайки на това мяс-то, Елена и Йеруса-лимският патриарх Макарий започнали да се молят на Бога. И се усетило дивно благоухание. Били на-мерени три кръста и гвоздеите, с които бил прикован Христос. За да разпознаят Господ-ния Кръст, докоснали с трите кръста един мъртвец. И когато го докоснали с животво-

рящия Кръст, мъртвецът възкръснал.Царица Елена с радост се поклонила на

Кръста и Го целунала, както и всички, които били наблизо. После патриарх Макарий се качил на един хълм и го показал на народа. А народът казвал: „Господи, помилуй”, рад-вайки се и славейки Разпънатия на Кръста наш Господ и Спасител.

Оттогава започнали да празнуват Въз-движението на Господния Кръст. Да отдава-ме слава на Бога, чест и поклонение во веки веков! Амин.

Превeде от руски език: Дияна Янчева

ВЪЗДВИжЕНИЕ НА жИВОТВОРЯщИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН

Църковни празници

Чества се на 14 септември

2

??????????????Намерете пътя на Света Елена от Константинопол до Йерусалим

Подготви: Данаил Стаматов

3

Приказен свят

Èмало едно време голяма восъчна свещ и тя, повярвайте ми, си знаела цената.

- Аз съм направена от восък и съм излята във форма! – каза тя. – Горя по-ярко от оста-налите свещи; моето място е на полилея или в сребърния свещник!

- Сигурно това е щастлив живот! – каза ло-ената свещ. – А аз съм просто от лой: потапя-ли са фитилчето ми в лойта, и така съм се по-лучила! Но все пак се утешавам с това, че съм истинска дебела свещ, а не някаква тъничка, пестеливо направена! Нали има и такива све-щи, които са потапяни само два пъти в лойта, а мен са ме топили цели осем пъти, докато не съм станала хубава и дебела свещ, такава, ка-квато трябва да бъде една свещ. Доволна съм! Разбира се, по-добре е, по-аристократично е да се родиш като свещ от восък, а не от лой, но нали не избираме сами положението си в света! Восъчните свещи ще попаднат в за-лата, в кристалния полилей, а аз ще остана в кухнята, но и тя не е обикновено място- нали кухнята храни цялата къща!

– Но има и по-важни неща от храната! – възкликна восъчната свещ. - Хубавото обще-ство! Да бъдеш свидетел на целия този бля-сък, да блестиш самата ти!... Днес, вечерта в къщата ще има бал, скоро ще ме вземат оттук

заедно с цялото ми семей-ство!

Едва успя да каже това, и всички восъчни свещи бяха взети, но заедно с тях бе грабната и лоената свещ. Госпожата лично я взе с изящната си ръка и я отнесе в кухнята. Тук стоеше малко момчен-це с кошница, пълна с картофи. В кошница-та се търкулнаха и няколко ябълки. Добрата господарка сама приготви и даде всичко това на малкото бедно дете.

– Ето ти и една свещичка! – добави тя. – Майка ти отново ще работи през нощта- све-щичката ще й потрябва!

Малката дъщеря на господарката беше тук и чувайки думата „нощ”, радостно въз-кликна:

4

– И аз няма да спя тази нощ! У дома ще има бал и ще ме облекат с прекрасна рокля с червени пан-делки!

С каква радост се изпълниха очичките й! Кол-ко блед бе блясъ-кът на восъчната свещ пред блясъ-ка на тези детски очи!

– Просто пре-лест! – помисли си лоената свещ. – Никога няма да забравя тези очи! А и аз никога пове-че няма да видя подобен блясък!

И в този момент сложиха свещичката в кошницата, покриха я с капака, и момченце-то я понесе към дома си.

«Къде ли ще попадна сега!- мислеше си свещичката. – При бедни хора – там едва ли ще се намери за мен и меден свещник, а во-съчната свещ ще сияе в сребърния свещник, ще се любува на знатното общество! Сигурно е много приятно да осветяваш избраното об-щество! А пък аз се родих лоена, а не восъчна свещ! »

И свещичката попадна при бедни хора, при една вдовица с три дечица, в ниска къ-щичка, която се намираше точно срещу бо-гаташкия дом.

– Боже, възнагради добрата господарка за всичко това! – каза майката. – Ех, каква чу-десна свещ! Има да гори цяла нощ.

И запалиха свещичката.– Апчих-апчих! – закиха тя. – Фу, как миришат на сяра тези свещи! Та-

кива няма да запалят в богатия дом!

А там също запалиха све-щи и през п р о з о р ц и т е на улицата се изля ярка свет-лина. Към бо-гаташкия дом заприиждаха карети с бога-то облечени гости. Засвири музика.

«Ето, че започна! – по-мисли си ло-

ената свещ и си спомни лицето на малкото момиченце, което сияеше по-ярко от всички восъчни свещи на света. – Никога, никога няма да го забравя! »

В този момент към масата дойде най-мал-кото момиченце в бедното семейство и с една ръчичка прегърна през вратлето братчето си, а с друга- сестричката си: то трябваше да им каже нещо наистина много важно, нещо, ко-ето няма как да кажеш по друг начин, освен на ушенце!

– Тази вечер, представете си, ще имаме го-рещи картофки!

А очичките му засияха от възторг. Све-щичката светеше право в очите на детето и тя видя в тях същата огромна радост, същото ог-ромно щастие, с които сияеха очите на онова момиченце, което мечтаеше за бал и червени панделки!

«Нима горещите картофи са също така-ва огромна прелест, каквато са и червените панделки? – помисли си свещичката. – Та радостта на момиченцата е еднаква!» И тя кихна, т.е. зацвърча; лоените свещички не могат да кихат по друг начин.

5Оцвети

Подредиха масата. Сложиха картофките. Колко вкусни бяха тези картофки! Чудни! Това беше цял пир, а за десерт за всеки имаше и ябълка! След ве-черя най-малкото момиченце изре-че кратък стих:

„Благодаря ти, Боже мили,

че ме нахрани и ми даде сили!

Амин!“

– Хубаво ли го казах, мамо?- по-пита то след това.

– За това не бива да питаш!- каза майката. – Трябва да мислиш не за себе си, а само за добрия Бог, който те е нахра-нил!

Децата легнаха в леглата, майката ги це-луна и те веднага заспаха. А тя седна да шие и седя дълго след полунощ, за да спечели пари

за храна - за себе си и децата. А там, в богатия дом, сияеха свещи, свиреше музика. Звездите

пък светеха еднакво ярко и за богати, и за бедни.

«Каква славна вечер прекарах аз!- помисли си лоената свещ.- Дали восъч-ните свещи са се чувствали по-добре в сребърните свещ-ници? Ех, ако мо-жех да разбера това, преди да изгоря на-пълно! »

И тя отново си спомни двете ед-накво сияещи личи-ца: едното- осветено

от восъчната свещ, а другото- от лоената.

Преведе от руски език: Йоанна КалешеваИлюстрираха: Александра (11 г.),

Александър (11 г.), Павел (8 г.), Андреа (8 г.), Ния (8 г.), Марина (7 г.)

6

Жития на светии

×åñòâà ñå íà 26 îêòîìâðè

СВЕТИ ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ

Свети Ди-м и т р и й се родил

в Солун през 3 век. Той бил единствен син на солунския градоначалник и неговата съпру-га. Родителите му били тайни християни - жи-веели във време на гонения сре-щу християни-те. Имали малък параклис в дома си с две богато украсени икони на Спасителя и на Неговата Свя-та Майка, пред които се молели, палели свещи и кадяли тамян. Съпрузите живеели благо-честиво, щедро помагали на бедните и из-пълнявали заповедите Христови. Те възпи-тавали сина си в християнски добродетели. Когато детето поотраснало, те го завели в тайния си параклис, показали му иконите, научили го да се моли и тайно го кръсти-ли. Димитрий растял както на години, така и по разум. При достигане на пълнолетие, родителите му се споминали, като му оста-вили в наследство своя пример за Богоуго-ден живот и целия си имот.

Цар Максимиан повикал при себе си

Димитрий, щом разбрал за смъртта на баща му. Ца-рят харесал храбрия и умен момък и му поверил управлени-ето на цяла-та Солунска област, като му заръчал да очис-ти града от християни-те. Като при-ел царското назначение, Д и м и т р и й се върнал у дома си и бил посрещ-нат с поче-

сти от съгражданите си. Той започнал пред всички открито да изповядва и да прославя своя Господ Иисус Христос, да просвещава народа в Христовата вяра. Слухът за дела-та му скоро стигнал до Максимиан и това силно разгневило царя, който пристигнал в Солун на връщане от Сарматската война, за да разбере дали слуховете, които са дости-гнали до него са истина. Свети Димитрий се бил подготвил за срещата с царя с пост и молитва. Той заръчал на верния си слу-га Луп да раздаде цялото му наследство на бедните и смело изповядал пред владе-

7

теля, че е християнин, за което незабавно бил хвърлен в тъмница. В тъмницата му се явил ангел Божи с прекрасен райски венец в ръце и това явление укрепило и ободрило Димитрия.

Междувременно царят построил висок подиум и устроил зрелищни борби, в които неговият страшен борец Лий след борба с противниците си, ги предавал на мъчителна смърт, като ги хвърлял от високо върху копия. Много от хората, с които се биел Лий, били християни, които насила били при-нуждавани да се бият на арената. Един юноша, също християнин, на име Нес-тор, напътен и укрепен от свети Ди-митрий, излязъл на двубой с Лий и го победил. Лий загинал, падайки върху копията, а разгневеният цар, тъгуващ безкрайно за своя любим гладиатор, осъдил на смърт Нестор и Димитрий. Така, на 26 октомври 306 година свети Димитрий предал Богу дух, като бил пронизан в тъмницата с копия от вой-ните на царя.

Християни погребали тялото на Ди-

митрий, а неговият верен слуга Луп взел ризата и пръстена му, напоени с кръвта на мъченика и чрез тях извършвал много чудеса и изцеления, заради което също бил предаден на смърт.

Изминали много години и гонени-ето срещу християните се прекратило. На мястото на гроба на свети Димитрий бил издигнат малък храм, където ста-вали много чудеса и изцеления. Един знатен велможа от Илирия – Леонтий, страдал от тежък недъг. Разбирайки за чудесата на светия страдалец, той с вяра се обърнал към него. щом внесли Леон-тий в храма и го доближили до мястото, където били погребани светите мощи, веднага оздравял и в знак на благодар-ност решил да издигне на мястото на малкия храм голяма и прекрасна църква. Предишният храм бил съборен и когато

започнали да копаят, за да положат основите на новия храм, открили мощите на свети Ди-митрий напълно нетленни; от тях изтичало благовонно миро и целият град се изпълнил

8

с благо-у х а н и е . С ъ б р а л се народ и много хора по-л у ч и л и и з ц е л е -ние чрез н а м а з -ване с м и р о т о . След по-строява-нето на н о в и я х р а м , честните

мощи на светеца били положени в ковчег от злато, сребро и скъпоценни камъни. Ле-онтий закупил ниви и лозя и ги оставил за издръжка на служещите при храма. Зами-навайки си за Илирия, той решил да вземе частица от мощите на свети Димитрий, но светецът му се явил и му забранил да пра-ви това. Тогава Леонтий взел плащаницата на Димитрий и се отправил към дома си. Завръщайки се в Илирия, велможата и там построил храм в чест на свети Димитрий. Много чудеса и изцеления ставали и на това място по молитвите на Леонтий към свете-ца.

Свети Димитрий защитавал неведнъж Солун и неговите жители.

При царуването на Маврикий, племето на аварите поискало голям данък от жите-лите на Византия, царят отказал да изпълни искането им и огромна стохилядна войска била изпратена да превземе богатия търгов-ски град Солун. Защитниците на града били недостатъчни, за да се изправят срещу мно-гобройния неприятел, който бързо настъп-вал към града. Един богобоязлив и добро-детелен човек, на име Илюстрий, горещо се молел на Бога и на Неговия славен угодник

за избавянето на града от враговете и видял дивно видение, в което свети Димитрий се застъпва с вяра в милостта Христова за своя роден град. Той разказал на жителите на града за това видение и всички усърдно и със сълзи на очите молели Господа да им изпрати милост и призовавали свети Дими-трий на помощ. Със застъпничечството на светеца градът останал цял. На седмия ден от обсадата, без никаква видима причина, враговете отстъпили, а после някои от тях разказвали как видяли огромно множество защитници, които превъзхождали по чис-леност аварската войска. Предводителят им бил огнен сияещ мъж на бял кон, в снежно-бяла риза.

След отстъплението на враговете, Солун бил сполетян от друга беда - настъпил глад, и тук отново помогнал славният светец, като се явявал на кораби, на острови и в приста-нища, и навсякъде заповядвал да носят хра-на към град Солун.

По чуден начин свети Димитрий осво-бождавал пленени от варварите жители на града. Пома-гал на всеки, който с вяра и молитва се обърне към него за помощ. По-магал тога-ва, помага и сега.

По мо-литвите на свети вели-комъченик Д и м и т ъ р , Господи Ии-сусе Христе, Боже наш, помилуй нас! Амин.

Подготви: Йоанна КалешеваИлюстрира: Цветана Векова

9

Децата питат

Скъпи деца,Всеки един от вас е чувал имената на различни све-

тии, които Църквата почита. В храма сте виждали техни икони, а може би и в домовете ви има такива. Искате да знаете повече за тях, както и да разберете защо е нужно да им се отдава почит.

Те са хора подобни на нас. живяли са в различни времена, но едно ги обединява – вярата в нашия Господ Иисус Христос. Толкова силна е била вярата им, че още тук, на земята, повечето от тях са вършили различни чудеса. Отличавали се с любовта и милосърдието си към хората. Молитвите им към Бога били искрени и сърдечни. Молили се за всички хора и за целия свят. живеели скромно, пребъд-вали в смирение и кротост, противели се на злото и се стремели да не извършват грехове. Душите им се изпълвали с мир и радост. С живота си на земята достигнали праведност и след това били удостоени да се намират близо до Бога. От Библията знаем, че голяма сила има „молитвата на

праведника”. Затова и ние им се молим. Те са наши приятели и застъпници. Убедени сме, че Бог няма да им откаже, когато те Му се молят да ни дари със здраве, да бъдем добри християни, да имаме успех в училище. Освен с молитва и изобразя-ване на техни икони, наша-та почит се изразява преди всичко като се стремим да следваме примера им. Да имаме тяхната жива вяра,

украсяваща ни с християнските доброде-тели. Всеки ден Църквата чества различни светии. Има една книга наречена „жития на светиите”. В нея е описан животът на всички светии –от нея ще научите много интересни и поучителни истории. Помо-лете вашите родители да ви четат често от тази книга, за да се запознаете с живота и делата на Божиите угодници.

Подготви: Протойерей Дончо Александров

ЗАщО ПОЧИТАМЕ СВЕТИИТЕ?

10

"Камбанка" ви разказва...

-Áабо! Прис-тигнахме!- Васи,

любимо мoe внуче! Най-накрая! Откога ви чакам.

С е д е м г о д и ш -ният Васил силно прегърна баба си. Вече е извън шум-ния и скучен град. Предстоеше му да изкара две седмици на село, при баба. Милото, прекрасно село на баба! През лятото е толкова хубаво тук – може да си почиваш, да се къпеш в реката, да играеш с момче-тата на война. Ето, едва престъпил прага на бабината къща, Васко вече молеше да отиде навън при приятелите си.

– Ех, че си, не можеш да постоиш на едно място! – плесна с ръце баба. – И на какво ще си играете?

– На война, разбира се! – весело отгово-ри Васко. – Знаеш ли колко е интересно? Немците нападат, а ние се отбраняваме до последния куршум. А после се хвърляме в ръкопашна битка.

– Да, да, - въздиша баба. – Отивай на твоята война.

Два часа по-късно Васко се върна със синина под окото, но щастлив. Като го видя, баба направи сериозна физиономия.

– Това от ръкопашната битка ли е? – по-

пита тя.– Да, - отговори

момчето. – Един не-мец ме удари с юм-рук! Е, и аз го ударих няколко пъти.

Момчето под-смръкна с нос, след което гордо каза:

– Аз бях разузна-вач. Промъкнах се във вражеския лагер и получих информа-ция за нашите.

Бабатa гледаше внимателно внуче-то си и изведнъж от очите й потекоха сълзи.

– Бабо, какво ти стана? Защо плачеш?

– разтревожи се Васко.Баба си изтри сълзите с престилката,

седна на пейката и каза:– Седни, Васе.Той седна, без да разбира какво става.

Баба му продължи:– Твоят дядо Мишо също беше разузна-

вач. Но в истинска война.Васко притихна. Той винаги е обичал

разказите за неговия героичен дядо.– Знаеш ли, внучето ми, твоят дядо беше

истински герой. Той не се страхуваше от нищо. Винаги получаваше необходимата информация за нашата армия. Много пъти фашистите се опитваха да го хванат и да го убият, но дядо Мишо винаги успяваше да се спаси. И знаеш ли защо?

щАСТЛИВАТА ИКОНА

11

– Защо? – Ва-ско слушаше с внимание.

– Веднъж дядо ти, с неговия отряд, попадна-ли под бомбар-дировка. Те се скрили в една полуразрушена църква. И там, между купища боклук, Мишо намерил икона. На нея била изо-бразена Богородица с Младенеца в ръце. Дядо ти взел тази икона и тя изкарала с него цялата война. Божията майката е па-зела моя Мишо от куршумите и снарядите. Твоят дядо премина цялата война и остана жив, дори не е бил ранен. Нима това не е щастие?

– А къде е тази икона сега? – попита момчето.

– Тя дълго време висеше на стената в нашата къща. Но веднъж дойдоха зли хора и поискаха да я изгорим. Ние не го напра-вихме. Кой изгаря икона, донесла толкова щастие? Дядо Мишо я скри някъде и не ми каза, къде. Не успя. Скоро след това почина.

– И не знаеш ли къде е сега иконата?– Мисля, че е някъде в къщата, - отго-

вори баба.Васко много се впечатли от разказа и

реши на всяка цена да намери иконата. Може би, тя и на него ще донесе щас-тие? И започна търсене. Търсеше седмица. И... на-края я намери! На тавана, до про-зореца под пода, имаше скривали-ще. Там е била скрита иконата

на дядо. От нея Богородица гледаше Васко с

милите си очи, а Светият Младенец беше вдигнал ръката си, за да благослови мом-чето.

Колко се зарадва баба! Тя плачеше от щастие, целуваше иконата и внука си. Ся-каш слънчев лъч огря бабината къща.

Баба реши да подари щастливата икона на Васко и на неговите родители.

Минаваха години. Васко порасна, за-върши училище, университет. Ожени се. Но най-важното – той намери Бога, вяра-та. Няма съмнение, че за това му помогна Богородица от дядовата икона. щастлива-та икона. Защото няма по-голямо щастие от това, ..........................................................................................................................................................!

Илюстрира: Данаил СтаматовПреведе от руски език: Дияна Янчева

Задраскайте буквите - б, з, л, м, х, ю - в таблицата, за да разберете кое е най-голямото щастие в човешкия живот.

д а ю б с р м е л щ н м е л ш б г х о с п з о д

ю в б с в л б о х я б ж л и в ю з о л м ю т з х

12

Ìили деца,Предполагам, че обичате да пъ-тувате. Всяко едно пътешествие

обогатява с нови знания, впечатления, запоз-нанства. Особено полезни за душата са по-сещенията на святи места, като манастири и храмове. Започваме ли някакво начинание, преди всичко е нужно да отправим молитва към Бога. Така е и с тръгването ни на път. Изпросваме от нашия Господ Иисус Христос да ни благослови и запази здрави, невреди-ми, да преодолеем трудните моменти, да не се поддаваме на злото, да придобием духов-на полза, ангел- пазител да ни съпътства. И не на последно място - отново да се завърнем в родния си дом радостни и славейки Бога. Предлагам на вниманието ви една кратка детска молитва за път. Пожелавам ви прият-ни пътешествия, но не забравяйте молитвата преди да тръгнете.

Подготви: Протойерей Дончо Александров

МОЛИТВА ЗА ПЪТ

12

МОЛИТВЕНИК - ПОСТАВКА

Ìили деца,Вече знаете няколко молитви, затова ви предлагам да ги събе-

рете в молитвеник-поставка, който можете да носите винаги и навсякъде със себе си.

Необходими материали (сн.1):4 листа хартия А4, лепило, ножица,

молив, панделка, чиния за очертаване или пергел, малки хартиени иконки

Сръчни ръчички

Господи Иисусе Христе, Боже наш! Благослови

пътуването ми! Изпрати ми ангел-пазител - да ме запази

и закриля от всяко зло, та здрав и спокоен да се върна у дома и цял живот да славя

Твоето име. Амин.

13

Стъпка по стъпка:1. Изрежете 4 еднакви кръга и ги сгънете

и изрежете по посочения начин (сн.2 и 3);

2. Залепете всеки от кръговете както е показано (сн.4);

3. Залепете готовите детайли един за друг, а крайните два оставете свободни и в краищата залепете панделката (сн.5);

4. Във всяко получено отделение зале-пете иконка и молитвичка (сн.6);

5. Декорирайте по ваш вкус празните пространства;

6. И ето, че вашият молитвеник е готов. Сгънат (сн.7) можете винаги да го носите с вас, а разгънат (сн.6) да го поставите нався-къде, където решите.

Подготви: Йоанна Калешева Засне: Веселина Василева

По идея на: Милена Йоцова

14

Библейски разказ

Êогато бях ученич-ка, любимото ми занимание беше да

карам велосипед през сво-бодното си време. Един ден, докато се разхождах, срещнах приятели от учи-лище. Случайно разбрах от тях, че моята най-добра приятелка Ангелина ще се включи заедно с брат си в организиран велопоход, но понеже нейно колело се било счупило, имала намерение да ме помоли да ù услужа с моето. Тази новина ме притесни. Ня-мах намерение на никого да си давам любимото ко-лело. Дълго време бях ча-кала родителите ми да ми го купят и се страхувах да не се развали. Прибирайки се към къщи, се чудех каква оправдателна причина да измисля, за да ù откажа да ù го дам, без тя да ми се разсърди. Тогава ме за-говори една съседка. Попита ме защо съм тъжна, аз и споделих в какво затруднено положение се намирам. Тя се усмихна и ми каза, че ще открия решение на проблема си, след като чуя какво ще ми разкаже.

Преди много години в Халдейската страна живеели съпрузите Авраам и Сара. Те имали много имоти и добитък. Нямали само деца и това безкрайно ги натъжавало. Авраам бил верен приятел на Бог. Веднъж Бог му казал да напусне със семейството си родната страна и да замине за Ханаан. Обе-

щал му да го направи баща на много народи и царе. Авраам послушал Бог и се заселил в Ханаанската земя.

През един хубав ден, докато Авраам седял пред шатрата си, пред него се явил Господ във вид на трима пътници. Той вед-нага ги посрещнал като им се поклонил. Настанил ги под едно дърво, за да си от-починат от пътя. Заръчал на Сара да омеси питки, а на слугата си да сготви най-мла-дото и добро теле. Авраам богато нагостил пътниците. По време на обяда един от тях му казал, че догодина по това време, жена му Сара ще роди син. Сара случайно чула разговора им и се засмяла. Това било невъз-можно, защото тя била вече възрастна и не

АВРААМ И САРА

15

можела да има деца. Но за Бог няма невъз-можни неща. Нали беше обещал на Авраам, че след като се засели в Ханаанската земя, от него ще „произлезе народ велик и силен, чрез който ще бъдат благословени всички народи на земята“. Минала една година и на Сара, и Авраам им се родил син. Наре-кли го Исаак. Те много обичали рожбата си и били много щастливи.

Когато Исаак бил на дванайсет години, Бог решил да подложи на изпитание вер-ността и любовта на Авраам към Него. Той се явил на Авраам и му казал, че иска да Му принесе в жертва Исаак. Когато чул това, Аврам много се изненадал. Голяма мъка об-хванала сърцето му. Не разбирал как може Бог - най-добрият му приятел, да желае да му отнеме единствения му син. Нали му беше обещал да го дари с много наследни-ци? Не би ли било по-добре да избягат и да се скрият някъде надалеч с Исаак, или да се измисли някоя лъжа? Но дълбоко в сър-цето си Авраам бил убеден, че Бог е безкрайно милос-тив, справедлив и добър и със сигурност трябвало да има някаква много важна причина, за да поиска от него да принесе в жертва сина си. Затова решил да Му се довери и изпълни повелята Му, както винаги досега бил правил.

Ето, че дошъл денят, когато Авраам трябвало да тръгне към планината, където Бог определил да се извърши жертвоприно-шението. Натоварил дърва на едно осле, взел със себе си Исаак и двама слуги и тръгнали към планината. Пътували три дни. Когато пристигали, Авраам оста-вил в подножието на пла-

нината слугите и ослето. Дал на Исаак да носи дървата, а той взел нож и огън. Само двамата тръгнали да изкачват върха на пла-нината. Момчето попитало баща си как ще принесат жертва като нямат агне, а той му отговорил, че Бог ще се погрижи за всичко. Стигнали до мястото, където трябвало да се извърши жертвоприношението. Авраам направил жертвеник, наслагал дърва и като завързал сина си, го сложил на жертвеника върху дървата. Тогава взел ножа и протегнал ръка към Исаак. Внезапно Ангел Господен му извикал от небето да не убива момчето. Тогава от храстите се показал хубав овен. Авраам много се зарадвал. Взел овена, при-несъл него в жертва и горещо благодарил на Бог. Така Авраам доказал на своя прия-тел Бог верността и любовта си към Него, а Той го дарил с голямо потомство.

След като приключи с разказа си, съсед-ката ми ме попита кое е по-важно за мен - верността към приятел или любимото ми

16

колело? Вече знаех отгово-ра.

Вечерта Ангелина дой-де вкъщи. И както очак-вах, ме помоли да ù дам колелото си. Аз веднага се съгласих, а тя много се зарадва. След няколко дни Ангелина се върна от ве-лопохода. Върна ми коле-лото съвсем здраво. За моя изненада ми беше донесла кошница пълна с горски гъби и ми подари - раница, която била получила като награда за най-млад участ-ник във велопохода. И две-те бяхме много доволни.

Подготви: Филка Лефтерова

Äобри Христов е композитор, хоров ди-ригент и педагог. Той е автор на му-зиката на огромен брой хорови песни,

на „Литургия на Св. Йоан Златоуст”и още ред църковни песнопения. Mного от нас са слушали „Хвалите имя Господне” в изпъл-нение на Борис Христов, без да знаят, че му-зиката е на Добри Христов. Бил е диригент на църковния хор към храм „Св. Александър

Невски”. Той е първият музикант академик. Учител и уважаван професор е на най-голе-мите български композитори - Панчо Влади-геров, Марин Големинов, Веселин Стоянов.

Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. в малка къща на пл. “Екзарх Йосиф”, близо до Шишковата градинка. Баща му - Хрис-то Иванов бил дребен занаятчия - кожухар. След Освобождението той купил голямо

ДОБРИ ХРИСТОВ (1875 - 1941)

Светли имена

17

място извън града и око-ло 1880 г. построил върху него солидна къща. В нея от 5-годишен до 32-рата си година живял Маестрото. Там сега е бул. “Княз Бо-рис І”, блок с №74, с възпо-менателна плоча за Добри Христов.

По разкази на сестрата на Маестрото – Стефания, веднъж когато бил 6–годи-шен майка му го пратила за покупки, но той се заг-ледал по духовата музика на 8-и пехотен Приморски полк, която в това време минавала край тях. Малки-ят Добри тръгнал след музиката, вървял с нея до манастира “Св. Константин и Елена” и се върнал обратно, без да се умори. Сприятелил се с военните музиканти и започнал да взи-ма от тях партитури, които преписвал. После дешифрирал знаците и така научил нотите. Първият инструмент, на който Добри запо-чнал да свири, била малка хармоничка. По-късно и на флейта се научил да изпълнява песните, които майка му пеела. Когато бил на 14 години, родителите му дали стая от къщата под наем на ученици, които свирели на цигулка, флейта и кларинет в училищния оркестър. Често, докато учениците отсъст-вали, Добри влизал в стаята им и се опитвал да свири на всички инструменти, а сестра му Стефания стояла „на пост”. Когато ученици-те се връщали, тя бързо го предупреждавала, а той подреждал инструментите, както са си били.

Като забелязал големия интерес на Добри към музиката неговият съсед, известният бу-дител Отон Иванов Хаджидинчов (той заку-пил с лични средства от Англия механизма за Варненския градски часовник, монтирал го и го поддържал до края на живота си), по настояване на своята съпруга - Елисавета

Отонова подарил цигулка на младия музикант. Така с подарената цигулка бъ-дещият Маестро продъл-жил да се самообразова. Опитвал се и да композира - отначало едногласни ме-лодии, после мазурки, на-края в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония” и солово-инструментални съчинения. Показателен е и начинът, по който запо-чнал да изучава хармония. Помолил учителя си Стоян Бешков, който бил дири-гент на църковния хор, да

му даде да преписва щимовете, понеже умеел да пише красиво.Така получил възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина и правилата, по които се водят отдел-ните гласове. По-късно започнал да изучава и истински учебници по хармония.

Бил е диригент на музикалното друже-ство “Гусла” във Варна и негов съосновател. През 90-те години на 19-ти век създал двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пус-ти моми жеравненки”. С тях се явил на кон-курс за стипендия за обучение в чужбина, но не получил одобрение. Тогава, варненската общественост, уверена в таланта и доброде-телността на младия музикант, събрала пари, с които го изпратила да следва в Пражката консерватория. Един от неговите препода-ватели там бил Антонин Дворжак. През тези три години на обучение, Добри Христов се обогатил с нови познания. Прага живеела по това време с музиката на Сметана и на Двор-жак, творчеството на които го впечатлило. Българският музикант попаднал в средата на композитори, която затвърдила любовта му към националното и самобитното.

След завръщането си в България рабо-тил като основен и гимназиален учител по

18

СЛАВНИ ПРИЯТЕЛИЕДНА ИСТОРИЯ ОСТАНАЛА ОТ ДРЕВНОСТТА

"Камбанка" ви разказва...

музика във Варна и София. Преподавател и по-късно директор е бил на Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) ¬ София. Бил е един от основателите и ди-ригент на музикалното дружество “Родна песен” и на хора при църквата “Св. Седмо-численици” в София. Бил е поддиректор на Народния театър.

Имал син Любомир и дъщеря - Лиляна. Лиляна Добри Христова наследила професи-ята на своя баща и станала известна пианист-ка в Германия.

Добри Христов починал на 23 януари 1941 г. на 65 години в София. В негова па-

мет училището по изкуствата във Варна носи името му. Оставил е огромен брой хорови и солови песни: „Ръченица”, „Леле моме”, „Ер-ген дядо” и мн. др. В неделя и на празник в православните храмове звучат песнопенията от неговата „Златоустова литургия” . За цър-ковната музика той пише, че е „величестве-на, умилителна, успокояваща и носеща мир на душата,..., отнася духа и мисълта към ви-сините и ги приобщава с Бога." Цялостната изява на Добри Христов оставя ярка, незали-чима следа в българската музика и музикал-на култура.

Подготви: Миглена Стаматова

Æивеели някога в град Сиракуза, столицата на остров Сицилия, два-ма приятели - Дамон и Финтий.

Заради участието си във въстанието срещу Сиракузския цар Дионисий, Финтий бил осъден на смърт. желаейки да уреди някои дела преди смър-тта си, той помолил царя да го пусне за няколко дена да отиде при семейството си и се заклел да се върне в определения ден и час.

Царят му позволил да зами-не, само ако се намери човек, който да дойде на мястото на Финтий.

Огромно било учудването

на владетеля, когато на следващия ден при него се явил Дамон и заявил желанието си да заеме мястото на приятеля си. Пуснали Финтий от затвора и той заминал при семей-ството си, а Дамон охотно сложил веригите

19

на своя приятел.И ето, че настъпил денят за изпълнение на

смъртната присъда. Финтий не се явил. При-ближило се времето за наказание и извели Дамон на ешафода. Народът бил възмутен от предателството на Финтий, царят злорадо се усмихвал, надсмивайки се над глупостта на Дамон и лъжовното приятелство на Финтий.

Единствено Дамон спокойно очаквал завръщането на своя приятел. Вече се явил палачът, готов да изпълни смъртната присъ-да...

И изведнъж се чули викове:- Финтий, Финтий!Задъхан на ешафода се качил Финтий и се

хвърлил в прегръдките на своя приятел, каз-вайки му да се оттегли, за да може той сам да

застане пред палача. Ала Дамон не помръд-вал от мястото си. Той бил готов да умре, за да спаси приятеля си.

Тълпата била поразена от забележително-то зрелище на този високонравствен двубой между двамата приятели. Хората ги гледали със сълзи на умиление. Самият цар бил трог-нат и поразен от величието на едно толкова необикновено приятелство, каквото той не би могъл дори да си представи.

Финтий бил помилван. Цар Дионисий оценил душевните качества на двамата слав-ни приятели и ги назначил на високи посто-ве в държавата.

Преведе от руски език: Йоанна КалешеваИлюстрира: Данаил Стаматов

Усмихни се

- Петьо, я кажи колко е 2 по2? - пита леля.- Четири.- Браво. Ето ти четири бонбонки.- Ех, защо не казах 10?

***В детската градина:- Аз имам нослето на мама.- Аз имам очите на тати.- Аз имам усмивката на мама.- Аз имам шортите на бати.

***Преглед на слуха. Лекарят шепне:- Бонбона.Алекс (на 3 години), също шепне:- Мама не дава.

***Малката София (на 4 години) ме моли:- Тате, купи ми, моля те, детска газова печ-ка, че вече две седмици готвя на барабана.

Подготви: Йоанна Калешева

Åдин цар си построил разкошен дво-рец, а пред двореца насадил чудна градина. Но на самия вход на гради-

ната имало порутена къщурка, в която живе-ел беден човек. Тогава царят изпратил своя придворен да купи къщичката на бедняка, за да може след това да я събори. Придвор-ният отишъл при човека и казал:

- Царят иска да купи къщичката ти. Тя и 10 жълтици не струва, а той ти дава 100.

- Не я продавам. Нито за 100, нито за 1000 жълтици. В тази къщичка са живели до края на дните си и дядо ми, и баща ми. Ако Бог даде, и аз ще остарея и умра в нея, - отвър-нал човекът.

Придворният се върнал при царя и док-ладвал:

- Мъжът е инатлив и не иска пари. Не му давай нищо за нея, господарю, нареди да я съборят просто така, нали си цар.

- Не. Аз няма да постъпя така, - отгово-рил царят.

- Но къде се е чуло и видяло срещу цар-ския дворец да има порутена къщурка? – изумил се придворният. - Всеки ще каже, че дворецът е хубав, но като види къщурката, която разваля разкошната гледка, ще рече, че явно царят не е имал достатъчно пари, за да я събори.

А царят отвърнал:- Като погледне някой двореца, ще си

каже: вижда се, че царят е богат, ще поглед-не после къщичката и ще каже: и справед-лив.

МЪДРА ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН ЦАР И ЗА ЕДНА КЪщУРКА

Приказен свят

20

Следвайки цифровия код ще видите собственика на къщичката и неговия домашен люби-мец. 1 – червено, 2 – кафяво, 3 – жълто, 4 – зелено, 5 – синьо, 6 – розово, 8 – оранжево.

Преведе от руски език: Йоанна Калешева

21

Слово Христово

„ и говори им много с притчи, като каз-ваше: ето излезе сеяч да сее;“ ( Матей, гла-ва 13)

Íавсякъде по градове и села, Иисус поучавал и изцерявал нелечимо болни. Веднъж Той бил с учени-

ците си на брега на Генисаретското езеро. Около Него се събрали много хора. Те се блъскали едни в други, защото всеки ис-кал да се доближи възможно най-близо до Христа. За да може Иисус да говори

спокойно и всички да могат да Го чуват и виждат, Той се качил на една лодка и малко се отдалечил от брега. От лодката Иисус заговорил с висок глас към хората. Решил да им разкаже притча - кратък раз-каз, носещ скрито послание, което можем да разкрием ако сме я слушали внимател-но и много добре сме вникнали в съдър-жанието й.

Притчата, за която Иисус им говорел през онзи ден, когато бил на лодката, се нарича „притча за сеяча“. Ето какво им

ПРИТЧА ЗА СЕЯЧА

Оцветете картинката според зададения цифров код и ще разберете кой още живее в замъка на царя.

22

разказал. На една нива отишъл сеяч. Той трябвало да засее семена в зе-мята, от които да израстат житни класове. Нивата била предварител-но изорана, но въ-преки това на ня-кои места, не била добре почистена от камъни и вредни растения. Сеячът вземал в шепата си зърна и ги хвърлял върху почвата. Въ-преки че внима-вал, имало зърна, които паднали не в нивата, а покрай пътя. Затова ведна-га долетявали пти-ци и ги изкълвавали. За беда, част от тях попаднали върху камениста почва. Там се-мената бързо покълнали, понеже пръстта не била дълбока. Но камъните попречили на младите растения да пуснат корен, чрез който да си набавят влага от почвата и ко-гато изгряло слънцето, веднага изсъхнали. Друга част от зърната паднали в тази част от нивата, където тръните не били добре почистени. Те също покълнали, но тръни-те растели по-бързо от тях и ги засенчили. На младите растения не им достигнала светлина, те спрели да се развиват и ско-ро загинали. Много от семената сеячът хвърлил върху хубавата земя. От тях по-никнали растения, които пуснали дълбок корен и успели да израстат. Класове им се напълнили с плод. Във всеки житен клас имало много зърна – по трийсет, по шей-сет, а в някои дори по сто. Сеячът останал доволен от хубавата реколта.

Хубаво и увлекателно разказал Иисус

притчата, но хората не разбрали нейния смисъл. Дори уче-ниците Му не проу-мели какво послание носи тя. Когато на-родът се разотишъл, учениците останали насаме със своя Учи-тел. Тогава те помо-лили Иисус да им я разтълкува. Той им разяснил, че сеячът който сее семената, е Бог. Зърното, кое-то той хвърлял с ше-пата си, са Неговите слова, отправени към хората. Различните почви, върху които падало то, са различ-ните човешки сърца.

Имало хора, които слушали словото Божие, но не го разбира-ли и не повярвали в Бог. Тях Иисус срав-нил с пътя край нивата. Посятото слово в техните сърца, веднага било изкълвавано от птиците, изпратени от дявола. Други човеци с радост го слушали. Но понеже тяхната вяра била колеблива, когато на-ставали трудности и изпитания, бързо го забравяли. Техните сърца Иисус оприли-чил с каменистата почва, върху която мла-дите кълнове не успели да пуснат корен и изсъхнали. Тази част от нивата, където имало тръни, са онези хора, които също с радост приемали Божиите думи. В тех-ният живот от първостепенно значение било желанието за земни придобивки и богатство. То било толкова силно, че ско-ро заглушило Божиите повели в сърцата им и те спрели да ги изпълняват. Имало и такива човеци, в които Божието слово намерило благоприятна почва за развитие – добре почистена от камъни и плевели.

23

Те слушали словото, разбрали го и като най-скъпоценен дар от всичко друго на света, веднага го приемали. Тяхната вяра била много силна и непоколебима. Пося-тото зърно в сърцата им успяло да израсте, да пусне дълбок корен и да принесе плод. А плодовете са всички добри дела, които извършвали тези хора. Едни извършвали по трийсет добри дела, а други по сто. Бог

останал много доволен от тези човеци и им обещал Божието Царство.

И ти, мило дете, слушай и чети Божие-то слово и не го забравяй. За да може то да намери добра почва в сърцето ти и да даде обилен плод, подбуждайки те да вършиш добри дела.

Подготви: Филка Лефтерова

"Камбанка" ви разказва...

Åдин ден баба пристигна при внуче-тата си, за да помага при сеенето на грах. На децата им беше радостно

с нея, та тя винаги им говореше с ласка-ви думи. Даже таткото стана по-добър, не се караше на децата, а баба наричаше „мама“. Тол-кова е просто всичко. „А там, където е прос-то, ангелите са сто, а където се мъдрува- няма ни един, - така казва баба. – Без ангел си като без пази-тел и водач - невъзможно е да се оправиш по неизвестна пътека, а камо ли да влезеш в Царството Не-

бесно. Там трябва да преминеш през три врати едновременно.”- „А как е възможно това, бабенце?- питат внучетата,- Разкажи ни!” – „Трудно, мили мои. Тези врати са разположени една зад друга и се отварят само за миг. Тези врати са високи, тежки,

човек изглеж-да пред тях като малко грахово зрън-це. Прекрачва през първата врата и вто-рата веднага се затваря –и човек е като в капан, в не-п р о н и ц а е м мрак. За миг пак се отварят всичките вра-ти, прекрач-ваш втората, а предната се

ГРАХОВО ЗРЪНЦЕ

24

Старецът Паисий често казвал:- Старайте се във всичко да виждате Бога!

Кой е научил славея да пее такива удиви-телни песни? Кой е наредил всичко наоколо толкова премъдро? Видял си цветя - видял си Бога! Видял си прасета? Да, не се учудвай – отново си видял Бога! Погледни внима-телно свинята – каква я е направил Бог. Той й е дал такава зурла, с която да й бъде удоб-но да копае в земята и да намира коренчета и луковички. Има такъв нос, че няма да й навредят нито парчета стъкло, нито бодли.

Където и да се обърнеш, навсякъде ще видиш Божията премъдрост. Погледни пет-ленцето - стои на едното си краче и когато

КЪДЕ ДА НАМЕРИМ БОГА?

Притчи

затваря... сам без помощ не можеш преми-на. Ето, че и помощник е нужен – ангел или свети божий угодник, за да придържа вратите, а човек да премине през тях. Зад тези врати е такава свобода, такъв простор, че не можеш с очи да обхванеш. Напреде си виждаш горичка, но зад нея какво е- не е ясно. Обръща се човек назад, а вратите вече ги няма. Само следите си вижда, като оставени в снега, съвсем ясни и отчетливи - и вляво, и вдясно, и направо, и в кръг. Върви, братко, гледай напред и през ця-лото време молитва си казвай- тогава ще стигнеш до Небесното Царство”.- „Бабче, а в това царство има ли сладки неща?”- „И още какви! Човек не може да си представи какво го очаква там”.

Внучката Мими преглътна слюнката

си и с ръчица бръкна в джобчето- така й се прииска бонбонка. Гледа: баба има нещо в устата. „Бабче, дай ми, моля те, една бон-бонка”. – „Това не е бонбонка, душицо, това е грахче”. — “А защо го държиш в ус-тата си, бабче?” – „Молитвичка си казвам- Господи Иисусе Христе, помилуй мене, грешната”. А грахчето в устата ми пречи и ми напомня: прави добро и молитвата не забравяй- тези две неща ще те доведат до Царството Небесно. Само не спирай”.

Мими също сложи грахче в устата си, а в ръце взе кофичка и бързо хукна след баба да помага. Та до Царството Небесно всеки сам с труда си трябва да достига.

Автор: В.И.ЦветковаПреведе от руски език: Йоанна Калешева

25

Колко тежи котето и колко петлето?А колко тежи кученцето?

то изтръпне, вика:- Кукуригу! Минали са три часа!После застава на другото краче, а когато

и то изтръпне, отново вика:- Кукуригу!То, като жив будилник, кукурига на

всеки три часа, без да има батерийки. И не трябва да го настройваш.

Виждаш ли, всичко може да умножава нашата вяра: и цветята, и скакалците, и звез-дите, и мълниите.

Нека всичко ни въздига към Небето!

Автор: стареца ПаисийПревeдe от руски език: Дияна Янчева

Илюстрира: Андреа Иванова, 8 г.

26

Знаете ли, че...

å катедрален храм на българския па-триарх. След освобождението на България

от турско робство, по предложение на Петко Каравелов Учредителното събрание взема решение да бъде издигнат Храм-паметник на освобождението в чест на Александър Нев-ски – руски светец и герой. Това става през 1879 г.

Първоначално било предложено храмът да бъде издиг-нат във Велико Търново, но след това било взето решение за стро-ителството му в София.

На 3 март 1882 г. бил положен първият камък на храма.

Подготовката за строежа се про-точила цели 25 го-дини.

Първият архитектурен проект е израбо-тен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло проме-ня проекта. Окончателният проект е изгот-вен през 1898 г.

Храмът бил построен с дарения.Стойността на построения храм възлиза-

ла на рекордната за онова време сума от 5, 5 млн. златни лева.

На 9 август 1904 г. била направена пър-вата копка и най-сетне започнало строител-ството на храм-паметника.

Корпусът на храма бил изпълнен изцяло

от тухли без използването на бетон. Най-забележителната външна характе-

ристика на храма са позлатените му куполи. При украсяването на храма със стенопи-

си участвали 32 руски, 16 български и 1 чеш-ки художник.

Изписването на иконите на страничните два иконостаса било възложено на извест-ните български художници А. Митов и Ив. Мърквичка.

Върхове в иконописното майсторство в храма били без-спорно двете икони на В. М. Васнецов „Иисус Христос” и „Св. Богородица”.

Камбаните били 12 на брой, излети и доне-сени от Москва, като най-голя-мата тежала 11

758 кг, а най-мал- ката едва 10, 2 кг. Строителството на храма приключило

през 1912 г. Заради Балканската, Междусъюзниче-

ската и Първата световна войни освещаване-то на храма се проточило през годините. Тъй като имало три престола, тяхното освещаване станало едва на 12, 13 и 14 септември 1924 г.

С площта си от 3170 m2, при построяване-то си храмът се превръща в първа по големи-на напълно завършена и действаща катедра-ла на Балканския полуостров.

Подготви: Йоанна Калешева

ХРАМ "СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ"

27

"Камбанка" ви разказва...

Âиктор чака-ше с нетър-пение деня,

когато му разре-шаваха да отиде при дядо си на ви-лата. Вечерите при него бяха много забавни. Сядаха на мечи кожи край топлата камина и той слушаше до захлас разкази за горски животни, с които дядо му се беше срещал.

Веднъж тръг-на рано сутринта по хладина. Като повървя, с изне-нада забеляза по горския път нов портфейл. Някой пътник го бе изгу-бил. Погледна напред и видя трима турис-ти с раници на гръб, които крачеха бавно, поели вече по стръмнината.

Извика високо, но не го чуха. Затича се да ги стигне. Не беше лесно. И той носе-ше малка раница. Измина равния път и се задъха. Пак извика със сетни сили. Те го чуха и се спряха. Настигна ги и им подаде портфейла. Благодариха сърдечно, а еди-ният от тях му подаде шоколад. Виктор го обичаше, но вече беше сетил в душата си нещо много по-сладко.

Поотдъхна след това, върна се малко назад и пое своя път, който се отклонява-

ше в друга посока. Като пристигна, разказа на дядо си какво е направил.

Вечерта бързо заспа, а сутринта се събуди рано, заед-но с дядо си. Сед-наха да закусват и той пръв започна:

- Дядо, никога толкова сладко не съм спал.

- Не е само от умората - каза дядо му и добави: - Най-сладък е сънят след направено добро!

- ще си запиша тази мисъл в моята специална тетрад-ка. Като дойда при тебе, все прибавям по някое мъдро из-

речение, което ми казваш. Много си мъ-дър, дядо!

- Това не е моя мисъл, Викторе. Тя си е народна мъдрост. До нея хората са стиг-нали от опит. Много е вярна, нали! Когато човек направи добро, сърцето му се из-пълва с радостен, сладък мир. Леко става на душата и тогава идва най-сладкият от-морителен сън. Голяма е наградата за на-правеното добро! Ти сам изпита това - каза дядо му и двамата замълчаха, потъвайки в размисъл.

Автор: Монахиня Валентина

НАРОДНА МЪДРОСТХРАМ "СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ"

Ðешила царицата на една страна да на-гради с подаръци

учениците за техните ус-пехи, а за най-достойния от тях приготвила златен венец. Всеки от учени-ците трябвало да разка-же на царицата за своите успехи. Първо застанало пред нея едно момченце и гордо казало:

– От всички ученици в училище аз се уча най-добре!

– А аз винаги казвам истината!- казало друго.

Един след друг уче-ниците заставали пред царицата и разказвали кой в какво се е изявил най-ярко. Някой

споделил, че пее най-добре, друг - че никога не хитрува и не се кара с приятелите си. Най-последно пред царицата застанало малко моми-ченце:

– Нямам големи спо-собности. Старая се, но успехите ми не са голе-ми, затова не заслужавам награда. Но много бих искала да зарадвам бо-лния си татко и да утеша тъгуващата си майчица.

Царицата се изправи-ла, приближила се към момиченцето, целунала го и му сложила на гла-вицата златния венец.

Преведе от руски език: Йоанна Калешева

Словото Божие казва:„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на зе-

мята" (Изх.20:12)Мило дете, родителите са твоите велики

благодетели на земята. Оказвай им благодар-ност и послушание. Не започвай нищо, без да

се посъветваш с тях и без да получиш тяхната благословия. Ако родителите те наказват за нещо, смирено си признай грешката и кротко търпи наказанието си, защото те наказват за добро, за да се поправиш и да порастеш до-бър човек. Ако ли пък съзнаваш, че не си ви-новен, говори за своята невинност смирено, с

28

"Камбанка" ви разказва...

НАЙ-ДОСТОЙНАТА

ЗА ПОЧИТАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ

29

цялата си учтивост и уважение към тях. Ако забелязваш в родителите си някакви слабо-сти, покривай ги с мълчанието си. Пази се да не осъдиш родителите си. Ако ги обидиш с някоя непредпазлива дума, веднага поис-кай прошка и се извини. Помнете, деца, че почитането на родителите е непреходно и нищо не може да го отмени.

Семейството е малка общност от люби-ми хора, където „нашето” стои над „моето” - личното. Неслучайно, всички членове на семейството носят обща фамилия. В щаст-ливото семейство има единен семеен живот. Тук царят любовта, взаимното разбирателство и взаимопомощта. Нека помним също, че ба-щата, майката и децата са образът на Света-та Троица на земята. А всяко семейството е една„малка църква”. Част от семейството са и

баба, дядо, чичо, вуйчо, леля, братовчедите. И ние всички се молим един за друг с любов и внимание.

Преведе от руски език: Йоанна Калешева

Малки готвачи

ВКУСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ ЗАКУСКИ ЗА УЧИЛИщЕ

Çдравейте приятели! Eто че първият учебен звънец отново удари. Наред с основните учебни приготовления,

искам да ви подтикна да помислите и за това с какво се храните, когато сте на учи-лище. Приготвяте ли се храна от дома или прибягвате към „лесните храни“ от близкия магазин? Помислете как се чувства стомах-чето, ако му давате храна с дълъг срок на годност, а мускулите здрави и силни ли са, ако ги храните само със сладки и тестени храни.

В този брой ви предлагам няколко вкус-

ни менюта за закуска в училище. Сандвичите са любима храна на много

хора по света, а когато се приготвят у дома пресни за деня, са здравословни и питател-ни.

Знаете ли, че съществуват и „Сандвичеви острови”. Така са били наречени днешните Хавайски острови от английския мореплава-тел Джеймс Кук. Той ги открива на 18 яну-ари 1778 г. Наречени са така в чест на лорд Сандвич, командващ Британското адмирал-тейство по това време и по-известен като кръстник на сандвичите. Лорд Сандвич бил

30 Намери 10-те разлики

запален картоиграч и изисквал храната му да бъде поднасяна между две филийки хляб, за да е удобна за ядене и да не зацапва ръцете.

Ето и моите предложения за сандвичи, които вие можете да си приготвяте сами, да ги обогатявате със съставки според личния си вкус, предпочитания и фантазия – използвайте я във всичко, което правите!

Сандвич с крема сирене и лютеницаСандвич с крема сирене и любим колбасСандвич с крема сирене и сварено яйцеСандвич с масло, кашкавал и колбас или сиренеСандичи за постния период- Зехтин, домат, краставичка- Маслинова паста и зеленчуци- Фъстъчено маслоНамажете филийките, поставете продуктите и слепете плът-

но – това е! Не забравяйте зеленчуците и плодовете. Лесно ще си ги

похапвате, ако си ги нарежете на тънки пръчици, поставени в пликче или кутия за храна – ще имате по всяко време нещо здравословно в раницата. Удобни за училище са пръчиците от моркови, краставички. Ябълката е порцията здраве, която не трябва да забравяте нито за ден.

Успешна учебна година!

Подготви: Десислава Моллова

31

"Камбанка" ви разказва...

СЛЪНЦЕТО И ВЯТЪРЪТ

УСМИВКАТА

Âеднъж Слънцето и сърдитият се-верен Вятър за-

почнали спор за това кой от тях е по-силен. Дълго спорили и на-края решили да си премерят силите.

- Гледай, - казал Вятърът, виждайки един пътешественик, който точно по това време вървял по голя-мата пътека, - сега като връхлетя върху него, веднага ще сваля шлифера му. Казал, - и започнал да духа с всички сили. Но кол-кото повече се стараел Вятърът, толкова по-вече пътешественикът се загръщал със шли-фера си: той мърморел заради лошото време, но продължавал пътя си. Вятърът се сърдел, ставал все по- свиреп, посипал бедния път-

ник с дъжд и сняг. Проклинайки Вятъ-ра, пътешественика се загърнал плътно и завързал колана си. А вятърът окон-

чателно се убедил, че няма как да смъкне

шлифера му. Слънцето, виждайки безси-

лието на своя съперник, се усмих-нало, надникнало из- зад облаците, и

стоплило горкия премръзнал пътешест-веник. Усещайки топлината на слънчевите

лъчи, той се ободрил, благословил Слънце-то, и сам свалил шлифера си.

- Виждаш ли, - казало тогава кроткото Слънце на сърдития Вятър, - с ласка и до-брота може да се направи много повече, от-колкото с гняв.

Автор: ЕзопПреведе от руски език: Йоанна Калешева

Åдно малко мом-ченце искало да срещне Бог. То

знаело, че трябва да из-мине много път до мяс-тото, където Бог живее. И така, сложило в ку-фарчето си сандвичи и лимонада, и започнало своето пътешествие.

Когато едва изми-нало три пресечки,

момчето видяло въз-растен човек. Той седял в парка и на-блюдавал гълъбите. Момченцето седна-ло до него и отво-рило куфарчето си. Тъкмо щяло да от-хапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният човек погледнал гладно.

еднъж Слънцето

че няма как да смъкне шлифера му.

Слънцето, виждайки безси-лието на своя съперник, се усмих-

нало, надникнало из- зад облаците, и стоплило горкия премръзнал пътешест-

веник. Усещайки топлината на слънчевите

32

То предложило на човека сандвич.Старецът приел сандвича с голяма благо-

дарност в очите и се усмихнал на детето. Ус-мивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал, а то се възхитило. И седяли двамата в парка цял следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчен-цето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихал с най-широката си и най-мила ус-мивка.

Когато по-късно момчето отворило врата-та на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лице на сина си, че го попитала:

- Какво те направи толкова щастлив? Момчето отговорило:- Обядвах с Бог.И преди майка му да успее да каже нещо,

то добавило:- И знаеш ли какво? Бог има най-красива-

та усмивка, която някога съм виждал!През това време възрастният мъж, който

също сияел от радост, се върнал вкъщи. Него-вият син бил смаян от спокойствието, изобра-зено на лицето му, и попитал:

- Татко, какво те направи толкова щаст-лив?

Той отговорил:- Ядох сандвичи с Бог в парка.Преди синът да успее да каже нещо, ста-

рецът добавил:- И знаеш ли, Той е много по-млад, откол-

кото очаквах!Много често ние не виждаме Божия об-

раз у човека, подценяваме силата на едно

докосване, на една усмивка, на мила дума, на изслушващо ухо, искрен комплимент или ма-лък жест на загриженост - всичко, което може да промени един живот към по-добро. Хора идват в нашия живот с причина или без, оста-ват за сезон или за цял живот.

Прегърнете всички еднакво и обръщайте внимание на малките добрини и радости в живота! Търсете винаги Бога и не пропускай-те да Му благодарите!

Своите идеи за малки добри-ни нарисуваха: Ния(8г.), Моника(8г.), Андреа (8 г.), Марина (7 г.), Лучия (4 г.)

33

Èмало едно време едно момиченце. То си имало петленце. Става су-трин петленцето и пее:

- Ку-куригуу! Добро утро, стопанке! Идва при момиченцето, кълве от ръ-

чицата му трошички, сяда до него на дво-ра. Цветните му перца, сякаш с масълце са намазани, гребенчето свети на слънцето алено. Хубаво било петленцето. Един ден момиченцето видяло, че съседката му има кокошчица. Харесала му кокошчицата и то помолило съседката си:

– Дай ми кокошчицата си, а аз ще ти дам петленцето си.

Чуло петленцетo, клюмнало гребенчето му, отпуснало главицата си, но нямало как-во да прави – стопанката самa поискала да го даде.

Станало момиченцето приятелка с ко-кошчицата. Пухкава, топличка, миличка, всеки ден прясно яйчице снася.

- Ко-ко-ко, стопанке! Хапни си яйчице,

миличка! Хапне си момиченцето яйчице, взима

кокошчицата в скута си, милва я по перца-та, пои я с водичка, храни я с пшеничка. И ето, че съседката идва на гости с патенце. Харесало момиченцето патенцето.

- Дай ми твоето патенце, а аз ще ти дам моята кокошчица.

Чула кокошчицата, отпуснала перца, натъжила се, но нямало какво да прави- стопанката сама решила да я даде.

Станало момиченцето приятелка с па-

тенцето. Заедно ходят на рекичката да се къпят. Момиченцето плува, а патенцето до него.

- Па, па, па, стопанке! Не плувай нада-леко – дъното е дълбоко!

Излиза момиченцето на брега, а патен-цето след него. Така дружно прекарват всеки ден. Идва веднъж съседът и води за каишка кученце.

- Ах, колко е хубавичко! Дай ми го, а аз

За най-малките...

ДОБРАТА СТОПАНКА

34

ще ти дам патенцето си! Чуло патенцето, натъжило се, запърха-

ло с крилца, закрякало, но нямало какво да прави. Взел го съседът, мушнал го под мишница и заминал.

Момиченцето погалило кученцето и му заразказвало:

- Имах си петленце, но вместо него взех кокошчица, имах кокошчица, но я замених за патенце, имах патенце, а сега го замених за теб. Имам си кученце. Ти си моето ку-

ченце. Чуло кученцето, подвило опашка, скри-

ло се под пейката, а през нощта отворило с лапичка вратата и избягало.

- Не искам с такава стопанка да живея! Тя не умее да цени приятелството.

Събудило се момиченцето- никого си няма!

Автор: Валентина Александровна ОсееваПреведе от руски език: Йоанна Калешева

Кученцето е избягало от момиченцето и е намерило нови приятели в двора. Те весело си говорят. Намерете картинката, която отговаря на сянката.

35

КРЪСТОСЛОВИЦА1. Авторът на музиката на „Литургия-

та на Св. Йоан Златоуст”.

2. Коя царица е отишла в Йерусалим, за да намери Кръста, на който бил разпънат Иисус Христос?

3. Как се нарича човек, който вярва и се покланя на идоли?

4. Син на Авраам и Сара.

5. Как още се нарича описанието на живота на един светец?

6. Планината, на която бил разпънат Господ Иисус Христос.

7. Откъде били взети средствата за по-строяването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София?

8. Коя част от храма „Св. Александър Невски” е позлатена?

9. Кой се явил на св. Димитър, докато той се намирал в тъмница?

10. В кой град е живял св. Димитър?

Подготви: Дияна Янчева

СЪДЪРжАНИЕНА ДЕЦАТА ЗА ВЪЗДВИжЕНИЕТО НА жИВОТВОРЯщИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН . . . . . . 1СВЕТИ ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6ЗАщО ПОЧИТАМЕ СВЕТИИТЕ? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9щАСТЛИВАТА ИКОНА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10МОЛИТВА ЗА ПЪТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12МОЛИТВЕНИК - ПОСТАВКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12АВРААМ И САРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14ДОБРИ ХРИСТОВ (1875 - 1941) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16СЛАВНИ ПРИЯТЕЛИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18УСМИХНИ СЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19МЪДРА ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН ЦАР И ЗА ЕДНА КЪщУРКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20ПРИТЧА ЗА СЕЯЧА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21ГРАХОВО ЗРЪНЦЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23КЪДЕ ДА НАМЕРИМ БОГА? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24ВАВИЛОНСКАТА КУЛА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26НАРОДНА МЪДРОСТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27НАЙ-ДОСТОЙНАТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28ЗА ПОЧИТАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28ВКУСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ ЗАКУСКИ ЗА УЧИЛИщЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .30СЛЪНЦЕТО И ВЯТЪРЪТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .31УСМИВКАТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .31ДОБРАТА СТОПАНКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .33КРЪСТОСЛОВИЦА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .35

НЕДЕЛНО УЧИЛИщЕ ЗА ДЕЦА

Всяка неделя от 10:30 до 11:00ч.

Ръководител: Филка Лефтерова

ШКОЛА ПО АКТЬОРСКО МАЙСТОРСТВО

Всяка неделя от 11:30 до 12:30ч. Ръководители:

Стефан Златарски,

Мариета Златарска

ЗАПИСВАНИЯ В ХРАМАЗАНИМАНИЯТА СА БЕЗПЛАТНИ И СЕ

ВОДЯТ ОТ СПЕЦИАЛИСТИ

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП: Протойерей Дончо Александров, Йоанна Калешева, Диана Янчева, Филка Лефтерова, Цветана Векова,

Миглена Стаматова, Десислава Моллова, Данаил Стаматов, Валя Марчелова, Тереза Зиковска, Станислава Владева- Спасова

Рисунките на 2 и 3 корица са на децата от храм „Св.Атанасий” гр. Варна

Храм „Св. Атанасий“, гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ 19, тел: 052/ 63 97 16facebook: храм „Свети Атанасий“ Варна

www.sv-atanasii-varna.org

36

ДЕТСКИ ХОР – РЕПЕТИЦИИ

Всяка събота от 10.:30 до 11:30ч.

Ръководител: Евгения Григорова

ШКОЛА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Всяка събота от 11:30 до 12:30ч.

Ръководител: Тереза Зиковска

ШКОЛА ПО ИКОНОПИС ЗА ДЕЦА

Всяка неделя от 11:00ч.

Ръководители: Катя и Младен Костадинови

Павел 10г.

Андреа 8г. Лучия 5г.

Виктория 8г.

Весимира 10г.

Димитрия 3г. Александър 7г.

Ния 8г. Марина 7г.

Божена 12г.

Боян 9г.

Анастасия 10г.Моника 8г.

Мария 12г.

Елица 9г.

Разпространява се безплатно