Събота, 15 септември 2018 ã., бр. 215 (6465), ãоäиíа ÕÕVII. Öеíа 40 ст.

прогнозаза ВрЕМЕТоUSD - 1.67322, EUR - 1.95583, CHF - 1.73481, GBP - 2.19195 ВалуТни

курсоВЕСЪБОТА 26о/13о НЕДЕЛЯ 24о/140 ПОНЕДЕЛНИК 22о/120

СОТ 161 ИСТИНСКИЯТ

ЛИДЕР В ОХРАНАТА И СИГУРНОСТТА

гр. Габровоул. „Орловска“ 39

0884 116 417

ОБЯВИТЕ

стр. 2, 7

EAN-8 100news

ГеорГи Цветков, началник на отдел

„СтатиСтичеСки изСледвания - Габрово“

Откриването на нова-та учебна година на те-риторията на Габровска област е повод за поре-ден път да обърнем вни-мание на постиженията на учениците, на усилията и резултатите на учите-лите, на отговорността и грижата на родителите за децата. Ето защо ми-сля, че първият учебен ден е и най-подходящият момент за популяризира-не на инициативата на Националния статистиче-

ски институт, свързана с Европейската олимпиада по статистика за учени-ци. През 2017/2018 учебна година НСИ организира и проведе националния кръг на олимпиадата в нашата страна и голям брой уче-ници се записаха за учас-тие в него. Победителите от двете категории участ-ваха в европейския кръг и се представиха достойно. За втора поредна година в националните състеза-ния по статистика Габров-ска област бе представе-на от ПГИ „Рачо Стоянов“ в Дряново. Отбор „Ико-фен“ е с ментор Виолета Белчева - старши учител

по икономически дисци-плини, а членовете на от-бора са Полина Георги-ева, Райна Михайлова и Петър Петров - ученици вече в 12-и клас. Нашата мисия през новата учебна година е да запазим и повишим интереса на ученици и учители към олимпиадата по статистика и да ги сти-мулираме към активност. За тази цел НСИ направи няколко основни стъпки в това направление: - От тази година олим-пиадата е включена в Графика на националните състезания по професии на МОН;

- Бяха издадени гра-моти за успешно участие на всички отбори, кои-то са преминали и два-та етапа на националния кръг; - Бяха отпечатани учи-лищни помагала с логото на НСИ, които ще бъдат раздадени на 17 септем-ври на успешно предста-вилите се ученици, техни-те ментори и директорите на училищата. В първия учебен ден началникът на отдел „Ста-тистически изследвания - Габрово“ при ТСБ - Север Георги Цветков ще посети Гимназията по икономи-ка в Дряново. По време

на тържеството от име-то на председателя на НСИ Сергей Цветарски ще бъде връчена грамота за успешно представяне в националния кръг на Европейската олимпиада по статистика и ще бъдат раздадени подаръци за учениците, учителя и учи-лището. На всички ученици, преподаватели и ръково-дители на образователния процес на територията на Габровска област отдел „Статистически изслед-вания - Габрово“ желае здраве, много успехи и радостни моменти през новата 2018/2019 учебна година! На добър час!

Христо Стоянов е български писател и пре-водач, роден в Габрово. Първата му публикация е стихотворението „Литера-турно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 г. След близо 11-годишно чакане, през 1986 година в изда-телство „Народна младеж“ излиза дебютната му сти-хосбирка „Шепа живот“. След 1989 г. работи като журналист и писател на свободна практика. Из-дава още 6 стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сати-ри-2“, „Сбогуване с пейза-жа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 г. излиза и пър-вият му роман - „Невръст-ни старци“, под псевдони-ма Крис Стоун. През 1999 година е издадена книгата „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на Репу-

блика България образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читате-лите, но разделя мнени-ята на критиката за нея. Вестник „24 часа“ го на-рича „Българският Салман Рушди“. Следват още ня-колко скандални романа, предизвикали широк от-звук в България: „Копеле-то – евангелие от Юда“, за който е отлъчен от църква-та, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“. Ембле-матичен остава и мемо-арният му роман в две части, направил до 2016 г. 20 издания - „До СтрасТ-бург и назад“, и „Глутница за единаци“. Издадени са и негови книги с разкази и есета: „Разкази по Бъл-гария“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „Бъл-

гария, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за Бъл-гария“, „Ами това е“. Най-новата му книга - „Отворени писма до бълга-рия“, ще бъде представена на 19 септември от 17.30 часа в залата за събития и срещи на РБ „Априлов – Палаузов“. „Ние четяхме и се въз-питавахме от книги, писа-ни в XIX век. Майн Рид, Карл Май, Жул Верн, Еми-лио Салгари, Марк Твен... И това остави не следа, това формира нашия ми-роглед, ценностна систе-ма, морал, естетика... Ние, родените в средата на XX век, се оказахме послед-ните романтици на XIX век. Сега децата четат книги на свои съвременници. Дори на своите съученици... Не може да искаме роман-тика в тези деца, които не са били конници без

глави, не са били синове на Великата мечка, не са били Поразяващи ръце, не са стреляли с лъкове и не са затъквали пера в косите си, не са потъвали с „Наутилиус“ до морското дъно, не са се изстрел-вали, яхнали снаряд, не са пътували до луната... И някак си не ни се вярва, че може да съществува човечество без романти-ка в кръвта си... Защото съвременните литературни герои са с машинно масло в ставите, бензин в кръвта и чип в главата. Както се досещате, морал и ро-мантика в машината няма. Машината е създадена да ни подражава, не ние да подражаваме на машина-та. А нас ни възпитаваха литературни герои от кръв и плът и просто ни вкар-ваха в своя свят, от който излизахме ние, последни-те романтици на XIX век...“

Женина денчева

Общинският съветник от ГЕРБ Десислава Петро-ва задава въпрос каква е визията на местната власт за образованието и по-специално в областта на висшето. Въпросът й е провокиран от факта, че сграда Корпус 6 (Пар-тийна школа) е затворена временно за обучение на студенти. Какви инстру-менти ще бъдат използва-ни в подкрепа на висше-

то образование, в частност на Габро-во, като универси-тетски град?, пита още тя. Отговорът на кме-та Таня Христова е: „Съгласно Стратеги-ята за развитие на висшето образова-ние за периода 2014 - 2020 г. държавата е тази, която съз-дава условия, под-помага и упражнява фикциите си по уп-

равление и развитие на висшето образо-вание посредством Народното събрание, Министерски съвет и Министерство на образованието и на-уката. От своя стра-на местната власт, в лицето на Общи-на Габрово, е в не-прекъснат диалог и бих казала в много добро сътрудничест-во с академичната общност, създавайки

предпоставки за развитие потенциала на Технически университет - Габрово. За информация, към настоящия момент сме в процес на изпълнение на съвместен проект по Про-грама ЕРАЗЪМ+ „Клъстер - стажове за подготвени за нуждите на индустри-ята бъдещи инженери“, който ще се реализира до края на 2019 година. Известни са и усилията, които заедно полагаме за стартиране на обучение

по поддръжка на лета-телни апарати в нашето висше учебно заведение. Оценяваме високо всяка възможност за ре-ализацията на проекти в Технически университет - Габрово, предвид про-изтичащите ползи, които подобни инициативи биха имали не само за разви-тието на науката в реги-она, но и за града като цяло. По отношение на кор-пус 6 уточняваме, че ви-

сшето учебно заведение е самостоятелно юриди-ческо лице със самосто-ятелни органи на упра-вление и със съответната академична автономия. Съгласно Закона за ви-сшето образование и Закона за държавната собственост ползването, поддържането и управле-нието на предоставените имоти държавна собстве-ност са в правомощията на ръководството на ТУ - Габрово“.

РБ „Априлов - Палаузов” преäставя íа 19 септември „Отвореíи писма äо бълãария” íа Õристо Стояíов

Къäе ще чистят звезäите äíес?

Учеíици от Габровска област с ãрамота от НСИ

Общиíа Габрово е в мíоãо äобро сътруäíичество с Техíическия уíиверситет

Стефаíа Бръíекова: „Уморих се от преäсказуеми хора и събития, íо все още умея äа приемам преäизвикателства” стр. 3

в кампаíията íа bTV “Да изчистим Бълãария заеäíо”

стр. 2

2 15 септември 2018 г.

рабоТа прЕдлагаМагазин за хранителни стоки търси продавачка. Справки на тел. 0898/431-016. [28, 21]ТърсяТ сЕ строителни работници, заварчици и монтажници. За повече информация на посочения телефон: 0893/393-308. [30, 15]дърВообрабоТВащо прЕдприяТиЕ „лЕско-МЕрс” - сЕло ТуМба-лоВо, община Севли-ево, набира работници на пълен работен ден в следните отдели: 1. оТ-дЕл „разбичВанЕ на дърВЕсина”: а) опЕра-Тор блок-банциг – 1 човек, заплащане 7 лв./м3 ~ 1500 лв. месечно. Б) ОператОр напречнО раЗкрОйващ циркуляр (пендула) - 1 човек, за-плащане ~1200 лв. ме-сечно. В) поМощник-опЕраТори - 2 чове-ка, заплащане 4 лв./м3 ~ 800 лв. месечно. 2. оТдЕл „произВодсТВо на пЕлЕТи”: а) опЕ-

раТор прЕса – 2 чове-ка, заплащане 8 лв./тон ~ 1600 лв. месечно. б) поМощник-опЕраТор - 5 лв./тон ~1000 лв. месечно. в) ОпакОвка – 2 човека ~1000 лв. на човек месечно. 3. оТдЕл „МЕбЕли”: а) опЕраТор форМаТЕн циркуляр – 1 човек, заплащане 900 лв. месечно. Б) опЕ-раТор МногодискоВ циркуляр – 1 човек, заплащане 700 лв. ме-сечно. трудовото възна-граждение в различните отдели се изчислява на база готова продукция по посочените разценки. Сумите за получаване в разценките са чисти, като всички данъци и осигу-ровки се заплащат от работодателя. За отдел „разбичване на дървеси-ната” възнаграждението се изплаща ежеседмично (петък). на желаещите да започнат работа в пред-приятието се осигурява транспорт от гр. Габрово, гр. Севлиево и съседните села. Обучение за ра-бота с машините, ако е необходимо такова, е за сметка на работодателя. подсигуряват се л.п.С. и др. телефони за кон-такти: 0889/343-767 или 0885/936-464. [8, 5]

ХоТЕл „сЕзони“ - трявна търси да назначи готвачи. Справки на тел. 0886/100-450. [22, 15]МЕбЕлна фирМа „Фо-реста Мебел“ търси да назначи проектант, Ме-белисти, Монтажници. гр. Габрово, 0886/332-968. [33, 13]добри гоТВачи/ки, чистачки, миячки, серви-тьорки се търсят на тел. 0899/957-006 [22, 11]фирМа „ВЕгЕа“ ООд на-бира шивачки. Справки на тел. 0885/611-290. [11, 11]рЕсТоранТ Търси гот-вач/ка, сервитьор/ка. Справки на тел. 0895/439-757. [12, 11]фирМа набира профе-сионални шивачки, глада-чка и кроячи. За позиции-те гладачи и кроячи може и начинаещи. Справки на тел. 0896/679-904 и 0896/680-802. [14, 11]рабоТник В кухня за тър-говски обект в Окръжна болница се търси на тел. 0887/006-802. [13, 9]

МЕсопрЕрабоТВаТЕлно прЕдприяТиЕ „тандем в“ ООд набира работници до 55 години. Справки на място - Северна индустри-ална зона, ул. „индустри-ална“, „тандем в“. [12, 6]ТаксиМЕТроВ шофьор се търси на тел. 0896/644-577. [12, 9]фирМа набира мебели-сти и шлайфисти. Справки на тел. 0888/201-202. [24, 9]пТицЕкланица „гЕ-пард“ търси да назначи мъже на длъжност пакети-ровач. телефон за връзка: 0885/713-813. [19, 9]грил-паВилион прЕд магазин „кауфланд“ търси да назначи продавач-кон-султант. Справки на тел. 0887/907-032. [13, 7]пицария „ТЕМпо“ търси миячка. Справки на тел. 0879/988-010. [11, 7]чисТачка на жилище два пъти седмично се търси на тел. 0878/789-999. [11, 7]бисТро „карТал“ тър-си да назначи сервитьор/ка. информация на тел. 0889/319-654. [11, 7]пТицЕкланица „гЕ-пард“ търси да назначи шофьор с категория „С“ и професионална компетент-ност. телефон за връзка: 0885/713-813. [15, 7]

фирМа „аеМес“ набира работници: шивачки - прав шев, оверлог, покривна; гладачки. Стартова запла-та: 600 лв., 1/2 от раз-ход за транспорт, допъл-нителни бонуси. телефон за връзка: 0895/442-887. [11, 5]фирМа Търси шивач-крояч на тапицерски из-делия. Справки на тел. 0888/201-202. [22, 5]„подЕМ габроВо“ еООд търси оператор на цпу машина. Справки на тел. 0884/854-354. [5, 4]МагазинЕрка за сувени-рен магазин в град трявна се търси на тел. 0897/96-04-30. [11, 4]

общ рабоТник търси тел. 0888/818-756. [4, 4]фаянсаджия за по-стоянно се търси на тел. 0877/510-130. [11, 3]„подЕМ габроВо“ еООд търси стругар. Справки на тел. 0884/854-354. [5, 3]бЕнзиносТанция Тър-си служители. Справки на тел. 0898/881-515. [11, 3]склад за дрехи и мебе-ли втора употреба „Хоби“ търси млади и отговорни мъже за товаро-разтовар-на дейност. Отлично за-плащане! Справки на тел. 0888/761-672. [12, 3]фирМа Търси майстор на закуски. Справки на тел. 0889/123-045. [10, 2]

общи рабоТници се търсят на тел. 0895/424-308. [12, 2]кафЕ-апЕриТиВ „ли-пиТЕ“ търси сервитьор/ка (понеделник-петък) и барман. Справка: ул. „ап-риловска“ 10. [7, 2]МЕХана Търси да на-значи сервитьорка. За-плата: 700 лева. Справки на тел. 0888/310-981 и 0887/002-030. [12, 1]заВЕдЕниЕ В кв. трен-дафил търси сервитьорка за втора смяна, може и ученичка. Справки на тел. 0894/325-005. [4, 1]ТракТорисТ-МЕХани-заТор сЕ търси на тел. 0888/349-739. [6, 1]

бинго зала „габроВо“

Търси крупиЕТа

0896 604 999

МожЕ и сТудЕнТи задочници

ФИРМА МАРИНА ООД ТЪРСИ ШОФЬОР

Основни отговорности:� Превоз на стоки до клиенти на фирмата и товаро-

разтоварна дейност.� Отговорност и грижа за доброто техническото състояние на

повереното му МПС.

Изисквания:� Шофьорска книжка категория С.� Професионален опит на подобна позиция - минимум 1

година.� Добри комуникативни умения.

Ние предлагаме:

� Динамична работа в утвърдена българска фирма!� Много добро заплащане!

За контакти: Надя Колева,

тел. 0899/960 581;e-mail: sales@marina.bg

Ръãби клуб „Яíтра” търси íови талаíти

Панаирът, тиквеният фестивал и денят на града ще радват гостите и жители-те на Севлиево от 11 до 14 октомври. Интересна програма, много изненади и безброй забавления са приготвили организаторите от Община Севлиево за жителите и гос-тите на града на предсто-ящите празници през октом-ври. Между 11 и 14 октом-

ври в града ще се проведат празниците на Севлиево, съпътствани с XIV празник на тиквата и есенния пана-ир. Панаира откриват с концерт дует „Ритон“ на 11 октомври в 17:30 часа. С това се дава и началото на няколкодневните праз-ненства в града. Още на следващия ден започва XIV-ият празник на тиквата под

мотото „Севлиево – столица на тиквата“. Карвинг на от-крито, оранжев кът и праз-ничен турнир по стрийтбол са само част от забавлени-ята, на които ще могат да се насладят участниците и гостите на празника. Ще има много ателиета, тиквени изложби и концер-ти, за които организаторите засега не издават подроб-ности. А тиквеникът рекор-

дьор тази година ще бъде приготвен със съдействието на Ути Бъчваров. Своите шеф готвачи ще изпратят посолства и фирми, които ще готвят тиквени специа-литети. Това са само част от тиквените изненади, които очакват всички севлиевци и гости на града на 12 и 13 октомври. На следващия ден Се-влиево ще празнува Ден на

града - 14 октомври. Про-грамата ще започне с ли-тургия за Света Петка, ще се проведе и тържествена сесия на Общинския съвет, на която ще бъдат обяве-ни почетните граждани на Севлиево. Празниците ще завършат с концерт на На-ционалната танцова група на Палестина „Алкаумия“ и Ансамбъл „Развитие“ в 11:00 часа.

прЕВозиТранспорТ с камион до два тона, самосвал, до-керски услуги - изнасяне, пренасяне, изхвърляне на мебели, пренасяне на строителни и други тежки товари, извозване на не-нужна покъщнина, строи-телни отпадъци до смети-щето, се предлагат на тел. 0898/780-448

ТранспорТ - 2.5 тона, 16 куб. м, се предлага на тел. 0899/377-924услуги с бус, багер и самосвал се предлагат на тел. 0893/511-154. [33, 26]ТранспорТ с бус - 0.45 лв./км, се предлага на тел. 0894/004-045. [33, 21]

билЕТи, пъТуВанияаВТобусни, саМолЕТ-ни Билети се предла-гат на тел. 066/80-49-48, 0887/83-61-73.

В деня на голямото по-чистване на 15 септември водещи и репортери на bTV ще предават от цялата страна, но ден преди това знаеха къде ще чистят звездите, които подкрепят „Да изчистим България за-едно“. Старт на Световния ден на почистването в България се дава днес в 8 сутринта от 5 точки в страната, а репортерите на bTV Диана Любенова, Мариана Векилска, Лиляна Боянова и Флорина Ива-нова ще бъдат изнесени водещи в съботния ден. В Софийско тази година са организирани 26 акции за деня на голямото почист-ване.

В Южния парк с Диана Любенова ще чистят Ор-лин Павлов, Влади Ампов - Графа, Михаела Филе-ва, Тервел Пулев, Нико-лай Немигенчев и Даниел Радойков от MasterChef. В Природен парк „Витоша“ ще бъдат Владимир Нико-лов и неговият волейболен отбор „Левски“, както и Мария Силвестър и Влади-мир Караджов. Най-високата точка на почистване тази година ще бъде в Белмекен, където на 2000 метра надморска височина отбора за по-чистване ще събере Георги Иванов – Гонзо. А едни от най-дълбоките точки ще бъдат във Варна и Созо-пол, където групи водола-

зи ще чистят под вода, а в почистването с добровол-ците на суша ще се вклю-чат Евгени Иванов – Пуш-ката (Варна) и Станислав Райчев от MasterChef (Со-зопол). В най-големия град по поречието на Дунав – Русе, ще бъде Инспектор N-Joy (Генчо Генчев), а в Пловдив – Кольо Минчев (MasterChef). На организираните ло-кации ще се раздават ръ-кавици и чували. Но всеки може да почисти в района около себе си. За да се включи в кампанията на bTV „Да изчистим Бълга-рия заедно” на избрано от доброволеца място, трябват само три неща –

ръкавици за 1.50, чувал за смет за 50 стотинки и добро желание. Важно е всеки да знае, че когато се почисти, събраните пли-кове с отпадъци трябва да бъдат оставени до големи-те контейнери, за да бъдат извозени. В деня на голямото по-чистване всички добровол-ци ще могат да отбележат местата, които почистват, и на специална карта. На нея всички участници ще могат не само да марки-рат мястото, но и площта на изчистената територия и броя доброволци на тях-ната акция. bTV Media Group орга-низира инициативата за осма поредна година. Тази

година „Да изчистим Бъл-гария заедно“ стана част от най-голямата граждан-ска инициатива в света - World Clean Up Day 2018. На 15 септември, в Све-товния ден на почиства-нето, България ще чисти заедно с милиони добро-волци от 150 страни. А тази година Южният парк ще бъде основната локация за почистване на екипа на bTV Media Group, където всички добровол-ци в парка ще могат да почистят, а в 11 часа да се забавляват заедно на концерта на радио N-Joy на Голямата сцена. ПП „Витоша“ е и втората лока-ция за почистване на bTV Media Group.

Къäе ще чистят звезäите äíес в кампаíията íа bTV “Да изчистим Бълãария заеäíо”?

РК „Янтра“ има желание да подсили редиците си с нови таланти, желаещи да практикуват един от най-мъжките видове спорт. Клубът приема играчи от всички възрастови групи между 12 и 18 години. Тре-нировките се провеждат всеки вторник и четвъртък от 16:30 до 18:00 часа на клубната база - стадион „Христо Смирненски“, в квартал Хаджицонев мост. Заниманията се водят от бившия капитан и треньор на мъжкия национален отбор по ръгби Трифон Коста-динов. Телефони за контакти: 0889956120, 0878867574.

Õиляäи туристи очаква Севлиево за празíиците íа ãраäа

рУЖа лЮбенова

Тревненка изгуби де-лото, което беше завела срещу свой съгражданин, че я е обидил в социална-та мрежа Фейсбук. На 13 септември тревненският Районен съд се произне-се, че е невинен. „...признава подсъди-мия К. П. М. ... за неви-новен в това на 10 юли 2018 г. в 17,40 часа, чрез публикация на профила си в социалната мрежа

Фейсбук, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на ... като обидата е нанесена пуб-лично и е разпростра-нена... чрез социалната мрежа Фейсбук.“

В противен случай, ако се докаже, че ня-кой е „извършил нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва с глоба от хиля-

да до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание. А за обида, нанесена пуб-лично, разпространена чрез печатно произведе-ние или по друг начин, наказанието е глоба от три хиляди до десет хи-ляди лева и обществено порицание. За клевета, от коя-то са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди

лева до петнадесет хи-ляди лева и обществено порицание“. В случая такава не е доказана и мъжът е опра-вдан на първа инстанция. Жената, която обаче е завела делото, ще трябва да му плати 400 лева раз-носки по делото. Присъдата на тре-вненския Районен съд подлежи на обжалване или протестиране пред габровския Окръжен съд в 15-дневен срок.

Оправäаха тревíеíец, поäсъäим за обиäа във Фейсбук

315 септември 2018 г. анфас

Женина денчева

- Разкажете нещо за дет-ството си в Трявна? - Родителите ми, светла им памет, бяха служители. Майка ми беше медицинска сестра в местната болница. Леля Люба, така я знаеха всички деца в Трявна, които тя поемаше още от родилния дом, през детска-та консултация и ги обгриж-ваше до училищната им въз-раст. Явно не са я „харесвали“ много, защото тя беше тази, която стриктно спазваше иму-низационния календар на всяко тревненче и ги „боцкаше“, а никое дете не обича инжек-циите и жената в бяла прес-тилка. Баща ми Алекси беше финансов ревизор, безкрайно ведър и работлив човек, на когото приличам физически и душевно, особено по неизчер-паемите енергия и оптимизъм и със заразителното чувство за хумор и самоирония. Винаги спретвахме по някой „номер“, за което получавах укорите на мама: „Как можа да се метнеш на баща си?“. Тя беше по-строга и по-обрана в емоциите си, за разлика от нас с татко. Аз и по-малкият ми брат Емил дължим възпитанието и образованието си на тези хора - в онези години майка ни из-държаше като студенти, а татко изцяло поддържаше нуждите на семейството. Споделям това, защото живеехме в един много стойностен модел на българско патриархално семейство - край баба, чието име нося, тя бе здравата „подпорка“ у дома. Винаги съм искала да пренеса този модел и в моето семей-ство, което мисля, че се полу-чи. - Кандидатствали сте жур-налистика навремето, нали? - Веднага след завършване на гимназията кандидатствах в София, скочих в „дълбокото“, без да се страхувам - канди-датствах журналистика в СУ. Първите два кръга преминах успешно, дори още помня тема-та на писмения изпит за репор-таж, на който трябваше да по-ставим сами заглавието. Моето беше: „Настъпление на патри-отичните сили по фронтовете на Индокитай“ - тогава тези събития бяха на дневен ред, а аз получих отлична оценка и си въобразих, че всичко ми е в „кърпа вързано“. Да, ама не, както казваше журналистът Петко Бочаров. „Препънах“ се на устния изпит, събеседване с комисията, която разпъваше на кръст кандидатите по всякакви теми - беше изпит за общата ни култура. И на селскостопан-ската тематика „спуках гума“. Попитаха ме къде са изградени първите АПК-та и какво всъщ-ност представляват те. И се провалих - с оценка добър не можах да продължа в послед-ния кръг. Оттогава със селското стопанство сме в „специални“ отношения - като видя мотика и получавам дископатични усе-щания... - Разкажете за работата във фотоцентъра, интересно ли беше, имахте много коло-ритни колеги? - Годините работа в Центъ-ра за фотопропаганда в Габро-во бе най-голямата школа, коя-то за две години ми даде тол-кова, колкото до този момент не бях изживявала. Питате ме дали е било интересно, малко е да се каже само това. То-гавашната директорка на фо-тоцентъра Тотка Полякова и художникът Дойчо Бояджиев са хората, които ме формираха не само като творческа личност, те ми помогнаха да израсна и в житейски план. Годините ни заедно бяха невероятно емо-ционални, а и по-късно, когато вече започнах работа като учи-телка, връзката ни продължи. Тези хора ми показаха, че лес-ните приятелства са присъщи само на децата, на младостта. Идва момент в живота ти, кога-то по-трудно срещаш приятел-

ството във формата на необик-новено интересни люде. И до днес Тотка и Дойчо, светла да е паметта му, за мене са точно тези хора. Имало е мигове, не сме се виждали години (вече отглеждах третото си дете), по-тънала в битовизми, „препъ-ваща се“ в голямото ми вече семейство, с ученичка в трети клас, братче на 1 година и сес-тра на 2 месеца. Когато обаче отивах при тях на „спасителния остров“ - редакцията, хич не ми се прибираше у дома. Чувствах се наистина като на „Острова на блажените“. А за да бъда съвсем убеди-телна, ще разкажа един случай само. Подготвяме за 8 декем-ври - студентския празник, спе-циално издание. На 12 стра-ници във фотоизданието тряб-ваше да разкажем за живота на едно студентско семейство. Получи се много добре, дори отлично, и аз гордо отивам да нося „сигналното“ копие в отдел „Пропаганда“ на Парти-ята. Тотка ме чакаше там. И голям конфуз, от недоглежда-не, аз, увлечена в текста, не съм видяла, но и Дойчо не е обърнал внимание, че на една от снимките на масата има бу-тилка от… уиски, с надписа на тогавашната популярна марка. А в ония години по канона на отдела не може бедни студенти да пият това „упадъчно“ питие. Просто не сме съобразили при снимането, явно е имало вече вода в шишето. Тотка, типично в нейния стил, ме срази сло-весно - Стефана да е гледала, нали трябва да се защитава честта на редакцията. Тръгнах си като попарена, не смеех да се прибера, защото очаквах, че ще ми връчат заповедта за уволнение, защото мислех, че изданието е пропаднало. Но влизам в редакцията, по-ниска от тревата, отварям вратата и виждам как зад облачето цига-рен дим Дойчо ми се усмихва като древен мъдрец и глади брадата си, а Тотка, засмяна до уши, ми каза, че няма да спим цялата нощ, а ще изтри-ваме стотиците снимки, върху които се „мъдри“ надписът на проклетото питие. Осъмнахме в редакцията, но в 10 часа су-тринта всеки комплект тръгна по адресите. По тази причина не пия уиски и до днес. Но научих от двамата един много важен урок - осъзнах, че вина-та е най-голямото пилеене на емоции, тя може да те обсеби, да те ограби, дори да те съси-пе, но ако си с точните хора, те ще ти помогнат да излезеш спокойно и от най-трудната си-туация. - Най-много сте работили в училище „Ран Босилек“ в Габрово? Какво Ви даде и как-во Ви взе това училище? - Годината бе 1992, когато постъпих на работа в ОУ „Ран Босилек“ - единственото учи-лище, в което съм преживяла не по-малко творчески и щаст-ливи мигове. Преподавах по литература и български език само една година, после исто-рия - на учениците от прогим-назията. Пенсионирах се през 2015 година. Близо четвърт век професионално и житейско щастие ми даде това училище. Дали ми е взело нещо? Кате-горична съм, че с нищо не съм ощетена, защото след толкова години като учителка във Ве-лико Търново, после в Габрово, а вече трета година в София, уверявам, че работата е това, което те прехранва и осигурява благоденствие на семейство-то ти, но призванието е нещо повече от работа. То е онова, което осмисля живота ти. Не знам дали щях да ос-тавя следа, ако се бях ре-ализирала на журналистиче-ското поприще. Сътрудничех с материали известно време във вестник „Габрово Днес“ по моята любима тема - соци-алната. Активно се занимавах със социална дейност в града, получаваше ми се, но смятам,

че най-полезна съм била на де-цата и родителите им като учи-телка. Учителят е човек, който не стои единствено пред дъс-ката и дава знания. От доста време му се налага да бъде и социален работник, приятел, да замества липсващия родител, да бъде дори и „изповедник“, когато детето не намира на кого другиго да сподели нещо важно в живота си. - Знам, че децата много Ви харесваха като учител. Как го постигнахте? - По стечение на обстоя-телствата съм имала шанса да променя много детски съдби към по-добро и днес това са „прашинките“, които мога да преброя, а те ме изпълват с увереност, че нищо, колкото и да е било трудно, не е било на-празно. Мисля, че с взаимност и разбиране, със съчувствие най-лесно и непринудено се печелят симпатията, доверието, но и любовта на едно дете. Балзак го е казал с малко думи, но е казал най-важното: „Да бъдеш щастлив, е нищо, но да се смяташ за щастлив, е всичко“. А аз наистина съм щастлива и съвсем скоро по-лучих поредното доказателство за това. Понякога съм твърде актив-на в социалната мрежа, осо-бено когато попадна на някоя несправедливост или глупост човешка. И получавам въпрос на лични съобщения дали съм жената, която някога е била учителка във Велико Търново, подпис: София Недялкова, учи-телка в училище „Емилиян Ста-нев“. Разпознала ме е бивша ученичка, която има моята про-фесия. По-голямо щастие може ли да изпиташ, когато и самото момиче, вече голяма жена, със свое семейство, все още ме помни и се радва, че след тол-кова много години ме е откри-ла. Обещахме си да се видим при първия удобен и за двете ни случай. Това е, повече не ми е нужно. В тази връзка сега си спомням една мисъл, която ми се е запечатала в съзнанието още от моите ученически го-дини, научих я в часовете по руска класическа литература: „Да бъдеш добър, е малко, но да правиш добро - това е най-важното в живота“. Може с тази моя емоция да прозвуча на някого демоде, но това не ме притеснява ни най-малко, защото съвремието ни почти ежедневно ни връща към исти-

ните на класиката. За огромно съжаление, днес ние не сме до-стойни да вървим по светлите дири на онези личности от кла-сиката, наша или чужда, които някога са ни възхищавали и на които сме искали да подража-ваме по един или друг, но наш начин. Точно такова усещане имах на скорошната дата 6 септември - разединени, „раз-ноцветни“ до безумие и слушаш едни високопарни патриотични слова, а като погледнеш хора-та, които ги четат в повечето случаи, някои дори, сричайки, виждаш много маски и много малко човешки лица… Тъжна гледка, нали? И си предста-вете, че в такава обстановка живеят съвременните деца. - Защо предпочетохте сега да работите в София, вместо в Габрово? Има ли разлика между едно столично и едно габровско училище като начин на преподаване, като изисква-ния към учителя? - За мене т. нар. „провин-ция“ е само географско по-нятие, нищо повече. Просто си роден и живееш, съответно работиш, в столицата, а дру-ги - извън нея. Каква е тогава другата разлика? Навлизаме вече в територията на възпита-нието в ценности - кое помага и кое пречи по дългия път да възпиташ у децата усещането за национална принадлежност, която да ги изпълва със само-чувствие. Защо предпочетох да рабо-тя в София? Просто стечение на обстоятелства. Ако трябва да бъда откровена, а искам да съм такава, столицата не е моят град, но само там след пенсионирането ми успях да си намеря работа, която да ме удовлетворява, за да продъл-жа да бъда себе си и да съм полезна. Част от мене, явно идва и от възрастови натруп-вания, вече е уморена от пред-сказуеми хора и събития, но явно все още умея да приемам предизвикателства. Ако трябва да го кажа по-кратко и точно - вярата е по-силна от логиката. Няма разлика между столично и друго училище като начин

на преподаване. Изискванията към учителя и на двете места трябва да са едни и същи. - Учителите заемат ли до-стойно място в обществото, имат ли полагащото им се ува-жение и доверие? - За да си полезен, трябва да си подходящият, а има ли кой да определи кой е „подхо-дящият“? За мене формулата е една - „драснат“ си за тази работа, полезен си и я обичаш, което означава, че обичаш бъ-дещето на родината си. И така се стига до коле-банието ми дали се извършва правилен подбор на учителите? Дали са достатъчни като кри-терии, ценз и квалификацията му, когато цинично сред нас на всички нива се наложи „купу-ването“ на дипломи? Какви са критериите на входа? А защо се пропуска и един друг важен въпрос: „Има ли индивидуален подход към децата днес в бъл-гарското училище?“. Колко много въпроси зада-дох, а те се свеждат до едно важно нещо, а именно - гри-жата за кадрите по време на тяхната работа в процеса на обучение и в последващата им реализация. Нашите политици не разбраха до ден днешен, че здравеопазването, образова-нието и сигурността са „трите

кита“, на които се крепи живо-тът на нацията. Не подценявам останалите професии, но нека гледаме нещата точно и ясно: в ръцете на лекарите е физиче-ското здраве на нацията; в ръ-цете на учителите - духовното здраве. Училището стана като в тър-говската фирма - закриха по-малките училища и сега се вай-каме, че много деца не са об-хванати в училищната мрежа и отпадат. Нацията ни застарява, младите не ние ги изгонихме, затова нека не се притесняват, че разрешиха на директорите да задържат учителите си на пенсионна възраст, като няма други. Да затворим училищата ли? Не става… - Днешните деца са мно-го по-различни от тези преди, примерно 20 години. Нужен е вероятно специален подход при работа с тях? - Днешните деца - никак не им е лесно и на тях. Да, по-различни са от нас, пример-но 20 години назад. Но в тях ли е вината? В „опитно поле“ превърнаха училището, но в него се трудят само учителите и учениците. Всяка нова власт се „упражнява“ първо в обра-зователната сфера, всеки нов министър е „реформатор“, а последиците от т. нар. рефор-ми са на гърба на учители и съответно на учениците. Как никой досега не проумя, че не може като дойдеш на власт да сринеш всичко, което е било преди тебе, и да мислиш, че за 5-10 години управление ще сът-вориш чудеса. В духовността и в образованието всичко хубаво и полезно се постига с „нат-рупване“ - градиш върху старо-то, което е отживяло донякъде времето си, променяш го, но към по-добро, а не обратното. - Не му е лесно на съвре-менния учител, непрекъснато законови промени, нови из-исквания, смяна на учебния материал. Има по няколко учебника от различни автори, трябва да се избере най-под-ходящият за децата. Как се справяте?

- Учителят е в много неу-добна поза, „разкрачен“ между преди и сега. Лично аз съм живяла, учила и работила и в „преди“, и в „сега“, затова претендирам, че имам база за сравнение. Няма да плача по миналото и да хуля настоящето, защото няма да е справедливо. Анализирам своите чувства и ще се опитам да осмисля опита си, но само за едно нещо ще бъда категорична - приемам до-някъде едно журналистическо твърдение, че всяко второ бъл-гарче не разбира какво чете? А защо е така? Ами в тази „джунгла“ от учебници и посо-бия, написани на академичен език, как детето да се ориен-тира в понятията, които трябва да научи? Не е нужно да се позоваваме на проучванията на PISA, които се правят в цяла Европа, за да признаем, че на децата грамотността им „куца“. Веднага в огледалото за „обратно виждане“ се връщам в моето детство, когато с майка ми отивахме в книжарницата и тя само казваше: „Искам учебници и тетрадки за детето ми за съответния клас“. Жената зад щанда се обръща, хваща един предварително подготвен комплект тетрадки и учебници, плащаме ги и всичко свършва с това. В цяла България де-цата учеха по предварително одобрени учебници, еднакви за всички класове, знанията им се изграждаха върху урочните статии в тях, явяваха се на из-пити по едни и същи програми и не бяха по-малко успешни от днешните „европейски“ стан-дарти. Лично аз не одобря-вам това некоректно отноше-ние към съвременните ученици. Всеки учител избира одобрен от него учебник и преподава по него, колегата му е избрал друг и вярва, че той също е добрият, но на матурите в 7 и 12 клас знанията и уменията на учени-ците се оценяват върху един и същ формат, одобрен от МОН. Кой би могъл да твърди, че избраните от нас учебници са най-правилният път към успе-ха на учениците ни, след като сме ги обучавали по различни източници?! Ето защо на съвре-менния учител не му е лесно. - Нужна ли е специална подготовка, осъвременява-не на преподаваното на един дългогодишен учител? - Колкото и дълго да си бил в системата на образованието, налага се да вървиш „в крак“ с времето. Новите технологии на-влизат масово, и то за добро, компютър и таблет са много улесняващи дейността ни, а са и предпочитани от децата. Аз в момента започвам да се обу-чавам за прилагането на елек-тронния дневник, което наисти-на е улеснение за нас, особено при тази излишна бумащина, с която бяхме затрупвани досега. Не може да слагаш „прът“ в ко-лелата, когато се върви напред, ще се учиш и ти, ако искаш да си съвременен учител. Моите ученици много пъти ми помагат в това отношение, доставя им удоволствие да по-кажат нещо на госпожата, а аз не се срамувам да ги помоля за помощ. Така връзката между нас се сплотява още повече, защото всеки е полезен с нещо на другия. - Нямате ли усещане, че децата са претоварени от за-дължения. Учебният матери-ал става все по-сложен, из-вънкласни форми, освен това много от тях ходят на частни уроци, спортуват. Остава ли им време да играят? - За извънкласните форми отношението ми е друго, аз ви-наги съм ги използвала за над-граждане на знанията, а не да затормозвам децата. В старото училище имах възможност да изнасям много от часовете си извън класната стая - в библио-теката, в музея, в институции, в които учениците да се обучават в гражданство.

продължава на стр. 8

Стефаíа Бръíекова: „Уморих се от преäсказуеми хора исъбития, íо все още умея äа приемам преäизвикателства”

Родена е в Трявна, където е учила в гимназия „Петко Рачев Славейков“. Завърши-

ла е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Бъл-гарска филология и история“. След дипломирането си е учителствала по разпределение в ОУ „Петко Рачев Сла-вейков“ във Велико Търново. През 1982 г. започва работа в Центъра за фотопропаганда в Габрово, където работи 10 години. 23 години е учител по български език и литера-тура в ОУ “Ран Босилек“. Сега е преподавател в софийско училище.

Стефаíа Бръíекова

4 15 септември 2018 г.забравените дарители

веСелин ив. диМитров

През 1830 година в семей-ството на габровския табак Антип Койчев и съпругата му Йова се ражда синът му Тотьо. Семейството било многолюдно. Тотьо имал и двама братя, и сестра – Ивана. Родният им дом бил на десния бряг на река Янтра, досами Баевия мост. Та-башката къща била обградена с работилници, а край река-та били наредени множество варени каци за обработка на кожите. Както Тотьо, така и братята му получили грамотност в учи-лището на Колювица Братова-новата. Това било достатъчно, защото още от ранна възраст те се включват в помощ на баща си и прилежно изучават тънкостите на табашкия занаят. Но той бил много трудолюбив и природно интелигентен и бързо усвоил табашкия занаят във всичките му тънкости. Освен работата в табаханата, Тотьо трябвало да обработва заедно с баба си Яна и бащините си ниви в Лисец, откъдето произ-хождало семейството. Твърде млад, наред с обра-ботката на кожи, Тотьо Антипов започва да се занимава и с търговия, която да му осигури по-широка по обем и обхват дейност. Сочи се сред габров-ските табаци с повече от една табахана и с повече от 20 ко-рита. Развива кожарско про-изводство, което постепенно прераства в манифактура. От рано прозрял изискванията на новото време, а талантът му на търговец му дава възмож-ност за много широк размах на дейността. Става джелепчия, изкупувал е голям брой едри животни – биволи и крави. Бро-ят на изкупените животни се определял от наличните капи-тали на търговеца. Събрани стотина биволи или крави и волове, били отправяни на „су-ват“ – летни пасища в плани-ната, където се угоявали. През есента, когато времето позах-ладнее, добитъкът е откарван в габровските салхани (кланици), където е закалян и обработван. Освен кожите, така необхо-дими за габровските табаци,

се получавали и много други продукти: пастърма (солено-су-шено месо), която била много търсена в империята, червиш, лой и пр. Според д-р Петър Цончев Тотьо Антипов е сред двайсе-тината най-известни през 60-те години на ХIХ век габровски джелепи. Джелепчийството изисква-ло повече налични средства и затова в началото на 1862 годи-на Тотьо Антипов се сдружил с брат си Иван Антипов и Петко Кънюв, като това съдружество осигурило 5796 гроша капитал. Пет години по-късно, през 1867 година Тотьо Антипов създава съдружество и с Руси Табак и търговеца х. Георги Хесапчиев. Това му дава възможност за по-голямо развитие на търгов-ската дейност. Така производ-ството на Тотьо Антипов дос-тига значителни размери, тъй като само за 1885 г., когато кожарството е в упадък, той реализира продажбата на 28 тори гьонове в Чирпан, 15 тори в Ямбол, 22 тори в Сливен или всичко 130 тори. А през 1886 г. изнася за южнобългарските градове 425 тори гьонове и само за Русе – 54 тори. (Тора-та е връзка от 10 обработени кожи). Големи количества кожи Антипов набавя от Ловеч, Пле-вен, Варна и други градове. Той си осигурява сурови кожи и от внос. Обикаля Одеса, Ца-

риград, Одрин, Галац, Австрия. Пътува във Влашко (Галац, Тур-ну Северин), Цариград, Одрин, Дедеагач, в Сърбия и Австрия. Сродяването му с известния габровски занаятчия Руси Та-бак, който се оженил за сестра му Ивана (Вата), му осигурило допълнителни възможности в търговията. След Освобождението, през 1890 година Тотьо Антипов се включва с пари в начинанието на своя приятел и съсед Христо Петков Манафов за строеж и експлоатация на фабрика за производство на хартия – пър-вата в Княжеството. Натрупал завидно състоя-ние, Тотьо Антипов бил и голям благодетел. Както пише чита-лищният деятел Кольо Станчев, „Като самостоятелен занаятчия дядо Тотьо е бил крайно редо-вен и пословично честен. От-личавал се е със своята блага душа и обноски. Тая му черта на характера често е спасява-ла живота му при случаи, които не са били редки за онова вре-ме, когато при пътуване е попа-дал в ръцете на разбойници...“ При всеки светъл празник той е дарявал на бедни се-мейства брашно, дърва, дрехи, обувки, пари и др. През 1870 година умира баща му и той, наред с другите имоти, получава в наследство и един бостан на десния бряг на реката. Тъй като мястото (около

1 декар) било в съседство с двора на Девическия манастир „Св. Благовещение“, Тотьо Анти-пов го подарява на манастира. Върху това място със собстве-ни средства той построява ка-менна камбанария – костница, за която закупува и камбана. Така за големи празници и в неделен ден целият град се огласял от благозвучния камба-нен звън. Извън това, той мно-гократно е дарявал средства на манастира. Две години по-късно, през 1872 година, завършването на красивото здание на Априлово-то школо било под въпрос, тъй като парите свършили. Органи-зирана била поредната подпи-ска за събиране на средства. Заедно с много свои съграж-дани и Тотьо Антипов дарил 182 гроша. След смъртта на баща му Тотьо Антипов и брат му Иван-чо си построили нови къщи в просторния двор. Днес това е пространството между га-бровските улици „Априловска“, „Цанко Дюстабанов“, „Констан-тин Иречек“ и река Янтра. В личен план, Тотьо Антипов се жени за Васила К. Промко-ва, която произхожда от бога-тия габровски търговски род Промкови. Семейството няма деца.

ЗАВЕЩАНИЕТО На 16 ноември 1896 г. в

присъствието на Начо Денчев – търговец, Петър Димитров Са-ков – чиновник, Минчо Петров и Иван Шипчанов - търговци, Тотьо Антипов прави своето за-вещание. Цялото си имущество, оценено на 80 000 лева, той разпределя на жена си Васила, на брат си Иван и неговия син Иван Ив. Антипов, на децата на трите си покойни сестри, на работниците си и на слугите си.В една от точките в това за-вещание той завещава сумата 6500 лева на Габровската на-родна библиотека „Априлов – Палаузов“. На четирите църкви в града оставя по 800 лева за всяка една от тях. Това са значителни за времето си суми. За изпълнители на завеща-нието Тотьо Антипов определя съпругата си Васила Промкова и братовия си син Иван Ив. Антипов, които той задължава да изпълнят точно завещанието в продължение на една година след смъртта му. Но ако те не сторят това, изпълнението на завещанието се възлага на настоятелството на Габровската народна библи-отека „Априлов – Палаузов“. Тотьо Антипов умира на 13 април 1899 г. и бил изпратен до вечното си жилище от целия град. Дарителският му пример е заразителен и е последван от много други заможни габровци.

Става традиция и при смърт на някого неговите наследници да даряват на Библиотеката „Априлов-Палаузов“ значителни суми в негова памет. Изпълнителите на завета точно спазват разпореждани-ята на Тотьо Антипов. На 28 октомври 1899 г. те броят на председателя на Библиотеката Никола С. Бижев и на касиера Аврам Досев завещаната сума от 6500 лв., която настоятел-ството влага във фонда за по-строяване на новото театрално- библиотечно здание. Това е един от малкото слу-чаи, когато заветът на един да-рител е изпълнен точно според волята му, без съдебни дела за оспорване. Нещо повече. Когато в края на 1907 г. избраната комисия за набиране на средства за строителството на новото теа-трално-библиотечно здание на Габровската библиотека „Ап-рилов-Палаузов“ отправя своя апел към габровските граждани да даряват средства, съпруга-та на Тотьо Антипов - Васила Антипова, дарява една ливада с гора на Долния Закед (днес в района на фирма „Мак“ в Габрово), оценена за 3000 лева, и допълнително още 2000 лева златни. Така тя допълва се-мейното дарение и заслужено получава благодарността на библиотечното настоятелство.

веСелин ив. диМитров

Стефан Милков е водеща фигура в габровските индус-триални кръгове през първата половина на ХХ век. Роден е в Габрово през 1862 година в многолюдното семейство на беден ковач. По тази причина е можал да се учи само в начал-ното училище. Независимо от това той се отличавал с буден ум и голяма съобразителност. Става слуга при едрия габров-ски търговец и банкер Йосиф Рачков Цанков. Направил впе-чатление с голямото си тру-долюбие, пъргавина, честност и умения, той бързо спечелил доверието на своя работода-тел. През 1885 година Стефан Милков се оженил за племен-ницата му Кина Д. Михалева, дъщеря на сестра му Наца Р. Цанкова. Така влиза като съ-дружник в търговско-банкер-ската фирма „Георги Р. Цанков и С-ие“. В края на ХІХ век фирмата започва да инвестира в промишлено производство. Неин представител в Габрово е Стефан Милков. През 1894 година Стефан Милков, Иван Н. Халачев, Влаю Гатев и Янко Ст. Арнаудов основават Пивовар-ната „Бузлуджа“ в Габрово. В началото на ХХ век фирмата „Г. Р. Цанков“ изкупува акциите и Стефан Милков става директор на фабриката, а след смъртта на Йосиф Р. Цанков през 1909 г. заедно с неговия племенник Ан-дрей Цанков основават собст-вена фирма - „Йосиф Р. Цанков и С-ие“. Влагат се капитали и

пивоварната бързо се развива. През 1910 година двамата съдружници решават да изгра-дят в Габрово един модерен хо-тел-ресторант, от какъвто бързо развиващият се град имал кре-щяща нужда. За целта избрали просторно място на вече офор-милия се Априловски булевард. Нарекли го Казино „Бузлуджа“ – на името на пивоварната. Това единствено по рода си в Габрово заведение било обза-ведено по европейски образец и задоволявало всички вкусо-ве. Казино „Бузлуджа“ имало ресторант, бюфет (бирария) с градина и модерно обзаведен хотел. В казиното започва да работи и кинематограф – вто-рият в града, след този в На-родния дом. Тук се изнасяли и много концерти, театрални постановки, сказки, вечеринки и пр. Хотелът бил обзаведен с европейски мебели, сграда-та имала собствено електри-ческо захранване и инстали-рано осветление, монтирано от германската фирма „Сименс - Шукерт“, а от концерна „Кьор-тинг“ (Körting AG – Hannover) на-правили съвременно централно парно отопление, първото в Габрово. Дворът на казиното бил просторен, около 9 декара, и давал възможност за устрой-ването на уютна лятна бирария (разбира се, там се сервирала бира „Бузлуджа“). Липсата на постройки наоколо осигурявала отличен изглед към Балкана. Естествено, както било прието тогава, вечер в градината сви-

рел оркестър, имало и танцова площадка. На 29 януари 1912 г. в Габро-во идва цар Фердинанд, за да открие железопътната гара. В негова чест в казиното е даден официален банкет за 200 души. Царят огледал с голяма почуда цялата сграда и тя силно го впечатлила. През 1895 година е основа-на и Барутната фабрика „Ело-вица“. Акционери са фирмата „Г. Р. Цанков“, с представител в Управителния съвет Стефан Милков, Донко Ив. Хаджидо-сев, Иван Н. Халачев и Васил Радков. Фирмата „Г. Р. Цанков“ става и главен акционер на вълнено-текстилната фабрика „Фердинанд І“ в Габрово, като Стефан Милков е председател на управителния й съвет.

Построява си красива мно-гоетажна къща, която и днес краси площад „Първи май 1876 г.“ в Габрово. В партера е на-станена кантората на банката „Г. Р. Цанков и С-ие“. През 1917 година Стефан Милков е сред учредителите на Индустриална банка „Габрово“, член на управителния й съвет и известно време негов предсе-дател. През 1919 година става ак-ционер в Дружество „Сокол“ в Габрово. Същата година Пенчо Семов откупува мажоритарния пакет акции на Дружество „Ус-пех“ и Стефан Милков губи председателския пост в управи-телния й съвет. Един от най-активните га-бровски промишленици, ува-жавана и авторитетна личност, Стефан Милков е сред посто-янните дарители за различните обществени и благотворител-ни акции. Подкрепя Женското дружество „Майчина грижа“, общинските фондове за под-помагане на бедни войнишки семейства, на сираци и изпад-нали в крайна нужда габровци. Взема активно участие в набирането на средства и по-строяването на новото Театрал-но-библиотечно здание на Га-бровската народна библиотека „Априлов-Палаузов“. На общо-градското събрание, свикано по този повод на 30 септември 1907 г. в Палаузовото училище, от библиотечното настоятел-ство и председателствано от Иван Хаджиберов се обсъж-да подробно въпроса за но-

вата сграда. Тогава се избира 25-членна комисия, която да работи по засилване на фонда. Сред членовете на тази коми-сия са: Цанко Петров Хаджистой-чев, Иван Пецов, инж.Сте-фан Манафов, Досю Неген-цов, Д-р Петър Цончев, Добри Ив.Калпазанов, Стефан Мил-ков, Иван Досков, Тодор Хад-жипетров, Цанко Дюстабанов, Н. Калчев, свещ. Христо Вуцов, Г. Хаджигенчев, Рачо Христов Бобчев, Коста Симеонов, М. Чернев, Паскал Паскалев, Ди-митър Бакалов, Андрей Дойкин, Цвятко Бойновски, Панайот Славчев и др. Комисията започва енергич-но да работи за събиране на средства от по-състоятелните граждани. Всички членове на комисията дават и личен при-мер. Стефан Милков дарява във фонда 1000 златни лева, една значителна сума по онова вре-ме. Така той изпълнява своя граждански дълг. За този си жест той получава явна бла-годарност от настоятелството. Тези благодарности са се печа-тали като афиши за дарителите на големи суми и са се разлеп-вали из целия град. Благода-рение на активната дейност на тази комисия за кратко време са събрани над 100 000 лева и на 30 март 1908 г. тържествено е положен основният камък на Те-атрално-библиотечното здание. Поради войните и зле стекли се обстоятелства красивата сгра-да, по проект на арх. Никола Лазаров, е открита чак на 30

декември 1922 г. в присъствието на министъра на просвещение-то Стоян Омарчевски. Поради стопанската криза през двайсетте години Пиво-варната „Бузлуджа“ е принуде-на да затвори врати. Заедно с нея затваря врати и Казино „Бузлуджа“. Безотговорното поведение на другия акционер – Андрей Цанков, довежда през 1927 г. Банката „Г. Р. Цанков и С-ие“ до несъстоятелност. Цялото имущество на фирмата, както и личното имущество на два-мата акционери е продадено от съдия-изпълнител. Сградата на емблематичното казино „Бузлу-джа“ е купена от индустриалеца Пенчо Семов и след основно преустройство е подарена от него на Женското благотво-рително дружество „Майчина грижа“. Стефан Милков губи всичко. Дори и красивата му къща е продадена. Семейство-то е приютено от баджанака му Кольо Хр. Конкилев и през следващите години живее в къщата на ул. „Стефан Стамбо-лов“ (днес ул. „Янтра“). Стефан Милков започва работа като организатор на социалните дейности във фабрика „Иван Кирчев“. След национализацията през 1947 г. семейството от-ново остава без дом, тъй като къщата на Кольо Конкилев е одържавена. Приютяват се в дома на тъста му Денчо Миха-лев, до Шиваров мост, където през 1952 г. Стефан Милков завършва земния си път.

Тотьо Аíтипов е среä äвайсетиíата íай-известíи през 60-те ãоäиíи íа ÕIÕ век ãабровски äжелепи

Тотьо Антипов Койчев (1830 – 1899 г.)

Старите къщи с табаханите на Тотьо и Иван Антипови, гледани откъм река Янтра. Снимка: Държавен архив - Габрово

Стефаí Милков - еäиí от íай-активíите ãабровски промишлеíици, уважаваíа и авторитетíа личíост в Габрово

Стефан Милков

Новата къща на Тотьо Антипов на ул. „Цанко Дюстабанов“. Зад нея е къщата на брат му Иван Антипов. Строени са през 1870 г. Снимка: Държавен архив - Габрово

515 септември 2018 г.

Кольо Марков

Продължава от бр. 209

Виíо във воäата Най-често дядо Кольо си пиел винцето, зао-биколен от любопитните селяни в кръчмата на местния кръчмар Пенчо Венков. Всеизвестно е делото, което е водил последният за неизпла-тени дългове на дядо Ко-льо - нали често пиел „на вяра“. Макар да му заявил в съда: „Нека се закълне, че половината от виното, което съм из-пил, не беше вода“, и дядо Пенчо не се решил да се закълне - пак не можал да спечели дело-то - кръчмарят го спече-лил... Но още същата ве-чер, когато отново поел юза с виното, започнал да го оглежда, отпил от него, замляскал с уста, замирисал го... Селяни-те като знаели, че загу-бил делото, любопитно го загледали, а някой го запитал какво толкова се втренчва в шишето. Дядо Кольо погледнал към кръчмаря и казал на всеослушание: - Искам да разбера колко вино има в тази вода.

Нека äа е ãолям Друг път заедно с някои нашенци правели къща на румънски селя-нин в някое затънтено село. Знае се, че заедно с къщата майсторите по-строявали и навесите, и кочините, че и клозета на двора. Но собствени-кът го огледал и казал недоволен: - Много е голям кло-зетът. Няма хоро да иг-рая вътре. Дядо Кольо побързал да го успокои: - Нищо, домнуле (чорбаджи). Какво като е голям. Ами делвата с маджуня може да сло-жиш вътре - нека да има място.

Виäи äяäо Вельо, виäи-и-и! Преди много годи-ни дядо Вельо от село Велковци бил пъдар и с особено старание пазел имота на селяните. Бил много строг и сериозен. Но позастарял вече, пък и с едното око почти нищо не виждал. Затова по навик се изкачвал по високите места и с цяло гърло се провиквал: - Види дядо Вельо, види-и-и-и-и! И ако в момента някой селянин вършел нарушение, веднага из-карвал добитъка от заб-раненото, а пастирчетата прекъсвали игрите си. Но един път съгледал от отсрещния баир два вола, че пасат в избуя-лата нива. Няколко пъти извикал, че види, но из-глежда пастирът се ина-ти и не иска да ги изпъ-ди. Тогава той се втурва, преминава през цялата мера, прегазва дерето,

изкачва склона, набли-жава нивата и що да види - не волове, а два големи бели камъка сто-ят неподвижни, нагрети от силното лятно слън-це. Домъчняло на старе-ца и той казал на глас: „Абе види дядо Вельо, види, ама едното като не види“. И днес нашенци при подходящ случай повта-рят неговите думи.

Бäителíост Беше преди двайсе-тина години. След тър-жественото честване на Деветосептемврийския празник в салона на чи-талището се събрахме почти цялото село. По традиция се организира-ше голяма трапеза, на която не липсваха нито тостове и речи, нито обилно хапване и сръб-ване. А и наскоро бяхме основали ТКЗС, така че настроението на всички беше доста повишено. И точно в разгара на веселбата вратата на салона се отвори и вле-зе Богдан - наш съселя-нин, овчар на коопера-тивното стадо. Приятно бяхме изненадани и по-бързахме да му сторим място. Но той направи само няколко крачки, по-иска да каже нещо и като не можа - свали си каскета и започна да бърше обилната си пот. Сълзи течаха от очите му. Всеки от нас знае-ше неговата прекалена чувствителност, доверчи-вост и човеколюбие, но и неговата склонност към паника и плач. Затова не бяхме много изненадани. Но когато взе да раз-казва как като пасели с жена си стадото в „Къ-ната“, забелязали нещо съмнително, от което ов-цете много се изплаши-ли, как го доближили на 30-40 метра, замеряли го предпазливо с камъни, но това необикновено нещо дишало - тогава и ние се убедихме, че трябва да обърнем пове-че внимание на вълнува-щия му разказ. Та какво чудно има - враговете са склонни да саботират новите стопанства. Нима не е възможно и амери-канците да са пуснали нещо, което да изтрови кооперативния добитък. Затова много не се сму-тихме, че някои не вяр-ваха и се смееха. В качеството си на партиен секретар на се-лото, придружен с още двама смелчаци и Бо-гдан след нас, напус-нахме трапезата. Нито разтревожените погле-ди на близките ни, нито далечното разстояние, което трябваше да из-минем, можаха да пре-тъпят нашата бдителност. Макар и без оръжие, но въоръжени с чувството за отговорност - ние не усетихме кога изминахме 3-4 километра до мест-ността. Не вървяхме, а сякаш летяхме... Тъй като из пътя получихме допълни -

телни данни за „онова нещо“, решихме да бъ-дем предпазливи. Кога-то наближихме стадото, не обърнахме никакво внимание на приглуше-ния плач на жената, а мълчаливо уточнихме индивидуалните си по-соки, като използвахме гънките на местността и естествените прикрития. Страхът, разбира се, не липсваше, но той се гу-беше пред подвига, кой-то щяхме да извършим... Неусетно стигнахме до „страшилището“, огледа-хме се втренчено и ся-каш по дадена команда долът екна от гръмовен неудържим смях... После някой изпсува по опре-делен адрес... Пред нас стоеше из-дъхналият вече почти двуметров продълговат найлонов балон, наша-рен и с накачени по него останки от букви, който преди обяд беше пуснат от площад „Георги Дими-тров“ в Габрово. Посока-та на въздушното тече-ние беше го отнесла чак в нашето землище.

Дяäо Гаíчо и íеãовото село Той е роден в ка-цналото до скалите жи-вописно селце Чомаци, сега Иглика. Двайсети-ната му къщи се гушат сред храстите и ниските дървета. Ако извикаш от селото с цяло гърло, ще те чуят чак в Скалско, ширнало се в равнината под грамадните скали. Малкото и неплодород-ни нивички не можели да изхранят жителите му, затова, както се казва, те трудно свързвали два-та края. Особено теж-ко им било положението през първите войни, ко-гато неизвестно кой съ-чинил „Чомаче плаче за папурено комаче“. Може би местополо-жението му и трудните условия на живот за оси-гуряване на насъщния са формирали у жителите на селото чувство за за-дружност и колективи-зъм. Но и околните села уважаваха това селце. Когато през пролетта дойдеше Чомашката ла-зарня, мястото, опреде-лено за хорото и сергии-те, не можеше да побере народа, който масово се стичаше от околните села. Тясно беше и хо-рата плъзваха по белите скали, обрасли с люляк и здравец. Затова мест-ното население, пък и това от околните общи-ни, обичаше да посеща-ва сбора на това малко село. Чомачата, както всич-ки им казваха, бяха буд-ни, трудолюбиви и пред-приемчиви селяни. В ми-налото, за обща изнена-да, през 30-те години, те дадоха на обширната Ле-сичарска община и кмет. Доскоро се чуваше да казват селяните: „Този път (или чешма) Савата ги прави, когато беше кмет“.

Досега е известна само една кражба, която са извършили жителите на селото. Ще кажа ня-колко думи за нея, защо-то е извършена в моето село, пък и има малко по-особен характер. Рано една сутрин нашата махала се процепила от неспирен женски плач. Натрупали се съседи, но какво можели да помог-нат на жената. В ней-ния дом през нощта била извършена кражба - от-краднали дъщеря й. Ето как станало това. На-събрала в бохчите, кол-кото багаж можели да носят, отворила момата прозореца и скочила в здравите ръце на изгор-ника си, толкова леко, че даже кучето не ги усетило. После поели по тясната снежна пътека за Чомаците. Студът ско-вавал телата им, защото виелицата се усилвала, но понеже пък сърцата им горели, не било никак страшно. Заслужава си да от-делим място и на ос-троумията на дядо Ганчо от същото село. Той бил инвалид от Първата све-товна война. Бил много трудолюбив, но и мно-го беден. Никога не се засмивал, но със свои-те остроумия разсмивал другите. Един ден получил тежко нараняване в гла-вата и близките му го откарали в града. Лека-рят започнал да приготвя инструментите и иглата с конеца, за да зашие раната. Тогава дядо Ган-чо съвсем сериозно се обърнал към него с мол-ба: - Слушай, докторе, я преди да зашиеш раната, надникни дълбоко вътре - дано да видиш тая глава какво има още да тегли. И двамата му сина дълго време не живеели при него. Когато големи-ят се завърнал да стегне дом и стопанство и за-радва стария си баща, някои от селяните попи-тали стареца: - Как е, дядо Ганчо? Гледа ли те синът? - Гледа ме чоджум, гледа ме. Като тръгнем за нивата, аз водя кра-вите, той сяда в колата и все ме гледа в... гърба. А в първите години след Девети септември, когато всички започнаха да си купуват радиоапа-рати, синът му продал телето и купил радио. Вечерта седнали на соф-рата, пуснали го и като запяло, дядо Ганчо рекъл на сина си: - Каква я свършихме сега, синко? Телето по-рано ревеше в обора, сега реве на стената...

Имаме ли очи Било много отдавна. На едно (габровско) се-мейство му дошъл гос-тенин от друго селище, някакъв далечен родни-на. Стоял ден, два, пет, харесало му на човека и не мислел да си отива. Ами че хранели го, вечер

го водели на разходка из чаршията, сутрин си спял до късно. Споглеждали се домакините, но гостът не се сещал, че прекаля-ва с гостуването си. Станал една сутрин, измил си очите и посег-нал, както друг път, към кърпата да се избърше. Но на закачалката няма-ло никаква кърпа. - Я ми дайте кърпата да си обърша очите! - рекъл гостът на домаки-ните. - Че ти имаш ли очи? - уж изненадано го запи-тали те. Сетил се гостът, сеп-нал се. Стегнал си бага-жа и още преди обяд си заминал.

Някои по-иíтересíи и весели момеíти от живота íа читалището в село Велковци - I част Инициативата на дас-кал Тончо не била лоша, даже похвална. Събрал той на Йордановден 1911 година 20 по-събудени младежи и селяни в тур-ския хамбар, използван тогава за училище, при-ели подготвения устав и нарекли новооснованото читалище „Съгласие“. То и името не било лошо, но само с него работа не се върши. А трябвало да се развива театралната самодейност. Затова още на другата година, като открили новото училище, веднага нагодили в една от класните стаи сцена, досущ като тази, която описва Вазов в „Под иго-то“. По-късно влива свои-те младежки сили и друг местен учител - Рачо Венков, и дейността на читалището още повече се засилва. Да, но клас-ната стая не можела да хване и половината от публиката, която се кач-вала и по прозорците, и отпред на сцената, че и зад декорите... Станало ясно, че без собствена сграда театралната са-модейност повече така не може да се развива. И идва решението - утре, неделя, докато не се съ-бори старият хамбар, никой няма да ходи на хорото. Така и станало. Явили се всички мла-дежи, без изключение. Мястото било разчисте-но, за да има къде да се стоварват строител-ните материали. Надпре-варвали се кой повече камъни ще прекара, кой повече дървен материал ще подари! Въвежда се дарителна книга, която доскоро се срещаше из старите архиви. И все даскалите на-чело. Да им се чудиш на ума! Не си гледали работата, за която им се плаща, ами тръгнали да оправят селските работи! Хайде, може би тогава лекторски е нямало още, но поне едно минимал-но възнаграждение да са поискали... Но когато дошъл пла-нът за новото читалище - какво да видят - построй-ката е голяма колкото

една... плевня. „Не може - казват отгоре, - нямате средства.“ И нашенци я удвояват на своя глава. Защо им са инженери и архитекти! Нали във вся-ка къща има по 1-2 май-стори-строители. Нали са замислили да основат и кооперация - и за нея ще трябват помещения. Нека да е по-голямо читали-щето. Да, но средства?! Само от вечеринки и да-рения! Особено на праз-ника Селивистри. Толко-ва продукти се събирали от селото, че колата на няколко пъти ги стоваря в училището и пак тръг-ва. Всичко събрано се продава на търг и ето го прихода. Но основният приход е от вечеринките. Но намират ли се пиеси само с мъжки роли?! За-щото жена да се качи на сцената по онова време е невъзможно. И тази трудност е преодоляна - стига мъжът, който ще играе женската роля, да няма мустаци... Към ръководителите на театралната самодей-ност се присъединява и Борис Пенев - учител в съседното село Раховци, известен комик в цялата околия. На тържеството по случай 50 години от основаването на чита-лището (1961 г.) учителят Рачо Венков между дру-гото разказа и следното: „Бях суфльор, бачо Тончо и Борис - актьори. Кога-то имаха диалог двамата, тези реплики не ги учеха. „Ти нас ни остави - каз-ваха, - гледай другите“, което много ме ядосва-ше. И на вечеринката, когато дойде диалогът, те се запънаха и млък-наха. Но и аз мълча зад сцената. А времето тече. Публиката недоумява. То-гава Борис си избърса обилната пот от челото и каза високо: „Е, бачо Тончо, какво ще правим сега - Рачо не ще да под-сказва?!“ Настъпи смях и овации, но и урокът, който дадох на колегите, беше поучителен“. Патронният празник на читалището - 19 яну-ари, Йордановден, беше най-големият празник за селото, в сравнение с всички празници, които съществуваха тогава. Су-тринта населението се събира на площада, тъ-панът бие до спукване, сякаш подканя закъсне-лите. Най-личният момък с бели ръкавици държи читалищното знаме, се-риозен и наперен между двете девойки-асистент-ки. Тръгва знамето след музиката, след него на-родът, към черквата в село Лесичарка. А ние, децата, газим встрани

дълбокия сняг, гърмим с „кучешките“ бомби и тапалиите, като че ли охраняваме шествието. Следобед е сборът на се-лото. Музиката свири на „Кросня“, а да поиграе и погледа е излязло ця-лото население. Вечерта пък ще се изнесе най-ху-бавата вечеринка. С много усилия, без помощ от държавата, едва през 1941 година, точно 30 години от осно-ваването си, читалището разтвори своя голям са-лон и сцена, а на след-ващата година и другите помещения. Както читалището не може без младежите, така и те не можеха без нас, децата. Ами кой ще застане на завесата, кой ще измете салона, кой ще изнесе дърва от ма-зата и запали печките, кой ще разлепи афишите из село, че и по другите села, кой ще продава томболни билети, кой ще донесе от вкъщи столове или талпи, че публика-та няма къде да седне, или пък нещо за сцена-та, открито, че и нуж-но в последния момент - разбира се, че ние, 10-15-годишните момчета. Но затова пък ще ни пус-нат „гратис“. А да влезеш „гратис“ на вечеринка по онова време, макар и стъпил на прозореца, беше предимство, какво-то не всеки можеше да заслужи. Никога няма да за-бравя пиесата „Хъшове“, поставена от младежите през 1948 година. И инте-ресно е, че ръководите-лите, и актьорите само-дейци Ботьо Ботев, Нено Гичев, Петър Пенчев и много други не бяха учи-ли режисура и театрално изкуство, а току-що бяха завършили гимназия. Но те така изпълниха роли-те на Странджата, Ма-кедонски и Бръчков, че сякаш още виждам оня „дрипав пролетариат“ и чувам: „Гладни може да ходите, но от глад няма да умрете!“. Затова ми се струва, че когато Га-бровският театър преди няколко години предста-ви тази пиеса, той заслу-жено понесе критиката. Защото 20 години препо-давам „Немили-недраги“ в училище и винаги при анализа си представям „Хъшове“ на велковска сцена. С някои весели случ-ки из живота на читали-щето през последните 30 години ще ви запозная следващия път.

Продължава следващата събота

Неизäаäеíите кíиãи íа учителя краевеä Кольо Марков Кольо Марков е един от най-изявените краеведи в Габровско. Проучва всестранното минало на родния си край, като публикува стотици материали в местния и централен печат. Дълги години ра-

боти над „Речник на говора на село Велковци”, откупен от БАН през 1982 година. Автор е на четири сборника с народен хумор, които са предадени в Дома на хумора и сатирата - Габрово.

Има и няколко изследвания, като по-важни от тях са „Из миналото - легенди и истини от Габровския край” и „Въздържателното дви-жение в България”. Публикувал е много афори-зми, епиграми и хумористични миниатюри.

Нашеíски фолклор от извора

6 15 септември 2018 г.

715 септември 2018 г. обяви

оТоплЕниЕ„рая 08“ - дЪрва За ОГ-рев - метрови, нарязани и нацепени, БеЗплатен транСпОрт, се продават на тел. 0898/450-946, 0887/105-729.„пЕХлиВаноВ“ - пресяти въглища донбас, брике-ти, дърва - ниски цени, безплатен транспорт, се продават на тел. 066/805-

642, 0897/892-903.нарязани и нацепени дърва. реални количе-ства. тел. 0879/988-131, 0879/988-047.нарязани, нацЕпЕ-ни дърва - 85 лв,/куби-ка, се продават на тел. 0893/511-154. [33, 26]дърВа - нарязани, наце-пени и метрови, незабав-на доставка, се продават на тел. 0898/519-077. [33, 20]дърВа. бърза доставка. тел. 0878/159-361. [6, 6]„флинТ-гайдароВи“ („пЕТя Гайдарова“) - дон-баски пресяти въглища; брикети; разпалки. Оси-

гурен транспорт. тел. 0898/690-606, 066/80-80-53. [22, 14]рЕжЕ дърВа - 7 лв./ку-бик - тел. 0897/371-843. [13, 13]рЕжа дърВа на 7 лв. - тел. 0899/050-080. [12, 11]рЕжа дърВа - тел. 0899/278-396. [23, 11]суХи и сурови нацепени дърва - 80 лв., се прода-ват на тел. 0895/752-838. [22, 4]гоТоВи дърВа за печки и камини - тел. 0893/390-253. [33, 4]дърВа за огрев - тел. 0879/972-114. [33, 2]

лЕкарид-р Марина Санкева, специалист кожни и ве-нерически болести, есте-тична дерматология, гр. Габрово, ул. „Брянска“ 11, понеделник, вторник, сряда и петък от 10.00 до 17.00 часа. Записване на тел. 066/800-140д-р балникоВа - кожен лекар - тел. 0888/878-

193.д-р йорджЕВа - кожен лекар - тел. 0888/544-046.псиХиаТър и нЕВро-лог. д-р ТрифоноВ, Габрово, ул. „емануил Манолов“ № 12-а, справ-ки на тел. 066/804-549, 0885/251-655. иЗдава пСиХиатрични удОСтО-верения.

козМЕТика, МасажпрофЕсионални Ма-сажисТки - 0876/735-596. [22, 5]

сТроиТЕлсТВокърТи и пробива - 0897/832-363чисТя ТаВани, стаи, мази, дворове, извършвам всякакви строителни рабо-ти от а до я. телефон за връзка: 0899/601-444Хидро- и топлоизолации, ремонт на покриви, те-некеджийство, дренаж - 0888/863-001. [12, 11]рЕМонТ и направа на покриви, топлоизолации, дренаж. работим и по се-лата - 0882/279-749. [12, 11]

полаганЕ и шлайфане на бетон - тел. 0896/715-688.рЕМонТ на циглени по-криви, топло- и хидрои-золации, тенекеджийски и бояджийски услуги – справки на тел. 0895/295-654. [10, 5]подоВи заМазки, бе-тон, шпакловки, изолации - тел. 0898/672-883. [6, 4]фирМа събаря, почист-ва за сметка на матери-алите - тел. 0896/183-637. [23, 4]събарянЕ и почиства-не на стари сгради - тел. 0893/390-253. [23, 4]рЕМонТ на покриви, те-некеджийски услуги, ко-мини - тел. 0893/205-204. [12, 4]

събарянЕ, почисТВанЕ - тел. 0892/339-132. [2, 2]

ВъТрЕшЕн рЕМонТбЕзпрашно циклЕнЕ - 0887/040-471.шпаклоВка, боядисВа-нЕ - тел. 0895/386-650.ВъТрЕшно боядисВа-нЕ с латекс и блажно - справки на тел. 0897/788-487. [19, 5]шпаклоВка и боядисва-не - тел. 0877/770-102. [24, 4]офЕрТа!!! рЕМонТ на баня за 8 дена! кърте-не, вик, ел. инсталация, фаянс и теракота, гипсо-картон, таван, зареждане - бойлер, WC, мивка, душ и т. н. тел. 0876/771-305, 0876/771-337. [12, 4]

бояджийски услуги - тел. 0899/050-080. [11, 1]

изолацииалпинисТи - тел. 0898/907-400алпинисТи - тел. 0899/321-190алпинисТи - тел. 0887/131-381. [33, 19]

израбоТВаизрабоТВа МЕТални конструкции от ковано же-лязо и заварка на цветни метали - тел. 0885/72-46-71. [12, 2]

Ел. инсТалации,рЕМонТидрЕбни ЕлЕкТроуслуги по домовете се предлагат на тел. 0899/145-802. [33, 24]

ЕлЕкТро- и вик инста-лации и поддръжка - тел. 0876/000-084. [33, 17]

коМинипрофЕсионално по-чисТВанЕ на комини - пО вСякО вреМе. Гаранция! тел. 0897/704-502.коМиночисТач - 0889/177-737.

ВикВик МонТаж и поддръж-ка - 0887/680-034.Вик, Ел. инсталации и поддръжка по домове-те се извършват на тел. 0876/000-084. [33, 17]

щориЕТ „ВЕдиМа-М“ - щОри - 066/86-59-50, 0887/22-43-45.

дограМаAL и PVC дограма, щори. изгодни цени! тел. 0878/676-161. щориЕТ „ВЕдиМа-М“ - щОри - 066/86-59-50, 0887/22-43-45.

рЕМонТ на ЕлЕкТроурЕди и ЕлЕкТроникарЕМонТ на телевизори по домовете - тел. 0888/279-846. [22, 10]

почисТВанЕпранЕ на дивани - тел. 0899/050-080. [12, 7]

косЕнЕпрофЕсионално косЕ-нЕ и поддръжка - тел. 0899/140-254. [17, 11]

косЕнЕ, касТрЕнЕ, по-чистване - тел. 0894/602-701. [20, 5]косЕнЕ на трева и храсти - 0886/308-017. [11, 4]

услугикоВач - 0892/775-774.

поддръжка коМпюТриинсТалация и ремонт на компютри. продажба на компютри втора ръка. тел. 0888/410-117.

градини, басЕйни

ландшафТЕн ди-зайн, офорМлЕ-ниЕ и изпълнЕниЕ на дВорни МЕс-Та. Справки на тел. 0888/942-335.

.проМо! GF 858 VIP пелетна горелка с мощност от 8 kw до 58 kw, керамична запалка, два подаващи шнека и автоматично механично самопочистване с нова цена 1590 лева..пакет „25 киловата“

Включва: пелетна горелка Gf 45 + водо-греен котел Gf 25 + три врати + подаващ шнек + бункер за 210 кг пелети - цена: 2560 лева..пакет „35 киловата“ - 2660 лева.включва: пелетна горелка Gf 45 + водогре-ен котел Gf 35 + три врати + подаващ шнек + бункер за 210 кг пелети..пакет „48 киловата“ - 2980 лева.Включва: пелетна горелка Gf52 + водогре-ен котел Gf48 + три врати + подаващ шнек + бункер за 210 кг пелети..UPS за пЕлЕТни каМини и горЕлки оТ GOLDEN FIRE 450 V/A. За всички клиенти, закупили наш продукт, промоционална цена от 375 лева. с две години пълна гаран-ция!

Отоплеíие íа цеíа и качество без алтерíативаПредставител наGOLDEN FIREинж. ИВАН ГОСПОДИНОВ

ИК КОЛОНЕЛ ООДКОНСУЛТИРА, ДОСТАВЯ, мОНТИРА, ПУСКА, ПОДДъРжА. Справки на тел.0887 611 753, 066 810 410.Офис Габрово, ул. „Отец Паисий“ 2, ет. 4вестник „100 вести“

Само клиеíтите, закупили проäукт íа “Голäъí файър” от ИК „Колоíел”, получават ДИРЕКТНА ГАРАНÖИОННА ПОДДРЪжКА. Остаíалите при íужäа от ãараíциоíеí сервиз трябва äа íаправят заявка íа телефоíите íа äоставчика.

цЕни за 2018 г. с ддс.пелетна камина GF10 суха - промо цена: 1450 лв..пелетна камина GF18 с помпа, разширителен съд - про-мо цена: 1850 лева. GFN18 - 1950 лв..пелетна камина GF24 с помпа, разширителен съд - про-мо цена: 1950 лева, GFN24 - 2050 лв.

продаВа Машиниизгодно! ярМоМЕл-ка се продава на тел. 0878/600-370. [6, 4]фуражоМЕлка сЕ про-дава на тел. 066/99-22-44. [5, 1]

продаВа МаТЕриалиТуХли - четворка, по 40 стотинки се продават на тел. 0895/752-838. [32, 27]Тръби, лаМарини, ел. мотори и други се прода-ват на тел. 0895/752-838. [24, 4]

каМЕнни плочи - 8 лв./кв., и дялан камък - 35 лв., се продават на тел. 0895/752-838. [24, 4]цигли - втора употреба, цена: 0.30 лв./бр., се про-дават на тел. 0884/83-93-85. [5, 4]кЕрЕМиди - втора упо-треба, се продават. теле-фон за контакт: 0898/590-436. [11, 1]

продаВа обзаВЕжданЕконВЕкТорЕн радиаТор - 2000 W, и 3 бр. ките-ници се продават на тел. 0898/786-802. [5, 5]Ел. фурна без котлони, неупотребявана, се про-дава на тел. 066/800-502. [4, 1]

продаВа разникоТЕл - немски, твърдо гориво, се продава на тел. 0898/786-982. [11, 10]

каМина, поМпа, два ра-диатора се продават на тел. 0893/2-6-746. [12, 5]

жиВоТни продаВакози - 3 бр., се продават на тел. 066/80-37-62. [3, 3]краВа сЕ продава на тел. 06711/55-48, 0897/829-811. [15, 3]коза сЕ продава в село янтра, тел. 06724/23-15. [12, 3]

купуВа разнибуркани сЕ изкупуват на тел. 066/88-21-13, 0884/156-497, срещу „ка-питан дядо никола“.сТара нафТа се купу-ва на тел. 0895/752-838. [22, 4]

купуВа МаТЕриалипункТ за вторични ку-пува всякакви железа - справки на тел. 0896/183-637. [23, 4]

аВТоМобили продаВаспЕшно! рЕно Меган, 1.8, 1995 г., газ-бензин, всичко платено, се прода-ва на тел. 0888/673-395. [11, 7]рЕно МЕган Coach, 1.6, климатик, CD Plawer, каско, „Гражданска от-говорност“, цена: 1800 лева, се продава на тел.

0887/249-285. [14, 3]

аВТоМобили под наЕМ

„VAIKAR RENTACAR“ аВТоМобили под наЕМ се дават на ул. „емануил Манолов“ 28, справки на тел. 0999/009-008.

скрап, сТариаВТоМобиликоли за скрап от мяс-то се изкупуват на тел. 0899/092-510. [22, 7]

иМоТи продаВадВусТаЕн апарТаМЕнТ в кв. Младост се прода-ва на тел. 0877/051-310. [11, 9]апарТаМЕнТ срЕщу Странноприемницата се продава на тел. 0886/503-951. [22, 19]апарТаМЕнТ - 96 кв. м, тухлен, на Шивара се про-дава на тел. 0887/490-606. [22, 17]Магазин В топ център - 215 кв. м, се продава на

тел. 0888/419-838. [22, 16]Малка Вила с 1 декар двор в село ангелово-3 (махала косове) се прода-ва на тел. 0886/682-107 или търсете баба елена. [11, 5]апарТаМЕнТ - 116 кв. м, тухла, в центъра на Габрово се продава или дава под наем на тел. 0897/556-676. [11, 5]къща с двор в райо-на на Гарата се продава. Моля за сериозни обаж-дания! телефон за връзка: 0883/225-600. [11, 4]къща В село торбалъ-жи се продава на тел. 066/80-45-34. [5, 4]къща - ново строител-ство, на три етажа, рЗп

155 кв. м, цена: 44 444 лв., се продава на тел. 450-180. [12, 3]апарТаМЕнТ - 130 кв. м, в идеален център за 79 000 лева се продава на тел. 0888/813-710. [12, 1]гарсониЕра В кв. трен-дафил-2 се продава на тел. 0898/760-835. [11, 1]къща - ново строител-ство, на три етажа, рЗп 155 кв. м, цена: 44 444 лв., се продава на тел. 0888/450-180. [13, 1]

иМоТи купуВаЕВТина къща, може и полусъборена, се купува на тел. 0895/752-838. [22, 4]

иМоТи даВа под наЕМ

ТрисТаЕн апарТаМЕнТ, обзаведен, кв. трендафил, дългосрочно, 350 лв., се дава под наем на тел. 0885/597-746. [12, 9]гарсониЕра В блок „арда“ (до „Билла“) се дава под наем на тел. 066/80-45-34. [5, 4]кВарТира сЕ дава на тел. 0889/363-365. [4, 1]Магазин (МожЕ и за фризьорски салон) в цен-търа се дава под наем на тел. 0878/515-080 [12, 1]поМЕщЕниЕ, аВТосЕр-Виз се дава под наем на тел. 0878/929-080. [12, 1]

нощуВкинощуВки В центъ-ра се предлагат на тел. 0878/515-080. [12, 1]

ЕроТикапрЕдлагаМ Масажи - сочни и стандартни, само за сериозни хора, на мой терен - Габри-ела, 0895/039-942. [10, 8]услуги за мъже - тел. 0885/885-279. [5, 3]

Уп­ра­ви­тел­и­главен­ре­дак­тор:­Иван Гос по ди нов - 066/810-410, 0887/611-753. Ре­пор­те­ри: Стефка Бурмова - 088/666-7532. Ру жа Лю бе но ва - 0898/703-030; Женина Денчева - 0886/210-426. Коректор материали­ и­ корекция­ на­ обяви: Стеф ка Бе ше ва - 066/810-418, 0889/517-920. Прием­ обя­ви: Ди ми тър Гос по ди нов - 066/810-415; Рек­ла­мен­ съ-трудник: Свет ла Са во ва - 0888/428-906. Сче­то­вод­с­т­во: Светослав Константинов - 066/810-413, Юри­д.­съ­вет­ник:­Ев ге ни По пов­- 0888/339-070. Технически­секретар:­Димка Господинова - 066/810-416, 0889/227-805Wеb­ди­зайн: Димитър Иванов Гос по ди нов. Печат:­ПК По ЛИП РЕС - 066/810-920.

5300­Габ­ро­во,­ул.­“Отец­Паисий”­№­2,www.stovesti.info;­email­100vesti@stovesti.info

Всички­права­запазени.­Позоваването­на­“100­вести”­е­задължително!

Всекидневник за общините Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново

Издание­на­ИК­“Колонел”­ООД,­първият­брой­на­“100­вести”­излиза­на­7.01.1992­г.

даВа заЕМкрЕдиТи - тел. 0897/219-833. [24, 4]

запознансТВаТърся жЕна - 40-50-годишна, да живее при мен, център - тел. 0895/352-367. [8, 5]

уроци, курсоВЕуроци по английски и немски език - тел. 0899/150-012. [5, 5]

грижа за болни и ВъзрасТнигрижа за възрастни болни хора за доизглеждане срещу имот - тел. 0894/211-563. [5, 5]

8 15 септември 2018 г.

продължава от стр. 3 Да получават не само знания, но и да образо-ват характера си. За мене тогава беше важно, че в тези изяви училището въз-питава любов към себе и децата изпитваха жизне-радост, т. е. показахме, че съвременното училище е и трябва да продължи да бъде жива система. На тези теми бяха пос-ветени и докладите, с кои-то участвах няколко годи-ни подред в националните конференции „Училището - желана територия на уче-ника“. Получих заслужени на-гради, но те не бяха само мои, защото „градивните тухлички“ на този успех бяха те - моите ученици, с които заедно вървяхме напред и нагоре. Същата дейност развивам и в но-вото училище. Най-голямата ми гор-дост е, че бяхме приети като „Млади възрожден-ци“ в Общобългарския ко-митет „Васил Левски“ с разнообразна извънкласна дейност. Но най-голяма бе наградата за децата, на 19 февруари те бяха почетен караул пред паметника на Апостола. - Наскоро една Ваша колежка ми каза, че де-цата вече не играят, дори в големите междучасия. Предпочитат да са в Ин-тернет, да си чатят, вместо да вършат типичните дет-ски лудории. Така ли е? - Така е, за жалост, децата ни загърбиха книж-ката. Не четат, не играят като нас на улицата, която не беше никак страшна - там се създаваха най-добрите и верни приятел-ства. Технологиите правят децата ни безезични - ча-

тят, а не играят. Осакатени са от техниката, страстта, към която трябва да бъде поощрявана „здравослов-но“ - само при нужда. Ком-пютърът не трябва да из-мества човека с неговите емоции, мечти и въобра-жение. Играта трябва да я има - тя е най-подходя-щото средство за развива-не на детската фантазия. Ето защо смятам, че из-вънкласните форми, които емоционално ангажират учениците, вършат много полезна работа - при тях учителят е улеснител, фа-силитатор, простете тази чуждица, но с нея опре-делят онази полезна роля на учителя, когато води децата по пътя на знание-то, но повече с приятната емоция на откриватели на „чудесата“ в света, който ги заобикаля. - Вие обичате децата, безспорно. Самата Вие имате три. Разкажете за тях като малки, как из-раснаха, как ги възпита-вахте? - Моите родители са израснали в многодетни семейства. От тях и особе-но покрай двете си баби-многодетни майки, едната с 5, а другата с 4 деца, аз съвсем естествено бях „заразена“ с вируса на многодетството. Възпитавах децата си в духа на онези семейни ценности, които ми харес-ват, и смятам, че са зна-чими при формирането им като добри хора. Да имат корени и да знаят кои са, убедена съм, че това са истинските ценности в жи-вота на моите деца и вну-ци. Голямата ми дъщеря повтори моя модел - и тя има като мене две дъщери и един син, а преди година

Мария стана вече и баба, а аз, естествено, прабаба! - Имате и няколко внука, разкажете и за тях, за техни успехи? - Единствената ми бол-ка е, че внукът ми не се задържа в България, зами-на за Франция, установи се в Париж. Но за моя 65-и рожден ден ми напра-ви голям подарък. Покани ме на гости и така сбъдна мечтата ми да отида във Франция и да се докосна до онези знакови места, за които само бях чела. Беше активен спор-тист, продължи в тази сфе-ра и в момента работи в „Найк“. От две години създаде и свое семей-ство, обещал ми е, че ще бъде многодетен баща. Във Франция се поощря-ват младите семейства с повече деца, национална

политика е. Внучката ми Стефа-ни се занимаваше с ху-дожествена фотография и смятахме, че това ще е евентуално и нейната професия, но изненадващо за всички нас, тя премина в друга сфера - в момента работи като аниматор в детски комплекс и виж-дам, че се справя много добре. Това ме накара да я насоча към моята профе-сия и да завърши начална педагогика. Най-малката - Анжела, е ученичка в 6 клас. Докато децата ми бяха малки, всички бяха около мене, но животът ни раз-дели по време на тяхното студентство, после по-мал-ките последваха кака си в София и заминаха оконча-телно. - Преди време дъщеря

Ви мария претърпя стра-шен инцидент. минаха доста години оттогава, тя възстанови ли се напъл-но? - Да, преди 16 годи-ни ни сполетя голямо не-щастие. Мария бе една от жертвите, залети с ки-селина, но тя е боец и надживява по своя начин цялото това зло. Доказа, че може да направят опит да я „препънат“, но не са намерили подходящия чо-век, който ще се откаже. С цената на много жертви тя продължава да доказва моята убеденост, че киселината може да обезобрази едно краси-во женско лице, но няма такава, която може да от-каже един човек, който е решил да върви напред, а Мария доказа, че точно това тя умее да прави най-

добре! - Вие бяхте до нея в най-трудните моменти. Вдъхвате й кураж и сила, ве-роятно? - Да, в най-теж-ките моменти у нас и в Америка бях до нея, защото тогава само аз можех да я съпроводя - на мъжа й не му да-доха виза и той ос-тана да гледа деца-та, а аз бях плътно до нея в клиниката „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Трудни месеци за цялото семейство - за Ангел в София да гледа децата и да работи, за мои-те деца - без мене, абитуриенти, в по-следен клас, за ро-дителите ми, които вече имаха нужда и за тях някой да се

грижи. Но именно изпита-нията показват истинската същност на човека, явно ние сме от оцеляващия вид в общ план. - мария написа и кни-га за премеждията си, нали? - Мария още в Балти-мор замисли книгата си, която няма претенциите да бъде художествена ли-тература. Това е просто изповед на една млада жена, чиято поразена от киселината уста бе „за-шита“ след поредната ли-цева операция. Който я познава, няма да повярва, че толкова време тя няма да може да говори, ала Мария си е Мария - щом не може да говори, ще пише. И така се появи „От другата страна“ - вълнуващ разказ за безсилието и

жестокостта на „злодеи-те“, победени от любовта и силата на духа, който про-дължава да твори добро. - С какво се занимава сега тя? - Сега тя работи на много писти - организи-ра различни модни съби-тия, традиционно от които стана Sofia Fashion Week, скоро откри фризьорски салон Code Beauty hotel Marinela, музикален тв ка-нал. - Какво обичате да правите през свободното си време? - Свободното време при мене нещо не се полу-чава така, както искам да е, но не се оплаквам. При всяка възможност ходя на театър, срещам се с прия-тели и роднини, на които преди години не можех често да гостувам, защо-то живеехме разделени, и много чета. Това са моите мигове, които никой не може да осуети или да ми отнеме, аз умея да си създавам този душевен комфорт. Пожелавам си само да съм здрава, останалото го умея. - Връщате ли се в Трявна, знам, че много я обичате? - Трявна е не само моят роден град, с него свързвам прекрасни спо-мени от младостта си. Обикновено човек се връ-ща там, където се е чувст-вал най-щастлив. Така се получи и с мене. Само аз все още поддържам завръ-щането в бащината къща - всяка свободна минута съм в родната Трявна. Там съм родена и там мисля да изживея старините си, когато все някога спра да работя.

Под надслова „Вдъх-нови бъдещето“ „Джуниър Ачийвмънт България“ отво-ри регистрацията за орга-низации-домакини в 17-то издание на „Мениджър за един ден“. Всички компании и ин-ституции, които искат да от-ворят стажантски позиции за мениджъри за един ден, могат да направят това до края на септември, когато стартира и регистрацията и за ученици и студенти. Ини-циативата ще се проведе на 30 октомври (вторник) в цялата страна. „Мениджър за един ден” дава начало на професио-налната реализация на уче-ници и студенти на възраст между 16 и 23 години и е сред най-популярните ини-циативи на „Джуниър Ачий-вмънт“, която се провежда ежегодно в още над 100 държави. Инициативата е в пълен синхрон с полити-

ката на Европейския съюз образованието да бъде с практическа насоченост, за да могат младите хора да получат истинска подго-товка за реалния свят на бизнеса. Реализирайки на практика своята социална отговорност, домакините потапят своите „мениджъри за един ден“ в работното си ежедневие, показват им отвътре как работи техният сектор и ги вдъхновяват да открият своето професио-нално призвание. Основен бизнес парт-ньор на „Мениджър за един ден“ през 2018 година е HP, които от години актив-но участват и като компа-ния-домакин. „За НР Inc. България участието в ини-циативата „Мениджър за един ден“ дава изключи-телно ценен опит. Освен че имаме възможност да погледнем ежедневните ни предизвикателства с нов

поглед, благодарение на младите хора, които имат смелостта да излязат от

традиционните рамки при решаването на казуси от практиката, подобни иници-

ативи ни помагат да видим какво търсят младите та-ланти при избора на про-

фесии и компании. Подобно „сверяване на часовника“ е необходимо за всяка една компания, ако иска да е сред предпочитаните рабо-тодатели за бъдещите спе-циалисти. Именно подобни инициативи правят HP Inc. не само любим бранд, но и ни нареждат сред желаните компании за реализация в България”, споделя Асен Ге-оргиев, генерален директор HP Inc. за България. JA България приканва повече компании, институ-ции и работодатели да бъ-дат активни и да участват и домакинстват стажа на ученици и студенти, за да могат повече млади хора да направят навреме своя кариерен избор. Ежегодно около 400 организации-до-макини отварят вратите си за общо 1000 стажанти, а за обявените позиции в „Мениджър за един ден“ кандидатстват над 2500

млади хора. Компаниите и организациите домакини могат да обявят своите сво-бодни позиции до края на септември, а учениците и студентите - да кандидат-стват за обявените позиции от 25 септември до 14 октомври. И домакини, и участници се регистрират на платформата на иници-ативата „Мениджър за един ден“: http://mfd.jabulgaria.org. В рамките на програма-та тази година JA организи-ра и четвъртото издание на Младежкия кариерен фо-рум „Професиите на бъде-щето”, където водеща тема тази година е „Дигиталната трансформация на профе-сиите“. Участието на учени-ци и студенти в събитието е безплатно, необходима е предварителна регистрация на следния линк: https://www.eventbrite.com/e/2018-tickets-48947123163.

Вäъхíовете бъäещето, като се включите в Меíиäжър за еäиí äеí 2018За да участват в инициативата на 30 октомври, домакини и мениджъри за един ден могат да се регистрират на mfd.jabulgaria.org

Стефаíа Бръíекова: „Уморих се от преäсказуеми хора исъбития, íо все още умея äа приемам преäизвикателства”

Вчера в 14 часа започ-на специална катаджийска акция по пътищата, а от МВР предупредиха: „Във връзка с усложнената път-нотранспортна обстановка и зачестилите случаи на пътни инциденти с ранени и загинали и въведената временна организация на движение в определени пътни участъци, поради ре-монти, Главната дирекция

„Национална полиция“, за-едно с областните дирек-ции на МВР, е предприела активни мерки за подо-бряване безопасността и организацията на движе-нието по пътищата. Създадена е организа-ция и от 14 часа ще бъде в ход операция на поли-цията по контрол на път-ното движение. Засилено присъствие по основните

пътища на страната ще има до 24 часа на 16 сеп-тември 2018 г. В операцията са вклю-чени всички служители с правомощия за рабо-та по контрол на пътно-то движение. Основното, за което те ще следят, е за нарушения по автома-гистралите, главните пъ-тища, населени места и участъците с концентрация

на ПТП. Специално вни-мание ще бъде обърнато на скоростните режими; управление от неправос-пособни водачи на МПС, неправилно изпреварване, отнемане предимство на пешеходец (особено на пе-шеходна пътека), премина-ване на червен светофар, неизползване на обезопа-сителни системи, колани и каски, неспазване на

хоризонтална и вертикал-на маркировка, проверка за наличие на алкохол в дъха и наркотични веще-ства и техните аналози на водачите на МПС, както и за движение в лента за принудително спиране и движение в платното за насрещно движение на ав-томагистралите. Препоръчва се на во-дачите да са изключително

внимателни, когато пре-минават през натоварени участъци, както и по трасе-тата, на които има ремонт-ни дейности. В момента от км 47 до км 49 в посока София на АМ „Тракия“ по-ради ремонтни дейности движението се осъществя-ва в изпреварващата лен-та. Пак заради ремонти на няколко места по АМ „Хемус“ в частта й до Со-

фия има въведени времен-ни организации в няколко участъка – основно по ви-адукта „Коренишки дол“ и тунел „Витиня“. Там движе-нието е интензивно, което изисква от водачите да са търпеливи и внимателни. Поради ремонтни дейности на път I-1 Монтана-Враца е въведена временна орга-низация през алтернатив-ни маршрути.“

МВР преäупреäи: Спецакция по пътищата äо íеäеля