www.oralo.bg

ЖИВОТНОВЪДСТВО6/2013

BG

1

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозицияПричини за преустановяване отглежданетона отечествените породи свине . . . . . . . . . . . . . . 2АктуалноНовини от МЗХ и ДФЗ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Представяме ви Аякс: От фермата до вас . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5Породи Коневъдството в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . 9Породи коне, отглеждани и развъждани в България . 16

ХраненеХраненето и интензификацията на овцевъдството . . . 20Хранене в биологичната аквакултура . . . . . . . . . . . 30Библиотека ЖивотновъдствоГоведовъдство, брой 12:Хранене на месодайните говеда . . . . . . . . . . . . . 21 ЕкспертиБиологичното пчеларство– подготовка за главната паша . . . . . . . . . . . . . . 32Отглеждане на охлюви по биологичен начин . . . . . 35Продуктивност в аквафермите . . . . . . . . . . . . . . . 38Продукти от щраусите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39

АнализиДребни или едри стопанства . . . . . . . . . . . . . . . 42Европейски земеделски фондЗемеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар . . . . . . . . . . . . . . 48

2

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

ЗИЦИ

Я

ПРИЧИНИ ЗА ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ОТЕЧЕСТВЕНИТЕ ПОРОДИ СВИНЕАлекси Стойков, Десислава ДерменджиеваАграрен университет – Пловдив

Прегледът на специализираната литература ни дава основание да очертаем 3 съществени причини за преустановяване отглеждането на българските породи свине (изключение прави Източнобал-канската свиня).Първата причина е масовото

прилагане на промишленото кръстосване в свиневъдство-то след 50-те години на м.в. За целите на промишленото кръстосване през различни пе-риоди са внасяни свине от по-родите Тамворт, Корнвал, Берк-шир, Миргородска, Украинска степна бяла, които не са оста-вили следа в българското сви-невъдство.През 1955г държавата възлага

внедряването на промишленото кръстосване на свинете в стра-ната на Районния Институт по животновъдство в Шумен, кой-то през 1962г се специализира като Институт по свиневъдство с национално значение. Целта е в практиката да се използват проучени схеми с доказани пре-димства на базата на наличния по това време генофонд по окръзи и географски региони.Първите данни от изпитани

схеми на промишлени кръсто-ски са между примитивните и преходните наши породи. Ва-силев (1961) проучва ефекта от промишленото кръстосване на Пъстрата Дерманска свиня с нерези от Българската бяла по-рода.Георгиев и Бенков (1964) из-

следват две кръстоски на Из-точнобалканската свиня с нере-зи от Бялата българска порода

и Мангалицата. Приложимостта им в практиката е била огра-ничена, поради незначителното превъзходство на кръстоските над примитивните изходни чи-сти породи. Незадоволителните резултати

от кръстосването само на мест-ни породи свине е мотивирало държавата да внесе над 2000 броя свине за времето от 1946 до 1972г. През периодът 1946–1955г от бившия СССР се вна-сят голям брой разплодни жи-вотни от породата Голяма бяла в Добруджа, където започва бу-рно развитие на свиневъдството поради голямото производство на зърно. Положителните резултати от

кръстосването на Българската бяла свиня с нерези от порода-та Голяма бяла са предпоставка за внос на ремонтни свине и нерези от Полша, Унгария, Че-хословакия, Швеция и др. стра-ни.През 1958г е поставено нача-

лото на създаването на чисто-породни стада от Голяма бяла с полски произход в Института по свиневъдство в Шумен, както и в „Кабиюк” Шуменско, което и сега съществува в твърде огра-ничен размер в чисто състоя-ние.С внос на Голяма бяла от Шве-

ция през 1960г е сформирано чистопородно стадо в Опитната станция по семепроизводство в Айтос, което се поддържаше на добро племенно ниво до 1990г.С цел подобряване кланичната

стойност на трупа и качеството на месото на угоените свине

от 1952 до 1972г са внасяни племенни свине от породите Ландрас, Пиетрен, Хемпшир, Дюрок и др.Димов и кол. (1967) съобща-

ват, че кръстоските са имали по-голяма жизненост и прираст по-висок с 10%, отколкото на прасетата от породата Българска бяла. По отношение на кланич-ните качества кръстоските имат по-високи показатели в сравне-ние с прасетата от майчината порода и почти се изравняват с прасетата от бащината.Кръстосването на свине майки

от породата Българска бяла с нерези Голяма бяла или Лан-драс води до повишаване на плодовитостта с 3.7-11.6% и до увеличаване на теглото на пра-сетата при отбиване с 6% в сравнение с майчината порода. При угоителните и кланичните качества кръстоските заемат ин-термедиерно положение.От 1962 до 1970г в Институ-

та по свиневъдство в Шумен са проучени десетки схеми на кръстосване с две, три и четири породи, с цел масово внедрява-не на най-добрите комбинации в производството. Схемите са конкретизирани по окръзи, съо-бразено е наличието на изход-ните породи, фуражните източ-ници, прилаганите технологии и др. Контролът и методичното ръководство за спазване на схе-мите на кръстосване е възложен на отделите по свиневъдство към Окръжните селекционни центрове. Масовото прилагане на про-

мишленото кръстосване в сви-

3

невъдството след 1950г у нас доведе до ликвидирането на местната клепоуха свиня, ман-галицата и пъстрата дерманска свиня като национален гено-фонд.Втората причина за ликвиди-

рането на отечествените породи свине е внедряването на хи-бридизацията в свиневъдството в страната, със закупуването на лиценз за производство на хи-бриди свине от Англия за около 3 млн. щатски долара.За времето от 1973 до 1975г

в страната са внесени над 7000 чистопородни животни (по ра-вен брой от породите Англий-ска голяма бяла и Английски ландрас), които превъзхождаха по брой чувствително остана-лите породи и даваха облика на българското свиневъдство до 2000-та година. До 1985г с тяхно участие в

Института по свиневъдство в Шумен са създадени две нови български породи свине – Ду-навска бяла (синтетична) и Лан-драс СН (специализирана ба-щина линия) и три хибридни форми – Шумен 1, Шумен 2 и Плевен 1. Цялостната дейност по хибри-

дизацията в промишлени усло-вия беше поставена на науч-на основа и се ръководеше от НПО по свиневъдство в Шумен (създадено на база Института по свиневъдство). Селекционна-та работа се осъществяваше в 2 отдела – към Програмата за хибридизация по лиценза от Ан-глия и отдел „Племенно дело” за останалите породи свине, обособен по късно като Глав-на инспекция по свиневъдство, просъществувала до 1990г и в последствие преминала към На-ционалния център за селекция и

репродукция в животновъдство-то – София. До признаването на Дунавска-

та бяла и Българския Ландрас СН (1985г) основните породи свине в страната са английските Голяма бяла и Ландрас, в по-ограничен размер Шведска и Полска голяма бяла и в много ограничен – Дюрок, Хемпшир и Белгийски ландрас. В края на 90-те години новите породи Ду-навска бяла и Ландрас СН за-емат съответно второ място с 20% и пето място с 10% в по-родната структура на свинете у нас.С внедряването на хибриди-

зацията при промишлени усло-вия в страната, Българската бяла свиня драстично намалява до 7.2% (1975г) и до края на 70-те години е заличена от регистрите на националния племенен фонд. Третата причина е тоталното

изместване на свинете в стра-ната, отглеждани до 2000-та година с внос на хибриди от световноизвестните фирми Dan Bred, Дания, PIC, Англия, Top-ics, Холандия и др. Тези фирми разполагат с мощни генетични центрове за усъвършенстване и създаване на нови линии и хибриди свине с изключителни растежни способности и високо съдържание на постно месо в трупа. В резултат на това и на повишеното предкланично те-гло се наблюдава изпреварващо производство на свинско месо, в сравнение с броя на свинете в световен мащаб. Интересен факт е, че в усло-

вията на жестоката пазарна кон-куренция много от известните свиневъдни фирми се коопери-рат в областта на научните из-следвания. Например DanBred работи

съвместно с генетичния цен-тър в гр. Онтарио в Канада и с фирмата „Dalland”, с над 40 годишна практика в селекцията. Френски фирми използват ки-

тайски многоплодни свине в се-лекционните си програми, както и SPF метод (раждане на пра-сетата с цезарово сечение), за избягване на специфични забо-лявания, характерни при нор-малните раждания. Английската фирма Cotswold

ежегодно изразходва милиони лири за научни изследвания (от генните маркери до клониране-то) и е в контакт с колежа в гр. Кент към Университета в Лон-дон, с Институтите в Небраска и Айова /САЩ/, Глазгоу /Шот-ландия/ и Манитоба /Канада/. Фирмата планира сътрудничест-во с научни звена в Германия, Испания, Франция и страни от Далечния изток /главно с Китай и Япония/ в областта на гене-тичните подобрения и подобря-ване здравословното състояние на животните на биологична основа. Основните параметри, които

притежават свинете в страните от Европейския съюз са над 24 отбити прасета от свиня-майка за една година, под 2,8кг раз-ход на фураж за 1кг прираст в угояване и над 60% постно месо в трупа. Дългогодишните цели са 27-30 отбити прасенца и над 26,5 реализирани от сви-ня-майка годишно, с под 2,6кг разход на фураж за 1кг прираст. Всичко това доведе до преу-

становяване на развъждането на Българския ландрас СН и силно ограничаване на размера на Ду-навската бяла и на новата син-тетична линия Силистра, чиито преходен период се очаква да приключи в близко бъдеще.

4

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО Позиция на МЗХ по протеста на животновъдите

Уважаеми колеги,По повод протеста на представители на Национална-

та асоциация на животновъдите в България, Министер-ството на земеделието и храните държи да подчертае, че сред приоритетите на Министерството е укрепва-не на сътрудничеството с браншовите организации в областта на земеделието. Точно поради тази причи-на министър Греков организира среща с браншовите организации в земеделието още в първите дни след встъпването си в длъжност.

На 7-ми юни представителите на браншовите организации се съгласиха с предложението на министър Греков до края на месеца да подадат документи за легитимност, в които да заявят своите представители, членска маса, териториални структури и сфери на действие.Преди уговореният на срещата срок да изтече една от животновъдните браншови организа-

ции насрочи протест пред МЗХ, в противоречие с договорката от срещата във ведомството.МЗХ е категорично, че за настоящата година средствата за национални доплащания са

съгласувани с ЕК. В кампания 2013 г. ще бъде запазено подпомагането на глава животно, като осигурените национални доплащания са в размер на 144 млн. лева. Това са с 4 млн. лева повече от предходния период. Както е планирано първият транш ще бъде изплатен през месец октомври.

Предстои България да се включи в квотата за внос на сирене в САЩ

В резултат на проведени преговори между Съе-динените Американски Щати и Европейския съюз, водени в рамките на Световната търговска ор-ганизация, бе постигнато споразумение, с което България и Румъния ще станат част от квотата за внос на европейско сирене в САЩ. Споразуме-нието се очаква да влезе в сила за България на 1 юли, след като бъде публикувано съобщение в

официалния вестник на Европейския съюз.Тази квота дава възможност за внос на сирене по код 0406 от Комбинираната номенклатура

(КН) на САЩ при намалено вносно мито. Желаещите да изнасят сирене в рамките на квота за САЩ се нуждаят от лицензия за износ. Заявителите представят доказателства, че са изнася-ли продуктите от въпросната квота за Съединените щати поне през една от предходните три календарни години и че определеният от тях вносител е дъщерно дружество на заявителя. Заявленията за лицензии за износ се придружават от декларация от определения вносител, който удостоверява, че той е избираем съгласно действащите правила в Съединените щати за издаването на лицензии за внос за продуктите по код от КН 0406.Заявления за лицензия се подават в Централното управление на Държавен фонд „Земеде-

лие” в София. Кандидатите трябва да бъдат регистрирани в отдел „Търговски механизми” на ДФЗ преди първото си кандидатстване за лицензия за износ. Срокът за подаване на заявле-ния е от 1 до 10 септември 2013г. Лицензиите ще се издават до 15 декември 2013г. и ще са валидни от 1 януари до 31 декември 2014г.Образецът на заявлението и документите, необходими при регистрация, можете да из-

теглите от интернет страницата на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg, раздел „Селскостопански пазарни механизми”, меню „Търговски механизми - износ”. Актуални указания за прилагането на схемата „Износ на сирене за САЩ в рамките на квота”, както и пълен списък на про-дуктите от код 0406 по КН ще бъдат достъпни на страницата на фонда след публикуване на съобщението в официалния вестник на ЕС. За повече информация – телефони 02/ 81 87 510 и 81 87 560.

5

БРОЙ 6/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПРЕДСТАВЯМ

Е ВИ

Станислава Пекова

От фермата до вас

Програмата за развитие на свиневъдството в Бълга-рия (МЗГ, 2007) показ-

ва, че свинепроизводителите у нас изостават от водещите в свиневъдно отношение страни, по отношение на внедряването на нови технологии, повишава-щи икономическата ефектив-ност и конкурентноспособност на свинефермите, обучението на кадрите, ползването на кон-султантки услуги, оползотворя-ването на тора за наторяване на земеделски площи, вкл. чрез производство на компост и био-газ. Парадоксално, но е факт, че при голямото производство на зърнени храни (над 7 064 хил. т. годишно) не се задово-ляват дори свитите до крайност потребности на населението от месо и се внасят големи коли-чества нискокачествени и с не-установен произход месо и мес-ни продукти. Обратно на тези изследвания

на специалистите в страната ни има и положителни примери, един от които е фирма „АЯКС”, където се спазват принципите на биологичното свиневъдствоНачалото си фирма „Аякс” бе-

лежи през 1998г с един обект близо до Стара Загора и 500 свине-майки.Всичко се развива постепенно,

управителят Ангел Тенев създава кадри, които обучава в движе-ние. После излизат европейските програми, с помощта на които закупува първия свинекомлекс за около 2000 свине майки,

намиращ се в с. Боздугано-во, Старозагорска област. Като следващи стъпки посредством европейски програми оборудва целия свинекомплекс. Закупува технология от небезизвестната фирма „Биг Дъчман”, ползва жи-вотни от Дан Бред-Дания, които са създадени за охладения пазар за месо, което е по-светло, по-воднисто, стои по-сочно и има по-добър пазарен вид. След три години купува и свинеком-плекса в с. Пъстрен. В момента във фирма „Аякс” работят вече около 200 човека от всякакви специалности във всички сфери: в производство, в търговия, във фуражно производство, в клани-ца и колбасарски цех, който се намира в Нова Загора.„За да имамаме по-добър кон-

трол върху фуража – обяснява административният директор на фирмата, г-жа Елена Тенева – решихме да си направим собствен фуражен завод, който построихме преди две години. Съвсем модерен е, всичко е автоматизирано и там работят само 10 човека. Наскоро купих-ме и много модерна апарату-ра за лабораторията, където се извършва анализ на суровините, които влизат във фуражния за-вод.” Общият брой свине-майки в

двата свинекомплекса в мо-мента вече е 5000. Произвеждат се около 150 000 угоени прасе-та годишно. Доскоро са про-давали само живи животни на различни кланици, но решават

да организират собствена месо-преработка. „Идеята се зароди от това, че ние виждахме по магазините колко некачествено вносно месо яде българинът. Първо закупихме малки, но много качествени професионал-ни машинки, и ги подредихме в едно помещение да си правим колбаси за собствени нужди, за работниците и за наши прияте-ли. Тази идея ни зарази, защото се получиха много качествени и добри на вкус продукти, особе-но кренвиршите, много ни се ядяха кренвирши от едно вре-ме, само от месо”… – споде-ля г-жа Тенева, – и след това вече решихме да направим и магазини. Може би около шест месеца ни бяха необходими да ги подготвим, да ги ремонтира-ме, да ги преустроим, за да изпълним всички изисквания на Агенцията по безопасност на храните. Магазините „Аякс” са открити едновременно, преди около месец и все още не се знае как ще тръгнат, защото в Стара Загора има много силна конкуренция, има много магази-ни за месо. И те не са свърза-ни със собствено производство, това са магазини, които се за-реждат от различни свинеферми в България, от цялата страна, за-реждат се и с вносно месо, ко-ето го представят за българско... Надяваме се конкуренцията да ни доведе по-голям успех. Има-ме амбицията да открием до 200 магазина в цялата страна, но всичко по реда си, защо-

6

то е трудно, все още трудно. В началото нямахме добра орга-низация, много неща липсваха, асортиментите бързо свършваха и т.н.” Продуктовата листа на фимата

засега включва: охладено месо, кайми, наденици и малотрайни колбаси, „Камчия”, а деликатес-ният салам е продукта, „с кой-то най-много се гордеем, той ни е топ-продуктът”. Всичко е само от месо, не влагат никак-ви добавки като оцветители, консерванти. Предлагат се още „Биренки” и „Македонска наде-ница”, „Дебърцини”, „Саздърма”.На въпрос дали имат идея за

разширение на бизнеса, което да включи отглеждане на фу-

ражни култури, г-жа Тенева се усмихва и казва, че зърнопро-изводството е доста мащабен бизнес и засега не го мислят, но, че продължават да развиват бизнеса си. Специализират само в животновъдство, иначе, всич-ко необходимо за производство на фуражите си закупуват от различни доставчици – амино-киселини, добавки, витамини, зърно…„Ще ви кажа също, че наскоро

закупихме нов свинекомплекс за 8000 свине-майки, който се намира край с. Козлодуйци, до гр. Добрич. Щом искаме да от-крием 200 магазина в страната, трябва да имаме и съответната суровина.”Основните партньори, с които

„Аякс” взаимодейства успешно са ДАНБРЕД и Биг Дъчман.„Биг Дъчман ни доставиха обу-

рудването във всички свинеком-плекси, ще купуваме от тях пак и за новия свинекомплекс. ДАНБРЕД също е сред нашите

основни партньори. От тях си доставяме животните. От тях ку-пуваме прародители, произвеж-даме си тук майките. Разполага-ме с развъден център, който се намрира в с. Пъстрен. Заплож-дането на животните е изцяло по метода на изкуственото осе-меняване. Това, от своя страна,

7

води до по-голяма ефективност на процеса и снижаване на раз-ходите за възпроизводство. Из-бягват се и някои рискове от медицински характер, което също влияе на себестойността на продукцията. Като обобщение може да се

каже, че „Аякс” обхваща целия цикъл – от производството на живи животни, производството на фуражи до кланична и об-работваща дейност – колбасар-ско производство и търговия на живи животни и готова продук-ция. Може би липсва само един добър ресторант със собствени пордукти? „Защо не?! Всъщност тази идея не ни е чужда, мис-лим си за нещо като бирария, в която да се предлагат само такива продукти – хапки, вурст-чета, пържоли, наденички, жива бира...” – усмихва се г-жа Те-нева. Технологията на Биг Дъчман

по-принцип е доста елитна. Са-мата инвестиция е в доста голе-ми размери. В какъв период и как успявате, ползвахте ли евро-пейски средства, разпитвам г-жа Тенева. „Да. Ползваме европей-ско финансиране в размер на 50%, а останалото с кредити, които обслужваме редовно, даже някои от тях вече сме по-гасили. Сигурни сме в реализа-

цията, защото ние произвежда-ме храна.Наемаме професионалисти за

всяка от дейностите в предпри-ятието. Трудно е да се намерят точните хора с такива качества, като лоялност към фирмата и ви-сок професионализъм, но тези, които са останали при нас, са се доказали и получават високи заплати.Като имена мога да цитирам

– Георги Георгиев, Надя Жечева – зооинженер, Бисер Димитров също зооинженер. Съпругът ми е икономист. Част от кадрите, които започват работа при нас са кадри излезли от института в Стара загора. Освен това вече и децата ни работят при нас.

8

Всички те са икономисти. На въпроса дали е доволна и

дали ще кандидатства с про-ект по програмите за европари, Елена Тенева отговаря: „Зависи какви ще бъдат новите програ-ми. Малко сме разочаровани. Мерките са добри, отпускат се доста средства, които подпомог-наха цялото селско стопанство в Република България. Обаче в ДФЗ има много корупция. Има хора, които нарочно спъват бързото одобряване на проек-тите. Това е един вид рекет. И за да не съм голословна, точно по проекта за свинекомплекса в с. Пъстрен, може да провери-те, има го в интернет, как про-ектът на Ангел Тенев е престоял в продължение на 410 дни във ДФЗ. Най-накрая го одобриха, но с цената на много нерви. Също съм разочарована и от последните субсидии, които да-доха тази година за свиневъдите, защото в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” работят много некомпетентни хора, които не знаят за какво става въпрос. Не знам дали е умишлено или е просто от не-компетентност, но хаосът е не-въобразим. Добре, че са банките. Те се

оказаха най-големият ни парт-ньор. Определено това е Уни-кредит „Булбанк”.И бих искала да споделя за

управляващите и по-конкретно към Министерството на земеде-лието и горите. Според мен те помагат до-

статъчно и има достатъчно ев-ропейски средства, които влизат и имаме също тяхното съдей-ствие, но на по-ниски нива ад-министрацията спъва нещата. Трябва за всеки сектор в земе-делието да има специалисти, ко-ито да отговарят за този сектор, и като отидеш при тях да знаят за какво става въпрос, а не той да отговаря и за земи, за наво-днения, за пчели, за свине, за кокошки... От там идват греш-ките. Иначе, българското селско стопанство трябва да се развива и има бъдеще.”

9

БРОЙ 6/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИКоневъдството в България

Доц. д-р Георги БързеевТракийски университет, Стара Загора

Разглеждано в исторически аспект, коневъдство-то по нашите земи е било много добре разви-то още от времето на траките. Археологическите разкрития от тази епоха ни представят едно из-ключително богато типово разнообразие, включ-ващо диви и местни примитивни коне, прототип на тежковозните, и изящни ездови коне. Времето на славяните има отрицателно влияние по отно-шение на коневъдството, а идването на прабъл-гарите е нова епоха в неговото развитие. При тях успоредно с местните примитивни животни са от глеждани и коне от висока ездова класа. По време на турското робство местното население е от глеждало ниски на ръст коне, отлично при-способени и много здрави. Тези коне не са били подходящи за задоволяване на турската армия, поради което много богати българи и турци за-почнали да отглеждат в своите чифлици по-хубави жребци и кобили, докарани от Близкия изток (главно с арабски и тюркменски произход). Броят на конете в тези чифлици понякога е достигал до 300. През 1864г Митхад паша е построил пър вия държавен конезавод край гр. Шумен – „Кабиюк”. В него са отглеждани и развъждани над 1000 броя коне, които много бързо стават известни в Европа и Азия.Съвсем различно е коневъдството в България

след Осво бождението. Всички доброкачествени коне, развъждани с цел да бъде снабдявана тур-ската армия, били откарани в Турция, а влияни-ето на жребците от този тип върху масовото ко-невъдство преди това е било твърде ограничено. Новите социални, икономически и политически условия наложили внос на коне от различни по-роди, с по-добри качества, предимно от Евро па. Последователно възниква и необходимостта от организи ране на големи стопанства (конезаводи), в които разплодните животни да бъдат поставяни при контролирани условия на отглеждане и раз-въждане. С това се слага нов етап от раз витието на коневъдството в България, който е свързан с племенната дейност и създаването на конезаводи и племенни стада. Развъдно-подобрителната работа в този момент

не е за почнала хаотично, а целенасочено, в ре-зултат на изпълнение на редица закони, укази, постановления и други. Най-важни от тях са „За-конът за складове за жребци и конезаводи в Кня-жество България, обнародван в „Държавен вест-ник”, бр. 8, 1892г и „Законът за допълнение на Закона за коневъдството от 1892г”, утвърден с

Указ № 12/24.02.1897г. Тези два до кумента фак-тически полагат основите на бъдещото културно коневъдство в страната, като посочват формата на управле ние, начините за породното подобряване и целите за постига не на определено равнище по отношение на ръста и качест вата на конете. В изпълнение на първия закон е бил учреден Върховен съвет по коневъдство, който е обсъждал и контро лирал състоянието както на държавните, така и на частните коневъдни стопанства. Важен момент е и проведената през 1924г. Национал-на конференция по животновъдство, на коя то е взето решение коневъдството да се подобрява в следните две направления – 1. Ездови и леков-прегатен кон. 2. Средно тежък тип, подходящ за земеделските стопанства.Окръжните постоянни комисии като локални

структури на племенната дейност играят изклю-чително важна роля в по добряване на качествата на местните коне и вноса на жребци и кобили от чужбина. Независимо от стихийния до известна степен характер на развъдно-подобрителната ра-бота още по онова време развитието на държав-ното и частното коневъд ство се е превърнало в държавно мероприятие, поощрявано с редица по-следвали първите два нови закона постановления и решения. Наследници на окръжните постоянни комисии са племенните разсадници, прераснали в племенни инспекции, а на по-късен етап – в селекционни центрове по животновъд ство. Най-нов етап в развитието на племенното коневъдство е новосъздадената Национална асоциация по ко-невъдство, която е представена по места от ре-гионални дружества. Като част от структурата на организацията на племенната работа трябва да се счита и Коневъдният съюз, който е учреден през 1914г. Съюзът е обхващал 243 дружества с над 16 000 члена, които са развивали активна дейност по места и са били в помощ на държавните органи.Всички държавни мероприятия в периода на за-

раждане на културното коневъдство са били на-сочени към стимулиране на отглеждане на висо-кокачествен разплоден материал. Из броените два закона и последвалите ги решения на Върхов-ния съвет посочват породната принадлежност на жребците подобрители, техния ръст и районите, в които могат да дейст ват. Изключително важни решения са тези, касаещи ръста на кобилите (над 125см), на които се позволява да бъдат покри-вани от общински и държавни жребци, както и скопяване на двегодишни мъжки кончета, неодо-

10

брени за разплодна дейност. Висококачествените жребци и кобили са били освобож давани от мо-билизация. Други важни стимулиращи решения са отпускането на заеми, осигуряването на паси-ща, раздаването на премии за одобрените жреб-ци и др. Провежданите конференции, конгреси, прегледи и изложби са неотмени ма част от меро-приятията, които имат положително влияние върху развитието на коневъдството. Решаващ момент е признаването на полукръвната секция към „Каби-юк” и „Стефан Караджа” като Източнобългарската порода, а Гидранът и Нониусът към „Клементина” съответно като Плевенска и Дунавска порода с 236-то Постановление на МС през 1951 година.Конезавод „Кабиюк” е открит през 1864г от ру-

сенския валия Митхад паша с основна задача да снабдява турската армия на Балканския полу-остров с висо кокачествени коне. Намира се край Шумен, в района на „Кабиюшката могила”, откъ-дето е взел и името си.В настоящия момент в „Кабиюк” се отглеждат

елитни коне в следните секции: арабска, пред-ставена от Чистокръвен арабски кон и тип Ша-гия; Чистокръв на английска; Източнобългарска (полукръвна) и Шотландско пони. В този си вид, конезаводът продължава да играе решаваща роля за производство на елитни племенни и спортни коне, както и за подобряване на коневъдството в страната. Доказателство за високото качество на произвежданите приплоди е приемане то на Чистокръвната арабска секция в Световната асо-циация на Чистокръвния арабски кон, на типа Шагия в Европейската асоциация за типа Шагия

през 90-те години на миналия век и на Чистокръ-вната английска порода в Световната асо циация през 2005 година.Конезавод „Стефан Караджа” е открит през

1896г като Конско военно-ремонтно депо край Горна баня, Софийско. До 1952г, когато конският ефектив е бил преместен край Балчик, е известен като военен конезавод „Божурище”. Основна за-дача в периода на откриването му е да снабдява българската армия с добри ездови коне, поради което влиянието му върху масовото коневъдство тога ва е по-ограничено.Конезавод „Истър” е създаден през 1953г край

Русе, като коневъдна секция за тежковозни коне. Кобилите и жребците са били внесени от бив-шия СССР и са от Руската и Съветската тежко-возна порода. През 1962г се открива секция за Чистокръвна английска порода, която се развива добре и много успешно се включва в общия за страната план за развъждане на породата.Благоприятно влияние върху беговото коневъд-

ство имаха и конезаводите „Камчия” край Дълго-пол, „Орешак” край Варна и „Тодор Икономо-во» край Шумен. Поради настъпилите промени в структурата на коневъдството те бяха закрити след 1990 година. Племенните заводски стада към УЕБ по коневъд-

ство към Тракийския уни верситет - Стара Загора, и секцията по коневъдство към ИЖ в Костинброд също имат голямо значение, особено през по-следните години, за осигуряване на конния спорт с висококачествени коне.Като резултат от дейността на редица специ-

Конезавод „Клементина“ е наследник на Окръжния жребцови склад, открит от Плевенската окръжна постоянна ко-мисия през 1890 година. Намира се край Плевен в землището на бивше татарско село.

11

алисти, учени, ездачи и треньори в областта на племенното коневъдство съобразно законите в страната, днес то е представено от едно мно-гообразно породно поголовие. Особено важна роля в това направление играят частните стопани, деятели и радетели на конния спорт, които не-прекъснато внасят все по-нови за страната ни по-роди коне. Като пример за това са Фризийските, Клайдездалските, Норикер и други породи коне, които са само представени от отделни екземпля-ри. Като обособени племенни ядра са следните породи, отглеждани и развъждани в България и контролирани от Наци оналната асоциация по ко-невъдство:Чистокръвните арабски коне са най-старата

културна порода, създадена в продължение на много векове. Точният им произход не е изяс-нен, но съществуват данни, че коне от този тип е имало на Арабския полуостров още през II-III век пр.н.е. В резултат на пустинните условия, при които са създадени и отглеждани дълго, Чисто-кръвните арабски коне са добре адаптирани към сурови условия на живот, невзискателни са към фуражите, притежават екстремна сила, издръжли вост и здравина. Значението на породата в све-товен мащаб е участието є при създаването и усъвършенстването на много полукръвни породи коне след навлизането є в Европа. В на стоящия момент Чистокръвните арабски коне се развъждат в цял свят, обединени от Световна асоциация на чистокръв ните арабски коне (WAHO). Те са ед-накво подходящи за шоу програми, надбягвания и спорт и леки впрягове.Чистокръвните арабски коне имат малка глава с

широко, добре развито чело; пречупен профил на лицевите кости; ши роки ноздри; добре раз-вити очни орбити и малки уши. Шията е дълга, грациозна и с лебедова форма. Имат наклонена дълга плешка; не много добре изразена холка; къс гръб и поясница (прави, широки); високо поставена опашка; дълбоки, широки и обемисти гръден кош и тяло. Краката са здрави, с чисти и добре изразени сухожилия; релефно очертани стави. Гривата и опашката са добре развити. Ви-сочината при холката е 148-152см, а най-често срещаните цветове са кестенявият, сивият и але-стият. Черният цвят е рядко явление в породата, което го прави и много търсен. Екстериорно ко-нете от Чистокръвна та арабска порода притежа-ват благородни и красиви черти, леки и плавни движения, което позволява да бъде направена една много кратка, но точна характеристика – красота, благородство и движение.Полукръвният арабски кон – Шагия е създаден в

Ун гария през XIX век и произлиза от жребец, но-сещ същото име. Жребецът Шагия е бил роден през 1830г в Сирия и е импортиран в конезавода „Баболна” шест години по-късно. Този жребец е покривал кобили от различен произход (унгар ски,

испански, чистокръвни английски и арабски), ко-ито са били близки до източния тип коне. При-лагайки инбридинг, селекционерите са произвели един характерен, по-масивен тип Арабски кон (височина при холката 154-156см). Неза висимо от по-масивното и по-дълго телосложение, общият външен вид – красива глава, добре поставена шия, къс гръб и поясница и високо поставена опашка, са характерни за Чис токръвния арабски кон. Този тип Арабски кон е бил създаден за ар-мията и селското стопанство като ездови и впре-гатен кон. Днес типът Шагия е разпространен в много страни на Европа, като племенната работа се контролира и ръководи от Европейска асоциа-ция на арабския кон тип Шагия. Двата типа Арабски коне се развъждат в коне-

завод „Кабиюк” край Шумен. Качеството на коне-те от племенните ядра позволи кандидатстването за членове на двете асоциации и днес България е пълноправен член както на Европейската, така и на Световната асоциация за арабския кон.Чистокръвният английски кон е втората уникал-

на по рода коне в света. Създадена е като кон за състезания, като за неговия произход може със сигурност да се говори за вре мето след XVII век. Тогава англичаните купуват значителен брой жребци с източен произход, с които покривали кобили от различен тип. С това се полага началото на съвременния Чистокръвен английски кон, изве-стен като „бегови”. След откриването на първата племенна книга през 1791г за Чис токръвни ан-глийски коне се признават само такива, на които педигритата и на двата родителя започват оттам.Чистокръвните английски коне притежават жив

темпе рамент, енергия и желание за работа. В галоп имат широка крачка, неограничена издръж-ливост и здравина – качества, необходими за бе-говия кон.В екстериорно отношение те се характеризират

с отлично телосложение - височината при холката е 162-164см; суха глава; елегантна дълга шия; силно наклонени плешки; добре изразена холка; къс гръб и поясница – прави; дълбок гръден кош; здрав, добре замускулен за ден пояс със силно наклонена крупа; изчистени, здрави крака с до-бре изразени стави и сухожилия. Благодарение на тези си качества Чистокръвният англий ски кон е известен като „бегова машина”. Дълбокият гръден кош е достатъчно широк, осигурява необходимо-то пространство за развитие на сърцето и белия дроб, които играят решаваща роля при високите натоварвания. Породата е раз пространена в цял свят. Контролът и ръководството в селекцията и организира нето на надбягванията се извършват от Световната асоциация за чистокръвна та английска порода.Племенни стада от Чистокръвната английска по-

рода коне има в конезаво дите „Кабиюк” край Шумен, „Стефан Караджа” край Балчик, „Хан

12

Аспарух” край Разград и в много племенни фер-ми на частни стопани в различни краища на стра-ната. В момента България е кандидат за членство в Световната асоциа ция за чистокръвната англий-ска порода.Източнобългарският кон е най-широко раз-

пространената полукръвна по рода в България. Работата по създаването на породата започва с откриването на двата конезавода – „Кабиюк” и „Божурище” в края на XIX век. Конете от тази порода са продукт на сложно възпроизводител-но кръстосване на местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски и полукръвни английски кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. В резултат на строго спазвани селекци-онни принципи в съответствие с поставената цел е получен универса лен полукръвен кон, еднакво подходящ за спорт и работа.Конете от породата имат сравнително едър ръст

– 162-166см. Главата е пропорционална, с прав профил. Шията е права, дълга с добре изразен задтилък. Холката е добре развита и изразена. Има средно дълги гръб и поясни ца – прави и ши-роки. Крупата е с добре изразен наклон и добре замускулена, наподобяваща тази на Чистокръвния английски кон. Характерен е дълбокият, дълъг и широк гръден кош. Краката са здрави, с добре изразени стави и сухожи лия. Екстериорните осо-бености на тези коне ги доближават повече до ездовите коне, отколкото до впрегатните. За това допринася и произвеждането на коне за гладко бягане в един доста голям период от развитието на породата. Днес, чрез използването на жребци от известни европейски полукръвни породи, се цели промяна на беговия тип в един по-масивен, подходящ за класическите дисци плини на конния спорт.Основният масив от племенни жребци и кобили

се намира в конезаводите „Кабиюк”, „Стефан Ка-раджа”, „Хан Аспарух” и няколко частни ферми, пре димно в Североизточна България.Плевенската порода коне е създадена чрез

сложно въз производително кръстосване в конеза-вод „Клементина” край Плевен. Кобилите, използ-вани за разплод са били с различен произход – делиормански, местни подобрени, полукръвни и англо-арабски. За покриване на тази разнородна смесица от кобили са били използвани арабски, англо-арабски, полу кръвни, стрелецки и най-вече жребци от породата Гидран. Последните стават и родоначалници на линии. Породата е призната през 1951 година.По цвят (изключително алест) и екстериор коне-

те от Плевенската порода са близки до тези от породата Гидран (англо-арабски тип). Височината при холката е 160-162см. Главата е средно голяма с добре развити очни орбити. Шията е права, дълга и добре замускулена. Холката е средно ви-сока, средно дълга. Гърбът и поясницата са пра-

ви, широки, къси до средно дълги. Крупата е с нормален наклон, овална, добре за мускулена; гръдният кош е дълъг, дълбок и закръглен; край-ниците са сухи, здрави, с добре изразени стави и сухожилия. В общ план тялото е закръглено, ти-пично за англо-арабския тип коне, което Плевен-ският кон е унаследил (както и цвета) от Гидрана. Движенията са плавни, красиви, което подсилва красотата на конете. Въпреки универсалните си качества, ко нете от тази порода се налагат повече като ездови, особено в класическите дисциплини на конния спорт.Локализирането на племенните жребци и кобили

в момен та е около конезавод „Клементина” край Плевен.Конете от Хановерска порода са с едър ръст

165-175см и със спокоен темперамент. Порода-та е създадена в Германия преди 300 години и в продължение на векове е отговаряла на из-искванията за времето – била е подходяща за селско стопанска работа, за армията, а в насто-ящия момент е една от най-добрите за класи-ческите дисциплини на конния спорт. Качествата като здравина и атлетизъм правят конете от тази порода изключително подходящи за прескачане на препят ствия и обездка.Модерният Хановерски кон е с леки форми,

в резултат на по-широкото използване на чисто-кръвни английски жребци. Главата им е средно голяма, изразителна, с големи живи очи и средно големи уши. Шията е права, дълга. Плешките са широки, дълги и наклонени, свързани с добре развита холка. Тялото е здраво с дълбок и ши-рок гръден кош. Гърбът и поясницата са къси до средно дълги, задният пояс е добре замускулен. Крайниците са здрави, добре замускулени с ре-лефно очертани стави и добре изразени сухожи-лия и с добре оформени и здрави копита.Породата е разпространена в цял свят. Племен-

ната рабо та се ръководи от Асоциацията на ха-новерската порода коне с център гр. Верден, Германия. Селекционните критерии са много ви-соки и строго се спазват, в резултат на което през по следните десетилетия на европейските, светов-ните и олим пийските състезания като победители все по-често се срещат имената на Хановерските коне.В България породата се развъжда от 1971г. Пле-

менното стадо се намира в Тракийския универси-тет, Стара Загора, но през последните години се създадоха и частни племенни фер ми в Пловдив и Кнежа.През последните години в България се внасят

жребци от Холщайнерска по рода. Тя е една от най-старите полукръвни породи в Германия. През XVII век се развива на базата на коне от Фран-ция, Дания и Испания. В резултат на това те имат кръв от немски полукръвни, неаполитански, испански и ориенталски коне. През XIX век са

13

използвани йоркширски каретни жребци, които дават на порода та високата акция на крачката. Тези коне са произвеждани с еднакъв успех като каретни и армейски. След 1950г влияние върху Холщайнерската порода оказва Чистокръвната ан-глийска порода, а през последните две десетиле-тия – жребци от френската порода Сел Франсе. Две от най-известните линии са от тази порода. Днес селекцията е насочена предимно към създа-ване на коне за прескачане на препятствия.Височината при холката варира от 162 до 172см.

Главата е пропорционално развита, изразител-на. Има добре поставена и съразмерно развита с тялото шия, леко извита, дълги и наклонени плешки, здрав гръб и поясница, дълбок и широк гръден кош, здрав, добре развит и замускулен заден пояс, здрави, високи крайни ци с по-къси свирки и средни и здрави копита.Жребци от тази порода има в основните конеза-

води и някои частни племенни ферми. Тракененската порода води началото си от

XVIII век и от всички полукръвни породи коне. Тя е най-близко до Чистокръвния английски кон. Работата по съз даването є започва в Тракенен-ския конезавод в Източна Прусия, като голям дял при подобряването на местните коне имат Чистокръвните английски и Арабски те жребци. Първоначално целта е била създаването на каре-тен кон, а впослед ствие – на кон, подходящ за армията. Днес Тракенените са елегантни, здрави, спортни коне. Височината при холката е около 165см. Главата е пропорционална, суха, с голе-ми изразителни очи. Шията е елегантна, дълга и добре замускулена. Плешките са добре накло-нени, свързани с добре изразена холка. Тялото е средно дълго, с добре развит гръден кош. За-дният пояс е овален, добре развит и замускулен. Крайниците са здрави, с добре очертани стави и сухожилия. Има здрави копита. Конете от тази порода имат силно влияние върху подобряването на много европейски полукръвни породи коне. Те са подходящи и за леки впря гове, както всички полукръвни породи коне, но най-добри резулта-ти постигат в класическите дисциплини, особено в прескачането на препятствия и в обездката. Представители на тази порода са печелили олим-пийски медали. Племенно стадо от Тракененска порода има в ИЖ Костинброд. Дунавската порода коне е представител на

лековпрегатния тип. Тя е третата културна порода, създадена в България и като такава е призната през 1951г. За разлика от остана лите две породи – Източнобългарската и Плевенската, при създа-ването на Дунавския кон са използвани три мето-да на развъждане – чистопородно развъждане на жребци и кобили от породата Нониус, поглъща-телно и частично възпроизво дително кръстосване. Освен кобили от породата Нониус, са били из-ползвани и местни, полукръвни и англо-арабски.

Основоположници на линии стават жребци от по-родата Но ниус.Конете от породата имат сравнително едър ръст

и масив но телосложение. Височината при холка-та е 162см. Както при впрегатните коне, тялото е удължено и хармонично раз вито. Главата е с удължена лицева част, а шията е дълга и добре замускулена. Гръдният кош е дълбок, широк и дълъг. По екстериор Дунавските коне се доближа-ват до малкия Но ниус. Цветът е черен и по-рядко тъмнокестеняв.Дунавските коне са подходящи за селскостопан-

ска рабо та и притежаваната от тях висока рабо-тоспособност е при чина за широкото им разпро-странение.Племенно ядро има в конезавода „Клементина”

край Плевен, но основният масив от ценни коби-ли е в частни сто пани в Северозападна България.Лековпрегатното коневъдство в България е пред-

ставено и от pucucmume породи. Първите коне от орлово-рисиста порода са били внесени още със създаването на конезаво дите, като в „Кабиюк” е открита секция за Орловски рисак. Орловски рисаци, макар и в по-ограничен брой, е имало и в „Клементина”. В края на XIX и началото на XX век в стра ната са били използвани и много жреб-ци станционери. След закриването на секцията в „Кабиюк” развитието на рисистото коневъдство в България е стихийно. За нов етап на развитие мо-жем да говорим след 1953г, когато в конезавода „Стефан Караджа” се открива секция за орловски рисаци, ко ято се разширява, а по-късно се от-крива и такава секция в конезавод „Хан Аспарух”.По екстериорен тип pucucmume коне в нашата

страна са твърде разнообразни. В началото са преобладавали по-гру бите и едри форми на Ор-ловския рисак, по-късно с внасяне то на Руския и Американския рисак типът се изменя. През по-следните години влияние има и Френският рисак. В една такава смесица от четири породи не може да се говори за обособен тип рисист кон в Бълга-рия, но все пак преоблада ват конете от типа на Руския и Американския рисак.Племенни ядра от рисисти коне имаше в ко-

незаводите „Стефан Караджа” и „Хан Аспарух”, а днес са основно в някои частни племенни ферми в страната. Тежковозните коне в България също имат спе-

цифичен път на развитие. За много кратко време е съществувала тежковозна секция в „Кабиюк”, която е била представена от Арденски и Перше-ронски коне. След 1950г започва целенасо чено развъждане на тежковозни коне, главно от напра-вения внос на Руска и Съветска тежковозни по-роди. В настоящия момент не може да се говори за порода, а за тип тежковозен кон в България, близък до конете от Руската тежковозна порода. Конете от този тип са леки, подвижни, с добра теглителна сила и работоспособност. Височината

14

при холката е 148-150см. Главата е значително по-суха. Шията е добре замускулена. Гърбът и поясницата са къси, прави, широки и добре за-мускулени. Крупата е добре замускулена, с нор-мален наклон, раздвоена. Има средно дълги, сухи и здрави крайници.Тежковозният тип коне в България през послед-

ните го дини претърпя значителни промени както по отношение на породния състав, така и по от-ношение на райониране то. Концентрирани в Се-вероизточна България преди, днес тежковозните коне, представени от Българския тежковозен, Бел-гийския, Рейнския и Першеронския кон са поро-ди, обитаващи главно Рило-Родопския масив.От-глежданите у нас културни планински породи са две – Хафлингерска и Хуцулска. Хафлингерската порода е съз дадена в района на Южен Тирол, Австрия. Предшественици на тези коне са местни планински коне и понита, които са кръстосвани с арабски жребци. Всички съвременни коне от тази порода водят началото си от жребеца Ел Бадави. При лаганият инбридинг през годините е причина за обособява не на специфичен тип кон, считан за пони с малко, но много мощно тяло, къси и здрави крака, много добре развити грива и опашка. Основният цвят е алест, с бяла грива и опашка. Височината при холката е около 140см, поради което тези коне се отнасят към групата на понитата.Конете от тази порода имат добър нрав и благо-

роден вид. Използват се в най-различно направ-ление – като планински коне за това ри и влачене на трупи, за работа в полето, за езда и за впряг. В нашата страна Хафлингерският кон има крат-ка история на развитие (след 1984г), но поради добрите си качества е много търсен и широко разпространен. Племенното ядро е обособено в

района на Разлог, но отделни малки ферми се на-мират в цялата страна.Хуцулската порода е създадена в Карпатите,

главно в Украйна и Румъния. Те също могат да бъдат отнесени към понитата – височината при холката е 136см. Конете от тази порода имат средно голяма, суха глава, къса, добре замуску-лена шия. Гърбът и поясницата са прави, широ-ки, добре замускулени. Крупата е добре разви-та. Гръдният кош е дълбок, широк и закръглен. Общо тялото е леко удължено, мощно, с къси, сухи и здрави крайници. Основният цвят е че-рен. Коне от тази порода са внесени за първи път през 1953г с оглед подобряване на местни-те планински коне. През последните години в страната останаха само единични представители, и то главно жребци, разпространени в различни райони. Примитивните коне са една значително голяма група (над 50%) от общото поголовие. Те са разпространени предимно в планинските и полупланинските части на страната, характери-зират се с нисък ръст – 125-136см височина при холката, голяма груба глава; къса, права, хоризан-тално поставена шия; удъл жено тяло с наклонена крупа и дълбок гръден кош; къси, сухи и здрави край ници. Конете от този тип са невзискателни към условията на отглеждане и са с висока рези-стентност към заболявания. Най-широко са раз-пространени, кара качанският, старопланинският и рило-родопският кон. Делиорманският кон днес не се среща и може да се приеме за изчезнало отродие. Основното пред назначение на тези жи-вотни е като товарни и впрегатни коне. Поради тяхната издръжливост и невзискателност конете от този тип или техните кръстоски се срещат в пол-ските райони на страната, където се използват за различни видове селскостопанска работа.

Чистокръвен арабски жребец Забавен I, Конезавод Кабиюк

15

Дистрибутори на храните на фирма Vobra – CaroCroc:Ветеринарни кабинети, гр. София, жк. Хиподрума,ул. Найден Геров 4, тел. 02/ 953 32 99

16

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

Породи коне, отглеждании развъждани в България

Арабска породаАрабските коне са най-старата

културна порода в света, коя-то пряко или косвено е взела участие в създаването на всички културни породи коне от ездо-ви и ездово-впрегатен тип. От-личават се с елегантни форми и изключителна работоспособност. Страната ни има добри тради-ции в отглеждането и развъжда-нето на коне от Арабска поро-да и Арабската порода „Шагия”, като арабският кон е имал първостепенно значение за по-добряването на конете в много райони на страната.Сега в конезавод „Кабиюк” гр.

Шумен се отглеждат чистокръ-вни арабски коне, а така също и чистопородни коне от порода „Шагия”. Популациите от двете породи са малки, но с много

високо качество. Жребецът Ме-фистофел е признат за еталон на породата от Международна-та асоциация за развъждане на Шагия.

Чистокръвна английска порода Чистокръвният английски кон е

създаден в Англия през началото на XVII век и втората половина на XVIII век. Конете се използ-ват основно за хиподрумни над-бягвания с тотализатор и носят големи приходи в страните с развита хиподрумна индустрия. В световен мащаб Чистокръ-вният английски кон е основна порода-подобрителка за всички полукръвни породи коне. По-родата е изиграла водеща роля и при създаването на българ-ското полукръвно коневъдство. Елитната част на породата се

развъжда в държавните коне-заводи „Кабиюк” гр. Шумен, „Хан Аспарух” гр. Разград, „Ст. Караджа” гр. Балчик и частни коневъдни ферми. Бъдещето развитие на породата е обусло-вено главно от приемането на страната ни в Международната организация за развъждане на Чистокръвната английска порода в света. Създаден е Български комитет по племенната книга на Чистокръвния английски кон, който води активни преговори за членство в Международния комитет по племенната книга на Чистокръвната английска по-рода /ISBC/. Едно такова член-ство ще доведе до отваряне на международния пазар за конете от породата, родени в страната, както и до престиж за българ-ското коневъдство.

Източнобългарска порода Източнобългарският кон е по-

лукръвна порода от универса-лен тип, получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни ко-били с полукръвни и чистокръ-вни английски жребци. Още от началото това кръстосване е било придружавано от задъ-лбочена селекция, в резултат на което се получила порода коне с всестранно развити качества. Източнобългарската порода е съхранила качествата на изход-ните породи, като невзискател-ност, издръжливост към местни-те условия на живот, изискан тип и отлични ездови качества за различно спортно предназна-ченние.Елитната част от породата се

развъжда в конезаводите „Ка-биюк” гр. Шумен и „Стефан Караджа” гр. Балчик, както и в

Чистокръвна английска порода

17

частни племенни ферми. През последните десетилетия значи-телно са усъвършенствани сто-панските и най-вече спортните качества на конете от тази по-рода. Това е най-масово използ-ваната порода за дисциплините на конния спорт в България.

Дунавска породаДунавският кон е полукръвна

порода, създадена чрез кръстос-ване на полукръвни кобили с жребци от породата Нониус и чрез селекция на подходящ тип коне за различни видове транс-порт и селскостопанска работа. Конете от тази порода се от-личават с масивно и компактно телосложение, добре развита и здрава костна система, добър екстериор, коректен ход, споко-ен темперамент и добра рабо-тоспособност. През последните 30 години се провежда кръстос-ване с жребци от Чистокръвна английска порода в резултат на което се получават коне с до-бри спортни качества. Порода-та се ползва с голям интерес, но популацията є е малка и не може да задоволи търсенето.

Елитната й част се развъжда от частни стопани в Плевенска и Софийска област.

Плевенската порода Породата е създадена е чрез

кръстосване на местни подо-брени, арабски, англоарабски и полукръвни кобили с араб-ски, англоарабски и полукръ-вни жребци, а по-късно главно с жребци от породата Гидран.

Дунавска порода

Източнобългарска порода

18

Плевенските коне притежа-ват добри стопански качества и много добри способности за спортните дисциплини вис-ша езда и прескачане с пре-пятствия, за което голям принос има използването на жребци от Чистокръвната английска порода на по-късен етап от развъждане-то. Сега породата е застрашена от изчезване. Малка популация от ценни животни е съсредо-точена в частни собственици, главно в Плевенска област.

Тракененска породаТракененският кон е от уни-

версален тип с подчертани спортно-ездови качества, под-ходящ за всички дисциплини на класическия конен спорт, осо-бено за висша езда и прескача-не на препятствия. Коне от тази порода се отглеждат в Инсти-тута по животновъдни науки в

гр. Костинброд и от частни сто-пани. Целта на тяхното развъ-ждане е да се увеличи произ-водството на висококласни коне за нуждите на конния спорт, а чрез използване на тракененски жребци се подобряват и някои качества на отечествените поро-ди коне.

Хановерска порода Конете от Хановерска порода

се отличават с крупни разме-ри, хармонично телосложение, леки движения и спокоен тем-перамент. В страна коне от тази порода се развъждат в Тракий-ския университет в гр. Стара Загора. Породата се развъжда главно за нуждите на конния спорт. Жребци от Хановерска порода се използуват успеш-но за производство на спортни коне в съчетание с кобили от Източнобългарска порода.

Рисисти породи Основните рисисти породи са

Американският, Френският, Ор-ловският и Руският рисак. Ри-систите коне са предназначени предимно за хиподрумни над-бягвания с двуколки, поради характерната за тях способност за бързо движение в тръс. Коне от тези породи се развъждат в конезаводите „Ст. Караджа”, гр. Балчик и „Хан Аспарух”, гр. Раз-град, както и в много частни стопанства. Интересът към тези коне от страна на любителите на хиподрумни надбягвания е значителен, а приходите от то-тализатора в развитите страни непрекъснато растат. В Бълга-рия в миналото са организира-ни хиподрумни надбягвания на районните хиподруми, а в края на 80-те години на специално изградената писта на Софийски хиподрум. След приключване

Плевенска порода, кон Гидран

19

дейността на Софийския хипо-друм интересът към тези коне намалява, но през последните 5-6 години собственици на ри-саци от района на Пазарджик и Пловдив възраждат тези над-бягвания.

Тежковозни породиБългарският тип тежковозен

кон се отличава с масивно те-лосложение, здрава конститу-ция, добър екстериор, спокоен темперамент и отлична рабо-тоспособност. Използват се и за промишлено кръстосване за получаване на коне за месо. Елитната част от породата се развъжда конезавод „Хан Аспа-рух”, гр. Разград. Тяхното пред-назначение е производство на жребци за подобряване рабо-тоспособността на конете при

използването им в селското и горското стопанство. Интересът към тях е голям поради разви-тието на дърводобива, високите цени на горивата и износът на коне за месо. За съжаление по-пулацията е малка и производ-ството на коне от тази порода не може да задоволи търсенето поради ограничения брой ко-били-майки в конезавода. В по-следно време висококачестве-

ни животни отглеждат и много частни собственици.

Хафлингер Хафлингерът е планинска по-

рода коне, създадена в Австрия и намерила широко разпростра-нение в много страни. Харак-терни черти на конете от тази порода са относително ниският ръст, изключително масивното тяло, красивите телесни фор-ми, лекият ход, добрият нрав и невзискателност към услови-ята на гледане и хранене. В нашата страна развъждането на коне от породата Хафлин-гер започва през 1983г с оглед още по-пълното задоволяване на планинските райони с под-ходящи за работа коне, а също така потребностите от коне за любителска езда, конен туризъм

и детско-юношеските спортни школи. Развъждането на коне от тази порода е съсредоточено в коневъдната ферма в гр. Разлог и в частни стопани в Староза-горски район.

Шотландско пониХарактерна особеност на коне-

те от тази порода е изключител-но дребният им ръст (65-125см). Те са невзискателни към усло-

вията на гледане и хранене, а тяхното послушание и привърза-ност към човека ги прави под-ходящи за обучение на деца в езда. За задоволяване нуждите на детските ездови школи от та-кива коне в страна се развъждат на малки групи коне от порода-та Шотландско пони в конеза-водите „Кабиюк”, гр. Шумен и „Ст. Караджа”, гр. Балчик. Има голямо търсене на конете от тази порода и те се продават на относително високи цени.

Аборигенни породи – карака-чански и делиормански кон Аборигенните породи се отли-

чават с изключителна издържли-вост на неблагоприятни условия и много висока плодовитост. Практически целогодишно се отглеждат на открито и в по-

вечето случаи дори не се из-вършва подхранване през зим-ния период.Каракачанският кон е харак-

терен за планинските райони и популацията му е концентри-рана главно в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Де-лиорманският кон се среща в района на Североизточна Бълга-рия.

www.mzgar.government.bg

Каракачанска порода

20

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGХР

АНЕН

Е

Проф. д-р Трифон Дарджонов

Храненетои интензификациятана овцевъдствотоИзисквания към храненето на високомлечните и месодайни животни

Основното различие в хранителните изисквания на високомлечните и месодайните овце са хра-нителните им нужди. Необходимостта от енергия и протеин при тях превишава значително изис-кванията на познатите ни досега овце, които ус-пявахме да задоволим с традиционните обемисти фуражи и малко добавка на концентрати.

Кои елементи от храненето при нашите условия са задържащи фактори за постигането на висока млечност (3,0-4,0кг) при овцете и за успешното отглеждане на агнетата при многоплодните месо-дайни овце?Първо, това са ниското качество на използваните

обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажът през зимата (особено неблагоприятно влияят нискокачествените фуражи през зимата, когато е началото на лактацията). За достигане на 500кг лактационна млечност, през първите два месеца след оагването овцата трябва да дава 3,5-3,0кг мляко дневно. За целта една овца с 65кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,0 трябва да поеме дневно 3,40, съответно 3,05 кръмни единици за мляко (КЕМ).За да може да се състави физиологически издър-

жана дажба, концентрираните фуражи не бива да превишават 2,0кг дневно. При това условие овцата ще поема от обемистите фуражи не по-малко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни, като се дава само сено, прибрано между бутонизация и начало на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните тре-ви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и да е със запазен зелен цвят. Царе-вичният силаж да е прибран във фаза млечно-восъчна до восъчна зрелост и да е много добре наситнен (при настройка на теоретична дължина на режещия апарат 4,5мм при добро наточване

на ножовете). Когато обемистите фуражи не са с желаното качество, овцете не могат да пое-мат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологични причини на преживното животно не трябва да се дава повече от опреде-леното количество концентрати, при нискокачест-вени фуражи овцете не си дояждат и използват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3,0кг дневно и да се изразходват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 7-8кг живо тегло. Естествено, овцата може да загуби и повече от живото си тегло в първите два месеца, но това вече ще има отрицателно отражение върху бъдещата млечност.При месодайните овце с висока плодовитост

хранителните нужди в началото на лактацията дос-тигат 2,7 КЕМ. При ниско качество на обемистите фуражи може да се наложи да се дават повече концентрати. Тук няма опасност да се превиши физиологичната граница от 2,0кг, защото при тях спокойно можем да си позволим използването на повече телесни резерви, достигащи до 0,3кг днев-но, което е равно на 1,5кг мляко. Ако допуснем, че за изхранването на две агнета овцата отделя до 2,5кг мляко дневно, то почти половината от него може да се получи от телесните резерви и няма да ни се наложи да използваме повече от 1,0кг концентрат. При наличието на висококачест-вени обемисти фуражи в основната дажба при много месодайни стада в Европа се минава само с 0,5кг концентрати, главно като шротове. При такова хранене овцете майки могат да губят до 18кг през първите 2-3 месеца, но след отбиване-то на агнетата те бързо възстановяват теглото си до средна охраненост и са готови за следващото заплождане. Тъй като според досегашните тради-ции произвежданите у нас обемисти фуражи са с по-ниско качество, то трябва да имаме готовност

• продължава на стр. 29

ВГО

ВЕДО

ВЪДС

ТВО1

2 Проф

. д-р

Три

фон

Дар

джон

ов

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

О

брой

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

16

ХРА

НЕН

ЕН

А М

ЕСО

ДА

ЙН

ИТЕ

ГО

ВЕД

А

215

ОСНОВН

И П

РИНЦИПИ П

РИ И

ЗХРАНВАН

ЕТОНА КРАВИ

ТЕ-КЪРМ

АЧКИПри изхранването на кравите за производство на телета чрез кър-

мене, същ

о както при млечните крави, науката за хранене нам

ира голям

о приложение. В

ъпреки на някой мож

е да му се струва, че

всичко протича съвсем прим

итивно – през лятото кравите пасат каквото им

а, а през зимата ядат каквото им

се даде. Това е само

външната, видим

ата страна на процеса за производство на телета от крави кърм

ачки. Но, все пак им

а принципна разлика меж

ду храненето на м

лечните крави и месодайните крави. Ф

ермерът при

млечните крави трябва да знае какви са еж

едневните хранителни нуж

ди на кравата, които са в много тясна зависим

ост от дневната млечност и съставът на м

лякото. Това количество хранителни ве-щества трябва да се гарантира еж

едневно в нужния състав. С

амо

така мож

е да се поддържа м

лечността на високо ниво. Евентуален срив в снабдяването с нуж

ните хранителни вещества при м

лечна-та крава предизвиква често невъзстановим

спад в млекодобива.

Затова съществува напреж

ение при ежедневното задоволяване

на кравите с необходимата даж

ба. При м

есодайните крави е съв-сем

различно при осигуряването на правилното хранене. Ферм

ерът тук трябва да знае годиш

ните хранителни нужди на кравата. Те се

сумират от нуж

дите по периоди. Нека си припом

ним годиш

ния цикъл от предиш

ната тема. Д

а започнем с периода след отби-

ването на телетата през есента, следва късен бременен период,

отелване, първи период на кърмене, заплож

дане, втори период на кърм

ене, отбиване. Като се сумират дневните нуж

ди по периоди се получава годиш

ната потребност от хранителни вещества. Това

нещо ф

ермерът трябва да го знае с голям

а точност. Неговата първа

грижа е да направи баланс на нуж

ните хранителни вещества и

наличните фураж

и според площите пасищ

а и ливади за производ-ство на сено и други ф

уражи. Този баланс щ

е му покаж

е колко крави трябва да държ

и, за да има успех дейността м

у. Ако държ

и на определена бройка, тогава пък се търси изхода в набавяне на допълнителна зем

я, за паша или за ф

уражи за зим

ата, според това кое недостига. С

лед като общият баланс се върж

е, се пристъпя към

преглед на ресурсите и нуждите по периоди. И

тук вече се разкриват голем

ите разлики спрямо м

лечните крави. При м

есо-дайните крави е напълно възм

ожно да се прехвърлят ресурси,

(когато ги има в изобилие) към

друг период (когато не достигат),

На снимката се вижда, че при добра паша дори преди отбиването на телетата, кравите са в добро телесно състояние.

143

чрез н

атру

пван

е на

тел

есни

резер

ви п

ри кра

вите. То

ва н

е са

мо, че

е въ

змож

но, но

е п

остоян

на п

рактик

а, и

се

счита

прав

ило

при

хран

енето

на к

рави

те-кър

мач

ки. То

ва щ

е ре

че, че

пра

ктик

ата

на

хран

ене на

кра

вите-кър

мач

ки д

опус

ка като

норм

ално

натру

пван

е на

тел

есни

резер

ви, по

вече

от до

пустим

ото

при

мле

чни

крав

и,

ако

ще тр

ябва

да се

под

креп

и ба

ланс

а на

фур

ажи

за сле

дващ

ия

пери

од. Нап

ълно

доп

устимо е също така

загуб

а на

жив

о тегло пр

ез

пери

ода

с ос

къдн

и фур

ажи, т.е. да

се

ползва

т мно

го п

овеч

е от

теле

сните ре

зерв

и. Тук

оба

че има пр

авил

а, кои

то ф

ермер

ът тря

бва

да с

пазва. Н

апри

мер

, на

й-ва

жно

то п

рави

ло, ко

ето

след

ва д

а се

зн

ае е че кр

авите не

тря

бва да

са загуби

ли пов

ече от нео

бход

имото

в жив

ото

тегло

в пе

риод

а пр

едшес

тващ

зап

ложда

нето

. Те

лесн

ото

състоя

ние на

кра

вите тогав

а не

бив

а да

пад

не под

оце

нка „слаба

” съ

отве

тно

по с

ъщес

твув

ащата

скал

а за о

ценк

а теле

сното

състоя

-ни

е (О

ТС) ра

вна

на 2

точ

ки. Нор

мал

ното, за д

а пр

отеч

е до

бре

запл

ожда

нето (с до

статъч

но вис

ок про

цент от пъ

рвото по

крив

ане)

е ОТС

да бъ

де 2.5 точ

ки, меж

ду сла

би и

сре

дно

охра

нени

. Най

-до

бри

са р

езултатите с

ъс зап

ложда

нето, ак

о кр

авите

са п

очна

ли

да н

адда

ват в жив

о тегло, въп

реки

че

са б

или

слаб

и. (Ска

лата за

оцен

ка на теле

сното съ

стоя

ние ще ра

згле

даме в сп

ециа

лна статия

, тъй

като тя

став

а ос

новн

о по

мощ

но с

редс

тва

на ф

ермер

а пр

и ор

гани

зира

не на хр

анен

ето в мес

одай

ното гов

едов

ъдство

). Вис

ока

запл

одяе

мос

т се

пос

тига, чр

ез пос

тавя

нето на кр

авите върх

у сп

еци-

ално

под

бран

о за тази

цел па

сище. Тъй

като

запл

ожда

нето, ка

кто

казахм

е ве

че е р

ано

на п

роле

т, това

е п

ърво

то п

асищ

е, н

а ко

ето

се и

зкар

ват кр

авите

напр

олет и

то

тряб

ва д

обре

да се

под

бере

, с

най-до

бър

трев

ен с

ъстав, за

да с

е ре

ши

осно

вния

про

блем

в

мес

одай

ното гов

едов

ъдство

– зап

ложда

нето. Има до

бро запл

ожда

не,

има теле

та, им

а до

ход!

В с

ледв

ащия

пер

иод, б

озай

ният п

ерио

д, п

ри н

ашите

усло

вия

хран

ител

ният р

ежим

е н

ай-богат. Оби

кнов

ено

пашата

е об

илна

, но

тъй

като

теле

тата за

укре

пнал

и те и

збоз

ават м

ного м

ляко

и

крав

ите тогава

тру

дно могат да на

труп

ат м

ного резер

ви, но

и тов

а се

случв

а, ако

паш

ата е

мно

го хуб

ава. Тоз

и шан

с не

бив

а да

се

проп

уска

, тъй

като чес

то п

ри н

ас, втор

ата по

лови

на н

а лe

тата са

сушав

и. Ако

усп

еят кр

авите да

дос

тигнат пре

з об

илна

та паш

а ОТС

3.0-3.5

точк

и, „

сред

на” до

„на

д ср

една

” ох

ране

ност, това

поч

ти

гара

нтир

а до

брото ра

звитие

на теле

тата пре

з след

ващия

, засу

шли

-ви

я пе

риод

. Ако

кра

вите з

агуб

ят п

овеч

е теле

сни

резерв

и пр

ез

Фиг. 4: „Доб

ре о

хран

ена”, оц

енка

4.т.

Фиг. 4: „За

тлъс

тяла

”, оц

енка

5 т.

413

засушливия период, трябва да се погриж

им, да натрупат отново

резерви за следващия важ

ен период, след отбиването. Ранните есенни дъж

дове обикновено предлагат такава възмож

ност. Тук има

една особеност, която трябва да се знае. При м

ного обилна есен-на паш

а, или остатъци след прибирането на царевицата, мож

ем

да си позволим повиш

ението на резервите до ОТС

4.0, „добре охранени” до 5.0 „затлъстели”, с условието, че когато приберем

кравите в зим

ния двор ще наблю

даваме постоянно телесното им

състояние и щ

е ги храним по-оскъдно, така че при отелването

ОТС

да бъде в границите 3.0-4.0, „средно охранени” до „добре охранени”. Кравите които останат с О

ТС над 4.0 “добре охране-

ни, ще им

ат проблеми при отелването и първите дни след него.

Но зазим

яването на кравите в „средна” и „добра” охраненост е условието да м

инем след отелването първия бозаен период без

подхранване с концентрати, при достатъчно сено, сенаж или

силаж. Разчетите с храненето на отелените крави през първия

кърмачен период следва да са такива, че кравите да стигнат до

периода за заплождане в охраненост не по-ниска от О

ТС 2.0,

„нормално слаби”. Такъв е в общ

и линии графикът при храненето

на кравите кърмачки и спазването на принципите за натрупване на

резерви и ползване на тези резерви, без това да бъде в ущърб на

животните. Такъв подход при изхранването на м

есодайните крави позволява да се използват най-иконом

ично фураж

ните ресурси, пасищ

а и площи за производство на говеж

до месо. П

о-нататък ще се запознаем

конкретно с хранителните нужди на кравите и

как най-добре да се задоволят те с най-евтини ресурси. Но първо,

ще разгледам

е скалата за оценка телесното състояние (ОТС

) на кравите, с която трябва да свикнем

да си служим

в ежедневната

практика на храненето на месодайните крави.

ОЦЕН

КА ТЕЛЕСНОТО

СЪСТО

ЯНИЕ (О

ТС) – УС

ЛОВИ

ЕЗА УС

ПЕШ

НОТО

ИМ И

ЗХРАНВАН

Е1. С

ъщност на О

ТСКакто вече спом

енахме по-горе, при храненето на кравите-кърм

ач-ки, м

ного често се налага фураж

ни ресурси, в случая паша, да се

„прехвърлят” за следващия период, когато тревата е по-м

алко или пък им

аме хранене със събрани от човека ф

уражи, чрез натрупването

на резерви в тялото на кравата. По този начин се избягва скъпата

практика по събирането, изсушаването и складирането на ф

уража.

Фиг 3: „С

лаба”, оценка 2 т.

Фиг. 4: „С

редно охранена”, оценка 3 т.

125

Това

нал

ага стоп

анин

ът д

обре

да по

знав

а и

да о

ценя

ва кол

ичес

твото

на натру

пани

те резер

ви в тял

ото на

кра

вите и да мож

е да

пре

ценя

ва

до к

ога

ще

стигна

т на

труп

аните

резерв

и пр

и на

личн

ите

ресу

рси

от

фур

ажи.

Контро

лира

нето н

а теглото

на к

рави

те ч

рез ка

нтар

не

е в

със-

тоян

ие да ни

ори

ентира

дос

татъчн

о точн

о за цел

ите и ну

жди

те на

прав

илно

то хра

нене

, по

спе

циално

за точн

ия балан

с на

сур

овин

ите

за и

зхра

нван

е на

жив

отни

те. При

чина

та е, че

дор

и в ра

мки

те н

а ед

на пор

ода кр

авите са

с разли

чна ве

личи

на на ск

елета и жив

ото

им тегло

се

различ

ава

при

една

и с

ъща

стеp

ен н

а ох

ране

ност.

Една

кра

ва с

едъ

р ск

елет м

оже

да б

ъде

слаб

а пр

и 55

0кг и

да

бъде

доб

ре охр

анен

а пр

и съ

щото тегло, ако

е с дре

бен ск

елет. И

обра

тно

да б

ъдат едн

акво

охр

анен

и пр

и ра

злич

но тегло

. Ед

накв

о ох

ране

ните к

рави

(ко

ито

полу

чава

т ед

накв

о ко

личе

ство

точ

ки)

могат д

а им

ат р

азли

чно

жив

о тегло. Е

то з

ащо

измер

ване

то н

а жив

ото

тегло

с ка

нтар

, ил

и ле

нта

не е

над

ежде

н метод

за

пре-

ценк

а на

резер

вите, ак

о не

се

съче

тае

с оц

енка

на

степ

ента н

а ох

ране

ност, това

ще

рече

натру

пван

е пр

еди

всич

ко н

а мазни

ни.

За д

а се

изб

егне

тоз

и де

фек

т пр

и из

мер

ване

на

жив

ото

тегло,

жив

отно

въдн

ата на

ука и

прак

тика

са въ

вели

сис

темата за о

ценк

а на

тел

есно

то със

тоян

ие (ОТС

) ко

ето се

извър

шва

око

мер

но и със

оп

ипва

не на кр

авите на

опр

едел

ени мес

та (така

нар

ечен

ите у на

с ка

сапс

ки х

ватки). То

ва д

ава

възм

ожно

ст д

а се

пре

цени

степе

нта

на н

атру

пван

е на

резер

вни

мазни

ни. Те

зи сис

теми

са се

нало

жил

и в пр

актика

та и

са став

али

все по

-нео

бход

ими, кол

кото н

ивото

на

прои

звод

ство

то се е ин

тензиф

ицир

ало. С

пра

во м

ожем

да твър

дим,

че вис

окoп

ечел

ившо

мес

одай

но гов

едов

ъдство

не мож

е да

мин

е бе

з по

знав

ане

и пр

илаган

е на

ОТС

на кр

авите.

За н

ашата

стра

на, си

стем

ата

за О

ТС н

а кр

авите

беше

опис

ана

и пр

илож

ена за пър

ви път от пр

оф. Н. Т

одор

ов и д-р Ю

. Митев

в 199

3г

като ш

естб

ална

сис

тема. С

поре

д тази

сис

тема за О

ТС, кр

авите по

лу-

чили

оце

нка 0 точк

и (т.) с

е оп

реде

лят ка

то „изтощен

и”, п

олуч

илите 1 т.

– „м

ного слаби

”, 2 т. – „слаби

”, 3 т. – „сре

дно ох

ране

ни” 4 т. – „д

обре

ох

ране

ни” и

получи

лите 5

т. се

опр

едел

ят като

„затлъстел

и”. С

пеци

-ал

истите и

фер

мер

ите им

ащи

дълга пр

актика

, с точн

ост оп

реде

лят и

меж

динн

ите стой

ности от 0.5 т., до

ри до 0.25

т. Т

ова не

е тру

дно, ако

се

спа

зват пре

дпис

ания

та н

а ин

стру

кции

те, къ

де как

во д

а се

гле

да и

ка

к да

се

прец

еняв

ат с о

пипв

ане

опре

деле

ните м

еста о

т тяло

то. На

фиг. 1 на

й-горе

, е по

казано

къд

е да

се глeд

а и оп

ипва

при

оце

нката.

СНИМКО

В МАТ

ЕРИАЛ

Фиг. 2: „Мно

го сла

ба”,

оцен

ка 1

т.

Фигур

а 1

611

На опипване подлеж

ат пунктовете около страничните израстъци на поясните преш

лени, най близко до хълбока и около началото на опаш

ката и седалищните израстъци. П

ри опипването се преценява степента на натрупването на м

азнина под кожата. Това е възм

ожно

при животните с оценка 1 до 3 точки. П

ри животни с оценка над 3,

т. трудно се издърпва кожата за опипване. Там

повече се гледа. От-

лагането на мазнини около корена на опаш

ката става при животни

с оценка над 3 т. Изтощ

ени животни не са показани на ф

игурата, защ

ото няма да се заним

аваме с тяхната оценка, те не са норм

ално състояние на стопанските ж

ивотни.

2. Как се извършва на практика оценката.

Оценка „м

ного слаба”, 1. т. (фиг. 2) получават кравите, при които

при опипване, на краищата на напречните израстъци на поясните

прешлени усещ

аме острота и лесно се разграничават един от друг.

На лице е голям

а вдлъбнатина в корена на опашката. Кож

ата е подвиж

на при захващане с пръсти. И

зрастъците на седалищните

кости (от страни на корена на опашката) и буците на хълбочните

кости са изпъкнали, без покритие от подкожна м

азнина. Ребрата много добре се очертават. Това телесно състояние трябва да се

допуска само по изклю

чение.Оценка, „слаба”, или 2 т. (ф

иг. 3) получават кравите, чийто стра-нични израстъци на поясните преш

лени са ясно различими, но

при пипане са заоблени и се усеща м

ека подкожна тъкан. В

длъб-натината в корена на опаш

ката е видима, но почти запълнена.

Отделните ребра едва се забелязват. И

зрастъците на седалищните

кости и хълбочните буци са изпъкнали, но по-слабо и се вижда

известна заобленост. Това е често срещано състояние на кравите

в стадата от крави-кърмачки. С

оценки, 3, 4 и 5 ще се запознаем

малко по-нататък. Тук обаче щ

е покажем

в таблицата обобщено,

какво трябва да бъде състоянието на кравите в различните пери-оди. (таб. 4)С оценката на телесното състояние (О

ТС), „м

ного слаба”-1 т. и „слаба” – 2.0 т., се запознахм

е от фигура 21 и 22 м

алко по-горе. Тук щ

е продължим

с ОТС

„средно охранена” – 3.0 т., като следим

снимките на ф

игура 4. За да получи животното тази оценка, стра-

ничните израстъци на поясните прешлени трябва да се напипват

само след силно притискане с пръстите. В

длъбнатината около корена на опаш

ката е почти запълнена с подкожни м

азнини.

се прибягва до подхранване на кравите с концентрати. Кога, ще

видим по-нататък. П

ри сено, бедно на протеин, царевичак и слама

необходимият протеин м

оже да се набавя чрез карбам

ид. Такова задоволяване на кравите е възм

ожно сам

о ако умело използвам

е богатата паш

а за натрупване на резерви, които да се ползват през периодите на оскъдни ресурси. Така че, основа на успеха при хра-

ненето на месодайните крави

зависи от пашата и нейното

умело използване.

На сним

ката се вижда, че

при добра паша дори пре-

ди отбиването на телетата,

кравите са в добро телесно състояние.В таблица 8 са представе-

ни хранителните нужди по

сезони при положение, че

кравите са с живо тегло 550кг

и се заплождат в началото

на месец м

ай, отбиват се от телетата през септем

ври и се отелват през първата полови-на на ф

евруари.Посочената схем

а показва, че използването на 40-45кг прираст или отраст, т.е. вари-рането на О

ТС м

ежду 2.5 и

3.5, мож

е да се осъществи с

нашите налични ф

уражи, ако

през зимата кравите се хра-

нят с 12кг ливадно сено с до-бро качество, а през лятото животните прием

ат до 50кг хубава паш

а. Какви да бъдат даж

бите, как да се постигнат, от какви ф

уражи и добавки

да се състоят конкретно, ще

разгледаме по-нататък.

Таблица 8. Годишна динамика на нуждите, приетото, резервите (+ -)

Показатели Януари-Март Април-Юни Юли-Септември Октомври-Декември

Нужни КЕ дневно 7.2 – 8.0 8.5 – 10.0 10.0 – 7.0 6.0 – 6.7

Приети КЕ дневно 6.5 – 6.5 7.0 – 10.0 10.0 – 9.0 8.0 – 6.7

Трупане резерви не не не да да не

В КЕ дневно 2.0 2.0

В кг общо 20.0 25

Ползване резерви да да не не не

В КЕ 0.7 – 1.5 1.5

В кг 6 – 19 15

ОТС 3.5 3.0 2.5 2.5 2.7 3.5

107

Изр

астъци

те н

а се

дали

щни

те кос

ти о

т дв

ете стра

ни н

а ко

рена

на

опаш

ката и

буц

ите

на х

ълбо

чните

кости

са зао

блен

и, н

о ко

стта

се усе

ща пр

и си

лно на

тиск

ане. Реб

рата са по

крити съ

с слой

маз-

нина

, но

все

още се

разгран

ичав

ат. В так

ова съ

стоя

ние, по-точн

о мал

ко п

о-ви

сока

охр

анен

ост (3.5 т.)

след

ва д

а се

нам

ира кр

авата

при

отел

ване

то.

Оце

нка „д

обре

охр

анен

а” – 4.0 т. ще по

лучи

кра

вата когато отде

л-ни

те нап

речн

и из

растъц

и на

поя

сните пр

ешле

ни веч

е не

могат да

се р

азгран

ичав

ат н

ито

при

огле

жда

не, ни

то при

опи

пван

е. В

ижда

се

и се ус

еща ед

на общ

а заоб

лено

ст. Око

ло кор

ена на

опа

шка

та

е на

труп

ана знач

ител

на м

азни

на, запъ

лващ

а на

пълн

о вд

лъбн

атин

ата.

Кожата е оп

ъната. Реб

рата се ус

ещат сам

о пр

и си

лно пр

итис

кане

с

ръка

. Та

кова

със

тоян

ие е

доп

устимо, д

ори

е жел

ател

но с

лед

отби

ване

то н

а теле

тата, 2-3

мес

еца пр

еди

отел

ване

то.

Оце

нката

„затлъстел

и” –

5.0 т. по

луча

ват кр

авите, н

а ко

ито

коре

-нъ

т на

опа

шка

та е

потън

ал в

под

кожна

мазни

на. Вси

чки

костни

из

растъц

и се

заб

елязва

т тр

удно

, тъй

като са по

крити

с по

дкож

на

тлъс

тина

. Ре

брата

не с

е на

пипв

ат д

ори

при

притис

кане

с р

ъка.

Тако

ва със

тоян

ие н

а кр

авите

норм

ално

не

се н

аблю

дава

. Сре

ща

се п

ри яло

ви кра

ви. Т

о е

допу

стим

о след

отб

иван

ето, п

ри м

ного

богата п

аша ил

и ос

татъци

по

ниви

те сле

д пр

ибир

ане на

рек

олта-

та, в

царе

вичн

и ни

ви, пр

и ус

лови

е, ч

е им

а по

не д

ва м

есец

а до

отел

ване

то, вр

еме, п

рез ко

ето

теле

сното

състоя

ние

мож

е да

се

дове

де д

о по

д 4.0

т.Ко

лкото

и ел

емен

тарн

о да

зву

чи вси

чко

това

, до

като н

е на

учим

да

прил

агам

е тази с

истема

на о

ценк

а теле

сното

състоя

ние

на к

рави

те,

труд

но м

ожем

да

разчитам

е на

вис

ока

запл

одяе

мос

т, на

дос

татъче

н бр

ой, д

обре

отгле

дани

тел

ета и пр

одължител

но изпол

зван

е на

кра

вите.

Ето

защо

тя тря

бва да

се

усво

и в сп

ециа

лни

курс

ове.

та н

а по

роди

те, ве

личи

ната н

а би

ка-бащ

а и

проч

ее. Пре

димство

то

на д

ребн

ите

поро

ди като

разход

вър

ху угоен

ите

теле

та, мож

е да

се

проя

ви сам

о ко

гато дре

бна по

рода

-май

ка се кр

ъстоса

с едр

а по

рода

-ба

ща, н

о не

и п

ри ч

истопо

родн

о ра

звъж

дане

. Оба

че п

реди

мство

то

на д

ребн

ите

поро

ди м

ного ч

есто с

е изпо

лзва

в п

рактик

ата

имен

но

при

кръс

тосв

ането

на час

т от п

опулац

ията с б

ици

от едр

ите по

роди

.В

табл

ица

6 са

пос

очен

и но

рмите

за к

рави

-кър

мач

ки за

енер

гия,

протеи

н за калци

й и фос

фор

, сре

дно дн

евно

. Те ва

жат за кр

ави завъ

р-шил

и ра

стеж

а си

и кои

то н

е са

бре

мен

ни и

не

дава

т мля

ко. Ко

гато

крав

ата къ

рми, за вс

еки

кило

грам

про

изве

дено

мля

ко о

т кр

авата се

пр

ибав

ят към

пос

очен

ите но

рми по

0,5 К

Е, по 80

г су

ров пр

отеи

н, по

3.2г кал

ций

и 2.0г ф

осфор

.

Нео

бход

имите

хран

ител

ни в

ещес

тва, к

оито с

ледв

а да

се

приб

авят

към под

държ

ащото хр

анен

е пр

и бр

емен

ност, с

а по

соче

ни в таб

лица

6.

От да

нните

в табл

иците

мож

е да

се

напр

ави

сметка

, че

цел

о-годи

шни

те х

рани

телн

и ну

жди

на

крав

ите-къ

рмач

ки (ен

ергия

и пр

отеи

н) м

огат д

а се

пок

рива

т с

паси

щна

та тре

ва и

обе

мис

ти

фур

ажи

(сен

о, ц

арев

ичак

, слам

а). Сам

о по

изклю

чени

е мож

е да

Какв

а да

бъд

е оц

енка

та н

а кр

авите

в ра

злич

ните п

ерио

ди Таб

лица

4.

Пер

иоди

Жел

ана ОТС

(т.)

Доп

устими гран

ици ОТС

(т.)

При

зап

ложда

не2.5

2.0

– 2.5

При

отб

иван

ена

тел

етата

2.5

2.0

– 3.0

Мес

ец п

реди

отел

ване

3.5

3.0- 4

.5

При

отелван

ето

3.5

3.0

– 4.0

Табл

ица 6. Н

еобх

одим

и хр

анител

ни вещ

ества пр

и по

ддър

жащ

о хр

анен

е

Жив

а мас

а, кг

Кръм

ниед

иниц

иСур

овпр

отеи

н г.

Калц

ий г.

Фос

фор

г.

400

4.3

540

16.4

11.6

450

4.7

590

18.5

13.0

500

5.1

630

20.5

14.5

550

5.5

680

22.6

16.0

600

5.9

730

24.6

17.4

650

6.2

770

26.6

18.8

700

6.6

820

28.7

20.3

Табл

ица 7. Н

еобх

одим

и хр

анител

ни вещ

ества дн

евно

пре

з бр

емен

ността

Мес

еци

Кръм

ниед

иниц

иСур

овпр

отеи

н г.

Калц

ий г.

Фос

фор

г

6-ти

0.36

601.0

1.0

7-ми

0.72

120

2,0

2,0

8-ми

1,20

200

6,0

5,0

9-ти

1,70

350

15,0

12,0

89

3. Как да използвам

е знанията си по оценка телесното със-тояние на кравите? Долупосочената таблица щ

е ни даде възмож

ност да правим баланс

на фураж

ните ресурси на терена или под навесите и складираните резерви от кравите. Телесните резерви в таблицата са означени под всяка оценка в точки, като килограм

и и като кръмни единици (КЕ).

Тук продължавам

е да работим със старата КЕ, която се равнява

на хранителността на 1.0кг овес, или т. нар. още „овесена кръм

на единица”. В такива м

ерни единици ще бъдат дадени и нуж

дите на месодайните говеда. Виж

таблица 5.Данните от таблицата посочват какво е приблизителното тегло на

крава с 600кг и с 500кг при всички оценки от 1 до 5 точки. Теглото при О

ТС 3.0 т. се прием

а за стандартно. Виждам

е, че живото тегло

при крави с 600кг мож

е да варира от 480кг до 680кг, а при крави с 500кг, варирането е м

ежду 400кг и 570кг. Това, което се набива на

очи е, че при всяка степен на охраненост килограмите за пром

яна от една точка до друга са различни. П

ри слабите крави стойността на пром

яната за една точка достига 66-55кг, а при добре охране-ните – 39-32кг. Това е поради различния състав на прираста. П

ри слабите крави той съдърж

а повече вода и по-малко м

азнини, а при добре охранените обратно, по-м

алко вода и повече мазнини. П

о тази причина и съдърж

ащите се хранителни вещ

ества като енергия са различни. В 1кг от ж

ивото тегли при отслабване се съдържат:

при слабите – 2.52 КЕ, а при охранените – 4.20 КЕ. Именно затова

се налага да имам

е оценка на степента на охраненост, за да знаем

колко КЕ имам

е „складирани” в тялото или колко са отделените КЕ при отслабването. Както виж

даме кравите разполагат с доста голям

„склад” за хранителни вещ

ества. При едрите крави с 600кг ж

иво тегло от О

ТС 1.0 т. до 4.5 т. м

огат да се складират 575 КЕ, а при крави с 500кг – съответно 480 КЕ. Те м

огат да осигурят енергия за производ-ство на м

ляко, съответно 1150кг и 960кг. Това обаче е теоретически осигурената енергия. За да се получи м

лякото е нужен и белтък. А

чрез отслабването се осигуряват много по-м

алко белтъчини от колкото са необходим

и. Ето защо, на практика, ако не се осигурява никакъв

допълнителен белтък, с дажбата м

оже да се получи сам

о една трета от млякото, или съответно 380кг и 320кг. Н

о, по-подробни разсъждения

по храненето ще направим

по-нататък.

НУЖ

ДАТА О

Т ХРАНИТЕЛН

И ВЕЩ

ЕСТВА ЗА КРАВИ

-КЪРМ

АЧКИНад 70%

от поетите хранителни вещества при храненето на кра-

вите-кърмачки отиват за поддърж

ане на живата м

еса. За сравнение ще съобщ

им, че този дял за м

лечна крава с 6000кг млечност, е едва

37% от общ

ите нужди. Този ф

акт засилва вниманието към

величината на ж

ивата маса на кравите кърм

ачки, тъй като от нея зависи количе-ството на поддърж

ащото хранене (виж

таблица 6). Както кравата със 700кг, така и кравата с 400кг ж

иво тегло дава годишно по едно теле.

Но едрата крава се нуж

дае годишно от 2370 кръм

ни единици (КЕ) (6.5 КЕ по 365 дена), а втората, дребната – сам

о от 1570 КЕ (4.3 КЕ по 365 дена), или с 800 КЕ по-м

алко годишно. О

т този факт, често

се прави погрешен извод за по-голям

ата изгода от дребните крави или обратното за „неизгодата” от едрите крави. Този извод е верен сам

о ако вземем

под внимание броя на телетата, които дават. Когато

обаче, вземем

под внимание стойността на продаденото теле, изво-

дите се променят. Телето от кравата със 700кг ж

иво тегло, угоено до 90%

от живата м

аса на майката достига 630кг, а от кравата със 400кг

ще достигне едва 360кг. Ако разделим

изразходваните за майката КЕ

през годината на живото тегло на телетата, щ

е се получат съответно за всеки килограм

прираст живо тегло разход по 3.80 КЕ и 4.40 КЕ

от майката, т.е. по-едрата крава дава по-евтино теле, с по-м

алко раз-ход на ф

уражи. И

ли, при равни други условия, величината на живата

маса на кравата-м

айка влияе положително върху крайните резултати,

по-изгодни са по-едрите породи.Разбира се, въпросът за еф

ективността на използване на енергията става м

ного по-сложен, когато се взем

е под внимание скорозрелост-

Пром

яна на живото тегло по О

ТС и сум

ата на КЕ в промяната Таблица 5.

ОТС

12

34

5

Коефициент на пром

яна0.88

0.9111.075

1.06

КЕ за кг живо тегло

2.523.08

3.644.20

Живо тегло кг *)

480546

600645

684

Пром

яна в живото тегло, кг

6654

4539

Сум

а КЕ от промяната

165165

164163

Живо тегло кг*)

400455

500538

570

Пром

яна в живото тегло, кг

5545

3832

Сум

а КЕ от промяната

138138

137135

*) Тези данни са към съответната степен на оценка. Д

анните от всички други редове се отнасят за интервалите м

ежду 1 – 2, 2 – 3, 3 – 4 и 4 – 5.

29

• продължава от стр. 20да храним месодайните овце с по 1,0кг концен-трати дневно след оагването.Второ, това е недостатъчното количество кон-

центрирани фуражи, с които храним млечните овце. Това има още по-негативно влияние, ако обемистите фуражи са нискокачествени. Най-чес-то се смята, че 1,0 или 1,5кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпро-блемно поемане на 2,0кг концентрати, овцетe още преди агненето трябва да са привикнали да поемат по 0,5кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно, докато се достигнат 2,0кг кон-центрати. Овцете, показали на първата контрола над 2,5кг млечност, се отделят в отделна група, за да получават 2,0кг концентрати, които да им се поднасят най-малко на три пъти, смесени с малко смляно сено, за да се поемат по-бавно. Овцете с 2,0-2,5кг млечност се отделят в друга група и по-лучават 1,5кг концентрат, а на всички останали с по 2,0кг млечност се дават по 1,0кг концентрати. Това по-високо ниво на хранене се поддържа до края на втория месец, след което вече концен-тратите се дават според нормите.Трето. Най-често срещаният недостатък е лип-

сата или малкото количество на предоставяния

протеин в дажбата. Трябва да запомним, че ов-цете се нуждаят от най-много протеин на една изхранена кръмна единица, ако ги сравним с кравите, козите и биволиците. Докато при кра-вите и козите на 1,0 КЕМ в продуктивната дажба са необходими 104г протеин смилаем в червата (ПСЧ) и 160г суров протеин (СП), при овцете са съответно 122г ПСЧ и 19,0-21,0% СП. Недостигът на протеин в дажбите на овцете е най-честата причина да не се проявят наследствените залож-би на отглежданите млечни кръстоски и да не е успешно отглеждането на агнетата при месодай-ните породи.Месодайните породи с висока плодовитост, къ-

дето се налага да се използват телесните резерви за производството на мляко при храненето на агнетата, обикновено се нуждаят от още пове-че белтък в концентратната добавка. Разградена-та телесна маса доставя необходимата енергия, но осигурява едва половината белтък. Ето защо (когато се използват телесни резерви за произ-водство на мляко) той ще трябва да се осигури с концентратната добавка. Обикновено препоръч-ваният 1,0кг концентрат в този случай трябва да се състои до 80% от шрот и 20% зърнен фураж. Следователно в този случай комбинираните сме-ски не са подходящи като източник на протеин.

30

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGХР

АНЕН

Е

Доц. д-р Людмила Николова

Хранене в биологичната аквакултура

Храненето на хидробионтите, независимо от отделни специфи-ки, се базира на общовалидни принципи и знания на науката за храненето на селскостопан-ските животни. Особеност на биологичната аквакултура е, че при отглеждането на хидроби-онтите предимство се дава на естествената, свойствена за все-ки вид храна.В аквакултурата е прието хра-

ната на хидробионтите да се разделя на:• естествена – представите-

ли на флората и фауната, които се развиват във водо-ема, и продуктите на техния разпад;

• “изкуствена” – фуражи, ко-ито се внасят във водоема от човека.

Организирането на храненето в биологичната ферма се под-чинява на следните приоритети: • здраве на хидробионтите; • високо качество на продук-

цията;• редуциране на влиянието

върху околната среда;• ефективност на производ-

ството.Изисква се използваните фура-

жи да отговарят на хранителни-те потребности на отглеждания вид. За фуражите, използвани в био-

логичната аквакултура, са валид-ни и изискванията на Регламент (ЕО) 889/2008. Суровините, из-ползвани за фураж на биологич-но отглежданите хищни риби, ракообразни и др., трябва да произхождат от рибни ресурси, експлоатирани устойчиво, или от биологични ферми.

Естествена хранана хидробионтите

Водоемите са място за обита-ване на множество водни ор-ганизми. Те обитават различни зони на водоема. Организмите, които обитават дъното (бентал), се наричат бентос (фитобентос и зообентос). Тези, които обита-ват водните пластове (пелагиал), се наричат пелагични и включ-ват планктон (растителен – фи-топланктон; животински – зоо-планктон) и нектон (животните, които активно плуват – риби и други). Във водоемите се нами-рат органични остатъци от рас-тителен и животински произход – детрит, който също е храни-телен източник за много водни организми.Като храна за хидробионтите

най-голямо значение имат план-ктонните и бентосните организ-ми. За хищните риби от зна-чение са нектонните организми. Всичките риби, независимо от начина на хранене, в началния период от живота се хранят със зоопланктон.Естествената храна има висока

хранителна стойност и задоволя-ва всички жизнени потребности на хидробионтите. Тя е важна за правилното развитие и рас-тежа на рибите от всички ка-тегории. При производителите естествената храна е залог за правилното формиране на поло-вите продукти. Количеството на естествената храна в басейните се изменя значително в рамките на вегетационния сезон.За храна в стопанствата могат

да се отглеждат живи организ-ми, с които рибите се хранят нормално в естествена среда.

Условие е технологиите за тях-ното отглеждане да не наруша-ват принципите на биологичното производство, които са приети за хидробионтите. Техника на хранене с фуражи В биологичното стопанство се

използват постановките за нор-мирано хранене, валидни и при конвенционалната аквакултура. При хидробионтите, в сравне-ние със сухоземните животни, потребностите от енергия са по-ниски. Това е свързано с особеностите на средата, коя-то обитават. За сметка на това хидробионтите се нуждаят от по-големи количества проте-ин. Сухото вещество трябва да съдържа 35–60% протеин. Важ-но е и спазването на съотноше-нието между нивото на проте-ина и мазнините. Като цяло се спазва правилото при повишава-не на нивото на протеина да се повишава и това на мазнините.По отношение на въглехидра-

тите се отчитат особеностите на обменните процеси при от-делните видове хидробионти. Пъстървовите риби не използват ефективно въглехидратите. На практика те не усвояват суро-вите влакнини. При шарана ни-вото на въглехидратите може да бъде по-високо, като се внима-ва да не се допуска затлъстяване на рибите. Шаранът е всеядна риба и сравнително добре усво-ява фуражи с по-високи нива на сурови влакнини (нап. кюспета). При достъп на хидробионтите

до естествена храна не се на-блюдават авитаминози, каквито може да се констатират при храненето само с фуражни сме-

31

ски.В аквакултурата се използ-

ват два показателя, свързани с ефективността на хранене – оползотворяване на фуражите и хранителен коефициент. Това е свързано с особеностите на средата на обитаване, тъй като част от внесените фуражи не се поемат от рибите и това трудно може да бъде контролирано. Стремежът е оползотворяване-

то на фуражите да се добли-жава максимално до хранител-ните им коефициенти. Доброто оползотворяване на фуражите е важно и от гледна точка на на-маляване на замърсяването на околната среда.Оползотворяваненафуража е

съотношението на внесените в басейна фуражи и на получения прираст на рибите. Хранителенкоефициент е ко-

личеството храна, необходима за получаване на един килограм прираст. Хранителният коефициент на

една и съща храна не е посто-янна величина и се променя зна-чително както в зависимост от вътрешни, така и от външни за ор-ганизма фактори. От вътрешните фактори с най-голямо значение са видът, произходът, възрастта,

здравословното състояние, а от външните – хидрохимичният ре-жим на водоема, техниката на хранене, съотношението между естествена и „изкуствена” храна и т.н. Независимо от значителна-та променливост, в стопанствата се използват експериментално установени стойности на храни-телните коефициенти, които са в основата на планирането и орга-низирането на храненето. При съставяне на дажби-

те е необходимо да се отчита белтъчнотоотношениенахра-ната, показващо отношението на смилаемите белтъчини към смилаемите въглехидрати и маз-нини.Важен елемент на храненето

е правилното разпределение на фуражите в рамките на вегета-ционния период. Фуражите се разпределят в зависимост от ка-тегорията на отглежданите риби (таб. 1 и 2). Посочените съот-ношения са примерни и могат да се коригират в зависимост от конкретните условия на стопан-ството. Фуражите в басейните се по-

ставят на специални места – хранилки. Избират се чисти, не-обрасли места, без натрупване на тиня. Допълнително, мястото

се трамбова и варува. Броят на хранилките зависи от конкрет-ните условия в басейна. Фуражите се внасят в басей-

ните по едно и също време – рано сутрин, когато рибата се храни най-интензивно. Рибите бързо свикват с времето на по-ставяне на храната и се струпват в местата за хранене в опреде-лени часове. Ако се сменя видът на използвания фураж, това се прави постепенно. Преди залагане на храната хра-

нилката задължително се про-верява за остатъчни количества от предишното хранене. Не се допуска загниване на храна-та. Зърнените фуражи набъбват във водата и затова могат по-дълго да се намират там, без да се развалят. Поради това се препоръчва при използване на зърнени фуражи същите да се внасят три пъти през седмицата без предварително накисване. Леко раздробяване на едрите зърна (царевица) е необходимо само при дребните рибки (ну-левогодишни или едногодишни). Хранителните отпадъци във во-дата във вид на брашнообразни частици трябва максимално да се намалят. Това е особено важ-но за биологичната аквакултура.

Таб. 1 – за угоителните басейни:

АПРИЛ МАЙ ЮНИ ЮЛИ АВГУСТ СЕПТЕМВРИ ОКТОМВРИ

2% 9% 20% 23% 26% 19% 1%

Таб. 2 – за отрасните басейни:

ЮНИ ЮЛИ АВГУСТ СЕПТЕМВРИ ОКТОМВРИ

7% 26% 35% 28% 4%

32

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Доц. д-р Пламен Петров Аграрен университет – Пловдив

Биологичното пчеларство – подготовка за главната паша

Работата на пчеларя с пчелните семейства през пролетта има за цел своевременната им подготов-ка за максимално използване на главната паша. Развитието на пчелните семейства и грижите, кои-то трябва да се положат за тях през този период, се определят главно от благополучното им пре-зимуване. Първият осведомителен преглед е частичен.

Извършва се бързо, за да не се изстудят гнездата и по възможност в деня на облитането, когато температурата на сянка е към 10–120С и времето е тихо. Осведомителният преглед се провежда, без да се преглеждат всички пити в гнездото. При прегледа се установява: • силата на семейството;• количеството и качеството на хранителните

запаси;• наличието на пчелна майка;• здравословното състояние на семейството;• състоянието на гнездото. В силните семейства, заемащи седем и повече

междурамия, могат да се оставят всички пити в гнездото, без да се поставя преградна дъска. На-миращите се по края на гнездото незаети пити не нарушават топлинния режим в семейството. При отглеждане на пчелите в многокорпусни кошери при прегледа пчелните семейства трябва да са се преместили в горния корпус (при зимуване на два корпуса). Когато семейството не се е преме-стило в горния корпус, пчеларят трябва да прена-реди гнездото така, че пилото и семейството да се премести в горния корпус.При прегледа се определят ориентировъчно и

хранителните запаси – по броя на питите с мед и по площите на меда в тях. През този период в нормално пчелно семейство трябва да има око-ло 1кг мед на междурамие, или общо 10–12кг мед, но не по-малко от 6–8кг и една-две пити с прашец. Ако се установи, че хранителните запаси са недостатъчни, те се попълват с предварително затоплени резервни пити с мед и прашец. При липса на такива на пчелите се дава леко раз-пуснат кристализирал биологичен мед. В проти-вен случай, ако хранителните запаси в гнездото са оскъдни, пчелите започват да ги изразходват твърде икономично, много преди те окончателно да са изчерпани, като отглеждат по-малко и по-нежизнеспособни пчели. Това забавя пролетното

развитие на семейството.През осведомителния преглед (ако времето по-

зволява) се предприема почистване и дезинфек-циране на дъната и кошерите. На запазено от ветровете слънчево място в пчелина се поста-вя поилка, която редовно се зарежда с питейна вода (по възможност затоплена през този пери-од). След прегледа пчеларят трябва добре да измие

и дезинфекцира ръцете си и използваните инстру-менти. По този начин се преглеждат всички пчелни семейства и резултатите от прегледа се записват в дневника на пчелина. В него се отбелязват но-мерът на семейството, неговата сила (в междура-мия), броят пити, количеството и качеството на хранителните запаси, наличието или отсъствието на пило, състоянието на гнездото, какво е направено и какво е необходимо да се направи. Ако първият осведомителен преглед е дал ясна представа за състоянието и нуждите на пчелните семейства и пчеларят е оказал своевременно необходимата им помощ, специален главен пролетен преглед може и да не се извършва. Когато семействата са зази-мени с качествена майка, с достатъчно количество доброкачествени хранителни запаси и успешно са презимували, първият преглед може да изиграе ро-лята на главен. Така се избягва излишното безпо-коене на семействата и се спестява много труд на пчеларя, което е от значение при големите пчели-ни. При главнияпролетен преглед се преценяват:• силата на семейството;• количеството на хранителните запаси;• количеството на пилото; • качествата на пчелната майка; • здравословното състояние на семейството и др. Едновременно с прегледа се отстраняват всички

нередности, които биха попречили за нормалното развитие на семейството. При нашите условия главен пролетен преглед се извършва при трайно затопляне на времето в края на март или нача-лото на април.По време на главния пролетен преглед се ус-

тановява здравословнотосъстояниенапчелнитесемейства по чистотата в гнездото и по вида на пилото. При съмнение за заболяване се взе-мат мерки за уточняване на заболяването и за лекуване на заболелите пчелни семейства. При

33

откриване на болно семейство или семейства, за които има съмнение за заболяване, пчеларят продължава прегледите при строго съблюдаване на карантинните правила, като след всеки преглед измива и дезинфекцира ръцете си и използвания пчеларски инвентар (рамкоповдигач, четка и др.). Главният пролетен преглед се използва и за под-

режданенагнездото в следния ред: 1-2 пити с мед и прашец, след това всички пити с пило в ред, в който са намерени по време на прегледа, една пита с мед и прашец, и една с мед. След главния пролетен преглед пчелните семей-

ства се разделят на две групи:• семейства, които ще успеят да се подготвят

до настъпването на първата главна паша и ще участват в нея;

• семейства, които няма да могат самостоятел-но да се подготвят за нея.

За всяка група се набелязват специфични меро-приятия за подпомагането є чрез своевременно разширяване на гнездата, придаване на нова май-ка, подсилване, присъединяване или обединяване. Подготовката на пчелните семейства за главна

паша изисква осъществяването на следните по-важни мероприятия:• осигуряване на площи за снасяне на яйца от

пчелната майка;• максимално използване на восъкоотделянето;• запазване на работното състояние на пчелите

до настъпването на главната паша. В ранна пролет разширяването се извършва с

добре изградени светлокафяви пити. Те се по-ставят между последната пита с пило и питата с цветен прашец и мед. В зависимост от темпера-турните условия и силата на пчелните семейства, разширяването се прави с една или повече из-градени пити. С разширяването на гнездото не бива да се закъснява или пък избързва. Ако се закъснее с разширяването, майката няма празни килийки, за да снася яйца, тъй като всички ки-лийки са заети с пило или храна. Следователно тя намалява темпа на снасяне и по този начин се задържа по-нататъшното развитие на семейството. Ако последната пита до преградната дъска е заета с пило, това е сигурен признак, че се е закъсняло с разширяването на пчелното гнездо. Когато в

гнездата има свободни площи за снасяне (незави-симо от многото пчели в семейството), с разши-ряването не трябва да се бърза. След като разши-ряването на гнездото е приключило и плодникът е запълнен с пити, разширяването става, като се поставя предварително комплектован с пити ма-газин. В магазина, освен изградени питии, се по-ставят и рамки с монтирани восъчни основи. В противен случай семейството може да изпадне в роево състояние и да се рои непосредствено преди главната паша. Когато пчелните семейства са добре развити преди да е настъпила главната паша, майката може да премине и да започне да снася яйца и в магазинните пити. За да се избегне преминаването на пчелната майка в ма-газина, между него и плодника се поставя раз-делителна решетка или магазинът се комплектова с по-малък брой пити (8 при 10-рамковите и 10 при 12-рамковите дадан-блатови кошери). При по-голямо междурамково пространство пчелите надграждат килийките и майката не снася в тях яйца.Обемътнаплодникавдадан-блатовиякошер е

ограничен и в райони с обилна паша не позволява създаването на силни семейства и складирането на големи запаси от мед. За да се избегне този недостатък, този кошер се използва с няколко ма-газина или вместо тях се поставя втори корпус с 12 плодникови рамки и 1-2 магазина. Вместо вто-рия корпус могат да се използват два съединени магазина, в които се поставят 12 стандартни плод-никови рамки и по този начин се преминава към двукорпусно отглеждане на пчелните семейства. Разширяванетона гнездатавмногокорпусните

кошери се извършва с цели корпуси, което зна-чително улеснява работата. Пчелните семейства в многокорпусните кошери зимуват като правило на два корпуса. Семействата, обезпечени с до-статъчни запаси от храна, се развиват нормал-но даже при неблагоприятни външни условия и отсъствие на паша. Те не се нуждаят нито от подбудително подхранване, нито от допълнително затопляне на гнездото. Когато семейството е зи-мувало в два корпуса, отглеждането на пило запо-чва в горния корпус, тъй като в него се създава най-благоприятен температурен режим. След като

34

по-голямата част от питите на горния корпус се запълнят с пило (това може лесно да се определи, като се прегледат няколко случайно избрани се-мейства), се извършва първата размяна на местата на двата корпуса на всички семейства на пчелина. Така се създават нови условия, които стимулират яйценосната дейност на пчелните майки и разви-тието на семействата. Майките отново преми-на-ват в горния корпус, където има много свободни килийки за снасяне на яйца. След около 20 дни се извършва втора размяна на местата на корпу-сите. След това разширяването се извършва, като отново се разменят местата на корпусите.На семействата, които в ранна пролет са за-

емали един корпус, отгоре се поставя втори, запълнен обикновено с маломедни пити. След 15-20 дни, в зависимост от времето и приноса на нектар и прашец, този корпус се запълва с 6-7 пити с пило. За този период почти се из-люпва пилото в долния корпус и може да бъде извършена първата размяна на местата на двата корпуса. Чрез размяната на местата на корпусите се използва инстинктът на майката да снася яйца в горния корпус, където е най-топло, а на пчелите – да пренасят храната от долния корпус в горния, където тя е по-далеч от входа на кошера и по-близо до откритото пило. Това стимулира бързо-то развитие на семействата. При спазването на описаната технология след 15-20 дни от втората размяна на местата на корпусите на семейството вече му е тясно в двата корпуса. За да не изпад-не в роево състояние, се поставя трети корпус, който се комплектова с изградени пити и с рамки с восъчни основи през една. При наличието на паша и градеж в силните семейства третият кор-пус се поставя в средата между двата корпуса, които същевременно си разменят местата, като корпусът с майката се поставя най-долу. За по-бързото усвояване на третия корпус в средата му могат да се поставят 2-3 пити с открито пило за-едно с пчели по тях. Ако се налага разширяване при хладно време и при липса на градеж, третият корпус се поставя най-отгоре върху двата кор-пуса, които разменят местата си. Броят на кор-пусите може да бъде различен в зависимост от силата на главната паша. При по-слаба паша или по-слабо пчелно семейство на многокорпусния кошер вместо трети корпус може да се постави магазин върху втория корпус.Трябва да се има предвид, че запазването на ра-

ботното състояние на пчелните семейства в края на пролетта, особено преди да е настъпила глав-ната паша, е основна грижа на пчеларя. В проти-вен случай вместо добър медосбор пчеларят ще получи само рояци. За да се предотврати изпада-нето на семействата в роево състояние, не бива да се допуска ограничаване на яйцеснасянето на майката. Преди настъпването на главната паша в кошера винаги трябва да има пити със свобод-

ни площи за снасяне. При различните системи кошери това се постига по различен начин чрез своевременното разширяване и обновяване на пчелните гнезда съобразно с условията на пашата.

РаботанапчеларяповременаглавнатапашаВ отделните райони времето на главната паша

настъпва и продължава различно в зависимост от медоносните растения, периода на техния цъфтеж и неговата продължителност. По време на главната паша пчелите донасят от 1-3 до 5-8 и повече кило-грама нектар за един ден. По резултатите от кон-тролния кошер в съчетание с фенологичните данни за цъфтежа на най-важните медоносни растения може да се определи ориентировъчното време за началото, силата и продължителността на отделните периоди на паша през активния пчеларски сезон.До периода на настъпване на главната паша сил-

ните семейства трябва да достигнат своето макси-мално развитие, без да изпаднат в роево състоя-ние. Силните семейства в дадан-блатовия кошер трябва да имат 7-9 пити със запечатано пило и да изпълват изцяло с пчели плодника на кошера, а при многокорпусния кошер – респективно семей-ството да заема поне два корпуса. На тези семей-ства трябва да им се поставят магазин или корпус в зависимост от системите кошери и технологията за отглеждане на пчелните семейства в тях. Пре-поръчва се магазините да се поставят най-късно около една седмица преди нача-лото на главната паша. По време на пашата пчелите внасят в ко-шера нектар със значително водно съдържание. За да изпарят от него излишната вода, пчелите го раз-полагат по питите на малки порции, като запълват първоначално три пъти по-голяма площ по питите от площта, която е необходима за складирането на зрелия мед. Колкото по-силен е притокът на не-ктар, толкова по-голям брой свободни пити ще са необходими за неговото преработване в мед. На практика, ако контролният кошер показва дневен принос на нектар около 1,5-2кг, на семейството ще бъде необходим един магазин или трети корпус на многокорпусния кошер. Ако приносът на нектар е по-голям или ако той е с по-ниска захарна концен-трация, на семейството ще бъдат необходими два магазина. Недостатъчното количество празни пити в семейството по време на главната паша влияе от-рицателно върху неговата продуктивност. Магазинът е мястото, където се събират пчелите, които пре-работват донесения нектар. Магазинът служи както за съхраняването на меда, така и за помещаването на пчелите от семейството, които не се намират в зоната на пилото. Пренаселеността на тази зона е един от факторите, който води до изпадане на семейството в роево състояние. Когато пчелните семейства са изостанали в развитието си по време на пашата, те ще продължат да отглеждат пило и да се развиват, без да натрупат мед. Такива семей-ства могат да използват пашата, като се подсилят или обединят.

35

БРОЙ 6/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИОТГЛЕЖДАНЕ НА ОХЛЮВИ

ПО БИОЛОГИЧЕН НАЧИНПроф. дсн. Алекси Стойков

Аграрен Университет – Пловдив

Охлювите са едни от първите животни, консумирани от хора-та. За това свидетелстват наме-рените черупки или части от тях при разкопките, които показват, че още пещерните хора са се хранели с охлюви. Древните римляни са първите, които са открили лечебните качества на охлювите. Понастоящем месото на ох-

лювите е известно като най-доброто лекарство за гастрит, язва и други болести на сто-машно-чревния тракт при чове-ка. То е основа или съставка на почти всички лекарства за лече-ние на тези болести. Към мо-мента в световен мащаб едни от най-добрите клетъчни кремо-ве, гелове, серуми и други се произвеждат също на основата на месото от охлюви.Поради високото съдържание

на цинк, желязо, магнезий, кал-ций, натрий, както и на белтъ-чини, този деликатес е една от най-ценните и търсени храни в света. В Париж годишната консумация над-хвърля 40 000т. Най-много охлюви в света из-купуват фирми в Италия, Фран-ция, Германия, САЩ, Канада и Япония. За разлика от България, в го-

ляма част от Европа и в све-та култивираното оглеждане на охлюви (Heliciculture) е развито от години. Броят на фермите за изкуствено отглеждане на охлю-ви в ЕС е около 5 хиляди, а само в – Италия 800. В итали-анската община Кераско се на-мира Международният институт за промишлено отглеждане на охлюви, създаване на ферми и пласиране на продукцията, кой-

то функционира вече около 40 години. В България култивираното про-

изводство на охлюви започва да се внедрява от 2000-ната годи-на. С всяка измината година броят на фермите за отглежда-не на охлюви нараства в почти всички райони на страната. Желаещите да се занимават с

този бизнес могат да намерят актуализирана информация в писмен и електронен вариант – „Охлювна ферма”, справочник; охлювна ферма „консултант”; софтуерен продукт „проектант” и др. В тях детайлно са дадени теоретични и практически съве-ти при изграждането и експло-атацията на ферма за отглеж-дане на охлюви, включително по биологичен начин – „грийн” вариант.

Видове охлювиHelix pomatia (бургундски ох-

люв). Среща се в умерената зона на Средна Европа. Черуп-ката е с неправилни ивици и е оцветена в кафяво-жълто, а по-тъмните ивици често се сливат една с друга. Helix aspersa. Най-често от-

глежданият вид във Франция. Той е по-малък от бургундския, сив, с бели и жълти точки. Helix lucorum (турски охлюв).

Наричан е още бял или гор-ски, малко по-голям е от бур-гундския, с диаметър 30-50мм. Месото му е с цвят на тъмен бронз. Среща се в Мала Азия (Турция, Сирия) и Южна Европа (Гърция, България). Achatina fulica. Това е най-

големият сухоземен охлюв. Ха-рактеризира се с голяма и де-

бела черупка, която обикновено е високо издигната и покрита с кафяви линии. Достига 20см ви-сочина и 10см широчина. Сре-ща се в Западна Африка (Сиера Леоне, Либерия, Бряг на слоно-вата кост), но понастоящем е разпространен и в Азия и Юго-източна Океания.

Кратки данни за биологичните особености на охлюва

При естественото отглеждане на охлювите през отделните се-зони на годината се наблюдават условно разделени три биоло-гични и физиологични периода: • период на зимен покой

(hibernatio);• активен период;• период на лятна неподвиж-

ност. Периодът на зимния покой

продължава около половин го-дина, започва от началото на октомври и свършва към края на март. Характеризира се с на-маляване на обмяната на веще-ствата, поради което жизнените им функции са едва доловими. Зимната летаргия е задължител-но биологично условие за оце-ляването им. С настъпване на пролетта за-

почва бавно възстановяване на дихателната, храносмилателната и ензимната активност на пре-зимувалите охлюви. Първона-чално за храна използват после-дователно образуваните от тях мембрани в черупката. Когато външната температура достигне 12–15оС, охлювите разпечатват зимното покритие, изпълзяват и започват да търсят храна. След няколко часа се хранят усърдно и с апетит, бързо възстановяват

36

нормалните си жизнени функ-ции и загубеното телесно тегло, дължащо се основно на обе-зводняване на телесните тъкани и органи.При условията на нашия кли-

мат периодът на активен живот започва през последните дни на месец март, а за терените над 700м надморска височина – от средата на април. По време на размножителния

период, при висока темпера-тура и суша, охлювите изпадат в лятна летаргия. Периодът на лятна летаргия е важна защитна реакция срещу неблагоприятни-те летни условия. В зависимост от засушаванията през лятото охлювите могат да изпаднат по няколко пъти в неподвижност, прекъсвайки активния си живот. За фермерите е важно да нама-лят до минимум летния им сън с цел увеличаване на продукци-ята и повишаване на качеството на охлювното месо.

Технологии за изкуствено от-глеждане на охлюви

При отглеждането на охлюви в изкуствени условия се изключва изтощаващото въздействие върху околната среда и се предотвра-

тява намаляването на броя на естествената популация в при-родата. На практика това озна-чава, че хелиокултурата играе съществена роля за опазването на природата.На този етап са познати три

технологии за изкуствено от-глеждане на охлюви: 1. В закрити помещения

(френски метод) с контроли-рани параметри на средата. Предимството на метода е, че осигурява целогодишно произ-водство на охлюви независимо от сезона. Това се постига чрез съкращаване на периодите на развитие в жизнения цикъл на култивираните коремоноги, като се създават условия, максимал-но близки до идеалните условия за репродукция и живот. Про-цесът се движи по всички при-родни закони, но в затворено помещение, където се поддъ-ржат константни показатели за температура и влажност.2. На открити терени (италиан-

ски метод), оградени със спе-циална мрежа, която предпазва от бягство. Терените са засети със специално селекционирани растения, които служат за хра-на на охлювите. Производството

обхваща месеците април-октом-ври. Този метод съвпада с есте-ственото развитие на охлювите в природата. Трябва да се знае, че изграж-

дането на охлювни ферми на открити терени е подходящо в по-топли райони, където мини-малните температури през зи-мата могат да падат под –5оС, но за не повече от 8-10 дни. Продължителната ниска темпе-ратура води до голям процент смъртност на охлювите в зим-ния период. 3. Смесен метод на отглежда-

не – възможност за съчетаване на предимствата на споменатите два метода на охлювъдство. Той е най-подходящ за нашите ус-ловия. Репродукцията се прави в затворени помещения, където се добиват малките охлювчета. В средата на април и началото на май те се пускат на открити площи, а в края на септември-октомври се стига вече до по-лово зрели охлюви. Независимо от предпочетената

система, трябва да се знае, че охлювите се чувстват добре и се размножават само при опреде-лено ниво на влажност на възду-ха и почвата.Най-добри за биологично от-

глеждане на охлюви (сн. 1) са семейните ферми, отглеждащи охлюви по смесения метод и на открити терени (паркове) с 10дка земя. Изграждането на съоръженията и зареждането им с охлюви възлиза на около 25 хиляди евро. Фермата се изпла-ща още след края на втората година, което е много кратък срок в сравнение с много други селскостопански производства. Добрите практики показват, че

средно от 10дка могат да се произведат около 10т (1 200 000 бр.) охлюви годишно. За ця-лостното обслужване на такава ферма са необходими само 200 работни дни, което е напълно по силите на един квалифици-ран работник. Понастоящем средната цена за

килограм охлюви в ЕС е между 3,5 и 5 евро (в зависимост от

Биологично отглеждане на охлюви

37

големината и вида). При добро стопанисване една такава ох-лювъдна ферма може да носи стабилни доходи на собственика си в продължение на 15 години.

Подготовка на теренаПочвата за отглеждане на ох-

лювите трябва да бъде с алкален или неутрален характер, защото яйцата им не понасят кисела реакция. Добре е теренът да е със северозападно изложение, защото преките слънчеви лъчи убиват младото поколение ме-котели. През пролетта (март) теренът

се почиства от гниещи матери-али, растителни и други отпадъ-ци, камъни и предмети, които могат да послужат за убежище на насекоми и гризачи. Възмож-но е предварително изораване на участъка с цел да се отстра-нят напълно всички плевели и твърди материали. Огражда се основното пространство и се оформят парцелите за отглеж-дане, които са с площ от 500 до 2000м2. Големината им зави-си от общия размер на терена. Извършва се дезинфекция на почвата. При подходящи клима-тични условия теренът се под-готвя за засаждане с подходя-ща растителност, предпочитана от охлювите. Препоръчват се зеле, цикория, цвекло, детели-на, слънчоглед, люцерна, ре-пей, рапица, коприва, артишок, морков, картоф, земна ябълка, кръмно зеле, тиква, маруля, глу-харче, киселец и др. През това време се активира и система-та за напояване и се изгражда конструкцията на фермата.През април се постилат пътеки-

те с черна ютена тъкан, посип-ват се с варовиков камък, из-граждат се загражденията и се подготвят дървените скари.

Въвеждане на малкитеохлювчета на терена

Малките охлювчета се внасят в полетата за отглеждане през май, когато растителността е достатъчно развита. В страна-та има няколко сертифицирани

люпилни. Цената, на която ох-лювъдният клъстер ги продава, е 24 лв. за 1000 броя. Оптимал-ното количество на 1м2 е 250 броя. Следователно първоначал-ният разход за едно зареждане на ферма от 1дка е около 5 хил. лв. без ДДС.Стартирането на самото от-

глеждане започва с периодично поставяне на фураж, наблюда-ване на активността на охлюви-те, превантивна борба срещу вредители и ежедневно полива-не на терена след залез с цел той да бъде постоянно хладен и свеж. Редовното оросяване на терена е от изключително значе-ние за живота на охлювите. Над 40оС те загиват.

ХраненеНай-добре е охлювите да се

хранят с брашнена смеска, а не само с растения, тъй като екскрементите им са по-сухи и по-малко. Смеската включва предимно соя, рапица, слънчо-глед и пшеница, с добавка на витамини, калций и фосфор. У нас готови фуражни смески за охлюви се произвеждат в два завода (в Ловеч и Чирпан), с цена между 800-900 лв./т. Ако фуражът се обогати с млечно-кисели бактерии, цената се по-вишава.За 1кг охлюви се изразход-

ват обикновено 1-1,2кг смеска. Същият резултат може да се по-стигне със 7кг зелена маса.Храната се поставя в специ-

ални хранилки (контейнерчета), които я предпазват от дъждове. При биологичното отглежда-

не с успех може да се прилага комбинирано хранене (смески и зелени треви). Фермерите трябва да имат

предвид, че за печеливш биз-нес охлювите трябва да получат повече храна, отколкото има в природата.За да се подобрят вкусовите

качества на месото, един ден преди продажбата охлювите се хранят с напоен в мляко хляб, примесен със ситно нарязани ароматни билки.

Събиране на охлювитеСъбирането на охлювите е

една от най-важните дейно-сти, тъй като се явява послед-ната фаза в отглеждането им. Неправилното є определяне и изпълнение може да се окаже фатално за качеството и количе-ството на отглежданите охлюви във фермата. В края на месец август започва

периодичното оглеждане и съби-ране на угоените охлюви. Про-дукцията трябва да е прибрана най-късно до края на септем-ври. Дотогава тези от вида Helix aspersa maxima достигат 20-30г, а от другия разпространен вид Helix aspersa muller – 10-15г. Подготовката и изсушаването

на събраните количества също влияят върху крайните резултати. Охлювите се изчистват от всички поети храни, полепнала пръст и се подготвят за съхранение.Нестандартните охлюви се

прибират и изсушават обик-новено през октомври, преди зимната летаргия. Сортират се по големина, качество, здрави-на на черупката и се подготвят за реализация. Периодично се извършва оглед на терена и се събират всички пропуснати ох-люви. Дървените скари се при-бират и теренът се подготвя за зимата.Може да обобщим, че охлювъ-

дството е много доходоносен земеделски бизнес, доста трудо-емък, изискващ стриктно спаз-ване на технологията и срокове-те за отделните видове работа.Малките семейни ферми за

охлюви с площ 10дка могат да станат хит в селските райо-ни. Инвестицията е еднократна (около 25 000 евро), но на вто-рата година (след нулева първа) приходите достигат средни нива от 30-40 000 евро. Службите за съвети в земеде-

лието помагат активно на же-лаещите да се занимават с ох-лювъдство. Националният охлювъден

клъстър (съюз) има заслуга за „влизането” на охлювите в си-стемите за еврофондовете.

38

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Доц. д-р Людмила Николова

Продуктивност в аквафермите

Продуктивността в аквафермите се определя от прираста на хидробионтите, получен за един ве-гетационен период от единица производствена площ. Открояват се:• естественапродуктивност – прираст, полу-

чен за сметка на естествена храна, която се развива в басейна;

• „изкуствена” продуктивност – получена за сметка на внасяните във водоема фуражи.

Сумата на естествената и изкуствената продук-тивностдаваобщатапродуктивностнабасейна.В повечето частни стандарти, регламентиращи

биологичната аквакултура, има изискване за до-пустимото съотношение на естествената и „из-куствената” рибопродуктивност. В стандартите на Natur-land е посочено, че при отглеждане на ша-ранови риби не по-малко от 50% от общата про-дуктивност трябва да е за сметка на естествената храна, която се е развила в басейна.Нивото на естествената продуктивност се опре-

деля, като хидробионтите се отглеждат през ня-колко вегетационни периода само на естествена храна в басейна. Продуктивността в аквафермите зависи от много фактори: качество на водата, общи характеристики на водоема; климатични и метеорологични условия; качество на хидробион-тите, структура на посадките (възраст, съотноше-ние, количество) и т.н. Естествената продуктивност се увеличава с повишаване до определени гра-ници на гъстотата на посадката, тъй като тогава хидробионтите по-активно търсят хранителните обекти. При хранене на рибите с фуражи про-дуктивността се определя не само от качеството и количеството на фуражите, но и от наличието на предпоставки за тяхното усвояване. Тези пред-поставки са свързани както със способността на водните организми за добро оползотворяване на фуражите, така и с наличието на оптимален ре-жим във водоема за реализиране на високи за-ложби за растеж на хидробионтите. Продуктивността е в пряка зависимост от възраст-

та на рибите, Рибите растат практически през целия си живот, но както и при другите животни интензивността на растежа намалява с възрастта. Затова продуктивността на нулевогодишни риби е най-висока.

Основни фактори за благоденствието на хидро-бионтите в биологичната ферма са структурата и гъстотата на посадката.Структурата на посадката е определяща за

пълното използване на естествената хранителна база на басейните за получаване на висока про-дуктивност, за качеството на отгледаните хидро-бионти. Въвеждането на поликултура навсякъде, където

е възможно, е един от водещите принципи на IFOAM за биологична аквакултура.Стратегията за поликултурата (която се отнася

към династията Танг, VII век сл. н.е.) се базира на три основни принципа: • комплексно използване на рибовъдния басейн

по цялата повърхност и в дълбочина от по-върхността до бентосните зони;

• пълно използване на всички хранителни ресур-си на басейна, включвайки фито- и зоопланк-тон, бентос, детрит, водни растения;

• преимущество от взаимна изгода при пре-махване на конкуренцията за храна чрез от-глеждане на различни видове с допълващи се хранителни изисквания.

Старинната китайска стратегия днес звучи много актуално и е изключително подходяща от гледна точка на изискванията на биологичното производ-ство.В Регламент 710/2009 на ЕС определението за

поликултурното отглеждане не отразява добре философията на поликултурата в аквакултурата. Там е посочено, че „поликултурното отглеждане” в рамките на производството на хидробионти и морски водорасли означава отглеждането в една и съща производствена единица на два или по-вече видове обикновено от различни трофични нива. Необходимо е обаче да се прави разлика между поликултура, смесена посадка и т.н. Монокултурае отглеждането на един вид риби

във водоема. Монокултурата може да бъде ед-новъзрастова (всичките риби са на еднаква възраст) или разновъзрастова(рибите са от един вид, но са на различна възраст).Смесена посадка е съвместното отглеждане на

повече от един вид риби в един водоем, при ко-ето единият вид е основен и формира значителен относителен дял от общия обем на продукцията, а останалите са допълнителни. Желателно е допъ-лнителните видове да се различават по храните-лен спектър.В шарановъдството като добавъчни се използват

мирни и хищни риби. От мирните риби подхо-дящ обект е линът, който обитава зони, различни от тези на шарана. По този начин естествената рибопродуктивност се подобрява средно с 20%.

39

БРОЙ 6/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Джеймс СейлсРодес Юнивърсити, Южна Африка

Димитър ЧотинскиИнститут по животновъдни науки, Костинброд

ПРОДУКТИ ОТ ЩРАУСИТЕ

Хищните риби са добри мелиоратори и унищо-жават плевелните риби, конкуриращи шарана.Поликултура е съвместното отглеждане на по-

вече от един вид риби в един водоем, при ко-ето отглежданите видове взаимно се допълват с минимална конкуренция, оползотворяват различни хранителни ниши и от тях се получава равностой-на по обем продукция. Поликултурата може да бъде едновъзрастова

или разновъзрастова. По характера на функци-ониране тя може да бъде автохтонна (използва се храната, която се образува в самия водоем) и алохтонна(храната постъпва отвън).При включените в европейския регламент за

биологична аквакултура видове риби, които могат да се отглеждат в шарановъдството, става дума за смесени посадки и добавъчни видове, а не за истинска поликултура.Гъстотатанапосадката се определя от броя

или теглото на хидробионтите, отглеждани в една

производствена единица. В биологичната аквакултура има максимално до-

пустими гъстоти на посадките за отделните видове хидробионти. За шарана и добавъчните видове, които могат да се отглеждат с него, е регламенти-ран максимално допустим добив от вид до 1500 кг/ха–1 годишно.За да се постигнат добри резултати, гъстотата на

посадката трябва да е съобразена с характеристи-ките на басейна. Прилаганите посадки трябва да обезпечават условия за благоденствие, за добро развитие и растеж на рибите. Особено важно е рибите да бъдат в добра кондиция преди поста-вяне за зимуване, тъй като при незадоволителна такава трудно понасят зимните условия. За от-читане на влиянието на прилаганата посадка се провежда мониторинг за състоянието на рибите (повреди по перките, наранявания, темп на на-растване, поведение и здравословно състояние) и качеството на водата.

Щраусите са били опи-томени преди 1914 година за производ-

ството на пера, които са били използувани в женската мода. От 1920 година е имало също така интерес в други категории пера, щраусовата кожа за про-изводство на кожени изделия

и щраусово месо, първоначално за производство на „сушено на слънце месо“ (пастърма, сушено месо). Какъв може да се нарече „третия щраусов разцвет“, който започва око-ло 1990 година като все повече интере-са се посвещава на щрауса като произ-водител на месо.

Кожа(кожени изделия)

Щраусовата кожа сега все още е считана като най-цения про-дукт от щрауса. Повече от 70% от прихода от щрауса е идвал от кожата, което след това се изме-нило. На 14-месечна възраст от щрауса може да се получат 1,4-1,8кг перушина, 35-40кг месо и 1,08-1,26м2 кожа. От прерабо-

тените продукти най-голями са приходите от месото и кожата (Cooper, 1999a). Щраусовите кожени изделия се характери-зират с надиплени вдлъбнатини (пъпки) през по-голямата по-върхност. Кожата на тялото е използувана за производство на женски чанти, луксозни обувки, чанти за книги, обвивки на кни-ги, портмонета, като бърсалки и за украшения, докато по-тънката кожа на по-младите щрауси е използувана за производство на дрехи (облекло).Щраусите нормално се колят

на 14-месечна възраст и на тази възраст се добива оптимален размер на кожата от 125дм2. Кожите стават по-големи с на-предването на възрастта на пти-ците.Електронната микроскопия по-

казва финната структура на епи-дермиса. Кожата на щрауса не притежава потни жлези и затова при висока температура те дви-

40

жат крилата обратно и напред, за да управляват студения ве-трец над техните страни и бе-дра (Sales, 1995).Кожата на щраусите е мека,

трайна и може да се използва до 30 години, докато кожата на говедата е трайна едва 5-6 го-дини. Кожата на щрауса се под-дава на обработка и може да се изработят много кожени из-делия. Тя е най-скъпа на пазара.Отстранената (одраната) кожа

трябва да включва тялото, пи-щялната кост до ставата на пръста (на крака), крилото до лакътната става и шията. Само кожата над главата, пръста и върха на крилата трябва да отсъства. Най-напред перуши-ната трябва да се отстрани. Първия разрез трябва да се на-прави от ставата на пръста на гърба на пищяла до ставата на глезена. След това разреза се прави по ставата на глезена на вътрешната част на крака. По-нататък кожата се разрязва по-протежение центъра на за-дната четвъртина до центъра на корема. След това се прави за двата крака, разреза направен от центъра на човката по про-тежение на шията, през гърдите и корема достига до мускула на клоаката. Кожата се отстранява от крилото чрез разрязването и от ограждението на шията и гърдите в права линия към ста-вата на лакътя.По-нататък се отстранява ко-

жата от главата, пръстите и ста-вите на лактите. Кожата трябва да се измие с вода и всякакви пера по нея да се отстранят. Сол заедно с нафталин се по-ставя върху кожата. Нафталинът се използува за предотвратява-не на така нареченото „розо-во гниене“. Важно е да не се

повреди ципата (кожичката) от вътрешната страна на кожата. Тя се отстранява от фабриканта. Кожата може да се съхранява при ниска температура за опре-делено време, но не трябва ни-кога да замръзва. Кожата на мъжкия щраус е

метално синя, докато тази на женския е сива. Щраусовата кожа се характеризира с отли-чителни вдлъбнатини („пъпки“) главно на гърба и корема (Sales, 1995; 1999).Отстраняването на перата пре-

ди клането трябва строго да се контролира (Sales, 1999). Ако твърде много пера са отстра-нени от живия щраус по-време на скубането или разрязването може да се случи изгаряне от слънцето. Това ще намали стой-ността на кожата.

МесоКлането на щраусите е добре

разработено в Южна Африка и Израел понеже щраусовата ин-дустрия е достигнала търговски етап на развитие в тези страни. В останалите страни тези техно-логични процеси се развиват. В света първата кланица за щрау-си е построена през 1963/1964 година в Oudtshoorn, Южна Аф-рика за производство на пастъ-рма (сушено месо) и пресно месо за консумация от населе-нието.Щраусите се колят на 14-ме-

сечна възраст в Южна Африка, за да се получи качествена кожа и добив на перушина. В Израел се колят на 9-месечна възраст, понеже усвояването на фура-жа след тази възраст намалява (Raines, 1995). Птиците се дър-жат 24 часа в заградено място с достъп до вода преди да вля-зат в кланицата. Те се зашеметя-

ват с електрически ток, който се доставя чрез два електрода до главата и се закачват след това двата крака за веригата. Кръвта изтича чрез направения разрез на кръвоносните съдове. Обик-новено 10 минути след това пе-рата се отстраняват ръчно. На 14-месечна възраст от за-

клания щраус може да се по-лучат 35-40кг месо. При прове-дения кланичен анализ в щата Тексас (САЩ) е установено, че месото на трупа (постно месо, мазнина и кости) е средно 58,6% от живото тегло, вътреш-ните органи – 24,8%, кръвта – 3,11%, кожата – 7,04%, глава-та – 0,38%, крилата – 0,78%, опашката – 0,82% и перушина-та – 1,85%. Установено е също така, че постното месо заема 62%, мазнината – 9% и костите – 27%. Това месо се смята за най-постно и съдържа по-малко холестерол от пуешкото месо. Филето приготвено от щраусо-во месо се смята за деликатес.Цялото годно месо е разполо-

жено в задните части, с изклю-чение на шията. Сега 26,5% от общото количество на задните части се използва като пържоли, докато 12,8% са представени като филета. Другите мускули на задните части се използват в преработени продукти, такива като суджуци (наденици), вид салам и силно подправен ита-лиански вид салам. Останалата част от трупа се преработва в трупно и костно брашно, кои-то се използуват като изкуствен тор.Месото на щраусите е с чер-

вен цвят и по вкус е близ-ко до телешкото и говеждото месо. Отличава се със високо съдържание на протеин и ниско съдържание на мазнина.Двете изключителни отличител-

ни черти на щраусовото месо в сравнение с месото на други видове са относително високото крайно рН и ниско интраму-скулно съдържание на мазнина. Съобщението за рН е важно средство за всеки, който се грижи за качеството на месото.

Компоненти Вид

Щрауси Говеда Пилета

Непосредствено (гр/100гр ядима част)

Вода 76,27 71,60 75,46

Протеин (N х 6,25) 21,12 20,94 21,39

Пепел 1,07 1,03 0,96

Общо мазнина 0,9 4,6 4,3

Калории (kcal/100гр) 92 123 121

Таблица 1:

41

Високото крайно рН поддържа цвета и водозадържащата спо-собност на месото, но е неже-лана за готовността за започване на обработка (сушене, пушене, консервиране), подържане каче-ството и вкуса. Високото крайно рН приблизително 6,0 в щрау-совото месо може да ограни-чи живота на щраусовото месо, което се дължи на растежа на микроорганизмите и развитието на неблагоприятна миризма.Различни работници са устано-

вили, че нежността (крехкостта) на щраусовото месо оценено от консуматорите и експертите

Таблица 2:Компоненти Вид

Щрауси Говеда Пилета

Незаменими аминокиселини (гр/100гр ядима част)

Лизин 1,65 1,74 1,82

Треонин 0,76 0,92 0,90

Валин 0,97 1,02 1,06

Метионин 0,55 0,54 0,59

Изолейцин 0,92 0,95 1,13

Лейцин 1,70 1,56 1,61

Фенилаланин 0,94 0,82 0,85

Хистидин 0,39 0,72 0,66

Заменими аминокиселини (гр/100гр ядима част)

Аргинин 1,36 1,32 1,29

Аспарагинова киселина 1,90 1,91 1,91

Серин 0,59 0,80 0,74

Глутаминова киселина 2,51 3,15 3,20

Глицин 0,82 1,41 1,05

Тирозин 0,61 0,70 0,72

Аланин 1,06 1,26 1,17

Макроелементи (мг/100гр ядима част)

Натрий 43 63 77

Калий 269 358 229

Калций 8 6 12

Магнезий 22 23 25

Фосфор 213 201 173

Микроелементи (мг/100гр ядима част)

Желязо 2,3 2,2 0,9

Мед 0,10 0,08 0,05

Цинк 2,0 4,4 1,5

Манган 0,06 0,01 0,02

Алуминий – – –

също така чрез обективните ин-струментални методи е равно-стойна или по-добра от тази на говеждото месо.Големи различия в цвета съще-

ствуват между различните мус-кули на един и същ щраусов труп. Трябва да се има пред-вид, че цвета е първото харак-терно качество при консумаци-ята на качествено месо, което се възприема от обикновения консуматор. Това трябва също да се има предвид при по-нататъшната обработка на му-скулите в продукти. Сортиране-то на мускулите на щрауса в

сравними по цвят групи се пре-поръчва, не само в търговията на целите сурови мускули, но също за намаляване на разли-ките в зрителната представа на крайните консервирани продук-ти.Химическият състав на месо-

то от щрауси, говеда и пилета е представен в таблица 1. Из-ключително ниско е интрамус-кулното съдържание на мазнина в месото на щраусите в срав-нение с месото на говедата и пилетата. Ниското интрамускул-но съдържание на мазнина в щраусовото месо е насърчител-но средство в маркетинговата стратегия на щраусовото месо при развитието на пазара за месо. В този пазар предлагане-то често превишава търсенето. От тук следва, че трябва да се съсредоточим върху екзотичните или здравни аспести да въведем нов вид месо. Обаче, отсъстви-ето на мазнина причинява за-губа в подържането на сочност-та по-време на дъвчене, главно дължащо се на стимулиращия ефект на мазнината в отделяне-то на слюнка. Щраусовото месо може по-такъв начин да причи-нява впечатлението за усещане за сухота в устата, особено ако времето за готвене е твърде дълго.Аминокиселинният и минера-

лен състав на щраусовото месо и другите видове е представен в таблица 2. Поради ниско-то съдържание на съединител-на тъкан, която има по-ниско съдържание на незаменими аминокиселини, отколкото кон-трактилната (свиваема) тъкан, щраусовото месо може да има по-висока хранителна стойност отколкото говеждото месо (Sales et al., 1996b). Ниското съдържание на натрии

в щраусовото месо е отделно предимство за хора, които е не-обходимо да подържат ниска натриева диета. Следователно ниското съдържание на натрии в това месо е благоприятно за маркетинга.•продължава в следващия брой

42

БРОЙ

6/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАН

АЛИ

ЗИ

ДРЕБНИ ИЛИ ЕДРИ СТОПАНСТВАПроф. д-р Трифон Дарджонов

Състоянието на нашето зе-меделие през последните 20 години, както видяхме

в статията от брой 2 на спи-санието, буди голяма тревога, защото интензивните отрасли – животновъдство, зеленчуци и плодове вървят надолу и дости-гат критични нива.Проблемът прераства от про-

доволствен и икономически в демографски. И тук възникват въпросите къде се коренят при-чините за тази трагедия в земе-делието. Защо мненията за едро или дребно земеделие остават полярни. Когато през 1991г започнахме

да разрушаваме едрите колек-тивни структури на социалисти-ческото селско стопанство, за да повишим производителността му, се оказахме неподготвени за новото земеделие. Хората, които искаха да реформират колектив-ното земеделие си представяха, че само трябва да възстановят собствеността на земята и да лишат държавата от ръководни-те функции на производството и нещата стихийно ще си дой-дат на мястото. Но историята на страните преди нас показва, че семейното фермерско зе-меделие не може да възникне стихийно. За него трябва да се полагат целенасочени усилия и от организираните селяни, и от държавата. От „другата страна на барикадата” имаше хора, които се стремяха да съхранят старите колективни структури и издигна-ха в култ едрото стопанисване в земеделието. За тях дребното стопанисване беше символ на изостаналост. Огромната част от населението нямаше предста-ва как функционира частното земеделие и се ослушваше на

къде да тръгне. Нямаше и кой да му обясни какво да прави. Имаше опасност от сриване и в зърненото производство. Сла-ва богу, това не се случи. Само пет шест години след рефор-мите земята беше отново уед-рена и зърненото производство тръгна нагоре, но интензивните отрасли се сринаха. Дали това явление е случаен ефект или пък е закономерна последица от прибързаното свръхуедрява-не, ще разберем от анализа.При структурата на едро земе-

ползване у нас, описана подроб-но в миналия брой, към 2010г разпределението на животните изразени като животински еди-ници (ЖЕ), според окончателни-те данни на Агростатистика от февруари 2013г е почти също-то както в 2007г. Така, ЖЕ на 1000дка общо за страната са 31.8 броя, при дребните сто-панства са 125.8 броя, а при тези над 1000дка са 5.6 броя. Или при дребните имаме 22.5 пъти повече животни на 1000дка отколкото при едрите. Данните сочат, че процесът на затъване при животновъдството продъ-лжава. Като направим сравне-ние с ЕС за ЖЕ на 1000дка от таблица 1 виждаме огромната разлика между тях и нас.Първо, у нас общо за страната

животните са три пъти по-малко, отколкото в ЕС-15.Второ, при нашите едри сто-

панства ЖЕ на 1000дка са 10 пъти по-малко, отколкото в ед-рите в ЕС-15.Трето, при нашите дребни ЖЕ

на 1000дка са в границите сред-но за ЕС-15.Сравнението е направено с

ЕС-15, защото това е старата Европа със семейно фермерско

земеделие на възраст повече от 140 години. Това земеделие га-рантира със своите 90 ЖЕ на 1000дка по 90-100кг месо и 280-320кг мляко на човек от на-селението. Отделни страни като Холандия и Дания произвеж-дат многократно повече месо и мляко. Както се вижда от табли-цата както от средните величи-ни за групите страни, така и при отделните страни, закономерно с нарастването на размерите на стопанствата плътността на ЖЕ намалява с повече от 50%. Единственото изключение от 27-те членки на ЕС за плътността на животните прави Дания. Дори броя на ЖЕ на 1000дка при ед-рите е малко повече, 184.8 броя срещу 152.4 броя при дребни-те. Това изключение обаче не опровергава правилото. То се дължи на историческите корени на датското животновъдство. То възниква след зърнената криза от 70-те години на XIX век. Да-ния, като голям производител на зърно в Западна Европа тогава, тежко понася конкуренцията на евтиното американско зърно. Спасението е намерено в раз-витието на животновъдството. Произведените в Дания масло и бекон намират добър пазар в Англия. Дания се подготвя из-ключително добре за това ново производство. Тя разполага вече с Ветеринарен и земеделски университет в Копенхаген, а не-говите възпитаници изграждат широка мрежа от фермерски училища. Всеки фермер в Да-ния още от онези години преди да поеме фермата трябва да е завършил успешно това учили-ще. Така науката си казва ду-мата в датското животновъдство. Този висок професионализъм

ШАНСЗАРАЗВИТИЕНАЖИВОТНОВЪДСТВОТОУНАС

осигурява ефективно развитие на животновъдството и в едри-те стопанства на Дания до сега. Затова сега страната, вместо да получава 3.5 милиарда евро от износ на произвежданите 10 милиона тона зърно, тя реализи-ра 16 милиарда евро от износа на всевъзможни животински и други преработени земеделски продукти.При новите членки ЕС-12,

средната стойност на развитие при животновъдството – 57.1 ЖЕ на 1000дка показва, че в тези страни социалистическото раз-витие през 45-те години е ока-зало много негативно влияние и 23 години след промяната, те все още сериозно изостават от нормалните показатели – 90 ЖЕ на 1000дка при старата Евро-па. Причината трябва да търсим в продължителната колективи-зация на земята и загубата на семейните фермерски умения и традиции. За да потвърдим тази мисъл в таблица 1 сме по-сочили примера със Словения, онази от източните страни, ко-ято единствена не е провежда-ла колективизация на земята и стопанствата са продължили да съществуват като семейни, част-

ни. Виждаме, че сега при тях развитието на животновъдство-то, като обем не отстъпва на това в ЕС-15. Общо за страна-та имат 117 ЖЕ, при дребни-те са 122 броя, а при едрите са 56 броя или точно съвпадат с цифрите в ЕС-15. Липсата на пълна колективизация в Полша (при наличие на държавен сек-тор само върху 20% от земята) също се е оказало благотворно. Тя има средно 77.5 ЖЕ, а при едрите ЖЕ са 54.6 на 1000дка. Както виждаме от таблица 1, цифрите за България се откро-яват като по-ниски и от сред-ните за ЕС-12. Много по-ниско е общото средно на ЖЕ, което възлиза на 31.8 срещу 57.1 при ЕС-12, а при едрите ЖЕ при нас са близо 5 пъти по-ниски от-колкото в ЕС-12. Това показва, че при нас са действали и дру-ги, специфично български при-чини за това слабо развитие на животновъдството. Тук не бива да се крием зад общата при-чина за присъствието на социа-лизма. Обстановката е утежнена при нас от преждевременното възникване на много свръхедри стопанства при липса на про-фесионален опит за гледане на

животни. (Това се случи поради наследството от нашия прекале-но „революционен” социализъм в селското стопанство, свързан с безкрайните реорганизации и свръх едри АПК, достигащи над 1 милион дка, например в Си-листра.) Бедата не е само, че свръхедрите не предприемат нищо за развитие на живот-новъдство или други интензивни отрасли. При тези огромни раз-мери на зърнено производство те нямат и възможност да от-делят внимание на отрасли, ко-ито искат много специална под-готовка и средства. А и цените на зърнените през последните няколко години непрекъснато вървяха нагоре и зърнопроизво-дителите реализираха прилични доходи. Защо им е нужно да си създават нови главоболия. Отго-ре на всичко субсидиите се да-ват на площ и те получиха при-лични суми достигащи до 18% от стойността на получаваната продукция, т.е. най-малко удво-яване на печалбата. И тук се получават големите парадокси. Страната е усвоила средства от ЕС за милиарди лева, но те са отишли чрез площите основно (80%) към зърнените култури, а

Таблица 1:

Животински единици (ЖЕ) на 1000дка към 2007г в ЕС

ЕС и някои страниОбщоза страната

фермитедо 1000дка (дребни)

фермитенад 1000дка,(едри)

Дребни като % от общото

Едри като% от общото

ЕС-27 82.1 114.4 48.9 139.3 59.6

ЕС-15 90.5 122.7 56.2 135.6 62.1

ЕС-12 57.1 87.9 29.0 153.9 50.8

Дания 172 152.4 184.8 88.6 107.4

Холандия. 335.1 378.8 100.9 113.0 30.1

Германия 106 151 66.2 142.5 62.5

Франция 82 113.5 56.6 138.4 69.0

Великобр. 93 157.9 65.8 169.8 70.8

Испания 60 104.1 25.2 173.5 42.0

Италия 79.4 86.4 59 108.8 74.3

България* 31.8 125.8 5.6 395.6 17.6

Словения 117 122 55.6 104.3 47.5

*) Данните за България са към 2010г от окончателните данни през 2013г.

44

за животновъдството и другите интензивни отрасли са остана-ли само 20%. Това ще рече че интензивните отрасли при нали-чието на такива едри структури остават много слабо субсидира-ни. Следователно тук се намес-ва един нов негативен фактор от свръхуедряването, лишаване от субсидии на интензивните отрасли, които като правило се намират при дребните стопан-ства.Нека не правим генерални-

те изводи, преди да видим още малко факти за ролята на дребните и едрите стопан-ства в една от страните на ЕС със старо семейно земеделие. Германия е удобна за анализа, който правим, защото предлага добре подредени данни. Дока-то нашата агростатистика, как-то вече посочихме, съзнателно или не маскира информацията и всички данни за животни-те слага в кюпа над 1000дка и то при положение, че при нас тук са 78% от площите, то гер-манската статистика въпреки, че едрите заемат 54.9%, ги разде-ля на три подгрупи – 1000-2000, 2000-5000 и над 5000дка. Това ни дава възможност да просле-дим динамиката и над 1000дка, каквото не можем да направим от публикуваните през февру-ари т.г. при нас данни, макар и наречени „подробни данни от преброяването през 2010г”. Данните категорично говорят, че колкото нарастват стопанствата по площ толкова плътността на животните, ЖЕ на 1000дка на-маляват. (Таб. 2)Ако направим сравнение с

данните за Германия от 2007г, в таблица 1 виждаме, че се на-блюдава намаление в броя на животните. ЖЕ общо от 106 намаляват на 99, при дребните – от 151 на 142, при едрите – от 66 на 64. Фактически това понижение на ЖЕ не е реално, тъй като остават невключени 1.1 мил. ЖЕ, за които няма данни към кои групи стопанства при-надлежат. Като разделим този милион ЖЕ на 16.7 мил. хек-тара се получават кръгло 7 ЖЕ на 1000дка. Или общият брой на ЖЕ на 1000дка остава 106 броя. Динамиката при ЖЕ на 1000дка с нарастване на площи-те в стопанствата е много отчет-лива. Ако в групата до 1000дка имаме 142 броя, то при гру-пата 1001-2000дка те падат на 51.2 броя (остават близо една трета). В групата 2001-5000дка ЖЕ са 42.5 броя. Понижението тук е много по-малко, и само може да гадаем защо. Вероят-но, макар и вече по-големи, те запазват традициите. А вероятно и защото те нямат като нашите свръх едри площи над 50 000дка и в групата над 5000дка, 3600-те стопанства имат средни раз-мери 11 136дка. Установената тенденция за намаляване на плътността на животните с нара-стване на размерите на площта в стопанствата, се потвърждава много добре и в анализа напра-вен по видове животни в таб-лица 3. Налице е обаче извест-на разлика между тревопасни и непреживни (хранещи се само със зърно). Докато плътността на ЖЕ от говедата дори в групата над 5000дка продължава да се

запазва над 38% спрямо ЖЕ в стопанствата до 1000дка, то при свинете плътността на ЖЕ спада на половина след 5000дка, от 36.0% на 17.8% и при птиците – от 24.5 на 10.0%.Следователно гледането на го-

ведата, при храненето на които се използват обемисти фуражи (паша, отпадъчни груби фура-жи и отпадъци) способства за това, те да запазват известен пе-риметър дори и при по-едрите стопанства. Този факт заслужава голямо внимание. В едрите сто-панства следва да се настанят преживните, говеда и овце, за да се гарантира естествения кръговрат на веществата и тога-ва да се настанят видове свине и птици, използващи зърното за храна. Да разгледаме опита на дреб-

ните стопанства в света и у нас при производството на месо и мляко.„През 2005г Китай произведе

два пъти повече месо на човек от България и докато през 2006г и 2007г там ръста в производ-ството продължава, у нас и през следващите години производ-ството на месо спада... Бяха из-казани и мисли, че за да разширим животновъдството си, ще тряб-ва да настъпи разкрупняване… на земята. Това се стори еретично за мнозина. В подкрепа на тезата си, тук ще приведем данни, как Китай за 27 години, от страна с хронически глад, се превърна в страна със съвременно производ-ство на животински белтък, с по-мощта на 252 милиона домакин-ски стопанства, миниатюрни за нашите мащаби”. Това написах в

Таблица 2.

Разпределение на ЖЕ по групи стопанства в Германия към 2010г

Групи в хектара Брой фермиИЗПхил. хектара Процент

Среднохектара ЖЕ хил. бр., общо ЖЕ бр. на 100ха

До 100 265600 7565.4 45.1 28.5 10767631 142.3

101-200 23000 3071.7 18.3 133.6 3074855 100.1

201-500 7200 2116.2 12.6 293.9 1082763 51.2

Над 500 3600 4009.0 23.9 1113.6 1705184 42.5

Общо всички 299400 16762.3 100 56.0 16630434 99.2

Общо над 100 33800 9196.9 54.9 272.1 5862802 63.7

45

сп. Агробизнесът” бр.3, от 2008г, стр. 26.Сега бих искал отново, на-

кратко, да повторя и допълня постиженията на Китай при производството на животинска продукция, което стана след 1978г, когато бяха ликвидирани едрите комуни в китайското зе-меделие.Данните от таблица 4 кате-

горично говорят в полза на възможностите на дребното стопанство да решава продо-волствения проблем, тогава ко-гато има правилна политика за неговото поддържане и земята има стопанин. Годишният рас-теж на месото за човек през втория период е по-висок 6.5 пъти, на рибата – близо 20 пъти, на яйцата – близо 23 пъти и за млякото – 26.6 пъти. Поддържа-нето на това дребно стопанство беше направено в Китай чрез 53000 станции за съвети, в кои-то работят 407000 специалисти, които съветват селяните безплат-но. Храненето беше модернизи-рано, чрез годишен внос на 20 милиона тона соев шрот, който заедно със собственото произ-водство шрот осигури хране-нето с балансирани смески на

прасета и птици и резултатите са налице. През 2012г Китай про-извежда по 60кг месо на човек.Индия, вторият гигант на пла-

нетата, с дребните си стопан-ства и помощните кооперации увеличи добивът на мляко през последните 35 години 6.5 пъти, до 132 милиона тона. Това пра-ви по 118кг на човек, от което 55% е биволско. Кратко и ясно.И на фона на добрите резулта-

ти в Китай и Индия нека да по-гледнем и към Русия. Към 2011г в Русия се обработват 167.6 ми-лиона хектара, от които 134.0 милиона (80%) се стопанисват от едри държавни АПК, 21.6 милиона (12.9%) – от фермер-ски стопанства и 9.5 милиона (5.7%) се ползват като лични, помощни стопанства. От зърно-то 78.5% идва от едрите АПК, а 21.5% от частните. От месото 63.3% идва от АПК, и 33.7% от частните дребни стопанства, а от млякото 45.5% идва от АПК, а 54.5% – от дребните частни, които заемат общо 20% от обработваемата площ. При тази структура на производство, Русия към 2011г е произвела 7.52 милиона тона месо или по 52.6кг на човек от население-

то (143 милиона), докато както видяхме Китай за 1.347 мили-арда население е произвел по 59.1кг и то като обработват по 1.0дка на човек, а Русия обра-ботва по 11.7дка на човек, но при много по-едри структури в земеделието. При това положе-ние на животновъдното произ-водство Русия внася през 2011г 2.47 мил. тона месо или 34.0% от производството за да стигне консумация 67.6кг. Подобно е положението и с млякото, къ-дето тя внася годишно 3.6 ми-лиона тона (11.0%) за да стигне консумация от 251кг на човек. В интерес на истината, обаче трябва да съобщим, че преди 7 години, към 2005г Русия про-извеждаше само по 35.2кг месо на човек и внасяше много по-вече, до 52% от произведеното. Този ръст в добива беше оси-гурен основно от едрите АПК за сметка на ръст в свинското с 0.9 милиона тона и птичето с 1.8 милиона тона. Говеждото месо продължава да намалява и това е един сериозен сигнал, че в едрия сектор нещо все още не е наред. Руската държава е разбрала нуждата от стимулира-не на животновъдството и след 2005г го е направила успешно в подвластния и държавен сектор от едри стопанства, чрез раз-ширяването на индустриалното производство от свине и глав-но на бройлери. Но въпросът е кога ще достигне Китай по про-изводство на месо за човек от населението и кога ще развие преживното си животновъдство (в т.ч. млякото) за което има го-леми природни дадености, а тук

Таблица 3.

ЖЕ в Германия през 2010г по видове животни в %

Групистопанствав хектара

ЖЕ, всичкиживотни

ЖЕ самоговеда

ЖЕ самосвине

ЖЕ самоптици

До 100 100.0 100.0 100.0 100.0

101-200 70.3 76.9 73.4 39.6

201-500 35.9 38.7 36.0 24.5

Над 500 29.9 38.2 17.8 10.0

Таблица 4.

Средногодишен ръст в проценти за Китай през двата периода

1949 1978 1949/78 2011 1979-2011

Разлика в пъти в натура в натура в % в натура в %

Население, в мил. 490 964 3.3 1347 1.24 -2.60

Зърно на човек в кг 231 273 0.6 385.3 1.29 2.14

Месо на човек в кг 7.3 11.5 2.0 59.1 12.93 6.47

Риба на човек в кг 6.5 5.9 -0.3 41.6 18.90 19.20

Яйца на човек в бр. 52 43 -0.6 348.0 22.17 22.80

Мляко на човек в кг 3.9 2.9 -0.9 26.7 25.67 26.60

46

е именно силата на семейното стопанство. Затова ЕС-27, кой-то разполага с 3.3дка на човек, осигурява за своето над 500-ми-лионно население по 90кг месо и по 303кг мляко, като изнася годишно 2.2 милиона тона месо и 12.0 мил. тона мляко. Това са плодовете на семейното фер-мерско земеделие, където както видяхме няма свръхедри струк-тури, по-големи от 20 000дка. А след приемане на ограничение-то за субсидиране с горен праг 300000 евро, едрите едва ли ще превишават 10000дка. Но тук, в България също има

нещо много поучително. Кога-то към края на 60-те години на миналия век, след много уси-лия на държавното управление за повишаване на равнището на живота стана ясно, че т. нар. обществен сектор с неговите ТКЗС не могат да решат про-изводството на месо, мляко и зеленчуци беше разрешено т. нар. „лично стопанство”. Всеки „кооператор” получи право да организира собствено производ-ство в известни рамки. Близо 500 000 лични стопанства от 1 до 5дка се включиха в тази дей-ност. И резултатите не закъсня-ха. Ето какво четем в статисти-ческия справочник от 1991г на стр. 180. Както се вижда от та-блица 5 продуктите от интензив-ните отрасли са по-добре разви-ти в дребното лично стопанство.

Без наличието на личното сто-панство те щяха да останат не-доразвити в общественото сто-панство. (Таб. 5)Тези данни потвърждават думи-

те на проф. Янаки Моллов, изка-зани в статия от 1941г, в годиш-ник на Софийския университет, че уедряване (и следователно коопериране) по-добре понасят екстензивните култури, докато интензивните се развиват по-добре в дребните стопанства. Както се вижда, почти 98% от пшеницата се произвежда в об-ществените стопанства, но всич-ки култури, които изискват по-вече грижи (в т.ч. и царевицата) постепенно се местят в лично-то стопанство или по-точно ще бъде да кажем, че повишава-нето на тяхното производство става възможно благодарение на дребното лично стопанство. Какво показват процентите от таблица 5? Те показват, че „го-лемите” успехи постигнати по време на социализма с произ-водството на месо и мляко, а именно 89кг месо в кланично тегло (в статистическия справоч-ник са посочени 101кг, но това е със субпродуктите, които са 12%) и 275кг мляко на човек, нямаше да ги има без дребните лични стопанства. Без тях месо-то щеше на бъде само 44.2кг, а млякото 197.2кг на човек. Или 44.8кг месо и 77.8кг мляко на човек тогава са били произ-

веждани в личното стопанство. Много или малко е това, нека всеки да реши. Но ще доба-вим, че без производството на месо, мляко, зеленчуци и пло-дове в личното стопанство соци-ализмът само с едрите колектив-ни стопанства щеше да падне далеч преди 1989г. Това важеше не само за нашата страна, те закрепиха по-дълго социализма в цяла Източна Европа. Как лесно забравихме всички

тези факти от близкото мина-ло и се втурнахме да правим съвременно земеделие срещу правилата и поуките от целия световен опит, но както виж-даме и срещу нашия собствен опит. Започнахме да възстановя-ваме частното земеделие като забравихме за дребните стопан-ства. Ние не само ги забравих-ме. Ние работехме срещу тях, като само едрите бяха приви-легированите. Дори се надпре-варвахме колко по-бързо ще премахнем дребните и в стати-стическите бюлетини се хвалих-ме колко бързо изчезват те и колко по-едри ставаме. Всички недостатъци в нашето земеде-лие приписвахме на дребните стопанства. Всичко това показ-ва, колко малко сме знаели за закономерностите на семейното фермерско земеделие. Този де-фицит на знания и до сега не е преодолян. Нуждаем се от още много подобни анализи и при-помняния за да се събудим. Но, за да се събудим трябва да се освободим от идеологически-те заблуди, които са основната причина за полярните мнения за едрото и дребното и целия хаос в земеделието.За да си отговорим на въпро-

сите защо в Европа, в Китай, в Индия и другаде по света, дребните и средните стопан-ства в земеделието успяват, а при нас господстват едрите, а дребните изнемогват и не могат да дадат приноса си за разцвета на обществото, ще продължим разказа за дребните и едрите в следващите броеве на списа-нието.

Таблица 5

Структура на производството по категории стопанства в % 1980 1990

Обществени Лични Обществени Лични

Пшеница 97.8 2.0 96.1 3.4

Царевица, зърно 66.3 33.2 32.9 65.2

Домати 77.3 22.2 55.9 42.4

Картофи 45.6 53.3 34.8 63.2

Пипeр, зелен и червен 69.0 30.4 47.4 51.8

Череши 30.5 67.5 33.0 65.7

Грозде, в.т.ч. десертно 48.1 51.7 36.4 63.1

Месо, в кланично тегло 57.6 39.0 46.3 50.4

Мляко 73.8 26.0 71.5 28.3

Яйца 45 54.7 52.4 46.8

47

За повече информация относно подробности за приложението на вагиналните спирали ПРИД се обръщайте към вашия ветеринарен лекар или към специалистите в отдела по

преживни животни на френската фирма СЕВАд-р Красимир Колев, GSM 0884541787 и д-р Божидар Иванов, GSM 0888257420

48

Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компен-саторни плащания по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Парите ще се изплащат за наложени забрани за земе-делска дейност, разписани в заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000 – забрана за косене до определена дата, забрана за ползване на минерални торове и пестициди в пасища, забрана за разораване на пасища и ливади и други. Чрез тях земеделските стопани ще се компенсират за пропуснатите доходи и направените разходи по изпълнение на тези законово наложени забрани. Целта е да се насърчи опазването на традиционния ландшафт и биоло-гичното разнообразие.Плащанията по „Натура 2000” варират от 28 до 70 евро на хектар

в зависимост от наложените забрани в съответната защитена зона. Те ще изплащат в края на годината. За подпомагане по мярка 213 могат да кандидатстват:1. Физически лица, еднолични търговци и юридически лица, кои-

то са земеделски стопани по смисъла на§ 1, т.23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производи-тели (ЗПЗП).2. Лица стопанисващи земеделска земя, включително ливади и па-

сища от горския фонд, с минимален размер на ползваната площ за подпомагане по мярката – 0,3ха, при минимален размер на всеки парцел 0,1ха.3. Лицата по ал.1 при поискване предоставят на ДФЗ – РА не-

обходимите документи, удостоверяващи правото на ползване на заявените площи, съгласно чл. 2а на Наредба №5 от 2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.4. Земеделските парцели, които се подпомагат по тази наредба,

се идентифицират в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба №5 от 2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.Всеки кандидат за подпомагане е длъжен да:1. спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за

обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000 за заяве-ните за подпомагане по мярка 213 парцели;2. спазва режимите, разписани в плана за управление на защи-

тената зона от Натура 2000 след утвърждаването му по реда на наредбата по чл. 28, ал. 1 ЗБР;3. спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско

и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители.(2) При противоречие между изискванията на т. 3 и т. 1 и 2 от

предходната алинея, земеделският стопанин е длъжен да спазва из-искванията по т. 1 и 2.

Европейски земеделски фонд:

„Европа инвестира

в селските райони”

Земеделските стопани със земив НАТУРА могат да получат

до 150 евро на хектар

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Европейски земеделскифонд за развитие населските райони:“Европа инвестирав селските райони”

Програмаза развитие на

селските райони(2007-2013)

МИнИСтЕРСтВО наЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

enrd.ec.europa.eu

ЕВРОПЕЙСКИПАРИ ЗАБЪЛГАРСКАТАПРИРОДА

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектарЗемеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В зависи-мост от забранените дейности в тези зони и типа земеползване – постоянни пасища, обработ-ваема земя или трайни насаждения, плащанията варират от 20 до 150 евро на хектар годишно. Повече информация може да получите на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и в об-щинските и областните служби по земеделие и РИОСВ. Срокът за подаване на заявленията ще бъде от 1 март до 15 май 2013 г., заедно със заявленията за директни плащания на площ.

• Да подпомага, обединява и насочва усилията и дейността на членовете си за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на млечните породи кози в страната.

Адрес: гр. Русе, ул. “Рига” 2, GSM: 0883 455 092, 0888 627 911, email: office@armpk.com, www.armpk.com

• Да повишава генетичния потенциал на млечните породи кози в Република България.

• Да поддържа породната структура съобразно икономическите и пазарни условия в страната.