Дванадесета национална конференция “Диализата в 21ви век”

Албена, хотел „Фламинго”

18 – 20 май 2012 г.

Регистрация, настаняване: 1200 – 1600 часа,

18 май 2012 година

Научна програма

18 май Откриване: 16 – 1615 Здр. Краев, Ст. Кривошиев, A. Kотева 1615 – 1845 Първа сесия: Модератори: Здр. Краев, Б. Киперова 1615 – 1630 Българска Бъбречна Асоциация: 8ми март 2012 – Седми Световен

Бъбречен Ден в България. 1630 – 1710 Lange J. Iron balance in peritoneal dialysis and hemodialysis – the same

or different? Medical Univerity of Warsaw, Poland. Department of Internal Medicine, Nephrology and Dialysis.

1710 – 1730 Лекция Амджен България: Е. Паскалев. Лечение на анемия при пациенти с ХБН на хемодиализа, които подлежат на трансплантация.

1730 – 1800 Лекция Baxter: Ст. Кривошиев. Перитонеалната диализа по света и у нас.

1800 – 1830 Симпозиум Berlin Chemie: Н. Ненчев. Предимства на нискомолекулярните хепарини в диализната практика.

1830 – 1845 Дискусия Вечеря – 2000 ч. 19 май 900 – 1045 Втора сесия: Нефрология Модератори: В. Тодоров, Б. Делийска 900 – 915 В. Василев1; В. Лазаров1; Б. Делийска1; Ст. Кривошиев2; В.

Симеонов3. 1УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по Нефрология, София, 2УМАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по Диализа, София, 3МБАЛ „Хр. Ботев”, Враца. Клиничен случай на пациент с пулмо-ренален синдром в хода на микроскопски полиангиит и панцитопения.

915 – 930 В. Лазаров, В. Шурлиев, И. Калудина, В. Василев, Х. Шиваров, Б. Делийска. Клиника по нефрология – УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Полулунен гломерулонефрит като причина за бъбречна недостатъчност.

930 – 945 Ст. Кривошиев, А.М. Борисова, Д. Свинаров, Ал. Шинков, Г. Михайлов, Ал. Попов, Й. Влахов, А. Котева, Л. Даковска. Медицински университет, София. Национално представително епидемиологично проучване за ендокринни и бъбречни заболявания в България – предварителни резултати.

945 – 1000 Буева А, П. Митева, Св. Маринова, Д. Русинов, М. Гайдарова, Г. Златанова, Т. Лисичкова, Ст. Стефанов, Сн. Ганева, Т. Цанова. Детска клиника по нефрология и диализа, Катедра по педиатрия, МУ, София. Скрининг в България за скрити бъбречни заболявания в детска възраст.

1000 – 1015 Н. Ненчев1, А. Каменов1, Б. Делийска2, М. Тодев3. 1Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Иван Рилски“, 2Клиника по нефрология, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, 3Клиника по Образна диагностика, УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“. Отлагане на калцификати при болни с ХБН в преддиализен и диализен стадий – предварително проучване.

1015 – 1035 Лекция Abbott: Ст. Кривошиев. VDR активация – отвъд традиционния хоризонт.

1035 – 1045 Дискусия. Кафе-пауза: 1045 – 1100

1100 – 1300 Трета сесия: Бъбречна трансплантация Модератори: Е. Паскалев, В. Икономов 1100 – 1115 Е. Паскалев, П. Симеонов, Б. Златков, М. Димитров, М. Гичева, П.

Матева, М. Ортова, Р. Марковска, Ж. Филипов, Д. Генов, М. Петрова, Л. Христова, А. Лозанова. Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ "Александровска", София. Бъбречна трансплантация – резултати на клиника по нефрология и трансплантация, Александровска болница, Сафия.

1115 – 1130 А. Михайлова1, П. Бонева1, Е. Паскалев2, Е. Наумова1. 1Клиника по клинична имунология; 2Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ ”Александровска”, София. Алосенсибилизация след загуба на бъбречната присадка.

1130 – 1145 М. Гичева. Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ). Алокация на органи, предназначени за трансплантация.

1145 – 1200 К. Антонов. Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Свети Иван Рилски” – София. Лечение на хроничен хепатит В и инфекцията с HCV при пациенти на хемодиализа и с бъбречна трансплантация.

1200 – 1215 Е. Паскалев. Клиника по нефрология и трансплантация, Александровска болница. Нови възможности на имуносупресивното лечение при бъбречна трансплантация.

1215 – 1230 Е. Паскалев. Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, София. Първична индукция с моноклонални антитела при бъбречна трансплантация.

1230 – 1245 Б. Златков, Е. Паскалев. Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска”, София. Уроинфекции при пациенти с бъбречна трансплантация.

Късно представена тема: И. Теодорова, Д. Паскалев, В. Икономов. Клиника по Нефрология, диализа и токсикология, УМБАЛ ”Св. Марина”, Медицински университет – Варна Бъбречна трансплантация в УМБАЛ ”Св. Марина” – три години по-късно 2009 – 2012.

1245 – 1300 Дискусия. Обяд: 1300 – 1400

1400 – 1700 Четвърта сесия: Диализа Модератори: Л. Камбова, А. Котева 1400 – 1415 К. Ненов, А. Стоянов, К. Ненова, С. Стайкова. Медицински

университет – Варна, Катедра по вътрешни болести, МБАЛ „Света Марина“ – Варна, Клиника по диализа. Плазмазамяна в комплексното лечение на болни с ревматоиден артрит.

1415 – 1430 Н. Ненчев¹, Д. Попов², А. Каменов¹, И. Средков¹. ¹Отделение по диализа, КТВБНДКФФ, УМБАЛ “Свети Иван Рилски” – София, ²Клиника по гастроентерология, УМБАЛ “Свети Иван Рилски” – София. Екстракорпорална ултрафилтрация при рефрактерни асцити – динамично проследяване на чернодробния и бъбречен кръвоток при декомпенсирана чернодробна цироза.

1430 – 1445 Н. Тодоров. Отделение по хемодиализа, УМБАЛ „Света Анна”, София. Съдов достъп за диализно лечение – състояние и проблеми.

1445 – 1500 А. Стоянов, К. Ненов, С. Стайкова. Медицински университет – Варна, Катедра по вътрешни болести, Клиника по диализа. Доза на диализата и хранителен статус на различни възрастови групи пациенти на хемодиализа.

1500 – 1515 К. Атанасова, Н. Тодоров. Отделение по хемодиализа, УМБАЛ ,,Света Анна“, София. Резултати от лечението на анемия и хроничен хиперпаратиреоидизъм при болни с ХБН ІІІ степен на хемодиализно лечение.

1515 – 1530 А. Стоянов, К. Ненов. Катедра по вътрешни болести, Клиника по диализа, Медицински университет – Варна. Достатъчен ли е показтеля Kt/V за преценка на адекватността на перитонеалната диализа.

1530 – 1545 Р. Димитрова – Златкова, А. Стоянов, С. Стайкова, К. Ненов. МБАЛ „Света Марина“ – Варна, Клиника по диализа. Отношенията медицински персонал – пациент, любов от пръв поглед или....

1545 – 1605 Лекция Vifor: Ст. Кривошиев. Лечение на анемията с желязо – от железния сироп на Томас Сиденхам до наши дни.

1605 – 1625 Лекция Sanofi Aventis: Св. Стайкова, Ал. Стоянов, К. Ненов. УМБАЛ "Света Марина", Варна. Ренагел – средство на първи избор при лечение на хиперфосфатемия при пациенти на диализа.

1625 – 1640 Р. Зорчева, Д. Паскалев, И. Теодорова, Л. Савов, В. Икономов. Медицински университет, Варна. Диагностични процедури и инвазивни изследвания при пациентите на перитонеална диализа.

1640 – 1650 Р. Зорчева, В. Икономов. Медицински университет Варна. Перитонеална диализа и бременност

1650 – 1700 Дискусия. Кафе-пауза: 1700 – 1715

1715 – 1815 Обсъждане на състоянието и бъдещото развитие на

диализното лечение в България след промяната на финансирането му.

Пауза: 1815 – 1830

1830 – 1930 Симпозиум: Рош – България Модератор: Ст. Кривошиев 1930 Закриване на конференцията. Вечеря – 2030 ч.

Дванадесета национална конференция “Диализата в 21ви век”

Албена, хотел „Фламинго” 18 – 20 май 2012 г.

Резюмета

8МИ МАРТ 2012 – СЕДМИ СВЕТОВЕН БЪБРЕЧЕН ДЕН В БЪЛГАРИЯ. Българска Бъбречна Асоциация.

IRON BALANCE IN PERITONEAL DIALYSIS AND HEMODIALYSIS – THE SAME OR DIFFERENT? Lange J. Medical Univerity of Warsaw, Poland. Department of Internal Medicine, Nephrology and Dialysis.

ЛЕЧЕНИЕ НА АНЕМИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ХБН НА ХЕМОДИАЛИЗА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ. Е. Паскалев. Лекция Амджен България.

ПЕРИТОНЕАЛНАТА ДИАЛИЗА ПО СВЕТА И У НАС. Ст. Кривошиев. Лекция Baxter.

ПРЕДИМСТВА НА НИСКОМОЛЕКУЛЯРНИТЕ ХЕПАРИНИ В ДИАЛИЗНАТА ПРАКТИКА. Н. Ненчев. Симпозиум Berlin Chemie.

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ПАЦИЕНТ С ПУЛМО-РЕНАЛЕН СИНДРОМ В ХОДА НА МИКРОСКОПСКИ ПОЛИАНГИИТ И ПАНЦИТОПЕНИЯ В. Василев1; В. Лазаров1; Б. Делийска1; Ст. Кривошиев2; В. Симеонов3. 1 УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по Нефрология, София, 2 УМАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, Клиника по Диализа, София, 3 МБАЛ „Хр. Ботев”, Враца ANCA-позитивните васкулити на малките съдове представляват група заболявания, включващи микроскопския полиангиит, грануломатозата на Wegener и синдрома на Churg-Strauss, проявяващи се обичайно с агресивен ход на пулмо-ренален синдром и висока смъртност. Лоши прогностични белези за висока смъртност са напредналата възраст, бъречната недостатъчност и тежестта на симптомите в момента на дебюта на болестта, белодробната хеморагия и свързаните с лечението усложнения. Представя се пациент на 59 години с бързопрогресиращ нефритен синдром -високостепенна бъбречна недостатъчност, диспнея, хемоптиза и изразена анемия. Започна се активно антибактериално, кортикостероидно, антимикотично, кръвопреливане на обезлевкоцитена еритроцитна маса и диализно лечение, на фона на които се проведе пункционна бъбречна биопсия с хистологични данни за полулунен гломерулонефрит. Предвид патологично високите титри на MPO-ANCA (67,8 (N < 5)), при референтни стойности за PR3-ANCA и anti-GBM и негативни титри на ANA, anti-dsDNA и APL, се прие дигагнозата микроскопски полиангиит. В хода на наблюдението се отбеляза напредване на белодробните промени (клинични, рентгенологични и лабораторни) с неколкократни прояви на тежък кръвохрак с дихателна недостатъчност, наложило стациониране в интензивно отделение. Предвид състоянието се проведоха неколкократни пулс-терапии с кортикостероиди, като при опит за намаляване на дозата му отново се появяваше кръвохрак. Еднократно се приложи ПТ с ендоксан. Наред със задълбочаване на анемията, на фона на добър компенсаторен ретикулоцитен костномозъчен отговор, въпреки субституцията с изогрупов обезлевкоцитен еритроцитен концентрат, се отбеляза развитие на тромбоцитопения до 14 G/l и левкоцитопения до 1,6 G/l, което наложи неколкократни субституции с изогрупов тромбоцитен концентрат от афереза. При развитието на панцитопенията се констатира сигнификантно намаление на ретиулоцитния отговор при индиректна хипербилирубинемия. Проведено беше и лечение с имуновенин. На фона на комплексното лечение, въпреки влошаващите се показатели болният започна клинично да се подобрява, повиши се апетитът, отчете се обратно развитие на белодробната рентгенова находка, изчезна хемоптизата. Към 40-тия ден от хоспитализацията се установи и тенденция към стабилизиране на хематологичния статус, позволило дехоспитализация на пациента на 45-ия ден с персистираща бъбречна недостатъчност, налагаща продължаване на диализното лечение.

ПОЛУЛУНЕН ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ КАТО ПРИЧИНА ЗА БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ В. Лазаров, В. Шурлиев, И. Калудина, В. Василев, Х. Шиваров, Б. Делийска. Клиника по нефрология – УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Анализирана е медицинската документация за 5 годишен период – 2006 – 2011 г. на хоспитализираните и биопсирани пациенти с цел да се уточнят основните клинико-лабораторни данни при болните, при които от ПББ впоследствие се е доказал полулунен гломерулонефрит /ГН/. За този период при 24 пациенти-9 жени и 15 мъже, средна възраст 44,92+/-8,6 г. се е доказал полулунен ГН. 8 от тях са започнали скоро преди хоспитализацията диализно лечение, я астаналите са били с различна по степен относително остро влошена бъбречна функция /серумен креатинин 563,3+/-180,4/.15 от болните са били с хипертония, 12 –с клинично проявени отоци, при 4 от тях в началото на заболяването се е появил кръвохрак, 8 са били с макроскопска хематурия, 15 са били с изразен анемичен синдром, като стойностите на хемоглобина на цялата група проучени болни е бил 84,77+/-18,2, а еритроцитите 3,28+/-0,26, серумният албумин е бил 33,2+/-8,2. Средната протеинурия е била 3,65+/-1,8г/д. Процентът склерозирали гломерули от ПББ е бил 23,6л Мезангиално клетъчната пролиферация е била изявена в различна степен – от липсваща до силно изразена, като обичайно пациентите не са били с увеличен матрикс. Полулунията са били дифузни и са обхванали средно 95,55% от гломерулите. При 4 болни те са били клетъчно фиброзни, а при 6 са били и фиброзни. При повече от пациентите са отчетени в различна степен тубуло-интерстициални промени. Рядко пациентите са били с отлагания на имуноглобулини, С3 и фибрин. Може да обобщим, че при част от болните с остро влошена бъбречна функция, с или без необходимост от диализно лечение биопсично се установява полулунен гломерулонефрит. Провеждането на ПББ при тези пациенти е индицирано, тъй като уточнява морфологичната диагноза, определя индикациите за патогенетично лечение и прогнозата на заболяването.

НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ ЗА ЕНДОКРИННИ И БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ – ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ. Ст. Кривошиев, А.М. Борисова, Д. Свинаров, Ал. Шинков, Г. Михайлов, Ал. Попов, Й. Влахов, А. Котева, Л. Даковска. Медицински университет, София. През януари и февруари беше проведено национално представително проучване за ендокринни и бъбречни заболявания. Предмет не настоящото съобщение са предварителните резултати за бъбречните заболявания. Проучването обхваща 2032 души (минимален брой необходими наблюдавани случаи – 900) от 11 града на България и прилежащите им села. Бройката необходими случаи от всеки регион беше определена от статистик, въз основа на населението на регионите в страната. Разпределението на изследвания контингент отговаря по пол, възраст и местоживеене на общото население на страната. Всички изследвания са правени в една лаборатория. За наличие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) се приема наличието на микроалбуминурия/албуминурия и/или изчислена скорост на гломерулна филтрация <60 ml/min/1,73 m2. eGFR е изчислена по две формули – CKD-EPI и MDRD. По наше мнение, формулата CKD-EPI дава по-точни резултати. Честотата на ХБЗ за цялата група е 12,89% - 11,92% при жените и 14,14% при мъжете. С нарастването на възрастта честотата на ХБЗ се увеличава. Честотата на ХБЗ е най-висока при диабетици, а също при хора с артериална хипертония и затлъстяване. Изследвани са също параметрите на калциево-фосфорната обмяна, включително паратхормон и витамин Д.

СКРИНИНГ В БЪЛГАРИЯ ЗА СКРИТИ БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ Буева А, П. Митева, Св. Маринова, Д. Русинов, М. Гайдарова, Г. Златанова, Т. Лисичкова, Ст. Стефанов, Сн. Ганева, Т. Цанова. Детска клиника по нефрология и диализа, Катедра по педиатрия, МУ, София От 2010 година до м. март 2012 год. в София, Варна, Добрич, Смолян, Кърджали и Враца са прегледани 4055 деца от 0 до 18 годишна възраст. От Варна прегледахме 1227 деца, от София – 957, от Добрич – 112, от Кърджали – 419, от Смолян – 505, от Враца – 785. След информирано съгласие от родителите провеждахме ултразвуков оглед на отделителна система, определяхме артериално налягане с монитор, прецизно измервахме коремна обиколка, точно определяхме тегло и ръст на децата и изчислявахме BMI. С тест – ленти за урина изследвахме 12 показателя. Нашите резултати показват, че със затлъстяване са 5,6 % от изследваните деца /с BMI > P97/ или около 67 200 деца в България /при последното преброяване децата в България са 1 200 000/. Този резултат показва, че е наложителна дискусията у нас за ранната протекция на бъбреците при деца с обезитас, както и за превенцията на затлъстяването в детска възраст като превенция на бъбречната недостатъчност. Протеинурия установихме в 5,2% от изследваните деца или около 62 400 българчета. С повишени стойности на АН са 14,4% от прегледаните или около 172 800 деца. Аномалиите на отделителната система, установени с УЗ преглед имат честота 3,8% или около 45 600 деца. Специално внимание заслужават резултатите ни свързани с протеинурия при недоносени деца. Нашите изчисления показват, че от тях 68% са с протеинурия. Особен интерес предизвикват установените от нас резултати за микроалбуминурия при деца от фамилии с балканска ендемична нефропатия. Повишените стойности на микроалбуминурията в тази група деца установихме в стряскащите 100% от изследваните деца.

ОТЛАГАНЕ НА КАЛЦИФИКАТИ ПРИ БОЛНИ С ХБН В ПРЕДИАЛИЗЕН И ДИАЛИЗЕН СТАДИЙ – ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ Н. Ненчев1, А. Каменов1, Б. Делийска2, М. Тодев3. 1Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Иван Рилски“, 2Клиника по нефрология, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, 3Клиника по Образна диагностика, УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“. Калцификатите при болни с различна по степен ХБН са честа находка и е свързана с преживяемостта им. Целта на проучването е да се съпостави степента на тези усложнения при пациенти с ХБН в предиализен и диализен стадий. В проучването са включени 30 болни, 16 от тях на хемодиализно лечение и 14 с различна по степен ХБН, нe налагаща заместително лечение. Сборът точки, определящ калцификатите, е изчислен след провеждане на адоминална латерография за изследване на аротни калцификати, като са анализирани отделните аортни сегменти пред всеки прешлен както по предната, така и по задната стена на съда, разделени на третини (чийто максимален брой е 24), таз и ръце с оценяване на местоположението на калцифицираните съдове на рентгенографски сегменти (4 за таза и 4 за ръцете) (максимум 8). Рентгенологичните данни са съпоставени с клинични и лабораторни показатели. Сборът точки при предиализните болни е бил: аорта – 4,86, таз – 1,93, ръка – 1,21 и общ скор – 8,0, този сбор при диализно болните е бил съотв. 7,1; 2,2; 2,5 и 11,8, значимо по-висок по отношение на промените в аортата, ръцете и общия сбор. Докато 5 (35,7%) от болните в предиализен стадий са били без калцификати, само 1 (3,7%) от пациентите на диализа е бил с общ скор на калцификатите 0. Може да обобщим, че рентгеновото изследване за калцификати е лесно и достъпно и дава възможност за точното определяне на това усложнение при болни с различна по степен ХБН. При почти всички болни на ХД се доказват наличие на калцификати в различна степен, като те са значително по-чести в сравнение с тези в предиализен стадии. Ранната профилактика на калциево-фосфорните нарушения в предиализен стадий биха ограничили наличието на калцификато при терминалната ХБН и биха увеличили преживяемостта на пациентите.

VDR АКТИВАЦИЯ – ОТВЪД ТРАДИЦИОННИЯ ХОРИЗОНТ. Ст. Кривошиев. Лекция Abbott.

БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ – РЕЗУЛТАТИ НА КЛИНИКА ПО НЕФРОЛОГИЯ И ТРАНСПЛАНТАЦИЯ, АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА, СОФИЯ. Е. Паскалев, П. Симеонов, Б. Златков, М. Димитров, М. Гичева, П. Матева, М. Ортова, Р. Марковска, Ж. Филипов, Д. Генов, М. Петрова, Л. Христова, А. Лозанова. Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ "Александровска", София. Бъбречната трансплантация е оптималният метод за лечение на хроничната бъбречна недостатъчност. Тя осигурява несравнимо по-добро качество на живот на пациента в сравнение с диализното лечение. Първата бъбречна трансплантация в света е осъществена през 1954 г. в Бостън, САЩ. В България първата трансплантация е осъществена през 1968 г. в Института за спешна помощ "Пирогов". През следващата 1969 г. е осъществена първата трансплантация на възрастен човек в Александровска болница. От тогава до сега са трансплантирани малко над 1000 българи като 510 са осъществени у нас – от тях 46% от жив донор и 54% от трупен донор. Към настоящия момент в Клиниката по нефрология и трансплантация се наблюдават 440 трансплнтирани пациенти. Трансплантационната активност в България се движи от 1 до 12 бъбречни трансплантации на 1 млн население за 1 г. Преживяемостта на трансплантата от жив донор у нас е както следва: на 1-ва година – 82%, на 5-та година – 59%, на 10-та година – 43%. Най-дългата преживяемост на бъбречен трансплантат у нас е 29 г. Сериозен успех на бъбречната трансплантация е възможността трансплантирани жени да имат нормална бременност и деца. У нас това е станало при 14 жени, при някои от които има по две нормални раждания. Резултатите при бъбречната трансплантация у нас доказват, че тя е оптимален и рутинен метод за лечение на хроничната бъбречна недостатъчност у нас. През 1983 г. у нас стартира Национална листа на чакащи бъбречна трансплантация, включваща 890 пациенти и основно обслужвана от Александровска болница. Александровска болница, представена с основните си сруктури по отношение на бъбречната трансплантация – Клиника по нефрология и трансплантация, Клиника по урология, Клиника по клинична имунология, Централна клинична лаборатория по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология се превърна в бъбречния център на България.

АЛОСЕНСИБИЛИЗАЦИЯ СЛЕД ЗАГУБА НА БЪБРЕЧНАТА ПРИСАДКА А. Михайлова1, П. Бонева1, Е. Паскалев2, Е. Наумова1. 1Клиника по клинична имунология; 2Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ ”Александровска”, София

Сенсиблизацията към антигените на тъканната съвместимост (HLA) продължава да бъде основен рисков фактор и пречка за бъбречна трансплантация. Загубата на присадката е една от причините за алосесибилизация. Целта на настоящото проучване е да се характеризира хуморалната алоимунна реактивност при пациенти след загуба на бъбречната присадка. Анализът включва 93 пациенти с трансплантиран бъбрек от жив (n=62) и трупен (n=31) донор, загубили присадката в интервал от 4 дни до 20 години след трансплантацията и върнати в листата на чакащите. Изследването на анти-HLA антителата е извършено с комплемент-зависим лимфоцитотоксичен тест и с високочувствителни микросферови методи. При 52 реципиента има данни за сенсибилизиращи събития (хемотрансфузии, бременност) преди трансплантация, но всички са трансплантирани при отрицателен претрансплантационен алоантителен статус. След загубата на присадката при 74 (79,6%) от реципиентите се открива алореактивнст, с преобладаване на антителата срещу HLA клас I и клас II (n=37), следвани от тези само към клас I (n=27) или клас II (n=10) антигените. Анализът на специфичностите показва наличие на антитела срещу несъвместимите донорни антигени при 89,7% от сенсибилизираните. Установява се също реактивност срещу донорни имуногенни епитопи споделяни от недонорни HLA специфичности. При повечето пациенти антителата персистират с години, но при единични случаи се наблюдава прогресивно намаляване до негативиране на серумната реактивност. Регулярното проследяване и детайлното характеризиране на алоантителния профил на реципиенти след загуба на бъбречната присадка е от клинична значимост за дефиниране на критериите за приемливи HLA несъвместимости при ретрансплантация. Определянето на несъвместимостта на структурно ниво ще повиши шанса за намиране на съвместим донор за хиперсенсибилизираните реципиенти.

АЛОКАЦИЯ НА ОРГАНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ М. ГИЧЕВА. ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ (ИАТ) По време на донорска ситуация, при наличие на доказан органен донор е важно да се прецизира начина на подбор на потенциалните реципиенти, максимално подходящи за извършване на органна трансплантация. Процеса, който съпътства тази процедура е съответен на определени правила и стандарти, които задължително се следват, за да бъде максимално гарантиран успеха от всяка трансплантация. Той включва много и подробни реквизити на изследвания и други параметри, които задължително трябва да бъдат съблюдавани, за да се гарантира максимално правилния подбор на потенциален реципиент, включен в служебния регистър на ИАТ.

ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ В И ИНФЕКЦИЯТА С HCV ПРИ ПАЦИЕНТИ НА ХЕМОДИАЛИЗА И С БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ. К. Антонов. Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Свети Иван Рилски” – София Хроничен хепатит В (1). Повечето данни при пациенти на хедиализа и с HBV инфекция са за приложението на lamivudine: дозата на lamivudine трябва да е адаптирана спрямо бъбречната недостатъчност. Има съобщения за влошаване на функцията на присадения бъбрек при пациенти на лечение с adefovir. Entecavir може би е оптималния избор за пациенти претърпели бъбречна трансплантация. Tenofovir трябва да се използва с внимание при пациенти с бъбречни увреждания. HCV инфекция (2): В резултат на негативното влияние на HCV инфекцията при бъбречно-трансплантирани пациенти и липсата на терапевтична опция за HCV след бъбречната трансплнтация, трябва да се прилага антивирусно лечение на пациентите на хемодиализа тогава, когато това е възможно. Ribavirin се елиминира чрез бъбреците. Следователно, пациентите на хемодиализа се лекуват само с пегилиран интерферон алфа (Peg-IFN α) в обичайни дози. В отсъствието на ribavirin, честота на трайния вирусологичен отговор (SVR) е значимо по-ниска в сравнение с тази при пациентите без хемодиализа. Преждевременно спиране на лечението с Peg-IFN α се наблюдава в рамките от 30% до 50% при лекуваните. Комбинирано лечение с Peg-IFN α и ribavirin може да се провежда от опитни лекари, при индивидуализирано дозиране на ribavirin oт 200 mg/ дневно до 200 mg/ през ден и значимо хематопоетично подпомагане. Инфекцията с HCV при пациенти с бъбречна трансплантация е свързана със значим риск от развитието на чернодробна фиброза и смърт от чернодробна недостатъчност. Тъй като наличието на чернодробна цироза е важен предсказващ фактор за ниска посттрансплантационна преживяемост след бъбречна трасплантация, е препоръчително извършването на чернодробна биопсия при всички HCV положителни кандидатите за трансплантация. Лечението на хроничната HCV инфекция с Peg-IFN α и ribavirin при пациенти с бъбречна трансплантация е свързано с риск от остро или хронично клетъчно отхвърляне в 30% или повече % от случаите, довеждащо до загуба на присадката и намалена преживяемост. Следователно HCV положителните пациенти с индикация за бъбречна трансплантация трябва да бъдат лекувани предварително, преди трансплантацията.

НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ИМУНОСУПРЕСИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ Е. Паскалев. Клиника по нефрология и трансплантация, Александровска болница. Пациентите с бъбречна трансплантация са под непрекъсната имуносупресивна терапия за да се поддържа нормална функция на трансплантата. Първоначално имуносупресията е тройна или четворна като с напредване на времето след интервенцията тя намалява и може да стане двойна. Моносупресията при бъбречна трансплантация е дискутабилна и неприемлива на този етап. Целите на съвременната имуносупресия е да е оптимална и сигурна по действие, минимална по дози и с минимални странични ефекти, особено по отношение на инфекции, нефротоксичост и малигненост. В голяма степен имуносупресивните медикаменти от групата на mTOR-инхибиторите са насочени в изпълнение на тези цели. Те не са нефротоксични, инхибират пролиферативните сигнали и съдовото ремоделиране, имат противотуморно действие. Наред с това имат и странични действия – хиперлипидемия, тромбоцитопения, протеинурия, трудно зарастване на рани. Съвременния и най-нов представител на групата е еверолимус. Представен е случай на пациент на лечение с еверолимус, включен в терапевтичния протокол в резултат на настъпили странични ефекти на други имуносупресори. След лечението с еверолимус се подобрява функцията на трансплантата, постигната е оптимална преживяемост на трансплантата и преодоляване на страничните ефекти при лечението с други имуносупресори. Оптималното лечение с еверолимус може да протече без проява на страничните му ефекти – те са под десет процента и нямат задължителна изява с времето. Предпазват пациента от нефротоксичност, свързани са с по-ниска честота на СМV инфекциии, както и осигуряват намаление на посттрансплантационната малигненост.

ПЪРВИЧНА ИНДУКЦИЯ С МОНОКЛОНАЛНИ АНТИТЕЛА ПРИ БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ Е. Паскалев. Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, София. Първичната индукция при бъбречна трансплантация с моноклонални антитела има за цел превенция на реакциите на отхвърляне и намаляване на честотата им. Тя се прилага при пациенти с повишен риск за бъбречна трансплантация. Целта на проучването е да покаже ефекта от приложението на моноклонални антитела при пациенти с повишен риск върху честотата на остро отхвърляне. Изследвани са 33 пациенти с първична индукция чрез моноклонално антитяло – Basiliximab и Daclizumab. Проучването обхваща период от 8 години. Приложението на моноклоналните антитела е осъществено при повишен риск: захарен диабет, язвена болест, повторна трансплантация, ниска съвместимост по HLA система, анамнеза за наличие на алоантитела. Използвана е контролна група от 25 пациенти без приложение на моноклонални антитела. В проучваната група са установени 2 остри реакции на отхвърляне (ОРО или 6% честота на ОРО. В контролната група са установени 4 случая на ОРО – 16%. Използването на моноклонални антитела при пациенти с повишен риск за БТ води до редукция на острото отхвърляне до 6% срещу 16% в контролната група – p<0,01. Приложението на моноклонални антитела не води до повишаване честотата на инфекции. Приложението на първична индукция с моноклонално антитяло при пациенти с повишен риск за бъбречна трансплантация е ефективно и сигурно за пациентите и предпоставка за повишена преживяемост на трансплантата.

УРОИНФЕКЦИИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ Б. Златков, Е. Паскалев. Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „ Александровска”, София В тази презентация сме се спрели на уроинфекциите при трансплантирани болни наблюдавани в Клиника по нефрология и трансплантация на УМБАЛ „Александровска”. Уроинфекциите при тези пациенти са едно от най-честите усложнения при бъбречна трансплантация – от 30 % до 80%. Посочили сме начина на разпространение, етиологичните причинители, тяхната резистентност, предразполагащите фактори за уроинфекциите, принципите на лечение на уроинфекциите, лечението при различната сигнификантност на причинителите, поведението ни при трансплантирани болни с уроинфекция и имуносупресивната им терапия. Ние установихме честота на уроинфекциите при бъбречнотрансплантирани пациенти 42% т. е. значително по-висока от общата човешка популация. Доказахме специфична характеристика на вида и честотата на етиологичните причинители, необходимост от по-продължително лечение и задължително преодоляване на предразполагащите фактори. Уроинфекциите при бъбречнотрансплантираните пациенти са значимо усложнение изискващо специфично лечение и подход при преодоляването им.

ПЛАЗМАЗАМЯНА В КОМПЛЕКСНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНИ С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ. К. Ненов, А. Стоянов, К. Ненова, С. Стайкова. Медицински университет – Варна, Катедра по вътрешни болести, МБАЛ „Св. Марина“ – Варна, Клиника по диализа. Лечение с плазмазамяна (ПЗ) се прилага при около 90 заболявания, но значим клиничен ефект е постигнат при около 40 от тях. Най-често ПЗ се използва при неврологични, нефрологични, хематологични и ревматологични заболявания. Целта на терапията е отсраняване на патологично повишените антитела и циркулиращи имунни комплекси. При ревматоиден артрит (РА) са описани намаляване и изчезване на характерните за заболяването нодули. ПЗ се включва в лечението на РА при висока активност на заболяването и/или при бърза прогресия, както и при поява на ревматоиден васкулит. В случая се препоръчва ПЗ комбинирана с пулсова стероидна терапия. Ние сме приложили ПЗ при 8 болни (6 жени и 2 мъже) на средна възраст 53,04 г. Проведени са общо 22 ПЗ през интервал от 4.73 дни с извличане средно по 1,3 л плазма за процедура. Постигнато е сравнително добро, но краткотрайно клинично повлияване изразяващо се с намаляване интензитета на ставните болки и намаляване продължителността на „сутришната скованост”. Нашите резултати съвпадат с наблюденията на други автори.

ЕКСТРАКОРПОРАЛНА УЛТРАФИЛТРАЦИЯ ПРИ РЕФРАКТЕРНИ АСЦИТИ – ДИНАМИЧНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЧЕРНОДРОБНИЯ И БЪБРЕЧЕН КРЪВОТОК ПРИ ДЕКОМПЕНСИРАНА ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА Н. Ненчев¹, Д. Попов², А. Каменов¹, И. Средков¹. ¹Отделение по диализа, КТВБНДКФФ, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” – София, ²Клиника по гастроентеролигия, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” – София Рефрактерните на конвенционално диуретично лечение асцити при декомпенсирани чернодробни цирози се повлияват благоприятно с екстракорпорална ултрафилтрация. Тя се провежда периодично с няколко последователни процедури и стабилизира общото състояние на пациентите и забавя последващите темповете за набиране на асцитната течност. При осем пациенти (шест мъже и две жени на възраст от 47,21 ± 7,36 години) е извършено динамично проследяване на чернодробния и бъбречен кръвоток чрез Doppler-ово ехографско изследване. Проследени са следните параметри: средна скорост на кръвотока във v.portae (PVV); пулсов индекс на чернодробната артерия (HA-PI); резистент индекс на чернодробната артерия (HA-RI); чернодробно-съдов индекс (LVI); модифициран чернодробно-съдов индекс (mLVI); резистент индекс на сегментен клон на лява и дясна бъбречна артерия (SRA-RI, RRA-RI). В заключение може да се отбележи, че динамичното ехографско проследяване показва влошаване на показателите на чернодробния и бъбречен кръвоток след конвенционална парацентеза без заместване и подобряване след ултрафилтрация и реинфузия на асцитната течност.

СЪДОВ ДОСТЪП ЗА ДИАЛИЗНО ЛЕЧЕНИЕ – СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ Н. Тодоров. Отделение по хемодиализа,УМБАЛ „Света Анна”, София Анализиран е съдовият достъп при 380 болни, дошли в УМБАЛ „Света Анна“ София за имплантиране на постоянни тунелизирани катетри (ПТК). Показано е реалното състояние на временният съдов достъп в страната, като преобладават катетрите във v. subclavia, последвана от v. femoralis и v.j ugularis, което коренно се различава от европейските стандарти. Нарастването на ПТК до около 40% от постоянния съдов достъп се дължи на неправилна организация, финансова незаинтересованост от страна на съдовите хирурзи, недостатъчна квалификация. Необходима е промяна в Медицински стандарт “Диализно лечение“ в частта съдов достъп, като се регламентират показанията за типа временен и постоянен съдов достъп. Хирурзите, изграждащи А-В фистули трябва да имат голям положителен опит от множество добре функциониращи фистули. За да има интерес към извършването на тази специфична дейност, тя трябва да бъде съответно регламентирана и остойностена.

ДОЗА НА ДИАЛИЗАТА И ХРАНИТЕЛЕН СТАТУС НА РАЗЛИЧНИ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ НА ХЕМОДИАЛИЗА. А. Стоянов, К. Ненов, С. Стайкова. Медицински университет – Варна, Катедра по вътрешни болести, Клиника по диализа. Степента на белтъчен катаболизъм (nPCR) е параметър, който се използва за оценка на белтъчния прием и хранителния статус на хемодиализните пациенти. Въпреки че nPCR често се представя като независима променлива, може да се установи положителна взаимовръзка между нея и получената диализна доза (Kt/Vsp). Увеличаването на диализната доза чрез манипулиране на диализното време, повърхността на диализатора и кръвния поток корелира с подобряването на хранителния статус. Цел на настоящото проучване е да се демонстрира тази взаимовръзка при пациенти на хемодиализа от различни възрастови групи. Показателите Kt/Vsp и nPCR са анализирани в продължение на 8 месеца при 4 групи пациенти. Група A - n=15, мъже:жени = 10:5, средна възраст 38,65±9,33 години; група В - n=14, мъже:жени = 10:4, средна възраст 52,80±6,22 години група С - n=11, мъже:жени = 7:4, средна възраст 65,80±4,09 години и контролна група D (с непроменена диализна доза) - n=12, мъже:жени = 7:5, средна възраст 39,70±7,89 години. При групите А, В и С се постигна повишение на Kt/Vsp съответно от 1,06±0,09 на 1,24±0,04, от 1,07±0,18 на 1,23±0,5 и от 0,99±0,19 на 1,24±0,26. Установява се сигнификантно повишение на изходният nPCR при първите две групи (А и В) сравнено с контролната група С , съответно от 0,87±0,12 g/kg/d на 1,06±0,15 g/kg/d и от 0,86±0,15 g/kg/d на 1,03±0,11 g/kg/d (p<0,05). При възрастовата гупа C липсва значима промяна на параметъра nPCR при увеличаване на диализната доза. Може да се заключи, че влиянието на повишената диализна доза върху хранителния статус на диализните болни намалява с напредването на възрастта и при възрастните болни белтъчния прием се повлиява повече от съпътстващите заболявания, както и вероятно от някои социо-икономически фактори.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЛЕЧЕНИЕТО НА АНЕМИЯ И ХРОНИЧЕН ХИПЕРПАРАТИРЕОИДИЗЪМ ПРИ БОЛНИ С ХБН III СТЕПЕН НА ХЕМОДИАЛИЗНО ЛЕЧЕНИЕ. К. Атанасова, Н. Тодоров. Отделение по хемодиализа, УМБАЛ ,,Света Анна “, София. Цел на презентацията е да се покаже стремежа към оптимизиране на комплексното лечение на Хронична бъбречна недостатъчност трета степен с хрониохемодиализно лечение, ССЕ, Калцимиметици, АВДР, ВИТ. Д3, фосфороуловители, ХДР, витамини и минерали с цел подобряване качеството на живот на тези болни. Проследени са 15 болни за 2 години и половина. 11 болни са на лечение с Цинакалцет и 5 – на лечение с Парикалцитол. Показани са резултатите за два периода – 1 година преди започване на лечението и 1 година и половина на лечение с Цинакалцет или с Парикалцитол. Разгледани са няколко клинични случая, съпоставени са хемоглобиновите нива и седмичните дози на приложените ССЕ преди и след започване на лечението на ХПТ с калцимиметик или АВДР. Едновременно с тях е прилагано лечение с вит. Д3, фосфороуловители, ХДР, витамини и минерали. Единствено чрез стриктен параклиничен контрол, добра колаборация между болни и персонал може да се оптимизира комплексното лечение на болните с Хронична бъбречна недостатъчност.

ДОСТАТЪЧЕН ЛИ Е ПОКАЗТЕЛЯ Kt/V ЗА ПРЕЦЕНКА НА АДЕКВАТНОСТТА НА ПЕРИТОНЕАЛНАТА ДИАЛИЗА А. Стоянов, К. Ненов. Катедра по вътрешни болести, Клиника по диализа, Медицински университет – Варна. Показателя Kt/V на урея е въведен от Gotch и Sargent (където K е клирънса на диализатора, t – времетраенето на ХД, V – обема на разпределение на уреята), за преценка на ефективността на очистването на малки молекули при хемодиализа. По–късно Keshaviah и Nolph прилагат Kt/V (където К е комбинирания перитонеален и ренален уреен клирънс) за измерване на адекватността и перитонеалната диализа (ПД). Наблюденията показват, че Kt/V=1,90 седмично при ПД отговаря на Kt/V=1 за един хемодиализен сеанс. Kt/V над 1,96 седмично при пациентите на ПД значително подобрява преживяемостта и намалява нуждата от хоспитализация. В този случай задължително трябва да се подчертае и ролята на остатъчната бъбречна функция. Според изискванията на KDOQI седмичния Kt/V на урея трябва да надвишава 1,7. Серумен албумин под 3,5 g/dl, както и Kt/V по-малко от 1,7 седмично, повлияват отрицателно преживяаемостта. Друг използван показател за адекватността на ПД е седмичният креатининов клирънс - препоръчваните стойности са над 50 л/седм./1,73 м2. Важността на белтъчния прием за адекватността на диализата е добре известна, както и право пропорционалната взаимовръзка на показателите PCR (protein catabolic rate) и Kt/V. Това подсказва, че повишената диализна доза при ПД-пациентите трябва да се съчетава с повишаване на PCR.

ОТНОШЕНИЯТА МЕДИЦИНСКИ ПЕРСОНАЛ – ПАЦИЕНТ, ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД ИЛИ.... Р. Димитрова – Златкова, А. Стоянов, С. Стайкова, К. Ненов. МБАЛ „ Св. Марина“ – Варна, Клиника по диализа. Взаимоотношенията медицински персонал – пациент са в основата на много значими проблеми в медицинската практика и деонтология. Причините за това се крият в сложния характер на човешкото поведение. Доброто общуване между медицинския персонал, болния и неговите близки се основава както на утвърдени психологични правила за взаимодействие между хората, така и на характерни за здравната практика поведенчески модели. Не съществуват технически средства, които могат да заменят директния контакт на здравните специалисти с пациента. Близката връзка, всекидневното общуване, наблюдение и взаимодействие с болния го приобщават към собственото му лечение, модифицират поведението му, променят начина му на живот и повлияват оздравителните процеси.

ЛЕЧЕНИЕ НА АНЕМИЯТА С ЖЕЛЯЗО – ОТ ЖЕЛЕЗНИЯ СИРОП НА ТОМАС СИДЕНХАМ ДО НАШИ ДНИ. Ст. Кривошиев. Лекция Vifor.

РЕНАГЕЛ – СРЕДСТВО НА ПЪРВИ ИЗБОР ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ХИПЕРФОСФАТЕМИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ НА ДИАЛИЗА. Св. Стайкова, Ал. Стоянов, К. Ненов. УМБАЛ "Света Марина", Варна. Лекция Sanofi Aventis.

ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ И ИНВАЗИВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИТЕ НА ПЕРИТОНЕАЛНА ДИАЛИЗА Р. Зорчева, Д. Паскалев, И. Теодорова, Л. Савов, В. Икономов, Медицински университет, Варна. При пациентите на перитонеална диализа често се налага провеждане на диагностични процедури и инвазивни изследвания. При някои от тях възниква транзиторна бактериемия и се създава възможност за дисеминиране на микроорганизми в други региони, вкл. в областта на перитонеума. Профилактиката е необходима за да се намали вероятността от развитие на перитонит. Най-общо диагностичните процедури и инвазивните изследвания при пациентите на ПД могат да се разделят в две големи групи, представени в таблица 1. Таблица 1. Видове диагностични процедури и инвазивни изследвания при пациентите на ПД.

Процедури, изискващи само предварително дрениране на

перитонеалната кухина

Процедури, изискващи предварително дрениране на перитонеалната кухина и антибиотична или друга профилактика

1 Абдоминална ехография 1 Дентални процедури 2 Доплерово изследване на

илиачните съдове 2 Ректоскопия, сигмоидоскопия,

колоноскопия 3 Рентгенография на гръден кош 3 Гинекологични процедури 4 Ехокардиография 4 Цистоскопия 5 Гастроскопия 5 СТ скенер 6 Холангиография 6 Сърдечна катетеризация/ангиография В презентацията се разглежда антибиотичната профилактика, както и приложението на други медикаменти с превантивна цел.

ПЕРИТОНЕАЛНА ДИАЛИЗА И БРЕМЕННОСТ Р. Зорчева, В. Икономов. Медицински университет Варна. Честотата на забременяване при V ст. ХБН е много ниска: 0,75% ÷7%, а според регистрите на ЕДТА – около 0,5%. По-често забременяват пациентките на ХД (2,4% срещу 1,1% при ПД), но вероятността от успешно завършване на бременността е по-голяма при ПД. Основни рискови фактори за плода са: високите стойности на уреята (осмотично активно вещество); хемодинамичната нестабилност, респективно обемен дисбаланс в системното и утеринното кръвообръщение, както и опасност от бързо нарастване на налягането в перитонеалната кухина. Рисковете за бременната жена са свързани с поява или влошаване на вече съществуваща хипертония, както и с по-голямата честота на перитонити. Провеждането на ПД през първите три месеца на бременността не представлява технически проблем. Пациентките се диализират амбулаторно при чести контролни прегледи. По време на втория триместър на бременността пациентката трябва да се хоспитализира често и да се наблюдава от интер-дисциплинарен екип. Перитонеалната диализа би трябвало да се провежда с разтвори с ниска концентрация на глюкоза и с ниско съдържание на ГДП и неутрално рН. Разтворите се вливат много бавно. Намалява се обемът на вливане на 500 – 1000 мл., като се увеличава броят на вливанията. Подходящо е да се увеличи общият дневен обем на терапията и да се премине на апаратна перитонеална диализа с допълнителна смяна на разтвор през деня. По време на бременността при ПД би трябвало да се отделя специално внимание на храненето и поддържащото медикаментозно лечение Родоразрешение. Акушерската анамнеза, състоянието на майката и плода и наличието на перинатални усложнение определят момента на родоразрешението. Ако има възможност за избор, се препоръчва да се изчака до 34 – 36 седмица за по-добри резултати при новороденото. ПД се прекратява преди раждането и се възобновява след около 24 часа, ако коремът е затворен, няма абсцеси, няма дренажи, няма кървене и няма съмнение за възпалителен процес. Наблюдава се трайна тенденция за подобряване на изхода от бременността.

Късно представена тема: БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ В УМБАЛ ”СВ. МАРИНА” – ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО 2009 – 2012. И. Теодорова, Д. Паскалев, В. Икономов. Клиника по Нефрология, диализа и токсикология, УМБАЛ ”Св. Марина”, Медицински университет – Варна. Бъбречната трансплантация е ново направление в 40-годишното развитие на Клиниката по нефрология, диализа и токсикология с дейности по трансплантации и по спешна диализа, перитонеална диализа и афереза. Трансплантационният проект е нов и за целия Варненски регион. Бъбречната трансплатационна програма започна на базата на общото сътрудничество и партньорство с университетска болница Инзелшпитал-Берн, Швейцария, след което продължихме сами. Предоперативната подготовка и постоперативното наблюдение е изцяло съобразено с предоставения ни преди четири години протокол. Програмата е съобразена стриктно с медицинския стандарт трансплантация в нашата страна. За три-годишен период в УМБАЛ ”Св. Марина” са реализирани седем бъбречни трансплантации от жив донор. Най-младият трансплантиран пациент е на 22 годишна възраст, а най-възрастният-на 53. Най-младият донор е на 38, а най-възрастният – на 65 годишна възраст. За периода, който обобщаваме наблюдавахме различни посттрансплантатцияонни усложнения. В първия месец след бъбречната трансплантация при трима от пациентите беше регистриран остър пиелонефрит на трансплантата. При една от болните се наложи премахване на собствен десен бъбрек, поради изразен рефлукс и рецидивиращи уроинфекции. При друг от пациентите се разви ОБН от конкремент, формирал се dе novo, което наложи урологична интервенция по спешност. В някои от случаите се наложи ПББ на трансплантата, поради неясно влошаване на бъбречната функция. При пациентка с неясен анемичен синдром се проведоха серия от изследване за отхвърляне на специфичен процес и се наложи промяна в терапията, поради циклоспоринова нефротоксичност. Към момента в Бъбречно-трансплантационния диспансер към Клиниката по Нефрология, диализа и токсикология Медицински университет Варна се наблюдават общо 22 БТ-болни. До настоящия момент няма нито един случай на отхвърлен трансплантат от тези, които са трансплантирани в нашата клиника.

СИМПОЗИУМ: РОШ – БЪЛГАРИЯ Модератор: Ст. Кривошиев